Всички авторски страници

Авторски

• Не плачи, гордeeм се с теб!

  

  Първият сребърен медал за България на Олимпиадата в Лондон бе спечелен от златното ни момиче Станка Златева. След няколко разгромяващи победи по пътя към финала късно, триумфът обаче се изплъзна от ръцете на петкратната ни световна шампионка. Финалната среща с руското торпедо Наталия Воробьова не успя да зарадва българката с така мечтаното още от Пекин олимпийско злато.

  И въпреки загубата, Станка се представи блестящо, силна и достойна, както винаги. В емоционално интервю в първите минути след срещата тя сподели пред български медии, че за нея загубата е била „голям позор“ (*цитат от dnevnik.bg). Искрено вярвам, че всички българи ще подкрепят Станка и ще й благодарят, така, както тя заслужава.

  Ти не си позор, Станка, ти си най-голямата българска радост и гордост! Борбено момиче, което никога не спря, въпреки контузии, травми и разочарования, да върви по пътя само напред и само нагоре! Нека сребърният медал не те спре и този път, а да продължиш смело, както винаги досега. Ние сме с теб!

   

  Източник:  az-jenata.bg

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Пол Райън е кандидат за вицепрезидент на САЩ

  Кандидатът за президент на САЩ от Републиканската партия Мит Ромни избра конгресмена за свой подгласник

  Кандидатът за президент на САЩ от Републиканската партия в Мит Ромни избра за свой подгласник конгресмена Пол Райън, съобщи в комюнике ръководството на предизборната кампания на републиканците.

  „Ромни-Райън e републиканската бюлетина“, гласи краткото комюнике на партията.

  По-рано днес това беше съобщено от Ен Би Си Нюз и „Хъфингтън Пост“, които се позоваха на източници от кампанията.

  Новината ще бъде оповестена официално от Мит Ромни в 13.00 ч. по Гринуич в Норфолк на борда на самолетоносача „Уискънсин“, който е ветеран от Втората световна война и е участвал също в първата война в Персийския залив през 1991 г.

  Решението идва две седмици преди конгреса на Републиканската партия в Тампа, щата Флорида, на който Мит Ромни и Пол Райън официално ще бъдат обявен за кандидати на партията за президент и вицепрезидент.

  През ноември те ще се борят срещу двойката Барак Обама-Джо Байдън в надпреварата за Белия дом.

  Източник:  Vesti.bg

  –––––––––––––––

   

  Ромни избра „бюджетен ястреб“ за вицепрезидент,

  пише в. „Сега“
  

  Конгресменът Пол Райън ще е вицепрезидент на кандидата за президент на САЩ от Републиканската партия Мит Ромни, съобщиха световните агенции, позовавайки се на източници от партията . Очаква се изборът да бъде оповестен официално от Ромни по-късно днес на предизборно събитие в Норфолк, щата Вирджиния.

  Райън често е сравняван с Роналд Рейгън и е известен с предложенията си за съкращаване на програмите за социални помощи, особено тези да бедни и възрастни американци. За Ромни, който не познава достатъчно добре коридорите на властта във Вашингтон, привличането на Райън ще помогне да се справи по-добре в отношенията с Конгреса. От друга страна, Райън е конгресмен 7 поредни мандата и няма опит в изпълнителната власт.

  Райън става конгресмен на 28 години и стана известен като бюджетен „ястреб“, който дори критикува президента Джордж Уокър Буш, че изоставя фискалния консерватизъм, с който са известни републиканците. Той е председател на бюджетната комисия в Камарата на представителите. През май миналата година Райън обяви, че няма да се кандидатира за мястото на сенатора от Уисконсин Хърб Кол, защото смята, че на сегашния си пост в Конгреса може да свърши много повече работа за финансовите проблеми на страната. Едно от предложенията му е свиване на разходите с 6.2 трилиона долара в следващите 10 години, включително от социалните помощи и здравеопазването.

  Източник:  segabg.com
  

• Европейският парламент поиска помощ от БАН за кирилицата

  Европейският парламент поиска официалното съдействие на Българската академия на науките, за да започне да изписва чуждестранните лични имена на кирилица в официалните си текстове на български език.

  Председателят на парламента Мартин Шулц разпореди на службите на институцията да проверят възможностите за кирилизиране на имената, след като на 24 май Ивайло Калфин го информира, че в официалните текстове на институцията на български език имената на членовете на парламента, както и на европейски инициативи, както и други лични имена се изписват на латиница. Според Калфин това затруднява българските граждани и пречи на пълноценното възприемане на посланията на Европейския парламент. Евродепутатът апелира за решаването на въпроса като знак на уважение към българските граждани.

  Европейският парламент, чрез службата си за преводи се обърна към Института за български език на БАН. В писмо, изпратено до неговия директор проф. Светла Коева,  се иска съдействие за транскрибиране на имената на български език под формата на методически указания и насоки за правилата, които да бъдат следвани. Преводаческите служби на парламента предлагат на БАН да извърши и качествен контрол на транскрибираните от тях имена преди публикуването им на официалния сайт на Европейския парламент и използването им в преводите на документи на български език.

  В писмото се добавя, че от 2005 г. насам личните имена на небългарските членове на ЕП се изписват на латиница в техния оригинален вид, тъй като софтуерните програми и приложения, използвани в Европейския парламент, не са пригодени да разпознават буквите от българската кирилска азбука. Понастоящем техническите служби на Европейския парламент извършват проучване и анализ на стъпките, които е необходимо да бъдат предприети, за да се постигне технологична съвместимост между двете азбуки.

  Преводачите в българския отдел за писмени преводи на Европейския парламент заявяват „гореща подкрепа за отправеното от Ивайло Калфин искане“ и изразяват готовност да извършат транскрипцията не само на личните имена на небългарските членове на парламента, но и на всички чуждестранни лични имена, фигуриращи в текстовете на институцията на български език.

  „Много се радвам и благодаря на преводачите от български език в Европейския парламент, че ме подкрепят в това начинание“, заяви Ивайло Калфин. Той добави, че е впечатлен от бързината и ефективността, с която Европейският парламент се задейства, за да отстрани това неудобство за българските граждани и изрази надежда въпросът скоро да намери решение.

  Клафин се срещна с директора на Института за български език към БАН и получи съгласието на езиковедите да помогнат с методически указания  и консултации, с обучения, както и с предоставяне на компютърни апликации, разработени от Департамента по компютърна лингвистика на Европейския парламент за коректното осъществяване на транслитерацията на имената, използвани в официалните текстове на български на Европейския парламент.

   

  Източник:  kalfin.eu

• Плевнелиев се срещна с представители на българската общност в Лондон

  Президентът Росен Плевнелиев се срещна с представители на българската общност във Великобритания. В хода на срещата той заяви, че за добрия имидж на България са необходими добре образовани кадри, съобщи бТВ. „Образователната система е много консервативна. Ако искаме сериозна промяна, трябва да я започнем сега, за да берем плодовете след 5-6-10 години,” заяви президентът.

  „Нови приоритети, индустрии, клъстери и разбира се кадри, които да могат да движат тези индустрии напред. Това е рецептата на всички богати държави,” добави Плевнелиев.

  Работното посещение на президента във Великобритания продължава и днес. Той ще се срещне с българските олимпийци на приема, даван днес от Българския олимпийски комитет, по повод Деня на България на Олимпийските игри, съобщиха от пресслужбата на президентството. Плевнелиев ще подкрепи спортистите във финалните им участия в Игрите в Лондон.

  Българският държавен глава ще присъства и на приема, даван от министър-председателя на Великобритания Дейвид Камерън, за официалните гости на церемонията по закриването на Олимпийските игри, която ще се състои на 12 август.

   

  Източник:  Mediapool

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• „Щастлива емигрантска песен няма”, книга за политическите бегълци

  Под заглавие „Щастлива ли е песента на емигрантите?“ сайтът аctualno.com информира за книгата на Зоя Захариева-Цанкова „Щастлива емигрантска песен няма“

   

  Среща с някои от най-известните и успели зад граница политически бегълци от комунистическа България ни урежда Зоя Захариева-Цанкова в новата си книга „Щастлива емигрантска песен няма” (ИК „Изток-Запад”).

  Сборникът съдържа двадесет и седем интервюта с български изгнаници в странство, които не само са били оценени там, но и са успели да се издигнат нависоко благодарение не на друго, а на собствените си способности и качества. Първоначално Зоя Захариева-Цанкова, работейки като журналист, просто интервюира няколко души, чиято съдба е сходна – избягали преди 1989 г. от комунистическия режим талантливи българи. Впоследствие, по идея на известния нашенски поет Борис Христов, авторката решава да проведе определен брой интервюта с български бегълци и да ги събере и издаде в книга. Така през 1990 г. Захариева-Цанкова започва работа по настоящото издание, която трае цели деветнадесет години. Между 1998 и 2001 г. тя прекъсва работата си по „Щастлива емигрантска песен няма”, за да подготви друга своя книга. Тази протяжност във времето в лицето на четирите години пауза изиграва ключова роля, тъй като позволява в интервютата да се засегнат теми и проблеми от различни етапи на посткомунистическа България – същността на току-що родилата се опозиция, правилата на пазарното стопанство, позицията на Запада към комунистическите правителства, движението към НАТО и към ЕС, приватизацията и подводните рифове пред нея, пречките пред израстването на гражданското общество и др.

  Целта на „Щастлива емигрантска песен няма” е да покаже перипетиите, през които са минали у нас тези талантливи сънародници, дързостта им да скъсат с тиранията, както и техните постижения, които можеха да принадлежат на родината им. В разговорите са поставени въпросите за греха на Запада, за съществуването на комунизма в Изтока, вината за националната катастрофа, пораженията от комунизма върху психиката и морала на българина, които личат и до днес, страха, насаждан от болшевишкия режим и породения от него стрес, мазохистичната носталгия по комунизма, истината за емиграцията и за провокаторите в нея, вивисекция на икономическата емиграция след 1989 г… Сред интервюираните в сборника са Джеймс Велков, Жени Заимова, Димитър (Дими) Паница, Марин Пундев, Стефан Груев, проф. Минко Балкански и др.

