Всички авторски страници

Авторски

• Архиви от ВСВ: Доклад на А. Дълес до Държавния департамент за контактите му с България

  .

  ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ В АРХИВИТЕ:

  Доклад на Алън Дълес до Държавния департамент на САЩ за контактите му с България през Втората Световна война

  Лъчезар Тошев,

  Toshev.blogspot.com

  

  ЧАСТ ОТ ДОКЛАД НА АЛЪН ДЪЛЕС,
  

  ИЗПРАТЕН ДО ДЪРЖАВНИЯ СЕКРЕТАР НА САЩ ЗА СИТУАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ 1943-1944 г.

  Документът е декласифициран през октомври 1992 г.

  (Неофициален превод от английски на български и бележки в скоби – Лъчезар Тошев)

  

  БЪЛГАРИЯ

  В началото на февруари 1943 г. балкански дипломати в Швейцария започнаха да изразяват желание да установят контакти с нас.

  Между тях беше и Георги Кьосеиванов – български Пълномощен министър в Берн. Ние информирахме за това Вашингтон, отбелязвайки, че разбираме напълно, че с Балканите генерално се занимават от Анкара, но ние (мисията в Швейцария – б.м. Л.Т.) чувствахме, че можем да придобием ценна информация тук (в Швейцария – б.м. Л.Т.), и ние поискахме инструкции, които да ни бъдат дадени по този въпрос. Междувременно ние отклонихме всякакви преки контакти с Кьосеиванов и всичките си действия към него извършвахме чрез високо доверени посредници.

  Кьосеиванов беше добре познат на Канън (Cavendish Wells Cannon (February 1, 1895 – October 7, 1962) – по време на войната помощник-началник на отдела в Държавния департамент за Южна Европа – б.м. Л.Т.) в Държавния департамент и по-късно той го препоръча на A.W.D. (Allen Welsh Dulles – б.м. Л.Т.), преди той да замине за Европа. Според Канън, Кьосеиванов е интелигентен, надежден и антинацист.

  Късно през февруари ние бяхме информирани, че Кьосеиванов е получил съобщение от Буров, бившия български Министър на външните работи, който казвал, че желае да дойде в Швейцария, за да осъществи необходимите контакти, с оглед на определени бъдещи политически развития, с които цар Борис е бил напълно съгласен.

  Средствата за предприемане на тези действия са все още много крехки, но с всеки ден стават все по-определени. За момента германците се противопоставят на неговото заминаване, но той се надявал, че това би могло скоро да се осъществи. Буров – както бяхме информирани от C. (Канън – б.м. Л.Т.), е бил напълно надежден и е бил последователно антинацист.

  Единствено заради Царя, който го смятал за човек, когото трябва да запази за бъдещето, германците не са предприели някакви мерки срещу него. Буров смятал, че никакви действия не биха могли да бъдат предприети в България без подкрепата на армията, която е единодушно зад Борис.

  Това, че армията е 100% зад Царя, беше постоянно подчертавано от различни личности, които идваха в Швейцария от България. Тези личности също така остро критикуваха двамата български говорители по Би Би Си – Мацанкиев и Тодоров, които болезнено нападаха Царя. Заради престижа на Царя и невъзможността да се предприемат каквито и да е действия без него, беше важно да се прекратят усилията той да бъде дискредитиран.

  Буров, в неговото съобщение, специално поиска съдействия по този въпрос. Ние докладвахме за това във Вашингтон и изглежда за известно време атаките бяха прекратени. По-късно ние бяхме информирани, че те са били подновени.

  През март ние изпратихме съобщение до Вашингтон, че ние смятаме, че настъпва времето да преразгледаме американските връзки с неволните сателити на Оста, по-специално с тези от Югоизточна Европа. В тези страни бяха обземани от безпокойство и те ставаха плодородна почва за различни мерки на политическата и икономическата война.

  Като действие от психологическата война ние препоръчахме да се прави разлика между основните сили на Оста – Германия, Италия и Япония, които се стремяха към война, разглеждайки я като средство за териториално разширение, и тези страни, които бяха окупирани и насилени да си сътрудничат с Германия.

  Принципът за безусловна капитулация, разбира се, беше предназначен за първите, докато за вторите ние предложихме да бъде дадена възможност за провеждане на преговори, бидейки убедени в характера на тяхната базисна политика против Оста и желанието им да ограничат военното и икономическо подпомагане на Оста, доколкото това е във възможностите им.

  Към това време тези страни не бяха във възможност открито да се противопоставят на Оста, но те можеха да поставят пръти в колелата от различен характер, по отношение на военното и икономическо сътрудничество.

  Освен това, сателитните страни бяха отвратени от икономическото ограбване на техните страни, чрез претенция за закупуване по клирингови договори, и ние предложихме да се предприеме намиране на други пазари за техните продукти, чрез плащания, които биха били блокирани и които ще станат достъпни само след прекратяването на враждебните действия, за покупки на машини, хранителни продукти и пр., и за възстановяване след войната. В тази връзка тук, в Швейцария, беше проведена неформална дискусия, относно покупката на част от българската тютюнева реколта.

  Настрани от нейната стойност, като средство на икономическата война, ние смятахме, че това доказателство за нашия интерес към такива сделки би окуражило политическите развития, обмисляни от антинацистките членове на българското правителство. Въпреки това, през юни ние бяхме информирани от Вашингтон, че след обсъждане между BEW (Board of Economic Warfare – б.м. Л.Т.) и Държавния департамент, е било решено този въпрос да се свали окончателно.

  В началото на април Кьосеиванов е казал на C. (Charron – б.м. Л.Т.), че позицията на Царя е твърде деликатна. Той чувствал, че е поставен под строго наблюдение. Той знаел, че Хитлер не изпитва симпатия към него, а Рибентроп е бил открито враждебен.

  Кабинетът не е бил нищо друго, освен банда от предатели и лунатици – според Кьосеиванов – и той вярвал, че е препоръчително за нас да засилим ръката на Царя и да го окуражим в неговите намерения за формиране на коалиционен кабинет. Кьосеиванов се надяваше, че той би бил поканен и дори би бил помолен да стане Министър-председател.

  Кьосеиванов беше сериозно притеснен от състоянието на война между България и САЩ, което той смяташе за глупаво и неразбираемо. Той каза, че Петър Думанов (един от най-влиятелните депутати в българския Парламент) наскоро го е посетил и също е бил притеснен за това, и е попитал Кьосеиванов как той смята, че може да се подобри ситуацията.

  Кьосеиванов отговорил, че нормалният начин да се прекрати състоянието на война е да се поиска и получи примирие. (От гледна точка на психологическата война, тази идея ни изглежда, че има достойнства. Ако такъв ден настъпи, трябва да се обърне внимание на това, че България е в мир с Русия и не е ангажирана с военни действия срещу Америка на никой военен театър.)

  Кьосеиванов каза, че когато той за последно е бил в София в началото на тази година, той е разпитвал голям брой лица, с цел да получи яснота за обявяването на война от България на САЩ.

  Министър-председателят не е могъл да даде някакъв смислен отговор; а това е бил и случаят с определени депутати, които независимо от всичко са гласували за това.

  Накрая, изглежда че Царят е бил сюрпризиран от неочакваната декларация. Кьосеиванов вярва, че въпросът е бил организиран и поставен еднолично от Министър-председателя, по германско настояване. Независимо от това, той вярва, че Царят би останал определено враждебен на всеки опит за включване на България активно във войната, въпреки че, ако е атакувана, тя (България – б.м. Л.Т.) би се защитавала.

  Независимо от това, той вярва, че ако има англо-саксонски десант, общественото мнение ще наложи на правителството да се съгласи да пропусне без съпротива армиите на Съюзниците през българска територия, по същия начин, както беше разрешено на германските армии да преминат през 1941 г.

  Обществено мнение изглежда убедено, според Кьосеиванов, че Германия не би била способна да спечели войната, и това мнение се подкрепя от много активната руска пропаганда. Членовете на руската легация били поставени под стриктно наблюдение, но изглеждало, че това не ги притеснява. Тяхната пропаганда набляга на това, че Германия със сигурност ще бъде победена и поради това няма да може да гарантира на България териториалните придобивки, придобити чрез германска помощ.

  Само руската победа може трайно да удовлетвори териториалните стремежи на българския народ. Тази пропаганда е много ефективна сред масите, разпространява се сред армията и възражда сред офицерите старите чувства на историческо братство между двете страни.

  Кьосеиванов се надява, че е възможно, докато не е станало много късно, да се покаже на българския народ, че Германия и Русия не представляват единствената алтернатива за бъдещето на тяхната страна. Той вярва, че само САЩ са удовлетворително дезинтересирани и откъснати от Балканските проблеми, и ще се справят с бъдещите проблеми в обективен дух. Кьосеиванов не беше информиран за българските контакти с британците, нито за дейностите на Момчилов в Лондон, но опитът, който има, го кара да смята, че разговорите с Лондон няма да отворят врата на надежда за България. Той цитира фразата на Идън в Камарата на представителите: „България трябва да бъде наказана!“.

  На 29 април C. (Charron – б.м. Л.Т.) е разговарял с Петър Думанов. Той докладва, че правото, дадено на германските армии да прекосят българската територия, е било резултат от секретен ултиматум, който представлява прецедент, и, че ако армиите на Съюзниците дебаркират на Балканите и отправят подобен ултиматум, същото право на преминаване ще бъде без съмнение дадено, тъй като „то е в съответствие на желанието на българския народ“.

  

  На 29 май Кьосеиванов информира, че Борис е бил изолиран и лошо информиран, че той няма контакти с външния свят и е обхванат от фатализъм, дали е способен да свърши нещо изобщо. Кьосеиванов твърди, че той (Борис) е бил в добри отношения с Ърл и предложи Ърл да му напише писмо, подчертавайки самоубийствената политика на правителството, като например кампанията срещу евреите и други, които са срещу нацистите, което изглежда безсмислено, с оглед абсолютно неизбежното поражение на Германия.

  Ние препратихме това предложение с резерви, но ние смятахме, че Вашингтон и Канън може да се заинтересуват, като имахме предвид някогашното приятелство между Канън и Кьосеиванов.

  Последният очакваше да се върне скоро за София.

  На 3 юни Вашингтон ни съобщи, че Канън проявил голям интерес към плана да се изпрати писмо на Борис, но той не смятал, че Ърл е най-подходящият човек да направи това. Държавният департамент обсъди този въпрос.

  На 21 юни Вашингтон съобщи, че следното съобщение за препращане на Борис чрез Кьосеиванов е било развито в неформален разговор с Държавния департамент:

  „Сътрудничеството на България с Оста е такъв определен принос към военните усилия на Оста, че приятелите на България не могат да помогнат, разглеждайки го като равносилно на фактически операции от военен характер.“

  „Антиеврейската политика на България шокира всички нации, които припомнят предишното добро третиране на малцинствата в България. Ако тяхното правителство постоянства в тази политика, това със сигурност ще е насочено срещу българския народ.

  „Сред американския народ има пълна убеденост, че с постоянното нарастване на въоръженията и разширяване на обхвата на операциите на Обединените нации, пълното поражение не е сигурно и е тяхно решение да преговарят за условията. Трябва да бъде разбрано от българите, че окончателното третиране на България ще зависи от нейния принос за разгрома на Оста.“

  На 22 юни Вашингтон съобщи, че от Офиса на Специалните служби са обсъждали какъв е най-добрият метод да използваме възможностите на нашите „крайно интересни“ контакти в Европа.

  Не е било взето решение, тъй като методите, практикувани дотогава – т.е. контакти чрез посредници или в някои случаи директни контакти – по наша собствена инициатива, би трябвало да продължат с надеждата, че Берли или друг равнопоставен човек в Държавния департамент би се възползвал от предлаганите възможности – и в тази връзка, посланието до Борис да му предложи известно окуражаване.

  И дали, ако това не е за предпочитане, по-специално с позоваване на възможностите за действие от Държавния департамент, като те се представят от Министъра (вероятно става въпрос за посланика на САЩ – б.м. Л.Т.), за приемане и изпращане на Държавния департамент.

  Вашингтон пожела да се приеме бързо решение и поиска нашето мнение.

  

  На 31 юли ние информирахме Вашингтон, че Кьосеиванов е предал посланието на Борис, с предложение да бъде извикан на среща. След получаването на съобщението Борис е призовал Кьосеиванов в София и той е заминал още същия ден, имайки – следствие на информации от негови приятели, някои опасения за това, че животът му е в опасност.

  Той е очаквал, че ще бъде помолен да поеме ръководството на правителството. Ако това се случи, той е имал намерение да постави своите условия, които включват изтеглянето на войските от териториите, дотогава под окупация. Ако неговите условия се сметнат за неприемливи, той ще предложи оставката си от поста в Берн, за да демонстрира несъгласието си с политиката на правителството.

  Кьосеиванов се върна от София в Берн в края на август. Той информира, че е маневрирал така, че да се срещне с Борис да го приеме, за да му докладва директно, отколкото да докладва на Филов. При първия разговор Кьосеиванов е представил посланието от Вашингтон. Борис е бил очевидно много впечатлен и е запазил копие, казвайки, че той би искал да проучи всяка дума. Борис е бил тогава в добро здраве и спокоен, и заявил, че неговата цел е да запази страната от по-активно въвличане във войната – на всяка цена. Впечатлението на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.), че въпреки това Борис е обхванат от страх, знаейки, че той не е харесван от германците, които биха стигнали до там дори да го убият.

  

  По време на втората среща К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) казал на Борис, че той не е готов на този етап да поеме ръководството на правителство на националното единство. Борис казал, че той ще предложи формиране на преходно правителство, което да се справи с най-належащите проблеми и да подготви пътя за едно национално правителство, което той би желал да се оглави от К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.).

  След тази среща се е случил един инцидент, който според К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) обезкуражил Борис. Един българин, чието име не е било разкрито от Борис, дошъл от Турция с послание от Ърл, в което се казвало, че положението на България е безнадеждно, България трябва да е щастлива, ако избегне разделяне, а що се отнася до позицията на Царя, има големи различия между американците и британците. Това подействало като студен душ по отношение на връзките с англо-саксонците, имайки предвид подмолната дейност на съветския посланик.

  Последният направил така, че да се разпространява че:

  1. Докато той е в София, няма да има англо-саксонски десант на Балканите.
  2. Русия, след като спечели войната, ще подкрепи голяма България и ще настоява за обща граница, като за целта даде на България Северна Добруджа.

  К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) каза, че имайки предвид това приписвано на Ърл съобщение, българите – антигермански и антикомунистически настроени, са заключили, че единствената надежда е да са с Русия, дори ако това означава временен комунистически режим, защото Русия би помогнала да се изпълнят техните национални стремежи.

  Междувременно правителствените кръгове, Филов и т.н. играели на картата за сепаративен мир между Германия и Русия. Доста се говорело за московския „Комитет Свободна Германия“, който окуражавал идеята за сепаративен мир.

  Пропагандата за България чрез Би Би Си допринасяла – според К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) за създаването на чувство на безизходност по отношение на англо-саксонците и хвърляне в руския или германския лагер. Това бил единственият избор, който българите виждали, плюс надеждата, че един сепаративен мир ще обедини тези два лагера.

  К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) каза, че неговата визита е създала значително объркване и общественото впечатление е било, че се планира създаване на правителство на национален съюз.

  Филов и германското ГЕСТАПО били напълно информирани за тази реакция и разглеждали К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) като оръдие на англо-саксонците.

  К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) няма директна информация за разговора Хитлер-Борис на … август, но смята, че Хитлер е дал ултиматум по отношение на българското участие във войната и това директно или индиректно е довело до смъртта на Борис.

  К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) категорично вярва, че Борис е отказал по-нататъшно активно участие във войната.

  К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) е получил новината за смъртта на Царя, докато е разказвал за посещението си в София на С. (Charron – б.м. Л.Т.).

  Това е било голям шок за него, тъй като Борис е полагал основите за коалиционно правителство на националното единство, начело с К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.), което щяло да последва след едно преходно правителство на технократи-експерти. Борис е бил в отлично здраве, когато К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) го е видял непосредствено преди визитата му при Хитлер. К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) няма доказателства за престъпно действие, но казва, че има нещо мистериозно около това, тъй като първото комюнике за заболяването е било публикувано три дни след началото на болестта. Той добави, че Борис е вземал сънотворни, като се има предвид, че е имал болни бъбреци, и може да е взел свръхдоза от лекарството след нервното напрежение, предизвикано от неговата среща с Хитлер, който изглежда е дал на Царя доза от своето Шушинг – лекарство. (Шушинг е бил канцлер на Австрия преди аншлуса и на срещата с Хитлер е бил заплашен, че ако не се съгласи с присъединяването, ще бъде отстранен – б.м. Л.Т.)

  Около три месеца по-късно, К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) е получил допълнителна информация относно смъртта на Борис. Съгласно надежден източник, Царят се е завърнал от своя разговор с Хитлер с висока температура. Веднага след това в планините, на 80 км от София, той е легнал болен. В понеделник, … август (23 август – б.м. Л.Т.) той е бил прехвърлен в Двореца в София. Царицата с децата били във Враня – около 10 км от столицата. Тя е била информирана чак в сряда, че Царят, който вече е бил в изключително тежко състояние, е болен. Когато тя пристигнала в Двореца същия ден, забелязала че чекмеджетата на бюрото на царя са били ограбени и значително изпразнени от книжата в тях.

  Филов, Министър-председателят, заявил пред журналистите – без да го питат, че Борис не е оставил „редовно“ завещание, нито „писмени“ инструкции по отношение на регентството.

  К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) е бил убеден, че последното желание на Царя е било саботирано, за да се позволи номинирането на режим, който след това дойде на власт.

  Ако Борис не е определил Регентски съвет преди своята смърт, което не изглежда вероятно, такъв съвет би трябвало да се назначи само от Велико Народно Събрание, което изисква избори. Като резултат правителството на Филов би имало пълен контрол и (би било) напълно оръдие на нацистите.

  На 3 ноември 1943 г. Вашингтон изпрати съобщение – само за изключително наша информация, че JCS (Обединените началник щабове – б.м. Л.Т.) са одобрили специално действията за незабавно откъсване на сателитите от Оста. Берли е бил информиран за това решение и го е съобщил на американските дипломатически представители. Нашето поведение трябва да се ръководи от директивата на JCS (Обединените Началник щабове – б.м. Л.Т.)

  На 3 декември К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) информира С. (Charron – б.м. Л.Т.), че българското правителство и Регентският съвет са изцяло в ръцете на германците. Кирил бил безцветна личност, без престиж и авторитет, и неспособен да следва национална политика. Филов е бил объркан археолог, който се е отклонил към политиката, бил е заслепен от своите собствени фантазии и има многобройни доказателства за неговата преданост към германците, които го издигнаха на власт. Правителството не е нищо друго, освен група марионетки. Германският посланик Бекерле бил един SS-гангстер. Само той имал власт и научавал правителствените решения, още преди те да бъдат приведени в изпълнение.

  

  К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) казва, че единственият начин да се спаси страната е бил държавен преврат. Той вярва, че смела група, наречена „Звено“, обсъжда това. Групата включва Кимон Георгиев, бивш военен полковник, ползващ се с голям престиж, Дамян Велчев и още някои военни. Двамата имат опит с държавен преврат – този от 1934 г. Когато през 1934 г. превратът се е провалил, Велчев е бил спасен от смърт от К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.).

  Велчев – бивш началник на Военното училище в София, е запазил верни приятели в армията и иска да отмъсти на династията. Тези мъже имат също и връзки, които са близки с комунизма. К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) беше убеден, че тези хора имат средства да свалят правителството и да го заместят с правителство на националното единство.

  Ако това движение съществува – както той вярва, К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) е бил готов да сътрудничи и си запазва работата тук, само за да разполага със средства за информация, а и комуникация – когато се налага.

  К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) се страхува, обаче, че когато това движение стартира, то ще надхвърли планираните си граници и ще доведе България директно до комунизъм. Той смята, че ако Русия окупира страната като резултат от военни операции и преди настоящето правителство да бъде свалено, резултатът ще бъде комунизъм и страната е подготвена за него.

  От друга страна, ако революцията предхожда окупацията, тогава – той се надява, с оглед на московските споразумения, че окупацията ще е междусъюзническа, а не изключително с руски характер.

