Всички авторски страници

Авторски

• Проф. Пламен Павлов: Раковски е кръстникът на Левски

  .

  200 години от рождението на Раковски. Датата 14 април трябва да бъде изписана със златни букви в българската история

  

  Водачът на Първата легия е приеман като княз на българите в чуждите посолства. Кой е той?

  Датата 14 април трябва да бъде изписана със златни букви в българската история, защото преди 200 години на този ден се ражда човекът, призван да изиграе ключова роля в нашето Възраждане и борбите ни за освобождение от турско робство. Георги Стойков Раковски е личност с невероятен интелект, герой, който действа с размах, далеч надхвърлил тесните рамки на своето време. Раковски е визионер от европейски мащаб със сърце, отдадено на родината. По този повод разговаряме с професор Пламен Павлов. Известният историк е роден на 12 юли 1958 г. в с. Пейчиново, Русенско. Завършва Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Сега преподава история на Византия и Балканите през Средновековието в същото учебно заведение. Автор или съавтор е на повече от 250 студии, книги, учебници, справочници, документални филми. Председател е на Световния парламент на българите по света. (Автори на интервюто: Кристиан Иванов и Борислав Радославов от bgdnes.bg)

  

  – Професор Павлов, днес, 200 години след рождението на великия български революционер Георги Стойков Раковски, историците продължават да се натъкват на интересни факти за неговия живот. Коя е най-интересната история, свързана с делото на Раковски, която не е известна на широката публика?

  – Историите, ако искате даже приключенията и авантюрите в живота на Раковски, са изключително много. Драматичният му живот може да бъде чудесна основа за роман, филм, сериал… Много интересни са неговите контакти с бесарабските българи, връзките му с толкова много хора, отразени в уникалната му като мащаби кореспонденция… За мен най-вълнуващо е неговото ярко присъствие в Белград през 1862 г., което кара чуждите дипломати да го възприемат като легитимен водач и дори „княз“ на българите…

  – Раковски е наричан българския Гарибалди, какво е общото между тези знаменити исторически личности?

  – Между двамата национални герои на България и Италия има много сходства. Особено в проявените от тях желязна воля, смелост, способност да организират големи военни формации, започвайки буквално от нулата. И двамата посвещават целия си живот – Раковски на освобождението на своя народ, Гарибалди на обединението на разпокъсания в отделни държави италиански народ. Идеята и реализацията на Първата българска легия е предшествана от „Хилядата“ на Гарибалди… И все пак действията на Раковски не копират буквално онези на Гарибалди. Стъпват много повече върху собствения и балкански опит – „Гръцката завера“ от 1821 г., в която българското участие е значително, вкл. собствените премеждия на Георги Македон (името, с което нашият герой е известен във Влашко на млади години), с Браилските бунтове през 1841-1842 г.

  – Как се ражда девизът „Свобода или смърт“, донесен в България именно от Раковски?

  – Девизът е от времето много преди Раковски, като се спори къде и кога се е появил. Раковски го заимства най-вероятно от гръцката освободителна организация „Филики Етерия“. Така или иначе тези клетвени думи, значещи толкова много в нашата история, са ни завещани от Раковски.

  – Кои са другите му големи заслуги в идеологията на освободителното движение и най-важните му атрибути – знаме, устав, йерархия…

  – Със своята ерудиция и модерно мислене Раковски както никой друг преди него прокламира възкресяването на свободната българска държава. Това проличава особено силно по времето на Първата българска легия през 1862 г. – не само български военен „полк“, основа на армията, но и военно-политическа формация с елементи на държавност – Привременно правителство, знаме, държавен печат и т.н. Когато от есента на 1863 г. се установява в Румъния, по негова идея са свиквани първите общи събрания на емиграцията, за които обаче знаем твърде малко. След такова събрание в Галац е решено да се изгради „мрежа“ от вътрешни комитети, отначало в градовете по Дунава.

  – Раковски е бил и изтънчен дипломат, еднакво добре приет в кралските дворове в Сърбия, Гърция и Румъния…

  – В негово лице имаме първия български държавен глава „в изгнание“, както бихме казали днес. Той е приеман „на равнище“, защото в негово лице са виждали най-разпознаваемия български лидер, при това придобил авторитет със своите вестници и книги, образован човек, полиглот и т.н. Несъмнено той притежава някаква вродена аристократичност, дарба да води преговори, респектиращи отсрещната страна слово, харизма… Най-важното при чуждите правителства обаче е, че те виждат в негово лице потенциала на младата българска нация, нейните водещи сили, с които той е свързан и родово, и със собствената си културна, просветна и политическа дейност.

  – Какво не се знае за краткото учителстване на Раковски във Велико Търново и пререканията му с гръцки владика?

  – До реализация на идеята така и не се стига, тъй като младият българин още преди да е назначен, открито изявява своето критично отношение към фанариотите. А и търновският гръцки владика със сигурност е бил осведомен за участието му в църковно-националната борба в Цариград и близостта му с Неофит Бозвели и Иларион Макариополски. Според мен отиването в Търново е обмислен ход, който има много повече политическа, отколкото чисто „даскалска“ характеристика… За разлика от повечето ни народни будители от онази епоха Раковски не е с типичния профил на възрожденски „даскал“. И затова е донякъде куриозно, че при неговия „дебют“ в революцията – Втория браилски бунт, той встъпва не като „капитан“, а като „даскал Георги“! Както знаем, при краткия си престой в Браила през 1841-1842 г. той е учител по гръцки и френски.

  – Как срещите с Неофит Бозвели въздействат върху котленския революционер?

  – „Котленското“ и при двамата не е за подценяване. Много силно е това въздействие, както признава и самият Раковски. Впрочем, ако сме в дълг пред Раковски, още повече това важи за Неофит Бозвели – един от първите ни национални водачи, превърнал се в мъченик за една свята кауза. Днес почти не си спомняме за „МатиБолгария“, а тази книга е нещо като Евангелие на българския патриотизъм през XIX век…

  – Какъв живот действително е водил Раковски по време на пребиваването му в Цариград? Носят се множество легенди как е успял да отърве бесилото, че се е сгодил за млада туркиня – дъщеря на достойник от султанския сарай, че се е появявал облечен като дервиш…

  – Както за всяка ярка, необикновена личност, така и за Раковски е имало много клюки и слухове, прераснали в митове, дори откровени фантазии… Вярно е, че той като умен, креативен човек притежава типичния за своята среда и фамилия предприемачески дух. На път е да се превърне в „олигарх“ и милионер, след като е концесионер на големия панаир в Узунджово и пазарищата в Пловдив. Дали се е сгодил за турската девойка, дали не се е влюбил в чисто човешки план, можем да гадаем… Историята с дервишите също се основава на единично споменаване, което няма как да бъде проверено. Същото с още по-голяма степен се отнася до приписването му на някакви конспиративни връзки с прословутите масони, които будят любопитството на хората и са любима тема на търсачите на сензации. Няма нито едно доказателство, че Раковски е бил масон, не че има нещо лошо в това по принцип, но… Няма! Най-неприемливото за мене е, че хората, които хвърлят тези бомбастични твърдения, на практика превръщат и Раковски, и Левски, и Ботев едва ли не в част от някаква световна конспирация, в марионетки на чужди сили. А това е абсолютно невярно!

  – Каква е ролята на революционера в израстването на Левски?

  – Да се каже, че Раковски е учителят на Левски в революцията, съответно, че Левски е най-добрият му ученик, сигурно е банално, но е вярно… Разбира се, подходът „кой е по-по-най…“, „по-велик“ е погрешен, но младият дякон е близък съратник на Раковски, който заимства и надгражда неговото идейно наследство. Да не забравяме, че дори и името Левски е дадено на Дякона от Раковски…

  – Къде е мястото на Раковски в пирамидата на нашето национално Възраждане и борбата за свобода?

  – Без съмнение в първата фаланга – заедно с учениците си, преки или косвени, с Левски и Ботев! Един от най-великите българи на всички времена! Затова предложението на проф. Кирил Топалов, подкрепено от участниците в Инициативния комитет за 200-годишнината (негов председател е ген. Груди Ангелов, ректор на Военната академия), 14 април да се превърне в Ден на Раковски е един донякъде закъснял, но важен, знаков жест на уважение към великия българин. А и, ако се замислим, към нашето национално достойнство.

  .

• Подкрепа за българската ваксина срещу Ковид

  .

  Благотворителна вечер с търг и томбола в подкрепа на българската ваксина срещу Ковид-19, създадена от Института по микробиология към БАН, ще се състои на 14 април, от 18 ч. местно време, в музей-галерия АНЕЛ в София. 

  

  Събитието се организира от Патриция Кирилова и Мила Салахи, автори на книгата „Ковид 19 или Войната за душите ни“, която същата вечер ще има премиера.

  Рецензенти на книгата са проф. д-р Георги Чернев, повел пръв битка с масовите лекарства за кръвно, които се свързват с развитието на ракови заболявания, както и хирургът д-р Ивайло Христов.

  Книгата може да бъде поръчана оттук.

  

  Събраните средства по време на вечерта ще бъдат връчени на учените от БАН, създали българската ваксина срещу Ковид. Те ще бъдат сред гостите на благотворителната вечер, а в набирателната им сметка вече има дарения от българи от цял свят, след кампанията, която Патриция и Мила са започнали преди два месеца.

  „Властимащите неглижират българските научни постижения, а ние като народ, доказан в световната история с открития, променили начина на живот на хората по света, сме длъжни да застанем рамо до рамо с нашите учени“ – коментират инициаторите на петицията в подкрепа на българската ваксина – Патриция Кирилова и Мила Салахи. Те припомнят, че България е била лидер в производството на ваксини.

  Специален гост на благотворителната вечер ще бъде именитият български скулптор Павел Койчев и неговите творби, включени в търга.

  

  През 1999 г. той участва в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в централата на ООН в Ню Йорк. През 2002 г. е един от тримата художници, представили България на Международното биенале във Венеция. Павел Койчев има множество самостоятелни изложби и проекти в България и по света. Негови произведения са притежание на Националната галерия (София), на Софийската градска галерия, на галерии в страната и частни колекции в Австрия, Дания, САЩ, Белгия и др.

  По време на благотворителната вечер ще има търг на картини на художничката и скулпторка Анжела Минкова. Тя е участвала в много общи изложби в България, Холандия, Испания, Англия, Гърция, Германия и Италия. Организирала е над двадесет самостоятелни изложби, участвала е в сборни изяви. Излага акварел, керамика, пластика, фотография. Носителка е на много награди, сред които I-ва награда на Международно биенале на рисунката „Перес Виниамил“ – Ел Ферол, Испания. Произведения на художничката са притежание на частни колекции и галерии в страната и чужбина.

  Учените от БАН, създали българската ваксина срещу Ковид-19, са били подкрепени от сънародници от различни точки на света, подписали се в петиция до управляващите, с настояване българският проект да бъде финансиран.

  .

• „Меланж Булгарен“ към политическите партии: Ало, чуваме ли се?

  .

  Екипът на „Меланж Булгарен“ (блог на българите в Австрия) e направил опит да се свърже с политическите партии, които ще участват в предстоящите парламентарни избори, и да им зададе конкретни въпроса, свързани с тяхната политика по отношение на българите в чужбина. С някои от партиите връзката се случила бързо и лесно, с други не толкова, трети се оказали безнадежден случай.

  

  Ето какво пишат по темата от „Меланж Булгарен“:

  „Надеждната комуникация се оказа най-сериозният опонент на хаоса.

