Всички авторски страници

Авторски

• Над 70 % от българите не одобряват икономическата политика на кабинета

  Седемдесет и два процента от българите не одобряват действията на правителството на Бойко Борисов срещу икономическата криза. Това показва проучването на „Трансатлантически тенденции“ (Transatlantic Trends).

  Изследването е по проект на германска неправителствена организация „Джърман Маршал Фонд“ (German Marshall Fund) и е проведено между 2 и 27 юни 2012 г. в САЩ, Русия, Турция и 12 страни членки на ЕС, сред които и България.

  Неодобрението към икономическите действия на националните правителства е най-високо в Испания – 73%, България – 72%, Италия – 66% и Португалия – 65%.

  Средно 56% от анкетираните в Европа не одобряват действията на собствените си правителства. В САЩ този процент е 52%, а в Русия общественото мнение е разделено – 46% не одобряват, но също толкова са и хората на обратното мнение.

  Българите се чувстват най-засегнати от икономическата криза

  В Европейския съюз 65% от анкетираните се чувстват лично засегнати от икономическата криза, а в САЩ – 79%.

  Най-висок този процент е в България и Португалия – 89 на сто. Следва Румъния с 88%.

  Половината от европейските респонденти и 58% от американските пък заявяват, че биха подкрепили още съкращения на публичните разходи.

  76% от европейците и 64% от американците са на мнение, че придобивките на икономическата система се разпределят сред малко малцинство.

  Негативно отношение към Русия в ЕС и САЩ

  Отношението към Русия се е преобърнало от позитивно към негативно и от двете страни на Атлантика. 42% от американците и 37% от европейците имат позитивно отношение към Москва.

  Одобрението към Русия в България си остава най-високо, но е намаляло от 88% през 2011 г. на 78% днес. Следва Словакия, където положителното отношение към Москва е нараснало за една година от 58% на 64%.

  75% от европейците и 60% от американците са на мнение, че руските избори не отразяват волята на избирателите. 46% от руснаците нямат доверие в собствените си избори, а 43%-имат.

  Половината от руснаците пък имат позитивно отношение към САЩ и 64% към ЕС.

  Българите с най-висока оценка за Меркел

  Въпреки икономическата криза 61% от европейците все още оценяват членството в ЕС като позитивно за икономиката им. Традиционно в България висок процент – 81 на сто от хората имат позитивно отношение към ЕС, но само 47% смятат, че членството в ЕС се е отразило позитивно на българската икономика. По-ниска оценка има само във Великобритания, където едва 40% биха оценили членството като икономически позитивно.

  Оценката за еврото обаче е много по-негативна. 57% смятат, че европейската валута се е отразила или би се отразила лошо на националните им икономики.

  Всеки четвърти в Испания и в Германия подкрепя напускането на еврозоната. 52% от европейците одобряват начина, по-който канцлерът Ангела Меркел се справя с икономическата криза. Има обаче видимо северно и южно разделение в тази оценка.

  Одобрението за Меркел е най-високо в България – 66%, във Франция – 64%, в Германия, Италия и Испания – 63%.

  Обама – харесван, Мит Ромни – неодобряван

  82% от европейците имат позитивно отношение към президент Барак Обама. Само 23% от тях обаче одобряват кандидата за президент на републиканците Мит Ромни.

  Само 40% от българите биха гласували за Обама. Само руснаците и поляците имат по-лошо отношение към кандидата за втори президентски мандат – съответно 27% и 35%.

  38% от  анкетираните или нямат мнение или отказват да отговорят, а 39% не го одобряват.

   

  Източник:  Mediapool

• БККС пита еврокомисар Фюле за приписваните му от македонски медии антибългарски изявления

  

  След неотдавнашното посещение в Брюксел на президента на Република Македония Георге Иванов и срещите му с висши представители на евроатлантическите институции, македонските медии публикуваха серия от материали, твърдящи, че еврокомисарят по разширяването и европейска политика за съседство Щефан Фюле и говорителят му Петер Стано са правили антибългарски изявления по повод на последните развития в отношенията между България и Македония.

  Във връзка с това, Българският културен клуб – Скопие (БККС) e изпратил писмо до Щефан Фюле, което го информира за масираната антиевропейска и антибългарска риторика в македонското медийно пространство. Така например президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, председателя на Европарламента Мартин Шулц и генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен са злобно атакувани като „неприятели на Македония“ заради използване на международно утвърденото име на страната – БЮРМ, а Мартин Шулц е персонално обвиняван заради становището му Сърбия да признае Косово преди влизането й в ЕС. Така нареченият Световен македонски конгрес е публикувал становище, че „Македония няма да търси своето бъдеще в един Съюз, където мярка за солидарност са расизмът, нацизмът, фашизмът, апартейдът и колониализмът“.

  Единствено еврокомисар Фюле е пощаден от гнева на македонистките проправителствени медии, поради приписваните му от тях антибългарски позиции. Вземайки повод от съвместната му пресконференция с президента Иванов, водещите македонски заглавия от последните дни са от типа на „Фюле предупреждава България да не блокира еврочленството на Македония“, „Фюле отхвърля критиките на България като съвсем нов член на ЕС“, „България няма поддръжка от Европа“ и т.н.

  Както е известно, от 1 януари 2007 г. Република България е пълноправна държава-членка на ЕС и притежава целия спектър от права да предприема всички необходими мерки, адекватни действия и политически стъпки за осигуряване на добри междусъседски отношения със съседните на ЕС страни и по-специално с Република Македония.

  По-нататък БККС обръща внимание на Щефан Фюле, че България не е членка на ЕС от „втора категория“, както неговите думи се интерпретират от македонските медии. БККС изразява опасения, че част от българското общество е разбрало изявлението на пресконференцията именно по този двусмислен начин, което българските граждани и българската общност по света могат да възприемат като обида.

  В заключение БККС призовава комисар Фюле да изрази открито своята позиция по повдигнатия въпрос. Копие от писмото е изпратено също до Херман Ван Ромпой, Мартин Шулц и Андерс Фог Расмусен.

   

  ПРИЛОЖЕНИЯ:

  1. Становище на Световния македонски конгрес
  2. Публикация за брифинг на Петер Стано, говорител на комисаря Щефан Фюле
  3. Биографична справка за комисар Щефан Фюле

  Източник:  bkks.org

• 34 години от смъртта на Георги Марков, интервю с брата на писателя

  Никола Марков: Любен Константинов е човекът, който е трябвало да сипе отрова в чашата на Георги по заръка на ДС

  На 11 септември преди 34 години в болница в Лондон почива големият български писател и критик на комунистическия режим Георги Марков. Лекарите констатират отравяне на кръвта в резултат непозната отрова, която не е оставила следи. Четири дни по-рано Марков е убоден от непознат мъж на моста „Ватерло”.

  На мястото на убождането в крака на писателя лекарите откриват микроскопична сачма, чрез която е вкарана отровата, най-вероятно рицин.

  

  Сайтът desebg.com публикува част 2 от видео интервю с Никола Марков, брат на писателя. В него за първи път той разкрива името на човека, който ДС е уговаряла да сипе отрова в чашата му по време на почивката му на о. Сардиния през юни 1978 г.

  Това е българският емигрант в Германия Любен Константинов, който търгува с пощенски марки с Никола Марков. Този опит за ликвидиране на писателя предхожда покушението на моста „Ватерло” с няколко месеца.

  По думите на брата на Георги Марков Константинов е получил шишенце с отрова от ген. Владимир Тодоров, началник на Първо главно управление на ДС (1986-1990), а през 1978 г. зам.-началник на комунистическото разузнаване.

  Случаят е описан в книгата на журналиста Христо Христов „Убийте Скитник”, но без там Никола Марков да разкрива самоличността на Константинов.

  Константинов отказва да изпълни „мократа поръчка” на ДС и предупреждава Никола, че е взето решение за убийството на Георги Марков.

  В част 1 на интервюто Никола Марков разказва за семейство си, за Георги Марков като млад и за промяната, която донася в България 9 септември 1944 г.

   

  Източник:  desebg.com

  Интервюто на Христо Христов с Никола Марков можете да видите чрез следния линк.

   

• Chicago Public Schools Union on strike for the second day

  Contract negotiations ended about 8 p.m. Tuesday, with both sides expected back at the negotiating table at 11 a.m. Wednesday.

  Chicago Public Schools Board President David Vitale said that at the end of more than 10 hours of negotiations on the second day of the strike, the schools made a comprehensive revised proposal of the contract one rejected Sunday.

  As the strike entered its second day, parents voiced their frustration as they dropped their children off at a „Play at the Park“ program at Sheridan Park before going to work this morning.

  Rachelle Cirrintano, who works at the University of Illinois at Chicago, worried about her 8-year-old son Rocco. The boy has a hard time adjusting to change, she explained. When she dropped him off this morning, he sat on a bench alone because he didn’t know anyone.

  Other parents said they sympathized with teachers, for now.

  There were also stirrings of impatience among teachers as they marched and chanted in the Loop this morning.

  On the Near North Side, more than 60 teachers picketing outside George Manierre Elementary School stopped their chanting and marching for a few minutes around 9:30 a.m. to sing „God Bless America“ in honor of 9/11. The group, many holding signs, maracas and tambourines and wearing red, then began singing „This Little Light of Mine“ from a booklet with songs meant to inspire the union members.

  Teachers from at least four other CPS schools joined the staff at Manierre, where parents can drop their children off during the strike. As teachers sang and marched, children from inside the building peered out windows.

  Former CPS teachers and their relatives helped lead and pump up the crowd, which chanted „Teachers rights under attack. What do we do? Stand up, fight back!“

  CPS has improved its initial offer to teachers of a 2 %  base wage increase in each of the four years of the contract. The offer submitted to the union Sunday night offers teachers a series of base salary increases over four years, beginning with 3 % in the first year and 2 percent in each of the next three years.

