Авторски

• Австриец купува 85 кв. м в София, нашенец – 6

  Само чехите от бившите соцстрани могат да си позволят апартамент

  .

  Васил Нанчев, в. „Монитор“

  

  С една средна годишна заплата от 62 400 евро всеки работещ австриец може да си купи в София жилище с площ около 85 квадрата. В същото време при средна годишна заплата у нас от 9048 лева (4621 евро) нашенец може да се сдобие с 6 квадратни метра, сочи проучване на „Монитор”.

  Малко по-високи са възможностите на други граждани на страни от ЕС като поляци и естонци. При цени на апартаментите в българската столица от около 730 евро за квадрат (по данни на НСИ) те със средното си годишно възнаграждение от около 11 700 могат да купят едва по 16 квадрата.

  Гърците могат да вземат малка гарсониера

  от 35 квадрата в София срещу своята годишна средна заплата от 25 680 евро, сочи още статистиката.

  С най-големи шансове да се уредят с нормален апартамент в София са гражданите на страните от Бенелюкс. Белгиец, ако спести цялата си средна годишна заплата от 58 460 евро, безпроблемно би придобил жилище от около 80 квадрата в столицата ни.

  Почти същата площ ще може да си купи и жител на Холандия, получаващ около 59 100 евро годишно.
  
  От хората от обединена Европа най-голям имот – от 87 кв. м, имат възможност да си купят поданиците на Великото херцогство Люксембург, получаващи средно по 63 860 евро за 12 месеца работа.

  В класацията най-зле са съседите ни румънци. С тяхното средно годишно възнаграждение от 6280 евро те могат да си купят в София едва 8,6 кв.м жилище. С други думи,

  биха им трябвали поне 4 години

  за да могат да придобият малка гарсониера, и то при положение че цените на жилищата в столицата ни останат стабилни и не започнат да се качват.

  От останалите бивши соцстрани най-големи шансове да си купят цяло жилище в София със средната си заплата имат чехите. С получаваните от тях 19 600 евро на година те ще имат шанса да си вземат нормална боксониера от около 27 квадрата.

  В Унгария средната годишна заплата е 15 800 евро и с тези пари маджарите биха си купили в София малка боксониера от 22 квадрата. С по-големи покупателни възможности са словенците, които със своите 27 750 евро могат да инвестират в 38 квадрата жилищна площ в българската столица.

  Британците, които преди кризата бяха луднали

  по родните ваканционни имоти, вземат средна годишна заплата от 56 050 евро. С тези пари поданиците на кралицата имат възможност да си купят в София тристаен апартамент с площ около 77 квадрата.

  Със средното си годишно възнаграждение нормален апартамент от поне 70 квадрата биха успели да си купят в столицата ни още германците, ирландците, французите и шведите.

   

• „ШВЕЙЦАРСКИЯТ ДОКЛАД“ за криминалното минало на Бойко Борисов

  Част 1.

  

  Биволъ публикува части от поверителния доклад, който американският журналист Джеф Щайн използва като основа за статията си за Бойко Борисов в авторитетното американско издание „Конгрешънал Куотърли“ през 2007 г. Статията предизвика скандал в България, тъй като представя тогавашния кмет на София като фигура свързана с организираната престъпност.

  Според Щайн докладът съдържа 200 страници и е изготвен от частна разузнавателна агенция по поръчка на швейцарска финансова институция, проучваща възможна инвестиция в България. След като се запознават с доклада швейцарците се отказват от инвестицията.

  Американският журналист, считан за един от най-добрите познавачи на американския сектор за сигурност твърди, че е потвърдил изложеното в доклада чрез свои източници в ЦРУ и други американски служби.

  Джеф Щайн изрично потвърди за Биволъ, че страниците, с които разполагаме се съдържат в пълната версия на доклада. В тях обаче няма никакви сведения нито за автора, нито за неговия клиент. Прави впечатление обаче, че изводите и обобщенията са формулирани не като препоръки за инвестиционна политика на частна фирма, а като препоръки към американски политици да внимават с българската организирана престъпност.

  През юли т.г. Джеф Щайн даде интервю за Биволъ, в което сподели, че през 2007 г. е изпратил няколко десетки страници от доклада по факс на българска журналистка, която според думите му е била „с доста добра репутация“. Нейният вестник обаче така и не ги използва, цитира или публикува.

  В доклада могат да се идентифицират два тома с няколко големи раздела. Първият том съдържа аналитични справки за Бойко Борисов и Цветелина Бориславова (12 страници от 17), справка за „престъпната група“ ИПОН (5 страници) и справка за поръчковите убийства в България за периода 2001-2005 когато Борисов е главен секретар на МВР (5 страници). В приложение от 26 страници са дадени извадки от Булстат за всички фирми и лица, споменати в документите.

  В обобщаващ, вероятно встъпителен текст е споменато, че в доклада има справки на базата на публични източници за трите най-големи престъпни групировки: СИК, ВИС, ТИМ, с които обаче не разполагаме.

  Авторите на доклада уточняват, че са използвали многобройни източници, някои от които са конфиденциални. Източниците са номерирани от 1 до 83. Вторият том съдържа статии и извадки от българската и чуждестранна преса.

  Съдейки по датите на отпечатване, които са различни за различните части, проучването е отнело най-малко 6 месеца: от януари 2005 до юни 2005 г.

  Биволъ проведе собствено проучване за достоверността на този текст. Според авторите на доклада в анализа за Борисов е използван документ, за който те вярват, че представлява „поверително персонално досие на Борисов и Бориславова, изготвено през 2002 г. като част от разследване за Борисов от българските специални служби„. Използвани са и други документи предоставени от поверителни източници.

  Текст с много сходно съдържание на това в американския доклад циркулира в интернет от 2003 г. Той не е датиран, но от събитията описани в него става ясно, че е изготвен през втората половина на 2002 г. Справката има същата структура на изложението, следва същата хронология на събитията и съдържа всички имена, споменати в американския доклад с много редки изключения. В американския текст обаче са пропуснати повечето оценъчни разсъждения, изчистени са много определения, характеристики и интерпретации, като е запазена важната фактология, допълнена на места с други данни.

  Различни източници на Биволъ от тогавашните български специални служби потвърдиха, че справката, циркулираща в Мрежата от 2003 г. е дело на служител от НСС. Мненията им са поляризирани относно ролята на споменати трети лица и политическите оценки за тях. Забележително е обаче, че никой не оспорва написаното за криминалното минало на Борисов.

  Биволъ провери всички цитирани в доклада имена на фирми и лица в информационните масиви на Търговския регистър, Булстат и Държавен вестник. Отбелязахме малък брой неточности, които не променят смисъла и значението на написаното. Данните от публично достъпни източници и констатираните разминавания с изложението ще публикуваме като коментари под линия.

  ============================================

  

  Поверително

  В България има три основни криминални „групировки“ за които се предполага, че се радват на протекцията на Бойко Борисов, Главния секретар на Вътрешното министерство. Тези криминални групи за познати като ВИС, СИК, и ТИМ. Имената обаче са в известна степен поовехтели поради това, че тези криминални банди са в състояние на непрекъснат преход опитвайки се да оставят на повърхността лустро на почтеност като основават „законен“ бизнес, особено в секторите на застраховането, охранителните услуги (бодигардове), банките и индустриалното производство. В действителност, под тази повърхност, те се занимават с изнудване, проституция, трафик на наркотици, залагания, търговия с оръжие, и други незаконни и монополистични действия. Те са и на предната линия на корупцията, подкупването на политици и полицаи и/или поставянето на техни хора и дела в полицейските структури. Най-яркият пример за тази форма на корупция е случаят с Бойко Борисов, който е бивш бизнес партньор на един от криминалните босове на СИК, а в момента е началник на всички правоприлагащи органи и всички разследвания за организирана престъпност в България. Докато той се занимава с ПР за излъскване на образа си на ефективен борец срещу престъпността, фактите ясно показват, че големите криминални босове на СИК, ВИС, и ТИМ остават неприкосновени. Престъпността, корупцията и честите поръчкови убийства са очебийни, а сериозни престъпения остават неразрешени под началството на Борисов.

  Досиетата на криминалните групи СИК, ВИС, и ТИМ са приложени за преглед и се основават на документи с публичен произход. Важно е да се отбележи, че организираната престъпност в България съществено се отличава по история, структура и традиции от сицилианската мафия, Коза ностра и други престъпни синдикати, които са добре познати на САЩ.

  Съвременната организирана престъпност в България е всъщност резултат от падането на комунизма и последвалия го мъчителен преход.

  Още преди падането на комунизма България е била корумпирано общество, ръководено от политикани, тайни служби, полиция, и преди всичко фаворити спортисти, борци, експерти по карате, и бандити, които са в основата на проблема с настоящата организирана престъпност. Тези престъпници се домогват до властта и станаха продължители на корупцията, която е преобладавала в комунистическата система. Успяха да надживеят няколко последователни правителствени промени и се внедриха в така-наречения законен бизнес, натрупвайки богатство чрез придобиване на бивша държавна собственост и избрани недвижими имоти.

  Тъй като САЩ се стремят да установят по-добри отношения с България заради стратегическото й положение в Източна Европа и като ценен съюзник, налага се да дадем съвет за изключителна предпазливост и вземане под внимание тази непрозрачна сила в страната, която е в сърцевината на проблема с организираната престъпност и корупцията.

  

  Привилегирована и поверителна информация

  Доклад за проучването за Борисов

  Анализ

  Бойко БОРИСОВ

  Генерал Бойко БОРИСОВ е Главен секретар на Министерството на вътрешните работи на България.

  Той е роден на 13 юни 1959 год. в Банкя, предградие на София, столицата на България.

  Баща му, Методи БОРИСОВ, до 1987 год. е служител на Софийско градско управление – МВР. Бил е началник на 2-ри сектор в столичната противопожарна охрана. Членувал в БКП. Уволнен заради подозрения в извънбрачна връзка (това се е третирало като неприемливо поведение срещу правилата, нарушаващо комунистическия етичен кодекс).

  Майката на Бойко БОРИСОВ, Венета БОРИСОВА е починала преди няколко години. Била е начална учителка.

  Сестрата на Бойко БОРИСОВ, Красимира Методиева ИВАНОВА е родена през 1956 год. В момента живее в София, кв. Княжево. Работи като лекар-педиатър в бившата ІІІ АГ-болница, Княжево. Има данни, че тя има участие в акционерното дружество, което е приватизирала болницата. Съпругът й е адвокат. Имат син, студент по право.

  Бойко БОРИСОВ има дъщеря от разтрогнат брак – Венета, която учи в САЩ, Лос Анджелис. В момента Бойко БОРИСОВ съжителства (без брак) с приятелката си Цветелина БОРИСЛАВОВА.

  Бойко Борисов завършва средно образование в гр. Банкя. Бил е секретар на комсомолската организация в училището. (бележка под линия: Членството в организацията на младите комунисти (или „Комсомол“) е било считано като начална точка за бъдещо членство в комунистическата партия). През 1977 год. кандидатства във Висшата специална школа на МВР в Симеоново, факултет „Държавна сигурност“, но e пренасочен и приет във факултет „Противопожарна охрана“, тъй като е считан за неблагонадежден от комунистическата партия с оглед миналото на дядо му – той е разстрелян на 22.09.1944 год. (13 дни след държавния преврат въздигнал на власт спонсорираната от Съветите комунистическа партия). Редовната си военна служба отбива в ШЗО-Плевен през периода 1977-1978 год. През 1982 г. Бойко БОРИСОВ се дипломира във Висшата специална школа на МВР в Симеоново като инженер по специалността „Противопожарна техника и безопасност“ и полицейски чин младши лейтенант.

  Бойко БОРИСОВ е активен състезател по карате и е бил треньор на националния отбор по карате.

  Бойко БОРИСОВ започва кариерата си в системата на МВР като командир на взвод в СГУ-МВР – „Противопожарна охрана“. По-късно е произведен командир на рота . Впоследствие Бойко БОРИСОВ е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). В периода 1985-90 г. е преподавател и завеждащ катедра във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. През този период защитава докторска дисертация.

  Страница 5 от 17

  Дата на отпечатване: 10 януари 2005

  Източник #3

  

  Привилегирована и поверителна информация

  Доклад за проучването за Борисов

  През 1989 год. е командирован с курсантски взвод в района на Каолиново, Дулово и района на Разград във връзка с масовите изселвания на местните жители в Турция. (Неговите твърдения в интервюта от 2001 г., че в този период е командвал батальон не отговарят на истината.)

  През 1990 год., след падането на комунистически режим, отказва да подпише декларацията за деполитизиране, напуска системата на МВР и започва частен бизнес. Първите сведения за контакти, сътрудничество и общ бизнес с публично компрометирани лица и фирми са от този период.

  През ранните 90, Бойко БОРИСОВ запозва общ бизнес (с ползването на общ офис в парк хотел „Москва“), с Младен МИХАЛЕВ (известен като Маджо), Румен НИКОЛОВ (известен като Пашата), босове на известната криминална групировка СИК.

  Налични са данни, че охранителната фирма ИПОН, създадена от Бойко БОРИСОВ в началото на 90-те също е съпричастна към криминални деяния още от самото си създаване. Пример: Убито лице на 05 декември 1994 г. в района Зона Б5 (София). ИПОН е била наета за възстановяване на средствата, която убитият дължал на голяма българска корпорация. Случаят не е разкрит. Друг случай от същия период е кражбата на 500 000 лв. от касата в офис на ИПОН. Заподозреният автор на кражбата и неговата приятелка са намерени убити в района на Враца. Убиецът не е открит.

  Предвид връзките на Бойко БОРИСОВ с организираната престъпност през 1998-2000 г. той е изучаван от Националната служба за сигурност (НСС), с цел привличането му за нащатен сътрудник на НСС. През този период Бойко БОРИСОВ редовно дава информация на НСС за действията на лидери на организираната престъпност в България. Трябва да се отчете, обаче, че е често срещана практика българските служби за сигурност да рекрутират (като агенти или нещатни сътрудници) на някои лица единствено за осигуряване на политически чадър в замяна на предоставяне на сенчести услуги в полза на конкретни управленски и/или корпоративни кръгове. Пример – Поли ПАНТЕВ, Косьо САМОКОВЕЦА, Славчо ХРИСТОВ и т.н.) Папката със събраните за Бойко БОРИСОВ материали и постъпилите от него доклади е била връчена на тогавашния директор на НСС ген. Атанас АТАНАСОВ и той е одобрил вербовката на Бойко БОРИСОВ. Тя обаче никога не се осъществява поради промените в НСС след парламентарните избори през 2001 г.

