Всички авторски страници

Авторски

• Паднахме на опашката в европейските икономически класации

  

  Публикуваните през последната година индекси показват, че България бележи влошаване на позицията си във всички класации, освен в една, в сравнение със страните от Европейския съюз. Това сочат данни от прегледа “България в международните класации 2012”, представен от Института за пазарна икономика.

  Докато през предходната година страната е близо до средните нива в Европа по отношение на икономическата свобода и условията за правене на бизнес, то през тази година вече е в долната 1/3 на класацията.

  Влошаване се наблюдава и при възприятието за корупция, където страната заема последно място в ЕС. При индекса за човешко развитие промяна няма – отново сме на опашката.

  Единствено по-добро ниво се забелязва при правото на собственост, което през тази година е по-добре защитено и България вече не е последна в ЕС, но изпреварва единствено Румъния и заема предпоследно място.

  Изследванията показват, че колкото по-свободна е една икономика и колкото по-ефективна е защитата на частната собственост, толкова по-високо е благосъстоянието на населението й.

  За поредна година причините България да продължава да се сочи като най-бедната страна в Европейския съюз са:

  недостатъчната защита на собствеността;
  тежките административни процедури;
  прекомерното регулиране на частни взаимоотношения;
  високото ниво на корупция.

  Изглежда държавата се е изгубила в стремежа си да налага равенство и осигурява благоденствие, а е загърбила основните си функции – да осигурява ред, сигурност и справедливост, коментират от Института за пазарна икономика.

  От института предлагат 84 мерки, които ще доведат до растеж на икономиката и ще повишат благосъстоянието на гражданите. Сред тях са образователна реформа – заместване на част от държавната субсидия за висшите учебни заведения с проектно финансиране и ваучерна система за началното и средното образование; премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове; премахване на държавните субсидии, като тези в земеделието, железопътния транспорт, пощите; премахване на данъци с ниска ефективност – данък “Дивидент”, данък “Наследство”; избор в пенсионната система; избор в здравната система – разбиване монопола на НЗОК, както и намаляване на административните структури и наетите в администрацията.

  Източник: БЛИЦ

• Whitehall fears ‘another Litvinenko’ as police probe businessman’s death

  Sam Coates, Fiona Hamilton and Tony Halpin, The Times

   

  

  November 29 2012.  Ministers were warned six months ago about the activities of Russian officials linked to a „whistleblower“ businessman who was mysteriously found dead outside his Surrey mansion.

  Police are investigating after the body of Alexander Perepilichny was discovered in the grounds of his home in Weybridge. Mr Perepilichny, 44, had passed vital documents to campaigners fighting to expose a massive tax fraud in Russia that had led to the death of an anti-corruption lawyer, Sergei Magnitsky.

  The businessman, who is said to have sought refuge in Britain three years ago after falling out with a crime syndicate, had been helping Swiss prosecutors to investigate a money-laundering scheme involving Russian government tax officials.

  Read more: http://www.thetimes.co.uk/tto/news/politics/article3614845.ece
  

• Участие на временните Обществени съвети на срещата в Брюксел

  На конференцията на 6 и 7 ноември 2012 г. в Брюксел временните Обществени съвети участваха с ключово изказване, което предизвика силен интерес и бе прекъсвано спонтанно от ръкопляскания. Бяхме представени от Атанас Чобанов (Париж), Стефан Манов (Тулуза) и Нина Каменова (Мюнхен).

  Самото участие бе подготвено от екип в състав Тася Тасова, Любомир Гаврилов и Стефан Манов, след многобройни консултации със съветниците и две срещи в Президентството в присъствието на вицепрезидента Маргарита Попова. В резултат успяхме да наложим на организаторите нов панел  „ИНСТИТУЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО НА БЪЛГАРИТЕ ЗАД ГРАНИЦА“, в който ние участвахме с ключово изказване, направено от Стефан Манов.

  Пълният текст на нашата презентация в Брюксел може да се изтегли  от тук : Що е то институционално представителство на диаспората и има ли то почва у нас?

  В края на първия ден Атанас Чобанов бе избран за член на работната група, която подготви Заключителният акт (МЕМОРАНДУМ) на конференцията, в който нашите предложения са отразени (в раздел „институционално представителство“), а именно

  – Инициирането на дебат за провеждането на избори за легитимни и представителни редовни Обществени съвети по държави, със статут на консултативни органи към дипломатическите представителства;

  – Създаването на реално действащ изборен национален представителен орган – Национален съвет на българите в чужбина, съставен преобладаващо /минимум 4/5/ от представители на българите зад граница, представители на администрацията на българското президентство, излъчени от парламента депутати и представители на изпълнителната власт;

  – Създаване на избирателен район „Чужбина“, от който българите зад граница да избират народни представители така, както българите в страната. Възможност за регистриране на партийни кандидатски листи или независими кандидати;

  – Улесняване на процедурата за гласуване на българи в чужбина;

  – Провеждане на предварително и електронно гласуване;

  – Дебат за промяна на чл. 65 ал.1 от Конституцията, за да отпаднат затрудняващи условия за „двойното гражданство“ при пасивното избирателно право.

  .

  Източник: Globalbulgaria.free.fr

• Ню Йорк преживя първия ден без престъпление

  Първият ден на тази работна седмица е забележителен за Ню Йорк с това, че е и първият в съвременната история на мегаполиса без нито едно престъпление, придружено с насилие.

  В този ден служителите ни не са регистрирали нито едно убийство, изнасилване, грабеж или сбиване, заяви говорителят на нюйоркската полиция Пол Браун, предадоха световните агенции, цитирани от БТА.
  Такова нещо се случва за пръв път в историята на полицията в Ню Йорк, добави той.

  Браун отбеляза, че равнището на убийствата в Голямата ябълка (както понякога наричат мегаполиса) е най-ниското от 1960 г. В сравнение с миналата година убийствата са намалели с 23 процента – на 366 при 472 в края на 2011 г., посочи той. Най-много убийства в най-големия американски град са регистрирани през 1990 г. – 2245.

  В Ню Йорк тази година броят на престъпленията като цяло се е увеличил с 3 процента, но това се дължи главно на кражби на мобилни телефони.

  Източник:  Dir.bg

• Щем-не щем, ГМО ще ни карат да ядем…

  Поправка в Закона за фуражите, прокарана тихомълком, ни обрича да ядем месо и млечни продукти с ГМО, без въобще да подозираме за това. Според скандалната промяна на етикетите на фуражите с ГМО няма да е задължително да се записва, че са генномодифицирани. Така даже фермерите няма да знаят, че хранят животните си с ГМО, а камо ли потребителите, алармират от екологично сдружение „За Земята„.

  Корекцията е предложена от депутата от ГЕРБ Христина Янчева в Комисията по земеделие и гори на заседанието й на 7 ноември. Без коментари и дискусии, предложението, което ни обрича да ядем ГМО без да знаем, е било прието.

  В сегашният си вид законът не отговаря и на законодателство на Европейския съюз.

  Екологично сдружение „За Земята“ ще внесат официално писмо до президента Росен Плевнелиев с искане за налагане на вето върху така приетия закон и връщането му в пленарна зала за прегласуване.

  „Считаме че с тази промяна в последния момент бе отнета възможността на народните представители да преценят важността й. Бяха заблудени и българските граждани, защото в дните между двете четения се застъпваше тезата, че промените целят засилване на контрола за етикетирането при наличие на ГМО. Не трябва да забравяме, че с фуражите се хранят животни, с които впоследствие се хранят хората“, е становището на родните еколози.

  Източник:  ЕПОХАЛНИ ВРЕМЕНА

• Предстои остра битка за свободата в интернет

  Предстояща среща на ООН, посветена на контрола над интернет, тревожи широка коалиция от критици, съставена от американски технологични гиганти като Google и правозащитни организации, които са загрижени, че промени може да доведат до повече опити да се цензурира уеб съдържанието и да задушат новостите в киберпространството.

  Част от темите, включени в дневния ред на конференцията в Дубай идната седмица, са и идеи за борба със спама и интернет измамите. В наброяващите повече от 1300 предложения са вмъкнати и потенциално експлозивни въпроси, за които опоненти казват, че могат да се използват в места като Иран или Китай като оправдание за строги мерки срещу блогърите и други уеб ограничения, предаде АП, цитирана от БТА.

  Друга вероятна битка на започващата на 3 декември среща е за подкрепяните от Европа предложения за промяна в системата за заплащане в уеб пространството, която да принуди доставчици като Google, Facebook и др. да заплащат допълнителна такса, ако искат да достигат потребители от други страни.

