Всички авторски страници

Авторски

• Книги в кошчето на парламента. Депутати захвърлят и труда на емигрантите в Чикаго

  

  Пощенските кутии на народните избраници (на снимката) се пълнят догоре не само със законопроекти и писма от избиратели, но и с книги. Те обаче заминават директно не къде да е, а в кошчето за боклук в кулоарите, без дори кориците да са разгърнати, видя репортер на „Всеки ден“.

  По-обидно дори изглежда изхвърленото списание на българските емигранти в чужбина – „Борба“. То се издава от „Българския национален фронт“ – организация на нашенците в Чикаго, където е и най-голямата концентрация на българи в САЩ въобще. В него авторите пишат с носталгия за родината, припомнят исторически битки и съобщават новините от ежедневието в България.

  Материалите обаче явно не представляват никакъв интерес за народните избраници и те с лекота ги мятат в най-близката кофа. Освен списанието, в нея се запокитват и книги на техни колеги, сред които и издания на атакист №1 Волен Сидеров.

  Хвърлянето на литература в кошчето обаче не е прецедент за депутатите. Последния път на мястото на Сидеровите творения там се озоваха десетки стихосбирки на Никола Вапцаров, които социалистите стовариха в парламента по повод 70-та годишнина от разстрела на поета. Широкият обществен отзвук от грозното деяние обаче не поучи народните избраници да се отнасят с повече уважение към книгите.

  Източник:  Vsekiden.com

• България или Афганистан?

  Видеоматериалът, който може да видите по-долу, е копиран от You Tube.

  На него може да се види как са празнували Байрам в циганската махала в Пазарджик тази година.

  .
  

• Проф. Янко Янков-Вельовски: „Тотален геноцид срещу цялото българско население“

  

  Има личности, които окуражават и, даже бих казал – ни спасяват душевно – само като се сетим за тях. За мен такава личност е Янко Янков – превърнал се още приживе в символ на несъгласието, в живо доказателство, че нацията ни все още ражда непокорни личности.

  Разбира се, името на професор Янков е напълно непознато на повечето хора днес у нас. С тази наложена, сетете се от кого, неправда, се опитвам да се боря чрез това интервю.

  Убеден съм, че все някога ще настъпи време за внимателно оглеждане на времето, което преживяваме – и тогава историците, тогава писателите и поетите ще възкликнат удивено при срещата си с тази необикновена и необичайна личност – Янко Янков – как е бил възможен такъв човек?!

  Това се опитвам да разбера…

  И признавам, че ще чувствам изпълнил своя дълг към днешното време, ако допълня чрез това интервю с още няколко щриха портрета на професор Янко Янков – един портрет, който тепърва ще се опитваме да извайваме…

   

  Интервю на Стоян Вълев, knigi-news.com

   

  – Когато споделих с един познат, че подготвям интервю с професор Янко Янков, той възкликна: ”Че той жив ли е?!” Е, слава Богу, Вие сте си жив и здрав; но защо всички, включително и аз, имаме чувството, че не съществувате? В нелегалност ли сте, емигрирали ли сте?

  – Е, нормално е. В масовото ежедневно съзнание „другите“ съществуват „за нас“ почти само доколкото ни забавляват или ни възмущават. Впрочем, на онези, които по силата на „житието и битието си“ встъпват в съзнанието ни като мощен подсъзнателен упрек, ние им отвръщаме или отмъщаваме, като ги обявяваме не само за „вече несъществуващи“, но дори и за „никога не съществували“.
  И аз постъпвам така. За мен например са „несъществуващи“ и „никога не съществували“ така наречените „български електорат“, „българско правосъдие“, „български медии“ (макар че и самият аз издавах вестник цели шест години!); и в същото време стотици личности от световната духовна, политическа и научна история за мен са си напълно живи и не само ме съпътствуват в ежедневието ми, но и изключително активно ми помагат както да пиша научните си книги, така и да водя жестоката ежедневна политическа и юридическа война срещу противозаконно управляващите.
  Например само през последните две години съм депозирал в Прокуратурата и Министерския съвет серия от повече от 500 (петстотин) отделни „обвинителни актове“, които съм именувал „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции!“.
  Отделно само през последните три месеци съм депозирал в офиса на Прокурора при Международния наказателен съд в Хага 11 (единадесет) папки документация, с която съм обосновал тезата, че докато класическият комунистически политически режим е провеждал селективен геноцид спрямо една малка част от населението, то сегашният (почти четвъртвековен) посткомунистически паравоенен ченгеджийско-мафиотски политически режим провежда тотален геноцид срещу цялото българско население.
  Не съм в нелегалност и все още не съм емигрирал. Макар че възнамерявам в съвсем скоро време да се опитам да скандализирам европейското обществено мнение и най-вече европейските институции, като отида някъде в Европа и там се опитам да заведа съдебни дела срещу нелегитимната българска държава.
  Ако ме попитате „Защо не търся електорална политическа подкрепа тук, у нас?“, ще Ви отговаря следното: Преди повече от 20 (двадесет) години разписах над 120 000 (сто и двадесет хиляди) членски карти на членове на ръководената от мен политическа партия, а по време на изборите никога „за себе си“ не бяха гласували повече от 17 000 (седемнадесет хиляди) души. Така проумях, че българското население няма нужда от мен и че аз нямам нужда от него. Впрочем, от срещите ми с електората от онова време нямам спомен някъде някой да ме е питал какво трябва той да направи, но в същото време хиляди бяха онези, които „се натискаха“ да ми дават акъл какво трябва аз да правя.

  – Като единствен аргумент, че и у нас уж имало някаква си „демокрация” изтъкват съществуването на някаква си уж „свобода на словото”. Ако беше наистина така, защо определени личности са извън медиите? Уж няма цензура, а медиите са тъй единни в недопускането по страниците и екраните им на точно определен кръг хора, сред които сте и Вие. Всъщност, кои сте вие? Критици на установената (пак ли за вечни времена?) система?

  – В класическа Гърция към т. нар. „демос“ са принадлежали единствено онези, които са притежавали определен минимум имуществено-материална собственост и определен минимум интелектуална собственост; другите са били т. нар. „охлос“ („паплач“). Преценете сам дали днес у нас, всъщност, не е налице „охлокрация“ и „гейокрация“, които демагогски са представени като „демокрация“. Впрочем, аз съм привърженик на юридически гарантираната Свобода, а не на т. нар. демокрация.
  Сам знаете, че по принцип медиите са ориентирани към масовата аудитория. Когато бях студент, специалността „журналистика“ не съществуваше и всички кандидати за журналистическа слава, включително и самият аз, следвахме някаква филология. Когато още през първата година на журналистическата си ориентация изчетох няколко десетки обемисти томове литература, посветена само на фолклора, аз се ужасих от перспективата да контактувам с такава аудитория, и веднага побързах да сменя специалността си. Оттогава съм ориентиран не към масовата, а към специализираната аудитория.
  В продължение на шест години бях собственик на вестник, но той беше специализиран за по-тясна аудитория. Сега имам както няколко електронни сайтове (iankov.blogspot.com, iankov.com, и пр.), така и издателство, от името на което издавам книгите си, предназначени за изключително тесен аудиторен кръг.
  Това, че съм извън масовите медии не само въобще не ме вълнува, но дори ме устройва превъзходно. По принцип когато все пак участвувам в масовите медии, словото ми не само не е ориентирано към масите, но и често пъти има характера на предизвикателно послание именно към нелегитимната власт. Поради което и например две мои интензивни участия в две различни телевизии имаха за резултат незабавното (меко казано) уволнение, а всъщност – изгонване – на интервюиращия ме журналист.
  Не се считам за критик, и най-малкото пък за съдник; а твърдението, че съм противник на всяка система просто не е вярно – да, противник съм на тази система, но то е защото въпреки (или може би именно поради) „демократичните“ трансмутации уж новата обществено-политическа система е само един по-перверзен инвариант на старата.

  – Убеден съм, че не следите съвременната българска литература. Но така се лишавате, г-н професоре, от част от евентуалните си силни аргументи по повод на драмата, която преживява нацията. Ако бяхте следили това, което се самоопределя за съвременна литература, щяхте да се натъкнете на главозамайващ култ към текст за „миризмата на гаджето, което сере пред тебе”, или на друг текст за „архитектурата, физиката и метафизиката на биволското лайно”. Е, признавате ли, че съжалявате за този фундаментален пропуск?

  – Наистина точно този жанр не ми е познат и не съжалявам, че не познавам неговите шедьоври. Иначе съвременната българска литература общо взето или бегло ми е позната, познавам и някои от нейните жреци от моето поколение, но изглежда отдавна съм загубил литературния си вкус.

  – Спомням си, че Вие пръв поставихте въпроса за досиетата на Държавна сигурност („Нека с електрокарите докарат досиетата тук, всички да разполагат с тях“, а „Ако искате тази идея да бъде погребана, създайте комисия“ – тези Ваши думи се съхраняват в протоколите на парламента. Впрочем, когато преди месеци поддържах рубрика за случилото се в българския парламент в един всекидневник изрично ми беше казано, че статия за парламента след 89-та няма да допуснат, защо ли? Е, рубриката я спряха). В крайна сметка кому бе необходима тази добре композирана истерия?

  – Не съм привърженик на конспиративните теории, някои от тях дори бяха създадени именно за да бъде компрометиран сериозният интерес в тази насока, но все пак в политологията и в частност в геополитиката съществува раздел, в който тези теории се подлагат на прецизно изучаване. А нещата са пределно елементарни – конфронтацията между системите завърши с конвергенция на корумпираните елити срещу собствените им народи.
  При нас беше още по-лесно, защото тук населението никога не е могло да се издигне до статуса на народ, а да се говори за статус на нация е още по-абсурдно. Както „Априлското въстание-1876 г.”, „Септемврийското въстание-1923 г.”, „Септемврийското въстание-1944 г.”, така и „Нежният Революционен Преход-1989 г.” бяха със съгласието на Запада умело режисирани от руските специални служби бутафорни театрални феномени, заменящи естествения обществено-политически катарзис с театрален такъв. Нещо като нескопосано модернизиран български политически аналог на наивно-примитивния репертоар на възрожденския театър – имащ, обаче, холивудски претенции.
  