  К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) желае да работи с Георгиев и Велчев, и тяхната група, за горната цел. Тъй като той няма автентична информация за плановете на тази група, не би дръзнал да комуникира този въпрос чрез своя куриер.

  Той предложил следното на C. (Charron – б.м. Л.Т.), знаейки, че то ще дойде до нас:

  Че ние трябва да разберем от Момчилов в Лондон (бивш посланик на Царство България във Великобритания – б.м. Л.Т.) , но без да се позоваваме на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) или на този разговор, дали Момчилов знае или вярва, че Звено има някакъв план за действие в посоката, посочена по-горе. Ако отговорът е благоприятен, К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) тогава би пожелал да установи контакти с Момчилов и да опита да синхронизира техните съответни действия. Той вярва, че той има средства да осъществи контакт с Георгиев и да осигури той да изпрати свое доверено лице в Берн.

  На 6 декември ние поискахме от Вашингтон и Лондон да организират извършването на това в Лондон. Ние вярвахме, че позицията на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) в България е такава, че неговото сътрудничество в плана би било важен елемент за неговия възможен успех. Така или иначе, ние не предприехме последващи действия, очаквайки инструкции.

  На 24 декември Вашингтон каза, че те са съгласни с проекта на Звено и К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) трябва да бъде окуражен да осъществи контакт с Георгиев и Велчев, и по възможност да подготви начин за наша собствена връзка с тях. Те добавиха, че им е известно, че К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) е скъсал със Звено през 1935 г., и поискаха той да представи доказателство, че контактите му са възобновени.

  Ние отговорихме, че К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) е по-вероятно да го направи, ако първо бъде направено дискретно проучване с Момчилов, по отношение на плановете на Звено, както предложи К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.).

  На 15 януари 1944 г. ние отново препоръчахме да бъде предприета акция по този въпрос, тъй като К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) не би желал да прекрачи линиите на нещо, което би направил Момчилов.

  На 1 февруари Лондон заяви, че е получил одобрение от Вашингтон да консултира Момчилов. Това щяло да стане в рамките на седмица и ние ще бъдем информирани незабавно.

  На 8 февруари 109 (кодов номер на ген. Уйлям Донован – б.м. Л.Т.) съобщи от Лондон, че 105 (полковник David K. E. Bruce – б.м. Л.Т.) му е казал за българското предложение. За наша информация той ни даде един обзор на това, което вече е направено, в съгласие с директивата на IC, чрез бивш български банкер, американски гражданин, но в момента работещ за OSS (Офис на стратегическите служби) в Турция. 109 заяви, че идеята била да се разработи възможността да се работи чрез българския началник-щаб и някои по-слаби членове на правителството. Той е бил инструктиран да информира за това британското и руското правителство. Той е информирал британците. На Коледа, заедно с Харисън, той е говорил с Молотов в Москва, който много се заинтересувал и му задал множество въпроси относно дефиницията за безусловна капитулация. На 27 декември в „Правда“ е излязла статия на Дементов, който поставя условията, които трябва да ръководят България, и настояваща България да излезе от войната. Тази статия е била в посоката на предложенията на 109 до Молотов.

  OSS и KDVS са организирали размяна на мисии между Вашингтон и Москва, за оказване на взаимна помощ, при конкретни задачи.

  Преди да напусне Москва 109 е провел два разговора с нашите нови колеги относно това, какво трябва да се прави в България. Те казали, че не биха правили нещо към настоящия момент, но след предложенията, направени от 109, за това, че OSS разработват нещо заедно с британците, които след това ще им представят, те изразили готовност да помогнат.

  Досега нищо съществено не е произлязло от турската работа.

  109 поиска от нас да му дадем специфични предложения, в светлината на горната информация, и какво ние знаем за ситуацията от тук.

  Тъй като ние бяхме въздържани да не правим специфични предложения по никакви въпроси от дистанцията, на която се намираме относно България, по-специално относно руското поведение, което вероятно би играло доминираща роля. AWD (Allen Welsh Dulles – б.м. Л.Т.) се осмели да каже следното:

  1. Аз се съмнявам, че каквото и да е, организирано от дискредитирани членове на настоящето или скорошни правителства, би ни довело твърде далеч и вероятно ще предизвика руска опозиция.
  2. От елементите извън България, аз смятам, че К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.), работещ заедно с Момчилов, би могъл да ни направи добра услуга зад сцената и би бил влиятелен в своята собствена страна. Вероятно Балабанов в Анкара (посланикът на Царство България – б.м. Л.Т.) би могъл да се включи в картината, приемайки, че е невъзможно за Момчилов да отиде в Турция.
  3. Вероятно, от наша гледна точка, временно военно правителство би било най-доброто, като основно поддържа реда.
  4. Германците винаги печелят от това, че сателитните страни Унгария, Румъния и България, бидейки дълбоко изтощени от войната, се притесняват да излязат, враждуват помежду си, така че нищо такова като координирани действия не изглежда възможно. Елементи в Унгария и Румъния правиха спорадични опити да контактуват, но старата вражда и конфликтът за Трансилвания пречи нещо конкретно да се предприеме. Този аспект заслужава по-нататъшно проучване, но тук отново опозицията на Русия към всичко, което може да доведе до Балкански блок, може да сметнем за непреодолима пречка.

  Ние предполагаме, че банкерът, споменат в съобщението на 109, е Куюмджийски, с който AWD (Allen Welsh Dulles – б.м. Л.Т.) се срещна в Ню Йорк, преди да отпътува за Европа. Двамата C. (Charron- б.м. Л.Т.) и Т. (Такворян – б.м. Л.Т.). познават Куюмджийски и имат сериозни съмнения за неговата способност – във връзка с какъвто и да е проект като този, обмислян от К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) и Момчилов.

  Той представлява богат печалбар и, тъй като тенденцията в България неизбежно отива наляво, той не може да се включи добре в групите, с които ние планираме скоро да работим, а и тъй като не изглежда той да има широко влияние в България, би могъл да отблъсне от нас някои полезни хора.

  Т. (Такворян – б.м. Л.Т.), който е имал много възможности да се среща с Куюмджийски в София, Париж и Лондон, е убеден, че да поставим начело в българските работи, ще бъде голяма грешка и би могло лесно да разруши разбирателството.

  Куюмджийски има устойчива репутация в България на човек, който може да купува хора, които са полезни за него в бизнеса и за реклама, и катастрофално впечатление бе направило в България и на Балканите, ако се разбере, че той е близък съветник на Вашингтон.

  

  Сътрудник съобщи на 109 в резюме отговора на Момчилов на нашето запитване. Момчилов не знае дали Звено планира държавен преврат или не, но той предполага, че това е твърде възможно. Той смята, че Военната лига тогава е била организирана в оперативни линии под огромна секретност и е прекъснала всякакви външни връзки, освен със Звено. Велчев действа като самостоятелна връзка със Звено и вероятно Георгиев е във връзка с Лигата единствено чрез Велчев.

  Момчилов би одобрил напълно един държавен преврат по начините, индикирани от Кьосеиванов, при следните условия:

  А. Това трябва да е одобрено предварително от Съветското правителство.

  Б. Качествени и упълномощени офицери от българската армия да бъдат изпратени като офицери за свръзка в Главната квартира на Съюзниците в Близкия Изток, за предпочитане към делегацията на …. шински в Кайро. Техните пълномощия трябва да са подписани от добре познат член на българския Генерален щаб и преподписани от Велчев.

  В. Превратът трябва да се контролира изключително от армията и Военната лига, и да има за цел установяването на временно военно правителство.

  Момчилов не би подкрепил преврат, целящ да установи правителство на опозиционните партии. Той смята, че това няма да бъде приемливо за британците и руснаците, и би довело до безредие и риск от провал.

  Г. Военното правителство, дошло на власт, трябва да изтегли всички войски извън страната, до отстъпи всички територии, придобити по време на войната, и да окаже всякаква възможна помощ на Гърция и Сърбия.

  Момчилов е съгласен напълно с анализа на Кьосеиванов за вътрешната ситуация в България, vis-a-vis Русия, и вярва, че успешен преврат е единственият изход от руска доминация и превземане.

  Съобщението също казва, че за съжаление Лондон е бил длъжен да разкрие на Момчилов, че ние сме в индиректен контакт с Кьосеиванов. Момчилов е бил нетърпелив да сътрудничи с Кьосеиванов, съгласно условията, цитирани по-горе, и предложи да му изпрати съобщение. По настояване на OSS – Лондон, Момчилов се съгласил да не предприема никакви действия от какъвто и да е характер, преди да получи съобщение от Берн.

  По-нататък съобщението казва, че Канън е бил консултиран и е направил следните коментари:

  1. Двамата лидери на групата Звено били добри хора.
  2. Групата може би е способна като никоя друга да реализира възможностите.
  3. Тъй като САЩ ще предложат вероятно малка помощ, ние не трябва да поддържаме фалшиви надежди.

  На следващия ден 109 изпрати съобщение, че след изпращането на горното съобщение му е било казано, че групи от някои функционери в България са предложили да изпратят представители, за да разговарят за условията. Той ще ни държи информирани за това.

  На 10 февруари C. (Charron – б.м. Л.Т.) обобщи вижданията на Момчилов пред Кьосеиванов. Той е бил много заинтересуван и по-специално е оценил високо декларираното желание на Момчилов да си сътрудничи с него. К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) обаче има съмнения, относно възможността да се осигури сътрудничеството на армията за държавен преврат, ако от армията бъде поискано да напусне незабавно всички окупирани територии. Това ще отиде дори по-далече – каза той, от скорошната статия в „Правда“. К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) също така отбеляза, че в годините преди войната, когато Звено работеше за Българо-Югославска федерация, е било смятано, че трябва да се работи за споразумение с Гърция за излаз на Егейско море, който да се даде на федерацията.

  К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) смята, че е важно да се установят комуникации в най-късо време с Георгиев и Велчев. До момента той не е имал възможност да го направи, но би могъл при първа възможност.

  К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) също така желае да е сигурен, че неговото сътрудничество за посочената цел не би предизвикала трудности със Звено , тъй като, когато е бил Премиер, той е предприел стъпки за разтурянето им. Но той не мисли, че те биха възразили, тъй като той е спасил живота на Велчев.

  К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) заяви, че българското правителство оказва забележимо внимание на руския посланик в София, комуто е дадена пълна свобода. Той също така отбеляза, че български офицер, който наскоро е посетил Берн, е казал, че българската армия не смята себе си на разположение на Регентството.

  К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) поиска да се изпрати съобщение на Момчилов, с обобщение на неговата реакция. Това ние съобщихме в Лондон, с предложение да се изпрати отговор на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.).

  На 13 февруари, ние получихме съобщение от Вашингтон, силно настояващо и по убедителна причина, да спрем действията си по този въпрос за следващите десет дни.

  Аз предложих К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) да бъде информиран за първата част на съобщението, представящо съображенията на Момчилов, а да се пропусне частта, показваща условията, при които той би сътрудничил. Тази част от съобщението да му бъде представена три или четири дни по-късно, като получена след това.

  На него трябва да му бъде казано, че ние бихме консултирали централата си – ако той желае, но трябва да имаме предвид точка 3 от коментарите на Канън.

  Очевидно беше твърде късно да реализираме всяка от тези инструкции, но темата беше третирана с голяма предпазливост и ние нямахме персонален контакт с К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.), нито пък някога сме предлагали той да предприеме нещо по този въпрос, следователно на този етап нямаше причина да стигаме до препоръчваното от Канън в т.3.

  Ние информирахме Вашингтон, че никакви бъдещи действия не са били обсъждани и ние няма да правим нищо, очаквайки бъдещи инструкции или от Вашингтон, или от Лондон.

  На 19 февруари Вашингтон докладва, че отговорен източник съобщил, че повечето от лидерите на групата Звено, познати на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) и Момчилов, са били арестувани.

  На 7 март 109 информира 105 (полковник David K. E. Bruce – б.м. Л.Т.) и 110 (Алън Дълес – б.м. Л.Т.)  – за тяхна поверителна информация, че висша инстанция ни е наредила да информираме групата на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) да съобщи на своите контакти , че представители на трите съюзни държави са готови да се срещнат с упълномощена група в Кайро.

  Групата на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) да получи всеки отговор, който бе дошъл от неговите контакти, и да го предаде чрез Офиса на Специалните служби на властите във Вашингтон.

  Ние ще действаме като комуникационна служба, до пристигането на оторизираната страна в Кайро от съответната страна. В този момент пълномощията ни ще се прекратят.

  Неофициално Държавния департамент препоръча членовете на групата на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) да могат да подпомагат нашия посланик в Кайро, ако тяхното присъствие съвпада с това на посетителите (делегацията – б.м. Л.Т.).

  Сериозно се обсъжда да се изпрати Феникс за срещата, ако тя се състои.

  Ние запитахме Вашингтон, дали някое от тези неща да бъде извършено от К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.), във връзка с горното. Вашингтон отговори, че засега това трябва да остане конфиденциално и да не се споделя с К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) или с когото и да е другиго.

  На 14 март ние съобщихме, че е вероятно, въпреки че не е сигурно, че К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) скоро ще пътува до България и, ако Вашингтон или Лондон искат нещо да му кажат, ще бъде желателно това да стане незабавно, въпреки че предаването на съобщението може да се забави до навечерието на заминаването му – ако те желаят.

  109 отговори, че той смята за неразумно да се изпращат съобщения чрез К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) или да комуникират с неговата страна чрез него, докато те не научат какво е развитието, произтичащо от инструкциите към Куюмджийски в Турция.

  1. (Charron – б.м. Л.Т.) се е видял с К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) на 22 март и докладва, че К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) определено е решил да се върне в София веднага, след като това стане възможно. Но той желае неговото пътуване да бъде напълно тайно, дори за Момчилов, тъй като той не би искал пристигането му в София да се знае, за да избегнат възможни демонстрации и слухове. Той говори много енергично за своето намерение да направи всичко възможно, за да извади страната си от войната, и да установи дали има възможности в тази посока.

  Тъй като Народното събрание ще заседава скоро, той би имал възможността да се срещне със всички политически лидери, а също така планира да осъществи контакт със Звено.

  Той каза, че Георгиев и Велчев не са били арестувани, но се намират под постоянно наблюдение, че Петър Тодоров, който остава на свобода, има близки контакти с тях, и той подозира, че е оставен на свобода за тази цел.

  Той също очаква да види Лукаш, Началника на Генералния щаб и разбира се Кирил и неговата сестра Евдокия, на които той има голямо доверие. Той каза, че Божилов, Министър-председателят, когото познава отблизо, е бил мошеник, който  също е готов за маневри.

  Ако – смята К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.), нещо може да бъде направено, той ще поиска правителството да концентрира в ръцете му всички преговори. В този случай, той предлага да се върне в Берн – за седмица или 10 дни, тъй като той разглежда Анкара като лошо място за преговори, бидейки твърде ориенталска и балканска, и от гледна точка на присъствието на лица, които той смята за опасни, в този случай.

  Той отбеляза, че ако нещата се развиват по горния план, той би могъл на пожелае след завръщането си директен контакт с нас.

  Всичко по-горе изобщо не е било поискано от C. (Charron – б.м. Л.Т.), нито той е направил коментар по него.

  На 3 април C. (Charron – б.м. Л.Т.) се е видял с Иван Радев, бивш секретар на българската легация в Берн, който се е върнал в България преди повече от година, за да заеме пост в Министерството на външните работи. Някога той е бил сътрудник на Момчилов в Женева. Неговите просъюзнически чувства са искрени и добре известни.

  Радев съобщи, че съюзническите бомбардировки над София са предизвикали сериозна щети и руската легация използва техния морален ефект в коварна пропаганда срещу англо-саксонците. Руският посланик редовно повтаря, че руснаците не са извършили този акт. Радев е имал контакти с няколко от членовете на (руската – б.м. Л.Т.) легация и, докато тези лица не са правили директни изявления срещу англо-саксонските съюзници, общият тон на техните декларации клонеше деликатно към позицията на гореспоменатия.

  Руснаците не разиграват комунистическата карта в България. Точно обратното – Посланикът търси контакти с демократичните кръгове, тези – които бяха фактически жертви на земеделския „натиск“ след предишната война. Руснаците търпеливо преследват тяхната политика, чрез бавни и лицемерни ходове.

  Те никога не реагират на каквито и да е провокации от страна на българите.

  Радев, който е свързан с Буров и е имал много разговори с него, преди да дойде в Швейцария, казва, че намеренията на Буров да дойде тук са били безсъмнено окуражавани от Борис – докато той е бил жив.

  По това време, впрочем, в допълнение към невъзможността да се получи виза, Буров прие, че това пътуване е безполезно: „Няма възможна основа за разговори с англо-саксонците“. Буров също така отбелязал, че ако той би бил помолен да замине за Москва, той би тръгнал веднага.

  Радев съобщи, че нелегалните в България са около 30 000. Те са организирани и въоръжавани главно от Русия. Той заяви, че миналата есен Петко Стайнов, един от най-влиятелните опозиционни депутати в българския Парламент, е произнесъл реч пред тази институция, която предизвикала голям смут.

  Той заявил, че българският реванш не минава непременно през воюване на страната на Германия. С капитулацията на Италия Тристранният пакт всъщност е престанал да съществува и следователно България трябва да възстанови своята свобода. Германските войски трябва да напуснат страната и България трябва да прибере своите собствени войски от окупираните територии.

  Речта е била дълга и е била шумно акламирана, независимо от яростния отговор на прогерманските депутати, те не дръзнали да поискат поименно гласуване. В шума и конфузията е било гласувано с „вдигане на ръка“ и, въпреки че правителството е имало подавляващо мнозинство, резултатът е бил точно обратен.

  В отговор на това трима членове на кабинета са внесли своята оставка, но те били притиснати да запазят своите постове пред лицето на ултиматум от Германия, изискващ да не се правят промени в кабинета.

  Радев каза, че действията на Куюмджийски в Турция са известни в България, но не им се е предавала значимост, с изключение на тези, които са печелили от неговите либералности.

  На действията на Севов  – „Сивото Преосвещенство“ на цар Борис, който също бил в Турция, се гледало много по сериозно.

  

  Според Радев, К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) е човекът, на който цяла България сега гледа. Неговите усилия да подобри позициите на България vis-a-vis нейните съседи и да създаде по-голям дух на сътрудничество между тях, което е било неправилно разбрано по времето, когато той беше Министър-председател, се цитират постоянно.

  Неговият престиж е нараснал и се е смятало, че той бил „наследник“ на плановете на покойния Цар.

  Дори неговите стари противници, които са се борили с него, когато той е суспендирал парламентарния режим, го смятат за човека, който може да изведе страната от хаоса.

  На 7 април К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) казал на C. (Charron –б.м. Л.Т.), че заминаването му се отлага, поради условията в Унгария. Ако той не би могъл да пътува през Унгария, той разглежда възможността през Югославия. Той се притесняваше много от това пътуване, с оглед на следните развития:

  1. Парламентът е бил разпуснат след няколкодневна сесия, защото правителството и Регентите се страхували Парламентът да не ги свали. По тази причина е било важно да се втвърди вътрешната съпротива срещу правителството.
  2. К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) се страхува от събития, подобни на тези в Унгария. Той не вярва, че германците ще поискат българите да тръгнат срещу руснаците, но те вероятно биха поискали подкрепа от българската армия, в случай на англо-саксонска инвазия на Балканите. Той желае да направи всичко възможно да се запази българската армия непокътната и далеч от такива авантюри.
  3. Преди да отпътува за Москва, съветският посланик е имал важен разговор с Премиера и К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) вярва, че руснаците предприемат реалистична политика спрямо България, с тенденция да се ориентира към Москва. За да се запази англо-саксонското влияние в България и да се втвърди съпротивата към германците, той се надява англо-саксонците да могат да адаптират съответни политики относно България, по възможност, координирайки действията си с руснаците.

  К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) подчертава, че бомбардирането на резиденцията на Царицата Майка и нейните деца във Враня на 24 март е имало плачевен ефект, добре че за щастие не е имало жертви. Той казал, че атаката е била извършена от отделна ескадрила и изглежда тя не е имала друга цел.

  На 12 април К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) информирал C. (Charron – б.м. Л.Т.), че той ще отпътува същия ден за София. Ние препоръчахме на Вашингтон, когато той пристигне, да се прекратят бомбардировките над София за няколко дни, за да му се позволи да направи необходимите контакти и да види, дали може да започне нещо. Вашингтон отговори, че това предложение не е работещо.

