Авторски
- Да бъдеш на олимпиада без да изкачиш Олимп
Да се върнем без злато от Олимпиада не бе ни се случвало от 1952 г. С представянето си на завършилите Игри в Лондон, България се върна 60 години назад – в Хелзинки, когато спечели и първия си медал на Олимпиада.
Ето само факти от нашето представяне до настоящата олимпиада.
В далечната 1896 г. за първата модерна олимпиада заминават да представят честта на България гимнастиците Панайот Белев, Илия Пенчев, Димитър Илиев и Шарл Шампо. Ръководител на делегацията е Тодор Йончев. Само Шарл Шампо обаче се състезава на олимпиадата в три дисциплини от гимнастиката. На 30 март 1923 г. по инициатива на министерството на войната е организиран Българският олимпийски комитет. За председател е избран Ефтим Китанчев. Целта на БОК е да организира състезателите за участие на олимпиадата в Париж през 1924 г. От България заминават четирима лекоатлети, седем колоездачи и двама състезатели по конен спорт, както и футболният ни отбор. Генерал Владимир Стойчев се класира на 11-то място в конната езда от общо 99 участници.
През 1929 г. за председател на БОК е назначен Велизар Лазаров, който е в основата на първата Балканиада през 1931 г. в София. След 9 септември 1944 г. имуществото на БОК е отнето, а организацията е разформирована. През 1951 г. БОК е възстановен, а за председател е избран Владимир Стойчев. Първият олимпийски медал България печели на игрите в Хелзинки през 1952-ра – бронз на боксьора Борис Георгиев–Моката. Делегацията ни в Швеция е от 63 състезатели. Първият олимпийски златен медал е на Никола Станчев – свободна борба от Мелбърн 1956-та. В Австралия нашите печелят още 3 сребърни медала на Димитър Добрев и Петко Сираков – класическа борба и Юсеин Мехмедов – борба свободен стил, и един бронзов медал на националният отбор по футбол. Българските участници на олимпиади имат общо 51 златни, 85 сребърни и 77 бронзови медала. Най-доброто представяне на България на олимпиада е през 1980 г. в Москва, където България заема 3-то място в класирането по медали с 8 златни, 16 сребърни и 17 бронзови медала.
През 2005 г. се заформя скандал с председателя на БОК Иван Славков, който е уличен във вземане на подкуп. На 7 юли 2005 г. той е отстранен от председателското място на БОК и от членското му място в МОК. От 11 ноември 2005 г. председател на БОК е олимпийската шампионка от Атланта ‘1996 Стефка Костадинова. Следват данните до олимпийските игри в Лондон, на които с медали ни зарадваха Тервел Пулев (бокс, бронзов медал) и Станка Златева (борба, сребърен медал).
.
.
.
По информация в Уикипедия
- Оперы Моцарта на фестивале в Равинии (Пригород Чикаго Хайленд-парк)
Одной из инициатив Джеймса Конлона в качестве
музыкального руководителя музыкального фестиваля в Равинии является концертное исполнение опер. Все началось в 2005 году с оперы Дж.Верди “Отелло”. Успех
превзошел все ожидания, и маэстро стал регулярно проводить подобные вечера. 2007 год – “Мадам Баттерфляй” Дж.Пуччини, 2009 – “Риголетто” Дж.Верди (в главной партии мы услышали Дмитрия Хворостовского), 2011 – “Тоска” Дж.Пуччини (с Патрисией Росетт). Все эти оперы проходили в большом зале Павильона. Казалось, зал театра “Мартин”, рассчитанный на восемьсот пятьдесят зрителей,
совершенно не приспособлен для таких масштабных постановок. Для сравнения: зал Лос-Анджелесской оперы рассчитан на 2700 мест, в Лирик-опере – 3563 места, в Метрополитен-опере размещаются 3800 человек. Но Конлон думал иначе. С 2008 года дирижер регулярно выбирает именно этот зал для концертных исполнений опер. Маэстро говорит: “Театр “Мартин” – уникальное место для камерных представлений. В зале театра устанавливается прямой контакт между исполнителями и аудиторией”.
В театре “Мартин” мы услышали малоизвестные оперы “Махагони зонгшпиль” Курта Вайля и “История солдата” Игоря Стравинского, и именно здесь Конлон открыл свой ставший уже знаменитым цикл “Все оперы Моцарта”. Дирижер убежден: “Театр “Мартин” гораздо ближе по своим размерам к театрам моцартовской эпохи. А тридцать музыкантов Чикагского симфонического оркестра – это обычное количество
музыкантов для оркестра того времени”. В августе 2008 года дирижер представил “Похищение из Сераля” и “Дон Жуан“, спустя два года – “Так поступают все” и “Свадьба Фигаро”. В этом году цикл продолжится новым дублем – операми
“Волшебная флейта” и “Идоменей”.16 августа, 7.00 pm; 18 августа, 1.00 pm, Театр “Мартин”. Концертное исполнение оперы В.А.Моцарта
“Волшебная флейта”.Действующие лица и исполнители:
Памина – Айлин Перез, Тамино – Рене Барбера (победитель конкурса “Operalia” 2011 года), Папагено – Натан Ганн (два года назад он пел Графа Альмавиву в “Свадьбе Фигаро” в театре “Мартин”),
Королева ночи – Эрика Миклоза (колоратурное сопрано из Венгрии, пела на сценах Метрополитен-оперы, Ковент-гардена, Венской оперы),
Сарастро – Моррис Робинсон (в прошлом – профессиональный футболист, ныне – известный бас с сильным и глубоким голосом).
Ведущий – американский актер Джон Де Ланси.
Дирижер – Джеймс Конлон. Режиссер – Майкл Эрман.
Чикагский симфонический оркестр. Чикагский симфонический хор.
Премьера оперы состоялась в театре “Ауф-дер-Винден” в предместье Вены 30 сентября 1791 года за два с небольшим месяца до смерти Моцарта. В октябре состоялось 24 представления. За год их было 100, а к 1795 году – 200! Опера быстро завоевала огромную популярность. “Волшебная флейта” – частый гость чикагской оперной сцены. На протяжении семнадцати лет Лирик-опера несколько раз показывала одно и то же возобновление классической постановки одного из крупнейших режиссеров оперного театра XX века Августа Эвердинга. А в сентябре “Волшебную флейту” в новой постановке покажет Чикагский оперный театр (спектакль будет идти на английском языке). О “…флейте” я не раз писал и говорил на радио, и к этой опере мы вскоре еще вернемся. А вот “Идоменей” в Чикаго не слышали еще никогда.
17 августа, 7.00 pm; 19 августа, 1.00 pm, Театр “Мартин”. Концертное исполнение оперы В.А.Моцарта
“Идоменей”.Действующие лица и исполнители:
Идоменей, царь Крита – Роберт Крофт, Идамант, его
сын – Руксандра Донозе (меццо-сопрано из Румынии),Илия, троянская царевна, дочь Приама – Сюзанна
Филипс (выпускница Центра Райана, победительница конкурса “Operalia” 2005 года. Мне запомнились ее Адина в “Любовном напитке” (Лирик-опера, сезон 2009-10 годов) и Лючия ди Ламмермур в прошлом сезоне Лирик-оперы),Дирижер – Джеймс Конлон. Режиссер – Дэвид Левковиц (два года назад он ставил “Свадьбу Фигаро” в театре “Мартин”).
Чикагский симфонический оркестр. Чикагский симфонический хор.
Опера “Идоменей” создана на основе одной из древнегреческих легенд о царе острова Крит Идоменее. Возвращаясь с Троянской войны, его корабль пошел под воду, но Идоменей чудом спасся, а в качестве благодарности пообещал принести в жертву богу морей Посейдону первого, кого встретит на своем острове. Первым оказался его сын Идамант. По легенде, Идоменей принес сына в жертву, остров Крит поразила чума, и Идоменей был изгнан гражданами города. Но Моцарт заранее отбросил плохой финал и воспользовался другой легендой (мифы и легенды в Древней Греции на любой вкус – кому что больше нравится). Идоменей действительно был готов принести в жертву сына, но в дело вмешалась троянская царевна Илия. Она беззаветно любит Идаманта и готова умереть с ним. Любовь
побеждает смерть: растроганный любовью молодых, мудрый Посейдон дарует им жизнь. Финал оперы счастливый: молодые влюбленные живут в мире и согласии, царствуя на острове Крит…Моцарт написал оперу “Идоменей” по заказу баварского курфюрста. Вольфгангу Амадею было двадцать три года. Премьера с
огромным успехом прошла в Мюнхене 29 января 1781 года. Оркестром дирижировал сам композитор. При жизни Моцарта опера была исполнена еще один раз, в марте 1786 года в Вене. Только два представления оперы, имевшей успех. Почему? Джеймс Конлон предлагает такое объяснение: “Трудности постановки и исполнения. В этой опере безумно тяжелые партии, особенно сложен секстет. Непросто подобрать соответствующих исполнителей. Конфликт отца с сыном имеет богатые мифологические и библейские корни. Это – самая революционная опера Моцарта”. Добавлю, что в партитуру оперы были заложены личные воспоминания Моцарта о своих ссорах и противостоянии с отцом Леопольдом.Сценическая история “Идоменея” небогата, оперу ставят редко и неохотно. А последняя постановка в Немецкой опере Берлина и
вовсе закончилась скандалом. Дело в том, что Моцарт сочинил счастливый финал, но немецкий режиссер Ханс Нойенфельс придумал эпилог, в котором Идоменей отрубaет головы Посейдону, а заодно Иисусу, Будде и Магомету. Отрубленные головы наш герой ставит на стулья и выходит на авансцену весь в крови. Надо полагать, режиссер хотел показать, что Идоменей отвергает диктатуру любых
богов. Финал вызвал неоднозначную реакцию критики и зрителей, но к авангардным постановкам в немецких театрах уже давно привыкли. Пошумели и успокоились все, кроме представителей исламской общины. В результате, чтобы не нагнетать обстановку,
театр снял оперу с репертуара.Вот такие страсти до сих пор вызывает “Идоменей”. Надеюсь, в Равинии все пройдет мирно и ничьи религиозные чувства не будут
ущемлены.За час перед каждым исполнением оперы в ресторане “Mirabelle” в Равинии состоится встреча с дирижером Джеймсом Конлоном. Вход свободный для всех обладателей билетов.
