Авторски
- Битката за Америка
„По-добре ли Ви е днес, отколкото преди 4 години?“ – тази класика от времето на Рейгън е днес по-актуална от всякога. От отговора на този въпрос зависи много, а именно: как ще завърши „битката за Америка“.
Е, изградиха ли си вече американците по-ясна представа за човека, който трябва да натири Барак Обама от Белия дом и да стане следващият президент на САЩ? Дали този човек им стана поне малко по-симпатичен след всичките патриотични речи и гръмки послания? И дали те вече им звучат убедително? На тези въпроси едни ще отговорят с „да“, други – с „не“. Едно обаче стана ясно на всички – а именно, че и кандидатът на републиканците Мит Ромни е с амбицията да сътвори чудеса. При това той не се различава много от опонента си Обама, който преди 4 години с помощта на обещания за промени, граничещи с чудеса, успя да спечели сърцата на 70 милиона американски избиратели. Чудото, което обещава Ромни, е не по-малко от чудесата, обещани от Обама – кандидатът на републиканците е на път да убеди сънародниците си, че е в състояние да внесе динамика на трудовия пазар. С което той ясно очерта периметъра на бойното поле, на което ще се решава изходът от американския президентски вот. Това първо. И второ: така той назова основната причина, поради която преизбирането на Обама е всичко друго, но не и сигурно.
Стратегията на Ромни
Планът на Ромни: да ухажва чуждите
Да не забравяме обаче, че американският президент – колкото и могъщ да е той – не е чудотворец. Доказва го първият мандат на Обама, спечелил предишните избори с обещанието да извърши същински чудеса. И ако днес мнозина американски избиратели са разочаровани от него, това определено е шанс за опонента му Мит Ромни. В този смисъл изборите през ноември ще бъдат един вид референдум за последните няколко години. Колко ли от избирателите ще отговорят с „не“ на класиката от времето на Рейгън „По-добре ли Ви е днес, отколкото преди 4 години?“ и ще гласуват по съответния начин?
Стратегията на Ромни е проста: да заплени разочарованите. Той ще се опита да привлече онези американски гласоподаватели, които виждат огромната пропаст между високопарната реторика на Обама и своето собствено (но и това на цяла Америка) икономическо положение; онези, които са разтревожени заради високата задлъжнялост на държавата; онези, според които политиката се движи без компас и които установяват с тъга, че днес Америка е толкова разединена, колкото никога преди това. В дните до изборите Ромни ще повтаря, че неговият опонент се е провалил. Обама пък ще защитава силната държава, гарнирайки речите си с голяма доза ляволиберални възгледи, докато Ромни ще настоява за по-малко държавна намеса, за строг курс на икономии (без разходите за отбрана) и за по-малко държавна регулация. И всичко това ще бъде украсено със солидна доза консерватизъм по теми като абортите и еднополовите бракове.
Задачата на Обама
Планът на Обама: да запуши пробойните сред своите
Фронтовете едва ли могат да бъдат дефинирани по-ясно. Ромни може да разчита на твърдите избиратели на Републиканската партия, което обаче съвсем няма да е достатъчно за изборната победа. Само с твърд електорат Ромни едва ли ще успее да надвие опонента си. Задачата на Обама пък изглежда така: той ще трябва да мобилизира онези избиратели, които на последните избори гласуваха за него, но в крайна сметка останаха разочаровани. Става дума за следните социални групи – младежите, тъмнокожите, латиноамериканците, жените и високообразованите бели американци. Това не е непосилна задача за Обама – още в самото начало на изборния сезон той правилно прогнозира, че именно Мит Ромни ще е неговият противник в „битката за Америка“. С което още веднъж демонстрира, че притежава много добър нюх. Останалото предстои да видим на живо.
Източник: Дойче Веле
- П. Цанева: Българи от Испания поемат обратния път към дома
Тя е „Българка на годината 2012 на ДАБЧ“. Признава: „Ако попитате всичките 168 000 българи живеещи в Испания, те ще ви отговорят, че политика от България към тях досега нямаше. Напоследък започват да се забелязват ангажименти.“Петя Цанева е директор на български училища в Мадрид, основател на най-голямата асоциация на българите в Испания „Балкан”, Българка на годината за 2012-та.
Интервю на Ана Кочева, Frognews.bg
– Г-жо Цанева, кой ви покани в Международния арт фестивал в Самоков и с какъв проект участвате?
– Поканата е от Национален фонд “13 века България“ по предложение и инициатива от кабинета на зам. министър председателя и министър на финансите г-н Симеон Дянков, да бъдем част от ІІ Международен арт фестивал в гр. Самоков. Цялата организация се движи от г-жа Снежана Йовева, съветник на Вицепремиера, която отговаря за българите в Европа и ние с нея работим много добре не само по този проект. Участваме с Проекта: Препис на „История славянобългарска“ с участници от българските неделни училища в Испания. Всеки ученик имаше възможност да се включи в преписа като препише на отделен лист част от Историята. Новобългарският превод по Зографския ръкопис на Историята бе предварително разпределен и номериран според броя на децата. Под преписа на всяко дете стои името на преписвача на старобългарски език.
На фестивала в Самоков децата ще представят 10 преписа, направени от учениците на българските неделни училища в Мадрид, Хатива (Испания), Париж, Лондон, Чикаго, Атина, Виена, Шарлот(САЩ), дарени на Народната библиотека “Св.Св. Кирил и Методий“ по случай 24 май. Това е едно уникално творческо богатство за езика и културата ни, което ще бъде показано в Самоков. Проектът е част от кампанията „Принос на българските училища в чужбина към запазването и разпространяването на българския език, история и културно наследство” на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Идеята стартира от българските неделни училища „Свети Иван Рилски“ и асоциация „Балкан“, Мадрид и Хатива на 21 февруари – дата, обявена за Ден на майчиния език от ЮНЕСКО, като към него се присъединяват и много други български съботно-неделни училища зад граница, членове на АБУЧ.
– Кажете с няколко думи какво представлява самият фестивал?
– Втори международен младежки арт фестивал е творческа инициатива с участници и студенти по изкуства от няколко държави и включва едноседмична богата творческа и културно-развлекателна програма, ще рисуват икони, ще правят грънци, ще се учат на българска бродерия. Всичко това децата ни в Испания няма къде да го научат в такъв формат, затова аз съм благодарна за вниманието от страна на държавата и поканата да се включим във фестивала. Важно е и това, че участниците ще се запознаят с локалната култура, с традиции, занаяти, история, природни забележителности на региона – има еко поход до с. Бели Искър. Ще има творческа атмосфера.
– За тези, които не знаят, Вие сте директор на българските училища в Мадрид, освен това основател на най-голямата асоциация на българите в Испания „Балкан”, но най-важното – българка на годината 2012 на ДАБЧ. Какви трудности срещата в нелеките задачи, с които сте се нагърбили в чужбина?
– Трудностите са много и от различно естество: материална база, двустранни договори, финансови, подходящи учители, все още ниската ни осъзнатост за единство, ударите под кръста… По важното е да отбележа, че удовлетворението от справянето с тези трудности е много по-голямо от самите тях, че в Асоциация “Балкан“ успяхме да създадем невероятен екип, за който думата трудност не съществува и че тази година с гордост ще отбележим 10-годишнина от създаването си и от отварянето на вратите на първото българско училище в Испания.
– А как преценявате политиката по отношение на образование и култура към българите в Испания, все пак там живеят над 200 000 българи от най-новата емиграционна трудова вълна.
– Ако попитате всичките 168 000 българи, живеещи в Испания (по информация на Националния статистически институт на Испания), ще ви отговорят, че такава политика няма. Изключвам епизодични действия, като например в сферата на образованието, където от 2009 г. е в сила Национална програма „Роден език и култура зад граница“ на МОМН, а от тази година има постановление на Министерски съвет относно българските неделни училища в чужбина. Имайки предвид цялостната картина, а в Испания живеят 23 000 българчета на ученическа възраст, от които само 1 200 посещават българско училище, значи направеното досега са само палиативни мерки. Но ето и този творчески проект, в който ние участваме, е опит на държавата да ни консолидира и да ни подпомага. Като цяло през последните години се забелязва ангажимент от страна на правителството, което ни дава надежда, че ще работим все по-добре занапред.
– Кои са най-сериозните проблеми на тези хора?
– Това са трудова заетост и образование.
– А има ли за тях път назад към България и как би могло да се случи това?
– Разбира се, че има, това е пътят към дома. Дори в последната година много семейства вече планират окончателното си завръщане.
Предвид геополитическата обстановка в Европа, засилващата се безработица, финансовата криза, много от нашите сънародници ще поемат обратния път, независимо от предизвикателствата, пред които ще се изправят тук в България.
- Музей за жертвите на комунизма в Пловдив
Фондация „Торос-Вит“ и Движение „СДС – Възраждане“ – Пловдив искат да се направи Музей на насилието, мемориално място за жертвите на комунизма в килиите, където са били задържали политическите затворници. В сградата на пл. „Стефан Стамболов” №1, където сега се помещава централната администрация на Община Пловдив, от 1944 до 1959 г. е било Областното управление на милицията, включително местата за задържане на Държавна сигурност. Има още живи пловдивчани, жестоко изтезавани в тях, там са били извършени и няколко убийства. Повече за инициативата за Мемориал на жертвите на комунизма в Пловдив можете да прочетете в текста по-долу, чийто източник е toross.blog.bg.
