Всички авторски страници

Авторски

• Бразилци с български корен искат гражданство

  Двайсетина бразилци са подали молби за българско гражданство, след като Дилма Русеф стана президент на Бразилия, съобщава bTV.

  Подобно на нейния баща, техните баби и дядовци също са избягали от България през 20-те години на миналия век. Успехът на Русеф обаче ги накарал да преоткрият българските си корени.

  „При провеждането на интервюто плачеха, целуваха ни, бяха щастливи да се докоснат до нещо българско“, разказва шефът на дирекция „Българско гражданство” към Министерството на правосъдието Катя Матева.

  През тази година молби са подали около 9 хиляди чужденци, а за цялата минала са над 11 500. Най-много желаещи да вземат български паспорт има от Македония, Молдова, Сърбия и Русия.

  През последните десет години над 80 хиляди чужди граждани са станали българи, половината от тях са македонци.

  Провеждащи интервютата служители признават, че понякога изпадат в неловки ситуации, когато например кандидати смятат Трифон Зарезан за национален празник или пък не знаят кой е българският премиер.

   

  Източник:   Kafene.net

• Българи бедстват на кораб в Мексико

  16 българи – моряци и корабен персонал, бедстват на борда на кораба Ocean Star Pasific, закотвен в порт Мазатлан в Мексико. Сред сънародниците ни има и три жени. Българите са оставени в това положение вече близо два месеца, съобщи Дарик.

  Историята започва в средата на месец май, когато 24 българи, наети от агенция САПКО, заминават за Мексико, за да работят на пасажерския кораб. Някои от тях са професионални моряци, други – персонал. Българите са сключили преки договори с компанията, която е наела пътническия кораб. Дружеството е P.V. Enterprises и според справка на Maritime.bg е собственост на гръцкия гражданин Peter Villiotis. Според моряците собственик на плавателния съд е Националната круизна компания на Мексико.

  „Ядем храна с изтекъл срок на годност, водата не става за пиене, заради недостига на гориво спира и токът, а навън температурата е 50 градуса и без климатици е ад”, разказа чрез Sкype пред Дарик Християн Г., който е трябвало да бъде барман на пасажерския кораб. По думите на бармана Християн пари не са им изплащани от края на май. Получили са аванс от по 100 долара, които не стигат за нищо. Едното от момичетата вече било в нервна криза заради безизходицата на кораба, сподели той.

  Екипажът на Ocean Star Pasific е от различни националности – българи, гърци, индонезийци, мексиканци и един румънец – общо 90 души.

  На 21 юли един от наетите българи успял да се върне, а на 26 юли със съдействието на Министерството на външните работи се прибрали още седем души. На борда на кораба обаче остават още 16 българи.

  Първият прибрал се – Милен Савов, нает като дърводелец, разказа пред Дарик, че договорът му е бил за седем месеца, но един ден капитанът го извикал и му казал да се прибира. Платили му дължимото в песос, което изяло голяма част от договорените долари. Дължимите неустойки Милен така и не видял. Останалите седем българи, дошли си преди седмица, също не са получили обещаните пари.

  Българите, които все още живеят на кораба, закотвен в Мазатлан, са вече отчаяни. Потърсили са съдействие от Международна организация за защита правата на моряците (ITF). Тъй като много въоръжени лица охранявали пристанището, само един от агентите на организацията успял да се качи на палубата. Подписали споразумение, според което собственикът на кораба се задължава да изплати дължимите суми, ако в едномесечен срок не го направи наемателят, който е прекият работодател в случая. По думите на Християн Г. и това не се случило.

  16-те наши сънародници търсят съдействие от медиите, за да получат помощ от българската държава поне за завръщането си у дома. Двама от тях са от Бургас, едно от  момичетата е от Добрич, а останалите 13 са варненци.

  
  

  Източник:  Burgasnovinite.bg

• Дъх на развалено

  Ники Русиновски,  bgtatko.bg

   

  За изработването на Фейсбук страница и Twitter акаунт на Програмата за развитие на селските райони Министерството на земеделието е платило 50 000 лева, съобщи днес http://openparliament.net.

  Вчера Фейсбук страницата имаше скромните 24 “харесвания”, които днес се увеличиха до 51, като един от феновете е самият министър Мирослав Найденов. За сравнение, Фейсбук страницата на БГ Татко има над 16 000 “харесвания”.

  Проверка в сайта на министерството показва, че за изработването на страницата във Фейсбук и акаунт в Туитър, който пък има цели трима последователи, са платени 50 хил. лв. за една година.

  Още толкова е дало земеделското министерство за публикации в интернет-форуми (!?).

  През тази година за изработване и поддържане на страницата на земеделското министерство във Фейсбук и акаунт в Туитър са одобрени още 50 хил. лв.

  Я пак – 50 000 лева за нещо, което 12-годишният ви син може да направи за 15 минути в къщи?!

  И още 50 000 лева годишно за публикации в интернет-форуми? С толкова пари могат да бъдат наети 10 човека (!), които по максимум 1 час на ден (защото какво толкова повече да публикуват) да публикуват цяла година срещу „скромно” заплащане от 400 лв. месечно. Скромно, но половин средна работна заплата – за 1 час работа на ден? Не е зле.

  И още 50 000 лева за поддържане на страницата във Фейсбук и Туитър акаунта? Ей богу, това са още поне 10 човека на същата заплата за година напред и дори с по-малко работно време.

  Или общо – 30 души, които се занимават цяла година с… с какво, извинете?! За сравнение, в България няма НИТО ЕДИН новинарски сайт, който може да си позволи 30 души на заплата ежедневно да произвеждат съдържание… а тези 30 на земеделското министерство поддържат една Фейсбук страница и един Туитър акаунт!

  Ако ви се струва, че тук има нещо нередно – прави сте.

  Защо да се ограничат само с 30 мъртви души и 3 пъти по 50 000 лева, като може повече, много повече. Какво ще кажете за 5 милиона и отгоре например? Познахте!

  Министерството на образованието е готово да даде 5,7 млн. лв. на фирма, която да надгради (upgrade и редизайн) съществуващия национален образователен портал start.e-edu.bg, съобщава онлайн изданието на „Труд”.

  Това станало ясно от обществена поръчка, публикувана от ведомството в началото на юли. Парите са осигурени по оперативната програма “Развитие на човешките ресурси”.

  За изграждането на портала е инвестирана 10 пъти по-малка сума – 500 хил. лв. през 2006 г., когато министър на образованието беше Даниел Вълчев, припомнят от „Труд”.

  500 000 лева за сайт тогава беше скандал, а уж при тройната коалиция се крадеше като за световно. Но близо 6 милиона лева за ъпгрейд и редизайн на сайт – едва ли в целия интернет съществува подобен сайт и подобна сделка!

  Срещу тази сума могат да бъдат наети 100 (!) високо квалифицирани програмисти за една година срещу 5000 лв. месечна заплата на калпак. Десет пъти по-малко на брой биха могли в рамките на само един месец да оправят вероятно всички сайтове на правителството – от А до Я, а не просто редизайн и ъпгрейд. Какво ще правят останалите и в следващите 11 месеца – това е пълна загадка.

  От всичко това се носи тежка воня на злоупотреба с бюджетни (в първия случай) и европейски (във втория) средства. Другото име на това е „корупция”.

  Има ли прокуратура в България?

   

• Ирански учен твърди, че може да спре войните

  Ядреният инженер Мехран Кеше и неговата фондация „Кеше“, базирана в Белгия, заявяват, че искат да подарят на човечеството иновативни технологии

   

  Йордан Йорданов, Владимир Клисуров,  в. „Република“

  Ирански учени от фондация „Кеше”, автори на редица иновационни проекти, се похвалиха пред в. „Република“, че вече имат технологии, които ще променят човечеството. С разработките си те обещават да спрат войните, енергийната криза, глобалния недостиг на вода, да намалят болните по света и да спасят природата. Едно от най-важните им открития пък била система за придвижване, с която ще се стига от Техеран до Ню Йорк за 10 минути.

  „Това е чиста наука, в никакъв случай не е езотерика, измишльотина или измама. Ще покажем на какво сме способни на 6 и 21 септември в Брюксел, в Белгия, където работим. Тогава правим специална презентация и обучителен семинар”, заявява пред „Република“ Свен Милер, един от директорите на „Кеше”. Лидер на фондацията е ядреният инженер Мехран Кеше. Той обмисля да сподели трудовете си напълно безплатно с цялото човечество.

  

  „Чрез системите, които ние сме разработили, всички страни ще могат да имат достъп до енергията, водата и храната, от която се нуждаят, както и от нови методи на здравеопазване и транспорт”, пише в устава на организацията. Там е споменато, че всички технологии са собственост на народите по света, а с дейността си „Кеше” се заканват да сложат край на монополите.

  Отсъствие

  Фондацията е правила семинар в края на ноември миналата година, като тогава учените поканили всички чужди посланици. Нашият посланик в Белгия Христо Георгиев не е благоволил да отиде, за да запознае навреме българската общественост с иновациите. „Република“ не успя да се свърже с г-н Георгиев, за да разбере повече за неговото отсъствие. За септември той отново има покана, сочат данните на сайта на фондацията. Поканени са и всички световни лидери.

  Цензура

  

  Последователите на Мехран Кеше са категорични, че правителствата и големите компании преследват фондацията, налагат цензура и се опитват да спрат дейността им. Лично инж. Кеше пише във форума на сайта си, че полицията го проверявала няколко пъти и вече му е трудно да работи. Хората му подозират, че властите ще се опитат да провалят събитието през септември.

  Краят на армията

  Фондация „Кеше” разработва и технологии за отбрана, които на практика можели да спрат войните. С помощта на магнитни и гравитационни полета можели да бъдат блокирани системите Field Communication при всяка честота, убедени са учените. Системата е в състояние да заглушава всички комуникационни линии и когато се използва правилно, може пряко да блокира цялата комуникация в голяма площ дори и от разстояние. Това означава, че с минимални усилия могат да бъдат блокирани всички сателитни комуникации. „Кеше” тествали системата. Резултатът бил налице. Иранците канят американските учени да работят заедно – да използват технологията в Космоса при среща с други цивилизации.

  От Техеран до Ню Йорк за 10 минути?