  Захариева-Цанкова е родом от София. Завършва Френската гимназия, а впоследствие и Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е във в. „Учителско дело” и „Аз Буки”, има публикации и във в. „Поглед”, „Демокрация”, „Литературен форум” и „Век 21”. Превежда книги от френски език и е автор на „Бог ръка ми е подал”.

   

  Източник:  Actualno com

  Заглавието е на Еврочикаго.

• Maman Knows Best

  Pamela Druckerman’s ‘Bringing Up Bébé’

  By Elaine Sciolino,  nytimes.com

   

  One of my most vivid memories as an American mother living in France is of bringing my younger daughter, Gabriela, to a hospital emergency room on a Saturday night. Gabriela was 14 at the time. She’d arrived home from a school soccer match in Brussels with what looked like a broken wrist. The attending doctor was young and efficient. She manipulated and twisted Gabriela’s right arm with such intensity that my daughter — a gut-it-out player who didn’t cry easily — could not hold back the tears. The doctor pointed to a boy of about 4 lying on a gurney close by. “He’s a little boy and you’re a big girl, and he’s not crying,” she said. “Why can’t you be like him?”

  

   

  BRINGING UP BÉBÉ

  One American Mother Discovers the Wisdom of French Parenting

  By Pamela Druckerman

  284 pp. The Penguin Press. $25.95.

   

  I thought of that experience while reading Pamela Druckerman’s book on the “wisdom” of French parenthood. She relates the story of how she cradled her baby daughter, Bean, for her first inoculations in a French doctor’s office, apologizing to her for the pain she was about to experience. The pediatrician scolded her. “You don’t say ‘I’m sorry,’” he said. “Getting shots is part of life. There’s no reason to apologize for that.”

  Strict rules and controlling one’s emotions, it seems, are important components of a child’s life in France. For mothers, so is refusing to make child-rearing an all-consuming vocation. Rearranging your schedule to fit the baby’s is a no-no. Getting back your sexy, pre-pregnancy self is a priority.

  The French, we are told, feed their infants grown-up foods like fruits and vegetables rather than bland cereals and stick to fixed schedules. The French leave their babies crying on their own if they’re not sleeping through the night by the time they’re 4 months old. The French exert their authority by declaring, “C’est moi qui décide” (“It’s I who decide”). The result of raising children French style, Druckerman writes, is “a fully functioning society of good little sleepers, gourmet eaters and reasonably relaxed parents.”

  A former newspaper reporter, Druckerman lives with her British husband and three children in Paris. She is best known for her 2007 book “Lust in Translation: The Rules of Infidelity From Tokyo to Tennessee,” a global survey of adultery. In an article last year in Marie Claire magazine, she wrote a first-person account of the present she gave her husband for his 40th birthday: a ménage à trois with a “straight, divorced, disease-free mom in her 40s” whom she’d found on the Internet. Druckerman said she was “unsettled” by the experience but sent the woman a thank-you note.

  With this book, Druckerman switches gears. She joins the long list of Anglophone writers who make the case that in various areas of life, from food to fashion, the French do it better. While some have concerned themselves with finding magic and maybe even true love on Paris streets and in Paris cafes, she explores the next chapter: what happens after you settle down and have children.

  Druckerman’s challenge was trying to fit the facts into a larger thesis that “the French” (who in her world are educated professionals living in the Paris area) handle pregnancy, childbirth and early childhood better than obsessive, competitive American hyper-parents in places like Park Slope. The book does not take the process beyond the early years, though doing so might have allowed us to draw conclusions about whether French parenting makes children turn out better when they’re older.

  Facts reported in Druckerman’s book sometimes get in her way. The French approach to pregnancy, childbirth and parenting can be rigid. Epidurals during childbirth are so common that the “1 or 2 percent of non-epidural births” in some Paris hospitals are “either crazy Americans like me or Frenchwomen who didn’t get to the hospital in time.”

  Druckerman states that French mothers “barely breast-feed,” confident that artificial milk is just as good. Some mothers reject breast-feeding to ensure their partners participate in the feeding ritual, others because it has a “peasant image.” Some expatriates describe “horror stories,” Druckerman writes, in which doctors have discouraged the practice. (I have an American friend who discovered her firstborn was being secretly bottle-fed in the hospital, against her wishes.)

  Druckerman praises French parents and nannies for leaving children to play on their own in playgrounds and parks: “I’ve never seen a French mother climb a jungle gym, go down a slide with her child or sit on a seesaw. . . . For the most part, except when toddlers are just learning to walk, French parents park themselves on the perimeter of the playground or the sandbox and chat with one another.” But what if climbing jungle gyms and seesawing are activities that make a parent feel like a kid again? And what happens — as it often does — when you can’t wrest the grown-ups from their chatting to stop the children in their care from kicking and hitting yours?

  One way French parents try to keep their children in line is with an occasional whack on the side of the head, the arm or the bottom. More than 80 percent of French parents, according to polls over the last decade, slap or spank their children from time to time. (Druckerman writes that she has witnessed a spanking in public only “a few times.”)

  When it comes to the division of labor between the sexes, American women have it better than their French sisters. Druckerman writes that “Frenchwomen spend 89 percent more time than men doing household work and looking after children,” while American women spend “31 percent more time than men on household activities and 25 percent more time on child care.” “Fifty-fifty equality just isn’t the gold standard for the Parisian women I know,” she writes. She calls it a “forlorn hope.”

  Of course, there are features of childbirth and child-rearing in France that are vastly superior to practices in the United States. The infant mortality rate is lower. Working mothers get four months of paid maternity leave. The French government runs subsidized day care centers and free preschools; it even helps pay for physiotherapy to get a new mother’s abdominal and vaginal muscles back in shape.

  In the end, do the French do it better than Americans? Giving birth and raising children is messy and confusing in any society. It’s perpetual trial and error — whether in France or in the United States. Unlike a car, a baby doesn’t come with a user’s manual.

  Elaine Sciolino is a correspondent in The Times’s Paris bureau.

• Откриха паметна плоча на създателя на „Абагар“

  В Никопол е открита паметна плоча на Филип Станиславов, автор и издател на първата печатна книга на български език, излязла в Рим през 1651 г.
  

   

  

  Важно събитие за гражданите на Никопол беше откриването на паметната плоча на Филип Станиславов, автор и издател на първата българска печатна книга „Абагар“. Паметната плоча е изцяло финансирана чрез дарителска кампания, организирана от читалище „Напредък 1871″ – Никопол. Автор на плочата е плевенския скулптор проф. Кирил Мескин.

  Доказателството за това, че хората са капиталът на малкия град, се оказа разгърналата се в тази връзка дарителска кампания под наименованието „Местна филантропия – мисия възможна „. Кампанията беше организирана с цел набиране на средства за паметната плоча на Филип Станиславов – никополски епископ, написал в Никопол и издал със собствени средства в Рим през 1651 година първата печатна книга на български език – „Абагар“.

  В дарителската книга на местното читалище са записани 732 дарители от 36 градове и села в България.

  На 8 август инициативата на хората стана факт. В Никопол бе официално открита паметната плоча на Филип Станиславов. Тя бе осветена от Негово Високопреосвещенство монсеньор Петко Христов – ХХV никополски епископ.

  Гости на събитието бяха още Емилия Лисичкова – председател на УС на Сдружение „Платформа АГОРА“ и ръководител на проекта „Активни граждански общности чрез читалищата в България“ І и ІІ фаза; авторът на паметната плоча – проф. Кирил Мескин; директорът на „Колекция – дарение Светлин Русев“ – Мария Мескин; кметът на Община Никопол Емил Бебенов, кметове и читалищни секретари от Община Никопол, доброволци от Младежкия доброволчески център, изграден по проекта на „Платформа АГОРА“ и др.

   

  Източник:  Dariknews.bg

• Продължават репресиите над македонски граждани с българско самосъзнание

  Ето как уволниха съпругата на „бугараша“ Л. Младенов

   

  Всички онези, които имат смелостта да го заявят българско самосъзнание в Р. Македония, си плащат рано или късно заради „предавството“

   

  

  Виолета Младенова, дългогодишна служителка на държавната фирма „Струмишки слив“, която има 29-годишен трудов стаж и е съпруга на председателя на Българския културен клуб в Скопие Лазар Младенов, от 1 август е без работа. Официалният претекст за нейното освобождаване е съкращение на персонала на фирмата, която била в ликвидация.

  Всъщност истинският повод за уволнението на Виолета е участието й в събора в Смилево, където около 400 граждани и общински съветници от всички краища на Македония и България честваха годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.

  Самият Лазар Младенов пък имал среща в Държавна сигурност в Струмица и там били изречени нелицеприятни думи за патриотичната българска инициатива. Семейството на Младенов било заплашено открито заради тяхната пробългарска дейност.

   

  Източник:  Frognews.bg

• В Перперикон откриха голямо средновековно съкровище

  Има причини да се смята, че в Перперикон открихме едно от най-големите средновековни съкровища, намерени някога в България. Това заяви ръководителят на експедицията в античния град проф. Николай Овчаров.

   

  

  Според теорията на Овчаров съкровището най-вероятно е било свързано с духовенството, то е открито в част на града, където са живели много духовници.

  „Ние имаме преки данни за богатството на епископите. Става въпрос за монетно съкровище от близо 50 златни монети и колко сребърни никой не може да каже.“ По средновековните мерки това е едно огромно съкровище, поясни Овчаров. Професорът определи находката като „един от гвоздеите на археологическо лято 2012.“

  Вървим по дирите на едни полулегенди, полуистини, че на това място преди 20 години е открито едно голямо златно съкровище, продължи археологът. За това съкровище аз знам доста отдавна, полицията също знае, това се случи през 90-те години, „когато България беше разграден двор и всеки копаеше навсякъде“. На 35-40 см от повърхността ние попаднахме на концентрация на златни и сребърни монети, не съм казал, че сме изчерпали съкровището напълно, работата ни продължава, заяви археологът

  Като грамаж тези монети са близо 50 гр., като средната тежест на перперата (византийска монета- бел. авт.) е около 4 гр., а монетите, за които говорим са между 14 и 16 карата, поясни професорът. Откритите шест сребърни монети са венециански монети, сечени в края на 13 век. и запазени в много добро състояние. Голямата изненада беше, че съкровището е разпиляно на близо 2 метра диаметър, „буквално са разхвърляни монетите, все едно някой ги е пръснал“, каза още Овчаров. В последствие се оказва, че съкровището се намира в помийна яма, поясни той.

