Всички авторски страници

Авторски

• Стоичков – отново в Чикаго

  Христо Стоичков и Чикаго са като че създадени един за друг! Може би за първи път го разбрахме, когато през 1994 година нашата осмица отбеляза два гола на гърците в мач от финалите за Световното първенство, завършил 4:0 за България,  първата победа за българския национален отбор по футбол на световни финали, и това беше първата крачка към най-големия успех на българския футбол. Тогава всичко що можеше да ходи и да гледа футбол от Българското Чикаго отиде на легендарния стадион „Солджър Фийлд”.

  След това  българите от Чикаго започнахме новото хилядолетие заедно с Христо. През сезоните 2000 – 2002 година си имахме един чудесен отличителен знак в големия мегаполис – осмицата на футболния отбор „Чикаго Файър” представяше българите и България по най-добрия начин. Тогава Стоичков от България игра в 57 мача и постигна 20 гола. Не се съмнявайте, че по това време сънародниците на футболния кумир имахме едни от най-добрите си дни на трибуните на стадиона край голямото езеро Мичиган!

  И ето, че сега, през 2012 година, на 8 октомври, 8-ицата на знаменития американски футболен отбор, създаден на 8 октомври 1997 година, пристига на знаменита фиеста, организирана от могъщия Фен клуб на американския футбол „Сектор 8”.
  Носителят на най-свидния футболен приз на Европа  „Златната топка”  ще получи и тук, в „Новия Свят” още един „Приз № 1”!

  Поканени са най-добрите футболисти, които са играли за „Чикаго Файър”, за да бъдат почетени и да получат своите, дадени им с огромно удоволствие от Футболна Америка, награди. Рамо до рамо с Христо Стоичков ще застанат  Дема Коваленко от Украйна, Лубош Кубик от Чехия, Петер Новак от Полша, Фред Люнгберг от Швеция, Хорхе Кампос от Мексико.

  Христо Стоичков ще бъде в Чикаго 3 дни и през това време ще трябва да се види с поне 33 333 свои приятели и почитатели. Не ще успее да го направи с всички. Но с Чап от Чикаго и червените чикагци от могъщия „Чикаго Фен Клуб ЦСКА”, който се намира на дългата като Мисисипи чикагска култова улица „Лорънс”, сигурно ще успее. Разбира се  Клубът ще бъде пръснат по шевовете му, но нищо, ще го построим отново… Между впрочем, това е един от най-щастливите фен клубове в далечна от България страна. На два пъти му гостува и Димитър Бербатов от съзвездието големи футболисти, създадени в ЦСКА, а почетни председатели на Клуба са Цветан Йончев, който живее в Чикаго и Пламен Марков, който му е „пълномощен представител” в България, и който наскоро също беше тук, сред своите почитатели.

  Е,  Добре дошъл отново в твоето Чикаго, наш чикагски приятелю, Христо Стоичков!
  

   

  Климент Величков,
  в. „България СЕГА

• 2010-а: Много бедни, всеки втори е постил през ден

  43,6% от населението живеят в материални лишения през 2010 г. Всеки втори българин не може да си позволи да яде месо, пиле или риба всеки втори ден. За 2010 г. под прага на бедност са били 1 682 500 лица.

  Това сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2010 г. Изследването е проведено през 2011 г. Анкетираните са отговорили на девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги, съобщиха от института, цитирани от БТА и БГНЕС.
  Оттам уточняват, че през 2009 г. делът на хората с материални лишения е бил 35%.
  
  Най-голям брой домакинства изпитват ограничения за почивката извън дома – 73,3 на сто не могат да си я позволят.
  65,3 на сто не могат да си позволят неочаквани разходи със собствени средства за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.

  4,2% от българите не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1,7 на сто – цветен телевизор, 10,6 на сто – пералня.
  Около половината от хората (46,2 на сто) се ограничават при отоплението на жилището си.

  По предварителни данни през 2010 г. 10,1 на сто от хората на възраст 18-59 г. живеят в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност.

  Според комбиниран европейски показател, който включва хора, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност, през 2010 г. близо половината от населението (49,1 на сто), или 3 693 600 души се нуждаят от специални грижи за преодоляване на бедността, социалното неравенство и изключването от активна трудова дейност.

  По предварителни данни от изследването, линията на бедност за 2010 г. е 273 лв. средномесечно на лице от домакинство, съобщиха от НСИ.
  При тази стойност под прага на бедност са 22.4% от населението в страната.

  Данните за 2010 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери, равнището на бедност се повишава от 22.4 до 27.3%, или с 5 процентни пункта.
  Съответно при изключването на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 40.7%, или с 18.3 процентни пункта, което означава че пенсиите са съществен фактор за намаляване на бедността.

  През 2010 г. най-голямо увеличение на риска от бедност спрямо предходната година се наблюдава сред икономически неактивните лица – с 3.5 процентни пункта и сред безработните – с 3.1 процентни пункта.
  През 2010 г. делът на бедните сред заетите лица се задържа на ниво 7.7%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително пет пъти по-висок от работещите на пълно работно време. Рискът от бедност сред работещите жени е по-нисък от този при мъжете.

  Повече от половината от работещите с начално и незавършено начално образование са бедни, а сред работещите с основно образование делът на бедните е 27.8%.
  Разликата между дела на работещите бедни с висше и работещите бедни с начално или незавършено начално образование е значителна – повече от 45 пъти (1.2 срещу 56.9%).

  Оценките на бедността в зависимост от размера на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред домакинства с едно лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца.

  Среден чист доход от 514 лева би осигурил на българите чувството, че не са бедни, сочат данни от изследване на КНСБ./dir.bg

• „Made in Bulgaria“

  Любослава Русева,  Reduta.bg

   

  В сряда скандалът около привиканите на разпит рапъри Сарафа и Мишо Шамара (към тази история ще се върна накрая) затъмни една далеч по-притеснителна новина:

  Някакъв (уж) американски “Глобал пауър консорциум” внезапно заяви инвестиционно намерение за реализирането на (руския) проект АЕЦ “Белене”. Някой си Самюел Реди от консорциума веднага беше поканен от депутатите от икономическата комисия, на чието заседание мигновено доприпка министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев. Председателят на парламента Цецка Цачева, която също се появи в комисията светкавично, съобщи, че министър Добрев ще получи мандат за преговори с потенциалния инвеститор. По спешност предложението й беше вкарано извънредно в дневния ред на НС още за следващия ден.

  Всичко това се случи точно шест месеца след спирането на проекта АЕЦ “Белене” заради липса на финансиране. В момент, когато новият посланик на САЩ все още не е пристигнал, а със стария се разделихме по живо, по здраво, у нас цъфна мистериозен американски инвеститор, който обещава да строи втората ни атомна централа изцяло с частни средства, с поръчаното вече руско оборудване и с руския изпълнител “Атомстройекспорт”, дъщерна фирма на държавния консорциум “Росатом”. За реализирането на проекта нямало да се търсят никакви финансови гаранции от българското правителство, успокои потенциалният инвеститор, като добави, че активите ще бъдат придобити от НЕК по пазарна оценка.

  Междувременно в. „Дневник“ направи проверка на консорциума и на представляващия го г-н Самюел Реди, която ни хвърли в още по-голям смут:

  От базите данни излиза, че Самюел (Сам) Реди е управител на неизвестната компания FreNuc. Според кратката й онлайн визитка, тя предлага атомни инженерни услуги и се представя с “десетилетия опит в тази индустрия и дълбока експертиза”. В профила си в професионалната социална мрежа LinkedIn Сам Реди е посочил, че основава и управлява компанията FreNuc от 2009 г. и че тя има между 50 и 200 служители (?).
  Обявеното в парламента име “Глобъл пауър консорциум” не се появява при бързо търсене в интернет, както и не се среща никъде в материалите за г-н Реди и FreNuc. Читател на “Дневник” изпратил във форума линк с името на компанията – http://globalpowerconsortium.com, под който обаче се появява сайтът на Quantum Group. Като адрес на Quantum Group пък е посочен Battery Place 17, 11-ти етаж, Ню Йорк, само че проверка в социалната мрежа за споделяне на местоположение FourSquare показва, че на това място и адрес се намира технологичният стартъп SinglePlatform, който няма нищо общо с атомната енергия, инженерството или Quantum Group…

  Пред депутатите от икономическата комисия Самюел Реди обяснил от името на инвеститорите, че “имат 30-годишен опит в атомния сектор на САЩ, собственици сме на няколко хиляди мегавата в световен мащаб, но в нашето портфолио няма атомна централа”. Реди не пожелал да посочи кои са компаниите, които ще се включат в консорциума за изграждане на АЕЦ “Белене”, тъй като „още сме в процес на преговори“. Сред тях обаче със сигурност щяла да е руската “Росатом”, която две години преди спирането на ядрения проект заяви интереса си да го придобие изцяло или поне частично. От дъщерната й компания “Атомстройекспорт” (засега) категорично отрекоха подобни намерения.

  Не по-малко странно е и онова, което обяснил финансистът Емил Хърсев, завел г-н Реди при народните представители заедно с вездесъщия Богомил Манчев, председател на Българския ядрен форум и собственик на един от консултантите на проекта за АЕЦ “Белене” – “Риск Инженеринг”. Хърсев казал: „Сега предстои т.нар. дю дилиджънс – изготвянето на основен, правен, икономически и технически анализ и едва тогава може да се подаде оферта.“ Разбирайте – хем нямаме представа как и какво точно ще правим, хем сме готови да го направим. При това става дума за проект, чиято икономическа (и геополитическа) полза, открай време е крайно съмнителна…

  От всички факти дотук излиза, че:

  – Никой от отговорните за това институции не си е направил труда да проучи внимателно „потенциален инвеститор“, който проявява интерес към сфера, където се борави с милиарди. Още повече – към ядрена централа, която е не просто спорна, а би била съществена част от националната ни сигурност.

  – Този някой си не само влиза в българския парламент, но успява да смени и дневния ред на икономическата му комисия, на крака му идва цял министър и цял… председател на Народното събрание.

  – Неясният субект говори някакви неясни работи. Той признава, че няма сериозен анализ по проект, в който обаче заявява категорично намерение да инвестира.

