Всички авторски страници

Авторски

• Бил ли е Вапцаров член на комунистическата партия и защо е приет 10 години след разстрела?

  Никола Вапцаров, внук на поета, в интервю за предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус”

  Водещ: Утре в къщата музей „Никола Йонков Вапцаров” в София ще бъде представена книгата „Дело 585/ 1942 – Никола Йонков Вапцаров”. Бил ли е Вапцаров член на комунистическата партия и защо е приет посмъртно в нея 10 години след разстрела му? Защо през годините досега делото е било „прочиствано”? Отговорът на тези и още въпроси търси именно това издание. Господин Вапцаров, защо се заехте с издаването на тази книга, каква е нейната същност?

  Никола Вапцаров: За нас, за нашата фамилия представляваше изключителен интерес това дело, защото делото е засекретено на 11 септември 1944 година по непонятни причини и е разсекретено 2011 година, когато ние го получихме със съдействието на господин Цветанов, министър на вътрешните работи. Така че за нас беше изключително интересно защо това дело толкова време е засекретено, какви са тайните, които то крие. И действително останахме страшно изненадани, защото много, много тайни и на много въпроси си отговорихме едва сега.

  Водещ: Кой е основният въпрос, който намери своя отговор, благодарение на разсекретяването на това дело?
  Никола Вапцаров: Те са много въпроси. Първо се изясни въпросът основно националната принадлежност на Вапцаров, защото с името Вапцаров и неговата поезия се спекулира, или така ако мога да се изразя, нашите комшии – братята македонци, с произхода на Вапцаров. В това дело, ние публикуваме автентичен документ, в който Вапцаров саморъчно е написал, че: „Аз, Никола Йонков Вапцаров, съм българин. Баща ми Йонко Вапцаров е българин, майки ми Елена Вапцарова е българка, сестра ми е българка и брат ми Борис Вапцаров е българин”. Така че това е едната точка, която ние установяваме и даваме отговор на общественото мнение в България и в Македония, естествено.

  Водещ: Избрали сте книгата да бъде документална. Защо решихте, че това е най-добрият подход?

  Никола Вапцаров: В книгата има един коментар от наша страна от около 50 страници. Но документалността на книгата е най-точния отговор на всички въпроси. Няма въпрос, на който да не се отговори с документ. Там всичко е казано и става ясно, кой е предателят, кои са предателите, дали Вапцаров е бил предател, абсолютно точно става ясно дали можем да го числим изобщо към хората, които могат да се нарекат предатели. Те не може да ги кажем, че са предатели, след като са платили с живота си, но това е основното, което изяснява делото.

  Водещ: Бихте ли могли да кажете коя е най-голямата лъжа, която до момента е битувала за Никола Вапцаров и която, благодарение на разсекретяването на делото, се развенчава сега?
  Никола Вапцаров: Те са много. Като започнем от учителите на Вапцаров, които след 9 септември се опитаха да се натрапят на общественото мнение, като Георги Караславов, като Христо Радевски – всичките пишеха, че са учители на Вапцаров, което се оказва, че не е вярно. Вапцаров не е имал нужда от учител, а той учи не само българския народ, той е и от световно значение. Това е една от точките, които засягаме. Другата точка е – даваме светлина по въпроса за тяхното арестуване. Средствата, които те са получили чрез Павел Шатев, те не са в партията, те са именно за съпротивата. Това са средства от помощите, хвърлени от англичаните през 1941 година за подпомагане на съпротивата, създаване на партизански отряди в България, Гърция и Сърбия. И ред други такива въпроси.

  Водещ: Казахте, че делото е разсекретено съвсем наскоро, но освен това, през годините то е било и „прочиствано”. Оставате ли с впечатление, че заради това „прочистване” липсва една съществена част от историята?

  Никола Вапцаров: Цялото дело е много сериозно прочиствано, прочистено или прочиствано, защото ние се натъкнахме на много интересни моменти. Значи, една страница, която носи номер на страница, изрязана от двете страни тя е в размер на 1 сантиметър. Това значи, че всичко отгоре на тази страница и отдолу е изрязано. Тези, които са давали показания пред следствените органи, са давали по два вида показания – едни дълги и едни къси. Прави впечатление примерно, че на основни, видни членове на БРП показанията им са четвърт страничка, а на другите, примерно на Вапцаров са 27 страници. Значи другите показания са изчезнали.

  Водещ: Защо това дело е било неудобно толкова дълго време?

  Никола Вапцаров: Това дело е било неудобно толкова дълго време, защото в него като го четете виждате имената на всички почти, които след 9 септември са ни ръководили. Сега, лошо или добре са ни ръководили, те са били част от това нещо. Една може би малко сталинска постановка ще изрека, но действително всеки, който се е допрял до Гешев, той е получил отмяна на смъртната си присъда, това значи, че е сключил сделка. И тези имена явно фигурират в списъка на помилваните от Гешев.

  Водещ: Смятате ли, че с излизането на тази книга ще се промени отношението към Никола Йонков Вапцаров, историята ще има нов прочит?

  Никола Вапцаров: Абсолютно. Тази книга, според мен, изчерпва на 90% писанията, които са правили изследователите на Вапцаров до този момент. Тя ще даде нов момент, нова постановка, ще извиси още повече неговия авторитет и в международен характер. Просто там се вижда и се прояснява истинският му характер на Вапцаров.

  Водещ: Няма да можем да дадем цялостна представа за книгата, но тя със сигурност съвсем скоро вече ще бъде на книжния пазар.

  Никола Вапцаров: Да, тя от утре ще бъде на книжния пазар. И смятам, че ще буди много голям интерес, защото още сега получаваме запитвания какво става, излезе ли книгата?

  Водещ: Ето го и отговорът – от утре вече можете да намерите на книжния пазар новата книга „Дело № 585 от 1942 година – Никола Йонков Вапцаров” – книга, която не задава въпроси, а дава много отговори.

  Росица АНГЕЛОВА, Радио „Фокус„

  *Оригинално заглавие: Никола Вапцаров, внук: Книгата „Дело 585/ 1942” едва сега дава отговор на много въпроси за поета Вапцаров

  P.S. Прочетете и публикацията на Борис Цветанов „Кой уби Никола Вапцаров„.

   

• Хазартът в България – привилегирован, без данъци

  

  Печалбите от хазарт остават без плосък данък, обяви зам.-финансовият министър Владислав Горанов при гласуването на промените в Закона за ДДС в парламента. Той уточни, че въпросните пари няма да се облагат, въпреки, че фигурират в 26-те изключения, сред които бяха и лихвите върху депозитите и влоговете.

  Хазартните оператори обаче трябва да информират държавата за всички изплатени печалби над 5000 лева. Депутати уточниха, обаче, че в страната няма нито един лицензиран оператор за онлайн хазарт, въпреки съществуващата асоциация на бранша.

  Онлайн хазартаджиите обясняват причината да не се регистрират у нас в писмо до депутатите от икономическата комисия и до Брюксел. Те се жалват от високия 7 процентен данък. Според промените в закона само конвенционалният хазарт ще се облага с 15%, каза Йордан Цонев от ДПС.

  Така само приходите от хазарт за бюджета биха били 200 млн. от онлайн залагания и 100 млн. – от конвенционален хазарт, изчисли депутатът. По данни на ГДБОП годишно онлайн залаганията докарват 1 милиард лв. у нас, но операторите са регистрирани на чужда територия и не плащат данъци в България. При изключенията са и доходите от финансовите операции на фондовата борса, които също няма да бъдат обложени с 10 %.

  Депутатите от Икономическата комисия решиха категорично, че доходите от лихвите на влогове и депозити от 1 януари 2013 г. ще се облагат. Според Горанов, банките няма да поискат такси за транзакциите на новия данък.

   

  Източник:  ВсекиДен

  Бел.ред.:  Заглавието е на Еврочикаго.

• В София започна новият сезон на „Музиката на Америка“

  Откъси от хитови европейски и американски филми, сред които „Кръстникът“, „Гладиатор“, „Имало едно време на запад“, „Полицаят от Сен Тропе“, специална сюита от избрани мелодии за Джеймс Бонд – това е малка част от програмата, която ще бъде изпълнена в първия концерт от третото издание на цикъла “ Музиката на Америка“.

  На сцената в зала „България“ ще излязат 120 музиканти от оркестъра на Класик ФМ под диригентството на маестро Бруно Мембре. Той е в България за четвърти път, като срещата му с оркестъра на Класик ФМ не е първа. Работил е с него и при гостуването си тук преди пет години, при това отново филмова музика. 

  Концертът на Класик ФМ оркестър е днес от 19.30 часа в зала „България“.

  Източник:  bnr.bg

   

  Музиканти изненадаха посетителите на метростанция „Сердика II“

   

  Класик ФМ оркестър изненада стотици посетители на метростанция „Сердика II“ с първия за България оркестров флашмоб.

  26 музиканти, водени от диригента Григор Паликаров, участваха в уникалната за България проява, появявайки се неочаквано от различни страни.

  Музиката от филма „Мисията невъзможна“ озвучаваше площадката над метростанцията при пристигането на всеки влак в следобедните часове.

  „Искахме да подарим на хората малка част от „Музиката на Америка“, като я пренесем директно в тяхното ежедневие. Оркестровият флашмоб е най-краткият път до слушателите заради личната среща с изпълнителите, а метростанцията се оказа най-доброто място за тази среща. Форматът е все още чужд за българската публика. Надяваме се, че освен приятната изненада по-голям ефект от събитието ще бъде спечеленото внимание на слушателите към предстоящите концерти от цикъла“ – каза Григор Паликаров, диригент на Класик ФМ оркестър.

  Цикълът „Музиката на Америка“ ще се проведе от октомври 2012 г. до април 2013 г. и включва 6 концерта и един бонус концерт за притежателите на абонаментна карта.

  По традиция началото на цикъла ще бъде поставено с филмова музика – на 23 октомври 2012 г. През март 2013 г. за първи път в България „Музиката на Америка“ ще представи сюита от филма „Червената цигулка“ по музика на Джон Корилиано в изпълнение на Веско Пантелеев-Ешкенази.

  В поредицата е включен и концерт с откъси от популярни мюзикъли със специалното участие на забележителния диригент Роб Фишер (САЩ).

  Сред интересните солисти са тромпетистът Рекс Ричардсън (артист на Ямаха), певиците Сара М. Нюман и Лори Либелт, които ще участват в изпълнението на Коледна оратория от Йохан Себастиан Бах в аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на 18 декември.

  Най-забележителното събитие в този сезон се очаква през февруари 2013 г., когато в София ще гостува световноизвестният цигулар Джошуа Бел, който през 2007 година направи един много интересен експеримент във вашингтонското метро, широко разгласен от в. „Вашингтон поуст“, за който журналистът Джийн Вайнгартен получи награда „Пулицър“ (Gene Weingarten). Концертът ще бъде под диригентството на маестро Максим Ешкенази.

  Източник:  btv.bg

• Наши мафиоти сред топкупувачите на краден петрол от Нигерия

  

  Престъпни групировки от България, Сърбия, Украйна и Сингапур са най-активните купувачи на краден петрол от Нигерия, който пласират в държавите си.

  Това твърди нигерийският политик и бивш президентски съветник Дел Коул, който започна кампания срещу тази практика. Дел Коул твърди, че

  български мафиоти са сред главните купувачи на 180-те хиляди барела петрол, който всеки ден се краде в Нигерия.

  На местните банди се пада по-малкия дял от кражбите.

  Според бившия президентски съветник 90% от петрола, който се краде, се продава на световните пазари и само 10% се преработва на място от банди, които действат в ръкавите и блатата на делта на Нигер.

  Голяма част от продажбите на краден петрол са били проследени до криминални организации на Балканите, и по-специално в Украйна, Сърбия и България. Групировките били по-известни с контрабандата на цигари или трафик на секс робини.

  Нигерия има доказателства, че балкански мафиотски организации са добре представени в страната. „Не е лесно да прогониш тези момчета. Те са хлъзгави като змиорки„, казва Коул.