  Учените от екипа на Кеше са изработили и система за бързо предвижване. Тя е насочена към Космоса, като не само ще се стига много по-бързо извън Орбита и летателните апарати там ще имат земна гравитация, а ще можем да се движим и на Земята със скорост, близка до тази на светлината. Засега разкриват, че иновацията се базира на магнитните полета. Ако тя влезе в употреба на практика, пишат западните медии, международните граници ще престанат да съществуват. Разходите по подобно пътуване пък щели да бъдат минимални.

  Нова ера или поредният луд

  Истински фурор предизвикаха публикациите на фондация „Кеше” сред българите в социалните мрежи. Между тях има такива, които говорят за „нова ера” и „стъпка напред в еволюцията”, но има и скептици, които отричат Мехран Кеше и разработките на неговия екип.

  .

  ––––––––––––––––

  Част от официално изявление на фондация “Keше“, преведено и публикувано в lucecita.blog.bg

  След среща на Фондация ”Keshe” с посланици на всички държави, поканени в Брюксел на 21 април 2012 г., сега нашата покана е адресирана към народите на света да присъстват на заседанието на 6 септември 2012 г. на Фондация “Keshe” в Ninove, Белгия (или където другаде те предпочетат) чрез своите посланици и ръководители.

  След като установихме, че нашата технология работи перфектно, ние поканихме представители от всички страни на първото нейно представяне на 21 април 2012 г. Посланиците на някои страни присъстваха на тази среща, но други предпочетоха да игнорират поканата, поради външен натиск. Те решиха да не присъстват или пък се оттеглиха от срещата в последната минута.

  С тази втора покана ние директно и недвусмислено каним лидерите на всеки народ да участват от името на своите правителства в следващата среща на фондацията на 06.09.2012 г. Същите лидери могат да определят експерти, които да участват заедно с тях на срещата.

  През последните шест години ние използвахме международната патентна система, за да се гарантира, че всички нации и водещи учени от цял свят ще могат да разполагат с копие на нашите патенти като свое притежание. Тези патенти ще могат да бъдат изтеглени от европейския сървър за патенти.

  Така избегнахме всяко евентуално блокиране на тази технология от което и да е физическо лице или група и с това гарантирахме народите да могат да използват безпрепятствено нашите патенти за производство на електроенергия, медицински системи и пространствени пътувания.

  По този начин методите, използвани в миналото за блокиране на международното развитие, сега няма да могат да функционират. Сега всички народи ще имат еднаква възможност да работят заедно за развитието на тази технология по безпроблемен начин.

  Основният момент е, че нашата технология е проектирана така, че да бъде свободна и достъпна за всички правителства, в полза на всички граждани. Чрез системите, които сме разработили, всички страни ще могат да имат достъп до енергията, водата и храната, от която се нуждаят, както и до нови методи на здравеопазване и транспорт – всичко това с много малко разходи.

  Според устава на Фондация „Keshe“, всички технологии са собственост на народите на света. Патентите представляват активи на всички хора на тази планета и право за монопол и собственост не може да бъде заявено от никое лице, организация или нация. Това означава, че всички приходи, генерирани от технологиите, принадлежат на нацията, която ги използва.

  Ние ще публикуваме списък на страните, поканени на срещата на 6 септември 2012 г., и е-имейл адресите на тези, които ще получат покани. Така че ще бъде въпрос на избор на всяко отделно правителство да бъде представено на тази среща.

  Въпреки че това послание ще достигне до всяко посолство, копие на адреса и текста му ще бъдат публикувани във форума на фондацията и на сайта ни, за да могат гражданите на съответните държави да са наясно с офертата. След това ще бъде давана информация на всяко лице, което я поиска, както и ще съобщим имената на всички делегати, които са утвърдени, а също къде и кога ще се срещнат.

  След тази среща, представянето на 21 септември 2012 г. ще бъде първата стъпка в програмата за обучение на Фондацията Keshe, на която тя ще сподели своите знания и да ги направят достъпни за хората по целия свят. След като тези нови технологии и ползите от тях станат известни на широката общественост, лидерите на всяка нация трябва да решат как да ги приложат в полза на всички.

  От този момент натам има две възможности: или ние всички работим заедно за да променим живота на всички хора на земята към по-добро по подходящия за това начин, или напредналите държави в света ще бъдат отговорни в близко бъдеще за наводнението от милиони имигранти, които ще засипят големите градове.

  Ние сме готови да предоставим тази технология на представители от всички краища на света, така че те да могат да разберат нейния ефект, както и промените, които тя ще донесе.

  От сега нататък ние можем да гарантираме, че занапред никое дете или възрастен не трябва да умира от жажда или глад и че никоя нация няма да може да бъде е атакувана от друга, защото потенциалните приложения на новите технологии във военната сфера са толкова ужасно разрушителни, че нямаме друг избор, освен да приемем факта, че борбата за ресурсите на планетата трябва да остане в миналото.

  За лидерите на малките държави и региони на Земята е добре отсега да помислят за защитата на националните активи. Но тяхната защита ще бъде отговорност също и на всеки човек, за да се гарантира, че ресурсите на отделните държави ще си останат на тяхно разположение.
  Нашата технология ще бъде споделена , за да се покрият основните нужди в световен мащаб от енергия, вода, храна и здравни грижи.

  Фондация „Keshe“ игнорира цвят на кожата, националност, религия или политическа принадлежност, така че нашата покана е към всички правителства да определят екип от учени, за да дойдат и да видят нашата технология от първа ръка. След това те могат да решат дали да я използват или не. Ако лидерите на някоя държава игнорират тази покана, тогава страната им няма да има друг избор, освен да последва примера на развиващите се сега страни.

  Ние призоваваме народите да започнат възможно най-скоро процеса на глобално сътрудничество, защото след като тези системи влязат в експлоатация, границите между държавите ще са без значение.

  Ние сме подготвили почвата за смяна на посоката на развитие за човечеството и през следващите месеци ще видим това. В близко бъдеще хората ще осъзнаят, че ние сме тук, за да служим на другите, така че всички ресурси да са на разположение на всички хора по едно и също време и в еднаква степен.

  ––––––––––––––––––

  Free Energy – Nuclear Engineer M.T. Keshe

   

• Време е Борисов да предаде своята класа

  Валери Найденов,  в. „24 часа“

  
  B началото на 1983 г. тогавашният лидер на СССР Юрий Андропов публикува в партийното списание „Коммунист“ една от ония дъъълги статии, които приспиваха стадо галопиращи коне. В нея бе скрита една-едничка фраза – че занапред трябвало да се спре с командно-административните методи и да се използват икономическите лостове (или нещо подобно). Всички световни медии веднага я извадиха и я подложиха на дисекция. Възможно ли е СССР да се преориентира към пазарната икономика?

  Подобен сигнал просветна в пространното интервю на г-н Бойко Борисов пред в. „Капитал„:

  „…но следващите две години не сме зависими от финансовите пазари и това ни дава една стабилност. Това ни дава възможност да мислим и за доходите, за увеличаване на вътрешното потребление.“

  След като подхвърля това жокерче, г-н Борисов веднага сменя темата. Но „Капитал“ го откроява в заглавието, тъй като усеща, че това може да е таен знак.

  Дали г-н Борисов вече говори с нови икономически съветници, или старите му съветници са споходени от нов акъл? Или се готви да обърне посоката като Андропов?

  В икономиката има две принципно непримирими школи. Едната твърди, че инвестициите създават работните места и потреблението. Другата смята, че потребителите създават работните места и инвестициите. Досега България се управлява от първите, но те вече катастрофираха.

  „Необходимо е увеличаване на заплатите не по-късно от началото на следващата година – заяви горе-долу по същото време Георги Прохаски, директорът на Центъра за икономическо развитие (ЦИР). – Ако това не се случи, ще има негативни последици върху потреблението и икономическия растеж.“

  Според юлския доклад на ЦИР в момента икономиката на България е в застой. Но „застой“ наричаха това, което през 80-те се оказа срив. Както е известно, през първото тримесечие статистиката отчете 0,5 номинален спад на БВП, но след прилагането на едни изравнители и преизчислители този спад се трансформира в 0,5 ръст. Демек вървим нагоре. Точно тази процедура е под силно съмнение. В условията на инфлация изравнителите би трябвало да действат точно в обратната посока – примерно вместо ръст от 0,5 да се отчете по-скоро спад от 1,5 на сто. Разбира се, логиката на изравняването е доста по-сложна, но, общо взето, редно е да сочи надолу, а не нагоре. (http://www.ced.bg/publications.php)
  
  Ако питате който и да е българин, от средата на 2008 г. до ден днешен икономиката се влошава все повече и повече. Но според статистиката ние имаме периоди на скромен растеж – брутният вътрешен продукт от 2010 г. насам расте ту с 1 процент, ту с 1,5, но така и така не достига нивото от 2008 г. И докато БВП си расте плахо и неусетно, всички други показатели, които пряко засягат хората, се свиват.

  А знаем, че БВП е една абстракция, обвита в условност. Самият автор на понятието БВП – знаменитият икономист Симон Кузнец – подчертава, че то не трябва да се използва за измерване на благосъстоянието. Та ако прочетем доклада на ЦИР между редовете, то май от 6 месеца сме си в суперсекретна рецесия. А това вече значи, че представите на неолибералите за икономиката са в пълен крах. Щом и те заговориха за стимулиране на потреблението и заплатите, значи май са решили да минат под дъгата.

  ЦИР, разбира се, също е неолиберална организация, но тя бе създадена под егидата на Сорос. У нас не се прави разлика между нея и Института по пазарна икономика, който е нещо като филиал на неолибералния институт „Катон“ в САЩ. Той пък е творение на знаменитите братя Коук, милиардерите либертарианци, които създадоха и движението „Чаено парти„. В момента либертарианците са най-влиятелната идейна сила в Републиканската партия, макар че не успя да излъчи свой кандидат за президент.

  От плана „Ран-Ът“ та до ден днешен българските „експерти“ черпят идеите си от ултрадесните американски движения и фондации. В крайна сметка практици като Бойко Борисов може и да не съзнават, но действията им се ръководят от либертариански утопии, които отдавна са се провалили някъде на другия край на земното кълбо.

  Но в последните години Сорос се преориентира към по-социалните милиардери и аз се чудех кога най-сетне посланията му ще стигнат до българските му последователи. Той е сред групата едри акули, които настояват данъкът на богатите да се вдигне рязко, за да може повече долари да се насочат за подпомагане на бедните и за създаване на работни места. Други по-известни имена са Уорън Бъфет, Бил Гейтс и, общо взето, всички знаменитости от Холивуд, които претендират да се вълнуват от обществените проблеми. В САЩ групата около Сорос е в смъртен двубой с фондациите на братята Коук и въпросът „кой кого“ е заложен на предстоящите избори. У нас обаче Сорос и Коук, изглежда, вървят ръка за ръка. Дали докладът на ЦИР не означава, че този център най-сетне е получил нови указания?

