Всички авторски страници

Авторски

• П. Пенчев: Случаят „Борисов“ ще бъде обсъден наесен от европейската Антимафия

  На есенните заседания на новосъздадената комисия „Антимафия“ в Европарламента ще бъде обсъден случаят с българския премиер. Това заявява в предаването „В епицентъра“ със Светла Петрова членът на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская“ Петър Пенчев. Предаването се излъчва в ефира на LIVENEWS и Пенчев гостува в него на 2 август т.г.

   

  

  Той и колегите му журналисти Асен Йорданов и Атанас Чобанов са инициаторите на внесения в комисията сигнал за криминалните прояви на българския премиер. Пенчев бе категоричен, че разследване ще има.

  „Проблемът в България е в това, че образованието е много слабо. Не може 80% от ръководителите на фирми у нас да са хора даже и без средно образование. Не може да се прави печеливш бизнес от човек от улицата”, коментира Петър Пенчев.

  Според Пенчев харизмата на Бойко Борисов е всепризната в нашата страна, но харизматични хора се срещали и във всяка една квартална кръчма, „където хората аплодират най-почерпения сред тях”.

  „В последният доклад на ЕК се казва, че другите държави има престъпност, а в България престъпността управлява по руския модел. Не искаме Путинска България”, допълни той.

  „Всички политически партии си измиват ръцете с АЕЦ „ Белене”, отбеляза Пенчев и посочи, че по темата отново се спряга името на Богомил Манчев, които е бил енергиен спонсор във всички правителства.

  В обществото идеята за АЕЦ „ Белене” е издигната като символ на национална сила, но Борисов няколко пъти се опита да насочи вниманието към факта, че дори и да бъде реализиран този проект, населението няма да усети промяна. Причина за това твърдение е фактът, че произведената електроенергия ще бъде предназначена за износ“, заяви Петър Пенчев.

  По думите на Пенчев НЕК е лицензирана за износ на ток, но тя не изнася, а го продава на Богомил Манчев, Георги Кадиев и Иво Прокопиев, които се облагодетелствали от властовия ресурс, с който разполагали.

  Според него шоковото поскъпване на електроенергията с 13% е защото в противен случай НЕК ще фалира.

  От свой информатор в Европейската комисия Пенчев научил, че когато Бойко Борисов е бил в Брюксел, се е разкрило, че той бил част от криминалния контингент и това била причината той да напусне втория ден от събирането на представителите на 27-те държави членки на ЕС. „Толкова е бил ядосан, че е помел един от лидерите на европейския парламент, изпречил се на пътя му”, сподели Пенчев.

  Членът на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская“ и колегите му са направили извадки от американското посолство, в които се разглеждат 980 доклади за България и тези с информация, уличаваща Борисов.

  „В един от докладите в списание на Американския конгрес се твърди, че са извършени 150 политически убийства, докато Борисов е главен секретар, и в 30 от тях е замесен и самият премиер”, подчерта Пенчев.

  Петър Пенчев обвини Борисов и за извършван от него наркотрафик с Турция.

  „Знаем, че Бойко Борисов е такъв, но той е избран и ние го бутаме и ще изпълнява на 100% исканото от него”. По този начин Пенчев коментира близките отношения на Борисов с Путин и САЩ.

  „Бойко Борисов се страхува от всеки, който протестира, а Дянков е доста последователен”, коментира гостът в студиото на Светла Петрова.

  Ако процедурата по разследването на предоставената информация по случая „Борисов” стартира, ще се изисква разпит на премиера и свидетели, както и пълна проверка на документацията, която го уличава.

  
  Източник:  politkovskaya-bg.blogspot.com
  
• Curiosity изпрати първите снимки от Червената планета

  

  Марсоходът Curiosity, който успешно кацна в района на кратер „Гейл“ на Марс, вече предаде първите снимки.

  Най-критичната и опасна част на мисията приключи. Сега Curiosity постепенно ще включва своите уреди за геоложки и геохимически изследвания, изучаване на атмосферата и климата на планетата.

  Една от основните задачи на марсохода е да търси вода и следи от нея, както и органични вещества. Тези данни ще помогнат да се определи дали някога на Червената планета е имало живот и дали там има места, които биха могли да се използват за живеене.

  Източник:  Novinata.net

• Преображение Господне

  Днес е празникът Преображение Господне. Той е установен още в първите векове на християнството и ни припомня едно от важните евангелски събития от земния път на Спасителя, а именно явяването Му в небесната слава пред Неговите ученици Петър, Йоан и Яков.

  Юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия, макар и старателно да изучавали пророчествата, те се надявали, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава. Иисус Христос често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.

  Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи. За да утвърди вярата им, Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина близо до Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи в слава, това били Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и доброволна смърт.

  Петър, поразен от това, което видял, казал на Иисус, че е добре да останат на това място, като направят три сенника за Него, Мойсей и за Илия. Изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!“ (Матей 17:5) Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: „Станете, не бойте се!“ (Матей 17:7) И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината, а Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.

  Учениците чули гласа на Самия Бог, двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Това събитие имало за цел да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да ги укрепи във вярата.

   

  Константинийски епископ Антоний,

  Pravoslavieto.com

• 2012 Olympics:Bob Costas interviews Michael Phelps

  On August 4, Bob Costas, a TV veteran of nine different Olympics, interviewed Michael Phelps right after his historic last race, the 4×100 relay where Phelps won his 18th gold medal. The interview was touching and gave viewers a glimpse at what’s next for Phelps, the greatest Olympic champion of all time.

  Bob Costas asked Michael Phelps what it felt like to win one more medal and stand on the podium one last time. “I got so chocked up and emotional. I felt my eyes start to water,” the swimmer replied. Phelps also said that it was an honor to share the moment with his teammates that he has grown close to over the years.

  Michael Phelps told Bob Costas that the 2012 Olympics is definitely his last. “Michael Jordan couldn’t resist the competitive itch and he came back,” Costas countered, however Phelps was adamant that he would not compete in the Rio Summer Games in 2016. “We’ll go to watch, but we’re not competing,” Phelps reiterated on Saturday.

  So, what’s next for the for America’s superstar who has captivated an international audience for a dozen years? In the immediate future, Michael Phelps would like to go shark fishing in South Africa. “I want to go all over the place and visit cool places,“ Phelps told Bob Costas. Afterwards, Michael plans on applying his competitive nature to future endeavors. “There are other things I can do. I think I will be able to sort of shift that competitiveness into any thing I put my mind to,” the Olympic champion explained.

  Michael Phelps said during his interview with Bob Costas that he has no regrets about his swimming career. He also mentioned that Michael Jordan was a big inspiration during his Olympic swims. “I can look back on my career and hang my suit up and say that I did everything that I wanted to do. That is the only thing that I wanted to be able to say when I retire,” Phelps said emotionally.

  Bob Costas ended the interview with Michael Phelps by saying, “It’s been just great to chronicle your career.”

  

  Michael Phelps ends his Olympic career on a high note after twelve thrilling years. He became the most decorated Olympic athlete ever in London. Phelps won four gold and two silver medals at the 2012 Summer Games. His accomplishments are simply mind-boggling and include:

  • Greatest Olympic champion of all time
  • 51 Olympic swims
  • Swam nearly 10,000 meters and 198 lengths of the pool in Olympic races
  • Saturday’s relay was his 24th Olympic final
  • In addition to his 18 gold medals, Michael Phelps has also won two silver and two bronze medals

  For his twelve years of Olympic excellence and incredible moments, America says to Michael Phelps, “Thanks for the memories.”

  

  Michael Phelps is „the greatest Olympian of all time.” Having earned 8 gold medals in the 2008 Beijing Olympics, Michael Phelps became the recordholder for the most gold medals earned in a single Olympics — previous recordholder, American swimmer, Mark Spitz earned 7 gold medals in Munich in the 1972 Olympics. Michael Phelps holds a grand total of 22 Olympic medals: six gold and two bronze at Athens in 2004, eight gold at Beijing in 2008, and six medals in London. In these Olympics, Michael Phelps  become the most decorated Olympian of all time. He surpassed the 18 medals that Soviet gymnast Larisa Latynina won over three Olympics, including nine gold medals.

  Olympic competition continues on day ten. The NBC prime time highlights on Monday, August 6 include individual event finals in gymnastics (men’s rings and vault, women’s uneven bars), finals in track and field (men’s 400m and 400m hurdles, women’s pole vault), beach volleyball quarterfinals, men’s diving qualifying rounds, and track cycling final. LaShawn Merritt is expected to go for his second straight gold medal in the 400m.

  Source:   Еxaminer.com

• Равиния-2012 (Пригород Чикаго Хайленд-парк): 9-19 августа

  9 августа, 8.00 pm, Театр “Мартин”. Сольный концерт английского певца Джеральда Финли. Выпускник Лондонского королевского музыкального колледжа
  (сегодня – приглашенный преподаватель и член совета этого колледжа), он относится к числу наиболее востребованных баритонов современности. Известен прежде всего партиями в операх В.А.Моцарта (Фигаро, Дон Жуан, Граф Альмавива) и П.Чайковского (Евгений Онегин,  Елецкий). За исполнение партии Голо в опере К.Дебюсси “Пеллеас и Мелизанда” в Ковент-гардене Финли был номинирован на премию Лоуренса Оливье в номинации “Выдающееся достижение в опере” (2008 год).

  Финли – большой любитель и популяризатор современных опер. Он был первым исполнителем партии Роберта Оппенгеймера в опере Джона Адамса “Доктор Атомик” (мы слышали это произведение в Лирик-опере). В репертуаре певца – партии Ника Шедоу в опере И.Стравинского “Похождения повесы”, Оуэна Уингрейва в одноименной опере Б. Бриттена, Жофре Руделя в опере Кайи Саариахо “Любовь издалека” (Опера Санта Фе,
  Парижская опера, Хельсинкская опера), Гарри в опере Марка Энтони Тернеджа “Серебряная Тасмания” (Английская национальная опера).

  В программе концерта в Равинии – песни К.Леве, Р.Шумана, Б.Бриттена. За роялем – руководитель вокального отделения Steans Music Institute Кевин Мерфи.

   

  10 августа, 2.00 pm, Беннетт Гордон холл. Мастер-класс Джеральда Финли. Вход свободный.

   

  10 августа, 7.00 pm, Павильон. Совместный концерт рок-группы из Калифорнии Huey Lewis и the News с “живой легендой” мирового блюза и рока, английским певцом Джо Кокером. Начавший карьеру певца в небольших пабах Шеффилда, он приобрел невероятную популярность во второй половине
  шестидесятых, записывая один шлягер за другим. Сегодня, в свои шестьдесят восемь лет певец по-прежнему в строю.

   

  11-12 августа, 7.00 pm, Павильон. Еще одна суперпопулярная группа из Калифорнии “Train” выступает на фестивале в Равинии. Вечера откроет певец Энди Грэммер. В концертах примет участие специальный гость – певец и композитор Мэт Кирни. Обращаю внимание читателей, что все билеты на оба концерта проданы.

  12 августа, 2.00 pm, Беннетт Гордон холл. Мастер-класс замечательной английской певицы новозеландского происхождения Кири Те Канавы. Вход свободный.

  19 августа 6.30 pm, Беннетт Гордон холл. Дебют в Чикаго российского пианиста Даниила Трифонова.

  В 2011 году его имя было у всех на слуху. За один сезон Трифонов стал лауреатом сразу трех престижных международных фортепианных конкурсов. Вот летопись достижений пианиста. Октябрь 2010 года – Третье место и специальный приз за лучшее исполнение мазурки на международном конкурсе пианистов имени Фредерика Шопена в Варшаве. Май 2011 года – Первый приз, приз зрительских симпатий, приз за лучшее исполнение камерной музыки и приз за лучшее исполнение произведения Шопена на международном конкурсе пианистов имени Артура Рубинштейна в Тель-Авиве. Июль 2011 года – Гран-при, приз за лучшее выступление с камерным оркестром и приз зрительских симпатий на XIV международном конкурсе пианистов имени П.Чайковского в Москве. Сегодня Трифонов нарасхват, он играет с лучшими оркестрами и музыкантами на самых престижных сценах мира. Вскоре мы услышим пианиста в Равинии. Не пропустите! В программе концерта в Равинии – Соната N3 А.Скрябина, Три сказки Н.Метнера, Три танца из балета “Жар-птица” И.Стравинского-Г.Агости, “Образы”, книга первая К.Дебюсси и Двенадцать этюдов Ф.Шопена.

