2024-10-29

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Възрастният българин – отритнат и отречен

    Н. Цеков,  Дойче Веле

    Живее по-кратко от другите, но не се топи. Чувства се отритнат и ненужен. Не напуска своя дом-крепост, често студува и рядко се храни с месо. Що е то? Отговорът е лесен: възрастният човек в България.

     

    Снимка: alliance/JOKER

    Средно с 4 години по-малко живее българският пенсионер от връстниците си в Европейския съюз. И въпреки това расте делът на хората на възраст 65 и повече години. Причината е в бързото застаряване на нацията, което няма равно в демографската история. Експертите от Евростат прогнозират, че в страните от ЕС през следващите 50 години броят на пенсионерите ще се увеличи с 50 на сто, докато в България той ще остане константна величина около сегашните 2,2 – 2,3 млн. души. Това обаче само на пръв поглед е добра новина за България: в тази държава смъртността сред възрастните е прекалено висока, което обяснява защо броят на пенсионерите няма да нараства.

    Печални рекорди

    България държи всички черни рекорди в ЕС и по отношение на бедността сред възрастните. Почти 60% от българите на възраст 65 и повече години са социално слаби. За сравнение – в Люксембург, Швеция, Холандия и Дания делът на възрастните хора в плачевно материално положение е под 1 процент. Дори в една Румъния крайно бедните са наполовина на тези в България.

    Но несъмнено най-тежко е да си самотен пенсионер в България – 77% от самотните възрастни хора не ползват отопление всеки ден, а месо ядат все по-рядко. Делът на „средностатистическия“ възрастен европеец, който изпитва подобни несгоди, е точно 7 пъти но-нисък. Дори самотните румънски пенсионери са в това отношение два пъти по-добре от българските си събратя по съдба, сочат данните на Евростат. И още: над 90 на сто от самотните български пенсионери стискат палци да не излязат някакви неочаквани разходи, тъй като не биха могли да си ги позволят. Нито пък мислят за отдих и почивка, за пътувания. В Европа броят на възрастните хора в това положение е 2 пъти по-малък.
    Близо 40% от българките и българите на възраст 65 и повече години са убедени, че обществото не ги иска

    Българските пенсионери държат и рекорда в Европа по брой на възрастните хора, които не си плащат сметките навреме, като веднага след българските са гръцките пенсионери. Като добавим и това, че на възрастния човек в България често му се налага да си доплаща от джоба уж безплатните за него здравни услуги, и че по-малко от 1 процент от общите разходи за здравеопазване отива за медицинско обслужване на възрастните, картинката се прояснява окончателно.

    Да се чувстваш непотребен

    Проучването на Евростат по повод т. нар. Година на активно стареене носи още едно смразяващо послание: българското общество и държава не само обричат своите баби, дядовци, възрастни бащи и майки на мизерно живуркане, но и създават среда, в която българските пенсионери се чувстват непотребни и отритнати от обществото. Цифрите го доказват: близо 40% от българките и българите на възраст 65 и повече години са убедени, че вече никому не са нужни и че обществото не ги иска. Подобни депресивни нагласи са характерни за едва 10 на сто от пенсионерите в ЕС, а в Люксембург само 2 процента се чувстват така.

    На този фон в България надделява мнението, че правителството не прави необходимото за постигане на разбирателство между млади и стари. Така мислят повече от половината български граждани. Което, впрочем, е още един печален рекорд за България, според данните на Евростат.

     

  • Победата на Обама няма да промени Америка

    Дейвид М. Кенеди, Си Ен Ен

    .

    Белият дом

    В края на поредния цикъл на президентски избори в САЩ е подходящо не само да отчетем победите и загубите, но и да анализираме естеството на американската политическа система и да се опитаме да разберем защо толкова често тя разочарова избиратели и кандидат-президенти.

    Помислете за екстравагантните надежди и обещания, съпроводили избора на Барак Обама през 2008 г. Обама със сигурност имаше достатъчно исторически основания да смята, че сеизмичния финансов трус му предоставя възможности да промени Америка към по-добро. По време на мандата му се откри политическо пространство, което му осигури ключови законодателни победи като здравната реформа и финансовата реформа на Уолстрийт.

    Тези постижения обаче бяха твърде малко на фона на амбициите на Обама и очакванията след кампанията през 2008 г.

    Този път изтрезнелият Обама определено не успя да обещае грандиозна визия за американското бъдеще и вместо това се ограничи до делегитимиране на Мит Ромни и спорове по дребни теми.

    А за какво става дума всъщност, когато говорим за американското президентство?

    На всеки 4 г. американците оглупяват

    от президентската политика. В ерата на „вечната кампания“, маринована от медиите, оглупяването няма фиксиран цикъл – на 4 г. или нещо друго. Макар че повече от век преобладаващото мнозинство от имащите право на глас не са си правили труда да пускат бюлетини на президентски избори, днес никой не може да избяга от облъчването на новините, масираната реклама и безмилостното дърдорене на кохортите, устремили се в състезанието за Белия дом.

    Няма друга страна, която да харчи толкова много от времето си, за да избере висшето си политическо ръководство. Британците и австралийците обикновено свършват цялата работа за по-малко от 6 седмици. По правило французите приключват за не повече от три седмици. Най-дългата кампания в Канада е през 1926 г. и тя продължава едва 74 дни. Няма и други хора, освен американците, които да изливат такива огромни количества пари в избирателните кампании – в тази са към 6 млрд. долара. Безконечното политиканстване за президентството е толкова американско, колкото и ябълковият пай.

    А какво кара кандидатите да се включват в кампанията? Сред народ, отколе обучаван да вярва, че всяко дете може да стане президент, като порасне, удивителен брой мъже (и малцина жени) с прекомерна амбиция са научили този урок наизуст. На практика те посвещават целия си съзнателен живот на възрастни на борба за президентството. Те кроят планове, маневрират, правят схеми, сделки, молят се, екзалтират се и дори често се унижават, преследвайки голямата награда. Веднъж добрали се до дълго лелеяната длъжност, понякога тя им носи удовлетворение, но по-често ги съсипва.

    Ейбрахам Линкълн и Франклин Д. Рузвелт – два от сравнителното малко примери за успешни президенти, до голяма степен осъществяват най-висшите си цели, но и в двата случая президентството им коства живота – единият е жертва на покушение, а другият – на катастрофално претоварване с работа и системно пренебрежение на здравето си.

    Много по-често в случаите на иначе утвърдени и уважавани мъже президентството буквално им струва репутациите. За президенти като Юлисис Грант, Хърбърт Хувър и Линдън Джонсън – всеки от които уважавани майстори в сферите, в които се развиват преди президентството, мандатът се оказва сърцераздирател и убиец на кариерата. „Пенсилвания Авеню“ 1600 (адресът на Белия дом във Вашингтон – бел.ред.) е сцена на много горчиви разочарования и епични трагедии, достойни за Шекспир.

    В светлината на тази обезсърчителна история защо някой би пожелал за себе си бремето на президентството? Както казва през 1881 г., след няколко месеца като президент Джеймс Гарфийлд: „Господи! Какво толкова има в това място, че човек да иска да го заеме?“

    Хората обаче го искат, отчаяно, включително и Мит Ромни, и Барак Обама го искаха. Всеки от тях би могъл да отговори на въпроса на Гарфийлд просто с това, че Овалният кабинет е място, несравнимо с друго, откъдето да служиш на страната си.

    Но както Гарфийлд и други президенти, сред които и Обама, научават, че американското президентство е една наистина странна институция, с по-малко власт, отколкото се твърди.

    Президентът и вицепрезидентът са само 2-ма от общо 537-те избрани официални представители във Вашингтон. Заобикалянето на Белия дом е политическо игрище, минирано с достатъчно възможности за вето, за да откажат дори и най-амбициозните мъже.

    Вярно е, че съвременните президенти контролират огромна държавна машина, чиито операции засягат почти всеки момент от живота на американците. Те обаче споделят изпълнителната власт с 50 губернатори и много правителствени служби, като например системата на Федералния резерв, които формално са независими от контрола на президента. Президентът официално няма глас в законодателния процес, освен правото си на вето, което обаче може да бъде отхвърлено от мнозинството в Конгреса. Той може да номинира федерални съдии и магистрати във Върховния съд, но те трябва да бъдат одобрени от Сената и при всички положения до служат доживот в гордеещата се с независимостта си съдебна система. Президентът е върховен главнокомандващ, но Конституцията е запазила за Конгреса правото да обявява война.

    Не става дума просто за страст към властта – колкото и конституционно да е обшита, която подхранва апетитите на мъже и жени към този пост. Трябва да признаем, че любовта към страната е сред причините, накарала толкова много добри хора, сред които и Обама, и Ромни, да се изкушат от възможността да й служат.

    Но противно на твърденията на барда, че в политиката, както и във връзките, любовта не е достатъчна и че тя рядко (за да не кажем – никога) не побеждава, тя има значение.

    Този труден урок научи Обама през последните 4 г. като президент на САЩ. Той е отдаден патриот, който при речта си при встъпването си в длъжност през 2009 г. почете бащите основатели, чиито „идеали все още озаряват света“. Той разпали вулканична симпатия сред сънародниците си по време на кампанията си през 2008 г.

    Но последните 4 г. не задълбочиха любовната афера между президента и народа. Тъкмо обратното – обожанието сред поддръжниците му значително охладня. Критиците му се увеличиха и втвърдиха тона срещу него. Събитията поставиха на изпитание дори неговите екстравагантно идеалистични възгледи за страната.

    Чувството на неудовлетвореност за президента произтича не просто от септичния политически климат в наше време, то е почти еднакво свързано и с набора от механизми, внимателно изработени преди повече от 2 века от бащите основатели.

    Поколения ученици в САЩ са обучавани на благоговение пред системата на „контрол и баланс“, която основателите са вплели така изкусно в конституцията. По-рядко се забелязват пасивите, които са неразделна част от нея. Основателите съзнателно са конструирали американската правителствена система така, че тя трудно да действа, особено това се отнася до президентството.

    Колониалният им опит с британската корона и кралските губернатори ги е направил особено бдителни по отношение на изпълнителната власт и макар президентството да е една от техните най-умни иновации в онова далечно лято във Филаделфия, те го оградиха с много ограничения и контрабаланси, за да гарантират, че никой президент няма да се сдобие с власт, която дори и малко да наподобява на монархическата.

    В американската история за малцина президенти може да се каже, че са провели истински реформи и промени – Линкълн, Франклин Делано Рузвелт, Линдън Джонсън и вероятно Роналд Рейгън са тези, които се нареждат в краткия списък.

    Американците може и да мечтаят за силен лидер, но в твърдоглавите си противоречия те всъщност не желаят истински могъщи лидери. Те може и да искат ефективно правителство, но всъщност предпочитат разделена власт, когато нито една партия не контролира едновременно Камарата на представителите, Сената и президентството – ситуация, в която сме през 31 от последните 43 г.

    Затова не бива да се учудваме, че постиженията на Обама всъщност очертават тесните граници на постижимото въобще. Те предизвикаха яростен политически обрат на изборите през 2010 г., след който властта се раздели още повече.

