Всички авторски страници

Авторски

• Гражданска инициатива „Стожер“ обединява всички БГ протести

  В инсталирана от 20 юли в градинката на паметника на Съветската армия в София шатра Гражданска инициатива „Стожер“ набира подписи за гражданско участие в управлението, граждански контрол, гражданско право на законодателна инициатива, гражданско право на вето, право на свободен и информиран избор.

  Копие на подписката ще бъде изпратена до ЕК заедно с информация за системно нарушаване на гражданските права в България, съобщи Мариана Христова от сдружението.

   „В България гражданите нямат право на законодателна инициатива без посредничество на партия“, изтъкна тя и каза още, че гражданите протестират и срещу събирането на лични данни. Те искат и да имат право на вето, подчерта Христова.

  Инициатива „Стожер“ обединява редица граждански инициативи като тази срещу шистовия газ и срещу Закона за детето, който възбуди бурно недоволство в обществото.

  „Стожер“ е и срещу монополите, срещу концесиите – за земята, за БДЖ, за образованието. 99% от хората не си знаят правата“, изтъкна Христова.

  Шатрата е облепена с плакати, предупреждаващи, че правата на детето са грижа на родителите, а не на държавата. Също, че не можем да пием пари и че ни е нужна чиста земя, чиста вода.

  На голям плакат е цитирана и Конституцията: „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетие е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата“.

  Други плакати призовават за спиране на фракинг технологиите. В шатрата се раздават информационни материали по темите за шистовия газ и закона за детето.

  „Това, че законът за детето е върнат, не означава нищо“, коментира Христова.

  „За какво им е вашето дете? След като очевидно държавата вече е решила проблемите на децата без родителска грижа, тя ще защитава и вашето дете от… самите вас. За целта държавата ще иска да се приеме нов закон за детето, по силата на който държавата ще консултира (медицински, психологически и правно) детето ви без ваше знание. Когато детето Ви има разногласия с вас, социалните служби конфиденциално ще му „съдействат“ и ще преценят какво да предприемат – от среща с психолог до отнемане на родителски права“, пише в една листовката по повод Закона за детето.

  „Внимание: не трябва да се дърпате, ако специалните служители дойдат у вас да отнемат детето Ви! По закон ще трябва да им сътрудничите!“, се предупреждава още в листовката.

  Инициатива „Стожер“ набира и привърженици са спиране на топлофикационния рекет. „Отказваме да бъдем роби на топлофикация. Няма да плащаме надписани сметки, а само реални, точни и ясни. Настояваме да спазват правото ни на избор, как, кога, с какво, на каква температура и за колко да се отопляваме“, се казва в листовка на инициативата.

  Повече информация за инициативата може да се намери на сайта на националната мрежа на родителите: www.nmr.bg

   

  Ива Иванова,  News.bg

   

  –––––––––––––––––

  Край Стожера – обединение на идеи, каузи и групи

   

  ПРИЯТЕЛИ,

  Повече от година гражданското ни общество ври и кипи в отговор на съдбоносните промени, които ни отрежда законотворческата хиперактивност на управляващите.

  Мнозина, следвайки повика на сърцето си и собствената си съвест, взеха участие в различни граждански протести – всеки от които – завършил с променлив успех. Част от инициаторите на събитието са хората, посветили година от живота си на постигането на мораториум върху шистовия газ, например. Мнозина от нас участваха активно в борбата срещу ГМО, хипермаркетите, високите цени на горивата, заграбването на земя, вода и за хранителен суверенитет… Все повече обаче назрява идеята, че не можем да се борим „на парче“, „кауза по кауза“ и единствено обединени ще съумеем да противостоим на непрестанно извиращите законодателни безумия на властимащите.

  Затова, заедно с други каузи от национално и местно значение – като тази за Закона за детето, за Високите цени на тока, за промените в Образованието, „Синята зона“, БДЖ, Концесиите, Ваксините и пр.,

  РЕШИХМЕ ДА ОБЕДИНИМ УСИЛИЯТА СИ И ДА СЪЗДАДЕМ МЯСТО,

  на което в продължение на 2 месеца гореизброените и всякакви други важни и актуални за държавата ни теми да бъдат дискутирани в търсенето на оптималното за тях решение. Разчитаме, че все повече хора с оригинални и работещи идеи ще се присъединят към нашата инициатива! Че все повече експерти, на които по една или друга причина не е дадено поле за изява, чийто глас досега е останал нечут, и чийто потенциал не е бил разгърнат в полза на обществото, ще споделят опита си с нас.

  За да видим в скоро време БЪЛГАРИЯ такава, каквато всички мечтаем да бъде – силна, достойна за уважение и притегателно място и за онези наши сънародници, които сега са принудени да живеят с мисълта и болката за нея отдалеч.

  Заповядайте край СТОЖЕРА!
  Ще има шатри, маси, подходящо озвучаване, видеоекран, вечерни дискусии…

  Надяваме се паркът срещу Алма Матер да събере хората, имащи способността и куража да променят нещата в нашата страна към по-добро!

  Очакваме ви!

  * * *
  Изрична забрана за издигане на партийни знамена и символи; призиви към етническа, верска нетърпимост и др. подобни РАЗЕДИНЯВАЩИ българската нация идеи.

   

  Източник:   Фейсбук

• Съучастникът на терориста от бургаското летище – гражданин на САЩ?

  Групировката „Основа на джихада“ пое отговорност за атентата в Бургас

  .

  Израелски медии разпространиха фоторобот на предполагаемия съучастник на извършителя на кървавия атентат на летището в Бургас.

  Според в. „Маарив“ българските власти в момента търсят втори заподозрян, който е бил помагач на терориста камикадзе.

  Според изданието, което цитира български полицейски източници, става дума за американски гражданин, който може би разполага с втора бомба.

  Името, което се споменава, е Дейвид Джепсън.

  На 19 юли МВР пък разпространи снимка и видеозапис на предполагаемия атентатор, облечен като типичен турист.

  По-късно стана ясно, че самоубиецът се е опитал да вземе автомобил под наем от бургаска туристическа фирма, но неин служител се усъмнил в достоверността й и отказал да му даде.

  Мъжът е имал фалшива шофьорска книжка от американския щат Мичиган на името на Жак Фелипе Мартин с фалшива адресна регистрация от Батън Руж, щата Луизиана.

  Според представител на фирмата е имало драстична разлика между снимката в документите и лицето, дошло в офиса – наяве той бил с късо подстригана коса, а на снимката (и на летището впоследствие – с дълга).

  Явно притеснен от проверката, мъжът предлагал да вземе кола за по-кратък от искания първоначално срок. Той се връщал няколко пъти.

  Ако Израел е имал пряка и точна информация за планирането на тази терористична операция, тя щеше да е неутрализирана.

  Това заяви Йорам Швайцер, експерт по международен тероризъм от Института по национална сигурност в Тел Авив, в интервю за БНР.

  По думите му ако информация за опасност е била подадена в началото на годината, българските служби не могат да останат в състояние на повишена готовност продължително време.

  „Ако нямаш надежден източник, който да потвърди недвусмислено сигнала за опасност, не може да си в състояние на тревога цяла година или две. Ето защо предполагам, че не е имало надеждна информация, а и не може винаги да се защити всеки обект.

  В миналото сме били свидетели как въпреки обявена обща тревога, пак са били извършвани терористични атентати.

  В този случай мисля, че ще има щателна проверка сред израелската разузнавателна общност. Ще се търси дали е била пропусната някаква информация за възможна терористична заплаха. Ще се търсят и пропуски в защитата на определени обекти и мишени, дори без да се е знаело за специфична атака в конкретен ден. Поуки ще бъдат извлечени. Това е рутинна работа за тайните служби“, допълни Йорам Швайцер.

  Няма повишена заплаха за американските евреи след атентата в България, съобщава днес в. „Джерусалем пост“, позовавайки се на представители на американските сили за сигурност.

  Представители на ФБР, Белия дом и министерството на вътрешната сигурност заявиха пред близо 300 лидери на американските евреи от цялата страна, че няма „конкретна достоверна информация“, която да говори за заплаха на територията на САЩ.

  Те обаче призоваха към по-голяма предпазливост пътуващите в чужбина.

  Източник:  Burgasnovinite.bg

   

  .

  Групировката „Основа на джихада“ пое отговорност за атентата в Бургас

  Неизвестната до този момент терористична групировка „Основа на джихада“ (или „База на джихада“, както някои медии превеждат „qaedat al jihad“) разпространи днес по средствата за масова информация съобщение, в което поема отговорност за атентата в българския курортен град Бургас.

  В заявлението от името на групировката се посочва, че атаката е била планирана за началото на свещения за мюсюлманите месец Рамадан, който, по думите на терористите „се явява месец на джихад и на смърт в името на Аллах“.

  В разпространеното прессъобщение се казва, че „един от членовете на групировката, с помощта на Аллах е провел щателна подготвителна работа, след което се взривил в пътническия автобус с еврейски туристи, оскверняващи мюсюлманските светини“.

  Както отбелязва руската медия „Нюз.ру.ко“, „в заявлението, което понастоящем все още не е потвърдено официално“ се изтъква, че „джихадът не е ограничен и никога няма да бъде ограничен от каквито и да било граници“ и че бойците „ще избиват евреите навсякъде, където могат, докато те не напуснат мюсюлманските земи“.

  Малко след излизането на тази новина  израелската медия „Маариф“ съобщи, че названието „Основа на джихада“ всъщност се явява съкратеното име на най-голямата терористична организация през последните няколко години – „Ал-Кайда“ (или „основата“, както се превежда на български език „al-Qā’idah“).

  Според израелското издание „Таймс ъф Израел“ съобщението е било получено днес по електронната поща в редакцията на ливанския вестник „Ел-Насра“.

  Източник:  КРОСС

• Кучето е заровено в Дамаск

  Георги Милков,  в. „24 часа“

   

  18 юли 2012 г. ще се запомни като деня на двата атентата. Единият в Бургас, другият в Дамаск. На пръв поглед между тях няма абсолютно нищо общо. У нас бяха атакувани автобуси с обикновени израелски туристи, а в сирийската столица – заседание на силовите министри и шефовете на специални служби в щабквартирата на вездесъщата Държавна сигурност. За бомбата на летището в Бургас никой не пое отговорност. При взрива в Дамаск обаче стана обратното – похвалиха се повече хора, отколкото би трябвало реално да са участвали. Имаше и някои други особености.

  Съвсем разбираемо медиите в България и Израел отделиха повече внимание на случилото се у нас. А още по-разбираемо бе, че „Ал Джазира“ не му обърна никакво внимание, концентрирайки се изцяло върху атентата в Дамаск, при който бяха елиминирани хора от вътрешния кръг на президента Башар Асад, включително зет му Асеф Шаукат и министрите на отбраната и вътрешните работи. Все хора, с които Катар напоследък не е в особено дружески отношения.
  Във всички останали световни телевизии от порядъка на Би Би Си, Франс 24 и Си Ен Ен
  двата атентата бяха логично съпоставени.