  Там се копае изключително бавно, само на ръка, имаме обков от много красива икона, „може да се окаже съкровищница тази помийна яма“, продължи Овчаров. Археологът спомена и за предстоящото отварянето на две гробници, за които се предполага, че са на епископи. Овчаров отказа да коментира къде точно ще бъде изложено съкровището, но спомена, че Регионалният исторически музей в Кърджали ще е сред тях. Според него сезонът на Перперикон върви много добре, няма отлив на туристи, както беше през минали години.

  Професор Овчаров разказа и за състоянието на града по времето, от когато е датирано съкровището.

  По неговите думи през 13-14 век градът става особено важен и за България, и за Византия, само на 3 километра има златни мини. Именно поради тази причина започват войни между двете страни за контрол над града. След като преминава татарското нашествие, се стига до прочутата война за Перперикон през 1342 г., а през 1354 г. започва и нашествието на османците на Балканския полуостров.

  Перперикон е един от малкото градове, които са успели да се противопоставят на османската обсада, поясни Овчаров. „Последен в града остава замъкът, който дълго време се съпротивлява сам, най-накрая османците проникват в крепостта. Открити са вериги, които идеално съвпадат с документите за роби от Перперикон, продадени на остров Крит.“

   

  Източник:  Actualno.com

• Българските волейболисти стигнаха до олимпийски полуфинал

  Българският национален отбор по волейбол победи Германия с 3:0 за малко повече от час игра. С този успех момчетата, водени от Найден Найденов и Камило Плачи, се класираха за полуфинал на олимпийския турнир в Лондон, където ще играят срещу Русия на 10 август.

   

  Мачът започна с отлична игра в атака през центъра и на блока, и без грешки от сервис. Това спечели предимство за българския отбор още в първия гейм, а добрата игра и бомбените атаки на Цветан Соколов продължиха до края на мача, който приключи с разгромния резултат от 25:20, 26:16 и 25:14 в отделните части.

  Най-резултатен бе именно диагоналът Цветан Соколов с 22 точки, от които 18 от атака, 3 от блок и един ас. С по 11 точки приключиха Николай Николов (1 ас, 6 точки от атака и 3 блока) и Тодор Алексиев (2 аса и 9 точки от атака).

  На 10 август България ще спори с Русия за място на финала. „Сборная“ победи отбора на Полша с 3:0 (25:17, 25:23, 25:21) по-рано днес.

  Четвъртфинални срещи от турнира по волейбол за мъже на олимпийските игри в Лондон:

  България – Германия 3:0 (25:20, 25:16, 25:14)
  Полша – Русия 0:3 (17:25, 23:25, 21:25)
  САЩ – Италия 0:3 (26:28, 20:25, 20:25)
  Бразилия – Аржентина 3:0 (25:19, 25:17, 25:20)

  Полуфинали на 10 август:
  Русия – България
  Бразилия – Италия

   

  Източник:   БНТ

• Необичаен брой разговори Ливан-Бургас три дни преди атентатa

  Израелските власти са регистрирали необичайно висок брой телефонни обаждания от Ливан към Бургас три дни преди кървавата трагедия, при която загинаха седем души, в това число петима евреи. Това пише в днешния си брой авторитетният в. „Ню Йорк Таймс“.

  Израелските и българските разузнавателни служби обаче все още нямат солидни доказателства за участието на „Хизбула“ в атаката.

  Правителствен служител от Тел Авив съобщи, че през последните два месеца преди атентата е имало необичайно висок брой телефонни обаждания от Ливан към Бургас. Те дори зачестили още повече три дни преди нападението.

  „Познаваме източниците в Ливан“, но не знаем кой е от другата страна на жицата, отбеляза служителят, цитиран от изданието.

  Разследването на българските власти не бележи никакъв напредък. В София все още не знаят самоличността на самоубиеца, нито на съучастниците. България се колебае дали да обвини „Хизбула“ за атаката, без да разполага с неоспорими доказателства. Това отчасти се дължи на факта, че Европейският съюз не признава организацията за терористична.

  Припомняме, че и във вторник при визитата си в Лондон премиерът Бойко Борисов обяви, че докато не му бъдат предоставени твърди доказателства той няма да се присъедини към обвиненията на колегата си Дейвид Камерън, Израел и САЩ, че атентатът е дело на „Хизбула“.

   

  Източник:  Actualno.com

• Българи от Босилеград за пореден път унизени от сръбските власти

  Властите в Сърбия са се погаврили с българи от Босилеград, тръгнали за българското Черноморие, карайки ги да минават пеша границата. Деца, старци и сакати хора са ходили пеш, натоварени с целия си багаж, през ничията земя на ГКПП „Рибарци-Олтоманци“, пише днес сайтът News.bg.
  

  За това се оплакаха българи от Босилеград и зам.-председателят на Атака Павел Шопов на извънредна пресконференция в централата на партията.

  Всяка година културно-информационният център на българското национално малцинство в Босилеград организира по две 10-дневни летни почивки в България. В едната са участвали 30 ученици от Босилеград, като почивката им е спонсорирана от българския парламент.

  Оказва се, че в Босилеград няма лицензирана автотранспортна фирма за международен пътнически превоз, която да покрива и международните изисквания за превоз на деца. От културно-информационния център са потърсили сръбски фирми от вътрешността на страната, но цените им са били непосилни. Затова сънародниците ни от западните покрайнини се спират на офертата на транспортна фирма от Дупница.

  Шофьорът на автобуса от дупнишката фирма на 22 юли отива да вземе първата група, но е спрян на ГКПП „Рибарци-Олтоманци“. Сръбският митничар Иван Анастасов му е обяснил, че не може да влезе в Сърбия с празен автобус и да се върне в България пълен с пътници.

  Шофьорът връща автобуса на българска територия и информира за ситуацията културно-информационния център. Туристите са извозени до граничния пункт с микробуси, след което са свалени и преминават пеш, натоварени с целия си багаж до българска територия, където се качват на автобуса. Най-малкият пътник е 2-годишно дете, а най-възрастният – на 76 години.

  Случаят е скандален, подчерта Павел Шопов. Това е варварство, категоричен е националистът. Той хвърля вината за тази ситуация върху външния министър Младенов, който по думите му служи на чужди сили, а не на българските граждани.

  Шопов припомни, че нееднократно от Атака са му искали оставката, защото според националистите Николай Младенов е един от най-лошо работещите министри в кабинета на Бойко Борисов.

  Националистът подчерта, че първият ни дипломат, вместо да се заеме с решаването на проблемите на сънародниците ни зад граница, събира терористи у нас, които заседават срещу легитимното сирийско правителство.

  За инцидента в Сърбия са информирани генералното консулство и българското посолство в Белград, като сръбската митница в Градини информира българските власти, че няма пречка автобус от чужда държава да премине границата празен, за да вземе пътници от Сърбия, при условие, че има всички необходими пътни документи и е технически изправен.

  За да бъде допуснат обаче, въпросният автобус трябва да представи пътен лист от маршрута, както и списък на пътниците, които ще пътуват с него.

  Вече веднъж опарили се, от консулството ни уведомяват сръбските власти, че на 1 август ще премине група деца, придружавани от възрастни лица, които отиват на почивка в Равда.

  Това е втората група, изпратена на почивка в България. Оказва се, че въпреки, че са информирали властите, и втората група не може да премине с дупнишки автобус. Придвижването им става по същия начин, както и на първата група.

  Това досега не се е случвало, категоричен е Радко Стоянчов от КИЦ Босилеград. По думите му българите от Босилеград се чувстват унизени. Подобни малки подробности ни правят уязвими, заяви още той. Искаме да се зачитат нашите права, настоява Радко Стоянчов.

  В България и хората, и политиците не знаят нищо за Западните покрайнини, смята съпругата му Анета Стоянчова. Според нея тук в България не познаваме реалността там, а в Западните покрайнини, по думите й, тенденциозно се унищожава обучението по български език в училищата в Босилеград. Българчетата там учат български език по сръбски учебници.

  Тази тенденциозна политика на сърбизация според Анета Стоянчова се води от кмета на Босилеград Владимир Захариев, българин по произход, но сърбин по политически убеждения.

  Тя е категорична, че тази политика на сърбизация се провежда с помощта на българското правителство, защото според нея кметът Владимир Захариев „е влязъл под кожицата на министъра на мумиите Сергей Игнатов“.

  Според нея Захариев, който по думите и е „добродушен весел мечок“, който целува циганките и подарява шоколади, е „маша на сръбската власт“.

  Източник:  News.bg

  .

  –––––––––––––––––––––-

  Официалната позиция по случая на българското Външно министерство –
  

  Казус с транспортирането на деца от Босилеград

  Във връзка с недопускането на сръбска територия на български автобуси, транспортиращи деца от района на Босилеград за почивка в България, МВнР чрез посолството в Белград се обърна за разяснение към сръбските власти и към компетентните български институции. От Министерствата на транспорта на Сърбия и България информираха, че съгласно чл. 6 от действащата Спогодба между правителството на Република България и съюзното правителството на Съюзна Република Югославия за международни автомобилни превози на пътници и товари от 2003 г., български автобуси или сръбски автобуси нямат право да осъществяват случаен превоз на пътници с туристическа цел от сръбска територия към България, като обратното се отнася и за сръбски превозвачи. Спогодбата допуска по изключение подобни превози само след поискано и получено от компетентните власти на двете страни разрешение. МВнР напомня, че действащата нормативна уредба трябва да се спазва и от двете страни по спогодбата.

  Източник:  Дирекция „Информация и ситуационен център“ на МВнР

   

  –––––––––––––

  Този „случаен превоз“ на деца, етнически българчета, чиято почивка в България е платена от българския парламент, е, както се вижда, според ръководството на нашето Външно министерство, нищо и никакъв. Трябва да се спазват спогодбите за „случайните превози“ и ходенето пеша през границата е напълно в реда на нещата…

   

  Еврочикаго

• До Прокурора на Международния наказателен съд в Хага

  

  Проф.Янко Н. Янков Вельовски – политзатворник №1 на комунизма в България (според „Amnesty International„), известен учен и автор в областта на политическите и правните науки, политик, юрист и непоколебим защитник на човешките права – е изпратил до Прокурора на Международния наказателен съд в Хага сигнал за осъществявания вече повече от 22 години посткомунистически геноцид в България.

