Авторски
- Приглашение к празднику. О новом сезоне Лирик-оперы Чикаго. Часть вторая
Продолжаю рассказ о новом, 58-м сезоне Лирик-оперы Чикаго. Сюрпризы, надежды, ожидания – в общем, летние заметки о будущих впечатлениях, или Приглашение к празднику. Часть вторая, заключительная.“Нюрнбергские мейстерзингеры” Рихарда Вагнера (новая постановка)
Действующие лица и исполнители:
Вальтер фон Штольцинг – Йохан Бота,
Ева – Аманда Маески, Ганс Закс – Джеймс Моррис,
Погнер – Дмитрий Иващенко (дебют в Лирик-опере),
Бекмессер – Бо Сковхус, Котнер – Даррен Джеффри (дебют в Лирик-опере).
Дирижер – сэр Эндрю Дэвис.
Режиссер-постановщик – Дэвид Маквикар.
Совместная постановка Лирик-оперы, Оперы Сан-Франциско и Глайндебурнской фестивальной оперы. Премьера состоялась в Глайндебурне в 2011 году.
8 февраля – 3 марта 2013 года (семь спектаклей).
Опера исполняется на немецком языке с английскими субтитрами.
Единственная комическая опера Рихарда Вагнера, посвященная поэтам средневекового Нюрнберга, создавалась композитором на протяжении двадцати двух лет. Соответственно, то, что задумывалось, как одноактная комедия, превратилось в огромное трехчастное полотно, полное энергии и радости жизни. В этой опере Вагнер не строил Вселенную – здесь задачи у него были скромнее. Перед нами предстает жизнь обычных горожан, бюргеров, ремесленников. В центре сюжета – состязание музыкантов, на котором побеждает молодой рыцарь-поэт и в качестве награды получает сплетенный из лавра и мирта венок.После “Лоэнгрина” (2010-11) с еще одной вагнеровской партией в Чикаго возвращается южноафриканский героический тенор Йохан Бота. Прошлым летом у него состоялся успешный дебют на Байрейтском оперном фестивале (Зигмунд в “Валькириях”).
После Скарпии в “Тоске” (2009-2010), комической партии Микадо из одноименной оперетты Уильяма Гилберта и Артура Салливана
(2010-11) и четырех злодеев, встречающихся на пути Гофмана и его друга Никлауса (“Сказки Гофмана”, 2011-12), американский бас Джеймс Моррис готовится к роли башмачника Ганса Закса. Это – одна из знаковых партий Морриса, которую он пел по всему миру, включая Метрополитен-оперу и оперу Сан-Франциско. С 1979 года певец исполнил в Чикаго одиннадцать партий.Баритон из Дании Бо Сковхус третий раз приезжает в Чикаго, и каждый раз – с новой ролью. После принца Елецкого в “Пиковой даме” (2000-01) и Генриха фон Айзенштайна в “Летучей мыши” (2006-07) – партия городского писаря Сикстуса Бекмессера, которую он с успехом исполнил в Барселоне и Дрездене.
Золотых дел мастера Фейта Погнера исполнит дебютирующий в Чикаго бас из Барнаула Дмитрий Иващенко. Свою европейскую карьеру он начал в Аугсбурге (Германия). Выступает, в основном, в оперных театрах Германии, в том числе в Берлинской комической опере, Баден-Бадене и Дармштадте.
“Риголетто” Джузеппе Верди
Действующие лица и исполнители:
Герцог Мантуанский – Джузеппе Филианоти,
Риголетто – Андржей Доббер (25 февраля
– 5 марта, дебют в Лирик-опере), Желько Лючич (14-30 марта, дебют в Лирик-опере),Джильда – Альбина Шагимуратова (дебют в
Лирик-опере),Спарафучиле – Андреа Сильвестрелли,
Маддалена – Николе Пикколомини (дебют в Лирик-опере).
Дирижер – Иисус Лопес Кобос.
Режиссер-постановщик будет объявлен дополнительно.
Новая постановка с использованием декораций и костюмов Лирик-оперы.
25 февраля – 30 марта 2013 года (десять спектаклей).
Опера исполняется на итальянском языке с английскими субтитрами.
“Риголетто” – еще одна жемчужина мирового музыкального театра – частый гость на сцене Лирик-оперы. Многим памятна постановка Кристофера Олдена в сезоне 2000-01 годов. Сказать, что это был неоднозначный спектакль, значит, не сказать ничего. На “оперных начальников” обрушился поток разгневанных писем от “простых” спонсоров, доноров
и тех любителей оперы, от которых многое зависит, и даже (к сожалению) репертуарная политика. Постановка вызвала много шума и привела к сокращению денежных потоков в оперную компанию, а вот этого допускать никак нельзя. В дело вмешался тогдашний генеральный директор Лирик-оперы Уильям Мэйсон и пообещал через несколько лет представить новый вариант “Риголетто”. Спектакль в постановке итальянского режиссера Стефано Визиоли в сезоне 2005-06 годов был, конечно, гораздо более традиционным и успокоил рассерженных. В новой постановке будут использованы декорации и костюмы спектакля Визиоли. Мы увидим целое созвездие новых исполнителей во главе с победительницей XIII Международного конкурса имени П.Чайковского (2007 год), певицей из Татарстана Альбиной Шагимуратовой в партии Джильды. После окончания вокального факультета и аспирантуры Московской консерватории она училась в Оперной студии при Хьюстонской опере. Европейский дебют певицы состоялся на Зальцбургском театральном фестивале. По приглашению Риккардо Мути Шагимуратова спела Царицу ночи в “Волшебной флейте” В.А.Моцарта. С этой партией она выступала в Большом театре, Метрополитен-опере, Ла Скала, Берлинской опере, Венской опере, операх Гамбурга, Дюссельдорфа, Барселоны, Сан-Франциско и Лос-Анджелеса. В репертуаре певицы – Виолетта в “Травиате” (Хьюстонская опера),
Людмила в “Руслане и Людмиле” (Большой театр), Мюзетта в “Богеме” и Адина в “Любовном напитке” (обе партии были исполнены в Венской опере). Энтони Фрейд назвал голос Шагимуратовой “дивным колоратурным сопрано”.Партию Риголетто исполнят известный своими вердиевскими партиями польский баритон Андржей Доббер и сербский баритон Желько Лючич, о котором заговорили прошлым летом после его Макбета с Риккардо Мути в Зальцбурге в новой постановке Петера Штайна.
В партии герцога Мантуанского в Чикаго мы опять услышим замечательного итальянского тенора Джузеппе Филианоти. После окончания учебы в Академии Ла Скала он стажировался у Альфредо Крауса. Профессиональный дебют певца состоялся в 1998 году в родном городе Доницетти Бергамо в опере “Дон Себастьян”. Успех пришел к нему после опер Россини “Танкред” в Пизаро и “Моисей
и Фараон” в Ла Скала с Риккардо Мути за дирижерским пультом. Филианоти гордится своим музыкальным любопытством: “Не всех певцов интересуют партии Тито или Идоменео. Принято считать, что проще завоевать успех в “Риголетто”. А мне интересны новые роли”. Ну а мы третий раз услышим Филианоти в партиях, в которых “проще завоевать успех”. Он дебютировал в Чикаго в партии Неморино (“Любовный напиток” Г.Доницетти), ставшей для него визитной карточкой. Кроме Лирик-оперы, он исполнял эту партию в Метрополитен-опере, Ковент-гардене, Барселоне, Парижской опере, Мюнхене и Лос-Анджелесе. В прошлом сезоне он был
великолепным Эдгардо в “Лючии ди Ламмермур”. Герцог Мантуанский – еще одна выигрышная роль певца. До Чикаго он исполнял ее в Ла Скала.Из старого, олденовского состава исполнителей сохранился только великолепный итальянский бас Андреа Сильвестрелли в партии
Спарафучиле. Он – единственный, кто в этом сезоне в Чикаго исполняет партии в двух операх (его вторая партия – Коллин в “Богеме”). Среди достижений певца в Лирик-опере – Бартоло в “Женитьбе Фигаро” (2003-04 и 2009-10) и недавний Пимен
в “Борисе Годунове” (2011-12).С “Риголетто” в Чикаго дебютирует один из самых талантливых молодых дирижеров, тридцатидвухлетний Эван Роджистер. Он
плотно сотрудничает с Берлинской оперой, работая там вторым дирижером. Проходил дирижерскую практику в Хьюстонской опере, дирижировал операми “Гензель и Гретель” и “Богема”.
“Трамвай “Желание” Андре Превина (специальная презентация, премьера Лирик-оперы)
Действующие лица и исполнители:Бланш Дюбуа – Рене Флеминг,
Стелла Ковальски – Сюзанна Филипс,
Стэнли Ковальски – Тедди Таху Родес (дебют в Лирик-опере),
Гарольд Митчелл – Энтони Дин Гриффи.
Дирижер – Иван Роджистер.
Режиссер-постановщик – Брэд Далтон.
26 марта – 6 апреля 2013 года (четыре спектакля).
Опера исполняется на английском языке с английскими субтитрами.
