Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

Учителска заплата – 293 лева, на чистач – 310 лева
В сайта на българската Агенция по заетостта са обявени 2956 работни места. Както се вижда от сайта, за чистачка се предлага по-висока заплата, отколкото на учител в прогимназиален курс. Дори възпитател (а не учител!) във Вълчи дол ще започне с по-висока заплата – 493 лева, а възпитател в София – с 515 лв. За автомеханик в Свищов обявената заплата е също по-висока – 400 лв, административен секретар в Мизия – 500 лв., бояджия в Горна Малина – 455 лева.

При разглеждане на сайта прави впечатление, че много малка част от работодателите са заявили заплатата, която би получавал служителят при тях, както и напълно липсва информация кой всъщност предлага работата.

Източник: в. „Гласове“

––––––––––––––––

Бел.ред.: Проверка на Eurochicago.com установи, че най-често предлаганата заплата от Агенцията по заетостта за преподаватели с висше образование по общообразователни дисциплини в средния курс (от 5 до 8 клас) е 450 лв. месечно.
Златният стандарт на Рейгън може да се върне в САЩ
Златният стандарт се завръща на голямата политическата сцена в САЩ за първи път от 30 години, тъй като републиканците обмислят да създадат „златна комисия“, която да бъде част от официалната им политика, пише британският The Fianancial Times, като се позовава на източници от екипа на кандидата за президент Мит Ромни.

В проекти за партийната платформа, която се очаква да бъде приета идната седмица, се призовава да се ревизира паричната политика на Управлението за федерален резерв (ФЕД на САЩ) и да бъде създадена комисия, която да възстанови обвързаността на долара със златото.

Предложението напомня за Златната комисия, създадена от бившия президент Роналд Рейгън през 1981 година – 10 години след като Ричард Никсън сложи край на обвързаността на долара със златото през петролната криза от 1971 година, припомня The Financial Times.

За генерален ремонт на финансовата политика призова Ромни. В интервю за „Фокс бизнес“ той беше категоричен, че ако дойде на власт първото нещо, което ще направи, е да смени Бен Бернанке начело на централната банка на САЩ (ФЕД). „Бих пожелал да избера друга личност за този пост, който ще споделя моите икономически възгледи, който ще е в унисон с нуждите на нацията“, заяви Ромни. Според него ФЕД на САЩ трябва да насочи действията си към монетарна стабилност, което ще гарантира силен долар.

Бъдещата комисия за връщане на златния стандарт, за която пише The Financial Times, ще трябва да се справи с много теоретични, емпирични и практически проблеми.

През последните години инфлацията остана под контрол, а златото бе доста нестабилно, като през последното десетилетие цената на благородния метал скочи над 500 процента в доларова стойност.

Евентуално връщане към фиксирано парично предлагане ще лиши централната банка от възможността да компенсира сътресения в търсенето чрез промени в лихвите, отбелязва изданието. След време това пък може да доведе до по-неустойчива икономика и по-високо средно равнище на безработицата, обобщават от британския вестник.

Заканата на Ромни е трудно изпълнима, тъй като президентът на ФЕД се назначава от американския президент с четиригодишен мандат с одобрението на Сената. Бернанке е начело от 2006 г. Той бе посочен от Джордж Буш – младши, а през 2010 г. започна вторият му мандат. Законът постановява, че 14-годишният мандат на членовете на управата не може да бъде прекъсван по политически причини, но не уточнява при каква ситуация президентът на федералния резерв може да бъде сменен по време на мандата.

От Financial Tiems припомнят, че за да се изправи срещу икономическата криза ФЕД практикува от края на 2008 г. поддържане на лихва близо до нулата и купуването и продаването на пазарите на ценни книжа, за да се оценят дългосрочните лихвени проценти. От 2008 г. бяха инжектирани директно на пазара общо 2300 милиарда долара с надеждата да се стимулира икономиката на САЩ.

Източник: money.bg
В памет на Филомена Марковска
Вчера на 92-годишна възраст е починала Филомена Марковска, вдовица на големия български поет Венко Марковски. Преди около година тя дава интервю за Агенция БГНЕС, което препубликуваме тук в нейна памет.

Марковска: Аз не мечтая, аз се боря

„Съжалявам, че сме напуснали България и сме се върнали в Македония, защото 20 години да ходиш и да носиш по затворите канчетата с ядене, за да не умреш, или да ходиш, да пътуваш всяка година до Голи оток само един път годишно – имаш право да отидеш да го видиш и то за една минута свиждане, да взимаш пари от банката и после цяла година да й ги връщаш. Как няма да съжаляваш?!“ , казва Филимена Марковска в интервю за БГНЕС, публикувано на 22 юли 2011 г.

„С Темпо (Светозар Вукманович Темпо е сред най-близките хора на югодиктатора Йосип Броз Тито. Темпо участва лично в избиването на интелигенцията в Македония – бел.ред.) бяхме две години заедно, деляхме залъка, който го нямаше. Но той правеше всичко Македония да бъде сръбска. За цялото време, от първия ден, когато отидохме в август 1943-та година в село Цървена вода, това е в Дебърци, област в Македония до Охридско. Като пристигнахме там ние бяхме с нашия син, който беше на четири годинки. Пристигаме там, само 80 души бяха партизани. 80 души. Нямаше я интелигенцията. Венко трябваше да пише, да ги поканва да дойдат за Освобождението на Македония, освобождение от сърби… Сърбизмът още от първите дни у партизаните се виждаше. Това е страшно нещо, да идваш от България, да си българин, да те правят от България македонец, защото това е апелът на Коминтерна – да създава македонци. Георги Димитров е казвал винаги, че е българин. Тодор Павлов също българин, той казваше – „Аз съм българин от Щип, но това е решението на Коминтерна и ние, като членове на партията, трябва да се подчиним и да създаваме тая македонска нация“, припомня си един от повратните моменти в живота на семейството си Марковска.

„За Методи Шатаров мога много да ви говоря, аз съм го криела в София една година. Той беше нелегален тук в София и аз не знаех, че той е Методи Шаторов“, споделя Марковска за една забравена, но емблематична фигура, както на ВМРО, така и на БКП. (Само 5 дни преди 9 септември 1944 г. на връх Милеви скали край днешен Велинград, се води битката между армейски и полицейски части и 240 партизани. Загиват 12 партизани. Методи Шаторов е тежко ранен. Според извършената впоследствие аутопсия на откритото тяло на Методи Шатаров, той умира не по-рано от 12 септември, /т.е. след преврата на 9 септември 1944 г./, без да е открит и да му е оказана медицинска помощ. Остават много неясноти около неговата смърт – бел.ред.).

Пристигаме в Македония… много хубава отпечатана статия имам, но аз просто сега се срамувам, като се сетя. Пристигаме в Македония и ние нападаме Методи Шатаров. Аз съм работила с Цола Драгойчева (виден деец на БКП)…. Тя бе против Македония, да е сръбска. Тя е за българска Македония, но когато за първи път дойдохме тука 1967г. и когато говорихме с нея, преди да излязат трите тома – нейните спомени, стана дума за Методи Шатаров и аз викам: „Абе, Цола, при мене ти доведе един човек можеш ли да ми го опишеш и аз го описвам – носеше един кафяв пуловер, беше така облечен, висок“. Описвам му го, тя вика: „Това е Методи Шаторов“. Една година съм го крила, без да знам, че това е Методи Шатаров, споделя Филимена Марковска.

Отиваме в Македония и ние ставаме на страната на Темпо да го нападаме, че той бил предателят, а тия го изгониха от Македония… Той от Москва е изпратен, да помага на Тито, дали е бил в Коминтерна, то е друг въпрос, но е изпратен от Москва да помага на Тито, а Тито го пъди от Македония и го изгониха. Смятам, че е убит от страна на сърбите. Смятам, че те са го убили, изпратен човек специално в партизанския отряд… той е бил сърбин – той го убил – сръбски партизани. Така е убит Шатаров, убедена е Марковска.

Когато слезнахме вече по селата и по градовете, първото разочарование, което Венко получи в Скопие, това бяха избитите без съд и без обяснение всички български интелектуалци във Велес, в Щип и в Куманово. Елитът на българщината в Македония бе избит за една нощ от УДБА (зловещата полиция на Титова Югославия – бел.ред.). Без съд, без да се съобщи. Аз, понеже съм родена във Велес, мой братовчед е убит, защото бил българин, а цялото мое семейство било българско. 36-та година като дойде не отидохме в Белград да бягаме от сърбите, а си дойдохме в България. Така че цялото ми семейство е българско, както и на Венко семейството е българско. Неговата сестра е била член на ВМРО 1927-ма и 1928-ма година и тя създава у Венко чувство за българин. Затова Венко в „Кръвта вода не става“ пише: „Аз дойдох в България като българин, в България ме направиха македонец, за да се върна и да видя, че не съм македонец, а съм истински българин“.

Когато слезнахме в Скопие след убийствата на цялата тази интелигенция българска, Венко е пръв, който ги защитава и стана най-големият враг на УДБА. Не само това. Сърбизъмът, азбуката, езикът, които искаше да го налага Блаже Конески – един сръбски агент, завършил в Сърбия. (Блаже Конески, роден като Благой Конев e основоположник и един от кодификаторите на книжовната норма в Република Македония – бел.ред.). Венко против всичко това трябваше да се бори. След това се бори да освободи, колкото се може повече хора от затворите, които УДБА създаде в Македония и ги освобождаваше, но след това и той сам падна в затвора. 1948-ма година вече ние сме под домашен арест. При нас, който и да дойдеше в къщата след излизането, беше арестуван. Под домашен арест Венко беше много болен и в 1949-та година всички ни арестуваха. Децата малки ми бяха. Миле беше на 10-11 години, Сота беше на 4 години, бяха интернирани със свекърва ми. Цялото семейство и всички, които идваха – 24 души бяхме в затвора. Не искам да говоря за затвора, защото това са много тежки спомени“, връща се във времето вдовицата на Венко Марковски.

