Всички авторски страници

Авторски

• До Международния наказателен съд, офис на Прокурора

  

  Проф.Янко Н. Янков-Вельовски е предоставил на Прокурора на Международния наказателен съд в Хага пореден сигнал за геноцидната практика на българските правителства в съучастие с бюрократите в Брюксел, базиран върху изследване на маг.инж.Тодор Мачканов.

  С настоящия мой ПЕТИ официален сигнал приложено изпращам на тук визираните адресати нов пакет от документални описания на геноциден тип престъпни посегателства върху българското население;

  този пакет съдържа (се състои от)
  17 (седемнадесет)
  страници документация.

  Уточнявам, че тук приложената документация има характера на кратко и ясно научно аргументирано изследване на маг. инж.Тодор Мачканов, арестуван през 1982 г. от комунистическата секретна служба (Държавна сигурност), автор на няколко книги (вкл. „Битката за Йерусалим“).

  Обръщам внимание върху водещата (главната) теза на автора,
  че българският посткомунистически геноцид е обезпечен и от обстоятелството, че официалната българска държавна власт не е подписала редица клаузи от сферата на Международното и Европейското Право,
  или,
  макар и да ги е подписала, фактически не ги зачита (не се съобразява с тех и не ги изпълнява),

  КАТО СЪЩОТО ТОВА ПРЕСТЪПНО ОБСТОЯТЕЛСТВО Е ОБЕЗПЕЧЕНО ОТ „СЪГЛАСИЕТО“ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИЦИ В БРЮКСЕЛ,
  които по този начин фактически встъпват като съучастници в геноцида над българите.

  Декларирам, че настоявам уважаемият Прокурор при Международния наказателен съд в Хага да предприеме необходимите действия за стартиране на наказателна процедура спрямо българската държава и нейните отговорни длъжностни лица.

  Впрочем, обръщам се към Вас не защото имам доверие в досегашното и сегашното състояние на Правосъдието в България, Европа и Света, а защото се надявам някога, в бъдещето, да има Правосъдие.

  При това декларирам категоричната си убеденост, че каквото и да е бъдещо Правосъдие, произнесено относно факти, престъпници и жертви от миналото, не е и не може да е Правосъдие, а е само политическа демагогия;
  и че Правосъдие е само онова, което актуално, реално и ефективно наказва конкретни наказателно и репараторно отговорни субекти и
  актуално, реално и ефективно обезщетява конкретни жертви на престъплението.
  27 Август 2012 г. Янко Н. Янков

  Уточнение: Сигналът е изпратен и до Главния прокурор и Министър-председателя на България, както и до акредитирани в София Посланици на държави от ЕС, Швейцария и САЩ.

• Как ни мамят банковите гангстери

  Например: Дадена частна банка получава 200 000 долара в депозити.

  По силата на банковата система с ‘частичен резерв‘, банкстерите* имат право да заемат тези 200 000 долара …. дванадесет пъти. По този начин, един човек получава действителните 200 000 долара, а единадесет други получават 200 000 долара, направени от нищо (т.е. компютърен запис)…

  Така че, когато вие или аз вземем 200 000 долара ипотечен кредит за покупка на жилище, докато банката просто прави компютърен запис, за да създаде този измислен заем от 200 000 долара, вие или аз трябва да вършим „истинска“ работа, „реален“ труд и да печелим „истински пари„, за да си върнем заема.

  И става дума не само за основния заем от 200 000 долара. Ако ни отнеме например 25 години, за да изплатим ипотеката, ще трябва да платим и начислените лихви по този заем, което ще бъде в размер на около още 200 000 долара. Така банкстерите получават 400 000 долара от нашите реални, трудно спечелени пари за всеки „измислен“ заем от 200 000 долара.

  Когато населението разбере това, започва да се получава ефектът на доминото…
  ____________________________
  *Банкстери – Банкови гангстери

   

  Източник:  www.epochtimes-bg.com

  –––––––––––––––––

  Банкирането – най-голямата измама на света

  http://youtu.be/G9IH-XKQpOI

• Световният клептократичен елит укрива в ошфорки трилиони долари данъци

  Няма такова нещо като „преливен ефект„, когато става дума за пари. Тъй като най-богатите от нас, съставляващи 0.001%, не вярват в изобилието и трупат богатството си в офшорни сметки…

  Глобален супербогат елит е използвал пропуски в трансграничните данъчни правила, за да скрие извънредно 13 трилиона паунда богатството в офшорни зони – или колкото американския и японския БВП, взети заедно – според изследване, поръчано от данъчната група Tax Justice Network.

  Джеймс Хенри, бивш главен икономист в консултантската компания McKinsey и експерт по данъчните убежища, състави най-подробните до сега оценки за размера на офшорната икономика в нов доклад, “Цената на офшорките преразгледана”, издаден изключително за Observer, писа Guardian.

  Той показва, че най-малко 13 трилиона – може би до 20 трилиона – паунда са изтекли от десетки страни в тайни юрисдикции като Швейцария и Каймановите острови с помощта на частни банки, които се борят за привличане на активите на т.нар. “индивиди с висока нетна стойност”.

  Тяхното богатство, както Хенри се изразява, е „защитено от високо платен, трудолюбив орляк от професионални фактори в частното банкиране, правни, счетоводни и инвестиционни индустрии, които се възползват от глобалната икономика, която става все по-безгранична и по-безпрепятствена“.
  ____________________________
  *Клептократи – властващи крадци

   

  Източник: epochtimes-bg.com

  Бел.ред: Заглавието е на Еврочикаго.

  ––––––––––––––-

  How To Be a Crooк /Как да си измамник/

  Видео за механизмите, които грабителите използват

• Маргарита Попова: Искаме да създадем условия за участие на българите в чужбина във всички политики

  Искаме да създадем условия за участието на българите в чужбина във всички политики, които правят правителството и българската държава. Това заяви в курортния комплекс „Албена” вицепрезидентът Маргарита Попова, предаде репортер на Агенция “Фокус”. По думите на г-жа Попова „българите и българските общности зад граница искат да участват във всички политики на българската държава и ние сме длъжни да им дадем възможност“.

  „В противен случай, Стратегията на държавата за българите в чужбина ще остане един институционален механизъм, нещо, което урежда вътре институциите в държавата и нещо, което десетилетия наред е гнетило и е оставяло у българите в чужбина неудовлетвореност. Не ми се иска това да се случва и сега”, каза вицепрезидентът Маргарита Попова.

  „Задачата ни е и да мотивираме младите хора да останат в България, но не по онзи старомоден начин „не излизайте, не отивайте навън”, а напротив: аз винаги казвам „отивайте по широкия свят, вижте там какво става, кой прави политика и как”, и с повече знания и умения, с много широки знания от утвърдените демокрации, който иска – ще се върне тук, който желае да остане там, би могъл да помага, ако ние имаме разумна политика за българите извън България, така че аз не бих им казала да не ходят. Нека да създадем условия в държавата, така че ако те се върнат, да могат да участват”, каза Маргарита Попова.

  Вицепрезидентът Маргарита Попова участва в студентската инициатива „Летен университет 2012” в хотел „Добруджа” в курортния комплекс „Албена”. Вицепрезидентът изнесе лекция пред студенти от висши училища в цялата страна на тема „Президентската институция и взаимодействието й с другите власти”.

   

  Източник:   focus-news.net

• Почина Нийл Амстронг

  Първият човек, стъпил на Луната, астронавтът Амстронг почина на 82 години

  

  Американският астронавт е издъхнал заради усложнения след сърдечна операция, направена му преди три седмици, съобщи семейството му.

  „Тъгуваме заради загубата на велик човек, но и честваме забележителния му живот.

  Надяваме се той да служи за пример на младите хора по света и да ги вдъхновява да работят, за да сбъднат мечтите си, да имат воля да бъдат откриватели и да служат на каузи, по-големи от тях самите“, се казва в съобщение, разпространено от близките му.

  Те имат и простичка молба към хората, които искат да почетат личността и живота на астронавта: „Следващия път, когато се разхождате в ясна нощ и видите Луната да ви се усмихва, спомнете си за Нийл и му намигнете“.

  Нийл Армстронг е роден на 5 август 1930 година в Уапаконета, Охайо, в семейство с шотландско-ирландски и немски корени.

  Любовта на Нийл Армстронг към авиацията се появява още през детството му, след като едва двегодишен е заведен от баща си на въздушно състезание в Кливланд.

  Той се качва за пръв път на самолет на шестгодишна възраст.

  В университета Армстронг учи авиоинженерство по програма, финансирана от държавата, която го задължава да служи три години във Военноморските сили на САЩ.

  Той постъпва на служба в армията на 26 януари 1949 г. и след 18 месеца подготовка получава квалификация за пилот.

  След дипломирането си Армстронг участва като пилот в Корейската война, след което започва работа като летец изпитател.

  На 17 септември 1962 г. Нийл Армстронг започва да работи за НАСА.

  Първия му полет в космоса става факт на 16 март 1966 г. на борда на „Джемини 8“.

  На 14 април 1969 г. ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на „Аполо 11“ и неговия командир Н. Армстронг да стане първият човек в света, стъпил на лунната повърхност.

  Иначе болезнено срамежливият астронавт има качества, които го правят естествен избор за командир на мисията – професионалист е и проявява рядко хладнокръвие е под напрежение.

  Космическия кораб започва пътуването си на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита.

  На 21 юли с думите „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството…“ Нийл Армстронг оставя първите човешки следи по повърхността на Луната.

  Астронавтът, заедно с колегата си Бъз Олдрин престоява на нейната повърхност общо 2 часа и 31 минути.

  Повече от 500 млн. души по света наблюдават кацането на „Аполо 11“ на единствения естествен спътник на Земята.