Первая опера композитора и дирижера Андре Превина. Его настоящее имя – Андреас Людвиг Привин. Он родился в Берлине в семье еврейских иммигрантов из России. В 1937 году семья бежала из Германии во Францию, в 1941 году – из Франции в США. В своей жизни Превин занимался многим: сочинял музыку к кино, руководил симфоническими оркестрами, играл на фортепиано. А вот к оперному жанру обратился достаточно поздно. Как говорят, под впечатлением от голоса Рене Флеминг. Очарованный американской певицей, Превин решил подарить ей оперу. Так родилось сочинение “Трамвай Желание”, основанное на бессмертной пьесе Теннесси
Уильямса. Мировая премьера оперы состоялась в 1998 году в опере Сан-Франциско. Оркестром дирижировал сам композитор, а в главной партии выступила Рене Флеминг. Она была первой и, как отмечают все критики, остается лучшей исполнительницей партии Бланш Дюбуа.В Лирик-опере обещают устроить полуконцертное исполнение, то есть с солистами в костюмах и гриме и оркестром на сцене в качестве полноправного участника действия.
Из первоначального состава оперы в Чикаго выступят только Рене Флеминг и Энтони Дин Гриффи.
Рене Флеминг – всеобщая любимица. Кажется, мы знаем эту певицу давным-давно, со времени ее первого появления в Лирик-опере в
партии Дездемоны в “Отелло” (2001-02). После этого были партии Таис в одноименной опере Ж.Массне (2002-03), Виолетты (2007-08) и три концерта. Один из них – совместный концерт с Дмитрием Хворостовским – останется в памяти как одно из сильнейших музыкальных впечатлений. Сегодня певица в Чикаго не просто в гостях. С прошлого сезона она занимает пост консультанта театра по творческим вопросам.В партии Стеллы Ковальски – американская певица Сюзанна Филипс, покорившая публику в роли Лючии ди Ламмермур (“Лючия ди
Ламмермур”, 2011-12).Баритон из Новой Зеландии Тедди Таху Родес дебютирует в Чикаго в партии Стэнли Ковальски. Он пел ее в Вене, Вашингтоне и
Сиднее. Среди наиболее заметных партий певца – граф Альмавива (Вашингтонская опера), Эскамильо (Бильбао и Париж), Антоний (“Антоний и Клеопатра”, Нью-Йоркская городская опера), Билли Бадд (опера Санта-Фе), Леско (”Манон Леско” в Лейпцигской опере). Певец участвовал в двух мировых премьерах, сделанных по заказу Хьюстонской оперы и по инициативе Энтони Фрейда: в операх
“Конец романа” Джейка Хегги (2004, партия Бендрикса) и “Маленький принц” Рэйчел Портман (2003, партия Пилота).“Оклахома!” Ричарда Роджерса и Оскара Хаммерстайна (новая постановка, премьера Лирик-оперы)
Исполнители и дирижер будут объявлены дополнительно.Режиссер-постановщик – Гэри Гриффин.
Художник-постановщик – Джон Ли Битти. Хореограф – Агнес де Милль.
4 – 19 мая 2013 года (шестнадцать спектаклей).
Мюзикл исполняется на английском языке с английскими субтитрами.
О постановке этого мюзикла было объявлено совсем недавно. Это, пожалуй, самый свежий сюрприз (“бонус”) от Фрейда. Бродвейская премьера мюзикла состоялась 31 марта 1943 года. Представление игралось непрерывно в течение пяти лет, после этого последовало турне по стране. За все это время спектакль увидели более десяти миллионов американцев. В 1944 году мюзикл получил Пулитцеровскую премию в категории “Драматический спектакль”, а в 1953 году штат Оклахома объявил песню из этого мюзикла своим официальным гимном.
Режиссер Гэри Гриффин хорошо известен театралам Чикаго. Новую версию старого мюзикла Стивена Сондхайма и Джеймса Голдмана “Безумцы” (“Follies”) в Шекспировском театре в его постановке многие критики назвали лучшим спектаклем прошлого сезона. В 2011 году режиссер отметил десятилетнюю годовщину сотрудничества с Шекспировским театром. Среди его наиболее заметных работ – мюзикл “Тихоокеанские увертюры” Стивена Сондхейма (эта постановка получила премии Лоуренса Оливье в Лондоне и Джозефа Джефферсона в Чикаго), “Частные жизни” Алана Рикмана и “Амадеус” Питера Шеффера. В Лирик-опере режиссер ставил “Веселую вдову” (2009-10) и “Микадо” (2010-11).
Создатели новой версии “Оклахомы” обещают воссоздать оригинальную хореографию знаменитой танцовщицы Агнес де Милль.
Художник-постановщик мюзикла Джон Ли Битти за свою театральную карьеру получил одну премию (спектакль “Talley’s Folly”) и четырнадцать номинаций на премию “Тони” (последний раз – в этом году за спектакль “Другие города пустыни”). С 1973 года он участвовал в создании восьмидесяти бродвейских спектаклей.
Лирик-опера продолжает знакомить зрителей с классикой американского музыкального театра, и успех “Плавучего театра” Дж.Керна и О.Хаммерстайна и “Микадо” У.Гилберта и А.Салливана показывает, что затея эта беспроигрышная.
Концерт Рене Флеминг и Сюзан Грэхем
24 января 2013 года
После двух сольных вечеров (2010 и 2011 годов) и совместного выступления с Дмитрием Хворостовским в прошлом году в четвертом ежегодном концерте к Рене Флеминг присоединится еще одна прекрасная американская певица Сюзан Грэхем. Она дебютировала в
Лирик-опере в партии Аннио в “Тито” В.А.Моцарта (1989-90) и возвращалась в Чикаго шесть раз. За роялем – пианист и второй дирижер Метрополитен-оперы Брэдли Мур. Концерт только для обладателей абонементов. Программа будет объявлена дополнительно.Новый оперный сезон продлится непривычно долго – тридцать недель. Мы увидим восемьдесят четыре спектакля – на десять больше, чем в прошлом сезоне. (Это в то время, когда другие театры сокращают количество опер и число представлений!) Покупая абонементы на оперы будущего сезона (независимо от дня недели), зрители могут сэкономить около сорока процентов. Снижены цены на отдельные секции в партере, снижены цены на детские билеты на оперу “Гензель и Гретель”. 12 декабря 2012 года устраивается день специального семейного просмотра “Дона Паскуале” (билеты, соответственно, будут продаваться с большими скидками). 2 декабря 2012 года состоится специальное семидесятиминутное представление “Попкорн и Паскуале” для детей от пяти до двенадцати лет с отрывками из оперы “Дон Паскуале”. Среди исполнителей – солисты Лирик-оперы Ильдебрандо Д’Арканджело, Марлис Петерсен, Рене Барбера. Одно из четырех представлений “Трамвая Желания” со скидками на билеты привлечет внимание школьников и студентов. При этом билеты на спектакли “Богемы” с участием Анны Нетребко отдельно продаваться не будут. Эти спектакли входят в абонементные серии. То же самое относится к четырем представлениям “Трамвая Желания” с Рене Флеминг.
Как обычно, за час перед началом каждой оперы (за исключением дня открытия сезона) можно будет послушать получасовую лекцию об истории создания произведения. Первые спектакли каждой оперы будут в прямом эфире транслироваться по радио 98.7 WFMT (www.wfmt.com).
А 8 сентября в павильоне Джей Притцкер в парке “Миллениум” состоится традиционный, двенадцатый концерт звезд Лирик-оперы. В этом году в нем примут участие солисты Кристин Герке, Брандон Йованович, Сюзанна Филипс, Амбер Вагнер, Рене Барбера
(они поют в операх нового сезона), хор и оркестр Лирик-оперы под управлением Стивена Лорда. Полная программа концерта пока не объявлена. Известно только, что среди исполняемых произведений – знаменитый хор пленных иудеев “Va pensiero” из третьего акта “Набукко” Дж.Верди и полностью четвертый акт “Кармен” Ж.Бизе. Начало концерта – 7 часов 30 минут. Вход свободный. Концерт будет транслироваться в прямом эфире по радио 98.7WFMT (www.wfmt.com).NotaBene! Абонементы на спектакли нового сезона можно заказать на сайте театра http://www.lyricopera.org/home.asp, а также приобрести в кассе по адресу: 20 North Wacker Drive, Chicago, IL 60606. Справки по телефону 312-332-2244.
Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
www.sergeyelkin.comФотографии к статье:
Фото 1. Логотип Лирик-оперы
Фото 2. Сцена из оперы “Нюрнбергские мейстерзингеры”. Фото Аластара Мира
Фото 3. Альбина Шагимуратова – Джильда. (“Риголетто” в Хьюстонской опере). Фото Феликса Санчеса
Фото 4. Рене Флеминг – Бланш Дюбуа (“Трамвай Желание” в Сан-Францисской опере). Фото Марти Сола
Фото 5. Постер к спектаклю “Оклахома!”
- Ние българите сме щастливи, богати и ларж
Противно на всички класации и рейтинги, запазили трайно за нас последните си места, ние българите не сме такива, каквито упорито ни внушават, старателно и последователно убеждават, че сме – нещастни, бедни, нетолерантни. Нищо подобно.