200 Ravinia Park Rd, Highland Park, IL 60035. Билеты на все концерты фестиваля можно заказать по телефону 847-266-5100, факсу 847-266-0641 или зарезервировать на сайте www.ravinia.org.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/Фотографии к статье:
Фото 1. Театр “Мартин” в Равинии
Фото 2. Музыкальный руководитель фестиваля в Равинии Джеймс Конлон
- Сърцето на Америка, наречено Чикаго
Ако Ню Йорк е лицето на Америка, то Чикаго е сърцето на Америка. Едно огромно сърце, което тупти в синхрон с ритъма на летните ветрове, люлеещи нежно тежките кехлибарени царевични ниви, разпрострели се свободно край фермите на необятните прерии, прегърнали могъщия град. Едно огромно сърце, ревящо и крещящо с гласа на грохота, идващ от моторите на камионите, кръстосващи денонощно безкрайните магистрали, на тази непозната и чудна за нас, имигрантите, страна. Едно огрoмно сърце, вибриращо заедно с ехото, идващо от тътена на заводите и крановете, порещи небето над Чикаго, изграждащи лека-полека новия век. Едно сърце, тръпнещо и зъзнещо, но вечно оставащо топло и живо, дори и в най-жестоките северни бури и урагани. Едно сърце, пулсиращо с мелодиите, идващи от песните на чайките, които вечно се търсят, там, край млечнобелите скали на гористите брегове, надвесили се над прозрачните води на езерото Мичиган. Едно сърце, в което бетонно-стъкления Метрополис, природа, наука, технологии и изкуство пулсират в някакъв странен танц, заедно с многомилионната човешка маса, събрала се от всички точки на света и които са се сляли, заедно в една необяснима, но прекрасна симфония от разочарования, илюзии, цветове, музика, поезия и вдъхновения. От изгубени, но и намерени, понякога надежди. Сърцето на Америка, наречено Чикаго.
Чикаго в миналото
Първите европейци стъпили на територията, позната ни днес като Чикаго, са били френските изследователи Луи Джолиет и Жак Маркет. Те са били и първите европейци, които през 1673 г. идват в Чикаго, за да изследват и направят карта на земите около река Мисисипи. По това време териториите около Чикаго, заедно със щата Илиной е принадлежал на Франция. Първата колиба, построена на територията на днешното Чикаго, е издигната от полинезиийския изследовател и търговец на кожи Жан Баптист Пойнт Дю Сабъл, който се е заселил тук през 1779 г. От него всъщност започва и изграждането на Чикаго. През 1804 г. е изграден първия форт в Чикаго, наречен форт Деарборн. През 1812 г. по време на индианската революция форт Деарборн е подпален и половината от населението избито. 1871 година избухва големия пожар, в който за по малко от няколко часа целия град е сринат до основи. Легендата разказва, че пожарът е предизвикан от една крава, съборила газовата лампа, която стопанинът й е забравил в плевнята. Чикагоан (местните хора – така наричат жителите на Чикаго) обичали често да се майтапят като казвали, че нощно време под мостовете на Чикаго, след полунощ можело все още да се чуе жалното мучене на кравата, подпалила града и изгоряла, естествено, в пожара. Факт е обаче, че след този трагичен инцидент град Чикаго като митичната птица Феникс започва своето прераждане от пепелищата. Днес той е един от най–красивите и уникални със съвременната си архитектура градове на земята.
Чудото, наречено Чикаго
“Чудото”, наречено Чикаго, не е плод на нечия авторска приумица или туристическа агенция за примамване на туристи. Чудото на Чикаго всъщност е в неговото географско разположение. Стъпил на брега на езерото Мичиган, градът всъщност представлява една естествена врата към новите територии на необятния (или казано по точно – Дивия, някога) Запад. До Чикаго (както и до Ню Йорк ) от Европа, без проблемно през Големите езера са пристигали корабите с емигранти и търговски стоки за Новия свят. От Чикаго транспортирането им до вътрешността на страната е ставало по най-бързия и ефтин начин. Уникалността на града идва и от факта, че реките на Чикаго, които се вливат в езерото Мичиган, са били нещо като водни магистрали, по които най-бързо и безопасно са се транспортирали стоки и хора до река Мисисипи, а оттам до Мексиканския залив. Заради своето географско разположение Чикаго за кратко време се издига от малкото колибено рибарско селце до един от стълбовете на световната икономика.
Някои лингвистични факти
Чикаго или “чи-к’ак-гоу” е древна индианска дума, с която, според известния езиковед и лингвист проф. Д-р Марио Пей, коренното племе по тези земи – Илини, са наричали “земята на вонящиия лук или вонящ пор”. Такова поне е описанието, което д-р Пей дава за Чикаго в книгата си “История на езика”. Илините, които пък са клон от племето Алгонкуин, всъщност са дали името на щата Илиной, в който Чикаго е разположен. Тяхното име, пак според проф. Пей, на индиански означава “земята на идеалните, красивите хора”. Според други експерти обаче, думата “чи-к’ак-гоу”, означава нещо като “храбър”, “дързък”. Старите жители на Чикаго обичат да произнасят името на града си не като на български Чикаго с буквата Ч, като Чирпан, а с “Ш” като Шумен – Шикаго.
Симеон Гаспаров,
simeongasparov.wordpress.com
Бел.ред: Заглавието е на Еврочикаго.
- Украински учени канят български за проучване на древнобългарски поселения в Украйна
Болград. Втора година продължават археологическите проучвания на археологическите разкопки на поселения на прабългари в българското село Криничное (Чушмелия) в Украйна. Това съобщи в интервю за Агенция „Фокус” Вячеслав Баранов, сътрудник на Института по археология на Националната академия на науките на Украйна, който участва в разкопките.
Вячеслав Баранов Много ни се иска – към нашето изследване да се присъединят български учени. Говорим за това. Би било хубаво, експедицията да има съвместен статус – между България и Украйна. Сега си пишем по електронната поща с учени от България, които са проявили интерес към тези изследвания, каза Вячеслав Баранов.
„За съжаление, крайбрежната зона на езерото Ялпуг, където се намира поселението, се разрушава и поселението постоянно се подлага на разрушение по природни причини. Имаме малко време, за да го изследваме, а поселението не е едно. По брега се разполагат около десет прабългарски селища, които трябва да се изследват, преди тяхното разрушаване“, обясни Баранов.
По време на проучванията в Бесарабия, Украйна, са били намерени две маслобойни, в землянка. Най-близките аналогии на такива керамични маслобойни се намират – едната от тях в Саркеле, на брега на река Дон, всички останали – в Средна Азия. Много е интересно – как тази традиция се прояви в български регион, коментира той.
„Тази година намерихме много интересен орнаментиран съд. Традиционно българите са украсявали съдовете с линейно-вълнист орнамент. Този съд беше украсен с орнамент, по-характерен за гръцката цивилизация. Струва ми се, че тракийското се е отразило в българското изкуство и бита, каза той. Сред другите находки е изображение на човек, малка фигурка на глава от камък.
Това е, може би, първа такава находка в Бесарабия – изображение на човек, добави Баранов.
От изследванията става ясно, че прабългарите в тези поселения в онзи период са отглеждали зърно, вероятно – добитък; маслобойните са се използвали за приготвяне на масло. Живели са в полуземлянки на бреговете на езера и реки. Занимавали са се с изготвяне на керамика. Намирали са се на доста високо технологично ниво.Тази година беше разкрит много богат културен слой, с много интересни находки. Реставрирахме кухненски съдове, които ще отидат в музея в Киев, тъй като Болградският музей, за съжаление, няма право да държи археологически предмети. Много ни се иска, разбира се, тези предмети, да попаднат именно в Болград – там, където бяха намерени. Тяхното наличие е много важно за самите българи в Бесарабия, за разбирането на своята история и култура в древността, добави той.