–––––––––––––––––––––––––––––
Музей на насилието, на Злото в Пловдив…??!
Сградата на пл. „Ст. Стамболов” 1
Схема на килиите на ДС в сградата – убийствата са ставали или в изолатора /малката стая до тоалетната/ или в стаята на дежурния по ДС, а побоищата и изтезанията – навсякъде.
Списъците на избитите без съд и присъда само в Пловдив за периода 9 – 14 септември 1944 г. – само за 5 дни – 88 българи ! И не са всички… Има и „безследно изчезнали“.
Музей на насилието, на Злото в Пловдив…
„Бяха преградили с платформи сградата, уж да не се чува и вижда какво става там, но вечер из целия квартал се чуваха писъците и стенанията на измъчваните хора. Докарваха ги с камионетки… Ние, съседите не смеехме да минаваме от там, нито да питаме какво става. Един ден чичо Петър, бащата на Стефка, моята съученичка, изчезна…След два-три дни го взеха от подземията. Мъртъв. В затворен ковчег. А беше млад човек.“ /Лиляна Пиперкова/
„Моите страдания започнаха от подземията на тази сграда, където сега е общината. Натъпкаха ни в килиите всички, които хванаха от първата Асеновградската конспирация и започна денонощен бой. После съд, затвор… И така 21 години.” /Стефан Вълков/
„Два – три пъти прибираха в тези подземия и Сашо Сладура, докато бе в Пловдив, после го убиха в Ловеч.” /Тодор Тодоров – Африката/
„Ама защо бе всичко това?! Защо? Толкова хора изпотрепаха… И аз минах по реда си.” /Стойчо Чучев/
Казват, че който не помни и не уважава миналото си, е осъден да го повтори. Така е и с нациите, с градовете.
В началото на годината с представители на европейски неправителствени организации, репресирани, музейни работници, архивари, приятели решихме да направим Мемориално място за памет/Музей на насилието/, на основната репресивна машина, действала в България повече от половин век – Държавна сигурност. В Пловдив, а и в страната няма по-подходящо място за него от килиите, където са били задържани противниците на режима – от 1944 г. до 1959 г. сградата на пл. „Ст. Стамболов” №1 е била Областно управление на милицията, а в подземията и местата за изтезание, за прекършване на свободния житейски избор. По стечение на историческите превратности са запазени в почти автентичния си вид. „Неудобство” се оказа, че в сградата сега се помещава централната администрация на община Пловдив, а в подземията/въпреки повишената влажност/ се съхранява част от архива на общината.
На 17.04.2012 г. Фондация „Торос-Вит” направи официално предложение на Кмета и Председателя на Общинския съвет за създаването на специфичната форма за осмисляне на комунистическото минало и насилието над личността на автентичното място, така както е в бившите социалистически страни.
Отговор не получихме.
На свое заседание на 16.05. т.г. УС на Фондация „Пловдив-европейска столица на културата” изрази своята принципна подкрепа за идейния проект. На 09.06. фондация „Торос-Вит” организира международна конференция „Комунизмът и ДС – неразказаното минало на България”. Участието надхвърли очакванията ни – дойдоха научни работници дори от САЩ, много репресирани, двама съветници на президента Плевнелиев. Всички подкрепиха идеята с нарочна подписка и декларация. Повече за нея тук – http://toross.blog.bg/politika/2012/06/12/konferenciia-za-antikomunizma-i-dosietata.966896
Реакция нямаше.
Междувременно сходна идея бе възприета и пристъпено към реализирането й от Държавна агенция „Архиви“ – София, неправителствени организации в Румъния, Чехия, Словения, Сърбия, дори Албания. Пловдив отново „блестеше“ с отсъствието си. На 17.06. того написах второ предложение до ръководителите на Община Пловдив, в което, освен стореното до този момент, отново подчертах, че фондация „Торос-Вит” е готова с изцяло собствени сили да осъществи идеята.
Този път получихме отговор. След месец.
Кметът Иван Тотев, с писмо Изх. № 12ФН158 от 13.07.2012 г. ни уведомява, че „идеята е много интересна”, НО „подземните нива на сградата на пл. „Ст. Стамболов” №1, към момента изцяло са заети с архива на Община Пловдив. Търсим подходящо място за нашия архив, на засега общинската администрация не е намерила подходяща сграда за него” и в заключение сме уверени, че „продължаваме да търсим разрешение на този проблем”.
Дали е добро намерение или елегантен отказ не мога да реша…
Жалко за огромният архив, събран през годините – списъци на избитите в Пловдивско, спомени, снимки, дори схема на разположението на килиите в общинските подземия. Хора, преминали през адовите места, са запазили дребнички, но съществени вещи за онези дни на Голямото Зло. Жалко, че две десетилетия пропускаме или съзнателно премълчаваме мащабния, реалния, безпристрастния разказ за насилието, политическото насилие, съсипало съдбините на хиляди българи, изкривило и дори генетично променило кода на българската памет.
Междувременно вдъхновени и чисти млади хора от интернет сдружението СДС – Възраждане от Пловдив инициираха петиция в подкрепа на идеята – http://www.peticiq.com/muzei_pld . В тях ми е надеждата, че ще помнят, уважават и почитат паметта на предците, погубени заради свободомислието си. В крайна сметка исторически, глобално ТЕ ПОБЕДИХА – ОНЕЗИ, ИЗБИТИТЕ БЕЗ СЪД И ПРИСЪДА, ПРЕМИНАЛИТЕ ПРЕЗ ПОДЗЕМИЯТА, ЛАГЕРИТЕ И ЗАТВОРИТЕ… Идеите на комунизма и насилието рухнаха, историята ги отвя, но нека не забравяме, че е имало хора, платили прескъпа цена за тържеството на демокрацията и свободата!
Подкрепете поне петицията на младите хора. Не изисква много усилия – само няколко кликвания с мишката на тази машинка.
Не се сещам какво друго да направя – подписка по улиците на Пловдив, протести, групи за натиск, политически протекции, бдения… Много хора предложиха и скромна финансова подкрепа – кой колкото може. Но това ли е решението?! Не ми се цитират нелицеприятните констатации, направени от европейски организации за това как ние, българите, пловдивчаните почитаме паметта и съвестта, как осмисляме близкото си минало… Тъжно е. Как да се накара администрацията да осъзнае, че прочитът на онзи разказ е важен за нацията, за града, за хората в него??! Как да обясня, че в историята се остава с подобни жестове, че след 10 години едва ли ще се помни по кое време е пренареден калдъръма, но със сигурност ще се знае коя общинска управа е дала своя принос за историческата памет на Пловдив?!
Ще ви моля, драги читатели, за подкрепа. Кой каквато може да ни окаже, за да не се срамуваме от наследниците си.
Ами, това е, без извинение към никого…
Първо писмо до Кмета и Председателя на ОбС - 17.04.2012 г. 
Второ писмо - 17.06.2012 г. 
Подкрепа от Фондация "Пловдив-европейска столица на културата" - 16.05.2012 г. 
Отговор от Кмета на Пловдив - 13.07.2012 г. - МОСАД на 61 години
Емблемата на Мосад На 1 септември 1951 година е създадено политическото разузнаване на еврейската държава „Мосад” (Mossad). Много бързо то си извоюва водещо място в йерархията на специалните ведомства в страната и не случайно е пряко подчинено на премиера на страната. Нещо повече: сега „Мосад” е считана за една от най-ефективните и професионални служби в света.
Главната задача на „Мосад” е да събира разузнавателни данни, тяхното обобщаване и анализ. На второ място агенцията се занимава със специални разследвания, контратероризъм, секретни операции и паравоенни дейности.
Ведомството не предприема самостоятелни политически действия, несанкционирани от премиера. Цялата събрана информация след обработката постъпва към политическото ръководство на страната, което на основата на получените данни взема съответни политически решения.
Основен принцип е отначало да се узнае колкото се може повече за врага, а след това да се приложи сила. Действията на „Мосад” почти винаги носят локален характер.
На емблемата на организацията е изобразена свещената за евреите менора (седемстволен свещник), явяващ се герб на Държавата Израел, и девиз: „При недостиг на настойничество пада народ, а при много съветници той благоденства”. Доскоро девиз на „Мосад“ е бил друг библейски стих: „Затова обмислено води своята война”.
В „Мосад” сега работят не повече от 2000 щатни служители, но те се опират на широк кръг доброволни или платени информатори. Осведомители има и в Кнесета (парламента), и в политическите партии, и в медиите.
Служителите на „Мосад” нямат военизирани звания. Кандидатите за службата обаче се набират сред хората, имащи опит в армейската служба. Освен това подбор се прави сред випускниците на висшите учебни заведения. Голямо значение се предава на личностните качества на потенциалните служители. Кандидатите не трябва да имат злепоставящи ги връзки и тъмни петна в биографиите, те трябва идеално и без компромиси да съответстват на изискванията на „Мосад”.
Дейността на „Мосад” е дълбоко засекретена и информация за нейната работа обикновено се появява много години след станалите събития или при несполуки и провали.
До 1996 г. официално не е обявявано даже името на началника на „Мосад”, както и на службата за вътрешна сигурност „Шин бет”. Но сега положението е далеч по-различно и дейността на службата е по-прозрачна.
