Всички авторски страници

Авторски

• Атентат на летище Бургас

  

  Три автобуса са били опожарени днес на паркинга пред бургаското летище. Според очевидци единият от автобусите е бил взривен, а другите два са обхванати от пожара след взрива. Районът е отцепен, на мястото има полиция и линейки, предаде БНР.

  По непотвърдена първоначално информация във взривения автобус са пътували израелски туристи.

  Агенция Франс прес разпространи съобщението за взрива в крайморския ни град, посочвайки, че говорителят на Министерството на вътрешните работи Ваня Вълкова е потвърдила за инцидента.

  Според агенция „Фокус“ има трима загинали и много ранени. Франс прес също съобщава за трима загинали. Според БГНЕС жертвите са пет. Според агенция „Блиц“ обаче жертвите са 30. Бургаският сайт BurgasNews пък пише, че вътре в автобуса е имало 40 души и не е ясно дали има оцелели.

  

  Инцидентът е станал на паркинга пред терминал „пристигащи“. От взрива предницата на автобуса е буквално изчезнала. Бомбата е избухнала точно в момента, в който са се настанявали и са подреждали багажа си в автобуса.

  Предполага се, че израелските туристи са пристигнали с полет на „Еър Виа“ от Тел Авив. Справка в сайта на Летище Бургас показва, че самолетът е кацнал в 16 часа и 50 минути. По информация на очевидци, цитирани от „Дневник“, след пристигането си туристите са били качени на автобус за Слънчев бряг. Взривът е станал малко след това на паркинга на летището.

  

  В момента екипите на „Пожарна безопасност и защита на населението“ гасят пожара. Според очевидци пламъците са огромни, три пожарни гасят. Линейки изнасят телата на обгорени хора. Някои от ранените са транспортирани с частни коли към близките болници.

   

  http://youtu.be/jkkrlsJAJTg

• Обсъждат се промени в Изборния кодекс

  Българското Народното събрание обсъжда на първо четене шест законопроекта за промени в Изборния кодекс. На първо четене се обсъждат проектите за промени, внесени от ГЕРБ, Коалиция за България, Синята коалиция и РЗС. Правната комисия подкрепя измененията, внесени от ГЕРБ, Коалиция за България, Синята коалиция и РЗС, и отхвърля предложените промени от ДПС и „Атака“.

  Управляващите предлагат да се забрани на министри и вицепремиери да ръководят предизборните щабове на партиите, както и да използват държавни автомобили по време на кампания.

  Занапред партиите или коалициите да регистрират застъпници на база кандидатска листа, а не на кандидат, както е досега, предвиждат предложенията за промяна. ГЕРБ предлагат броят на застъпниците за един избирателен район да не може да надвишава броят на секциите в него, както и да бъде създаден регистър на застъпниците.

  По отношение на дистанционното електронно гласуване от ГЕРБ предлагат то първо да се въведе експериментално в до 5 секции.

  Искания за използване на специални разузнавателни средства (СРС) в предизборен период да се изготвят само и единствено от окръжните прокуратури, предлагат депутатите от ГЕРБ. Подобно право няма да има МВР.

  За търговия с гласове в Наказателния кодекс да бъде записано наказание затвор от една до шест години.

  Пет дни преди деня на вота на електронната страница на всяка община да бъдат публикувани т.нар. забранителни списъци. 24 часа ще имат за реакция тези, които са попаднали в тях, да подадат заявление за изкваждане.

  Мнозинството е предвидило ЦИК да бъде юридическо лице със самостоятелен бюджет и към нея да има постоянно действаща администрация, а заседанията ю да се излъчват онлайн.

  Фирмите, които предоставят медийни услуги да бъдат задължени да декларират на сайтовете си договорите с участниците в изборите.

  БСП (Коалиция за България) иска да се въведе машинно гласуване или да се върне вече използваната веднъж интегрална бюлетина. Левицата предлага да се забрани използването на публичен административен ресурс в изборния процес и при нарушение да се предвидят санкции.

  БСП иска да бъде възстановена предишната разпоредба за гласуване в чужбина, според която са необходими 20 заявления за откриване на изборна секция.

  Друго предложение е социологическите агенции задължително да обявяват поръчителя на изследването си, а клиповете на политическите партии, участници в изборите, да се излъчват безплатно по обществените медии.

  Синята коалиция иска да се въведе електронно гласуване, както и да бъдат по-ясни и подробни правилата за имената на коалициите. Десните предлагат да се дадат повече възможности за обжалване на актове на изборната администрация и , също като ГЕРБ – да се ограничи броят на застъпниците и да се създаде публичен регистър на застъпниците.

  „Ред законност и справедливост“ (РЗС) предлага забрана за работа в държавната и общинската администрация за четири години на лица, които не са пожелали да гласуват на изборите. Друга идея на Яне Янев е изборната бариера за партии и коалиции да е различна – за двупартийните коалиции да е 4 процента, а за всяка партия над този брой – с по един процент отгоре.

  Парламентарната комисия по правни въпроси не подкрепи проекта за изменения, внесен от ДПС, които предвиждат възможност за предизборна агитация и на друг език, освен на български.

  Партията на Доган предлага също да отпадне принципът за уседналост.

  Правната комисия отхвърли и промените, предложени от „Атака“. Националистите на Сидеров предлагат кандидатите за депутати, президент и вицепрезидент, кметове или членове на Европейския парламент да подават декларация за своята сексуална ориентация.
  От „Атака“ настояват също тези кандидати да обявяват дали членуват в секта или тайни общества, за да се избегнат зависимости и конфликт на интереси.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Под сянката на парашута

  Димитри Иванов,  в. „Сега“

  .

  РЕЗЮМЕ. Онзи ден чух две неща. 1. Само в България и на Малдивските острови можело да опънеш палатка на плажа. 2. В България нямало да се строи на морския бряг, а 100 метра навътре.

  Но построеното остава. Значи – свободен и безплатен достъп до морето – ядец!

  „Параграф 22“ (Джо Хелър)? Или бъдещи руини, „Сталкер“ (братя Стругацки, Тарковски)? Или ентропия?

  Тръгнете от Зехтин бурун на юг или на север и ще видите как е. Аз ще разкажа как беше. Край на резюмето.

  Благодаря ви, момчета и момичета, които от България, САЩ, Израел и другаде ми пратихте във форума отзиви, видеозаписи, музика, текстове. Моля ви, бъдете снизходителни, че като човек от по-старо поколение карам по старому – казвам Зехтин бурун вместо Маслен нос, датите на горещниците ги давам по стар стил. Предварително поднасям извинения, че вместо „лична карта“ в това писмо ще казвам „паспорт“, както казвахме едно време. Ето го писмото ми.

  Ние също бяхме момчета и момичета, когато намерихме един стар парашут. Разпънахме го на колци и го опънахме с рейки под Трифон Зарезан, където сега има свлачище, а и тогава имаше свлачище, което после тръгна към вилата на знаменития оперен бас Николай Гяуров. Там в морето има три скали, в подмолите винаги има попчета и не ти трябва въдица с макара и карбонова пръчка; просто сядаш на скалата, пускаш един конец с въдичка и тежест на края, вълните те плискат, ти си ловиш попчета. Почне ли слънцето да прежуря, отиваш на сянка под парашута. Три момчета посрещахме изгрева, тичайки боси около час по водораслите и мокрия пясък. После се връщахме с плуване пак за час. И по-късно са ме сгащвали при това упражнение, но тогава беше за първи път и бяхме трима: Любо Лъжеца, Петко-Смешко и аз.

  „Стой!“ – развикаха се; прещракаха затворите и предпазителите на насочените към нас „лични оръжия“, както ги наричаха в армията и милицията. Гавазите не бяха униформени. Сега казваме охранители и бодигардове; тогава им викахме гавази.

  – Дайте си паспортите!

  – Не ги носим.

  – Всеки гражданин трябва да си носи паспорта.

  Тогава не се казваше лична карта, казваше се паспорт, макар че с този паспорт за никъде не можеше да заминеш. Да знаете, че ако едно нещо се нарича еди-как си, то е тъкмо напротив. Например „демокрация“ и „социализъм“ са обратното на което се именуват.

  Най-устат от нас беше Любо Лъжеца. Но той не излъга, когато обясни на гавазите, че ще се върнем с плуване и не си носим паспортите, за да не се намокрят. И защо ни спират? Какво има тук?

  – Не е твоя работа какво има – сряза го първият гавазин. – Тука не се минава.

  После разбрахме, че там имало резиденция и гавазите не ни мразят, те мразят да тичат и да ни гонят по плажната ивица.

  Първият гавазин свали насоченото към нас „лично оръжие“ и обясни на Любо Стоилов (Любо Лъжеца) вече по-кротко:

  – Ей, момче! Ще знаеш значи, много си прост, значи. Не можеш ли да четеш? Не виждаш ли какво пише?

  На една табелка пишеше „Плажът е охраняем“ и отдолу „The beach is saved“. Петко-Смешко (Кожухаров) прочете табелката и се разсмя. Смехът е заразен – аз също прихнах.

  – Виждаш ли как приятелите ти се смеят, каза добродушно гавазинът. – Айде сега в морето и да не съм ви видял повече тук.

  И сега из цяла България се мъдрят надписи „Охраняем паркинг“, което не значи, че паркингът е охраняван, а че би могъл да бъде охраняван. Само дето не пише, че the parking is saved.

  Вие, момчета и момичета в САЩ, Израел и другаде вероятно, сте попадали на стария телевизионен сериал „Baywatch“; да знаете, че ако се върнете това лято в България, табелката „Плажът е охраняем“ и „The beach is saved“ още си стои. Също табелките, на които пише „Къмпинг“. Вие знаете, че „Сamping“ не можеш на кирилица с „ъ“ да го напишеш, но така бе наредил генерал Иван Врачев (началникът на отдиха и туризма), а с генерал не се спори. То сега не e и „Camping“, а е „Caravaning“, за който плащаш хиляди левчета.

  Смесвам минало и сегашно, за да кажа, че простотията ни не е от днес. Миналото лято новата простотия беше „балконинг“ – пияни скачаха от балкона на хотелската стая в хотелския басейн; никой не успя да изтрезнее, но неколцина успяха да се пребият. „Балконинг“ правеха млади туристи, дошли на евтин алкохолен туризъм с ментета. А едно време пък едни достолепни бюргери ги заведоха на дегустация в избата на Евксиноград, един от тях похвали „този български шнапс“ и майстор-технологът побесня: „Как шнапс бе, туй не ти е от картофи, бе. Това е коняк „Кондоф“, бе! Седем години бе, зибен яре в дъбови бъчонки, ти разбираш ли. Ферщеен зи?“

  Петко-Смешко и аз още „къмпингувахме“, макар че се бяхме вече издигнали до „пропагандисти“ и пропагандирахме българския „социализъм“ от тавана на хубавата стара сграда на Радио София; новата още не я бяха построили. На най-горния етаж бяха редакциите на „Предавания за чужбина“. Имаше длъжност „преводач-говорител“ и ние превеждахме текстовете, които ни даваха, и ги изговаряхме на английски пред микрофона. Радио София имаше също емисии на сърбохърватски – те обясняваха, че Тито е ренегат; имаше емисии на турски, имаше на гръцки, които обясняваха, че гръцките партизани ще победят, но те не победиха, спасиха се в България, казваха: „Тревата, камъните – сицко, сицко гори“, и ние научихме думата „напалм“, преди напалмът да бъде употребен във Виетнам. Петко-Смешко и аз обяснявахме колко е хубаво в България. Имаше и длъжност „контрольор“, какъвто беше шпионинът Хенрих Шпетер. Той имаше увреждане на гласните струни и никога не заставаше пред микрофон, но той ни предпазваше от увлечения да говорим бързо и свободно в скороговорка, за да се изфукаме каква добра дикция и пъргава артикулация имаме, както сега кокетират немалко добри радиожурналистки. Отличната телевизионна говорителка Любинка Няголова напразно се опита да предаде БиБиСи стандарта: „правоговор без бързоговор“. Вярно БиБиСи го въведе поради късовълновия фадинг, но и при сегашното радиослушане имаш заглъхвания, особено когато пътуваш с кола и си в местност с недобро покритие. Иначе сегашните радиожурналисти са по-добри от нас, те правят на живо разговори с радиослушатели, ние само се напъвахме да имаме обратна връзка. Тя ставаше чрез писма. Радиослушатели ни пишеха, ние им отговаряхме: пощенски картички, писма, в които Петко и аз слагахме мартенички с обяснение какво е мартеничка, салфетчици „Роза“, напоени с розова вода, изгледи с храма „Александър Невски“, такива работи. Радиолюбител от Монтевидео ми прати своя снимка как седи пред радиоапаратурите си: „Улових те в ефира в еди-колко си часа на еди-каква си честота. Наистина е хубаво при вас, щом ти имаш такъв мощен предавател. Мен даже в Буенос Айрес едва ме чуват. Кажи ми кой си, как се казваш, на колко си години, какво си учил.“ Написах му истината: Предавателят не е мой, а държавен. Аз съм учил-недоучил, три пъти от разни специалности ме изхвърлиха от университета. Той ми отговори: Аз съм на 29 години; по-стар съм, послушай ме. Не се отчайвай. Прати ми български пощенски марки, аз ще ги продам и ще ти пратя уругвайски марки.

