Авторски
- 127 години от Съединението на България
Днес отбелязваме 127-годишнината от обединението на Княжество България и т.нар. Източна Румелия
Илюстрация: сп. "Икономика" Съединението се извършва през есента на 1885 г. след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат, подкрепен от българския княз Александър I.
Така българите отхвърлят несправедливостта, наложена от Великите сили през юли 1878 г. на Берлинския конгрес, чиито решения разкъсват един народ с хилядолетна история и култура.
Съединението е последвано от други исторически събития като Илинденско-Преображенското въстание, обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. и Балканската война от 1912-1913 г. Всички те са насочени към обединението на българите, към тяхното присъединяване към Майка България.
Източник: Vesti.bg
- Европейския съюз – новият Съветски съюз?
Видео, качено в You Tube
http://youtu.be/dtsh8Zp5gdQ
- МВнР изготвя документ за политиката към съседни страни
Министерството на външните работи ще изготви документ, свързан с българската политика към съседните на България страни, предаде „Фокус”. В документа ще бъдат фиксирани основни устои на българската политика към нашите съседи на Балканите, съобщи министърът на външните работи Николай Младенов пред журналисти. Министерският съвет ще предложи документа за обсъждане и приемане от Народното събрание.
Пет години след като страната ни стана член на Европейския съюз и осем години откакто сме в НАТО, има нужда да се определят трайно българските интереси и виждания по отношение на това как наши съседи, които са наши приятели и имат договорни отношения с НАТО и с ЕС, ще се движат към тези две организации, каза Младенов.
По думите му търговията на България със съседните страни е ключова.
Румъния и Гърция са наши най-големи партньори като дестинация за българския износ и като източник на внос в България в ЕС. Само през 2012 година четвърт милион български граждани са посетили нашите съседи. Съседите ни са и основна дестинация и основен източник на туристи в България, каза министърът. Той даде пример, че 200 000 румънци са посетили България през настоящата година.
Младенов подчерта, че има ключови проекти, които са важни както за развитието на нашата страна, така и на целия регион.
България ще формулира в документ „червени” линии, от които няма да отстъпи в политиката си към съседните страни, допълни Младенов. Министърът не посочи конкретни примери. Той заяви, че България е и ще бъде винаги отворена страна, която насърчава гости от съседните страни, развитие на търговските отношения и подкрепя разширяването на ЕС. Но не е страна, която ще позволи да се шикалкави с нейната история, с нейната идентичност, защото тя е българска и не е мястото на политиците да се опитват сега да измислят някакви тълкувания. Всички такива опити в миналото са довеждали до крах, затова е по-важно да гледаме напред, а не да гледаме назад, каза Младенов.
През следващата седмица ще се състои първата редовна среща на българските посланици от балканските страни, които ще бъдат в София, за да започнат обсъжданията на параметрите на документа и за цялостен преглед на отношенията.
Министърът заяви, че няма конкретна причина, поради която дебатът да започне именно сега, но според него началото на политическия сезон е добро време. По думите му – можело е това да се случи при разпадането на Югославия или в първите дни след присъединяването ни в ЕС.
Младенов каза, че документът трябва да бъде достатъчно общ, за да включи основни устои на българската политика, които да не се влияят от ежедневните промени в политическото поведение или икономическата ситуация.
Имаме трайни, културни, исторически, политически интереси като българска държава, които трябва да бъдат защитени в региона в един нормален и конструктивен диалог с нашите съседи. Развитието на българските общности, запазването на българския език, на българската култура във всички тези страни е основен приоритет за нашето общество не от вчера. Затова смятам, че е крайно време да проведем един конструктивен, открит и, надявам се, спокоен дебат в българското общество и в българското Народно събрание и да формулираме основни параметри, основни принципи и, разбира се, основни червени линии, от които няма да отстъпим в политиката си към нашите съседи, за да бъдат те ефективни, за да бъдат конструктивни и да допринасят за това, което в крайна сметка е стратегически важно в нашия регион – да има стабилност, развитие, икономическа свобода, това трябва да стане на базата на максимално съгласие между политическите сили и обществото, каза Младенов.
Според министъра – в края на този дебат българското общество и политиците ще покажат, че сме страна, която има с какво да подпомогне процесите на развитие на съседните страни.
Както ние сме се възползвали и се възползваме от членството в ЕС, за да подобряваме постепенно качеството на живот в България, така трябва да помогнем на нашите съседи, които искат да извървят същия път, да го извървят, за да могат и те да видят предимствата на това да спазваш общите принципи, да имаш достъп до общия пазар на ЕС и, разбира се, да базираш политиката си на един конструктивен поглед към бъдещето, а не да се ровиш в миналото, там, където е мястото на историците, заяви той.
Нашите съседи, за да получат и да имат искрената подкрепа от България, която те заслужават, трябва да докажат, че искат да извървят абсолютно конструктивно, отговорно и истински пътя, който ние сме извървели, за да бъдем част от ЕС, каза още Николай Младенов.
Министърът напомни, че се навършват 100 години от Балканските войни и посочи, че като общество можем в много отношения да бъдем пример не само за съседните страни.
Източник: Actualno.com
- БККС алармира Европейския парламент за тормоза над македонски българи
Председателят на Българския културен клуб – Скопие Лазар Младенов изпрати протестно писмо до докладчика на Европейския парламент за напредъка на Македония Ричард Хауит. Писмото настоятелно призовава европейските лидери и международната общност да предприемат категорични мерки за прекратяване на средновековните репресивни практики срещу българите в Р. Македония. Копие от писмото е изпратено и до председателя на Европейската комисия Хосе Мануел Барозу и европейския комисар по разширяването Щефан Фюле.В писмото на Младенов се изброяват най-фрапантните дискриминационни случаи от последните няколко години и се настоява Европейският парламент да ги отбележи в следващата си резолюция за напредъка на Р. Македония. БККС информира г-н Хауит за организирането на първото общо честване на Илинденско-Преображенското въстание в Смилево в синхрон с резолюциите на Европейския парламент от 14 март 2012 (чл. 60) и 7 април 2011 (чл. 20). Честването е посрещнато с бойкот или злобни коментари от македонските медии, а седмица след събитието председателят на БККС е посетен от началника на македонската служба за държавна сигурност и контраразузнаване за гр. Струмица (който заплашва Лазар Младенов и семейството му заради българската им етническа принадлежност и организирането на съвместната проява), последвано от скандално уволнение на съпругата на Младенов.
БККС дълбоко съжалява, че македонските власти не са приели сериозно препоръките на Европейския парламент, изразени в неговата резолюция от 14 март тази година за напредъка на страната към членство в ЕС., чийто член 39 визира „предотвратяването на дискриминация, основана на етнически произход, включително срещу граждани, открито заявяващи своята българска идентичност и/или етнически произход”.
„Намираме за напълно неприемливи всички тези случаи на систематичен тормоз и репресии срещу членове на БККС и македонски граждани с българска етническа принадлежност. Тъжно е, че страната ни продължава да бъде доминирана от постюгославска тоталитарна социално-политическа система, в която различните мнения се наказват с лишаване от свобода, уволнение от работа, публично анатемосване, физически и психически тормоз”, се казва в заключение на писмото.
Източник: bkks.org
- Фалшивите антикомунисти на Борисов толерират високи постове за Държавна сигурност
Мнозинството не прие забрана за високи постове за агенти на ДС
Те са на всеки... периметър! Народното събрание отхвърли законопроекта за лустрацията, предложен от сини депутати, който предвиждаше ограничение за лицата – бивши служители Държавна сигурност, да заемат ръководни постове в държавната и общинска администрация.
Законопроектът предвиждаше временна – 10-годишна забрана, за всички щатни и нещатни сътрудници на ДС и разузнавателните служби на армията да заемат ръководни постове.
Вносителите – Лъчезар Тошев и депутати от „Синята коалиция„, предлагаха свързаните със службите да нямат право да заемат ръководни служби и във Висшия съдебен съвет, в Министерство на отбраната, МВР, в БНБ, институцията на омбудсмана, както и в ръководствата на НЕК и Българският енергиен холдинг.
Въпреки мотивите на авторите на закона, че след падането на Желязната завеса в редица държави са били приети и приложени лустрационни закони, които не заплашват основните човешки права, не са акт на реванш или налагане на справедливост, нито са наказание по презумпция за вина, НС не подкрепи проекта, предадоха Дарик и БТА.
