Всички авторски страници

Авторски

• Из „Дневниците…“ на Тони Филипов

  Из делниците на един луд (9 – 13 юли)

   

  Понеделник, 9 юли

  Депутатът Емил Василев реве в страницата си във Фейсбук, че едва избягнал публичен линч: „Днес, пише Василев, за малко да изям кьотека, понеже тълпа побеснели пенсионери ме обърка с шефа на ДКЕВР.” И си турил снимката и написал: „Този на снимката е Емил Василев от РЗС… Моля, ако го срещнете на улицата – не го бийте!“

  Лично ние бихме оставили депутатската молба без последствия. За 23 г. „на тавана на лошите ни спомени” са се събрали 6 ОНС и едно ВНС, които ни карат да мислим, че когато и да се набие един депутат, никога не е напразно… Макар че още от българите от старо време е известно, че „Трябва да го побиеш, дорде не е разбил стовните, а когато ги разбие, то ти го бий, колкото искаш, а стовните няма вече да бъдат цели.”

  А га яде кифтеата…

  Сидеров, например. Сбъркал бил, подкрепата му за ГЕРБ била грешка! Ако беше биен навреме, нямаше да сбърка. Мислел, че, ако богати хора дойдат на власт, нямало да крадат. Прост си остана, ако и да се изучи за поп. Никога не е чувал за феномена „хедонистична мелница” – колкото повече имаш, толкова повече ти се ще. И тия, богатите, как са станали богати? „Има нещо много особено в парите. Когато са в големи количества, те живеят свой собствен живот, дори имат собствена съвест”, казваше Харлан Потър, герой на Чандлър. И тая съвест няма нищо общо с чистата съвест. И прокуратурата би имала сериозна работа с една голяма част от българските богаташи, ако самата тя не беше заета с усилието да се нареди сред тях.

  „За три години, разправя Сидеров, ако вземеш шимпанзе от джунглата, може да се научи дори да стане депутат. То може да се научи почти да пише и говори…“

  Това наистина е вярно, но при едно условие – че имаш неограничено количество шимпанзета*. Обаче със 117 шансът не е голям. Дори и с всичките 240 не е… Добрата новина е, че колкото повече шимпанзета пращаме там, толкова повече се увеличава шансът. Така де, не е ли така?!

  Така е, така е.

  На последното заседание на МС премиерът обяснявал на министрите Хигс бозона, открит при експериментите в големия адронен колайдер оня ден. Ама така простичко и ясно го обяснява, както Стивън Хокинг („Кратка история на времето…”) и Микио Каку („Физика на невъзможното”) не биха могли… Дори им нарисувал схемичка, подобно на оная с болтовете…

  Шегувам се, бе! Макар че кой знае дали се шегувам…

  Обясни им сделката с дълга. И така авторитетно бори високата материя, че тя напълно се предава… Направо с ипон я побеждава. Някои от икономистите от по-старата школа навярно биха казали, че икономическите възгледи на премиера са на границата на волунтаризма. Но ние не бихме. Ние бихме казали, че границите отдавна са минати…

  Навремето един колега от Философски факултет беше отишъл в дружество „Георги Кирков” да се запише за лектор, та да изкара и той некой лев. И там го питали по кои въпроси може да говори. „Мога, рекъл им, да се изкажа по всеки обществен въпрос срещу прилично възнаграждение.” Но Бойко може повече – може по всеки въпрос. Мисля, че няма какво да се убеждаваме в това. Още като главен секретар на МВР даде определение на тока, което и до днес не е задминато по простотата си: „Насочен от движение на електрични товари, това е електричният ток, той минава и не се усеща… Минава през проводниците, на другата сутрин – има го – няма го…”

  Цветанов вика: „Правим всичко, за да намерим откраднатите от Енев пари”. Щото човекът се предаде, ама парите ги нема. И ще бъде трудно да ги намерят, защото, вика Цецо, „Няма никаква веществена нотификация, която да подпомага разследването.”

  Уау… Бу адама чок челеби!** Га се изучи туй момче?! Нотификация! Веществена!

  Да, Цветанов не просто владее диалекта на племето, той го създава! Не знам дали е допустимо да се употреби израз „словесен волунтаризъм”. Но се налага.

  И накрая бих искал да завърша оптимистично. През 2002 г. премиерът, тогава главен секретар на МВР, каза: „Държавата в момента е на ръба. Или ще тръгне напред, или ще се върне обратно.”

  Е не се върна…

   

  Вторник, 10 юли

  

  „Борисов влезе в учебниците по история”, съобщава пресата.

  В качеството си на премиер автоматично придобивал статут на историческа личност и есенеска ще го изучават в 11 клас.

  Министърът на просвещението обяснява: „Сега е 2012 г. От 2001 г. досега България стана член на ЕС. Защо вашите деца да не знаят, че България е член на ЕС?…”

  Да, бе! А, като е за ЕС, що историята не спре до 2007 г.? Таман да остане малко и за настоящето. Не ми се струва правилно действията на премиера да се вписват едновременно във вестниците и в учебниците.

  Доста история съм чел, но като че ли никога не е имало човек, който така да тормози епохата с амбициите си. „Никога не сте имали и няма да имате по-демократичен премиер, на който по всяко време да може да дойдете и да му поставяте въпроси и той да ви отговаря като ученик“.

  От тези думи на премиера може да ви се стори, че при него ценностите на демокрацията още не са напълно интериоризирани. Щото демокрацията е система от процедури, които правят така, че дори „недемократичната” личност да се държи демократично. Личните дадености на човека на върха имат значение при авторитарните режими. Но не бива да забравяте откъде е почнал и колко се е развил. Както и да е.

  Пък във в. „Сега” (може и да иронизират, но не вярвам) пишат: „В някои части на Азия хората строят паметници на любимите си ръководители, кръщават на тяхно име улици, площади, нови животински видове и месеци от годината. У нас – вяла работа.”

  Така е. Когато през 2003 г. Кин Чен Ир навърши 61 г., признателното корейско население, по-точно тамошното БАН, създаде ново цвете – „Червена кинченирка”. Наистина, това значи уважение, а не с някакво служебно вкарване в историята.

  Но не само народите от Азия. Американските учени кръстиха на Обамата лишей.

  Веднъж открехната вратата на историята, Борисов се възползва да пробута и четирима от министрите си: Цецо, Дянков, Лилето и Делянчо. „Ще останат в историята като едни от най-добрите в дадената сфера“.

  „Големият политик, казваше др. Троцки, като си сложи ухото на земята, трябва да чува стъпките на историята.” Премиерът определено ги чува. Дори не стъпки, ами направо гласове…

  

  На кандидатурите на Лилето и Дилянчо за историята няма да се спирам. С просто око се вижда, че са несъстоятелни. За Дянков лично ние трудно намираме думи, но историята ще намери. Тя за къде по-такива е намирала… По данни на Евростат доходите у нас са нараствали с по 1% от 2009 до 2011 г. А той обещава по 3% занапред, „за да можем за 7-8 г. да стигнем средното ниво в ЕС”. През това време вероятно ЕС ще спре да ни изчака, а може дори да тръгне срещу нас.

  Цветанов? Миналата седмица, когато ГДБОП разби „най-страшната” хакерска банда у нас, Цветанов рече: „Всички участници в заловената хакерска група са изключително високо интелектуални личности, познават добре информационните технологии.”

  От в. „Преса” научихме, че едната от тези заловени „високо интелектуални личности” се казва Синан, на 16 г., ученик в гимназията в Казанлък в паралелка по компютърни технологии. Класната му рекла, че момчето е на „ти” с компютрите „в степента за класа, в който учи”. Другият „зловещ” хакер е 19-годишният Марин Борисов, абитуриент в гимназията по облекло и хранене. Дето се вика, да е високо интелектуална личност, да е, колко да е?! Взел матурата по български с тройка, но по химия го скъсали… И т. н. И изобщо май тази много шумна акция ще излезе като другите… Но, в края на краищата, това също е начин да останеш в историята. Нали точно с крякане гъските са спасили Рим от галите?! И с това са останали в историята. Или бъркам?

  А на младежите, на бъдещите читатели на историята, искам да кажа думите на Дизраели: „Не четете история, четете биографии, защото това е животът без теории.” Прочетете биографията на премиера и всичко ще ви стане ясно. Или на Цецо, неговата поне няма да ви отнеме много време…

   

  Сряда, 11 юли

  „ГЕРБ вкарва ред в погребалните услуги”, съобщава „Новинар”. Подготвяли закон. В него се предвижда образователен ценз за гробарите, с което вероятно ще се вдигне качеството на услугата. Ще се повиши наукоемкостта, както би казал колегата Доган. Право да ни копат ще имат само завършилите гимназиално образование. Всички агенции ще се вържат с НАП. Сега от 160 регистрирани само 12 отчитали оборотите в реално време. И, ако се погледне общият им оборот, той е едва десетина хиляди годишно. Докато според НСИ оборотът им за 2011 г. е над 110 хил.

  Отделно всяка агенция трябва да притежава поне два автомобила, единият от които да е катафалка. И това е добра идея. А не да возят мъртвите на какво им падне. Има документирани случаи на извозване дори с бригадирска количка… Само бихме искали да допълним, че би било добре в закона да залегне изискване катафалката да е с демултипликатор. Лично сме наблюдавали, и то не веднъж, как опечалените припкат след някоя волга комби, понеже тя няма демултипликатор и не може да кара „тъжно”, ако мога така да се изразя.

  Да, както ви споменахме и преди, тая власт наистина полага усилия да ни погребе.

  

  „Изчисляваме сами бъдещата си пенсия”, съобщава „Труд”. Лично шефът на НОИ Петков съобщил, че до края на годината ще пуснат пенсионен калкулатор, на който гражданите сами да си смятат какво имат и какво не им стига.

  Браво! Ние лично много уважаваме калкулаторите. Те освобождават човек от нуждата да се допитва до някой киселите лемури, които или не знаят, или ги мързи да си отворят устата. Между другото, братя, без да се отплесвам, да ви кажа как да действате, когато все пак опрете до такъв. Гледате го учтиво в очите и му казвате: Мога ли да купя някоя минута от работното ви време? Пробвано, сработва.

  Но по отношение на личните ни нужди, пенсионният калкулатор може малко да почака. Сега по-належащ ни е друг. Затова ще си позволя да дам идея на г-жа Инджова. По-лани Руския статистически институт създаде калкулатор за лична инфлация. Много полезно изобретение. Щото НСИ отчита, че инфлацията юни 2011- юни 2012 г. била 1.6%, но ние забелязваме, че съестните продукти, дето лани ги вземахме за 20 лева, сега ги вземаме за 50 и то не всичките. Значи при нас действат фактори, различни от тези, които определят общата инфлация. Та, ако си имаме личен инфлациомер, ще можем да махнем луксовете и да оставим в потребителската си кошница само това, което ползваме – хляб, олио, домати, краставици и още две три стоки от първа необходимост, като ракия и бира. И кабинетът ще вика, че инфлацията е дефлация, но ние ще си я мерим дома и ще знаем истинските й стойности. Какво ще ни донесе туй знание засега е трудно да се каже… Вероятно само печал…

  Мислех днес да не се занимавам с политиците, но колегите от „Сега” ме подразниха. Пуснали снимка на копчетата за ръкавели на министър Цветанов и написали под нея: „След ризите с монограми модният законодател Tzv предизвика ценителите с нов аксесоар – копче за ръкавела във формата на петолъчка.”

  Лъжат! В „Новинар” прочитам следното: „Фоторепортерът на вестник „Сега“ днес е успял да заснеме ръкавелите, на които личи надписа – „United States – Secret Service“. Значи в „Сега” са видели много добре какво има на копчетата, но се правят на улави, та да си помислим, че Цветанов го влекат петолъчките. И са премълча United States, щото, нали, до United States можеш да туриш по-скоро еврейската звезда, отколкото петолъчка…

  Не бива така да се лъже! Цецко дава толкова поводи да го почешеш, ако ти се иска и ти стиска, че не е нужно да се измислят нови. Думите и делата му задминава всяка фантазия.

   

  Четвъртък, 12 юли

  Социологическо проучване показало, че неомъжените американки предпочитали да гласуват за Обама. Над 60% от момите били изкъде него, докато за Ромни били само 31%. Ромни обаче води при омъжените с 49% на 42%. Нашите социолози никога няма да се сетят за такъв интересен кливидж*. Все делят хората на образовани и необразовани, на бедни и богати, като че това е най-важното. Според дипломиран социолог Тони Филипов, д-р, Борисов повече го подкрепят женените. И то е логично. Женената българка, даже и с Брад Пит да се е взела, мисли за мъжа си като за „моя мухльо”. И го сравнява с телевизионния пич и той й изглежда още по-голям мухльо. Мъж й, не телевизионният…

  Като добавим към това и ежедневните опявания на нейната майка („Виж, мама, хорските мъже какво правят…”), нема що да се чудим. Няма да забравим как по-лани в Петрич една шивачка се изправи и му каза на премиера право в очите: „Признавам трима мъже – съпруга, шефа и тебе!” Но като отчетете факта, че първите двама са споменати тъй да се каже служебно, кой е № 1 в сърцето на омъжената българка? Именно.

  Като казахме по-горе, че кливиджът „бедни-богати” не е от най-важните, имахме предвид, че понякога, в отделни случаи не е. Иначе как да не е?! Човек като си има пари, даже и кучетата не го хапят. От Противобясния кабинет на I-ва градска болница съобщават, че в „Симеоново”, „Драгалевци” и „Бояна” нямало нито един захапан от бездомно куче. Докато във фавеласите (малко пресилвам) „Захарна фабрика“, „Кремиковци“, „Дружба“, „Слатина“ и т. н. жертвите били десетки. Директорът на болницата д-р Димитров вика: „Масовият случай е на нахапани от кучета деца и възрастни хора, които се разхождат в парка или се прибират по тъмно в жегата“.

  Пенсиите, какво правите из парковете по нощите, бе? Натискате се по пейките с млади гаджета, какво друго… Еми тогава…

  От една страна, то си е човещинка. Но пък, от друга, „старостта, скромните финанси и възпалените късогледи очи не създават особено благоприятна ситуация в любовта”, казваше др. Зошченко. Поне подбирайте материала от вашия си възрастов диапазон, не ламтете за агнешко. Агнешкото излиза през носа. Чета в „Жълт труд” какво рекла младата актриса Елен Колева за бившия си любовник Александър Найденов, краля на майонезата. „Трябваше, вика, да понасям старческите му миризми”. Тя вероятно си е мислила, че съвместното живеене е само обмяна на парични знаци. Ама не е. Според класическото определение на Мопасан, „бракът е обмяна на лоши настроения през деня и неприятни миризми вечер”.