  Има два вида капиталисти – умни и глупави. По-умните разбират, че ако не споделят част от богатството си, рискуват да останат без нищо. Глупавите обаче са убедени, че всичко трябва да мине през техния стомах и да излезе от задното им черво, за да натори ливадите, от които овцете хрупат. Обикновено те докарват нещата до социална катастрофа, след което се спасяват в чужбина с бижутата си. Минаването в умния лагер не е лесно, тъй като то изисква цялостна смяна на ценностите, на представата за света.

  Трудно е, но не е непостижимо. Ярък пример е младият американски милиардер Ник Ханауър, който неотдавна издаде книгата „Градините на демокрацията„. В нея той настоява, че създателите на работни места не са нито инвеститорите, нито работодателите, а потребителите. http://www.youtube.com/watch?v=sTG7RHXnUMM

  „Консуматорите от средната класа са двигателят за създаване на работни места и растеж на икономиката. Бизнесът наема повече работна сила, когато има повече клиенти, и уволнява, когато клиентите са по-малко. Това е единственото, което има значение за бизнеса. През последните 30 години в тази държава ние систематично обедняваме средната класа, за да облагодетелстваме едно нищожно малцинство от граждани като мен… това е лудост!“

  Ник Ханауър може да е спекулативен милиардер, но е достатъчно образован, за да погледне нещата отстрани.

  Българската олигархия е израснала на тепиха и затова сред нея няма такива алтруисти. А тя плаща на партиите и на „мозъчните тръстове„, които шият програмите по поръчка. Затова у нас идейният завой, който ще извади нацията от капана, ще се състои на улицата. С всички произтичащи от това крайности и грешки.

  В последните си изяви Андрей Райчев и Петър-Емил Митев твърдят, че ГЕРБ и Бойко Борисов вече са изчерпани, че са на ръба на пълната ерозия. Те вероятно са прави, доколкото става дума за тази икономическа политика, която се следваше при Костов, Симеон Сакскобургготски, Станишев и днес при Дянков.

  Що се отнася до Бойко Борисов обаче, той отдавна е доказал удивителната си способност да сменя конете в движение. Нищо не му пречи още утре да зареже дянковизма и да поеме в коренно различна посока.

  Единици са лидерите, които успяват да излязат от капана на своята прослойка, за да спасят и себе си, и държавата. Например Франклин Рузвелт е наричан „предател на своята класа„, но много хора го смятат за спасител на капитализма.

  Нищо не пречи и на българския премиер да спаси българския капитализъм и социалния мир, но за целта ще трябва да предаде своята класа.

• Неизбежността на отговорността

  

  През 2002 г. американският адвокат Едуард Фейгън получи широка световна популярност със заведеното от него съдебно дело за репараторна отговорност срещу крупни швейцарски и американски банки заради това, че са подкрепяли апартейда в ЮАР. Според него въпреки санкциите от страна на ООН през периода от 1985 до 1993 г. банките осигурявали средства на южноафриканския режим.

  Швейцарските власти отхвърлиха обвиненията и ги определиха като „поредната незаконна атака“ срещу страната, целяща да опетни доброто й име. Все пак, обаче, Фейгън успя да издействува големи компенсации за близките на жертвите от холокоста, на които швейцарски банки бяха отказали достъп до техните влогове.

  Според световните медии близо десетилетие след края на репресивния режим в ЮАР неговите жертви и един адвокат с противоречива слава търсят компенсации от 100 млрд. щатски долари. Някои го наричат Сатана, за други той е съвременен вариант на Робин Худ – защитника на потисканите и онеправданите. Критиците и почитателите му едва ли ще постигнат съгласие относно почтеността на мотивите и методите му на действие, но вероятно никой няма да оспори факта, че Едуард Фейгън си е спечелил славата на кошмар за големите компании и последна надежда за хората, търсещи компенсация за понесените неправди.

  Жестоките репресии от времето на апартейда в ЮАР са в центъра на последния съдебен процес с негово участие, започнал в Ню Йорк. На подсъдимата скамейка са 34 големи банки и международни компании, обвинени, че са поддържали и финансирали апартейда. Делото се води от името на десетки хиляди тъмнокожи жертви на дискриминация и систематично нарушаване човешките права по времето на близо петдесетгодишното управление на бялото малцинство в ЮАР.

  Обвинението е юридически основано на датиращ от 1789 г. американски закон, който дава на съдилищата в САЩ юрисдикция над случаи на геноцид, робство и мъчения, извършени в други държави. Близо два века след приемането му този закон почти не е бил прилаган.

  Със засилването на ролята на движенията за защита на човешките права в края на миналия век обаче много хора от целия свят започват с подкрепата на неправителствени организации да използуват закона и да водят в САЩ дела за компенсации за военни престъпления и геноцид.

  Наистина законът е бил създаден, за да даде възможност да бъде търсена отговорност от чуждестранни правителства, но през последните години американските съдилища са издали няколко постановления, които позволяват под ударите на този закон да попадат мултинационални компании, които имат дейност в САЩ. Така, в момента дела за нарушаване на човешките права се водят срещу няколко големи международни компании, опериращи в държави с репресивни режими.

  Тези случаи предизвикаха критики от страна на политическите и бизнес средите в САЩ, които настояват законът да бъде отменен. Гари Хуфбауер от Вашингтонския институт за международна икономика предупреждава, че подобни съдебни процеси могат да се отразят на инвестиционните стратегии на големите компании и да имат негативен ефект върху капиталовите потоци към развиващите се държави. От своя страна в-к Financial Times коментира, че делото за компенсиране на жертвите на апартейда може да отприщи лавина от искове към мултинационални компании за сътрудничество с дискредитирани режими в миналото.

  Звездата на американския адвокат изгря през 1998 г., когато въз основа на този американски закон спечели делото срещу водещи швейцарски банки, обвинени, че не са изплатили средствата от сметките на жертви на холокоста на техните наследници. Тогава мащабният процес привлече голямо обществено внимание, банките бяха поставени под политически натиск и заплашени с икономически бойкот от влиятелни кръгове в САЩ и се съгласиха да изплатят на семействата на жертвите компенсации в размер на 1.25 млрд. долари.

  Фейгън бе и един от адвокатите, принудили правителството на Германия и големи германски фирми да платят 5.2 млрд. долари обезщетения на жертви на нацисткия режим.

  Този път атрактивният защитник на човешките права търси компенсации в размер на 100 млрд. долара от мултинационални компании, работили в ЮАР по времето на апартейда. Те са обвинени, че са подпомагали и подкрепяли режима и носят отговорност за извършените от него престъпления. Сред подсъдимите са 13 банки, между които Citigroup, JP Morgan Chase, Credit Suisse, UBS, Deutsche Bank, Commerzbank и Credit Lyonnais. Адвокатите на обвинението твърдят, че тези банки са отпускали заеми на управлението в ЮАР в нарушение на наложените на страната международни санкции.

  На подсъдимата скамейка заедно с банките са изправени и автомобилни компании като Ford и Daimler Chrysler, чийто грях е, че са произвеждали бронирани автомобили за службите за сигурност, които са тероризирали тъмнокожите южноамериканци.

  Миннодобивните компании като AngloAmerican и DeBeers са обвинени, че са извличали печалби от апартейда, като са експлоатирали евтината работна ръка, гарантирана от режима, а вината на технологичните фирми (сред които е и IBM) е, че са доставяли компютри и софтуер и така са помогнали на управляващите в ЮАР да провеждат политиката си на сегрегация.

  Списъкът с изправените пред съда компании включва още производители на оръжие и фирми от енергийната, фармацевтичната, хранителната и химическата индустрия.

  Делото, подобно на всички останали дела на Едуард Фейгън, предизвика противоречиви коментари и оценки. Някои наблюдатели го определят като шанс за възмездие и справедливо компенсиране на пострадалите от репресиите на апартейда. А кой друг освен самопровъзгласилия се за „герой на холокоста“ Фейгън може да възстанови справедливостта?

  Въпросът кой трябва да плати за греховете на апартейда и на всеки друг дискредитиран режим обаче няма еднозначен отговор. Мнозина анализатори посочват, че все пак основната цел на компаниите е да правят бизнес и да печелят, а не да дават оценки за легитимността и начина на управление на дадено правителство. Гари Ралф, който е един от изпълнителните директори на DeBeers коментира, че „Би било по-почтено, ако г-н Фейгън заведе дело срещу истинските виновници за апартейда. Той обаче едва ли ще го направи, тъй като те нямат пари, за да платят“.

  Обвиненията в опортюнизъм и правене на пари от човешкото страдание отдавна съпътствуват блестящата и противоречива кариера на Едуард Фейгън. И действително във всичките му дела освен за морал и справедливост винаги става въпрос и за милиарди долари. Негови колеги твърдят, че амбициите му далеч надхвърлят качествата му на адвокат, а шумните и емоционални пресконференции и съзнателно търсените и натрапчиви медийни изяви невинаги компенсират липсата на състоятелни правни аргументи.

  Независимо от критиките обаче неуморният адвокат Фейгън е уверен, че след като наказа компаниите, подкрепяли холокоста, ще се справи и с тези, подпомагали апартейда.

  А след това?

  Според в. Financial Times следващите му цели са фирмите, подкрепяли бившия Съветски съюз и режима на Аугусто Пиночет в Чили.

  .
  _______________________________________

  Бел.ред:   Из новата книга на проф.Янко Н. Янков-Вельовски СТАТИИ. СТУДИИ. ЗАПИСКИ, т.7.

  Заглавието е на Еврочикаго.

• Приглашение к празднику. О новом сезоне Лирик-оперы Чикаго. Часть вторая

  Продолжаю рассказ о новом, 58-м сезоне Лирик-оперы Чикаго. Сюрпризы, надежды, ожидания – в общем, летние заметки о будущих впечатлениях, или Приглашение к празднику. Часть вторая, заключительная.

   

  “Нюрнбергские мейстерзингеры” Рихарда Вагнера (новая постановка)

  Действующие лица и исполнители:

  Вальтер фон Штольцинг – Йохан Бота,

  Ева – Аманда Маески, Ганс Закс – Джеймс Моррис,

  Погнер – Дмитрий Иващенко (дебют в Лирик-опере),

  Бекмессер – Бо Сковхус, Котнер – Даррен Джеффри (дебют в Лирик-опере).