Аргументът бе, че подобни закони противоречат на основния закон и Конституционният съд неведнъж е отменял подобни нормативни текстове.Според вносителя Тошев целта е да гарантират успешното провеждане на държавната политика в процеса на демократизация и ефективно прилагане на преориентирането на българската политика към ЕС и НАТО.
По думите му, това е особено необходимо за преодоляването на пълната енергийна зависимост на България от Русия, следствие на действията на предишни управления.Източник: Dir.bg
- „Илюзионистът“, видеопародия
THE ILLUSIONIST*******************
Защо хората харесват и вярват на Бойко Борисов?
Един възможен отговор предлага видеопародията „ИЛЮЗИОНИСТЪТ“.
Със специалното участие на Жозе Мануел Барозо и Херман Ван Ромпой.THE ILLUSIONIST///political parody/// Stars: Boyko Borisov, Jose Manuel Barroso and Herman Van Rompuy.
ИЛЮЗИОНИСТЪТ from videokarikatura on Vimeo.
- Здравеопазване? Не, просто бизнес
Новата методика за финансиране на болниците е просто още един начин парите да се пренасочат към „нашите“
Янина Здравкова, в. „Сега“
Райчинов и Атанасова, стари познати от Русе, свързва ги и бизнесът на съпруга на министърката. Снимка: Михаела Катеринска Едно след друго, като по команда, подразделенията на Лекарския съюз в големите градове започнаха да обявяват най-прясното творение на управленската мисъл в Здравната каса за мор, шок и ужас. То, вкратце, представлява твърд лимит за всяка болница за всяка дейност, която й се плаща от Здравната каса, или с други думи – свръхпланиране на дейности и разходи, непознато дори за социалистическото здравеопазване. По този повод Столичната колегия на БЛС обяви, че предложението на касата ликвидира здравното осигуряване, налага планово-бюджетно финансиране на лечебните заведения и нарушава „два конституционно закрепени принципа“ – „свободния избор от пациента на лечебно заведение и лекуващ лекар“ и „парите не вървят с пациента, а пациентът е длъжен да ги търси“. „Системата на здравеопазване понесе тежки удари в резултат на въвеждането на лимити в болничната и доболничната помощ и смятаме, че въвеждането на тази крайна форма на лимитиране ще доведе до хаос и колапс на системата и до нагнетяване на допълнителна конфронтация между пациенти и лекари“, обявиха още от столичната лекарска колегия, а от Пловдив и Варна ги подкрепиха. От касата пък само припомниха, че идеята НЗОК да определя коя болница колко инфаркта и хернии ще приеме, е предложена за обсъждане и може да претърпи промени.
Че идеята на касата е идиотска, е факт.
Не защото налага върху здравноосигурителен модел планово финансиране, дори и не защото подобна глупост ще доведе до листи на чакащи. А защото ще доведе до още корупция и най-вече – защото никой не може да има доверие в капацитета и искреното желание на здравната каса да разпредели почтено и адекватно наличните средства/инфаркти между различните болници. С други думи – в година на избори да реши коя болница ще съществува, коя – не, коя ще има повече пациенти/пари и коя – по-малко. И, естествено, тук изобщо не става дума само за това да се дадат по-малко пари/инфаркти в смесените райони, а за това дали да се изсипят няколко милиона повече в частни структури на този и онзи спонсор или в държавната болница Х, в която директорът прави ремонт, от който даден процент отива в партиен джоб.
Че това ще стане точно така, едва ли може да има съмнение. Болниците са хранилки на всякакви управляващи от доста правителства насам. Най-малко от самата НЗОК преди 2 години бяха признали, че една от методиките им за определяне на бюджетите на болниците предразполага към субективизъм, вадени са и данни как едни болници получават повече, а други – по-малко, без изобщо да е ясно на какъв принцип. Също както няма съмнение, че новата методика за финансиране, уж създадена с цел контрол и спиране на постоянните преразходи, течове и източвания на парите от здравни вноски, ще послужи само за подпиране на „наши“ клиники и за никакъв контрол. И в момента болниците работят по бюджети, спускани от касата, макар и те да не определят колко и какви пациенти да се хоспитализират. И в момента тези бюджети се водят фиксирани, строги и т.н., което не пречи на болниците масово да отчитат и известна надлимитна дейност, която касата в крайна сметка охотно изплаща. Тоест лимитът е на книга и служи основно за първоначално разпределение на парите в началото на годината в подходяща посока. Няма основание да се смята, че и занапред методиките на финансиране ще се спазват от болниците и от самата каса.
Всичко това е ясно на недоволстващите представители на Лекарския съюз, но някак си се смята за редно съсловната организация да попротестира. Вероятно за да направи добро впечатление на членовете си – практикуващите лекари у нас, които отдавна са изгубили интерес към БЛС.
А и все някой трябва да го направи, нали?
Защото другият засегнат от цялата работа са пациентите, но техният легитимен представител в надзора на Здравната каса – д-р Станимир Хасърджиев, обяви, че едва ли не не бил разбрал какво зло се задава, защото новата методика не била представена детайлно на надзора. С други думи – той и останалите членове са я гласували, без да я погледнат. Но иначе д-р Хасърджиев не смята, че новата методика е много правилна. В подобна позиция е и началството при лекарите – председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов, който от есента на 2009 г. все заплашва с протести при всяка нова приумица на управляващите и всеки път се отказва, „убеден“ лично от премиера Бойко Борисов, който го привиква в Министерски съвет току преди насрочване датата на протеста. Наскоро пък се оказа, че в качеството си на директор на общинска поликлиника в Русе Райчинов е поръчал нов асансьор от фирмата на съпруга на настоящия здравен министър Десислава Атанасова, тогава общински съветник в Русе. Някак си е трудно да се повярва, че сега този човек наистина ще се опре на управляващите, ако наистина са решили да наложат новия начин на финансиране на болниците. Той просто е продължение на вече 12-годишната традиция Лекарският съюз да го играе доброто ченге, срещу което ръководството му да си получава съответните дивиденти.
Но така е в здравеопазването – всичко е бизнес и разпределяните пари хич не са малко. А това, че е свързан с живота и здравето на някакви си пациенти, това е единствено тяхна и на редовите доктори грижа. Да се оправят, както могат.
- Изумителни резултати от одит на Федералния резерв на САЩ
Първият по рода си частичен одит от Правителствената служба за отчетност (GAO) на Федералния резерв разкри потресаващи факти…
16 000 000 000 000 щатски долара са били тайно дадени на американски банки и корпорации, както и на чуждестранни банки от Франция до Шотландия, съобщи Conscious Life News.
В периода между декември 2007 г. и юни 2010 г., Федералният резерв на САЩ е спасявал тайно много банки, корпорации и правителства по света.
За сравнение, БВП на САЩ е 14,12 трилиона щ.д.. Целият държавен дълг на правителството на Съединените щати за период от над 200 години история е „само“ 14,5 трилиона щ.д..
Федералният резерв на САЩ предпочита да нарича тези тайни спасявания „програма ‘ол инклузив заем‘“ (или „програма ‘всичко включващ заем‘“, но почти никои от парите не са били върнати и са били заети с лихва от 0%.
Защо Федералният резерв никога не е оповестявал публично за това или дори не е информирал Конгреса на САЩ за 16-те трилиона долара за спасяване може да е очевидно – американската общественост би била възмутена да разбере, че Федералният резерв е спасявал чуждестранни банки, докато американците не успяват да си намерят работа, пише Conscious Life News.
Източник: epochtimes-bg.com
- Медийната Конквиста
Едвин Сугарев, Svobodata.com
Хипотезата, която беше обговаряна от седмици насам, вече започна да се оформя като факт: продажбата на “Медийна група България Холдинг” е окончателно договорена; Любомир Павлов и Огнян Донев са притиснати да продадат “Труд” и “24 часа” – както основателно се предполага – под заплахата да бъдат тикнати в дранголника; и в двата вестника вее друг вятър: на бял кон се връщат старите муцуни.
Венелина Гочева, неотдавнашен главен редактор на “24 часа”, заема мястото на Любо Пъпката като управител на холдинга – след като зае вече неговото място и като шеф на Съюза на издателите в България. Междувременно вече е сварила да регистрира фирма “Нюз Про” ООД, която евентуално би могла да поеме правомощията на “Медийна група холдинг”.
Какво да очакваме още? Тошо Тошев, разбира се… При очевадната абсурдност на събитията на медийния пазар, би било напълно закономерно Бор-ът отново да пусне корени в Полиграфическия.
В цялата тази интрига като че ли са неясни единствено зиц-председателите, формалните фигури по тази сделка. (Нейният поръчител е ясен: той е този, който е подюрил прокуратурата да започне дело за пране на пари и укриване на данъци.) Цеко Минев или Цветан Василев?