  На 21 април ние съобщихме на Вашингтон, че пресата е съобщила за пристигането на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.), който планирал да се върне скоро в Швейцария. Вземайки предвид това и факта, че ако нещо се предприеме, К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) би имал авторитета да преговаря, ние предложихме дискретно да установим контакт с К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) след неговото завръщане, ако той пожелае това.

  1. (Charron – б.м. Л.Т.) се е видял с К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) след неговото завръщане и на 14 май ни изпрати картината на условията в България.

  1. Той е видял регентите при три случая за дълги разговори, но не е успял да види никой от тях отделно. Той се е срещал често с Министър-председателя и други водещи личности. Регентите били напълно в ръцете на германците, а Филов практически е бил германски агент. Принц Кирил е бил разочарование и изглежда, че няма собствена политика или ако има, той умно я прикрива.

  

  Германският посланик бил напълно информиран от Филов за всяко българско действие. Висшите български офицери, вкл. ген. Лукаш, били германофили, но най-голямата част от населението гледала към руснаците. Буров силно препоръчвал преговори с руснаците и настоявал К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) да формира кабинет с тази цел.

  

  2. Руското поведение се втвърдявало – остра нота била изпратена с оплаквания от германското използване на летищата и черноморските бази. Българският отговор бил значително неудовлетворителен. Според информацията на К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) и неговите собствени наблюдения, не е имало германски самолети в България и, докато имало много германски служби, не е имало концентрирани войски и само около 100 морски съдове в българските черноморски бази. Руснаците били потърсени, за да се съгласят с назначението на нов български посланик, но те не отговорили.
  3. Божилов също настоял К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) да оглави ново българско правителство и се съгласил да служи под негово ръководство.

  

  Регентите отправили същото искане, а също и политическите лидери, вкл. Буров, Мушанов – старият демократичен водач, и Гичев – земеделският водач, който обещал да издаде прокламация на своята партия, обещаваща пълна подкрепа. К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) също вярва, че комунистите ще го приемат, съдейки по бележката, направена от руския шарже д’афер до Буров.

  

  4. К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) отбелязал, че той не е пожелал да приеме тази задача и да стане Керенски на своята страна. Той вярвал, че съветската окупация означава съветски кабинет в България. Той също казал на C. (Charron – б.м. Л.Т.), че той би приел само при условие, че има пълна свобода да определи външната политика и да подбере своите сътрудници, без съгласие на Регентите, плюс разпускане на настоящия парламент, който бил корумпиран и дълбоко компрометиран. К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) бил убеден, че Регентите ще отхвърлят тези условия и ще използват ситуацията да го дискредитират.

  

  К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) казал на регентите и Министър-председателя – по свое убеждение, че Германия е изгубила войната и неговите събеседници или се съгласявали, или не били способни да намерят аргументи срещу това. Той разглежда тяхната настояща политика като неразбираема и водеща страната към разруха. Министър-председателят, който е бил интелигентен мошеник, полагал усилия да промени тази политика и, въпреки че неговите средства са били ограничени, той се стремял да установи известни контакти с руската легация.

  5. Следствие на дезорганизацията – резултат от бомбардировките, К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) не успял да види много от депутатите и установил, че много от поддръжниците на Звено били интернирани и неспособни да предприемат действия. Въпреки че парламентът не можел законно да се събере отново преди края на октомври, една ранна правителствена криза и криза в Регентството изглеждала вероятна, с възможен резултат, ново предложение да се отправи към К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) да формира кабинет. В светлината на такава евентуалност, К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) изрази желание да осъществи лични контакти с англо-саксонците.

  6. Руската легация толерирала разпространението на слуха, че Русия подкрепя формирането на автономна Македония и не би възразила на някои териториални придобивки в Тракия. Срещу това, западните съюзници поддържали формулата за безусловна капитулация. Независимо от това К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) не е лансирал идеята за англо-саксонска ориентация на неговата страна и изразил нежеланието си да поеме властта, преди предварително да се изяснят въпросите с англо-саксонците.

  7. (В оригинала е 9, но номерацията на страниците е точна – б. Л.Т.). К.(Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) съобщил, че когато Куюмджийски е пристигнал в Истанбул, той е телефонирал на своя бивш служител Попов, казвайки, че има да предаде важни неща на българското правителство, и иска Гунев, управителят на Народната банка, или Каракашев, заместник-директорът, да се срещнат с него. Горният е докладвал на Премиера, който вече е бил напълно информиран от ГЕСТАПО. Министър-председателят решил да не изпраща нито един от двамата, пожелани от Куюмджийски, но изпратил Севов, чийто доклад е имал за резултат прекъсване на контактите с Куюмджийски.

  

  На 26 май Британската легация в Берн получила съобщение от Момчилов – за К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) и друго – изпращано до ген. Никола Михов, чрез К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.).

  Съобщението до Михов казвало, че положението в България се приближава до климакс и няма повече време за политически маневри. Единственият път, отворен за България, е да установи незабавно контакт с Щаба на Съюзниците, така че – което е най-съществено за българските бъдещи позиции и планове и решения, които в крайна сметка да се вземат общо от всички съюзнически сили. Момчилов предлагал да направи всичко, каквото може, за да помогне. Независимо от факта, че това съобщение е дошло от Форин офис, британците предпочетоха контактите с К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) да бъдат централизирани чрез нашите контакти, за да се предотврати преплитане на действията.

  

  К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) посочил на C. (Charron – б.м. Л.Т.), че по времето, когато имало някакво решение за кабинетна криза в София, никакви конструктивни стъпки не са били предприети от него. C. (Charron – б.м. Л.Т.) ни информира, че новият български кабинет се състои от лица, които не са приятелски настроени към К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.), следователно неговите контакти и средства в България били вероятно ограничени. Ето защо, той препоръча да изпратим писмото до ген. Михов чрез един от нашите собствени канали, ако Момчилов е съгласен с това.

  Съгласие да направим това беше дадено веднага от последния.

  На 4 август К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) ни съобщи, че за първи път, откакто е посланик, той е получил доклад, обясняващ политиката на българското правителство. Политиката е била да задоволим, колкото е възможно, руските искания, без в същото време да скъсаме с Германия и правителството да получи германското съгласие за някои конкретни точки. Евакуирането на германските нападателни морски сили от Варна и Бургас, например, като тези сили са били концентрирани в Констанца. К. (Кьосеиванов – б.м. Л.Т.) смята, че това правителство скоро ще го помоли да осъществи контакт с англо-саксонците.

  

  4 декември. Милев, новоназначения български посланик в Берн, казал на C. (Charron – б.м. Л.Т.), че той желае да установи контакт със съюзническите власи в Швейцария, по-специално с американците. Той би желал да се постави изцяло на разположение на AWD (Allen Welsh Dulles), за всяка информация, която той би пожелал.

  7 декември. Милев се е обадил на JKH, който изразил надежда да му върне обаждането скоро.

  

   

  Целият материал – ТУК

  .

• На един дъх разстояние, с едно кликване… и пак – сърце до сърце!

  .

  Международната научно-практическа конференция на АБУЧ под надслов „Българските училища в чужбина – традиция, практика, иновация“

  Снежина Мечева,

  в. „Пловдивски университет“

  

  Различна е 2020 година. Живеем като пъхнати в ръкавица. Промени се начинът ни на живот, но и на мислене. Което невинаги е лошо. Защото в трудните моменти започваш да цениш по-обикновените неща и по-стойностните.

  На 25 и 26 октомври за Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) се случи нещо обикновено като традиция и необикновено като преживяване. Обикновеното беше, че отново проведохме ежегодната конференция на АБУЧ, а необикновеното – начинът, по който тя се проведе, по обясними причини – онлайн.

  АБУЧ съществува от 13 години, на 15 август 2020 г. започнахме да „пълним“ 14-годишнината си. Всяка година лятото за нас е празник. Тогава се събираме от цял свят в България, за да
  се видим, да обсъдим стореното и да начертаем бъдещето. Тази година не можахме. За първи път. Коронавирусът ощети и света, и нас.

  Дойде септември, време за училище. Трябваше да отворим класните стаи в нашите задгранични „училища по България“. По целия свят беше различно, не беше и лесно. Късметлиите започнаха обучение в клас. В много райони на САЩ, а и другаде по света, единственият начин да се учи бе пред екраните на компютрите.

  Затова решихме: като не може да сме на един дъх разстояние, ще го направим от разстояние, с едно кликване върху копчето на компютъра. На 25 и 26 октомври 2020 г. колегите ни по целия свят – събудени по различно време, кликнахме! С желание, надежда и, разбира се, с вълнение. Но най-вече с помощта на нашите верни приятели от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Успяхме да организираме и да открием Международната научно-практическа конференция на АБУЧ под надслов „Българските училища в чужбина – традиция, практика, иновация“.

  

  Тук ще ми позволите едно пловдивско отклонение. Неслучайно емоционалната връзка на нашата асоциация с град Пловдив е много силна. Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ е първият педагогически университет в България и мнозина от нас са негови възпитаници. Освен това много голяма част от колегите ни са родом от Пловдив. Наша колега на шега нарича училищата ни по света „пловдивските училища в чужбина”. Последната ни годишна конференция през юли 2019 г. бе именно в Пловдив и също бе организирана с помощта на ректора на ПУ „Паисий Хилендарски“ – проф. д-р Румен Младенов, и заместник-ректора – проф. д.п.н. Румяна Танкова. С присъствието си ни уважиха вицепрезидентката Илияна Йотова, министър-председателят Бойко Борисов, министърът на образованието Красимир Вълчев, заместник-министърът на образованието Деница Сачева (понастоящем министър на труда и социалната политика), министърът на културата Боил Банов, заместник-министърът на културата Амелия Гешева, народният представител и известен журналист Тома Томов, експредседателят на Народното събрание и евродепутат г-н Георги Пирински, посланикът на България в Полша г-н Емил Ялнъзов, г-н Любомир Кючуков – директор на Института за икономика и международни отношения, проф. д-р Светла Янчева – председател на Института за междууниверситетски мениджмънт – Интераула, проф. д-р Роберт Ийри от Северна Ирландия и, съвсем не на последно място, нашият поддръжник и приятел, прославил България – г-н Димитър Бербатов. Изреждам този списък, за да се види, че АБУЧ събира хора от всички сфери и работи с мащаб. Успехите се постигат с обединение.

  Годишната ни онлайн конференция в края на октомври 2020 г. бе най-вече професионална. Решихме да е така, за да дадем възможност на колегите да споделят всичко, което през годините са успели да овладеят като знания в практиката си и да го споделят с нас. Може да се каже, че това бе най-нашата си конференция. Имахме право да е така.

  Дълъг път извървяха училищата ни в чужбина и успехите, които постигна АБУЧ, трябва да се знаят и споменават. През 1991 г. държавата се отказа от подкрепата на няколкото съществуващи тогава държавни училища в чужбина и десетината училища към дипломатическите ни мисии. Но общностите по света се организираха и създадоха десетки училища на възрожденски принцип по целия свят. Това наложи през 2007 г. да създадем АБУЧ именно в пловдивското село Марково и да променим отношението на държавата към делото за обучение по български език и култура зад граница. За да съхраним националното
  съзнание на подрастващите, живеещи далеч от България, в чужда езикова среда.

  И тръгнахме. Година след година, успех след успех. По примера на нас, първопроходците, и с помощта вече на държавните институции, училищата в чужбина от десетки станаха близо 400. АБУЧ промени толкова много неща. По наша идея и настояване се въведе програмата „Роден език и култура“ зад граница, за подпомагане по проекти на училищата в чужбина. Последва (с помощта на тогавашния министър на образованието проф. Сергей Игнатов) бюджетно съфинансиране по Постановление на Министерския съвет (ПМС) 334. По-късно ПМС 90. Сега се стремим да променим ПМС 103, за да могат нашите деца в чужбина да имат по-лесен достъп до българските университети.

  АБУЧ внесе петиция в Европарламента за признаване на статут на българския език, който да дава предимства на езика ни в страните, членки на ЕС. Така да можем да се изравним с предимствата на другите западни езици и децата ни да ползват знанията си по български при кандидатстване във висши учебни заведения. Отправена бе препоръка към европейските държави членки да преразгледат законовите си разпоредби в това отношение.

  По същото време българският език, отново по идея на АБУЧ, бе признат в САЩ и даде предимство за влизане в колежи и университети, като българска институция издава сертификат за това и той се признава в десетки щати на САЩ. Става дума за Департамента за езиково обучение (ДЕО) към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който, заедно с МОН, създаде възможност децата ни зад граница да полагат изпит за вземане на сертификат за владеене на български език по Европейската езикова рамка. Този изпит се провежда успешно вече няколко години в САЩ, а отскоро и в Европа.

  Не беше лесно, но е удовлетворяващо. А постигнатото е за България – тази, която искаме да се преобрази и да е единна. Другата България не е изгнаник, а е част от Голямата. Защото коренът дърпа и ние го вкопаваме по света! Обичам да казвам, че направихме България островна държава, защото всяко едно училище по света е остров на Родината. А училищата в чужбина санай-големите неправителствени организации на общностите ни, те са българоливници, те са „училища по България“.

  И така – на 25 октомври 2020 г. д-р Ирина Ботева-Владикова откри първата онлайн конференция на АБУЧ. Започнахме (точно на рождения ден на нашия ментор – проф. д.п.н. Румяна Танкова) нашата среща по наука, отдаденост и приятелствоq и я завършихме на следващия ден, пак празник – Димитровден. Зажаднели за взаимност, от първия момент посрещнахме презентаторите ни с тишината на задълбочено внимание, което с всяка минута прерастваше в благодарност, радост, възторг.

  В края на първия ден от конференцията колегите имаха възможност да обсъдят чутото и изразиха огромната си радост от всичко, на което станаха свидетели през този ден.

  На 26.10.2020 г. поздравление към присъстващите отправи г-жа Наталия Михалевска от името на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в МОН. Тя направи някои разяснения, които засягаха предстоящата ни дейност.

  Д-р Владикова прочете специалното поздравление от изпълняващия длъжността председател на ДАБЧ – г-н Димитър Владимиров, който изтъкна значимата роля на АБУЧ, а ние му благодарихме и го поздравихме по случай имения му ден – Димитровден. Изглежда, че и в двата дни на конференцията имахме чудесни поводи да празнуваме хора, с които работим от години и които уважаваме.

  И след това започнахме отново нашата научно-практическа среща с презентациите на колегите, планирани за този втори ден. Не е възможно да се анализират всички презентации, но именно затова конференцията ще бъде увенчана с издаването на сборник, който ще съдържа всички тези безценни свидетелства за огромния труд и съкровищното значение на споделения личен опит през годините. За това също трябва с огромно уважение да благодарим на колегите от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, които ще съдействат за издаването на този научен труд.

  Разбира се, че най-очаквани бяха минутите за споделяне на впечатленията и обобщенията от двудневния семинар. И в двата дни имаше по над 60 участници, които стояха почти стопроцентово до самия край, макар времето да се удължи. Налагаше се на някои колеги да напускат конференцията, за да поемат часовете си в своите класове, но впоследствие отново се завръщаха, за да се включат отново. Обсъжданията бяха много сърдечни, изпълнени с признателност и уважение за стореното.

  В отговор на въпроса на проф. Танкова как се справят учениците ни в горния курс с толкова сложни текстове, г-жа Петя Цанева – заместник-председател на АБУЧ, поясни, че проследяваме учениците от нашите училища, които кандидатстват в български вузове или се явяват на матура и няма ниска оценка от 4.85 на изпит по български език. Има и оценка „отличен“ и е жалко, че в България не се знае повече за сериозността на нашата работа.

  Всички участници в конференцията: онези, които изнасяха докладите, и всички, които слушаха, бяха на мнение, че най-важното, което ни мотивира, са обичта и отговорността към българските деца и техните родители. Огромното желание да предадеш любовта си на поколенията след теб, да ги запознаеш с богатствата на българските традиции, език и култура, да ги мотивираш да мислят като достойни наследници на своя народ. Това е най-важната задача, която стои пред българските училища в чужбина. Доказателство, че се справяме, е фактът, че в нашите училища вече имаме нови ученици, деца на наши бивши възпитаници. Ето я традицията, изградена с труд, ето делото, което завещаваме да продължат идващите след нас.

  На самия финал на конференцията ни д-р Владикова обяви, че Управителният съвет на АБУЧ връчва специална благодарствена грамота на члена на Управителния съвет и преподавател в Богословския факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ д-р Адриана Любенова. Отличието е за усилията, които полага, за да се обвърже средното образование зад граница с висшето образование в България, за труда, положен по осъществяването на тази първа онлайн конференция на АБУЧ, и за приноса ù като член на УС на АБУЧ в обучението на децата извън родината. Д-р Любенова съвсем не очакваше това, което направи събитието още по-празнично.

  Обещахме си нови ползотворни срещи за споделяне на опит и най-вече да можем да общуваме, като си предаваме искрата на любовта и знанието.

  Най-добрият финал за завършек бе притчата, която проф. Танкова сподели като послание за нас в днешния ден: Развалил се кораб, дошъл майстор да го поправи – дълго го оглеждал, взел чук – ударил силно с него на едно място и казал: „Тук е повредата. Ще ви струва 1000 долара!“. Учудени, всички го попитали: „Как един удар с чук ще струва 1000 долара?“. Той отговорил: „Ударът с чук струва един долар, останалите пари са за това, че зная къде да ударя!“. Притчата се казва „Притча за знанието“.

  Проф. Танкова обобщи: „Вие сте тези майстори, които знаете къде е разковничето. Така че – поздравления и благодарности за всички вас и до голяма степен за членовете на Управителния съвет на АБУЧ. Винаги се възхищавам на тяхната енергия, ентусиазъм, борбеност и благодарение на тях, смея да го кажа, организацията се развива толкова бързо и напред“.

  Това ни стига… засега!

  Оставаме сърце до сърце, на едно кликване разстояние с копчето на компютъра до всички наши приятели. Вярваме, че следващото лято ще ни дели само един дъх обич, но един до друг – в Пловдив! Или наблизо 🙂

  –––––––––––––––––––––––

  За Будител на годината в Атина са избрани две дами, свързани с Пловдивския университет

  Тильо Тилев, в. „Пловдивски университет“

  

  Директорката на Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Атина, Гърция,
  ме помоли чрез вестник „Пловдивски университет“ да предадем нейната благодарност към две дами, представителки на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина – г-жа Адриана Любенова и г-жа Боянка Иванова. За проявената от тях всеотдайност при осъществяване на дейността на БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ през учебната 2019/2020 година, те са избрани от Културно-просветното дружество „Будители“ в Атина, Гърция, за Будител на годината. Всяка година дружеството номинира личностите, които да получат това
  високо звание. Адриана Любенова е преподавател в специалността „Теология“ на Пловдивския университет, а в продължение на 8 години е била преподавател в Българското училище във Вашингтон. Г-жа Боянка Иванова е основател и член на борда на Българското училище „Джон Атанасов“ в Чикаго, САЩ, а отскоро е избрана в Съвета на настоятелите на ПУ „Паисий Хилендарски“, с одобрението на министъра на образованието г-н Красимир Вълчев. Г-жа Мими Ничева, която е завършила пловдивската Алма матер, им благодари за подкрепата и оказаното съдействие за приемането на четирима възпитаници на училището в български висши учебни заведения, двама от които са в Пловдивския университет!

  .

• Промени в Закона за българското гражданство

  .

  Парламентът прие на първо четене промени в Закона за българското гражданство, свързани с възможността за получаване на гражданство чрез инвестиции

  

  Одобрен беше законопроектът на Министерския съвет, с който се предлага да отпадне възможността за придобиване на българското гражданство по натурализация от лица, които са получили разрешение за постоянно пребиваване в България, поради направени инвестиции на основание на Закона за чужденците в Република България или като членове на семейството на такива лица, или са увеличили инвестицията си при същите условия на закона на стойност най-малко два милиона лева.

  Парламентът прие на първо четене и алтернативния законопроект, внесен от депутати от ДПС, ГЕРБ и „Обединени патриоти“,

  който цели не да се премахне, а да се прецизират условията за получаване на инвестиционно гражданство. Предвижда се отпадане на възможността за придобиване на българско гражданство чрез вложение в държавни ценни книжа, сключване на договор за доверително управление с лицензирана кредитна институция или увеличаване на инвестицията до два милиона лева.