  Дирижер – сэр Эндрю Дэвис.

  Режиссер-постановщик – Дэвид Маквикар.

  Совместная постановка Лирик-оперы, Оперы Сан-Франциско и Глайндебурнской фестивальной оперы. Премьера состоялась в Глайндебурне в 2011 году.

  8 февраля – 3 марта 2013 года (семь спектаклей).

  Опера исполняется на немецком языке с английскими субтитрами.

  Единственная комическая опера Рихарда Вагнера, посвященная поэтам средневекового Нюрнберга, создавалась композитором на протяжении двадцати двух лет. Соответственно, то, что задумывалось, как одноактная комедия, превратилось в огромное трехчастное полотно, полное энергии и радости жизни. В этой опере Вагнер не строил Вселенную – здесь задачи у него были скромнее. Перед нами предстает жизнь обычных горожан, бюргеров, ремесленников. В центре сюжета – состязание музыкантов, на котором побеждает молодой рыцарь-поэт и в качестве награды получает сплетенный из лавра и мирта венок.

  После “Лоэнгрина” (2010-11) с еще одной вагнеровской партией в Чикаго возвращается южноафриканский героический тенор Йохан Бота. Прошлым летом у него состоялся успешный дебют на Байрейтском оперном фестивале (Зигмунд в “Валькириях”).

  После Скарпии в “Тоске” (2009-2010), комической партии Микадо из одноименной оперетты Уильяма Гилберта и Артура Салливана
  (2010-11) и четырех злодеев, встречающихся на пути Гофмана и его друга Никлауса (“Сказки Гофмана”, 2011-12), американский бас Джеймс Моррис готовится к роли башмачника Ганса Закса. Это – одна из знаковых партий Морриса, которую он пел по всему миру, включая Метрополитен-оперу и оперу Сан-Франциско. С 1979 года певец исполнил в Чикаго одиннадцать партий.

  Баритон из Дании Бо Сковхус третий раз приезжает в Чикаго, и каждый раз – с новой ролью. После принца Елецкого в “Пиковой даме” (2000-01) и Генриха фон Айзенштайна в “Летучей мыши” (2006-07) – партия городского писаря Сикстуса Бекмессера, которую он с успехом исполнил в Барселоне и Дрездене.

  Золотых дел мастера Фейта Погнера исполнит дебютирующий в Чикаго бас из Барнаула Дмитрий Иващенко. Свою европейскую карьеру он начал в Аугсбурге (Германия). Выступает, в основном, в оперных театрах Германии, в том числе в Берлинской комической опере, Баден-Бадене и Дармштадте.

  “Риголетто” Джузеппе Верди

  Действующие лица и исполнители:

  Герцог Мантуанский – Джузеппе Филианоти,

  Риголетто – Андржей Доббер (25 февраля
  – 5 марта, дебют в Лирик-опере), Желько Лючич (14-30 марта, дебют в Лирик-опере),

  Джильда – Альбина Шагимуратова (дебют в
  Лирик-опере),

  Спарафучиле – Андреа Сильвестрелли,

  Маддалена – Николе Пикколомини (дебют в Лирик-опере).

  Дирижер – Иисус Лопес Кобос.

  Режиссер-постановщик будет объявлен дополнительно.

  Новая постановка с использованием декораций и костюмов Лирик-оперы.

  25 февраля – 30 марта 2013 года (десять спектаклей).

  Опера исполняется на итальянском языке с английскими субтитрами.

  “Риголетто” – еще одна жемчужина мирового музыкального театра – частый гость на сцене Лирик-оперы. Многим памятна постановка Кристофера Олдена в сезоне 2000-01 годов. Сказать, что это был неоднозначный спектакль, значит, не сказать ничего. На “оперных начальников” обрушился поток разгневанных писем от “простых” спонсоров, доноров
  и тех любителей оперы, от которых многое зависит, и даже (к сожалению) репертуарная политика. Постановка вызвала много шума и привела к сокращению денежных потоков в оперную компанию, а вот этого допускать никак нельзя. В дело вмешался тогдашний генеральный директор Лирик-оперы Уильям Мэйсон и пообещал через несколько лет представить новый вариант “Риголетто”. Спектакль в постановке итальянского режиссера Стефано Визиоли в сезоне 2005-06 годов был, конечно, гораздо более традиционным и успокоил рассерженных. В новой постановке будут использованы декорации и костюмы спектакля Визиоли. Мы увидим целое созвездие новых исполнителей во главе с победительницей XIII Международного конкурса имени П.Чайковского (2007 год), певицей из Татарстана Альбиной Шагимуратовой в партии Джильды. После окончания вокального факультета и аспирантуры Московской консерватории она училась в Оперной студии при Хьюстонской опере. Европейский дебют певицы состоялся на Зальцбургском театральном фестивале. По приглашению Риккардо Мути Шагимуратова спела Царицу ночи в “Волшебной флейте” В.А.Моцарта. С этой партией она выступала в Большом театре, Метрополитен-опере, Ла Скала, Берлинской опере, Венской опере, операх Гамбурга, Дюссельдорфа, Барселоны, Сан-Франциско и Лос-Анджелеса. В репертуаре певицы – Виолетта в “Травиате” (Хьюстонская опера),
  Людмила в “Руслане и Людмиле” (Большой театр), Мюзетта в “Богеме” и Адина в “Любовном напитке” (обе партии были исполнены в Венской опере). Энтони Фрейд назвал голос Шагимуратовой “дивным колоратурным сопрано”.

  Партию Риголетто исполнят известный своими вердиевскими партиями польский баритон Андржей Доббер и сербский баритон Желько Лючич, о котором заговорили прошлым летом после его Макбета с Риккардо Мути в Зальцбурге в новой постановке Петера Штайна.

  В партии герцога Мантуанского в Чикаго мы опять услышим замечательного итальянского тенора Джузеппе Филианоти. После окончания учебы в Академии Ла Скала он стажировался у Альфредо Крауса. Профессиональный дебют певца состоялся в 1998 году в родном городе Доницетти Бергамо в опере “Дон Себастьян”. Успех пришел к нему после опер Россини “Танкред” в Пизаро и “Моисей
  и Фараон” в Ла Скала с Риккардо Мути за дирижерским пультом. Филианоти гордится своим музыкальным любопытством: “Не всех певцов интересуют партии Тито или Идоменео. Принято считать, что проще завоевать успех в “Риголетто”. А мне интересны новые роли”. Ну а мы третий раз услышим Филианоти в партиях, в которых “проще завоевать успех”. Он дебютировал в Чикаго в партии Неморино (“Любовный напиток” Г.Доницетти), ставшей для него визитной карточкой. Кроме Лирик-оперы, он исполнял эту партию в Метрополитен-опере, Ковент-гардене, Барселоне, Парижской опере, Мюнхене и Лос-Анджелесе. В прошлом сезоне он был
  великолепным Эдгардо в “Лючии ди Ламмермур”. Герцог Мантуанский – еще одна выигрышная роль певца. До Чикаго он исполнял ее в Ла Скала.

  Из старого, олденовского состава исполнителей сохранился только великолепный итальянский бас Андреа Сильвестрелли в партии
  Спарафучиле. Он – единственный, кто в этом сезоне в Чикаго исполняет партии в двух операх (его вторая партия – Коллин в “Богеме”). Среди достижений певца в Лирик-опере – Бартоло в “Женитьбе Фигаро” (2003-04 и 2009-10) и недавний Пимен
  в “Борисе Годунове” (2011-12).

  С “Риголетто” в Чикаго дебютирует один из самых талантливых молодых дирижеров, тридцатидвухлетний Эван Роджистер. Он
  плотно сотрудничает с Берлинской оперой, работая там вторым дирижером. Проходил дирижерскую практику в Хьюстонской опере, дирижировал операми “Гензель и Гретель” и “Богема”.
  “Трамвай “Желание” Андре Превина (специальная презентация, премьера Лирик-оперы)

  Действующие лица и исполнители:

  Бланш Дюбуа – Рене Флеминг,

  Стелла Ковальски – Сюзанна Филипс,

  Стэнли Ковальски – Тедди Таху Родес (дебют в Лирик-опере),

  Гарольд Митчелл – Энтони Дин Гриффи.

  Дирижер – Иван Роджистер.

  Режиссер-постановщик – Брэд Далтон.

  26 марта – 6 апреля 2013 года (четыре спектакля).

  Опера исполняется на английском языке с английскими субтитрами.

  Первая опера композитора и дирижера Андре Превина. Его настоящее имя – Андреас Людвиг Привин. Он родился в Берлине в семье еврейских иммигрантов из России. В 1937 году семья бежала из Германии во Францию, в 1941 году – из Франции в США. В своей жизни Превин занимался многим: сочинял музыку к кино, руководил симфоническими оркестрами, играл на фортепиано. А вот к оперному жанру обратился достаточно поздно. Как говорят, под впечатлением от голоса Рене Флеминг. Очарованный американской певицей, Превин решил подарить ей оперу. Так родилось сочинение “Трамвай Желание”, основанное на бессмертной пьесе Теннесси
  Уильямса. Мировая премьера оперы состоялась в 1998 году в опере Сан-Франциско. Оркестром дирижировал сам композитор, а в главной партии выступила Рене Флеминг. Она была первой и, как отмечают все критики, остается лучшей исполнительницей партии Бланш Дюбуа.

  В Лирик-опере обещают устроить полуконцертное исполнение, то есть с солистами в костюмах и гриме и оркестром на сцене в качестве полноправного участника действия.

  Из первоначального состава оперы в Чикаго выступят только Рене Флеминг и Энтони Дин Гриффи.

  Рене Флеминг – всеобщая любимица. Кажется, мы знаем эту певицу давным-давно, со времени ее первого появления в Лирик-опере в
  партии Дездемоны в “Отелло” (2001-02). После этого были партии Таис в одноименной опере Ж.Массне (2002-03), Виолетты (2007-08) и три концерта. Один из них – совместный концерт с Дмитрием Хворостовским – останется в памяти как одно из сильнейших музыкальных впечатлений. Сегодня певица в Чикаго не просто в гостях. С прошлого сезона она занимает пост консультанта театра по творческим вопросам.

