Всички авторски страници

Авторски

• А. Ковачев: Не можем да се съгласим с никакъв компромис върху интерпретацията на историята

  София. Не можем да се съгласим с никакъв компромис върху интерпретацията на историята. Това каза пред Агенция „Фокус” евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев. Историята е такава, каквото е. Тя не може да има някаква нова интерпретация, защото някъде искали да аргументират идентичност или нова култура, или нов език, каза Ковачев. „Подкрепям позицията на господин президента, защото това не е само българска позиция, това е позицията на справедливостта и на обективната историческа истина”, посочи евродепутатът.

  „Историята е такава, каквато е и ние не можем да се съгласим с никакви други интерпретации, освен обективните, научно обосновани, базирани на фактите и исторически данни. Между другото това, което каза президентът на Македония е много хубаво, но казано само вербално, защото досега не сме имали от страна на Македония никакви сигнали, че те са готови на диалог и на научно ниво между историците от двете страни”, каза още Андрей Ковачев.

  Това съжаление за липсата на такъв диалог и липсата на общо честване на нашата обща история между България и Република Македония е било изразено и в последната резолюция на Европейския парламент в точка 60. Европейският парламент изразява съжаление за това, че Македония не се е съобразила с препоръките от предишните резолюции за съвместно честване на общи събития и герои, а също така и призовава Македония за създаването на една обща комисия между Македония, България и Гърция за тълкуване на историята, което да бъде базирано на фактите. Правилен подход е да заявим съвсем ясно какви са нашите позиции. Те не са такива, защото ние имаме някакви специални интерпретации или тълкувания, а ние заявяваме, че искаме историята да бъде разглеждана такава, каквато е и да се обединим около обективната история, каза евродепутатът.

  Второ, не можем да допуснем в Европейския съюз да има дискриминация на хора, които открито заявяват своята българска етническа принадлежност или български етнически произход. „С това нещо ние няма как да се съгласим или няма как да допуснем в Европейския съюз страна кандидат, който иска да стане член на съюза, да има такива рецидиви от миналото на комунистическа Югославия и на Титовия прочит на историята, който налагаше всичко, което е свързано с България, българската култура, българското културно наследство да бъде заличавано и тези, които все още имаха смелостта да заявяват в титова Югославия, че са българи, бяха изключително жестоко репресирани, преследвани, изпращани в концентрационни лагери”, допълни Андрей Ковачев. Той посочи, че не трябва да се забравят огромните жестоки репресии 1944-1945 г. – така наречения Кървав Божик или Кървава Коледа, когато десетки хиляди българи са били преследвани и убити.

  Яна Нецова,  Focus-news.net

• За Тодор-Живковите чествания и несъстоялата се гражданска декомунизация на България

  На 7 септември 2012 г. се навършват 101 години от рождението на Т. Живков. Поместваме съобщение за честванията в в родния му град Правец (който още от негово време си остана един от частните градове в България), коментар на Калин Манолов, публикуван преди 7 години, но актуален и до днес. Както и текст, написан на Едвин Сугарев, по повод отхвърления преди ден Законопроект за лустрацията.

   

  ПРАВЕЦ ЩЕ ОТБЕЛЕЖИ 101 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ТОДОР ЖИВКОВ

  В Правец ще бъдат отбелязани 101 години от рождението на Тодор Живков. На 7 септември от 10 часа е церемонията по поднасяне на венци и цветя пред паметника на дългогодишния държавен глава на България. Половин час по-късно в Музеен комплекс с родна къща на Тодор Живков ще бъде открита експозиция под наслов „Колекцията подаръци на Тодор Живков в нови измерения”. От 16 часа в Исторически музей – Правец ще бъде представен биографичният филм „Човека и народа” на режисьора Светослав Овчаров. Организаторите предупреждават заглавието да не се бърка със стария “Човек от народа”, става въпрос за нов филм, заснет тази година.

  Източник:  botevgrad.com

   

  Гражданската декомунизация на България

   

  Калин Манолов,  kalin-manolov.blog.co.uk

  Писах този коментар през януари 2005 г. за електронния вестник “Политики”. Седем години и половина по-късно практически нищо не се е променило, освен че бе приет един нов закон за досиетата и свърши мандата на една нова ресорна комисия,чиито състав не е подновен, защото поради своя произход и квалификация сегашните управляващи подкрепят бившия милиционер Евтим Костадинов за нов председателски мандат, докато ЕС официално не го желае. Но нищо, ще се спазарят…

  Петнадесет години след “падането” на комунизма България все още е посткомунистическа страна, и “пост” пред “комунистическа” е по-скоро за благозвучие. Знам колко яростно ще реагират на подобно твърдение българските политици и анализатори, но знам и колко ирационални ще бъдат аргументите им “против” него. Няма да ги изреждам вместо тях, само бих задал риторичните въпроси:
  • щеше ли още да бъде възможно политическата власт на всички нива да е толкова престъпна и корумпирана;
  • щеше ли да бъде възможно комунистите да не бъдат наказани за престъпленията си и да не бъдат отстранени от властта и политиката;
  • щеше ли да им бъде позволено да установят почти пълен контрол върху медиите;
  • щеше ли да е възможно да бъде подменена, ако не и изцяло скрита, истината за миналото;
  • щеше ли да бъде така деморализирана неукрепналата българска демокрация
  ако комунистите още не бяха на власт?

  Фактите за престъпленията на комунизма са заплашени от забрава, защото той бе обявен за несъществуващ. Следователно няма враг, срещу който антикомунистите да се борят, което логично води до амнистия на престъпленията на комунистите. А ако не е имало престъпления, не е имало и нужда от борба с тях – това пък е индулгенция за съвестта на тези, които бяха призвани да се борят с комунизма, а не го направиха: духовниците и интелектуалците на България. Господ и Историята ще ги съдят.

  Не само в България обаче – в света не може да има модерна политика без дълбоко осмисляне на комунистическия опит от 20 век. Даже да сме били против комунизма, трябва тепърва да анализираме причините за временния му успех и крайното му поражение. За да не се повтаря никога вече.

  Точно тук се проявява най-ярко прикритият комунизъм на т.нар. “българска политическа класа”. Каквото и да правеха някои нейни представители в областта на декомунизацията през всичките тези години, то винаги е било мотивирано от презумпцията “историята да не пречи”. Затова от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет през май 2000 г., отпадна чл.6, според който не трябваше да тече погасителна давност за престъпления и нарушения на гражданските права по време на комунистическото управление, дори тези престъпления и нарушения по времето на комунизма да не са били противозаконни. Затова Конституционният съд – политически орган пар екселанс според начина на конструирането си!- 14 години методично отменяше лустрационните текстове в редица закони. Първо в Закона за банките и кредитното дело от 1992 г., който забраняваше избирането и назначаването в ръководните органи на банките на функционери на комунистическата партия и нейните сателитни организации, и на служители на бившата Държавна сигурност. После в първия Закон за досиетата от 1997 г., когато конституционните съдии изключиха от обхвата на закона себе си, президента и вицепрезидента, и всички лица, чиито имена и псевдоними фигурират само в картотеката и регистрационния дневник на Държавна сигурност – понеже нямало достатъчно доказателства за сътрудничеството им. През 1998 г. конституционните съдии отмениха и петгодишното ограничение в Закона за администрацията за заемане на ръководни длъжности в нея от бивши комунистически функционери и сътрудници на Държавна сигурност. Накрая, когато обслужващата въпросните функционери и служители функция на Конституционния съд стана прекалено явна, политиците взеха нещата в свои ръце. Преди три години Народното събрание отмени втория Закон за досиетата, разтури Комисията “Андреев” и запечата архива на Държавна сигурност. На практика частична лустрация в България бе извършена само в две области – в науката ( чрез “Закона Панев”), и в ръководствата на радиото и телевизията (чрез Закона за радио и телевизия). Първата обаче бе прекратена през 1995 г. преди да изтече законовия срок, а във втория случай проверката на агентурното минало на ТВ и радиобосовете бе премахната със Закона за класифицираната информация. С това като че ли политиците сметнаха процеса на декомунизация в България за приключен.

  Не можем да ги виним – какво по-естествено от това бивши комунистически номенклатурчици и ченгета да пазят себе си и уреждащото ги статукво?! Всъщност дори не се налага да го пазят, защото никой не го застрашава. Не можем да виним и обществото – то не осъзна липсата на декомунизация в България като проблем, защото не му бяха обяснени последиците от отказа му да скъса с комунистическото минало. Всъщност какво значи “обществото” – обществото се състои от индивиди. Индивидите не възникват от общността; общността възниква от индивидите. Щом индивидите не желая да научат истината да миналото си, няма да я научи и обществото.
  Няма и да я напише. Многобройните и крайно опасни последици за демократичния процес в България, произтичащи от несъстоялата се радикална декомунизация, бяха описани не от българска партия, правителство или парламент, а от Съвета на Европа в неговата Резолюция 1096 от 27 юни 1996 г.: “установяване на режим на олигархия вместо на демокрация, на корупция вместо на правова държава, и на организирана престъпност вместо зачитане правата на човека”.

  Така че за живия още български комунизъм са виновни същите хора, които не се бориха с него, докато беше силен – те не настояха и за преодоляване на последиците му, когато той падна. И тази им вина е дори по-тежка, защото не е фактическа или политическа, а метафизична. Това е вината на съвременниците на престъплението, независимо от тяхното участие или неучастие в това престъпление, и независимо от идентификацията им с него.

  Виновни са българските духовници и интелектуалци. Виновни сме всички, които сме или се смятаме за такива. Ако искаме да изкупим вината си, не трябва като политиците да искаме комунизмът да не пречи. Трябва да искаме да не се повтаря.