  Със законопроекта се предлага ново основание за натурализация във връзка с директни инвестиции и материални активи на стойност най-малко 1 млн. лева и кумулативно разкриване на минимум 20 нови работни места.

  Одобрени бяха и изменения на МС, с които се осигурява правна яснота относно прилагането на разпоредбите за придобиване на българско гражданство, които се отнасят до Обединеното кралство като държава-членка на ЕС в преходния период и извън него.

  Отхвърлен беше законопроектът на „Воля“,

  с който се предлагаше да се облекчи процедурата по придобиване на българско гражданство от хора с български произход, живеещи зад граница.

  Във фокуса на дебатите бяха критиките на Европейската комисия за даване на инвестиционно гражданство и твърденията за корупционни схеми при придобиването на български паспорти.

  Какви бяха коментарите на депутатите:

  Александър Иванов /ГЕРБ/ коментира, че особено в този момент за възстановяване на икономиката на Европа, възможността за гражданство чрез инвестиции не бива да бъде зачеркната. „Ще дойде момент, в който азиатски инвеститори ще преместват свои производства на територията на Европа“, посочи той.

  Тодор Байчев /“БСП за България“/ посочи, че инвестиционното гражданство създава проблеми и не трябва да се насърчава. ЕС изрично ни даде сигнал, че не желае такъв вид законодателство, коментира той. И посочи, че левицата ще подкрепи само законопроектите на МС.

  Йордан Цонев /ДПС/ посочи, че останалите пет страни, които са били обект на мониторинг и критични бележки от ЕК, не са забранили инвестиционното гражданство, но са променили реда, по който се получава. Той добави, че във временната комисия за българското гражданство са се спрели на същия подход. „Да прецизираме максимално условията, по които се получава инвестиционно гражданство, да прецизираме контрола, но да не го премахнем. Да не се отказваме от един международно утвърден механизъм, но да го направим така, че да няма критики към България“, призова той.

  Крум Зарков посочи, че БСП не е подписала законопроекта, изготвен от временната комисия, защото са видели, че има тежък разрив в решаването на проблема за инвестиционното гражданство между предложенията на Министерството на правосъдието, респективно МС, и предложенията на комисията. „И днес този въпрос няма да бъде решен“, заяви той. По думите му, МС предлага по-радикален подход от комисията, която предлага подход, който изисква и комуникация с ЕК. „Две години по-късно вие давате две еднакво противоречиви решения на въпроса за гражданството, едно несъществуващо решение на въпроса за гражданството по произход, влизате в конфликт с ЕК, тъй като днес ще гласувате тези противоречиви решения, загубихте нашето време и най-вероятно продължавате да продавате паспорти“, коментира Зарков. Думите му предизвикаха острата реакция на „Обединени патриоти“.

  „Паспорти не издава нито Държавната агенция за българите в чужбина, нито политически организации, нито организации на българите в чужбина“, репликира го Красимир Богданов /ОП/ и добави, че паспортите се издават чрез актове на президентската администрация. „Не мисля, че обвинението, което отправяте, има каквато и да било основа“, заяви Богданов.

  От „Обединени патриоти“ посочиха, че трябва да бъде облекчена процедурата за придобиване на българско гражданство за хората с български произход и да се намалят сроковете. „Най-доброто решение би било само една институция да се занимава с това – Министерството на правосъдието. За тези хора, които не отговарят на условията на МП, да се произнася консултативен съвет към Държавната агенция за българите в чужбина“, разясни предложението на патриотите Красимир Богданов.

  Източник: Vesti.bg

  .

• Българи отблизо и далеч в „Будната България“

  .

  Материал на Радио България

  

  Стотици видео писма на българи от пет континента пристигнаха за инициативата „Будната България“, обявена от вицепрезидента Илияна Йотова по повод Деня на народните будители. Целта е да бъдат насърчени деца, младежи и възрастни от българските общности да изразят своята връзка с България, с нейното минало и бъдеще.

  Резултатите показват, че България е будна и живее в сърцата на хората с български корени по целия свят. И те с обич разказват съкровени семейни истории, спомени за приказки, четени край огнището, предания и обичаи, пазени като светини.

  „България е моята родина, нашето начало и корените ѝ се пазят в сърцето, въпреки времето и разстоянието. Тя обединява семейството ни, което живее на различни места по света“, казва Густаво Гергофф от Бериссо, Аржентина. Той е с български произход по майчина и бащина линия. Дядовците му са сред основателите на българското дружество там, а баща му Хорхе Гергофф дълги години беше негов председател (и приятел на Радио  България, което не пропускаше да посети при пътуванията си до България – б.а.).

  Деца от българските училища зад граница споделят какво е България за тях – морето, планините, песните, звучната българска реч, славните герои…

  Чуйте разказа на Натали Мусев от Будапеща, ученичка от Българско училище за роден език в унгарската столица.

  За българските традиции, които са съхранени на хиляди километри от България, и които предават на децата си, разказват не едно и две писма за „Будната България“.

  Валентина Гаврилова от Милано споделя, че не минава празник, без да омеси погача, както правим в България:

  „Ние сме като дете, отгледано от друг и сега намерило своята родна майка“ – споделя Ероланд Луча от албанската област Голо Бърдо, не скривайки вълнението си от признаването на българското национално малцинство в Албания.

  „Макар и през океана, България винаги е с нас и ще я съхраним в сърцата си!“ – споделя родената във Варна Меглена Клайн. Днес тя живее в Сиатъл заедно със съпруга си американец и двете им деца. Вижте във видеото нейния разказ за България.

  Повече за резултатите от инициативата „Будната България“ можете да чуете в специалното интервю на вицепрезидента Илияна Йотова за Радио България. А всички видео писма можете да видите в нейния Youtube канал.

  Източник: БНР

• Великото народно въстание V. Напрежение пред БНТ

  .

  Материал на OFFNews

  

  Хиляди се събраха в „Триъгълника на властта“ в стотния ден на протеста, който е под мотото „Велико народно въстание V“. Това е последното „Велико народно въстание“ в този му формат.

  „Ние продължаваме с исканията ни: 1. Оставка на Борисов! Оставка на Гешев; 2. Дистанционно и машинно гласуване; 3. Предсрочни избори; 4. Свикване на ВНС за промени в Конституцията“ – обявиха от „Отровното трио“.

  Значителна част от демонстрантите останаха на площада дори и след проливния дъжд, който определено попречи на протеста.

  Към 20:35 ч. шествието се отправи към храм-паметника „Свети Александър Невски“, а към 21:00 ч. – към БНТ.

  Пред сградата на медията се стигна до напрежение, тъй като малка група от демонстрантите се опита да влезе в сградата на БНТ. Пластмасови бутилки полетяха по прозорците на телевизията.

  Хронология на протеста:

  23:01 ч. – За кратко движението на Орлов мост беше блокирано. Протестът приключи.

  22:13 ч. – Повечето от демонстрантите си тръгнаха. Към момента пред БНТ са около 100 души.

  21:45 ч. – Протестиращи се опитаха да влязат в сградата на БНТ. На няколко пъти се стигна до сблъсъци с полицията. Пластмасови бутилки полетяха по прозорците на телевизията.

  21:37 ч. – Още полицаи застанаха пред входа на националната телевизия. Протестиращите скандират: „Еничари“. В първите редове сред недоволните е и архимандрит Дионисий.

  

  21:20 ч.: Шествието стигна до БНТ. 

  

  21:02 ч. – Шествието се отправя към БНТ.

  20:56 ч. – Демонстрантите са пред „Свети Александър Невски“

  

  Снимка: Стефан Йончев / OFFNews

  20:35 ч. – Шествието се отправя към храм-паметника „Свети Александър Невски“

  20: 30 ч. – Видеовръзката с ирландския евродепутат Клеър Дейли отпада заради лошото време, но тя ще се включи в утрешния протест.

  20:00 ч. – Множеството остава на площа въпреки проливния дъжд.

  19:45 ч. – На Румъния й трябваха две години и нещо – ние устояхме и успяхме. На евроизборите при нас хората гласуваха за промяна. Трябва да гласувате! И да защитавате вашите свободни медии. Само така ще имате демократична държава. Не подкрепяйте тези, които лъжат и крадат. Ако ви трябват нови партии, направете ги, ако ви трябват нови лидери, създайте ги от площада – призова в жива онлайн връзка румънският евродепутат от групата „Обнови Европа“ Рамона Стругариу.

  

  19:35 ч. – За мен е чест да бъда между вас. Очите на Холандия са върху вас. Възхищаваме се на вашия кураж. Една земя, отровена от корупция, не може да просперира. Пречат ви и определени медии, които изопачават истината. Ако са на вашия път, ако ви пречат, да се махат! Европарламентът прие резолюция, която оказва пълна подкрепа на българския народ. В Европарламента ще се борим еврофондовете да не отиват в ръцете на корумпирани управляващи. Борете се за свобода, демокрация и справедливост! – каза от трибуната евродепутатът Пол Танг от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите / Холандската партия на труда.

  

  19:20 ч. – Стотици телефони осветиха протеста.

  

  19:13 ч. – Пред множеството Пепи Писарски от „Атлас“ изпълнява песните „Играта свърши“ и „Есенни цветя“

  18:45 ч. – За мен е гордост и чест да бъда тук. Мой дълг като евродепутат е да съм тук в Сoфия! Искам да се възползвам от положителната енергия и да си направя снимка с вас. Ще я занеса в Хърватия, за да инспирирам вдъхновение у хърватите за борба с корупцията. Тук съм, за да ви кажа, че Европа не е сляпа. Вие трябва да се справите сами, защото това е вашата държава, но Европа ще ви подкрепи, защото сме едно. Днес искам да ви кажа, че корупцията не е само български, не е само хърватски проблем. Тя трябва да спре навсякъде. Не спирайте, трябва да сте силни! Който издържи до края, ще победи! – обърна се към множеството хърватският евродепутат Иван Синчич.

  

  18:32 ч. – Най-после полицията пусна студентите, които носят оргомен транспарант с надпис „Оставка“. Студентите, заедно с останалите демонстранти, се отправят към „Триъгълника на властта“. 

  

  18:26 ч. – Демонстрантите потеглят на шествие към Софийския университет, за да посрещнат студентите, които полицаите не пускат на протеста

  

  18:20 ч. – От трибуната обявиха, че МВР не пуска студенти край Софийския университет да дойдат към протеста заради огромен транспарант с надпис „Оставка“

  17:35 ч. – Бул. „Дондуков“ е отцепен

  

  17:30 ч. – Протестиращите преминават през проверка на изградени от полицията КПП-та – на „Мария Луиза“, на „Цар Освободител“, над подлеза до Шератон, на изхода откъм ЦУМ.

  

  

  17:10 ч. – Демонстранти от цяла България продължават да се събират в „Триъгълника на властта“. Движението по бул. „Цар Освободител“ е блокирано. Част от протестиращите са дошли с автобуси. Полицаите, охраняващи протеста, са от цяла България.

  Виж още за:

  Бабикян Велико Народно Въстание V блокирани кръстовища Великото народно въстание блокада на Орлов мост къде е Бойко Борисов Протестът на живо Борисов и Гешев протестът стрийм Вечерта на Великото народно въстание на живо Да намерим Бойко оставка на Гешев кървавата сряда на Борисов и Гешев Минеков Ден 100 Вечерта на Великото народно въстание мутри вън Отровното трио видео от протеста на живо Хаджигенов Протестът шествие на протеста Протестът търси Бойко Борисов оставка на Борисов

  Източник: OFFNews

  .

• Кой строи „Турски поток“ в България

  Материал на ГД „БОЕЦ“

  Πpeз пocлeднитe мeceци саудитският консорциум „Apĸaд“ нaeмa няĸoлĸo пoдизпълнитeля, ĸoитo да му пoмaгaт в изгpaждaнeтo нa пpoeĸтa „Турски поток“ на територията на България. Ha руската фирма ІDС cayдитцитe пpexвъpлят чacт oт дeйнocтитe пo нeгo – в дoгoвopa e зaпиcaнo, чe тe ca „ocигypявaнe нa нeoбxoдимитe мaтepиaли и oбopyдвaнe, инвecтициoннo пpoeĸтиpaнe – eтaп тexничecĸи пpoeĸт, изгpaждaнe и въвeждaнe в eĸcплoaтaция“.

  

  Oщe пpeз фeвpyapи тaзи гoдинa инфopмaциятa зa тoвa, чe pycнaци ce вĸлючвaт в изгpaждaнeтo нa гaзoпpoвoдa, ce пoяви в cpъбcĸи мeдии. Руската кoмпaния IDC изгpaди чacттa oт „Typcĸи пoтoĸ“ нa тepитopиятa нa зaпaднaтa ни cъceдĸa, ĸoятo e c дължинa oт нaд 400 ĸм. Meдиитe тaм цитиpaт бaзaтa дaнни нa мpeжaтa oт бизнec ĸoмyниĸaции и oбмeн нa eлeĸтpoнни дoĸyмeнти мeждy ĸoмпaнии Ѕbіѕ.ru, cпopeд ĸoятo чpeз вepигaтa oт дpyжecтвa c oгpaничeнa oтгoвopнocт (OOO) и aĸциoнepни дpyжecтвa (AO), ĸpaйният coбcтвeниĸ нa ІDС e „Гaзпpoм“.

  Имeтo нa диpeĸтopa нa ІDС Дaниил Шaпиpo, ĸoйтo пoдпиcвa и дoгoвopa c „Apĸaд“, ce пoявявa нeeднoĸpaтнo в мaтepиaли и нoвини в pycĸи мeдии. Чoвeĸ cъc cъщoтo имe e зaeмaл длъжнocттa зaмecтниĸ-гeнepaлeн диpeĸтop пo изгpaждaнeтo нa гaзoтpaнcпopтни cъopъжeния пo гaзoпpoвoднaтa cиcтeмa в „Гaзпpoм инвecт“. Oт caйтa нa pycĸoтo дpyжecтвo cтaвa яcнo, чe тoй e ocвoбoдeн oт длъжнocттa пpeз 2017 г.

  Цeнaтa нa дoгoвopa мeждy двeтe ĸoмпaнии e oпpeдeлeнa ĸaтo тъpгoвcĸa тaйнa в дoĸyмeнтa и нe ce cъoбщaвa. Oт нeгo cтaвa яcнo, чe cтaвa въпpoc зa дoизгpaждaнe нa гaзoпpoвoдa oт Чacт A9: Πpeнoceн гaзoпpoвoд oт KB Bълчeдpъм – KB Pacoвo 1 (oxpaнeн) – COГ и KB Pacoвo – KB Pacoвo 2 (oxpaнeн) дo KB Дpeнoвeц и Чacт A10: Πpeнoceн гaзoпpoвoд oт KB Дpeнoвeц – KB Гpaмaдa – COГ и KB Kиpeeвo дo бългapo-cpъбcĸa гpaницa, ĸoeтo ca oĸoлo 100 ĸм oт oбщo 308 ĸм пo дoгoвopa c „Apĸaд“. Koнтpaĸтът e cĸлючeн нa 14 aпpил 2020 г. или мeceц и пoлoвинa, cлeд ĸaтo излeзe инфopмaциятa, чe pycнaци ce вĸлючвaт в cтpoeжa нa „Бaлĸaнcĸи пoтoĸ“.

  Oтдaвнaшнитe pycĸи вpъзĸи нa „Бaлĸaнcĸи пoтoĸ“

  Pycĸaтa вpъзĸa c изпълнeниeтo нa т.нap. „Бaлĸaнcĸи пoтoĸ“ в Бългapия зaпoчнa oщe пpeди oфициaлнoтo мy cтapтиpaнe. Πpeз фeвpyapи 2019 г. pycĸoтo издaниe PБK излeзe c инфopмaция, чe ĸoмпaниятa нa pycĸия мeтaлypгичeн мaгнaт Дмитpий Πyмпянcĸий „Tpyбнaя мeтaллypгичecĸaя ĸoмпaния” (TMK) щe cпeчeли тъpгa зa изгpaждaнeтo нa гaзoпpoвoдa „Typcĸи пoтoĸ” пpeз Бългapия.

  Πpeз мeceц мaй „Бyлгapтpaнcгaз“ зaяви, чe щe cмeни cтpoитeля нa пpoeĸтa, тъй ĸaтo Oбeдинeниe „Koнcopциyм Apĸaд“ нe e пpeдcтaвил нeoбxoдимитe дoĸyмeнти в oпpeдeлeния в пopъчĸaтa cpoĸ – 16 мaй. Дъpжaвнoтo дpyжecтвo peши, чe щe възлoжи нa втopия в ĸлacиpaнeтo в oбщecтвeнaтa пopъчĸa – „Koнcopциyм – Гaзoвo paзвитиe и paзшиpeниe в Бългapия“ дa изгpaди пpoeĸтa. C тoвa бъpзo peшeниe oтнoвo ce дaдe ocнoвaниe дa ce гoвopи зa „pycĸa вpъзĸa“. Bcъщнocт, ocтaнaлият нa втopo мяcтo ĸoнcopциyм ce cпpягaшe ĸaтo cигypeн пoбeдитeл oщe пpeди дa бяxa oтвopeни oфepтитe зa oбщecтвeнaтa пopъчĸa, тъй ĸaтo пpeз нeгo пpoзиpaт pycĸи интepecи. B нeгo влизaxa „Koнcopциo Bapнa 1“ (yчpeдeнo oт „Бoнaтти“ C.п.A и „Maĸc Щpaйxep“ C.п.A) и „Koмплишънc дивeлъпмънт“ C.A.P.Л- ĸлoн Бългapия. Ho пpeдлoжeнaтa цeнa бeшe c 30% пo-виcoĸa oт тaзи нa „Apĸaд“ и cayдитcĸo-итaлиaнcĸoтo oбeдинeниe cпeчeли.

  „Koмплишънc дивeлъпмънт“ C.A.P.Л e cвъpзaнa c ĸoмпaниятa нa pycĸия мeтaлypгичeн мaгнaт Дмитpий Πyмпянcĸий „Tpyбнaя мeтaллypгичecĸaя ĸoмпaния” (TMK). Ceгaшният зaм.-гeнepaлeн диpeĸтop пo paзвитиeтo нa TMK e Bлaдимиp Шмaтoвич, ĸoйтo пpeди гoдини e бил диpeĸтop и в „Koмплишънc дивeлъпмънт“ C.A.P.Л.

  „Apĸaд“ oбaчe пoдaдe жaлбa в Koмиcия зa зaщитa нa ĸoнĸypeнциятa (KЗK) и тя oтмeни peшeниeтo нa „Бyлгapтpнcгaз“ зa cмянa нa изпълнитeля, oпpeдeляйĸи гo зa „нeзaĸoнocъoбpaзнo“.

  Дpyгa pycĸa вpъзĸa ce пoяви oщe пpeз aпpил 2019 г., ĸoгaтo oт пpoтoĸoлa нa oфepтaтa нa „Apĸaд“ cтaнa яcнo, чe тpъбитe зa гaзoпpoвoдa щe бъдaт пpoизвeдeни oт pycĸия „Чeлябинcĸи тpъбoпpoĸaтeн зaвoд“.

  Taĸa пpeз ceптeмвpи 2019 г. „Бyлгapтpacнгaз“ нaй-нaĸpaя пoдпиca дoгoвopa cъc cayдитcĸaтa ĸoмпaния. И тoгaвa oбaчe ocтaнaxa cъмнeния, чe в пpoeĸтa имa pycĸи интepecи. Te пpoзpяxa и oт дyмитe нa пpeмиepa Бoйĸo Бopиcoв, ĸoйтo пpиcъcтвaшe нa пoдпиcвaнeтo нa дoгoвopa и зaяви: „Пpoвeдoxa ce мнoгo cpeщи, вĸлючитeлнo и c pycĸитe пapтньopи, c ĸoлeгитe oт Cayдитcĸa Apaбия. Toвa e тaĸa нapeчeният „Бaлĸaнcĸи пoтoĸ“.

  Πpeди дни Бopиcoв cпoдeли, чe вeчe иcĸa „дa cи гo нapичaмe гaзoвa инфpacтpyĸтypa нa Бългapия“. Днec oбaчe pycĸитe вpъзĸи в мaщaбния бългapcĸи пpoeĸт пpoзpяxa и бeз oфициaлнo oбявлeниe e яcнo, чe pycнaци щe взeмaт гoлямa чacт oт зaдeлeнитe 1.1 млpд. eвpo зa пpoeĸтa.