„До идването на Венко в България (1967 г.) за Македония не се говори. Табу беше въпросът Македония. След идването на Венко се постави въпросът, че Македония е българска. Венко е този, който създаде връщането на въпроса „Македония“. Късно, но ние бяхме по затворите там, какво да правим?“, отговаря с въпрос тя, запитана не е ли било късно вече да се води този разговор. Марковска е категорична, че човекът, който е проявил разбиране и подкрепил съпруга й е Тодор Живков. „О, аз не знам, те се срещаха много, а Тодор Живков е идвал и тука в тази къща и право да ви кажа първият път като дойде,вика: „Абе, Венко, тука много ви е хубав въздухът, а аз съм се заврял в Бояна. Я чакай да кажа да се прехвърля и аз в Банкя“. И тогава направиха резиденцията, казва тя, отговаряйки на въпроса за какво са си говорили поетът и висшият ръководител на БКП и държавата тогава…

„Ако не беше дошъл да види тука, той щеше да си остане в Бояна. Ние като дойдохме, Банкя наистина беше село. Нямаше нито една асфалтирана улица. Нямаше нищо. Венко като почна първо да създаде някакъв вид на хубав град, който трябва да стане извор на здравето на всички българи в Банкя. Е, идваха всички. И Любомир Левчев, господинът, който сега се прави, че бил много бит по Живково време, а той беше един от доносниците за поетите“, отсича Филимена Марковска…

Най-често беше въпросът „Македония“. Тодор Живков се съгласяваше с всичко, което Венко му кажеше – че в Македония българското население умира, ако не се вземат предварителни мерки. Тогава почнаха да се издават книги, брошури и Венко много му влияеше по отношение на Македония, той много го слушаше. Дали много или така пред него е бил, не зная, дистанцира се леко вдовицата на поета от отношенията между съпруга си и Тодор Живков. Но дъщеря й Султана Марковска се вмъква: „Но вземаше и сръбски агенти в дома си (Тодор Живков), което малко ги отдалечи накрая. Прочутият Деян Павлов“ (професор по марксизъм-ленинизъм, един от идеолозите на заклеймяващ т.нар. тогава буржоазна философия, емигрант от Югославия – бел.ред.), уточнява дъщерята.

Двете семейства, неговото (на Павлов) и нашето бяха защитени от Тодор Живков. Не мога сега да сложа ръка и да кажа тоя беше неграмотен, селянин, не знам що. Ама селяните са много по-добри, отколкото гражданите, благодарна е Марковска.

„След 10 ноември двама политици са проявявали интерес към нас, Венко беше починал вече (1988 г.) Нашият адвокат, който стана и министър -председател, Димитър Попов, и президентът Петър Стоянов, който е клекнал на колене пред мене да моли да не напускаме България, защото в България по патриотизъм може да се мери само с Венко Марковски… Еренбург пише, че Венко Марковски е Ломоносов в българската литература, а това е страшно хубаво мнение. Представете си Ломоносов и Венко.

Петър Стоянов поиска да ни се остави къщата за вечни времена, направи го и писмено, не устно… писмено го дава, но като се смениха обстоятелствата и се почнаха пак гонитби, не знам що и… един цял куп архива имам с най–различни молби и не знам какво ще стане“, споделя тревогата си Филимена Марковска. „Имайте предвид, тука не е пипнато нищо, както по време на Венко Марковски. На тая маса той твореше, той нямаше кабинет свой тука… сега му е само маската, после трябва да я снимате. Това е последното негово желание – да се запази неговия мозък и професорът, който му направи аутопсията, каза, че в неговия живот не е видял такъв мозък като на Венко. Мозъкът му бил до самите вежди. Професорът казваше „като че ли тоя мозък е творял поезия, който имал на челото“. А пък за сърцето той каза, че е имал три аорти. Така че третата аорта му е била само за неговата литература. А Венко си искаше мозъка и сърцето му да си останат на земята, защото казваше: всички живеят на земята, под земята никой не живее, ако не си оставил нещо, което ще бъде в ръцете на хората“. (Мозъкът и сърцето на Венко Марковски се съхраняват в НИМ – бел.ред.).

„Не забравени, а неизползвани, защото аз много работи знам и мога да ги кажа – казва Филимена, запитана дали с дъщеря й се чувстват забравени. – Имайте предвид аз съм завършила в Трета девическа гимназия в София, но покрай Венко, както растеше той, така и аз се издигах покрай него. Аз исках да ставам историк, просто исках история да следвам, но после си помислих с историята – какво толкова ще помагам на Венко, трябва филология. И завърших филология, за да мога да бъда в помощ на Венко. И всяко стихотворение, всяка работа, която ще я напиша, с дискусия е написана, не е така само написана. Всяка работа си я пращаше на всички и когато я одобрят тогава я печаташе, но първа критичка му бях аз. Слушаше много и правеше поправки. Първо кавга, но после… Всичко е минало през моите ръце. Венко не знаеше да пише на машина, всичко аз съм готвила на машина… Целият архив аз го обработих на Венко и го имам готов“, казва тя. А дъщеря й Султана допълва: „Жалко, че голяма част от архива се намира в Скопие и беше конфискувана. Те сами казват, че са над 9000 листа. Не ни предложиха нито да си ги вземем, нито се извиниха, нито ги върнаха. Ще изчакаме културно още някоя година, ще има ли такъв резултат иначе на съд ще отидем… Това стана след ареста му в Скопие…

Ние си дойдохме с бохчите от Скопие. Първото, което ни беше – да си купим ножове и вилици, за да можем да ядем. А второто – аз много обичам цветя. Отидох и първите пари, които ги имах, купувах вази за цветя. Сега си викам: как съм могла да отида да купя цветя. Но от щипки за дрехи, до всичко, което гледате, ние сами сме си купували тук, а цяла къща оставихме я… пълна къща оставихме в Скопие“, връща се в спомените си Филимена Марковска.

„Идваха до 2010-та година, когато аз ги канех, но писателите, освен Матей Шопкин, Евтим Евтимов, Петър Андасаров, които са ученици на Венко Марковски, друг не е идвал“ – тъжно отговаря съпругата на поета на въпросите дали след смъртта му неговите приятелите са написали нещо за него и дали идват на гроба му. „Но затова македонците дойдоха на гроба на баща ми – допълва дъщеря й. – Да, и всяка година идват вече няколко години. Всяка година на 16 май, те са си избрали тая дата макар, че не е свързана. Венко е роден на 5 март, 1915-та година. Умира на 7 януари 1988“. „Един живот минат повече по затворите, отколкото на свобода – се връща на темата Филимена. – Не, не. Как ще идват. Всеки гледа да си спасява кожата сам за себе си. Всички са много големи поети“, огорчено отговаря възрастната жена за това дали ги посещават от СБП.

„Маме, но има и нещо друго, когато ти подаде ръка на македонските медии да се поклонят на гроба на моя баща, каква беше работата… издадоха „Островът на смъртта“ на македонски, в която баща ми насред Скопие пише, че „аз съм българин, моята майка е българка…“, опитва се да коригира майка си Султана Марковска.

„Не. Не. Освен Петър Андасаров, идваше Матей Шопкин. Той сега имаше промоция на негова книга и в същата книга има посветено стихотворение на Венко Марковски. И промоцията я завършва точно с четенето на стихотворението за Венко. Много хубаво било посрещнато в „Земята и хората“ в салона. Аз за съжаление не мога да ходя, защото Банкя – София е 50 лв. с такси. 50 лв трябва да ви кажа аз с 30 лв. гледам цяла седмица да направя нещо„, споделя скромното си битие жената на поета. Но в спомените се оживява и го забравя. „Най–много, който е идвал тук – това беше Георги Джагаров – всяка събота и неделя с часове и Георги Йорданов (бивш министър на културата до 1989г. – бел.ред.). Много е помогнал на нашето семейство за цяло време. И сега идва. Не пропуска нито концерти, нито нищо – един интелектуалец на високо ниво го слагам, нямаме такъв сега – убедена е Марковска. – Най-хубавото кафе, което може да се пие това е в нашия дом…, похвалва се като домакиня тя. „Той Джагаров и друго обичаше – не само кафе, вмъква се пак Султана, но майка й не остава назад: „… той и друго обичаше, но имайте предвид, че тук при мене не се пиеше, не се пушеше… а той цигара от цигара. Имам един пепелник, който той сам си го купи и си го донесе и ме помоли да му позволя да пуши…“

После отново се връща към темата за Македония. „Влиянието сега е Сърбия, тя е по–важна от Македония за България… Винаги го е имало!“, почти простенва, но ядосано Филимена Марковска. Но отбягва темата дали Венко Марковски си е говорил с Тодор Живков за дейците на ВМРО Тодор Александров, Иван Михайлов с лаконичното: „Ще ви излъжа, не мога да ви кажа…“

Двете, майка и дъщеря, най-много искат да запазят къщата си в Банкя и тя да стане дом на поета, или, както го нарича Филимена Марковска, „поетски дом“.