  Понастоящем ИПОН е една от най-големите охранителни фирми в България (персонал: 800-900 гардове). Фирмата охранява важни клиенти в България – МОБИЛТЕЛ (най-големият мобилен оператор в България), тръбопроводите на рафинерията Нефтохим на ЛУКОЙЛ, хазартната фирма АЙ ДЖИ ЕМ, Първа източна международна банка (ПИМБ), известна като „банката на организираната престъпност“, застрахователя БУЛ ИНС (за когото се счита, че е контролиран от гореспоменатата криминална група СИК), къщите и вилите на Славчо ХРИСТОВ (бившият шеф на СИБАНК, считан за посредник на бившия премиер КОСТОВ в бизнес делата му), Николай МАРИНОВ (Маргина), Младен Михалев (Маджо) (и двамата известни като ключови ръководни фигури в криминалната групировка СИК).

  През лятото на 2000 год. ИПОН поема охраната (физическа защита) на Общинска банка (София) след като е препоръчана от кмета на София Стефан СОФИЯНСКИ и бившия високопоставен офицер от службите

  Страница 6 от 17

  Дата на отпечатване: 10 януари 2005

  Източник #3

  

  Привилегирована и поверителна информация

  Доклад за проучването за Борисов

  генерал Сава ДЖЕНДОВ (б.ред. бивш началник на УБО). От 2001 год. ИПОН охранява и голямата фирма за производство на алкохол СИНХРОН ИНВЕСТ.

  ИПОН охранява и бившия комунистически диктатор Тодор ЖИВКОВ от изхвърлянето му до смъртта му.

  След като Бойко БОРИСОВ е назначен за Главен секретар на МВР, той прехвърля акциите си от ИПОН на своя приятел Добромир БАДЪНКОВ (бивш началник на направление „Охранителна полиция“ към СДВР, чийто син е служител на ГКПП-Аерогара София).

  Новият премиер, бившият цар Симеон Сакс-Кобург ГОТА e охраняван от ИПОН и персонално от БОРИСОВ при частните му визите в България през 90-те.

  Налични са данни, че Бойко БОРИСОВ е бил препоръчан за поста Главен секретар от бизнесмени и политици, заинтересовани да осигурят плавен преход на политическата власт към Симеон, запазвайки техния контрола и запазвайки структурите за криминални дейности, свързани с редица политици и установени по време на правителството на КОСТОВ.

  Вярва се, че следните кръговете и лица са издигнали Бойко БОРИСОВ:

  – о. з. ген. Любен ГОЦЕВ, о. з. ген. Бригадир АСПАРУХОВ (преди няколко месеца предложението той да бъде назначен като съветник на премиера предизвика скандал с оглед на възможния му достъп до класифицирана информация на НАТО и след ожесточен публичен дебат назначението му беше оттеглено).

  – кръга БАНКЯ, имащ силни позиции в някои правителствени структури (МВР, МФ, Президенството) и с близки връзки с организираната престъпност – Чавдар ЧЕРНЕВ, Димитър СЪБЕВ, Максим ДИМОВ, Виктор ВЪЛКОВ, Ивайло ТРИФОНОВ, Славчо ХРИСТОВ.

  За кратък период Бойко БОРИСОВ се налага като ключова ръководна фигура в МВР и публично акламиран харизматичен лидер (според изследванията на общественото мнение, той е най-популярният политик в България от последните години), въпреки липсата на професионална квалификация и опит, противоречивите му действия и популистките изказвания.

  Вярва се, че бързото му развитие е улесенено от:

  – атрактивно публично поведение на БОРИСОВ, представящо го като енергичен, силен и решителен човек, с воля и възможности да се бори с престъпността, противопоставен на невзрачната личност на министър Георги ПЕТКАНОВ;

  – подкрепата от широк кръг политици, бизнесмени, собственици на медии и на организираната престъпност, които смятат, че той е правилният човек за запазването на статуквото, осигуряването на плавен преход на икономическата власт след изборите през 2001 г., и запазването на криминалните структури, създадени и/или процъфтяващи при правителството на КОСТОВ.

  Бойко БОРИСОВ направи редица ходове, за да изпълни списък с противоречащи си задачи: да увеличи властта си в Министерството и влиянието си върху премиера, за да удовлетвори спонсорите си, да увеличи икономическата си

  Страница 7 от 17

  Дата на отпечатване: 10 януари 2005

  Източник #3

  

  Привилегирована и поверителна информация

  Доклад за проучването за Борисов

  мощ (счита се, че Бойко БОРИСОВ и неговите спонсори контролират значителна част от проституцията и каналите за трафик на дрога в България) и да постигне високо публично доверие и признание:

  – Бойко БОРИСОВ не предизвика (или блокира вече започнати) разследвания за сегашни и предишни служители в Министерството на вътрешните работи (Генерал АТАНАСОВ, Славчо БОСИЛКОВ), за които има данни, че редовно са отклонявали средства от контрабандни канали, за да подкрепят кабинета и управляващата партия на КОСТОВ. За тези офицери се вярва, че имат съпричастност към мрежи, които систематично поддържат с вътрешна информация за дейности като наркотрафик, кражби на коли и трансфера им извън България – дейности практически неосъществими без информационна и техническа подкрепа от страна на полицейските и специалните служби. Още повече, че в някои случаи генерал БОРИСОВ публично поддържа такива компрометирани офицери, както и престъпници на високо ниво. Примери: възпрепятстваното разследване на НСС и НСБОП за Константин САМОКОВЕЦА; игнорираните сигнали, че генерал Атанас АТАНАСОВ контролира контрабандни канали през ГКПП-Русе. Бойко БОРИСОВ или негови близки са се срещали на няколко пъти с лидери на организираната престъпност – Младен МИХАЛЕВ (Маджо), Константин САМОКОВЕЦА (няколко срещи в неговия хотел в планинския курорт Боровец с близки на генерал БОРИСОВ), Георги ИЛИЕВ (бос на главния конкурент на СИК, наречената ВИС-2 криминална група, като има данни, че тяхната среща през януари 2002 завършва с жесток скандал). Въпреки, че Бойко БОРИСОВ редовно прави публични изявления, че министерството ще смачка организираните престъпни групи, неговите реални действия показват обратното.

  – Бойко БОРИСОВ повиши или преназначи уволнени служители на Министерството, за които се вярва, че са замесени в престъпни дейности. Примери: Красимир ПЕТРОВ (директор на РДВР-Бургас), Стоян ВЕЛЧЕВ (зам.-началник на СДВР – МВР), Веселин ПАВЛОВ (зам.-началник на НСГП), Венцислав ВЕЛИКОВ (зам.-началник НСБОП), Николай НАЧЕВ (началник на икономическото направление в НСС), Янчо СТАНЧЕВ, Николай ГРИГОРОВ (началник служба „Полиция“ – СДВР), Васил ВАСИЛЕВ (бивш директор на Национална служба „Полиция“).

  – Бойко БОРИСОВ успешно дискредитира и отстрани от политическата сцена началника на кабинета на премиера Стоян Ганев. Данните са, че той е предоставил на премиера компрометиращи материали за ГАНЕВ, подадена му от генерал АТАНАСОВ. Желанието му е било да неутрализира ГАНЕВ, който беше близък съветник на премиера с голямо влияние върху неговото мнение. Така генерал БОРИСОВ става най-близкият съветник на премиера и едновременно с това частично неутрализира Васил БОЖКОВ (известен като Черепа), бос на организираната престъпност, един от най-богатите хора в България, за когото има данни, че е свързан с БСП и е конкурент на бизнес групировката СИК и спонсор на ГАНЕВ. Има данни, че в момента БОЖКОВ се крие в Аржентина #1. Бойко БОРИСОВ открито каза в пресата, че няма амбиция за по-висок пост в правителството (прочит: „Като Стоян ГАНЕВ“) и признава единствено премиера като авторитет над себе си. Различни слухове са пуснати в обръщение, за да дискредитират напълно Стоян ГАНЕВ, включително слух, че Стоян ГАНЕВ е уволнен заради завършила с разрив хомосексуална връзка между него и премиера.

  – Бойко БОРИСОВ систематично и публично надхвърля своите права и отговорности като главен секретар на МВР, като по този начин дискредитира вътрешния министър Георги ПЕТКАНОВ и установява два…

  Страница 8 от 17

  Дата на отпечатване: 10 януари 2005

  Източник #3

  

  Привилегирована и поверителна информация

  Доклад за проучването за Борисов

  властови центъра и модел на двойно подчинение в министерството. Той също така редовно атакува съдебната система и прокуратурата, карайки публиката да вярва, че съдебната система (а не МВР) е отговорна за нарастващата криминална активност в страната, като също така подобрява собствения си образ на решителен борец срещу престъпността, чиито инициативи са блокирани от скованата съдебна система.

  – Бойко БОРИСОВ решително опитва да неутрализира конкурентните престъпни групи (Васил БОЖКОВ Черепа, ВИС-2, „бившите барети“). Данните са, че отдавнашната остра непрязън между боса на ВИС #2 Алексей ПЕТРОВ и Бойко БОРИСОВ (респективно между свързаните с тях Младен МИХАЛЕВ (Маджо) и Румен Николов (Пашата)) прераства в открит конфликт когато Бойко БОРИСОВ е назначен за главен секретар на МВР. Причините: страхът на Бойко БОРИСОВ, че Алексей ПЕТРОВ държи компрометираща информация за него; подкрепата на влиятелни еврейски бизнесмени за Алексей ПЕТРОВ (близка връзка с бившия посланик на Израел Давид КОЕН); силните позиции на Алексей ПЕТРОВ в Главна прокуратура (Никола ФИЛЧЕВ) и във Военна прокуратура, както и в някои служби на МВР (Филко СЛАВОВ), и политически партии. (Надежда МИХАЙЛОВА, бивш външен министър и настоящ лидер на опозиционния Съюз на демократичните сили). Има данни, че Алексей ПЕТРОВ (бивш командос от отряда за специални операции) е имал реални шансове да бъде назначен за шеф на НСБОП. Следва опит за убийство на Алексей ПЕТРОВ, последван от координирана медийна атака срешу структурите свързани с ПЕТРОВ, довела до временната му неутрализация. Паралелния резултат е отклоняване на общественото внимание от развиващия се скандал с подозирано участие на генерал БОРИСОВ в корупционна схема свързана с приватизацията на тютюневия монополит БУЛГАРТАБАК, разкрита когато медиите публикуват запис от среща между Майкъл ЧОРНИ с Георг ЦВЕТАНСКИ, инвестиционен капиталист и съветник по сделката.

  – Активен пиар, насочен към създаване на силен образ на Бойко БОРИСОВ като успешен правителствен служител, за улесняване на политическата му кариера и неутрализиране на потенциална опозиция от страна на Президента, парламентарните партии и други социални кръгове. Тряба да отбележим много публикации в иначе сериозни и достоверни медии, които непристойно игнорират или изкривяват публично известни факти за генерала и неговите дейности. Въпреки това, има голям брой български интелектуалци и представители на горния сегмент на средната класа, които не вярват на тези медийни кампании. Трябва да се отбележи, че докато над 80% от медийните публикаии са позитивни за генерал БОРИСОВ, около 80% от анонимните постинги в интернет форумите са негативни.

  – Когато други възможности не са налични, генерал Бойко БОРИСОВ директно оказва натиск над журналисти и собственици на медии. Пример: На 2-ри февруари 2002, известната разследваща радиожурналистка Виза НЕДЯЛКОВА анонсира компрометиращи факти за генерал БОРИСОВ в редовната си седмична рубрика по РАДИО НЕТ. В края на програмата тя обеща да разкрие още компрометиращи данни за действията на генерал БОРИСОВ следващата седмица. След излъчването генерал БОРИСОВ лично е говорил с Андрей РАЙЧЕВ, известен социолог и медиен собственик, съпруг на НЕДЯЛКОВА. Следващата емисия на програмата не разкри никакви допълнителни

  Страница 9 от 17

  Дата на отпечатване: 10 януари 2005

  Източник #3

  

  факти за генерал БОРИСОВ, както беше обещано преди това. Нещо повече, по-късно НЕДЯЛКОВА беше уволнена от радиото, където беше програмен директор. #3

  – Изграждането на добри персонални контакти с премиера, президента, лидерите на всички големи политически партии и социални групи. Пример: Бойко БОРИСОВ персонално е настоявал пред шефа на Националната служба охрана (НСО) да не се снема персоналната охрана от НСО на Надежда Михайлова, въпреки че тя не е имала право на такава след като нейната партия загуби изборите.

  – Изграждане на добри персонални контакти с представителите на чужди държави и оказване на неразрешени услуги. Пример: през м. май 2002 американски представител е посетил генерал БОРИСОВ в неговия кабинет в МВР и е попитал дали българските специални служби могат да подслушват комуникациите на посолството на Иран. Нарушавайки вътрешните правила, генерал БОРИСОВ лично завел американския представител в командния център на СОТИ и открито попитал служителите дали е технически възможно да се подслушват комуникациите на иранското посолство. Достъпът до този център е стриктно ограничен за малък брой оторизирани служители.

  – Изграждане на публичен образ на човек, който има доверието и уважението на ключови американски и европейски официални лица от полицията и службите, както и от членове на Дипломатически корпус в България (пример: широко рекламираните благотворителни тенис мачове с чужди дипломати). Това се реализира и чрез многобройни визити и срещи с официални лица (пример: новият директор на ЦРУ MCLAUGHLIN, директора на ФБР, високопоставени германски полицаи и т.н. – вижте статиите в Приложение C), които са широко отразени (понякога тяхното значение е силно преувеличено) от българските медии. Пример – статия в ежедневника СТАНДАРТНЮЗ (б.ред. електронната версия на в. Стандарт) за посещението на Бойко БОРИСОВ в САЩ (17 юни 2004): „Въпреки обичайната дискретност на такива визити във Вашингтон, говореше се, че покрай главния секретар на МВР генерал Бойко БОРИСОВ е имало необичайна активност. БОРИСОВ беше приет от всички зам.-директори и се снима с тях. По-късно към тях се присъедини и действащият директор на ЦРУ Джон MCLAUGHLIN. Много необичайно за ЦРУ е всички тези хора да се събират заедно, разкриха източници на СТАНДАРТНЮЗ. По пътя към вечерята маршрутът на колите е бил леко променен, за да могат гостите да покажат на генерал БОРИСОВ нов магазин, продаващ български вина. Отговаряйки на въпрос на СТАНДАРТНЮЗ: какво да се очаква след такива необичайни прояви, беше ни отговорено: следете внимателно събитията.“

  Цветелина БОРИСЛАВОВА

  Приятелката и близка бизнес партньорка на генерал БОРИСОВ, Цветелина БОРИСЛАВОВА Карагьозова (известна като „Цеца Секса“) е родена на 27 септември 1958 г. в София. Баща и Борислав КАРАГЬОЗОВ е бил офицер от тайните служби в различни български посолства (САЩ, Индонезия и Румъния) до 1989 г. Майка и Веселина КАРАГЬОЗОВА е родена на 29 юни 1929 г. Преди комунистическия преврат от 1944 г. тя е мажоритарен акционер в CHEMISOL, компания за търговия с химически продукти, базирана в Стара Загора.

