Всички авторски страници

Авторски

• Напред няма да ни придвижат хората с лопати

  Преди малко повече от една седмица д-р Константин Тренчев и инж. Борислав Борисов представиха сензационно, уникално откритие – плазма от вода, която може да замести стандартното отопление у дома. И не само това – може да изгаря всякакви отпадъци, а пламъкът да достигне до тавана! Дори волфрамът – металът, който се топи при над 3000 градуса, се предава пред новото изобретение! Лидерът на КТ „Подкрепа“ разкри пред „ШОУ“ още за техническото изобретение, което може да промени живота на много хора.
  
  – Д-р Тренчев, как я създадохте тази плазма от вода?

  – Работим от близо 2 години. Никой не ни е финансирал, но не сме и търсили финансиране. В момента пламъкът е открит, но при вариант за отопление той ще е скрит, за да се усвоява цялата температура и тя да се прехвърля към радиатори, които са включени в така наречения втори кръг. Без специален топлообменник пламъкът може да се използва за изгаряне на всякакви материали и отпадъци. Освен това може да се използва за обработка на повърхности, които чрез плазмена обработка придобиват специфични свойства, за производство на нано частици…

  В случая става въпрос за специален физико-химичен процес.

  Добавката във водата остава тайна,

  както и с какъв ток постигаме този ефект. Апаратът е включен към 220 волта.

  – Скъпо ли ще излезе на обикновения човек, ако иска да се отоплява с това чудо вкъщи?

  – Методът не е скъп. Използваме вода. Консумацията на ток е около 2,5 киловата. Самият апарат за домашни нужди би струвал около 2000 лева. Установката може да работи прекрасно и със слънчеви панели, фотоволтаици. Тя е достатъчна да отоплява един стандартен апартамент, включително и за затопляне на вода вместо бойлер.

  За нас беше удоволствие и гимнастика на интелекта да го създадем. Минахме през доста етапи, за да стигнем до този прост модел. Честно казано, се чувствам омерзен от коментари от рода на „това е много просто“ или „това е отдавна измислено“. Като е така, защо не са го направили?! Ние не повтаряме някой или поне си мислим така. Няма подобен аналог. Затова и сме кандидатствали за лиценз в Женева на 3 октомври миналата година.

  – Има ли интерес към вашето изобретение?

  – Има, определено.

  – Не ми се занимава с „Топлофикация“, омерзен съм.

  Няма смисъл човек да си къса нервите в България. Безкрайно съм наясно, какво е положението у нас в този момент и не считам, че има особени перспективи. Има интерес от Китай, също и от Швеция. Все пак сме в началото, предстоят ни преговори. Представяме изобретението си в тесен кръг едва от няколко месеца.

  – Чували ли сте за Стенли Майер? Има ли нещо общо вашата технология с неговото откритие и брауновия газ?

  – Чух за разни аналогии с тъй наречения браунгаз. При Стенли Майер има свръхелектролиза. При нея се стига до произвеждането на водород и кислород, по какъв начин – той не го е разкрил. Накрая те горят в газова горелка – браунова горелка. При нас процесът е автоматизиран и много безопасен. Сведен е до едно копче, няма газове.

  – Стенли Майер е бил убит малко след откритието си. Големите корпорации имат интереси и ги защитават по всякакъв начин. Вие не се ли страхувате?

  – Застраховал съм се, разбира се. Оставил съм информация на много места, у различни хора. Има една формула: ако не искаш информацията да бъде спряна или прихваната от службите – 10 процента, умножено по корен квадратен от населението на България – на толкова души съм оставил инфо. Около 260 човека приблизително. Чувал съм, че много изобретатели във водородните технологии ги е постигнала съдбата на Майер, но аз съм се застраховал.

  – Кое е най-голямото българско изобретение според вас?

  – Джон Атанасов е абсолютно величие. Разбира се, Илия Вълков или както е известен – Юл Браун. Принципът на ксерокса, на течните кристали, много са.

  Всички те са обединени от едно – не са направени в България

  Това разкрива една наша черта – българите сме много завистливи. Именно проф. Илия Вълков е открил браунгаза, но е принуден да напусне България през 1952 г. Доколкото знам, някои негови неща са донесени от Австралия.

  – След толкова работа по това откритие, не ви ли се иска да си починете д-р Тренчев – Малдивите или Канарските острови…?

  – Малдивите и Канарите не ме блазнят. Ако спечелим пари от това, ще ги вложим в църковни храмове и наука.

  – И все пак, не ви ли се иска да си починете от всичко и всички?

  – След толкова години искам да си почина от политиката. Не знам къде ми се ходи, в България ме познават навсякъде. Всъщност най-добре си почивам вкъщи. Имам три котки, осиновили сме цяло котешко семейство. Обичам да чета, само в София имам над 5000 книги.
  
  – Споменахте политиката. 10 ноември мина някак тихо, по терлици…
  – 10 ноември е началната дата на дълго обмислян и подготвян преход. Направиха преврат с цел да спасят себе си и да сменят икономическата система, защото се виждаше, че старата не върви. За съжаление,

  силите ни не бяха достатъчни да обърнем процеса

  Преходът е престъпен, непрозрачен. СДС плати за това.

  – Да се върнем на науката. Какъв трябва да е бюджетът на БАН?

  – 100 млн. лева на година. България трябва да се грижи за своите учени. Напред няма да ни придвижат хората с лопати. ЕС също акцентира на науката, на откритията, на иновациите. Европа изостава от САЩ.

  – Пускахте ли фиш за големите милиони в тотото?

  – Не, не съм.

  – Значи разчитате на милионите от вашето изобретение?

  – А, далече сме още от милионите. Много работа ни чака.
  В разговора се включва инж. Борислав Борисов: – Тепърва започваме.

   

  Интервю на Бончо Генадиев, БЛИЦ
  

  (Заглавието е на Eurochicago.)

• Неповторим спектакъл на „Хоро“ – „На мегдана“ в Чикаго

  ГАЛА-КОНЦЕРТЪТ „НА МЕГДАНА“ НА ФОЛКЛОРЕН ТАНЦОВ АНСАМБЪЛ „ХОРО“ – ЗАВЛАДЯВАЩА МАГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА САМОБИТНОСТ И УНИКАЛНА КУЛТУРА

  На 17 ноември 2012 година, в The Auditorium of Northeastern University Чикаго, българи и американци, гости на Гала-концерта на Фолклорен ансамбъл „ХОРО“, съпреживяха нещо впечатляващо и запомнящо се – чрез магията на танца, песента и словото, се пренесоха назад през времето, към корените на българските традиции, обичаи и нрави, докоснаха се до българската душа. Всички присъстващи бяха не само свидетели, а и частица от случващото се на мегдана – мястото, където са ставали най-съществените събития в живота на хората по онова време.

  Преминавайки през различни региони на България, изразени чрез колоритността и спецификата на ритми, костюми и стъпки, зрителите попиваха магията на вълшебството, изразено чрез танците, музиката и песните.

  Гала-концертът на Ансамбъл „ХОРО“ бе триумф за българската култура далеч зад пределите на родината. „Слънце зайде“… Тази затрогваща народна песен постави началото на премиерата в тъмната ноемврийска вечер, за да освети най-съкровените кътчета на присъстващите в залата със стихията на звученето си. Преминавайки през „Мълчаното“ – един специфичен танц без музика, озвучен единствено от песента на потропващите пендари, зрителите бяха въвлечени чрез “Тъпани“ в последващата динамика и вихъра на танците. Тракийски, родопски, северняшки ритми и шопски надигравания се надпреварваха да се закичат максимално с аплодисментите на публиката. Танцьорите не бяха актьори, а живият български дух, освободен от бутилката. Неподправен възторг, бурни аплодисменти и истинска радост – така най-кратко би могло да се изрази всеобщото настроение.
  Силата на спектакъла бе не само в разнообразието на танците, носиите, музиката и професионализма, но и в майсторското съчетание с прекрасните изпълнения на обичаната Деси Добрева, включила в репертоара си песни от Пиринския край, Родопите и други, познати и любими на публиката, с изразителното звучене на кавала под пръстите на Ангел Жеков и дълбочината на тракийската песен в изпълнение на Теменужка Жекова, познати на българската общност в Чикаго от оркестър „Колорит“, с изящното изпълнение на Абигел Саймън, прима балерина от Gofri Balet Chicago, която по мистичен начин съживи и придаде нов облик на песента „Вечеряй, Радо“, изпълнена от Деси Добрева.

  Кулминацията на авторския замисъл на Ирина и Тодор Гочеви бе постановката „На мегдана“. През залата премина цяла една епоха, разиграха се сцени и етюди от живота на българина в едно отминало вече време, пленяващо с романтиката и многообразната гама от чувства, емоции, страсти, изразени чрез танц. Пред зрителите преминаха типажите на селски моми и ергени, разменящи китки, венци и кърпи, на млади гиздави невести, напети момци, съпружески двойки, лудетини – млади девойки… Наред с тях – модерни за времето си дами, наричани от народа кокони, залитащи по чуждата френска мода младежи в образа на Алафрангата, селски чорбаджии, натъкмени с богати одежди… Подвиквания, надигравания, задявки, много динамика, настроение, усмивки и заслужени аплодисменти.

  На финала, на сцената се събраха всички участници – изпълнители и хора, допринесли за реализирането на този концерт, призовани и представени от Ирина Гочева. Аплодисменти, цветя, поздравления и приветствени думи бяха наградата за всички участници в този впечатляващ спектакъл на колоритността и красотата на българското народно изкуство. Специално поздравление поднесе Генералният консул на Република България в Чикаго – Симеон Стоилов, който оцени високо професионализма на ансамбъла и изрази своето задоволство и гордост от постиженията на българската общност в Чикаго, от желанието и амбицията й да покаже на Америка многообразието и завладяващата магия на българската самобитност и уникална култура. С бурни аплодисменти, приповдигнатост и много настроение завърши Гала-концертът на ансамбъл „ХОРО“, който ще остане в сърцата на зрителите като един незаличим спомен от съприкосновението с магията на българската култура.

  След спектакъла, във фоайето на университета, хората разговаряха с озарени лица и не бързаха да си тръгнат. Успях да попитам немалка част от присъстващите какво е впечатлението им, как се чувстват след концерта. Всички – и българи, и американци, ми отговориха еднозначно – заредени, много доволни, впечатлени и щастливи. Българските зрители изразяваха и гордостта си, че това се случва в Чикаго и още повече от факта, че е постижение на българите, живеещи в Чикаго. Всеобщо бе мнението, че този спектакъл, с професионализма и посланието си, е наравно със спектаклите на утвърдени в родината ансамбли, а може би дори повече… Защото се изисква определено много повече амбиция, желание, сила, отговорност и хъс, за да се получи това, което показа колективът на ансамбъл “ХОРО“ тази вечер. Задоволство от постиженията на ансамбъла и успеха на концерта изказа и Павел Вълнев, собственик на магазин и ресторант „Сердика“ – основни спонсори на ансамбъла, който обобщи впечатленията си в едно изречение: „Надминаха очакванията ми!“ Уморени, но доволни бяха и танцьорите, допринесли за успеха на спектакъла с труда и всеотдайността си и с любовта си към българския фолклор.