„В интерес на истината, когато станаха промените, имахме доста проблеми с тази къща, в която сега се намирате, и той подаде ръка… Петър Стоянов ни прие на две срещи и… с голяма топлина говоря за този човек. Смениха се много ръководства тук в Банкя и със сегашното ръководство, което е в момента с кмета, зам. кмета правим едни начинания, които аз смятам… ако има Бог, той ще помогне, за да бъде този дом, за да можем спокойно, че и, когато ни няма на този свят да се знае, че нещо сме направили за моя баща. Аз помагам много с този концерт… дадоха ни и публичност във вестника, за да могат да се напишат някои работи и за баща ми… Само с благодарност мога да говоря за сегашното ръководство“, казва Султана Марковска, която е видна българска пианистка. Тя обучава деца и нейните възпитаници са изнесли и благотворителен концерт заедно с представянето на изложба на художника Иван Яхнаджиев.

„Аз не да мечтая, аз се боря! Дом на поета, не музей, защото аз искам тук да идват поети, да четат техни стихове, както сега аз чета – не крие мечтите си съпругата на поета. – Аз на всичките поети вече чета стихове и знам, и завчера тук две поетеси в Банкя бяха, аз не ги знаех… Два дни се занимавам с банкянските поетеси. Чета поезия и, разбира се, не мога въобще да взема и да кажа: ей това е много голям поет. За съжаление! А да не говоря за Левчев, в последните стихове не е Левчев – това да го знаете от мене от баба Филимена, а и прабаба съм…“

Нейни внуци, синове на загиналия й в катастрофа син Миле, поет и журналист, са известните Игор и Вени Марковски.
Bulgaria VP Vows to Welcome Back Bulgarian Emigrants
The Bulgarian President’s Office is hard at work for creating conditions for Bulgarians abroad to return and work in Bulgaria, stated Vice-President Margarita Popova Sunday.

„We want people to stay in Bulgaria and not emigrate, but we won’t be doing that by simply telling them not to go away,“ said Popova at a seminar in sea resort Albena.

„We would like to see people go out of the country, learn new things, and then come back and productively work,“ explained the Bulgarian Vice-President.

At the same time, she said President Rosen Plevneliev and she are committed to turn Bulgaria’s national Strategy for Bulgarians Abroad into a working tool, rather than merely an adninistrative paper.

Popova added that Bulgaria’s government should also be actively contributing to creating conditions for Bulgarian emigrants to return.

Source: Novinite.com
„Гардиън“ обяви песен на българската певица Дена за летен хит
Британският „Гардиън“ представи българската певица Дена в рубриката си „Нова банда на деня“ и обяви песента Cash, Diamond Rings, Swimming pools за нов летен хит. Зад името Дена стои българката Деница Тодорова, която от 2005 г. живее в Берлин, Германия.

Според Пол Лестър, който списва рубриката на изданието, изглежда, че Дена е продукт от въображението на сатирично настроен блогър, който се подиграва с хипстър културата.

Човек би си помислил, че тя е от Бруклин, а не от България, коментира авторът.

Според него обяснението за вниманието, което Дена привлича напоследък е, че Деница Тодорова живее в Берлин от 2005 г.

Тя е музикант, но не в смисъла на човек, който хваща китара и започва да свири.

Усещането за ирония и двусмислица витае във всички песни на Дена и човек неизбежно започва да си задава въпроса дали тя не се шегува.

Видеото на Cash, Diamond Rings, Swimming pools изглежда като внимателно измислена и изучена ирония, коментира авторът.

Дена наистина е учила доста – визуални изкуства и медии в Берлин.

Тя казва за себе си, че е много голям джаз фен, а най-големите й идоли за Сън Ра и Джей Дила. „Обичам ритъм, дълбоки акорди и поезия“, казва тя, но песните й изглеждат повече като хип-хоп упражнения по забавление.

Източник: Vesti.bg
До Международния наказателен съд, офис на Прокурора
Проф.Янко Н. Янков-Вельовски

Проф.Янко Н. Янков-Вельовски е предоставил на Прокурора на Международния наказателен съд в Хага пореден сигнал за геноцидната практика на българските правителства в съучастие с бюрократите в Брюксел, базиран върху изследване на маг.инж.Тодор Мачканов.

С настоящия мой ПЕТИ официален сигнал приложено изпращам на тук визираните адресати нов пакет от документални описания на геноциден тип престъпни посегателства върху българското население;

този пакет съдържа (се състои от)
17 (седемнадесет)
страници документация.

Уточнявам, че тук приложената документация има характера на кратко и ясно научно аргументирано изследване на маг. инж.Тодор Мачканов, арестуван през 1982 г. от комунистическата секретна служба (Държавна сигурност), автор на няколко книги (вкл. „Битката за Йерусалим“).

Обръщам внимание върху водещата (главната) теза на автора,
че българският посткомунистически геноцид е обезпечен и от обстоятелството, че официалната българска държавна власт не е подписала редица клаузи от сферата на Международното и Европейското Право,
или,
макар и да ги е подписала, фактически не ги зачита (не се съобразява с тех и не ги изпълнява),

КАТО СЪЩОТО ТОВА ПРЕСТЪПНО ОБСТОЯТЕЛСТВО Е ОБЕЗПЕЧЕНО ОТ „СЪГЛАСИЕТО“ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОЛИТИЦИ В БРЮКСЕЛ,
които по този начин фактически встъпват като съучастници в геноцида над българите.

Декларирам, че настоявам уважаемият Прокурор при Международния наказателен съд в Хага да предприеме необходимите действия за стартиране на наказателна процедура спрямо българската държава и нейните отговорни длъжностни лица.

Впрочем, обръщам се към Вас не защото имам доверие в досегашното и сегашното състояние на Правосъдието в България, Европа и Света, а защото се надявам някога, в бъдещето, да има Правосъдие.

При това декларирам категоричната си убеденост, че каквото и да е бъдещо Правосъдие, произнесено относно факти, престъпници и жертви от миналото, не е и не може да е Правосъдие, а е само политическа демагогия;
и че Правосъдие е само онова, което актуално, реално и ефективно наказва конкретни наказателно и репараторно отговорни субекти и
актуално, реално и ефективно обезщетява конкретни жертви на престъплението.
27 Август 2012 г. Янко Н. Янков

Уточнение: Сигналът е изпратен и до Главния прокурор и Министър-председателя на България, както и до акредитирани в София Посланици на държави от ЕС, Швейцария и САЩ.
Как ни мамят банковите гангстери
Например: Дадена частна банка получава 200 000 долара в депозити.

По силата на банковата система с ‘частичен резерв‘, банкстерите* имат право да заемат тези 200 000 долара …. дванадесет пъти. По този начин, един човек получава действителните 200 000 долара, а единадесет други получават 200 000 долара, направени от нищо (т.е. компютърен запис)…

Така че, когато вие или аз вземем 200 000 долара ипотечен кредит за покупка на жилище, докато банката просто прави компютърен запис, за да създаде този измислен заем от 200 000 долара, вие или аз трябва да вършим „истинска“ работа, „реален“ труд и да печелим „истински пари„, за да си върнем заема.

И става дума не само за основния заем от 200 000 долара. Ако ни отнеме например 25 години, за да изплатим ипотеката, ще трябва да платим и начислените лихви по този заем, което ще бъде в размер на около още 200 000 долара. Така банкстерите получават 400 000 долара от нашите реални, трудно спечелени пари за всеки „измислен“ заем от 200 000 долара.

Когато населението разбере това, започва да се получава ефектът на доминото…
____________________________
*Банкстери – Банкови гангстери

Източник: www.epochtimes-bg.com

–––––––––––––––––

Банкирането – най-голямата измама на света

http://youtu.be/G9IH-XKQpOI
Световният клептократичен елит укрива в ошфорки трилиони долари данъци
Няма такова нещо като „преливен ефект„, когато става дума за пари. Тъй като най-богатите от нас, съставляващи 0.001%, не вярват в изобилието и трупат богатството си в офшорни сметки…

Глобален супербогат елит е използвал пропуски в трансграничните данъчни правила, за да скрие извънредно 13 трилиона паунда богатството в офшорни зони – или колкото американския и японския БВП, взети заедно – според изследване, поръчано от данъчната група Tax Justice Network.

Джеймс Хенри, бивш главен икономист в консултантската компания McKinsey и експерт по данъчните убежища, състави най-подробните до сега оценки за размера на офшорната икономика в нов доклад, “Цената на офшорките преразгледана”, издаден изключително за Observer, писа Guardian.

Той показва, че най-малко 13 трилиона – може би до 20 трилиона – паунда са изтекли от десетки страни в тайни юрисдикции като Швейцария и Каймановите острови с помощта на частни банки, които се борят за привличане на активите на т.нар. “индивиди с висока нетна стойност”.

Тяхното богатство, както Хенри се изразява, е „защитено от високо платен, трудолюбив орляк от професионални фактори в частното банкиране, правни, счетоводни и инвестиционни индустрии, които се възползват от глобалната икономика, която става все по-безгранична и по-безпрепятствена“.
____________________________
*Клептократи – властващи крадци

Източник: epochtimes-bg.com

Бел.ред: Заглавието е на Еврочикаго.

––––––––––––––-

How To Be a Crooк /Как да си измамник/

Видео за механизмите, които грабителите използват
Маргарита Попова: Искаме да създадем условия за участие на българите в чужбина във всички политики
Искаме да създадем условия за участието на българите в чужбина във всички политики, които правят правителството и българската държава. Това заяви в курортния комплекс „Албена” вицепрезидентът Маргарита Попова, предаде репортер на Агенция “Фокус”. По думите на г-жа Попова „българите и българските общности зад граница искат да участват във всички политики на българската държава и ние сме длъжни да им дадем възможност“.