Ала Железкова, Focus-news.net
- Как се пишат на български имената на държавите
Как е по-правилно да се напише и каже – Чечня или Чечения, Хърватия или Хърватска, а може би Хърватско? Защо германците наричат държавата си Deutshland, а ние й казваме Германия? Каква е разликата между Тесалоники и Солун? За логиката и принципите, които законодателят на българския език – Институтът за български език при БАН, следва при определянето на имената на държави, градове и местности разговаряме с проф. Владко Мурдаров, в навечерието на излизането на новия правописен речник на БАН. Очаква се той да е на пазара през септември.
Интервю на Александра Маркарян, offroad-bulgaria.com
– Тези дни попаднах на интересна дискусия във форума OFFRoad-Bulgaria – за имената на държави, градове, местности, подбудена от въпрос за тъй наречените „нови“ държави, образували се в последните 20-ина години – Беларус, Молдова, Чечения. Как е правилно да се изписват и произнасят и каква логика следвате при определянето на имената на български език?
– В бившите съветски републики едно време имената им бяха оформени като от съответата територия се вземаше производното прилагателно и се говореше например за Белоруска съветска социалистическа република.
Днес препоръката е наименованията на републиките, тоест на самостоятелните вече нови държави, да бъдат изговаряни и писани по такъв начин, по какъвто се изговарят в съответните страни.
У нас едно време беше Белорус. Сега, тъй като в белоруски изговорът е Беларус, втората гласна вече е „а”. От друга страна, вече те наричат своята държава Беларус, така че и ние сме длъжни да уважим тяхното наименование.
При Молдавия или Молдавска република тяхното наименование е Молдова и поради тази причина и ние тряба да се съобразяваме с него и името на държавата трябва да бъде Молдова.
– Какво е положението при Хърватия, Хърватско и Хърватска?
Едно от имената, при които имаше най-големи спорове, беше Хърватия. Защото тук оказва влияние наименованието на държавата и в сръбския език. Заради това ще чуете понякога субстантивирано, превърнато в съществително, прилагателното име и се казва Хърватска, което най-много ме дразни.
Дразнещото е, че спортните журналисти не искат да се съобразят, че наименованието на държавата в български не е Хърватска, а Хърватия.
В сръбския е Хърватска. При нас в началото имаше една идея. Спомнете си, че при Паисий в неговата „История славянобългарска” той говори например за немско и затова даже се смяташе, че би трябвало държавата да се нарича Хърватско на български.
В началото, когато беше създадена самостоятелната държава, имаше и такава препоръка, но ние се съветвахме и с представителите на Хърватия у нас, тоест с посолството, и се утвърди и навсякъде в справочници посочваме – единствено правилно е името Хърватия. Всичко останало на български език не би трябва да се употребява.
Някои твърдят, че трябва да е Хърватско, защото си го представят като област. Но тук не става дума за област, тук става дума вече за държава.
Друго. Например при Босна положението е много интересно. Там колебание при името на държавата няма. Там е интересно как се нарича човекът, който идва от Босна. При нас, под влияние от сръбски, много често се употребява бошняк, а всъщност, според законите на българския език, е босненец.
Усещате ли, че все пак ние сме сродни езици и се появяват грешки.
– А кое е правилното при Чечения и Чечня?
– При името на държавата Чечения също е много интересно. Под влияние на руски името се употребява като Чечня, само че правилното е да се употребява Чечения. Даже, не съм проверявал, но четох, че Чечня се възприема даже като обидно.
– Защо?
– Защото така има пренебрежителен елемент заради руския.
При нас трябва да е Чечения.
При имената на тези няколко държави, които споменахме, които много често се употребяват, има колебания и не можем да изведем едно общо правило. Или ако го изведем, ще се състои от две части. Първо, името се изговаря така, както се изговаря и пише в съответната страна. Второ, оказва влияние и моделът, по който в българския език са оформени държавите.
Защото това, което си говорим за Чечения, Хърватия, имената, които употребяваме ние, почти всички завършват на –ия. Мислете си и за Германия, Португалия, Испания и Италия. Навсякъде е това –ия. За да подведем под общия модел, приемаме и тези форми на имената.
– Каква е логиката Черна гора да се казва така в българския?
– При Черна гора тяхното наименование е така. Разбира се, че няма Монтенегро, въпреки че в много от европейските езици това е наименованието на тази държава. Ние сме си възприели Черна гора.
Тук има и друг детайл – в българския тя не е църна. Има елемент на превеждане.
– А трябва ли да се превеждат имената?
– Това е спомен от преди. Например при Бряг на слоновата кост – тези наименования се превеждаха, но вече по международните стандарти беше възприето да няма превод, а да се употребява името така, както е. Но при Черна гора все пак става дума за славянски език. Може би затова сме си позволили да преведем.
– Ако се приложи превод автоматично, доста имена биха придобили различно звучене. Истамбул например няма да го познаем.
-Като си говорим за Истанбул, по начало знаете, че в турски при улесняване на изговора се вмъква това начално „и” и Стамбул става Истамбул. Тук българинът много се колебае, защото тук има една фонетична особеност. Ние казваме обикновено „мб” – Истамбул, и това е правилното. Обаче когато имаш комбинацията от „н” и „б”, пак българинът го изговаря като „мб”.
При Истанбул колебанието е между м и н и само това е правилно.
Хайде да го проверим и в речника. Не, няма го, защото не е столица.
– Тук, във вашия речник обаче пише Хърватско, а не Хърватия и това е официалният правописен речник на БАН…
– Пише Хърватско, защото тогава редакторът се наложи своето си виждане, а ние сме го регламентирали като Хърватия. Личният вкус понякога страшно влияе.
Но да знаете, че това е грешно.
– Е, как? Пише го в речника!
– Ами това е, това е лошото. В новия речник, който излиза през септември, ще пише Хърватия.
Знаете ли колко материали сме писали за тази Хърватия, че трябва по този начин да бъде името на държавата?
И тук значи ти лъжеш, подвеждаш хората.
– Но по речника на БАН се водят хората.
– Е да, обаче това е личният вкус на един човек. И логиката му е, че името на областта трябва да се превърне в име на държавата.
– Защо в българския Солун не е Тесалоники?
– Има една група имена на градове и държави, при които сме възприели да не бъдат променяни, за да се уважава българската традиция, независимо как се изговарят днес. Още в житията на Кирил и Методий фигурира името Рим. Те отиват в Рим. Затова Рим няма да го превърнем в Рома, уважавайки българската традиция. Още от старобългарски запазваме формата на името да бъде Рим. Същото е и при Солун. Името Солун пак е свързано с братята Кирил и Методий и не става Тесалоники.
Тоест, хайде да теглим черта, различни принципи действат при утвърждаването на формите на имената. Може да бъде под влияние на традицията. Може да бъде според словообразувателни процеси в българския език. Но може да бъде, и това е най-важното, името на държавата или на града да бъде отразявано и на българска кирилица по такъв начин, по какъвто се изговаря в съответния език.
– А защо тогава Германия е Германия?
– Германия е защото… Пак тук е традиция. Но тук има нещо много интересно при нас. Ние сме запазили и немец и германец.
– Германец не е ли правилното?
-Да, обаче тук има една тенденция при имената. Славяните ги наричат немци, което идва от ням, т.е. те не ги разбират. Затова е немци, немски. Всъщност днес спорим кога трябва да се каже, че той владее немски език. Защото в същото време казваме „това е написано на старогермански“. И самите германисти държат да се прави разграничението. В историята на българския език Германия от средата на XIX век името се употребява само по този начин.
В много от случаите много ни влияе и руски. И каквото е положението в руския, особено преди, както е било името на държавата на руски, или града, така е било възприемано и у нас.
Например това личи при Виена. Немското Vien – Вийн, което ще напишете с й, на руски е Вена и при нас става Виена. И поради традицията се запазва Виена.
– Малко миш-маш се е получил тук…
– Точно така. Тая тема е много интересна и сложна, защото много различни фактори влияят.
– Това не предпоставя ли и доста грешки – много фактори, различни принципи, логики?
– Точно. И заради това спасението е да гледаш справочниците. Защото те са премислени. Не поглеждайте правописния речник, мислете си за енциклопедиите.
– Обсъждат ли се имената на държави, градове и местности със съответната чужда държава?
Обикновено да. Отдавна е започнал този процес. Ние си говорим само за държавите, но знаете ли колко е по-сложно с имената на градовете, изобщо на селищата, на планините, на реките и тъй нататък. Обикновено се изработват списъци, засягащи еди коя си държава, и в тях има всякакви наименования и при тях се утвърждава основен принцип – как се изговаря името в съответния език.
Разбира се при нас има и още изключения, които не са малко.
– Какъв е масово възприетият принцип в другите държави?
– Това е – както е възприето името в съответната държава, така се изговаря. Навсякъде има и изключения.
Но българинът шава по Европа и от Средновековието има текстове, в които се появяват имена и градове. Например Лайпциг в XIX век в българските текстове се появява под наименованието Липиска, т.е. онова, което съвсем ясно ти показва славянският произход на името.
По същия начин Грац австрийското, което се появява при нас като Градец. Когато има славянски корен, затруднението е още по-голямо.
– Защо ние казваме Гринуич, а не Гринич, както си го наричат англичаните?
– Защото тук има една друга история. Ние през цялото време си говорихме за транскрипция, как се отразява изговорът, обаче в много от случаите се появява и влиянието на транслитерацията, т.е. какви букви са употребени при изписването на името.