На 1 януари 2011 г. службата бе оглавена от 11-ия си пореден директор Тамир Пардо. Според руското сп. „Огоньок„, Пардо е български евреин, израсъл е в Яфо (предградие на Тел Авив). Той е на 57 г., баща и дори дядо.
Пардо има 30 г. стаж в „Мосад”, изградил е кариера до заместник-директор. Анализаторът Алекс Фишман го характеризира като „класически човек на Мосад„. А колегите му добавят, че е „способен, интелигентен и балансиран – комбинация от професионално оперативни качества и политическа култура и умения да се използва дипломатичност, когато се налага.“
Пардо е бивш армейски офицер в елитната част на „Сайерет Маткал“ към Генералния щаб на Израелските сили за отбрана (ЦАХАЛ). Участвал е през 1976 г. в операцията за спасяване на пътниците на самолет от „Ер Франс„, отвлечен от терористи на летището Ентебе в Уганда. Взел е участие и в операцията „Божият гняв“ за издирване и ликвидиране на терористите-убийци на израелски спортисти на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г.
Сред най-важните предизвикателства за новия шеф на „Мосад”, за които намеква премиерът Нетаняху при назначението му, е и да се предотврати опасността Иран да придобие ядрено оръжие, смятат компетентни коментатори в Израел.
Израелската общественост посрещна назначението на Пардо изключително благосклонно.
Източник: БЛИЦ
(Заглавието е на Еврочикаго.)
- Кольо Парамов: Свръхбогатите у нас са свързани с БСП
Българският "Преход" – Господин Парамов, възмутен сте от това, че у нас има шепа богати и много бедни, които едва свързват двата края. Как се разви този латиномодел в България?
– Да – много малко хора успяха да натрупат изключително големи богатства. Не съм против богатите хора. Всички онези, които с ум, с чест, с ангажимент, с пословичната си работа и с умел финансов риск управляват своите пари, за да направят повече, носят белега на будната българска икономическа класа. Но у нас 87 процента едва-едва да свързват двата края, някъде около 10 процента са представителите на т. нар. стартираща средна класа, която все още не е стартирала, и има 0.3 – 0.5 процента хора с изключително големи доходи!
Фатално и нечовешко е
598 души в България да са милионери и да имат спестявания над 8 млрд. лв., а останалите 7 млн. 700 хил. да имат влогове до 1 000 лв., които общо са под 8 млрд.! Това означава, че България е в зоната на здрача по отношение на регулиране на старта на промяната в страната. Този типичен латиномодел роди една изкривена олигархия, безконтролна! Това говори, че просто по време на прехода у нас държава не е имало!
За това е най-виновна БСП! Заявявам го като бивш член на тази партия! Защото БСП създаде почва за раждането на олигархокрацията в най-уродливия й план! Съглашателското управление на Симеон, и най-вече управлението на Станишев, доведоха до днешната парадоксална ситуация. До тази ножица между много малко богати и много на брой бедни.
– Дане би и вие да започвате да намеквате, че са се раздавали “червени” куфарчета в началото на промяната?
– Не, не, не! Няма никакви пари раздавани! Това го забравете! Има възстановяване, реживковизиране на част от икономическата класа, която работеше до 1989 г., които чрез калпавата приватизационна политика на Иван Костов докараха до промяната в статуквото в собствеността. Грубото и безконтролно “напазаруване” на огромни държавни български предприятия доведе до зараждането на тази олигархокрация! Отделно от нея имаме наркомафията, отделно – зависимости от “пране” на пари в чужбина чрез имоти и прочее, отделно – голямо българско участие в изнасянето на пари по офшорни сметки…
– Тази свръхзабогатяла върхушка само от средите на БСП ли произхожда?
– Тези много богати категорично са свързани предимно с БСП! Търпението, проявено по време на управлението на БСП – като отношение на МВР, на специални служби, създаването на псевдо-ДАНС, вътрешната борба на лобитата вътре в БСП, доведе до тази тотално изкривена матрица на отношения в държавата.
Не може БСП да баламосва най-бедния си електорат, който така и така няма да промени своето политическо мислене, и ще остане неин привърженик, че е лява партия, когато всъщност е дясна! Раздаваш 12 800 дка земи по морето на 11-12 лв. квадратния метър на 15 олигарха, те после я продават по 250-300 евро кв. м.! И в същото време пропагандираш, че водиш лява политика! Ами продай всички земи, вземи 10-12 млрд. евро за тях, вкарай тези пари в бюджета и ги раздай като доходна политика! Сега пенсиите щяха да бъдат по 350-400 лв. най-ниските! Това можеше да направи Станишев!
Царя пък “реализира” големите загуби от промяната на валутата на дълга, продаде БТК за жълти стотинки, да не говорим за електроразпределителните дружества, да не говорим за възстановяване на бандитските кръгове… Пак огромно баламосване на българския народ!
Костов в началото беше точен и принципен като експерт и държавническо поведение. Беше по-извисен от всички останали. Но не
неговият най-близък кръг успя да го прецака
Той даде възможност на някои хора да сe облагодетелстват! И много ясна сметка си даваше за това! Има си хас математикът Костов да не си дава сметка – съвсем умишлено го направи! Костов си мислеше, че с формирането на една малка средна класа около него, да надуе силно фанфарите на успеха и да бъде преизбран за втори мандат. През втория мандат той може би щеше да се замисли и за държавата… Това принуди организирането на свалянето му и връщането на царя. Костов до последно не вярваше, че това ще стане!
. . .
Ако не мръднат доходите, съвсем естествено е, че ще има несъгласие и негодувание. Съвсем нормално е! През целия преход ние имаме много грешна политика по отношение на доходите.
Проблемът на България е, че са ниски доходите на хората. Малко са икономистите в България, които от 2000-та година твърдим, че грубо е сгрешена посткостовата матрица на доходите и затова ние се докарахме до задънена улица. Не се обърна достатъчно внимание на изходните бази на действието на валутния борд. Освен това се започна с една измислена, фиктивна, натрапена стабилност, която не позволи нито на Милен Велчев, нито на Орешарски да действат както трябва.
С нагласените статистически отчети и с фалшивата теза, че ние на всяка цена да приключваме бюджета винаги с твърде много средства като спестявания и като резерви, доведе дотам бюджетът тотално да се самозатвори в себе си. Доведе до липсата на свежи оборотни пари, които да постъпват под формата на работна заплата и оттам бързо да се реализират в потреблението. Осакатеното потребление за 10 години на практика доведе до ситуацията, в която България попадна. С две думи – ако ние всяка година си бяхме позволявали не по 5-6-8 процента дефицит като другите държави, а много малък – до 1 процент, и всяка година поетапно бяхме увеличавали заплатите, щяхме да имаме коренно различна математическа матрица като изход.
Правителството сега попадна в капана на безпаричието заради изходната база на предишните две правителства на Сакскобургготски и на Тройната коалиция. Затова, навлизайки в кризата,
ние се оказахме заложници на техните грешки
– В какво конкретно обвинявате предишните правителства?
– Сергей Станишев осъзна две години, след като падна от власт, че не беше прав да твърди, че няма да има криза, че няма да ни достигне и ще се радваме на някакви псевдоизлишъци. Това беше една имагинерна пропаганда. Не можеш да оставиш държавата с неплатени повече от 3 млрд. разходи, не можеш да оставиш държавата на 5 процента дефицит и да твърдиш, че си я оставил стабилна. 36 месеца след това сегашното правителство продължава да изчиства абсолютни негативи от управлението на Тройната коалиция. А сега липсват чуждестранни инвестиции като свободни средства, оставеното наследство трябваше да се покрие за първите 18 месеца, да се преодолява стагнацията…. . .
Интервю на Валерия Калчева, БЛИЦ
(Със съкращения)
- Деца от БГ училища в Испания представят преписи на „История Славянобългарска“
30 ученици от българските неделни училища в Испания ще представят оригинални преписи на „История Славянобългарска“.
От 1 до 7 септември в Самоков ще се проведе ІІ-ият Международен младежки арт фестивал, организиран от Национален дарителски фонд „13 века България“ с помощта на Държавната агенция за българите в чужбина, съобщават организаторите.
Идеята започва от българските неделни училища „Свети Иван Рилски“ и асоциация „Балкан“, Мадрид и Хатива. Децата, които са поканени да участват, ще представят най-интересните и добри преписи. Те са подбрани от училищното настоятелство и учителския състав на българското училище в Мадрид.
По време на форума децата от Испания ще имат занимания по творческо писане, ще се запознаят с историята и съхранените стари ръкописи в българската Света обител манастирът „Св. Иван Рилски“. Те ще изработят икони с помощта на студентите по дърворезба и стенопис, участници в проекта „Река на толерантността“ и ще участват в курс по ръкоделие и плетиво. Проектът е част от кампанията „Принос на българските училища в чужбина към запазването и разпространяването на българския език, история и културно наследство“.
В рамките на ІІ-я Международен младежки арт фестивал ще се състои уъркшоп, който ще се ръководи от известни художници и преподаватели от различните университети. Темата ще бъде: „Представяне на различните религии през призмата на изкуството“. Уъркшопът включва две части – създаване на художествени творби и създаване на фотографии от участниците. Креативната сесия ще представлява 96-часово предизвикателство за алтернативен поглед към различните религии, съжителстващи на територията на Самоковския регион. Участниците ще представят своите творби на изложбите през последния ден на фестивала в Сарафската къща пред публика – 6 септември 2012 г. На фестивала ще участват млади художници и фотографи от България, Румъния, Сърбия и Турция.