  „Хареса ми, вика Еленка, добрият живот, той изпълняваше всичките ми капризи, пътувахме, получавах скъпи подаръци, живеех си чудесно… Е, трябваше да понасям старческите му миризми…” Ще понасяш, зер… Който яха магарето, ще му търпи и пръ…

  Ама когато й купи джип кубче за над 300 бонки и с мутренски номер (СА 00 01, като на премиера), не миришеше. Когато й инсталира цици, щото Господ й беше оставил само място за цици, не миришеше. Когато плати (така пишеше в „Контра“) 150 бонки да я „изберат” за водеща на готварското шоу, не миришеше. Но сега замириса, щото й би шута. А богатите, като бият шута на любовницата си, прибират й и всичките придобивки – коли, апартаменти, телефони… С една дума връщат момата на спирката, ако мога така да се изразя.

  Бизнесменът обяснява що й бил дузпата. Щото от миналото й изскочили „цяла чета ръгльовци”: „Изведнъж много „мъжки скелети“ изскочиха от миналото й. И то за невръстните й тогава 24 г.! Да, с някои е била само няколко пъти, с други – само веднъж. Още по-гадно! Тя всъщност актриса ли е била, или …?!” Ами май е била „или”, ако верно е карала екипа на „Шивачки” направо по ведомостта… „Преспала е не само с режисьора на филма (по нейно признание), но и с продуцента (по негово признание)…” (Интересно дали е прескочила оператора Емил Христов?)

  Е, това вече е гадно! Що трябва да се забъркват и други хора? Людмил Тодоров сега какъв джоап ще дава на жена си? Или продуцентът ? Всъщност, те продуцентите на филма са трима: Брайко Брайков, Владо Шишков и Петя Брайкова. На мой риск изключвам Петя Брайкова и залагам на Владо. Но щом се е похвалил, хак му е. Това българинът е голям простак! Ако не се похвали, все едно не е таковал…

  Според мен така ги учат във НАТФИЗ. Дават им за пример Афродита, непорочността на която се връщала след като се изкъпе. Лично Теди Москов съм го чувал… И те се къпят ката ден…

  И за да не излезе, че вземаме страната на едрия бизнес срещу изкуството, да кажем и две думи за бизнесмена. Сам се хвали как на някакво „афтърпарти” един младеж се завъртял край Елен. И бизнесменът му скръцнал със зъби: „Казах му: А искаш ли сега да ти навра главата в задника?“… Не разбрах младежът какво е отговорил, но предполагам, че е отклонил офертата. За журналистите вика: „Нямат ли някои журналисти…..такова, че да си играят с него?!” И още доста такива…

  „Моля, драги читатели, да бъда извинен, че ви занимавам с такъв дребен, незначителен факт, който не заслужава може би вашето висококултурно внимание…” Но това са ВИП персоните ни и ми се ще да ги опознаете малко повече.

  Един пич казваше, че когато Господ давал парите на богатите, той вероятно си е мислел: „По-добре, отколкото да си нямат нищичко”. Не знам при другите народи, но за една голяма част от българския „елит” си е баш така.

   

  Петък, 13 юли

  Правителството на ГЕРБ се готви да даде 17.5 млн. лева за информационна кампания за цифровизацията на тв ефира, съобщава „Труд” по свои си съображения. Проблемът е, че всичките 6 мултиплекса били директно или индиректно свързани с банкера Цветан Василев. Така излиза, че държавата налива милиони в рекламата на частен монопол.

  

  Ех, г-н премиер… Вие не знаете, но ние ще ви кажем – все някога ще излезете от обръщение. И тогава, ах тогава… Сигурно не ви се вярва, но както казваше месарят Татко Кюлц, „Всичко си има край, само суджукът има два края!” Лично сме присъствали на „Великата метаморфоза”, когато за една нощ на страниците на „Монитор” се превърнахте от Бойко Тиквата в г-н Борисов, а довчерашният принц Станишев обра дори собствените пасиви на Пеевски. И обратната метаморфоза е повече от възможна. С тая разлика, че тогава групата на Василев-Пеевски още не беше толкова яка, колкото е сега. Те контролират по-голямата част от пресата, почти цялото разпространение, а сега, освен, че имат няколко телевизии, ще хванат и разпространението на електронните медии. И от тук нататък каквото съобщи Пеевски, че е станало, това ще е станало, друго няма да става.

  Тъй че, г-н премиер, като паднете, (ако минете само с падането, де, щото колегата Иван Бакалов вика пред „Жълт Труд”: „Бъдете сигурни, един ден ще съдят Бойко…”) ще се биете по главата като д-р Франкенщайн…

  Но може и да бъркам. Премиерът е учил бизнеса при едни момчета, дето рядко си оставят магарето в калта. В тези среди балансът се прави с помощта на следните две пера: „Ми даде”, „Му взех”. Ама какво да се чудим. Ако е верно (лично ние не го вярваме), че навремето Костов си бил поискал от Майкъл Чорни 34% от Мобилтел, то сега сигурно вече се дели фифти-фифти.

  Барозу казал на Борисов: „Докладът ще е честен”.

  Плаши го. Премиерът е на извънредна визита в Брюксел точно с цел да предотврати тази възможност. Щото, както наскоро обяснихме, на нас честен и обективен доклад не ни трябва. Но Барозу му попарил надеждите.

   

  –––––––––––––––––––––––

  * Ако човек вземе неограничен брой маймуни и ги сложи на достатъчно здрави пишещи машини, съществува вероятност някоя от тях да напише точната версия на Омировата „Илиада”., Насим Талеб, „Надхитрени от случайността”. Някои учени го наричат „Теорема за безкрайната маймуна”.

  ** Турски, „Този човек е много умен“

   

  Източник:  Offroad-bulgaria.com
  

   

• Фламандски град привлича като магнит български емигранти

  Защо Гент се превърна в обетована земя за много българи

   

  Проф. Кръстьо Петков,  в. „Сега“

  Във фламандската община Гент (Белгия) живеят над 10 000 български имигранти. По-голямата част от тях са се заселили след приемането на България в ЕС. С какво градът е толкова привлекателен за българските гастарбайтъри и защо желаещите да се върнат в родината са в пропорция 1:10? Може ли този фламандски регион да се превърне в прототип на едно бъдещо европейско мултикултурно съжителство? Кое накара кмета на общината да покани четирима български полицаи за едномесечна теренна работа с белгийските им колеги сред българската общност?

  Проактивната социална агенция

  „ЕС взе решение за присъединяване на нови членове, пренебрегвайки факта, че нито изпращащите, нито приемащите страни са били готови да се справят с бума на имигрантите. Белгия е типичен пример за това: разширяването на изток я заварва с най-благоприятното законодателство за легално пребиваващите чужденци: всеки от тях още от първия месец има достъп до социални помощи“, казва президентът на публичен център за социални услуги, в т. ч. за чуждестранни граждани (OCMW) Геерт Версник, бивш депутат, опитен политик либерал, със солидни познания и свое виждане по имигрантската тема. А те са наистина щедри: стигат до 1100 евро на месец (отделно са помощите за деца – около 600 евро; както и при безработица – 700 евро и т.н.). „Как тогава да не сме магнит за прииждащите отвсякъде имигранти? Бюджетът на за социални помощи е 170 милиона евро, не може да работим повече при старите условия“, обобщава той.

  Това е и причината преди две години да се промени законът. Сега помощи се получават след третия месец, ако чужденецът отговаря на няколко условия: да е подписал договор за интеграция (в който изучаването на местния език е първостепенен ангажимент, както и задължението да не се отказва предложена работа); да спазва местните закони и да сътрудничи с институциите. Резултатът е налице: броят на имигрантите, получаващи помощи, е спаднал с около 70%. Което означава, че почти с толкова са се увеличили тези, които се самоиздържат.

  Версник се оказа и отлично ориентиран експерт по етническата проблематика. Подчертава, че българската общност в Гент е достатъчно забележима, но не е единна; институциите вече са се научили да правят разлика между българските роми, българските турци и „другите българи“ (които видимо са малцинство в този ареал). Как пристигат и по-какъв начин се адаптират нашите сънародници, е въпрос, който също получава компетентен отговор: ромите отиват най-напред при своите мургави събратя, намерили убежище преди тях (главно в периода след 2002 г.); турците се настаняват при (или в близост до) гастарбайтъри от южната ни съседка, отдавна формирали свои етнически територии във фламандския град; останалите българи се устройват кой както намери. И при трите категории имигранти обаче доминира моделът: първо, полулегално/несигурно пребиваване; после легализация; накрая (след 3-4 години) мнозина ги спохожда успехът – да имат препитание и жилище.

  КОМПАС – посредник и интегратор

  

  Лариса от Шумен, имигрант със 7-годишен стаж, е служител на КОМПАС – неправителствена институция, специализирана в работата с имигранти. НПО-то, за което работи в екип с местни и чуждестранни експерти, е своего рода посредник между общинските власти и имигрантите; както и място, където практически се работи за успешно приобщаване на чужденци: сключват се договори за интеграция; изучават се езици; предлагат се услуги за улесняване на началната адаптация и др. Лариса потвърждава оценката за вътрешното деление на българските имигранти на посочените три микроетнически групи. Борави и с числа, защото при нея се съхраняват над 1000 досиета на български граждани, минали през филтрите на интеграционния процес. Могат да се откроят три категории имигранти от гледна точка на това кой как успява: 1. Сървайвъри (главно роми, за част от които белгийската система за социално подпомагане е реализация на изконната мечта да живеят волно, да раждат куп деца и да не работят); 2. Прекариат (препитаващи се със случайна работа, жестоко експлоатирани на черния пазар на труда, с мизерни доходи); 3. Успели интегрирани (със сигурна работа и възможност за кариера, в т.ч. в белгийски институции).

  На раздяла Лариса съобщава, че от няколко месеца са учредили Българско сдружение, а от есента ще открият и българско училища за около 60 деца. И двете инициативи се случват със съдействието на белгийските власти. На въпроса: „Помага ли ви българската държава?“, отговорът е: „Да, обещаха учебни материали“!

  Тяхната полиция: пази, но и възпитава!

  „Нашата полиция ни пази“ – в това ни уверява един български ведомствен бард. Белгийската полиция прави още нещо: работи сред имигрантските общности, стараейки се да култивира у тях не само уважение към местните закони, но и към местните житейски порядки и традиции. „Ние сме общностно базирана полиция“, разяснява Филип Расхарт, командир на екипа, в който са били включени българските полицаи.

  За повода, който ни води в полицейското управление в Гент, по-подробно говори главен комисар Марк ван дер Бауед – висш началник с професионално самочувствие, шлифован език на общуване с журналисти и външни експерти и точни оценки за имигрантската ситуация. От него научаваме, че идеята на кмета на Гент да се покани група български полицаи за теренна работа с наши сънародници е пилотен проект с по-дълбок замисъл. Българските офицери следват пътя на свои колеги от други страни, пребивавали преди тях в община Гент. Съвместно с местната полиция двама от българските специалисти следователи са проучвали нелегалния имигрантски бизнес; другите двама са работили като квартални в гетата и микромахалите, населявани от нашенци.

  За главния комисар проблемът с българските имигранти не е толкова в битовата и организираната престъпност (за втората казва, че практически не съществува в Гент). Тревожи го сблъсъкът на двете култури: имигрантската и белгийската – във вреда на местната. Да хвърляш навсякъде безразборно боклук, да вдигаш шум на улицата и в жилището до среднощ, да се самонастаняваш в къща, която не е твоя, и други подобни са навици, които местните жители категорично не приемат.

  Още по-опасна е тенденцията за разрастване на черния труд

  Схемата е ясна – българи с неуреден престой биват наемани чрез фиктивни или легални фирми, чиито собственици най-често са стари турски гастарбайтъри. Експлоатацията е жестока – българите работят срещу 2-3 евро на час, което е в пъти под белгийските стандарти!

  „За нас това е недопустимо, тук е заровен коренът на злото“, твърди полицейският началник. И заключава, че ако българската имигрантска общност беше малка, тези лоши социални практики нямаше да се забележат. Но само редовно регистрираните българи са надминали 7000 души; с нелегално пребиваващите вероятно ще са около 7% от цялото население на Гент. Което ги прави значим фактор в живота на този полис, от памтивека бил атрактивно място за всякакъв род номади.

  Какво прави „тяхната полиция“,

  когато констатира нарушения от подобен характер? Предава преписката на социален/трудов прокурор, какъвто отдавна има в белгийската правосъдна система. Не пристъпва към депортиране, както правеше бившият приятел на Бойко Борисов – Никола Саркози. Нито пък изхвърлят на улицата самонастанилите се – „нямаме право; според белгийските закони, ако един човек е влязъл и живее в дадено жилище, дори да не е негово, можеш да го извадиш само със съдебно решение“, обяснява главният комисар. Впоследствие разбираме, че тази вратичка се ползва за т.нар. House milking (издояване на жилища) – когато новодошлите имигранти се настаняват по 9-10 души в стая, за радост на трафикантите и рентиерите.

  Нашият десант завършва с инцидентна среща с български имигранти в един от кварталите на Гент – недалеч от крепостта, непосредствено до емблематичния жилищен комплекс „Дупката на свещеника“. На двете кьошета на улица „Скръб“ (Боже, каква символика!) са разположени две култови заведения, чиито собственици са българи. Едното е магазин „България“, в който продавач е баба Кунче от Кубрат. Другото е кафене „Интрига“, чийто управител е Христо от Попово. В магазина, където има изобилие от хранителни продукти и питиета с български произход, си купуваме вафли „Бойко Борисов“. При Христо разговаряме на бутилка бира с наши гастарбайтъри, върнали се от смяна. Те са шофьори, куриери, чистачи и др.; работното място им е сигурно, със заплащане и осигуровки по белгийски стандарти.

  Какво научихме от десетината сънародници, които без колебание отнесох към категорията „успели интегрирани“?

  Всички са напуснали България преди години, подгонени от мизерията и липсата на перспектива за работа и бизнес (тяхното пътешествие, образно казано, е било от робството към обетованата земя; направили са го, без да дочакат българския Мойсей). Имат работа, от която са доволни (местните жители ги уважават, с някои са приятели). 40% имат собствени жилища, закупени на приемливи цени с ипотечни кредити. Децата им учат във фламандски училища и владеят по още един чужд език. Не възнамеряват да се върнат в България (с изключение на един – след като се пенсионира, щял да иде на село).