  В кражбите в индустриални размери са замесени политици, военни, западни банки и международната организирана престъпност, смята нигерийският политик.

  Източник: БЛИЦ

• Обама спечели третия телевизионен дебат с Ромни

  Приключи третият, последен дебат, между кандидатите за президент на САЩ – Барак Обама и Мит Ромни. Той беше посветен изцяло на външнополитическите теми. Дебатът се проведе в Университета в Лин в град Бока Ратон в щата Флорида.

  Първите отзиви са, че Барак Обама се е справил по-добре. Той е спечелил симпатиите на 48% от зрителите, а Ромни – 40%.

  Според допитване на CBS, последният дебат отново печели Обама, но с цели 53%. 23% са на мнение, че Ромни се е представил по-добре. 24% пък смятат, че дебатът е приключил при равенство.

  Барак Обама обвини опонента си, че подкрепя „погрешни политики“ и говори неистини по време на третия, последен предизборен дебат в кандидат-президентската кампания, предаде АФП.

  Основните теми на сблъсъка бяха Арабската пролет, войната в Афганистан, ядрената програма на Иран, Либия, Сирия, тероризмът, възходът на Китай, като са правени отметки и за националната икономика на САЩ.

  И двамата кандидати за Белия дом се обявиха против военна интервенция в Сирия. Мит Ромни се застъпи за по-консервативна политика по отношение на Близкия изток.

  „Знам, че не сте в състояние да изпълните вашата външна политика, но всеки път, когато сте предложили становище, сте сгрешили. Губернаторе, когато става въпрос за нашата външна политика, вие като че ли искате да върнете външната политика от 1980 г., социалните политики от 1950 и икономическите политики на 1920 година“, заяви в отговор Барак Обама.

  Преди първия диспут в Денвър, настоящият президент притежаваше значителна преднина в президентската надпревара, но подценявайки възможностите на своя опонент, той се оказа неподготвен за дискусията, от която Ромни излезе безспорен победител.

  На втория дебат, състоял миналия вторник в Ню Йорк, президентът на САЩ успя да затвърди нестабилните си позиции по ключови въпроси от вътрешната и външната политика и да възвърне част от изгубените си точки.

  По време на последния дебат Обама беше по-нападателен на фона на значително по-овладяното поведение на Ромни.

  Експерти коментираха, че Обама този път е приличал на човекът, за когото в избирателите гласуваха преди четири години. Той бил аргументиран, нападателен, но без да бъде груб и ясно пролича неговият опит като глава на администрацията. Ромни пък приел отбранителна стратегия.

  Политолозите твърдят, че все още обаче не е ясно кой ще спечели вота на 6-ти ноември. Обама може да е спечелил по точки, но политическата победа е на страната на Ромни.

  До изборите остават по-малко от две седмици.

  Източник:  в. „24 часа“
  

• Агитират емигранти да се завърнат в страната срещу 3 хил. лв. заплата

  Това е минималното възнаграждение, което могат да получат

   

  Ивелина Баракова,  meganews.bg

  Тотю Младенов ще агитира български студенти и млади специалисти, живеещи във Великобритания и Шотландия, да се завърнат в България. Министърът ще представи на трудовата борса в Лондон 11 наши фирми и банки. Техните предимства ще се покажат, а българите ще бъдат изкушавани да се трудят у нас срещу минимално възнаграждение от три хиляди лева месечно.

  В инициативата ще се включат студенти, абсолвенти, специализанти, докторанти и млади специалисти, учещи и работещи в Обединеното кралство. В британските колежи и университети има близо десет хиляди наши сънародници.

  Целта е те да получат информация за възможностите за работа в България и да комуникират пряко с български работодатели. Фирмите ще предложат на българските специалисти реални оферти за работа в разнообразни сфери на дейност, а най-ниската предлагана заплата ще бъде на стойност от три хиляди лева.

  Освен това те ще бъдат консултирани от експерти за социалното и здравното осигуряване у нас, както и за данъчното облагане.

   

• Четири „гнили ябълки“ срещу Биволъ

  Четири банки, описани като „гнили ябълки“ в доклад на посланик Байърли от 2006 г. са подали жалба срещу Биволъ заради публикуването на доклада от Wikileaks.

  Това са Първа инвестиционна Банка на Цеко Минев, Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, Инвестбанк на Петя Славова и Централна Кооперативна Банка на групировката ТИМ.

  От писмото, изпратено от БНБ до Биволъ се разбира, че четирите финансови институции са се координирали и са внесли обща жалба, с която настояват БНБ да наложи глоба на Биволъ.

  За съжаление не можахме да изпратим представител на срещата, предложена от БНБ, тъй като писмото изпратено на 05.10.2012 се получи днес (11 октомври – бел. Еврочикаго) в редакцията.

  Биволъ е на разположение за среща на друга дата и ще предостави на БНБ докладите за злоупотреби извършвани от горепосочените банки, които са цитирани в нашите публикации.

  Тези доклади не са с неясен произход. За нас остава неясно защо БНБ не предприеме мерки, за да разследва твърденията на американския посланик, основаващи се на данни подадени от български институции.

  Ние също имаме въпроси към БНБ. Кое влияе повече на стабилността на банковата система? Дали това, че реално е възможно да има банки, които се занимават с „пране на пари от български и чужди престъпници и свързаното с него отпускане на заеми“ или това, че се съобщава за тях?

  Припомняме също, че темата за „гнилите ябълки“ в българската банкова система беше обявена за най-силно табуираната тема за българските медии през 2011 г.

  Печели ли българското общество от подобни табута?

  Дали санкционирането на неудобни публикации допринася за подобряване на ситуацията със свободата на словото в държавата, която е на дъното на класациите в Европейския съюз?

  Ето темите, които ще предложим за обсъждане на БНБ и ще ви информираме за тяхната позиция.

  –––––––––

  Обръщение на Биволъ към читателите:

  Уважаеми Читателю, Биволъ разчита на Вас. Този проект не е финансиран с публични средства, нито от фондации. Можете да дарите малка сума за оцеляването на сайта в трудната борба за правото да се казва истината. Благодарим от сърце. Отчет за всички дарения можете да видите тук.

   

  Източник: Биволъ
  

• Публични диагнози

  Из делниците на един луд (8 – 12 октомври)

  Тони Филипов, д-р,  Reduta.bg.

  Понеделник, 8 октомври

  На заседание на МС премиерът възложил на Лилито да покаже на депутатите снимки от свлечения път край „Цанков камък”, а на министрите наредил да „развяват“ постановлението за увеличение на пенсиите, за да се види кой мисли за народа. А за Костов и Станишев рекъл: «Единият продаде „Балкан“ с доплащане от наша страна, а другите правиха аерогара и сега ние трябва да платим $40 млн. И той излиза и го говори с цялата си наглост безпардонно, разчитайки на моята интелигентност, доброта, възпитание, правдивост“. Някъде четох кратка биография на Майка Тереза. Точно с тези думи беше описана. Е, почти… Казахме ли ви, че вече му викат „хвърчилъжи”? Да, май ви казахме. То е, защото е изключително правдив, не за друго. Колкото до интелигентността, не знам. Може наистина да е интелигентен, но много умело го прикрива.

  Например в следното логическо умозаключение, направено по повод обедняването на народа: „БНБ отчита рекордни постъпления на спестявания на гражданите. За да спестяват хората нали отнякъде са дошли тези пари.”

  Да. Но да видим първо къде са отишли. През първото тримесечие на 2012 г. българите са имали 12.31 млн. сметки, в които са държали 31.62 млрд. лева. В 10.97 млн. (89%) от тези сметки е имало 5.29 млрд. лева, което прави средно по 482 лв.! А само в 170 000 сметки (1.3%) има към 10 млрд. В 560 сметки има над 2 млрд. лв. – средно по 3.5 млн. Да уточним, че това са сметки, не спестители. На колко хора принадлежат тези сметки е тайна. Що е тайна? Сещате се защо. Щото една по-конкретна информация може да постави „правдивостта” на премиера, или неговата „интелигентност”, под сериозно съмнение. Изследване на „Галъп“, поръчано от в. „Класа”, показва ясно изразена тенденция на спад в дела на българите, които имат спестявания. Само за 3 г. те са намалели двойно – от 14% през 2010 г. на 7% през февруари тази година. Значи растат спестяванията само на някои хора, на практика малко хора. Масата къта пари за по едно погребение. Глупости говоря, отдавна нема толкова евтино погребение… Изследване на държавния НЦИОМ показва, че 14% от българите, над 1 млн. души, биха емигрирали завинаги. Това било с 3% повече, отколкото през 2009 г. А 36% биха насърчили децата си да напуснат България с еднопосочен – с 6% повече от 2009 г. Към момента спестяванията в банките са нараснали на 34.5 млрд. За шест месеца са дали прираст 3 млрд. Честито на печелившите! „Красимир Гергов ще рекламира цифровата телевизия с 10 млн. лв. от държавата”, съобщава Медиапул. Другите двама кандидати не били допуснати до отваряне на офертите. Мнозинството на ГЕРБ в СОС реши да прекрати договора на транспортната фирма „Карат-С“ на Миролюб Столарски и да й плати над 13 млн. – 9.8 млн. за забавени плащания и 3.2 млн. (!) лихви. Така, де, дето вика премиерът, отнякъде са дошли тия пари…

  Вторник, 9 октомври

  В интервю за «Блиц» Невена Гюрова, съветник в кабинета «Виденов», вика за царя: «Той си беше руски агент» И обяснява как е вербуван: «Това е станало на базата на компромат. Като е бил в ранните си години там, го приютява кралят на Мароко Хасан еди-кой си. В мюсюлманските страни имат по-друго разбиране за сексуалните отношения, т.е. между мъж и мъж. Там това не е толкова осъдително. И се твърди, че на база на такъв компромат са го вербували… Цялото поведение на Симеон от 1990-а досега потвърждава тази версия.» Не го вярвам. Макар, че те си имат нещо в кръвта. Дедо му Фердинанд се е обкръжавал с млади напети адютанти, високи, руси и синеоки… Историкът Владимир Калчев каза наскоро в едно интервю, че имал «странни» отношения с шофьора си Вайс, които скандализирали двора.

  Добри Ганчев описва подробно потреса на Стамболов и другите български първенци при първата им среща с Фердинанд на Видинското пристанище: „Тънък, строен млад момък, с дълъг бурбонски нос, в парадна униформа на български генерал, с бял калпак и бяло перо, дълго 30 сантиметра, окичен с всякакви ордени и дрънкулки, с женствени маниери на стара кокотка, кожата му нежна и прозрачна, лицето напудрено, пръсти дълги, нокти остри и гладки като огледало, грижливо маникюрирани, на китките – гривни, на всеки пръст по три, по четири пръстена с разноцветни светкащи скъпоценни камъни – рубини, изумруди, редки сапфири…” Стамболов не се сдържал и казал на околните: „Тоя ще … мама й на България!”

  Според Калчев забежките у лево на Ферчо (Стамболов така му е викал) били забава за тогавашна Европа. И били споменати дори в романа на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време”, където се твърди, че България става съюзник на Германия заради хомосексуалното влечение на Фердинанд към кайзер Вилхелм… Което е приблизително вярно. Щото героят на Пруст крал Феодосий не е точно Фердинанд. В него са събрани черти и на Батенберг, и на Фердинанд. Турците казват, че природата почивала през поколение. И затова от бюлбюб пукал и от пукал бюлбюл излизало. Но това са само народни вярвания. Пък и царят е многодетен. В същност, той и Фердинанд е имал четири деца… Лично ние си мислехме, че ако КГБ-то е прихванало царя, то е станало по линия на комарджийските му подвизи. Щото се беше докарал до там, та да продаде ордените на дедо си… И другото, което си мислим, е, че в твърде подходящ момент се реанимира тая зависимост. Щото, ако си спомняте, царят размрази проекта „Белене”… Казвам реанимира, щото колегата Минчев му го каза на Симеон наместо добре дошъл 2001 г.

