Всички авторски страници

Авторски

• Екологична бомба със закъснител в Челопеч и Крумовград

  Стенограма на разговор на Асен Генов от новинарската платформа „Гневни млади хора“ с журналиста Руслан Йорданов и еколога Тома Белев. В този разговор става дума за това при какви условия и с какви последици канадската фирма „Дънди Прешъс Метълс“, получила концесия за добив на злато и други редки метали още по времето на Костов, експлоатира една от най-големите златни мини в Европа, намираща се в България. За консеционната такса на тази концесия; за екологичните, здравословни и други вреди за населението; за неспазване или законови разпоредби или тяхното обезсмисляне; за нехайство или корупция от страна на държавни и други институции. За натиск или купуване на хората, живеещи в района на Челопеч и Крумовград, и за техните страхове.

   

  „Гневни млади хора“

   AYP епизод 7:  За златодобива в Челопеч и Крумовград

   

  Асен Генов:

  Да минем сега към основната тема – Челопеч, Крумовград, златодобива. Може би е добре да направиш няколко уводни думи – каква точно е ситуацията в момента, какво се случва там?

  Руслан Йорданов:

  

  Проблемът там е стар, от няколко години и се задълбочава. Проблемът е, че рудникът, който е най-голямата златна мина у нас и една от най-големите в Европа, действа от началото на 20-и век, златната жила върви всъщност под селото и приближава все повече самото село. Става въпрос, че взривовете от по 8-9 тона по 3-4 пъти в денонощие, като понякога са и през нощта, рушат къщите. На практика има напукани поне 20-30 напукани къщи, напукването става все по-сериозно и това приближава вече долу под земята на самото село. Реално, тези напукани къщи трябва да се бутнат – те не могат да се ремонтират – има паднали стени, паднали покриви, хора е щяло да загинат, когато са падали стени и покриви. Това е единият проблем. Другият са шахтите. Една от шахтите е точно до последните къщи в селото, която отвежда отровни газове, близките градини и овошки увяхват. Това са отрови, които хората дишат. Друг проблем е в съседния град Златица, където „Дънди“ товари там концентрата, който отива към Бургас, казва се на кораби и отива в Намибия. Първо, камионите трошат пътищата на Златица и второ, при разтоварването се вдига голям прах. Има инициативен комитет от около 150 човека, които протестират и настояват да се спре това замърсяване.

  Какъв е проблемът в Челопеч? Първо, много голяма зависимост на Общинския съвет от мината. Там 9 от 11 общински съветници работят в дружеството или техни съпрузи, преки роднини или преки техни роднини работят в институции, които се финансират от „Дънди Прешъс Метълс“. Бащата на кмета на Челопеч Антони Кесяков има варница и тази варница продава вар на „Дънди“, с която затрупват хвоста в хвостохранилището, за да сляга арсена, който е адски много и силно отровен.

  Асен Генов:

  Може би трябва да обясниш на нашите зрители какво е хвост.

  Руслан Йорданов:

  Рудата, като се изкопае, се руши, смиля се и се преработва, в случая, с флутация. От едната част се получава концентрат, който е меден, златен, сребърен и пиритен, и всъщност отпадъка е хвоста. Има едно огромно хвостохранилище, което мисля е над 10-15 милиона тона отпадък има в него, и което се намира на 2 км от Челопеч. Това хвостохранилище също замърсява, защото вятъра разнася прахове. Отделно хвостохранилището има изпускания редовно в река Тополница и трови селата по поречието – Поибрене, Българене.

  Асен Генов:

  Имаме въпроси, коментират нашите зрители в чата, че под самото село всичко е в галерии и на практика е втори град под селото. Така ли е?

  Руслан Йорданов:

  Да, така е. Мината е открита 20-те, 30-те години на 20-ти век.

  Асен Генов:

  Аз прочетох, че става дума за изкопни работи там, които датират буквално от повече от 50 години. Било е прекъснато по някое време, ако си запознат с историята, да разкажеш малко повече как в най-новата история, след 10 ноември 1989 г. се възстановява работата в тази мина?

  Руслан Йорданов:

  В един момент цената на златото пада доста. Да кажем, на 10 ноември 1989 г., като отправна точка, златото е 400 долара за една тройунция. По-късно, през 1999 г. цената слиза до 270 долара, а сега е над 1 600 долара. Т.е., при ниската цена на златото почва да се счита в един момент, че не е рентабилен златодобивът. Правителството на Иван Костов приватизира мината за 6 млн. долара. Това, разбира се е престъпление, защото това е една от най-големите златни мини в Европа. Медодобивния комбинат, който е в съседство в Пирдоп, го продава за 36 млн.долара.

  Асен Генов:

  Аз се опитах тези дни да изчисля само на база данните в медиите за какъв краен резултат при 100% експлоатация на двата рудника при Челопеч и Крумовград, данните, в медиите са за около 1 млн. тона руда, от която между 3-5 грама на тон е злато. Знаеш ли при 100% експлоатация, за какви количества злато говорим, че могат да бъдат добити там?

  Руслан Йорданов:

  Важно е да се уточни, че рудата в Челопеч е с изключително голямо съдържание на арсен. През 1990 година българското правителство взема решение, с което забранява тя да се обработва на територията на България и затова се изнася в Намибия. „Дънди“ изнася годишно от Челопеч 60 хиляди тона концентрат с 55% златно съдържание. Отделно сребърен и меден. Годишно 2 млн. руда изкопават, но колко е самия добив на краен продукт, това вероятно трябва данните от Медодобивния комбинат в Южна Африка да се вземат.

  Асен Генов:

  Т.е., ако спекулираме с числата, изнесени в медиите, става дума за поне, по мои изчисления, хиляди килограми злато, на стойност десетки милиарда долари.

  Руслан Йорданов:

  Когато през 2007 г. писах за първи път за Крумовград, имаше официални данни, че 92 тона злато има в Челопеч.

  Асен Генов:

  92 тона злато.

  Руслан Йорданов:

  Да. Отделно има много редки метали, за които въобще не се плаща концесионна такса… те се изнасят.

  Асен Генов:

  Това е едно от опасенията, аз съм чел, че покрай златото се изнасят много други ценни метали. Имаш ли конкретна информация какъв процент от стойността на добитите ценни материали остава за България по договор? Спекулира се много по медиите и в Интернет – обсъждат се числа между 0.75% и 1.5%?

  Руслан Йорданов:

  През 1999 година в договора, който Иван Костов подписва, концесионната такса е 1.5% годишно.

  Асен Генов:

  Това е от стойността на добитите материали – 1.5%?

  Руслан Йорданов:

  Да, от добива. През 2004 г., тогавашния министър Лидия Шулева намалява двойно концесионната такса на 0.75%.

  Асен Генов:

  Как така намалява?! Министърът не би ли трябвало да се грижи да увеличи двойно таксата?

  Руслан Йорданов:

  Аргументът е, че конюнктурата на световния пазар се била влошила, но това е лъжа, защото цената се вдига през този период – от 270 на 430 долара. Шулева облекчава и договора – там фирмата концесионер има едни задължения за 5-годишни планове за рекултивация на терените например, които отпадат от договора. По-късно, през 2005-2006 г. правителството на Сергей Станишев връща отново таксата на 1.5%. Между другото, в правителството на Тройната коалиция имаше големи спорове. То обеща, че ще променят закона и ще вдигнат концесионните такси, но това не се случи. Всъщност, голямото облагодетелстване на „Дънди“ дойде с плоския данък. Преди това, при стария данък печалба, те плащаха много повече. Сега плащат само 10% корпоративен данък и концесионна такса от 1.5%. това е много ниско за такъв род дейност. В Румъния, например, е 38%. Навсякъде по белите държави под 40-45% няма.

  Асен Генов:

  Не е ли рисковано журналист да употребява този израз „белите държави“?

  Руслан Йорданов:

  Така е, езикът ни подвежда.

  Асен Генов:

  Да се върнем на хората в Челопеч и рушащите се къщи. Тяхното недоволствие е насочено срещу добива или срещу ръководството на фирмата – „Челопеч майнинг“, те какво очакват? Очакват помощ от фирмата или не са доволни по принцип от това, което се случва там – отравянето на региона и т.н.?

  Руслан Йорданов:

  Домовете на хората се повреждат все повече и повече. Другото, което е много интересно е, че само 30-ина жени, които са по-смелите, се опълчват на „Дънди“. Другите ги е страх, защото почти от всяко семейство има човек, който работи в мината. Те направиха една жалба 2007-2008 година и поискаха експертиза. Тогава, по искане на общината, дойде един конструктор, който направи експертизата. Неговото заключение бе, че взривовете на „Дънди“ са виновни. После „Дънди“ наеха специална фирма, която направи друга експертиза и „доказа“, че терена, слагвянето на почвата, напукването на къщите не е вследствие от взривовете.

  Асен Генов:

  Това е според другата експертиза?

  Руслан Йорданов:

  Това е според експертизата на една гръцка фирма, наета от „Дънди“. Сега хората са с вързани ръце – по съдебен ред не могат да търсят компенсации, ходят и преследват шефовете на „Дънди“ с молби, оплакват се на медиите – това правят.

  Асен Генов:

  А, хората, които протестират, ти каза, че са едва 30-ина жени, възможно ли е начина, по който протестират и се ангажират в защита на интереса си, да е зависим от това, че те все пак най-вероятно работят и са свързани по някакъв начин с „Челопеч майнинг“?

  Руслан Йорданов:

  Там почти няма семейство, което да няма член, който да не работи в мината или да не е пенсионер, който е работил преди в мината. „Челопеч майнинг“ оказват натиск върху семействата…

  Асен Генов:

  В какво се изразява този натиск?

  Руслан Йорданов:

  Когато първия път са се подписал в подписката, тогава са били около 120-130 човека, след което по-голяма част от тях са си оттеглили подписите и са останали около 30-ина човека. Натискът се изразява със заплахи за уволнение. Споменах, че има отровени села по реката – в Поибрене е най-тежко засегнатото от изпусканите от хвостохранилището отпадни води в река Тополница. Там растат заболяванията – анемии при децата, бронхопневмонии на бебета и т.н. Ужасни неща – в почвата има около 6 пъти повече арсен от допустимото, според лабораторни изследвания.

  Това се е криело дълги години, докато една медицинска сестра й прави впечатление, че рязко скача заболяваемостта при децата. Тогава тя сама взима проби, носи го по лаборатории, вдига шум и ес стига до там, че започват проверки, почват изследвания и установяват, че има огромни замърсявания. Даже има построен и алтернативен водопровод, защото водата не може да се ползва. Какво прави „Дънди“ с тези села? Дарява средства – 20-30 хиляди лева на селата, на съседната община Чавдар и селата в нея. Даряват се средства и на самите кметове лично. Затова не се чува много за проблемите.

  Друго скандално нещо е, че през 2007-2008, има документи за това, при редовните изпускания на тези отпадни води над нормата, РИОСВ-София ги глобява. Глобата е, примерно 3 хиляди лева, която те („Дънди“ – бел.ред.) с удоволствие плащат и продължават да замърсяват.

  Асен Генов:

  Узаконяват престъплението?

  Руслан Йорданов:

  Да.

  Асен Генов:

  Няма да сбъркам, ако кажа, че сме свидетели на българския вариант на Ерин Брокович?

  Руслан Йорданов:

  Да, така е. Между другото, всички предприятия там в Пирдоп, Челопеч, Златица, община Чавдар, въобще цялото Средногорие е жестоко изтровено. То е сигурно на първите места в Европа по заболяваемост от рак. Има 12-13 огромни хвостохранилища, има затворени мини, които продължават да замърсяват. В официалните документи този регион еколозите го наричат „гореща точка“.

  Асен Генов:

  Наистина ли регионът, в който се развива всичко това, е в Натура 2000? Спомена за река Тополница, аз знам, че когато прелее хвостът в хранилището, се излива и отива в яз. Качулка, който се ползва за напояване, за водопой, риболов, деца е къпят там…

  Руслан Йорданов:

  Така е, яз. Качулка е много замърсен. Силно замърсен е и язовир Тополница, от който се полива Пазарджишкото и Пловдивското поле. Това са поражения, които могат да засегнат и съседни държави като Турция и Гърция в един момент.

  Асен Генов:

  За да се изясни въпросът, примерно със замърсяванията, защото по данни пак от медиите, МОСВ отказва да направи отново ОВОС, тъй като такъв е правен преди време, когато предприятието е започвало да функционира? Не е ли логично държавата или общинските служби да имат интерес да направят  експертиза, например на вибрациите, на степента на замърсяване, на този отдушник, от който излизат тези вредни газове, които унищожават растителността в района, вместо да ги поръчва извършителят – този, който ги прави тези неща? Какво трябва да се случи, за да се разбере истината дали трусовете вредят, дали има отрова и т.н.?