  Страница 10 от 17

  Дата на отпечатване: 10 януари 2005

  Източник #3

  

  Цветелина БОРИСЛАВОВА има две дъщери от предишния и брак със Стефан АБАДЖИЕВ, син на високопоставени комунистически функционер и посланик в Румъния Иван АБАДЖИЕВ.

  До 18-я си рожден ден Цветелина БОРИСЛАВОВА живее със семейството си основно в чужбина. Завършва средно образование в училището в руското посолство в Румъния. Започва да изучава философия в Румъния, но напуска поради преместването на баща и в България. Дипломира се в Софийския Университет, в специалности английска и испанска филология. След дипломирането си работи в компанията за външна търговия ИНКО, свързана с тайните служби и според някои данни, занимаваща се с промишлен шпионаж. Едновременно с това изучава Международни икономически отношения в УНСС в София. След това е регионален представител за Балканите на международен производител на автоматични системи. След това работи в държавната компания ГЪВКАВИ АВТОМАТИЗИРАНИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ СИСТЕМИ (ГАПС). През 1989 г. напуска компанията и започва частен бизнес.

  На 23 март 1977 Цветелина БОРИСЛАВОВА е тежко ранена при опит за убийство.

  В момента Цветелина БОРИСЛАВОВА е председател на Надзорния съвет и голям акционер в СИБАНК (Стопанска и Инвестиционна Банка, бившата Българо-Руска Инвестиционна банка – БРИБАНК), известна като „банката на КОСТОВ“ при предишното правителство. Цветелина БОРИСЛАВОВА беше назначена за Председател на Надзорния съвет на СИБАНК през октомври 2001, след споразумение постигнато с преговори (с участието на Бойко БОРИСОВ) със Славчо ХРИСТОВ в Гърция по-рано през същата година.

  Страница 11 от 17

  Дата на отпечатване: 10 януари 2005

  Източник #3

  Следва: Част II Бизнес партньори и свързани фирми

  ---

  #1 Информацията за укриването на Васил Божков в Аржентина не може да се потвърди от публични източник.

  #2 Алексей Петров е посочен на различни места като бос на ВИС и на СИК.

  Коментарите преди…

  След публикацията на статията в „Конгрешънал Куотърли“ Бойко Борисов я определи като поръчков материал за злепоставяне на партията му ГЕРБ. Той посочи, че зад нея стоят лидерът на ДСБ Иван Костов и депутатът от ДСБ Атанас Атанасов, както и министър Румен Овчаров от БСП.

  Вътрешният министър Румен Петков от БСП обаче опроверга написаното в публикацията и каза, че МВР няма да разследва твърденията.

  Прокуратурата също заяви, че няма да се самосезира, защото няма ясен източник на информацията.

  Президентът Георги Първанов нарече публикацията „антибългарска“ и „обидна“.

  ДСБ излезе със становище, в което се настоява прокуратурата, президентът и Комисията по вътрешен ред и сигурност да реагират и да проверят информацията за криминалното минало на Бойко Борисов.

  … И сега.

  Пред Биволъ генерал Атанасов отрече компрометиращата информация за него в доклада. Според него Борисов никога не е бил разработван от НСС. „Нито едно от тези лица не е било на вниманието на контраразузнаването, защото е нямало причина“ – каза той. Според него внушението, че Поли Пантев е бил негов агент е пуснато от покойния Цвятко Цветков. „Аз му чух името като го убиха“ – каза още Атанасов и уточни, че впоследствие официално е било обявено, че Пантев е бил сътрудник на криминална полиция в Софийско градско управление.

  Иван Костов каза за Биволъ, че в ДСБ са запознати с доклада. Той потвърди още, че становището на ДСБ, публикувано на сайта на партията преди 5 години още е актуално и призивът към институциите за проверка на данните в доклада важи и сега. Попитан защо след като не са видяли реакция на институциите от ДСБ не са дали доклада на пресата Иван Костов отговори, че в ДСБ има принцип „да даваме на медиите становища и коментари, които са само на ДСБ“.

  Биволъ се свърза с Виза Недялкова по повод изнесеното в доклада, че Борисов е оказал натиск за спиране на поредицата предавания чрез съпруга и Андрей Райчев. Виза Недялкова категорично отрече, че и е оказван натиск. „Борисов ми се обади лично на мен и ми говореше на „ти“ – спомня си тя. Главният секретар бил недоволен, че Недялкова не го е потърсила, макар че тя на три пъти пробвала да получи коментар от него чрез пресцентъра на МВР. Оказало се, че от пресцентъра не предали нейното запитване на Боросов. Недялкова отрече също, че е била уволнена заради този случай. „Радио НЕТ спря по икономически причини“ – каза тя.

  На вниманието на CRIM

  Този доклад е част от станалите публични данни за криминалното минало на настоящия български премиер Бойко Борисов и ще бъде предоставен на Специалната комисия за борба с организираната престъпност, корупцията и прането на пари в Европейския парламент. Другите документи предоставени до момента са следните:

  – доклад на посланик Джон Байърли с най-висок гриф на секретност, изтекъл в Уикилийкс, в който се твърди, че ЦРУ е потвърдило данни за участието на Борисов в мащабен трафик на амфетамини, източване на горива и пране на пари през банката на Цветелина Бориславова.

  – доклад на посланик Джон Байърли за българската банкова система, в който се твърди, че банката на Цветелина Бориславова СИБАНК е „гнила ябълка“, замесена в пране на пари от престъпната дейност на Бойко Борисов.

  – обяснения на бившия охранител на Бай Миле – Васил Костов – Кеца, протоколирани в заседание на Шуменския окръжен съд по делото „Килърите“, в които той твърди, че постът на главен секретар за Борисов е купен от български престъпни босове от СИК и Сретен Йосич.

  – доклад на западна разузнавателна служба, разпространен от БГНЕС, в който се твърди, че Бойко Борисов е осъществил контакти през посредници с известен сръбски контрабандист.

   

  Източник: Биволъ

• България – „съучастник” в геноцида на евреите?

  Даниела Горчева, списание „Диалог“, Холандия

  .

  „Уникалната история на българското спасение, най-обхватното и най-драматичното спасение на евреи по време на Втората световна война, си заслужава да бъде разказана.”

                                                                                проф. Михаел Бар- Зоар

    „Единственото, което комунистическият режим споменаваше по повод това най-достойно и човечно дело в новата ни история беше една лъжа…Режимът в България отказваше на българската нация не само правото на гордост, но и правото да има пример, който да следва…

  Нормалното поведение на нацията се поддържа най-добре от нормални институции. Такива през Втората световна война в България имаше в значително по-голяма степен отколкото в повечето европейски държави. ”

                                                                                             Филип Димитров

   „Група български евреи поде инициатива за гора и паметник на цар Борис Трети в мемориалната Градина на спасените в Тел Авив, но друга група български евреи яростно се противопостави, в резултат на което паметникът бе махнат.”

                                                                                             Леа Коен, през 2008 г.

   

  На 5 октомври 2012 г. в хотел „Радисън” в София бе открита тридневна конференция на тема „Да опознаем миналото си” под егидата на Български хелзинкски комитет (БХК). В официалното съобщение на сайта на БХК се казва черно на бяло, че целта на събитието била, цитирам: ”третирането на евреите от българската държава да се разгледа комплексно – да се обсъди както спасяването, така и съучастието в геноцида.”

   

  Съучастието в ГЕНОЦИДА?

   Да оставим настрани грозния израз „третирането на евреите от българската държава”, вместо по-неутралния и не издаващ предубеденост израз „отношението на българската държава към евреите”.

   От анонса на БХК обаче излиза, че поканените на конференцията „изтъкнати български и чуждестранни учени и публицисти” са поканени

  не да дискутират дали може да се говори

  – за съучастие на българската държава в изселването (не и в геноцид във внушавания му смисъл на планирано изтребление) на евреите от Беломорието и Вардарска Македония

  ИЛИ става дума

  – за изпълнение на нареждане на външна, могъща и непреодолима сила (нацистка Германия). 

  А били поканени да разгледали „съучастието” на българската държава априори в… геноцида на евреите.  

  Употребата на членуваната форма (съучастиеТО) предполага, че то вече е доказано, прието и не подлежи на обсъждане.

  В такъв случай следва да се зададе въпросът кой компетентен международен съд, коя всепризната световна институция призна „съучастието на българската държава в геноцида на евреите”, доказвайки геноцидната цел на българската държава спрямо евреите по времето на Втората световна война и оттам и „съучастието” й?

  Нюрнбергският трибунал? ООН?

  Отговорът е – никой компетентен международен съд, никоя всепризната световна институция.

   

   Триумфираща балканска подмяна на понятията

   Едва ли има нужда тъкмо на БХК да се обясняват правните понятия „геноцид” и „съучастие в геноцид”.

   За мен лично е изключително разочароващо, че дълбоко уважавана правозащитна организация като БХК може да попадне в споменатата от Татяна Ваксберг „необяснима лекота в подмяната на цели категории и понятия”, която по думите й триумфира на Балканите за изненада на западната историческа и правна наука (виж: Татяна Ваксберг. „Милошевич и Трибуналът”, София 2006 г., стр.157).

   Ето защо като организатор на събитието, Български хелзинкски комитет или ще трябва да поднесе извиненията си на българската общественост, а също и на участниците в конференцията за това нелепо съобщение, израз на правно и историческо невежество, или да докаже по БЕЗСПОРЕН и правно издържан начин „съучастието на българската държава в геноцида на евреите”.

   Опасявам се, че мълчанието по въпроса ще нанесе тежък удар върху авторитета на Български хелзинкски комитет, който действително върши изключително полезна работа в България. А без необходимия авторитет БХК няма да може да изпълнява мисията си. Която, пак повтарям, е важна и необходима за държава като България, където правата на човека, меко казано, не са на висота.

   

   „Съучастие” или изпълнение на нареждане?

   Съучастието в дадено престъпление напълно изключва действия под принуда от страна на „съучастника” и задължително предполага съучастие на равна основа с останалите му съизвършители, съинициатива и предварително знание (и съзнаване) на престъплението, както и одобрението му.

   Българските административни власти* по германско пълномощие в Беломорието и Вардарска Македония – земи, които са част от завладените и окупирани от нацистка Германия територии по време на Втората световна война, действат по нареждане на германския окупатор (който според международните конвенции за водене на война е отговорен временен суверен), точно така, както и например, местните полицейски власти в окупирана Холандия по нареждане на германския окупатор, извършват практически действия, свързани с принудителното изселване на евреите от Холандия.

   Но както холандските власти, така и българските власти не само не са инициатори на тези принудителни изселвания, но и едните, и другите не могат да бъдат обявени за съучастници в геноцид, защото и представа нямат какво е планирала нацистката държава на Германия да предприеме с тези хора.

   По времето, когато се извършват тези, пак повтарям – по нареждане на германския окупатор депортации, включително на евреите от Беломорието и Вардарска Македония (а именно през пролетта на 1943 година), НИТО една държава в Европа или в света, вкл. и българската, не подозира за съществуването на строго секретния план на нацистката държава за изтребване на евреите (план одобрен на тайна конференция, проведена в Берлин на 20 януари 1942 година). И това е доказано в стотици изследвания по темата.

   А ако „изтъкнати учени и публицисти” твърдят нещо, което е известно единствено на тях и напълно неизвестно досега в сериозната световната историческа наука, а именно – че през пролетта на 1943 година единствено българската държава в цял свят е ЗНАЕЛА за строго секретните решения на нацистка Германия, ще трябва да го докажат. Но не по метода: „така е, вярвай ми.”

   Спекулативното използване на днешни знания, които автоматически да се приписват и на тогавашните български власти е не само некоректно, но и неморално.

   

   Депортацията – срамна практика на Втората световна война

   Принудително изселване на хора по етнически или религиозен признак днес е престъпление, но не и според дотогавашните международни конвенции за водене на война и за жалост депортацията е срамна практика на Втората световна война не само от страна на нацистка Германия, която обявява евреите в Европа за свои „врагове”, а и от страна на съюзниците: Сталин депортира в Сибир цели „вражески” народи, като кримските българи, татари, чеченците и т.н., американската държава депортира своите американски граждани – японци, защото ги смята за „вражеско” население, британската държава депортира своите британски граждани – германци, защото ги смята колективно за „вражеско” население.

  Всъщност, дори Четвъртата женевска конвенция от 1949 г. допуска при определени условия и ограничения изселване на цивилно население (вж чл.49). Апропо и днес има държави с претенции, че са демократични, които изселват цивилно население, оправдавайки се, че това население заплашва тяхната сигурност.

   

   Логичен и правен абсурд

   Да се говори за съучастие на българската държава в „геноцид” на евреите през Втората световна война без и най-малкото нейно знание за същинската цел на нацистка Германия и години преди възникването и даването на съдържание на понятието „геноцид” и криминализирането му, е и логичен, и правен абсурд, доказателство за отсъствие на елементарна човешка грамотност.

   

   Да опознаем миналото си – добре, но как?

   Що се отнася до темата на конференцията, тя е чудесна, но миналото няма как да бъде опознато нито с една-единствена конференция, нито с невежествени сензационни изхвърляния, а с дългогодишни добросъвестни и компетентни изследвания, подкрепени с неопровержими факти като спорните въпроси се дискутират открито и аргументирано, а не тук-таме някой факт да се вади от контекста на времето и да се правят недопустими обобщения.

   Тъй като конференцията не бе достъпна за всеки, а само за специално поканени, смятам, че една открита дискусия ще е полезна и за обществото, и за участниците в конференцията.

   

  По тогата се посреща, по ума се изпраща

   Докато пишех този текст, във в. „Дневник”, в рубрика „Балкани” бе публикуван отзив за проведената конференция със заглавие „Учени настояха България да признае вина за избиването на 11 000 евреи”.

   Не ми е известно България да е участвала, когато и да било, в избиването на 11 хиляди евреи, за да „признае” подобна „вина”, но не е зле да се напомни на въпросния учен, който си позволява да приписва колективна вина на днешни българи (70 години след трагичните събития) със смехотворни приказки като :“Вие сте герои спасители, но също и брутални убийци и хладнокръвни потисници”, че точно това правеха именно Сталин и Хитлер – приписваха колективна вина на цели народи.

   Разбира се, това че някой е „учен” далеч не е доказателство за неговата компетентност, обективност и правота, независимо дали е български, американски, македонски и пр. Едва ли е нужно да напомням, че и България си има един печално известен учен, който си позволи подобни манипулации, при това историк, а за жалост даже беше и президент на страната и чиято „компетентност”, „обективност” и „морал” са публична тайна.

  Известна е и „обективността” на университетската преподавателка по история Искра Баева, която очевидно пред историческата истина предпочита партийната пропаганда, след като си позволява публично да твърди черно на бяло, че диктаторът Тодор Живков „е добър политик и държавник, който мисли не толкова за своето собствено битие и богатство на семейството, а за държавата” …

   Така че учени всякакви и това че някой е „учен” още не значи, че е прав в тезите си, а опитът да се придаде тежест на конференцията с твърдението, че в нея са взели участие „изтъкнати учени и публицисти” е неуспешен, доколкото по дрехата (тогата) се посреща, но … по ума (компетентността, обективността, интелекта) се изпраща.