  – Депутатите биват пришпорени да размразят същия този проект, замразен от изпълнителната власт и лично от премиера Бойко Борисов с думите: „Целият проект е спекулация, това е най-малката дума. Това е престъпление!“

  – Вместо да коментира този изненадващ обрат, министър-председателят реже лентички пред новооткрита детска градина в Долни Богров и се възмущава от рап-парчето на Сарафа и Мишо Шамара, а лидерът на БСП Сергей Станишев – партията, събрала достатъчно подписи за референдум да има ли втора АЕЦ, защитава рапърите и безвкусно се бъзика с Борисов как скоро България щяла да се нарича „Република Б.Б.Б.“

  Прави впечатление и друго:

  Наскоро руската компания „Атомстройекспорт“ обяви, че ще заведе иск за един милиард евро компенсации заради отказа на България от изграждането на „Белене“. И точно в деня, когато посланикът ни в Москва Бойко Коцев връчваше акредитивните си писма на руския президент Владимир Путин, изневиделица „Богът с машината“ се спусна като в древногръцка трагедия заедно с „американски“ кандидат-инвеститор…

  Найс, а? Я сега да видим какво ще кажат враговете на прогреса, дето реваха, че се обвързваме с Русия и проектът (вече „частен“) щял да ни загроби!

  Да, филмът като нищо ще се окаже отново съветски. Но по-вероятно е да се окаже още по-лош – български. Както написа в блога си бившият посланик в Москва Илиян Василев, който е и експерт по енергийните въпроси: „Новината е изцяло „Made in Bulgaria“ и е отчаян опит на средите, които инициираха проекта Белене да го реанимират – нещо като “Умирай трудно – Белене – 15″. И още: „Те продължават да разчитат на конкретни ползи от посредничеството при неговата реализация, а не от възвръщаемостта и неговата експлоатация. Забележете – всички тези хора, които познаваме от българския политически и корпоративен фолклор (с малки, но забележителни изключения) разчитат да “вземат своето” в процеса на разходване на средства от много милиарди долари, но нито един от тях няма да гарантира за приходите.“
  Който все още вярва на друга позната ни до болка фолклорна лакардия – че ГЕРБ и БСП са непримирими противници, трябва пак да прочете приказките за Хитър Петър. Ето впрочем една, която е особено поучителна за нашия случай:

  Хитър Петър бил много гладен. Спрял се пред една пекарна и се вторачил в хлябовете. „Какво само зяпаш, бре?“ – троснато го попитал хлебарят. Хитър Петър казал: „Гледам ти хлябовете, и де да имаше с кого да се обзаложа, че мога на един път да ги изям!“. Хлебарят се хванал на номера, а Хитър Петър предложил да се обзаложат така: „ Ако не ги изям, ще ми обръснеш брадата и мустаците!“ Хлебарят се съгласил и викнал бръснаря. Започнал Хитър Петър да яде, надумкал се като прасе и обявил, че повече не може да хапне и залък. Тогава бръснарят го хванал и му обръснал брадата и мустаците. „Да си жив и здрав, че и с топъл хляб ме нахрани, и гладко ме обръсна“ – ухилил се хитрецът…

  Поставяйки ни за пореден път в ролята на баламурниците, в сряда Борисов и Станишев не обелиха и дума за обрата по „Белене“, с което засилиха отколешното подозрение, че играят в един отбор (най-малкото в конкретния случай) и обслужват едни и същи кръгове от гладко избръснати консуматори на ресурси около скъпоструващия проект. Появата на г-н Готов – по аналогия с английското „ready”, с която започна продължението на техния сценарий, можеше дори да остане незабелязана, след като двамата дадоха всичко от себе си да вдигнат около нея стена от пушилка. Поогледаха се, спряха погледите си върху песничката на рапърите и веднага разпознаха в нея чудесен начин за отклоняване на вниманието от по-важната тема.

  „Тук вече се оляхте“ – развеселено се провикна Станишев, след като се оказа, че в този ден, за късмет, Сарафа е извикан на разпит в Националното следствие заради парчето „Бяло, зелено, червено“. И за да е сигурно, че темата ще излезе начело в дневния ни ред, предложи гербът ни да представлява лъв, който държи в лапичките си бухалка, в устата си е лапнал сноп гербери, а главата му е окичена с полицейска фуражка.

  Борисов с кеф пое топката и я върна обратно, като бистришки тигър във вратата на „Лудогорец“, и съответно изказа на глас не по-малко лишената от вкус идея БСП, „или СПИН, както там се наричаха“, да използва песента за свой химн. Отгоре на всичко в халтураджийското си пеняване, че ставало било дума за гавра с националния флаг, премиерът обърка реда на цветовете и приравни един от символите на управляваната от него държава със… знамето на малък колумбийски департамент.

  Така, докато г-н Никой – това пък по аналогия с един шпионски роман на Богомил Райнов, шеташе из българския парламент, социалните мрежи преляха от цитати, клипчета и подигравки около темата „Шамара“. И изобщо, както се бъзикаше Швейк с химна на Австро-Унгария: „Един каже едно, друг – друго, и така общото дело преуспява“, съвместната операция приключи успешно, нищо че оттук нататък вероятно предстои дуел (само на думи) и по казуса „Белене“…

  Естествено, далеч съм от мисълта, че не е по милиционерски идиотско няколко рапъри да бъдат „профилактирани“ заради тъповато текстче, в което се казва „Не вярвам в ГЕРБ, но силно вярвам в герба“. Опитите да бъдат превърнати в „герои“ от ранга на рускините от „Пуси райът“ обаче са не по-малко нелепи, и, по-важното! – целта да бъдем заглавичквани с тях, е вече повече от цинична.

  Защо ли?

  България отдавна се управлява в някакви сумрачни задкулисия, където маските се свалят, ръкавите се запретват до лактите, и на пура и уиски се взимат съдбоносни за държавата ни решения. Хванати сме в капан, защото нахалството на въпросните задкулисия е стигнало дотам да гледа на нас само като на публика, която трябва да си седи по местата и да се кикоти на тъпи бурлески. Подценяват ни, подиграват ни се, направо ни се плезят в лицата. Подхвърлят ни обидни темички за хилеж и в това време лапат като топъл хляб ресурсите на държавата.

  Накрая няма и да разберем, че съвсем сме останали без такава. А единственото, което ще напомня, че ни е имало, ще е надписът върху патента ни за самоограбване и самоизяждане: „Made in Bulgaria”.

  Б.а.: Текстът е писан преди да стане ясно дали Народното събрание ще гласува за размразяването на проекта „Белене“.

• Асандж нападна Обама пред дипломати на ООН

  Във видеоконферентна връзка от еквадорското посолство в Лондон Асандж говори пред дипломати на среща, организирана от Еквадор в кулоарите на Общото събрание на ООН

  

  Основателят на сайта „Уикилийкс“ (Wikileaks.org) Джулиан Асандж обвини американския президент Барак Обама, че използва арабските бунтове, за да извлича политически дивиденти, предаде АП.

  Във видеоконферентна връзка от еквадорското посолство в Лондон, предоставило му убежище, Асандж говори пред дипломати на среща, организирана от Еквадор в кулоарите на Общото събрание на ООН.

  Той направи сравнение между себе си и подбудителите на Арабската пролет, отбелязвайки, че всички те са били разочаровани от Обама.

  Тунизийците може да се изненадат от изказването на Обама, че САЩ са подкрепили силите на промяната в Тунис, каза Асандж. Той подчерта, че бунтовете в арабския свят са били вдъхновени отчасти от разкритията за деспотични управници, включително за сваления туниски президент Зин ал Абидин бен Али, направени от организацията му.

  Асандж заяви, че Обама се опитва да използва реформите в резултат от Арабската пролет за целите на предизборната си кампания. Мохамед Буазизи не се самозапали, за да може Барак Обама да бъде преизбран, каза той.

  От 19 юни насам австралийският активист се намира в еквадорското посолство в Лондон, където потърси убежище, след като се изчерпаха всички законови начини да избегне екстрадиция в Швеция. Властите в Стокхолм искат да го разпитат във връзка с обвинения в сексуални престъпления.

  Асандж и поддръжниците му твърдят, че шведската сексафера е част от дирижиран от Вашингтон заговор той да бъде изправен пред американски съд заради работата си в „Уикилийкс“ – сайтът, огласил хиляди секретни американски дипломатически телеграми и други поверителни документи.

  Единственото решение за излизане от задънената улица по случая е Асандж да получи „пропуск“, за да може да напусне еквадорското посолство в Лондон, където се намира от три месеца, каза снощи в Ню Йорк еквадорският външен министър Рикардо Патиньо, цитиран от АФП.

  Ние сме готови да осигурим убежище на създателя на „Уикилийкс“ толкова дълго, колкото е необходимо, каза министърът часове преди срещата си с британския си колега Уилям Хейг за разговори по случая.

  Преди седмица Патиньо предложи Асандж да бъде прехвърлен от еквадорското посолство в Лондон в мисията на страната в Стокхолм, за да бъде разпитан.

  Такава е една от многобройните „алтернативи за мобилност“, предвиждащи Асандж „да може да остане под наша закрила, в наше убежище, но да бъдат удовлетворени също исканията за показания от страна на шведското правосъдие“, добави министърът.

   

  Източник:  Vesti.bg

• New Bulgarian Expat Association DA Fights for Voting Rights

  Bulgarians living abroad should obtain the right to run and be elected Members of the country’s Parliament, was the topic of the press conference of the newly launched expat Association DA. The Association Democratic Alternative (DA) was founded recently by two well-known Bulgarian-born French journalists, Roumiana Ougartchinska, and Bozhidar Chekov.

  At the press conference they reminded of the reasons that prompted them to undertake the difficult cause, and of their goal to provide to the Bulgarian public and media information about the right to vote as a basic human right. They also offered comparisons with France as an EU Member State, which has managed to achieve a Constitution giving equal voting rights to all French citizens regardless of their place of residence because the expats are represented in Parliament.

  The founders explained the idea for such public debate stems from their realization of a deeply embedded contradiction in the Bulgarian Constitution, written in 1991. The „contract“ between the State and the citizens acknowledges the election right as a basic one and guarantees equal rights to all citizens. Meanwhile, articles 65 and 93 ban Bulgarians living abroad from voting for their own Members of the National Assembly and from being elected as such, thus depriving them of representation.

  The above, they say, is also in contradiction with the Charter of Human Rights, the European Convention for the Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms, and the Lisbon Treaty which guarantee the right of every citizen of the European Union to live and work wherever they wish, without losing their rights in their native country.

