Всички авторски страници

Авторски

• „Господ е пастир мой, от нищо не се нуждая…“

  Георги Н. Николов за „Тайната на сребърната нишка” на Калина Томова

   

  

  Калина Томова, която живее в Чикаго, е известна на българския читател със своите стихове и кратки белетристични форми в периодичния печат. Сега пред нас е романът й „Тайната на сребърната нишка” – ЦМК „Алфамаркет”, Стара Загора, 2012 г. С интригуващото подзаглавие: „Една история на невъзможните възможности”. А също – с необичайна фабула и теистичен поглед върху съвременния свят, правещи тази книга трайно запомняща се. Защото: „Всеки, проявил интерес към нещо по-различно от ежедневната проза – споделя авторката – от дажбата хляб, вода и дребни наслади, би могъл да надникне в един друг, далечен и непознат свят. Какво от разказаното за този друг свят ще приеме и какво не, сам ще реши. По-важно е да пожелае да чуе, да преосмисли чутото, да потърси в дълбините на своето съзнание и да открие пътя към онова вътрешно озарение, което ще го повдигне и ще му отвори нови хоризонти към един по-смислен живот. Само така човечеството ще бъде спасено – от себе си и чрез себе си!”

  Става дума за света на отвъдното…

  Още в мътните искри на древността човек се вълнува от смисъла на личното си „аз”. Каква е причината за присъствието му в делничния свят? Нима се ражда само за да създаде поколение и да умре? Няма ли нещо по-значимо от борбата за насъщния, от физическото оцеляване и върховете в людската йерархия? Има ли път след смъртта? Накъде води той и какво ни чака на финала му…?

  Факт е, че всяка религия се интересува от триединството между раждането, живота и смъртта. И в неговите рамки вмества философската си есенция. Посланията си към реалния свят. Към иноверците и към идващите нови поколения. Именно Бог е символът, към който се стремят тленните създания. С надеждата да го докоснат. Да бъдат поощрени в земните начинания, а после – приласкани в измеренията на вечността. Към тях по страниците ни води и Калина Томова. Следвана от Кати, Алиса (реално съществувала приятелка на авторката), д-р Стоянов, Нора и Явор, влюбените Илиян и Виолета, Павлина. Сполучливо допълвани с по-епизодичните образи на Марина и Игнат, Гроздан, Валентина, Пламен… Всички крачат по улиците на провинциален град, редувайки нощи и дни. Върху които не изтлява трагедията с рано починалата Али. Нейният син Илиян води дневник, в който споделя всичко с непознатата майка. Така незримият контакт ги споява. Допълва гостуванията на Али при обичните същества, без те да знаят и усетят присъствието й. Човешката интимност не гасне и се връща от вечните селения в света на тленното. Където е светнала първата искра на взаимност. На любов, семейно доверие и чакан детски плач. Жестоката катастрофа с Кати разгръща истинската същност на повествованието. Тя пристига в света на мъртвите и срещата й с Али илюстрира оригиналното хрумване, по което е създаден романът. Двете жени проверяват земното си приятелство по много необичаен начин. Кати позволява на Али да се вмести временно във физическото й тяло. Което не е прекъснало сребърната нишка на живота и лекарите се борят за оцеляването му. Али отново ще види своите най-близки хора и ще се „запознае” с Илиян. През това време другата жена ще изучава възможностите на мисловната светлина. Как да я владее и насочва към добри резултати. Защото Кати трябва да се върне на земята и още дълго да пребивава там с мисия. Нейният божествен наставник обобщава: „Можеш да си полезна и за другите с наученото. Достатъчно е да намериш подход и начин да ги убедиш, че човек има още какво да придобие, че не трябва да потъва само в материалното, загърбвайки духовното си образование и развитие. Увлечен в стремежа за охолен и задоволен живот, потопен в съблазните на постоянно множащите се придобивки на материалния свят, потъващ неусетно в омагьосания кръг на печеленето и харченето, човек отстъпва от потребностите на духа си, от търсенията на същността си и в един момент дори забравя за тях.”

  Тези размисли на Томова са цветен нравствен кодекс. Който може да примири, или противопостави биологичната същност на хората с космичното съвършенство на разума. Тленно и божествено битуват в антагонистично примирение. В крехко, лесно ранимо равновесие. Често имат мощ тъмните сили, провокиращи атавизма в човешката душа. Но, пречистена с просветление, одухотворение и молитва, тя отново се връща към първообраза си в сътворението на света. Появата на Богородица с малкия Иисус ръкополага Кати в земна светица, разбрала мисията си. Да проповядва съвършенството на човека-дух в обкръжението на материални дадености. Да бъде апологет на хармония, взаимно доверие и обич. Да подготвя за райско блаженство човеци, отрекли материалните възможности. И успели да преборят собствената си природа, впримчена в индивидуализъм, самодоволство, поквара. Най-верен път към духовния мир е пътят към храма – труден и неравен, облян в светлината на пречистени мисли. На прага му стои Творецът, благославящ с прошка блудния син. Зовящ с разтворени обятия създадения от него свят, роден в мъките на кръста с обич и надежди… Али успешно изпълнява задачата, която си поставя. Разкрива се на своите близки и убеждава прагматичния д-р Стоянов във възможностите на прераждането. Любовта между Илиян и Виолета се багри с философска красота, а Кати се връща в делника. Тя е и същата жена, и съвършено друга…

  Романът на Калина Томова възкресява апостолическите времена в съвременна мултипликация. И внушава, че след физическата смърт идва измерението на вечния живот, в който са на почит Божествената светлина, Мисълта, Познанието, Хармонията, Добрината. Сред тях хората снемат делничните маски. Отърсват се от земни тегоби, политически окови, граждански закони и предразсъдъци. Отпиват от извора на съвършенството, в името на което са създадени. И даряват енергия на космическия разум, както са сторили това преди тях неизброими поколения. Земното и духовното са във вечен кръговрат. Преливат се, допълват се и взаимно се обогатяват. Но човекът е несъвършен. Докато пали свещица пред олтара, мислите му са насочени към делнични теми. Тази разделителна линия трябва да се заличи с добър пример и поука. Кой е призван да го стори? Разбира се, хора като Кати. Съвременни месии, преродени за подвиг. Те са винаги около нас: тихи, ненатрапчиви, лъчезарни. Често пренебрегвани с досада и пренебрежение. Но калени в предизвикателствата на невъзможните възможности. И пазители на сребърната нишка, свързваща физическото тяло с измеренията на духа.

  Авторката не се опитва да спре хода на цивилизацията. На модерното общуване и спокоен начин на живот. Но десетте Божи заповеди никога не губят своята актуалност, чистота, праволинейност. Те са вечно огледало за постъпките ни. Взорът на мимолетното често бяга от отразената върху плътта му истина. „Хората трябва да бъдат пробудени – споделя Томова – Всеки един, който успее да прогледне, ще изведе след себе си и друг!”

  Но ако човечеството не желае? Ако все повече се капсулира в мимолетни ценности, военни конфликти и замяна на духовните бисери с консумативен ерзац? Трябва ли да има нов библейски потоп? Ще слезе ли на твърда земя съвременен Ной с ясна посока, в която оцелелите да поемат? Романът остава с отворен за читателите финал и дава много теми за размисъл. Той е вещо психологизиран под перото на Калина Томова. Която се представя като тънък познавач на съзнанието. Разгледано в делнични и нечакани, екстремални моменти в плоскостта на „нормалното”. С това постига идейния си подтекст: да се огледаме около нас и в нас. Да решим какви ще бъдем. И ще има ли за нас място в хармонията на вечността. Или ще стоим в чистилището на гузната съвест: преситена, самодоволна, непотребна.

  „Тайната на сребърната нишка” е роман – разпятие. Предназначен за мислещи читатели с бистро съзнание. Които знаят, че Али, Кати, Учителят, цялото небесно войнство… ни гледат. И очакват да се събудим за аромата на доброто, както Бог повелява. Имаме ли воля да чуем този повик? Имаме ли сърце да го разберем правилно? „Да!” – струва ми се, че казва авторката Калина Томова. Чиято книга е сред добронамерено поднесените предизвикателства в съвременната българска литература. Над нейните географски предели – също…

   

  –––––––––––––––––––––––
  Бел.ред:  Рецензията за книгата „Тайната на сребърната нишка“ ни беше пратена от автора й Геогри Николов, но не сме първото издание, в което този текст излиза. Той е публикуван за първи път във в. „България Сега“.

• Зависимата българска журналистика – рупор на мафиотски кланове

  

  Европейската комисия обеща внимателно да следи свободата на медиите в България, където конкуриращи се политически и бизнес групировки контролират водещи информационни организации и ги използват, за да прокарват интересите си.

  Това пише в кореспонденция от София вестник „Ню Йорк таймс„, предаде БТА.

  Нели Крус, еврокомисарят за телекомуникациите, отговаряща за медийната политика и регулация, каза, ще поиска да се срещне с най-важните играчи, когато през септември пристигне в София за участие в конференция за широколентовия интернет, твърди вестникът. В имейли Крус е заявила, че е запозната с все по-голям брой информации за ограничаване на свободата на медиите в България.

  „Чела съм и за насилие и смъртни заплахи срещу журналисти„. „Това буди тревога„, цитира я американското издание.

  Повече от две десетилетия след падането на комунизма България, която през 2007 г. влезе в ЕС, все още води борба да изгради силни и независими информационни медии, пише „Ню Йорк таймс„. Цитирани са изводи от доклад на Организацията на медиите в Югоизточна Европа (SEEMO), според който повечето журналисти в България приемат като част от журналистиката съобразяването с бизнес интересите на собствениците на медии и премълчаването на всяка информация, която може да бъде изтълкувана като вредна.

  При посещение на експерти на SEEMO през април в София български издатели и журналисти казаха, че бизнес и политическите интереси предопределят какво могат да пишат журналистите и как отразяват някои теми и обществени фигури, пише „Ню Йорк таймс„.

  Цитирано е мнението на медийния анализатор от Лондон Мариус Драгомир, че нещата вероятно ще се влошат с наближаването на изборите догодина и че двете големи медийни групировки ( Нова българска медийна група на Ирена Кръстева и консорциумът на Огнян Донев, Любомир Павлов и Христо Грозев, издаващ „Труд“ и „24 часа“) се готвят за изборите и сегашният им конфликт е само началото на медийна война.

  Източник: dir.bg

  (Заглавието е на EuroChicago)

• До Международния наказателен съд, офис на Прокурора

  

  В допълнение към вече изпратените сигнали до Прокурора при Международния наказателен съд в Хага, Янко Н. Янков-Вельовски предоставя нови данни за престъпни геноцидни посегателства спрямо населението на България, извършени от държавните власти на България и на други държави посредством действия на техни официални представители в съучастие с международни банкови институции.

  Address for letters:
  Янко Николов Янков –
  Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
  Председател на Партия Либерален конгрес,
  Председател на Съюза на юристите-демократи,
  Председател на УС на Базисния Институт
  за Проучване и защита на човешките права
  ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София
  Ianko N. Iankov
  Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
  Web sites:
  http://iankov.info
  http://iankov.com
  http://velyovski.blogspot.com
  http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE_%D0%AF%D0%BD%D0%BA%D0%BE%D0%B2_%28%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%29
  ================================================================
  20 Август 2012 г.

  До Международния наказателен съд
  офис на Прокурора
  П. К. 19519
  2500 СМ Хага, Холандия
  Към: документацията, датирана и изпратена на 08 Август 2012 г.
  Към: документацията, датирана и изпратена на 16 Август 2012 г.

  До Борис Велчев –
  внук и син на световно известни комунистически престъпници,
  вербуван на хомосексуална основа агент на комунистическата ДС
  и на посткомунистическите НСС и ДАНС,
  ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен
  МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга
  на българския клан на руската Червена мафия и на българския
  ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,
  изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,
  Съдебна палата,
  бул. „Витоша” №2, 1000 София
  Към: „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 514“, от 27 Юни 2012 г.,
  ВКП рег. № 25707/2006 г., ІІ

  До Бойко Борисов –
  ноторно известен мафиотски престъпник,
  изпълняващ длъжността Министър-Председатал
  на поредното престъпно Правителство
  на българския ПАРАВОЕНЕН комунистически и посткомунистически
  ченгеджийско-мафиотски политически режим,

  един от институционално и лично съпричастните към
  извършеното върху мен
  на 21 Юни 2010 г. ПРЕД СЪДЕБНАТА ПАЛАТА
  драстично осакатяващо покушение
  (имащо характера на опит за убийство),
  за подготовката на което е бил предварително и официално сезиран
  с надлежно регистриран писмен текст

  Министерски съвет (МС), бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 (1194) София
  Към: (персонален) вх. № 4379 / 2003-2012 г.