  Вижте оригиналния текст, свален от сайта iankov.blogspot.com

  2012-08-08
  До Прокурора на Международния наказателен съд в Хага

  Address for letters:
  Янко Н. Янков –
  ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38,
  1172 София, България
  Ianko N. Iankov
  Dianabad, Block 4, ap. 38,
  1172 Sofia, Bulgaria
  ===============================
  08 Август 2012 г.

  До Международния наказателен съд
  офис на Прокурора
  П. К. 19519
  2500 СМ Хага,
  Холандия

  To The International Criminal Court
  Office of the Prosecutor
  P.O. Box 19519
  2500 CM, The Hague,
  The Netherlands

  Тук приложено Ви изпращам книга на английски, френски, немски и български езици, за да имате представа относно моята личност, професионална и обществено-политическа ангажираност и дейност.
  Изпращам Ви и списък (библиография) на книгите, които съм написал и издал.
  Изпращам Ви копие на 382 страници официална документация, оригиналът на която документация се намира в офиса на Главния прокурор на България. В тази документация е обоснована тезата, че
  докато по време на класическата комунистическа власт от Септември 1944 г. до Ноември 1989 г. в България е бил извършван селективен класов комунистически геноцид над отделни групи и слоеве от населението,
  то след камуфлажните политически промени от Ноември 1989 г. досега,
  включително и от 01 Юли 2002 г. досега,
  в България се извършва тотален посткомунистически геноцид върху всички български граждани,
  в резултат на което отделно от нормалната смъртност и отделно от емиграцията
  от демографската карта на българската държава липсват 1 850 000 български граждани-жертви на провежданата геноцидна държавна стратегия, организирана и системно провеждана от всички посткомунистически правителства;
  която престъпна държавна стратегия се изразява в:
  евгеника (евгенетика),
  социално-медицински геноцид,
  медикаментозен геноцид,
  пенсионен геноцид,
  образователно-професионален геноцид,
  интелектуален геноцид,
  социално-икономически геноцид,
  държавен тероризъм (държавно терористично насилие),
  извънсъдебни убийства, както и
  множество други форми на ежедневно животоосакатяващо и животоотнемащо геноцидно насилие и изтребление на гражданите на България.
  Уточнявам, че текстът на визираната документация от с.1 до с.337 е издаден като книга, която има следните библиографски параметри:
  Янко Янков, Българският посткомунистически геноцид (Документалистика), С., „Янус”, 2010, 427 с. ISBN: 978-954-8550-64-2, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
  Iankov Ianko, The Bulgarian Post-communist Genocide (Documentary), Sofia, Ianus Publishing Company, 2010, 427 pp. Gross Dimensions: 70 х 100/ 16, ISBN 978-954-8550-64-2.

  С горното настоявам уважаемият Прокурор да предприеме необходимите действия за стартиране на наказателна процедура спрямо българската държава и нейните отговорни длъжностни лица от Ноември 1989 г. до днес.
  Уточнявам, също така, че след приключването на тук предприетата процедура за търсене на наказателна отговорност от престъпниците, ще бъде направено ново издание на книгата, в което ще бъде отразена Вашата (на Съда) дейност по казуса и Решението, което ще издадете или ще откажете да издадете.
  Впрочем, обръщам се към Вас не защото имам доверие в досегашното и сегашното състояние на правосъдието в България, Европа и Света, а защото се надявам някога, в бъдещето, да има Правосъдие.
  

  08 Август 2012 г. Янко Н. Янков: . . . .

• Как ще се оправим? Който знае, нека каже!

  Цените скачат, доходите намаляват, икономиката изглежда обречена

   

  Диян Божидаров,  в. „Сега“

  Ценовата бомба поразява материално и духовно. Тя ни прави бедни, но всява страх и безнадеждност. Ще се оправим ли? Този въпрос носеше надежда в 1990 г. и 1997 г. А сега?

  Токът скочи главоломно, горивата растат, храните поскъпват, без да е ясно докога и колко. Хиперпопулизмът на земеделския министър с хипермаркетите, с който Найденов нарече промоция не намаляването, а неувеличаването на цени за 3 месеца, е гротеска.

  Покупателната сила намалява. Да се яде, пътува и лекува става по-трудно. За много българи – невъзможно. Светът е голям, но спасение не дебне. У нас управлява Бойко Борисов, което е израз на черния хумор на историята. Но чак трагедия не е. Трагедия е, че Еврозоната е пред разпад, дълговата криза се задълбочава. Лош исторически шанс е, че не САЩ и ЕС, а Китай ще бъде новият икономически колос.

  Западна Европа и САЩ застаряват, вносът на работна ръка създава все по-големи политически, религиозни и етнически проблеми. На изток и юг има демографски взрив. В глобалната икономика тези проблеми скъсяват хоризонтите пред малка България. През 1990 г. и 1997 г. ни бе лесно – тичахме към благоденстващия Запад, знаеше се какво трябва да се прави – реституция, приватизация, реформи. Трудно бе, но светлината все някак мъждукаше в тунела. Днес е само трудно. Иска се да затягаме коланите, проблемът е, че коланът стяга и гърлото.

  Няма изглед да се отървем от това бесило

  Левите правителства в Европа обещават работни места. Ако не обещаваха, нямаше да печелят избори. Създават работни места, електоратът е доволен, но държавите трупат още дългове. Правителствата се месят в свободния пазар и това не е добре.

  Но глобалният пазар не значи непременно приемливи цени за потребителя, в повечето случаи означава точно обратното. Тази година реколтата от пшеница е прекрасна, но хлябът поскъпва. Не само поради повишените производствени разходи, а и заради увеличената борсова цена (в други региони реколтата е слаба). Глобализация, свободен пазар – нали за това се борихме?

  В България искахме да ни управлява Бойко Борисов. Хората очакваха чудеса от него и всеки ден той ги сбъдва – управлява не по-различно от предшествениците си, но е несравнимо по-обичан от тях. „Ало, Ваньо, обади ми се Мишо Бирата…“ – представяте ли си какво щеше да се случи на Станишев, ако бе лъснал в подобен запис? При това и след самопризнания?

  Но „Ало, Ваньо“ показва и как се прави икономика в България – в мутро-шуробаджанашки стил. Преди седмица министърът на икономиката Делян Добрев съобщи, че се бил „разбрал“ с „ЛУКойл“ да се намалят цените на горивата. Очевидно на Бойко Борисов вече не му е забавно лично да сваля цените, защото досега той бе в тази роля. Комисията за защита на конкуренцията не намери картел при големите търговски вериги, но им препоръча „правила за честна конкуренция“. Те обещаха да се поправят, макар нищо да не ги задължава. Всичко това е управленска пародия, която имитира дейност, колкото електоратът да бъде заблуден, че кипи трескава управленска грижа. Отличник е неуморният Мирослав Найденов, който първо не виждаше повод да се вдига цената на хляба, после „прогледна“ за обективни условия, загърбвайки условията, се уговори да се замразят някакви цени. Отзовалите се на пристъпа му на социалност хипермаркети не бяха в състояние да кажат дали цените на всичките десет вида стоки – българско производство, по щандовете им ще се продават на „промоция“ три месеца. Най-малкото защото яйцата, кренвиршите, млякото и пр. в хипермаркетите са на няколко производители.

  Но големият наш проблем е, че бедата не е в кадрите. Борисов ще падне,
  друг ще го смени и ще се оправдава с него

  Преди ГЕРБ икономиката ни не бе нито по-честна, нито по-свободна, нито създаваше перспективи. Обратното – вещаеше срив. Преди ГЕРБ имаше икономически ръст, но той съвпадна със световното оживление, което, оказа се, се дължи на балони. Обедняваме, защото ни управлява ГЕРБ или защото настана световна финансово-икономическа криза – този въпрос има много тълкувания. Всеки отговор е и верен, и грешен. Но всеки съдържа усещането, че ще продължим да обедняваме.

  Опозицията и синдикатите прогнозират много нови безработни, социални бунтове, масов недоимък. „Чака ни Бойкова зима“, пророкуват те. Зимата едва ли ще е толкова тежка и бунтовна. Но със сигурност ще е една от най-бедните в последния четвърт век. Борисов няма да бъде запомнен като най-добрия премиер.

  „Булгартабак“ бе продаден тихо и полека. Същото се случва сега с „Товарни превози“ на БДЖ. Тук Борисов е отличник, той следва славната традиция обществените активи да се разпродават при съмнителни обстоятелства. В България се произвежда малко, не се гради, трудовият ни ресурс е обслужващ персонал, икономиката ни е под наем. Този процес започна преди 22 години и берем плодовете днес. Пък ако има хора, които, гледайки настоящето, виждат бъдещето по-различно, нека кажат. Нека споделят върху какво почива оптимизмът. Нужен ни е оптимизъм.

   

• Тежката здравна артилерия вече поразява

  Министър Атанасова или предлага противоконституционни закони, или се занимава с гръмко празнодумие

   

  Янина Здравкова,  в. „Сега“

  Тежката артилерия на ГЕРБ обикновено се характеризира с тежък популизъм в комбинация с тежка комсомолщина и тежка некадърност. Или колкото по-тежък е даден кадър на партията, толкова повече се държи като селски политкомисар от 50-те години на XX век. И съответно нанася толкова тежки поражения на поверения му сектор, че след подобни артилерийски залпове ще са необходими дълги години на възстановяване. А когато този сектор е здравният, артилерията е насочена буквално срещу населението.

