2024-08-15

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Босилеград. Ще остане ли Захариев кмет на един мъртъв град?

    .

    В БОСИЛЕГРАД ЗАВЕСАТА БЕШЕ СМЪКНАТА!
    АПОКАЛИПСИСЪТ ПРЕДСТОИ, ЕДИН КМЕТ ИЗВЪРШИ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
    СРЕЩУ МЕСТНОТО БЪЛГАРСКО НАСЕЛЕНИЕ

    Д-р Валентин Янев, Faktor.bg

    В Босилеград завесата беше смъкната! Апокалипсисът предстои. Един кмет, етнически българин, извърши престъпление спрямо местното българско население. Самоназначил се като ръководител на създадения от самия него кризисен щаб за борба с Коронавирус инфекцията, той взриви епидемиологичната сигурност в града. Първоначално в продължение на месеци кметът Владимир Захариев твърдеше ултимативно, че в Босилеград няма разпространение на COVID-19 и, че няма и да има. Когато в цяла Сърбия случаите на Коронавирус се увеличаваха лавинообразно, неговите лъжливи твърдения приспиваха бдителността на босилеградчани и забавяха взимането на навременни предпазни мерки. Щом кметът казва, значи е така, и никой няма право да оспорва това, защото го очаква уволнение от работа или даже привикване в полицията да дава обяснение защо всява паника.

    Все пак хората осъзнаваха, че е доста странно точно Босилеград да остане един остров на сигурността. Стотици бяха вече болните в почти всички сръбски общини. Смъртните случаи неотклонно нарастваха. Внезапно изчезваха хора от града, откарвани с линейки да се лекуват във Враня или Ниш. Изчезваха след това и близките им, изпратени някъде във вътрешността, за да са под карантина. Но градът беше потопен в неведение и информацията заглушавана със заповедническо мълчание. Нито по местната телевизия, нито в сайта на общината се съобщаваше истинското положение на нещата. Но Босилеград е малък град и истината за каквото и да е не може да бъде спотайвана дълго време. Слуховете пълзяха, хората си шушукаха и на повърхността изплуваха имена на вече болни от COVID-19.

    Босилеград е изолиран в географско отношение между високи планински масиви на запад и държавната граница с България на изток. Населението му е 100% етнически българи, част от така наречените Западни Български Покрайнини. Ако трябва с няколко изречения да обрисуваме живота им там, ще изредим най-важното: безработица, бедност, висока заболеваемост и смъртност от предимно ракови заболявания, разнебитени пътища, отдалеченост от цивилизационни центрове на вътрешността и пазарни средища. И най-страшното – асимилация, обезбългаряване с инструментариума на възпитанието в детските градини, образованието в училището и от амвона в църквите. Над това море от безсперспективност, страх и човешка примиреност повече от десетилетие кметува един българин-еничарин Владимир Захариев. Той не е просто кмет, а деспот, феодал, бивш председател на Националния Съвет на българското малцинство. Член на шовинистичната сръбска партия на Кощуница, бивш депутат в Сръбската скупщина. Той просто е нещо като „Господ” в града и всичко, каквото се случва тук, става само с неговото знание и съгласие.

    „Величието” се весели

    Той строи мостове без реки, спортни зали без спорт. Разгонва работодатели и инвестиции, закрива бензиностанции, унищожава дребни семейни бизнеси. Същият този, който си позволи да заплаши българския вицепрезидент Илияна Йотова, че не отговаря за здравето и живота й, ако стъпи в Босилеград. Същият, който „арестува” паметните плочи на убитите местни българи от четниците на Коста Печаняц в далечната 1917 година. Същият този кмет, който безсрамно твърдеше, че водата за пиене в Босилеград била една от най-чистите в Сърбия, при очевидни лабораторни доказателства, че тя е замърсена с най-отровните елементи от Менделеевата таблица, изпускани от флотациите и хвостохранилищата на две мини за рудодобивни в района над Босилеград. Всичко това местните българи преглъщаха и търпяха с насадения им от столетие страх, защото не е лесно да си българин в Сърбия.

    Но ето, че дойде пандемията с COVID-19, за да „падне завесата” и окончателно да се види лицето на този продажен българин, кметуващ може би с единствената задача да обезбългари този български градец. Ако досега Владимир Захариев беше просто един лош кмет, то сега той стана убийствено опасен за българското население. Поведението му е не просто безотговорно, а направо престъпно! Трябваше да започнат да се разболяват хора от най-близкото му обкръжение, за да се принуди да премине от едната крайност в другата. От пълно безхаберие в извънредно положение. „Величието” обяви 16 юли, четвъртък, за начало на извънредното положение, със забрана за събиране на открито и закрито на повече от пет души. Носенето на маски стана задължително, както и спазването на дистанция от 4 метра. Забраниха се тържества, спортни и всякакви други масови мероприятия. Създаденият общиски кризисен щаб от двама лекари и един медицински техник беше оглавен естествено от негово „Величество” – вечния кмет.

    Епидемиологична ситуация е стабилна – казва „Величието”

    И оттук нататък се случват няколко драматични неща, които вещаят апокалиптичен завършек, благодарение на неадекватното, престъпно поведение на „Величеството” Захариев. Непредвидимият вирус COVID-19 поразява едно много близко нему семейство. Шефът на енергоразпределението в града Сашо Миланов и неговата жена се разболяват от Коронавирус, при това с бързо развиваща се клинична картина. Съпругата му, която работи като акушерка в Здравния дом, се влошава драматично и бива преведена в болницата във Враня, където изпада в тежко състояние и се започва интензивно лечение в местната болница. Здравето на мъжа й Сашо Миланов също скоротечно се влошава, с развиване на дихателна и сърдечна недостатъчност. Той предприема изненадващ, но безкрайно закъснял ход – да търси спасение в България, и по-точно в болницата в Кюстендил. Пристига там в сряда и чест прави на българските медици, че приемат риска да се борят за живота му, въпреки че състоянието му е терминално. Въпреки незабавно приложеното интензивно лечение, интубиране и 24-часова апаратна вентилация, в четвъртък той умира! Коронавирусът за пореден път доказва, че няма лек за него и, когато си избере жертвата, лекарите са безпомощни.

    Следва връщане на тленните останки обратно през границата в Босилеград

    в петък на 17 юли. В града вече е в сила извънредното положение, обявено от „Величеството” Захариев предишния ден – четвъртък, 16 юли. След това се случва нещо безумно, абсурдно и престъпно! Началникът на общинския кризисен щаб Владимир Захариев не само, че не забранява погребението с присъствие на множество негови роднини, приятели и колеги, но съдейства за провеждането му, в което взима участие и той самият! В съботния ден на 18 юни на босилеградските гробища се струпват над сто и двадесет души. По същото време жената на Сашо бере душа в болницата. Така вирусът получава прекрасната възможност да се посели в стотиците присъстващи хора и да започне злокобното си дело. Като зловещ завършек на всичко се добавя и разболяването на тяхната голяма дъщеря, която също бива приета за болнично лечение. Истинска семейна драма!

    Следват няколко тежки въпроса към „Величието” Захариев:

    – След като е разбрал, че човек от персонала на Здравния дом (съпругата на Сашо Миланов) е болна от COVID-19, защо не осъществил незабавно поставянето под карантина на всички онези, които са PCR-позитивни или просто контактни на болната жена? Необходимо е било даже временно затваряне на здравното заведение, за да се предотврати заразяване на останалите граждани, търсещи медицинска помощ по най-различни поводи.

    – След като е разбрал, че шефът на енергоразпределението в града Сашо Миланов също е болен, защо не е провел бързо тестване на близо двадесетте подчинени колеги на Миланов и изолацията им при необходимост?

    – Защо не се е разпоредил близкия роднински кръг на заболялото семейство също да бъдат бързо тествани и при необходимост изолирани?

    – Защо Захариев е разрешил и даже съорганизирал масовост на погребението на Сашо Миланов, нарушавайки по този начин всички ограничения, въведени от него и щаба му предишния ден?

    Сега целият Босилеград тръпне в напрежение и страх, кои ще са следващите заразени и разболяли се!!!

    Сега всички присъствували на погребението могат да се окажат заразени и да предадат заразата на близките си. Става дума за стотици домове и живеещите в тях. Ако вирусът не изневери на поведението си (а няма причини да мислим, че той ще го стори), в следващите седмици броят на заразените ще скочи драстично, с мълниеносно обхващане на все нови и нови хора, живеещи в това изолирано малко градче, откъснато от целия свят. На фона на високата заболеваемост от рак, не е трудно да се предвиди вероятното тежко клинично протичане при повечето от тях.

    Съчуствам на колегите, работещи в Здравния дом, които работят, така да се каже на „предния фронт”, сблъсквайки се с контактни, PCR-позитивни и клинично проявени вече случаи. Наложеното от кмета информационно затъмнение ги принуждава да не осведомяват хората в Босилеград за реалния брой заразени босилеградчани. Самите те работят в условията на много висок риск, а освен това неволно превръщат Здравния дом в място за разпространение на COVID-19. Все пак е трябвало да изберат кое е по-важно за тях: лоялността към кмета Захариев или лекарският морал.