  Все още не е ясно какви предложения ще бъдат одобрени на 11-дневната среща на Международния съюз по телекомуникации на ООН (МСТ), в който членуват 193 държави. Предварителните пазарлъци открояват търканията в интернет епохата за това кое да бъде регулирано и кое да бъде оставено на свобода. Резултатът от срещата може да засегне милиарди интернет потребители.

  Някои пък са недоволни от самата организация на конференцията. „Инженерите, компаниите и хората, които създават и ползват интернет, нямат право на глас„, се казва в онлайн изявление на Google. „Милиардите хора из целия свят, които ползват интернет, експертите, които го създадоха и го поддържат, трябва да бъдат включени“ в процеса на взимане на решения.

  Други предупреждават за опасности. Самото отваряне на вратата за по-голям контрол от МСТ буди тревога у активисти и мнозина други. Те се опасяват, че страни със строго контролирано киберпространство като Китай, Иран и някои представители на арабския регион ще настояват за допълнения към договора на МСТ (като например непрекъснат контрол от службите за национална сигурност), които може да легитимират както сегашните им опити да следят и ограничават интернет пространството, така и бъдещи ограничителни мерки.

  „Можем да очакваме един интернет, който ще бъде напълно различен от днешната глобална и отворена система„, заяви Шарън Бъроу, генерален секретар на Международната конфедерация на профсъюзите, която представлява 175 милиона работници по целия свят. „Репресивни правителства ще разполагат с договор от ООН, който им позволява да контролират свободата на словото, да следят всичко казано в мрежата от всяко попаднало под радара им лице, както и да заглушават обществени движения и правозащитници, които настояват за спазване на основните човешки права„, предупреждава тя.

  Домакинът в лицето на Обединените арабски емирства, например, силно затегна своите интернет закони този месец, като даде правомощия на органите на властта да повдигат обвинения за престъпления като нанасяне на обида към управляващите или организиране на улични протести.

  В реч в Канада през май генералният секретар на МСТ Хамадун Туре каза, че очаква „утвърждаване на мек регулаторен подход.“ МСТ заявява, че не се стреми да управлява интернет пространството или да ограничава свободата на словото, но обръща внимание, че е наложително да осъвремени договора за комуникациите, за да включи в него и всички сериозни технологични промени, настъпили след последната му ревизия през 1988 г. Тогава интернет все още не беше публично пространство.

  Сред някои от заплануваните теми на срещата в Дубай са: интернет сигурността, борбата с измамите, предотвратяването на „шоковите сметки“ на мобилни телефони заради включените роуминг такси и достъпа до широколентов интернет в развиващите се страни. „На всяко предложение има контрапредложение„, каза говорителката на МСТ Сара Паркърс. Тя отбеляза, че договори на ООН като Всеобщата декларация за правата на човека имат предимство пред всякакви регулации, които МСТ може да утвърди и които може да засегнат свободата на словото.

  „Ние няма да подкрепим никакви опити за промени в глобалния договор за международни комуникации (International Telecommunications Regulations), улесняващи въвеждането на цензура върху уеб съдържанието или блокирането на свободния поток на информация и идеи„, заяви Тери Креймър, бивш изпълнителен директор на технологично предприятие, който бе издигнат в посланик, за да оглави съставената от 123 членове делегация на САЩ на Световната конференция по международни телекомуникации. Групите включват представители от Facebook, Microsoft, Amazon и Google, който наскоро поведе агресивна онлайн кампания, предупреждаваща за опасността от приемането на по-строги мерки за регулиране на интернет на срещата на ООН.

  Международното Интернет общество, корпорация с идеална цел с щабове във Вирджиния и Швейцария, която администрира интернет, също твърди че всеки по-строг контрол от страна на ООН може „да попречи на по-нататъшното обновяване и развитие на телекомуникационните мрежи и интернет пространството.“ Очаква се пратениците на американската технологична компания в Дубай твърдо да се противопоставят и срещу всяка радикална промяна на таксите в интернет.

  Предложението, издигнато от Европейската асоциация на операторите на телекомуникационни мрежи, би могло да премахне сегашната система, наречена „мрежова неутралност“, третираща целия интернет трафик еднакво, независимо кой изпраща и кой получава информация. На нейно място европейският план предвижда доставчиците на съдържание да плащат, когато тяхна услуга бъде ползвана в чужда страна. С набраните пари, теоретично, може да се финансира разпространението на широколентов интернет в развиващите се страни.

  Противниците на идеята обаче твърдят, че компании като Facebook биха спрели достъпа до услугите си на страните, където допълнителните такси са прекалено обременяващи. Стигна се до там, че дори Организацията на обединените нации за образование, наука и култура ЮНЕСКО изрази опасения от проектопредложенията, които са толкова свободно формулирани, че лесно биха могли да бъдат използвани за ограничаване на свободата на словото под маската на националната сигурност или борбата със спама и интернет измамата.

  Източник:  Dir.bg

• Ангъс Джоунс: Телевизията единствено пълни главите на хората с мръсотии

  

  Джейк от „Двама мъже и половина“ се обърна към религията

   

  Намерилият популярност още като дете Ангъс Т. Джоунс, известен с ролята си на Джейк от сериала „Двама мъже и половина„, заклейми във видеосъобщение сериала като пълнещ главата на хората с разврат, пише „Ройтерс„.

  Той дори призовава аудиторията да спре да гледа шоуто, започнало през 2003 г., когато Ангъс е на 10 години. Причината за изненадващите твърдения се корени в отдадеността му към Църквата на адвентистите от седмия ден.

  „Ако гледате „Двама мъже и половина“, моля спрете да го правите. Ако няма да направя зло на някого, то нека да си отида. Не искам да помагам на плана на врага„, казва вече 19-годишният Ангъс Т. Джоунс, който отбелязва, че телевизията единствено пълни главите на хората с мръсотии. „Не можеш да се страхуваш от Бога и да участваш в такова шоу.“

  Засега телевизия CBS и продуцентите на шоуто не са коментирали ситуацията. Те изгубиха голямата си звезда Чарли Шийн след конфликти със създателя на продукцията Чък Лори, а през последния сезон в главната роля беше Аштън Къчър. Той ще участва и през предстоящия сезон.

   

  Източник: Topnovini.bg

  ––––––––––––––––––––

  * Заглавието е на Еврочикаго.

• Голямо Лапане, Малко Лапане и Дърдонково

  

  Деветима жители на градчето Малко Лапане вчера взели, та си раздали по 7000 лв. бонуси на човек. Сладури, направо да ги изпапкаш. В същото време на жителите на Дърдонково им се обяснява, че са в криза. За тях не само, че няма бонуси – няма заплати, няма изобщо никаква работа. Малкото щастливи дърдонковци, които имат някаква работа, получават такива заплати, че като ги вземат, им иде веднага да си платят погребението. Ама то и за това не стига. Тия, малките лапачи са от една махала, викат й “Комисия по дискриминация”. Всеки месец се “скъсват” от бачкане за по 3500 лв., ама бонуса в двоен размер, няма да се излагат я.

  Спомням си миналата година отново в Малко Лапане пак си раздаваха бонуси по махалите, явно това при тях си е традиция. Само че тогава бяха в други махали – “Здравна каса”, “Агенция по вписвания” и пр. Като гледам какви хилядарки си раздават малките лапачи и се питам в Голямо Лапане какво ли става? Леле, там сигурно бонусите почват от сто хиляди нагоре и стигат до десетки милиони. За големите обаче няма кой да ни каже, траят си отражателите на новини. Мани, мани. Живеят си и едните, и другите лапачи.

  А в Дърдонково е вечна криза, като ледена епоха. Само студ, глад и неплатени сметки. Колкото повече гледам как живеят в трите градчета, толкова повече ме обземат смесени чувства. От една страна се чудя на алчността и наглостта на лапачите, от друга страна ме изумява тъпотията и търпеливостта на иначе трудолюбивите дърдонковци. Нима не виждат, че всяка година по това време бонусите, които си раздават в Голямо Лапане и Малко Лапане, всъщност са откраднати от Дърдонково? Толкова ли е трудно да се сетят, че ги ограбват?

  Година след година всичко, което са произвели те и техните родители, лапачите си го преразпределят. Самите лапачи никога нищо не произвеждат, те са като паразити, само чакат наготово баламурниците да платят данъци и хоп – бонусче. Както се казва, с плавно движение на ръката и с произнасяне на магическите слова всички данъци от славното и героично Дърдонково плавно и безвъзвратно се превръщат в бонуси за ненаситните чревни инфекции от Голямо и Малко Лапане. Тарикатите пък, като посъберат няколко бонуса ги превръщат в къщи, вили и лимузини. Големите лапачи лапат по яхтите си, летят с частните си самолети и т.н. Трапезите им се огъват от вкусотии. По същото време в Дърдонково на масите само дърдонки.