  Пратих му (за сметка на Радио София); неговите марки не ме интересуваха, понеже не съм филателист. Така беше, когато бях пропагандист и когато „къмпингувахме“ и тичахме по плажа Любо Лъжеца, Петко-Смешко и аз. После аз отидох в БТА, Петко в Радио София, Любо стана главен редактор на един от седмичниците на БТА, който се казваше „Наука и техника“. Аз продължавах да му казвам, че е прост, както му беше казал гавазинът, и че няма образование, пък то и аз нямах, само ме клеветят, че съм следвал за преводач и за журналист.

  Когато се върнахме с плуване, мокри и изпъдени от гавазите, другите под парашута се бяха събудили и аз ги осведомих: „Ще знаете, че Любо е прост, не може да чете табелите, значи. Аз отивам за попчета, значи.“

  Докато бях на скалата в морето, Любо Лъжеца, който беше осведомен, че имам роднини на остров Лесбос, казал на другите, че аз съм лесбиец, той не знаел какво е това, но когато се върнах с попчетата, той каза: „Джимо, кажи си, че си лесбиец“, и аз, без да мисля, казах: „Да. А пък вие да почистите попчетата и да ги изпържите!“. Така и стана, но тях ги глождеше любопитство що е туй лесбиец. Аз станах обект на сексуално любопитство, момичетата искаха да експериментират, но моето момиче им казало, че с мен е най-банално, нищо особено. Това срина женския интерес към мен; кратко бе моето щастие. Продължих да превеждам разказа на Хемингуей „The Short Happy Life of Francis Macomber“ и преведох заглавието „Краткото щастие в живота на Франсис Макомбър“.

• Български и румънски роми внасят смут в столицата на Норвегия

  Незаконни биваци на роми от Българи и Румъния вбесиха жители на Осло

   

  Присъствието на стотици мигранти, предимно роми от Румъния и България, които продължават да живеят в незаконни биваци в Осло, предизвиква все по-голямо недоволство сред гражданите в норвежката столица, съобщи норвежкият информационен уебсайт „Нюз ин инглиш“, цитиран от БТА.

  Норвежци, разгневени от поведението на мигрантите, които според тях не проявяват уважение към местните власти и жители, заплашват да прибегнат до насилие, ако не бъдат взети мерки срещу незаконното им пребиваване в града.

  Според в. „Афтенпостен“ жителите на квартал „Арвол“ са толкова ядосани от новия бивак, издигнат до домовете им, че смятат да използвал сила, за да изгонят ромите. Те недоумяват защо полицията още не е разтурила катуна, след като здравните власти са предупредили, че е опасен.

  Мигрантите са издигнали палатки и саморъчно направени подслони насред купища камъни и пясък, които могат да ги затрупат. На мястото няма течаща вода, канализация или служба за събиране на отпадъците, предупредиха здравните власти.

  Според градската управа собственикът на имота, върху който е установен бивакът, трябва да изведе мигрантите оттам.

  Близо трийсетината обитатели на бивака, издигнат в събота, влезли в словесен двубой с местни жители, като една от мигрантките се разкрещяла, че нито те, нито полицията имат право да им казват какво да правят и къде да ходят, и нарекла норвежците нацисти, защото ги тормозели.

  „Положението е нетърпимо“, каза представител на градската управа. „Не можеш просто да се заселиш на място, което е опасно за здравето. Всички са добре дошли в Осло, но когато дойдеш като посетител, трябва да можеш да се грижиш за себе си“, заяви той.

  По думите му властите в града не са задължени да осигуряват съоръжения за лагеруване на мигрантите.

  Градските власти настояха правителството да се намеси за решаване на проблема и днес бяха свикани срещи с участието на някои министри. Отправят се все повече призиви за депортиране на мигрантите, но като граждани на страни от Европейския съюз те имат право да останат в Норвегия до три месеца.

   

  Източник:  Mediapool

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Българинът падна под трудово робство

  Мишел Гутсузян,  в. „Труд“

  .

  Иван от Ямбол ще помни цял живот гурбета си в Гърция. Отишъл да припечели някой лев като овчар, гледал крави и кози. Но не случил на работодател.

  “Не ми даваха 1 стотинка, биеха ме, използваха ме за роб”, разказва младият мъж.

  Работодателят му прибрал личната карта, посягал му с нож, твърди Иван.

  Накрая му писнало от тази робия – намерил нашенски тираджия, който го качил в камиона, и Иван се прибрал в България. Гол като пушка, но и без самоличност, защото личната му карта останала в гръцкия работодател. Как точно е минал границата – не казва.

  Случаят му много наподобява на историята с Кадир Мехмед (виж по-долу), който бе предаден в средата на 2011 г. от гръцките власти в безпомощно състояние.

  Над 2 пъти са се увеличили през 2011 г. българите, които стават жертви на трафик на хора с цел трудова експлоатация. През 2011 г. са пострадали 91 души. Всички са мъже. Година по-рано мними работодатели са измамили 40 души, превръщайки надеждите им да изкарат пари в чужбина в робски труд за жълти стотинки. Това показва справка на Националната комисия за борба с трафика на хора, направена за “Труд”.

  Броят на жертвите привидно не изглежда голям, защото статистиката е само за случаите, в които полицаите са доказали, че срещу подалите жалби е извършено престъпление. Истината е, че много хора прекарват дълго време в такава ситуация, без да си дават сметка, че срещу тях се извършва престъпление. Често жертвите нямат и никаква възможност да потърсят помощ или да се върнат в България, защото “работодателите” им ги държат в подчинение, вземат личните им документи и телефоните, затварят ги в халета, не им плащат и ги държат във финансова зависимост, като ги убеждават, че дължат пари за уреждането на работата и транспорта. На всичкото отгоре им внушават, че ако избягат, местната полиция ще ги арестува, защото нямат документи.

  Повечето от пострадалите са мъже и жени между 40 и 60 години, но кризата свали долната граница до 30 г., коментираха експертите от комисията. Най-уязвими са хората от малки населени места, с ниско образование, които са трайно безработни.

  “Безизходицата в България ги кара да търсят работа навън, за да могат да изпращат пари на семействата си”, каза Ани Торозова, ръководител на кризисния център на асоциация “Анимус” за помощ на жертви на трафик. В отчаянието си те се доверяват на непознати посредници, обещаващи добре платена работа, и се съгласяват да заминат без трудов договор.

  Данните на комисията за борба с трафика на хора показват, че най-често българите са подмамени с фалшиви оферти за работа в Италия, Испания, Гърция и Германия. Напоследък все повече стават и случаите на трудова експлоатация в Чехия, Полша и Швеция.

  Най-често злоупотреби се случват в селското стопанство, строителството и при наемането на работа като домашни помощници. Обикновено жертвите са принудени да живеят при мизерни условия. В повечето случаи се оказва, че вместо 8 трябва да работят по 12-14 часа на ден, а заплащането в най-добрия случай е наполовина от предварително договореното.

  Характерна особеност на всички видове трафик с цел трудова експлоатация е, че на работника предварително му се вменяват задължения за разходи, които трафикантът е направил за пътуването, за настаняването и за намирането на работа. Много често работата на полето или на строителната площадка се отлагат по неясни причини, а през това време хората изхарчват всичките си спестявания.  Измамниците използват и обратния подход, за да държат работниците си в подчинение. Те им дават само част от предварително уговорената сума с обещание, че ще изплатят всичко при следващото плащане. Това кара хората да продължават да търпят експлоатацията с надежда да си получат парите. В повечето случаи обаче това никога не става.

  Измислете си парола

  Подписването на договор с работодателя в чужбина е най-голямата гаранция, че кандидатите за работа ще получат договорената заплата и че няма да им се налага да се трудят 12 вместо 8 часа на ден. В него трябва да е разписано за коя фирма ще работят, къде ще е работното им място, какво ще е заплащането, продължителността на работния ден и срокът на договора. Задължително трябва да получат копие от контракта на български или на език, който разбират. Преди да заминат, непременно трябва да са наясно дали фирмата посредник е легална. Тази информация може да се провери на сайта на Агенцията по заетостта www.az.government.bg.

  От комисията за борба с трафик на хора съветват, ако човек бъде измамен, да се опита максимално бързо да се свърже с близките си. Ако се съмнява, че трафикантът подслушва разговорите, трябва да използва предварително уговорена парола, за да сигнализира, че е в опасност. Други варианти са да потърси помощ от комисията на телефон 02/ 807 80 50 или да се свърже с консулството на България в съответната страна. Ако това е невъзможно, трябва да се обърне към местната полиция.

  Гърция ни върна 4 скелета

  Зачести практиката гръцките здравни власти да ни предават на границата с линейки българи, изпаднали в безпомощно състояние. За по-малко от година четирима наши сънародници бяха транспортирани до благоевградската болница в ужасно състояние. Гледката бе неприятна, мъже тежат колкото деца, останали само кожа и кости, със съсипано здраве. А всички са тръгнали на гурбет с големи надежди.

  Макар случаите да са различни, те си приличат в общи линии. Гърците са използвали това, че хората са неграмотни и не са подписали договори с тях, работели са без никакви осигуровки, а често шефовете и забравяли да им плащат. Подхвърляли им като на животни по една паница храна и са им осигурявали символичен подслон. А когато мъжете вече не са можели дори да станат от постелята, гърците просто са ги изхвърляли на улицата, за да не носят отговорност.

  Първият случай, който потресе дори медиците, беше Кадир Мехмед. Пастирът бе докаран в болницата в неадекватно състояние. Той не знаеше кой е и къде е. Тежеше едва 45 килограма. Гладувал месеци наред, работел е като пастир, но не му е плащано. Един ден просто се озовал на улицата и оттам го закарали в болницата в Кавала.

  Коста Спиров след дълго стоене без работа бил нает да поправя покрив на грък. Паднал от високо и си счупил става и крак. Също е изхвърлен на границата и никой не се погрижил за него.

  На улицата бил открит и Александър Батинов, с гангрена на краката. По-късно се наложи да му ампутират единия крак. Йордан Куманов от Сливен по същата схема се озова отново в родината. Той е с бъбречна недостатъчност.

  Явлението LOVER BOY

  Начините за въвличане в трафик са различни. Обикновено това става с фалшиви обяви за работа, разлепени по улиците или публикувани във вестниците и интернет. Когато става въпрос за млади жени, понякога измамата се случва чрез любовна връзка.

  “Много често се среща явлението Lover boy (в превод от английски – “любим”), при което момичета се запознават в бар, дискотека, на улицата или в интернет с добре изглеждащ, образован и възпитан млад мъж”, разказа Ани Торозова, шеф на кризисния център за помощ на пострадали от трафик към асоциация “Анимус”.

  “Това са мъже, които човек с удоволствие би представил на родителите си”, добави тя. Скоро след запознанството те започват да отделят голямо внимание на момичето, подаряват скъпи телефони, бижута, водят я по купони и хубави ресторанти и създават впечатление, че са мечтаният принц.

  След като “ухажаването” даде резултат, мъжът обикновено започва да “изпитва” финансови проблеми. Казва, че дължи пари на свой приятел, а заемът му може да бъде изплатен, ако приятелката му спи с него. Така постепенно, възползвайки се от влюбчивостта и емоционалната привързаност на партньорката си Lover boy я въвлича в проституция.

  Понякога млади жени се подлъгват по обещаващите хиляди евро на месец обяви за работа като компаньонки в Германия. “Някои от тях си казват: “Никой няма да разбере, ще отида за 2-3 месеца да изкарам пари и после ще се върна и ще започна нещо свое. Още повече, щом става въпрос за компаньонка, значи няма да има сексуслуги”, каза Торозова.

  “В повечето случаи обаче действителността се оказва друга”, добави тя.

  Възстановяването на жените, превърнати в сексробини, изисква години, а понякога е невъзможно. Имало е случаи, в които жена, заробена в Холандия, разказала, че в продължение на година е трябвало да спи с по 15-20 души всеки ден.

   

• „Ще“, „че“ и „ако“…

  Брюксел уморен от България, втрещен от Румъния

   

  Веселин Желев,  в. „Труд“

  След 5 години реформи в правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния ЕС още не може да им се довери. Той ще продължи наблюдението над двете си най-нови членки, макар и с известни разлики в неговата процедура.

  Това личи от черновите на докладите за действието на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), с който Еврокомисията (ЕК) следи споменатите области. Те покриват времето от приемането на България и Румъния в ЕС досега и трябва да бъдат публикувани в сряда.

  Докато България продължава да влачи стари слабости като недореформирана съдебна система, безнаказана корупция и организирана престъпност, Брюксел е разтревожен, че Румъния е спряла да се държи като демокрация и посяга на основни принципи на ЕС като върховенство на закона и разделение на властите.

  Северната ни съседка е обект на безпрецедентно остра критика заради опита на управляващите социалисти да свалят десния президент Траян Бъсеску и да променят правомощията на Конституционния съд.

  ЕК оставя бъдещето на механизма неопределено. Тя съобщава, че следващият доклад за България ще е в края на 2013 г., когато в ЕС вече без такъв механизъм ще е влязла Хърватия. За Румъния документът е насрочен за края на 2012 г.

  „Цялостната оценка на ЕК … показва важен напредък по основната законодателна рамка, предизвикателството сега е да се запълнят НЯКОИ ключови стратегически празноти и да се осигури ефективно приложение“, се казва в доклада за България.

  Добре сме на теория, куца ни практиката

  Според ЕК напредъкът ни се забавя от „липсата на посока в политиката“. „Ограниченият мащаб“ в мерките на институциите и липсата на координация между тях показват, че остава „открит въпросът за посоката на реформата“.