И при Гринуич се появява някаква комбинация. Представете си, че аз там се стремя да изчета всички букви и затова се появява този по-особен изговор в сравнение с оригинала.
- Не плачи, гордeeм се с теб!
Станка Златена се качи разплакана на почетната стълбичка на 9 август в Лондон Първият сребърен медал за България на Олимпиадата в Лондон бе спечелен от златното ни момиче Станка Златева. След няколко разгромяващи победи по пътя към финала късно, триумфът обаче се изплъзна от ръцете на петкратната ни световна шампионка. Финалната среща с руското торпедо Наталия Воробьова не успя да зарадва българката с така мечтаното още от Пекин олимпийско злато.
И въпреки загубата, Станка се представи блестящо, силна и достойна, както винаги. В емоционално интервю в първите минути след срещата тя сподели пред български медии, че за нея загубата е била „голям позор“ (*цитат от dnevnik.bg). Искрено вярвам, че всички българи ще подкрепят Станка и ще й благодарят, така, както тя заслужава.
Ти не си позор, Станка, ти си най-голямата българска радост и гордост! Борбено момиче, което никога не спря, въпреки контузии, травми и разочарования, да върви по пътя само напред и само нагоре! Нека сребърният медал не те спре и този път, а да продължиш смело, както винаги досега. Ние сме с теб!
Източник: az-jenata.bg
Бел.ред: Заглавието е на Еврочикаго.
- Пол Райън е кандидат за вицепрезидент на САЩ
Кандидатът за президент на САЩ от Републиканската партия Мит Ромни избра конгресмена за свой подгласник
Кандидатът за президент на САЩ от Републиканската партия в Мит Ромни избра за свой подгласник конгресмена Пол Райън, съобщи в комюнике ръководството на предизборната кампания на републиканците.„Ромни-Райън e републиканската бюлетина“, гласи краткото комюнике на партията.
По-рано днес това беше съобщено от Ен Би Си Нюз и „Хъфингтън Пост“, които се позоваха на източници от кампанията.
Новината ще бъде оповестена официално от Мит Ромни в 13.00 ч. по Гринуич в Норфолк на борда на самолетоносача „Уискънсин“, който е ветеран от Втората световна война и е участвал също в първата война в Персийския залив през 1991 г.
Решението идва две седмици преди конгреса на Републиканската партия в Тампа, щата Флорида, на който Мит Ромни и Пол Райън официално ще бъдат обявен за кандидати на партията за президент и вицепрезидент.
През ноември те ще се борят срещу двойката Барак Обама-Джо Байдън в надпреварата за Белия дом.
Източник: Vesti.bg
–––––––––––––––
Ромни избра „бюджетен ястреб“ за вицепрезидент,
пише в. „Сега“
Конгресменът Пол Райън ще е вицепрезидент на кандидата за президент на САЩ от Републиканската партия Мит Ромни, съобщиха световните агенции, позовавайки се на източници от партията . Очаква се изборът да бъде оповестен официално от Ромни по-късно днес на предизборно събитие в Норфолк, щата Вирджиния.
Райън често е сравняван с Роналд Рейгън и е известен с предложенията си за съкращаване на програмите за социални помощи, особено тези да бедни и възрастни американци. За Ромни, който не познава достатъчно добре коридорите на властта във Вашингтон, привличането на Райън ще помогне да се справи по-добре в отношенията с Конгреса. От друга страна, Райън е конгресмен 7 поредни мандата и няма опит в изпълнителната власт.
Райън става конгресмен на 28 години и стана известен като бюджетен „ястреб“, който дори критикува президента Джордж Уокър Буш, че изоставя фискалния консерватизъм, с който са известни републиканците. Той е председател на бюджетната комисия в Камарата на представителите. През май миналата година Райън обяви, че няма да се кандидатира за мястото на сенатора от Уисконсин Хърб Кол, защото смята, че на сегашния си пост в Конгреса може да свърши много повече работа за финансовите проблеми на страната. Едно от предложенията му е свиване на разходите с 6.2 трилиона долара в следващите 10 години, включително от социалните помощи и здравеопазването.
Източник: segabg.com
- Европейският парламент поиска помощ от БАН за кирилицата
Европейският парламент поиска официалното съдействие на Българската академия на науките, за да започне да изписва чуждестранните лични имена на кирилица в официалните си текстове на български език.
Председателят на парламента Мартин Шулц разпореди на службите на институцията да проверят възможностите за кирилизиране на имената, след като на 24 май Ивайло Калфин го информира, че в официалните текстове на институцията на български език имената на членовете на парламента, както и на европейски инициативи, както и други лични имена се изписват на латиница. Според Калфин това затруднява българските граждани и пречи на пълноценното възприемане на посланията на Европейския парламент. Евродепутатът апелира за решаването на въпроса като знак на уважение към българските граждани.
Европейският парламент, чрез службата си за преводи се обърна към Института за български език на БАН. В писмо, изпратено до неговия директор проф. Светла Коева, се иска съдействие за транскрибиране на имената на български език под формата на методически указания и насоки за правилата, които да бъдат следвани. Преводаческите служби на парламента предлагат на БАН да извърши и качествен контрол на транскрибираните от тях имена преди публикуването им на официалния сайт на Европейския парламент и използването им в преводите на документи на български език.
В писмото се добавя, че от 2005 г. насам личните имена на небългарските членове на ЕП се изписват на латиница в техния оригинален вид, тъй като софтуерните програми и приложения, използвани в Европейския парламент, не са пригодени да разпознават буквите от българската кирилска азбука. Понастоящем техническите служби на Европейския парламент извършват проучване и анализ на стъпките, които е необходимо да бъдат предприети, за да се постигне технологична съвместимост между двете азбуки.
Преводачите в българския отдел за писмени преводи на Европейския парламент заявяват „гореща подкрепа за отправеното от Ивайло Калфин искане“ и изразяват готовност да извършат транскрипцията не само на личните имена на небългарските членове на парламента, но и на всички чуждестранни лични имена, фигуриращи в текстовете на институцията на български език.
„Много се радвам и благодаря на преводачите от български език в Европейския парламент, че ме подкрепят в това начинание“, заяви Ивайло Калфин. Той добави, че е впечатлен от бързината и ефективността, с която Европейският парламент се задейства, за да отстрани това неудобство за българските граждани и изрази надежда въпросът скоро да намери решение.
Клафин се срещна с директора на Института за български език към БАН и получи съгласието на езиковедите да помогнат с методически указания и консултации, с обучения, както и с предоставяне на компютърни апликации, разработени от Департамента по компютърна лингвистика на Европейския парламент за коректното осъществяване на транслитерацията на имената, използвани в официалните текстове на български на Европейския парламент.
Източник: kalfin.eu
- Плевнелиев се срещна с представители на българската общност в Лондон
Президентът Росен Плевнелиев се срещна с представители на българската общност във Великобритания. В хода на срещата той заяви, че за добрия имидж на България са необходими добре образовани кадри, съобщи бТВ. „Образователната система е много консервативна. Ако искаме сериозна промяна, трябва да я започнем сега, за да берем плодовете след 5-6-10 години,” заяви президентът.
„Нови приоритети, индустрии, клъстери и разбира се кадри, които да могат да движат тези индустрии напред. Това е рецептата на всички богати държави,” добави Плевнелиев.
Работното посещение на президента във Великобритания продължава и днес. Той ще се срещне с българските олимпийци на приема, даван днес от Българския олимпийски комитет, по повод Деня на България на Олимпийските игри, съобщиха от пресслужбата на президентството. Плевнелиев ще подкрепи спортистите във финалните им участия в Игрите в Лондон.
Българският държавен глава ще присъства и на приема, даван от министър-председателя на Великобритания Дейвид Камерън, за официалните гости на церемонията по закриването на Олимпийските игри, която ще се състои на 12 август.
Източник: Mediapool
Бел.ред: Заглавието е на Еврочикаго.
- „Щастлива емигрантска песен няма”, книга за политическите бегълци
Под заглавие „Щастлива ли е песента на емигрантите?“ сайтът аctualno.com информира за книгата на Зоя Захариева-Цанкова „Щастлива емигрантска песен няма“
Среща с някои от най-известните и успели зад граница политически бегълци от комунистическа България ни урежда Зоя Захариева-Цанкова в новата си книга „Щастлива емигрантска песен няма” (ИК „Изток-Запад”).