   

  Историята им до колене

   А ако някой си въобразява, че историята му е „до колене” и че с манипулативни тези ще смае света, много се лъже. Вярно е, че докато истината си върже обувките, лъжата ще обиколи няколко пъти света, но е вярно и че истината винаги е била по-силно оръжие от лъжата.

  Защото всеки може да прочете документите от съдебния процес срещу Айхман в Йерусалим, воден във време, когато хората все още помнеха ясно събитията. Има ги и на интернет.

  И защото не друг, а прокурорът Яков Бар-Ор – и то въз основа на документи от германските архиви и на свидетелските показания по време на процеса, заявява категорично и недвусмислено: „Борис е бил герой. Той напълно е блокирал Айхман и е защитавал българските евреи.” **

  На страната на жертвите­ – да, но не за сметка на историческата истина

  Съжалявам единствено, че уважавани от мен правозащитници в искреното си човешко желание да застанат на страната на жертвите, така са се увлекли, че не забелязват как неусетно са преминали от страната на … палачите на историческата истина.

   И не заклеймяването, а просвещението е единственият начин да се бориш с някои тревожни явления, резултат от невежество и политически манипулации.

   А тъкмо идеята за предизвикване на възхищение и гордост от извършеното хуманно дело споделят и членовете на ръководството на Anti-Defamation League (просветителска организация, която чрез знания се бори с нетолерантността и неправдата) Абрахам Фоксман и Хауърд Берковиц.

  Ето какво ни казват те: „Трябва да се пише за достойното поведение на България през мрачните дни на Холокоста, за да бъде бляскав пример за бъдещите поколения навсякъде по света и за да предизвиква гордост у младите българи.”

   

  Колко евреи от всяка страна стават жертва на Холокоста?

   (източник: Encyclopedia of the Holocaust)

  Austria – 50,000 – 27.0%
  Italy –  7,680 – 17.3%
  Belgium – 28,900 – 44.0%
  Latvia 71,500 – 78.1%
  Bohemia/Moravia–  78,150 – 66.1%
  Lithuania – 143,000 – 85.1%
  Bulgaria – 0 – 0.0%
  Luxembourg 1,950 – 55.7%
  Denmark 60 – 0.7%
  Netherlands 100,000 – 71.4%
  Estonia 2,000 – 44.4%
  Norway 762 – 44.8%
  Finland 7 – 0.3%
  Poland 3,000,000 – 90.9%
  France 77,320 – 22.1%
  Romania 287,000 – 47.1%
  Germany 141,500 – 25.0%
  Slovakia 71,000 – 79.8%
  Greece 67,000 – 86.6%
  Soviet Union 1,100,000 – 36.4%
  Hungary 569,000 – 69.0%
  Yugoslavia 63,300 – 81.2%

   

  „Аз се гордея с тази нула – като българин, като гражданин и като човек!”

  (из стенограмата на 417-то заседание на 38-то Народно събрание, проведено на 27 юли 2000 година)

   Дянко Марков: Не става дума и за това дали израелската държава и еврейският народ свалят една или друга плоча. Това е тяхно суверенно право – да преценят кой има заслуги за съдбата на техните съотечественици в епохата на Втората световна война, кой има вина и как да се постъпи с едни или други. Ние не можем да внушаваме или да кажем: „Моля, оставете плочите. Направете паметник на България.“ 

  Но ние имаме едно преимущество спрямо всички други европейски народи, които през Втората световна война бяха под егидата на Германия. Това наше преимущество е изразено в тази именно карта, която аз я оставям тук като документ и в която карта американският историк Раул Хилберг в книгата си „Унищожението на европейските евреи“ тази именно карта посочва. Тя е ползвана и аз я имам в немския превод от книгата, издадена от немския историк Хайнц Хьоне в Хамбург през 1966 г. под надслов „История на SS – орденът „Мъртвешка глава“. В тази карта, уважаеми госпожи и господа, са посочени… (Шум и реплики. Предава картата на председателя на НС).

  Дянко Марков: В Полша са унищожени 90 на сто от евреите, в Германия, Австрия и Чехословакия – 50 на сто, в Румъния – 34 на сто; в Холандия, Белгия и Люксембург – 56 на сто: в Дания – 1,5 на сто. Всички други са спасени чрез лодки.

  В България седи нула! Срещу името на България седи нула, господа! (Силни ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от блока на ОДС.)

  И това е паметната плоча за хората, които спасиха българските евреи. Тази нула – аз се гордея с тази нула като българин, като гражданин и като човек! (Ръкопляскания от блока на ОДС.)

  Акад. Благовест Сендов оспори тази нула и каза: „Цар Борис е изпратил 11 343, на унищожение в лагерите Треблинка и другите лагери в Полша.»

  Цар Борис не ги е изпратил! Ето ви друга карта! Заповядайте, уважаеми господин председателю (подава картата). Ето ви друга карта – издание на вестника “Дас Райх” на Гьобелс, в която карта Беломорието и Македония са посочени “под българско управление” – за разлика от Добруджа, която е включена в българската държава.”

   Това е откъс от изказването на Дянко Марков пред Народното събрания, което години наред беше фалшифицирано от български комунисти с изваждането на едно-единствено изречение от контекста, което изречение допълнително бе преиначавано, „доукрасявано” и манипулирано. За жалост към този хор се включиха и правозащитници, които не си дадоха труда да прочетат стенограмата и да разберат за какво говори Дянко Марков. А той коментираше единствено правната, не и моралната страна на проблема и поясни, че според Хагската конвенция за водене на война депортацията на „вражеско” население във време на война не е военно престъпление, давайки пример с депортацията, която американската държава предприема спрямо своите американски граждани от японски произход. И никъде и никога не е твърдял, че евреите са „вражеско население” за България, напротив – и от стенограмата, както и от коментара му ясно се разбира, че визира нацистка Германия, която смята евреите за „вражеско” население.

   

  Демагогията като част от „морала”?

   Що се отнася до морала, повече от съмнителни са тия „моралисти”, които настояват днешни хора да признаят „вината” на някогашни.

  Още повече, че част от участниците в конференцията, които днес, със задна дата безстрашно размахват показалец, едва ли ще поискат да дискутират какво достойно действие извършиха самите те по време на комунистическия режим, в който живяха. Или напротив, без свян и угризения се възползваха от привилегиите си на деца на комунистическата номенклатура? Къде им беше тогава моралът, който днес така щедро раздават?

  Всъщност, няма противоречие, защото нито тогава, нито днес са се отличавали с морал. Иначе не биха правили опит да изопачават историческата истина. Демагогията никога не е спадала към моралните ценности, напротив.

  –––––––––––––––––––––––-

  * В Холандия има един израз ”кмет във време на война”, който говори за целия драматизъм, пред който местните власти са изправени при изпълнения на задачи, дадени „отгоре”. Особено, когато властта над теб е окупационна. Не случайно цар Борис Трети казва, че евреите в Беломорието и Македония са „изгнаници на хитлеровото военно командване”. Те не са под юрисдикцията на българската държава и тя не може да предотврати тяхното изселване. Отказът на българските власти да изпълнят това нареждане на германския окупатор, със сигурност нямаше да предотврати депортацията, но вероятно щеше да има жестоки последствия и за населението в тези земи, и за евреите в България, и за българските граждани.

  ** Вж The News and Courier, 22 май 1961 и други американски вестници от същата дата:“ was a hero. He absolutely blocked Eichmann and protected Bulgaria’s Jews.“

• Свинските черва

  
  

  

  11 октомври 2012 г., София, България. Росен Плевнелиев даде своята номинация за член на Конституционния съд. Той се спря на главния прокурор Борис Велчев.

  По-рано днес обвинител номер 1 заяви, че не може да предполага какъв може да бъде изборът на държавния глава, без да му мине през ум, че той самият ще бъде номиниран от него.

  Източник:  БЛИЦ

  (*Оригинално заглавие: „Президентът номинира Борис Велчев за член на КС“)

   

  Из коментарите:

  Spiro Perov: Top Commenter Плевна, не сери на метеното… Опичай си мозъчето увреме и оттегляй кандидатурата, да не ми станеш Черен Петър…

  Tihomir Pavlov: Top Commenter AKO TOVA E VERNO PREZIDENTA NA BOKO STE GRIZNE DARVOTO ZA SLEDVASHT MANDAT.ISTINATA E, CHE VSICHKI SA KOMUNISTI SAMO CHE OT RAZLICHNI PARTII, OPRAVYAT SI JIVOTA ZA GODINA DVE I POSLE…KOITO MOJE DA SE SPASYAVA TAYA KOCHINA BG NYAMA DA SE OPRAVI NIKKOGA.

  1.уф: НАВЪРЗАНИ СА КАТО ЧЕРВА – НЯМА ОТЪРВАНЕ!!

  2. vanko: ВСИЧКО ПРОДЪЛЖАВА ПО СТАРОМУ.И НИЩО НЕ СЕ ПРОМЕНЯ.И ТАКА 23 ГОДИНИ ПРЕХОД.

  4. Valentina Да,това е капката, която преля чашата! Никакъв герб догодина, никакви тикви, вождове и индианци! Екатерина Микайлова също е номинирана от парламента,защото и ДСБ са около 1% и нямат шанс догодина да минат 4%. Всичко е договорки между управляващите за сметка на хората, и доверието към Борисов след зимата ще е 70% недоверие и 30% доверие!

  6. сиси: Как може! Нека се радват сега тези, които гласуваха за пастирката. Как може да номинира човекът, който с бездействието си 7години ни доведе до това да сме най-корумпирани и ненаказани. И сега това продължава! За всички е ясно,че Велчев е силно зависим и послушен.

  7. Роси: Добра приемственост! Мекерето на агент Гоце Сирищника, дал своя принос в корумпирането на Прокуратурата, опънал чадър над знайни и незнайни бандити и крадци – в КС. Супер, Плевнелиев! Ето така се гради България!

  8. xaxa Те комунистите нали се подкрепят един друг… Муахахахаха! Само буквите на партията-майка различни, а едни и същи боклуци.

  9. DJ King of the Universe: Плевнелиев се подигра с хората,които го избраха, предаде доверието им и им удари един червен комунистически шамар, много жалко! Селянина си оставя селянин за цял живот, както и червения комунист си остава червен комунист, може само да потъмнее до тъмно червено!

  12. номера: Стари масонски номера! ГЕРБ и БСП си играят задкулисно. Помните ли като накараха Искров да си подаде оставката от БНБ? Е, той я подаде, а те на другия ден го избраха пак него! Още тогава народът трябваше да се усети, че го ментосват. Бягайте!

  26. Посерко Спинишев: Браво Росене, така трябва!!! Верен син си на Комсомола, на Партията майка, не ни излъга. Твоята номинация на нашия човек Борис Велчев е жесток удар срещу всички антипесовски партии. За това ние ще те номинираме за наградата Почетен Пес.

  34. 111 С този ход на Плевнелиев губят още поне 15 процента от гласовете за следващите избори! Бойко номинира Плугчиева, а тоя путю – Велчев.Да са им живи и здрави! Повече няма да сглупим да им дадем гласа си! Мръсни комунистически подлоги!

  41. arhar Някой още съмнява ли се , че ГЕРБ са част от статуквото ? Нима Б.Б. не е зависим от ДС ? Вече всичко е ясно! Гоце говореше за ‘ приемственост в политиката ‘ , а Плевнелиев за ‘ последователност в политиката ‘, което си е като ‘ Рапорт даден – рапорт приет! ‘ Т. Дончева каза в прав текст, че кръгът ‘ Монтерей ‘ и сега са във властта, като имали влияние и сред някои от БСП, и излезе напълно права за това – фактите го потвърждават! Американските посланици много ясно са ги казали нещата в своите доклади. Някой още съмнява ли се в това? А Б.Б. казваше, че не бил зависим от ДС … Ха – ха! Някой още съмнява ли се в скритата тройна коалиция между Боце, Гоце и Доган? П.П. Радвам се, че Б.Б. вече не споменава името на Св. Йоан Кръстител в публичното пространство!

  42. yuzzvНежният президент предлага хлъзгавия Главен прокурор за консституционен съдия. Каква идилия…. Сега трябва да изберат Янаки Стоилов за Главен прокурор и да върнат седми ноември като национален празник…Борис Велчев … няма нито един ден практика. Преписвал е отнякъде научни трудове. Става преподавател, после съветник на Гоце, а последните седем години административен началник на прокуратурата. Като главен прокурор аз не помня да е написал нито един обвинителен акт или да е влизал в съд. зала да подържа обвинение.

  43. Агент Райко Поздравявам съпругът на госпожа Плевенлиева за този избор. Все пак ние партийците трябва да се подържаме. Браво на него за това, че не е забравил от къде е тръгнал и благодарение на кой сега е там. Не е забравил за веселите игри на плажа на Евсиноград със своето другарче Борко Велчев. Гордея се как пред очите ми Росенчо израстна от нерешителен комсомолски секретар до мъжествен държавен глава. Радвам се,че оплюваната от всички ДС успя да направи от един кротък и послушен юноша такъв боец. Браво и напред.

  

• Пропихме се от бедност – отказваме се от месото, но не и от алкохола и цигарите

  

  Безпаричието тласка българина към пиене и пушене. Готови сме да се откажем от светлина и топлина в дома, готови сме да не ядем месо, но не и да се откажем от пороците. Може и да не ни се вярва, но това сочат данните от последното проучване на НЦИОМ.

  Ако парите не стигат,

  74% от сънародниците ни гасят крушките,

  73% отказват месото и деликатесите,

  42 % не се чуват с близки и приятели по телефона, а

  39 % спират да купуват лекарства.

  Едва ¼ от анкетираните обаче отказват пушенето, 1/3 не посягат вече към чашката.

  По притеснителното е, че въпреки огромните летни задръствания към морето се оказва, че повече от половината българи не са ходили на почивка тази година. Най-често това са били хора между 30 и 49 години, столичани, както и домакинствата с доход до 300 лв. на човек.

  Липсата на пари кара българина логично да ограничи разходите си за луксозни стоки, услуги и развлечения.

  От дрехи се лишават 79% от хората, а

  от обувки – 78%.

  Около 80% пък са спрели да ходят на барове и ресторанти.

  Източник:  Vsekiden.com

  

• Почему молчали болгары?

  Статья сайта  glagol-info.com

   

  

  2 октября. В Национальном дворце искусств «Украина» в Киеве проходит Международный саммит по проблемам защиты прав национальных меньшинств «Опыт Украины для мира». На трибуну поднимаются высокие гости. Зал рукоплещет Президенту Украины В.Ф. Януковичу, представителям ЕС по правам человека и по делам национальных меньшинств. На трибуне сменяют друг друга выступающие: депутат Европарламента, член комитета по международным отношениям Александр Мирский, депутат Народного собрания Венгрии Тибор Сони, вице-премьер-министр Украины Раиса Богатырёва, советник Президента Украины, руководитель Главного управления по гуманитарным и общественно-политическим вопросам Администрации Президента Украины Анна Герман, народный депутат Украины, основатель Института по правам человека и предупреждения экстремизма и ксенофобии Александр Фельдман и многие другие.