Всъщност: не е ли все едно? Не е ли все едно кой купува и кой (и защо) продава вестници – след като е купена и продадена съвестта? След като е изтъргувана медийната свобода, след като журналистиката е превърната в адекват на най-древната професия, а правото на свободно слово се е превърнало в имагинерно понятие? След като мотивите двама от най-богатите хора в България внезапно да продадат купените само преди година тиражни издания, в които едва що са почнали да инвестират, са повече от ясни – и са изцяло политически: поставени са под натиск. Под политически натиск. От приблизително същия тип, който Путин използва срещу финансовите олигарси, които прокарват опозиционна политика в притежаваните от тях медии.
Притиснати са, защото не обслужват достатъчно всеотдайно управляващата партия и нейния тартор. Защото са си въобразили, че е възможно да подкрепят друг политически проект освен нейния. (Не че този проект е много по-различен – става дума за Меглена Кунева.) Защото са си позволили критични акценти, които липсват в почти целия ни “свободен” печат.
И защото трябва да се окръгли един медиен периметър, подкрепян финансово от една банка, в която държавата по необясними причини продължава да държи нашите (на избирателите) пари. Кой медиен периметър? Ами този на Ирен Кръстева и Делян Пеевски, като очевидната цел е извън него да не остане почти нищо друго. Зер избори идат и единогласието трябва да бъде постигнато на всяка и на всякаква цена.
Не знам кой какви изводи би могъл да си направи от тази медийна Конквиста. Сигурно мнозина ще кажат: така му се пада на Любо Пъпката. Да, ама покрай Любо Пъпката така ни се пада и на нас, българите. Защото подобни “сделки” свидетелстват само за едно – че България не е нормална държава. И че българската демокрация (и без това – фасадна) започва още повече да се изражда – и да се превръща в мека диктатура.
- Битката за Америка
„По-добре ли Ви е днес, отколкото преди 4 години?“ – тази класика от времето на Рейгън е днес по-актуална от всякога. От отговора на този въпрос зависи много, а именно: как ще завърши „битката за Америка“.
Е, изградиха ли си вече американците по-ясна представа за човека, който трябва да натири Барак Обама от Белия дом и да стане следващият президент на САЩ? Дали този човек им стана поне малко по-симпатичен след всичките патриотични речи и гръмки послания? И дали те вече им звучат убедително? На тези въпроси едни ще отговорят с „да“, други – с „не“. Едно обаче стана ясно на всички – а именно, че и кандидатът на републиканците Мит Ромни е с амбицията да сътвори чудеса. При това той не се различава много от опонента си Обама, който преди 4 години с помощта на обещания за промени, граничещи с чудеса, успя да спечели сърцата на 70 милиона американски избиратели. Чудото, което обещава Ромни, е не по-малко от чудесата, обещани от Обама – кандидатът на републиканците е на път да убеди сънародниците си, че е в състояние да внесе динамика на трудовия пазар. С което той ясно очерта периметъра на бойното поле, на което ще се решава изходът от американския президентски вот. Това първо. И второ: така той назова основната причина, поради която преизбирането на Обама е всичко друго, но не и сигурно.
Стратегията на Ромни
Планът на Ромни: да ухажва чуждите
Да не забравяме обаче, че американският президент – колкото и могъщ да е той – не е чудотворец. Доказва го първият мандат на Обама, спечелил предишните избори с обещанието да извърши същински чудеса. И ако днес мнозина американски избиратели са разочаровани от него, това определено е шанс за опонента му Мит Ромни. В този смисъл изборите през ноември ще бъдат един вид референдум за последните няколко години. Колко ли от избирателите ще отговорят с „не“ на класиката от времето на Рейгън „По-добре ли Ви е днес, отколкото преди 4 години?“ и ще гласуват по съответния начин?
Стратегията на Ромни е проста: да заплени разочарованите. Той ще се опита да привлече онези американски гласоподаватели, които виждат огромната пропаст между високопарната реторика на Обама и своето собствено (но и това на цяла Америка) икономическо положение; онези, които са разтревожени заради високата задлъжнялост на държавата; онези, според които политиката се движи без компас и които установяват с тъга, че днес Америка е толкова разединена, колкото никога преди това. В дните до изборите Ромни ще повтаря, че неговият опонент се е провалил. Обама пък ще защитава силната държава, гарнирайки речите си с голяма доза ляволиберални възгледи, докато Ромни ще настоява за по-малко държавна намеса, за строг курс на икономии (без разходите за отбрана) и за по-малко държавна регулация. И всичко това ще бъде украсено със солидна доза консерватизъм по теми като абортите и еднополовите бракове.
Задачата на Обама
Планът на Обама: да запуши пробойните сред своите
Фронтовете едва ли могат да бъдат дефинирани по-ясно. Ромни може да разчита на твърдите избиратели на Републиканската партия, което обаче съвсем няма да е достатъчно за изборната победа. Само с твърд електорат Ромни едва ли ще успее да надвие опонента си. Задачата на Обама пък изглежда така: той ще трябва да мобилизира онези избиратели, които на последните избори гласуваха за него, но в крайна сметка останаха разочаровани. Става дума за следните социални групи – младежите, тъмнокожите, латиноамериканците, жените и високообразованите бели американци. Това не е непосилна задача за Обама – още в самото начало на изборния сезон той правилно прогнозира, че именно Мит Ромни ще е неговият противник в „битката за Америка“. С което още веднъж демонстрира, че притежава много добър нюх. Останалото предстои да видим на живо.
Източник: Дойче Веле
- П. Цанева: Българи от Испания поемат обратния път към дома
Тя е „Българка на годината 2012 на ДАБЧ“. Признава: „Ако попитате всичките 168 000 българи живеещи в Испания, те ще ви отговорят, че политика от България към тях досега нямаше. Напоследък започват да се забелязват ангажименти.“Петя Цанева е директор на български училища в Мадрид, основател на най-голямата асоциация на българите в Испания „Балкан”, Българка на годината за 2012-та.
Интервю на Ана Кочева, Frognews.bg
– Г-жо Цанева, кой ви покани в Международния арт фестивал в Самоков и с какъв проект участвате?
– Поканата е от Национален фонд “13 века България“ по предложение и инициатива от кабинета на зам. министър председателя и министър на финансите г-н Симеон Дянков, да бъдем част от ІІ Международен арт фестивал в гр. Самоков. Цялата организация се движи от г-жа Снежана Йовева, съветник на Вицепремиера, която отговаря за българите в Европа и ние с нея работим много добре не само по този проект. Участваме с Проекта: Препис на „История славянобългарска“ с участници от българските неделни училища в Испания. Всеки ученик имаше възможност да се включи в преписа като препише на отделен лист част от Историята. Новобългарският превод по Зографския ръкопис на Историята бе предварително разпределен и номериран според броя на децата. Под преписа на всяко дете стои името на преписвача на старобългарски език.
На фестивала в Самоков децата ще представят 10 преписа, направени от учениците на българските неделни училища в Мадрид, Хатива (Испания), Париж, Лондон, Чикаго, Атина, Виена, Шарлот(САЩ), дарени на Народната библиотека “Св.Св. Кирил и Методий“ по случай 24 май. Това е едно уникално творческо богатство за езика и културата ни, което ще бъде показано в Самоков. Проектът е част от кампанията „Принос на българските училища в чужбина към запазването и разпространяването на българския език, история и културно наследство” на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Идеята стартира от българските неделни училища „Свети Иван Рилски“ и асоциация „Балкан“, Мадрид и Хатива на 21 февруари – дата, обявена за Ден на майчиния език от ЮНЕСКО, като към него се присъединяват и много други български съботно-неделни училища зад граница, членове на АБУЧ.
– Кажете с няколко думи какво представлява самият фестивал?
– Втори международен младежки арт фестивал е творческа инициатива с участници и студенти по изкуства от няколко държави и включва едноседмична богата творческа и културно-развлекателна програма, ще рисуват икони, ще правят грънци, ще се учат на българска бродерия. Всичко това децата ни в Испания няма къде да го научат в такъв формат, затова аз съм благодарна за вниманието от страна на държавата и поканата да се включим във фестивала. Важно е и това, че участниците ще се запознаят с локалната култура, с традиции, занаяти, история, природни забележителности на региона – има еко поход до с. Бели Искър. Ще има творческа атмосфера.