  Вижте първите стъпки на Нийл Армстронг на Луната, с които бе създадена част от историята на човечеството.

   

  Лунната разходка бележи победата на САЩ в космическата надпревара по време на студената война.

  Тази надпревара започва на 4 октомври 1957 г., когато СССР извежда в околоземна орбита първия в света изкуствен спътник на Земята.

  „Аполо 11“ е последната мисия на Армстронг за НАСА. След нея той се оттегля и живее затворено, като от 1971 г. преподава космическо инженерство.

  През 2009 г., по случай 40-годишнината от първия полет на човек до Луната, той нарече надпреварата в космическите изследвания „мирно състезание между САЩ и СССР, което позволи и на двете страни да поемат по магистралата на науката, познанието и научните изследвания“.

  Година по-късно Нийл Армстронг изрази загриженост от космическата политика на администрацията на Барак Обама, която според него е прехвърлила ударението към частната инициатива в овладяването на космоса.

  В изявление пред Конгреса на САЩ Армстронг изтъкна, че се отнася „със значителни резерви“ към новата космическа политика на САЩ.

  Между първата лунна мисия през 1969 г. и последната през 1972 г., на повърхността на Луната стъпиха общо 12 американски астронавти.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Как стъкмистика изкара българите тройно по-богати

  Преди седмица /преди десетина дни – бел.ред./ изследване на НСИ „констатира”, че средният доход на член от домакинство е 1071 лв.* Нито повече, нито по-малко. Вече седем дни се чудим къде са липсващите от портфейлите ни пари – изхарчили сме ги за почивки, за зимнина (все пак чушките са по лев и седемдесет), по кръчми… Спрете да ги търсите, грешката не е във вашия телевизор.

  Не ми били 1071, най ми били 357 лв. Просто статистическият институт е „пропуснал“ да уточни в доклада си, че това са доходите ни за ТРИ месеца. Грешка? Манипулация?

  Досадното и дълго обяснение: в началото на 2010 г. НСИ преминава от месечно към тримесечно отчитане на този вид данни. Като причина за промяна на методологията и периода е посочено, че това е изискване за хармонизиране на националното с европейското законодателство.

  1) Не успяхме да намерим точно такова изискване. Напротив – Евростат изисква по-детайлни данни от националните статистики там, където понастоящем изследванията се провеждат през по-голям период и/или са по-обобщени. А у нас до 2010 година въпросното изследване на доходите на домакинствата се извършваше всеки месец!

  2) Доходите (съответно и разходите) на огромната част от населението са основно месечни. Това води до асоциативно приравняване на изнесените данни към месечни такива.

  3) Дори да приемем, че има изискване на евростатистиката за тримесечни отчитания, коректността на публикуваните данни изисква изрично уточняване на периода, за който се отнасят данните.

  За да покрива тъкмо изискванията на Евростат и Кодекса на европейската статистическа практика, в документа на НСИ трябва да пише, че данните са за „среден тримесечен общ доход на лице от домакинство“, както е уточнено в предишни публикации на статистиката**. Факт е, че така обявените резултати от изследването подлъгаха множество медии, които отразиха доклада на НСИ. Четохме и заглавия от рода на „Българите забогатели“! А освен от медиите, откъде другаде българинът да следи националното развитие? Или трябва да е бдителен и да изчита десетки доклади – български и чужди, за да знае кои данни са достоверни?

  Традиционно вече не вярваме на политиците си. Съмняваме се в лекарски диагнози, в обективността на журналистиката. За статистиката си говорим, че е „като бикините – те разкриват всичко освен най-същественото“***. Ще остане ли некомпрометирана професия в стремежа все някому да угаждаме?

  ––––––––––––––––––––––
  * „Доходи, разходи и потребление на домакинствата през второто тримесечие на 2012 година“ http://www.nsi.bg/EPDOCS/HBS2012q2.pdf
  ** „Доходи, разходи и потребление на домакинствата през второто тримесечие на 2010 година“ http://www.nsi.bg/EPDOCS/HBS2010-2q.pdf
  ***„Статистиката ни засрами Майкъл Фелпс“ Валери Найденов: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1512715

   

  Източник:  Solidbul.eu

• В памет на Вера Бунева-Николова

  Вчера в Детройт е починала Вера Бунева-Николова, сестра на известната македонска българска Мара Бунева и съпруга на свещеник Георги Николов. В нейна памет препубликуваме един текст, излязъл преди време в BulgariansinDetroit.com.
  

  ––––––––––––––––––––––––––––––

  За българите, които живеят в Детройт от много години, имената на Вера Бунева-Николова и Борис Николов са познати, но за мен – емигрант от 10 години – това бе среща с непознати, предизвикана от любопитство и историческа любознателност. Заредена с желанието да науча повече за тези достолепни българи, на 20-ти март пристигнах пред тяхната къща в Garden City и останах с приятно впечатление, когато на вратата се появи самата Вера Бунева: 92 годишна усмихната дама, зарадвана, че посреща гостенка българка. Не бих й дала повече от 75 г. От дума на дума времето минаваше бързо, а домакините ми показваха снимка след снимка на семейството и на хората в църквата. На срещата дойде и синът й Никола.

  Вера Бунева-Николова е съпруга на покойния свещеник Георги Николов, с когото дошли в Детройт през далечната 1936 г. Борис Николов е третият поред син в семейството. Преди него са близнаците Климент и Никола, а най-малка е сестрата Мария-Ана.

  Вера е родена в Тетово, в семейството на Ана и Никола Буневи. Баща й е бил кмет на Тетово и семейството живяло богато, в къща на три етажа. Вера има три сестри – Мара, Надежда и Елена, и двама братя – Борис и Лазар. Вера се запознава със съпруга си Георги в София. Тя е изпратена в България от семейството си с намерението да се запише да учи. По това време брат й Борис служи в българската войска, но поради членството си във ВМРО бива изпратен в затвор. За Вера, едва 18 годишна, се грижат семейни приятели, които я запознават с Георги. По това време той получава писмо – покана да стане свещеник в Детройт. Георги Николов е завършил духовно училище, но е работил като журналист. Само след няколко седмици, Вера и Георги сключват брак и пристигат заедно в Съединените американски щати по Коледа на 1935 г. с кораба Majestic. Баба Вера сподели, че никога няма да забрави първото си впечатление от Статуята на Свободата. Отец Георги Николов отслужва литургия в църквата в Детройт през януари 1936 г. Близо 10 години това е единственият български свещеник в САЩ. Отец Николов е активен член на Македонската Патриотична Организация (МПО) в Детройт, пише статии за вестника „Македонска трибуна“ и говори в радиопредавания на „Гласът на Америка“. Българската християнска енория е основана през 1927 г. от около 25 семейства, а църквата „Свети Троица” е построена през 1929 г. (малка сграда на 25-та улица, близо до Michigan Ave).

  През 1934 г. името е променено на „Свети Kлимент Охридски”. Поради кризата през 30-те години, църквата е пред банкрут. През 1935 г., положението се подобрява, а с идването на свещеник Николов броят на хората в църквата се увеличава и заемът е изцяло изплатен през следващата година. Броят на членуващите в църквата надминава 400 семейства.

  

  Вера Николова е неотлъчно до съпруга си в тези трудни години. Тя е диригент на църковния хор. В началото семейството е живяло в много малка стая до църквата, където тя се е грижила за близнаците-момчета, родени през 1937 г. Към църквата се създава и училище с първи учител самият свещеник. По-късно учители са Александър Димитров и Атанас Илиев. От своя страна, младата попадия учи жените от енорията как да бродират. Някои се оплаквали, че е трудно, но тя им отговаряла, че и за нея е било трудно, но се е научила. На снимката се виждат носиите, ръчно изработени от жените под ръководството на Вера Николова. Представяли са много пиеси, като сред най-популярните е била „Македонска кървава сватба”. Поп Николов написва пиеса за Мара Бунева, като главната роля се играе от сестра й Вера. Мара Бунева е българка, член на Македонската Революционна Организация и е известна с това, че през 1928 г. убива сръбския следовател Велимир Прелич. По това време е имало движение срещу насилствената политиката на Сърбия да асимилира българите в Македония. По заповед на Прелич са били арестувани и изтезавани студенти с българско самосъзнание. Мара (тогава 26-годишна) причаква Прелич на каменния мост над река Вардар в центъра на Скопие, застрелва го и след това се самоубива. За тази смела постъпка е знаела само сестра й Надка, която умира скоро след случилото се. Днес в Скопие има паметна плоча на Мара Бунева.

  През 1944 г. семейството на свещеника се премества в нова къща, закупена от Тед Тодоров, богат българин от Детройт, собственик на фирма за таксита. Християнските семейства се увеличават и скоро църквата се оказва тясна. През 1947 г. към църквата се построява голяма зала за събирания.

  От даренията, през 60-те години е закупена земя за построяване на нова църква. Това е сегашната църква в Dearborn „Свети Климент Охридски” (на Altar Rd), която е завършена през 1966 г. Там започва да служи отец Памуков.

  През 1970 г. е построена църквата „Свети Павел” (St. Paul Macedonian Bulgarian Orthodox Cathedral) в Dearborn Heights и отец Николов работи там до пенсионирането си през 1991 г. Иконите са нарисувани от синът му Борис Николов. Отец Николов умира през 1997 г. на 90 години. Неговите архиви се пазят в Bentley Historical Library към University of Michigan.

  В края на срещата ни Вера Бунева с гордост ми показа медал, получен от Президента на България по случай 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.

   

  Даниела Начева,  BulgariansinDetroit.com

• Българският държавeн дълг е нараснал с 560 млн. евро

  Номиналният размер на държавния дълг в края на 2011 г. възлиза на 5945,9 млн. евро, от които 3487,6 млн. евро външен и 2458,3 млн. евро вътрешен дълг

   

  Дългът на българската държава е нараснал с 560,9 млн. евро в номинална стойност през 2011 г. спрямо 2010 г. Това съобщи Министерството на финансите.