  Руслан Йорданов:

  В България научната общност е доста корумпирана и може да ви издадат експертиза за всичко. Щом са издали експертиза, че взривовете изобщо не са повлияли на рушенето на къщите… Аз присъствах по времето на един взрив – беше като при земетресение.

  Асен Генов:

  Ти си присъствал?

  Руслан Йорданов:

  Да, докато бях там да правя разследване, се случи един взрив. Такива взривове на хората им се случват по 3-4 пъти на денонощието.

  Асен Генов:

  Тези вибрации се усещат?

  Руслан Йорданов:

  Да, усещат се много добре. Бумтенето също се усеща. Относно отказа на МОСВ да откаже да направи отново ОВОС, те („Дънди Прешъс Метълс“ – бел.ред.) искаха да увеличат добива на руда на 2 млн. тона годишно и затова направиха ОВОС, който падна в съда, но това не им попречи да си увеличат производството.

  Асен Генов:

  Да обсъдим и ситуацията в Крумовград.

  Руслан Йорданов:

  Там е голяма драма в момента. Хората там оказват една съпротива, водят едно опълчение, което властта с всички средства се опитва да смачка. Хората в Крумовград направиха една подписка срещу златодобива, събраха 5 670 подписа, което е повече от половината гласували на последните избори. Първо, съветниците от ГЕРБ обвиниха хората, които правеха подписката, че изпълняват поръчки на ДПС, на конкуренти, на не знам още кой. Второ, шестимата общински съветници от ГЕРБ внесоха сигнал в прокуратурата. Изпратиха го до областния управител, който го препрати към прокуратурата, защото подписката била фалшифицирана, че имало оказан натиск. Вследствие на това, от 2 месеца полицията почна да привиква всички, които са подписали подписката, да им звъни по домовете, да ги спира на улицата и да им казва – ела за малко в Районното. Имайте предвид, че в района населението е 80% български турци, хора, които още не са забравили Възродителния процес и тръпки ги побиват като ги викат в РПУ. Има възрастни хора, които плачат – въобще едно много некоректно и грубо отношение от страна на властите към тази подписка. Питат хората – „Ти сам ли се подписа? Не те ли накара кметът?“ Такива въпроси…

  Асен Генов:

  Там, за разлика от други места, кметът е против?

  Руслан Йорданов:

  Да, там кметът обжалва концесията. Себихан Ахмед е кмета на Крумовград, една много корава жена. Тя обжалва пред Върховния административен съд (ВАС) концесията. Между другото, нейната жалба не бе допусната с много странни аргументи. Съдът прие, че общината не е страна по концесията и затова не може да обжалва, че няма правен интерес. Общината има две хижи там, има земи там, където е находището.

  Асен Генов:

  Кой тогава би имал правен интерес да обжалва?

  Руслан Йорданов:

  Според решението на 5-членният състав на ВАС, единствено Прокуратурата може да обжалва.

  Асен Генов:

  Нито местните хора, които живеят там, в чиито частни имоти отново ще бъдат построени хвостохранилища, подпочвените води евентуално ще повлияят върху тяхната питейна вода, те нямат право да обжалват и нямат интерес?

  Руслан Йорданов:

  Да, там хвостохранилището е проектирано на 150 метра от река Крумовица. Има страхотни притеснения в хората, защото правителството направи една „шашма“, всъщност. До миналата пролет беше в сила Наредба №7 за санитарно-хигиенните зони, в която пише, че в радиус от 2 км от жилищни сгради не може да има открит рудодобив. Под закрилата на тази Наредба попадаха 17 махали в Крумовградско – те бяха на по-малко от 2 км и „Дънди Прешъс Металс“ нямаше как да почнат. Правителството отмени тази Наредба и я замести с това, че трябва задължително да се направи здравна експертиза от Районната здравна инспекция (РЗИ). Въпреки това, „Дънди“ нямат и тази здравна експертиза в момента, затова и не трябваше министерството да им дава екологичното разрешение. В момента има дело за ОВОС-а, което ще се реши в съда. Реално „Дънди“ не притежава документ и не е изследвано това как ще се отрази на хората, не е ясна и здравната картина в момента в самия град. Ако рудодобивът тръгне и се появят замърсявания и хората започнат да се разболяват, те не могат да докажат, че преди това тези болести не ги е имало, без това здравно изследване, което да даде моментната здравна картина.

  Асен Генов:

  Имаме въпрос от чата. Става дума за това, че таксата за България е била първоначално 1.5%, впоследствие намалена на половина – на 0.75%, а непрекъснато се дават за пример европейски страни, където тази такса е между 30% и 50%. Въпросът е дали сме сигурни за тези проценти, дали става дума за едно и също нещо.

  Руслан Йорданов:

  Става дума за данъчна политика. Там, където данък печалба е висок, там концесионната такса е по-ниска. Но там, където е нисък данък печалба, както при нас е 10%, концесионната такса трябва да е по-голяма… т.е. уедняквяват се, балансират се нещата.

  Асен Генов:

  Т.е., когато имаше прогресивно облагане в България, таксата е била 1.5%, а при въвеждане на 10% плосък данък…

  Руслан Йорданов:

  Не, не. Концесионната такса е една и съща от 2005 и 2006 година. По принцип говорим как е в другите страни.

  Асен Генов:

  Как стигаме до 30-50%, това е въпросът?

  Руслан Йорданов:

  Казвам, че в другите страни, където плоския данък е по-висок, там концесионната такса е по-ниска, за да се достигне това ниво.

  Асен Генов:

  А, у нас е?

  Руслан Йорданов:

  У нас е 10% плосък данък и концесионна такса 1.5%. има предварителен технически доклад за Крумовград, в който пише, че очакваната концесионна такса е 2.3%.

  Да кажа само две думи за големите проблеми кои са и които притесняват хората. Едното пак е високото съдържание на арсен. Според експертизите на фирмата, арсенът е в такова състояние, че той не може да бъде освободен в околната среда, че е неразтворим. Но има други експертизи, които оспорват това. Другото, това е полупустинен район, а все пак рудодобивът и особено флутационната фабрика, ще изисква много вода, което може да намали ресурсите за поливане и на питейна вода. Това може да доведе до битки между селата, защото и сега лятото доста махали и села са на режим на водата.

  Асен Генов:

  Пак ни питат в чата – този процент 1.5 е от какво?

  Руслан Йорданов:

  Този процент е от себестойността на добитите метали, изчислена по индексите на Лондонската борса на металите.

  Асен Генов:

  В моя профил във Фейсбук получих информация, някой ми беше написал, че тази година април месец е имало сериозен проблем с „Дънди“ в Африка, в Намибия. Правителството там е искало те да намалят добива, докато се изчистят екологичните проблеми. В следствие на това, с 15% падат акциите на компанията. Можем ли да говорим, че става дума за компания, която, като цяло, неглижира екологичните въпроси, или това е само в държави, в които няма сериозен контрол и управляващите нехаят за правата и здравето на хората?

  Руслан Йорданов:

  Да, така е. Това е възможно само в такива държави. Там, в Намибия, проблемът е следния с нашия концентрат от Челопеч, който се преработва там – 60 хил.т. концентрат годишно. Има оплаквания от работници за заболявания като рак на кожата, ослепяване, много тежки трудови аварии от арсена и от серния диоксид, който отделят. Тези, които се оплакват, ги освобождават от работа и не им плащат нито лечението, нито някакви обезщетения, нищо. В един момент град Сомет се вдигна на бунт срещу фирмата. Правителството беше предизвикано, дойдоха трима министри в града на посещение….

  Асен Генов:

  Това е едно малко градче, аз го потърсих на картата, от няколко хиляди души.

  Руслан Йорданов:

  Да, няколко хиляди души, като 800 от тях работят в комбината. Направиха пълно екологично изследване и установиха, че има огромно замърсяване със серен диоксид и с арсен. Тогава правителството намали повече от двойно – от 17 на 8 хил.т. месечно разрешението да преработват български концентрат. Те вложиха доста пари и в момента правителството им разреши да преработват 75% от предишния добив. Там те вероятно ще инвестират още много пари за постигане на екологични стандарти, защото този концентрат много малко държави по света приемат да се преработва на тяхна територия – това са Китай, Канада, Намибия и още една държава от Латинска Америка.

  Асен Генов:

  Аз чета в чата в момента – хората продължават да оспорват механизма на формиране на тези проценти. Даже ни казват на шега, че на някой счетоводител биха му побеляли косите, ако слуша тези разсъждения. Моята теза е следната: Говорим за хиляди килограми, за тонове злато. Говорим за стойност, която се измерва вероятно в стотици милиони или милиарди долара. Лично аз не вярвам, че от 100% себестойност е нормално което и да било правителство, то да сключи договор в рамките на 1-2% да прибира, а останалите около 98% да излизат извън страната. Това нещо чисто политически, чисто обществено как би го коментирал?

  Руслан Йорданов:

  Сергей Станишев обещаваше да вдигне концесионната такса, и Трайчо Трайков обещаваше, сега и Делян Добрев обеща – надявам се да се вдигне тази такса един ден. Иначе, според мен, тук става въпрос за корупция на много виско ниво и затова не се вдига таксата.

  Асен Генов:

  Може би става дума за проценти и комисионни, които…

  Руслан Йорданов:

  …да, корупция на най-високото възможно ниво, да го кажем.

  Тома Белев:

  Не е важно дали са 1, 2 или 5 процента, важното е 1, 2 или 5 от какво и как ги контролираш. Занимавал съм се с размера на концесионните плащания на всички природни ресурси. Основният проблем е, че ти правиш този процент 1, 2 или 5 по данни, които ти подава самият концесионер. Примерно, при инертните материали…

  Асен Генов:

  Те казват, че има 2-3 грама на тон, а те могат да извадят два пъти повече?

  Тома Белев:

  При инертните материали е много елементарно . В края на годината собственикът твърди, например: аз съм добил 100 хиляди кубични метра инертни материали, продал съм ги за по 3 лева, ето ти 300 хил.лв., от тях 5% – на държавата. Но, дали са 100 хиляди, дали са 50 хиляди или 200 хиляди, дали са по 3 лв. или по 3.50 лв., държавата не контролира.

  Асен Генов:

  Как така не контролира – отказва се или няма механизъм?

  Тома Белев:

  Държавата не контролира, тя не отива да провери за колко е продадено. Тя не контролира концентрата, който излиза. Те казват, че в концентрата има 30% злато, то може да е 60%, може да е 90%, може да е 100%…

  Асен Генов:

  Той се изнася извън България, обработва се там… Пей сърце…

  Тома Белев:

  Пей сърце. Не е въпросът в процента, въпросът е, че няма система за контрол и, както се отдават дългосрочно тези права, няма как да се изгради система за контрол. Вероятно става въпрос за над 1 500 територии, от които се взимат природни ресурси – не можеш да сложиш толкова експерти да го контролират постоянно, да броят, да изчисляват кубатури, съдържания… Затова винаги съм бил на мнение, че след като няма как да го контролираш, по-добре да не го даваме.

  По същия начин е концесията в Банско – спорили колко да е концесионното възнаграждение. Какво спорим колко е концесионното възнаграждение? Било неясно в договора и накрая фирмата казва – за мен е толкова, а държавата казва – щом за теб е толкова, значи е толкова. За 200 хиляди лева годишно, колкото се плаща за ски зоната в Банско, ти наемаш един неголям магазин в София.

  Асен Генов:

  А, там в Банско, какъв по-точно е проблемът? Около какво е спорът?

  Тома Белев:

  Спорът е точно върху какво е таксата. Държавата твърди, че върху едно трябва да се изчислява таксата, концесионерът казва – в договора пише нещо друго. Те обаче не отиват на съд, за да изчистят спора, а продължават да си спорят. Ето сега същото е и за площта – в 160 хектара ли е или в 100 хектара. По това спорят вече втора година.

  Асен Генов:

  Говорим за съоръженията за ски.

  Тома Белев:

  Да, колко е площта, която се ползва. Втора година вече ползват колко е площта и не отиват в съда да изчистят проблема колко е площта. Това всъщност дава една възможност на концесионера да прави каквото си иска. Ние нямаме нито една концесия в България, това го твърдя отговорно, независимо за какво е концесията, в която собственикът в лицето на обществото, защото това са публични ресурси, да е наясно какво губи. Нито една концесия – не за златото в Челопеч, не в Трън или Кюстендил, не в Крумовград, не за инертните материали – за нищо. Включително и за прословутите плажове, където име т.нар. псевдоконцесии, пак не е ясно какво се получава и как трябва да се изчисляват приходите.

   

  Източник:  aym.pressclub.bg

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Изцяло български спътник полита в космоса

  Космически спътник, изцяло българско производство, ще полети в орбита за пръв път от 20 години насам, съобщи „Стандарт”.