    И накрая, един въпрос към официалните сръбски власти. Ясно е, че Вие съзнателно и целенасочено поддържате този еничарин през последните двадесетина години, за да бъде преизбиран за кмет. Това Ви устройва. Интересно е какво ще направите с кметството му, когато в Босилеград не останат живи хора, едни умрели от ракови заболявания, други от COVID-19, трети емигрирали към България, а четвърти към вътрешността на Сърбия?

    Ще остане ли Владимир Захариев кмет на един мъртъв град?

    .

  • Нямаме втори Левски на света…

     

    Под това заглавие във в.“Труд“ са публикувани размисли на български историк и публицист – проф. Пламен Павлов по случай 183-ата годишнината от рождението на Апостола, което честваме днес 18 юли 2020 г. Проф. Павлов е автор на книгата-животоописание  „Левски – другото име на Свободата„, претърпяла вече две издания.  През 2018 г. авторът е избран за председател на Фондация „Васил Левски“. По-долу следва пълния текст от в. „Труд“.

     

     

    Ние сме щастлив народ, дори и да не го осъзнаваме. В многовековната ни история имаме впечатляващ пантеон от владетели, държавници, духовни водачи, военачалници, писатели, художници, учени, музиканти, стопански дейци… За нашата нация обаче „личност номер 1“ категорично е Васил Левски (1837-1873) – Апостола на Свободата, човекът, който е олицетворение на волята за свободен живот, демокрация и държавен просперитет. Преди години проф. Дойно Дойнов издаде книга с провокативното заглавие „Левски: най-ясната загадка“ (2012). Наистина, „загадката Левски“ е в това, че не можем или не искаме да проумеем неговите толкова ясни послания… Посланията на човека, решен да спечели „за цял народ“, но ако губи, да загуби „само мене си…“. В навечерието на 183-ата годишнина от рождението на Апостола да се замислим върху всичко това, особено в днешните тревожни дни.

    Левски е стратег и създател на конспиративна мрежа от комитети, чиято цел е възкресяването, както пише самия той, „на славната ни някога държава…“. Затова за българската нация Васил Левски е и ще си остане завинаги другото име на политическата и човешката свобода. След залавянето му един негов съратник възкликва: “Нямаме втори Левски на света!” Друг е написал: “Загубваме най-добрия ни българин…” Христо Ботев възпява Левски като най-свидния син на България, а Иван Вазов сравнява неговия нравствен подвиг със саможертвата на Спасителя…

    В научната литература се прокарва идеята, че Левски е гениален организатор, но не е политик в пълния смисъл на думата. И че неуловимият конспиратор развива и реализира идеи, формулирани от други. Напротив, проследявайки живота и дейността на Апостола, можем да се убедим в неговия потенциал на политик – политик в автентичния и позитивен смисъл на това понятие. Левски съчетава в себе си вярата на християнския монах с мисленето на модерния човек, военната строгост с толерантността. В личността му са съчетани идеализмът и феноменалната смелост на бунтаря с прагматизма на организатора, харизмата на революционния проповедник с хладния разум на политическия анализатор. Левски е нямал условия и време, за да изложи своите възгледи в трактати или вестникарски статии – именно условия и време, а не защото не е притежавал “високо” образование.

    Не някой друг, а именно Левски формулира и осъществява на дело радикалната идея центърът на революцията да бъде изграден в самата България. Именно той проумява, че комитетите не трябва да бъдат “революционни кръжоци” за подпомагане на чети (за тях наскоро разказахме в предишни броеве на “Труд”), а живата тъкан на революцията. Редно е да отбележим, че не толкова аналитичната мисъл на учените, колкото поетичната интуиция на Вазов разкрива политическата философия на Левски – в освободителната борба трябва да участва цялото общество: “богатий с парите, учений с умът”, “всяка възраст, класа, пол, занятие…” Проф. Николай Генчев с право заключава: “Левски е можел да изпълни своята апостолска мисия само ако успее по новому и в съответствие с историческата обстановка да пресистематизира идейните и политическите доктрини на освободителното движение. И той се нагърбва чрез мисли и дела, опълчвайки се срещу старите авторитети и установените канони, да извърши тази гигантска работа…”

    Левски и съратниците му по същество създават “революционерна партия”, както пишат някои техни съвременници. В организацията, изградена само за около две години, на преден план са средната класа и интелигенцията – търговци, предприемачи, занаятчии, учители, свещеници, лекари… Още от юношеските си години, когато с вуйчо си архимандрит Василий обикаля по градове и села, будният младеж получава преки впечатления от живота на възможно най-широките слоеве на българския народ с неговите вълнения, радости и неволи… Това дава на Левски, разбира се наред с вродения му и развит през годините интелект, решително предимство пред “учените глави”, “старите войводи” и “кабинетните революционери”. Да не забравяме и неговата свръхчувствителност към всяка форма на несправедливост! Затова Левски е солидарен както с несгодите на “милия си род”, така и с онези на обикновените мюсюлмани, на другите балкански народи, на страдащите от царския режим поданици на Руската империя, с всеки ближен.

    Левски посвещава живота си на високата цел българите да постигнат национално освобождение, да бъдат равни с други европейски народи. Той обаче не е заслепен от гръмките либерални послания. Онова, което го провокира най-много, е разминаването между думи и дела, особено европейската подкрепа за Османска Турция. В някои изказвания на Левски могат да се открият елементи на стопански протекционизъм, какъвто в свободна България виждаме при управлението на Стефан Стамболов. Българският революционен водач упреква султанското правителство, че дава привилегии на чужди капитали и компании. Същевременно “деспотско-тиранската” държава безцеремонно отказва да даде на българите законните им права в собствената им страна.

    Много е писано за идеологическия “профил” на Левски – убеден демократ, но и строг, на моменти дори авторитарен ръководител, вярващ православен монах, който обаче както никой друг български водач е отявлен демократ и дори републиканец! Последното в условията на XIX в. е твърде необичайно за тогавашното общество, още повече в поробена България. Левски успява да съчетае традиционните български и християнски ценности с модерните европейски идеи, при това по естествен и “неконфликтен” начин. Изследователите търсят неговите идейни “учители” в лицето на по-образованите Иван Касабов и Любен Каравелов, контактите с които несъмнено имат значение за политическото израстване на Дякона. Често се забравя обаче, че той е получил своите първи уроци по свободолюбие и хуманизъм в родното Карлово, включително от “елинския учител” Райно Попович, както и от своите учители в Стара Загора. Идеите за “свобода, равенство, братство” са кредо за най-просветените представители на българското учителство. Политическите възгледи на Левски се превръщат в основа за различни спекулации, използвани за политическа употреба и от “леви”, и от “десни”…

    Привързаността на Апостола към принципа на “вишегласието” (демокрацията) и “народното управление” (републиката) не би трябвало да бъдат тълкувани като безкритично копиране на европейските идеи. Постановката за “чиста република”, развивана от Левски, вероятно е повлияна и от изконната християнска традиция. Примерът на апостол Павел и Йоан Златоуст е залегнал дълбоко в душата на Дякона от най-младите му години. Затова той убеждава посветените в народното дело, че “… няма да бъде така в Българско…”, че свободната българска държава ще се управлява според справедливи и “свети” закони. Именно това ще направи възможно братското съжителство с мюсюлмани, евреи и други етнокултурни групи. Тази държава трябва да се превърне в “… храм на правата свобода…” – красива мечта и дори утопия, към която уж се стремим, но постоянно допускаме да бъде тъпкана от стари и нови клики, от самозвани спасители… А именно делата на Левски и неговите съратници са най-добрия ориентир за отдаденост на една справедлива кауза, за дисциплина и лична отговорност.

    Утре всички българи – ако не физически, мислено и емоционално,- поне за миг ще бъдат в Карлово, в родния дом на Апостола, днес национален музей на неговото име. И, ако се замислим, ще се убедим в правотата на думите, че “… нямаме втори Левски на света…” Не е ли показателно обаче, че всеки от нас има “своя Левски”?

    Българският Апостол е личност със световни измерения и това се признава от чуждите изследователи, докосвали се до неговия живот и идеи. В мисълта на Апостола са споени онаследената библейска мъдрост с вярата в съзидателната сила на човека: “Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме…” Да не забравяме и казаното от Левски, което звучи толкова актуално и днес – народът ни “… се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи…”

    Проф. Пламен Павлов

  • Как за няколко десетки хиляди лева се съсипват човешки съдби

    Под заглавие „Руснак изличава имота на наша баба, докато тя погребва дъщеря си“ сайтът „Новата реалност“ публикува материал за фрапиращи нарушения на закона, с активното спомоществователство на Община Поморие, в нарушение на нормите за гарантиране на националната ни сигурност и дори човешките права. Следва пълният текст на материала.

    За брутално – скандален случай в поморийското с. Каменар, който нагло се точи последните две години и половина е сезирана ДАНС (Държавна агенция национална сигурност), научи „Новата реалност“. Описаното от жертвите плаче за разследване на най-високо равнище в държавата, което незнайно защо до момента не се е състояло.