  Гент не е обетован град в библейския смисъл на думата. Но община Гент (местните жители и пришълците от над 180 националности) със своите иновативни, социално включващи практики може да се превърне в модел за това как без конфликти, санкции и депортиране може да се реализира идеята за единното европейско гражданство.

   

• Българският ВСС си затваря очите за нарушенията на ръководството на Софийския градски съд

  

  Скандалното уволнение на Мирослава Тодорова, председател на неудобния за властта съдийски съюз, даде пореден повод на критикувания и у нас, и от Брюксел Висш съдебен съвет (ВСС) истерично да обяснява, че решенията му се ръководят единствено от принципни, макар и на практика несъществуващи критерии.

  Това бе заявено на няколко пъти и от члена на съвета Пламен Стоилов по време на петъчната му среща с участници в безпрецедентния протест на над 200 магистрати и адвокати срещу кадровата политика и дисциплинарната практика на ВСС.

  Освен декларативните изявления, че колегите му не се поддават на натиск и съобразяват всички фактори, като натовареност и качество на работа, когато преценяват дадено наказание за забавени дела, Стоилов така и не успя да даде смислено обяснение защо, за разлика от Тодорова, близката приятелка на МВР шефа Цветан Цветанов – Владимира Янева, бе наказана само със „забележка” за 43 забавени производства.

  Наред със скандално избрания председател на Софийския градски съд (СГС), наскоро назначената за нейна заместничка и шефка на Наказателното отделение в СГС Петя Крънчева също се радва на странен комфорт, въпреки че бе предложена за санкция от съдебния инспекторат заради 26 забавени дела при много по-малко решени дела в сравнение с останалите „нарушители“.

  Вместо да образуват дисциплинарно производство обаче, кадровиците просто оставиха на Янева да й наложи леко наказание. Тодорова пък се оказа с 15% намаление на заплатата.

  След като лично предложи Крънчева за свой заместник, шефката на СГС прецени, че е достатъчно само да й обърне внимание за нарушенията, което дори не се смята за санкция по смисъла на Закона за съдебната власт.

  Очаквано ВСС се съобрази с избора на Янева, повиши Крънчева и по време на същото заседание образува дисциплинарката на Тодорова.

  Крънчева е в челните места на класацията по несвършени дела

  Новоназначената зам.-шефка на СГС обаче има солидна репутация на не особено дисциплиниран съдия, като това неведнъж е било поставяно на вниманието на ВСС. През 2011 г. Крънчева оправда бившия земеделски министър Венцислав Върбанов по делото за безстопанственост. Тогава тя привлече вниманието на медиите с дълга политическа реч в защита на Върбанов. След това съдебният инспекторат започна проверка по делото.

  Градският прокурор Николай Кокинов пък пусна сигнал в инспектората към ВСС за делото срещу шефа на „Озеленяване“ Любомир Ников, което се гледа от Крънчева и бе прекратено след месеци заради допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство.

  Впоследствие цялото наказателно производство беше прекратено, тъй като прокуратурата не внесе обвинителния акт в определения от съда срок.

  Случаят на Крънчева обаче трудно би могъл да бъде обяснен с пренатовареност, тъй като статистиката показва, че зам.-председателката на СГС е един от съдиите с най-много висящи дела през последните три години, въпреки че е една от най-слабо натоварените. Това означава, че тя гледа дела, които просто не приключват.

  През 2009, 2010 и 2011 г. Крънчева си оспорва челното място по най-голям брой несвършени дела с Мариян Марков, като през първите две години има по 77 такива казуса, а за м. г. са паднали на 56. В същото време през трите години са й били разпределени общо 345 дела. За сравнение, Мирослава Тодорова има 50 незавършени дела през 2009 г., 49 през 2010 и 41 през м. г., като за целия период е поела над два пъти повече производства – общо 734.

  Случайното разпределение – в неслучайни ръце

  Отчетливата разлика в положението на повишената Крънчева и уволнената Тодорова добива още по-сериозни размери след края на март, когато ВСС избра първата за зам.-председател на СГС. Успоредно с високия пост тя поема разпределението на делата в Наказателното отделение с изключение на дежурствата. До този момент разпределението се извършва всеки ден от различен съдия.

  Случайно или не за близо три месеца – до средата на юни, на Крънчева са били разпределени едва две дела. Едното от които е т. нар. процес „Батко” срещу бившия шеф на пътната агенция Веселин Георгиев, наблюдаван с особен интерес от Брюксел.

  По-интересното е, че това дело е било разпределено на Крънчева от самата нея, след като Владимира Янева взима решение за откомандироване на предишния съдия по делото Весела Дончева, която бе „качена” от Софийския районен съд (СРС) именно за да поеме състава на Георги Колев. Той оглави Върховния административен съд (ВАС) точно преди да приключи това дело.

  Крънчева е разпределила на съдиите и останалите дела на Дончева, въпреки че според нормалната съдебна практика те би трябвало да се поемат от новоназначения съдия на състава на откомандированата.

  В случая това е било напълно възможно, тъй като в СГС освен новоназначените съдии са командировани и двама нови съдии. Впрочем, един от тях е Антон Урумов, син на добилия скандална известност покрай казуса с магистратските имоти в Приморско Николай Урумов от ВАС.

  Изискването делата да бъдат разпределяни на случаен принцип, а не чрез еднолично решение на административните ръководители на съдилищата, е основополагащо за принципа на безпристрастност, от който би трябвало да се ръководи съдебната система. То е залегнало в чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека, като целта му е да не се нарушава задължението съдията да бъде определян веднъж завинаги и случайно.

  Непрозрачно и немотивирано преразпределяне на образувани вече дела

  Непрозрачното и немотивирано преразпределяне на образувани вече дела в рамките на едно съдилище е нарушение на правото на гледане на делото от съд, създаден в съответствие със закона. Обстоятелствата, при които това е допустимо, са свързани с обективни причини, като тежко заболяване, бременност или смърт.

  Нито една от тях обаче не е налице в случая с откомандироването на съдия Дончева и последвалото преразпределяне на делата й от страна на Крънчева.

  Всъщност тази практика не бе чужда и на предишното ръководство на СГС в лицето на Георги Колев. Както се вижда от негова заповед от ноември 2009 г., когато бе председател на Градския съд, възпитаникът на Академията на МВР е иззел именно от Крънчева делото за пране на пари срещу Евелин Банев-Брендо. Като официална причина са посочени две последователни искания за нейния отвод от страна на прокуратурата, макар че правно положение, при което председател на съд отвежда свой колега по искане на обвинението, просто не съществува. В случая обаче Колев е ползвал като аргументи за нестандартното си решение засиления обществен интерес, както и факта, че в свое определение няколко месеца по-рано Крънчева си е позволила да коментира доказателствата, което е компрометирало безпристрастността й.

  Странни случаи

  Висшият съдебен съвет си затваря очите и за други странни случаи около Крънчева, като например поведението й по делото срещу наркогрупата на братята Габриел и Виктор Боцев, по-известни сред столичния ъндърграунд като Жабата и Джуката. В продължение на повече от година и половина Крънчева не дава ход на съдебното следствие, като пет пъти последователно отлага делото заради нередовно призоваване и неявяване на защитници.

  Стига се дори до отлагане на делото поради това, че подсъдимият Габриел Боцев на 15 декември 2011 г. не е доведен от следствения арест.

  Съдия Крънчева обаче не разпорежда на съдебната охрана незабавното довеждане на подсъдимия, което може да стане в рамките на половин час; не извършва проверка защо не е доведен и отлага делото за средата на месец март 2012 г.

  След 1 януари т. г. всички процеси срещу престъпни групи, които не са започнали, бяха изпратени на спецсъда. Същата съдба има и това дело. По време на следващото заседание прокурорът прави искане делото да се изпрати на специализирания съд и Крънчева дава картбланш.

  Странното е, че след като от януари до март делото е престояло в СГС без всякакво основание, вместо да бъде препратено служебно на спецсъда, Крънчева го изпраща едва на 18 юни 2012 г. – З месеца след прекратяването му и точно година и осем месеца, след като то е влязло в СГС.

  От спецпрокуратурата заявиха пред Mediapool, че нямат информация такова дело при тях да е постъпвало, но допуснаха, че е възможно изобщо да не ги уведомяват, а градската прокуратура, която е разследвала казуса, да си командирова в спецсъда свой обвинител.

  Необяснимият й интерес към някои дела и респективно – липсата на такъв към други, се проявява още веднъж при доста странни обстоятелства преди малко повече от месец. По време на общо събрание на Наказателното отделение в СГС на 20 юни тази година става известна заповед на Янева от 15 май, според която жалбите срещу паричните гаранции вече ще се разпределят не на дежурните съдии, а на всички – чрез системата за тайно разпределение.

  Естествено, това предизвиква недоумение сред повечето съдии, тъй като според Наказателно-процесуалния кодекс жалбите срещу гаранциите се гледат незабавно след внасянето им. Точно по тази причина практиката на съда винаги е била те да бъдат разпределяни само на дежурните състави, за да е сигурно, че казусът няма да се падне на съдия, който цял ден е в заседание по друго дело, в тайно съвещание за произнасяне на присъда или просто е в болнични или в отпуск.

  В крайна сметка заради възраженията на съдиите от Наказателното отделение Крънчева заявява, че тази заповед ще бъде отменена, но междувременно успява да разгледа по „случайното разпределение“ искането за намаляване на гаранцията на бившия изпълнителен директор на „Петрол“ Цветан Димитров и да я намали от 300 000 на 30 000 лева.

  Ако не беше спомената заповед, това дело нямаше да се падне на Крънчева, защото за разлика от останалите наказателни съдии, тя не дава дежурства. Това е и единственото дело, което е успяла да разгледа през последните месеци. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

  Нито едно от тези обстоятелства обаче не е коментирано по време на заседания на ВСС. От Инспектората към съвета също не са проявявали самоинициативност да хвърлят повече светлина около работата на Крънчева, предвид рязкото й кариерно израстване след назначаването на Янева за председател на съда.

   

  Борис Митов,

  Mediapool

   

• Несебърска приказка

  Стихове от Симеон Гаспаров

   

   

  Селско гробище

   

  Отидоха си роднините.
  Отидоха си оплаквачките.
  Отиде си попът. Клисарят.
  Гробарите, и те се скриха…
  Отидоха си…
  Завърна се полека тишината
  с уплашените сенки
  на почиващите
  тука мъртъвци.
  Върнаха се
  да оставят нещо,
  колкото да преживеем…

   

   

  

   

  Несебърска приказка
  

   

  До първите петли,
  присвили клепачи,
  платната заспиват.
  Смокинените улици
  отломки древност
  уморено тръгват да събират.
  До първите петли
  душите на магьосници
  нощта освободи.
  До първите петли
  ще сме полуреални
  и полулъжи…
  До първите петли,
  поне ме запомни.
  До първите,
  до първите
  петли!

   

   

  Източник:  Simeongasparov.wordpress.com

• 15-годишно българско момче направи фурор на европейска олимпиада по информатика

  

  Наше дете чудо смая Европа. 15-годишният Христо Венев от Софийската математическа гимназия пребори стотици с 3 години по-големи ученици и заради таланта си беше допуснат до олимпиадата по информатика, където грабна сребърен медал. Съотборниците му Йордан Чапъров и Румен Христов взеха златни медали, а Георги Георгиев – сребро. Български ученици са най-добри в Европа по информатика. Учениците от националния ни отбор по компютърни науки обраха наградите на Централноевропейската олимпиада в унгарския град Тата. Изморените, но щастливи медалисти кацнаха късно снощи на летището в София.

  Две от момчетата ни донесоха злато. И двамата дванадесетокласници са от училища извън столицата. Йордан Чапъров е възпитаник на Математическата гимназия „Атанас Радев“ в Ямбол, а другият златен медалист е Румен Христов от Природо-математическата „Нанчо Попович“ в Шумен. Със сребро пък се върна единадесетокласникът Георги Георгиев от Софийската математическа гимназия. 

  Истински фурор на олимпиадата обаче предизвика осмокласникът Христо Венев, също от СМГ. Той стана единственото дете чудо, което екипът на международното състезание допусна да се състезава в разрез с регламента. Според правилата на олимпиадата право да се явят имаха само ученици от последните два класа на гимназията. „Въпреки че Христо е няколко години по-малък, той успя да мине през всички изпити, издържа всички тестове и му разрешиха да участва“, разказа за „Преса“ директорът на училището Мариана Тодорова. Там малкият вундеркинд се борил мъжки с 3 години по-големите от него и завоюва за България още един сребърен медал.

  И за четирите момчета от отбора това не е първата награда. Състезателите по компютърни науки са печелили медали от много наши и чужди състезания, като за уменията си Румен е получавал и президентска грамота. Всичките ни златни момчета се подготвят под ръководството на български учители.

   

  Теодора Йолчева,

  в. „Преса“

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• И магистралите влизат в БГ учебниците по история

  Магистралите, които строи правителството на ГЕРБ, влизат в учебниците по история. Там отиват също плоският данък и спрените европари от времето на Тройната коалиция, пише в. „Стандарт“.

  Издателство „Просвета“ е обновило две помагала за учениците от 11 клас, по които децата ще учат от есента. В школските книги вече влизат уроци от 10 ноември 1989 година досега.

  Мястото, посветено на ГЕРБ, е по-малко, отколкото на времето на Симеон Сакскобургготски и Тройната коалиция, чието управление вече е приключило. В учебниците обаче се подчертава, че партия ГЕРБ е формирана около личността на бившия главен секретар на МВР Бойко Борисов. „Неговата изключителна популярност и „изпразването“ на дясноцентристкото пространство му дават възможност в края на 2006 г. да създаде собствена партия, която бързо набира влияние“, пише в едното помагало. Посочено е, че Тройната коалиция е опитала да подложи крак на ГЕРБ на следващите избори, вдигайки изборната бариера и вкарвайки мажоритарен вот.

  Другият учебник отчита, че по време на управлението на Борисов се строят магистрали, ремонтират се пътища, та дори е посочено изграждането на пречиствателни съоръжения. Констатирани са обаче и слабости – замразените доходи и намалените пари за образование.

  Помагалата до голяма степен приличат не на учебници, а по-скоро на вестникарски обзорни статии, редуващи маловажни и съществени успехи и неуспехи на всички правителства от Луканов насам. В единия учебник, предназначен за профилирана подготовка, са цитирани всички проценти, с които партии са печелили избори по време на демокрацията. Това на практика ги прави неприложими за ученици, тъй като данните, освен че нямат историческа стойност, трудно се помнят, коментират експерти. За времето на ГЕРБ са посочени поотделно процентите, получени от всички парламентарно представени политически сили, чак до РЗС.