  Малко встрани от фокуса на вниманието, но без съмнение като титулярен играч в предизборното поле, стои темата за българите в чужбина. Решихме да проучим нея, а по пътя ни се удаде възможност да добием представа и по друг, не по-малко важен въпрос – взели ли са партиите под внимание комуникационния проблем? Станали ли са по-достъпни за тези, чието доверие търсят и твърдят, че имат акъла и гръбнака да го поддържат в следващите четири години?

  За целта свалихме журналистическите баджове. Загърбихме политическите си предпочитания. Подредихме на една виртуална маса малко лични данни, осреднихме ги и композирахме нашия редакционен събирателен образ. Той е по-скоро Тя. Жена, малко над 30 годишна, родом от среден до голям български град, с диплома по хуманитарни науки, с едно дете, обвързана, пребивава трайно в чужбина и затова трудно подлежи на агитация. Кръстихме я Българица, Българица Чужбинска. Българица, която иска да гласува информирано, макар и от разстояние.

  Ден след официалния старт на предизборната кампания, Българица се настани зад редакционния лаптоп и пое към просветлението в дебрите на българските политически намерения. След консултация със списъка на партиите, допуснати да се явят в бюлетината на 4-ти април (https://www.cik.bg/bg/decisions/2162/2021-03-02), Българица потърси координатите им онлайн. С почуда установи, че не всички формации са откриваеми. Част от тях не предлагаха никаква форма за контакт чрез официалните си канали или изобщо нямаха такива канали: нито сайт, нито страница или профил в социалните мрежи, ни-що. Месец преди вота Българица намери подобна недостъпност твърде екстравагантна за избирателския си вкус и със замах зачеркна кандидатите без координати от списъка си. За останалите подготви мейл с кратко съдържание, щадящ силите на предизборните им щабове: три отворени въпроса по темата “българи в чужбина” с молба за писмени отговори, планирана дата за публикация, която оставя на партийните експерти предостатъчно време да ги подготвят, както и намерението на Меланж Булгарен да предостави тези отговори на други български медии в чужбина, за да достигнат до повече сънародници зад граница. Изпращаме мейла до всички, а Българица налива чаша мурсалски чай в следобеда на своето търпение и зачаква с вълнение отговорите.

  Само минути и вече е възнаградена, идва първият отговор! Е, автоматичен е и съобщава, че един от адресите, посочени за контакт към АБВ, не функционира. Нищо, мейлът е адресиран и до втори. Уви, отговор няма да дойде от нито един от тях в следващите две седмици, въпреки повторното адресиране на въпросите след дни. Телефон за контакт с партията на Румен Петков не е посочен. На това място Българица си припомня, че не е журналист с тефтерче с много контакти, а аватар на търсещ информация гражданин, който в общия случай не разполага с такова тефтерче. Решаваме, че ще си позволяваме да се допитваме само по веднъж до колеги за контакти, с които не разполагаме. АБВ напуска без участие нашето проучване.“

  Целият материал с получените отговори от проучването – ТУК
  

  .

• Декларация за придвижване на БГ граждани до избирателните секции в Португалия

  .

  Българското посолство в Лисабон предоставя декларация за придвижване до избирателните секции в Португалия, съобщи пресцентърът на МВнР.
  

  

  Във връзка с предстоящите на 4 април 2021 г. избори за народни представители и предвид действащите ограничителни мерки на територията на Португалия, включително забраната за придвижване между общините в периода 26 март – 5 април, посолството ни в Лисабон предоставя декларация на португалски език, която има за цел да осигури свободното придвижване до избирателните секции на българските граждани.

  Декларацията следва да бъде представена пред полицейските власти при поискване, заедно с български документ за самоличност. Декларацията може да бъде изтеглена оттук: Пр-17-46 Declaracia Izbori 2021

  В Португалия българските граждани могат да гласуват в две избирателни секции – в Лисабон и във Фаро.

  Мисията ни в Лисабон обръща внимание, че изборите за Народно събрание на Р. България на територията на Португалия ще бъдат проведени при спазване на съответните противоепидемични мерки за безопасност, които да осигурят необходимата дистанция между участниците в изборния процес и недопускане на струпване на много хора на едно място.

  Задължително е ползването на лични предпазни средства (маски) и дезинфекция на ръцете при влизане в избирателната секция.

  При гласуването всеки гласоподавател следва да представи български документ за самоличност. За целите на гласуването ще бъдат признавани и документи с изтекъл срок на валидност след 13 март 2020 г.

  .

• Нова страница за българската православна общност в Рим

  .

  Венета Ненкова, Vaticannews.va

  

  На 14 март, в църквата „Сан Паоло ала Регола“ в Рим, Западно и Средноевропейският митрополит Антоний оглави Св. Литургия и извърши въдворяването на новия свещеник на Българската църковна община „Св. Седмочисленици“ в Рим – Иван Иванов, доц. д-р и преподавател по литургика в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

  Храмът, който беше предоставен от католиците на българската православна църква през 2014 година, е изграден на ключово за всички християни място. Именно тук, в еврейския квартал, започват първите проповеди на свети Павел, дошъл в Рим, за да се противопостави на Цезар след престоя си в йерусалимския затвор. Още от времето на Октавиан Август в района на църквата „Сан Паоло ала Регола“ са се намирали еврейските дюкяни, които са произвеждали и търгували с тенти и платна за лодки. В този занаят евреите, както и самият Павел, са били изключително вещи. В памет на Светеца това място е превърнато в ораториум, а след това в църква през IV век, в която все още се пази стаята на апостол Павел, превърната в капела.

  

  В този уникален контекст, пропит с духа на християнската история, отец Иван Иванов беше въдворен от Западно и Средноевропейския митрополит Антоний. Доц. Иванов е специализирал в Папския институт в Рим, владее отлично италиански език и е имал уникалната възможност да превежда на папа Франциск при посещението му в България.

  В неделята на прошката светата литургия в Рим премина изпълнена с особена енергия, която събралите се богомолци почувстваха и чрез песнопенията на специално дошлите певци от православната община в Щутгард. В края на литургията митрополит Антоний произнесе вълнуваща проповед за истинската любов на християните, за прошката и специално благодари на всеки един от гостите, уважили празничното събитие.

  

  Гости на неделната проповед от ватиканска страна бяха кардинал Монтеризи, отец Калоджеро – отговарящ за църквата „Сан Паоло ала Регола“, отец Яромир Задрапа от Папския съвет за насърчаване на християнското единение, посланикът на България в Италия, Н.Пр. Тодор Стоянов, и българския посланик към Светия Престол, Н.Пр. Богдан Паташев.

  За радио „Ватикана“ отец Иван Иванов сподели, че: „сред основните приоритети на неговата мисия е обгрижването на всички православни християни – духовно, богослужебно, литургично и всички техни нужди, най-вече и преди всичко по отношение на евхаристията, на литургията и всички тайнства и обреди, които могат да се извършват в храма в Рим. От друга гледна точка, много важни по време на една такава мисия са интерконфесалните отношения с други християни, какъвто е случаят в Рим, където е центърът на католическото християнство. Ние сме в много близък контакт със Светия престол и всички ватикански институции, така че основна цел е също да се изграждат много добри, приятелски и братски отношения на мир, сътрудничество и уважение с представителите на католическата църква. Ние благодарим на Н.Св. Папа Франциск, че даде своето благословение българската православна общност да извършва литургично своите събрания, срещи и богослужебни последования в църквата „Сан Паоло ала регола“. Благодарим и на кардинал Монтеризи, присъствал на службата за възможността да бъдем в този храм и да извършим своето богослужение, както и своята духовна, литургична и пасторска дейност“. (Бел. ред.: Интервюто на отец Иван Иванов за радио „Ватикана“ може да се чуе тук.)

  В разговор с митрополит Антоний, беше засегнат въпроса за грижата на Православната църква към младото покление и особеното внимание, което тя има не само към децата на България, но и тези, които се обучават в българските училища по всички краища на света.

  „Светият синод към българската православна църква още от миналата година е задействал издаването на учебници по Вероучение от 1 до 5 клас. Преди години е издадено учебно помагало за учителите по български език и история, където се фокусира върху теми, които касаят църковната история: за мисията на Светите братя Кирил и Методий, за личността на Св.Иван Рилски Чудотворец, покръстването на цар Борис, за да бъдат преподавани по правилния начин, т.е. този, който Църквата го разбира като такъв и обективен, защото не винаги учителите имат правилна оценка и поглед към тези специфични теми. Тези учебни помагала са предоставени както на хартиен, така и на електронен носител, и могат да бъдат изтеглени от съответните сайтове. Така ние сме готови да подадем ръка, стига естествено българските училища да пожелаят да се възползват от тази възможност. Ние ще предоставим такива материали, а също така е възможно да бъдат организирани специални семинари в тази връзка, както това вече сме правили с АБУЧ (Асоциацията на българските училища в чужбина) в Бачковския, Троянския и Рилския манастири.“

  .

• Ами сега? Референдумът за отделянето на Обзор е валиден

  
  ‘
  Референдумът за отделянето на Обзор и още шест села в самостоятелна община е валиден, като до 20 часа днес са гласували 75% от регистрираните избиратели. Това е почти два пъти повече от изискването на закона, за да бъде признат той. Ето какво четем на страниците на „Дневник“.

  В момента Обзор и селата Баня, Емона, Приселци, Раковсково, Паницово и Козница са към община Несебър, но местните хора недоволстват, че до тях не стигат достатъчно средства.

  Според кмета на Обзор Христо Янев едно отделяне в самостоятелна община ще позволи на региона не само да се самоиздържа, но и да има развитие. Като пример местните посочват Бяла, където въпреки по-лошият плаж и по-малкото хотели, успяват да имат бюджет, гарантиращ инвестиции.

  Резултатите се очакват по-късно днес. Законността на резултатите от референдума може да се оспори в 7-дневен срок от обявяването на резултатите от общинската избирателна комисия пред съответния административен съд. Той има 14 дни да се произнесе. Решението на административния съд може да се обжалва в 7-дневен срок пред Върховния административен съд, който се произнася в 14-дневен срок, и неговото решение е окончателно.

  Ако повече от гласувалите се обявят за създаването на нова община областният управител е задължен в двуседмичен срок да комплектова всички материали и да подготвя писмен доклад за внасяне в заседание на Министерски съвет. Към материалите се прилага и финансова обосновка. Следващата стъпка е изпращането на преписката от Министерския съвет до министъра на регионалното развитие и благоустройството за разглеждане и произнасяне с писмено становище. Финалното решение за обособяването на новата община трябва да бъде взето от правителството.

  ‘

• “Гръцката завера” и българите

  

  Според българския историк и общественик проф. Пламен Павлов, животът на хаджи Христо Българина е като приключенски роман. Ето какво още проф. Павлов пише в последния брой на в. „Труд“.
  
  

  *****

  По думите на „бащата на гръцката журналистика“ Константинос Левидис, „българи пълководци начело на българи доброволци се сражаваха заедно с гръцките герои в свещената борба за отечеството и свободата…“

  През 2021-ва отбелязваме 200-годишнината от рождението на Георги Раковски (1821-1867), но 1821-ва е важна и с други събития, свързани с нашата история. Да дадем думата на самия Раковски: „Родил съм се в 1821 лето в оная страшна и ужасна повременост, когато (…) са изпроводени от Цариград трима джелати паши да оберат оръжието на българите и да изколят и избесят всичките български старейшини и знаменити люде по градищата, и по-знаменитите големи села…“

  Причината е „Гръцката завера“, както са я наричали нашите прадеди. Нека припомним накратко нейните български проекции – още повече, че южната ни съседка се готви да отбележи 200-годишнината на освободителната революция, в която българското участие е впечатляващо. Най-значим принос за изследването на този важен проблем имат акад. Николай Тодоров и проф. Веселин Трайков, но въпреки това „българската 1821-ва“ е слабо позната на широката публика.