    Ние сме демократична страна и не можем да избягаме от логиката на уязвимата максима, че имаме правителството, което сме избрали и което заслужаваме. Независимо дали ни харесва или не, първият мандат на Обама потвърди, че наследената система на управление действа според зададения при създаването й модел.

    Сезонът на ефективното жизнено президентско ръководство има най-краткият живот, колелата на конституционната машина, създадени да ограничават президента, се завъртяха почти от първия ден на Обама на поста, досущ както и спирачките на нашата противоречива политическа култура. В рамките на 2 г. стигнахме до безизходица и започна играта на взаимните обвинения.

    Но в крайна сметка не бива да виним другиго освен себе си и наследената политическа система. И нямаме основателна причина да очакваме нещо особено различно от втория мандат на Обама.

     

    Източник:  в. „Сега“

  • Е. Боулън: Няма подобрение в ситуацията с корупцията и престъпността в България

    Ситуацията с престъпността и корупцията в България няма подобрение от 90-те години до днес, каза в интервю за Дарик радио бившият американски посланик в София Ейвис Боулън. Тя беше в страната ни по време на събитията през януари 1997-а, при въвеждането на валутния борд и деноминацията на българския лев.

    „Не винаги успявам подробно да следя развитието на ситуацията в България, но като цяло, не мисля, че има някакво подобрение. Това е очевидно и е тревожно за приятелите на страната ви, както и на партньорите ви в Евросъюза. Ако помните, преди няколко години почти изгубихте финансирането си (спрените по време на тройната коалиция предприединителни фондове заради аферата „Батко и Братко“ – бел.рeд.).

    Това причинява неописуеми щети на имиджа на държавата ви, допринася за допълнителни тежести върху икономиката ви и ми е много мъчно, че това се случва и, че няма подобрение“, коментира тя.

    Посланик Боулън призна, че по онова време не били много информирани за вътрешната динамика на силовите групировки в България, нито за връзките им с правителството. Тя коментира още, че си спомня тогавашния ни премиер Иван Костов като „авторитарен и непредсказуем“.

    „Много уважавам господин Костов, той е един изключително умен човек, който разбираше какво е необходимо да се направи в България тогава. Невинаги беше много гостоприемен към съюзниците си и подхода му отблъскваше много хора. Нямам спомен да съм го съветвала да сформира коалиция със социалистите.

    Доколкото помня, имаше служебно правителство и всички бяха изключително притеснени за икономиката и за това какво би се случило с девалвацията на българския лев, ако има дълъг период без правителство… По-скоро, вероятно съм му споделила своите опасения да не оставя политическите страсти да го заслепят и да се вземат решения, които да доведат до лоши икономически последици за страната“, разказа Боулън.

    Източник:  webcafe.bg

  • Седем години нямане на доказателства
    Карикатура: Иван Кутузов

    Вчера почина Патриарх Максим, мир на праха му. Няколко дни по-рано ни напусна Главният Прокурор Б. Велчев, изтече му мандата. Отиде в един по-добър свят – в Конституционният Съд. Седем години ръководеше държавното обвинение с блага усмивка и миловидни маниери. Очаквах тези дни да прочета някъде нещо като отчет за това какво е успял да свърши полезно за държавата. Но явно българските данъкоплатци не сме заслужили такава чест. Няма списък с успехите, няма доклад за неизпълнените задачи, няма нищо освен все същите медийно напудрени благовъзпитани приказки.

    Както си му е реда, и аз се запитах с какво ще го запомним този Главен Прокурор? Неговите предшественици например са останали в съзнанието ни с култови фрази или атрактивно поведение. Първото което ми хрумна е, че все се бореше, водеше титанична битка срещу извънземни и любимото му заклинание беше: “няма достатъчно доказателства срещу престъпността и корупцията по високите етажи на властта”. Нищо, че от Европа непрекъснато пристигаха критики точно в тази насока, нищо че в България всеки български гражданин е пострадал пряко или косвено от това негово нямане. Мизерията, самоубийствата, безработицата, съсипаните социална, здравна и образователна системи са пряко следствие от ограбването на нашите данъци. От вечната липса на доказателства срещу грабителите – олигарси, местни феодали и техните корумпирани слуги в тоги. Единственото бледо подобие на отчет видях по една национална телевизия.

    Там Главният, приказвайки си сладко с водещия, свенливо спомена, че малко или повече всички по-известни бандити били с повдигнати обвинения или осъдени или принудени да избягат зад граница, което пак било някакъв успех. Имена не каза, но явно имаше предвид вечните лоши: Галеви, Брендо, Маргините, Митьо Очите, Златко Баретата… Усетих как ме сложиха на шейничката. Как така дори и малките деца вече разбраха, че не това са истинските най-големи престъпници, а главният обвинител не знае? Размечтах се и си представих как соченият за легенда журналист задава следните въпроси: Какво се случва с изчезналите папки с документи от Агенцията по Приватизация за над 2500 приватизирани предприятия? Какво става със следприватизационният контрол? Какво става със заменките на плажове и планински курорти ощетили държавата, тоест нас с 8 млрд. лв.? Редно ли е да се продават фирми като БТК, „Булгартабак“ и много други на занижени в пъти цени, след това препродавани и разликите да отиват отново в джобовете на родни и чужди чорбаджии, вместо в държавната хазна? Правилно ли е с парите на българските данъкоплатци да се спасяват частни банки от фалит? Така през 2008 г. Станишевото правителство и БНБ “отпускат” на банката на Цеко Минев ПИБ 1,2 млрд. лв. Нормално ли е всички обществени поръчки да се печелят от едни и същи “наши” момчета? Например – фирмите на Божков в строителният бранш? Нима не се знае, че на входа и на изхода на всеки отрасъл са застанали бейове и назначени от тях политици и изсмукват като паразити всеки лев? И видимо затлъстяват откъм имоти, лимузини, яхти и други всевъзможни благинки.

    Еех, отнесох се нещо, те въпросите са толкова много, явно ограниченото време на предаването е попречило да бъдат зададени. Но лично аз задължително бих попитал Торкемада, какви са тия перверзни закони в България, които сами стимулират корупцията сред представителите на родното кривосъдие? Член 132 от Конституцията разрешава на “тогите” да изпълняват частни поръчки, да взимат подкупи за да натопят невинен или за да замажат вината на престъпилите закона. Магистратите не носят персонална отговорност за “грешките” си. Е как да устоят на изкушенията, след като нищо не ги грози? А когато пострадалите граждани се жалват на Главния Прокурор от разпасали се магистрати в Бургас, Плевен, Благоевград и т.н., се случва нещо, на което дори изпедепцаните йезуити биха завидели. Главният изпраща жалбите по места и там се самопроверяват кривосъдниците! Отговорът, който получават гражданите винаги е един и същ – не са открити нередности в дейността на служителите на Темида.

    Нормално – гавра, но законна. Въпросите към вече бившият Главен Прокурор са много, но пък си е чиста загуба на време да се чакат отговорите. Човекът си има един стандартен: “няма достатъчно доказателства”, “не са събрани доказателства за …”. И така седем години, само че не в Тибет, а тук в България, в най-корумпираната, в най-бедната държава в Европа.

     

    Ивайло Зартов,  ivailozartov.org

    –––––––––––––––––

    Бел.ред:  Публикацията завършва с линк към група във Фейсбук „Да помогнем на Главния Прокурор“, чието описание е: „АНТИКОРУПЦИЯ. Олигарси, политици, чиновници, феодали, които са виновни за унищожаването на България. Информация, коментари, собствени и чужди публикации. Правоохранителната и правораздавателната системи са спънати, слепи, зависими, корумпирани.Българските граждани са длъжни да помогнат на Главния Прокурор, иронията е уместна.“

     

  • World reaction to Barack Obama’s victory

    The Associated Press | November 7, 2012

    President Barack Obama’s re-election in the United States elicited strong feelings – from optimism to skepticism – around the world. A sampling of global reaction:

    .

    Obama waves to his supporters after his speech at his election night party Wednesday, Nov. 7, 2012, in Chicago. AP Photo/Pablo Martinez Monsivais

    „One of the first things I want to talk to Barack about is how we must do more to try and solve this crisis (in Syria). Above all, congratulations to Barack. I’ve enjoyed working with him, I think he’s a very successful U.S. president and I look forward to working with him in the future.“ – British Prime Minister David Cameron, on a visit to Syrian refugees on the Jordanian border.

    ___

    „Your re-election is a clear choice in favor of an America that is open, unified, completely engaged in the international scene and conscious of the challenges facing our planet: peace, the economy and the environment.“French President Francois Hollande.

    ___

    „When you were elected in 2008, you inspired the world with a call to take responsibility for the problems we face as global citizens. Since then, you have made earnest efforts to live up to that great hope and trust placed in you by the American public. I believe you have been re-elected now in recognition of that effort.“ – the Dalai Lama.

    ___

    „The bond between Europe and North America, based upon the shared values on which our alliance was founded over 60 years ago, remains as strong, and as important to the preservation of Euro-Atlantic peace and security, as ever. President Obama has demonstrated outstanding leadership in maintaining this vital bond.“ – NATO Secretary General Anders Fogh Rasmussen.

    ___

    „I will continue to work with President Obama to preserve the strategic interests of Israel’s citizens.“Israeli Prime Minister Benjamin Netanyahu, who has had a strained relationship with the American president over Iran and the Israeli-Palestinian conflict.

    ___

    „During the last four years when Obama was U.S. president, no breakthrough happened in relations between Iran and the US. At the beginning of his first term the situation was a bit better, but as he went on the relations got much worse, with the sanctions being imposed. So I think the outcome of the elections that was just held will not make any difference for Iran.“Amir Karimi, a resident of the Iranian capital, Tehran.

    ___

    „As a mother and as a grandmother who raises boy children, I think that the symbolism of having a black man occupy the highest office is something that can make my children very aspirational to know that this is possible, you know, in their lifetime“Zindzi Mandela, daughter of former South African President Nelson Mandela.

    ___

    „If both parties try to overcome the accumulated distrust and turn over a new leaf, if America comes to realize that it needs to work with Vladimir Putin instead of thinking that it doesn’t like the Russia that we live in, then we could achieve results.“ – Alexei Pushkov, chairman of the Russian Duma’s foreign affairs committee, calling for a new start to U.S.-Russia relations.

    ___

    „Sandy was a climate change warning. Obama must now take the stage and fulfill the promise of hope the world needs.“Kumi Naidoo, international executive director of Greenpeace.

     

    Source:  huffingtonpost.com

  • Борисов влезе в конфликт с Европейския съд за правата на човека

    Ден, след като Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) осъди България да плати 50 000 евро обезщетение на роднините на Тодор Димов Тодоров-Чакъра, загинал по време на скандалната МВР акция в Харманли, ръководена лично от Бойко Борисов през 2003 г., премиерът категорично не призна мотивите на съда.

    „Това, което си спомням, е, че той стреля по полицаи… Първо, той се самоуби, много добре знаете! А второ, цял ден държа полицаи за заложници и стреля с калашник срещу тях. Като полицейски шеф никога не съм допускал да стрелят по полицаи“, гневно заяви Борисов в сряда в отговор на въпрос на Mediapool по темата.