  – Вие сте един от политическите затворници в комунистическа България – осъден за създаването на „нелегално Социалдемократическо движение”. Сега, когато у нас се експериментират всички налудности на неолиберализма, оставате ли социалдемократ? Всъщност, неолибералите у нас неолиберали ли са или просто поредните слуги на чужди държави?

  – Откровено казано, никога не съм бил нито социалдемократ, нито какъвто и да е демократ, и макар че съм написал девет (9) обемисти книги за политическите доктрини, винаги съм считал себе си за привърженик на юридическата доктрина за Свободата. В Конституцията на САЩ теорията за демокрацията не присъствува по никакъв начин; там господствува духът на юридически гарантираната Свобода, при която дори сто милиона демократи нямат правото да нарушат параметрите на моята юридически гарантирана Свобода.
  Е, вярно е че по онова време изпитвах силни симпатии към западногерманския политик и канцлер Вили Брандт; който, впрочем, по времето докато бях в затвора, през Март 1989 г. като Президент на Социалистическия интернационал публично и официално бе изразил и своята симпатия към мен.

  – Какво се случи в България след 1989-та?

  – Както е известно, в Малта Горбачов поискал от Буш Западът да си остане такъв, какъвто винаги е бил, както и да не протестира (както и преди не е протестирал по енергичен и ефективен начин!!!) против 45-процентното редуциране на населението на Русия и Източна Европа.
  От своя страна Буш поискал от Горбачов да реформира комунистическата система най-много до степен на „отворено общество“ – без смяна на най-дълбоко същностните характеристики на комунистическата власт, без смяна на самия корумпиран комунистически елит, без отнемане на собствеността от разпоредителната власт на същия елит – и, разбира се, без да бъде позволено да бъде търсена каквато и да е наказателна и репараторна отговорност както от когото и да е от комунистическите престъпници, така и без репараторна отговорност от самата посткомунистическа държава – универсален наследник на комунистическата такава.
  Все пак настъпиха някои същностни или коренни изменения в някои от елементите на Системата, и такива са например измененията в сферата на масовото депортиране.
  Така, докато в Системата на класическата империя на комунизма тази дейност се извършваше от въоръжените сили на властта, които принудително натоварваха хората и ги конвоираха до заселването им в строго определени места,
  то сега в Системата на реформирания комунизъм (неокомунизъм) вече хората масово и сами започнаха да заплащат и организират своето депортиране и отвеждане в уж свободно избрани от самите тях други населени места; където, обаче, битовото им положение е само съвсем малко по-различно, а усещането им за Свобода е почти същото, както и в комунистическите концлагери. А онези, които останаха по родните си места, просто получиха неимоверно щастливия шанс сами да организират в домовете си собствения си затворнически статус.
  Както се казва, „Оруел ряпа да яде!“.

  – Има ли изход от катастрофата, която преживява страната – в духовен и материален план?

  – Все пак някъде в дъното на тунела се вижда и светлина; но струва ми се, че това е от прожекторите на връхлитащия влак на Антихриста.

  – Всяка страна, мисля аз, трябва да има поне минимален брой критици (става дума за хора, които живеят в нея). У нас всеки един режим воюва срещу своите критици. Това са най-безсмислените и най-самоубийствените войни, които преживяваме. (Е, с Ноам Чомски войната в САЩ е изтънчена и перфидна, но неговите несъгласия мигом се огласяват поне от част от медиите… ) А у нас към критиците се държат като със затворници – обграждат ги с непроницаеми стени от мълчание. Чувствате ли стените на килията, в която сте тикнати, г-н професоре?

  -Поне по мое време стените на килиите в затворите не можеха да пречат на сътрудничеството между затворниците и на възможността им да намират начини да се противопоставят на системата или да се изплъзват от нея. При това криминалните се отнасяха към политическите с изключително висок респект и уважение.
  Днес, за съжаление, с носталгия си спомням за високия морал на повечето от криминалните затворници, какъвто морал въобще не съществува и не е възможно да съществува примерно сред колегите ми юристи – университетски преподаватели. В затвора бях приятел с един професионален касоразбивач, в затворническата характеристика на който бе записано, че никога не е посягал върху съдържанието на каса, която не е била заключена. Не ми е известно при юристите да съществува някакъв аналогичен феномен на достойнството.

  – В килията в затвора сте писал стихове. Защо не продължите днес – пак сте в килия?… Предполага се, че сте помъдрял след толкова години в размисъл между четирите стени?

  – Днес килиите имат други, много по-зловещи, измерения и характеристики, и не предразполагат към поезия. Достоевски бе благословил бесилото и затвора; познавам мнозина, които не съжаляват дори и за една секунда от десетилетния си затвор – но считат, че в затвора са се чувствували като много по-свободни, отколкото са свободни днес.

  – А уловихте ли днешните стихове, сочени за върхове в поезията – „аз искам да съм все така, с високо вдигнати крака” или нежното обвинение в стих: ”Защото изчука ме ти”?

  -Това не са ли бисери от съкровищницата на съвременната ни българска политическа поезия…

  – Не съм се уморил да твърдя, че днес в съвременния български литературен живот владее такава цензура, каквато не е била постигана нито по време на монархията, нито по време на комунизма. Неизброими са жертвите на тази цензура – поети, писатели, литературни критици и историци. И станахме свидетели на парад на бездарните, но пък послушните. Г-н професорът забелязва ли от академичната си висота тези ужасни процеси в литературата ни?

  – Поне при мен целият ми творчески живот е бил обгърнат от цензорите, опитващи се да ми наложат цензура, а първата ми книга („Прогностика“), която бе написана и дори официално бе приета за печат от издателството на БАН, бе арестувана няколко години преди мен и бе освободена едва няколко години след мен. Поне след 1993 г. нищо не е в състояние да ми попречи да публикувам нещо. За мен, обаче, се оказа много по-страшно това, че все повече и повече няма на кого да кажа онова, което искам да кажа. Където има публика и аудитория, цензорите и цензурата са безсилни. Неслучайно на няколко места в Светото писание се казва, че на фарисеите и робите каквото и да им говориш – не чуват, а и да могат да чуват – не искат да слушат.

  – Понякога си мечтая (това от правна гледна точка все още не е подсъдно, нали?) за серия от биографии на хората, попаднали в Голямата геополитическа Игра. (Сега поне е ясно, че тези като Вас, които не приеха правилата на Играта, бяха отстранени, а онези, които приеха правилата, станаха президенти подобно на Желю Желев). Но такава серия от биографии е необходимо да се напише, за да си изясним какво всъщност се случи (макар че няма издателство у нас, което би публикувало подобна взривоопасна серия…), не мислите ли? Ако не се опише борбата – Вашата, драмата на Илия Минев, съдбата на Григор Симов, ще ни представят историята след 89-та по един твърде манипулиран начин, усещате ли тази опасност?

  – Несъмнено фалшифицирането на истината за събитията малко преди и след 1989 г. е в изключително интензивен ход, а за някои от събитията е в ход далеч преди самото им реализиране. За да се опитам поне малко да се противопоставя на тази опасност, съм написал и издал множество документални книги, но за истината е нужен и безпристрастният поглед на трето лице. Нужно е да го направите!

  -„Страната Х след момента t“, твърдите Вие, се е превърнала в „България след Тодор”. Сега сигурно следва прогностичната версия „България след българите”?

  – Пред българската прокуратура, пред Прокурора при Международния наказателен съд в Хага и в няколко от книгите ми съм обосновал тезата, че отделно от нормалната смъртност и от емиграцията през последните двадесет години липсват от демографската карта почти два милиона българи. Наистина геополитическият миксер работи на такива бесни обороти, че визираната прогностична версия изглежда напълно реализуема в съвсем обозримото бъдеще.

  – Удивлявам се как устояхте през всичките тези години? Ето на, Григор Симов, като един Кандид, си гледа градинката (всъщност препитава се, оцелява почтено и морално, даже бих казал – величествено…) Но Вие? Какво Ви дава сили за борба – нима не разбрахте, че Злото у нас е всесилно?!

  – Или Вие не сте прав, или аз наистина не съм разбрал, че Злото е всесилно. Още от най-ранните ми години водещият принцип на моето поведение както в ежедневните, така и в кризисните ситуации е свързан със своеобразното тълкуване на текста на Светото писание относно „ударите по бузите“. Според мен същинският текст гласи: „Ако те ударят по дясната буза, покажи лявата!“. Именно „покажи!“, а не „подложи!“.
  При това, тъй като по дясната буза човек може да бъде ударен само „отзад“, „от засада“, смисълът на текста подсказва, че когато човек „срещне“ Злото, той е длъжен „да покаже“ лявата си буза, а това означава да заеме бойната поза на победоносния римски войник и да забие копието си в сърцето на Злото.
  Естествено както в научната, така и в практическата си дейност не винаги съм имал шанса да забия копието си в сърцето на Злото, но съм абсолютно категоричен, че Злото не може да посочи нито един случай, при който да съм му се подчинил.
  Дори по времето на шестгодишното ми пребиваване в затвора не друг, а заместник-главният прокурор на НР България е написал официално писмо на баща ми, в което изрично е подчертал, че с неподчинителното си поведение представлявам опасност за здравето и живота на затворническите надзиратели.
  Струва ми се, че както с абсолютно всичките си научни трудове, така и с професионалното си юридическо поведение, така и с гражданското и политическото си поведение винаги съм се стараел да бъда „опасност“ за самозваните надзиратели в науката, обществото и политиката.