  До: Техни Превъзходителства Посланиците на:

  01. Република Австрия – ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София

  02. Кралство Белгия – бул. „Джеймс Баучер” № 103, 1407 София

  03. Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия –
  ул. „Московска“ № 9, 1000 София

  04. Федерална Република Германия –
  ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София

  05. Кралство Дания – бул. „Княз Дондуков” № 54, 1000 (1504) София

  06. Европейската комисия в България –
  ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София

  07. Република Ирландия – ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София

  08. Кралство Испания – ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София

  09. Република Италия – ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София

  10. Княжество Лихтенщайн – ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
  (чрез: Негово Превъзходителство посланика на Швейцария, представляващ интересите на Княжество Лихтенщайн в България)

  11. Великото Херцогство Люксембург – ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504) София
  (чрез: Негово Превъзходителство посланика на Нидерландия, представляващ политическите интереси на Великото Херцогство Люксембург в България)

  12. Кралство Норвегия – бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София

  13. Република Португалия – ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София

  14. Федерална конституционна Република
  Съединените американски щати (САЩ) –
  ул. „Козяк” № 16, 1407 София

  15. Република Франция – ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София

  16. Кралство Нидерландия – ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504) София

  17. Конфедерация Швейцария – ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София

  18. Кралство Швеция – ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София

  Както несъмнено много добре е известно на българските адресати,
  още на 10 Май 2006 г. съм датирал и на 11 Май 2006 г. съм регистрирал в офиса на Главния прокурор моята Първа „Жалба” по казуса „Софийска вода”
  и оттогава до днес все още не е издаден и не ми е даден т. нар. „окончателен акт“, който да мога да използувам, за да се обърна за защита на правата ми към европейските и международните правозащитни институции.

  Както несъмнено много добре е известно на българските адресати,
  на 27 Юни 2012 г. официално съм регистрирал текст, озаглавен „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на Специалните държавни служби, на Прокуратурата, на Съда, на Правителството и на другите държавни институции! – 514 (петстотин и четиринадесет)“.

  Както несъмнено много добре е известно, в този текст се съдържа следното мое изрично и ясно формулирано изявление:
  „ Посочвам обемистната документация, която е надлежно регистгрирана в офисите на системата на Прокуратурата;
  Прилагам 152 (сто петдесет и две) страници копия от посочената надлежно регистрирана в системата на прокуратурата документация,
  по която документация българската прокурорска институция не просто не се е произнесла съгласно принципите и нормите на Правото и на Закона,
  но дори откровено и нагло е демонстрирала своята принадлежност именно към престъпните мафиотски субекти.
  Уточнявам, че тук визираният казус е обозначен като „казус „Софийска вода“ и е надлежно регистриран в системата на Прокуратурата.
  Уточнявам, че от визираната документация е видно, че в нея многократно, изрично, ясно и категорично съм написал, че настоявам за най-строго спазване на нормите и принципите на европейското и българското Право!

  ***
  Както несъмнено много добре е известно, от посочената и приложената документация е видно,
  че става дума за брутални престъпни нарушения на правата на всички столични (софийски) абонати на фирмата „Софийска вода”, които
  принудително, по криминален начин и с геноцидни стратегически съображения са ограбени с
  повече от 1 300 000 000 (един милиард и триста милиона) лева,
  което е равнозначно на повече от половин милиард евро!!!

  ***
  Строго погледнато, юридическият казус е достатъчно елементарен:
  Първо: През 1998 г. Софийската община е обявила международен конкурс за отдаване на концесия на общинската фирма за водоснабдителна и канализационна дейност;

  Второ: Тъй като Министърът на вътрешните работи официално заявил, че процедурата има корупционен характер, той бил незабавно отстранен и бил назначен нов министър;

  Трето: През Октомври 2000 г. влязъл в сила така наречен „Концесионен договор“, сключен между Софийската община и британския консорциум „Интернешънъл уотър лимитид“, във връзка с което било създадено акционерното дружество „Софийска вода“, което поело експлоатацията на водоснабдителните и канализационните дейности в град София;

  Четвърто: Тъй като след това започнали серия публични скандали, Парламентарната Комисия за борба с корупцията направила официална констатация, че сключеният концесионен договор е корупционен;

  Пето: В същото време британската фирма получила от Европейската банка за възстановяване и развитие изключително колосален банков кредит, предназначен за инвестиции –
  при което, обаче, нито един лев от тези пари не е бил вложен в инвестиционна дейност,
  като повече от половината от парите веднага били преведени в чужбина,
  а останалите пари били предоставени на българския мафиотски политически и държавнически елит;

  Шесто: В медиите бе съобщено, че така нареченият „Концесионер“, който, всъщност, от юридическо гледище въобще не притежава такова качество,
  отделно от това прилага и редица други мафиотски финансови трикове и методи за ограбване на „туземното“ софийско население, в резултат на което по напълно престъпен начин,
  отделно от визираната по-горе парична сума получава шеметни по своите размери парични суми;

  Седмо: Тъй като в същото време самият аз бех предприел интензивна преписка пред Прокуратурата за разследване на визираната корупционна дейност,
  в наказателно-репресивен отговор на това мое гражданско и правозащитно поведение,
  посред бял ден, на 21 Юни 2010 г., точно пред видеокамерите на входа на Софийската съдебна палата, бех нападнат от двама души, които очевидно и демонстративно са целели да ме ударят по главата и да ме убият;
  тъй като, обаче, аз съм мръднал само с три-четири сантиметни, бех ударен по рамото (с боен железен предмет – нунчаку – nunchaku), което бе счупено на пет места, и така по волята на случайността убийството ми е било заменено с осакатяване;
  На моите многобройни искания за разследване Прокуратурата никога не е предприела абсолютно нищо.

  Осмо: Обръщам внимание на това, че:
  *в едно гражданско общество, при това общество, което е част от Европейската гражданска общност,
  не може и не трябва да бъде позволено водата да бъде инструмент на геноциден натиск и ограбване на населението, което фактически е третирано като „туземно население“;

  *тъй като така или иначе не е създаден и не съществува „Воден трибунал“, функцията на такъв би трябвало да бъде изпълнявана от Хагския трибунал.

  *още през 2003 г. базираният във Вашингтон Международен консорциум за разследваща журналистика е бил обявил, че в много държави „коронясването на водните барони“ е било осъществявано от местните правителства благодарение на Световни и регионални банкови институции,
  които несъмнено много добре са знаели и знаят, че става дума за финансиране на престъпна геноцидна дейност;
  и че фактически именно за осъществуването на тази дейност те са отпускали и отпускат огромни фалшиви концесионни заеми,
  които впоследствие са калкулирани в цената на водата
  и по този начин кредитите на банките се използуват като финансов инструмент за жесток натиск върху местното население,
  което население принудително, чрез институциите на държавата и на мафиите, е принуждавано да погасява (да изплаща) тези заеми;

  *още преди повече от две десетилетия редица видни световни и европейски лидери и специалисти изрично и ясно са формулирали тезата, че една от формите на модерния геноцид е овладяването на водните ресурси на населенчески общности, които чрез военни, паравоенни и мафиотски формирования насилствено са третирани като „туземни общности“.

  ***
  С настоящия мой официален сигнал приложено изпращам на тук визираните адресати нов пакет от документални описания на геноциден тип престъпни посегателства върху българското население;
  този пакет съдържа (се състои от)
  163 страници документация.

  При това уточнявам, че всичките текстове на тук визираната документация се съдържат като текстове на издадена от мен книга, която има следните библиографски параметри:
  Янко Янков, Софийската вода и геноцидът над софиянци (Документалистика), Издателство „Янус”, С., 2012, ISBN: 978-954-8550-82-6, формат 70 х 100 х 16 (голям формат), 217 c.
  Уточнявам, също така, че след приключването на тук предприетата процедура за търсене на наказателна отговорност от престъпниците, ще бъде направено ново издание на книгата, в което ще бъде отразена вашата дейност по казуса и Решението, което ще издадете или ще откажете да издадете.

  ***
  С горното настоявам уважаемият Прокурор при Международния наказателен съд в Хага да предприеме необходимите действия за стартиране на наказателна процедура спрямо българската държава и нейните отговорни длъжностни лица.
  Впрочем, обръщам се към Вас не защото имам доверие в досегашното и сегашното състояние на правосъдието в България, Европа и Света, а защото се надявам някога, в бъдещето, да има Правосъдие.
  20 Август 2012 г. Янко Н. Янков
  

• О “Кухонном лифте”, театре TUTA и его создателе Желько Дюкиче

  В TUTA Theatre в эти дни идет спектакль “Кухонный лифт” (русское название пьесы “The Dumb Waiter”) по одноименной одноактной абсурдистской пьесе Гарольда Пинтера 1957 года. Сюжет пьесы прост: заказные убийцы Гас и Бен заперты в замкнутом пространстве в ожидании следующей жертвы. Приказы они получают откуда-то сверху через кухонный лифт. Но время идет, а новые команды не поступают…

  В этом спектакле необычно все. Зрителей ждет
  настоящий лабиринт, через который по узкому проходу они попадают в замкнутое пространство небольшой комнаты. Зала, сцены, всего того, к чему мы привыкли в театре, – нет. Зрители стоят по периметру комнаты и смотрят вниз. А внизу наши герои Гас (Трей Маклин) и Бен (Энди Хагер), запертые в замкнутом пространстве, ждут следующую жертву… Придуманная режиссером Желько Дюкичем композиция позволяет нам, зрителям, не только наблюдать за представлением, но и быть ее участниками. В какой-то момент герои спектакля с удивлением обнаруживают нас, внимательно смотрят, как бы не веря своим глазам, а потом продолжают заниматься своим делом. Режиссер-постановщик спектакля Желько Дюкич говорит: “Эта, написанная одним росчерком пера пьеса Пинтера поражает многообразием тем и идей. Она говорит о современном состоянии человека, показывает, как невидимо и тонко работает механизм власти и угнетения в казалось бы демократическом обществе. Страх перед некой “организацией” – этот
  страх распространяется не только на тоталитарные общества. В наше время под организацией легко узнается “корпорация”, а идея “корпорация – это люди” подается в пьесе с юмором и одновременно ужасом”.

  С этого сезона в театре TUTA появился свой дом – уютное помещение в Чикаго по адресу 2032 West Fulton Avenue. “Кухонный лифт” – двадцать третья постановка Дюкича в театре TUTA – станет его первой работой в новой серии спектаклей “TUTAlab” в новом доме.

  Желько Дюкич родился и вырос в боснийском городе
  Дервента. Закончив школу, поехал в Белград получать театральное образование. Учился в Академии драматического искусства, а потом там же преподавал актерское мастерство. Его театральным педагогом все четыре года учебы была ученица Г.А.Товстоногова Борьяна Праданович. В конце пятидесятых – начале шестидесятых годов она ставила спектакли в Москве. На третьем курсе Академии Дюкич поставил свой первый спектакль –  “Филоктет” по пьесе Хайнера Мюллера. На этом спектакле он встретился с дизайнером по костюмам и будущей женой Наташей. С тех пор они работают вместе. С югославскими актерами Дюкич работал недолго – всего полтора года. Он поставил две пьесы: “Укрощение строптивой” У.Шекспира и “Конец игры” С.Беккета. В 1990 году режиссер поехал учиться в университет Мэриленда, потом стал там преподавать. Какое-то время они с Наташей жили в Вашингтоне, однако потом сменили место жительства. Желько
  Дюкич рассказывает:

  –       Театр “TUTA” мы начали создавать в Вашингтоне, но потом нам захотелось жить в Чикаго. Чикаго – театральный город. Я думаю, что для театрального города нужна аудитория и актеры. В Чикаго есть и то, и другое. А в Вашингтоне чувствуется недостаток аудитории и недостаток интереса к театру вообще. Я считаю Чикаго уникальным городом благодаря его мультикультурализму. В Америке множество городов не являются таковыми. Например, Лос-Анджелес, Майами – огромные города, в которых люди не живут как городские жители. Там есть лишь иллюзия города. А Чикаго – настоящий город. Здесь мы нашли гораздо более благоприятную почву для театральной жизни.

  –       По сути дела таких городов в Америке только два: Нью-Йорк и Чикаго…

  –       Да. В Чикаго можно найти плохие и хорошие стороны. Все обнажено, ничего не спрятано. Чикаго – бурный живой город, такой же, как любой другой мегаполис в мире. Мне нравится жить в Чикаго. Это – великолепное место для развития культуры.

  –       Почему вы решили создать свой собственный театр?