  Това е четвъртият здравен министър на ГЕРБ – тежката артилерия Десислава Атанасова. Макар че има диплома на юрист от УНСС, всеки публично демонстриран от нея досег с правото говори само за упадъка на българското висше образование, очевидно започнал още през втората половина на 90-те години, когато тя е учила. Още като председател на здравната комисия в парламента тя обяви, че държавата трябва да лишава от административни услуги хората без здравни вноски, след това – вече като министър – първо реши, че на неосигурените не следва да се преиздават лични карти и шофьорски книжки. Идеята е идиотска по ред причини, но най-фрапиращото е, че Атанасова не знае, че личната карта, подобно на здравните осигуровки, е задължение, а не право на гражданите и съответно – няма как да им бъде отнето. След това пък от здравно министерство се пръкна идеята хората без вноски да не могат да продават коли и имоти, като тя дори беше внесена от Атанасова в Министерски съвет, приета, предложена в парламента и спряна там едва на второ четене, тъй като

  от ГЕРБ най-накрая се усетиха, че е противоконституционна

  Което си е успех, предвид предишните 122 законови шедьовъра на партията, приети от парламента и след това отменени от Конституционния съд. При това Десислава Атанасова е „работила по специалността“ – била е юрисконсулт на психодиспансера и областната болница в Русе и се предполага, че би трябвало да има известна представа от правото, свързано със здравната сфера. Като общински съветник е била и шеф на комисията по законност, обществен ред и сигурност. Как се е справяла не знаем, единственото известно за този период в кариерата й е, че съпругът й е печелил търгове в общински лечебни заведения, докато тя е била съветник. Поне това, в интерес на истината, не е незаконно.

  Освен в правото на министър Атанасова й куцат основни познания и за ресора, който управлява. Наскоро тя обяви пред бТВ, че няма нищо против лекарствата без рецепта да подлежат на държавна регулация, подобно на тези, изписвани по лекарско предписание. Т.е. аспиринът трябва да минава през тежката процедура, при която да доказва, че цената му е по-ниска от тази на аспирина в 9 държави в ЕС, а държавата от своя страна впоследствие да следи как се движат цените на аспирина в тези страни и от това да зависи стойността и у нас. Освен че това е тежък популизъм на ръба на плановата икономика, подобно решение би противоречало на европейските правни норми и директиви, според които държавата може да се меси само на лекарствения пазар, на който участва. Или с други думи – може да регулира единствено цените, които плаща. А у нас държавата не плаща за нито един медикамент без рецепта.

  Но това няма значение за Атанасова – ако изобщо е стигнало до знанието й, защото противоречи на заветната цел и задача номер едно на министър номер четири – населението

  да остане с впечатление,
  че се работи здраво по намаляването на цените

  на лекарствата. Тя дори стигна дотам да обещава ДДС за медикаментите да се намали (това е една от двете основни причини за по-високите цени у нас), при положение че само преди 2 месеца ГЕРБ отхвърли такава законова поправка, предложена от Синята коалиция.

  Другата основна причина за по-високи цени е лошата работа, често спъвана и от постоянни законодателни промени, на комисията по цените и реимбурсирането на медикаментите. Тя, от една страна, по закон трябва постоянно да следи цените на лекарствата в ЕС, тъй като нашите зависят от тях, а от друга – бързо да регистрира новите генерични продукти, тъй като те свалят цените на старите. Ден-два след като премиерът нареди на Атанасова ежедневно да обяснява как цените падат, министърът обяви, че 268 лекарства са с по-ниски цени, тъй като комисията е сравнила стойностите в ЕС, там те са паднали и съответно – служебно се пререгистрират и у нас. Преди седмица Атанасова се похвали и за нови 50 медикамента, поевтинели на същия принцип. С други думи – поради липса на нещо друго МЗ се хвали постоянно с това, че комисията си върши работата и изпълнява закона. Същевременно Атанасова пропуска да отбележи, че „новите“ цени са към 1 януари, т.е. МЗ дори не си е свършило работата като хората. И че има нови, генерични лекарства, които биха свалили с 75% цените и които чакат да бъдат регистрирани от миналата година от същата тази комисия. И вместо просто тази комисия да започне да си върши работата, Атанасова предлага да я превърне в по-голяма административна единица.

  Управлението на останалата част от здравния сектор по нищо не отстъпва на лекарствената „политика“ и представлява гръмко празнодумие, основано на факта, че МЗ върши ежедневната си работа, но вече

  представяна като прозрачност и въвеждане на ред –

  друга запазена марка на ГЕРБ. След като Атанасова вдигна олелия до небето с проверките в „Пирогов„, се оказа, че големите нарушения там са, че болницата поддържа библиотека, плаща си за почистване на снега и за съвети какво да прави с хилядите неосигурени, които е длъжна да лекува, без никой да й плаща. Последваха още такива проверки и репортерите бяха специално свикани, за да им се каже, че в хематологията в София персоналът върти кафене незаконно, ръководството е ремонтирало не своя, а покрива на онкологията (двете болници са в една сграда), а бордът на ИСУЛ няма 3-годишен бизнес план. Междувременно всички останали проблеми в болниците си стоят недокоснати, благодарение на което се задълбочават, но за Атанасова те явно не съществуват. За нея корупцията, беззаконието и кражбата на публични пари по лечебните заведения са преборени, след като затвори незаконното кафене на хематологията и смята да я слее с онкологията, което не вещае нищо добро за хематологично болните.

  Факт е, че засега немалко от недоразуменията, хрумнали на министърката, или още не са видели бял свят, или са спрени. Факт е обаче, че Атанасова е амбициозна и продуктивна, както се очаква от една истинска тежка артилерия, и рано или късно ще успее да промъкне в закон някоя глупост. А глупостта заедно с празнодумието нанасят тежки поражения.

   

• Екологична бомба със закъснител в Челопеч и Крумовград

  Стенограма на разговор на Асен Генов от новинарската платформа „Гневни млади хора“ с журналиста Руслан Йорданов и еколога Тома Белев. В този разговор става дума за това при какви условия и с какви последици канадската фирма „Дънди Прешъс Метълс“, получила концесия за добив на злато и други редки метали още по времето на Костов, експлоатира една от най-големите златни мини в Европа, намираща се в България. За консеционната такса на тази концесия; за екологичните, здравословни и други вреди за населението; за неспазване или законови разпоредби или тяхното обезсмисляне; за нехайство или корупция от страна на държавни и други институции. За натиск или купуване на хората, живеещи в района на Челопеч и Крумовград, и за техните страхове.

   

  „Гневни млади хора“

   AYP епизод 7:  За златодобива в Челопеч и Крумовград

   

  Асен Генов:

  Да минем сега към основната тема – Челопеч, Крумовград, златодобива. Може би е добре да направиш няколко уводни думи – каква точно е ситуацията в момента, какво се случва там?

  Руслан Йорданов:

  

  Проблемът там е стар, от няколко години и се задълбочава. Проблемът е, че рудникът, който е най-голямата златна мина у нас и една от най-големите в Европа, действа от началото на 20-и век, златната жила върви всъщност под селото и приближава все повече самото село. Става въпрос, че взривовете от по 8-9 тона по 3-4 пъти в денонощие, като понякога са и през нощта, рушат къщите. На практика има напукани поне 20-30 напукани къщи, напукването става все по-сериозно и това приближава вече долу под земята на самото село. Реално, тези напукани къщи трябва да се бутнат – те не могат да се ремонтират – има паднали стени, паднали покриви, хора е щяло да загинат, когато са падали стени и покриви. Това е единият проблем. Другият са шахтите. Една от шахтите е точно до последните къщи в селото, която отвежда отровни газове, близките градини и овошки увяхват. Това са отрови, които хората дишат. Друг проблем е в съседния град Златица, където „Дънди“ товари там концентрата, който отива към Бургас, казва се на кораби и отива в Намибия. Първо, камионите трошат пътищата на Златица и второ, при разтоварването се вдига голям прах. Има инициативен комитет от около 150 човека, които протестират и настояват да се спре това замърсяване.

  Какъв е проблемът в Челопеч? Първо, много голяма зависимост на Общинския съвет от мината. Там 9 от 11 общински съветници работят в дружеството или техни съпрузи, преки роднини или преки техни роднини работят в институции, които се финансират от „Дънди Прешъс Метълс“. Бащата на кмета на Челопеч Антони Кесяков има варница и тази варница продава вар на „Дънди“, с която затрупват хвоста в хвостохранилището, за да сляга арсена, който е адски много и силно отровен.

  Асен Генов:

  Може би трябва да обясниш на нашите зрители какво е хвост.

  Руслан Йорданов:

  Рудата, като се изкопае, се руши, смиля се и се преработва, в случая, с флутация. От едната част се получава концентрат, който е меден, златен, сребърен и пиритен, и всъщност отпадъка е хвоста. Има едно огромно хвостохранилище, което мисля е над 10-15 милиона тона отпадък има в него, и което се намира на 2 км от Челопеч. Това хвостохранилище също замърсява, защото вятъра разнася прахове. Отделно хвостохранилището има изпускания редовно в река Тополница и трови селата по поречието – Поибрене, Българене.

  Асен Генов:

  Имаме въпроси, коментират нашите зрители в чата, че под самото село всичко е в галерии и на практика е втори град под селото. Така ли е?

  Руслан Йорданов:

  Да, така е. Мината е открита 20-те, 30-те години на 20-ти век.

  Асен Генов:

  Аз прочетох, че става дума за изкопни работи там, които датират буквално от повече от 50 години. Било е прекъснато по някое време, ако си запознат с историята, да разкажеш малко повече как в най-новата история, след 10 ноември 1989 г. се възстановява работата в тази мина?

  Руслан Йорданов:

  В един момент цената на златото пада доста. Да кажем, на 10 ноември 1989 г., като отправна точка, златото е 400 долара за една тройунция. По-късно, през 1999 г. цената слиза до 270 долара, а сега е над 1 600 долара. Т.е., при ниската цена на златото почва да се счита в един момент, че не е рентабилен златодобивът. Правителството на Иван Костов приватизира мината за 6 млн. долара. Това, разбира се е престъпление, защото това е една от най-големите златни мини в Европа. Медодобивния комбинат, който е в съседство в Пирдоп, го продава за 36 млн.долара.

  Асен Генов:

  Аз се опитах тези дни да изчисля само на база данните в медиите за какъв краен резултат при 100% експлоатация на двата рудника при Челопеч и Крумовград, данните, в медиите са за около 1 млн. тона руда, от която между 3-5 грама на тон е злато. Знаеш ли при 100% експлоатация, за какви количества злато говорим, че могат да бъдат добити там?

  Руслан Йорданов:

  Важно е да се уточни, че рудата в Челопеч е с изключително голямо съдържание на арсен. През 1990 година българското правителство взема решение, с което забранява тя да се обработва на територията на България и затова се изнася в Намибия. „Дънди“ изнася годишно от Челопеч 60 хиляди тона концентрат с 55% златно съдържание. Отделно сребърен и меден. Годишно 2 млн. руда изкопават, но колко е самия добив на краен продукт, това вероятно трябва данните от Медодобивния комбинат в Южна Африка да се вземат.