  Зал внимательно слушает. Тема, которая обсуждается на саммите, животрепещущая, она волнует каждого присутствующего. Азербайджанцы, армяне, немцы, ромы, венгры, грузины. Люди разных вероисповеданий: мусульмане и православные. Все приехали на саммит, чтобы поговорить о достижениях и проблемах национальных меньшинств в Украине. Особо нужно подчеркнуть, что преобладающее большинство в зале – болгары. Изо всех уголков страны собрались представители самой многочисленной диаспоры, которая вот уже 200 лет живет мирно бок о бок с другими народами.

  К собравшимся обращаются представители духовенства, депутат парламента Республики Азербайджан, член Демократического союза венгров, представитель Союза армян, президент всеукраинского союза общественных организаций “Конгресс Ромен Украины”, представители других нацменьшинств. Болгары с надеждой ждут своей очереди… На сцену вышли все, кому дали слово на саммите, не поднялся на трибуну только президент Ассоциации болгар Украины Антон Киссе. Господин президент, сославшись на то, что он опаздывает на самолет, сбежал из зала. Вопрос. Вы, господин Киссе, заблаговременно были приглашены на такое серьезное мероприятие, за вашей спиной стоит болгарская диаспора, которая ждала серьёзного заявления на саммите, а вы плюнули на всех. Не предательство ли это? Болгары были в недоумении. Такой представительный форум, и ни слова о проблемах болгарской диаспоры. Как можно было бросить своих на произвол судьбы? Руководители болгарских обществ Украины были возмущены. «Как собака на сене, – говорят люди, – и сам не выступил и нам не дал». А почему не выступил, спросят рядовые болгары? Неужели опоздание на самолет – уважительная причина? Нет. Не причина. Ответ прост – президенту болгар всея Украины просто нечего было сказать. Разве знает он, что волнует болгар Киева, Львова или Крыма, разве помогает им? Конечно, нет.

  Дина Михайловна Карабанова живет в Киеве, там есть свое общество «Радолюбие 1989», о котором президент ассоциации вообще не беспокоится. «Киссе с ассициацией хочет олицетворять всех болгар Украины, но все делается только на уровне нескольких районов Одесской области. Он баллотируется в депутаты Верховной Рады, ему нужны голоса... У нас в Киеве немало проблем. Сами с ними справляемся. Выигрываем гранты, и у нас есть воскресные школы по всей Украине,– говорит Д.М. Карабанова, – было обидно, что о нас никто и слова не сказал».

  Финансовая поддержка общества «Радолюбие 1989» со стороны ассоциации и самого господина Киссе отсутствует, его члены не могут собрать средства даже на издание книги сказок на болгарском языке. Нет у них и помещения в Киеве, где бы они могли полноценно работать. Болгарское посольство пока «не слышит» киевских болгар.

  До предела возмущена поведением А. Киссе и Мелания Кирилловна Дучева из Крыма. «Никто не сказал ни слова о депортированных болгарах. Нами долгое время правили болгарские цыгане, которые все разворовали. Киссе к нам никакого отношения не имеет, его скоро никто признавать не будет. Там уголовное дело за уголовным делом по разворовыванию денег, – говорит М.К. Дучева, – мы сейчас должны зарегистрировать Международную федерацию болгар и будем работать». Еще представители диаспоры, которые были участниками саммита, рассказали нам о том, что деятельностью господина Киссе всерьез заинтересовалось Агентство для работы с болгарами за рубежом при кабинете министров Болгарии. Болгарская сторона намерена получить отчет об использовании средств, которые регулярно получала Ассоциация болгар Украины и лично А. Киссе.

  После всего сказанного, как вы думаете, уважаемые читатели, было ли что сказать господину Киссе с высокой трибуны саммита, если проблемы украинских болгар ему неведомы? Потому и сбежал с позором, оставив ползала своих на произвол судьбы.

  Возможно, для президента опоздание на самолет причина веская, но, в конце концов, есть заместители, есть активисты в каждом болгарском обществе, которые могли донести до участников представительного форума чаяния болгарской диаспоры. Однако этого, к сожалению, не произошло. И разъехались все по домам несолоно хлебавши. А жаль..

   

• Двоен аршин за агентите – КС пусна ДС в БТА

  Анелия Иванчева, Vsekiden.com
  

  

  Двойният аршин влезе в действие и по отношение на БТА. Така да се каже в най-държавната ни медия, в националния ни информационен институт, където се държи всяка буква и цифра да са точни до абсолютност.

  А пък българо-османската мерна единица за дължина „аршин“ е известна с разминаването си. Различна по големина – някъде около два лакътя, но в зависимост колко е дълга „отсечката“ от пръстите до лакътната става.

  С двуякия аршин премери не кой да е, а Конституционният съд. Най-независимият, призван да обезпечи върховенството на Конституцията на България спрямо законите, другите актове на парламента и спрямо указите на президента на републиката, както официално гласи.

  Аршинът бе пуснат в действие по отношение на друго „най“ у нас по отношение на нестихващия интерес – Държавна сигурност. А от сглобката БТА – ДС – КС изскочи възможността единствено в информационната агенция от държавните ни медии началници да могат да бъдат ченгета от бившата репресивна служба. Докато аршинът за БНР и БНТ определя точно обратното – ДС началниците – вън! Законът за държавното радиото и държавната телевизията го забранява.

  Забрани го и Законът за БТА, но конституционните съдии го разрешиха. Иначе било дискриминация. Така в БТА няма да дискриминират началници, но пък в БНР и БНТ дискриминацията ще е законна. В крайна сметка кой аршин е по-прав всеки да си решава сам според любовта си към Държавна сигурност. Решенията на КС са окончателни и задължителни за всички, независимо на чия съвест тежат.

  А в БТА традицията ще продължи – от малко повече от дузината баш шефове на агенцията, наричани ту главни, ту генерални – почти никой от деветосептемврийската ту революция, ту преврат насам да няма почти никой, необвързан с Държавна сигурност.

  Така че вратата на генералния кабинет на БТА е отворена за всички ДС ченгета, изгонени от посланически постове, от министерски, от политически кабинети, зачеркнати още като кандидат-депутати и т.н.

  Да заповядат и да ръководят агенционния информационен поток. . .

  Из коментарите:

  Н-1 Съгласен съм, че НРС е бардак. Но дори и в бардака проститутките не предават колежките си. НРС предаде своите офицери, като послушно им отвори досиетата по нареждане на БСП и националния предател Сергей Станишев. Това не е ли курвенско деяние, заслужаващо презрение?

  Анти Само луд или фанатик днес би работил за тайните служби. Това са клонове на организираната престъпност. Всъщност с отварянето на досиетата бе казано на информаторите сред бандитите да си затварят устата, че ще им разкажат играта, като ги опозорят. Щото още има какво да се разграбва от тая държава и не бива да има информатори за грабежа. Затова нарекоха служещите на службите доносници. Така се прави първоначално натрупване на капитала – с открита кражба и парализа на ушите и очите на държавата. Медиите отдавна са купени.

  Бивши НРС НРС е пирамида. Тя примамва млади хора в името на Родината, а ги кара да служат на мафиота Бойко Борисов и германския строителен спекулант Росен Плевнелиев. Мислете, момчета и момичета от НРС, на кого служите. Един ден може и вашите досиета да се окажат мръсни и да ви лустрират, както лустрираха нас, защото имахме глупостта да служим на червените бандити. Преди тъпака Бай Тошо управляваше, днес – неговият бодигард ни мачка. Но за разлика от простия Тошо, Бойко прави стотици милиони с Цветелинка. Егати съдбата!

• US полиция разследва Христо Стоичков за побой

  Полицията на американския град Чикаго разследва Христо Стоичков по обвинение в побой над български журналист. Това заяви пред „Труд“ дежурният офицер г-жа Кубиерт от Първо районно полицейско управление в Чикаго. В полицейския доклад към преписката е записано, че „жертвата е ударена със свит юмрук от Стоичков“. По случая работят детективи, каза още полицай Кубиерт. Тъй като не става дума за тежко криминално престъпление, най-вероятно Стоичков ще може да напусне страната.

  Инцидентът е станал на 8-ми октомври около 19,30 ч. местно време на тържеството за 15-ата годишнина от основаването на футболния клуб „Чикаго Файър“ в Историческия музей в Чикаго. Христо Стоичков нападнал главния редактор и издател на местния вестник „България Сега“ Светлозар Момчилов, който поискал да вземе интервю от него, твърди потърпевшият.

  Футболистът го ударил в челюстта и накрая го заплашил, че ако опише случая във вестника си, ще му „отреже главата“, разказа пред „Труд“ Момчилов (виж по-долу).

  След преживения шок Светлозар Момчилов потегля с колата си към дома си, който се намира в предградията на Чикаго на около 50 км от мястото на инцидента. Към полунощ, той се поуспокоява от шока и решава да потърси правата си. От местната полиция му казват, че трябва да подаде жалба за случилото се в районното управление до Историческия музей, където е станал инцидентът.

  Жалбата на Момчилов срещу Стоичков е внесена и заверена под № hv510267 в чикагската полиция. Простъпката е описана като battery. На български терминът се превежда като телесна повреда, обида чрез действие, словесна атака, нападение, побой, обида чрез действие.

  Пред „Труд“ Момчилов сподели, че когато го попитали иска ли Стоичков да бъде арестуван, той е потвърдил и е отвърнал, че иска да се спази законовата процедура.

  Суперзвездата на българския футбол Христо Стоичков е известен с буйния си нрав и необмислени постъпки. Ден преди инцидента пред кореспондента на „Труд“ Камата заяви, че българските журналисти са „най-големите тъпаци, за които, като вземеш една лопата и да им разбиеш с нея главата“.

  Припомняме, че през април 2008 г. Стоичков удари и фоторепортера на в.“168 часа“ Любомир Асенов в ресторант „Барка дел Саламанка“ в Барселона. Колегата опитал да му направи снимка.

   Симеон Гаспаров,  в. „Труд“

  
  

  Издателят на „България Сега“ СВЕТЛОЗАР МОМЧИЛОВ:

  Досрамя ме, че съм българин!

  – Г-н Момчилов, кой ви покани на тържеството по случай 15-годишнината от създаването на „Чикаго Файър“?

  – Покани ме лично президентът на фен клуба на ЦСКА в Чикаго г-н Георги Стойков. Той плати и кувертите за нас.

  – Кога отидохте на коктейла в Историческия музей в Чикаго?

  – На събитието отидох с малко закъснение. По това време Христо Стоичков даваше интервю за мексиканска телевизия. Приготвих камерата си за кратко видеоинтервю с него и когато той свърши с другата медия, аз извиках г-н Стоичков. Но той или не ме чу, или се направи, че не ме чува, и замина към своята маса, на която седеше с г-н Чападжиев.

  – Какво стана след това?

  – Приближих се и най-учтиво го попитах дали може да ми отдели 2-3 минути за интервю за наша, българска медия в Чикаго. Бях приготвил три най-обикновени въпроса, които ги измислихме заедно с нашия бивш генерален консул в Чикаго г-н Иван Сотиров, който е у нас на гости. Но Стоичков грубо ми каза: „Не. Нямаш никакъв шанс.“ Аз тогава го попитах учудено: „Има някакъв проблем ли? Какъв е проблемът?“ Той ми отвърна: „Нямам нищо общо с вас!“ Тогава аз казах: „Но все пак българската общност в Чикаго е голяма и не мисля, че вие трябва да се дистанцирате от нашата българска колония.“ Тогава Стоичков ми отвърна: „Не ви знам кои сте. Не ви познавам вас.“

  До него беше г-н Шефкет Чападжиев и аз казах: „Г-н Чападжиев много добре познава нашата медия.“ След което помолих Чападжиев, ако Стоичков не знае за нас, поне той да каже две думи и да му обясни, че ни познава. Но Чападжиев нищо не каза.

  – Какво според вас накара Стоичков да ви посегне?

  – След като Чападжиев не реагира, аз казах: „Г-н Стоичков, ние ще споменем тогава в нашия репортаж, че не сте имали желание да дадете интервю“, след което си тръгнах към мястото, където ми беше оставена камерата. Тогава изведнъж Стоичков тръгна след мене и викна: „Я ела ти навънка.“ Един вид да се саморазправя с мен навън, за да не ни гледат хората. Задърпа ме за ревера. И в това време неочаквано ме удари в челюстта. Ситуацията излезе от контрол и аз помолих да извикат охраната, за да ме защити. Стоичков ставаше необуздан. Намесиха се останалите журналисти, за да го спрат да ме блъска, и ме помолиха да изляза, за да не се дразнел повече.

  – С това ли приключи сблъсъкът ви със Стоичков?

  – Не. Тъй като не можех да си тръгна веднага, аз трябваше да си взема статива и видеокамерата. Когато отидох да си ги взема, Стоичков отново дойде при мен и ме предупреди: „Ако напишеш нещо във вестника, ще ти отхвръкне главата.“ Аз бях в шок. Нищо не виждах, нищо не чувах. На връщане, като излязох от сградата, стоях сам в колата и не можех да повярвам на това, което ми се случи. Докато Христо Стоичков ме удряше, почувствах най-големия си срам, че съм българин.

  – Къде стана всичко това?

  – В коктейлната зала, където се бяха събрали гостите.

  .

  Христо Стоичков:

  Да съм ударил човек? Някой сънува

  .

  „Да съм ударил българин?“, учуди се Христо Стоичков, потърсен от „Труд“ за коментар на твърдението на Светлозар Момчилов.

  „Сигурно имате предвид един човек, който беше дошъл без покана на бляскавата церемония на „Чикаго Файър“ – продължи Кавалерът на „Златната топка“ от Чикаго малко преди да тръгне към летището за обратния полет към България. – Хората се бяха подготвили фантастично. Една от най-хубавите церемонии, на които съм присъствал. Заедно с другите ми колеги получихме уникални възпоменателни значки. Хората в Щатите искат да развият все повече сокъра (така наричат футбола в САЩ – б.а.). Стадионите започнаха да се пълнят. Ние бяхме сред първите мохикани и сме горди, че ни честваха в тази зала.

  И покрай толкова много блясък, усмивки и прегръдки се появи един човек, който започна да нахалства за интервю. Казах му, че по цял свят има правила. Научил съм ги в „Барселона“ – най-големия клуб. Някога да съм ви отказвал на вас? Вие, във вестник „Труд“, просто ги спазвате винаги и затова сте номер едно.

