Всички авторски страници

Авторски

• Българските волейболисти стигнаха до олимпийски полуфинал

  Българският национален отбор по волейбол победи Германия с 3:0 за малко повече от час игра. С този успех момчетата, водени от Найден Найденов и Камило Плачи, се класираха за полуфинал на олимпийския турнир в Лондон, където ще играят срещу Русия на 10 август.

   

  Мачът започна с отлична игра в атака през центъра и на блока, и без грешки от сервис. Това спечели предимство за българския отбор още в първия гейм, а добрата игра и бомбените атаки на Цветан Соколов продължиха до края на мача, който приключи с разгромния резултат от 25:20, 26:16 и 25:14 в отделните части.

  Най-резултатен бе именно диагоналът Цветан Соколов с 22 точки, от които 18 от атака, 3 от блок и един ас. С по 11 точки приключиха Николай Николов (1 ас, 6 точки от атака и 3 блока) и Тодор Алексиев (2 аса и 9 точки от атака).

  На 10 август България ще спори с Русия за място на финала. „Сборная“ победи отбора на Полша с 3:0 (25:17, 25:23, 25:21) по-рано днес.

  Четвъртфинални срещи от турнира по волейбол за мъже на олимпийските игри в Лондон:

  България – Германия 3:0 (25:20, 25:16, 25:14)
  Полша – Русия 0:3 (17:25, 23:25, 21:25)
  САЩ – Италия 0:3 (26:28, 20:25, 20:25)
  Бразилия – Аржентина 3:0 (25:19, 25:17, 25:20)

  Полуфинали на 10 август:
  Русия – България
  Бразилия – Италия

   

  Източник:   БНТ

• Необичаен брой разговори Ливан-Бургас три дни преди атентатa

  Израелските власти са регистрирали необичайно висок брой телефонни обаждания от Ливан към Бургас три дни преди кървавата трагедия, при която загинаха седем души, в това число петима евреи. Това пише в днешния си брой авторитетният в. „Ню Йорк Таймс“.

  Израелските и българските разузнавателни служби обаче все още нямат солидни доказателства за участието на „Хизбула“ в атаката.

  Правителствен служител от Тел Авив съобщи, че през последните два месеца преди атентата е имало необичайно висок брой телефонни обаждания от Ливан към Бургас. Те дори зачестили още повече три дни преди нападението.

  „Познаваме източниците в Ливан“, но не знаем кой е от другата страна на жицата, отбеляза служителят, цитиран от изданието.

  Разследването на българските власти не бележи никакъв напредък. В София все още не знаят самоличността на самоубиеца, нито на съучастниците. България се колебае дали да обвини „Хизбула“ за атаката, без да разполага с неоспорими доказателства. Това отчасти се дължи на факта, че Европейският съюз не признава организацията за терористична.

  Припомняме, че и във вторник при визитата си в Лондон премиерът Бойко Борисов обяви, че докато не му бъдат предоставени твърди доказателства той няма да се присъедини към обвиненията на колегата си Дейвид Камерън, Израел и САЩ, че атентатът е дело на „Хизбула“.

   

  Източник:  Actualno.com

• Българи от Босилеград за пореден път унизени от сръбските власти

  Властите в Сърбия са се погаврили с българи от Босилеград, тръгнали за българското Черноморие, карайки ги да минават пеша границата. Деца, старци и сакати хора са ходили пеш, натоварени с целия си багаж, през ничията земя на ГКПП „Рибарци-Олтоманци“, пише днес сайтът News.bg.
  

  За това се оплакаха българи от Босилеград и зам.-председателят на Атака Павел Шопов на извънредна пресконференция в централата на партията.

  Всяка година културно-информационният център на българското национално малцинство в Босилеград организира по две 10-дневни летни почивки в България. В едната са участвали 30 ученици от Босилеград, като почивката им е спонсорирана от българския парламент.

  Оказва се, че в Босилеград няма лицензирана автотранспортна фирма за международен пътнически превоз, която да покрива и международните изисквания за превоз на деца. От културно-информационния център са потърсили сръбски фирми от вътрешността на страната, но цените им са били непосилни. Затова сънародниците ни от западните покрайнини се спират на офертата на транспортна фирма от Дупница.

  Шофьорът на автобуса от дупнишката фирма на 22 юли отива да вземе първата група, но е спрян на ГКПП „Рибарци-Олтоманци“. Сръбският митничар Иван Анастасов му е обяснил, че не може да влезе в Сърбия с празен автобус и да се върне в България пълен с пътници.

  Шофьорът връща автобуса на българска територия и информира за ситуацията културно-информационния център. Туристите са извозени до граничния пункт с микробуси, след което са свалени и преминават пеш, натоварени с целия си багаж до българска територия, където се качват на автобуса. Най-малкият пътник е 2-годишно дете, а най-възрастният – на 76 години.

  Случаят е скандален, подчерта Павел Шопов. Това е варварство, категоричен е националистът. Той хвърля вината за тази ситуация върху външния министър Младенов, който по думите му служи на чужди сили, а не на българските граждани.

  Шопов припомни, че нееднократно от Атака са му искали оставката, защото според националистите Николай Младенов е един от най-лошо работещите министри в кабинета на Бойко Борисов.

  Националистът подчерта, че първият ни дипломат, вместо да се заеме с решаването на проблемите на сънародниците ни зад граница, събира терористи у нас, които заседават срещу легитимното сирийско правителство.

  За инцидента в Сърбия са информирани генералното консулство и българското посолство в Белград, като сръбската митница в Градини информира българските власти, че няма пречка автобус от чужда държава да премине границата празен, за да вземе пътници от Сърбия, при условие, че има всички необходими пътни документи и е технически изправен.

  За да бъде допуснат обаче, въпросният автобус трябва да представи пътен лист от маршрута, както и списък на пътниците, които ще пътуват с него.

  Вече веднъж опарили се, от консулството ни уведомяват сръбските власти, че на 1 август ще премине група деца, придружавани от възрастни лица, които отиват на почивка в Равда.

  Това е втората група, изпратена на почивка в България. Оказва се, че въпреки, че са информирали властите, и втората група не може да премине с дупнишки автобус. Придвижването им става по същия начин, както и на първата група.

  Това досега не се е случвало, категоричен е Радко Стоянчов от КИЦ Босилеград. По думите му българите от Босилеград се чувстват унизени. Подобни малки подробности ни правят уязвими, заяви още той. Искаме да се зачитат нашите права, настоява Радко Стоянчов.

  В България и хората, и политиците не знаят нищо за Западните покрайнини, смята съпругата му Анета Стоянчова. Според нея тук в България не познаваме реалността там, а в Западните покрайнини, по думите й, тенденциозно се унищожава обучението по български език в училищата в Босилеград. Българчетата там учат български език по сръбски учебници.

  Тази тенденциозна политика на сърбизация според Анета Стоянчова се води от кмета на Босилеград Владимир Захариев, българин по произход, но сърбин по политически убеждения.

  Тя е категорична, че тази политика на сърбизация се провежда с помощта на българското правителство, защото според нея кметът Владимир Захариев „е влязъл под кожицата на министъра на мумиите Сергей Игнатов“.

  Според нея Захариев, който по думите и е „добродушен весел мечок“, който целува циганките и подарява шоколади, е „маша на сръбската власт“.

  Източник:  News.bg

  .

  –––––––––––––––––––––-

  Официалната позиция по случая на българското Външно министерство –
  

  Казус с транспортирането на деца от Босилеград

  Във връзка с недопускането на сръбска територия на български автобуси, транспортиращи деца от района на Босилеград за почивка в България, МВнР чрез посолството в Белград се обърна за разяснение към сръбските власти и към компетентните български институции. От Министерствата на транспорта на Сърбия и България информираха, че съгласно чл. 6 от действащата Спогодба между правителството на Република България и съюзното правителството на Съюзна Република Югославия за международни автомобилни превози на пътници и товари от 2003 г., български автобуси или сръбски автобуси нямат право да осъществяват случаен превоз на пътници с туристическа цел от сръбска територия към България, като обратното се отнася и за сръбски превозвачи. Спогодбата допуска по изключение подобни превози само след поискано и получено от компетентните власти на двете страни разрешение. МВнР напомня, че действащата нормативна уредба трябва да се спазва и от двете страни по спогодбата.

  Източник:  Дирекция „Информация и ситуационен център“ на МВнР

   

  –––––––––––––

  Този „случаен превоз“ на деца, етнически българчета, чиято почивка в България е платена от българския парламент, е, както се вижда, според ръководството на нашето Външно министерство, нищо и никакъв. Трябва да се спазват спогодбите за „случайните превози“ и ходенето пеша през границата е напълно в реда на нещата…

   

  Еврочикаго

• До Прокурора на Международния наказателен съд в Хага

  

  Проф.Янко Н. Янков Вельовски – политзатворник №1 на комунизма в България (според „Amnesty International„), известен учен и автор в областта на политическите и правните науки, политик, юрист и непоколебим защитник на човешките права – е изпратил до Прокурора на Международния наказателен съд в Хага сигнал за осъществявания вече повече от 22 години посткомунистически геноцид в България.

  Вижте оригиналния текст, свален от сайта iankov.blogspot.com

  2012-08-08
  До Прокурора на Международния наказателен съд в Хага

  Address for letters:
  Янко Н. Янков –
  ж. к. „Дианабад”, блок 4, етаж 6, ап. 38,
  1172 София, България
  Ianko N. Iankov
  Dianabad, Block 4, ap. 38,
  1172 Sofia, Bulgaria
  ===============================
  08 Август 2012 г.

  До Международния наказателен съд
  офис на Прокурора
  П. К. 19519
  2500 СМ Хага,
  Холандия

  To The International Criminal Court
  Office of the Prosecutor
  P.O. Box 19519
  2500 CM, The Hague,
  The Netherlands

  Тук приложено Ви изпращам книга на английски, френски, немски и български езици, за да имате представа относно моята личност, професионална и обществено-политическа ангажираност и дейност.
  Изпращам Ви и списък (библиография) на книгите, които съм написал и издал.
  Изпращам Ви копие на 382 страници официална документация, оригиналът на която документация се намира в офиса на Главния прокурор на България. В тази документация е обоснована тезата, че
  докато по време на класическата комунистическа власт от Септември 1944 г. до Ноември 1989 г. в България е бил извършван селективен класов комунистически геноцид над отделни групи и слоеве от населението,
  то след камуфлажните политически промени от Ноември 1989 г. досега,
  включително и от 01 Юли 2002 г. досега,
  в България се извършва тотален посткомунистически геноцид върху всички български граждани,
  в резултат на което отделно от нормалната смъртност и отделно от емиграцията
  от демографската карта на българската държава липсват 1 850 000 български граждани-жертви на провежданата геноцидна държавна стратегия, организирана и системно провеждана от всички посткомунистически правителства;
  която престъпна държавна стратегия се изразява в:
  евгеника (евгенетика),
  социално-медицински геноцид,
  медикаментозен геноцид,
  пенсионен геноцид,
  образователно-професионален геноцид,
  интелектуален геноцид,
  социално-икономически геноцид,
  държавен тероризъм (държавно терористично насилие),
  извънсъдебни убийства, както и
  множество други форми на ежедневно животоосакатяващо и животоотнемащо геноцидно насилие и изтребление на гражданите на България.
  Уточнявам, че текстът на визираната документация от с.1 до с.337 е издаден като книга, която има следните библиографски параметри:
  Янко Янков, Българският посткомунистически геноцид (Документалистика), С., „Янус”, 2010, 427 с. ISBN: 978-954-8550-64-2, формат 70 х 100 х 16 (голям формат);
  Iankov Ianko, The Bulgarian Post-communist Genocide (Documentary), Sofia, Ianus Publishing Company, 2010, 427 pp. Gross Dimensions: 70 х 100/ 16, ISBN 978-954-8550-64-2.