  Ей така дружно си живеят всички. До края на годината със сигурност ще изскочат още новини за раздадени бонуси и какво от това – нищо. Ще се пошуми, яко ще се псува под юргана и ще отмине. Догодина пак ще се повтори същото. За едните криза, а за другите бонуси. Ако го разкажа това чудо на някого, няма да ми повярва, то не е и за вярване. Самоубийственото търпение на донорите от Дърдонково е легендарно. Знаят какво става, знаят кой и как ги ограбва, но въпреки това не правят абсолютно нищо. Предпочитат да се дърлят помежду си, да се карат за дърдонки, докато подаряват своя живот и този на децата си на червеите от Голямо и Малко Лапане.

  Ама пък и аз какво съм се зачудил, че нямало пари за пенсии, за лекарства, за детски… то за кое по-напред? За бонуси на лапачите или за хората от Дърдонково?

   

  Ивайло Зартов,  Ivailozartov.org

• Цветанов посети Службата за специални разследвания към ВВС на САЩ

  Българският министър на вътрешните работи посети централата на Службата за специални разследвания към ВВС на САЩ

  

   

   

   

   

   

   

   

   

  Службата е създадена през 1948 г. и е едно от елитните звена в правоохранителната общност на САЩ, противодействащо на форми и прояви на международния тероризъм в горещи точки на света като Ирак и Афганистан. Също така има значителен принос и в противодействието на международния наркотрафик, организираната престъпност, корупцията и киберпрестъпленията във ВВС на САЩ.

  Министър Цветанов и командващият Службата бригаден генерал Кевин Якобсен обсъдиха конкретни цели и задачи на двустранното сътрудничество. Те изразиха съгласие, че интегрираният подход в разследванията е от особена важност, тъй като позволява в рамките на дадено разследване да участват и други основни звена от американската правоохранителна рамка – Федералното бюро за разследване, Агенцията за борба с наркотиците – ДЕА, Департамента за вътрешна сигурност, които да използват своите оперативни възможности за постигане на бързи и конкретни резултати в противодействието на престъпността.

  По време на разговора беше обърнато специално внимание на взаимодействието с Интерпол в разследването на престъпления, касаещи международен тероризъм и организирана престъпна дейност. В тази връзка министър Цветанов запозна ген. Якобсен с резултатите от посещението на Генералния секретар на МОКП Интерпол Роналд Нобъл в София в началото на ноември. В хода на срещата бяха набелязани конкретни форми на двустранно сътрудничество между МВР и Службата за специални разследвания на ВВС на САЩ. Беше договорено американската страна да предостави експертни знания и методики за обучение на правоохранителните органи и по-специално на Института по психология на МВР при използването на полифизиограф в всекидневната оперативна дейност.

  Цветан Цветанов проведе среща и със съветника на президента Обама по въпросите на киберсигурността Майкъл Даниел. Двамата обсъдиха въпроси на двустранното сътрудничество в областта на киберсигурността и киберпрестъпленията. Майкъл Даниел изрази благодарност за постигнатите високи нива на сътрудничество в борбата с престъпленията в киберпространството.

  В подкрепа на оценката, че България се е утвърдила като регионален лидер в областта на киберсигурността, той посочи предстоящото изпращане в България на допълнителен специален агент от Федералното бюро за разследване. От територията на нашата страна агентът на ФБР ще покрива още 12 други държави в областта на противодействието на киберпрестъпленията. Друг пример за високото ниво на двустранно сътрудничество е предстоящото изграждане на специализирано оперативно звено между ГДБОП, Сикрет Сървис и Департамента за вътрешна сигурност на САЩ по противодействие на престъпленията в Интернет. Според Майкъл Даниел тези две нови инициативи ще бъдат реалното надграждане на двустранните отношения в тази област.

  Беше достигнато до общо съгласие, че са налице нови предизвикателства и заплахи, на които трябва да бъде противопоставена единна международна правоохранителна система при строго спазване на всички граждански права и демократични свободи.

  Директорът на ГДБОП – МВР гл. комисар Станимир Флоров и прокурор Ася Петрова изразиха надежда, че ще бъдат запазени и дори увеличени досегашните нива на обучение за служителите от правоохранителната сфера. Поради спецификата на този вид разследваща дейност е необходимо специализираното обучение да бъде провеждано и по регионалните структури на МВР, прокуратурата и съдебната власт в страната. За целта ще се разчита както на Международната академия за обучение по киберразследвания, базирана в София и финансово подпомагана от Фондация „Америка за България“, така и на помощта на различни програми, финансирани и инициирани от американската администрация, бизнеса и неправителствения сектор.

  В края на разговора Цветанов отправи покана към Майкъл Даниел да посети Българи в удобно за него време през 2013 г.

   

  Източник:  Dariknews.bg

  (Със съкращения)

• Обама покани Борисов в САЩ, ама друг път

  Денят на благодарността в САЩ произведе миналата седмица две международни събития: президентът Барак Обама помилва две пуйки и уж отправи покана към българския премиер

  .

  Светослав Терзиев,  в. „Сега“

  И двете събития получиха широка разгласа в България. Научихме, че щастливите американски пуйки се казват Коблър и Гоблър. Заедно с това разбрахме, че техните български „колеги“ са Цветан Цветанов и Бойко Борисов, прибързано изпляскали от радост, че сърцето на Обама се е стоплило и за тях. Още в първия ден на официалното си гостуване в САЩ през изтеклата седмица вътрешният министър Цветан Цветанов прати блага вест, че е получил устна покана от президента Обама до премиера Борисов да гостува в Белия дом още през декември. На другия ден се разбра, че такова гостуване не фигурира в програмата на Обама, но че можело да се случи, ако не през декември, със сигурност през януари или февруари. Официалните американски институции се престориха, че нищо не знаят по въпроса, но нашето Външно министерство и Министерският съвет увериха журналистите, че работата е опечена и само трябва да запазят търпение.

  Голяма мъка си има българският премиер

  Всички го обичат, европейци и американци се надпреварват да го хвалят, а президентът на САЩ сякаш не го забелязва. Цял мандат не намери време да го покани в Белия дом, за да покаже, че не се влияе от поверителните доклади на своите посланици в София, които пишат какво ли не за неговото минало и настоящите му приятели. Особено ярък е докладът на посланик Джон Байърли от 9 май 2006 г., който след изброяване на разни факти за генезиса на организираната престъпност в България дава следната препоръка как Щатите да се отнасят към лидера на ГЕРБ: „Ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока, но никога не бива да забравяме с кого си имаме работа“. В това изречение най-неприятна е думата „никога“.

  Борисов се надяваше, че когато изтече мандатът на предишния президент Джордж Буш и дойде друг стопанин на Белия дом, отношението към него ще се промени. Да си спомним, че Буш украси с етикета „Мистър Клийн“ (Господин Чист) не кого да е, а Сергей Станишев, и то не къде да е, а насред София. Лично дойде да му го каже през юни 2007 г. А Борисов, който го смени две години по-късно, за да очисти България от останките от комунизма, така и не бе поканен в САЩ да отчете, че е поел тежка мисия за доброто на капитализма, т.е. на Америка и нейните съюзници. И завчера го напомни в Брюксел: сто години до него България е управлявана все от социалисти (плюс БКП) и затова е зле. Но той е сложил край. И въпреки това – никаква благодарност.

  Неприятностите на Борисов не бива да се пишат за сметка на Станишев, както самият той обича да се оправдава. Колкото и наляво да клони демократът Обама, едва ли взема съвети от Станишев дори в позицията му на лидер на Партията на европейските социалисти. Несъмнено има друга

  сериозна пречка, която лишава Борисов от покана за Белия дом

  Как така Цветанов шества из Вашингтон и получава радушен прием от всякакви „служби“, а неговият политически баща Борисов търпи унижението да бъде загърбван от онези, които го научиха да разбира английски чрез думата „конграчулейшънс“? Обяснението е просто: Байърли отдавна не е посланик в България, но неговата формула още работи. „Конграчулейшънс“ е паролата, която означава „Да го бутаме в правилна посока“, а мълчанието за поканата означава „Никога да не забравяме с кого си имаме работа“.

  Тъй като вече става дипломатически неудобно положението на една държава, която толкова предано изпълнява съюзническите си задължения към САЩ, възниква въпросът дали все пак не е добре да се направи някакъв компромис, за да не бъде обезкуражена. Не, че някой би се запънал в София на следваща молба на Вашингтон да използва българската територия като опорен пункт за една или друга мисия в Близкия и Средния изток, но някак си се създава впечатление за известна неблагодарност. Щатите имат и други съюзници и не бива да ги карат да си мислят лоши работи.