  Преди малко дадох интервю и за Би Ти Ви. А този човек очевидно не беше никакъв журналист, а за спазване на правилата да не говорим. Когато продължи да се държи нахално, не издържах и го хванах за яката. Тогава охраната го изведе. Това е цялата истина. Даже не знам как го е допуснала без покана. Бракониерщина… Бил се оплакал в полицията? От вас чувам такова нещо. Попитайте българите в Чикаго какво е било отношението ми към тях. Още когато играех във „Файър“, бях толкова благодарен за подкрепата им. Виждахме се почти всеки ден. Хората идваха на мачовете с родни трибагреници. Сред тях има и велик футболист като Цветан Йончев. Видяхме се и сега, спомнихме си стари истории. С много други също говорих. Както е навсякъде – снимки, автографи… Знам, че нашата колония тук е огромна и няма как за толкова кратко време да се срещна с всеки.

  Но явно е писано винаги да се появява нахалник, който да е като лош дъх в устата. Но не можа да развали спектакъла, който бяха направили шефовете на „Чикаго Файър“. Може само да сънува, че съм го удрял. Голяма злоба се трупа у някои хора и ми е болно, че говорим за това. Толкова са жалки, че искат на мой гръб да станат известни. Но гърбът ми е голям, ще издържи. Не ме мислете! На мен слава не ми трябва, имам предостатъчно. Печелил съм я с толкова труд, болка и пот, за които малцина могат да си представят. Камо ли завистливи бракониери.
  Където и да отида по света, се радвам да се видя с българи. Така беше в Япония. После и в Южна Африка. На мачовете на „Мамелъди Съндаунс“ идваха поне по 500 души заради мен. После се събирахме в месарницата на бате Симо Калоянов в Йоханесбург. На дървените пейки с българите лукс не ни трябваше. Всичко беше от сърце и по български! Не сме забравили откъде сме тръгнали.

  Сега ме чака дълъг полет, после колелото на работата в „Литекс“ се завърта – тренировки, мачове. Уморих се да отделям внимание на някакъв самозванец. Чао и ще се видим в България.

  Боян Бойчев, в. „Труд“

• Богати и бедни

  27 846 са богатите в страната. Това е броят на депозитите на граждани на стойност над 100 000 лв., сочат данни на БНБ. Само за една година броят на тези влогове е нараснал с около 7000, а общата сума на натрупаните пари в тях е скочила с над 1,3 млрд. лв.
  Тези 27,8 хил. души държат 20% от всичките спестявания в страната, сочат данните на БНБ.

  Спестяванията на средната класа нарастват доста по-бавно. Влоговете на стойност между 20 хил. и 100 хил. лв. са 287 хил. Това са хората, които би трябвало да движат потреблението в страната, защото имат достатъчно пари да финансират сами част от цената на жилище или пък да си купят нова кола. Именно те трябва да се почувстват финансово стабилни, за да започнат да харчат и да повишат потреблението в страната, смятат икономисти, пише “Стандарт”.

  Спестяванията на тази средна класа са нараснали с 1,4 млрд. лв. за година, или съвсем малко повече, отколкото са натрупали най-богатите 28 хил. българи. Средната класа държи около една трета от спестяванията в страната. Но много от парите във влоговете са получени от продажба на апартаменти, ниви или на семейния бизнес. Не всички притежатели на депозити са забогатели, а просто са превърнали част от семейното имущество в пари, като се има предвид, че много продават бизнеса си, защото е закъсал.

  В още близо 12 млн. депозити има 14,6 млрд. лв., но там сумите на всеки влог са доста по-малки и са достатъчни да покрият разходите на семейството за няколко месеца, ако например уволнят някой от съпрузите. Общата сума на тези по-малки депозити нараства с 1,1 млрд. лв. за година.

  Оригинално заглавие: 27 846 българи с влог над 100 000 лева

  Източник: БЛИЦ

  

• Chicago Fire’s 15th Anniversary celebration

  There aren’t many professional sports franchises that get a birthday party thrown by fans.
  On the Chicago Fire’s 15th anniversary Monday night, the staff, current players and former players celebrated with fans who paid $97 to attend a party at the Chicago History Museum, and about 500 people attended the event organized by the Fire’s supporters groups. Proceeds from the admission charge and a silent auction benefited the Fire’s charitable foundation.
  “It’s really remarkable for that to happen,” said Peter Wilt, the Fire’s first general manager. “A team loved so much by their fans that they would volunteer so many hours of their time to put on an event like this, and this is first-class, obviously. It’s not just some backyard barbecue.”
  “We were urged to do it a couple of years ago by the now-head coach, Frank Klopas,” said organizer Tom Dunmore of Section 8 Chicago. “We’ve always celebrated Oct. 8 because it’s the day the club was founded and the anniversary of the Great Chicago Fire, and he urged us to take it to another level, a bigger celebration to really bring the fans and the players and the team together. … This being the 15th year we thought we really need to blow it out.”
  On Oct. 8, 1997, Wilt stood on Navy Pier and announced the team’s new name on the 126th anniversary of the Great Chicago Fire. Back then, fans and skeptics wondered if the team was just a novelty and would fade away like so many other sports franchises.
  Nobody wonders anymore.
  Bulgarian Hristo Stoichkov, a legend of the international game and a Fire player 2000-2002, returned to Chicago just for the celebration, as did Fire originals Ante Razov, Peter Nowak, Chris Armas, Zach Thornton and Diego Gutierrez. Hometown hero Brian McBride of Arlington Heights posed for countless photos. Much of the expansion Montreal Impact coaching staff was there, led by former Fire midfielder Jesse Marsch, now the Impact coach, and assistants Mike Sorber, Denis Hamlett and Impact scout Lubos Kubik, each with a Fire connection. Even former Fire midfielder Justin Mapp, a current Impact player, was there, mingling with fans along with most of the current Fire players, while a video of the Fire’s 1998 MLS Cup win played on the big screen.

  

  “It’s fantastic,” Gutierrez said, “and it just lets us know that what really seems to be a short time, 15 years, building and cultivating a tradition, is something that these fans and this team have been very successful at. I feel honored to be a part of it. … But really what I like most about this is that it’s done by the fans. For guys like me, Peter, Chris, that means the world. It really does.”
  For young Fire players such as defenders Austin Berry and Jalil Anibaba, in case they didn’t understand their club’s culture before, Monday’s celebration gave them an eye-opening lesson.
  “We have tremendous memories, and that’s the true wealth that you get from playing a sport that you love,” Gutierrez said. “It may not pay you the biggest dollars, it’s not paying you in euros, but you’re really left with a whole lot of wealth in terms of who you are as a person.”
  For the supporters throwing the party, there were no regrets.
  “A lot of work, a lot of volunteers not getting paid,” Dunmore said. “But it’s a lot of fun too, and it’s an honor seeing some of the legends come back into town and the current team is mostly coming tonight, so getting all those guys together, for us as fans makes it worth all the effort.”
  That the party came just a day after the current squad clinched a playoff berth just added to celebration.
  “I’m just really happy that we’re having this party at a time when we’re being successful at the present moment,” Fire president of soccer operations Javier Leon said. “Maybe we should have this party every year.”

  www.dailyherald.com
  By Orrin Schwarz

  

• И в България – като в САЩ…

  

  В материал от 25 април 2012г. WebProNews писа: „През 1983 г. 90% от американските медии бяха собственост на повече от 50 компании. От миналата година медиите са собственост на 6 компании. Думата е за илюзията на избора.

  GE, Time Warner, CBS, Viacom, Disney и News Corp. контролират всичко.

  Нищо чудно, че на всеки канал има едно и също. Как могат медиите да бъдат безпристрастни, когато всички реални решения се взимат само от няколко души?“

   

  Източник: ЕПОХАЛНИ ВРЕМЕНA

  (Заглавието е на Еврочикаго.)

  
  

• Сидеров посети Путин за празника му: По-добре Русия да е член на ЕС вместо Турция

  Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров посети руския президент Владимир Путин за 60-годишния му юбилей, съобщи bTV.

  Сидеров подари на Путин плакет на Народно събрание, значка на партията и книгата си „Основи на българизма„.

  Той подчерта, че най-после Русия има управлението, което й е нужно.

  Отношенията между България и Русия трябва да се развиват, въпреки силния геополитически натиск, отбеляза Сидеров. „По-добре Европейският съюз да преговаря за членство с Русия, отколкото с Турция„.

  Преди дни лидерът на „Атака“ поиска обяснение от вътрешния министър Цветан Цветанов защо е ходил на посещение в Турция и е разговарял с премиера Реджеп Ердоган.

  Лидерът на „Атака“ и цялата парламентарна група са в Москва на собствени разноски, за да вземат участие в организираните Думата интерпарламентарни игри.

  В събота Волен Сидеров се срещна с председателя на руския парламент Сергей Наришкин и го информира, че председателят на Народното събрание Цецка Цачева е забранила командироването на „Атака„.

  Въпреки това, националистите са отпътували на собствени разноски, за да „демонстрират своето отношение“.

  Сидеров и Наришкин са обсъдили състоянието на общите енергийни проекти между България и Русия. Лидерът на „Атака“ отбеляза, че в България, под въздействието на управляващите, русофобията се засилва.

  Според Сидеров „Атака„ е единствената партия, която се бори за укрепване на българо-руските отношения.

   

  Източник:  в. „24 часа“
  

• Надмощието на криминалния финансов елит

  Проф. Джеймс Петрас,
  Global Research

  Никога в историята на Съединените щати не сме ставали свидетели на престъпления, извършвани в днешния мащаб и обхват от частния и държавен елит, писа Global Research.

  Икономист с безупречно кредо, Джеймс Хенри, бивш главен икономист в престижната консултантска фирма McKinsey & Company, е проучил и документирал укриване на данъци. Той открил, че супер-богатите и техните семейства имат $ 32 трилиона (USD) от скрити активи в офшорни данъчни убежища, изобразяващи до 280 милиарда долара загуба на приходи от данък общ доход! Това проучване изключва такива нефинансови активи като недвижими имоти, благородни метали, скъпоценни камъни, яхти, състезателни коне, луксозни превозни средства и така нататък. От $ 32 трилиона в скрити активи, $ 23 трилиона са притежание на най-богатите от Северна Америка и Европа.

  Скорошен доклад на Специалния комитет на ООН по пране на пари установява, че американски и европейски банки са изпирали над $ 300 милиарда евро годишно, включително $ 30 млрд. само от мексиканските наркокартели.

  Нови доклади за многомилиардни финансови измами с участието на най-големите банки в САЩ и Европа се публикуват всяка седмица.

  Огромна документация подкрепя идеята, че полицията и съдебната система на САЩ е напълно разнебитена, когато става въпрос за прилагането на закона по отношение на престъпления сред финансовия, банковия и корпоративния елит.

  По отношение на финансовите престъпления, доктрината, ръководеща държавната политика, е „твърде богати за затвора, твърде големи, за да фалират“ (‘too rich for jail, too big to fail’).

  Източник: ЕПОХАЛНИ ВРЕМЕНА

• Опасни са опитите да се оневинява Хитлер за сметка на България

  Публикация на Биволъ

   

  В х-л “Радисън” в София се организира научна конференция “Да опознаем миналото си”. Темата е съдбата на 11 000 евреи от Македония и Тракия, станали жертва на Холокоста. Това мероприятие събуди доста сериозна реакция сред част от обществеността. Появиха се мнения, че конференцията е продължение на  започналата целенасочена антибългарска пропагандна кампания на Скопие за прехвърляне на цялата отговорност за трагедията с евреите в тези земи върху България. “Да опознаем миналото си” е свързана пряко с внушенията на македонския филм “Трето полувреме”, който бе обявен от специалисти и историци за манипулативен и грубо фалшифициращ историческата истина. Дебатите оттекнаха дори до Европарламента. Българските евродепутати загърбиха политическите си различия и се обединиха около каузата да не допуснат гавра с националната ни чест.

  В самата Македония се чуват гласове, че диктаторското правителство на Никола Груевски се опитва да отклони вниманието от вътрешните проблеми на страната, чрез експлоатирането на Холокоста и “българската вина” със 70 г. давност. Оказа се, че “Трето полувреме” е взаимстван от по-стари съветски и югославски соц. филми за Втората световна война, но адаптирани в антибългарска светлина. За да поддържа темата гореща, Скопие наля милиони евро държавна субсидия във филма и построи третия в света музей на Холокоста, след тези в Израел и Ню Йорк. Тъй като догодина предстоят световни чествания на 70 г. юбилей от спасяването на 50 хиляди български евреи от лагерите на смъртта, кампанията за обезценяване на този безпрецедентен акт се засилва. За съжаление, се наблюдава активно пригласяне на македонистката политика от страна на лица и стуктури в самата България.

  Разгръщането на тази пропаганда, съчетано с репресии срещу българите в Македония и опитите за подправяне на исторически паметници, ескалира до физическа заплаха и саморазправа с българския посланик в Македония, при опита му да поднесе цветя на гроба на националния ни герой Гоце Делчев. Правителството на Р.България се почувства длъжно най-после да реагира в лицето на Министъра на външните работи Николай Младенов. Преди месец той заяви, че страната ще начертае “червени линии” на взаимоотношенията си със съседните държави, от които няма да има отстъпление. Тези своеобразни граници на компромисите ще пазят също така историческата ни памет и културна самобитност. Дори премиерът Борисов се принуди да каже в Тел Авив пред колегата си Нетеняху, че “има опити на кръгове по света да преиначават историята”. Държавните ни институции явно усещат грозната заплаха на международен и скъпо платен антибългарски заговор, защото и Президентът Плевнелиев се включи с изявления в общата позиция.

  На свой ред българската общност в Скопие реагира чрез официално изявление на Българския културен клуб. В него се изразява тревога от тенденциозност при провеждането на конференцията в “Радисън”. “..Както е добре известно, през мрачните години на Втората световна война еврейското население от всички европейски страни, окупирани от (или съюзени с) хитлеристка Германия, е депортирано в нацистките лагери на смъртта, а щастливите изключения са само две – Дания и България. Извън всякаква човешка логика и дълбоко непочтено е спасителите днес да бъдат обявявани за палачи, а обвинители да са наследниците на онези, които не са спасили никого!”, завършва комюникето.

  Биволъ потърси за мнение един от поканените на скандалната конференция – Спас Ташев. Той е признат изследовател на политическите събития в Западните Балкани, както и темата за Холокоста на полуострова през времето на Втората война. Ташев е издал няколко книги за това. Понастоящем работи като съветник в Министерски съвет.

  – Г-н Ташев, от 5 до 7 октомври Българският хелзинкски комитет организира конференция „Да опознаем миналото си”, която е посветена на съдбата на македонските и тракийските евреи. Вие ще присъствате ли на тази конференция?

  Спас Ташев е бивш зам.председател на Агенцията за българите в чужбина, създател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие през 2006 – 2009 г. Той е опитен специалист за политическата ситуация в страните от бивша Югославия и положението на българите в диаспора. Понастоящем е съветник в Политическия кабинет на вицепремиера Симеон Дянков

  – Българският хелсинкски комитет наистина организира подобна конференция, получих покана, но предварително поети ангажименти ме възпрепятстват да присъствам и взема участие в докладите и дискусиите.