Сборникът съдържа двадесет и седем интервюта с български изгнаници в странство, които не само са били оценени там, но и са успели да се издигнат нависоко благодарение не на друго, а на собствените си способности и качества. Първоначално Зоя Захариева-Цанкова, работейки като журналист, просто интервюира няколко души, чиято съдба е сходна – избягали преди 1989 г. от комунистическия режим талантливи българи. Впоследствие, по идея на известния нашенски поет Борис Христов, авторката решава да проведе определен брой интервюта с български бегълци и да ги събере и издаде в книга. Така през 1990 г. Захариева-Цанкова започва работа по настоящото издание, която трае цели деветнадесет години. Между 1998 и 2001 г. тя прекъсва работата си по „Щастлива емигрантска песен няма”, за да подготви друга своя книга. Тази протяжност във времето в лицето на четирите години пауза изиграва ключова роля, тъй като позволява в интервютата да се засегнат теми и проблеми от различни етапи на посткомунистическа България – същността на току-що родилата се опозиция, правилата на пазарното стопанство, позицията на Запада към комунистическите правителства, движението към НАТО и към ЕС, приватизацията и подводните рифове пред нея, пречките пред израстването на гражданското общество и др.Целта на „Щастлива емигрантска песен няма” е да покаже перипетиите, през които са минали у нас тези талантливи сънародници, дързостта им да скъсат с тиранията, както и техните постижения, които можеха да принадлежат на родината им. В разговорите са поставени въпросите за греха на Запада, за съществуването на комунизма в Изтока, вината за националната катастрофа, пораженията от комунизма върху психиката и морала на българина, които личат и до днес, страха, насаждан от болшевишкия режим и породения от него стрес, мазохистичната носталгия по комунизма, истината за емиграцията и за провокаторите в нея, вивисекция на икономическата емиграция след 1989 г… Сред интервюираните в сборника са Джеймс Велков, Жени Заимова, Димитър (Дими) Паница, Марин Пундев, Стефан Груев, проф. Минко Балкански и др.
Захариева-Цанкова е родом от София. Завършва Френската гимназия, а впоследствие и Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е във в. „Учителско дело” и „Аз Буки”, има публикации и във в. „Поглед”, „Демокрация”, „Литературен форум” и „Век 21”. Превежда книги от френски език и е автор на „Бог ръка ми е подал”.
Източник: Actualno com
Заглавието е на Еврочикаго.
- Maman Knows Best
Pamela Druckerman’s ‘Bringing Up Bébé’
By Elaine Sciolino, nytimes.com
One of my most vivid memories as an American mother living in France is of bringing my younger daughter, Gabriela, to a hospital emergency room on a Saturday night. Gabriela was 14 at the time. She’d arrived home from a school soccer match in Brussels with what looked like a broken wrist. The attending doctor was young and efficient. She manipulated and twisted Gabriela’s right arm with such intensity that my daughter — a gut-it-out player who didn’t cry easily — could not hold back the tears. The doctor pointed to a boy of about 4 lying on a gurney close by. “He’s a little boy and you’re a big girl, and he’s not crying,” she said. “Why can’t you be like him?”
Illustration by Ron Barrett BRINGING UP BÉBÉ
One American Mother Discovers the Wisdom of French Parenting
By Pamela Druckerman
284 pp. The Penguin Press. $25.95.
I thought of that experience while reading Pamela Druckerman’s book on the “wisdom” of French parenthood. She relates the story of how she cradled her baby daughter, Bean, for her first inoculations in a French doctor’s office, apologizing to her for the pain she was about to experience. The pediatrician scolded her. “You don’t say ‘I’m sorry,’” he said. “Getting shots is part of life. There’s no reason to apologize for that.”
Strict rules and controlling one’s emotions, it seems, are important components of a child’s life in France. For mothers, so is refusing to make child-rearing an all-consuming vocation. Rearranging your schedule to fit the baby’s is a no-no. Getting back your sexy, pre-pregnancy self is a priority.
The French, we are told, feed their infants grown-up foods like fruits and vegetables rather than bland cereals and stick to fixed schedules. The French leave their babies crying on their own if they’re not sleeping through the night by the time they’re 4 months old. The French exert their authority by declaring, “C’est moi qui décide” (“It’s I who decide”). The result of raising children French style, Druckerman writes, is “a fully functioning society of good little sleepers, gourmet eaters and reasonably relaxed parents.”
A former newspaper reporter, Druckerman lives with her British husband and three children in Paris. She is best known for her 2007 book “Lust in Translation: The Rules of Infidelity From Tokyo to Tennessee,” a global survey of adultery. In an article last year in Marie Claire magazine, she wrote a first-person account of the present she gave her husband for his 40th birthday: a ménage à trois with a “straight, divorced, disease-free mom in her 40s” whom she’d found on the Internet. Druckerman said she was “unsettled” by the experience but sent the woman a thank-you note.
With this book, Druckerman switches gears. She joins the long list of Anglophone writers who make the case that in various areas of life, from food to fashion, the French do it better. While some have concerned themselves with finding magic and maybe even true love on Paris streets and in Paris cafes, she explores the next chapter: what happens after you settle down and have children.
Druckerman’s challenge was trying to fit the facts into a larger thesis that “the French” (who in her world are educated professionals living in the Paris area) handle pregnancy, childbirth and early childhood better than obsessive, competitive American hyper-parents in places like Park Slope. The book does not take the process beyond the early years, though doing so might have allowed us to draw conclusions about whether French parenting makes children turn out better when they’re older.
Facts reported in Druckerman’s book sometimes get in her way. The French approach to pregnancy, childbirth and parenting can be rigid. Epidurals during childbirth are so common that the “1 or 2 percent of non-epidural births” in some Paris hospitals are “either crazy Americans like me or Frenchwomen who didn’t get to the hospital in time.”
Druckerman states that French mothers “barely breast-feed,” confident that artificial milk is just as good. Some mothers reject breast-feeding to ensure their partners participate in the feeding ritual, others because it has a “peasant image.” Some expatriates describe “horror stories,” Druckerman writes, in which doctors have discouraged the practice. (I have an American friend who discovered her firstborn was being secretly bottle-fed in the hospital, against her wishes.)
Druckerman praises French parents and nannies for leaving children to play on their own in playgrounds and parks: “I’ve never seen a French mother climb a jungle gym, go down a slide with her child or sit on a seesaw. . . . For the most part, except when toddlers are just learning to walk, French parents park themselves on the perimeter of the playground or the sandbox and chat with one another.” But what if climbing jungle gyms and seesawing are activities that make a parent feel like a kid again? And what happens — as it often does — when you can’t wrest the grown-ups from their chatting to stop the children in their care from kicking and hitting yours?
One way French parents try to keep their children in line is with an occasional whack on the side of the head, the arm or the bottom. More than 80 percent of French parents, according to polls over the last decade, slap or spank their children from time to time. (Druckerman writes that she has witnessed a spanking in public only “a few times.”)
When it comes to the division of labor between the sexes, American women have it better than their French sisters. Druckerman writes that “Frenchwomen spend 89 percent more time than men doing household work and looking after children,” while American women spend “31 percent more time than men on household activities and 25 percent more time on child care.” “Fifty-fifty equality just isn’t the gold standard for the Parisian women I know,” she writes. She calls it a “forlorn hope.”
Of course, there are features of childbirth and child-rearing in France that are vastly superior to practices in the United States. The infant mortality rate is lower. Working mothers get four months of paid maternity leave. The French government runs subsidized day care centers and free preschools; it even helps pay for physiotherapy to get a new mother’s abdominal and vaginal muscles back in shape.
In the end, do the French do it better than Americans? Giving birth and raising children is messy and confusing in any society. It’s perpetual trial and error — whether in France or in the United States. Unlike a car, a baby doesn’t come with a user’s manual.
Elaine Sciolino is a correspondent in The Times’s Paris bureau.
- Откриха паметна плоча на създателя на „Абагар“
В Никопол е открита паметна плоча на Филип Станиславов, автор и издател на първата печатна книга на български език, излязла в Рим през 1651 г.
Снимка: DarikNews Важно събитие за гражданите на Никопол беше откриването на паметната плоча на Филип Станиславов, автор и издател на първата българска печатна книга „Абагар“. Паметната плоча е изцяло финансирана чрез дарителска кампания, организирана от читалище „Напредък 1871″ – Никопол. Автор на плочата е плевенския скулптор проф. Кирил Мескин.
Доказателството за това, че хората са капиталът на малкия град, се оказа разгърналата се в тази връзка дарителска кампания под наименованието „Местна филантропия – мисия възможна „. Кампанията беше организирана с цел набиране на средства за паметната плоча на Филип Станиславов – никополски епископ, написал в Никопол и издал със собствени средства в Рим през 1651 година първата печатна книга на български език – „Абагар“.
В дарителската книга на местното читалище са записани 732 дарители от 36 градове и села в България.
На 8 август инициативата на хората стана факт. В Никопол бе официално открита паметната плоча на Филип Станиславов. Тя бе осветена от Негово Високопреосвещенство монсеньор Петко Христов – ХХV никополски епископ.
Гости на събитието бяха още Емилия Лисичкова – председател на УС на Сдружение „Платформа АГОРА“ и ръководител на проекта „Активни граждански общности чрез читалищата в България“ І и ІІ фаза; авторът на паметната плоча – проф. Кирил Мескин; директорът на „Колекция – дарение Светлин Русев“ – Мария Мескин; кметът на Община Никопол Емил Бебенов, кметове и читалищни секретари от Община Никопол, доброволци от Младежкия доброволчески център, изграден по проекта на „Платформа АГОРА“ и др.
Източник: Dariknews.bg
- Продължават репресиите над македонски граждани с българско самосъзнание
Ето как уволниха съпругата на „бугараша“ Л. Младенов
Всички онези, които имат смелостта да го заявят българско самосъзнание в Р. Македония, си плащат рано или късно заради „предавството“
Решението за "престанок на работниот однос" Виолета Младенова, дългогодишна служителка на държавната фирма „Струмишки слив“, която има 29-годишен трудов стаж и е съпруга на председателя на Българския културен клуб в Скопие Лазар Младенов, от 1 август е без работа. Официалният претекст за нейното освобождаване е съкращение на персонала на фирмата, която била в ликвидация.