– За тези, които не знаят, Вие сте директор на българските училища в Мадрид, освен това основател на най-голямата асоциация на българите в Испания „Балкан”, но най-важното – българка на годината 2012 на ДАБЧ. Какви трудности срещата в нелеките задачи, с които сте се нагърбили в чужбина?
– Трудностите са много и от различно естество: материална база, двустранни договори, финансови, подходящи учители, все още ниската ни осъзнатост за единство, ударите под кръста… По важното е да отбележа, че удовлетворението от справянето с тези трудности е много по-голямо от самите тях, че в Асоциация “Балкан“ успяхме да създадем невероятен екип, за който думата трудност не съществува и че тази година с гордост ще отбележим 10-годишнина от създаването си и от отварянето на вратите на първото българско училище в Испания.
– А как преценявате политиката по отношение на образование и култура към българите в Испания, все пак там живеят над 200 000 българи от най-новата емиграционна трудова вълна.
– Ако попитате всичките 168 000 българи, живеещи в Испания (по информация на Националния статистически институт на Испания), ще ви отговорят, че такава политика няма. Изключвам епизодични действия, като например в сферата на образованието, където от 2009 г. е в сила Национална програма „Роден език и култура зад граница“ на МОМН, а от тази година има постановление на Министерски съвет относно българските неделни училища в чужбина. Имайки предвид цялостната картина, а в Испания живеят 23 000 българчета на ученическа възраст, от които само 1 200 посещават българско училище, значи направеното досега са само палиативни мерки. Но ето и този творчески проект, в който ние участваме, е опит на държавата да ни консолидира и да ни подпомага. Като цяло през последните години се забелязва ангажимент от страна на правителството, което ни дава надежда, че ще работим все по-добре занапред.
– Кои са най-сериозните проблеми на тези хора?
– Това са трудова заетост и образование.
– А има ли за тях път назад към България и как би могло да се случи това?
– Разбира се, че има, това е пътят към дома. Дори в последната година много семейства вече планират окончателното си завръщане.
Предвид геополитическата обстановка в Европа, засилващата се безработица, финансовата криза, много от нашите сънародници ще поемат обратния път, независимо от предизвикателствата, пред които ще се изправят тук в България.
- Музей за жертвите на комунизма в Пловдив
Фондация „Торос-Вит“ и Движение „СДС – Възраждане“ – Пловдив искат да се направи Музей на насилието, мемориално място за жертвите на комунизма в килиите, където са били задържали политическите затворници. В сградата на пл. „Стефан Стамболов” №1, където сега се помещава централната администрация на Община Пловдив, от 1944 до 1959 г. е било Областното управление на милицията, включително местата за задържане на Държавна сигурност. Има още живи пловдивчани, жестоко изтезавани в тях, там са били извършени и няколко убийства. Повече за инициативата за Мемориал на жертвите на комунизма в Пловдив можете да прочетете в текста по-долу, чийто източник е toross.blog.bg.
–––––––––––––––––––––––––––––
Музей на насилието, на Злото в Пловдив…??!
Сградата на пл. „Ст. Стамболов” 1
Схема на килиите на ДС в сградата – убийствата са ставали или в изолатора /малката стая до тоалетната/ или в стаята на дежурния по ДС, а побоищата и изтезанията – навсякъде.
Списъците на избитите без съд и присъда само в Пловдив за периода 9 – 14 септември 1944 г. – само за 5 дни – 88 българи ! И не са всички… Има и „безследно изчезнали“.
Музей на насилието, на Злото в Пловдив…
„Бяха преградили с платформи сградата, уж да не се чува и вижда какво става там, но вечер из целия квартал се чуваха писъците и стенанията на измъчваните хора. Докарваха ги с камионетки… Ние, съседите не смеехме да минаваме от там, нито да питаме какво става. Един ден чичо Петър, бащата на Стефка, моята съученичка, изчезна…След два-три дни го взеха от подземията. Мъртъв. В затворен ковчег. А беше млад човек.“ /Лиляна Пиперкова/
„Моите страдания започнаха от подземията на тази сграда, където сега е общината. Натъпкаха ни в килиите всички, които хванаха от първата Асеновградската конспирация и започна денонощен бой. После съд, затвор… И така 21 години.” /Стефан Вълков/
„Два – три пъти прибираха в тези подземия и Сашо Сладура, докато бе в Пловдив, после го убиха в Ловеч.” /Тодор Тодоров – Африката/
„Ама защо бе всичко това?! Защо? Толкова хора изпотрепаха… И аз минах по реда си.” /Стойчо Чучев/
Казват, че който не помни и не уважава миналото си, е осъден да го повтори. Така е и с нациите, с градовете.
В началото на годината с представители на европейски неправителствени организации, репресирани, музейни работници, архивари, приятели решихме да направим Мемориално място за памет/Музей на насилието/, на основната репресивна машина, действала в България повече от половин век – Държавна сигурност. В Пловдив, а и в страната няма по-подходящо място за него от килиите, където са били задържани противниците на режима – от 1944 г. до 1959 г. сградата на пл. „Ст. Стамболов” №1 е била Областно управление на милицията, а в подземията и местата за изтезание, за прекършване на свободния житейски избор. По стечение на историческите превратности са запазени в почти автентичния си вид. „Неудобство” се оказа, че в сградата сега се помещава централната администрация на община Пловдив, а в подземията/въпреки повишената влажност/ се съхранява част от архива на общината.
На 17.04.2012 г. Фондация „Торос-Вит” направи официално предложение на Кмета и Председателя на Общинския съвет за създаването на специфичната форма за осмисляне на комунистическото минало и насилието над личността на автентичното място, така както е в бившите социалистически страни.
Отговор не получихме.
На свое заседание на 16.05. т.г. УС на Фондация „Пловдив-европейска столица на културата” изрази своята принципна подкрепа за идейния проект. На 09.06. фондация „Торос-Вит” организира международна конференция „Комунизмът и ДС – неразказаното минало на България”. Участието надхвърли очакванията ни – дойдоха научни работници дори от САЩ, много репресирани, двама съветници на президента Плевнелиев. Всички подкрепиха идеята с нарочна подписка и декларация. Повече за нея тук – http://toross.blog.bg/politika/2012/06/12/konferenciia-za-antikomunizma-i-dosietata.966896
Реакция нямаше.
Междувременно сходна идея бе възприета и пристъпено към реализирането й от Държавна агенция „Архиви“ – София, неправителствени организации в Румъния, Чехия, Словения, Сърбия, дори Албания. Пловдив отново „блестеше“ с отсъствието си. На 17.06. того написах второ предложение до ръководителите на Община Пловдив, в което, освен стореното до този момент, отново подчертах, че фондация „Торос-Вит” е готова с изцяло собствени сили да осъществи идеята.
Този път получихме отговор. След месец.
Кметът Иван Тотев, с писмо Изх. № 12ФН158 от 13.07.2012 г. ни уведомява, че „идеята е много интересна”, НО „подземните нива на сградата на пл. „Ст. Стамболов” №1, към момента изцяло са заети с архива на Община Пловдив. Търсим подходящо място за нашия архив, на засега общинската администрация не е намерила подходяща сграда за него” и в заключение сме уверени, че „продължаваме да търсим разрешение на този проблем”.
Дали е добро намерение или елегантен отказ не мога да реша…
Жалко за огромният архив, събран през годините – списъци на избитите в Пловдивско, спомени, снимки, дори схема на разположението на килиите в общинските подземия. Хора, преминали през адовите места, са запазили дребнички, но съществени вещи за онези дни на Голямото Зло. Жалко, че две десетилетия пропускаме или съзнателно премълчаваме мащабния, реалния, безпристрастния разказ за насилието, политическото насилие, съсипало съдбините на хиляди българи, изкривило и дори генетично променило кода на българската памет.
Междувременно вдъхновени и чисти млади хора от интернет сдружението СДС – Възраждане от Пловдив инициираха петиция в подкрепа на идеята – http://www.peticiq.com/muzei_pld . В тях ми е надеждата, че ще помнят, уважават и почитат паметта на предците, погубени заради свободомислието си. В крайна сметка исторически, глобално ТЕ ПОБЕДИХА – ОНЕЗИ, ИЗБИТИТЕ БЕЗ СЪД И ПРИСЪДА, ПРЕМИНАЛИТЕ ПРЕЗ ПОДЗЕМИЯТА, ЛАГЕРИТЕ И ЗАТВОРИТЕ… Идеите на комунизма и насилието рухнаха, историята ги отвя, но нека не забравяме, че е имало хора, платили прескъпа цена за тържеството на демокрацията и свободата!