  Πoдизпълнитeли и oт Бeлapyc

  Ocвeн дoгoвopa c pycĸoтo дpyжecтвo, „Apĸaд“ пoдпиcвa и oщe ceдeм дpyги дoĸyмeнтa зa пoдизпълнeниe нa дeйнocти. Cpeд тяx oтнoвo пpoзиpaт pycĸи вpъзĸи, ĸaтo нaпpимep дoгoвopa c ĸoмпaния ДЗЗД „Koнcopциyм CΠK“, пpeдcтaвлявaнa oт гeнepaлeн yпpaвитeл Ивaн Kaбaeв. Дoгoвop зa пoдизпълнитeлни дeйнocти e пoдпиcaн и c oбeдинeниe „Бypгac 1 ДЗЗД“, ĸaĸтo и c oбeдинeниe „BEMAK“, пpeдcтaвлявaнo oт Caнлъ Tюpĸoглy, ĸaтo c нeгo ca пoдпиcaни двa paзлични дoгoвopa зa paзлични eтaпи oт пpoeĸтa.

  Дpyгитe ĸoмпaнии c дoгoвopи ca oбeдинeниe „Ec Πи Би Πи ДЗЗД“, итaлиaнcĸaтa ĸoмпaния „Cичилcaлдo“. Дoгoвop e cĸлючeн и c бeлapycĸa ĸoмпaния „Бeлтpyбпpoвoдcтpoй“, ĸoятo щe извъpшвa пoдизпълнитeлни paбoти пo eтaп Б oт пpoeĸтa.

  Текстът е от материал на ECONOMIC.BG
  

  https://www.economic.bg/bg/a/view/kompanija-s-ruski-vryzki-shte-dostroi-balkanski-potok-119780

  При свое разследване на място от 30.09.2020 г. Георги Георгиев от „БОЕЦ“ установи, че на участъка край с. Макреш строителните дейностти по „Туски поток“ се извършват именно от руската компания IDC, пряко свързана с Газпром. В строителните дейности е включена и беларуската „Белтрубопроводстрой“. На място няма нито един представител на българската държава, нито един български работник, няма строителен надзор и контрол. Видео:

  https://www.facebook.com/watch/?v=371400127569396

  

  Какво знаем за беларуската фирма? През август 2019г. правителството на Литва отстранява ‘Белтрубопроводстрой“ от участие в изпълнението на строителството на газопровод през литовска територия до полската граница. Аргументите на Външното министество на Литва за тези действия са, че участивто на беларуската фирма крие заплаха за националната сигурност на Литва и ЕС. Информация за това може да видите тук:

  https://naviny.media/article/20190731/1564567770-litva-ne-razreshila-belorusskoy-kompanii-stroit-gazoprovod?fbclid=IwAR2iOdMag46t9KLXH_XgpAeLGZsKFyqnJH-NKpSiFYD0tSsPZhxwJopjJ30

  КАК ТОГАВА същата фирма строи в България, и то напълно безконтролно, стратегичски обект от национално значение? Нима националната сигурност на България не е важна? Как една фирма, изгонена от държава членка на ЕС заради връзки с Кремъл и Газпром, строи в България, като подизпълнител на един от най-скъпите енергийни проекти през последните десетилетия?

  Участието на руските фирми в изграждането на „Турски поток“ в България, като подизпълнители и скрити първоначално зад паравана на саудитският консорциум „Аркад“, е доказателство за поетите от Борисов ангажименти към Путин и Ердоган. Обосновани са и предположенията, че именно през „Турски поток“ Борисов плаща дълговете на Пеевски към руската мафия.

  На 06.09.2020 г. „БОЕЦ“ заедно с екип на сайта Биволъ, с репортер Николай Марченко, отидохме отново на строежа в участъка край с. Макреш. На място заварихме само руски работници от фирмата IDC. Цялата техника на обекта също бе с турски, сръбски и руски номера и обозначения на IBC. Отново на обекта нямаше нито един български работник или представител на българската държава и строителен надзор. При посещението ни в базата, където се намират офисите на IDC в гр. Брусарци, бяхме нападнати от руски охранител, а нито един от служителите на руската компания не пожела да разговаря с нас.

  https://www.facebook.com/bivolnews/videos/341673063928955

  Изводът е един – ние, българските граждани, плащаме почти 4 милиарда лева за строежа на „Турски поток“ през България, който се изпълнява от руски фирми, с руски работници за пренос на руски газ. За сравнение, същият проект в Сърбия е финансиран от руската държавна компания, а не от сръбските граждани. Това е един от най-големите грабежи за последните десетилетия и доказателство, че Борисов е превърнал всчки нас в заложник на своите зависимости и интересите на Путин и Ердоган.

  Целият материал – ТУК

   

  Гражданско движение „БОЕЦ“

   

• Първият ТВ дебат Тръмп – Байдън

  .

  Дебатът Тръмп – Байдън прикова света. Огнена размяна на реплики и шоу

  

  Обиди, подигравки, лични нападки – първият телевизионен дебат между Доналд Тръмп и Джо Байдън в Кливланд се превърна в особено хаотичен спектакъл тази нощ, отбелязва Франс прес. Това се случва едва 35 дни преди президентските избори, които се очертават да преминат при „високо напрежение“.

  Съгласно протокола, приет във връзка с Ковид-19, двамата кандидати за Белия дом не се ръкуваха, когато излязоха на сцената.

  Модератор на 90-минутния дебат бе журналистът от „Фокс нюз“ Крис Уолас, съобщи Ройтерс. По информация на организаторите, в залата е имало около 80 души, включително членове на семействата на двамата кандидати, хора от щаба им, служители по сигурността и журналисти.

  COVID-19, икономика, расова дискриминация и размирици в САЩ, правосъдие и здравеопазване. Това бяха основните теми, по които спориха Тръмп и Байдън. Първият телевизионен сблъсък между тях беше определен от повечето анализатори като един от най-хаотичните президентски дебати в съвременната история. Имаше спорове и определено високо напреженеие.

  Първата тема, по която влязоха в сблъсък двамата кандидати за президент на САЩ, бе Върховният съд, съобщи ДПА. Тръмп защити решението си да номинира Ейми Кони Барет на мястото на починалата миналата седмица съдийка от Върховния съд Рут Бейдър Гинсбърг. „Спечелихме изборите“ през 2016 г. и „имаме право да го направим“ – каза Тръмп и допълни, че е избран за президент не за три, а за четири години, и може да упражнява пълномощията си до края на мандата.

  Кандидатът на Демократическата партия за Белия дом отвърна, че е трябвало да бъде изчакан резултатът от изборите на 3 ноември и победителят от този вот да номинира следващия съдия.

  С номинирането на Барет, смята Джо Байдън, президентът цели отмяна Закона за достъпно здравеопазване, което ще лиши по думите му 20 милиона души от здравно осигуряване. Той добави, че ако стане президент, ще разшири обхвата на програмата за здравно осигуряване, известна като „Обамакеър“.

  Кандидатът на Републиканската партия обвини Байдън, че иска да разруши частното здравеопазване и че е под контрола на социалистите в Демократическата партия.

  Двамата кандидати за Белия дом си размениха редица обиди в първия телевизионен дебат помежду им преди президентските избори на 3 ноември.

  Демократът Джо Байдън нарече президента Доналд Тръмп „пудела на Путин“, защото „отказва да каже и дума за премиите за убийства на американски военни“, предаде Франс прес. Според няколко американски медии, руски агенти са раздавали пари на бойци, близки до талибаните, за да убиват американски войници в Афганистан. „Всички знаят, че той е лъжец“, каза още бившият вицепрезидент по адрес на Тръмп и го нарече „клоун“.

  „У вас няма нищо интелигентно“, каза президентът републиканец, обръщайки се към Байдън. Тръмп нарече опонента си „марионетка“ на радикалната левица.

  Двамата кандидати за президент на САЩ влязоха в спор по трънливия въпрос за расизма и дискриминацията, съобщи ДПА.

  Джо Байдън обвини президента Доналд Тръмп, че опитва да насади омраза на расова основа и да всее разкол в американското общество. По думите му „има системна несправедливост в тази страна“.

  Тръмп репликира, че има голяма подкрепа сред афроамериканците и добави, че през 90-те години, когато е бил сенатор, Байдън е прокарал закон за престъпността, който е бил в ущърб на чернокожите в САЩ.

  „Вижте закона за престъпността от 1994 г., където ги нарекохте „суперхищници“. Афроамериканците били „суперхищници“… Те все още помнят това“, каза Тръмп.

  Според телевизия Ен Би Си изразът „суперхищник“ е бил използван от първата дама на САЩ Хилари Клинтън в подкрепа на закона, чийто съавтор е Байдън. Самият Байдън също е правил изявление по темата, където е използвал думата „хищници“, отбеляза на сайта си Ен Би Си.

  Модераторът на дебата Крис Уолас попита президента дали осъжда поддръжниците на теорията за превъзходството на бялата раса. „Разбира се, склонен съм да го направя“, отговори Тръмп, но бързо смени темата и каза, че според него основните отговорни за насилието в САЩ по време на протестите са леви групировки като „Антифа“.

  Двамата над седемдесетгодишни кандидати се нахвърлиха един срещу друг по въпроса за влиянието на пандемията от Ковид-19 върху САЩ, най-засегнатата страна в света по брой на жертвите (над 205 000).

  Тръмп каза на Байдън, че той никога е нямало да свърши работата, която е била свършена от него в борбата с пандемията, защото това „не му било в кръвта“. Но Байдън му отвърна, че знае какво да прави и обвини Тръмп, че няма никакъв план срещу Ковид-19.

  Още преди началото на дебатите тази нощ във въздуха витаеше напрежение. Тръмп намекна, че Байдън може през дебатите да прибягва до слушалка, в която да му се казва какво да говори и как да се държи. Той поиска и тест за стимуланти за Байдън. От своя страна екипът на Байдън пък твърдеше, че президентският лагер е поискал от модератора Уолас да не споменава броя на жертвите на Ковид-19. Републиканците обаче казаха, че това е лъжа.

  Президентът Доналд Тръмп заяви, че вярва в закона и реда, и добави, че се радва на голяма подкрепа сред служителите и ръководството на правоохранителните органи, предаде ДПА. В първия телевизионен дебат преди президентските избори той обвини съперника си демократ Джо Байдън, че не осъжда проявите на насилие и безредиците по време на протестите в САЩ, свързани с движението „Животът на чернокожите има значение“.

  „Радикалната левица Ви манипулира като марионетка“, атакува милиардерът републиканец и увери, че Байдън няма да се бори с престъпността и насилието, ако бъде избран за президент, предаде Франс прес.

  „Хората искат закон и ред, а Вас ви е страх да произнесете тези думи, защото ще загубите подкрепата на радикалната левица и тогава с Вас е свършено“, добави Тръмп.
  Президентът каза, че най-големите безредици през последните месеци стават в градове като Чикаго, Минеаполис, Детройт и Портланд, където управляват демократите.

  Президентът на САЩ Доналд Тръмп атакува кандидата на Демократическата партия за президент Джо Байдън, заради желанието му за ново затваряне на икономиката при скок на инфекциите с коронавирус, предаде ДПА.

  „Той ще я затвори отново и ще разруши тази страна“, каза Тръмп и добави, че много хора ще пострадат при налагане на нова карантина.

  Байдън отговори, че в момента заетостта е по-малка, отколкото когато Тръмп встъпи в длъжност преди близо четири години. „Той трябваше да се погрижи за нуждите на американците, за да можем да отворим по безопасен начин икономиката“, каза бившият вицепрезидент.

  Според Байдън, президентът е по-загрижен за икономиката и фондовата борса, отколкото за спирането на разпространението на коронавируса, предаде Ройтерс.

  По време на предизборните дебати с кандидата на американските демократи Джо Байдън, републиканецът Доналд Тръмп на няколко пъти бе приканен от модератора на проявата Крис Уолас да говори за данъците върху доходите си, предаде ДПА. Въпросите бяха отправени след публикуването на доклад, в който се казваше, че Тръмп не е платил данъци за редица години и че е платил само 750 долара на година за 2016 г. и 2017 г.

  „Платил съм милиони долари данъци, милиони долари данъци върху доходите“, заяви в крайна сметка Тръмп по време на дебатите.

  Президентът така и не е публикувал данъчните си декларации, което се превърна в традиция за претендентите за Белия дом в последно време.

  В края на дебата кандидатът за Белия дом от Демократическата партия Джо Байдън пое ангажимент да признае резултатите от президентските избори на 3 ноември. Президентът републиканец Доналд Тръмп избегна този финален въпрос на модератора, предаде Франс прес.

  Доналд Тръмп не отговори на въпроса на модератора Крис Уолас за признаването на изборните резултати и за пореден път заговори за манипулиране на вота. „Ще има измами, каквито не сме виждали никога“, каза Тръмп, който от седмици казва, без да има доказателства, че гласуването по пощата ще доведе до измами.

  По думите на президента обявяването на окончателните резултати може да се забави с месеци.

  Източник: Darik news

  .

• За книгата на Мария Стайкова „Австралия-България: по-малко непознати”

  .

  Марин Бодаков, в. „Култура“ (2012 г.)

  Ходене по буквите

  

  Мария Стайкова. „Австралия-България: по-малко непознати”. Издание на Държавната агенция за българите в чужбина. С., 2011

  

  Второто издание на книгата я поставя убедително до първите три български книги, посветени на Австралия: на писателя Павел Вежинов, на журналиста Георги Тамбуев и на пътешественика Владимир Сорокин. Мария Стайкова, обаче, е биохимик, който работи в една от водещите световни изследователски групи по имунология, базирана в австралийската столица Канбера. И именно нейният писателски „непрофесионализъм” придава извънредния чар на книгата, която в първото си издание от 2000 г. носи подзаглавието „Взаимно непознати”, но десетилетие по-късно редакцията му е повече от знакова. Дистанцията между една средно голяма европейска държава като нашата и една държава-континент вече е не само скъсена, но и стоплена от непринудените и непретенциозни наблюдения на авторката. Те достойно разчитат особеностите на австралийската културно-политическа атмосфера, но и по новому поглеждат към българския манталитет, при това без фалшив патриотизъм. Рошав, честен и забавен текст, комуто се доверяваш веднага, защото усещаш, че всичко е преживяно. Всичко е всекидневие. И подскокливостта на разказа е диктувана от първозданната свобода, която човек усеща под австралийското небе, че дори в институциите на все по-малко непознатата Австралия.

  

  ––––––––––––––––––––––––––––––––

  Бел. ред.: Творба на Мария Стайкова е представена в петия литературен сборник с разкази и стихотворения на български автори от различни страни, чиято премиера в София предстои след няколко дни.

  .

• Дарителска кампания за делото срещу добива на газ в Добруджа

  

  Започна нова кампания по събиране на средства във връзка с делото срещу добива на газ край Генерал Тошево, съобщи Синтия Недялкова от Гражданска инициатива против проучване и добив на шистов газ. Даренията ще бъдат използвани от гражданите, които са конституирани като заинтересовани лица, за заплащане на адвокатските хонорари и на съдебните такси за експертизите. Синтия Недялкова призова всеки, който може да помогне на каузата със сума, съобразно възможностите си.

  Средствата се набират по сметката на Дона Пикард, която е конституирана като заинтересовано лице по делото, в Райфайзен банк: BG75RZBB91551007602906, както и на Paypal: [email protected], основание: „Дарение за разходи по дело 1060/2018 на ВнАС“.

  Всичките ни страхове се потвърждават от представените в съда експертизи, като се добави още нещо много тревожно – освен опасността от радиоактивно замърсяване, има опасност и от замърсяване с живак на водите, въздуха и почвата – заяви Синтия Недялкова.

  Припомняме, че „Русгеоком БГ“ обжалва решението на Регионалната инспекция по околната средата и водите – Варна за неодобряване на инвестиционното предложение за добив на газ в находище „Спасово“. В петък в Административен съд – Варна ще се проведе следващото заседание по делото.

  Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров, Dobrudjatv.net – ТУК
  

  Източник: Dobrudjabg.com

  .

• МОН ще подпомогне допълнително българските неделни училища в чужбина

  .

  Интервю на Таня Милушева с Наталия Михалевска,

  БНР

  

  Освен 2359 училища в България, отварят врати и 382 български неделни училища на различни континенти. Те обхващат близо 40 хиляди деца, а в тях преподават около 4 хиляди учители по български език, история, география и фолклор. Това съобщи пред БНР Наталия Михалевска, директор на Дирекция „Образование на българите в чужбина и училищна мрежа“ в Министерството на образованието и науката.

  Учебната година започва различно на различните места по света. В САЩ например тази година неделните училища ще работят дистанционно. Приоритетно е присъственото обучение, но българските неделни училища трябва да съобразят занятията си с указанията на местните власти и да бъдат гъвкави да превключват между различните форми на обучение, посочи Наталия Михалевска.

  Ако има български деца в държава, където няма неделни училища, те могат да се запишат за дистанционно обучение в училище от друга държава, поясни тя.

  След 1 октомври, когато всички наши училища в чужбина ще са започнали учебния процес, ще стане ясно дали ще намалее броят на преподавателитеq заради новия, смесен формат на обучение. Михалевска прогнозира, че този брой може и да нарасне, защото се допуска дистанционно обучение както по индивидуален план, така и в групи и паралелки. Това ще бъде финансово обезпечено с допълнителни средства, увери тя.

  „Освен с електронни обучителни платформи и материали, могат да разчитат на МОН и организационно, и финансово да бъдат подпомогнати.“

  „Българските неделни училища са мястото за радост и родолюбиеq и те остават такива“, подчерта Наталия Михалевска в предаването „Хоризонт до обед“.

  Цялото интервю – в звуковия файл в сайта на БНР.

  .

   

• Нова учебна година в училище „България“ – Детройт

  

  Учебната година за училище „България“ – Детройт ще започне на 12 септември 2020 г. с дистанционна форма на обучение. Причините са следните: сградите, наемани в Трой и Плимут за учебни занимания, са затворени, по препоръките на губернатора на щата Мичигън и разпоредбите на Отдела по здравеопазване.

  При промяна на ситуацията и наредбите ще започнем процедура за връщане в сградите на училището и продължаване на учебните занятия в присъствена форма.

  Срокът за записване за новата 2020-2021 учебна година е 8-ми септември, 2020 г. За ученици, посещавали училището през миналата година, трябва да се попълни само кратката форма – заявление. Новите ученици и тези, които имат промяна на адрес, телефон или имейл, трябва да попълнят и дългата форма.

  Предвиждаме раздаване на учебници и тетрадки в петък, 11 септември, от 18:30 до 19:30 ч., пред сградата на Балканския център (1451 E. Big Beaver, Тrоy 48083).

  Таксата по време на дистанционното обучение ще бъде $15 на месец на дете (без намаление за повече от едно дете). Заплащането за първите 4 месеца (до края на календарната година) е $60.00 и ще става с чек или по банков път.

  Училището подава справка на Министерството на образованието и науката (МОН) за броя на децата и учителите към 15 октомври и според нея се определя размера на финансирането за учебната година. Искаме да подчертаем, че само за ученици, регистрирани преди тази дата, училището ще получи финансиране от МОН. Регистрираните ученици след 15 октомври ще трябва да заплатят пълна такса.

  По време на дистанционното обучение учениците ще имат само часове по Български език и литература. Когато се върнем към присъствено обучение, ще се изготви нова учебна програма, включваща часове по Народни танци, Вокална група и Традиции и обичаи. Таксата ще бъде преразгледана и съобразена с новите разходи и финансирането, получено от МОН.

  Много от учениците, посещавали училището през миналата учебна година, получиха тениска и удостоверение за обучение на пикника. Останалите могат да ги получат на 11-ти септември, по време на раздаването на учебниците, или да се обадят на телефон (586) 202-4605 – Даниела Начева, за определяне на друго време.

  С уважение,

  Елеонора Барбов – Директор
  Велеслав Начев – Председател на Български културен център – Детройт

   

  Източник: Bulgarians in Detroit.com

  .

• Богомил Бонев към редовите и честни полицаи

  .

