Всички авторски страници

Авторски

• Р. Угърчинска: Българските емигранти не са предатели

  Интервю на Румяна Угърчинска за Novinite.com и Novinite.bg

   

  Р. Угърчинска е родена в София, но е живяла в България само девет години. От 1985 година живее и работи във Франция. Завършва гимназия в Париж, а след това и Сорбоната с магистърска степен по информация и комуникация.
  След 10-годишно разследване през 2007 г. излиза книгата й „Истината за атентата срещу Йоан Павел II“. В нея тя представя малко известни факти за организирането на атентата, които е събирала чрез стотици интервюта и документи от архивите на България, Франция, Италия, Белгия, Русия и др. Угърчинска е авторка на още две книги разследвания – „КГБ и сие“, и „Газовата война. Заплахата от Русия“. Трите книги са издадени първо във Франция, след което са преведени и издадени и на български.
  В разследванията си тя се занимава с мафиите в Източна Европа, нелегалните канали за трафик, фундаменталистките организации от Кавказ до Босна и т. н.

  В края на май 2011, Угърчинска написа Отворено писмо до Омбудсмана на Република България, което сложи начало на неуморната й кампания за избирателните права на българските граждани в чужбина. Наскоро, заедно с Божидар Чеков, основаха сдружение Българска демократична алтернатива ДА, което представиха на пресконференция в София, в края на септември тази година.
  Въпреки присъствието и на професор Ги Каркасон, най-компетентният френски конституционен специалист, участвал в поправките на конституцията по времето на президентите Митеран, Ширак, Саркози и настоящ съветник на Оланд, въпреки 15 хиляди известия до всички правителствени институции и национални медии, и свободния вход, много малко се отзоваха на поканата.
  За тези, които бяхме там, представянето на сдружението от неговите основатели, и изложението на професора за френския опит за връзки с диаспората бяха убедителни и впечатляващи.

  В навечерието на срещата на българската диаспора в Брюксел, организирана под егидата на Президентството, се обърнахме към госпожа Угърчинска с няколко въпроса:

   

  – Преди повече от година написахте Отворено писмо до Омбудсмана за правата на българските граждани в чужбина или по точно за нарушаването им. Какво целяхте?

  – Написах и разпространих Отвореното писмо до Омбудсмана на Република България, за да разоблича не само дискриминацията, на която са подложени българите, пребиващи зад граница, но и пагубната делба, която тя предизвиква между българите, от което губи преди всичко България. Забраната на участието в управлението на държавата на близо една трета от българските граждани, записано в Конституцията, е вредно за всички нас и за бъдещето на нашата Родина.
  Целта ми бе да предизвикам обществен дебат. Първо, становището на институцията Омбудсман по този въпрос, и второ, официалната позиция на управляващите.
  Омбудсманът реагира много достойно на Отвореното писмо. Той потвърди, че наистина съществува такава дискриминация и че Конституцията си противоречи сама на себе си. Г-н Пенчев каза също, че двойното гражданство не е престъпление, за да бъде санкционирано с лишаване от активни или пасивни избирателни права.

  – Как настоящето законодателство нарушава тези права?

  – Българската Конституция, приета през 1991 г., гарантира на всички български граждани равни права, където и да се намират те. Това е член 26-ти. Но същевременно в чл. 65 и 93 от същата Конституция налагат ограничения на българите с двойно гражданство и българите, които не са уседнали през последните 5 години в България. В това има явно вътрешно противоречие в Конституцията. Освен това тези ограничения противоречат и на ред документи, които България е подписала и се е ангажирала да спазва като демократична държава. Като се почне от Хартата за правата на човека, Основното споразумение за защита правата на европейските граждани, Лисабонския договор, който гарантира избирателните права на всички европейски граждани, без значение, къде се установяват.
  Няма по-важен проблем за България от нейното обезлюдяване. В момента българите зад граница са около три милиона. Според данни на НСИ всяка година най-малко 20 хиляди напускат страната. Последните проучвания показват, че други 280 хиляди са изявили готовност за напускане.
  Решението за напускане на родината е трудно за взимане. То не е продиктувано единствено от желание за печелене на пари. Неразбориите в държавата са другата причина. За да не бъдат изгубени завинаги за България тези хора, те трябва да имат парламентарна представителност, подобно на други европейски страни.

  – Да, Омбудсманът на Република България реагира веднага като обяви официално становище в подкрепа на българите в чужбина и организира кръгла маса по тези въпроси, която се състоя през декември миналата година. Какво се случи там?

  – На тази дискусия и кръгла маса всички стигнаха до принципен консенсус, че такава дискриминация не трябва да има, че това не съответства на европейските принципи и трябва да бъде променено. А как ще бъде променено, как ще се променят съответните членове в Конституцията, как ще бъде вписано правото на изборно представителство на българите от чужбина – за всичко това всички бяха на мнение, че трябва дебатът да продължи.

  Имах голяма надежда и оптимизъм, че ще бъдем чути. За съжаление констатирам, че българският парламент подминава с мълчание тези жизненоважни за нацията въпроси.

  – На кръглата маса отсъстваха Президентството и парламентарните групи на ГЕРБ и „Атака. Как обяснявате това отсъствие, особено на първите две, след заявените многократно усилия да работят с и за българите в чужбина?

  – Не мога да дам отговор дали нарочно или несъзнателно се игнорира институцията Омбудсман. На Кръглата маса, все пак взеха активно участие представители на МВнР, ДАБЧ, ЦИК и останалите парламентарни групи.

  – През януари 2012 г. създадохте Гражданското Движение Демократична Алтернатива – „ДА“. Накъде сега, след като очевидно институциите пренебрегват позицията на Омбудсмана?

  – Създадохме „ДА“ за да продължим под официална форма дейността и защитата на каузата, изразена в Отвореното писмо. Взехме ред участия в телевизионни и радио предавания, публикувахме интервюта и статии за да информираме възможно най-широко обществото. Създадени са Фейсбук страница и сайт.
  Сдружение Българска демократична алтернатива – „ДА“ иска промяна в Конституцията – чл. 65 и чл. 93., които възпрепятстват българите с двойно гражданство да могат равноправно да участват в избори – да гласуват и да бъдат избирани. Настояваме за спазване на Хартата за правата на човека, на Европейската конвенция за защита на правата на човека, на основните свободи и за нов демократичен Избирателен кодекс, който максимално да улеснява участието на всички български граждани, за включване на представители на гражданското общество в целия избирателен процес. Искаме създаване на избирателни райони в чужбина в зависимост от броя на избирателите, пребиваващи там. Настояваме за премахването на всякакви пречки, забрани и финансови изисквания към кандидатите.
  Разговаряйки с много българи – както от страната, така и от Франция, Германия, Италия, Испания, САЩ, включително използвайки възможностите на социалните мрежи, си зададохме въпроса дали правилно сме били разбрани. Дадохме си сметка, че дебатът не е достатъчно публичен. Може би българите от България не се чувстват засегнати и смятат, че това е проблем само на българите от чужбина. Т.е. – след като са напуснали, да се оправят. Но това де факто не е така – това е проблем на цялата нация, на нашата държава. Първо, защото се обезлюдяваме; второ, защото не спазваме равноправието и гражданските права; и трето, защото тези българи, които заминават, не са някаква вражеска емиграция, не са предатели. Това са братята и сестрите, децата, роднините, приятелите и пр. Аз като човек, живял извън родината си много години, знам какво е да се дели едно семейство. И затова казвам, че българите зад граница са част от общото семейство. Ние изразяваме гласа на всички българи, които не са съгласни с разграничаването на различни категории граждани и се борим за реалната, а не привидна евроинтеграция на България. Ние сме против лобистки кръгове и политически натиск, нашето желание е единствено за широк обществен дебат между всички българи и всички институции за избирателните права на българите в чужбина, който да доведе до промяна във върховния закон.

  – Защо вие (и други представители на диаспората) се обявихте против проекта за Закон за българите в чужбина, който така и не стигна до парламента*?

  – Напоследък се говори много за българите в чужбина, едва ли е имало друга година, в която толкова много да се говори за тях. Президентството започва да разработва Стратегия за българите от чужбина, политики и пр., но в дневния ред не са включени най-важните проблеми – проблемите за дискриминацията по отношение на избирателните права. В проектозакона, редактиран от ДАБЧ, не само са пропуснати основните принципи за избирателното равноправие между ВСИЧКИ българи, но и се предвижда създаването на нови категории български граждани, тоест задълбочаване на делбата и дискриминацията между гражданите на Република България.

  – Каква е вашата позиция относно срещата на българската диаспора в Брюксел, организирана под егидата на Президентството?

  – Организатор на срещата е Емил Стоянов, евродепудат от управляващата ГЕРБ и брат на бившият президент Петър Стоянов. Каква е точно ролята на Президентството не е ясно, както и дневния ред на срещата. Пропуска се „Кръглата маса“, организирана от Омбудсмана преди година. Ние няма да участваме в тази среща защото считаме, че един толкова важен проблем трябва да бъде обсъждан в България, пред българското общество и с негово участие. Въпреки това, Сдружение „ДА“ не призовава към бойкот, нито заклеймява участниците в тази среща, защото някои от тях се опитват да защитават нашата идея за парламентарно представителство на диаспората. Но има и друг проблем: нито организаторите, нито участниците разполагат с необходимата легитимност за правене на закони. Политика с покани не се прави.

  – Какво казвате на тези, които се страхуват, че това, което искате, ще увеличи заплахата от „турския вот“, и на тези, които твърдят, че българите в чужбина нямат право да се бъркат в изборите, защото са дезертирали и не плащат данъци?

  – Това са две различни неща. Първо, не забелязвате ли, че „турската заплаха“ изниква винаги, когато се задават избори? Много по-лесно е да се раздухва етническа омраза, вместо да се говори по същество. В Турция пребивават около 400 хиляди български граждани. В Европа и Америка – около 2 милиона и половина. При положение, че от Турция бъде излъчен 1 депутат, от другата част на света трябва да бъдат излъчени 5. Ако от Турция бъдат излъчени 10, от другата част на света – 50! Да го кажем ясно – българските граждани са граждани на Република България, където и да се намират, и би трябвало да се ползват с равни права, независимо от техния произход, месторабота, местоживеене и прочие. Следователно опасността не идва от Турция, а от броят на депутати от „чужбина“. И понеже парламентът не е разтегателен, ще трябва да им се направи място.
  Относно „неплащането“ на данъци, проблемът също е изкуствено създаден и използването му е чист догматизъм. Никъде в демократичните страни не се прави връзка между данъци и граждански права. 60% от французите и 45% от американците са освободени от данък общ доход. Кой би им оспорвал гражданските права, понеже „не плащат“?! Освен това съществува международна спогодба, подписана от България, за избягване на двойното облагане. Данъци и здравни осигуровки се плащат там, където се печелят парите.
  Фактът, че всички тези принципи са все още непознати за българското общество, от само себе си показва необходимостта от участие на българските граждани, натрупали опит и познания другаде за писането на закони.

   

• Всеки десети кредитен милионер бил агент на ДС

  Първите имена на кредитни милионери – агенти на ДС, ще излязат преди Нова година. 10 на сто от забогателите от банкови заеми са били сътрудници на Държавна сигурност, каза пред ТВ7 Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата. Списъкът с имената ще излиза на порции.

  Процентът съвпада с този във всички структури, които са проверявани от комисията. Само във Външно министерство агентите са много повече, както и в БТА – около 30%, но това е обяснимо, изтъкна Бончева.

  Цялата сума от лоши кредити, които преди деноминацията са над 2 трилиона лева, ако ги имаше, сега нямаше да се търсят пари за болниците, коментира Бончева.

  Комисията работи с бюлетина на БНБ със списъка на кредитните милионери, публикуван през 1999 година. Сред тях има и милиардери, уточни Екатерина Бончева.

  Тя нарече проверката Рубикона на комисията, тъй като източниците за проверка били твърде много и разнообразни – банки, националната статистика, архиви, Агенцията по вписванията, Търговския регистър.

  10 500 лица подлежат на проверката за забогателите от кредити. Парите са се разпределяли в три потока – към агенти на ДС, към хора от висшата партийна номенклатура и към висша стопанска номенклатура, обясни Бончева.