  Гала-концертът „На мегдана“ ще се помни като едно от значимите постижения на българската култура в Чикаго. А също и като преживяване на хората, имали шанса да присъстват в залата, което ще остави завинаги следа в душите им и ще ги зарежда с позитивизъм, настроение и вяра, че наистина има какво да дадем на света – качествено, красиво, неподражаемо!

   

  Споделено след спектакъла:

  Деси Добрева – специален гост и участник в спектакъла „На мегдана“:

  Концертът беше чудесен, публиката също. През цялото време тя аплодира и се радва на изпълненията, което влияе стимулиращо и вдъхновяващо. Имаше много силна връзка помежду ни. Ансамбъл „Хоро“ се представи чудесно и по нищо не се отличаваше от професионалните ансамбли. Бях приятно изненадана.
  Повече от година Ирина кореспондираше с мен, поддържахме връзка почти всяка седмица. Тя наистина е положила много труд, много вдъхновение и идеята й бе реализирана успешно. Този спектакъл бе на високо ниво, което пролича и от реакцията на публиката – радушна, възторжена, позитивна.

  Виолета Желязкова, Бостън – организатор на турнето на Деси Добрева в Америка:

  Беше прекрасно! Да видиш хубавите костюми, хармонията при танците, настроението! Допадна ми, че спектакълът беше подреден много добре чрез идеята за мегдана. Впечатлиха ме и декорите, бяха много красиви. Цялостната идея за спектакъла „На мегдана“ беше много интересна. Хората бяха впечатлени.

  Много ме зарадва това, че Ирина и Тодор са успели да съградят това общество. Събрали са хора от всяка възраст и са успели да ги обединят около идеята за българското, за народните танци. Точно това е магията на нашия фолклор. Вибрациите му са еднакви с вибрациите на космоса и затова е толкова заразяващ. Той е и лечебен. Ирина и Тодор са успели да събудят това заспало огънче, което носи всеки от нас и това е радващо. Те носят пламъка в себе си и с търпение и много труд са предали искрата и на другите, успели са да запялят огъня в тях. Да го събудят. Фолклорът ги сплотява, сприятелява ги и се радват заедно на живота.

  Хареса ми идеята на Ирина да покани от България Деси Добрева, която с такъв жар пее и промотира българския фолклор. Това стимулира и младите хора, тя пее заразяващо. Този спектакъл успя да докосне и най-малките деца, които присъстваха. От една идея на Ирина да покани за спектакъла в Чикаго Деси Добрева, се получи празник в цяла Америка, където има български общности. Организирах турнето й в цяла Америка. Навсякъде Деси се приема много радушно. Защото прави нещо по-различно.

  Това, което човек направи, влияе не само на малкия кръг около него, но на много повече хора. Ако нещо правиш от душа, с желание и радост, тази радост няма начин да не се мултиплицира, тя е заразна. Предава се и на останалите. Много важно е да се оценя от хората вложения труд, който има много голяма стойност. А резултатът от него оказва влияние на всички – на близки и приятели, на българските общности в Америка, на почитателите тук и в България.

  Ирина Гочева – хореограф и ръководител на ансамбъл „ХОРО“, Чикаго:

  Мисля, че се получи това, което си бяхме начертали с Тодор още преди две години. Аз съм удовлетворена. Момичетата и момчетата бяха фантастични. Според мен, те направиха едно малко чудо. Като човек, имащ отношение към танцовото изкуство и към хореографията, бих могла да кажа, че този ансамбъл се нарежда сред водещите ансамбли на територията на Америка. Казвам го, дълбоко мотивирана в себе си. Ансамбъл “ХОРО“ за мен е водещ ансамбъл извън границите на България. Всичко, което казвам, е подплатено с моя професионализъм и опит, с моите изисквания и с моя труд, с разбирането на танцьорите. Това, че те ме следват, говори много – че ми вярват и знаят, че това, което съм предприела, ще бъде нещо добро, нещо уникално, което ще ги представи и ще защити цялата идея на спектакъла и всички българи като цяло, които радеем за идеята и за това, което правим.

  С цялото си сърце и душа искам да благодаря на хората, които помогнаха да се осъществи този спектакъл: на Паола Игнатова, която даде много от себе си по отношение на осветление, на Иван Михов, който направи прекрасната сценография и всички рекламни материали за този концерт, на Калина Томова – за сценария на спектакъла, на актьора Пламен Пенчев – за озвучаването на текста, на Кръстьо Гочев – за музикалното оформление, на Деси Добрева – че прие поканата и чрез присъствието и обаянието си допринесе много за успеха на спектакъла, на Абигел Саймън от Гофри балет, Чикаго – балерина от такава класа, че се съгласи да участва в нашия концерт и за мен тя беше като самороден бисер в целия спектакъл, на Теменужка и Ангел Жекови – изключителни професионалисти в областта на българската народна музика, с чието присъствие се осъществи връзката на спектакъла със самия мегдан, за да могат хората да усетят как е битувал някога българинът на мегдана. И естествено, сърдечна благодарност към Павел и Румен Вълневи, без чиято помощ и подкрепа ние нямаше да можем да направим този концерт, да покажем красотата и обаянието на костюмите и носиите от различни краища на България, да ползваме тази просторна и подходяща зала, която публиката препълни.

  Калина Томова,  в. „България“
  

• Б. Чеков: Математически емигрантите трябва да разполагат с 60 депутата

  Интервю на Мариела Балева с Божидар Чеков за в. „Труд“

  .

  

  – Управляващите готвят нов Избирателен кодекс. Основният дебат се върти около “изборния туризъм” на изселниците в Турция. Ако се забрани тяхното участие в изборите, понеже не са в ЕС, българите от САЩ също ще пострадат. Какво е мнението ви, г-н Чеков?

  – Една демократична правова държава не може да има пълноправни и непълноправни граждани. Местоживеенето на отделната личност в 21 век не определя правата му. Гражданство означава две неразделни неща: право да избираш и право да бъдеш избиран, независимо къде се намираш по света. 2,5% французи живеят извън Франция. Те разполагат с 12 представители в Сената. 25% от българското население е в чужбина. Математически емигрантите трябва да разполагат с 60 депутати в нашето НС, а те нямат нито един. Ако се приложат европейските правила: всеки да гласува и да бъде избиран там, където подава данъчната си декларация, географският вот ще замени етническия.

  – Но досега емигрантите ни показват ниска изборна активност с изключение на тези от Турция?

  – Бях 3 пъти подпредседател на изборна комисия на българите във Франция, където живеят 50 хиляди наши. Всеки път броят на гласуващите е малко над 1000. Първия път нашите гласове бяха дадени на Перник, втория на Габрово и третия на Шумен. Оттогава призовах да не се участва повече в подобни избирателни пародии. Емигрантите ще се мотивират за гласуване само ако им се даде възможност да изпратят свои представители в София. Както правят всички нации, разполагащи с диаспора в чужбина.

  – Добре, ако се направи избирателен район за емигрантите и се окаже, че в Европа, САЩ и Австралия са гласували 10 хил. българи, а в Турция 70 хил., означава ли, че оттам ще излъчат 30 депутати? Няма ли така да се обслужи каузата на ДПС, защото в Турция знаем как гласуват под строй.

  – Квотите за депутати ще отговарят на броя потенциални избиратели, пребиваващи в съответната страна. Те нямат нищо общо с евентуалния брой гласуващи. Второ, и най-важно е, че кандидатите за депутати са постоянно пребиваващи в съответната страна, независими от партийните личности.

  – Каква трябва да е целта на вкарването на депутати отвън?

  – Двойна. Първо, справедлива демократична представителност на емиграцията, и второ – вкарване на хора с опит за полза на българското общество като цяло, а не както досега става – в полза на една или друга партия. Във Франция това е ролята на Сената. Той е съставен много повече от представители на различни професии и партийната му окраска е много по-слаба от парламента.

  – Един от упреците към живеещите в чужбина българи е, че не плащат данъци у нас. След като не плащат, логично е да не участват в избори…

  – Истината е друга. Емигрантските пари са най-големият паричен поток, вливащ се в българската икономика – 3 млрд. евро годишно! Никаква чужда инвестиция не може да се сравнява с тези пари.

  – Каква би била ползата от присъствието на депутати емигранти?

  – Освен че е тяхно право, присъствието им ще сложи началото на реалното обединение на българите от чужбина с българите от страната. Французите не се делят на французи от Франция и французи от чужбина. Няма американци от Америка и американци от чужбина. Българското общество страда от делбата на разни изкуствено поддържани разлики. Същото се отнася и до малцинствата. Нито Франция, нито Америка признават правата на малцинствата. Правата и задълженията са еднакви за всички.

  – В една партия ли трябва да бъдат събрани тези евентуални депутати емигранти или пръснати във всички български партии?

  – С изключение на БСП никаква партия не разполага със социална или идеологическа база. Поради това непрекъснато никнат нови партии. Обществото ни е достатъчно капсулирано, за да се появи в него още една “емигрантска” капсула. След като целта е обединението на българите от чужбина с тези от страната, не бива да се допуска противопоставяне на партия “отвън” с партиите “отвътре”. Представителите на българите от чужбина трябва да бъдат независими личности, доказали реализацията си в страните, в които живеят. Техният житейски и професионален опит може да бъде използван за по-бързото приобщаване на България към европейското семейство. Най-голямата квота “избраници” трябва съответно да бъде от Европа.

  – Ако бъде приложена мажоритарна система, ще има финансов ценз?

  – Финансовият ценз е също чисто българска измислица, в пълен разрез с всички демократични принципи. Вкарването на парични условия убива всякаква идейна конкуренция. Древните олимпйиски игри в Рим загиват, след като в тях се появяват парите, защото състезанието се превръща в зрелище.

  – В последните български правителства редовно се дават министерски постове на българи отвън. Това не е ли знак, че нещата са се променили?

  – Милен Велчев, Николай Василев и Симеон Дянков бяха подбрани, а не избрани. Никой в емиграция не беше чувал за тях. Поради това техният успех или неуспех не може да бъде свързван с българите от чужбина, защото бяха назначени от софийските управляващи. Този вид “парашутисти” са олицетворение на постановката “нищо ново под слънцето”.

  – Реализацията на вашия проект обаче изисква поправки в конституцията. Това никой не би допуснал, най-вече в условия на криза.

  – Всяка криза е предпоследна. Било тя българска, европейска или световна. Каквито и антикризисни мерки да бъдат изнамерени, без работоспособни български граждани те са обречени на неуспех. Ако прирастът на населението и изтичането на млади хора продължават да са такива, каквито са в момента, след 50 години България няма да я има. Поради това всеки, който желае да бъде спасена тази страна, трябва да се включи в борбата за нова конституция, която да приобщи политически и икономически емиграцията към българския народ.

   

  –––––––––––––––––––-

  Бел.ред.:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Ройтерс: Доматена революция срещу корупцията в БГ

  Стотици българи, провокирани от поет с рошава коса, протестираха пред сградата на парламента в събота, някои от тях хвърляха домати, наричайки действията си „доматена революция“ срещу корупцията, пише агенция Ройтерс в репортаж от София.

  На издигнатите им лозунги пишеше „Стига политическото лицемерие!“. Протестиращите бяха пазени далеч от парламента от полицията, която пазеше сградата. Те заявиха, че техните протести ще стават все повече.