  Началото на „модерния“ XIX век носи надежди за свобода на балканските християни. Започналото през 1804 г. Сръбско въстание, също с масово българско участие, и руско-турската война (1806-1812 г.), нажежават духовете. През 1814 г. гръцки емигранти, офицери на руска служба, създават в Одеса „Филики етерия“/„Дружество на приятелите“. Целта е да се вдигне въстание не само в Гърция, но и в българските земи (Мизия, Тракия и Македония), в Сърбия и дори във васалните Влашко и Молдова. Като „апостол“ за привличане на българите е избран Димитър Ватакиоти (1786-1819), бесарабски българин, командир на наши доброволци във войната от 1806-1812 г.

  На 21 февруари/4 март 1821 г. „Филики етерия“ започва революцията с бунт в Галац, след което нейният водач Александър Ипсиланти преминава с отрядите си във Влашко. При него идват български първенци, които обещават помощ от над десет хиляди души! Най-изявеният е Сава Бинбаши (около 1780-19 август 1821) – личност, обгърната в тайнственост, чиято биография, според историка Лъчезар Кръстев, е време да бъде проучена по-задълбочено. Като командир в гвардията на влашките князе, Сава държи контрола над столицата Букурещ в продължение на няколко месеца, а негови съмишленици готвят въстание в Сливенско и по други краища. По същото време Ипсиланти е в съюз с Тудор Владимиреску, в редовете на чиито привърженици също е имало стотици българи. Уви, в резултат на разногласия влашкият водач е убит по заповед на Ипсиланти… Започват жестоки репресии в населените с християни области на Османската империя. Особено знаково е убийството на цариградския патриарх Григорий V (22 април/3 май 1821 г.), независимо че се е обявил против „Заверата“.

  На 7/19 юни нахлулите на север от Дунав турски войски разбиват Ипсиланти, а на 19/31 август Сава Бинбаши става жертва на подло убийство. Така или иначе, в събитията участват прочутият Индже (един от най-близките до Сава Бинбаши българи), неговият байрактар Кара Колю, Димитър и Павел Македонски, Тодор от Силистра, капитан Божин, Димитър Ходжоглу, бюлюкбаши Иванчо Стойков, капитан Иванчо от Битоля, Кара Георги от Кюстендил… Запазен е руски списък на „чужденци“, сред които над седемстотин българи, „…под названието етеристи, държани под арест…“ през 1822-1823 г.

  Избухналото на 25 март/6 април 1821 г. въстание в Пелопонес, спечелило симпатиите на цивилизована Европа, завършва с извоюването на гръцката независимост (1829-1830 г.). Разбира се, с решаващата намеса на Русия и „Великите сили“. На гръцка страна се бият няколко хиляди българи – доброволци, бегълци от помощните части на турската армия, и т. н. През 1860 г. писателят Константин Левидис, славен като „бащата на гръцката журналистика“, пише: „Българи пълководци начело на българи доброволци се сражаваха заедно с Колокотронис, Боцарис, Караисакис и другите гръцки герои в свещената борба за отечеството и свободата. Обилна българска кръв бе пролята заедно с гръцката по бойните полета, докато получи смъртоносен удар смятаната дотогава за непобедим колос Турция…“

  Най-известният българин със значими заслуги за освобождението на Гърция е хаджи Христо Българина (1783-1853), чийто живот прилича на приключенски роман! Роден във Воденско през 1783 г., заедно с баща си Петър и брат си Ставро участва в руския отряд на ген. Исаев, подпомагал Сръбското въстание. През 1806 г., през Босна, Венеция, Родос и Кипър, стига до Александрия и постъпва на служба при египетския паша Мехмед Али. Благодарение на своята смелост и военни умения, се издига във военната йерархия. През 1821 г. е офицер в египетския корпус, потеглил по море срещу гърците. Смелият българин преминава на страната на единоверците, а главнокомандващият Теодорос Колокотронис го назначава начело на конен отряд. Хаджи Христо е първият началник на гръцката кавалерия, чиито основи са положени от друг българин – хаджи Михаил.

  Заради своите военни подвизи през 1824 г. е произведен в чин генерал. Заема различни постове, ползвайки се с уважението на своите войници и местното население, а сред многото му заслуги е ликвидирането на ширещото се в Пелопонес разбойничество. През 1843 г. хаджи Христо е избран за депутат в гръцкия парламент като представител на „трако-българите и сърбите“. Умира през 1853 г. в Атина. Както е известно, контакти с хаджи Христо са имали Иван Селимински и други българи. Десет години след смъртта на генерала кандидат за ръката на дъщеря му Фросо е самият Раковски, възприеман като член на семейството! Благодарение на историка д-р Румен Манов, стана известна една иконка – подарък за Раковски от красивата и образована Фросо, която, за жалост, умира твърде млада…

  В гръцката революция участват редица българи, заемали високи постове: „хилядниците“ (полковници) Ангел Гацо (от Саракиново, Егейска Македония), Анастас Българина, Ангел Софиянец, Данаил Българина, Илия Българина, помощник-хилядникът Коста Българина, майор Кара Мицо, капитаните Коста и Кочо, Марко Йован, хаджи Стойко, Стефо Българина, стотниците Атанас Демир, Йован от Струмица, Христо Байрактар, взводни командири, подофицери. Мнозина от тях остават в Гърция, някои умират в нищета, но пазят българското си име. Мнозина са от Македония, но, за ужас на днешните скопски „историчари“, не са никакви „македонци“…

  Факт е, че по самосъзнание тези смели хора са българи, такива са за своите съратници, а и за гръцката държава! С „наша кръв“, макар и от по-стари времена, е Стайкос Стайкопулос (1799-1835) – защитникът на Навплио, първата столица на свободна Гърция през 1828-1834 г. Родното му село Затуна е в район, където изобилстват имената Стемница, Димицана, Витина, Каменица и др., останали от средновековните „склавини“ в Пелопонес.

  Българското участие в гръцкото освобождение е сред върховите усилия на предците ни в борбата за свобода, но нека се върнем към самите български земи. Ако отново се обърнем към Раковски, „…по всички градове и знаменити села е имало български съзаклятници…“. През няколкото месеца на кървави репресии са екзекутирани видни граждани в Търново, Габрово, Котел, Пловдив, Одрин, София, Шумен, Осман пазар/Омуртаг, Копривщица, Ловеч, Видин, Пирот… Хаджи Параскева от Търново, хаджи Йоан от Трявна, хаджи Христо от Габрово се самоубиват, за да си спестят мъченията. Жертва, обаче, са не само уличените в заговор срещу властта на султана – като цяло българите и други християни страдат от развихрилото се беззаконие, израждащо се в брутални зверства, обири и чисто криминални посегателства.

  Покъртителен е разказът за йеромонах Никифор „Повествование за страданията на Болгария от агаряните в лето 1821-о“, където четем: „След убийството на патриарх Григория в Цариград в лето 1821 от Христа в месец април, разсвирепелите се навсякъде агаряни, започнаха и в България пакости да правят над невинните българи (…). И българския митрополит Иоаникий, който седеше в българския царски град, наречен Търново (…), турският цар го призова в Цариград и там го обеси (…). И колко праведни човеци неправедно умряха от ръцете на нечестивите…“

  .

• В САЩ вече са подадени заявления за 35 избирателни секции

  

  Поради големия интерес на българите в САЩ, 11 дни преди крайния срок, на територията на САЩ вече са подадени заявления за 35 избирателни секции за българските парламентарни избори на 4-ти април, вкл. атоматичните за трите генеални консулства и посолството, с над 60 заявления за всяка секция – съобщи вчера на своята ФБ страница нашият сънародник в Чикаго и доброволец по организирането на изборите Даниел Дженев. Ето изнесените от него данни за подадените заявления и секциите:

  

  1. Генерално консулство в Чикаго, покриващо 14 щата. 1,076 души са подали заявления досега, с текущи 11 различни секции, в Илинойс – 5, 1 в Колорадо, 1 в Охайо, 1 в Минесота, 1 в Индиана, 1 в Мисури и 1 в Мичигън.

  „Както винаги, Чикаго е номер едно по активност и 4-те секции в предградията са абсолютният минимум!“ – пише г-н Дженев.

  2. Посолство във Вашингтон, покриващо 15 щата. 776 души са подали заявления досега, с текущи 8 секции, 4 във Флорида, 2 в Тексас, 1 във Вашингтон Дистрикт и 1 в Джорджия.

  3. Генерално консулство в Лос Анджелис, покриващо 11 щата. 692 души са подали заявления досега, с текущи 9 секции, 5 в Калифорния, 1 в Невада, 1 в Аризона, 1 във Вашингтон и 1 в Юта.

  4. Генерално консулство в Ню Йорк, покриващо 10 щата. 609 човека са подали заявления досега, с текущи 7 секции, по 3 в НЮ, 2 в Масачузетс, 1 в Ню Джърси и 1 в Кънектикът.

  „Надяваме се и градове като Сан Диего, Питсбърг, Маями, Шарлът, Портланд, Роквил, Рали, Сан Франциско, Оклахома Сити и други също да преминат границата от 60 заявления до крайният срок, за да покажем, че границата от 35 секции в САЩ е несправедлива и лишава множество българи от конституционното им право на гласуване!“ – пише още Даниел Дженев.

  

  Междувременно Посолството на Р. България във Вашингтон съобщи, че с решение на ЦИК от 26 февруари се дава възможност на българските граждани с лична карта или паспорт, чийто срок на валидност е изтекъл или изтича в периода след 13 март 2020 г., да гласуват на изборите за Народно събрание на 4 април т.г. В тези случаи няма да се изисква и представяне на удостоверение за подадено заявление за издаване на нов документ за самоличност.

• Какво каза Навални пред съда в Москва

   

  
  „Лицемерни негодници – тънем във водовъртеж от нещастия, но Русия ще бъде свободна и щастлива.“

  

  Реч пред съда на Алексей Навални преди замяната на условната му присъда с ефективна

  Вече не знам какво да кажа, Ваша чест. Искате ли да поговорим за Бога и за спасението на душата? Понеже съм вярващ християнин, което неведнъж е било повод за шеги в нашия Фонд за борба срещу корупцията, където повечето от хората са атеисти. Какъвто бях и аз преди години.
  Но сега чувствам, че вярата помага в обществената ми дейност и нещата стават далеч по-лесно. Сега се съмнявам и колебая далеч по-рядко, защото има една мъдра книга, в която е написано какво може и трябва да правиш в сложна ситуация.
  Разбира се, не винаги е лесно да следвам наставленията на тази книга, но се старая и затова ми е далеч по-лесно да участвам в политическия живот.

  Наскоро получих писмо, в което съмишленик ми пише: „Навални, защо всички те съветват: „Търпи, дръж се, не се предавай, стискай зъби!“ Какво има да търпиш? Нали вярваш в Бога? А в Библията е казано: „Блажени са търсещите и жаждущите правда, защото те ще се наситят.“. Значи всичко е наред“.
  Колко вярно ме бе преценил този човек. Винаги съм възприемал тази конкретна библейска заръка като наставление за действие. Затова без да изпитвам наслада от мястото, където съм в момента, не съжалявам ни на йота, че се върнах и правя това, което трябва.