  200 Ravinia Park Rd, Highland Park, IL 60035. Билеты на все концерты фестиваля можно заказать по телефону 847-266-5100, факсу 847-266-0641 или зарезервировать на сайте http://ravinia.org/.

   

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/
  www.sergeyelkin.com

• 17-годишна американка разработи програма за диагностика на рак на гърдата

  Британи Уегнър е тазгодишният носител на наградата на „Google Sciences Fair“. Американката на 17 години е написала компютърна програма, която анализира проби за рак на гърдата с много голяма точност, съобщава американското научно издание „Scientific American“.

  Нейната програма, позната като „невронна мрежа“, ще помогне на лекарите да откриват различни структури на рак, използвайки база данни от проби. „Традиционните биопсии на гърдата са болезнени, но пък по-щадящите тестове чрез тънкоиглена аспирация (FNA) не дават достатъчно сигурни резултати. Това е на път да се промени благодарение на откритието на ученичката“, пише изданието.

  Програмата, разработена от  Британи, действа като имитация на човешкия мозък. Тя включва цели 7.6 милиона проби, чрез които изкуственият мозък се научава да разпознава сложните структури на раковите клетки и да диагностицира заболяването. Откритието на момичето ще помогне да се подобри достоверността на тънкоиглената аспирация и ще помага на лекарите да установят с точност до 99% случаите на злокачествени тумори.

  Британи започнала да се интересува от наука като малка, когато брат й страдал от белодробно заболяване. „Пораснах, като превръщах хората в престилки в идоли и откривах какво може да направи науката, за да промени света“, казва Британи. Учителите забелязали таланта на момичето в съвсем ранна възраст и я поощрили да се занимава с наука. Започнала е да се занимава с програмиране сама и е разработвала проекти от 12-годишна.

  „Цялото жури каза „Уау“ за проекта на Британи“, казва един от членовете му Вин Сърф. Победителката ще получи 50 000 долара, пътуване до островите Галапагос и възможност за стаж.

  .
  Източник:  в. „Дневник“

• Една история от музея в Хирошима

  

  Разказът е базиран на действителен случай

   

  Не помня колко дълго седях като препариран пред една от витрините на музея в Хирошима. Болката и тъгата протягаха лепкавите си ръце от всяко кътче на сградата, чийто стени бяха пропити от безумно страдание, което сякаш беше живо. Като че ли прашната гъба на смъртта не бе успяла да отвее душите на тези, чиито мечти, живот и любов са били погребани сред сивия бетон.

  Не слушах безгласните им вопли, бях погълнат от малките бебешки ританки зад стъклото – те ми изглеждаха познати, като тези у дома. Разбира се, досещах се, че сухата ръжда по тях е именно кръв, но твърдо отказвах да го приема.

  – Бих могла да Ви разкажа историята, ако желаете.

  Гласът на служителката, която неусетно бе изникнала до мен, едновременно ме сепна и успокои. Английският й бе странен, а тонът – учудващо равен за подобно място.

  – Да, разбира се. – прокашлях се нескопосано, в опит да отговоря.

  – Няма да Ви отегчавам. Майка му е бягала с него на гръб, а цялата й кожа е горяла. Само там, където е било бебенцето, е била предпазена. След няколко часа бебето починало, но жената до последно се е надявала да оцелее, дори не му дала вода, защото чула, че е заразена. Така и умряло, жадно. Майка му си заминала след месец и до края повтаряла, че детето спасило живота й. Последните й думи били – „Поне водичка да му бях дала.”

  Съжалих за любопитството си. Опитах се да пресуша влагата от очите незабелязано, не знаех как да реагирам. Чух, сравнително ясно, собствения си глас:

  – Откъде знаете всичко това?

  – Аз съм сестрата на бебето, тогава бях с мама и него.

  Стори ми се, че изрече думите с равен и спокоен глас – думи, които съзнанието ми твърдо отказа да приеме.

   

  Радислав Кондаков,  Pisalka.net

   

• Най-стиснатите хора в света

  Не е задължително стиснатите хора да са лоши. Много от тях всъщност са давали пари за благотворителност, но за самите себе си са отделяли възможно най-малко средства.

  Лошото в ситуацията е, че при мнозина от тях скъперничеството е минало всяка нормална граница и се е превърнала в болестно състояние. За да харчат минимума, тези странни птици са се отказали от престижни професии, любовни връзки и дори от роднини, които иначе са държали на тях. Рrofit.bg прави разбор на най-уникалните случаи на спестовност, които са оставили следа даже и в световната история. Вижте най-пестеливите хора в света:

  Джон Елуис – първообразът на Дикенсовия Ебенизър Скрудж

  Смята се, че този странен господин е вдъхновил Чарлз Дикенс за създаването на героя му Ебенизър Скрудж от книгата „Коледна песен”. Елуис е бил депутат между 1772 и 1784 г. Починал е на 75 г. Наследил е 350 000 паунда от баща си и чичо си, които днес ще се равняват на 19 млн. долара. Въпреки че е бил толкова заринат от пачки, през целия си живот е живял с 50 лири на година. Носил едни и същи дрехи всеки ден (не обръщал внимание на воплите от съседи и познати,че мирише ужасяващо). Къпел се само в Темза, защото за нищо на света не искал лукса да му носят вода до имението и да я затоплят. Гонил лястовиците от двора си, защото крадели от сеното, за да си правят гнездо. Ядял от месото на умрял елен с месеци, дори след като започнело да се разлага. Имението му се разпадало, комините се срутили и всичко се превърнало в една съборетина, но той не искал да ремонтира нищо. Никога не палил огън, а се завивал с повече одеяла. На смъртното си легло не извикал лекар, а адвокат, за да разпредели състоянието си от 800 000 паунда.

  Братя Колиер се барикадирали с боклуци срещу крадци

  При братята Хомър и Лангли Колиер скъперничеството преминава всички граници на нормалното. Те са родени през 1881 г., и умират през 1947-а, с около една седмица разлика. Наследяват сума, която в днешно време може да се сравни с 2-3 млн. долара. Не се женят и не е известно да са имали някога приятелки. Живеят сами в къща в Харлем. В квартала плъзнал слух, че в дома се пазят ценни предмети и хора започнали да се опитват да влизат вътре. Тогава братята буквално се барикадирали вътре. Събирали боклуци от цял Ню Йорк, които пазели вътре и така оформяли щит срещу крадци. Нямали ток, вода, телефон, защото не си плащали сметките, въпреки че можели да си го позволят. Понеже домът бил ипотекиран, банката заплашила да ги изхвърли. Когато пристигнали служебни лица, за да ги изгонят, малкият брат просто написал чек за всички сметки, както и за ипотеката. Той бил на стойност 6700 долара (което днес се равнява на 90 000). Чекът бил с покритие.

  Едуард Стьобендроф умира от недохранване

  Това е най-чепатата личност сред придобилите популярност скъперници. Едуард Стьобендроф умира през 1891 година, като оставя наследство от 9000 долара, което се равнява на $215 561. Причината за кончината му е… недохранване и спукана язва. Лекарят, който го прегледал преди да предаде Богу дух, му казал,че ако бил изял една ябълка и изпил един сок предната нощ, нямало да умре. В последните 25 години от живота си Едуард живял в малък апартамент без отопление в Манхатън. Никога не са го виждали да купува нищо друго, освен храна, и то от най-евтините магазини. Излизал, купувал храната и бягал обратно към апартамента си. Не ходел никъде. В нощта преди да умре не повикал лекар, а адвокат. Оставил всичко, което имал на съпругата на портиера на сградата, без да дава обяснения.

  Вещицата от Уолстрийт спасила 3 пъти Ню Йорк от фалит

  Хети Грийн си спечелила прозвището Вещицата от Уолстрийт. Тя била толкова стисната,че цял живота носила една единствена черна рокля. Не понечила да си купи друга, въпреки че имала 200 млн. долара през 1918 година, което се равнява на 3,5-4 милиарда долара днес! Тя е една от инвеститорите легенди на Уолстрийт. И до днес се твърди, че най-малко 3 пъти е спасявала Ню Йорк от фалит, като е писала чекове за милиони срещу облигации. Когато Хети била млада и леля й починала, Грийн превъртяла за това, че родственицата й завещала 2 млн. долара на благотворителни фондации. Тя обжалвала в съда последната воля на леля си и спечелила делото. И после накарала благотворителните организации, сред които една детска болница, да й върнат парите. Най-фрапантният случай обаче е този със сина й. Когато си счупил крака, майка му го завела в безплатна болница за бедни хора. Някои хора обаче я разпознали и от болницата настояли тя да си плати сметката. Та се опитала да отрече, че е Хети Грийн, но не й повярвали. Тогава взела сина си вкъщи и казала, че ще лекува крака му сама. След като с години налагала момчето с компреси, в крайна сметка кракът му е трябвало да бъде ампутиран.

  Ефрем Перейра д’Агилар продал овцете си, защото хабели много трева

  Ефрем буквално е роден със златна лъжица в устата. Появява се на този свят през 1793 г. в семейството на барон. Никога не му се е налагало да работи, пък и той не е искал. Получава титлата на баща си и се жени за дъщерята на друг богат благородник. Когато умира, състоянието му е на стойност около 200 000 лири стерлинги. Не е поверявал парите си на никоя банка, а ги е криел в къщата си. Скъперничеството му започва след като загубил плантация от 15 000 акра при началото на американската революция. Минал в другата крайност. Пиел само вода и понякога с месеци ядял сух хляб. Продал имотите си и се преместил в малка барака с цел да пести възможно най-много. Втората му съпруга се развела с него, тъй като не искала да споделя стиснатия му живот. Ефрем мразил да храни животните и изтъргувал овцете си, защото ядели трева ненаситно. Гледал само прасета и крави.

  Андрю Карнеги държал парите си в банка и само им се радвал

  Карнеги е много близо до описания от Чарлз Дикенс Ебенизър Скрудж. Неговото състояние в днешно време щеше да се равнява на 300 мл,o. долара. Това е вторият най-богат човек, живял някога на Земята, след Рокфелер. Забогатял от неговата компания US Steel Industry, той обаче не си позволявал никакъв лукс. Държал парите си в 5-годишни златни облигации, които пазел в трезор на банка в Ню Джърси. Често отивал там и влизал в трезора, само за да се наслаждава на гледката. Обичал лова, но ако не уцелел с първия изстрел, никога не повтарял по две причини. Първо – не трябвало да пропуска и второ, амунициите били скъпи. В края на живота си обаче той давал много за благотворителност и написал прочута статия, в която твърди, че богатите трябва да даряват всичко, което имат, с изключение само на това, което им е необходимо, за да съществуват.

  Тайгър Удс никога не дава бакшиши

  Царят на голфа Тайгър Удс е първият спортист, който взе 1 млрд. доларa хонорар само за да се яви на турнир. Той обаче е известен с това, че не дава бакшиши. Говори се за случай, в който тъкмо щял да зарадва сервитьорка с 5 долара, но се сетил, че вече й бил дал 5, затова си прибрал втората банкнота в джоба. Една от неговите любовници казва, че всеки път, когато излизали, той уж на шега питал сервитьора дали няма вечерята да му е безплатна, защото е Тайгър Удс. Това никога не минавало, но той не спрял да опитва. Дамата допълва, че не го виждала да дава по-голям бакшиш от 10 долара, а най-често – никакъв. Персоналът на луксозен хотел в Лас Вегас твърди и до днес, че преди две години Удс си е тръгнал с тоалетната хартия, кърпите и всичко друго, което е успял да вземе от стаята. Мрази да раздава автографи, дори на деца.

  Източник: Blitz

• Образованието, 4i4oвци!