    Запитан дали все пак не се чувства лично отговорен за смъртта на Чакъра, както и за поредното осъдително решение на ЕСПЧ срещу страната ни, премиерът кратко заяви: „Не!“, излизайки от Гранитна зала в Министерския съвет.

    Тази негова позиция противоречи дори на собственото му мнение, изразено в интервю на в. „24 часа“ преди години: „Потвърдих, че аз съм дал заповедта за стрелбата. Според мен сме действали абсолютно правилно и ако отново се наложи такава ситуация, ще действаме по същия начин. Ако има някой виновен, това съм аз.“

    Въпросната присъда на съда в Страсбург е безпрецедентна, тъй като в нея за пръв път се споменава категорично, че отговорен за нарушеното право на живот на Тодоров е лично „генерал Б.Б.“, който тогава бе главен секретар на МВР.

    В мотивите на европейските магистрати подробно се припомня развитието на скандалната двудневна операция, в която участваха над 100 служители на полицията, включително и 30 барети. Служителите на реда изстреляха по къщата на Чакъра общо 15 ракети с гранатомет по лично разпореждане на Борисов.

    Официално посочената причина бе, че приятел на Тодоров разкрил на полицаите, че в и около къщата са заложени множество капани. В крайна сметка Чакъра бе открит овъглен на последния етаж, а сградата буквално бе срината от атаките на униформените. Последвалото разследване установи, че той всъщност се е самовзривил с ръчна граната, а не е бил убит по време на офанзивата на МВР.

    По повод решението на ЕСПЧ един от адвокатите на семейството на Чакъра – Михаил Екимджиев, призова във вторник Борисов да бъде разследван от българското държавно обвинение.

    „Ако в България има прокуратура, веднага след влизането в сила на днешното решение на съда по правата на човека в Страсбург, наказателното производство за смъртта на Чакъра трябва да бъде възобновено, при което да се разследват точно действията на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов. От гледна точка на мотивите на решението на Страсбург той би следвало да е отговорен, ако не в съпричастност към убийството на Тодор Димов, то в злоупотреба с власт и превишаване на правомощия“, заяви юристът, цитиран от „Правен свят“.

    Очевидно обаче премиерът няма никакво намерение да признае, че като полицейски шеф тогава е допуснал сериозен гаф, въпреки че по този начин влиза в директна конфронтация, вече не само с българските, но и с европейските съдии.

    Източник: Mediapool

  • Как джиповете и ролексите застрашават Църквата

    След смъртта на патриарх Максим при избора на негов заместник има риск от уставни поправки и бизнесът, който кръжи около църковните имоти, да е подготвил свое лице за финалната битка. Това каза психологът и бивш депутат д-р Николай Михайлов в сутрешния блок на Би Ти Ви.

    Политикът от БСП и бивш юрист на Светия синод Татяна Дончева се съгласи, че има такава опасност: „Има риск църквата да попадне в ръцете на духовници, които общуват с бизнесмени, те са тези, които сменят скъпи коли и ролекси“, каза тя.

    Според Михайлов обществото има потребност

    Църквата да бъде оглавена от лице, от което да не се срамува.

    Важно е това да е нормален човек, за да се излъчва адекватност и възможност да се влиза в комуникация с обществото.

    По думите му дори новият патриарх да има досие, то не трябва да съдържа нищо и публично да се обясни, че е „нещастен инцидент в извънредно сложен период“.

    Ако се избере лице с дебело досие, това ще бъде много арогантно

    като избор и ще отпъди значителна част от обществото от Църквата, предупреди той.

    Дончева се съгласи с тази идея. Според нея обаче част от досиетата показват, че е имало агресивна интервенция върху архимандритите.

    Патриарх Максим успяваше да матира властта. Той служеше достойно, разбираше колелото на живота, искаше да предаде Църквата в добри ръце, каза Дончева.

    Много хора обвиняваха Църквата, че не е направила нищо по време на прехода, Максим изглеждаше привидно инертен, но той стоеше непоклатимо. Като анализираш, установяваш как той е направил всичко, за да спечели международната църковна общност, подчерта тя.

    В самото начало на разкола патриарх Максим затвори конфликти в американската православна църква и с Кирил Йончев от Питсбърг. Емигрантите така и не преминаха на страната на разколниците, припомни Дончева.

    Михайлов коментира, че патриарх Максим е „надживял противниците си в пряк и в преносен смисъл“. Той остана на поста си, управлявайки ненатрапчиво и несприхаво, коментира той. Според него след смъртта на патриарх Максим името му е натоварено с допълнително достойнство.

    В сутрешния блок на Нова телевизия директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров коментира, че „България загуби една скала, в която се разбиваха вълните на всички бури, които започваха в Българската православна църква и през годините на комунизма, и през годините на т.нар. преход. Дядо Максим успя да преведе църквата през много трудности както по време на комунизма, така и по време на демокрацията“, посочи Димитров.

     

    Погребват патриарх Максим в петък

    Великотърновският митрополит Григорий ще председателства заседанията на Светия синод до избирането на временен наместник, предаде Агенция „Фокус“.

    По Устава на Българската православна църква и според член 42 от него, в качеството си на временно председателстващ заседанията на Светия синод е Великотърновският митрополит Григорий до избирането на временен наместник.

    Временният наместник трябва да организира избирането на нов патриарх до 4 месеца от кончината на патриарх Максим. Пловдивски митрополит Николай ще отговаря и за Софийската митрополия, докато се избере временен наместник.

    Избирането на временен наместник трябва да стане в 7-дневен срок.

    Погребението на патриарх Максим ще бъде извършено от 15.30 часа в петък в Троянската света обител, по личната воля на патриарха. По-късно правителството обяви петък, 9-ти ноември за ден на национален траур.

    В завещанието на Негово светейшество, което е било отворено, има описи на неща, които той оставя в полза на Светия синод. Това са най-вече църковни принадлежности.

    В четвъртък в храм „Света Неделя“ в столицата ще бъде отслужена панихида, на която ще бъде докарано тялото на патриарха.

    В петък ще се отслужи официалната литургия в храм-паметник „Свети Александър Невски“ от 09.00 часа. От 10.30 часа ще започне опелото, на което ще могат да присъстват и граждани, които искат да изразят последна почит към патриарх Максим. Непосредствено след опелото в храм-паметник „Св. Александър Невски“, тялото на патриарх Максим ще бъде пренесено в Троянския манастир, където ще се извърши погребението.

     

    Източник:  Vesti.bg

  • Основните предизвикателства в новия мандат на Обама

    С края на изтощителната предизборна надпревара и победата му днес на изборите в САЩ Барак Обама би имал извинение за малко почивка.

    Момент от изборната нощ в Чикаго. Снимка: Getty Images/ Guliver Photos

    Но той трябва да забрави подобни мисли, тъй като трябва да вложи усилията си в издърпването на Америка от надвисналата „фискална скала“, бюджетния краен срок, който може да обърка опитите му да съживи икономиката, които вече се натъкват на сериозни спънки. Избягването на това потенциално икономическо бедствие, което сега е само на няколко седмици разстояние, ще бъде основният приоритет за демократа, който беше преизбран за втори мандат в Белия дом, но той трябва да работи с доминираната от републиканците Долна камара.

    „Най-голямото предизвикателство, пред което е изправен президентът, е въпросът с фискалната скала и в по-широк смисъл фискалното здраве на САЩ“, казва аналитикът Джеймс Линдзи от Съвета по външна политика. „Ако следващият президент не успее да намери начин за извеждането на САЩ по гладък път на фискална платежоспособност, дългосрочните последици за Америка и нейната външна политика ще бъдат огромни и ужасни“, допълни той.

    Безработица и крехка икономика, показваща начални признаци на съживяване след четири тежки години, бяха основните притеснения на избирателите. Но републиканците и демократите, заседаващи в Конгрес, чиито нови Камара на представителите и на Сенат се готвят да заемат местата си през януари, трябва да преодолеят различията си за справянето с дефицита на страната до крайния срок 31 декември.
    Ако не успеят, тогава въз основа на закон, приет като политически компромис миналата година, президентската администрация ще се сблъска със „скалата“ с всичка сила, което ще доведе до автоматични масови съкращения, разделение между разходите за отбрана и разходите за други сектори.

    Бюджетното бюро на Конгреса твърди, че мерките за строги икономии могат да свият икономиката с 0,5% догодина и да увеличат безработицата до 9,1% спрямо настоящите 7,8%. Законът, приет през август 2011 г., установява ограничаването на разходите на 1,2 трилиона долара за 10 години от 2 януари 2013 г. и без споразумение правителството ще трябва да съкрати разходите с около 109 милиарда долара догодина.

    В същото време пакетът от намаления на данъците, приети или разширени през 2010 г., за да стимулират икономически растеж, и с удължаване на помощите при безработица, ще изтече, което означава, че данъците ще се увеличат значително за повечето американци. Макар да е най-непосредственият проблем, фискалната скала не е единственото предизвикателство пред Обама.

    Подозрителната ядрена програма на Иран, която беше оставена на заден план в последните месеци, отново ще излезе напред, особено, ако израелският премиер Бенямин Нетаняху бъде преизбран на изборите в родината си през януари. Обама обеща, че няма да позволи на Иран да разработва ядрени оръжия, а Израел ще продължи да оказва натиск, за да е сигурен, че ще удържи на обещанието си.
    Нетаняху призова Вашингтон и международната общност да установят ясни „червени линии“ за Иран и без съмнение отново ще отправи подобен призив, особено ако бъде окуражен с нов мандат. Еврейската държава, единствената необявена ядрена сила в Близкия Изток, отказа да изключи възможността за военен удар за предотвратяване на сдобиването от Иран с ядрени оръжия.

    Друго надвиснало главоболие е както да се прави в Сирия. Месеците на жестоки боеве, при които загинаха над 36 000 души, главно цивилни, не успяха да свалят от власт авторитарния президент Башар ал-Асад. До момента администрацията на Обама се въздържаше от по-голям ангажимент в Сирия, страхувайки се, че това може да въвлече страната в нов конфликт в момент, когато американските войски се изтеглят от Ирак, а ръководените от НАТО бойни части напускат Афганистан. Но с навлизането на сирийския конфликт в задънена улица и увеличаването на броя на жертвите, без съмнение ще се увеличи натискът за по-твърда американска реакция.

    Въздигащ се Китай, който преминава през значителни промени в лидерството, и промените, породени от Арабската пролет, размътила политическия пейзаж в региона също ще са сред водещите приоритети в новия мандат на Обама.
    Друг проблем е кризата в еврозоната, въпреки че тук американците са до голяма степен безсилни и ще трябва да оставят Европа да реши как да спаси икономиката си с надеждата, че няма да има последици за САЩ. „Но всичко това е безсмислено, ако не работим заедно тук, у дома“, предупреди бившият заместник държавен секретар Уинстън Лорд на семинар в университета Джорджтаун миналата седмица. „Ако не преодолеем тази политическа безизходица и ако не разрешим икономическите си проблеми…, всичко останало, което правим по външната политика е безсмислено. Трябва да направим това, за да затвърдим мястото си като световен лидер“, допълни той. /АФП, Вести.бг /

  • Почина патриарх Максим

    На 98-годишна възраст след дълго боледуване почина българският патриарх Максим. „Днес се представи в Господа Негово светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим“, съобщи Светият синод.