  Споменато е и точно колко души са гласували за Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин на президентските избори.

  Не липсват и изречения в духа на учебниците от времето на социализма, като например „Преходът към парламентарна демокрация и пазарна икономика е съпроводен с много противоречия и трудности, но се осъществява неотклонно“.

   

  Източник:  Bolgari.net

• Ако почнем да бесим…

  Автор:  Тони Филипов, д-р

   

  „ГЕРБ вкарват ред в погребалните услуги”, съобщава „Новинар”. Подготвяли закон за гробищата и обредната дейност. С него се въвеждал образователен ценз за гробарите, с което вероятно ще се вдигне качеството на услугата. Ще се повиши наукоемкостта, както би казал колегата Доган. Право да ни копат ще имат само завършилите гимназиално образование. Погребалните агенции ще бъдат задължени да имат поне двама служители на трудов договор, а всички агенции ще се вържат с НАП. Сега от 160 регистрирани агенции само 12 отчитали оборотите в реално време. И ако се погледне общият им оборот, той е едва 20-30 000 годишно. Докато според НСИ оборотът им за 2011 година е над 110 хил. Отделно всяка агенция трябва да притежава поне два автомобила, единият от които да е катафалка. И това е добра идея. А не да возят мъртвите на каквото им падне.

  Иначе, както ви споменах преди известно време, тая власт наистина полага усилия да ни погребе.

  „Изчисляваме сами бъдещата си пенсия”, съобщава „Труд”. Лично шефът Бисер Петков съобщил, че до края на годината ще пуснат пенсионен калкулатор, на който гражданите сами да си смятат какво имат и какво не им стига.

  Ние лично много уважаваме калкулаторите. Те освобождават от нуждата да се допитваш до някой кисел лемур, който или не знае, или го мързи да шава… Но по отношение на личните ни нужди пенсионният може малко да почака. Сега по-належащ ни е друг калкулатор. Затова ще си позволя да дам идея на г-жа Ренета Инджова. По-лани Руския статистически институт създаде калкулатор за лична инфлация. Едно такова нещо би било доста полезно за нас. Щото ние например забелязваме, че уж инфлацията е незначителна, но това, дето лани го вземахме за 20 лева, сега го вземаме за 50, и то не цялото. Значи при нас действат фактори, различни от тези, които определят общата инфлация. Та, ако си имаме личен инфлациомер, ще можем да махнем пианото, новата кола, почивките в четири- и петзвездните хотели и да оставим в потребителската си кошница само това, което ползваме – хляб, олио, домати, краставици и още две-три стоки от първа необходимост, като ракия и бира. И кабинетът ще вика, че инфлацията е минимална, но ние ще си я мерим дома и ще знаем истинските й стойности. Какво ще ни донесе туй знание, засега е трудно да се каже… Вероятно само печал…

  Социоложката Боряна Димитрова вика: „Има злоупотреба със социологически данни, и то не само в предизборен период. Те могат да влияят много мощно върху формирането на общественото мнение.” И даде за пример Мира Радева, която манипулирала данните от изследването за протестите на природозащитниците, като обявила, че повечето българи не ги подкрепят. И след това, или благодарение на това, получила поръчка от Министерството на просвещението за изследване на младежки политики…

  Пък Мира вика, че Боряна я било яд, че не може да вземе 100% от поръчките, затова я клепа.

  Мискинки, не ги е срам! Таковаха й майката на българската социология…

  Лично ние смятаме, че социолозите и изобщо всички видове гадатели – врачки, астролози, метеоролози – трябва да носят съдебна отговорност за неверни прогнози. През 1317 г. папа Йоан XXII огласява булата „Супер илиус спекула“ и им предвижда смърт чрез обесване и отнемане на имуществото. А да видя тогава Мира дали ще посмее да прогнозира така едно към гьотере, ако имаше опасност да я клати ветърът на некоя бука…

  Ама то, ако почнем да бесим, надали от социолозите ще почнем…

   

  Източник:  Нaskovo.net

• Богат/Беден

  Историята си направи зловеща шега с нас. От богатите хора от онова време сякаш няма и следа

   

  Сто хиляди лева за болницата в Галац. Сто и двайсет хиляди лева за българската болница в Цариград. Петдесет хиляди лева за българско училище в Солун. Евлоги Георгиев бил смазващо богат човек. Ако някой ден списание „Форбс” реши да направи класация за най-богатите хора през XIX век, не трябва да се съмнявате, че българинът ще бъде в топ 10 на най-влиятелните хора във финансовия свят на онова време.
  Когато той починал през юли 1893-а, в завещанието му имало нещо, което сериозно притеснило наследниците му.

  На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му, милионерът завещавал по 16 хиляди лева. Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени. За сметка на това останалите цифри са стряскащи – 6 000 000 лева за построяването на Висше училище в България, плюс 10 хиляди квадратни метра земя между улиците „Дондуков” и „Цариградско шосе”!

  Ще пропусна годините, в които българското правителство се опитва да вземе парите за университета и да ги използва с друга цел, защото, както е видно днес, завещанието на братята Христо и Евлоги е спазено и техните скулптури кротко седят пред официалния вход на Софийския университет, независимо, че за голям процент от младежите днес Евлоги Георгиев е повече име на улица, отколкото филантроп. Така, както Ян Собиески е повече име на водка, а не на благородник, спасил Западна Европа от турското нашествие.

  Няколко години по-късно, малко след като България постига своята независимост, изпълнителят на завещанието на братя Георгиеви – Иван Гешов, също дарява космическа сума.
  120 000 хиляди златни лева отиват към банките, за да може Българското книжовно дружество да има красива сграда. Днес барелефът на Гешов гледа точно в посоката на паметниците на неговите приятели Христо и Евлоги.

  Далеч от тях се издига прекрасната сграда на Търговската гимназия в Свищов, построена с дарението на Димитър Хадживасилев. Неговият познат от Враца Кузма Тричков също не остава по-назад и изсипва хиляди в построяването на училища в родния си град.

  Следват ги търговци от Русе, Габрово и къде ли още не, като в един момент се стига до там, че само 30 години след Освобождението, в България възникват над 200 дарителски фонда, чрез които богатите българи даряват пари, с каквито не разполагат дори и някои министерства.

  Те строели болници, училища, научни институти, финансирали образованието на студенти, помагали на болни деца и се грижели за хиляди сираци, които войните остават без бащи.
  Какви времена са били само – богатите хора са се надпреварвали да даряват и за тях е било въпрос на чест да даряват все по-крупни и по-крупни суми.

  Помогнете на малката Габи. Помогнете на Гери. Помогнете на Жорко.
  Познатият рефрен от същата тази страна, но сто години по-късно. Историята си направи зловеща шега с нас. От богатите хора от онова време сякаш няма и следа. Не, че днес няма богати бизнесмени, но те натрупаха състоянието си по толкова неведоми пътища, че думата „дарение” е толкова далеч от тях, колкото думите „кредитен милионер”, „контрабанда на цигари” и „кокаинови крале” са далеч от начина, по който забогатяват гореописаните господа през XIX век.

  Само за няколко си десетилетия всеки собственик на бетонен възел стана милионер, а червени старци направиха своите зетьове милионери, директно отхапвайки част от комунистическата държава, която национализира цялото имущество на всички тези благотворителни фондове, градени с личните средства на родолюбивите българи.
  Само се замислете какви прякори носят някои от най-богатите българи – на части от костната структура, на животни или на човешки органи.

  С какво удоволствие участват в тайни братства или приемат „духовни” титли, които само показват колко са далеч от духовното.

  Има ли сред тях поне един мъж, който да предпочете да види върху земята си училище, болница или университет, вместо да построи хотел?

  Има ли сред тях поне един човек, който да заспи с надеждата, че парите, които е дарил за лечението на някое дете наистина ще му помогнат?

  Аз поне не познавам. Ако вие познавате такива хора, моля да ме извините.
  Ако пък и вие не познавате, признайте, че вече живеем във времената, в които даряват само бедните. И колкото по-бедни са те, толкова повече даряват.

  Мислили ли сте някога колко е тъжно да събираш дарения като просяк, който отчаяно иска да спаси живота на детето си. Да се молиш на непознати хора за дребни пари, които да те измъкнат от ада на болестта. Да срещаш десетки, които имат спешна нужда от помощ и също като теб разчитат на помощта на непознатите.

  Изключително мъчителна и ненормална ситуация, която се разиграва пред очите на братя Георгиеви, които са си все там – пред Софийския университет. Или около рушащата се къща на Гешов на „Патриарх Евтимий”, която е зарита от спринцовки, в които е имало хероин, направил някого от днешните „бизнесмени” още малко по-богат, а едно семейство още по-нещастно.

  „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“, написал в завещанието си Евлоги Георгиев.
  Колко скромно звучи това „и аз да участвам”. Колко скромно…

   

  Светослав Иванов,

  btvnews.bg

• Протестиращи съдии: ВСС е висш съвет на слагачите

  Стотина съдии от цяла България се събраха пред сградата на Висшия съдебен съвет в знак на протест срещу уволнението на председателката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова.

  Това е първи в страната протест на магистрати. На единствения лозунг, издигнат на протеста, пише „ВСС – Висш Съвет на Слагачите“, предаде „Фокус“.

  Още вчера съдиите заявиха, че ще отложат насрочените за тази сутрин дела, които трябва да гледат, за да дойдат на протеста. Тези от провинцията са си взели отпуска, обобщи Dir.bg.

  Съдии от СРС, СГС, САС и ВКС ще внесат искане във ВСС да оттегли решението си за дисциплинарното уволнение на Тодорова, съобщи БГНЕС. В противен случай, настояха те, членовете на съвета трябва да подадат оставки.

  От Съюза на съдиите пък излязоха с позиция, в която изтъкнаха, че е пренебрегнато влязло в сила решение на Върховния административен съд, според което ВСС е длъжен да осигури право на привлечения към дисциплинарна отговорност да се защити лично. Тодорова имаше право само на писмени обяснения. „Подобен акт е явна демонстрация на незачитане върховенството на закона“, се казва в позиция на съюза.

  „Не е необичайно, при такива груби погазвания на съдебната независимост съдии демонстрират по подобен начин – на улицата. Освен съдиите във Франция, които миналата година протестираха, преди години в Пакистан съдиите излизат на масови протести, в резултат на което политическото уволнение на председателя на Върховния съд на Пакистан е отменено“, коментира по-рано пред БНР съдия Калин Калпакчиев от Апелативния съд.

  11 неправителствени организации подкрепиха протеста на съдиите и заявиха в декларация: „Този безпрецедентен акт, извършен без Тодорова да е изслушана в съответствие с изискванията на справедливия процес и в разгара на съдийските събрания за номинации за новия ВСС, е поредната политическа поръчка, която в последните месеци на своя мандат ВСС изпълнява в угода на управляващите. Формалните мотиви за уволнението – просрочване на мотивите по дело, е очевидно само повод за разправата с Тодорова, чиято активна позиция за реформа на съдебната система и борбата с корупцията срещна враждебността и безразличието на тези, които я управляват“.

  Правозащитниците, част от които се включиха в протеста, призоваха:  В този кръстопътен за българската съдебна система ден се обръщаме към президента, парламента и другите институции, към нашето гражданско общество, с настояване да вземат активно отношение към този безпрецедентен репресивен акт на ВСС. На карта е независимостта на българския съд, на карта е системата за защита на нашите права и свободи! Не е време за мълчание“.

   

  Източник:  Plovdivchanin.com

• Досието на Ахмед Доган публикувано онлайн

  За първи път: Досието на Ахмед Доган онлайн. Част 1: Бъдещият лидер на ДПС е станал агент на ДС на 20 години

  .

  Христо Христов,  desebg.com

  .

  След досието на Георги Първанов – „Гоце”, досиетата на действащите посланици – агенти и тези на кандидатите за президент през 2011 г.,  сайтът desebg.com публикува за първи път онлайн досието на Ахмед Доган.

  Председателят на Движението за права и свободи (ДПС) е една от ключовите политически фигури на прехода – несменяем на лидерския пост вече 22 години.

  С мандата на ДПС управляваха две правителства – това на Любен Беров (декември 1992 г. – октомври 1994 г.), станало известно като правителството на Мултигруп и това на Сергей Станишев (август 2005 г. – юли 2009 г.) – популярно като правителството на тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ).

  Партията на Доган беше партньор на Симеон Сакскобургготски в правителството му (юли 2001 г. – август 2005 г.).

  „Депесарският шут” на Доган през есента на 1992 г. стана една от основните причини за сваляне на правителството на Филип Димитров (СДС). С решаващата подкрепа на ДПС през 2001 г. Георги Първанов беше качен на президентския пост…

  Метаморфозите на Доган

  Метаморфозите на Доган през годините са удивителни: от закана да забрани БКП/БСП през 1990 г., през демонстрирането на близки отношения с боса на Мултигруп Илия Павлов и превръщането на ДПС в неизменен политически балансьор, до депутатът, който не стъпва в парламента и партньор на БСП във властта.

  Негови са шокиращите признания, че „всяка партия си има обръч от фирми” и че той разпределя „порциите на финансирането в държавата”. А когато през 2008 г. беше критикуван за появата му на луксозна Доган чистосърдечно заяви: „Не яхта – ако имам възможност ще си купя и летяща чиния… Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам.“

  Една от последните му метаморфози е тази на „мениджър на проучванията” за „Цанков камък” и още три хидровъзела, за което получи хонорар от 1,5 млн. лв.

  Държавна сигурност и агентурното минало – теми табу

  И ако Доган е правил такива провокиращи признания като за обръчите от фирми, то има една тема, която досега за него е табу – Държавна сигурност и принадлежността му към репресивния апарат на БКП.

  Не е коментирал нито ДС, нито агентурното си минало. Едва след напускането на ръководството на ДПС на Касим Дал през януари 2011 г. стана ясно, че пред своите съпартийци Доган се е клел, че не е доносничил.

  Човекът, който за първи път публично разкри агентурната принадлежност на Доган, беше зам.-директорът на Националната разузнавателна служба полк. Радослав Райков. През 1991 г. той заяви, че лидерът на ДПС е работил за Първо главно управление на ДС (външнополитическото разузнаване) под псевдонимите „Сергей” и „Сава”. Не последва опровержение от страна на Доган.

  Полк. Райков, който има и съществен принос по делото за убийството на писателя Георги Марков с осигуряването на достъп на следствието до на важни архивни документи на ПГУ по случая, обаче набързо беше заплашен с физическа разправа и беше принуден да напусне България и да остане в чужбина и до днес.