  Дългоочакваната покана към Борисов сякаш трябваше да разсее точно тези притеснения. Обърнете внимание: по думите на Цветанов президентът Обама поканил Борисов да бъде един от първите му гости в Белия дом след преизбирането му за втори мандат. Което означава, че първата му мисъл след изтощителната избирателна кампания била как да поправи грешката си от първия мандат и да започне начисто втория чрез приятелски жест към Борисов. Затова нямало да чака дори официалното си повторно встъпване в длъжност през януари, а горял от нетърпение да види Борисов у дома си още през декември.

  Трябва да си откровен игнорант в дипломацията,

  за да пробуташ на обществото подобно съобщение. Предполага се, че и стажант-аташетата в дипломацията знаят как се отправя покана за официално посещение на министър-председател. Няма проблеми да бъде предадена в писмен вид по гостуващ министър, но определено не бива да звучи като „Ела да пием по бира“. Най-малкото посолствата на двете държави щяха да са в течение. Да не говорим, че чиновниците, които се грижат за календара на президента и неговите протоколни ангажименти, не би трябвало да се чувстват като в небрано лозе и да обясняват след Цветанов, че нищо не знаят за отправената покана. Разбира се, това не важи за чиновници като служителите в Министерския съвет на Република България, които отсякоха: „Щом министър Цветанов е съобщил, че ще има визита, значи ще има“.

  Министерството на външните работи се опита да замаже гафа, но с размазването му го направи още по-голям. Ведомството на Николай Младенов обясни на журналисти, че визитата можела да се направи от декември до началото на следващата година, което обхваща януари и февруари. За декември вече е ясно, че и дума не може да става, защото няма пролука в президентската програма. Но за януари е същото, защото тогава Обама ще се готви за церемонията по встъпването си във втори мандат. Освен това едва ли точно когато светът фокусира очите си отново върху него, ще поиска да бъде запомнен в компанията на Борисов (щом досега си е имал нещо на ум за него). Февруари пък е прекалено близо до церемониалния януари, който по правило ще насочи към първия истински работен месец много от отложените ангажименти на президента.

  Ако Борисов има някакъв шанс,

  ще е за пролетта. Но тогава ще възникне друг въпрос: защо да бъде канен премиер в края на мандата му, за когото не е сигурно дали ще бъде преизбран? Изборният юли в България ще е прекалено близо и едва ли Вашингтон ще даде знак, че неговият фаворит е Борисов. По-дипломатично ще бъде да изчака и да види кой ще бъде следващият премиер, защото с него ще трябва да се работи през идния мандат. Ако Борисов загуби, Обама няма да се постави в неудобното положение на заложил на куц кон в последния момент. Ако Борисов победи, Белият дом ще има достатъчно дълга отсрочка да реши дали и кога да го покани.

  Всяка конфузна ситуация трябва да носи някаква поука. Изводът от сегашната е, че българската администрация е силно опаразитена от калинки, след като не се намериха умни хора да кажат на началниците си в Министерския съвет, в МВР и във Външно да бъдат по-предпазливи, когато правят изявления за официалните отношения на България с влиятелна държава като САЩ. Опаразитени са и медиите, защото безкритично тиражираха дипломатическите напъни на един министър, на когото повече отиват шорти и тениска, отколкото костюм и вратовръзка.

  През април 2010 г. американският президент се видя и се снима с българския премиер в американското посолство в Прага. Срещата им бе в рамките на официалната вечеря на Обама с лидери от Централна и Източна Европа. Снимка: ЕПА/БГНЕС

• „Осмото чудо“ на света

  По-голям от пирамидите в Гиза и по-скъп от всяка друга инсталация – най-новият проект на Христо Явашев (Кристо) вече добива конкретни очертания. Наричат го „осмото чудо на света“

  .

  Е. Лилов,  Дойче Веле

  Проектите на Кристо винаги са били мегаломански: цял свят помни опакования Райхстаг, хилядите „врати“ от оранжев плат в Сентръл парк или пък 11-те острова в залива на Маями, обвити в розова полипропиленова тъкан. Както изглежда обаче, последният проект на Кристо ще засенчи всички останали: инсталацията The Mastaba в пустинята край Абу Даби ще бъде по-голяма от пирамидите в Гиза и по-скъпа от най-скъпата инсталация в света.

  Идеята

  Кристо смята да подреди един върху друг 400 хиляди празни варела от петрол, боядисани в различни цветове. Предполага се, че реализацията на проекта ще струва рекордните 340 милиона долара. Неслучайно някои наричат The Mastaba „осмото чудо на света“. И наистина – с внушителната си височина от 150 метра и дължина на стените в основата съответно 225 и 300 метра, конструкцията в пустинята ще се вижда от километри. Освен това едва ли може да има монумент, който да олицетворява по-добре една съвременна цивилизация, превърнала се в такава благодарение на петролната си индустрия.

  Всъщност идеята не е нова. Сега обаче авторът за първи път съобщава конкретни детайли. В неделния брой на британския в. Обзървър, едновременно с излизането на илюстрованата книжка с историята на проекта, Кристо разкрива къде ще издигне най-новото си творение – в района на оазис Лива, на 160 км от Абу Даби Сити. Името на проекта The Mastaba е заимствано от древното египетско название за могила, представляваща трапецовиден насип с две вертикални и две полегати стени, каквито в миналото масово са били използвани за гробници на влиятелни хора.

  Кристо пред опакования Райхстаг

  .

  Парите

  Относно финансирането Кристо не казва много – само това, че е намерил „независимо“ финансиране. И по-точно: конструкцията в арабската пустиня ще бъде финансирана с пари от продажбата на други негови проекти, както и с помощта на различни „инвеститори“. Също толкова забулено авторът говори и за ролята на кралското семейство в проекта му: „Работим в тясно сътрудничество с шейх Хамдан бин Зайед ал Нахиян, който е представител на престолонаследника“, казва лаконично Кристо. И допълва: „Всички в кралската фамилия са очаровани от проекта“. Кристо обаче не уточнява дали управляващото семейство е сред „инвеститорите“.

  Идеята за инсталацията The Mastaba възниква още през 1977 година. От тогава са и първите скици на проекта. По време на войната между Иран и Ирак обаче проектът е изцяло замразен. Засега не е ясно кога точно ще започне работата по възродения проект, нито кога той ще бъде завършен. Самият Кристо предполага, че работата ще отнеме около 30 месеца.

  Освен високата 150 метра конструкция, в съседство ще има и постоянна изложба, посветена на проекта. Планирано е също така изграждането на луксозен хотел с ресторант за посетителите на обекта. По този повод сп. Шпигел коментира, че представите на Кристо за броя на туристите са също толкова мегаломански, колкото и самите му проекти: поръчано от самия Кристо изследване стига до извода, че инсталацията ще привлича до 2 милиона посетители годишно.
  

• Напред няма да ни придвижат хората с лопати

  Преди малко повече от една седмица д-р Константин Тренчев и инж. Борислав Борисов представиха сензационно, уникално откритие – плазма от вода, която може да замести стандартното отопление у дома. И не само това – може да изгаря всякакви отпадъци, а пламъкът да достигне до тавана! Дори волфрамът – металът, който се топи при над 3000 градуса, се предава пред новото изобретение! Лидерът на КТ „Подкрепа“ разкри пред „ШОУ“ още за техническото изобретение, което може да промени живота на много хора.
  
  – Д-р Тренчев, как я създадохте тази плазма от вода?

  – Работим от близо 2 години. Никой не ни е финансирал, но не сме и търсили финансиране. В момента пламъкът е открит, но при вариант за отопление той ще е скрит, за да се усвоява цялата температура и тя да се прехвърля към радиатори, които са включени в така наречения втори кръг. Без специален топлообменник пламъкът може да се използва за изгаряне на всякакви материали и отпадъци. Освен това може да се използва за обработка на повърхности, които чрез плазмена обработка придобиват специфични свойства, за производство на нано частици…

  В случая става въпрос за специален физико-химичен процес.

  Добавката във водата остава тайна,

  както и с какъв ток постигаме този ефект. Апаратът е включен към 220 волта.

  – Скъпо ли ще излезе на обикновения човек, ако иска да се отоплява с това чудо вкъщи?

  – Методът не е скъп. Използваме вода. Консумацията на ток е около 2,5 киловата. Самият апарат за домашни нужди би струвал около 2000 лева. Установката може да работи прекрасно и със слънчеви панели, фотоволтаици. Тя е достатъчна да отоплява един стандартен апартамент, включително и за затопляне на вода вместо бойлер.