  –       Я хотел работать, а никто мне ничего не предлагал. Я не хотел ждать и взялся за создание собственного театрального коллектива. Стал работать со студентами. Сегодня я счастлив, что так случилось. В своем театре можно развивать собственную эстетику, свой театр накладывает определенные обязательства. Кроме того, всегда приятно работать с единомышленниками. В этом – отличие работы в своем доме от прихода в другой театр в качестве гостя.

  –       Почему такое странное имя – “TUTA”?

  –       В некоторых диалектах югославского языка “tuta” означает “судно”. Когда мы организовали театр, кто-то назвал нас так в шутку.
  То есть, мол, ничего серьезного. Для американцев это слово ничего не значит. Но интересно, что сейчас оно ассоциируется с нашим театром. В 1995 году мы создали официальную театральную компанию “TUTA”. До этого мы были экспериментальной группой. Я преподавал актерское мастерство в университете Мэриленда и стал делать спектакли со студентами. Некоторые из студентов
  переехали вслед за мной в Чикаго. Так что официально “TUTA” существует с 2002 года.

  –       Как бы вы определили ваш стиль работы?

  –       Я не показываю актерам, как надо играть. Я вижу препятствия, которые мешают им выразить себя. Моя работа – помочь актерам
  устранить эти препятствия, направить их в нужное русло.

  Недавно Желько Дюкич получил образовательный грант по программе Фулбрайта и в течение 2012-13 академического года будет вести курс “Современный американский театр” в Белградской школе драматических искусств (Сербия). В пресс-релизе театра отмечается, что Дюкич сохраняет связи с театром TUTA и планирует постановки новых пьес после его возвращения в США. С 1 сентября Желько Дюкич становится директором- создателем TUTA Theatre, а его многолетняя партнерша, актриса и режиссер Жаклин Стоун – художественным руководителем. Я поздравляю Желько Дюкича и Жаклин Стоун с новыми назначениями, а Желько желаю творческих успехов в Сербии и скорейшего возвращения в Чикаго! Мы вас ждем, Режиссер!

   

  По многочисленным просьбам театр продлил показ спектакля “Кухонный лифт” еще на две недели, до 1 сентября 2012 года. Адрес театра: TUTA Studio Theatre, 2032 West Fulton Avenue, Chicago IL 60612. Цена по принципу “Заплати,
  сколько можешь” (“pay–what–you–can”). Предлагаемая цена билета – $25. Количество мест ограничено, поэтому театр рекомендует зарезервировать билеты заранее. Заказ билетов по круглосуточному телефону 800-838-3006 или на сайте www.brownpapertickets.com. Подробная информация о спектакле – на сайте www.tutato.com.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/
  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Сцена из спектакля “Кухонный лифт”. Фото Лизы Силвы

  Фото 2. Директор-создатель театра TUTA Желько Дюкич

  Фото 3. Художественный руководитель театра TUTA Жаклин Стоун

   

• Човешкият мозък може да не старее

  Изследователи от Чикагския университет смятат, че мозъкът на човека има огромен потенциал и е „източник на вечна младост“. При определени условия и при здравословен начин на живот състоянието на мозъка на 70-годишен човек ще е същото, а може би и по-добро от това на 30-годишен човек, смятат учените, на които се позовава в своя информация и ИТАР-ТАСС.

  Триизмерното сканиране на човешкия мозък установило, че човешкият организъм е способен да се противопостави на стареенето. С годините мозъкът всъщност се развивал, особено ако е ангажиран с интелектуална дейност. Във всеки случай мозъкът на възрастен човек се справя по-добре с някои задачи в сравнение с мозъка на млад човек.

  Все пак учените не могли да установят къде точно в мозъка се намира „източникът на младостта“. Смята се, че важна роля в случая играе наследствеността, генетичните особености и активният начин на живот.

   

  Източник:  в. „Новинар“

• Вече са известни имената на арестуваните в Испания български моряци

  Българските моряци, задържани за трафик на три тона кокаин в Испания, все още са в следствения арест в Кадис. След изтичане на 72-часовата им мярка, те остават на разположение на следствието, което в най-кратък срок, възможно е дори в рамките на ден, да изработи доклад с всички събрани доказателства по случая. След това българите ще бъдат прехвърлени в арест в Мадрид, където докладът на следствието ще се разгледа от така наречената „Аудиенсия насионал” – институция, адекватна на Върховен административен и апелативен съд.

  Въз основа на данните от следствието тази институция трябва да се произнесе до 24 часа дали задържаните да бъдат съдени или освободени.

  Задържаните в България Дойчин Дойчев и Руслан К.,организатори на наркоканала от Латинска Америка към Европа, бяха доведени в специализираната прокуратура в София. Те вече бяха обвинени, но от прокуратурата отказват да уточнят в какво точно. Мерките им за неотклонение ще бъдат гледани най-рано в събота.

  Третият задържан българин у нас Христо Христов вече е бил освободен, заяви вътрешният министър Цветан Цветанов тази сутрин.

  бТВ разполага с пълния списък на имената на българите, арестувани в Испания:

  1.         Иван Станчев

  2.         Антоний Колев

  3.         Сава Алексиев

  4.         Румен Денев

  5.         Атанас Иванов

  6.         Светлозар Дочев

  7.         Петър Петров

  8.         Атанас Георгив

  9.         Мирослав Владимиров

  10.       Владемар Владимиров

  11.       Иван Николов

  12.       Борис Бъчваров

  13.       Борислав Михайлов

  14.       Светослав Йовчев

  15.       Красимир Йорданов

  16.       Теодор Трендафилов

  17.       Георги Георгив

  18.       Юлиян Петров

  19.       Боян Боев

  20.       Васил Киров

  21.       Светлин Димитров

  Междувременно стана ясно, че в акцията по залавянето им се е включила и италианската финансова полиция. Снабден със специална апаратура самолет е локализирал българския кораб „Св. Николай”. Патрулната машина ATR 42 е следила плавателния съд в продължение на повече от две денонощия.

   

  Източник:  КРОСС

• Франчайзинг – сигурен бизнес и пребиваване в САЩ

  В тази поредица от статии се спирам подробно на франчайзинга по две причини: Първо, франчайзингът може да ви отвори вратите за легално пребиваване в САЩ; и второ, защото франчайзингът може да осигури сигурен бизнес за Вас и Вашето семейство. В първите две статии разгледахме въпроса за специфичните особености на франчайзинга, както и видовете визи, които един предприемач може да получи, ако закупи франчайз в САЩ. Тук ще прочетете малко повече за задължението на франчайзодателя (ФД) да разкрие определен обем от информация пред потенциалния франчайзополучател (ФП).

  Франчайзингът е много добре законово регулиран в Съединените щати. В България, както и в повечето държави по света, няма закон за франчайзинга, който да регулира отношенията между франчайзодателите и франчайзополучателите, както и между тях и държавната администрация. Това не е особен проблем, понеже тази липса се запълва от Договора за франчайзинг.

  Тъй като отношенията по повод на франчайзинга са много обемни и сложни, то и  договорът, който ги регулира също е дълъг и съчетава в себе си клаузите на различни договори.

  Един договор за франчайзинг може да съдържа Лицензионен договор, Договор за наем, Договор за доставка, Договор за покупко-продажба и много други. В интернет може да се намерят договори за франчайзинг по 1-2 страници. Не Ви съветвам да се възползвате от тази „безплатна възможност”. Тъй като този текст е предназначен за неюристи, няма да се впускам в детайлите на различните закони в САЩ и България. Ще се спра само на най-важното за франчайзинга преддоговорно задължение, а именно задължението за разкриване на информация.

  Това задължение се съдържа в законодателството на много държави. То включва задължението на ФД да информира потенциалния ФП по въпроси от своя бизнес, които са съществени за информираното взимане на решение от страна на ФП. Такива въпроси са например:

  Колко ФП има в системата, имена, адреси, телефони?

  Колко ФП са напуснали системата и защо?

  Какъв е оборотът и каква е печалбата на ФД?

  Има ли съдебни искове срещу ФД? и др.

  Както се вижда, някои от тези въпроси са доста неудобни. В САЩ има специален формуляр, който всеки ФД е длъжен по закон да попълни и предостави на ФП. В някои щати има дори регистрационен режим, което означава, че всеки ФД и ФП подлежи на регистрация преди да започне работа.

  В България няма такова законово задължение. Но аз винаги съм съветвала клиентите си ФД да предоставят такава информация, за да нямат по-късно проблеми със своите ФП. Ако пък при мен дойдат ФП, ги съветвам да не подписват договор за франчайзинг с ФД, който не желае да разкрие такава информация.

  Ако сте решили да купувате франчайз, моля, първо се запознайте с ФД, после поискайте списък на неговите ФП (той знае, че трябва да Ви го даде). Влезте във връзка с тях. Питайте ги за всичко, което е важно за Вас. Посетете ги. Поискайте да се запознаете с проекта на договора. Покажете го на Вашия адвокат. Не се притеснявайте да искате промени.

  Всеки договор за франчайзинг започва с описание на Търговската марка.

  Като кажем франчайзинг, разбираме задължително търговска марка. Не може да има франчайзинг без известна марка. Но известните марки се нуждаят от закрила. Затова ще разгледам въпросите, свързани със закрилата на търговската марка.

  Марката е ключов елемент в политиката на една компания: повишаването на нейната стойност означава запазване на пазарните дялове и придобиване на нови.

  Марката е основен капитал. Тя може да се реализира търговски чрез лицензиране, франчайзинг, продаване и дарение. Като пазарен инструмент тя може да представлява най-важния актив на фирмата.

  Марката представлява знак, който може да бъде представен графично и се използва за отличаване на стоките или услугите на едно физическо или юридическо лице от тези на друго на пазара.

  Национална регистрация

  Марките са основно търговски марки и марки за услуги. Правото върху марка се придобива с регистрацията й, като на притежателя на марката се предоставя изключително право да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на всяко трето лице да я използва без негово съгласие.

  Националната регистрацията се извършва в съответното патентно ведомство.

  Регистрацията действа за определен период, считано от датата на подаване на заявката, и може да бъде подновявана многократно за следващи периоди чрез заплащане на такса.

  Международна регистрация

  Системата за международна регистрация на марките е уредена от два договора: Мадридска спогодба за международна регистрация на марките, датираща от 1891 година, и Протокол относно Мадридската спогодба. Международната регистрация има срок на действие от 10 години. Той може да бъде подновяван за следващи периоди от по 10 години чрез заплащане на съответните такси. Международното бюро изпраща едно напомняне на притежателя и, според случая, на неговия представител по индустриална собственост, шест месеца преди датата, предвидена за подновяването.

  Регистрация в ЕС

  Всички физически и юридически лица от страни – членки на Европейския съюз могат да се обръщат директно към Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар и да подадат заявка за регистрация на марка на Общността.

  Националната марка предлага закрила, която е ограничена на пазара само на една държава.

  Международната марка, регистрирана по реда на Мадридската спогодба и Протокола към нея, посреща специфичните нужди на онези, които търсят закрила в държави извън Европейската общност. Марката на Общността предлага закрила на целия пазар на територията на Европейския съюз.

  Тези три вида марки не са взаимно изключващи се: различните връзки между тях позволяват на фирмите да си изработят система за закрила, която отговаря на нуждите им.

  Когато франчазирате собствения си бизнес, преди всичко се погрижете за закрилата на Вашите марки. Ако пък сте потенциален франчайзополучател, трябва много внимателно да проучите статута на марките, чието ползване Ви се продава. Убедете се, че марките имат регистрация за съответната територия. В противен случай, можете да имате много сериозни проблеми, защото както казах в началото няма франчайзинг без марка!

  В следващата статия ще се спра на таксите, които ще трябва да плащате, както и на спецификата на отношенията между ФД и ФП.

  Ще се радвам, ако ми пишете с предложения за теми или с въпроси, чиито отговори ще бъдат интересни за повече хора.

   

  Светлана Ирасек

  Консултант по международен франчайзинг

  Ensley & Associates, LLC

  Immigration and International Law Firm

  K Street NW Suite 300

  Washington DC 20006

   

  Източник:  Bulgarians in Detroit.com

• Американският университет в Благоевград приема нови златни момичета и момчета

  Близо 300 младежи от 28 държави ще посрещне Американският университет в България тази неделя. Сред първокурсниците, избрали да получат висококачествено образование в АУБ, е и притежателка на 29 златни, сребърни и бронзови медала от олимпиади по математика. Българин, който е бил на обучение в научно-образователния космически център на NASA Space Camp в Турция, също ще учи в АУБ.