  Оповестяване на агентурната принадлежност на Доган

  Първото легално оповестяване на агентурната принадлежност на Доган към ДС беше през октомври 1997 г. Тогава по силата на първия закон за досиетата комисията „Бонев” обяви агентите на ДС в парламента. Сред 23-те огласени имена от министъра на вътрешните работи Богомил Бонев беше и това на лидера на ДПС.

  Неговото име присъства и в решенията на следващата комисия по досиетата „Андреев” от 2001 г. Тогавашното законодателство обаче не позволяваше достъп до делата на агентите.

  През 2002 г. ДПС пък гласува отмяната на Закона за досиетата, заедно с НДСВ и БСП.

  При скандала с изборното вадене на досиета на журналисти от министъра на вътрешните работи Румен Петков през 2006 г., след силния граждански натиск Доган обаче зае интересна позиция пред другите лидери на тройна коалиция Станишев и Сакскобургготски – настоя да се отварят всички досиета. Така се стигна до приемането на действащия Закон за досиетата.

  Може би Доган допусна една грешка. Не предвиди, че този път до досиетата, включително и неговото, ще има широк достъп и те ще могат да се четат от всеки.

  Комисията с председател Евтим Костадинов също огласи агентурната принадлежност на Доган при проверката на народните представители още през пролетта на 2007 г.

  През 2009 г. журналистът Тома Биков издаде документалната книга „Досието на Доган”, изградена върху проучването на архивите материали за него в ДС.

  Днес desebg.com за първи път дава възможност за пряк достъп до 10-томното досие на лидера на ДПС, надхвърлящо 1850 листи, като ги публикува онлайн.

  В част 1 се публикуват архивните документи от лично дело на агент „Ангелов” (49 листи). Те се отнасят до първоначалната вербовка на Ахмед Доган от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР) през 1974 г.

  Началото – как Ахмед Доган става агент „Ангелов” на ВКР

  Интересът на ДС е регистриран на 13 април 1974 г. от оперативния работник Стайчо Стойков. Той е офицер от Трето управление на ДС (военното контраразузнаване, ВКР), отдел при Главно управление на строителни войски (ГУСВ), IV отделение – Варна (самият офицер работи в Шумен). Според основните документи на Политбюро на ЦК на БКП за ВКР то е „политическият орган на партията в армията”.

  На тази дата оперативният работник от ВКР пуска проверка на лицето Ахмед Исмаилов Ахмедов (тогавашните имена на Доган) в III отдел на ДС (архива на ДС), за да се установи по оперативния отчет дали набелязаният е свободен или е регистриран като сътрудник на друго управление на ДС (подобна проверка по оперативния отчет се прави задължително преди подхождане към вербовка на всеки кандидат-агент).

  По това време Ахмед Доган е войник в поделение 2570 – Мътница (източен квартал на Шумен на около 8 км от центъра му и на около 10 км от Каспичан). Там постъпва през декември 1973 г. като машинен техник. Поделението се води към ГУСВ. В картона на проучването е в графата цел на проучването е записано „вербовка”.

  В поделението Доган отбива военната си служба от декември 1973 г. Предложението за вербовката му се мотивира с необходимостта от внедряването на агент с средата на трима от редниците в поделението, които имат близки в Турция и „ангажират вниманието на останалите по въпроса за живота там”. Като подходящ човек според оперативният работник Стайчо Стайков от ВКР се явява Ахмед Доган.

  Какви документи съдържа личното дело на агент „Ангелов”

  От документите се разбира, че между двата е имало няколко срещи преди да се подходи към вербуване на редника и че Ахмед Ахмедов е давал сведения и преди да бъде регистриран като агент. Офицерът мотивира предложението за вербуването на Доган с факта, че той „е добър член на ДКМС и има правилно отношение към органите на ДС”.

  В личното дело на агент „Ангелов” – Ахмед Доган се съдържат редица документи, свързани с проучването преди вербуването му, както и с плана и рапорта за извършена вербовка. В тях има много биографични сведения за произхода и семейното му положение. Запазена и строго секретна справка за бърза и двустранна връзка с агент „Ангелов”.

  В този том е и неговата собственоръчно подписана декларация от 21 август 1974 г. В нея Доган декларира, че „като честен гражданин и предан член на ДКМС, напълно добросъвестно и съзнателно се задължавам да подпомагам органите на ДС в борбата с чуждите разузнавания и вражеските елементи в НРБ”.

  По това време Ахмед Доган е едва 20-годишен. Мястото на вербовката е канцеларията на началника на склада за строителни материали. Срещата с Доган е камуфлирана като разговор по повод самоотлъчка на войник с петима редници, като Ахмед Доган е привикан последен.

  Интересно е, че самият Доган избира псевдонима си „Ангелов”, а вербовката се извършва на „идейно-политическа основа”.

  От документите в личното дело на агент „Ангелов” става ясно, че неговата надеждност е проверявана чрез „М-Родопи” (мероприятие, при което се използва подслушване с микрофон). Това става по време на среща на агента с друг войник, от който получава сведения.

  В качеството си на агент „Ангелов” Доган е срещан от оперативния работник и в явочна квартира „Панела” без в документите да се съдържат данни къде се е намирала тя.

  Агент „Ангелов” е използван за работа по 6 дела за оперативни проверки (ДОП) и както ВКР посочва с изключение на една „всички обекти са разобличени и данните при разобличаването се покриват с тези от агента”.

  В личното дело на агент „Ангелов” – Доган, освен документите, свързани с проучването и вербуването има и няколко сведения, заявления и писма от него, които са подписани с името му, а не с агентурния псевдоним.

  Този том материали приключва с предложение личното и работно дело на агент „Ангелов” да се прехвърлят на отдел I-ви – ДС в Окръжно управление на МВР във Варна за по-нататъшното му ползване.

   

  Документите за Ахмед Доган в ДС са изискани от журналиста Христо Христов съгласно закона и са предоставени от комисията по досиетата.

  В тях са заличени данните на т. нар. трети лица, съгласно изискванията на Закона за разкриване на документите и за установяване на принадлежност на български граждани към ДС и РУ-ГЩ на БНА.

  Става въпрос предимно за хора, за които агентът е донасял сведения или ДС му е давала задачи по дадени лица, от които се интересува. Заличаването на имената не променя смисъла и съдържанието на документите.

   

  

   

   

  Повече информация – на  desebg.com

   
  ‘

• Властта си играе с огъня срещу гражданите

  Илия Вълков*,  в. „Култура“

   .

  Някой спомня ли си вече какво стана на 13 юни 2012 г.? Българите помнят две седмици. Това не е от глупост, напротив. Те са с кратка памет, защото така ги е научила средата – не могат да смогнат на темпото й. Тук една криза следва друга и това натрупване уморява, притъпява, създава апатични хора. У нас една криза лекува друга. Звучи конспиративно, но се оказва прагматично за всяка власт. Чудото, което минава за три дни, бързо измества една обществена тема, сила и енергия, която е тръгнала да се развива и да помита устоите на елита. Представете си как, с устрема на пироман, някой, комуто е изгодно, решава да премести огнището на пожара от едно място на друго и така да укроти опърничавото гражданство.

  Та, на 13 юни Народното събрание прие промени в Закона за горите. Сряда, 19 часа, карето на Орлов мост беше затворено от разгневени граждани, които се опълчиха не само срещу лобистките текстове, но и срещу притъпената социална чувствителност на властта. И си заслужиха в следващите дни да бъдат наричани с всякакви имена – еко-, нарко-, апати-, алко-, всеки да ги допълни сам. Имаше протести и контрапротести. Социалните мрежи жужаха като съборен кошер. Властта преговаряше с протестиращите.

  Орлов мост отново разпери крилата на промяната от онези години на зората на българската демокрация (не, че ни е огряло). И така до първи юли, неделя, 14 часа. Тогава се получава първият сигнал за пожар във Витоша, планината, която отново припомни романтичния рефрен „хубава си, моя горо“. Бистришкото бранище пламна така, както пламна Орлов мост, със същото социално напрежение. Короядният бръмбар и повалени дървета тлеят четири дни. И същите тези, която бяха наричани с какви ли не имена от рупорите на властта, хукнаха да спасяват Витоша.

  А през това време отговорните лица се оправдават с трудния терен, липсата на вода, липсата на техника. Мотаене четири дни. Държава, в която управляват възпитаници на милиционерска школа, ме принуждава да участвам във все повече конспиративни конструкции. Малко факти от изминалите дни.

  Властта не иска да овладее пламъците в Бистришкото бранище, защото е биосфререн резерват, който подлежи на специален режим и огнеборците нямат право да секат дървета. Това убеждение у земеделския министър Мирослав Найденов разраства огнищата на пожара близо четири пъти. Три дни властта не иска да прочете чл. 17, ал.1, т. 5 от Закона за защитените територии: „в резерватите се забраняват всякакви дейности, с изключение на потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети“.

  И докато управляващите умуват, десетки доброволци плъзнаха по билата на Бистришкото бранище да гасят пожарите. Страната, в която ни управлява генерал-лейтенант, инженер, доктор с научен труд „Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарна охрана за действие в екстремална ситуация на пожар“, специалист по гасенето на пожари, не може да овладее огнището на Витоша четири дни.

  За сметка на това, властта се изказа:

  – Мирослав Найденов за еколозите: „Вместо да си чешат езиците, да отидат горе и да помогнат. Сега оттук отивам, свалям костюма и отивам там. Питайте (към медиите) природозащитниците къде отиват“.

  – Бойко Борисов за доброволците: „Не заради това, че толкова е ценен трудът им, тъй като имаме прекрасни пожарникари, които са с огромен опит, не само в България, а и в Израел, и в Русия, а заради това, че те са съпричастни и толкова много хора искат да помогнат в погасяването на пожара“.

  Говореното настрана. Пожарът се разрасна и заради липсата на техника, която да се справи с него. Първо се оказа, че двата ни хеликоптера, които не можеха да се движат в зимни условия около бедствието в с. Бисер, сега нямат нужното оборудване за гасене на пожари. Реши се да се наеме частен хеликоптер. Първо поискахме, а след това се отказахме от израелски самолет. Военните изпратиха хибрид между танк и пожарна! Горе в планината доброволци съобщиха, че нарочно са мотани да не участват в потушаването на огнищата.

  Всичко това звучи като хроника на абсурда. Все по-убедително изглежда, че мотаенето, бавенето на гасенето на пожара на Бистришкото бранище има за цел да убие устрема на същите тези, които протестираха на Орлов мост. Тук няма значение дали огънят е запален умишлено или не. Важен е процесът на овладяването му. Всичко друго са нови димки: „Пожарът не е случаен. Следствените органи и полицията да направят своето разследване.” (Йорданка Фандъкова, кмет на София).

  И още за организацията по потушаването на огъня: „Със сигурност има грешки, в критични ситуации винаги се допускат грешки” (Фандъкова). Да, властта може и да е допуснала грешки в борбата със стихията, но и направи опит да овладее надигащото се гражданско неспокойствие. Това, което се случи, е, че главнята на социалното недоволство, която лумна в краката на властта, беше изритана на билото на планината. Най-активните от протестиращите станаха опълченците на Витоша и влязоха в отбрана.

  Сценаристите, обаче, не осъзнават, че това е с бумерангов ефект. Енергията на протеста вече е презаредена от други две победи. Европарламентът не прие спорното търговско споразумение АСТА. Морската градина във Варна беше спасена. Кризата може и да сплотява. Същите тези хора, които се събраха да бранят гората, се мобилизираха още повече. Заздравиха приятелството си, защото рамо до рамо правеха просеки в Бистришкото бранище. Социалните мрежи ги аплодираха, някои дори събираха сандвичи и вода, които да бъдат пратени за героите на Витоша. Последното звучи като епопея. Дали и тя ще се забрави?

   

  ––––––––––––––––––

  * Илия Вълков е завършил “Връзки с обществеността” в Софийския университет, а след това защитава магистърска теза по социология в Алма Матер. В момента е докторант по комуникация при криза при проф. Тодор Петев. Работил за в. „Дневник” и Дарик радио. Занимава се с публични комуникации и академични изследвания. Участник в протестите на Орлов мост.

   

• Равиния-2012

  Выступления Чикагского симфонического оркестра (далее – ЧСО) в Равинии открылись торжественным концертом в честь Дня независимости. Прозвучали
  произведения американских композиторов. За дирижерским пультом стоял Стивен Райнеке. На этой неделе его сменит наш старый знакомый Кристоф Эшенбах.

  13 июля, 5.30 pm, Беннетт Гордон холл. Концерт музыкантов отделения фортепиано и струнных инструментов Steans Music Institute. Вход свободный с билетами на вечерний концерт.

  13 июля, 8.00 pm, Павильон. Концерт И.Брамса ля минор для скрипки и виолончели с оркестром. Солисты – Никола Бенедетти, скрипка; Леонард Эльшенбройх, виолончель; ЧСО под управлением К.Эшенбаха.

  Никола Бенедетти и Леонард Эльшенбройх – новые имена на музыкальной карте мира. Никола Бенедетти родилась в Северном Эйршере (Шотландия). С четырех лет училась играть на скрипке. Поступив в школу Иегуди Менухина, сделала головокружительную карьеру. В 2004 году выиграла Международный конкурс Би-Би-Си и стала лучшим юным музыкантом года. Играла с ведущими оркестрами Европы. В
  2005 году впервые выступила в США.

  Леонард Эльшенбройх родился в 1985 году во
  Франции. В возрасте десяти лет был приглашен в школу Иегуди Менухина. Непременный участник самых престижных музыкальных фестивалей Европы. О его игре Кристоф Эшенбах сказал: “Глубина, экспрессивность, харизма, совершенство. Игра
  Эльшенбройха – идеал, который ищет каждый артист”.

   

  14 июля, 5.30 pm, Беннетт Гордон холл. Концерт музыкантов отделения фортепиано и струнных инструментов Steans Music Institute. Вход свободный с билетами на вечерний концерт.

  14 июля, 7.30 pm. Павильон. В этот день ЧСО исполнит произведения А.Дворжака и Э. В.Корнгольда, которые мы часто слышим в кино. Отсюда название – “Кино, музыка, концерт”. Центральной частью программы станет исполняемый довольно редко Концерт ре мажор для скрипки с оркестром жившего в Америке немецкого композитора Эриха Вольфганга Корнгольда. Этот концерт можно поставить в один ряд с самыми популярными произведениями для скрипки. Солист – Эрик Шуман.