„В противен случай, Стратегията на държавата за българите в чужбина ще остане един институционален механизъм, нещо, което урежда вътре институциите в държавата и нещо, което десетилетия наред е гнетило и е оставяло у българите в чужбина неудовлетвореност. Не ми се иска това да се случва и сега”, каза вицепрезидентът Маргарита Попова.

„Задачата ни е и да мотивираме младите хора да останат в България, но не по онзи старомоден начин „не излизайте, не отивайте навън”, а напротив: аз винаги казвам „отивайте по широкия свят, вижте там какво става, кой прави политика и как”, и с повече знания и умения, с много широки знания от утвърдените демокрации, който иска – ще се върне тук, който желае да остане там, би могъл да помага, ако ние имаме разумна политика за българите извън България, така че аз не бих им казала да не ходят. Нека да създадем условия в държавата, така че ако те се върнат, да могат да участват”, каза Маргарита Попова.

Вицепрезидентът Маргарита Попова участва в студентската инициатива „Летен университет 2012” в хотел „Добруджа” в курортния комплекс „Албена”. Вицепрезидентът изнесе лекция пред студенти от висши училища в цялата страна на тема „Президентската институция и взаимодействието й с другите власти”.

Източник: focus-news.net
Почина Нийл Амстронг
Първият човек, стъпил на Луната, астронавтът Амстронг почина на 82 години

Американският астронавт е издъхнал заради усложнения след сърдечна операция, направена му преди три седмици, съобщи семейството му.

„Тъгуваме заради загубата на велик човек, но и честваме забележителния му живот.

Надяваме се той да служи за пример на младите хора по света и да ги вдъхновява да работят, за да сбъднат мечтите си, да имат воля да бъдат откриватели и да служат на каузи, по-големи от тях самите“, се казва в съобщение, разпространено от близките му.

Те имат и простичка молба към хората, които искат да почетат личността и живота на астронавта: „Следващия път, когато се разхождате в ясна нощ и видите Луната да ви се усмихва, спомнете си за Нийл и му намигнете“.

Нийл Армстронг е роден на 5 август 1930 година в Уапаконета, Охайо, в семейство с шотландско-ирландски и немски корени.

Любовта на Нийл Армстронг към авиацията се появява още през детството му, след като едва двегодишен е заведен от баща си на въздушно състезание в Кливланд.

Той се качва за пръв път на самолет на шестгодишна възраст.

В университета Армстронг учи авиоинженерство по програма, финансирана от държавата, която го задължава да служи три години във Военноморските сили на САЩ.

Той постъпва на служба в армията на 26 януари 1949 г. и след 18 месеца подготовка получава квалификация за пилот.

След дипломирането си Армстронг участва като пилот в Корейската война, след което започва работа като летец изпитател.

На 17 септември 1962 г. Нийл Армстронг започва да работи за НАСА.

Първия му полет в космоса става факт на 16 март 1966 г. на борда на „Джемини 8“.

На 14 април 1969 г. ръководството на НАСА оповестява решението си кацането на Луната да се осъществи по време на полета на „Аполо 11“ и неговия командир Н. Армстронг да стане първият човек в света, стъпил на лунната повърхност.

Иначе болезнено срамежливият астронавт има качества, които го правят естествен избор за командир на мисията – професионалист е и проявява рядко хладнокръвие е под напрежение.

Космическия кораб започва пътуването си на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита.

На 21 юли с думите „Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството…“ Нийл Армстронг оставя първите човешки следи по повърхността на Луната.

Астронавтът, заедно с колегата си Бъз Олдрин престоява на нейната повърхност общо 2 часа и 31 минути.

Повече от 500 млн. души по света наблюдават кацането на „Аполо 11“ на единствения естествен спътник на Земята.

Вижте първите стъпки на Нийл Армстронг на Луната, с които бе създадена част от историята на човечеството.

Лунната разходка бележи победата на САЩ в космическата надпревара по време на студената война.

Тази надпревара започва на 4 октомври 1957 г., когато СССР извежда в околоземна орбита първия в света изкуствен спътник на Земята.

„Аполо 11“ е последната мисия на Армстронг за НАСА. След нея той се оттегля и живее затворено, като от 1971 г. преподава космическо инженерство.

През 2009 г., по случай 40-годишнината от първия полет на човек до Луната, той нарече надпреварата в космическите изследвания „мирно състезание между САЩ и СССР, което позволи и на двете страни да поемат по магистралата на науката, познанието и научните изследвания“.

Година по-късно Нийл Армстронг изрази загриженост от космическата политика на администрацията на Барак Обама, която според него е прехвърлила ударението към частната инициатива в овладяването на космоса.

В изявление пред Конгреса на САЩ Армстронг изтъкна, че се отнася „със значителни резерви“ към новата космическа политика на САЩ.

Между първата лунна мисия през 1969 г. и последната през 1972 г., на повърхността на Луната стъпиха общо 12 американски астронавти.

Източник: Vesti.bg
Как стъкмистика изкара българите тройно по-богати
Преди седмица /преди десетина дни – бел.ред./ изследване на НСИ „констатира”, че средният доход на член от домакинство е 1071 лв.* Нито повече, нито по-малко. Вече седем дни се чудим къде са липсващите от портфейлите ни пари – изхарчили сме ги за почивки, за зимнина (все пак чушките са по лев и седемдесет), по кръчми… Спрете да ги търсите, грешката не е във вашия телевизор.

Не ми били 1071, най ми били 357 лв. Просто статистическият институт е „пропуснал“ да уточни в доклада си, че това са доходите ни за ТРИ месеца. Грешка? Манипулация?

Досадното и дълго обяснение: в началото на 2010 г. НСИ преминава от месечно към тримесечно отчитане на този вид данни. Като причина за промяна на методологията и периода е посочено, че това е изискване за хармонизиране на националното с европейското законодателство.

1) Не успяхме да намерим точно такова изискване. Напротив – Евростат изисква по-детайлни данни от националните статистики там, където понастоящем изследванията се провеждат през по-голям период и/или са по-обобщени. А у нас до 2010 година въпросното изследване на доходите на домакинствата се извършваше всеки месец!

2) Доходите (съответно и разходите) на огромната част от населението са основно месечни. Това води до асоциативно приравняване на изнесените данни към месечни такива.

3) Дори да приемем, че има изискване на евростатистиката за тримесечни отчитания, коректността на публикуваните данни изисква изрично уточняване на периода, за който се отнасят данните.

За да покрива тъкмо изискванията на Евростат и Кодекса на европейската статистическа практика, в документа на НСИ трябва да пише, че данните са за „среден тримесечен общ доход на лице от домакинство“, както е уточнено в предишни публикации на статистиката**. Факт е, че така обявените резултати от изследването подлъгаха множество медии, които отразиха доклада на НСИ. Четохме и заглавия от рода на „Българите забогатели“! А освен от медиите, откъде другаде българинът да следи националното развитие? Или трябва да е бдителен и да изчита десетки доклади – български и чужди, за да знае кои данни са достоверни?

Традиционно вече не вярваме на политиците си. Съмняваме се в лекарски диагнози, в обективността на журналистиката. За статистиката си говорим, че е „като бикините – те разкриват всичко освен най-същественото“***. Ще остане ли некомпрометирана професия в стремежа все някому да угаждаме?

––––––––––––––––––––––
* „Доходи, разходи и потребление на домакинствата през второто тримесечие на 2012 година“ http://www.nsi.bg/EPDOCS/HBS2012q2.pdf
** „Доходи, разходи и потребление на домакинствата през второто тримесечие на 2010 година“ http://www.nsi.bg/EPDOCS/HBS2010-2q.pdf
***„Статистиката ни засрами Майкъл Фелпс“ Валери Найденов: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1512715

Източник: Solidbul.eu
В памет на Вера Бунева-Николова
Вчера в Детройт е починала Вера Бунева-Николова, сестра на известната македонска българска Мара Бунева и съпруга на свещеник Георги Николов. В нейна памет препубликуваме един текст, излязъл преди време в BulgariansinDetroit.com.

––––––––––––––––––––––––––––––

За българите, които живеят в Детройт от много години, имената на Вера Бунева-Николова и Борис Николов са познати, но за мен – емигрант от 10 години – това бе среща с непознати, предизвикана от любопитство и историческа любознателност. Заредена с желанието да науча повече за тези достолепни българи, на 20-ти март пристигнах пред тяхната къща в Garden City и останах с приятно впечатление, когато на вратата се появи самата Вера Бунева: 92 годишна усмихната дама, зарадвана, че посреща гостенка българка. Не бих й дала повече от 75 г. От дума на дума времето минаваше бързо, а домакините ми показваха снимка след снимка на семейството и на хората в църквата. На срещата дойде и синът й Никола.

Вера Бунева-Николова е съпруга на покойния свещеник Георги Николов, с когото дошли в Детройт през далечната 1936 г. Борис Николов е третият поред син в семейството. Преди него са близнаците Климент и Никола, а най-малка е сестрата Мария-Ана.

Вера е родена в Тетово, в семейството на Ана и Никола Буневи. Баща й е бил кмет на Тетово и семейството живяло богато, в къща на три етажа. Вера има три сестри – Мара, Надежда и Елена, и двама братя – Борис и Лазар. Вера се запознава със съпруга си Георги в София. Тя е изпратена в България от семейството си с намерението да се запише да учи. По това време брат й Борис служи в българската войска, но поради членството си във ВМРО бива изпратен в затвор. За Вера, едва 18 годишна, се грижат семейни приятели, които я запознават с Георги. По това време той получава писмо – покана да стане свещеник в Детройт. Георги Николов е завършил духовно училище, но е работил като журналист. Само след няколко седмици, Вера и Георги сключват брак и пристигат заедно в Съединените американски щати по Коледа на 1935 г. с кораба Majestic. Баба Вера сподели, че никога няма да забрави първото си впечатление от Статуята на Свободата. Отец Георги Николов отслужва литургия в църквата в Детройт през януари 1936 г. Близо 10 години това е единственият български свещеник в САЩ. Отец Николов е активен член на Македонската Патриотична Организация (МПО) в Детройт, пише статии за вестника „Македонска трибуна“ и говори в радиопредавания на „Гласът на Америка“. Българската християнска енория е основана през 1927 г. от около 25 семейства, а църквата „Свети Троица” е построена през 1929 г. (малка сграда на 25-та улица, близо до Michigan Ave).