    Максим бе най-дълго управлявалият предстоятел на автокефална православна църква в цялата история на православието. Той бе и най-възрастният патриарх, управлявал православна църква.

    Максим почина в болница Лозенец в 4 часа сутринта , където бе от няколко седмици поради „напредналата възраст“ и редицата заболявания, от които той страдаше.

    По-късно сутринта Българската патриаршия излезе с изявление по повод кончината на патриарха.

    „Боголюбиви братя и сестри, в ранната утрин на 6 ноември 2012 г., след кратко боледуване в Университетска болница „Лозенец” в 03,30 часа, вследствие на сърдечна недостатъчност, се представи в Господа Негово светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим, дългогодишен първосветител на родната ни света Православна църква и старейши предстоятел между всички патриарси – глави на поместните православни църкви“, се казва в изявлението.

    „Негово светейшество се пресели във вечността в ясно съзнание и трезва мисъл, отправяйки към всички свои чада в родината и извън нейните предели последен първосветителски благослов. Призоваваме православните християни да отправят своята искрена молитва в едно със светата Православна църква към всемилостивия Бог да упокои душата на нашия скъп Патриарх в Божието царство – вселенията на праведните. Вечна, блажена и светла да бъде паметта на Светейшия Български патриарх Максим. Бог да прости“, завършва изявлението.

    Кончината на Максим не бе изненада, защото той от дълго боледуваше и дори на рождения си ден бе в болницата.

    41 години Максим бе начело на Българската православна църква, както по времето на късния социализъм, така и в годините след Десети ноември, когато започнаха бурни обществени процеси за очистване на църквата от колаборационистите с предишния режим.

    „Бунтът“ на клирици и миряни срещу синода на Максим завърши безславно, а Максим успя да наложи успокояване на институцията. Той дори направи „отстъпление“ от традиционния антиекуменизъм в православието и се срещна с папа Йоан-Павел Втори, когато главата на Римо-католическата църква дойде в България.

    Когато започна отварянето на досиетата на сътрудниците на ДС сред висшия клир Максим запази мълчание и не взе отношение дори към факта, че само трима от висшите клирици не са били агенти на ДС, а всички останали по едно или друго време са служили на комунистическия репресивен апарат.

    Въпреки всички предположения, че Максим е бил свързан с ДС, негово досие не бе извадено от архивите на службата.

    Максим успя да запази в „прилични рамки“ острите противоречия и интересите на различни кръгове в Светия синод. След като легна за дълго в болницата миналата година след тежка битова травма той успя да държи в „послушание“ членовете на синода, всеки от които се надяваше възрастният предстоятел да го посочи за свой наследник. Патриархът така и не посочи такъв, упълномощавайки всяка седмица различен синодален член да го представлява в текущите дела.

    Кой бе Максим?

    Патриарх Максим със светско име Марин Минков е роден на 29 октомври 1914 г. в с. Орешак. От ранно юношество е послушник в Троянския манастир. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет.

    През 1941 г. приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет с името Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон. През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.

    От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1950 до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

    След завръщането си в България през 1955 г. е назначен за главен секретар на Светия синод, на този пост е до 1960 г.

    На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан като епископ Браницки по предложение на патриарх Кирил. През 1960 г. е избран и утвърден за Ловчански митрополит.

    След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. става наместник-председател на Светия синод след специално решение на ЦК на БКП. Такива назначения не можеха да станат без благословията на управляващата комунистическа партия и на поста не можеше да застане човек, който няма благословията на тогавашната държава.

    Интронизиран е за патриарх на 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит.

    Източник: Mediapool

     

    Реакциите: Голяма загуба за Църквата

     

    В предверието на Светия синод бе поставен венец в памет на патриарх Максим, негов портрет с черна лента и книга за съболезнования

    „Той съхрани единството, опази Църквата да не се политизира, така че това е тежка загуба“, заяви Ловчанският митрополит Гавриил по повод смъртта на патриарх Максим.

    „Бог да прости Негово Светейшество. Кончината на патриарх Максим е изключително важно събитие. Патриархът беше на такива години, но ние се радвахме, че е измежду нас, че е жив, и това е загуба за Българската православна църква.“

    Това заяви Ловчанският митрополит Гавриил, който пристигна в Светия Синод, за да се подпише в книгата за съболезнования по повод кончината на патриарх Максим.

    Митрополит Гавриил е един от тримата митрополити, за които не бяха оповестени данни за съпричастност към бившата ДС. Другите двама са Пловдивският митрополит Николай и Доростолският митрополит Амвросий.

    Името на Ловчанския владика е сред спряганите за нов патриарх на Българската православна църква.

    Митрополит Гавриил подчерта, че патриарх Максим е бил изключителен човек, който много е направил за Църквата, особено в годините на разкола.

    „Той съхрани единството, опази Църквата да не се политизира, така че това е тежка загуба“, посочи митрополит Гавриил.

    Той каза и, че на заседанието на Светия синод трябва да се решат неща около погребението и да видят дали патриархът е оставил някакво завещание, където може би той е изявил някакво пожелание къде да бъде погребан.

    „Трябва да решим къде ще е погребението, ще каним ли гости. Това всичко трябва да се реши днес. Новият патриарх ще бъде избран според устава. Сега до 7 дни управлява старшият член на намаления състав на Св. Синод, това е Великотърновският митрополит Григорий. До 7 дни трябва да бъде избран наместник-председател на Св. Синод, който трябва до 4 месеца от деня, в който е починал патриархът, да организира избирането на нов патриарх“, каза още митрополит Гавриил.

    Попитан как оценява шансовете си за глава на БПЦ, митрополит Гавриил отговори, че това е Божия промисъл.

    „Всички знаят, че аз не проявявам някакви аспирации и сега се молим за упокоението на душата и да се молим, разбира се, Господ да покаже най-подходящия човек за това да поеме оттук нататък ръководството на БПЦ.“

    За това дали при избора на нов патриарх ще надделее в отрицателна посока принадлежността към Държавна сигурност, митрополитът посочи, че има много качества един човек и не може да каже кое ще надделее.

    „Да си спомним за дядо Максим и да кажем: Бог да го прости“, заяви председателят на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ епископ Тихон.

    Епископът призова днешният ден да не бъде за сензации, а да бъде траурен. Епископ Тихон каза, че предстои повече от 40-дневен траур, през което време ще се направи погребението на патриарх Максим. В храм-паметник „Св. Александър Невски“ няма да има нищо освен процедурите по погребението на патриарха, каза епископ Тихон.

    „Очаквайте изненади“, каза епископът за предстоящия избор за глава на Българската православна църква, но той не можа да каже нито едно име, за което да се говори в църковните среди за нов патриарх.

    Първият пристигнал в сградата на Св. Синод митрополит Калиник Врачански заяви: „Да не бъдем мъстителни и нахални“. Митрополитът дойде в Св. Синод, където се събират владици и епископи във връзка с кончината на патриарх Максим. Митрополит Врачански, слизайки от колата си, избегна журналистите, криейки се с плик от документи.

    Животът на Негово светейшество Българският патриарх Максим е украсен от това, че той оставя светла диря в историята на Българската православна църква, каза за „Фокус“ архимандрит Антим, протосингел на Видинска света митрополия и игумен на Клисурския манастир „Св. Св. Кирил и Методий“.

    Той добави, че когато Българската православна църква изживява своя катарзис – гонение от страна на силните на деня, вътрешни смутове и неразбории, патриархът устоява с молитва, кротост и смирение.

    Патриарх Максим е истински пример за духовник, който достойно стои на своето място, добави архимандрит Антим. Според него най-силната страна на патриарх Максим е било неговото търпение.

    „Никога не действаше първосигнално, никога не вземаше решения без да помисли, без да се посъветва, без да почувства как ще се възприеме това от отсрещната страна. Има много с какво да се поучим от живота и действията на Негово светейшество патриарх Максим”, добави духовникът.

    Българската църква, народът ни и Клирът ни търпи тежка загуба, каза Пловдивският митрополит Николай след заупокойната молитва, отслужена в митрополитския храм „Св. Марина” по повод кончината на Българския патриарх Максим.

    „Бог е промислил да прибере при себе, а Св. Богородица дойде, за да прегърне и отнесе в рая Божествения чертог, светлата душа на достойния просветител и достоблажения първойерарх на родната ни света църква – Негово Светейшество Максим, патриарх български“, каза митрополит Николай.

    По думите му патриарх Максим е извървял своя живот и служение достойно и е опазил не само своята вяра, но и вярата на българския народ през тежките години на воинстващ атеизъм и времената на зловредния разкол на българската църква. Всичко това той е сторил със силна вяра в Бога, упование, търпение, с любов и кротост. Като е отправял усърдни молитви към Бога Негово Светейшество е извел кораба на църквата, въпреки стихиите и бурите на житейското море.

    Митрополит Николай се обърна към българския народ с призив – така, както патриарх Максим през тези 41 години патриаршеска служба не е изоставил никого и никога в молитвите си, така и българският народ да не го изоставя в молитвите си, да помни своя наставник и да подражава на вярата и добродетелите му.

    Патриарх Максим съумя да запази Българската православна църква единна, въпреки голямото изпитание, което имаше, каза архимандрит Василий, игумен на Чипровския манастир „Св. Йоан Рилски“. Той добави, че не е имал много допирни точки с патриарха, но от срещите си с него го познава като благ и скромен човек. Архимандрит Василий добави, че патриарх Максим е един достоен патриарх на Българската православна църква и пример за всички православни църкви.

    Патриарх Максим е един изключителен пример за подражание от всички хора, каза пред „Фокус“ игуменът на Рилски манастир, Адрианополски епископ Евлогий.

    „Днешният ден не е за много словоизлияния. Патриарх Максим беше най-дългогодишният патриарх на православната църква, преживял много събития – и църковни и държавни. Мога само да кажа, че е един изключителен пример за подражание от всички хора, като начин на живот. Християните трябва да се молим Бог да упокои душата му и да го изпратим подобаващо от този свят, да го запомним с неговата добрина и мъдрост”, каза още игумен Евлогий.

    Патриарх Максим управлява мъдро, изключително мъдро, с търпение и такт. Той запази единството на Българската православна църква, каза Варненският митрополит Кирил пред БНР.

    Митрополитът определи покойният Патриарх Максим като обединител на нацията и един от последните народни будители. „Много трудно се намира такава личност“, категоричен бе Варненският митрополит. Той отказа да коментира предстоящите действия на Българската православна църква след смъртта на патриарха с думите „Сега се полага само да се молим и да помним неговия велик пример на добротворчество, смирение, търпение“.

    Патриархът на България Максим, който почина във вторник сутринта на 98-годишна възраст, беше водещ йерарх и верен приятел на Руската православна църква. Това заяви пред РИА Новости заместник-председателят на Отдела за външни църковни връзки Николай Балашов.