  За целта без политическо посредничество трябва да издигнем гражданския си глас за декомунизацията на България. Трябва да настоим за приемане на Закон за преодоляване последиците от комунистическото управление, с който да се даде възможност за търсене на съдебна отговорност от комунистически функционери, от офицери от БНА и от щатни служители и сътрудници на органите за сигурност, за действия, които макар и да не са били престъпления по действащото в посочения период законодателство, биха представлявали престъпни актове в рамките на едно цивилизовано общество (напр. т.нар. “възродителен процес”, “въдворяването на местоживеене”, трудово-изправителните лагери, и т.н.). Трябва да поискаме независимо разследване на масовите убийства без съд и присъда непосредствено след 9.9.1944 и признаване на недействителността на Закона за народния съд, съпроводено с обезсилване на издадените по него присъди. Трябва да упражним граждански натиск архивът на бившата Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб да бъде предаден в Държавния архивен фонд, и да се забрани унищожаването на архиви преди тяхното разсекретяване и предаване в Държавния архив. Трябва да наложим на политиците нова лустрация. Трябва да отстраним напълно комунистическото учение или негови елементи от учебните програми в началния, среден и висш курс на обучение, и направим възможно резултатното разгръщане на демократичните идеи.
  Длъжни сме да направим всичко това – ако не заради себе си, то заради децата си, които също обричаме на комунизъм, ако продължим да бездействаме. Обричаме ги вероятно не на лагер – но със сигурност ги обричаме на лъжа. “Лъжа” бе тайното име на комунизма.

  Затова антикомунизмът е борба за истината. И тъй като решителното и същевременно рационално обосновано отхвърляне на комунизма винаги е било присъщо само на малцина, просветените антикомунисти са длъжни да дадат тон на един рационален и аргументиран дебат за комунизма и нанесените от него поражения върху обществото. Антикомунистите трябва да покажат моралната несъстоятелност на комунизма. Да се разобличават лъжите на комунистите и да се защитава истината заради самата истина е похвално. Това придава на антикомунизма философско достойнство.

  Антикомунизмът трябва да продължи с историческото изследване на комунизма и с извличането на поуки, които не трябва да се забравят. Наскоро с тази цел бе създаден Институт за изследване престъпленията на комунизма в България. Институтът ще изследва комунистическата идеология и практика, като анализира и оцени проникването, развитието и проявлението на комунизма в България, ще информира българската и световна общественост за неговите престъпления, и ще събере доказателства за тях, които да допринесат за неговото морално осъждане.
  Колкото повече такива граждански структури се появяват, толкова по-бързо България ще намери верния път към по-доброто си бъдеще. Време е да разберем, че така повече не може, и да се преборим за едно по-справедливо и по-добре построено общество.

  Време е да сложим ново начало.

   

  Парламентарната група на ченгетата и българското бъдеще

   

  Eдвин Сугарев,  Svobodata.com

  Току що – тази сутрин, пети септември 2012 г., българския парламент отхвърли законопроекта за лустрация, предложен от Лъчезар Тошев, депутат от Синята коалиция.

  Закономерно – подобно отхвърляне на лустрационно законодателство не се случва за пръв път – има си дълга традиция. И симптоматично: за дереджето на демокрацията у нас – след като за всички вече е пределно ясно, че тъкмо ченгетата на ДС са реалните бащи на изродения – не, думата не е точна – на юродивия български преход.

  Резултатът е важен – не по-малко важен е обаче и конкретният политически принос към този резултат. За са гласували – познайте колко – всичко на всичко 12 депутати. Приблизително колкото е парламентарната група на Синята коалиция.

  Само че не бързайте да се радвате на дисциплината на вносителите. Приносът на традиционната десница е всичко на всичко… три гласа “за” (от тях единият на Лъчезар Тошев). Странно! Къде ли са били останалите? Сърбащи кафе във фоаейто? Позабавили се в станциите на МС покрай морския бряг? А лустрацията дали пък не беше част от техните предизборни обещания? (Кой ли ще ги помни какви са били…)

  При БСП няма изненади – 15 против (толкова се били в залата – а останалите, сигурни в негативния резултат, вероятно са тичали по партийни дела, заговорничили са или са обсъждали Кутевския СПИН). Нула за, нула въздържали се. Желязна партия – особено когато става дума за защита на нейните ченгета.

  Затова пък при ГЕРБ… Два гласа за, два против и… 65 въздържали се. При гласуване, за което е кристално ясно, че “въздържал се” е само по-лицемерния начин да отхвърлиш законопроекта. И това го правят членовете на Европейската народна партия – същите, дето при изборите твърдяха, че нямало да приемат бивши ченгета в своите редици – а сетне като Свети Петър се отметнаха три пъти, дорде пропеят първи петли.

  ДПС почти го няма – един за, двама въздържали се. Атака пък съвсем я няма: нула за, нула против, нула въздържали се. Закономерно – при това гласуване липсата също е глас в полза на отхвърлянето, в полза на съхраняването на мрежата, в която ДС оплете най-новата ни история – а с нея – и нашия собствен живот.

  За изненада – от независимите има само един против – и цели шестима за. Вероятно защото няма кой да им пили на главите – в стил Искра Фидосова. Или защото от тях нищо не зависи.

  Да припомня ли какви изненади ни сервираха в хода на прехода – както институционализираните си ченгета в парламента, в конституционния съд, в банковата система и къде ли не другаде – така и чрез подземните си такива – в “борческите” групировки например? Ето един непълен, набързо импровизиран списък:

  – Инфилтриране на новопоявилите се демократични партии и организации, организиране на разединението им и политическия им провал.

  – Създаване на мафиотските и “икономически” групировки – от кадрите и под ръководството на ДС.

  – Комплот срещу първото демократично избрано правителство на прехода – правителството на Филип Димитров – със съвместните усилия на подопечните им лидери на ДПС, Бригадир Аспарухов, разните сини мравки и… президентът Желю Желев.

  – Налагане на цяло правителство, което да обслужва интересите на създадените от тях и подхранващи БСП икономически групировки, в периода на югоембаргото, когато те натрупаха мускули и износ на петрол за Югославия – правителството на Беров, известно още и като “правителството на Мултигруп” – също поддържано от БСП.

  – Организиран рекет от страна на “борческите групировки” – който смаза дребния и среден бизнес – като унищожи шансовете да бъде създадена поддържаща демократичните промени средна класа – а с това и насъщното гражданско общество.

  – Ограбване на спестяванията на всички българи и докарване на страната ни до същинска национална катастрофа чрез източване на банковия капитал, култивиране на кредитни милионери, фалити на банки, финансови пирамиди и други инструменти – на практика всички важни за банковия живот постове по това време – включително председателя на БНБ – са заети от бивши сътрудници на ДС.

  – Схемите на тъй наречената “масова приватизация”, които създадоха нагли олигарси от типа на Николай Банев например.

  – Довеждането на Симеон Сакскобургготски, чиято функция бе да предотврати втори мандат на ОДС, да разруши двуполюсния модел и да корумпира тотално българската политическа система (помислете само кои финансираха неговото хождение на политически гурбет – това бяха хора като Илия Павлов, Васил Божков – Черепа, Атанас Тилев и особено Спас Русев – под вещото ръководство на червените генерали Любен Гоцев и Бригадир Аспарухов).

  – Окончателното корумпиране на съдебната система (особено на прокуратурата) и – при тъй наречената Тройна коалиция – превръщането на ключови фигури от подземния свят в посредници между държавата и мафията (Алексей Петров е най-яркия, но не единствен пример в това отношение).

  – Директно предаване на националните интереси в полза на руските такива – чрез договорености от типа на “големия шлем” на бившия президент Георги Първанов – известен още и като Гоце; днес впрочем същият процес на превръщане на България в “троянски кон” на Русия в ЕС продължава.

  И след всичко това: само 12 за лустрацията?! Останалите 228 – все едно дали гласували против, въздържали се или са изобщо забегнали (може би – от кумова срама) – съставляват най-стабилното мнозинство в този парламент – както и във всички останали парламенти на прехода. Парламентарната група на ченгетата, на техните питомци и помагачи.

  Как ще я караме оттук нататък? Ако все така – то да не се чудим защо народите, които отдавна са гласували лустрационно законодателство – са някъде далеч преди нас – и ние, въпреки че тръгнахме от същата стартова линия, днес само им дишаме прахта.

  
  

• Най-малкият жест на една държава и власт е да чуе гласа на своята диаспора

  Приемането на законопроекта за българите и българските общности извън страната да бъде отложено и той да се обсъжда след предстоящата среща на наши сънародници от чужбина в Брюксел през ноември, която организира президентството. За това настояха представители на българската диаспора. Тази седмица законопроектът беше включен за обсъждане в програмата за първия работен ден на депутатите след лятната ваканция, но парламентът така и не стигна до тази точка.

  Пред Дарик Стефан Манов, който е член на Временните обществени съвети на българите в чужбина, посочи като основна слабост на закона фактът, че той не е обсъден със сънародниците ни зад граница и се пише преди да се състои основният дебат – за мястото на българската диаспора в националния живот на страната. По думите му не може един закон, който засяга над 1,5 млн. български граждани и вероятно още толкова лица с български произход, живеещи извън България, да бъде резултат само от работата на една експертна група.

  В интервю за „Денят“ на Дарик Манов разкритикува както проекта, така и начина, по който е изработен. Българинът призова държавата да се вслуша в гласа на своята диаспора.

   

  – Проектът е резултат на работата на една работна група, която почти в условия на нелегалност работи вече две години. Тя се състои от експерти от различни министерства и е създадена още по времето на министър Божидар Димитров. Тази работна група предложи миналия ноември един предварителен проект, който беше подложен за 14 дни на обществено обсъждане на сайта на МС. Нямаше нито едно мнение на българи от чужбина, което да подкрепяше този проект. Въпреки всичко – за наша най-голяма изненада, проектът се появи на бял свят, този път внесен от правителството във втората половина на юни и по една невероятно бърза процедура беше изгласуван на първо четене в четири парламентарни комисии. Какво се случваше тогава в държавата в първите дни на юли?!? Вот на недоверие, атентат в Бургас, промени на Изборния кодекс – в цялата тази ситуация се намериха време и място да бъде приет този законопроект в комисиите.