  – След 89-та, под предлог че българската литература трябвало да се европеизира и модернизира, на нея й бе забранено да се занимава с реалността и с миналото на страната ни. Това псевдомодернизиране на литературата я направи асоциална, антихуманна, хрисима, послушна на новите Господари. Тези процеси на опитомяване и дресиране на българската литература бяха ръководени от назначени свише бивши „дисиденти” и настоящи надзиратели като Едвин Сугарев и Михаил Неделчев. Така най-лаконично може да се представи Преходът в съвременната българска литература; харесва ли Ви тази история, г-н професоре?

  – Моята сфера е научната, а не художествената литература, но на всички препоръчвам да овладеят победоносната сила на копието.

  – Вие бяхте силово отстранен от политиката; всъщност кои вложиха повече енергия – комунистите или „демократите” – не мога да преценя. Може би не успявам да ги разгранича? А възнамерявате ли да се завърнете на политическата сцена?

  – Политическата сцена не ме блазни. А относно комунистите, „демократите“ и антикомунистите ще си позволя да ви цитирам пасаж от публикуваната през 2007 г. моя книга „Легитимните основи на политическата власт в България“:

  „За голямо съжаление, въпреки наличието на изключително обемиста литература, посветена на т. нар. „героична съпротива срещу българската комунистическа система”, в тематичния модус като правило липсват каквито и да са изследвания, посветени на, според нас, най-главната и същинска характеристика на „антикомунистическия съпротивителен феномен”, а именно на това, че само около 5% от целия личностен и фактологичен комплекс на съпротивата може да бъде характеризиран като автентична, истинска и същинска антикомунистическа съпротива, и че около 95 % от този „героичен комплект” категорично може и трябва да бъде характеризиран като превъзходно режисирана от специалните служби и институции на самата комунистическа система и виртуозно изпълнена театрална, бутафорна, маскарадна и дори фарсова сценична съпротива.
  При това дори и онези безнадеждно нищожни в своето количествено измерение 5% автентична антикомунистическа съпротива от своя страна следва да бъдат третирани като „двуслоен конгломерат”, половината от който е бил идеологически грамотен, юридически грамотен и психически непоколебимо устойчив, благодарение на което е имал самочувствието и реалната възможност да отстоява изключително твърда позиция, подкрепена от психическата готовност да посрещне смъртта във всеки един момент; и че другата половина, макар и наистина да е била автентична, все пак е била имала преди всичко категоричната качествена характеристика на „швейковска”, „андрешковска”, „хитър-петровска” съпротива, участвуващите в която като правило са били преди всичко безобидни полу-наивни жертви, набедени от властта за „злостни врагове”, а не активни дейци и герои от нивото на типажите, които са известни като утвърдени в унгарските, руските, полските и чехословашките политически сцени.

  Или иначе казано: дори и тук автентичността, в сравнително чувствителна степен и форма, е била пронизана от белезите на реалната драматична и дори трагична политическа неефективност, сугестираща в масовото съзнание съвсем не образа на „пример, достоен за подражание”, а изключително образа на (меко казано) „неадекватност”.

  – Какво не Ви харесва в КНИГИ NEWS?

  – Вашата медия е превъзходен информационен източник, благодарение на който се опитвам да узная какво пише във всички книги, които не съм прочел.
  

• Храните за бедните се оказаха златни

  Ивет Миткова, в. „Сега“

  Невероятно скъпи продукти за най-бедните ще бъдат раздавани тази година по програма „Благотворителност„, финансирана от Европейския съюз. Кафето „Инка“ например ще струва около 20 лв. на килограм, при положение че по магазините едва стига 10 лв. Отредените пари за разтворимо кафе с екстракт от цикория са 1 399 584 лв. (без ДДС), срещу което фирмата ЕТ „Фантастика 95 – Георги Цанков„, която печели обществената поръчка, ще предостави 72 хил. кг. кафе, което прави 19.40 лв. без ДДС за килограм. „Сега“ не успя да открие едноличния търговец за коментар, а от фонд „Земеделие“ вече втори ден отказват да отговорят на зададените им въпроси около съмнителните търгове и около забавянето на втория транш от раздаването на продукти за бедните. По подобен начин стоят нещата и с останалите продукти, за които „Фантастика 95 – Георги Цанков“ печели търговете. Захарта търговецът ще осигури срещу 1.92 лв. за килограм без ДДС при около 1.66 борсова цена. Обикновените вафли фирмата ще даде за 5.99 лв. за кг, а в момента 1.2 кг се търгува за 5.10 лв. Търговецът ще осигури фасул за 1.96 лв. за килограм, леща – 1.40 лв. за килограм, конфитюр – 3 лв. за килограм.

  Проверка на „Сега„ установи, че ЕТ „Фантастика 95 – Георги Цанков“ не е случайна фирма. Години наред тя печели почти всички позиции от обществените поръчки на фонд „Земеделие“ за доставка на хранителни продукти за бедните, и то на високи цени. Фирмата е фаворит и при поръчки за доставки на храни за армията от 2007 до 2010 г. Миналата година след обжалване от страна на други фирми ВАС е установил, че дружеството на Цанков е спечелило поръчки за армията с нередовни документи.

  За тазгодишната кампания фонд „Земеделие“ направи общо 3 обществени поръчки за 15 продукта. ЕТ „Фантастика – Георги Цанков“ печели 9 от 15 позиции. Любопитна подробност е, че в няколко от случаите фирмата на Цанков е избрана за победител след оттеглянето на класирания на първо място кандидат. Такъв е случаят с офертите за захар, олио, конфитюр и кафе. „Кестрел фууд“ е предлагала продуктите най-евтино, но след като се е отказала, победител с цени, по-високи и от средните пазарни без ДДС, се е оказала пловдивската фирма. Пред „Сега“ от „Кестрел фууд“ не успяха да обяснят защо са се отказали от търга, защото управителката е в много дълъг болничен.

  Преди няколко седмици Атанас Атанасов от ДСБ съобщи, че ще сигнализира прокуратурата и ОЛАФ за корупция при тази обществена поръчка. „Абсолютен цинизъм е да крадеш храна от бедните„, каза той.

• Св. влмч. Димитър Солунски – Димитровден

  Днес Църквата почита паметта на Свети Димитър Солунски.

   

  

  Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец е роден в гр. Солун през III век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения – християнин. Когато родителите на Димитър умират, император Максимилиан го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.

  Според някои източници, при връщането си от поход от източната част на империята, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещанията не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър – прободен с копие през 306 г.

  За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Според легендата, преди смъртта си Димитър предал имането си на роба си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.

  Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Паметници от X век споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.

  

   

  Чудотворната сила на Свети Димитър е причина той да бъде почитан като покровител на град Солун. В деня на неговата памет там се стичат поклонници от цял свят, но особено много от Балканите. Частици от неговите мощи се съхраняват в атонските манастири Ватопед, Пантелеймон и Ксенофонт.

  
  Според народните представи от Димитровден започва зимата, народна поговорка гласи: „Георги носи лято, Димитър — зима“. Според легендата Св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на Св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки — „Дойде ли Димитър, идва и снегът“ . Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова скоро след празника е една от най-големите Задушници.

  Датата 26 октомври е приета и за ден на Сливен, Видин и Айтос.

  Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.

  На този ден празнуват:  Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а, Диан/a.

   

  Източник:  bg.wikipedia.org

• Обявяват имената на кредитните милионери, сътрудничили на ДС

  Дългоочакваната промяна в Закона за досиетата, предложена от Синята коалиция, бе приета на второ четене от Народното събрание. Комисията по досиета ще проверява и огласява т.нар. кредитни милионери за принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност.
  

  Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на Българската народна армия.

  Измененията са предложени от Синята коалиция.

  Предвижда се Комисията по досиетата да разкрие и обяви имената на лица, посочени като длъжници по Закона за информация относно необслужвани кредити, за които е установена принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА.

  Според председателя на комисията по досиетата Евтим Костадинов, на база на списък на БНБ от 1997 г. подлежащи на проверка са над 10 500 фирми.

  Тя ще обхване общо 50 хиляди души.

  Досега законът не позволяваше да бъдат огласявани имената на кредитните милионери, свързани с репресивния апарат на БКП въпреки направените проверки.

  Дупката в законодателството бе открита едва след като комисията започна да проверява принадлежността на милионерите към ДС.

  Историята с кредитните милионери започна преди 14 години, през януари 1998 г., когато след приемането на специален законопроект БНБ оповести фирмите на кредитните милионери. Много малка част от парите обаче бяха върнати на банките.

  Същата година Комисията по досиетата начело с Методи Андреев подготви списък с кредитните милионери, които да бъдат проверени за принадлежност към ДС. И до днес той твърди, че има пряка връзка между комунистическите тайни служби и бързото забогатяването на много от кредитните милионери.

  Инициатор на законопроекта за разкриване на кредитните милионери бе тогавашният депутат Александър Каракачанов. След приемането на закона, на 21 януари 1998 г. БНБ изготви списък с всички фирми-кредитни милионери и го разпространи на медиите.

  Зад фирмите от списъка стояха имената на хора като Илия Павлов, Веска Меджидиева, Емил Кюлев, Георги Агафонов, Иван Евлогиев, Валентин Моллов, както и имената на пловдивските банкери Христо Александров и Христо Данов от „Агробизнесбанк“.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Процесите срещу властта – в сляпа улица

  

  Анна Заркова, Владимира Георгиева / „ТРУД“

  Защо делата срещу хора от властта се влачат, криволичат напред-назад по пътищата на правораздаването и стигат до сляпа улица накрая? Защото е мърлява работата на магистратите? И неслучайно е така.
  