  В концерте прозвучат также Концертная увертюра “Карнавал” и Восьмая симфония Дворжака. “Бог, Любовь и Страна” – это не только личный лозунг Дворжака, но и квинтэссенция его творчества. В отличие от Девятой симфонии Дворжака “Из Нового света” с ее американскими темами, Восьмая интересна своим особым национальным колоритом. Можно сказать, что эта симфония просто пронизана богемским стилем, в ее музыке мы слышим темы чешских народных танцев и мелодий, которые, по словам самого Дворжака, “просто льются из него”. Уверен, что прекрасные музыканты ЧСО во всей красе, с буйством красок и гурманским
  смакованием музыкальных красот исполнят эту музыку. Дирижер – Кристоф Эшенбах.

  15 июля, 2.00 pm, Беннетт Гордон холл. Концерт музыкантов отделения фортепиано и струнных инструментов Steans Music Institute. Вход свободный 

  15 июля, 5.00 pm. Павильон. Концерт, посвященный восьмидесятипятилетию американской певицы и актрисы Барбары Кук. Лауреат всех мыслимых и немыслимых премий, она прославилась выступлениями в бродвейских мюзиклах. В 2011 году была введена в
  Зал славы в Кеннеди-центре. В исполнении Барбары Кук прозвучат фрагменты мюзиклов и песни американских композиторов. ЧСО дирижирует Ричард Кауфман.

  16 июля, 8.00 pm. Театр “Мартин”. Камерный концерт замечательного немецкого баритона Маттиаса Герна. Сегодня его можно назвать наследником умершего в мае великого музыканта XX века Дитриха Фишер-Дискау.
  Репертуар Герна, в основном, складывается из произведений немецких композиторов. В прошлом сезоне мы слышали в его исполнении вокальные циклы Шуберта. В программе этого концерта – песни Л.ван Бетховена, Ф.Шуберта, И.Брамса. За роялем – Кристоф Эшенбах.

  17 июля, 8.00 pm. Павильон. Концерт канадской джазовой певицы, обладательницы трех премий “Грэмми” Дайаны Кролл. Концерт открывает певец, пианист и композитор
  Дензал Синклер.

  200 Ravinia Park Rd, Highland Park, IL 60035. Билеты на все концерты фестиваля можно заказать по телефону 847-266-5100, факсу 847-266-0641 или зарезервировать на сайте http://ravinia.org/.

   

   

   

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. ЛОГО Равинии
  Фото 2. Никола Бенедетти

  Фото 3. Маттиус Герн

• „Ню Йорк таймс“: Става все по-горещо

  Последната гореща вълна, която изпържи по-голямата част от САЩ, унищожи реколта и предизвика смъртни случаи, повдигна въпроса дали това и други екстремни метеорологични явления могат да бъдат приписани на предизвикани от човека климатични промени. Отговорът, все повече, е „да“, но с някои уговорки.

  Повечето учени винаги са били предпазливи в намирането на причинно-следствена връзка между глобалното затопляне и което и да е конкретно климатично събитие. Светът е преживял катастрофални горещи вълни, засушавания, горски пожари и наводнения. Те са на мнение обаче, че без трайни усилия да се намалят парниковите емисии, има голяма вероятност опасните жеги, продължителните засушавания и крайбрежните наводнения да станат по-чести.

  Много политици и изявено малцинство от учени оспорват тези прогнози и твърдят, че те само предизвикват паника. Това, което не могат да оспорят обаче, са цифрите. Според Националната администрация за океаните и атмосферата 11-те години от 2001 до 2011 са сред 13-те най-топли години в света, откакто преди 132 години започна да се води официална документация. Средната температура в САЩ за първите шест месеца на тази година е най-високата, регистрирана след 1895 г., съобщи в понеделник

  Националният център за климатични данни.

  Междуправителствената група за климатичните промени, служба на ООН, която проучва климатичните промени с помощта на хиляди учени от цял свят, съобщи, че предстоят по-чести и потенциално по-разрушителни, екстремни климатични събития. В доклад миналия ноември, в който се прави оценка на екстремните промени на климата, групата твърди, че през 21 век в глобален мащаб със сигурност ще има засилване на честотата и обхвата на крайно високите и крайно ниските всекидневни температури. Ако парниковите газове не бъдат намалени, горещите вълни, които сега идват на всеки 20 години, до края на века ще започнат да се случват на всеки две години.

  Експертната група е здравомислеща и предупреди да не се правят прибързани преценки. След урагана Катрина например, някои климатични експерти предположиха, че повишаващите се температури в света ще доведат до по-чести урагани. Групата каза, че не разполага с доказателства за подобна зависимост.

  Като цяло обаче нейните изводи подкрепят доказателствата, представени от науката: по-топлият въздух предизвиква по-чести горещи вълни и засушавания, по-топлият въздух задържа също повече водни пари, които увеличават опасността от катастрофални наводнения.

  Както каза Майкъл Опенхаймър, учен по климата от университета Принстън и водещ автор на доклада, една по-топла и по-влажна атмосфера е атмосфера, която е узряла да предизвика бедствия.

  Историята е пълна с тъжни случаи, показващи неспособността на човека да види очевидното – прекомерното обработване на почвата доведе до прашните бури, прекомерният риболов лишава от популация океаните. Горещата вълна е просто поредното от многото послания, свързани с климата, които би трябвало да бъдат лесни за разчитане.

  .

  Източник:  Mediapool/БТА

• 12 юли 1991-ва: Притча за Краставата жаба и Злата фея

  Владимир Сотиров,  в. „Сега“

  .

  Прикипя ми! Цяла зима не можах да карам ски на Витоша, защото един рекетьор спря лифтовете. Правителството пририта, пък му клекна. Обаче мен нарече „екорекетьор“, че съм протестирал! Нарече ме още „екомафиот“. Дали защото не съм нито акционер, нито концесионер, а само пенсионер? Един министър, когото лично Илия Павлов тържествено титулува „Главен Мултак на Република България“, ме обвини в истерия. Същият извая с юмрука си носа на полицай. Е, Маестро, великият Леонардо ни учеше, че животът е кратък, а изкуството вечно. Ти обаче го опроверга: доказа, че изкуството е кратко, а простотията е вечна. Свикнал бях крадецът да вика „Дръжте крадеца!“, но когато побойникът взе да зове за смирение, дърварят да милее за горската сянка, пияницата да ми говори за „трезво мислене“, а простакът – за култура, тогава вече ми дойде много. И прописах…

  Наблюдавах младежта, наизлязла да протестира в защита на природата. Както ми изглеждаха, средна възраст 22. Те нямаше как да знаят, че преди да са били заченати, демокрацията в България започна от протести за чиста природа. Затова сравнявах тогава и сега. И се питах: какво се случи, та „зелените“, които през 1989 бяха олицетворение на жаждата за чист въздух, свобода и права на човека, днес са наричани „екорекетьори“ и „екомафиоти“? О, и убийственото увеличение на тока в нашата сметка го вписаха! Преди 22 години дойде демокрацията и обществото облекчено въздъхна, че вече няма да го управлява здравата ръка, а здравият разум.

  Ето че сега ни управлява здрава ръка без никакъв разум. Що така?

  Вървейки заедно с протестиращите младежи и броейки жълтите павета – свидетели на онез и тез събития, – отговорите започнаха да изплуват един по един. До ноември 1989 г. имаше една единствена Партия, която беше „ръководител и вдъхновител на всички трудови победи“. Дойде обаче 10 ноември и партиите заизникваха като гъби. Реставрираха се стари, учредиха се нови… Стотици хиляди се записваха в партия, че и в по две. На входа на Южния парк имаше десетки активисти с кочани и пробити бисквитени кутии – пускаш някой лев в кутията, издават ти бележка и си готов партиец! Така аз навръх Коледа участвах в основаването на Зелената партия и за пръв път в живота си станах „партиец“. Искам да кажа, че еволюцията – ако ми простите думата, – която аз изживях от „независим“ към „партизан“, не беше само лична. Всеки се чувстваше съпричастен към реформирането на обществото и наистина действаше според древния девиз „Кой, ако не аз, и кога, ако не сега?“. Вмъкнах този исторически разказ като елемент на основния въпрос, който си задавам: Кое отврати и отблъсна от политиката всички тия добронамерени, ентусиазирани идеалисти – милиони в началото!, – които тогава бяха решени сами да градят страната и собственото си бъдеще, а сега само псуват, че други им рушат и страната, и бъдещето?

  Носен от вятъра на промяната, аз се озовах във Великото народно събрание като депутат от Зелената партия в СДС. Основната функция на туй събрание бе да гласува новата конституция. СДС нямаше мнозинство, но притежаваше повече от 1/3 от гласовете, което гарантираше, че никоя алинея не може да мине без нашето съгласие. И ето че

  на 12 юли 1991 г. аз подписах Конституцията на Република България

  Изпълних си поръката, така да се каже. Подписах я и на излизане един лумпен ме заплю. А на влизане други лумпени налетяха да ме бият. Представяха се като „СДС движение“. Само че не биеха комунистите, а нас, от СДС. По-нататък ще обясня тази странна избирателност. Вещица пък ме прокълна. Пожела „да ми се вкаменяла ръката“. Уви, Добрата принцеса бе обърната в Краставата жаба, а Злата фея заподскача в злокобния си танц. СДС бе безвъзвратно разцепено от 39 смешници, които обявиха стачка, защото били малцинство. И понеже ще говоря за слепотата – политическия сакатлък на българина, ще обърна внимание, че улицата не реагира на колосалната подмяна: депутати от СДС, делегирани да изработят антикомунистическа конституция, изведнъж се обявиха в защита на старата, Тодор-Живковата! 39 нарекоха „предатели“ нас 100-те, които останахме да се борим с комунистите. Този болшевишки трик – „врагът с партиен билет“ – е печеливш за клики, които жертват генералните цели заради позиции вътре в кликата. След като прозряха своята импотентност срещу външния враг, те си измислиха вътрешен. И закономерно вдигнаха мизата, защото на война противника го чака пленнически лагер, докато за предателя има само една присъда – смърт. Лумпените изпаднаха в екстаз, понеже такава им е природата – те винаги бягат от фронта, но заемат първите редове на арените. 39-те не победиха комунистите, но победиха вътре в СДС. А в резултат загробиха и самото СДС, като с песен го поведоха към… виж картината на Брьогел.

  Слепотата се превърна в желан и траен недъг на СДС

  Слепите не забелязаха как грачещи проскубаници избутаха от гнездото на СДС орлите и снесоха собствените си запъртъци. Никой вече не помни техните имена, затова и аз няма да ги спомена – за да се убедите, че никога няма да се сетите сами. Имаше БСДП на Дертлиев. И кой дойде на негово място? Имаше „Екогласност“ на Берон и Петър Слабаков. И ги замени кой? Имаше БЗНС, „николапетковистите“ на Милан Дренчев. И кой ги замени? Да, сега познахте! А на Зелената партия кой й беше дубльорът? Мълчание… Ами „присъдружните“ партопародии Нова СДП начело с одиозния гражданин на Нубия, потомствените „антикомунисти“ в АСП, наследствените „репресирани“, републиканската партия редом до монархическата, всякакви мутации, водени от мутанти… Ох, за малко да забравя самопровъзгласилия се „владика“ с вощениците, министъра на външните работи, дето щеше да съди Русия за репарации, Генералния лустратор на комунистите, бомбаджията на мавзолея – де сте сега, безименни герои? Мътилка, която се надигна от дъното, вгорчи еликсира на демокрацията и отплува нанякъде с пяната! Остана обаче горчилката.

  Василий Българоубиец постъпи хуманно, като пощади на сто ослепени по един с едно око да ги води. Седесарите обаче доброволно склопиха и двете си очи. Затова не прозряха, когато партийната секретарка на Юридическия факултет нарече „комунисти“ мен и останалите верни на СДС. За награда я направиха зам.-председател на Народното събрание от СДС. Така де, комунистките не миришат. Агентът „Николай“, макар и вече осветлен, поведе борбата вътре в СДС и никой не пожела да се усети. За награда го направиха конституционен съдия. Впрочем СДС беше и продължава да е най-шумно на тема „досиета“. А защо две негови правителства не ги отвориха?

  Дали защото и ченгетата не миришат, когато са „наши“?

  По времето, когато СДС владееше парламент, президент, правителство, големите градове, Татарчевата прокуратура и Конституционния съд, не бе осъден ни един комунистически престъпник (заради лагери, „възродителен процес“, икономическа катастрофа и прочие), не бе отнет ни един комунистически откраднат имот, не бе върнато ни едно комунистическо „куфарче с пари“, не бе хванат ни един „мръсен“ лев, за ченгетата вече казах… И що така се получи?

  Аз знам защо. Слепите не знаят. Когато СДС се радваше на 35 процента от гласовете с реални изгледи да станат 50, то се опря на тълпата. По-късно си я подели с ДСБ. А охлокрацията управлява по нейния си основен закон „Хляб и зрелище“. Обаче разделени: хляб – за реститутите и олигарсите, зрелище – за лумпените. Само че тълпа мнозинство бута, но тълпа мнозинство не прави. И затова на всеки, който ми подхвърли, че виновна за падението е „комунистическата“ конституция, ще му отговоря кротко: Нещастнико, не съди по-високо от джапанката си!

   

  Епилог. Както във всяка приказка с отворен край, Краставата жаба още чака своя принц, който да я целуне и тя да го ощастливи. В това време Злата фея се отдава на политици, страдащи от хроничен простатит, а практикуващи промискуитет. Оле, отвори очички!

   

• Жителите на Земята сме 7 057 608 000

  Населението на Земята достигна 7 057 608 000 души днес, на Световния ден на населението, обявен от ООН през 1989 г.

  „Двигател за увеличаване на населението на планетата са развиващите се страни“, посочи говорител на, Германския Фонд за световно население (dsw-online.org).

  Всеки ден населението се увеличава с 227 000 жители, което прави около 80 милиона души за година.

  До 2050 г. на Земята ще живеят 9,3 милиарда човека. Но тази прогноза разчита на мерките за по-добро семейно планиране и за намаляване на раждаемостта.

  Ако броят на деца на една жена остане на сегашното си равнище, в средата на 21-и век населението на земята ще е 11 млрд.

  В Африка, например, през 21-и век броят на населението ще нарасне до 3,5 милиарда души. Най-голямо увеличаване на жителите на Черния континент се отчита в най-бедните райони на юг от Сахара, където всяка жена ражда средно по пет деца.

  Само в развиващите се държави всяка година 80 млн. жени забременяват без да желаят това.