  Асен Генов:

  Т.е., ако спекулираме с числата, изнесени в медиите, става дума за поне, по мои изчисления, хиляди килограми злато, на стойност десетки милиарда долари.

  Руслан Йорданов:

  Когато през 2007 г. писах за първи път за Крумовград, имаше официални данни, че 92 тона злато има в Челопеч.

  Асен Генов:

  92 тона злато.

  Руслан Йорданов:

  Да. Отделно има много редки метали, за които въобще не се плаща концесионна такса… те се изнасят.

  Асен Генов:

  Това е едно от опасенията, аз съм чел, че покрай златото се изнасят много други ценни метали. Имаш ли конкретна информация какъв процент от стойността на добитите ценни материали остава за България по договор? Спекулира се много по медиите и в Интернет – обсъждат се числа между 0.75% и 1.5%?

  Руслан Йорданов:

  През 1999 година в договора, който Иван Костов подписва, концесионната такса е 1.5% годишно.

  Асен Генов:

  Това е от стойността на добитите материали – 1.5%?

  Руслан Йорданов:

  Да, от добива. През 2004 г., тогавашния министър Лидия Шулева намалява двойно концесионната такса на 0.75%.

  Асен Генов:

  Как така намалява?! Министърът не би ли трябвало да се грижи да увеличи двойно таксата?

  Руслан Йорданов:

  Аргументът е, че конюнктурата на световния пазар се била влошила, но това е лъжа, защото цената се вдига през този период – от 270 на 430 долара. Шулева облекчава и договора – там фирмата концесионер има едни задължения за 5-годишни планове за рекултивация на терените например, които отпадат от договора. По-късно, през 2005-2006 г. правителството на Сергей Станишев връща отново таксата на 1.5%. Между другото, в правителството на Тройната коалиция имаше големи спорове. То обеща, че ще променят закона и ще вдигнат концесионните такси, но това не се случи. Всъщност, голямото облагодетелстване на „Дънди“ дойде с плоския данък. Преди това, при стария данък печалба, те плащаха много повече. Сега плащат само 10% корпоративен данък и концесионна такса от 1.5%. това е много ниско за такъв род дейност. В Румъния, например, е 38%. Навсякъде по белите държави под 40-45% няма.

  Асен Генов:

  Не е ли рисковано журналист да употребява този израз „белите държави“?

  Руслан Йорданов:

  Така е, езикът ни подвежда.

  Асен Генов:

  Да се върнем на хората в Челопеч и рушащите се къщи. Тяхното недоволствие е насочено срещу добива или срещу ръководството на фирмата – „Челопеч майнинг“, те какво очакват? Очакват помощ от фирмата или не са доволни по принцип от това, което се случва там – отравянето на региона и т.н.?

  Руслан Йорданов:

  Домовете на хората се повреждат все повече и повече. Другото, което е много интересно е, че само 30-ина жени, които са по-смелите, се опълчват на „Дънди“. Другите ги е страх, защото почти от всяко семейство има човек, който работи в мината. Те направиха една жалба 2007-2008 година и поискаха експертиза. Тогава, по искане на общината, дойде един конструктор, който направи експертизата. Неговото заключение бе, че взривовете на „Дънди“ са виновни. После „Дънди“ наеха специална фирма, която направи друга експертиза и „доказа“, че терена, слагвянето на почвата, напукването на къщите не е вследствие от взривовете.

  Асен Генов:

  Това е според другата експертиза?

  Руслан Йорданов:

  Това е според експертизата на една гръцка фирма, наета от „Дънди“. Сега хората са с вързани ръце – по съдебен ред не могат да търсят компенсации, ходят и преследват шефовете на „Дънди“ с молби, оплакват се на медиите – това правят.

  Асен Генов:

  А, хората, които протестират, ти каза, че са едва 30-ина жени, възможно ли е начина, по който протестират и се ангажират в защита на интереса си, да е зависим от това, че те все пак най-вероятно работят и са свързани по някакъв начин с „Челопеч майнинг“?

  Руслан Йорданов:

  Там почти няма семейство, което да няма член, който да не работи в мината или да не е пенсионер, който е работил преди в мината. „Челопеч майнинг“ оказват натиск върху семействата…

  Асен Генов:

  В какво се изразява този натиск?

  Руслан Йорданов:

  Когато първия път са се подписал в подписката, тогава са били около 120-130 човека, след което по-голяма част от тях са си оттеглили подписите и са останали около 30-ина човека. Натискът се изразява със заплахи за уволнение. Споменах, че има отровени села по реката – в Поибрене е най-тежко засегнатото от изпусканите от хвостохранилището отпадни води в река Тополница. Там растат заболяванията – анемии при децата, бронхопневмонии на бебета и т.н. Ужасни неща – в почвата има около 6 пъти повече арсен от допустимото, според лабораторни изследвания.

  Това се е криело дълги години, докато една медицинска сестра й прави впечатление, че рязко скача заболяваемостта при децата. Тогава тя сама взима проби, носи го по лаборатории, вдига шум и ес стига до там, че започват проверки, почват изследвания и установяват, че има огромни замърсявания. Даже има построен и алтернативен водопровод, защото водата не може да се ползва. Какво прави „Дънди“ с тези села? Дарява средства – 20-30 хиляди лева на селата, на съседната община Чавдар и селата в нея. Даряват се средства и на самите кметове лично. Затова не се чува много за проблемите.

  Друго скандално нещо е, че през 2007-2008, има документи за това, при редовните изпускания на тези отпадни води над нормата, РИОСВ-София ги глобява. Глобата е, примерно 3 хиляди лева, която те („Дънди“ – бел.ред.) с удоволствие плащат и продължават да замърсяват.

  Асен Генов:

  Узаконяват престъплението?

  Руслан Йорданов:

  Да.

  Асен Генов:

  Няма да сбъркам, ако кажа, че сме свидетели на българския вариант на Ерин Брокович?

  Руслан Йорданов:

  Да, така е. Между другото, всички предприятия там в Пирдоп, Челопеч, Златица, община Чавдар, въобще цялото Средногорие е жестоко изтровено. То е сигурно на първите места в Европа по заболяваемост от рак. Има 12-13 огромни хвостохранилища, има затворени мини, които продължават да замърсяват. В официалните документи този регион еколозите го наричат „гореща точка“.

  Асен Генов:

  Наистина ли регионът, в който се развива всичко това, е в Натура 2000? Спомена за река Тополница, аз знам, че когато прелее хвостът в хранилището, се излива и отива в яз. Качулка, който се ползва за напояване, за водопой, риболов, деца е къпят там…

  Руслан Йорданов:

  Така е, яз. Качулка е много замърсен. Силно замърсен е и язовир Тополница, от който се полива Пазарджишкото и Пловдивското поле. Това са поражения, които могат да засегнат и съседни държави като Турция и Гърция в един момент.

  Асен Генов:

  За да се изясни въпросът, примерно със замърсяванията, защото по данни пак от медиите, МОСВ отказва да направи отново ОВОС, тъй като такъв е правен преди време, когато предприятието е започвало да функционира? Не е ли логично държавата или общинските служби да имат интерес да направят  експертиза, например на вибрациите, на степента на замърсяване, на този отдушник, от който излизат тези вредни газове, които унищожават растителността в района, вместо да ги поръчва извършителят – този, който ги прави тези неща? Какво трябва да се случи, за да се разбере истината дали трусовете вредят, дали има отрова и т.н.?

  Руслан Йорданов:

  В България научната общност е доста корумпирана и може да ви издадат експертиза за всичко. Щом са издали експертиза, че взривовете изобщо не са повлияли на рушенето на къщите… Аз присъствах по времето на един взрив – беше като при земетресение.

  Асен Генов:

  Ти си присъствал?

  Руслан Йорданов:

  Да, докато бях там да правя разследване, се случи един взрив. Такива взривове на хората им се случват по 3-4 пъти на денонощието.

  Асен Генов:

  Тези вибрации се усещат?

  Руслан Йорданов:

  Да, усещат се много добре. Бумтенето също се усеща. Относно отказа на МОСВ да откаже да направи отново ОВОС, те („Дънди Прешъс Метълс“ – бел.ред.) искаха да увеличат добива на руда на 2 млн. тона годишно и затова направиха ОВОС, който падна в съда, но това не им попречи да си увеличат производството.

  Асен Генов:

  Да обсъдим и ситуацията в Крумовград.

  Руслан Йорданов:

  Там е голяма драма в момента. Хората там оказват една съпротива, водят едно опълчение, което властта с всички средства се опитва да смачка. Хората в Крумовград направиха една подписка срещу златодобива, събраха 5 670 подписа, което е повече от половината гласували на последните избори. Първо, съветниците от ГЕРБ обвиниха хората, които правеха подписката, че изпълняват поръчки на ДПС, на конкуренти, на не знам още кой. Второ, шестимата общински съветници от ГЕРБ внесоха сигнал в прокуратурата. Изпратиха го до областния управител, който го препрати към прокуратурата, защото подписката била фалшифицирана, че имало оказан натиск. Вследствие на това, от 2 месеца полицията почна да привиква всички, които са подписали подписката, да им звъни по домовете, да ги спира на улицата и да им казва – ела за малко в Районното. Имайте предвид, че в района населението е 80% български турци, хора, които още не са забравили Възродителния процес и тръпки ги побиват като ги викат в РПУ. Има възрастни хора, които плачат – въобще едно много некоректно и грубо отношение от страна на властите към тази подписка. Питат хората – „Ти сам ли се подписа? Не те ли накара кметът?“ Такива въпроси…

  Асен Генов:

  Там, за разлика от други места, кметът е против?

  Руслан Йорданов:

  Да, там кметът обжалва концесията. Себихан Ахмед е кмета на Крумовград, една много корава жена. Тя обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) концесията. Между другото, нейната жалба не бе допусната с много странни аргументи. Съдът прие, че общината не е страна по концесията и затова не може да обжалва, че няма правен интерес. Общината има две хижи там, има земи там, където е находището.

  Асен Генов:

  Кой тогава би имал правен интерес да обжалва?

  Руслан Йорданов:

  Според решението на 5-членният състав на ВАС, единствено Прокуратурата може да обжалва.