  В партии Стеллы Ковальски – американская певица Сюзанна Филипс, покорившая публику в роли Лючии ди Ламмермур (“Лючия ди
  Ламмермур”, 2011-12).

  Баритон из Новой Зеландии Тедди Таху Родес дебютирует в Чикаго в партии Стэнли Ковальски. Он пел ее в Вене, Вашингтоне и
  Сиднее. Среди наиболее заметных партий певца – граф Альмавива (Вашингтонская опера), Эскамильо (Бильбао и Париж), Антоний (“Антоний и Клеопатра”, Нью-Йоркская городская опера), Билли Бадд (опера Санта-Фе), Леско (”Манон Леско” в Лейпцигской опере). Певец участвовал в двух мировых премьерах, сделанных по заказу Хьюстонской оперы и по инициативе Энтони Фрейда: в операх
  “Конец романа” Джейка Хегги (2004, партия Бендрикса) и “Маленький принц” Рэйчел Портман (2003, партия Пилота).

  “Оклахома!” Ричарда Роджерса и Оскара Хаммерстайна (новая постановка, премьера Лирик-оперы)

  Исполнители и дирижер будут объявлены дополнительно.

  Режиссер-постановщик – Гэри Гриффин.

  Художник-постановщик – Джон Ли Битти. Хореограф – Агнес де Милль.

  4 – 19 мая 2013 года (шестнадцать спектаклей).

  Мюзикл исполняется на английском языке с английскими субтитрами.

  О постановке этого мюзикла было объявлено совсем недавно. Это, пожалуй, самый свежий сюрприз (“бонус”) от Фрейда. Бродвейская премьера мюзикла состоялась 31 марта 1943 года. Представление игралось непрерывно в течение пяти лет, после этого последовало турне по стране. За все это время спектакль увидели более десяти миллионов американцев. В 1944 году мюзикл получил Пулитцеровскую премию в категории “Драматический спектакль”, а в 1953 году штат Оклахома объявил песню из этого мюзикла своим официальным гимном.

  Режиссер Гэри Гриффин хорошо известен театралам Чикаго. Новую версию старого мюзикла Стивена Сондхайма и Джеймса Голдмана “Безумцы” (“Follies”) в Шекспировском театре в его постановке многие критики назвали лучшим спектаклем прошлого сезона. В 2011 году режиссер отметил десятилетнюю годовщину сотрудничества с Шекспировским театром. Среди его наиболее заметных работ – мюзикл “Тихоокеанские увертюры” Стивена Сондхейма (эта постановка получила премии Лоуренса Оливье в Лондоне и Джозефа Джефферсона в Чикаго), “Частные жизни” Алана Рикмана и “Амадеус” Питера Шеффера. В Лирик-опере режиссер ставил “Веселую вдову” (2009-10) и “Микадо” (2010-11).

  Создатели новой версии “Оклахомы” обещают воссоздать оригинальную хореографию знаменитой танцовщицы Агнес де Милль.

  Художник-постановщик мюзикла Джон Ли Битти за свою театральную карьеру получил одну премию (спектакль “Talley’s Folly”) и четырнадцать номинаций на премию “Тони” (последний раз – в этом году за спектакль “Другие города пустыни”). С 1973 года он участвовал в создании восьмидесяти бродвейских спектаклей.

  Лирик-опера продолжает знакомить зрителей с классикой американского музыкального театра, и успех “Плавучего театра” Дж.Керна и О.Хаммерстайна и “Микадо” У.Гилберта и А.Салливана показывает, что затея эта беспроигрышная.

   

  Концерт Рене Флеминг и Сюзан Грэхем

  24 января 2013 года

  После двух сольных вечеров (2010 и 2011 годов) и совместного выступления с Дмитрием Хворостовским в прошлом году в четвертом ежегодном концерте к Рене Флеминг присоединится еще одна прекрасная американская певица Сюзан Грэхем. Она дебютировала в
  Лирик-опере в партии Аннио в “Тито” В.А.Моцарта (1989-90) и возвращалась в Чикаго шесть раз. За роялем – пианист и второй дирижер Метрополитен-оперы Брэдли Мур. Концерт только для обладателей абонементов. Программа будет объявлена дополнительно.

  Новый оперный сезон продлится непривычно долго – тридцать недель. Мы увидим восемьдесят четыре спектакля – на десять больше, чем в прошлом сезоне. (Это в то время, когда другие театры сокращают количество опер и число представлений!) Покупая абонементы на оперы будущего сезона (независимо от дня недели), зрители могут сэкономить около сорока процентов. Снижены цены на отдельные секции в партере, снижены цены на детские билеты на оперу “Гензель и Гретель”. 12 декабря 2012 года устраивается день специального семейного просмотра “Дона Паскуале” (билеты, соответственно, будут продаваться с большими скидками). 2 декабря 2012 года состоится специальное семидесятиминутное представление “Попкорн и Паскуале” для детей от пяти до двенадцати лет с отрывками из оперы “Дон Паскуале”. Среди исполнителей – солисты Лирик-оперы Ильдебрандо Д’Арканджело, Марлис Петерсен, Рене Барбера. Одно из четырех представлений “Трамвая Желания” со скидками на билеты привлечет внимание школьников и студентов. При этом билеты на спектакли “Богемы” с участием Анны Нетребко отдельно продаваться не будут. Эти спектакли входят в абонементные серии. То же самое относится к четырем представлениям “Трамвая Желания” с Рене Флеминг.

  Как обычно, за час перед началом каждой оперы (за исключением дня открытия сезона) можно будет послушать получасовую лекцию об истории создания произведения. Первые спектакли каждой оперы будут в прямом эфире транслироваться по радио 98.7 WFMT (www.wfmt.com).

  А 8 сентября в павильоне Джей Притцкер в парке “Миллениум” состоится традиционный, двенадцатый концерт звезд Лирик-оперы. В этом году в нем примут участие солисты Кристин Герке, Брандон Йованович, Сюзанна Филипс, Амбер Вагнер, Рене Барбера
  (они поют в операх нового сезона), хор и оркестр Лирик-оперы под управлением Стивена Лорда. Полная программа концерта пока не объявлена. Известно только, что среди исполняемых произведений – знаменитый хор пленных иудеев “Va pensiero” из третьего акта “Набукко” Дж.Верди и полностью четвертый акт “Кармен” Ж.Бизе. Начало концерта – 7 часов 30 минут. Вход свободный. Концерт будет транслироваться в прямом эфире по радио 98.7WFMT (www.wfmt.com).

  NotaBene! Абонементы на спектакли нового сезона можно заказать на сайте театра http://www.lyricopera.org/home.asp, а также приобрести в кассе по адресу: 20 North Wacker Drive, Chicago, IL 60606. Справки по телефону 312-332-2244.

                                                                                                                Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/
  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Логотип Лирик-оперы

  Фото 2. Сцена из оперы “Нюрнбергские мейстерзингеры”. Фото Аластара Мира

  Фото 3. Альбина Шагимуратова – Джильда. (“Риголетто” в Хьюстонской опере). Фото Феликса Санчеса

  Фото 4. Рене Флеминг – Бланш Дюбуа (“Трамвай Желание” в Сан-Францисской опере). Фото Марти Сола

  Фото 5. Постер к спектаклю “Оклахома!”

• Ние българите сме щастливи, богати и ларж

  Противно на всички класации и рейтинги, запазили трайно за нас последните си места, ние българите не сме такива, каквито упорито ни  внушават, старателно и последователно убеждават, че сме – нещастни, бедни, нетолерантни. Нищо подобно.

  Ние българите сме щастливи

  Пенсионерите ни са щастливи – увеличиха им пенсиите. Работещите са щастливи – вдигнаха размера на минималната работна заплата. Собствениците на недвижими имоти са щастливи – няма да им се налага да доказват платени здравни осигуровки при разпореждане със собствеността. Медицинските ни специалисти са щастливи – обещаха от 2013 г. да им увеличат заплатите. Учителите и научните работници  преливат от щастие – образованието и иновациите са прогласени за приоритет на държавата. Служителите във ведомствата по сигурността няма как да са нещастни – при милиардния бюджет, с който разполагат. Президентът ни е щастлив – достатъчно е да се погледнат фотосесиите му. Министрите и те – кой от кой по-щастлив. Археолози, депутати, кметове – също. У нас дори мечките са щастливи. Имат собствен резерват. Блатните кокичета, и те – щастливи. Лично премиерът се зае да осигури комфорта им. Кокошките ни са щастливи. До една. Без изключения. Опитните плъхове, мишки, жаби, зайци и прочие също са щастливи. Доказано. Със сертификат от Европа.  Прасетата ни до месеци ще са щастливи на сто процента. След тях идва ред на кравите.  Специални вентилация, климатизация, пили за нокти, биберони, играчки, настилки за изтъркване на копита и ергономични постели за отмора – всичко е осигурено. За щастието.

  Щастливи сме …

  И сме богати

  Пенсионерите ни забогатяха – има-няма с 9 лева. Работещите за минимална заплата – с цели 20 лева.

  Богати сме. Щом кротко и по график вече 15 години изплащаме обезщетения, присъдени от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ – Страсбург), вместо да отстраним причините, станали основание за налагане санкции на държавата.

  Богати сме. Щом към съмнително ниските цени, за които продадохме индустрията и комуникациите си, добавихме безропотно кешов бонус, на който ни осъдиха „благодарните“ купувачи в Арбитражния съд в Париж.

  Богати сме, щом инвестираме пъти повече средства в примитивно производство на тютюни, вместо в научни изследвания и иновации – през 2010 г. 116 млн. лева за тютюн срещу 4 млн. лева за научни изследвания и 45 млн. лева за иновации, през 2011 г. – 70 млн. лева за тютюн срещу 5 млн. лева за наука и 36 млн. лева за иновации. Тази година платихме на тютюнопроизводителите 73 млн. лева. Науката и иновациите „компенсирахме“ с въздушни кули от красиви обещания.

  Богати сме, щом с лежерно безгрижие гледаме как специалистите ни напускат страната и с лека ръка подаряваме талантливите си деца на света.

  Богати сме, щом харчим милиард за поддържане системата на МВР, чиято ефективност се измерва с невзрачните 6%.

  Богати сме, щом строим бутикови и на хартия „многофункционални“ спортни зали, докато 2 700 училища сме оставили без обикновен физкултурен салон.

  Богати сме, щом имаме пари за мастодонти като новопостроеното „военно НДК“ в центъра на столицата, което скоро ще започне да се руши, без да е използвано и ден, щом изградихме парк за отдих на площ от 365 дка на безумно място – край летище „София“, в който никой не иска да си почива вече трета година.