  Усърдната дейност на следователя, прокурора и съдията му носи само врагове, неприятности и опасности в безредието на държавата. Обратно – бездействието не довежда до никакви лоши последици за него. Той е недосегаем – независим, несменяем и с имунитет. Може даже и да бъде повишен. Примери – колкото щеш…

  Шефовете на съдебната система не разполагат с инструменти да мотивират магистратите за работа, но престъпният свят намира начини за това. Колко жалко!

  Но все пак е рано за големците, погазили закона, да се радват. Бивш главен прокурор обичаше да казва: „Следите остават, господа.“

  3:0 за бившия военен министър

  Очаква се в понеделник да бъде обявена поредната оправдателна присъда на бившия военен министър Николай Цонев. Той е безспорен рекордьор по дела сред притежавалите власт. Срещу него в четири шумни процеса се повдигат 4 обвинения. По три той вече е оправдан. Те бяха за сключване на неизгодни договори за доставка на авиотехника, за доставка на производствена линия за строителство на хангари и за неправомерно увеличение на капитала на завод ТЕРЕМ. Две от оправдателните му присъди дори са влезли в сила, след като Върховният касационен съд (ВКС) ги потвърди.

  Чака се единствено присъда по четвъртото дело, по което Цонев е обвинен в предлагане на 20 000 евро рушвет на следователя Петьо Петров. По него подсъдими са и съдията Петър Сантиров и бившият главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов. Според прокуратурата парите били дадени на следователя, за да прекрати дело, по което разследван бил Цонев. А Попов и Сантиров били посредници в корупционната схема. Макар и все още по това дело да няма краен резултат, наблюдатели на процеса напомниха, че доказателствата срещу Цонев и тук са рехави. Има единствено 14-секунден видеозапис, в който се вижда среща на бившия министър със запасен офицер в магазин.

  В два поредни дни защитата на подсъдимите пледира, че те не са искали да дават подкуп на следователя, а той сам си е искал пари, демонстрирайки огромна близост със заместник-главния прокурор Бойко Найденов. В пледоариите, които продължиха до късния следобед вчера, адвокатите твърдяха, че СРС-тата, с които Цонев, Попов и Сантиров са подслушвани, са незаконни и манипулирани. И че следователят Петров, върху чиито показания лежи цялото обвинение, не може да се нарече „надежден“ свидетел.

  „Може ли да бъде надежден този, който има криминална регистрация в полицията? Петьо Петров е бил регистриран за кражба, заедно с още двама. Осъден бил на две инстанции и след като ВКС върнал делото на прокуратурата, тя го прекратила“, обясни адвокат Константин Симеонов. За да докаже, че на следователя вяра не може да се има, той припомни също, че през юли 2010 г. Петров катастрофира пиян. Освен това върху плика, в който обвинението твърди, че Тенчо Попов му дал рушвета, имало отпечатък само от пръстите на следователя. Странно било и, че в различни съдебни книжа следователят фигурира с три различни имена. Междувременно Петър Сантиров заяви, че следователят бил активната страна. Той го потърсил, тъй като имал познат подсъдим, чието дело се гледало от Сантиров. Питал го дали подсъдимият може да сключи споразумение с прокурора. След това вмъкнал репликата за делото на Цонев и предложил на Сантиров той да поеме делото, за да го оправдае.

  Станишев 2 години е на старта

  Разследването срещу Сергей Станишев започна през юли 2010 г., но и до днес е на старта.

  Бившият премиер бе обвинен, че загубил 7 секретни документа – от ДАНС, МВР, министъра на отбраната и НАТО. Документите му били предадени от секретното деловодство на МС, но после не били върнати. През август миналата година прокуратурата внесе в съда предложение за освобождаване от наказателна отговорност на Станишев и налагане на глоба.

  13 дни по-късно съдът върна предложението на прокурора, тъй като не е мотивирано. Последва ново внасяне. Но и тогава предложението не проби. Съдът го върна, тъй като не е посочено откъде са загубени докладите. Прокуратурата се поправи и внесе предложението, но на 15 май т. г. съдът за трети път го върна. С аргумента, че прокуратурата продължава да не уточнява кога, къде и как Станишев е затрил докладите.

  Замразиха случая “Масларова”

  Сред пратените на съд от предишната власт бе и бившият социален министър Емилия Масларова. Червената депутатка е обвинена в присвояване на 11 млн. лв. от реконструкцията на социалния дом в Стара Загора.

  Въпреки че процесът беше пред финал, в края на 2011 г. бе „замразен“ заради отпуск по майчинство на съдия Димитрина Ангелова. И така вече десет месеца.

  Какво обаче се случи преди това? След силния старт на делото обвинението рязко се разхлаби. В съдебната зала основният прокурорски свидетел Тодор Павлов, който пред прокурора по-рано заявил, че носил „пачки с пари“ на Масларова, се отметна от думите си и ги нарече „измислени“. Ден след това и другият прокурорски свидетел Димитър Нейков, чиято фирма участвала в ремонта на дома, отрече да е уличавал когото и да е в престъпление. Развръзката предстои.

  Нанев невинен, прокурорите недоволни

  ластта не пожали и министъра на здравеопазването от кабинета „Борисов“ Божидар Нанев. Не след дълго обаче той стана оправданият министър от правителството на ГЕРБ. Сега предстои Софийският апелативен съд да се произнесе по делото срещу него.
  Проблемите на Нанев с правосъдието започнаха през есента на 2010 г. Тогава той бе подведен под отговорност за сключването на два неизгодни договора за доставка на 200 хил. дози от антивирусния препарат тамифлу. Обвинението твърди, че с тях бюджетът бил ощетен с 2,5 млн. лева, защото министърът избрал за доставка фирмата производител „Рош България“, а пренебрегнал по-изгодна оферта на Националната здравна служба на Великобритания. Подсъдима заедно с него бе и шефката на дирекция „Бюджет и счетоводство“ към МЗ Димитринка Николова.

  Но и делото срещу Нанев пропадна. Оказа се, че той бил пратен на съд, без да е извършил престъпление. На 29 март Софийският градски съд го оправда напълно. Същото бе решението на магистратите и за Димитринка Николова.

  Нещо повече. От мотивите на съдия Светла Букова стана ясно, че Нанев не само не е престъпил закона, сключвайки договора с „Рош България“, но би рискувал да ощети бюджета, ако бе одобрил офертата на британската служба.

  Делото срещу Нанев и Николова вече е в Софийския апелативен съд по протест на прокуратурата. Първото заседание бе на 16 юли, а последното – в края на септември. Тогава обвинението настоя Божидар Нанев да бъде осъден на 5 години затвор, а съпроцесничката му – на 2 години условно.

  Сега се очаква решението на съда, което трябва да стане ясно до месец.

  Мургина чиста от битката в съда

  Бившата шефка на НАП Мария Мургина също излезе победител от битката с прокуратурата.

  През 2009 г. тя бе подведена под отговорност по четири обвинения. Отговаряше, че неправомерно е облекчила данъчните задължения на фирма „Плевен 1999“ и така ощетила държавния бюджет с над 1,32 млн. лв. Мургина бе обвинена и че е принудила бившата шефка на НАП-Силистра Милена Цолчовска да подаде оставка под заплаха, че ще я уволни дисциплинарно. И че е отговорна за незаконно прихващане на данъци на бившия собственик на „Кремиковци“ Валентин Захариев за 11,5 млн. лв. Четвъртото обвинение на бившата данъчна №1 беше за подаване на невярна декларация до Сметната палата.

  На първа инстанция тя беше оправдана по последните две обвинения. Но пък бе призната за виновна по другите две и осъдена на 4 години затвор.
  Това продължи само, докато делото стигна в Софийския апелативен съд. Там Мургина беше оправдана напълно. Сред мотивите на съда бе и аргументът, че тя е изпълнявала нареждания на финансовия министър, а не е действала еднолично. Сега последната дума имат върховните съдии.

  Нищят за втори път братските сделки

  Знаково дело, което смая Брюксел заради бавно правораздаване, е това срещу бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев. Той бе пратен на съд заради аферата „Батко и Братко“ още през 2008 г. Георгиев отговаря, че е сключил 8 договора за обществени поръчки за 120 млн. лв. с дружества, в чиято управа били братята му. Заради скандала ЕК ни спря временно плащания по ИСПА и ФАР. Делото влезе в съда през 2009 г. След като процесът се гледа две години, тръгна отначало, понеже съдия Георги Колев бе повишен. Пое го негова колежката, която върна обвинението на прокурора заради нарушения. През ноември м.г. за трети път обвинението бе внесено в съда. Но и до днес не е даден ход на делото.

  Оправдаха Шулева от първия път

  Противно на тенденцията прокуратурата шумно да оповестява обвинения срещу големци във властта, делото срещу бившия вицепремиер и министър на икономиката от кабинета на НДСВ Лидия Шулева, започна тайно. През юни м.г. тя бе обвинена, че назначила Павел Павлов за шеф на дирекция в икономическото министерство без квалификация.

  Прокуратурата твърдеше, че в дирекцията се боравело със секретна информация, а достъпът до тайни на Павлов бил отказан. Делото срещу Шулева се гледа при закрити врати. Но през май, когато бе оправдана, присъдата бе прочетена публично. Тогава съдия Александра Йорданова заключи: „За разлика от много други дела прокуратурата положи усилия да докаже обвинението, но престъпление няма“.