  Любослава Русева,  в. „Преса“

  

  Дано следите поредицата на Би Би Си „Чудният свят на Албер Кан“, защото в противен случай „за народа загуба велика“, както казваше Иванчо Йотата…

  Когато Иван Вазов пише своите „Чичовци“ (1884 г.) като „галерия от типове и нрави български в турско време“, странният френски милионер-филантроп Албер Кан тъкмо прохожда в спекулациите с акции на компании в Африка.

  До 1898 г. Кан вече е натрупал огромно богатство, но освен да си построи вила – нещо като аналог да се видиш с пари и веднага да ги инвестираш в четири апартамента, богаташът основава стипендиите „Около света“, с които по-късно ще финансира пътешествията на фотографи за създаването на т.нар. Архиви на Планетата.

  Резултатът е: 72 000 снимки от над 50 страни и 100 часа в 180 000 метра филмова лента. Най-голямата колекция от появата на цветната фотография насам е събирана в периода 1908-1930 г. – време, в което фотографите на Кан се превръщат в истински мисионери. Те документират глобални политически събития и преломни исторически моменти, но най-вече се интересуват от всекидневието на народите – интимни човешки моменти и най-обикновени ритуали като бръснене, разходка, пазаруване, които смятаме за банални, докато животът ни тихо изтича (без извинение за клишето) в пясъчния часовник на времето.

  В продължение на около 20 години идеалистът Кан профуква цялото си състояние за Архивите на Планетата, защото е убеден, че хората не се познават в онзи смисъл на познанието, което би могло да ги излекува от стереотипните представи едни за други. Във Виетнам не знаят нищичко за бразилците, а монголците нямат идея как живеят французите. Всички те обаче обитават едно общо пространство и едно общо време. Защо тогава да не ги запознаем, казал си Албер Кан, вдъхновен от мисълта, че всяка култура, дори най-примитивната, може да даде нещо на останалите.

  Днес наричаме това мултикултурализъм. Означава точно обратното на застиналите във времето Вазови чичовци – така го обяснил учителят по литература на моята дъщеря. Казал още, че общество, безсилно да се изяви в истинско действие, се изявява само чрез говорене. Не изговаряне на мисъл и смисъл – продължил, а чрез безспирно бъбрене и загуба на енергия в разпри, дребни спорове и некомпетентни разсъждения. „Затова, като Иванчо Йотата, който си останал горещ привърженик на i-то и с красиви черковни букви изписвал в бакалския си тефтер „Дiмitpia Пiнtiяta: пiл пitie – 20 гр.“, това застояло общество заслужавало единствено да бъде пародирано, до степен на окарикатуряване”, заключил учителят, а няколко деца не само поклатили глави в знак на съгласие, но и му изръкопляскали…

  Първоначалният замисъл на дядо Вазов бил да постави за мото на повестта си поговорката „Див глог питомно грозде не дава“. Впоследствие обаче решил да го изтрие, защото светът, който описвал, бил битово принизеният свят преди размаха на българското Възраждане. Ставало дума за миналото, за Рачко Пръдлето и за Варлаам Копринарката, рекъл си патриархът, и великодушно се отказал да издава сурова присъда над колективното бъдеще.

  Прав бил: питомното се проявило. По него време българското общество все по-широко отваряло прозорците си, но освен примеса на спарен въздух и привнесени чужди модели, от който се понесъл евтиният мирис на криворазбраната цивилизация, то успяло да създаде собствена интелигенция.

  За да може да взима информирани решения за живота си, както казва и последният глупак днес, тази интелигенция се захванала да го развива и да се грижи за него. Не с лозунги като „Икономиката, глупчо!“, а със споделянето на знание.

  „Образованието, чичовци!“ – това бил негласният слоган на просветителската кампания. И тъкмо с усилието на просветителите, подкрепено от чужденци като Иречек и от филантропи като Евлоги Георгиев, който дарил 800 000 лв. за сградата на Софийския университет и още сума ти левове за девическото училище в Солун и средното техническо училище в Карлово, рекрутираната в държавната администрация полуграмотна селско-еснафска среда постепенно била подменена с по-„питомна“. Така в началото на миналия век културната ни изостаналост изглеждала преодоляна до голяма степен, а Симеон Радев вече имал достатъчно материал, за да опише строителството на модерна България.

  Да, модерна. А най-сигурната индикация за модернизацията била ръстът на грамотността:

  През 1879 г. грамотни са едва 3,5% от населението, докато в навечерието на войните – 34%. Въпреки че социалната структура на обществото останала непроменена почти до средата на века (живеещите в градовете гравитират около 20-те процента), вече може да се говори и за градска култура по европейски маниер, както биха казали едни други „чичовци“, на Добри Войников.

  С какво тази градска култура е успявала да привлече интереса на околния свят, би трябвало да е обект на по-дълъг и сериозен разговор, но е факт, че финансираните от Албер Кан фотографи Стефан Пасе и Леон Бюзи идват в България и правят тук 66 снимки. В момента част от тях могат да се видят в „Морското казино“ в Бургас, но там, разказа ми приятел, който проучва Архивите на Планетата, не присъствала важна за всички ни фотография:

  Български студенти позират с широки усмивки. Следването им във френски университети току-що е приключило и те се връщат у дома с радост. Групата, личало се, изпитва нетърпение да се включи в обновяването на тукашната среда…

  Не открих тази фотография в дигитализирания архив на Албер Кан, но и да я бях открила, нямаше да я покажа на дъщеря си. Не защото не я обичам, нито защото не обичам мястото, където е родена, а точно защото много обичам своето дете и ми е мъчно заради мястото, където то беше родено.

  Малката мечта на моята дъщеря е да учи в чужбина. Голямата й мечта е да остане там. Не просто там обаче, а колкото се може по-далеч от тук. Любопитството какво става там се е хванало под ръка с омерзението от ставащото тук и заедно са решили да си купят еднопосочен билет.

  Казах любопитство в смисъла на интелигентност и усет за свобода, в никакъв случай на неосъзнат порив към авантюра. Любопитство към новите хоризонти, новите знания и новите опитности, които големият отворен свят предлага. За разлика от малкия свят, който се разлага като зарязана огризка в собствен сос, това любопитство търси смисъл, жизнеспособност и бъдеще.

  Момчетата, които се върнаха с медали от поредната световна олимпиада по математика, онзи ден обясниха същото на президента Плевнелиев. Споделиха го не толкова радикално (не споменаха за омерзението), но не по-малко категорично:

  Щели да учат „по света“, а вероятността да се върнат „у нас“ можела да се изчисли и от човек без математически заложби. Е, имало някакъв шанс да си дойдат, понеже положението би трябвало да се подобри, но доколкото изразът „би трябвало“ тук е равнозначен на „ако“ за историята, този шанс, разбирайте, е нулев.

  Да виним тези деца е нелепо и нито съм първата, нито последната, която ще се възпротиви на патриотарското лицемерие. Тези деца нямат място тук. Те нямат нито слънцето, нито въздуха, за които приказваше един вожд, който беше наследен от друг, който пък беше наследен от трети, на когото днес се възхищава четвърти…

  Далеч съм от мисълта да възкликна като унгарския писател Акош Кертес, наскоро емигрирал на 80-годишна възраст в Канада, че сме генетично непълноценен народ. Но не мога да не се съглася и с това, че дивият ни глог раждаше и продължава да ражда питомно грозде преди всичко по изключение.

  По изключение, например, има един учител по литература, който може да обясни на 12-годишно хлапе провинциалната среда, описана от Вазов. Отново по изключение се намират няколко деца в класа, които оценяват усилието на този учител да се изрази без претенция, с простотата на отговорния към думите човек.

  Бие обаче звънецът, мобилните телефони звънят с песента на Ивана „Води ме в някоя квартална кръчма“, и… магията мигом приключва. Оттам нататък започват правилата:

  Поемане на информация, но не и на знания.

  Изкусителни предложения да получиш диплома без каквито и да е напъни, но не и на способности за планиране на живота си.

  Скърпване на някакви лъжливи перспективи в някакви „университети“, които закърпват някакви си бюджети. Озоваване на улицата, тъпо гледане в една точка, паника, отчаяние, пускане на телевизора за „По света и у нас” и изцеждащите сутрешни блокове, в които всички говорят.

  Строителите на съвременна България безспирно бъбрят, разправят се, водят дребни спорове, важно изказват некомпетентни мнения. Уморително и досадно е. По-скоро трагикомично, не и забавно…

  Чичовците се върнаха и това е най-тъжният резултат от българския „преход”. Докато дрънкат ли дрънкат, чуждите компании, които се занимават с електротехника, машиностроене и химическа промишленост, започнаха да напускат България заради липса на кадри, а само преди броени дни Турция престана да легализира дипломите от наши университети с аргумента, че „фалшифицирането им е придобило размерите на организирана престъпност”.

  Според последното изследване на Световната банка, броят на българчетата, които прекъсват завинаги образованието си, е 20 000 на година.

  За 48% от първокласниците майчиният език вече не е българският, обяви неотдавна и министърът на образованието на форум в БАН.

  Нацията застарява, делът на навлизащите в трудоспособна възраст намалява за сметка на излизащите, и съвсем скоро се очертава перспективата един работещ да издържа поне петима безработни.

  В същото време държавата хвърля 170 000 лева, за да върне стотина неграмотни роми от Швеция, вместо да инвестира парите на нас, данъкоплатците, за интегриране (отвратителна дума, признавам) на необразованите…

  Колкото и грозно да прозвучи обаче, вече е късно за „интеграция”. Циганите търсят перспектива навън по същата причина, заради която емигрират българите. Искат да се разделят с нас, не ни харесват. С нищо не им даваме пример, за да поискат да ни подражават. С нищо не ги привлича нашият бит, нито нашата душевност, в оптимистичната теория за които престанахме и ние да вярваме. Българите сме цигани, а циганите сме българи – еднакво безперспективни и ошмулени хора.

  Ако „шведските” берачи на боровинки, или моята дъщеря и онези математици с олимпийските медали разпознаваха в българската среда очертанията на надежда за смислено съвместно оцеляване, те вероятно щяха да останат тук.

  Но сега мечтата на едните е да се върнат в гетото, а на другите – да го напуснат. Първите може би ще гласуват за поменуващите с чужда пита, защото нямат изход. Вторите със сигурност ще си спомнят с носталгия за питата единствено във „Фейсбук”, защото имат изход.

  И двата варианта, ако питате мен, са печални, но справедливи. Те са много тежка присъда за обществото, което си построихме, но присъда реалистична и честна. „Чичовци”-те могат да бъдат преборени само с честност и откритост, не им действа друга противоотрова. Апелирам за по-малко политическа коректност, да знаете!

  „Аз обичам света” – написал Албер Кан, който документирал света, живеейки във Франция.

  „Аз обичам България” – написал Евлоги Георгиев, който се погрижил за България, живеейки в чужбина.

  „Az obi4am da se 4uvstvam jiva” – написала моята дъщеря във „Фейсбук”, докато на мен ми ставаше все по-чоглаво и все по-чоглаво, че така и не попитах за името на учителя по литература.

  А изчезващите видове трябва да се поддържат, нали? Иначе ще бъдат залiченi като дiнозаврiте.

  Може да се случи и по-лошото: да възкръснат и възкръсват като 4i4овци. Заради което децата им ще ги напускат с отвращение.
  

• Бразилци с български корен искат гражданство

  Двайсетина бразилци са подали молби за българско гражданство, след като Дилма Русеф стана президент на Бразилия, съобщава bTV.

  Подобно на нейния баща, техните баби и дядовци също са избягали от България през 20-те години на миналия век. Успехът на Русеф обаче ги накарал да преоткрият българските си корени.

  „При провеждането на интервюто плачеха, целуваха ни, бяха щастливи да се докоснат до нещо българско“, разказва шефът на дирекция „Българско гражданство” към Министерството на правосъдието Катя Матева.

  През тази година молби са подали около 9 хиляди чужденци, а за цялата минала са над 11 500. Най-много желаещи да вземат български паспорт има от Македония, Молдова, Сърбия и Русия.

  През последните десет години над 80 хиляди чужди граждани са станали българи, половината от тях са македонци.

  Провеждащи интервютата служители признават, че понякога изпадат в неловки ситуации, когато например кандидати смятат Трифон Зарезан за национален празник или пък не знаят кой е българският премиер.