  Богати сме, щом години наред наливаме пари в АЕЦ „Белене“, а после го изоставяме. На финала нищо чудно да се окаже, че с всички средства, излезли от джобовете ни – в това число тези за неустойките, чиито размер все още не знаем,  сме можели да построим единия блок на централата. Вместо генерираща мощност, за сега имаме пари, хвърлени на вятъра.

  Богати сме, щом финансираме приоритетно строителството на магистрали, а съществуващата инфраструктура на електротранспорта, сочен за перспективен в европейски мащаб заради климата и социалната му функция, негласно унищожаваме.

  Всичко изброено говори за едно – богати, богати, богати сме!

  И толерантни

  Поискаха ни 800 дни. Ние дадохме в пъти повече. Провъзгласиха ни за лош матер’ял, нарекоха ни „шибан народ“, прасета, квичащи в кочина и кучета, които трябва да се държат на къс повод. Обвиниха ни, че не се втурваме ентусиазирано да ставаме овчари, че сами сме си виновни, щом сме останали без работа, че сме склонни да се самобичуваме, когато казваме, че корупцията минира обществото ни. Оставихме се да ни управляват хора без образование, на „сладури“ поверихме сложни инженерни системи, а на „калинки“ да се разпореждат с милиарди. Случайни хора на неслучайни места, срещнати на кръстовище, в училищен двор или препоръчани заради „експертиза“, недоказана и неразгадаема, все по-често се разпореждат с живота ни. Обръчи от фирми години наред изпомпват общински бюджети, приятелски кръгове печелят апетитни държавни поръчки. Всичко това – пред лежерно премрежените ни погледи. Танц на ръба на закона. И оттатък него.

  Толерантни сме. Щом не искаме избори при вида на празната зала по време на парламентарен контрол.

  Толерантни сме. Щом не изкрещяхме „оставка“ при огласяване на случая с „Мишо Бирата“.

  Толерантни сме, щом не казахме „вън“ след всяка една от многото обиди, отправени ни от най-високо политическо ниво.

  Толерантни сме. Щом продължаваме да мълчим след фиаското на луксозния правителствен воаяж до Катар и дори сега, след атентата на летището в Бургас.

  Толерантни сме. Щом не сме на улицата, протестирайки срещу бедността, безработицата и некомпетентното управление.

  Толерантни сме или… овчедушни, бедни и нещастни.

  Време е да решим какви сме.

   

  Светла Василева,

  Pozicii.net

• Безработицата в България е по-висока от средната за Европа

  Нивото на младежката безработица в България продължава да се покачва до рекордните 29.6%, сред мъжете в трудотпособна възраст – до 13.9% и при жените – до 10.7%.

  Безработицата в страната за месец юни се е увеличила до 12.4%, показват данни на европейската статистическа агенция Евростат. За сравнение безработицата у нас през април и май т. г. се е задържала на нива от 12.2%.

  От Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика (МТСП), която изчислява нивото на безработицата на базата на регистрираните в бюрата по труда лица, съобщиха, че безработицата в България през юни пък „леко е намаляла“ заради сезонната заетост и е била около 10.8%.

  Данните на Евростат показват, че средните нива на безработица за Европа са 11.2%. Безработицата в страните от Еврозоната на икономически активното население е достигнала безпрецедентно високо ниво, сочат още анализите.

  Според статистическата служба безработните през юни са били 17.8 млн., което е със 123 хил. повече в сравнение с предходния месец и с 2.02 млн. повече отколкото през юни 2011 г.

  Най-ниска е безработицата в Австрия – 4.5%, Холандия – 5.1%, Германия и Люксембург – по 5.4%. Най-висок е показателят в Испания – 24.8% и Гърция – 22.5% . Най-голямо намаление на броя на безработните се наблюдава в Естония, Литва и Латвия.

  Тревожни остават данните за младежката безработица през юни, макар в средните й нива и за Еврозоната, и за целия Евросъюз да е регистрирано минимално понижение от 0.1% до съответно 22.6%.

  В България нивото на младежката безработица продължава да се покачва, като през юни достига рекордните 29.6%. Безработицата сред мъжете в трудоспособна възраст у нас е нараснала до 13.9%, докато при жените е на сравнително ниски нива от 10.7%.

  Източник:  LiveBiz

• Помощ насила

  Иван Бедров,  ivanbedrov.com
  

  Реших да отида до село Юруково. Журналистическият ми рефлекс ме заведе там по време на ваканцията. Хората още оплакват техния Мустафа Кьосов, който беше убит в терористичния атентат на летището в Бургас. На погребението му не се появи нито един представител на държавната власт. Местните са обидени – след като никой не е тук, значи ни подозирате, казват там. Правителството реши да отпусне 10 хиляди лева на семейството на жертвата. Случайно бях там, когато областният управител на Благоевград Костадин Хаджигаев трябваше да връчи документите за помощта. Никой в селото не знаеше. Кметицата Емине Еланска научи от кореспондентите на националните медии в Благоевград, които бяха строени да отразяват връчването на помощта. Картината беше ужасяваща. Тъстът на Мустафа Кьосов не искаше изобщо публичност, но никой не го попита. Областният управител си беше поръчал медии. Вижте този кратък репортаж от случката, който ще ви покаже много за манталитета на хората, които ни управляват.

  На снимката е тъстът на Мустафа Кьосов, който не издържа на нахалството на властта и на нас, журналистите.

  По-рано приятелите от Vesti.bg публикуваха първия ми коментар за тях. По същата тема. Над 80 хиляди прочитания само в рамките на деня!!! Ето и пълния текст:

  И вие ли го подозирате?

  Помните ли кой е Мустафа Кьосов, откъде е, как изглеждат роднините му? И ако сега това име все още ви говори нещо, съвсем скоро ще го забравим. Както го забравиха българските държавници само миг, след като съобщиха името му като загинал в терористичния атентат на 18 юли 2012 г. на летището в Бургас.

  В първите часове след взрива медиите се надпреварваха да задават въпроса „Има ли български жертви?“ Малко по-късно разбрахме, че все пак има българска жертва и това се превърна във водеща новина, но съвсем за кратко. Още малко по-късно се оказа, че българската жертва се казва Мустафа и това спря да бъде най-важното.

  На погребението в село Юруково присъстваха главният мюфтия, кметът на общината, близки на Мустафа Кьосов и двама депутати от ДПС. После останалите политици изобщо да не се правят на изненадани от политическия монопол на тази партия над мюсюлманите в България, защото този монопол е резултат от пренебрежението на всички останали.

  Израел прибра веднага телата на своите жертви, посрещна ковчезите с правителствена церемония, защото това са техните, израелските жертви на тероризма. В същото време Мустафа Кьосов беше погребан в родното си Юруково, община Якоруда, без държавна церемония. Все едно той не е българската жертва на тероризма.

  Мустафа стана веднъж жертва на неизвестните терористи и още веднъж – на неприкритото незачитане на различния. Ако Мустафа се казваше Михаил, щеше да е друго, нали? Нека бъдем докрай откровени – със сигурност има хора, които са реагирали на името на българската жертва и са допуснали, че щом се казва Мустафа, значи може и… Точно затова съдбата на Мустафа от Юруково е много, много тъжна. Не само за близките му, но и за всички българи мюсюлмани, които получиха поредния знак, че хем държавата ги приема за свои, хем не съвсем.

  Мюсюлманите в тази част на страната са свикнали да чуват за себе си, че са радикални, че някакви хора от арабския свят ги дирижират, че приютяват терористи. Истина е, че в някои райони се е появявало напрежение – по-млади момчета, които са завършили университети в арабски държави, се опитват да убеждават бащите си, че не практикуват правилно религията си. Някои ги наричат по-радикални. Но трябва да си ужасно невеж, за да асоциираш това явление с думата „тероризъм“. За съжаление и медии, и публични говорители в продължение на години правят точно това.

  Отношението към паметта на Мустафа не е резултат на обмислена стратегия, а на неосъзнаване на сложността на отношенията между различните хора. И това не е патент на управляващите днес, защото подобно отношение демонстрираха и почти всички предишни. Изпратените по административен път 10 хиляди лева на семейството на Мустафа не могат да прикрият пренебрежението. Тъжно, но факт.

• Масови нарушения при обществените поръчки

  Всяка втора обществена поръчка в България е опорочена

  Негативната статистика, която е от години, не се пречупва и през 2012 г., става ясно от данните на финансовата инспекция. През първите шест месеца на т. г. са констатирани 403 нарушения при 886 проверени от Агенцията за държавна финансова инспекция процедури за обществени поръчки. Това съобщава в. „Труд”, цитирайки доклад на агенцията. Общата стойност на проверените от финансовите инспектори процедури е 8,9 млрд. лева.

  Инспекторите са съставили 1083 акта. От тях 1014 са за различни нарушения на Закона за обществените поръчки, а 69 са за неспазване на Закона за счетоводството.

  Констатирани са 112 случая на необявени обществени поръчки на стойност 227 млн. лева, при които провеждането на конкурс се е налагало.

  При 54 малки търга пък е избран изпълнител, без да са разгледани най-малко три ценови предложения, каквито са изискванията.

  Според агенцията най-често срещаните нарушения при провеждането на обществени поръчки са необявяването на процедури, обявяването на тайни вместо открити конкурси и поставянето на ограничителни условия, които дават необосновано предимство на определени кандидати. Нерядко нарушения се допускат и от комисиите, назначени за провеждане на обществените поръчки.

  

   

  Източник:   КРОСС

• Към Германия с вълшебната синята карта

  

  В Америка е зелена, а в Европа – синя, желана е от много чужденци, а и помага срещу демографския срив в развитите общества. От 1 август 2012 вече е и Германия. Що е то?

  Цялото й име е „Директива на ЕС 2009/50/ЕО„. Това, което на пръв поглед изглежда сложно и неразбираемо за непосветените, цели всъщност да улесни чужденците от страни извън ЕС, които желаят да живеят и работят в рамките на Общността. „Синята карта“ е въведена по модела на американската „зелена карта„.

  По същество тя представлява разрешително за пребиваване и работа, което би трябвало да привлече в ЕС висококвалифицирани кадри от страни извън общността. Причина за въвеждането на този регулационен механизъм е демографският срив в повечето европейски държави, със съответните отрицателни последици за техните икономики. Все по-малък брой работещи млади хора трябва да изкарват парите, необходими за подсигуряването на пенсиите на все по-големия брой пенсионери. В този смисъл синята карта може да се разглежда като офанзива за привличането на млади специалисти, казва говорителят на германското вътрешно министерство Хендрик Льоргес.