  За нас беше удоволствие и гимнастика на интелекта да го създадем. Минахме през доста етапи, за да стигнем до този прост модел. Честно казано, се чувствам омерзен от коментари от рода на „това е много просто“ или „това е отдавна измислено“. Като е така, защо не са го направили?! Ние не повтаряме някой или поне си мислим така. Няма подобен аналог. Затова и сме кандидатствали за лиценз в Женева на 3 октомври миналата година.

  – Има ли интерес към вашето изобретение?

  – Има, определено.

  – Не ми се занимава с „Топлофикация“, омерзен съм.

  Няма смисъл човек да си къса нервите в България. Безкрайно съм наясно, какво е положението у нас в този момент и не считам, че има особени перспективи. Има интерес от Китай, също и от Швеция. Все пак сме в началото, предстоят ни преговори. Представяме изобретението си в тесен кръг едва от няколко месеца.

  – Чували ли сте за Стенли Майер? Има ли нещо общо вашата технология с неговото откритие и брауновия газ?

  – Чух за разни аналогии с тъй наречения браунгаз. При Стенли Майер има свръхелектролиза. При нея се стига до произвеждането на водород и кислород, по какъв начин – той не го е разкрил. Накрая те горят в газова горелка – браунова горелка. При нас процесът е автоматизиран и много безопасен. Сведен е до едно копче, няма газове.

  – Стенли Майер е бил убит малко след откритието си. Големите корпорации имат интереси и ги защитават по всякакъв начин. Вие не се ли страхувате?

  – Застраховал съм се, разбира се. Оставил съм информация на много места, у различни хора. Има една формула: ако не искаш информацията да бъде спряна или прихваната от службите – 10 процента, умножено по корен квадратен от населението на България – на толкова души съм оставил инфо. Около 260 човека приблизително. Чувал съм, че много изобретатели във водородните технологии ги е постигнала съдбата на Майер, но аз съм се застраховал.

  – Кое е най-голямото българско изобретение според вас?

  – Джон Атанасов е абсолютно величие. Разбира се, Илия Вълков или както е известен – Юл Браун. Принципът на ксерокса, на течните кристали, много са.

  Всички те са обединени от едно – не са направени в България

  Това разкрива една наша черта – българите сме много завистливи. Именно проф. Илия Вълков е открил браунгаза, но е принуден да напусне България през 1952 г. Доколкото знам, някои негови неща са донесени от Австралия.

  – След толкова работа по това откритие, не ви ли се иска да си починете д-р Тренчев – Малдивите или Канарските острови…?

  – Малдивите и Канарите не ме блазнят. Ако спечелим пари от това, ще ги вложим в църковни храмове и наука.

  – И все пак, не ви ли се иска да си починете от всичко и всички?

  – След толкова години искам да си почина от политиката. Не знам къде ми се ходи, в България ме познават навсякъде. Всъщност най-добре си почивам вкъщи. Имам три котки, осиновили сме цяло котешко семейство. Обичам да чета, само в София имам над 5000 книги.
  
  – Споменахте политиката. 10 ноември мина някак тихо, по терлици…
  – 10 ноември е началната дата на дълго обмислян и подготвян преход. Направиха преврат с цел да спасят себе си и да сменят икономическата система, защото се виждаше, че старата не върви. За съжаление,

  силите ни не бяха достатъчни да обърнем процеса

  Преходът е престъпен, непрозрачен. СДС плати за това.

  – Да се върнем на науката. Какъв трябва да е бюджетът на БАН?

  – 100 млн. лева на година. България трябва да се грижи за своите учени. Напред няма да ни придвижат хората с лопати. ЕС също акцентира на науката, на откритията, на иновациите. Европа изостава от САЩ.

  – Пускахте ли фиш за големите милиони в тотото?

  – Не, не съм.

  – Значи разчитате на милионите от вашето изобретение?

  – А, далече сме още от милионите. Много работа ни чака.
  В разговора се включва инж. Борислав Борисов: – Тепърва започваме.

   

  Интервю на Бончо Генадиев, БЛИЦ
  

  (Заглавието е на Eurochicago.)

• Неповторим спектакъл на „Хоро“ – „На мегдана“ в Чикаго

  ГАЛА-КОНЦЕРТЪТ „НА МЕГДАНА“ НА ФОЛКЛОРЕН ТАНЦОВ АНСАМБЪЛ „ХОРО“ – ЗАВЛАДЯВАЩА МАГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА САМОБИТНОСТ И УНИКАЛНА КУЛТУРА

  На 17 ноември 2012 година, в The Auditorium of Northeastern University Чикаго, българи и американци, гости на Гала-концерта на Фолклорен ансамбъл „ХОРО“, съпреживяха нещо впечатляващо и запомнящо се – чрез магията на танца, песента и словото, се пренесоха назад през времето, към корените на българските традиции, обичаи и нрави, докоснаха се до българската душа. Всички присъстващи бяха не само свидетели, а и частица от случващото се на мегдана – мястото, където са ставали най-съществените събития в живота на хората по онова време.

  Преминавайки през различни региони на България, изразени чрез колоритността и спецификата на ритми, костюми и стъпки, зрителите попиваха магията на вълшебството, изразено чрез танците, музиката и песните.

  Гала-концертът на Ансамбъл „ХОРО“ бе триумф за българската култура далеч зад пределите на родината. „Слънце зайде“… Тази затрогваща народна песен постави началото на премиерата в тъмната ноемврийска вечер, за да освети най-съкровените кътчета на присъстващите в залата със стихията на звученето си. Преминавайки през „Мълчаното“ – един специфичен танц без музика, озвучен единствено от песента на потропващите пендари, зрителите бяха въвлечени чрез “Тъпани“ в последващата динамика и вихъра на танците. Тракийски, родопски, северняшки ритми и шопски надигравания се надпреварваха да се закичат максимално с аплодисментите на публиката. Танцьорите не бяха актьори, а живият български дух, освободен от бутилката. Неподправен възторг, бурни аплодисменти и истинска радост – така най-кратко би могло да се изрази всеобщото настроение.
  Силата на спектакъла бе не само в разнообразието на танците, носиите, музиката и професионализма, но и в майсторското съчетание с прекрасните изпълнения на обичаната Деси Добрева, включила в репертоара си песни от Пиринския край, Родопите и други, познати и любими на публиката, с изразителното звучене на кавала под пръстите на Ангел Жеков и дълбочината на тракийската песен в изпълнение на Теменужка Жекова, познати на българската общност в Чикаго от оркестър „Колорит“, с изящното изпълнение на Абигел Саймън, прима балерина от Gofri Balet Chicago, която по мистичен начин съживи и придаде нов облик на песента „Вечеряй, Радо“, изпълнена от Деси Добрева.

  Кулминацията на авторския замисъл на Ирина и Тодор Гочеви бе постановката „На мегдана“. През залата премина цяла една епоха, разиграха се сцени и етюди от живота на българина в едно отминало вече време, пленяващо с романтиката и многообразната гама от чувства, емоции, страсти, изразени чрез танц. Пред зрителите преминаха типажите на селски моми и ергени, разменящи китки, венци и кърпи, на млади гиздави невести, напети момци, съпружески двойки, лудетини – млади девойки… Наред с тях – модерни за времето си дами, наричани от народа кокони, залитащи по чуждата френска мода младежи в образа на Алафрангата, селски чорбаджии, натъкмени с богати одежди… Подвиквания, надигравания, задявки, много динамика, настроение, усмивки и заслужени аплодисменти.

  На финала, на сцената се събраха всички участници – изпълнители и хора, допринесли за реализирането на този концерт, призовани и представени от Ирина Гочева. Аплодисменти, цветя, поздравления и приветствени думи бяха наградата за всички участници в този впечатляващ спектакъл на колоритността и красотата на българското народно изкуство. Специално поздравление поднесе Генералният консул на Република България в Чикаго – Симеон Стоилов, който оцени високо професионализма на ансамбъла и изрази своето задоволство и гордост от постиженията на българската общност в Чикаго, от желанието и амбицията й да покаже на Америка многообразието и завладяващата магия на българската самобитност и уникална култура. С бурни аплодисменти, приповдигнатост и много настроение завърши Гала-концертът на ансамбъл „ХОРО“, който ще остане в сърцата на зрителите като един незаличим спомен от съприкосновението с магията на българската култура.