  Списъкът със златни постижения е пъстър: Сред талантливите първокурсници е македонец, спечелил 1-ва награда за най-добра идея и 2-ра награда за най-добър документален филм в Националния филмов фестивал за аматьори в Македония. Компания им правят: българин, завоювал две първи, едно второ и едно трето място в национални състезания по физика; златен медалист от международен турнир по баскетбол в Истанбул; победител във волейболното първенство за младежи в България; носител на златен медал от олимпиада по немски език; първенец по сумо; наградена с медали пианистка и шахматистка, и други.

  Следвайки традициите на класическите американски университети, АУБ оценява и подкрепя талантливите си студенти. 77 % от новоприетите българи спечелиха стипендии за четирите си години на обучение в АУБ за показани високи академични резултати. 94 % от новоприетия випуск получиха финансова подкрепа от университета, като общата сума е близо 5 000 000 щ.д.

  От 20 до 26 август в университета се провежда Седмица за ориентация на новите студенти, през която те се опознават, посещават административните офиси, библиотека „Паница”, спортните съоръжения и компютърните зали, а техни колеги от по-горни курсове им показват най-интересните места в Благоевград. На близо 300-тата студенти, от които 46 са по програми за обмен, ще бъде предоставена и възможността да се регистрират за избраните от тях учебни курсове. Новата академична година за студентите на Американския университет в България ще започне на 27 август 2012 г.

  Американският университет в Благоевград организира прием в чест на новите студенти и техните родители в неделя, 19 август 2012 г. от 18 часа, в университетския комплекс  „Скаптопара”.

   

   Албена Кехайова

• До Международния наказателен съд, офис на Прокурора

  

  В допълнение към изпратения на 8 август 2012 г. до Прокурора на Международния наказателен съд в Хага сигнал за посткомунистическия геноцид в България проф. Янко Н. Янков-Вельовски изпраща днес допълнителни данни, предоставени му от известните правозащитници проф.д-р Петър Пенчев и проф.д-р Божидар Фотев.

  До Международния наказателен съд, офис на Прокурора

  Address for letters:
  Янко Н. Янков –
  Гражданско лице – гражданин на Европейския съюз,
  Председател на Партия Либерален конгрес,
  Председател на Съюза на юристите-демократи,
  Председател на УС на Базисния Институт
  за Проучване и защита на човешките права
  ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38, 1172 София, България
  Ianko N. Iankov
  Dianabad, Block 4, ap. 38, 1172 Sofia, Bulgaria
  Web sites:
  http://iankov.info
  http://iankov.com
  http://velyovski.blogspot.com
  http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
  ================================================================
  16 Август 2012 г.

  До Международния наказателен съд
  офис на Прокурора
  П. К. 19519
  2500 СМ Хага,
  Холандия
  Към: документацията, датирана и изпратена на 08 Август 2012 г.

  До Борис Велчев –
  внук и син на световно известни комунистически престъпници,
  вербуван на хомосексуална основа агент на комунистическата ДС
  и на посткомунистическите НСС и ДАНС,
  ПРЕСТЪПЕН нискойерархичен
  МАРИОНЕТЕН държавновластнически слуга
  на българския клан на руската Червена мафия и на българския
  ПАРАВОЕНЕН ченгеджийско-мафиотски политически режим,
  изпълняващ длъжността Главен прокурор на България,
  Съдебна палата,
  бул. „Витоша” №2, 1000 София
  Към:
  Преписка на ВКП № 4459 / 2007, ІІ-1 ### № 6414; 6419; 4584; 25707 / 2007
  Преписка на ВКП № 11512 / 2007 ### № 8370 / 2008
  Преписка на Софийска градска прокуратура № 9316 / 2009
  ВКП № 13285 / 2010 г.–ІІ-1 / 13.12.2010 г.
  „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на специалните държавни
  служби и на прокуратурата! – 61-А (Шестдесет и едно – А),
  ВКП 13285/10/ ІІ, 24.10.2011 г.

  До Бойко Борисов –
  ноторно известен мафиотски престъпник,
  изпълняващ длъжността Министър-Председатал
  на поредното престъпно Правителство
  на българския ПАРАВОЕНЕН комунистически и посткомунистически
  ченгеджийско-мафиотски политически режим,

  един от институционално и лично съпричастните към
  извършеното върху мен
  на 21 Юни 2010 г. ПРЕД СЪДЕБНАТА ПАЛАТА
  драстично осакатяващо покушение
  (имащо характера на опит за убийство),
  за подготовката на което е бил предварително и официално сезиран
  с надлежно регистриран писмен текст

  Министерски съвет (МС), бул. „Княз Дондуков” № 1, 1000 (1194) София
  Към: (персонален) вх. № 4379 / 2003-2012 г.

  До: Техни Превъзходителства Посланиците на:

  01. Република Австрия – ул. „Шипка“, № 4, 1000 (1087) София

  02. Кралство Белгия – бул. „Джеймс Баучер” № 103, 1407 София

  03. Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия –
  ул. „Московска“ № 9, 1000 София

  04. Федерална Република Германия –
  ул. „Фредерик Жолио Кюри”, № 25, 1113 (1087) София

  05. Кралство Дания – бул. „Княз Дондуков” № 54, 1000 (1504) София

  06. Европейската комисия в България –
  ул. „Московска” № 9, етаж 1, 1000 София

  07. Република Ирландия – ул. „Бачо Киро” 26, 1000 София

  08. Кралство Испания – ул. „Шейново” № 27, 1504 (1087) София

  09. Република Италия – ул. „Шипка“ № 2, 1000 (1087) София

  10. Княжество Лихтенщайн – ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София
  (чрез: Негово Превъзходителство посланика на Швейцария, представляващ интересите на Княжество Лихтенщайн в България)

  11. Великото Херцогство Люксембург – ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504) София
  (чрез: Негово Превъзходителство посланика на Нидерландия, представляващ политическите интереси на Великото Херцогство Люксембург в България)

  12. Кралство Норвегия – бул. „Княз Дондуков” № 54В , 1000 София

  13. Република Португалия – ул. „Позитано“ № 7, бл. 3, ет. 5, 1000 София

  14. Федерална конституционна Република
  Съединените американски щати (САЩ) –
  ул. „Козяк” № 16, 1407 София

  15. Република Франция – ул. „Оборище“ № 27-29, 1504 (1087) София

  16. Кралство Нидерландия – ул. „Оборище“ № 15, 1000 (1504) София

  17. Конфедерация Швейцария – ул. „Шипка“ № 33, 1000 (1087, 1504) София

  18. Кралство Швеция – ул. „Алфред Нобел“ № 4, 1113 (1087) София

  През Март 2007 г. предприех процедура пред българската прокурорска институция с искане за разследване на организирана и системно провеждана от всички посткомунистически правителства престъпна държавна стратегия, изразяваща се в: евгеника (евгенетика), социално-медицински геноцид, медикаментозен геноцид, пенсионен геноцид, образователно-професионален геноцид, интелектуален геноцид, социално-икономически геноцид, държавен тероризъм (държавно терористично насилие), извънсъдебни убийства, както и множество други форми на ежедневно животоосакатяващо и животоотнемащо геноцидно насилие и изтребление на гражданите на България.

  Върху основата на неутрално описаните и поднесените от мен факти и обстоятелства, взети наготово от официалните информационни източници, аз обосновах тезата, че
  докато по време на класическата комунистическа власт от Септември 1944 г. до Ноември 1989 г. в България е бил извършван селективен класов комунистически геноцид над отделни групи и слоеве от населението,
  то след камуфлажните политически промени от Ноември 1989 г. досега, включително и от 01 Юли 2002 г. досега,
  в България се извършва тотален посткомунистически геноцид върху всички български граждани,
  в резултат на което отделно от нормалната смъртност и отделно от емиграцията
  от демографската карта на българската държава липсват 1 850 000 български граждани-жертви на провежданата геноцидна държавна стратегия.

  В отговор както на тази, така и най-вече на цялостната ми обществено-политическа и специфично правозащинта дейност,
  не само лично аз, но и всички членове на семейството ми бяха и продължават да се подложени на секретни оперативни мероприятия на българските специални служби,
  а връхната точка на тези секретни мероприятия
  бе извършеното върху мен на 21 Юни 2010 г. ПРЕД СЪДЕБНАТА ПАЛАТА в София
  драстично осакатяващо покушение (имащо характера на опит за убийство),
  за подготовката на което лично Премиерът (Министър-Председателят, ръковидителят на Правителството) е бил предварително и официално сезиран с надлежно регистриран писмен текст,
  но в услуга на престъпниците не е предприел абсолютно нищо за изпълнение на конституционното си задължение да осигурява сигурността на българските граждани.

  Тъй като по предприетата от мен още през Март 2007 г. процедура за разследване на описаните престъпления НЕ БЕ ПРЕДПРИЕТО АБСОЛЮТНО НИЩО,
  копия от преписката, състояща се от 382 страници, са надлежно изпратени от мен
  както на Европейския съд за защита на правата на човека при Съвета на Европа в Страсбург, Франция,
  така и на Прокурора при Международния наказателен съд в Хага, Нидерландия.

  При това уточнавям, че текстът на визираната документация от с.1 до с.337 е издаден като книга, която има следните библиографски параметри:
  Янко Янков, Българският посткомунистически геноцид (Документалистика), С., „Янус”, 2010, 427 с. ISBN: 978-954-8550-64-2, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
  ***

  С настоящия мой официален текст приложено изпращам на тук визираните адресати нов пакет от документални описания на геноциден тип престъпни посегателства върху българското население; този пакет съдържа (се състои от) 91 страници документация.

  Обръщам специално внимание на факта, че:
  ***в приложените две строго научни изследвания проф. д-р Пенчо П. Пенчев е направил изрична и пределно ясна съпоставка между характерните белези на българския посткомунистически геноцид и геноцидът в Руанда;
  ***а в строго научното изследване на проф. д-р Божидар Фотев са анализирани параметрите на интелектуалния геноцид в посткомунистическа България.

  ***

  С горното отново настоявам уважаемият Прокурор да предприеме необходимите действия за стартиране на наказателна процедура спрямо българската държава и нейните отговорни длъжностни лица от Ноември 1989 г. до днес.
  Уточнявам, също така, че след приключването на тук предприетата процедура за търсене на наказателна отговорност от престъпниците, ще бъде направено ново издание на книгата, в което ще бъде отразена Вашата (на Съда) дейност по казуса и Решението, което ще издадете или ще откажете да издадете.

  Впрочем, обръщам се към Вас не защото имам доверие в досегашното и сегашното състояние на правосъдието в България, Европа и Света, а защото се надявам някога, в бъдещето, да има Правосъдие.
  16 Август 2012 г. Янко Н. Янков: . . . . . . . .

  *************

• Мога ли и аз да наема правителствения самолет?

  Този и други въпроси въпроси задава в открито писмо до началника на кабинета на българския премиер, изпратено и до медите, д-р Иво Инджов, политолог и експерт по масови комуникации.
  

   

  До началника на Политическия кабинет

  на министър-председателя на Република България

  Г-жа Румяна Бъчварова

   

  Уважаема госпожо Бъчварова,

  Във връзка с водещото заглавие на в. „Преса” от днес, 15 август: „Авиоотряд 28 возил „тигрите” на Борисов за мач” с подзаглавие „Емил Димитров от ГЕРБ платил полета на еърбъса”, имам следните въпроси към Вас:

  1.  Потвърждавате ли изнесената от вестника информация, който цитира депутата от ГЕРБ Емил Димитров: „И двата отбора („Бистришките тигри” и „Чавдар” Етрополе – б.а.) са в предсезонна подготовка и по покана на Етрополе с правителствения самолет бяха докарани двата отбора за приятелска среща във Варна. Полетът бе платен от етрополския тим (Димитров е негов собственик – б.а.) ”. По-нататък Димитров потвърждава, че футболният мач бил в последната събота на юли, а „Бистришките тигри” победили с 1:0 етрополци. Борисов през цялото време бил на терена.

  2.  Кой закон, наредба или друг акт позволява на футболен клуб в България, респ. на неговия собственик, който на всичкото отгоре е и депутат, да наема правителствен самолет?

  3.  Бихте ли изнесла в най-скоро време всички данни за подобни акции, в които е въвлечен Авиоотряд 28, превръщащи го в нещо като чартърно дружество на властта?

  4.  Бихте ли публикувала подробна справка колко са били и колко са стрували на данъкоплатците воаяжите с правителствения самолет за Олимпиадата в Лондон и кои лица са летели с него?

  5.  Бихте ли информирала широката общественост каква е позицията на министър-председателя Бойко Борисов към описаните по-горе практики?