  

  Какво е нужно, за да получите синя карта за Германия?

  Въвеждането на синята карта в Германия става година по-късно, отколкото в повечето държави от Европейския съюз. Правителството обяснява закъснението с нуждата от редица законодателни промени. Благодарение на предприетите изменения чужденците с висше образование вече имат право на 6-месечен престой в Германия за търсене на работа, а със същата цел завършващите в Германия чуждестранни студенти могат да удължат престоя си с година и половина след дипломирането си.

  Който обаче идва от страна, нечленуваща в ЕС, и иска да работи в Германия със синя карта, трябва да отговаря на определени условия. Най-важното от тях е да разполага с високоплатена работа, която да му осигурява най-малко 44 800 евро брутна годишна работна заплата. По-занижена е летвата в професиите с недостиг на работна ръка: компютърни специалисти, инженери и лекари. За тях се изисква да докажат минимален брутен годишен доход от 35 000 евро, за да кандидатстват за синя карта.

  

  Германия – недостатъчно привлекателна?

  Преди влизането на синята карта в сила, за разрешение за пребиваване в Германия можеха да кандидатстват само специалистите с брутен годишен доход от най-малко 66 000 евро. Свалянето на тази граница обаче не означава, че Германия е загубила своята привлекателност за младите и образовани хора, казва експертът по заетостта Холгер Шефер: „Германският трудов пазар е много по-силен от тези на съседните страни и това прави страната атрактивна за работа. Смятам дори, че Германия ще става все по-търсена в това отношение, за разлика от държави като Великобритания, които имат неустойчив трудов пазар и поради това не са толкова интересни за чужденците“, допълва германският експерт.

  Комбинацията от синя карта и трудов договор дава възможност на техния притежател да кандидатства и за неограничено право на пребиваване в Германия.

   

  Ф. Таубе, Е. Лилов,

  Дойче Веле
  

• 5500 напират за митничари

  

  София. Близо 5500 души са мераклии да станат митничари. Те кандидатстват за 151 свободни работни места в цялата страна, съобщиха от Агенция „Митници„. Това значи, че за едно място се борят средно по 36 души.

  Най-много са желаещите да работят на Бургаската митница. Там автобиографии и молби за допускане до конкурса са подали 1113 души. Одобрени да се явят на тестовете са 927, като само 20 от тях ще бъдат назначени.

  Варна се нарежда на второ място по брой кандидати с 1043.
  Допуснатите до конкурса са 977, като за всяко от 20-те места се борят по 48 души.

  Тройно по-малко са мераклиите да работят на Свиленградската митница. За 20-те свободни работни места там са кандидатствали едва 348 души, но на тестовете са се осмелили да се явят 245. Затова и шансовете на мераклиите да работят там са най-големи – 14 към едно.

  Един от 21 ще се пребори за място на Югозападната митница, където до конкурса са допуснати 367 души, които се борят за 17 места.

  Сравнително лесно ще е и за мераклиите да работят на Аерогара „София“. Шансът им да получат работата е 27 към 1.

  До конкурса за 20-те свободни позиции на Столичната митница са допуснати 599 души от 666 кандидати.

  Макар че само 414 души са допуснати до конкурса за звеното в Пловдив, конкуренцията там също е голяма, защото местата са само 10.

  За най-големия брой места – 24, отпуснати за Русе, са кандидатствали 792 души, от които само 688 са допуснати. Изпитите ще се провеждат през целия август.

   

  Юлияна Узаничева,  StandartNews

• Американски съд разпореди $6 млрд. обезщетения за атентата на 11 септември

  

  „Ал Кайда”, талибаните и Иран трябва да платят $6 млрд. за подпомагане на роднините на жертвите от терористичните атентати от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, САЩ. Такова е постановлението на американския федерален съдия Франк Маас. Ищецът Елън Сарачини разказва пред Daily News, че е щастлив от решението. Нейният съпруг, Виктор, е бил пилот на един от отвлечените самолети, разбит в Световния търговски център в Ню Йорк.

  Миналата година друг съдия – Джордж Даниелс, произнесе задочна присъда по делото, заведено от роднините на 47 жертви на терористичните атентати.

   

  Източник:  КРОСС

  Бел.ред: Заглавието е на Еврочикаго.

• „Ню Йорк таймс“: Връзките на България с Израел са в риск

  След бомбата в автобуса връзките на България с Израел са изложени на риск, пише в днешния си брой в. „Ню Йорк таймс“

   

  Близо две седмици след експлозията в пълен с израелски туристи автобус българските следователи казват, че още не са идентифицирали атентатора и не обявяват публично кой смятат, че стои зад акта. Ако следите продължават да са неясни, какво ще е отражението на трагедията върху малката балканска страна, е ясно: тя излага на опасност тесните си връзки както с Израел, така и с арабските страни в Близкия изток, пише „Ню Йорк таймс“.

  Българските власти видимо не са склонни да се присъединят към израелския премиер Бенямин Нетаняху, който публично хвърли вината за атентата върху Хизбула и Иран – становище, което неофициално се споделя от американски представители. Вместо това правителството се опитва да не разкрива подробности по разследването, надявайки се да избегне грешки в ситуация с глобални политически последици и отражения върху сигурността, на фона на все повече свидетелства за война в сянка между Израел, от една страна, и Иран и Хизбула от друга.

  Вестникът цитира политолога от Нов български университет Владимир Шопов, който казва, че за малка България да излезе и открито до назове Хизбула в такъв контекст е равносилно на това да навлезе в минно поле. „Трябва да си абсолютно сигурен, наистина напълно уверен, че убедителните ти доказателства ще издържат пред всички останали страни от Европейския съюз“, допълва той.

  Представител на българската служба за сигурност, пожелал анонимност, каза, че в схемата на нападението и уликите има ясна насока, която води към Хизбула, но че ще е нужно известно време преди да може официално да се каже нещо категорично.

  „Ню Йорк таймс“ цитира и изказване на българския външен министър Николай Младенов, който посочва: „България има мюсюлманско малцинство. Има и много араби, дошли в страната, и не бихме искали те да се чувстват дамгосани по някакъв начин заради този акт. Това е спокойна страна и бихме искали да остане такава.“ Младенов отхвърли критиките за бавния ход на разследването с думите: „Да дадем на хората, които работят по случая, възможност да си свършат работата.“

  Българският премиер Бойко Борисов заяви миналата седмица, че актът е дело на изключително опитна група заговорници. Много от изявленията на властите сякаш целяха да разсеят критиките в страната по отношение на разследването, отбелязва изданието.

  Всекидневникът цитира и бившия шеф на разузнаването генерал Кирчо Киров, който казва, че не е изненадан от атаката. „В последните 5-6 години имахме много конкретна информация, че организации като Хизбула и структури, свързани с Ал Кайда, както и отделни лица, са готови да подготвят нападения, посочва той. През януари, преди да напусне службата – отбелязва Киров – имало съвсем конкретна информация за атаки срещу израелски туристи. Ние взехме мерки за предотвратяването им“.

  * * *

   

  Израелски експерт: Камикадзетата не носят перуки

  Терористът от Бургас не е типичен самоубиец, твърди експертът от Международния институт по контратероризъм в Херцелия д-р Боаз Ганор в анализ, публикуван във в.„Джерусалем пост“, съобщава в. „Труд“.

  Според експерта, атентаторите-камикадзе не носят перуки, не се дегизират и не носят документи за самоличност, дори ако са фалшиви.

  Д-р Ганор смята, че бургаският терорист най-вероятно е имал намерение да остави бомбата в багажника на автобуса с израелски туристи, след което да напусне мястото под чуждата самоличност, осигурена му от фалшивите документи, както и прикрит от дегизировката с перука и бейзболна шапка.

  Неотдавна вътрешният министър Цветан Цветанов каза, че това на снимката, „е лицето, което извърши терористичния акт. Няма съмнение“.

  Пътуването с такси също не се вписвало в профила на терориста камикадзе. С този пример израелският експерт подкрепя хипотезата си, че атентаторът е искал да избяга от мястото на взрива. Очевидно мъжът се е отнасял грижливо към външния си вид, което е нетипично за хора, решили да сложат край на живота си, пише Боаз Ганор. И дава за пример добре епилираните крака на мъжа, заснет от камерите на летището, както и старателно оформените вежди, видни на фотографията на главата, съхранявана в бургаската морга.

  „Атентаторите шахиди биха отишли на акция най-много с обръсната брада, за да не събудят подозрение, но едва ли биха се явили пред Аллах с къси панталони и подобен обиден атрибут, какъвто е женската перука“, разсъждава д-р Ганор. По думите му терористът определено не е имал намерение да направи публична самоекзекуция.

   

  Източник:  в. „Сега“

• Бургаски ученик е световен шампион по математика

  Константин Гаров от Математическа гимназия в Бургас беше обявен за най-добрия математик в света на завършилото световно първенство в Тайван.

  12-годишният ученик буквално разпиля конкурентите си в своята възрастова група и спечели титлата в състезанието IMC с явно превъзходство.

  Успехът на бургазлията затвърждава авторитета на училището му вече и в световен мащаб.

  Постижението на Константин Гаров обяснява и избора на Бургас за град домакин на следващото световно първенство по математика.

  Наскоро талантливият математик спечели трето място на международен турнир, в който се състезава с над 60 деца от цяла Русия.

  Източник:  dariknews.bg

• Бялата майка на Барак Обама е потомък на първия чернокож роб в Америка

  Анализ на ДНК и документи сочат, че Обама е 11-ият правнук на Джон Пънч

  Президентът на САЩ Барак Обама е потомък на първия чернокож роб в Америка по линия на бялата си майка, твърдят генеалози. Анализ на ДНК, свидетелства за брак и актове за собственост показват, че Обама е 11-тият правнук на Джон Пънч, първият чернокож роб, живял в колониална Вирджиния преди близо четири века.

  Досега се знаеше, че майката на Обама, Стенли Ан Данъм, има европейски корени, но учените също са открили, че тя има поне един афроамерикански предшественик.

  Откритието хвърля допълнително светлина върху американската биография на Обама, който миналата година разпространи публично своя акт за раждане, за да докаже, че е роден в САЩ, а не в Кения, откъдето е неговият чернокож баща.