  С горното настоявам уважаемият Прокурор да предприеме необходимите действия за стартиране на наказателна процедура спрямо българската държава и нейните отговорни длъжностни лица от Ноември 1989 г. до днес.
  Уточнявам, също така, че след приключването на тук предприетата процедура за търсене на наказателна отговорност от престъпниците, ще бъде направено ново издание на книгата, в което ще бъде отразена Вашата (на Съда) дейност по казуса и Решението, което ще издадете или ще откажете да издадете.
  Впрочем, обръщам се към Вас не защото имам доверие в досегашното и сегашното състояние на правосъдието в България, Европа и Света, а защото се надявам някога, в бъдещето, да има Правосъдие.
  

  08 Август 2012 г. Янко Н. Янков: . . . .

• Как ще се оправим? Който знае, нека каже!

  Цените скачат, доходите намаляват, икономиката изглежда обречена

   

  Диян Божидаров,  в. „Сега“

  Ценовата бомба поразява материално и духовно. Тя ни прави бедни, но всява страх и безнадеждност. Ще се оправим ли? Този въпрос носеше надежда в 1990 г. и 1997 г. А сега?

  Токът скочи главоломно, горивата растат, храните поскъпват, без да е ясно докога и колко. Хиперпопулизмът на земеделския министър с хипермаркетите, с който Найденов нарече промоция не намаляването, а неувеличаването на цени за 3 месеца, е гротеска.

  Покупателната сила намалява. Да се яде, пътува и лекува става по-трудно. За много българи – невъзможно. Светът е голям, но спасение не дебне. У нас управлява Бойко Борисов, което е израз на черния хумор на историята. Но чак трагедия не е. Трагедия е, че Еврозоната е пред разпад, дълговата криза се задълбочава. Лош исторически шанс е, че не САЩ и ЕС, а Китай ще бъде новият икономически колос.

  Западна Европа и САЩ застаряват, вносът на работна ръка създава все по-големи политически, религиозни и етнически проблеми. На изток и юг има демографски взрив. В глобалната икономика тези проблеми скъсяват хоризонтите пред малка България. През 1990 г. и 1997 г. ни бе лесно – тичахме към благоденстващия Запад, знаеше се какво трябва да се прави – реституция, приватизация, реформи. Трудно бе, но светлината все някак мъждукаше в тунела. Днес е само трудно. Иска се да затягаме коланите, проблемът е, че коланът стяга и гърлото.

  Няма изглед да се отървем от това бесило

  Левите правителства в Европа обещават работни места. Ако не обещаваха, нямаше да печелят избори. Създават работни места, електоратът е доволен, но държавите трупат още дългове. Правителствата се месят в свободния пазар и това не е добре.

  Но глобалният пазар не значи непременно приемливи цени за потребителя, в повечето случаи означава точно обратното. Тази година реколтата от пшеница е прекрасна, но хлябът поскъпва. Не само поради повишените производствени разходи, а и заради увеличената борсова цена (в други региони реколтата е слаба). Глобализация, свободен пазар – нали за това се борихме?

  В България искахме да ни управлява Бойко Борисов. Хората очакваха чудеса от него и всеки ден той ги сбъдва – управлява не по-различно от предшествениците си, но е несравнимо по-обичан от тях. „Ало, Ваньо, обади ми се Мишо Бирата…“ – представяте ли си какво щеше да се случи на Станишев, ако бе лъснал в подобен запис? При това и след самопризнания?

  Но „Ало, Ваньо“ показва и как се прави икономика в България – в мутро-шуробаджанашки стил. Преди седмица министърът на икономиката Делян Добрев съобщи, че се бил „разбрал“ с „ЛУКойл“ да се намалят цените на горивата. Очевидно на Бойко Борисов вече не му е забавно лично да сваля цените, защото досега той бе в тази роля. Комисията за защита на конкуренцията не намери картел при големите търговски вериги, но им препоръча „правила за честна конкуренция“. Те обещаха да се поправят, макар нищо да не ги задължава. Всичко това е управленска пародия, която имитира дейност, колкото електоратът да бъде заблуден, че кипи трескава управленска грижа. Отличник е неуморният Мирослав Найденов, който първо не виждаше повод да се вдига цената на хляба, после „прогледна“ за обективни условия, загърбвайки условията, се уговори да се замразят някакви цени. Отзовалите се на пристъпа му на социалност хипермаркети не бяха в състояние да кажат дали цените на всичките десет вида стоки – българско производство, по щандовете им ще се продават на „промоция“ три месеца. Най-малкото защото яйцата, кренвиршите, млякото и пр. в хипермаркетите са на няколко производители.

  Но големият наш проблем е, че бедата не е в кадрите. Борисов ще падне,
  друг ще го смени и ще се оправдава с него

  Преди ГЕРБ икономиката ни не бе нито по-честна, нито по-свободна, нито създаваше перспективи. Обратното – вещаеше срив. Преди ГЕРБ имаше икономически ръст, но той съвпадна със световното оживление, което, оказа се, се дължи на балони. Обедняваме, защото ни управлява ГЕРБ или защото настана световна финансово-икономическа криза – този въпрос има много тълкувания. Всеки отговор е и верен, и грешен. Но всеки съдържа усещането, че ще продължим да обедняваме.

  Опозицията и синдикатите прогнозират много нови безработни, социални бунтове, масов недоимък. „Чака ни Бойкова зима“, пророкуват те. Зимата едва ли ще е толкова тежка и бунтовна. Но със сигурност ще е една от най-бедните в последния четвърт век. Борисов няма да бъде запомнен като най-добрия премиер.

  „Булгартабак“ бе продаден тихо и полека. Същото се случва сега с „Товарни превози“ на БДЖ. Тук Борисов е отличник, той следва славната традиция обществените активи да се разпродават при съмнителни обстоятелства. В България се произвежда малко, не се гради, трудовият ни ресурс е обслужващ персонал, икономиката ни е под наем. Този процес започна преди 22 години и берем плодовете днес. Пък ако има хора, които, гледайки настоящето, виждат бъдещето по-различно, нека кажат. Нека споделят върху какво почива оптимизмът. Нужен ни е оптимизъм.

   

• Тежката здравна артилерия вече поразява

  Министър Атанасова или предлага противоконституционни закони, или се занимава с гръмко празнодумие

   

  Янина Здравкова,  в. „Сега“

  Тежката артилерия на ГЕРБ обикновено се характеризира с тежък популизъм в комбинация с тежка комсомолщина и тежка некадърност. Или колкото по-тежък е даден кадър на партията, толкова повече се държи като селски политкомисар от 50-те години на XX век. И съответно нанася толкова тежки поражения на поверения му сектор, че след подобни артилерийски залпове ще са необходими дълги години на възстановяване. А когато този сектор е здравният, артилерията е насочена буквално срещу населението.

  Това е четвъртият здравен министър на ГЕРБ – тежката артилерия Десислава Атанасова. Макар че има диплома на юрист от УНСС, всеки публично демонстриран от нея досег с правото говори само за упадъка на българското висше образование, очевидно започнал още през втората половина на 90-те години, когато тя е учила. Още като председател на здравната комисия в парламента тя обяви, че държавата трябва да лишава от административни услуги хората без здравни вноски, след това – вече като министър – първо реши, че на неосигурените не следва да се преиздават лични карти и шофьорски книжки. Идеята е идиотска по ред причини, но най-фрапиращото е, че Атанасова не знае, че личната карта, подобно на здравните осигуровки, е задължение, а не право на гражданите и съответно – няма как да им бъде отнето. След това пък от здравно министерство се пръкна идеята хората без вноски да не могат да продават коли и имоти, като тя дори беше внесена от Атанасова в Министерски съвет, приета, предложена в парламента и спряна там едва на второ четене, тъй като

  от ГЕРБ най-накрая се усетиха, че е противоконституционна

  Което си е успех, предвид предишните 122 законови шедьовъра на партията, приети от парламента и след това отменени от Конституционния съд. При това Десислава Атанасова е „работила по специалността“ – била е юрисконсулт на психодиспансера и областната болница в Русе и се предполага, че би трябвало да има известна представа от правото, свързано със здравната сфера. Като общински съветник е била и шеф на комисията по законност, обществен ред и сигурност. Как се е справяла не знаем, единственото известно за този период в кариерата й е, че съпругът й е печелил търгове в общински лечебни заведения, докато тя е била съветник. Поне това, в интерес на истината, не е незаконно.

  Освен в правото на министър Атанасова й куцат основни познания и за ресора, който управлява. Наскоро тя обяви пред бТВ, че няма нищо против лекарствата без рецепта да подлежат на държавна регулация, подобно на тези, изписвани по лекарско предписание. Т.е. аспиринът трябва да минава през тежката процедура, при която да доказва, че цената му е по-ниска от тази на аспирина в 9 държави в ЕС, а държавата от своя страна впоследствие да следи как се движат цените на аспирина в тези страни и от това да зависи стойността и у нас. Освен че това е тежък популизъм на ръба на плановата икономика, подобно решение би противоречало на европейските правни норми и директиви, според които държавата може да се меси само на лекарствения пазар, на който участва. Или с други думи – може да регулира единствено цените, които плаща. А у нас държавата не плаща за нито един медикамент без рецепта.

  Но това няма значение за Атанасова – ако изобщо е стигнало до знанието й, защото противоречи на заветната цел и задача номер едно на министър номер четири – населението

  да остане с впечатление,
  че се работи здраво по намаляването на цените

  на лекарствата. Тя дори стигна дотам да обещава ДДС за медикаментите да се намали (това е една от двете основни причини за по-високите цени у нас), при положение че само преди 2 месеца ГЕРБ отхвърли такава законова поправка, предложена от Синята коалиция.

  Другата основна причина за по-високи цени е лошата работа, често спъвана и от постоянни законодателни промени, на комисията по цените и реимбурсирането на медикаментите. Тя, от една страна, по закон трябва постоянно да следи цените на лекарствата в ЕС, тъй като нашите зависят от тях, а от друга – бързо да регистрира новите генерични продукти, тъй като те свалят цените на старите. Ден-два след като премиерът нареди на Атанасова ежедневно да обяснява как цените падат, министърът обяви, че 268 лекарства са с по-ниски цени, тъй като комисията е сравнила стойностите в ЕС, там те са паднали и съответно – служебно се пререгистрират и у нас. Преди седмица Атанасова се похвали и за нови 50 медикамента, поевтинели на същия принцип. С други думи – поради липса на нещо друго МЗ се хвали постоянно с това, че комисията си върши работата и изпълнява закона. Същевременно Атанасова пропуска да отбележи, че „новите“ цени са към 1 януари, т.е. МЗ дори не си е свършило работата като хората. И че има нови, генерични лекарства, които биха свалили с 75% цените и които чакат да бъдат регистрирани от миналата година от същата тази комисия. И вместо просто тази комисия да започне да си върши работата, Атанасова предлага да я превърне в по-голяма административна единица.

  Управлението на останалата част от здравния сектор по нищо не отстъпва на лекарствената „политика“ и представлява гръмко празнодумие, основано на факта, че МЗ върши ежедневната си работа, но вече

  представяна като прозрачност и въвеждане на ред –

  друга запазена марка на ГЕРБ. След като Атанасова вдигна олелия до небето с проверките в „Пирогов„, се оказа, че големите нарушения там са, че болницата поддържа библиотека, плаща си за почистване на снега и за съвети какво да прави с хилядите неосигурени, които е длъжна да лекува, без никой да й плаща. Последваха още такива проверки и репортерите бяха специално свикани, за да им се каже, че в хематологията в София персоналът върти кафене незаконно, ръководството е ремонтирало не своя, а покрива на онкологията (двете болници са в една сграда), а бордът на ИСУЛ няма 3-годишен бизнес план. Междувременно всички останали проблеми в болниците си стоят недокоснати, благодарение на което се задълбочават, но за Атанасова те явно не съществуват. За нея корупцията, беззаконието и кражбата на публични пари по лечебните заведения са преборени, след като затвори незаконното кафене на хематологията и смята да я слее с онкологията, което не вещае нищо добро за хематологично болните.