  Номиналният размер на държавния дълг в края на 2011 г. възлиза на 5945,9 млн. евро, от които 3487,6 млн. евро външен и 2458,3 млн. евро вътрешен дълг.

  Нарастването на дълга се дължи преди всичко на полученото през годината ново вътрешно и външно финансиране, както и отчетените валутнокурсови разлики при преоценката на дълга, обясняват от ведомството.

  Делът на държавния дълг към БВП в края на 2011 г. възлиза на 15,5%

  Във валутната структура на държавния дълг се запазва тенденцията към увеличаване на относителния дял на дълговите инструменти, деноминирани в лева, което допринася за минимизиране на рисковете, произтичащи от промяна на валутните курсове на международните капиталови пазари.

  В края на 2011 г. валутната структура на дълга достига следните стойности: 53,3% – в евро; 28,6% – в левове; 15,6% – в щатски долари; 2,5% – в други валути.

  По отношение на лихвената структура на държавния дълг се запазва превесът на дълга с фиксирани лихвени проценти – 82,4%. Дългът с плаващи лихви заема 17,6% от общия размер на държавния дълг.

  Към края на 2011 година размерът на държавногарантирания дълг възлиза на 612,1 млн. евро, в това число 606,0 млн. евро външен и 6,1 млн. евро вътрешен държавногарантиран дълг.

  В номинално изражение държавногарантираният дълг бележи намаление приблизително с 25 млн. евро, в сравнение с нивото, регистрирано в края на 2010 г., което е продиктувано, както от по-малко усвоени средства през годината по вече подписани кредитни споразумения, така и на извършените през годината погашения по държавногарантираните заеми.

  Съотношението държавногарантиран дълг към Брутния вътрешен продукт (БВП) е 1,6%.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Америка във война със себе си

  Симеон Гаспаров,  в. „Труд“

   

  Над 1 милион души за последните 40 години са загинали от огнестрелно оръжие в САЩ. Сред тях са братята Кенеди, д-р Кинг и Джон Ленън…

  А от избирането на Обама досега радикалните „милиции“ в щатите са нараснали със 755%

  „В нашата най-нова история американците се изтребват един друг в рекордно големи размери. Това единствено може да бъде определено като война на Америка със себе си“, пише в книгата си посветена на насилието в САЩ „Юмрук, дърво, нож, пистолет“ американският хуманист Джефри Канада.

  И наистина, в състояние ли е Америка да победи войната със себе си? В състояние ли е да се справи със собствените си проблеми със същата мощ и размах, с които се опитва да ги разрешава по света?  

  Преди две години в щата Арканзас се случи трагедия, за която почти не се спомена в медиите и доста бързо се забрави. Тогава след стрелба срещу полицаи бяха убити безработният шофьор на камион Джери Кейн (41 г.) и 16-годишния му син Джоуи. Загинаха и двамата офицери, в чиито тела бащата и синът Кейн изпразниха цял пълнител от „Калашников“.

  Когато десният екстремист Майкъл Пейдж разстреля преди броени дни шест души в храма в Оук Крийк, Уисконсин, трагедията със семейство Кейн и полицаите отново изплува на повърхността в американските медии.

  Сърдити и страшни бели американци

  Общото в двата случая, което разбуди духовете в страната, бе в това, че и убиецът от Уисконскин – Майкъл Пейдж, и Джери Кейн от Арканзас принадлежаха не към чужди, а към свои, родни, американски, расистки, екстремистки „милиции“ и групи.

  Според хуманитарната организация Саутърн Поверти Лау Сентър до избирането на Обама за президент през 2008 г. в страната е имало 149 такива групировки. От края на 2008-а до днес техният брой в САЩ е станал 1,274. Т.е. те са нараснали със 755%.

  Тези организации, съставени от крайно религиозни, сърдити бели американци, не признават федералните закони. Техните членове живеят в страх, че някой може да ги лиши от правото да притежават оръжие. Да ги лиши от индивидуалните им свободи. Те не искат да плащат данъци. Не се интересуват, че в страната има 50 млн., които живеят без здравни застраховки. Те са против социалните помощи, против абортите, против светското образование, против държавното регулиране на каквото и да е. Не вярват в глобалното затопляне и защитата на околната среда. Живеят в постоянна параноя, че САЩ могат да бъдат нападнати от силите на ООН (организация, към която се обръщат с наименованието – Нов Световен Ред). Нещо повече, по-голямата част от членовете на тези групировки вярват, че правителството ще ги изсели в специални лагери, контролирани от Агенцията за потушаване на извънредни ситуации, където насилствено щели да ги… ваксинират! Да, ваксинират! (Това между другото не са анекдоти на Уди Алън, а официална извадка от доклад на ФБР за домашния тероризъм в САЩ, публикуван на уебстраницата на бюрото на 22.09.2011 г.)

  Тези групировки не само че не признават държавното управление на Америка, но и вярват, че конституцията им дава право да го свалят насилствено, когато си поискат. Членовете им ненавиждат всичко и всеки, който е с различни от техните идеологически, политически и религиозни убеждения. И тези хора не живеят някъде из прериите на Дивия Запад, изолирани от света. Те са навсякъде. От Аляска до Алабама. Сърдити, готови за мъст.

  Учудващото в случая е, че когато в САЩ се заговори за тероризъм, тези организации почти не се споменават. Обсъждат се „Ал Каида“, Бен Ладен и т.н., но местните военни, екстремистки милиции и групировки, към които принадлежат хора като Майкъл Пейдж, като че ли се пропускат. Или ако се каже нещо за тях, те рядко се наричат терористични, а десни, неонацистки и т.н.

  Според скорошно проучване на Ню Америкън Фондейшън, разпространено по Си Ен Ен, тези организации от въоръжени до зъби бели американци представляват немалка заплаха за сигурността на страната.

  Изследването показва, че от 11.09.2011 г. до сега, терористичните актове, извършени от ислямски фундаменталисти на територията на САЩ, са 4. Жертвите са общо 17, вкл. и убитите през 2009 г. във Форт Хууд, Тексас, 13 войници.

  За същото време американски радикални групировки са извършили 8 терористични атентата на територията в САЩ, които са отнели живота на 15 цивилни, вкл. и 6-те жертви от Уисконсин миналата неделя.

  Според друг анализ на ФБР от 1.01.2007 г. до 31.10.2009 г. бели неонацисти, свързани с радикалните милиции, са извършили 53 акта на насилие, които са отнели живота на 7 души.

  Нещо повече, след 11.09.2001 г. в Америка постоянно предупреждават, че от „Ал Каида“ или подобни групировки могат да се сдобият с химически, биологически, радиоактивни материали за направа на ядрено оръжие и с него да извършат поредният си атентат в щатите. Досега доказателства, че джихадистите са се сдобили с подобен материал, няма.
  Напротив, според Ню Американ Фондейшън 11 местни радикални десни и леви групировки вече притежават подобен биологически и радиоактивен материал за ядрено оръжие, което да използват срещу страната си. Но и за това в медиите не се говори.

  От видяното в Оук Крийк, Уисконсин, миналата седмица; от видяното след атентата в Оклахома през 1995 г., извършен от члена на същите тези радикални групировки Тимоти Маквей, отнел живота на 168 души, вкл. на децата от цяла детска градина; от касапницата, устроена преди няколко седмици в кинотеатъра в Аурора, Колорадо, където поредната бяла откачалка безпроблемно бе оставена от властите да се сдобие с оръжие, колкото за един взвод и да си изкара яда над невинни хора; а и като се премине към стрелбите из гетата на Чикаго, където за последните месеци жертвите са повече от Кабул и Багдад – става ясно, че метастазите на този тумор са навлезли много, много надълбоко в американското общество. И те едва ли ще бъдат извадени лесно и безболезнено.

  Цивилна армия от 300 милиона

  Защото освен проблемът с местния радикален екстремизъм Америка има друг, не по-малък проблем и той не е в оръжието, а как да се отнасят американците към него. Защото в 300-милионна Америка, в ръцете на населението има над 300 милиона огнестрелни оръжия. Тук във всяка минута на деня се продават легално 12 оръжия. В Щатите, а не в Афганистан, Ирак, Пакистан или Зимбабве, според Фонда за защита на децата, всеки ден от огнестрелно оръжие загиват 24 души. По един на час. Като на конвейер. Без да се броят тези, които се самоубиват или умират погрешка, докато си чистят пушките. Иначе цифрата става двойна.

  С други думи, за последните 40 години в САЩ от огнестрелно оръжие са загинали над 1 млн. души. Сред тях са братята Кенеди, д-р Мартин Лутър Кинг, Джон Ленън…
  Е как тогава страна, успяла да стъпи на Марс, да не може да разреши собствените си проблеми? Сигурно може. Но затова трябва кураж, заяви неотдавна кинорежисьорът Майкъл Мур. Трябва кураж, който за съжаление Америка обича да демонстрира далеко, далеко от собствените си брегове. И кураж, който се изпарява в мига, когато се изправи пред 300-милионната армия, чакаща я с над 300 милиона огнестрелни оръжия у дома.