  6.  Нека отново се върнем на олимпийска тема. Преди броени дни министър-председателят в характерния за него стил демонстрира прословутото си фамилиарно отношение – този път към британския му колега Дейвид Камерън: „С Дейвид се разбрахме…“, с „Дейвид” това, с „Дейвид” онова и т.н. При такава една близост, заявена от Борисов, може би двамата са обменили опит и по теми като ролята на първия партиен и правителствен ръководител за строителството на спортни зали, намирането на спонсори за  футболни отбори, ритане на топка в работно време и други подобни, важни за гражданите на двете страни въпроси. С каква информация разполагате?

  7.  Знае ли министър-председателят, че 600 училища в България нямат физкултурни салони, а още толкова използват за целта пригодени помещения? От замаха, с който Борисов е запретнал ръкави да открива големи спортни зали, използвани ударно за личен и правителствен пиар, и да намира нерядко съмнителни спонсори на футболни клубове (целта е същата, наближават избори), не става ясно как любовта му към спорта съжителства със спортната мизерия в училищата.

  8.  Какво стана с обещанията на ГЕРБ от началото на мандата да се откаже от правителствения еърбъс и министрите да пътуват с граждански линии?

  9.  Мога ли аз като човек с гражданска позиция да наема с група съмишленици правителствения самолет, за да стигнем навреме във Варна и подкрепим протестите срещу застрояването на Морската градина и изграждането на „Алея първа”? Претенции за обратен полет няма да имаме, защото отпускарският сезон продължава и самолетът може да е необходим на някой друг министър, който подобно на гмуркача Николай Младенов е повредил мускул или друг орган и трябва да бъде транспортиран по спешност до елитно болнично заведение в София.

   

  Д-р Иво Инджов

  Политолог

  Експерт по масови комуникации

  Един от данъкоплатците, които издържат Авиоотряд 28

  Гражданин

   

  Източник:  svobodnoslovo.eu

• Bulgarians cultivating ancient einkorn grain

  By Tsvetelia Tsolova,  Reuters

   

  Petko Angelov grabs an old, rusted sickle and leads peope clad in folk costumes to a ritual harvest in his fields in southern Bulgaria sown with the first ever wheat planted by humanity – the einkorn.

  The popularity of the ancient grain, whose origins can be traced back some 10,500 years to the dawn of agriculture, is mounting in the Balkan country as people seek out healthier food, sustainable farming methods and national pride.

  Angelov, a retired pilot, is at the heart of the growing army of einkorn producers, providing the rare seeds from his crops in the southern village of Rabovo in the Rhodopi mountains, close to the border with Greece and Turkey.

  „The einkorn is really gearing on. There is at least 300 percent rise in the demand for seeds, especially from Bulgarian origin,“ Angelov said.

  Eincorn was part of the diet of Copper Age man. The colon content analysis of the 5,300-year-old Otzi the Iceman mummy found frozen in the Alps in 1991 proved that.

  In Bulgaria, it can be traced back to the Neolithic Age some 9,000 years ago, after archaeologists found charred kernels of the crop in the village of Ohoden in northwestern Bulgaria. Wild varieties still grow in the eastern European country.

  The tall and sturdy plant however has since been abandoned because its yield is low, its hulled ears need additional processing and its type of gluten makes baking a challenge.

  But renewed health consciousness and a surge in organic farming has helped to trigger a comeback in a thrifty grain which thrives without fertilizer in poor soil and is genetically pure, as it has never been hybridized.

  Farmers in the Black Sea grain producer country that export about 2.0 million metric tons of wheat a year are now turning to einkorn and fields have tripled to about 400 hectares from a year ago and virtually from scratch in 2009.

  Bulgaria is quickly catching up with producers in France, Italy and Austria, where einkorn along with other rare wheat such as spelt and emmer, is being grown on larger areas.

  Offers are already coming from richer western European markets,  Japan and South Korea and we are getting ready to export, once the volumes increase, Angelov said.

  Demand is palpable on the local market where organic and healthy food stores mushroomed in recent years.

  „People have come to realize that this wheat was the food of our ancestors. It is so much more nutritious, much better for the health,“ said Svilen Klasanov, who owns a bio shop and restaurant which offer einkorn flour and bread.

  „Its gluten is very mild, it has a positive impact on the stomach and people feel good when they eat it. Plus it is delicious,“ Klasanov said.

  Studies showed the grain is richer in proteins, and the level of antioxidants that fight ageing and chronic diseases is almost eight times higher compared to the cultivated wheat normally used for bread. It also has more iron and more zinc.

  „We were excited to find out how rich in proteins and antioxidants einkorn was,“ said Andrea Brandolini, a researcher at Italian Agricultural Research Council, involved in einkorn research since 1993.

  The low yield and the need for threshing make the einkorn unfit for modern agriculture, but its excellent nutritious qualities make it a specialty on the market. And some are already experimenting with einkorn beer production.

  Manfred Heun at the Norwegian University of Life Sciences developed a weak spot for the grain after leading a team of scientists to southeastern Turkey in 1997, proving that einkorn was the first grain domesticated by the mankind.

  „Einkorn is the ultimate grain. And the einkorn beer adds an excellent taste,“ said Heun, who now grows the ancient wheat in the garden of his home in Norway.

   

• Плевнелиев демонстрира политическа коректност на Шипка

  

  Президентът Росен Плевнелиев за пореден път демонстрира политическа коректност в словото си на връх Шипка вчера, като възхвали подвига на българските опълченци, без да спомене нито веднъж Русия като освободителка и Османската империя като поробителка. Държавният глава е патрон на националните възпоменателни чествания по случай 135-ата годишнина от Шипченската епопея през Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Все пак президентът отбеляза известен напредък в сравнение с речта си от 3-ти март. Вчера той се престраши да спомене руската армия и генерал Радецки.

  „За всеки българин Шипка е свято място. Тук ние заставаме смирени и горди, изпълнени с благоговение пред саможертвата на опълченците, които промениха хода на историята и донесоха така жадуваната свобода“, започна Плевнелиев. По-нататък в словото си той спомена „петте робски века“ и „армията на Сюлейман паша“, без да уточни чии са робството и армията. Споменаването на Русия също бе внимателно избегнато. Плевнелиев припомни, че в боевете „немногобройните и недобре въоръжени опълченски дружини са се сражавали героично заедно с руските отряди и подкрепленията от армията на генерал Радецки“. „Българските опълченци взеха равноправно и решително участие в отстояването на Шипченския проход и осигуриха възможността за решителен щурм на руската армия“, каза още Плевнелиев.

  Политическата коректност на новия държавен глава се прояви за първи път в речта му по случай националния празник 3-ти март и предизвика обществено недоволство. Тогава Плевнелиев отдаде почит на българските възрожденци, революционери и опълченците, но не спомена приноса на руските, румънските и финландските воини в Руско-турската освободителна война.

  За първи път след 35 години на Шипка бе запален вечният огън и бе издигнат българският трибагреник. Тази година тържествата са особено мащабни. Държавният глава обеща до края на мандата си всяка година да се качва на героичния връх, както и да съдейства за поддържане на мястото.

  ЩУРМ

  65 участници се включиха в състезанието за скоростно изкачване на 890-те стъпала до Паметника на свободата на връх Шипка. Победителите бяха наградени от президента, който сам пробяга стълбите за 3 минути и 10 секунди. В патриотичната инициатива на областната администрация в Габрово се включиха юноши и девойки от Казанлък, Севлиево, Троян, Трявна и региона.

   

  Галя Горанова,  в. „Сега“

• Успение Богородично

  

   

   

   

   

   

   

   

  Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението й. Според преданието на този ден апостоли се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло.

  Българската православна църква отбелязва празника на 15 август. Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при Сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“

  В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“. Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

  Успение на Св. Богородица е и голям народен празник. Никой нищо не работи. Правят се курбани, а болните нощуват на „свети места“ за здраве. Раздават се осветени в църква, от първите плодове за сезона – дини, грозде, а също и обредни хлябове за здраве и за „Бог да прости умрелите“. „До Богородица сламата стада на жито, а след Богородица житото стада на слама!“- така гласи народната поговорка и затуй добрият стопанин трябва да свърши вършитбата до Голяма Богородица. До този ден всяка къща прави харман на двора и по традиция той е кръгъл, за да не поразят зли сили дома. А в средата му побиват стожера – дебел кол, за който връзват конете при вършеенето. После возят снопите от нивата и на първата кола качват момата, ама гледат да не е в цикъл, та да е начисто житото. Стопанинът захранва воловете със „спорниче“ – полска билка, за да е на спор и берекет реколтата. Стопанката лисва пред колата кладенчова вода от менчето, украсено с китка босилек, усукана с червен конец, та да се лее житото на хармана.

  На Богородица мелят от новото жито. От него приготвят обредни хлябове за празника и вярват, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година. В някои селища празнуват този ден за здраве и на воловете, и както на Власовден стопанката поставя на рогата им обреден кравай и ритуално ги захранва. Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не пропика кръв добитъкът и да не стават ялови младите булки. Богородичните веселби продължават до късна нощ.

  Обредна трапеза: жито, царевица, варена тиква, прясна пита, каша от пиле, диня, грозде.

  Именници:  Мария, Марияна, Мариана

   

  Източници:  horo.bg, Уикипедия

• За Дянков бедността в България е мит

  Българският финансовият министър обеща над 7% скок на пенсиите след Нова година, синдикатите плашат с есенни бунтове на гладните

   

  Катя Димитрова, Диян Божидаров,  в. „Сега“

  Положението с цените и доходите става наистина напечено това лято в България. Вчера Националният статистически институт (НСИ) обяви, че през юли животът е поскъпнал с 1.5% – нещо съвсем нетипично за това време на годината, когато цените се задържат и дори падат. Такава висока месечна инфлация за последно имахме през лятото на 2008 г., преди да ни връхлети кризата. Сегашният скок се дължи основно на поскъпването на ток, вода, бензин, туристическите услуги и донякъде на храните. Най-лошото е, че засега няма изгледи инфлационната лавина да спре. Котировките на петрола, горивата и храните хвърчат в световен мащаб. В България масовият бензин подобри пореден рекорд – вчера А 95 стигна 2.72 лева за литър.

  Според НСИ от юли 2011 г. насам животът на българина е поскъпнал с 3.1%. Особено жестоко обаче са ударени семейните бюджети, защото издръжката на дома – сметките за ток, вода и др. режийни разходи, наемите и ремонтите са скочили с 6.3% спрямо юни и с цели 10.3% в сравнение с юли 2011 г. Транспортът е с 3.6% по-скъп от предното лято, таксите за обучение са пораснали с 6% за година. Храните според НСИ през този юли са само с 2.1% по-скъпи отпреди година. Но те вероятно ще дадат нов импулс на инфлацията в данните за август.

  Министърът на финансите Симеон Дянков обаче нарече вчера обедняването на българите мит и се похвали, че с предстоящата актуализация пенсионерите ще се окажат по-богати, отколкото при старта на управлението на ГЕРБ. Дянков обяви във Варна, че от 1 януари пенсиите ще бъдат вдигнати с 7.6% – колкото инфлацията, натрупана от лятото на 2009 г. насам.

  КНСБ веднага оспори аритметиката на Дянков и обвини МФ, че спестява част от истината и че реално натрупаната инфлация надминава 10%. Всъщност разминаване няма – просто КНСБ говори за поскъпването на цялата потребителска кошница, а Дянков удобно взима по-малкия процент – за малката кошница със стоки и услуги, която е най-важна за най-бедните.

  „През последните години е водена много строга бюджетна дисциплина, вече идва времето на увеличаване на доходите“, обясни вицепремиерът Дянков. Той припомни, че от 1 август има увеличение на бюджетните заплати, а министрите усилено обсъждат как да стане покачването на пенсиите. Единият вариант е с процента на инфлацията да бъдат качени всички пенсии. Вторият е еднакъв индекс за повечето пенсии, а само за най-ниските – по-значително повишение. Върви се към този вариант, стана ясно вчера от думите на вицепремиера. Актуализацията ще се случи в началото на 2013 г., но не на 1 януари, тъй като технологично било невъзможно.

  Дянков се зарече, че тази година кабинетът ще внесе рано проектобюджета в Народното събрание – още през септември. Това означава, че до дни министрите трябва да решат по каква схема искат да качат пенсиите. Дянков подчерта ролята на пенсионерите за икономическото оживление. „Вътрешното потребление се вдига почти веднага с увеличението на пенсиите и затова за правителството е важно да бъдат повишени именно пенсиите“, каза министърът. Той посочи, че данъци догодина няма да се вдигат.

   

  ОТПОР

  КНСБ обаче не смята, че кабинетът си е свършил работата, и вчера настоя за спешно свикване на тристранния съвет – заради растящите цени, които обезценяват всички доходи, не само пенсиите. КНСБ има и готов списък с мерки – поне 10% скок на пенсии и бюджетни заплати, скок на минималната заплата с 40 лв. до 330 лева и еднократна есенна компенсация заради поскъпването на тока и отоплението за всички пенсии до 400 лв. – с по 20 до 50 лева. От синдиката не казват откъде да дойдат ресурсите за предлаганите повишения, но предупреждават, че наесен са възможни „социални стълкновения“, и призовават премиерът Борисов да накара заместника си Дянков да свика тристранката.