  Това е само началото на протестите, заяви дисидентът Николай Колев – Босия. 61-годишният поет, затварян няколко пъти по време на комунистическия режим, беше арестуван за кратко в сряда, след като хвърли домат към сградата на парламента в центъра на столицата София. Искам да дам пример за протест, каза тогава той. Миналата седмица Колев изпрати писмо до водещи политически фигури, до ВСС, държавните радио и телевизия, като заплаши, че ще хвърля домати по техните сгради, защото са отговорни за широкото разпространение на корупцията, за престъпността и липсата на свобода на медиите в България. „Не мога да бъда повече пленник на надеждата и възпитанието. Вървете по дяволите!“, завършва писмото си Николай Колев-Босия.

  Корупцията и организираната престъпност унищожават България 23 години след падането на комунистическия режим и възпрепятстват растежа на страната, тя е на дъното в ЕС и забавят приемането й в Шенген, отбелязва още Ройтерс.

  Българите са давали около 150 000 подкупа всеки месец през 2011 година, което надвишава броя им от предишната 2010, усилията на правителството да пребори корупцията са безуспешни и тя процъфтява, показват данни от месец септември. В това време стандартът на България е най-ниският в ЕС и безработицата надвишава 11 процента през октомври. Хиляди протестираха миналата събота срещу политиката на правителството на ГЕРБ с настояване за неговата оставка, припомня Ройтерс многохилядния митинг, организиран от БСП. /БГНЕС

  Снимки:  Булфото

• Митрополит Йосиф: Искате ли агент „Николов“ или агент „Зографов“ за патриарх?

  

  София /КРОСС/. Завърналият се от Америка митрополит Йосиф обяви вчера, че не би приел отговорността да бъде патриарх. „И ще ви кажа защо. Вие искате ли агент „Николов“ и агент „Зографов“ да е патриарх?“, запита той, като назова псевдонимите, под които е бил вербуван от Държавна сигурност (ДС). Йосиф е сред малкото епископи, избран въпреки несъгласието на ДС.

  Вчера той участва в службата на храмовия празник на „Св. Александър Невски“. Владиката все пак допълни, че ще си каже думата още веднъж, като му дойде времето. Но коментира, че „никой не е достоен“ да оглави Българската православна църква, тъй като „тя е на Господа“.

  „Новият патриарх трябва да е анализатор“, смята Йосиф и допълни, че той трябва да е единствен говорител на синода. Според него следващият патриарх трябва да заслужи отношението, което всички са имали към покойния дядо Максим. Йосиф обясни, че не е дошъл на погребението на патриарха, тъй като не искал да види дядо Максим в ковчег. „И се радвам, че е погребан в Троян – само на 10 метра от моето място, където аз ще бъда. И ще сме във вечността заедно“, каза митрополитът.

  „Светият синод е в състояние и да издигне патриарха, и да го събори, и да го омаловажи“, каза Йосиф. Той призова за единство в синода – да няма два лагера.

  Засега от четиримата бойкотиращи заседанията единствен дядо Николай не признава избора на митрополит Кирил за наместник и дори впрегна свещениците да пишат писмо до синода, за да не бъде наказан за отсъствията си.

   

• „Икономист“: Към 2030 г. в България ще се живее по-зле, отколкото в Египет

  Дете, родено през 2013 г. в България, ще живее по-зле, отколкото в Египет, но малко по-добре, отколкото в Салвадор, Филипините или Шри Ланка, когато навърши пълнолетие т.е. през 2031 г.

  Това е заключението от годишната класация „Къде е най-добре да се родиш“, съставяна от Economist Intelligence Unit – анализаторското звено на медийната група The Economist. Тази своеобразна оценка за качеството на живота този път е обхванала 80 държави от цял свят.

   

  

  Изработването на индекса включва статистически данни като БВП на глава от населението, ниво на безработицата, продължителност на живота, брой на разводите, равнище на политическата свобода и равенство на половете, мащаби на корупцията и престъпността, климата и качеството на обществения живот. Добавени са и социологическо проучване на Gallup за удовлетвореността от живота и икономическа прогноза на EIU за годините до 2030г.

  „Никой няма избор къде се е родил, но може да стори нещо за това къде да се родят децата му. С тази информация се опитваме да ви помогнем да направите този избор“, пишат авторите от Economist Intelligence Unit още в първата подобна прогноза от 1987 г. Тогава под номер 1 в класацията са САЩ. Днес страната дори не е в челната десетка, а дели 16-о място с Германия.

  

  Крайният резултат на „Къде е най-добре да се родиш 2013“ показва, че класацията на 80 държави се оглавява от Швейцария, която в първия списък е била на 13-о място. След нея в Топ 10 са Австралия, Норвегия, Швеция, Дания, Сингапур, Нова Зеландия, Холандия, Канада и Хонконг. От това подреждане се вижда, че не доминират големите държави, че половината от тях са европейски (предимно скандинавски) и само холандците представляват еврозоната.

  Надолу в класацията продължават малки и средно големи държави като Финландия, Ирландия, Австрия, Тайван, Белгия.

  Обединените арабски емирства (18) са най-високо разположената арабска държава следвана от Кувейт (22) и стоят по-добре от Франция (26), Великобритания (27), Чехия и Испания (делят си 28-о място).

  На 62-о място България е с по-слаб индекс от Куба (40), например. Тя стои по-зле и спрямо съседите – Гърция (34), Турция (51), Сърбия (54) и Румъния (56), а Македония не е включена в класацията.

  Русия (72) е между Индонезия и Сирия и по-зле от партньрите си в групата БРИК (Бразилия е на 37-о, Китай – на 49, а Индия – на 66).

  Финалната тройка в списъка се заема от Украйна, Кения и Нигерия.

  При представянето на първата класация преди 25 години авторите от Economist показват, че тя не бива да се приема докрай сериозно, защото са дали бонус точки „за красиви пейзажи“ на Нова Зеландия, Канада и Норвегия, „за най-много читатели на вестници“ на ГДР, Япония и Швеция, „за най-желан паспорт“ на Канада и т.н.

  В първите коментари за тазгодишната класация се посочва, че тя сигурно отново ще е повод за спорове относно това доколко може да се смята за валидна, но най-малкото подобни заключения би трябвало да са предупредителен сигнал за лидерите в съответните държави да се замислят какъв е имиджът на страната им в света.

   

  Източник:  в. „Дневник“

• Дянков сред слабите финансови министри в ЕС

  Финансовият министър Симеон Дянков остана извън класацията на британския делови ежедневник The Financial Times на най-добрите финансови министри в ЕС, поместена днес

   

  

  Класацията включва само 19 от 27 министри на финансите на ЕС, което означава, че не само Дянков, но и други седем негови колеги не попадат в подреждането на британския вестник.

  Очевидно вестникът не споделя хвалбите на премиера и финансовия министър, че България е сред най-добрите страни в ЕС по фискална дисциплина.

  В класацията, която се прави за шеста поредна година, начело е германският финансов министър Волфганг Шойбле, следван от колегата си извън еврозоната – ковчежникът на Швеция Андерс Борг. Третото място заема полякът Яцек Ростовски.

  В подреждането попадат и финансовите министри на най-застрашените страни от еврозоната – Португалия (10 място), Испания (19), Италия (8), Гърция (17), Унгария (19).

  Присъствието в класацията на министри от най-тежко закъсалите държави в ЕС за разлика от „отличника“ Дянков означава, че т.нар. успехи на правителството са незабележими в чужбина.

   

  Източник:  в. „Сега“

  (Заглавието е на Еврочикаго.)

• На 22 ноември 1963 г. в Далас беше убит Джон Ф. Кенеди

  Историческа реч на президента Кенеди

  .
  
  На 22 ноември 1963 г. в Далас беше убит президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди

   

  Мнозина анализатори смятат, че основната тема на речта – пагубната роля на т.нар. тайни общества – е главната причина за убийството на американския президент. Твърдата решимост на Кенеди да премахне паралелната власт на подмолните господари на Америка и на света му е струвала живота.

• 5 Ways Most Americans Are Blind to How Their Country Is Stacked for the Wealthy

  AlterNet / By Paul Bucheit

  We’ve got to abandon our winner-take-all philosophy, to provide job opportunities for people who want to contribute to society.
  November 15, 2012 |

  Mitt Romney said he wasn’t concerned about the very poor, because they have a safety net. This is typical of the widespread ignorance about inequality in our country. Struggling Americans want jobs, not handouts, and for the most part they’ve paid for their „safety net.“ The real problem is at the other end of the wealth gap.

  How many people know that out of 150 countries, we have the fourth-highest wealth disparity? Only Zimbabwe, Namibia and Switzerland are worse.

  It’s not just economic inequality that’s plaguing our country, it’s lack of opportunity. It’s a dismissal of poor people as lazy, or as threats to society. More than any other issue over the next four years, we need to address the growing divide in our nation, to tone down our winner-take-all philosophy, to provide job opportunities for people who want to contribute to society.

  Here are some of the common misconceptions.

  1. Americans believe that the poorest 40 percent own about 10% of the wealth.

  Most people greatly underestimate the level of inequality in our country, guessing that the poorest 40 percent own about 10% of the wealth, when in reality they own much less than 1% of the wealth. Out of every dollar, they own a third of a penny.

  Factor in race and it gets worse. Much of minority wealth exists in home values. But housing crashed, while the financial wealth owned almost entirely (93% of it) by the richest quintile of Americans has rebounded to lofty pre-recession levels.

  As a result, for every dollar of non-home wealth owned by white families, people of color have only 1 cent. Median wealth for a single white woman is over $40,000. For black and Hispanic women it is a little over $100.

  2. Entitlements are the problem .

  No, they’re not. The evidence is overwhelming. Social Security is a popular and well-run program. As summarized by Bernie Sanders, „Social Security, which is funded by the payroll tax, has not contributed one nickel to the deficit, and according to its trustees, can pay 100 percent of all benefits owed to every eligible American for the next 21 years.“ Dean Baker calls it „perhaps the greatest success story of any program in US history.“

  Medicare, which is largely without the profit motive and the competing sources of billing, is efficiently run, for all eligible Americans. According to the Council for Affordable Health Insurance, medical administrative costs as a percentage of claims are about three times higher for private insurance than for Medicare. And it’s just as popular as Social Security.

  3. Welfare benefits are a drag on the economy .

  Critics bemoan the amounts of aid being lavished on lower-income Americans, making dubious claims about thousands of dollars going to every poor family. But despite an ever-growing need for jobs and basic living necessities, federal spending on poverty programs is a small part of the budget, and it’s been that way for almost 50 years, increasing from 0.8 percent of GDP in 1962 to 1.2 percent of GDP in 2007.

  Temporary Assistance for Needy Families (TANF) has dropped significantly over the past 15 years, leaving benefit levels far below the poverty line for most families. Ninety percent of the available benefits go to the elderly, the disabled or working households. For each family, current federal budgets pay about $400 per month for food, housing, and traditional „welfare“ programs. Food stamp recipients get $4.30 a day.

  4. The American Dream is still alive, if you just work hard enough.

  The Horatio Alger tale has been a popular one for conservatives, but the OECD, the Economic Policy Institute and the National Journal all came to the same conclusion: the future earnings of a child in the U.S. is closely correlated to the earnings of his or her parents. This lack of mobility is more prevalent in the U.S. than in almost all other OECD countries.