  – В информация в медиите се твърди, че на конференцията се очаква да бъдат отправени обвинения към България като виновник за депортацията и смъртта на македонските и беломорските евреи. Допускате ли да се случи подобно нещо?

  – Нека първо да кажа, че според мен българското общество отдавна се нуждаеше от сериозни дебати по тази тема, защото тя вече няколко поредни години се обсъжда по света, но не и у нас. Досега в България, като отзвук от случващото се зад граница, се водиха основно публицистични спорове, но това не е достатъчно. Така че, от тази гледна точка, конференцията „Да опознаем миналото си”, е полезна. В нея са потвърдили участието си изтъкнати български и чуждестранни изследователи и специалисти по еврейската проблематика в България като Ваня Гезенко, Габриеле Нисим и др. В техните трудове се наблюдава един сериозен и последователен научен подход, поради което смятам, че не трябва да изхождаме от една предварително създадена негативна оценка.

  – От къде тогава идват опасенията за обвинения към България?

  – В конференцията е предвидено да вземат участие някои изследователи, които досега в своите писания са се явявали проводници на неточни и неверни констатации и изводи. Аз съм чел техните статии и неведнъж съм заявявал, че не съм съгласен с тях. Общ за тези писания е фактът, че те не разглеждат събитията в тяхната взаимна връзка и цялост, а взимат отделни елементи извън контекст и се фокусират само върху тях. За останалите обстоятелства мълчат, сякаш те не съществуват. Това пречи на един обективен и безпристрастен анализ. Така се стигна до опитите за налагане на образа на България, като единствен виновник за депортацията и смъртта на македонските, беломорските и пиротските евреи. Ако трябва да посочим фактите с конкретните им имена, анализите на тази група изследователи се крепят на факта, че българска полиция участва във вдигането на евреите от техните домове и транспортирането им до транзитните лагери Скопие и Лом. Тези хора обаче въобще не коментират при какви обстоятелства става това. Мълчи се, че хитлеристка Германия е създател на антиеврейското законодателство и тя го налага силово в цяла Европа, включително и в България. А тази констатация дори е отразена в протоколите на Народния съд в България. Някак тихомълком се отминава факта, че нацистка Германия е творец на идеята за окончателното решаване на еврейския въпрос, пак от Берлин тръгва искането и натиска за депортацията на евреите, които са небългарски поданици от „новите земи”. Мисля, че вече доста хора у нас са чули измислиците за така наречените български транспорти към смъртта. Защо никой не обръща внимание върху документите и дори фотографските източници на информация, че за транспортирането на евреите от „новите земи” към лагерите на смъртта, в Скопие и Лом пристигат специално организирани от Третия райх ешелони. В Скопие са три депортационни германски влака, а в Лом три югославски и един германски кораб. Пак в Скопие и Лом става официалното поемане на евреите от германските власти и те депортират евреите основно към Треблинка. Там германски нацисти извършват самите убийства. В тези събития няма евреи, убити от българи. Странна изглежда тенденциозността за премълчаване и омаловажаване на тези безспорни и неопровержими факти и се пита какво се цели с това?

  – Има ли достатъчно доказателства за това, което твърдите?

  – Разбира се, че има. Налични са и чуждестранни, и германски, и български документи. В последния ден на самата конференция, на 7-ми октомври, се предвижда и прожекция на кинохроника от март 1943 г. за депортацията на беломорските евреи. Аз самият съм показвал тези кадри по една българска телевизия, но в техния съкратен вариант от 2.12 минути, както е качен на сайта на Мемориалния музей на холокоста в САЩ. Монтираните в ГДР оригинални кадри обаче са към 8 минути и се надявам да бъдат показани целите. Тогава наистина зрителите ще видят, че при вътрешния транспорт през България са използвани влакове с надпис БДЖ и BULGARIA, ще видят транзитния лагер в Горна Джумая, но също така поемането на евреите от хитлеристката полиция и военни на пристанище Лом. Точно за този момент главният комисар на КЕВ Александър Белев пише, че германските власти поемат евреите.

  – Значи все пак има български влакове с надписи БДЖ и BULGARIA?

  – Има и не ми е известно някой сериозен български изследовател да е крил това. Между другото, въпросната немонтирана кинохроника е известна още от края на 70-те години на ХХ в., тогава е взета от служител на филмовия архив на ГДР, там кадрите са реставрирани и озвучени с дикторски текст на немски език. От България официално са предоставени на Мемориалния музей на холокоста в САЩ, на “Яд Вашем” в Израел и на други институции. Именно с тези кадри обаче се манипулира днес в Р Македония. Там неотдавна бе размахана фотография на вагони с надписи БДЖ и BULGARIA, като доказателство за българското участие при депортацията на македонските евреи. Аз съм гледал внимателно целия материал от 8 минути и твърдя, че става въпрос за стопкадър от същия този немонтиран кинопреглед. За него в сайта на Мемориалния музей на Холокоста в САЩ е записано, че е направен в Горна Джумая (днес Благоевград) и в него е отразена депортацията на евреите от днешните гръцки градове Кавала, Серес и Драма. Така че тези кадри нямат нищо общо с депортацията на евреите от Скопие. По-лошото обаче е друго. Със занижено качество, за да не се разпознават детайлите и без да има съответното разрешение от Българската национална филмотека която е собственик на въпросните кадри, те са качени на сайта на “Фонд на Холокоста на евреите от Македония”. Това е институция, създадена с решение на македонското правителство и неговият председател и половината от членовете на ръководството му се назначават от същото това правителство, т.е. това не е неправителствена, а силно казионна организация. За тези кадри обаче е записано, че представляват „депортация и убийства на македонските евреи от български нацисти в окупирана Македония”. Подобен неверен коментар е недопустим за сайт, който е под контрола на македонското правителство, защото в кадрите никъде няма убийства и става въпрос за вътрешен транспорт на лица, които не са родени на територията на днешната Р Македония и нямат нищо общо с нея. Самото депортиране до лагерите в Полша става от германските власти. В сайта на “Фонд на Холокоста на евреите от Македония” също така нарочно не е споменато, че именно германски нацисти извършват убийствата на тези 11200 евреи в концлагерите, а не българи. Това са част от “триковете” на скритата манипулация.

  – Каква тогава трябва да бъде позицията на България по тези въпроси, които повдигате?

  – Аз смятам, че конференцията „Да опознаем миналото си” ще подейства като катализатор за българското общество. Именно в това е нейната най-голяма полза, защото слага началото на сериозните изследвания и дебати. Това е нещото, от което наистина се нуждаем. Едва след като стане внимателното изясняване и анализиране на всички факти и след като интерпретирането им бъде изчистено от идеологеми, може да се мисли за формулирането на някаква официална българска позиция по този въпрос. Реалистично е това да стане през следващата 2013 г. Има основания България да изрази съжаление, че историческите обстоятелства, наложени от нацистка Германия, са въвлекли България в сложна ситуация, която не е оставила възможност за избор в тогавашния времево-политически контекст да бъде предотвратена депортацията на тези евреи от Македония и Тракия, които не са били български поданици, както това е могло да стане с 50-те хиляди, които са имали български документи за самоличност.

  – Днес все още се водят дискусии, дали България наистина е можела да спаси тези евреи?

  – Наистина десетилетия витаят стотици различни анализи и отговори. Все пак кое налага експлицирането на темата и то изключително а антибългарски контекст именно сега? Но основните факти са следните: През 1941 година Италия е изпаднала в тежко положение във войната си с Гърция. За да си гарантира гърба, с оглед на предстоящата война срещу СССР, Хитлер решава да се притече на помощ на Мусолини. Пътят му е през България, той оказва огромен натиск и на всеки е ясно, че ние не можем да го спрем. В този драматичен момент България не е имала полезен политически ход. При това положение, остава само да се реши като какъв ще премине Хитлер през България. Ако бяхме оказали съпротива, България щеше да бъде окупирана, а съдбата на еврейското й население щеше да бъде предопределена. В София решават да пуснат германските войски като съюзнически. България обаче не участва във войната. Германия и Италия сами окупират Гърция и Югославия, пред тях е подписана капитулацията им. Впоследствие Германия прехвърля върху България за администриране някои от окупираните от нея територии, населени основно с българи. Това обаче не са териториални промени, а Берлин заявява, че статутът на тези земи ще бъде решен след края на войната. Евреите в тези земи са чужди граждани, със статут на германски военнопленници, те си остават югославски и гръцки поданици. Поражението на Германия в Северна Африка и проектирания евентуален съюзнически десант на Балканите през 1943 г. решава съдбата им. В същото време има евреи заловени от нацистите в Европа, които са били освобождавани, след показване на българския им паспорт. Има свидетелства за семейства на евреи, арестувани в Чехия например, когато едните са отведени в лагерите, а тези, които са били поданици на България, са освободени и оцеляват след войната. Определено може да се твърди, че през ония години на най-кръвопролитната война в историята на човечеството, когато човешкият живот не е струвал пукната пара, българският паспорт е бил индулгенция за живот, особено на хората с еврейски произход. Това заслужава да бъде изследвано и популяризирано, а не маргинализирано. Българското общество наистина прави невъзможното, в контекста на тогавашната ситуация.

  – Днес в Скопие твърдят, че всъщност влизането на България в Македония през 1941 г. влошило съдбата на македонските евреи. Вярно ли е това?

  – В историята няма „ако”, но все пак можем да приложим съпоставителен анализ. През април 1941 г. цяла Югославия е окупирана от Германия. Впоследствие част от нея, а именно Вардарска Македония и Моравско, са дадени за администриране от България. Сърбия остава под германска окупация. Нека да видим разликите. През април 1941 г. в цяла Югославия се разполагат печално известните айнзац групи. Това са мобилни наказателни групи, които основно избиват евреите. Скопие също става седалище на айнзац група. Започва разграбване на еврейските магазини, побоища, убийства. В края на април идва българската администрация и айнзац групите от Македония са изтеглени. Не твърдя, че македонските евреи са били щастливи, но убийствата и издевателствата спират. Под българска администрация Скопие дори става привлекателно място за евреите от Белград. Много от тях, снабдени с редовно издадени български визи, се опитват да се преселят в Македония. На гара Скопие обаче представители на германската комендатура ги връщат обратно в Белград. В същото време, в Сърбия остава германската окупация, остават и айнзац групите. Проведени са стотици наказателни акции срещу евреите и повечето от тях са избити още през 1941 г. Да, те не са депортирани, просто са убити на место и затова през 1942 г. Сърбия е обявена от нацистите за свободна от евреи. Когато през 1942 г. се провежда конференцията Ванзее, за Сърбия са посочени едва 10 хиляди евреи. Това са основно македонските и моравските евреи, сръбски поданици, защото в самата Сърбия евреи вече почти няма. При това положение да се твърди, че българската администрация е влошила положението на македонските евреи, е най-малкото абсурдно. Нека не забравяме, че именно секретарят на скопската българска община Желязков предупреждава евреите за предстоящата депортация и така няколко семейства са спасени. Ще дам още един пример. През 1959 г. хитлеристкият посланик в София Адолф-Хайнц Бекерле е арестуван в Германия и е обвинен, че е отговорен за смъртта на македонските и беломорските евреи. По време на процеса, като доказателства се събират и показания на затворници от концлагера Треблинка. Всички те заявяват, че единствените евреи от Европа, които идват в Треблинка с пари, цигари, хранителни запаси от консерви, сушено месо и кашкавал и съответно добре нахранени, са македонските и беломорските. Тези хора не са давали показания пред Народния съд в България или пред съдилищата в Титова Югославия, така че казаното от тях може да се приеме за напълно обективно и изчистено от идеологеми.

  – Накрая искаме да Ви попитаме кои среди имат интерес от фабрикуването на обвинения към България и какво искат да постигнат с това?

  – Трудно ми е да отговоря на първата част на този въпрос. Отговорът, че в съседство традиционно се наблюдава антибългаризъм, в случая би бил доста опростенчески. Трябва да си дадем сметка, че опитите за прехвърляне на цялата вина върху България за депортацията и смъртта на евреите от Македония и Тракия и от друга страна прикриването на ролята на нацистите в тези събития, е своеобразна тиха реабилитация на Хитлер. Обвиненията към България стигат до там, че се отрича дори спасяването на 48 хиляди евреи български поданици. Този факт се обяснява със случайност, или просто стечение на обстоятелствата. Игнорират се дори свидетелствата на очевидци, съвременници и потърпевши. Всичко това поражда ответна справедлива реакция в българското общество, завихрят се спорове, създават се ненужно негативни образи. Давам си сметка, че авторите на обвиненията към България разчитат именно на такива първосигнални реакции. В период, когато отношенията между България и Израел са изключително важни, когато има стратегическо партньорство и приятелство между двете държави и е в ход реализацията на редица проекти, избутването на тази тема на преден план от чужди политически дикредитирани фактори, създава напрежение и затруднения, от което не произтича нищо градивно – напротив. Затова смятам, че обвиненията към България, без да почиват на реални факти, нямат бъдеще. Още повече, че ние имаме още много неща, които можем и трябва да покажем. Защото не само сме спасили българските евреи и тази общност единствена е изпратила войната увеличена, а не намаляла. Все още малцина знаят, че в годините на Втората световна война България е издала 15 хиляди транзитни визи на европейски евреи, изселващи се в Палестина. Така са спасени допълнително 15 хиляди евреи небългарски поданици. Ето още един премълчаван факт, с който да се гордеем като българи.

• Кризата увеличи милиардерите

  Въпреки кризата, броят на милиардерите в света е нараснал с 9,4% през 2011 г. и е достигнал 2 160 души, разкри международната организация Уелтс-Х (Wealth-X), която огласи класацията на 10-те държави с най-много милиардери, предаде БГНЕС.

  Богатството им пък се е увеличило с 14% или със 760 млрд. долара до фантастичните 6,1 трлн долара, твърди организацията, чиято централа е в Сингапур.

  ЕвроЧикаго

  Начело на списъка са САЩ, които имат 480 милиардери с общо състояние от 2,05 трлн. долара. Въпреки икономическите трудности на страната, броят на милиардерите й се е увеличил с 25 души и с 5,5%, а съвкупното им богатство с 8 на сто.

  Втори е комунистически Китай, където живеят 147 души, поделящи помежду 380 млрд. долара. Средно всеки китайски милиардер притежава 2,6 млрд. долара. В челната тройка влиза и Великобритания, обитавана от 140 милиардери с общо 430 млрд долара. Средно на всеки милиардер се падат по 3,1 млрд. долара.

  Четвърта е Германия със 137 свръхбогаташи, притежаващи общо 550 млрд. долара. Мюнхен, Дюселдорф и Хамбург са градовете с най-голяма „концентрация“ на милиардери. Германия е единствената страна от еврозоната, която попадна в списъка.

  Следващата страна е Индия с нейните 109 милиардери и общо състояние от 190 млрд. долара. Средно всеки индийски милиардер притежава 1,7 млрд. долара.