  Топлото -вечният обвиняем

  След 5 години влачене делата срещу ексшефа на столичната „Топлофикация“ Валентин Димитров-Топлото се пропукаха. Най-тежката от четирите му присъди бе отменена през юни т.г. и той бе обявен за невинен. Софийският апелативен съд зачеркна 14-годишното наказание, което му наложи Градският съд за присвояване на 6 млн. лв. Опитни юристи смятат, че такава ще е съдбата и на другите му дела. Топлото е осъден на 5 г. за валутно престъпление и 3 г. за безстопанственост. Третото му дело за пране на пари още не е приключило. Той се очертава като вечен обвиняем.

  Делото срещу Валери Цветанов – прекратено

  Вълната от разследвания, подхваната от ГЕРБ, стартира с бившия земеделски министър Валери Цветанов. През септември 2009 г. той бе привикан в столичното следствие, за да му бъде повдигнато обвинение. Цветанов бе уличен, че е подписал разрешения за 15 неизгодни замени на земи на 27 февруари т.г. – само ден преди да влезе в сила мораториумът върху механизма за смяна на държавни земи с терени на частници.

  Обвинителният акт срещу него бе изготвен и пратен в Софийския градски съд. На два пъти обаче съдът връща обвинението заради неясноти и неточности. Най-накрая безшумно, на 10 май т.г., прокуратурата сама си прекрати разследването срещу бившия земеделец поради липса на престъпление. От Софийската градска прокуратура съобщиха, че срещу Цветанов има и други висящи дела, но отказаха да уточнят за какво. Адвокатът на Цветанов Васил Василев научи от „Труд“ за тези дела.

• Bulgarian Banks Threaten To Crush WikiLeaks’ Most Successful Copycat Site

  Andy Greenberg, Forbes

  

  Bulgarian investigative journalists Atanas Tchobanov and Assen Yordanov created one of the only websites in the world to successfully replicate WikiLeaks’ model of anonymously leaked bombshell documents. Now their project may face a similar fate to WikiLeaks’: Crippling attacks by the financial institutions of the country they’ve embarrassed.

  Earlier this month, Tchobanov and Yordanov’s news outlet Bivol.bg, which publishes documents from their WikiLeaks-like leak site BalkanLeaks, received a letter from Bulgaria’s central bank threatening to fine the news organization for publishing “false information and circumstances” that undermine the “reputation and credibility” of four Bulgarian banks that filed the complaint with the government–a violation could carry as much 150,000 Bulgarian lev ($100,000) in penalties.

  The offending information, according to the banks, is a U.S. State Department cable obtained by WikiLeaks and published by the two Bulgarian journalists, which details the alleged money laundering and corrupt practices of the Bulgarian finance industry. The leaked 2006 memo details U.S. Ambassador John Beyrle’s claims that eight “bad apple” banks in the country were participating in money laundering, often for the mob, as well as making bogus loans to connected companies that were never repaid.

  “Banking and financial authorities are aware of the most notorious banks and claim to be working hard to draft legislation and regulations to bring practices in line with Western norms…However, a number of domestic banks apparently manage to escape strict scrutiny,” Beyrle’s report reads, before launching into a detailed description of each bank’s alleged mafia ties and criminal practices.

  Included among those eight are Bulgaria’s First Investment Bank, Corporate Commercial Bank, Investbank, and Central Cooperative Bank, all of whom are participating in the complaint against Bivol. Bivol says it gave the banks a chance to respond before their publication of the cable, but none of the four now filing the complaint had any comment.

  The $100,000 potential penalty for publishing that cable, according to Bivol and BalkanLeaks founder Atanas Tchobanov, would be far greater than the total assets of his tiny media outlet. “It’s an enormous sum,” says Tchobanov. “It will ruin us.”

  Tchobanov argues that the banks’ move to penalize him and his partner Yordanov represents political punishment for exposing evidence of the banks’ corruption. “If there’s any criminal case, the authorities should investigate criminal money laundering. Now instead we’re under investigation for publishing that cable,” says Tchobanov. ”Clearly it’s related to this nexus of corruption, organized crime and banks who cover those activities.”

  Bivol and BalkanLeaks, after all, have made powerful enemies in Bulgaria. Using the same anonymity tools as WikiLeaks, the group has obtained leaked documents exposing judicial bribery, former members of the Soviet-tied secret police, and blackmailing between Bulgarian prosecutors. After obtaining and publishing a State Department cable on Bulgarian organized crime the group received from rogue WikiLeaks ex-associate Israel Shamir last summer, Bivol partnered with Assange’s group to release the rest of WikiLeaks’ Bulgaria-related cables. One of those cables accused Bulgarian prime minister Boyko Borisov of close mafia ties, a claim he vigorously dismissed in a Bulgarian TV interview as “yellow journalism.”

  (For the full story of Bivol, BalkanLeaks and WikiLeaks, check out my book, This Machine Kills Secrets, or read the series of excerpts related to BalkanLeaks at Slate.)

  I’ve reached out to all four banks who filed the complaint against the Bulgarian journalists, but only heard back from First Investment Bank, which responded that it had pursued the complaint “with the sole purpose to protect our repute by discontinuation of the practice of communication of false information concerning our institutions and acting on the advice of an outside legal counsel” and referred me to the relevant section of Bulgaria’s banking regulations.

  Reporters Without Borders plans to release a statement Wednesday expressing the group’s support for Bivol. In a phone interview with Olivier Basille, the executive director of the group, he told me that if the banks actually sought to correct false information published by Bivol, they would have used traditional defamation law rather than the central bank’s strong arm tactics, and notes that Bivol has merely published allegations from an official source. “It’s the duty for the media to investigate the way a society and the financial system functions,” he says. “When there are sources of information that raise questions in the public interest, it’s their duty to publish it.”

  The Bulgarians aren’t the first to face a backlash over the leaked State Department cables, of course. WikiLeaks itself faced a financial blockade coordinated by Visa, Mastercard, Paypal, Bank of America and Western Union that deprived it of the majority of its donation sources for more than a year. Lately the group has become so strapped for cash that it’s created a donation-based paywall around its content, a move that has angered some of its most steadfast supporters.

  Tchobanov and Yordanov say they plan to fight any charges from Bulgaria’s central bank and are raising money for a legal defense through a donations page on their site. Tchobanov tells me that the media outlet currently has total savings of less than $2,000.

  But he believes that calling more attention to the banks’ alleged corruption will do more to keep his investigative news site afloat than going silent. Tchobanov still hopes to turn law enforcement’s spotlight from his site’s publication to the banks themselves. “We’re not going to hide, but to expose this and speak loudly,” Tchobanov says. “We’re in a situation of publish or perish.”

   

• Обама призна, че Хилари Клинтън напуска

  Президентът на Съединените щати Барак Обама съобщи, че Хилари Клинтън ще напусне сегашния си пост в държавния департамент, дори и той да бъде преизбран за втори мандат. По-малко от две седмици преди изборите на 6 ноември, които ще определят дали Обама ще остане в Белия дом за още един мандат, президентът обсипа с похвали Клинтън – големият му съперник за номинацията на демократите преди четири години.

  „Тя свърши невероятна работа. Измина много километри, работеше наистина усърдно“, каза държавният глава в популярно токшоу на телевизия Ен Би Си.

  Хилари е бивша първа дама на САЩ и сенатор.

  Тя е сред безценните кадри на текущата администрация и е смятана за един от най-компетентните управляващи в обкръжението на Обама.

  Междувременно огласени вчера резултати от анкета на „Ипсос“ и агенция Ройтерс показаха, че

  кандидатът на републиканците Мит Ромни изпреварва с 1% Обама.

  Според приключилото във вторник четиридневно онлайн допитване сред хората, които вероятно ще гласуват, Ромни получава 47, а Обама – 46%, което е статистически незначителна разлика, отбелязва Ройтерс. Сред вече гласувалите предварително избиратели, чийто дял е 17 на сто от анкетираните регистрирани за участие в изборите, Обама води с 53 срещу 42% за конкурента му.

  Първите изборни секции в САЩ отвориха врати още преди месец и мнозина американци вече са дали своя глас.

  Обама също съобщи, че ще гласува днес предсрочно

  и за целта ще отпътува за родния си град Чикаго, щата Илинойс.

  На среща с избиратели от щата Колорадо вчера в Денвър той призова американците също като него да не изчакват 6 ноември, а да се явят пред урните предварително или да изпратят бюлетина по пощата.

  „Не мога да ви кажа за кого ще гласувам. Това е тайна“, пошегува се Обама. „Мишел обаче си призна, че вече е гласувала за мен“, каза той за съпругата си, изпратила бюлетина в местната изборна комисия още на 15 октомври.

  Обама ще е първият президент на САЩ, гласувал предсрочно, а не в самия изборен ден.

  Законът не задължава никого да обяснява защо е решил да гласува по-рано от определената дата.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Български ученици с шест медала на международна олимпиада на астрономия

  С шест медала и специален диплом за най-добър резултат на практическия тур се прибира националният ни отбор по астрономия от проведената от 16 до 24 октомври 2012 г. Международна олимпиада по астрономия в Гуанджу, Република Корея.

  В надпреварата участваха 83-ма ученика от 14 до 18-годишна възраст от 20 държави. Олимпиадата се организира в две възрастови групи – младша (от 13 до 15 години) и старша (от 15 до 18 години). Учениците участват и решават задачи по астрономия в три олимпийски тура – теоретичен, практически и наблюдателен.

  Нашите олимпийци получиха следните отличия:

  Младша възраст:
  

  Александър Валентинов Атанасов от МГ ”Гeо Милев”, град Плевен – сребърен медал и специален диплом за най-добър резултат на практическия тур;
  Стилиян Руменов Гаджев от МГ ”Баба Тонка”, град Русе – бронзов медал;
  Кристина Димитрова Кирова от ПМГ ”Иван Вазов”, град Димитровград – бронзов медал.