  The average teacher in CPS has 13.7 years of experience and is paid about $71,200, according to the Illinois State Board of Education.

  The district’s proposal also retains salary bumps for furthering education and for teacher experience, although the „step“ increases for experience would be modified. CPS, which released an outline of its offer Sunday night, declined to give further details Monday.

  The school board has made other concessions, including addressing a recall policy for teachers who had been laid off because of school closings, consolidations and turnarounds. The union has long sought such a policy, although officials said Sunday the district’s plan does not go far enough. The union has not disclosed details of its contract proposals.

  For more info go to Chicago Tribune
  

• Спират достъпа до образование на български език в Босилеград

  В основното училище „Георги Димитров” в Босилеград се е провела извънредна родителска среща, на която присъства и директорът на училището Методи Чипев. На нея е бил обсъден проблемът с липсата на учебници на български език за учениците, които изцяло се обучават на майчин български език. За това информира медиите председателят на Културно-информационния център „Босилеград“ Иван Николов.

  Въпреки че в града в последните седем години се откриха седем паралелки от І до VІІ клас, в които обучението изцяло се провежда на български език, Министерството на просветата на Р. Сърбия все още не е осигурило учебници на български език. Поради тази причина родители и ученици са изправени пред решението да напуснат българските паралелки и да преминат в сръбските.

  На родителската среща е била поискана спешна среща с министъра на просветата на Р. Сърбия, с председателя на Националния съвет на българското малцинство, с членовете на Комисията по образование към този съвет и с кмета на община Босилеград Владимир Захариев.

  Родителите са решили да осведомят държавните институции на Р. Сърбия и Р. България, Европейската комисия и медиите. Те заявяват, че от 17.09.2012 г. няма да изпращат децата си на училище до момента, в който някой обърне внимание на техния проблем.

   

  Източник:   vmro.bg

• 11 години след 11-ти септември

  

  Да си спомним за симптоматичния 11-ти септември 2001-ва. За трагедията на хилядите загинали хора в срутилите се, горящи небостъргачи. За това как този чудовищен атентат промени света, не само Америка. За това как бе тълкуван, за какво бе използван и как бе преживян. За причините и следствията. И за това, че масовите убийства на случайни, невинни хора станаха част от историята на нашето време.

  .

   

   

  Из Уикипедия:

  

  По официални статистики броят на загиналите при атентатите е общо 2974 души, без да се броят 19-те терористи. Това включва 2603 души, загинали в кулите в Ню Йорк и около тях, 125 в Пентагона, и всичките общо 246 души на борда на самолетите. В Световния търговски център по време на атаките се намират около 17 400 души. По-голямата част от тях успяват да се евакуират. Около 200 души намират смъртта си след като скачат от горящите сгради. Сред загиналите са 411 спасителни работници, най-вече пожарникари. Три дни по-късно, на 14 септември, Конгресът на САЩ почти единодушно приема резолюция, даваща разрешение на Джордж Уокър Буш да предприеме военни действия в отговор на атаката. Предложената от него на 12 септември резолюция би го упълномощила да води военни действия за в бъдеще без допълнително допитване до Конгреса спрямо всяка група, организация или нация, която той счете за застрашаваща сигурността на САЩ, а не само спрямо участниците в атентатите на 11 септември, но това искане не е прието. Президентът подписва закона, упълномощаващ военен отговор на атентатите на 18 септември. Официално е съобщено, че Осама бин Ладен и ръководената от него сунитска ислямистка терористична организация Ал Каида стоят зад този най-мащабен в историята на човечеството терористичен акт.

  Теория за предварителна информация

  

  Според тази теория правителството на САЩ разполагало с достатъчно предварителна информация, за да предотврати или поне успешно противодейства на атентатите, но я игнорира съзнателно и не прави нищо. Аргументите в подкрепа на теорията според нейните поддръжници са следните:

  • В своята книга „Хронология на терора“ (The Terror Timeline) независимият журналист Пол Томпсън събира репортажи от различни медии, според които правителството на САЩ, ЦРУ и ФБРса получили многобройни предупреждения за предстоящи терористични атаки в САЩ от правителствата и разузнавателните служби на  Франция, Германия, Великобритания, Израел, Афганистан, Индия, Египет, Мароко, Русия и други страни. Така например през юни 2001 г. германските тайни служби (BND) предупреждават служители на тайните служби в САЩ: „Терористи от Близкия Изток имат намерение да използват търговски самолети за да нападнат сгради, символ на икономическата, военната и политическата мощ на Америка.“
  • На 26 юли 2001 г., CBS News обявява, че министърът на правосъдието на САЩ, Джон Ашкрофт, спира да лети по търговски въздушни линии поради нови данни и преоценка на опасностите от търговските полети. Ашкрофт заявява пред пресата, че няма представа за причините за това предупреждение.
  • Кметът на Сан Франциско Уили Браун получава предупреждение да избягва пътуването със самолет на 11 септември.
  • В дните преди 11 септември авиокомпании, банки и застрахователни компании, по-късно засегнати от атентатите на 11 септември, купуват необикновено голям брой права за продажби на акции на по-късна дата. В доклада на Комисията за 11-ти септември се казва, че лицата, извършили тази търговия, не са свързани с Ал Кайда и следователно тази търговия не е счетена за подозрителна от членовете на комисията. Самоличността на тези лица не е оповестена.
  • На 6 август на президента Буш e предоставена нота, озаглавена „Бин Ладен решен да удари в САЩ“.^[По-късно в показанията си пред Комисията за 11 септември тогавашният съветник по националната сигурност на президента Кондолиза Райс определя това предупреждение като „информация от исторически интерес“. Телевизия MSNBC съобщава на 16 май 2002 г., че президентът Буш е получил планове за война срещу Ал Кайда на на 9 септември 2001 г.

  Изчезването на черните кутии

  Според Доклада на комисията за 11 септември черните кутии от самолетите (полет 11 и 175), блъснали се в Кулите близнаци, не са намерени. Обаче според работниците Майкъл Белоне и Никола Де Маси, участвали активно в почистването на останките от Световния търговски център, три от четирите черни кутии са намерени, след което са били прибрани от служители на ФБР. Говорителят на Националния борд за транспортна безопасност Тед Лопаткиевич казва, че не знае за друг случай на вътрешен полет, при който да не са намерени черните кутии на катастрофиралите самолети.Черните кутии от полети 77 и 93 са открити, но според ФБР са силно повредени и деформирани.

  Претопяване на металните колони

  Под ръководството на кмета на Ню Йорк Руди Джулиани останките на стоманените колони, изграждащи ядрата на Кулите близнаци, както и тези от СТЦ 7, са изпратени веднага за претопяване.

  Унищожаване на записи

  Касети със записи на интервюта със самолетни диспечери, отговорни за въздушния трафик на 11 септември, са умишлено унищожени.

  ФБР конфискува записите от камерите за сигурност, разположени около Пентагона минути след сблъсъка и за известно време отказва да ги покаже. Под натиска на обществеността са пуснати пет кадъра, но поради лошото им качество и това, че са случайно подбрани, те не позволяват да се определи какъв точно самолет се е блъснал в Пентагона. На кадрите не се вижда никакъв самолет, само огнено кълбо.

  Поведението на Джордж У. Буш по време и след атентата

  На 7 септември  2001 г. братът на Джордж У. Буш, губернаторът на Флорида Джеб Буш, свиква националната гвардия в случай на нужда за борба с безредици или природни бедствия.

  Началникът на кабинета на Джордж У. Буш Андрю Кард му прошепва в ухото за катастрофата на втория самолет в Световния търговски център в началното училище „Ема Е. Букър“ в Сарасота, Флорида, сутринта на 11 септември 2001 г.

  На сутринта на 11 септември 2001 г. президентът Джордж У. Буш пристига в основното училище в Сарасота, Флорида, където има предварително уговорена среща с ученици. Още преди да влезе в училището, той е уведомен, че самолет се е разбил в Световния търговски център. Президентът продължава да чете книжката „Козлето“ с учениците дори след като началникът на кабинета Андрю Кард му прошепва на ухото за втори самолет, разбил се в Южната кула.Това е достатъчно за вярващите в заговор да обвинят Буш и ръководителят на неговата охрана за предварителна информация за атентатите. Обяснението на Буш е, че е искал да покаже сила и спокойствие и да не предизвика паника с бързото си напускане.

  В реч към ООН на 10 ноември 2001 г. президентът Джордж У. Буш заявява:

  „Трябва да казваме истината за терора. Нека никога не толерираме възмутителни конспиративни теории за атаките от 11 септември; злонамерени лъжи, които се опитват да прехвърлят вината далече от самите терористи, далече от виновните.“

  “

  .

  Буш неохотно  назначава Kомисия за разследването на атентатите от 11 септември едва 411 дни след събитията, поради обществен натиск, като предлага Хенри Кисинджър за неин председател и бюджет от три милиона долара, по-малко от бюджета за разследване на скандала с Моника Люински. Кисинджър отказва след среща с роднини на загинали при атентатите и за редактор на Доклада на комисията за 11 септември е назначен свързаният с администрацията на Буш Филип Зеликоу. Буш се съгласява да даде показания пред Комисията за 11 септември, но само при условие да се състои в Белия дом заедно и едновременно с вицепрезидента Чейни, и без водене на записки.

  Финансови интриги

  

  Строителният магнат Лари Силвърстийн спечелва на търг Кулите близнаци за срок на лизинг от 99 г. през юли 2001 г. и ги застрахова срещу терористични атаки, застраховка, която не са имали преди това. Застрахователните компании сред срутването на Кулите му изплащат $7 млрд. долара и той прави голяма печалба понеже заявява, че двете катастрофи са два отделни терористични акта.