  НЕ МОГА ДА ПРИЕМА ПОЛИЦАИ С БОКСОВЕ И ЧЕРЕПИ ПО УНИФОРМИТЕ

  Богомил Бонев,

  Lentata.bg

  

  На редовите и честни полицаи искам да кажа само едно:

  Мутрите, които пазите, внедриха мутри сред протестиращите. Те Ви нападнаха Вас лично.

  Но трябва да знаете още нещо: мутрите, които пазите, внедриха мутри и във Вашите редици.

  Не мога да приема полицаи с боксове и черепи по униформите.

  Когато сте с каски, трябва да имате номера на униформите.

  Абсолютно задължително е.

  Утре, когато неминуемо ще падне тази покварена власт, пак ще има нужда от Вас.

  Бъдете бдителни, защото мутрите най-много се радват да Ви мрази народът.

  .

• Резултати от конкурса „Моята българска бродирана риза ‘2020“

  .

  Материал на Blog.storks.biz

  Приключи IV Международен конкурс за рисунка и творчески текст „МОЯТА БЪЛГАРСКА БРОДИРАНА РИЗА ‘2020″. Той бе организиран от БУ„АзБуки“ в Рим и Колеферо към Културна асоциация „Асен и Илия Пейкови“ в Италия.

  

  Тази година беше най-силната за Международния конкурс „Моята българска бродирана риза“, с най-много участници и с изключително качествени творби. Затова и наградените са много. Всички участници заслужават похвала за усърдието и таланта. Представяме Ви заелите призовите места и носителите на множеството специални и поощрителни награди.

  Жури в състав:

  В областта на изобразително изкуство – Таня Калимерова, Незабравка Недялкова и Александър Стаменов, и в областта на литературата – Яни Узунов и Маргарита Друмева, определиха следните награди в трите възрастови групи:

  ЛИТЕРАТУРА

  ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА:

  1. Дюн Латуш,  7 г., есе – „Видях я“, БУ „И.Вазов“, Париж, Янета Димитрова
  2. Николай Милков Хаджистойчев, „Котленчанка“, стихотворение
  3. Дейв  Стъвън Ерон, „Моята българска бродирана ризка“, 7 г. Париж, БУ „Родна реч омайна“, Пламена Херон

  ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА:

  1. Никол Ивайлова Иванова „Кърпичка с шевици“,  „Моята носия“ – стих.
  2. Невена Желязкова, „Моята българска бродирана риза“ – есе
  3. Симона Василева – „Бродирана риза“ – разказ

  ТРЕТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА:

  1. Симона Димитрова Чакърова – „Моята българска бродирана риза“, разказ, първо място
  2. Кристиан Людмилов Георгиев, есе „Моята българска бродирана риза“
  3. Елена Петкова Мазнева, „С обич извезах“

  СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ:

  Клуб,,Сладкодумци“, ЦПЛР-ОДК ,,Анастас Стоянов“ – Шумен, с ръководител Силвия Маринова

  Наградата е за групово участие в конкурса и, макар творбите да не бяха свързани с темата, много от тях заслужават да бъдат публикувани и споделени с българските детски читатели. Затова екипът на сп. „Щъркел“ награждава клуба с ангажимент за представяне на „Сладкодумци“ на страниците на списанието и публикации на най-добрите творби.

  Специално внимание обръщаме на творбата на Ивана Каменова Рогожарова, на 17 г., от клуб „Сладкодумци“, Шумен – Разказ за Беджене, който се отличава с оригиналност и превъзходни стилистични умения. Екипът на сп. „Щъркел“ ще представи пълното творчество на Ивана (предполагаме, че тя има още много качествени литературни произведения, които заслужават да бъдат споделени с детската и младежка българска аудитория), както и предложение да сътрудничи на списанието.

  С публикации в сп. „Щъркел“ се награждават и Хавва Муса Арнауд, стихотворението „Шевица“,  и Никола Асенов Калинов за творбата „Празнична риза“.

  

  

  ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

  ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

  1 място – Емануела Кунова 9 г., Арт школа Колорит Плевен, ръков. Майя Ананиева

  2 място – Бурчин Дениз, 9 г., Попово

  3 място – Боряна Цветанова, 8 г., Попово

  НАГРАДА ЗА ЖЕНСКИ НАЦИОНАЛЕН КОСТЮМ

  Дария Александрова Кръстева, 5 г.,  ДГ №17„Д-р П. Берон“, Варна

  Дарин Димитров, 8 г., Арт школа „Колорит“, Плевен

  Габриела Георгиева, 6г., Ателие „Приложен фолклор“ към Центъра за изкуства култура и образование, гр. София

  София Стоянова Личева и Ана Мария Валериева Великова (ДГ„Слънце“, Плевен)

  НАГРАДА ЗА МЪЖКИ НАЦИОНАЛЕН КОСТЮМ

  Цветомир Петров Маринов, 6 г. (ДГ „Слънце“, Плевен)

  НАГРАДА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ДИЗАЙН

  ДГ „Валентина Терешкова“, група „Слънце“

  НАГРАДА ЗА ИЛЮСТРАЦИЯ НА КНИГА

    Майборода Тайсия, 8 г., Украйна

  НАГРАДА ЗА ЖЕНСКИ ПОРТРЕТ 

  Мишел Михайлова, 8 г. (Арт школа „Колорит“, Плевен)

  Никол  Иринеева  Михалик, 7 г. ( гр. Нова Загора, НУ „Любен Каравелов“)

  НАГРАДА ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ

   Таня Косташка, 9 г. (Арт школа „Колорит“, Плевен)

  Михаела Михова, 9 г. (Арт школа, Попово)

  Йордан Пламенов Георгиев, 6 г. (Арт школа, Попово)

  Петя Димитрова Димитрова, 9 г. (ОУ „Иван Вазов “ Русе)

  Даниел, 5 г.

  Калина Йорданова Игнатова и Дария Венциславова Петровска, 6 г.,  (ДГ„Слънце“, Плевен)

  Цвета – Никол Теодорова Петрова, 2 кл. (гр. Русе, НУИ „Проф. Вес. Стоянов“)

  ПООЩРИТЕЛНИ НАГРАДИ

  Моника Миленова Росенова, 6 г, Варна (ДГ „Валентина Терешкова“, група „Слънце“)

  Рая Павлова Вълева, Велизара Павлова Вълева и Едуарда Ивова Мичева, 6 г. (ДГ „Мечо Пух“, с. Пенчо Славейков, общ. Севлиево, обл. Габрово)

  Радослав, 5 г.

  Михаела Георгиева, 6 г., Ателие „Приложен фолклор“ към Центъра за изкуства култура и образование, гр. София

  Сианна Мариянова Стоицева и Кристина Павлова Чакмакова, 9 г. (СУ 140 „Иван Богоров“, София)

  Анислава, 6 г.

  Марина Маринова Валдолова, 7 г,  (ОУ „ Хр. Ботев“, с. Милковица, обл. Плевен)

  Даниела Даниелова Трънкова, 9 г., (БУ„Христо Ботев“ Торент, Испания)

  Анна Мария, Божидар, Божидара, Владимира, Денис, Елиф и Красимир, 6 г. (Варна ДГ № 30 „Синчец“)

  

  

  ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

  I НАГРАДА ЗА ПРИЛОЖНО ИЗКУСТВО 

  Петя Велева, 12 г., Ателие „Приложен фолклор“ към Центъра за изкуства култура и образование, гр. София

  Симона  Илиева, 13 г., Ателие „Приложен фолклор“ към Центъра за изкуства култура и образование, гр. София

  Мария СтефановА, 13 г., Ателие „Приложен фолклор“ към Центъра за изкуства култура и образование, гр. София

  II НАГРАДА 

  Габриел Зашевна, 11 г., Дупница,  Арт ателие „Дон Кези“

  Яница Тодорова Хараламбиева, 12 г., гр. Бяла, обл. Варна

  III НАГРАДА

  Пламена Илиева, 12 г., гр. Попово

  НАГРАДА – ИЛЮСТРАЦИЯ НА КНИГА  

  Кристина Георгиева, Елеонора Неделчева, Преслава Станева, Нелин Белгин, Симона Александрова и Анифе Моллова, Арт школа, Попово

  НАГРАДА ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ 

   Добромира Малчева, 13 г., гр.Попово

  Бояна Иванова, 12 г, Ателие „Приложен фолклор“ към Центъра за изкуства култура и образование, гр. София

  Симона Василева Василева, 14 г., ПМГ„ Добри Чинтулов“, Сливен

  Даяна Галинова Василева, 10 г., Шумен

  Дулапчий Дарья Дмитриевна, Молдова

  Калоян Милков Хаджистойчев, 12 г., ОУ „Елисавета Багряна“, Сливен

  Кaмелия Оламенова Кънева, 12 г., Шумен

  Ива Николаева Николова 13 г., 105 СУМ„Атанас Дaлчев“, София

  Умуд Самет, 12 г., БУ„ Иван Вазов“, Париж

  НАГРАДА ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ И ДИЗАЙН

  Ралена Анатолиева Георгиева, 10 г., 199 ОУ„ Св. Апостол Йоан Богослов“, София

  НАГРАДА ЗА СЦЕНОГРАФИЯ 

  Вяра Стоянова, Йоана Габровска, Ивона – Сияна Станева,  Попово

  Лилия Янкова, 10 г., Арт школа „Колорит“, Плевен

  Мария  Красимирова Славянова, 10 г., Арт школа, Шумен

  Катрин Димитрова Младенова, , 12 г., Арт ателие „ДонКези“, Дупница

  НАГРАДА ЗА ЖЕНСКИ НАЦИОНАЛЕН КОСТЮМ

   Ан-Мишел Ерон, 10 г., БУ „Родна реч омайна“, Париж

  НАГРАДА ЗА ЖЕНСКИ ПОРТРЕТ 

  Анна Петрикова, 10 г., Арт школа „Колорит“, Плевен

  Бориса Руси Ангелована,  11 г., Арт ателие „ДонКези“, Дупница

  Каролина Димитрова, 11 г., Шумен

  НАГРАДА ЗА ИСТОРИЧЕСКИ ГЕРОИ 

  Красимира Русева, 14 г., ЦПЛР, Бургас

  Виктория Драгомирова, 14 г., ЦПЛР Бургас

  НАГРАДА ЗА ОРИГИНАЛНОСТ

   Виктория Гъркова, 11 г., ЦПЛР, Бургас

  

  

  ТРЕТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

  I НАГРАДА

  Лоренца и Джорджа (16 г. и 14 г.)  Боркия, Верона, Италия

  II НАГРАДА

  Елена Петкова Мазнева, 17 г.,  Бургас

  III НАГРАДА

  Анастасия Мирославова Панчева, 17 г., Враца

  НАГРАДА ЗА ЖЕНСКИ ПОРТРЕТ 

  Станислава Вaсилева, 16 г., Ателие „Приложен фолклор“ към Центъра за изкуства култура и образование, гр. София

  Арман Харутюн Карагьозян, 16 г., Шумен

  Михаела Йорданова, 16 г., ЦПЛР Бургас

  Яна Александрова Стефанова, 17 г., 22 СЕУ „Г. С. Раковски“, София

  НАГРАДА ЗА СЪХРАНЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКА ТРАДИЦИЯ 

  Десислава Добромирова Герчева, 18 г., Шумен

  Йоана Максимова, Ивайла Петрова, Виктория Денчева, Попово

  Сaва Николаев Хаджиминчев, 10 кл., Шумен

  НАГРАДА ЗА ОРИГИНАЛНА ИДЕЯ

  Кристиана Стелианова Савова, 18 г.,  гр. Елена

  СПЕЦИАЛНА НАГРАДА ЗА МУЛТИМЕДИЙНИ ПРЕЗЕНТАЦИИ

  Ученици от Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ – Видин

  

  ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ПОБЕДИТЕЛИ!

   

  .

• Голата истина за Заповедното производство в България

  Материал на sd-solidarnost.com

  

  При внимателен, повторен прочит на самия документ, Становище на Министерството на Правосъдието относно подадени и разгледани от Комисията по петициите към ЕП петиции,  може да се установи позорната истина, че заповедното производство е замислено да се изпълнява по един начин, а се изпълнява по съвсем различен.

  „Същност на заповедното производство:
  Заповедното производство е опростена и ускорена съдебна процедура за установяване и събиране на парични вземания, по които принципно не съществува правен спор.
  Идеята на законодателя е свързана с необходимостта да се осигури по-бързо принудително изпълнение на задължения, които не се оспорват от длъжника, без да е необходимо провеждане на исков процес.
  Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно.
  На практика заповедтта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание.
  Заповедното производство е уредено като факултативно – кредиторът не е длъжен да се възползва от тази възможност, а може да предяви осъдителен иск за съответната сума или вещ по общ исков ред.“

  Или, най-просто казано, за да се използва заповедното производство – НЕ СЕ ДОПУСКА ДА ИМА СПОР кой е КРЕДИТОРЪТ, кой е ДЛЪЖНИКЪТ, какво ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ не се изпълнява от длъжника (трябва да има изрично негово съгласие). Също така е предвидено да бъде разгледано в Разпоредително заседание (открито заседание с възможност за защита – чл. 411, ал. 2 от ГПК). В утвърдените образци на издаваните заповеди за изпълнение на парични задължения се разкрива, че са провеждани при закрити врати, а такава е и самата порочна практика на Районните съдилища. Това е своеволие и престъпление на Министерството на Правосъдието, довело до лишаване от основни права, и то под законен нормативен акт – Наредба №6 за образците документи по чл. 425 от ГПК.
  В противевовес на основни принципи, посочени горе, протичат почти всички заповедни производства в страната от 2008 г. насам, поради изрична липса на съгласие основно на набедените за длъжници.
  Всички институции в страната, включително Министерството на Правосъдието са запознати с порочната практика на съдилищата, видно дори от представеното становище, както и от другите доказателства, които са публикувани, главно в сайта на Сдружение на потърпевшите от ЧСИ и Съдебната Система „Солидарност“.

  И, въпреки всички предоставени доказателства от нас, институциите в България бездействат и заблуждават гражданите и Европейските институции, давайки уклончиви отговори, включително позорни такива, дори от Председателя на ВКС Лозан Панов.
  Имаме потвърдена информация от председателя на Европейския парламент Дейвид Сасоли, че спрямо въпроса е организирано изслушване на Комисаря по Правосъдие Дидие Рейндърс на 01. и 02.09.2020 г. пред Комисията LIBE (Комисия на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и Вътрешни работи), включително и по подадения от Сдружението ни Апел за незабавна помощ и съдействие. Информацията е потвърдена и от евродепутатите Елена Йончева, Петър Витанов, Кристиян Терес и Радан Кънев.

  Едновременно с това имаме потвърдена информация, отново от европейски депутати, че доклада на Комисията по Петициите към ЕП ще бъде готов и представен средата на месец септември 2020 г., и ще бъде унищожителен по отношение на прилагането на Заповедното производство и последващите изпълнителни дела при ЧСИ и ДСИ (в момента към 3 милиона).

  Обръщаме се към потърпевшите, медиите и гражданите с гражданска съвест, да се заемат с огласяването на проблема и да окажат съдействие като изпратят до ВСИЧКИ членове на Комисиите LIBE и PETI (чиите контакти сме посочили тук) доказателства и документи, потвърждаващи престъпното действие на Българската Правосъдна Система и овластените Частни Съдебни Изпълнители. Може да изпращате и кратки клипове (до пет минути) в които описвате проблемите си (препоръчително на английски или със субтитри).

  Нашата цел е с външна помощ и натиск за пререшаване на делата по заповедните производства и последващите изпълнителни такива, проведени в нарушение с правото на Европейския съюз, с елементарните човешки права, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС, Конвенцията за защита на правата на човека и Конституцията на РБ.  Настояваме и търсим правата си за възстановяване на причинените щети върху гражданите, пострадали от порочната практика.

  

  ––––––––––––––––––––––––

  ОЩЕ ПО ТЕМАТА

  Коментар на Ивайло Илиев:

  „Търсим незабавна помощ и намеса ОТВЪН! Потърпевшите от частните съдебни изпълнители и от заповедните производства се обърнахме към европейските институции, с искане за изпращане на мисия на Европейската комисия в България, за постоянно наблюдение и мониторинг на съдебната система.“

  .

• Отмениха общата забрана граждани на САЩ да пътуват в чужбина

  Държавният департамент вече ще разглежда всяка държава поотделно и ще определя нива на предупреждение

  

  САЩ вдигнаха предупреждението за своите граждани да избягват всички пътувания в чужбина заради пандемията от коронавирус, като посочиха, че в някои райони ситуацията се подобрява.

  Държавният департамент заяви, че вместо това ще възобнови разглеждането на всяка страна като отделен случай и пътуването до нея ще се определя според нива от 1 до 4, като последното е за забрана за пътуване към конкретни държави в зависимост от индивидуалните условия.

  „С подобряването на условията за здраве и безопасност в някои страни и потенциално влошаване в други, Министерството се връща към предишната ни система“, се казва в изявление. „Това също ще предостави на гражданите на САЩ по-подробна информация за текущото състояние във всяка страна“, продължава изявлението. „Продължаваме да препоръчваме на американските граждани да проявяват повишено внимание при пътуване в чужбина поради непредсказуемия характер на пандемията.“

  Американците все още се съветват да не пътуват до повече от 50 страни, включително Мексико, Индия, Бахамските острови и Русия. Тези страни запазват съвет от ниво 4 „не пътувай“ поради случаи на коронавирус.

  По-голямата част от държавите по света попадат в „ниво 3“ или се препоръчва на пътниците да избягват всички несъществени пътувания до тези дестинации. Страните от ЕС също са в този списък, но макар и да не е забранено пътуването до тях, такива рестрикции има от страна на блока, който забрани пътуването на хора от САЩ, когато отвори границите си на 1 юли и все още не е премахнал това ограничение. „Безопасният списък“ на ЕС ще бъде преразгледан отново в средата на август.

  Само 20 държави са изброени в списъка с нисък или без риск за пътуване, като Нова Зеландия, Тайван, Фиджи и Тайланд.

  Източник: Еconomic.bg

  .

• Българка пътува всеки ден по 100 км, за да се включи в протеста в Лондон
   

  В България Николинка е била преподавател, но учителската заплата не й стигала, за да помага на дъщеря си

  Васил Христов, bTV
  

  

  Българите в Лондон, Оксфорд, Ексетър и Бирмингам излязоха с трибагреници и плакати, за да заявят, че случващото се в родината не им е безразлично.

  Във Великобритания работят и живеят над 200 хиляди българи. Сред тях е и Николинка. В България е била учител по история, френски и английски.

  „С моята учителска заплата не бях в състояние да покривам разходите и да помагам на дъщеря ми, която беше студентка по това време“ – разказва жената.

  

  Всеки ден тя изминава повече от 100 км – от Брайтън до Лондон, за да бъде на протеста:

  „Тези хора са много борбени, много горещи сърца имат тези млади хора и те имат такъв оптимизъм да променят страната, и аз вярвам, че точно тези млади хора ще помогнат да се промени България към добро. Те имат друго съзнание. Техният манталитет не е манталитетът може би, характерен за хора на моята възраст. Тук са в демократична страна. Сравняват, виждат какво е в България. Не им харесва, искат да бъде така, както в Англия е момента – демократична страна, където народът не се плаши от управниците.“

  Вижте цялата история във видеото на bTV.

  –––––––––––––––––––––––

  Още едно видео по темата:

  .

• Христо Иванов: Ако протестът успее, ще има една България, с която да можем да се гордеем

  .

  Интервю на Васил Христов с Христо Иванов,

  NewsBG

  Христо Иванов е български политик, юрист, заместник министър-председател и министър на правосъдието в служебното правителство на Георги Близнашки от 6 август до 7 ноември 2014 г., министър на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов от 7 ноември 2014 г. до 18 декември 2015 г., когато подава оставка. От 7 януари 2017 г. е председател е на политическа партия Движение „Да, България!“, съпредседател на обединението „Демократична България“.

  – Протестите с искания за оставка на правителството на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев продължават вече 25 дни. Имате ли впечатление от подкрепата, която получавате за исканията си, от българите в чужбина?