   

  Източник:   Kafene.net

• Българи бедстват на кораб в Мексико

  16 българи – моряци и корабен персонал, бедстват на борда на кораба Ocean Star Pasific, закотвен в порт Мазатлан в Мексико. Сред сънародниците ни има и три жени. Българите са оставени в това положение вече близо два месеца, съобщи Дарик.

  Историята започва в средата на месец май, когато 24 българи, наети от агенция САПКО, заминават за Мексико, за да работят на пасажерския кораб. Някои от тях са професионални моряци, други – персонал. Българите са сключили преки договори с компанията, която е наела пътническия кораб. Дружеството е P.V. Enterprises и според справка на Maritime.bg е собственост на гръцкия гражданин Peter Villiotis. Според моряците собственик на плавателния съд е Националната круизна компания на Мексико.

  „Ядем храна с изтекъл срок на годност, водата не става за пиене, заради недостига на гориво спира и токът, а навън температурата е 50 градуса и без климатици е ад”, разказа чрез Sкype пред Дарик Християн Г., който е трябвало да бъде барман на пасажерския кораб. По думите на бармана Християн пари не са им изплащани от края на май. Получили са аванс от по 100 долара, които не стигат за нищо. Едното от момичетата вече било в нервна криза заради безизходицата на кораба, сподели той.

  Екипажът на Ocean Star Pasific е от различни националности – българи, гърци, индонезийци, мексиканци и един румънец – общо 90 души.

  На 21 юли един от наетите българи успял да се върне, а на 26 юли със съдействието на Министерството на външните работи се прибрали още седем души. На борда на кораба обаче остават още 16 българи.

  Първият прибрал се – Милен Савов, нает като дърводелец, разказа пред Дарик, че договорът му е бил за седем месеца, но един ден капитанът го извикал и му казал да се прибира. Платили му дължимото в песос, което изяло голяма част от договорените долари. Дължимите неустойки Милен така и не видял. Останалите седем българи, дошли си преди седмица, също не са получили обещаните пари.

  Българите, които все още живеят на кораба, закотвен в Мазатлан, са вече отчаяни. Потърсили са съдействие от Международна организация за защита правата на моряците (ITF). Тъй като много въоръжени лица охранявали пристанището, само един от агентите на организацията успял да се качи на палубата. Подписали споразумение, според което собственикът на кораба се задължава да изплати дължимите суми, ако в едномесечен срок не го направи наемателят, който е прекият работодател в случая. По думите на Християн Г. и това не се случило.

  16-те наши сънародници търсят съдействие от медиите, за да получат помощ от българската държава поне за завръщането си у дома. Двама от тях са от Бургас, едно от  момичетата е от Добрич, а останалите 13 са варненци.

  
  

  Източник:  Burgasnovinite.bg

• Дъх на развалено

  Ники Русиновски,  bgtatko.bg

   

  За изработването на Фейсбук страница и Twitter акаунт на Програмата за развитие на селските райони Министерството на земеделието е платило 50 000 лева, съобщи днес http://openparliament.net.

  Вчера Фейсбук страницата имаше скромните 24 “харесвания”, които днес се увеличиха до 51, като един от феновете е самият министър Мирослав Найденов. За сравнение, Фейсбук страницата на БГ Татко има над 16 000 “харесвания”.

  Проверка в сайта на министерството показва, че за изработването на страницата във Фейсбук и акаунт в Туитър, който пък има цели трима последователи, са платени 50 хил. лв. за една година.

  Още толкова е дало земеделското министерство за публикации в интернет-форуми (!?).

  През тази година за изработване и поддържане на страницата на земеделското министерство във Фейсбук и акаунт в Туитър са одобрени още 50 хил. лв.

  Я пак – 50 000 лева за нещо, което 12-годишният ви син може да направи за 15 минути в къщи?!

  И още 50 000 лева годишно за публикации в интернет-форуми? С толкова пари могат да бъдат наети 10 човека (!), които по максимум 1 час на ден (защото какво толкова повече да публикуват) да публикуват цяла година срещу „скромно” заплащане от 400 лв. месечно. Скромно, но половин средна работна заплата – за 1 час работа на ден? Не е зле.

  И още 50 000 лева за поддържане на страницата във Фейсбук и Туитър акаунта? Ей богу, това са още поне 10 човека на същата заплата за година напред и дори с по-малко работно време.

  Или общо – 30 души, които се занимават цяла година с… с какво, извинете?! За сравнение, в България няма НИТО ЕДИН новинарски сайт, който може да си позволи 30 души на заплата ежедневно да произвеждат съдържание… а тези 30 на земеделското министерство поддържат една Фейсбук страница и един Туитър акаунт!

  Ако ви се струва, че тук има нещо нередно – прави сте.

  Защо да се ограничат само с 30 мъртви души и 3 пъти по 50 000 лева, като може повече, много повече. Какво ще кажете за 5 милиона и отгоре например? Познахте!

  Министерството на образованието е готово да даде 5,7 млн. лв. на фирма, която да надгради (upgrade и редизайн) съществуващия национален образователен портал start.e-edu.bg, съобщава онлайн изданието на „Труд”.

  Това станало ясно от обществена поръчка, публикувана от ведомството в началото на юли. Парите са осигурени по оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”.

  За изграждането на портала е инвестирана 10 пъти по-малка сума – 500 хил. лв. през 2006 г., когато министър на образованието беше Даниел Вълчев, припомнят от „Труд”.

  500 000 лева за сайт тогава беше скандал, а уж при тройната коалиция се крадеше като за световно. Но близо 6 милиона лева за ъпгрейд и редизайн на сайт – едва ли в целия интернет съществува подобен сайт и подобна сделка!

  Срещу тази сума могат да бъдат наети 100 (!) високо квалифицирани програмисти за една година срещу 5000 лв. месечна заплата на калпак. Десет пъти по-малко на брой биха могли в рамките на само един месец да оправят вероятно всички сайтове на правителството – от А до Я, а не просто редизайн и ъпгрейд. Какво ще правят останалите и в следващите 11 месеца – това е пълна загадка.

  От всичко това се носи тежка воня на злоупотреба с бюджетни (в първия случай) и европейски (във втория) средства. Другото име на това е „корупция”.

  Има ли прокуратура в България?

   

• Ирански учен твърди, че може да спре войните

  Ядреният инженер Мехран Кеше и неговата фондация „Кеше“, базирана в Белгия, заявяват, че искат да подарят на човечеството иновативни технологии

   

  Йордан Йорданов, Владимир Клисуров,  в. „Република“

  Ирански учени от фондация „Кеше”, автори на редица иновационни проекти, се похвалиха пред в. „Република“, че вече имат технологии, които ще променят човечеството. С разработките си те обещават да спрат войните, енергийната криза, глобалния недостиг на вода, да намалят болните по света и да спасят природата. Едно от най-важните им открития пък била система за придвижване, с която ще се стига от Техеран до Ню Йорк за 10 минути.

  „Това е чиста наука, в никакъв случай не е езотерика, измишльотина или измама. Ще покажем на какво сме способни на 6 и 21 септември в Брюксел, в Белгия, където работим. Тогава правим специална презентация и обучителен семинар”, заявява пред „Република“ Свен Милер, един от директорите на „Кеше”. Лидер на фондацията е ядреният инженер Мехран Кеше. Той обмисля да сподели трудовете си напълно безплатно с цялото човечество.

  

  „Чрез системите, които ние сме разработили, всички страни ще могат да имат достъп до енергията, водата и храната, от която се нуждаят, както и от нови методи на здравеопазване и транспорт”, пише в устава на организацията. Там е споменато, че всички технологии са собственост на народите по света, а с дейността си „Кеше” се заканват да сложат край на монополите.

  Отсъствие

  Фондацията е правила семинар в края на ноември миналата година, като тогава учените поканили всички чужди посланици. Нашият посланик в Белгия Христо Георгиев не е благоволил да отиде, за да запознае навреме българската общественост с иновациите. „Република“ не успя да се свърже с г-н Георгиев, за да разбере повече за неговото отсъствие. За септември той отново има покана, сочат данните на сайта на фондацията. Поканени са и всички световни лидери.

  Цензура

  

  Последователите на Мехран Кеше са категорични, че правителствата и големите компании преследват фондацията, налагат цензура и се опитват да спрат дейността им. Лично инж. Кеше пише във форума на сайта си, че полицията го проверявала няколко пъти и вече му е трудно да работи. Хората му подозират, че властите ще се опитат да провалят събитието през септември.

  Краят на армията

  Фондация „Кеше” разработва и технологии за отбрана, които на практика можели да спрат войните. С помощта на магнитни и гравитационни полета можели да бъдат блокирани системите Field Communication при всяка честота, убедени са учените. Системата е в състояние да заглушава всички комуникационни линии и когато се използва правилно, може пряко да блокира цялата комуникация в голяма площ дори и от разстояние. Това означава, че с минимални усилия могат да бъдат блокирани всички сателитни комуникации. „Кеше” тествали системата. Резултатът бил налице. Иранците канят американските учени да работят заедно – да използват технологията в Космоса при среща с други цивилизации.

  От Техеран до Ню Йорк за 10 минути?

  Учените от екипа на Кеше са изработили и система за бързо предвижване. Тя е насочена към Космоса, като не само ще се стига много по-бързо извън Орбита и летателните апарати там ще имат земна гравитация, а ще можем да се движим и на Земята със скорост, близка до тази на светлината. Засега разкриват, че иновацията се базира на магнитните полета. Ако тя влезе в употреба на практика, пишат западните медии, международните граници ще престанат да съществуват. Разходите по подобно пътуване пък щели да бъдат минимални.

  Нова ера или поредният луд

  Истински фурор предизвикаха публикациите на фондация „Кеше” сред българите в социалните мрежи. Между тях има такива, които говорят за „нова ера” и „стъпка напред в еволюцията”, но има и скептици, които отричат Мехран Кеше и разработките на неговия екип.

  .

  ––––––––––––––––

  Част от официално изявление на фондация “Keше“, преведено и публикувано в lucecita.blog.bg

  След среща на Фондация ”Keshe” с посланици на всички държави, поканени в Брюксел на 21 април 2012 г., сега нашата покана е адресирана към народите на света да присъстват на заседанието на 6 септември 2012 г. на Фондация “Keshe” в Ninove, Белгия (или където другаде те предпочетат) чрез своите посланици и ръководители.

  След като установихме, че нашата технология работи перфектно, ние поканихме представители от всички страни на първото нейно представяне на 21 април 2012 г. Посланиците на някои страни присъстваха на тази среща, но други предпочетоха да игнорират поканата, поради външен натиск. Те решиха да не присъстват или пък се оттеглиха от срещата в последната минута.

  С тази втора покана ние директно и недвусмислено каним лидерите на всеки народ да участват от името на своите правителства в следващата среща на фондацията на 06.09.2012 г. Същите лидери могат да определят експерти, които да участват заедно с тях на срещата.

  През последните шест години ние използвахме международната патентна система, за да се гарантира, че всички нации и водещи учени от цял свят ще могат да разполагат с копие на нашите патенти като свое притежание. Тези патенти ще могат да бъдат изтеглени от европейския сървър за патенти.

  Така избегнахме всяко евентуално блокиране на тази технология от което и да е физическо лице или група и с това гарантирахме народите да могат да използват безпрепятствено нашите патенти за производство на електроенергия, медицински системи и пространствени пътувания.

  По този начин методите, използвани в миналото за блокиране на международното развитие, сега няма да могат да функционират. Сега всички народи ще имат еднаква възможност да работят заедно за развитието на тази технология по безпроблемен начин.

  Основният момент е, че нашата технология е проектирана така, че да бъде свободна и достъпна за всички правителства, в полза на всички граждани. Чрез системите, които сме разработили, всички страни ще могат да имат достъп до енергията, водата и храната, от която се нуждаят, както и до нови методи на здравеопазване и транспорт – всичко това с много малко разходи.

  Според устава на Фондация „Keshe“, всички технологии са собственост на народите на света. Патентите представляват активи на всички хора на тази планета и право за монопол и собственост не може да бъде заявено от никое лице, организация или нация. Това означава, че всички приходи, генерирани от технологиите, принадлежат на нацията, която ги използва.