  ЕК отбелязва, че за 5-те години наблюдение „основни принципи като независимостта на съдебната система не бяха винаги напълно спазвани“. „Липсата на последователна тенденция означава, че процесът на реформи не е набрал нужната инерция, за да стане част от развитието на България“.

  „Това заключение се подсилва от факта, че много важни стъпки, изглежда, са били направени преди всичко като резултат от външен натиск, посочва ЕК. Фактът, че външен натиск още е нужен, поставя въпроси за устойчивостта и необратимостта на промяната.“

  Прилагането на приетите закони ЩЕ Е ключово за изпълнението на 6-те показателя на механизма, подчертава ЕК. .Тя изтъква, че „назначаването и работата на новия Висш съдебен съвет и на новия главен прокурор „ЩЕ ДА СА едни от индикаторите за устойчивостта на реформите“. И посочва, че основни принципи като независимост на съдебната власт не винаги се спазват.

  „България е на път да постигне целите на МСП, АКО ускори процеса на реформи“, пише в черновата. Според нея за целта трябва повече ангажираност и по-специално „водеща роля“ на магистратите. Брюксел иска още единодействие на властите и цялостен подход към промените.

  „Това предполага по-голямо усилие да се покаже, ЧЕ честността се цени И ЧЕ корупцията и организираната престъпност ефективно се наказват“, заявява ЕК. Тя отбелязва, че България МОЖЕ да направи големи крачки, АКО политическата посока е ясна и започне да използва законовите инструменти, които е създала.

  Румъния забравила за демокрацията

  Румънският доклад повтаря много от формулировките на българския. Рязко го отличават следните оценки в началото му:
  – „Неотдавнашните стъпки на румънското правителство будят сериозна тревога за спазването на основни принципи (на европейската демокрация – б.а.). И че те „хвърлят сериозни съмнения за ангажимента да се спазва или да се разбира значението на върховенството на закона“.
  – „Политическите предизвикателства към съдебни решения, подкопаването на конституционния съд, преобръщането на установени процедури и премахването на ключови елементи на демократичния контрол поставят под въпрос ангажимента на правителството да уважава върховенството на закона и независимия съдебен надзор, пише в румънския доклад. Текущите противоречия поставят под сериозна заплаха постигнатия напредък и повдигат сериозни въпроси за бъдещето на реформите.“

  Докладът за България е в две части – политическа и техническа. Във всеки от тях има раздели, посветени на работата на съдебната система, на борбата срещу организираната престъпност и на борбата срещу корупцията. Те са разгледани по-подробно в отделни статии.

   

• Новият консул Веселина Цветкова пристигна в Чикаго

  В понеделник, 16 юли 2012 г.,  в 5 часа следобед с полет от Истанбул пристигна новия консул в Чикаго госпожа Веселина Цветкова. На летище O’Hare тя беше приветствана от българите, работещи на Терминал 5, с пожелания да бъде продължена плодотворната мисия на предшественичката й екс консул Лила Георгиева.

  Веселина Цветкова беше топло посрещната и от екип на Генералното консулство на Република България в Чикаго.

  Госпожа Цветкова е родена в Украйна. Завършила е Международни отношения в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има над шест години опит като служител на Министерството на външните работи, но нейната задгранична професионална консулска биография ще започне тук, в Чикаго.

  Успешен мандат, госпожа Цветкова!

  БАА

• Бутат пирамидите в Египет

  

  Ислямисти провокират новия египетски президент

  Кайро. Египетските пирамиди да бъдат сринати със земята. Призива отправиха крайни мюсюлмански духовници към новата власт в Кайро. Аргументът им е, че паметниците са езически символи, които противоречат на исляма.

  Сегашният президент на Египет Мохамед Мурси трябва да изпълни мисията за заличаването на фараоните, която не успял да довърши последователят на пророка Амр ибн ал-Ас, категорични са духовни водачи.

  Ако го направи, Мурси ще докаже, че е истински мюсюлманин. След фанатичните изявления светът настръхна. Макар и налудничав, подобен сценарий не е невъзможен, твърдят учени. Историята е пълна с примери на мюсюлмани, разрушили културно наследство, датиращо отпреди исляма.

  Документи твърдят, че през 641 г. Амр ибн ал-Ас тръгва заедно със своето племе на поход в Египет с цел унищожаването на културните паметници и историческото наследство на древната страна. Няколко години по-късно обаче неговата кауза се е провалила, след като унищожаването на древните пирамиди било забранено.

  Шейхът от Бахрейн отбелязва, че модерната технология позволява разрушаването на пирамидите. По думите му новият египетски президент трябва да покаже дали наистина е достатъчно религиозен, за да довърши процеса на ислямизация, започнал от първия мюсюлмански завоевател на Египет.

  Няколко консервативни уебсайта използваха информацията, за да повишат тревогата от страха от новото ислямистко правителство в Египет.

  Макар и налудничав, подобен сценарий не е невъзможен.

  Историята е пълна с примери на мюсюлмани, разрушили културно наследство, датиращо отпреди исляма. Твърди се, че първият подобен случай е извършен от самия пророк Мохамед, който разрушил храма Кааба и го превърнал в джамия.

  След идването на власт талибаните в Афганистан унищожиха каменните статуи на Буда в Бамиянската долина, изсечени в скалите преди 1500 години.

  Преди около 2 седмици радикалните ислямисти унищожиха две гробници при известната джамия Джингарейбер в град Тимбукту, Мали, която е построена през ХIV в. и е част от световното наследство на ЮНЕСКО.

   

  Източник:  STANDARTNEWS

• Знаем ли истината за Сирия?

  

  Много мрак, много кръв и много смърт – медиите разказват ежедневно за драматичните събития в Сирия. Кой обаче им подава информацията, след като в страната почти няма чужди журналисти? Дали това, което четем, е истината?

  И друг път сме виждали вече как по време на война първа загива истината. Почти всяка информация за ставащото в Сирия започва и завършва с уточнението, че данните за броя на жертвите не могат да бъдат проверени от независим източник. Не е ли редно тогава да се запитаме откъде всъщност идват всичките информации за жертви и ранени? Можем ли изобщо да им вярваме?

  Повечето световни медии публикуват статистики на Сирийската обсерватория за човешки права /СОЧП/. Това наименование вдъхва доверие, защото напомня за други уважавани организации като „Амнести Интернешънъл“ или „Хюман Райтс Уоч“. В действителност обаче СОЧП не представлява институция с множество сътрудници, а организация, в която работи един-единствен човек: тя е личен проект на Рами Абдулрахман. Той ръководи СОЧП от двустайния си апартамент в британския град Ковънтри. От 2000-та година насам Абдулрахман живее в изгнание. Преди да избяга от Сирия, той бил на няколко пъти арестуван заради критичните му спрямо режима позиции.

  На кого да вярваме?

  

  Абдулрахман, който по принцип е собственик на фирма за дрехи, върши цялата дейност сам – и сам поема разноските по нея. Опозиционерът твърди, че получава информациите си от мрежа от около 200 свои сътрудници, които били пръснати из цяла Сирия. „Амнести Интернешънъл“ от години си сътрудничи с Абдулрахман и го счита за правдоподобен източник на информация.

  И все пак сирийският правозащитник не е съвсем неоспорван. Така например през ноември 2011 година стана ясно, че Абдулрахман не е истинското му име – в действителност се казвал Осама Сюлейман. Обвиниха го също така, че откраднал името „Сирийска обсерватория за човешки права“ от сайт в интернет и че незаконно се самообявил за председател на формацията. Поради това днес има две „Сирийски обсерватории за човешки права“, които воюват помежду си. Разликата между тях е само в окончанието на интернет-адресите – съответно org и net. Основната причина за враждата помежду им е, че те подкрепят различни опозиционни групировки в Сирия. Едната СОЧП е на страната на Сирийския национален съвет, а другата – на страната на Националния координационен съвет за демократична промяна.

  Двете групировки не могат да се споразумеят и по въпроса как точно да изглежда бъдещето на Сирия. По време на последната им среща, която се проведе в началото на юли в Кайро, се стигна дори до бой. Всичко това не хвърля добра светлина върху една институция, която твърди, че данните й били напълно обективни и правдоподобни.

  Същевременно медиите се намират в безизходица. Режимът на Асад рядко издава визи на чуждестранни журналисти, а и достъпът до селищата, в които се водят сражения, е строго регламентиран. Информациите за гражданската война идват на практика изцяло от редиците на опозиционните дейци. Данните, подавани от официалните медии в Сирия, не се считат за правдоподобни. Който избива собствения си народ, не може да се надява, че някой в чужбина ще му повярва.

  Другата истина

  

  Но дали можем да вярваме, че бунтовниците се отнасят сериозно към истината? През януари и февруари бомбардировките на сирийската армия край град Хомс отнеха живота на стотици невинни. Сред жертвите бяха и двама чуждестранни журналисти – американската репортерка Мари Колвин и френският фотограф Реми Ошлик. И двамата информираха за невероятните страдания на цивилното население. И на двамата обаче им беше забранено да разказват за операциите на Свободната сирийска армия, които далеч не бяха насочени единствено срещу армията на Асад. С брутално насилие бунтовниците прогонваха хиляди християни от домовете им, екзекутираха предполагаеми предатели или пък членове на религиозната общност на алевитите, към която принадлежи и президентът Асад. Говори се, че бунтовниците били взели решение да „филтрират“ информациите: колкото може повече за страданията на цивилните граждани и колкото може по-малко за военните операции.

  Зачестяват и случаите на очевидци, които разказват за „организирани“ антиправителствени демонстрации. „В петък бяха раздадени знамена и плакати“, казва един мъж от покрайнините на Хомс. „Бяха не повече от 30-40 души, които след 5 минути се разотидоха. Всичко беше заснето с камерите на мобифоните, а видео-материалът беше моментално инсталиран в интернет или пък предоставен на медии като Ал Джазира„, разказва мъжът.

  Британският журналист Алекс Томсън знае много добре на какво са готови бунтовниците, когато искат да придадат на събитията повече драматизъм. Томсън разказва как той и екипът на телевизия Channel 4 умишлено били вкарани в такава ситуация, че войниците на Асад били принудени да стрелят по тях.

  Б. Узунова, Дойче Веле

• Из „Дневниците…“ на Тони Филипов

  Из делниците на един луд (9 – 13 юли)

   

  Понеделник, 9 юли

  Депутатът Емил Василев реве в страницата си във Фейсбук, че едва избягнал публичен линч: „Днес, пише Василев, за малко да изям кьотека, понеже тълпа побеснели пенсионери ме обърка с шефа на ДКЕВР.” И си турил снимката и написал: „Този на снимката е Емил Василев от РЗС… Моля, ако го срещнете на улицата – не го бийте!“

  Лично ние бихме оставили депутатската молба без последствия. За 23 г. „на тавана на лошите ни спомени” са се събрали 6 ОНС и едно ВНС, които ни карат да мислим, че когато и да се набие един депутат, никога не е напразно… Макар че още от българите от старо време е известно, че „Трябва да го побиеш, дорде не е разбил стовните, а когато ги разбие, то ти го бий, колкото искаш, а стовните няма вече да бъдат цели.”

  А га яде кифтеата…

  Сидеров, например. Сбъркал бил, подкрепата му за ГЕРБ била грешка! Ако беше биен навреме, нямаше да сбърка. Мислел, че, ако богати хора дойдат на власт, нямало да крадат. Прост си остана, ако и да се изучи за поп. Никога не е чувал за феномена „хедонистична мелница” – колкото повече имаш, толкова повече ти се ще. И тия, богатите, как са станали богати? „Има нещо много особено в парите. Когато са в големи количества, те живеят свой собствен живот, дори имат собствена съвест”, казваше Харлан Потър, герой на Чандлър. И тая съвест няма нищо общо с чистата съвест. И прокуратурата би имала сериозна работа с една голяма част от българските богаташи, ако самата тя не беше заета с усилието да се нареди сред тях.

  „За три години, разправя Сидеров, ако вземеш шимпанзе от джунглата, може да се научи дори да стане депутат. То може да се научи почти да пише и говори…“

  Това наистина е вярно, но при едно условие – че имаш неограничено количество шимпанзета*. Обаче със 117 шансът не е голям. Дори и с всичките 240 не е… Добрата новина е, че колкото повече шимпанзета пращаме там, толкова повече се увеличава шансът. Така де, не е ли така?!

  Така е, така е.

  На последното заседание на МС премиерът обяснявал на министрите Хигс бозона, открит при експериментите в големия адронен колайдер оня ден. Ама така простичко и ясно го обяснява, както Стивън Хокинг („Кратка история на времето…”) и Микио Каку („Физика на невъзможното”) не биха могли… Дори им нарисувал схемичка, подобно на оная с болтовете…

  Шегувам се, бе! Макар че кой знае дали се шегувам…

  Обясни им сделката с дълга. И така авторитетно бори високата материя, че тя напълно се предава… Направо с ипон я побеждава. Някои от икономистите от по-старата школа навярно биха казали, че икономическите възгледи на премиера са на границата на волунтаризма. Но ние не бихме. Ние бихме казали, че границите отдавна са минати…

  Навремето един колега от Философски факултет беше отишъл в дружество „Георги Кирков” да се запише за лектор, та да изкара и той некой лев. И там го питали по кои въпроси може да говори. „Мога, рекъл им, да се изкажа по всеки обществен въпрос срещу прилично възнаграждение.” Но Бойко може повече – може по всеки въпрос. Мисля, че няма какво да се убеждаваме в това. Още като главен секретар на МВР даде определение на тока, което и до днес не е задминато по простотата си: „Насочен от движение на електрични товари, това е електричният ток, той минава и не се усеща… Минава през проводниците, на другата сутрин – има го – няма го…”

  Цветанов вика: „Правим всичко, за да намерим откраднатите от Енев пари”. Щото човекът се предаде, ама парите ги нема. И ще бъде трудно да ги намерят, защото, вика Цецо, „Няма никаква веществена нотификация, която да подпомага разследването.”