  Ougartchinska and Chekov stressed that with one third of all Bulgarians permanently residing outside the country, and statistics showing a continuing exodus and depopulation trend, this is a key issue not only for the diaspora, but for Bulgarians living in Bulgaria. They insist the ban from representation is a form of discrimination, further deepening the division of the nation, which is detrimental for the homeland.

  Law professor Guy Carcassonne, a French constitutional law expert, lecturer at the Paris X University – Nanterre, and participant in preparing the last amendments to the French Constitution, was a special guest of the event.

  Carcassonne explained the Constitution is on one side the proclamation of basic rights and the organization of the State on the other, giving grounds for everything that forms a nation. He stressed national identity is the essence of everyone’s identity like having a face and a name and everyone from a nation has the right to participate in its life.

  „All citizens are voters, with certain restrictions such as young age or violators of the law. The Constitution postulates that all citizens have equal rights and the reverse – all who have equal rights are citizens. When your Constitution says that you don’t have the same voting rights, it actually says you are not citizens and this is an unbearable contradiction from a democratic viewpoint. If people do not want to elect those who live abroad – this is their right, but to be banned from such vote is a violation of basic rights. I know some harbor doubts about those who have left their homeland, but regardless, the decision to leave does not deprive them from their passports and rights. There is also a pragmatic explanation – if these expats did not care for their country, they would not want to vote and be represented. This desire for inclusion simply shows attachment and interest. The question is – who is the better citizen – the one who lives abroad and has to apply effort to cast a ballot, such as traveling a long distance, or the one who lives in the country, but does not come out to vote?“ the professor said.

  The founders of DA also spoke about the controversial Act for Bulgarians and Bulgarian Communities Abroad, which was prepared by the State Agency for Bulgarians Abroad. Under pressure from expats, the Bill was withdrawn from first-reading in the Parliament because it has been prepared by people who do not represent the diaspora; it does not address the issue of the representation and attempts to „categorize“ Bulgarians outside the country.

  The Association DA, along with other such organizations, also opposes the upcoming summit in Brussels planned as gathering and debate on the country’s diaspora, under the patronage of the Presidency and Vice President, Margarita Popova, because it also omits the issue of election and voting rights.

  In May 2011, Ougartchinska sent an open letter to Bulgaria’s Ombudsman, focusing on the mass exodus from the country and discrimination of those, who have chosen to live abroad.

  Ombudsman, Konstantin Penchev, reacted swiftly, sending a letter of support and later organized a round table on the issue, which was held in December 2011. The debate included representatives of all political parties in the Parliament, except the ruling Citizens for European Development of Bulgaria party, GERB, and the far-right, nationalist Ataka, of institutions, except the Presidency of now former President, Georgi Parvanov, and of Bulgarian expats. A consensus was reached on the need of a separate electoral region for the latter.

  At the Thursday press conference Ougartchinska and Chekov stressed they do not want to rewrite the Election Code and the Constitution, which is within the authority of the Parliament, or to have lobby circles to work for their cause.

  The journalists explained they just want to continue the open public debate until a consensus is reached and to find out why the Ombudsman’s institution, which has submitted the decisions of the round table to all others involved, is obviously being ignored by them.

  The Association DA (Democratic Alternative, DA meaning Yes in Bulgarian) is an organization which includes Bulgarian citizens leaving on the territory of the Republic of Bulgaria or abroad. The goal of the Association is to implement a genuine European legislation that would guarantee equal rights of all citizens.

   

  Source:  Novinite.com

• „Критикът” на Русия Мит Ромни е инвестирал в „Газпром”

  

  Кандидатът на Републиканската партия за президент на САЩ Мит Ромни, който наскоро заяви, че Русия е враг номер едно на САЩ, е купувал акции от руски компании през 2011 година, според данъчните декларации на него и жена му, съобщават световни агенции.

  Миналата година Ромни е купил над 1000 акции на руските „Газпром“ и Интернет-търсачката „Яндекс“.

  Декларациите на Мит и Ан Ромни за 2011 година бяха публикувани на 21 септември, но медиите разкриха сега, че републиканецът е инвестирал в „Газпром“ и Интернет-търсачката „Яндекс“.

  Установено е, че Ромни е купил акции на „Яндекс“ през юни и ги е продал през август 2011 година, също така е купил акции на „Газпром“ през август и ги е продал през септември тази година. И при двете си операции Ромни е загубил.

  За миналата година Ромни и неговата жена са спечелили 14 милиона долара и са платили 1.9 милиона долара данъци.

  Демократите незабавно подложиха на критика републиканеца, чието състояние се оценява на над 200 милиона долара, за това, че инвестира не само в национални, но и в чуждестранни компании.

  Според мнозина критици действията на Ромни противоречат с изказванията му.

   

  Източник:  News.bg

• Важни новини за българите в Канада

  Публикуваната тук информация е от българското емигрантско издание, базирано в Канада, Bulgarian Flame*. Тя е свързана с възможност за обучение по български език за децата на българите в Онтарио, както и с предстоящо посещение на българския министър на труда и социалната политика Тотю Младенов в Канада, в чиято столица Отава ще бъде подписано Споразумение за социална сигурност между Р. България и Канада. Министър Тотю Младенов ще посети по-късно и Торонто, и ще се срещне с българската общност там.

   

  –––––––––––––––––––––

  Register for credit BULGARIAN International Language programs

  Уважаеми родители и ученици,

  Удоволствие е за мен да Ви уведомя, че ръководството на Peel District School Board – International Languages прие инициативата да открие клас КРЕДИТ по български език за първи път в Онтарио.  Единственото условие, за да се реализира този проект, е да имаме регистрирани поне 34 ученика от 9 -12 клас.  Часовете по български език ще се провеждат в средното училище Brampton Cenntennial Secondary School в събота от 9:00 -12:00 ч.

  Регистрацията започна от 15 септември и ще продължи до края на тази седмица!

  Регистрацията може да бъде извършена само от ученика или родител/настойник и е по електронен път.

  Моля Ви, следвайте указанията на този линк:

  Registration

  https://www.school-day.com/pg/program/peel_select

  Ръководството на Peel District School Board – International Languages прояви разбиране относно броя на учениците и се съгласи да направи компромис само за тази година (от 35 ученика, ни даде разрешение за клас от 27).  До този момент ние имаме регистрирани 4 (ЧЕТИРИ) ученика за изучаване на български език в средно училище, където курсът ще им даде кредит и подпомогне за успеха им при кандидатстване във висше учебно заведение. В този случай, с регистрирани 4 ученика, каквато и подкрепа да имаме, клас НЯМА да има!

   

  Ренета Рашева
  

  За повече информация:  (905) 279-9674 .

  ……………………………………………………………………………………

  ПОСЕЩЕНИЕ НА МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ТОТЮ МЛАДЕНОВ В ТОРОНТО

   

  На 4 октомври 2012 г. в Отава ще бъде подписано Споразумение между правителствата на Република България и Канада за социална сигурност. На следващия ден министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов и заместник-министър Зорница Русинова ще пристигнат в Торонто, за да информират лично най-голямата българска общност в Канада относно значението на конкретните разпоредби на споразумението.

  Срещата с официалните гости от България ще се състои в петък, 5 октомври, от 19.00 часа, в залата на Македоно-българската източноправославна църква „Св. Троица“, на адрес: 201 Monarch Park Avenue, Toronto, ON M5A3N4.

   

  ––––––––––––––––––––

  * Съобщенията са предоставени на Bulgarian Flame от Генералното Консулство на Р. България в Торонто. Еврочикаго ги препубликува, за да помогне за по-широкото им огласяване.
  

• ГЕРБ управлява със стрес тестове

  Юлиана Бончева,  в. „Сега“

   

  Покрай глобалната криза и ядрената трагедия във Фукушима понятието „стрес тест“ стана много злободневно. Стрес тестове се правят, за да се провери как една система – банка или атомна централа например, ще реагира в критична ситуация и доколко може да издържи. Тези изпитания не са истински, а виртуални – задават се изходните параметри, разиграват се разни ситуации и компютърът пресмята рисковете. В България обаче се случва нещо необичайно – управляващите непрекъснато подлагат на стрес тестове управляваните граждани и фирми, като им опъват нервите с шокиращи новини и анонси, а после се самоопровергават. Напоследък ГЕРБ направо прекали с пробите.

  Миналата седмица в медиите изтече информация, че правителството се кани да облага лихвите от спестявания в банки. Студена пот обля и вложителите, и банкерите. Данъчната заплаха се разрази и отшумя със скоростта на лятна буря, след като Министерството на финансите решително отрече и цяла седмица управляващите се обясняват, че тази тема не е актуална. Но тъй като няма дим без огън и като знаем номерата на ГЕРБ,

  утре грешката може да се окаже вярна,

  а на следващия ден – пак ще отричат. Остава смътно и горчиво усещане, че в ГЕРБ или не знаят какво правят, или все пак готвят голяма данъчна тесла.

  Тъкмо заглъхна напрежението заради данъка върху лихвите, и герберски депутат пак лисна катран в огъня. Точно когато всички се тревожат за ниските доходи на българите и за мащабите на бедността у нас, Борис Грозданов, който не се слави с особена законодателна активност, обяви, че е време България да заприлича на другите европейски страни и да започне да облага пенсиите. Защо законотворецът от ГЕРБ реши да сподели този свой възглед и защо точно в този момент – само той си знае. Сега и той, и съпартийците му се скъсват да обясняват, че медиите пак не са разбрали и че облагане на пенсиите ще има, ама друг път. Лошото е, че преди това анонсът притесни буквално милиони хора. Да сме наясно – доходите от пенсии и от банкови влогове в други държави наистина се облагат. Само че в онези държави доходите са високи, а големите данъци отиват за същинска социална политика. У нас изобщо не е така. При това положение да се говори за въвеждане на допълнително облагане – особено на пенсиите, е неприлично.

  Соловите акции на разни депутати, министри и прочие се пишат не на тяхната, а на общата партийна сметка. И няма значение дали някой депутат е решил своеволно да се обади, или пък министър Дянков му е подшушнал да зареди пробно говорилнята с някое „интересно“, нестандартно, екзотично предложение.