   

• Неизвестно интервю с Мартин Лутър Кинг бе намерено в Тенеси

  Американецът Стивън Тъли заяви, че е открил аудиозапис на интервю с Мартин Лутър Кинг, което никога досега не е било публикувано, съобщи „Асошиейтед прес“. Според сведенията, с които разполага медията, става дума за интервю, дадено на 21 декември 1960 г. По думите на автора на откритието Тъли, той е намерил записа случайно, докато се ровел из прашасалите кутии на тавана на баща си в Тенеси. Той е на мнение, че интервюто е било взето за мемоарите му, които така и не били написани. Тъли си спомня, че като бил малък, баща му неведнъж му е говорил, че е искал да напише книга, в която да опише расизма, на който е станал свидетел на младини. /КРОСС/
  .

  http://youtu.be/B6zYeEPCUuI

• Геноцидът над българите. Официално ратифицирано дело на българската власт. Одобрено от бюрократите в Брюксел

  

  През 1989 г. България достига връх в числеността на населението си. След това тя започва да намалява с изключително високи темпове, характерни само по време на войни, катастрофални природни бедствия, епидемии, или геноцид. В изследването на тази „свръхсмъртност” на българския народ, д-р Пенчо Пенчев – Главен асистент, преподавател по устойчиво развитие в катедра “Национална и регионална сигурност” в Университета за национално и световно стопанство, в публикация, озаглавена: „Изследване за геноцид в Република България за периода 1990-2005 г.”, в брой 9 от 2005 г. на Бюлетин „Контакти”, прави сравнение между населението на България и това на Руанда, подложено на геноцид през 1994 г., при който са избити над 1 милион и 600 хиляди, пише watchtowerman.blog.bg

  …През периода от 1989-2011 г.
  населението на България намалява с 1 628 000. Такава загуба на население България не е имала дори и във войните, които е водила.
  Въпросът е, след като няма военни действия, природни катастрофи, епидемии, как и защо българският генофонд намалява с 19% ?

  Д-р Пенчо Пенчев недвусмислено казва, че в България е налице хипотезата на т. нар. „други форми на геноцидно насилие”.

  Проф. Янко Янков казва, че „в посткомунистическа България се извършва геноцид”, в който са „институционално ангажирани”, както България, така и Европа. Твърдението обаче, че в геноцида над българите участва и европейската общност, отказах да приема на „вяра”. Докато един ден не попаднах на тази книжка:
  

  Тя онагледява факта, че геноцидът над българския народ е не само институциализиран – надлежно парафиран от българската Власт, но по-страшното е, че е приет и одобрен от европейските им колеги по Власт в Брюксел.

  

  Българската Власт подписва Eвропейската Социална Харта. Но както ще стане ясно от следващите страници, българската Власт НЕ ПОДПИСВА редица клаузи от Eвропейската Социална Харта. Отказът на българската Власт да се съобрази с тези клаузи онагледява институционализирането на геноцида над българския народ. А европейските политици в Брюксел, като се съгласяват с българската Власт да не зачита тези клаузи, стават съучастици в този геноцид над българите.

  

  Българската Власт не счита, че продължителността на работния ден и работната седмица „трябва” да е с „разумна” продължителност. Властта в Брюксел ОДОБРЯВА това. Извеждам предварително дефиницията, която се изявява чрез фактите по-долу, а именно, че Властта в Брюксел ОДОБРЯВА законодателните мерки на българската Власт, защото България ще СЛУЖИ като обществен модел, към който ще бъдат трансформирани западните общества.

  

  
  Българската Власт Не-ПРИЗНАВА „правото на работниците на възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и на техните семейства ПРИЛИЧНО жизнено равнище”. А Европейската Власт в Брюксел го ОДОБРЯВА. Заплащането на труда у нас, като дял в структурата на БВП е два пъти по-ниско в сравнение с международните стандарти. Трудът у нас не получава това, което трябва да получи, изхождайки от неговия принос в добавената стойност.

  Нюрнбергския процес осъжда индустриалния магнат Алфред Круп на 5 години затвор и конфискация на имуществото му, защото е ползвал труда на концлагеристи. Възражението на Круп, че е ползвал онова, което му предоставя германското правителство, а именно – най-евтината работна ръка, не е прието за оправдание, защото има Морални Принципи, въз основа на които е дефинирана по късно и клаузата, залегнала в Социалната Харта. На концлагеристите Круп не е осигурявал възнаграждение, което „да осигури” възстановяване на изразходваните жизнени сили по време на работата им, следствие от което те са умирали от изтощение. Така и българският работник, като му се отказва правото на „възнаграждение”, което да му осигурява физическо оцеляване, той ще се спомине скоропостижно…

  

  

  Българската Власт няма нужда от квалифицирани работници. Клептокрацията се нуждае от обслужващ персонал – прислуга, проституция, чистачи, миячи, готвачи, биячи, пазачи…

  

  Дори и в затвора има СОЦИАЛЕН минимум. Само в концлагерите – не!

  

  Всяка година 15 000 (петнадесет хиляди) български деца напускат училище, за да работят.
  Ето го черно-на-бяло институционалният геноцид над възрастното поколение на България. Това не е следствие на „Планa Ран-Ът”, а резултат от НЕ-подписаните от българската Власт Европейски социални клаузи. Властта в Брюксел е съучастник, че възрастните в България трябва да се „редуцират”…

  Съгласно изчисленията на проф. Лозан Стоименов:
  1) за физическото оцеляване на един пенсионер са необходими по 336 лева на месец;
  2) това е невъзможно да бъде обезпечено с парите, които се получават от т. нар. пенсия за трудов стаж и възраст, размерът на които е едва 113,49 лева;
  3) в посочената по-горе сума, необходима за физическо оцеляване, не са били включени парите, които са необходими като разходи за лекарства, облекло и прочее, а са били включени само (единствено) парите, които са за храна.
  Един милион и половина пенсионери и още половин милион инвалиди тънат в глад, лишения и тотална мизерия;

  „НОИ призна, че размерът на пенсиите ще намалява трайно“, Единственият сигурен ефект от пенсионните реформи от 2000 г. насам е, че пенсиите все повече ще изостават спрямо доходите от труд. “

  Още една Не-подписана клауза от българската Власт.

  Като отказва да подпише член 30, българската Власт показва, че осъществява „друга форма на геноцидно насилие”, както казва д-р Пенчо Пенчев. В случая геноцидът е спрямо бедните в България, които по официални данни са над 80% от населението.

  1) Бедните хора в България съставляват 80 % (осемдесет проценти) от населението;

  2) България е на последно място в Европа по доходи;

  Минималните работни заплати в почти всички държави от Третия свят са по-високи от тези в България – член на ЕС и НАТО. Това означава, че България не влиза в критериите дори за държава от Третия свят.

  В момента българите живеят в условия на геноцид. Цифрите в това отношение са безпощадни. От 1989 г. досега България губи 40% от трудовия си потенциал и 19,4% от населението си.

  Ноам Чомски, в “Хегемония или оцеляване”, стр. 183-186, казва:
  „Чрез страните от Изтока ще „могат да разбият културата на обезпечените държави” и “да позволят свободните пазари да функционират, както би трябвало”, казва политическият коментатор Дейвид Игнейшъс (International Herald Tribune 14-15 december 2002, Washington Post).
  Тъй като “на хората от Изтока се плаща малка част от онова, което получават работещите на Запад”, продължава Игнейшъс, “те могат да тласнат Европа към “реалностите на модерния капитализъм”. Моделът притежава ръст на развитие, приблизително равен на европейския и почти същата безработица, успоредно с най-високите нива на неравенство и бедност, най-високите работнически норми и едни от най-неблагоприятните системи за подпомагане сред напредналите индустриални страни.”
  Потенциалният принос на Източна Европа за понижаване качеството на живота на мнозинството на Запад беше усетен веднага след рухването на Берлинската стена. Изтокът предостави блага, включително огромен поток от лесна за експлоатация работна ръка… (която) изпраща в родината си огромни парични суми, като по този начин подпомагат оцеляването на онова, което е останало от обществото (у нас тази цифра е 800 милиона евро за година – б.а.).
  Условията за работа и живот са толкова ужасни, че смъртността е много висока. Според преценка на Програмата за развитие на ООН смъртността сред мъжете е нараснала с десет милиона през 90-те години, почти колкото броят на жертвите от сталинските чистки преди шейсет години (Програма за развитие на ООН, цитирана от Дънкан Грийн и Матю Грифит, International Affairs 78, №1, 2002. За демографския спад вж. Дейвид Пауъл, Current History октомври 2002).

  Затова в ИСК №9 ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД В СТРАЗБУРГ от 2010-12-16 проф. Янко Н. Янков представя
  „серия от официално регистрирани ИСКАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, имаща характера на геноцидна държавна стратегия, организирана и системно провеждана от всички посткомунистически правителства и изразяваща се в:
  Евгеника (евгенетика), социално-медицински геноцид, медикаментозен геноцид, пенсионен геноцид, образователно-професионален геноцид, социално-икономически геноцид, държавен тероризъм (терористично насилие), извънсъдебни убийства, множество други форми на ежедневно животоосакатяващо и животоотнемащо геноцидно насилие и изтребление на гражданите на България.
  Специално подчертавам факта, че относно Правото и Справедливостта (правата на Човека)
  Европейската и Атлантическата егида над България не само въобще не са внесли дори и минимален хуманистичен елемент в живота на българите, но и даже са послужили и служат като индулгенционен аргумент за по-голямо и по-интензивно задълбочаване на кръвожадните процеси, характерни за времето на класическия комунистически режим, когато България се намираше под егидата на зловещия Съветски съюз и на престъпния Варшавски договор;
  и че в резултат на това днес, през 2010 г., именно благодарение на посочената егида всички български правителства са провеждали и продължават да провеждат СПЕЦИАЛНА ГЕНОЦИДНА СТРАТЕГИЯ, в резултат на която, отделно от емиграцията и от нормалната смъртност, от демографската карта липсват един милион и осемстотин и петдесет хиляди (1 850 000) български граждани.
  След всичко това днес лично аз категорично съм убеден, че същинската функция на Европейския съд за защита на правата на човека е да узаконява не само престъпленията на комунистическата и на посткомунистическата Червена мафия, но и (най-вече!) на корумпирана група западноевропейски
  политически и икономически обезпечители (гаранти) на тези престъпления.”
  . . .
  София/България

  (Със съкращения)

  

• Командос описал в книга ликвидирането на Осама бин Ладен

  Американски командос, участвал в ликвидирането на лидера на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен миналата година в Пакистан, е написал книга за операцията, предаде Ройтерс, като се позова на издателя – компанията „Дътън“.