  Уау… Бу адама чок челеби!** Га се изучи туй момче?! Нотификация! Веществена!

  Да, Цветанов не просто владее диалекта на племето, той го създава! Не знам дали е допустимо да се употреби израз „словесен волунтаризъм”. Но се налага.

  И накрая бих искал да завърша оптимистично. През 2002 г. премиерът, тогава главен секретар на МВР, каза: „Държавата в момента е на ръба. Или ще тръгне напред, или ще се върне обратно.”

  Е не се върна…

   

  Вторник, 10 юли

  

  „Борисов влезе в учебниците по история”, съобщава пресата.

  В качеството си на премиер автоматично придобивал статут на историческа личност и есенеска ще го изучават в 11 клас.

  Министърът на просвещението обяснява: „Сега е 2012 г. От 2001 г. досега България стана член на ЕС. Защо вашите деца да не знаят, че България е член на ЕС?…”

  Да, бе! А, като е за ЕС, що историята не спре до 2007 г.? Таман да остане малко и за настоящето. Не ми се струва правилно действията на премиера да се вписват едновременно във вестниците и в учебниците.

  Доста история съм чел, но като че ли никога не е имало човек, който така да тормози епохата с амбициите си. „Никога не сте имали и няма да имате по-демократичен премиер, на който по всяко време да може да дойдете и да му поставяте въпроси и той да ви отговаря като ученик“.

  От тези думи на премиера може да ви се стори, че при него ценностите на демокрацията още не са напълно интериоризирани. Щото демокрацията е система от процедури, които правят така, че дори „недемократичната” личност да се държи демократично. Личните дадености на човека на върха имат значение при авторитарните режими. Но не бива да забравяте откъде е почнал и колко се е развил. Както и да е.

  Пък във в. „Сега” (може и да иронизират, но не вярвам) пишат: „В някои части на Азия хората строят паметници на любимите си ръководители, кръщават на тяхно име улици, площади, нови животински видове и месеци от годината. У нас – вяла работа.”

  Така е. Когато през 2003 г. Кин Чен Ир навърши 61 г., признателното корейско население, по-точно тамошното БАН, създаде ново цвете – „Червена кинченирка”. Наистина, това значи уважение, а не с някакво служебно вкарване в историята.

  Но не само народите от Азия. Американските учени кръстиха на Обамата лишей.

  Веднъж открехната вратата на историята, Борисов се възползва да пробута и четирима от министрите си: Цецо, Дянков, Лилето и Делянчо. „Ще останат в историята като едни от най-добрите в дадената сфера“.

  „Големият политик, казваше др. Троцки, като си сложи ухото на земята, трябва да чува стъпките на историята.” Премиерът определено ги чува. Дори не стъпки, ами направо гласове…

  

  На кандидатурите на Лилето и Дилянчо за историята няма да се спирам. С просто око се вижда, че са несъстоятелни. За Дянков лично ние трудно намираме думи, но историята ще намери. Тя за къде по-такива е намирала… По данни на Евростат доходите у нас са нараствали с по 1% от 2009 до 2011 г. А той обещава по 3% занапред, „за да можем за 7-8 г. да стигнем средното ниво в ЕС”. През това време вероятно ЕС ще спре да ни изчака, а може дори да тръгне срещу нас.

  Цветанов? Миналата седмица, когато ГДБОП разби „най-страшната” хакерска банда у нас, Цветанов рече: „Всички участници в заловената хакерска група са изключително високо интелектуални личности, познават добре информационните технологии.”

  От в. „Преса” научихме, че едната от тези заловени „високо интелектуални личности” се казва Синан, на 16 г., ученик в гимназията в Казанлък в паралелка по компютърни технологии. Класната му рекла, че момчето е на „ти” с компютрите „в степента за класа, в който учи”. Другият „зловещ” хакер е 19-годишният Марин Борисов, абитуриент в гимназията по облекло и хранене. Дето се вика, да е високо интелектуална личност, да е, колко да е?! Взел матурата по български с тройка, но по химия го скъсали… И т. н. И изобщо май тази много шумна акция ще излезе като другите… Но, в края на краищата, това също е начин да останеш в историята. Нали точно с крякане гъските са спасили Рим от галите?! И с това са останали в историята. Или бъркам?

  А на младежите, на бъдещите читатели на историята, искам да кажа думите на Дизраели: „Не четете история, четете биографии, защото това е животът без теории.” Прочетете биографията на премиера и всичко ще ви стане ясно. Или на Цецо, неговата поне няма да ви отнеме много време…

   

  Сряда, 11 юли

  „ГЕРБ вкарва ред в погребалните услуги”, съобщава „Новинар”. Подготвяли закон. В него се предвижда образователен ценз за гробарите, с което вероятно ще се вдигне качеството на услугата. Ще се повиши наукоемкостта, както би казал колегата Доган. Право да ни копат ще имат само завършилите гимназиално образование. Всички агенции ще се вържат с НАП. Сега от 160 регистрирани само 12 отчитали оборотите в реално време. И, ако се погледне общият им оборот, той е едва десетина хиляди годишно. Докато според НСИ оборотът им за 2011 г. е над 110 хил.

  Отделно всяка агенция трябва да притежава поне два автомобила, единият от които да е катафалка. И това е добра идея. А не да возят мъртвите на какво им падне. Има документирани случаи на извозване дори с бригадирска количка… Само бихме искали да допълним, че би било добре в закона да залегне изискване катафалката да е с демултипликатор. Лично сме наблюдавали, и то не веднъж, как опечалените припкат след някоя волга комби, понеже тя няма демултипликатор и не може да кара „тъжно”, ако мога така да се изразя.

  Да, както ви споменахме и преди, тая власт наистина полага усилия да ни погребе.

  

  „Изчисляваме сами бъдещата си пенсия”, съобщава „Труд”. Лично шефът на НОИ Петков съобщил, че до края на годината ще пуснат пенсионен калкулатор, на който гражданите сами да си смятат какво имат и какво не им стига.

  Браво! Ние лично много уважаваме калкулаторите. Те освобождават човек от нуждата да се допитва до някой киселите лемури, които или не знаят, или ги мързи да си отворят устата. Между другото, братя, без да се отплесвам, да ви кажа как да действате, когато все пак опрете до такъв. Гледате го учтиво в очите и му казвате: Мога ли да купя някоя минута от работното ви време? Пробвано, сработва.

  Но по отношение на личните ни нужди, пенсионният калкулатор може малко да почака. Сега по-належащ ни е друг. Затова ще си позволя да дам идея на г-жа Инджова. По-лани Руския статистически институт създаде калкулатор за лична инфлация. Много полезно изобретение. Щото НСИ отчита, че инфлацията юни 2011- юни 2012 г. била 1.6%, но ние забелязваме, че съестните продукти, дето лани ги вземахме за 20 лева, сега ги вземаме за 50 и то не всичките. Значи при нас действат фактори, различни от тези, които определят общата инфлация. Та, ако си имаме личен инфлациомер, ще можем да махнем луксовете и да оставим в потребителската си кошница само това, което ползваме – хляб, олио, домати, краставици и още две три стоки от първа необходимост, като ракия и бира. И кабинетът ще вика, че инфлацията е дефлация, но ние ще си я мерим дома и ще знаем истинските й стойности. Какво ще ни донесе туй знание засега е трудно да се каже… Вероятно само печал…

  Мислех днес да не се занимавам с политиците, но колегите от „Сега” ме подразниха. Пуснали снимка на копчетата за ръкавели на министър Цветанов и написали под нея: „След ризите с монограми модният законодател Tzv предизвика ценителите с нов аксесоар – копче за ръкавела във формата на петолъчка.”

  Лъжат! В „Новинар” прочитам следното: „Фоторепортерът на вестник „Сега“ днес е успял да заснеме ръкавелите, на които личи надписа – „United States – Secret Service“. Значи в „Сега” са видели много добре какво има на копчетата, но се правят на улави, та да си помислим, че Цветанов го влекат петолъчките. И са премълча United States, щото, нали, до United States можеш да туриш по-скоро еврейската звезда, отколкото петолъчка…

  Не бива така да се лъже! Цецко дава толкова поводи да го почешеш, ако ти се иска и ти стиска, че не е нужно да се измислят нови. Думите и делата му задминава всяка фантазия.

   

  Четвъртък, 12 юли

  Социологическо проучване показало, че неомъжените американки предпочитали да гласуват за Обама. Над 60% от момите били изкъде него, докато за Ромни били само 31%. Ромни обаче води при омъжените с 49% на 42%. Нашите социолози никога няма да се сетят за такъв интересен кливидж*. Все делят хората на образовани и необразовани, на бедни и богати, като че това е най-важното. Според дипломиран социолог Тони Филипов, д-р, Борисов повече го подкрепят женените. И то е логично. Женената българка, даже и с Брад Пит да се е взела, мисли за мъжа си като за „моя мухльо”. И го сравнява с телевизионния пич и той й изглежда още по-голям мухльо. Мъж й, не телевизионният…

  Като добавим към това и ежедневните опявания на нейната майка („Виж, мама, хорските мъже какво правят…”), нема що да се чудим. Няма да забравим как по-лани в Петрич една шивачка се изправи и му каза на премиера право в очите: „Признавам трима мъже – съпруга, шефа и тебе!” Но като отчетете факта, че първите двама са споменати тъй да се каже служебно, кой е № 1 в сърцето на омъжената българка? Именно.

  Като казахме по-горе, че кливиджът „бедни-богати” не е от най-важните, имахме предвид, че понякога, в отделни случаи не е. Иначе как да не е?! Човек като си има пари, даже и кучетата не го хапят. От Противобясния кабинет на I-ва градска болница съобщават, че в „Симеоново”, „Драгалевци” и „Бояна” нямало нито един захапан от бездомно куче. Докато във фавеласите (малко пресилвам) „Захарна фабрика“, „Кремиковци“, „Дружба“, „Слатина“ и т. н. жертвите били десетки. Директорът на болницата д-р Димитров вика: „Масовият случай е на нахапани от кучета деца и възрастни хора, които се разхождат в парка или се прибират по тъмно в жегата“.

  Пенсиите, какво правите из парковете по нощите, бе? Натискате се по пейките с млади гаджета, какво друго… Еми тогава…

  От една страна, то си е човещинка. Но пък, от друга, „старостта, скромните финанси и възпалените късогледи очи не създават особено благоприятна ситуация в любовта”, казваше др. Зошченко. Поне подбирайте материала от вашия си възрастов диапазон, не ламтете за агнешко. Агнешкото излиза през носа. Чета в „Жълт труд” какво рекла младата актриса Елен Колева за бившия си любовник Александър Найденов, краля на майонезата. „Трябваше, вика, да понасям старческите му миризми”. Тя вероятно си е мислила, че съвместното живеене е само обмяна на парични знаци. Ама не е. Според класическото определение на Мопасан, „бракът е обмяна на лоши настроения през деня и неприятни миризми вечер”.

  „Хареса ми, вика Еленка, добрият живот, той изпълняваше всичките ми капризи, пътувахме, получавах скъпи подаръци, живеех си чудесно… Е, трябваше да понасям старческите му миризми…” Ще понасяш, зер… Който яха магарето, ще му търпи и пръ…

  Ама когато й купи джип кубче за над 300 бонки и с мутренски номер (СА 00 01, като на премиера), не миришеше. Когато й инсталира цици, щото Господ й беше оставил само място за цици, не миришеше. Когато плати (така пишеше в „Контра“) 150 бонки да я „изберат” за водеща на готварското шоу, не миришеше. Но сега замириса, щото й би шута. А богатите, като бият шута на любовницата си, прибират й и всичките придобивки – коли, апартаменти, телефони… С една дума връщат момата на спирката, ако мога така да се изразя.

  Бизнесменът обяснява що й бил дузпата. Щото от миналото й изскочили „цяла чета ръгльовци”: „Изведнъж много „мъжки скелети“ изскочиха от миналото й. И то за невръстните й тогава 24 г.! Да, с някои е била само няколко пъти, с други – само веднъж. Още по-гадно! Тя всъщност актриса ли е била, или …?!” Ами май е била „или”, ако верно е карала екипа на „Шивачки” направо по ведомостта… „Преспала е не само с режисьора на филма (по нейно признание), но и с продуцента (по негово признание)…” (Интересно дали е прескочила оператора Емил Христов?)