  Ами великото преселение на чиновниците? Ще мине ли поне една седмица, в която няма да има поредно отричане на поредната новина за местене на митничари и данъчни? Как ли се чувстват подчинените на Ваньо Танов, когато от месеци с единия крак са в София, с другия – в Русе? В понеделник министър Дянков им обещава нови кабинети в нов град до Нова година, а във вторник премиерът Борисов се зарича, ако изобщо има промени, те да са след 2013 г. Остава неясно и защо Дянков се е вторачил в митниците, а не бърза да мести агроминистерството в Пловдив например.

  Неприкритата вражда между лявата и дясната ръка на премиера Борисов също непрестанно произвежда високо напрежение. Ето пресен пример – Цветан Цветанов бърза да зарадва полицаите, че ще им вдига заплатите, Дянков не по-малко припряно обявява, че е готов на бартер – повишение на доходи срещу рязане на привилегии, а премиерът слага точка на въпроса, като заявява, че много обича полицаите, но на дневен ред са мизерните доходи на лекарите и учителите. Никой обаче не може да гарантира, че точката няма да се окаже многоточие.

  Изобщо не коментираме кой е крив и кой прав в случая с МВР. Въпросът е

  защо министрите непрекъснато подвеждат народа

  или групи от него с неизпълними обещания и фалшиви заплахи.

  Лично Бойко Борисов въведе модата на шокиращите импровизации, внезапните обрати и неспирните финтове. Малко след като обеща да сваля ДДС по еврейски – с половин пункт на 6 месеца, премиерът обяви, че заради ужасното наследство от тройната коалиция и кошмарно големия бюджетен дефицит всъщност трябва да се вдигат данъци. И изправи косите на електората със закана да изстреля ДДС ставката от 20 на 25%.

  Лесно ли му е на бизнеса в България да планира при това положение? Определено не. Не може да се разчита на постоянството на финансов министър, който започва мандата си като върл противник на административното определяне на минимална работна заплата, а напоследък все отнема на социалния си колега Тотю Младенов удоволствието да съобщава, че държавата пак ще я вдига.

  Инвеститорите във вятърни перки и слънчеви панели имали 20-годишни договори с гарантирани цени и условия? Гаранция – във Франция, не и в България. У нас правилата май се създават само за да се менят. Изобщо не коментираме, че който е обещал на бизнеса безумните цени, е за затвора – скъпият „зелен“ ток е друга тема.

  А наясно ли сте с т.нар. пенсионна реформа? Знаете ли отсега на колко години ще се пенсионирате, при какъв стаж, как ще се изчислява пенсията ви? В такава сериозна система като пенсионната нещата трябва да са предвидими и планирани с десетилетия напред. Не и в България. Днес надделяват Тотю Младенов и синдикатите, утре Дянков диктува правилата, вдругиден ще дойде ново правителство и кой знае какви чудеса ни чакат.

  Чудно е какво кара здравната министърка да обещава, че за лекарствата ще има специална ниска ставка на ДДС? Тъкмо хората започват да се радват, че хапчета и капки ще поевтинеят, на телевизора се поява примерно Дянков и отрича благата вест.

  Същата постановка се повтаря и за храните. Д-р Мирослав Найденов решава, че трябва да пребори скъпотията със сваляне на ДДС. После ако не Дянков, шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова свива перките на съпартиеца, като му напомня, че далеч преди ГЕРБ България е избрала неутралното облагане – без специални ДДС ставки за специални сектори (е, като изключим туризма, който винаги е разчитал на високия си принос в БВП и на могъщо лоби във всяка власт).

  Тези експерименти никак не помагат на ГЕРБ

  Ако партията иска да си осигури прилично присъствие в следващото Народно събрание, трябва да спре да разчита на чара на Бойко Борисов, когото народът по свои си причини още харесва, и да прекрати стрес тестовете.

  Всъщност немалка част от електората вече възприема Бойко-Борисовата дружина като четата на лъжливите овчарчета. С други думи, не им се връзва много на дърдоренето. Но бедите остават – пилее се прекалено много време и енергия в обсъждане на ненавременни, глупави или направо безумни идеи и в отричане на сапунени мехури.

  Не е тайна, че който пуска димки, крие нещо и се опитва да отклонява вниманието. При ГЕРБ обаче тези събития се случват толкова нагъсто, че май дори не е тактика, а обикновена глупост. Управляващата партия явно ще продължи да опъва нервите на цял народ до края на мандата. И резултатът от стрес тестуването, провеждано от ГЕРБ – тоест какъв е пределът на поносимост на избирателите, ще се види на изборите догодина.

  Здравната министърка Десислава Атанасова само стресира пациентите и бизнеса с ежедневно „сваляне“ и „качване“ на ДДС на лекарствата. Снимка: Борислав Николов, в. „Сега“

• Пенсионери висят с часове за калпав боб

  

  Стотици пенсионери и социално слаби хора от Плевен висяха близо 5 часа за по една торба със захар, боб, брашно, ориз, спагети, макарони, вафли и бисквити. Провизиите са от рекламираните вече няколко седмици по всички медии интервенционни запаси на ЕС и им бяха раздадени от служители на БЧК.

  Висях от 5 часа сутринта на опашката за продукти. От висене ми прилоша тук. Сега виждам, че бобът в пакета е пожълтял, сигурно ще ври с часове. Ако не бяхме толкова бедни и зле в кризата, нямаше да чакам въобще. Но това е помощ за домакинството ми, споделя пред “Стандарт” 74-годишната пенсионерка Биляна Станчева. Жената живеела с мизерната пенсия от 112 лева. Цял живот работила в бившия месокомбинат в Плевен, но сега е в категорията на „най-нуждаещи се”.

  Локомотивен машинист също споделя съдбата на съгражданката си Биляна. Той бил изхвърлен от железницата при съкращенията, но няма достатъчно години трудов стаж за пенсия. Възползвал се е от привилегията на възрастната си майка да вземе продукти за една седмица. Преживява от случайна работа като общ работник по строежи.

  Подобна бе ситуацията и в столицата, където нашият фоторепортер засне огромните опашки от подгонени от недоимъка несретници. Те бяха дошли да вземат от прехвалените помощи, независимо от съмнителното им качество, за да преживеят поне десетина дни на макарони, вафли и бисквити.

  Източник: БЛИЦ

• Между камбаната и мюезина

  В Странджа най-после се роди дете. Холандче

   

  Диан Божидаров,  в. „Сега“

  Снимки:  Авторът

   

  

  Наш екип пътува към Странджа. Питам се по пътя какво е изключителното на този изключителен край. Може би широколистното зелено море, свършващо в синьото. И двете дават простор. Странджа е планина, над която взорът полита.

  Този край е бил винаги разделен. С кървищата на историята, особеностите на географията, кльона и браздата. По тези земи е имало животи, които не могат да се преразкажат. През Илинденско-Преображенското въстание селяните се организират в смъртни чети, дават обет да се бият докрай. Поп ги опява предварително.

  Странджа бе границата между нова България и стара Турция, между Варшавския договор и НАТО, съветския социалистически блок и вражеския му капитализъм. Днес е южната порта на ЕС, през която Турция се надява да влезе. И винаги е била граница между църковната камбана и минарето на мюезина.

  Днешните проблеми са ясни – бедност, която обхваща и други краища на България, стремително обезлюдяване, пътища, които страната ни трябва да направи поради международно им значение. За Странджа българите все повече говорят като за екзотична дестинация – да отидат там, да се порадват на природата, паметниците, да си заминат. А прекрасните странджански къщи с високия каменен зид, а послe дървото над тях, плачат.

  В Странджа се срещнахме с различни хора. Не бяха много, защото хората по принцип са малко. Всеки сподели различна история, която трудно може да се свърже с другите. Но това е пъзел, който не е важно да бъде нареден. Важното е, че го има. Всяка негова частица диша, пулсира и пълни с живот спаружените ни от „модерното“ всекидневие дробове.

  Защо от камък?

  Село Бяла вода се намира в средата на пътя между Бургас и Малко Търново, стига се по разклона за село Визица. Някога се е намирало в ниска местност, наречена Градище, сега е разпиляно по няколко хълма.

  На „площада“ ни среща кметският наместник Иван Жеков и веднага разпознава, че сме журналисти. Нищо не крие. Води ни в местната църквичка. Показва старите икони и казва, че им търси реставратори. Дошли те и съобщили, че най-старата не могат да оправят. Тя е на няколкостотин години, никой не знае колко точно. Изобразява свети Константин и Елена.

  Църквичката се казва „Свети пророк Илия“ и е архитектурен паметник. Строена е през 1863 г., полувкопана. Зидовете й са от ломен камък, подът е покрит с антични тухли. На нейно място е имало древен храм с оброчен надпис на Херакъл. А олтарната маса е от камък. Бай Иван ни пита – защо от камък. Ние гадаем: защото това е Божият престол, самата църква е каменна и т.н. Но бай Иван продължава: „Ясно, но защо точно от камък?“. Ние се предаваме, искаме да знаем причината, но той казва, че сме млади и сами трябва да разберем. Четял Библията, преразказана от Пърл Бък. Там всичко било написано, ние също трябвало да я прочетем.

  66-годишният бай Иван говори и за робството. Разправя, че до нападенията на черкези българите по този край са си живели като царе. Дядо му, който стигнал до 104-годишна възраст, имал следната приказка: „Турско саге, български живот“. В превод това е нещо като идеал – българин да си, а турчин да ти е съдия. Всъщност бай Иван е прав, тъй като тези места са били хас, т.е. султанска област, в която християните се трудят за благото на всемогъщия османски владетел. Никой не смеел да ги закача. Но щастието свършва през XIX век, когато почват нападенията на черкези и башибозуци. Главорезите плячкосвали селата в долините, за да не ги види турската власт. Затуй и селяните се местят от ниското върху баирите.

  Иначе в Бяла вода живеят 33-ма души, а безработицата е нула процента. В трудоспособна възраст са трима души – единият завежда пощата, вторият има магазин, третият прекопава градинките за 130 лв. Това е Цигането, мъж, роден през 1966 г., който е най-младият жител на селото. „Ей, измете ли? Браво, отивай да почиваш, ама май пак си дръпнал“, подвиква шеговито бай Иван. Цигането много пиел.

  В Бяла вода хляб се носи два пъти в седмицата, пенсионерите разчитат на благоволението на Дянков, имало и частно животновъдно стопанство, в което се трудили 6-7 местни, но в кризата затворило. Зимата била люта, снегът – до колене, но машините на община Малко Търново почиствали пътищата. „Най-много два дни да останем затворени“, казва бай Иван. „Че малко ли са?“, питаме ние. „Е, какво му е, на сняг всеки се радва“, казва Иван. Той пак се шегува, но ние не знаем дали наистина се шегува. В Странджа не срещнахме човек, който се оплаква от живота.