  Бившият „морски тюлен“, който вече е напуснал специалните части, ще публикува своя труд на 11 септември – навръх 11-годишнината от атентатите в Съединените щати, извършени от терористичната мрежа на Бин Ладен.

  Авторът, чието име е пазено в тайна от съображения за сигурност, е написал книгата „Нито един лек ден: разказ от първа ръка за мисията, която уби Осама бин Ладен“ под псевдонима Марк Оуен в съавторство с Кевин Морър. Имената на останалите бойци от специалните части към военноморските сили на САЩ, които са споменати в разказа, също са променени.

  По-голямата част от приходите от книгата ще отидат за благотворителни организации,
  които подпомагат семействата на убити „морски тюлени“.

  Правителството на САЩ остана изненадано от новината. „Научихме (за нея) днес от съобщения в печата. Не сме я преглеждали и не знаем какво казва“, заяви говорителят на Белия дом Томи Вайътър.

  Министерството на отбраната на САЩ съобщи, че нито е проверявало книгата, нито е предоставяло информация на авторите.

  По наредба Пентагонът трябва да преглежда трудове на военни от запаса, които съдържат поверителна информация.

  Издателят на книгата потвърди, че американските власти не са проверявали книгата. В същото време компанията „Дътън“ подчерта, че разказът за операцията по ликвидирането на Бин Ладен е била прочетен от специалист, който установил, че той

  не представлява риск за националната сигурност.

  Книгата ще бъде публикувана в момент, когато във Вашингтон се води ожесточена полемика за изтичане на поверителни информации в тази сфера преди президентските избори на 6 ноември. Републиканците обвиняват правителството на президента Барак Обама, че е разпространило умишлено подбрани сведения, за да остави впечатление, че демократите се справят добре с опазването на националната сигурност. Белият дом отрича тези обвинения и уверява, че взема изтичанията на поверителна информация на сериозно.

  Авторите на отличения с шест Оскар-а филм „Войната е опиат“ (The Hurt locker) Катрин Бигълоу и сценаристът Марк Боул пък правят филм за ликвидирането на терорист номер едно, озаглавен Zero Dark Thirty.

  0 Dark 30 е американски военен жаргон. Фразата се използва, за да означи което и да е време от деня, в което слънцето не грее – обикновено между полунощ и около 4 ч. сутринта. Повечето военни операции започват в тези часове. Често означава 30 минути преди изгрева.

  През януари стана ясно, че Министерството на отбраната на САЩ разследва дали правителството е предоставило на Бигълоу класифицирана информация за операцията.

  Филмът ще бъде пуснат по кината в САЩ на 19 декември.

  Източник:  Vesti.bg

• Средната класа в САЩ се топи

  Американската средна класа, която и републиканци и демократи „ухажват“ в кампанията за президентските избори, намалява и като брой хора и като богатство, сочи изследване на социологическия институт „Пю“, цитирано от БГНЕС.

  През 2011 г. към средната класа се причисляваха 51% от всички пълнолетни, докато през 1971 г. те са били 61%.

  Средното годишно ниво на доходите се е снижило с 5% през последните 10 години от 72 956 на 69 487 долара.

  За 85% от запитаните 1 287 пълнолетни, е по-трудно отпреди 10 години да поддържат нивото си на живот. Шест от всеки десет заявяват, че са намалили разходите си в домакинството през изтеклата година.

  В същото време обаче шест от десет души твърдят, че смятат стандарта си за по-добър отколкото този на родителите им на същата възраст.

  Приходите са се увеличили само при най-богатите – от 29% от националното богатство преди 40 години, на 46% – днес.

  Средната класа си дели 45% срещу 62% преди 40 години/,

  а най-бедните – 10% срещу 9% преди 40 години.

  Всеки втори американец се причислява към средната класа. Сред групите хора, които се справят най-добре и чиито доходи растат, са по-възрастните, белите, женените и жените. Сред онези, които изпитват повече затруднения са мъжете, чернокожите, испаноезичните и по-младите.

  От онези, които считат, че положението в момента е по-трудно отпреди -62% считат, че за това в голяма степен отговорността е на Конгреса, 54% обвиняват банките и финансовите институции, 47% – големите компании, 44% – администрацията на бившия президент Джордж Буш, 39% – международната конкуренция, а 34% – администрацията на президента Обама.

  Източник:  News.dir.bg

• Владимир Буковский: „Молились Богородице, отозвалась Мадонна“

  Андрей Шарый,  svobodanews.ru

   

  

   

   

  Вмире продолжается кампания в поддержку участниц группы Pussy Riot , дожидающихся оглашения приговора по делу о проведении панк-молебна „Богородица, Путина прогони!“ в московском Храме Христа Спасителя. Сегодня с осуждением судебного процесса над девушками выступила британская рок-певица Энн Леннокс, присоединившись таким образом к Мадонне, Стингу, Бьорк и другим звездам  международного шоу-бизнеса.

  В интервью РС свою точку зрения высказал российский правозащитник и диссидент советских времен Владимир Буковский. В 1976 году он, осужденный по статьям за антисоветскую деятельность, был обменян на чилийского политзаключенного Луиса Корвалана – после активной международной общественной кампании протеста:

  – Все зависит от того, насколько российским властям хватит мудрости. Были бы они умные люди, дали бы условный срок и ограничились отсиженным. Но люди они неумные, иначе бы не затевали такую глупую судебную историю. Я могу заранее сказать, что они их не оправдают. Чтобы в российском суде кого-то оправдали по таким делам, я еще не видел. Да и вообще по каким-либо делам. Срок может быть незначительный, условный, потому что давление большое. Шум они создали в мире совершенно непропорциональный. Это такая история, которая вообще не должна была привлечь никакого внимания. Ну, дали штраф – и кончено.

  – Вы понимаете, по каким причинам в мире уделяется такое внимание этому процессу?

  – В основном среагировали люди шоу-бизнеса, потому что им очень понятна ситуация, они сами бывали в подобной ситуации. Перформанс – это теперь довольно принятая форма искусства, и они легко себя идентифицируют с пострадавшими девушками. Мы живем в виртуальном мире. Молились Богородице, а отозвалась Мадонна.

  – В поддержку Михаила Ходорковского ни Мадонна, ни Стинг, ни какие-то другие яркие персонажи шоу-бизнеса не выступали.

  – За Ходорковского могли выступать политические деятели, крупные бизнесмены,  писатели. А здесь  – типичная проблема шоу-бизнеса, и они выступают вполне логично.

  – Есть ли какие-то шансы, что это международное давление скорректирует позицию российских властей в деле Pussy Riot?

  – Они ведь люди очень малограмотные, в пиаре особенно, это всегда было слабым местом Кремля. Они совершенно не понимали пиар, и они устраивали такие вещи, которые вызывали максимально негативную реакцию, совершенно не думая, не пытаясь ее минимизировать. И сейчас им непонятно происходящее. Кто-то из них заявил: кто такая Мадонна? Шлюха какая-то… Она может быть какая угодно, я не ее поклонник, но за этим стоят десятки и сотни миллионов людей, которые слышат, что эти звезды говорят, и следуют, в общем, довольно слепо их оценкам. То есть вред, который они себе причинили сейчас этим несчастным процессом, огромен, он совершенно непропорционален тому, что произошло.

  – Очень много лет назад и ваша личная судьба оказалась связана с попыткой международного воздействия на политику Кремля. Вы какие-то параллели можете провести?

  – Параллели очень поверхностные, конечно. В моем случае заступались, например, Том Стоппард и Айрис Мердок, это были немножко другие люди. Даже Набоков что-то сказал, по-моему. Но механизм тот же самый – механизм общественного недовольства, давления, который заставляет двигаться политиков, а политики ведь зависят от общественного мнения. И это меняет атмосферу в мире, это ужесточает позицию других стран по отношению к Советскому Союзу, а теперь к России.

  Все надзиратели слушали в то время Би-би-си и „Свободу“, и они меня отлично знали. Я еще не успевал приехать в колонию, а они уже знали, что я приезжаю. Соответственно, они со мной обращались очень аккуратно, старались быть корректны, понимая, что все сразу станет известно. И в данном случае то же самое. Им сидеть будет нетрудно, их все будут узнавать.

  Но разницы больше, чем сходства. Мы, например, вели кампанию против карательной психиатрии. Это было достаточно серьезное дело. А здесь, скорее, на уровне шутки, прикола. И то, что власть так всерьез это восприняла, показывает, насколько она слилась с этой самой коррумпированной церковью, насколько это одно и то же теперь – Кремль и церковь. Я почему-то вспомнил „Трех мушкетеров“, слова Атоса, адресованные миледи: „С каких это пор, мадам, стало возможно оскорбить вас?“ Вот это примерно то же самое, что можно сказать церкви. Как можно ее оскорбить? Она молилась за здоровье Сталина, за здоровье Хрущева, Брежнева, прекрасно зная, что нельзя молиться за царя Ирода, Богородица не велит. Это – церковь, где священник не мог стать священником, не получив одобрение КГБ. А уж епископом тем более. Они сейчас заново делают те же самые ошибки. Особенность нынешнего кремлевского режима в том, что он наступает на те же самые грабли, на которые наступал Кремль при Андропове, при Брежневе, при Горбачеве. Это поразительно. Казалось бы, такой богатый опыт, они проиграли целую страну в результате, казалось бы, сядь и анализируй, пойми, в чем дело, где ты ошибся… Ничего подобного! Они кем были, теми и остались – тащить и не пущать, вот все, что они умеют.