  Е, това вече е гадно! Що трябва да се забъркват и други хора? Людмил Тодоров сега какъв джоап ще дава на жена си? Или продуцентът ? Всъщност, те продуцентите на филма са трима: Брайко Брайков, Владо Шишков и Петя Брайкова. На мой риск изключвам Петя Брайкова и залагам на Владо. Но щом се е похвалил, хак му е. Това българинът е голям простак! Ако не се похвали, все едно не е таковал…

  Според мен така ги учат във НАТФИЗ. Дават им за пример Афродита, непорочността на която се връщала след като се изкъпе. Лично Теди Москов съм го чувал… И те се къпят ката ден…

  И за да не излезе, че вземаме страната на едрия бизнес срещу изкуството, да кажем и две думи за бизнесмена. Сам се хвали как на някакво „афтърпарти” един младеж се завъртял край Елен. И бизнесменът му скръцнал със зъби: „Казах му: А искаш ли сега да ти навра главата в задника?“… Не разбрах младежът какво е отговорил, но предполагам, че е отклонил офертата. За журналистите вика: „Нямат ли някои журналисти…..такова, че да си играят с него?!” И още доста такива…

  „Моля, драги читатели, да бъда извинен, че ви занимавам с такъв дребен, незначителен факт, който не заслужава може би вашето висококултурно внимание…” Но това са ВИП персоните ни и ми се ще да ги опознаете малко повече.

  Един пич казваше, че когато Господ давал парите на богатите, той вероятно си е мислел: „По-добре, отколкото да си нямат нищичко”. Не знам при другите народи, но за една голяма част от българския „елит” си е баш така.

   

  Петък, 13 юли

  Правителството на ГЕРБ се готви да даде 17.5 млн. лева за информационна кампания за цифровизацията на тв ефира, съобщава „Труд” по свои си съображения. Проблемът е, че всичките 6 мултиплекса били директно или индиректно свързани с банкера Цветан Василев. Така излиза, че държавата налива милиони в рекламата на частен монопол.

  

  Ех, г-н премиер… Вие не знаете, но ние ще ви кажем – все някога ще излезете от обръщение. И тогава, ах тогава… Сигурно не ви се вярва, но както казваше месарят Татко Кюлц, „Всичко си има край, само суджукът има два края!” Лично сме присъствали на „Великата метаморфоза”, когато за една нощ на страниците на „Монитор” се превърнахте от Бойко Тиквата в г-н Борисов, а довчерашният принц Станишев обра дори собствените пасиви на Пеевски. И обратната метаморфоза е повече от възможна. С тая разлика, че тогава групата на Василев-Пеевски още не беше толкова яка, колкото е сега. Те контролират по-голямата част от пресата, почти цялото разпространение, а сега, освен, че имат няколко телевизии, ще хванат и разпространението на електронните медии. И от тук нататък каквото съобщи Пеевски, че е станало, това ще е станало, друго няма да става.

  Тъй че, г-н премиер, като паднете, (ако минете само с падането, де, щото колегата Иван Бакалов вика пред „Жълт Труд”: „Бъдете сигурни, един ден ще съдят Бойко…”) ще се биете по главата като д-р Франкенщайн…

  Но може и да бъркам. Премиерът е учил бизнеса при едни момчета, дето рядко си оставят магарето в калта. В тези среди балансът се прави с помощта на следните две пера: „Ми даде”, „Му взех”. Ама какво да се чудим. Ако е верно (лично ние не го вярваме), че навремето Костов си бил поискал от Майкъл Чорни 34% от Мобилтел, то сега сигурно вече се дели фифти-фифти.

  Барозу казал на Борисов: „Докладът ще е честен”.

  Плаши го. Премиерът е на извънредна визита в Брюксел точно с цел да предотврати тази възможност. Щото, както наскоро обяснихме, на нас честен и обективен доклад не ни трябва. Но Барозу му попарил надеждите.

   

  –––––––––––––––––––––––

  * Ако човек вземе неограничен брой маймуни и ги сложи на достатъчно здрави пишещи машини, съществува вероятност някоя от тях да напише точната версия на Омировата „Илиада”., Насим Талеб, „Надхитрени от случайността”. Някои учени го наричат „Теорема за безкрайната маймуна”.

  ** Турски, „Този човек е много умен“

   

  Източник:  Offroad-bulgaria.com
  

   

• Фламандски град привлича като магнит български емигранти

  Защо Гент се превърна в обетована земя за много българи

   

  Проф. Кръстьо Петков,  в. „Сега“

  Във фламандската община Гент (Белгия) живеят над 10 000 български имигранти. По-голямата част от тях са се заселили след приемането на България в ЕС. С какво градът е толкова привлекателен за българските гастарбайтъри и защо желаещите да се върнат в родината са в пропорция 1:10? Може ли този фламандски регион да се превърне в прототип на едно бъдещо европейско мултикултурно съжителство? Кое накара кмета на общината да покани четирима български полицаи за едномесечна теренна работа с белгийските им колеги сред българската общност?

  Проактивната социална агенция

  „ЕС взе решение за присъединяване на нови членове, пренебрегвайки факта, че нито изпращащите, нито приемащите страни са били готови да се справят с бума на имигрантите. Белгия е типичен пример за това: разширяването на изток я заварва с най-благоприятното законодателство за легално пребиваващите чужденци: всеки от тях още от първия месец има достъп до социални помощи“, казва президентът на публичен център за социални услуги, в т. ч. за чуждестранни граждани (OCMW) Геерт Версник, бивш депутат, опитен политик либерал, със солидни познания и свое виждане по имигрантската тема. А те са наистина щедри: стигат до 1100 евро на месец (отделно са помощите за деца – около 600 евро; както и при безработица – 700 евро и т.н.). „Как тогава да не сме магнит за прииждащите отвсякъде имигранти? Бюджетът на за социални помощи е 170 милиона евро, не може да работим повече при старите условия“, обобщава той.

  Това е и причината преди две години да се промени законът. Сега помощи се получават след третия месец, ако чужденецът отговаря на няколко условия: да е подписал договор за интеграция (в който изучаването на местния език е първостепенен ангажимент, както и задължението да не се отказва предложена работа); да спазва местните закони и да сътрудничи с институциите. Резултатът е налице: броят на имигрантите, получаващи помощи, е спаднал с около 70%. Което означава, че почти с толкова са се увеличили тези, които се самоиздържат.

  Версник се оказа и отлично ориентиран експерт по етническата проблематика. Подчертава, че българската общност в Гент е достатъчно забележима, но не е единна; институциите вече са се научили да правят разлика между българските роми, българските турци и „другите българи“ (които видимо са малцинство в този ареал). Как пристигат и по-какъв начин се адаптират нашите сънародници, е въпрос, който също получава компетентен отговор: ромите отиват най-напред при своите мургави събратя, намерили убежище преди тях (главно в периода след 2002 г.); турците се настаняват при (или в близост до) гастарбайтъри от южната ни съседка, отдавна формирали свои етнически територии във фламандския град; останалите българи се устройват кой както намери. И при трите категории имигранти обаче доминира моделът: първо, полулегално/несигурно пребиваване; после легализация; накрая (след 3-4 години) мнозина ги спохожда успехът – да имат препитание и жилище.

  КОМПАС – посредник и интегратор

  

  Лариса от Шумен, имигрант със 7-годишен стаж, е служител на КОМПАС – неправителствена институция, специализирана в работата с имигранти. НПО-то, за което работи в екип с местни и чуждестранни експерти, е своего рода посредник между общинските власти и имигрантите; както и място, където практически се работи за успешно приобщаване на чужденци: сключват се договори за интеграция; изучават се езици; предлагат се услуги за улесняване на началната адаптация и др. Лариса потвърждава оценката за вътрешното деление на българските имигранти на посочените три микроетнически групи. Борави и с числа, защото при нея се съхраняват над 1000 досиета на български граждани, минали през филтрите на интеграционния процес. Могат да се откроят три категории имигранти от гледна точка на това кой как успява: 1. Сървайвъри (главно роми, за част от които белгийската система за социално подпомагане е реализация на изконната мечта да живеят волно, да раждат куп деца и да не работят); 2. Прекариат (препитаващи се със случайна работа, жестоко експлоатирани на черния пазар на труда, с мизерни доходи); 3. Успели интегрирани (със сигурна работа и възможност за кариера, в т.ч. в белгийски институции).

  На раздяла Лариса съобщава, че от няколко месеца са учредили Българско сдружение, а от есента ще открият и българско училища за около 60 деца. И двете инициативи се случват със съдействието на белгийските власти. На въпроса: „Помага ли ви българската държава?“, отговорът е: „Да, обещаха учебни материали“!

  Тяхната полиция: пази, но и възпитава!

  „Нашата полиция ни пази“ – в това ни уверява един български ведомствен бард. Белгийската полиция прави още нещо: работи сред имигрантските общности, стараейки се да култивира у тях не само уважение към местните закони, но и към местните житейски порядки и традиции. „Ние сме общностно базирана полиция“, разяснява Филип Расхарт, командир на екипа, в който са били включени българските полицаи.

  За повода, който ни води в полицейското управление в Гент, по-подробно говори главен комисар Марк ван дер Бауед – висш началник с професионално самочувствие, шлифован език на общуване с журналисти и външни експерти и точни оценки за имигрантската ситуация. От него научаваме, че идеята на кмета на Гент да се покани група български полицаи за теренна работа с наши сънародници е пилотен проект с по-дълбок замисъл. Българските офицери следват пътя на свои колеги от други страни, пребивавали преди тях в община Гент. Съвместно с местната полиция двама от българските специалисти следователи са проучвали нелегалния имигрантски бизнес; другите двама са работили като квартални в гетата и микромахалите, населявани от нашенци.

  За главния комисар проблемът с българските имигранти не е толкова в битовата и организираната престъпност (за втората казва, че практически не съществува в Гент). Тревожи го сблъсъкът на двете култури: имигрантската и белгийската – във вреда на местната. Да хвърляш навсякъде безразборно боклук, да вдигаш шум на улицата и в жилището до среднощ, да се самонастаняваш в къща, която не е твоя, и други подобни са навици, които местните жители категорично не приемат.

  Още по-опасна е тенденцията за разрастване на черния труд

  Схемата е ясна – българи с неуреден престой биват наемани чрез фиктивни или легални фирми, чиито собственици най-често са стари турски гастарбайтъри. Експлоатацията е жестока – българите работят срещу 2-3 евро на час, което е в пъти под белгийските стандарти!

  „За нас това е недопустимо, тук е заровен коренът на злото“, твърди полицейският началник. И заключава, че ако българската имигрантска общност беше малка, тези лоши социални практики нямаше да се забележат. Но само редовно регистрираните българи са надминали 7000 души; с нелегално пребиваващите вероятно ще са около 7% от цялото население на Гент. Което ги прави значим фактор в живота на този полис, от памтивека бил атрактивно място за всякакъв род номади.

  Какво прави „тяхната полиция“,

  когато констатира нарушения от подобен характер? Предава преписката на социален/трудов прокурор, какъвто отдавна има в белгийската правосъдна система. Не пристъпва към депортиране, както правеше бившият приятел на Бойко Борисов – Никола Саркози. Нито пък изхвърлят на улицата самонастанилите се – „нямаме право; според белгийските закони, ако един човек е влязъл и живее в дадено жилище, дори да не е негово, можеш да го извадиш само със съдебно решение“, обяснява главният комисар. Впоследствие разбираме, че тази вратичка се ползва за т.нар. House milking (издояване на жилища) – когато новодошлите имигранти се настаняват по 9-10 души в стая, за радост на трафикантите и рентиерите.

  Нашият десант завършва с инцидентна среща с български имигранти в един от кварталите на Гент – недалеч от крепостта, непосредствено до емблематичния жилищен комплекс „Дупката на свещеника“. На двете кьошета на улица „Скръб“ (Боже, каква символика!) са разположени две култови заведения, чиито собственици са българи. Едното е магазин „България“, в който продавач е баба Кунче от Кубрат. Другото е кафене „Интрига“, чийто управител е Христо от Попово. В магазина, където има изобилие от хранителни продукти и питиета с български произход, си купуваме вафли „Бойко Борисов“. При Христо разговаряме на бутилка бира с наши гастарбайтъри, върнали се от смяна. Те са шофьори, куриери, чистачи и др.; работното място им е сигурно, със заплащане и осигуровки по белгийски стандарти.

  Какво научихме от десетината сънародници, които без колебание отнесох към категорията „успели интегрирани“?

  Всички са напуснали България преди години, подгонени от мизерията и липсата на перспектива за работа и бизнес (тяхното пътешествие, образно казано, е било от робството към обетованата земя; направили са го, без да дочакат българския Мойсей). Имат работа, от която са доволни (местните жители ги уважават, с някои са приятели). 40% имат собствени жилища, закупени на приемливи цени с ипотечни кредити. Децата им учат във фламандски училища и владеят по още един чужд език. Не възнамеряват да се върнат в България (с изключение на един – след като се пенсионира, щял да иде на село).

  Гент не е обетован град в библейския смисъл на думата. Но община Гент (местните жители и пришълците от над 180 националности) със своите иновативни, социално включващи практики може да се превърне в модел за това как без конфликти, санкции и депортиране може да се реализира идеята за единното европейско гражданство.

   

• Българският ВСС си затваря очите за нарушенията на ръководството на Софийския градски съд

  

  Скандалното уволнение на Мирослава Тодорова, председател на неудобния за властта съдийски съюз, даде пореден повод на критикувания и у нас, и от Брюксел Висш съдебен съвет (ВСС) истерично да обяснява, че решенията му се ръководят единствено от принципни, макар и на практика несъществуващи критерии.

  Това бе заявено на няколко пъти и от члена на съвета Пламен Стоилов по време на петъчната му среща с участници в безпрецедентния протест на над 200 магистрати и адвокати срещу кадровата политика и дисциплинарната практика на ВСС.