  Тя разказа, че докато работела като журналист, лично видяла една торба с пари, занесени на определено място. „Парите през 1992 година потеглиха към определена фирма. Това бяха държавни пари, които отидоха в частни ръце“, допълни Бончева.

   

  Източник:  в. „Сега“

• Нощ на страх и ужас. Санди взе първите си жертви

  Жертвите на урагана Санди, ударил Източното крайбрежие на САЩ и Канада, достигнаха 17 души

  

  Някои от загиналите са намерили смъртта си под дървета, повалени от силните ветрове. Двама души са починали, след като дърво е смазало автомобила, с който са пътували. Жертви на урагана до момента са 16 граждани на САЩ от щатите Ню Йорк, Ню Джърси, Пенсилвания, Западна Вирджиния и Северна Каролина. Загинала е и една канадка от Торонто, която е била убита от летящи отломки, носени от силния вятър.

  Страшната буря достигна щата Ню Джърси близо до град Атлантик Сити, като предизвика евакуации, спиране на транспорта и прекъсване на кампанията за президентските избори.

  Синоптичните служби на страната съобщават, че тя продължава с пълна сила към столицата Вашингтон, която очаква най-голямото наводнение за последните 16 години.

  Над 3 милиона са без електричество, евакуирани са над милион американци. Атлантик Сити е напълно наводнен, като на места нивото на водата достига половин метър.

  Бурята предизвика четириметров прилив на морска вода в Ню Йорк. Големи райони от Манхатън са наводнени и потънали в мрак, а 250 000 жители на квартала останаха без електричество.

  Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг заяви, че аварийното електрозахранване в университетската болница в града е спряло и властите преместват болните оттам.

  Прекъснати електропроводи предизвикаха няколко пожара.

  В една от най-старите атомни електроцентрали в САЩ се наложи въвеждането на режим на „особена ситуация”, съобщи федералната Комисия по ядрено регулиране. Тя обаче уверява, че ситуацията е под контрол. Очакванията са до часове водата в района на централата, която се намира в близост до Атлантическия океан, да започне да спада.

  Според експерти щетите от урага ще са за над 20 млрд. долара. Училищата са затворени, повечето фирми също освободиха служителите си от работа.

  Проливни дъждове се изсипват върху огромна територия между Северна Каролина и канадската провинция Онтарио, засегнати са дори и региони на САЩ, намиращи се навътре в сушата. Например, жителите на Чикаго в най-скоро време ще могат да наблюдават огромни вълни в езерото Мичиган, на чийто бряг е разположен града.

  В Ню Йорк Манхатън е потопен почти изцяло в мрак. Местните електрически компании изключиха подаването на електричество, за да минимизират щетите на електропреносната мрежа от нахлулата в града морска вода. Придошлите заради бурята води са залели по-голямата част от финансовия район и тунелите на метрото. Затворени за движение са мостовете и всички тунели в града.

  Някои от тунелите на нюйоркското метро, свързващи Манхатън с Куинс, са наводнени вследствие на проливния дъжд. По думите на кмета на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, нивото на водата в района на парк „Батъри“ е достигнало почти 4 м – рекорд в историята на града. Общественият транспорт в града е спрян вече повече от денонощие.

  Междувременно, поради опасност от наводняване, в АЕЦ „Ойстър Крийк“, Ню Джърси, бе обявен режим на „необичайно събитие“ – второ ниво от общо четири за опасност. От Комисията по ядрено регулиране заявиха, че ситуацията е под контрол. АЕЦ-ът се намира в близост до Атлантическия океан, но специалистите очакват, че в близките часове нивото на водата ще започне да спада.

  Под водата се намира и почти половината част от Атлантик Сити. Кметът на града Лоренцо Ленгфорд заяви, че пред гнева на майката-природа всички са безсилни и посъветва жителите на града да се молят. Репортер на Си Ен Ен съобщи, че улиците на града буквално са се превърнали в реки.

  Наводнения се очакват и в други градове на САЩ, включително и във Вашингтон. Специалистите отбелязват две съществени подробности на бурята “Санди”: малката скорост, с която се придвижва тропическата буря, и това, че тя не се състои само от вода и вятър, но и от сняг.

  Американската столица се подготвя за удара на урагана.

  Вашингтон цял понеделник се готви за удара на стихията, която, както се очаква, ще връхлети с пълна сила града в нощта на вторник местно време. В града цял ден се изсипват проливни дъждове, на улиците е мрачно, вятърът постоянно се усилва. Навсякъде летят счупени клони, общественият транспорт не работи, всички полети са отменени, автомобили по пътищата на практика няма.

  Магазините затвориха необичайно рано, а стоките в тях, предимно вода, хляб и стоки от първа необходимост, бяха изкупени. Всичките училища са затворени, учебни занятия няма да има и във вторник.

  Общественият транспорт във Вашингтон, както и междуградският, няма да работи и във вторник. В Балтимор – най-близкият град до столицата и най-големият населен пункт в щата Мериленд – общественият транспорт и метрото също няма да работят. Властите в Мериленд също са затворили за движение и двата най-големи моста в щата.

  Над 300 000 души вече нямат електричество в окръг Колумбия. Според прогнозите на синоптиците Вашингтон трябва да се подготви за най-голямото си наводнение от 15 г. насам.

  Пентагонът изпрати 7 хил. военнослужещи от Националната гвардия на САЩ в помощ на спасителите по региони. Около 6700 военнослужещи от Националната гвардия са приведени в пълна бойна готовност и са изпратени в щатите, ударени най-силно от урагана – Ню Йорк, Масачузетс, Вирджиния, Ню Джърси, Кънектикът и Мериленд.

  Войниците оказват помощ на властите за преодоляване на последствията от урагана. Те ще се включат и в спасителните работи, помагайки на специалистите и групите за борба със стихиите при извънредни ситуации, като ще вземат участие в евакуацията на населението, спасителните работи и оказване помощ на пострадалите и снабдяването им с провизии.

  Като цяло, отбелязва се в прессъобщение на Пентагона, до 61 хил. военнослужещи от Националната гвардия са готови да се притекат на помощ на пострадалите райони. При нужда ще бъдат включени и всичките 140 хеликоптера, с които разполага Националната гвардия.

  Нюйоркската фондова борса няма да работи и във вторник заради урагана. Според управителния борд, борсата ще отвори не по-рано от 31 октомври – при това, „ако обстоятелствата го позволяват“. В понеделник борсовата сесия беше частично съкратена. И днес, както и вчера, сделките ще се осъществяват само в електронен формат. Въпреки това обаче се очаква вялост в динамиката в борсовата търговия, особено на FOREX пазара. Трейдърите не очакват голямо движение и при основните американски индекси.

   

  Източник:  Аctualno.com
  http://youtu.be/NvvNomQIDlU

• ПОЧЕМУ нам незнакома история гуннов?

  Чтобы написать о гуннов не трудно, но это сложно, учитывая предрассудки и противоречия, которые как патина наслаивались на этот интересный исторический феномен.

  Исследования о судьбе гуннских народов и их преемников после 469 г., есть плодотворная тема для дальнейшего раскрытия контуров еще более темной картины о событиях в Европе в IV и V в.в., без которых мы не сможем уточнить полноту епох VI и VII веков, в том числе прошлое протоболгаров Аспаруха , который в 680 г. создал Болгарское государство в Мезии и Добруджи, за счет територии Византий.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

  Большинство исследования гуннов имеет европоцентристскую окраску, которая, безусловно, сужает сферу их военной политики, направленной в начале IV в. не только на европейских землях, но и в регионе Южного Кавказа и Междуречье Тигра и Евфрата, где их история, связана с войной против сасанидской Персии, чья территории после 387, была и до Кавказе. Мало изучены и их нападения на восточные границы Византийской империи, где гуннский союз несколько раз нападал главным образом на их сирийские центры, как Эдесса, Амида, Антиохия, и т.д. …

  Незнание о гуннской геостратегии к югу Кавказа, с каких пор и как долго она продолжалась, сыграла плохую услугу тем авторам, которые исключали гунно-персидские конфликты в своих исслледованиях. В их исследованиях вопрос о гуннах начинаеться с их вторжения к Западному Дону около 375 г., и заканчивается со смертью Денгиза, старшего сына Аттилы в 469 г ., в Дунайском регионе.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Один такой взгляд на историю гуннов, несомненно, является европоцентристским и если бы это были действительные события для позднего античного и раннесредневекового времени, то летописцы, это понятно, отобразили бы это. К сожалению, эта средневековая модель восприятия гуннов преподносится некритически в современной научной литературе, в которой гуннская военная политика в Европе, т.е. к западу от Дона до Орлеана, рассматривается как миграция или переселения народов.

  Критические отзывы о данных исследованиях гуннов до 1973 году были гораздо более правильными.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

  Вообще гуннологию можно разделить на три этапа.

  Первый этап описан в древных и средневековых хроникых, они являются оригиналами, которые дают свидетельства о гуннах.

  Второй этап охватывает наблюдения, гипотезы и исследования после восемнадцатого века и до 1973 года, когда в Университете Калифорнии была предоставлена посмертной монографии американского профессора Отто Менхен-Хелфен «Мир гуннов». http://books.google.bg/books?id=CrUdgzSICxcC&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false

  Можно определенно сказать, что монография 1973 года Отто-Менхен Хелфен превратила гуннологию в серьезную научную дисциплину и, следовательно, не будет преувеличением сказать, что, уже не возможно написать о гуннах в духе до 1973 г.

  Каковы слабости эпохи Просвещения о гуннологии?

  Этотому вопросу следует уделять больше времени для изучения, но сейчас мы упомянем только то, что древние хроники показывают демонический и отрицательный образ гуннов, который некритически рассматривают в современной науке. О гуннах после восемнадцатого века все написано в духе притчей во языцех, а не аналитически.

  Сначала идет мнение с XVIIІ в. о том, что гунны пришли по пути от Ордоса и Желтой реки в Центральной Азии, что находится в полном противоречии с утверждением Прокопия Кесарийского шестого века, что они происходят из киммерийцев.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  После XVIII в ., гуннологии, эти идеи рассматривается как доктрину, в виде, возрожденной гипотезы К.А.Иностранцева в 1900/1910 году вокруг, которой постоянно ведутся споры.

  В XIX веке немецкие профессора заменяют исторический феномен гунно-римского военного конфликта в Европе, возникших в IV и V в.в. на понятие „гото-римского синтеза». Немецкая историческая наука успешно создавала образ то что происходило в Европе в IV и V века, в которые гунны отсутствуют!?

  Для этого немецкие историки утверждали, что гуны не являются государственной военной силой, а являются ордами , племенами и полчищами без единого центра власти. Тем не менее, утверждается готский историком Иорданом в 551 г ., который пишет, что еще около 375 г, во главе гуннов стоял правитель Баламер (Баламбер).

  

  Символом этого „демонического этапа“ гуннологии, как ее определяет Хелфен, является исследование Томпсоном http://books.google.bg/books?id=k3-yZXnhtZgC&printsec=frontcover&dq=Thompson+Huns&hl=bg&sa=X&ei=6wY2T7zPF4bJswbiqvmsDA&ved=0CC0Q6AEwAA#v=onepage&q=Thompson%20Huns&f=false в 1948 году: гунны были неграмотны и не знали, как делать оружие, Аттила не вел дипломатии, и отправлял посольства домогаться подарков, другие люди делали им тарканы и “черепах”, или что-нибудь негативное, которое может придумать один ученый о гуннах, если будете следовать тенденции Томпсона …

  Тщательное и ответственное исследования гуннов и их роли в Европе было сделано только в 1973 году американским историком Отто Менхен-Хелфен в своей книге «Мир гуннов» (на самом деле он с 1945 года начал атаки на гипотезу Иностранцева, доказывает, что их происхождение нет из Центральной Азии; См: O. Maenchen-Helfen. The Huns and Hsiung-nu. Vol. 22. The legend of origine of the Huns. Vol 22; Byzantion, 1945.), которое имело наиболее заметные отражение в византилогии, которая была полностью под эгидой „гото-римского синтеза“ и где самым слабым звеном является отсутствие объективной науки о гуннах, главный враг Византийской империи с 375 г. (Евнапий, Иордан) …

  Столь же неясно в науке и отношение гуннов к западной части Римской империи до 395 г ., и после этого года, когда Феодосий I (379-395) поделил римской земли между сыновьями Аркадия и Гонория .