  Въпреки че много африкански страни постигнаха успехи в борбата с глада, делът на гладуващите в развиващите се страни остава 16 процента. Правителствата на тези държави не могат да изхранят нарастващото население.

  За да бъдат предприети мерки за отстраняване на тези проблеми, са необходими 8,1 млрд. долара. Днес в такава дейност се инвестират 4,1 млрд. долара, изчисляват в германската организация.

  Проблем остава и недостигът на вода, който „вече е причина за много конфликти и войни“.

  Населението на Земята достигна 7 милиарда на 31 октомври 2011 г.1 а 6 милиарда – през 1999 г.

  ООН предвижда, че до 2025 г. Индия ще стане най-многочислената страна в света – с близо 1,5 млрд. жители преди Китай.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Парламентът ограничи правата на българските граждани и в България, и зад граница

  11 юли 2012 г.  Българският парламент обвърза във вторник правото на българските граждани да се разпореждат с имуществото си с плащането на здравноосигурителни вноски, съобщават журналистите от Кафене.нет.

  На първо четене бе приета промяна в закона за здравното осигуряване, според която всеки, който иска да прехвърли собственост или да учреди вещни права върху имоти или моторни превозни средства, е длъжен да представи удостоверение от НАП, че не дължи здравноосигурителни вноски.

  Срещу текста остро възрази Синята коалиция, която посочи, че той е противоконституционен и накърнява правата на българските граждани, които живеят в чужбина.

  Финансовият министър Симеон Дянков, който бе в парламента, посочи, че дали текстът е противоконституционен може да каже Конституционният съд. От финансова гледна точка това е правилна стъпка, каза министърът.

  Предложенията за обвързване на различни конституционни права на гражданите с плащането на здравноосигурителни вноски идват от кръговете в ГЕРБ около здравната министърка Десислава Атанасова. Тя настояваше на хора с неплатени вноски да не се издават лични карти, шофьорски книжки и да се отказват административни услуги.

  В крайна сметка тя успя да извоюва ограничаване на рапоредителните вещни права.

  Ограничителният текст засяга единствено частния бизнес и хора със свободни професии, тъй като държавните служители, армията, МВР, пенсионерите, безработните на социална помощ и децата до 18 г. се осигуряват за сметка на бюджета.

  В категорията на най-силно засегнатите влизат и живеещите в чужбина български граждани.
  Текстът бе приет на първо четене със 75 гласа.

  Следва коментар на Kafene.net

  ****

  Депутати и министри ще се разпореждат с жилищата и колите ви

  Българският парламент обвърза във вторник правото на българските граждани да се разпореждат с имуществото си с плащането на здравноосигурителни вноски.

  На първо четене бе приета промяна в закона за здравното осигуряване, според която всеки, който иска да прехвърли собственост или да учреди вещни права върху имоти или моторни превозни средства, е длъжен да представи удостоверение от НАП, че не дължи здравноосигурителни вноски.

  Това е новината от вторник. Добър повод да попитаме: защо винаги правителството на България се опитва да действа с метода на принудата и задължава хората да търсят решение в безсмислената държавна администрация.

  Представете си само как един българин се връща, да речем от САЩ за броени дни, и трябва най-напред да отиде в НАП, за да получи бележка. За какво? За това, че не дължи здравни осигуровки.

  Как ще стане това? Представете си, отивате и чакате няколко часа, докато държавният чиновник си изпие кафето, обсъди семейните си проблеми със съседния държавен чиновник, и след това бавничко започва да се бори с планината от проблеми. Които не се негови. Те са ваши.

  Казвате на чиновника, че ви трябва бележка за това, че не дължите здравни осигуровки. Чиновникът, чиято основна задача е да пречи, а не да помага, ще ви поиска друга бележка, например, че не живеете в страната, че живеете в друга страна, че нямате връзки с организирани престъпни групи, че не сте съден и осъждан, че не подлежите на военна служба, че сте вегетарианец или, че не сте.

  В случай, че сте по-повратлив, вместо да се блъскате по разните държавни учреждения, ще намерите близък познат, роднина или приятел, който ще ви осигури бележката. По втория начин.

  Тогава ще разполагате отново със своето жилище в България или с леката си кола, които до момента са били заложници на здравната каса, на министър Десислава и на финансовата дисциплина.

  Защото, както казва Дянков: Многократно се е показало, че в България е полезно да има повече контрол и повече дисциплина, като се започва от свързването на фискалните апарати, в митниците, електронното свързване на бензиностанции, и това за мен е една поредна стъпка, която цели една дисциплина. Когато това се случи, когато влизат повече пари в здравното осигуряване, мисля, че всички ще спечелим от това. От гледна точка на финансист, това е правилна стъпка.

  Ние не знаем, какво се е „показвало многократно“, защото не познаваме подобно подреждане на думите, но знаем, че това, което казва министърът, противоречи на основното право на всяка демократична държава – на правото на собственост.

  Ако министър Дянков пожелае, може да попита американската си съпруга, върху какво се гради просперитетът на САЩ. Няма да му казваме, нека сам попита. Да попита за правото на собственост като основа на демокрацията и пазарната икономика.

  Това е правото, което е създало могъщите световни сили, които няма да изброявам. За него са се борили хората още от средните векове.

  Когато това право се наруши, държавата става нещо като Русия. Защото отделният човек няма право върху собствеността си, такова право имат държавните чиновници. Попитайте руските олигарси, които са в Лондон, какво правят там и защо не си стоят в родината.

  Удивителни са решенията на българската държавна администрация. Нейни представители ронят сълзи и други неща, като обясняват, как българите от чужбина трябвало да се върнат. Защо? За да трябва да получават бележки, например, ако искат да отидат до тоалетната ли?

  Любопитно, какво би станало, ако всички българи, които годишно изпращат по близо 1 млрд. евро в родината си, изведнъж спрат да го правят.

  Много от тях сигурно ще постъпят точно така, когато се сблъскат с тапигьозлука и безумните решения на парламента, министър Тоз и министър Онзи или, ако трябва да почакат ден-два пред кантората на някой досаден държавен служител.

  Що се отнася до финансовата дисциплина на Дянков, той ще се сблъска с два проблема. Най-напред, парите, които се представят като чуждестранни инвестиции, тоест, този милиард от българите в чужбина, ще се изпари. Тогава, чужди инвестиции няма да има.

  Второ, всеки който пожелае може да намери достатъчно корумпирани държавни чиновници, които срещу добро заплащане ще продадат и купят и майка си.

  И, трето, най-важно, г-н министър Дянков, когато правото на собственост в страната не е гарантирано, а зависи от държавни чиновници, чуждестранните фирми обикновено започват да бягат. Или, на първо място, изобщо не идват. Или плащат под масата на държавните чиновници. Това се нарича корупция.

  Тоест, ако Дянков решава да пълни държавната си хазна само с изстискване на малкото останали живителни сокове в страната – да. Но, ако той се надява на инвестиции отвън, с които да реши проблемите – не.

  Ето така, българската държавна администрация, която се бори героично с корупцията, прави всичко възможно, за да създаде нови възможности за незаконни плащания. Как ще бъдат наречени те, няма никакво значение.

  А, вие, българи от Испания, САЩ, Италия, Великобритания, Австралия, дори не помисляйте да продавате или купувате имоти в родината си. Те вече не са ваши. Те принадлежат на Правителството и Народното събрание на Република България.

  Гордейте се!

   

  .

• Говорещото български население в Северна Гърция ще получи дарение с българска литература

  Говорещото български население в Северна Гърция ще получи над 600 тома българска литература, събрани в дарителска акция.

  Книгите са дарени при кампания на „Родопски хайдути“ в различни градове в страната, съобщиха от сдружението за БТА.

  Сред томовете, които ще се изпратят за жителите на гръцки села от южните части на Родопите, са събрани съчинения на Николай Хайтов, както и емблематични заглавия от българската класика.

  Заедно с дарението с литература, на съседните гръцки села ще бъдат предоставени и дискове с родопска музика.

  Книгите ще бъдат занесени в съседните гръцки селища от представители на сдружението.

  Част от населението в този район говори чист български език с родопски диалект, който напоследък се представя от определени среди в южната ни съседка като т. нар. помашки език, коментират от „Родопски хайдути“.

   

  Източник:  Conservative.bg

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

   

• Най-голямото зло за България – четири години по-късно

  

  Владо Трифонов,  Frognews.bg

  .

  Публикуваният текст „Няма по-прост народ от българския„, подписан от Едуард Стърнс, предизвика истински фурор в рубриката ни „Гласът на жабата“. (Бел.ред: Фрогнюз препубликува този текст на Бъзикилийкс – http://neverojatno.wordpress.com на 20 юни, а  Еврочикаго – на 24 април.)
  

  За десетина дни материалът бе прочетен от над 220 000 души! Коментарите са стотици. (Уточнение: 770 към днешна дата, 11.07.2012 г., във Фрогнюз; 112 – в Еврочикаго)

  Някои ни изпратиха своята позиция относно „разкриването на тъмните страни от българския характер„.
  Предлагаме ви едно такова мнение.

  Много преди измисленият англичанин Едуард Стърнс да публикува в сайта „Бъзикилийкс” измисления си очерк „Няма по-прост народ от българския”, в българската медийна територия се появи едно съвсем истинско интервю с една съвсем истинска емигрантка, направено на летището в Дюселдорф.
  Какво ли не предизвика то: от злобно „Разпни го!” на автора и неговата събеседничка, до възторжено „Осанна!”.

  Докачиха се българите, за които говореше емигрантката, изнервиха се, разлютиха се. Други пък подкрепиха изцяло мнението на възрастната дама, че българинът е… най-голямото зло на България. За илюстрация ето няколко мнения от двете крайности, извадени от форумите:

  „Да, никой не иска да признае и погледне истината в очите. За жалост бабата е избила рибата с този коментар, който е болезнено верен и „Dead on spot„. Освен това бабата има пълното право да критикува, защото тя не се е махнала по свое желание, махнала се е защото са я принудили. Никой не иска да живее в общество съставено от 99% лумпени и 1% нормални хора, които се борят за оцеляване (разбирай духовно, физическо и т.н.). Наскоро излезе изследване за това, че стандарта на живот в татковината ще достигне този на Европа след 100 години, за съжаление и аз нямам толкова време да чакам, маймуните да станат хора. Нека никой не се обижда персонално, а да се замисли сериозно за това, в какво общество живее. (ide li)

  Естествено че статията ще извика различни чувства, емоции и настроения в читателя! Едни я харесват, независимо къде живеят, други – не. Но истината е една! Възрастната жена е абсолютно права. Неоспоримото доказателство за това е, че през последните 20 години няколко милиона млади, кадърни, работливи и интелигентни българи напуснаха родината си. Безспорно, между тях има и комунисти и престъпници, които се укриват зад границите на България, но болшинството от тях мислят като нея. Лъскави стоки много от отдавна вече има и в България, но хората продължават да напускат страната и ще продължават. Знам, че някои ще кажат: „Защото е им е по-лесно!“ Не, уважаеми дами и господа! Никак не е лесно да се разделиш с близки и роднини и да тръгнеш да си търсиш щастието сам по света. Да започнеш от нулата в една чужда държава с друга култура, законодателство, традиции и език. По-лесно е да си стоиш там някъде на завет и да чакаш по-добри времена, които очевидно няколко поколения няма да можем да ги дочакаме. (ide li)

  – Много ми хареса статията, особено в частта за аристокрацията и интелигенцията. Днешната интелигенция е бедна и лесно контролируема, тъкмо започнахме да имаме аристокрация от която да избуи истинската интелигенция и комунистите им взеха всичко. Затова сега нямаме интелигенция, защото днешните аристократи са вчерашните комунистически безумци. От лоша семка трудно може да се появи добра фиданка. (svobodata.com)

  – Татко й бил фабрикант, говорил пет езика, свирил на пиано, сигурен съм, че и европейските мурафети е изучил до съвършенство. Мъдро е казвал, че „колкото по-развратен и по-алчен е един народ, толкова по-лесно се управлява„. Да я питам, обаче, татко й как се е отнасял към работниците си? От европейските ценности ли се е водил, като е организирал работата им по цеховете. Заплати като Хенри Форд ли е плащал? Съжалявам, мила госпожо, но ми омръзна да слушам българи от чужбина да хулят държавата и народа ни. Истината е, че вашите хора са били изтикани от властта след девети, а след десети не можахте да се завърнете. Иначе богатите навсякъде са си същите. Целта им е да съхранят и умножат богатството си. То е за тях истинската ценност. А това демокрация, върховенство на закона, свобода, солидарност и т.н. ценности на западната демокрация са удобно средство да се управлява едно общество. Западните акули го знаят добре и го прилагат успешно. Само че нашите комунал-капиталисти още не са се усетили за какво иде реч. (в. „Капитал”)

  – „Ей заради хора като тази госпожа сме на този хал и заради същите убеждения като нейните. Защото винаги виновни са „те“ – онези другите. Комунистите, бандитите, политиците… но „аз“ не съм от тях, видите ли, аз съм висша проява на добродетелта… Е да, винаги е много по-лесно да се плюе по другите, нали никой не е идеален. Повечето ми познати не са нито комунисти, нито бандити, нито политици, нито са на прага на бедността. Нито пък бащите им са фабриканти, та да се чувстват една глава над останалите. (в. „Капитал”)“

  Днес, четири години по-късно, отново предоставям онзи текст за публикуване, с убеждението че никакъв англичанин Едуард Стърн, колкото и амбициозно да е изфантазиран, не може да познава способностите на реалните българи по-добре от самите тях. Способностите им да се самонавиват и самозаблуждават, да се жалват и да се хвалят с еднаква страст, силно да любят (на маса) и още по-силно да мразят (на маса)….. И така:

  НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО НА БЪЛГАРИЯ

  Летище Дюселдорф. Чакам кротко самолета за Гьотеборг и изучавам хората наоколо. Един с вид на фирмен счетоводител пише на лаптоп, като си мърда пръстите и устата едновременно. Мъж и жена се държат за ръцете и нещо си бъбрят, по-точно жената разказва, а мъжът я слуша и отвреме навреме усмихнато се съгласява. Застаряващ бонвиван дискретно флиртува с някого по телефона. Друг чете книга, внимателно разлиства страниците и, колко странно! – не си плюнчи пръстите.

  Чисто, тихо, спокойно – няма на какво да си закачиш окото и ти иде да подремнеш. Докато не се появява елегантно облечена възрастна дама върху черни обувки на висок ток, с кокетна шапка на главата, маркова чанта през рамо и дълги, стилни обици. Острите движения, изправената стойка и жизнеността на жената са в пълен контраст с кротката и непретенциозна зала. Лукс, изисканост и енергия раздвижват въздуха.