  Only 4 percent of those raised in the bottom quintile make it to the top quintile as adults. Only about 20 percent even make it to the top half.

  A big part of the problem is the severe degree of poverty for our nation’s children. According to UNICEF, among industrialized countries only Romania has a higher child poverty rate than the United States. Just in the last 10 years the number of impoverished American children increased by 30 percent.

  And it’s much worse for minorities. While 12 percent of white children live in poverty, 35 percent of Hispanic children and 39% of black children start their lives in conditions that make simple survival more important than the American Dream. Eighty percent of black children who started in or near the top half of U.S. income levels experienced downward mobility later in life.

  5. Prison puts away the bad guys .

  Despite a falling violent crime rate in the U.S., there are now, as noted by Adam Gopnik, „more people under ‘correctional supervision’ in America – more than six million – than were in the Gulag Archipelago under Stalin at its height.“

  Almost half of the inmates in federal prisons were jailed for drug offenses. Between 1980 and 2003, the number of drug offenders in prison or jail increased by 1100% from 41,100 in 1980 to 493,800 in 2003. African Americans constituted 53.5 percent of all persons who entered prison because of a drug conviction. In the nation’s largest cities, drug arrests for African Americans rose at three times the rate for whites from 1980 to 2003.

  In Washington, DC, it is estimated that three out of four young black men will serve time in prison. In New York, with 50,000 marijuana arrests per year, 90% are black or Latino. In Seattle, the 8% black population accounts for 60 percent of the arrests. Over the last 10 years Colorado police have arrested Latinos at 1.5 times the rate of whites, and blacks at over three times the rate of whites. Newly passed marijuana laws reflect the beginnings of a backlash.

  Perversely, this is all happening as studies by the Substance Abuse and Mental Health Services Administration find that both black and Hispanic adolescents use drugs less than the general population. And a study by the National Institute of Health shows that the prevalence of marijuana use in colleges and universities was highest for white students.

  The greatest misconception: The rich are being soaked.

  Redistribution has not spread the wealth, it has concentrated the wealth. Conservative estimates say the richest 1% have doubled their share of America’s income in 30 years. It’s worse. From 1980 to 2006, the richest 1% actually tripled their share of after-tax income.

  The real problem is tax avoidance: lost revenue from tax expenditures (deferrals and deductions), corporate tax avoidance, and tax haven losses could pay off the entire deficit. But the very rich refuse to pay. They have their own safety net in the House of Representatives.

• България в световните медии

  Украйна има своята Оранжева революция, Грузия – Революцията на розите, а ако рошавият поет Николай Колев, който е бил дисидент по време на комунистическия режим, проправи своя път, България скоро ще има своята Доматена революция, пише журналистът Тони Барбър в блога си към британския вестник „Файненшъл таймс”.

  Николай Колев, по-добре познат като Босия, бе арестуван във вторник в София, след като хвърли един-единствен домат по фасадата на българския парламент. Той представи действието си като протест срещу растящата корупция във властта.

  Сега Доматената революция има хиляди поддръжници във „Фейсбук”. За събота следобед е планиран „доматен митинг” пред парламента, а полицията няма да остави нищо на случайността. Докато вчера сутринта минавах край величествената сграда, където се събират законодателите, нямаше как да не забележа сновящите наоколо десетки бронирани с черно облекло жандармеристи, напълно подготвени да се справят с всеки прибързано хвърлен домат. Около 100 души се събраха за кратко, крещейки „Мафия, мафия”.

  Колко ли българи ще дойдат в събота на протеста? Георги Кадиев, член на опозиционната Българска социалистическа партия и човек със собствено мнение, подозира, че митингът няма да е многоброен. Все пак гневът и разочарованието на Колев от политическата класа на България е успяла да затрогне избирателите, ми каза Кадиев в едно кафене близо до парламента. „Хората вече не вярват на държавата. Дали България е по-малко корумпирана отпреди четири години. Определено не”.

  40 полицаи бяха нужни, за да арестуват Колев в демонстрация на държавната власт, която вероятно е припомнила на поета за лошото старо време по време на управлението на комунистическия диктатор Тодор Живков. Интересен пример за нишките, които свързват българското минало с настоящето на страната е фактът, че човек, който е бил охранител на Живков, сега е премиер на България.

  Подкрепата за управляващата в България партия ГЕРБ е паднала до 24.5% през ноември, което е спад с 2.3% спрямо септември, докато най-бедната държава в ЕС се бори с икономическите трудности. Това показва допитване до общественото мнение, съобщава Ройтерс. Икономическата криза в България стопи популярността на ГЕРБ откакто пое властта през юли 2009 г. Тя получи близо 40% от вота на парламентарните избори с обещания за справяне с дълбоката рецесия, организираната престъпност и корупцията. Популярността на ГЕРБ намаля допълнително след гласуваната подкрепа за съдия Венета Марковска за място във Върховния съд на страната, а след това опита да се дистанцира от вота, след като Европейската комисия изрази безпокойство относно нейната честност.

  При оставащи по-малко от осем месеца до парламентарните избори, подкрепата за опозиционната социалистическа партия се е покачила до 19% от 17.5%, според допитването на НЦИОМ, проведено на 1-7 ноември.

  На фона на увеличаващата се бедност в Испания, където около 25% от работоспособните испанци са безработни, хуманитарните организации отправят предупреждения за отражението на кризата върху децата, предаде АФП.

  „Увеличаването на бедността е най-явното последствие от кризата”, а нейното отражение върху децата „е особено притеснително”, казва УНИЦЕФ в доклад за живеещите в бедност деца в Испания. Според организацията близо 2,2 милиона испански деца са изложени на лишения заради икономическата криза, която продължава да тегне над страната.

  Според Евростат пък Испания е сред най-засегнатите страни от детската бедност в ЕС, като в това отношение се нарежда непосредствено след Румъния и България.

  Малта е против намаляването на бюджета на ЕС, съобщава „Малта стар”.
  Малта заедно с Полша, Португалия, България, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Испания искат разходите на ЕС да бъдат запазени на сегашното ниво или дори да бъдат повишени. Тези страни се противопоставят на съкращаването на кохезионните фондове, целящи да подобрят инфраструктурата в по-бедните региони.

  Интерпол се интересува от бизнеса на бившия депутат от Държавната дума на Русия Генадий Гудков в България и Кипър. Това съобщава руският вестник „Комсомолская правда”, като се позовава на информирани източници.
  Засега от министерството на вътрешните работи на Русия не са потвърдили информацията.
  През лятото Следственият комитет съобщи, че е получил информация за незаконното участие на Гудков в предприемаческа дейност. Става дума за компании, регистрирани в България и на Гибралтар. Проверката по случая все още продължава.

  В Днепропетровския исторически музей „Яворницки” в началото на декември ще бъде изложена най-пълната колекция от предмети от Вознесенското съкровище (VІІ – началото на VІІІ в.), което е свързано с основателя на българската държава хан Аспарух. Това съобщи директорът на музея Надежда Капустина, цитирана от телевизия „34 канал”.

  „Изложбата, която искаме да представим, е свързана с историята на нашия район, със строителството на Днепропетровската водноелектрическа централа, с експедицията, която бе оглавена от Д. И. Яворницки. В неговия екип бе археологът Гринченко. Именно той откри на територията на съвременния град Запорожие съкровището, което днес наричаме Вознесенско. Става дума за предмети от метал, сребро и злато. За съжаление тази колекция по време на евакуацията на града през Втората световна война се разпръсна в различни посоки. Въпреки, това нашият музей разполага с огромна колекция, която искаме да покажем на хората. В рамките на изложбата ще бъде представен и дневникът на археолога Гринченко и неговите лични вещи, които любезно ни бяха предоставени от неговата дъщеря. Част от експозицията ще бъде посветена на дейността на българите, които и днес живеят на територията на Украйна”, сподели Надежда Капустина.

• Дянков ще организира референдума за „Белене“

  Финансовият министър Симеон Дянков ще организира референдума за „Белене“. Тази задача той получи на днешното заседание на Кабинета, предаде Стандарт нюз.

  Асистенти на вицепремиера при подготовката ще бъдат министрите на икономиката и външните работи. Хората на Делян Добрев трябва да подготвят съвместно с финансовите експерти брошурата, с която ще се информират хората.

  Външният министър пък ще се наложи да организира гласуването в българските мисии в чужбина.

  Вицепремиерът и министър на финансите и министърът на икономиката, енергетиката и туризма трябва да внесат в Министерския съвет проект на решение за одобряване на вида и съдържанието на информационния лист по чл. 15, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

  Вицепремиерът и министър на финансите трябва да внесе в Министерския съвет за утвърждаване проект на план-сметка за разходите по организационно техническата подготовка и произвеждането на референдума и проектна тарифа, по която се заплащат предизборните предавания по БНТ и БНР.

  Министърът на регионалното развитие трябва да координира дейността по изготвяне и публикуване на избирателни списъци, министърът на външните работи – да организира произвеждането на референдума в дипломатическите и консулските представителства, а заместник министър-председателят и министър на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на външните работи – да информират министър-председателя за хода на подготовката на референдума. Дянков ще издава и наказателни постановления по чл. 300, ал. 3, изречение второ от Изборния кодекс.

  Референдумът за ядрената енергетика е на 27 януари догодина. Тогава ще трябва да отговаряме „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?“

  Референдумът се провежда по инициатива на БСП, но с въпрос, формулиран от ГЕРБ. Според математиците и социолозите пък референдумът ще се провали, защото малко хора ще проявят интерес към него и ще гласуват. Все още не е ясно и кой ще плати за провеждането му.

  Източник:  Аctualno.com

• Отбелязваме Деня на християнското семейство

  Днес Православната църква чества празника Въведение Богородично, който е и Ден на християнското семейство и младеж

   

  Според преданието на този ден се случило паметно събитие. Света Богородица, която била обречена на Бога от родителите си още преди рождението си, като навършила три годинки, била заведена в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма. Светата Дева била поставена на първото стъпало и за почуда на всички, неподдържана от никого, се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария – баща на св. Йоан Кръстител – я посрещнал, благославяйки я. Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била „дадена“ на престарелия си родственик Йосиф, който оттук нататък трябвало да бди над нея.

  Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като самостоятелен празник през 715 година. През 543 година император Юстиниан Велики построил в Константинопол църква, посветена на Въведение Богородично. Според църковния ни календар празникът попада в периода на Коледните пости. На този ден вярващите приемат Свето причастие, а с него и нови сили за духовен растеж и борба със злото – в себе си и в света.

  С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска младеж. Семейното ходене на църква днес символизира влизането на тригодишната Мария в храма и напомня на родителите за духовните им задължения към децата. Защото семейството е най-доброто училище, което може да даде първите познания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които векове се е крепял българският род. /БГНЕС

  (Със съкращения)

• Тайните на миналото: Инструкция за управлението на окупираните от Съветската армия източноевропейски държави

  И Н С Т Р У К Ц И Я
  

  за управлението на
  окупираните от
  Съветската армия
  източноевропейски държави

  Строго секретно! КАА/08.113,
  Москва, 2.VI.1947 г. НК/003 47

   

  1. В сградата на посолството да не се приемат местни информатори. Срещите да се организират от наши специални служби на публични места. Посолството приема информации чрез специалните служби.