Ние българите сме щастливи
Пенсионерите ни са щастливи – увеличиха им пенсиите. Работещите са щастливи – вдигнаха размера на минималната работна заплата. Собствениците на недвижими имоти са щастливи – няма да им се налага да доказват платени здравни осигуровки при разпореждане със собствеността. Медицинските ни специалисти са щастливи – обещаха от 2013 г. да им увеличат заплатите. Учителите и научните работници преливат от щастие – образованието и иновациите са прогласени за приоритет на държавата. Служителите във ведомствата по сигурността няма как да са нещастни – при милиардния бюджет, с който разполагат. Президентът ни е щастлив – достатъчно е да се погледнат фотосесиите му. Министрите и те – кой от кой по-щастлив. Археолози, депутати, кметове – също. У нас дори мечките са щастливи. Имат собствен резерват. Блатните кокичета, и те – щастливи. Лично премиерът се зае да осигури комфорта им. Кокошките ни са щастливи. До една. Без изключения. Опитните плъхове, мишки, жаби, зайци и прочие също са щастливи. Доказано. Със сертификат от Европа. Прасетата ни до месеци ще са щастливи на сто процента. След тях идва ред на кравите. Специални вентилация, климатизация, пили за нокти, биберони, играчки, настилки за изтъркване на копита и ергономични постели за отмора – всичко е осигурено. За щастието.
Щастливи сме …
И сме богати
Пенсионерите ни забогатяха – има-няма с 9 лева. Работещите за минимална заплата – с цели 20 лева.
Богати сме. Щом кротко и по график вече 15 години изплащаме обезщетения, присъдени от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ – Страсбург), вместо да отстраним причините, станали основание за налагане санкции на държавата.
Богати сме. Щом към съмнително ниските цени, за които продадохме индустрията и комуникациите си, добавихме безропотно кешов бонус, на който ни осъдиха „благодарните“ купувачи в Арбитражния съд в Париж.
Богати сме, щом инвестираме пъти повече средства в примитивно производство на тютюни, вместо в научни изследвания и иновации – през 2010 г. 116 млн. лева за тютюн срещу 4 млн. лева за научни изследвания и 45 млн. лева за иновации, през 2011 г. – 70 млн. лева за тютюн срещу 5 млн. лева за наука и 36 млн. лева за иновации. Тази година платихме на тютюнопроизводителите 73 млн. лева. Науката и иновациите „компенсирахме“ с въздушни кули от красиви обещания.
Богати сме, щом с лежерно безгрижие гледаме как специалистите ни напускат страната и с лека ръка подаряваме талантливите си деца на света.
Богати сме, щом харчим милиард за поддържане системата на МВР, чиято ефективност се измерва с невзрачните 6%.
Богати сме, щом строим бутикови и на хартия „многофункционални“ спортни зали, докато 2 700 училища сме оставили без обикновен физкултурен салон.
Богати сме, щом имаме пари за мастодонти като новопостроеното „военно НДК“ в центъра на столицата, което скоро ще започне да се руши, без да е използвано и ден, щом изградихме парк за отдих на площ от 365 дка на безумно място – край летище „София“, в който никой не иска да си почива вече трета година.
Богати сме, щом години наред наливаме пари в АЕЦ „Белене“, а после го изоставяме. На финала нищо чудно да се окаже, че с всички средства, излезли от джобовете ни – в това число тези за неустойките, чиито размер все още не знаем, сме можели да построим единия блок на централата. Вместо генерираща мощност, за сега имаме пари, хвърлени на вятъра.
Богати сме, щом финансираме приоритетно строителството на магистрали, а съществуващата инфраструктура на електротранспорта, сочен за перспективен в европейски мащаб заради климата и социалната му функция, негласно унищожаваме.
Всичко изброено говори за едно – богати, богати, богати сме!
И толерантни
Поискаха ни 800 дни. Ние дадохме в пъти повече. Провъзгласиха ни за лош матер’ял, нарекоха ни „шибан народ“, прасета, квичащи в кочина и кучета, които трябва да се държат на къс повод. Обвиниха ни, че не се втурваме ентусиазирано да ставаме овчари, че сами сме си виновни, щом сме останали без работа, че сме склонни да се самобичуваме, когато казваме, че корупцията минира обществото ни. Оставихме се да ни управляват хора без образование, на „сладури“ поверихме сложни инженерни системи, а на „калинки“ да се разпореждат с милиарди. Случайни хора на неслучайни места, срещнати на кръстовище, в училищен двор или препоръчани заради „експертиза“, недоказана и неразгадаема, все по-често се разпореждат с живота ни. Обръчи от фирми години наред изпомпват общински бюджети, приятелски кръгове печелят апетитни държавни поръчки. Всичко това – пред лежерно премрежените ни погледи. Танц на ръба на закона. И оттатък него.
Толерантни сме. Щом не искаме избори при вида на празната зала по време на парламентарен контрол.
Толерантни сме. Щом не изкрещяхме „оставка“ при огласяване на случая с „Мишо Бирата“.
Толерантни сме, щом не казахме „вън“ след всяка една от многото обиди, отправени ни от най-високо политическо ниво.
Толерантни сме. Щом продължаваме да мълчим след фиаското на луксозния правителствен воаяж до Катар и дори сега, след атентата на летището в Бургас.
Толерантни сме. Щом не сме на улицата, протестирайки срещу бедността, безработицата и некомпетентното управление.
Толерантни сме или… овчедушни, бедни и нещастни.
Време е да решим какви сме.
Светла Василева,
Pozicii.net
- Безработицата в България е по-висока от средната за Европа
Нивото на младежката безработица в България продължава да се покачва до рекордните 29.6%, сред мъжете в трудотпособна възраст – до 13.9% и при жените – до 10.7%.
Безработицата в страната за месец юни се е увеличила до 12.4%, показват данни на европейската статистическа агенция Евростат. За сравнение безработицата у нас през април и май т. г. се е задържала на нива от 12.2%.
От Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика (МТСП), която изчислява нивото на безработицата на базата на регистрираните в бюрата по труда лица, съобщиха, че безработицата в България през юни пък „леко е намаляла“ заради сезонната заетост и е била около 10.8%.
Данните на Евростат показват, че средните нива на безработица за Европа са 11.2%. Безработицата в страните от Еврозоната на икономически активното население е достигнала безпрецедентно високо ниво, сочат още анализите.
Според статистическата служба безработните през юни са били 17.8 млн., което е със 123 хил. повече в сравнение с предходния месец и с 2.02 млн. повече отколкото през юни 2011 г.
Най-ниска е безработицата в Австрия – 4.5%, Холандия – 5.1%, Германия и Люксембург – по 5.4%. Най-висок е показателят в Испания – 24.8% и Гърция – 22.5% . Най-голямо намаление на броя на безработните се наблюдава в Естония, Литва и Латвия.
Тревожни остават данните за младежката безработица през юни, макар в средните й нива и за Еврозоната, и за целия Евросъюз да е регистрирано минимално понижение от 0.1% до съответно 22.6%.
В България нивото на младежката безработица продължава да се покачва, като през юни достига рекордните 29.6%. Безработицата сред мъжете в трудоспособна възраст у нас е нараснала до 13.9%, докато при жените е на сравнително ниски нива от 10.7%.
Източник: LiveBiz
- Помощ насила
Иван Бедров, ivanbedrov.com
Реших да отида до село Юруково. Журналистическият ми рефлекс ме заведе там по време на ваканцията. Хората още оплакват техния Мустафа Кьосов, който беше убит в терористичния атентат на летището в Бургас. На погребението му не се появи нито един представител на държавната власт. Местните са обидени – след като никой не е тук, значи ни подозирате, казват там. Правителството реши да отпусне 10 хиляди лева на семейството на жертвата. Случайно бях там, когато областният управител на Благоевград Костадин Хаджигаев трябваше да връчи документите за помощта. Никой в селото не знаеше. Кметицата Емине Еланска научи от кореспондентите на националните медии в Благоевград, които бяха строени да отразяват връчването на помощта. Картината беше ужасяваща. Тъстът на Мустафа Кьосов не искаше изобщо публичност, но никой не го попита. Областният управител си беше поръчал медии. Вижте този кратък репортаж от случката, който ще ви покаже много за манталитета на хората, които ни управляват.
На снимката е тъстът на Мустафа Кьосов, който не издържа на нахалството на властта и на нас, журналистите.
По-рано приятелите от Vesti.bg публикуваха първия ми коментар за тях. По същата тема. Над 80 хиляди прочитания само в рамките на деня!!! Ето и пълния текст:
И вие ли го подозирате?
Помните ли кой е Мустафа Кьосов, откъде е, как изглеждат роднините му? И ако сега това име все още ви говори нещо, съвсем скоро ще го забравим. Както го забравиха българските държавници само миг, след като съобщиха името му като загинал в терористичния атентат на 18 юли 2012 г. на летището в Бургас.
В първите часове след взрива медиите се надпреварваха да задават въпроса „Има ли български жертви?“ Малко по-късно разбрахме, че все пак има българска жертва и това се превърна във водеща новина, но съвсем за кратко. Още малко по-късно се оказа, че българската жертва се казва Мустафа и това спря да бъде най-важното.
На погребението в село Юруково присъстваха главният мюфтия, кметът на общината, близки на Мустафа Кьосов и двама депутати от ДПС. После останалите политици изобщо да не се правят на изненадани от политическия монопол на тази партия над мюсюлманите в България, защото този монопол е резултат от пренебрежението на всички останали.
Израел прибра веднага телата на своите жертви, посрещна ковчезите с правителствена церемония, защото това са техните, израелските жертви на тероризма. В същото време Мустафа Кьосов беше погребан в родното си Юруково, община Якоруда, без държавна церемония. Все едно той не е българската жертва на тероризма.