  Ако сте следили внимателно новините, ще си спомните, че и на двете места в началото се говореше за наличието на терорист камикадзе. Впоследствие тази версия отпадна за атентата в Сирия. За никакъв самоубийствен атентат не може да става дума, това бе дълго планирана операция, коментираха от Свободната сирийска армия успеха си в Дамаск. Със сигурност трябва да търсим вътрешен човек в системата.
  Акцията в Бургас също е била дълго планирана, но вече се обсъжда по-широко версията за атентатор камикадзе. Важният въпрос е: Защо?

  Веднага след експлозията режимът в Дамаск посочи с пръст виновниците. Израелските власти също не се бавиха много и на минутата обявиха кой е отговорен за атаката в Бургас. Беше странно как така и на двете места се случи да знаят кой е виновен. Без никакво разследване, без явни доказателства, без нищо!

  Макар бомбата в Дамаск да бе явен успех за опозицията, управляващите обявиха това за работа на ислямските терористи, които тормозят страната. Всъщност за режима в Сирия не съществува никаква опозиция. Всички, които са срещу Башар Асад и неговата диктатура, са терористи!  „Това е „Ал Кайда“, „Ал Кайда“ е, моите хора ме обичат и биха умрели заради мен всичките!“ Точно това казваше за революционерите и либийският лидер Муамар Кадафи малко преди „неговите хора“ да го пречукат като куче. Сега Башар повтаря същото. С допълнението, че Катар и Саудитска Арабия помагат на тези „терористи“.

  Но България също им помага. Напоследък все по-видимо. И в случая съвсем не говорим просто за оръжейни доставки, нещо, в което открай време сме свикнали да ни свързват, стане ли дума за какъвто и да било конфликт в Близкия изток.
  Говорим за много сериозни, последователни и твърде осезаеми политически
  ангажименти срещу управляващите в Дамаск  и някои техни приятели.

  Съвсем неотдавна България бе домакин на среща на сирийската опозиция, пазена до последния момент в тайна. И тази среща, макар и в Правец – място, което никога не се е отличавало като гнездо на демокрацията – бе изтъквана като основополагаща за демократичното бъдеще на Сирия. Бъдеще, в което, както бе подчертано, Башар Асад, неговото семейство и сегашната управляваща клика нямат никакво място. Още по-рано у нас се появиха няколко лица, определено работещи срещу режима в Дамаск.

  В Париж на последната среща на организацията „Приятели на Сирия“ (разбирай неприятели на режима) България предложи да бъде домакин на следващо такова събиране. В Сирия определено не гледаха с радост и на някои наши общи кроежи с Турция и Катар.

  Тъй че много е вероятно кучето да е заровено в Дамаск, както обичат да казват нашите съюзници на Запад. Ако с всички тези действия някой е целял да вкара България в голямата световна политика, то атентатът в Бургас идва да покаже, че тези усилия
  са забелязани И очевидно са оценени по много подобаващ начин.
  Така както режимът в Дамаск обвинява за всичко опозиционерите терористи, подкрепяни от Катар и Саудитска Арабия, по същия начин Израел има дежурен отговор за всяко злодеяние – Иран и в частност неговата любима рожба в Ливан „Хизбула“. А би трябвало да се съмняваме винаги, когато някой има толкова бърз и готов отговор.
  „Ние не воюваме с туристи!“ Това бе краткият коментар на прошиитската ливанска групировка, след като я обвиниха, че стои зад атентата в Бургас.

  В същия ден, когато у нас гръмна автобусът с израелските туристи, лидерът на „Хизбула“ шейх Хасан Насрала държа реч пред последователите си. Тази реч бе предавана на видеостена в бейрутския квартал „Дахие“, който се смята за крепост на „Хизбула“. Ако се беше появил на площада, за да я произнесе на живо, шейхът щеше да е мъртъв след 7 до 10 минути, колкото са нужни на една израелска
  ракета да заличи всичко наоколо Затова и речта бе предавана на видеостена. В нея, разбира се, нямаще нищо за България.

  Не би и могло да има, защото поводът бе ознаменуването на годишнината от войната през 2006 г. Война, която „Хизбула“ води срещу израелската държава, нейната армия и военна мощ. И война, която е важно да отбележим, че Израел, уви, не спечели.
  Тъй че това е истината – „Хизбула“ няма защо да се доказва в чужбина, дебнейки зад ъгъла някой и друг израелски турист, след като в истински военен сблъсък унижи доста сериозно смятаната за непобедима израелска армия.

  Точно затова нито един сериозен експерт не би приел лесно подобни обвинения срещу една утвърдила се военна и политическа сила като „Хизбула“, която на практика управлява Ливан.

  Ако допуснем, че определени сили в Дамаск или дори в Техеран имат някаква връзка със случилото се у нас, то това може би е станало по-скоро чрез някоя от безбройните бутикови екстремистки организации, които се прехранват с подобни поръчки.
  На хранилката на режима в Дамаск от десетилетия насам паразитират всевъзможни
  елементи,  които ту гравитират около по-мощни организации, свързани с палестино-израелския конфликт, ту играят сами според подаянията и поръчките, които получават.

  Иначе обществена тайна е, че Израел от години избива целенасочено учени и експерти, участващи по някакъв начин в ядрената програма на Иран. В повечето случаи тези мъже и жени биват разкъсвани от бомби, активирани с дистанционно управление, и затова никога няма заловени на местопрестъплението.

  Почти толкова професионално действат и израелските опоненти, когато трябва да вдигнат във въздуха набелязаните за жертви обикновени граждани. В случая напълно невинни туристи. Оказва се, че в този кървав бизнес нищо не е непровокирано.

  За съжаление се случва големите политики да водят до страдания на нищо неподозиращи прости хорица. Това е грозната реалност и със сигурност не се предвижда скоро тези изстъпления да престанат. Това, което би трябвало да притеснява нас, българите, оттук натътък, е фактът, че вече не можем да живеем като застраховани от подобни ужасии. След като толкова много искаме да сме в играта, трябва да сме наясно за някои от неприятните й страни.

   

• Мъглата около ДАНС

  А. Ненкова,  Дойче Веле

  След атентата в Бургас логично пак се питаме: какво всъщност върши ДАНС? Дали агенцията е класическо разузнаване в защита на така наречената „национална сигурност“ или пък е просто частен детектив на премиера?

  През 2010 година спецслужбата се сдоби с имиджа на най-доверената на премиера Борисов – нещо като негов отдел „Човешки ресурси“, се казва в мониторингов доклад за ДАНС на фондация РискМонитор. „Когато не се справя някой, службите идват при мен, обикновено с главния прокурор, сядаме и започват да ми вадят материали“, разяснява Борисов. Коментарът е излишен.

  Авторите на доклада – Рада Смедовска-Тонева, Стойчо Стойчев и Светлана Георгиева – припомнят, че през 2009-2010 г. ДАНС е разкрила едва 13 случаи на пране на пари и терористична дейност. Според отчетите на ДАНС за първите две години, в които съществува агенцията, са съкратени над 600 дотогавашни нейни служители, а през 2010 г. бюджетът й е орязан с около 40%. Парламентарната Комисия за контрол на агенцията изразява опасения за ефекта от затягането на колана и го нарича „потенциален риск“. Препоръките й обаче не привличат вниманието на Народното събрание. Председателят на Комисията за контрол на ДАНС Иван Костов е цитиран с многозначителното обобщение, че „подводницата ДАНС потъна, но сега работи“. След атентата с Бургас Костов добави, че ДАНС не е готова да дава отговори на ключови въпроси, свързани със заплахи за националната сигурност.

  Навсякъде и никъде

  Изминалите години всъщност показаха, че агенцията не подбира – тя „решава“ всякакви проблеми. Тъкмо това е и един от основните й дефицити – според мониторинговия доклад на РискМонитор. Анализаторите изброяват:

  ДАНС-агентите влязоха в тъканната банка „Остеоцентър-България“ и иззеха документи във връзка с пътуване до САЩ на тогавашния здравен министър Божидар Нанев и зам.-шефа на парламента Лъчезар Иванов. Досега от това подозрение за корупция по високите етажи не произтича нищо съществено.

  ДАНС нахлу и в 7 клиентски центъра на австрийската компания ЕВН, без да представи официален документ за проверката. Аргументацията гласеше: „заплаха за енергийната сигурност на страната“. Според наблюдателите, това обяснение звучи много неубедително.

  От РискМонитор припомнят и специализираните операции в сградата на община Садово – заради нередности в изпълнението на обществени поръчки. И в окръжната болница в Пловдив – заради сигналите, които министър-председателят получил за „икономически интереси“.

  Във всички тези казуси се видя, че традиционният ред в държавата е демонтиран. Потокът от сигнали очевидно се насочва директно към кабинета на премиера Борисов. Той пък от своя страна поема сортирането и препращането на сигналите към прокуратурата и ДАНС. Очевидно Борисов няма доверие на други органи и тъкмо поради това ДАНС действа като „отряд за бързо реагиране“. Такава е оценката на експертите.

  Октоподите във ВСС

  След като се появиха съмнения, че във Висшия съдебен съвет (ВСС) може да има „октоподи“, вътрешният министър Цветан Цветанов роди идеята ДАНС „да бие печат за годност“ на членовете на Съвета. Медиите в България предположиха, че така правителството „отвръща на удара“, защото преди това съдът бе освободил задържаните при акциите „Килърите“ и „Всичко коз“. Помним, че Цветанов и колегите му много се гордееха с тези арести. А както стана ясно преди дни, спецслужбата ще се меси и в партийното строителство – тя ще проверява имуществото на партиите.

  Какво трябва да се случи, за да се разсее най-сетне мъглата около ДАНС? Първо: държавата трябва да спре да изкривява образа на спецслужбата. И второ: парламентът ще постъпи мъдро, ако подкрепи ДАНС в качеството й на класическо разузнаване, което анализира и дава изпреварваща информация в областта на националната сигурност, а не се занимава с „отвръщане на удари“ и показни „реализации“. Тогава може би ще затихнат и критиките, че атентати като бургаския „заварват спецслужбата по бельо“.

   

• 18-годишен перничанин ще работи в НАСА

  18-годишният Самуил Бисеров Борисов, който от шест години със семейството си живее в САЩ, е спечелил стипендия и е поканен да работи върху проект на НАСА в Хюстън, заедно с други млади учени. Под ръководството на най-опитни ракетни инженери, младите изследователи подготвят мисия за изследване на Марс, съобщават родителите на тийнейджъра.

  Самуил е роден в град Перник на Великден – 30 април 1994 година. Когато момчето е в пети клас, заминава за Тексас с родителите и по-малкия си брат, Емануил.

  Макар английският да не му е роден език, само четири месеца по-късно Самуил, или Сам, както го наричат американските му приятели, е номиниран да представя щата Тексас на конференция за млади учени и бъдещи лидери във Вашингтон, съобщи БНР.

  Няколко месеца по-късно е поканен на подобна конференция в Бостьн. В седми клас Самуил отново е избран, този път – да представи заедно със свой съученик група от чартърни училища в Сената във Вашингтон.

  В началото на девети клас 18-годишният перничанин получава и най-голямото си отличие – Президентската награда за академични постижения, лично подписана от Барак Обама.