  В този момент съобщават за закъснения на полетите поради лошото време. Дамата бързо се осведомява за ситуацията, поглежда си часовника, клати недоволно глава, сетне сяда на свободното до мен място, с изглед към пистите. Прави бърз преглед на присъстващите в салона, не й е интересно. Бръква в голямата си чанта и изважда…! – измачкан български вестник. Преглежда го хаотично, на една от страниците спира за малко, измърморва „Боже, Боже” и продължава нататък. Изведнъж чувам собствения си глас:

  – По едно време пишех в този вестник.

  – А така-а-а! Ама вие българин ли сте? – реагира светкавично възрастната жена. Сетне поглежда пренебрежително към вестника:

  – Комунистически! Тук имам още един – казва тя и изважда друг вестник. – И той е комунистически. Ами то в България само такива вестници продават.

  – И в него съм писал. Имах страница за свестните българи – пак се похвалвам.

  – А така-а-а! Ама да не сте и вие… ?

  – Не съм – изпреварвам края на въпроса й.

  От дума на дума се заприказваме. Жената е доволна, че я слушам с внимание. Аз съм доволен, че е терк, на какъвто отдавна не бях попадал.

  – Казвате, за свестните българи сте бил писал. Че къде ги видяхте тия свестни българи? Мошеници, крадци и бандити – това са днешните българи, господине. И до един са комунисти. То в България май други няма, освен цигани и комунисти? А пък онези, дето ужким не бяха комунисти, излязоха по комунисти от комунистите. Сега обаче всички станаха капиталисти. И бодигарди. Не им цепя басма аз. Бодигарди били! И кого пазят? Пикльовци са това, никакви бодигарди. Викам му на един, какво, ще ме набиеш ли? С мен ли ще се биеш, пикльо с пикльо? Със старата жена. Пикльо с пикльото, му викам, защо не отидеш да се биеш с Холифийлд? Защо не отидеш с Шварценегер да се биеш? Защото не ти стиска. Защото ще те смачкат.

  Българите са проблемът на България, господине! Не циганите, не турците. Извинете, че ви го казвам. Никак не ми е приятно, аз също съм българка, нищо че отдавна не живея в България. Българите са най-големият враг на тази хубава страна, за която още ми е жал и винаги ще ми е жал. Знаете ли на колко години съм? На 80. Ако бях останала в България отдавна нямаше да съм жива. Щях да съм умряла от яд, господине.

  Не общувам с българи аз. Имам си други приятелки и приятели. Само да не са българи. Защото българите и навън са си пак българи. Ще се изпоядат от завист. От завист, от алчност и от простотия.

  Ами те всички тлъсти комунисти кажи-речи вече са в чужбина. И паричките им са там – в швейцарските банки, в английските банки, в американските банки. В България крадоха, крадоха и отидоха навън да си ядат и да си пият.

  Кои останаха ли? По-дребните риби. На тях в България им отърва, защото още има какво да се реже от баницата. Много вкусна излезе тази българска баница, господине. Много вкусна и много евтина. Бях на Банско – него вече са го излапали. Бях и на Черно море – и то е отишло. Ами това Рила, това Пирин, Стара планина – всичко ще унищожат.

  Онези дърти бандити от бекапе-то, с мечешките физиономии. Техните синове, дъщери и внуци. И бодигардите им. Всички са за затвора. Политиците – до един! Деморализираха народа. Увлякоха хората да заприличат на тях – алчни и развратни.

  Моят баща беше фабрикант, свиреше на пиано, 5 езика говореше. От него знам: колкото по-развратен и по-алчен е един народ, толкова по-лесно се управлява. Ето това е сега България. Направиха от българина едно глупаво, недоволно и грозно същество. Крадливо и нечестно. Без капка достойнство.

  Кой днес става богат в България? Бандитът става богат. Търговецът на наркотици става богат. Всичките тия с мечешките физиономии – те стават богати. И да искаш да печелиш честно, не можеш, няма да те оставят. Насила ще те накарат да станеш като тях. Иначе – ето ти куршум.

  Как да се бори човек? Не знам. Аз не мога да се боря с тях, затова заминах. Бориш се с нещо, което имаш поне малко шанс да го пребориш. А не с организирани и въоръжени престъпници – като почнеш от ония в парламента, та стигнеш до тия на улицата.

  Западът ли? Аз чета, господине, и на немски, и на английски, и на френски. Всички вестници пишат, че в България комунистите все още дърпат конците, ама дума не обелват, къде са им парите на тия комунисти. Не са ли в западните банки? Там са. А защо са там, като и кучетата знаят, че това са крадени пари? Ще ви кажа защо. Защото на Запада му е все тая крадени ли са тези пари, или не са. Важното е, че са пари, и че са влязли в неговите банки.

  Хайде да ви питам, вашите читави българи, те какво направиха? Направиха ли революция и да натирят комунистите; вдън земя да ги натирят? Не направиха. И няма да направят. Защото на българина не му трябва демокрация. Той не знае какво да прави с демокрацията. На българина му дай господар, тогава му е най-добре. Господарят да решава, българинът да изпълнява.

  Не става от българина европеец, разберете. Невъзможно е. На българина и душата му е различна, и възпитанието му е различно. На Европа й трябват паричките на България, и пазарите. Българите не й трябват.

  Какво да кажа за интелектуалците? Не може да си интелектуалец просто така. Трябва да си аристократ. Да имаш свободен дух и усет към изящното. Интелектът никога не е бил качество на тълпата, а България е място на тълпата, господине. Тълпа, заразена от комунизъм. Затова интелектуалците в тази страна винаги са свършвали зле. Измряха, кой по чужбина, кой по затворите. Моята приятелка Дора Валие, тя беше истинска интелектуалка, бог да я прости. Днес такива няма.

  Днешните, които се имат за интелектуалци, са произведени. Назначили са ги. Казали са им: от днес те назначаваме за интелектуалец! Драскай там, каквото ще драскаш, и си налягай парцалите.

  Младите?

  Младите са същите, каквито са татковците и майките им. Защото с какъвто живееш, господине, такъв ставаш. Каквото виждаш, това правиш. Младите хора като виждат алчност и престъпност, вие какви искате да станат – демократи? Няма да станат демократи. Най-много да станат емигранти.

  …

  Викат пътуващите за Гьотеборг. Поглеждам си часовника – закъснението е близо час. Цял час прекаран в разговор с българка, живееща от половин век зад граница.

  Разделяме се.

  Пък ако решите да пишете, напишете, че една възрастна госпожа е казала: “българинът е най-голямото зло на България”. Беше ми драго.

   

  П.П. Текстът е публикуван в австрийския сборник Which road to Europe

  
  

• Месец Юлия

  Детелин Вълков,  из „Месец Юлия“*

   

   

  *    *    *

   

  Глупости.

  Цял живот това върша.

  Мургав катунар,

  който прецапва реката,

  оставил зад себе си само пепел

  от недогорели огнища.

   

   

   

   

  Спасителят

   

  .                    На Христо Фотев

   

  Спасителят умираше прекрасно –

  съвсем наивно гинеше в прибоя.

  Небето над главите ни угасваше,

  а падаше в душите ни покой.

   

  Какво, че плачеше морето пред очите ни –

  очите ни не искаха да плачат –

  използвали смъртта като прикритие,

  стопявахме се сиви в здрача.

   

  А давеше се нашият спасител –

  в най-крехкия, в най-нежния прибой

  потъваше. Умираше спасително.

   

  И знаеше, че ни спасява той.

   

   

   

   

   

  

  *     *    *
  

   

  Жената

  се съблича на ръба на реката

  и се страхува –

  тленна и непозната.

  Лист трепетликов сред вятъра,

  как е плаха жената –

  грешна и жадна

  реката след миг ще я има

  и по плавния хълбок на вира

  ще се метне косата й като видра.

   

  Тленна и непозната

  в края на моето детство.

  И водата,

  водата, която съблича жената.

   

   

   

   

   

   Спомен за старостта

   

  

   

  Страхувам се

  от голото ти тяло,

  от кожата по-хубава от всички дрехи

  и бавните извивки на бедрата,

  в които ляга да заспи нощта.

   

  Утеха е за мен,

  че се обличаш за мъжете

  и улиците с поглед те събличат.

   

  О, как ги мразя тези улици опипващи,

  безлични,

  но ти излизай и върви,

  върви по остриетата на мъжките очи,

  а аз ще помня гънките на роклята,

  примамвани от плавното ти тяло,

  и разлюляното отдалечаване към края

  с разпуснати по раменете ти коси.

   

  Страхувам се от голото ти тяло

  и ти върви,

  излез да те огледам в чуждите очи

  и се върни,

  когато другите не пожелаят да те искат.

   

   

   

   

  *     *     *
  

   

  Господи,

  вън е снегът,

  вън е студът и е бяло,

  крачи жена ми по белия свят

  и е хубава като всяко начало.

   

  Господи,

  крачи жена ми,

  стъпка по стъпка мъже я следят

  и по дирите тръгват нахални –

  няма ли за нехайните съд,

  за ботушите кални присъда?

   

  Тя

  е докоснала първа снега,

  първо на нейното рамо е падал –

  спря да дими очарован градът

  и жена ми премина във бяло.

   

  Триста погледа дебнат сега

  и умират от глад и от ярост –

  триста зависти да ги преклонят

  пред нозете на нейната

  цялост.

   

  Господи,

  вън е снегът,

  вън е студът и е бяло –

  крачи жена ми по белия свят,

  тя самата – начало.

   

   

   

   

  *     *     *
  

  

  Прекрасна

  като циганското лято си отиваш,

  като изпусната в реката шапка

  и като себе си.

   

  Обсебени,

  един към друг

  мъжете те прехвърлят с блеснали очи

  и всички те обичат за походката, за тялото

  и за момента.

   

  Но никой

  не прескача своя поглед

  и не посяга над оградата му ниска,

  а ти вървиш – от себе си по-истинска.

   

  Отиваш си…

  Каква си хубава! Да можех да поема риска

  да съм до теб – такава светла, непоискана.

   

   

   

   

   *     *     *
  

   

  Щастлив е в свободата си

  пияният с изкуство

  и аз,

  опънал шатър пъстър,

  играя за насъщния.

   

  Пристигат дните ми –

  на времето безименни чергари –

  откраднати минути чоплят по скамейките

  и сетят ли, че слънцето догаря,

  изнизват се – нечути, неплатили.

   

  Но луд е,

  който плаче

  по цената на минутите.

   

  И под опразнения шатър,

  сред сенките на изиграната трагедия,

  аз солово сърцето си бисирам

  и ръкопляска влязал безбилетно

   

  животът ми отминал,

  а три врабчета цъкат шлюпките от семки –

  все пак полезен с нещо бил съм,

  преди да си отидат даже сенките.

   

   

  Източник:  Bukvite.bg

   

  –––––––––––––––––––-

  * Ръкописът не е издаден.

   

• Барак Обама спечели предизборен съдийски вот

  Опитът на Републиканската партия в САЩ да употреби Върховния съд на страната като “смъртоносно оръжие” срещу кампанията на Барак Обама да спечели втори президентски мандат, се провали в четвъртък.

  В последния си работен ден, преди да излязат във ваканция до октомври, върховните съдии отхвърлиха жалбите на републиканците срещу здравната реформа на демократа Обама.
  

  Опонентите на президента атакуваха текст в закона за защита на пациентите, според който от 2014 г. всички американци се задължават да имат здравни осигуровки, а тези, които нямат, се наказват с глоба.

  Текстът е революционен за САЩ, защото за разлика от Европа там няма универсално здравно осигуряване. Американската система е миш-маш от работодателски програми за осигуряванена служители, държавни фондове за военни ветерани, бедни и възрастни хора и скъпи частни застраховки.

  Републиканците твърдят, че с въпросния текст се нарушава конституцията, тъй като държавата безпрецедентно задължава американците да си купуват търговски продукт. “Все едно да накараш всички да ядат броколи, защото зарзаватът е полезен, а и така ще се подпомагат фермерите”, пошегува се пред Би Би Си републикански конгресмен.

  Съпартийците му, и особено кандидат-президентът Мит Ромни, се надяваха 9-членният Върховен съд, в който 5-има магистрати, назначени от президенти републиканци (Роналд Рейгън, Джордж Буш-старши и Джордж Буш-младши) да порежат най-значимото вътрешнополитическо постижение на Обама. И така да намалят шансовете му за преизбиране на 6 ноември.

  Но може би най-консервативният и клонящ към републиканците съдия – председателят на съда Джон Робъртс, подкрепи Обама и решението бе 5 на 4 гласа в полза на здравната реформа.

  “Глобите за липса на здравна осигуровка не противоречат на конституцията, защото се класифицират като данъци”, написа Робъртс в мотивите за решението, позовавайки се на приет още през XIX век закон. И заключи: “Затова нямаме право да отменим текста или да отсъждаме дали е мъдър или справедлив.”

  Здравната реформа на Обама бе приета в началото на 2010 г., когато демократите още имаха мнозинство и в двете камари на Конгреса, като нито един републиканец не ги подкрепи. Още с влизането в сила на закона той бе атакуван пред Върховния съд.

  Обама твърди, че нововъведенията ще осигурят здравни грижи за поне 32 млн. от 50-те милиона американци без осигуровки (16,3% от населението). Част от тях просто не могат да си го позволят, а други предпочитат да си купят застраховка само ако им се наложи лечение, което вдига цените неимоверно.

  Темида в политиката

  Върховният съд на САЩ не за първи път участва в политическите битки във Вашингтон. Ето някои знаменателни решения:

  21 януари 2010 г. – С 5 на 4 гласа по партийна линия в полза на републиканците съдът постанови, че законът “Маккейн-Фейнголд” нарушава правата на корпорациите и профсъюзите, произтичащи от първата поправка на конституцията, да финансират с неограничени средства предизборни кампании.

  12 декември 2000 г. – Пак с 5 на 4 гласа съдиите спряха ръчното преброяване на бюлетините във Флорида и Джордж Буш победи Ал Гор на президентските избори.

  30 юни 1971 г. – С 6 на 3 гласа съдиите признаха правото на в. “Ню Йорк таймс” да публикува секретните документи на Пентагона за войната във Виетнам, разкриващи, че четирима президенти са лъгали и подвеждали обществото и Конгреса.

  Източник:  в. „Труд“

• <<
• 1
...
• 214
• 215
• 216
• 217
• 218
• 219
• 220
• 221
• 222
• 223
• 224
...
• 415
• >>