Мустафа стана веднъж жертва на неизвестните терористи и още веднъж – на неприкритото незачитане на различния. Ако Мустафа се казваше Михаил, щеше да е друго, нали? Нека бъдем докрай откровени – със сигурност има хора, които са реагирали на името на българската жертва и са допуснали, че щом се казва Мустафа, значи може и… Точно затова съдбата на Мустафа от Юруково е много, много тъжна. Не само за близките му, но и за всички българи мюсюлмани, които получиха поредния знак, че хем държавата ги приема за свои, хем не съвсем.
Мюсюлманите в тази част на страната са свикнали да чуват за себе си, че са радикални, че някакви хора от арабския свят ги дирижират, че приютяват терористи. Истина е, че в някои райони се е появявало напрежение – по-млади момчета, които са завършили университети в арабски държави, се опитват да убеждават бащите си, че не практикуват правилно религията си. Някои ги наричат по-радикални. Но трябва да си ужасно невеж, за да асоциираш това явление с думата „тероризъм“. За съжаление и медии, и публични говорители в продължение на години правят точно това.
Отношението към паметта на Мустафа не е резултат на обмислена стратегия, а на неосъзнаване на сложността на отношенията между различните хора. И това не е патент на управляващите днес, защото подобно отношение демонстрираха и почти всички предишни. Изпратените по административен път 10 хиляди лева на семейството на Мустафа не могат да прикрият пренебрежението. Тъжно, но факт.
- Масови нарушения при обществените поръчки
Всяка втора обществена поръчка в България е опорочена Негативната статистика, която е от години, не се пречупва и през 2012 г., става ясно от данните на финансовата инспекция. През първите шест месеца на т. г. са констатирани 403 нарушения при 886 проверени от Агенцията за държавна финансова инспекция процедури за обществени поръчки. Това съобщава в. „Труд”, цитирайки доклад на агенцията. Общата стойност на проверените от финансовите инспектори процедури е 8,9 млрд. лева.
Инспекторите са съставили 1083 акта. От тях 1014 са за различни нарушения на Закона за обществените поръчки, а 69 са за неспазване на Закона за счетоводството.
Констатирани са 112 случая на необявени обществени поръчки на стойност 227 млн. лева, при които провеждането на конкурс се е налагало.
При 54 малки търга пък е избран изпълнител, без да са разгледани най-малко три ценови предложения, каквито са изискванията.
Според агенцията най-често срещаните нарушения при провеждането на обществени поръчки са необявяването на процедури, обявяването на тайни вместо открити конкурси и поставянето на ограничителни условия, които дават необосновано предимство на определени кандидати. Нерядко нарушения се допускат и от комисиите, назначени за провеждане на обществените поръчки.
Източник: КРОСС
- Към Германия с вълшебната синята карта
В Америка е зелена, а в Европа – синя, желана е от много чужденци, а и помага срещу демографския срив в развитите общества. От 1 август 2012 вече е и Германия. Що е то?
Цялото й име е „Директива на ЕС 2009/50/ЕО„. Това, което на пръв поглед изглежда сложно и неразбираемо за непосветените, цели всъщност да улесни чужденците от страни извън ЕС, които желаят да живеят и работят в рамките на Общността. „Синята карта“ е въведена по модела на американската „зелена карта„.
По същество тя представлява разрешително за пребиваване и работа, което би трябвало да привлече в ЕС висококвалифицирани кадри от страни извън общността. Причина за въвеждането на този регулационен механизъм е демографският срив в повечето европейски държави, със съответните отрицателни последици за техните икономики. Все по-малък брой работещи млади хора трябва да изкарват парите, необходими за подсигуряването на пенсиите на все по-големия брой пенсионери. В този смисъл синята карта може да се разглежда като офанзива за привличането на млади специалисти, казва говорителят на германското вътрешно министерство Хендрик Льоргес.
Неработещите възрастни стават все повече, работещите млади - все по-малко Какво е нужно, за да получите синя карта за Германия?
Въвеждането на синята карта в Германия става година по-късно, отколкото в повечето държави от Европейския съюз. Правителството обяснява закъснението с нуждата от редица законодателни промени. Благодарение на предприетите изменения чужденците с висше образование вече имат право на 6-месечен престой в Германия за търсене на работа, а със същата цел завършващите в Германия чуждестранни студенти могат да удължат престоя си с година и половина след дипломирането си.
Който обаче идва от страна, нечленуваща в ЕС, и иска да работи в Германия със синя карта, трябва да отговаря на определени условия. Най-важното от тях е да разполага с високоплатена работа, която да му осигурява най-малко 44 800 евро брутна годишна работна заплата. По-занижена е летвата в професиите с недостиг на работна ръка: компютърни специалисти, инженери и лекари. За тях се изисква да докажат минимален брутен годишен доход от 35 000 евро, за да кандидатстват за синя карта.
За компютърните специалисти има по-облекчени условия Германия – недостатъчно привлекателна?
Преди влизането на синята карта в сила, за разрешение за пребиваване в Германия можеха да кандидатстват само специалистите с брутен годишен доход от най-малко 66 000 евро. Свалянето на тази граница обаче не означава, че Германия е загубила своята привлекателност за младите и образовани хора, казва експертът по заетостта Холгер Шефер: „Германският трудов пазар е много по-силен от тези на съседните страни и това прави страната атрактивна за работа. Смятам дори, че Германия ще става все по-търсена в това отношение, за разлика от държави като Великобритания, които имат неустойчив трудов пазар и поради това не са толкова интересни за чужденците“, допълва германският експерт.
Комбинацията от синя карта и трудов договор дава възможност на техния притежател да кандидатства и за неограничено право на пребиваване в Германия.
Ф. Таубе, Е. Лилов,
- 5500 напират за митничари
-Абе ти ми дай Солунската митница... София. Близо 5500 души са мераклии да станат митничари. Те кандидатстват за 151 свободни работни места в цялата страна, съобщиха от Агенция „Митници„. Това значи, че за едно място се борят средно по 36 души.
Най-много са желаещите да работят на Бургаската митница. Там автобиографии и молби за допускане до конкурса са подали 1113 души. Одобрени да се явят на тестовете са 927, като само 20 от тях ще бъдат назначени.
Варна се нарежда на второ място по брой кандидати с 1043.
Допуснатите до конкурса са 977, като за всяко от 20-те места се борят по 48 души.Тройно по-малко са мераклиите да работят на Свиленградската митница. За 20-те свободни работни места там са кандидатствали едва 348 души, но на тестовете са се осмелили да се явят 245. Затова и шансовете на мераклиите да работят там са най-големи – 14 към едно.
Един от 21 ще се пребори за място на Югозападната митница, където до конкурса са допуснати 367 души, които се борят за 17 места.
Сравнително лесно ще е и за мераклиите да работят на Аерогара „София“. Шансът им да получат работата е 27 към 1.
До конкурса за 20-те свободни позиции на Столичната митница са допуснати 599 души от 666 кандидати.
Макар че само 414 души са допуснати до конкурса за звеното в Пловдив, конкуренцията там също е голяма, защото местата са само 10.
За най-големия брой места – 24, отпуснати за Русе, са кандидатствали 792 души, от които само 688 са допуснати. Изпитите ще се провеждат през целия август.
Юлияна Узаничева, StandartNews
- Американски съд разпореди $6 млрд. обезщетения за атентата на 11 септември
„Ал Кайда”, талибаните и Иран трябва да платят $6 млрд. за подпомагане на роднините на жертвите от терористичните атентати от 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, САЩ. Такова е постановлението на американския федерален съдия Франк Маас. Ищецът Елън Сарачини разказва пред Daily News, че е щастлив от решението. Нейният съпруг, Виктор, е бил пилот на един от отвлечените самолети, разбит в Световния търговски център в Ню Йорк.
Миналата година друг съдия – Джордж Даниелс, произнесе задочна присъда по делото, заведено от роднините на 47 жертви на терористичните атентати.
Източник: КРОСС
Бел.ред: Заглавието е на Еврочикаго.
- „Ню Йорк таймс“: Връзките на България с Израел са в риск
След бомбата в автобуса връзките на България с Израел са изложени на риск, пише в днешния си брой в. „Ню Йорк таймс“
Близо две седмици след експлозията в пълен с израелски туристи автобус българските следователи казват, че още не са идентифицирали атентатора и не обявяват публично кой смятат, че стои зад акта. Ако следите продължават да са неясни, какво ще е отражението на трагедията върху малката балканска страна, е ясно: тя излага на опасност тесните си връзки както с Израел, така и с арабските страни в Близкия изток, пише „Ню Йорк таймс“.
Българските власти видимо не са склонни да се присъединят към израелския премиер Бенямин Нетаняху, който публично хвърли вината за атентата върху Хизбула и Иран – становище, което неофициално се споделя от американски представители. Вместо това правителството се опитва да не разкрива подробности по разследването, надявайки се да избегне грешки в ситуация с глобални политически последици и отражения върху сигурността, на фона на все повече свидетелства за война в сянка между Израел, от една страна, и Иран и Хизбула от друга.
Вестникът цитира политолога от Нов български университет Владимир Шопов, който казва, че за малка България да излезе и открито до назове Хизбула в такъв контекст е равносилно на това да навлезе в минно поле. „Трябва да си абсолютно сигурен, наистина напълно уверен, че убедителните ти доказателства ще издържат пред всички останали страни от Европейския съюз“, допълва той.
Представител на българската служба за сигурност, пожелал анонимност, каза, че в схемата на нападението и уликите има ясна насока, която води към Хизбула, но че ще е нужно известно време преди да може официално да се каже нещо категорично.