  Притеснението е, че той по никакъв начин не е подложен на едно първоначално и широко обществено обсъждане на това какви политики искаме да заложим в този закон и чрез този закон. Нормално е един толкова важен закон, който се отнася до над 1,5 млн. български граждани и вероятно още толкова лица с български произход, живеещи извън България, не може да бъде резултат от работата само на една експертна група, макар и обединяваща представители на различни министерства.

  Най-напред трябва да се положи базата – тя се полага от политическите сили, от обществено обсъждане с неправителствени организации, с българите в чужбина. Трябва да се изработи национална стратегия с участието на президента и чак след това, когато е начертана политическата рамка, посоката, която трябва да следваме, експертите ще седнат и ще попълнят пъзела така, че дадат инструментите за работа. А то какво става?!? В момента се прави един текст, който един внимателен анализ показва, че единствено цели да уреди статута на Държавната агенция за българите в чужбина и с който някак си да се претупа големият дебат – така и несъстоял се от последните години, за ролята и мястото на българската диаспора в националния живот.

  – Смесват се различни групи – българи, които живеят зад граница, такива с българско самосъзнание. Това май се оказва също правен проблем, но не само такъв?

  – Така е, аз го наричам „първичен конструктивен дефект“ на този закон. Това е подходът, по който в един калъп се опитва да бъдат вкарани и български граждани, ползващи се с всички права и задължения по българската Конституция и лица с друго гражданство от български произход. Те имат специфични интереси, потребности и права и към тях вероятно се налага и специфична държавна политика, включително и по българското гражданство. Най-малкото неумело е тези твърде разнородни групи да бъдат вкарвани в един законодателен текст.

  От този неумел опит се достига до такива абсурди, че поради едни дефинирани понятия – „българска общност“, „българско самосъзнание“, „българска идентичност“, по които и до ден-днешен историци, прависти спорят как да ги дефинираме, законът се опитва да ги фиксира по някакъв начин, при което се оплита като пате в кълчища. Просто като се прочетат съответните членове, става ясно, че например от този закон и от понятието „българи зад граница“ се изключват български граждани с друго етническо самосъзнание – например турско, македонско или арменско, или еврейско. Т.е. става един абсурд – включваме хора, които нямат българско гражданство в периметъра на закона, а изключваме такива, които имат българско гражданство. Това е един много сериозен проблем, който минава между капките в проекта, а то е първичен конструктивен дефект.

  – Успява ли да уреди донякъде поне този проект една задача на действащия сега, но реално неприлаган закон, а именно представителството на българите зад граница? Това е нещо, което вие от години с наши сънародници зад граница се опитвате да наложите.

  – Във формално действащия Закон да българите, живеещи извън Република България, бяха заложени едни текстове, създаващи национално представителство на българите в чужбина, което да изразява техните права и интереси пред държавните институции по законодателна и друга дейност. Това представителност така и не беше създадено по простата причина, че в закона липсваше основното, а именно – легитимност, т.е. как да бъдат създадени тези съвети на българите в чужбина.

  В предлагания сега проект се прави опит да се създаде национално представителство, но всъщност един бърз прочит на текстовете показва, че става дума за хвърляне на прах в очите, за едно имитиране на национално представителство. Защо?!? Предвидената процедура е не българите в чужбина в своята съвкупност да избират свои представители, ами „организационните структури“ – обърнете внимание на термина от Живковска България, на българите в чужбина да излъчват всяка по един представител в това национално представителство. Няма никакви критерии по какви правила тези структури ще бъдат регистрирани отДържавната агенция за българите в чужбина, защото в закона е предвидено това.

  По никакъв начин не се осигурява представителност и географско покриване на българите в чужбина. Първо не всички български граждани в чужбина са членове на някаква организационна структура. Отмина времето на комсомола и Отечествения фронт. Второ – с какво ще гарантираме, че фантомни организации, създадени както се казва вчера и регистрирани от Държавната агенция, ще тежат еднакво с организации, които представляват десетки или стотици български граждани, които пак ще излъчат по един представител.

  – Това води ли към логичните опасения, че някой ще се опита по този начин да контролира българите зад граница? Всяка власт, която и да е тя, ако това стане инструмент в ръцете й, ще се опитва да контролира тези хора?

  – Абсолютно – това е най-логичното опасение, което идва от четенето на тези предложения. От целия диспозитив струи впечатлението, че всичко е правено в най-добрия случай, за да се отбие номерът, а нашето опасение е, че целта е просто да се даде едно удобно представително алиби за политиките, които ще се правят занапред от българската държава – няма значение кои са управляващите. Т.е. гласът на българите в чужбина ще бъде по един перверзен начин изкривен, тъй като от тяхно име ще говорят хора, които нямат никаква представителност и които ще бъдат регистрирани от самата държава. Т.е. в държавата е и ножа и хляба – това не отговаря на основните изисквания за демократичност и изборност на институции, които са заложени днес в европейското законодателство.

  – Има известни шансове законопроектът да бъде отложен – поеха ли политическите сили гаранции пред вас, че в търсенето на съгласие по проекта ще бъде чут и гласът на българите зад граница?

  – Изключително трудно е да се работи с политическите сили по простата причина, че в този период – между юли и август, повечето и депутати, и други административни и политически фигури са в отпуска. А в това време ние, българите от чужбина, сме в България и е удобно за нас да работим. Това е просто една илюстрация на това защо е необходимо да имаме национално представителство. Трябва да има някакви хора, които целогодишно да влизат в контакт с политиците и когато се приемат подобни закони да се чуе техният глас.

  А иначе отлагането на закона не само е необходимо – то е абсолютно задължително. По простата причина, че в началото на ноември президентството организира голяма конференция на българите, живеещи в чужбина, в Брюксел, на която именно да се чуят какви са исканията, желанията, а и предложенията на българите в чужбина. Най-малко от учтивост към президентската институция, която нека напомним символизира единението на нацията, а нацията не свършва на граничният пункт – тя е там, където има български граждани, е редно законът да бъде отложен за след тази среща. След което да се проведе една кръгла маса и в България – около Коледа, когато българите от чужбина са в страната, да се направи политическата рамка и след това пъзелът да бъде попълнен с експертните становища.

  Няма нищо спешно – 20 години няма такъв закон, просто не виждам какво е това припрянстване сега и веднага! Българите в чужбина имат и принос и права. Една наистина политически отговорна власт, една загрижена за своята диаспора държава най-малкият жест, който трябва да направи, е да се вслуша в тези 1,5 млн. български граждани плюс още толкова лица от български произход.

  Топяща се нация, каквато е нашата, няма друг шанс да се наложи в глобалното село освен нейната диаспора, която имаме шанс, че е много скорошна. Става дума за хора, които в голямата си част са излезли от България през последните 20 години, а и по-скоро. Връзката на тези хора с България е изключително силна все още – тук са и семейства и имоти и т.н. Лека-полека през годините обаче това нещо няма да се запази. От нас зависи днес да сложим основите на една стабилна връзка между диаспора и нация в рамките на географското понятие България и по този начин за 21 век и следващия да направим така, че българската нация да просперира.

   

  Интервю на Йовка Йовчева, Dariknews
  

• Стига са плащали здравни осигуровки българите в чужбина

  Българските граждани, които са напуснали страната преди 31 декември 2011 г., могат да се освободят от плащането на здравноосигурителни вноски в България и за стари периоди, ако не са живели по това време в България, съобщиха от Националната агенция за приходите.

  За целта трябва да се подаде декларация и заявление за напускане на страната до края на тази година. Най-лесният и бърз начин това да стане е по пощата. От НАП обаче предупреждават, че за да се отразят промените в българската здравна система, трябва да се подадат и двата документа – и декларацията, и заявлението.

  От приходното ведомство предупреждават, че в декларацията трябва да се посочи конкретна дата за напускане на страната, а не само година и месец.

  Гражданите трябва да знаят също, че ако решат да се върнат трайно в България, те трябва да докажат, че са били в чужбина повече от 183 дни през всяка една календарна година. Това става с представяне на копие от паспорт, декларация и др.

  Възстановяването на здравните им права ще стане след изтичане на 6 последователни месеца, през които се осигуряват или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски.

  Допълнителна информация за реда за освобождаване от задължението за плащане на здравни вноски, необходимите документи и попълването на декларацията може да се получи от Информационния център на НАП на телефон 0700 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна.

  Българите, пребиваващи в чужбина, могат да зададат въпросите си и чрез електронната поща на адрес [email protected]

   

  Източник:  Frognews.bg

• Клинтън подкрепи Обама с пламенна реч

  Демократите официално издигнаха Обама за кандидат-президент на САЩ

   

  

  Демократическата партия на САЩ официално номинира президента Барак Обама за свой кандидат за президентския пост на изборите на 6 ноември, съобщиха световните агенции. В края на втория ден от националния конгрес на демократите в Шарлот, Северна Каролина, кандидатурата на Обама беше подкрепена от 2931 делегати при необходими най-малко 2778.

  „Искам Барак Обама да бъде следващият президент на Съединените щати и с гордост го номинирам да носи знамето на Демократическата партия“, заяви бившият американски президент Бил Клинтън под овациите на хилядите делегати, събрали се на националния конгрес. Бившият президент изтъкна, че номинира Обама за втори мандат, защото иска един човек, който е спокоен отвън, но „гори за Америка отвътре“.

  „Искам един човек, който вярва без капка съмнение, че можем да си върнем американската икономическа мечта“, добави Клинтън. „След снощи, искам един човек, който е проявил добър вкус да се ожени за Мишел Обама“, пошегува се бившият президент, предизвиквайки усмивката на първата дама, седнала на трибуната. Вчера вечерта Мишел Обама произнесе прочувствена реч, посрещната триумфално от делегатите.