Източник: Actualno.com
- Цветана Пиронкова е на 1/8 финал на US Оупън
Първата ракета на България Цветана Пиронкова победи с 2:1 сета испанката Силвия-Солер Еспиноса и се класира за осминафиналите на US Oупън
Два часа и 18 минути бяха необходими на 24-годишната пловдивчанка да надвие с 6:1, 6:7 (3), 6:3 намиращата се на 58-а позиция в световната ранглиста испанка и да се поздрави с впечатляващия в кариерата си успех.
С класирането си за третия кръг Пиронкова вече беше подобрила най-доброто си представяне в Ню Йорк, но успеха ѝ днес е нов връх в спортната ѝ кариера. За последно българка бе достигала до осминафинал на US Oупън преди 18 години, а това бе Магдалена Малеева през далечната вече 1994 г.
Първият сет бе изключително силен за Пиронкова, която не даде шанс на своята противничка. След половин час игра българката се наложи с безкомпромисното 6:1 и не остави никакво съмнение в превъзходството си.
Втората част започна по подобие на първия сет и пловдивчанката набързо поведе с 3:0. След няколко разконцентрирани отигравания на Цвети обаче, Еспиноса успя да обърне нещата до 4:4.
След равностойна игра се стигна до тайбрек, който испанката спечели по категоричен начин. Еспиноса поведе с 5:1, но не успя да спечели два сетбола. В крайна сметка взе успеха със 7:3. В третия решителен сет Цвети показа по-здрави нерви и успя да затвори мача при 6:3 и 2:1 сета.
На осминафиналите Пиронкова ще играе с бившата №1 в света Ана Иванович (Сърбия).
Благодарение на днешния си успех Цвети си осигури $120 000 и 280 точки за световната ранглиста, благодарение на които след US Оупън ще се завърне в Топ 50, изкачвайки се с близо десет места до около №45 в света.
Източник: sportni.bg
- Европа се изсмя на Македония, свалиха изложбата от сайта на Кралския музей
Кралският музей в Мариемон окончателно премахна от интернет страницата си информацията за изложбата със средновековни ръкописи
Преди това музеят промени името на изложбата от „Хиляда години писмена традиция в Македония“ на „Старинни ръкописи от ХІІІ – ХІХ век“. Междувременно обаче днес информацията за изложбата изцяло изчезна от предстоящите експозиции на музея.
Скандалната изложба с ръкописите беше предвидена за периода от 9 – 21 октомври 2012 година. Остава неясно дали проявата е отпаднала или само е свалена информацията от предстоящите събития.
„Европа може само да ни се изсмее“, коментира пред “Фокус” Панде Евтимов от Скопие.
„В Македония се опитват да направят следното: Македонско е всичко, което е наследство от миналото, дори и най-доказаните и безспорни елементи от архитектурата, или – от артефактите от миналото. Има претенции дори и целия славянски род да го направят македонци. Характерно е това, което може да видите на скопския площад: Паметници, които не съответстват на нашата традиция, култура и история. Тук може да се видят от някой си Александър Македонски, който никога не е управлявал в сегашната територия на Македония или – Вардарска Македония, тъй като е владял един малък южен дял от Пелагония, но например – не е владял дори и Охрид”, каза Панде Евтимов.
Целокупната средновековна литература тук практически е българска, това го знае целия свят, и това не е мое мислене – каза Панде Евтимов.
„Литературата и книжната продукция в Македония от ранните средни векове, след разпространението на писмеността на Свети Кирил и Методий, и особено фундаменталното дело на Свети Климент, не може да се третира по друг начин. В историята всички тези са казвали, че са българи”, каза още Панде Евтимов.
Преди да получат звучния шамар македонските издания коментираха тази сутрин, че Македония не провокира никого и Скопие не го интересува това как България ще преживее изложбата.
С тези думи директорът на Националната и Университетска Библиотека „Свети Климент Охридски“ Миле Бошески коментира българската реакция на изложбата „Хиляда години писмена традиция в Македония“.
„Ако продължи сервилността на държавната власт за промяна на името, антимакедонизмът и културния геноцид върху македонците на Атина, Белград, София и Тирана ще изтрие Македония и македонците от етногеографския атлас на света”, коментираха темата от Световния македонски конгрес.
Източник: Actualno.com
- Bulgarian among 20 New US Citizens to Be Sworn on Mt. Washington
Twenty applicants for US citizenship, including one Bulgarian, will be taken to new heights for their swearing in ceremony – the summit of Mount Washington.
US Citizens and Immigration Services is touting it as a first-of-its-kind naturalization ceremony on the highest peak in the Northeast of the USA, The Boston Globe reported.
Mount Washington in NH. Photo from sodahead.com The 20 will board the Cog Railway in Bretton Woods on Sept. 6 and ride to the top of the mountain. Joining them for the ceremony at the 6,288-foot summit will be New Hampshire’s Chief U.S. District Court Judge, Joseph Laplante.
The ceremony will be held outdoors if weather cooperates or inside if the weather is raging. It is scheduled to begin at 11:30 a.m., with the applicants taking the Oath of Allegiance and receiving their certificates of naturalization at the summit.
Naturalization ceremonies have been held in unique New Hampshire locales before — including Strawberry Bank in Portsmouth, the statehouse and the Capital Theater for the Arts — but never on a mountain top, court officials said.
There have been mountaintop naturalization ceremonies elsewhere in the country, however, including several atop 3,214-foot Glacier Point in Yosemite National Park, according to USCIS spokeswoman Anita Rios Moore.
Holding citizenship ceremonies in national parks dates back to 2006, when the National Park Service and USCIS joined forces to “enhance the meaning and stature of naturalization ceremonies.“
Since then, ceremonies have been held in parks including Ellis Island, the National Mall in Washington, D.C., and the Cabrillo National Monument in San Diego, Calif. The only other inside-a-park New England ceremony took place in 2006 at the Boston National Historic Park — which includes the Freedom Trail and USS Constitution.
USCIS will not release the names of the applications participating in the Mount Washington ceremony, but said they are originally from Argentina, Brazil, Bulgaria, Canada, the Dominican Republic, India, Jordan, Mali, Netherlands, Philippines, South Africa and the United Kingdom. They currently reside in communities across the state.
The federal agency plans to have a video crew along to film the summit ceremony.
Source: Novinite.com
- Реге беге
Тони Филипов, д-р, Reduta.bg
«Пънкарят Ботев учи тийновете да четат», съобщава «Новинар». Актьорите от Добричкия театър подели инициатива “Яко е да слушаш български произведения” – “Яко е да слушаш Ботев”, “Яко е да слушаш Йовков”, „Яко е да слушаш Гео Милев”… В рамките на тази инициатива артистите избарали поемата „Септември” като хип-хоп, „По жицата” на Йовков като реге (бг), „В механата” на Ботев пък било издържано в пънк-рок аранжимент. Целта била да се стимулират тийновете да четат повече, представяйки им по модерен начин класическите произведения.
От кога разправяме, че няма да стане с вехтите подходи?! От 2002 г. се опитваме да обърнем внимание на отговорните фактори и артистичните среди. Текстът по-долу е кавър, съставен е от различни предложения, които сме давали през годините и които останаха нечути. Въпреки, че световният опит показваше, че това е пътят. През 2008 г. английският писател Мартин Бауам преправи Шекспир на рап и така успя да го вкара в главите на тамошните келешчета. Ъпдейтваната версия на „Хамлет” гласеше: „К’во стаа в тъпата Дания?” А датският принц говореше като същи винкел: „Шъ мъ бъде, или нема а мъ бъде, копелуе?”
Пък в Китай направиха мюзикъл по “Капиталът” на Маркс. А нашите комунисти ги е страх да си признаят дори, че са го чели…
Училището трябва да слезе при живота. Нашите литератори и историци трябва да осъвременят образите на Левски, Бенковски, Стамболов, поезията на Ботев, прозата на Дедо Вазов… Ако трябва в чалга ритъм да ги обърнем, ако трябва Азис ще пее «Майце си», Мишо Шамара, не по-добре Криско, ще рапира «Септември», Щурците ли, ФСБ ли, да се разберат, да направят една рок опера от «Под присъствието»…
Да вземем един Левски. Крайно време е да намерим начин да го обясним тоя човек на младото поколение. И не чрез глупавото му тефтерче, щото поколение, което е било свидетел на откриването на тефтерчето на Вальо Топлото (това е писано през 2007 г.), няма да разбере мисленето в грошове на Левски. (Да не говорим какво ще стане, ако се открие тефтерчето на Бойко Борисов!) По-скоро трябва да се стъпи на някои малко известни факти от живота му. През 2002 г. в Силистра издадоха юбилеен вестник “Апостолът” по повод 165-годишнината от рождението му. И там пише, че Левски бил учил за гримьор. Коя девойка или младеж няма да разбере, ако й обясниш, че Васил Иванов Кунчев е бил цар на макиажа и първият коафьор по нашите земи?
Или пък Ботев? Вола, на баба ти Илийца кола… Глупости на търкалета. Един нов прочит на историята изисква поетът да бъде представен като например Рамбо Ботьов, който с отряд речни пехотинци факнал мамата на Империята на злото… Тука трябва малко да се помисли, щото КЗД вероятно ще възрази на «Империята на злото». Не пречи да си кажем и просто факнал мамата на османското присъствие….