„Ню Йорк таймс“ цитира и изказване на българския външен министър Николай Младенов, който посочва: „България има мюсюлманско малцинство. Има и много араби, дошли в страната, и не бихме искали те да се чувстват дамгосани по някакъв начин заради този акт. Това е спокойна страна и бихме искали да остане такава.“ Младенов отхвърли критиките за бавния ход на разследването с думите: „Да дадем на хората, които работят по случая, възможност да си свършат работата.“
Българският премиер Бойко Борисов заяви миналата седмица, че актът е дело на изключително опитна група заговорници. Много от изявленията на властите сякаш целяха да разсеят критиките в страната по отношение на разследването, отбелязва изданието.
Всекидневникът цитира и бившия шеф на разузнаването генерал Кирчо Киров, който казва, че не е изненадан от атаката. „В последните 5-6 години имахме много конкретна информация, че организации като Хизбула и структури, свързани с Ал Кайда, както и отделни лица, са готови да подготвят нападения, посочва той. През януари, преди да напусне службата – отбелязва Киров – имало съвсем конкретна информация за атаки срещу израелски туристи. Ние взехме мерки за предотвратяването им“.
* * *
Израелски експерт: Камикадзетата не носят перуки
Терористът от Бургас не е типичен самоубиец, твърди експертът от Международния институт по контратероризъм в Херцелия д-р Боаз Ганор в анализ, публикуван във в.„Джерусалем пост“, съобщава в. „Труд“.
Според експерта, атентаторите-камикадзе не носят перуки, не се дегизират и не носят документи за самоличност, дори ако са фалшиви.
Д-р Ганор смята, че бургаският терорист най-вероятно е имал намерение да остави бомбата в багажника на автобуса с израелски туристи, след което да напусне мястото под чуждата самоличност, осигурена му от фалшивите документи, както и прикрит от дегизировката с перука и бейзболна шапка.
Неотдавна вътрешният министър Цветан Цветанов каза, че това на снимката, „е лицето, което извърши терористичния акт. Няма съмнение“.
Пътуването с такси също не се вписвало в профила на терориста камикадзе. С този пример израелският експерт подкрепя хипотезата си, че атентаторът е искал да избяга от мястото на взрива. Очевидно мъжът се е отнасял грижливо към външния си вид, което е нетипично за хора, решили да сложат край на живота си, пише Боаз Ганор. И дава за пример добре епилираните крака на мъжа, заснет от камерите на летището, както и старателно оформените вежди, видни на фотографията на главата, съхранявана в бургаската морга.
„Атентаторите шахиди биха отишли на акция най-много с обръсната брада, за да не събудят подозрение, но едва ли биха се явили пред Аллах с къси панталони и подобен обиден атрибут, какъвто е женската перука“, разсъждава д-р Ганор. По думите му терористът определено не е имал намерение да направи публична самоекзекуция.
Източник: в. „Сега“
- Бургаски ученик е световен шампион по математика
Константин Гаров от Математическа гимназия в Бургас беше обявен за най-добрия математик в света на завършилото световно първенство в Тайван.12-годишният ученик буквално разпиля конкурентите си в своята възрастова група и спечели титлата в състезанието IMC с явно превъзходство.
Успехът на бургазлията затвърждава авторитета на училището му вече и в световен мащаб.
Постижението на Константин Гаров обяснява и избора на Бургас за град домакин на следващото световно първенство по математика.
Наскоро талантливият математик спечели трето място на международен турнир, в който се състезава с над 60 деца от цяла Русия.
Източник: dariknews.bg
- Бялата майка на Барак Обама е потомък на първия чернокож роб в Америка
Анализ на ДНК и документи сочат, че Обама е 11-ият правнук на Джон Пънч
Президентът на САЩ Барак Обама е потомък на първия чернокож роб в Америка по линия на бялата си майка, твърдят генеалози. Анализ на ДНК, свидетелства за брак и актове за собственост показват, че Обама е 11-тият правнук на Джон Пънч, първият чернокож роб, живял в колониална Вирджиния преди близо четири века.Досега се знаеше, че майката на Обама, Стенли Ан Данъм, има европейски корени, но учените също са открили, че тя има поне един афроамерикански предшественик.
Откритието хвърля допълнително светлина върху американската биография на Обама, който миналата година разпространи публично своя акт за раждане, за да докаже, че е роден в САЩ, а не в Кения, откъдето е неговият чернокож баща.
Екипът от Ancestry.com казват, че нямат категорично доказателство, но тези, с които разполагат, твърдо сочат към връзката, за която двама независими един от друг генеалози заявиха пред “Ню Йорк таймс”, че e “солиднa”.
Историята на Джон Пънч датира от средата на 16-ти век. Той е работил като слуга, преди да избяга от Вирджиния в Мериленд през 1640-та година.
Там той е бил заловен и съден заедно с двама бели слуги, също избягали, но получил най-строгото наказание – робство доживот.
Присъдата кара историците да смятат, че Пънч е първият законен роб в Америка.
Документи показват, че Пънч е имал две деца от бяла жена, която им дала малко по-различна фамилия – Бънч. Това име фигурира в родословното дърво на семейство Дънам.
С времето Бънч станали видни земевладелци във Вирджиния и са били известни като бели. Екипът проследил две разклонения на семейство Бънч – едното останало във Вирджиния, а другото се преместило в Каролина, където били вписани в регистрите като мулати.
Потомците на това семейство мулати са братовчеди на президента, показват документи.
Но Обама е пряк потомък на разклонението във Вирджиния, което по-късно се преместило в Тенеси. Неговата пра-пра-пра-пра-прабаба е била родена там, а нейната дъщеря се преместила в Канзас, където е родена майка му през 1942 г.
“Случайно се натъкнахме на това. Правихме общи проучвания на родословното дърво на президента и като започнахме да дълбаем назад във времето, ние осъзнахме, че семейство Бънч са афроамериканци”, казва водещият изследовател Анастейша Харман.
Въпреки откритието, изследователите не могат да са на 100% сигурно във връзката, защото много документи са унищожени.
Но сходствата във фамилните имена, ДНК-доказателства показват, че днескашните Бънч имат субсахарско африканско наследство и всъщност малцината африканци, живеели във Вирджиния през 16 век, потвърждават тази връзка.
Източник: БЛИЦ
- И синдикати скочиха срещу проектозакона за детето
Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ остро разкритикува проекта на Закон за детето, подготвян от социалното ведомство. Според синдиката така записанq проектозаконът ще задълбочи бездуховността, арогантността и липсата на гражданско образование при възпитанието на българските деца.
„Третирането на синдикатите и църквата като нещо опасно и дистанцирането от тях е терор срещу нуждите на детето да се превърне в равностоен гражданин на Европа. Вероятно законотворците не са анализирали, че синдикатите учат хората на граждански права и позиции, а църквата въвежда християнските добродетели, жизнено важни за утвърждаване на истински духовни ценности в детския мироглед“, се посочва в позиция на синдикалистите, изпратена до медиите.
„Вероятно законотворците се надяват българските родители – без да въвличат своите деца в религиозни и синдикални дейности, да успеят да изградят силни личности с позитивна вяра и граждански отговорности, но никъде в света родителите не са се справяли сами“, се казва още в изявлението.
От синдиката подчертават, че в този законопроект не е отбелязано, че за възпитанието на детето и ученика е необходима „държавна цензура“ в културния и обществен живот. Защото „лошите примери“, видени в порнографски канали, в изпълнения на фолк „звезди“, в поведение на „невъзпитани“ политици и неосъдени престъпници възпитават негативно и са в дисонанс с говореното в училище. Никъде в законопроекта нямало текст, който въвежда цензура към лошите примери на обществото, за да запази крехкия детски мироглед.
„Досега българското общество далече не помагаше за възпитанието на децата с визуализиране на чутото в училище и децата виждаха как не се спазват правила и закони и как изключението е правило. Сега с текстовете в проектозакона за детето със забрани към синдикати и църква се гарантира изграждането на деца без християнска вяра и без гражданска позиция“, пишат още в позицията си синдикалистите.
Според тях в проектозакона задълженията на родителите се свеждат предимно да отглеждат физически децата си, „да изпълняват“ техните желания и нито дума за това да ориентират децата си религиозно, да ги възпитават в дух на толерантност, да бъдат партньори на учителите при тяхното духовно изграждане.
Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ ще предложи на социалното министерство да оттегли този законопроект и преосмисли концепцията на закона в интерес на българските деца.
Източник: dariknews.bg
- НПО: Медии безцеремонно обслужват политици и бизнес
През 2011 и 2012 г. медийна среда в България бе подложена на изключително сериозни критики, както от авторитетни международни институции, така и от редица утвърдени български неправителствени организации, предаде БГНЕС.
Това се посочва в проучване на Фондация „Медийна демокрация“ и Институт „Отворено общество“, оформено като доклад за тежките проблеми на българската медийна среда. В доклада са оформени няколко теми като финансирането на медиите, „пожълтяването“ им, национализмът и медиите, социалните въпроси, въпросът за малцинствата, „светските хроники“ и т.н. с отделни автори.
„Именно фактът, че оценките идват не само от многобройни, но и от различни по характер източници, усилва значението на критицизма и елиминира в максимална степен субективния момент в него. Критическото многогласие по отношение на българските медии произвежда обаче и един непредвиден ефект. Той се изразява в размиване на границите между отделните анализи, в загубата на ясна представа за това кой какво точно казва и каква е относителната тежест на отделните проблеми. Изобилието от критични доклади е категоричен знак за необходимост от сериозни действия за промяна, но в крайна сметка в повечето случаи остава неясно кои са по-дълбоките причини, довели до сегашното състояние на медийната среда“, се казва в доклада.