  Според изследователя Джим Хофман небостъргачите са работели на загуба, защото много от офисите са били празни. Отделно колоните е трябвало да бъдат почистени от азбеста, който са натрупали, операция, която е щяла да бъде много трудна и много скъпа.Законното събаряне на небостъргачите също е щяло да бъде изключително скъпо.

  На 10 септември 2001 г. министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд казва на специална пресконференция, че от сметките на Пантагона липсват $ 2.3 трилиона.Поради атентатите на следващия ден на тази информация не е обърнато особено внимание.

  На 16 септември 2001 г. директорката на американската Агенция за опазване на околната среда Кристин Скот Уитмън обявява въздуха в Манхатън за безопасен, под натиска от Белия дом. В момента има заведени много дела срещу правителството, защото голям брой хора са се разболели от токсичността на въздуха, който са дишали в този период.

  Източник:  bg.wikipedia.org

• 30 000 учители стачкуват в Чикаго

  Около 30 000 учители и обслужващ персонал са пристъпили към стачни действия в Чикаго и в  резултат на стачката около 400 000 ученици не могат да влязат в час. Учителите протестират срещу ниското заплащане, системата на оценяване на учащите и липсата на гаранции за трудоустройство.

  

  За първи път от четвърт век учителите в държавните училища в Чикаго заявиха, че ще стачкуват днес с искане за по-високо заплащане, по-адекватна система за оценяване на техния труд и по-висока сигурност на работното място, предаде АП.

  „Не успяхме да постигнем съгласие, което да предотврати стачка“, заяви председателката на Съюза на учителите в Чикаго Карън Люис в комюнике. „Нито един член на съюза няма да влезе в училищата ни в понеделник“, допълни тя.

  Кметът на Чикаго Рам Емануел определи протестът като ненавременен и нечестен към децата от обществените училища.

  В стачката ще се включат около 25 000 учители, които се очаква да участват в демонстрация. Но лидерите на съюза се очаква да останат на масата за преговори с надеждата за постигане на благоприятно споразумение. В съобщение до медиите учителите призоваха родителите да намерят алтернативни възможности за своите деца и да използват училищата като крайна възможност.

  Учителите искат по-висока заплата за по-дългите работни дни. Първоначалното им искане беше за увеличаване на заплатата с 30%. Но в хода на преговорите съюзът даде да се разбере, че би приел по-малко увеличение в замяна на не толкова рестриктивни оценки за работните места.

  Чикагският училищен район е третият най-голям в страната и стачката ще засегне около 350 000 деца от детските градини до гимназията.

  От своя страна общинските власти заявиха, че в разгара на кризата могат да предложат едва 16% увеличение на заплатите за период от следващите 4 години.

  Кметството в Чикаго се опитва да покрие дефицит от $665 млн. в общинската хазна.

  За последен път учителите в Чикаго стачкуваха 19 дни през далечната 1987 г. Преди това на протест 9 пъти излизаха учителите между 1969 и 1987 г.

  Източник:  fakti.bg

   

   

• Самоубийците в България повече от жертвите на катастрофи

  Самоубийците у нас са станали повече от жертвите на катастрофи. Това съобщиха от здравната инспекция в Стара Загора на Световния ден за профилактика на самоубийствата – 10-и септември, предаде Стандарт нюз.

  Броят на българите, които са решили да посегнат сами на живота си, е достигнал 13,05 на 100 хил. за година. В същото време броят на загиналите от катастрофи е 11,9 на 100 хил. души. Това показват официалните данни в страната.

  Според експертите най-честите причини за самоубийствата са депресията, разстройствата на личността и различните видове зависимости. Бедността и социалната изолация също водят към този фатален край.

  Семейството и училището пък са двете институции, от които най-вече зависи намаляването на риска сред младежите.

  Самоубийството междувременно е една от най-честите причини за настъпването на смърт при хората на възраст между 15 и 44 години. А при младите хора на възраст между 10 и 24 години то дори е на второ място сред причините за смъртните случаи. С тези данни Световната здравна организация иска да насочи вниманието на човечеството към един силно подценяван проблем.

  Източник:  Actualno.com

• Дж. Уорлик: Настоявайте за публични енергийни договори

  Няколко дни преди да си замине окончателно от България, американският посланик отправи две основни послания към гражданите по двете теми, които бяха лайтмотив през целия му мандат – енергетиката и съдебната система. Пред Нова телевизия в понеделник Уорлик посъветва гражданите да настояват за пълна публичност на енергийните договори и приветства новия прозрачен начин, по който ще се проведе изборът на нов ВСС, като предупреди, че без натиска на гражданското общество реформата в съдебната система няма да се състои.

  „Енергетиката всъщност е една от най-важните теми, пред които са изправени българските граждани. Българите плащат изключително високи цени за техния ток, за газ и заслужават съответно да знаят къде отиват тези техни пари, какво плащат. Така че едно от моите послания по времето ми на престоя тук е да има прозрачност в тази насока“, каза посланик Уорлик.

  „Тези сделки понякога касаят милиони, дори милиарди долари, които са пари на българските данъкоплатци, и затова трябва да има пълна прозрачност по отношение на тези пари, за да могат всички да знаят: о, да, това е разходът, необходим, за да се произвежда електричество, това са парите, които плащаме на доставчиците за природен газ“, продължи той.

  „За жалост, но е вярно, много години наред в България тези споразумения бяха тайни, сключваха се зад закрити врати и затова се надявам за в бъдеще журналисти и други да могат да внесат прозрачност по отношение на този род сделки, така че всички да могат да видят къде отиват техните пари“, каза Уорлик, като направи уточнението, че няма предвид конкретни договори, а се позовава на публична информация.

  „Аз не знам как вървят нещата по отношение на настоящите преговори, но все още поддържам тезата си, а именно, че смятам, че бъдещите енергийни споразумения, които касаят парите на българските граждани, трябва да стават публично, трябва да има справедливи конкурси при обществените поръчки за нови договори. Договорите трябва да са публично достояние и достъпни и вие трябва да знаете колко пари плащате всъщност за вашата енергия“, настоя дипломатът.

  „Не знам дали знаете, но природният газ в България струва 4 пъти повече, отколкото в Съединените щати, дори повече. А дали българите знаят защо всъщност това е така? Аз смятам, че те заслужават обяснение защо се държи такава висока цена, кой всъщност печели от това“, продължи той и обясни, че „в Съединените щати, да, заплатите са по-високи, но … ние плащаме… около 100 долара, докато вие плащате около 500 долара за кубически метър газ. Това е голяма разлика“.

  По повод на широко коментирания предстоящ избор на нов Висш съдебен съвет (ВСС) Уорлик отбеляза, че както неведнъж е казвал, „предстоящите избори за Висш съдебен съвет са изключително важни“.

  „Смятам, че всеки член на Висшия съдебен съвет… трябва да бъдат открити и понастоящем тези, които са номинирани, всъщност наистина са се представили открито, дават възможността да им бъдат зададени въпроси открито и по този начин да бъдат оценени. Така че се надявам резултатът да е много добър. Защото по отношение на досегашния Висш съдебен съвет имахме явлението „Красьо“, облака „Красьо“. И се надявам този облак вече да бъде издухан и да не стои над Висшия съдебен съвет. Това се отнася и по отношение на избора на новия главен прокурор, което е също така важно предстоящо назначение“, каза посланикът.

  „Смятам, че в крайна сметка ще зависи от българите да определят под каква форма ще е новият Висш съдебен съвет, новата съдебна система. Аз смятам, че всички необходими правила за постигане на прозрачност и избора на най-подходящи хора са налице. Нека да видим какъв ще е резултатът. Аз ще се опитам да участвам, да присъствам в изслушването утре. Но мисля, че е по-важно не толкова аз да присъствам, колкото членове на Народното събрание, представители на гражданското общество и другите важни лица, за да може да се следи процесът кой ще бъде избран за Висш съдебен съвет и да са убедени, че това са най-добрите хора за тази важна и отговорна длъжност“, заключи по темата американският посланик пред Нова телевизия.

  Източник:  Mediapool

• Плевнелиев притеснен от опитите за реабилитация на комунизма

  Притеснение от опитите, които в последно време се правели за реабилитиране на комунистическия режим, изрази президентът Росен Плевнелиев на 9-ти септември, на 68-ата годишнината от преврата, довел на власт комунистическата партия.

  „Виждам и се притеснявам от опитите в последно време за реабилитиране на комунистическия режим, Тодор Живков – баща на нацията, човек от народа. Нека ви кажа моето мнение – комунистическият режим в България създаде тоталитарна държава, фалира три пъти икономически държавата и произведе няколко национални предателства”, заяви Плевнелиев, след като даде старта на първия етап от 62-ата колоездачна обиколка на България. Той изрази надежда историята да посочи същото като неговото мнение.

  Държавният глава отново коментира  отношенията между София и Скопие, посочвайки, че очаква македонските политици с конкретни действия и доказателства да стартират инициативи и да посочат онзи европейски подход, който сами са декларирали миналата седмица. Президентът бе категоричен, че България съвместно с Брюксел ще следи дали наистина ще има промяна в македонския подход. Той припомни, че страната ни е една от най-добронамерените към своята съседка, тъй като първа е признала македонската република.

  Плевнелиев заяви също така, че е необходим прозрачен и обоснован подход при увеличението на доходите. „Моето послание категорично е: учителите – да, пенсиите – да, с обиране на коефициента на инфлация такъв, какъвто се е натрупал след последното увеличение на пенсиите от юли 2009 година. Оттам – нататък за всички останали увеличения в администрацията, сектор „Сигурност” или други сектори на националната икономика, трябва да има прозрачен и обоснован подход. Необходимо е да се посочат източниците на финансиране и приоритетите. Аз не мога да преценя, нито съм този човек, който ще каже – увеличете с 20 или 50 лева заплатите на всички в сектор „Сигурност”, каза президентът.