  Факт е, че засега немалко от недоразуменията, хрумнали на министърката, или още не са видели бял свят, или са спрени. Факт е обаче, че Атанасова е амбициозна и продуктивна, както се очаква от една истинска тежка артилерия, и рано или късно ще успее да промъкне в закон някоя глупост. А глупостта заедно с празнодумието нанасят тежки поражения.

   

• Екологична бомба със закъснител в Челопеч и Крумовград

  Стенограма на разговор на Асен Генов от новинарската платформа „Гневни млади хора“ с журналиста Руслан Йорданов и еколога Тома Белев. В този разговор става дума за това при какви условия и с какви последици канадската фирма „Дънди Прешъс Метълс“, получила концесия за добив на злато и други редки метали още по времето на Костов, експлоатира една от най-големите златни мини в Европа, намираща се в България. За консеционната такса на тази концесия; за екологичните, здравословни и други вреди за населението; за неспазване или законови разпоредби или тяхното обезсмисляне; за нехайство или корупция от страна на държавни и други институции. За натиск или купуване на хората, живеещи в района на Челопеч и Крумовград, и за техните страхове.

   

  „Гневни млади хора“

   AYP епизод 7:  За златодобива в Челопеч и Крумовград

   

  Асен Генов:

  Да минем сега към основната тема – Челопеч, Крумовград, златодобива. Може би е добре да направиш няколко уводни думи – каква точно е ситуацията в момента, какво се случва там?

  Руслан Йорданов:

  

  Проблемът там е стар, от няколко години и се задълбочава. Проблемът е, че рудникът, който е най-голямата златна мина у нас и една от най-големите в Европа, действа от началото на 20-и век, златната жила върви всъщност под селото и приближава все повече самото село. Става въпрос, че взривовете от по 8-9 тона по 3-4 пъти в денонощие, като понякога са и през нощта, рушат къщите. На практика има напукани поне 20-30 напукани къщи, напукването става все по-сериозно и това приближава вече долу под земята на самото село. Реално, тези напукани къщи трябва да се бутнат – те не могат да се ремонтират – има паднали стени, паднали покриви, хора е щяло да загинат, когато са падали стени и покриви. Това е единият проблем. Другият са шахтите. Една от шахтите е точно до последните къщи в селото, която отвежда отровни газове, близките градини и овошки увяхват. Това са отрови, които хората дишат. Друг проблем е в съседния град Златица, където „Дънди“ товари там концентрата, който отива към Бургас, казва се на кораби и отива в Намибия. Първо, камионите трошат пътищата на Златица и второ, при разтоварването се вдига голям прах. Има инициативен комитет от около 150 човека, които протестират и настояват да се спре това замърсяване.

  Какъв е проблемът в Челопеч? Първо, много голяма зависимост на Общинския съвет от мината. Там 9 от 11 общински съветници работят в дружеството или техни съпрузи, преки роднини или преки техни роднини работят в институции, които се финансират от „Дънди Прешъс Метълс“. Бащата на кмета на Челопеч Антони Кесяков има варница и тази варница продава вар на „Дънди“, с която затрупват хвоста в хвостохранилището, за да сляга арсена, който е адски много и силно отровен.

  Асен Генов:

  Може би трябва да обясниш на нашите зрители какво е хвост.

  Руслан Йорданов:

  Рудата, като се изкопае, се руши, смиля се и се преработва, в случая, с флутация. От едната част се получава концентрат, който е меден, златен, сребърен и пиритен, и всъщност отпадъка е хвоста. Има едно огромно хвостохранилище, което мисля е над 10-15 милиона тона отпадък има в него, и което се намира на 2 км от Челопеч. Това хвостохранилище също замърсява, защото вятъра разнася прахове. Отделно хвостохранилището има изпускания редовно в река Тополница и трови селата по поречието – Поибрене, Българене.

  Асен Генов:

  Имаме въпроси, коментират нашите зрители в чата, че под самото село всичко е в галерии и на практика е втори град под селото. Така ли е?

  Руслан Йорданов:

  Да, така е. Мината е открита 20-те, 30-те години на 20-ти век.

  Асен Генов:

  Аз прочетох, че става дума за изкопни работи там, които датират буквално от повече от 50 години. Било е прекъснато по някое време, ако си запознат с историята, да разкажеш малко повече как в най-новата история, след 10 ноември 1989 г. се възстановява работата в тази мина?

  Руслан Йорданов:

  В един момент цената на златото пада доста. Да кажем, на 10 ноември 1989 г., като отправна точка, златото е 400 долара за една тройунция. По-късно, през 1999 г. цената слиза до 270 долара, а сега е над 1 600 долара. Т.е., при ниската цена на златото почва да се счита в един момент, че не е рентабилен златодобивът. Правителството на Иван Костов приватизира мината за 6 млн. долара. Това, разбира се е престъпление, защото това е една от най-големите златни мини в Европа. Медодобивния комбинат, който е в съседство в Пирдоп, го продава за 36 млн.долара.

  Асен Генов:

  Аз се опитах тези дни да изчисля само на база данните в медиите за какъв краен резултат при 100% експлоатация на двата рудника при Челопеч и Крумовград, данните, в медиите са за около 1 млн. тона руда, от която между 3-5 грама на тон е злато. Знаеш ли при 100% експлоатация, за какви количества злато говорим, че могат да бъдат добити там?

  Руслан Йорданов:

  Важно е да се уточни, че рудата в Челопеч е с изключително голямо съдържание на арсен. През 1990 година българското правителство взема решение, с което забранява тя да се обработва на територията на България и затова се изнася в Намибия. „Дънди“ изнася годишно от Челопеч 60 хиляди тона концентрат с 55% златно съдържание. Отделно сребърен и меден. Годишно 2 млн. руда изкопават, но колко е самия добив на краен продукт, това вероятно трябва данните от Медодобивния комбинат в Южна Африка да се вземат.

  Асен Генов:

  Т.е., ако спекулираме с числата, изнесени в медиите, става дума за поне, по мои изчисления, хиляди килограми злато, на стойност десетки милиарда долари.

  Руслан Йорданов:

  Когато през 2007 г. писах за първи път за Крумовград, имаше официални данни, че 92 тона злато има в Челопеч.

  Асен Генов:

  92 тона злато.

  Руслан Йорданов:

  Да. Отделно има много редки метали, за които въобще не се плаща концесионна такса… те се изнасят.

  Асен Генов:

  Това е едно от опасенията, аз съм чел, че покрай златото се изнасят много други ценни метали. Имаш ли конкретна информация какъв процент от стойността на добитите ценни материали остава за България по договор? Спекулира се много по медиите и в Интернет – обсъждат се числа между 0.75% и 1.5%?

  Руслан Йорданов:

  През 1999 година в договора, който Иван Костов подписва, концесионната такса е 1.5% годишно.

  Асен Генов:

  Това е от стойността на добитите материали – 1.5%?

  Руслан Йорданов:

  Да, от добива. През 2004 г., тогавашния министър Лидия Шулева намалява двойно концесионната такса на 0.75%.

  Асен Генов:

  Как така намалява?! Министърът не би ли трябвало да се грижи да увеличи двойно таксата?

  Руслан Йорданов:

  Аргументът е, че конюнктурата на световния пазар се била влошила, но това е лъжа, защото цената се вдига през този период – от 270 на 430 долара. Шулева облекчава и договора – там фирмата концесионер има едни задължения за 5-годишни планове за рекултивация на терените например, които отпадат от договора. По-късно, през 2005-2006 г. правителството на Сергей Станишев връща отново таксата на 1.5%. Между другото, в правителството на Тройната коалиция имаше големи спорове. То обеща, че ще променят закона и ще вдигнат концесионните такси, но това не се случи. Всъщност, голямото облагодетелстване на „Дънди“ дойде с плоския данък. Преди това, при стария данък печалба, те плащаха много повече. Сега плащат само 10% корпоративен данък и концесионна такса от 1.5%. това е много ниско за такъв род дейност. В Румъния, например, е 38%. Навсякъде по белите държави под 40-45% няма.

  Асен Генов:

  Не е ли рисковано журналист да употребява този израз „белите държави“?

  Руслан Йорданов:

  Така е, езикът ни подвежда.

  Асен Генов:

  Да се върнем на хората в Челопеч и рушащите се къщи. Тяхното недоволствие е насочено срещу добива или срещу ръководството на фирмата – „Челопеч майнинг“, те какво очакват? Очакват помощ от фирмата или не са доволни по принцип от това, което се случва там – отравянето на региона и т.н.?

  Руслан Йорданов:

  Домовете на хората се повреждат все повече и повече. Другото, което е много интересно е, че само 30-ина жени, които са по-смелите, се опълчват на „Дънди“. Другите ги е страх, защото почти от всяко семейство има човек, който работи в мината. Те направиха една жалба 2007-2008 година и поискаха експертиза. Тогава, по искане на общината, дойде един конструктор, който направи експертизата. Неговото заключение бе, че взривовете на „Дънди“ са виновни. После „Дънди“ наеха специална фирма, която направи друга експертиза и „доказа“, че терена, слагвянето на почвата, напукването на къщите не е вследствие от взривовете.

  Асен Генов:

  Това е според другата експертиза?

  Руслан Йорданов:

  Това е според експертизата на една гръцка фирма, наета от „Дънди“. Сега хората са с вързани ръце – по съдебен ред не могат да търсят компенсации, ходят и преследват шефовете на „Дънди“ с молби, оплакват се на медиите – това правят.

  Асен Генов:

  А, хората, които протестират, ти каза, че са едва 30-ина жени, възможно ли е начина, по който протестират и се ангажират в защита на интереса си, да е зависим от това, че те все пак най-вероятно работят и са свързани по някакъв начин с „Челопеч майнинг“?

  Руслан Йорданов:

  Там почти няма семейство, което да няма член, който да не работи в мината или да не е пенсионер, който е работил преди в мината. „Челопеч майнинг“ оказват натиск върху семействата…

  Асен Генов:

  В какво се изразява този натиск?

  Руслан Йорданов:

  Когато първия път са се подписал в подписката, тогава са били около 120-130 човека, след което по-голяма част от тях са си оттеглили подписите и са останали около 30-ина човека. Натискът се изразява със заплахи за уволнение. Споменах, че има отровени села по реката – в Поибрене е най-тежко засегнатото от изпусканите от хвостохранилището отпадни води в река Тополница. Там растат заболяванията – анемии при децата, бронхопневмонии на бебета и т.н. Ужасни неща – в почвата има около 6 пъти повече арсен от допустимото, според лабораторни изследвания.

  Това се е криело дълги години, докато една медицинска сестра й прави впечатление, че рязко скача заболяваемостта при децата. Тогава тя сама взима проби, носи го по лаборатории, вдига шум и ес стига до там, че започват проверки, почват изследвания и установяват, че има огромни замърсявания. Даже има построен и алтернативен водопровод, защото водата не може да се ползва. Какво прави „Дънди“ с тези села? Дарява средства – 20-30 хиляди лева на селата, на съседната община Чавдар и селата в нея. Даряват се средства и на самите кметове лично. Затова не се чува много за проблемите.

  Друго скандално нещо е, че през 2007-2008, има документи за това, при редовните изпускания на тези отпадни води над нормата, РИОСВ-София ги глобява. Глобата е, примерно 3 хиляди лева, която те („Дънди“ – бел.ред.) с удоволствие плащат и продължават да замърсяват.

  Асен Генов:

  Узаконяват престъплението?

  Руслан Йорданов:

  Да.

  Асен Генов:

  Няма да сбъркам, ако кажа, че сме свидетели на българския вариант на Ерин Брокович?

  Руслан Йорданов:

  Да, така е. Между другото, всички предприятия там в Пирдоп, Челопеч, Златица, община Чавдар, въобще цялото Средногорие е жестоко изтровено. То е сигурно на първите места в Европа по заболяваемост от рак. Има 12-13 огромни хвостохранилища, има затворени мини, които продължават да замърсяват. В официалните документи този регион еколозите го наричат „гореща точка“.