  И още нещо. Властта в Русия се опитва да внуши на отделния човек: „Ти си сам-самичък срещу Системата! Няма как да победиш“. Ала въпреки това милиони, десетки милиони човешки същества търсят и се борят за Истината. Възправят се, за да търсят истина и справедливост и рано или късно ще постигнат целта си.
  Всички знаят, че има някакъв дворец /в Геленджик – бел. ред./. Можеш да приказваш колкото си искаш, че не бил твой, че не съществувал, но дворецът е там. И бедните, обезправени хора го знаят. Можеш да им разказваш колкото си щеш, че сме достигнали висок жизнен стандарт, но страната е бедна и това също е очевидно.

  А хората би трябвало да са богати. Построили са нефтопровод, изкарват добри пари, а пари за тях няма. Това е истината, която няма как да бъде оборена. И хората, които търсят истина и справедливост, рано или късно ще ги открият.
  Не бива да се страхуваме от онези люде, които търсят правда и справедливост. Редно е да ги подкрепим пряко или косвено. Или поне да не заставаме на страната на лъжата, да не даваме ухо на измамата, да не правим света още по-лош.
  Тук съществува известен риск, който е незначителен и както казва забележителният съвременен философ Рик Санчес: „Животът е риск. Ако не рискуваш, значи си някаква пасивна, хаотично събрана купчина молекули, които плават по течението на Вселената“.
  И накрая: получавам доста писма, повечето от които завършват с думите:

  „Русия ще бъде свободна!“

  Прекрасен лозунг, който постоянно повтарям на митинги, в разговори и писма. Но чувствам, че трябва още нещо. Свободата е необходимо, но недостатъчно условие. Свободата не може да бъде крайна цел. Бих искал Русия да бъде и богата страна, което напълно съответства на националните й богатства. Искам тези богатства да бъдат разпределени справедливо и всеки руснак да получи честен дял от нефтените и газовите залежи…
  Смятам, че трябва да се борим не само за свободна Русия, но и да превърнем страната си в по-малко нещастна държава. Русия е страна, дълбоко нещастна във всички посоки. Уж притежаваме несметни богатства и въпреки това сме нещастни.
  Вижте какъв поразителен брой нещастия и страдания са описани във великата руска литература! Ние тънем във водовъртеж от нещастия, от които ни се струва, че няма излизане. Затова предлагам да променим лозунга: „Русия да стане свободна! Русия да стане щастлива!“
  Русия ще бъде щастлива!

  Последна дума пред съда по делото за „клевета срещу ветеран от войната“

  По всички телевизии тръбят, че съм обидил ветеран. Излиза, че ветераните са най-важното нещо в държавата и Русия съществува само заради тях.
  Гледам справка от отдела за социално подпомагане, в която отчитат как и с какво са помагали на ветерана Артьоменко. През последните четири години са му били предоставени пари и хранителни продукти на обща сума 11 000 рубли /423 лв./. За четири години! Боже мой, това ли е цялата ви „грижа“ за ветераните, лицемерни негодици?! Сумата отразява истинското ви отношение към тях и към всички възрастни хора в държавата.
  На друга страница са изписани участниците в следствената група по делото: 15 души от различни руски региони. Безделници и мърлячи, докарани в Москва, осигурени с жилища, заплати, командировъчни разходи и т. н., за да разнищят „престъплението“ срещу ветерана. Разходите за следствието са далеч повече, отколкото са били помощите за ветерана през целия му живот. Само дневните разходи на съда и на следствието са повече от държавната „подкрепа“, давана на ветерана през последните четири години. И тази държава има наглостта да твърди, че се грижи за ветераните от войната.

  Най-гнусната черта на тази власт е самото й съществуване

  Тя съществува, за да ограбва тези ветерани, да ги превръща в източник на парите, с които строи дворците си.
  Хиляди хора са останали недоизлекувани, хиляди не са получили нужните лекарства, за да бъде изграден дворецът, да бъдат купени апартаменти за тъщите на Путин, за да може Д. Медведев да притежава не един или два, а четири двореца.
  Но за да дадеш нещо някому, трябва да го вземеш от другиго. И те го взимат. А за да защитят „правото“ си да грабят, използват невежеството и заблудата на старите, болни и ограбени хора.
  Властта се е превърнала в огромна оядена свиня, която ненаситно лочи от държавната копаня. И когато някой я бутне по зурлата и каже „Ей, това не е само за тебе!“, тя надига муцуна и се зъби „Я не обиждайте ветераните!“
  Извинете, но какво общо имат Путин и „Единна Русия“ с победата във войната?! Да не би да са гнили в окопите? Използват бедните ветерани, за да избягат от сериозния диалог за злободневните проблеми, за корупцията и бедността. И когато им поставят болезнени въпроси като „Чий е дворецъд?“ или „Какво става с Димон Медведев?“, обръщат разговора към „да почитаме ветераните“.
  …Да, сигурно ще успеете да залъжете част от телевизионната си аудитория. Но съм убеден, че планът ви няма да бъде осъществен. Огромен брой разумни хора внимателно наблюдава процесите в страната и за разлика от вас разбират, че ветераните и пенсионерите са нормални човешки същества, които не бива да бъдат лъгани, не бива да бъдат подписвани без съгласието им, не бива да бъдат карани да подават фалшиви жалби или да бъдат снимани в безпомощно състояние.
  Вашият замисъл ще се провали. Така или иначе правдата ще възтържествува и всеки ще отговаря за делата си.

  Превод: Faktor.bg

  .

• След края на пандемията много управляващи ги чака съд

  

  Проф. Лъчезар Аврамов и д-р Христо Дамянов пред „БАНКЕРЪ“

  Уважаеми господа, повдигате тема, чието изясняване ще има сериозни последици не само за здравната, но и за държавната администрация – смърт в статистиката. Каква е тезата ви?

  Проф. Аврамов: Тезата произлиза от графика, публикувана от НСИ и наречена „Умиранията в България в периода 2015-2020 г.“, макар че на медицински език това се нарича смъртност. Вижда се, че през последните 5 г. смъртността е приблизително равна. И за огромно съжаление, това е най-високата смъртност в света, и то още преди ковид-пандемията.

  Статистиката включва ли и страните от Третия свят?

  Проф. Аврамов: Включва всички възможни светове. В България смъртността е 15 на 1000, при средна за Европа 8-9 на 1000. Почти двойна. И тази смъртност се поддържа почти неизменно от 2015 до 2020 година. Огромен пик има в последното тримесечие на 2020-та, когато в страната са починали 20 хил. души повече, отколкото в предишните години. Официално 8 хил. от тях са починали, вследствие на Ковид-19. Въпросът е: от какво са си отишли останалите 12 хил. от този черен прираст? На този въпрос не отговаря никой, а отговорът е ясен – от липсата на медицина в този период. Това са хора, починали по вина на държавата, те са убити чрез дейността на здравната система.

  Тоест блокирането на части от здравната система заради Ковид 19 фатално е лишило от здравна услуга хора с тежки медицински проблеми?

  Проф. Аврамов: Точно така. Официалната статистика го сочи.

  Как би следвало да реагира нашето общество на този факт?

  Проф. Аврамов: Трябва да се търси персонална отговорност на хората от т.нар. щаб, на министрите на здравеопазването. Всички те са една консултантска група към министър-председателя и всъщност главната отговорност е на премиера.

  Повечето от тези хора са професори, шефове на големи болници, светила в медицината.

  Д-р Дамянов: Това не са светила, това са чиновници.

  Смятате ли, че те не са запознати с тази статистика или са запознати, но не й обръщат внимание?

  Д-р Дамянов: Запознати са, но имат поръчка от мутрите в правителството да обработват съзнанието на населението. Това е страшна психо-пандемия. Повечето медии пропускат жестокия удар, който се стоварва върху всички хора. Съзнанието на самите пациенти се промени радикално – те са в непрекъснат стрес, психо-емоционален дисбаланс, който се отразява изключително негативно върху имунната система. А имунната система трябва да овладява всички болестни ситуации. Сериозни психотерапевти обясниха това, но реакцията е нулева.

  Същият удар понасят всички общества по света.

  Д-р Дамянов: Естествено. У нас просто усвоихме модела много бързо и качествено. Няма нужда от чипове, целта е да вземеш акъла на хората. Достатъчно е да ги парализираш от страх и да правиш, каквото пожелаеш с тях. Да се замислят какво ги чака след края на пандемията – съд и присъди, за безскрупулната кампания и съсипването на здравето на нацията.

  Как според Вас трябваше да се реагира на все пак съществуващата корона-пандемия?

  Д-р Дамянов: Много ясно – имаше национален план за действие при подобни ситуации от 2006 г., който бе игнориран напълно.

  От думите Ви произлизат две посоки на поражения: едната е, че е неглижирано лечението на страдащите от нековид заболявания, другата е, че се въздейства шоково върху психиката на цялото население.

  Проф. Аврамов: Има и трета посока. Фиксацията върху тези 8 хил., починали вследствие Ковид-19. Междувременно и тази, и миналите години, 20 хил. умират от рак. България е първенец и по смъртност от онкологични заболявания. За това никой не говори и не се взимат никакви мерки, няма информационна кампания.

  Д-р Дамянов: Нещо повече. Онкологични центрове и болници тотално са спрели лечението на онкоболни. Давам за пример Бургас. Имам поне десетина пациенти, които заявиха, че там лечението е спряло. А гледаме по поръчковите телевизии как персоналът на Бургаския онкодиспансер ентусиазирано се ваксинира. Пловдивският онкодиспансер също се занимава с лечение на коронавирус. Питам, това ли са задачите на онкодиспансерите?

  Защо пациентите и техните близки не дават гласност на това скандално положение, все пак става въпрос на живот и смърт?

  Д-р Дамянов: Ежедневно си задавам този въпрос. Преди дни имах шокиращ случай с пациентка с крайно тежко онкологично заболяване на двете гърди и 21 неуспешни химиотерапии. Пристигна при нас в плачевно състояние. Направи реактивен плеврит, напълни и двата дроба с течности и това не даваше никаква възможност за лечение. Нужни бяха пункции за отстраняване на течността. Алармирахме всички лечебни заведения със спешни отделения, обиколихме 7-8 болници – „Пирогов“, ВМА, навсякъде отказ след отказ! Накрая една от болниците я набута в хоспис. Това е гавра. И пациентите ги е страх да разкажат преживелиците си.

  Предпочитат да умрат, но тихичко?

  Д-.р Дамянов: Да.

  Потърсихте ли за съдействие пациентските организации?

  Д-р Дамянов: Къде ги виждате тези организации?

  На хартия има много.

  Проф. Аврамов: В годините имахме контакти с всички пациентски организации. Целта на всички пациентски организации е да уредят с предимство своите хора в пътеки за химиотерапии и да усвоят някой европейски проект. Знам го лично от съпругата на бившия президент Първанов, под нейна егида имаше антиракова кампания.

  Създавате си доста сериозни врагове. Не се ли опасявате, че могат да Ви съдят?

  Проф. Аврамов: Ние вече сме ги осъдили всички тези врагове. Каним ги да дойдат пак и да повторим.

  А хората от щабовете, които наричате чиновници?

  Д-р Дамянов: Пари ми на езика да повторя призива на президента от площада. Онзи смешен генерал е за затвора. Какво направи ти, г-н Мутафчиски? Плашеше народа, броеше трупове в ковчези и чували. Кой ти позволява това, какво разбираш от ваксинотерапия?

  Но, когато бройката на заболяванията от Ковид-19 скочи рязко, всички казаха, че напролет ген. Мутафчийски е бил прав.