  

  Източник:  БЛИЦ

• Финансовият министър Дянков е без здравна осигуровка

  Според справка в сайта на НОИ българският вицепремиер дължи на хазната вноски за 9 години, пише Биволъ
  

   

  Господ здраве да дава на Дянков, защото ако се разболее или претърпи злополука, ще си плаща медицинските разходи от джоба, това показва справката в сайта на НОИ за здравноосигурителните му права. Възможно е също той да има здравна застраховка, която покрива разходите му, което е по-добрият вариант за него и за бюджета.

  Дянков дойде от САЩ, където пребиваваше постоянно и зае поста финансов министър в началото на юли 2009 г. Преди това той е бил в ситуацията на стотици хиляди българи в чужбина, които бяха задължени да плащат здравни осигуровки в България, въпреки, че не могат да ползват здравни услуги.

  Абсурдът беше решен частично от законодателя благодарение на упорит протест на българите в чужбина, които организираха подписки и даже манифестираха в Брюксел. В крайна сметка те получиха право да се освободят от здравни вноски до края на 2007 г. като минат през нелека административна процедура. Дянков също може да се възползва от това право.

  За периода от 1.01.2008 г. до днес няма процедура за освобождаване, така че дълговете се трупат отново. Българите в чужбина вече повдигнаха въпроса за нова законодателна промяна и радикално решение на въпроса. Според тях трябва да бъде премахнат принципът на задължително осигуряване по гражданство и задължението за осигуряване в България да бъде само по признак местоживеене.

  Случаят с министъра на финансите, който е станал длъжник без да го подозира, е поредната илюстрация на абсурдната система.

  Засега идеите на ГЕРБ за решаване на въпроса със здравноосигурителните дългове са по-скоро в посока да се забрани на финансовия министър да пътува в чужбина, докато не се издължи.

  Хубавата новина е, че огласяването на дълговете на Дянков може би ще даде тласък за законодателна инициатива, която да реши въпроса веднъж завинаги, а не на парче и до време.

   

  

   

• ЕП ще пише и на кирилица, остава да я нарече „българската азбука“

  Европейският парламент започва реабилитация на кирилицата, след като Ивайло Калфин сигнализира председателя му Мартин Шулц за неравностойното използване на официалната българска азбука.

  Следващата стъпка е кирилицата да бъде наричана българската азбука в европейските институции, за да заеме българският език отново полагащото му се място като един от най-старите културни езици на Европа.

  На 24 май лидерът на българските социалисти в Европейския парламент изпрати писмо до Шулц, в което го информира, че собствените имена на депутатите и названията на различни програми и инициативи се изписват само на латиница в текстовете на български. Калфин настоя имената да се транскрибират на кирилица, за да могат българските граждани по-лесно да разбират информацията за работата на парламента.

  В отговора си до Ивайло Калфин председателят на Европейския парламент декларира, че изцяло подкрепя предложението за промяна на практиката за използване на латиницата при използване на небългарски имена. Чуждестранните собствени имена, включително тези на небългарските членове на Европейския парламент, могат да бъдат изписвани на български, като се следват правилата, установени от Института за български език и Българската академия на науките.  Мартин Шулц добавя, че администрацията на парламента вече проверява какви технически промени трябва да се направят, за да може всички имена в базата данни на Европейския парламент да бъдат изписвани на кирилица възможно най-скоро.

  Председателят на парламента пояснява, че това вероятно ще отнеме известно време, тъй като е свързано с намиране на техническо решение за изключително сложната интернет система на институцията и ще наложи съгласуване между различни служби. Шулц се ангажира да информира Калфин как напредва изписването на собствените имена в официалните и публични документи на Европейския парламент на кирилица.

  От своя страна Ивайло Калфин благодари на председателя на Европейския парламент за готовността да бъде отстранена една несправедливост по отношение на кирилицата. „Удовлетворен съм, че службите на парламента започнаха да търсят решение на проблема. Ще продължавам да следя как върви работата. Надявам се, че българите ще можем възможно най-скоро да се поздравим, че нашата азбука се ползва с цялото уважение и се използва пълноценно в работата на Европейския парламент“, заяви Калфин.

  Припомняме, че от години Фондация „Българска Памет“ провежда мащабна кампания и настоява кирилицата да се нарича българската азбука в европейските институции, позовавайки се на историята на българската писменост и култура. Инициативите на фондацията, които са постоянни, не кампанийни, са основани на добре известните по цял свят факти, свързани с делото на братята Кирил и Методий, създатели на глаголицата, която съвършено точно отразява спецификата на солунския български диалект. Глаголицата пък е фундаментът за кирилицата, създадена малко по-късно в Преслав. Старобългарският език през Средновековието е бил утвърден като свещен, наравно с гръцкия и латинския, той става третият книжовен език за Европа и играе ролята на латински за Източна Европа. Затова днес в Обединена Европа кирилицата трябва да получи законното си определение като българска азбука, независимо от факта, че някои страни отричат фактите, поради добре известни причини, настоява Фондация „Българска Памет“.

   

  Източник:  Frognews.bg

• Israel’s Barak says Hezbollah carried out Bulgaria bus attack

  JERUSALEM (Reuters) – Israeli Defense Minister Ehud Barak said on Thursday that the Iranian-backed Lebanese group Hezbollah carried out the deadly bomb attack on a bus carrying Israeli tourists in Bulgaria on Wednesday.

  Bulgarian officials said six people were killed when the bomb went off outside Bulgaria’s Burgas airport. Israeli media reported that eight people had been killed and that six of them were Israelis.
  „The immediate executers are Hezbollah people, who of course have constant Iranian sponsorship,“ Barak told Israel Radio.

  The tourists had arrived on a charter flight from Israel and were on the bus in the airport car park when the blast tore through the double-decker. Body parts were strewn across the ground and mangled metal hung from the bus’s ripped roof.

  Hours after the attack Israeli Prime Minister Benjamin Netanyahu said Teheran was behind the attack and that „Israel will react powerfully against Iranian terror.“ There was no immediate Iranian reaction to the Israeli accusation.

  The blast came on the 18th anniversary of a 1994 bomb attack on the headquarters of Argentina’s main Jewish organization by a Hezbollah suicide bomber, which killed 85 people.
  Israeli officials had previously said that Bulgaria, a popular holiday destination for Israeli tourists, was vulnerable to attack by Islamist militants who could infiltrate via Turkey.
  Israeli diplomats have been targeted in several countries in recent months by bombers who Israel said struck on behalf of Iran.

  Although Tehran has denied involvement, some analysts believe it is trying to avenge the assassinations of several scientists from its nuclear programme, which the Iranians have blamed on Israel and its Western allies.

  Israel and Western powers fear that Iran is working towards a nuclear bomb, but Tehran says its research is strictly for peaceful ends. Both Israel and the United States have not ruled out military action against Iranian nuclear facilities.

   

  Source:  Reuters

• Търси се. Някои го намериха в мрежата

  Форумци на News.bg откриха интернет страница с профил на бивш затворник в Гуантанамо, който може да бъде физически оприличен с извършителя на терористичния акт в Бургас.

  Откритието е направено след като беше разпространено видео със заподозрения мъж.

  Мехди Мохамед Гезли е роден през 1979 г. в Стокхолм, Швеция. Баща му е алжирец, а майка му финландка. Той е израснал в шведския град Йоребру. Гезли е посетил Пакистан, за да учи ислямско право преди 11 септември 2001 г. Бил е арестуван на 01.12 2001 година в Пакистан. След престой в Гуантанамо е освободен.

  Това е чуждестранният сайт със снимки и информация за профила.

  Изясниха ДНК-профилът му

  Вече е ясен ДНК-профилът на терориста, като той заедно с пръстовите отпечатъци са качени в международната база данни, която се обновяване на всеки два часа и с нея работят разследващите. Това съобщи пред журналисти на летище Бургас министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, цитиран от „Фокус“.

  За първи път беше съобщено, че атентатът е дело на камикадзе през нощта от премиера Бойко Борисов. В останките от трупа му е намерена фалшива, както се разбра, шофьорска книжка на жител на американския щат Мичиган на името на Jaque Felipe Martin.

  Установено е, че взривът не е бил в багажното отделение на автобуса, както се предполагаше досега. „Вероятно бомбата е била поставена в раницата на мъжа камикадзе и е гръмнала, когато той се е намирал на вратата на автобуса. Предположенията на експертите са, че по всяка вероятност раницата не е била свалена от гърба му, а е била взривена на него, защото ударената вълна е мощно отразена в асфалта и след това в багажното отделение на автобуса, но няма щети, които да са за поставено взривно устройство в багажното отделение“, обясни Цветанов.

  По думите му все още не е ясно как терористът е влязъл в страната ни и съответно в ЕС. Има версии за държави, но Цветанов не пожела да каже кои са те.

  Вътрешният министър бе категоричен, че няма да коментира информация, която може да попречи на разследването и се прави всичко възможно да се установи откъде е влязъл в България атентаторът.

  „Всичко, което е събрано от огледа като доказателства, ще бъде изпратено в лаборатория в София, за да се изследва. Все още не е ясен видът на взривното вещество и не може да се каже дали той е от България или не. Ще се работи цяла нощ, за да имаме информация“, допълни Цветанов.

  По-рано МВР разпространи кадри с предполагаемия атентатор на летището в Бургас. Той е на около 35-36 години, с дълга коса, голяма раница на гърба и бермуди. По думите на Цветанов към момента вътрешното ведомство разполага с данни, че атентаторът е стоял в България между 4 и 7 дни. Разследващите работят и по варианта някой от България да му е оказал логистична подкрепа.

  Очаква се към 18 часа да бъде възстановена работата на летище Бургас. Огледът на взривения автобус е приключил.

  „Имаме много оперативна информация, обменяме я с всички служби, от цяла Европа, и с колегите от Израел, с които на два часа правим заседания“, допълни министърът.

  „Това е тежък атентат, който се опита да попречи на отношенията между България и Израел“, каза посланикът на Израел Шаул Камиса Раз, който също присъства на брифинга в Бургас.

  „Близо 24 часа сме тук, работим със службите на Израел, на България, за да разберем какво точно стана. Взаимоотношенията между България и службите, които работят тук, от министерствата, полицията, са на много добро ниво и ние сме благодарни за това“, допълни той.

  Източник:  Webcafe.bg

   
  –––––––––––

  Видеото с предполагаемия атентатор на бургаското летище

• Аделина Коджабашева – нуждаеща се от спешна животоспасяваща операция в Израел

  Аделина е едва на 19, но животът й тръгва към своя край. През всеки нов ден на болка и мъка тя мечтае само за едно – да има своето утре. Ние можем да й го подарим. Можем да й позволим да изживее своят живот!

  Ади вярва в ангели! Тя вярва в ТЕБ! Искаш ли да бъдеш неин ангел?
  Какво би направил днес, ако знаеш, че няма да има утре?

  .
  .

  Аделина Делянова Коджабашева

  
  възраст: 19 години
  град: Бургас

  Обръщамe се към всички хора, фирми, фондации с надежда за помощ, морална и финансова подкрепа.

  Дъщеря ни Аделина Коджабашева, на 19 години, се нуждае спешно от средства за извършването на животоспасяваща операция в Израел. Изискваната непосилна и повторна сума за нас от клиника “Хадаса” в Израел е в размер на: 45 830 евро/български пари 91 660 лв./.

  Описание на диагнозата:  рядко срещано заболяване на костта – конвенционален остеосарком /остеобластна версия 12.0/ – злокачествен тумор.