  Сряда, 10 октомври

  Дилян Добрев рекъл: „БСП да отдели част от партийната си субсидия за провеждането на референдума за АЕЦ „Белене“. ГЕРБ били готови на такава стъпка. Янаки Стоилов парира: „Изказването на Добрев е толкова нелепо, че не си струва да се коментира…“ Може и да е нелепо. Но, дето казва Джером, „Глупостта доста често се лекува успешно с неразумни средства.” Щото, да прощавате, ама тоя референдум е пълна глупост. Будалкат народа, че, ако не сме построяли „Белене”, сме щели да плащаме скъп и прескъп ток. Но, ако го построим, ще ни дават киловатите по два за стотинка и един бакшиш. (И ще бият, кой ги откаже.) Инвеститорът ще налее едни милиарди само щото сме много готини. Доста е да видим как ни пържи „ЛУКойл” и нема що да се убеждаваме повече. «Отоплението на газ излиза най-изгодно», лъже в. «Сега». Принуден сме да го кажем в тоя дисфемистичен дискурс. В дописката вярно се казва, че ток, дърва и парно са поскъпнали. Също така вярно се казва, че битовата газ поевтиняла с 0.67% (67 ст. на 100 лв.) Но невярно се заключава, че от тук следва, че отоплението с газ ще е най-евтино. Във философията извеждането на умишлено грешно твърдение от верни предпоставки се нарича софизъм. Ей, софисти, не лъжете така простия народ! Имайте страх от Бога!

  Между другото, Ройтерс съобщава, че писмо на Айнщайн до философа Ерик Гудкайнд, е обявено за продажба на търг с начална цена $3 млн. В него Айнщайн пише: „Думата Бог за мен не е нищо повече от израз и продукт на човешката слабост, а Библията е сборник от благородни, но примитивни легенди, които въпреки всичко си остават детински, няма интерпретация, колкото и да е изтънчена тя, която да промени схващането ми“. Писмото е писано през 1954 г., по-малко от година, преди Айнщайн да умре. Тогава той е на 75 г., възраст, в която не е препоръчително да рискуваш да си създадеш врагове горе. Нали съм ви казвал как отговорил Волтер, когато на смъртния му одър дедо поп го приканил да се покае и да се отрече от Сатаната: «Стига, стига добри човече, моментът не е подходящ да си създавам врагове.”

  Обаче пък д-р Ибън Александър от Харвард, неврохирург с безупречна репутация, твърди, че през 2008 г. се разболял от менингит и изпаднал в кома. И видял рая. Първо усетил как се носи над облаците, където прозрачни, блестящи същества, плували свободно в небето. Те го отвели до безкрайно и тъмно пространство, което му донесло усещането за покой. Това място, според него, било домът на Бог. Докторът вика: „Според сегашните медицински разбирания за устройството на мозъка няма никакъв шанс по време на кома да съм изпитал дори частица от напълно реалистичната одисея, която преживях.“ А сега, де! Единият вика нема, другият вика бях дома му… И пак стигаме до залога на Паскал: „Не знам дали Бог съществува, но знам, че нищо не печеля в случай, че той не съществува, ако съм атеист, а ще загубя много, ако е обратно.” Яко прецакване си е обратното, да знаете.

  Четвъртък, 11 октомври

  Каката на Борисов д-р Красимира Иванова, която иначе му викала «батко», си спомня с умиление пред „24 часа” за детството на премиера. На три години ходел в градината след баба си, правел малки дупки и слагал счупени вагончета в тях. И обяснявал: „Садя си вагончетата, за да поникне ново влакче“. От „24 часа” коментират: «Още от дете изглежда Борисов имал интерес към инфраструктурните проекти.” В „Труд” са по-злобни: „С оглед на днешното състояние на БДЖ, явно не ще да ги е поливал.” „Можеше, вика д-р Георгиева, да замине да живее и работи в чужбина, но така сме възпитани – нашето място е в България.” Сестричка, какво да каже друго. Помня как на царя кака му го бранеше: “На 60 и няколко години той можеше да си гледа внуците и кефа и да чете книги, вместо да се поти и да търчи, да има толкова безсънни нощи…” Ако някои хора не бяха чак такива патриоти, може би друга щеше да ни е съдбата днес… Понякога ми става байгън от патриоти, да ви кажа. Не знам защо, но и „Труд” и „24 часа” са намерили за необходимо да припомнят, че сестрата на Борисов наскоро е претърпяла мозъчна операция. На нас ни прозвуча доста гадно. Като че ли някак извинително… Във връзка с Деня на психичното здраве, 10 октомври, д-р Хинков, началник на сектор „Психично здраве“ към НЦОЗА, съобщава някои обнадеждаващи за нас (имам предвид ПП „Четвърти километър”) данни. Около 20% от българите страдали от повече или по-малко изразени психични разстройства. Ако тия 20% се обединим, ще отнесем другите партии като пенсионер бял хляб. Последното хвърляне на боб на „Алфа Рисърч” потвърждава тезата ни, че ГЕРБ са почнали да се ронят. 45% от българите декларирали негативно отношение към кабинета, а само 18% още го подкрепяли. Недоверието лично към премиера надхвърлило доверието – вярват му 32%, срещу 37%. Според алфите твърдите привърженици на ГЕРБ били около 950 000. А симпатизантите на БСП били къмто 700 000, но и те намалявали. А нашите 20%, при това в нарастващ тренд, правят 1 500 000 души. И, както е добре известно, почти никой от нас не е сам… Въпросът кой е луд и кой нормален, е чисто статистически. Още един мандат на Борисов и ние ще сме нормалните. Щото ще сме повече. Братя, организирайте спящи клетки на партията по места, щото идва и нашето време.

  В. „Преса“ съобщава: „България лежи върху 442 тона злато“. Глупости! 442 тона? Скрийте се, бе! По-лани “Новинар” писа: “Сензация! Перник лежи върху злато. 950 т от благородния метал има в района.” После Джон Мензайъс от канадската “Мартерн” съобщи, че и Трън лежи върху злато. Там пък имало по 430 грама в тон пръст, направо Тръндайк («Сега»). После един дипломиран инженер съобщи, че в Чипровския балкан има къде 3 000 т. Водите ли сметка до тук колко станаха? И тия ще ми разправят 442 т.! А изброеното е само малка част. В книгата «Златните находища на България» на колектив учени от БАН можете да видите, че имаме стотици, даже десетки доказани златни находища. А колко могили още не сме разкопали? Даже Буш, като идва, се зачуди що не копаме. Ами корабите със злато на Александър Македонски? Още през 2002 г. един багерист от Добрич поиска среща с Царя, за да му каже точно къде в Черно море са потънали. Царят така и не намери време да изслуша човека… Ама и по-добре. Щото това злато ще ни навлече дипломатически разправии с наследниците на Саше Македонски. Тия нема да се спрат пред нищо. Вчера четох, че македонският президент Георге Иванов твърдял, че Михаил Горбачов също бил македонец. МишЕ Горбачевски… Което ме подсеща за една дописка от вчерашния „Новинар”: „Българин стъпил пръв в Южна Америка. Тази сензационна хипотеза разкрива сп. „Осем”. Тази „сензационна хипотеза” е брадясала като Кольо Босия, ако сте го виждали наскоро. „Труд” писа за нея през далечната 1982 г. Става дума за „откритието” на некой си Иван Димитров, който твърди, че Алонсо де Охеда, откривателят на Ю. Америка, всъщност е бил Драган от Охрид. Едно от основните му доказателства е, че Алонсо (Драган), псувал на непознат език. Досущ като Стоичков. Абе, четохте ли, че тоя забил един токат на един журналист от тамошна българска медия. Щото имал нахалството да му поиска интервю. И споменавал българските журналисти в откровено сексуален контекст… Подушвам, че сме от една порода! Както и да е. Та Драган от Охрид ги псувал на български, което било документирано и от истинските историци, и по това Димитров съдел, че е наше момче. Има резон. Оня ден цитирахме статията на Найден Шейтанов за сексуалната философия на българина. Та в нея се определя географията на псувнята: „Западно от приблизителната линия Фиуме – Петроград се намира Европа без сексоклетва, а източно – с такова злословие. Опитайте се да обясните на западноевропееца що е псувня и ще се убедите, че той е безсилен да схване нейния смисъл.”

  Шейтанов казва и нещо още по-интересно: „Мен ми е известно, че в някои влахо-български грамоти от XVII век се употребяват официално псувни като вид наказание.” Вероятно става дума за нещо като: „На Иван еди кой си да се ударят 20 тояги и да бъде напсуван 50 пъти на майка…” Така го разбирам. Та значи, ако Алонсо де Охеда наистина е псувал, то той със сигурност е откъде нашата страна на линията Фиуме-Петроград. Но, ако верно е Драган от Охрид, македонците няма да ни го отстъпят без бой. Те вече дадоха заявка. Лани „Утрински вестник” писа: „Македонец од Охрид е првиот наш потомок што стапнал на територијата на Америка, а што е поважно, тоа му успеало во 1492 година заедно со Кристофер Колумбо.” Аз съм чел, че в делегацията на Колумб имало четирима цигани. Не знам дали е вярно, но е доста логично. В „Сто години самота” се споменава за един македонски циганин, Мелкиадес, който демонстрира в затънтено амазонско селище магнита, лещата и други открития на „мъдрите алхимици от Македония”. Мъдрите алхимици от Македония…

  Петък, 12 октомври

  След срещата между Джанет Наполитано и Борисов журналист попитал госпожата как ще коментира последния доклад на ДД на САЩ, в който се изразява сериозно безпокойство за състоянието на свободата на печата и словото. Тя, естествено, коментирала дипломатично. Но въпросът дал повод на премиера да заяви: „В България демокрацията е в пълен разцвет.” Много интересно, кака му заяви същото: „Казват, че сега тук има полицейщина, а според мен по-голяма свободия не е царяла.” Борисов дава солидни аргументи в подкрепа на тезата си: “Самият факт, че всеки може да дойде в сградата на МС и да зададе какъвто си иска въпрос на г-жа Наполитано, показва, че не само демокрацията е в пълен разцвет… Има държави, и то в ЕС, където предварително се задават въпросите. В България можете да говорите, да напишете, да питате каквото искате. Това е висша степен на демокрация и свобода на медиите и хората…” „Ей това се вика заключение на вещо лице.” Колко хитро набляга на питането. Щото наистина, всеки може да пита всичко. Но обикновено не пита… Щото питането не е забранено, но си има цена, която ти съобщават в личен състав… Та всеки може да пита, а премиерът, ако е на кеф, ще отговори, ако не е, ще каже: „Точно пък на теб ще ти отговоря в шестък…” Но и това е част от демократичната игра.