  Проф. Аврамов: Нищо подобно. Половината от тази хора са умрели точно поради паниката, създадена от него и хората му. След тази пандемия във всички държави ще има съдебни процеси и осъдени. Пандемията ще завърши с голям брой осъдени управници. В момента във Филипините съдят здравния министър и подобен щаб, заради аналогична ситуация с ваксината срещу денга. Нека се учим от опита на цивилизацията.

  Д-р Дамянов: Относно лечението на вирусните заболявания, включително Ковид-19, ние предложихме алтернативни методи. В нашия център 60% от онкоболните ежегодно боледуват от различни вирусни болести и нито веднъж за 15 г. не сме допуснали усложнение. Това е, защото прилагаме озонотерапия, високи дози витамин С и биомагнитна терапия.

  Вие предложихте тези евтини терапии още в началото на корона-пандемията. Чуха ли Ви някъде, получихте ли мнение от здравните и държавните институции?

  Проф. Аврамов: Никакъв интерес. Информирахме здравната администрация, че съществуват мощни и евтини средства за лечение на всякакви вирусни заболявания. Не по литературни данни, а по световни научни публикации. Проф. Иво Петров сам публикува личния си опит с озонотерапията. Цялата ни преписка с институциите документира как изпълняваме гражданския си дълг.

  Световно известната професор Махин Хатами, бивш програмен директор в Националния раков институт (NCI) и Националните здравни институти (NIH) на САЩ, публикува статия на тема десептологията в науката за рака и ваксините. Да поясним: десептология е науката за измамата. Какво има предвид в случая проф. Хатами?

  Д-р Дамянов: Това е една изключително сериозна научна статия. Проф. Хатами анализира влиянието на ненаучните медтоди за лечение на Ковид-19 върху онкологичните и вирусните заболявания. И установява, че и в двата случая доминира десептологията. И, че ваксините далеч не са безопасни.

  От друга страна, крале и държавни глави публично се ваксинират, за да верифицират полезността им.

  Проф. Аврамов: Защо трябва да се ваксинира публично? Това е реклама.

  Впрочем, 3-4 фармацевтични компании получиха в рамките на ваксинационната кампания чудовищна безплатна реклама, чрез директно и непрестанно цитиране на имената им.

  Проф. Аврамов: Това не е решаване на медицински проблем. Вместо информирано съгласие, всички граждани трябва да подписват застрахователна полица преди ваксинация.

  Д-р Дамянов: Биофизиката и квантовата физика мощно нахлуват в съвременното лечение на човека. Но там печалбите от лекарства са силно занижени. Във втората половина на 20 в. ваксините изиграха решаваща роля за предпазване на населението от различни инфекциозни заболявания и ваксинотерапията има своето достойно място в медицината. Но в 21 в. удря часът на биофизиката. Човекът има енергийно биополе, което влияе мощно върху здравето.

  Разговора води Емил Янев

  .

• Атанас Чобанов: В „OpenLux“ е и името на сина на Константин Пенчев от КС

  

  Интервю на Снежана Иванова с Атанас Чобанов,
  в предаването „12+3“ на БНР

  „Първото име, което ние публикувахме, е на сина на конституционния съдия Константин Пенчев, бивш омбудсман и бивш председател на ВАС. Той има фирма в Люксембург с активи за 600 хил. евро, които се появяват 2014-а година, след това се появяват и 400 хил. евро като недвижима собственост на фирмата, без да се уточнява къде“. Това съобщи пред БНР  Атанас Чобанов, главен редактор на разследващия сайт BIRD.bg и част от екипа на „Биволъ“, един от медийните партньори в проекта „OpenLux“, работили по разследването на архива повече от 1 година. Разкрити са повече от 55 хиляди офшорни компании, управляващи активи на стойност най-малко 6 трил. евро.

  „Биволъ“ проучи над 500 млн. евро активи на български собственици – в над 250 фирми. 

  При проучване на баща и син Пенчеви, от разследващия сайт „Биволъ“ са установили, че през 2014-а година се придобили апартаменти в София на „Витошка“ и на „Раковска“ за 300 хил. евро:

  „Тези пари през 2014-а година си имат някакво обяснение, предполагам“.

  Чобанов уточни, че са изпратени писмени въпроси на Любомир Пенчев и все още очакват отговори, въпреки че е бил обещал да отговори до вчера вечерта. Журналистът разказа, че при разговор с него, Пенчев е изказал учудване, че името му фигурира в такъв регистър:

  „Допускам, че той наистина не знае, че разполагаме с тези данни. Или не е очаквал името му да излезе. Това важи и за много други хора, за които ще пишем в следващите дни“.

  Атанас Чобанов посочи, че са задали въпрос на НАП дали от Люксембург са идвали данни за българи, които притежават там компании, и какви активи имат, както и дали НАП е искала такива данни:

  „Отговориха ни подробно как става това. … Имало 3 спонтанни информации през последните 2 години, но не се казва за какво. НАП е искала от Люксембург информация 6 пъти, но не казаха какъв е резултатът“.

  Известен руски олигарх е получил със семейството си българско гражданство, съобщи още Чобанов и добави, че за това „Биволъ“ ще пише в следващите дни.

  „Децата му се появяват с българското си гражданство, с компания с активи за 40 млн. евро в Люксембург“, уточни той.

  Според него това показва, че българското гражданство, което се продава срещу инвестиции, служи и за други цели.

  „Има и случай на друг богат руснак, който придобива търговски център в България за десетки милиони евро. Досега не се знаеше, че е негова собственост“, разказа още журналистът и посочи и други разкрития:

  „Как може замърсяващият ТЕЦ „Бобовдол“ да е собственост на някакъв 83-годишен британец, сламен човек, той дали знае, че е собственик на централата. Но това е декларирано. Т.е. имаме фалшива декларация и това трябва да се проучи от прокуратурата“.

  Чобанов изказа песимизъм по отношение на очакването нещо „да се случи“ след тези разкрития и да има наказани.

  Интервюто с Атанас Чобанов можете да чуете от звуковия файл.

  .

• До БГ гражданите в Канада, във връзка с Парламентарни избори ‘2021

  

  Информация за българските граждани на територията на Канада, във връзка с изборите за народни представители за Народно събрание на Република България

  Уважаеми сънародници,

  С указ на президента на Република България за 4 април 2021 година са насрочени парламентарни избори (https://www.cik.bg/upload/146237/DV5_19.01.2021_ukaz9.pdf). Както досега, посолството в Канада и генералното консулство в Торонто са ангажирани и ще направят всичко възможно за активно и безпроблемно участие на българските граждани, живеещи в Канада, в изборния процес.

  Същевременно провеждането на изборите в огромна степен зависи от активността на нашата диаспора и от инициативата на нейните организации. В тази връзка, и в изпълнение на чл. 22, ал. 2 от Изборния кодекс, отправяме покана за съдействие към организациите на българските граждани, културните центрове, черковните настоятелства и българоезичните медии в консулските окръзи на посолството в Отава и на генералното консулство в Торонто, с оглед подготовката и организацията на изборите. Призоваваме и всички български гласоподаватели, живеещи на територията на Канада, да участват в подготовката на изборите, като подават заявления за гласуване, а в деня на изборите – да упражнят правото си на глас.

  На основание чл. 14, ал. 1 от Изборния кодекс избирателни секции извън страната се образуват в дипломатическо или консулско представителство, освен в случаите по чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от ИК.

  В местата в държавите – членки на Европейския съюз, извън дипломатическо или консулско представителство, се образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 60 избиратели, подали заявление по реда на чл. 16 от ИК. /чл. 14, ал. 2 от ИК/.

  Съгласно чл. 14, ал. 3 от ИК с решение на ЦИК ( https://www.cik.bg/bg/ns2021/izvan-stranata), по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства в местата в държавите, които не са членки на Европейския съюз, извън дипломатическо или консулско представителство, се образуват избирателни секции въз основа на не по-малко от 60 избиратели, подали заявление по реда на чл. 16 от ИК, при спазване на ограничението по чл. 14, ал. 5 от ИК общият брой на избирателните секции, които се образуват в държава извън ЕС, да не надвишава 35. С решение на Централната избирателна комисия (ЦИК) се определят условията и реда за образуване на избирателните секции извън страната и за назначаване съставите на секционните избирателни комисии при произвеждане на изборите за народни представители, насрочени на 4 април 2021 г.

  По-важните моменти от подготовката и организацията на изборите въз основа на решение това решение са:

  1. Избирателни секции извън страната се образуват при спазване на законодателството на съответната държава.

  Законодателството в Канада допуска разкриването на избирателни секции единствено в дипломатически и консулски представителства на територията на страната: http://www.international.gc.ca/protocol-protocole/policies-politiques/elections_faq_elections_qr.aspx?lang=eng.

  2. Въпреки това – в стремежа да създадем най-добри условия за гласоподавателите – вече са направени постъпки на федерално равнище в Отава за разкриване – по изключение – на секционни избирателни комисии не само в Отава (посолство) и Торонто (генерално консулство), но също в Брамптън, Калгари, Ванкувър и Монреал – две секции (по силата на прецедента от президентските избори през 2016 г. и парламентарните избори през 2017 г.).

  Очакваме отговор на молбата ни от канадска страна и ще направим всичко по силите си да получим положителен отговор. Въпреки че засега нямаме съгласие за конституиране на петте допълнително поискани секции, ние следва да подготвяме в нужните срокове всичко за провеждане на вота в тях, така че да имаме нужната степен на готовност, ако от канадска страна получим искания положителен отговор.

  В този смисъл е особено важно българските граждани да попълват и подават заявления за участие в изборите. За разкриване на СИК в градовете Брамптън, Калгари, Ванкувър и Монреал (в случай че канадската страна по изключение разреши това) ще са необходими не по-малко от 60 заявления за всяка отделна СИК. Крайният срок за подаване на заявления е не по-късно от 9 март 2021 г. (25 дни преди изборния ден).

  3. Начини за подаване на заявления

  Български гражданин, живеещ извън страната, който има избирателно право и желае да гласува в изборите за народни представители извън страната, заявява това не по-късно от 25 дни преди изборния ден (9 март 2021 г.) чрез писмено заявление или чрез електронно заявление през интернет-страницата на Централната избирателна комисия (https://www.cik.bg/ ). Очакваме линкът към интернет страницата да стане активен в най-скоро време.

  Писменото заявление следва да бъде подписано саморъчно и подадено лично или изпратено по пощата чрез писмо до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава.

  В едно писмо може да има повече от едно заявления, като във всяко заявление може да бъде вписано само едно лице. Изпратените чрез куриерска услуга заявления в писмо се считат за изпратени „по пощата чрез писмо“. Изпратените по електронна поща сканирани заявления не се считат за изпратени „по пощата чрез писмо“. В случай че не сте подали заявление за гласуване извън страната, в деня на изборите можете да попълните и лично в посолството в Отава и в ГК-Торонто.