Всъщност истинският повод за уволнението на Виолета е участието й в събора в Смилево, където около 400 граждани и общински съветници от всички краища на Македония и България честваха годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.
Самият Лазар Младенов пък имал среща в Държавна сигурност в Струмица и там били изречени нелицеприятни думи за патриотичната българска инициатива. Семейството на Младенов било заплашено открито заради тяхната пробългарска дейност.
Източник: Frognews.bg
- В Перперикон откриха голямо средновековно съкровище
Има причини да се смята, че в Перперикон открихме едно от най-големите средновековни съкровища, намерени някога в България. Това заяви ръководителят на експедицията в античния град проф. Николай Овчаров.
Снимка: БГНЕС Според теорията на Овчаров съкровището най-вероятно е било свързано с духовенството, то е открито в част на града, където са живели много духовници.
„Ние имаме преки данни за богатството на епископите. Става въпрос за монетно съкровище от близо 50 златни монети и колко сребърни никой не може да каже.“ По средновековните мерки това е едно огромно съкровище, поясни Овчаров. Професорът определи находката като „един от гвоздеите на археологическо лято 2012.“
Вървим по дирите на едни полулегенди, полуистини, че на това място преди 20 години е открито едно голямо златно съкровище, продължи археологът. За това съкровище аз знам доста отдавна, полицията също знае, това се случи през 90-те години, „когато България беше разграден двор и всеки копаеше навсякъде“. На 35-40 см от повърхността ние попаднахме на концентрация на златни и сребърни монети, не съм казал, че сме изчерпали съкровището напълно, работата ни продължава, заяви археологът
Като грамаж тези монети са близо 50 гр., като средната тежест на перперата (византийска монета- бел. авт.) е около 4 гр., а монетите, за които говорим са между 14 и 16 карата, поясни професорът. Откритите шест сребърни монети са венециански монети, сечени в края на 13 век. и запазени в много добро състояние. Голямата изненада беше, че съкровището е разпиляно на близо 2 метра диаметър, „буквално са разхвърляни монетите, все едно някой ги е пръснал“, каза още Овчаров. В последствие се оказва, че съкровището се намира в помийна яма, поясни той.
Там се копае изключително бавно, само на ръка, имаме обков от много красива икона, „може да се окаже съкровищница тази помийна яма“, продължи Овчаров. Археологът спомена и за предстоящото отварянето на две гробници, за които се предполага, че са на епископи. Овчаров отказа да коментира къде точно ще бъде изложено съкровището, но спомена, че Регионалният исторически музей в Кърджали ще е сред тях. Според него сезонът на Перперикон върви много добре, няма отлив на туристи, както беше през минали години.
Професор Овчаров разказа и за състоянието на града по времето, от когато е датирано съкровището.
По неговите думи през 13-14 век градът става особено важен и за България, и за Византия, само на 3 километра има златни мини. Именно поради тази причина започват войни между двете страни за контрол над града. След като преминава татарското нашествие, се стига до прочутата война за Перперикон през 1342 г., а през 1354 г. започва и нашествието на османците на Балканския полуостров.
Перперикон е един от малкото градове, които са успели да се противопоставят на османската обсада, поясни Овчаров. „Последен в града остава замъкът, който дълго време се съпротивлява сам, най-накрая османците проникват в крепостта. Открити са вериги, които идеално съвпадат с документите за роби от Перперикон, продадени на остров Крит.“
Източник: Actualno.com
- Българските волейболисти стигнаха до олимпийски полуфинал
Българският национален отбор по волейбол победи Германия с 3:0 за малко повече от час игра. С този успех момчетата, водени от Найден Найденов и Камило Плачи, се класираха за полуфинал на олимпийския турнир в Лондон, където ще играят срещу Русия на 10 август.
Мачът започна с отлична игра в атака през центъра и на блока, и без грешки от сервис. Това спечели предимство за българския отбор още в първия гейм, а добрата игра и бомбените атаки на Цветан Соколов продължиха до края на мача, който приключи с разгромния резултат от 25:20, 26:16 и 25:14 в отделните части.Най-резултатен бе именно диагоналът Цветан Соколов с 22 точки, от които 18 от атака, 3 от блок и един ас. С по 11 точки приключиха Николай Николов (1 ас, 6 точки от атака и 3 блока) и Тодор Алексиев (2 аса и 9 точки от атака).
На 10 август България ще спори с Русия за място на финала. „Сборная“ победи отбора на Полша с 3:0 (25:17, 25:23, 25:21) по-рано днес.
Четвъртфинални срещи от турнира по волейбол за мъже на олимпийските игри в Лондон:
България – Германия 3:0 (25:20, 25:16, 25:14)
Полша – Русия 0:3 (17:25, 23:25, 21:25)
САЩ – Италия 0:3 (26:28, 20:25, 20:25)
Бразилия – Аржентина 3:0 (25:19, 25:17, 25:20)Полуфинали на 10 август:
Русия – България
Бразилия – ИталияИзточник: БНТ
- Необичаен брой разговори Ливан-Бургас три дни преди атентатa
Израелските власти са регистрирали необичайно висок брой телефонни обаждания от Ливан към Бургас три дни преди кървавата трагедия, при която загинаха седем души, в това число петима евреи. Това пише в днешния си брой авторитетният в. „Ню Йорк Таймс“.
Израелските и българските разузнавателни служби обаче все още нямат солидни доказателства за участието на „Хизбула“ в атаката.
Правителствен служител от Тел Авив съобщи, че през последните два месеца преди атентата е имало необичайно висок брой телефонни обаждания от Ливан към Бургас. Те дори зачестили още повече три дни преди нападението.
„Познаваме източниците в Ливан“, но не знаем кой е от другата страна на жицата, отбеляза служителят, цитиран от изданието.
Разследването на българските власти не бележи никакъв напредък. В София все още не знаят самоличността на самоубиеца, нито на съучастниците. България се колебае дали да обвини „Хизбула“ за атаката, без да разполага с неоспорими доказателства. Това отчасти се дължи на факта, че Европейският съюз не признава организацията за терористична.
Припомняме, че и във вторник при визитата си в Лондон премиерът Бойко Борисов обяви, че докато не му бъдат предоставени твърди доказателства той няма да се присъедини към обвиненията на колегата си Дейвид Камерън, Израел и САЩ, че атентатът е дело на „Хизбула“.
Източник: Actualno.com
- Българи от Босилеград за пореден път унизени от сръбските власти
Властите в Сърбия са се погаврили с българи от Босилеград, тръгнали за българското Черноморие, карайки ги да минават пеша границата. Деца, старци и сакати хора са ходили пеш, натоварени с целия си багаж, през ничията земя на ГКПП „Рибарци-Олтоманци“, пише днес сайтът News.bg.
За това се оплакаха българи от Босилеград и зам.-председателят на Атака Павел Шопов на извънредна пресконференция в централата на партията.
Всяка година културно-информационният център на българското национално малцинство в Босилеград организира по две 10-дневни летни почивки в България. В едната са участвали 30 ученици от Босилеград, като почивката им е спонсорирана от българския парламент.
Оказва се, че в Босилеград няма лицензирана автотранспортна фирма за международен пътнически превоз, която да покрива и международните изисквания за превоз на деца. От културно-информационния център са потърсили сръбски фирми от вътрешността на страната, но цените им са били непосилни. Затова сънародниците ни от западните покрайнини се спират на офертата на транспортна фирма от Дупница.
Шофьорът на автобуса от дупнишката фирма на 22 юли отива да вземе първата група, но е спрян на ГКПП „Рибарци-Олтоманци“. Сръбският митничар Иван Анастасов му е обяснил, че не може да влезе в Сърбия с празен автобус и да се върне в България пълен с пътници.
Шофьорът връща автобуса на българска територия и информира за ситуацията културно-информационния център. Туристите са извозени до граничния пункт с микробуси, след което са свалени и преминават пеш, натоварени с целия си багаж до българска територия, където се качват на автобуса. Най-малкият пътник е 2-годишно дете, а най-възрастният – на 76 години.
Случаят е скандален, подчерта Павел Шопов. Това е варварство, категоричен е националистът. Той хвърля вината за тази ситуация върху външния министър Младенов, който по думите му служи на чужди сили, а не на българските граждани.
Шопов припомни, че нееднократно от Атака са му искали оставката, защото според националистите Николай Младенов е един от най-лошо работещите министри в кабинета на Бойко Борисов.
Националистът подчерта, че първият ни дипломат, вместо да се заеме с решаването на проблемите на сънародниците ни зад граница, събира терористи у нас, които заседават срещу легитимното сирийско правителство.
За инцидента в Сърбия са информирани генералното консулство и българското посолство в Белград, като сръбската митница в Градини информира българските власти, че няма пречка автобус от чужда държава да премине границата празен, за да вземе пътници от Сърбия, при условие, че има всички необходими пътни документи и е технически изправен.