А Вазов, нашият Шекспир? Той най-често тормози децата. На редовната сесия през май зрелостниците писаха по темата “От здравия разум до поетическото безумие в романа “Под присъствието”. И верно се получават поетически, пък и прозаически безумия: “Бай Марко дава сливата си да направят черешово топче.” , “Кака Гинка е една обаятелна жена защото бие мъжа си и обича Русия.”
За да има патриотична синергия, класикът трябва да се адаптира към съвременността. Да вземем например „Тлака в Алтъново” от „Под Игото”. Бедрок, тежък Бедрок… „По-смелите девойки се шегуваха с ергените, подзимаха ги лукаво и се заливаха с весел смях. Тям отговаряха гръмогласни кикотения от мъжка страна…”
Инфантилизъм! Бълбукат се като в детската градина… Освен ако не са друсани. Щото тогава на конопа се е гледало като на важна култура, а не да ходят заптиетата да скубят на хората единия корен по балконите… Между другото, по-модерните критици смятат, че Николчо от „Маминото детенце” е първият друсащ се младеж в нашата литература…
Никъде в описанието на тлаката нема дума за R&B (ракия и бира), няма амфетки, нема волумето на мах…
Погледнете героите! Не плачат ли за ъпдейтване? Бойчо Огнянов, даскал! Герой-даскал?! 10x!* Тоя е лузър, ванилен тип по условие… Или пък оня дивак Боримечката, дето лае като овчарско куче, та да сарджва Стайка, щото тя му се прави на хард ту гет. Shit man, какъв борец е тоя! Няма ланец, няма тату, няма обеца на ухото, даже i-Phone няма… Не сме XIX в., ей!
А мацките? Пълна трагедия. Чонината Стайка – същински дизелогрухтер … „работна, спретната и чистофайка, само че бързо се гои, сиромашката”. Минава на кълнове от люцерна и тръгва на фитнес. И тогава Боримечката ще може да каже като Ромео: „Къде се мота анорексичната ми кучка Джуул?”
„Цвета Проданова… каква е гивиндийка тя, хвърля очи на четири страни! Ама инак добро момиче.” Таз мома е готова манекенка! „Драгановата Цвета и Райка попадиина… видиш ли ги какви са белошийки, като патки? (Веднага на солариум!) Цанко наш каза веднъж, че да му даде едната да я ухапе за гушата, ще й хариже памидовото лозе на Малтепе, затуй го пернах с ръжена тогава… афоресникът…”
Лозе?! Представяте ли си, Христо Сираков например отива при Черната Златка и й предлага лозе! Не джип, не мезонет, а лозе!
Нещо трябва да се направи. Щото в момента имаме два варианта: да оставим младите да се възпитават от Златките, или от учЕните от Софийски университет. Лично ние не се наемаме да кажем кое ще е по-пагубно. Спомняте ли си министъра на просвещението Владимир Атанасов? Не знам дали още преподава в СУ-то, щото нещо чух, че го напъдили, но беше доцент и дълги години е индоктринирал невинните дечица. Не, в никакъв случай не пресилвам. Ето един пример от негово произведение: “ В “Септември” Гео Милев поставя в диалогични отношения собствения творчески опит и читателско съзнание, което вече е постигнало себе си в семантиката на неговите текстове, които в по-широк смисъл биха могли да се разглеждат като самообясняващи се текстови общности… Гео Милев има своя интерпретанта, чрез която бива динамизиран собственият текстостроителен опит.”
И в сблъсъка си с този дискурс нашият старателен матурант осъзнава всичките си шансове да остане интелектуален мутант и без да иска размахва ръце и започва да повтаря след Криско:
Бременно момиче, как ухаеш на аборт!
Говориме за вечния студенски живот.
Гордея се с черния ми дроб.
Откакто си се родил,все Бай Ганьо си бил – пълен дебил…
Наскоро попаднах на един текст на Йордан Попов – „Трябва ли й дискурс на Рада?” Май ви споменах накратко. Там той разказва за три млади и интелигентни момичета, които не са чели „Под присъствието”. На въпроса му: „Защо?”, те отговорили: „Валери Стефанов”. Професор, преподавател в СУ, автор на множество учебници, еталон за оценка на кандидатстудентските работи.
Цитираните откъси от колегата Йордан Попов така ни заинтересуваха, че си поръчахме книгата на професора „Творбата – безкраен диалог”, чак от Пловдив ни я доставиха, и напълно разбрахме как академичната наука може да те набута в прегръдката на Азис и Златките. И пак изобщо не преувеличаваме.
Пример: „Бяла черква, „един невъзстанал град”… ще се мъчи да докаже своята „невъзстаналост”, да я превърне в предимство чрез редица ефектни пославия (тая дума не я знам, но и речниците не я знаят – Т.Ф.) към развилнелия се субект на властта – предателства, затворени врати и пр. Те трябва да легитимират верността към субординационната структурираност на социума и да докажат окончателното загърбване на екстазната лудост…”
Да, наистина, това е откъснато от контекста. Но от това контекстът само печели. Честно!
И понеже вчера на поправителната матура дали пак Дедо Вазов – „Слепота и прозрение в произведението на Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа”. На тази тема проф. Стефанов също е посветил едно от есетата си: „Еросът на институциите (Дадо Йоцо вижда).
„Втората Йоцова среща до голяма степен носи посланията на първата – дошлият в отпуск войник бързо бива превърнат в любовен партньор: „Той се спуска и стиска пъргавата ръка, която войникът му подава весело. Па му бара дебелия шинел, копчетата, фуражката, хваща сабята и я целува.» Ако преди обект на любовните ласки бяха еполетите, сега е ласкана сабята – най-важната част от институционалното «тяло». В смисловата тъкан на творбата образът на сабята присъства като върховен израз на потентността, тя е «онова, което сече» и сегментира социалното поле. Сабята е знакът на крояческата мощ на Държавата-шивач».
……
……
……
Колкото пъти прочета този пасаж, все се разстройвам… Знам, че няма основания, но като стигна до превръщането на войника в любовен партньор и без да искам мисълта ми скача на подвързвача на партитури Самбане от романа на големият френски класик Луи Фердинанд Селин. Между другото, той щеше да е още по-голям, ако в края на живота си не беше се заял грозно с евреите… „Колкото до Самбане, той най-неочаквано не издържа на открай време мъчещото го желание да содомизира някой войник. Една злополучна вечер се осмели да го задоволи и това му нанесе непоправима вреда в очите на някои патриоти…”
Както виждате, абсолютно ми е необоснована асоциацията, без всякаква връзка, но асоциациите идват без да питат…
С последното изречение за „Държавата-шивач” професорът ни подготвя за третата и най-важна среща на Дядо Йоцо – с влака: „Социално разкроима „дреха” е станала цялата българска земя, или, по-точно – земята е метафоричното сукно, от което се шие „униформата” на „българското”. Влакът е иглата на Държавата-шивач, денонощно наведена над земята-сукно. Планината се разрязва, сече, за да се съчлени, у-члени изразимостта на държавата. Тъкмо в този непрекъснато актуализиран от влака-игла „бод” по снагата на планината „Българското” намира трайната си и тотална проявимост. Режещата ръка и сновящата игла произвеждат обществени отношения, утвърждават статуарната подредба на социалното пространство….”
И по нататък се обяснява как, ако сабята показва силата и твърдостта, то влакът е еманацията на твърдото проникване и обладаване на планинските недра…
Нека спрем до тук. Лично ние се чувстваме изтощен.
За да обикнете българската литература, трябва да срещнете някой, който да ви я разкаже с любов. Не за хабилитация и дисертация, а просто от любов. Имаше такива хора някога, а може и още да има. Лично ние имахме късмета да се докоснем до една учителка по литература в Пазарджик, г-жа Енева, която с обикновени, но красиви думи, без дискурси и наративи, ни разказа за Ботев и Вазов с думи прости и красиви. Защото, ако не можеш да кажеш едно нещо просто, ти просто нямаш какво да кажеш. И почваш да усукваш идейната си несъстоятелност с катове мъчни думи, белким никой не разбере.
Ако трябва да съм честен, а, както знаете, ние се стараем да бъдем, такива учЕни има и по другите факултети. Мога да ви дам пример със социолози и политолози, но те са ми приятели и ще се въздържа….
––––––––––––––––
* 10х! – тенкс, демек – мерси
- 1-ви септември – Симеоновден, начало на църковната нова година
Месец септември е седмият месец от годината според еврейското летоброене. Свързан е с ред библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие. Празникът на новолетието бил установен от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея.
СИМЕОНОВДЕН, Летен Симеон
Християнски празник в чест на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С него се полага началото на църковната Нова година.
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. 18-годишен постъпил в манастир. Там се отдал на пост и молитва, за да извиси духа над плътта. Подвизите му в служенето на Бога скоро се прочули надлъж и шир и за да не се поддаде на греха на славолюбието, Симеон изградил стълп – кула, и заживял на върха му.
Дълги години живял светецът на върха на своя стълп, в малката си килийка, и всички, които идвали да го видят, поучавал на закона Господен, молел се за здравето на болните и те получавали изцеление, разкривал на хората чудото на благодарността. Хората слушали Симеон в захлас и си тръгвали от стълпа, изцерени от горделивостта и решени да променят живота си.