Подкрепете поне петицията на младите хора. Не изисква много усилия – само няколко кликвания с мишката на тази машинка.
Не се сещам какво друго да направя – подписка по улиците на Пловдив, протести, групи за натиск, политически протекции, бдения… Много хора предложиха и скромна финансова подкрепа – кой колкото може. Но това ли е решението?! Не ми се цитират нелицеприятните констатации, направени от европейски организации за това как ние, българите, пловдивчаните почитаме паметта и съвестта, как осмисляме близкото си минало… Тъжно е. Как да се накара администрацията да осъзнае, че прочитът на онзи разказ е важен за нацията, за града, за хората в него??! Как да обясня, че в историята се остава с подобни жестове, че след 10 години едва ли ще се помни по кое време е пренареден калдъръма, но със сигурност ще се знае коя общинска управа е дала своя принос за историческата памет на Пловдив?!
Ще ви моля, драги читатели, за подкрепа. Кой каквато може да ни окаже, за да не се срамуваме от наследниците си.
Ами, това е, без извинение към никого…
Първо писмо до Кмета и Председателя на ОбС - 17.04.2012 г. 
Второ писмо - 17.06.2012 г. 
Подкрепа от Фондация "Пловдив-европейска столица на културата" - 16.05.2012 г. 
Отговор от Кмета на Пловдив - 13.07.2012 г. - МОСАД на 61 години
Емблемата на Мосад На 1 септември 1951 година е създадено политическото разузнаване на еврейската държава „Мосад” (Mossad). Много бързо то си извоюва водещо място в йерархията на специалните ведомства в страната и не случайно е пряко подчинено на премиера на страната. Нещо повече: сега „Мосад” е считана за една от най-ефективните и професионални служби в света.
Главната задача на „Мосад” е да събира разузнавателни данни, тяхното обобщаване и анализ. На второ място агенцията се занимава със специални разследвания, контратероризъм, секретни операции и паравоенни дейности.
Ведомството не предприема самостоятелни политически действия, несанкционирани от премиера. Цялата събрана информация след обработката постъпва към политическото ръководство на страната, което на основата на получените данни взема съответни политически решения.
Основен принцип е отначало да се узнае колкото се може повече за врага, а след това да се приложи сила. Действията на „Мосад” почти винаги носят локален характер.
На емблемата на организацията е изобразена свещената за евреите менора (седемстволен свещник), явяващ се герб на Държавата Израел, и девиз: „При недостиг на настойничество пада народ, а при много съветници той благоденства”. Доскоро девиз на „Мосад“ е бил друг библейски стих: „Затова обмислено води своята война”.
В „Мосад” сега работят не повече от 2000 щатни служители, но те се опират на широк кръг доброволни или платени информатори. Осведомители има и в Кнесета (парламента), и в политическите партии, и в медиите.
Служителите на „Мосад” нямат военизирани звания. Кандидатите за службата обаче се набират сред хората, имащи опит в армейската служба. Освен това подбор се прави сред випускниците на висшите учебни заведения. Голямо значение се предава на личностните качества на потенциалните служители. Кандидатите не трябва да имат злепоставящи ги връзки и тъмни петна в биографиите, те трябва идеално и без компромиси да съответстват на изискванията на „Мосад”.
Дейността на „Мосад” е дълбоко засекретена и информация за нейната работа обикновено се появява много години след станалите събития или при несполуки и провали.
До 1996 г. официално не е обявявано даже името на началника на „Мосад”, както и на службата за вътрешна сигурност „Шин бет”. Но сега положението е далеч по-различно и дейността на службата е по-прозрачна.
На 1 януари 2011 г. службата бе оглавена от 11-ия си пореден директор Тамир Пардо. Според руското сп. „Огоньок„, Пардо е български евреин, израсъл е в Яфо (предградие на Тел Авив). Той е на 57 г., баща и дори дядо.
Пардо има 30 г. стаж в „Мосад”, изградил е кариера до заместник-директор. Анализаторът Алекс Фишман го характеризира като „класически човек на Мосад„. А колегите му добавят, че е „способен, интелигентен и балансиран – комбинация от професионално оперативни качества и политическа култура и умения да се използва дипломатичност, когато се налага.“
Пардо е бивш армейски офицер в елитната част на „Сайерет Маткал“ към Генералния щаб на Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ). Участвал е през 1976 г. в операцията за спасяване на пътниците на самолет от „Ер Франс„, отвлечен от терористи на летището Ентебе в Уганда. Взел е участие и в операцията „Божият гняв“ за издирване и ликвидиране на терористите-убийци на израелски спортисти на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г.
Сред най-важните предизвикателства за новия шеф на „Мосад”, за които намеква премиерът Нетаняху при назначението му, е и да се предотврати опасността Иран да придобие ядрено оръжие, смятат компетентни коментатори в Израел.
Израелската общественост посрещна назначението на Пардо изключително благосклонно.
Източник: БЛИЦ
(Заглавието е на Еврочикаго.)
- Кольо Парамов: Свръхбогатите у нас са свързани с БСП
Българският "Преход" – Господин Парамов, възмутен сте от това, че у нас има шепа богати и много бедни, които едва свързват двата края. Как се разви този латиномодел в България?
– Да – много малко хора успяха да натрупат изключително големи богатства. Не съм против богатите хора. Всички онези, които с ум, с чест, с ангажимент, с пословичната си работа и с умел финансов риск управляват своите пари, за да направят повече, носят белега на будната българска икономическа класа. Но у нас 87 процента едва-едва да свързват двата края, някъде около 10 процента са представителите на т. нар. стартираща средна класа, която все още не е стартирала, и има 0.3 – 0.5 процента хора с изключително големи доходи!
Фатално и нечовешко е
598 души в България да са милионери и да имат спестявания над 8 млрд. лв., а останалите 7 млн. 700 хил. да имат влогове до 1 000 лв., които общо са под 8 млрд.! Това означава, че България е в зоната на здрача по отношение на регулиране на старта на промяната в страната. Този типичен латиномодел роди една изкривена олигархия, безконтролна! Това говори, че просто по време на прехода у нас държава не е имало!
За това е най-виновна БСП! Заявявам го като бивш член на тази партия! Защото БСП създаде почва за раждането на олигархокрацията в най-уродливия й план! Съглашателското управление на Симеон, и най-вече управлението на Станишев, доведоха до днешната парадоксална ситуация. До тази ножица между много малко богати и много на брой бедни.
– Дане би и вие да започвате да намеквате, че са се раздавали “червени” куфарчета в началото на промяната?
– Не, не, не! Няма никакви пари раздавани! Това го забравете! Има възстановяване, реживковизиране на част от икономическата класа, която работеше до 1989 г., които чрез калпавата приватизационна политика на Иван Костов докараха до промяната в статуквото в собствеността. Грубото и безконтролно “напазаруване” на огромни държавни български предприятия доведе до зараждането на тази олигархокрация! Отделно от нея имаме наркомафията, отделно – зависимости от “пране” на пари в чужбина чрез имоти и прочее, отделно – голямо българско участие в изнасянето на пари по офшорни сметки…
– Тази свръхзабогатяла върхушка само от средите на БСП ли произхожда?
– Тези много богати категорично са свързани предимно с БСП! Търпението, проявено по време на управлението на БСП – като отношение на МВР, на специални служби, създаването на псевдо-ДАНС, вътрешната борба на лобитата вътре в БСП, доведе до тази тотално изкривена матрица на отношения в държавата.
Не може БСП да баламосва най-бедния си електорат, който така и така няма да промени своето политическо мислене, и ще остане неин привърженик, че е лява партия, когато всъщност е дясна! Раздаваш 12 800 дка земи по морето на 11-12 лв. квадратния метър на 15 олигарха, те после я продават по 250-300 евро кв. м.! И в същото време пропагандираш, че водиш лява политика! Ами продай всички земи, вземи 10-12 млрд. евро за тях, вкарай тези пари в бюджета и ги раздай като доходна политика! Сега пенсиите щяха да бъдат по 350-400 лв. най-ниските! Това можеше да направи Станишев!
Царя пък “реализира” големите загуби от промяната на валутата на дълга, продаде БТК за жълти стотинки, да не говорим за електроразпределителните дружества, да не говорим за възстановяване на бандитските кръгове… Пак огромно баламосване на българския народ!