  Не был предметом анализа и еще один вопрос.

  После 379 г ., Феодосий I начал процесс, известный как „привлечении варваров в римскую армию“, но гунны не участвовали в нем, но оказывали военной поддержки Феодосию против узурпатора Magnus Maximus, а затем были военным союзникам Стилихону и Аециу и Литориy.

  Для государственной машины Гуннов, однако, характерно другое: принятие образованных римлян в качестве советников и предоствление им важных должностей. Этот процесс особенно заметен при Аттиле, который находился в окружении большого количества римлян, из них Константиол, Онегесий и его брат Скот, Орест, Констанция (Приск Панийски), т. е. когда гунны в процессе, который мы сможем называть «предоставление власти римлянам».

  Например Аеций, кто родился в Доростол (современная Силистра в Болгарии), обязан гуннским войскам Руа, которые помогли ему сделать карьеру западного римского полководца, доверенным лицо Валентиниану III и его матери Галла Плацида.

  В 394/395 лет, префект Восточные римских земель Руфин, опекун Аркадия (395-408), опирался на гуннов (они охраняли его), чтобы оставаться на своем посту и не быть убитым готским генералам римской армии. Обеспокоенный переворотом Руфин предожил гуннским войскам, чтобы они свободно проходили через восточные границы Византии и дает распоряжение генералу Адаии не препятствовать им (Хроника Эдессы, Иешуа Стилит, Сирийский житие Евфимия и Гота), явно он надеялся, что они достигнут Константинополе для его разгрома. Гуннская кавалерия достигла реки Галис, т. е. около Анкары в Турции, но все же, Руфина был убит во время восстания готов в армию в ноябре 395 г. По данным „Хроники Эдессы“ гунны вошли в византийские земли в июле 395.

  В 400 году нашей эры около города Нове на Дунае (сегодня г. Свищов в Болгарии) генераль гуннов Улдин убил готтского претендента на престол Константинополя Гайна и послал его голову в столицу. Это не позволяет армии Гайна пройти к северу от Дуная. Это событие послужило для начало процесса отказа привлечения готов в Византийскую армию и перегрупировке визиготов вокруг Алариха и Aтаулфа. В то время остроготы были людми гуннов и они такие с 375 г до 454/455 г, когда гепидам был убит первенец, потомок Аттилы Еллак на берегу реки Недао в Паннонии.

  Иордан также писал, что гунны и ост роготы прожили вместе 50 лет, в Паннонии, и в 469, гунны мигрировали из Паннонии около Днепра…

  Кто такие гунны?

  Они есть один народ или союз народов?

  Каково происхождение названия „гунны“ и почему есть ученые, которые считает, что „хионит“ и „хони“ являются этнонимы других народов?

  Какую роль сыграли гунны в Европе и что это такое?

  Это те вопросы, которые ждут ответов.

  Значение гуннов был настолько глобальным V веке, что Приск Панийски в конце его жизни, был свидетелем отступления гуннов из Западной и Центральной Европы на восток считал, что даже враги восточной Персии в 468 г, т.е. кидары, являются гуннами …

  Конечно, некоторые современные ученые имеют различные толкования.

  По их словам, гунны исчезают почти мгновенно более 469 на (не важно, что в 452, они были на пике своей славы в северной Италии), и все ссылки на авторы поздней античности и раннего средневековья „гунны“ после 469 г . либо метафорически имена, как „гунны“ и „варварами“ были синонимами…

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Это утверждение является необоснованным … Иордан и Прокопий предоставили информацию о пост-аттилових гуннах, которые, после 465, уже потеряли Паннонию и верхнею Дачий в центральной Европе, совершали отступления на восток от Днепра до Дона (гунни-кутригуры) и болгары (утигуры) вернулись к востоку от Дона, а приазовский город Боспор был “ город гуннов “ (Прокопий).

  В 467, эти гунны (которые являются болгарами, потому что в 528 г. Юстиниан хотел, чтобы поставить на престол его протеже, утигура Грода, именно в город Боспор) уже были на Даръялского проходе на Кавказ, писал в биографии „Мученичество Шушаник “ грузинских священника Яков Цуртавели, что означает, что в течение 465 лет – 467, болгары (= утиг, утигури) вместе со своим правителем, пишет Прокопий, очевидно, были государями земли от Боспора до Кавказа.

  В самом деле, территории «древней Великой Болгарии“, описаны в конце седьмого века неизвестным автором, из который черпали информацию в VIII и IX веках Иоанн Никиуски, Феофан и Никифора.

  В вопрос о пост-атиловых гуннов (=болгар) по неизвестным причинам не включают исследователи в свои монографии о гуннах, что указывает на отсутствие концепции о сроках истории гуннов. В некоторых исторических исследованиях о гуннах традиционно указывают только время ок. 375 до 469 лет.

   

  Источник:  bghistory-letopisec.blogspot.com

• Блоговете и социалните мрежи компенсират недостига на демокрация

  Блогърът Магдалина Генова* разказва за шестия форум на медиите от Югоизточна Европа – SEEMF ‘2012

  В държави с трудна медийна среда и недостиг на демокрация новите медии, блоговете и социалните мрежи все по-често се превръщат в компенсиращ механизъм. Нерядко възприемани и като конкуренция на традиционните печатни и електронни медии, в много страни от Източна и Югоизточна Европа, Северна Африка, Близкия Изток, Южна Америка и т.н., блоговете и гражданските медии играят по-различна роля – те допълват липсите от информация, анализите и обективното мнение по теми, които са се превърнали в неудобни за масовите медии.

  Това е един от изводите от 6-тата годишна среща на SEEMO – Организация на медиите от Югоизточна Европа, която се състоя на 22 и 23 октомври 2012 година в Будва, Черна Гора. Водещата тема на форума беше „Журнализъм, нови медии и социални мрежи”, като целта беше да се очертаят предизвикателствата пред журналистиката в ерата на нови медии, нови платформи и все по-малки тиражи на печатните издания. Форумът беше посетен от над 260 участници от 20 страни, включително и от България, като панелите бяха изключително фокусирани върху новите медии, интернет, приложенията за мобилни телефони, гражданското участие за борба с корупцията, блоговете, блогърите и тяхното място спрямо журналистите, медийните пазари и социалните мрежи – Фейсбук и Туитър. В панелните дискусии, освен водещи журналисти от различни държави от региона, участваха и университетски преподаватели – професор Томас Бауер от Виенския Университет и Дениз Байркдар от университета „Кадир Хаз” в Истанбул, както и блогъри от Сърбия и България – Магдалина Генова и Иван Бедров, представители на граждански медии от Унгария, Хърватия и други, както и представители на информационни агенции, НАТО и ОССЕ.

  Макар и проблемите на журналистиката в съвременната информационна среда да бяха разгледани под различни ъгли, се откроиха доста общи регионални проблеми – в голяма част от държавите в Югоизточна Европа и бившето социалистическо пространство съществуват проблеми със свободата на словото и независимостта на медиите. Всяка държава има своя собствена специфика, като правителствен, политически или друг контрол се осъществява по различен начин – пряко или непряко, а лостовете за натиск варират от концентрация на собствеността до директно държавно финансиране.

  Така обща тема за държавите в региона е корупцията, като участници в панела Сърбия и Черна Гора потвърдиха нуждата от сътрудничество между медии и граждани под различна форма за ограничаването й, особено във високите нива на властта.

  В заключение на изказаните мнения от научните среди, традиционните медии и новите медии се очерта и тезата, че новите медии допринасят за запазването на демокрацията, като подобряват качеството и бързината на комуникацията, упражняват граждански контрол и допълват разнообразието от мнения и гласове в публичното пространство, но за момента не могат да заменят професионалната журналистика. Медиите обаче, като платформи за журналистика, възприемат все по-смесени модели – традиционни и нови, като за съществуването на независими медии в трудна среда тепърва трябва да бъдат установени работещи бизнес модели.

  По време на форума бяха връчени и специални награди – за изключително постижения в разследващата журналистика на Блаж Згага и Матей Шурц за трилогията им „В името на държавата”, която изважда наяве участието на държавата (Словения) в търговията с оръжие и нарушаването на ембаргото по време на юго-войните. Специална награда получи и Телнис Скуки от Албания.

  След като този текст беше написан, излезе становище на SEEMO, осъждащо 2 случая, вероятно свързани, на атаки с коктейли Молотов над сръбски журналисти в Белград – над Драмир Драгич, директор на ежедневника Informer на 16 октомври и над Биляна Вуйович, водеща в телевизионния канал Kopernikus на 23 октомври.

  *Магдалина Генова е един от изявените български блогъри, най-известният й сайт е: „Блогът на нервната акула. Океан от нерви, политика и халтура”

   

  Източник: aej-bulgaria.org

• Hurricane Sandy strikes East Coast with a vengeance

  A superstorm threatening 50 million people in the most heavily populated corridor in the nation gained strength Monday, packing winds of 90 mph and picking up considerable speed just hours before it is expected to make landfall, forecasters said.
  The National Hurricane Center said Monday afternoon that Hurricane Sandy is moving northwest at 28 mph – up from 18 mph a few hours earlier. At 4:00 p.m. ET the Category 1 hurricane was about 55 miles east-southeast of Cape May, N.J. The storm’s top sustained winds are holding at about 90 mph with higher gusts.
  Forecasters said the hurricane could blow ashore Monday night along the New Jersey coast, then cut across into Pennsylvania and travel up through New York State on Wednesday. As the storm closed in, a crane dangled precariously in the wind off a 65-story luxury building in New York City, and the streets were cleared as a precaution.
  Forecasters said the combination of Sandy with the storm from the west and the cold air from the Arctic could bring close to a foot of rain in places, a potentially lethal storm surge of 4 to 11 feet across much of the region, and punishing winds that could cause widespread power outages that last for days. The storm could also dump up to 2 feet of snow in Kentucky, North Carolina and West Virginia.
  www.cbsnews.com

  Hurricane Sandy hits Massachusetts

  The rain is already coming down and coastlines are overflowing as the East Coast braces for Hurricane Sandy. For the second time in a year, New York City is under a complete lock down, with subways ending service in anticipation of the storm. At this point, waves and feet of storm water have already breached New York City coastlines hours before Sandy has even made landfall. Storm waves have also surged all the way up the East Coast to Massachusetts. Here, rushing water crashes over Winthrop, Mass. as Hurricane Sandy makes her way up the coast. Check out more shots as Sandy rears her ugly head …

  

  Hurricane Sandy hits New York City

  Waves slam the coast of Gravesend Bay hours before Sandy has even made landfall on Oct. 29, 2012.

  

  Gov. Andrew Cuomo ordered all MTA Bridges and Tunnels closed on Oct. 29, 2012. A truck blocks entrance to the Holland Tunnel which connects New York City and New Jersey.
  Wind gusts 90 stories above the abandoned streets of New York City have caused a crane to collapse near 57th St. and Seventh Ave. in Manhattan on Oct. 29, 2012. No one has been injured, but police and firefighters are on hand as the structure dangles over the Big Apple.

  Shore Parkway braces for Hurricane Sandy

  Hurricane Sandy is currently about 500 miles wide and winds up to 175 miles per hour can be expected as it makes landfall over New York City

  

  Atlantic City, NJ hit by Hurricane Sandy

  Atlantic City, New Jersey’s coastal gambling hub, is being battered by Hurricane Sandy. Here, the White Horse Pike which leads into Atlantic City is enveloped by storm waves early in the day on Oct. 29, 2012
  

  The casinos in Atlantic City, NJ were ordered closed by noon on Oct. 29, 2012 by Gov. Chris Christie. By that time, water had already flooded the boardwalk and adjacent casinos.

  Southampton, NY hit by Hurricane Sandy

  Safety barriers in the coastal Southampton, NY have been breached by Hurricane Sandy’s rushing waters on Oct. 29, 2012
  

   A man gets a last glimpse of the surf in Southampton on Oct. 29, 2012. Sandy is expected to make landfall later in the day.