Обикновено финалният хоризонт на интерпретациите опира, разбира се напълно справедливо, до патологията на взаимодействията между медийни, политически и корпоративни интереси. Тяхното брутално и неприкрито експлициране напоследък се превърна в символ на упадъка на ролята на медиите като морален коректив на действията на публичните личности и институции. Ние бихме искали да надникнем зад това, което се вижда на сцената, да проследим съчетанието между политически, социални, икономически и културни развития, които стоят в основата на неблагоприятните тенденции.
Ето защо екипът на проекта „Застрашените свобода и плурализъм на медиите“, осъществяван от фондация „Медийна демокрация“ с подкрепата на Институт „Отворено общество“ – София, предлага два нови подхода.
Първо, изработваме „карта“ на ключовите проблеми, която ясно илюстрира кои институции върху какво поставят акцент в критиките си и кои са зоните, които акумулират най-много безпокойство. Картата позволява да се откроят нивата на относителна тежест на отделните проблемни области на основата на методика, която съчетава няколко индикатора: 1) брой критикуващи организации в отделните зони; 2) акценти в критиките при всяка от институциите; 3) импакт фактор на организациите; 4) контекст на изготвяне на отделните доклади (специализирани доклади в областта на медиите или мониторингови доклади с по-широк контекст). Всяка проблемна област е детайлно „разграфена“ и показва конкретните дефицити на медийната среда така, както те са посочени от наблюдаващите организации, предлагат от Фондация „Медийна демокрация“.
Второ, те предлагат коментари на Картата, изготвени от авторитетни експерти. „Нашата цел е да отидем отвъд често срещания проектен или НПО-дискурс, отличаващ се със строгост и сухост, и да предложим по-необичайни, по-живи и по възможност по-широки интерпретации на факторите, довели до рязкото задълбочаване на кризата на медийната среда у нас. Защото причините за тази криза обикновено са много по-сложни, отколкото изглеждат, и се дължат на едновременното действие на множество фактори, които при това имат историческа траектория и обикновено ефектът от тях е резултат на постепенни натрупвания на принципа на „китайската капка“.
Ето защо нашият екип си задава по-широк кръг от въпроси. Как, например, желанията и вкусът на публиката повлияха върху цялостното състояние на медийната среда у нас? Има ли връзка между възхода на национализма и упадъка на медийния плурализъм? Как обезсилването на периферната медийна публичност се отрази на случващото се в централните медийни канали и т.н.?“, питат в доклада.
Всеки един от експертите прави своя коментар през специфичен и интересен вход към проблемите. Освен това авторите идентифицират и добавят към Картата факти и развития, които до момента са останали извън радара на докладите, посветени на българските медии. Въпреки обема и дълбочината на критиките към медийната среда у нас, ние рядко сме били свидетели на конкретни действия за промяна, предприемани от институции или средства за информация. Някои последни развития обаче дават надежда, че възможностите за обратна връзка все пак са налице.
Натрупването на критически анализи съвпадна във времето с разгръщането на важни протестни действия, инициирани от гражданското общество. През 2012 г. протестите около подписването на ACTA и особено около Закона за горите показаха, че неконформистката част от едно ново поколение започва да гледа все по-критично към традиционните медии. За много от представителите на това младо поколение телевизията, радиото и пресата до голяма степен се идентифицират със статуквото, посочват от Фондация „Медийна Демокрация“.
Така самият статус на медиите като „четвърта власт“ се оказа в крайна сметка компрометиран и много от тях започнаха безцеремонно да обслужват политически и икономически интереси. Нещо, което, макар и под друга форма, в крайна сметка казват и докладите на неправителствените организации, анализиращи медийната среда у нас.
Така двата езика, този на младежките протести и този на експертите, се сляха в обща воля за промяна и за повече медийна демокрация. Настоящият доклад присъединява гласа си към тази воля, заявяват още от Фондация „медийна демокрация“ и Институт „Отворено общество“.
Източник: Actualno.com
- Първата в света технология за изкуствена фотосинтеза вече е факт
/КРОСС/ Японската компания „Панасоник“ /Panasonic Co./ разработи първата в света технология за изкуствена фотосинтеза. В бъдеще тя може да бъде използвана за производството на моторно гориво.Това съобщи японският вестник „Nikkei”, цитиран от ИТАР-ТАСС. Разработената от „Panasonic“ технология позволява да се получи органична материя от вода и въглероден двуокис, чрез използването на енергия от слънчевата светлина.
За да започне химичната реакция, разработчиците са предложи да се използва устройство, което се използва в производството на материали, подобно на слънчевата клетка. В резултат на това те са били в състояние да симулират процеса на фотосинтезата, който е бил почти идентичен с този, наблюдаван в растенията.
В „Panasonic“ отбелязват, че са завършили само първата част на изследванията в тази посока. До 2015 г. специалистите ще намерят начин за производството на етанол по такъв начин.
- Прогнозираха разцвет на средната класа и елиминиране на бедността към 2030 г.
"Притиснатата средна класа" е английската дума на 2011 г. Бедността в света на практика ще бъде елиминирана към 2030 г., което ще доведе до появата на средната класа от близо два милиарда души. Това съобщи Асошиейтед прес, като се позова на предварителен вариант на годишния доклад на Националния съвет по разузнаване.
Докладът бе представен на конференцията по проблемите на сигурността в Аспен, щата Колорадо, предаде БТА. Ако сегашните тенденции се запазят, броят на хората по света, които днес живеят с по-малко от един долар на ден – близо 1 милиард души – ще намалеят наполовина през следващите две десетилетия, обяви Кристофър Койм, директор на Националния съвет по разузнаване.
„Ще станем свидетели на разрастването на средната класа до близо два милиарда души… Дори ако през следващите няколко години се сбъднат някои от най-черните прогнози за икономическото развитие на света, към средната класа ще се присъединят неколкостотин милиона души„, подчерта Койм.
Националният съвет по разузнаването анализира разузнавателна информация, получавана от всички разузнавателни агенции в САЩ.
Годишният доклад по проблемите на бедността в света ще бъде официално готов в края на годината. Целта на анализите, изготвяни от съвета, е „да опише подбудите за бъдещо поведение„, за да помогне на правителствените структури в САЩ да планират бъдещата си политика и програми.
Разрастващата се средна гласа ще има ниско ниво на толерантност по отношение на авторитарните режими, при това ще разполага както с икономическите ресурси, така и с образователното равнище, необходими за успешно противопоставяне на тези режими, прогнозира Националният съвет по разузнаване.
„Управлението в страни с разрастваща се средна класа ще среща все повече проблеми. Хората от средната класа имат специфични за тях ценности и аспирации за повече индивидуална свобода. Те вече имат на разположение социални медии и други технологични инструменти, за да постигнат своите цели, в това число и да предизвикат сваляне на репресивни режими„.
Нивото на образование също ще се повишава, като – при запазване на сегашните тенденции – жените, които получават високо образование, ще станат повече от мъжете.
Едновременно с това се очертават и някои сериозни проблеми, подчерта Койм. Търсенето на храни ще се увеличи с 50 на сто през следващите 18 години, макар че населението ще се увеличи от 7,1 милиарда на 8,3 милиарда души и 60 на сто ще живеят в градовете. Хората от средната класа ще търсят и начин на хранене, съответстващ на положението им – т.е. ще се повиши търсенето на месо, а това означава, че ще има повече нужда и от вода, и от зърнени храни.
Като цяло, посочва Койм, „към 2030 г. половината от населението на земята ще живее в райони, в които ще има проблеми със снабдяването с вода„. За да се преодолее дефицитът на вода и храни може да се разчита единствено на нови технологични постижения.
Икономическият растеж на азиатските икономики ще се запази. Според Националния съвет по разузнаването обаче увеличаването на средната възраст на работниците в Китай дава основание да се очаква, че начело по икономически растеж ще излязат страни като Индия, Виетнам и Индонезия, където трудът ще продължи да бъде по-евтин.
Източник: dnes.dir.bg
- Цвети Пиронкова и Григор Димитров с първи победи на Олимпиадата
Първите ни ракети Цветана Пиронкова и Григор Димитров започнаха участието си на Олимпиадата в Лондон с победи в събота. С успеха си над поляка Лукош Кубот, 21-годишният хасковлия записа историческа първа победа за мъжкия ни тенис на такова спортно събитие.Пиронкова пък успя да вземе сладък реванш над поставената под номер 12 в основната схема на турнира словачка Доминика Цибулкова, която я победи преди 4 години във втория кръг на игрите в Пекин. Пловдивчанката стигна до победата със 7:6(4), 6:2, като така успя да вземе сладък реванш за загубата си от Цибулкова преди 4 години във втория кръг на Олимпиадата в Пекин през 2008 г.
Следващият мач на Пиронкова ще бъде във втория кръг срещу италианката Флавия Пенета, която в събота се наложи над Сорана Кърстея от Румъния с 6:2, 4:6, 6:2. Пиронкова приключи мача с 5 аса и 26 печеливши удара. Цибулкова, която е 13-а в света в момента, направи 2 директни точки от сервис и 17 уинъра.