  След като обяви номинацията, в пламенна реч, която наелектризира аудиторията, Клинтън обвини републиканците, че са оставили страната „в пълна бъркотия“ и толкова аргументирано защити действията на Обама като президент, колкото самият държавен глава не би успял, отбелязва Ройтерс, цитирана от БТА.

  Обама, по думите на Клинтън, не може да бъде упрекван за слабата икономика, която наследи през 2009 г. и заложи основите за силен икономически растеж – ако избирателите му дадат още време и ги преизберат на 6 ноември. „Слушайте ме сега“, обърна се той към делегатите. „Никой президент – нито аз, нито някой от предшествениците ми – не би могъл напълно да оправи цялата бъркотия, която той завари, само за четири години“, каза 66-годишният бивш президент, който продължава да се радва на изключителна популярност в страната си и за пореден път доказа ораторския си талант.

  „На конгреса на републиканците в Тампа аргументът им срещу преизбирането на президента беше доста прост: ние му оставихме пълна бъркотия, той не успя да оправи всичко, затова го махайте и сложете нас на неговото място“, заяви Клинтън, който бе посрещнат като рок звезда от шестте хиляди делегати при пристигането си в залата. „Аз предпочитам аргумента за преизбирането на президента Обама. Той наследи една дълбоко деградирала икономика, спря спада й, започна дългия път към възстановяването й и постави основите на една по-модерна, по-балансирана икономика, която ще донесе милиони нови работни места, нови динамични предприятия и много нови богатства за иноваторите“, добави Клинтън, цитиран от Франс прес.

  Белият дом се надява, че икономическото послание на Клинтън ще бъде чуто, тъй като икономиката е ахилесовата пета на Обама, с безработица от 8.3 процента и дълг от 16 000 милиарда долара, отбелязва агенцията.

  Към края на близо едночасовата реч на Клинтън президентът Барак Обама неочаквано се появи на трибуната, посрещнат от оглушителни аплодисменти. Обама дойде на конгреса, макар първоначално да не беше планирал това, за да чуе словото на един от старейшините на Демократическата партия. Клинтън го посрещна на трибуната, като се поклони и го прегърна, след което двамата се оттеглиха.

  Източник:  Mediapool

• 127 години от Съединението на България

  Днес отбелязваме 127-годишнината от обединението на Княжество България и т.нар. Източна Румелия

  

  Съединението се извършва през есента на 1885 г. след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат, подкрепен от българския княз Александър I.

  Така българите отхвърлят несправедливостта, наложена от Великите сили през юли 1878 г. на Берлинския конгрес, чиито решения разкъсват един народ с хилядолетна история и култура.

  Съединението е последвано от други исторически събития като Илинденско-Преображенското въстание, обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г. и Балканската война от 1912-1913 г. Всички те са насочени към обединението на българите, към тяхното присъединяване към Майка България.

  Източник:  Vesti.bg

• Европейския съюз – новият Съветски съюз?

  Видео, качено в You Tube

  http://youtu.be/dtsh8Zp5gdQ

• МВнР изготвя документ за политиката към съседни страни

  Министерството на външните работи ще изготви документ, свързан с българската политика към съседните на България страни, предаде „Фокус”. В документа ще бъдат фиксирани основни устои на българската политика към нашите съседи на Балканите, съобщи министърът на външните работи Николай Младенов пред журналисти. Министерският съвет ще предложи документа за обсъждане и приемане от Народното събрание.

  Пет години след като страната ни стана член на Европейския съюз и осем години откакто сме в НАТО, има нужда да се определят трайно българските интереси и виждания по отношение на това как наши съседи, които са наши приятели и имат договорни отношения с НАТО и с ЕС, ще се движат към тези две организации, каза Младенов.

  По думите му търговията на България със съседните страни е ключова.

  Румъния и Гърция са наши най-големи партньори като дестинация за българския износ и като източник на внос в България в ЕС. Само през 2012 година четвърт милион български граждани са посетили нашите съседи. Съседите ни са и основна дестинация и основен източник на туристи в България, каза министърът. Той даде пример, че 200 000 румънци са посетили България през настоящата година.

  Младенов подчерта, че има ключови проекти, които са важни както за развитието на нашата страна, така и на целия регион.

  България ще формулира в документ „червени” линии, от които няма да отстъпи в политиката си към съседните страни, допълни Младенов. Министърът не посочи конкретни примери. Той заяви, че България е и ще бъде винаги отворена страна, която насърчава гости от съседните страни, развитие на търговските отношения и подкрепя разширяването на ЕС. Но не е страна, която ще позволи да се шикалкави с нейната история, с нейната идентичност, защото тя е българска и не е мястото на политиците да се опитват сега да измислят някакви тълкувания. Всички такива опити в миналото са довеждали до крах, затова е по-важно да гледаме напред, а не да гледаме назад, каза Младенов.

  През следващата седмица ще се състои първата редовна среща на българските посланици от балканските страни, които ще бъдат в София, за да започнат обсъжданията на параметрите на документа и за цялостен преглед на отношенията.

  Министърът заяви, че няма конкретна причина, поради която дебатът да започне именно сега, но според него началото на политическия сезон е добро време. По думите му – можело е това да се случи при разпадането на Югославия или в първите дни след присъединяването ни в ЕС.

  Младенов каза, че документът трябва да бъде достатъчно общ, за да включи основни устои на българската политика, които да не се влияят от ежедневните промени в политическото поведение или икономическата ситуация.

  Имаме трайни, културни, исторически, политически интереси като българска държава, които трябва да бъдат защитени в региона в един нормален и конструктивен диалог с нашите съседи. Развитието на българските общности, запазването на българския език, на българската култура във всички тези страни е основен приоритет за нашето общество не от вчера. Затова смятам, че е крайно време да проведем един конструктивен, открит и, надявам се, спокоен дебат в българското общество и в българското Народно събрание и да формулираме основни параметри, основни принципи и, разбира се, основни червени линии, от които няма да отстъпим в политиката си към нашите съседи, за да бъдат те ефективни, за да бъдат конструктивни и да допринасят за това, което в крайна сметка е стратегически важно в нашия регион – да има стабилност, развитие, икономическа свобода, това трябва да стане на базата на максимално съгласие между политическите сили и обществото, каза Младенов.

  Според министъра – в края на този дебат българското общество и политиците ще покажат, че сме страна, която има с какво да подпомогне процесите на развитие на съседните страни.

  Както ние сме се възползвали и се възползваме от членството в ЕС, за да подобряваме постепенно качеството на живот в България, така трябва да помогнем на нашите съседи, които искат да извървят същия път, да го извървят, за да могат и те да видят предимствата на това да спазваш общите принципи, да имаш достъп до общия пазар на ЕС и, разбира се, да базираш политиката си на един конструктивен поглед към бъдещето, а не да се ровиш в миналото, там, където е мястото на историците, заяви той.

  Нашите съседи, за да получат и да имат искрената подкрепа от България, която те заслужават, трябва да докажат, че искат да извървят абсолютно конструктивно, отговорно и истински пътя, който ние сме извървели, за да бъдем част от ЕС, каза още Николай Младенов.

  Министърът напомни, че се навършват 100 години от Балканските войни и посочи, че като общество можем в много отношения да бъдем пример не само за съседните страни.

   

  Източник:  Actualno.com

• БККС алармира Европейския парламент за тормоза над македонски българи

  Председателят на Българския културен клуб – Скопие Лазар Младенов изпрати протестно писмо до докладчика на Европейския парламент за напредъка на Македония Ричард Хауит. Писмото настоятелно призовава европейските лидери и международната общност да предприемат категорични мерки за прекратяване на средновековните репресивни практики срещу българите в Р. Македония. Копие от писмото е изпратено и до председателя на Европейската комисия Хосе Мануел Барозу и европейския комисар по разширяването Щефан Фюле.

  В писмото на Младенов се изброяват най-фрапантните дискриминационни случаи от последните няколко години и се настоява Европейският парламент да ги отбележи в следващата си резолюция за напредъка на Р. Македония. БККС информира г-н Хауит за организирането на първото общо честване на Илинденско-Преображенското въстание в Смилево в синхрон с резолюциите на Европейския парламент от 14 март 2012 (чл. 60) и 7 април 2011 (чл. 20). Честването е посрещнато с бойкот или злобни коментари от македонските медии, а седмица след събитието председателят на БККС е посетен от началника на македонската служба за държавна сигурност и контраразузнаване за гр. Струмица (който заплашва Лазар Младенов и семейството му заради българската им етническа принадлежност и организирането на съвместната проява), последвано от скандално уволнение на съпругата на Младенов.

  БККС дълбоко съжалява, че македонските власти не са приели сериозно препоръките на Европейския парламент, изразени в неговата резолюция от 14 март тази година за напредъка на страната към членство в ЕС., чийто член 39 визира „предотвратяването на дискриминация, основана на етнически произход, включително срещу граждани, открито заявяващи своята българска идентичност и/или етнически произход”.

  „Намираме за напълно неприемливи всички тези случаи на систематичен тормоз и репресии срещу членове на БККС и македонски граждани с българска етническа принадлежност. Тъжно е, че страната ни продължава да бъде доминирана от постюгославска тоталитарна социално-политическа система, в която различните мнения се наказват с лишаване от свобода, уволнение от работа, публично анатемосване, физически и психически тормоз”, се казва в заключение на писмото.

  Източник:  bkks.org

• Фалшивите антикомунисти на Борисов толерират високи постове за Държавна сигурност

  Мнозинството не прие забрана за високи постове за агенти на ДС

   

  

  Народното събрание отхвърли законопроекта за лустрацията, предложен от сини депутати, който предвиждаше ограничение за лицата – бивши служители Държавна сигурност, да заемат ръководни постове в държавната и общинска администрация.

  Законопроектът предвиждаше временна – 10-годишна забрана, за всички щатни и нещатни сътрудници на ДС и разузнавателните служби на армията да заемат ръководни постове.