  Заглавие в «Новинар»: «Не е лесно да си тиква». «Голямата ярко оранжева тиква отдавна се е превърнала в един от символите на…» И така иносказателно са накъдрили цялата работа, че само бавно развиващ се петокласник не би се сетил. За съжаление, на колегите не им е стигнал кураж да напишат тиквата с главна буква. „Проучване убеждава, че нелегалният цигарен пазар у нас в момента е 15.3% от целия”, пише „Медиапул”. От заглавието личи, че дип не са се убедили. И с основание. Някаква неназована агенция за пазарни изследвания подала данните на Дянков и Танов. Виж къде ме клъвна петелът. (В момента правя и съответстващия на репликата жест, но вие няма как да видите.) Президентът Плевнелиев номинирал гл. прокурор Борис Велчев за член на Конституционния съд. Интересно за какви заслуги? Единственото достойнство на г-н Велчев като главен прокурор беше, че, за разлика от предшествениците си, е поне нормален. Което по времето на Кукуридзе ни изглеждаше страшно важно, но се оказа недостатъчно

  Интересно какво толкова задлъжня ГЕРБ на прокуратурата, за да номинира главния прокурор за една от най-блажните синекури в държавата? Все пак г-н Велчев и биографично, и кариерно е продукт на БСП, човек на Първанов. И един от примерите, които някои мнителни анализатори посочват, когато искат да докажат, че червените пак са на власт… Щото като дете Борко си е играл със Сергейчо и малък Тошко. Учудващо е, като се има предвид какъв убеден антикомунист е премиерът… Освен пък да не е. Ало, пенсиите, чета в «Труд», че по разчетите на НОИ догодина сте щели да сте със 7000 по-малко. Причината била в увеличената възраст за пенсиониране. Но ние имаме друго подозрение. Възрастта за пенсиониране е фактор, който препятства неконтролируемото ви размножаване. А факторите, които правят да намалеете, са съвсем други. Не ли? Ей, вие поне успяхте да се пенсионирате. А ние ще гоним пенсионната възраст както Ахил гони костенурката в апориите на Зенон. Някои ги наричат «парадоксите», което за случая е по-подходящо. То да питаш от какъв зор ни е изпотрябвало да се пенсионираме, де… Гаче човек не може и като работи да мизерства. „Труд“: „78% от българите затварят буркани“. Много, бе! То станало направо всенароден почин. През 2001 г. статистиката изнесе данни, че българите (главно пенсиите, де) са затворили 326 300 000 консерви. По къде 150 на глава, или каквото там е останало от нея… И това беше след 4-те години на „най-успешния кабинет”. А представяте ли си какво консервиране ще пада тая есен?! Ще станем направо «Република Консервна», ако си позволя да перифразирам Стайнбек. Между другото, в речта си при връчването на Нобелова награда (1962 г.), Стайнбек казва: «Писател, който не вярва горещо в усъвършенстването на човека, няма право да участва в създаването на литературата… В човека е най-голямата ни надежда.” Е, нямаме амбиции за писател.

  P.S. Ей, Женя Минчев наистина много ни се е обидил и ще ни дава на съд. Задето сме написал, че бил единственият лорд в света, който е придобил титлата с гъза си. Затова ние всяка седмица ще си признаваме грешката, докато го умилостивим: „Не бяхме прав да казваме, че Женя е единственият лорд в света, спечелил титлата с гъзът* си.” Не е единственият. * В някои случаи „гъз” изисква задължително да му се тури пълен член и без да е подлог.

  ––––––––––––––––––––––

  Бел.ред:   Заглавието е на Еврочикаго.

• 20 условия към новия главен прокурор

  

   

  Стефан Петков, Frognews.bg
  

  Скоро ще имаме нов главен прокурор. Не са много българите, които се вълнуват от това. А би трябвало. Защото от главния прокурор зависи дали мафията ще си има държава или не. Това е жизнено важно за всеки от нас. Така че трябва да бъдем особено взискателни към кандидатите за главен прокурор.
  Досега поста бе заеман от Иван Татарчев, Никола Филчев и Борис Велчев. С какво бяха запомнени те.

  Иван Татарчев бе от бунтовен род. Неговият дядо Михаил Татарчев е брат на Христо Татарчев, един от създателите на ВМРО. Чичо му Асен Татарчев е поборник за свободата на Македония, осъден на смърт. Татарчев бе известен още с любовта си към котката Михаела и към няколко жени. Безбрачен. Прочу се с пиенето на водка в компания с оперативно интересни хора. Обичаше песни и маси. Пя с Иво Карамански на Ивановден… Патриот и националист. Някои го помнят и с ненавистта му към ген. Богомил Бонев, с когото се разминаваха по някои въпроси на борбата с престъпността. Уви, Татарчев няма да го запомним с големи дела срещу мафията. А по негово време тя бе особено нагла. Бе главен прокурор от 1992 до 1999 г.

  От 1999 до 2006 г. главен прокурор е Никола Филчев. Ще го започним с доста странни неща. С неговото име е свързан първият демократичен скандал „бръмбар гейт” – бил подслушван от службите. Защо? Не стана ясно. Едни офицери обаче бяха дадени на съд и след години оневинени. Едвин Сугарев обяви Филчев за луд. Посочи, клиника в Израел, където се лекувал. Същото твърдеше и шефът на Върховния касационен съд Иван Григоров. Даже показа медицински документ. Прокурорска проверка не потвърди тези твърдения. Филчев бе забъркан в убийството на ямболската адвокатка. Някои го обвиняват, че едва ли не лично е участвал в ликвидирането й. Той обаче твърди, че по същото време е бил в Либия. Забъркаха името му и в убийството на висш прокурор – Николай Колев. Догадките са все още неизяснени. След мандата му като главен прокурор президентът Георги Първанов назначи Филчев със съответния указ за посланик в Казахстан. Последваха умопомрачителни действия на Филчев, които Ивайло Калфин като външен министър така и не успя да обясни. Когато бе изчезнал и никой в държавата не можеше да го открие, на журналистически обаждания отговаряше: „Плод – зеленчук”. По някаква странна логика се оказа съсед на обвиняемия по делото „Октопод” Алексей Петров на частната ул. „Арарат”. Друг негов комшия се оказа доскорошният ректор на УНСС и съветник на Първанов проф. Борислав Борисов. Филчев е преподавател в УНСС. По негово време се самоуби прокурорът Николай Джамбов, известен като противник на силовите методи на Филчев.

  Медийно прочут е и братът на Филчев – Ангел Борисов. Забъркан е с трафик на антики от България към други страни. Няколко пъти е задържан.

  Филчев бе свидетел по делото „Октопод”. Няма нито едно дело срещу мафията по времето на Филчев. Има странни случки и персонажи. Нещо като „плод – зеленчук”.

  Борис Велчев е главен прокурор от 2006 до сега. Внук е на Борис Велчев, член на политбюро на ЦК на БКП по времето на Тодор Живков. Баща му е бил посланик в Лондон, когато е убит Георги Марков – 1978 г. Велчев е считан за приближен на Георги Първанов, на когото преди избирането на високия пост е бил съветник. Считан за фин и интелигентен човек с добри юридически познания и добри светски обноски. Той е първият главен прокурор, при когото започват знакови дела срещу организираната престъпност – „Наглите” – за отвличания, „Килърите” – за убийства, рекет и палежи и „Октопод” – за рекет, организирана престъпна група, изнудване, принуждаване и пр. По „Наглите” има осъдени лица на първа инстанция, което е прецедент за 22-годишната демократична история на страната. ГЕРБ го предлагат за съдия в Конституционния съд. И нещо, което малцина знаят: по едно от тези знакови дела Велчев неутрализира опитите на двама свои заместници да повлияят на процеса в полза на бандитите.

  Какъв не трябва да е главният прокурор:

  1. Корумпиран

  2. Зависим от мафията и политически кръгове

  3. Мекушав

  4. Страхлив

  5. Част от политически лобита

  6. Част от магистратски лобита

  7. Представител на олигархични кръгове

  8. Интригант

  9. Компромисен – да търпи корумпета в екипа си и във висшите магистратски среди

  10. Изповядващ партийна идеология

  11. Подвластен на нарцисизма

  12. Медийна звезда

  13. Да посещава съмнителни места

  14. Да се среща със съмнителни хора

  15. Зависим от алкохол и дрога

  16. Зависим по сексуална линия

  17. Отмъстителен

  18. Коварен

  19. Лабилен

  20. Глупав

  Няма такъв прокурор в България – то е ясно. Няма такъв човек въобще. Но поне да не е зависим и абколятна мишка. Твърде пресметлив също. И да не е луд.

  Трудно е да си български прокурор. Главен – още повече. Срещу обвинението е мафията и част от политическата върхушка. Срещу червените тоги са всички мошеници – от селските тарикати и крадци на кокошки до „белите якички”, завличащи стотици милиони всяка година. Иска се дупе да се изправиш срещу тях. А те притежават няколко безотказни метода за пречупване на магистрати. Първо предлагат пари. Ако не стане – предлагат още пари. След това идва ред на връзките във властта и политиката. През цялото това време армия от адвокати влизат в контакт, посредничат, намекват, атакуват, предлагат, подсказват, намекват, дават примери, анализират, препоръчват, насочват, съветват. Много упоритите се пускат на медийната глутница. Ако и това не помогне, меден гласец обяснява на непокорника къде учат децата му, къде играят и къде прекарват ваканциите. Намекът обикновено върши работа.

  Кой прокурор би устоял на подобна преса?

  Главният прокурор има огромна власт. И огромни отговорности. Двете дини трудно се носят. Изкушенията са много. Да, създава си доста неприятели, но и страхотни покровители си предлагат услугите. Срещу нещо. Играч на въже.

  Италия си има Паоло Борселино и Джоване Фалконе. Ние си нямаме. Сигурно няма да и да имаме. Но не е лошо да помечтаем. Тъмно и светло…

  
  

• 15-годишна ученичка разкритикува Дянков

  Източник:  Frognews.bg
  |

  Отворените писма до финансовия министър Симеон Дянков набират все по-голяма популярност. Най-новото е дело на 15-годишната Марина Сидерова от пловдивската езикова гимназия „Иван Вазов“.

  Тийнейджърката се възмущава, че пенсионери в Гърция ще получат по 400 евро коледни надбавки, а нашите баби и дядовци ще мизерстват по традиция, пише „Стандарт”. Писмото обиколи нета със скорост, близка до тази с която Баумгартнер се засили от стратосферата. Група от близо 2000 души призовават всеки да копира писмото и да го изпрати на [email protected] – имейла на финансовото министерство.

  Само преди дни Иван Проданов от Варна разказа на Дянков в подобно писмо историята на баба Мария, която от многото баби с това име, така и не се разбра дали е реално съществуваща личност. Драмата около баба Мария беше, че отишла на пазар да си купи 20 г салам и 100 г сирене и не й достигнали 15 ст. за сметката.

  Ето го и писмото на ученичката Марина Сидерова:

   

  Уважаемо Министерство на Финансите,

  Пише ви едно 15-годишно момиче от град Пловдив.
  Преди броени минути разбрах от новините, че на пенсионерите от Гърция ще бъде даден коледен подарък от 400 Евро.

  Може да си мислите, че не ми влиза в работата да се занимавам с това, но да Ви попитам, как е възможно пенсионерите от нашата малка държава, работили 30-40 и повече години да получават минимална пенсия от 150-300 лв ?! Тези хора, заслужили уважението най-малко като наши родители, трудили се много години за благото на държавата, плащали данъците си редовно, да получават тази нищожна сума от 150 лв.
  Може би не е най-правилната дума, която мога да използвам, но нашите баби и дядовци живеят в мизерия. Едва свързват двата края, както са казали хората.

  Зад моята баба и моят дядо седи моето семейство. Колкото е възможно ги подкрепяме, но има възрастни хора, чиито деца живеят много далеч и няма как да им бъде помогнато.

  В днешни дни, вместо те да доживеят старините си в охолство и уют, като награда за достойно изживения живот, те едвам събират стотинки да си купят ПОЛОВИН хляб.

  Няма да забравя как преди време стоях на спирката, чакайки рейс десятка. Една възрастна женица стоеше там и изведнъж започна да ми разказва за нелекия живот, който живее. Децата, заминали надалеч, забравили я, как се е грижила за тях, как ги е хранила, как ги е приспивала, а внуците й, взимат й пенсията и я харчат за алкохол. Стана ми изключително тъжно, особено като завърши разказа си, цитирам „Младо момиче, дали би могла да ми дадеш 50 ст., да си взема половин хляб, защото в магазина вече не ми дават на вересия“. Ръцете ми се разтрепериха. Дадох й колкото пари имах.

  Докато пътувах се замислих, колко възрастни хора живеят на така, на прага на бедността в нашата страна България?
  Обидно е, да знам че на този хал е баба ми, дядо ми, а за в бъдеще ще бъдат родителите ми и живот и здраве, някой ден, аз.
  Всичко е един омагьосан кръг. Държавата се опитва да задържи младите хора тук, но с какво… С безработицата и глада, с ниските заплати и пенсии?

  Да се строят ел. централи и да се канят американски звезди за по 300 000 лв. може, но да се помогне на нашите деца и родителите – не.
  Отчаяна съм.
  Обичам България, обичам родината си, но не обичам страната си.