    Преди да поподредим пъзела на риалитито с осезаемо ухание на съмнения за корупция, пране на пари, административно безхаберие, унищожаване на документи, отказ от правосъдие, неистов тормоз и най-вече – накърняване на националната ни сигурност, ви предлагам

    абзац от писъмцето до органите на реда на 81-годишната жертва Иванка Петрова.

    От 1981 г. тя е адресно регистрирана и живее в с. Каменар, местност Герена. Там със съпруга й Иван са отгледали трите си деца, които отрастват, пръсват се, а след смъртта на дядо Иван, баба Иванка остава сама на „каменарския“ им път:

    „В края на месец август 2018 г. почина втората ми дъщеря и трябваше да отсъствам за няколко дни от къщата си в село Каменар. След погребението се върнах и какво да видя – домът ми заедно с помощните постройки бяха разрушени до основи. Цялата ми покъщнина, мебели, дрехи, ценности, документи, всичко беше затрупано в руини. Единственото което ми остана бяха дрехите на гърба ми, нямах нищо друго. Оттогава до сега съм принудена да живея при приятели и познати в селото, тъй като единственият мой собствен имот вече е разрушен… Пак подчертавам, че до този момент, нито съм била информирана от някоя институция, нито ми е било предложено да се преместя някъде, тъй като аз нямам друг имот в който бих могла да живея.“

    Какво би провокирало подобно нечовешко отношение!? Отговорът е тривиален:

    Апетит към терен от 35 дка земеделска земя в землището на с. Каменар, местност Герена, Община Поморие, на 5 км от брега на морето и с каптиран минерален извор! Класически обект на желанието!

    През 1993 г. този терен със статут на земеделска земя (с точност 34,716 дка водещ се като Парцел 66) става притежание на 46 граждани по договори за безсрочно ползване срещу заплащане по 2 лева на кв.м с тогавашния кмет на Община Поморие, като за всеки от тях са посочени размери в квадратни метри. Земята започва да се използва за земеделие и скотовъдство. Избуяват овощни и зеленчукови градини, започва изграждане на селскостопански постройки и съоръжения по съответния ред с необходимите проекти и разрешения. Идилията на кърския труд си тече безметежно до месец юли 2017 г., когато един ден ползвателите на Парцел 66 осъмват с разлепено по всички врати и огради  обявление от Община Поморие (без подпис, печат и получател), че е започнала процедура по изработване на ПУП (подробен устройствен план) за застрояване на Парцел 66. Земеделците недоумяват кога, дали и на какво основание е сменен статута на земеделската земя, която им е била предоставена в качеството на общинска публична собственост.

    Съмненията за грубо погазване на законите на Република България може да се обобщят в следната схема:

    Заиграване със статута на земеделската земя в подготовка на апетитния парцел за „хапване“ датира от 26-ти април 2005 г.,

    когато е издаден и одобрен от кмета на община Поморие Акт за общинска частна собственост № 2870  за 34,716  дка  – имот № 000066 в землище село Каменар, местността Герена.

    Същевременно от публикувана на 29.12.2015 г. „Стратегия за управление на общинската собственост за периода 2016 – 2019 г. на Община Поморие“, одобрена от кмета Иван Алексиев, се установява, че през 1992 г. на Община Поморие са възстановени земеделски земи в землището на с. Каменар в размер на  1 293,845 дка като общинска публична собственост и едва 5 дка като  общинска частна собственост.

    Кметът на с. Каменар Петко Петков реагира с докладна записка от октомври 2010 г. до Председателя на Общинския съвет Поморие. В нея заявява, че в продължение на 20 години  46 лица притежават за ползване земеделска земя в Парцел 66,  като са направили значителни подобрения –  захранване с електропреносна мрежа, с питейна вода, издадени са  строителни разрешения за изграждане на селскостопански сгради, а на някои от тях и за жилищни сгради и такива са изградени.

    Следователно тези 46 граждани притежават земеделската земя и я обработват, отглеждат животни и  заплащат такси за това.

    Парцел 66 неправилно е актуван като общинска частна собственост.

    Кметът Петков се позовава на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), според който промяната в предназначението за неземеделски нужди се извършва в краен случай,  при строга преценка, контрол и специална процедура. Решенията за промяна подлежат на съдебен контрол. Освен това трябва да се съобщават по реда на Административно – процесуалния кодекс на заинтересуваните лица и могат да се обжалват при условията и по реда на същия.

    Отговор от Председателя на Общинския съвет Поморие няма. Наместо разрешаване на въпроса на добросъвестните земеделци, Община Поморие пристъпва към

    скорострелна сделка със спонтанно родена фирма на руски гражданин с капитал от 2 лева.

    На 16.11.2017 г. на Общинския съвет на Община Поморие е предложено и той с пълно единодушие приема Решение № 683 – имот 66 в землището на с. Каменар да бъде обявен за продажба чрез публично оповестен търг с явно наддаване при начална цена 277 700 лева без ДДС.

    Със Заповед № РД-16-1352/17.11.2017 г. на кмета Иван Алексиев, е открита процедура по провеждане на търга, който е насрочен за 13.12.2017 г. от 14:00 часа в сградата на Община Поморие, като кандидатите трябва да подадат документи и да внесат депозит 10% от началната тръжна цена до 08.12.2017 г.

    На 24.11.2017 г.  в Агенция по вписванията в Бургас са подадени документи с искане за учредяване на дружество “Блек сии спортс България” ЕООД, еднолична собственост и представлявано от Павел Юриевич Тихонов, гражданин на Руската Федерация с разрешение за  пребиваване в България, издадено на 25.05.2016 г. Дружеството е с капитал от 2 лв., вписано (регистрирано)  на 29.11.2017 г. и получава разрешение да извършва дейност. На 04.12.2017 г. внася 10 %  ( 27 700 лв.)  депозит за участие в насрочения търг от общината. На 13.12.2017 г. на търга се явява само още един кандидат купувач, който се отказва от наддаването. Новороденото „Блек сии спортс България“ ЕООД наддава с една стъпка и печели търга на цена от 305 470 лева.

    На 18.12.2017 г. внася останалата сума от 283 953, 40 лв с платежно нареждане. На 08.01.2018 г. се сключва договор за продажба на имот 66 между община Поморие и „Блек сии спорт България“ ЕООД , като вписването е станало на 10.01.2018 г. В сделката e записано, че се продава земеделска земя, без да се упоменава че има построени сгради.

    От хронологията на 55-дневната акция по „усвояването“ на Парцел 66 е очевадно, че „Блек сии спорт България“ ЕООД няма как да има петгодишна история,

    каквато се изисква от ЗСПЗЗ (Закон за собствеността и ползването на земеделските земи): Чл. 3в. (1) Право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години.

    Петгодишно пребиваване в България няма и едноличният собственик на дружеството – руснакът Павел Юриевич Тихонов с разрешение за  пребиваване в България, издадено на 25.05.2016 г. С което отпадат и опциите на чл. 3в (2) Юридическите лица, с регистрация по българското законодателство по-малко от 5 години, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи, когато съдружниците в дружеството, членовете на сдружението или учредителите на акционерното дружество отговарят на изискванията по ал.1.

    Освен това  в Конституцията на Република България, в  Чл. 22 (1)  e записано, че чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на  собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на муждународен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България…

    Според юристи, България няма ратифициран и обнародван договор с Русия за придобиване право на собственост върху земя от руски граждани.

    От изреденото и за лаик е ясно, че руският гражданин Павел Тихонов, както и „невръстната му рожба“ „Блек сии спорт България“ ЕООД нямат никаква законова вратичка за придобиване право на собственост върху българска земеделска земя. Но на практика

    чуждестранен гражданин купува Парцел 66 и то с пари без установен произход?!

    Как и откъде новосъздадена фирма с 2 лева капитал, след 5 дни успява да внесе 27 700 лева депозит за търга и след още 14 дни плаща остатъка от 284 000 лева, питат ощетените земеделци в сигнала си до ДАНС.  В счетоводните баланси на „Блек сии спорт България“ ЕООД за 2017 г. е упоменато, че фирмата получава 321 000 лв. заем (вземания), но не са отразени като заем от банка или финансиране по европейска програма.  Какъв е произхода на тези пари, дали не става въпрос за пране на пари? По счетоводен баланс за 2018 г. дружеството получава още заеми като сумата нараства на 505 000 лева, а като  актив са записани закупената земя и сгради за 321 000 лева,  машини и оборудване за 14 000 лева. През същото време фирмата за 2018 г. има направени разходи за 168 000 лева, от които 21 000 за суровини и материали и 147 000 за външни услуги. През 2019 г. фирмата няма дейност. За целия период от създаването си до края на 2019 г, „Блек сии спорт България“ ЕООД  не е върнало нито една стотинка от взетите заеми! При невярно подадена информация Агенцията по вписванията трябва да наложи глоба.