  След спектакъла, във фоайето на университета, хората разговаряха с озарени лица и не бързаха да си тръгнат. Успях да попитам немалка част от присъстващите какво е впечатлението им, как се чувстват след концерта. Всички – и българи, и американци, ми отговориха еднозначно – заредени, много доволни, впечатлени и щастливи. Българските зрители изразяваха и гордостта си, че това се случва в Чикаго и още повече от факта, че е постижение на българите, живеещи в Чикаго. Всеобщо бе мнението, че този спектакъл, с професионализма и посланието си, е наравно със спектаклите на утвърдени в родината ансамбли, а може би дори повече… Защото се изисква определено много повече амбиция, желание, сила, отговорност и хъс, за да се получи това, което показа колективът на ансамбъл “ХОРО“ тази вечер. Задоволство от постиженията на ансамбъла и успеха на концерта изказа и Павел Вълнев, собственик на магазин и ресторант „Сердика“ – основни спонсори на ансамбъла, който обобщи впечатленията си в едно изречение: „Надминаха очакванията ми!“ Уморени, но доволни бяха и танцьорите, допринесли за успеха на спектакъла с труда и всеотдайността си и с любовта си към българския фолклор.

  Гала-концертът „На мегдана“ ще се помни като едно от значимите постижения на българската култура в Чикаго. А също и като преживяване на хората, имали шанса да присъстват в залата, което ще остави завинаги следа в душите им и ще ги зарежда с позитивизъм, настроение и вяра, че наистина има какво да дадем на света – качествено, красиво, неподражаемо!

   

  Споделено след спектакъла:

  Деси Добрева – специален гост и участник в спектакъла „На мегдана“:

  Концертът беше чудесен, публиката също. През цялото време тя аплодира и се радва на изпълненията, което влияе стимулиращо и вдъхновяващо. Имаше много силна връзка помежду ни. Ансамбъл „Хоро“ се представи чудесно и по нищо не се отличаваше от професионалните ансамбли. Бях приятно изненадана.
  Повече от година Ирина кореспондираше с мен, поддържахме връзка почти всяка седмица. Тя наистина е положила много труд, много вдъхновение и идеята й бе реализирана успешно. Този спектакъл бе на високо ниво, което пролича и от реакцията на публиката – радушна, възторжена, позитивна.

  Виолета Желязкова, Бостън – организатор на турнето на Деси Добрева в Америка:

  Беше прекрасно! Да видиш хубавите костюми, хармонията при танците, настроението! Допадна ми, че спектакълът беше подреден много добре чрез идеята за мегдана. Впечатлиха ме и декорите, бяха много красиви. Цялостната идея за спектакъла „На мегдана“ беше много интересна. Хората бяха впечатлени.

  Много ме зарадва това, че Ирина и Тодор са успели да съградят това общество. Събрали са хора от всяка възраст и са успели да ги обединят около идеята за българското, за народните танци. Точно това е магията на нашия фолклор. Вибрациите му са еднакви с вибрациите на космоса и затова е толкова заразяващ. Той е и лечебен. Ирина и Тодор са успели да събудят това заспало огънче, което носи всеки от нас и това е радващо. Те носят пламъка в себе си и с търпение и много труд са предали искрата и на другите, успели са да запялят огъня в тях. Да го събудят. Фолклорът ги сплотява, сприятелява ги и се радват заедно на живота.

  Хареса ми идеята на Ирина да покани от България Деси Добрева, която с такъв жар пее и промотира българския фолклор. Това стимулира и младите хора, тя пее заразяващо. Този спектакъл успя да докосне и най-малките деца, които присъстваха. От една идея на Ирина да покани за спектакъла в Чикаго Деси Добрева, се получи празник в цяла Америка, където има български общности. Организирах турнето й в цяла Америка. Навсякъде Деси се приема много радушно. Защото прави нещо по-различно.

  Това, което човек направи, влияе не само на малкия кръг около него, но на много повече хора. Ако нещо правиш от душа, с желание и радост, тази радост няма начин да не се мултиплицира, тя е заразна. Предава се и на останалите. Много важно е да се оценя от хората вложения труд, който има много голяма стойност. А резултатът от него оказва влияние на всички – на близки и приятели, на българските общности в Америка, на почитателите тук и в България.

  Ирина Гочева – хореограф и ръководител на ансамбъл „ХОРО“, Чикаго:

  Мисля, че се получи това, което си бяхме начертали с Тодор още преди две години. Аз съм удовлетворена. Момичетата и момчетата бяха фантастични. Според мен, те направиха едно малко чудо. Като човек, имащ отношение към танцовото изкуство и към хореографията, бих могла да кажа, че този ансамбъл се нарежда сред водещите ансамбли на територията на Америка. Казвам го, дълбоко мотивирана в себе си. Ансамбъл “ХОРО“ за мен е водещ ансамбъл извън границите на България. Всичко, което казвам, е подплатено с моя професионализъм и опит, с моите изисквания и с моя труд, с разбирането на танцьорите. Това, че те ме следват, говори много – че ми вярват и знаят, че това, което съм предприела, ще бъде нещо добро, нещо уникално, което ще ги представи и ще защити цялата идея на спектакъла и всички българи като цяло, които радеем за идеята и за това, което правим.

  С цялото си сърце и душа искам да благодаря на хората, които помогнаха да се осъществи този спектакъл: на Паола Игнатова, която даде много от себе си по отношение на осветление, на Иван Михов, който направи прекрасната сценография и всички рекламни материали за този концерт, на Калина Томова – за сценария на спектакъла, на актьора Пламен Пенчев – за озвучаването на текста, на Кръстьо Гочев – за музикалното оформление, на Деси Добрева – че прие поканата и чрез присъствието и обаянието си допринесе много за успеха на спектакъла, на Абигел Саймън от Гофри балет, Чикаго – балерина от такава класа, че се съгласи да участва в нашия концерт и за мен тя беше като самороден бисер в целия спектакъл, на Теменужка и Ангел Жекови – изключителни професионалисти в областта на българската народна музика, с чието присъствие се осъществи връзката на спектакъла със самия мегдан, за да могат хората да усетят как е битувал някога българинът на мегдана. И естествено, сърдечна благодарност към Павел и Румен Вълневи, без чиято помощ и подкрепа ние нямаше да можем да направим този концерт, да покажем красотата и обаянието на костюмите и носиите от различни краища на България, да ползваме тази просторна и подходяща зала, която публиката препълни.

  Калина Томова,  в. „България“
  

• Б. Чеков: Математически емигрантите трябва да разполагат с 60 депутата

  Интервю на Мариела Балева с Божидар Чеков за в. „Труд“

  .

  

  – Управляващите готвят нов Избирателен кодекс. Основният дебат се върти около “изборния туризъм” на изселниците в Турция. Ако се забрани тяхното участие в изборите, понеже не са в ЕС, българите от САЩ също ще пострадат. Какво е мнението ви, г-н Чеков?

  – Една демократична правова държава не може да има пълноправни и непълноправни граждани. Местоживеенето на отделната личност в 21 век не определя правата му. Гражданство означава две неразделни неща: право да избираш и право да бъдеш избиран, независимо къде се намираш по света. 2,5% французи живеят извън Франция. Те разполагат с 12 представители в Сената. 25% от българското население е в чужбина. Математически емигрантите трябва да разполагат с 60 депутати в нашето НС, а те нямат нито един. Ако се приложат европейските правила: всеки да гласува и да бъде избиран там, където подава данъчната си декларация, географският вот ще замени етническия.

  – Но досега емигрантите ни показват ниска изборна активност с изключение на тези от Турция?

  – Бях 3 пъти подпредседател на изборна комисия на българите във Франция, където живеят 50 хиляди наши. Всеки път броят на гласуващите е малко над 1000. Първия път нашите гласове бяха дадени на Перник, втория на Габрово и третия на Шумен. Оттогава призовах да не се участва повече в подобни избирателни пародии. Емигрантите ще се мотивират за гласуване само ако им се даде възможност да изпратят свои представители в София. Както правят всички нации, разполагащи с диаспора в чужбина.

  – Добре, ако се направи избирателен район за емигрантите и се окаже, че в Европа, САЩ и Австралия са гласували 10 хил. българи, а в Турция 70 хил., означава ли, че оттам ще излъчат 30 депутати? Няма ли така да се обслужи каузата на ДПС, защото в Турция знаем как гласуват под строй.

  – Квотите за депутати ще отговарят на броя потенциални избиратели, пребиваващи в съответната страна. Те нямат нищо общо с евентуалния брой гласуващи. Второ, и най-важно е, че кандидатите за депутати са постоянно пребиваващи в съответната страна, независими от партийните личности.

  – Каква трябва да е целта на вкарването на депутати отвън?

  – Двойна. Първо, справедлива демократична представителност на емиграцията, и второ – вкарване на хора с опит за полза на българското общество като цяло, а не както досега става – в полза на една или друга партия. Във Франция това е ролята на Сената. Той е съставен много повече от представители на различни професии и партийната му окраска е много по-слаба от парламента.