  

  Read more: http://www.nydailynews.com/news/hurricane-sandy-strikes-east-coast-gallery-1.1194577#ixzz2AitcXeSP

• Обама и Ромни стопират кампаниите си заради урагана Санди

  

  Заради урагана Санди, който се движи към северо-източната част на САЩ, предизборните щабове на президента демократ Барак Обама и съперника му републиканец Мит Ромни преразглеждат плановете си за пътувания и срещи с американците, за да не ги отвлекат от подготовката по посрещането на стихията.

  Обама отмени две изяви в рамките на предизборната си кампания – в Северна Вирджиния и в Колорадо, за да може да следи урагана Санди. Очакваше се бурята да връхлети сушата на Източното крайбрежие по това време, предаде Асошиейтед прес.

  Обама продължава да се придържа към плановете си за визити в Орландо, Флорида и Янгстаун, Охайо, преди да се върне в Белия дом. От някои предизборни срещи се отказа и Мит Ромни. Негови помощници съобщиха, че той смята обществената сигурност за по-важна от междупартийната борба.

  Ураганът може да се окаже проблем за Обама дни преди президентските избори. Американците не са забравили колко неадекватно действаха федералните и местните власти по времето на президента Джордж Буш-младши, когато през 2005 г. ураганът Катрина се стовари върху град Ню Орлиънс.

  Не е изключено разрушенията и наводненията от урагана да попречат на гласуването. Властите се опасяват, че в някои райони ще се наруши електроснабдяването или на хората ще им бъде трудно да стигнат до избирателните участъци.

  Сред щатите, които могат да бъдат ударени от Санди, има няколко ключови, където има много колебаещи се избиратели, за чиито гласове се борят Обама и Ромни. Това са Северна Каролина, Вирджиния, Пенсилвания и дори малкия Ню Хемпшир.

  Засега синоптици прогнозират, че Санди ще удари сушата в понеделник в щатите Ню Йорк и Ню Джърси. Прогнозира се също, че обстановката ще се влоши още повече, когато ураганът се срещне със студения фронт с ниско налягане, който се движи към САЩ от Канада. Специалистите не изключват от сблъсъка им да се образува суперураган.

  Климатичното явление, наричано от някои синоптици „Франкенсторм“, е много необичайно и може да се окаже една от най-разрушителните американски бури през последния половин век по няколко причини, посочени от Хидрометеороложкият прогностичен център на САЩ.

  Ураганът ще се съчетае със студен фронт, подобно на урагана Хейзъл през 1954 г., и това го прави исторически. Санди ще донесе снежна настилка от над 61 см в по-високите места, а това може да причини масово прекъсване на електричеството.

  Повечето тропически бури, които достигат средноатлантическия регион, се придвиждват на североизток или навътре в океана.

  Източник:  btvnews.bg

   

  Как изглежда бурята в Ню Йорк в момента може да се проследи на живо чрез следния линк.

  ––––––––––––––––––––––-
  

  Hurricane Sandy continued on its path Monday, forcing the shutdown of mass transit, schools and financial markets, sending coastal residents fleeing, and threatening a dangerous mix of high winds and soaking rain. There had been plans to allow electronic trading to go forward on the New York Stock Exchange but with a storm surge expected to cover parts of lower Manhattan in water, officials decided late Sunday that it was too risky to ask any personnel to staff the exchanges. www.freep.com

  

• Чувашская интеллигенция предлагает переименовать регион в Волжскую Болгарию

  Группа чувашских ученых-историков и писателей, называющая себя „наследниками древнеболгарской цивилизации“, вышла с инициативой изменить название Чувашской Республики „на историческое“: „Республика Чувашия – Волжская Болгария“. По-чувашски это будет так: „Чаваш Республики – Аталси Палхар“. Как передает корреспондент ИА REGNUM, соответствующее письменное обращение, адресованное депутатам и органами власти, было распространено в Чебоксарах в ходе „круглого стола“ с руководителями делегаций чувашских национально-культурных объединений России и зарубежных стран. В обращении говорится, что „восстановление исторического названия республики поднимет статус региона“, „престиж чувашского языка и культуры“, „укрепит национальное самосознание“ и „повысит инвестиционную и туристическую привлекательность республики“.

  В документе отмечается, что в 1920-х годах чувашская интеллигенция уже инициировала процесс восстановления названия „Чувашская АССР – Болгария“. Идеологи этого проекта попали под волну сталинских репрессий, позднее реабилитированы. Как отмечают нынешние инициаторы проекта, идея нуждается в „реабилитации“ „в связи со сложными социально-экономическими, этнокультурными, этноязыковыми процессами, которые наметились с начала XXI века в Среднем Поволжье“.

  Под трехстраничным документом, отпечатанном тиражом в 200 экземпляров, стоят имена директора Межрегионального историко-культурного фонд „Волжская Болгария“, профессора Геннадия Тафаева, почетного директора этого же фонда, профессора Василия Димитриева, председателя Чувашского общественно-культурного центра, народного писателя Чувашии Мишши Юхма, заместителя председателя правления Союза писателей Чувашии Юрия Дадюкова (Татюк Юркки), а также директора некоего фонда оказания помощи „Справедливость“ Л.Болгарского (г. Москва). Отметим, личные подписи перечисленных персон в документе отсутствуют, так же, как и дата его написания. В беседе с корреспондентом ИА REGNUM Михаил Юхма подтвердил, что является одним из соавторов документа, подчеркнув, что идею обсуждали не раз, но само обращение впервые было „отправлено в Москву“.

  Авторы инициативы выражают озабоченность „плачевным состоянием“ чувашской истории, языка и „катастрофическим сокращением численности чувашского народа“, при этом ссылаются на итоги переписи-2010. „За 8 лет численность чувашей в Российской Федерации сократилась на 200 тысяч человек, а всего за 25 лет сокращение достигло 410 тысяч человек. Такие результаты говорят о том, что нет веры в будущее народа… Катастрофическое сокращение численности чувашей напрямую связано с отсутствием исторического самосознания… Считаем, что мы, чуваши, еще раз должны посмотреть на историю народа и на историческое название народа… Это даст нам силу и веру в будущее“, – говорится в документе.

  Инициативная группа ссылается на опыт других регионов, которые уже переименовали себя. В частности, в пример приводятся республики Якутия-Саха, Северная Осетия-Алания, города Ленинград и Горький – ныне Санкт-Петербург и Нижний Новгород соответственно.

  „Если Чувашия восстановит историческое название, по значимости она будет наравне с другими более развитыми субъектами РФ. Повысится её инвестиционная привлекательность. Имя республики постоянно будет находиться в информационном поле страны, вызовет интерес к республике. Республика Чувашия-Волжская Болгария привлечет множество туристов. Исследования показывают, что возвращение исторических названий городов и территорий помогает поднимать бизнес только в сфере туризма на 20%“, – отмечается в обращении.

  Кроме того, авторы инициативы убеждены, что восстановление исторического названия республики „поднимет статус региона, даст шанс на консолидацию сил чувашского народа в преодолении трудностей“. При этом составители документа упрекают органы исполнительной власти республики, депутатов Чувашии и общественные организации в „отсутствии полной инициативы“ в сфере „популяризации культурных ценностей и культурного наследия Волжской Болгарии“.

  Отметим, что для участия в мероприятиях, посвященных 20-летию образования Чувашского национального конгресса, в республику приехали 540 гостей из 22 субъектов РФ и трех стран. В их числе более 150 представителей чувашских диаспор. В круглом столе участие приняли около 80 человек.

  Напомним, в последний раз в публичном пространстве на территории Чувашии „булгарская тема“ была поднята в 2010 году, во время очередной сессии Госсовета республики прошлого созыва. Беспокойство было вызвано тем, что „булгарская тема“ „подтягивается к себе“ Татарстаном. Было бурное обсуждение, в ходе которого народные избранники вне зависимости от политической принадлежности были единодушны в главном – „татарское население не должно „прижимать“ к себе тему „булгарского наследства чувашского народа“, а чувашские учёные „должны немножко встряхнуться“. Напомним, поводом стало подписание 17 февраля 2010 года Минтимером Шаймиевым указа о создании республиканского Фонда возрождения памятников истории и культуры Татарстана „в целях организации содействия возрождению и развитию Болгарского историко-архитектурного музея-заповедника, Государственного историко-архитектурного и художественного музея „Остров-град Свияжск“, иных памятников истории и культуры, расположенных на территории“ региона. Спикер республиканского парламента Михаил Михайловский высказал тогда мнение, что соответствующие материалы и обоснования должны подготовить Чувашский государственный институт гуманитарных наук совместно с Чувашским национальным конгрессом, в том числе обозначить в нём, „как они видят в целом развитие города Булгар“ „от Чувашской Республики и в целом от нации чувашской“ с конкретными предложениями в адрес исполнительной и законодательной власти. Однако через два года последовавшей тишины эта тема получила развитие в столь неоднозначном варианте.

  Как ранее сообщало ИА REGNUM, в Чувашии по итогам Всероссийской переписи населения 2010 года, более 96,8% населения составляют четыре этнические группы – чуваши, русские, татары и мордва. При этом в 2002 году численность представителей данных четырёх национальностей достигала в республике 98,2%. Согласно данным, в 2010 году в республике насчитывалось более 67% чувашей (титульная нация). Их число по сравнению с 2002 годом, когда проводилась предыдущая Всероссийская перепись населения, снизилось на 0,7%. Русских – более 26% (в 2002 году – 26,5%), татар – свыше 2,8% (в 2002 году -2,8%), мордвы – более 1% (в 2002 году – 1,2%).

  По данным переписи, чувашское население занимает пятую строчку среди других национальностей, проживающих в России. При этом в 1989 году 1,7 млн человек отнесли себя к чувашской нации из опрошенных, в 2002 году – 1,64 млн человек, в 2010 году – 1,44 млн.

  Всего, по данным населения 2010 года, учтены 1251,6 тыс. человек, постоянно проживающих в Чувашской Республике. Население республики сократилось с 1313,8 тыс. человек в 2002 году до 1251,6 тыс. человек в 2010 году, или на 62,2 тыс. человек (на 4,7%).

   

  Источник: Regnum.ru
  

• Адвокатска кантора предяви иск за $43 трилиона срещу банкери и членове на американското правителство

  Публикация на Lucecita.blog.bg

   

  Големи банки, членове на правителството и техните съучастници в САЩ са обект на иск за организирана престъпност. Искът е предявен от адвокатска кантора Spire Law Group LPP   – касае се за 43 трилиона долара.

   

  Резюме от Politaia.org

  

   NEW YORK, Oct. 25, 2012 /PRNewswire via COMTEX/ – Spire Law Group LLP, адвокатска кантора, която предяви иска в най-големия случай на организирана престъпност и пране на пари в цялата история на САЩ в Ню Йорк, мястото на юрисдикция на банкерите – сега разкрива идентичността на главните партньори на банкерите в измамите, които се намират на високи постове в правителството и са действали за собствена изгода. Касае се за 43 трилиона долара ($43,000,000,000,000.00), които са изпрали банкерите, техните партньори в САЩ и Joint Ventures.

  Във връзка с федералното дело, което е заведено в районния съд в Бруклин, Ню Йорк (номер на делото: 12-cv-04269-JBW-RML), и предстои да бъде разгледано, е отправено искане към съда да прекрати всички принудителни изпълнения на ипотечния пазар в цялата страна, докато бъдат изплатени тези 43 трилиона долара. Ищците са идентифицирали обкръжението на тези 43 трилиона долара изпрани пари и са посочили индивидуални лица, които са участвали в организираната престъпност.

  Касае се за следните лица (но искът не е ограничен само до тях):

  Ерик Холдер – генерален федерален прокурор (фактически министър на правосъдието), в качеството му на частно лице;

  Tony West (Тони Уест) – заместник-генерален федерален прокурор, в качеството му на частно лице;

  John Corzine, бивш губернатор на Ню Джърси;

  Robert Rubin, бивш финансов министър и банкер;

  Timothy Geitner (Тимъти Гайтнър), финансов министър, в качеството му на частно лице;

  Vikram Pandit, наскоро подалият оставка председател на борда на Citigroup;

  Valerie Jarrett, главна съветничка на Белия дом;

  Anita Dunn, бивша „директорка на комуникациите” в администрацията на Обама;

  Robert Bauer, съпруг на Anita Dunn и главен юридически съветник в изборната кампания на Обама;

  и самите банкери и техните партньори.