  – За мен в много отношения този протест е проява на онова, което наричам „Голямата България“. Това е нашето съзнание за себе си. Но, не като бедна, затворена, постоянно и безнадеждно охкаща периферия. Примирена, че простотията е нейна съдба. А като страна, отворена към своите общности в чужбина, отворена към разнообразието в себе си. Страна, която гледа в бъдещето – амбициозна, желаеща да върви напред с усилията и интелекта на всеки свой гражданин. И тук не става дума само за факта, че освен в София, има множество протестни акции в градове в европейските страни и САЩ. Или, че огромен брой от хората, които срещам на жълтите павета, започват разговор с „Връщам се от…“. Този протест е, преди всичко, акт на утвърждаване на нашето гражданско достойнство, на волята ни да се самоуправляваме, а не да търпим една все по-репресивна и профанска власт да ни унижава ежедневно с проявите на своята невероятна назадничавост. Това е „Голямата България“ в действие.

  – Чуха се твърдения, че тези близо 2 милиона емигранти нямат морално право да изразяват мнение за случващото се в България, защото са избрали да живеят извън нея. Как ще коментирате това?

  – Като национално предателство в пълния смисъл на тези тежки думи. Българските общности в чужбина са един от най-важните капитали, с които изобщо разполагаме. Опитът да се изолираме от тях, да им пречим да участват, да гласуват, да живеят и „там“, и „тук“, е опит страната да бъде осакатена, а нейният дух – прекършен. Така тя да бъде приведена в травматична управляемост.

  И, като казвам капитал, изобщо не става дума за това колко пари били „връщали“ емигрантите или пък как трябва „да ги върнем“ окончателно. Става дума, че тези наши диаспори са извор на незаменимо човешко и културно богатство. Всяка от тях развива своя уникален опит на това да си българка или българин в конкретната „чужда“ среда. Своите истории на успеха. Своите колективни поуки, уникални емоции да преоткриваш връзката с Родината си.

  Самият аз в много отношения завърших осъзнаването си като българин, докато живеех в САЩ по време на една специализация. Моята партия е пълна с хора, които се ангажират политически и граждански именно като част от своето завръщане – физическо или чисто емоционално. Това е едно особено пътуване към България в нас самите, когато я осъзнаваме като свое дело, болка, съдба, гордост. Като наследство, което да получим и предадем през поколенията. И от това как ще се погрижим за него, зависи колко струваме ние самите.

  Два пъти в историята си България се е отваряла така към света, за да се преоткрие – през Възраждането и днес. И в двата случая това е залог за огромен тласък в развитието ѝ. Неслучайно „Мила Родино“ е химн на завръщането. Вероятно най-големият резерв за ударно развитие и модернизация на страната ни минава през прилагането на цялостна политика към отваряне и свързване с нашите общности в чужбина.

  – Безспорно е, че протестите бяха предизвикани от две събития – „дебаркирането“ на плажа в „Росенец“ и прокурорските обиски в сградата на Президентската институция. Защо избрахте парк „Росенец“ за тази акция?

  – „Росенец“ се превърна в една доста наситена емблема. В това място няма почти нищо законно и то олицетворява цялата корумпираност на институциите ни. То беше обвито в страх и недостъпност, и така се превърна в образ на скритата власт.

  Когато хората видяха как гардовете от НСО ни блъскат във водата, те видяха цялото насилие на безправието, на които те самите са подлагани ежедневно. Когато по-късно управляващите опитаха да противопоставят протестиращи на симпатизанти на ДПС, това беше опит да се изиграе „етническата карта“ като универсален инструмент за сплашване и шантаж на двете общности. А когато двете групи се събраха мирно на плажа, установиха нормален човешки контакт и дори изпяха заедно химна, това беше символ на освобождението от необходимостта да се плашим едни от други и да се делим.

  Протестите избухнаха, защото всичко това се превърна в разделителна линия – или си за премахването на този модел на корупция, завладяване на институциите, страх и противопоставяне, или поддържаш отровното статукво на необявената коалиция между ГЕРБ и ДПС, Борисов и Пеевски.

  Разбира се, нищо от това нито сме могли да предвидим, нито да планираме. За нас това беше просто пореден казус, изникнал във връзка с дейността на наш съветник в Бургаския общински съвет и развил се по логиката на определени обжалвания и други правни действия.

  – Мнозина ще Ви опонират, че сте имал възможност да говорите за тези проблеми и като министър на правосъдието в кабинета на Бойко Борисов. Защо се съгласихте да бъдете министър в това правителство?

  – За „Росенец“ отговорът е прост – за това отговарят министърът на регионалното развитие и прокуратурата. Моят фокус беше да реформирам прокуратурата, така че тя да започне да чисти всички подобни казуси.

  Иначе, аз поех поста без никакви илюзии, че Борисов иска да прави реформи или, че аз разполагам със сериозна политическа подкрепа от ГЕРБ или Реформаторския блок. Някои от най-яростните атаки срещу мен идваха от обкръжението на Миглена Кунева. Виждах, че положението в прокуратурата се влошава, а политическата ефективност на европейския мониторинг върху правосъдието отслабва с всяка година. Реших, че си струва да опитам да наложа реални реформи и да мобилизирам подкрепата на ЕК за тях.

  Същевременно опитах да започна прочистване на съдебната власт от „гнили ябълки“, чрез поредица от дисциплинарни производства. Включително срещу Пепи Еврото, който сега се прочу покрай разследването на Ники Стайков за „Осемте джуджета“. Настоявах за разследвания за скандали като „изчезването“ на тефтерчето на Филип Златанов, в което беше фиксирана ролята на Делян Пеевски, и „Яневагейт“, в който бяха намесени Цацаров и Борисов. Не са много министрите, искали разследване на премиер…

  Когато всички тези мои опити бяха блокирани, заедно с конституционната реформа, подадох оставка. Мога само да се гордея с работата си. Ако аз тогава не бях поставил проблема с прокурорската република, днес нямаше да има тези протести.

  – Kои са уроците, които научихте след пребиваването си във властта?

  – Че дълбоката причина за проблемите у нас е липсата на добре организиран и устойчив инструмент за налагане на политики, и че не можем повече да разчитаме на външна помощ от „Брюксел“ или „Вашингтон“. Затова направих партия и се захванах с политика. Това е единствения път за някаква трайна промяна.

  – Имате ли желание за реваншизъм?

  – През ум не ми минава. Просто трябва да минем напред към едно бъдеще, в което България може много повече от това.

  – Срещали ли сте се с г-н Делян Пеевски под някаква форма – служебно или лично, какви са личните Ви впечатления от него?

  – С изключение на няколко разменени погледа отдалеч в парламентарна зала, не съм имал пряк контакт с него.

  – Официалната позиция и на правителството, и на г-н Иван Гешев е, че няма причини да подадат оставка. Смятате ли, че това тяхно мнение подлежи на промяна и какви са начините това да се случи?

  – До оставка може да доведе комбинация от обществен натиск, вътрешни сътресения в рамките на ГЕРБ и задкулисието, което управлява чрез тях, и загубата на международна подкрепа.  Но тези оставки, колкото и да са важни, са само началото. Има риск Борисов и Гешев да слязат от сцената (както стана с Орешарски, Цветан Василев и Цацаров), но Пеевски и моделът на „Сарайското“ задкулисие да останат. Истинското изчистване минава през борбата за изборите и после – в парламента.

  – Как ще се отрази на сънародниците ни в България и в чужбина постигането на целите на този протест?

  – Ако протестът постигне дългосрочните си цели, за всички ще има една много по-свободна и просперираща България, с която да можем да се гордеем.

  – Смятате ли, че е реалистично въвеждането на дистанционно гласуване за следващите избори, били те редовни или предсрочни?

  – Реалността е, че подобна стъпка изисква комбинация от административен и експертен капацитет, и време, с каквито настоящото управление не разполага. Но, във всички случаи, ние ще продължим да настояваме за това. Още повече, че сме единствените, които реално знаят как да направят подобна реформа.

  – След изборите бихте ли се коалирали с първата политическа сила, била тя ГЕРБ или БСП?

  – Динамиката е много голяма и до изборите ще настъпят големи размествания на пластовете, така че е рано за подобни прогнози. Според последните социологически проучвания, ние от „Демократична България“ сме удвоили подкрепата си. ГЕРБ и БСП губят позиции, а и в двете партии предстоят промени, доколкото при социалистите тече избор за нов лидер, а е ясно, че Борисов слиза от сцената. Край тъчлинията загряват няколко нови проекта…

  Целта ни е „Демократична България“ да може да бъде определящ фактор, който да налага дневен ред на сериозни реформи в правосъдието и радикална модернизация на държавата ни. При положение, че нашата подкрепа нараства, а темите, които досега ние единствени поставяхме (съдебна реформа и модернизация), стават мейнстрийм, е напълно реалистично в следващия доста фрактуриран парламент без „Демократична България“ просто да не може да бъде съставено стабилно управление с ясна модернизационна физиономия. Това би ни поставило в положение да можем да налагаме своя дневен ред, което сме готови да направим пълноценно. В този смисъл, имам едно много просто послание: за „Демократична България“ си струва да се гласува. От много отдавна в българската политика не е имало реален носител на промяната с толкова реалистични шансове за успех. Никой глас, даден за нас, няма да „отиде на вятъра“.

  – Какво е отношението Ви към Румен Радев и как бихте възприел евентуален политически проект на настоящия президент – като потенциален опонент или като потенциален партньор?

  – Президентът видимо еволюира по посока на нашите оценки и приоритети. Важната му задача сега е да формулира и инициира конкретна смела реформа в прокуратурата.

  – Исканията на младите хора, от поколението, което за първи път е на протест, са принципни – правова държава, свобода на словото, независимо правораздаване, работещ парламентаризъм, но реализирането им минава през политически процес, избори и подкрепа за партии. Как ще ги убедите, че политиката, партиите и политиците заслужават доверието им, и то няма да бъде употребено за пореден път?

  – Най-убедителна е реалността – няма нито една развита демократична система, която да е станала това, което е, без активно участие в политическия живот чрез партии. Пропагандата, че „всички са маскари“ и „партиите“ са нещо лошо, е основен инструмент на отблъскване на гражданите от политиката и монополизиране на властта от мафията в България. Хората не трябва да се доверяват на някого. Трябва да се включат, да направят някоя партия своя и да вложат своята воля и енергия в отстояване на своите интереси.

  .

• Ново доказателство на омертата на политическия „елит“ в България

  От сайта на БНР днес научаваме, че специализираният наказателен съд е постановил двегодишна условна присъда с тригодишен изпитателен срок за бившия енергиен министър Румен Овчаров по делото за „Мини Бобов дол“.

  

  От спецобвинението уточняват, че той е признат за виновен, че умишлено не е упражнил контрол върху дейността на изпълнителния директор на мината Пламен Стефанов,от което държавата е била ощетена с над 16 милиона лева.
  Съдебният състав е мотивирал условни наказания, който не са окончателни, с чистото съдебно минало на Овчаров и Стефанов и с факта, че става дума за престъпление от преди 14 години.

  Тази „строга“ присъда ни накара да припомним мнението на бившия депутат и зам.- председател на СДС Иван Сотиров, което бе публикувано тази седмица първо във „Фактор.бг“. Четете го по-долу без съкращения.

  Омертата на политическия „елит“ – да няма ефективно осъден властник

  .
  Не републиката е прокурорска, а прокуратурата е на всяко управляващо правителство

  Непрекъснато ни се внушава, че страната ни, която имаме претенцията да е европейска държава, се управлява не от парламентарното мнозинство и правителството, а от някакво задкулисие – абсурд, с който много хора са се примирили. И най-абсурдното е, че това се говори не от друг, а от хора от самото управление, от хора, които се представят за десни и за демократи. Конформизмът и страхът да се говори с имена е основният ни проблем днес. За нас е обидно да търпим глупавите приказки за разни скрити сили, които управляват страната ни, за незнайни кукловоди и за храбрите и доблестни партийни лидери, които се бият с тези тъмни сили за нашето благополучие. Досадно е да слушаме от разни шушумиги, които не смеят да поставят въпроса за персоналната отговорност на партийните лидери, как всички проблеми в държавата ни са в следствие на системен проблем. Политиците са хората, които получават подкрепата и носят отговорността за състоянието, в което се намира страната ни. Какъв е смисълът от тези които избираме, ако ние трябва да решаваме системните проблеми докато те уреждат личното си благосъстояние. Та нали в нашата малка държава много добре се знае КОЙ, КОЙ Е.

  Нима не виждаме, че на върха на хранителната верига са партиите-корпорации – собственост на техните лидери в тясна олигархична връзка с второто ниво на тази верига – големите корпорации-монополисти в енергетиката, строителството, производството на алкохол и цигари и т.н. Към второто ниво спада и едрия банков капитал. Третото ниво, което е покровителствано от първото е това на нелегалния бизнес и след него са другите нива по веригата, като накрая са баламите, които чакат реформи и справедливост. Първото ниво, директно или в партньорство с второто, упражняват контрола върху съдебната власт и медиите. За да няма съмнения, по отношение на йерархията между първото и второто ниво, може само да дадем за пример сриването на четвъртата по големина банка КТБ. Тази банка която обслужваше всички партии, бе срината за броени дни, като картонена къща от една партия, която и до днес я разфасова в комбинация с управляващите пред нашите очи и за наша сметка. Отговорът на въпроса: КОЙ управлява държавата? Също е пред очите ни. Няма смисъл да се ровим за да го търсим в Конституцията или в закона, защото законите се правят не просто за да ги има, а за да създават определена реалност. Хората трябва да се оценяват по делата, а законите по резултатите.

  Вижте на КОЙ се кланят всички – висши съдебни магистрати, медии, едър бизнес и шефовете на публичните институции! Кланят се на този, който е премиер, на лидера на управляващата партия, там е властта, там са ресурсите. България, не от днес или от вчера, а поне от 16 години функционира като премиерска република.

  В каква страна, премиерът може да си разреши да отсъства от парламента, докато се гласуват промени в основния закон на държавата без това да предизвика огромен медиен, обществен и политически скандал? Абсурдно е при такава ситуация, цялата „будна“ общественост да се занимава с битовите драми в някаква си малка коалиция от непогребани политически трупове, които се разхождат като зомбита по политическия терен, или да се извежда като основен проблем на държавата главният прокурор, който по премиерски е избрал точно в деня, в който се гласуват конституционните промени в съдебната власт, да се шляе из страната? Да, с главния прокурор има проблем, но той е не в това, че прокурор №1 е над премиера; проблемът е в това, че в България главният прокурор от 1999 г. насам се е превърнал в главен изпълнител на волята на управляващите и основен техен представител и кадровик в съдебната власт. Лично аз съм привърженик на това прокуратурата да е част от изпълнителната, а не от съдебната власт, но докато действа тази Конституция, ние трябва стриктно да спазваме принципа за ненамеса на изпълнителната в съдебната власт. Днешният вариант на фактически зависим от правителството главен прокурор, който обаче се води формално независим, е най-лошата и непочтена комбинация. Управляващите не носят отговорност за държавното обвинение, защото то се води независимо от тях, а то не повдига годни обвинения срещу публични фигури, поради съобразяване с желанието на управляващата партия. Именно това обяснява и обстоятелството, че досега няма случай някой от главните прокурори да е повдигнал годно обвинение срещу човек от високите етажи на властта. Факт е, че през целия преход законът за съдебната власт , който обезпечава силно централизираната прокуратура по съветски и нацистки модел, не се промени. Освен това, при всички недемократични еднопартийни режими до предявяването на делото в съда, единствено прокурорът се занимава с действията по наказателното преследване, т.е. той ръководи следствието, обвинението и наказателното преследване, както е при нас. Опитите да се прехвърля проблема само върху слабостите в конституционната уредба на съдебната власт, са опит да се избяга от неудобния въпрос, защо нито един от управляващите през периода на прехода не постави въпроса за децентрализацията на прокуратурата и за премахването на монопола й върху повдигането на обвинения за наказателно преследване на престъпления от общ характер. Нещо повече, с конституционните промени през 2006 г., следствието, което също е заложено в Конституцията от 1991 г. като част от съдебната власт, беше маргинализирано като структура за сметка на прокуратурата. Вместо да се обсъди въпросът за засилване на ролята на съдия-следователите в досъдебното производство и да се предвиди възможност, включително и чрез конституционни промени, съдия-следователите също да могат да повдигат обвинения за престъпления от общ характер, се действаше в обратна посока. Тази тема, както и идеята за децентрализация на прокуратурата не се поставят и днес, въпреки че в България имаме и добра традиция в тази област. В нашата наказателно-процесуална система от преди 9 септември 1944 г., при която е възприет Френският модел – базов за континентална Европа, предварителното следствие се е извършвало от съдия- следовател, а прокуратурата е имала надзорна функция. При нас, обаче, се бяга от този традиционен модел и се придържаме към практиката от времето на комунистическия режим. Всичко това няма как да не засилва подозрението, че голямата битка днес не е за същностна реформа, а за ново преразпределение между партиите на влиянието в кадровият орган ВСС.

  Логиката на управляващите през прехода беше една и съща – чрез главния прокурор да се контролира процесът на повдигане на обвинения срещу публични фигури. Затова именно цялата власт и със закона, и с промените в Конституцията се запази за главният обвинител на Републиката. Така по-лесно се контролират нещата, отколкото да се даде възможност на най-различни прокурори и съдия-следователи да повдигат обвинения срещу висши политици. Слагаш човек, който контролираш и така на принципа – „вържи попа да е мирно селото“ имаш контрол върху обвинението. По този начин се гарантира и омертата, че никой от олигархичния елит няма да бъде съден. Цената е, че главните прокурори получават гаранция за сигурен и щастлив живот и след мандата.

  Нека направим една ретроспекция от 1999г. насам за да проследим отношенията на главните прокурори с изпълнителната власт. Пропускам периода, през който Татарчев беше главен прокурор, не защото той не беше политическо назначение, а защото той не беше човек на който някой може да му нарежда по телефона. Татарчев имаше много прегрешения, около него имаше хора които го манипулираха, но действаше по убеждение, а не под натиск. През 1999г. Никола Филчев, зам. министър от правителството на ОДС, беше предложен и избран за главен прокурор с очевидната протекция на премиера Иван Костов. До аферата с подслушването на Филчев, при която отношенията му с Костов се влошиха, той стриктно атакуваше политическите противници на премиера, като най-знакови бяха ударите срещу кмета на София Стефан Софиянски и председателя на Икономическата комисия в парламента Никола Николов. Филчев беше замесен в множество тежки скандали и тогавашната опозиция в лицето на БСП яростно го атакуваше с обвинения, че изпълнява политически поръчки. Това разбира се не беше пречка през 2006 г. президентът Първанов, премиерът Станишев и външният министър Калфин дружно да го направят посланник в Казахстан, за да го скрият от атаки. През 2006 г. БСП прокара кандидатурата на Борис Велчев, съветник на президента Първанов, активист в приватизацията по времето на ОДС и внук на бившия секретар на ЦК на БКП и за главен прокурор. За симпатично неправене на нищо като главен прокурор, той беше възнаграден с избора му за конституционен съдия по предложение на излъчения от ГЕРБ президент Плевнелиев. Днес Борис Велчев е избран за шеф на Конституционния съд. През 2012 г. кандидатурата на Сотир Цацаров беше подкрепена от ГЕРБ и той беше избран от ВСС за главен прокурор. Обвиняван беше от ГЕРБ, че след падането им от власт е заиграл с БСП и най-вече с ДПС и че е основен участник в „Костинбродската афера“, операция, която беше насочена за уличаването на ГЕРБ в изборни машинации в деня за размисъл, преди изборите. След идването на власт на ГЕРБ, чиито лидери бяха отправяли изключително тежки обвинения срещу Цацаров, този „всесилен“ прокурор се почувства доста притеснен и дори предложи прокуратурата да бъде децентрализирана. Явно този жест на главният прокурор беше възприет като декларация за лоялност, в следствие на което прегрешенията не само му бяха опростени, но дори управляващите предложиха да му увеличат правомощията. Той, разбира се, като добър християнин и скромен човек, избърза да заяви пред премиера, че не желае повече правомощия. Тази ретроспекция е показателна за това, че главните прокурори от 1999 г. до днес са били колаборативно настроени към всяка изпълнителна власт, независим от това, кой ги е издигнал, в следствие на което консенсусно са били уреждани от властта след изтичане на мандата им.