    „Патриарх Максим беше верен приятел на Руската църква, с която съхраняваше особено тясна връзка от времето, когато е служил като представител на Българската патриаршия в Москва”, каза Балашов.

    Той посочи, че целият живот на покойния патриарх е бил посветен на църквата. „Той нееднократно преживя драматични промени в живота на своята страна и през цялото време запази удивително спокойствие на духа и вярност към избрания път“, добави представителят на Руската православна църква.

    По повод кончината на патриарх Максим съболезнователно писмо изпрати и Католическата църква в България.

    „Изразявам дълбоко и искрено съболезнование по повод блажената кончина на Предстоятеля на Българската Православна църква, Светейшия Патриарх Максим“, се казва в съболезнователно писмо на Христо Пройков, Апостолически екзарх, председател на Епископската конференция на Католическата църква в България.

    В храм-паметник „Св. Александър Невски“ първа от светската власт пристигна председателката на Народното събрание Цецка Цачева.

    Патриарх Максим беше в съзнание, с бодър дух и ме благослови с поглед. Това каза председателят на парламента Цецка Цачева, която бе сред последните, срещнали се с патриарха в болницата. „Бог да прости патриарх Максим, покой на душата му“, каза председателят на НС.

    Цецка Цачева каза още, че предполага, че утре правителството ще реши да обяви ден на траур.

    Съболезнования на Стобийския епископ Наум – главен секретар на Светия синод и на митрополитите от Светия синод изказа и министърът на културата Вежди Рашидов.

    Източник:  Vesti.bg

  • Нова буря връхлита Ню Йорк и Ню Джърси

    Новото бедствие носи със себе си опасността от пориви на вятъра със скорост 89 км/ч, още ерозия на бреговете, наводнения и валежи

    Ню Йорк все още се бори с последствията от Санди

    Очаква се към сряда нова буря да връхлети района на Ню Йорк и Ню Джърси, които все още треперят от студ и разчистват след супербурята Санди от миналата седмица.

    Новото бедствие носи със себе си опасността от пориви на вятъра със скорост 89 км/ч, още ерозия на бреговете, наводнения и валежи.

    Новата буря предизвика тревога на много места в региона.

    Подгответе се за още прекъсвания в електрозахранването, каза метеорологът от Националната метеорологична служба Джо Полина.

    „Останете си у дома. Запасете се отново“, добави той.

    Санди отне живота на над 100 души в десет щата. Седмица след бурята половин милион жители на щата Ню Йорк все още са без електричество, а в Ню Джърси – над 800 000 души, отбелязва Асошиейтед прес.

    Температурите в Ню Йорк нощем падат до 1-4 градуса, а общински служители раздаваха одеяла и призоваваха пострадалите от студа да отидат във временни убежища или дневни центрове, за да се стоплят.

    А в светлината на утрешните президентски избори в САЩ кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг беше попитан дали градът ще е готов за тях.

    „Нямам абсолютно никаква представа“, каза той.

    Източник:  Vesti.bg

  • Обама и Ромни с почти изравнени позиции

    Предизборната надпревара в САЩ наближава към своя край, като президентът на САЩ Барак Обама и републиканският кандидат Мит Ромни продължават да са с почти еднаква подкрепа. Утре в САЩ ще се състоят избори за президент, за Конгрес, за губернатори в 11 от 50-те щата и за щатски събрания в 44 от 50 щата. Разлика в рамките на статистическата грешка за колебаещите се щати.

    Според изследване на Ройтерс/Ипсос в четири от колебаещите се щати, смятани за решаващи за победата, разликата между двамата кандидати е в рамките на статистическата грешка.

    В Охайо, който може би ще се окаже най-важният щат в битката за Белия дом, Барак Обама е увеличил днес скромната си преднина и е получил подкрепата на 48 на сто от избирателите, а Мит Ромни на 44 на сто. Вчера Обама водеше в Охайо само с един процент.

    Двамата кандидати са с еднаква подкрепа в Колорадо и Флорида – 48 и съответно 46 сто.

    Във Вирджиния Обама води с един процент. За него са се обявили 47 на сто от участвалите в допитването, а за Ромни – 46 на сто.

    Изследване на в. „Вашингтон пост“ и Ей Би Си Нюз показва аналогични стойности за крайните резултати от изборите. Обама има подкрепа от 49 процента, а Ромни – от 48 процента. Според проучване на центъра Пю пък Обама води пред Ромни с 48 срещу 45 процента сред вероятните избиратели.

    Какво ще направи Ромни в последния ден ?

    Вестник „Вашингтон пост“ коментира, че в последния пълен ден от кампанията Ромни ще се опита да постигне това, което изглежда не успя да направи през изминалите 522 дни – да преодолее малката, но устойчива преднина на Обама в щатите, където ще се решат изборите.

    Резултати от предсрочното гласуване предполагат, че Обама води в някои ключови щати, макар и с не толкова голяма преднина, както на изборите преди четири години.

    Ако предричаната от сондажите оспорвана битка между Барак Обама и Мит Ромни се потвърди утре и от урните, изборната вечер може да продължи до късно през нощта, докато американските телевизии потвърдят екзитпол-проучванията с резултатите от преброяването на гласовете, отбелязва Франс прес.

    Утре армия от 25 000 души ще анкетира представителна извадка от гласоподаватели на изхода на изборните бюра в 50-те американски щата.

    За целта консорциум от петте големи телевизии (Ей Би Си, Си Би Ес, Ен Би Си, Си Ен Ен и Фокс Нюз) и американската осведомителна агенция Асошиейтед прес, наречен „Нешънъл илекшън пул“ (Национално изборно сдружение), е наел компанията за маркетингови и социологически проучвания „Едисън рисърч“. Събраните от нея данни се предават на членовете на консорциума, които разполагат със собствени екипи. Именно тези екипи, съставени от статистици и политолози, ще обявяват победителите във всеки щат.

    Започнаха правните битки

    Вестник „Ню Йорк таймс“, коментира друг нюанс от изборите. Изданието, цитирано от БТА, отбелязва, че докато Обама и Ромни полагат последни усилия, техните партии вече започват правни битки във връзка с изборите.

    Във Флорида щатската организация на Демократическата партия подаде вчера съдебен иск с настояване предвожданото от републиканците щатско правителство да удължи срока на предсрочното гласуване в южната част на щата, след като имаше оплаквания, че прекалено дългите опашки в събота са попречили на някои хора да пуснат своите бюлетини.

    Контролираното от републиканците законодателно събрание скъси предсрочното гласуване, което завърши в събота, от 14 на 8 дни.

    В Охайо републиканците ще защитават пред съда наредба, свързана с удостоверяването на самоличността на избирателите, която според критиците може да направи невалидни хиляди условни гласове.

    Правните спорове, разгарящи се преди изборите, са възможна подготовка за сблъсъците, които може да се разразят в няколко ключови щата след утрешния вот. Републиканците се мобилизират за борба срещу потенциални изборни измами, а демократите се готвят да се защитават от опити за ограничаване на правата за гласуване, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

    Президентските избори в САЩ

    От 1845 г. президентските избори винаги се провеждат на първия вторник след първия понеделник на ноември на всяка високосна година.

    Самите избори не са преки, а косвени (двустепенни). В деня на изборите гласоподаватели гласуват не за президента, а за членове на Избирателна колегия.

    Избирателите гласуват за членовете на избирателната колегия – общо 538. Броят им е равен на сбора от членовете на Камарата на представителите и на Сената (435 конгресмени + 100 сенатори = 535) плюс трима от федералния окръг Колумбия, където е столицата Вашингтон. За да бъде избран, кандидатът трябва да получи най-малко 270 гласа (50 процента + 1 глас) в избирателната колегия.

    Нейните членове ще гласуват на 17 декември (първия понеделник след втората сряда на декември) в столиците на щатите, където са избрани, но името на новия президент по правило става известно след приключване на изборния ден.

    Системата на непряко избиране на президент на САЩ, датираща от 1804 г., действа така, че е възможно президентът да влезе в Белия дом с мнозинство от гласовете в избирателната колегия, макар и с по-малко гласове от съперника си в народния вот (гласовете на избирателите).

    Представителството на всеки щат в избирателната колегия се определя от числеността на населението. Калифорния с население от близо 38 милиона има 55 членове в избирателната колегия, а Монтана с население един милион – трима. Партията, спечелила повече гласове на избирателите за членове на избирателната колегия в даден щат, получава цялата бройка членове на колегията за щата. По закон членовете на избирателната колегия формално не са обвързани да гласуват за кандидата, с чиято бюлетина са избрани.

    Ако двамата кандидати получат по равен брой гласове в избирателната колегия, новоизбраната Камара на представителите избира новия президент, а новоизбраният Сенат – новия вицепрезидент.

    В досегашния Конгрес републиканците имат мнозинство в Камарата на представителите, а демократите – в Сената. Мандатите на депутатите в Камарата на представителите са за две години. Техният брой – 435 – не се е променял от 1913 г.

    В сегашната Камара през 2010 г. републиканците спечелиха мнозинство от 49 мандата и прогнозите са, че те ще запазят мнозинството си, но може би с до десетина депутати по-малко.

    Сега в Сената има 53 сенатори демократи и 47 републиканци. В Сената всеки от 50-те щати е представен от двама сенатори с шестгодишен мандат, които не са избирани в една и съща година. 33-те мандата, които предстои да бъдат подновени, са на 21 демократи, двама независими, гласуващи с демократите и 10 републиканци.

    На 6 ноември ще се състоят избори за губернатори в 11 щата, както и за щатски събрания в 44 щата. Почти всички щати имат двукамарни парламенти. На национално равнище републиканците имат около 60 процента мнозинство в щатските събрания.

    В изборния ден американските избиратели ще се произнесат и в 174 щатски референдума по въпроси от най-различен характер – от данъците, през легализирането на канабиса, до хомосексуалните бракове.

    Изборните секции затварят по различно време в различните щати. Резултатът от изборите за президент обикновено става известен около 3 ч. по Гринуич на следващия ден.

     

    Източник: Mediapool

  • Хиляди в София се включиха в протеста на „Анонимните“

    Анонимните на протест и в България

    На 5 ноември хиляди българи с маски ще протестират в най-малко 15 града в страната. Началото ще бъде сложено точно в 18 часа. Toва каза Янаки Ганчев, логистичен координатор на България за „Световния протест на анонимните“, предаде БГНЕС.

    „Нашата организация и общото с „ANONYMOUS“ е борбата за свободата в интернет, 110 млн. лв. от нашите пари се дават, за да ни следят в онлайн мрежите. Не сме съгласни парите ни да бъдат насочвани срещу нас“, категоричен е Ганчев.

    Ганчев побърза да направи уточнение, че той не e представител на „ANONYMOUS“, а координатор на протеста. „Направен е неверен анонс, никога не сме казали, че тук ще идват анонимните, това е оксиморон“, поясни той. „Поради спецификата на движението ние поддържаме този протест, както поддържахме световния протест срещу АСТА“, каза още координаторът на предстоящия протест.