Свети Симеон Стълпник починал в дълбока старост. Според преданията той живял цели 103 години. Мощите му, положени в храм, построен в негова чест в Антиохия, продължили да даряват изцеление.
Обреди и Традиции
Българите наричат празника Симоновден, Летни Симеоновден, Симеон орач, Симеон сърп. Летният Симеоновден образува близначна двойка със зимния Симеоновден (3 февруари); обредността и на двата празника е твърде сходна, защото в основата й лежи представата за преход. Двата дни, посветени на св. Симеон маркират две срещуположни точки в календара. Зимният Симеоновден обозначава прехода от зима към пролет, а летният — от лято към есен. Така те стават ориентири в земеделската дейност, сигнализиращи пролетна и есенна оран и сеитба.
Обредността на летния Симеоновден независимо от християнската си „рамка“ има изцяло аграрен характер и цели чрез чисто магически действия и забрани да осигури благоприятен изход за новите стопански дейности. Като че ли единственият по-ясно доловим християнски елемент е благославянето на семето за посев.
Житната жертва, захранването на животните, осигуряването на защитата им (и здравето им) с колачета и червените конци са езически практики; „посяването“ в нивата на костите и трохите също отвежда към паганизма. Те целят омилостивяване силите на плодородието, както и закрила на орачите от християнския светец. Магическите забрани — за работа и изнасяне — са призвани да попречат на злите сили да „изнесат“ благополучието.
Гадателните обичаи също характеризират празника като преходен период, в който най-отчетливо се чертае бъдещето за новия стопански цикъл.
С този празник започва есенната оран; светецът се смята за покровител на орачите, затова го наричат Симеон орачо, Симеон стълпник, а денят му — Нова година, стопанската нова година.
На Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите.
В навечерието на празника жените носят семето за посев в храма, за да бъде благословено. В ранното утро на Симеоновден замесват обредни пити, парчета от които слагат в кърмата на впрегатния добитък. На рогата им нанизват кравайчета и червени вълнени конци.
В Северозападна България пред каруцата се коли петел (за „курбан на Св. Симеон“), който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята. Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.
Коли се курбан — петле или кокошка,
Поверия за Симеоновден
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем на този ден и нищо не се изнася от къщата, защото така ще се изнесе плодородието.
Не се кладе огън, докато не се върне стопанинът от полето, за да се предпазят посевите от пожари.
Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете; забранена е всякаква домашна работа, свързана с вълна, за да не нападат вълци стадата.
Известен е и обичаят п о л а з в а н е: всички в къщата следят кой ще дойде пръв в къщата. Ако полазникът е добър и богат, ще има благополучие и берекат през годината.
Из някои краища на България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през януари на идващата година.
Орачът гледа кого ще срещне най-напред по пътя си. Ако види бременна невеста или жена с „пълни ръце”, вярва, че реколтата ще е плодовита.
Вечерта гости посрещат Симеоновците. На този ден именници са: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Смиляна, Мона, Моню, Божан, Божана.
Честито на именниците!
- Подарихме над 40 млрд. лева на Запада
Загубили сме 40 млрд. лева от емигранти за 22 години преход
Най-добрите хора, най-добре подготвените и квалифицираните напускат България. Експерти пресметнаха, че България е загубила 40 млрд. лева от напускащи страната хора, каза пред Нова ТВ синдикалният лидер Константин Тренчев.Това са пари, отишли за образованието на емигрантите. В момента има дефицит на кадри в много професии. Ако решим да готвим нови специалисти, откъде ще вземем тези пари? Да не говорим за демографската ситуация, която е страшна, ако я погледнеш отвътре.
И въпреки това в момента имаме заетост от около 60%. Не вярвам на статистиката за безработицата, тя е много по-висока от официална, не са обхванати много хора без работа, смята шефът на “Подкрепа”.
Държавата може да насърчава бизнеса да създава работни места. Работодателите невинаги дават парите на работника, които се водят във ведомостта, много предпочитат заплащането “на ръка”, за да не се облагат тези средства. Затова бяха въведени праговете за минимално ниво на осигуряване. Но те трябва да са разумни.
Източник: БЛИЦ
- 36 часа в София през погледа на „Ню Йорк таймс“
„Ню Йорк таймс“ описва София като колоритен, интересен и много жив град, който може да разкрие изключително разнообразни светове на посетителите си
Изданието „Ню Йорк таймс“ посвети статия на столицата ни, в която разказва как човек може да прекара 36 часа неусетно, омагьосан от колорита на културата, историята и нравите ни.Това, което определено прави впечатление на чужденците у нас, явно е кухнята.
Комплименти от авторката на статията Кристин Аджудуа
печелят кебапчетата, наденичките и платата с мешана скара.
Освен това тя не пропуска да спомене и две от супите, които българите наистина консумираме доста често – таратор и шкембе чорба.
Виното и разнообразието ни от чайове също са включени.
Дадени са цени и места, на които всеки може да отпие глътка българско ароматно вино или горещ чай.
В статията намират място редица културни забележителности (Вж. галерията на „Ню Йорк таймс„), сред които Националния дворец на културата (НДК) и Музея на социалистическото изкуство, в който чужденците могат да видят черно-бели снимки с пропагандни текстове, както и да си купят шапки и тениски от магазина за сувенири.
Хорото също е включено с думите:
„Искате да станете господари на стъпките?
Запишете се в групата за 6 лева на урок“.
Интерес буди и Мостът на влюбените, по който хората могат да разглеждат различни изложби, докато се разхождат.
На Женския пазар пък си личи, че авторката е преживяла истинско приключение.
В статията тя описва как българските „бабушки“ продават всичко – от картофи до баници на сергии, които нямат ред, а са разпръснати хаотично още от 1909 г., та чак до сега.
Интересното, а и хубаво на фона на всички суперлативи за колорита, сблъсъка на култури, истории и епохи, е, че столицата ни не отнася почти никакви критики.
Нито за неуредица, нито за мръсотия, нито за отношение към чужденците. Те някак избледняват на фона на останалото… Или поне за 36 часа.
Източник: Vesti.bg
- До Международния наказателен съд, офис на Прокурора
Проф.Янко Н. Янков-Вельовски Днес представяме седмия по ред и последен (засега) от поредицата сигнали на проф. Янко Н. Янков-Вельовски до Негово превъзходителство Прокурора при Международния наказателен съд в Хага, Холандия. Той е посветен на геноцидната практика спрямо почти един милион български мюсюлмани.
Address for letters:
Янко Николов Янков –
Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
================================================================
31 Август 2012 г.До Международния наказателен съд,
офис на Прокурора*
П. К. 19519
2500 СМ Хага, ХоландияКъм: документацията, датирана и изпратена на 08 Август 2012 г.
Към: документацията, датирана и изпратена на 16 Август 2012 г.
Към: документацията, датирана и изпратена на 20 Август 2012 г.
Към: документацията, датирана и изпратена на 23 Август 2012 г.
Към: документацията, датирана и изпратена на 27 Август 2012 г.
Към: документацията, датирана и изпратена на 29 Август 2012 г.. . .
С настоящия мой СЕДМИ официален сигнал приложено изпращам на тук визираните адресати нов пакет от документални описания на геноциден тип престъпни посегателства върху българското население;
този пакет съдържа (се състои от)
59 (петдесет и девет)
страници документация.Уточнявам, че тук приложената документация има характера на кракто аргументирано документално посочване на факти и обстоятелства, отнасящи се до (за) систематична асимилационна геноцидна практика на българската държавна власт, упражнявана ВКЛЮЧИТЕЛНО И ДНЕС върху почти ЕДИН МИЛИОН български граждани-мюсюлмани.
Обръщам внимание върху факта или обстоятелството, че тук визираните описания имат характера на синтетичен израз на съдържанието на НЯКОЛКО ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ страници официална документация, НАМИРАЩА СЕ В АРХИВИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРОРСКА И СЪДЕБНА СИСТЕМА.
Декларирам, че настоявам уважаемият Прокурор при Международния наказателен съд в Хага да предприеме необходимите действия за стартиране на наказателна процедура спрямо българската държава и нейните отговорни длъжностни лица.
Впрочем, обръщам се към Вас не защото имам доверие в досегашното и сегашното състояние на Правосъдието в България, Европа и Света, а защото се надявам някога, в бъдещето, да има Правосъдие.
При това декларирам категоричната си убеденост, че каквото и да е бъдещо Правосъдие, произнесено относно факти, престъпници и жертви от миналото, не е и не може да е Правосъдие, а е само политическа демагогия;
и че Правосъдие е само онова, което актуално, реално и ефективно наказва конкретни наказателно и репараторно отговорни субекти и
актуално, реално и ефективно обезщетява конкретни жертви на престъплението.
31 Август 2012 г. Янко Н. Янков*************
________________________________
*Копия от сигнала са изпратени до Главния прокурор, Министър-председателя и Техни Превъзходителства посланиците на държави от ЕС, Швейцария и САЩ. - To The International Criminal Court, Office of the Prosecutor
Prof.Ianko N. Iankov-Velyovski Today we are submitting seventh in the series of signals and final (for now) prof. Ianko N. Iankov-Velyovskihas sent to His Excellency the Prosecutor at the International Criminal Court in The Hague, Netherlands. It is dedicated to the genocidal practices against nearly one million Bulgarian Muslims.