  Вносителите – Лъчезар Тошев и депутати от „Синята коалиция„, предлагаха свързаните със службите да нямат право да заемат ръководни служби и във Висшия съдебен съвет, в Министерство на отбраната, МВР, в БНБ, институцията на омбудсмана, както и в ръководствата на НЕК и Българският енергиен холдинг.

  Въпреки мотивите на авторите на закона, че след падането на Желязната завеса в редица държави са били приети и приложени лустрационни закони, които не заплашват основните човешки права, не са акт на реванш или налагане на справедливост, нито са наказание по презумпция за вина, НС не подкрепи проекта, предадоха Дарик и БТА.
  Аргументът бе, че подобни закони противоречат на основния закон и Конституционният съд неведнъж е отменял подобни нормативни текстове.

  Според вносителя Тошев целта е да гарантират успешното провеждане на държавната политика в процеса на демократизация и ефективно прилагане на преориентирането на българската политика към ЕС и НАТО.
  По думите му, това е особено необходимо за преодоляването на пълната енергийна зависимост на България от Русия, следствие на действията на предишни управления.

   

  Източник:  Dir.bg
  

• „Илюзионистът“, видеопародия

  THE ILLUSIONIST*******************
  Защо хората харесват и вярват на Бойко Борисов?
  Един възможен отговор предлага видеопародията „ИЛЮЗИОНИСТЪТ“.
  Със специалното участие на Жозе Мануел Барозо и Херман Ван Ромпой.

  THE ILLUSIONIST///political parody/// Stars: Boyko Borisov, Jose Manuel Barroso and Herman Van Rompuy.
  

  ИЛЮЗИОНИСТЪТ from videokarikatura on Vimeo.

   

• Здравеопазване? Не, просто бизнес

  Новата методика за финансиране на болниците е просто още един начин парите да се пренасочат към „нашите“

  Янина Здравкова,  в. „Сега“

   

  

  Едно след друго, като по команда, подразделенията на Лекарския съюз в големите градове започнаха да обявяват най-прясното творение на управленската мисъл в Здравната каса за мор, шок и ужас. То, вкратце, представлява твърд лимит за всяка болница за всяка дейност, която й се плаща от Здравната каса, или с други думи – свръхпланиране на дейности и разходи, непознато дори за социалистическото здравеопазване. По този повод Столичната колегия на БЛС обяви, че предложението на касата ликвидира здравното осигуряване, налага планово-бюджетно финансиране на лечебните заведения и нарушава „два конституционно закрепени принципа“ – „свободния избор от пациента на лечебно заведение и лекуващ лекар“ и „парите не вървят с пациента, а пациентът е длъжен да ги търси“. „Системата на здравеопазване понесе тежки удари в резултат на въвеждането на лимити в болничната и доболничната помощ и смятаме, че въвеждането на тази крайна форма на лимитиране ще доведе до хаос и колапс на системата и до нагнетяване на допълнителна конфронтация между пациенти и лекари“, обявиха още от столичната лекарска колегия, а от Пловдив и Варна ги подкрепиха. От касата пък само припомниха, че идеята НЗОК да определя коя болница колко инфаркта и хернии ще приеме, е предложена за обсъждане и може да претърпи промени.

  Че идеята на касата е идиотска, е факт.

  Не защото налага върху здравноосигурителен модел планово финансиране, дори и не защото подобна глупост ще доведе до листи на чакащи. А защото ще доведе до още корупция и най-вече – защото никой не може да има доверие в капацитета и искреното желание на здравната каса да разпредели почтено и адекватно наличните средства/инфаркти между различните болници. С други думи – в година на избори да реши коя болница ще съществува, коя – не, коя ще има повече пациенти/пари и коя – по-малко. И, естествено, тук изобщо не става дума само за това да се дадат по-малко пари/инфаркти в смесените райони, а за това дали да се изсипят няколко милиона повече в частни структури на този и онзи спонсор или в държавната болница Х, в която директорът прави ремонт, от който даден процент отива в партиен джоб.

  Че това ще стане точно така, едва ли може да има съмнение. Болниците са хранилки на всякакви управляващи от доста правителства насам. Най-малко от самата НЗОК преди 2 години бяха признали, че една от методиките им за определяне на бюджетите на болниците предразполага към субективизъм, вадени са и данни как едни болници получават повече, а други – по-малко, без изобщо да е ясно на какъв принцип. Също както няма съмнение, че новата методика за финансиране, уж създадена с цел контрол и спиране на постоянните преразходи, течове и източвания на парите от здравни вноски, ще послужи само за подпиране на „наши“ клиники и за никакъв контрол. И в момента болниците работят по бюджети, спускани от касата, макар и те да не определят колко и какви пациенти да се хоспитализират. И в момента тези бюджети се водят фиксирани, строги и т.н., което не пречи на болниците масово да отчитат и известна надлимитна дейност, която касата в крайна сметка охотно изплаща. Тоест лимитът е на книга и служи основно за първоначално разпределение на парите в началото на годината в подходяща посока. Няма основание да се смята, че и занапред методиките на финансиране ще се спазват от болниците и от самата каса.

  Всичко това е ясно на недоволстващите представители на Лекарския съюз, но някак си се смята за редно съсловната организация да попротестира. Вероятно за да направи добро впечатление на членовете си – практикуващите лекари у нас, които отдавна са изгубили интерес към БЛС.

  А и все някой трябва да го направи, нали?

  Защото другият засегнат от цялата работа са пациентите, но техният легитимен представител в надзора на Здравната каса – д-р Станимир Хасърджиев, обяви, че едва ли не не бил разбрал какво зло се задава, защото новата методика не била представена детайлно на надзора. С други думи – той и останалите членове са я гласували, без да я погледнат. Но иначе д-р Хасърджиев не смята, че новата методика е много правилна. В подобна позиция е и началството при лекарите – председателят на БЛС д-р Цветан Райчинов, който от есента на 2009 г. все заплашва с протести при всяка нова приумица на управляващите и всеки път се отказва, „убеден“ лично от премиера Бойко Борисов, който го привиква в Министерски съвет току преди насрочване датата на протеста. Наскоро пък се оказа, че в качеството си на директор на общинска поликлиника в Русе Райчинов е поръчал нов асансьор от фирмата на съпруга на настоящия здравен министър Десислава Атанасова, тогава общински съветник в Русе. Някак си е трудно да се повярва, че сега този човек наистина ще се опре на управляващите, ако наистина са решили да наложат новия начин на финансиране на болниците. Той просто е продължение на вече 12-годишната традиция Лекарският съюз да го играе доброто ченге, срещу което ръководството му да си получава съответните дивиденти.

  Но така е в здравеопазването – всичко е бизнес и разпределяните пари хич не са малко. А това, че е свързан с живота и здравето на някакви си пациенти, това е единствено тяхна и на редовите доктори грижа. Да се оправят, както могат.

• Изумителни резултати от одит на Федералния резерв на САЩ

  Първият по рода си частичен одит от Правителствената служба за отчетност (GAO) на Федералния резерв разкри потресаващи факти…

  16 000 000 000 000 щатски долара са били тайно дадени на американски банки и корпорации, както и на чуждестранни банки от Франция до Шотландия, съобщи Conscious Life News.

  В периода между декември 2007 г. и юни 2010 г., Федералният резерв на САЩ е спасявал тайно много банки, корпорации и правителства по света.

  За сравнение, БВП на САЩ е 14,12 трилиона щ.д.. Целият държавен дълг на правителството на Съединените щати за период от над 200 години история е „само“ 14,5 трилиона щ.д..

  Федералният резерв на САЩ предпочита да нарича тези тайни спасявания „програма ‘ол инклузив заем‘“ (или „програма ‘всичко включващ заем‘“, но почти никои от парите не са били върнати и са били заети с лихва от 0%.

  Защо Федералният резерв никога не е оповестявал публично за това или дори не е информирал Конгреса на САЩ за 16-те трилиона долара за спасяване може да е очевидно – американската общественост би била възмутена да разбере, че Федералният резерв е спасявал чуждестранни банки, докато американците не успяват да си намерят работа, пише Conscious Life News.

  Източник:   epochtimes-bg.com

• Медийната Конквиста

  Едвин Сугарев,  Svobodata.com

   

  Хипотезата, която беше обговаряна от седмици насам, вече започна да се оформя като факт: продажбата на “Медийна група България Холдинг” е окончателно договорена; Любомир Павлов и Огнян Донев са притиснати да продадат “Труд” и “24 часа” – както основателно се предполага – под заплахата да бъдат тикнати в дранголника; и в двата вестника вее друг вятър: на бял кон се връщат старите муцуни.

  Венелина Гочева, неотдавнашен главен редактор на “24 часа”, заема мястото на Любо Пъпката като управител на холдинга – след като зае вече неговото място и като шеф на Съюза на издателите в България. Междувременно вече е сварила да регистрира фирма “Нюз Про” ООД, която евентуално би могла да поеме правомощията на “Медийна група холдинг”.

  Какво да очакваме още? Тошо Тошев, разбира се… При очевадната абсурдност на събитията на медийния пазар, би било напълно закономерно Бор-ът отново да пусне корени в Полиграфическия.

  В цялата тази интрига като че ли са неясни единствено зиц-председателите, формалните фигури по тази сделка. (Нейният поръчител е ясен: той е този, който е подюрил прокуратурата да започне дело за пране на пари и укриване на данъци.) Цеко Минев или Цветан Василев?

  Всъщност: не е ли все едно? Не е ли все едно кой купува и кой (и защо) продава вестници – след като е купена и продадена съвестта? След като е изтъргувана медийната свобода, след като журналистиката е превърната в адекват на най-древната професия, а правото на свободно слово се е превърнало в имагинерно понятие? След като мотивите двама от най-богатите хора в България внезапно да продадат купените само преди година тиражни издания, в които едва що са почнали да инвестират, са повече от ясни – и са изцяло политически: поставени са под натиск. Под политически натиск. От приблизително същия тип, който Путин използва срещу финансовите олигарси, които прокарват опозиционна политика в притежаваните от тях медии.