  – Един от упреците към живеещите в чужбина българи е, че не плащат данъци у нас. След като не плащат, логично е да не участват в избори…

  – Истината е друга. Емигрантските пари са най-големият паричен поток, вливащ се в българската икономика – 3 млрд. евро годишно! Никаква чужда инвестиция не може да се сравнява с тези пари.

  – Каква би била ползата от присъствието на депутати емигранти?

  – Освен че е тяхно право, присъствието им ще сложи началото на реалното обединение на българите от чужбина с българите от страната. Французите не се делят на французи от Франция и французи от чужбина. Няма американци от Америка и американци от чужбина. Българското общество страда от делбата на разни изкуствено поддържани разлики. Същото се отнася и до малцинствата. Нито Франция, нито Америка признават правата на малцинствата. Правата и задълженията са еднакви за всички.

  – В една партия ли трябва да бъдат събрани тези евентуални депутати емигранти или пръснати във всички български партии?

  – С изключение на БСП никаква партия не разполага със социална или идеологическа база. Поради това непрекъснато никнат нови партии. Обществото ни е достатъчно капсулирано, за да се появи в него още една “емигрантска” капсула. След като целта е обединението на българите от чужбина с тези от страната, не бива да се допуска противопоставяне на партия “отвън” с партиите “отвътре”. Представителите на българите от чужбина трябва да бъдат независими личности, доказали реализацията си в страните, в които живеят. Техният житейски и професионален опит може да бъде използван за по-бързото приобщаване на България към европейското семейство. Най-голямата квота “избраници” трябва съответно да бъде от Европа.

  – Ако бъде приложена мажоритарна система, ще има финансов ценз?

  – Финансовият ценз е също чисто българска измислица, в пълен разрез с всички демократични принципи. Вкарването на парични условия убива всякаква идейна конкуренция. Древните олимпйиски игри в Рим загиват, след като в тях се появяват парите, защото състезанието се превръща в зрелище.

  – В последните български правителства редовно се дават министерски постове на българи отвън. Това не е ли знак, че нещата са се променили?

  – Милен Велчев, Николай Василев и Симеон Дянков бяха подбрани, а не избрани. Никой в емиграция не беше чувал за тях. Поради това техният успех или неуспех не може да бъде свързван с българите от чужбина, защото бяха назначени от софийските управляващи. Този вид “парашутисти” са олицетворение на постановката “нищо ново под слънцето”.

  – Реализацията на вашия проект обаче изисква поправки в конституцията. Това никой не би допуснал, най-вече в условия на криза.

  – Всяка криза е предпоследна. Било тя българска, европейска или световна. Каквито и антикризисни мерки да бъдат изнамерени, без работоспособни български граждани те са обречени на неуспех. Ако прирастът на населението и изтичането на млади хора продължават да са такива, каквито са в момента, след 50 години България няма да я има. Поради това всеки, който желае да бъде спасена тази страна, трябва да се включи в борбата за нова конституция, която да приобщи политически и икономически емиграцията към българския народ.

   

  –––––––––––––––––––-

  Бел.ред.:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Ройтерс: Доматена революция срещу корупцията в БГ

  Стотици българи, провокирани от поет с рошава коса, протестираха пред сградата на парламента в събота, някои от тях хвърляха домати, наричайки действията си „доматена революция“ срещу корупцията, пише агенция Ройтерс в репортаж от София.

  На издигнатите им лозунги пишеше „Стига политическото лицемерие!“. Протестиращите бяха пазени далеч от парламента от полицията, която пазеше сградата. Те заявиха, че техните протести ще стават все повече.

  Това е само началото на протестите, заяви дисидентът Николай Колев – Босия. 61-годишният поет, затварян няколко пъти по време на комунистическия режим, беше арестуван за кратко в сряда, след като хвърли домат към сградата на парламента в центъра на столицата София. Искам да дам пример за протест, каза тогава той. Миналата седмица Колев изпрати писмо до водещи политически фигури, до ВСС, държавните радио и телевизия, като заплаши, че ще хвърля домати по техните сгради, защото са отговорни за широкото разпространение на корупцията, за престъпността и липсата на свобода на медиите в България. „Не мога да бъда повече пленник на надеждата и възпитанието. Вървете по дяволите!“, завършва писмото си Николай Колев-Босия.

  Корупцията и организираната престъпност унищожават България 23 години след падането на комунистическия режим и възпрепятстват растежа на страната, тя е на дъното в ЕС и забавят приемането й в Шенген, отбелязва още Ройтерс.

  Българите са давали около 150 000 подкупа всеки месец през 2011 година, което надвишава броя им от предишната 2010, усилията на правителството да пребори корупцията са безуспешни и тя процъфтява, показват данни от месец септември. В това време стандартът на България е най-ниският в ЕС и безработицата надвишава 11 процента през октомври. Хиляди протестираха миналата събота срещу политиката на правителството на ГЕРБ с настояване за неговата оставка, припомня Ройтерс многохилядния митинг, организиран от БСП. /БГНЕС

  Снимки:  Булфото

• Митрополит Йосиф: Искате ли агент „Николов“ или агент „Зографов“ за патриарх?

  

  София /КРОСС/. Завърналият се от Америка митрополит Йосиф обяви вчера, че не би приел отговорността да бъде патриарх. „И ще ви кажа защо. Вие искате ли агент „Николов“ и агент „Зографов“ да е патриарх?“, запита той, като назова псевдонимите, под които е бил вербуван от Държавна сигурност (ДС). Йосиф е сред малкото епископи, избран въпреки несъгласието на ДС.

  Вчера той участва в службата на храмовия празник на „Св. Александър Невски“. Владиката все пак допълни, че ще си каже думата още веднъж, като му дойде времето. Но коментира, че „никой не е достоен“ да оглави Българската православна църква, тъй като „тя е на Господа“.

  „Новият патриарх трябва да е анализатор“, смята Йосиф и допълни, че той трябва да е единствен говорител на синода. Според него следващият патриарх трябва да заслужи отношението, което всички са имали към покойния дядо Максим. Йосиф обясни, че не е дошъл на погребението на патриарха, тъй като не искал да види дядо Максим в ковчег. „И се радвам, че е погребан в Троян – само на 10 метра от моето място, където аз ще бъда. И ще сме във вечността заедно“, каза митрополитът.

  „Светият синод е в състояние и да издигне патриарха, и да го събори, и да го омаловажи“, каза Йосиф. Той призова за единство в синода – да няма два лагера.

  Засега от четиримата бойкотиращи заседанията единствен дядо Николай не признава избора на митрополит Кирил за наместник и дори впрегна свещениците да пишат писмо до синода, за да не бъде наказан за отсъствията си.

   

• „Икономист“: Към 2030 г. в България ще се живее по-зле, отколкото в Египет

  Дете, родено през 2013 г. в България, ще живее по-зле, отколкото в Египет, но малко по-добре, отколкото в Салвадор, Филипините или Шри Ланка, когато навърши пълнолетие т.е. през 2031 г.

  Това е заключението от годишната класация „Къде е най-добре да се родиш“, съставяна от Economist Intelligence Unit – анализаторското звено на медийната група The Economist. Тази своеобразна оценка за качеството на живота този път е обхванала 80 държави от цял свят.

   

  

  Изработването на индекса включва статистически данни като БВП на глава от населението, ниво на безработицата, продължителност на живота, брой на разводите, равнище на политическата свобода и равенство на половете, мащаби на корупцията и престъпността, климата и качеството на обществения живот. Добавени са и социологическо проучване на Gallup за удовлетвореността от живота и икономическа прогноза на EIU за годините до 2030г.

  „Никой няма избор къде се е родил, но може да стори нещо за това къде да се родят децата му. С тази информация се опитваме да ви помогнем да направите този избор“, пишат авторите от Economist Intelligence Unit още в първата подобна прогноза от 1987 г. Тогава под номер 1 в класацията са САЩ. Днес страната дори не е в челната десетка, а дели 16-о място с Германия.

  

  Крайният резултат на „Къде е най-добре да се родиш 2013“ показва, че класацията на 80 държави се оглавява от Швейцария, която в първия списък е била на 13-о място. След нея в Топ 10 са Австралия, Норвегия, Швеция, Дания, Сингапур, Нова Зеландия, Холандия, Канада и Хонконг. От това подреждане се вижда, че не доминират големите държави, че половината от тях са европейски (предимно скандинавски) и само холандците представляват еврозоната.

  Надолу в класацията продължават малки и средно големи държави като Финландия, Ирландия, Австрия, Тайван, Белгия.

  Обединените арабски емирства (18) са най-високо разположената арабска държава следвана от Кувейт (22) и стоят по-добре от Франция (26), Великобритания (27), Чехия и Испания (делят си 28-о място).