  2. Да не се допуска контакт между нашата войска и цивилни лица от страната. Забраняват се посещения на местни лица от нашия офицерски състав, контакт на войници с местни жени или на войници с войници от страната и нашата войска.

  3. Да се ускори ликвидирането на граждани, които участват в или симпатизират на партии и организации отпреди войната и възстановили се след нея без нашето съгласие. Да се използват за тази цел всички конфликти и недоразумения между тях, а също така и въоръжена опозиция.

  4. В политическите репресии да се използват войници от армията (възстановена на наша територия) и след това да се ликвидират тези войници.

  5. Да се ускори съединяването на всички социалистически партии в една – комунистическа, като всички водачи на тази партия да бъдат предварително утвърдени от органите на нашите специални служби.

  6. Да се обединят всички младежки организации в една – комсомолска – с водачи, утвърдени от нашите служби. Преди обединяването да се ликвидират всички водачи на бивши юношески и младежки организации.

  7. Делегатите на партийните конгреси да нямат мандат след конгреса. Да се елиминират делегатите, които са активни. За всеки следващ конгрес да се избират делегати, утвърдени от нашите служби.

  8. Да се прави системно разследване на хора – добри организатори и специалисти, които са популярни. Тези хора да се привличат към нас, а ако откажат – да не се допускат до ръководни длъжности.

  9. Да се организира – всички държавни служители, освен милиционери и миньори, да получават ниски заплати. Това специално да се отнася до здравните служби… съдебно-изпълнителските служби, просветата и културата.

  10. Към всички органи на властта и всички значителни заводи да се включат хора, които сътрудничат на КГБ. Това да се осъществява без знанието на държавните местни власти.

  11. Да се обърне внимание на печатната преса да не цитира сумарни количества и видове на стоки, които се изпращат в СССР. Да се посочва, че това е обменна търговия.

  12. Местните власти да не издават на купувачите на земя, къщи и парцели нотариални актове, а актове за получаване.

  13. Да се приложи такава специална икономическа политика към частното селско стопанство, че то да бъде с ниска производителност и неефективно. При втория етап да се започне колективизация на селското стопанство. Ако се появи силна опозиция – да се намали доставката на средствата за производство и се увеличат данъците към държавата. Ако и това няма ефект, селското стопанство да се доведе до състояние да не може да изхранва държавата и да разчита на внос отвън на храна.

  14. Да се формулират всички закони, укази и разпоредби за организация, икономика и право така, че да не се дава точно и прецизно тълкуване (с изключение на военните).

  15. За всеки проблем да се създават комисии, съвети, инструкции и т. н., така че никой от тях да няма право на окончателно решение без консултации с останалите.

  16. Самоуправляващите органи на заводите да не могат да имат влияние върху дейността и развитието на предприятието. Те могат да се занимават само с изпълнение на полученото задание.

  17. Профсъюзите не могат да имат противоречия с разпорежданията на дирекцията. Да се натоварят профсъюзите с други задължения – организиране на почивка, просвета, културни и други развлечения, екскурзии, разпределяне на дефицитни стоки и потвърждаване на мнение и характеристики от политическите власти.

  18. Да се авансират само такива сътрудници и началници, които образцово изпълняват получените служебни задания, но без склонност към анализ на проблемите извън заданията. БНА!

  19. На всички отговорни ръководители на партийни, държавни и стопански дейности да се създадат условия, които да ги компрометират в очите на подчинените им, като се изключва възможността да се върнат в средата, от която са излезли.

  20. Офицерският кадър от местната армия може да получи отговорни длъжности само при условие, че там има наши сътрудници от КГБ.

  21. Да се организира специален надзор за количеството муниции за всички видове оръжие на всеки арсенал. Учение с бойни патрони да се прави само при строг контрол.

  22. Да се обхванат под специален надзор всички лаборатории към НИИ.

  23. Да се обръща специално внимание на всички изобретатели и рационализатори, като всички по-важни изобретения и предложения да се регистрират в нашите централи. До реализация да се допускат само изобретения, засягащи експлоатацията на минното дело. Важните изобретения да се продават в чужбина. Да не се допуска до публикация стойността на изобретението.

  24. Системно да се нарушава графикът на транспорта в страната (изключение на нашия специален транспорт).

  25. Да се провеждат симпозиуми и конференции и да се записват предложенията и докладите, като се регистрират докладчиците, но за реализацията да се спазва само нашата инструкция.

  26. Да се популяризират интервюта с работници за актуални производствени проблеми, като се критикува безпорядъкът, но не трябва да се ликвидират причините за тези проблеми.

  27. Всички обръщения към народа от официални служители и водачи да обхващат исторически и народни акценти, но да не се проповядва дух на обединение на целия народ.

  28. Да се обърне внимание на всички новостроящи се градове и квартали да не се изгражда друг освен главен водопровод. Всички стари кладенци и локални
  водопроводи да се ликвидират систематично.

  29. При модернизиране и разширение на заводите да се осигури изтичането на замърсени води да става в реки, които могат да бъдат резерв за питейна вода.

  30. В новостроящите се апартаменти и къщи, а така също и при възстановяване да не се строят помещения за запасяване с хранителни стоки и за отглеждане на животни.

  31. Частните работници и предприятия да се снабдяват с лошокачествени суровини и оборудване, което да осигурява производството на лошокачествена продукция на цени, по-високи от държавните.

  32. Да се създадат условия за максимално развитие на администрацията по всички нива – районни, общински, градски. Може да се допуска критика на администрацията, но това да не влияе на нейното намаляване или по-прецизна работа.
  33. Да се контролира само изпълнение на плана на предприятия, произвеждащи суровини и други производства, включени в нашата инструкция. Забранено е изпълнението на плана за продукти и стоки за вътрешния пазар.
  34. Специално да се наблюдава църквата, като се създават условия и програми за обучение на младежта за наслагване на омраза към нея. Специален контрол да се упражнява над църковните печатници, библиотеки, архиви, проповеди и т. н.

  35. От всички основни, професионални и средни училища да се уволнят учителите, които имат голям авторитет и се ползват с уважение от учениците и населението. На тяхно място да се назначат нови. Учебните програми да се направят така, че да се прекъсва връзката между изучаваните предмети. Да се ограничи производството на учебни помагала. Да се премахне изучаването в средните училища на латински, гръцки, обща философия, логика, генетика. По история да не се обяснява какво са правили царете за доброто на страната, а да се изтъкват тиранията и борбата на потискания народ. В професионалното обучение да се набляга на тясната специализация.

  36. Да се организират държавни митинги при годишнини на борбата против завоевателите (с изключение на руснаците), като се подчертава борбата срещу германците, а преди всичко борбата за социализъм.

  37. Забранява се да се поместват в средствата за информация и издаваните книги данни за местни хора, живели в Русия преди революцията и по време на Втората световна война.

  38. Ако се възстановят или създадат организации, които поддържат дружбата със СССР, но се опитват да контролират дейността на държавните органи – да се обвинят в шовинизъм и национализъм (нашите действия са независими от органите на държавата). Начин на действие: унищожаване на нашите гробища и паметници, публикуване и размножаване на позиви, в които се осмива руският народ, руската култура и договорите между СССР и страната. Към тази пропаганда да се ангажират граждани от страната и да се използва съществуващата ненавист към СССР.

  39. Да се прояви грижа за строителството на пътища и мостове, за да са готови при налагаща се интервенция, така че нашите войски най-бързо и от всички посоки да се придвижат до центровете на опозиционните сили.

  40. Да се арестуват всички политически противници. Специално да се преследват противниците, които имат авторитет сред населението. Да се ликвидират всички политически противници и след това да се обвинят в тежки криминални престъпления.

  41. Да не се допуска реабилитация на хора, съдени на политически процеси. Ако се налага, такава да се допусне, но при условие че това е съдебна грешка, без започване на разследване и обвиняване на виновните за съдебното решение.

  42. Не може да се изправят пред съд хора с длъжности, дадени от партията – независимо, че тези хора са виновни за икономически загуби и са мразени от подчинените си. В драматични ситуации трябва да се преместват на друга равностойна или по-висока длъжност в друга област или град. В крайни ситуации тези хора да се назначават на неначалническа служба като се използват за кадрови резерв за друго време.

  43. За хора, които не са съгласувани от нашите специални служби, може да се публикуват съдебни процеси (специално се отнася за кадри от армията, генерални директори, министри), в които се обвиняват в дейности против народа, социализма, индустриализацията. Това ще увеличи подозрителността и ще мобилизира
  работническата класа.

  44. Да се проявява системен контрол хората на отговорни длъжности да произхождат от работническата класа и да имат най-ниска квалификация.

  45. Да се проявява постоянна грижа за систематически подбор за висшите институти на хора, които произхождат от най-ниската категория от населението или незаинтересовани професионално хора, стремящи се само към диплома.

  Строго секретно! КАА/08.113, Москва, 02.06.1947 г., Инструкция НК/003 – 47

   

  Източник:  extremecentrepoint.com

   

  Бел.ред.:

  Според проф. Янко Янков-Вельовски, автентичността на тази секретна инструкция е установена отдавна. Тя несъмнено е била известна на т.нар. Запад. В България несъмнено е била прилагана и е била задължителна за прилагане „не като правен нормативен акт (тя не само НЕ Е ПРАВО, А Е АНТИПРАВО), а именно като секретна ПРЕСТЪПНА, АНТИПРАВОВА инструкция, съществуването на която е било считано за служебна тайна“.

• Изборите са технология за опитомяване на протеста

  Както и да гласуваме, не можем да накажем политическата класа. Площадната демокрация си остава единствената възможност за протестен вот. Всичко останало е капан.

   

  Галя Горанова,  в. „Сега“

  „Ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги забранят“, е любима сентенция за мнозина. Този кисел песимизъм има своите основания впрочем. Избирателните системи по света, включително и българската, са така измислени, че да не позволят народът да бие шута на целокупната си политическа класа, независимо колко е недоволен. Затова при всеки избор досега гневът бива впрегнат в полза на поредния политически месия, обявил се срещу статуквото. Коварен капан за прихващане на протестния вот, в който се хващаме на всички избори. А после, както си му е редът, си сърбаме попарата. Така избрахме Костов, така приветствахме и царя, така дойде на власт и Бойко, пак там се е прицелила и Кунева.

  Истината е, че както и да гласуваме на избори, не можем да накажем политическата класа. Протестният вот не може да се реализира никога. И да гласуваш, и да не гласуваш, твоето въздържание или твоята активност всъщност крепи статуквото. Парадоксът произтича от слабостта на демокрацията, която отчита бюлетините на активното малцинство, а не на пасивното мнозинство. За броенето значение имат само действителните бюлетини. Тоест всяка форма на протест – празна бюлетина или такава с красноречиво послание, няма никаква тежест. Неучастието в избори също не е никаква форма на протест, тъй като допринася за снижаване на избирателната активност и на практика улеснява влизането на партиите на статуквото в парламента. Нещо повече – ниската избирателна активност дава шанс на ментета от типа РЗС, „Марешки“, ГОРД и пр. да се докопат до законодателната власт и да развъртят търговия с гласове.

  При сегашните правила изборите наистина не могат да променят нищо. Една партийна котерия сменя друга. Което наблюдаваме вече 22 години.