  Високотехнологичният апарат е изработен от независимия международен научен екип BOREAS.

  Спътникът ще бъде изведен в космоса догодина. Ракетата носител ще се казва Haas 2C и в момента все още се конструира от румънската аерокосмическа асоциация ARCA. BOREAS е съкращение за Български Орбитални Изследвания и Сателити (Bulgarian Orbital Research And Satellites), обясни координаторът Здравко Димитров.

  Проектното име на спътника е CubeMessenger. Той ще бъде произведен по метода на стандартизирани миниатюрни спътници CubeSat и ще бъде с тежест един килограм. Амбициите на екипа са да развие технологията и в недалечно бъдеще да създаде по-сложен спътник, който да се изведе в лунна орбита.

  Румънците, които подготвят ракетата-носител, работят и по програма за изпращане на техен космонавт със собствена румънска ракета в космоса до 2025 г.

  Източник:  БЛИЦ

• Новата книга на Стиглиц: Политиката определя икономиката

  Новата книга на Джоузеф Стиглиц „Цената на неравенството“ е единственият най-всеобхватен контрааргумент както на неолиберализма на демократите, така и на теорията „лесе-фер“ (от френски laissez-faire – естествен икономически ред, който се поддържа автоматично – бел. ред.) на републиканците, пише в. „Ню Йорк таймс„.

  И докато авторитетни икономисти с най-различни възгледи – от десноцентристи до левоцентристи – описват мрачното ни настояще като резултат от привидно необуздаеми явления – глобализация и автоматизация, самовъзпроизвеждаща се върхушка, изградена върху „меритократична“ (основана на заслуги – бел. ред.) конкуренция, предизвикания от дългове крах от 2008 година – Стиглиц се разграничава от тях с предизвикателното си отхвърляне на такива понятия за неизбежност.

  Той се стреми да промени фразеологията на дебатите.

  Стиглиц твърди, че не неконтролируемата технологична и социална промяна е създала двупластово общество, а упражняването на политическа власт от интереси, свързани с пари, влияе върху законодателните и регулаторните процеси.

  „Макар че в основата може да има икономически сили„, пише той „политиката е оформила пазара, и го е оформила по начини, които дават предимство на върхушката за сметка на останалите„.

  Стиглиц обаче подчертава, че политиката подлежи на промяна, изтъква публикацията.

  Джоузеф Стиглиц е нобелов лауреат и професор по икономика в Колумбийския университет.

  Източник:  БГНЕС

• Лобистите на шистовия газ пробват нови методи за влияние

  Гражданска инициатива „Солидарна България“ е попаднала на част от въпросник, под формата на социологическа анкета, чрез който заинтересовани компании се опитват да променят отношението към шистовия газ. Интервюиращите се представяли за служители на „Витоша рисърч“ – социологическа агенция, дъщерна на Центъра за изследване на демокрацията, чиито донори са основно влиятелни американски правителствени  и неправителствени организации. Под заглавие „Лобистите на шистовия газ подготвят нова атака“ сайтът на  „Солидарна България“ изнася подробности за въпросната анкета. „Дали пропагандните ПР техники ще помогнат впоследствие да се неутрализират огромните щети за българската природа?“ питат от „Солидарна България“.
  

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Таргет на анкетата не са обикновени граждани, а само среди, които имат достъп до взимането на решения – политици, журналисти, бизнесмени, анализатори, социолози.  По-голямата част от въпросника се базира на полуистини и откровени манипулации.

  Още в началото на блока от въпроси „Запознатост“ компанията, подготвила въпросника, внушава, че в „България има доста големи количества природен газ“. Твърдение, което до сега не е подкрепено от нито един сериозен учен.  Дори сайт, поддържан от NGSA – Американска асоциация на производители на природен газ (в това число и шистов), подчертава, че не може да се каже колко газ има някъде, докато той не бъде извлечен. (http://www.naturalgas.org/overview/resources.asp)

  След въведението, анкетата-манипулация продължава с 19 подвъпроса, чиято истинска цел не е да събере данни за анализ на съществуващото познание и отношение към технологията за добив на шистов газ, а да изгради ново отношение на базата на въпроси-внушения.

  По всяка вероятност събраната чрез въпросника информация ще се използва, за да бъдат напипани благозвучни теми, по които пропагандата за шистовия газ би постигнала по-голяма чуваемост – борба с безработицата, инвестиции, подпомагане на социални дейности.

  Част от дезинформацията включва:

  – обещания за хиляди работни места, въпреки че посещения на място доказаха, че работните места се изчерпват с няколко хигиенни работника на сондаж;

  – теза, че противниците на добива на шистов газ живеели извън районите, предвидени за „разработване“, дори извън страната – абсурдно твърдение, като се има предвид, че общинският съвет на Нови Пазар каза твърдо „Не!“ на шистовия газ и пр. и пр.

  След приета забрана за използване на изключително вредната технология за добив на шистов газ с меко казано спорни икономически ползи, заинтересовани страни продължават не да се опитват да търсят по-безопасен начин на добив, а да чистят образа на същата тази опустошителна технология.

  Източник:  solidbul.eu

  

   

• Богатите са горе, бедните – долу

  

  Б. Рачева,  Дойче Веле*

   

  Богатите са горе, бедните – долу. Едните живеят здравословно и изкарват луди пари, другите седят пред телевизора и занемаряват децата си. Така изглежда Америка днес. Упадъкът й е не толкова икономически, колкото морален.

  Известните американски политолози Джоузеф Брамл** и Чарлс Мъри*** хвърлят поглед към проблемите в Америка и описват – от различен ъгъл – измеренията на необратимата разруха в американското общество. Две гледни точки и две нашумели книги за упадъка на днешна Америка:

  Тезата, застъпена в новата книга на Чарлс Мъри „Coming Apart“, е пределно ясна. Днешна Америка, пише Мъри, се превръща все повече в една разпокъсана, разединена страна. Горният етаж се заема от един елит, който проповядва морализъм, елит, който не пуши, не пие, поддържа се в добра физическа форма, всячески поощрява и глези децата си, работи много и печели огромни пари. Долният етаж е обитаван от бедните, които работят тежък физически труд, прекарват 35 часа седмично пред телевизора, страдат от затлъстяване и занемаряват децата си.

  Проблемът на Америка, според Мъри, е не в самото разделение, не е и в наличието на елитна прослойка. Проблемът е по-скоро в това, че този елит нехае за това как живеят американците от долния етаж на обществото. В началото на 60-те години една луксозна вила струва двойно повече от нормалната къща, а най-скъпият „Кадилак“ – 47 хиляди долара, според днешния курс. Тогавашният работник не може да мечтае за вила и „Кадилак“, ала социалните различия все пак не са така катастрофално големи. Работникът все още може да изхранва със заплатата си семейство с две или три деца; заплатата на шефа му тогава е 20 пъти по-висока от неговата, ала не 400 пъти по-висока, както днес.

  Разруха, отчуждение и самота

  

  Днес социалните различия са астрономически, от известно, макар само относително социално равновесие няма и следа. Независимо от конюнктурата. Защото упадъкът на морала всъщност предшества икономическия упадък. Пълзящо подронване на ценностите е обхванало обществото, смята Мъри. Добродетелите на дедите – трудолюбие, честност, вяра, съпричастие и вярност към семейството сякаш изчезват, те са забравени.

  Все повече деца отрастват без единия от родителите или без социални грижи; престъпността в определени региони шокиращо нараства, броят на безработните – също. Общностите все повече се разпадат, самотните стават все повече и все по-самотни, социалното отчуждение се засилва, все повече хора загърбват религията и традиционните религиозни добродетели; трудовият морал упада, повсеместно упадат и нравите.

  Лекът, който Мъри предлага срещу това тревожно развитие, e The Great Awаkening: духовно-морален обрат, връщане към подронените и забравени ценности, към традиционните добродетели, крепили някога основите на американското общество. Само че дали и колко този нравствен призив за презареждане с ретро-ценности действително ще помогне на Америка да преодолее стихията на далеч не само моралния, далеч не само социалния си упадък?

  Известният политолог Джоузеф Брамл разглежда проблемите на Америка в малко по-различна светлина. Разпарцаливен американски флаг тъжно виси на пилона – изображението на корицата вече подсказва какво е внушението на книгата, написана от Брамл. „Американският пациент“ – такова заглавие е избрал Джоузеф Брамл за своя анализ на отчайващото икономическо положение в страната. Америка е болна, нуждае се от спешна помощ; нещо повече: тя е застрашена от колапс, твърди авторът. Само че кой е лекарят, който може да помогне на този пациент?

  „Това би могла да бъде политиката, но и самата тя по много причини е парализирана, казва Брамл. Американската политика даде прекалено голяма свобода на пазарите, позволи различни групи да й оказват влияние и да диктуват интересите си. Така се стигна до невъзможна икономическа ситуация. През последните 30 години Америка живя над възможностите си. Тя има шанс да намери изход от кризата, но този шанс трябва да бъде използван.“

  

  Страна на (не)ограничените възможности

  За целта обаче трябва да се бръкне дълбоко в раните. Когато болестта е точно диагностицирана, и цярът срещу нея може да бъде намерен. Точно това прави Джоузеф Брамл в своята книга. Срещу дисбаланса, менталните блокади и парализата той препоръчва на Америка повече индустрия и по-малко нефт: с други думи, съсредоточаване върху вътрешното икономическо развитие, разширяване на индустриалното производство и успоредно намаляване на разходите на гориво. Американската икономика е застрашена от тотален срив, предупреждава Брамл и напомня, че ако се стигне дотам, това ще има непредвидими последици и за Европа.

  Брамл описва Америка като държава, в която от една страна има остър недостиг на квалифицирана работна ръка, от друга страна обаче безработицата постоянно расте, а с нея и бедността. Така Америка се движи в омагьосан кръг. Един от най-важните двигатели на нейната икономика е вътрешното потребление, което обаче все повече се свива заради обедняването на все по-големи части от населението. Няма ли обаче потребление, няма и достатъчен икономически растеж, който би предотвратил или поне намалил обедняването на американците. Ниският икономически ръст мултиплицира на свой ред още по-голяма бедност. И още по-голям, вече не само икономически упадък.

   

  –––––––––––––––––––––––––––––

  * Оригиналното заглавие на текста е „Упадъкът на Америка“.

  ** Josef Braml: Der amerikanische Patient; Siedler Verlag

  *** Charles Murray: Coming Apart: The State of White America

• П. Пенчев: Случаят „Борисов“ ще бъде обсъден наесен от европейската Антимафия

  На есенните заседания на новосъздадената комисия „Антимафия“ в Европарламента ще бъде обсъден случаят с българския премиер. Това заявява в предаването „В епицентъра“ със Светла Петрова членът на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская“ Петър Пенчев. Предаването се излъчва в ефира на LIVENEWS и Пенчев гостува в него на 2 август т.г.

   

  

  Той и колегите му журналисти Асен Йорданов и Атанас Чобанов са инициаторите на внесения в комисията сигнал за криминалните прояви на българския премиер. Пенчев бе категоричен, че разследване ще има.

  „Проблемът в България е в това, че образованието е много слабо. Не може 80% от ръководителите на фирми у нас да са хора даже и без средно образование. Не може да се прави печеливш бизнес от човек от улицата”, коментира Петър Пенчев.

  Според Пенчев харизмата на Бойко Борисов е всепризната в нашата страна, но харизматични хора се срещали и във всяка една квартална кръчма, „където хората аплодират най-почерпения сред тях”.

  „В последният доклад на ЕК се казва, че другите държави има престъпност, а в България престъпността управлява по руския модел. Не искаме Путинска България”, допълни той.

  „Всички политически партии си измиват ръцете с АЕЦ „ Белене”, отбеляза Пенчев и посочи, че по темата отново се спряга името на Богомил Манчев, които е бил енергиен спонсор във всички правителства.

  В обществото идеята за АЕЦ „ Белене” е издигната като символ на национална сила, но Борисов няколко пъти се опита да насочи вниманието към факта, че дори и да бъде реализиран този проект, населението няма да усети промяна. Причина за това твърдение е фактът, че произведената електроенергия ще бъде предназначена за износ“, заяви Петър Пенчев.

  По думите на Пенчев НЕК е лицензирана за износ на ток, но тя не изнася, а го продава на Богомил Манчев, Георги Кадиев и Иво Прокопиев, които се облагодетелствали от властовия ресурс, с който разполагали.

  Според него шоковото поскъпване на електроенергията с 13% е защото в противен случай НЕК ще фалира.