   

• “Не стреляй по баба си”

  Руслан Йорданов,  solidbul.eu

  

   

   

   

   

   

  Ненавистта към старците е белег за изродено общество

  “Най-мразим да мислим, най-обичам да мразим.” Тази древна шопска сентенция се потвърждава от последното социологическо проучване на “Евробарометър”. Изненадата е, че на първо място в класацията на ненавижданите не са ромите, а пенсионерите. Според изследването 58 на сто от гражданството не мисли доброто на старите хора в България. Зад тази смразяваща картина се крие изключително сложен обществен феномен. Една от причините е

  култът към тялото и утопията за вечната младост

  които са обсебили съвременните умове. Днешният човек упорито не ще да старее и по всякакъв начин се опитва да саботира естествения процес. За тази глезотия на помощ се притекоха пластичните хирурзи. Вече не само жени, но и мъже ходят да си опъват кожата всеки път, когато забележат в огледалото нова бръчка, правят си липосукции, наливат си силикон в бюстовете, преливат си кръвна плазма и се тъпчат с жен-шен т.н. Пазарът на лекове е заринат с еликсири на живота и какви ли не подмладяващи субстракти от нечувани билки и животински ензими. Чалнати милионери по света и у нас биват замразявани дълбоко след кончината им с надеждата, че един ден науката ще открие тайната на безсмъртието, ще ги възкреси и превърне в тийнейджъри.

  Телевизията, киното, рекламата – това са царствата на вечната младост. Всеки побелял или понабръчкал се образ неминуемо излиза от употреба. Или пък ако го показват на публиката, следите на годините се заличават старателно с компютърна анимация и Photoshop. На картинките лесно могат да ти изпилят бръчките, да ти скрият коремчето, да ти повдигнат задника, да ти изправят носа и да ти удължат краката. Друг е въпросът, че понякога фотографиите на достолепни люде се превръщат в техни карикатури, водени от желанието да обърнат хода на времето.

  Геронтофобията не е български патент

  а отпадъчен продукт на съвременната медийна демокрация. Никъде по света за президенти и премиери народът не избира дейци, които ходят с бастун, треперят, говорят с наставнически тон и възхваляват какво е било “едно време”. Малцината изключения като Нелсън Мандела само потвърждават правилото. Навсякъде рейтинговите политици са в разцвета на силите си, пращят от здраве и си боядисват косите.

  

  Докато навремето дядовците ни са били уважавани като стопани на къщата и старейшини на рода и са се радвали на обичта на безбройните си внуци и правнуци, днес няма кой да им отстъпи място в трамвая. Преди са били пазители на традициите и са ги давали за пример на всеки непослушен хлапак от фамилията, докато днес ги намират за останки от “Джурасик парк”, неспособни да се ориентират и разберат новата епоха. Смятат ги за посмешище, а пенсиите им – за непосилна тежест на бюджета. Тази травма в България е още по-изострена от историческото ни лъкатушене след падането на комунизма. Възрастното поколение беше натоварено с

  вината, че е търпяло тоталитарния строй

  и че не е успяло да осигури на всеки един свой горд потомък апартамент в центъра, мерцедес в гаража и вила на Черноморието и на Ривиерата. Белокосите бяха натоварени и с друга отговорност – за счупения свят, наречен преход, в който се мъчат децата и внуците им.

  Пропастта между поколенията от душевна се превърна и във физическа. За последните десет години населението на България намаля с близо 1,4 милиона души. Това безкрайно бягство на младите в чужбина освен до техния материален успех и житейски уют доведе и до известни неудобства за техните родители на прага на старостта. В резултат на което у нас има бум на старчески домове, чиито такси се плащат от отрочетата, които живеят на Запад.

  За капак и икономическата криза, заедно с неизбежното обедняване, предизвика известно озверяване. Когато на четвъртата година ГЕРБ се сети да вдигне пенсиите с цената на нови данъци, мнозина изреваха: “Дерат ни безпричинно! Това е популизъм!” Вероятно тези индивиди изповядват някакво тайно мистично учение, посветено на изтреблението на старите хора. Иначе не биха могли да бъдат толкова коравосърдечни към родителите си, които изнемогват с малките си пенсии. В едно солидарно общество всеки нормален човек би се разделил с част от залъка си, но

  да не остави старите хора да ровят по кофите

  и да попадат в лапите на гладната смърт.

  Древногръцкият философ Диоген видял едно дете да хвърля камъни по минувачите и му казал: “Внимавай да не удариш с някой камък баща си!” Ние вече сме готови да изпотрепем с камъни дядовците, а след време и бащите.

   

• Биг Брадър в Политбюро

  Ясен Бориславов,  в. „Сега“

  Масовият интерес, предизвикан от дигитализирания архив на Политбюро, изглежда напълно разбираем. Повече от месец вече сайтът с протоколи и решения от периода 1944-1989 г. се радва на всекидневни многохилядни посещения, поради което в отделни часове, особено в събота и неделя, става трудно достъпен. Първите медийни реакции съвсем очаквано бяха свързани с надзъртане в пикантно-битовите детайли – как е живял високият етаж на властта, коли, резиденции, чаршафи, колко е получавал Тодор Живков и т.н. Естествено, това е по-маловажният пласт от информацията, затворена в папките на архива. Има по-значими и по-интересни неща, но те като че ли не са така зрелищни. Освен това не са и съвсем неизвестни. За историците архивът е достъпен от началото на 90-те.

  Изглежда, много хора днес търсят в документите някаква съкровена истина за своя живот, нещо много важно, но внезапно забравено, което трябва да си спомнят, за да ги измъкне от някаква социална амнезия. Усилието малко напомня за поведението на пациентите в лудницата, където попада счетоводителят Берлага от „Златният телец“. Там той забелязва, че лудите почти не разговарят помежду си. „Те мислят през цялото време. Те имат много мисли, трябва нещо да си спомнят, да си спомнят най-важното, от какво зависи щастието… да се разбере най-после какво се е случило, защо всичко е станало лошо, когато по-рано всичко е било хубаво.“ Ритуалите на това закъсняло усилие днес се изпълняват пред клавиатурата.

  Какво казват тези документи 30, 40 или 50 години след събитията, за които се отнасят?

  Най-важна, а сигурно и най-любопитна за читателите, е възможността да се надникне в „кутията на властта“, да се видят от първа ръка нейните чаркове и как точно работи. Вижда се манталитетът на тогавашния партиен и държавен елит, неговият морален, емоционален и образователен статус. Гледката, общо взето, не респектира. От различни преписки стават ясни някои известни и по-рано неща. Например това, че на дипломатически длъжности регламентирано са назначавани служители на ДС. Или фактът, че властта се е занимавала с разработване на контрабандни канали за оръжие и други забранени стоки. Личи близостта на режима с масови убийци като Менгисту Хайле Мариам, както и взаимността с разни леви терористични фракции, за които са изпращани оръжейни и други доставки. От документите излизат разкази за шпионски афери (някои напълно измислени), диверсии по границите, малки и по-големи международни и домашни скандали, както и строителни злополучия като падането на новостроящ се мост при Лакатник или срутването на покрива в прокатния цех на ДМЗ „Ленин“, за които после дълго е умувано дали са станали поради вражеска диверсия или поради мърлящина.

  Съвършено ясно е, че не е имало независима съдебна власт

  (Което, в скоби ще припомним, е било регламентирано и в чл. 1 от Конституцията.) В много от решенията се казва, че „Политбюро смята за целесъобразно“ определено дело да се преразгледа и/или да се реши по определен начин. Например в решение 150 от 1954 г. „Политбюро смята за целесъобразно да се даде съгласие за преразглеждане на делото срещу д-р Г., осъден на смърт през 1953 г. за шпионаж в полза на Югославия“. От преписката се разбира, че присъдата е издадена на базата на самопризнания, получени чрез инквизиране на подсъдимия. Подразбира се също, че инквизициите са били обичайна практика до средата на 50-те.

  Не е имало и независими медии, както добре личи от много решения, в които изрично е посочено как точно трябва да се отрази във вестниците едно или друго събитие.

  В архивите се виждат сложните и на моменти твърде динамични отношения между партийното ръководство и структурите на МВР и ДС. Впечатляващи са също мащабите на доносничеството. То е основен стълб, на който се крепи властта.

  Става ясно, че най-важните политически и стопански решения често са идвали готови от Москва. Това добре се разбира покрай едно писмо на Никита Хрушчов от ноември 1955 г. до ЦК на БКП „за подема в селското стопанство и развитието на отделните отрасли на промишлеността“. Съветският съюз предлага да подпомага българското земеделие с техника под формата на кредит, срещу който очаква да получава храни и земеделска продукция. Препоръчва се също България да построи заводи за велосипеди, мотоциклети, часовници, както и за сглобаване на автомобили „с части, произведени в други страни с народна демокрация“. Писмото предизвиква сериозно организационно оживление в Политбюро и ЦК на БКП. Направените от съветския ръководител „предложения“, естествено, са възприети като неотложни задачи и са разпределени за изпълнение между отделни отговорни фактори у нас. Това явно е модел, по който са се случвали много неща.

  В много от документите личи един ясно изразен „религиозен“ профил на властта

  Тя прилича на някаква религиозна секта, която живее в параноично раздвоение между възторга и страха. Възторг от победата на социализма, успехите на трудещите се, подкрепата на братския Съветски съюз и КПСС, настъплението на световната революция и т.н. По-интересен обаче е страхът – страх от някакво абстрактно зло, нещо като триглавата ламя от приказките, която никой не е виждал, но всички знаят, че живее в езеро или пещера някъде край селото и всяка година изяжда най-личните моми и момци. Сред партийната върхушка това абстрактно зло се нарича „политическа грешка“. Политическата грешка не е престъпление, а нещо по-страшно, тя е грях, който в по-тежкия случай може да окачи някого на бесилото като Трайчо Костов, а в по-лекия може да низвергне грешника завинаги или временно от редовете на праведните. Който се интересува от технологията на партийните жертвоприношения, може да я открие в архивите на Политбюро. Прави впечатление, че те са доста лаконични относно свалянето на Вълко Червенков. С протокол 57 от 6 април 1956 г. Политбюро решава да предложи на пленум на ЦК той да бъде освободен, а с решение от 5 юни е постановено преустройване на музеите в духа на решенията на XX конгрес на КПСС, като „се отстрани влиянието на култа към личността“.

  Сред партийното и непартийното простолюдие чувството на страх е поддържано чрез образа на врага (вътрешен и външен), както и чрез образа на войната. През 50-те и 60-те години сянката на войната присъства постоянно в обществения живот. Тя изглежда парадигмално неизбежна почти като Апокалипсиса в Новия завет. Непрестанно се строят скривалища, бомбоубежища и други военни съоръжения, а цивилното население се обучава как да посрещне ядрения взрив.

  Религиозният профил на властта прави логичен и образа на покаялия се грешник, който също наднича от архивите. В протокол от 6 април 1955 Политбюро „не възразява“ проф. Димитър Димитров да участва в конференция на съветски археолози в Москва. От приложеното досие става ясно, че професорът в началото на научната си кариера е бил в професионална близост с Богдан Филов и е писал статии в прогермански дух, но по-късно си е променил възгледите, а през 1950 г. си е направил сериозна публична самокритика и сега партията му прощава и не само го е оставила жив, но го пуска да замине на конференция.

  През лятото на 1955 г. Политбюро решава да се подобрят отношенията с Югославия. По този повод е утвърден списък на произведенията с антититовско съдържание, които „органите на Министерството на културата следва незабавно да изземат от продажба“. Освен това е решено „съчиненията на партийни другари, които подлежат на преиздаване, да се прочистят от подобни текстове“. Явно става дума за частична промяна в официалния катехизис, предизвикана от събития по оста Москва-Белград. Любопитно е, че в заглавията на пространния списък от антититовска книжнина освен очаквани изрази като „титофашистка Югославия“, „титофашизъм“ ,“англо-американски империализъм“ и пр. има и невинно звучащи титули като „Граничари (естраден сборник)“, „Едноактни комедии и сценки“, „Естраден антититовски сборник“ , „Хумор на народните демокрации“, „Сборник за художествена самодейност“. Сигурно е интересно да се изследва как идеологическата догма е превръщана в народно творчество.