  На 62-о място България е с по-слаб индекс от Куба (40), например. Тя стои по-зле и спрямо съседите – Гърция (34), Турция (51), Сърбия (54) и Румъния (56), а Македония не е включена в класацията.

  Русия (72) е между Индонезия и Сирия и по-зле от партньрите си в групата БРИК (Бразилия е на 37-о, Китай – на 49, а Индия – на 66).

  Финалната тройка в списъка се заема от Украйна, Кения и Нигерия.

  При представянето на първата класация преди 25 години авторите от Economist показват, че тя не бива да се приема докрай сериозно, защото са дали бонус точки „за красиви пейзажи“ на Нова Зеландия, Канада и Норвегия, „за най-много читатели на вестници“ на ГДР, Япония и Швеция, „за най-желан паспорт“ на Канада и т.н.

  В първите коментари за тазгодишната класация се посочва, че тя сигурно отново ще е повод за спорове относно това доколко може да се смята за валидна, но най-малкото подобни заключения би трябвало да са предупредителен сигнал за лидерите в съответните държави да се замислят какъв е имиджът на страната им в света.

   

  Източник:  в. „Дневник“

• Дянков сред слабите финансови министри в ЕС

  Финансовият министър Симеон Дянков остана извън класацията на британския делови ежедневник The Financial Times на най-добрите финансови министри в ЕС, поместена днес

   

  

  Класацията включва само 19 от 27 министри на финансите на ЕС, което означава, че не само Дянков, но и други седем негови колеги не попадат в подреждането на британския вестник.

  Очевидно вестникът не споделя хвалбите на премиера и финансовия министър, че България е сред най-добрите страни в ЕС по фискална дисциплина.

  В класацията, която се прави за шеста поредна година, начело е германският финансов министър Волфганг Шойбле, следван от колегата си извън еврозоната – ковчежникът на Швеция Андерс Борг. Третото място заема полякът Яцек Ростовски.

  В подреждането попадат и финансовите министри на най-застрашените страни от еврозоната – Португалия (10 място), Испания (19), Италия (8), Гърция (17), Унгария (19).

  Присъствието в класацията на министри от най-тежко закъсалите държави в ЕС за разлика от „отличника“ Дянков означава, че т.нар. успехи на правителството са незабележими в чужбина.

   

  Източник:  в. „Сега“

  (Заглавието е на Еврочикаго.)

• На 22 ноември 1963 г. в Далас беше убит Джон Ф. Кенеди

  Историческа реч на президента Кенеди

  .
  
  На 22 ноември 1963 г. в Далас беше убит президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди

   

  Мнозина анализатори смятат, че основната тема на речта – пагубната роля на т.нар. тайни общества – е главната причина за убийството на американския президент. Твърдата решимост на Кенеди да премахне паралелната власт на подмолните господари на Америка и на света му е струвала живота.

• 5 Ways Most Americans Are Blind to How Their Country Is Stacked for the Wealthy

  AlterNet / By Paul Bucheit

  We’ve got to abandon our winner-take-all philosophy, to provide job opportunities for people who want to contribute to society.
  November 15, 2012 |

  Mitt Romney said he wasn’t concerned about the very poor, because they have a safety net. This is typical of the widespread ignorance about inequality in our country. Struggling Americans want jobs, not handouts, and for the most part they’ve paid for their „safety net.“ The real problem is at the other end of the wealth gap.

  How many people know that out of 150 countries, we have the fourth-highest wealth disparity? Only Zimbabwe, Namibia and Switzerland are worse.

  It’s not just economic inequality that’s plaguing our country, it’s lack of opportunity. It’s a dismissal of poor people as lazy, or as threats to society. More than any other issue over the next four years, we need to address the growing divide in our nation, to tone down our winner-take-all philosophy, to provide job opportunities for people who want to contribute to society.

  Here are some of the common misconceptions.

  1. Americans believe that the poorest 40 percent own about 10% of the wealth.

  Most people greatly underestimate the level of inequality in our country, guessing that the poorest 40 percent own about 10% of the wealth, when in reality they own much less than 1% of the wealth. Out of every dollar, they own a third of a penny.

  Factor in race and it gets worse. Much of minority wealth exists in home values. But housing crashed, while the financial wealth owned almost entirely (93% of it) by the richest quintile of Americans has rebounded to lofty pre-recession levels.

  As a result, for every dollar of non-home wealth owned by white families, people of color have only 1 cent. Median wealth for a single white woman is over $40,000. For black and Hispanic women it is a little over $100.

  2. Entitlements are the problem .

  No, they’re not. The evidence is overwhelming. Social Security is a popular and well-run program. As summarized by Bernie Sanders, „Social Security, which is funded by the payroll tax, has not contributed one nickel to the deficit, and according to its trustees, can pay 100 percent of all benefits owed to every eligible American for the next 21 years.“ Dean Baker calls it „perhaps the greatest success story of any program in US history.“

  Medicare, which is largely without the profit motive and the competing sources of billing, is efficiently run, for all eligible Americans. According to the Council for Affordable Health Insurance, medical administrative costs as a percentage of claims are about three times higher for private insurance than for Medicare. And it’s just as popular as Social Security.

  3. Welfare benefits are a drag on the economy .

  Critics bemoan the amounts of aid being lavished on lower-income Americans, making dubious claims about thousands of dollars going to every poor family. But despite an ever-growing need for jobs and basic living necessities, federal spending on poverty programs is a small part of the budget, and it’s been that way for almost 50 years, increasing from 0.8 percent of GDP in 1962 to 1.2 percent of GDP in 2007.

  Temporary Assistance for Needy Families (TANF) has dropped significantly over the past 15 years, leaving benefit levels far below the poverty line for most families. Ninety percent of the available benefits go to the elderly, the disabled or working households. For each family, current federal budgets pay about $400 per month for food, housing, and traditional „welfare“ programs. Food stamp recipients get $4.30 a day.

  4. The American Dream is still alive, if you just work hard enough.

  The Horatio Alger tale has been a popular one for conservatives, but the OECD, the Economic Policy Institute and the National Journal all came to the same conclusion: the future earnings of a child in the U.S. is closely correlated to the earnings of his or her parents. This lack of mobility is more prevalent in the U.S. than in almost all other OECD countries.

  Only 4 percent of those raised in the bottom quintile make it to the top quintile as adults. Only about 20 percent even make it to the top half.

  A big part of the problem is the severe degree of poverty for our nation’s children. According to UNICEF, among industrialized countries only Romania has a higher child poverty rate than the United States. Just in the last 10 years the number of impoverished American children increased by 30 percent.

  And it’s much worse for minorities. While 12 percent of white children live in poverty, 35 percent of Hispanic children and 39% of black children start their lives in conditions that make simple survival more important than the American Dream. Eighty percent of black children who started in or near the top half of U.S. income levels experienced downward mobility later in life.

  5. Prison puts away the bad guys .

  Despite a falling violent crime rate in the U.S., there are now, as noted by Adam Gopnik, „more people under ‘correctional supervision’ in America – more than six million – than were in the Gulag Archipelago under Stalin at its height.“

  Almost half of the inmates in federal prisons were jailed for drug offenses. Between 1980 and 2003, the number of drug offenders in prison or jail increased by 1100% from 41,100 in 1980 to 493,800 in 2003. African Americans constituted 53.5 percent of all persons who entered prison because of a drug conviction. In the nation’s largest cities, drug arrests for African Americans rose at three times the rate for whites from 1980 to 2003.

  In Washington, DC, it is estimated that three out of four young black men will serve time in prison. In New York, with 50,000 marijuana arrests per year, 90% are black or Latino. In Seattle, the 8% black population accounts for 60 percent of the arrests. Over the last 10 years Colorado police have arrested Latinos at 1.5 times the rate of whites, and blacks at over three times the rate of whites. Newly passed marijuana laws reflect the beginnings of a backlash.

  Perversely, this is all happening as studies by the Substance Abuse and Mental Health Services Administration find that both black and Hispanic adolescents use drugs less than the general population. And a study by the National Institute of Health shows that the prevalence of marijuana use in colleges and universities was highest for white students.

  The greatest misconception: The rich are being soaked.

  Redistribution has not spread the wealth, it has concentrated the wealth. Conservative estimates say the richest 1% have doubled their share of America’s income in 30 years. It’s worse. From 1980 to 2006, the richest 1% actually tripled their share of after-tax income.

  The real problem is tax avoidance: lost revenue from tax expenditures (deferrals and deductions), corporate tax avoidance, and tax haven losses could pay off the entire deficit. But the very rich refuse to pay. They have their own safety net in the House of Representatives.

• <<
• 1
...
• 194
• 195
• 196
• 197
• 198
• 199
• 200
• 201
• 202
• 203
• 204
...
• 416
• >>