  .

• До Международния наказателен съд, Oфис на Прокурора

  

  Правозащитникът Янко Н. Янков-Вельовски е изпратил днес, 23 август 2012 г., четвърто писмо до Прокурора на Международния наказателен съд в Хага, съдържащо „Още факти и доказателства относно посткомунистическия геноцид в България“ и „Българският посткомунистически геноцид – втора и по-висша фаза на комунистическия геноцид (Комунистическият генизис на българския посткомунистически геноцид)“.

  Address for letters:
  Янко Николов Янков –
  Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
  Председател на Партия Либерален конгрес,
  Председател на Съюза на юристите-демократи,
  Председател на УС на Базисния Институт
  за Проучване и защита на човешките права
  ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
  ================================================================
  23 Август 2012 г.

  До Международния наказателен съд
  офис на Прокурора
  П. К. 19519
  2500 СМ Хага, Холандия
  Към: документацията, датирана и изпратена на 08 Август 2012 г.
  Към: документацията, датирана и изпратена на 16 Август 2012 г.
  Към: документацията, датирана и изпратена на 20 Август 2012 г.

  До Борис Велчев –
  внук и син на световно известни комунистически престъпници,
  вербуван на хомосексуална основа агент на комунистическата ДС
  и на посткомунистическите НСС и ДАНС,
  ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен
  МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга
  на българския клан на руската Червена мафия и на българския
  ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,
  изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,
  Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
  Към: Главен прокурор: 4459/2007 г., 6419/2007 г., 4584/2007 г., 25707/2007 г.,
  11512/ 2007 г. и 8370/2008 г.;
  Към: ВКП рег. № 13285 / 2010 г., ІІ, 16.08.2012 г.;
  Към: ВКП рег. № 25707 / 2006 г., ІІ, 20.08.2012

  До Бойко Борисов –
  ноторно известен мафиотски престъпник,
  изпълняващ длъжността Министър-Председатал
  на поредното престъпно Правителство
  на българския ПАРАВОЕНЕН комунистически и посткомунистически
  ченгеджийско-мафиотски политически режим,

  един от институционално и лично съпричастните към
  извършеното върху мен
  на 21 Юни 2010 г. ПРЕД СЪДЕБНАТА ПАЛАТА
  драстично осакатяващо покушение
  (имащо характера на опит за убийство),
  за подготовката на което е бил предварително и официално сезиран
  с надлежно регистриран писмен текст

  Министерски съвет (МС), бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 (1194) София
  Към: (персонален) вх. № 4379 / 2003-2012 г.

  До: Техни Превъзходителства Посланиците на:

  01. Република Австрия – ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София

  02. Кралство Белгия – бул. „Джеймс Баучер” № 103, 1407 София

  03. Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия –
  ул. „Московска“ № 9, 1000 София

  04. Федерална Република Германия –
  ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София

  05. Кралство Дания – бул. „Княз Дондуков” № 54, 1000 (1504) София

  06. Европейската комисия в България –
  ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София

  07. Република Ирландия – ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София

  08. Кралство Испания – ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София

  09. Република Италия – ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София

  10. Княжество Лихтенщайн – ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
  (чрез: Негово Превъзходителство посланика на Швейцария, представляващ интересите на Княжество Лихтенщайн в България)

  11. Великото Херцогство Люксембург – ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504) София
  (чрез: Негово Превъзходителство посланика на Нидерландия, представляващ политическите интереси на Великото Херцогство Люксембург в България)

  12. Кралство Норвегия – бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София

  13. Република Португалия – ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София

  14. Федерална конституционна Република
  Съединените американски щати (САЩ) –
  ул. „Козяк” № 16, 1407 София

  15. Република Франция – ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София

  16. Кралство Нидерландия – ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504) София

  17. Конфедерация Швейцария – ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София

  18. Кралство Швеция – ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София

  ***
  С настоящия мой четвърти официален сигнал приложено изпращам на тук визираните адресати нов пакет от документални описания на геноциден тип престъпни посегателства върху българското население;
  този пакет съдържа (се състои от)
  172 (сто и седемдесет и две)
  страници документация.
  Уточнявам, че тук приложената документация се състои от две части, а именно:
  от с.1 до с.81 съдържанието е озаглавено „Още факти и доказателства относно посткомунистическия геноцид в България“;
  от с.82 до с.172 съдържанието е озаглавено „Българският посткомунистически геноцид – втора и по-висша фаза на комунистическия геноцид (Комунистическият генизис на българския посткомунистически геноцид)“.

  Декларирам, че настоявам уважаемият Прокурор при Международния наказателен съд в Хага да предприеме необходимите действия за стартиране на наказателна процедура спрямо българската държава и нейните отговорни длъжностни лица.
  Впрочем, обръщам се към Вас не защото имам доверие в досегашното и сегашното състояние на Правосъдието в България, Европа и Света, а защото се надявам някога, в бъдещето, да има Правосъдие.
  При това декларирам категоричната си убеденост, че каквото и да е бъдещо Правосъдие, произнесено относно факти, престъпници и жертви от миналото, не е и не може да е Правосъдие, а е само политическа демагогия;
  и че Правосъдие е само онова, което актуално, реално и ефективно наказва конкретни наказателно и репараторно отговорни субекти и
  актуално, реално и ефективно обезщетява конкретни жертви на престъплението.
  23 Август 2012 г. Янко Н. Янков

• Фейсбук страница по обществена поръчка…

  Шеметно прогресиращата бизнесдама Кристина Спасова и медийният съветник на земеделския министър Мирослав Иванов обясняват как фирма на три месеца може да получи договор за 50 000 лв., за да направи „Фейсбук“ страница и да си купи скъпи офиси в София

   

  Веселина Миланова, Програма „Хоризонт“ на БНР

  „Златната“ „Фейсбук“ страница на Програма за развитие на селските райони, която струва 50 000 лв.

  .

  – Г-н Иванов, разкажете как е сключен този договор за 50 хил. лв. за популяризиране на ПРСР във „Фейсбук“ и „Туитър“ с „Кей Ем Ком“?

  – Само едно уточнение: договорът е за малко по-малка сума – около 47 500 лв. Сключен е по реда на закона за обществените поръчки, проведена е тръжна процедура, малка обществена поръчка. Трима кандидати се явиха.

  – Това с поканите ли е?

  – Да, до миналата година такъв беше редът на закона за обществените поръчки, малката обществена поръчка е с 3 покани, като процедурата беше по най-ниска цена. „Кей Ем Ком“ предложиха най-ниска цена.

  – Защо се спряхте на „Кей Ем Ком“?

  – Ами смятаме, че това са млади хора, които работят в пространството на „Фейсбук“ и „Туитър“…

  – О, моля ви, има много млади хора, които работят в пространството на „Фейсбук“ и „Туитър“.

  – Ами ние и другите компании, които поканихме, бяха млади хора…

  – Никой ли не си зададе въпроса защо каните фирма, която е на бивш ваш служител?

  – Ами тя не е служител на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

  – Агенцията по храните е част от системата.

  – Да, но пряко не са в МЗХ, съответно другите две компании бяха абсолютно външни.

  – При избора на компания не се ли съблюдаваше опит по такъв вид проекти?

  – Ние искахме опит, да.

  – Но тази фирма е създадена през септември.

  – Ние обявяваме тази процедура през декември, като вече към тази дата…

  – Фирмата е добила опит? Моля ви. Всъщност как се доказва опит в тази сфера на дейност?

  – Ами по изисканата документация, която ние сме поискали, това беше да имат поне една референция и да са имали подобен договор и те представиха такъв договор.

  – 3 месеца срок съществуване на фирма не ви ли притесни?

  – Ами то е имало комисия по избора на тази фирма. Искам да направя уточнение, че точно това е смисълът на Закона за обществените поръчки, особено за малка обществена поръчка до 50 хил. лв. – да се явяват нови и малки играчи, които не могат да се борят с тези големи обороти от милиони.

  – Г-жо Спасова, как след 3-месечно съществуване успяхте да спечелите конкурс?

  – Ами ние регистрирахме фирмата през септември, като се събрахме хора всеки със своите умения и клиенти. Работили сме в сферата на рекламата, на информацията и комуникацията с корпоративни клиенти през октомври и ноември, за която работа сме сключили референция. Предложили сме ръководител на екип с магистърска степен и експерт с бакалавърска степен.

  – Какво се очаква от вас да свършите по този договор?

  – Когато януари месец подписахме договора, ние започнахме да се запознаваме с материалите, които са над 20 хил., предложихме концепция за съдържание и визия на „Фейсбук“ страницата. Заложили сме и рекламна кампания във всички големи агросайтове. Страницата може да бъде видяна. Но на 1 септември официално представяме страницата и по тази причина досега за нея официална информация не е имало. Заложили сме, че най-малко 1300 души ще подсигурим, а хората, които сега са се свързали с нас, просто са търсели информация за ПРСР. Страницата е на 95-96% готова и ние сме готови 10 дни по-рано.

  – Това, че сте работили в БАБХ, ли ви помогна да спечелите тази поръчка?

  – Това, което ми помогна, е, че освен в БАБХ съм работила в пътната агенция и в други администрации. Над 4 години се занимавам с дейности в сферата на ПР и връзките с обществеността (Кристина Спасова е на 25 години, бел. ред.).

  – Тези данни, които изнася вестник „Сега“, истина ли са? Вярно ли е, че фирмата е купила офис за сумата от 332 491 лева?

  – Когато започнахме нашата работа през месец септември, ние бяхме в офис под наем. Тъй като част от корпоративните ни клиенти и това, с което се занимаваме, е обучение, решихме да направим такава инвестиция. Офисът е изплащан 7 месеца. Искам да отбележа, че в БАБХ моята работа е била изцяло да поддържам връзки с медиите и да бъда тази, която подава информация от експертите до медиите.