  Освен декларативните изявления, че колегите му не се поддават на натиск и съобразяват всички фактори, като натовареност и качество на работа, когато преценяват дадено наказание за забавени дела, Стоилов така и не успя да даде смислено обяснение защо, за разлика от Тодорова, близката приятелка на МВР шефа Цветан Цветанов – Владимира Янева, бе наказана само със „забележка” за 43 забавени производства.

  Наред със скандално избрания председател на Софийския градски съд (СГС), наскоро назначената за нейна заместничка и шефка на Наказателното отделение в СГС Петя Крънчева също се радва на странен комфорт, въпреки че бе предложена за санкция от съдебния инспекторат заради 26 забавени дела при много по-малко решени дела в сравнение с останалите „нарушители“.

  Вместо да образуват дисциплинарно производство обаче, кадровиците просто оставиха на Янева да й наложи леко наказание. Тодорова пък се оказа с 15% намаление на заплатата.

  След като лично предложи Крънчева за свой заместник, шефката на СГС прецени, че е достатъчно само да й обърне внимание за нарушенията, което дори не се смята за санкция по смисъла на Закона за съдебната власт.

  Очаквано ВСС се съобрази с избора на Янева, повиши Крънчева и по време на същото заседание образува дисциплинарката на Тодорова.

  Крънчева е в челните места на класацията по несвършени дела

  Новоназначената зам.-шефка на СГС обаче има солидна репутация на не особено дисциплиниран съдия, като това неведнъж е било поставяно на вниманието на ВСС. През 2011 г. Крънчева оправда бившия земеделски министър Венцислав Върбанов по делото за безстопанственост. Тогава тя привлече вниманието на медиите с дълга политическа реч в защита на Върбанов. След това съдебният инспекторат започна проверка по делото.

  Градският прокурор Николай Кокинов пък пусна сигнал в инспектората към ВСС за делото срещу шефа на „Озеленяване“ Любомир Ников, което се гледа от Крънчева и бе прекратено след месеци заради допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство.

  Впоследствие цялото наказателно производство беше прекратено, тъй като прокуратурата не внесе обвинителния акт в определения от съда срок.

  Случаят на Крънчева обаче трудно би могъл да бъде обяснен с пренатовареност, тъй като статистиката показва, че зам.-председателката на СГС е един от съдиите с най-много висящи дела през последните три години, въпреки че е една от най-слабо натоварените. Това означава, че тя гледа дела, които просто не приключват.

  През 2009, 2010 и 2011 г. Крънчева си оспорва челното място по най-голям брой несвършени дела с Мариян Марков, като през първите две години има по 77 такива казуса, а за м. г. са паднали на 56. В същото време през трите години са й били разпределени общо 345 дела. За сравнение, Мирослава Тодорова има 50 незавършени дела през 2009 г., 49 през 2010 и 41 през м. г., като за целия период е поела над два пъти повече производства – общо 734.

  Случайното разпределение – в неслучайни ръце

  Отчетливата разлика в положението на повишената Крънчева и уволнената Тодорова добива още по-сериозни размери след края на март, когато ВСС избра първата за зам.-председател на СГС. Успоредно с високия пост тя поема разпределението на делата в Наказателното отделение с изключение на дежурствата. До този момент разпределението се извършва всеки ден от различен съдия.

  Случайно или не за близо три месеца – до средата на юни, на Крънчева са били разпределени едва две дела. Едното от които е т. нар. процес „Батко” срещу бившия шеф на пътната агенция Веселин Георгиев, наблюдаван с особен интерес от Брюксел.

  По-интересното е, че това дело е било разпределено на Крънчева от самата нея, след като Владимира Янева взима решение за откомандироване на предишния съдия по делото Весела Дончева, която бе „качена” от Софийския районен съд (СРС) именно за да поеме състава на Георги Колев. Той оглави Върховния административен съд (ВАС) точно преди да приключи това дело.

  Крънчева е разпределила на съдиите и останалите дела на Дончева, въпреки че според нормалната съдебна практика те би трябвало да се поемат от новоназначения съдия на състава на откомандированата.

  В случая това е било напълно възможно, тъй като в СГС освен новоназначените съдии са командировани и двама нови съдии. Впрочем, един от тях е Антон Урумов, син на добилия скандална известност покрай казуса с магистратските имоти в Приморско Николай Урумов от ВАС.

  Изискването делата да бъдат разпределяни на случаен принцип, а не чрез еднолично решение на административните ръководители на съдилищата, е основополагащо за принципа на безпристрастност, от който би трябвало да се ръководи съдебната система. То е залегнало в чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека, като целта му е да не се нарушава задължението съдията да бъде определян веднъж завинаги и случайно.

  Непрозрачно и немотивирано преразпределяне на образувани вече дела

  Непрозрачното и немотивирано преразпределяне на образувани вече дела в рамките на едно съдилище е нарушение на правото на гледане на делото от съд, създаден в съответствие със закона. Обстоятелствата, при които това е допустимо, са свързани с обективни причини, като тежко заболяване, бременност или смърт.

  Нито една от тях обаче не е налице в случая с откомандироването на съдия Дончева и последвалото преразпределяне на делата й от страна на Крънчева.

  Всъщност тази практика не бе чужда и на предишното ръководство на СГС в лицето на Георги Колев. Както се вижда от негова заповед от ноември 2009 г., когато бе председател на Градския съд, възпитаникът на Академията на МВР е иззел именно от Крънчева делото за пране на пари срещу Евелин Банев-Брендо. Като официална причина са посочени две последователни искания за нейния отвод от страна на прокуратурата, макар че правно положение, при което председател на съд отвежда свой колега по искане на обвинението, просто не съществува. В случая обаче Колев е ползвал като аргументи за нестандартното си решение засиления обществен интерес, както и факта, че в свое определение няколко месеца по-рано Крънчева си е позволила да коментира доказателствата, което е компрометирало безпристрастността й.

  Странни случаи

  Висшият съдебен съвет си затваря очите и за други странни случаи около Крънчева, като например поведението й по делото срещу наркогрупата на братята Габриел и Виктор Боцев, по-известни сред столичния ъндърграунд като Жабата и Джуката. В продължение на повече от година и половина Крънчева не дава ход на съдебното следствие, като пет пъти последователно отлага делото заради нередовно призоваване и неявяване на защитници.

  Стига се дори до отлагане на делото поради това, че подсъдимият Габриел Боцев на 15 декември 2011 г. не е доведен от следствения арест.

  Съдия Крънчева обаче не разпорежда на съдебната охрана незабавното довеждане на подсъдимия, което може да стане в рамките на половин час; не извършва проверка защо не е доведен и отлага делото за средата на месец март 2012 г.

  След 1 януари т. г. всички процеси срещу престъпни групи, които не са започнали, бяха изпратени на спецсъда. Същата съдба има и това дело. По време на следващото заседание прокурорът прави искане делото да се изпрати на специализирания съд и Крънчева дава картбланш.

  Странното е, че след като от януари до март делото е престояло в СГС без всякакво основание, вместо да бъде препратено служебно на спецсъда, Крънчева го изпраща едва на 18 юни 2012 г. – З месеца след прекратяването му и точно година и осем месеца, след като то е влязло в СГС.

  От спецпрокуратурата заявиха пред Mediapool, че нямат информация такова дело при тях да е постъпвало, но допуснаха, че е възможно изобщо да не ги уведомяват, а градската прокуратура, която е разследвала казуса, да си командирова в спецсъда свой обвинител.

  Необяснимият й интерес към някои дела и респективно – липсата на такъв към други, се проявява още веднъж при доста странни обстоятелства преди малко повече от месец. По време на общо събрание на Наказателното отделение в СГС на 20 юни тази година става известна заповед на Янева от 15 май, според която жалбите срещу паричните гаранции вече ще се разпределят не на дежурните съдии, а на всички – чрез системата за тайно разпределение.

  Естествено, това предизвиква недоумение сред повечето съдии, тъй като според Наказателно-процесуалния кодекс жалбите срещу гаранциите се гледат незабавно след внасянето им. Точно по тази причина практиката на съда винаги е била те да бъдат разпределяни само на дежурните състави, за да е сигурно, че казусът няма да се падне на съдия, който цял ден е в заседание по друго дело, в тайно съвещание за произнасяне на присъда или просто е в болнични или в отпуск.

  В крайна сметка заради възраженията на съдиите от Наказателното отделение Крънчева заявява, че тази заповед ще бъде отменена, но междувременно успява да разгледа по „случайното разпределение“ искането за намаляване на гаранцията на бившия изпълнителен директор на „Петрол“ Цветан Димитров и да я намали от 300 000 на 30 000 лева.

  Ако не беше спомената заповед, това дело нямаше да се падне на Крънчева, защото за разлика от останалите наказателни съдии, тя не дава дежурства. Това е и единственото дело, което е успяла да разгледа през последните месеци. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  Нито едно от тези обстоятелства обаче не е коментирано по време на заседания на ВСС. От Инспектората към съвета също не са проявявали самоинициативност да хвърлят повече светлина около работата на Крънчева, предвид рязкото й кариерно израстване след назначаването на Янева за председател на съда.

   

  Борис Митов,

  Mediapool

   

• Несебърска приказка

  Стихове от Симеон Гаспаров

   

   

  Селско гробище

   

  Отидоха си роднините.
  Отидоха си оплаквачките.
  Отиде си попът. Клисарят.
  Гробарите, и те се скриха…
  Отидоха си…
  Завърна се полека тишината
  с уплашените сенки
  на почиващите
  тука мъртъвци.
  Върнаха се
  да оставят нещо,
  колкото да преживеем…

   

   

  

   

  Несебърска приказка
  

   

  До първите петли,
  присвили клепачи,
  платната заспиват.
  Смокинените улици
  отломки древност
  уморено тръгват да събират.
  До първите петли
  душите на магьосници
  нощта освободи.
  До първите петли
  ще сме полуреални
  и полулъжи…
  До първите петли,
  поне ме запомни.
  До първите,
  до първите
  петли!

   

   

  Източник:  Simeongasparov.wordpress.com

• 15-годишно българско момче направи фурор на европейска олимпиада по информатика

  

  Наше дете чудо смая Европа. 15-годишният Христо Венев от Софийската математическа гимназия пребори стотици с 3 години по-големи ученици и заради таланта си беше допуснат до олимпиадата по информатика, където грабна сребърен медал. Съотборниците му Йордан Чапъров и Румен Христов взеха златни медали, а Георги Георгиев – сребро. Български ученици са най-добри в Европа по информатика. Учениците от националния ни отбор по компютърни науки обраха наградите на Централноевропейската олимпиада в унгарския град Тата. Изморените, но щастливи медалисти кацнаха късно снощи на летището в София.

  Две от момчетата ни донесоха злато. И двамата дванадесетокласници са от училища извън столицата. Йордан Чапъров е възпитаник на Математическата гимназия „Атанас Радев“ в Ямбол, а другият златен медалист е Румен Христов от Природо-математическата „Нанчо Попович“ в Шумен. Със сребро пък се върна единадесетокласникът Георги Георгиев от Софийската математическа гимназия. 

  Истински фурор на олимпиадата обаче предизвика осмокласникът Христо Венев, също от СМГ. Той стана единственото дете чудо, което екипът на международното състезание допусна да се състезава в разрез с регламента. Според правилата на олимпиадата право да се явят имаха само ученици от последните два класа на гимназията. „Въпреки че Христо е няколко години по-малък, той успя да мине през всички изпити, издържа всички тестове и му разрешиха да участва“, разказа за „Преса“ директорът на училището Мариана Тодорова. Там малкият вундеркинд се борил мъжки с 3 години по-големите от него и завоюва за България още един сребърен медал.

  И за четирите момчета от отбора това не е първата награда. Състезателите по компютърни науки са печелили медали от много наши и чужди състезания, като за уменията си Румен е получавал и президентска грамота. Всичките ни златни момчета се подготвят под ръководството на български учители.

   

  Теодора Йолчева,

  в. „Преса“

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• И магистралите влизат в БГ учебниците по история

  Магистралите, които строи правителството на ГЕРБ, влизат в учебниците по история. Там отиват също плоският данък и спрените европари от времето на Тройната коалиция, пише в. „Стандарт“.

  Издателство „Просвета“ е обновило две помагала за учениците от 11 клас, по които децата ще учат от есента. В школските книги вече влизат уроци от 10 ноември 1989 година досега.

  Мястото, посветено на ГЕРБ, е по-малко, отколкото на времето на Симеон Сакскобургготски и Тройната коалиция, чието управление вече е приключило. В учебниците обаче се подчертава, че партия ГЕРБ е формирана около личността на бившия главен секретар на МВР Бойко Борисов. „Неговата изключителна популярност и „изпразването“ на дясноцентристкото пространство му дават възможност в края на 2006 г. да създаде собствена партия, която бързо набира влияние“, пише в едното помагало. Посочено е, че Тройната коалиция е опитала да подложи крак на ГЕРБ на следващите избори, вдигайки изборната бариера и вкарвайки мажоритарен вот.

  Другият учебник отчита, че по време на управлението на Борисов се строят магистрали, ремонтират се пътища, та дори е посочено изграждането на пречиствателни съоръжения. Констатирани са обаче и слабости – замразените доходи и намалените пари за образование.