  Попълнените на хартиен носител заявления за разкриване на СИК в Монреал или др. градове в провинция Квебек, можете да изпращате по пощата на адреса на посолството в Отава:

  Embassy of the Republic of Bulgaria in Ottawa, Canada

  325 Stewart Street, Ottawa, ON K1N 6K5

  Попълнените на хартиен носител заявления за разкриване на СИК в Брамптън, Калгари и Ванкувър (по силата на прецедента от президентските избори през 2016 г. и парламентарните избори през 2017 г. ) или други канадски градове в страната (в провинциите и териториите Онтарио, Нова Скоша, Ню Брунсуйк, Манитоба, Британска Колумбия, Остров Принц Едуард, Съскачуан, Албърта, Нюфаундленд и Лабрадор, Северозападни територии, Юкон, Нунавут, можете да изпращате по пощата на адреса на ГК-Торонто:

  Consulate General of the Republic of Bulgaria in Toronto, Canada

  65 Overlea Blvd, Suite 230 Toronto, ON M4H 1P1

  4. Секционни избирателни комисии (СИК)

  Съставите на всички СИК се назначават от ЦИК. Организациите на българските граждани могат да правят предложение до ръководителите на ДКП за местоположението на избирателните секции извън страната до 9 март 2021 г. (25 дни преди изборния ден). Посолството и генералното консулство следва да получат предложенията на организаторите по места в разумен срок преди тази дата, за да има достатъчно време да се търси съгласието за конституиране на допълнителни секции от канадските федерални власти (което би отнело най-малко 30 работни дни съгласно официална информация). От структурите на българската общност по места търсим съдействие за излъчване на представители, които да бъдат предложени на ЦИК за включване в съставите на отделните СИК. Предложението ни е всички СИК да се състоят от 5 члена, плюс две резерви. Единствено в ГК – Торонто се налага формиране на седемчеленна комисия поради очакване на засилен интерес за гласуване. Вашите предложения трябва да определят и длъжностите на предлаганите членове. Във всяка комисия следва да има председател, заместник-председател и секретар. ЦИК назначава служебно във всяка СИК по един представител на МВнР. Така назначеният представител не следва да има ръководна функция в комисията. В тази връзка очакваме вашите предложения за по четирима представители на българските общности за всяка проектирана СИК, заедно с упоменаване на трима от тях, които да заемат длъжностите председател, заместник-председател и секретар, плюс по две резерви. За ГК – Торонто очакваме предложение за шестима членове, от които председател, заместник-председател и секретар, плюс две резерви.

  5. По-нататъшна комуникация

  С оглед постигане на ефективна комуникация и избягване на неточности молим, всички въпроси, свързани с избирателните секции в Отава и двете секции в Монреал, да бъдат отнасяни към посолството. Въпросите по разкриване на секции в Торонто, Брамптън, Ванкувър и Калгари или други градове в отделните провинции да бъдат обсъждани с ГК – Торонто. След получаване на съответните разрешения от местните власти за провеждане на изборите своевременно ще Ви информираме.

  Цялата информация по подготовката и провеждането на изборите е достъпна на интернет страницата на Централната избирателна комисия https://www.cik.bg/ и на страницата на МВнР в раздел “Избори“ – https://mfa.bg/bg/izbori-2021.

  Посолството на Република България в Отава и генералното консулство в Торонто Ви уверяват, че при положителен отговор от страна на канадските власти ще спазим всички изисквания на местните власти във връзка с въведените ограничения и здравни протоколи по места заради пандемията от Ковид-19.

   

  Посолство на Република България, Отава

  Генерално консулство на Република България, Торонто

  .

• Петър Стаматов пред ФАКТИ: От чужбина настояваме да се въведе не само явен вот, но и дистанционен

  

   

  „Партиите у нас се плашат и от гласовете от Европа и САЩ, и от Турция – защото им усложняват счетоводството“, каза Стаматов пред fakti.bg

  По-рано този месец българи от чужбина поискаха да могат да гласуват с явен, открит вот на парламентарните избори на 4 април, съобщихме от ФАКТИ. Първоначално идеята беше представена по време на видеоконферентна връзка между президента Радев и българи в чужбина. Срещата беше проведена в рамките на консултациите с президента по повод предстоящите избори.

  Припомняме, че явният вот представлява открит вот. Всеки гласоподавател гласува от собствено име и се отменя тайната на гласа му.

  Създадена беше и петиция за въвеждане на явно гласуване. Последва писмо на информационния портал за българите по света Еврочикаго, подписано от Петранка Стаматова – български гражданин в чужбина, до Президентството на Република България, в което отново се призова за въвеждане на дистанционен явен вот. На 20 януари Еврочикаго публикува и отворено писмо до партии и движения в България, в което призовава за въвеждане на дистанционно явно гласуване.

   

  “Пишат Ви група български граждани с избирателни права, които се намират в различни точки по-света и желаят да гласуват в предстоящите на 4 април 2021 г. парламентарни избори”, пише в писмото от 20 януари. “Българските граждани, живеещи в чужбина, са пълноценна част от нацията ни. Въпреки това, българските избиратели извън страната не могат да гласуват за независими кандидати, нито да упражняват преференциален вот в листите на партиите. Хората са в неведение как се разпределят гласовете от чужбина”, продължават гражданите и задават конкретни въпроси към политическите партии у нас.

  За да говорим за предложението за дистанционен явен вот, за причините исканията на българите в чужбина да са именно за такъв вот, за това какви проблеми може да реши този вот и как може да се проведе, от ФАКТИ се свързахме с Петър Стаматов – основател на българския интернет портал Еврочикаго.ком и създател на петицията за явен вот. Разговора ни четете в следващите редове:

  – Г-н Стаматов, какво очаквате да се случи след изпращането на писмото до президента Радев?

  – Очакваме незабавен отговор, тъй като той е сред тези, които настояват най-много да се разреши гласуване по пощата. Времето е малко и думите трябва да се доказват с дела. Дистанционно явно гласуване, което изписваме съкратено ДЯГ, не само е най-безопасно при пандемия, но ще е най-евтино и бързо реализируемо от всичко предложено.

  Разочаровани сме, че до днес не сме получили отговор, но ще настояваме за него и понеже не можем повече да чакаме, написахме отворено писмо – анкета до партиите.

  Вече го разпращаме до партийните централи и се надявамe Вашето интервю да помогне предложението ни да достигне и до членовете им, които също да се запитат: “Настояваме за гласуване по пощата, а защо да не поискаме и дистанционно явно гласуване?”.

  – Явният вот представлява гласуване от собствено име, неанонимен вот, според Вас този явен вот поражда ли притеснения в българите в чужбина?

  – Често казват, че българите в чужбина са по-различни от тези у нас, но личният ми опит – живял съм на три континента, ме е убедил, че сме си същите, където и да се намираме. Такова разделение е явно от полза за някого, щом така често ни го повтарят. Хората и у нас, и зад граница се страхуват, но от различни неща. Страхът им към новото обаче е общ. Явен вот звучи опасно дори в чужбина. Той натоварва с отговорност. Но пък защо гласуваш, ако не можеш да защитиш избора си?

  Тайното гласуване, често граничи с безотговорност. Пък и то позволява без угризения да заработиш лесни 100 лева, ако продадеш гласа си. Казваш си: “Все едно е как гласувам – ако от изборите зависеше нещо, то те щяха да бъдат забранени”!

  И все пак у нас има много смели хора, сигурен съм, че не са по-малко отколкото в Беларус, където въпреки забраната на Лукашенко, на платформата за явен вот “Голос” се бяха записали над 1,3 млн. човека. А ние сме държави, близки по територия, по население и даже по манталитет. Може ли у нас страхът да е по-голям? А ако е така, дали живеем в демокрация? Все важни въпроси, които ДЯГ може да освети.

  – Защо смятате, че се налага замяна на тайния вот с явен такъв?

  – Първо, убеден съм, че свестните хора са болшинство и по света, и у нас. Но лошите имат предимството, че лесно се събират в банди. Дали бандите са с анцузи, ниско подстригани и с татуировки или са с бели якички и скъпи костюми, те винаги действат организирано. На нашия сайт в Чикаго направихме анкета за предстоящите избори с въпрос: “Честни и прозрачни ли са изборите в България?”. Само около 5% са отговорили с “Да”. Тогава какъв е смисълът да участваме в един спектакъл с предизвестен край? Още повече, че много партии приличат на организирани банди.

  И второ, настояваме да се въведе не само явен вот, но и дистанционен. Дистанционният вот ще помогне повече хора, от най-различни точки на света да се включат в политическия живот. А според Министерството на външните работи зад граница са 2,4 милиона български граждани. Заедно с български пенсионери, които не са зависими от корпоративен и платен вот, те могат с явното си – и поради това невъзможно да бъде подправено, гласуване да объркат много сметки.

  – Какви примери за явен вот от миналото можем да дадем?

  – Историята на явния вот е хилядолетна, макар и забравена. Гласувам идва от “глас”. И така е било до втората половина на 19 век, когато първо в Австралия са въвели тайно гласуване и заради това са го нарекли Австралийски вот. В САЩ е въведен през 1885 година. Потърсих в България от кога е, но не открих. Надявам се някой от вашите читатели да е по-информиран, но със сигурност знам, че Търновската ни конституция е гласувана с явен вот.

  – Една от темите в отворените писма са ограничените права на българите в чужбина – от какво е ограничен вотът на българите в чужбина?

  – На бюлетините в чужбина няма място за отбелязване на преференции и не може да бъде отчетен преференциалният вот. Не можем да гласуваме и за независими кандидати. А това е в ущърб не само за нас, но и за самия кандидат. Тоест още едно предимство за партиите.

  Ако се въведе гласуване по пощата, то пак ще е със същите бюлетини в чужбина – следователно не е разрешение на проблема. ДЯГ е единственото работещо лекарство на този етап.

  – Безопасно ли би било явното гласуване от гледна точка на здравето на гражданите и от гледна точка на безопасността на личните им данни?

  – ДЯГ може да извършите дори от личния ви телефон. В Приложение 1. на нашето отворено писмо до политическите партии сме обяснили подробно как технически би могло да се проведе гласуването. Предлагаме им два варианта за дистанционно явно гласуване. При първия вариант вотът е напълно явен и се публикува пред всички. При втория вотът е неизвестен за всички останали, освен за гласувалия и за ЦИК, които единствени имат ключ, за да го видят.

  Безопасността на личните данни може да е гарантирана точно толкова, колкото и при банкова транзакция по интернет или по телефон.

  – Казвате, че заради гласовете, идващи от Турция, се ограничава възможността на много от българите в чужбина да гласуват – защо се случва това според Вас?

  – Както казах по-рано, сведенията на Външното министерство са, че сме към 2,5 милиона български граждани зад граница. В тази бройка МВнР са включили и обявили около 350 хиляди в Турция. Да предположим, че из Европа има още 150 хиляди наши съграждани с по два паспорта – български и турски. Дори и при тези завишени числа съотношението им към всички останали е 1 към 3. Какъв проблем е да им се даде възможност на всички да гласуват? Този въпрос задаваме в отвореното си писмо до партиите. Нека изчакаме седмица да видим какво те ще ни отговорят.

  – Имат ли политическите партии в България интерес от едно дистанционно явно гласуване на българите в чужбина?

  – Моето лично мнение е, че партиите у нас се плашат и от гласовете от Европа и САЩ, и от Турция – защото им усложнява счетоводството. ДПС също може да стане още по-голяма сила. Но не е ли по-добре да погледнем истината в очите и навреме да се вземат мерки и се решат проблемите? Дали ако НС още миналия век бе отказало регистрация на ДПС, сега положението нямаше да е друго? Замитането на проблема под килима не го решава, а задълбочава.

  Наскоро гледах едни данни от Уикипедия по случай техния 20 годишен юбилей. От тях разбрах, че най-много хора ползват българската версия на този сайт в Германия, Англия, САЩ и Франция. Правя си извод, че в тези страни връзките с България са най-силни. В друга таблица са посочени потребителите, посетили Уикипедия от територията на България. От нея личи, че трафикът към българоезичната версия се увеличава, за сметка на трафика към Уикипедия на английски език. И докато за другите езици положението остава практически непроменено, се е увеличил трафикът към рускоезичната и турскоезичната версия на енциклопедията. Тоест несъмнено процентът на ползващите турски у нас се увеличава. Явният вот ще извади на показ тенденциите, за които ние сега само гадаем от косвени данни. И политиците ще бъдат поставени пред фактите, за които трябва да намерят решение. А те сега мълчат и се снишават. Кой има изгода това да продължава?