  – Което означава, че сте били в близки отношения с експертите и съответно с хора, които одобряват такива обществени поръчки.

  – Хората от БАБХ са ветеринари.

  – Това, което не разбрах, е 50 хил. лв. ли струва откриване на страница във „Фейсбук“?

  – Не. До момента ние сме получили за страницата във „Фейсбук“ 15 хил. лв. Цялата поръчка е на стойност 47 500 лв. В която сума се включва рекламна кампания, която е над 10 хил. лв., техническа изработка, която е приблизително толкова. Обработката на първоначалната информация, която ние трябваше да синтезираме, и поддръжката й за 12 месеца, в което се включва освен рекламната кампания и популяризирането на страницата в теми и рубрики, в които хората се интересуват от програмата като програма.

  – Тези хора, които действително проявят интерес към програмата, ще имат ли възможност на страницата, която създавате с европейски пари, да видят и вашия отчет за начина, по който са изхарчени парите.

  – Разбира се. Още в началото на август ние сме публикували всички дейности и сме поели ангажимента към всички потребители всеки месец да публикуваме отчет за предходния.

  – Бихте ли ми обяснили нещо – практиката по поръчки с европейско финансиране не изисква ли минимален оборот за предходни 3 години и изпълнение на поне 2 договора?

  – Предполагам, че господин Иванов е по-запознат, но искам да кажа следното: ако администрацията се затваря към по-младите фирми, не смятам, че това е добра практика.

  – Да, но нали разбирате, че има много фирми, някак изглежда странно вие да сте работили в БАБХ и изведнъж да спечелите обществена поръчка. Има много млади хора в България, които се опитват да пробият.

  – Ние сме кандидатствали на повече от 30 обществени поръчки, включително и в МЗХ. Кандидатстваме за всяка поръчка, за която отговаряме на условията.

  – В други министерства кандидатствали ли сте за обществена поръчка?

  – Кандидатствали сме.

  – И спечелихте в МЗХ?

  – Това е единствената ни поръчка в МЗХ, която сме спечелили, макар че сме кандидатствали и за други. Ако имаше тенденция към нас и някой ни пазеше и някой ни даваше протекция и предимство, предполагам, че щяхме да печелим и други. Не! Ние играем на един равен пазар и предлагаме конкурентни продукти.

  – Г-н Иванов, може ли да кажете, че се чувствате доволен от начина, по който се осъществява всичко това – обществената поръчка, казусът, който се създава сега? Има ли някакъв регламент, който да ангажира министерството с обявяването на такава обществена поръчка и плащане на европейски пари с такъв тип договор. Просто защото всички коментират, че един „Фейсбук“ профил се създава от един първокласник за 15 минути, а не са необходими 50 хил. лв., за да се създаде „Фейсбук“ профил.

  – Аз да уточня по отношение на „Фейсбук“ страницата – освен че те трябва да я поддържат и да я направят, те са ангажирани да отговарят и на въпроси, когато обикновени граждани публикуват там. Т.е. те допълнително трябва да имат ангажирани експерти, които да отговарят на обикновените хора. Искам да кажа, че това, че към момента има толкова малко участници във „Фейсбук“, не ни плаши, тъй като съм си направил труда да погледна страницата на ПРСР на ЕК. В момента в нея има 1658 човека…

  – Ние направихме допълнителна реклама на тази страница, така че, надявам се, хората, които ви харесват, да станат повече…

  К.С Ако можем тук да добавим, че това не е обикновена „Фейсбук“ страница, защото за нея допълнително са разработвани приложения, за да може да отговори на нуждите на настоящите и потенциалните бенефициенти на програмата. А сумата, за която е сключен този договор, представлява 0.1% от бюджета на цялата програма, което аз си направих труда да проверя. И още нещо – за младите фирми и за младите хора няма достатъчно възможности да кандидатстват в обществените поръчки…

  – Сигурна съм в това! Г-н Иванов, завършваме с вас, смятате ли, че има нещо нечестно в начина, по който се е случило всичко, защото знаете, че хората, когато чуят обществени поръчки, покана за 3 фирми, знаят, че дадена фирма е направена, за да спечели дадена обществена поръчка?

  – Значи, искам да кажа, че абсолютно всичко е проведено по Закона за обществените поръчки и когато сме обявявали търга, той е бил публикуван на нашата интернет страница.

  (Бел.ред.: Търгът не може да бъде открит нито на сайта на Агенцията за обществени поръчки, където би трябвало да бъде задължително обявен, нито на сайта на МЗ. На изричен въпрос на „Сега“ към МЗ за номера на поръчката оттам обясниха, че тя не е качвана на сайта на АОП, тъй като според тях това не е нужно. МЗ обаче има публикувани на този сайт купища други малки поръчки. От МЗ обещаха до няколко дни да изпратят на „Сега“ изискванията по процедурата.)

   

  Източник:  в. „Сега“

  (Заглавието е на Еврочикаго.)

• ICIRR Committed to Serve Those Who Did Not Receive Services at Navy Pier

  August 22, 2012
  The Illinois Coalition for Immigrant and Refugee Rights (ICIRR) was humbled by the number of youth who came out to Navy Pier on August 15 to seek assistance with Deferred Action applications, and we would like to issue an apology to all the undocumented youth and their parents who did not receive service that day. The 15th was just the first day to apply, not the last. And we promise to offer help to all the youth who were turned away – and the thousands of others who are still interested.

  The DREAM Relief victory could not have been won without a sustained national effort, led by brave young people and families „coming out of the shadows“ to tell their stories. We like to applaud the sacrifices of undocumented youth who risked arrest and deportation by organizing and participating in direct actions.

  On August 15th, these youth and their families continued to make history, proving to us all that they want nothing more than to get right with the law. Illinois youth and their families also led the way nationally – three times more people came to Navy Pier than similar events in New York, Los Angeles, Baltimore and Boston combined.

  On Wednesday, the enormous demand from the community far exceeded our capacity. Leading up to the event, we had approximately 4,000 Illinois youth registered for the event. We were able to provide 1,500 one-on-one legal consultations. Nearly 9,000 more received info sessions. We had planned for 7,500. But nearly 15,000 attended more than any other city in the nation. The line for services went from Navy Pier to Grant Park, and many went home without the assistance they wished to receive and that we hoped to provide.
  We are committed to serve all undocumented youth, and we are working with our partners throughout the state to meet these needs.

  Here are some ways people can get started to get the help they need:

  Option 1: Begin the application process on-line. ICIRR has worked with our partner, the National Immigrant Justice Center (NIJC), to create a free online tool where people can check their eligibility and learn more about how to assemble the application.

  Option 2: Register for a GROUP HELP SESSION with an attorney. We will be hosting more than 50 of these group help sessions with attorneys over the coming weeks and months. These will be free of charge and they will be by registration only (to cut back on the long lines and waits). These will be an important first step for gathering your documents, filling out your applications, and answering your questions; but these sessions will NOT include one-on-one help with an attorney who can review your documents. If you would like to organize a Group Help Session in your neighborhood, you may contact Carrie Fox at [email protected].

  Option 3: Schedule an appointment with an immigration attorney or authorized non-profit organization. If people have had any encounters with police or the justice system, or with immigration authorities, or traveled outside the US in the last five years, definitely consult with an immigration lawyer or BIA-recognized non-profit agency before you file. Even if you do not fall into these categories, we still encourage you consult with an attorney or agency to review your case. Please note that many of these appointments will cost money (as low as $50), but others do not. You can request an appointment with NIJC to review cases and documents by sending an e-mail to [email protected]. There is also a full list of recommended attorneys and organizations available at dreamrelief.org. (Please note: demand for these services are high, and we are working with pro bono attorneys, BIA-accredited organizations, and NIJC to offer no cost legal review. If you know of an attorney who is interested in volunteering their time to DREAMers, we can offer them training. All interested attorneys can contact Fred Tsao at [email protected].)

  Finally, we ask you to stay informed and involved. The application has only been out for a few days and we are constantly working with USCIS and national partners to offer new and better ways of serving you. Updates will be made to dreamrelief.org as they happen.

  The last word goes to the undocumented youth and their families. You inspire and humble us. Without your courage to come to this country, to tell your stories, and to risk deportation for what you believe in none of this would begin to be possible. We promise to continue to do the best we can to live up to your brave example.

  Thank you for your patience, for your courage, and for your commitment to the immigrant community.

  ICIRR encourages people to visit dreamrelief.org for information on upcoming workshops and for the latest information on deferred action.

  ICIRR would also like to thank our generous sponsors abcomrents.com, Univision, DePaul, Loyola, IIT, Devry, UIC and all of our sponsors who made the event possible.

  The Illinois Coalition for Immigrant and Refugee Rights is a statewide coalition of more than 130 organizations dedicated to promoting the rights of immigrants and refugees to full and equal participation in the civic, cultural, social, and political life of our diverse society.
  For more information, visit www.icirr.org.

  At Navy Pier Wednesday (August 15) , hundreds of people affected by the DREAM Relief Act lined up for assistance from attorneys in getting their work permits, at an event sponsored by the Illinois Coalition for Immigrant and Refugee Rights. Up to 1,500 applicants were processed on Wednesday. Thousands more were turned away because there wasn’t enough room or time to sign them all up.

  

  On June 15, 2012, the Obama Administration announced that it would offer many DREAM Act-eligible youth temporary relief through “deferred action.” The memorandum offers hope to many eligible young adults by providing the opportunity to live and work in the US lawfully. The State of Illinois is home to over 75,000 DREAM Act-eligible youth.
  The program provides protection from deportation for two years, but does not offer a path to citizenship or legal permanent resident status. It’s all part of an executive action taken by President Barack Obama after the DREAM Act — which provided similar benefits to young illegal immigrants, plus a path to citizenship or legal resident status — failed to pass in Congress.