   

• Български загадки: Защо не спасиха Левски?

  Григор Николов*,  е-vestnik.bg

   

  След залавянето на Васил Левски се раждат няколко български легенди. Едната е, че той е можел да бъде освободен, друга – че е предаден от поп Кръстю, трета – че турците не са знаели кого са арестували и до Търново арестантът е конвоиран само от три заптиета, колкото по това време била цялата турска полиция на Ловеч. Всички тези красиви измислици тръгват веднага след Освобождението от спомени на хора, посветени на революционното дело, но били недостатъчно край Апостола в последните му дни, които и не са знаели намеренията на турските власти относно това къде ще бъде откаран плененият Васил Левски.

  И както в голяма част от мемоарите дори и днес, то целта е да изтъкнат собствената си жертвоготовност за това как са били посветени във всички дела и как са били готови да проявят безпримерно геройство, но все нещо в последния момент осуетявало намеренията им. А истината е, че след залавянето му Левски едва ли е можел да бъде спасен. След обира на Арабаконашката хазна през 1872 г. организаторът Димитър Общи е заловен и започва да издава всичко, което знае на турската полиция. Тя разполага със снимка на Левски, предприема извънредни мерки само и само да го залови и дори хваща един лъже Левски, който се оказал турчин и скоро бил освободен.

  Какво всъщност се случва в последните дни на Апостола? Обирът на 22 септември в Арабаконак заварва Левски в Южна България. В първите дни на декември той вече е в Чирпан. Там в дома на Димитър Митовски се среща с дейците на местния революционен комитет и домакинът му показва документ, че турското правителство е разпратило из цяла България телеграма, с която обещава 20 000 гроша на онзи, който донесе главата на Левски.

  В Пловдив за секретната депеша най-напред научава ковчежникът на конака Тодор Кесяков. Той веднага съобщава на хора от революционните комитети в Чирпан, Пловдив и Стара Загора, като очаква, че някои от тях ще се срещнат с Апостола и ще го предупредят за надвисналата опасност. На срещата в Чирпан домакинът на тайната сбирка Митовски започва именно с обещаната от турците награда. Това не прави никакво впечатление на Левски и вместо да обсъжда своята безопасност, той започва вдъхновено да говори, че за да се освободи България, народът не трябва да чака помощ отвън, а „да се облегне на своите мощни плещи и крака, да грабне оръжието и да извоюва своето освобождение и своята независимост…“. Така го описва Иван Андонов, присъствал на тази сбирка, и допълва, че изричайки тези думи „от тих и хладнокръвен човек, той се обърна на разярен лъв.“

  След това Левски обяснява, че ще замине през Балкана към Троян и Ловеч, защото оттам трябвало да прибере някои книжа и след това ще отиде в Румъния. Домакинът Митовски започва да го убеждава да отложи пътуването, понеже имало опасност да го заловят. Най-добре било да зимува в Пловдивско, където никой нямало да го търси, и да тръгне напролет. Апостола остава непреклонен и заминава същата нощ към Балкана.

  По Рождество Христово Левски е в Ловеч. Там си уговаря срещи с местните революционери, включително и с поп Кръстю. Той също има да му дава някакви документи, но казва, че ще му ги предаде на Къкринското ханче. Двамата си определят среща. На 27 декември към 4 часа следобед Левски тръгва към Къкрина със сподвижника си Никола Бакърджията. По пътя за селото срещат две турски заптиета, които пазят моста над Осъм. Те ги спират и ги питат кои са и накъде са тръгнали.

  Левски отговаря, че е тръгнал на лозето си. В този отговор няма никаква логика – та какво ще търси човек там посред зима, но след срещата със заптиетата се разделили – Апостола наистина тръгнал на юг към лозята, а Николчо Бакърджията продължил по пътя за Севлиево. Събрали се малко по-нагоре, зад хълма, където вече не се виждали от моста. Отишли в Къкринското ханче, където намерили доста местни жители, които се веселели и пиели вино. Там предизвестен, ги очаквал ханджията Христо Цокев от Къкрина.

  Последвалите събития са известни на всички. Не е нужна кой знае каква прозорливост, за да се досети човек, че при засилените мерки за сигурност непознатият Левски се е видял съмнителен на заптиетата на Пази мост, те са докладвали на каймакамина и той изпратил потеря след него и приятеля му Николчо Бакърджията. Събирайки факти за своята книга „Васил Левски (Дяконът). Черти от живота му“ след Освобождението (книгата излиза през 1883 г.), Захари Стоянов дори пише, че турската полиция знаела, че Левски ще нощува в Къкрина.

  Оттук насетне започва мистерията. Филип Симидов, сам поборник-опълченец, в спомените си пише, че веднага след залавянето на Левски в Търново бил сформиран комитет, който имал за цел да го освободи. Той споменава и за добре въоръжен отряд от 20 души, сподвижници на Апостола, които трябвало да нападнат конвоя по пътя за Севлиево и да го освободят, но турците се усетили и прекарали Левски по друг път. В това няма никаква истина. Нито е имало отряд, нито арестуваният Левски е прекаран по друг път, а вече е откаран в Търново, пазен от около 200 заптиета.

  Опит за освобождението на Левски прави Христо Иванов–Големия, известен още като Книговезеца. Той е негов приятел от Първата легия на Раковски и го е освобождавал вече веднъж от сръбския затвор през 1866 г. В спомените си Христо Иванов пише, че като разбрали от телеграфа, още същия ден се събрали да решават какво да правят. Книговезеца обаче в спомените си прави изричната уговорка: „на приказки бяхме много, но на работа малко.“

  Най-накрая останали с члена на Революционния комитет Христо Караминков–Бунито и председателя му Иван Хаджидимитров–Заралията. Отишли при доктор С. Антонов, който бил извикан от турците да преглежда и превързва ранения Левски, за да научат нещо повече за съдбата му. Друг член на комитета – Джорджо Момчев, заможен търговец, в чийто дом е отсядал Левски, пък се среща с най-богатия търновец Стефан Карагьозов, който също е привикан от турците в конака като представител на обществеността, и двамата обсъждат дали може да се направи нещо за освобождаването му. Оказва се – нищо. Тогава двамата Христовци и Заралията решават да запалят затвора, та ако може в суматохата Левски да избяга. Хвърлят горящи парцали, напоени с газ през нощта и… напразно очакват пожар и суматоха. На другия ден разбират, че парцалите паднали на празно място.

  От Търново Левски е откаран пред съда в София, а нов опит за освобождаването му правят в Чирпан. В тамошния комитет научили, че султанът много се интересувал да види този „Дервиш оглу Арслан“, в превод – Горски лъв, който 10 години подкопавал неговата империя и затова от София той трябвало да бъде откаран с влака в Цариград, където щял да бъде процесът срещу него.

  Революционерите чирпанлии събират пари помежду си и изпращат на 28 януари 1873 г. в София занаятчията от Стара Загора Дончо Йовков да следи какво става с Левски и да им донесе новини. Той пристигнал на 8 февруари. По това време съзаклятниците вече са подготвили и въоръжено нападение над влака при днешния Първомай. Йовков се връща на 15 февруари и им казва, че пристигнал в София на 8 февруари, когато Левски бил вече обесен. Не им останало нищо друго освен да отслужат панихида за него.

  Стоян Заимов обаче разказва за далеч по-мащабна операция за освобождаването на Апостола. Тя била ръководена от Атанас Узунов. Той научил, че Левски ще бъде прекаран за Цариград през Лом–Русе–Варна или през Пазарджик–Пловдив–Одрин–Цариград. Били организирани две засади – при Дивдядово, Шуменско, с Тома Кърджиев и Георги Икономов, и към Търново Сеймен (Симеоновград), където жп линията минавала през тясна клисура. Там бил сборният пункт на четниците от околните села. В засада чакали 30 души. Железар дори им направил ключове и с тях разхлабили релсите, та влакът да дерайлира.

  След неуспешните опити за освобождаването на Левски започва да се търси неговият предател. Във в. „Независимост“ Любен Каравелов пише две версии през лятото на 1873 г. Едната е, че е предаден от двама ловчанлии – Добри Механджията и Пано Петков, като не пропуска да добави, че е „помешен и един поп, но ние и до днес не сме известни доколко голямо е неговото предателство.“ В по-късните си изявления вече е убеден, че Левски е предаден от поп Кръстю, но без да има никакви доказателства. Тази версия подхващат и Захари Стоянов и Иван Вазов.

  След 1989 г. се появиха теории, че Левски е предаден от своя помощник в Ловеч Марин Поплуканов. Други пък твърдят, че това е сторил даскал Иван Лилов от Сопот, секретар на Тетевенския революционен комитет. Поп Кръстьо едва след век е оневинен. Нещо повече – след Освобождението той връща комитетските пари, които са останали в него при залавянето на Левски.

  А дали пък Левски не е заловен случайно? Отговор няма, но в многобройните писания и до днес не е ясно къде свършва истината и къде започват легендите за освобождаването му и кой наистина е предал Апостола.

   

  ––––––––––––––––––––––

  * Откъс от книгата “Български загадки” от поредица Istoria Incognita на ИК “Сиела”. Григор Николов е завършил българска филология с втора специалност „История“ във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий“. Журналист е с над 30-годишна практика и има над 2000 публикации в периодичния печат. Работил е във вестниците „Борба“ – Велико Търново, „Вечерни новини“, „24 часа“ и „Сега“. Интересите му към неизвестни теми в родната история датират от средата на 80-те години на миналия век с първите му материали в списание „Родолюбие“, орган на Комитета на българите в чужбина. През 2004 г. печели престижната награда „Паница“ за журналистическо разследване на историята, придобиването, използването и трактовката на проблема на кого са т.нар. царски имоти.

   

• Да бъдеш на олимпиада без да изкачиш Олимп

  Да се върнем без злато от Олимпиада не бе ни се случвало от 1952 г. С представянето си на завършилите Игри в Лондон, България се върна 60 години назад – в Хелзинки, когато спечели и първия си медал на Олимпиада.

  Ето само факти от нашето представяне до настоящата олимпиада.

  В далечната 1896 г. за първата модерна олимпиада заминават да представят честта на България гимнастиците Панайот Белев, Илия Пенчев, Димитър Илиев и Шарл Шампо. Ръководител на делегацията е Тодор Йончев. Само Шарл Шампо обаче се състезава на олимпиадата в три дисциплини от гимнастиката. На 30 март 1923 г. по инициатива на министерството на войната е организиран Българският олимпийски комитет. За председател е избран Ефтим Китанчев. Целта на БОК е да организира състезателите за участие на олимпиадата в Париж през 1924 г. От България заминават четирима лекоатлети, седем колоездачи и двама състезатели по конен спорт, както и футболният ни отбор. Генерал Владимир Стойчев се класира на 11-то място в конната езда от общо 99 участници.

  През 1929 г. за председател на БОК е назначен Велизар Лазаров, който е в основата на първата Балканиада през 1931 г. в София. След 9 септември 1944 г. имуществото на БОК е отнето, а организацията е разформирована. През 1951 г. БОК е възстановен, а за председател е избран Владимир Стойчев. Първият олимпийски медал България печели на игрите в Хелзинки през 1952-ра – бронз на боксьора Борис Георгиев–Моката. Делегацията ни в Швеция е от 63 състезатели. Първият олимпийски златен медал е на Никола Станчев – свободна борба от Мелбърн 1956-та. В Австралия нашите печелят още 3 сребърни медала на Димитър Добрев и Петко Сираков – класическа борба и Юсеин Мехмедов – борба свободен стил, и един бронзов медал на националният отбор по футбол. Българските участници на олимпиади имат общо 51 златни, 85 сребърни и 77 бронзови медала. Най-доброто представяне на България на олимпиада е през 1980 г. в Москва, където България заема 3-то място в класирането по медали с 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала.

  През 2005 г. се заформя скандал с председателя на БОК Иван Славков, който е уличен във вземане на подкуп. На 7 юли 2005 г. той е отстранен от председателското място на БОК и от членското му място в МОК. От 11 ноември 2005 г. председател на БОК е олимпийската шампионка от Атланта ‘1996 Стефка Костадинова. Следват данните до олимпийските игри в Лондон, на които с медали ни зарадваха Тервел Пулев (бокс, бронзов медал) и Станка Златева (борба, сребърен медал).

  
  .
  
  .
  
  .