През 1934 г. името е променено на „Свети Kлимент Охридски”. Поради кризата през 30-те години, църквата е пред банкрут. През 1935 г., положението се подобрява, а с идването на свещеник Николов броят на хората в църквата се увеличава и заемът е изцяло изплатен през следващата година. Броят на членуващите в църквата надминава 400 семейства.

Вера и Георги Николови, 1995 г.

Вера Николова е неотлъчно до съпруга си в тези трудни години. Тя е диригент на църковния хор. В началото семейството е живяло в много малка стая до църквата, където тя се е грижила за близнаците-момчета, родени през 1937 г. Към църквата се създава и училище с първи учител самият свещеник. По-късно учители са Александър Димитров и Атанас Илиев. От своя страна, младата попадия учи жените от енорията как да бродират. Някои се оплаквали, че е трудно, но тя им отговаряла, че и за нея е било трудно, но се е научила. На снимката се виждат носиите, ръчно изработени от жените под ръководството на Вера Николова. Представяли са много пиеси, като сред най-популярните е била „Македонска кървава сватба”. Поп Николов написва пиеса за Мара Бунева, като главната роля се играе от сестра й Вера. Мара Бунева е българка, член на Македонската Революционна Организация и е известна с това, че през 1928 г. убива сръбския следовател Велимир Прелич. По това време е имало движение срещу насилствената политиката на Сърбия да асимилира българите в Македония. По заповед на Прелич са били арестувани и изтезавани студенти с българско самосъзнание. Мара (тогава 26-годишна) причаква Прелич на каменния мост над река Вардар в центъра на Скопие, застрелва го и след това се самоубива. За тази смела постъпка е знаела само сестра й Надка, която умира скоро след случилото се. Днес в Скопие има паметна плоча на Мара Бунева.

През 1944 г. семейството на свещеника се премества в нова къща, закупена от Тед Тодоров, богат българин от Детройт, собственик на фирма за таксита. Християнските семейства се увеличават и скоро църквата се оказва тясна. През 1947 г. към църквата се построява голяма зала за събирания.

От даренията, през 60-те години е закупена земя за построяване на нова църква. Това е сегашната църква в Dearborn „Свети Климент Охридски” (на Altar Rd), която е завършена през 1966 г. Там започва да служи отец Памуков.

През 1970 г. е построена църквата „Свети Павел” (St. Paul Macedonian Bulgarian Orthodox Cathedral) в Dearborn Heights и отец Николов работи там до пенсионирането си през 1991 г. Иконите са нарисувани от синът му Борис Николов. Отец Николов умира през 1997 г. на 90 години. Неговите архиви се пазят в Bentley Historical Library към University of Michigan.

В края на срещата ни Вера Бунева с гордост ми показа медал, получен от Президента на България по случай 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.

Даниела Начева, BulgariansinDetroit.com
Българският държавeн дълг е нараснал с 560 млн. евро
Номиналният размер на държавния дълг в края на 2011 г. възлиза на 5945,9 млн. евро, от които 3487,6 млн. евро външен и 2458,3 млн. евро вътрешен дълг

Дългът на българската държава е нараснал с 560,9 млн. евро в номинална стойност през 2011 г. спрямо 2010 г. Това съобщи Министерството на финансите.

Номиналният размер на държавния дълг в края на 2011 г. възлиза на 5945,9 млн. евро, от които 3487,6 млн. евро външен и 2458,3 млн. евро вътрешен дълг.

Нарастването на дълга се дължи преди всичко на полученото през годината ново вътрешно и външно финансиране, както и отчетените валутнокурсови разлики при преоценката на дълга, обясняват от ведомството.

Делът на държавния дълг към БВП в края на 2011 г. възлиза на 15,5%

Във валутната структура на държавния дълг се запазва тенденцията към увеличаване на относителния дял на дълговите инструменти, деноминирани в лева, което допринася за минимизиране на рисковете, произтичащи от промяна на валутните курсове на международните капиталови пазари.

В края на 2011 г. валутната структура на дълга достига следните стойности: 53,3% – в евро; 28,6% – в левове; 15,6% – в щатски долари; 2,5% – в други валути.

По отношение на лихвената структура на държавния дълг се запазва превесът на дълга с фиксирани лихвени проценти – 82,4%. Дългът с плаващи лихви заема 17,6% от общия размер на държавния дълг.

Към края на 2011 година размерът на държавногарантирания дълг възлиза на 612,1 млн. евро, в това число 606,0 млн. евро външен и 6,1 млн. евро вътрешен държавногарантиран дълг.

В номинално изражение държавногарантираният дълг бележи намаление приблизително с 25 млн. евро, в сравнение с нивото, регистрирано в края на 2010 г., което е продиктувано, както от по-малко усвоени средства през годината по вече подписани кредитни споразумения, така и на извършените през годината погашения по държавногарантираните заеми.

Съотношението държавногарантиран дълг към Брутния вътрешен продукт (БВП) е 1,6%.

Източник: Vesti.bg
Америка във война със себе си
Симеон Гаспаров, в. „Труд“

Над 1 милион души за последните 40 години са загинали от огнестрелно оръжие в САЩ. Сред тях са братята Кенеди, д-р Кинг и Джон Ленън…

А от избирането на Обама досега радикалните „милиции“ в щатите са нараснали със 755%

„В нашата най-нова история американците се изтребват един друг в рекордно големи размери. Това единствено може да бъде определено като война на Америка със себе си“, пише в книгата си посветена на насилието в САЩ „Юмрук, дърво, нож, пистолет“ американският хуманист Джефри Канада.

И наистина, в състояние ли е Америка да победи войната със себе си? В състояние ли е да се справи със собствените си проблеми със същата мощ и размах, с които се опитва да ги разрешава по света?

Преди две години в щата Арканзас се случи трагедия, за която почти не се спомена в медиите и доста бързо се забрави. Тогава след стрелба срещу полицаи бяха убити безработният шофьор на камион Джери Кейн (41 г.) и 16-годишния му син Джоуи. Загинаха и двамата офицери, в чиито тела бащата и синът Кейн изпразниха цял пълнител от „Калашников“.

Когато десният екстремист Майкъл Пейдж разстреля преди броени дни шест души в храма в Оук Крийк, Уисконсин, трагедията със семейство Кейн и полицаите отново изплува на повърхността в американските медии.

Сърдити и страшни бели американци

Общото в двата случая, което разбуди духовете в страната, бе в това, че и убиецът от Уисконскин – Майкъл Пейдж, и Джери Кейн от Арканзас принадлежаха не към чужди, а към свои, родни, американски, расистки, екстремистки „милиции“ и групи.

Според хуманитарната организация Саутърн Поверти Лау Сентър до избирането на Обама за президент през 2008 г. в страната е имало 149 такива групировки. От края на 2008-а до днес техният брой в САЩ е станал 1,274. Т.е. те са нараснали със 755%.

Тези организации, съставени от крайно религиозни, сърдити бели американци, не признават федералните закони. Техните членове живеят в страх, че някой може да ги лиши от правото да притежават оръжие. Да ги лиши от индивидуалните им свободи. Те не искат да плащат данъци. Не се интересуват, че в страната има 50 млн., които живеят без здравни застраховки. Те са против социалните помощи, против абортите, против светското образование, против държавното регулиране на каквото и да е. Не вярват в глобалното затопляне и защитата на околната среда. Живеят в постоянна параноя, че САЩ могат да бъдат нападнати от силите на ООН (организация, към която се обръщат с наименованието – Нов Световен Ред). Нещо повече, по-голямата част от членовете на тези групировки вярват, че правителството ще ги изсели в специални лагери, контролирани от Агенцията за потушаване на извънредни ситуации, където насилствено щели да ги… ваксинират! Да, ваксинират! (Това между другото не са анекдоти на Уди Алън, а официална извадка от доклад на ФБР за домашния тероризъм в САЩ, публикуван на уебстраницата на бюрото на 22.09.2011 г.)

Тези групировки не само че не признават държавното управление на Америка, но и вярват, че конституцията им дава право да го свалят насилствено, когато си поискат. Членовете им ненавиждат всичко и всеки, който е с различни от техните идеологически, политически и религиозни убеждения. И тези хора не живеят някъде из прериите на Дивия Запад, изолирани от света. Те са навсякъде. От Аляска до Алабама. Сърдити, готови за мъст.

Учудващото в случая е, че когато в САЩ се заговори за тероризъм, тези организации почти не се споменават. Обсъждат се „Ал Каида“, Бен Ладен и т.н., но местните военни, екстремистки милиции и групировки, към които принадлежат хора като Майкъл Пейдж, като че ли се пропускат. Или ако се каже нещо за тях, те рядко се наричат терористични, а десни, неонацистки и т.н.

Според скорошно проучване на Ню Америкън Фондейшън, разпространено по Си Ен Ен, тези организации от въоръжени до зъби бели американци представляват немалка заплаха за сигурността на страната.