  Моля Ви, помогнете на Ади!

  Имаме отчаяна нужда от подкрепата на всички хора, имащи възможност да ни помогнат. Нашите финансови възможности се изчерпаха, нежеланието от страна на институциите да ни обърнат внимание и помогнат ни принуди отчаяно да се борим за последен шанс като разгласим проблема пред обществото.

  Съжаляваме, че трябва да споделим тревогите и проблемите си пред всички чрез интернет, медии, писма до фирми, но ние вече сме безсилни и заклещени между неразбирането сложността на проблема и твърде бързо променящи се обстоятелства, касаещи здравословното състояние на АДИ. Изискванията поставяни от страна на институции, отговарящи за адекватна помощ, смачка всички надежди Ади да се възползва от правата си по конституция за право на живот, описани в конвенции, спогодби, закони.
  Паралелно с това липсата на диагноза до последно спираше желанието на клиники в чужбина да поемат случая.

  Всичко започна от незначителна болка в глезена, разнопосочни диагнози, до рядко срещана тежка диагноза конвенционален остеосарком  /остеобластна версия/, с предложение на български специалисти за превантивно ампутиране на крака, поради двугодишно убеждение за безпроблемно отшумяване на проблема. Поради закъснение и адекватно лечение се налага вече не само ампутация на крака, а животоспасяваща операция. Ние разбира се не приемаме това решение, защото специалисти от Израел приеха Ади по спешност и направиха нужното да бъде забавен процеса, за окончателно решение дали да бъде ампутиран кракът като бъде намален туморът.

  В Горна баня бяха извършени две оперативни интервенции с надежда за преодоляване на болестта. Преди четири месеца беше извършена поредната операция, която беше неуспешна и отново проблемите се задълбочиха стремглаво в лоша посока…

  Изтеглихме кредит от 32 000 евро, които платихме на израелска клиника “Хадаса”
  Сега на Ади и предстои тримесечна химиотерапия и нова втора операция. Като същевременно търсим клиника в чужбина за бързо хоспитализиране, с възможност да бъде спасена БЕЗ АМПУТИРАНЕ на крака. Моля, ако някой има кординати и има възможност да ни свърже с клиника и специалист, лекуващ коварната болест – Конвенционален osteosarkom – остеобластна версия 12/0.

  Моля ви, помогнете да съберем сумата от 45 830 евро, в български пари 91 660 лева, за да бъде извършена жизненоважна операция, от която зависи дали ще продължи животът на Ади.

  Всички мечти и желание за живот внезапно рухнаха – невъзможността да се яви на матури, да бъде на бала, за да изживее един незабравим момент, като всички, завършващи образованието си. Въпреки подготовката за абитуриентския си бал, Ади успя да облече балната си рокля с риск да поеме тежестта на всички страдания и болки, като пожела да се докосне до този дългоочакван момент с присъствието си за много кратко време и после се оттегли поради бързо влошаващото си здравословно състояние .

  Дайте шанс на това младо и слънчево момиче да продължи живота си, като бъде излекувана!

  Банкова сметка за набиране на средства :
  

  УниКредит Булбанк
  BG 90 UNCR 7000 1520 6364 10 BGN
  BG 43 UNCR 7000 1520 6364 80 EUR
  SWIFT / BIC CODE – UNCRBGSF
  титуляр на сметката – АДЕЛИНА ДЕЛЯНОВА КОДЖАБАШЕВА

  Молим всеки, който има възможност да ни помогне с каквото може, да ни потърси !!!

  Ако се нуждаете от друга допълнителна информация моля пишете на
  e-mail:  [email protected]  или се свържете директно на телефонен номер :
  бащата на Ади – Делян Коджабашев 0887468317 / 0887258949

  Очакваме препоръки и подкрепа с адреси на клиники с алтернативно предложение за спасяване на живота без наложителното ампутиране на крака!

  www.adelinakodjabasheva.com

• Боянка Иванова: Емигранти си идват у дома, а България не е готова да ги приеме

  90 000 наши младежи са се върнали за 5 години, но западните им дипломи са неприравнени. Училищата ни зад граница са спирачка за асимилация

   

  Интервю на Хенриета Георгиева, в. „Марица“

  Боянка Иванова живее в САЩ от 1995 г. Завършила е ПУ, специалност руска филология и английски език. Преди да замине, има 14-годишен педагогически стаж като преподавател и училищен директор и заместник-директор. От 17-те години в Америка 15 работи като учител в държавно американско училище. От 2000 г. е създател и директор на първото българско лицензирано училище в САЩ, което вече носи името Джон Атанасов. Г-жа Иванова е един от основателите на създадената в Пловдив Асоциация на българските училища зад граница, която обхваща над 200 училища по цял свят – в Бразилия, Китай, Дубай, Кувейт. Синът на г-жа Иванова е психотерапевт с американска диплома, който иска да се върне в България. Дъщеря и учи туристически мениджмънт в Аграрния университет.

  – Как попаднахте в САЩ?

  – Икономически емигрант съм – заминах за САЩ през 1995 г. с първите зелени карти. Дотогава работех като заместник-директор и директор в училище “Димитър Талев” в “Кючук Париж”. Там е минала по-голямата част от 14-годишния ми учителски стаж в България. Заминахме със семейството си и двете ни деца – синът ми завърши 10 клас и 6-годишната ми дъщеря, тогава първокласничка.

  Обичам професията си, затова потърсих възможност да я продължа. В началото на престоя ми в САЩ работех в частна детска градина и в бюро на Аерофлот като наземна стюардеса. Междувременно вземах приравнителни изпити – това е и полезно, тъй като и изискванията, и цялата образователна структура, дори методиката на преподаване в САЩ са съвсем различни.
  Имах късмета да продължа да упражнявам професията си – като двуезичен учител, т.е. учител на деца емигранти в държавното чикагско училище “Лаймън Будлонг” от 1997 г. В България нямаме такива двуезични учители.

  Особено интересна според мен е политиката на адаптиране на емигрантите – независимо от коя част на света идват, Америка полага особени усилия за това. Според изследване в първите 3 години от емигрирането си чужденецът е най-ефективен. Точно това е времето, в което детето емигрант води своята битка с новата култура, с езиковия шок, смяната на битовите условия. Затова тези деца се поемат от учители, говорещи техния език.

  В един момент в Чикаго се появи струпване на българи, в училищата възникна проблем с комуникирането и преподаването на деца от България, които не владеят английски. След като получих американски сертификат, започнах работа. Така оттогава досега имам късмета да работя това, което искам и мога, в американската образователна система. Тя има своите минуси, но и своите плюсове.

  – Кои според вас са минусите и плюсовете на американската образователна система?

  – Първо плюсовете: Има голямо обгрижване на децата, без значение какви са. Нормативът за откриване на щат е такъв – при наличие на 22 деца от една етносна група, които не говорят официалния език за страната, се наема учител, който говори езика им. Ако липсва такъв, се наема двуезичен учител със специалност ESL, English as a Second Language, с втори език английски, който може безпреводно да обгрижва тези деца. И друг плюс ­ родителите са сериозно въвлечени както в управлението на училището – те избират директора, имат право на контрол върху изразходваните средства, имат право на мнение и са добър коректор в управлението на американското училище.

  Това е разликата от нашето училище. Така се създава и възпитава чувството на отговорност у родителя. Освен това децата със специални нужди не са така отделени, както например в Пловдив беше преди години в училище “Стефан Караджа”. Сега и тук се говори за такова приобщаване, но е твърде закъсняло според мен. В САЩ приобщаването се прави по специални програми, по начин, който не ощетява обучението на децата, които нямат тези нужди и проблеми. Много е разнообразна програмата на тези класове. Училището, в което съм, е голямо, държавно, с около 1000 ученици. Децата със специални нужди са разпределени в четири класа, те са между 10 и 15 – при тези деца нормативите са различни. Не съм сигурна дали в град като Пловдив има такава интеграция на такива деца.

  Кои са отрицателните неща? Учебното съдържание, особено по точните науки, е елементаризирано. С може би 2 класа по-надолу в сравнение с българското образование. Математика, химия, физика, биология не са разделени по предмети след пети клас, както у нас.

  – Как се справят българите в тази битка?

  – В САЩ разбрах, че нашите деца са наистина умни и конкурентноспособни. Това обяснява защо повечето българи отиват в САЩ заради децата си. Търсят и много умело намират най-доброто за тях. От нашето училище в Чикаго, въпреки че е емигрантско (такива – за адаптиране в първите години на децата на емигрантите, са всички училища в града Чикаго, не в предградията), имаме ученичка, която след завършване на 8-ми клас отиде в елитна гимназия и оттам в университета Йейл. Така че не е важно къде е входът, а къде е изходът – това съветвам нашите сънародници. Може детето да завърши обикновено училище и гимназия, но ако работи върху себе си упорито, може да се стигне до Харвард и нагоре.

  – Как се стигна до създаването на българско училище в Чикаго?

  – Никой българин, особено в Щатите, не може да се изхранва от работа в съботния или неделния ден в такова училище. Потребността дойде от българската общност. Обучавайки децата на чужд език, интегрирайки ги в чуждата среда и система, и аз, и родителите, осъзнахме, че за 3 години губим децата си. Така започнах да пиша и говоря, че това е асимилиране без бой и без кръв, защото е доброволно и необратимо. След 10 години в тамошната образователна система детето е асимилирано. Дори да говорим български вкъщи, което сме правили, то не остава напълно грамотно. А загубвайки езика си, загубваме етноса, държавата, бъдещето си. Идеята дойде от родителите българи, които започнаха да ме поощряват: Давайте български, стига с този английски!

  През 1999-2000 г. със събрани емигрантски пари издигнахме българската църква “Света София”, която дълго време се помещаваше в наета жилищна сграда. Построена от основи до покрив – това е единственият подобен комплекс зад граница. Там решихме да направим училище, въпреки че не беше предвидено по план достатъчно място за училище, както правят гърците и поляците – в отделна сграда. Впрочем около 2000 г. беше бум на емиграцията, поне в Чикаго, тъй като децата в моя клас в американското училище само в един район станаха от 20 на 120.

  Посланик Елена Поптодорова се запали от идеята и съдейства да започнем обучение на децата на обикновените емигранти по Наредба 4, по която се обучават децата на дипломатите. Трябваше да представя учебен план, учебна програма, да опиша базата. Учителският състав беше вече сформиран – г-жа Елена Липкова, преподавател от математическа гимназия в Добрич, е един от моите първи съмишленици, Добринка Ватова – бе първата учителка по география, пловдивчанка, моя колежка от училище “Димитър Талев”, истински учител възрожденец. Искахме в училището да се изучава не само български език, но и основните предмети – българска история, българска география.

  Така че от 2001-2002 учебна година училище “Света София” тогава стана първото лицензирано българско училище в чужбина извън посолствата. Започнахме с 18 деца с 3-ма учители, сега са 180, очакваме 200 деца следващата учебна година. Учителите са 14.
  Лицензирано към Министерството на образованието българско училище зад граница означава дадено право за издаване на свидетелства за завършено обучение по родни предмети.
  С това удостоверение, прикрепено към удостоверението за завършен съответен клас до 12, детето има право да продължи образованието си в България, без да полага приравнителни изпити – много жестоко наказание! Така че свидетелството от българското училище е изключително облекчение при завръщане на детето в България, а имаме доста завърнали се за 10 години.