    „Пред храм-паметника „Александър Невски“ ще представим нашето виждане за това как животът в България ще бъде по добър“, разясни Ганчев. „Системата не е счупена, тя така е създадена, ние казваме „Стига“. Да се борим за по-добро съществуване не е престъпление“, заяви той.

    „Хората, които управляват, забравят, че са мандатоносители на суверена, може би не в понеделник, но скоро суверенът ще започне да си иска правата“, каза още логистичният координатор. По информация на Ганчев над 50% от българите са в интернет, и над 50% от българите са негласуващи. Според него трябва поне да си зададем въпроса откъде идва това съвпадение. „От моя гледна точка правителството се проваля, не искаме да се повтаря тази въртележка „Едните слизат, другите се качват“, допълни той.

    Като пример за някои от идеите за реформиране на модела на управление Ганчев посочи модела на Исландия, където Конституцията е написана от гражданите. Не е целта ни да изкараме хората на 5-ти и всичко да продължи по старо му, допълни той. „Говорим за влизане в постоянна протестна готовност. След този протест в понеделник България няма да е същата“, заяви Ганчев.

    Логистикът специално предупреди, че всички, които дойдат на протеста в качеството си на представители на партийни организации, ще бъдат отстранявани от органите на реда. Протестът има само граждански характер, заяви Ганчев. Шествието ще бъде насочено срещу всички правителства. Не е целта ни да изкараме хората на 5-ти и всичко да продължи по старо му. Говорим за влизане в постоянна протестна готовност.

    „Протестът има стриктно граждански характер“, заяви той. Всеобщото мнение е, че има усещане в гражданското общество за неправилно функциониране на обществения ред, каза Георги Палпорин. „Смисълът зад лозунга „Смяна на 45+23″ е, че политическият модел не е се променил за тези години“, разясни той. „Твърди се, че сме преминали от социалния строй до пазарна икономика. Но се чувства едно неудовлетворение от това, какво се връща за самите граждани“, добави участникът в протеста.

    „Целим търсене на формат, в който гражданското общество да има по-добро включване в управлението и разпределянето на обществените средства“, поясни Палпорин. По неговите думи основната цел е да се предизвика обществен дебат, да се търси форма на обществено устройство. „Светът не е какъвто беше преди 20 год., трябва да се търси формат, в който има максимална прозрачност на разходването на средствата“, каза още Палпорин.

    „Информацията, която имаме от администратори на различни групи във Фейсбук е, че централното събитие ще бъде във Лондон“, допълни Ганчев. Нашата цел е отново да изведем на протест най-много хора в Европа, заяви логистикът. Той се позова на опита, натрупан от неговата организация по време на протеста срещу АСТА.

    Източник:  Аctualno.com

     

     

    Новини от провелия се протест:

    Хиляди в София се включиха в протеста на „Анонимните“

     

    Снимка: Деа Манолова, Dariknews.bg

    Един младеж е бил арестуван, след като демонстранти започнали да хвърлят пиратки, да провокират полицията и изпочупили стъклата на малка постройка зад сградата на Парламента.

    Хиляди протестиращи излязоха в центъра на София тази вечер и след шествие по улиците се събраха пред сградата на Парламента, предаде БГНЕС.

    Агенция „Фокус“ съобщава за 1500 демонстрантa.

    Днес се провежда Световен протест на „Анонимните“. Целта на организаторите е да привлекат на улиците възможно най-много хора в Европа и да се предизвикат обществен дебат.

    В София протестът е под мотото: „Да свалим маските и застанем пред каските“.

    „Фокус“ съобщи, че един младеж е бил арестуван,

    след като демонстранти започнали да хвърлят пиратки, да провокират полицията и изпочупили стъклата на малка постройка зад сградата на Народното събрание.

    Много от демонстрантите носят маски на „Анонимните“, но малко от тях крият лицата си, съобщи БГНЕС. Те протестират срещу управлението на Бойко Борисов и политическото статукво в страната.

    Чуват се скандирания: „Българи юнаци!“, „За България“, „Българийо, събуди се!“.

    Демонстрантите носят плакати с надписи: „Стрижете ни, а като ни одерете кой ще ви плаща?“ и „Честит ден на будителите“ , със снимки на Иван Костов, Златко Баретата, Бойко Борисов, Сергей Станишев, Джордж Сорос, Симеон Сакскобургготски и др.

    Източник:  Vesti.bg

  • Специалисти искат изборен район „Чужбина“

    За купуване на гласове на едни избори у нас се харчат 16 милиона лева, обяви социологът Кольо Колев на първата Национална конференция по изборни системи

    На първата Национална конференция по изборни системи в Боровец политолози, социолози, математици и други специалисти обсъдиха недостатъците на изборните правила, по които ще се гласува за 42-ро Народно събрание догодина. Събитието беше организирано от Българската асоциация по изборни системи (baes.bg)

    „Представяте ли си парламентарни избори през август? Това ще се случи точно след пет години, ако не се промени конституцията“, предрече проф. Михаил Константинов. „Вие като отидете на море, ще отидете ли да гласувате? Още повече, че по новия Изборен кодекс не може да се гласува на друго място. Просто изборите трябва да ги правим малко преди да изтече старият мандат и знаем кои са бъдещите депутати, и те просто изчакват да свърши старият парламент и тогава се заклеват“, препоръча дългогодишният член на Централната избирателна комисия.

    Според анализаторите в сегашната конституция не е уреден достатъчно добре въпросът с датата на парламентарните избори. Те са на мнение, че трябва да има фиксиран определен интервал от време, в който да се правят изборите.

    Експертите настояват да има изборен район „Чужбина“ и така всички гласове на българите зад граница да излъчват свои представители в парламента.

    Предлага се също избирателните райони да се окрупнят и да станат 20, а не както са сега 31. Така тежестта на един глас в малък град ще се доближи до тази в по-голям район.

    Според социолозите злоупотребите се случват по-често при избори за кмет, отколкото за народни представители. Затова двата вота задължително трябва да се провеждат отделно.

    Експертите признаха, че при допитванията „екзит пол“ резултатите не са достатъчно прозрачни заради страха на хората да кажат за кого са гласували.

    Сред идеите, които бяха дадени от Боровец на политиците, е да помислят за гласуване чрез електронни терминали. Абсолютно необходимо е най-после да бъдат актуализирани избирателните списъци.

    Експертите предлагат също отказ от „метода Донт“ – за това как се формират резултатите и настояват да бъде въведена нова система за разпределяне на мандатите по райони.

    Референдумът през януари, ако не даде ясен отговор ще строим ли АЕЦ „Белене“, поне ще бъде добра репетиция и проверка за изборните нагласи преди парламентарните избори. Това е общото мнение на политолози и социолози. Според повечето участници в конференция е напълно изключено допитването за втора ядрена централа да има валиден резултат.

    Купуването на гласове на едни избори у нас възлиза на 16 милиона лева, обяви социологът Кольо Колев по данни от проучване на неговата агенция „Медиана“. „Социологическото изследване показва, че 10% от хората продават гласовете си за 100 лв. 20% от населението пък е готово да продаде гласа си за 200 лв.“, каза Колев.

    На конференцията в Боровец, бяха обсъждани: Конституционните проблеми на българската изборна система, Изборното законодателство в ЕС и другите страни с развита демокрация, Референдумите в България, Математическите пороци на българската изборна система – произход и решения, Концепцията за гласуване с изборни терминали (машинно гласуване), Страхът като фактор в социологическите изследвания, Основните дефицити в изборния процес в България и стратегически насоки за преодоляването им, Избирателните списъци – задният двор на изборния процес и др.

    С доклади и в дискусиите участваха Андрей Райчев (Галъп), Боряна Димитрова (Алфа рисърч), Димитър Димитров (Софийски университет), Кольо Колев (Медиана), Юлий Павлов (Център за анализи и маркетинг), Мира Радева (МБМД), Огнян Минчев (Софийски университет), Юри Асланов (АФИС), Михаил Константинов (експерт, дългогодишен член на ЦИК) и др.

     

    Източник:  Vesti.bg

  • 15 милиона българи живеели зад граница, според председателя на Асоциация на българите

    Два пъти повече българи – около 15 милиона, живеят извън пределите на страната, обяви почетният председател на Асоциацията на българите по света Григор Велев пред журналисти във Варна.

    Българската диаспора е най-широко представена в Испания. Там нашите сънародници наброяват 260 000 души. 234 000 са българите, живеещи в Чикаго. В Англия живеят около 185 000 българи. В Албания българите наброяват 150 000 души.

    Проф. д-р Велев посочи, че всички страни на Балканския полуостров са създали асоциации, които да обединят емиграцията на тези страни. Особено мощна и силна е организацията на гърците. Подобна асоциация има в Сърбия, Албания, която е най-богата и силна. „Ние, както и в други области, сме последни“, коментира проф. Велев и допълни, че основна задача на Асоциацията на българите по света е да се обедини българската диаспора, за да може да се създадат условия за духовно обединение на българската общност и да бъде изграден български лобизъм.

    От асоциацията настояват за създаване на Министерство на българите, живеещи извън страната. Към момента няма институция, която да защитава правата и интересите на сънародниците ни. Въпреки многократните запитвания, към момента няма отговор от компетентните и ръководни институции.

    На предстоящата Четвърта редовна сесия на Световния парламент на българите (СПБ) ще бъдат дискутирани въпроси и проблеми на българските общности. Сред тях е състоянието на българите, техния начин на живот, защитата на техните граждански и национални права. Това са онези българи, които по ирония на историческата ни съдба попадат в рамките на чужди държави от Западните покрайнини като Македония, Гърция, Егейска Македония, Западна Тракия, Източна Тракия, както и Албания, Косово и Румъния.

    Сред основния кръг задачи ще е запознаването с живота и състоянието на българската икономическа емиграция, която вече се среща във всички страни на земното кълбо. Григор Велев коментира, че ежегодно 2,6 млрд. евро са парите, които постъпват в български банкови сметки чрез преводи от българи зад граница, но тази сума през последната година е паднала до 1,8 млрд. евро.

    Сред задачите на асоциацията е да се установи контакт между земляческите организации и да се изгради единна система на контакти, връзки, обмяна на опит, мнения и знания, но и да бъдат приобщени към националната кауза на България и да се създадат условия техните деца не загубят национална идентичност. В тази насока са постъпките за откриване на български училища.

    Асоциацията на българите по света е създадена през 2008 г. по идея на Българска академия на науките и изкуствата. Председател на българите по света и ръководството на Световния парламент на българите е проф. Александър Чирков.

     

    Източник: в. „Труд“

  • Православен календар: Арахангеловска задушница

     

     

     

     

     

     

     

     

    Задушницата в събота пред Архангеловден (Мъжка или Арахангелова задушница) е „Велика задушница“. Тя напомня за грижите на Божиите ангели за покойниците и е специално посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и „мъжка задушница“.

    На Архангелова задушница се раздават сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко месо, вино. Освен на близките, се раздават и на хората около съседните гробове, дори и да са непознати. Значението на Задушница е голямо. Поменът, който се прави, е и възпоменание на живите за починалия, че не е забравен.

    Във всеки православен храм се извършва литургия за упокой и обща панихида, която се отбелязва като Задушница.