  Асен Генов:

  Наистина ли регионът, в който се развива всичко това, е в Натура 2000? Спомена за река Тополница, аз знам, че когато прелее хвостът в хранилището, се излива и отива в яз. Качулка, който се ползва за напояване, за водопой, риболов, деца е къпят там…

  Руслан Йорданов:

  Така е, яз. Качулка е много замърсен. Силно замърсен е и язовир Тополница, от който се полива Пазарджишкото и Пловдивското поле. Това са поражения, които могат да засегнат и съседни държави като Турция и Гърция в един момент.

  Асен Генов:

  За да се изясни въпросът, примерно със замърсяванията, защото по данни пак от медиите, МОСВ отказва да направи отново ОВОС, тъй като такъв е правен преди време, когато предприятието е започвало да функционира? Не е ли логично държавата или общинските служби да имат интерес да направят  експертиза, например на вибрациите, на степента на замърсяване, на този отдушник, от който излизат тези вредни газове, които унищожават растителността в района, вместо да ги поръчва извършителят – този, който ги прави тези неща? Какво трябва да се случи, за да се разбере истината дали трусовете вредят, дали има отрова и т.н.?

  Руслан Йорданов:

  В България научната общност е доста корумпирана и може да ви издадат експертиза за всичко. Щом са издали експертиза, че взривовете изобщо не са повлияли на рушенето на къщите… Аз присъствах по времето на един взрив – беше като при земетресение.

  Асен Генов:

  Ти си присъствал?

  Руслан Йорданов:

  Да, докато бях там да правя разследване, се случи един взрив. Такива взривове на хората им се случват по 3-4 пъти на денонощието.

  Асен Генов:

  Тези вибрации се усещат?

  Руслан Йорданов:

  Да, усещат се много добре. Бумтенето също се усеща. Относно отказа на МОСВ да откаже да направи отново ОВОС, те („Дънди Прешъс Метълс“ – бел.ред.) искаха да увеличат добива на руда на 2 млн. тона годишно и затова направиха ОВОС, който падна в съда, но това не им попречи да си увеличат производството.

  Асен Генов:

  Да обсъдим и ситуацията в Крумовград.

  Руслан Йорданов:

  Там е голяма драма в момента. Хората там оказват една съпротива, водят едно опълчение, което властта с всички средства се опитва да смачка. Хората в Крумовград направиха една подписка срещу златодобива, събраха 5 670 подписа, което е повече от половината гласували на последните избори. Първо, съветниците от ГЕРБ обвиниха хората, които правеха подписката, че изпълняват поръчки на ДПС, на конкуренти, на не знам още кой. Второ, шестимата общински съветници от ГЕРБ внесоха сигнал в прокуратурата. Изпратиха го до областния управител, който го препрати към прокуратурата, защото подписката била фалшифицирана, че имало оказан натиск. Вследствие на това, от 2 месеца полицията почна да привиква всички, които са подписали подписката, да им звъни по домовете, да ги спира на улицата и да им казва – ела за малко в Районното. Имайте предвид, че в района населението е 80% български турци, хора, които още не са забравили Възродителния процес и тръпки ги побиват като ги викат в РПУ. Има възрастни хора, които плачат – въобще едно много некоректно и грубо отношение от страна на властите към тази подписка. Питат хората – „Ти сам ли се подписа? Не те ли накара кметът?“ Такива въпроси…

  Асен Генов:

  Там, за разлика от други места, кметът е против?

  Руслан Йорданов:

  Да, там кметът обжалва концесията. Себихан Ахмед е кмета на Крумовград, една много корава жена. Тя обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) концесията. Между другото, нейната жалба не бе допусната с много странни аргументи. Съдът прие, че общината не е страна по концесията и затова не може да обжалва, че няма правен интерес. Общината има две хижи там, има земи там, където е находището.

  Асен Генов:

  Кой тогава би имал правен интерес да обжалва?

  Руслан Йорданов:

  Според решението на 5-членният състав на ВАС, единствено Прокуратурата може да обжалва.

  Асен Генов:

  Нито местните хора, които живеят там, в чиито частни имоти отново ще бъдат построени хвостохранилища, подпочвените води евентуално ще повлияят върху тяхната питейна вода, те нямат право да обжалват и нямат интерес?

  Руслан Йорданов:

  Да, там хвостохранилището е проектирано на 150 метра от река Крумовица. Има страхотни притеснения в хората, защото правителството направи една „шашма“, всъщност. До миналата пролет беше в сила Наредба №7 за санитарно-хигиенните зони, в която пише, че в радиус от 2 км от жилищни сгради не може да има открит рудодобив. Под закрилата на тази Наредба попадаха 17 махали в Крумовградско – те бяха на по-малко от 2 км и „Дънди Прешъс Металс“ нямаше как да почнат. Правителството отмени тази Наредба и я замести с това, че трябва задължително да се направи здравна експертиза от Районната здравна инспекция (РЗИ). Въпреки това, „Дънди“ нямат и тази здравна експертиза в момента, затова и не трябваше министерството да им дава екологичното разрешение. В момента има дело за ОВОС-а, което ще се реши в съда. Реално „Дънди“ не притежава документ и не е изследвано това как ще се отрази на хората, не е ясна и здравната картина в момента в самия град. Ако рудодобивът тръгне и се появят замърсявания и хората започнат да се разболяват, те не могат да докажат, че преди това тези болести не ги е имало, без това здравно изследване, което да даде моментната здравна картина.

  Асен Генов:

  Имаме въпрос от чата. Става дума за това, че таксата за България е била първоначално 1.5%, впоследствие намалена на половина – на 0.75%, а непрекъснато се дават за пример европейски страни, където тази такса е между 30% и 50%. Въпросът е дали сме сигурни за тези проценти, дали става дума за едно и също нещо.

  Руслан Йорданов:

  Става дума за данъчна политика. Там, където данък печалба е висок, там концесионната такса е по-ниска. Но там, където е нисък данък печалба, както при нас е 10%, концесионната такса трябва да е по-голяма… т.е. уедняквяват се, балансират се нещата.

  Асен Генов:

  Т.е., когато имаше прогресивно облагане в България, таксата е била 1.5%, а при въвеждане на 10% плосък данък…

  Руслан Йорданов:

  Не, не. Концесионната такса е една и съща от 2005 и 2006 година. По принцип говорим как е в другите страни.

  Асен Генов:

  Как стигаме до 30-50%, това е въпросът?

  Руслан Йорданов:

  Казвам, че в другите страни, където плоския данък е по-висок, там концесионната такса е по-ниска, за да се достигне това ниво.

  Асен Генов:

  А, у нас е?

  Руслан Йорданов:

  У нас е 10% плосък данък и концесионна такса 1.5%. има предварителен технически доклад за Крумовград, в който пише, че очакваната концесионна такса е 2.3%.

  Да кажа само две думи за големите проблеми кои са и които притесняват хората. Едното пак е високото съдържание на арсен. Според експертизите на фирмата, арсенът е в такова състояние, че той не може да бъде освободен в околната среда, че е неразтворим. Но има други експертизи, които оспорват това. Другото, това е полупустинен район, а все пак рудодобивът и особено флутационната фабрика, ще изисква много вода, което може да намали ресурсите за поливане и на питейна вода. Това може да доведе до битки между селата, защото и сега лятото доста махали и села са на режим на водата.

  Асен Генов:

  Пак ни питат в чата – този процент 1.5 е от какво?

  Руслан Йорданов:

  Този процент е от себестойността на добитите метали, изчислена по индексите на Лондонската борса на металите.

  Асен Генов:

  В моя профил във Фейсбук получих информация, някой ми беше написал, че тази година април месец е имало сериозен проблем с „Дънди“ в Африка, в Намибия. Правителството там е искало те да намалят добива, докато се изчистят екологичните проблеми. В следствие на това, с 15% падат акциите на компанията. Можем ли да говорим, че става дума за компания, която, като цяло, неглижира екологичните въпроси, или това е само в държави, в които няма сериозен контрол и управляващите нехаят за правата и здравето на хората?

  Руслан Йорданов:

  Да, така е. Това е възможно само в такива държави. Там, в Намибия, проблемът е следния с нашия концентрат от Челопеч, който се преработва там – 60 хил.т. концентрат годишно. Има оплаквания от работници за заболявания като рак на кожата, ослепяване, много тежки трудови аварии от арсена и от серния диоксид, който отделят. Тези, които се оплакват, ги освобождават от работа и не им плащат нито лечението, нито някакви обезщетения, нищо. В един момент град Сомет се вдигна на бунт срещу фирмата. Правителството беше предизвикано, дойдоха трима министри в града на посещение….

  Асен Генов:

  Това е едно малко градче, аз го потърсих на картата, от няколко хиляди души.

  Руслан Йорданов:

  Да, няколко хиляди души, като 800 от тях работят в комбината. Направиха пълно екологично изследване и установиха, че има огромно замърсяване със серен диоксид и с арсен. Тогава правителството намали повече от двойно – от 17 на 8 хил.т. месечно разрешението да преработват български концентрат. Те вложиха доста пари и в момента правителството им разреши да преработват 75% от предишния добив. Там те вероятно ще инвестират още много пари за постигане на екологични стандарти, защото този концентрат много малко държави по света приемат да се преработва на тяхна територия – това са Китай, Канада, Намибия и още една държава от Латинска Америка.

  Асен Генов:

  Аз чета в чата в момента – хората продължават да оспорват механизма на формиране на тези проценти. Даже ни казват на шега, че на някой счетоводител биха му побеляли косите, ако слуша тези разсъждения. Моята теза е следната: Говорим за хиляди килограми, за тонове злато. Говорим за стойност, която се измерва вероятно в стотици милиони или милиарди долара. Лично аз не вярвам, че от 100% себестойност е нормално което и да било правителство, то да сключи договор в рамките на 1-2% да прибира, а останалите около 98% да излизат извън страната. Това нещо чисто политически, чисто обществено как би го коментирал?

  Руслан Йорданов:

  Сергей Станишев обещаваше да вдигне концесионната такса, и Трайчо Трайков обещаваше, сега и Делян Добрев обеща – надявам се да се вдигне тази такса един ден. Иначе, според мен, тук става въпрос за корупция на много виско ниво и затова не се вдига таксата.

  Асен Генов:

  Може би става дума за проценти и комисионни, които…

  Руслан Йорданов:

  …да, корупция на най-високото възможно ниво, да го кажем.

  Тома Белев:

  Не е важно дали са 1, 2 или 5 процента, важното е 1, 2 или 5 от какво и как ги контролираш. Занимавал съм се с размера на концесионните плащания на всички природни ресурси. Основният проблем е, че ти правиш този процент 1, 2 или 5 по данни, които ти подава самият концесионер. Примерно, при инертните материали…

  Асен Генов:

  Те казват, че има 2-3 грама на тон, а те могат да извадят два пъти повече?

  Тома Белев:

  При инертните материали е много елементарно . В края на годината собственикът твърди, например: аз съм добил 100 хиляди кубични метра инертни материали, продал съм ги за по 3 лева, ето ти 300 хил.лв., от тях 5% – на държавата. Но, дали са 100 хиляди, дали са 50 хиляди или 200 хиляди, дали са по 3 лв. или по 3.50 лв., държавата не контролира.

  Асен Генов:

  Как така не контролира – отказва се или няма механизъм?

  Тома Белев:

  Държавата не контролира, тя не отива да провери за колко е продадено. Тя не контролира концентрата, който излиза. Те казват, че в концентрата има 30% злато, то може да е 60%, може да е 90%, може да е 100%…

  Асен Генов:

  Той се изнася извън България, обработва се там… Пей сърце…

  Тома Белев:

  Пей сърце. Не е въпросът в процента, въпросът е, че няма система за контрол и, както се отдават дългосрочно тези права, няма как да се изгради система за контрол. Вероятно става въпрос за над 1 500 територии, от които се взимат природни ресурси – не можеш да сложиш толкова експерти да го контролират постоянно, да броят, да изчисляват кубатури, съдържания… Затова винаги съм бил на мнение, че след като няма как да го контролираш, по-добре да не го даваме.