  През 2008 г. се преместихме в колежа Октън, където днес наемаме 14 класни стаи. Тогава се преименувахме в училище “Джон Атанасов”, защото негови наследници имат деца при нас. А синът му, Джон Атанасов – младши, е наш редовен гост. Специален наш гост на юбилейното ни тържество по случай 10-годишния юбилей на училището ни беше и президентът Росен Плевнелиев по време на посещението си в САЩ през май тази година.

  – Не е ли твърде натоварваща за децата съботно-неделната програма в българското училище?

  – Учебният план за съботния ден покрива седмичния норматив по български език, плюс час география и час история. Седем учебни часа в шестия учебен ден е сериозно изпитание за децата, свръхнатоварване, дори геройство и за родители, и за деца. Някои стават в 6 часа сутринта, тъй като разстоянията там са големи. А някои родители също работят в събота.

  – Какви са основните трудности, с които се сблъсквате?

  – Броят на българските деца, желаещи да изучават родния си език, расте, увеличава се и броят на родните училища в Чикаго, които днес са 9. Това все повече усложнява нещата, не само с базата и квалифицираните преподаватели, но и с нуждата за учебници, която стана наистина драстична. Първите години ги мъкнех от България в куфарите си и плащах допълнителен багаж на летището. Но учебници за 180 деца никой не може да помъкне в самолета.

  Свързах се със съмишленици от български училища в различни краища на света. Проблемите на всички са едни и същи – неимоверно нарастване на броя на учениците, а работата на преподавателите натежава. А аз самата почувствах, че в един момент участвам в процеса на предателство, в процеса на асимилация и исках да направя всичко възможно да се противопоставя и да го спра. Като учител в американското училище ми е поставена цел да се стигне до 100 процента обучение единствено на английски език. Неслучайно след създаването на българското училище често се шегувам, че това, което правя от понеделник по петък, го развалям в събота и неделя, за да спра езиковата и етническа асимилация на децата ни.

  – Как накарахте институциите да ви чуят?

  – Създадохме Асоциация на българските училища зад граница – тя е учредена в Пловдив с представители на колеги от различни държави. Сред тях пловдивчани са Боян Кулов – председател и основател на Образователен център “Св. Климент Охридски” във Вашингтон, Ваня Велкова, основател на българското училище в Хамбург, Снежина Мечева, завършила Пловдивския университет, директор на училището към посолството ни в Лондон, Ирина Владикова от българското училище във Виена, Силвия Стаменова от Холандия.

  Може да звучи нескромно, но за 5-те си години Асоциацията е свършила доста работа. От 2008 г. българските училища в чужбина вече получават 50-процентно финансиране от България. Другата част ние трябва да си я добавим – това е нашата отговорност. Има, разбира се, и критици на финансирането на българските училища в чужбина – как не ни е неудобно да искаме от тази бедна държава! Смятам, че това се полага не само поради конституционните права на децата с българско гражданство, но и поради факта, че живеейки в чужбина, тези деца до известна степен са облекчили българския бюджет от необходимите средства за задължителното им обучение до 16-годишна възраст.

  Да не говорим за сумите, които емигрантите вливат в родината. Няма българин зад граница без парче земя тук. Това е залегнало в историята и народопсихологията на българина.
  Дейността на Асоциацията е насочена както към запазване на родния език и етническото самосъзнание и националната принадлежност на децата български граждани зад граница, така и на тяхното адекватно реадаптиране при евентуално завръщане в родината. Това трябва да залегне в национална политика на българите зад граница – ноември месец в Брюксел ще има форум по тази тема. Живеем в глобален свят – никой не е закрепостен там, където живее. А незнаенето на роден език в семейство емигранти го обрича на невъзвращенство, става спирачка за връщане на хората в родината. Точно в преодоляването на тази спънка е ролята на българските училища зад граница. Това е следващият ни приоритет – създаване на условия за обратното адаптиране на завръщащите се българи.

  – Завръщането тенденция ли е?

  – Трябва да осъзнаем, че кризата ще връща все повече хора в България, каквато и да е обстановката тук. Да не говорим, че никой не тръгва да емигрира, особено икономическите емигранти, с намерение да остава там завинаги.
  90 000 са завърналите се млади хора от чужбина в България за последните 5 години по данни на младежкото движение “Тук-там”. То включва българчета, завършили образованието си на Запад, завърнали се в България. И тук няма механизъм, който да ги използва – а това е такъв потенциал! Младежите и родителите им са инвестирали в образованието, държавата ни не е вложила нищо, а над 2 години се влачи процедурата по приравняване на дипломите им, което им е необходимо за намиране на работа.

  От Гърция и Испания не се ли връщат българи? От нашето българско училище в Чикаго средно се връщат от 3 до 10 семейства годишно. Кой е готов да поеме тези хора? Някой в България следи ли процеса на миграция на българските граждани?

  Щом българите желаят децата им да знаят български език, това означава, че имат намерение да се върнат, рано или късно. Важното е, че държавата ни трябва да има готовност да ги приеме. А не да се държи все едно казва: Удобно ни е да ви няма, но е добре да подпомагате България кой с както може. Даже четохме виц, че пенсиите на възрастните в България биха били спрени, ако ние в чужбина работим по-добре и подпомагаме близките си по-солидно. Да, след пенсия, придобита зад граница, много наши сънародници биха се върнали. Държавата ще спечели и от това, защото ще дойдем да си харчим парите си тук.

  – Вашите деца биха ли се върнали?

  – Дъщеря ми, за вярване или не, е в България от 4-ти клас. Остана в България, когато си дойдохме първия път от Америка. Идва тук и попада сякаш в друг свят – игри на улицата с филия, намазана с масло – като в песента “Детство мое”. Тръгваме си за САЩ, тя не иска да тръгне. Казва ми: „Отивай в Америка, аз ще стоя при баба и дядо“. Завърши езиковата гимназия в Пловдив с френски, учи мениджмънт на туризма в Аграрния университет. На 23 години е, сама се справя, работи на две места. Аз помагам, когато мога. Така че със завръщането съм започнала от собствените си деца – не съм тръгнала да връщам само чуждите. Синът ми завърши психотерапия. Всяко лято се връща в България. Семейната ни настройка е за връщане, а тя не е чужда на никого от емигриралите, поне в Щатите.

  – Кои са “пловдивските” места в Чикаго, където съгражданите ни лекуват носталгията?

  – Сред най-популярните заведения в Чикаго е кафе “Пловдив”, където се събират млади хора. Свещеникът в храма “Света София” е служил в пловдивска църква. Собствениците на ресторант “Механата” и дискотека “Енигма” са пловдивчани. Организираме пловдивски вечери – правим ги в специалната зала за срещи в “Света София”. Събират се пловдивчани – играем тракийски хора, имаме няколко състава за народни танци.

  Там предпочитаме да не се делим по признака откъде сме, всички сме просто българи. Нито пък искаме да се делим на българи в България и българи зад граница. Ние сме едно, защото всички живеем с мисъл за България и можем само с общи усилия, а не с разединение, да я направим много по-добра.

  

  Боянка Иванова получава поздравления и букет от президента Росен Плевнелиев на 10-ия юбилей на училище “Джон Атанасов” в Чикаго

  

  От Форума на българските училища в САЩ през 2011 г. Министър Сергей Игнатов с членовете на УС на Асоциацията на българските училища зад граница. Боянка Иванова е втора отдясно наляво, до нея е проф. Игнатов

  
  

  Българчета от училище “Джон Атанасов” в народни носии

   

• Атентат на летище Бургас

  

  Три автобуса са били опожарени днес на паркинга пред бургаското летище. Според очевидци единият от автобусите е бил взривен, а другите два са обхванати от пожара след взрива. Районът е отцепен, на мястото има полиция и линейки, предаде БНР.

  По непотвърдена първоначално информация във взривения автобус са пътували израелски туристи.

  Агенция Франс прес разпространи съобщението за взрива в крайморския ни град, посочвайки, че говорителят на Министерството на вътрешните работи Ваня Вълкова е потвърдила за инцидента.

  Според агенция „Фокус“ има трима загинали и много ранени. Франс прес също съобщава за трима загинали. Според БГНЕС жертвите са пет. Според агенция „Блиц“ обаче жертвите са 30. Бургаският сайт BurgasNews пък пише, че вътре в автобуса е имало 40 души и не е ясно дали има оцелели.

  

  Инцидентът е станал на паркинга пред терминал „пристигащи“. От взрива предницата на автобуса е буквално изчезнала. Бомбата е избухнала точно в момента, в който са се настанявали и са подреждали багажа си в автобуса.

  Предполага се, че израелските туристи са пристигнали с полет на „Еър Виа“ от Тел Авив. Справка в сайта на Летище Бургас показва, че самолетът е кацнал в 16 часа и 50 минути. По информация на очевидци, цитирани от „Дневник“, след пристигането си туристите са били качени на автобус за Слънчев бряг. Взривът е станал малко след това на паркинга на летището.

  

  В момента екипите на „Пожарна безопасност и защита на населението“ гасят пожара. Според очевидци пламъците са огромни, три пожарни гасят. Линейки изнасят телата на обгорени хора. Някои от ранените са транспортирани с частни коли към близките болници.

   

  http://youtu.be/jkkrlsJAJTg

• Обсъждат се промени в Изборния кодекс

  Българското Народното събрание обсъжда на първо четене шест законопроекта за промени в Изборния кодекс. На първо четене се обсъждат проектите за промени, внесени от ГЕРБ, Коалиция за България, Синята коалиция и РЗС. Правната комисия подкрепя измененията, внесени от ГЕРБ, Коалиция за България, Синята коалиция и РЗС, и отхвърля предложените промени от ДПС и „Атака“.

  Управляващите предлагат да се забрани на министри и вицепремиери да ръководят предизборните щабове на партиите, както и да използват държавни автомобили по време на кампания.

  Занапред партиите или коалициите да регистрират застъпници на база кандидатска листа, а не на кандидат, както е досега, предвиждат предложенията за промяна. ГЕРБ предлагат броят на застъпниците за един избирателен район да не може да надвишава броят на секциите в него, както и да бъде създаден регистър на застъпниците.

  По отношение на дистанционното електронно гласуване от ГЕРБ предлагат то първо да се въведе експериментално в до 5 секции.

  Искания за използване на специални разузнавателни средства (СРС) в предизборен период да се изготвят само и единствено от окръжните прокуратури, предлагат депутатите от ГЕРБ. Подобно право няма да има МВР.

  За търговия с гласове в Наказателния кодекс да бъде записано наказание затвор от една до шест години.

  Пет дни преди деня на вота на електронната страница на всяка община да бъдат публикувани т.нар. забранителни списъци. 24 часа ще имат за реакция тези, които са попаднали в тях, да подадат заявление за изкваждане.

  Мнозинството е предвидило ЦИК да бъде юридическо лице със самостоятелен бюджет и към нея да има постоянно действаща администрация, а заседанията ю да се излъчват онлайн.

  Фирмите, които предоставят медийни услуги да бъдат задължени да декларират на сайтовете си договорите с участниците в изборите.