    Архангеловата задушница е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите.

     

    Източник: Imenata.com

  • Между 25 и 30 хиляди са българските студенти зад граница

    Най-много хора учат в германски университети, 80% от студентите в САЩ не се връщат

    Между 25 000 и 30 000 млади българи се обучават в чуждестранни университети, според председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Росен Иванов.

    Най-висок е броят на българските студенти в Германия. Според Федералната статистическа служба, към 1 януари 2011 година българите, обучаващи се там, са 7997 и представляват 7 % от общия брой на българската общност в Германия, възлизаща на 95 956 души.

    “Независимо от въвеждането през 2007 г. на такси за обучение, както и възможностите за получаване на образование в държави като Холандия или Великобритания, Германия си остава по традиция най-привлекателна за получаване на диплома”, коментира Иванов, цитиран от „Фокус“.

    Той съобщи, че през последните две години се наблюдава рязко увеличение на броя на българските студенти във Великобритания.

    “Броят на студентите ни във Великобритания е 3000 души през 2011 г. Ако се потвърди официално, че във Великобритания учат 10 000 български студенти, в такъв случай можем да приемем, че повече от 30 000 млади българи се обучават в чуждестранни университети“, заяви Иванов.

    Тенденция надолу отбелязва числеността на българските студенти във Франция, където има спад от 33 % за период от четири години.

    Българската академична общност в Австрия наброява около 2 000 души. Към 2011 – 2012 година по неофициални данни в Холандия учат 1 170 българи.

    Приблизително 600 са българите, които учат в Испания, а около 1 000 – в Италия.

    Българите, следващи в американски университети през 2011 година, са били 1 957 души. Иванов коментира, че по неофициални данни 82% от родните студенти в САЩ не се завръщат в България, а половината от тях започват да работят още по време на следването си.

     

    Източник:  Mediapool

  • Самоубийствата в България се увеличават

    Самоубийствата в България зачестяват, като най-често посягат на живота си хора на възраст между 18 и 39 години, сочи анализ на Националния център за обществено здраве.

    През 2011 г. на живота си са посегнали 3153 души, като при 796 от тях изходът е бил фатален. Според експертите жените правят по-чести опити за самоубийство, но при мъжете опитите по-често завършват с фатален край.

    Тревожна е статистиката сред младите момичета – само миналата година на живота си посегнали 394 тийнейджърки срещу 56 момчета в училищна възраст. В тази възраст водещи мотиви за самоубийство са несподелена любов, конфликт с родителите, слаба оценка, силна негативна емоция.

    По възраст – най-малкият е момиченце от Пловдив на 7 годинки, най-възрастният – мъж на 103 години от Стара Загора. Не се съобщава как са завършили тези два случая.
    Обработват се данните за още 40 случая.

    Категорична е тенденцията към увеличение в сравнение с предходните 2 години, сочат данните. През 2010 г. опитите за самоубийство са били 2799, от които 783 са завършили със смърт, а през 2009 г. – 2712 с 673 успели.

    В статистиката за държави с най-много самоубийства, България заема 32-ото място в света.
    Според първия по рода си доклад за световното щастие, представен от Колумбийския университет в САЩ пък България е сред 10-те най-нещастни държави в света.

     

    Източник:  Burgasnovinite.bg

  • Днес е денят на народните будители

     

    Днес е денят на народните будители. Традиционният ритуал по издигане на националния флаг и тържествена смяна на почетния гвардейски караул ще се проведат 12.00 часа пред парадния вход на сградата на президентството на „Дондуков“ 2. На церемонията ще присъстват президентът Росен Плевнелиев и вицепрезидентът Маргарита Попова.

    Денят на народните будители е посветен на просветителите и книжовниците, които са изградили и съхранили духовните ценности и културното самосъзнание на българите.

    Като будители най-често се споменават имената на хора като Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Паисий Хилендарски, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още мнозина.

    За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1923 г. цар Борис Трети обявява 1-ви ноември за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. празнуването на този ден е забранено. Честването му се възстановява на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения.

    Източник:  в. „Дневник“

     

     

    „Мен ме роди българската земя”

     

    Днешните будители няма как да бъдат забелязани, делото им ще даде плод в бъдното

    Иван Петрински,  в. „Сега“

    Герб на България от „Стематография“ на Христофор Жефарович, 1741 г. Освен този главен български герб, в книгата си Жефарович включва ясно обозначени и със собствени знаци редица български области, които в един или друг исторически момент имат по-самостоятелна роля в българската история.

     

    По лъкатушния ни исторически път са се намирали, винаги когато е било нужно, достатъчно будни българи, които да посочат накъде да вървим. Техният брой е бил толкова по-голям, колкото по-съдбоносни за българския народ са били времената. Тези прозорливи люде, които така сполучливо наричаме будители, преди всички други българи провиждат в бъдното и насочвани неизменно от своя дълг, според народната нужда, водят България напред. За да я има.

    Един въпрос често ни терзае: как да разпознаем будителите днес, в наше време, за да им окажем приживе почестите, които несъмнено заслужават. Отговорът е един – няма начин. Днешните будители няма как да бъдат забелязани, делото им ще даде плод в бъдното, не ни е дадено да знаем за него отсега. А и винаги се намират безочливи ласкатели, които безсрамно да нарочат за будител я началника си, я друго някое безлично същество. Помните, вярвам, преди десетина години вече преживяхме унижението тържествуващо да ни сочат за будител един случаен президент, когото ще помним с шапките на жена му, един съвсем празен министър-председател, цяла поредица недостойни агенти с черни досиета, някои даже си купиха званието „Народен будител“, казват за около 2000 зелени, евтиния. Имали бол пари, ще кажете след Алеко, платили, имената им дори днес никой не помни, какво остава за след време.

    Само историческото време и единствено то може да посочи будителя. Не е като да си жив апостол, не е титла това, нито купена научна степен, нито изпросен орден и медал, нито добре платена държавна награда. Само историческото време може да покаже кой е намерил верния път за България и е имал смелостта с пръст да го посочи на другите.

    Да, трябва смелост, за да се възправиш срещу хулите и подигравките, щом си уверен в правотата си, прозрял си в бъдещето и знаеш верния път. Не е като да пълниш банковите си сметки, когато случайността и верни другарчета в игрите са те издигнали нависоко, уж за да служиш на народа си, но е неизмеримо по-благородно.

    Смелост и благородство са нужни дори само да следваш собствения си път, без да се отклоняваш. Хилядократно по-нужни са те, за да поведеш и другите след себе си, а трябва и пълно себеотричане, за да не спреш по средата. Само народните будители могат да извървят пътя, който са начертали за себе си и за България. За да се види и разбере това, е нужно достатъчно историческо времево разстояние, нищо друго.

    * * *

    Цяла една епоха – епохата на Българското възраждане, прелива от родолюбиви мъже и жени, за които народното добруване стои най-високо. Такова стълпотворение от достойни люде, готови за саможертва, може да се срещне сигурно само в най-критичните мигове от българската история. Говори се и се пише най-често за дейците в този процес, които следват във времето Паисий Хилендарски, много по-рядко се споменават неговите предшественици. А те не бива да се забравят най-малкото защото нищо и никой не идва на празно място – предтечите трябва също да се помнят и знаят.

    В средата на робството, а и след нея, историческото знание е от първостепенно значение за подигането на българите срещу тиранията. Точно през XVII в. страхът от завоевателите полека започва да отстъпва място пред народностното осъзнаване на покорените в Османската империя. В съзвучие с общоевропейската обществена мисъл и по българските земи се пробужда силно национално чувство, избуяват далечните вече спомени за славната ни държава, за страшни царе и величави победи.

    Всъщност и по това време, и чак до края на робството няма по-мощен подтик за националното чувство на предците ни от величието на средновековната българска държава. Така вече става ясно защо именно представители на славни стари български родове в Чипровци, Силистра и Македония най-напред подемат борбата за национално освестяване. Мнозина по това време разбират незаменимата роля на историческото знание в националното ни възраждане, но някои успяват ясно да изрекат целите на същото това знание – обединение и пробуждане на българите.

    Възникването на интерес към българската история всъщност вече е налице сред просветените чужденци, но несъмнено значение за Българското възраждане имат домашните автори. Без съмнение пръв сред тях е Петър Богдан Бакшев (1601-1674) от Чипровци, който почти в края на живота си написва първата „История на България“ (ръкопис от 1667 г.). Макар само малка част от това съчинение – увод и 4 глави от общо 20 (Б. Димитров, 1985) да е достигнала до наши дни, и те дават ясна представа за качеството на произведението, което очевидно обобщава всичко, известно до този момент, за българската история. Въпреки авторовото уточнение в увода (вж. Извори) преувеличения от любов към родината не са нужни, самото написване на първата съвременна българска история е напълно достатъчно, за да причислим Петър Богдан сред най-ранните предтечи на Българското възраждане. Без съмнение неговите произведения идеологически обосновават и първия по-значителен и организиран бунт срещу завоевателите – Чипровското въстание от 1688 г.

    Основната идея в съчиненията на друг предвъзрожденец – Кръстьо Пейкич (1665/1669-1731), също от Чипровци, е идеята за единството на всички българи (Ил. Конев, 1979). Вярно е, че основното произведение на този високообразован и безспорно изключително надарен българин – „Огледало на истината между Източната и Западната църква“ (1716 г.), може да се стори твърде отвлечено за съвременния читател, доколкото българите католици днес са сравнително малко, но очевидно въпросът за религиозното единство на българите е достатъчно важен в началото на XVIII в. Може би малко встрани от общите стремления стои „Автобиография“ на силистренеца Партений Павлович (1695-1760), но темата за единството на българите е основна и за него. Та как иначе може да се противостои на поробителя, ако дори християните в империята не са единни?!

    Христофор Жефарович (края на XVII в.-1753) от Дойран е вероятно най-известното име сред всички предтечи на Българското възраждане. Макар вече да е доказано, че неговата „Стематография“ (1741 г.) има и други високообразовани автори, макар съвсем точно да е известно какъв точно е приносът на Жефарович в това произведение, то повече от ясно е, че включването както на гербовете на България, така и на гербовете на населени предимно с българи области, които имат важно значение в българската история, сред гербовете на напълно независими по това време държави ще да е изиграло изключителна роля за подигането на националния дух. Христофор Жефарович е точно от будителите, които сочат пътя. Само някакви си двайсетина години остават до Паисий и неговата „История славянобългарска“, чиято мощ ще възпламени напълно и завинаги българският национален дух.