  А бай Иван бил някога тираджия, живеел в града, върнал се на село, защото му харесва, а и да помага на двамата синове. Единият бил полицай, другият се занимавал със строителство, ама кризата го попарила. Попарващи са и цифрите – преди 40 години в Бяла вода са живеели към 300 души, с всяко десетилетие преди това намалявали със стотина.

  За самодивите – от първа ръка

  Странджа е магична планина, тук човек не разсъждава с ума, а с кожата. Тръпки лазят върху нас, настръхваме, сякаш вятър духа, а не духа. В планината има десетки свещени места, хората предават легенди, видения. С нас е етнографът Росен Гацин, който изследва вярата в демонични същества. От години се е посветил на тази дейност, сега разговаря с местните люде. „Край с. Граничар (по на юг – бел. авт.) има местност Самодивска поляна , където се наблюдавала т.нар. самодивска сватба, този мотив се среща на много места в България. Според хората се е чувала гайда, която не е свирела „на весело“ като на сватба, а е свирила „тежко“. След самодивите имало и един мъж, който е бил гайдарджия“, констатира чутото Гацин.

  Предаваме разказа пред него на баба М.И. Поради характера на темата го цитираме почти дословно и запазваме бабата анонимна. Тя е под 70-годишна възраст:

  „За самодивите съм свидетел. Учих в Грудово, вървяхме пеш до там и в три часа тръгваме, с баща ми. До гробището на триста метра от там има „самодивска поляна“ – всичко наоколо е гора, а там вечно трева няма. Веднъж баща ми ме чака и минаваме от там, татко ми вика да не се изплаша. Казват, че в 12 часа се чува гайда, хоро играят. Гласовете ги чухме – гайда свири, играят, но не минахме точно от там, диаметър да има десет метра. С ушите си го чух, но не като нашите гайди, а едно тежко – дълин, дълин, дълин… Баба ми, която умря на 108 г., викаше – самодивата е като сянка, без душичка. Такива стават момичета, които не са опеяни и прележани (пазени – бел. авт.)“.

  Етнографът Гацин продължава със събраната информация: „Местните вярват и в зли духове, които обитавали домовете. Причината за поява на такъв нечист дух хората обясняват с раждането на жена, която не е била женена, и последвалото убийство на незаконното дете, такова дете бивало заравяно в мазето на къщата. Неговата душа се превръщала в „дух“, който тормозел обитателите на дома“. Вярванията според Гацин са резултат от невероятното чувство на човек за вечност и непреходност. „Човекът, възприемащ себе си като космос и център на света, търси обяснение на всяко природно действие, на болестите и бедствията, които не може да контролира. Именно заради това Азът насища пространството с демонични същества, които до определена степен са били медиатори между този и другия свят, където според колективната народна памет се намират мъртвите предци“, коментира Гацин.

  Бебето на Странджа

  Бай Иван бърза да разбърка джибрите, а ние тъкмо ще тръгваме. И ни съобщава, че селото си има бебе. На шест месеца, холандче. Родителите му се занимавали „с екологията“.

  Къщата на холандците е на края. Нито хубава, нито лоша, но в двора цари безпорядък от бои, кофи, изолационни материали. Те не показват толкова строителен размах, колкото неумението на собственика да ги подреди. Посреща ни приличен холандец, казва, че много се радва да ни види, но не може да ни отдели и минута, тъй като стяга семейството за отпътуване. Все пак разбираме, че ще си заминат от Бяла вода заради невъзможност да гледат детето тук. Ще се заселят във великотърновско село, където имало възможност. Мъжът, когото ние в бързината кръстихме Ханс, обясни, че не се занимава с екология, а с уебдизайн. От три години бил в Странджа, харесвал природата. Докато нахвърляше перфектен български, ние заподозряхме Ханс в хипария. И още един извод, този път категоричен и потвърден от срещи с други чужденци из България: тези хора не приемат никого при случайни срещи и са ужасни в грижата за собствените си дворове.

  А кога българче се е раждало в Бяла вода, историята не помни, защото се е случило много отдавна.

  „Абе, момчета, кога туркиня е раждала тук деца?“

  Село Сливарово е на самата граница. Зад стария кльон, до самата Резовска река. В България си, но и в гори тилилейски. Камък да хвърлиш, пада в Турция. Но човек тук не мисли много за държави. Той мисли, че планината е една, гората е майка на всички, реката им дава живот, а тесните склонове са покрив. Тук дишаш природа, а баба Мара, кметският наместник на Сливарово, разправя, че идват хора да се лекуват и на първия ден хвърлят хапчетата.

  Но размислите за ненужните държави и величието на природата са на първо време. Склоновете от двете страни на реката са еднакви и притискат задушевно гръдта на туриста. От единия обаче се чува пеенето на мюезина, от другия – звънът на камбаните. „Тъй си живеем – те пеят, ние бием камбаните“, казва баба Мара. А в Сливарово има църква, параклис, пещерата светилище Света Марина е тук. Камбаните бият силно.

  В Сливарово живеят 11 души. Откъм турския баир също има селце. Това е Караджадая (Цикнихор е българското му име), с четирима жители. Баба Мара говори много сърдечно за хората отсреща. Виждали са се, говорили си на български. „Те знаят, че са българи, че коренът им е наш, а и може ли да е различно? Всичко е било българско навремето, оттатък баира, надолу, към Лозенград – всичко българско“, реди баба Мара. „Ето, аз гледам всеки ден майчините си ниви отсреща“, казва тя и сочи турския баир.

  Който знае историята, ще потвърди повечето думи на баба Мара. И все пак ние я питаме дали хората от другия хълм потвърждават, че са българи. Тя отговаря, че мълчат.

  Баба Мара е живяла на много места, родом е от Сливарово, връща се тук на стари години. Работила е в обредния дом в Момчилград. И без да я питаме, почва да говори за възродителния процес. „Абе, какви невероятни неща се приказват днес! Вие знаете ли какво беше? – идва младото момиче и вика: – Не искам повече да съм Хатидже, искам българско име. Но тихо, баба да не чуе. Радваха се, за младите бе празник, те се срамуваха, че нямат български имена. Старите се мръщеха, държаха младите изкъсо. Заедно бяхме по празниците, уважавахме се – те на нашите, ние на техните. Истината трябва да се знае цялата“, разправя баба Мара.

  Къщите в Сливарово са достоен обект за всяка рисунка или фотография. Красива, но и тъжна. При липсата на хора растителността постепенно поглъща сътвореното от човека, пълзи по камък и греди, но духът остава. Пред всяка обитавана къща в Сливарово е забито българското знаме.

  Ние можем само да гадаем какъв е бил животът 45 години в това село, зад кльона. Как се е влизало, излизало, може ли въобще човек да съществува нормално и да гледа деца там. 650 души е било населението през 50-те години, те поради буквално военната обстановка се изнасят. Баба Мара жали за заставите, охраната, но не пропуска и факта, че комунистите са щели да избият около 9 септември нейни близки, преди да успеят да избягат.

  Тя знае много истории. И за турските гонения от началото на миналия век, за трагичните съдби, но все някога спира да говори за политика. И го обръща на природа. „За мен Бургас не е най-добрият град за живеене. Бях там, знам го, не е. Идва оня ден Дичо, певеца. Викам му: абе, Диче, как живеете в тия градове? Тук е животът. Вярно, с хляба сме зле. Носят го два дни в седмицата, докато дойде доставката, старият мухлясва. А знаете ли защо мухлясва? Пълен е с боклуци. Светът полудя, това живот ли е, който се живее?“, реди баба Мара, докато готви зимнината. Черпи ни със сирене с мляко от кози и овце.

  Животинките са по-надолу, по баира към Резовска река, гледа ги мъжът на баба Мара. Те са единствените пазители на границата. Той е бивш военен, с висок чин и длъжност, отдавна прехвърлил 80-те. Таи обида към политиците, съжалява, че държавата ни днес е разграден двор, но не иска да разгласява защо. Пред този мъж навремето са треперели чужди и свои. Днес е съсухрен, съборен, но не от старостта, а от неправдите. Не иска да бъде сниман. Представям си го на снимка: стегнат, спретнат, безупречно чист, както някога е било. Снимали са се тъй, че като грабнеш фотографията, да козируваш. А днес…

  Няма нужда този човек да ни разказва колко съборена е българската държава. Кльонът е разбит, караулното е почти разрушено. Близкият турски пост също бил свален, но никой не съборил вишката. А ние… Звездец навремето всяваше ужас в мъжката част от населението. Днес пак е ужас, човек просто трябва да погледне оглозганите от роми стари военни блокове.

  По пътя обратно Странджа е все така необятна, зеленото море издава мъдро спокойствие, в пазвите му, чуваме, се заселват екокомуни. Минаваме край Граматиково, селото с невижданите за планината 382 жители е направо като столица. Високи къщи, спретнато. Децата в него всеки ден пътуват 45 километра до училището в Малко Търново.

  Мои познати от Средец (бивше Грудово) разказаха следната история тези дни. Видели нови фермери в района, които копаели, орали, грижели се за земята. Млади хора били и моите приятели се зарадвали – ето, младите се връщат към земята, работят, не ги мързи. Отишли да се запознаят. Били французи.

  Бай Иван от Бяла вода е добродушен човек, живее трудно, но не се оплаква от живота.

  Бяла вода – къщи, романтика и почти никакви хора. Има доста стари съветски автомобили. Странджа е като гараж за вече ненужни возила.

  

  Природата постепенно отнема построеното от човека.

  Баба Мара си е сложила трибагреника пред двора и гледа майчините си земи отстреща на турския баир.

  Спомен за смъртна чета.

  .                                                       Жилищен блок в Звездец

• Нов рекорд за недоверието на американците към медиите

  

  Вашингтон. Недоверието на американците към медиите удари нов рекорд тази година, като 60% заявяват, че имат малко или нямат никакво доверие на средствата за масово осведомяване в докладването на новините цялостно, точно и справедливо, твърди ново проучване на “Галъп”.

  Според проучването недоверието на американците към медиите е нараснало през последните няколко години. Проучването отправя въпроса: “Като цяло, колко доверие и увереност имате в средствата за масово осведомяване, като вестници, телевизия и радио, относно отразяването на новините – доста много/относително, или не много/изобщо?