  Притиснати са, защото не обслужват достатъчно всеотдайно управляващата партия и нейния тартор. Защото са си въобразили, че е възможно да подкрепят друг политически проект освен нейния. (Не че този проект е много по-различен – става дума за Меглена Кунева.) Защото са си позволили критични акценти, които липсват в почти целия ни “свободен” печат.

  И защото трябва да се окръгли един медиен периметър, подкрепян финансово от една банка, в която държавата по необясними причини продължава да държи нашите (на избирателите) пари. Кой медиен периметър? Ами този на Ирен Кръстева и Делян Пеевски, като очевидната цел е извън него да не остане почти нищо друго. Зер избори идат и единогласието трябва да бъде постигнато на всяка и на всякаква цена.

  Не знам кой какви изводи би могъл да си направи от тази медийна Конквиста. Сигурно мнозина ще кажат: така му се пада на Любо Пъпката. Да, ама покрай Любо Пъпката така ни се пада и на нас, българите. Защото подобни “сделки” свидетелстват само за едно – че България не е нормална държава. И че българската демокрация (и без това – фасадна) започва още повече да се изражда – и да се превръща в мека диктатура.

   

• Битката за Америка

  

  „По-добре ли Ви е днес, отколкото преди 4 години?“ – тази класика от времето на Рейгън е днес по-актуална от всякога. От отговора на този въпрос зависи много, а именно: как ще завърши „битката за Америка“.

  Е, изградиха ли си вече американците по-ясна представа за човека, който трябва да натири Барак Обама от Белия дом и да стане следващият президент на САЩ? Дали този човек им стана поне малко по-симпатичен след всичките патриотични речи и гръмки послания? И дали те вече им звучат убедително? На тези въпроси едни ще отговорят с „да“, други – с „не“. Едно обаче стана ясно на всички – а именно, че и кандидатът на републиканците Мит Ромни е с амбицията да сътвори чудеса. При това той не се различава много от опонента си Обама, който преди 4 години с помощта на обещания за промени, граничещи с чудеса, успя да спечели сърцата на 70 милиона американски избиратели. Чудото, което обещава Ромни, е не по-малко от чудесата, обещани от Обама – кандидатът на републиканците е на път да убеди сънародниците си, че е в състояние да внесе динамика на трудовия пазар. С което той ясно очерта периметъра на бойното поле, на което ще се решава изходът от американския президентски вот. Това първо. И второ: така той назова основната причина, поради която преизбирането на Обама е всичко друго, но не и сигурно.

  Стратегията на Ромни

  

  Планът на Ромни: да ухажва чуждите

  Да не забравяме обаче, че американският президент – колкото и могъщ да е той – не е чудотворец. Доказва го първият мандат на Обама, спечелил предишните избори с обещанието да извърши същински чудеса. И ако днес мнозина американски избиратели са разочаровани от него, това определено е шанс за опонента му Мит Ромни. В този смисъл изборите през ноември ще бъдат един вид референдум за последните няколко години. Колко ли от избирателите ще отговорят с „не“ на класиката от времето на Рейгън „По-добре ли Ви е днес, отколкото преди 4 години?“ и ще гласуват по съответния начин?

  Стратегията на Ромни е проста: да заплени разочарованите. Той ще се опита да привлече онези американски гласоподаватели, които виждат огромната пропаст между високопарната реторика на Обама и своето собствено (но и това на цяла Америка) икономическо положение; онези, които са разтревожени заради високата задлъжнялост на държавата; онези, според които политиката се движи без компас и които установяват с тъга, че днес Америка е толкова разединена, колкото никога преди това. В дните до изборите Ромни ще повтаря, че неговият опонент се е провалил. Обама пък ще защитава силната държава, гарнирайки речите си с голяма доза ляволиберални възгледи, докато Ромни ще настоява за по-малко държавна намеса, за строг курс на икономии (без разходите за отбрана) и за по-малко държавна регулация. И всичко това ще бъде украсено със солидна доза консерватизъм по теми като абортите и еднополовите бракове.

  Задачата на Обама

  

  Планът на Обама: да запуши пробойните сред своите

  Фронтовете едва ли могат да бъдат дефинирани по-ясно. Ромни може да разчита на твърдите избиратели на Републиканската партия, което обаче съвсем няма да е достатъчно за изборната победа. Само с твърд електорат Ромни едва ли ще успее да надвие опонента си. Задачата на Обама пък изглежда така: той ще трябва да мобилизира онези избиратели, които на последните избори гласуваха за него, но в крайна сметка останаха разочаровани. Става дума за следните социални групи – младежите, тъмнокожите, латиноамериканците, жените и високообразованите бели американци. Това не е непосилна задача за Обама – още в самото начало на изборния сезон той правилно прогнозира, че именно Мит Ромни ще е неговият противник в „битката за Америка“. С което още веднъж демонстрира, че притежава много добър нюх. Останалото предстои да видим на живо.

   

  Източник:  Дойче Веле

• П. Цанева: Българи от Испания поемат обратния път към дома

  Тя е „Българка на годината 2012 на ДАБЧ“. Признава: „Ако попитате всичките 168 000 българи живеещи в Испания, те ще ви отговорят, че политика от България към тях досега нямаше. Напоследък започват да се забелязват ангажименти.“

  Петя Цанева е директор на български училища в Мадрид, основател на най-голямата асоциация на българите в Испания „Балкан”, Българка на годината за 2012-та.

   

  Интервю на Ана Кочева,  Frognews.bg

   

  – Г-жо Цанева, кой ви покани в Международния арт фестивал в Самоков и с какъв проект участвате?

  – Поканата е от Национален фонд “13 века България“ по предложение и инициатива от кабинета на зам. министър председателя и министър на финансите г-н Симеон  Дянков, да бъдем част от ІІ Международен арт фестивал в гр. Самоков. Цялата организация се движи от г-жа Снежана Йовева, съветник на Вицепремиера, която отговаря за българите в Европа и ние с нея работим много добре не само по този проект. Участваме с Проекта: Препис на „История славянобългарска“ с участници от българските неделни училища в Испания. Всеки ученик  имаше възможност да се включи в преписа като препише на отделен лист част от Историята. Новобългарският превод по Зографския ръкопис на Историята бе предварително разпределен и номериран според броя на децата. Под преписа на всяко дете стои името на преписвача на старобългарски език.

  На фестивала в Самоков децата ще представят 10 преписа, направени от учениците на българските неделни училища  в Мадрид, Хатива (Испания), Париж, Лондон, Чикаго, Атина, Виена, Шарлот(САЩ), дарени на Народната библиотека “Св.Св. Кирил и Методий“ по случай 24 май. Това е едно уникално творческо богатство за езика и културата ни, което ще бъде показано в Самоков. Проектът е част от кампанията „Принос на българските училища в чужбина към запазването и разпространяването на българския език, история и културно наследство” на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Идеята стартира от българските неделни училища „Свети Иван Рилски“ и асоциация „Балкан“, Мадрид и Хатива на 21 февруари – дата, обявена за Ден на майчиния език от ЮНЕСКО, като към него се присъединяват и много други български съботно-неделни училища зад граница, членове на АБУЧ.

  

  – Кажете с няколко думи какво представлява самият фестивал?

  – Втори международен младежки арт фестивал  е творческа инициатива с участници  и студенти по изкуства от няколко държави и включва  едноседмична богата творческа и културно-развлекателна програма, ще рисуват икони, ще правят грънци, ще се учат на българска бродерия. Всичко това децата ни в Испания няма къде да го научат в такъв формат, затова аз съм  благодарна за вниманието от страна на държавата и поканата да се включим във фестивала. Важно е и това, че  участниците  ще се запознаят с локалната култура, с традиции, занаяти, история, природни забележителности на региона – има еко поход до с. Бели Искър. Ще има творческа атмосфера.

  – За тези, които не знаят, Вие сте директор на българските училища в Мадрид, освен това основател на най-голямата асоциация на българите в Испания „Балкан”, но най-важното – българка на годината 2012 на ДАБЧ. Какви трудности срещата в нелеките задачи, с които сте се нагърбили в чужбина?

  – Трудностите са много и от различно естество: материална база, двустранни договори, финансови, подходящи учители, все още ниската ни осъзнатост за единство, ударите под кръста… По важното е да отбележа, че удовлетворението от справянето с тези трудности е много по-голямо от самите тях, че в Асоциация “Балкан“ успяхме да създадем невероятен екип, за който думата трудност не съществува и че тази година с гордост ще отбележим 10-годишнина от създаването си и от отварянето на вратите на първото българско училище в Испания.

  – А как преценявате политиката по отношение на образование и култура към българите в Испания, все пак там живеят над 200 000 българи от най-новата емиграционна трудова вълна.

  – Ако попитате всичките 168 000 българи, живеещи в Испания (по информация на Националния статистически институт на Испания), ще ви отговорят, че такава политика няма. Изключвам епизодични действия, като например в сферата на образованието, където от 2009 г. е в сила Национална програма „Роден език и култура зад граница“ на МОМН, а от тази година има постановление на Министерски съвет относно българските неделни училища в чужбина. Имайки предвид цялостната картина, а в Испания живеят 23 000 българчета на ученическа възраст, от които само 1 200 посещават българско училище, значи направеното досега са само палиативни мерки.  Но ето и този творчески проект, в който ние участваме, е опит на държавата да ни консолидира и да ни подпомага. Като цяло през последните години се забелязва ангажимент от страна на правителството, което ни дава надежда, че ще работим все по-добре занапред.

  – Кои са най-сериозните проблеми на тези хора?

  – Това са трудова заетост и образование.

  – А има ли за тях път назад към България и как би могло да се случи това?