  Той допълни, че очаква от Министерството на финансите, в рамките на дебата, който ще се проведе в парламента и в правителството, да посочи приоритетите за финансиране от правителството през следващата година и източниците, от които ще се осигурят средствата.

  „Не бива да се остави и капка съмнение, че в момента през медиите всички говорят за увеличение на доходи просто, защото политизираме ситуацията. Трябва да се посочат откъде ще дойдат парите, какви са източниците, кой колко ще получи, кои са приоритетите и по този начин смятам, че България ще направи един много достоен и добър ход”, заяви Плевнелиев.

   

  Източник:  Mediapool

• България „по-конкурентоспособна“ заради обществена поръчка?

  Обществена поръчка, спечелена от фирма на Центъра за икономическо развитие, партньор на Световния икономически форум (СИФ), поставя под съмнение изкачването на България в годишната класация за конкурентноспособност на СИФ.

  Това пише в неделя сайта за разследваща журналистика „Биволъ“, като припомня, че по-рано тази седмица стана ясно, че България се е изкачила от 74-то до 62-ро място в годишната класация за конкурентоспособност на Световния икономически форум (СИФ), пише в редовния доклад на СИФ за конкурентоспособност на икономиките на 144 страни (The Global Competitiveness Report 2012-2013).

  Подобен скок България не е правила през целия период на участие в това престижно издание, подчертават експертите на Центъра за икономическо развитие (ЦИР), който е партньор на Форума за България при изготвянето на доклада.

  „Една Румъния е с 20 места в инфраструктурата назад след България и усвоява четири пъти по-малко средства от фондовете на ЕС“ – коментира и премиерът Бойко Борисов.

  Според него България е постигнала най-големите, най-добрите резултати в конкурентоспособността за всички времена според излезлите данни.

  „Биволъ“ обаче пише за „други данни, които не бяха оповестени –

  на 11.05.2012 г. фирмата „Естат“ е получила 440 724 лева без ДДС за „Социологически проучвания за изпълнение, мониторинг и оценка на Комуникационния план на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007 – 2013″, според проверка в Агенцията за обществени поръчки.

  В поръчката има две обособени позиции „Провеждане на социологически проучвания и изготвяне на изследователски доклади“ за 259 624 лв. и „Извършване на медиен мониторинг и изработване и предоставяне на контент анализ на публикациите и излъчванията в печатните и електронни медии по теми, свързани с Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ 2007-2013″. за 181 100 лв.

  Поръчката е възложена от МИЕТ без предварително публикуване на обявление в официалния вестник на Европейския съюз.

  „Естат“ е собственост 50/50 на Иво Желев Желев и на Фондация „Център за икономическо развитие“ (ЦИР) – партньор на Световния икономически форум при изготвянето на доклада за България, който тази година се оказа толкова благоприятен.

  „От 1998 година ЦИР изследва и анализира националната конкурентоспособностна България /през тази първа година експерти на ЦИР идентифицираха факторите за икономически растеж и разработиха показатели за конкурентоспособност в съвместна работа с Харвардския институт за международно развитие/. ЦИР спомогна България да бъде включена за първи път /1999 г./ в годишните доклади за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум, Давос /СИФ/. Оттогава досега ЦИР е официалният партньор на СИФ, който събира, обработва и предоставя информация за България за всички досегашни издания на Доклада за глобалната конкурентоспособност.“ – пише във визитката на организацията.

  Източник:  Novinite.bg

• Доклад на Брюксел предупреди за опасностите от добива на шистов газ

  

  Добивът на шистов газ по технологията „фракинг“, или хидравлично натрошаване трябва да бъде забранен в индустриални мащаби. За това се призовава в доклад на Европейската комисия, предаде БНТ.

  Според европейските експерти, фракингът не трябва да бъде разрешаван, особено в райони, където водата се използва за пиене.

  Докладът подчертава още, че добивът на шистов газ представлява висок риск за човешкото здраве и за околната среда и затова законодателството на Европейския съюз трябва да наложи определени ограничения.

  Преди да се предприемат каквито и да са мерки по текста, докладът да бъде обсъден на специален форум през есента, а след това с проблема ще се занимава и Европейския парламент.

   

  Източник:  Dnevnik.bg

• Още един посетител на парка „Йосемити” в САЩ почина от хантавирусен синдром

  

  Трети човек, посещавал това лято националния парк „Йосемити“ в Калифорния, е починал от хантавирусен синдром, пише вестник „Ю Ес Ей тудей“, цитиран от БТА.

  Той е сред осемте заразени, прекарал поне една нощ в парка в периода от 10 юни до 24 август. Управата на парка разшири обхвата на предупреждението си към допълнителни 12 хиляди посетители от 39 държави, главно от Европейския съюз.

  По изчисление на федералния Център за контрол и превенция на заразните болести общо 10 хиляди души са изложени на риск, от които 2500 живеят извън САЩ.

  Хантавирусният синдром е респираторно заболяване, което се разпространява от гризачи. Досега са починаха двама мъже – един от Калифорния и един от Пенсилвания – посещавали парка „Йосемити“ през този период, посочва „Ю Ес Ей тудей“, като се позовава на Ройтерс.

  Руският информационен портал Нюз.ру добавя, че хантавирусите са относително нова група вируси, поразяващи човека. Типовият им щам е описан за пръв път през 1978 г. Заразяването с хантавируси при обитатели на Европа и Азия обикновено се изразява в лека форма на хеморагична треска с бъбречен синдром, но в последните години има и смъртни случаи на заболели от щама „Добрава-Белград“, от които четири случая са в руската Краснодарска област. Хентавирусният белодробен синдром се развива за период до 6 седмици и води до отоци в белите дробове. Болестта протича като тежък грип, но срещу нея няма лекарство или ваксина, посочва Нюз.ру.

  Източник:   Dariknews.bg

• КГБ изпробва на куче отровата за Георги Марков

  Анастасия Кириленко, Атанас Чобанов,  Биволъ

   

  Преди 34 години на 7 септември 1978 г. в Лондон е извършен атентат срещу българския писател-дисидент Георги Марков. На път към Би Би Си, където работи, на моста Ватерло той се разминава с човек, носещ чадър. Марков усеща болка в крака като от ужилване, която не затихва. На другия ден е приет с треска в лондонската болница „Сейнт Джеймс“. Писателят умира на 11 септември 1978, понеделник, в 9.30 ч.

  Съветският генерал Олег Калугин беше единственият свидетел от руските служби, разкрил подробности от технологията на убийството на Марков и отговорността на българските и съветските служби. Атентатът се случва точно на рождения ден на диктатора Тодор Живков. Българската Държавна сигурност е потърсила помощ от съветското КГБ и е получила отровата и оръжието, известно като „българския чадър“ – разказва той.

  Журналисти от Радио Свобода и Биволъ откриха втори жив свидетел – подполковникът от КГБ Владимир Меднис, който потвърди разказа на Калугин. Според него отровата, предназначена за убийството на българския дисидент, е била изпробвана на куче.

  По заповед на Тодор Живков

  Аутопсията показва, че на Марков е инжектирана малка съчма, пълна с отровата рицин, и смъртта му е била неминуема, тъй като срещу това вещество няма противоотрова. За убийството му са заподозрени българските комунистически служби, като физическият убиец най-вероятно е Франческо Гулино – агент „Пикадили“, вербуван от Държавна сигурност. До този момент обаче няма повдигнато обвинение, а българската държава не е поела отговорността за убийството на писателя. Разследването от Скотланд Ярд и българското следствие продължава.

  Важно свидетелство за случая „Марков“ дава бившият генерал от КГБ Олег Калугин, който през март 1991 г. разказва в интервю за Асен Гешаков, излъчено по БНТ, за това как българската Държавна Сигурност е поискала от КГБ помощ за убийството на писателя. По неговите думи КГБ е помогнала като е предоставила техническа помощ. През 2008 г. той развива същата версия с повече подробности в интервю за Дарик Радио:

  „Георги Марков беше убит по заповед на Тодор Живков, лидерът на Българската Комунистическа Партия по онова време. Той помоли съветските си приятели да му помогнат като предоставят техническа помощ. Тоест – българските служби извършиха престъплението, а съветските осигуриха някои средства за неговото извършване. В случая – осигуриха отровата.“

  
  Владимир Меднис

  Бившият резидент на КГБ в Отава Владимир Меднис, който през 1978 г. работи като подчинен на Калугин в Москва, потвърждава тази версия. „Калугин имаше пряко отношение към това дело (убийството с „българския чадър“ б.ред). Тогава те бяха при Андропов на прием и решаваха с Андропов как да стане. Андропов изглежда (аз не знам, не съм присъствал, но така говорят), започнал да увърта: „Ние, разбира се, не би следвало да правим това, но вие не участвайте в това дело, а просто помогнете да се конструира съответното устройство“ – разказва Меднис.

  Бившият разузнавач дава и една нова подробност. Той си спомня за служебен конфликт с Калугин и за това как генералът го е заплашил с физическо отстраняване: показал му свидетелство за смърт с неговото име и печат, но без вписана дата и причина за смъртта.

  „И в този същия ден, когато Калугин ми показа свидетелството за смърт, те с Андропов организираха изпитание на отровата, която искаха да приложат на Марков. Взеха и я инжектираха на куче. Кучето обаче дълго не умираше и всички се поразиха, че отровата не действа…“

  Според Любен Марков, братовчед на Георги Марков, който следи внимателно делото за убийството на писателя, за пръв път се появява втори свидетел на подготовката на атентата, а детайлът с изпитанията на отровата върху куче не е известен до момента на разследващите.

  Разследване без край…

  Олег Калугин е разпитан от британските служби, работещи по делото „Марков“, при посещение във Великобритания по покана на Би Би Си, съобщава самият той в интервюто си за Дарик от 2008 г. Владимир Меднис до момента не е разпитан нито от британските, нито от българските разследващи.