  Ние ще публикуваме списък на страните, поканени на срещата на 6 септември 2012 г., и е-имейл адресите на тези, които ще получат покани. Така че ще бъде въпрос на избор на всяко отделно правителство да бъде представено на тази среща.

  Въпреки че това послание ще достигне до всяко посолство, копие на адреса и текста му ще бъдат публикувани във форума на фондацията и на сайта ни, за да могат гражданите на съответните държави да са наясно с офертата. След това ще бъде давана информация на всяко лице, което я поиска, както и ще съобщим имената на всички делегати, които са утвърдени, а също къде и кога ще се срещнат.

  След тази среща, представянето на 21 септември 2012 г. ще бъде първата стъпка в програмата за обучение на Фондацията Keshe, на която тя ще сподели своите знания и да ги направят достъпни за хората по целия свят. След като тези нови технологии и ползите от тях станат известни на широката общественост, лидерите на всяка нация трябва да решат как да ги приложат в полза на всички.

  От този момент натам има две възможности: или ние всички работим заедно за да променим живота на всички хора на земята към по-добро по подходящия за това начин, или напредналите държави в света ще бъдат отговорни в близко бъдеще за наводнението от милиони имигранти, които ще засипят големите градове.

  Ние сме готови да предоставим тази технология на представители от всички краища на света, така че те да могат да разберат нейния ефект, както и промените, които тя ще донесе.

  От сега нататък ние можем да гарантираме, че занапред никое дете или възрастен не трябва да умира от жажда или глад и че никоя нация няма да може да бъде е атакувана от друга, защото потенциалните приложения на новите технологии във военната сфера са толкова ужасно разрушителни, че нямаме друг избор, освен да приемем факта, че борбата за ресурсите на планетата трябва да остане в миналото.

  За лидерите на малките държави и региони на Земята е добре отсега да помислят за защитата на националните активи. Но тяхната защита ще бъде отговорност също и на всеки човек, за да се гарантира, че ресурсите на отделните държави ще си останат на тяхно разположение.
  Нашата технология ще бъде споделена , за да се покрият основните нужди в световен мащаб от енергия, вода, храна и здравни грижи.

  Фондация „Keshe“ игнорира цвят на кожата, националност, религия или политическа принадлежност, така че нашата покана е към всички правителства да определят екип от учени, за да дойдат и да видят нашата технология от първа ръка. След това те могат да решат дали да я използват или не. Ако лидерите на някоя държава игнорират тази покана, тогава страната им няма да има друг избор, освен да последва примера на развиващите се сега страни.

  Ние призоваваме народите да започнат възможно най-скоро процеса на глобално сътрудничество, защото след като тези системи влязат в експлоатация, границите между държавите ще са без значение.

  Ние сме подготвили почвата за смяна на посоката на развитие за човечеството и през следващите месеци ще видим това. В близко бъдеще хората ще осъзнаят, че ние сме тук, за да служим на другите, така че всички ресурси да са на разположение на всички хора по едно и също време и в еднаква степен.

  ––––––––––––––––––

  Free Energy – Nuclear Engineer M.T. Keshe

   

• Време е Борисов да предаде своята класа

  Валери Найденов,  в. „24 часа“

  
  B началото на 1983 г. тогавашният лидер на СССР Юрий Андропов публикува в партийното списание „Коммунист“ една от ония дъъълги статии, които приспиваха стадо галопиращи коне. В нея бе скрита една-едничка фраза – че занапред трябвало да се спре с командно-административните методи и да се използват икономическите лостове (или нещо подобно). Всички световни медии веднага я извадиха и я подложиха на дисекция. Възможно ли е СССР да се преориентира към пазарната икономика?

  Подобен сигнал просветна в пространното интервю на г-н Бойко Борисов пред в. „Капитал„:

  „…но следващите две години не сме зависими от финансовите пазари и това ни дава една стабилност. Това ни дава възможност да мислим и за доходите, за увеличаване на вътрешното потребление.“

  След като подхвърля това жокерче, г-н Борисов веднага сменя темата. Но „Капитал“ го откроява в заглавието, тъй като усеща, че това може да е таен знак.

  Дали г-н Борисов вече говори с нови икономически съветници, или старите му съветници са споходени от нов акъл? Или се готви да обърне посоката като Андропов?

  В икономиката има две принципно непримирими школи. Едната твърди, че инвестициите създават работните места и потреблението. Другата смята, че потребителите създават работните места и инвестициите. Досега България се управлява от първите, но те вече катастрофираха.

  „Необходимо е увеличаване на заплатите не по-късно от началото на следващата година – заяви горе-долу по същото време Георги Прохаски, директорът на Центъра за икономическо развитие (ЦИР). – Ако това не се случи, ще има негативни последици върху потреблението и икономическия растеж.“

  Според юлския доклад на ЦИР в момента икономиката на България е в застой. Но „застой“ наричаха това, което през 80-те се оказа срив. Както е известно, през първото тримесечие статистиката отчете 0,5 номинален спад на БВП, но след прилагането на едни изравнители и преизчислители този спад се трансформира в 0,5 ръст. Демек вървим нагоре. Точно тази процедура е под силно съмнение. В условията на инфлация изравнителите би трябвало да действат точно в обратната посока – примерно вместо ръст от 0,5 да се отчете по-скоро спад от 1,5 на сто. Разбира се, логиката на изравняването е доста по-сложна, но, общо взето, редно е да сочи надолу, а не нагоре. (http://www.ced.bg/publications.php)
  
  Ако питате който и да е българин, от средата на 2008 г. до ден днешен икономиката се влошава все повече и повече. Но според статистиката ние имаме периоди на скромен растеж – брутният вътрешен продукт от 2010 г. насам расте ту с 1 процент, ту с 1,5, но така и така не достига нивото от 2008 г. И докато БВП си расте плахо и неусетно, всички други показатели, които пряко засягат хората, се свиват.

  А знаем, че БВП е една абстракция, обвита в условност. Самият автор на понятието БВП – знаменитият икономист Симон Кузнец – подчертава, че то не трябва да се използва за измерване на благосъстоянието. Та ако прочетем доклада на ЦИР между редовете, то май от 6 месеца сме си в суперсекретна рецесия. А това вече значи, че представите на неолибералите за икономиката са в пълен крах. Щом и те заговориха за стимулиране на потреблението и заплатите, значи май са решили да минат под дъгата.

  ЦИР, разбира се, също е неолиберална организация, но тя бе създадена под егидата на Сорос. У нас не се прави разлика между нея и Института по пазарна икономика, който е нещо като филиал на неолибералния институт „Катон“ в САЩ. Той пък е творение на знаменитите братя Коук, милиардерите либертарианци, които създадоха и движението „Чаено парти„. В момента либертарианците са най-влиятелната идейна сила в Републиканската партия, макар че не успя да излъчи свой кандидат за президент.

  От плана „Ран-Ът“ та до ден днешен българските „експерти“ черпят идеите си от ултрадесните американски движения и фондации. В крайна сметка практици като Бойко Борисов може и да не съзнават, но действията им се ръководят от либертариански утопии, които отдавна са се провалили някъде на другия край на земното кълбо.

  Но в последните години Сорос се преориентира към по-социалните милиардери и аз се чудех кога най-сетне посланията му ще стигнат до българските му последователи. Той е сред групата едри акули, които настояват данъкът на богатите да се вдигне рязко, за да може повече долари да се насочат за подпомагане на бедните и за създаване на работни места. Други по-известни имена са Уорън Бъфет, Бил Гейтс и, общо взето, всички знаменитости от Холивуд, които претендират да се вълнуват от обществените проблеми. В САЩ групата около Сорос е в смъртен двубой с фондациите на братята Коук и въпросът „кой кого“ е заложен на предстоящите избори. У нас обаче Сорос и Коук, изглежда, вървят ръка за ръка. Дали докладът на ЦИР не означава, че този център най-сетне е получил нови указания?

  Има два вида капиталисти – умни и глупави. По-умните разбират, че ако не споделят част от богатството си, рискуват да останат без нищо. Глупавите обаче са убедени, че всичко трябва да мине през техния стомах и да излезе от задното им черво, за да натори ливадите, от които овцете хрупат. Обикновено те докарват нещата до социална катастрофа, след което се спасяват в чужбина с бижутата си. Минаването в умния лагер не е лесно, тъй като то изисква цялостна смяна на ценностите, на представата за света.

  Трудно е, но не е непостижимо. Ярък пример е младият американски милиардер Ник Ханауър, който неотдавна издаде книгата „Градините на демокрацията„. В нея той настоява, че създателите на работни места не са нито инвеститорите, нито работодателите, а потребителите. http://www.youtube.com/watch?v=sTG7RHXnUMM

  „Консуматорите от средната класа са двигателят за създаване на работни места и растеж на икономиката. Бизнесът наема повече работна сила, когато има повече клиенти, и уволнява, когато клиентите са по-малко. Това е единственото, което има значение за бизнеса. През последните 30 години в тази държава ние систематично обедняваме средната класа, за да облагодетелстваме едно нищожно малцинство от граждани като мен… това е лудост!“

  Ник Ханауър може да е спекулативен милиардер, но е достатъчно образован, за да погледне нещата отстрани.

  Българската олигархия е израснала на тепиха и затова сред нея няма такива алтруисти. А тя плаща на партиите и на „мозъчните тръстове„, които шият програмите по поръчка. Затова у нас идейният завой, който ще извади нацията от капана, ще се състои на улицата. С всички произтичащи от това крайности и грешки.

  В последните си изяви Андрей Райчев и Петър-Емил Митев твърдят, че ГЕРБ и Бойко Борисов вече са изчерпани, че са на ръба на пълната ерозия. Те вероятно са прави, доколкото става дума за тази икономическа политика, която се следваше при Костов, Симеон Сакскобургготски, Станишев и днес при Дянков.

  Що се отнася до Бойко Борисов обаче, той отдавна е доказал удивителната си способност да сменя конете в движение. Нищо не му пречи още утре да зареже дянковизма и да поеме в коренно различна посока.

  Единици са лидерите, които успяват да излязат от капана на своята прослойка, за да спасят и себе си, и държавата. Например Франклин Рузвелт е наричан „предател на своята класа„, но много хора го смятат за спасител на капитализма.

  Нищо не пречи и на българския премиер да спаси българския капитализъм и социалния мир, но за целта ще трябва да предаде своята класа.

• Неизбежността на отговорността

  

  През 2002 г. американският адвокат Едуард Фейгън получи широка световна популярност със заведеното от него съдебно дело за репараторна отговорност срещу крупни швейцарски и американски банки заради това, че са подкрепяли апартейда в ЮАР. Според него въпреки санкциите от страна на ООН през периода от 1985 до 1993 г. банките осигурявали средства на южноафриканския режим.

  Швейцарските власти отхвърлиха обвиненията и ги определиха като „поредната незаконна атака“ срещу страната, целяща да опетни доброто й име. Все пак, обаче, Фейгън успя да издействува големи компенсации за близките на жертвите от холокоста, на които швейцарски банки бяха отказали достъп до техните влогове.

  Според световните медии близо десетилетие след края на репресивния режим в ЮАР неговите жертви и един адвокат с противоречива слава търсят компенсации от 100 млрд. щатски долари. Някои го наричат Сатана, за други той е съвременен вариант на Робин Худ – защитника на потисканите и онеправданите. Критиците и почитателите му едва ли ще постигнат съгласие относно почтеността на мотивите и методите му на действие, но вероятно никой няма да оспори факта, че Едуард Фейгън си е спечелил славата на кошмар за големите компании и последна надежда за хората, търсещи компенсация за понесените неправди.

  Жестоките репресии от времето на апартейда в ЮАР са в центъра на последния съдебен процес с негово участие, започнал в Ню Йорк. На подсъдимата скамейка са 34 големи банки и международни компании, обвинени, че са поддържали и финансирали апартейда. Делото се води от името на десетки хиляди тъмнокожи жертви на дискриминация и систематично нарушаване човешките права по времето на близо петдесетгодишното управление на бялото малцинство в ЮАР.