За да бъде допуснат обаче, въпросният автобус трябва да представи пътен лист от маршрута, както и списък на пътниците, които ще пътуват с него.
Вече веднъж опарили се, от консулството ни уведомяват сръбските власти, че на 1 август ще премине група деца, придружавани от възрастни лица, които отиват на почивка в Равда.
Това е втората група, изпратена на почивка в България. Оказва се, че въпреки, че са информирали властите, и втората група не може да премине с дупнишки автобус. Придвижването им става по същия начин, както и на първата група.
Това досега не се е случвало, категоричен е Радко Стоянчов от КИЦ Босилеград. По думите му българите от Босилеград се чувстват унизени. Подобни малки подробности ни правят уязвими, заяви още той. Искаме да се зачитат нашите права, настоява Радко Стоянчов.
В България и хората, и политиците не знаят нищо за Западните покрайнини, смята съпругата му Анета Стоянчова. Според нея тук в България не познаваме реалността там, а в Западните покрайнини, по думите й, тенденциозно се унищожава обучението по български език в училищата в Босилеград. Българчетата там учат български език по сръбски учебници.
Тази тенденциозна политика на сърбизация според Анета Стоянчова се води от кмета на Босилеград Владимир Захариев, българин по произход, но сърбин по политически убеждения.
Тя е категорична, че тази политика на сърбизация се провежда с помощта на българското правителство, защото според нея кметът Владимир Захариев „е влязъл под кожицата на министъра на мумиите Сергей Игнатов“.
Според нея Захариев, който по думите и е „добродушен весел мечок“, който целува циганките и подарява шоколади, е „маша на сръбската власт“.
Източник: News.bg
.
–––––––––––––––––––––-
Официалната позиция по случая на българското Външно министерство –
Казус с транспортирането на деца от Босилеград
Във връзка с недопускането на сръбска територия на български автобуси, транспортиращи деца от района на Босилеград за почивка в България, МВнР чрез посолството в Белград се обърна за разяснение към сръбските власти и към компетентните български институции. От Министерствата на транспорта на Сърбия и България информираха, че съгласно чл. 6 от действащата Спогодба между правителството на Република България и съюзното правителството на Съюзна Република Югославия за международни автомобилни превози на пътници и товари от 2003 г., български автобуси или сръбски автобуси нямат право да осъществяват случаен превоз на пътници с туристическа цел от сръбска територия към България, като обратното се отнася и за сръбски превозвачи. Спогодбата допуска по изключение подобни превози само след поискано и получено от компетентните власти на двете страни разрешение. МВнР напомня, че действащата нормативна уредба трябва да се спазва и от двете страни по спогодбата.
Източник: Дирекция „Информация и ситуационен център“ на МВнР
–––––––––––––
Този „случаен превоз“ на деца, етнически българчета, чиято почивка в България е платена от българския парламент, е, както се вижда, според ръководството на нашето Външно министерство, нищо и никакъв. Трябва да се спазват спогодбите за „случайните превози“ и ходенето пеша през границата е напълно в реда на нещата…
Еврочикаго
- До Прокурора на Международния наказателен съд в Хага
Проф. Янко Н. Янков-Вельовски Проф.Янко Н. Янков Вельовски – политзатворник №1 на комунизма в България (според „Amnesty International„), известен учен и автор в областта на политическите и правните науки, политик, юрист и непоколебим защитник на човешките права – е изпратил до Прокурора на Международния наказателен съд в Хага сигнал за осъществявания вече повече от 22 години посткомунистически геноцид в България.
Вижте оригиналния текст, свален от сайта iankov.blogspot.com
2012-08-08
До Прокурора на Международния наказателен съд в ХагаAddress for letters:
Янко Н. Янков –
ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38,
1172 София, България
Ianko N. Iankov
Dianabad, Block 4, ap. 38,
1172 Sofia, Bulgaria
===============================
08 Август 2012 г.До Международния наказателен съд
офис на Прокурора
П. К. 19519
2500 СМ Хага,
ХоландияTo The International Criminal Court
Office of the Prosecutor
P.O. Box 19519
2500 CM, The Hague,
The NetherlandsТук приложено Ви изпращам книга на английски, френски, немски и български езици, за да имате представа относно моята личност, професионална и обществено-политическа ангажираност и дейност.
Изпращам Ви и списък (библиография) на книгите, които съм написал и издал.
Изпращам Ви копие на 382 страници официална документация, оригиналът на която документация се намира в офиса на Главния прокурор на България. В тази документация е обоснована тезата, че
докато по време на класическата комунистическа власт от Септември 1944 г. до Ноември 1989 г. в България е бил извършван селективен класов комунистически геноцид над отделни групи и слоеве от населението,
то след камуфлажните политически промени от Ноември 1989 г. досега,
включително и от 01 Юли 2002 г. досега,
в България се извършва тотален посткомунистически геноцид върху всички български граждани,
в резултат на което отделно от нормалната смъртност и отделно от емиграцията
от демографската карта на българската държава липсват 1 850 000 български граждани-жертви на провежданата геноцидна държавна стратегия, организирана и системно провеждана от всички посткомунистически правителства;
която престъпна държавна стратегия се изразява в:
евгеника (евгенетика),
социално-медицински геноцид,
медикаментозен геноцид,
пенсионен геноцид,
образователно-професионален геноцид,
интелектуален геноцид,
социално-икономически геноцид,
държавен тероризъм (държавно терористично насилие),
извънсъдебни убийства, както и
множество други форми на ежедневно животоосакатяващо и животоотнемащо геноцидно насилие и изтребление на гражданите на България.
Уточнявам, че текстът на визираната документация от с.1 до с.337 е издаден като книга, която има следните библиографски параметри:
Янко Янков, Българският посткомунистически геноцид (Документалистика), С., „Янус”, 2010, 427 с. ISBN: 978-954-8550-64-2, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
Iankov Ianko, The Bulgarian Post-communist Genocide (Documentary), Sofia, Ianus Publishing Company, 2010, 427 pp. Gross Dimensions: 70 х 100/ 16, ISBN 978-954-8550-64-2.С горното настоявам уважаемият Прокурор да предприеме необходимите действия за стартиране на наказателна процедура спрямо българската държава и нейните отговорни длъжностни лица от Ноември 1989 г. до днес.
Уточнявам, също така, че след приключването на тук предприетата процедура за търсене на наказателна отговорност от престъпниците, ще бъде направено ново издание на книгата, в което ще бъде отразена Вашата (на Съда) дейност по казуса и Решението, което ще издадете или ще откажете да издадете.
Впрочем, обръщам се към Вас не защото имам доверие в досегашното и сегашното състояние на правосъдието в България, Европа и Света, а защото се надявам някога, в бъдещето, да има Правосъдие.
08 Август 2012 г. Янко Н. Янков: . . . .
- Как ще се оправим? Който знае, нека каже!
Цените скачат, доходите намаляват, икономиката изглежда обречена
Диян Божидаров, в. „Сега“
Ценовата бомба поразява материално и духовно. Тя ни прави бедни, но всява страх и безнадеждност. Ще се оправим ли? Този въпрос носеше надежда в 1990 г. и 1997 г. А сега?
Токът скочи главоломно, горивата растат, храните поскъпват, без да е ясно докога и колко. Хиперпопулизмът на земеделския министър с хипермаркетите, с който Найденов нарече промоция не намаляването, а неувеличаването на цени за 3 месеца, е гротеска.
Покупателната сила намалява. Да се яде, пътува и лекува става по-трудно. За много българи – невъзможно. Светът е голям, но спасение не дебне. У нас управлява Бойко Борисов, което е израз на черния хумор на историята. Но чак трагедия не е. Трагедия е, че Еврозоната е пред разпад, дълговата криза се задълбочава. Лош исторически шанс е, че не САЩ и ЕС, а Китай ще бъде новият икономически колос.
Западна Европа и САЩ застаряват, вносът на работна ръка създава все по-големи политически, религиозни и етнически проблеми. На изток и юг има демографски взрив. В глобалната икономика тези проблеми скъсяват хоризонтите пред малка България. През 1990 г. и 1997 г. ни бе лесно – тичахме към благоденстващия Запад, знаеше се какво трябва да се прави – реституция, приватизация, реформи. Трудно бе, но светлината все някак мъждукаше в тунела. Днес е само трудно. Иска се да затягаме коланите, проблемът е, че коланът стяга и гърлото.
Няма изглед да се отървем от това бесило
Левите правителства в Европа обещават работни места. Ако не обещаваха, нямаше да печелят избори. Създават работни места, електоратът е доволен, но държавите трупат още дългове. Правителствата се месят в свободния пазар и това не е добре.
Но глобалният пазар не значи непременно приемливи цени за потребителя, в повечето случаи означава точно обратното. Тази година реколтата от пшеница е прекрасна, но хлябът поскъпва. Не само поради повишените производствени разходи, а и заради увеличената борсова цена (в други региони реколтата е слаба). Глобализация, свободен пазар – нали за това се борихме?
В България искахме да ни управлява Бойко Борисов. Хората очакваха чудеса от него и всеки ден той ги сбъдва – управлява не по-различно от предшествениците си, но е несравнимо по-обичан от тях. „Ало, Ваньо, обади ми се Мишо Бирата…“ – представяте ли си какво щеше да се случи на Станишев, ако бе лъснал в подобен запис? При това и след самопризнания?