  

  По информация в Уикипедия

• Оперы Моцарта на фестивале в Равинии (Пригород Чикаго Хайленд-парк)

  Одной из инициатив Джеймса Конлона в качестве
  музыкального руководителя музыкального фестиваля в Равинии является концертное исполнение опер. Все началось в 2005 году с оперы Дж.Верди “Отелло”. Успех
  превзошел все ожидания, и маэстро стал регулярно проводить подобные вечера. 2007 год – “Мадам Баттерфляй” Дж.Пуччини, 2009 – “Риголетто” Дж.Верди (в главной партии мы услышали Дмитрия Хворостовского), 2011 – “Тоска” Дж.Пуччини (с Патрисией Росетт). Все эти оперы проходили в большом зале Павильона. Казалось, зал театра “Мартин”, рассчитанный на восемьсот пятьдесят зрителей,
  совершенно не приспособлен для таких масштабных постановок. Для сравнения: зал Лос-Анджелесской оперы рассчитан на 2700 мест, в Лирик-опере – 3563 места, в Метрополитен-опере размещаются 3800 человек. Но Конлон думал иначе. С 2008 года дирижер регулярно выбирает именно этот зал для концертных исполнений опер. Маэстро говорит: “Театр “Мартин” – уникальное место для камерных представлений. В зале театра устанавливается прямой контакт между исполнителями и аудиторией”.
  В театре “Мартин” мы услышали малоизвестные оперы “Махагони зонгшпиль” Курта Вайля и “История солдата” Игоря Стравинского, и именно здесь Конлон открыл свой ставший уже знаменитым цикл “Все оперы Моцарта”. Дирижер убежден: “Театр “Мартин” гораздо ближе по своим размерам к театрам моцартовской эпохи. А тридцать музыкантов Чикагского симфонического оркестра – это обычное количество
  музыкантов для оркестра того времени”. В августе 2008 года дирижер представил “Похищение из Сераля” и “Дон Жуан“, спустя два года – “Так поступают все” и “Свадьба Фигаро”. В этом году цикл продолжится новым дублем – операми
  “Волшебная флейта” и “Идоменей”.

  16 августа, 7.00 pm; 18 августа, 1.00 pm, Театр “Мартин”. Концертное исполнение оперы В.А.Моцарта
  “Волшебная флейта”.

  Действующие лица и исполнители:

  Памина – Айлин Перез, Тамино – Рене Барбера (победитель конкурса “Operalia” 2011 года), Папагено – Натан Ганн (два года назад он пел Графа Альмавиву в “Свадьбе Фигаро” в театре “Мартин”),

  Королева ночи – Эрика Миклоза (колоратурное сопрано из Венгрии, пела на сценах Метрополитен-оперы, Ковент-гардена, Венской оперы),

  Сарастро – Моррис Робинсон (в прошлом – профессиональный футболист, ныне – известный бас с сильным и глубоким голосом).

  Ведущий – американский актер Джон Де Ланси.

  Дирижер – Джеймс Конлон. Режиссер – Майкл Эрман.

  Чикагский симфонический оркестр. Чикагский симфонический хор.

  Премьера оперы состоялась в театре “Ауф-дер-Винден” в предместье Вены 30 сентября 1791 года за два с небольшим месяца до смерти Моцарта. В октябре состоялось 24 представления. За год их было 100, а к 1795 году – 200! Опера быстро завоевала огромную популярность. “Волшебная флейта” – частый гость чикагской оперной сцены. На протяжении семнадцати лет Лирик-опера несколько раз показывала одно и то же возобновление классической постановки одного из крупнейших режиссеров оперного театра XX века Августа Эвердинга. А в сентябре “Волшебную флейту” в новой постановке покажет Чикагский оперный театр (спектакль будет идти на английском языке). О “…флейте” я не раз писал и говорил на радио, и к этой опере мы вскоре еще вернемся. А вот “Идоменей” в Чикаго не слышали еще никогда.

  17 августа, 7.00 pm; 19 августа, 1.00 pm, Театр “Мартин”. Концертное исполнение оперы В.А.Моцарта
  “Идоменей”.

  Действующие лица и исполнители:

  Идоменей, царь Крита – Роберт Крофт, Идамант, его
  сын – Руксандра Донозе (меццо-сопрано из Румынии),

  Илия, троянская царевна, дочь Приама – Сюзанна
  Филипс (выпускница Центра Райана, победительница конкурса “Operalia” 2005 года. Мне запомнились ее Адина в “Любовном напитке” (Лирик-опера, сезон 2009-10 годов) и Лючия ди Ламмермур в прошлом сезоне Лирик-оперы),

  Дирижер – Джеймс Конлон. Режиссер – Дэвид Левковиц (два года назад он ставил “Свадьбу Фигаро” в театре “Мартин”).

  Чикагский симфонический оркестр. Чикагский симфонический хор.

  Опера “Идоменей” создана на основе одной из древнегреческих легенд о царе острова Крит Идоменее. Возвращаясь с Троянской войны, его корабль пошел под воду, но Идоменей чудом спасся, а в качестве благодарности пообещал принести в жертву богу морей Посейдону первого, кого встретит на своем острове. Первым оказался его сын Идамант. По легенде, Идоменей принес сына в жертву, остров Крит поразила чума, и Идоменей был изгнан гражданами города. Но Моцарт заранее отбросил плохой финал и воспользовался другой легендой (мифы и легенды в Древней Греции на любой вкус – кому что больше нравится). Идоменей действительно был готов принести в жертву сына, но в дело вмешалась троянская царевна Илия. Она беззаветно любит Идаманта и готова умереть с ним. Любовь
  побеждает смерть: растроганный любовью молодых, мудрый Посейдон дарует им жизнь. Финал оперы счастливый: молодые влюбленные живут в мире и согласии, царствуя на острове Крит…

  Моцарт написал оперу “Идоменей” по заказу баварского курфюрста. Вольфгангу Амадею было двадцать три года. Премьера с
  огромным успехом прошла в Мюнхене 29 января 1781 года. Оркестром дирижировал сам композитор. При жизни Моцарта опера была исполнена еще один раз, в марте 1786 года в Вене. Только два представления оперы, имевшей успех. Почему? Джеймс Конлон предлагает такое объяснение: “Трудности постановки и исполнения. В этой опере безумно тяжелые партии, особенно сложен секстет. Непросто подобрать соответствующих исполнителей. Конфликт отца с сыном имеет богатые мифологические и библейские корни. Это – самая революционная опера Моцарта”. Добавлю, что в партитуру оперы были заложены личные воспоминания Моцарта о своих ссорах и противостоянии с отцом Леопольдом.

  Сценическая история “Идоменея” небогата, оперу ставят редко и неохотно. А последняя постановка в Немецкой опере Берлина и
  вовсе закончилась скандалом. Дело в том, что Моцарт сочинил счастливый финал, но немецкий режиссер Ханс Нойенфельс придумал эпилог, в котором Идоменей отрубaет головы Посейдону, а заодно Иисусу, Будде и Магомету. Отрубленные головы наш герой ставит на стулья и выходит на авансцену весь в крови. Надо полагать, режиссер хотел показать, что Идоменей отвергает диктатуру любых
  богов. Финал вызвал неоднозначную реакцию критики и зрителей, но к авангардным постановкам в немецких театрах уже давно привыкли. Пошумели и успокоились все, кроме представителей исламской общины. В результате, чтобы не нагнетать обстановку,
  театр снял оперу с репертуара.

  Вот такие страсти до сих пор вызывает “Идоменей”. Надеюсь, в Равинии все пройдет мирно и ничьи религиозные чувства не будут
  ущемлены.

  За час перед каждым исполнением оперы в ресторане “Mirabelle” в Равинии состоится встреча с дирижером Джеймсом Конлоном. Вход свободный для всех обладателей билетов.

  200 Ravinia Park Rd, Highland Park, IL 60035. Билеты на все концерты фестиваля можно заказать по телефону 847-266-5100, факсу 847-266-0641 или зарезервировать на сайте www.ravinia.org.

  Сергей Элькин,
  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Театр “Мартин” в Равинии

  Фото 2. Музыкальный руководитель фестиваля в Равинии Джеймс Конлон

• Сърцето на Америка, наречено Чикаго

  

  Ако Ню Йорк е лицето на Америка, то Чикаго е сърцето на Америка. Едно огромно сърце, което тупти  в синхрон с ритъма на летните ветрове, люлеещи нежно тежките кехлибарени царевични ниви, разпрострели се свободно край фермите на необятните прерии, прегърнали могъщия град. Едно огромно сърце, ревящо и крещящо с гласа на грохота, идващ от моторите на камионите, кръстосващи денонощно безкрайните магистрали, на тази непозната и чудна за нас, имигрантите, страна. Едно огрoмно сърце, вибриращо заедно с ехото, идващо от тътена на заводите и крановете, порещи небето над Чикаго, изграждащи лека-полека новия век. Едно сърце, тръпнещо и зъзнещо, но вечно оставащо топло и живо, дори и в най-жестоките северни бури и урагани. Едно сърце, пулсиращо с мелодиите, идващи от песните на чайките, които вечно се търсят, там, край млечнобелите скали на гористите брегове, надвесили се над прозрачните води на езерото Мичиган. Едно сърце, в което бетонно-стъкления Метрополис, природа, наука, технологии и изкуство пулсират в някакъв странен танц, заедно с  многомилионната човешка маса, събрала се от всички точки на света и които са се сляли, заедно в една необяснима, но прекрасна симфония от  разочарования, илюзии, цветове, музика, поезия и вдъхновения. От изгубени, но и намерени, понякога надежди. Сърцето на Америка, наречено Чикаго.

  Чикаго в миналото

  Първите европейци стъпили на територията, позната ни днес като Чикаго, са били френските изследователи Луи Джолиет и Жак Маркет. Те са били и първите европейци, които през 1673 г. идват в Чикаго, за да изследват и направят карта на земите около река Мисисипи.  По това време териториите около Чикаго, заедно със щата Илиной е принадлежал на Франция. Първата колиба, построена на територията на днешното Чикаго, е издигната от полинезиийския изследовател и търговец на кожи Жан Баптист  Пойнт Дю Сабъл, който се е заселил тук през 1779 г. От него всъщност започва и изграждането на Чикаго.  През 1804 г. е изграден първия форт в Чикаго, наречен форт Деарборн. През 1812 г. по време на индианската революция форт Деарборн е подпален и половината от населението  избито. 1871 година избухва големия пожар, в който за по малко от няколко часа целия град е сринат до основи. Легендата разказва, че пожарът е предизвикан от една крава, съборила газовата лампа, която стопанинът й е забравил в плевнята. Чикагоан (местните хора – така наричат жителите на Чикаго) обичали често да се майтапят като казвали, че нощно време под мостовете на Чикаго, след полунощ можело все още да се чуе жалното мучене на кравата, подпалила града и изгоряла, естествено, в пожара.  Факт е обаче, че след този трагичен инцидент град Чикаго като митичната птица Феникс започва своето прераждане от пепелищата. Днес той е един от най–красивите и уникални със съвременната си архитектура градове на земята.

  Чудото, наречено Чикаго

  “Чудото”, наречено Чикаго, не е плод на нечия авторска приумица или туристическа агенция за примамване на туристи. Чудото на Чикаго всъщност е в неговото географско разположение.  Стъпил на брега на езерото Мичиган, градът всъщност представлява  една естествена врата към новите територии на необятния (или казано по точно – Дивия, някога) Запад. До Чикаго (както и до Ню Йорк ) от Европа, без проблемно през Големите езера са пристигали корабите с емигранти и търговски стоки за Новия свят. От Чикаго  транспортирането им до вътрешността на страната е ставало по най-бързия и ефтин начин.  Уникалността на града идва и от факта, че реките на Чикаго, които се вливат в езерото Мичиган, са били нещо като водни магистрали, по които най-бързо и безопасно са се транспортирали стоки и хора до река Мисисипи, а оттам до Мексиканския залив.  Заради своето географско разположение Чикаго за кратко време се издига от малкото колибено рибарско селце до един от стълбовете на световната икономика.

  Някои лингвистични факти

  Чикаго или “чи-к’ак-гоу” е древна индианска дума, с която, според известния езиковед и лингвист проф. Д-р Марио Пей, коренното племе по тези земи – Илини, са наричали   “земята на вонящиия лук или вонящ пор”.  Такова поне е описанието, което д-р Пей дава за Чикаго в книгата си “История на езика”. Илините, които пък са клон от племето Алгонкуин, всъщност са дали името на щата Илиной, в който Чикаго е разположен. Тяхното име, пак според проф. Пей, на индиански означава “земята на идеалните, красивите хора”.  Според други експерти обаче, думата “чи-к’ак-гоу”, означава нещо като “храбър”, “дързък”. Старите жители на Чикаго обичат да произнасят името на града си не като на български Чикаго с буквата Ч, като Чирпан, а с “Ш” като Шумен – Шикаго.