  Интересно е също да се види

  технологията за ухажване и дисциплиниране на интелигенцията

  През септември 1955 г. Съюзът на писателите предлага да се даде орден „9 септември I степен“ на проф. Георги Цанев по случай 60-годишнината му. В Политбюро възразяват, защото това е орден, който се дава за особени заслуги към въпросната дата. При Цанев те не са били безспорни. В приложената кадрова справка освен приносите му в левия печат преди 9 септември 1944 г. е посочено и тъмно петно – сътрудничество в сп. „Златорог“. Затова му дават орден „Народна република България II степен“. От преписката става ясно, че първа степен от същия орден вече са получили Крум Кюлявков, Николай Лилиев, Людмил Стоянов, а втора степен има Елисавета Багряна. Никола Фурнаджиев е получил през 1953 г. „9 септември I степен“, а на Ангел Каралийчев през 1952-ра е даден „Червено знаме на труда“. Всекиму според заслугите.

  През 1960 г., следвайки съветския опит, Политбюро решава да се създадат т.нар. „другарски съдилища“. Любопитно е, че тези комично изглеждащи днес обиталища на юридическата самодейност са били подведомствени на Министерството на правосъдието, Главна прокуратура, Върховния съд, ЦС на профсъюзите и НС на ОФ. Със същото решение „във връзка с по-нататъшното разширяване на социалистическата демокрация“ са създадени и „въоръжени отряди на трудещите се за опазване на обществения ред“, като са разпуснати съществуващите дотогава Въоръжени работнически отряди и групи (ВРОГ). Днес бихме определили тези институции като особена форма на държавно-обществена олигофрения.

  Голяма част от архива показва как Политбюро се е занимавало и със съвсем маловажни за екзекутивна държавна власт теми. Документите от този тип като правило започват с формулата „Политбюро не възразява“… да се назначи някой зам.-директор на предприятие или да се уволни друг, да се назначи ректор на университет или някой майор в политотдела на Строителни войски, да се изпрати някой за втори или трети секретар в посолство, да се покани профсъюзен деятел от братска държава на гости у нас или някой комсомолски деятел да замине на младежка среща в чужбина. Това се нарича съгласуване. В едно от тези решения, например, се казва, че Политбюро „не възразява студенти от Сирия да посетят България на връщане от Унгария“. Има и много други любопитни в своята нелепост решения. В една секретна преписка от началото на 50-те

  трескаво се издирват някакви изчезнали неясно как лимонадени шишета

  от партийна резиденция.

  Прави впечатление също, че през целия период непрекъснато се правят някакви реформи. Политбюро непрестанно „утвърждава решение за по-нататъшното подобряване дейността на…“

  От архива изскачат интересни и позабравени думи и изрази.

  Например думата „недоносителство“

  Това е тежко престъпление. Означава да знаеш нещо уличаващо някого и да не съобщиш за това. Хубава дума е „добромания“. Някакъв командир на гранична застава е критикуван за „добромания“. Отнасял се е човешки с подчинените си. Интересен израз е „затворено писмо“. Това е писмо до всички партийни организации, изготвено в ЦК на БКП. В него обикновено се обяснява заради какви допуснати грешки Еди-кой си е изваден от състава на ЦК. „Изваден от състава“ също е характерна формулировка, както и глаголът „изготвям“. Е, не са стилистично издържани като любимия на някои депутати от ГЕРБ глагол „входирам“, но са вършили работа.

  Времето има чудната способност да променя фокуса на значимостта. Смятани за съдбовно важни някога неща, след време изглеждат глупави или смешни. Сещам се в тази връзка за една случка от моята гимназия. Имаше кампания за събиране на дрехи за гладуващите деца в Етиопия или Ангола, вече не помня точно коя африканска страна. Не помня и защо точно дрехи, а не салам или консерви. Но помня, че тогава покрай ризите и пуловерите някой беше донесъл и три мъжки вратовръзки. Част от управленските решения на Политбюро днес приличат на онези мъжки вратовръзки, които трябва да са украсили подутите от глад коремчета на три африкански деца.

  Архивът показва картината на развитието във всички обществени сфери – партийно строителство, икономика и финанси, социална дейност, международни отношения, образование, военно дело, вътрешна сигурност, медии, пропаганда и агитация, култура, художествена самодейност, спорт, туризъм и т.н. Много от документите дават отговори на щекотливи въпроси или поставят нови въпроси, чиито отговори са скрити в други архиви или пък са необратимо разтворени във времето. Той не сглобява целия пъзел на историята, но прави картината по-жива.

  Държавата е управлявана, както се управлява корпорация,

  а Политбюро е нещо като борд на директорите. Дори нещо повече – колективен Биг брадър, който вижда и знае всичко. Общ преглед на документите създава усещане, че през десетилетията на социализма страната се е развивала от догматичен и непросветен абсолютизъм към по-малко догматичен и малко по-просветен абсолютизъм. Промените са ставали с предпазливи стъпки чрез вътрешно договаряне в самата партия.

  Архивът не дава категорични отговори на въпроси относно генеалогията и механиката на т.нар. демократичен преход, но отделни документи помагат за известно подсещане. Отговорите на тези въпроси са скрити в други архиви и сигурно ще бъдат отворени, когато са без особено значение.

  Едва ли някой очаква от публикуваните документи на Политбюро да излязат зашеметяващи разкрития, които да преобърнат представите за затворения в папките исторически период. Каква тогава е причината за бурния обществен интерес, при това, убеден съм, точно сред хора, които са преживели и помнят събитията, които архивът пази? Изглежда, част от магията е в смяната на ролите. 45 години Политбюро е било в позицията на Биг Брадър, а сега ролите са разменени. Днес животът на старите партийни велможи предизвиква почти същия интерес като менталния статус на Черната Златка. Изглежда, и двете версии на групово воайорство имат сходна социална симптоматика – търсене на някакви объркани или изгубени баланси на човешкото достойнство.

  

• Произвеждат нови Златки на конвейер

  Поредно безумие в училищата изправи косите на родителите. Директори и учители в провинцията тайно се споразумяха да не пишат двойки на учениците. Независимо колко неграмотно е детето, то получава тройка и преминава в горен клас. Лоши и невъзпитани ученици пък не биват порицавани и гонени от училище, каквото и да направят.

  Порочната практика е в ход заради делегирания бюджет в школата. Директори и учители правят всичко възможно да не загубят учениците си, защото това ще им струва пари. Всяко дете в класната стая носи по 1300 лв. към бюджета на школото. Ако то получава двойки или забележки и се премести в друго училище, се губят пари. Така родното образование в момента произвежда Златки на конвейер, които подобно на плеймейтката от „ВИП Брадър“ завършват средно, без да имат елементарни знания.

  Паразитното правило, въведено преди около година, също помогна на училищните ръководства да пестят пари. Според него петокласниците могат да преминат в 6 клас и с двойка по някой от предметите, ако по останалите имат поне четворки. Заради ширещата се неграмотност обаче учениците често получават повече двойки и няма как да се възползват от облекчението.

  Негласното споразумение в училищата обаче разгневи родителите, които се чудят как да научат отрочетата си да са по-дисциплинирани и да си готвят уроците. Учат ги да са лениви и недобросъвестни, като знаят, че дори да не четат, няма да получат двойка, ядосват се майките и бащите.

  Източник: Vsekiden.com

• Внезапна среща с увредени мозъци

  Божидар Чеков,  kajeteda.com

   

  

  Прекарах три работни седмици в България. Първата ми задача бе, провеждането на пресконференция на 27 септември, за промяна на конституцията и нов избирателен закон. Всички разходи свързани с това събитие бяха поети лично от нас.

  Входът беше свободен. След като 3 милиона нашенци са изключени от политическо участие, време беше да бъдат приобщени към топящата се българска нация чрез парламентарно представителство. За целта доведох най-компетентния френски конституционен специалист – професор Ги Каркасон, участвал в поправките на конституцията по времето на Митеран, Ширак, Саркози и настоящ съветник на Оланд.

  От уважение към този изключителен гост, в залата присъстваха няколко френски дипломати, начело с първия секретар на посолството. Ние от Сдружение “ДА” изпратихме 15 хиляди известия до всички правителствени институции и национални медии. БТА, домакин на конференцията,от своя страна също информира своите клиенти и членове. Във Фейсбук над 200 „приятели” отговориха, че ще дойдат.

  В уречения ден всички столове на залата в БТА бяха заети, но правостоящи нямаше. Нямаше и нито един законописец. Въпреки наличието на телевизионни камери – дежурните политолози явно имаха по-важни занимания. Между присъстващите с радост забелязах българи от Германия и Франция, дошли на собствени разноски, специално за конференцията. Като председател на Сдружението, аз накратко се представих, от бягството ми по време на чехословашките събития до днес. Румяна Угърчинска направи изложение за дейността ни от „Кръглата маса” с Омбудсмана, създаването на Сдружение “ДА”, до пресконференцията в БТА. За тези, които не бяха чували за нас, подчертахме за сетен път несъответствието между българската конституция и европейските принципи и закони. Наблегнахме на жизненоважното обединение на българите, независимо от мястото им на пребиваване чрез избирателна равнопоставеност. Господин Каркасон представи френския опит за връзки с диаспората – 3% от цялото 65 милионно население, тя разполага с 11 избирателни района. Днес французите от чужбина имат 11 депутата и 12 сенатора. Тази парламентарна представителност сплотява националната им принадлежност и спомага за духовното и икономическо влияние на Франция по света. Всичко това трая около час.

  През това време, а и след това мнозинството присъстващи не спряха да пишат. Кой щеше да чете техните записки, така и не разбрах. Господин Каркасон се оглеждаше настойчиво към залата в очакване на въпроси. Вместо това четирима присъстващи направиха изказвания, нямащи нищо общо нито с конституцията, нито с дискриминацията спрямо българите от чужбина. След близо 2 часа, прекарани заедно, ние се разделихме с участниците и се посветихме на даване на интервюта.

  В следващите дни поне десетина познати журналисти ми задаваха въпроси, какво се е случило на конференцията, какво е казал Каркасон, имало ли е нещо скандално и т.н. „Да бяхте дошли! – отговарях – Нали за това организирахме тази публична дискусия?!”. „Не бяхме поканени!” – отговаряха всички по един и същи начин. Изумен аз открих, че дори когато става въпрос за съответствие с европейските закони, за борба за истински избори и граждански права, пишещи и мислещи хора изискват лични покани!

   

  Във Фейсбук на стотиците плахи „харесвания” се противопоставиха десетки анонимни анатеми. Двама смелчаци се подписаха и с истинските си имена. „Чеков – лъже! По онова време, минаването на границата беше невъзможно!” – пишеха някои и аз констатирах, че днес България разполага с много повече специалисти за бягство през граница от далечната 1968 година. „Знаем ние кой се подвизаваше във Франция преди 89-та…”- не спираха съответните добре просветени писари. Заключението им не закъсня: „Щом като е бил ТАМ, той е сътрудничил на ДС!” Нямах друг изход, освен да подам молба до Комисията по досиетата. Тъкмо се бях снабдил със свидетелство за „невинност”, по Фейсбук гръмнаха нови обвинения: „Щом като има достъп до медиите, Чеков е част от медийната мафия!” Преди година, след като се блъснах в непочистено свлачище, предния номер на колата ми се откачи и повече никога не го намерих. Обиколих няколко полицейски участъци, за да уредя нещата. В един от тях полицаят, който ме прие попита:

  –  Имаш ли съставен протокол?

  –  Не, нямам – отговорих.

  –  Ти си за затвора! – отсече полицаят – нямаш протокол защото си подкупил колегите!