  Протестният вот ще бъде възможен само при три положения. Първо – ако се промени начинът за отчитане на гласовете и 4-те процента за влизане в НС се изчисляват върху общия брой на гласувалите, а не на действителните бюлетини. Това няма да накриви капата на големите политически формации, но ще спъне лабораторните ментета по пътя им към НС. Така ерозиращите традиционни партии ще останат без парламентарни патерици и съставянето на правителство ще бъде сериозно затруднено. Разбира се, при сегашната ниска политическа хигиена винаги съществува възможност за мръсни коалиции между леви и десни, но това само ще ускори кончината им. Освен това е по-честно бариерата да се изчислява върху общия брой бюлетини. Иначе може да се стигне до парадокса 1/5 от гласоподавателите да решават съдбата на всички. А това е далеч от нормалната представа за представителност.

  Друг начин да се даде волеизявление на протеста е с въвеждане на минимален долен праг за участие. Да се признава за невалиден вотът, ако не са участвали над 50% от имащите право на глас. Само при този случай пасивността и ходенето за гъби могат да се използват като политическо оръжие. И да окажат влияние върху процеса, па макар и с цената на перманентна криза.

  Третият начин за съпротива на избори е въвеждането на бюлетина „против всички“, както е в Украйна или в някои американски щати например. „Белият“ вот е признат израз на протест и в Испания, Франция и Гърция. Ако това стане, очаквам най-изненадващи резултати. Изборите ще се превърнат в нещо като вот на недоверие, с който политиците ще трябва да се съобразят. Под заплаха ще бъде поставена самата им легитимност.

  Демокрацията, казват, е сбор от процедури. Процедурите обаче се определят от силните на деня, а партиите на статуквото никога не биха си ритнали сами стола. Защото дали са на власт или в опозиция, всички те живеят в режима на привилегиите и не биха допуснали той да бъде застрашен от слепия гняв на тълпите. Най-много да му предложат приемлива за тях алтернатива, каквито се явяваха всички нови „месии“ в политиката от последните две десетилетия.

  „Не харесвате БСП, гласувайте за ГЕРБ!“. И след четири години: „Не харесвате ГЕРБ, гласувайте за БСП!“. Ако не харесвате никого, но искате да гласувате, сте обречен. Няма такъв вариант! Което обяснява големия брой политически полуфабрикати, които ни бяха пробутани успешно през последните години. Гласът ви задължително отива в нечия полза и технолозите на властта използват тази закономерност. И винаги побеждава по-малкото, поне на пръв поглед, зло. Но задължително „от наште“.

  Затова е донякъде наивно да се чакат избори, за да започне промяната. Площадната демокрация си остава единствената засега възможност за изява на протестния вот. Всичко останало е капан.

• Американски музикални награди 2012: Бийбър и Минаж са победителите

  Церемонията на 40-те годишни American Music Awards („AMA“) „Американски музикални награди“ се състоя тази вечер, 18 ноември 2012 г. в „NOKIA Theatre“ в Лос Анжелис и се излъчи на живо по телевизията на канала АВС.

  Джъстин Бийбър и Ники Минаж са двойните победители. Бийбър печели първата награда на вечерта за артист на годината, както и любим поп-рок изпълнител мъж и наградата за любим поп-рок албум. Минаж спечели награди за любим рап/хип-хоп албум и любима рап/хип-хоп изпълнителка. Тя и Риана влязоха  в церемонията с най-много номинации  по четири за всяка от тях. Тейлър Суифт спечели шестата си поредна награда за любима кънтри изпълнителка, а наградата за  любим кънтри албум спечели Кари Ъндърууд. „Маруун 5“ прибра отличието за любима поп/рок група, „Лейди Антебелъм“ заслужи приза за любима кънтри група за трета поредна година, а Шакира стана любима латино изпълнителка. За най-добра сред дебютантите бе призната канадската звезда Карли Рей Джепсън. Дейвид Гета спечели първата по рода си награда за електронна танцова музика. Победителите се определят чрез гласуване на феновете по Интернет.

  Гвоздеят на шоуто бяха изпълненията на звезди като Carrie Underwood, Pink, Pitbull, Taylor Swift, Nicki Minaj, Linkin Park, Christina Aguilera, Kelly Clarkson,No Doubt, Usher and Carly Rae Jepsen. Стиви Уондър, 11 пъти AMA победител, пя саундтрак в почит на Дик Кларк, който е създател на Американските музикални награди през 1973 г.
  Шоуто завърши с изпълнението на най-популярното парче Gangnam Style на южнокорейският рапър Сай.

  Спикък на победителите  тук
  

• American Music Awards 2012: The winners

  Justin Bieber was the big winner at the 2012 American Music Awards, held Sunday night November 18  in Los Angeles. The 18-year-old pop phenom took home three awards during the telecast, including the night’s biggest award, Artist of the Year. He accepted the award with the comment: „I want to say this is for all the haters who thought that I was just here for one or two years. I feel like I’m going to be here for a very long time.“ He also won awards for Favorite Pop/Rock Male Artist and Favorite Pop/Rock Album (“Believe”). The star walked the red carpet with his mother, Pattie Mallette, after his widely reported split from former Disney star and girlfriend Selena Gomez.

  Winners of the 40th anniversary American Music Awards, presented Sunday at the Nokia Theatre in Los Angeles:

  Artist of the year: Justin Bieber

  New artist of the year: Carly Rae Jepsen

  Pop/rock female artist: Katy Perry

  Pop/rock male artist: Justin Bieber

  Pop/rock band, duo or group: Maroon 5

  Pop/rock album: Justin Bieber, „Believe“

  Country female artist: Taylor Swift

  Country male artist: Luke Bryan

  Country band, duo or group: Lady Antebellum

  Country album: Carrie Underwood, „Blown Away“

  Rap/hip-hop artist: Nicki Minaj

  Rap/hip-hop album: Nicki Minaj, „Pink Friday: Roman Reloaded“

  Soul/R&B female artist: Beyonce

  Soul/R&B male artist: Usher

  Soul/R&B album: Rihanna, „Talk That Talk“

  Alternative rock artist: Linkin Park

  Adult contemporary artist: Adele

  Latin artist: Shakira

  Contemporary inspirational artist: tobyMac

  Electronic dance music artist: David Guetta

• Проф. Янко Янков ще разкаже на Европа за българския геноцид

  

  Професор Янко Янков заминава за чужбина, където ще се опита да направи достояние на европейската общност случващото се у нас.

  Той е сред неколцината българи, които се осмеляват да казват истината за драмата, която преживява българската нация.

  Тези свои намерения професор Янко Янков сподели наскоро в интервю пред КНИГИ NEWS –

  “ПРОФЕСОР ЯНКО ЯНКОВ: „ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД СРЕЩУ ЦЯЛОТО БЪЛГАРСКО НАСЕЛЕНИЕ”“

  В това интервю професор Янков бе заявил:

  „Например само през последните две години съм депозирал в Прокуратурата и Министерския съвет серия от повече от 500 (петстотин) отделни „обвинителни актове“, които съм именувал „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции!“.

  Отделно само през последните три месеци съм депозирал в офиса на Прокурора при Международния наказателен съд в Хага 11 (единадесет) папки документация, с която съм обосновал тезата, че докато класическият комунистически политически режим е провеждал селективен геноцид спрямо една малка част от населението, то сегашният (почти четвъртвековен) посткомунистически паравоенен ченгеджийско-мафиотски политически режим провежда тотален геноцид срещу цялото българско население.

  Не съм в нелегалност и все още не съм емигрирал. Макар че възнамерявам в съвсем скоро време да се опитам да скандализирам европейското обществено мнение и най-вече европейските институции, като отида някъде в Европа и там се опитам да заведа съдебни дела срещу нелегитимната българска държава.

  Ако ме попитате „Защо не търся електорална политическа подкрепа тук, у нас?“, ще Ви отговоря следното: Преди повече от 20 (двадесет) години разписах над 120 000 (сто и двадесет хиляди) членски карти на членове на ръководената от мен политическа партия, а по време на изборите никога „за себе си“ не бяха гласували повече от 17 000 (седемнадесет хиляди) души. Така проумях, че българското население няма нужда от мен и че аз нямам нужда от него. Впрочем, от срещите ми с електората от онова време нямам спомен някъде някой да ме е питал какво трябва той да направи, но в същото време хиляди бяха онези, които „се натискаха“ да ми дават акъл какво трябва аз да правя. „

  Това, което предстои, е от фундаментално значение за гражданското общество. Ще намери ли подкрепа в България смелият борец срещу гробкопачите на България?

  Съмняваме се…

  Но все пак е въодушевяващо и разтърсващо – един професор срещу една от най-уродливите обществени системи в световната история!

  КНИГИ NEWS ще информира за борбата на професор Янко Янков.

  Всички останали медии у нас позорно ще мълчат, защото са част от уродливата, кошмарна сегашна българска действителност.

   

• И българското гражданство има нужда от стратегия

  „Българите, отиващи в чужбина, трябва да знаят, че имат избор и, когато решат, могат да се върнат у дома“, каза вицепрезидентката Маргарита Попова, която участва в бизнесфорум в Бон и даде интервю за Дойче веле.

  „Германските инвеститори, които са в България, нямат нужда от убеждаване, а тези, които все още не са дошли, няма да сбъркат, ако го направят“ – заяви Маргарита Попова, която охотно влиза в ролята на лобист за достойнствата, които България може да предложи на чуждестранните бизнесмени: България вече е член на ЕС, има стабилна банкова система, има сигурност за вложените пари, защото има растеж и стабилен вътрешен брутен продукт – все обстоятелства, които се оценяват – две трети от германските инвеститори в България са доволни от постигнатите резултати.

  Върховенството на закона е най-важното

  Най-доброто убеждение за останалите е фактът, че България върви уверено по пътя на правовата държава – смята г-жа Попова и изтъква, че за последните 15 години са предприети дълбоки правни реформи, а усилията продължават, въпреки трудностите в цял свят и цяла Европа. Според вицепрезидентката преживяваната в момента необиковено тежка криза е резултат от небрежно или съзнателно допускани корупционни практики, останали ненаказани.

  „Цели социални системи рухват и това не може да се дължи на нищо друго, освен на известно пренебрежително отношение към правната норма и реда“, убедена е вицепрезидентката. По нейните думи – и проблемите в стопанството, и проблемите в политиката, културата или духовността, се породени все от неглижирането на правовата държава.

  „В България трябва да създадем пространство на повече избор“

  Светът е свободен, динамичен и глобален, интензивните миграционни процеси са част от тази свобода – така Маргарита Попова коментира факта, че българите, пристигнали в Германия през първото полугодие на 2012, са с 24% повече, отколкото през 2011-та.
  Това не би трябвало да бъде източник на тревоги, и не би могло да бъде, ако „ние – в България – продължаваме упорито и устойчиво в правилната посока да правим реформи така, че хората, които излизат от България, да знаят, че имат избор и могат в един момент, когато решат, да се върнат у дома и да се реализират. В България трябва да създадем пространство на повече варианти и повече избор – тогава и аз ще бъда спокойна“, казва вицепрезидентката.

  Българското гражданство като билет за чужбина

  Всъщност България явно не е лишено от привлекателност пространство – като се имат предвид хилядите подавани молби за гражданство, повечето от които се удовлетворяват.
  „За тях има закон, ред и процедури“, изтъква бившата правна министърка. Но се съгласява, че в ситуацията има нещо парадоксално: „Лошото за мен е, че получавайки българско гражданство, тези хора не се установяват трайно в България, а много скоро с европейския паспорт заминават за други държави от Европейския съюз“.