  Обвинението е юридически основано на датиращ от 1789 г. американски закон, който дава на съдилищата в САЩ юрисдикция над случаи на геноцид, робство и мъчения, извършени в други държави. Близо два века след приемането му този закон почти не е бил прилаган.

  Със засилването на ролята на движенията за защита на човешките права в края на миналия век обаче много хора от целия свят започват с подкрепата на неправителствени организации да използуват закона и да водят в САЩ дела за компенсации за военни престъпления и геноцид.

  Наистина законът е бил създаден, за да даде възможност да бъде търсена отговорност от чуждестранни правителства, но през последните години американските съдилища са издали няколко постановления, които позволяват под ударите на този закон да попадат мултинационални компании, които имат дейност в САЩ. Така, в момента дела за нарушаване на човешките права се водят срещу няколко големи международни компании, опериращи в държави с репресивни режими.

  Тези случаи предизвикаха критики от страна на политическите и бизнес средите в САЩ, които настояват законът да бъде отменен. Гари Хуфбауер от Вашингтонския институт за международна икономика предупреждава, че подобни съдебни процеси могат да се отразят на инвестиционните стратегии на големите компании и да имат негативен ефект върху капиталовите потоци към развиващите се държави. От своя страна в-к Financial Times коментира, че делото за компенсиране на жертвите на апартейда може да отприщи лавина от искове към мултинационални компании за сътрудничество с дискредитирани режими в миналото.

  Звездата на американския адвокат изгря през 1998 г., когато въз основа на този американски закон спечели делото срещу водещи швейцарски банки, обвинени, че не са изплатили средствата от сметките на жертви на холокоста на техните наследници. Тогава мащабният процес привлече голямо обществено внимание, банките бяха поставени под политически натиск и заплашени с икономически бойкот от влиятелни кръгове в САЩ и се съгласиха да изплатят на семействата на жертвите компенсации в размер на 1.25 млрд. долари.

  Фейгън бе и един от адвокатите, принудили правителството на Германия и големи германски фирми да платят 5.2 млрд. долари обезщетения на жертви на нацисткия режим.

  Този път атрактивният защитник на човешките права търси компенсации в размер на 100 млрд. долара от мултинационални компании, работили в ЮАР по времето на апартейда. Те са обвинени, че са подпомагали и подкрепяли режима и носят отговорност за извършените от него престъпления. Сред подсъдимите са 13 банки, между които Citigroup, JP Morgan Chase, Credit Suisse, UBS, Deutsche Bank, Commerzbank и Credit Lyonnais. Адвокатите на обвинението твърдят, че тези банки са отпускали заеми на управлението в ЮАР в нарушение на наложените на страната международни санкции.

  На подсъдимата скамейка заедно с банките са изправени и автомобилни компании като Ford и Daimler Chrysler, чийто грях е, че са произвеждали бронирани автомобили за службите за сигурност, които са тероризирали тъмнокожите южноамериканци.

  Миннодобивните компании като AngloAmerican и DeBeers са обвинени, че са извличали печалби от апартейда, като са експлоатирали евтината работна ръка, гарантирана от режима, а вината на технологичните фирми (сред които е и IBM) е, че са доставяли компютри и софтуер и така са помогнали на управляващите в ЮАР да провеждат политиката си на сегрегация.

  Списъкът с изправените пред съда компании включва още производители на оръжие и фирми от енергийната, фармацевтичната, хранителната и химическата индустрия.

  Делото, подобно на всички останали дела на Едуард Фейгън, предизвика противоречиви коментари и оценки. Някои наблюдатели го определят като шанс за възмездие и справедливо компенсиране на пострадалите от репресиите на апартейда. А кой друг освен самопровъзгласилия се за „герой на холокоста“ Фейгън може да възстанови справедливостта?

  Въпросът кой трябва да плати за греховете на апартейда и на всеки друг дискредитиран режим обаче няма еднозначен отговор. Мнозина анализатори посочват, че все пак основната цел на компаниите е да правят бизнес и да печелят, а не да дават оценки за легитимността и начина на управление на дадено правителство. Гари Ралф, който е един от изпълнителните директори на DeBeers коментира, че „Би било по-почтено, ако г-н Фейгън заведе дело срещу истинските виновници за апартейда. Той обаче едва ли ще го направи, тъй като те нямат пари, за да платят“.

  Обвиненията в опортюнизъм и правене на пари от човешкото страдание отдавна съпътствуват блестящата и противоречива кариера на Едуард Фейгън. И действително във всичките му дела освен за морал и справедливост винаги става въпрос и за милиарди долари. Негови колеги твърдят, че амбициите му далеч надхвърлят качествата му на адвокат, а шумните и емоционални пресконференции и съзнателно търсените и натрапчиви медийни изяви невинаги компенсират липсата на състоятелни правни аргументи.

  Независимо от критиките обаче неуморният адвокат Фейгън е уверен, че след като наказа компаниите, подкрепяли холокоста, ще се справи и с тези, подпомагали апартейда.

  А след това?

  Според в. Financial Times следващите му цели са фирмите, подкрепяли бившия Съветски съюз и режима на Аугусто Пиночет в Чили.

  .
  _______________________________________

  Бел.ред:   Из новата книга на проф.Янко Н. Янков-Вельовски СТАТИИ. СТУДИИ. ЗАПИСКИ, т.7.

  Заглавието е на Еврочикаго.

• Приглашение к празднику. О новом сезоне Лирик-оперы Чикаго. Часть вторая

  Продолжаю рассказ о новом, 58-м сезоне Лирик-оперы Чикаго. Сюрпризы, надежды, ожидания – в общем, летние заметки о будущих впечатлениях, или Приглашение к празднику. Часть вторая, заключительная.

   

  “Нюрнбергские мейстерзингеры” Рихарда Вагнера (новая постановка)

  Действующие лица и исполнители:

  Вальтер фон Штольцинг – Йохан Бота,

  Ева – Аманда Маески, Ганс Закс – Джеймс Моррис,

  Погнер – Дмитрий Иващенко (дебют в Лирик-опере),

  Бекмессер – Бо Сковхус, Котнер – Даррен Джеффри (дебют в Лирик-опере).

  Дирижер – сэр Эндрю Дэвис.

  Режиссер-постановщик – Дэвид Маквикар.

  Совместная постановка Лирик-оперы, Оперы Сан-Франциско и Глайндебурнской фестивальной оперы. Премьера состоялась в Глайндебурне в 2011 году.

  8 февраля – 3 марта 2013 года (семь спектаклей).

  Опера исполняется на немецком языке с английскими субтитрами.

  Единственная комическая опера Рихарда Вагнера, посвященная поэтам средневекового Нюрнберга, создавалась композитором на протяжении двадцати двух лет. Соответственно, то, что задумывалось, как одноактная комедия, превратилось в огромное трехчастное полотно, полное энергии и радости жизни. В этой опере Вагнер не строил Вселенную – здесь задачи у него были скромнее. Перед нами предстает жизнь обычных горожан, бюргеров, ремесленников. В центре сюжета – состязание музыкантов, на котором побеждает молодой рыцарь-поэт и в качестве награды получает сплетенный из лавра и мирта венок.

  После “Лоэнгрина” (2010-11) с еще одной вагнеровской партией в Чикаго возвращается южноафриканский героический тенор Йохан Бота. Прошлым летом у него состоялся успешный дебют на Байрейтском оперном фестивале (Зигмунд в “Валькириях”).

  После Скарпии в “Тоске” (2009-2010), комической партии Микадо из одноименной оперетты Уильяма Гилберта и Артура Салливана
  (2010-11) и четырех злодеев, встречающихся на пути Гофмана и его друга Никлауса (“Сказки Гофмана”, 2011-12), американский бас Джеймс Моррис готовится к роли башмачника Ганса Закса. Это – одна из знаковых партий Морриса, которую он пел по всему миру, включая Метрополитен-оперу и оперу Сан-Франциско. С 1979 года певец исполнил в Чикаго одиннадцать партий.

  Баритон из Дании Бо Сковхус третий раз приезжает в Чикаго, и каждый раз – с новой ролью. После принца Елецкого в “Пиковой даме” (2000-01) и Генриха фон Айзенштайна в “Летучей мыши” (2006-07) – партия городского писаря Сикстуса Бекмессера, которую он с успехом исполнил в Барселоне и Дрездене.

  Золотых дел мастера Фейта Погнера исполнит дебютирующий в Чикаго бас из Барнаула Дмитрий Иващенко. Свою европейскую карьеру он начал в Аугсбурге (Германия). Выступает, в основном, в оперных театрах Германии, в том числе в Берлинской комической опере, Баден-Бадене и Дармштадте.

  “Риголетто” Джузеппе Верди

  Действующие лица и исполнители:

  Герцог Мантуанский – Джузеппе Филианоти,

  Риголетто – Андржей Доббер (25 февраля
  – 5 марта, дебют в Лирик-опере), Желько Лючич (14-30 марта, дебют в Лирик-опере),

  Джильда – Альбина Шагимуратова (дебют в
  Лирик-опере),

  Спарафучиле – Андреа Сильвестрелли,

  Маддалена – Николе Пикколомини (дебют в Лирик-опере).

  Дирижер – Иисус Лопес Кобос.

  Режиссер-постановщик будет объявлен дополнительно.

  Новая постановка с использованием декораций и костюмов Лирик-оперы.

  25 февраля – 30 марта 2013 года (десять спектаклей).

  Опера исполняется на итальянском языке с английскими субтитрами.

  “Риголетто” – еще одна жемчужина мирового музыкального театра – частый гость на сцене Лирик-оперы. Многим памятна постановка Кристофера Олдена в сезоне 2000-01 годов. Сказать, что это был неоднозначный спектакль, значит, не сказать ничего. На “оперных начальников” обрушился поток разгневанных писем от “простых” спонсоров, доноров
  и тех любителей оперы, от которых многое зависит, и даже (к сожалению) репертуарная политика. Постановка вызвала много шума и привела к сокращению денежных потоков в оперную компанию, а вот этого допускать никак нельзя. В дело вмешался тогдашний генеральный директор Лирик-оперы Уильям Мэйсон и пообещал через несколько лет представить новый вариант “Риголетто”. Спектакль в постановке итальянского режиссера Стефано Визиоли в сезоне 2005-06 годов был, конечно, гораздо более традиционным и успокоил рассерженных. В новой постановке будут использованы декорации и костюмы спектакля Визиоли. Мы увидим целое созвездие новых исполнителей во главе с победительницей XIII Международного конкурса имени П.Чайковского (2007 год), певицей из Татарстана Альбиной Шагимуратовой в партии Джильды. После окончания вокального факультета и аспирантуры Московской консерватории она училась в Оперной студии при Хьюстонской опере. Европейский дебют певицы состоялся на Зальцбургском театральном фестивале. По приглашению Риккардо Мути Шагимуратова спела Царицу ночи в “Волшебной флейте” В.А.Моцарта. С этой партией она выступала в Большом театре, Метрополитен-опере, Ла Скала, Берлинской опере, Венской опере, операх Гамбурга, Дюссельдорфа, Барселоны, Сан-Франциско и Лос-Анджелеса. В репертуаре певицы – Виолетта в “Травиате” (Хьюстонская опера),
  Людмила в “Руслане и Людмиле” (Большой театр), Мюзетта в “Богеме” и Адина в “Любовном напитке” (обе партии были исполнены в Венской опере). Энтони Фрейд назвал голос Шагимуратовой “дивным колоратурным сопрано”.

  Партию Риголетто исполнят известный своими вердиевскими партиями польский баритон Андржей Доббер и сербский баритон Желько Лючич, о котором заговорили прошлым летом после его Макбета с Риккардо Мути в Зальцбурге в новой постановке Петера Штайна.