  Бързината с която някои български мозъци лепят етикети, пропити само със злоба и завист, потвърждават приказката за българския казан в Ада, който никой не пази, по разбираеми причини…

  Заради едно интервю по Радио К2, участие в сутришния блок на БНТ и интервю в „Гласове“, според някои аз бях част от медийната мафия. Какво щяха да кажат същите драскачи от Фейсбук, ако Кеворк Кеворкян ми беше дал думата..? „Ум царува, ум робува…” е единственото обяснение за дълбоките мозъчни увреждания, настъпили след 45 години тоталитаризъм и 22 години преход за никъде.

   

  Вече си стягах куфара за тръгване, когато пристигна една приятна изненада. На мейл адреса си получих ПОКАНА  от Българска Асоциация по Изборни Системи. Помислих, че Асоциацията беше насрочила конференция вследствие на проведената в БТА пресконференция от Сдружение „ДА”. Място на събитието беше Боровец, а датата от 2 до 4 ноември. „Семето което хвърлихме на 27 септември, вече дава плодове! – помислих наивно аз. Към вежливото писмо, адресирано лично за мен, имаше файлове, които поради немощната ми интернет връзка в София не можех да отворя. Веднъж пристигнал в Париж, нещата ми станаха пределно ясни. Българските изборни неразбории се бяха превърнали в доходен пазар за някои хора. Те не се интересуваха от принципи и европейски опит, а от „доходни програмки” и платени мeроприятия. Вместо да отворят бутици за дрехи, тези хора „продаваха” конференции. Таксата за ПРАВОучастие беше 150 лева. Участниците щяха да ползуват „кафе-паузи”, коктейл за „Добре дошли” и други екстри. Имаше и тарифа за нощувките в хотела на конференцията, които разбира се бяха в плюс. Всичко това беше подписано от вечно бърборещият неразбираеми изчисления – професор Михаил Константинов. За българската избирателна система той е нещо като Гиньо Ганев – „човекът конституция”, вреден, защото несменяем. Константинов и Константиновци нямат никакъв интерес от безплатни осведомителни акции, както тази на Сдружение “ДА”, с участие на западни професори и политици, защото те заплашват захапаният от тях кокъл. Десетките платени от Сорос фондации са в същата ситуация. В деня, в който на българските граждани бъдат наистина отворени очите и в България – реализирана истинска демокрация, тяхното съществуване става безпредметно. Тогава парите, които изкарват днес, ще секнат.Това означава, че техният интерес изобщо не е политическото просвещение.

  Всичко това трябва да бъде казано и добре разбрано, защото в България все още има хора, чиито мозъци не са увредени.

   

• Православен календар: 18 октомври – Св. великомъченица Злата Мъгленска

  Днес, 18 октомври, Българската православна църква чества паметта на Св. великомъченица Злата Мъгленска.

  На този ден имен ден празнуват: Златка, Златина, Златко, Златан, Златомир, Лука, Лукан

  Света Злата Мъгленска е почитана от българи, гърци и други православни вярващи като светица и великомъченица. Тя е живяла през XVIII век, по време на османското владичество. Родила се е в бедно семейство Македония, в село Слатина, Мъгленско,

  Злата имала още три сестри. Още от малка се проличава нейната рядка красота, смиреност, благочестивост и чиста, твърда и непоклатима вяра в Бога. Рядката хубост на девойката й донася големи изпитания и става повод да понесе изпитания на велика мъченица.

  Според житието на светицата млад турчин я издебва и отвлича. Поискал от нея да се отрече от вярата си и да се омъжи за него. Тя не скланя дори пред молбите на близките си да се отрече от християнската вяра.

  Турците дълго и безмилостно я изтезават, а след това я обесват и насичат тялото ѝ на късове. Пречистена в огъня на страданията, Злата Мъгленска предава душата си на Бога на 18 октомври 1795 г. Българската православна църква почита паметта й всяка година на този ден.

  Цариградската партиаршия, както и Гръцката православна църква, Сръбската, Руската, Македонската и други я честват на 13 октомври, както е записано в основния източник на житието ѝ „Нов мартирологий“ на преп. Никодим Светогорец.

  На някои от иконите си Светицата е изографисана в народна носия.

  През 2009 г. по идея на историка Пламен Павлов св. Злата Мъгленска е избрана за небесна застъпница на българките в чужбина. Държавната агенция за българите в чужбина при председателството на Райна Манджукова учредява наградата „Българка на годината“ на името на Света Злата Мъгленска, която се обявява всяка година на 21 януари.

   

  

  Изображения на Света Злата Мъгленска се срещат в почти всички български църкви. В село Бориславци (Периклия), Егейска Македония, в  църквата „Св. Петка“, изписана през 1862 г., до неотдавна е имало фреска на св. Злата Мъгленска със запазен надпис на български език „Света Злата Мегленская“. Надписите на български език са наскоро заличени и изписани на гръцки.

   

  –––––––––––––––––––––––––––––––

  

  На 18 октомври се чества и паметта на Св. апостол и евангелист Лука. Свети Лука бил апостол от Седемдесетте и спътник на св. ап. Павел, който споменава за него в Посланието до колосяни: „Поздравява ви Лука, многообичният лекар“ (Кол.4:14). Написал третото Евангелие и книгата „Деяния на светите апостоли“.
  Свети Лука се родил в Антиохия Сирийска. Бил лекар и живописец, според свидетелството на Филосторгий и Никифор Калист.
  Според Преданието, той нарисувал иконата на Божията Майка и много проповядвал за Христа, най-вече ­ в Египет и Беотия (Средна Гърция). Загинал мъченически на 80 -годишна възраст в гръцката страна Ахаия.

  В 360 година мощите му били пренесени в Константинопол.

   

• Потулваните истини за НРБ

  Н. Цеков,  Дойче Веле

  .

  За повечето българи мюсюлмани национален герой номер едно е… Тодор Живков! Причината – съществуващите и до днес празноти в знанията за престъпленията на комунизма в България, към които все още се проявява безразличие.

  Близо 30 000 са участниците в Горянското движение от 50-те години на миналия век – един от най-ярките примери за съпротивата срещу комунизма в Източна Европа. Този факт от новата българска история обаче и досега е слабо известен. А дори и професионалните историци не знаят за стачката на пловдивските тютюноработници от май 1953 година, която започва само месец преди в Източен Берлин да се вдигне първото въоръжено антикомунистическо въстание в Източна Европа. За тези и още много други неизвестни истини от периода между 1944 и 1989 разказва организираната с германска подкрепа изложба в Държавния архив в София.

  Присъстващите при откриването представители на германски културни, научни и политически институции не скриха разочарованието си от бавния и колеблив процес на разкриване на престъпленията на комунистическия режим в България.

  Това обстоятелство е сред причините да се потърсят средства от германските данъкокоплатци, за да бъде събрана първата документална изложба за потулваните истини за методите и същността на българския комунистически режим.

  „Подкрепихме начинанието, защото германците също искат да узнаят тези факти“, казва д-р Ана Камински от Федералната фондация за осмисляне на комунистическото минало в Германия.

  Деформираната памет за българския комунизъм

  Скорошно изследване на историци от Американския университет в Благоевград разкрива, че едва 3 процента от българите смятат, че престъпленията на комунизма са нещо, което трябва да остане в националната памет.

  Проучването стига и до драстични пропадания в тази памет. Така например за повечето от запитаните най-светлата фигура в българската история остава Левски. Но пък за мнозинството българомохамедани национален герой номер едно е…Тодор Живков! На хората в Западните Родопи години наред им е „разяснявано“, че именно вдъхновителят на позорния Възродителен процес през 80-те години на миналия век ги е „спасил“ от същия Възродителен процес през 70-те години…

  Информационната завеса върху истината за престъпленията на комунистическия режим продължава да деформира националната историография, единодушни са преподавателите от Американския и Новия български университет.

  Особено неприятно е, че българите и особено по-младите, почти не се интересуват от бездните в националната история. Медиите пък предпочитат да ги заливат с „чествания“ и с хигиенизирани със сапуна на носталгията пикантерии от иначе не особено чистоплътните житиета и битиета на правешките царе, принцеси и велможи.

  Българският комунизъм – престъпление без наказание и без покаяние

  „Това, което шокира изследователите на престъпленията на комунистическата диктатура в България, е нейната свирепост. Убийствата и масовите репресии в страната започват дори преди официалното възцаряване на комунистическата партия и продължават буквално до последния ден на абсолютната й власт. Смайващо е, че и сега много от тези престъпления не са наказани“, казва германският журналист Улрих Шахт.

  „Като всички страни, преживели комунистическа диктатура, и България трябва да намери по-категорични отговори на предизвикателствата, свързани с отварянето на досиетата и с необходимостта от лустрация“, препоръчва Ана Камински. Тя обяснява, че в Германия всеки случай на обявен за агент на ЩАЗИ чиновник се разглежда индивидуално, а отстраняването е неизбежно, ако разкрити доносници на ЩАЗИ са заели междувременно високи постове в държавната администрация.

  „Заедно със забраната за заемане на публични длъжности от агенти на ЩАЗИ, започнахме широки документални проучвания и критични обществени дискусии за методите и мрежите на зловещата комунистическа „полиция на мисълта“, разказва д-р Камински, посочвайки паралелно, че на стотиците хиляди преследвани и репресирани от ЩАЗИ се падат същият брой извършители, на които е трябвало да се потърси отговорност. Което за съжаление не е осъществено в задоволителна степен.

  Увеличението на давностните срокове за извършените от комунистическия режим престъпления е факт само в Чехия.

  „Интересен феномен, който се наблюдава и в България, е, че след огласяването на част от досиетата на ДС общественото мнение и медиите съсредоточават вниманието си преди всичко към обявените за агенти и доносници публични личности и почти напълно забравят за кукловодите на комунистическата диктатура, издавали заповедите за извършването на престъпленията и репресиите“, обобщава Ана Камински от Федералната фондация за осмисляне на комунистическото минало в Германия.

  
  

• Полицейското ровене в интернет се превърна в епидемия

  Десетки хиляди пъти МВР и службите са искали и са получавали достъп от съда за това кой с кого, колко и кога е общувал в нета и с мобилни телефони

   

  Александър Александров,  в. „Сега“

  Властта, МВР и службите се оляха да ровят в личния живот на хората. Под гръмките лозунги за борба с „тежката организирана“ и „леката неорганизирана“ престъпност всекидневно се подслушват контактите на хиляди хора с други хиляди хора. Годишно се контролират милиони телефонни разговори, и то напълно законно. Тук думата обаче изобщо не е само до специалните разузнавателни средства. Много пъти сме предупреждавали, че още по-големи са възможностите за злоупотреби при достъпа до т.нар. „трафични данни“, показващи кой с кого, кога, колко е контактувал в интернет и по мобилен телефон.

  Този достъп се осигурява както по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), така и по Закона за електронните съобщения (ЗЕС). И изведнъж сега се оказва, че службите и особено МВР ровят неограничено в трафичните данни. 

  Това става ясно от доклада на парламентарната подкомисията за контрол върху специалните разузнавателни средства и върху достъпа до електронните съобщения. От проверките било установено, че съдилищата са разрешили поне 58 000 достъпа до тези данни и са отказали в едва 639 случая. Според подкомисията отказите са 0.8 на сто, което е   

  „индикация за липса на контрол и формализъм от страна на съда   

  при предоставяне на разрешение за достъп и използване“. Според същата справка освен въпросните 58 702 достъпа са дадени и още 15 350 разрешения за ровене по чл. 250 „б“, ал.1 от ЗЕС, които по правило също минават през санкция на председател на Районен съд или оторизиран от него друг съдия.

  Депутатската проверка е установила и, че има рязко увеличение на случаите, в които достъп до трафичните данни се иска дори без разрешение на съда.  Законът допуска тази възможност, когато данните са необходими за т.нар. „оперативни цели“. В тези случаи дори няма образувано досъдебно производство.  Всъщност възможността за достъп на МВР и тайните служби до електронните съобщения често се определя като 

  много по-опасна дори от използването на СРС,  

  включително и най-масовото сред тях – подслушването. 