  Асен Генов:

  Нито местните хора, които живеят там, в чиито частни имоти отново ще бъдат построени хвостохранилища, подпочвените води евентуално ще повлияят върху тяхната питейна вода, те нямат право да обжалват и нямат интерес?

  Руслан Йорданов:

  Да, там хвостохранилището е проектирано на 150 метра от река Крумовица. Има страхотни притеснения в хората, защото правителството направи една „шашма“, всъщност. До миналата пролет беше в сила Наредба №7 за санитарно-хигиенните зони, в която пише, че в радиус от 2 км от жилищни сгради не може да има открит рудодобив. Под закрилата на тази Наредба попадаха 17 махали в Крумовградско – те бяха на по-малко от 2 км и „Дънди Прешъс Металс“ нямаше как да почнат. Правителството отмени тази Наредба и я замести с това, че трябва задължително да се направи здравна експертиза от Районната здравна инспекция (РЗИ). Въпреки това, „Дънди“ нямат и тази здравна експертиза в момента, затова и не трябваше министерството да им дава екологичното разрешение. В момента има дело за ОВОС-а, което ще се реши в съда. Реално „Дънди“ не притежава документ и не е изследвано това как ще се отрази на хората, не е ясна и здравната картина в момента в самия град. Ако рудодобивът тръгне и се появят замърсявания и хората започнат да се разболяват, те не могат да докажат, че преди това тези болести не ги е имало, без това здравно изследване, което да даде моментната здравна картина.

  Асен Генов:

  Имаме въпрос от чата. Става дума за това, че таксата за България е била първоначално 1.5%, впоследствие намалена на половина – на 0.75%, а непрекъснато се дават за пример европейски страни, където тази такса е между 30% и 50%. Въпросът е дали сме сигурни за тези проценти, дали става дума за едно и също нещо.

  Руслан Йорданов:

  Става дума за данъчна политика. Там, където данък печалба е висок, там концесионната такса е по-ниска. Но там, където е нисък данък печалба, както при нас е 10%, концесионната такса трябва да е по-голяма… т.е. уедняквяват се, балансират се нещата.

  Асен Генов:

  Т.е., когато имаше прогресивно облагане в България, таксата е била 1.5%, а при въвеждане на 10% плосък данък…

  Руслан Йорданов:

  Не, не. Концесионната такса е една и съща от 2005 и 2006 година. По принцип говорим как е в другите страни.

  Асен Генов:

  Как стигаме до 30-50%, това е въпросът?

  Руслан Йорданов:

  Казвам, че в другите страни, където плоския данък е по-висок, там концесионната такса е по-ниска, за да се достигне това ниво.

  Асен Генов:

  А, у нас е?

  Руслан Йорданов:

  У нас е 10% плосък данък и концесионна такса 1.5%. има предварителен технически доклад за Крумовград, в който пише, че очакваната концесионна такса е 2.3%.

  Да кажа само две думи за големите проблеми кои са и които притесняват хората. Едното пак е високото съдържание на арсен. Според експертизите на фирмата, арсенът е в такова състояние, че той не може да бъде освободен в околната среда, че е неразтворим. Но има други експертизи, които оспорват това. Другото, това е полупустинен район, а все пак рудодобивът и особено флутационната фабрика, ще изисква много вода, което може да намали ресурсите за поливане и на питейна вода. Това може да доведе до битки между селата, защото и сега лятото доста махали и села са на режим на водата.

  Асен Генов:

  Пак ни питат в чата – този процент 1.5 е от какво?

  Руслан Йорданов:

  Този процент е от себестойността на добитите метали, изчислена по индексите на Лондонската борса на металите.

  Асен Генов:

  В моя профил във Фейсбук получих информация, някой ми беше написал, че тази година април месец е имало сериозен проблем с „Дънди“ в Африка, в Намибия. Правителството там е искало те да намалят добива, докато се изчистят екологичните проблеми. В следствие на това, с 15% падат акциите на компанията. Можем ли да говорим, че става дума за компания, която, като цяло, неглижира екологичните въпроси, или това е само в държави, в които няма сериозен контрол и управляващите нехаят за правата и здравето на хората?

  Руслан Йорданов:

  Да, така е. Това е възможно само в такива държави. Там, в Намибия, проблемът е следния с нашия концентрат от Челопеч, който се преработва там – 60 хил.т. концентрат годишно. Има оплаквания от работници за заболявания като рак на кожата, ослепяване, много тежки трудови аварии от арсена и от серния диоксид, който отделят. Тези, които се оплакват, ги освобождават от работа и не им плащат нито лечението, нито някакви обезщетения, нищо. В един момент град Сомет се вдигна на бунт срещу фирмата. Правителството беше предизвикано, дойдоха трима министри в града на посещение….

  Асен Генов:

  Това е едно малко градче, аз го потърсих на картата, от няколко хиляди души.

  Руслан Йорданов:

  Да, няколко хиляди души, като 800 от тях работят в комбината. Направиха пълно екологично изследване и установиха, че има огромно замърсяване със серен диоксид и с арсен. Тогава правителството намали повече от двойно – от 17 на 8 хил.т. месечно разрешението да преработват български концентрат. Те вложиха доста пари и в момента правителството им разреши да преработват 75% от предишния добив. Там те вероятно ще инвестират още много пари за постигане на екологични стандарти, защото този концентрат много малко държави по света приемат да се преработва на тяхна територия – това са Китай, Канада, Намибия и още една държава от Латинска Америка.

  Асен Генов:

  Аз чета в чата в момента – хората продължават да оспорват механизма на формиране на тези проценти. Даже ни казват на шега, че на някой счетоводител биха му побеляли косите, ако слуша тези разсъждения. Моята теза е следната: Говорим за хиляди килограми, за тонове злато. Говорим за стойност, която се измерва вероятно в стотици милиони или милиарди долара. Лично аз не вярвам, че от 100% себестойност е нормално което и да било правителство, то да сключи договор в рамките на 1-2% да прибира, а останалите около 98% да излизат извън страната. Това нещо чисто политически, чисто обществено как би го коментирал?

  Руслан Йорданов:

  Сергей Станишев обещаваше да вдигне концесионната такса, и Трайчо Трайков обещаваше, сега и Делян Добрев обеща – надявам се да се вдигне тази такса един ден. Иначе, според мен, тук става въпрос за корупция на много виско ниво и затова не се вдига таксата.

  Асен Генов:

  Може би става дума за проценти и комисионни, които…

  Руслан Йорданов:

  …да, корупция на най-високото възможно ниво, да го кажем.

  Тома Белев:

  Не е важно дали са 1, 2 или 5 процента, важното е 1, 2 или 5 от какво и как ги контролираш. Занимавал съм се с размера на концесионните плащания на всички природни ресурси. Основният проблем е, че ти правиш този процент 1, 2 или 5 по данни, които ти подава самият концесионер. Примерно, при инертните материали…

  Асен Генов:

  Те казват, че има 2-3 грама на тон, а те могат да извадят два пъти повече?

  Тома Белев:

  При инертните материали е много елементарно . В края на годината собственикът твърди, например: аз съм добил 100 хиляди кубични метра инертни материали, продал съм ги за по 3 лева, ето ти 300 хил.лв., от тях 5% – на държавата. Но, дали са 100 хиляди, дали са 50 хиляди или 200 хиляди, дали са по 3 лв. или по 3.50 лв., държавата не контролира.

  Асен Генов:

  Как така не контролира – отказва се или няма механизъм?

  Тома Белев:

  Държавата не контролира, тя не отива да провери за колко е продадено. Тя не контролира концентрата, който излиза. Те казват, че в концентрата има 30% злато, то може да е 60%, може да е 90%, може да е 100%…

  Асен Генов:

  Той се изнася извън България, обработва се там… Пей сърце…

  Тома Белев:

  Пей сърце. Не е въпросът в процента, въпросът е, че няма система за контрол и, както се отдават дългосрочно тези права, няма как да се изгради система за контрол. Вероятно става въпрос за над 1 500 територии, от които се взимат природни ресурси – не можеш да сложиш толкова експерти да го контролират постоянно, да броят, да изчисляват кубатури, съдържания… Затова винаги съм бил на мнение, че след като няма как да го контролираш, по-добре да не го даваме.

  По същия начин е концесията в Банско – спорили колко да е концесионното възнаграждение. Какво спорим колко е концесионното възнаграждение? Било неясно в договора и накрая фирмата казва – за мен е толкова, а държавата казва – щом за теб е толкова, значи е толкова. За 200 хиляди лева годишно, колкото се плаща за ски зоната в Банско, ти наемаш един неголям магазин в София.

  Асен Генов:

  А, там в Банско, какъв по-точно е проблемът? Около какво е спорът?

  Тома Белев:

  Спорът е точно върху какво е таксата. Държавата твърди, че върху едно трябва да се изчислява таксата, концесионерът казва – в договора пише нещо друго. Те обаче не отиват на съд, за да изчистят спора, а продължават да си спорят. Ето сега същото е и за площта – в 160 хектара ли е или в 100 хектара. По това спорят вече втора година.

  Асен Генов:

  Говорим за съоръженията за ски.

  Тома Белев:

  Да, колко е площта, която се ползва. Втора година вече ползват колко е площта и не отиват в съда да изчистят проблема колко е площта. Това всъщност дава една възможност на концесионера да прави каквото си иска. Ние нямаме нито една концесия в България, това го твърдя отговорно, независимо за какво е концесията, в която собственикът в лицето на обществото, защото това са публични ресурси, да е наясно какво губи. Нито една концесия – не за златото в Челопеч, не в Трън или Кюстендил, не в Крумовград, не за инертните материали – за нищо. Включително и за прословутите плажове, където име т.нар. псевдоконцесии, пак не е ясно какво се получава и как трябва да се изчисляват приходите.

   

  Източник:  aym.pressclub.bg

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Изцяло български спътник полита в космоса

  Космически спътник, изцяло българско производство, ще полети в орбита за пръв път от 20 години насам, съобщи „Стандарт”.

  Високотехнологичният апарат е изработен от независимия международен научен екип BOREAS.

  Спътникът ще бъде изведен в космоса догодина. Ракетата носител ще се казва Haas 2C и в момента все още се конструира от румънската аерокосмическа асоциация ARCA. BOREAS е съкращение за Български Орбитални Изследвания и Сателити (Bulgarian Orbital Research And Satellites), обясни координаторът Здравко Димитров.