  „Официално българите не са поставяли въпроса пред руските власти, не са искали да се проведе разследване. Без това изучаването е невъзможно. „Мемориал“ винаги е казвал, че сътрудниците на КГБ са всичките отявлени престъпници“ – коментира историкът от неправителствената организация „Мемориал“ Никита Петров, който изучава специалните служби.

  Любен Марков смята, че след толкова години е почти невъзможно да се стигне до извършителите на убийството и те да бъдат наказани. „Решението е политическо. Българският парламент трябва да гласува декларация, с която да признае отговорността на комунистическия режим за убийството на Георги Марков“ – казва Любен Марков. До момента обаче такава декларация не е била предлагана и гласувана в Народното събрание.

  Кой е Владимир Меднис?

  Владимир Августович Меднис е роден през 1931 г., подполковник от КГБ, резидент в Канада от 1971 до 1973 г. Кариерата му зад граница е спряна след като докладва данни от свой източник за „къртица“ на ЦРУ в близкото обкръжение на Андропов, човек на висока позиция, от която може да кадрува в КГБ. След 1973 г. Меднис е отзован и е назначен за зам.-шеф на научно-изследователския отдел на Института „Червено Знаме“ на КГБ в СССР.

   

• Обама: Американците избират между два различни пътя

  Барак Обама прие номинацията на Демократическата партия на нейния национален конгрес и ще се изправи срещу републиканеца Мит Ромни на президентските избори в САЩ на 6 ноември, съобщиха световните агенции.

  „Приемам вашата номинация за президентския пост“, заяви Обама, посрещнат възторжено от хилядите делегати, събрани снощи в „Тайм Уорнър кейбъл арина“ в Шарлот, Северна Каролина.

  

  За кандидат за вицепрезидент официално бе утвърден Джо Байдън. Кандидатурата му бе представена от сина му Бо, главен прокурор на щата Делауер, откъдето е семейството на вицепрезидента.

  Изборът, пред който са изправени американците, няма да бъде просто между двама кандидати или две партии. Това ще бъде избор между два различни пътя за Америка,

  избор между две фундаментално различни виждания за бъдещето,

  каза Барак Обама в речта, с която прие номинацията.

  По думите му американците ще се изправят пред най-ясния избор за всички времена в рамките на едно поколение. През следващите няколко години големи решения ще бъдат взети във Вашингтон – за работните места и икономиката, данъците и дефицита, енергетиката и образованието, войната и мира – решения, които ще имат огромно отражение върху нашия живот и живота на нашите деца за десетилетия напред, каза Обама.

  Нашата борба е да възстановим ценностите, които изградиха най-голямата средна класа и най-силната икономика, която светът някога е познавал, продължи Обама. Той нападна републиканците, които на своя конгрес били по-доволни да говорят за
  

  всичко, което според тях не е наред с Америка,

  но не казали как ще го оправят. Аз намалих данъците за онези, които имат нужда от това, напомни Обама – семействата от средната класа и дребния бизнес. Не вярвам обаче, че още едно съкращаване на данъците за милионерите ще осигури работни места или ще намали дефицита ни. Не вярвам, че уволняването на учители или лишаването на студенти от финансова помощ ще доведе до растеж на икономиката, или ще ни помогне да се конкурираме с учените и инженерите, идващи от Китай.

  След всичко, което преживяхме, не вярвам, че отменянето на регулацията върху Уолстрийт ще помогне на дребния бизнес да се разшири или на уволнения строителен работник да запази дома си. Минахме по този път, опитахме това и няма да се връщаме назад, ще вървим напред, заяви Обама.

  Няма да се преструвам, че пътят, който предлагам, е лесен или бърз.

  Никога не съм го правил. Не ме избрахте, за да ви казвам това, което искате да чуете. Избрахте ме, за да ви казвам истината. А истината е, че ще ни отнеме повече от няколко години, за да решим проблемите, натрупани за десетилетия. Ще са ни нужни общи усилия, споделена отговорност и онази смела и упорита експериментална политика, която Франклин Рузвелт следваше по време на единствената криза, по-лоша от сегашната, заяви Обама.

  За да опровергае критиките на републиканците, че е прекален привърженик на „голямото правителство“, той вметна: Между другото, онези от нас, които пазят наследството на Демократическата партия, трябва да помнят, че не всеки проблем може да се излекува с поредна правителствена програма или диктовка от Вашингтон. Нашите проблеми може да бъдат решени, нашите предизвикателства може да бъдат посрещнати. Пътят, който ние предлагаме, може да е по-труден, но води към по-добро място, и аз ви моля да изберете това бъдеще, призова американците Обама.

  Той атакува републиканските си съперници и по
  

  външната политика.

  По целия свят ние укрепихме старите съюзи и сформирахме нови коалиции, за да спрем разпространението на ядрените оръжия. От Бирма до Южен Судан защитихме правата и достойнството на всички човешки същества – мъже и жени, християни, мюсюлмани и евреи. Но въпреки успехите, остават предизвикателства – терористичните заговори трябва да бъдат осуетявани, кризата в Европа трябва да бъде овладяна, ангажиментът ни към сигурността на Израел трябва да бъде непоколебим, както и стремежът ни към мир. Иранското правителство трябва да се изправи пред свят, обединен срещу ядрените му амбиции, а историческата промяна в арабския свят трябва да се дефинира не от железния юмрук на диктатор или омразата на екстремисти, а от надеждите на обикновените хора за същите права, на които днес се радваме ние.

  Републиканските ми опоненти са нови във външната политика, но от това, което чухме и видяхме, искат да ни върнат в ерата на грешките, стрували на Америка толкова скъпо, каза Обама. Не наричате Русия наш геополитически враг номер едно (а не „Ал Кайда“), освен ако не сте заседнали във времето на Студената война. Не може да сте готови за дипломация с Пекин, ако не можете да посетите Олимпийските игри, без да обидите най-близкия ни съюзник. Моят опонент нарече „трагично“ прекратяването на войната в Ирак, но не пожела да ни каже как ще сложи край на войната в Афганистан. Аз го направих и ще го направя. Ще използваме парите, които вече няма да отиват за война, за да покрием дълга си и да върнем повече хора на работа. След две войни, които ни струваха живота на хиляди хора и над трилион долара е време за малко „държавно строителство“ тук у дома.

  Като граждани ние разбираме, че
  

  Америка не е това, което тя може да направи за нас.

  Тя е това, което можем да направим ние заедно, с тежка, но необходима работа за самоуправление. Така че избирането ми преди четири години не беше моя победа. Съграждани мои, вие бяхте промяната!, заяви Обама. Той призна, че оттогава времената са се променили, както и самият той. Зная какво означава да изпращам млади американци в битка. Споделях болката на семействата, загубили домовете си, и отчаянието на работниците загубили работата си. Но тази вечер съм изпълнен с надежда повече от всякога.

  Не съм казвал, че този път ще бъде лесен и няма да го обещая и сега. Нашият път е по-дълъг, но ще го извървим заедно, няма да се върнем назад, няма да изоставим никого, ще си помагаме взаимно. Ние черпим сила от победите си и се учим от грешките си, но не губим от поглед далечния хоризонт, знаейки, че провидението е с нас и че със сигурност сме благословени да сме граждани на най-великата нация на Земята. Благодаря ви, Бог да ви благослови и Бог да благослови Съединените американски щати, завърши Обама.

   

  Източник:   Vesti.bg

• А. Ковачев: Не можем да се съгласим с никакъв компромис върху интерпретацията на историята

  София. Не можем да се съгласим с никакъв компромис върху интерпретацията на историята. Това каза пред Агенция „Фокус” евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев. Историята е такава, каквото е. Тя не може да има някаква нова интерпретация, защото някъде искали да аргументират идентичност или нова култура, или нов език, каза Ковачев. „Подкрепям позицията на господин президента, защото това не е само българска позиция, това е позицията на справедливостта и на обективната историческа истина”, посочи евродепутатът.

  „Историята е такава, каквато е и ние не можем да се съгласим с никакви други интерпретации, освен обективните, научно обосновани, базирани на фактите и исторически данни. Между другото това, което каза президентът на Македония е много хубаво, но казано само вербално, защото досега не сме имали от страна на Македония никакви сигнали, че те са готови на диалог и на научно ниво между историците от двете страни”, каза още Андрей Ковачев.

  Това съжаление за липсата на такъв диалог и липсата на общо честване на нашата обща история между България и Република Македония е било изразено и в последната резолюция на Европейския парламент в точка 60. Европейският парламент изразява съжаление за това, че Македония не се е съобразила с препоръките от предишните резолюции за съвместно честване на общи събития и герои, а също така и призовава Македония за създаването на една обща комисия между Македония, България и Гърция за тълкуване на историята, което да бъде базирано на фактите. Правилен подход е да заявим съвсем ясно какви са нашите позиции. Те не са такива, защото ние имаме някакви специални интерпретации или тълкувания, а ние заявяваме, че искаме историята да бъде разглеждана такава, каквато е и да се обединим около обективната история, каза евродепутатът.

  Второ, не можем да допуснем в Европейския съюз да има дискриминация на хора, които открито заявяват своята българска етническа принадлежност или български етнически произход. „С това нещо ние няма как да се съгласим или няма как да допуснем в Европейския съюз страна кандидат, който иска да стане член на съюза, да има такива рецидиви от миналото на комунистическа Югославия и на Титовия прочит на историята, който налагаше всичко, което е свързано с България, българската култура, българското културно наследство да бъде заличавано и тези, които все още имаха смелостта да заявяват в титова Югославия, че са българи, бяха изключително жестоко репресирани, преследвани, изпращани в концентрационни лагери”, допълни Андрей Ковачев. Той посочи, че не трябва да се забравят огромните жестоки репресии 1944-1945 г. – така наречения Кървав Божик или Кървава Коледа, когато десетки хиляди българи са били преследвани и убити.