Двубоят на Григор също се разви чудесно за него още от първите минути. Въпреки че на 21-годишния хасковлия му се наложи да спасява брейкпойнт още в първия си сервис гейм, той се справи. Веднага след това юношеският шампион от „Уимбълдън” и US Open през 2008 г. реализира пробив за 2:0 и до края на сета бе безкомпромисен при подаванията си.
В крайна сметка Димитров надделя над Кубот с 6:3, 7:6(4) и ще срещне във втория кръг спечелилия сблъсъка между 12-ия в схемата Жил Симон (Франция) и Михаил Кукушкин (Казахстан).
Източник: Mediapool
- Райс: Трябва да надмогнем желанието да ръководим другите
САЩ трябва да преодолеят желанието си да ръководят другите държави, смята бившият държавен секретар Кондолиза Райс.Райс изразява мнението си в статия, публикувана във в. Financial Times. В нея тя критикува политиката на президента Барак Обама, призовавайки го да спре да „флиртува“ с враговете на САЩ. Което е повече от логично, предвид обстоятелството, че Обама е демократ, а Райс бе държавен секретар по времето на републиканеца Джордж Буш-младши.
Райс обръща внимание и на това, че САЩ трябва да разширят добива на петрол от собствените си находища, за да намалят зависимостта си от внос до минимална степен. „Само разработването на собствени нефтонаходища ще ни позволи да не страдаме от растящите цени на петрола. Тези цени укрепват икономиката на държави като Венецуела, Русия, Иран. Чавес и иранците ухапаха протегната ръка за приятелство„.
Въпреки че Райс по навик и сега „сочи враговете с пръст„, тя очевидно е преосмислила доста неща, откакто е извън властта. Свидетелство за това са следните й думи: „Ако САЩ искат светът да стане мирен, свободен и благополучен, трябва да преодолеят желанието си да ръководят другите. Водещата роля на САЩ трябва да е следствие, а не първопричина“.
Източник: БГНЕС
- И отново светът е Олимпиада!
Монарси, президенти, министър-председатели и… Дейвид Бекъм присъстваха на откриването на Олимпиада ‘2012 тази нощ в Лондон.
Сред 80-те хиляди зрители на олимпийския стадион беше британската кралица Елизабет Втора. В качеството си на държавен глава тя откри игрите.
Там бе и президентът на България Росен Плевнелиев. Той няколко часа по-рано беше и на приема, който даде кралицата. По нейна покана българският държавен глава пристигна за откриването.
Президентът ще дойде в Лондон отново на 8 август и ще остане три дни, в които България се надява на подчертано силно участие в редица спортове. Това съобщи самият Плевнелиев тази вечер в интервю за БНТ.
Лондон е домакин на лятна Олимпиада за трети път след 1908 и 1948 г. В британската столица Ще бъдат раздадени 302 комплекта медали в 26 вида спорт. За олимпийска титла ще се състезават над 10 000 спортисти от 205 държави.
Сред другите членове на британското кралско семейство, които присъстваха на церемонията, бяха престолонаследникът принц Чарлз, сестра му принцеса Ана, член на МОК, принц Уилям и съпругата му Кейт, принц Хари.
По данни на британското правителство на откриването се очакваха над 80 държавни и правителствени ръководители, а също кралски особи от Испания, Дания, Люксембург, Холандия, Швеция, Бруней.
По-рано днес президентът на МОК Жак Рох обяви, че очаква повече – над 100 държавни и правителствени ръководители от цял свят.
САЩ, които участват с втората по численост делегация спортисти след домакините, бяха представени от първата дама Мишел Обама.
Както се очакваше футболната икона Дейвид Бекъм игра важна, пазена в дълбока тайна роля в церемонията. С лодка по Темза, той донесе Факлата с Олимпийския огън и я предаде на сър Стивън Редгрейв – олимпийска легенда на Обединеното кралство.
Днес е празник за Лондон и Великобритания. Денят започна с камбанен звън. Камбаните на „Биг Бен“ биха в продължение на три минути, което се случва за първи път от погребението на крал Джордж VI.
До последния миг никой не успя да разкрие кой ще запали Олимпийския огън. „Дори Британските медии не успяха“, гордо усмихнат каза днес Жак Рох. „Това е голямата тайна на организационния комитет. Колкото по-малко хора я знаят, толкова по-добре“, каза 70-годишният белгиец.
Накрая изненадата бе пълна – шестима британски спортисти тийнейджъри заедно запалиха огъня, който се образува от 204 отделни пламъка – по един за всяка участваща страна.
Предприетите мерки в борбата с допинга за олимпийските игри в Лондон са успешни, обяви днес президентът на МОК. Повече от 100 спортисти бяха уличени в употреба на допинг в последните месеци. Часове преди официалното откриване Рох има основание да каже, че усилията на МОК за чисти олимпийски игри дават нужните резултати.
Преди два дни Международната федерация по лека атлетика (ИААФ) наложи наказания заради употреба на допинг на девет лекоатлети, сред които и българката Инна Ефтимова. В последните няколко дни положителни допинг проби дадоха мароканската състезателка на 1500 метра Марием Алауи Селсули и световният шампион в скока на височина в зала Димитрис Чондрокукис (Гърция).
Около 6250 допинг проби ще бъдат направени по време на олимпиадата в Лондон, повече отколкото на всички Игри в историята досега.
На последната си пресконференция преди откриването Рох каза, че възнамерява да придобие впечатления от първа ръка за транспорта в Лондон по време на Игрите. Той ще пътува с градския транспорт за състезанията, които ще бъдат извън олимпийския парк.
Както и преди, Рох ще пренебрегне лукса на хотела, предназначен за членовете на МОК и ще пребивава в олимпийското село при равни условия със спортистите.
„Все още не съм пътувал с метрото, но когато започнат игрите, почти непрекъснато ще ползвам градския транспорт. Ще опитам да гледам всички интересни състезания. Ще бъда за финала на 100 метра, ще гледам и Бен Ейндсли, ветроходеца, който ще опита да спечели четвърто поредно злато. Мечтая да видя и финал на тениса между Роджър Федерер и Анди Мъри на Уимбълдън.
Искам да видя и старта на италианската състезателка по фехтовка Валентина Вецали, която също може да спечели четвърто поредно злато“, коментира Жак Рох на пресконференция.
Грандиозното шоу, озаглавено „Острови на чудесата“, чийто режисьор е Дани Бойл, е струвало 27 милиона британски лири или 42 милиона долара. То завърши с изпълнение на великата британска гордост – сър Пол Маккартни. На финала на забележителната церемония, продължила близо четири часа, той запя вечната „Хей, Джуд“ и увлече със себе си всички на стадиона…
В шоуто, наречено „Остров на чудесата“, имаше идилични сцени от селския живот на средновековна Англия, фабрични комини, които излизат от земята и символизират индустриалната революция, цитати от гениалния Уилям Шекспир, златен дъжд, символ на надеждата, валящ от петте преплетени олимпийски кръга в небето на Лондон…
Имаше и образци на британския хумор.
Участваха актьорът Кенет Брана, писателката Дж.К. Роулин, лоши герои и чудовища от детски приказки начело с Крюела Девил, много деца, грижовни и танцуващи медицински сестри, Мери Попинз, Агент 007 Джеймс Бонд, който лично „доведе“ кралицата на стадиона, уж с хеликоптер, Лондонският симфоничен оркестър с диригент сър Саймън Ратъл и не друг, а Роуън Аткинсън – Мистър Бийн като „музикант“…
По данни на Франс прес церемонията по откриването на Олимпиада 2012 е била гледана по телевизията от близо 4 милиард зрители по целия свят. В нея участват 10 000 души, от които 7500 доброволци.
Източник: sportni.bg/london2012
- Ако на последния вот за НС имаше район „Чужбина”, българите зад граница щяха да излъчат 9 депутата
Въпреки обещанията и на управляващи, и на опозицияq в нито един от внесените и одобрени проекти за промени в Изборния кодекс не се предвижда създаването на район „Чужбина“ за вота догодина. Това посочи в интервю за Дарик Стефан Манов, който от години живее и работи във Франция, но активно отстоява правата на българите зад граница.
Стефан Манов. Снимка: личен архив „В чужбина на последните парламентарни избори гласуваха 156 000 български граждани – всички тези гласове обаче не са за кандидати за народни представители, а само за политически партии“, аргументира се Манов. По думите му, ако на последните два вота за Народно събрание през 2005 и 2009 г. , е имало район „Чужбина“, оттам щяха да бъдат излъчени съответно 5 и 9 депутатa, което обаче по никакъв начин нямало да промени числеността на парламентарните групи.
Особено важно според сънародниците ни е на изборите догодина да се облекчи процедурата за откриване на избирателни секции зад граница – сега тя била ненужно усложнена и демотивирала българите там. „В момента са нужни принтер, скенер и платен софтуер, за да заявиш желание да гласуваш, а нищо не пречи процесът да е елементарен, като данните се подават на специален сайт, поддържан от държавната администрация“, предлага Стефан Манов.
В чужбина на последните парламентарни избори гласуваха 156 хиляди български граждани и това е повече отколкото гласувалите в 21 избирателни района в страната. В Западна Европа и в САЩ гласуваха близо 70 хиляди избиратели, което е повече от шест избирателни райони в страната. Всички тези гласове обаче не са за кандидати за народни представители, а само за политически партии. Няма поименни листи с кандидати за народни представители и респективно няма избрани народни представители от избирателен район „Чужбина“.