  Проектното име на спътника е CubeMessenger. Той ще бъде произведен по метода на стандартизирани миниатюрни спътници CubeSat и ще бъде с тежест един килограм. Амбициите на екипа са да развие технологията и в недалечно бъдеще да създаде по-сложен спътник, който да се изведе в лунна орбита.

  Румънците, които подготвят ракетата-носител, работят и по програма за изпращане на техен космонавт със собствена румънска ракета в космоса до 2025 г.

  Източник:  БЛИЦ

• Новата книга на Стиглиц: Политиката определя икономиката

  Новата книга на Джоузеф Стиглиц „Цената на неравенството“ е единственият най-всеобхватен контрааргумент както на неолиберализма на демократите, така и на теорията „лесе-фер“ (от френски laissez-faire – естествен икономически ред, който се поддържа автоматично – бел. ред.) на републиканците, пише в. „Ню Йорк таймс„.

  И докато авторитетни икономисти с най-различни възгледи – от десноцентристи до левоцентристи – описват мрачното ни настояще като резултат от привидно необуздаеми явления – глобализация и автоматизация, самовъзпроизвеждаща се върхушка, изградена върху „меритократична“ (основана на заслуги – бел. ред.) конкуренция, предизвикания от дългове крах от 2008 година – Стиглиц се разграничава от тях с предизвикателното си отхвърляне на такива понятия за неизбежност.

  Той се стреми да промени фразеологията на дебатите.

  Стиглиц твърди, че не неконтролируемата технологична и социална промяна е създала двупластово общество, а упражняването на политическа власт от интереси, свързани с пари, влияе върху законодателните и регулаторните процеси.

  „Макар че в основата може да има икономически сили„, пише той „политиката е оформила пазара, и го е оформила по начини, които дават предимство на върхушката за сметка на останалите„.

  Стиглиц обаче подчертава, че политиката подлежи на промяна, изтъква публикацията.

  Джоузеф Стиглиц е нобелов лауреат и професор по икономика в Колумбийския университет.

  Източник:  БГНЕС

• Лобистите на шистовия газ пробват нови методи за влияние

  Гражданска инициатива „Солидарна България“ е попаднала на част от въпросник, под формата на социологическа анкета, чрез който заинтересовани компании се опитват да променят отношението към шистовия газ. Интервюиращите се представяли за служители на „Витоша рисърч“ – социологическа агенция, дъщерна на Центъра за изследване на демокрацията, чиито донори са основно влиятелни американски правителствени  и неправителствени организации. Под заглавие „Лобистите на шистовия газ подготвят нова атака“ сайтът на  „Солидарна България“ изнася подробности за въпросната анкета. „Дали пропагандните ПР техники ще помогнат впоследствие да се неутрализират огромните щети за българската природа?“ питат от „Солидарна България“.
  

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Таргет на анкетата не са обикновени граждани, а само среди, които имат достъп до взимането на решения – политици, журналисти, бизнесмени, анализатори, социолози.  По-голямата част от въпросника се базира на полуистини и откровени манипулации.

  Още в началото на блока от въпроси „Запознатост“ компанията, подготвила въпросника, внушава, че в „България има доста големи количества природен газ“. Твърдение, което до сега не е подкрепено от нито един сериозен учен.  Дори сайт, поддържан от NGSA – Американска асоциация на производители на природен газ (в това число и шистов), подчертава, че не може да се каже колко газ има някъде, докато той не бъде извлечен. (http://www.naturalgas.org/overview/resources.asp)

  След въведението, анкетата-манипулация продължава с 19 подвъпроса, чиято истинска цел не е да събере данни за анализ на съществуващото познание и отношение към технологията за добив на шистов газ, а да изгради ново отношение на базата на въпроси-внушения.

  По всяка вероятност събраната чрез въпросника информация ще се използва, за да бъдат напипани благозвучни теми, по които пропагандата за шистовия газ би постигнала по-голяма чуваемост – борба с безработицата, инвестиции, подпомагане на социални дейности.

  Част от дезинформацията включва:

  – обещания за хиляди работни места, въпреки че посещения на място доказаха, че работните места се изчерпват с няколко хигиенни работника на сондаж;

  – теза, че противниците на добива на шистов газ живеели извън районите, предвидени за „разработване“, дори извън страната – абсурдно твърдение, като се има предвид, че общинският съвет на Нови Пазар каза твърдо „Не!“ на шистовия газ и пр. и пр.

  След приета забрана за използване на изключително вредната технология за добив на шистов газ с меко казано спорни икономически ползи, заинтересовани страни продължават не да се опитват да търсят по-безопасен начин на добив, а да чистят образа на същата тази опустошителна технология.

  Източник:  solidbul.eu

  

   

• Богатите са горе, бедните – долу

  

  Б. Рачева,  Дойче Веле*

   

  Богатите са горе, бедните – долу. Едните живеят здравословно и изкарват луди пари, другите седят пред телевизора и занемаряват децата си. Така изглежда Америка днес. Упадъкът й е не толкова икономически, колкото морален.

  Известните американски политолози Джоузеф Брамл** и Чарлс Мъри*** хвърлят поглед към проблемите в Америка и описват – от различен ъгъл – измеренията на необратимата разруха в американското общество. Две гледни точки и две нашумели книги за упадъка на днешна Америка:

  Тезата, застъпена в новата книга на Чарлс Мъри „Coming Apart“, е пределно ясна. Днешна Америка, пише Мъри, се превръща все повече в една разпокъсана, разединена страна. Горният етаж се заема от един елит, който проповядва морализъм, елит, който не пуши, не пие, поддържа се в добра физическа форма, всячески поощрява и глези децата си, работи много и печели огромни пари. Долният етаж е обитаван от бедните, които работят тежък физически труд, прекарват 35 часа седмично пред телевизора, страдат от затлъстяване и занемаряват децата си.

  Проблемът на Америка, според Мъри, е не в самото разделение, не е и в наличието на елитна прослойка. Проблемът е по-скоро в това, че този елит нехае за това как живеят американците от долния етаж на обществото. В началото на 60-те години една луксозна вила струва двойно повече от нормалната къща, а най-скъпият „Кадилак“ – 47 хиляди долара, според днешния курс. Тогавашният работник не може да мечтае за вила и „Кадилак“, ала социалните различия все пак не са така катастрофално големи. Работникът все още може да изхранва със заплатата си семейство с две или три деца; заплатата на шефа му тогава е 20 пъти по-висока от неговата, ала не 400 пъти по-висока, както днес.

  Разруха, отчуждение и самота

  

  Днес социалните различия са астрономически, от известно, макар само относително социално равновесие няма и следа. Независимо от конюнктурата. Защото упадъкът на морала всъщност предшества икономическия упадък. Пълзящо подронване на ценностите е обхванало обществото, смята Мъри. Добродетелите на дедите – трудолюбие, честност, вяра, съпричастие и вярност към семейството сякаш изчезват, те са забравени.

  Все повече деца отрастват без единия от родителите или без социални грижи; престъпността в определени региони шокиращо нараства, броят на безработните – също. Общностите все повече се разпадат, самотните стават все повече и все по-самотни, социалното отчуждение се засилва, все повече хора загърбват религията и традиционните религиозни добродетели; трудовият морал упада, повсеместно упадат и нравите.

  Лекът, който Мъри предлага срещу това тревожно развитие, e The Great Awаkening: духовно-морален обрат, връщане към подронените и забравени ценности, към традиционните добродетели, крепили някога основите на американското общество. Само че дали и колко този нравствен призив за презареждане с ретро-ценности действително ще помогне на Америка да преодолее стихията на далеч не само моралния, далеч не само социалния си упадък?

  Известният политолог Джоузеф Брамл разглежда проблемите на Америка в малко по-различна светлина. Разпарцаливен американски флаг тъжно виси на пилона – изображението на корицата вече подсказва какво е внушението на книгата, написана от Брамл. „Американският пациент“ – такова заглавие е избрал Джоузеф Брамл за своя анализ на отчайващото икономическо положение в страната. Америка е болна, нуждае се от спешна помощ; нещо повече: тя е застрашена от колапс, твърди авторът. Само че кой е лекарят, който може да помогне на този пациент?

  „Това би могла да бъде политиката, но и самата тя по много причини е парализирана, казва Брамл. Американската политика даде прекалено голяма свобода на пазарите, позволи различни групи да й оказват влияние и да диктуват интересите си. Така се стигна до невъзможна икономическа ситуация. През последните 30 години Америка живя над възможностите си. Тя има шанс да намери изход от кризата, но този шанс трябва да бъде използван.“

  

  Страна на (не)ограничените възможности

  За целта обаче трябва да се бръкне дълбоко в раните. Когато болестта е точно диагностицирана, и цярът срещу нея може да бъде намерен. Точно това прави Джоузеф Брамл в своята книга. Срещу дисбаланса, менталните блокади и парализата той препоръчва на Америка повече индустрия и по-малко нефт: с други думи, съсредоточаване върху вътрешното икономическо развитие, разширяване на индустриалното производство и успоредно намаляване на разходите на гориво. Американската икономика е застрашена от тотален срив, предупреждава Брамл и напомня, че ако се стигне дотам, това ще има непредвидими последици и за Европа.

  Брамл описва Америка като държава, в която от една страна има остър недостиг на квалифицирана работна ръка, от друга страна обаче безработицата постоянно расте, а с нея и бедността. Така Америка се движи в омагьосан кръг. Един от най-важните двигатели на нейната икономика е вътрешното потребление, което обаче все повече се свива заради обедняването на все по-големи части от населението. Няма ли обаче потребление, няма и достатъчен икономически растеж, който би предотвратил или поне намалил обедняването на американците. Ниският икономически ръст мултиплицира на свой ред още по-голяма бедност. И още по-голям, вече не само икономически упадък.

   

  –––––––––––––––––––––––––––––

  * Оригиналното заглавие на текста е „Упадъкът на Америка“.

  ** Josef Braml: Der amerikanische Patient; Siedler Verlag

  *** Charles Murray: Coming Apart: The State of White America

• <<
• 1
...
• 209
• 210
• 211
• 212
• 213
• 214
• 215
• 216
• 217
• 218
• 219
...
• 414
• >>