  Следват Русия с 97 милиардери и сумарно състояние от 380 млрд. долара, Хонконг с 64 милиардери (190 млрд. долара общо състояние), Швейцария с 57 милиардери (общо 125 млрд. долара), Бразилия с 49 свръхбогаташи (общо 300 млрд. долара), а последна е Канада с нейните 40 официално регистрирани милиардери (105 млрд. долара).

  Източник: news.expert.bg

  Забележка: Горното подреждане е по брой, а не по активи. Но не броят на лицата, а общата сума, присвоена от чуждия труд, е определяща за реалното класиране. В този случай то би изглеждало така:

  1. САЩ – 2,05 трлн $
  2. Германия – 550 млрд $
  3. Великобритания – 430 млрд $
  4-5. Русия и Китай – по 380 млрд $
  6. Бразилия – 300 млрд $
  7-8. Хонконг и Индия – по 190 млрд $
  9. Швейцария – 125 млрд $
  10. Канада – 105 млрд $

  Но това е само върхът на мамоновия айсберг. Не са отчетени укритите в офшорни сметки трилиони, които биха предизвикали нови размествания в класацията. Известно е, че глутницата на световните плутократи държи лъвския пай от финансовите си авоари именно в офшорни банки.

  Една такава възникна за нула време при „рухването“ на комунизма и скъта огромната част от паричните средства, натрупани от робския труд на милиони „социалистически“ труженици и безпардонно ограбени от комунистическата върхушка.

  ЕвроЧикаго

• О. Минчев: Стратегическите цели в американската външна политика няма да се променят съществено

  Война на Балканите няма да има; полуостровът просто не е интересен за световните сили и в частност за Америка – казаха в ефира на една българска телевизия политолозите Огнян Минчев и Владимир Шопов. Стилистиката на Обама била по-мирна и демократична, докато Ромни се очертавал като по-остър.

   

  Стратегическите цели в американската външна политика няма да се променят съществено, независимо от това кой ще влезе в Белия дом, обяви по ТВ 7 политологът Огнян Минчев. Обама въведе маниер на избягване на военна сила; докато при републиканец в Белия дом тази политика вероятно ще е по-твърда, смята още Минчев.

  Връщането на Путин поставя отново въпроса за това как се работи със САЩ, но важно е дали ще продължи стратегическото обръщане към азиатския регион и частично дезинтересиране от Западна Европа, смята политологът Вл. Шопов.

  Преди да стигнем до Обама, Буш беше този, който превърна американската външна политика в монотематична – говореше се само за Ирак. От тази гледна точка стилистиката на Обама е мирна и демократична, смята Минчев, според когото Ромни едва ли ще промени това.

  Ще има приемственост по отношение на регионите, където САЩ са традиционно активни, смята и Вл. Шопов, но добавя, че до този момент Иран е било сравнително ограничено поле. Трета световна война с Иран и Израел едва ли е възможна, успокои той. Моделът на т.нар. мека сила можел да се запази.

  Ромни може да направи трета световна война, смята Минчев. Демократическата партия е по-близка с по-умерените сили в Израел, при Ромни е обратното. Вторият фактор е икономическото и бюджетно състояние на САЩ. Войната е скъпо нещо, но въпреки това се прави, продължи той. Ромни изглеждал по-остър. От демографска гл.т. Америка обаче ставала страна от Третия свят и заради това много средства отивали за образование и здравеопазване.

  Турция едва ли ще влезе във война със Сирия, независимо от новия обитател на Белия дом, смята Минчев. Това не отговаряло на турския национален интерес. Турция е заинтересована от сваляне на режима на Башар Асад, но не с нейно пряко участие. Добре е да се разграничава предизборния характер на някои заявления в САЩ, уговори той.

  На Балканите едва ли може да се очаква нов конфликт, обединиха се и двамата политолози. През следващите години и дори в по-далечна перспектива военни действия на Балканите са невъзможни. Полуостровът просто не е интересен за световните сили и в частност за Америка. Европа успява да запази статуквото на Балканите и това им стига на големите. И двамата претенденти обаче щели активно да работят по посоката шистов газ.

   

  Източник: Frognews.bg

  (Заглавието е на Еврочикаго.)

• Честните гласове на България

  

  Еми Барух, Дойче Веле

  Самотните гласове в гласовита България говорят открито, почтено и честно. В един рядък за националната акустика регистър. Техният лад е необичаен в общата тоналност на публичното говорене, но е извънредно важен сред какофонията от оратории, речитативи и хвалебствени припеви, които звучат от всички тиражни канали за масова пропаганда и агитация.

  Нека не забравяме техните думи, защото именно те са знак, че моралната катастрофа в страната не е успяла докрай, че все още има свободни личности, свидетели и съдници на пошлата публичност, в която се търкаляме. Ето някои от тях:

  Това не е държавата, за която мечтаеха предците ни

  На 1 октомври, при откриването на академичната учебна година, деканът на Историческия факултет на Софийския университет доц. Пламен Митев каза пред студентите следното: „Истината е, че днешна България не е държавата, за която мечтаеха и се бореха предците ни – вашите и нашите бащи и деди. Управлявана от некадърни, алчни и корумпирани политици, днешна България е сред най-бедните и най-нещастни държави в Европа. Трудът на знаещия и на можещия не се цени, а разни недообразовани особи се представят за елит на нацията. Какво друго, прочее, може да се очаква от страна, чийто премиер води класацията за най-добър футболист…”

  В същия този ден, в присъствието на премиера, “който води класацията за най-добър футболист”, ректорът на Университета проф. Иван Илчев изрече може би най-красивото пожелание към студентите: „Бъдете свободни!… Бъдете тревожно свободни, а не спокойно управлявани.” Нито тези думи, нито техните автори обаче са в състояние да привлекат общественото внимание, да предизвикат публичен дебат, да смутят или разтревожат “спокойно управляваните”.

  

  Спокойно управляваните не реагираха, когато стана ясно, че в България специалните разузнавателни средства могат да бъдат използвани по най-произволен начин. Спокойно управляваните не реагираха, когато министър-председателят призна автентичността на записа за Мишо Бирата. Спокойно управляваните не реагираха, когато Пловдивският университет присъди титлата доктор хонорис кауза на един бивш футболист. Реагира доц. Цветозар Томов. В своето отворено писмо до ректора той написа: „Колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем.”

  Да те управляват неграмотни, лакоми тарикати

  Към този проблем обаче публиката е безразлична. Както и към предложенията за включване на действащия премиер в учебника по история. А дори само идеята за подобно намерение би трябвало да подейства като шамар както към тези, които помнят тоталитарните прийоми на едноличната власт, така и към онези, които са живели само в годините на прехода към демокрация. Не настъпи смут, нито изненада, нито неудобство от това предложение. То прошумя и заглъхна в безразборната подмяна на теми, сред непоследователното отстояване на тези.

  „Експериментът да бъдеш управляван от неграмотни, лакоми тарикати е изчерпан. Доколко и докога може да се изтърпи иначе закономерната власт на махленски ритнитопковци, елитни простаци и крадливи милиционери?” – попита неотдавна проф. Минеков по повод държавното своеволие, наречено “български Лувър”, което също не тревожи и не смущава просветената част на гражданското общество.

  Има ли кой да отговори? Тишина… Самотните гласове в гласовита България не са много. Добрата новина е, че има признаци да стават все повече.

• Българската държава няма да осигурява децата за здраве с 8% от 2013 г.

  Финансовото министерство не възнамерява да спази закон, приет през 2009 г. по времето на ГЕРБ, който предвижда държавата да внася здравни осигуровки за деца в размер на 8% от минималния осигурителен доход. Това стана ясно от изказване на вицепремиера Симеон Дянков в парламента, в отговор на въпрос на синия депутат Ваньо Шарков.

  В момента държавата внася за осигуряваните от нея категории лица месечна здравна осигуровка в размер на половината от минималния доход за самоосигуряващите се, тоест 4%. В края на 2009 г. по предложение на Ваньо Шарков и с подкрепата на всички парламентарни политически сили беше приета поправка в Закона за здравното осигуряване, според която от 1 януари 2013 г. държавата ще плаща осигуровка в пълен размер, тоест 8%, за определени категории лица.

  Проектобюджетът за 2013 г. обаче предвижда трансферът към НЗОК за осигурените от нея категории лица да остане в размер на 941 млн. лв., колкото е и тази година, потвърди и днес пред депутатите министър Дянков. „Общият размер на трансферите за здравно осигуряване по проекта на бюджет на здравната каса за 2013 г. на всички лица, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет, е в размер на 941.126 млн. лв., от които около 350 млн. са за лицата по чл. 40, ал. 3 от ЗЗО, за който Вие говорите”, каза Дянков и посочи, че влизането в сила на този текст би означавало държавата да извади още 350 млн. лв. за здравни осигуровки от републиканския бюджет, което предвид параметрите на бюджета не е възможно.

  Дянков не можа да отговори на въпроса на синия депутат дали въпросния текст от Закона за здравното осигуряване ще бъде изцяло отменен или прилагането му ще се отложи във времето. „Това не е директно в проектобюджет 2013 г., предполагам е в бюджета на НЗОК, така че трябва да поработя малко, за да отговоря конкретно на вашия въпрос”, каза финансовият министър. И припомни, че междувременно управляващите са решили всички пари от здравни вноски да се харчат от НЗОК, вместо 2% от тях да отиват в резерв, което по думите му е довело до увеличаване на бюджета за здраве с около 1,2 млрд. лв. в сравнение с 2010 г.

  При внимателен прочит на проектозакона за държавния бюджет за 2013 г. обаче е видно, че въпросният текст, който повишава размера на вноската от държавата, изцяло ще отпадне. Проектът на финансовото министерство залага промени в Закона за здравното осигуряване, с които извадените през 2009 г. думи „половината от” отново ще се върнат в закона. Така вноските на всички категории лица, осигурявани от държавата, ще останат под размера на вноските, плащани от редовните платци към НАП.

   

  Източник:  Zdrave.net

• Мизерията като битие

  

  Мизерията в България се е превърнала в битие, начин на мислене и перспектива. За прекалено много хора. Те не могат да си позволят разходи за облекло, образование, култура. Но когато няма и за храна, какъв е този живот?

  На специално организиран празник по повод Международния ден на възрастните хора, социалният министър Тотю Младенов пожела на българските пенсионери да бъдат „здрави, активни и търпеливи„. И като своеобразен „десерт“ им сервира обещанието на своето правителство да увеличи всички пенсии средно с малко над 9% от 1 април догодина.

  Средната пенсия в страната сега е около 130 евро, което означава, че през изборната 2013-та средностатистическият пенсионер ще получава по 11 евро отгоре.

  Дори повече – по случай провъзгласената от ЕК „Европейска година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията„, до края на идния април, сиреч до навечерието на предизборната кампания, в цялата страна ще функционират 134 обществени трапезарии, където повече от десет хиляди възрастни европейски граждани от България и над 1200 деца всеки ден ще получават безвъзмездно топъл обяд през зимния период.

  Месото стана лукс

  Само месец по-рано финансовият министър Дянков констатира по телевизията, че на пенсионерите им се иска да имат средните за Европа пенсии, което обаче нямало как да стане в един мандат, а само в два… Многозначително и ясно!

  През юни, в тримесечен доклад на ЕК за заетостта и социалната политика беше отчетено, че повече от половината българи търпят материални лишения, и че страната е водеща в класацията на ЕС по този показател.

  Според европейските критерии, човек живее в лишения, ако не може да си позволи поне три от девет основни стоки и услуги. Оказа се, че повече от половината българи имат проблем да си плащат битовите сметки, да купуват месо или риба, да притежават нови дрехи, както и поне един резервен чифт удобни обувки.

  Европейската статистика отчете също, че страната е на първо място по ниска производителност на труда и по дял на младите хора, които нито работят, нито учат. Констатациите бяха потвърдени и от българската официална статистика. Наскоро тя огласи данните от изследване за индикаторите на бедността. Те сочат, че само за година българите, живеещи в материални лишения, са се увеличили с нови 620 000 души, като относителният дял на бедните сред пенсионерите и безработните е най-висок.

  Скритата безработица доближава България до най-затъналите в ЕС

  Твърде показателни са и данните за безработицата в България. В еврозоната тя е на ниво 11,4 на сто, докато в България през летните месеци юли и август без работа са били 12,5% от населението. В същото време Българската стопанска камара излезе със свои данни, които сочат, че ако се отчетат и обезнадеждените и нерегистрирани в трудовите бюра българи, реалното ниво на безработицата е 20,2 на сто. А този стряскащ процент доближава финансово стабилната България до разтърсваните от дълговата криза страни като Испания, с безработица от 21 на сто, и Гърция – с 25 на сто!

  Статистически данни на Евростат доказват, че през двете десетилетия на икономически преход в България бедността и оскъдицата са придобили трагични измерения. Мизерията се е превърнала в битие, в начин на мислене, в перспектива. Отдавна средният българин е лишен от възможността да планира бъдещето си, тъй като основната му цел е да оцелее в поредната криза, при поредното правителство, през поредната зима, в условията на поредната ескалираща скъпотия и повсеместни ограничения.

  Което обяснява защо броят на българите, които остават да работят и живеят в чужбина, набъбва постоянно.

  Източник: Дойче Веле

• Българите в Канада ще получават по две пенсии

  Спогодба за социална сигурност и административно споразумение към нея подписаха министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов и министърът на човешките ресурси и развитие на уменията на Канада Даян Финли, съобщиха от пресслужбата на ведомството.

  В рамките работното посещение на българската делегация в Канада, в петък Младенов подписа документ, с който се регламентират гаранциите за пенсионните права на над 50 000 българи, които живеят в Канада.

  Периодите на осигуряване в Канада и България ще бъдат сумирани за определяне правото на пенсия във всяка от двете държави, като размерът на пенсията, която ще бъде отпусната от Канада, ще бъде само за осигурителните периоди, за които са били осигурявани в Канада.

  Размерът на пенсията, отпусната от България ще бъде определен на базата на осигурителния стаж, придобит в България и доказан със съответни документи.

  С това лицата ще получават „две“ пенсии – българска и канадска, като размерите им ще бъдат пропорционално на осигурителните периоди.

  Дали едно лице е било осигурявано в двете страни ще трябва да кажат съответните агенции – за България това е Националния осигурителен институт, а за Канада – Направление „Международни операции“ към Министерството за развитие на човешките ресурси.

  Потвърждаването на стажа ще се извършва служебно, а проектът на спогодбата подлежи на ратификация.

  Очаква се Спогодбата да влезе в сила през втората половина на 2013 г.

  По време на срещата двамата министри обсъдиха и възможностите за разширяване на сътрудничеството в сферата на пазара на труда и професионалната квалификация.

   

  Източник:  Novinite.bg

• <<
• 1
...
• 200
• 201
• 202
• 203
• 204
• 205
• 206
• 207
• 208
• 209
• 210
...
• 414
• >>