  БСП (Коалиция за България) иска да се въведе машинно гласуване или да се върне вече използваната веднъж интегрална бюлетина. Левицата предлага да се забрани използването на публичен административен ресурс в изборния процес и при нарушение да се предвидят санкции.

  БСП иска да бъде възстановена предишната разпоредба за гласуване в чужбина, според която са необходими 20 заявления за откриване на изборна секция.

  Друго предложение е социологическите агенции задължително да обявяват поръчителя на изследването си, а клиповете на политическите партии, участници в изборите, да се излъчват безплатно по обществените медии.

  Синята коалиция иска да се въведе електронно гласуване, както и да бъдат по-ясни и подробни правилата за имената на коалициите. Десните предлагат да се дадат повече възможности за обжалване на актове на изборната администрация и , също като ГЕРБ – да се ограничи броят на застъпниците и да се създаде публичен регистър на застъпниците.

  „Ред законност и справедливост“ (РЗС) предлага забрана за работа в държавната и общинската администрация за четири години на лица, които не са пожелали да гласуват на изборите. Друга идея на Яне Янев е изборната бариера за партии и коалиции да е различна – за двупартийните коалиции да е 4 процента, а за всяка партия над този брой – с по един процент отгоре.

  Парламентарната комисия по правни въпроси не подкрепи проекта за изменения, внесен от ДПС, които предвиждат възможност за предизборна агитация и на друг език, освен на български.

  Партията на Доган предлага също да отпадне принципът за уседналост.

  Правната комисия отхвърли и промените, предложени от „Атака“. Националистите на Сидеров предлагат кандидатите за депутати, президент и вицепрезидент, кметове или членове на Европейския парламент да подават декларация за своята сексуална ориентация.
  От „Атака“ настояват също тези кандидати да обявяват дали членуват в секта или тайни общества, за да се избегнат зависимости и конфликт на интереси.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Под сянката на парашута

  Димитри Иванов,  в. „Сега“

  .

  РЕЗЮМЕ. Онзи ден чух две неща. 1. Само в България и на Малдивските острови можело да опънеш палатка на плажа. 2. В България нямало да се строи на морския бряг, а 100 метра навътре.

  Но построеното остава. Значи – свободен и безплатен достъп до морето – ядец!

  „Параграф 22“ (Джо Хелър)? Или бъдещи руини, „Сталкер“ (братя Стругацки, Тарковски)? Или ентропия?

  Тръгнете от Зехтин бурун на юг или на север и ще видите как е. Аз ще разкажа как беше. Край на резюмето.

  Благодаря ви, момчета и момичета, които от България, САЩ, Израел и другаде ми пратихте във форума отзиви, видеозаписи, музика, текстове. Моля ви, бъдете снизходителни, че като човек от по-старо поколение карам по старому – казвам Зехтин бурун вместо Маслен нос, датите на горещниците ги давам по стар стил. Предварително поднасям извинения, че вместо „лична карта“ в това писмо ще казвам „паспорт“, както казвахме едно време. Ето го писмото ми.

  Ние също бяхме момчета и момичета, когато намерихме един стар парашут. Разпънахме го на колци и го опънахме с рейки под Трифон Зарезан, където сега има свлачище, а и тогава имаше свлачище, което после тръгна към вилата на знаменития оперен бас Николай Гяуров. Там в морето има три скали, в подмолите винаги има попчета и не ти трябва въдица с макара и карбонова пръчка; просто сядаш на скалата, пускаш един конец с въдичка и тежест на края, вълните те плискат, ти си ловиш попчета. Почне ли слънцето да прежуря, отиваш на сянка под парашута. Три момчета посрещахме изгрева, тичайки боси около час по водораслите и мокрия пясък. После се връщахме с плуване пак за час. И по-късно са ме сгащвали при това упражнение, но тогава беше за първи път и бяхме трима: Любо Лъжеца, Петко-Смешко и аз.

  „Стой!“ – развикаха се; прещракаха затворите и предпазителите на насочените към нас „лични оръжия“, както ги наричаха в армията и милицията. Гавазите не бяха униформени. Сега казваме охранители и бодигардове; тогава им викахме гавази.

  – Дайте си паспортите!

  – Не ги носим.

  – Всеки гражданин трябва да си носи паспорта.

  Тогава не се казваше лична карта, казваше се паспорт, макар че с този паспорт за никъде не можеше да заминеш. Да знаете, че ако едно нещо се нарича еди-как си, то е тъкмо напротив. Например „демокрация“ и „социализъм“ са обратното на което се именуват.

  Най-устат от нас беше Любо Лъжеца. Но той не излъга, когато обясни на гавазите, че ще се върнем с плуване и не си носим паспортите, за да не се намокрят. И защо ни спират? Какво има тук?

  – Не е твоя работа какво има – сряза го първият гавазин. – Тука не се минава.

  После разбрахме, че там имало резиденция и гавазите не ни мразят, те мразят да тичат и да ни гонят по плажната ивица.

  Първият гавазин свали насоченото към нас „лично оръжие“ и обясни на Любо Стоилов (Любо Лъжеца) вече по-кротко:

  – Ей, момче! Ще знаеш значи, много си прост, значи. Не можеш ли да четеш? Не виждаш ли какво пише?

  На една табелка пишеше „Плажът е охраняем“ и отдолу „The beach is saved“. Петко-Смешко (Кожухаров) прочете табелката и се разсмя. Смехът е заразен – аз също прихнах.

  – Виждаш ли как приятелите ти се смеят, каза добродушно гавазинът. – Айде сега в морето и да не съм ви видял повече тук.

  И сега из цяла България се мъдрят надписи „Охраняем паркинг“, което не значи, че паркингът е охраняван, а че би могъл да бъде охраняван. Само дето не пише, че the parking is saved.

  Вие, момчета и момичета в САЩ, Израел и другаде вероятно, сте попадали на стария телевизионен сериал „Baywatch“; да знаете, че ако се върнете това лято в България, табелката „Плажът е охраняем“ и „The beach is saved“ още си стои. Също табелките, на които пише „Къмпинг“. Вие знаете, че „Сamping“ не можеш на кирилица с „ъ“ да го напишеш, но така бе наредил генерал Иван Врачев (началникът на отдиха и туризма), а с генерал не се спори. То сега не e и „Camping“, а е „Caravaning“, за който плащаш хиляди левчета.

  Смесвам минало и сегашно, за да кажа, че простотията ни не е от днес. Миналото лято новата простотия беше „балконинг“ – пияни скачаха от балкона на хотелската стая в хотелския басейн; никой не успя да изтрезнее, но неколцина успяха да се пребият. „Балконинг“ правеха млади туристи, дошли на евтин алкохолен туризъм с ментета. А едно време пък едни достолепни бюргери ги заведоха на дегустация в избата на Евксиноград, един от тях похвали „този български шнапс“ и майстор-технологът побесня: „Как шнапс бе, туй не ти е от картофи, бе. Това е коняк „Кондоф“, бе! Седем години бе, зибен яре в дъбови бъчонки, ти разбираш ли. Ферщеен зи?“

  Петко-Смешко и аз още „къмпингувахме“, макар че се бяхме вече издигнали до „пропагандисти“ и пропагандирахме българския „социализъм“ от тавана на хубавата стара сграда на Радио София; новата още не я бяха построили. На най-горния етаж бяха редакциите на „Предавания за чужбина“. Имаше длъжност „преводач-говорител“ и ние превеждахме текстовете, които ни даваха, и ги изговаряхме на английски пред микрофона. Радио София имаше също емисии на сърбохърватски – те обясняваха, че Тито е ренегат; имаше емисии на турски, имаше на гръцки, които обясняваха, че гръцките партизани ще победят, но те не победиха, спасиха се в България, казваха: „Тревата, камъните – сицко, сицко гори“, и ние научихме думата „напалм“, преди напалмът да бъде употребен във Виетнам. Петко-Смешко и аз обяснявахме колко е хубаво в България. Имаше и длъжност „контрольор“, какъвто беше шпионинът Хенрих Шпетер. Той имаше увреждане на гласните струни и никога не заставаше пред микрофон, но той ни предпазваше от увлечения да говорим бързо и свободно в скороговорка, за да се изфукаме каква добра дикция и пъргава артикулация имаме, както сега кокетират немалко добри радиожурналистки. Отличната телевизионна говорителка Любинка Няголова напразно се опита да предаде БиБиСи стандарта: „правоговор без бързоговор“. Вярно БиБиСи го въведе поради късовълновия фадинг, но и при сегашното радиослушане имаш заглъхвания, особено когато пътуваш с кола и си в местност с недобро покритие. Иначе сегашните радиожурналисти са по-добри от нас, те правят на живо разговори с радиослушатели, ние само се напъвахме да имаме обратна връзка. Тя ставаше чрез писма. Радиослушатели ни пишеха, ние им отговаряхме: пощенски картички, писма, в които Петко и аз слагахме мартенички с обяснение какво е мартеничка, салфетчици „Роза“, напоени с розова вода, изгледи с храма „Александър Невски“, такива работи. Радиолюбител от Монтевидео ми прати своя снимка как седи пред радиоапаратурите си: „Улових те в ефира в еди-колко си часа на еди-каква си честота. Наистина е хубаво при вас, щом ти имаш такъв мощен предавател. Мен даже в Буенос Айрес едва ме чуват. Кажи ми кой си, как се казваш, на колко си години, какво си учил.“ Написах му истината: Предавателят не е мой, а държавен. Аз съм учил-недоучил, три пъти от разни специалности ме изхвърлиха от университета. Той ми отговори: Аз съм на 29 години; по-стар съм, послушай ме. Не се отчайвай. Прати ми български пощенски марки, аз ще ги продам и ще ти пратя уругвайски марки.

  Пратих му (за сметка на Радио София); неговите марки не ме интересуваха, понеже не съм филателист. Така беше, когато бях пропагандист и когато „къмпингувахме“ и тичахме по плажа Любо Лъжеца, Петко-Смешко и аз. После аз отидох в БТА, Петко в Радио София, Любо стана главен редактор на един от седмичниците на БТА, който се казваше „Наука и техника“. Аз продължавах да му казвам, че е прост, както му беше казал гавазинът, и че няма образование, пък то и аз нямах, само ме клеветят, че съм следвал за преводач и за журналист.

  Когато се върнахме с плуване, мокри и изпъдени от гавазите, другите под парашута се бяха събудили и аз ги осведомих: „Ще знаете, че Любо е прост, не може да чете табелите, значи. Аз отивам за попчета, значи.“

  Докато бях на скалата в морето, Любо Лъжеца, който беше осведомен, че имам роднини на остров Лесбос, казал на другите, че аз съм лесбиец, той не знаел какво е това, но когато се върнах с попчетата, той каза: „Джимо, кажи си, че си лесбиец“, и аз, без да мисля, казах: „Да. А пък вие да почистите попчетата и да ги изпържите!“. Така и стана, но тях ги глождеше любопитство що е туй лесбиец. Аз станах обект на сексуално любопитство, момичетата искаха да експериментират, но моето момиче им казало, че с мен е най-банално, нищо особено. Това срина женския интерес към мен; кратко бе моето щастие. Продължих да превеждам разказа на Хемингуей „The Short Happy Life of Francis Macomber“ и преведох заглавието „Краткото щастие в живота на Франсис Макомбър“.