  Искът се основава на нарушения на “Patriot Act” на САЩ, на Акта за санкции и ембарго срещу Иран и на Акта за организациите, повлияни от рекет и корупция („Racketeer Influenced and Corrupt Organizations Act”).

  От името на собствениците на домове в цялата страна и от името на данъкоплатците в Ню Йорк, включвайки и други закони за обезщетение на данъкоплатците, Spire Law Group, LLP е предявила масов иск пред федералния съд в Бруклин, Ню Йорк.

   

  Искът по делото включва:

  Незабавно спиране на принудителните търгове за продажба на ипотекирани домове, докато банкерите и техните съучастници не върнат исканите 43 трилиона долара;

  Извършване на разследване на Федералния резерв и разследване на всички правителствени програми за “спасяване” на банките.

  Искът е предявен сега срещу хиляди банкери и срещу техните съучастници и доказва еднозначно, че епицентърът на прането на пари и на организираната престъпност е бил и е Уол стрийт.

  Искът включва същите банкери, които се намират там и в миналото многократно са повдигали искания за “спасителни програми”, и искат да правят това и в бъдеще.

  Островите за пране на пари се намират в места като Швейцария, остров Ман, Люксембург, Малайзия, Кипър и организации, които се контролират от правителства, които действат срещу интересите на Съединените щати.

  Искът излага по-нататък, че през последното десетилетие Bank of America, J.P. Morgan, Wells Fargo Bank, Citibank, Citigroup, One West Bank и многобройни други банки чрез съмнителни чуждестранни фирми са откраднали от данъкоплатците и собствениците на домове трилиони долари и са изпрали тези суми през офшорни фирми.

  Искът пред федералния съд, подаден от Spire Law Group, LLP, е единственият иск* в света, който включва банкерите като обвиняеми и ги принуждава да отговарят пред съда.

  Нито Securities and Exchange Commission (американският борсов надзор), нито Federal Deposit Insurance Corporation (Фонд за обезпечение на депозитите), нито главната федерална прокуратура на САЩ, нито която и да било друга главна прокуратура не е обвинила банкерите и не ги е подвела под отговорност по официален път, за да върнат тези 43 трилиона долара.

   

  Източник на немски: http://www.politaia.org/wirtschaft/banken/43-000-milliarden-klage-gegen-bankster-regierungsangehorige-und-ihre-kapitalistenfreunde/

  Източници на английски: http://www.marketwatch.com/story/major-banks-governmental-officials-and-their-comrade-capitalists-targets-of-spire-law-group-llps-racketeering-and-money-laundering-lawsuit-seeking-return-of-43-trillion-to-the-united-states-treasury-2012-10-25

  http://americankabuki.blogspot.com/2012/10/major-banks-governmental-officials-and_26.html

   

  ––––––––––––––––––––––––––

  * Не е единственият. Подобен случай имаше и в Исландия, само че там в един момент самото правителство започна разследване, за да определи правните отговорности за фаталната икономическа криза. Това доведе до арест на няколко банкера и топ мениджъра, участвали във високорискови операции.

   

• Старейшините на ГЕРБ благодарят за „апостолския труд“ на Борисов

  „Благодарим на човека, който е един истински строител на нова България, изключително достоен човек, който с апостолски труд изгради структурите на нашата партия ГЕРБ. Изразяваме дълбока признателност към председателя на ПП на ГЕРБ Бойко Борисов и заместник-председателя на партията Цветан Цветанов. Благодарим за доверието, което ни гласуват. Неоценима е помощта за изграждането на Старейшините на ГЕРБ“.

  Това каза председателят на СГЕРБ Николай Андреев на отчетно-изборното общо събрание на Старейшините на ГЕРБ, предаде „Фокус”. „Благодаря на всички министри, евродепутати, кметове и координатори, съдействали на най-важните инициативи на нашата организация”, добави Андреев.

  Той очерта основните насоки на бъдещата работа на Старейшините на ГЕРБ: „Да приобщаваме все повече съграждани към идеите и програмите на ПП ГЕРБ, с оглед спечелване на следващите парламентарни избори и осигуряване на абсолютно мнозинство в следващия парламент, разяснителна дейност по отношение на политиката на правителството. Да не отказвате поисканите ви от по-младата генерация съвети, да споделяте натрупания опит с всички, които се нуждаят от него”, обърна се Николай Андреев към представителите на СГЕРБ.

  „Мъдростта на България е мъдрост за всички, които имат нужда от нея, не се колебайте да я ползвате, тя е национално богатство”, добави Андреев. По думите му – трябва да се следват добри практики на обучение на кадри на старейшини с лектори от страната и чужбина, да се установи по-тясно сътрудничество с организаторите-членки на организациите сеньори.

  „Гаранция за успеха на СГЕРБ са нейните членове – това е най-голямото нейно богатство. Визията за европейско развитие на страната стана визия и на нашите деца”, каза Николай Андреев.

  По думите му – приоритет на партията е да се раждат повече деца. „Младежкото ГЕРБ заяви, че до юли 2012 г. са се родили над 500 бебета на нейни членове. Броят на родените през същия период внучета на старейшините е още по-голям”, добави Андреев. Във форума на ГЕРБ участват над 500 делегати. Мотото на отчетно-изборната конференция е „Мъдростта за България“. Събранието започна с представяне на дейността на организацията, която е създадена на 18 май 2008 г. СГЕРБ подпомага включването на хората в зряла възраст в обществено-политическия, икономическия и културния живот на България. СГЕРБ има над 200 структури в страната и е член на Европейския съюз на гражданите сеньори. СГЕРБ е участвал в проект за красив и зелен град във Враца, за подпомагане на семейства в риск във Велико Търново, дарителска кампания в Разград и други.

  „Тези, които днес критикуват политиката на кмета на София и на Столична община, бяха основните лица и партии, които разграбиха София“. Това каза заместник-председателят на ПП ГЕРБ Цветан Цветанов на отчетно-изборното общо събрание на Старейшините на ГЕРБ, предаде „Фокус”. По думите на Цветанов – до 2005 г. констатацията е била, че дотогава са разпродадени и разграбени над 40 детски градини. „Те не функционираха и минаха в ръцете на определени кръгове. Призивите, които сте създавали, са да градим и да надграждаме. Това правим от ПП ГЕРБ. От 2005 г. успяхме и вече има изградени над 40 нови детски градини – това е разликата“, каза още Цветан Цветанов.

  „Вашият опит и знания са основата за много от решенията, които се взимат от ГЕРБ“, каза Цветанов на старейшините. „Вашите съвети са били едни от най-ценните, давате това, което е минало през целия ваш професионален и личен живот. Минали сте през много трудности, с които младите се сблъскват”, добави Цветанов. „Вашият жизнен опит е изключително важен. Всички ние заедно трябва да градим България. Вие дадохте идеите и съветите за това какво трябва да направим”, добави Цветанов.

  Източник:  в. „Сега“

• Кабинетът „Станишев” договарял тайно от ЕС ядрено гориво от Русия

  Публикация на Фрог Нюз

   

  Ядрено гориво за АЕЦ „Белене” и АЕЦ „Козлодуй” било договаряно в тайни разговори с Русия. Това ставало зад гърба на Брюксел, седмици преди да ни е приемат в Евросъюза. Тайната няколко години отлежава в папките по следствено дело №245 от 2006 г. на НСлС.

  То е срещу шефа на Топлофикация – София Валентин Димитров, наричан още Вальо Топлото.

  От документите става ясно, че Красимир Георгиев, шеф на фирма „Фронтиер”, е имал два основни интереса в областта на ядрената енергетика: строителството на АЕЦ „Белене” и снабдяването на АЕЦ „Козлодуй” и новата в Белене с ядрено гориво. Пак от папките по делото е видно, че Георгиев, по поръчение на тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, е участвал в схема за разпределение на дейностите между френския гигант АРЕВА и руската компания АТОМЕКСПОРТСТРОЙ. Георгиев първоначално е привлечен към делото, но след това освободен. Данните обаче се засекретяват. С тях са запознати тогавашните първи мъже в държавата, но те до ден днешен не проговарят за случилото около договорите за АЕЦ „Белене“ и доставките на ядрено гориво. Това си остава тайна за стотици милиони.

  Георгиев по онова време договаря с руски партньори доставката на ядрено гориво за бъдещата електроцентрала в Белене, а също и за тази в Козлодуй току преди приемането на България в Евросъюза на 1 януари 2007 г. Причината е, че в Евросъюза действа разпореждане не повече от 20% от горивото да бъде руско в страните от ЕС.

  До този момент текат поверителните разговори с кандидатите да строят АЕЦ „Белене”: френският гигант АРЕВА (в консорциума са още френската ФРАМАТОМ и германската Сименс) и АТОМЕКСПОРТСТРОЙ.

  По време на разговорите е решено (по препоръка на министъра на енергетиката) ФРАМАТОМ да обяви някаква инвестиция в България с цел тя да бъде използвана в политически контекст в подходящ момент с цел манипулиране на общественото мнение. Целта е чисто пропагандна, да се представят тези компании в най-добре светлина пред българското общество.

  В последващ разговор става ясно, че нещата са съвсем задълбочени и компаниите чакат с нетърпение да бъдат обявени за победители. Те вече са знаели, че ще бъдат победители. Георгиев и чуждият партньор се договарят да уточнят точно датата за обявяване на победителя, така че тя да съвпадне и да постигне най-голям политически ефект за втория тур на президентските избори. Разбират се и за „обещаните 30% да бъдат получени напред”.

  Датата, която е определена, е 31.10.2006 г. Свързана е с втория тур на президентските избори е на 29 октомври. На заветната дата 31 октомври ще се обяви победата на Георги Първанов, заедно с победителя в търга за строителството на АЕЦ „Белене”. От най-високо място в Министерството на икономиката и енергетиката молят руснаците (Илич и Шматко) да помислят за процедурата по обявяване на светлата новина. Очевидно в Министерство на икономиката и Министерски съвет са имали изключително доверие на Красимир Георгиев, щом му е предоставено да координира такава важна част от кампанията за строителството на новата АЕЦ и връзката с Москва, включително и подписването на договора. Освен това Георгиев получава указания да уведоми руските партньори, че моментът е много удобен политически да направят нови предложения за инвестиране у нас в други направления, освен АЕЦ „Белене”, които ще бъдат удовлетворени. Въпросът е да се направят „по подходящ начин” и в точно време, за да прозвучат много хубаво пред обществото, което моментално ще осигури поръчките и парите за тези проекти.

  Договорено е също руснаците и французите на 31 октомври, при обявяване на победителя да си подготвят слова с обещания за нови инвестиции, съвместни дружества и т.н. Да бъде хубаво и българите да почувстват, че се случва нещо много добро за тях. Това, разбира се, е просто пропаганден трик.

  Пак по указания на ръководството на икономическото министерство Красимир Георгиев се заема с положителното медийно отразяване на събитията. Планът се задейства моментално и в разговор с медийни шефове са определени пет подходящи журналисти, които да посетят централата на АРЕВА. Подчертава се, че АРЕВА ще плати „цялата тази история”. В разговор с министъра се уточнява, че е „съвършено ясно, че трябва да се поеме хотел, който да е хубав и скъп, да ги хранят добре, да не ги тормозят, за да ги настроят положително” и да се направят интервюта с подходящи специалисти за ползата от проекта.

  Интересите на Красимир Георгиев в ядрената енергетика не се изчерпват само със строителството на АЕЦ „Белене”. Той се включва активно и в битката за осигуряване на ядрено гориво за АЕЦ. Тук нещата са супер интересни! В тази връзка се водят важни разговори с руски граждани през октомври и ноември 2006 г. Заветната цел е още преди 1 януари 2007 г., когато се очаква присъединяването на България към ЕС, паралелно с прекия договор за строителството на АЕЦ „Белене” да се сключи договор и за доставката на гориво за електроцентралата. Целта е тази доставка да бъде поверена на руска фирма. От разговорите става ясно, че и уреждането на този въпрос е координирано с министъра на енергетиката. Това проличава от разговор на Георгиев с партньор, на когото той обяснява, че трябва да се изчака датата 20 октомври, когато ще е последната среща на върха на ЕС за присъединяването на България, след което той ще активира министъра да предприеме някакви действия, които да допринесат до одобрение.