  Яна Нецова,  Focus-news.net

• За Тодор-Живковите чествания и несъстоялата се гражданска декомунизация на България

  На 7 септември 2012 г. се навършват 101 години от рождението на Т. Живков. Поместваме съобщение за честванията в в родния му град Правец (който още от негово време си остана един от частните градове в България), коментар на Калин Манолов, публикуван преди 7 години, но актуален и до днес. Както и текст, написан на Едвин Сугарев, по повод отхвърления преди ден Законопроект за лустрацията.

   

  ПРАВЕЦ ЩЕ ОТБЕЛЕЖИ 101 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ТОДОР ЖИВКОВ

  В Правец ще бъдат отбелязани 101 години от рождението на Тодор Живков. На 7 септември от 10 часа е церемонията по поднасяне на венци и цветя пред паметника на дългогодишния държавен глава на България. Половин час по-късно в Музеен комплекс с родна къща на Тодор Живков ще бъде открита експозиция под наслов „Колекцията подаръци на Тодор Живков в нови измерения”. От 16 часа в Исторически музей – Правец ще бъде представен биографичният филм „Човека и народа” на режисьора Светослав Овчаров. Организаторите предупреждават заглавието да не се бърка със стария “Човек от народа”, става въпрос за нов филм, заснет тази година.

  Източник:  botevgrad.com

   

  Гражданската декомунизация на България

   

  Калин Манолов,  kalin-manolov.blog.co.uk

  Писах този коментар през януари 2005 г. за електронния вестник “Политики”. Седем години и половина по-късно практически нищо не се е променило, освен че бе приет един нов закон за досиетата и свърши мандата на една нова ресорна комисия,чиито състав не е подновен, защото поради своя произход и квалификация сегашните управляващи подкрепят бившия милиционер Евтим Костадинов за нов председателски мандат, докато ЕС официално не го желае. Но нищо, ще се спазарят…

  Петнадесет години след “падането” на комунизма България все още е посткомунистическа страна, и “пост” пред “комунистическа” е по-скоро за благозвучие. Знам колко яростно ще реагират на подобно твърдение българските политици и анализатори, но знам и колко ирационални ще бъдат аргументите им “против” него. Няма да ги изреждам вместо тях, само бих задал риторичните въпроси:
  • щеше ли още да бъде възможно политическата власт на всички нива да е толкова престъпна и корумпирана;
  • щеше ли да бъде възможно комунистите да не бъдат наказани за престъпленията си и да не бъдат отстранени от властта и политиката;
  • щеше ли да им бъде позволено да установят почти пълен контрол върху медиите;
  • щеше ли да е възможно да бъде подменена, ако не и изцяло скрита, истината за миналото;
  • щеше ли да бъде така деморализирана неукрепналата българска демокрация
  ако комунистите още не бяха на власт?

  Фактите за престъпленията на комунизма са заплашени от забрава, защото той бе обявен за несъществуващ. Следователно няма враг, срещу който антикомунистите да се борят, което логично води до амнистия на престъпленията на комунистите. А ако не е имало престъпления, не е имало и нужда от борба с тях – това пък е индулгенция за съвестта на тези, които бяха призвани да се борят с комунизма, а не го направиха: духовниците и интелектуалците на България. Господ и Историята ще ги съдят.

  Не само в България обаче – в света не може да има модерна политика без дълбоко осмисляне на комунистическия опит от 20 век. Даже да сме били против комунизма, трябва тепърва да анализираме причините за временния му успех и крайното му поражение. За да не се повтаря никога вече.

  Точно тук се проявява най-ярко прикритият комунизъм на т.нар. “българска политическа класа”. Каквото и да правеха някои нейни представители в областта на декомунизацията през всичките тези години, то винаги е било мотивирано от презумпцията “историята да не пречи”. Затова от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет през май 2000 г., отпадна чл.6, според който не трябваше да тече погасителна давност за престъпления и нарушения на гражданските права по време на комунистическото управление, дори тези престъпления и нарушения по времето на комунизма да не са били противозаконни. Затова Конституционният съд – политически орган пар екселанс според начина на конструирането си!- 14 години методично отменяше лустрационните текстове в редица закони. Първо в Закона за банките и кредитното дело от 1992 г., който забраняваше избирането и назначаването в ръководните органи на банките на функционери на комунистическата партия и нейните сателитни организации, и на служители на бившата Държавна сигурност. После в първия Закон за досиетата от 1997 г., когато конституционните съдии изключиха от обхвата на закона себе си, президента и вицепрезидента, и всички лица, чиито имена и псевдоними фигурират само в картотеката и регистрационния дневник на Държавна сигурност – понеже нямало достатъчно доказателства за сътрудничеството им. През 1998 г. конституционните съдии отмениха и петгодишното ограничение в Закона за администрацията за заемане на ръководни длъжности в нея от бивши комунистически функционери и сътрудници на Държавна сигурност. Накрая, когато обслужващата въпросните функционери и служители функция на Конституционния съд стана прекалено явна, политиците взеха нещата в свои ръце. Преди три години Народното събрание отмени втория Закон за досиетата, разтури Комисията “Андреев” и запечата архива на Държавна сигурност. На практика частична лустрация в България бе извършена само в две области – в науката ( чрез “Закона Панев”), и в ръководствата на радиото и телевизията (чрез Закона за радио и телевизия). Първата обаче бе прекратена през 1995 г. преди да изтече законовия срок, а във втория случай проверката на агентурното минало на ТВ и радиобосовете бе премахната със Закона за класифицираната информация. С това като че ли политиците сметнаха процеса на декомунизация в България за приключен.

  Не можем да ги виним – какво по-естествено от това бивши комунистически номенклатурчици и ченгета да пазят себе си и уреждащото ги статукво?! Всъщност дори не се налага да го пазят, защото никой не го застрашава. Не можем да виним и обществото – то не осъзна липсата на декомунизация в България като проблем, защото не му бяха обяснени последиците от отказа му да скъса с комунистическото минало. Всъщност какво значи “обществото” – обществото се състои от индивиди. Индивидите не възникват от общността; общността възниква от индивидите. Щом индивидите не желая да научат истината да миналото си, няма да я научи и обществото.
  Няма и да я напише. Многобройните и крайно опасни последици за демократичния процес в България, произтичащи от несъстоялата се радикална декомунизация, бяха описани не от българска партия, правителство или парламент, а от Съвета на Европа в неговата Резолюция 1096 от 27 юни 1996 г.: “установяване на режим на олигархия вместо на демокрация, на корупция вместо на правова държава, и на организирана престъпност вместо зачитане правата на човека”.

  Така че за живия още български комунизъм са виновни същите хора, които не се бориха с него, докато беше силен – те не настояха и за преодоляване на последиците му, когато той падна. И тази им вина е дори по-тежка, защото не е фактическа или политическа, а метафизична. Това е вината на съвременниците на престъплението, независимо от тяхното участие или неучастие в това престъпление, и независимо от идентификацията им с него.

  Виновни са българските духовници и интелектуалци. Виновни сме всички, които сме или се смятаме за такива. Ако искаме да изкупим вината си, не трябва като политиците да искаме комунизмът да не пречи. Трябва да искаме да не се повтаря.

  За целта без политическо посредничество трябва да издигнем гражданския си глас за декомунизацията на България. Трябва да настоим за приемане на Закон за преодоляване последиците от комунистическото управление, с който да се даде възможност за търсене на съдебна отговорност от комунистически функционери, от офицери от БНА и от щатни служители и сътрудници на органите за сигурност, за действия, които макар и да не са били престъпления по действащото в посочения период законодателство, биха представлявали престъпни актове в рамките на едно цивилизовано общество (напр. т.нар. “възродителен процес”, “въдворяването на местоживеене”, трудово-изправителните лагери, и т.н.). Трябва да поискаме независимо разследване на масовите убийства без съд и присъда непосредствено след 9.9.1944 и признаване на недействителността на Закона за народния съд, съпроводено с обезсилване на издадените по него присъди. Трябва да упражним граждански натиск архивът на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб да бъде предаден в Държавния архивен фонд, и да се забрани унищожаването на архиви преди тяхното разсекретяване и предаване в Държавния архив. Трябва да наложим на политиците нова лустрация. Трябва да отстраним напълно комунистическото учение или негови елементи от учебните програми в началния, среден и висш курс на обучение, и направим възможно резултатното разгръщане на демократичните идеи.
  Длъжни сме да направим всичко това – ако не заради себе си, то заради децата си, които също обричаме на комунизъм, ако продължим да бездействаме. Обричаме ги вероятно не на лагер – но със сигурност ги обричаме на лъжа. “Лъжа” бе тайното име на комунизма.

  Затова антикомунизмът е борба за истината. И тъй като решителното и същевременно рационално обосновано отхвърляне на комунизма винаги е било присъщо само на малцина, просветените антикомунисти са длъжни да дадат тон на един рационален и аргументиран дебат за комунизма и нанесените от него поражения върху обществото. Антикомунистите трябва да покажат моралната несъстоятелност на комунизма. Да се разобличават лъжите на комунистите и да се защитава истината заради самата истина е похвално. Това придава на антикомунизма философско достойнство.

  Антикомунизмът трябва да продължи с историческото изследване на комунизма и с извличането на поуки, които не трябва да се забравят. Наскоро с тази цел бе създаден Институт за изследване престъпленията на комунизма в България. Институтът ще изследва комунистическата идеология и практика, като анализира и оцени проникването, развитието и проявлението на комунизма в България, ще информира българската и световна общественост за неговите престъпления, и ще събере доказателства за тях, които да допринесат за неговото морално осъждане.
  Колкото повече такива граждански структури се появяват, толкова по-бързо България ще намери верния път към по-доброто си бъдеще. Време е да разберем, че така повече не може, и да се преборим за едно по-справедливо и по-добре построено общество.