  По същия начин е концесията в Банско – спорили колко да е концесионното възнаграждение. Какво спорим колко е концесионното възнаграждение? Било неясно в договора и накрая фирмата казва – за мен е толкова, а държавата казва – щом за теб е толкова, значи е толкова. За 200 хиляди лева годишно, колкото се плаща за ски зоната в Банско, ти наемаш един неголям магазин в София.

  Асен Генов:

  А, там в Банско, какъв по-точно е проблемът? Около какво е спорът?

  Тома Белев:

  Спорът е точно върху какво е таксата. Държавата твърди, че върху едно трябва да се изчислява таксата, концесионерът казва – в договора пише нещо друго. Те обаче не отиват на съд, за да изчистят спора, а продължават да си спорят. Ето сега същото е и за площта – в 160 хектара ли е или в 100 хектара. По това спорят вече втора година.

  Асен Генов:

  Говорим за съоръженията за ски.

  Тома Белев:

  Да, колко е площта, която се ползва. Втора година вече ползват колко е площта и не отиват в съда да изчистят проблема колко е площта. Това всъщност дава една възможност на концесионера да прави каквото си иска. Ние нямаме нито една концесия в България, това го твърдя отговорно, независимо за какво е концесията, в която собственикът в лицето на обществото, защото това са публични ресурси, да е наясно какво губи. Нито една концесия – не за златото в Челопеч, не в Трън или Кюстендил, не в Крумовград, не за инертните материали – за нищо. Включително и за прословутите плажове, където име т.нар. псевдоконцесии, пак не е ясно какво се получава и как трябва да се изчисляват приходите.

   

  Източник:  aym.pressclub.bg

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Изцяло български спътник полита в космоса

  Космически спътник, изцяло българско производство, ще полети в орбита за пръв път от 20 години насам, съобщи „Стандарт”.

  Високотехнологичният апарат е изработен от независимия международен научен екип BOREAS.

  Спътникът ще бъде изведен в космоса догодина. Ракетата носител ще се казва Haas 2C и в момента все още се конструира от румънската аерокосмическа асоциация ARCA. BOREAS е съкращение за Български Орбитални Изследвания и Сателити (Bulgarian Orbital Research And Satellites), обясни координаторът Здравко Димитров.

  Проектното име на спътника е CubeMessenger. Той ще бъде произведен по метода на стандартизирани миниатюрни спътници CubeSat и ще бъде с тежест един килограм. Амбициите на екипа са да развие технологията и в недалечно бъдеще да създаде по-сложен спътник, който да се изведе в лунна орбита.

  Румънците, които подготвят ракетата-носител, работят и по програма за изпращане на техен космонавт със собствена румънска ракета в космоса до 2025 г.

  Източник:  БЛИЦ

• Новата книга на Стиглиц: Политиката определя икономиката

  Новата книга на Джоузеф Стиглиц „Цената на неравенството“ е единственият най-всеобхватен контрааргумент както на неолиберализма на демократите, така и на теорията „лесе-фер“ (от френски laissez-faire – естествен икономически ред, който се поддържа автоматично – бел. ред.) на републиканците, пише в. „Ню Йорк таймс„.

  И докато авторитетни икономисти с най-различни възгледи – от десноцентристи до левоцентристи – описват мрачното ни настояще като резултат от привидно необуздаеми явления – глобализация и автоматизация, самовъзпроизвеждаща се върхушка, изградена върху „меритократична“ (основана на заслуги – бел. ред.) конкуренция, предизвикания от дългове крах от 2008 година – Стиглиц се разграничава от тях с предизвикателното си отхвърляне на такива понятия за неизбежност.

  Той се стреми да промени фразеологията на дебатите.

  Стиглиц твърди, че не неконтролируемата технологична и социална промяна е създала двупластово общество, а упражняването на политическа власт от интереси, свързани с пари, влияе върху законодателните и регулаторните процеси.

  „Макар че в основата може да има икономически сили„, пише той „политиката е оформила пазара, и го е оформила по начини, които дават предимство на върхушката за сметка на останалите„.

  Стиглиц обаче подчертава, че политиката подлежи на промяна, изтъква публикацията.

  Джоузеф Стиглиц е нобелов лауреат и професор по икономика в Колумбийския университет.

  Източник:  БГНЕС

• Лобистите на шистовия газ пробват нови методи за влияние

  Гражданска инициатива „Солидарна България“ е попаднала на част от въпросник, под формата на социологическа анкета, чрез който заинтересовани компании се опитват да променят отношението към шистовия газ. Интервюиращите се представяли за служители на „Витоша рисърч“ – социологическа агенция, дъщерна на Центъра за изследване на демокрацията, чиито донори са основно влиятелни американски правителствени  и неправителствени организации. Под заглавие „Лобистите на шистовия газ подготвят нова атака“ сайтът на  „Солидарна България“ изнася подробности за въпросната анкета. „Дали пропагандните ПР техники ще помогнат впоследствие да се неутрализират огромните щети за българската природа?“ питат от „Солидарна България“.
  

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Таргет на анкетата не са обикновени граждани, а само среди, които имат достъп до взимането на решения – политици, журналисти, бизнесмени, анализатори, социолози.  По-голямата част от въпросника се базира на полуистини и откровени манипулации.

  Още в началото на блока от въпроси „Запознатост“ компанията, подготвила въпросника, внушава, че в „България има доста големи количества природен газ“. Твърдение, което до сега не е подкрепено от нито един сериозен учен.  Дори сайт, поддържан от NGSA – Американска асоциация на производители на природен газ (в това число и шистов), подчертава, че не може да се каже колко газ има някъде, докато той не бъде извлечен. (http://www.naturalgas.org/overview/resources.asp)

  След въведението, анкетата-манипулация продължава с 19 подвъпроса, чиято истинска цел не е да събере данни за анализ на съществуващото познание и отношение към технологията за добив на шистов газ, а да изгради ново отношение на базата на въпроси-внушения.

  По всяка вероятност събраната чрез въпросника информация ще се използва, за да бъдат напипани благозвучни теми, по които пропагандата за шистовия газ би постигнала по-голяма чуваемост – борба с безработицата, инвестиции, подпомагане на социални дейности.

  Част от дезинформацията включва:

  – обещания за хиляди работни места, въпреки че посещения на място доказаха, че работните места се изчерпват с няколко хигиенни работника на сондаж;

  – теза, че противниците на добива на шистов газ живеели извън районите, предвидени за „разработване“, дори извън страната – абсурдно твърдение, като се има предвид, че общинският съвет на Нови Пазар каза твърдо „Не!“ на шистовия газ и пр. и пр.

  След приета забрана за използване на изключително вредната технология за добив на шистов газ с меко казано спорни икономически ползи, заинтересовани страни продължават не да се опитват да търсят по-безопасен начин на добив, а да чистят образа на същата тази опустошителна технология.

  Източник:  solidbul.eu

  

   

• Богатите са горе, бедните – долу

  

  Б. Рачева,  Дойче Веле*

   

  Богатите са горе, бедните – долу. Едните живеят здравословно и изкарват луди пари, другите седят пред телевизора и занемаряват децата си. Така изглежда Америка днес. Упадъкът й е не толкова икономически, колкото морален.

  Известните американски политолози Джоузеф Брамл** и Чарлс Мъри*** хвърлят поглед към проблемите в Америка и описват – от различен ъгъл – измеренията на необратимата разруха в американското общество. Две гледни точки и две нашумели книги за упадъка на днешна Америка:

  Тезата, застъпена в новата книга на Чарлс Мъри „Coming Apart“, е пределно ясна. Днешна Америка, пише Мъри, се превръща все повече в една разпокъсана, разединена страна. Горният етаж се заема от един елит, който проповядва морализъм, елит, който не пуши, не пие, поддържа се в добра физическа форма, всячески поощрява и глези децата си, работи много и печели огромни пари. Долният етаж е обитаван от бедните, които работят тежък физически труд, прекарват 35 часа седмично пред телевизора, страдат от затлъстяване и занемаряват децата си.

  Проблемът на Америка, според Мъри, е не в самото разделение, не е и в наличието на елитна прослойка. Проблемът е по-скоро в това, че този елит нехае за това как живеят американците от долния етаж на обществото. В началото на 60-те години една луксозна вила струва двойно повече от нормалната къща, а най-скъпият „Кадилак“ – 47 хиляди долара, според днешния курс. Тогавашният работник не може да мечтае за вила и „Кадилак“, ала социалните различия все пак не са така катастрофално големи. Работникът все още може да изхранва със заплатата си семейство с две или три деца; заплатата на шефа му тогава е 20 пъти по-висока от неговата, ала не 400 пъти по-висока, както днес.

  Разруха, отчуждение и самота

  

  Днес социалните различия са астрономически, от известно, макар само относително социално равновесие няма и следа. Независимо от конюнктурата. Защото упадъкът на морала всъщност предшества икономическия упадък. Пълзящо подронване на ценностите е обхванало обществото, смята Мъри. Добродетелите на дедите – трудолюбие, честност, вяра, съпричастие и вярност към семейството сякаш изчезват, те са забравени.

  Все повече деца отрастват без единия от родителите или без социални грижи; престъпността в определени региони шокиращо нараства, броят на безработните – също. Общностите все повече се разпадат, самотните стават все повече и все по-самотни, социалното отчуждение се засилва, все повече хора загърбват религията и традиционните религиозни добродетели; трудовият морал упада, повсеместно упадат и нравите.

  Лекът, който Мъри предлага срещу това тревожно развитие, e The Great Awаkening: духовно-морален обрат, връщане към подронените и забравени ценности, към традиционните добродетели, крепили някога основите на американското общество. Само че дали и колко този нравствен призив за презареждане с ретро-ценности действително ще помогне на Америка да преодолее стихията на далеч не само моралния, далеч не само социалния си упадък?

  Известният политолог Джоузеф Брамл разглежда проблемите на Америка в малко по-различна светлина. Разпарцаливен американски флаг тъжно виси на пилона – изображението на корицата вече подсказва какво е внушението на книгата, написана от Брамл. „Американският пациент“ – такова заглавие е избрал Джоузеф Брамл за своя анализ на отчайващото икономическо положение в страната. Америка е болна, нуждае се от спешна помощ; нещо повече: тя е застрашена от колапс, твърди авторът. Само че кой е лекарят, който може да помогне на този пациент?

  „Това би могла да бъде политиката, но и самата тя по много причини е парализирана, казва Брамл. Американската политика даде прекалено голяма свобода на пазарите, позволи различни групи да й оказват влияние и да диктуват интересите си. Така се стигна до невъзможна икономическа ситуация. През последните 30 години Америка живя над възможностите си. Тя има шанс да намери изход от кризата, но този шанс трябва да бъде използван.“

  

  Страна на (не)ограничените възможности

  За целта обаче трябва да се бръкне дълбоко в раните. Когато болестта е точно диагностицирана, и цярът срещу нея може да бъде намерен. Точно това прави Джоузеф Брамл в своята книга. Срещу дисбаланса, менталните блокади и парализата той препоръчва на Америка повече индустрия и по-малко нефт: с други думи, съсредоточаване върху вътрешното икономическо развитие, разширяване на индустриалното производство и успоредно намаляване на разходите на гориво. Американската икономика е застрашена от тотален срив, предупреждава Брамл и напомня, че ако се стигне дотам, това ще има непредвидими последици и за Европа.

  Брамл описва Америка като държава, в която от една страна има остър недостиг на квалифицирана работна ръка, от друга страна обаче безработицата постоянно расте, а с нея и бедността. Така Америка се движи в омагьосан кръг. Един от най-важните двигатели на нейната икономика е вътрешното потребление, което обаче все повече се свива заради обедняването на все по-големи части от населението. Няма ли обаче потребление, няма и достатъчен икономически растеж, който би предотвратил или поне намалил обедняването на американците. Ниският икономически ръст мултиплицира на свой ред още по-голяма бедност. И още по-голям, вече не само икономически упадък.