  Руснаците обаче нервничат, тъй като законодателната рамка на ЕС позволява само 20% доставки на ядрено гориво от Русия. Това означава останалите 80% да се купуват от други европейски страни и да се доставят като добавъчен материал. Георгиев обаче е измислил схема и за тази ситуация. Той е подготвил два мемурандума или рамкови договори за подпис с българското Министерство на икономиката и енергетиката. Аргументите му са, че трябва да се действа бързо, „за да не губим пари”. Цялата машина, от руска и българска страна, се задейства, за да се подпишат отделни договори преди „черната дата” 1 януари, когато ЕС ще спусне бариерата пред неограничената доставка на руско ядрено гориво.

  Красимир Георгиев действа успоредно и за уреждането на доставки на гориво за АЕЦ „Козлодуй”. Един от руските парньори в разговор казва, че вече са подписани договорите с ръководството на „Козлодуй” и те са в евро, но отношенията си с Георгиев ще изпълнят в долари.

  Тук идва сюблимният момент. Още на 26 октомври 2006 г. Георгиев съобщава на руските с партньори по телефона, че на 31 октомври премиерът на България Сергей Станишев ще обяви победителят в търга за строителството на АЕЦ „Белене”. Това ще е руската АТОМЕКСПОРТСТРОЙ. Това решение би трябвало да е държавна тайна.

   

• Ураганът Санди може да се окаже една от най-разрушителните бури в САЩ

  Ураганът Санди се доближава застрашително към САЩ и общините по източното крайбрежие се подготвят за проливни дъждове, бурни ветрове, високи приливи, наводнения и електрически аварии малко повече от седмица преди президентските избори, съобщава Ройтерс. Предизборните щабове на президента демократ Барак Обама и съперника му републиканец Мит Ромни вече преразглеждат плановете си за пътувания и срещи с американците, за да не ги отвлекат от подготовката по посрещането на стихията.

  Губернаторите на щатите по пътя на урагана обявиха извънредно положение и наредиха евакуация на населението в застрашените райони. В Ню Йорк властите обсъждат дали да затворят метрото преди идването на бурята.

  Прогнозите са, че Санди ще връхлети САЩ в понеделник през нощта или вторник сутринта между Мериленд и южните части на Ню Ингланд. Някои компютърни модели предричат ураганът да удари между Делауер и района Ню Йорк/Джърси.

  Стихията се е отправила към изключително гъсто населени райони с десетки милиони жители. Властите призовават хората да се запасят с вода, храна и батерии. Разтревожените граждани препълниха магазините, разграбвайки генератори, свещи, храна и други стоки от първа необходимост. Очаква се на редица места да бъдат затворени училищата в понеделник и вторник.

  Ураганът Санди ще разстрои също въздушния трафик. Той ще донесе обилни дъждове и снеговалежи. Синоптиците предупредиха, че след като се слее с арктически въздушен фронт може да се трансформира в „супербуря“, каквато не е виждана в източните части на САЩ от десетилетия.

  Белият дом съобщи, че президентът Барак Обама заедно с министъра за вътрешната сигурност Джанет Наполитано са обсъдили с ръководителя на федералната служба за управление на извънредни ситуации (ФЕМА) Крейг Фюгейт подготовката за Санди. Крайбрежните наводнения са сериозна заплаха особено за ниски райони като град Ню Йорк и Александрия в щата Вирджиния. Потенциален риск от наводнения има за Мериленд и Пенсилвания, както и за обилни снеговалежи до половин метър в Западна Вирджиния и Югозападна Пенсилвания.

  Губернаторът на Делауер Джак Маркъл нареди евакуацията на 50 хиляди души от крайбрежните райони. Кметът на Кейп Мей в Ню Джърси издаде заповед за евакуации от крайбрежните острови, където се намират популярни морски курорти. В Ню Йорк властите обмислят да затворят метрото, мостовете и тунелите и да спрат градските автобуси след 7 ч. вечерта в неделя.

  Ураганът Санди в момента е на около 530 км южно от Кейп Хатерас, Южна Каролина и е придружаван от ветрове до 120 км в час, съобщи Центърът за ураганите в Маями. Той все още се придвижва с бавна скорост от 20 км в час над Атлантика. Експертите казват, че най-ниските части край залива на Ню Йорк и залива Делауер може да бъдат залети от щурмови приливи с височина 1.2 до 2.4 метра. В понеделник е пълнолуние, което е предпоставка за свръхвисоки приливи, които вероятно ще са най-високите, регистрирани някога в засегнатите крайбрежни райони и които може да причинят щети за милиарди долари, предупредиха специалисти.

  Властите очакват между 50 и 60 милиона души да бъдат засегнати от урагана Санди, който може да се окаже по-разрушителен и от Айрин, причинил милиарди долари загуби по североизточния бряг на САЩ през август 2011 г.

  Източник:  Mediapool

• Датски учени откриха непозната форма на живот

  Електрическа бактерия, функционираща като кабел, намерена на дъното на морето в пристанището на град Орхус

  

  Датски учени от университета в Орхус направиха сензационно откритие, съобщава научното списание “Природа”. Заедно със свои колеги от университета в Южна Калифорния те намерили в проба от дъното на пристанището в Орхус неизвестната досега на науката електрическа бактерия.

  Това е микроорганизъм, който работи като проводник на електричество. Милиарди от тази бактерия живеят заедно и образуват нещо като електрически кабел, по който тече ток. Наличието на електрически ток на морското дъно учените открили още преди няколко години.

  Те успели да го измерят, но досега нямаха обяснение откъде идва този ток на морското дъно. В хода на проучванията си открили, че където има електричество, винаги присъстват и многоклетъчни бактерии и постепенно разбрали, че именно те провеждат електричеството от една точка до друга.

  Всяка такава електрическа бактерия е дълга няколко сантиметра, но е диаметърът й е само хилядна част от милиметъра. На квадратен метър на дъното има хиляди километри от такива микроорганизми, което подсказва ,че вероятно става дума за организъм, състоящ се от милиарди клетки, които са във връзка помежду си непрекъснато, твърди професор Ларс Петер Нилсен.

  Датските учени смятат, че тези бактерии са навсякъде в моретата и океаните и макар че това прилича на откъс от фантастичен роман, все пак е истина. Сега остава да се изясни и какви точно функции има организмът, състоящ се от електрическите бактерии. /БЛИЦ

• Нерде Дянков, нерде Стамбул

  Калин Първанов, сп. “ТЕМА”

  Вероятно за да поизчисти репутацията си на десен политик, подкопана от идеите му за данък върху лихвите и ревизия на плоския данък, финансовият министър направи колкото гръмко, толкова и невярно изказване. “Когато социалисти управляват, не може да се очаква нищо добро. Левите партии само това могат – да банкрутират цели държави”, заяви Дянков относно намаления кредитен рейтинг на Кипър от частната агенция “Стандарт енд Пуурс” (специализирана, впрочем, във фалирането на държави).

  Финансистът може би е забравил репортажите от Буенос Айрес в края на 2001 г. Налага се да опресним паметта му: тотално обедняване, хиперинфлация, многохилядни протести, вилнеещи улични банди, разграбване на магазини. По това време Дянков е работил в Световната банка и няма как да не е дочул нещо за провала й в Аржентина. Събитията останаха известни като най-големия държавен фалит в историята. Докато безредиците отнеха живота на 40 души, на кормилото на държавата се смениха петима президенти само за две седмици. Един от тях – Фернандо де Ла Руа избяга директно от президентския дворец с хеликоптер пред погледите на хиляди гладни аржентинци, хлопащи върху празни тенджери, и стотици телевизионни камери.

  До тогава, в продължение на десетилетия, Аржентина е управлявана от десни правителства и режими. След избора на левия президент Нестор Кирхнер, страната се нарежда сред най-динамичните икономики. Политиката на покойния Кирхнер бе продължена от неговата съпруга Кристина, която през 2011-а бе преизбрана на президентския пост – нещо коренно различно от позорното бягство на Де ла Руа. Подобна е равносметката в съседна Бразилия, където Дилма Русеф продължава успешната социална политика на Игнасио Лула да Силва.

  Но не е необходимо да се разхождаме толкова далеч. С масови протести през 2009 г. бе изгонено дясното правителство на Исландия – една от първите жертви на кризата. Страната не само бързо се възстанови при управлението на социалдемократката Йохана Сигудардотир, но в момента дори подпомага с донорски програми държави като нашата. Междувременно се пропукаха други десни икони като ирландските и прибалтийските “тигри”, които се оказаха такива само на хартия.

  Историята е пълна с примери на неуспешни десни и леви правителства, както и на успешни такива. И докато днес държави като Исландия са забравили що е криза, а Бразилия и Аржентина са сред локомотивите на световната икономика, България на Дянков е горд носител на етикетите “финансово стабилна” и “най-бедна страна в ЕС”.

   

• Obama votes early in Chicago, Asked For ID

  http://youtu.be/mTHdHDFZHmo

  The POTUS traveled back to his hometown of Chicago to turn in his ballot near his South Side home, where he was surrounded by the press and camera crews. Obama talked about the national turnout of early voting and made a joke after he voted.

  „All across the country we’re seeing a lot of early voting.“ He says it was „really convenient“ but joked, „I can’t tell you who I voted for.“

  When the President was IDed, he jokingly said, „Now ignore the fact that there’s no grey hair in that picture.“

  During his brief stop in the Windy City, he also met up with his former Chief of Staff Rahm Emanuel, who is currently the Chicago mayor. Emanuel stressed the significance of Obama voting early, stating:

  „I think it’s important across the country, as I see the president vote early, that people who are making big decisions in this upcoming presidential election never forget their responsibility to vote,“ he said.

  Election Day is less than two weeks away. Either follow the President’s example and vote early, or hit the polls on Nov. 6th.

  Source: You Tube

• Книги в кошчето на парламента. Депутати захвърлят и труда на емигрантите в Чикаго

  

  Пощенските кутии на народните избраници (на снимката) се пълнят догоре не само със законопроекти и писма от избиратели, но и с книги. Те обаче заминават директно не къде да е, а в кошчето за боклук в кулоарите, без дори кориците да са разгърнати, видя репортер на „Всеки ден“.

  По-обидно дори изглежда изхвърленото списание на българските емигранти в чужбина – „Борба“. То се издава от „Българския национален фронт“ – организация на нашенците в Чикаго, където е и най-голямата концентрация на българи в САЩ въобще. В него авторите пишат с носталгия за родината, припомнят исторически битки и съобщават новините от ежедневието в България.

  Материалите обаче явно не представляват никакъв интерес за народните избраници и те с лекота ги мятат в най-близката кофа. Освен списанието, в нея се запокитват и книги на техни колеги, сред които и издания на атакист №1 Волен Сидеров.

  Хвърлянето на литература в кошчето обаче не е прецедент за депутатите. Последния път на мястото на Сидеровите творения там се озоваха десетки стихосбирки на Никола Вапцаров, които социалистите стовариха в парламента по повод 70-та годишнина от разстрела на поета. Широкият обществен отзвук от грозното деяние обаче не поучи народните избраници да се отнасят с повече уважение към книгите.

  Източник:  Vsekiden.com

• България или Афганистан?

  Видеоматериалът, който може да видите по-долу, е копиран от You Tube.

  На него може да се види как са празнували Байрам в циганската махала в Пазарджик тази година.

  .
  

• Проф. Янко Янков-Вельовски: „Тотален геноцид срещу цялото българско население“

  

  Има личности, които окуражават и, даже бих казал – ни спасяват душевно – само като се сетим за тях. За мен такава личност е Янко Янков – превърнал се още приживе в символ на несъгласието, в живо доказателство, че нацията ни все още ражда непокорни личности.

  Разбира се, името на професор Янков е напълно непознато на повечето хора днес у нас. С тази наложена, сетете се от кого, неправда, се опитвам да се боря чрез това интервю.

  Убеден съм, че все някога ще настъпи време за внимателно оглеждане на времето, което преживяваме – и тогава историците, тогава писателите и поетите ще възкликнат удивено при срещата си с тази необикновена и необичайна личност – Янко Янков – как е бил възможен такъв човек?!