  На този въпрос 60% са отговорили с “не много/изобщо”, като тази цифра е била 46% през 2004 г.. Съответно с “доста много/относително” сега отговарят 40%, през 2004 г. – 54%, а през 1970 г., когато Галъп задава този въпрос три пъти, доверието в медиите е било 72%.

  Последното проучване, показващо рекордно недоверие в медиите, е било проведено на 6-9 септември 2012 г.

  Това високо недоверие на американците към медиите показва, че повечето от тях виждат медиите като пристрастни в една или друга посока, като в същото време то означава, че налице е възможност за други медии извън “средствата за масова информация“ да служат като осведомителни източници, на които американците се доверяват, заключава проучването.

   

  Източник:  epochtimes-bg.com
  

• Проф. Николай Слатински: Първанов бе избраник на олигарсите-престъпници

   

  

  – Проф. Слатински, какво отложи изготвянето на законопроектите за секретните служби цели 22 години?

  – Появата на този пакет от законопроекти е една крачка в правилната посока и аз я оценявам позитивно. 22 години нямаше нито политическа воля, нито разбирателство между основните партии и личности от ключовите институции правителство и президентство, които да поискат законодателното уреждане на разузнавателните служби. Затова сегашното правителство може да бъде похвалено за стъпката, която предприе за решаването на този проблем. Оттук нататък обаче може да се намерят малко добри думи за качеството на законопроектите и за това дали действително дават решение на един дълбок проблем или са просто имитация за това.

  При следващите редакции на текстовете това съмнение обаче може да отпадне.

  Най-напред би трябвало да се изясни въпроса що е то разузнавателна служба, какви са плановете за нея и дали имаме намерение да изградим тази толкова важна институционална опора на властта. Трябва да се знае и дали тези служби ще се използват основно за политически цели. Качеството на законите е ниско и аз си обяснявам това и с изтичането на експертния капацитет от тази сфера навън. Вече 2 десетилетия знаещите и можещите системно се изтласкват от нея и може да се каже, че законопроектите са много точна илюстрация на състоянието, в което се намира системата ни за национална сигурност. Тя излъчва немощ, липса на експертност и най-вече се осланя на принципа „дайте да дадем“.

  …

  – По-прозрачна ли е вече президентската институция?

  – От гледна точка на прозрачността даже не е много трудно да бъде такава след двата мандата на Георги Първанов. Многократно опитвах да променя нещата тогава, когато му бях съветник, но това бе човек, който действа изцяло задкулисно. Той се изживяваше като управленски фактор и умножаваше своята власт чрез задкулисни ходове във всичките три власти. Президентството бе най-непрозрачната институция в цяла България и аз многократно съм го съветвал да я отвори. Затова за Плевнелиев не е никакъв проблем да бъде по-близо до хората и да бъде отворен към тях. Той обаче греши в отношението си към службите. От началото се опитва да обясни колко правилно НРС му се отнема. Ако беше поставил дискусия по тези теми и така да бе взето решението, щеше да е по-добрият вариант.

  – Как отвръщаше Първанов на съветите ви да отвори институцията?

  …

  – Основната му грешка бе, че си изгради едно много простичко правило – бъди със силните извън страната и в нея и детската ти мечта да бъдеш преизбран като президент ще се сбъдне. Той проигра огромен шанс да бъде наистина държавен глава, с когото обществото да се гордее. В началото народът го правеше – асоциираше се с момчето, средно по успех, средно по интелект, средно по излъчване. Средностатистическият българин имаше свой представител в президентската институция. Първанов обаче попадна в тежко време, когато България се разделяше на малка олигархическа държава и на страната с останалите хора. Тогава той имаше избор на кого да бъде президент и избра много оригинална формула – да бъде избран от добрата, бедната България, а да стане избраник на олигархическата и криминалната България. Освен това започна да си мисли и че като един от създателите на тази система, ще продължава да я владее и дълго след мандата.

  Малко факти знаем за неговите договорки при създаването на тази система. Дали ще дойдат разкрития отнякъде?

  Много е трудно, защото всичко задкулисно е в ръцете на олигархията. А и не знам дали това е необходимо, защото тази система преди имаше нужда от политици, а вече си работи прекрасно и без тях. Даже тя изхвърли несправедливо бързо Първанов, изплю го, забрави го. А сега той страда от това.

   

  Интервю на Христина Добрева, Vsekiden.com

  (Със съкращения)

• Безподобна сеч в красива местност от Национален парк „Централен Балкан“

  Текстът по-долу обединява публикации и цитати от публикации, свързани с местността „Узана“, която е част от Национален парк „Централен Балкан“. Те са от габровския вестник „100 вести“ и от сайта ecomedia.bg. Проблемът с обезлесяването на тази местност и с промишлената сеч там, както изглежда, въобще не са от вчера. И въпреки обещанията на министри и други служители той не е бил решен. С препубликуването на цитираните материали Еврочикаго се надява да допринесе за малко повече гласност за цитирания проблем.
  ––––––––––––––––––––––––––––

   

  

  Шокираща и тъжна за всеки турист гледка може да се види по пътя от местността Узана до хижа „Мазалат“. Планината буквално е обезлесена, на много места до гола трева, а тътенът на натоварените камиони посреща посетителите още от самото начало на маршрута – хижа „Партизанска песен“. Сигурно защото е на кръстопът, хижата се явява главен разпределителен център на дърводобивните фирми, а и на много офроуд маниаци, които не се колебаят да карат крос по пътеките и на територията на Национален парк „Централен Балкан“. Последиците са ясни – горските пътища и туристическите маршрути наоколо са трайно унищожени. Товарните машини, главно старозагорска регистрация, се нижат един след друг по явно утвърдения си маршрут. Със завидно усърдие те отнасят гората към тържищата.

  Още по-странна гледка ни очаква по главния път на слизане от Узана, в посока Габрово, близо до голямата ски писта на „Узана тур“. В неделя огромен тир с ремарке беше отбил от пътя, почти на ръба на пропастта, с пуснати платнища, а вътре се товареха десетки кубици дървен материал. Тирът се захранваше с пресни дърва от разкалян път, явно утъпкан от проходимите машини, които извличаха трупите от вътрешността на гората директно на шосето.

  Всичко това се случва на фона на многократните обещания за спиране на сечта на Узана, изречени както от местната управа в Габрово, от народни представители и лично министъра на околната среда и водите Нона Караджова миналата година. Ето какво заяви тя пред „100 вести“ тогава: „На работна среща с участието на много институции, включително и на Министерството на околната среда и водите, наистина намерихме инструменти за противодействие на това безобразие, което се е случвало в планината години наред“.

  Из публикация на регионален вестник .„100 вести“ от 18 юли 2011 г.

   

  Сеч, тежки камиони, прах и шум на Узана

  Отново се сече, тежки камиони с дърва кръстосват курорта, прах и шум развалят почивката на туристите. Тази, като че ли станала вече обичайна, картина в курортната местност на Габрово ни описа вчера за пореден път председателят на Сдружението за устойчив туризъм „Узана“ Пламен Георгиев. „В момента от фирма „Дунавци“ секат на Узана дере и въпреки забраната возят дървата по общинския път през Узана с големи тежки камиони – обясни от името на хората с туристически бизнес на Узана Пламен Георгиев. – На всичко отгоре возилата слизат от Узана по туристическия маршрут през гората към „Хлебна“. Това е част от националния туристически маршрут Ком-Емине, а те са направили участъка като магистрала, по която си карат големи камиони, без да се съобразяват с нищо. Цяло лято не са спирали. Камиони, прах, шум, туристите не могат да си почиват.“

  От години вече е проблемът със сечта на Узана и рушенето на инфраструктурата от тежките камиони. Въпреки обещанията на кметове и политици, срещи с ръководствата на горските стопанства, промяна няма.

  През миналата година Община  Габрово по инициатива на сдружение „Узана“ предложи две буферни зони без промишлен дърводобив около Узана, които да бъдат включени в разработвания тогава лесоустройствен проект за следващите 10 години на Държавното ловно стопанство „Мазалат“ в село Горно Сахране, област Стара Загора.

  В битката срещу прогонването на туристите се зае лично и депутатът Цветомир Михов. Според миналогодишното изказване на зам.-кмета инж. Климент Кунев в предлаганата от Габрово по-тясна буферна зона сечта ще бъде ограничена само до здравословната санитарна сеч, а в другата буферна зона, която е двойно по-голяма като територия, ще може да се извършват така наречените отгледни сечи, които изключват голите сечи. Буферната зона, в която се предлагаше да бъдат ограничени всякакви сечи, освен санитарните, беше с площ  около 1500 хектара или 10% от територията на Държавно ловно стопанство „Мазалат“. Ако предложението беше прието, а не потулено сякаш нищо не е било, на тази територия нямаше да може да се извършва промишлен дърводобив в следващите 10 години. Според прогнозите на Климент Кунев, тъй като сечта няма да спре тотално, а ще има санитарна и отгледна, шефът на габровското Горско стопанство Петко Димитров се е ангажирал с възстановяването на стар горски път от хижа „Партизанска песен“ към Осеникова поляна, който ще може да се ползва от секачите, без да пречи на туризма в района.

  Явно обаче очертаните буферни зони и широко огласени пред журналисти миналото лято изобщо не са от  лесоустройствения план на Ловно стопанство „Мазалат“ за следващите 10 години, а пътят към спокойния туризъм на Узана е постлан само с добри намерения.

  Публикация на същия вестник от 7.08.2012 г.

   

  Из „Узана” – „сърцето” на България

  Историята, че когато Господ дал за нашата родина част от Рая, важи в пълна сила за това уникално място. Местността „Узана” представлява широка поляна на билото на планината, заобиколена от широколистни и иглолистни гори. Тук са събрани толкова красота и природни богатства, които трябва да бъдат съхранени, за да им се радваме дълги години.

  Цитат от публикация на сайта ecomedia.bg от м. ноември 2010 г.
  

  

• Трите основни типа клиенти

  Още от самото начало класически икономически теории ни учат, че при растеж на цената търсенето спада, докато при намаляването й – се уголемява. В реалността обаче това не винаги е така. Най-ниските цени не означават най-добрият продукт или съотношение между цена и качество.

  Какво искат клиентите? – Цената? Качеството? Резултата?