    И пак се връщаме на най-отвратната част – гаврите с добросъвестните български земеделци и изличаването от лицето на земята на двадесетгодишният им кърски труд!

    В обявлението без подпис и печат на Община Поморие, разлепено по портите на хората в Парцел 66 през юли 2017 г., е записано, освен че е започнала процедура по изработване на ПУП (подробен устройствен план) за застрояване на терена, и  изискване на общината да бъдат премахнати всички постройки и преместваеми обекти, попадащи в имота в срок от 1 септември 2017 г. до 30 ноември 2017 г.

     

    Заформя се и „закачка“ около каптирания минерален извор!

     

    Каптираният минерален извор допълнително влудява апетитите.

    Десетина дни след трогателната покана към саморазрушение, в края на юли  2017 г. е организирано събрание в читалището на с. Каменар, на което присъства кмета на Поморие, кмета на селото, общински съветници и представител на инвеститор, който искал да закупи терен непосредствено до извора с минерална вода. Поканени са всички жители на селото и хората,  които са собственици на терени в Парцел 66. Инвеститорът ги омайва, че ще бъде изградено Еко селище тип „Хобит хаус“, с мини зоологическа градина, а в долния край  – цех за бутилиране на минерална вода, който ще осигури 50 работни места само за жители на селото. Хората реагират бурно, че няма как да им вземат водата, която е държавна собственост и не може общината да се разпорежда с нея. На въпрос  коя е фирмата инвеститор и с какъв капитал е, представителят им отговаря, че дружеството все още не е създадено. Кметът на Поморие допълва, че инвеститорът сам го е потърсил и в общината обмислят дали да продадат парцела или да го отдадат на концесия за срок от поне 20-30 години. На въпрос какво ще стане с ползвателите в Парцел 66 и извършените от тях подобрения, той обяснява, че специална общинска комисия, заедно с инвеститора ще опишат всичко и ще платят на хората.

    До тук с розовите балони и отново към реалността – писъмцето на баба Иванка Петрова до органите на националната ни сигурност:

    „ До ден днешен личната ми карта се води на адрес с. Каменар, ул. Извън регулация № 5. Аз също имах  договор за ползване с общината, но всички документи са унищожени след внезапното, без всякакво официално съобщение, събаряне на единствения ми дом. Моето семейство имахме построена къща около 40 м2, заедно с още две помощни сгради към 50 м2, които използвах за кухня и съхранение на зимнина и инвентар. Отделно имахме изградени обори за животните и навеси… Облагородихме земеделската земя отредена ни за ползване, като през цялото време сме били добросъвестни стопани.

    И така до януари на 2018 г., когато пред вратата ми дойдоха хора и без да се представят ми казаха, че трябва да напусна къщата си, да освободя терена и да премахна всички постройки.  Обясних им, че съм стара, нямам друг имот, живея сама и няма къде да отида.

    През следващите седмици започна разрушаване на всички постройки в съседните парцели, в които хората с години бяха полагали труд и усилия да изградят нещо. За няколко седмици всичко беше сринато до основи. Остана един гол терен, без трайни насаждения, без сгради и само моят имот непокътнат. Освен моята къща остана и селскостопанската сграда, която е построена от Атанас Петров преди повече от 25 години, но разбрах, че и нея ще събаря новият собственик – някакъв руснак. Знам,   че Атанас Петров води дело за собствеността на тази сграда и  затова не смеят да я съборят. И така до началото на август 2018 г., когато една сутрин станах и видях, че са прекъснали водоподаването, тръбите са скъсани и цялата вода се излива в моя имот. За два дни в двора ми нивото на водата се покачи до коленете, не можех да изляза извън къщата си. На следващия ден работници с багер ми разрушиха оградата. Попитах ги защо така правят, отговорът им беше, че терена е частен и всичко трябва да бъде изравнено със земята…“.

    С финала на писъмцето на клетата женица започнах тази история. Хвала на добрите хора в селото, които са я приютили, когато е отритната от местната власт. Китният Парцел 66 в с. Каменар е изличен. Днес е обрасъл в тръни пущинак с тук-таме стърчащи руини от един изчезнал живот.

    Стои единствено селскостопанската постройка на Атанас Петров, който не спира да се бори за справедливост пред българския съд. В следващ материал очаквайте разказ за сагата на неговия сблъсък с Община Поморие и как го поряза съда на две инстанции. Остава последното стъпало на надежда в родното ни правосъдие – Върховният касационен съд… И разбира се органите, които са призвани да отстояват националната ни сигурност.

    Автор: Петър Бучков

    .

  • Клуб „Просперитет“ настоява за незабавни предсрочни избори

    .

    Клуб „Просперитет“: Незабавна оставка на правителството и без ограниченията на Великото народно събрание

    Константин Карагьозов, Факти.бг

    Петър Славов. Снимка: БГНЕС

    Новосъздаденият клуб „Просперитет“, в чието ядро са журналистът Калин Манолов, икономистите Мартин Димитров, Христослав Ангелов и Николай Кюркчиев, бизнесменът инж. Бойчо Бочев, IT специалистът Йордан Стоянов и адвокатът Петър Славов, изпратиха официално писмо до държавниците в България, настоявайки за радикални промени във властта. От „Просперитет“ категорично настояват за незабавна оставка на правителството, както и една основна промяна в Конституцията, а именно премахването на ограниченията на Великото народно събрание.

    Източник: Факти.бг

    .

  • Граждани се събират пред Президентството в София

    Минеков, Хаджигенов, Бабикян: Да спасим Демокрацията! Пред Президенството сега!

    Снимка: Liberta.bg

    Българските граждани се събират пред Президенството в момента, за да защитят демокрацията в България.

    Атаката на Прокуратурата срещу президента Румен Радев чрез неговите съветници се засилва само няколко часа, след като той обявява, че охраната от НСО на Доган и Пеевски трябва да бъде свалена.

    Причинно-следствената връзка е кристално ясна и видима – Статуквото брани своите членове с всички методи и средства – законни и незаконни, предусещайки своя край.

    С атаките към президента Румен Радев и неговите съветнции държавната мафия цели отклоняване на общественото внимание от незаконния летен сарай в парк „Росенeц“, свързан с Ахмед Доган, от грубото отношение на служителите на НСО към Христо Иванов и сподвижници, от предстоящия поход до плажа в близост до Доган сарай от 11.00 ч. на 11 юли (събота), от протеста на 16 юли пред Министерски съвет срещу Борисов, Пеевски и Гешев, от пачките евро в нощното шкафче на премиера Борисов, от аудиозаписите, от кражбите, от корупцията, от затриването на България и българския народ.

     

    Източник: Liberta.bg

    .

  • Федералният резерв обмисля мерки от Втората световна война

    .

    Лиpaтa пocĸъпвa, злaтoтo cпaдa. Фeд oбмиcля мepĸи oт Bтopaтa cвeтoвнa вoйнa

    Aмepиĸaнcĸият дoлap ce oбeзцeнявa cпpямo eвpoтo и бpитaнcĸaтa лиpa и ce пpoмeня лeĸo cпpямo йeнaтa пo вpeмe нa тъpгoвиятa в чeтвъpтъĸ. Цeнитe нa злaтoтo пaдaт в чeтвъpтъĸ cyтpинтa нa фoнa нa нapacтвaщoтo тъpceнe нa пo-pиcĸoви aĸтиви, пoĸaзвaт дaннитe зa тъpгoвиятa днec.

    Aпeтитът ĸъм pиcĸa ce пoвишaвa cлeд пyблиĸyвaнeтo нa пpoтoĸoлa oт зaceдaниeтo нa Фeдepaлния peзepв пpeз юни, oтбeлязвa Тrаdіng Есоnоmісѕ. Дoĸyмeнтът пoдчepтaвa нeoбxoдимocттa oт пoддъpжaнe нa „cтимyлиpaщa пapичнa пoлитиĸa зa извecтнo вpeмe“.

    Mнoгo oт члeнoвeтe нa Фeдepaлния ĸoмитeт зa oпepaции нa oтpития пaзap – FОМС, зaявиxa, чe нa бъдeщитe cи зaceдaния Фeдepaлният peзepв мoжe пo-пълнo дa oпишe плaнoвeтe cи зa бъдeщи peшeния зa пapичнaтa пoлитиĸa.

    Ocвeн тoвa pъĸoвoдитeлитe нa Фeдepaлния peзepв ca oбcъждaли пoдpoбнo възмoжнocттa зa изпoлзвaнe нa инcтpyмeнт нa пapичнaтa пoлитиĸa, пocлeдния път, изпoлзвaн пpeз Bтopaтa cвeтoвнa вoйнa – зa ĸoнтpoл нa ĸpивaтa нa дoxoднocт. Mexaнизмът, ĸoйтo ce изпoлзвa, пo-cпeциaлнo в Япoния и Aвcтpaлия, вĸлючвa Цeнтpaлнaтa бaнĸa дa пoддъpжa peнтaбилнocттa нa oблигaциитe UЅ Тrеаѕurіеѕ нa цeлeвитe нивa чpeз пoĸyпĸaтa и пpoдaжбaтa им нa пaзapa. Heзaвиcимo oт тoвa, пoчти вcичĸи yчacтници в зaceдaниeтo нa FОМС пpeз юни зaявиxa, чe ocтaвaт мнoгo въпpocи oтнocнo paзxoдитe и пoлзитe oт изпoлзвaнeтo нa тoзи пoдxoд.