  Това се опитвам да разбера…

  И признавам, че ще чувствам изпълнил своя дълг към днешното време, ако допълня чрез това интервю с още няколко щриха портрета на професор Янко Янков – един портрет, който тепърва ще се опитваме да извайваме…

   

  Интервю на Стоян Вълев, knigi-news.com

   

  – Когато споделих с един познат, че подготвям интервю с професор Янко Янков, той възкликна: ”Че той жив ли е?!” Е, слава Богу, Вие сте си жив и здрав; но защо всички, включително и аз, имаме чувството, че не съществувате? В нелегалност ли сте, емигрирали ли сте?

  – Е, нормално е. В масовото ежедневно съзнание „другите“ съществуват „за нас“ почти само доколкото ни забавляват или ни възмущават. Впрочем, на онези, които по силата на „житието и битието си“ встъпват в съзнанието ни като мощен подсъзнателен упрек, ние им отвръщаме или отмъщаваме, като ги обявяваме не само за „вече несъществуващи“, но дори и за „никога не съществували“.
  И аз постъпвам така. За мен например са „несъществуващи“ и „никога не съществували“ така наречените „български електорат“, „българско правосъдие“, „български медии“ (макар че и самият аз издавах вестник цели шест години!); и в същото време стотици личности от световната духовна, политическа и научна история за мен са си напълно живи и не само ме съпътствуват в ежедневието ми, но и изключително активно ми помагат както да пиша научните си книги, така и да водя жестоката ежедневна политическа и юридическа война срещу противозаконно управляващите.
  Например само през последните две години съм депозирал в Прокуратурата и Министерския съвет серия от повече от 500 (петстотин) отделни „обвинителни актове“, които съм именувал „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции!“.
  Отделно само през последните три месеци съм депозирал в офиса на Прокурора при Международния наказателен съд в Хага 11 (единадесет) папки документация, с която съм обосновал тезата, че докато класическият комунистически политически режим е провеждал селективен геноцид спрямо една малка част от населението, то сегашният (почти четвъртвековен) посткомунистически паравоенен ченгеджийско-мафиотски политически режим провежда тотален геноцид срещу цялото българско население.
  Не съм в нелегалност и все още не съм емигрирал. Макар че възнамерявам в съвсем скоро време да се опитам да скандализирам европейското обществено мнение и най-вече европейските институции, като отида някъде в Европа и там се опитам да заведа съдебни дела срещу нелегитимната българска държава.
  Ако ме попитате „Защо не търся електорална политическа подкрепа тук, у нас?“, ще Ви отговаря следното: Преди повече от 20 (двадесет) години разписах над 120 000 (сто и двадесет хиляди) членски карти на членове на ръководената от мен политическа партия, а по време на изборите никога „за себе си“ не бяха гласували повече от 17 000 (седемнадесет хиляди) души. Така проумях, че българското население няма нужда от мен и че аз нямам нужда от него. Впрочем, от срещите ми с електората от онова време нямам спомен някъде някой да ме е питал какво трябва той да направи, но в същото време хиляди бяха онези, които „се натискаха“ да ми дават акъл какво трябва аз да правя.

  – Като единствен аргумент, че и у нас уж имало някаква си „демокрация” изтъкват съществуването на някаква си уж „свобода на словото”. Ако беше наистина така, защо определени личности са извън медиите? Уж няма цензура, а медиите са тъй единни в недопускането по страниците и екраните им на точно определен кръг хора, сред които сте и Вие. Всъщност, кои сте вие? Критици на установената (пак ли за вечни времена?) система?

  – В класическа Гърция към т. нар. „демос“ са принадлежали единствено онези, които са притежавали определен минимум имуществено-материална собственост и определен минимум интелектуална собственост; другите са били т. нар. „охлос“ („паплач“). Преценете сам дали днес у нас, всъщност, не е налице „охлокрация“ и „гейокрация“, които демагогски са представени като „демокрация“. Впрочем, аз съм привърженик на юридически гарантираната Свобода, а не на т. нар. демокрация.
  Сам знаете, че по принцип медиите са ориентирани към масовата аудитория. Когато бях студент, специалността „журналистика“ не съществуваше и всички кандидати за журналистическа слава, включително и самият аз, следвахме някаква филология. Когато още през първата година на журналистическата си ориентация изчетох няколко десетки обемисти томове литература, посветена само на фолклора, аз се ужасих от перспективата да контактувам с такава аудитория, и веднага побързах да сменя специалността си. Оттогава съм ориентиран не към масовата, а към специализираната аудитория.
  В продължение на шест години бях собственик на вестник, но той беше специализиран за по-тясна аудитория. Сега имам както няколко електронни сайтове (iankov.blogspot.com, iankov.com, и пр.), така и издателство, от името на което издавам книгите си, предназначени за изключително тесен аудиторен кръг.
  Това, че съм извън масовите медии не само въобще не ме вълнува, но дори ме устройва превъзходно. По принцип когато все пак участвувам в масовите медии, словото ми не само не е ориентирано към масите, но и често пъти има характера на предизвикателно послание именно към нелегитимната власт. Поради което и например две мои интензивни участия в две различни телевизии имаха за резултат незабавното (меко казано) уволнение, а всъщност – изгонване – на интервюиращия ме журналист.
  Не се считам за критик, и най-малкото пък за съдник; а твърдението, че съм противник на всяка система просто не е вярно – да, противник съм на тази система, но то е защото въпреки (или може би именно поради) „демократичните“ трансмутации уж новата обществено-политическа система е само един по-перверзен инвариант на старата.

  – Убеден съм, че не следите съвременната българска литература. Но така се лишавате, г-н професоре, от част от евентуалните си силни аргументи по повод на драмата, която преживява нацията. Ако бяхте следили това, което се самоопределя за съвременна литература, щяхте да се натъкнете на главозамайващ култ към текст за „миризмата на гаджето, което сере пред тебе”, или на друг текст за „архитектурата, физиката и метафизиката на биволското лайно”. Е, признавате ли, че съжалявате за този фундаментален пропуск?

  – Наистина точно този жанр не ми е познат и не съжалявам, че не познавам неговите шедьоври. Иначе съвременната българска литература общо взето или бегло ми е позната, познавам и някои от нейните жреци от моето поколение, но изглежда отдавна съм загубил литературния си вкус.

  – Спомням си, че Вие пръв поставихте въпроса за досиетата на Държавна сигурност („Нека с електрокарите докарат досиетата тук, всички да разполагат с тях“, а „Ако искате тази идея да бъде погребана, създайте комисия“ – тези Ваши думи се съхраняват в протоколите на парламента. Впрочем, когато преди месеци поддържах рубрика за случилото се в българския парламент в един всекидневник изрично ми беше казано, че статия за парламента след 89-та няма да допуснат, защо ли? Е, рубриката я спряха). В крайна сметка кому бе необходима тази добре композирана истерия?

  – Не съм привърженик на конспиративните теории, някои от тях дори бяха създадени именно за да бъде компрометиран сериозният интерес в тази насока, но все пак в политологията и в частност в геополитиката съществува раздел, в който тези теории се подлагат на прецизно изучаване. А нещата са пределно елементарни – конфронтацията между системите завърши с конвергенция на корумпираните елити срещу собствените им народи.
  При нас беше още по-лесно, защото тук населението никога не е могло да се издигне до статуса на народ, а да се говори за статус на нация е още по-абсурдно. Както „Априлското въстание-1876 г.”, „Септемврийското въстание-1923 г.”, „Септемврийското въстание-1944 г.”, така и „Нежният Революционен Преход-1989 г.” бяха със съгласието на Запада умело режисирани от руските специални служби бутафорни театрални феномени, заменящи естествения обществено-политически катарзис с театрален такъв. Нещо като нескопосано модернизиран български политически аналог на наивно-примитивния репертоар на възрожденския театър – имащ, обаче, холивудски претенции.
  
  – Вие сте един от политическите затворници в комунистическа България – осъден за създаването на „нелегално Социалдемократическо движение”. Сега, когато у нас се експериментират всички налудности на неолиберализма, оставате ли социалдемократ? Всъщност, неолибералите у нас неолиберали ли са или просто поредните слуги на чужди държави?

  – Откровено казано, никога не съм бил нито социалдемократ, нито какъвто и да е демократ, и макар че съм написал девет (9) обемисти книги за политическите доктрини, винаги съм считал себе си за привърженик на юридическата доктрина за Свободата. В Конституцията на САЩ теорията за демокрацията не присъствува по никакъв начин; там господствува духът на юридически гарантираната Свобода, при която дори сто милиона демократи нямат правото да нарушат параметрите на моята юридически гарантирана Свобода.
  Е, вярно е че по онова време изпитвах силни симпатии към западногерманския политик и канцлер Вили Брандт; който, впрочем, по времето докато бях в затвора, през Март 1989 г. като Президент на Социалистическия интернационал публично и официално бе изразил и своята симпатия към мен.

  – Какво се случи в България след 1989-та?

  – Както е известно, в Малта Горбачов поискал от Буш Западът да си остане такъв, какъвто винаги е бил, както и да не протестира (както и преди не е протестирал по енергичен и ефективен начин!!!) против 45-процентното редуциране на населението на Русия и Източна Европа.
  От своя страна Буш поискал от Горбачов да реформира комунистическата система най-много до степен на „отворено общество“ – без смяна на най-дълбоко същностните характеристики на комунистическата власт, без смяна на самия корумпиран комунистически елит, без отнемане на собствеността от разпоредителната власт на същия елит – и, разбира се, без да бъде позволено да бъде търсена каквато и да е наказателна и репараторна отговорност както от когото и да е от комунистическите престъпници, така и без репараторна отговорност от самата посткомунистическа държава – универсален наследник на комунистическата такава.
  Все пак настъпиха някои същностни или коренни изменения в някои от елементите на Системата, и такива са например измененията в сферата на масовото депортиране.
  Така, докато в Системата на класическата империя на комунизма тази дейност се извършваше от въоръжените сили на властта, които принудително натоварваха хората и ги конвоираха до заселването им в строго определени места,
  то сега в Системата на реформирания комунизъм (неокомунизъм) вече хората масово и сами започнаха да заплащат и организират своето депортиране и отвеждане в уж свободно избрани от самите тях други населени места; където, обаче, битовото им положение е само съвсем малко по-различно, а усещането им за Свобода е почти същото, както и в комунистическите концлагери. А онези, които останаха по родните си места, просто получиха неимоверно щастливия шанс сами да организират в домовете си собствения си затворнически статус.
  Както се казва, „Оруел ряпа да яде!“.

  – Има ли изход от катастрофата, която преживява страната – в духовен и материален план?

  – Все пак някъде в дъното на тунела се вижда и светлина; но струва ми се, че това е от прожекторите на връхлитащия влак на Антихриста.

  – Всяка страна, мисля аз, трябва да има поне минимален брой критици (става дума за хора, които живеят в нея). У нас всеки един режим воюва срещу своите критици. Това са най-безсмислените и най-самоубийствените войни, които преживяваме. (Е, с Ноам Чомски войната в САЩ е изтънчена и перфидна, но неговите несъгласия мигом се огласяват поне от част от медиите… ) А у нас към критиците се държат като със затворници – обграждат ги с непроницаеми стени от мълчание. Чувствате ли стените на килията, в която сте тикнати, г-н професоре?

  -Поне по мое време стените на килиите в затворите не можеха да пречат на сътрудничеството между затворниците и на възможността им да намират начини да се противопоставят на системата или да се изплъзват от нея. При това криминалните се отнасяха към политическите с изключително висок респект и уважение.
  Днес, за съжаление, с носталгия си спомням за високия морал на повечето от криминалните затворници, какъвто морал въобще не съществува и не е възможно да съществува примерно сред колегите ми юристи – университетски преподаватели. В затвора бях приятел с един професионален касоразбивач, в затворническата характеристика на който бе записано, че никога не е посягал върху съдържанието на каса, която не е била заключена. Не ми е известно при юристите да съществува някакъв аналогичен феномен на достойнството.

  – В килията в затвора сте писал стихове. Защо не продължите днес – пак сте в килия?… Предполага се, че сте помъдрял след толкова години в размисъл между четирите стени?

  – Днес килиите имат други, много по-зловещи, измерения и характеристики, и не предразполагат към поезия. Достоевски бе благословил бесилото и затвора; познавам мнозина, които не съжаляват дори и за една секунда от десетилетния си затвор – но считат, че в затвора са се чувствували като много по-свободни, отколкото са свободни днес.