  От свой информатор в Европейската комисия Пенчев научил, че когато Бойко Борисов е бил в Брюксел, се е разкрило, че той бил част от криминалния контингент и това била причината той да напусне втория ден от събирането на представителите на 27-те държави членки на ЕС. „Толкова е бил ядосан, че е помел един от лидерите на европейския парламент, изпречил се на пътя му”, сподели Пенчев.

  Членът на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская“ и колегите му са направили извадки от американското посолство, в които се разглеждат 980 доклади за България и тези с информация, уличаваща Борисов.

  „В един от докладите в списание на Американския конгрес се твърди, че са извършени 150 политически убийства, докато Борисов е главен секретар, и в 30 от тях е замесен и самият премиер”, подчерта Пенчев.

  Петър Пенчев обвини Борисов и за извършван от него наркотрафик с Турция.

  „Знаем, че Бойко Борисов е такъв, но той е избран и ние го бутаме и ще изпълнява на 100% исканото от него”. По този начин Пенчев коментира близките отношения на Борисов с Путин и САЩ.

  „Бойко Борисов се страхува от всеки, който протестира, а Дянков е доста последователен”, коментира гостът в студиото на Светла Петрова.

  Ако процедурата по разследването на предоставената информация по случая „Борисов” стартира, ще се изисква разпит на премиера и свидетели, както и пълна проверка на документацията, която го уличава.

  
  Източник:  politkovskaya-bg.blogspot.com
  
• Curiosity изпрати първите снимки от Червената планета

  

  Марсоходът Curiosity, който успешно кацна в района на кратер „Гейл“ на Марс, вече предаде първите снимки.

  Най-критичната и опасна част на мисията приключи. Сега Curiosity постепенно ще включва своите уреди за геоложки и геохимически изследвания, изучаване на атмосферата и климата на планетата.

  Една от основните задачи на марсохода е да търси вода и следи от нея, както и органични вещества. Тези данни ще помогнат да се определи дали някога на Червената планета е имало живот и дали там има места, които биха могли да се използват за живеене.

  Източник:  Novinata.net

• Преображение Господне

  Днес е празникът Преображение Господне. Той е установен още в първите векове на християнството и ни припомня едно от важните евангелски събития от земния път на Спасителя, а именно явяването Му в небесната слава пред Неговите ученици Петър, Йоан и Яков.

  Юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия, макар и старателно да изучавали пророчествата, те се надявали, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава. Иисус Христос често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.

  Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи. За да утвърди вярата им, Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина близо до Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи в слава, това били Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и доброволна смърт.

  Петър, поразен от това, което видял, казал на Иисус, че е добре да останат на това място, като направят три сенника за Него, Мойсей и за Илия. Изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!“ (Матей 17:5) Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: „Станете, не бойте се!“ (Матей 17:7) И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината, а Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.

  Учениците чули гласа на Самия Бог, двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Това събитие имало за цел да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да ги укрепи във вярата.

   

  Константинийски епископ Антоний,

  Pravoslavieto.com

• 2012 Olympics:Bob Costas interviews Michael Phelps

  On August 4, Bob Costas, a TV veteran of nine different Olympics, interviewed Michael Phelps right after his historic last race, the 4×100 relay where Phelps won his 18th gold medal. The interview was touching and gave viewers a glimpse at what’s next for Phelps, the greatest Olympic champion of all time.

  Bob Costas asked Michael Phelps what it felt like to win one more medal and stand on the podium one last time. “I got so chocked up and emotional. I felt my eyes start to water,” the swimmer replied. Phelps also said that it was an honor to share the moment with his teammates that he has grown close to over the years.

  Michael Phelps told Bob Costas that the 2012 Olympics is definitely his last. “Michael Jordan couldn’t resist the competitive itch and he came back,” Costas countered, however Phelps was adamant that he would not compete in the Rio Summer Games in 2016. “We’ll go to watch, but we’re not competing,” Phelps reiterated on Saturday.

  So, what’s next for the for America’s superstar who has captivated an international audience for a dozen years? In the immediate future, Michael Phelps would like to go shark fishing in South Africa. “I want to go all over the place and visit cool places,“ Phelps told Bob Costas. Afterwards, Michael plans on applying his competitive nature to future endeavors. “There are other things I can do. I think I will be able to sort of shift that competitiveness into any thing I put my mind to,” the Olympic champion explained.

  Michael Phelps said during his interview with Bob Costas that he has no regrets about his swimming career. He also mentioned that Michael Jordan was a big inspiration during his Olympic swims. “I can look back on my career and hang my suit up and say that I did everything that I wanted to do. That is the only thing that I wanted to be able to say when I retire,” Phelps said emotionally.

  Bob Costas ended the interview with Michael Phelps by saying, “It’s been just great to chronicle your career.”

  

  Michael Phelps ends his Olympic career on a high note after twelve thrilling years. He became the most decorated Olympic athlete ever in London. Phelps won four gold and two silver medals at the 2012 Summer Games. His accomplishments are simply mind-boggling and include:

  • Greatest Olympic champion of all time
  • 51 Olympic swims
  • Swam nearly 10,000 meters and 198 lengths of the pool in Olympic races
  • Saturday’s relay was his 24th Olympic final
  • In addition to his 18 gold medals, Michael Phelps has also won two silver and two bronze medals

  For his twelve years of Olympic excellence and incredible moments, America says to Michael Phelps, “Thanks for the memories.”

  

  Michael Phelps is „the greatest Olympian of all time.” Having earned 8 gold medals in the 2008 Beijing Olympics, Michael Phelps became the recordholder for the most gold medals earned in a single Olympics — previous recordholder, American swimmer, Mark Spitz earned 7 gold medals in Munich in the 1972 Olympics. Michael Phelps holds a grand total of 22 Olympic medals: six gold and two bronze at Athens in 2004, eight gold at Beijing in 2008, and six medals in London. In these Olympics, Michael Phelps  become the most decorated Olympian of all time. He surpassed the 18 medals that Soviet gymnast Larisa Latynina won over three Olympics, including nine gold medals.

  Olympic competition continues on day ten. The NBC prime time highlights on Monday, August 6 include individual event finals in gymnastics (men’s rings and vault, women’s uneven bars), finals in track and field (men’s 400m and 400m hurdles, women’s pole vault), beach volleyball quarterfinals, men’s diving qualifying rounds, and track cycling final. LaShawn Merritt is expected to go for his second straight gold medal in the 400m.

  Source:   Еxaminer.com

• Равиния-2012 (Пригород Чикаго Хайленд-парк): 9-19 августа

  9 августа, 8.00 pm, Театр “Мартин”. Сольный концерт английского певца Джеральда Финли. Выпускник Лондонского королевского музыкального колледжа
  (сегодня – приглашенный преподаватель и член совета этого колледжа), он относится к числу наиболее востребованных баритонов современности. Известен прежде всего партиями в операх В.А.Моцарта (Фигаро, Дон Жуан, Граф Альмавива) и П.Чайковского (Евгений Онегин,  Елецкий). За исполнение партии Голо в опере К.Дебюсси “Пеллеас и Мелизанда” в Ковент-гардене Финли был номинирован на премию Лоуренса Оливье в номинации “Выдающееся достижение в опере” (2008 год).

  Финли – большой любитель и популяризатор современных опер. Он был первым исполнителем партии Роберта Оппенгеймера в опере Джона Адамса “Доктор Атомик” (мы слышали это произведение в Лирик-опере). В репертуаре певца – партии Ника Шедоу в опере И.Стравинского “Похождения повесы”, Оуэна Уингрейва в одноименной опере Б. Бриттена, Жофре Руделя в опере Кайи Саариахо “Любовь издалека” (Опера Санта Фе,
  Парижская опера, Хельсинкская опера), Гарри в опере Марка Энтони Тернеджа “Серебряная Тасмания” (Английская национальная опера).

  В программе концерта в Равинии – песни К.Леве, Р.Шумана, Б.Бриттена. За роялем – руководитель вокального отделения Steans Music Institute Кевин Мерфи.

   

  10 августа, 2.00 pm, Беннетт Гордон холл. Мастер-класс Джеральда Финли. Вход свободный.

   

  10 августа, 7.00 pm, Павильон. Совместный концерт рок-группы из Калифорнии Huey Lewis и the News с “живой легендой” мирового блюза и рока, английским певцом Джо Кокером. Начавший карьеру певца в небольших пабах Шеффилда, он приобрел невероятную популярность во второй половине
  шестидесятых, записывая один шлягер за другим. Сегодня, в свои шестьдесят восемь лет певец по-прежнему в строю.

   

  11-12 августа, 7.00 pm, Павильон. Еще одна суперпопулярная группа из Калифорнии “Train” выступает на фестивале в Равинии. Вечера откроет певец Энди Грэммер. В концертах примет участие специальный гость – певец и композитор Мэт Кирни. Обращаю внимание читателей, что все билеты на оба концерта проданы.

  12 августа, 2.00 pm, Беннетт Гордон холл. Мастер-класс замечательной английской певицы новозеландского происхождения Кири Те Канавы. Вход свободный.

  19 августа 6.30 pm, Беннетт Гордон холл. Дебют в Чикаго российского пианиста Даниила Трифонова.

  В 2011 году его имя было у всех на слуху. За один сезон Трифонов стал лауреатом сразу трех престижных международных фортепианных конкурсов. Вот летопись достижений пианиста. Октябрь 2010 года – Третье место и специальный приз за лучшее исполнение мазурки на международном конкурсе пианистов имени Фредерика Шопена в Варшаве. Май 2011 года – Первый приз, приз зрительских симпатий, приз за лучшее исполнение камерной музыки и приз за лучшее исполнение произведения Шопена на международном конкурсе пианистов имени Артура Рубинштейна в Тель-Авиве. Июль 2011 года – Гран-при, приз за лучшее выступление с камерным оркестром и приз зрительских симпатий на XIV международном конкурсе пианистов имени П.Чайковского в Москве. Сегодня Трифонов нарасхват, он играет с лучшими оркестрами и музыкантами на самых престижных сценах мира. Вскоре мы услышим пианиста в Равинии. Не пропустите! В программе концерта в Равинии – Соната N3 А.Скрябина, Три сказки Н.Метнера, Три танца из балета “Жар-птица” И.Стравинского-Г.Агости, “Образы”, книга первая К.Дебюсси и Двенадцать этюдов Ф.Шопена.

  200 Ravinia Park Rd, Highland Park, IL 60035. Билеты на все концерты фестиваля можно заказать по телефону 847-266-5100, факсу 847-266-0641 или зарезервировать на сайте http://ravinia.org/.

   

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/
  www.sergeyelkin.com

• 17-годишна американка разработи програма за диагностика на рак на гърдата

  Британи Уегнър е тазгодишният носител на наградата на „Google Sciences Fair“. Американката на 17 години е написала компютърна програма, която анализира проби за рак на гърдата с много голяма точност, съобщава американското научно издание „Scientific American“.

  Нейната програма, позната като „невронна мрежа“, ще помогне на лекарите да откриват различни структури на рак, използвайки база данни от проби. „Традиционните биопсии на гърдата са болезнени, но пък по-щадящите тестове чрез тънкоиглена аспирация (FNA) не дават достатъчно сигурни резултати. Това е на път да се промени благодарение на откритието на ученичката“, пише изданието.

  Програмата, разработена от  Британи, действа като имитация на човешкия мозък. Тя включва цели 7.6 милиона проби, чрез които изкуственият мозък се научава да разпознава сложните структури на раковите клетки и да диагностицира заболяването. Откритието на момичето ще помогне да се подобри достоверността на тънкоиглената аспирация и ще помага на лекарите да установят с точност до 99% случаите на злокачествени тумори.

  Британи започнала да се интересува от наука като малка, когато брат й страдал от белодробно заболяване. „Пораснах, като превръщах хората в престилки в идоли и откривах какво може да направи науката, за да промени света“, казва Британи. Учителите забелязали таланта на момичето в съвсем ранна възраст и я поощрили да се занимава с наука. Започнала е да се занимава с програмиране сама и е разработвала проекти от 12-годишна.

  „Цялото жури каза „Уау“ за проекта на Британи“, казва един от членовете му Вин Сърф. Победителката ще получи 50 000 долара, пътуване до островите Галапагос и възможност за стаж.

  .
  Източник:  в. „Дневник“

• Една история от музея в Хирошима

  

  Разказът е базиран на действителен случай

   

  Не помня колко дълго седях като препариран пред една от витрините на музея в Хирошима. Болката и тъгата протягаха лепкавите си ръце от всяко кътче на сградата, чийто стени бяха пропити от безумно страдание, което сякаш беше живо. Като че ли прашната гъба на смъртта не бе успяла да отвее душите на тези, чиито мечти, живот и любов са били погребани сред сивия бетон.

  Не слушах безгласните им вопли, бях погълнат от малките бебешки ританки зад стъклото – те ми изглеждаха познати, като тези у дома. Разбира се, досещах се, че сухата ръжда по тях е именно кръв, но твърдо отказвах да го приема.