Костов в началото беше точен и принципен като експерт и държавническо поведение. Беше по-извисен от всички останали. Но не
неговият най-близък кръг успя да го прецака
Той даде възможност на някои хора да сe облагодетелстват! И много ясна сметка си даваше за това! Има си хас математикът Костов да не си дава сметка – съвсем умишлено го направи! Костов си мислеше, че с формирането на една малка средна класа около него, да надуе силно фанфарите на успеха и да бъде преизбран за втори мандат. През втория мандат той може би щеше да се замисли и за държавата… Това принуди организирането на свалянето му и връщането на царя. Костов до последно не вярваше, че това ще стане!
. . .
Ако не мръднат доходите, съвсем естествено е, че ще има несъгласие и негодувание. Съвсем нормално е! През целия преход ние имаме много грешна политика по отношение на доходите.
Проблемът на България е, че са ниски доходите на хората. Малко са икономистите в България, които от 2000-та година твърдим, че грубо е сгрешена посткостовата матрица на доходите и затова ние се докарахме до задънена улица. Не се обърна достатъчно внимание на изходните бази на действието на валутния борд. Освен това се започна с една измислена, фиктивна, натрапена стабилност, която не позволи нито на Милен Велчев, нито на Орешарски да действат както трябва.
С нагласените статистически отчети и с фалшивата теза, че ние на всяка цена да приключваме бюджета винаги с твърде много средства като спестявания и като резерви, доведе дотам бюджетът тотално да се самозатвори в себе си. Доведе до липсата на свежи оборотни пари, които да постъпват под формата на работна заплата и оттам бързо да се реализират в потреблението. Осакатеното потребление за 10 години на практика доведе до ситуацията, в която България попадна. С две думи – ако ние всяка година си бяхме позволявали не по 5-6-8 процента дефицит като другите държави, а много малък – до 1 процент, и всяка година поетапно бяхме увеличавали заплатите, щяхме да имаме коренно различна математическа матрица като изход.
Правителството сега попадна в капана на безпаричието заради изходната база на предишните две правителства на Сакскобургготски и на Тройната коалиция. Затова, навлизайки в кризата,
ние се оказахме заложници на техните грешки
– В какво конкретно обвинявате предишните правителства?
– Сергей Станишев осъзна две години, след като падна от власт, че не беше прав да твърди, че няма да има криза, че няма да ни достигне и ще се радваме на някакви псевдоизлишъци. Това беше една имагинерна пропаганда. Не можеш да оставиш държавата с неплатени повече от 3 млрд. разходи, не можеш да оставиш държавата на 5 процента дефицит и да твърдиш, че си я оставил стабилна. 36 месеца след това сегашното правителство продължава да изчиства абсолютни негативи от управлението на Тройната коалиция. А сега липсват чуждестранни инвестиции като свободни средства, оставеното наследство трябваше да се покрие за първите 18 месеца, да се преодолява стагнацията…. . .
Интервю на Валерия Калчева, БЛИЦ
(Със съкращения)
- Деца от БГ училища в Испания представят преписи на „История Славянобългарска“
30 ученици от българските неделни училища в Испания ще представят оригинални преписи на „История Славянобългарска“.
От 1 до 7 септември в Самоков ще се проведе ІІ-ият Международен младежки арт фестивал, организиран от Национален дарителски фонд „13 века България“ с помощта на Държавната агенция за българите в чужбина, съобщават организаторите.
Идеята започва от българските неделни училища „Свети Иван Рилски“ и асоциация „Балкан“, Мадрид и Хатива. Децата, които са поканени да участват, ще представят най-интересните и добри преписи. Те са подбрани от училищното настоятелство и учителския състав на българското училище в Мадрид.
По време на форума децата от Испания ще имат занимания по творческо писане, ще се запознаят с историята и съхранените стари ръкописи в българската Света обител манастирът „Св. Иван Рилски“. Те ще изработят икони с помощта на студентите по дърворезба и стенопис, участници в проекта „Река на толерантността“ и ще участват в курс по ръкоделие и плетиво. Проектът е част от кампанията „Принос на българските училища в чужбина към запазването и разпространяването на българския език, история и културно наследство“.
В рамките на ІІ-я Международен младежки арт фестивал ще се състои уъркшоп, който ще се ръководи от известни художници и преподаватели от различните университети. Темата ще бъде: „Представяне на различните религии през призмата на изкуството“. Уъркшопът включва две части – създаване на художествени творби и създаване на фотографии от участниците. Креативната сесия ще представлява 96-часово предизвикателство за алтернативен поглед към различните религии, съжителстващи на територията на Самоковския регион. Участниците ще представят своите творби на изложбите през последния ден на фестивала в Сарафската къща пред публика – 6 септември 2012 г. На фестивала ще участват млади художници и фотографи от България, Румъния, Сърбия и Турция.
Източник: Actualno.com
- Цветана Пиронкова е на 1/8 финал на US Оупън
Първата ракета на България Цветана Пиронкова победи с 2:1 сета испанката Силвия-Солер Еспиноса и се класира за осминафиналите на US Oупън
Два часа и 18 минути бяха необходими на 24-годишната пловдивчанка да надвие с 6:1, 6:7 (3), 6:3 намиращата се на 58-а позиция в световната ранглиста испанка и да се поздрави с впечатляващия в кариерата си успех.
С класирането си за третия кръг Пиронкова вече беше подобрила най-доброто си представяне в Ню Йорк, но успеха ѝ днес е нов връх в спортната ѝ кариера. За последно българка бе достигала до осминафинал на US Oупън преди 18 години, а това бе Магдалена Малеева през далечната вече 1994 г.
Първият сет бе изключително силен за Пиронкова, която не даде шанс на своята противничка. След половин час игра българката се наложи с безкомпромисното 6:1 и не остави никакво съмнение в превъзходството си.
Втората част започна по подобие на първия сет и пловдивчанката набързо поведе с 3:0. След няколко разконцентрирани отигравания на Цвети обаче, Еспиноса успя да обърне нещата до 4:4.
След равностойна игра се стигна до тайбрек, който испанката спечели по категоричен начин. Еспиноса поведе с 5:1, но не успя да спечели два сетбола. В крайна сметка взе успеха със 7:3. В третия решителен сет Цвети показа по-здрави нерви и успя да затвори мача при 6:3 и 2:1 сета.
На осминафиналите Пиронкова ще играе с бившата №1 в света Ана Иванович (Сърбия).
Благодарение на днешния си успех Цвети си осигури $120 000 и 280 точки за световната ранглиста, благодарение на които след US Оупън ще се завърне в Топ 50, изкачвайки се с близо десет места до около №45 в света.
Източник: sportni.bg
- Европа се изсмя на Македония, свалиха изложбата от сайта на Кралския музей
Кралският музей в Мариемон окончателно премахна от интернет страницата си информацията за изложбата със средновековни ръкописи
Преди това музеят промени името на изложбата от „Хиляда години писмена традиция в Македония“ на „Старинни ръкописи от ХІІІ – ХІХ век“. Междувременно обаче днес информацията за изложбата изцяло изчезна от предстоящите експозиции на музея.
Скандалната изложба с ръкописите беше предвидена за периода от 9 – 21 октомври 2012 година. Остава неясно дали проявата е отпаднала или само е свалена информацията от предстоящите събития.
„Европа може само да ни се изсмее“, коментира пред “Фокус” Панде Евтимов от Скопие.
„В Македония се опитват да направят следното: Македонско е всичко, което е наследство от миналото, дори и най-доказаните и безспорни елементи от архитектурата, или – от артефактите от миналото. Има претенции дори и целия славянски род да го направят македонци. Характерно е това, което може да видите на скопския площад: Паметници, които не съответстват на нашата традиция, култура и история. Тук може да се видят от някой си Александър Македонски, който никога не е управлявал в сегашната територия на Македония или – Вардарска Македония, тъй като е владял един малък южен дял от Пелагония, но например – не е владял дори и Охрид”, каза Панде Евтимов.
Целокупната средновековна литература тук практически е българска, това го знае целия свят, и това не е мое мислене – каза Панде Евтимов.
„Литературата и книжната продукция в Македония от ранните средни векове, след разпространението на писмеността на Свети Кирил и Методий, и особено фундаменталното дело на Свети Климент, не може да се третира по друг начин. В историята всички тези са казвали, че са българи”, каза още Панде Евтимов.
Преди да получат звучния шамар македонските издания коментираха тази сутрин, че Македония не провокира никого и Скопие не го интересува това как България ще преживее изложбата.
С тези думи директорът на Националната и Университетска Библиотека „Свети Климент Охридски“ Миле Бошески коментира българската реакция на изложбата „Хиляда години писмена традиция в Македония“.
„Ако продължи сервилността на държавната власт за промяна на името, антимакедонизмът и културния геноцид върху македонците на Атина, Белград, София и Тирана ще изтрие Македония и македонците от етногеографския атлас на света”, коментираха темата от Световния македонски конгрес.