Изследването показва, че от 11.09.2011 г. до сега, терористичните актове, извършени от ислямски фундаменталисти на територията на САЩ, са 4. Жертвите са общо 17, вкл. и убитите през 2009 г. във Форт Хууд, Тексас, 13 войници.

За същото време американски радикални групировки са извършили 8 терористични атентата на територията в САЩ, които са отнели живота на 15 цивилни, вкл. и 6-те жертви от Уисконсин миналата неделя.

Според друг анализ на ФБР от 1.01.2007 г. до 31.10.2009 г. бели неонацисти, свързани с радикалните милиции, са извършили 53 акта на насилие, които са отнели живота на 7 души.

Нещо повече, след 11.09.2001 г. в Америка постоянно предупреждават, че от „Ал Каида“ или подобни групировки могат да се сдобият с химически, биологически, радиоактивни материали за направа на ядрено оръжие и с него да извършат поредният си атентат в щатите. Досега доказателства, че джихадистите са се сдобили с подобен материал, няма.
Напротив, според Ню Американ Фондейшън 11 местни радикални десни и леви групировки вече притежават подобен биологически и радиоактивен материал за ядрено оръжие, което да използват срещу страната си. Но и за това в медиите не се говори.

От видяното в Оук Крийк, Уисконсин, миналата седмица; от видяното след атентата в Оклахома през 1995 г., извършен от члена на същите тези радикални групировки Тимоти Маквей, отнел живота на 168 души, вкл. на децата от цяла детска градина; от касапницата, устроена преди няколко седмици в кинотеатъра в Аурора, Колорадо, където поредната бяла откачалка безпроблемно бе оставена от властите да се сдобие с оръжие, колкото за един взвод и да си изкара яда над невинни хора; а и като се премине към стрелбите из гетата на Чикаго, където за последните месеци жертвите са повече от Кабул и Багдад – става ясно, че метастазите на този тумор са навлезли много, много надълбоко в американското общество. И те едва ли ще бъдат извадени лесно и безболезнено.

Цивилна армия от 300 милиона

Защото освен проблемът с местния радикален екстремизъм Америка има друг, не по-малък проблем и той не е в оръжието, а как да се отнасят американците към него. Защото в 300-милионна Америка, в ръцете на населението има над 300 милиона огнестрелни оръжия. Тук във всяка минута на деня се продават легално 12 оръжия. В Щатите, а не в Афганистан, Ирак, Пакистан или Зимбабве, според Фонда за защита на децата, всеки ден от огнестрелно оръжие загиват 24 души. По един на час. Като на конвейер. Без да се броят тези, които се самоубиват или умират погрешка, докато си чистят пушките. Иначе цифрата става двойна.

С други думи, за последните 40 години в САЩ от огнестрелно оръжие са загинали над 1 млн. души. Сред тях са братята Кенеди, д-р Мартин Лутър Кинг, Джон Ленън…
Е как тогава страна, успяла да стъпи на Марс, да не може да разреши собствените си проблеми? Сигурно може. Но затова трябва кураж, заяви неотдавна кинорежисьорът Майкъл Мур. Трябва кураж, който за съжаление Америка обича да демонстрира далеко, далеко от собствените си брегове. И кураж, който се изпарява в мига, когато се изправи пред 300-милионната армия, чакаща я с над 300 милиона огнестрелни оръжия у дома.
Неизвестно интервю с Мартин Лутър Кинг бе намерено в Тенеси
Американецът Стивън Тъли заяви, че е открил аудиозапис на интервю с Мартин Лутър Кинг, което никога досега не е било публикувано, съобщи „Асошиейтед прес“. Според сведенията, с които разполага медията, става дума за интервю, дадено на 21 декември 1960 г. По думите на автора на откритието Тъли, той е намерил записа случайно, докато се ровел из прашасалите кутии на тавана на баща си в Тенеси. Той е на мнение, че интервюто е било взето за мемоарите му, които така и не били написани. Тъли си спомня, че като бил малък, баща му неведнъж му е говорил, че е искал да напише книга, в която да опише расизма, на който е станал свидетел на младини. /КРОСС/
.

http://youtu.be/B6zYeEPCUuI
Геноцидът над българите. Официално ратифицирано дело на българската власт. Одобрено от бюрократите в Брюксел
Да спрем геноцида над България!

През 1989 г. България достига връх в числеността на населението си. След това тя започва да намалява с изключително високи темпове, характерни само по време на войни, катастрофални природни бедствия, епидемии, или геноцид. В изследването на тази „свръхсмъртност” на българския народ, д-р Пенчо Пенчев – Главен асистент, преподавател по устойчиво развитие в катедра “Национална и регионална сигурност” в Университета за национално и световно стопанство, в публикация, озаглавена: „Изследване за геноцид в Република България за периода 1990-2005 г.”, в брой 9 от 2005 г. на Бюлетин „Контакти”, прави сравнение между населението на България и това на Руанда, подложено на геноцид през 1994 г., при който са избити над 1 милион и 600 хиляди, пише watchtowerman.blog.bg

…През периода от 1989-2011 г.
населението на България намалява с 1 628 000. Такава загуба на население България не е имала дори и във войните, които е водила.
Въпросът е, след като няма военни действия, природни катастрофи, епидемии, как и защо българският генофонд намалява с 19% ?

Д-р Пенчо Пенчев недвусмислено казва, че в България е налице хипотезата на т. нар. „други форми на геноцидно насилие”.

Проф. Янко Янков казва, че „в посткомунистическа България се извършва геноцид”, в който са „институционално ангажирани”, както България, така и Европа. Твърдението обаче, че в геноцида над българите участва и европейската общност, отказах да приема на „вяра”. Докато един ден не попаднах на тази книжка:

Тя онагледява факта, че геноцидът над българския народ е не само институциализиран – надлежно парафиран от българската Власт, но по-страшното е, че е приет и одобрен от европейските им колеги по Власт в Брюксел.

Европейска Социална Харта (ревизирана)

Българската Власт подписва Eвропейската Социална Харта. Но както ще стане ясно от следващите страници, българската Власт НЕ ПОДПИСВА редица клаузи от Eвропейската Социална Харта. Отказът на българската Власт да се съобрази с тези клаузи онагледява институционализирането на геноцида над българския народ. А европейските политици в Брюксел, като се съгласяват с българската Власт да не зачита тези клаузи, стават съучастици в този геноцид над българите.

"България не се обвързва..."

Българската Власт не счита, че продължителността на работния ден и работната седмица „трябва” да е с „разумна” продължителност. Властта в Брюксел ОДОБРЯВА това. Извеждам предварително дефиницията, която се изявява чрез фактите по-долу, а именно, че Властта в Брюксел ОДОБРЯВА законодателните мерки на българската Власт, защото България ще СЛУЖИ като обществен модел, към който ще бъдат трансформирани западните общества.

Б-Я НЕ ПРИЗНАВА ПРАВОТО на работниците НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, достатъчно да осигури на тях и на техните семейства ПРИЛИЧНО ЖИЗНЕНО РАВНИЩЕ!

Българската Власт Не-ПРИЗНАВА „правото на работниците на възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и на техните семейства ПРИЛИЧНО жизнено равнище”. А Европейската Власт в Брюксел го ОДОБРЯВА. Заплащането на труда у нас, като дял в структурата на БВП е два пъти по-ниско в сравнение с международните стандарти. Трудът у нас не получава това, което трябва да получи, изхождайки от неговия принос в добавената стойност.

Нюрнбергския процес осъжда индустриалния магнат Алфред Круп на 5 години затвор и конфискация на имуществото му, защото е ползвал труда на концлагеристи. Възражението на Круп, че е ползвал онова, което му предоставя германското правителство, а именно – най-евтината работна ръка, не е прието за оправдание, защото има Морални Принципи, въз основа на които е дефинирана по късно и клаузата, залегнала в Социалната Харта. На концлагеристите Круп не е осигурявал възнаграждение, което „да осигури” възстановяване на изразходваните жизнени сили по време на работата им, следствие от което те са умирали от изтощение. Така и българският работник, като му се отказва правото на „възнаграждение”, което да му осигурява физическо оцеляване, той ще се спомине скоропостижно…

Без право на Професионално ориентиране и Професионално обучение...

Днешната магистрална българка... на фона на Райна Княгиня

Българската Власт няма нужда от квалифицирани работници. Клептокрацията се нуждае от обслужващ персонал – прислуга, проституция, чистачи, миячи, готвачи, биячи, пазачи…

Българите - с геноцидни пенсии!

Дори и в затвора има СОЦИАЛЕН минимум. Само в концлагерите – не!

Българските инвалиди - да умират!

Всяка година 15 000 (петнадесет хиляди) български деца напускат училище, за да работят.
Ето го черно-на-бяло институционалният геноцид над възрастното поколение на България. Това не е следствие на „Планa Ран-Ът”, а резултат от НЕ-подписаните от българската Власт Европейски социални клаузи. Властта в Брюксел е съучастник, че възрастните в България трябва да се „редуцират”…

Съгласно изчисленията на проф. Лозан Стоименов:
1) за физическото оцеляване на един пенсионер са необходими по 336 лева на месец;
2) това е невъзможно да бъде обезпечено с парите, които се получават от т. нар. пенсия за трудов стаж и възраст, размерът на които е едва 113,49 лева;
3) в посочената по-горе сума, необходима за физическо оцеляване, не са били включени парите, които са необходими като разходи за лекарства, облекло и прочее, а са били включени само (единствено) парите, които са за храна.
Един милион и половина пенсионери и още половин милион инвалиди тънат в глад, лишения и тотална мизерия;

„НОИ призна, че размерът на пенсиите ще намалява трайно“, Единственият сигурен ефект от пенсионните реформи от 2000 г. насам е, че пенсиите все повече ще изостават спрямо доходите от труд. “

Още една Не-подписана клауза от българската Власт.