  Старша възраст:
  

  Цанимир Ангелов Ангелов от НПМГ „Акад. Любомир Чакалов”, град София – сребърен медал;
  Михаела Светлозарова Захариева от Американския колеж, град София – сребърен медал;
  Дилян Лазаров Христов от СМГ ”Паисий Хилендарски”, град София – диплом за участие.

  Националният отбор по астрономия се ръководи от доц. д-р Алексей Димитров Стоев, ИКИТ – БАН, Филиал Стара Загора, и д-р Ева Стефанова Божурова, Национална астрономическа обсерватория и планетариум ”Николай Коперник” – гр. Варна.

   

  Източник: kaldata.com

• The art exhibition “Northern Voices”

  By Bulgarian Artists abroad – Chicago

  .

  WHEN: November 10 – December 31, 2012

  WHERE: RCC Our Texas – CaviArt Gallery (2337 Bissonnet Houston, TX 77005)

  ADMISSION: free

  Opening Reception and the meeting with the artists: November 9, 2012 at 7:30 p.m.
  Wine will be served.

   

  Artists-participants: Vassilen Vasevsky, Tatiana Nikolova, Ralitza Vladimirova, Radiana Christova, Milena Pramatorova, Ivo Yoshovski, Grigor Malinov, Gloria Dimcheva-Webster, Evgenia Petrova, Constantine Costa, Atanaska Tassart.

  Art for me is an expression of our inner thoughts, feelings, dreams, emotions and experiences to which everyday logic does not apply. Art is, in a way, the bridge that connects the invisible world of self to the outer universe. – Evgenia Petrova

  The goal of my Art is to bring more harmony and beauty in our busy lives. – Grigor Malinov

  Sometimes people see only colors pleasant to the eyes, colors that bring hope or happiness; but art is more – a nice music with no words, a melody that takes you to a different world of memories and inner peace. – Radiana Christova

  Being an artist helped me to find my inner self and connect to the world and people around. Making art is not only a career, but a life choice for me. And my greatest reward has always been when a painting of mine touches and excites someone. – Vassilen Vasevsky.

  We are open: Monday-Friday 8:30 a.m. – 6:00 p.m. Saturday 10:00 a.m. – 3:00 p.m.

  All works are available for sale.

  For more information please call 713.395.3301 or e-mail [email protected]

   

  Source: ourtx.org

• Българи с опит и образование от чужбина обмислят завръщане

  Над 77% от участниците на форум Кариера в България: Защо не? са намерили работодател, който харесват, а 94% от фирмите изложителите са намерили подходящи кандидати. Петото издание на инициативата се проведе на 13 септември 2012 г. под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев. (http://www.karieravbulgaria.com/). Форумът се организира от сдружение Тук-Там и кариерния сайт Back2BG с подкрепата на Държавна агенция за българите в чужбина. Спонсори през 2012 г. са HP и Philip Morris.

  В предварителната онлайн регистрация се записаха 1140 кандидати, а още над 100 се регистрираха за участие на място. Общо 51 изложители се включиха в тазгодишното издание на форума. В анкетите, които кандидати и изложители попълниха по време на форума и двете страни дават отлични оценки за събитието.

  Данните сочат, че 77% от анкетираните кандидати са намерили работодател, когото харесват и за когото биха работили. Едва 32% обаче са намерили подходяща свободна работна позиция. Това беше и едно от предизвикателствата тази година – много от компаниите нямаха свободни позиции в момента.

  Въпреки това много компании планираха бъдещи назначения. На въпроса „Намерихте ли хора, които бихте назначили на работа?” 78% от анкетираните отговарят, че са харесали кандидати, които ще поканят на интервю, а 16% вече са уредили интервю с потенциални бъдещи служители.

  На въпроса дали ще се върнат в България, 18% от участниците отговарят категорично да, 56% са се върнали, 25% се колебаят, а едва 1% от анкетираните са заявили, че не смятат да се връщат в родината.

  Паралелно с щандовете на фирмите, течеше и семинарна програма. Най-популярната лекция в нея е „Може ли бизнесът в България да се конкурира навън?” с участието на Саша Безуханова, Ивайло Пенчев и Драгомир Кузов. Следват с почти равен брой гласове панелът „Предприемачество.bg: to be or not to be” и работилницата „Търсене на работа: открийте разликите тук и там”

  Форумът даде възможност и за запознанство между участниците, което се потвърждава от резултатите от анкетата, в която 71% потвърждават, че са намерили полезни и интересни контакти.

  Като цяло форумът е оправдал очакванията на над 88% от участниците, а 7% дори са заявили, че е надминал очакванията им. Почти всички (93%) биха препоръчали форума на свои колеги или приятели догодина.

  Основните забележки и препоръки към форума бяха да бъдат представени компании от повече различни сектори, както и повече неправителствени организации. Някои от кандидатите смятат, че медиите са раздули прекалено много очакванията към форума, а според други независимо от усилията, всичко в България все още става с връзки. Имаше и забавни коментари от рода, че лекторите използват твърде много чуждици.

  Според работодатели младежите с образование в чужбина имат по-практически знания, по-адаптивни са към смяна на средата, по-целеустремени са, по-бързо се справят с проблемите и знаят повече езици на ниво близко до майчин. Предизвикателствата при работа с такива кандидати е, че те често не са наясно с реалността в България и не познават спецификата на пазара, имат по-голямо самочувствие и по-големи изисквания за възнаграждение, по-често сменят работата си. Някои работодатели дори изявяват опасения, че много от кандидатите от чужбина са с влошени познания по писмен български език.

  Кандидати с образование и опит от общо 44 държави се регистрираха за участие във форума. Най-популярната дестинация тази година е Великобритания, откъдето идват над 1/5 от участниците на форума. Следва Германия, Холандия и САЩ с по около 10%, а в първата десятка са още Франция, Дания, Италия, Испания и Австрия. Тъй като тази година форумът се провежда през септември, в някои от държавите учебната година вече беше започнала. Сред кандидатите имаше и хора с опит от по-екзотични държави като Куба, ЮАР и Йордания.

  Според данните от регистрационните форми най-желаните сектори, в които кандидатите искат да се развиват са Мениджмънт / Управление, Консултантски услуги, Маркетинг и Финансови / Банкови услуги. Популярни сред кандидатите са също сферите Правителство / Публичен сектор, PR / Реклама, Неправителствени организации, Продажби / Бизнес развитие и Медии.

   

  За контакти и повече информация:

  Сдружение „Тук-Там“
  Бойко Благоев
  [email protected]
  +359884406000

  Фондация „Идентичност за България“
  Нуша Спирова
  [email protected]
  +359882972255

   

  Източник: tuk-tam.bg

• Израел призна България като спасител от Холокоста

  Публикация на Биволъ

  .

  Държавата Израел официално благодари на България за спасените от Холокоста близо 50 000 евреи по време на Втората световна война. Изявлението бе направено от Президента Шимон Перес по време на държавническата визита на българския Президент Росен Плевнелиев. Перес буквално казва: “Добре дошли в Израел и нашата древна столица Йерусалим. България е истински приятел на Израел и е успяла да осъществи спасяването на своите евреи в Европа преди 70 г.” „Welcome to Israel and to its ancient capital, Jerusalem. Bulgaria is a true friend of Israel, which worked to save the Jewish people 70 years ago in Europe..”

  Текстът е публикуван на електронния сайт на Министерството на външните работи на Израел. Подобно признание, изречено от най-високо държавно и политическо равнище, по отношение ролята на България в противопоставянето й на масовото изтребление на хора по време на последната световна война, не е правено досега. Тези думи, изречени от устата не на кой да е, а на държавния глава на Израел, имат особена стойност и изразяват категоричната позиция за действията, предприети от нашето общество и държава тогава, когато Европа е била подчинена на политиката и идеологията на хитлеристка Германия.

  Оценката на Перес идва в момент, когато срещу България се разгръща яростна кампания за дискредитиране, чрез преки обвинения за основна вина в изтреблението на 11 000 евреи от Македония и Тракия. Главно оръжие в тази пропаганда е диктаторския, просръбски режим на Никола Груевски в съседна Македония, който харчи бюджети от десетки милиони евро за пропагандни мероприятия, включително създаване на филми, организиране на музейни експозиции, конференции, публикации… Действията на македонистите бяха разобличени от български евродепутати и окачествени като злонамерени и целенасочено манипулативни от страна на български и израелски анализатори и историци. Въпросът стана актуален и беше дебатиран в Европейския парламент, а по него взеха отношение редица авторитетни политически фигури. За съжаление, противниците ни намериха последователи и в самата България, които мотивирано запригласяха на антибългарското говорене.

  Приветствието на израелския президент е емблематично с това, че заслугата на България за спасението на своите граждани от еврейски произход, по никакъв начин не се ангажира с вина за избиването на тези от Македония и Тракия. Области, които са били окупирани от Германия, а по-късно предадени за българско администриране, но останали до края на войната със статут на германски протекторат. С признанието за недвусмислената роля на България, Перес отхвърля всякакви опити на чужди и родни клакьори да метнат черно петно на обществото ни, като съучастник и дори инициатор на масово изтребление. Да вменят със 70 годишна давност в колективната ни национална памет вина за трагедията на Холокоста в кървавите години на най-античовешката война в историята.

  Министър-председателят Бенямин Нетеняху допълва думите на Перес с още по-силното откровение от 23 октомври: “Връзките между България и Израел, между българския и израелския народи са здрави, стабилни и имат своите дълбоки корени. Ние имаме процъфтяваща българска еврейска общност тук. Аз съм късметлия да имам много мои приятели сред тях и аз мисля, че това приятелство е тествано по време на най-тъмните времена на историята: през Втората световна война с примера на толкова много българи да спасят евреите. В едно време, в което никой друг не е правил абсолютно нищо. Никой в цяла Европа не си е мръднал пръста, или почти никой. Считам, че това е отличителен знак за чест на българския народ и ние никога няма да забравим това.” “Relations between Bulgaria and Israel, between the Bulgarian people and the Jewish people are strong, solid and have deep foundations. We have a thriving Bulgarian Jewish community here. I’m lucky to count many of my friends among them, and I think this friendship was tested in the darkest times of history: in World War II with the exemplary action of so many in Bulgaria to save the Jews of Sofia, at a time when no one else was doing anything. No one was lifting a finger throughout Europe – or practically no one. I think this is a badge of honor for the people of Bulgaria, and we never forget that.”