  – А какви проблеми решава явният вот – решава ли казусите с купуване и продаване на гласове например?

  – И при таен, и при явен вот не виждам възможност да бъде спрян този, който е решил да получи едни 100 лева за гласа си. Но при ДЯГ има една особеност и я обяснявам на всеки, който ми казва, че няма гаранция, че никой не седи зад/до/около гласуващия дистанционно.

  Отговарям така: „Каква гаранция има седящият зад/до/около гласуващия, след като свърши работа и се прибере в къщи да спи?“. Будният гласоподавател може да го прецака и да гласува повторно, за когото си поиска, тъй като всички електронни системи за гласуване позволяват поне пет пъти да промениш гласа си. Взима се предвид само последния вот, а ако го промениш за шести път, то вотът ти се счита за невалиден. И излиза, че работата на дилъра на гласове се затруднява и не е гарантирана, както е сега, когато със снимка от тъмната стаичка му показваш за кого си гласувал. Контролиращият не може да спре всички, на които е платил по 100 лева или зависят от него, да не го прецакат и да гласуват повторно, ако те решат.

  Освен че ДЯГ е безопасно за здравето, евтино, надеждно, и прозрачно, то има две основни предимства – цитирам по памет редове от писмата, съответно до Радев и до партиите:

  Първо, въвеждането на явен вот ще поправи една отдавнашна несправедливост и нарушение на законните права на българските граждани, живеещи или работещи в чужбина. Всички те, без разлика къде се намират, ще могат да гласуват за бъдещето на собствения си град или село, дори с преференции и дори за самостоятелни кандидати.

  Второ, веднъж въведено, онлайн гласуването може да се използва и за провеждането на друг вид допитвания и консултации. ДЯГ е вид мажоритарен вот и с него възможностите за гражданско действие и за граждански контрол върху властта ще бъдат опростени и неимоверно разширени. Ще могат да бъдат обвързани гласуването и мандатът със задължителна поддръжка на гласувалите за инициативите на избраниците. След въвеждането на ДЯГ и невъзможността за подмяна на вота, цялото внимание ще може да бъде пренесено в правилната посока. Защото “важното е не е как, а за какво се правят избори – даже не и за кого”.

  Моето лично виждане е, че ако само чакаме политиците да решават вместо нас, то те винаги ще правят избор в своя полза. Ние трябва да поставяме своите искания и те, като наши представители, трябва да ги разрешават. Иначе мястото им не е в Народното събрание, Министерския съвет и Президентството. А за да не сметнете, че както някои други искам да се бъркам в политическият живот у нас, ще подчертая, че за мен е неморално, ако не живееш или не смяташ да живееш до смъртта си в България, да се кандидатираш за държавен пост. Но хората зад граница обичат България и не трябва да им се захлопва вратата под носа, заради политическите интереси на някаква клика.

  Ако вашите читатели са съгласни да се въведе ДЯГ, нека се чувстват поканени във ФБ групата с име “Явен вот (група за явно гласуване, Open Ballot System, Option A4)”. А който не е съгласен, нека остави коментар с обосновано мнение или ясен въпрос и аз ще се му отговоря.

   

  Интервю на Илияна Маринкова

   

  .

• Конспиративна теория: Заключване на планетата зад смокиновия лист на вируса

  

  В мрежата се разпространяват няколко интервюта на Катерин Остин Фиц, бивш помощник-секретар на Съединените щати за жилищно строителство и градско развитие. Някои от тях са изтрити, а други са обявени за „теории на конспирацията“ и няма да ги намерите в „големите“ медии.

  Но не трябва да забравяме откъде идва Катерин Фитц – завършила е University of Pennsylvania и магистратура в Wharton – първото бизнес училище в света, основано през 1881 г. През 1986 г. Фитс става първата жена, повишена в управляващ директор на Dillon, Read & Co., в 156-годишната история на инвестиционната банка. Начело на банката тя се превърна в онова, което Businessweek определя като „най-големият шампион на Уолстрийт“ на облигациите за комунални услуги.

  По време на президентските избори в САЩ през 1988 г., тя работи по кампанията на Джордж Х.В. Буш и е назначена за помощник-секретар по жилищното строителство и градското развитие за жилищното строителство в администрацията на Буш. След напускането на поста през 1990 г., на нея й е предложена среща в Управителния съвет на Федералния резерв, но (по нейните думи) тя отказва, предпочитайки вместо това да се върне в частния сектор, и рабори в Хамилтън Секюритис и Солари. Тя многократно е писала и коментирала темата за публичните разходи и е твърдяла за няколко широкомащабни случаи на държавни измами. За още информация вж. ТУК.

  Според Катерин Фитц, вирусът е смокинов лист за превръщане на всички (повече или по-малко) демократични общества по света в тоталитарни, технократични структури, в които индивидът вече не играе никаква роля, камо ли човечеството.

  Невидимият враг вирусът е идеално средство за насърчаване на икономическото преструктуриране. Икономическата разруха, която постоянните, ненужно налагани ограничителни мерки създават, отваря уникални възможности за супербогаташите да максимизират печалбите и да инвестират. През няколкото месеца от началото на кризата се наблюдава масирана централизация на икономическата дейност в ръцете на все по-малко хора, както се вижда от прекомерния ръст на продажбите, например в Amazon. Малките компании фалират, а глобалните играчи, изключително малка клика от супербогаташи, взимат техния пазарния дял.

  Фиц, която е геополитически и финансов анализатор, и публикува в Solari Report, описва едно невероятно явление във възможностите за инвестиции в недвижими имоти, което тя е забелязала, докато е проучвала местата на икономически бунтове и грабежи след ограничителните мерки в САЩ през пролетта на 2020 г.

  Отначало, на пръв поглед без никаква връзка, грабежите и разрушенията се случват в 34 от 37-те града, в които FED, Федералният резерв на САЩ, управлява клонове – и то в определен радиус около конкретното местоположение на съответната парична къща, и винаги точно в така наречените зони за бизнес възможности.

  Засегнатите магазини и къщи – често в ръцете на чернокожи и латиноамерикански търговци и ресторантьори – вече са били под значителен натиск, причинен от ограничителните мерки. Ограбването и унищожаването по време на грабежите довършват останалото. В резултат на това недвижимият имот е можел или може в момента да бъде закупен евтино. Програмата Business Opportunity Zones стартира в САЩ като специален модел за инвестиции и спестяване на данъци за инвеститорите в технологичния сектор. Чрез нея се предлагат на инвеститори, които се разделили с акции във високотехнологични компании от Силициевата долина, да преразпределят приходите от продажбата на акции, без данъци в недвижими имоти в икономически необлагодетелствани райони.

  Страхът, предизвикан от вируса, ще бъде използван от редица играчи във военната сфера, Big Pharma, централните банки и медиите, смята Фиц. Той е умело експлоатиран, за да предизвика икономически срив, особено на малки и средни компании. Страхът служи също за създаване на система за цялостно наблюдение и социален контрол, базирана на китайския модел. Целта на приложенията за проследяване на контакти, паспорти за ваксини и т.н. не е, за да бъдат регистрирани жертвите на вируса, а за въвеждане на нов механизъм за контрол. Този нов механизъм за контрол, който скоро ще бъде обвързан с дигитална валута и дигитален основен доход, позволява елиминирането на всяко опозиционно движение. При липса на собствена възможност за придобиване например.

  Според Фиц, много хора са изиграли доброволна или неволна роля при прилагането на тази система.

  Някои са подкрепили създаването на тази „система за поробване“, тъй като не са били в състояние да мислят, зад фасадата на случващото се с вируса, и вътрешно да позволяват такъв брутален дневен ред. Други – особено висшите ръководители на Big Pharma, например, в политиката, горещо подкрепиха създаването на система за контрол, защото се надяват да си осигурят място под слънцето чрез угодническо поведение. Но това е напълно наивно, казва Фиц, защото истински могъщите вече са се откъснали напълно от това, което е общоприето при нормалните хора. Те вече се възприемат като собствен вид, призован да води живот на най-високо ниво, чрез достъп до специални лечебни методи и други възможности за трансхуманистична оптимизация.

  Но все още е възможно да спрем влака, който се движи към пълен контрол и край на човешката свобода, казва Фиц. Ясно е, че този „ремонт“ може да бъде завършен само в тайна. Едва ли има хора, които, ако бъдат попитани открито, биха желали доброволно да се поставят в пълна икономическа зависимост от контролираща държава. Хора, които искат да бъдат заключени в радиус от пет километра от къщата си, апартамента си или искат да им бъде забранено да пътуват, и т.н. Тези, които извършиха това преобразуване, следователно трябва да са сигурни, че частите от пъзела, последиците от политиката и медиите са представени само поотделно на много хора, и никога в контекст, за да не позволят създаването на цялостна картина.

  Колкото повече хора, обаче, осъзнават връзките, толкова по-несигурно е положението на тези играчи в изпълнението на техните планове. От тази гледна точка въоръжението на американците представлява особена опасност. Ако демократите влязат в длъжност, въпреки очевидната си изборна измама, Фиц предполага, че те незабавно ще се опитат (законно) да се справят с разоръжаването на американците, което до момента е било неуспешно, въпреки множеството опити след терористичните атаки.

  Фиц призовава да се разкрият тези взаимовръзки, тъй като планът за пълен контрол и трансхуманизъм не може да успее, ако не е в тайна.

  „Прозрачност“, казва тя. „Прозрaчността ще взриви всичко”.

  Източник: 2020 News

  Заключване на планетата – интервю с Катрин Остин Фитц (ВИДЕО с български субтитри).

  ‘
  Катерин Фитц: „Мислех си за всички тези хора, които, поради една или друга причина, се поддадоха на триковете на Mr.Global и сами започнаха да си копаят гробовете. Това е любимият похват на психопатите – да те доведат до твоето собствено „доброволно“ самоубийство. Искам да им кажа, че най-страшна не е смъртта, а загубата на Вашата безсмъртна душа. Изправени сме на много важен кръстопът. Има само два пътя. Кой от тях ще поемете – зависи дали ще ни има като човеци.“

  Линк към видеото: https://rumble.com/vclawo-planet-lockdown-.html
  .

• Фолклорният танцов състав в преход

  .

  Статия на Даниела Иванова-Найберг (Daniela Ivanova-Nyberg), публикувана през 2001 г. в сп. „Музикални хоризонти“, издание на Съюза на българските музикални и танцови дейци

  Dance Studies, Social and Cultural Anthropology, Anthropology Of Dance, Bulgaria
  Issue: 5; Volume: XXXVI; Page Numbers: 33-37

  

  

  ––––––––––––––––––––––––––––

  * Статията е споделена Аcademia.edu тук. Авторката е български емигрант в САЩ.

  .

• За щурма на Капитолия отвътре – разказ на един българин

  .

  Пламен Кръстев е убеден, че тези, които обвиняват Тръмп за окупацията, не са прави

  

  Не закъсняха първите реакции в Съединените щати. Много световни лидери споделиха безпокойството си от случилото се. Подобен щурм не е имало от 1814 година – когато сградата на Капитолия е нападната и опожарена. А на щурма отвътре става свидетел един българин.

  Пламен Кръстев е в сградата още от 9 часа сутринта за обявения митинг на Доналд Тръмп. Нищо не предвещава това, което ще стане по-късно.