  „Трябва да построим по-правилно представите си за феномена „българско гражданство“ – кога, на кого, защо, как, с какви последици, защото гражданството е свързано с трайната и тясна принадлежност на индивида с дадената държава“, казва Маргарита Попова. Според нея е необходимо да се направи нова добра стратегия за българското гражданство. „Само тогава ще можем да бъдем убедителни, да стоим добре и да регулираме по най-полезния за ЕС начин тези важни процеси, които са особено актуални в момента“, убедена е вицепрезидентката.

  Източник:  Дойче Веле

• „Турците в България“ – или за живота на етносите отвъд политиката

  Единственият начин да се освободим от предразсъдъците на миналото е да сме осведомени за настоящето, казва пред Медиапул Антони Георгиев, главен редактор на „Вагабонд“

   

  – Какъв подход е избран при представянето на нематериалното наследство на турците в България и какво лично за вас беше най-интересно при събирането на материалите за книгата?

  – „Турците в България“ е естественото продължение на „Пътеводител за османска България“, който издадохме миналата година. „Османска България“ е фокусира предимно върху османското материално наследство по нашите земи, най-вече архитектура – обществени сгради, конаци, джамии, бани, чешми, мостове, часовникови кули. Тези архитектурни факти са част от българското културно наследство, но поради ред причини историята им, а често и местонахождението им, са слабо познати, а в много случаи – напълно непознати. С Димана Трънкова и проф. Христо Матанов ние систематизирахме това наследство и го представихме в книга, в която фотографията и текста заемат почти равно място. „Пътеводител за османска България“ излезе в два варианта – на български и на английски език. Книгата се разпродаде, и в началото на тази година издадохме нов тираж. По книжарниците, доколкото разбирам, все още има бройки на български, но за съжаление на английски вече е почти свършила.

  Сега „Турците в България“ идва като „втори том“ на „Османска България“. Акцентът е върху нематериалното наследство – обща история, език, фолклор, музика, танци, обичаи, празници, кухня…

  Когато започнахме работа по „Турците в България“, искахме да се опитаме да прокараме сравнително ясни разграничителни линии между онова, което наричаме „българска национална култура“ и турската култура. Много бързо обаче излезе, че това е трудно, а в много случаи – невъзможно. Нещата във всички области – от яденето, което ядем, през думите, които казваме ежедневно, до специфичната за Балканите култура на любов-омраза между комшии – са толкова преплетени, че прокарването на ясни граници е обречено.

  С други думи, „Турците в България“ е книга колкото за турците, които са български граждани и живеят в България, толкова и за самите българи.

  Подходът е подобен на този в „Османска България“. Това е научно изследване, базирано върху исторически и житейски факти, което е написано на разбираем за всички интелигентни хора език. Авторите са Димана Трънкова, археолог и журналист; Радко Попов, православен теолог и бивш журналист в българската секция на ББС-Лондон; и доцентите Орлин Събев, Божидар Алексиев, Галина Лозанова, Доротея Добрева, Йорданка Бибина и Иванка Влаева. Фотографията е мое дело. Английският редактор е Джейн Кийтинг в Дъблин. Издателството е „Вагабонд медия“ и от днес книгата е в книжарниците в цялата страна.

  – Как са се променяли отношенията между българи и турци през вековете?

  – След османското завоевание в края на ХIII в. Тези отношения съвсем естествено са били като между завоеватели и победени. Османците са били завоевателите, българите-християни – победените. Османската империя обаче е нещо доста различно от другите световни империи, например британската и френската. Султанът се е интересувал предимно от събирането на данъци, не толкова от това кой на какъв бог се кланя. Различните националности в империята са били подредени по религиозен, не по етнически принцип. Българите не са били единствените християни в империята. Към тях в различни периоди могат да се прибавят гърци, сърби, арменци, сирийци и други. Тези етноси са били третирани еднакво когато става дума за функциите на държавата като данъци, образование, здравеопазване и пр. Като общност са били облагани със специален данък за немюсюлмани, но в повечето други сфери – религия, правораздаване – са имали много по-голяма степен на автономия, отколкото, да речем, ирландците от Оливър Кромуел насам.

  На чисто битово ниво – освен когато не става дума за периодите на въстания, които обикновено са били потушавани с много кръв – отношенията са били като между комшии. В пътеписа си от 1785 г. френският граф Д’Отрив описва живота в шуменските села Дивдядово, Становец и Тъкач – „села наполовина турски, наполовина български, където мюсюлмани и християни живеят заедно, без да се презират, сродяват се, пият заедно лошо вино и нарушават рамазана и постите. Те познават, както и техните свещеници, само кръстния знак или Аллах и при всичко това не са по-малко честни хора. Имамите и поповете се отнасят еднакво снизходително към браковете на вярващите от двете религии. Не е рядкост да се видят под един покрив чалми и икони, Коран и Евангелие едно върху друго. Най-спокойно се изповядват две толкова различни религии, а на децата се оставя изборът на тази, която е най-удобна.“

  Сто години по-късно Иван Вазов, патриархът на българската литература, пише в „Под Игото“: „Защото, при другите си лошавини, игото има и една привилегия: да прави народите весели. Там, дето арената на политическа и духовна деятелност е затворена с ключ, дето апетитът за бързи забогатявания от нищо не се дразни и широките честолюбия не намират простор да се разиграят, обществото изхарчва силите си в дребни местни и лични сплетни, а разтуха и развлечение търси и намира в мъничките обикновени и лесни блага на живота. Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите, край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството; един гивеч, изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки и изяден на тревата под надвисналите клони, през които се гледа високото синьо небе, е едно царство, а ако има при него цигулари, то е върхът на земното щастие.“

  Това не се е променило много и в наши дни. Когато завършвахме „Турците в България“, бях в едно айтоско село особено пострадало по време на т. нар. Възродителен процес. Посрещна ме ходжата със следните думи: „Господ здраве да ти дава, а Аллах да ти позлати ръцете“. Не е ли очарователно?

  От изследванията, които проведохме, се налага следният звучащ леко парадоксално, но при по-внимателно вглеждане логичен извод. Те са били най-добри веднага след Освобождението, след което в различните периоди на Царство България са се влошавали малко или много, за да достигнат абсолютно падение по времето на комунизма. Парадоксално, защото би трябвало да се предполага, че след едно потушено в кръв въстание и след една война с много жертви отношенията би трябвало да бъдат лоши. Логично, защото начините, по които тези събития бяха представяни в комунистическите учебници в продължение на 45 години – а и след това – не оставяха много място за нюанс и размисъл.

  – Какви са причините?

  – Причините са много и сложни. От една страна е официалната история, такава, с каквато са били закърмени милиони български ученици. От създаването на НРБ през 1945 г. до нейното преименуване през 1990 българските учебници по история по правило представят петстотинте години османска доминация в нашите земи като безкрайна поредица от чудовищни масови убийства, набивания на кол и реки от кръв. Малко се споменава за архитектурата, културата, обществения живот, и нищо – за либерализма на султана, който не се е интересувал чак толкова кой на какъв бог се кланя, а от това хазната му да бъде пълна с парите от данъци. Поради особено ефективната наложена и контролирана от държавата пропаганда, предположенията, представени във „Време разделно“ като историческа истина, продължават да са популярни и да се приемат за чиста монета.

  От другата страна идва некомпетентността. Освен ако нямаме специални интереси, ние почти не се замисляме за турските думи, които използваме в ежедневието; за турските ястия, които ядем у дома или в кръчмата; за турските навици, например люпенето на семки, които притежаваме; за турските народни приказки и поверия, които предаваме на децата; за турската законодателна система, от която все още могат да бъдат намерени преки следи в българския съд; за турската култура на семейственост и мрежа от приятелства, които всеки в България познава до болка; за турския „светоглед“, който определя съвременния български светоглед много повече от привнесените от комунистите идеи от далечния и студен Север. Българският и турският народ (освен в периода на ранните завоевания на Османската империя през ХIV-ХV в. и нейното мъчително разпадане в края на ХIХ в.) са живеели в спокойствие и относителна хармония.

  Преди малко споменах Оливър Кромуел и ми се иска малко да разширя паралела с Ирландия. Много български „патриоти“ веднага изтъкват, че ирландците са били „поробени“ от „цивилизована“ нация – англичаните. Нашата английска редакторка Джейн Кийтинг в Дъблин, както и няколко милиона ирландци по целия свят, имат преки наследници, които са пострадали от Големия картофен глад. Попитайте тях за „цивилизоваността“ на окупаторите. Когато османците напускат България, българите говорят на български, ходят на български църкви, учат в български училища, а българската икономика процъфтява благодарение на изгодните договори за снабдяване на османската войска. Когато англичаните напускат южна Ирландия, келтският език е почти мъртъв, а ирландското производство е целенасочено задушено, за да се предотврати конкуренция с английските манифактуристи. „Златните“ времена за традиционните български възрожденски центрове като Копривщица, Карлово, Калофер и Трявна са точно тогава – в края на османската доминация.

  – Дали и как турските език, фолклор, ритуали, кухня са се побългарили през вековете и как съжителстват с българските?

  – Разбира се, че има влияния, но те са по-незначителни, отколкото обратното. Задавам прост въпрос: назовете ми едно българско ястие, което да не съществува в съвременна Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Южна Румъния – вероятно на всички тези места едновременно. Пълнени чушки? Боб яхния? Шкембе чорба? Българската кухня, както и останалите балкански кухни, са базирани върху османската кухня, но разбира се с дребни местни модификации.

  Как българската кухня е повлияла върху турците в България? Отново лесен въпрос. Турците в България, освен ако не са много традиционни, с удоволствие ядат свинско месо.

  Същото се отнася за езика, за музиката, за танците, за фолклора. В „Турците в България“ пишем много по тези въпроси, например в какво се различават образите на Хитър Петър и Настрадин ходжа при българите и при турците.

  – Какво е влиянието на т.нар. Възродителен процес върху настоящия живот на турците в България?

  Това е тема за отделна книга, не за един параграф в интервю. Но ще се опитам съвсем накратко. Недоверието на политическо, а понякога и на битово ниво между българи и турци през 2012 г. се дължи изцяло на събитията ставали преди над 20 години по време на комунизма. ДПС е директно следствие, плод на Възродителния процес. „Атака“ и ВМРО също. Това са скачени съдове. Колкото по-гръмогласна е „Атака“, толкова по-капсулирано става ДПС. Чиста политическа игра, от която губят само българските граждани както от турски, така и от български произход.

  – България е страната в Европейския съюз с пропорционално най-голямо мюсюлманско малцинство, което не е емигрантско. За българското общество най-важната и потенциално опасна последица от този факт е, че страната е обречена да се съобразява с политическата партията ДПС. Като друга опасност се сочи проникването в България на радикален ислям и други несветски и екстремистки форми на ислям. Натъкнахте ли се на такива тенденции при вашите проучвания?

  – Не се натъкнахме, но знам, че такива тенденции има. Обяснението отново трябва да се търси в последните години на комунизма. Сега много се говори за „емисари“ от Йордания и Саудитска Арабия, които се опитвали да насядат в България „радикален“ Ислям, който не бил „традиционен“ за нашите земи и пр и пр.