  – Разбира се, че има, това е пътят към дома. Дори в последната година много семейства вече планират окончателното си завръщане.
  Предвид геополитическата обстановка в Европа, засилващата се безработица, финансовата криза, много от нашите сънародници ще поемат обратния път, независимо от предизвикателствата, пред които ще се изправят тук в България.

  

• Музей за жертвите на комунизма в Пловдив

  Фондация „Торос-Вит“ и Движение „СДС – Възраждане“ – Пловдив искат да се направи Музей на насилието, мемориално място за жертвите на комунизма в килиите, където са били задържали политическите затворници. В сградата на пл. „Стефан Стамболов” №1, където сега се помещава централната администрация на Община Пловдив, от 1944 до 1959 г. е било Областното управление на милицията, включително местата за задържане на Държавна сигурност. Има още живи пловдивчани, жестоко изтезавани в тях, там са били извършени и няколко убийства. Повече за инициативата за Мемориал на жертвите на комунизма в Пловдив можете да прочетете в текста по-долу, чийто източник е  toross.blog.bg.

   

  –––––––––––––––––––––––––––––

  Музей на насилието, на Злото в Пловдив…??!

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Сградата на пл. „Ст. Стамболов” 1

  
  

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Схема на килиите на ДС в сградата – убийствата са ставали или в изолатора /малката стая до тоалетната/ или в стаята на дежурния по ДС, а побоищата и изтезанията – навсякъде.

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Списъците на избитите без съд и присъда само в Пловдив за периода 9 – 14 септември 1944 г. – само за 5 дни – 88 българи ! И не са всички… Има и „безследно изчезнали“.

   

  Музей на насилието, на Злото в Пловдив…

          „Бяха преградили с платформи сградата, уж да не се чува и вижда какво става там, но вечер из целия квартал се чуваха писъците и стенанията на измъчваните хора. Докарваха ги с камионетки… Ние, съседите не смеехме да минаваме от там, нито да питаме какво става. Един ден чичо Петър, бащата на Стефка, моята съученичка, изчезна…След два-три дни го взеха от подземията. Мъртъв. В затворен ковчег. А беше млад човек.“ /Лиляна Пиперкова/

             „Моите страдания започнаха от подземията на тази сграда, където сега е общината. Натъпкаха ни в килиите всички, които хванаха от първата Асеновградската конспирация и започна денонощен бой. После съд, затвор… И така 21 години.” /Стефан Вълков/

              „Два – три пъти прибираха в тези подземия и Сашо Сладура, докато бе в Пловдив, после го убиха в Ловеч.”  /Тодор Тодоров – Африката/

              „Ама защо бе всичко това?! Защо? Толкова хора изпотрепаха… И аз минах по реда си.” /Стойчо Чучев/

  Казват, че който не помни и не уважава миналото си, е осъден да го повтори. Така е и с нациите, с градовете.

              В началото на годината с представители на европейски неправителствени организации, репресирани, музейни работници, архивари, приятели решихме да направим Мемориално място за памет/Музей на насилието/, на основната репресивна машина, действала в България повече от половин век – Държавна сигурност. В Пловдив, а и в страната няма по-подходящо място за него от килиите, където са били задържани противниците на режима – от 1944 г. до 1959 г. сградата на пл. „Ст. Стамболов” №1 е била Областно управление на милицията, а в подземията и местата за изтезание, за прекършване на свободния житейски избор. По стечение на историческите превратности са запазени в почти автентичния си вид. „Неудобство” се оказа, че в сградата сега се помещава централната администрация на община Пловдив, а в подземията/въпреки повишената влажност/ се съхранява част от архива на общината.

              На 17.04.2012 г. Фондация „Торос-Вит” направи официално предложение на Кмета и Председателя на Общинския съвет за създаването на специфичната форма за осмисляне на комунистическото минало и насилието над личността на автентичното място, така както е в бившите социалистически страни.

  Отговор не получихме.

  На свое заседание на 16.05. т.г. УС на Фондация „Пловдив-европейска столица на културата” изрази своята принципна подкрепа за идейния проект. На 09.06. фондация „Торос-Вит” организира международна конференция „Комунизмът и ДС – неразказаното минало на България”. Участието надхвърли очакванията ни – дойдоха научни работници дори от САЩ, много репресирани, двама съветници на президента Плевнелиев. Всички подкрепиха идеята с нарочна подписка и декларация. Повече за нея тук – http://toross.blog.bg/politika/2012/06/12/konferenciia-za-antikomunizma-i-dosietata.966896

  Реакция нямаше.

  Междувременно сходна идея бе възприета и пристъпено към реализирането й от Държавна агенция „Архиви“ – София, неправителствени организации в Румъния, Чехия, Словения, Сърбия, дори Албания. Пловдив отново „блестеше“ с отсъствието си. На 17.06. того написах второ предложение до ръководителите на Община Пловдив, в което, освен стореното до този момент, отново подчертах, че фондация „Торос-Вит” е готова с изцяло собствени сили да осъществи идеята.

  Този път получихме отговор. След месец.

  Кметът Иван Тотев, с писмо Изх. № 12ФН158 от 13.07.2012 г. ни уведомява, че „идеята е много интересна”, НО „подземните нива на сградата на пл. „Ст. Стамболов” №1, към момента изцяло са заети с архива на Община Пловдив. Търсим подходящо място за нашия архив, на засега общинската администрация не е намерила подходяща сграда за него” и в заключение сме уверени, че „продължаваме да търсим разрешение на този проблем”.

  Дали е добро намерение или елегантен отказ не мога да реша…

  Жалко за огромният архив, събран през годините – списъци на избитите в Пловдивско, спомени, снимки, дори схема на разположението на килиите в общинските подземия. Хора, преминали през адовите места, са запазили дребнички, но съществени вещи за онези дни на Голямото Зло. Жалко, че две десетилетия пропускаме или съзнателно премълчаваме мащабния, реалния, безпристрастния разказ за насилието, политическото насилие, съсипало съдбините на хиляди българи, изкривило и дори генетично променило кода на българската памет.

  Междувременно вдъхновени и чисти млади хора от интернет сдружението СДС – Възраждане от Пловдив инициираха петиция в подкрепа на идеята – http://www.peticiq.com/muzei_pld .  В тях ми е надеждата, че ще помнят, уважават и почитат паметта на предците, погубени заради свободомислието си. В крайна сметка исторически, глобално ТЕ ПОБЕДИХА – ОНЕЗИ, ИЗБИТИТЕ БЕЗ СЪД И ПРИСЪДА, ПРЕМИНАЛИТЕ ПРЕЗ ПОДЗЕМИЯТА, ЛАГЕРИТЕ И ЗАТВОРИТЕ… Идеите на комунизма и насилието рухнаха, историята ги отвя, но нека не забравяме, че е имало хора, платили прескъпа цена за тържеството на демокрацията и свободата!

  Подкрепете поне петицията на младите хора. Не изисква много усилия – само няколко кликвания с мишката на тази машинка.

  Не се сещам какво друго да направя – подписка по улиците на Пловдив, протести, групи за натиск, политически протекции, бдения… Много хора предложиха и скромна финансова подкрепа – кой колкото може. Но това ли е решението?! Не ми се цитират нелицеприятните констатации, направени от европейски организации за това как ние, българите, пловдивчаните почитаме паметта и съвестта, как осмисляме близкото си минало… Тъжно е. Как да се накара администрацията да осъзнае, че прочитът на онзи разказ е важен за нацията, за града, за хората в него??! Как да обясня, че в историята се остава с подобни жестове, че след 10 години едва ли ще се помни по кое време е пренареден калдъръма, но със сигурност ще се знае коя общинска управа е дала своя принос за историческата памет на Пловдив?!
  

  Ще ви моля, драги читатели, за подкрепа. Кой каквато може да ни окаже, за да не се срамуваме от наследниците си.

  Ами, това е, без извинение към никого…

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  

   

• МОСАД на 61 години

  

  На 1 септември 1951 година е създадено политическото разузнаване на еврейската държава „Мосад” (Mossad). Много бързо то си извоюва водещо място в йерархията на специалните ведомства в страната и не случайно е пряко подчинено на премиера на страната. Нещо повече: сега „Мосад” е считана за една от най-ефективните и професионални служби в света.

  Главната задача на „Мосад” е да събира разузнавателни данни, тяхното обобщаване и анализ. На второ място агенцията се занимава със специални разследвания, контратероризъм, секретни операции и паравоенни дейности.

  Ведомството не предприема самостоятелни политически действия, несанкционирани от премиера. Цялата събрана информация след обработката постъпва към политическото ръководство на страната, което на основата на получените данни взема съответни политически решения.

  Основен принцип е отначало да се узнае колкото се може повече за врага, а след това да се приложи сила. Действията на „Мосад” почти винаги носят локален характер.

  На емблемата на организацията е изобразена свещената за евреите менора (седемстволен свещник), явяващ се герб на Държавата Израел, и девиз: „При недостиг на настойничество пада народ, а при много съветници той благоденства”. Доскоро девиз на „Мосад“ е бил друг библейски стих: „Затова обмислено води своята война”.

  В „Мосад” сега работят не повече от 2000 щатни служители, но те се опират на широк кръг доброволни или платени информатори. Осведомители има и в Кнесета (парламента), и в политическите партии, и в медиите.

  Служителите на „Мосад” нямат военизирани звания. Кандидатите за службата обаче се набират сред хората, имащи опит в армейската служба. Освен това подбор се прави сред випускниците на висшите учебни заведения. Голямо значение се предава на личностните качества на потенциалните служители. Кандидатите не трябва да имат злепоставящи ги връзки и тъмни петна в биографиите, те трябва идеално и без компромиси да съответстват на изискванията на „Мосад”.

  Дейността на „Мосад” е дълбоко засекретена и информация за нейната работа обикновено се появява много години след станалите събития или при несполуки и провали.