Източник: Actualno.com
- Bulgarian among 20 New US Citizens to Be Sworn on Mt. Washington
Twenty applicants for US citizenship, including one Bulgarian, will be taken to new heights for their swearing in ceremony – the summit of Mount Washington.
US Citizens and Immigration Services is touting it as a first-of-its-kind naturalization ceremony on the highest peak in the Northeast of the USA, The Boston Globe reported.
Mount Washington in NH. Photo from sodahead.com The 20 will board the Cog Railway in Bretton Woods on Sept. 6 and ride to the top of the mountain. Joining them for the ceremony at the 6,288-foot summit will be New Hampshire’s Chief U.S. District Court Judge, Joseph Laplante.
The ceremony will be held outdoors if weather cooperates or inside if the weather is raging. It is scheduled to begin at 11:30 a.m., with the applicants taking the Oath of Allegiance and receiving their certificates of naturalization at the summit.
Naturalization ceremonies have been held in unique New Hampshire locales before — including Strawberry Bank in Portsmouth, the statehouse and the Capital Theater for the Arts — but never on a mountain top, court officials said.
There have been mountaintop naturalization ceremonies elsewhere in the country, however, including several atop 3,214-foot Glacier Point in Yosemite National Park, according to USCIS spokeswoman Anita Rios Moore.
Holding citizenship ceremonies in national parks dates back to 2006, when the National Park Service and USCIS joined forces to “enhance the meaning and stature of naturalization ceremonies.“
Since then, ceremonies have been held in parks including Ellis Island, the National Mall in Washington, D.C., and the Cabrillo National Monument in San Diego, Calif. The only other inside-a-park New England ceremony took place in 2006 at the Boston National Historic Park — which includes the Freedom Trail and USS Constitution.
USCIS will not release the names of the applications participating in the Mount Washington ceremony, but said they are originally from Argentina, Brazil, Bulgaria, Canada, the Dominican Republic, India, Jordan, Mali, Netherlands, Philippines, South Africa and the United Kingdom. They currently reside in communities across the state.
The federal agency plans to have a video crew along to film the summit ceremony.
Source: Novinite.com
- Реге беге
Тони Филипов, д-р, Reduta.bg
«Пънкарят Ботев учи тийновете да четат», съобщава «Новинар». Актьорите от Добричкия театър подели инициатива “Яко е да слушаш български произведения” – “Яко е да слушаш Ботев”, “Яко е да слушаш Йовков”, „Яко е да слушаш Гео Милев”… В рамките на тази инициатива артистите избарали поемата „Септември” като хип-хоп, „По жицата” на Йовков като реге (бг), „В механата” на Ботев пък било издържано в пънк-рок аранжимент. Целта била да се стимулират тийновете да четат повече, представяйки им по модерен начин класическите произведения.
От кога разправяме, че няма да стане с вехтите подходи?! От 2002 г. се опитваме да обърнем внимание на отговорните фактори и артистичните среди. Текстът по-долу е кавър, съставен е от различни предложения, които сме давали през годините и които останаха нечути. Въпреки, че световният опит показваше, че това е пътят. През 2008 г. английският писател Мартин Бауам преправи Шекспир на рап и така успя да го вкара в главите на тамошните келешчета. Ъпдейтваната версия на „Хамлет” гласеше: „К’во стаа в тъпата Дания?” А датският принц говореше като същи винкел: „Шъ мъ бъде, или нема а мъ бъде, копелуе?”
Пък в Китай направиха мюзикъл по “Капиталът” на Маркс. А нашите комунисти ги е страх да си признаят дори, че са го чели…
Училището трябва да слезе при живота. Нашите литератори и историци трябва да осъвременят образите на Левски, Бенковски, Стамболов, поезията на Ботев, прозата на Дедо Вазов… Ако трябва в чалга ритъм да ги обърнем, ако трябва Азис ще пее «Майце си», Мишо Шамара, не по-добре Криско, ще рапира «Септември», Щурците ли, ФСБ ли, да се разберат, да направят една рок опера от «Под присъствието»…
Да вземем един Левски. Крайно време е да намерим начин да го обясним тоя човек на младото поколение. И не чрез глупавото му тефтерче, щото поколение, което е било свидетел на откриването на тефтерчето на Вальо Топлото (това е писано през 2007 г.), няма да разбере мисленето в грошове на Левски. (Да не говорим какво ще стане, ако се открие тефтерчето на Бойко Борисов!) По-скоро трябва да се стъпи на някои малко известни факти от живота му. През 2002 г. в Силистра издадоха юбилеен вестник “Апостолът” по повод 165-годишнината от рождението му. И там пише, че Левски бил учил за гримьор. Коя девойка или младеж няма да разбере, ако й обясниш, че Васил Иванов Кунчев е бил цар на макиажа и първият коафьор по нашите земи?
Или пък Ботев? Вола, на баба ти Илийца кола… Глупости на търкалета. Един нов прочит на историята изисква поетът да бъде представен като например Рамбо Ботьов, който с отряд речни пехотинци факнал мамата на Империята на злото… Тука трябва малко да се помисли, щото КЗД вероятно ще възрази на «Империята на злото». Не пречи да си кажем и просто факнал мамата на османското присъствие….
А Вазов, нашият Шекспир? Той най-често тормози децата. На редовната сесия през май зрелостниците писаха по темата “От здравия разум до поетическото безумие в романа “Под присъствието”. И верно се получават поетически, пък и прозаически безумия: “Бай Марко дава сливата си да направят черешово топче.” , “Кака Гинка е една обаятелна жена защото бие мъжа си и обича Русия.”
За да има патриотична синергия, класикът трябва да се адаптира към съвременността. Да вземем например „Тлака в Алтъново” от „Под Игото”. Бедрок, тежък Бедрок… „По-смелите девойки се шегуваха с ергените, подзимаха ги лукаво и се заливаха с весел смях. Тям отговаряха гръмогласни кикотения от мъжка страна…”
Инфантилизъм! Бълбукат се като в детската градина… Освен ако не са друсани. Щото тогава на конопа се е гледало като на важна култура, а не да ходят заптиетата да скубят на хората единия корен по балконите… Между другото, по-модерните критици смятат, че Николчо от „Маминото детенце” е първият друсащ се младеж в нашата литература…
Никъде в описанието на тлаката нема дума за R&B (ракия и бира), няма амфетки, нема волумето на мах…
Погледнете героите! Не плачат ли за ъпдейтване? Бойчо Огнянов, даскал! Герой-даскал?! 10x!* Тоя е лузър, ванилен тип по условие… Или пък оня дивак Боримечката, дето лае като овчарско куче, та да сарджва Стайка, щото тя му се прави на хард ту гет. Shit man, какъв борец е тоя! Няма ланец, няма тату, няма обеца на ухото, даже i-Phone няма… Не сме XIX в., ей!
А мацките? Пълна трагедия. Чонината Стайка – същински дизелогрухтер … „работна, спретната и чистофайка, само че бързо се гои, сиромашката”. Минава на кълнове от люцерна и тръгва на фитнес. И тогава Боримечката ще може да каже като Ромео: „Къде се мота анорексичната ми кучка Джуул?”
„Цвета Проданова… каква е гивиндийка тя, хвърля очи на четири страни! Ама инак добро момиче.” Таз мома е готова манекенка! „Драгановата Цвета и Райка попадиина… видиш ли ги какви са белошийки, като патки? (Веднага на солариум!) Цанко наш каза веднъж, че да му даде едната да я ухапе за гушата, ще й хариже памидовото лозе на Малтепе, затуй го пернах с ръжена тогава… афоресникът…”
Лозе?! Представяте ли си, Христо Сираков например отива при Черната Златка и й предлага лозе! Не джип, не мезонет, а лозе!
Нещо трябва да се направи. Щото в момента имаме два варианта: да оставим младите да се възпитават от Златките, или от учЕните от Софийски университет. Лично ние не се наемаме да кажем кое ще е по-пагубно. Спомняте ли си министъра на просвещението Владимир Атанасов? Не знам дали още преподава в СУ-то, щото нещо чух, че го напъдили, но беше доцент и дълги години е индоктринирал невинните дечица. Не, в никакъв случай не пресилвам. Ето един пример от негово произведение: “ В “Септември” Гео Милев поставя в диалогични отношения собствения творчески опит и читателско съзнание, което вече е постигнало себе си в семантиката на неговите текстове, които в по-широк смисъл биха могли да се разглеждат като самообясняващи се текстови общности… Гео Милев има своя интерпретанта, чрез която бива динамизиран собственият текстостроителен опит.”