   

  Търсещи най-ниските цени

  Най-разпространени са клиентите, които търсят най-ниски цени. В наше време, когато парите не стигат за нищо, най-ниските цени за тях са най-големия мотиватор за покупка. Да се борите за такива клиенти има смисъл само в ситуацията, когато цените ви наистина са сред най-ниските.

  Добър пример за това в България са CBA супермаркети, които, бидейки производители на част от стоките си, могат да си позволят съществено да намалят цените си, като с това получават добро търсене на продукцията си, както от този, така и от втория тип клиенти.

  И разбира се ако говорим за малки компании, за тях играта „Ние имаме най-ниските цени” най-често е загубена от самото начало. Конкуренцията им също започва да намалява цените си и в крайна сметка никой не печели от това, освен покупателите, но даже и те в губят от качеството на „новата” евтина продукция.

  Добра новина е, че този тип клиенти далеч не е единственият разпространен тип.

   

  Професионали

  Ако първият тип клиенти търси най-ниските цени и почти не се интересува от качеството на продукцията, то този тип търсят максимална изгода за парите си.

  Т.е. търси най-доброто съотношение между цена и качество.

  За такива клиенти най-добре работят допълнителни бонуси и подаръци, без значение е даже дали самите бонуси имат нещо общо с основният продукт.

  Най-често тези клиенти се срещат в сферата на B2B.

   

  Резултатът – веднага!

  Третият тип клиенти – на тях резултатът им е бил нужен още вчера.

  И за хората от този тип са много важни гаранцията и скоростта на услугата.

  Ако срещнете такъв клиент, най-вероятно се е обърнал към вас, вече решен да закупи вашите услуги. От вас се очаква грамотно да му помогнете да избере най-подходящо предложение и да се погрижите всичко да е бързо и точно.

  Този тип клиенти са най-приятният, те бързо приемат решението за покупка и обикновено с тях възникват най-малко проблеми.

  Уви, такива клиенти се намират далеч по-рядко от тези от първия или от втория тип.

  Предлагайки вместо един стандартен, няколко продукта, всеки от които ще има своите особености, ориентирани към тези три типа клиенти, със сигурност ще получите шанс за по-добър резултат и уголемяване на продажбите.

   

  Сергей Гринглаз

  http://infobusiness.bg/

• Осъдиха българи в Сърбия за провесването на българско знаме на 3-ти март

  Културно-информационният център в Босилеград, Р. Сърбия, и неговият председател са били осъдени на първа инстанция на глоба от 1000 евро за поставяне на български знамена, предаде Агенция „Фокус“.
  

   

  24.09.2012 г., Босилеград. Съдът по нарушенията във Враня, Р. Сърбия, със съдия Драган Станкович, осъди на първа инстанция, без изслушване, Културно-информационния център на българското национално малцинство „Босилеград” (КИЦ) и Иван Николов, председател на Културно-информационния център на българското национално малцинство, на четири глоби на обща сума от 112 000 динара (около 1000 евро). Това съобщиха от КИЦ – Босилеград. Присъдите са произнесени по обвинение на Полицейското управление в Босилеград и неговия началник полицейски инспектор Новица Стоянов.

  Едната присъда е заради това, че по повод Националния празник на Р. България 3 март, на 3 март 2011 г. от 09.30 до 19.30 часа, КИЦ като организатор на публично събрание, на балкона на КИЦ-а е поставил държавното знаме на Р. България, а не е поставил държавното знаме на Сърбия.

  Другата присъда е заради това, че на 7 ноември 2010 година по повод Деня на Западните покрайнини и промоцията на книгата „Железният полк” на българския автор Тодор Димитров, КИЦ е провел публично събрание, а не е заявил в Полицейското управление в Босилеград къде ще се проведе събранието 48 часа преди това.

  КИЦ смята, че и двете присъди са юридически неиздържани, с големи процесуални пропуски и нарушения, постановени само въз основа на обвиненията на Полицейското управление в Босилеград и показанията на свидетели-полицаи, без обвиняемите да са изложили своята отбрана, без утвърдителни доказателства и въз основа на свободно убеждение на съдията.

  По повод Деня на Западните покрайнини, на 07. 11. 2010 година КИЦ „Босилеград” не е провеждал никакво публично събрание и не е имало нужда да подава заявка в Полицейското управление. Промоцията на книгата „Железният полк” с автор Тодор Димитров се проведе в затворено помещение в салона на КИЦ-а, в присъствието на около 40 посетители и представители на медии.

  Още по-несъстоятелно е обвинението, че на 03. 03. 2011 г. в периода от 09.30 часа до 19.30 часа, обвиняемите са организирали публично събрание и на балкона на сградата на КИЦ-а са поставили държавното знаме на България, а не са поставили държавното знаме на Сърбия. На този ден КИЦ-а също не е организирал никакво публично събрание. Отбелязването на Националния празник на България 3 март – Ден на освобождение на България от османско робство, може да стане само с поставяне на българско знаме, а не със сръбско. С оглед на това, че в сградата на КИЦ-а са седалищата на две български организации, съдът не е установил по безспорен начин кой точно и под какви обстоятелства евентуално е изтъкнал българското или някакво друго знаме, се казва в съобщението на КИЦ – Босилеград.

  Според КИЦ – Босилеград – полицейското управление в Босилеград не за първи път злоупотребява с правомощията си за да изпълнява политически поръчки на управляващите срещу българските организации в Сърбия, за което началника на Полицейското управление в Босилеград Новица Стоянов бе осъден на парична глоба от КИЦ „Босилеград”.

  Присъдите, произнесени срещу КИЦ „Босилеград” и неговия председател ще бъдат обжалвани на втора инстанция пред Висшия съд по нарушенията в Ниш по редовна процедура.

   

  Източник:  Focus-news.net

• Плевнелиев открива учебната година в Ню Йорк

  Президентът Росен Плевнелиев ще открие учебната година в българските училища в Ню Йорк, а след това ще отпразнува със закъснение Деня на Независимостта с нашата общност там. Това ще стане в рамките на едноседмичната му визита в САЩ за участие в 67-та сесия на Общото събрание на ООН.

  Президентът ще участва в  откриването на пленарното заседание на Глобалната инициатива на Бил Клинтън. Седмичната програма на Плевнелиев е запълнена със срещи на четири очи с държавни и правителствени ръководители от цял свят. Както „Монитор” писа, държавният глава ще присъства и на прием, даван от президента на САЩ Барак Обама в чест на лидерите, които ще участват в световния форум. Във вторник Плевнелиев ще бъде сред първите държавни ръководители, които ще направят изказване пред Общото събрание на ООН. Последните два дни от посещението си зад океана президентът ще прекара в Бостън.

  Източник:  в. „Монитор“

   

  Плевнелиев се срещна в Ню Йорк с генералния секретар на ООН Бан Ки-мун

  Българският президент Росен Плевнелиев се срещна в Ню Йорк с генералния секретар на ООН Бан Ки-мун, съобщи ИТАР-ТАСС, отразявайки срещите на генералния секретар с държавни и правителствени глави, пристигнали за участие в работата на Общото събрание на ООН.

  Плевнелиев ще присъства на откриването на среща по върховенството на закона на национално и международно ниво. В централата на ООН държавният глава ще има среща с представители на еврейски организации и ще разговаря с президента на Косово Атифете Яхяга.

  Източник:  в. „Класа“

• Видеоклип на Марси Рийс с обръщение към българите

  Новият посланик на САЩ с обръщение към България (видео)

   

  „Здравейте, казвам се Марси Рийс. Аз съм новият посланик на САЩ в България“ – така на български език наследникът на Джеймс Уорлик започва обръщението си към България.

  В клипа Марси Рийс дава кратка информация около професионалната си биография в последните години.

  Тя отбелязва, че досега е оглавявала две американски мисии на Балканите и е била зам.-преговарящ по договора за контрол на въоръженията с Русия.

  Тя заявява, че в работата си като посланик у нас ще се стрeми да допринесе за повече бизнес-партньорства между България и САЩ.

  Сред приоритетите ù ще бъде и сътрудничеството в областта на сигурността между двете държави.

  Рийс не пропуска да отбележи и проблемите в съдебната система на България, като обещава да допринесе за подобряването и.

  „Очаквам с нетърпение да се срещна с вас, хората на България“, възкликва във финала на обръщението си Рийс.

  Марси Рийс ще заеме поста на Джеймс Уорлик, който си замина на 14 септември и бе награден с орден “Стара планина”.

   

  Източник:   offnews.bg

• Антоанета Цонева: В България се прави корпоративна журналистика

  В коментар на проведената през седмицата среща на еврокомисар Нели Крус с представители на българските медии, журналистката Ралица Ковачева каза в предаването „Неделя 150“, че е останала доволна от тази срещата.

  Проблемът с медиите в България не е законов, а етичен и ценностен. За това поискахме свободата на словото да бъде взета като индикатор за това, което се мери в мониторинговия доклад, каза Ковачева.

  Срещата доказа, че някой трябва да събере българските медии, за да започнат да си говорят. Събра ни човек, който дойде от вън, каза Славка Бозукова, главен редактор на вестник „Стандарт“.

  Който е очаквал, че еврокомисарят ще каже този е добър, а този е лош, е останал разочарован. Това не е работа на Нели Крус. За мен неприятното усещане е, че насадихме в дневния ред на Еврокомисията проблема със свободата на словото. Подредихме медиите до други наболели проблеми на България. Смятам, че това не трябваше да се случва, каза Бозукова.

  Според Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда в България трябва да бъде изпратена мисия, която да оцени монополизирането на медийния пазар. Европейски и национални средства попадат в ограничен кръг от хора. Само външен натиск може да разчупи бруталната ситуация с медиите. В България се прави корпоративна журналистика, заяви Цонева.

  Цялата дискусия може да се чуе в звуков файл чрез следния линк.

   

  Източник:  БНР
  

• Серафим Стойков: Ген. Савов се самоуби, защото е участвал в убийството на Георги Марков

  На 7 септември – рождения ден на Тодор Живков – се навърши поредната годишнина от покушението срещу забягналия писател Георги Марков. На 10 януари 1990 г. от Англия в София пристига вдовицата му Анабел Маркова. Още същия ден се среща официално с възстановения след смяната на Тато член на Политбюро на ЦК на БКП Александър Лилов, който обещава да й съдейства за изясняване на истината за убийството на съпруга й. За Живковите генерали от ДС, организирали операцията за премахването на критика на бившия генерален секретар на партията, тази визита е знак за задаваща се опасност да бъдат разкрити и те веднага предприемат необходимото за заличаването на следите от престъплението, останали в архивите на ДС.