Като отказва да подпише член 30, българската Власт показва, че осъществява „друга форма на геноцидно насилие”, както казва д-р Пенчо Пенчев. В случая геноцидът е спрямо бедните в България, които по официални данни са над 80% от населението.

1) Бедните хора в България съставляват 80 % (осемдесет проценти) от населението;

2) България е на последно място в Европа по доходи;

Минималните работни заплати в почти всички държави от Третия свят са по-високи от тези в България – член на ЕС и НАТО. Това означава, че България не влиза в критериите дори за държава от Третия свят.

В момента българите живеят в условия на геноцид. Цифрите в това отношение са безпощадни. От 1989 г. досега България губи 40% от трудовия си потенциал и 19,4% от населението си.

Ноам Чомски, в “Хегемония или оцеляване”, стр. 183-186, казва:
„Чрез страните от Изтока ще „могат да разбият културата на обезпечените държави” и “да позволят свободните пазари да функционират, както би трябвало”, казва политическият коментатор Дейвид Игнейшъс (International Herald Tribune 14-15 december 2002, Washington Post).
Тъй като “на хората от Изтока се плаща малка част от онова, което получават работещите на Запад”, продължава Игнейшъс, “те могат да тласнат Европа към “реалностите на модерния капитализъм”. Моделът притежава ръст на развитие, приблизително равен на европейския и почти същата безработица, успоредно с най-високите нива на неравенство и бедност, най-високите работнически норми и едни от най-неблагоприятните системи за подпомагане сред напредналите индустриални страни.”
Потенциалният принос на Източна Европа за понижаване качеството на живота на мнозинството на Запад беше усетен веднага след рухването на Берлинската стена. Изтокът предостави блага, включително огромен поток от лесна за експлоатация работна ръка… (която) изпраща в родината си огромни парични суми, като по този начин подпомагат оцеляването на онова, което е останало от обществото (у нас тази цифра е 800 милиона евро за година – б.а.).
Условията за работа и живот са толкова ужасни, че смъртността е много висока. Според преценка на Програмата за развитие на ООН смъртността сред мъжете е нараснала с десет милиона през 90-те години, почти колкото броят на жертвите от сталинските чистки преди шейсет години (Програма за развитие на ООН, цитирана от Дънкан Грийн и Матю Грифит, International Affairs 78, №1, 2002. За демографския спад вж. Дейвид Пауъл, Current History октомври 2002).

Затова в ИСК №9 ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД В СТРАЗБУРГ от 2010-12-16 проф. Янко Н. Янков представя
„серия от официално регистрирани ИСКАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, имаща характера на геноцидна държавна стратегия, организирана и системно провеждана от всички посткомунистически правителства и изразяваща се в:
Евгеника (евгенетика), социално-медицински геноцид, медикаментозен геноцид, пенсионен геноцид, образователно-професионален геноцид, социално-икономически геноцид, държавен тероризъм (терористично насилие), извънсъдебни убийства, множество други форми на ежедневно животоосакатяващо и животоотнемащо геноцидно насилие и изтребление на гражданите на България.
Специално подчертавам факта, че относно Правото и Справедливостта (правата на Човека)
Европейската и Атлантическата егида над България не само въобще не са внесли дори и минимален хуманистичен елемент в живота на българите, но и даже са послужили и служат като индулгенционен аргумент за по-голямо и по-интензивно задълбочаване на кръвожадните процеси, характерни за времето на класическия комунистически режим, когато България се намираше под егидата на зловещия Съветски съюз и на престъпния Варшавски договор;
и че в резултат на това днес, през 2010 г., именно благодарение на посочената егида всички български правителства са провеждали и продължават да провеждат СПЕЦИАЛНА ГЕНОЦИДНА СТРАТЕГИЯ, в резултат на която, отделно от емиграцията и от нормалната смъртност, от демографската карта липсват един милион и осемстотин и петдесет хиляди (1 850 000) български граждани.
След всичко това днес лично аз категорично съм убеден, че същинската функция на Европейския съд за защита на правата на човека е да узаконява не само престъпленията на комунистическата и на посткомунистическата Червена мафия, но и (най-вече!) на корумпирана група западноевропейски
политически и икономически обезпечители (гаранти) на тези престъпления.”
. . .
София/България

(Със съкращения)
Командос описал в книга ликвидирането на Осама бин Ладен
Американски командос, участвал в ликвидирането на лидера на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен миналата година в Пакистан, е написал книга за операцията, предаде Ройтерс, като се позова на издателя – компанията „Дътън“.

Бившият „морски тюлен“, който вече е напуснал специалните части, ще публикува своя труд на 11 септември – навръх 11-годишнината от атентатите в Съединените щати, извършени от терористичната мрежа на Бин Ладен.

Авторът, чието име е пазено в тайна от съображения за сигурност, е написал книгата „Нито един лек ден: разказ от първа ръка за мисията, която уби Осама бин Ладен“ под псевдонима Марк Оуен в съавторство с Кевин Морър. Имената на останалите бойци от специалните части към военноморските сили на САЩ, които са споменати в разказа, също са променени.

По-голямата част от приходите от книгата ще отидат за благотворителни организации,
които подпомагат семействата на убити „морски тюлени“.

Правителството на САЩ остана изненадано от новината. „Научихме (за нея) днес от съобщения в печата. Не сме я преглеждали и не знаем какво казва“, заяви говорителят на Белия дом Томи Вайътър.

Министерството на отбраната на САЩ съобщи, че нито е проверявало книгата, нито е предоставяло информация на авторите.

По наредба Пентагонът трябва да преглежда трудове на военни от запаса, които съдържат поверителна информация.

Издателят на книгата потвърди, че американските власти не са проверявали книгата. В същото време компанията „Дътън“ подчерта, че разказът за операцията по ликвидирането на Бин Ладен е била прочетен от специалист, който установил, че той

не представлява риск за националната сигурност.

Книгата ще бъде публикувана в момент, когато във Вашингтон се води ожесточена полемика за изтичане на поверителни информации в тази сфера преди президентските избори на 6 ноември. Републиканците обвиняват правителството на президента Барак Обама, че е разпространило умишлено подбрани сведения, за да остави впечатление, че демократите се справят добре с опазването на националната сигурност. Белият дом отрича тези обвинения и уверява, че взема изтичанията на поверителна информация на сериозно.

Авторите на отличения с шест Оскар-а филм „Войната е опиат“ (The Hurt locker) Катрин Бигълоу и сценаристът Марк Боул пък правят филм за ликвидирането на терорист номер едно, озаглавен Zero Dark Thirty.

0 Dark 30 е американски военен жаргон. Фразата се използва, за да означи което и да е време от деня, в което слънцето не грее – обикновено между полунощ и около 4 ч. сутринта. Повечето военни операции започват в тези часове. Често означава 30 минути преди изгрева.

През януари стана ясно, че Министерството на отбраната на САЩ разследва дали правителството е предоставило на Бигълоу класифицирана информация за операцията.

Филмът ще бъде пуснат по кината в САЩ на 19 декември.

Източник: Vesti.bg
Средната класа в САЩ се топи
Американската средна класа, която и републиканци и демократи „ухажват“ в кампанията за президентските избори, намалява и като брой хора и като богатство, сочи изследване на социологическия институт „Пю“, цитирано от БГНЕС.

През 2011 г. към средната класа се причисляваха 51% от всички пълнолетни, докато през 1971 г. те са били 61%.

Средното годишно ниво на доходите се е снижило с 5% през последните 10 години от 72 956 на 69 487 долара.

За 85% от запитаните 1 287 пълнолетни, е по-трудно отпреди 10 години да поддържат нивото си на живот. Шест от всеки десет заявяват, че са намалили разходите си в домакинството през изтеклата година.

В същото време обаче шест от десет души твърдят, че смятат стандарта си за по-добър отколкото този на родителите им на същата възраст.

Приходите са се увеличили само при най-богатите – от 29% от националното богатство преди 40 години, на 46% – днес.

Средната класа си дели 45% срещу 62% преди 40 години/,

а най-бедните – 10% срещу 9% преди 40 години.

Всеки втори американец се причислява към средната класа. Сред групите хора, които се справят най-добре и чиито доходи растат, са по-възрастните, белите, женените и жените. Сред онези, които изпитват повече затруднения са мъжете, чернокожите, испаноезичните и по-младите.

От онези, които считат, че положението в момента е по-трудно отпреди -62% считат, че за това в голяма степен отговорността е на Конгреса, 54% обвиняват банките и финансовите институции, 47% – големите компании, 44% – администрацията на бившия президент Джордж Буш, 39% – международната конкуренция, а 34% – администрацията на президента Обама.

Източник: News.dir.bg
Владимир Буковский: „Молились Богородице, отозвалась Мадонна“

Андрей Шарый, svobodanews.ru

Владимир Буковский

Вмире продолжается кампания в поддержку участниц группы Pussy Riot , дожидающихся оглашения приговора по делу о проведении панк-молебна „Богородица, Путина прогони!“ в московском Храме Христа Спасителя. Сегодня с осуждением судебного процесса над девушками выступила британская рок-певица Энн Леннокс, присоединившись таким образом к Мадонне, Стингу, Бьорк и другим звездам международного шоу-бизнеса.