Address for letters:
Ianko N. Iankov
Citizen of the European Union,
President of the Liberal Congress Party,
President of the Union of Lawyers-Democrats,
President of the Governing Board of the Basic Institute
for Study and Defence of Human Rights
Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
Web sites:
http://iankov.info
http://iankov.com
http://velyovski.blogspot.com
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
===============================August 31, 2012
To The International Criminal Court
Office of the Prosecutor*
P.O. Box 19519
2500 CM, The Hague,
The NetherlandsTo: the documentation dated and sent on August 8, 2012
To: the documentation dated and sent on August 16, 2012
To: the documentation dated and sent on August 20, 2012
To: the documentation dated and sent on August 23, 2012
To: the documentation dated and sent on August 27, 2012
To: the documentation dated and sent on August 29, 2012. . .
With this my SEVENTH official signal applied here I send a new package of documentary descriptions of a type of criminal genocidal attacks on the Bulgarian population, addressed to the above addressees;
This package contains (consists of)
59 (Fifty nine)
pages of documentation.I specify that the accompaning documentation has feet grounded nature of documentary reference to the facts and circumstances relating to systematic assimilation genocidal practice of the Bulgarian State power exercized INCLUDING TODAY on almost ONE MILLION Bulgarian Muslim citizens.
Please pay attention on the fact or the circumstance that the referred here descriptions have the nature of a synthetic expression of the content of TENS OF THOUSANDS of pages of official records LOCATED IN THE ARCHIVES OF BULGARIAN PROSECUTORS AND JUDICIARY.
I declare that I insist at The Honorable Prosecutor for The International Criminal Court in The Hague to take the necessary steps to launch criminal proceedings against the Bulgarian state and its responsible officials.
However, I plead with you not because I have confidence in the former and the current state of justice in Bulgaria, Europe and the world, but because I hope sometime, in the future, to have Justice.
Moreover I declare my firm conviction that any after words Justice delivered on facts, criminals and victims of the past, is not and can not be justice, but only political demagoguery;
and that Justice is only when it is actually, really and effectively punishuing specific criminally and reparative responsible subjects, and
actually, really and effectively compensate the victims of the crime.August 31, 2012 Ianko N. Iankov ……
_________________________________
*Copies of the signal are sent to the Chief Prosecutor, the Prime Minister, and Their Excellencies the Ambassadors of states from EU, Switzerland, and the USA. - За едно августовско заседание на кабинета
След три години управление, стенограмите от заседанията на Министерския стават все по-кратки и дори енигматични. На разположение на данъкоплатците вече е и тази от последното заседание от миналата сряда. В много отношения документът е уникален.
Първото, което трябва да се отбележи, е, че насред август и сезона на отпуските българското правителство постави рекорд – 62 точки в дневния ред. Направих си труда да поразровя сайтовете на други европейски правителства и мога да ви уверя, че по този показател нашето е в пъти повече напред.
Второто, което заслужава да отметнем, това е времетраенето на заседанието, чието начало е обявено в 10.40 ч. Като се има предвид програмата на премиера и срещата му с роднините на арестуваните в Испания български моряци (започнала малко преди 13 ч.), заседанието е продължило по-малко от два часа. По тази причина и скоростта на движение по дневния е рекордна – под 2 минути на точка.
Третото е, че на заседанието е утвърден само един законопроект – за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Законопроектът е кратичък и както можете да предположите – въвежда две директиви на ЕС.
За да си съставим окончателно мнение по горния въпрос, разбира се трябва да знаем, че навсякъде по света една от най-важните дейности на правителствата е приемането на законопроекти. Проучванията показват, че правителствата в европейските страни са инициатори на близо 80 на сто от законопроектите, които постъпват в парламента на съответната страна. По причина, че данъкоплатците обикновено издържат солидна експертна машина, както към съответното правителството, така и в отделните министерства.
И така, след като сме наясно с тези особености, нека надникнем в стенограмата и да разберем какво са работили министрите на заседанието.
Първото, което ще ви направи впечатление е, че под повечето точки, освен формулировката, стои кратко премиерско „Приема се”. За сметка на това, в точка 37 получаваме изчерпателна информация за продажбата на един апартамент в ж.к. „Люлин”, собственост на „Български държавни железници” ЕАД. Разбира се, вие можете да напишете писмо до правителствения пресцентър и да запитате дали му е работа на българското правителство да продава апартаменти на държавни фирми. Отговорът ще бъде положителен и това не бива да ви изненадва. Да, за разлика от европейските, българското правителство може да продава собственост на държавни компании, пазарни субекти, регистрирани по Търговския закон. И го прави постоянно, както можете да се убедите като поразгледате предходни стенограми.
Ако погледнем към дискусионната част на стенограмата, доколкото има такава, лесно ще се убедим, че тя се отнася най-вече до строителството на магистрали и физкултурни салони. Разбира се, с това не искам да кажа, че темата не е важна. Но пък дискусия и предложения по нея няма. Като изключим, разбира се, дежурната закачка на премиера Борисов с БСП.
Няма дискусия и по твърде важната точка за изпълнение на държавния бюджет за първото полугодие на настоящата година. А както знаем, никога нищо в едни бюджет не може да е наред. Особено по време на криза.
Няма разисквания и по деликатната точка 3. Тя е доста сложно формулирана, така че вижте я тук сами. Аз само ще кажа, че не става дума демилитаризация на службите, по-скоро за обратното. Най-вероятно приравняването на категориите на служители от резерва в МВР и в ДАНС към званията на военнослужещите в Закона за отбраната и въоръжените сили ще има и своите финансови аспекти. С колко ще скочат пенсиите на о.р. служителите и откъде ще бъдат взети парите, това само министър Дянков може да каже.
По други въпроси пък дискусията е така да се каже в обход около проблема. Става дума за т. 56, която е свързана с приемане на постановление за допълнителни бюджетни кредити за Министерството на отбраната. Те са предвидени, за да покрият част от просрочените задължения на Военномедицинска академия. Междувременно ВМА ще продължи да трупа задължения.
Най-накрая искам да ви припомня, че заплатите на българските министри са най-ниски в Европа. А трудът, както виждате, е тежък. Не е лесно да продаваш и прехвърляш имоти и една трета от времето ти да отива в тези подробности.
Дали пък за това не са ниски заплатите? И техните, и нашите?
Пламен Даракчиев,
Dnes-bg.org
- Около 1,6 млн. българи са емигрирали в годините на прехода
Около 1,6 млн. българи са емигрирали в годините на прехода, заяви президентът на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев при представянето на изследване за мобилността на трудовия пазар. Според проучването около 27 на сто от българите биха емигрирали и сега, стига да им се отвори такава възможност. Основната причина за това е ниското ниво на заплащане и липсата на работа.
По отношение на срока, за който биха работили извън страната, 60 на сто заявяват, че са готови да останат в чужбина за какъвто и да е период, 35 на сто желаят непременно да се върнат в България. Факторите, задържащи трудовата емиграция, са въведените ограничения да достъп до пазара на труда в европейски страни. Все още в Белгия, Германия, отчасти Австрия, Малта, Люксембург има забрана за трудова заетост, каза Нонка Каменова от синдикалната организация.
Най-предпочитаните дестинации за установяване на българите са Великобритания, Германия и Испания. Въпреки кризата интересът към Гърция също не е намалял, отчитат експертите. Те цитираха и изследване на Европейската комисия, според което емигрантите от България и Румъния не водят до сътресения на трудовите пазари на съответните страни.
Според Константин Тренчев от една страна трябва да се помага с достатъчно информация на българите, които отиват на работа в чужбина, но от друга – трябва да се предприемат мерки за задържане на младите и компетентни хора в България.
„Какво остава в България? Въпрос, който би следвало да бъде приоритетен не само за нас като обществена организация, а най-вече за хората, които вземат решенията и държат писалката: как да задържим и да мотивираме да останат научените, обучените, качествените хора в тази държава. Това е огромният въпрос. И тъй като изтичането е бавно, като лекар мога да ви кажа, че когато един кръвоизлив настъпва бавно, човек се адаптира, докато накрая полека-лека просто тихичко си угасне. Към болката също се адаптираме, която постепенно се засилва. Тези процеси текат подмолно и затова не са стряскащи, но перспективата е ужасяваща“, каза президентът на синдиката Константин Тренчев.
Изследването отчита още, че добре образованите българи, които заминават за чужбина, успяват да се реализират добре, въпреки че има случаи, в които те работят на място, което е под нивото на компетенциите им. Българите, които заминават за нелегална работа, трудно успяват да се адаптират.
Марта Младенова,
Dariknews.bg
- Вече 37% от българите искат да работят в чужбина
Билетът - еднопосочен... Увеличава се броят на българите, които биха потърсили препитание извън граница. Те са вече 37%, 60 на сто от потенциалните емигранти нямат намерение да се върнат в България, сочи проучване за нагласите на хората да се установят в чужбина.
Резултатите от проучването, направено в рамките на проекта „Подкрепа за достоен труд“ на КТ „Подкрепа“, бяха представени на конференция за мобилността в рамките на ЕС като фактор за повишаване на адаптивността на работната сила, предаде БТА.
По проекта са направени две проучвания – през 2011 и 2012 година, сред 1273 души – 52% мъже и 48% – жени. По-малко от половината от запитаните са висшисти, а 38% имат средно специално образование.