  Време е да сложим ново начало.

   

  Парламентарната група на ченгетата и българското бъдеще

   

  Eдвин Сугарев,  Svobodata.com

  Току що – тази сутрин, пети септември 2012 г., българския парламент отхвърли законопроекта за лустрация, предложен от Лъчезар Тошев, депутат от Синята коалиция.

  Закономерно – подобно отхвърляне на лустрационно законодателство не се случва за пръв път – има си дълга традиция. И симптоматично: за дереджето на демокрацията у нас – след като за всички вече е пределно ясно, че тъкмо ченгетата на ДС са реалните бащи на изродения – не, думата не е точна – на юродивия български преход.

  Резултатът е важен – не по-малко важен е обаче и конкретният политически принос към този резултат. За са гласували – познайте колко – всичко на всичко 12 депутати. Приблизително колкото е парламентарната група на Синята коалиция.

  Само че не бързайте да се радвате на дисциплината на вносителите. Приносът на традиционната десница е всичко на всичко… три гласа “за” (от тях единият на Лъчезар Тошев). Странно! Къде ли са били останалите? Сърбащи кафе във фоаейто? Позабавили се в станциите на МС покрай морския бряг? А лустрацията дали пък не беше част от техните предизборни обещания? (Кой ли ще ги помни какви са били…)

  При БСП няма изненади – 15 против (толкова се били в залата – а останалите, сигурни в негативния резултат, вероятно са тичали по партийни дела, заговорничили са или са обсъждали Кутевския СПИН). Нула за, нула въздържали се. Желязна партия – особено когато става дума за защита на нейните ченгета.

  Затова пък при ГЕРБ… Два гласа за, два против и… 65 въздържали се. При гласуване, за което е кристално ясно, че “въздържал се” е само по-лицемерния начин да отхвърлиш законопроекта. И това го правят членовете на Европейската народна партия – същите, дето при изборите твърдяха, че нямало да приемат бивши ченгета в своите редици – а сетне като Свети Петър се отметнаха три пъти, дорде пропеят първи петли.

  ДПС почти го няма – един за, двама въздържали се. Атака пък съвсем я няма: нула за, нула против, нула въздържали се. Закономерно – при това гласуване липсата също е глас в полза на отхвърлянето, в полза на съхраняването на мрежата, в която ДС оплете най-новата ни история – а с нея – и нашия собствен живот.

  За изненада – от независимите има само един против – и цели шестима за. Вероятно защото няма кой да им пили на главите – в стил Искра Фидосова. Или защото от тях нищо не зависи.

  Да припомня ли какви изненади ни сервираха в хода на прехода – както институционализираните си ченгета в парламента, в конституционния съд, в банковата система и къде ли не другаде – така и чрез подземните си такива – в “борческите” групировки например? Ето един непълен, набързо импровизиран списък:

  – Инфилтриране на новопоявилите се демократични партии и организации, организиране на разединението им и политическия им провал.

  – Създаване на мафиотските и “икономически” групировки – от кадрите и под ръководството на ДС.

  – Комплот срещу първото демократично избрано правителство на прехода – правителството на Филип Димитров – със съвместните усилия на подопечните им лидери на ДПС, Бригадир Аспарухов, разните сини мравки и… президентът Желю Желев.

  – Налагане на цяло правителство, което да обслужва интересите на създадените от тях и подхранващи БСП икономически групировки, в периода на югоембаргото, когато те натрупаха мускули и износ на петрол за Югославия – правителството на Беров, известно още и като “правителството на Мултигруп” – също поддържано от БСП.

  – Организиран рекет от страна на “борческите групировки” – който смаза дребния и среден бизнес – като унищожи шансовете да бъде създадена поддържаща демократичните промени средна класа – а с това и насъщното гражданско общество.

  – Ограбване на спестяванията на всички българи и докарване на страната ни до същинска национална катастрофа чрез източване на банковия капитал, култивиране на кредитни милионери, фалити на банки, финансови пирамиди и други инструменти – на практика всички важни за банковия живот постове по това време – включително председателя на БНБ – са заети от бивши сътрудници на ДС.

  – Схемите на тъй наречената “масова приватизация”, които създадоха нагли олигарси от типа на Николай Банев например.

  – Довеждането на Симеон Сакскобургготски, чиято функция бе да предотврати втори мандат на ОДС, да разруши двуполюсния модел и да корумпира тотално българската политическа система (помислете само кои финансираха неговото хождение на политически гурбет – това бяха хора като Илия Павлов, Васил Божков – Черепа, Атанас Тилев и особено Спас Русев – под вещото ръководство на червените генерали Любен Гоцев и Бригадир Аспарухов).

  – Окончателното корумпиране на съдебната система (особено на прокуратурата) и – при тъй наречената Тройна коалиция – превръщането на ключови фигури от подземния свят в посредници между държавата и мафията (Алексей Петров е най-яркия, но не единствен пример в това отношение).

  – Директно предаване на националните интереси в полза на руските такива – чрез договорености от типа на “големия шлем” на бившия президент Георги Първанов – известен още и като Гоце; днес впрочем същият процес на превръщане на България в “троянски кон” на Русия в ЕС продължава.

  И след всичко това: само 12 за лустрацията?! Останалите 228 – все едно дали гласували против, въздържали се или са изобщо забегнали (може би – от кумова срама) – съставляват най-стабилното мнозинство в този парламент – както и във всички останали парламенти на прехода. Парламентарната група на ченгетата, на техните питомци и помагачи.

  Как ще я караме оттук нататък? Ако все така – то да не се чудим защо народите, които отдавна са гласували лустрационно законодателство – са някъде далеч преди нас – и ние, въпреки че тръгнахме от същата стартова линия, днес само им дишаме прахта.

  
  

• Най-малкият жест на една държава и власт е да чуе гласа на своята диаспора

  Приемането на законопроекта за българите и българските общности извън страната да бъде отложено и той да се обсъжда след предстоящата среща на наши сънародници от чужбина в Брюксел през ноември, която организира президентството. За това настояха представители на българската диаспора. Тази седмица законопроектът беше включен за обсъждане в програмата за първия работен ден на депутатите след лятната ваканция, но парламентът така и не стигна до тази точка.

  Пред Дарик Стефан Манов, който е член на Временните обществени съвети на българите в чужбина, посочи като основна слабост на закона фактът, че той не е обсъден със сънародниците ни зад граница и се пише преди да се състои основният дебат – за мястото на българската диаспора в националния живот на страната. По думите му не може един закон, който засяга над 1,5 млн. български граждани и вероятно още толкова лица с български произход, живеещи извън България, да бъде резултат само от работата на една експертна група.

  В интервю за „Денят“ на Дарик Манов разкритикува както проекта, така и начина, по който е изработен. Българинът призова държавата да се вслуша в гласа на своята диаспора.

   

  – Проектът е резултат на работата на една работна група, която почти в условия на нелегалност работи вече две години. Тя се състои от експерти от различни министерства и е създадена още по времето на министър Божидар Димитров. Тази работна група предложи миналия ноември един предварителен проект, който беше подложен за 14 дни на обществено обсъждане на сайта на МС. Нямаше нито едно мнение на българи от чужбина, което да подкрепяше този проект. Въпреки всичко – за наша най-голяма изненада, проектът се появи на бял свят, този път внесен от правителството във втората половина на юни и по една невероятно бърза процедура беше изгласуван на първо четене в четири парламентарни комисии. Какво се случваше тогава в държавата в първите дни на юли?!? Вот на недоверие, атентат в Бургас, промени на Изборния кодекс – в цялата тази ситуация се намериха време и място да бъде приет този законопроект в комисиите.

  Притеснението е, че той по никакъв начин не е подложен на едно първоначално и широко обществено обсъждане на това какви политики искаме да заложим в този закон и чрез този закон. Нормално е един толкова важен закон, който се отнася до над 1,5 млн. български граждани и вероятно още толкова лица с български произход, живеещи извън България, не може да бъде резултат от работата само на една експертна група, макар и обединяваща представители на различни министерства.

  Най-напред трябва да се положи базата – тя се полага от политическите сили, от обществено обсъждане с неправителствени организации, с българите в чужбина. Трябва да се изработи национална стратегия с участието на президента и чак след това, когато е начертана политическата рамка, посоката, която трябва да следваме, експертите ще седнат и ще попълнят пъзела така, че дадат инструментите за работа. А то какво става?!? В момента се прави един текст, който един внимателен анализ показва, че единствено цели да уреди статута на Държавната агенция за българите в чужбина и с който някак си да се претупа големият дебат – така и несъстоял се от последните години, за ролята и мястото на българската диаспора в националния живот.

  – Смесват се различни групи – българи, които живеят зад граница, такива с българско самосъзнание. Това май се оказва също правен проблем, но не само такъв?

  – Така е, аз го наричам „първичен конструктивен дефект“ на този закон. Това е подходът, по който в един калъп се опитва да бъдат вкарани и български граждани, ползващи се с всички права и задължения по българската Конституция и лица с друго гражданство от български произход. Те имат специфични интереси, потребности и права и към тях вероятно се налага и специфична държавна политика, включително и по българското гражданство. Най-малкото неумело е тези твърде разнородни групи да бъдат вкарвани в един законодателен текст.

  От този неумел опит се достига до такива абсурди, че поради едни дефинирани понятия – „българска общност“, „българско самосъзнание“, „българска идентичност“, по които и до ден-днешен историци, прависти спорят как да ги дефинираме, законът се опитва да ги фиксира по някакъв начин, при което се оплита като пате в кълчища. Просто като се прочетат съответните членове, става ясно, че например от този закон и от понятието „българи зад граница“ се изключват български граждани с друго етническо самосъзнание – например турско, македонско или арменско, или еврейско. Т.е. става един абсурд – включваме хора, които нямат българско гражданство в периметъра на закона, а изключваме такива, които имат българско гражданство. Това е един много сериозен проблем, който минава между капките в проекта, а то е първичен конструктивен дефект.