  – Бих могла да Ви разкажа историята, ако желаете.

  Гласът на служителката, която неусетно бе изникнала до мен, едновременно ме сепна и успокои. Английският й бе странен, а тонът – учудващо равен за подобно място.

  – Да, разбира се. – прокашлях се нескопосано, в опит да отговоря.

  – Няма да Ви отегчавам. Майка му е бягала с него на гръб, а цялата й кожа е горяла. Само там, където е било бебенцето, е била предпазена. След няколко часа бебето починало, но жената до последно се е надявала да оцелее, дори не му дала вода, защото чула, че е заразена. Така и умряло, жадно. Майка му си заминала след месец и до края повтаряла, че детето спасило живота й. Последните й думи били – „Поне водичка да му бях дала.”

  Съжалих за любопитството си. Опитах се да пресуша влагата от очите незабелязано, не знаех как да реагирам. Чух, сравнително ясно, собствения си глас:

  – Откъде знаете всичко това?

  – Аз съм сестрата на бебето, тогава бях с мама и него.

  Стори ми се, че изрече думите с равен и спокоен глас – думи, които съзнанието ми твърдо отказа да приеме.

   

  Радислав Кондаков,  Pisalka.net

   

• Най-стиснатите хора в света

  Не е задължително стиснатите хора да са лоши. Много от тях всъщност са давали пари за благотворителност, но за самите себе си са отделяли възможно най-малко средства.

  Лошото в ситуацията е, че при мнозина от тях скъперничеството е минало всяка нормална граница и се е превърнала в болестно състояние. За да харчат минимума, тези странни птици са се отказали от престижни професии, любовни връзки и дори от роднини, които иначе са държали на тях. Рrofit.bg прави разбор на най-уникалните случаи на спестовност, които са оставили следа даже и в световната история. Вижте най-пестеливите хора в света:

  Джон Елуис – първообразът на Дикенсовия Ебенизър Скрудж

  Смята се, че този странен господин е вдъхновил Чарлз Дикенс за създаването на героя му Ебенизър Скрудж от книгата „Коледна песен”. Елуис е бил депутат между 1772 и 1784 г. Починал е на 75 г. Наследил е 350 000 паунда от баща си и чичо си, които днес ще се равняват на 19 млн. долара. Въпреки че е бил толкова заринат от пачки, през целия си живот е живял с 50 лири на година. Носил едни и същи дрехи всеки ден (не обръщал внимание на воплите от съседи и познати,че мирише ужасяващо). Къпел се само в Темза, защото за нищо на света не искал лукса да му носят вода до имението и да я затоплят. Гонил лястовиците от двора си, защото крадели от сеното, за да си правят гнездо. Ядял от месото на умрял елен с месеци, дори след като започнело да се разлага. Имението му се разпадало, комините се срутили и всичко се превърнало в една съборетина, но той не искал да ремонтира нищо. Никога не палил огън, а се завивал с повече одеяла. На смъртното си легло не извикал лекар, а адвокат, за да разпредели състоянието си от 800 000 паунда.

  Братя Колиер се барикадирали с боклуци срещу крадци

  При братята Хомър и Лангли Колиер скъперничеството преминава всички граници на нормалното. Те са родени през 1881 г., и умират през 1947-а, с около една седмица разлика. Наследяват сума, която в днешно време може да се сравни с 2-3 млн. долара. Не се женят и не е известно да са имали някога приятелки. Живеят сами в къща в Харлем. В квартала плъзнал слух, че в дома се пазят ценни предмети и хора започнали да се опитват да влизат вътре. Тогава братята буквално се барикадирали вътре. Събирали боклуци от цял Ню Йорк, които пазели вътре и така оформяли щит срещу крадци. Нямали ток, вода, телефон, защото не си плащали сметките, въпреки че можели да си го позволят. Понеже домът бил ипотекиран, банката заплашила да ги изхвърли. Когато пристигнали служебни лица, за да ги изгонят, малкият брат просто написал чек за всички сметки, както и за ипотеката. Той бил на стойност 6700 долара (което днес се равнява на 90 000). Чекът бил с покритие.

  Едуард Стьобендроф умира от недохранване

  Това е най-чепатата личност сред придобилите популярност скъперници. Едуард Стьобендроф умира през 1891 година, като оставя наследство от 9000 долара, което се равнява на $215 561. Причината за кончината му е… недохранване и спукана язва. Лекарят, който го прегледал преди да предаде Богу дух, му казал,че ако бил изял една ябълка и изпил един сок предната нощ, нямало да умре. В последните 25 години от живота си Едуард живял в малък апартамент без отопление в Манхатън. Никога не са го виждали да купува нищо друго, освен храна, и то от най-евтините магазини. Излизал, купувал храната и бягал обратно към апартамента си. Не ходел никъде. В нощта преди да умре не повикал лекар, а адвокат. Оставил всичко, което имал на съпругата на портиера на сградата, без да дава обяснения.

  Вещицата от Уолстрийт спасила 3 пъти Ню Йорк от фалит

  Хети Грийн си спечелила прозвището Вещицата от Уолстрийт. Тя била толкова стисната,че цял живота носила една единствена черна рокля. Не понечила да си купи друга, въпреки че имала 200 млн. долара през 1918 година, което се равнява на 3,5-4 милиарда долара днес! Тя е една от инвеститорите легенди на Уолстрийт. И до днес се твърди, че най-малко 3 пъти е спасявала Ню Йорк от фалит, като е писала чекове за милиони срещу облигации. Когато Хети била млада и леля й починала, Грийн превъртяла за това, че родственицата й завещала 2 млн. долара на благотворителни фондации. Тя обжалвала в съда последната воля на леля си и спечелила делото. И после накарала благотворителните организации, сред които една детска болница, да й върнат парите. Най-фрапантният случай обаче е този със сина й. Когато си счупил крака, майка му го завела в безплатна болница за бедни хора. Някои хора обаче я разпознали и от болницата настояли тя да си плати сметката. Та се опитала да отрече, че е Хети Грийн, но не й повярвали. Тогава взела сина си вкъщи и казала, че ще лекува крака му сама. След като с години налагала момчето с компреси, в крайна сметка кракът му е трябвало да бъде ампутиран.

  Ефрем Перейра д’Агилар продал овцете си, защото хабели много трева

  Ефрем буквално е роден със златна лъжица в устата. Появява се на този свят през 1793 г. в семейството на барон. Никога не му се е налагало да работи, пък и той не е искал. Получава титлата на баща си и се жени за дъщерята на друг богат благородник. Когато умира, състоянието му е на стойност около 200 000 лири стерлинги. Не е поверявал парите си на никоя банка, а ги е криел в къщата си. Скъперничеството му започва след като загубил плантация от 15 000 акра при началото на американската революция. Минал в другата крайност. Пиел само вода и понякога с месеци ядял сух хляб. Продал имотите си и се преместил в малка барака с цел да пести възможно най-много. Втората му съпруга се развела с него, тъй като не искала да споделя стиснатия му живот. Ефрем мразил да храни животните и изтъргувал овцете си, защото ядели трева ненаситно. Гледал само прасета и крави.

  Андрю Карнеги държал парите си в банка и само им се радвал

  Карнеги е много близо до описания от Чарлз Дикенс Ебенизър Скрудж. Неговото състояние в днешно време щеше да се равнява на 300 мл,o. долара. Това е вторият най-богат човек, живял някога на Земята, след Рокфелер. Забогатял от неговата компания US Steel Industry, той обаче не си позволявал никакъв лукс. Държал парите си в 5-годишни златни облигации, които пазел в трезор на банка в Ню Джърси. Често отивал там и влизал в трезора, само за да се наслаждава на гледката. Обичал лова, но ако не уцелел с първия изстрел, никога не повтарял по две причини. Първо – не трябвало да пропуска и второ, амунициите били скъпи. В края на живота си обаче той давал много за благотворителност и написал прочута статия, в която твърди, че богатите трябва да даряват всичко, което имат, с изключение само на това, което им е необходимо, за да съществуват.

  Тайгър Удс никога не дава бакшиши

  Царят на голфа Тайгър Удс е първият спортист, който взе 1 млрд. доларa хонорар само за да се яви на турнир. Той обаче е известен с това, че не дава бакшиши. Говори се за случай, в който тъкмо щял да зарадва сервитьорка с 5 долара, но се сетил, че вече й бил дал 5, затова си прибрал втората банкнота в джоба. Една от неговите любовници казва, че всеки път, когато излизали, той уж на шега питал сервитьора дали няма вечерята да му е безплатна, защото е Тайгър Удс. Това никога не минавало, но той не спрял да опитва. Дамата допълва, че не го виждала да дава по-голям бакшиш от 10 долара, а най-често – никакъв. Персоналът на луксозен хотел в Лас Вегас твърди и до днес, че преди две години Удс си е тръгнал с тоалетната хартия, кърпите и всичко друго, което е успял да вземе от стаята. Мрази да раздава автографи, дори на деца.

  Източник: Blitz

• Образованието, 4i4oвци!

  Любослава Русева,  в. „Преса“

  

  Дано следите поредицата на Би Би Си „Чудният свят на Албер Кан“, защото в противен случай „за народа загуба велика“, както казваше Иванчо Йотата…

  Когато Иван Вазов пише своите „Чичовци“ (1884 г.) като „галерия от типове и нрави български в турско време“, странният френски милионер-филантроп Албер Кан тъкмо прохожда в спекулациите с акции на компании в Африка.

  До 1898 г. Кан вече е натрупал огромно богатство, но освен да си построи вила – нещо като аналог да се видиш с пари и веднага да ги инвестираш в четири апартамента, богаташът основава стипендиите „Около света“, с които по-късно ще финансира пътешествията на фотографи за създаването на т.нар. Архиви на Планетата.

  Резултатът е: 72 000 снимки от над 50 страни и 100 часа в 180 000 метра филмова лента. Най-голямата колекция от появата на цветната фотография насам е събирана в периода 1908-1930 г. – време, в което фотографите на Кан се превръщат в истински мисионери. Те документират глобални политически събития и преломни исторически моменти, но най-вече се интересуват от всекидневието на народите – интимни човешки моменти и най-обикновени ритуали като бръснене, разходка, пазаруване, които смятаме за банални, докато животът ни тихо изтича (без извинение за клишето) в пясъчния часовник на времето.

  В продължение на около 20 години идеалистът Кан профуква цялото си състояние за Архивите на Планетата, защото е убеден, че хората не се познават в онзи смисъл на познанието, което би могло да ги излекува от стереотипните представи едни за други. Във Виетнам не знаят нищичко за бразилците, а монголците нямат идея как живеят французите. Всички те обаче обитават едно общо пространство и едно общо време. Защо тогава да не ги запознаем, казал си Албер Кан, вдъхновен от мисълта, че всяка култура, дори най-примитивната, може да даде нещо на останалите.

  Днес наричаме това мултикултурализъм. Означава точно обратното на застиналите във времето Вазови чичовци – така го обяснил учителят по литература на моята дъщеря. Казал още, че общество, безсилно да се изяви в истинско действие, се изявява само чрез говорене. Не изговаряне на мисъл и смисъл – продължил, а чрез безспирно бъбрене и загуба на енергия в разпри, дребни спорове и некомпетентни разсъждения. „Затова, като Иванчо Йотата, който си останал горещ привърженик на i-то и с красиви черковни букви изписвал в бакалския си тефтер „Дiмitpia Пiнtiяta: пiл пitie – 20 гр.“, това застояло общество заслужавало единствено да бъде пародирано, до степен на окарикатуряване”, заключил учителят, а няколко деца не само поклатили глави в знак на съгласие, но и му изръкопляскали…

  Първоначалният замисъл на дядо Вазов бил да постави за мото на повестта си поговорката „Див глог питомно грозде не дава“. Впоследствие обаче решил да го изтрие, защото светът, който описвал, бил битово принизеният свят преди размаха на българското Възраждане. Ставало дума за миналото, за Рачко Пръдлето и за Варлаам Копринарката, рекъл си патриархът, и великодушно се отказал да издава сурова присъда над колективното бъдеще.

  Прав бил: питомното се проявило. По него време българското общество все по-широко отваряло прозорците си, но освен примеса на спарен въздух и привнесени чужди модели, от който се понесъл евтиният мирис на криворазбраната цивилизация, то успяло да създаде собствена интелигенция.

  За да може да взима информирани решения за живота си, както казва и последният глупак днес, тази интелигенция се захванала да го развива и да се грижи за него. Не с лозунги като „Икономиката, глупчо!“, а със споделянето на знание.