Ако миналата година 33% от анкетираните заявяват, че биха отишли да работят в чужбина, то през 2012 г. те са вече 37 на сто, посочиха експертите по проекта.
Сред причините, които анкетираните посочват за емиграция, са ниското заплащане, липсата на работа, несигурността на работното място, както и ниското ниво на социална защита у нас.
Причините са икономически – ниските доходи у нас и безработицата, обобщи професор Теменужка Ракаджийска от БАН.„От 2009 г. до 2011 г. заетостта спада с 9%. По качество на живот страната заема 57-мо място. Разбира се, ниското заплащане продължава да е една от основните причини за изтичане на мозъци. Казват, че България може да достигне доходите на Португалия. Това са най-ниските в еврозоната, ако постигне устойчив ръст на производителността от 4,5% годишно до 2040 година„, коментира проф. Ракаджийска, цитирана от БНР.
Предпочитаните дестинации за потенциалните емигранти са Великобритания – 32 на сто, Германия – 24, Испания – 20 на сто и Италия и Гърция с по 34 процента от участниците в проучването.
60% от анкетираните заявяват, че биха работили зад граница за какъвто и да е период, а едва 35% биха се върнали в родината си.
Фактор, който задържа трудовата емиграция, са ограниченията за работа на българите, които налагат някои от страните членки на ЕС като Малта, Люксембург и Белгия например, посочиха експертите.
Друга пречка са и възможностите за измама на българите, работещи в чужбина, както и неизпълнението на предварителните условия, посочени от работодателските.76% от участниците в проучването са на мнение, че между българските синдикати и тези в съответните държави трябва да се подписани двустранни договори, които да гарантират правата на работещите. 85 на сто от запитаните смятат, че у нас трябва да бъдат открити специални консултантски бюра за желаещите да работят в чужбина.
Въпреки икономическата криза в Европа, има тенденция към увеличаване броя на българите, които са намерили работа в чужбина, сочат данните на Агенцията по заетостта.
По данни на Евростат и Националния статистически институт годишно страната ни напускат между 20 и 25 хиляди души на възраст 25-39 години, съобщиха от КТ „Подкрепа“.
Само през миналата година 10 хиляди българи са емигрирали. Общо над 1.2 милиона българи живеят зад граница. 320 хиляди са в САЩ, Канада и Австрия, 360 хиляди живеят и работят в Германия, Франция, Португалия, Испания и Италия. Броят на българите в Турция е 300 хиляди, в Гърция и Кипър 290 хиляди, 60 хиляди са в Чехия, Унгария и Полша, съобщиха от КТ „Подкрепа“.Източник: Dir.bg
- Какво честваме с лентите? Сиромашията ли?
Всяка придобивка си има цена. Всяка нова лента дава нещо, но ни взема друго
Диян Божидаров, в. „Сега“
60 000 лв. без ДДС за тържества по случай втория лъч на метрото! Как ви се струва? Без да знам колко точно са нужни, ми се виждат много. 12.4% е официалната безработица през лятото, 5% бе тя през 2008 г., 7.5% на старта на управлението на ГЕРБ. Инфлацията всеки я вижда. При тези цифри празниците, които ГЕРБ организира повсеместно всеки ден и всеки час, са пир по време на чума. Знам, че ЕС много държи да се знае какво е построено с негова помощ и откриванията са задължителен елемент – но никъде не е казано колко разточителни трябва да са те. А точно тук управляващите (не само тези, но и предишните) не признават никакви ограничения и харчат с широка ръка.
Нека се разберем – Бойко Борисов управлява във време на световна криза. Много от несгодите са обективни, но когато оценяваме управлението му, ние също трябва да подходим обективно. Не може да фантазираме какъв рай щяла да e България, ако нямаше криза, как Дянков щял да увеличи богатството на държавата, как Трайков и Добрев щели да създадат условия за просперитет. Обективни са фактите. Те са, че ГЕРБ строи повече от предшествениците си. След тях България ще има повече пътища и спортни зали. Но
държавата обеднява,
икономиката става по-неконкурентна, българите живеят все по-зле. И аз не виждам повод за щастие и тържествено рязане на ленти. Новите придобивки си имат цена, те са просто част българския пейзаж. Той е все по-сив, гладен и безнадежден. А бъдещият пейзаж? Има ли оптимисти?
Премиерът реже лента на детска градина във Варна. Снимка: БГНЕС Сега ще ви разкажа малко за неизлъчваните кадри от филма „Бойко Борисов строи нова България“. Никой не ги показва, но са истински. Например във Варна. За празника на града – 15 август, той откри три обекта. От тях само за единия – ремонт на булевард „Ген. Колев“ и околните пространства, държавата е дала пари. Съфинансирала е европейски проект. Другите два са изградени от общината чрез публично-частно партньорство. Това са пристройка към детска градина със 180 места и спортна зала към езикова гимназия. Наистина прекрасни са, похвално е, че Варна ги има.
Широката публика обаче не знае какво точно се крие зад публично-частното партньорство. То е осъществено чрез предоставяне на аткрактивни общински терени в полза на фирмата, която построява обектите. Имаше във Варна скандали как точно се осъществяват търговете, но не това в случая е най-важното. Важното е да се знае, че дори прекрасните придобивки си имат цена. Публиката гледа рязане на ленти, слуша празнична музика и си мисли, че общината или държавата са направили нещо прекрасно благодарение на свои инвестиции и мениджмънт. Че увеличава обществения ресурс. Обратното е – тя задоволява обществени потребности,
но се лишава от вече притежаван ресурс
Не казвам, че е вредно и престъпно, казвам, че няма повод за празник. Има повод за размисъл. Но кой да го даде? Журналистиката мълчи за подробностите, цената, обстоятелствата. Тя е девойка с погача, на която току-що премиерът е пъхнал залък в устата.
Една болница в областен град се сдоби с нова апаратура. Тя, естествено, бе тържествено открита. Апаратурата не бе дарена, а предоставена за определен срок. От частна фирма, която е доставчик на лекарства на същата и други болници. Нали не си въобразявате, че услугата от страна на фирмата е филантропия? Няма как да бъде, нормално е частникът да гледа своя интерес, нормално е и държавата да търси компромиси в името на пациента. Но и тази придобивка си има цена, тя не се дължи на увеличаване на общественото богатство. Ние сме като сиромах с парцалива риза на гърба. Хванали сме парцалчето, местим го ту към стомаха, ту към гърба, ту към раменете. Все нещо успяваме да покрием, но ризата отеснява. Всичко това честваме с ленти.
Сега ще си позволя да кажа няколко думи за европейското финансиране. То, макар да е свързано с корупция (в София и Брюксел), е най-хубавото нещо, което се е случило в България последните години. Благодарение на него все нещо се построи, все нещо се създаде в публичната сфера. Но нека си представим Европейския съюз без фондове. Да предположим, че икономиката ни трябваше да се оправя сама. Да разчита на собствени средства. Ние
един камък нямаше да можем да преместим
Фактът, че всичко изградено в България се дължи на външно финансиране, и без него сме загубени, е най-очевадният пример за краха на икономиката ни. Както и за липсата на перспективи. И европейското финансиране си има цена. Ние сме васали на Брюксел, както навремето бяхме на Москва. Не знам защо трябва да се радваме, когато Барозу реже лента в България.
Но лентите не са просто пиар. Хвърковатата правителствена чета търчи из страната не единствено заради самореклама. Колкото повече търчи и ръкостиска, толкова повече не работи. Не стои в досадни кабинети, не чете протяжни документи. Тя се отдава на задачи, които носят рейтинг.
Знам я другата теза – магистралите ще съживят икономиката, малките пътища ще спрат обезлюдяването, залите ще създадат нови олимпийци. Ще дойдат богати инвеститори. Почвам да мисля, че няма да стане.
- Американските семейства стават все по-бедни
EПОХАЛНИ ВРЕМЕНА, по Майкъл Шнайдер, BLN
Средният доход на домакинство в САЩ днес е по-нисък, отколкото когато се предполагаше, че последната рецесия е завършила. Ако сме в средата на „икономическо възстановяване„, как е възможно това ?…
Зашеметяваща нова статистика, компилирана от Sentier Research показва, че икономиката на САЩ не е чак толкова здрава, колкото сме карани да вярваме.Според проучване, което Sentier Research тъкмо публикува, средният доход на домакинство в САЩ е бил $ 55 470 през януари 2000 г. През декември 2007 г., когато рецесията започва, е бил $ 54 916. През юни 2009 г., когато рецесията се предполага, че е приключила, е $ 53 508. Днес той е $ 50,964.
Това е дългосрочна тенденция, която определено се движи в грешна посока. Фактът, че средният доход на домакинство в САЩ е 4,8% по-нисък, отколкото беше, когато последната рецесия приключи, е изключително тревожен, особено след като всички неща, които редовно купуваме просто продължават да поскъпват. Храна, бензин, електричество, автомобилна застраховка, здравна застраховка всички струват днес много повече, отколкото през 2000 година, при все това средният доход на домакинство в САЩ оттогава е намалял с 8,1% . Какво означава всичко това? То означава, че американските семейства стават все по-бедни.
Да, фондовият пазар върви нагоре, корпоративните печалби през последните години поставят рекорди и големите банки на Уолстрийт, които бяха обсипани със спасителни пари, са абсолютно процъфтяващи.
Икономическо възстановяване за средния гражданин обаче не е имало.