  – Успява ли да уреди донякъде поне този проект една задача на действащия сега, но реално неприлаган закон, а именно представителството на българите зад граница? Това е нещо, което вие от години с наши сънародници зад граница се опитвате да наложите.

  – Във формално действащия Закон да българите, живеещи извън Република България, бяха заложени едни текстове, създаващи национално представителство на българите в чужбина, което да изразява техните права и интереси пред държавните институции по законодателна и друга дейност. Това представителност така и не беше създадено по простата причина, че в закона липсваше основното, а именно – легитимност, т.е. как да бъдат създадени тези съвети на българите в чужбина.

  В предлагания сега проект се прави опит да се създаде национално представителство, но всъщност един бърз прочит на текстовете показва, че става дума за хвърляне на прах в очите, за едно имитиране на национално представителство. Защо?!? Предвидената процедура е не българите в чужбина в своята съвкупност да избират свои представители, ами „организационните структури“ – обърнете внимание на термина от Живковска България, на българите в чужбина да излъчват всяка по един представител в това национално представителство. Няма никакви критерии по какви правила тези структури ще бъдат регистрирани отДържавната агенция за българите в чужбина, защото в закона е предвидено това.

  По никакъв начин не се осигурява представителност и географско покриване на българите в чужбина. Първо не всички български граждани в чужбина са членове на някаква организационна структура. Отмина времето на комсомола и Отечествения фронт. Второ – с какво ще гарантираме, че фантомни организации, създадени както се казва вчера и регистрирани от Държавната агенция, ще тежат еднакво с организации, които представляват десетки или стотици български граждани, които пак ще излъчат по един представител.

  – Това води ли към логичните опасения, че някой ще се опита по този начин да контролира българите зад граница? Всяка власт, която и да е тя, ако това стане инструмент в ръцете й, ще се опитва да контролира тези хора?

  – Абсолютно – това е най-логичното опасение, което идва от четенето на тези предложения. От целия диспозитив струи впечатлението, че всичко е правено в най-добрия случай, за да се отбие номерът, а нашето опасение е, че целта е просто да се даде едно удобно представително алиби за политиките, които ще се правят занапред от българската държава – няма значение кои са управляващите. Т.е. гласът на българите в чужбина ще бъде по един перверзен начин изкривен, тъй като от тяхно име ще говорят хора, които нямат никаква представителност и които ще бъдат регистрирани от самата държава. Т.е. в държавата е и ножа и хляба – това не отговаря на основните изисквания за демократичност и изборност на институции, които са заложени днес в европейското законодателство.

  – Има известни шансове законопроектът да бъде отложен – поеха ли политическите сили гаранции пред вас, че в търсенето на съгласие по проекта ще бъде чут и гласът на българите зад граница?

  – Изключително трудно е да се работи с политическите сили по простата причина, че в този период – между юли и август, повечето и депутати, и други административни и политически фигури са в отпуска. А в това време ние, българите от чужбина, сме в България и е удобно за нас да работим. Това е просто една илюстрация на това защо е необходимо да имаме национално представителство. Трябва да има някакви хора, които целогодишно да влизат в контакт с политиците и когато се приемат подобни закони да се чуе техният глас.

  А иначе отлагането на закона не само е необходимо – то е абсолютно задължително. По простата причина, че в началото на ноември президентството организира голяма конференция на българите, живеещи в чужбина, в Брюксел, на която именно да се чуят какви са исканията, желанията, а и предложенията на българите в чужбина. Най-малко от учтивост към президентската институция, която нека напомним символизира единението на нацията, а нацията не свършва на граничният пункт – тя е там, където има български граждани, е редно законът да бъде отложен за след тази среща. След което да се проведе една кръгла маса и в България – около Коледа, когато българите от чужбина са в страната, да се направи политическата рамка и след това пъзелът да бъде попълнен с експертните становища.

  Няма нищо спешно – 20 години няма такъв закон, просто не виждам какво е това припрянстване сега и веднага! Българите в чужбина имат и принос и права. Една наистина политически отговорна власт, една загрижена за своята диаспора държава най-малкият жест, който трябва да направи, е да се вслуша в тези 1,5 млн. български граждани плюс още толкова лица от български произход.

  Топяща се нация, каквато е нашата, няма друг шанс да се наложи в глобалното село освен нейната диаспора, която имаме шанс, че е много скорошна. Става дума за хора, които в голямата си част са излезли от България през последните 20 години, а и по-скоро. Връзката на тези хора с България е изключително силна все още – тук са и семейства и имоти и т.н. Лека-полека през годините обаче това нещо няма да се запази. От нас зависи днес да сложим основите на една стабилна връзка между диаспора и нация в рамките на географското понятие България и по този начин за 21 век и следващия да направим така, че българската нация да просперира.

   

  Интервю на Йовка Йовчева, Dariknews
  

• Стига са плащали здравни осигуровки българите в чужбина

  Българските граждани, които са напуснали страната преди 31 декември 2011 г., могат да се освободят от плащането на здравноосигурителни вноски в България и за стари периоди, ако не са живели по това време в България, съобщиха от Националната агенция за приходите.

  За целта трябва да се подаде декларация и заявление за напускане на страната до края на тази година. Най-лесният и бърз начин това да стане е по пощата. От НАП обаче предупреждават, че за да се отразят промените в българската здравна система, трябва да се подадат и двата документа – и декларацията, и заявлението.

  От приходното ведомство предупреждават, че в декларацията трябва да се посочи конкретна дата за напускане на страната, а не само година и месец.

  Гражданите трябва да знаят също, че ако решат да се върнат трайно в България, те трябва да докажат, че са били в чужбина повече от 183 дни през всяка една календарна година. Това става с представяне на копие от паспорт, декларация и др.

  Възстановяването на здравните им права ще стане след изтичане на 6 последователни месеца, през които се осигуряват или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски.

  Допълнителна информация за реда за освобождаване от задължението за плащане на здравни вноски, необходимите документи и попълването на декларацията може да се получи от Информационния център на НАП на телефон 0700 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна.

  Българите, пребиваващи в чужбина, могат да зададат въпросите си и чрез електронната поща на адрес [email protected]

   

  Източник:  Frognews.bg

• Клинтън подкрепи Обама с пламенна реч

  Демократите официално издигнаха Обама за кандидат-президент на САЩ

   

  

  Демократическата партия на САЩ официално номинира президента Барак Обама за свой кандидат за президентския пост на изборите на 6 ноември, съобщиха световните агенции. В края на втория ден от националния конгрес на демократите в Шарлот, Северна Каролина, кандидатурата на Обама беше подкрепена от 2931 делегати при необходими най-малко 2778.

  „Искам Барак Обама да бъде следващият президент на Съединените щати и с гордост го номинирам да носи знамето на Демократическата партия“, заяви бившият американски президент Бил Клинтън под овациите на хилядите делегати, събрали се на националния конгрес. Бившият президент изтъкна, че номинира Обама за втори мандат, защото иска един човек, който е спокоен отвън, но „гори за Америка отвътре“.

  „Искам един човек, който вярва без капка съмнение, че можем да си върнем американската икономическа мечта“, добави Клинтън. „След снощи, искам един човек, който е проявил добър вкус да се ожени за Мишел Обама“, пошегува се бившият президент, предизвиквайки усмивката на първата дама, седнала на трибуната. Вчера вечерта Мишел Обама произнесе прочувствена реч, посрещната триумфално от делегатите.

  След като обяви номинацията, в пламенна реч, която наелектризира аудиторията, Клинтън обвини републиканците, че са оставили страната „в пълна бъркотия“ и толкова аргументирано защити действията на Обама като президент, колкото самият държавен глава не би успял, отбелязва Ройтерс, цитирана от БТА.

  Обама, по думите на Клинтън, не може да бъде упрекван за слабата икономика, която наследи през 2009 г. и заложи основите за силен икономически растеж – ако избирателите му дадат още време и ги преизберат на 6 ноември. „Слушайте ме сега“, обърна се той към делегатите. „Никой президент – нито аз, нито някой от предшествениците ми – не би могъл напълно да оправи цялата бъркотия, която той завари, само за четири години“, каза 66-годишният бивш президент, който продължава да се радва на изключителна популярност в страната си и за пореден път доказа ораторския си талант.

  „На конгреса на републиканците в Тампа аргументът им срещу преизбирането на президента беше доста прост: ние му оставихме пълна бъркотия, той не успя да оправи всичко, затова го махайте и сложете нас на неговото място“, заяви Клинтън, който бе посрещнат като рок звезда от шестте хиляди делегати при пристигането си в залата. „Аз предпочитам аргумента за преизбирането на президента Обама. Той наследи една дълбоко деградирала икономика, спря спада й, започна дългия път към възстановяването й и постави основите на една по-модерна, по-балансирана икономика, която ще донесе милиони нови работни места, нови динамични предприятия и много нови богатства за иноваторите“, добави Клинтън, цитиран от Франс прес.

  Белият дом се надява, че икономическото послание на Клинтън ще бъде чуто, тъй като икономиката е ахилесовата пета на Обама, с безработица от 8.3 процента и дълг от 16 000 милиарда долара, отбелязва агенцията.

  Към края на близо едночасовата реч на Клинтън президентът Барак Обама неочаквано се появи на трибуната, посрещнат от оглушителни аплодисменти. Обама дойде на конгреса, макар първоначално да не беше планирал това, за да чуе словото на един от старейшините на Демократическата партия. Клинтън го посрещна на трибуната, като се поклони и го прегърна, след което двамата се оттеглиха.

  Източник:  Mediapool

• <<
• 1
...
• 204
• 205
• 206
• 207
• 208
• 209
• 210
• 211
• 212
• 213
• 214
...
• 414
• >>