     

    Извори

    „Мнозина са описвали българската история, всеки, както е смятал за вярно или похвално. Разумно изглеждаше да се помоли някой от това племе да хвърли светлина не само върху неща, които е чувал или е прочел в книгите, но и за наученото за бащината земя от [собствен] дълъг опит… като различава истината от лъжата, и [да] разкаже за земята и областите, реките и планините, които сам познава добре. Мен ме роди българската земя, сега, почти грохнал от старост, същата родина ме крепи като разпадащ се кораб след дълги и разнообразни пътешествия, но не мисля да обхвана всичко, а смятам да изясня някои само неща, да разпръсна заблудите, разпространявани необмислено от други, да защитя древността на католическата вяра и управлението на църквата в тези области…

    Съзнавам, разбира се, слабите сили на таланта си и колко малко блясък и изящество може би ще даде на човечеството грубото ми перо; но към този дълг ме тласкат природата и насърченията, които чувам, та всеки като частица от света да съдейства за общото благо…

    И така, за да бъде прав пътят ми към истината, поставих си за цел да не се разпростирам по-нашироко, отколкото е редно, нито любовта ми към родината да преувеличи нещо…“

    Из „История на България“ от Петър Богдан, 1667 г.

     

    „От своя страна аз не само се моля на Бог да бъдат моите братя християни [православни] съединени с нас [„кристияните“, така Пейкич обозначава българите католици], но моля още същите християни да се молят и те на Бог за това единство и от своя страна да не поставят никакви пречки, както правят това много неразумни, които сега псуват нашата вяра, нашия закон… и прибягват до много други обиди, които аз се срамувам да напиша… Първо, мои мили братя, с тези ваши необосновани действия не само погубвате своята душа, но още спомагате за това Бог да чуе невярната молитва на турчина, който навсякъде моли Бог да няма мир между християните…

    Когато и да разговарят помежду си кристияни [католици] и християни [православни], един друг да не се обиждат, а да разговарят тихо, благодушно и без претенциозност, защото с грубост единство не се постига…“

    Из „Огледало на истината между Източната и Западната църква“ на Кръстьо Пейкич, 1716 г.

  • Второ издание на Лондонския фестивал на българската култура

    Британската столица ще посрещне второто издание на Лондонския фестивал на българската култура, организирано от българските класически музиканти Иво и Ваня Станкови, съвместно с посолството на Република България и Българския културен институт в Лондон.

    • Една от най-големите рекламни кампании на България в Лондон – почти един милион посетители на лондонското метро дневно ще научават за изявите Лондонския фестивал на българската култура;

    • Над 20 събития – концерти, изложби и театрални представления ще могат да бъдат видени по време на фестивалните дни от 1 до 30 ноември в централен Лондон;

    • За първи път от 1930 година насам в Лондон ще звучат симфоничните творби на Панчо Владигеров;

    • Принц Кирил ще е в центъра на приема за откриването на фестивала в престижния ресторант DSTRKT на Пикадили съркъс на 25 октомври.

    Патронът на фестивала Соня Рут-Увалиев (съпруга на Петър Увалиев) и цигуларят Иво Станков, основател на фестивала

    Организаторите на Лондонския фестивал на българската култура представиха на пресконференция в Британския съвет програмата на едномесечното събитие. „Щастлива съм, че мога да дам своя принос в работата на тези млади музиканти за популяризирането на България в Лондон”, заяви Соня Рут-Увалиева, която е официален патрон на събитието. „Във Великобритания все още питат къде е България, а в България не всички знаят колко усилия правят техните сънародници, за да покажат страната си.“

    ◊ ПОВЕЧЕ ЗА ФЕСТИВАЛА

    От 1 до 30 ноември ще продължи второто издание на Лондонския фестивал на българската култура. В рамките на 30 дни българската общност в британската столица, както и всички почитатели на националната ни култура ще станат свидетели на над 20 прояви – 11 симфонични и камерни концерта, участие на 4 певчески хора, 4 джаз и фолклорни концерта, 2 изложби, 3 кинопрожекции и 3 театрални представления.

    „Амбицията ни е да надградим успеха, който първото издание постигна през 2010 година!”, казва цигуларят Иво Станков, инициатор и организатор на фестивала от Classical Concert Productions. „През 2010 година организирахме 5 концерта, от които 3 бяха с напълно разпродадени билети, а представленията и събитията от нашата програма бяха видяни от над 3000 зрители. Британски медии от ранга на The Guardian и The Telegraph, както и BBC Music Magazine отразиха проявите. От българска страна фестивалът намери отражение в Българското национално радио, Българската национална телевизия и много български ежедневници.”

    През 2012 година концертите ще бъдат изнесени в едни от най-известните зали в централен Лондон. На джаз концертите ще партнират Лондонски джаз фестивал и Радио 3 на BBC. Програмата включва гостуване на Варненската филхармония и Биг бенда на Българското национално радио. Сред известните имена от световната класическа сцена очакваме музиканти като Борис Блох (пиано) и Чилингирян квартет.

    Предвидили сме 10 премиери, като специален акцент се поставя на българските композитори. Лондонската публика ще се срещне с творчеството на най-утвърдените ни класици като П. Владигеров, Д. Ненов, В. Казанджиев, М. Големинов – техни произведения ще се изпълняват за първи път във Великобритания. Световни премиери ще имат произведения на Георги Арнаудов и Мартин Георгиев. Предстои и лондонска премиера на произведението „Морени” написано от Добринка Табакова.

    Концертни зали, които ще домакинстват на фестивала са Cadogan Hall, St. John’s Smith Square, King’s Place, the Clapham Grand, James’s Piccadilly с общ капацитет от около 7000 места.

    Български културен институт Лондон се включва в Лондонския фестивал на българската култура с изключително богата и интересна програма. Гостите ще имат удоволствието да видят документалният филм „Господин Гладстон и българите“, спечелилият престижната награда „Златна роза“ за 2011 т. филм „Номер едно“, и филмът „Операция „Шменти капели“ с гости – добре познатите Влади Въргала и Иван Митов.

    Три театрални постановки включват участия на театър София с уникалните спектакли „Гъдулката гори“ и „Когато рокът беше млад“, и гостуване на „Театър 199“ с култовия спектакъл „Приятнострашно“.

    Също така ще прозвучат църковнославянски песнопения на хор „Свети Седмочисленици“, джаз изпълнения на финалистката на конкурса „Поп Айдъл“ Александра Жекова и бенд, а в гала вечер на българската музика, поезия, кухня и вино ще вземат участие култовите изпълнители Богдана Карадочева, Стефан Димитров и приятели, както и ансамбъл „Танец“ и ансамбъл „Перуника“.

    Ще бъде представена и изложба на един от най-оригиналните съвременни български художници – Димитър Войнов-cин, една експозиция – откровение за красотата и изящността.

    Посетителите на фестивалните събития ще получат и шанс да се насладят на българската кухня чрез уникалното „фестивално“ меню, комбиниращо съвременни кулинарни тенденции с традиционните наши рецепти, подготвено специално за този случай от Георги Янев – главен готвач в един от най-нашумелите напоследък ресторанти в английската столица.

    Тази година специална покана за концертите в рамките на фестивала е отправена към децата от българските училища в Лондон и техните родители, които ще получат безплатни билети за концертите на фестивала.

    Общо очакваните посетители за целия фестивал надхвърлят 10 000 души, а чрез планирана рекламна кампания в лондонското метро организаторите се надяват информация за фестивала да достигне до над 1 000 000 лондончани.

    Фестивалът се провежда в партньорство с Посолството на Република България във Великобритания, Българския културен институт в Лондон и Министерството на културата, Община Варна, и Лондонски джаз фестивал съвместно с BBC Радио 3.

    Събитията се случват с помощта на спонсорите Balkan Holydays, Money Gram, Wizzair, Balkan Business Club, както и фирмите Ventex, New Bulgarian Law Office и клуб Dstrkt.

    Още информация за фестивала можете да намерите на www.lfbc.eu или на страницата на организаторите – www.classicalconcertsproductions.com.

     

    Източник:  kulturni-novini.info

  • Официално писмо на Нели Крус до Бойко Борисов

    Крус: Призовавам ви да вземете всички мерки, за да гарантирате разнообразна медийна среда

     

    В писмо до Бойко Борисов еврокомисарят отново обръща внимание на проблемите на българските медии

    След визитата си в България през септември вицепрезидентът на Европейската комисия и европейски комисар по телекомуникациите Нели Крус изпрати писмо на премиера Бойко Борисов, в което отново обръща внимание върхy проблемите на българската медийна среда.

    Писмото до Борисов е от 12-ти октомври и в него комисар Крус за пореден път припомня, че е загрижена за свободата и независимостта на медиите в страната.

    „Ценя много факта, че вие спонтанно признахте, че ситуацията с прозрачността на медийната собственост в България е незадоволителна и се съгласихте с мен за необходимостта от спешна реакция. Нетърпелива съм да разбера какви мерки възнамерявате да предприемете вие и правителството“, пише в писмото си до премиера Нели Крус.

    Тя подчертава, че е силен привърженик на прозрачността и свободната конкуренция във всички сектори, още повече когато основни ценности като свободата са в опасност. „Призовавам ви да предприемете адекватни мерки, за да гарантирате на българските граждани, че ще могат да се възползват от разнообразната и плуралистична медийна среда, която заслужават“.

    В официалното писмо комисар Крус настоява, че е ревностен привърженик на промените, които би предприела българската държава в областта на медиите. „Имате моята силна подкрепа и съм готова да ви сътруднича, ако решите да се възползвате от моите услуги“, пише Крус.

    Вицепрезидентът на Европейската комисия беше в България в края на септември и използва тази възможност да се срещне с представители на българските медии. Тогава тя определи насилието над журналисти в България като абсолютно неприемливо, автоцензурата – като притеснителна, а липсата на прозрачност – като голям проблем.

    „Трябва да се знае кой е собственикът на даден вестник или на ТВ канал, който хората гледат. Трябва да има и прозрачност къде се насочват публичните ресурси – това са днешните правила“, заяви Нели Крус. И допълни: „Трябва да даваме яснота и имаме право да знаем за какво се използват парите на данъкоплатците“.

    Еврокомисарят подчерта, че проблемите на медиите в България няма да изчезнат без дебат по прозрачността. „Не искам да си скрия главата в пясъка, но можем да разгледаме варианти за решение, което казах и на премиера ви. В една по-формална кръгла маса аз ще бъда вашият най-голям поддръжник за прозрачност“, заяви тя.

    Журналисти поискаха Европейската комисия да упражнява мониторинг и върху медийната среда в България по подобие на този в правосъдната система. Това е важно с оглед на наближаващите парламентарни избори следващата година. Журналисти поискаха да бъде задействан Механизмът за сътрудничество и проверка и страната ни да бъде наблюдавана докато има доказателства, че медиите са устойчиви. От асоциацията настояват още да бъде направена проверка дали средствата по обществени поръчки за популяризиране на проектите по европейските програми се използват по предназначение.

    При кратката си визита в България комисар Крус сподели: „Ясно ми е, че тук става дума за важни неща като темите за прозрачността на собствеността и финансирането на медиите. Ще трябва да се запозная с повече детайли от чутото“, посочи тя след като изслуша част от представителите на издателите. Тя благодари, че изказващите се са били честни и са подкрепили демократичния диалог. В момента разполагам с малко правни лостове, но мога да изразя позиции и да упражня известен натиск, за да се случат някои неща, обеща тогава Нели Крус.

    Писмото й до премиера Борисов е ясен знак, че тя е последователна в интереса си към състоянието на българските медии и декларира готовността й да съдейства ситуацията в сектора да се промени.

     

    Източник:  в. „Капитал“