    B чeтвъpтъĸ вaлyтнитe пaзapи oчaĸвaт пyблиĸyвaнeтo нa дaннитe нa Mиниcтepcтвoтo нa тpyдa нa CAЩ зa paвнищeтo нa бeзpaбoтицa в cтpaнaтa пpeз юни и зa бpoя нa aмepиĸaнцитe, ĸoитo зa пъpви път ĸaндидaтcтвaт зa oбeзщeтeния зa бeзpaбoтицa.

    Бpитaнcĸият пayнд cтaвa вce пo-cĸъп. Oбeдинeният индeĸc нa мeниджъpитe пo зaĸyпĸитe във Beлиĸoбpитaния (РМІ) нapacнa дo 50.1 пyнĸтa пpeз юни oт 40.7 пyнĸтa мeceц пo-paнo, пoĸaзaxa oĸoнчaтeлнитe дaнни нa ІНЅ Маrіа/СІРЅ в cpядa. Зa пъpви път oт чeтиpи мeceцa пoĸaзaтeлят нaдxвъpли 50 пyнĸтa, ĸoeтo пoĸaзвa pъcт нa бизнec aĸтивнocттa в индycтpиaлния ceĸтop нa cтpaнaтa.

    Ocвeн тoвa инвecтитopитe пpoдължaвaт дa нaблюдaвaт cлeдвaщия ĸpъг oт пpeгoвopи мeждy Лoндoн и Бpюĸceл зa тъpгoвcĸo cпopaзyмeниe, cлeд ĸaтo Beлиĸoбpитaния нaпycнa EC.

    Днec фyнтът cтepлинг нapacнa cпpямo дoлapa c 0,19%, дo $1,2499 зa пayнд cpeщy $1,2475 зa пayнд в cpядa и cпpямo eвpoтo c 0,06%, дo 1,1094 eвpo cpeщy 1,1087 eвpo зa пayнд пpи зaĸpивaнeтo нa тъpгoвиятa вчepa.

    B чeтвъpтъĸ cyтpинтa oбщaтa вaлyтa пocĸъпнa cпpямo дoлapa c 0,14% дo $1,1267 зa eднo eвpo cpeщy $1,1251 зa eвpo в ĸpaя нa пpeдишнaтa тъpгoвcĸa cecия. Cpeщy йeнaтa aмepиĸaнcĸитe пapи ca cтaбилни

    и ce тъpгyвaт нa нивo 107,47 йeни зa дoлap. Cтoйнocттa нa eдиннaтa eвpoпeйcĸa вaлyтa нapacнa c 0,15% cпpямo япoнcĸaтa – дo 121,1 йeни зa eвpo cпpямo 120,92 йeни в cpядa.

    Hoвoзeлaндcĸият дoлap ce пoвиши c 0,43% в двoйĸa c щaтcĸия дoлap и ce тъpгyвa нa нивo $0,6505.

    ІСЕ Dоllаr Іndех, ĸoйтo пoĸaзвa cтoйнocттa нa щaтcĸия дoлap cпpямo шecт ocнoвни cвeтoвни вaлyти, e c 0.11% пo-ниcъĸ cпpямo пpeдxoдния дeн. Индиĸaтopът WЅЈ Dоllаr, ĸoйтo пpocлeдявa динaмиĸaтa нa дoлapa cпpямo 16 ocнoвни cвeтoвни вaлyти, cъщo гyби 0,11%.

    Днec cyтpинтa цeнaтa нa фючъpcитe зa злaтoтo пpeз aвгycт нa нюйopĸcĸaтa бopca Соmех пaднa c 0,31%, или 5,45 дoлapa, дo $1,774.45 зa тpoйyнция. Юлcĸитe фючъpcи нa cpeбpoтo пoeвтинявaт c 0,36% дo $18,148 зa yнция.

    Злaтoтo, тpaдициoннo cчитaнo зa пo-бeзoпaceн aĸтив във вpeмeнa нa иĸoнoмичecĸa нecигypнocт, гyби oт инвecтитopcĸaтa cи пpивлeĸaтeлнocт в чeтвъpтъĸ, тъй ĸaтo нoвинaтa зa ycпeшни изпитвaния нa ĸopoнaвиpycнaтa вaĸcинa въpнa pиcĸoви нacтpoeния нa пaзapитe.

    Рfіzеr, aмepиĸaнcĸa фapмaцeвтичнa ĸoмпaния, и ВіоNТесh, нeмcĸa ĸoмпaния зa биoтexнoлoгии, cъoбщaвaт, чe тяxнaтa ĸopoнaвиpycнa вaĸcинa пoĸaзвa пoлoжитeлни peзyлтaти в нaчaлния eтaп нa ĸлиничнитe изпитвaния. Cпopeд СNВС, вaĸcинaтa пpoвoĸиpa имyнни peaĸции пpи здpaви пaциeнти и пoвлиявa нa пoявaтa нa тpecĸa и дpyги cтpaнични eфeĸти.

    Източник: Money.bg

     

  • Спаска Митрова, която години се бори за детето си, почина от рак в Северна Македония

    Българката Спаска Митрова, която дълги години се бори, за да прибере детето си у дома, е починала снощи в Република Северна Македония. Жената е боледувала от рак продължително време, като накрая не е успяла да пребори коварната болест, съобщиха за Actualno.com нейни близки.

    Починала е снощи в дома си. До последния си ден тя е живяла заедно с дъщеричката си Сузана, която е на 14 г. Доста време Спаска живя в Банско.

    Припомняме (вж. линк), че Митрова, която има и българско гражданство, дълги години води съдебни битки срещу бившия си съпруг, както в Северна Македония така и в Страсбург, за да вземе детето си при себе си.

    Опелото ще бъде днес от 12:00 ч. на старите български гробища. Ще бъде погребана близо до гроба на войводата Леонид Янков. Не е ясно засега дали ще има официална реакция или участие в поклонението, от страна на българските власти.

    .

  • Демонтират паметник на Теодор Рузвелт в Ню Йорк

    Бронзовата статуя на 26-ия президент на Съединените щати Теодор Рузвелт на кон, следван от вървящи пеша индианец и чернокож, която стои пред входа на Американския музей на естествената история в Ню Йорк от 1940 г., ще бъде демонтирана, пише в. „Ню Йорк таймс“.

    Решението за демонтажа на статуята, предложен от ръководството на музея и одобрен от градските власти на Ню Йорк, които притежават сградата и изложените в нея експонати, бе взето след години на критики срещу паметника от активисти и в момент, в който убийството на Джордж Флойд доведе до оживен национален дебат за расизма, допълва БТА.

    „През последните няколко седмици нашата музейна общност беше дълбоко развълнувана от продължаващото да се разраства движение за расова справедливост, провокираното от убийството на Джордж Флойд. Ставаме свидетели на това как вниманието на страната и на света все повече се насочва към паметниците като въздействащи и болезнени символи на системния расизъм“, заяви в интервю директорката на музея Елън В. Фътър.

    Тръмп се противопостави на премахването на паметника на Теодор Рузвелт

    Американският президент Доналд Тръмп заяви, че се противопоставя на премахването на паметника на Теодор Рузвелт пред Музея за естествена история в Ню Йорк, предаде Ройтерс.

    Кметът на Ню Йорк Бил де Блазио заяви, че подкрепя идеята на музея да премахне паметника, защото той „изобразява чернокожите и коренните жители като подчинени и расово низши“.

    „Нелепо, не го правете“, написа Тръмп в Туитър.

    Източник: Dnes.dir.bg

  • Ленин се премести в Германия

    В период, когато по света паметници са разрушавани, в Германия издигат статуя на съветския лидер Владимир Илич Ленин.

    Над 30 години след падането на комунизма град Гелзенкирхен в Западна Германия се сдоби с нов паметник – на Ленин, първият по рода си в тази част на страната, съобщава БНР.

    Инициативата е на Марксистко-ленинистката партия на Германия. „Очевидно е, че мина времето на паметници на расисти, антисемити, фашисти, антикомунисти и други реликви от миналото“, заявиха от комунистическата партия.

    Не всички жители на град Гелзенкирхен с 260 хиляди души население са на това мнение.

    „Ленин е олицетворение на насилието, репресията, тероризма и ужасно човешко страдание“, обявиха от традиционните политически партии в града.

    През март общинският съвет прие резолюция в опит да блокира издигането на паметник на Ленин, но съдът я отхвърли.

    Паметникът на съветския диктатор е висок около 2 метра, на него Ленин е без традиционния си каскет.

    Статуята е създадена първоначално в бивша Чехословакия през 1957-ма година. По повод издигането й комунистите в Гелзенкирхен се събраха да празнуват с братвурсти, спазвайки социална дистанция.