И в сблъсъка си с този дискурс нашият старателен матурант осъзнава всичките си шансове да остане интелектуален мутант и без да иска размахва ръце и започва да повтаря след Криско:
Бременно момиче, как ухаеш на аборт!
Говориме за вечния студенски живот.
Гордея се с черния ми дроб.
Откакто си се родил,все Бай Ганьо си бил – пълен дебил…
Наскоро попаднах на един текст на Йордан Попов – „Трябва ли й дискурс на Рада?” Май ви споменах накратко. Там той разказва за три млади и интелигентни момичета, които не са чели „Под присъствието”. На въпроса му: „Защо?”, те отговорили: „Валери Стефанов”. Професор, преподавател в СУ, автор на множество учебници, еталон за оценка на кандидатстудентските работи.
Цитираните откъси от колегата Йордан Попов така ни заинтересуваха, че си поръчахме книгата на професора „Творбата – безкраен диалог”, чак от Пловдив ни я доставиха, и напълно разбрахме как академичната наука може да те набута в прегръдката на Азис и Златките. И пак изобщо не преувеличаваме.
Пример: „Бяла черква, „един невъзстанал град”… ще се мъчи да докаже своята „невъзстаналост”, да я превърне в предимство чрез редица ефектни пославия (тая дума не я знам, но и речниците не я знаят – Т.Ф.) към развилнелия се субект на властта – предателства, затворени врати и пр. Те трябва да легитимират верността към субординационната структурираност на социума и да докажат окончателното загърбване на екстазната лудост…”
Да, наистина, това е откъснато от контекста. Но от това контекстът само печели. Честно!
И понеже вчера на поправителната матура дали пак Дедо Вазов – „Слепота и прозрение в произведението на Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа”. На тази тема проф. Стефанов също е посветил едно от есетата си: „Еросът на институциите (Дадо Йоцо вижда).
„Втората Йоцова среща до голяма степен носи посланията на първата – дошлият в отпуск войник бързо бива превърнат в любовен партньор: „Той се спуска и стиска пъргавата ръка, която войникът му подава весело. Па му бара дебелия шинел, копчетата, фуражката, хваща сабята и я целува.» Ако преди обект на любовните ласки бяха еполетите, сега е ласкана сабята – най-важната част от институционалното «тяло». В смисловата тъкан на творбата образът на сабята присъства като върховен израз на потентността, тя е «онова, което сече» и сегментира социалното поле. Сабята е знакът на крояческата мощ на Държавата-шивач».
……
……
……
Колкото пъти прочета този пасаж, все се разстройвам… Знам, че няма основания, но като стигна до превръщането на войника в любовен партньор и без да искам мисълта ми скача на подвързвача на партитури Самбане от романа на големият френски класик Луи Фердинанд Селин. Между другото, той щеше да е още по-голям, ако в края на живота си не беше се заял грозно с евреите… „Колкото до Самбане, той най-неочаквано не издържа на открай време мъчещото го желание да содомизира някой войник. Една злополучна вечер се осмели да го задоволи и това му нанесе непоправима вреда в очите на някои патриоти…”
Както виждате, абсолютно ми е необоснована асоциацията, без всякаква връзка, но асоциациите идват без да питат…
С последното изречение за „Държавата-шивач” професорът ни подготвя за третата и най-важна среща на Дядо Йоцо – с влака: „Социално разкроима „дреха” е станала цялата българска земя, или, по-точно – земята е метафоричното сукно, от което се шие „униформата” на „българското”. Влакът е иглата на Държавата-шивач, денонощно наведена над земята-сукно. Планината се разрязва, сече, за да се съчлени, у-члени изразимостта на държавата. Тъкмо в този непрекъснато актуализиран от влака-игла „бод” по снагата на планината „Българското” намира трайната си и тотална проявимост. Режещата ръка и сновящата игла произвеждат обществени отношения, утвърждават статуарната подредба на социалното пространство….”
И по нататък се обяснява как, ако сабята показва силата и твърдостта, то влакът е еманацията на твърдото проникване и обладаване на планинските недра…
Нека спрем до тук. Лично ние се чувстваме изтощен.
За да обикнете българската литература, трябва да срещнете някой, който да ви я разкаже с любов. Не за хабилитация и дисертация, а просто от любов. Имаше такива хора някога, а може и още да има. Лично ние имахме късмета да се докоснем до една учителка по литература в Пазарджик, г-жа Енева, която с обикновени, но красиви думи, без дискурси и наративи, ни разказа за Ботев и Вазов с думи прости и красиви. Защото, ако не можеш да кажеш едно нещо просто, ти просто нямаш какво да кажеш. И почваш да усукваш идейната си несъстоятелност с катове мъчни думи, белким никой не разбере.
Ако трябва да съм честен, а, както знаете, ние се стараем да бъдем, такива учЕни има и по другите факултети. Мога да ви дам пример със социолози и политолози, но те са ми приятели и ще се въздържа….
––––––––––––––––
* 10х! – тенкс, демек – мерси
- 1-ви септември – Симеоновден, начало на църковната нова година
Месец септември е седмият месец от годината според еврейското летоброене. Свързан е с ред библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие. Празникът на новолетието бил установен от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея.
СИМЕОНОВДЕН, Летен Симеон
Християнски празник в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С него се полага началото на църковната Нова година.
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. 18-годишен постъпил в манастир. Там се отдал на пост и молитва, за да извиси духа над плътта. Подвизите му в служенето на Бога скоро се прочули надлъж и шир и за да не се поддаде на греха на славолюбието, Симеон изградил стълп – кула, и заживял на върха му.
Дълги години живял светецът на върха на своя стълп, в малката си килийка, и всички, които идвали да го видят, поучавал на закона Господен, молел се за здравето на болните и те получавали изцеление, разкривал на хората чудото на благодарността. Хората слушали Симеон в захлас и си тръгвали от стълпа, изцерени от горделивостта и решени да променят живота си.
Свети Симеон Стълпник починал в дълбока старост. Според преданията той живял цели 103 години. Мощите му, положени в храм, построен в негова чест в Антиохия, продължили да даряват изцеление.
Обреди и Традиции
Българите наричат празника Симоновден, Летни Симеоновден, Симеон орач, Симеон сърп. Летният Симеоновден образува близначна двойка със зимния Симеоновден (3 февруари); обредността и на двата празника е твърде сходна, защото в основата й лежи представата за преход. Двата дни, посветени на св. Симеон маркират две срещуположни точки в календара. Зимният Симеоновден обозначава прехода от зима към пролет, а летният — от лято към есен. Така те стават ориентири в земеделската дейност, сигнализиращи пролетна и есенна оран и сеитба.
Обредността на летния Симеоновден независимо от християнската си „рамка“ има изцяло аграрен характер и цели чрез чисто магически действия и забрани да осигури благоприятен изход за новите стопански дейности. Като че ли единственият по-ясно доловим християнски елемент е благославянето на семето за посев.
Житната жертва, захранването на животните, осигуряването на защитата им (и здравето им) с колачета и червените конци са езически практики; „посяването“ в нивата на костите и трохите също отвежда към паганизма. Те целят омилостивяване силите на плодородието, както и закрила на орачите от християнския светец. Магическите забрани — за работа и изнасяне — са призвани да попречат на злите сили да „изнесат“ благополучието.
Гадателните обичаи също характеризират празника като преходен период, в който най-отчетливо се чертае бъдещето за новия стопански цикъл.
С този празник започва есенната оран; светецът се смята за покровител на орачите, затова го наричат Симеон орачо, Симеон стълпник, а денят му — Нова година, стопанската нова година.
На Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите.
В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. В ранното утро на Симеоновден замесват обредни пити, парчета от които слагат в кърмата на впрегатния добитък. На рогата им нанизват кравайчета и червени вълнени конци.
В Северозападна България пред каруцата се коли петел (за „курбан на Св. Симеон“), който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.
Коли се курбан — петле или кокошка,
Поверия за Симеоновден
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието.
Не се кладе огън, докато не се върне стопанинът от полето, за да се предпазят посевите от пожари.
Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете; забранена е всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата.
Известен е и обичаят п о л а з в а н е: всички в къщата следят кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благополучие и берекат през годината.
Из някои краища на България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година.
Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че реколтата ще е плодовита.
Вечерта гости посрещат Симеоновците. На този ден именници са: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Смиляна, Мона, Моню, Божан, Божана.
Честито на именниците!