  „Всичко беше нормално, нямаше безредици в самото начало. Охраната беше доста засилена“, сподели Пламен.

  Българинът, който е изявен републиканец и пиар, и живее от 20 години в Съединените щати, е присъствал на митинга. По-късно той имал работна среща в Капитолия и влиза. Именно тогава става свидетел на началото на атаката.

  „Размириците и вандалщините бяха куриоз за всички нас. Аз успях да бъда в Капитолия за 10-15 минути. И да напусна Капитолия“, допълни българинът.

  Той е убеден, че станалото е режисирано от същите хора, които стоят зад протестите в Америка през лятото.

  „Самата организация „Антифа“. Облекли се като републиканци и се представят за републиканци“, категоричен е той.

  Не е очаквал, че такова нещо може да се случи. И е убеден, че тези, които обвиняват Тръмп за щурма, не са прави.

  Вижте повече в репортажа на „България он еър“.

  Източник: bgonair.bg

  .

• Репаганизация на Запада

  

  Терминът „репаганизация” може да е изкован и от някой друг, но аз поне го намерих в цитат от английския журналист Джефри Уиткрофт и много ми хареса. Буквално означава връщане към езичеството и с него се описват процесите на отдръпване от традиционната християнска религия в обществата на западната цивилизация. Западният човек, горд от постигнатия технологичен прогрес през последните два века, сякаш започва да изпитва срам от последните две хилядолетия и презрение към своята културна традиция. „Модерният” човек поставя себе си в центъра на мирозданието, може би като тълкува не съвсем правилно философията на Ренесанса, и превръща в своя основна цел сетивната наслада и потреблението на битови блага. Много хора, особено в средите на онези, които са имали по-сериозен досег с марксическата пропаганда в училищната система на развития социализъм, свързват религиозността с изостаналост и неграмотност. Кръстят се и палят свещи глупавите бабички с домашно плетените жилетки и забрадките, а внуците им, които са избягали от тях в големия град, са атеисти или, в най-добрия случай, агностици, за които узаконяването на хомосексуалните бракове е много по-важно от отвлечената тема за безсмъртието на душата и Сътворението. Много хора, които искат да минат за интелигентни и културни, се страхуват, че няма да минат за такива, ако са религиозни. Разбира се, пред наистина интелигентните и културните хора този проблем в повечето случаи не стои.

  Още Омир е казал, че всеки човек има нужда от богове. Ако се отрече от боговете си, у него се отваря празнина, която той търси да запълни с нови богове. Нима не беше религиозно чувството към троицата Маркс, Енгелс и Ленин? Убедеността в тяхната непогрешимост, вярата в рая (комунизма) и изобщо широката употреба на думата „вяра” – в правотата на партията, в историческата победа на пролетариата? Нима манифестациите не бяха шествия с хоругви и икони? Нима в мавзолеите не се пазеха мощи? Не можеш да отнемеш религиозното чувство на хората, можеш да отнемеш само религиозната им вяра. Това направи социализмът и затова е безбожен. По подобен начин действат и другите тоталитарни системи – не могат да изкоренят религиозното чувство, затова подменят символите му. Загубата на религиозна вяра отваря пътя на много „модерни” религии. Любимата ми сред тях е (не знам как да преведа думата на български) тъй нареченият environmentalism. Това е религията на крайните атеисти и еко-активсти, които, както всички други хора, също не могат без религиозно чувство и техните светини са Майката Земя, Капитан Планета и други такива схематични олицетворения на елементаризираната и „модернизирана” идея на пантеизма, която исторически всъщност е една от първите форми на езичеството, запазена също така и в някои средновековни ереси. Еколози, сциентолози и всякакви телевизионни проповедници се мъчат да създават нови религии, като обаче ги лишават от тяхната трансцедентална основа и по този случай започват да приличат на лъжепророците, за които предупреждава Апокалипсисът. Между другото, наскоро попаднах на интересна мисъл: знаете ли защо ислямът заплашва да надделее един ден над християнството? Не само защото демографските процеси в ислямските страни са взривоподобни, но и защото мюсюлманите в мисленето си имат понятие за Бог и задгробен живот, докато все повече западни хора мислят за удоволствие и потребление. За какво да даде живота си западният човек, ако вярва, че животът му е най-важното нещо на този свят?

  Всъщност, като стана дума за демография, авторитетни британски и американски статистически проучвания сочат, че в западните общества, където християнството е в упадък, населението намалява. Това е следствие от дезинтеграцията на обществото, резултат от същите причини. Оказва се, че когато не изповядват една религия – християнството – хората в тези общества не откриват нищо общо помежду си, започват да се групират по други принципи и да се капсулират в тези нови групи. Увеличават се в пъти и десетки пъти абортите, извънбрачните раждания, броят на децата, които живеят само с един родител, броят на младежите, които не желаят да учат и да се квалифицират, хомосексуалните съжителства, наркоманията и престъпността. Едно проучване по тези въпроси в Съединените щати показва, че ужасяващо голям процент от младежите, които кандидатстват в армията (понеже не могат да имат друга професия поради необразованост) не могат да отговорят на въпроса: „Ако 2 + Х е равно на 4, то на колко е равно Х?”. Нищо чудно, че близо половината, ако не и повече, от американците са зависими за оцеляването си от някаква форма на социално подпомагане, най-често Food-step (помощи за храна за сметка на бюджета, които някои сочат като основна причина за безпрецедентното затлъстяване на американците, но това е друга тема). Тоест обществата, които са се отдръпнали от християнството, страдат от социална и културна дезинтеграция и от заплахата да се стопят демографски след няколко поколения. Не е нужно да вярваш в „белобрад старец с чиния на главата” и да „палиш свещи като неграмотна бабичка”, за да видиш, че това не е добро и със сигурност не е желано като резултат в тези общества. Не нужно и да стигаш до тези изводи по друг начин, защото статистиката ги показва ясно.

  Някои смятат, че големите цивилизации създават големите религии. На мен обаче ми се струва, че по-скоро големите религии създават големите цивилизации. Например, западната цивилизация (към която според мен трябва да се причисли и голяма част от православието, независимо от теориите на Хънтингтън) е християнска. Ако спре да бъде християнска, ще спре да бъде и единна цивилизация. Всички ценности на модерния либерализъм произлизат от християнството – и толерантността (към ближния), и гражданските права, и институциите, и законността. Колкото и да подскочат атеистите, индивидуализмът и хуманизмът произтичат също от християнството, защото човек е ценност и фокус на вниманието, единствено защото е образ и подобие. И ако сега някой мисли иначе, то нека бъде сигурен, че през Ренесанса са мислели точно така. Главната задача на културата е да търси и предлага общ знаменател между отделните индивиди. А религията е онази част от културата, която успява да намери общ знаменател между огромни групи от индивиди. Именно на тази основа се раждат и развиват цивилизациите. Защото е важно да има поне няколко важни въпроси за света и вселената, по които хората да си говорят на един и същ език, с едни и същи понятия и да се съгласяват с казаното.

  Ето защо си мисля, че на фона на тези кротки разсъждения, войнстващите атеисти трябва да проявят малко повече смирение или, ако думата „смирение” ги дразни, да я заместят със „съмнение”. Съмнение в собствената им безпрекословна правота. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

  Автор: Иван Стамболов

• Витамин Д – защо е важен и как да го увеличим през зимните месеци

   

  

  В тъмните месеци на зимата e почти невъзможeн подвиг да получим достатъчно природен витамин Д чрез слънчевите лъчи. Този витамин се произвежда в кожата ни в резултат на реакция на слънцето. Той е от съществено значение за регулиране на калциевите и фосфатните нива в организма. Липсата на витамин Д може да доведе до крайни състояния като омекнали кости и други усложнения. Други негативни ефекти са умора и отслабване на имунната система на организма. Този недостиг е и причина за сезонните заболявания и разпространението на грип и настинки.

  „Научни изследвания показват връзката между недостиг на витамин Д и увеличен риск от рак на простатата, на дебелото черво и рак на гърдата, както и депресия и сърдечно-съдови заболявания“ – заявява Кели Хогън, мениджър по клинично хранене и уелнес в болницата Маунт Синай, в Ню Йорк.

  В Съединените щати, недостатъчност на витамин Д може да повлияе на 85 на сто от населението в географски ширини над 37 градуса на север. Това са територии на север от Ню Мексико, Тексас и Северна Каролина, казва Хогън.

  Студът през зимата води до силно намалено излагане на слънчева светлина. В резултат, към края на сезона нивата на витамин Д спадат по естествен път.

  Някои лекари препоръчват вземането на добавки, но има и храни, които лесно могат да бъдат включени в диетата на човек, за да се смекчи липсата на слънце. Сардините и сьомгата, например, съдържат високи нива на витамин Д. Добър източник са също жълтък, червено месо, гъби, мляко и портокалов сок.

  Освен подходящо хранене, тъмните месеци на зимата са период, в който сме принудени да стоим на закрито. Затова поддържането на физическа и умствена активност през този период е особено важно. Редовните физически упражнения са основа на доброто здраве. Научаването на нови умения, пък, е важно за поддържането на умствената енергия. Не е необходимо да научите нов език, или музикален инструмент. Забавните дейности също могат да са стимулиращи. Например, може да експериментирате с нова готварска рецепта или да вземете безплатни уроци по рисуване. Освен със здравето, подобни занимания могат да помогнат и срещу сезонните афективни разстройства.

   

  Людмил Ставрев,

  Slivnitsa.com

• За какво училище във Флорида наказва свой учител…

   

  Историята, разказана във видеото по-долу, е плашещa…

  

  Тя се случва в едно училище във Флорида. Ученичка от това училище решава, че вече е момче. Тя отива в момчешката съблекалня и започва да се съблича, без за това да са предупредени момчетата, намиращи се вътре. Когато те разбират какво става, напускат и се оплакват на администрацията на училището.

  Администрацията изпраща учител да иде в съблекалнята и да… ГЛЕДА… докато момичето се съблича, къпе и облича. Той отказва, защото да гледаш малолетни момичета голи си е наказуемо и нередно.

  И тогава администрацията решава да накаже този учител. Започва не само преследване, но и разрушаване на кариерата му, така щото, той вече да не може да преподава в нито едно училище в щата. Защото неговото нежелание да гледа голата ученичка се тълкува като неуважение на правата на децата и на трансджендърите.

  Репортаж за случая на FreedomProject

• Роми играят кючек в БГ болница (видео)

  

  Клип с млади мургави мъже шокира социалните мрежи, видя репортер на Информационна агенция News24sofia.eu. На разпространените кадри се вижда как видимо здрави роми си спретват здрав купон в отделение на болница.

  Клипът е публикуван от потребителя Боби Джоунс на 12 септември. Видеото е повече от смущаващо, защото идва на фона на тежкото състояние, в което се намира здравната ни система, и на новините, че нуждаещи се хора чакат часове да бъдат приети в болници.

  Шокиращото видео показва как роми друсат кючеци пред погледа на медицинска сестра, която очевидно не е изненадана от действията и поведението им, нито прави опит да им направи забележка или да въведе ред в отделението.

  Не е ясно какво правят тези момчета в болницата и коя е самата болница, но скандалното поведение на ромите разбуни духовете в социалните мрежи за часове, а хиляди хора недоумяват какво е наложило тези момчета, които очевидно са в повече от добро здравословно състояние, да бъдат хоспитализирани и да ползват
  болнични грижи.

   

  Източник: Lentata.com, по публикация на News24sofia.eu

  .

• <<
• 1
...
• 15
• 16
• 17
• 18
• 19
• 20
• 21
• 22
• 23
• 24
• 25
...
• 415
• >>