    .

  • Въобще, либерализмът е много як

    .

    Ирини Зикидис,

    Lentata.com

    Според мен е редно да си спрем тока (все пак електричеството е изобретено от бял), както и да се откажем от медицината като расистка наука, стъпваща върху супремасистките представи, че има 2 биологични пола. А знаете ли, че наскоро една либерална организация на чернокожи студенти във Великобритания настояваше да не изучава законите на Нютон, защото чернокожите имали собствена традиция, свързана с техните шамани? А знаете ли за друга либерална организация, вече на бели американски студенти, която не иска да изучава Шекспир, Байрон, Чосър, Стайнбек и т.н., защото са „твърде бели“?

    Снимка: БНТ

    Тъй и тъй съм подпалила моторетката, нека Ви покажа какво значи либерален рак, с който ни облъчват западните либерални медии последните десетина години. Нека погледнем към тази впечатляваща публикация в Independent, посветена на „корените на белия супремасизъм на биологичния пол“ и в частност на Джоан Роулинг – новия враг на либералите.

    Авторът Al-Kadhi формулира няколко грандиозни извода (превод и коментар в ефир):

    – „Свидетели сме на необуздан многовековен бял супермасизъм, който ще бъде изкоренен от протестите.“ (Така ми, чупене на статуи и грабене на магазини му е майката.);

    – „Неравенството, породено от капитализма, е неразривно свързано с привилегиите на белите хора.“ (Така ми, аз бял бедняк не познавам, всичките са оядени до уши и тънат в похот, филе от лаврак и мебели от „Икея“.);

    – „Трансфобията (омразата към хората, сменили пола си) е пряко свързана със злокачествените структури на бялото надмощие.“ (Така ми, аз не познавам бял човек, който да не ходи да бие трансхора. Аз, например, като ударя две ракии, отивам на площад „Македония“.);

    – „Наред с расисткия геноцид, британските колониалисти от миналото са отговорни за нелепата идея за бинарен пол – мъжки и женски.“ (Така ми, в мемоарите на капитан Дрейк има поне пет глави, посветени на това как ще елиминира 72-та пола, заварени на Карибските острови, и ще въведе на тяхно място само два.);

    – „Трансфобията изповядва нелепата идея, че полът на човека е бинарен и определен от чистата биология, а не от социалните, емоционални и психологически фактори.“ (Така ми, биологията е тъпа наука, аз, например, съм печелила национална олимпиада по биология и прокопсах ли в тоя живот?)

    – „Корените на трансфобията се намират в колониалната политика на белия супремасизъм, който през годините е премахвал различията между половете по целия свят.“ (Така ми, аз съм сигурна, че Елизабет I по цял ден е хейтила хората със сменен пол, и елизабетинската епоха и британското просвещение са минали под знака на трансфобията.);

    Аз лично бих поздравила автора на статията и бих го попитала, в ролята му на представител на пакистанската култура, как стоят нещата в Пакистан? И защо седи и се мъчи в расистка Великобритания, а не се върне в родината си, където няма бял супермасизъм?

    Иначе, какво да Ви кажа. Освен културата (знаете ли, че класическата музика е расистка и потиска чернокожите, книгите на Марк Твен, Дикенс, Харпър Лий, Агата Кристи и т.н. ще бъдат забранени или редактирани, филми като „Отнесени от вихъра“ – рецензирани, пародиите на Монти Пайтън – също), науката също се оказа расистка и супремасистка. Според мен е редно да си спрем тока (все пак електричеството е изобретено от бял), както и да се откажем от медицината като расистка наука, стъпваща върху супремасистките представи, че има два биологични пола.

    А знаете ли, че наскоро една либерална организация на чернокожи студенти във Великобритания настояваше да не изучава законите на Нютон, защото чернокожите имали собствена традиция, свързана с техните шамани? А знаете ли за друга либерална организация, вече на бели американски студенти, която не иска да изучава Шекспир, Байрон, Чосър, Стайнбек и т.н., защото са „твърде бели“?

    Въобще, либерализмът е много як. Аз по-величествено тъпи хора от родните (здравейте, либерални инфлуенсъри) и чуждите либерали не познавам.

    И още нещо – либералната доктрина не е поредица от епизодични течения. Тя е органична, изключително добре организирана и обхваща няколко сфери:

    – мултикултурализъм;

    – отричане на идеята за нация, род, родина, и осмиване на патриотизма като примитивен;

    – глобализъм;

    – незаконна миграция;

    – омаловажаване на престъпления, извършени от ислямисти;

    – политическа коректност за сметка на свободата на словото;

    – стигматизиране на белия хетеросексуален мъж като насилник;

    – силно ограничаване на християнството и отричане на достиженията на християнска Европа;

    – изключително мръсен флирт с исляма;

    – подкрепа на войни в Близкия изток (Здравей, Барак Хюсеин).

    Нашите либерални инфлуенсъри и носители на експертиза също от години дават всичко от себе си за прокарване на част от темите на либералната кауза. Но мисля, че сега рязко ще обърнат палачинката – едно, че либералните грантове намаляха, второ, че на родна почва трудно ще защитиш чак толкова малоумни тези.

    .

  • Огнян Даскарев: Сталин е в Америка

    СТАЛИН Е В АМЕРИКА!

    Огнян Даскарев, Faktor.bg

    Сръбският футболист Александър Катай, играч за LA Galaxy, изпати зле, заради съпругата си. Преди дни тя била в Чикаго и гледала по тв палежите, грабежите и изстъпленията на левичарската тълпа в града, заради несправедливото убийство на Флойд. Това я отвратило и тя написала няколко остро критични мнения в Инстаграм, на СРЪБСКИ. Въпреки, че писала на малко известен език, незабавно била докладвана и принудена да изтрие мненията. (Това говори как слухтят шпионите). В същото време съпругът и бил в ЕлЕй, най-вероятно без да подозира нищо. Той светкавично бил заплашен от шефовете да вземе отношение и да ЗАКЛЕЙМИ съпругата си. Той го направил /!/, после похвалил Black Lives Matter (черни расисти, леви радикали), но въпреки това бил изгонен от отбора.

    Тук имаме нещо невероятно, дори за днешната тежко разделена Америка – отглас за отдавнашни, кървави времена, останали назад в историята. В свободната (все още) Америка един съпруг е принуден да осъди собствената си съпруга, само защото е изразила мнението си – свободно. Точно така Сталин масово принуждаваше враговете си да клеймят най-близките си – всички от семейството. Те послушно клеймяха, дори един (Алексей Риков, премиер на СССР), за да запази живота си, предложил на Сталин лично да разстреля съпругата си! Всички бяха принудени да славят вожда. Иначе ги чакаше ГУЛАГ или взвода за разстрел. Сега в Америка е същото – „виновникът” Такай клейми съпругата си и слави „Вожда” – Black Lives Matter.

    Но това не го спаси. Такай не изгуби живота си, но изгуби честта си, което, разбира се, е за предпочитане.

    В същото време в изтерзаната страна продължават протестите и безумията. Погребението на Флойд (убит зверски от бял полицай, съвършено целенасочено и излишно, не се е съпротивлявал), се превърна в безумен, кичозен цирк. Убитият беше погребан едва ли не с президентски почести, погребението покорно беше предавано по левичарските световни медии.

    Пак в същото време, в резултат от убийството на Флойд се случи това: само на 31 май т.г. в Чикаго бяха убити 18 души – най-смъртоносният ден за града от 60 години. За уикенда – 29-31 май бяха убити общо 25 души, 85 бяха ранени. Почти всички бяха черни, но СNN и BLM не осъдиха тези убийства, дори с една дума! (CNN спомена накратко за убийствата.) В следващите дни в Чикаго бяха убити още десетки афроамериканци, оплакани само от близките си. CNN отново накратко съобщи, без коментари.

    За BLM и CNN тези чернокожи са без значение, защото не могат да ги използват политически против Тръмп. Естествено, това ужасно лицемерие изцяло обезсмисля надутите им, праведни приказки за справедливост, обединение, съпричастност, и пр.

    (BLM бързо се превръщат в политическа сила, призната от левицата и левичарските медии. Това е много опасно, защото очевидно ще бъде най-радикалната масова политическа група, която ще подкрепя най-левите слоеве от населението).

    Огромните вълнения привидно са против несъществуващия „систематичен расизъм”. Всъщност, ВСИЧКИ протестиращи мразят Тръмп и ще направят всичко, за да не бъде преизбран.

    След убийството на Флойд бяха ранени 700 полицаи, най-малко двама бяха убити, още около 10 невинни души също изгубиха живота си. Унищожени, ограбени, запалени бяха хиляди бизнеси, включително и на чернокожи. Разрушени бяха няколко полицейски участъка, запалени десетки полицейски коли. Полицията е атакувана постоянно и шефът на полицейските профсъюзи в Ню Йорк публично изкрещя към левичарите: „Спрете да се отнасяте с нас като с животни и разбойници!”