  Помагалата до голяма степен приличат не на учебници, а по-скоро на вестникарски обзорни статии, редуващи маловажни и съществени успехи и неуспехи на всички правителства от Луканов насам. В единия учебник, предназначен за профилирана подготовка, са цитирани всички проценти, с които партии са печелили избори по време на демокрацията. Това на практика ги прави неприложими за ученици, тъй като данните, освен че нямат историческа стойност, трудно се помнят, коментират експерти. За времето на ГЕРБ са посочени поотделно процентите, получени от всички парламентарно представени политически сили, чак до РЗС.

  Споменато е и точно колко души са гласували за Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин на президентските избори.

  Не липсват и изречения в духа на учебниците от времето на социализма, като например „Преходът към парламентарна демокрация и пазарна икономика е съпроводен с много противоречия и трудности, но се осъществява неотклонно“.

   

  Източник:  Bolgari.net

• Ако почнем да бесим…

  Автор:  Тони Филипов, д-р

   

  „ГЕРБ вкарват ред в погребалните услуги”, съобщава „Новинар”. Подготвяли закон за гробищата и обредната дейност. С него се въвеждал образователен ценз за гробарите, с което вероятно ще се вдигне качеството на услугата. Ще се повиши наукоемкостта, както би казал колегата Доган. Право да ни копат ще имат само завършилите гимназиално образование. Погребалните агенции ще бъдат задължени да имат поне двама служители на трудов договор, а всички агенции ще се вържат с НАП. Сега от 160 регистрирани агенции само 12 отчитали оборотите в реално време. И ако се погледне общият им оборот, той е едва 20-30 000 годишно. Докато според НСИ оборотът им за 2011 година е над 110 хил. Отделно всяка агенция трябва да притежава поне два автомобила, единият от които да е катафалка. И това е добра идея. А не да возят мъртвите на каквото им падне.

  Иначе, както ви споменах преди известно време, тая власт наистина полага усилия да ни погребе.

  „Изчисляваме сами бъдещата си пенсия”, съобщава „Труд”. Лично шефът Бисер Петков съобщил, че до края на годината ще пуснат пенсионен калкулатор, на който гражданите сами да си смятат какво имат и какво не им стига.

  Ние лично много уважаваме калкулаторите. Те освобождават от нуждата да се допитваш до някой кисел лемур, който или не знае, или го мързи да шава… Но по отношение на личните ни нужди пенсионният може малко да почака. Сега по-належащ ни е друг калкулатор. Затова ще си позволя да дам идея на г-жа Ренета Инджова. По-лани Руския статистически институт създаде калкулатор за лична инфлация. Едно такова нещо би било доста полезно за нас. Щото ние например забелязваме, че уж инфлацията е незначителна, но това, дето лани го вземахме за 20 лева, сега го вземаме за 50, и то не цялото. Значи при нас действат фактори, различни от тези, които определят общата инфлация. Та, ако си имаме личен инфлациомер, ще можем да махнем пианото, новата кола, почивките в четири- и петзвездните хотели и да оставим в потребителската си кошница само това, което ползваме – хляб, олио, домати, краставици и още две-три стоки от първа необходимост, като ракия и бира. И кабинетът ще вика, че инфлацията е минимална, но ние ще си я мерим дома и ще знаем истинските й стойности. Какво ще ни донесе туй знание, засега е трудно да се каже… Вероятно само печал…

  Социоложката Боряна Димитрова вика: „Има злоупотреба със социологически данни, и то не само в предизборен период. Те могат да влияят много мощно върху формирането на общественото мнение.” И даде за пример Мира Радева, която манипулирала данните от изследването за протестите на природозащитниците, като обявила, че повечето българи не ги подкрепят. И след това, или благодарение на това, получила поръчка от Министерството на просвещението за изследване на младежки политики…

  Пък Мира вика, че Боряна я било яд, че не може да вземе 100% от поръчките, затова я клепа.

  Мискинки, не ги е срам! Таковаха й майката на българската социология…

  Лично ние смятаме, че социолозите и изобщо всички видове гадатели – врачки, астролози, метеоролози – трябва да носят съдебна отговорност за неверни прогнози. През 1317 г. папа Йоан XXII огласява булата „Супер илиус спекула“ и им предвижда смърт чрез обесване и отнемане на имуществото. А да видя тогава Мира дали ще посмее да прогнозира така едно към гьотере, ако имаше опасност да я клати ветърът на некоя бука…

  Ама то, ако почнем да бесим, надали от социолозите ще почнем…

   

  Източник:  Нaskovo.net

• Богат/Беден

  Историята си направи зловеща шега с нас. От богатите хора от онова време сякаш няма и следа

   

  Сто хиляди лева за болницата в Галац. Сто и двайсет хиляди лева за българската болница в Цариград. Петдесет хиляди лева за българско училище в Солун. Евлоги Георгиев бил смазващо богат човек. Ако някой ден списание „Форбс” реши да направи класация за най-богатите хора през XIX век, не трябва да се съмнявате, че българинът ще бъде в топ 10 на най-влиятелните хора във финансовия свят на онова време.
  Когато той починал през юли 1893-а, в завещанието му имало нещо, което сериозно притеснило наследниците му.

  На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му, милионерът завещавал по 16 хиляди лева. Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени. За сметка на това останалите цифри са стряскащи – 6 000 000 лева за построяването на Висше училище в България, плюс 10 хиляди квадратни метра земя между улиците „Дондуков” и „Цариградско шосе”!

  Ще пропусна годините, в които българското правителство се опитва да вземе парите за университета и да ги използва с друга цел, защото, както е видно днес, завещанието на братята Христо и Евлоги е спазено и техните скулптури кротко седят пред официалния вход на Софийския университет, независимо, че за голям процент от младежите днес Евлоги Георгиев е повече име на улица, отколкото филантроп. Така, както Ян Собиески е повече име на водка, а не на благородник, спасил Западна Европа от турското нашествие.

  Няколко години по-късно, малко след като България постига своята независимост, изпълнителят на завещанието на братя Георгиеви – Иван Гешов, също дарява космическа сума.
  120 000 хиляди златни лева отиват към банките, за да може Българското книжовно дружество да има красива сграда. Днес барелефът на Гешов гледа точно в посоката на паметниците на неговите приятели Христо и Евлоги.

  Далеч от тях се издига прекрасната сграда на Търговската гимназия в Свищов, построена с дарението на Димитър Хадживасилев. Неговият познат от Враца Кузма Тричков също не остава по-назад и изсипва хиляди в построяването на училища в родния си град.

  Следват ги търговци от Русе, Габрово и къде ли още не, като в един момент се стига до там, че само 30 години след Освобождението, в България възникват над 200 дарителски фонда, чрез които богатите българи даряват пари, с каквито не разполагат дори и някои министерства.

  Те строели болници, училища, научни институти, финансирали образованието на студенти, помагали на болни деца и се грижели за хиляди сираци, които войните остават без бащи.
  Какви времена са били само – богатите хора са се надпреварвали да даряват и за тях е било въпрос на чест да даряват все по-крупни и по-крупни суми.

  Помогнете на малката Габи. Помогнете на Гери. Помогнете на Жорко.
  Познатият рефрен от същата тази страна, но сто години по-късно. Историята си направи зловеща шега с нас. От богатите хора от онова време сякаш няма и следа. Не, че днес няма богати бизнесмени, но те натрупаха състоянието си по толкова неведоми пътища, че думата „дарение” е толкова далеч от тях, колкото думите „кредитен милионер”, „контрабанда на цигари” и „кокаинови крале” са далеч от начина, по който забогатяват гореописаните господа през XIX век.

  Само за няколко си десетилетия всеки собственик на бетонен възел стана милионер, а червени старци направиха своите зетьове милионери, директно отхапвайки част от комунистическата държава, която национализира цялото имущество на всички тези благотворителни фондове, градени с личните средства на родолюбивите българи.
  Само се замислете какви прякори носят някои от най-богатите българи – на части от костната структура, на животни или на човешки органи.

  С какво удоволствие участват в тайни братства или приемат „духовни” титли, които само показват колко са далеч от духовното.

  Има ли сред тях поне един мъж, който да предпочете да види върху земята си училище, болница или университет, вместо да построи хотел?

  Има ли сред тях поне един човек, който да заспи с надеждата, че парите, които е дарил за лечението на някое дете наистина ще му помогнат?

  Аз поне не познавам. Ако вие познавате такива хора, моля да ме извините.
  Ако пък и вие не познавате, признайте, че вече живеем във времената, в които даряват само бедните. И колкото по-бедни са те, толкова повече даряват.

  Мислили ли сте някога колко е тъжно да събираш дарения като просяк, който отчаяно иска да спаси живота на детето си. Да се молиш на непознати хора за дребни пари, които да те измъкнат от ада на болестта. Да срещаш десетки, които имат спешна нужда от помощ и също като теб разчитат на помощта на непознатите.

  Изключително мъчителна и ненормална ситуация, която се разиграва пред очите на братя Георгиеви, които са си все там – пред Софийския университет. Или около рушащата се къща на Гешов на „Патриарх Евтимий”, която е зарита от спринцовки, в които е имало хероин, направил някого от днешните „бизнесмени” още малко по-богат, а едно семейство още по-нещастно.

  „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“, написал в завещанието си Евлоги Георгиев.
  Колко скромно звучи това „и аз да участвам”. Колко скромно…

   

  Светослав Иванов,

  btvnews.bg

• Протестиращи съдии: ВСС е висш съвет на слагачите

  Стотина съдии от цяла България се събраха пред сградата на Висшия съдебен съвет в знак на протест срещу уволнението на председателката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова.

  Това е първи в страната протест на магистрати. На единствения лозунг, издигнат на протеста, пише „ВСС – Висш Съвет на Слагачите“, предаде „Фокус“.

  Още вчера съдиите заявиха, че ще отложат насрочените за тази сутрин дела, които трябва да гледат, за да дойдат на протеста. Тези от провинцията са си взели отпуска, обобщи Dir.bg.

  Съдии от СРС, СГС, САС и ВКС ще внесат искане във ВСС да оттегли решението си за дисциплинарното уволнение на Тодорова, съобщи БГНЕС. В противен случай, настояха те, членовете на съвета трябва да подадат оставки.

  От Съюза на съдиите пък излязоха с позиция, в която изтъкнаха, че е пренебрегнато влязло в сила решение на Върховния административен съд, според което ВСС е длъжен да осигури право на привлечения към дисциплинарна отговорност да се защити лично. Тодорова имаше право само на писмени обяснения. „Подобен акт е явна демонстрация на незачитане върховенството на закона“, се казва в позиция на съюза.

  „Не е необичайно, при такива груби погазвания на съдебната независимост съдии демонстрират по подобен начин – на улицата. Освен съдиите във Франция, които миналата година протестираха, преди години в Пакистан съдиите излизат на масови протести, в резултат на което политическото уволнение на председателя на Върховния съд на Пакистан е отменено“, коментира по-рано пред БНР съдия Калин Калпакчиев от Апелативния съд.

  11 неправителствени организации подкрепиха протеста на съдиите и заявиха в декларация: „Този безпрецедентен акт, извършен без Тодорова да е изслушана в съответствие с изискванията на справедливия процес и в разгара на съдийските събрания за номинации за новия ВСС, е поредната политическа поръчка, която в последните месеци на своя мандат ВСС изпълнява в угода на управляващите. Формалните мотиви за уволнението – просрочване на мотивите по дело, е очевидно само повод за разправата с Тодорова, чиято активна позиция за реформа на съдебната система и борбата с корупцията срещна враждебността и безразличието на тези, които я управляват“.

  Правозащитниците, част от които се включиха в протеста, призоваха:  В този кръстопътен за българската съдебна система ден се обръщаме към президента, парламента и другите институции, към нашето гражданско общество, с настояване да вземат активно отношение към този безпрецедентен репресивен акт на ВСС. На карта е независимостта на българския съд, на карта е системата за защита на нашите права и свободи! Не е време за мълчание“.

   

  Източник:  Plovdivchanin.com

• Досието на Ахмед Доган публикувано онлайн

  За първи път: Досието на Ахмед Доган онлайн. Част 1: Бъдещият лидер на ДПС е станал агент на ДС на 20 години

  .

  Христо Христов,  desebg.com

  .

  След досието на Георги Първанов – „Гоце”, досиетата на действащите посланици – агенти и тези на кандидатите за президент през 2011 г.,  сайтът desebg.com публикува за първи път онлайн досието на Ахмед Доган.

  Председателят на Движението за права и свободи (ДПС) е една от ключовите политически фигури на прехода – несменяем на лидерския пост вече 22 години.

  С мандата на ДПС управляваха две правителства – това на Любен Беров (декември 1992 г. – октомври 1994 г.), станало известно като правителството на Мултигруп и това на Сергей Станишев (август 2005 г. – юли 2009 г.) – популярно като правителството на тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ).

  Партията на Доган беше партньор на Симеон Сакскобургготски в правителството му (юли 2001 г. – август 2005 г.).

  „Депесарският шут” на Доган през есента на 1992 г. стана една от основните причини за сваляне на правителството на Филип Димитров (СДС). С решаващата подкрепа на ДПС през 2001 г. Георги Първанов беше качен на президентския пост…

  Метаморфозите на Доган

  Метаморфозите на Доган през годините са удивителни: от закана да забрани БКП/БСП през 1990 г., през демонстрирането на близки отношения с боса на Мултигруп Илия Павлов и превръщането на ДПС в неизменен политически балансьор, до депутатът, който не стъпва в парламента и партньор на БСП във властта.