В интервью РС свою точку зрения высказал российский правозащитник и диссидент советских времен Владимир Буковский. В 1976 году он, осужденный по статьям за антисоветскую деятельность, был обменян на чилийского политзаключенного Луиса Корвалана – после активной международной общественной кампании протеста:

– Все зависит от того, насколько российским властям хватит мудрости. Были бы они умные люди, дали бы условный срок и ограничились отсиженным. Но люди они неумные, иначе бы не затевали такую глупую судебную историю. Я могу заранее сказать, что они их не оправдают. Чтобы в российском суде кого-то оправдали по таким делам, я еще не видел. Да и вообще по каким-либо делам. Срок может быть незначительный, условный, потому что давление большое. Шум они создали в мире совершенно непропорциональный. Это такая история, которая вообще не должна была привлечь никакого внимания. Ну, дали штраф – и кончено.

– Вы понимаете, по каким причинам в мире уделяется такое внимание этому процессу?

– В основном среагировали люди шоу-бизнеса, потому что им очень понятна ситуация, они сами бывали в подобной ситуации. Перформанс – это теперь довольно принятая форма искусства, и они легко себя идентифицируют с пострадавшими девушками. Мы живем в виртуальном мире. Молились Богородице, а отозвалась Мадонна.

– В поддержку Михаила Ходорковского ни Мадонна, ни Стинг, ни какие-то другие яркие персонажи шоу-бизнеса не выступали.

– За Ходорковского могли выступать политические деятели, крупные бизнесмены, писатели. А здесь – типичная проблема шоу-бизнеса, и они выступают вполне логично.

– Есть ли какие-то шансы, что это международное давление скорректирует позицию российских властей в деле Pussy Riot?

– Они ведь люди очень малограмотные, в пиаре особенно, это всегда было слабым местом Кремля. Они совершенно не понимали пиар, и они устраивали такие вещи, которые вызывали максимально негативную реакцию, совершенно не думая, не пытаясь ее минимизировать. И сейчас им непонятно происходящее. Кто-то из них заявил: кто такая Мадонна? Шлюха какая-то… Она может быть какая угодно, я не ее поклонник, но за этим стоят десятки и сотни миллионов людей, которые слышат, что эти звезды говорят, и следуют, в общем, довольно слепо их оценкам. То есть вред, который они себе причинили сейчас этим несчастным процессом, огромен, он совершенно непропорционален тому, что произошло.

– Очень много лет назад и ваша личная судьба оказалась связана с попыткой международного воздействия на политику Кремля. Вы какие-то параллели можете провести?

– Параллели очень поверхностные, конечно. В моем случае заступались, например, Том Стоппард и Айрис Мердок, это были немножко другие люди. Даже Набоков что-то сказал, по-моему. Но механизм тот же самый – механизм общественного недовольства, давления, который заставляет двигаться политиков, а политики ведь зависят от общественного мнения. И это меняет атмосферу в мире, это ужесточает позицию других стран по отношению к Советскому Союзу, а теперь к России.

Все надзиратели слушали в то время Би-би-си и „Свободу“, и они меня отлично знали. Я еще не успевал приехать в колонию, а они уже знали, что я приезжаю. Соответственно, они со мной обращались очень аккуратно, старались быть корректны, понимая, что все сразу станет известно. И в данном случае то же самое. Им сидеть будет нетрудно, их все будут узнавать.

Но разницы больше, чем сходства. Мы, например, вели кампанию против карательной психиатрии. Это было достаточно серьезное дело. А здесь, скорее, на уровне шутки, прикола. И то, что власть так всерьез это восприняла, показывает, насколько она слилась с этой самой коррумпированной церковью, насколько это одно и то же теперь – Кремль и церковь. Я почему-то вспомнил „Трех мушкетеров“, слова Атоса, адресованные миледи: „С каких это пор, мадам, стало возможно оскорбить вас?“ Вот это примерно то же самое, что можно сказать церкви. Как можно ее оскорбить? Она молилась за здоровье Сталина, за здоровье Хрущева, Брежнева, прекрасно зная, что нельзя молиться за царя Ирода, Богородица не велит. Это – церковь, где священник не мог стать священником, не получив одобрение КГБ. А уж епископом тем более. Они сейчас заново делают те же самые ошибки. Особенность нынешнего кремлевского режима в том, что он наступает на те же самые грабли, на которые наступал Кремль при Андропове, при Брежневе, при Горбачеве. Это поразительно. Казалось бы, такой богатый опыт, они проиграли целую страну в результате, казалось бы, сядь и анализируй, пойми, в чем дело, где ты ошибся… Ничего подобного! Они кем были, теми и остались – тащить и не пущать, вот все, что они умеют.

.
До Международния наказателен съд, Oфис на Прокурора
Янко Н. Янков-Вельовски

Правозащитникът Янко Н. Янков-Вельовски е изпратил днес, 23 август 2012 г., четвърто писмо до Прокурора на Международния наказателен съд в Хага, съдържащо „Още факти и доказателства относно посткомунистическия геноцид в България“ и „Българският посткомунистически геноцид – втора и по-висша фаза на комунистическия геноцид (Комунистическият генизис на българския посткомунистически геноцид)“.

Address for letters:
Янко Николов Янков –
Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
Председател на Партия Либерален конгрес,
Председател на Съюза на юристите-демократи,
Председател на УС на Базисния Институт
за Проучване и защита на човешките права
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
================================================================
23 Август 2012 г.

До Международния наказателен съд
офис на Прокурора
П. К. 19519
2500 СМ Хага, Холандия
Към: документацията, датирана и изпратена на 08 Август 2012 г.
Към: документацията, датирана и изпратена на 16 Август 2012 г.
Към: документацията, датирана и изпратена на 20 Август 2012 г.

До Борис Велчев –
внук и син на световно известни комунистически престъпници,
вербуван на хомосексуална основа агент на комунистическата ДС
и на посткомунистическите НСС и ДАНС,
ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен
МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга
на българския клан на руската Червена мафия и на българския
ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,
изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,
Съдебна палата, бул. „Витоша” №2, 1000 София
Към: Главен прокурор: 4459/2007 г., 6419/2007 г., 4584/2007 г., 25707/2007 г.,
11512/ 2007 г. и 8370/2008 г.;
Към: ВКП рег. № 13285 / 2010 г., ІІ, 16.08.2012 г.;
Към: ВКП рег. № 25707 / 2006 г., ІІ, 20.08.2012

До Бойко Борисов –
ноторно известен мафиотски престъпник,
изпълняващ длъжността Министър-Председатал
на поредното престъпно Правителство
на българския ПАРАВОЕНЕН комунистически и посткомунистически
ченгеджийско-мафиотски политически режим,

един от институционално и лично съпричастните към
извършеното върху мен
на 21 Юни 2010 г. ПРЕД СЪДЕБНАТА ПАЛАТА
драстично осакатяващо покушение
(имащо характера на опит за убийство),
за подготовката на което е бил предварително и официално сезиран
с надлежно регистриран писмен текст

Министерски съвет (МС), бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 (1194) София
Към: (персонален) вх. № 4379 / 2003-2012 г.

До: Техни Превъзходителства Посланиците на:

01. Република Австрия – ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София

02. Кралство Белгия – бул. „Джеймс Баучер” № 103, 1407 София

03. Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия –
ул. „Московска“ № 9, 1000 София

04. Федерална Република Германия –
ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София

05. Кралство Дания – бул. „Княз Дондуков” № 54, 1000 (1504) София

06. Европейската комисия в България –
ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София

07. Република Ирландия – ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София

08. Кралство Испания – ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София

09. Република Италия – ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София

10. Княжество Лихтенщайн – ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
(чрез: Негово Превъзходителство посланика на Швейцария, представляващ интересите на Княжество Лихтенщайн в България)

11. Великото Херцогство Люксембург – ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504) София
(чрез: Негово Превъзходителство посланика на Нидерландия, представляващ политическите интереси на Великото Херцогство Люксембург в България)

12. Кралство Норвегия – бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София

13. Република Португалия – ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София

14. Федерална конституционна Република
Съединените американски щати (САЩ) –
ул. „Козяк” № 16, 1407 София

15. Република Франция – ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София

16. Кралство Нидерландия – ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504) София

17. Конфедерация Швейцария – ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София

18. Кралство Швеция – ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София

***
С настоящия мой четвърти официален сигнал приложено изпращам на тук визираните адресати нов пакет от документални описания на геноциден тип престъпни посегателства върху българското население;
този пакет съдържа (се състои от)
172 (сто и седемдесет и две)
страници документация.
Уточнявам, че тук приложената документация се състои от две части, а именно:
от с.1 до с.81 съдържанието е озаглавено „Още факти и доказателства относно посткомунистическия геноцид в България“;
от с.82 до с.172 съдържанието е озаглавено „Българският посткомунистически геноцид – втора и по-висша фаза на комунистическия геноцид (Комунистическият генизис на българския посткомунистически геноцид)“.

Декларирам, че настоявам уважаемият Прокурор при Международния наказателен съд в Хага да предприеме необходимите действия за стартиране на наказателна процедура спрямо българската държава и нейните отговорни длъжностни лица.
Впрочем, обръщам се към Вас не защото имам доверие в досегашното и сегашното състояние на Правосъдието в България, Европа и Света, а защото се надявам някога, в бъдещето, да има Правосъдие.
При това декларирам категоричната си убеденост, че каквото и да е бъдещо Правосъдие, произнесено относно факти, престъпници и жертви от миналото, не е и не може да е Правосъдие, а е само политическа демагогия;
и че Правосъдие е само онова, което актуално, реално и ефективно наказва конкретни наказателно и репараторно отговорни субекти и
актуално, реално и ефективно обезщетява конкретни жертви на престъплението.
23 Август 2012 г. Янко Н. Янков