  В партии герцога Мантуанского в Чикаго мы опять услышим замечательного итальянского тенора Джузеппе Филианоти. После окончания учебы в Академии Ла Скала он стажировался у Альфредо Крауса. Профессиональный дебют певца состоялся в 1998 году в родном городе Доницетти Бергамо в опере “Дон Себастьян”. Успех пришел к нему после опер Россини “Танкред” в Пизаро и “Моисей
  и Фараон” в Ла Скала с Риккардо Мути за дирижерским пультом. Филианоти гордится своим музыкальным любопытством: “Не всех певцов интересуют партии Тито или Идоменео. Принято считать, что проще завоевать успех в “Риголетто”. А мне интересны новые роли”. Ну а мы третий раз услышим Филианоти в партиях, в которых “проще завоевать успех”. Он дебютировал в Чикаго в партии Неморино (“Любовный напиток” Г.Доницетти), ставшей для него визитной карточкой. Кроме Лирик-оперы, он исполнял эту партию в Метрополитен-опере, Ковент-гардене, Барселоне, Парижской опере, Мюнхене и Лос-Анджелесе. В прошлом сезоне он был
  великолепным Эдгардо в “Лючии ди Ламмермур”. Герцог Мантуанский – еще одна выигрышная роль певца. До Чикаго он исполнял ее в Ла Скала.

  Из старого, олденовского состава исполнителей сохранился только великолепный итальянский бас Андреа Сильвестрелли в партии
  Спарафучиле. Он – единственный, кто в этом сезоне в Чикаго исполняет партии в двух операх (его вторая партия – Коллин в “Богеме”). Среди достижений певца в Лирик-опере – Бартоло в “Женитьбе Фигаро” (2003-04 и 2009-10) и недавний Пимен
  в “Борисе Годунове” (2011-12).

  С “Риголетто” в Чикаго дебютирует один из самых талантливых молодых дирижеров, тридцатидвухлетний Эван Роджистер. Он
  плотно сотрудничает с Берлинской оперой, работая там вторым дирижером. Проходил дирижерскую практику в Хьюстонской опере, дирижировал операми “Гензель и Гретель” и “Богема”.
  “Трамвай “Желание” Андре Превина (специальная презентация, премьера Лирик-оперы)

  Действующие лица и исполнители:

  Бланш Дюбуа – Рене Флеминг,

  Стелла Ковальски – Сюзанна Филипс,

  Стэнли Ковальски – Тедди Таху Родес (дебют в Лирик-опере),

  Гарольд Митчелл – Энтони Дин Гриффи.

  Дирижер – Иван Роджистер.

  Режиссер-постановщик – Брэд Далтон.

  26 марта – 6 апреля 2013 года (четыре спектакля).

  Опера исполняется на английском языке с английскими субтитрами.

  Первая опера композитора и дирижера Андре Превина. Его настоящее имя – Андреас Людвиг Привин. Он родился в Берлине в семье еврейских иммигрантов из России. В 1937 году семья бежала из Германии во Францию, в 1941 году – из Франции в США. В своей жизни Превин занимался многим: сочинял музыку к кино, руководил симфоническими оркестрами, играл на фортепиано. А вот к оперному жанру обратился достаточно поздно. Как говорят, под впечатлением от голоса Рене Флеминг. Очарованный американской певицей, Превин решил подарить ей оперу. Так родилось сочинение “Трамвай Желание”, основанное на бессмертной пьесе Теннесси
  Уильямса. Мировая премьера оперы состоялась в 1998 году в опере Сан-Франциско. Оркестром дирижировал сам композитор, а в главной партии выступила Рене Флеминг. Она была первой и, как отмечают все критики, остается лучшей исполнительницей партии Бланш Дюбуа.

  В Лирик-опере обещают устроить полуконцертное исполнение, то есть с солистами в костюмах и гриме и оркестром на сцене в качестве полноправного участника действия.

  Из первоначального состава оперы в Чикаго выступят только Рене Флеминг и Энтони Дин Гриффи.

  Рене Флеминг – всеобщая любимица. Кажется, мы знаем эту певицу давным-давно, со времени ее первого появления в Лирик-опере в
  партии Дездемоны в “Отелло” (2001-02). После этого были партии Таис в одноименной опере Ж.Массне (2002-03), Виолетты (2007-08) и три концерта. Один из них – совместный концерт с Дмитрием Хворостовским – останется в памяти как одно из сильнейших музыкальных впечатлений. Сегодня певица в Чикаго не просто в гостях. С прошлого сезона она занимает пост консультанта театра по творческим вопросам.

  В партии Стеллы Ковальски – американская певица Сюзанна Филипс, покорившая публику в роли Лючии ди Ламмермур (“Лючия ди
  Ламмермур”, 2011-12).

  Баритон из Новой Зеландии Тедди Таху Родес дебютирует в Чикаго в партии Стэнли Ковальски. Он пел ее в Вене, Вашингтоне и
  Сиднее. Среди наиболее заметных партий певца – граф Альмавива (Вашингтонская опера), Эскамильо (Бильбао и Париж), Антоний (“Антоний и Клеопатра”, Нью-Йоркская городская опера), Билли Бадд (опера Санта-Фе), Леско (”Манон Леско” в Лейпцигской опере). Певец участвовал в двух мировых премьерах, сделанных по заказу Хьюстонской оперы и по инициативе Энтони Фрейда: в операх
  “Конец романа” Джейка Хегги (2004, партия Бендрикса) и “Маленький принц” Рэйчел Портман (2003, партия Пилота).

  “Оклахома!” Ричарда Роджерса и Оскара Хаммерстайна (новая постановка, премьера Лирик-оперы)

  Исполнители и дирижер будут объявлены дополнительно.

  Режиссер-постановщик – Гэри Гриффин.

  Художник-постановщик – Джон Ли Битти. Хореограф – Агнес де Милль.

  4 – 19 мая 2013 года (шестнадцать спектаклей).

  Мюзикл исполняется на английском языке с английскими субтитрами.

  О постановке этого мюзикла было объявлено совсем недавно. Это, пожалуй, самый свежий сюрприз (“бонус”) от Фрейда. Бродвейская премьера мюзикла состоялась 31 марта 1943 года. Представление игралось непрерывно в течение пяти лет, после этого последовало турне по стране. За все это время спектакль увидели более десяти миллионов американцев. В 1944 году мюзикл получил Пулитцеровскую премию в категории “Драматический спектакль”, а в 1953 году штат Оклахома объявил песню из этого мюзикла своим официальным гимном.

  Режиссер Гэри Гриффин хорошо известен театралам Чикаго. Новую версию старого мюзикла Стивена Сондхайма и Джеймса Голдмана “Безумцы” (“Follies”) в Шекспировском театре в его постановке многие критики назвали лучшим спектаклем прошлого сезона. В 2011 году режиссер отметил десятилетнюю годовщину сотрудничества с Шекспировским театром. Среди его наиболее заметных работ – мюзикл “Тихоокеанские увертюры” Стивена Сондхейма (эта постановка получила премии Лоуренса Оливье в Лондоне и Джозефа Джефферсона в Чикаго), “Частные жизни” Алана Рикмана и “Амадеус” Питера Шеффера. В Лирик-опере режиссер ставил “Веселую вдову” (2009-10) и “Микадо” (2010-11).

  Создатели новой версии “Оклахомы” обещают воссоздать оригинальную хореографию знаменитой танцовщицы Агнес де Милль.

  Художник-постановщик мюзикла Джон Ли Битти за свою театральную карьеру получил одну премию (спектакль “Talley’s Folly”) и четырнадцать номинаций на премию “Тони” (последний раз – в этом году за спектакль “Другие города пустыни”). С 1973 года он участвовал в создании восьмидесяти бродвейских спектаклей.

  Лирик-опера продолжает знакомить зрителей с классикой американского музыкального театра, и успех “Плавучего театра” Дж.Керна и О.Хаммерстайна и “Микадо” У.Гилберта и А.Салливана показывает, что затея эта беспроигрышная.

   

  Концерт Рене Флеминг и Сюзан Грэхем

  24 января 2013 года

  После двух сольных вечеров (2010 и 2011 годов) и совместного выступления с Дмитрием Хворостовским в прошлом году в четвертом ежегодном концерте к Рене Флеминг присоединится еще одна прекрасная американская певица Сюзан Грэхем. Она дебютировала в
  Лирик-опере в партии Аннио в “Тито” В.А.Моцарта (1989-90) и возвращалась в Чикаго шесть раз. За роялем – пианист и второй дирижер Метрополитен-оперы Брэдли Мур. Концерт только для обладателей абонементов. Программа будет объявлена дополнительно.

  Новый оперный сезон продлится непривычно долго – тридцать недель. Мы увидим восемьдесят четыре спектакля – на десять больше, чем в прошлом сезоне. (Это в то время, когда другие театры сокращают количество опер и число представлений!) Покупая абонементы на оперы будущего сезона (независимо от дня недели), зрители могут сэкономить около сорока процентов. Снижены цены на отдельные секции в партере, снижены цены на детские билеты на оперу “Гензель и Гретель”. 12 декабря 2012 года устраивается день специального семейного просмотра “Дона Паскуале” (билеты, соответственно, будут продаваться с большими скидками). 2 декабря 2012 года состоится специальное семидесятиминутное представление “Попкорн и Паскуале” для детей от пяти до двенадцати лет с отрывками из оперы “Дон Паскуале”. Среди исполнителей – солисты Лирик-оперы Ильдебрандо Д’Арканджело, Марлис Петерсен, Рене Барбера. Одно из четырех представлений “Трамвая Желания” со скидками на билеты привлечет внимание школьников и студентов. При этом билеты на спектакли “Богемы” с участием Анны Нетребко отдельно продаваться не будут. Эти спектакли входят в абонементные серии. То же самое относится к четырем представлениям “Трамвая Желания” с Рене Флеминг.

  Как обычно, за час перед началом каждой оперы (за исключением дня открытия сезона) можно будет послушать получасовую лекцию об истории создания произведения. Первые спектакли каждой оперы будут в прямом эфире транслироваться по радио 98.7 WFMT (www.wfmt.com).

  А 8 сентября в павильоне Джей Притцкер в парке “Миллениум” состоится традиционный, двенадцатый концерт звезд Лирик-оперы. В этом году в нем примут участие солисты Кристин Герке, Брандон Йованович, Сюзанна Филипс, Амбер Вагнер, Рене Барбера
  (они поют в операх нового сезона), хор и оркестр Лирик-оперы под управлением Стивена Лорда. Полная программа концерта пока не объявлена. Известно только, что среди исполняемых произведений – знаменитый хор пленных иудеев “Va pensiero” из третьего акта “Набукко” Дж.Верди и полностью четвертый акт “Кармен” Ж.Бизе. Начало концерта – 7 часов 30 минут. Вход свободный. Концерт будет транслироваться в прямом эфире по радио 98.7WFMT (www.wfmt.com).

  NotaBene! Абонементы на спектакли нового сезона можно заказать на сайте театра http://www.lyricopera.org/home.asp, а также приобрести в кассе по адресу: 20 North Wacker Drive, Chicago, IL 60606. Справки по телефону 312-332-2244.

                                                                                                                Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/
  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Логотип Лирик-оперы

  Фото 2. Сцена из оперы “Нюрнбергские мейстерзингеры”. Фото Аластара Мира

  Фото 3. Альбина Шагимуратова – Джильда. (“Риголетто” в Хьюстонской опере). Фото Феликса Санчеса

  Фото 4. Рене Флеминг – Бланш Дюбуа (“Трамвай Желание” в Сан-Францисской опере). Фото Марти Сола

  Фото 5. Постер к спектаклю “Оклахома!”

• Ние българите сме щастливи, богати и ларж

  Противно на всички класации и рейтинги, запазили трайно за нас последните си места, ние българите не сме такива, каквито упорито ни  внушават, старателно и последователно убеждават, че сме – нещастни, бедни, нетолерантни. Нищо подобно.