    Из цяла Америка се носят малоумните призиви да бъде преустановено финансирането на полицията, която да бъде заместена от някакви общински служби. Като имам предвид страшната престъпност в големите градове по Двете крайбрежия, това, разбира се, е повече от безумие.

    Като горски пожар се разпространява жалката, позорна мания за извинение и коленичене пред черните, заради привилегиите на белите.

    Съборени и осквернени бяха статуите на Едуард Колстън (роботърговец и благодетел на Бристъл, Англия), Чърчил, Леполд II, Линкълн, Колумб (в Saint Paul). Статуята на Сесил Роудз, славния строител на Британската империя, на чието име има прочута стипендия, с която десетки хиляди, вкл. чернокожи са получили образование, най-вероятно ще бъде премахната, за което послушно се съгласи ректорът на Оксфорд. Въпрос на време е статуята на ген. Робърт Лий в Ричмънд, Вирджинияq също да бъде съборена. HBO Max извади от програмата класическия филм „Отнесени от вихъра”q по класическата книга. Филмът от 1939 спечели най-много пари в историята на световното кино, като се има предвид инфлацията през годините.

    В Сиатъл тълпите спокойно окупираха част от града, вкл. и полицейския участък, и създадоха „зона свободна от полицията”. Това им беше позволено от губернатора на щата Вашингтон и кмета на Сиатъл, и двамата леви радикали. Това е изключително опасен прецедент, като президентът обяви, че ако двамата не се справят, той ще се справи.

    Тълпите поискаха да бъдат променени имената на поне 10 прочути американски военни бази, наименувани на военни дейци от Конфедерацията (Форт Браг, Форт Бенинг, Форт Худ). Но тук срещнаха твърдия отказ на президента.

    Както и трябва да бъде!

    Защото паметниците и знамената на Конфедерацията, както и имената на базите, са в памет на поне 255 хиляди американци от Юга, които са загинали в бой или от болести в Гражданската война. Паметниците, знамената и имената са спомен за тези хора, също американци. Тълпите, обаче, искат да изпратят 255 хиляди американци завинаги в Небитието, като унищожат всичко за тях.

    А това още повече ще раздели Америка.

    Някога, в началото на 1917 г., Троцки е живял в Ню Йорк, за няколко месеца. После отива в Русия да прави революцията с Ленин и Сталин.

    Днес Сталин се появи в големите американски градове – кървав дух в новото тяло на левичарските революционни тълпи.

    А те искат същото, което и предците им от Октомврийската революция – построяването на новия, справедлив и светъл свят – с нови хора.

    Но, за да бъде построен новият свят, първо трябва да бъде разрушен старият. Днешните сталинисти в Америка искат да разрушат нашия свят и да изградят своя – с кръв и сълзи, върху милиони трупове.

    Имайте предвид, че ако новите сталинисти успеят в Америка, същото ще се случи и в Европа.
    Най-великият британец за всички времена, според британците, Чърчил с осквернената статуя, казваше, че ако храниш крокодила, напразно се надяваш, че ще те изяде последен.

    .

  • Microchips are getting under the skin of thousands in Sweden

    By Pascale Davies, Euronews

    Thousands of people in Sweden are inserting tiny microchips under their skin — making their lives much easier as they no longer have to carry IDs, gym passes, and keycards to get into work.

    But it’s not without data risks.

    RELATED – Will microchip implants be the next big thing in Europe?

    About 3,000 Swedes have inserted the tiny chips into their bodies over the past three years, according to AFP.

    The electronic tags are about the size of a grain of rice and are implanted in the back of the hand via a syringe.

    „The technology is incredibly convenient,“ said Ben Libberton, a microbiologist working for MAX IV Laboratory, to Euronews.

    Many employees use them to get into their office buildings, as a gym pass, to buy food from vending machines, and even instead of using train tickets.

    In a year, some 130 passengers signed up for Sweden’s SJ national railway microchip reservation service.

    Personal data risks

    Libberton warns that by having a microchip implanted in your hand, you also give your data away.

    „The real issue is data handling, which will be an issue later on with how data is stored… if the data is not secure, someone can get your information and once it’s out there, it’s hard to get back.“

    He also warns that some people could even be giving their data away without even realising it in the terms and conditions they sign.

    Nevertheless, microchips have been hugely popular in Sweden, with some companies even holding so-called implant parties for their employees.

    Epicenter, a digital hub in Stockholm that houses more than 300 start-up labs for larger companies, has made the chip available to its workers and to its member organisations in recent years.

    One reason why microchips have been a success in Sweden is that „as it’s a smaller country, most people have a great deal of confidence and also confidence with authorities,“ says Libberton.

    That could explain why more people are getting the microchips in Sweden than in other countries.

    .

  • Сигналът на Васил Божков до институциите

    Сигналът на Васил Божков:
    Имам снимки, записи и свидетели за 60 милиона, дадени на Борисов

    Материал на Биволъ

    Биволъ получи Сигнал от името на Васил Божков до редица отговорни институции в държавата, на първо място до главния прокурор и президента. В текста се съдържат твърдения за конкретни факти, свързани с колосална корупция до най-висшите етажи на властта и конкретно министър-председателя Бойко Борисов, министъра на финансите Владислав Горанов, свързани с тях субекти от политически и бизнес среди. Васил Божков е бил притискан с политически средства да плаща огромни суми, за да “откупи” правото си на хазартен бизнес, като според сигнала те да достигнали до 60 млн. лв., предадени лично на Горанов и на Борисов. За доказателства се посочва, че има документи и свидетели, които да подтвърдят написаното.

    Сигналът на Васил Божков бе получен от Биволъ на платформата за анонимно споделяне Болканлийкс. Публикуван е в първоначален вид и без никаква редакторска намеса. Тъй като не е официално подписан, публикуваме го едва след като самият Васил Божков потвърди в писмен вид по интернет, че е пуснал подобен сигнал до институциите и фактически е негов автор.

    Биволъ е готов да даде думата и на засегнатите в сигнала страни, както и на представителите на институциите, до които той е адресиран, ако те пожелаят това.

    Източник: Биволъ

    Разследванията на Биволъ за Васил Божков – Черепа може да видите (тук).

    .

  • Биляна Петрова: От мистериозен свидетел Разнованов започва всичко срещу нас. Съдът отказва да го разпита

    Интервю на Катя Илиева с Биляна Петрова,

    Фрог нюз

    Биляна Петрова

    Има един мистериозен свидетел, така ще го нарека. Това е господин Разнованов. Според доклад на КПКОНПИ той е подал сигнал за корупция срещу Иванчева и на тази база е започнало разследването и всичко останало. Т. е. този свидетел е важен, за да се види дали са били законни изобщо действията на прокуратурата и КПКОНПИ. По делото разпитаха 30-40 строителни предприемачи и всички казаха, че никога не е имало и намек за подкуп. А единственият свидетел, който уж е дал такива сведения, отказват да го разпитат. За мен това е много съмнително.

    Това каза пред Фрог нюз Биляна Петрова, която на първа инстанция получи 15 години затвор по делото „Иванчева“. Ето какво още обясни тя:

    ––-

    – Г-жо Петрова, на последното съдено заседание съдът допусна да се разгледат Ваши искания по делото „Иванчева“. Изненада ли Ви това?

    – Изненада ме, че  съдът допусна част от исканията. Истината е, че от четири искания беше прието само едно. На предишни заседания всичко ни бе отказвано. Това, което мен лично ме интересува в това дело, е да се научи истината. Първо да се докаже, че съм невинна, и второ да се разбере кой е авторът на целия заговор. Всички доказателствени искания и всичко, което правим, е било в тази посока. Надежда в тунела не виждам.

    – Защо сте песимист за хода на процеса?

    – Защото съдебната система у нас не иска да открие истината над две години. И още по-лошото е, че две съдебни инстанции отказват да събират доказателства за заговора и унищожават доказателствата в наша защита. Затова като последна надежда пуснахме електронна подписка до Европейската комисия за независимо разследване. Защото за нас е важна истината. Ние не се страхуваме тя да бъде разкрита и моля всеки, който смята, че сме невинни или виновни, нека да подпише тази подписка, за да се разкрие истината. На делото на 5-ти февруари т. г.  имаше документи, които ми подсказаха, че искат отново да ни арестуват. Тогава ни спаси съдбата, защото в почивката САЩ обяви първия корумпиран магистрат, който се оказа от специализирания съд. Това прекъсна заседанието. На последното заседание аз направих искания, но  нямах надежда, че ще бъдат приети.

    – Да напомним на читателите ни какво настояхте да се направи пред съда?

    – Става дума за искането ми да се извърши експертиза на СРС-та.  По нашето дело има много СРС-та и те са с ужасно качество. Чуват се 20-30 процента. Отгоре на всичко не се записват правилно. Това е отвратително, тъй като по делото в България е важно не какво се чува, а това, което е записано на хартия. И по този начин истината се крие и се изкривява. Г-жа Иванчева намери човек, който подобри записа, докато сме под домашен арест. Затова поискахме същото-да се чуе реално това, което е записано на срещите между нас и Дюлгеров. Те  са били абсолютно по работа, но няма да коментирам. Още на първата среща Десислава Иванчева заявява, че са й предлагали подкуп и тя ги отсвирва. Това по делото не съществува. То е с лошо качество. Именно с това е свързано и  приетото от съда искане – да се направи експертиза с цел подобряване на записа и да се провери дали някой нарочно го е заглушавал и влошавал от службите.