   

  –––––––––––––––––––––––––––––

  * Оригиналното заглавие на текста е „Упадъкът на Америка“.

  ** Josef Braml: Der amerikanische Patient; Siedler Verlag

  *** Charles Murray: Coming Apart: The State of White America

• П. Пенчев: Случаят „Борисов“ ще бъде обсъден наесен от европейската Антимафия

  На есенните заседания на новосъздадената комисия „Антимафия“ в Европарламента ще бъде обсъден случаят с българския премиер. Това заявява в предаването „В епицентъра“ със Светла Петрова членът на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская“ Петър Пенчев. Предаването се излъчва в ефира на LIVENEWS и Пенчев гостува в него на 2 август т.г.

   

  

  Той и колегите му журналисти Асен Йорданов и Атанас Чобанов са инициаторите на внесения в комисията сигнал за криминалните прояви на българския премиер. Пенчев бе категоричен, че разследване ще има.

  „Проблемът в България е в това, че образованието е много слабо. Не може 80% от ръководителите на фирми у нас да са хора даже и без средно образование. Не може да се прави печеливш бизнес от човек от улицата”, коментира Петър Пенчев.

  Според Пенчев харизмата на Бойко Борисов е всепризната в нашата страна, но харизматични хора се срещали и във всяка една квартална кръчма, „където хората аплодират най-почерпения сред тях”.

  „В последният доклад на ЕК се казва, че другите държави има престъпност, а в България престъпността управлява по руския модел. Не искаме Путинска България”, допълни той.

  „Всички политически партии си измиват ръцете с АЕЦ „ Белене”, отбеляза Пенчев и посочи, че по темата отново се спряга името на Богомил Манчев, които е бил енергиен спонсор във всички правителства.

  В обществото идеята за АЕЦ „ Белене” е издигната като символ на национална сила, но Борисов няколко пъти се опита да насочи вниманието към факта, че дори и да бъде реализиран този проект, населението няма да усети промяна. Причина за това твърдение е фактът, че произведената електроенергия ще бъде предназначена за износ“, заяви Петър Пенчев.

  По думите на Пенчев НЕК е лицензирана за износ на ток, но тя не изнася, а го продава на Богомил Манчев, Георги Кадиев и Иво Прокопиев, които се облагодетелствали от властовия ресурс, с който разполагали.

  Според него шоковото поскъпване на електроенергията с 13% е защото в противен случай НЕК ще фалира.

  От свой информатор в Европейската комисия Пенчев научил, че когато Бойко Борисов е бил в Брюксел, се е разкрило, че той бил част от криминалния контингент и това била причината той да напусне втория ден от събирането на представителите на 27-те държави членки на ЕС. „Толкова е бил ядосан, че е помел един от лидерите на европейския парламент, изпречил се на пътя му”, сподели Пенчев.

  Членът на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская“ и колегите му са направили извадки от американското посолство, в които се разглеждат 980 доклади за България и тези с информация, уличаваща Борисов.

  „В един от докладите в списание на Американския конгрес се твърди, че са извършени 150 политически убийства, докато Борисов е главен секретар, и в 30 от тях е замесен и самият премиер”, подчерта Пенчев.

  Петър Пенчев обвини Борисов и за извършван от него наркотрафик с Турция.

  „Знаем, че Бойко Борисов е такъв, но той е избран и ние го бутаме и ще изпълнява на 100% исканото от него”. По този начин Пенчев коментира близките отношения на Борисов с Путин и САЩ.

  „Бойко Борисов се страхува от всеки, който протестира, а Дянков е доста последователен”, коментира гостът в студиото на Светла Петрова.

  Ако процедурата по разследването на предоставената информация по случая „Борисов” стартира, ще се изисква разпит на премиера и свидетели, както и пълна проверка на документацията, която го уличава.

  
  Източник:  politkovskaya-bg.blogspot.com
  
• Curiosity изпрати първите снимки от Червената планета

  

  Марсоходът Curiosity, който успешно кацна в района на кратер „Гейл“ на Марс, вече предаде първите снимки.

  Най-критичната и опасна част на мисията приключи. Сега Curiosity постепенно ще включва своите уреди за геоложки и геохимически изследвания, изучаване на атмосферата и климата на планетата.

  Една от основните задачи на марсохода е да търси вода и следи от нея, както и органични вещества. Тези данни ще помогнат да се определи дали някога на Червената планета е имало живот и дали там има места, които биха могли да се използват за живеене.

  Източник:  Novinata.net

• Преображение Господне

  Днес е празникът Преображение Господне. Той е установен още в първите векове на християнството и ни припомня едно от важните евангелски събития от земния път на Спасителя, а именно явяването Му в небесната слава пред Неговите ученици Петър, Йоан и Яков.

  Юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия, макар и старателно да изучавали пророчествата, те се надявали, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава. Иисус Христос често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.

  Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи. За да утвърди вярата им, Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина близо до Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи в слава, това били Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и доброволна смърт.

  Петър, поразен от това, което видял, казал на Иисус, че е добре да останат на това място, като направят три сенника за Него, Мойсей и за Илия. Изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!“ (Матей 17:5) Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: „Станете, не бойте се!“ (Матей 17:7) И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината, а Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.

  Учениците чули гласа на Самия Бог, двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Това събитие имало за цел да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да ги укрепи във вярата.

   

  Константинийски епископ Антоний,

  Pravoslavieto.com

• 2012 Olympics:Bob Costas interviews Michael Phelps

  On August 4, Bob Costas, a TV veteran of nine different Olympics, interviewed Michael Phelps right after his historic last race, the 4×100 relay where Phelps won his 18th gold medal. The interview was touching and gave viewers a glimpse at what’s next for Phelps, the greatest Olympic champion of all time.

  Bob Costas asked Michael Phelps what it felt like to win one more medal and stand on the podium one last time. “I got so chocked up and emotional. I felt my eyes start to water,” the swimmer replied. Phelps also said that it was an honor to share the moment with his teammates that he has grown close to over the years.

  Michael Phelps told Bob Costas that the 2012 Olympics is definitely his last. “Michael Jordan couldn’t resist the competitive itch and he came back,” Costas countered, however Phelps was adamant that he would not compete in the Rio Summer Games in 2016. “We’ll go to watch, but we’re not competing,” Phelps reiterated on Saturday.

  So, what’s next for the for America’s superstar who has captivated an international audience for a dozen years? In the immediate future, Michael Phelps would like to go shark fishing in South Africa. “I want to go all over the place and visit cool places,“ Phelps told Bob Costas. Afterwards, Michael plans on applying his competitive nature to future endeavors. “There are other things I can do. I think I will be able to sort of shift that competitiveness into any thing I put my mind to,” the Olympic champion explained.

  Michael Phelps said during his interview with Bob Costas that he has no regrets about his swimming career. He also mentioned that Michael Jordan was a big inspiration during his Olympic swims. “I can look back on my career and hang my suit up and say that I did everything that I wanted to do. That is the only thing that I wanted to be able to say when I retire,” Phelps said emotionally.

  Bob Costas ended the interview with Michael Phelps by saying, “It’s been just great to chronicle your career.”

  

  Michael Phelps ends his Olympic career on a high note after twelve thrilling years. He became the most decorated Olympic athlete ever in London. Phelps won four gold and two silver medals at the 2012 Summer Games. His accomplishments are simply mind-boggling and include:

  • Greatest Olympic champion of all time
  • 51 Olympic swims
  • Swam nearly 10,000 meters and 198 lengths of the pool in Olympic races
  • Saturday’s relay was his 24th Olympic final
  • In addition to his 18 gold medals, Michael Phelps has also won two silver and two bronze medals

  For his twelve years of Olympic excellence and incredible moments, America says to Michael Phelps, “Thanks for the memories.”

  

  Michael Phelps is „the greatest Olympian of all time.” Having earned 8 gold medals in the 2008 Beijing Olympics, Michael Phelps became the recordholder for the most gold medals earned in a single Olympics — previous recordholder, American swimmer, Mark Spitz earned 7 gold medals in Munich in the 1972 Olympics. Michael Phelps holds a grand total of 22 Olympic medals: six gold and two bronze at Athens in 2004, eight gold at Beijing in 2008, and six medals in London. In these Olympics, Michael Phelps  become the most decorated Olympian of all time. He surpassed the 18 medals that Soviet gymnast Larisa Latynina won over three Olympics, including nine gold medals.

  Olympic competition continues on day ten. The NBC prime time highlights on Monday, August 6 include individual event finals in gymnastics (men’s rings and vault, women’s uneven bars), finals in track and field (men’s 400m and 400m hurdles, women’s pole vault), beach volleyball quarterfinals, men’s diving qualifying rounds, and track cycling final. LaShawn Merritt is expected to go for his second straight gold medal in the 400m.

  Source:   Еxaminer.com

• Равиния-2012 (Пригород Чикаго Хайленд-парк): 9-19 августа

  9 августа, 8.00 pm, Театр “Мартин”. Сольный концерт английского певца Джеральда Финли. Выпускник Лондонского королевского музыкального колледжа
  (сегодня – приглашенный преподаватель и член совета этого колледжа), он относится к числу наиболее востребованных баритонов современности. Известен прежде всего партиями в операх В.А.Моцарта (Фигаро, Дон Жуан, Граф Альмавива) и П.Чайковского (Евгений Онегин,  Елецкий). За исполнение партии Голо в опере К.Дебюсси “Пеллеас и Мелизанда” в Ковент-гардене Финли был номинирован на премию Лоуренса Оливье в номинации “Выдающееся достижение в опере” (2008 год).

  Финли – большой любитель и популяризатор современных опер. Он был первым исполнителем партии Роберта Оппенгеймера в опере Джона Адамса “Доктор Атомик” (мы слышали это произведение в Лирик-опере). В репертуаре певца – партии Ника Шедоу в опере И.Стравинского “Похождения повесы”, Оуэна Уингрейва в одноименной опере Б. Бриттена, Жофре Руделя в опере Кайи Саариахо “Любовь издалека” (Опера Санта Фе,
  Парижская опера, Хельсинкская опера), Гарри в опере Марка Энтони Тернеджа “Серебряная Тасмания” (Английская национальная опера).

  В программе концерта в Равинии – песни К.Леве, Р.Шумана, Б.Бриттена. За роялем – руководитель вокального отделения Steans Music Institute Кевин Мерфи.

   

  10 августа, 2.00 pm, Беннетт Гордон холл. Мастер-класс Джеральда Финли. Вход свободный.

   

  10 августа, 7.00 pm, Павильон. Совместный концерт рок-группы из Калифорнии Huey Lewis и the News с “живой легендой” мирового блюза и рока, английским певцом Джо Кокером. Начавший карьеру певца в небольших пабах Шеффилда, он приобрел невероятную популярность во второй половине
  шестидесятых, записывая один шлягер за другим. Сегодня, в свои шестьдесят восемь лет певец по-прежнему в строю.

   

  11-12 августа, 7.00 pm, Павильон. Еще одна суперпопулярная группа из Калифорнии “Train” выступает на фестивале в Равинии. Вечера откроет певец Энди Грэммер. В концертах примет участие специальный гость – певец и композитор Мэт Кирни. Обращаю внимание читателей, что все билеты на оба концерта проданы.

  12 августа, 2.00 pm, Беннетт Гордон холл. Мастер-класс замечательной английской певицы новозеландского происхождения Кири Те Канавы. Вход свободный.

  19 августа 6.30 pm, Беннетт Гордон холл. Дебют в Чикаго российского пианиста Даниила Трифонова.