  Екипът от Ancestry.com казват, че нямат категорично доказателство, но тези, с които разполагат, твърдо сочат към връзката, за която двама независими един от друг генеалози заявиха пред “Ню Йорк таймс”, че e “солиднa”.

  Историята на Джон Пънч датира от средата на 16-ти век. Той е работил като слуга, преди да избяга от Вирджиния в Мериленд през 1640-та година.

  Там той е бил заловен и съден заедно с двама бели слуги, също избягали, но получил най-строгото наказание – робство доживот.

  Присъдата кара историците да смятат, че Пънч е първият законен роб в Америка.

  Документи показват, че Пънч е имал две деца от бяла жена, която им дала малко по-различна фамилия – Бънч. Това име фигурира в родословното дърво на семейство Дънам.

  С времето Бънч станали видни земевладелци във Вирджиния и са били известни като бели. Екипът проследил две разклонения на семейство Бънч – едното останало във Вирджиния, а другото се преместило в Каролина, където били вписани в регистрите като мулати.

  Потомците на това семейство мулати са братовчеди на президента, показват документи.

  Но Обама е пряк потомък на разклонението във Вирджиния, което по-късно се преместило в Тенеси. Неговата пра-пра-пра-пра-прабаба е била родена там, а нейната дъщеря се преместила в Канзас, където е родена майка му през 1942 г.

  “Случайно се натъкнахме на това. Правихме общи проучвания на родословното дърво на президента и като започнахме да дълбаем назад във времето, ние осъзнахме, че семейство Бънч са афроамериканци”, казва водещият изследовател Анастейша Харман.

  Въпреки откритието, изследователите не могат да са на 100% сигурно във връзката, защото много документи са унищожени.

  Но сходствата във фамилните имена, ДНК-доказателства показват, че днескашните Бънч имат субсахарско африканско наследство и всъщност малцината африканци, живеели във Вирджиния през 16 век, потвърждават тази връзка.

  Източник:  БЛИЦ

• И синдикати скочиха срещу проектозакона за детето

  Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ остро разкритикува проекта на Закон за детето, подготвян от социалното ведомство. Според синдиката така записанq проектозаконът ще задълбочи бездуховността, арогантността и липсата на гражданско образование при възпитанието на българските деца.

  „Третирането на синдикатите и църквата като нещо опасно и дистанцирането от тях е терор срещу нуждите на детето да се превърне в равностоен гражданин на Европа. Вероятно законотворците не са анализирали, че синдикатите учат хората на граждански права и позиции, а църквата въвежда християнските добродетели, жизнено важни за утвърждаване на истински духовни ценности в детския мироглед“, се посочва в позиция на синдикалистите, изпратена до медиите.

  „Вероятно законотворците се надяват българските родители – без да въвличат своите деца в религиозни и синдикални дейности, да успеят да изградят силни личности с позитивна вяра и граждански отговорности, но никъде в света родителите не са се справяли сами“, се казва още в изявлението.

  От синдиката подчертават, че в този законопроект не е отбелязано, че за възпитанието на детето и ученика е необходима „държавна цензура“ в културния и обществен живот. Защото „лошите примери“, видени в порнографски канали, в изпълнения на фолк „звезди“, в поведение на „невъзпитани“ политици и неосъдени престъпници възпитават негативно и са в дисонанс с говореното в училище. Никъде в законопроекта нямало текст, който въвежда цензура към лошите примери на обществото, за да запази крехкия детски мироглед.

  „Досега българското общество далече не помагаше за възпитанието на децата с визуализиране на чутото в училище и децата виждаха как не се спазват правила и закони и как изключението е правило. Сега с текстовете в проектозакона за детето със забрани към синдикати и църква се гарантира изграждането на деца без християнска вяра и без гражданска позиция“, пишат още в позицията си синдикалистите.

  Според тях в проектозакона задълженията на родителите се свеждат предимно да отглеждат физически децата си, „да изпълняват“ техните желания и нито дума за това да ориентират децата си религиозно, да ги възпитават в дух на толерантност, да бъдат партньори на учителите при тяхното духовно изграждане.

  Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ ще предложи на социалното министерство да оттегли този законопроект и преосмисли концепцията на закона в интерес на българските деца.

  Източник:  dariknews.bg

• НПО: Медии безцеремонно обслужват политици и бизнес

  През 2011 и 2012 г. медийна среда в България бе подложена на изключително сериозни критики, както от авторитетни международни институции, така и от редица утвърдени български неправителствени организации, предаде БГНЕС.

  Това се посочва в проучване на Фондация „Медийна демокрация“ и Институт „Отворено общество“, оформено като доклад за тежките проблеми на българската медийна среда. В доклада са оформени няколко теми като финансирането на медиите, „пожълтяването“ им, национализмът и медиите, социалните въпроси, въпросът за малцинствата, „светските хроники“ и т.н. с отделни автори.

  „Именно фактът, че оценките идват не само от многобройни, но и от различни по характер източници, усилва значението на критицизма и елиминира в максимална степен субективния момент в него. Критическото многогласие по отношение на българските медии произвежда обаче и един непредвиден ефект. Той се изразява в размиване на границите между отделните анализи, в загубата на ясна представа за това кой какво точно казва и каква е относителната тежест на отделните проблеми. Изобилието от критични доклади е категоричен знак за необходимост от сериозни действия за промяна, но в крайна сметка в повечето случаи остава неясно кои са по-дълбоките причини, довели до сегашното състояние на медийната среда“, се казва в доклада.

  Обикновено финалният хоризонт на интерпретациите опира, разбира се напълно справедливо, до патологията на взаимодействията между медийни, политически и корпоративни интереси. Тяхното брутално и неприкрито експлициране напоследък се превърна в символ на упадъка на ролята на медиите като морален коректив на действията на публичните личности и институции. Ние бихме искали да надникнем зад това, което се вижда на сцената, да проследим съчетанието между политически, социални, икономически и културни развития, които стоят в основата на неблагоприятните тенденции.

  Ето защо екипът на проекта „Застрашените свобода и плурализъм на медиите“, осъществяван от фондация „Медийна демокрация“ с подкрепата на Институт „Отворено общество“ – София, предлага два нови подхода.

  Първо, изработваме „карта“ на ключовите проблеми, която ясно илюстрира кои институции върху какво поставят акцент в критиките си и кои са зоните, които акумулират най-много безпокойство. Картата позволява да се откроят нивата на относителна тежест на отделните проблемни области на основата на методика, която съчетава няколко индикатора: 1) брой критикуващи организации в отделните зони; 2) акценти в критиките при всяка от институциите; 3) импакт фактор на организациите; 4) контекст на изготвяне на отделните доклади (специализирани доклади в областта на медиите или мониторингови доклади с по-широк контекст). Всяка проблемна област е детайлно „разграфена“ и показва конкретните дефицити на медийната среда така, както те са посочени от наблюдаващите организации, предлагат от Фондация „Медийна демокрация“.

  Второ, те предлагат коментари на Картата, изготвени от авторитетни експерти. „Нашата цел е да отидем отвъд често срещания проектен или НПО-дискурс, отличаващ се със строгост и сухост, и да предложим по-необичайни, по-живи и по възможност по-широки интерпретации на факторите, довели до рязкото задълбочаване на кризата на медийната среда у нас. Защото причините за тази криза обикновено са много по-сложни, отколкото изглеждат, и се дължат на едновременното действие на множество фактори, които при това имат историческа траектория и обикновено ефектът от тях е резултат на постепенни натрупвания на принципа на „китайската капка“.

  Ето защо нашият екип си задава по-широк кръг от въпроси. Как, например, желанията и вкусът на публиката повлияха върху цялостното състояние на медийната среда у нас? Има ли връзка между възхода на национализма и упадъка на медийния плурализъм? Как обезсилването на периферната медийна публичност се отрази на случващото се в централните медийни канали и т.н.?“, питат в доклада.

  Всеки един от експертите прави своя коментар през специфичен и интересен вход към проблемите. Освен това авторите идентифицират и добавят към Картата факти и развития, които до момента са останали извън радара на докладите, посветени на българските медии. Въпреки обема и дълбочината на критиките към медийната среда у нас, ние рядко сме били свидетели на конкретни действия за промяна, предприемани от институции или средства за информация. Някои последни развития обаче дават надежда, че възможностите за обратна връзка все пак са налице.

  Натрупването на критически анализи съвпадна във времето с разгръщането на важни протестни действия, инициирани от гражданското общество. През 2012 г. протестите около подписването на ACTA и особено около Закона за горите показаха, че неконформистката част от едно ново поколение започва да гледа все по-критично към традиционните медии. За много от представителите на това младо поколение телевизията, радиото и пресата до голяма степен се идентифицират със статуквото, посочват от Фондация „Медийна Демокрация“.

  Така самият статус на медиите като „четвърта власт“ се оказа в крайна сметка компрометиран и много от тях започнаха безцеремонно да обслужват политически и икономически интереси. Нещо, което, макар и под друга форма, в крайна сметка казват и докладите на неправителствените организации, анализиращи медийната среда у нас.

  Така двата езика, този на младежките протести и този на експертите, се сляха в обща воля за промяна и за повече медийна демокрация. Настоящият доклад присъединява гласа си към тази воля, заявяват още от Фондация „медийна демокрация“ и Институт „Отворено общество“.

  Източник:  Actualno.com

• Първата в света технология за изкуствена фотосинтеза вече е факт

  /КРОСС/ Японската компания „Панасоник“ /Panasonic Co./ разработи първата в света технология за изкуствена фотосинтеза. В бъдеще тя може да бъде използвана за производството на моторно гориво.

  Това съобщи японският вестник „Nikkei”, цитиран от ИТАР-ТАСС. Разработената от „Panasonic“ технология позволява да се получи органична материя от вода и въглероден двуокис, чрез използването на енергия от слънчевата светлина.

  За да започне химичната реакция, разработчиците са предложи да се използва устройство, което се използва в производството на материали, подобно на слънчевата клетка. В резултат на това те са били в състояние да симулират процеса на фотосинтезата, който е бил почти идентичен с този, наблюдаван в растенията.

  В „Panasonic“ отбелязват, че са завършили само първата част на изследванията в тази посока. До 2015 г. специалистите ще намерят начин за производството на етанол по такъв начин.

• <<
• 1
...
• 211
• 212
• 213
• 214
• 215
• 216
• 217
• 218
• 219
• 220
• 221
...
• 415
• >>