• Български и румънски роми внасят смут в столицата на Норвегия

  Незаконни биваци на роми от Българи и Румъния вбесиха жители на Осло

   

  Присъствието на стотици мигранти, предимно роми от Румъния и България, които продължават да живеят в незаконни биваци в Осло, предизвиква все по-голямо недоволство сред гражданите в норвежката столица, съобщи норвежкият информационен уебсайт „Нюз ин инглиш“, цитиран от БТА.

  Норвежци, разгневени от поведението на мигрантите, които според тях не проявяват уважение към местните власти и жители, заплашват да прибегнат до насилие, ако не бъдат взети мерки срещу незаконното им пребиваване в града.

  Според в. „Афтенпостен“ жителите на квартал „Арвол“ са толкова ядосани от новия бивак, издигнат до домовете им, че смятат да използвал сила, за да изгонят ромите. Те недоумяват защо полицията още не е разтурила катуна, след като здравните власти са предупредили, че е опасен.

  Мигрантите са издигнали палатки и саморъчно направени подслони насред купища камъни и пясък, които могат да ги затрупат. На мястото няма течаща вода, канализация или служба за събиране на отпадъците, предупредиха здравните власти.

  Според градската управа собственикът на имота, върху който е установен бивакът, трябва да изведе мигрантите оттам.

  Близо трийсетината обитатели на бивака, издигнат в събота, влезли в словесен двубой с местни жители, като една от мигрантките се разкрещяла, че нито те, нито полицията имат право да им казват какво да правят и къде да ходят, и нарекла норвежците нацисти, защото ги тормозели.

  „Положението е нетърпимо“, каза представител на градската управа. „Не можеш просто да се заселиш на място, което е опасно за здравето. Всички са добре дошли в Осло, но когато дойдеш като посетител, трябва да можеш да се грижиш за себе си“, заяви той.

  По думите му властите в града не са задължени да осигуряват съоръжения за лагеруване на мигрантите.

  Градските власти настояха правителството да се намеси за решаване на проблема и днес бяха свикани срещи с участието на някои министри. Отправят се все повече призиви за депортиране на мигрантите, но като граждани на страни от Европейския съюз те имат право да останат в Норвегия до три месеца.

   

  Източник:  Mediapool

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Българинът падна под трудово робство

  Мишел Гутсузян,  в. „Труд“

  .

  Иван от Ямбол ще помни цял живот гурбета си в Гърция. Отишъл да припечели някой лев като овчар, гледал крави и кози. Но не случил на работодател.

  “Не ми даваха 1 стотинка, биеха ме, използваха ме за роб”, разказва младият мъж.

  Работодателят му прибрал личната карта, посягал му с нож, твърди Иван.

  Накрая му писнало от тази робия – намерил нашенски тираджия, който го качил в камиона, и Иван се прибрал в България. Гол като пушка, но и без самоличност, защото личната му карта останала в гръцкия работодател. Как точно е минал границата – не казва.

  Случаят му много наподобява на историята с Кадир Мехмед (виж по-долу), който бе предаден в средата на 2011 г. от гръцките власти в безпомощно състояние.

  Над 2 пъти са се увеличили през 2011 г. българите, които стават жертви на трафик на хора с цел трудова експлоатация. През 2011 г. са пострадали 91 души. Всички са мъже. Година по-рано мними работодатели са измамили 40 души, превръщайки надеждите им да изкарат пари в чужбина в робски труд за жълти стотинки. Това показва справка на Националната комисия за борба с трафика на хора, направена за “Труд”.

  Броят на жертвите привидно не изглежда голям, защото статистиката е само за случаите, в които полицаите са доказали, че срещу подалите жалби е извършено престъпление. Истината е, че много хора прекарват дълго време в такава ситуация, без да си дават сметка, че срещу тях се извършва престъпление. Често жертвите нямат и никаква възможност да потърсят помощ или да се върнат в България, защото “работодателите” им ги държат в подчинение, вземат личните им документи и телефоните, затварят ги в халета, не им плащат и ги държат във финансова зависимост, като ги убеждават, че дължат пари за уреждането на работата и транспорта. На всичкото отгоре им внушават, че ако избягат, местната полиция ще ги арестува, защото нямат документи.

  Повечето от пострадалите са мъже и жени между 40 и 60 години, но кризата свали долната граница до 30 г., коментираха експертите от комисията. Най-уязвими са хората от малки населени места, с ниско образование, които са трайно безработни.

  “Безизходицата в България ги кара да търсят работа навън, за да могат да изпращат пари на семействата си”, каза Ани Торозова, ръководител на кризисния център на асоциация “Анимус” за помощ на жертви на трафик. В отчаянието си те се доверяват на непознати посредници, обещаващи добре платена работа, и се съгласяват да заминат без трудов договор.

  Данните на комисията за борба с трафика на хора показват, че най-често българите са подмамени с фалшиви оферти за работа в Италия, Испания, Гърция и Германия. Напоследък все повече стават и случаите на трудова експлоатация в Чехия, Полша и Швеция.

  Най-често злоупотреби се случват в селското стопанство, строителството и при наемането на работа като домашни помощници. Обикновено жертвите са принудени да живеят при мизерни условия. В повечето случаи се оказва, че вместо 8 трябва да работят по 12-14 часа на ден, а заплащането в най-добрия случай е наполовина от предварително договореното.

  Характерна особеност на всички видове трафик с цел трудова експлоатация е, че на работника предварително му се вменяват задължения за разходи, които трафикантът е направил за пътуването, за настаняването и за намирането на работа. Много често работата на полето или на строителната площадка се отлагат по неясни причини, а през това време хората изхарчват всичките си спестявания.  Измамниците използват и обратния подход, за да държат работниците си в подчинение. Те им дават само част от предварително уговорената сума с обещание, че ще изплатят всичко при следващото плащане. Това кара хората да продължават да търпят експлоатацията с надежда да си получат парите. В повечето случаи обаче това никога не става.

  Измислете си парола

  Подписването на договор с работодателя в чужбина е най-голямата гаранция, че кандидатите за работа ще получат договорената заплата и че няма да им се налага да се трудят 12 вместо 8 часа на ден. В него трябва да е разписано за коя фирма ще работят, къде ще е работното им място, какво ще е заплащането, продължителността на работния ден и срокът на договора. Задължително трябва да получат копие от контракта на български или на език, който разбират. Преди да заминат, непременно трябва да са наясно дали фирмата посредник е легална. Тази информация може да се провери на сайта на Агенцията по заетостта www.az.government.bg.

  От комисията за борба с трафик на хора съветват, ако човек бъде измамен, да се опита максимално бързо да се свърже с близките си. Ако се съмнява, че трафикантът подслушва разговорите, трябва да използва предварително уговорена парола, за да сигнализира, че е в опасност. Други варианти са да потърси помощ от комисията на телефон 02/ 807 80 50 или да се свърже с консулството на България в съответната страна. Ако това е невъзможно, трябва да се обърне към местната полиция.

  Гърция ни върна 4 скелета

  Зачести практиката гръцките здравни власти да ни предават на границата с линейки българи, изпаднали в безпомощно състояние. За по-малко от година четирима наши сънародници бяха транспортирани до благоевградската болница в ужасно състояние. Гледката бе неприятна, мъже тежат колкото деца, останали само кожа и кости, със съсипано здраве. А всички са тръгнали на гурбет с големи надежди.

  Макар случаите да са различни, те си приличат в общи линии. Гърците са използвали това, че хората са неграмотни и не са подписали договори с тях, работели са без никакви осигуровки, а често шефовете и забравяли да им плащат. Подхвърляли им като на животни по една паница храна и са им осигурявали символичен подслон. А когато мъжете вече не са можели дори да станат от постелята, гърците просто са ги изхвърляли на улицата, за да не носят отговорност.

  Първият случай, който потресе дори медиците, беше Кадир Мехмед. Пастирът бе докаран в болницата в неадекватно състояние. Той не знаеше кой е и къде е. Тежеше едва 45 килограма. Гладувал месеци наред, работел е като пастир, но не му е плащано. Един ден просто се озовал на улицата и оттам го закарали в болницата в Кавала.

  Коста Спиров след дълго стоене без работа бил нает да поправя покрив на грък. Паднал от високо и си счупил става и крак. Също е изхвърлен на границата и никой не се погрижил за него.

  На улицата бил открит и Александър Батинов, с гангрена на краката. По-късно се наложи да му ампутират единия крак. Йордан Куманов от Сливен по същата схема се озова отново в родината. Той е с бъбречна недостатъчност.

  Явлението LOVER BOY

  Начините за въвличане в трафик са различни. Обикновено това става с фалшиви обяви за работа, разлепени по улиците или публикувани във вестниците и интернет. Когато става въпрос за млади жени, понякога измамата се случва чрез любовна връзка.

  “Много често се среща явлението Lover boy (в превод от английски – “любим”), при което момичета се запознават в бар, дискотека, на улицата или в интернет с добре изглеждащ, образован и възпитан млад мъж”, разказа Ани Торозова, шеф на кризисния център за помощ на пострадали от трафик към асоциация “Анимус”.

  “Това са мъже, които човек с удоволствие би представил на родителите си”, добави тя. Скоро след запознанството те започват да отделят голямо внимание на момичето, подаряват скъпи телефони, бижута, водят я по купони и хубави ресторанти и създават впечатление, че са мечтаният принц.

  След като “ухажаването” даде резултат, мъжът обикновено започва да “изпитва” финансови проблеми. Казва, че дължи пари на свой приятел, а заемът му може да бъде изплатен, ако приятелката му спи с него. Така постепенно, възползвайки се от влюбчивостта и емоционалната привързаност на партньорката си Lover boy я въвлича в проституция.

  Понякога млади жени се подлъгват по обещаващите хиляди евро на месец обяви за работа като компаньонки в Германия. “Някои от тях си казват: “Никой няма да разбере, ще отида за 2-3 месеца да изкарам пари и после ще се върна и ще започна нещо свое. Още повече, щом става въпрос за компаньонка, значи няма да има сексуслуги”, каза Торозова.

  “В повечето случаи обаче действителността се оказва друга”, добави тя.

  Възстановяването на жените, превърнати в сексробини, изисква години, а понякога е невъзможно. Имало е случаи, в които жена, заробена в Холандия, разказала, че в продължение на година е трябвало да спи с по 15-20 души всеки ден.

   

• „Ще“, „че“ и „ако“…

  Брюксел уморен от България, втрещен от Румъния

   

  Веселин Желев,  в. „Труд“

  След 5 години реформи в правосъдието и вътрешните работи на България и Румъния ЕС още не може да им се довери. Той ще продължи наблюдението над двете си най-нови членки, макар и с известни разлики в неговата процедура.

  Това личи от черновите на докладите за действието на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), с който Еврокомисията (ЕК) следи споменатите области. Те покриват времето от приемането на България и Румъния в ЕС досега и трябва да бъдат публикувани в сряда.

  Докато България продължава да влачи стари слабости като недореформирана съдебна система, безнаказана корупция и организирана престъпност, Брюксел е разтревожен, че Румъния е спряла да се държи като демокрация и посяга на основни принципи на ЕС като върховенство на закона и разделение на властите.