  „Образованието, чичовци!“ – това бил негласният слоган на просветителската кампания. И тъкмо с усилието на просветителите, подкрепено от чужденци като Иречек и от филантропи като Евлоги Георгиев, който дарил 800 000 лв. за сградата на Софийския университет и още сума ти левове за девическото училище в Солун и средното техническо училище в Карлово, рекрутираната в държавната администрация полуграмотна селско-еснафска среда постепенно била подменена с по-„питомна“. Така в началото на миналия век културната ни изостаналост изглеждала преодоляна до голяма степен, а Симеон Радев вече имал достатъчно материал, за да опише строителството на модерна България.

  Да, модерна. А най-сигурната индикация за модернизацията била ръстът на грамотността:

  През 1879 г. грамотни са едва 3,5% от населението, докато в навечерието на войните – 34%. Въпреки че социалната структура на обществото останала непроменена почти до средата на века (живеещите в градовете гравитират около 20-те процента), вече може да се говори и за градска култура по европейски маниер, както биха казали едни други „чичовци“, на Добри Войников.

  С какво тази градска култура е успявала да привлече интереса на околния свят, би трябвало да е обект на по-дълъг и сериозен разговор, но е факт, че финансираните от Албер Кан фотографи Стефан Пасе и Леон Бюзи идват в България и правят тук 66 снимки. В момента част от тях могат да се видят в „Морското казино“ в Бургас, но там, разказа ми приятел, който проучва Архивите на Планетата, не присъствала важна за всички ни фотография:

  Български студенти позират с широки усмивки. Следването им във френски университети току-що е приключило и те се връщат у дома с радост. Групата, личало се, изпитва нетърпение да се включи в обновяването на тукашната среда…

  Не открих тази фотография в дигитализирания архив на Албер Кан, но и да я бях открила, нямаше да я покажа на дъщеря си. Не защото не я обичам, нито защото не обичам мястото, където е родена, а точно защото много обичам своето дете и ми е мъчно заради мястото, където то беше родено.

  Малката мечта на моята дъщеря е да учи в чужбина. Голямата й мечта е да остане там. Не просто там обаче, а колкото се може по-далеч от тук. Любопитството какво става там се е хванало под ръка с омерзението от ставащото тук и заедно са решили да си купят еднопосочен билет.

  Казах любопитство в смисъла на интелигентност и усет за свобода, в никакъв случай на неосъзнат порив към авантюра. Любопитство към новите хоризонти, новите знания и новите опитности, които големият отворен свят предлага. За разлика от малкия свят, който се разлага като зарязана огризка в собствен сос, това любопитство търси смисъл, жизнеспособност и бъдеще.

  Момчетата, които се върнаха с медали от поредната световна олимпиада по математика, онзи ден обясниха същото на президента Плевнелиев. Споделиха го не толкова радикално (не споменаха за омерзението), но не по-малко категорично:

  Щели да учат „по света“, а вероятността да се върнат „у нас“ можела да се изчисли и от човек без математически заложби. Е, имало някакъв шанс да си дойдат, понеже положението би трябвало да се подобри, но доколкото изразът „би трябвало“ тук е равнозначен на „ако“ за историята, този шанс, разбирайте, е нулев.

  Да виним тези деца е нелепо и нито съм първата, нито последната, която ще се възпротиви на патриотарското лицемерие. Тези деца нямат място тук. Те нямат нито слънцето, нито въздуха, за които приказваше един вожд, който беше наследен от друг, който пък беше наследен от трети, на когото днес се възхищава четвърти…

  Далеч съм от мисълта да възкликна като унгарския писател Акош Кертес, наскоро емигрирал на 80-годишна възраст в Канада, че сме генетично непълноценен народ. Но не мога да не се съглася и с това, че дивият ни глог раждаше и продължава да ражда питомно грозде преди всичко по изключение.

  По изключение, например, има един учител по литература, който може да обясни на 12-годишно хлапе провинциалната среда, описана от Вазов. Отново по изключение се намират няколко деца в класа, които оценяват усилието на този учител да се изрази без претенция, с простотата на отговорния към думите човек.

  Бие обаче звънецът, мобилните телефони звънят с песента на Ивана „Води ме в някоя квартална кръчма“, и… магията мигом приключва. Оттам нататък започват правилата:

  Поемане на информация, но не и на знания.

  Изкусителни предложения да получиш диплома без каквито и да е напъни, но не и на способности за планиране на живота си.

  Скърпване на някакви лъжливи перспективи в някакви „университети“, които закърпват някакви си бюджети. Озоваване на улицата, тъпо гледане в една точка, паника, отчаяние, пускане на телевизора за „По света и у нас” и изцеждащите сутрешни блокове, в които всички говорят.

  Строителите на съвременна България безспирно бъбрят, разправят се, водят дребни спорове, важно изказват некомпетентни мнения. Уморително и досадно е. По-скоро трагикомично, не и забавно…

  Чичовците се върнаха и това е най-тъжният резултат от българския „преход”. Докато дрънкат ли дрънкат, чуждите компании, които се занимават с електротехника, машиностроене и химическа промишленост, започнаха да напускат България заради липса на кадри, а само преди броени дни Турция престана да легализира дипломите от наши университети с аргумента, че „фалшифицирането им е придобило размерите на организирана престъпност”.

  Според последното изследване на Световната банка, броят на българчетата, които прекъсват завинаги образованието си, е 20 000 на година.

  За 48% от първокласниците майчиният език вече не е българският, обяви неотдавна и министърът на образованието на форум в БАН.

  Нацията застарява, делът на навлизащите в трудоспособна възраст намалява за сметка на излизащите, и съвсем скоро се очертава перспективата един работещ да издържа поне петима безработни.

  В същото време държавата хвърля 170 000 лева, за да върне стотина неграмотни роми от Швеция, вместо да инвестира парите на нас, данъкоплатците, за интегриране (отвратителна дума, признавам) на необразованите…

  Колкото и грозно да прозвучи обаче, вече е късно за „интеграция”. Циганите търсят перспектива навън по същата причина, заради която емигрират българите. Искат да се разделят с нас, не ни харесват. С нищо не им даваме пример, за да поискат да ни подражават. С нищо не ги привлича нашият бит, нито нашата душевност, в оптимистичната теория за които престанахме и ние да вярваме. Българите сме цигани, а циганите сме българи – еднакво безперспективни и ошмулени хора.

  Ако „шведските” берачи на боровинки, или моята дъщеря и онези математици с олимпийските медали разпознаваха в българската среда очертанията на надежда за смислено съвместно оцеляване, те вероятно щяха да останат тук.

  Но сега мечтата на едните е да се върнат в гетото, а на другите – да го напуснат. Първите може би ще гласуват за поменуващите с чужда пита, защото нямат изход. Вторите със сигурност ще си спомнят с носталгия за питата единствено във „Фейсбук”, защото имат изход.

  И двата варианта, ако питате мен, са печални, но справедливи. Те са много тежка присъда за обществото, което си построихме, но присъда реалистична и честна. „Чичовци”-те могат да бъдат преборени само с честност и откритост, не им действа друга противоотрова. Апелирам за по-малко политическа коректност, да знаете!

  „Аз обичам света” – написал Албер Кан, който документирал света, живеейки във Франция.

  „Аз обичам България” – написал Евлоги Георгиев, който се погрижил за България, живеейки в чужбина.

  „Az obi4am da se 4uvstvam jiva” – написала моята дъщеря във „Фейсбук”, докато на мен ми ставаше все по-чоглаво и все по-чоглаво, че така и не попитах за името на учителя по литература.

  А изчезващите видове трябва да се поддържат, нали? Иначе ще бъдат залiченi като дiнозаврiте.

  Може да се случи и по-лошото: да възкръснат и възкръсват като 4i4овци. Заради което децата им ще ги напускат с отвращение.
  

• Бразилци с български корен искат гражданство

  Двайсетина бразилци са подали молби за българско гражданство, след като Дилма Русеф стана президент на Бразилия, съобщава bTV.

  Подобно на нейния баща, техните баби и дядовци също са избягали от България през 20-те години на миналия век. Успехът на Русеф обаче ги накарал да преоткрият българските си корени.

  „При провеждането на интервюто плачеха, целуваха ни, бяха щастливи да се докоснат до нещо българско“, разказва шефът на дирекция „Българско гражданство” към Министерството на правосъдието Катя Матева.

  През тази година молби са подали около 9 хиляди чужденци, а за цялата минала са над 11 500. Най-много желаещи да вземат български паспорт има от Македония, Молдова, Сърбия и Русия.

  През последните десет години над 80 хиляди чужди граждани са станали българи, половината от тях са македонци.

  Провеждащи интервютата служители признават, че понякога изпадат в неловки ситуации, когато например кандидати смятат Трифон Зарезан за национален празник или пък не знаят кой е българският премиер.

   

  Източник:   Kafene.net

• Българи бедстват на кораб в Мексико

  16 българи – моряци и корабен персонал, бедстват на борда на кораба Ocean Star Pasific, закотвен в порт Мазатлан в Мексико. Сред сънародниците ни има и три жени. Българите са оставени в това положение вече близо два месеца, съобщи Дарик.

  Историята започва в средата на месец май, когато 24 българи, наети от агенция САПКО, заминават за Мексико, за да работят на пасажерския кораб. Някои от тях са професионални моряци, други – персонал. Българите са сключили преки договори с компанията, която е наела пътническия кораб. Дружеството е P.V. Enterprises и според справка на Maritime.bg е собственост на гръцкия гражданин Peter Villiotis. Според моряците собственик на плавателния съд е Националната круизна компания на Мексико.

  „Ядем храна с изтекъл срок на годност, водата не става за пиене, заради недостига на гориво спира и токът, а навън температурата е 50 градуса и без климатици е ад”, разказа чрез Sкype пред Дарик Християн Г., който е трябвало да бъде барман на пасажерския кораб. По думите на бармана Християн пари не са им изплащани от края на май. Получили са аванс от по 100 долара, които не стигат за нищо. Едното от момичетата вече било в нервна криза заради безизходицата на кораба, сподели той.

  Екипажът на Ocean Star Pasific е от различни националности – българи, гърци, индонезийци, мексиканци и един румънец – общо 90 души.

  На 21 юли един от наетите българи успял да се върне, а на 26 юли със съдействието на Министерството на външните работи се прибрали още седем души. На борда на кораба обаче остават още 16 българи.

  Първият прибрал се – Милен Савов, нает като дърводелец, разказа пред Дарик, че договорът му е бил за седем месеца, но един ден капитанът го извикал и му казал да се прибира. Платили му дължимото в песос, което изяло голяма част от договорените долари. Дължимите неустойки Милен така и не видял. Останалите седем българи, дошли си преди седмица, също не са получили обещаните пари.

  Българите, които все още живеят на кораба, закотвен в Мазатлан, са вече отчаяни. Потърсили са съдействие от Международна организация за защита правата на моряците (ITF). Тъй като много въоръжени лица охранявали пристанището, само един от агентите на организацията успял да се качи на палубата. Подписали споразумение, според което собственикът на кораба се задължава да изплати дължимите суми, ако в едномесечен срок не го направи наемателят, който е прекият работодател в случая. По думите на Християн Г. и това не се случило.

  16-те наши сънародници търсят съдействие от медиите, за да получат помощ от българската държава поне за завръщането си у дома. Двама от тях са от Бургас, едно от  момичетата е от Добрич, а останалите 13 са варненци.

  
  

  Източник:  Burgasnovinite.bg

• Дъх на развалено

  Ники Русиновски,  bgtatko.bg

   

  За изработването на Фейсбук страница и Twitter акаунт на Програмата за развитие на селските райони Министерството на земеделието е платило 50 000 лева, съобщи днес http://openparliament.net.

  Вчера Фейсбук страницата имаше скромните 24 “харесвания”, които днес се увеличиха до 51, като един от феновете е самият министър Мирослав Найденов. За сравнение, Фейсбук страницата на БГ Татко има над 16 000 “харесвания”.

  Проверка в сайта на министерството показва, че за изработването на страницата във Фейсбук и акаунт в Туитър, който пък има цели трима последователи, са платени 50 хил. лв. за една година.

  Още толкова е дало земеделското министерство за публикации в интернет-форуми (!?).

  През тази година за изработване и поддържане на страницата на земеделското министерство във Фейсбук и акаунт в Туитър са одобрени още 50 хил. лв.

  Я пак – 50 000 лева за нещо, което 12-годишният ви син може да направи за 15 минути в къщи?!

  И още 50 000 лева годишно за публикации в интернет-форуми? С толкова пари могат да бъдат наети 10 човека (!), които по максимум 1 час на ден (защото какво толкова повече да публикуват) да публикуват цяла година срещу „скромно” заплащане от 400 лв. месечно. Скромно, но половин средна работна заплата – за 1 час работа на ден? Не е зле.