  Отговорни за това са Тодор Живков, Георги Атанасов и другите „архитекти“ на „Възродителния процес“. През 1980-те години кампанията за асимилация на българските турци, която кулминира с насилствената смяна на техните имена, включва затварянето и понякога разрушаването на джамии, забраната да се говори на турски, забраната да се носи традиционно турско облекло и дори забраната да се изрисуват полумесеци на турските гробове. В същото време режимът в София се опитва да излъже Запада, че човешките права, включително колективните права на малцинствата, се защитават. Мюфтийството продължава да работи, разбира се под зоркото око на Държавна сигурност.

  Няколкото студенти по ислямска теология, които ежегодно са били изпращани в Турция, се пренасочват главно към Йордания, защото режимът на Живков се страхува от всякакво турско влияние, което те биха могли да прокарат като се върнат в България. Ислямът в Йордания, обаче, е различен от този в Турция и съответно от този изповядван от българските турци. С други думи, корените на салафизма в България трябва да бъдат търсени в онези години, когато БКП държеше на всяка цена да разтрогне връзката между турците в България и турците в Турция.

  От моите лични впечатления по време на подготовката на „Турците България“ мога да заявя следното: Турците в България имат особено силна привързаност към своята родина, тъй като те са живели тук от векове. Това е така въпреки турбулентността на първите години след Освобождението, въпреки Балканските войни, въпреки масовите миграционни вълни, въпреки непоследователната и в късните й години жестока политика на комунистите към мюсюлманите в България. Въпреки всичко това, българските турци са останали лоялни към България. В същото време те категорично се определят като турци. Не просто като „мюсюлмани“, а като български турци. Между тяхната самоидентификация като етнически турци и лоялността им към България като български граждани няма противоречие. За турците в България това е ежедневие, нещо, което е недискутируемо.

  Очевидно, българските турци се чувстват най-спокойни, когато отношенията между България Турция са позитивни. Те определено не искат да бъдат използвани като разменна монета, като игра на „дърпане на въже“ в контекста на двустранните отношения. Двустранната политика не е нещо, което ги интересува особено.

  Това, от което турците в България се интересуват несравнимо повече, са техните собствени възможности да се реализират като граждани. Българските турци не са представени пропорционално в науката, изкуството, спорта, държавната администрация, въоръжените сили, полицията, местните власти. Макар на българските турци да не е забранено да говорят на турски, дори няколко изречения на турски предизвикват огромен скандал, ако са казани по време на политическа кампания. Срещу българските турци периодично се провеждат различни акции като нападението при джамията в София през май 2011 и гласовитите, макар и неефективни искания да се закрият новините на турски по телевизията. Опитите, понякога успешни, на местни власти да променят турски топоними, които са съществували и са били използвани без прекъсване много векове, предизвикват опасения, че там, където се сменят имената на камъни, ще се сменят и имената на хора.

  Българските турци искат на децата им да бъде дадена реална, не теоретична възможност да изучават езика си в училище. Те не могат да приемат изтъкваните от някои местни власти причини защо това не може да стане пълноценно. Те искат да могат да ходят в джамията, без да трябва да плащат за това с последваща дискриминация на работното място или в медиите. Тяхното най-голямо желание е властите и обществото да се отнася с тях като с всички други. Те ни казват: „Виждаш, че съм турчин, но аз съм български гражданин. Отнасяй се към мен подобаващо.“

  – Как се финансира книгата „Турците в България“?

  – Както всички други книги издавани от „Вагабонд медия“ – чрез продажби в книжарниците и по електронен път в чужбина.

  – С едно изречение посланието на „Турците в България“?

  – Единственият начин да се освободим от предразсъдъците на миналото е чрез осведоменост за нещата, случващи се в настоящето. Отношението на много българи към собствената ни история е неконструктивно. Да се изтъкват периодите на въстания и мъчения за сметка на времената на относителен икономически и културен възход не е полезно нито за самата история, нито за учениците, които я учат – тъй като те ще се превърнат в граждани, за който светът ще бъде съставен от простички, черно-бели послания. Това е опит да се използва миналото, за да се избяга от реалностите на настоящето и от предизвикателствата на бъдещето. С „Турците в България“ се опитваме да разчупим стереотипите и да погледнем на нещата такива каквито са от една интелигентна, осведомена и либерална гледна точка, която по презумпция изключва черно-белите кадри на пропагандата.

   

  Интервю на София Велкова /mediapool.bg
  

   

  

• Проф. К. Янакиев: Има митрополит, който отговаря на условията по устава и няма досие

  Църквата няма да понесе отново да бъде изнасилена –

  казва още професорът от Софийския университет по повод драматичната ситуация с бъдещия избор на предстоятел на БПЦ

  Проф. Калин Янакиев

   

  Църковният народ няма да понесе патриарх с досие на доносник на бившата Държавна сигурност. Не е възможно обществото да понесе тези страсти. Това би означавало

  буквално изнасилване на църквата.
  
  Това каза по БНР професор Калин Янакиев, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

  „В Светия синод започнаха да кипят страсти само няколко дни след погребението на патриарха. Изборът на митрополит Кирил за наместник-председател е избор против неумерените властолюбиви амбиции на Николай Пловдивски. Сега опитите да бъде оттеглен подписът на митрополит Григорий са гротескни.

  Подозрение за това, че са с досие, има

  поне за деветима от митрополитите, които били вербувани преди да станат епископи.

  „Но има митрополит, който отговаря на условията по устава и няма досие“, отбеляза Янакиев. (Вероятно професорът има предвид ловчанския митрополит Гавраил – бел. ред.)

  
  Много е възможно отделянето на митрополит Николай. Възможни са и непремерени действия срещу него на настоящия наместник председател. В християнската църква всички са членове на народа божи. И като чедо на Българската православна църква ще призова отците ни да не се бият по този грозен начин, а да мислят.“

  След кончината на патриарх Максим и след отстраняването на някои хипотези за неговия наследник, ситуацията пред бъдещия избор на предстоятел на БПЦ се очерта по-ясно. Твърдя, че тя е драматична, пише проф. Янакиев в статия, озаглавена “ Апорията на бъдещия ни патриаршески избор“, публикувана в портала kultura.bg/web.

  Там е работата, че съществуват подозрения, че част от епархийските архиереи на Св. синод, чиято принадлежност към агентурата на ДС бе обявена неотдавна, не просто са сътрудничили на тази тоталитарна служба, но точно защото от много рано са започнали да й сътрудничат, са и получили епископско ръкоположение с нейното пряко съдействие.

  Малцина си дават достатъчно ясна сметка,

  какъв тежък конфуз за каноничното достойнство на БПЦ би представлявало евентуалното потвърждаване на тези подозрения.

  Защото ако доносничеството (което би могло да е било вършено и под натиск) е безспорно морално укоримо деяние, нанасящо ущърб на авторитета на тези български архиереи, то подозираното получаване на самия им епископски сан със съдействието на същата тази ДС е вече нещо, което ни изправя пред страховит канонически проблем.

  Защото в свещения свод на църковните канони съществува известното на всеки църковно-грамотен човек 30-то апостолско правило, което гласи, че който получи епископски сан със съдействието на светските власти трябва (след надлежен църковен съд) да бъде низвергнат от този свой сан и (дори) отлъчен от Църквата Христова…

  … И ето, повтарям, ние се намираме в ситуация, в която съществуват силни подозрения, че поне една част от сътрудничилите на ДС днешни митрополити на БПЦ, тъкмо доколкото са били вербувани далеч преди да бъдат ръкоположени за епископи (това се отнася поне за деветима то тях), тъкмо благодарение на тази си вербуваност в агентурата на ДС и с нейното съдействие са получили сана си.

  А това означава, че към този момент те (ако подозренията, след проверка, се потвърдят)

  подлежат на църковен съд,

  който по силата на 30-то апостолско правило, трябва да вземе решението (поне) да ги низвергне до чина на миряните.

  И сега следва най-каверзното: пак по силата на каноните църковен съд над обвиняван в (църковно) престъпление епископ, може да се извърши само от епископи – според устава на БПЦ от епархийските архиереи на Св. синод. Повтарям: подозренията за получаване на епископски сан със съдействието на светската власт тежат над поне девет от епархийските ни архиереи. Църковният съд над тях обаче, който следва да ги потвърди или отхвърли, може да се извърши само от същите тези епархийски архиереи на БПЦ, които – след смъртта на патриарх Максим – са 14 и включват 9-имата, които евентуално трябва да бъдат съдени.

  Следователно ясно е, че мнозинство сред онези, които могат да съставят евентуалния църковен съд са самите подсъдими на него, както и че тъкмо подсъдимите са (могат да са) съдниците в това дело. При този порочен кръг става ясно защо до този момент никой официално не е повдигнал обвинение на тези, поне деветима български архиереи, но става ясно също и защо това никога въобще не би могло да се случи.

  Нима е мислимо бъдещите обвиняеми да бъдат обвинени от самите себе си? Нима е мислимо, дори и да бъдат обвинени, да бъдат осъдени – от самите себе?…

  … Напълно възможно е поради това – и дори е практически сигурно, че ако се разчита на буквата на правилата, епископи, за които би могло да се докаже, че към днешна дата са носещи този сан в нарушение на канона и като такива трябва да бъдат низвергнати, никога няма да получат онова, което заслужават и църквата ни ще продължи да бъде предстоятелствана от люде, които по разсъждението на нейната съвест, следва да бъдат отлъчени от нея…

  … Напълно възможно е, следователно, именно епископ, който днес може да бъде обвинен в придобиването на сана си със съдействието на светската власт и въз основа на доказването на това обвинение осъден – да бъде вместо това избран за предстоятел на БПЦ.

  Ние, следователно, сме изправени пред една съвършено извънредна ситуация.

  Има опасност да бъде застрашена и дори непоправимо корумпирана цялостната каноничност на БПЦ и то не въпреки, а поради традиционния каноничен ред. Защото тук самите канони правят невъзможно влизането в сила на каноните…

  Какво може да се направи в тази действително извънредна ситуация?

  … Налице са агентурните досиета и наличните в тях (проверими) свидетелства, че съответният днешен епископ е станал такъв с помощта на офицерите от тайната политическа полиция.

  Ето защо е крайно необходимо бъдещият избор на нов предстоятел на БПЦ в никакъв случай да не се оставя пасивно в ръцете на каноничния орган – т. е. събора на българските епископи.

  Разбира се, най-доброто (и за това трябва да се настоява) би било епископите, за които е евентуално документално доказуемо, че са приели епископското си ръкоположение в нарушение на 30-то апостолско правило, сами и доброволно да се решат (поне) да не поставят своите кандидатури за патриаршеската длъжност.

  Така, евентуално избраният измежду тях ще избегне риска от бъдещи атаки срещу себе си и необходимостта от свикването на евентуален надюрисдикционен събор, т. е. събор от епископи извън диоцеза на БПЦ (напр. от Вселенската, Сръбската, Румънската и т. н. патриаршии), трудността за какъвто от чисто църковно-политическа гледна точка днес си даваме пълна сметка.

   

  Източник:  Vesti.bg
  Пълния текст на статията на проф. Янакиев – в kultura.bg/web

• <<
• 1
...
• 194
• 195
• 196
• 197
• 198
• 199
• 200
• 201
• 202
• 203
• 204
...
• 415
• >>