  В 2011 году его имя было у всех на слуху. За один сезон Трифонов стал лауреатом сразу трех престижных международных фортепианных конкурсов. Вот летопись достижений пианиста. Октябрь 2010 года – Третье место и специальный приз за лучшее исполнение мазурки на международном конкурсе пианистов имени Фредерика Шопена в Варшаве. Май 2011 года – Первый приз, приз зрительских симпатий, приз за лучшее исполнение камерной музыки и приз за лучшее исполнение произведения Шопена на международном конкурсе пианистов имени Артура Рубинштейна в Тель-Авиве. Июль 2011 года – Гран-при, приз за лучшее выступление с камерным оркестром и приз зрительских симпатий на XIV международном конкурсе пианистов имени П.Чайковского в Москве. Сегодня Трифонов нарасхват, он играет с лучшими оркестрами и музыкантами на самых престижных сценах мира. Вскоре мы услышим пианиста в Равинии. Не пропустите! В программе концерта в Равинии – Соната N3 А.Скрябина, Три сказки Н.Метнера, Три танца из балета “Жар-птица” И.Стравинского-Г.Агости, “Образы”, книга первая К.Дебюсси и Двенадцать этюдов Ф.Шопена.

  200 Ravinia Park Rd, Highland Park, IL 60035. Билеты на все концерты фестиваля можно заказать по телефону 847-266-5100, факсу 847-266-0641 или зарезервировать на сайте http://ravinia.org/.

   

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/
  www.sergeyelkin.com

• 17-годишна американка разработи програма за диагностика на рак на гърдата

  Британи Уегнър е тазгодишният носител на наградата на „Google Sciences Fair“. Американката на 17 години е написала компютърна програма, която анализира проби за рак на гърдата с много голяма точност, съобщава американското научно издание „Scientific American“.

  Нейната програма, позната като „невронна мрежа“, ще помогне на лекарите да откриват различни структури на рак, използвайки база данни от проби. „Традиционните биопсии на гърдата са болезнени, но пък по-щадящите тестове чрез тънкоиглена аспирация (FNA) не дават достатъчно сигурни резултати. Това е на път да се промени благодарение на откритието на ученичката“, пише изданието.

  Програмата, разработена от  Британи, действа като имитация на човешкия мозък. Тя включва цели 7.6 милиона проби, чрез които изкуственият мозък се научава да разпознава сложните структури на раковите клетки и да диагностицира заболяването. Откритието на момичето ще помогне да се подобри достоверността на тънкоиглената аспирация и ще помага на лекарите да установят с точност до 99% случаите на злокачествени тумори.

  Британи започнала да се интересува от наука като малка, когато брат й страдал от белодробно заболяване. „Пораснах, като превръщах хората в престилки в идоли и откривах какво може да направи науката, за да промени света“, казва Британи. Учителите забелязали таланта на момичето в съвсем ранна възраст и я поощрили да се занимава с наука. Започнала е да се занимава с програмиране сама и е разработвала проекти от 12-годишна.

  „Цялото жури каза „Уау“ за проекта на Британи“, казва един от членовете му Вин Сърф. Победителката ще получи 50 000 долара, пътуване до островите Галапагос и възможност за стаж.

  .
  Източник:  в. „Дневник“

• Една история от музея в Хирошима

  

  Разказът е базиран на действителен случай

   

  Не помня колко дълго седях като препариран пред една от витрините на музея в Хирошима. Болката и тъгата протягаха лепкавите си ръце от всяко кътче на сградата, чийто стени бяха пропити от безумно страдание, което сякаш беше живо. Като че ли прашната гъба на смъртта не бе успяла да отвее душите на тези, чиито мечти, живот и любов са били погребани сред сивия бетон.

  Не слушах безгласните им вопли, бях погълнат от малките бебешки ританки зад стъклото – те ми изглеждаха познати, като тези у дома. Разбира се, досещах се, че сухата ръжда по тях е именно кръв, но твърдо отказвах да го приема.

  – Бих могла да Ви разкажа историята, ако желаете.

  Гласът на служителката, която неусетно бе изникнала до мен, едновременно ме сепна и успокои. Английският й бе странен, а тонът – учудващо равен за подобно място.

  – Да, разбира се. – прокашлях се нескопосано, в опит да отговоря.

  – Няма да Ви отегчавам. Майка му е бягала с него на гръб, а цялата й кожа е горяла. Само там, където е било бебенцето, е била предпазена. След няколко часа бебето починало, но жената до последно се е надявала да оцелее, дори не му дала вода, защото чула, че е заразена. Така и умряло, жадно. Майка му си заминала след месец и до края повтаряла, че детето спасило живота й. Последните й думи били – „Поне водичка да му бях дала.”

  Съжалих за любопитството си. Опитах се да пресуша влагата от очите незабелязано, не знаех как да реагирам. Чух, сравнително ясно, собствения си глас:

  – Откъде знаете всичко това?

  – Аз съм сестрата на бебето, тогава бях с мама и него.

  Стори ми се, че изрече думите с равен и спокоен глас – думи, които съзнанието ми твърдо отказа да приеме.

   

  Радислав Кондаков,  Pisalka.net

   

• Най-стиснатите хора в света

  Не е задължително стиснатите хора да са лоши. Много от тях всъщност са давали пари за благотворителност, но за самите себе си са отделяли възможно най-малко средства.

  Лошото в ситуацията е, че при мнозина от тях скъперничеството е минало всяка нормална граница и се е превърнала в болестно състояние. За да харчат минимума, тези странни птици са се отказали от престижни професии, любовни връзки и дори от роднини, които иначе са държали на тях. Рrofit.bg прави разбор на най-уникалните случаи на спестовност, които са оставили следа даже и в световната история. Вижте най-пестеливите хора в света:

  Джон Елуис – първообразът на Дикенсовия Ебенизър Скрудж

  Смята се, че този странен господин е вдъхновил Чарлз Дикенс за създаването на героя му Ебенизър Скрудж от книгата „Коледна песен”. Елуис е бил депутат между 1772 и 1784 г. Починал е на 75 г. Наследил е 350 000 паунда от баща си и чичо си, които днес ще се равняват на 19 млн. долара. Въпреки че е бил толкова заринат от пачки, през целия си живот е живял с 50 лири на година. Носил едни и същи дрехи всеки ден (не обръщал внимание на воплите от съседи и познати,че мирише ужасяващо). Къпел се само в Темза, защото за нищо на света не искал лукса да му носят вода до имението и да я затоплят. Гонил лястовиците от двора си, защото крадели от сеното, за да си правят гнездо. Ядял от месото на умрял елен с месеци, дори след като започнело да се разлага. Имението му се разпадало, комините се срутили и всичко се превърнало в една съборетина, но той не искал да ремонтира нищо. Никога не палил огън, а се завивал с повече одеяла. На смъртното си легло не извикал лекар, а адвокат, за да разпредели състоянието си от 800 000 паунда.

  Братя Колиер се барикадирали с боклуци срещу крадци

  При братята Хомър и Лангли Колиер скъперничеството преминава всички граници на нормалното. Те са родени през 1881 г., и умират през 1947-а, с около една седмица разлика. Наследяват сума, която в днешно време може да се сравни с 2-3 млн. долара. Не се женят и не е известно да са имали някога приятелки. Живеят сами в къща в Харлем. В квартала плъзнал слух, че в дома се пазят ценни предмети и хора започнали да се опитват да влизат вътре. Тогава братята буквално се барикадирали вътре. Събирали боклуци от цял Ню Йорк, които пазели вътре и така оформяли щит срещу крадци. Нямали ток, вода, телефон, защото не си плащали сметките, въпреки че можели да си го позволят. Понеже домът бил ипотекиран, банката заплашила да ги изхвърли. Когато пристигнали служебни лица, за да ги изгонят, малкият брат просто написал чек за всички сметки, както и за ипотеката. Той бил на стойност 6700 долара (което днес се равнява на 90 000). Чекът бил с покритие.

  Едуард Стьобендроф умира от недохранване

  Това е най-чепатата личност сред придобилите популярност скъперници. Едуард Стьобендроф умира през 1891 година, като оставя наследство от 9000 долара, което се равнява на $215 561. Причината за кончината му е… недохранване и спукана язва. Лекарят, който го прегледал преди да предаде Богу дух, му казал,че ако бил изял една ябълка и изпил един сок предната нощ, нямало да умре. В последните 25 години от живота си Едуард живял в малък апартамент без отопление в Манхатън. Никога не са го виждали да купува нищо друго, освен храна, и то от най-евтините магазини. Излизал, купувал храната и бягал обратно към апартамента си. Не ходел никъде. В нощта преди да умре не повикал лекар, а адвокат. Оставил всичко, което имал на съпругата на портиера на сградата, без да дава обяснения.

  Вещицата от Уолстрийт спасила 3 пъти Ню Йорк от фалит

  Хети Грийн си спечелила прозвището Вещицата от Уолстрийт. Тя била толкова стисната,че цял живота носила една единствена черна рокля. Не понечила да си купи друга, въпреки че имала 200 млн. долара през 1918 година, което се равнява на 3,5-4 милиарда долара днес! Тя е една от инвеститорите легенди на Уолстрийт. И до днес се твърди, че най-малко 3 пъти е спасявала Ню Йорк от фалит, като е писала чекове за милиони срещу облигации. Когато Хети била млада и леля й починала, Грийн превъртяла за това, че родственицата й завещала 2 млн. долара на благотворителни фондации. Тя обжалвала в съда последната воля на леля си и спечелила делото. И после накарала благотворителните организации, сред които една детска болница, да й върнат парите. Най-фрапантният случай обаче е този със сина й. Когато си счупил крака, майка му го завела в безплатна болница за бедни хора. Някои хора обаче я разпознали и от болницата настояли тя да си плати сметката. Та се опитала да отрече, че е Хети Грийн, но не й повярвали. Тогава взела сина си вкъщи и казала, че ще лекува крака му сама. След като с години налагала момчето с компреси, в крайна сметка кракът му е трябвало да бъде ампутиран.

  Ефрем Перейра д’Агилар продал овцете си, защото хабели много трева

  Ефрем буквално е роден със златна лъжица в устата. Появява се на този свят през 1793 г. в семейството на барон. Никога не му се е налагало да работи, пък и той не е искал. Получава титлата на баща си и се жени за дъщерята на друг богат благородник. Когато умира, състоянието му е на стойност около 200 000 лири стерлинги. Не е поверявал парите си на никоя банка, а ги е криел в къщата си. Скъперничеството му започва след като загубил плантация от 15 000 акра при началото на американската революция. Минал в другата крайност. Пиел само вода и понякога с месеци ядял сух хляб. Продал имотите си и се преместил в малка барака с цел да пести възможно най-много. Втората му съпруга се развела с него, тъй като не искала да споделя стиснатия му живот. Ефрем мразил да храни животните и изтъргувал овцете си, защото ядели трева ненаситно. Гледал само прасета и крави.

  Андрю Карнеги държал парите си в банка и само им се радвал

  Карнеги е много близо до описания от Чарлз Дикенс Ебенизър Скрудж. Неговото състояние в днешно време щеше да се равнява на 300 мл,o. долара. Това е вторият най-богат човек, живял някога на Земята, след Рокфелер. Забогатял от неговата компания US Steel Industry, той обаче не си позволявал никакъв лукс. Държал парите си в 5-годишни златни облигации, които пазел в трезор на банка в Ню Джърси. Често отивал там и влизал в трезора, само за да се наслаждава на гледката. Обичал лова, но ако не уцелел с първия изстрел, никога не повтарял по две причини. Първо – не трябвало да пропуска и второ, амунициите били скъпи. В края на живота си обаче той давал много за благотворителност и написал прочута статия, в която твърди, че богатите трябва да даряват всичко, което имат, с изключение само на това, което им е необходимо, за да съществуват.

  Тайгър Удс никога не дава бакшиши

  Царят на голфа Тайгър Удс е първият спортист, който взе 1 млрд. доларa хонорар само за да се яви на турнир. Той обаче е известен с това, че не дава бакшиши. Говори се за случай, в който тъкмо щял да зарадва сервитьорка с 5 долара, но се сетил, че вече й бил дал 5, затова си прибрал втората банкнота в джоба. Една от неговите любовници казва, че всеки път, когато излизали, той уж на шега питал сервитьора дали няма вечерята да му е безплатна, защото е Тайгър Удс. Това никога не минавало, но той не спрял да опитва. Дамата допълва, че не го виждала да дава по-голям бакшиш от 10 долара, а най-често – никакъв. Персоналът на луксозен хотел в Лас Вегас твърди и до днес, че преди две години Удс си е тръгнал с тоалетната хартия, кърпите и всичко друго, което е успял да вземе от стаята. Мрази да раздава автографи, дори на деца.