  Целият преход е най-яркото доказателство за омертата на политическият ни „елит“ , чийто основен принцип е да не се допусне някой от заемалите ключови позиции във властта да бъде осъден. Какъв е изводът от случая с Бисеров? Той не беше осъден не защото някой се бил притеснявал, че той ще се разприказва. Какво стана като се пазприказваха Цветан Василев и Ченалова? Какво стана след толкова много скандални разкрития за злоупотреби с властта? Едно голямо нищо! Българските „политици“ не се притесняват особено от разобличения, а от реални действия на правоохранителните органи и най-вече на съдебната власт. Създаването на прецедент е най-големият кошмар на перестроечния ни елит. Осъдят ли един, всеки може да го последват. Ако тези, които са злоупотребявали с власт преди, бъдат осъдени, утре ще бъдат съдени тези които днес злоупотребяват. Едно време Помпей прекратил практиката да се бутат статуите на победените предшественици, воден от съображението, че ако днес бутне техните статуи, утре ще бутнат неговите. Един от трубадурите на перестроечната мафия и верен лукановец Андрей Райчев, в ефира на Нова телевизия тези дни заяви:- „Положително е, че ГЕРБ не са вкарали някой в затвора от бившите управления, както стана в Румъния. Слава Богу България не отиде на тази система, защото много лесно беше, Борисов и кръгът му имат сравнително голяма политическа сила, нямаха никакъв проблем да обявят от някакви минали управления хора които да ги вкарат….“ И още няколко пъти повтори „Слава Богу, Слава на Бога!“ Изобщо комунистите стават много набожни, когато стане въпрос за съд и отговорност. Това беше идеята на кръглите маси, на програмните правителства и на търсенето на консенсус – да няма търсене на отговорност за грабежите преди и по време на прехода. Търсенето на парламентарен консенсус за съдебна реформа е все едно да направиш допитване сред затворниците в Софийския затвор за увеличаване на наказанията в НК.

  Затова съдебната ни власт е превърната в бюро за издаване на удостоверения за доказано невинни политици и мафиоти.

  Може ли някой, от разпространителите на конспиративни теории за някакви задкулисни тъмни сили, които държали съдебната власт и в частност главния прокурор, да отговори на въпроса, защо тогава тези тъмни сили не използват влиянието си върху съдебната власт, за да ударят тези видни наши „държавници“, които ни проглушиха ушите чрез услужливите медии, колко големи борци срещу мафията и задкулисието са? Как така не стана грешка поне един да ударят?

  Ние даваме ли си отговор на въпроса защо искаме промяна на съдебната власт и какво трябва да ни донесе реформата? Нима основното, което желаем не е независима съдебна власт, за която да няма недосегаеми политици? И какво очакваме – недосегаемите политици рицарски да положат главите си под меча на Темида в името на народа?! Имаме ли отговор на въпроса – КОЙ формира съдебната власт? Да – парламентът, политическата власт, партиите, които имаха парламентарни мнозинства през 26 годишния преход и които създадоха съдебната власт по свой образ и подобие и в своя услуга. Има ли политическа сила в този парламент, която не е част от това статукво? Очевидно не. Тогава КОЙ иска да ни внуши измамната илюзия, че тези същите партии днес искат да направят точно обратното на това, което са правили досега? Самите партии, техните слуги или наивниците, които искат да превърнат желаното в реалност? Не е ли глупаво, обидно и жалко да бъдем поставяни в ситуацията, при която се радваме като малки деца на „добрите“ чичковци от нашите партии, които ще накажат лошите момчета от ВСС. Че кой ги сложи и кой обслужват тези момчета от ВСС? Извънземните ли, Световната конспирация ли, КГБ ли, ЦРУ ли, МОСАД ли? А, може би „Задкулисието“ , което е много абстрактно и много удобно. Защото, когато започнат да се казват имената на лицата, които са зад кулисите, става много неудобно – тогава се вижда, че те съвсем не са зад кулисите, а пред тях и пред всички нас. Но момчетата, дето викат царя е гол, вече ги съдят, защото такива са ни законите и с това основно се занимава съдебната ни власт.

  Та кои са зад кулисите – партийни лидери, министри, депутати и приятелите им от „патриотичния“ едър бизнес. Возят се заедно на яхти, играят заедно на карти, футбол и тенис. После съвсем случайно тези бизнесмени печелят обществените поръчки и са монополистите на нашия пазар. Не завиждайте – те са най-добрите и не ги споменавайте, защото те са и най-чувствителните! И как няма да са чувствителни – знаете ли колко им струват белите якички? Не, но да знаете вие сте ги платили и си трайте, ако не искате да плащате още повече.

  Идеята, че днешният политически „елит“ може да промени съдебната власт е плод или на глупост или на конформизъм, а може и на двете. Това, което днес ни се представя за битка за съдебна реформа, всъщност е битка между различни партийно-корпоративни лобита за това кой ще кадрува в съдебната власт. Няколко съдебни реформи се извършиха през прехода и те все започваха и завършваха с битката за овладяване на ВСС. Битката за овладяване на ВСС, обаче, е битка за това кой ще кадрува в съда, а не за смяна на принципа по който функционира съдебната власт. Да, въпросът за състава на ВСС е изключително важен, защото качеството на членовете на ВСС е определящо за качеството на членовете на цялата съдебна система. Аз обаче не вярвам на тези които, днес, искат пак да кадруват във ВСС, а от там и в съда и прокуратурата, защото ги видях как кадруваха до сега. От самото начало стана ясно, че в рамките на този парламент, реформи няма да има, но сложният коалиционен формат дава отлично алиби на всяка от партиите в управлението да си мие ръцете за неизпълнението на предизборните си обещания с обяснението за революционния компромис в името на стабилността.

  Днес България е люшкащ се кораб на руско гориво и с европейско знаме, без пътна карта за реформи и без геополитически компас, но с три московски котви – АБВ, ДПС и ВМРО и с една прогнила „спасителна“ лодка –БСП, оборудвана с изцяло кремълска навигация. На кърмата няма кормчия, а кърмачета, които плачат за еврофондове и руски „ласки“. Истинска реформа на съдебната власт както и на цялата политическа система може да бъде извършена само от ново и необременено политическо лидерство и под огромен граждански натиск.

   

  Иван Сотиров

• Денят на свети Йоан Екзарх Български

  Датата 31 юли е записана като ден за прослава на бележития духовен водач и писател в руското Типографско Евангелие

  Проф. Пламен Павлов,

  в. „Труд“

  

  Тридесет и първи юли е денят, в който се отбелязва паметта на един от най-забележителните духовни водачи и интелектуалци в многовековната ни история – Йоан Екзарх Български. Уви, нашите читатели няма да открият 31 юли сред паметните дати в справочници, енциклопедии, учебници, печатни и интернет медии. 31 юли като ден, свързан с Йоан Екзарх, отсъства в календара на държавния протокол, както и на Българската православна църква – духовната институция, на която той е бил ръководител, и която през далечния X век го е обявила за светец. Нека разкажем накратко кой е Йоан, прочутият в онази далечна епоха „…пастир и екзарх на Българската земя…“

  По признание на авторитетни наши и чуждестранни българисти и слависти, Йоан Екзарх е сред най-ярките имена в историята на българската литература и култура. За съжаление, биографията на заслужилия архиерей, преводач и писател, един от творците на българския „Златен Век“, е слабо отразена в достигналите до нас книжовни паметници. Роден е най-вероятно през 60-те години на IX век и е от поколението на родения през 863 г. цар Симеон Велики (893-927). Ако се съди по близостта на Йоан до владетелския род, най-вероятно е произлизал от средите на висшата аристокрация в столицата Плиска. Той е един от онези млади българи, които са изпратени от княз Борис-Михаил (852-889) за обучение във византийската столица по споразумение с патриарх Фотий. Йоан е бил в близки отношения и с приелия монашеството „черноризец“ Докс, по-малък брат на княз Борис-Михаил и една от водещите фигури в изграждането на българската християнска култура.

  Блестящата ерудиция на Йоан Екзарх, която извира от всеки ред на неговото богато творчество, е придобита в прочутата Магнаурска школа. Не е изключено да е бил от близкия кръг на княжеския син Симеон, бъдещият цар, още във времето на неговото учение в Константинопол. Някои учени допускат, че е учил и във висшето богословско училище към Студийския манастир, тясно свързано с Константинополската патриаршия.

  И не само, защото според изследванията на проф. Трендафил Кръстанов младият българин продължава образованието си в Рим – важна „подробност“, която вярно отразява контактите между България и Папството. Съществуват сериозни основания да се мисли, че Йоан е изучавал латински и че е бил запознат отблизо с тогавашното западно богословие. Нека припомним, че в онази епоха църквата „де юре“ е единна и все още не може да се говори за православие и католицизъм.

  Кога Йоан е приел монашеството е неизвестно, но е най-логично това да е станало по време на пребиваването му във византийската столица. Възможно е той да е сред българите, последователи на известния в онази епоха византийски монах Арсений. След завръщането си в Плиска високообразованият монах е сред най-активните дейци на църквата и раждащата се българска християнска култура. Отначало е презвитер, а по-късно и в продължение на много години заема извънредно важната служба на „екзарх“, за какъвто е определен от цар Симеон Велики. С други думи, Йоан е бил наставник и движеща фигура на църковния живот в обширното българско царство. Неслучайно един съвременник го величае като “… черковен строител на българската земя…“ Друг книжовник свидетелства, че „… с помощта и молитвите на светите мъченици…“ Йоан Екзарх е унищожил езичеството и „… е укрепил властта на царя…“ В послеслова на Житието на Антоний Велики, преведено на старобългарски от негов ученик, той е наречен „… църковника господин Йоан, нашият архиепископ, който беше патриарх на българската земя…“ Според проф. Анчо Калоянов в края на Симеоновото царуване Йоан Екзарх е ръкоположен за първи патриарх на българската църква – във времето, преди официалното признаване на нейния ранг от Константинопол през 927 г.

  Йоан Екзарх е ревностен последовател на делото на Светите братя Кирил и Методий, макар да не е от преките им ученици. Той сам заявява, че е слушал много за тях и е сред първите български интелектуалци, които се включват в просветната и книжовна дейност на Климент и Наум след пристигането им в българската столица през 886 г. Приносът на Йоан Екзарх за изграждането на старобългарската литература, богословие, философски и естествено-научни знания е безспорен. Германският славист и българист проф. Рудолф Айцетмюлер, изследовател на творчеството на старобългарския писател, отбелязва: „Йоан Екзарх извежда старобългарската и славянската книжнина извън чисто религиозната сфера и прави достъпни произведения с философски и природонаучен характер…“

  Най-известни са неговите съчинения „Небеса“ и „Шестоднев“, изградени на основата на талантливо преведени византийски творби, в които присъстват и оригинални авторски части. В тях особено силно личи ерудицията на Йоан Екзарх и неговите дълбоки познания върху неоплатоническата философия, идеите на Аристотел и други древни мислители. На даровитото перо на Йоан принадлежат редица поучителни и похвални слова, които в продължение на векове са преписвани от книжовниците в България, Сърбия, руските княжества… Показателно е, че неговото Слово за Преображение е запазено в 67 средновековни преписа, Слово за Възнесение – в 51, Първо слово за Рождество Христово – в 31, и т. н.

  Както отбелязва проф. Татяна Славова, високата литературна ерудиция на Йоан Екзарх личи и от използваните от него съчинения на християнски класици като Йоан Златоуст, Климент Александрийски, Ефрем Сирин, и др. С основание се предполага, че и други авторски и преводни трудове, създадени през Симеоновия „Златен Век“, са дело на Йоан Екзарх. Сред тях е и известният Симеон сборник, съхранен в по-късен староруски препис. Едно от солидните съчинения, което най-вероятно е дело на Йоан Екзарх, е старобългарският превод на „Историята на Юдейската война“ от Йосиф Флавий, за която разказахме в броя на „Труд“ от 22 май 2020 г.
  Йоан Екзарх е един от „строителите“ на старобългарския литературен и богослужебен език, превърнал се в третия класически език на средновековна Европа. Според проф. Христо Трендафилов: „Пред нас е писател и мислител, чийто размах може да се сравни само с Цар-Симеоновите идеи за изграждане на мощна българска държава… Но ако по ред причини намеренията на цар Симеон остават краткотрайно, макар и ослепително припламване, трудовете на Йоан Екзарх са връх на православната славянска мисъл в продължение на седем века…“

  Йоан Екзарх завършва живота си във времето на цар Петър (927-969) и е канонизиран скоро след смъртта си. Друг бележит преславски писател, Презвитер Козма, сочи „… новия презвитер Йоан, който беше екзарх…“ като пример за българското духовенство. Основателно е допускането, че под името на „Св. Йоан, патриарх Търновски“ в историята на Паисий Хилендарски и други възрожденски съчинения всъщност се крие именно Йоан Екзарх.

  Паметта за Йоан Екзарх присъства и днес в руските православни календари, където като ден за негова прослава се сочи 31 юли. Парадоксално е, че бележитият църковен деец и писател е тачен като светец в днешна Русия, но отсъства в календара на българската църква – онази, която някога го е канонизирала и възприемала като пример за духовен пастир… Датата 31 юли е записана в съхраняваното в Москва така наречено Типографско Евангелие, препис от ХII век на по-стар български паметник. В ръкопис на Евангелие от Народната библиотека в Белград (ХIII в.), паметта на св. Йоан Екзарх е отбелязана на 31 януари. Отново 31 юли е посочен като ден за прослава на св. Йоан Екзарх и в месецослова на Охридския пролог от XIII в. Възможно е през Средните векове паметта на Йоан като светец да е отбелязвана два пъти, но основната дата очевидно е 31 юли.

  Нека поне в този ден си спомним за един от забележителните духовни водачи и интелектуалци не само в нашата история, но и в онази на средновековна Европа и християнския свят – свети Йоан Екзарх Български.

  .

• Bulgaria’s anti-corruption protests explained – and why they matter for the EU

  by Denica Yotova, ecfr.eu

  

  European leaders have stood by as Bulgarians demand real reform on corruption. But such silence will only harm the EU in the long run.

  Thousands of people have taken to the streets across Bulgaria in recent weeks. Their compatriots abroad have been assembling outside the country’s embassies. Online, thousands more have signed petitions demanding the resignation of chief prosecutor Ivan Geshev and the government led by the prime minister, Boyko Borisov.

  The biggest protests in Bulgaria since 2013 have since expanded into demands for systemic change on three fronts: the fight against corruption and the mafia links of those in power; reforms to the judiciary; and freedom of speech.

  The protests were sparked by a police raid on the offices of the president himself on 7 July and a seaside villa scandal involving the former leader of Movement for Rights and Freedoms party, Ahmed Dogan, who illegally treated a public beach as his own. President Rumen Radev has long accused Borisov of corruption and “links with oligarchs”, and on 11 July called on prime minister and chief prosecutor to go. The biggest protests in Bulgaria since 2013 have since expanded into demands for systemic change on three fronts: the fight against corruption and the mafia links of those in power; reforms to the judiciary; and freedom of speech. “EU are you blind?” is one of the protestors’ slogans – and it signals that the issue is bigger than just a run-of-the-mill domestic political crisis. It is also telling that protestors have also taken to protesting in front of the Christian Democratic Union headquarters in Berlin.

  Given the global pandemic, the demands of enacting the European Union’s recovery deal, and the now-daily geopolitical challenges presented by China, the United States, and other major powers, Bulgaria’s protests may appear a minor detail. But as usual, the devil is in the detail, and this one could prove fiendishly destructive, potentially harming the EU project in the long run.

  Here is what is happening.

  The ruling party, GERB, is part of the European People’s Party in the European Parliament. The EPP has been vocal in its backing of the Bulgarian government in response to the demonstrations. “The EPP Group fully supports the Bulgarian government of Boyko Borisov and its efforts to protect the economy against the negative effects of the Coronacrisis, fight against corruption and the progress that is being made to join the Eurozone”, said group leader Manfred Weber on 10 July.

  But this has wider implications. Such statements aim to create a sense of external support for the GERB-led government, which it then deploys domestically in support of itself. The European Parliament election in May 2019 showed citizens broadly still support the European project but also expect to see some change. As long as certain parties are part of the EPP group, they cannot be the change people voted for, however. This could cause disenchantment not only among Bulgarians but among the citizens of other member states. When European leaders do not properly address people’s demands for justice, rule of law, and democracy in any EU member state, it negatively affects the EU as a whole.

  The political crisis in Bulgaria is a threat to the future stability of the EU. Bulgaria has just entered ERM II, the eurozone’s waiting room, and political stability in the country – based on rule of law, democracy, a functioning judicial system, and effective anti-corruption mechanisms – is crucial to eventual membership of the euro. Ensuring reforms follow these principles is something that the current government has consistently failed at. In the EU, Bulgaria is the highest-scoring country in terms of corruption according to Transparency International; its democratic standards lag; and its judicial system is barely functioning. According to World Bank data, foreign direct investment in Bulgaria remains a tiny fraction of GDP and no real progress has been made during the three Borisov cabinets since 2009.

  Bulgaria has just entered ERM II, the eurozone’s waiting room, and political stability in the country is thus crucial to eventual membership of the euro.

  Furthermore, Bulgaria’s GDP growth in the past 10 years has been more akin to that of non-EU countries such as Armenia, Albania, and North Macedonia: around 50 per cent. In contrast, neighbouring Romania has enjoyed a 202 per cent increase in GDP for the same period, and joined the EU the day that Bulgaria did. Consequently, Bulgaria has the lowest average salary in the EU, with just a little less than €690, trailing non-EU members Montenegro – €785 – and Bosnia and Herzegovina – €741. This signals that the government at least has made poor use of EU cohesion funds.

  What does the EU itself make of all this? Does it desire a poor and corrupt member state in the eurozone – and, at some point, the Schengen area?

  From a European foreign policy point of view, Bulgaria is an external border of the EU, and thus plays an important role in migration, security, relations with Turkey, and relations with Russia and the Black Sea region. If Bulgaria fails to address properly any of these challenges, this will be felt quickly in other parts of Europe. Furthermore, the complexity of Bulgaria’s immediate neighbourhood is such that it risks setting a negative example for neighbouring Western Balkans countries as their governments consider what reforms they need to make in the future.

  Bulgarians’ anti-corruption fight resembles longstanding demands for transparency and accountability on how EU funds are spent in the country. While this is a problem for Bulgaria in particular, it also reveals once more the EU-level lack of an effective control mechanism on the spending of EU funds; and Brussels’s inability to protect European values ​​within the union. German, French, and Swedish taxpayers care how their taxes are spent via the EU. So, the anti-corruption protests in Bulgaria and the fight of Bulgarian civil society for rule of law and democratic reforms are everybody’s business. An investigation into the Bulgarian government’s spending of EU funds by the European chief prosecutor is necessary when the EPPO becomes operational in the end of the year. But by then it might already be too late.

  At the heart of the problem is perhaps the judiciary system in Bulgaria, which is an unprecedented case within the EU of a non-functioning system. Over the years, successive scandals have called into question its independence. Civil society organisations in Bulgaria have long campaigned for judicial reforms, and have received the support of the Bulgarian Judges Association in this endeavour. But they are unlikely to succeed without addressing the problem on EU level. In a recent progress report on assistance to Bulgaria and Romania, the European Commission urged Bulgaria “to put in place procedures concerning the accountability of the prosecutor general, including safeguarding judicial independence”. Besides assessing progress on judicial reform, the fight against corruption, and the fight against organised crime through Cooperation and Verification Mechanism, the EU should adopt a firmer stance on Bulgaria and press it to make stronger progress given that it has now been in the EU for over 10 years.

  On press freedom, in comparison to other EU member states, the 2020 World Press Freedom Ranking ranks Bulgaria in 111^th place, far behind all other EU countries but also behind many African or Asian countries. To paraphrase Gabriel García Márquez: “The EU advances at the speed of the slowest.” If Bulgaria remains so far behind on fundamental questions like freedom of speech, rule of law, and an independent judiciary, this is damaging for the EU as a whole.

  The EU’s inaction and European leaders’ deliberate and continuous silence on the situation in Bulgaria could lead to increased alienation and Euroscepticism among the union’s young citizens in Bulgaria (but not only), where trust in Brussels institutions is typically greater than in the national government and one of the highest in the EU. But this is not a given. Civil society’s reawakening is recent and incomplete. If European leaders do not express clear support for the rule of law, democracy, and reforms to the judicial system in Bulgaria now, there might be no chance later to keep Bulgaria a pro-European member state.

  .

• <<
• 1
...
• 16
• 17
• 18
• 19
• 20
• 21
• 22
• 23
• 24
• 25
• 26
...
• 415
• >>