   

  Симеон Гаспаров,

  simeongasparov.wordpress.com

   

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Украински учени канят български за проучване на древнобългарски поселения в Украйна

  Болград. Втора година продължават археологическите проучвания на археологическите разкопки на поселения на прабългари в българското село Криничное (Чушмелия) в Украйна. Това съобщи в интервю за Агенция „Фокус” Вячеслав Баранов, сътрудник на Института по археология на Националната академия на науките на Украйна, който участва в разкопките.

  

  Много ни се иска – към нашето изследване да се присъединят български учени. Говорим за това. Би било хубаво, експедицията да има съвместен статус – между България и Украйна. Сега си пишем по електронната поща с учени от България, които са проявили интерес към тези изследвания, каза Вячеслав Баранов.

  „За съжаление, крайбрежната зона на езерото Ялпуг, където се намира поселението, се разрушава и поселението постоянно се подлага на разрушение по природни причини. Имаме малко време, за да го изследваме, а поселението не е едно. По брега се разполагат около десет прабългарски селища, които трябва да се изследват, преди тяхното разрушаване“, обясни Баранов.

  По време на проучванията в Бесарабия, Украйна, са били намерени две маслобойни, в землянка. Най-близките аналогии на такива керамични маслобойни се намират – едната от тях в Саркеле, на брега на река Дон, всички останали – в Средна Азия. Много е интересно – как тази традиция се прояви в български регион, коментира той.

  „Тази година намерихме много интересен орнаментиран съд. Традиционно българите са украсявали съдовете с линейно-вълнист орнамент. Този съд беше украсен с орнамент, по-характерен за гръцката цивилизация. Струва ми се, че тракийското се е отразило в българското изкуство и бита, каза той. Сред другите находки е изображение на човек, малка фигурка на глава от камък.

  Това е, може би, първа такава находка в Бесарабия – изображение на човек, добави Баранов.
  От изследванията става ясно, че прабългарите в тези поселения в онзи период са отглеждали зърно, вероятно – добитък; маслобойните са се използвали за приготвяне на масло. Живели са в полуземлянки на бреговете на езера и реки. Занимавали са се с изготвяне на керамика. Намирали са се на доста високо технологично ниво.

  Тази година беше разкрит много богат културен слой, с много интересни находки. Реставрирахме кухненски съдове, които ще отидат в музея в Киев, тъй като Болградският музей, за съжаление, няма право да държи археологически предмети. Много ни се иска, разбира се, тези предмети, да попаднат именно в Болград – там, където бяха намерени. Тяхното наличие е много важно за самите българи в Бесарабия, за разбирането на своята история и култура в древността, добави той.

   

  Ала Железкова,  Focus-news.net

• Как се пишат на български имената на държавите

  Как е по-правилно да се напише и каже – Чечня или Чечения, Хърватия или Хърватска, а може би Хърватско? Защо германците наричат държавата си Deutshland, а ние й казваме Германия? Каква е разликата между Тесалоники и Солун? За логиката и принципите, които законодателят на българския език – Институтът за български език при БАН, следва при определянето на имената на държави, градове и местности разговаряме с проф. Владко Мурдаров, в навечерието на излизането на новия правописен речник на БАН. Очаква се той да е на пазара през септември.

   

  Интервю на Александра Маркарян,  offroad-bulgaria.com

  – Тези дни попаднах на интересна дискусия във форума OFFRoad-Bulgaria – за имената на държави, градове, местности, подбудена от въпрос за тъй наречените „нови“ държави, образували се в последните 20-ина години – Беларус, Молдова, Чечения. Как е правилно да се изписват и произнасят и каква логика следвате при определянето на имената на български език?

  – В бившите съветски републики едно време имената им бяха оформени като от съответата територия се вземаше производното прилагателно и се говореше например за Белоруска съветска социалистическа република.

  Днес препоръката е наименованията на републиките, тоест на самостоятелните вече нови държави, да бъдат изговаряни и писани по такъв начин, по какъвто се изговарят в съответните страни.

  У нас едно време беше Белорус. Сега, тъй като в белоруски изговорът е Беларус, втората гласна вече е „а”. От друга страна, вече те наричат своята държава Беларус, така че и ние сме длъжни да уважим тяхното наименование.

  При Молдавия или Молдавска република тяхното наименование е Молдова и поради тази причина и ние тряба да се съобразяваме с него и името на държавата трябва да бъде Молдова.

  – Какво е положението при Хърватия, Хърватско и Хърватска?

  Едно от имената, при които имаше най-големи спорове, беше Хърватия. Защото тук оказва влияние наименованието на държавата и в сръбския език. Заради това ще чуете понякога субстантивирано, превърнато в съществително, прилагателното име и се казва Хърватска, което най-много ме дразни.

  Дразнещото е, че спортните журналисти не искат да се съобразят, че наименованието на държавата в български не е Хърватска, а Хърватия.

  В сръбския е Хърватска. При нас в началото имаше една идея. Спомнете си, че при Паисий в неговата „История славянобългарска” той говори например за немско и затова даже се смяташе, че би трябвало държавата да се нарича Хърватско на български.

  В началото, когато беше създадена самостоятелната държава, имаше и такава препоръка, но ние се съветвахме и с представителите на Хърватия у нас, тоест с посолството, и се утвърди и навсякъде в справочници посочваме – единствено правилно е името Хърватия. Всичко останало на български език не би трябва да се употребява.

  Някои твърдят, че трябва да е Хърватско, защото си го представят като област. Но тук не става дума за област, тук става дума вече за държава.

  Друго. Например при Босна положението е много интересно. Там колебание при името на държавата няма. Там е интересно как се нарича човекът, който идва от Босна. При нас, под влияние от сръбски, много често се употребява бошняк, а всъщност, според законите на българския език, е босненец.

  Усещате ли, че все пак ние сме сродни езици и се появяват грешки.

  – А кое е правилното при Чечения и Чечня?

  – При името на държавата Чечения също е много интересно. Под влияние на руски името се употребява като Чечня, само че правилното е да се употребява Чечения. Даже, не съм проверявал, но четох, че Чечня се възприема даже като обидно.

  – Защо?

  – Защото така има пренебрежителен елемент заради руския.

  При нас трябва да е Чечения.

  При имената на тези няколко държави, които споменахме, които много често се употребяват, има колебания и не можем да изведем едно общо правило. Или ако го изведем, ще се състои от две части. Първо, името се изговаря така, както се изговаря и пише в съответната страна. Второ, оказва влияние и моделът, по който в българския език са оформени държавите.

  Защото това, което си говорим за Чечения, Хърватия, имената, които употребяваме ние, почти всички завършват на –ия. Мислете си и за Германия, Португалия, Испания и Италия. Навсякъде е това –ия. За да подведем под общия модел, приемаме и тези форми на имената.

  – Каква е логиката Черна гора да се казва така в българския?

  – При Черна гора тяхното наименование е така. Разбира се, че няма Монтенегро, въпреки че в много от европейските езици това е наименованието на тази държава. Ние сме си възприели Черна гора.

  Тук има и друг детайл – в българския тя не е църна. Има елемент на превеждане.

  – А трябва ли да се превеждат имената?

  – Това е спомен от преди. Например при Бряг на слоновата кост – тези наименования се превеждаха, но вече по международните стандарти беше възприето да няма превод, а да се употребява името така, както е. Но при Черна гора все пак става дума за славянски език. Може би затова сме си позволили да преведем.

  – Ако се приложи превод автоматично, доста имена биха придобили различно звучене. Истамбул например няма да го познаем.

  -Като си говорим за Истанбул, по начало знаете, че в турски при улесняване на изговора се вмъква това начално „и” и Стамбул става Истамбул. Тук българинът много се колебае, защото тук има една фонетична особеност. Ние казваме обикновено „мб” – Истамбул, и това е правилното. Обаче когато имаш комбинацията от „н” и „б”, пак българинът го изговаря като „мб”.

  При Истанбул колебанието е между м и н и само това е правилно.

  Хайде да го проверим и в речника. Не, няма го, защото не е столица.

  – Тук, във вашия речник обаче пише Хърватско, а не Хърватия и това е официалният правописен речник на БАН…

  – Пише Хърватско, защото тогава редакторът се наложи своето си виждане, а ние сме го регламентирали като Хърватия. Личният вкус понякога страшно влияе.

  Но да знаете, че това е грешно.

  – Е, как? Пише го в речника!

  – Ами това е, това е лошото. В новия речник, който излиза през септември, ще пише Хърватия.

  Знаете ли колко материали сме писали за тази Хърватия, че трябва по този начин да бъде името на държавата?

  И тук значи ти лъжеш, подвеждаш хората.

  – Но по речника на БАН се водят хората.

  – Е да, обаче това е личният вкус на един човек. И логиката му е, че името на областта трябва да се превърне в име на държавата.

  – Защо в българския Солун не е Тесалоники?

  – Има една група имена на градове и държави, при които сме възприели да не бъдат променяни, за да се уважава българската традиция, независимо как се изговарят днес. Още в житията на Кирил и Методий фигурира името Рим. Те отиват в Рим. Затова Рим няма да го превърнем в Рома, уважавайки българската традиция. Още от старобългарски запазваме формата на името да бъде Рим. Същото е и при Солун. Името Солун пак е свързано с братята Кирил и Методий и не става Тесалоники.

  Тоест, хайде да теглим черта, различни принципи действат при утвърждаването на формите на имената. Може да бъде под влияние на традицията. Може да бъде според словообразувателни процеси в българския език. Но може да бъде, и това е най-важното, името на държавата или на града да бъде отразявано и на българска кирилица по такъв начин, по какъвто се изговаря в съответния език.

  – А защо тогава Германия е Германия?

  – Германия е защото… Пак тук е традиция. Но тук има нещо много интересно при нас. Ние сме запазили и немец и германец.

  – Германец не е ли правилното?

  -Да, обаче тук има една тенденция при имената. Славяните ги наричат немци, което идва от ням, т.е. те не ги разбират. Затова е немци, немски. Всъщност днес спорим кога трябва да се каже, че той владее немски език. Защото в същото време казваме „това е написано на старогермански“. И самите германисти държат да се прави разграничението. В историята на българския език Германия от средата на XIX век името се употребява само по този начин.

  В много от случаите много ни влияе и руски. И каквото е положението в руския, особено преди, както е било името на държавата на руски, или града, така е било възприемано и у нас.

  Например това личи при Виена. Немското Vien – Вийн, което ще напишете с й, на руски е Вена и при нас става Виена. И поради традицията се запазва Виена.

  – Малко миш-маш се е получил тук…

  – Точно така. Тая тема е много интересна и сложна, защото много различни фактори влияят.

  – Това не предпоставя ли и доста грешки – много фактори, различни принципи, логики?

  – Точно. И заради това спасението е да гледаш справочниците. Защото те са премислени. Не поглеждайте правописния речник, мислете си за енциклопедиите.

  – Обсъждат ли се имената на държави, градове и местности със съответната чужда държава?

  Обикновено да. Отдавна е започнал този процес. Ние си говорим само за държавите, но знаете ли колко е по-сложно с имената на градовете, изобщо на селищата, на планините, на реките и тъй нататък. Обикновено се изработват списъци, засягащи еди коя си държава, и в тях има всякакви наименования и при тях се утвърждава основен принцип – как се изговаря името в съответния език.

  Разбира се при нас има и още изключения, които не са малко.

  – Какъв е масово възприетият принцип в другите държави?

  – Това е – както е възприето името в съответната държава, така се изговаря. Навсякъде има и изключения.

  Но българинът шава по Европа и от Средновековието има текстове, в които се появяват имена и градове. Например Лайпциг в XIX век в българските текстове се появява под наименованието Липиска, т.е. онова, което съвсем ясно ти показва славянският произход на името.

  По същия начин Грац австрийското, което се появява при нас като Градец. Когато има славянски корен, затруднението е още по-голямо.

  – Защо ние казваме Гринуич, а не Гринич, както си го наричат англичаните?

  – Защото тук има една друга история. Ние през цялото време си говорихме за транскрипция, как се отразява изговорът, обаче в много от случаите се появява и влиянието на транслитерацията, т.е. какви букви са употребени при изписването на името.

  И при Гринуич се появява някаква комбинация. Представете си, че аз там се стремя да изчета всички букви и затова се появява този по-особен изговор в сравнение с оригинала.

   

• <<
• 1
...
• 208
• 209
• 210
• 211
• 212
• 213
• 214
• 215
• 216
• 217
• 218
...
• 414
• >>