  Шефът на Първо главно управление ген. Владимир Тодоров задейства секретарката си, която от своя страна нарежда на една от служителките в служба „Картотека и архив” да й осигури делото. Със справка „искане образец 2” архиварката чинно занася в кабинета на секретарката на ген. Тодоров материалите. Последната приема 10-те тома, попълва съответната справка, подписва се, а служителката връща справката на мястото на документите, докато не бъде върнато досието. Поне тя си мисли така, но жестоко се лъже.

  След експедитивната процедура 10-те тома от разработката „Скитник” стигат до поръчителя – ген. Тодоров, и повече никой не ги вижда… За да заличи следите, той заповядва на четири очи на началника на архива Радко Тодоров да унищожи всички останали налични документи, установяващи, че Георги Марков има досие в ПГУ. Главният архивар на разузнаването послушно унищожава картона на името на писателя в псевдонимната картотека и заличава от автоматизираната електронна система компютърните данни за разработката.

  После привиква архиварката Калинова, предала досието на секретарката на ген. Тодоров Дюлгерова, и я пита дали при нея има справки за други дела, ползвани от началника на управлението. Тя му отговаря утвърдително и дори му показва справка образец №2 за ф.2 – 14150 с името на Марков, подписана от Дюлгерова. Радко Тодоров й нарежда да я скъса пред него и да я хвърли в коша за секретен боклук. След това й заповядва да забрави за стореното. Той от своя страна унищожава и всички секретни входящи дневници на ПГУ до 1989 г., сред които и този, в който е отбелязано завеждането на разработката срещу писателя през 1976 г.

  Самият ген. Тодоров се оказа болен и отказа изявления.

  Иначе това са в сдъвкан вид фактите, установени от следствието. Пред следователя по делото Богдан Карайотов бившият началник на архива на ПГУ Радко Тодоров прави пълни признания как са заметени следите от досието на писателя. Два дни преди съдебния процес бившият зам.-вътрешен министър ген. Савов, отговарящ и за операциите на разузнаването, се самоубива. На самия съдебен процес ген. Тодоров се опитва да прехвърли вината за унищожаването на документите на покойния вече Савов. Въпреки това получава ефективна присъда от 14 месеца, намалена на 10.

  Днес следствието е забатачено и у нас, и в Англия. Изглежда следите наистина са заметени перфектно, истината е погребана завинаги, но живата памет остава и пред “ШОУ” дългогодишният бивш шеф и модернизатор на съвременния МВР архив Серафим Стойков за пръв път разкрива известни само нему детайли в историята за “българския чадър”.

   

  – Каква е вашата истина за убийството на Георги Марков, г-н Стойков?

  – По въпроса с Георги Марков същите документи ги имаше и при нас, в Трето главно, т.е. архива на ДС, защото ген. Савов като зам.-министър отговаряше и за Трети отдел на ДС и за външното разузнаване. А разработката “Скитник” се водеше по линия на Шесто управление и се съхраняваше в архивохранилището на нашия Трети отдел на ДС. Явно страшно раздвижване е имало по разработката, защото паралелно и ген. Савов разпорежда на Нанка Серкеджиева да направи тая справка, да намери разработката “Скитник” и да я докладва насаме в неговия кабинет. Нанка прави справката, обаче както Радко и ПГУ си имат собствени правила, така и те си имат свои.

  Серкеджиева взема делото от архивохранилището и го занася в кабинета на ген. Савов. В кутията с разработката остава справката, но нашият хитрец ген. Савов не я къса, не я унищожава, а казва: “Тя Нанка беше скрила на мястото на тази справка еди какво си.” А разработката, която Серкеджиева дава на ген. Стоян Савов, той я праща горе в ПГУ.

  И те я запалиха.

  – Как така я запалиха?

  – Ами запалиха я, бе – изгоряха документите! Ген. Бриго, нищо, че се прави на голям демократ, но при него в ПГУ изгоряха повече от половината досиета. То и ние горяхме, ама тия изгоряха повече от нас. Повече от половината отдел изгоря. Те си бяха е…ли майката! “Първаците” се оказаха по-големи вампири от нас.

  – Значи разработката “Скитник”, заведена по линия на Шесто, загива паралелно в пламъците на Първо и Трето управление на ДС?

  – Да, по линия на Шесто беше нашата разработка. Ген. Стоян Савов неслучайно се самоуби…

  – Защо смятате така?

  – Защото аз смятам, че това е свързано със случая Георги Марков. Той се уплаши, че може да излезе истината наяве, че някой там може да го продаде, от тия – “първаците”, защото е ясно, че е имало сериозни компроматериали в тия разработки и щяха да го влачат това дело и не се знае колко и докъде щеше да стигне.

  – Защо трябва да се самоубива, след като сам казвате, че всички документи са унищожени?

  – Знаеш ли организацията, провеждането на едно такова покушение и неговото директно извършване колко сложно нещо е!?

  – Нали черно на бяло вече нищо няма, всичко е унищожено и т.н.?

  – Ти откъде знаеш кое е унищожено, бе? Той нищо не е палил лично, нали? А ние, българите, сме родени предатели – ами ако някой от “първаците” го “изпее”? Те там навремето са хвърляли гюмета, де да знам.

  Не му е издържала нервната система и си е теглил куршума

  Така мисля аз. Че неговото самоубийство е под въздействие на страха, да не се разкрие, че…

  – … че ген. Савов е имал лично участие в ликвидирането на Георги Марков?

  – Така смятам аз.

  – Това означава, че давате отговор и на друг спорен въпрос, скрит зад седем печата, както се казва – имало ли е ПГУ звено, което е изпълнявало “мокри поръчки” на управлението?

  – Е, то пък това кой знае каква тайна е!

  – Тайна е, защото съм говорил с много висши служители на ПГУ и всички като народни артисти се подсмихват на подобни твърдения. Бившият резидент в Париж и Лондон и зам.-шеф на ПГУ Димо Станков например твърди, че лаиците бъркат въпросното звено с отдела за остри мероприятия, който си е позволявал най-много остри “беседи” и в краен случай е стигал до дискредитация на определени лица.

  – Да, бе! Те са ангели небесни! Маса народ беше избит извън България. Кой ги утрепа? Това не сме аз и ти, нали!

  – Със същия Димо Станков сме разсъждавали защо Георги Марков трябва да бъде убит по най-сложния начин, а папата да го гърмим с гангстерски пищов по най-хашлашкия начин, вместо да бъде обратното? Според него Марков може би е убит от емигрантските среди в Англия заради предателство?

  – То всичко мамата си е е…ло!

  Е, ние не можем да кажем кой е убил Георги Марков, защото нямаме документи. Само че щом ще разсъждаваме логически, аз пък ще ти кажа, че навремето получих една преписка. Тя май сега се съхранява във великата комисия на Евтим Костадинов, която се ослушва за нея. Та като казваш, че ген. Савов се е самоубил напразно, защото всички следи и документи били заличени, аз ще ти кажа, че тази преписка открих не в документите на ПГУ, а на Второ главно в том по линия на вражеската емиграция. Имаше различни регистри и като се рових вътре в съответния регистър,

  открих за първи път срещу името на Георги Марков отметката “убит”

  – Извинявайте, за какъв вид документ става въпрос?

  – Това е един дневник на оперативните дела на вражеската емиграция, който беше свален от Второ главно в нашия архив, а сега е в архива на тая велика комисия на милиционера Евтим Костадинов.

  – И какво беше написано срещу името на Георги Марков в този дневник?

  – Беше написано кога е открита тази оперативна преписка и когато е закрита, някой некадърен глупак с молив е написал “убит на еди-коя си дата, еди-коя си година”. Пълна идиотщина! Това никога не се допуска да се пише по този начин в системата на ДС, но “десарите” са глупави и някоя патка, не нарочно, разбира се, взела, че го добавила. Е, това е единственият писмен документ, открит единствено от Серафим Стойков, където черно на бяло пише, че Георги Марков е убит.

  Съжалявам, че го споделих с журналиста Христо Христов, съжалявам, че му дадох наготово много други работи…

  – Защо?

  – Защото след това се оказа неблагодарник, направи се на велик, завъртя се около Евтим Костадинов, подхвърлят му разни документчета, а той ги величае. Имам чувството, че са го вербували, за да ги величае. А нашата държава след увъртанията на президента Желев продължава да мърляви по въпроса. Ама такива сме ние…

   

  Интервю на Славей Костадинов,  blitz.bg

   

• Българските емигранти наливат годишно в страната по 800 млн. евро

  Българските емигранти, които си идват всяко или почти всяко лято, са най-големите инвеститори в икономиката на страната ни. Може би търсят причина да останат, пише Дойче Веле, но такава не намират.

  Годишно българите зад граница наливат в България над 800 милиона евро. По данни на БНБ тази сума расте с 8,4 % годишно. Същите тези „инвеститори“ не се допускат до активно участие в политическия живот на страната.

  Над 13 хиляди българи протестират срещу предвидения за ноември в Брюксел форум „Политики за българите в чужбина“, искайки ефективно партньорство с българската администрация и право да участват в изборите. Той обаче ще се състои, като участие са заявили 129 души.

  Ние искаме да помагаме, но нас не ни искат. Връщаме се всяка година в България, но се чувстваме като гости в собствената ни родина, казват протестиращите.

  По официална информация повече от 1 милион и 200 хиляди българи живеят и работят в чужбина. Според други източници става дума за 2 милиона. Последните данни на Евростат сочат „оптимистичната“ тенденция, че 70 на сто от младите хора в България твърдо са решили да се реализират в чужбина.

  Другите – над 13 хиляди, мотивират своето несъгласие с избраното място и с дневния ред, заявявайки, че нямат нужда от ментори, а от ефективно партньорство с българската администрация. Което може да бъде уредено, ако подготвяният Закон за българските общности зад граница предвиди възможностите за тяхното участие в политическия живот на България, правото им да участват в изборите и създаването на легитимен представителен орган на българите зад граница.

  Източник: Труд

• <<
• 1
...
• 202
• 203
• 204
• 205
• 206
• 207
• 208
• 209
• 210
• 211
• 212
...
• 415
• >>