  Източник: Blitz

• Образованието, 4i4oвци!

  Любослава Русева,  в. „Преса“

  

  Дано следите поредицата на Би Би Си „Чудният свят на Албер Кан“, защото в противен случай „за народа загуба велика“, както казваше Иванчо Йотата…

  Когато Иван Вазов пише своите „Чичовци“ (1884 г.) като „галерия от типове и нрави български в турско време“, странният френски милионер-филантроп Албер Кан тъкмо прохожда в спекулациите с акции на компании в Африка.

  До 1898 г. Кан вече е натрупал огромно богатство, но освен да си построи вила – нещо като аналог да се видиш с пари и веднага да ги инвестираш в четири апартамента, богаташът основава стипендиите „Около света“, с които по-късно ще финансира пътешествията на фотографи за създаването на т.нар. Архиви на Планетата.

  Резултатът е: 72 000 снимки от над 50 страни и 100 часа в 180 000 метра филмова лента. Най-голямата колекция от появата на цветната фотография насам е събирана в периода 1908-1930 г. – време, в което фотографите на Кан се превръщат в истински мисионери. Те документират глобални политически събития и преломни исторически моменти, но най-вече се интересуват от всекидневието на народите – интимни човешки моменти и най-обикновени ритуали като бръснене, разходка, пазаруване, които смятаме за банални, докато животът ни тихо изтича (без извинение за клишето) в пясъчния часовник на времето.

  В продължение на около 20 години идеалистът Кан профуква цялото си състояние за Архивите на Планетата, защото е убеден, че хората не се познават в онзи смисъл на познанието, което би могло да ги излекува от стереотипните представи едни за други. Във Виетнам не знаят нищичко за бразилците, а монголците нямат идея как живеят французите. Всички те обаче обитават едно общо пространство и едно общо време. Защо тогава да не ги запознаем, казал си Албер Кан, вдъхновен от мисълта, че всяка култура, дори най-примитивната, може да даде нещо на останалите.

  Днес наричаме това мултикултурализъм. Означава точно обратното на застиналите във времето Вазови чичовци – така го обяснил учителят по литература на моята дъщеря. Казал още, че общество, безсилно да се изяви в истинско действие, се изявява само чрез говорене. Не изговаряне на мисъл и смисъл – продължил, а чрез безспирно бъбрене и загуба на енергия в разпри, дребни спорове и некомпетентни разсъждения. „Затова, като Иванчо Йотата, който си останал горещ привърженик на i-то и с красиви черковни букви изписвал в бакалския си тефтер „Дiмitpia Пiнtiяta: пiл пitie – 20 гр.“, това застояло общество заслужавало единствено да бъде пародирано, до степен на окарикатуряване”, заключил учителят, а няколко деца не само поклатили глави в знак на съгласие, но и му изръкопляскали…

  Първоначалният замисъл на дядо Вазов бил да постави за мото на повестта си поговорката „Див глог питомно грозде не дава“. Впоследствие обаче решил да го изтрие, защото светът, който описвал, бил битово принизеният свят преди размаха на българското Възраждане. Ставало дума за миналото, за Рачко Пръдлето и за Варлаам Копринарката, рекъл си патриархът, и великодушно се отказал да издава сурова присъда над колективното бъдеще.

  Прав бил: питомното се проявило. По него време българското общество все по-широко отваряло прозорците си, но освен примеса на спарен въздух и привнесени чужди модели, от който се понесъл евтиният мирис на криворазбраната цивилизация, то успяло да създаде собствена интелигенция.

  За да може да взима информирани решения за живота си, както казва и последният глупак днес, тази интелигенция се захванала да го развива и да се грижи за него. Не с лозунги като „Икономиката, глупчо!“, а със споделянето на знание.

  „Образованието, чичовци!“ – това бил негласният слоган на просветителската кампания. И тъкмо с усилието на просветителите, подкрепено от чужденци като Иречек и от филантропи като Евлоги Георгиев, който дарил 800 000 лв. за сградата на Софийския университет и още сума ти левове за девическото училище в Солун и средното техническо училище в Карлово, рекрутираната в държавната администрация полуграмотна селско-еснафска среда постепенно била подменена с по-„питомна“. Така в началото на миналия век културната ни изостаналост изглеждала преодоляна до голяма степен, а Симеон Радев вече имал достатъчно материал, за да опише строителството на модерна България.

  Да, модерна. А най-сигурната индикация за модернизацията била ръстът на грамотността:

  През 1879 г. грамотни са едва 3,5% от населението, докато в навечерието на войните – 34%. Въпреки че социалната структура на обществото останала непроменена почти до средата на века (живеещите в градовете гравитират около 20-те процента), вече може да се говори и за градска култура по европейски маниер, както биха казали едни други „чичовци“, на Добри Войников.

  С какво тази градска култура е успявала да привлече интереса на околния свят, би трябвало да е обект на по-дълъг и сериозен разговор, но е факт, че финансираните от Албер Кан фотографи Стефан Пасе и Леон Бюзи идват в България и правят тук 66 снимки. В момента част от тях могат да се видят в „Морското казино“ в Бургас, но там, разказа ми приятел, който проучва Архивите на Планетата, не присъствала важна за всички ни фотография:

  Български студенти позират с широки усмивки. Следването им във френски университети току-що е приключило и те се връщат у дома с радост. Групата, личало се, изпитва нетърпение да се включи в обновяването на тукашната среда…

  Не открих тази фотография в дигитализирания архив на Албер Кан, но и да я бях открила, нямаше да я покажа на дъщеря си. Не защото не я обичам, нито защото не обичам мястото, където е родена, а точно защото много обичам своето дете и ми е мъчно заради мястото, където то беше родено.

  Малката мечта на моята дъщеря е да учи в чужбина. Голямата й мечта е да остане там. Не просто там обаче, а колкото се може по-далеч от тук. Любопитството какво става там се е хванало под ръка с омерзението от ставащото тук и заедно са решили да си купят еднопосочен билет.

  Казах любопитство в смисъла на интелигентност и усет за свобода, в никакъв случай на неосъзнат порив към авантюра. Любопитство към новите хоризонти, новите знания и новите опитности, които големият отворен свят предлага. За разлика от малкия свят, който се разлага като зарязана огризка в собствен сос, това любопитство търси смисъл, жизнеспособност и бъдеще.

  Момчетата, които се върнаха с медали от поредната световна олимпиада по математика, онзи ден обясниха същото на президента Плевнелиев. Споделиха го не толкова радикално (не споменаха за омерзението), но не по-малко категорично:

  Щели да учат „по света“, а вероятността да се върнат „у нас“ можела да се изчисли и от човек без математически заложби. Е, имало някакъв шанс да си дойдат, понеже положението би трябвало да се подобри, но доколкото изразът „би трябвало“ тук е равнозначен на „ако“ за историята, този шанс, разбирайте, е нулев.

  Да виним тези деца е нелепо и нито съм първата, нито последната, която ще се възпротиви на патриотарското лицемерие. Тези деца нямат място тук. Те нямат нито слънцето, нито въздуха, за които приказваше един вожд, който беше наследен от друг, който пък беше наследен от трети, на когото днес се възхищава четвърти…

  Далеч съм от мисълта да възкликна като унгарския писател Акош Кертес, наскоро емигрирал на 80-годишна възраст в Канада, че сме генетично непълноценен народ. Но не мога да не се съглася и с това, че дивият ни глог раждаше и продължава да ражда питомно грозде преди всичко по изключение.

  По изключение, например, има един учител по литература, който може да обясни на 12-годишно хлапе провинциалната среда, описана от Вазов. Отново по изключение се намират няколко деца в класа, които оценяват усилието на този учител да се изрази без претенция, с простотата на отговорния към думите човек.

  Бие обаче звънецът, мобилните телефони звънят с песента на Ивана „Води ме в някоя квартална кръчма“, и… магията мигом приключва. Оттам нататък започват правилата:

  Поемане на информация, но не и на знания.

  Изкусителни предложения да получиш диплома без каквито и да е напъни, но не и на способности за планиране на живота си.

  Скърпване на някакви лъжливи перспективи в някакви „университети“, които закърпват някакви си бюджети. Озоваване на улицата, тъпо гледане в една точка, паника, отчаяние, пускане на телевизора за „По света и у нас” и изцеждащите сутрешни блокове, в които всички говорят.

  Строителите на съвременна България безспирно бъбрят, разправят се, водят дребни спорове, важно изказват некомпетентни мнения. Уморително и досадно е. По-скоро трагикомично, не и забавно…

  Чичовците се върнаха и това е най-тъжният резултат от българския „преход”. Докато дрънкат ли дрънкат, чуждите компании, които се занимават с електротехника, машиностроене и химическа промишленост, започнаха да напускат България заради липса на кадри, а само преди броени дни Турция престана да легализира дипломите от наши университети с аргумента, че „фалшифицирането им е придобило размерите на организирана престъпност”.

  Според последното изследване на Световната банка, броят на българчетата, които прекъсват завинаги образованието си, е 20 000 на година.

  За 48% от първокласниците майчиният език вече не е българският, обяви неотдавна и министърът на образованието на форум в БАН.

  Нацията застарява, делът на навлизащите в трудоспособна възраст намалява за сметка на излизащите, и съвсем скоро се очертава перспективата един работещ да издържа поне петима безработни.

  В същото време държавата хвърля 170 000 лева, за да върне стотина неграмотни роми от Швеция, вместо да инвестира парите на нас, данъкоплатците, за интегриране (отвратителна дума, признавам) на необразованите…

  Колкото и грозно да прозвучи обаче, вече е късно за „интеграция”. Циганите търсят перспектива навън по същата причина, заради която емигрират българите. Искат да се разделят с нас, не ни харесват. С нищо не им даваме пример, за да поискат да ни подражават. С нищо не ги привлича нашият бит, нито нашата душевност, в оптимистичната теория за които престанахме и ние да вярваме. Българите сме цигани, а циганите сме българи – еднакво безперспективни и ошмулени хора.

  Ако „шведските” берачи на боровинки, или моята дъщеря и онези математици с олимпийските медали разпознаваха в българската среда очертанията на надежда за смислено съвместно оцеляване, те вероятно щяха да останат тук.

  Но сега мечтата на едните е да се върнат в гетото, а на другите – да го напуснат. Първите може би ще гласуват за поменуващите с чужда пита, защото нямат изход. Вторите със сигурност ще си спомнят с носталгия за питата единствено във „Фейсбук”, защото имат изход.

  И двата варианта, ако питате мен, са печални, но справедливи. Те са много тежка присъда за обществото, което си построихме, но присъда реалистична и честна. „Чичовци”-те могат да бъдат преборени само с честност и откритост, не им действа друга противоотрова. Апелирам за по-малко политическа коректност, да знаете!

  „Аз обичам света” – написал Албер Кан, който документирал света, живеейки във Франция.

  „Аз обичам България” – написал Евлоги Георгиев, който се погрижил за България, живеейки в чужбина.

  „Az obi4am da se 4uvstvam jiva” – написала моята дъщеря във „Фейсбук”, докато на мен ми ставаше все по-чоглаво и все по-чоглаво, че така и не попитах за името на учителя по литература.

  А изчезващите видове трябва да се поддържат, нали? Иначе ще бъдат залiченi като дiнозаврiте.

  Може да се случи и по-лошото: да възкръснат и възкръсват като 4i4овци. Заради което децата им ще ги напускат с отвращение.
  

• <<
• 1
...
• 210
• 211
• 212
• 213
• 214
• 215
• 216
• 217
• 218
• 219
• 220
...
• 415
• >>