Нещо повече – нашите гласове от чужбина се преливат в страната по сложно математическо правило и водят до изкривявания на вота на хората, гласуващи в малките избирателни райони. Спомняте си на последните избори 2009 година протестите на смоленчани, които не бяха доволни от резултата – че силата, получила най-много гласове, взе най-малко мандати в избирателния район. Това е нещо непонятно за хората! А всъщност това се дължи на действащата избирателна система, която за съжаление, ако се върна на въпроса ви за промените в Изборния кодекс, остава непроменена.
– Фактически това не показва ли, че вашият глас навън тежи по-малко, отколкото нашите гласове тук, в България?
– Точно така. На последните избори имаше мажоритарни кандидати. В чужбина нямаше такива, просто защото няма и избирателен район. Т.е. ние гласувахме с една бюлетина само пропорционална, докато в страната гласуваха с две. Единственото, което можем да посочим, е партията, за която гласуваме. В чужбина няма и независими кандидати, което е също нарушаване на принципа за равно избирателно право, този път на пасивното. Защото, когато не може един независим кандидат за депутат да се кандидатира в чужбина, той не може да се възползва от гласовете на тези 156 хиляди души, които живеят зад граница.
Всички тези неща се знаят добре и от експерти, и от политици. За съжаление отново, въпреки обещанията и на управляващи, и на опозиция, да се търси едно подобряване на избирателната система в страната… Защото, изключвайки проблема с гласовете от чужбина, в страната избирателните райони са с много различен размер. Знаете има избирателни райони, които излъчват 4 депутата, като например Видин, а други излъчват 13 депутата. Поради тази причина, без да влизам в математически обяснения, тежестта на гласа не е еднаква. Така се получават абсурди, на пръв поглед абсурди макар да са математически обосновани, но за хората са неразбираеми – че депутат може да бъде избран с 2000 гласа в област Видин. Има такъв избран в момента в действащия парламент, а в друга област – с 15 000-20 000 гласа да не бъде избран депутат, което е абсурд! Хората не могат да го разберат, а това се дължи единствено на нееднаквите по размер райони и техния голям брой – 31 са те в страната.
Прерайонирането – има такива предложени схеми, които отчитат регионалните особености, които няма да доведат до отнемане на мандати от областите в страната, но ще направят процеса по-справедлив. Има една огромна съпротива от политическата класа да се върви в тази посока.
– Политиците не искат да видят реалната ви сила или им се вижда твърде сложно да организират един нов избирателен район в чужбина? Как биха могли всъщност българите, които живеят в страната, да си представят един такъв район „Чужбина“? Какво щеше да е представителството му в парламента, ако изборите бяха вчера например или на миналия вот за НС?
– Ако проиграем резултатите от последните парламентарни избори 2005 и 2009 година, избирателен район „Чужбина“ щеше да има 5 мандата през 2005 г. и 9 мандата през 2009 г.
Бързам веднага да уточня, че наличието на такива мандати по никакъв начин няма да промени бройката на избраните депутати от различните партии, т.е. числеността на парламентарните групи остава непроменена. Няма нито една партия да спечели един или да загуби друг мандат от това, че има район „Чужбина“. Единственото нещо, което ще се случи, е, че вместо народен представител да бъде избран от Видин с 2000 гласа, той ще бъде избран от условно казано избирателен район „Западна Европа“ с 9000 гласа, подадени за същата партия там.
– Оптимист ли сте обаче, че на фона на тази бързина, с която бяха приети на първо четене промените в Изборния кодекс, има все още шанс една подобна промяна да бъде прокарана, благодарение и на вашия натиск, на всички българи в чужбина? Слушателите ни са ви чували и друг път в ефира на Дарик – вие сте тук, по време на отпуската си, макар да живеете и да работите постоянно във Франция, като използвате това време основно за срещи и разговори, за да убедите и политици и експерти.
– За съжаление дистанцията не прави нещата лесни, но то и затова искаме да имаме наши народни представители. За да имаме глас, когато се правят националните политики в парламента. Промените в изборното законодателство, поне такива, каквито са обещани да станат, са изключително бързи. Честно казано, не съм оптимист от вече проведените разговори и с опозиция, и с управляващи, за готовност за подобни промени.
Това обаче не ни пречи да продължаваме нашата просветителска дейност, която обяснява предимствата включително за българския избирател за наличието на избирателен район „чужбина“.
Избирателни райони „Чужбина“, които излъчват депутати, има в Румъния, в Македония, в Хърватска. В Европа това са Франция – където само преди месец френската диаспора излъчи 11 депутата чрез интернет гласуване, още Италия и Португалия. Както виждате и държави с голяма емиграция, и държави със стара, пръсната диаспора, се обръщат към своите съграждани, подавайки им тази институционална ръка по простата причина, че в днешния глобализиран свят икономическата и културна експанзия замества военната или друга експанзия на 20 век. И в този свят без граници една държава може да наложи своя модел, да изнася своите стоки и опирайки се на своите неформални представители, които са диаспората по света.
Това не е само, защото българите от чужбина искат. Това е, защото България има грубо казано сметка да подаде ръка на българите в чужбина – да бъдат те нейни представители, да ги мотивира.
– Ако не сте такъв оптимист, че може да мине предложение за избирателен район „Чужбина“ в този Изборен кодекс, има ли шанс да се облекчи достъпът на българите зад граница до гласуване и т. нар. активна регистрация да бъде сведена до нещо по опростено като действие? Защото имахте големи трудности на последния вот.
– Тук не говорим за революции, тук става дума за едно облекчаване на процеса на откриване на избирателни секции в чужбина. Българите зад граница, обратно на българите, живеещи в страната, трябва активно да декларират желанието си да гласуват, за да може да бъде сформирана избирателна седмица. Това е все едно, представете си, на изборите догодина слушателите на Дарик от страната да трябва един месец преди това да изпратят писмено заявление, подписано саморъчно, до кметството си, че желаят да гласуват. В противен случай няма да има открита секция в техния район.
Ето на това сме подложени българите в чужбина като процес – и то от 20 години. Въпреки наличието на данни в държавната администрация, визирам ГРАО – за българите, живеещи в чужбина. Такъв настоящ в чужбина са декларирали около 610 000 български граждани. Тези данни бяха използвани на последните местни избори, за да бъде сформиран т. нар. „забранителен списък“. Ами защо държавата може в един момент да използва тези данни, за да забрани на български граждани да гласуват, т. е. репресивно, а в друг момент не може да го използва, за да създаде възможност за активното избирателно право в чужбина, за създаване на секции?!?
Да кажем, че сме в някаква ситуация, в която пряко сили го възприемаме този подход, въпреки че не ни харесва. Тогава, като ще има „активна регистрация“, нека тя да е максимално облекчена. Днес живеем в интернет света, говори се за електронно правителство. Тогава какво пречи тези заявления за откриване на избирателни секции да се подават онлайн, на специален сайт, който ще се поддържа от българската администрация?!? Сайт, на който заявителите по един елементарен начин да въведат своите лични данни и чрез натискане на един бутон да изпратят информацията в ЦИК и външно министерство за тяхното желание да има секция. Това е толкоз просто и елементарно, а и не струва кой знае колко пари.
– Вие бяхте карани това нещо (заявлението за откриване на секция – бел.ред.) да се принтира, да се подписва, да се сканира?
– Точно така. Процедурата в момента е от шест стъпки и включва две специфични технически устройства и платен софтуер. Заявлението трябва да бъде първо отпечатване – т. е. необходимост от принтер, след това попълнено саморъчно, подписано, сканирано – това е втори хардуер, след това преобразувано в PDF формат със съответния платен софтуер, след което изпратено като прикачен файл по имейл.
Всичко това естествено отказва хората. Да уточня, че заявленията нямат нищо общо с деня на гласуване и това колко хора ще дойдат тогава до урните. Те нямат отношения към честността на вота. Заявленията служат само, както каза законодателя, да посочи избирателят къде му е удобно да гласува. Ами, след като е така, нека да е удобно и на избирателят да подаде това заявление. А в момента процесът е ненужно усложнен и цели излишно утежняване на процедурата. Която в крайна сметка разколебава и демотивира хората.
Интервю на Йовка Йовчева,
Dariknews.bg
- Задължават банките в САЩ и ЕС да докладват сметки на чужденци
САЩ и пет европейски страни съобщиха в четвъртък, че започват да работят по модел на споразумение за засилване на борбата с изтичането на финанси в чужбина. То включва автоматичен обмен на информация за сметките на чужди клиенти, предаде БГНЕС.
Тези договорености ще задължат банките да предават информация за авоарите на чужди граждани на фискалните администрации на страните.
Досега предаването на такива сведения става само „при поискване“. САЩ, Франция, Германия, Великобритания, Испания и Италия участват в тази система.
„Ние очакваме с нетърпение подписването на това споразумение, разбира се и от други страни“, се казва в общото комюнике на страните.
В края на юни Швейцария съобщи, че е готова да се съобрази с това споразумение.
Закон, гласуван през 2010 г. в САЩ, задължава чуждите финансови компании систематично да дават на фиска в САЩ информация за банковите сметки на американски граждани.
Според оценки на асоциацията Tax Justice Network (TJN), най-малко 21 000 милиарда долара недекларирани финансови активи са държат по частни сметки в света към края на 2010 г. Това е еквивалентът на икономиките на САЩ и Япония взети заедно.
Източник: Actualno.com