Но „Ало, Ваньо“ показва и как се прави икономика в България – в мутро-шуробаджанашки стил. Преди седмица министърът на икономиката Делян Добрев съобщи, че се бил „разбрал“ с „ЛУКойл“ да се намалят цените на горивата. Очевидно на Бойко Борисов вече не му е забавно лично да сваля цените, защото досега той бе в тази роля. Комисията за защита на конкуренцията не намери картел при големите търговски вериги, но им препоръча „правила за честна конкуренция“. Те обещаха да се поправят, макар нищо да не ги задължава. Всичко това е управленска пародия, която имитира дейност, колкото електоратът да бъде заблуден, че кипи трескава управленска грижа. Отличник е неуморният Мирослав Найденов, който първо не виждаше повод да се вдига цената на хляба, после „прогледна“ за обективни условия, загърбвайки условията, се уговори да се замразят някакви цени. Отзовалите се на пристъпа му на социалност хипермаркети не бяха в състояние да кажат дали цените на всичките десет вида стоки – българско производство, по щандовете им ще се продават на „промоция“ три месеца. Най-малкото защото яйцата, кренвиршите, млякото и пр. в хипермаркетите са на няколко производители.
Но големият наш проблем е, че бедата не е в кадрите. Борисов ще падне,
друг ще го смени и ще се оправдава с негоПреди ГЕРБ икономиката ни не бе нито по-честна, нито по-свободна, нито създаваше перспективи. Обратното – вещаеше срив. Преди ГЕРБ имаше икономически ръст, но той съвпадна със световното оживление, което, оказа се, се дължи на балони. Обедняваме, защото ни управлява ГЕРБ или защото настана световна финансово-икономическа криза – този въпрос има много тълкувания. Всеки отговор е и верен, и грешен. Но всеки съдържа усещането, че ще продължим да обедняваме.
Опозицията и синдикатите прогнозират много нови безработни, социални бунтове, масов недоимък. „Чака ни Бойкова зима“, пророкуват те. Зимата едва ли ще е толкова тежка и бунтовна. Но със сигурност ще е една от най-бедните в последния четвърт век. Борисов няма да бъде запомнен като най-добрия премиер.
„Булгартабак“ бе продаден тихо и полека. Същото се случва сега с „Товарни превози“ на БДЖ. Тук Борисов е отличник, той следва славната традиция обществените активи да се разпродават при съмнителни обстоятелства. В България се произвежда малко, не се гради, трудовият ни ресурс е обслужващ персонал, икономиката ни е под наем. Този процес започна преди 22 години и берем плодовете днес. Пък ако има хора, които, гледайки настоящето, виждат бъдещето по-различно, нека кажат. Нека споделят върху какво почива оптимизмът. Нужен ни е оптимизъм.
- Тежката здравна артилерия вече поразява
Министър Атанасова или предлага противоконституционни закони, или се занимава с гръмко празнодумие
Янина Здравкова, в. „Сега“
Тежката артилерия на ГЕРБ обикновено се характеризира с тежък популизъм в комбинация с тежка комсомолщина и тежка некадърност. Или колкото по-тежък е даден кадър на партията, толкова повече се държи като селски политкомисар от 50-те години на XX век. И съответно нанася толкова тежки поражения на поверения му сектор, че след подобни артилерийски залпове ще са необходими дълги години на възстановяване. А когато този сектор е здравният, артилерията е насочена буквално срещу населението.
Това е четвъртият здравен министър на ГЕРБ – тежката артилерия Десислава Атанасова. Макар че има диплома на юрист от УНСС, всеки публично демонстриран от нея досег с правото говори само за упадъка на българското висше образование, очевидно започнал още през втората половина на 90-те години, когато тя е учила. Още като председател на здравната комисия в парламента тя обяви, че държавата трябва да лишава от административни услуги хората без здравни вноски, след това – вече като министър – първо реши, че на неосигурените не следва да се преиздават лични карти и шофьорски книжки. Идеята е идиотска по ред причини, но най-фрапиращото е, че Атанасова не знае, че личната карта, подобно на здравните осигуровки, е задължение, а не право на гражданите и съответно – няма как да им бъде отнето. След това пък от здравно министерство се пръкна идеята хората без вноски да не могат да продават коли и имоти, като тя дори беше внесена от Атанасова в Министерски съвет, приета, предложена в парламента и спряна там едва на второ четене, тъй като
от ГЕРБ най-накрая се усетиха, че е противоконституционна
Което си е успех, предвид предишните 122 законови шедьовъра на партията, приети от парламента и след това отменени от Конституционния съд. При това Десислава Атанасова е „работила по специалността“ – била е юрисконсулт на психодиспансера и областната болница в Русе и се предполага, че би трябвало да има известна представа от правото, свързано със здравната сфера. Като общински съветник е била и шеф на комисията по законност, обществен ред и сигурност. Как се е справяла не знаем, единственото известно за този период в кариерата й е, че съпругът й е печелил търгове в общински лечебни заведения, докато тя е била съветник. Поне това, в интерес на истината, не е незаконно.
Освен в правото на министър Атанасова й куцат основни познания и за ресора, който управлява. Наскоро тя обяви пред бТВ, че няма нищо против лекарствата без рецепта да подлежат на държавна регулация, подобно на тези, изписвани по лекарско предписание. Т.е. аспиринът трябва да минава през тежката процедура, при която да доказва, че цената му е по-ниска от тази на аспирина в 9 държави в ЕС, а държавата от своя страна впоследствие да следи как се движат цените на аспирина в тези страни и от това да зависи стойността и у нас. Освен че това е тежък популизъм на ръба на плановата икономика, подобно решение би противоречало на европейските правни норми и директиви, според които държавата може да се меси само на лекарствения пазар, на който участва. Или с други думи – може да регулира единствено цените, които плаща. А у нас държавата не плаща за нито един медикамент без рецепта.
Но това няма значение за Атанасова – ако изобщо е стигнало до знанието й, защото противоречи на заветната цел и задача номер едно на министър номер четири – населението
да остане с впечатление,
че се работи здраво по намаляването на ценитена лекарствата. Тя дори стигна дотам да обещава ДДС за медикаментите да се намали (това е една от двете основни причини за по-високите цени у нас), при положение че само преди 2 месеца ГЕРБ отхвърли такава законова поправка, предложена от Синята коалиция.
Другата основна причина за по-високи цени е лошата работа, често спъвана и от постоянни законодателни промени, на комисията по цените и реимбурсирането на медикаментите. Тя, от една страна, по закон трябва постоянно да следи цените на лекарствата в ЕС, тъй като нашите зависят от тях, а от друга – бързо да регистрира новите генерични продукти, тъй като те свалят цените на старите. Ден-два след като премиерът нареди на Атанасова ежедневно да обяснява как цените падат, министърът обяви, че 268 лекарства са с по-ниски цени, тъй като комисията е сравнила стойностите в ЕС, там те са паднали и съответно – служебно се пререгистрират и у нас. Преди седмица Атанасова се похвали и за нови 50 медикамента, поевтинели на същия принцип. С други думи – поради липса на нещо друго МЗ се хвали постоянно с това, че комисията си върши работата и изпълнява закона. Същевременно Атанасова пропуска да отбележи, че „новите“ цени са към 1 януари, т.е. МЗ дори не си е свършило работата като хората. И че има нови, генерични лекарства, които биха свалили с 75% цените и които чакат да бъдат регистрирани от миналата година от същата тази комисия. И вместо просто тази комисия да започне да си върши работата, Атанасова предлага да я превърне в по-голяма административна единица.
Управлението на останалата част от здравния сектор по нищо не отстъпва на лекарствената „политика“ и представлява гръмко празнодумие, основано на факта, че МЗ върши ежедневната си работа, но вече
представяна като прозрачност и въвеждане на ред –
друга запазена марка на ГЕРБ. След като Атанасова вдигна олелия до небето с проверките в „Пирогов„, се оказа, че големите нарушения там са, че болницата поддържа библиотека, плаща си за почистване на снега и за съвети какво да прави с хилядите неосигурени, които е длъжна да лекува, без никой да й плаща. Последваха още такива проверки и репортерите бяха специално свикани, за да им се каже, че в хематологията в София персоналът върти кафене незаконно, ръководството е ремонтирало не своя, а покрива на онкологията (двете болници са в една сграда), а бордът на ИСУЛ няма 3-годишен бизнес план. Междувременно всички останали проблеми в болниците си стоят недокоснати, благодарение на което се задълбочават, но за Атанасова те явно не съществуват. За нея корупцията, беззаконието и кражбата на публични пари по лечебните заведения са преборени, след като затвори незаконното кафене на хематологията и смята да я слее с онкологията, което не вещае нищо добро за хематологично болните.
Факт е, че засега немалко от недоразуменията, хрумнали на министърката, или още не са видели бял свят, или са спрени. Факт е обаче, че Атанасова е амбициозна и продуктивна, както се очаква от една истинска тежка артилерия, и рано или късно ще успее да промъкне в закон някоя глупост. А глупостта заедно с празнодумието нанасят тежки поражения.