  Необяснимо остава мълчанието на българските медии за едно наистина историческо изказване от страна на Израел, което амнистира България срещу изречените присъди за геноцид. Вероятно няма интерес у тези, ограничили се в корпоративно обслужване и политически слугинаж. Биволъ реши да експонира тази публикация, защото е съпричастен към темата и считаме, че тя е обществено значима. Това е исторически факт, който не може и не бива да бъде подминаван, както от българските институции, така и от цялото ни общество. Смисълът в думите на Шимон Перес и Бенямин Нетеняху пред българския държавен глава и целия свят, носи своето твърдо и неопровержимо послание, което визира миналото, но е отправено далеч в измеренията на бъдещето.

   

• Chicago-area home sales rise 24% in September

  Chicago-area home sales cooled down in September but still posted a 24% year-over-year gain as the local market exited the key summer selling season.
  In September, 7,484 single-family homes and condominiums sold in the nine-county Chicago area, down from 9,240 sales in August but up 24% from 6,035 sales in September 2011, the Illinois Association of Realtors said Friday.
  The number of sales last month marked the most active September since 9,307 homes sold in September 2006. Last month also was the 15th straight month that Chicago-area sales rose year over year.
  The Realtors’ report shows attractive pricing and mortgage rates continue to lure homebuyers as the local residential market recovers from its six-year slump, a recovery that has yet to be dampened by political uncertainty and rising foreclosure activity, one expert said.
  „Given the uncertainties in the economy, with the forthcoming election contributing significantly, the housing market has performed well in the last quarter,“ Geoffrey J.D. Hewings, director of the Regional Economics Applications Laboratory at the University of Illinois, said in a statement.
  The city of Chicago saw a 23.2% year-over-year home sales increase in September 2012 with 1,845 sales, up from 1,498 in September 2011.
  The sales figures include new and existing homes. The nine-county Chicago area consists of Cook, DeKalb, DuPage, Grundy, Kane, Kendall, Lake, McHenry and Will counties.
  www.chicagorealestatedaily.com

  Forty-five (45) of 101 Illinois counties reporting showed year-over-year home sales increases in September 2012. Forty-four (44) counties showed year-over-year median price increases including DuPage, up 2.6% to $200,000; JoDaviess, up 3.9% to $140,250; Kane, up 2.3% to $135,000; Kendall, up 6.0% to $157,875; McLean, up 3.9% to $160,000; Peoria, up 8.8% to $130,000; and Sangamon, up 4.3% to $125,000.
  The strong sales report was coupled with data showing the median price of a home in the state rose 2.2%.
  Statewide home sales (including single-family homes and condominiums) in September 2012 totaled 10,689 homes sold, up from 9,220 in September 2011. IAR has seen year-over-year sales increases since July 2011.
  Home sales increased 15.9% over previous-year levels in September, extending a run of more than a year of sales gains, according to the Illinois Association of REALTORS®.
  

  Read the news release:  Sales, median prices show gains in September in Illinois

• Бил ли е Вапцаров член на комунистическата партия и защо е приет 10 години след разстрела?

  Никола Вапцаров, внук на поета, в интервю за предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус”

  Водещ: Утре в къщата музей „Никола Йонков Вапцаров” в София ще бъде представена книгата „Дело 585/ 1942 – Никола Йонков Вапцаров”. Бил ли е Вапцаров член на комунистическата партия и защо е приет посмъртно в нея 10 години след разстрела му? Защо през годините досега делото е било „прочиствано”? Отговорът на тези и още въпроси търси именно това издание. Господин Вапцаров, защо се заехте с издаването на тази книга, каква е нейната същност?

  Никола Вапцаров: За нас, за нашата фамилия представляваше изключителен интерес това дело, защото делото е засекретено на 11 септември 1944 година по непонятни причини и е разсекретено 2011 година, когато ние го получихме със съдействието на господин Цветанов, министър на вътрешните работи. Така че за нас беше изключително интересно защо това дело толкова време е засекретено, какви са тайните, които то крие. И действително останахме страшно изненадани, защото много, много тайни и на много въпроси си отговорихме едва сега.

  Водещ: Кой е основният въпрос, който намери своя отговор, благодарение на разсекретяването на това дело?
  Никола Вапцаров: Те са много въпроси. Първо се изясни въпросът основно националната принадлежност на Вапцаров, защото с името Вапцаров и неговата поезия се спекулира, или така ако мога да се изразя, нашите комшии – братята македонци, с произхода на Вапцаров. В това дело, ние публикуваме автентичен документ, в който Вапцаров саморъчно е написал, че: „Аз, Никола Йонков Вапцаров, съм българин. Баща ми Йонко Вапцаров е българин, майки ми Елена Вапцарова е българка, сестра ми е българка и брат ми Борис Вапцаров е българин”. Така че това е едната точка, която ние установяваме и даваме отговор на общественото мнение в България и в Македония, естествено.

  Водещ: Избрали сте книгата да бъде документална. Защо решихте, че това е най-добрият подход?

  Никола Вапцаров: В книгата има един коментар от наша страна от около 50 страници. Но документалността на книгата е най-точния отговор на всички въпроси. Няма въпрос, на който да не се отговори с документ. Там всичко е казано и става ясно, кой е предателят, кои са предателите, дали Вапцаров е бил предател, абсолютно точно става ясно дали можем да го числим изобщо към хората, които могат да се нарекат предатели. Те не може да ги кажем, че са предатели, след като са платили с живота си, но това е основното, което изяснява делото.

  Водещ: Бихте ли могли да кажете коя е най-голямата лъжа, която до момента е битувала за Никола Вапцаров и която, благодарение на разсекретяването на делото, се развенчава сега?
  Никола Вапцаров: Те са много. Като започнем от учителите на Вапцаров, които след 9 септември се опитаха да се натрапят на общественото мнение, като Георги Караславов, като Христо Радевски – всичките пишеха, че са учители на Вапцаров, което се оказва, че не е вярно. Вапцаров не е имал нужда от учител, а той учи не само българския народ, той е и от световно значение. Това е една от точките, които засягаме. Другата точка е – даваме светлина по въпроса за тяхното арестуване. Средствата, които те са получили чрез Павел Шатев, те не са в партията, те са именно за съпротивата. Това са средства от помощите, хвърлени от англичаните през 1941 година за подпомагане на съпротивата, създаване на партизански отряди в България, Гърция и Сърбия. И ред други такива въпроси.

  Водещ: Казахте, че делото е разсекретено съвсем наскоро, но освен това, през годините то е било и „прочиствано”. Оставате ли с впечатление, че заради това „прочистване” липсва една съществена част от историята?

  Никола Вапцаров: Цялото дело е много сериозно прочиствано, прочистено или прочиствано, защото ние се натъкнахме на много интересни моменти. Значи, една страница, която носи номер на страница, изрязана от двете страни тя е в размер на 1 сантиметър. Това значи, че всичко отгоре на тази страница и отдолу е изрязано. Тези, които са давали показания пред следствените органи, са давали по два вида показания – едни дълги и едни къси. Прави впечатление примерно, че на основни, видни членове на БРП показанията им са четвърт страничка, а на другите, примерно на Вапцаров са 27 страници. Значи другите показания са изчезнали.

  Водещ: Защо това дело е било неудобно толкова дълго време?

  Никола Вапцаров: Това дело е било неудобно толкова дълго време, защото в него като го четете виждате имената на всички почти, които след 9 септември са ни ръководили. Сега, лошо или добре са ни ръководили, те са били част от това нещо. Една може би малко сталинска постановка ще изрека, но действително всеки, който се е допрял до Гешев, той е получил отмяна на смъртната си присъда, това значи, че е сключил сделка. И тези имена явно фигурират в списъка на помилваните от Гешев.

  Водещ: Смятате ли, че с излизането на тази книга ще се промени отношението към Никола Йонков Вапцаров, историята ще има нов прочит?

  Никола Вапцаров: Абсолютно. Тази книга, според мен, изчерпва на 90% писанията, които са правили изследователите на Вапцаров до този момент. Тя ще даде нов момент, нова постановка, ще извиси още повече неговия авторитет и в международен характер. Просто там се вижда и се прояснява истинският му характер на Вапцаров.

  Водещ: Няма да можем да дадем цялостна представа за книгата, но тя със сигурност съвсем скоро вече ще бъде на книжния пазар.

  Никола Вапцаров: Да, тя от утре ще бъде на книжния пазар. И смятам, че ще буди много голям интерес, защото още сега получаваме запитвания какво става, излезе ли книгата?

  Водещ: Ето го и отговорът – от утре вече можете да намерите на книжния пазар новата книга „Дело № 585 от 1942 година – Никола Йонков Вапцаров” – книга, която не задава въпроси, а дава много отговори.

  Росица АНГЕЛОВА, Радио „Фокус„

  *Оригинално заглавие: Никола Вапцаров, внук: Книгата „Дело 585/ 1942” едва сега дава отговор на много въпроси за поета Вапцаров

  P.S. Прочетете и публикацията на Борис Цветанов „Кой уби Никола Вапцаров„.

   

• Хазартът в България – привилегирован, без данъци

  

  Печалбите от хазарт остават без плосък данък, обяви зам.-финансовият министър Владислав Горанов при гласуването на промените в Закона за ДДС в парламента. Той уточни, че въпросните пари няма да се облагат, въпреки, че фигурират в 26-те изключения, сред които бяха и лихвите върху депозитите и влоговете.