  Youths must meet five criteria to qualify for deferred action:
  Ø They must have come to the US before they turned 16;
  Ø They must have been born after June 15, 1981;
  Ø They must have continuously resided in the US since June 15, 2007, and must have been present in the US on June 15, 2012;
  Ø They must currently be in school, have received a high school diploma or GED, or been honorably discharged from the US Armed Forces or the Coast Guard;
  Ø They must not have been convicted of a felony, a “significant misdemeanor,” multiple misdemeanor offenses, or otherwise pose a threat to national security or public safety. Anyone applying for deferred action would need to go through a criminal background check.
  Visit www.dreamrelief.org for more information
  People can also call ICIRR’s family support hotline at 1-855-HELP-MY-FAMILY for information.

• „Нойе Цюрхер Цайтунг“: Изтощителното обезлюдяване на България

  Запуснати дворове, рушащи се къщи и безлюдни села. Пътуването из България далеч от големите й градове буди неприятно чувство, пише Сузане Елнер в авторитетния швейцарски вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг“.

  В публикацията, озаглавена „Изтощително обезлюдяване на България“ се казва, че младите хора напускат страната на групи, къщи се рушат, защото никой не иска да живее в тях, а при семейните срещи през лятната ваканция млади и възрастни трудно се разбират.

  В градините плевелите са избуяли до метър височина. По ръждясалите огради висят пожълтели некролози, а покривите на изоставените къщи отдавна са пропаднали – така изглеждат много от селата в България. Защо никой не се грижи за заключените с катинар къщи?

  На човек му се иска да попита някого на улицата „Къде са хората?“. Но и по улиците няма кого да срещнеш.

  От години България има сериозен демографски проблем. Броят на населението намалява постоянно. Преди 1990-та в балканската страна живееха почти девет милиона души. 23 години по-късно населението се е свило до 7.4 милиона.

  Прогресивното обезлюдяване на България е свързано със силната миграционна вълна в посока Западна Европа и САЩ. Не само младите и високообразовани хора напускат страната. Обикновени работници или хора от малките градчета и села с висока безработица също обръщат гръб на родината.

  Почти всеки българин има роднини или познати, които работят в чужбина. Там те печелят много повече отколкото в България. Средната работна заплата в страната е 370 евро. Тя е най-ниската сред всички страни от ЕС.

  На този фон не е изненадващо, че все повече българи търсят късмета си навън, казва един 30-годишен инженер.

  И отклонява въпроса дали не би предпочел да живее в България, отколкото в Швеция, за да не ограничава връзката с приятелката си само до ваканционните месеци. Той много добре знае, че приятелката му ще го последва в чужбина.

  „Собствените ми внуци са ми чужди“, признава възрастна жена. „Изглеждам като някоя глупачка, когато синът ми от Америка идва със семейството си през лятото и аз контактувам с внучетата само с О.К“.

  Нищо чудно, че никой не се грижи за рушащите се къщи. Възрастното поколение вече си е отишло от този свят, а в България ново не се задава.

  Източник:  nzz.ch/aktuell/international

• Емигрантските пари не са пострадали от кризата

  Преводите на пари от работещите в чужбина към домакинствата в родината им са значително по-слабо засегнати от световната криза в сравнение със спада на преките чуждестранни инвестиции или движението на частни капитали през границите. Този източник на финансиране в по-слабо развитите държави се оказва по-устойчив на логиката на кризата дори от международните помощи или затягането на бюджетните разходи във водещите икономики.

  Това твърди Дилип Рата, ръководещ отдела за миграция и пари от емигранти към Световната банка. Заедно със своите колеги проф. Джефри Коен и проф. Ибрахим Сиркечи те публикуваха книга, в която се твърди, че е първата, проследяваща случващото се в кризата с около 215 милиона души по планетата, които работят и изпращат у дома пари в помощ на близките.

  Авторите посочват, че картината на този специфичен сектор от икономиката е доста по-сложна, отколкото се смята. Досега икономистите са наблюдавали ситуации на криза в страната, от която са напуснали гастарбайтерите, но не и такава, в която закъсва икономиката, в която са отишли да си търсят късмета.

  По собствена логика

  При избухването на кризата е имало масова тревога, че парите от мигрантите ще намалеят през 2008-2009 г. с последващи допълнителни отрицателни ефекти за икономиките в родните им страни. Това действително се случва през 2009 г. – средствата се свиват с 5%, но то се оказва единственото изключение в най-новата история. На следващата година преводите се възстановяват на нивата от 2008 г. Прогнозите на Рата, Коен и Сиркечи са, че през тази година парите от мигрантите ще достигнат 400 милиарда долара при 372 млрд. долара през 2011 г.

  Възможното обяснение за това е мотивацията на мигрантите – те приемат трудностите на живот в чужбина в името на подпомагането на семействата си. Връзките с близките остават толкова силни, че те продължават да намират начини да изпращат средства и когато за тях самите става все по-трудно да намерят работа. В действителност преводите към родината са малка част от доходите на гастарбайтерите и те успяват да ги запазят като абсолютна стойност, като ограничават потреблението или се събират да живеят заедно, за да пестят разходи за настаняване.

  Фактор за стабилността е географското разнообразие, т.е. в колкото повече държави са разпръснати мигрантите на една страна, толкова по-стабилни са паричните потоци, които те изпращат обратно. Типичен пример са хората от Южна Азия – индийци, пакистанци, балнгладешци и филипинци могат да се срещнат навсякъде по света и в големи общности. Понеже не съвпадат напълно икономическите цикли на САЩ, Европа и страните от Персийския залив например, това гарантира защита срещу резки спадове в размера на връщаните към родината пари. Статистиката за Бангладеш и Пакистан дори показва, че годишният растеж на този източник на финанси е двуцифрен и това е впечатляващо, дори като се има предвид, че официалните данни за тези държави обикновено са занижени, казва Дилип Рата. За сметка на това Латинска Америка и Карибския район пострадаха тежко, защото гражданите им търсят работа изключително в САЩ.

   

  Източник:  в. „Капитал“

• Изумителни сигнали

  

  Изумителни сигнали, че централните банки и вътрешни фигури на Уолстрийт бързо се подготвят за нещо голямо

   

  Ако искате да разберете какво ще се случи по-нататък във финансовите пазари, внимателно наблюдавайте какво правят вътрешни фигури. Тези, които разполагат с „връзки“ имат достъп до много по-добри източници на информация, отколкото останалата част, и ако чуят, че нещо голямо предстои често предприемат съществени стъпки с парите си в очакване на това, което е на път да се случи…

  Защо Джордж Сорос продава толкова много акции и купува толкова много злато?

  Сорос е почти винаги напред по кривата на финансовите въпроси и ако нещо голямо ще се случва Джордж Сорос вероятно ще знае за него предварително. Ето защо е много тревожно, че той се отървава от всички свои банкови акции и се запасява здраво с злато. Но той не е единственият, зает с натрупване на злато.

  Милиардерът Джон Полсън (лицето, натрупало 20 милиарда долара от ипотечната криза) припряно закупува злато и сега компанията му е обърнала „44% от неговите 24 млрд. долара фонд в кюлчета“.

  Така че, защо Сорос и Полсън купуват толкова много злато?

  Централните банки също натрупват злато

  Според World Gold Council количеството злато, закупено от централните банки по света, е скочило през второто тримесечие на 2012 година до 157,5 метрични тона злато, което е увеличение от 62,9% спрямо първото тримесечие на 2012 г. и 137,9% увеличение в сравнение с второто тримесечие на 2011.

  Преди 2009 г., в продължение на две десетилетия централните банки по света са били нетни продавачи на злато.
  
  Защо тогава централните банки по света променят посоката изведнъж?

  Ширещи се разпродажби от вътрешни фигури

  Вътрешни фигури на Wall Street се отървават цяла година от купища акции.

  Много вътрешни фигури изглежда да напускат, докато пазарът е все още добър.
  Други изглежда бързат да се спасяват преди дъното да е потънало под краката им.

  Просто погледнете какво се случва с акциите на Facebook…

  За последните седмици инвеститорите на дребно като цяло работят здраво да изтеглят парите си от акциите.

  Какво означава това?

  Защо правителството на САЩ се нуждае от толкова много патрони?

  Тази седмица стана ясно, че Администрацията за социално осигуряване планира да купи 174 000 кухи куршуми. Защо една Администрация за социално осигуряване ще се нуждае от 174 000 куршума? И защо именно кухи куршуми?

  Това е последното от серията много големи покупки на патрони от страна на американски правителствени агенции.

  Следва извадка от скорошна статия на Пол Джоузеф Уотсън.

  „През март департаментът за Вътрешна сигурност закупи 450 милиона патрона .40 калибър, тип кухи куршуми, които са предназначени да се разцепват при влизане в тялото и да причиняват максимално проразяване на органите …

  Това бе последвано от друга поръчка на департамента за Вътрешна сигурност за още 750 милиона броя от различни видове патрони, включително Магнум калибър .357, които са в състояние да проникват през стени.“

  Защо правителството се нуждае от над един милиард патрони?
  
  Ако това беше американската армия е разбираемо. Куп патрони могат да се прострелят във войни. Но за едно правителство да се нуждае от толкова много патрони изглежда безсмислено, освен ако не смята, че се задава голяма беда …

  Who Does The Government Intend To Shoot?

   

  Източник: ЕПОХАЛНИ ВРЕМЕНА

• <<
• 1
...
• 207
• 208
• 209
• 210
• 211
• 212
• 213
• 214
• 215
• 216
• 217
...
• 414
• >>