  Негови са шокиращите признания, че „всяка партия си има обръч от фирми” и че той разпределя „порциите на финансирането в държавата”. А когато през 2008 г. беше критикуван за появата му на луксозна Доган чистосърдечно заяви: „Не яхта – ако имам възможност ще си купя и летяща чиния… Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам.“

  Една от последните му метаморфози е тази на „мениджър на проучванията” за „Цанков камък” и още три хидровъзела, за което получи хонорар от 1,5 млн. лв.

  Държавна сигурност и агентурното минало – теми табу

  И ако Доган е правил такива провокиращи признания като за обръчите от фирми, то има една тема, която досега за него е табу – Държавна сигурност и принадлежността му към репресивния апарат на БКП.

  Не е коментирал нито ДС, нито агентурното си минало. Едва след напускането на ръководството на ДПС на Касим Дал през януари 2011 г. стана ясно, че пред своите съпартийци Доган се е клел, че не е доносничил.

  Човекът, който за първи път публично разкри агентурната принадлежност на Доган, беше зам.-директорът на Националната разузнавателна служба полк. Радослав Райков. През 1991 г. той заяви, че лидерът на ДПС е работил за Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване) под псевдонимите „Сергей” и „Сава”. Не последва опровержение от страна на Доган.

  Полк. Райков, който има и съществен принос по делото за убийството на писателя Георги Марков с осигуряването на достъп на следствието до на важни архивни документи на ПГУ по случая, обаче набързо беше заплашен с физическа разправа и беше принуден да напусне България и да остане в чужбина и до днес.

  Оповестяване на агентурната принадлежност на Доган

  Първото легално оповестяване на агентурната принадлежност на Доган към ДС беше през октомври 1997 г. Тогава по силата на първия закон за досиетата комисията „Бонев” обяви агентите на ДС в парламента. Сред 23-те огласени имена от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев беше и това на лидера на ДПС.

  Неговото име присъства и в решенията на следващата комисия по досиетата „Андреев” от 2001 г. Тогавашното законодателство обаче не позволяваше достъп до делата на агентите.

  През 2002 г. ДПС пък гласува отмяната на Закона за досиетата, заедно с НДСВ и БСП.

  При скандала с изборното вадене на досиета на журналисти от министъра на вътрешните работи Румен Петков през 2006 г., след силния граждански натиск Доган обаче зае интересна позиция пред другите лидери на тройна коалиция Станишев и Сакскобургготски – настоя да се отварят всички досиета. Така се стигна до приемането на действащия Закон за досиетата.

  Може би Доган допусна една грешка. Не предвиди, че този път до досиетата, включително и неговото, ще има широк достъп и те ще могат да се четат от всеки.

  Комисията с председател Евтим Костадинов също огласи агентурната принадлежност на Доган при проверката на народните представители още през пролетта на 2007 г.

  През 2009 г. журналистът Тома Биков издаде документалната книга „Досието на Доган”, изградена върху проучването на архивите материали за него в ДС.

  Днес desebg.com за първи път дава възможност за пряк достъп до 10-томното досие на лидера на ДПС, надхвърлящо 1850 листи, като ги публикува онлайн.

  В част 1 се публикуват архивните документи от лично дело на агент „Ангелов” (49 листи). Те се отнасят до първоначалната вербовка на Ахмед Доган от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР) през 1974 г.

  Началото – как Ахмед Доган става агент „Ангелов” на ВКР

  Интересът на ДС е регистриран на 13 април 1974 г. от оперативния работник Стайчо Стойков. Той е офицер от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР), отдел при Главно управление на строителни войски (ГУСВ), IV отделение – Варна (самият офицер работи в Шумен). Според основните документи на Политбюро на ЦК на БКП за ВКР то е „политическият орган на партията в армията”.

  На тази дата оперативният работник от ВКР пуска проверка на лицето Ахмед Исмаилов Ахмедов (тогавашните имена на Доган) в III отдел на ДС (архива на ДС), за да се установи по оперативния отчет дали набелязаният е свободен или е регистриран като сътрудник на друго управление на ДС (подобна проверка по оперативния отчет се прави задължително преди подхождане към вербовка на всеки кандидат-агент).

  По това време Ахмед Доган е войник в поделение 2570 – Мътница (източен квартал на Шумен на около 8 км от центъра му и на около 10 км от Каспичан). Там постъпва през декември 1973 г. като машинен техник. Поделението се води към ГУСВ. В картона на проучването е в графата цел на проучването е записано „вербовка”.

  В поделението Доган отбива военната си служба от декември 1973 г. Предложението за вербовката му се мотивира с необходимостта от внедряването на агент с средата на трима от редниците в поделението, които имат близки в Турция и „ангажират вниманието на останалите по въпроса за живота там”. Като подходящ човек според оперативният работник Стайчо Стайков от ВКР се явява Ахмед Доган.

  Какви документи съдържа личното дело на агент „Ангелов”

  От документите се разбира, че между двата е имало няколко срещи преди да се подходи към вербуване на редника и че Ахмед Ахмедов е давал сведения и преди да бъде регистриран като агент. Офицерът мотивира предложението за вербуването на Доган с факта, че той „е добър член на ДКМС и има правилно отношение към органите на ДС”.

  В личното дело на агент „Ангелов” – Ахмед Доган се съдържат редица документи, свързани с проучването преди вербуването му, както и с плана и рапорта за извършена вербовка. В тях има много биографични сведения за произхода и семейното му положение. Запазена и строго секретна справка за бърза и двустранна връзка с агент „Ангелов”.

  В този том е и неговата собственоръчно подписана декларация от 21 август 1974 г. В нея Доган декларира, че „като честен гражданин и предан член на ДКМС, напълно добросъвестно и съзнателно се задължавам да подпомагам органите на ДС в борбата с чуждите разузнавания и вражеските елементи в НРБ”.

  По това време Ахмед Доган е едва 20-годишен. Мястото на вербовката е канцеларията на началника на склада за строителни материали. Срещата с Доган е камуфлирана като разговор по повод самоотлъчка на войник с петима редници, като Ахмед Доган е привикан последен.

  Интересно е, че самият Доган избира псевдонима си „Ангелов”, а вербовката се извършва на „идейно-политическа основа”.

  От документите в личното дело на агент „Ангелов” става ясно, че неговата надеждност е проверявана чрез „М-Родопи” (мероприятие, при което се използва подслушване с микрофон). Това става по време на среща на агента с друг войник, от който получава сведения.

  В качеството си на агент „Ангелов” Доган е срещан от оперативния работник и в явочна квартира „Панела” без в документите да се съдържат данни къде се е намирала тя.

  Агент „Ангелов” е използван за работа по 6 дела за оперативни проверки (ДОП) и както ВКР посочва с изключение на една „всички обекти са разобличени и данните при разобличаването се покриват с тези от агента”.

  В личното дело на агент „Ангелов” – Доган, освен документите, свързани с проучването и вербуването има и няколко сведения, заявления и писма от него, които са подписани с името му, а не с агентурния псевдоним.

  Този том материали приключва с предложение личното и работно дело на агент „Ангелов” да се прехвърлят на отдел I-ви – ДС в Окръжно управление на МВР във Варна за по-нататъшното му ползване.

   

  Документите за Ахмед Доган в ДС са изискани от журналиста Христо Христов съгласно закона и са предоставени от комисията по досиетата.

  В тях са заличени данните на т. нар. трети лица, съгласно изискванията на Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА.

  Става въпрос предимно за хора, за които агентът е донасял сведения или ДС му е давала задачи по дадени лица, от които се интересува. Заличаването на имената не променя смисъла и съдържанието на документите.

   

  

   

   

  Повече информация – на  desebg.com

   
  ‘

• Властта си играе с огъня срещу гражданите

  Илия Вълков*,  в. „Култура“

   .

  Някой спомня ли си вече какво стана на 13 юни 2012 г.? Българите помнят две седмици. Това не е от глупост, напротив. Те са с кратка памет, защото така ги е научила средата – не могат да смогнат на темпото й. Тук една криза следва друга и това натрупване уморява, притъпява, създава апатични хора. У нас една криза лекува друга. Звучи конспиративно, но се оказва прагматично за всяка власт. Чудото, което минава за три дни, бързо измества една обществена тема, сила и енергия, която е тръгнала да се развива и да помита устоите на елита. Представете си как, с устрема на пироман, някой, комуто е изгодно, решава да премести огнището на пожара от едно място на друго и така да укроти опърничавото гражданство.

  Та, на 13 юни Народното събрание прие промени в Закона за горите. Сряда, 19 часа, карето на Орлов мост беше затворено от разгневени граждани, които се опълчиха не само срещу лобистките текстове, но и срещу притъпената социална чувствителност на властта. И си заслужиха в следващите дни да бъдат наричани с всякакви имена – еко-, нарко-, апати-, алко-, всеки да ги допълни сам. Имаше протести и контрапротести. Социалните мрежи жужаха като съборен кошер. Властта преговаряше с протестиращите.

  Орлов мост отново разпери крилата на промяната от онези години на зората на българската демокрация (не, че ни е огряло). И така до първи юли, неделя, 14 часа. Тогава се получава първият сигнал за пожар във Витоша, планината, която отново припомни романтичния рефрен „хубава си, моя горо“. Бистришкото бранище пламна така, както пламна Орлов мост, със същото социално напрежение. Короядният бръмбар и повалени дървета тлеят четири дни. И същите тези, която бяха наричани с какви ли не имена от рупорите на властта, хукнаха да спасяват Витоша.

  А през това време отговорните лица се оправдават с трудния терен, липсата на вода, липсата на техника. Мотаене четири дни. Държава, в която управляват възпитаници на милиционерска школа, ме принуждава да участвам във все повече конспиративни конструкции. Малко факти от изминалите дни.

  Властта не иска да овладее пламъците в Бистришкото бранище, защото е биосфререн резерват, който подлежи на специален режим и огнеборците нямат право да секат дървета. Това убеждение у земеделския министър Мирослав Найденов разраства огнищата на пожара близо четири пъти. Три дни властта не иска да прочете чл. 17, ал.1, т. 5 от Закона за защитените територии: „в резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети“.

  И докато управляващите умуват, десетки доброволци плъзнаха по билата на Бистришкото бранище да гасят пожарите. Страната, в която ни управлява генерал-лейтенант, инженер, доктор с научен труд „Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар“, специалист по гасенето на пожари, не може да овладее огнището на Витоша четири дни.

  За сметка на това, властта се изказа:

  – Мирослав Найденов за еколозите: „Вместо да си чешат езиците, да отидат горе и да помогнат. Сега оттук отивам, свалям костюма и отивам там. Питайте (към медиите) природозащитниците къде отиват“.

  – Бойко Борисов за доброволците: „Не заради това, че толкова е ценен трудът им, тъй като имаме прекрасни пожарникари, които са с огромен опит, не само в България, а и в Израел, и в Русия, а заради това, че те са съпричастни и толкова много хора искат да помогнат в погасяването на пожара“.

  Говореното настрана. Пожарът се разрасна и заради липсата на техника, която да се справи с него. Първо се оказа, че двата ни хеликоптера, които не можеха да се движат в зимни условия около бедствието в с. Бисер, сега нямат нужното оборудване за гасене на пожари. Реши се да се наеме частен хеликоптер. Първо поискахме, а след това се отказахме от израелски самолет. Военните изпратиха хибрид между танк и пожарна! Горе в планината доброволци съобщиха, че нарочно са мотани да не участват в потушаването на огнищата.

  Всичко това звучи като хроника на абсурда. Все по-убедително изглежда, че мотаенето, бавенето на гасенето на пожара на Бистришкото бранище има за цел да убие устрема на същите тези, които протестираха на Орлов мост. Тук няма значение дали огънят е запален умишлено или не. Важен е процесът на овладяването му. Всичко друго са нови димки: „Пожарът не е случаен. Следствените органи и полицията да направят своето разследване.” (Йорданка Фандъкова, кмет на София).

  И още за организацията по потушаването на огъня: „Със сигурност има грешки, в критични ситуации винаги се допускат грешки” (Фандъкова). Да, властта може и да е допуснала грешки в борбата със стихията, но и направи опит да овладее надигащото се гражданско неспокойствие. Това, което се случи, е, че главнята на социалното недоволство, която лумна в краката на властта, беше изритана на билото на планината. Най-активните от протестиращите станаха опълченците на Витоша и влязоха в отбрана.

  Сценаристите, обаче, не осъзнават, че това е с бумерангов ефект. Енергията на протеста вече е презаредена от други две победи. Европарламентът не прие спорното търговско споразумение АСТА. Морската градина във Варна беше спасена. Кризата може и да сплотява. Същите тези хора, които се събраха да бранят гората, се мобилизираха още повече. Заздравиха приятелството си, защото рамо до рамо правеха просеки в Бистришкото бранище. Социалните мрежи ги аплодираха, някои дори събираха сандвичи и вода, които да бъдат пратени за героите на Витоша. Последното звучи като епопея. Дали и тя ще се забрави?

   

  ––––––––––––––––––

  * Илия Вълков е завършил “Връзки с обществеността” в Софийския университет, а след това защитава магистърска теза по социология в Алма Матер. В момента е докторант по комуникация при криза при проф. Тодор Петев. Работил за в. „Дневник” и Дарик радио. Занимава се с публични комуникации и академични изследвания. Участник в протестите на Орлов мост.

   

• <<
• 1
...
• 213
• 214
• 215
• 216
• 217
• 218
• 219
• 220
• 221
• 222
• 223
...
• 414
• >>