  До 1996 г. официално не е обявявано даже името на началника на „Мосад”, както и на службата за вътрешна сигурност „Шин бет”. Но сега положението е далеч по-различно и дейността на службата е по-прозрачна.

  На 1 януари 2011 г. службата бе оглавена от 11-ия си пореден директор Тамир Пардо. Според руското сп. „Огоньок„, Пардо е български евреин, израсъл е в Яфо (предградие на Тел Авив). Той е на 57 г., баща и дори дядо.

  Пардо има 30 г. стаж в „Мосад”, изградил е кариера до заместник-директор. Анализаторът Алекс Фишман го характеризира като „класически човек на Мосад„. А колегите му добавят, че е „способен, интелигентен и балансиран – комбинация от професионално оперативни качества и политическа култура и умения да се използва дипломатичност, когато се налага.“

  Пардо е бивш армейски офицер в елитната част на „Сайерет Маткал“ към Генералния щаб на Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ). Участвал е през 1976 г. в операцията за спасяване на пътниците на самолет от „Ер Франс„, отвлечен от терористи на летището Ентебе в Уганда. Взел е участие и в операцията „Божият гняв“ за издирване и ликвидиране на терористите-убийци на израелски спортисти на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г.

  Сред най-важните предизвикателства за новия шеф на „Мосад”, за които намеква премиерът Нетаняху при назначението му, е и да се предотврати опасността Иран да придобие ядрено оръжие, смятат компетентни коментатори в Израел.

  Израелската общественост посрещна назначението на Пардо изключително благосклонно.

   

  Източник: БЛИЦ

  (Заглавието е на Еврочикаго.)

• Кольо Парамов: Свръхбогатите у нас са свързани с БСП

  

  – Господин Парамов, възмутен сте от това, че у нас има шепа богати и много бедни, които едва свързват двата края. Как се разви този латиномодел в България?

  – Да – много малко хора успяха да натрупат изключително големи богатства. Не съм против богатите хора. Всички онези, които с ум, с чест, с ангажимент, с пословичната си работа и с умел финансов риск управляват своите пари, за да направят повече, носят белега на будната българска икономическа класа. Но у нас 87 процента едва-едва да свързват двата края, някъде около 10 процента са представителите на т. нар. стартираща средна класа, която все още не е стартирала, и има 0.3 – 0.5 процента хора с изключително големи доходи!

  Фатално и нечовешко е

  598 души в България да са милионери и да имат спестявания над 8 млрд. лв., а останалите 7 млн. 700 хил. да имат влогове до 1 000 лв., които общо са под 8 млрд.! Това означава, че България е в зоната на здрача по отношение на регулиране на старта на промяната в страната. Този типичен латиномодел роди една изкривена олигархия, безконтролна! Това говори, че просто по време на прехода у нас държава не е имало!

  За това е най-виновна БСП! Заявявам го като бивш член на тази партия! Защото БСП създаде почва за раждането на олигархокрацията в най-уродливия й план! Съглашателското управление на Симеон, и най-вече управлението на Станишев, доведоха до днешната парадоксална ситуация. До тази ножица между много малко богати и много на брой бедни.
  

  – Дане би и вие да започвате да намеквате, че са се раздавали “червени” куфарчета в началото на промяната?
  – Не, не, не! Няма никакви пари раздавани! Това го забравете! Има възстановяване, реживковизиране на част от икономическата класа, която работеше до 1989 г., които чрез калпавата приватизационна политика на Иван Костов докараха до промяната в статуквото в собствеността. Грубото и безконтролно “напазаруване” на огромни държавни български предприятия доведе до зараждането на тази олигархокрация! Отделно от нея имаме наркомафията, отделно – зависимости от “пране” на пари в чужбина чрез имоти и прочее, отделно – голямо българско участие в изнасянето на пари по офшорни сметки…
  

  – Тази свръхзабогатяла върхушка само от средите на БСП ли произхожда?

  – Тези много богати категорично са свързани предимно с БСП! Търпението, проявено по време на управлението на БСП – като отношение на МВР, на специални служби, създаването на псевдо-ДАНС, вътрешната борба на лобитата вътре в БСП, доведе до тази тотално изкривена матрица на отношения в държавата.

  Не може БСП да баламосва най-бедния си електорат, който така и така няма да промени своето политическо мислене, и ще остане неин привърженик, че е лява партия, когато всъщност е дясна! Раздаваш 12 800 дка земи по морето на 11-12 лв. квадратния метър на 15 олигарха, те после я продават по 250-300 евро кв. м.! И в същото време пропагандираш, че водиш лява политика! Ами продай всички земи, вземи 10-12 млрд. евро за тях, вкарай тези пари в бюджета и ги раздай като доходна политика! Сега пенсиите щяха да бъдат по 350-400 лв. най-ниските! Това можеше да направи Станишев!

  Царя пък “реализира” големите загуби от промяната на валутата на дълга, продаде БТК за жълти стотинки, да не говорим за електроразпределителните дружества, да не говорим за възстановяване на бандитските кръгове… Пак огромно баламосване на българския народ!

  Костов в началото беше точен и принципен като експерт и държавническо поведение. Беше по-извисен от всички останали. Но не

  неговият най-близък кръг успя да го прецака

  Той даде възможност на някои хора да сe облагодетелстват! И много ясна сметка си даваше за това! Има си хас математикът Костов да не си дава сметка – съвсем умишлено го направи! Костов си мислеше, че с формирането на една малка средна класа около него, да надуе силно фанфарите на успеха и да бъде преизбран за втори мандат. През втория мандат той може би щеше да се замисли и за държавата… Това принуди организирането на свалянето му и връщането на царя. Костов до последно не вярваше, че това ще стане!

  . . .

  Ако не мръднат доходите, съвсем естествено е, че ще има несъгласие и негодувание. Съвсем нормално е! През целия преход ние имаме много грешна политика по отношение на доходите.

  Проблемът на България е, че са ниски доходите на хората. Малко са икономистите в България, които от 2000-та година твърдим, че грубо е сгрешена посткостовата матрица на доходите и затова ние се докарахме до задънена улица. Не се обърна достатъчно внимание на изходните бази на действието на валутния борд. Освен това се започна с една измислена, фиктивна, натрапена стабилност, която не позволи нито на Милен Велчев, нито на Орешарски да действат както трябва.

  С нагласените статистически отчети и с фалшивата теза, че ние на всяка цена да приключваме бюджета винаги с твърде много средства като спестявания и като резерви, доведе дотам бюджетът тотално да се самозатвори в себе си. Доведе до липсата на свежи оборотни пари, които да постъпват под формата на работна заплата и оттам бързо да се реализират в потреблението. Осакатеното потребление за 10 години на практика доведе до ситуацията, в която България попадна. С две думи – ако ние всяка година си бяхме позволявали не по 5-6-8 процента дефицит като другите държави, а много малък – до 1 процент, и всяка година поетапно бяхме увеличавали заплатите, щяхме да имаме коренно различна математическа матрица като изход.

  Правителството сега попадна в капана на безпаричието заради изходната база на предишните две правителства на Сакскобургготски и на Тройната коалиция. Затова, навлизайки в кризата,

  ние се оказахме заложници на техните грешки

  – В какво конкретно обвинявате предишните правителства?
  – Сергей Станишев осъзна две години, след като падна от власт, че не беше прав да твърди, че няма да има криза, че няма да ни достигне и ще се радваме на някакви псевдоизлишъци. Това беше една имагинерна пропаганда. Не можеш да оставиш държавата с неплатени повече от 3 млрд. разходи, не можеш да оставиш държавата на 5 процента дефицит и да твърдиш, че си я оставил стабилна. 36 месеца след това сегашното правителство продължава да изчиства абсолютни негативи от управлението на Тройната коалиция. А сега липсват чуждестранни инвестиции като свободни средства, оставеното наследство трябваше да се покрие за първите 18 месеца, да се преодолява стагнацията…

  . . .

  Интервю на Валерия Калчева, БЛИЦ
  

  (Със съкращения)

• Деца от БГ училища в Испания представят преписи на „История Славянобългарска“

  30 ученици от българските неделни училища в Испания ще представят оригинални преписи на „История Славянобългарска“.

  От 1 до 7 септември в Самоков ще се проведе ІІ-ият Международен младежки арт фестивал, организиран от Национален дарителски фонд „13 века България“ с помощта на Държавната агенция за българите в чужбина, съобщават организаторите.

  Идеята започва от българските неделни училища „Свети Иван Рилски“ и асоциация „Балкан“, Мадрид и Хатива. Децата, които са поканени да участват, ще представят най-интересните и добри преписи. Те са подбрани от училищното настоятелство и учителския състав на българското училище в Мадрид.

  По време на форума децата от Испания ще имат занимания по творческо писане, ще се запознаят с историята и съхранените стари ръкописи в българската Света обител манастирът „Св. Иван Рилски“. Те ще изработят икони с помощта на студентите по дърворезба и стенопис, участници в проекта „Река на толерантността“ и ще участват в курс по ръкоделие и плетиво. Проектът е част от кампанията „Принос на българските училища в чужбина към запазването и разпространяването на българския език, история и културно наследство“.

  В рамките на ІІ-я Международен младежки арт фестивал ще се състои уъркшоп, който ще се ръководи от известни художници и преподаватели от различните университети. Темата ще бъде: „Представяне на различните религии през призмата на изкуството“. Уъркшопът включва две части – създаване на художествени творби и създаване на фотографии от участниците. Креативната сесия ще представлява 96-часово предизвикателство за алтернативен поглед към различните религии, съжителстващи на територията на Самоковския регион. Участниците ще представят своите творби на изложбите през последния ден на фестивала в Сарафската къща пред публика – 6 септември 2012 г. На фестивала ще участват млади художници и фотографи от България, Румъния, Сърбия и Турция.

   

  Източник:  Actualno.com

• <<
• 1
...
• 205
• 206
• 207
• 208
• 209
• 210
• 211
• 212
• 213
• 214
• 215
...
• 415
• >>