  И още 50 000 лева за поддържане на страницата във Фейсбук и Туитър акаунта? Ей богу, това са още поне 10 човека на същата заплата за година напред и дори с по-малко работно време.

  Или общо – 30 души, които се занимават цяла година с… с какво, извинете?! За сравнение, в България няма НИТО ЕДИН новинарски сайт, който може да си позволи 30 души на заплата ежедневно да произвеждат съдържание… а тези 30 на земеделското министерство поддържат една Фейсбук страница и един Туитър акаунт!

  Ако ви се струва, че тук има нещо нередно – прави сте.

  Защо да се ограничат само с 30 мъртви души и 3 пъти по 50 000 лева, като може повече, много повече. Какво ще кажете за 5 милиона и отгоре например? Познахте!

  Министерството на образованието е готово да даде 5,7 млн. лв. на фирма, която да надгради (upgrade и редизайн) съществуващия национален образователен портал start.e-edu.bg, съобщава онлайн изданието на „Труд”.

  Това станало ясно от обществена поръчка, публикувана от ведомството в началото на юли. Парите са осигурени по оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”.

  За изграждането на портала е инвестирана 10 пъти по-малка сума – 500 хил. лв. през 2006 г., когато министър на образованието беше Даниел Вълчев, припомнят от „Труд”.

  500 000 лева за сайт тогава беше скандал, а уж при тройната коалиция се крадеше като за световно. Но близо 6 милиона лева за ъпгрейд и редизайн на сайт – едва ли в целия интернет съществува подобен сайт и подобна сделка!

  Срещу тази сума могат да бъдат наети 100 (!) високо квалифицирани програмисти за една година срещу 5000 лв. месечна заплата на калпак. Десет пъти по-малко на брой биха могли в рамките на само един месец да оправят вероятно всички сайтове на правителството – от А до Я, а не просто редизайн и ъпгрейд. Какво ще правят останалите и в следващите 11 месеца – това е пълна загадка.

  От всичко това се носи тежка воня на злоупотреба с бюджетни (в първия случай) и европейски (във втория) средства. Другото име на това е „корупция”.

  Има ли прокуратура в България?

   

• Ирански учен твърди, че може да спре войните

  Ядреният инженер Мехран Кеше и неговата фондация „Кеше“, базирана в Белгия, заявяват, че искат да подарят на човечеството иновативни технологии

   

  Йордан Йорданов, Владимир Клисуров,  в. „Република“

  Ирански учени от фондация „Кеше”, автори на редица иновационни проекти, се похвалиха пред в. „Република“, че вече имат технологии, които ще променят човечеството. С разработките си те обещават да спрат войните, енергийната криза, глобалния недостиг на вода, да намалят болните по света и да спасят природата. Едно от най-важните им открития пък била система за придвижване, с която ще се стига от Техеран до Ню Йорк за 10 минути.

  „Това е чиста наука, в никакъв случай не е езотерика, измишльотина или измама. Ще покажем на какво сме способни на 6 и 21 септември в Брюксел, в Белгия, където работим. Тогава правим специална презентация и обучителен семинар”, заявява пред „Република“ Свен Милер, един от директорите на „Кеше”. Лидер на фондацията е ядреният инженер Мехран Кеше. Той обмисля да сподели трудовете си напълно безплатно с цялото човечество.

  

  „Чрез системите, които ние сме разработили, всички страни ще могат да имат достъп до енергията, водата и храната, от която се нуждаят, както и от нови методи на здравеопазване и транспорт”, пише в устава на организацията. Там е споменато, че всички технологии са собственост на народите по света, а с дейността си „Кеше” се заканват да сложат край на монополите.

  Отсъствие

  Фондацията е правила семинар в края на ноември миналата година, като тогава учените поканили всички чужди посланици. Нашият посланик в Белгия Христо Георгиев не е благоволил да отиде, за да запознае навреме българската общественост с иновациите. „Република“ не успя да се свърже с г-н Георгиев, за да разбере повече за неговото отсъствие. За септември той отново има покана, сочат данните на сайта на фондацията. Поканени са и всички световни лидери.

  Цензура

  

  Последователите на Мехран Кеше са категорични, че правителствата и големите компании преследват фондацията, налагат цензура и се опитват да спрат дейността им. Лично инж. Кеше пише във форума на сайта си, че полицията го проверявала няколко пъти и вече му е трудно да работи. Хората му подозират, че властите ще се опитат да провалят събитието през септември.

  Краят на армията

  Фондация „Кеше” разработва и технологии за отбрана, които на практика можели да спрат войните. С помощта на магнитни и гравитационни полета можели да бъдат блокирани системите Field Communication при всяка честота, убедени са учените. Системата е в състояние да заглушава всички комуникационни линии и когато се използва правилно, може пряко да блокира цялата комуникация в голяма площ дори и от разстояние. Това означава, че с минимални усилия могат да бъдат блокирани всички сателитни комуникации. „Кеше” тествали системата. Резултатът бил налице. Иранците канят американските учени да работят заедно – да използват технологията в Космоса при среща с други цивилизации.

  От Техеран до Ню Йорк за 10 минути?

  Учените от екипа на Кеше са изработили и система за бързо предвижване. Тя е насочена към Космоса, като не само ще се стига много по-бързо извън Орбита и летателните апарати там ще имат земна гравитация, а ще можем да се движим и на Земята със скорост, близка до тази на светлината. Засега разкриват, че иновацията се базира на магнитните полета. Ако тя влезе в употреба на практика, пишат западните медии, международните граници ще престанат да съществуват. Разходите по подобно пътуване пък щели да бъдат минимални.

  Нова ера или поредният луд

  Истински фурор предизвикаха публикациите на фондация „Кеше” сред българите в социалните мрежи. Между тях има такива, които говорят за „нова ера” и „стъпка напред в еволюцията”, но има и скептици, които отричат Мехран Кеше и разработките на неговия екип.

  .

  ––––––––––––––––

  Част от официално изявление на фондация “Keше“, преведено и публикувано в lucecita.blog.bg

  След среща на Фондация ”Keshe” с посланици на всички държави, поканени в Брюксел на 21 април 2012 г., сега нашата покана е адресирана към народите на света да присъстват на заседанието на 6 септември 2012 г. на Фондация “Keshe” в Ninove, Белгия (или където другаде те предпочетат) чрез своите посланици и ръководители.

  След като установихме, че нашата технология работи перфектно, ние поканихме представители от всички страни на първото нейно представяне на 21 април 2012 г. Посланиците на някои страни присъстваха на тази среща, но други предпочетоха да игнорират поканата, поради външен натиск. Те решиха да не присъстват или пък се оттеглиха от срещата в последната минута.

  С тази втора покана ние директно и недвусмислено каним лидерите на всеки народ да участват от името на своите правителства в следващата среща на фондацията на 06.09.2012 г. Същите лидери могат да определят експерти, които да участват заедно с тях на срещата.

  През последните шест години ние използвахме международната патентна система, за да се гарантира, че всички нации и водещи учени от цял свят ще могат да разполагат с копие на нашите патенти като свое притежание. Тези патенти ще могат да бъдат изтеглени от европейския сървър за патенти.

  Така избегнахме всяко евентуално блокиране на тази технология от което и да е физическо лице или група и с това гарантирахме народите да могат да използват безпрепятствено нашите патенти за производство на електроенергия, медицински системи и пространствени пътувания.

  По този начин методите, използвани в миналото за блокиране на международното развитие, сега няма да могат да функционират. Сега всички народи ще имат еднаква възможност да работят заедно за развитието на тази технология по безпроблемен начин.

  Основният момент е, че нашата технология е проектирана така, че да бъде свободна и достъпна за всички правителства, в полза на всички граждани. Чрез системите, които сме разработили, всички страни ще могат да имат достъп до енергията, водата и храната, от която се нуждаят, както и до нови методи на здравеопазване и транспорт – всичко това с много малко разходи.

  Според устава на Фондация „Keshe“, всички технологии са собственост на народите на света. Патентите представляват активи на всички хора на тази планета и право за монопол и собственост не може да бъде заявено от никое лице, организация или нация. Това означава, че всички приходи, генерирани от технологиите, принадлежат на нацията, която ги използва.

  Ние ще публикуваме списък на страните, поканени на срещата на 6 септември 2012 г., и е-имейл адресите на тези, които ще получат покани. Така че ще бъде въпрос на избор на всяко отделно правителство да бъде представено на тази среща.

  Въпреки че това послание ще достигне до всяко посолство, копие на адреса и текста му ще бъдат публикувани във форума на фондацията и на сайта ни, за да могат гражданите на съответните държави да са наясно с офертата. След това ще бъде давана информация на всяко лице, което я поиска, както и ще съобщим имената на всички делегати, които са утвърдени, а също къде и кога ще се срещнат.

  След тази среща, представянето на 21 септември 2012 г. ще бъде първата стъпка в програмата за обучение на Фондацията Keshe, на която тя ще сподели своите знания и да ги направят достъпни за хората по целия свят. След като тези нови технологии и ползите от тях станат известни на широката общественост, лидерите на всяка нация трябва да решат как да ги приложат в полза на всички.

  От този момент натам има две възможности: или ние всички работим заедно за да променим живота на всички хора на земята към по-добро по подходящия за това начин, или напредналите държави в света ще бъдат отговорни в близко бъдеще за наводнението от милиони имигранти, които ще засипят големите градове.

  Ние сме готови да предоставим тази технология на представители от всички краища на света, така че те да могат да разберат нейния ефект, както и промените, които тя ще донесе.

  От сега нататък ние можем да гарантираме, че занапред никое дете или възрастен не трябва да умира от жажда или глад и че никоя нация няма да може да бъде е атакувана от друга, защото потенциалните приложения на новите технологии във военната сфера са толкова ужасно разрушителни, че нямаме друг избор, освен да приемем факта, че борбата за ресурсите на планетата трябва да остане в миналото.

  За лидерите на малките държави и региони на Земята е добре отсега да помислят за защитата на националните активи. Но тяхната защита ще бъде отговорност също и на всеки човек, за да се гарантира, че ресурсите на отделните държави ще си останат на тяхно разположение.
  Нашата технология ще бъде споделена , за да се покрият основните нужди в световен мащаб от енергия, вода, храна и здравни грижи.

  Фондация „Keshe“ игнорира цвят на кожата, националност, религия или политическа принадлежност, така че нашата покана е към всички правителства да определят екип от учени, за да дойдат и да видят нашата технология от първа ръка. След това те могат да решат дали да я използват или не. Ако лидерите на някоя държава игнорират тази покана, тогава страната им няма да има друг избор, освен да последва примера на развиващите се сега страни.

  Ние призоваваме народите да започнат възможно най-скоро процеса на глобално сътрудничество, защото след като тези системи влязат в експлоатация, границите между държавите ще са без значение.

  Ние сме подготвили почвата за смяна на посоката на развитие за човечеството и през следващите месеци ще видим това. В близко бъдеще хората ще осъзнаят, че ние сме тук, за да служим на другите, така че всички ресурси да са на разположение на всички хора по едно и също време и в еднаква степен.

  ––––––––––––––––––

  Free Energy – Nuclear Engineer M.T. Keshe

   

• Време е Борисов да предаде своята класа

  Валери Найденов,  в. „24 часа“

  
  B началото на 1983 г. тогавашният лидер на СССР Юрий Андропов публикува в партийното списание „Коммунист“ една от ония дъъълги статии, които приспиваха стадо галопиращи коне. В нея бе скрита една-едничка фраза – че занапред трябвало да се спре с командно-административните методи и да се използват икономическите лостове (или нещо подобно). Всички световни медии веднага я извадиха и я подложиха на дисекция. Възможно ли е СССР да се преориентира към пазарната икономика?

  Подобен сигнал просветна в пространното интервю на г-н Бойко Борисов пред в. „Капитал„:

  „…но следващите две години не сме зависими от финансовите пазари и това ни дава една стабилност. Това ни дава възможност да мислим и за доходите, за увеличаване на вътрешното потребление.“

  След като подхвърля това жокерче, г-н Борисов веднага сменя темата. Но „Капитал“ го откроява в заглавието, тъй като усеща, че това може да е таен знак.

  Дали г-н Борисов вече говори с нови икономически съветници, или старите му съветници са споходени от нов акъл? Или се готви да обърне посоката като Андропов?

  В икономиката има две принципно непримирими школи. Едната твърди, че инвестициите създават работните места и потреблението. Другата смята, че потребителите създават работните места и инвестициите. Досега България се управлява от първите, но те вече катастрофираха.