  Северната ни съседка е обект на безпрецедентно остра критика заради опита на управляващите социалисти да свалят десния президент Траян Бъсеску и да променят правомощията на Конституционния съд.

  ЕК оставя бъдещето на механизма неопределено. Тя съобщава, че следващият доклад за България ще е в края на 2013 г., когато в ЕС вече без такъв механизъм ще е влязла Хърватия. За Румъния документът е насрочен за края на 2012 г.

  „Цялостната оценка на ЕК … показва важен напредък по основната законодателна рамка, предизвикателството сега е да се запълнят НЯКОИ ключови стратегически празноти и да се осигури ефективно приложение“, се казва в доклада за България.

  Добре сме на теория, куца ни практиката

  Според ЕК напредъкът ни се забавя от „липсата на посока в политиката“. „Ограниченият мащаб“ в мерките на институциите и липсата на координация между тях показват, че остава „открит въпросът за посоката на реформата“.

  ЕК отбелязва, че за 5-те години наблюдение „основни принципи като независимостта на съдебната система не бяха винаги напълно спазвани“. „Липсата на последователна тенденция означава, че процесът на реформи не е набрал нужната инерция, за да стане част от развитието на България“.

  „Това заключение се подсилва от факта, че много важни стъпки, изглежда, са били направени преди всичко като резултат от външен натиск, посочва ЕК. Фактът, че външен натиск още е нужен, поставя въпроси за устойчивостта и необратимостта на промяната.“

  Прилагането на приетите закони ЩЕ Е ключово за изпълнението на 6-те показателя на механизма, подчертава ЕК. .Тя изтъква, че „назначаването и работата на новия Висш съдебен съвет и на новия главен прокурор „ЩЕ ДА СА едни от индикаторите за устойчивостта на реформите“. И посочва, че основни принципи като независимост на съдебната власт не винаги се спазват.

  „България е на път да постигне целите на МСП, АКО ускори процеса на реформи“, пише в черновата. Според нея за целта трябва повече ангажираност и по-специално „водеща роля“ на магистратите. Брюксел иска още единодействие на властите и цялостен подход към промените.

  „Това предполага по-голямо усилие да се покаже, ЧЕ честността се цени И ЧЕ корупцията и организираната престъпност ефективно се наказват“, заявява ЕК. Тя отбелязва, че България МОЖЕ да направи големи крачки, АКО политическата посока е ясна и започне да използва законовите инструменти, които е създала.

  Румъния забравила за демокрацията

  Румънският доклад повтаря много от формулировките на българския. Рязко го отличават следните оценки в началото му:
  – „Неотдавнашните стъпки на румънското правителство будят сериозна тревога за спазването на основни принципи (на европейската демокрация – б.а.). И че те „хвърлят сериозни съмнения за ангажимента да се спазва или да се разбира значението на върховенството на закона“.
  – „Политическите предизвикателства към съдебни решения, подкопаването на конституционния съд, преобръщането на установени процедури и премахването на ключови елементи на демократичния контрол поставят под въпрос ангажимента на правителството да уважава върховенството на закона и независимия съдебен надзор, пише в румънския доклад. Текущите противоречия поставят под сериозна заплаха постигнатия напредък и повдигат сериозни въпроси за бъдещето на реформите.“

  Докладът за България е в две части – политическа и техническа. Във всеки от тях има раздели, посветени на работата на съдебната система, на борбата срещу организираната престъпност и на борбата срещу корупцията. Те са разгледани по-подробно в отделни статии.

   

• Новият консул Веселина Цветкова пристигна в Чикаго

  В понеделник, 16 юли 2012 г.,  в 5 часа следобед с полет от Истанбул пристигна новия консул в Чикаго госпожа Веселина Цветкова. На летище O’Hare тя беше приветствана от българите, работещи на Терминал 5, с пожелания да бъде продължена плодотворната мисия на предшественичката й екс консул Лила Георгиева.

  Веселина Цветкова беше топло посрещната и от екип на Генералното консулство на Република България в Чикаго.

  Госпожа Цветкова е родена в Украйна. Завършила е Международни отношения в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Има над шест години опит като служител на Министерството на външните работи, но нейната задгранична професионална консулска биография ще започне тук, в Чикаго.

  Успешен мандат, госпожа Цветкова!

  БАА

• Бутат пирамидите в Египет

  

  Ислямисти провокират новия египетски президент

  Кайро. Египетските пирамиди да бъдат сринати със земята. Призива отправиха крайни мюсюлмански духовници към новата власт в Кайро. Аргументът им е, че паметниците са езически символи, които противоречат на исляма.

  Сегашният президент на Египет Мохамед Мурси трябва да изпълни мисията за заличаването на фараоните, която не успял да довърши последователят на пророка Амр ибн ал-Ас, категорични са духовни водачи.

  Ако го направи, Мурси ще докаже, че е истински мюсюлманин. След фанатичните изявления светът настръхна. Макар и налудничав, подобен сценарий не е невъзможен, твърдят учени. Историята е пълна с примери на мюсюлмани, разрушили културно наследство, датиращо отпреди исляма.

  Документи твърдят, че през 641 г. Амр ибн ал-Ас тръгва заедно със своето племе на поход в Египет с цел унищожаването на културните паметници и историческото наследство на древната страна. Няколко години по-късно обаче неговата кауза се е провалила, след като унищожаването на древните пирамиди било забранено.

  Шейхът от Бахрейн отбелязва, че модерната технология позволява разрушаването на пирамидите. По думите му новият египетски президент трябва да покаже дали наистина е достатъчно религиозен, за да довърши процеса на ислямизация, започнал от първия мюсюлмански завоевател на Египет.

  Няколко консервативни уебсайта използваха информацията, за да повишат тревогата от страха от новото ислямистко правителство в Египет.

  Макар и налудничав, подобен сценарий не е невъзможен.

  Историята е пълна с примери на мюсюлмани, разрушили културно наследство, датиращо отпреди исляма. Твърди се, че първият подобен случай е извършен от самия пророк Мохамед, който разрушил храма Кааба и го превърнал в джамия.

  След идването на власт талибаните в Афганистан унищожиха каменните статуи на Буда в Бамиянската долина, изсечени в скалите преди 1500 години.

  Преди около 2 седмици радикалните ислямисти унищожиха две гробници при известната джамия Джингарейбер в град Тимбукту, Мали, която е построена през ХIV в. и е част от световното наследство на ЮНЕСКО.

   

  Източник:  STANDARTNEWS

• Знаем ли истината за Сирия?

  

  Много мрак, много кръв и много смърт – медиите разказват ежедневно за драматичните събития в Сирия. Кой обаче им подава информацията, след като в страната почти няма чужди журналисти? Дали това, което четем, е истината?

  И друг път сме виждали вече как по време на война първа загива истината. Почти всяка информация за ставащото в Сирия започва и завършва с уточнението, че данните за броя на жертвите не могат да бъдат проверени от независим източник. Не е ли редно тогава да се запитаме откъде всъщност идват всичките информации за жертви и ранени? Можем ли изобщо да им вярваме?

  Повечето световни медии публикуват статистики на Сирийската обсерватория за човешки права /СОЧП/. Това наименование вдъхва доверие, защото напомня за други уважавани организации като „Амнести Интернешънъл“ или „Хюман Райтс Уоч“. В действителност обаче СОЧП не представлява институция с множество сътрудници, а организация, в която работи един-единствен човек: тя е личен проект на Рами Абдулрахман. Той ръководи СОЧП от двустайния си апартамент в британския град Ковънтри. От 2000-та година насам Абдулрахман живее в изгнание. Преди да избяга от Сирия, той бил на няколко пъти арестуван заради критичните му спрямо режима позиции.

  На кого да вярваме?

  

  Абдулрахман, който по принцип е собственик на фирма за дрехи, върши цялата дейност сам – и сам поема разноските по нея. Опозиционерът твърди, че получава информациите си от мрежа от около 200 свои сътрудници, които били пръснати из цяла Сирия. „Амнести Интернешънъл“ от години си сътрудничи с Абдулрахман и го счита за правдоподобен източник на информация.

  И все пак сирийският правозащитник не е съвсем неоспорван. Така например през ноември 2011 година стана ясно, че Абдулрахман не е истинското му име – в действителност се казвал Осама Сюлейман. Обвиниха го също така, че откраднал името „Сирийска обсерватория за човешки права“ от сайт в интернет и че незаконно се самообявил за председател на формацията. Поради това днес има две „Сирийски обсерватории за човешки права“, които воюват помежду си. Разликата между тях е само в окончанието на интернет-адресите – съответно org и net. Основната причина за враждата помежду им е, че те подкрепят различни опозиционни групировки в Сирия. Едната СОЧП е на страната на Сирийския национален съвет, а другата – на страната на Националния координационен съвет за демократична промяна.

  Двете групировки не могат да се споразумеят и по въпроса как точно да изглежда бъдещето на Сирия. По време на последната им среща, която се проведе в началото на юли в Кайро, се стигна дори до бой. Всичко това не хвърля добра светлина върху една институция, която твърди, че данните й били напълно обективни и правдоподобни.

  Същевременно медиите се намират в безизходица. Режимът на Асад рядко издава визи на чуждестранни журналисти, а и достъпът до селищата, в които се водят сражения, е строго регламентиран. Информациите за гражданската война идват на практика изцяло от редиците на опозиционните дейци. Данните, подавани от официалните медии в Сирия, не се считат за правдоподобни. Който избива собствения си народ, не може да се надява, че някой в чужбина ще му повярва.

  Другата истина

  

  Но дали можем да вярваме, че бунтовниците се отнасят сериозно към истината? През януари и февруари бомбардировките на сирийската армия край град Хомс отнеха живота на стотици невинни. Сред жертвите бяха и двама чуждестранни журналисти – американската репортерка Мари Колвин и френският фотограф Реми Ошлик. И двамата информираха за невероятните страдания на цивилното население. И на двамата обаче им беше забранено да разказват за операциите на Свободната сирийска армия, които далеч не бяха насочени единствено срещу армията на Асад. С брутално насилие бунтовниците прогонваха хиляди християни от домовете им, екзекутираха предполагаеми предатели или пък членове на религиозната общност на алевитите, към която принадлежи и президентът Асад. Говори се, че бунтовниците били взели решение да „филтрират“ информациите: колкото може повече за страданията на цивилните граждани и колкото може по-малко за военните операции.

  Зачестяват и случаите на очевидци, които разказват за „организирани“ антиправителствени демонстрации. „В петък бяха раздадени знамена и плакати“, казва един мъж от покрайнините на Хомс. „Бяха не повече от 30-40 души, които след 5 минути се разотидоха. Всичко беше заснето с камерите на мобифоните, а видео-материалът беше моментално инсталиран в интернет или пък предоставен на медии като Ал Джазира„, разказва мъжът.

  Британският журналист Алекс Томсън знае много добре на какво са готови бунтовниците, когато искат да придадат на събитията повече драматизъм. Томсън разказва как той и екипът на телевизия Channel 4 умишлено били вкарани в такава ситуация, че войниците на Асад били принудени да стрелят по тях.

  Б. Узунова, Дойче Веле

• <<
• 1
...
• 213
• 214
• 215
• 216
• 217
• 218
• 219
• 220
• 221
• 222
• 223
...
• 415
• >>