  До 2008 г. МВР и службите имаха директен достъп до разпечатките на трафичните данни от мобилните, а и от цифровите стационарни телефони. Т.нар. „интерфейс“ – компютърен терминал, който да дава право на МВР да следи в реално време кой с кого и кога говори, бе заложен в лицензите на мобилните оператори. През 2008 г. в една наредба МВР се опита да отиде още по-далеч. С нея бяха задължени не само мобилните оператори, но и интернет доставчиците да съхраняват трафични данни. Освен това бе предоставен достъп до тях за Дирекция оперативна техническа информация (ДОТИ, сега СДОТО) към МВР и службите за сигурност. После наредбата бе атакувана и пред ВАС, който отмени въпросните разпоредби. И когато се наложи, службите отново да получават справките с разрешение на съда, исканията спаднаха от 330 000 на 30 000 – повече от 10 пъти.

  Това в прав текст означаваше, че правените директно от МВР справки изобщо не са били обосновани.  И когато сега се оказва, че съдилищата на практика одобряват всяко желание на МВР и службите да се ровят в интернет кореспонденцията на хиляди хора, то няма как да не се алармира – разрешават се 99.2% от исканията.  Освен това според документа на подкомисията се оказва, че в тази област

  едни хора си правят каквото си искат   

  Така например се оказва и че няма съвпадение между данните на съдилищата, прокуратурите, МВР и службите, от една страна, и от статистиката, предоставена от мобилните оператори. Което е не само абсурдно и опасно, но и предполага много злоупотреби.

  Въпреки искането на подкомисията информацията за предоставените данни по Закона за електронните съобщения от задължените по нормативния акт субекти да бъде разделена съобразно вида им – телефонна или интернет услуга, такава статистика не беше представена, констатира още докладът. Било е установено и, че регистрите за достъп до трафичните данни масово се водят различно от отделните служби – при това с много малко данни в тях.

  Проблемът е наистина драматичен и заради обстоятелството, че данните от всяко влизане в интернет с цялата информация покрай това се съхранява по закон една година назад. Става дума за информацията, чрез която да може да се проследи всичко – източникът и направлението на връзката, датата, часа и продължителността, за идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство, установяване на идентификатор на ползваните клетки. Освен това, ако някой от МВР или службите е поискал достъп, то данните може да се пазят и още 6 месеца след това.

  Да не говорим, че

  Сульо и Пульо имат право да ровят   

  Така според ЗЕС право на справки имат: 

  – специализираните дирекции, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС);

  – Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Гранична полиция“, дирекция „Вътрешна сигурност“, Столичната дирекция на вътрешните работи, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и териториалните звена на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“

  – службите „Военна информация“ и „Военна полиция“ към министъра на отбраната;

  – Националната разузнавателна служба.

  И нито един от тях няма никакво задължение да обяснява подробно защо му е необходима информация. Още по-малко пък имат задължението да разкажат какви резултати са постигнали, благодарение на ровенето в трафичните данни. Колко престъпления са разкрили, колко са предотвратили? Нищо подобно. Всичко е скрито зад тайни искания, напомнящи милиционерско време, тайно съдийско разрешение, тайно ровене и още по-тайни резултати. Това е абсолютна подигравка с хората, некадърно маскирана като борба с престъпността. Най-страшното е, че това полицейско ровене взема епидемични размери и стопява имунитета на обществото срещу наглото посегателство върху личната свобода.

• Защо няма да участвам в референдум за АЕЦ „Белене“

  Малко история

  С решение на Министерския съвет на НРБ (тогава така се наричаше България) от декември 1981 г. се започва проучвателни и проектни и подготвителни работи за строителството на Втората Атомна на площадка Белене. През 1987 г. започват строителните работи, през 1990 г., под натиска на екологични организации, АЕЦ „Белене” е замразена. През декември 2002 г. е взето решение на Министерския съвет на Република България зя възобновяване на работите по АЕЦ „Белене”, по-късно е обявен конкурс, а през 2007 г. е сключен договор за изграждането на АЕЦ „Белене” с изпълнител руската компания Атомстройекспорт – параметрите изглеждат много добри, малко над 4 млд. евро за изграждането на два блока, плюс около 1 млд. за инфраструктура. Като инвеститор е привлечена и немската RWE, няколко месеца по-късно цената за построяване е почти удвоена, а в началото на 2009 г. немската компания се оттегля под предлог, че зоната е земетръсна и неподходяща за строителство на АЕЦ. Следващото правителство на България е принудено да се откаже от проекта поради липса на финансов интерес към него. БСП приема политически подход и събира подписи за поставяне въпроса на референдум. Ако такъв се одобри от Народното събрание, то би трябвало и да се проведе.

  *

  В медиите тръгнаха дебати, трябва ли да има АЕЦ „Белене“, не трябва ли, и ако се прави референдум, трябва ли всеки да участва в него – видите ли, не всеки разбира от атомна енергетика, и така – бла, бла, гюрюлтия да става. Е тук му е мястото дебело да подчертая, че навярно разбирам повече от енергетика от изявяващите се по медиите, още повече от ядрена – след като почти 6 години съм работил в този отрасъл. Само че, когато правиш референдум, не можеш да поставяш какъвто и да е ценз (имотен, образователен), защото с референдума искаш подкрепа от хората. И ако въпросът беше „Искате ли да се развива ядрената енергетика с построяване на нови мощности?” (има такова предложение от президента на Р. България) – то няма нищо ненормално хората да си кажат мнението. И какво значение има кой колко разбира от атомна енергетика – ако хората се страхуват от атомни централи, има опасност един скъпо струващ проект да бъде спрян по средата на строежа си. Така че, ако се прави референдум, нека не задаваме безсмисления въпрос кой колко разбира, за да гласува – на референдум всеки гласува.

  За съжаление въпросът, за който е събрана подписка, е да се изгради ли АЕЦ „Белене”. Няма да участвам в такъв референдум, дори избирателната секция да е в двора ми, и бих призовал всички съвестни български граждани да не участват в референдум за изграждане на АЕЦ „Белене”, ако има такъв. Защото, както подчертах, това не е политически проект, а икономически. Политизирането на всеки един не политически проблем води винаги до изкривяване на проблема, хората започват да го приемат емоционално, а не  рационално.

  Както и в конкретният случай с изграждането на АЕЦ „Белене” – започва да става политическо противопоставяне на БСП и ГЕРБ . А важните въпроси на каква цена ще се изгради, как ще се гарантира качеството, финансирането на проекта и пр. остават назад в мъглата. Резултат от това политизиране е подписката за референдум, така поставен въпросът за референдум прави самият референдум вреден, защото оставя важните въпроси за цена и качество на милостта на изпълнителя Атомстройекспорт! След референдума изпълнителят също ще знае, че проекта трябва да се реализира на всяка цена. А въпросите за цената и качеството са доста съществени. Вярно е, че ядрената енергия е най-евтина, но възможните приходи от една атомна централа, макар и големи, са ограничени. И ако имаш големи разходи за изплащане на заеми и ремонти, то никога няма да можеш да изплатиш инвестицията. Според мен това е основната причина инвестиционната група RWE да се откаже от проекта АЕЦ „Белене”, защото започна да става ясно, че крайната цена на АЕЦ ще расте неизвестно до колко.

  Провеждането на референдум с така поставен въпрос няма добър отговор – „да” означава за предадем изцяло правата на изпълнителя по изграждането на АЕЦ „Белене”; „не” също не е добър отговор – най-малко ще трябва да се смени площадката, на която се изгражда АЕЦ. Затова призовавам всички добросъвестни български граждани, ако има референдум за изграждането на АЕЦ „Белене”, да го бойкотират и да бъде анулиран. Всеки отговор от такъв референдум ще е губещ.

   

  Петър Божинов

• Проф. В. Добрева: БАН е пред закриване

  Ала Желeзкова,  Агенция „Фокус“

   

  Българската академия на науките (БАН) е пред закриване. Условията за труд са изключително влошени – система на неплатени отпуски, режим на отопление и осветление, намаляване на заплатите. По време на управлението на ГЕРБ, БАН вече е напусната от около 1400 души. Това каза проф. Ваня Добрева, председател на Съвета на НС на БСП по наука, образование, иновации и квалификация, на пресконференция в централата на БСП, предаде репортер на Агенция „Фокус”.

  По думите на Ваня Добрева – скрива се позорното обстоятелство, че лично президентът Росен Плевнелиев обеща на БАН 14 млн. лева допълнително за бюджет 2012 година, а Дянков обеща, че ще бъде намерено решение, което да подобри финансовото положение на БАН. Нищо от тези обещания не беше изпълнено. И като резултат, законово установеното публично субсидиране на научните изследвания и БАН се замени с обещания за финансиране по конкретни проекти и то с европейски пари. Това е манипулация, защото българското правителство няма как да обещава европейски пари, каза тя. Поради липса на средства затваря врати Националната астрономическа обсерватория, най-голямата обсерватория в Югоизточна Европа, добави проф. Добрева.

  „В петък, когато БАН отбелязва 143 години от своето основаване, министър Дянков заяви, че БАН трябва да закрие институтите по философия, социология, планова икономика и други, като остатъци от социализма. Министър Дянков, който неведнъж е демонстрирал ролята на екзекутор на БАН, би трябвало да знае, че институти по планова икономика в БАН не съществуват от 1992 година. Институти по философия и социология също не съществуват”, отбеляза тя.

  БСП се противопоставя на тази антинаучна и антиевропейска политика, която ГЕРБ провежда вече четвърта година. В момента ние подготвяме алтернативен проект на бюджет за 2013 година, в който образованието и науката са реални приоритети, добави още проф. Ваня Добрева.

  (Със съкращения)

• Трайно се променя семейният модел в България

  
  През последните години се наблюдава промяна в семейните модели в България. Най-общата тенденция за изминалите 10 години e намаляване на дела на женените или омъжените лица за сметка неженените и неомъжените, и на лицата в съжителство без брак.

  Това твърдение изрази пред журналисти доц. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека при БАН, предаде БГНЕС.

  Учените представиха данни, които ще бъдат представени на конференция на тема: „Семейство и солидарност между поколенията„.

  Намалява делът на лицата със сключен юридически брак от 54% през 2001 година на 44% през 2011 г., а се увеличава делът на неженените и на неомъжените лица от 33% през 2001 г. на 40% през 2011 година.

  Два пъти се увеличава делът на лицата, които живеят в семейно съжителство без сключен юридически брак – от 4% през 2001 на 8% през 2011 г.

  Младите хора все повече предпочитат съвместно съжителство без да сключват граждански брак. От всички съжителства без брак 70% са сред младите възрастови групи от 16 до 39 години.

  Преобладават ражданията в безбрачни съюзи – 54,1% от всички раждания през 2010 г.
  

  Изследователите констатират, че нараства нестабилността на семейството и се увеличават бракоразводите. От 3,7% през 2001 г. делът на разведените достига 5,8% през 2011 г. Относителните дялове на разведените са най-високи в средните възрастови интервали от 40 до 59 години и съставляват повече от половината от населението с разторгнати бракове.

  За последните десет години се увеличава средната възраст на жените за сключване на първи граждански брак, като през 2001 г. тя е била 25 години, а през 2010 г. е 27 години, съобщи Христова, цитирана и от БТА.

  По думите й задачата на изследователите е да анализират тези тревожни данни от демографска, статистическа и от психологическа гледна точка и да предложат решения.

  От ГЕРБ обмислят промени в Социалния кодекс, според които тегленето на кредит за съвместно жилище, осиновяване на деца и участие в процедури ин витро да станат част от правата, които ще получат неженените двойки, ако статутът им бъде приравнен с тези на сключилите брак.

  Източник:  Dir.bg

• <<
• 1
...
• 199
• 200
• 201
• 202
• 203
• 204
• 205
• 206
• 207
• 208
• 209
...
• 415
• >>