  „Необходимо е увеличаване на заплатите не по-късно от началото на следващата година – заяви горе-долу по същото време Георги Прохаски, директорът на Центъра за икономическо развитие (ЦИР). – Ако това не се случи, ще има негативни последици върху потреблението и икономическия растеж.“

  Според юлския доклад на ЦИР в момента икономиката на България е в застой. Но „застой“ наричаха това, което през 80-те се оказа срив. Както е известно, през първото тримесечие статистиката отчете 0,5 номинален спад на БВП, но след прилагането на едни изравнители и преизчислители този спад се трансформира в 0,5 ръст. Демек вървим нагоре. Точно тази процедура е под силно съмнение. В условията на инфлация изравнителите би трябвало да действат точно в обратната посока – примерно вместо ръст от 0,5 да се отчете по-скоро спад от 1,5 на сто. Разбира се, логиката на изравняването е доста по-сложна, но, общо взето, редно е да сочи надолу, а не нагоре. (http://www.ced.bg/publications.php)
  
  Ако питате който и да е българин, от средата на 2008 г. до ден днешен икономиката се влошава все повече и повече. Но според статистиката ние имаме периоди на скромен растеж – брутният вътрешен продукт от 2010 г. насам расте ту с 1 процент, ту с 1,5, но така и така не достига нивото от 2008 г. И докато БВП си расте плахо и неусетно, всички други показатели, които пряко засягат хората, се свиват.

  А знаем, че БВП е една абстракция, обвита в условност. Самият автор на понятието БВП – знаменитият икономист Симон Кузнец – подчертава, че то не трябва да се използва за измерване на благосъстоянието. Та ако прочетем доклада на ЦИР между редовете, то май от 6 месеца сме си в суперсекретна рецесия. А това вече значи, че представите на неолибералите за икономиката са в пълен крах. Щом и те заговориха за стимулиране на потреблението и заплатите, значи май са решили да минат под дъгата.

  ЦИР, разбира се, също е неолиберална организация, но тя бе създадена под егидата на Сорос. У нас не се прави разлика между нея и Института по пазарна икономика, който е нещо като филиал на неолибералния институт „Катон“ в САЩ. Той пък е творение на знаменитите братя Коук, милиардерите либертарианци, които създадоха и движението „Чаено парти„. В момента либертарианците са най-влиятелната идейна сила в Републиканската партия, макар че не успя да излъчи свой кандидат за президент.

  От плана „Ран-Ът“ та до ден днешен българските „експерти“ черпят идеите си от ултрадесните американски движения и фондации. В крайна сметка практици като Бойко Борисов може и да не съзнават, но действията им се ръководят от либертариански утопии, които отдавна са се провалили някъде на другия край на земното кълбо.

  Но в последните години Сорос се преориентира към по-социалните милиардери и аз се чудех кога най-сетне посланията му ще стигнат до българските му последователи. Той е сред групата едри акули, които настояват данъкът на богатите да се вдигне рязко, за да може повече долари да се насочат за подпомагане на бедните и за създаване на работни места. Други по-известни имена са Уорън Бъфет, Бил Гейтс и, общо взето, всички знаменитости от Холивуд, които претендират да се вълнуват от обществените проблеми. В САЩ групата около Сорос е в смъртен двубой с фондациите на братята Коук и въпросът „кой кого“ е заложен на предстоящите избори. У нас обаче Сорос и Коук, изглежда, вървят ръка за ръка. Дали докладът на ЦИР не означава, че този център най-сетне е получил нови указания?

  Има два вида капиталисти – умни и глупави. По-умните разбират, че ако не споделят част от богатството си, рискуват да останат без нищо. Глупавите обаче са убедени, че всичко трябва да мине през техния стомах и да излезе от задното им черво, за да натори ливадите, от които овцете хрупат. Обикновено те докарват нещата до социална катастрофа, след което се спасяват в чужбина с бижутата си. Минаването в умния лагер не е лесно, тъй като то изисква цялостна смяна на ценностите, на представата за света.

  Трудно е, но не е непостижимо. Ярък пример е младият американски милиардер Ник Ханауър, който неотдавна издаде книгата „Градините на демокрацията„. В нея той настоява, че създателите на работни места не са нито инвеститорите, нито работодателите, а потребителите. http://www.youtube.com/watch?v=sTG7RHXnUMM

  „Консуматорите от средната класа са двигателят за създаване на работни места и растеж на икономиката. Бизнесът наема повече работна сила, когато има повече клиенти, и уволнява, когато клиентите са по-малко. Това е единственото, което има значение за бизнеса. През последните 30 години в тази държава ние систематично обедняваме средната класа, за да облагодетелстваме едно нищожно малцинство от граждани като мен… това е лудост!“

  Ник Ханауър може да е спекулативен милиардер, но е достатъчно образован, за да погледне нещата отстрани.

  Българската олигархия е израснала на тепиха и затова сред нея няма такива алтруисти. А тя плаща на партиите и на „мозъчните тръстове„, които шият програмите по поръчка. Затова у нас идейният завой, който ще извади нацията от капана, ще се състои на улицата. С всички произтичащи от това крайности и грешки.

  В последните си изяви Андрей Райчев и Петър-Емил Митев твърдят, че ГЕРБ и Бойко Борисов вече са изчерпани, че са на ръба на пълната ерозия. Те вероятно са прави, доколкото става дума за тази икономическа политика, която се следваше при Костов, Симеон Сакскобургготски, Станишев и днес при Дянков.

  Що се отнася до Бойко Борисов обаче, той отдавна е доказал удивителната си способност да сменя конете в движение. Нищо не му пречи още утре да зареже дянковизма и да поеме в коренно различна посока.

  Единици са лидерите, които успяват да излязат от капана на своята прослойка, за да спасят и себе си, и държавата. Например Франклин Рузвелт е наричан „предател на своята класа„, но много хора го смятат за спасител на капитализма.

  Нищо не пречи и на българския премиер да спаси българския капитализъм и социалния мир, но за целта ще трябва да предаде своята класа.

• Неизбежността на отговорността

  

  През 2002 г. американският адвокат Едуард Фейгън получи широка световна популярност със заведеното от него съдебно дело за репараторна отговорност срещу крупни швейцарски и американски банки заради това, че са подкрепяли апартейда в ЮАР. Според него въпреки санкциите от страна на ООН през периода от 1985 до 1993 г. банките осигурявали средства на южноафриканския режим.

  Швейцарските власти отхвърлиха обвиненията и ги определиха като „поредната незаконна атака“ срещу страната, целяща да опетни доброто й име. Все пак, обаче, Фейгън успя да издействува големи компенсации за близките на жертвите от холокоста, на които швейцарски банки бяха отказали достъп до техните влогове.

  Според световните медии близо десетилетие след края на репресивния режим в ЮАР неговите жертви и един адвокат с противоречива слава търсят компенсации от 100 млрд. щатски долари. Някои го наричат Сатана, за други той е съвременен вариант на Робин Худ – защитника на потисканите и онеправданите. Критиците и почитателите му едва ли ще постигнат съгласие относно почтеността на мотивите и методите му на действие, но вероятно никой няма да оспори факта, че Едуард Фейгън си е спечелил славата на кошмар за големите компании и последна надежда за хората, търсещи компенсация за понесените неправди.

  Жестоките репресии от времето на апартейда в ЮАР са в центъра на последния съдебен процес с негово участие, започнал в Ню Йорк. На подсъдимата скамейка са 34 големи банки и международни компании, обвинени, че са поддържали и финансирали апартейда. Делото се води от името на десетки хиляди тъмнокожи жертви на дискриминация и систематично нарушаване човешките права по времето на близо петдесетгодишното управление на бялото малцинство в ЮАР.

  Обвинението е юридически основано на датиращ от 1789 г. американски закон, който дава на съдилищата в САЩ юрисдикция над случаи на геноцид, робство и мъчения, извършени в други държави. Близо два века след приемането му този закон почти не е бил прилаган.

  Със засилването на ролята на движенията за защита на човешките права в края на миналия век обаче много хора от целия свят започват с подкрепата на неправителствени организации да използуват закона и да водят в САЩ дела за компенсации за военни престъпления и геноцид.

  Наистина законът е бил създаден, за да даде възможност да бъде търсена отговорност от чуждестранни правителства, но през последните години американските съдилища са издали няколко постановления, които позволяват под ударите на този закон да попадат мултинационални компании, които имат дейност в САЩ. Така, в момента дела за нарушаване на човешките права се водят срещу няколко големи международни компании, опериращи в държави с репресивни режими.

  Тези случаи предизвикаха критики от страна на политическите и бизнес средите в САЩ, които настояват законът да бъде отменен. Гари Хуфбауер от Вашингтонския институт за международна икономика предупреждава, че подобни съдебни процеси могат да се отразят на инвестиционните стратегии на големите компании и да имат негативен ефект върху капиталовите потоци към развиващите се държави. От своя страна в-к Financial Times коментира, че делото за компенсиране на жертвите на апартейда може да отприщи лавина от искове към мултинационални компании за сътрудничество с дискредитирани режими в миналото.

  Звездата на американския адвокат изгря през 1998 г., когато въз основа на този американски закон спечели делото срещу водещи швейцарски банки, обвинени, че не са изплатили средствата от сметките на жертви на холокоста на техните наследници. Тогава мащабният процес привлече голямо обществено внимание, банките бяха поставени под политически натиск и заплашени с икономически бойкот от влиятелни кръгове в САЩ и се съгласиха да изплатят на семействата на жертвите компенсации в размер на 1.25 млрд. долари.

  Фейгън бе и един от адвокатите, принудили правителството на Германия и големи германски фирми да платят 5.2 млрд. долари обезщетения на жертви на нацисткия режим.

  Този път атрактивният защитник на човешките права търси компенсации в размер на 100 млрд. долара от мултинационални компании, работили в ЮАР по времето на апартейда. Те са обвинени, че са подпомагали и подкрепяли режима и носят отговорност за извършените от него престъпления. Сред подсъдимите са 13 банки, между които Citigroup, JP Morgan Chase, Credit Suisse, UBS, Deutsche Bank, Commerzbank и Credit Lyonnais. Адвокатите на обвинението твърдят, че тези банки са отпускали заеми на управлението в ЮАР в нарушение на наложените на страната международни санкции.

  На подсъдимата скамейка заедно с банките са изправени и автомобилни компании като Ford и Daimler Chrysler, чийто грях е, че са произвеждали бронирани автомобили за службите за сигурност, които са тероризирали тъмнокожите южноамериканци.

  Миннодобивните компании като AngloAmerican и DeBeers са обвинени, че са извличали печалби от апартейда, като са експлоатирали евтината работна ръка, гарантирана от режима, а вината на технологичните фирми (сред които е и IBM) е, че са доставяли компютри и софтуер и така са помогнали на управляващите в ЮАР да провеждат политиката си на сегрегация.

  Списъкът с изправените пред съда компании включва още производители на оръжие и фирми от енергийната, фармацевтичната, хранителната и химическата индустрия.

  Делото, подобно на всички останали дела на Едуард Фейгън, предизвика противоречиви коментари и оценки. Някои наблюдатели го определят като шанс за възмездие и справедливо компенсиране на пострадалите от репресиите на апартейда. А кой друг освен самопровъзгласилия се за „герой на холокоста“ Фейгън може да възстанови справедливостта?

  Въпросът кой трябва да плати за греховете на апартейда и на всеки друг дискредитиран режим обаче няма еднозначен отговор. Мнозина анализатори посочват, че все пак основната цел на компаниите е да правят бизнес и да печелят, а не да дават оценки за легитимността и начина на управление на дадено правителство. Гари Ралф, който е един от изпълнителните директори на DeBeers коментира, че „Би било по-почтено, ако г-н Фейгън заведе дело срещу истинските виновници за апартейда. Той обаче едва ли ще го направи, тъй като те нямат пари, за да платят“.

  Обвиненията в опортюнизъм и правене на пари от човешкото страдание отдавна съпътствуват блестящата и противоречива кариера на Едуард Фейгън. И действително във всичките му дела освен за морал и справедливост винаги става въпрос и за милиарди долари. Негови колеги твърдят, че амбициите му далеч надхвърлят качествата му на адвокат, а шумните и емоционални пресконференции и съзнателно търсените и натрапчиви медийни изяви невинаги компенсират липсата на състоятелни правни аргументи.

  Независимо от критиките обаче неуморният адвокат Фейгън е уверен, че след като наказа компаниите, подкрепяли холокоста, ще се справи и с тези, подпомагали апартейда.

  А след това?

  Според в. Financial Times следващите му цели са фирмите, подкрепяли бившия Съветски съюз и режима на Аугусто Пиночет в Чили.

  .
  _______________________________________

  Бел.ред:   Из новата книга на проф.Янко Н. Янков-Вельовски СТАТИИ. СТУДИИ. ЗАПИСКИ, т.7.

  Заглавието е на Еврочикаго.

• <<
• 1
...
• 210
• 211
• 212
• 213
• 214
• 215
• 216
• 217
• 218
• 219
• 220
...
• 415
• >>