  Ние българите сме щастливи

  Пенсионерите ни са щастливи – увеличиха им пенсиите. Работещите са щастливи – вдигнаха размера на минималната работна заплата. Собствениците на недвижими имоти са щастливи – няма да им се налага да доказват платени здравни осигуровки при разпореждане със собствеността. Медицинските ни специалисти са щастливи – обещаха от 2013 г. да им увеличат заплатите. Учителите и научните работници  преливат от щастие – образованието и иновациите са прогласени за приоритет на държавата. Служителите във ведомствата по сигурността няма как да са нещастни – при милиардния бюджет, с който разполагат. Президентът ни е щастлив – достатъчно е да се погледнат фотосесиите му. Министрите и те – кой от кой по-щастлив. Археолози, депутати, кметове – също. У нас дори мечките са щастливи. Имат собствен резерват. Блатните кокичета, и те – щастливи. Лично премиерът се зае да осигури комфорта им. Кокошките ни са щастливи. До една. Без изключения. Опитните плъхове, мишки, жаби, зайци и прочие също са щастливи. Доказано. Със сертификат от Европа.  Прасетата ни до месеци ще са щастливи на сто процента. След тях идва ред на кравите.  Специални вентилация, климатизация, пили за нокти, биберони, играчки, настилки за изтъркване на копита и ергономични постели за отмора – всичко е осигурено. За щастието.

  Щастливи сме …

  И сме богати

  Пенсионерите ни забогатяха – има-няма с 9 лева. Работещите за минимална заплата – с цели 20 лева.

  Богати сме. Щом кротко и по график вече 15 години изплащаме обезщетения, присъдени от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ – Страсбург), вместо да отстраним причините, станали основание за налагане санкции на държавата.

  Богати сме. Щом към съмнително ниските цени, за които продадохме индустрията и комуникациите си, добавихме безропотно кешов бонус, на който ни осъдиха „благодарните“ купувачи в Арбитражния съд в Париж.

  Богати сме, щом инвестираме пъти повече средства в примитивно производство на тютюни, вместо в научни изследвания и иновации – през 2010 г. 116 млн. лева за тютюн срещу 4 млн. лева за научни изследвания и 45 млн. лева за иновации, през 2011 г. – 70 млн. лева за тютюн срещу 5 млн. лева за наука и 36 млн. лева за иновации. Тази година платихме на тютюнопроизводителите 73 млн. лева. Науката и иновациите „компенсирахме“ с въздушни кули от красиви обещания.

  Богати сме, щом с лежерно безгрижие гледаме как специалистите ни напускат страната и с лека ръка подаряваме талантливите си деца на света.

  Богати сме, щом харчим милиард за поддържане системата на МВР, чиято ефективност се измерва с невзрачните 6%.

  Богати сме, щом строим бутикови и на хартия „многофункционални“ спортни зали, докато 2 700 училища сме оставили без обикновен физкултурен салон.

  Богати сме, щом имаме пари за мастодонти като новопостроеното „военно НДК“ в центъра на столицата, което скоро ще започне да се руши, без да е използвано и ден, щом изградихме парк за отдих на площ от 365 дка на безумно място – край летище „София“, в който никой не иска да си почива вече трета година.

  Богати сме, щом години наред наливаме пари в АЕЦ „Белене“, а после го изоставяме. На финала нищо чудно да се окаже, че с всички средства, излезли от джобовете ни – в това число тези за неустойките, чиито размер все още не знаем,  сме можели да построим единия блок на централата. Вместо генерираща мощност, за сега имаме пари, хвърлени на вятъра.

  Богати сме, щом финансираме приоритетно строителството на магистрали, а съществуващата инфраструктура на електротранспорта, сочен за перспективен в европейски мащаб заради климата и социалната му функция, негласно унищожаваме.

  Всичко изброено говори за едно – богати, богати, богати сме!

  И толерантни

  Поискаха ни 800 дни. Ние дадохме в пъти повече. Провъзгласиха ни за лош матер’ял, нарекоха ни „шибан народ“, прасета, квичащи в кочина и кучета, които трябва да се държат на къс повод. Обвиниха ни, че не се втурваме ентусиазирано да ставаме овчари, че сами сме си виновни, щом сме останали без работа, че сме склонни да се самобичуваме, когато казваме, че корупцията минира обществото ни. Оставихме се да ни управляват хора без образование, на „сладури“ поверихме сложни инженерни системи, а на „калинки“ да се разпореждат с милиарди. Случайни хора на неслучайни места, срещнати на кръстовище, в училищен двор или препоръчани заради „експертиза“, недоказана и неразгадаема, все по-често се разпореждат с живота ни. Обръчи от фирми години наред изпомпват общински бюджети, приятелски кръгове печелят апетитни държавни поръчки. Всичко това – пред лежерно премрежените ни погледи. Танц на ръба на закона. И оттатък него.

  Толерантни сме. Щом не искаме избори при вида на празната зала по време на парламентарен контрол.

  Толерантни сме. Щом не изкрещяхме „оставка“ при огласяване на случая с „Мишо Бирата“.

  Толерантни сме, щом не казахме „вън“ след всяка една от многото обиди, отправени ни от най-високо политическо ниво.

  Толерантни сме. Щом продължаваме да мълчим след фиаското на луксозния правителствен воаяж до Катар и дори сега, след атентата на летището в Бургас.

  Толерантни сме. Щом не сме на улицата, протестирайки срещу бедността, безработицата и некомпетентното управление.

  Толерантни сме или… овчедушни, бедни и нещастни.

  Време е да решим какви сме.

   

  Светла Василева,

  Pozicii.net

• Безработицата в България е по-висока от средната за Европа

  Нивото на младежката безработица в България продължава да се покачва до рекордните 29.6%, сред мъжете в трудотпособна възраст – до 13.9% и при жените – до 10.7%.

  Безработицата в страната за месец юни се е увеличила до 12.4%, показват данни на европейската статистическа агенция Евростат. За сравнение безработицата у нас през април и май т. г. се е задържала на нива от 12.2%.

  От Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика (МТСП), която изчислява нивото на безработицата на базата на регистрираните в бюрата по труда лица, съобщиха, че безработицата в България през юни пък „леко е намаляла“ заради сезонната заетост и е била около 10.8%.

  Данните на Евростат показват, че средните нива на безработица за Европа са 11.2%. Безработицата в страните от Еврозоната на икономически активното население е достигнала безпрецедентно високо ниво, сочат още анализите.

  Според статистическата служба безработните през юни са били 17.8 млн., което е със 123 хил. повече в сравнение с предходния месец и с 2.02 млн. повече отколкото през юни 2011 г.

  Най-ниска е безработицата в Австрия – 4.5%, Холандия – 5.1%, Германия и Люксембург – по 5.4%. Най-висок е показателят в Испания – 24.8% и Гърция – 22.5% . Най-голямо намаление на броя на безработните се наблюдава в Естония, Литва и Латвия.

  Тревожни остават данните за младежката безработица през юни, макар в средните й нива и за Еврозоната, и за целия Евросъюз да е регистрирано минимално понижение от 0.1% до съответно 22.6%.

  В България нивото на младежката безработица продължава да се покачва, като през юни достига рекордните 29.6%. Безработицата сред мъжете в трудоспособна възраст у нас е нараснала до 13.9%, докато при жените е на сравнително ниски нива от 10.7%.

  Източник:  LiveBiz

• Помощ насила

  Иван Бедров,  ivanbedrov.com
  

  Реших да отида до село Юруково. Журналистическият ми рефлекс ме заведе там по време на ваканцията. Хората още оплакват техния Мустафа Кьосов, който беше убит в терористичния атентат на летището в Бургас. На погребението му не се появи нито един представител на държавната власт. Местните са обидени – след като никой не е тук, значи ни подозирате, казват там. Правителството реши да отпусне 10 хиляди лева на семейството на жертвата. Случайно бях там, когато областният управител на Благоевград Костадин Хаджигаев трябваше да връчи документите за помощта. Никой в селото не знаеше. Кметицата Емине Еланска научи от кореспондентите на националните медии в Благоевград, които бяха строени да отразяват връчването на помощта. Картината беше ужасяваща. Тъстът на Мустафа Кьосов не искаше изобщо публичност, но никой не го попита. Областният управител си беше поръчал медии. Вижте този кратък репортаж от случката, който ще ви покаже много за манталитета на хората, които ни управляват.

  На снимката е тъстът на Мустафа Кьосов, който не издържа на нахалството на властта и на нас, журналистите.

  По-рано приятелите от Vesti.bg публикуваха първия ми коментар за тях. По същата тема. Над 80 хиляди прочитания само в рамките на деня!!! Ето и пълния текст:

  И вие ли го подозирате?

  Помните ли кой е Мустафа Кьосов, откъде е, как изглеждат роднините му? И ако сега това име все още ви говори нещо, съвсем скоро ще го забравим. Както го забравиха българските държавници само миг, след като съобщиха името му като загинал в терористичния атентат на 18 юли 2012 г. на летището в Бургас.

  В първите часове след взрива медиите се надпреварваха да задават въпроса „Има ли български жертви?“ Малко по-късно разбрахме, че все пак има българска жертва и това се превърна във водеща новина, но съвсем за кратко. Още малко по-късно се оказа, че българската жертва се казва Мустафа и това спря да бъде най-важното.

  На погребението в село Юруково присъстваха главният мюфтия, кметът на общината, близки на Мустафа Кьосов и двама депутати от ДПС. После останалите политици изобщо да не се правят на изненадани от политическия монопол на тази партия над мюсюлманите в България, защото този монопол е резултат от пренебрежението на всички останали.

  Израел прибра веднага телата на своите жертви, посрещна ковчезите с правителствена церемония, защото това са техните, израелските жертви на тероризма. В същото време Мустафа Кьосов беше погребан в родното си Юруково, община Якоруда, без държавна церемония. Все едно той не е българската жертва на тероризма.

  Мустафа стана веднъж жертва на неизвестните терористи и още веднъж – на неприкритото незачитане на различния. Ако Мустафа се казваше Михаил, щеше да е друго, нали? Нека бъдем докрай откровени – със сигурност има хора, които са реагирали на името на българската жертва и са допуснали, че щом се казва Мустафа, значи може и… Точно затова съдбата на Мустафа от Юруково е много, много тъжна. Не само за близките му, но и за всички българи мюсюлмани, които получиха поредния знак, че хем държавата ги приема за свои, хем не съвсем.

  Мюсюлманите в тази част на страната са свикнали да чуват за себе си, че са радикални, че някакви хора от арабския свят ги дирижират, че приютяват терористи. Истина е, че в някои райони се е появявало напрежение – по-млади момчета, които са завършили университети в арабски държави, се опитват да убеждават бащите си, че не практикуват правилно религията си. Някои ги наричат по-радикални. Но трябва да си ужасно невеж, за да асоциираш това явление с думата „тероризъм“. За съжаление и медии, и публични говорители в продължение на години правят точно това.

  Отношението към паметта на Мустафа не е резултат на обмислена стратегия, а на неосъзнаване на сложността на отношенията между различните хора. И това не е патент на управляващите днес, защото подобно отношение демонстрираха и почти всички предишни. Изпратените по административен път 10 хиляди лева на семейството на Мустафа не могат да прикрият пренебрежението. Тъжно, но факт.

• Масови нарушения при обществените поръчки

  Всяка втора обществена поръчка в България е опорочена

  Негативната статистика, която е от години, не се пречупва и през 2012 г., става ясно от данните на финансовата инспекция. През първите шест месеца на т. г. са констатирани 403 нарушения при 886 проверени от Агенцията за държавна финансова инспекция процедури за обществени поръчки. Това съобщава в. „Труд”, цитирайки доклад на агенцията. Общата стойност на проверените от финансовите инспектори процедури е 8,9 млрд. лева.

  Инспекторите са съставили 1083 акта. От тях 1014 са за различни нарушения на Закона за обществените поръчки, а 69 са за неспазване на Закона за счетоводството.

  Констатирани са 112 случая на необявени обществени поръчки на стойност 227 млн. лева, при които провеждането на конкурс се е налагало.

  При 54 малки търга пък е избран изпълнител, без да са разгледани най-малко три ценови предложения, каквито са изискванията.

  Според агенцията най-често срещаните нарушения при провеждането на обществени поръчки са необявяването на процедури, обявяването на тайни вместо открити конкурси и поставянето на ограничителни условия, които дават необосновано предимство на определени кандидати. Нерядко нарушения се допускат и от комисиите, назначени за провеждане на обществените поръчки.

  

   

  Източник:   КРОСС

• <<
• 1
...
• 210
• 211
• 212
• 213
• 214
• 215
• 216
• 217
• 218
• 219
• 220
...
• 414
• >>