  Хазартните оператори обаче трябва да информират държавата за всички изплатени печалби над 5000 лева. Депутати уточниха, обаче, че в страната няма нито един лицензиран оператор за онлайн хазарт, въпреки съществуващата асоциация на бранша.

  Онлайн хазартаджиите обясняват причината да не се регистрират у нас в писмо до депутатите от икономическата комисия и до Брюксел. Те се жалват от високия 7 процентен данък. Според промените в закона само конвенционалният хазарт ще се облага с 15%, каза Йордан Цонев от ДПС.

  Така само приходите от хазарт за бюджета биха били 200 млн. от онлайн залагания и 100 млн. – от конвенционален хазарт, изчисли депутатът. По данни на ГДБОП годишно онлайн залаганията докарват 1 милиард лв. у нас, но операторите са регистрирани на чужда територия и не плащат данъци в България. При изключенията са и доходите от финансовите операции на фондовата борса, които също няма да бъдат обложени с 10 %.

  Депутатите от Икономическата комисия решиха категорично, че доходите от лихвите на влогове и депозити от 1 януари 2013 г. ще се облагат. Според Горанов, банките няма да поискат такси за транзакциите на новия данък.

   

  Източник:  ВсекиДен

  Бел.ред.:  Заглавието е на Еврочикаго.

• В София започна новият сезон на „Музиката на Америка“

  Откъси от хитови европейски и американски филми, сред които „Кръстникът“, „Гладиатор“, „Имало едно време на запад“, „Полицаят от Сен Тропе“, специална сюита от избрани мелодии за Джеймс Бонд – това е малка част от програмата, която ще бъде изпълнена в първия концерт от третото издание на цикъла “ Музиката на Америка“.

  На сцената в зала „България“ ще излязат 120 музиканти от оркестъра на Класик ФМ под диригентството на маестро Бруно Мембре. Той е в България за четвърти път, като срещата му с оркестъра на Класик ФМ не е първа. Работил е с него и при гостуването си тук преди пет години, при това отново филмова музика. 

  Концертът на Класик ФМ оркестър е днес от 19.30 часа в зала „България“.

  Източник:  bnr.bg

   

  Музиканти изненадаха посетителите на метростанция „Сердика II“

   

  Класик ФМ оркестър изненада стотици посетители на метростанция „Сердика II“ с първия за България оркестров флашмоб.

  26 музиканти, водени от диригента Григор Паликаров, участваха в уникалната за България проява, появявайки се неочаквано от различни страни.

  Музиката от филма „Мисията невъзможна“ озвучаваше площадката над метростанцията при пристигането на всеки влак в следобедните часове.

  „Искахме да подарим на хората малка част от „Музиката на Америка“, като я пренесем директно в тяхното ежедневие. Оркестровият флашмоб е най-краткият път до слушателите заради личната среща с изпълнителите, а метростанцията се оказа най-доброто място за тази среща. Форматът е все още чужд за българската публика. Надяваме се, че освен приятната изненада по-голям ефект от събитието ще бъде спечеленото внимание на слушателите към предстоящите концерти от цикъла“ – каза Григор Паликаров, диригент на Класик ФМ оркестър.

  Цикълът „Музиката на Америка“ ще се проведе от октомври 2012 г. до април 2013 г. и включва 6 концерта и един бонус концерт за притежателите на абонаментна карта.

  По традиция началото на цикъла ще бъде поставено с филмова музика – на 23 октомври 2012 г. През март 2013 г. за първи път в България „Музиката на Америка“ ще представи сюита от филма „Червената цигулка“ по музика на Джон Корилиано в изпълнение на Веско Пантелеев-Ешкенази.

  В поредицата е включен и концерт с откъси от популярни мюзикъли със специалното участие на забележителния диригент Роб Фишер (САЩ).

  Сред интересните солисти са тромпетистът Рекс Ричардсън (артист на Ямаха), певиците Сара М. Нюман и Лори Либелт, които ще участват в изпълнението на Коледна оратория от Йохан Себастиан Бах в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 18 декември.

  Най-забележителното събитие в този сезон се очаква през февруари 2013 г., когато в София ще гостува световноизвестният цигулар Джошуа Бел, който през 2007 година направи един много интересен експеримент във вашингтонското метро, широко разгласен от в. „Вашингтон поуст“, за който журналистът Джийн Вайнгартен получи награда „Пулицър“ (Gene Weingarten). Концертът ще бъде под диригентството на маестро Максим Ешкенази.

  Източник:  btv.bg

• Наши мафиоти сред топкупувачите на краден петрол от Нигерия

  

  Престъпни групировки от България, Сърбия, Украйна и Сингапур са най-активните купувачи на краден петрол от Нигерия, който пласират в държавите си.

  Това твърди нигерийският политик и бивш президентски съветник Дел Коул, който започна кампания срещу тази практика. Дел Коул твърди, че

  български мафиоти са сред главните купувачи на 180-те хиляди барела петрол, който всеки ден се краде в Нигерия.

  На местните банди се пада по-малкия дял от кражбите.

  Според бившия президентски съветник 90% от петрола, който се краде, се продава на световните пазари и само 10% се преработва на място от банди, които действат в ръкавите и блатата на делта на Нигер.

  Голяма част от продажбите на краден петрол са били проследени до криминални организации на Балканите, и по-специално в Украйна, Сърбия и България. Групировките били по-известни с контрабандата на цигари или трафик на секс робини.

  Нигерия има доказателства, че балкански мафиотски организации са добре представени в страната. „Не е лесно да прогониш тези момчета. Те са хлъзгави като змиорки„, казва Коул.

  В кражбите в индустриални размери са замесени политици, военни, западни банки и международната организирана престъпност, смята нигерийският политик.

  Източник: БЛИЦ

• Обама спечели третия телевизионен дебат с Ромни

  Приключи третият, последен дебат, между кандидатите за президент на САЩ – Барак Обама и Мит Ромни. Той беше посветен изцяло на външнополитическите теми. Дебатът се проведе в Университета в Лин в град Бока Ратон в щата Флорида.

  Първите отзиви са, че Барак Обама се е справил по-добре. Той е спечелил симпатиите на 48% от зрителите, а Ромни – 40%.

  Според допитване на CBS, последният дебат отново печели Обама, но с цели 53%. 23% са на мнение, че Ромни се е представил по-добре. 24% пък смятат, че дебатът е приключил при равенство.

  Барак Обама обвини опонента си, че подкрепя „погрешни политики“ и говори неистини по време на третия, последен предизборен дебат в кандидат-президентската кампания, предаде АФП.

  Основните теми на сблъсъка бяха Арабската пролет, войната в Афганистан, ядрената програма на Иран, Либия, Сирия, тероризмът, възходът на Китай, като са правени отметки и за националната икономика на САЩ.

  И двамата кандидати за Белия дом се обявиха против военна интервенция в Сирия. Мит Ромни се застъпи за по-консервативна политика по отношение на Близкия изток.

  „Знам, че не сте в състояние да изпълните вашата външна политика, но всеки път, когато сте предложили становище, сте сгрешили. Губернаторе, когато става въпрос за нашата външна политика, вие като че ли искате да върнете външната политика от 1980 г., социалните политики от 1950 и икономическите политики на 1920 година“, заяви в отговор Барак Обама.

  Преди първия диспут в Денвър, настоящият президент притежаваше значителна преднина в президентската надпревара, но подценявайки възможностите на своя опонент, той се оказа неподготвен за дискусията, от която Ромни излезе безспорен победител.

  На втория дебат, състоял миналия вторник в Ню Йорк, президентът на САЩ успя да затвърди нестабилните си позиции по ключови въпроси от вътрешната и външната политика и да възвърне част от изгубените си точки.

  По време на последния дебат Обама беше по-нападателен на фона на значително по-овладяното поведение на Ромни.

  Експерти коментираха, че Обама този път е приличал на човекът, за когото в избирателите гласуваха преди четири години. Той бил аргументиран, нападателен, но без да бъде груб и ясно пролича неговият опит като глава на администрацията. Ромни пък приел отбранителна стратегия.

  Политолозите твърдят, че все още обаче не е ясно кой ще спечели вота на 6-ти ноември. Обама може да е спечелил по точки, но политическата победа е на страната на Ромни.

  До изборите остават по-малко от две седмици.

  Източник:  в. „24 часа“
  

• Агитират емигранти да се завърнат в страната срещу 3 хил. лв. заплата

  Това е минималното възнаграждение, което могат да получат

   

  Ивелина Баракова,  meganews.bg

  Тотю Младенов ще агитира български студенти и млади специалисти, живеещи във Великобритания и Шотландия, да се завърнат в България. Министърът ще представи на трудовата борса в Лондон 11 наши фирми и банки. Техните предимства ще се покажат, а българите ще бъдат изкушавани да се трудят у нас срещу минимално възнаграждение от три хиляди лева месечно.

  В инициативата ще се включат студенти, абсолвенти, специализанти, докторанти и млади специалисти, учещи и работещи в Обединеното кралство. В британските колежи и университети има близо десет хиляди наши сънародници.

  Целта е те да получат информация за възможностите за работа в България и да комуникират пряко с български работодатели. Фирмите ще предложат на българските специалисти реални оферти за работа в разнообразни сфери на дейност, а най-ниската предлагана заплата ще бъде на стойност от три хиляди лева.

  Освен това те ще бъдат консултирани от експерти за социалното и здравното осигуряване у нас, както и за данъчното облагане.

   

• <<
• 1
...
• 198
• 199
• 200
• 201
• 202
• 203
• 204
• 205
• 206
• 207
• 208
...
• 415
• >>