  – А уловихте ли днешните стихове, сочени за върхове в поезията – „аз искам да съм все така, с високо вдигнати крака” или нежното обвинение в стих: ”Защото изчука ме ти”?

  -Това не са ли бисери от съкровищницата на съвременната ни българска политическа поезия…

  – Не съм се уморил да твърдя, че днес в съвременния български литературен живот владее такава цензура, каквато не е била постигана нито по време на монархията, нито по време на комунизма. Неизброими са жертвите на тази цензура – поети, писатели, литературни критици и историци. И станахме свидетели на парад на бездарните, но пък послушните. Г-н професорът забелязва ли от академичната си висота тези ужасни процеси в литературата ни?

  – Поне при мен целият ми творчески живот е бил обгърнат от цензорите, опитващи се да ми наложат цензура, а първата ми книга („Прогностика“), която бе написана и дори официално бе приета за печат от издателството на БАН, бе арестувана няколко години преди мен и бе освободена едва няколко години след мен. Поне след 1993 г. нищо не е в състояние да ми попречи да публикувам нещо. За мен, обаче, се оказа много по-страшно това, че все повече и повече няма на кого да кажа онова, което искам да кажа. Където има публика и аудитория, цензорите и цензурата са безсилни. Неслучайно на няколко места в Светото писание се казва, че на фарисеите и робите каквото и да им говориш – не чуват, а и да могат да чуват – не искат да слушат.

  – Понякога си мечтая (това от правна гледна точка все още не е подсъдно, нали?) за серия от биографии на хората, попаднали в Голямата геополитическа Игра. (Сега поне е ясно, че тези като Вас, които не приеха правилата на Играта, бяха отстранени, а онези, които приеха правилата, станаха президенти подобно на Желю Желев). Но такава серия от биографии е необходимо да се напише, за да си изясним какво всъщност се случи (макар че няма издателство у нас, което би публикувало подобна взривоопасна серия…), не мислите ли? Ако не се опише борбата – Вашата, драмата на Илия Минев, съдбата на Григор Симов, ще ни представят историята след 89-та по един твърде манипулиран начин, усещате ли тази опасност?

  – Несъмнено фалшифицирането на истината за събитията малко преди и след 1989 г. е в изключително интензивен ход, а за някои от събитията е в ход далеч преди самото им реализиране. За да се опитам поне малко да се противопоставя на тази опасност, съм написал и издал множество документални книги, но за истината е нужен и безпристрастният поглед на трето лице. Нужно е да го направите!

  -„Страната Х след момента t“, твърдите Вие, се е превърнала в „България след Тодор”. Сега сигурно следва прогностичната версия „България след българите”?

  – Пред българската прокуратура, пред Прокурора при Международния наказателен съд в Хага и в няколко от книгите ми съм обосновал тезата, че отделно от нормалната смъртност и от емиграцията през последните двадесет години липсват от демографската карта почти два милиона българи. Наистина геополитическият миксер работи на такива бесни обороти, че визираната прогностична версия изглежда напълно реализуема в съвсем обозримото бъдеще.

  – Удивлявам се как устояхте през всичките тези години? Ето на, Григор Симов, като един Кандид, си гледа градинката (всъщност препитава се, оцелява почтено и морално, даже бих казал – величествено…) Но Вие? Какво Ви дава сили за борба – нима не разбрахте, че Злото у нас е всесилно?!

  – Или Вие не сте прав, или аз наистина не съм разбрал, че Злото е всесилно. Още от най-ранните ми години водещият принцип на моето поведение както в ежедневните, така и в кризисните ситуации е свързан със своеобразното тълкуване на текста на Светото писание относно „ударите по бузите“. Според мен същинският текст гласи: „Ако те ударят по дясната буза, покажи лявата!“. Именно „покажи!“, а не „подложи!“.
  При това, тъй като по дясната буза човек може да бъде ударен само „отзад“, „от засада“, смисълът на текста подсказва, че когато човек „срещне“ Злото, той е длъжен „да покаже“ лявата си буза, а това означава да заеме бойната поза на победоносния римски войник и да забие копието си в сърцето на Злото.
  Естествено както в научната, така и в практическата си дейност не винаги съм имал шанса да забия копието си в сърцето на Злото, но съм абсолютно категоричен, че Злото не може да посочи нито един случай, при който да съм му се подчинил.
  Дори по времето на шестгодишното ми пребиваване в затвора не друг, а заместник-главният прокурор на НР България е написал официално писмо на баща ми, в което изрично е подчертал, че с неподчинителното си поведение представлявам опасност за здравето и живота на затворническите надзиратели.
  Струва ми се, че както с абсолютно всичките си научни трудове, така и с професионалното си юридическо поведение, така и с гражданското и политическото си поведение винаги съм се стараел да бъда „опасност“ за самозваните надзиратели в науката, обществото и политиката.

  – След 89-та, под предлог че българската литература трябвало да се европеизира и модернизира, на нея й бе забранено да се занимава с реалността и с миналото на страната ни. Това псевдомодернизиране на литературата я направи асоциална, антихуманна, хрисима, послушна на новите Господари. Тези процеси на опитомяване и дресиране на българската литература бяха ръководени от назначени свише бивши „дисиденти” и настоящи надзиратели като Едвин Сугарев и Михаил Неделчев. Така най-лаконично може да се представи Преходът в съвременната българска литература; харесва ли Ви тази история, г-н професоре?

  – Моята сфера е научната, а не художествената литература, но на всички препоръчвам да овладеят победоносната сила на копието.

  – Вие бяхте силово отстранен от политиката; всъщност кои вложиха повече енергия – комунистите или „демократите” – не мога да преценя. Може би не успявам да ги разгранича? А възнамерявате ли да се завърнете на политическата сцена?

  – Политическата сцена не ме блазни. А относно комунистите, „демократите“ и антикомунистите ще си позволя да ви цитирам пасаж от публикуваната през 2007 г. моя книга „Легитимните основи на политическата власт в България“:

  „За голямо съжаление, въпреки наличието на изключително обемиста литература, посветена на т. нар. „героична съпротива срещу българската комунистическа система”, в тематичния модус като правило липсват каквито и да са изследвания, посветени на, според нас, най-главната и същинска характеристика на „антикомунистическия съпротивителен феномен”, а именно на това, че само около 5% от целия личностен и фактологичен комплекс на съпротивата може да бъде характеризиран като автентична, истинска и същинска антикомунистическа съпротива, и че около 95 % от този „героичен комплект” категорично може и трябва да бъде характеризиран като превъзходно режисирана от специалните служби и институции на самата комунистическа система и виртуозно изпълнена театрална, бутафорна, маскарадна и дори фарсова сценична съпротива.
  При това дори и онези безнадеждно нищожни в своето количествено измерение 5% автентична антикомунистическа съпротива от своя страна следва да бъдат третирани като „двуслоен конгломерат”, половината от който е бил идеологически грамотен, юридически грамотен и психически непоколебимо устойчив, благодарение на което е имал самочувствието и реалната възможност да отстоява изключително твърда позиция, подкрепена от психическата готовност да посрещне смъртта във всеки един момент; и че другата половина, макар и наистина да е била автентична, все пак е била имала преди всичко категоричната качествена характеристика на „швейковска”, „андрешковска”, „хитър-петровска” съпротива, участвуващите в която като правило са били преди всичко безобидни полу-наивни жертви, набедени от властта за „злостни врагове”, а не активни дейци и герои от нивото на типажите, които са известни като утвърдени в унгарските, руските, полските и чехословашките политически сцени.

  Или иначе казано: дори и тук автентичността, в сравнително чувствителна степен и форма, е била пронизана от белезите на реалната драматична и дори трагична политическа неефективност, сугестираща в масовото съзнание съвсем не образа на „пример, достоен за подражание”, а изключително образа на (меко казано) „неадекватност”.

  – Какво не Ви харесва в КНИГИ NEWS?

  – Вашата медия е превъзходен информационен източник, благодарение на който се опитвам да узная какво пише във всички книги, които не съм прочел.
  

• Храните за бедните се оказаха златни

  Ивет Миткова, в. „Сега“

  Невероятно скъпи продукти за най-бедните ще бъдат раздавани тази година по програма „Благотворителност„, финансирана от Европейския съюз. Кафето „Инка“ например ще струва около 20 лв. на килограм, при положение че по магазините едва стига 10 лв. Отредените пари за разтворимо кафе с екстракт от цикория са 1 399 584 лв. (без ДДС), срещу което фирмата ЕТ „Фантастика 95 – Георги Цанков„, която печели обществената поръчка, ще предостави 72 хил. кг. кафе, което прави 19.40 лв. без ДДС за килограм. „Сега“ не успя да открие едноличния търговец за коментар, а от фонд „Земеделие“ вече втори ден отказват да отговорят на зададените им въпроси около съмнителните търгове и около забавянето на втория транш от раздаването на продукти за бедните. По подобен начин стоят нещата и с останалите продукти, за които „Фантастика 95 – Георги Цанков“ печели търговете. Захарта търговецът ще осигури срещу 1.92 лв. за килограм без ДДС при около 1.66 борсова цена. Обикновените вафли фирмата ще даде за 5.99 лв. за кг, а в момента 1.2 кг се търгува за 5.10 лв. Търговецът ще осигури фасул за 1.96 лв. за килограм, леща – 1.40 лв. за килограм, конфитюр – 3 лв. за килограм.

  Проверка на „Сега„ установи, че ЕТ „Фантастика 95 – Георги Цанков“ не е случайна фирма. Години наред тя печели почти всички позиции от обществените поръчки на фонд „Земеделие“ за доставка на хранителни продукти за бедните, и то на високи цени. Фирмата е фаворит и при поръчки за доставки на храни за армията от 2007 до 2010 г. Миналата година след обжалване от страна на други фирми ВАС е установил, че дружеството на Цанков е спечелило поръчки за армията с нередовни документи.

  За тазгодишната кампания фонд „Земеделие“ направи общо 3 обществени поръчки за 15 продукта. ЕТ „Фантастика – Георги Цанков“ печели 9 от 15 позиции. Любопитна подробност е, че в няколко от случаите фирмата на Цанков е избрана за победител след оттеглянето на класирания на първо място кандидат. Такъв е случаят с офертите за захар, олио, конфитюр и кафе. „Кестрел фууд“ е предлагала продуктите най-евтино, но след като се е отказала, победител с цени, по-високи и от средните пазарни без ДДС, се е оказала пловдивската фирма. Пред „Сега“ от „Кестрел фууд“ не успяха да обяснят защо са се отказали от търга, защото управителката е в много дълъг болничен.

  Преди няколко седмици Атанас Атанасов от ДСБ съобщи, че ще сигнализира прокуратурата и ОЛАФ за корупция при тази обществена поръчка. „Абсолютен цинизъм е да крадеш храна от бедните„, каза той.

• Св. влмч. Димитър Солунски – Димитровден

  Днес Църквата почита паметта на Свети Димитър Солунски.

   

  

  Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец е роден в гр. Солун през III век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения – християнин. Когато родителите на Димитър умират, император Максимилиан го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.

  Според някои източници, при връщането си от поход от източната част на империята, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещанията не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър – прободен с копие през 306 г.

  За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Според легендата, преди смъртта си Димитър предал имането си на роба си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.

  Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Паметници от X век споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.

  

   

  Чудотворната сила на Свети Димитър е причина той да бъде почитан като покровител на град Солун. В деня на неговата памет там се стичат поклонници от цял свят, но особено много от Балканите. Частици от неговите мощи се съхраняват в атонските манастири Ватопед, Пантелеймон и Ксенофонт.

  
  Според народните представи от Димитровден започва зимата, народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър — зима“. Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки — „Дойде ли Димитър, идва и снегът“ . Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова скоро след празника е една от най-големите Задушници.

  Датата 26 октомври е приета и за ден на Сливен, Видин и Айтос.

  Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.

  На този ден празнуват:  Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а, Диан/a.

   

  Източник:  bg.wikipedia.org

• <<
• 1
...
• 197
• 198
• 199
• 200
• 201
• 202
• 203
• 204
• 205
• 206
• 207
...
• 414
• >>