    – А какво се случи с другите Ви искания и какви точно бяха те?

    – За съжаление, те останаха отново глас в пустиня. Смятам, че те са много важни. Това са исканията, свързани с разкриване на заговора. Кой е организирал този заговор срещу Иванчева? На първо място има един мистериозен свидетел, така ще го нарека. Това е господин Разнованов. Според доклад на КПКОНПИ той е подал сигнал за корупция срещу Иванчева и на тази база е започнало разследването и всичко останало. Т. е този свидетел е важен, за да се види дали са били законни изобщо действията на прокуратурата и КПКОНПИ. По делото разпитаха 30-40 строителни предприемачи и всички казаха, че никога не е имало и намек за подкуп. А единственият свидетел, който уж е дал такива сведения, отказват да го разпитат. За мен това е много съмнително.

    – Вие сещате ли се кой е този мистериозен човек  Разнованов? Познавате ли го?

    – Не, не го познаваме. Зная само, че той има фирма за строителен контрол. Това е, което се вижда по делото. И на база на негов сигнал, КПКОНПИ иска СРС-та и всичко. Но се укрива от нас неговият сигнал. Отказаха ни той да бъде разпитан. Може би точно тук е скрито едно от основните неща. Аз предполагам, че въпросният човек не знае, че дори е бил цитиран по това дело, и ще бъде изненадан , че е пускал сигнал. Убедена съм, че ако този човек се разпита, може би ще започне да се разплита и заговорът срещу нас. Има друго нещо, което съдът ни отказа.

    – Какво е то?

    – Искахме да се разбере кой е унищожил част от СРС-та по делото. По закон прокуратурата и ДАНС имат еднолично право да унищожават тези СРС-та, които смятат, че не са по делото.  Когато са ме подслушвали, са записвали разговори с майка ми и дъщеря ми. И е нормално това да не се слага по делото. Но са унищожени и важни разговори, които доказват нашата невинност и заговора на службите. Беше важно да се види кое длъжностно лице е разпоредило унищожаването на определени записи. Дори това да е законно, ще покаже откъде идва заговорът. И третото, което отказаха – аз бях направила визуализации на трафичните данни на телефоните ни.

    – Защо е било необходимо?

    – Прокуратурата твърди, че е имало определен брой срещи, а тези трафични данни опровергават това. Доказват, че две от срещите не ги е имало изобщо. Едната е между Ваклин и Дюлгеров, а другата среща е между Дюлгеров, мен и Иванчева. Забелязвате ли, че в това дело аз винаги се явявам като някакво допълнение. Никой не ме разглежда отделно. Най-абсурдното е, че много хора ме питат за какво съм осъдена.

    – Да Ви попитам тогава и аз – за какво първата съдебна инстанция Ви даде 15 години затвор?

    – Осъдена съм на 15 години затвор без никакви доказателства. По делото дори няма никакви скалъпени доказателства срещу мен. Понеже съм била в поръчката в последния момент, не са си направили труда да скалъпват доказателства. Но са спокойни и сигурни, че ще бъда осъдена. Аз съм осъдена и това го пише в присъдата за участие в две срещи. Като на първата Иванчева казва репликата: „Предлагаха ни подкуп и аз ги отсвирвах“, която е укрита. А втората среща изобщо не я имало и това се доказва с трафичните данни и други доказателства. На практика съм осъдена на 15 години затвор без нито едно доказателство. Както казва моят адвокат Емануил Йорданов: „Осъдена си за две срещи. Тоест за всяка среща по 7,5 години“. Просто съм била в неправилното време на неправилното място. По делото през цялото време може да се види – Иванчева това, Дюлгеров – онова. Накрая Биляна 15 години затвор.

    – Имате ли надежда за обрат на процеса, след като приеха едно от исканията ви на последното съдебно заседание?

    – Надеждата умира последна. Това е факт. И аз продължавам да се надявам, че на тази или на следващата, последна инстанция, истината ще излезе наяве.  Но, честно казано, все повече надеждата ми намалява, защото това, което виждам, е много разочароващо.  От друга страна, за 25 месеца животът ми се превърна в ад. Хората видяха какво е два месеца изолация, много по-леко от това, което е при мен. Можете да си представите какво е да си затворен толкова месеци. Килията всички я видяха. Всички видяха и униженията, но които аз и Иванчева бяхме подложени. Така че трябва да се съхраня, доколкото е възможно, психически. За съжаление надеждата ми наистина намалява. Това, което виждам, ми показва, че този специализиран съд няма за цел да разкрие истината. Но продължавам тайно да се надявам, че все пак накрая ще успеем през съдебната система да докажем, че сме невинни. Предполагам, обаче, че това ще бъде един дълъг и уморителен процес, с връщане на долни инстанции. Това е съсипващо.

    – На предходното заседание имаше дори очаквания, че ще бъдете арестувани. Вие бяхте ли готова за подобен сценарий?

    – На предходното заседание бях 50 на 50, че ще бъда арестувана и ще приложат сценария от миналата година – задържане около месец, обжалване и пускане, за да бъдем тормозени. Но за заседанието на 5 февруари бях 100 процента сигурна, че това ще се случи, тъй като те бързаха да го приключат същият ден. Миналата година ни задържаха с абсурдния мотив „широка обществена подкрепа“ и че можело някой да ни укрие. Без ние да искаме. В крайна сметка за 2 години нямам нито едно нарушение.  Очевидно е, че нямат основание, защото за да ме арестуват, аз трябва да съм сгафила нещо. Но винаги мога да очаквам подобно развитие на нещата.

    – Когато тръгнете на заседание, какво казвате на близките си, на дъщеря си?

    – Много е трудно човек да тръгне и да очаква, че няма да се върне. Отвратително е. Това е нещо, което на никого не пожелавам. Две години не съм влизала в магазин, да не говорим да седна да пия кафе. Единствено съм влизала в аптека да си купя лекарства. Това е жестока изолация и няма нещо, което може да го компенсира.

    – Какво тогава Ви дава сили да се борите?

    – Мисълта, че само така мога да си върна живота, който имах. И да си върна доброто име, доколкото това изобщо е възможно. Зная, че никога няма да е същото, но поне да си върна свободата да мога да работя, да се движа спокойно.  Дъщеря ми вече е почти на 20 и предпочитам да й казвам истината – че не зная дали довечера ще мога да я прегърна, но винаги ще бъде в мислите ми. И ще продължа да се боря заради нея и заради себе си. Това е, което казвам на всички – че няма да се откажа да докажа, че съм невинна. Това изпитание е тежко, но трябва да го премина. Няма как да се оставя. Аз удържах първият ден, когато ме заплашваха с убийство, да не предам съвестта си. Ще издържа до края на това изпитание.

    – Кога е следващото заседание?

    – На 3 юли. Дотогава трябва да е готова експертизата за СРС-та. И вече ще видим. Лично аз няма да правя вероятно повече доказателствени искания, освен ако нямам някакви въпроси около СРС-та. И ще вървим към пледоарии. Почти съм готова с последната си реч. Продължавам да доказвам, че съм невинна, дори на базата на събраните по делото доказателства. Защото пак искам да кажа, че аз и Десислава Иванчева получаваме отделна присъда и искам да бъда разглеждана като отделен човек, което досега никой не го прави. Ще постъпя дори малко странно на пръв поглед, но искам да бъда чута. Искам истината да излезе наяве и да приключа с този тежък период от живота ми, който съсипва не само мен, но и цялото ми семейство. А е тежко, когато близките страдат заради мен. По някакъв начин чувствам вина към семейството си.

    .

  • Концерт за 24 май в училище „България“ – Детройт

    Уважаеми сънародници,

    Честит 24 май! Честит празник на учителите и учениците от българското училище в Детройт.
    Десет години тук се обучават деца на български език, запознават се с традициите и народните танци.

    В 11:00 ч. може да гледате виртуален концерт с изпълнения на деца от училището и поздрави от техните учители. https://youtu.be/C_x0-4b6e2Q

    В 11:30 ч. може да гледате филм с пожелания от бивши ученици, учители и приятели на българското училище и Българския културен център. https://youtu.be/ztXHYRsduxg

    На този линк може да разглеждате снимки от различни събития на училището и Центъра, правени от 2010 г. до днес. https://myalbum.com/album/tXkdtHyyNt3F

    На YouTube канал Bulgarians in Detroit можете да гледате концертите на училище „България“ https://www.youtube.com/channel/UC9l9XFLDRamiK0Kpsduf49w

    Благодарим за всички поздрави, видеа и снимки и се надяваме да не сме пропуснали нещо.

    Приятно гледане.

     

    Източник: www.BulgariansinDetoit.com

    .

  • Разследване в Украйна срещу Байдън – вицепрезидент на САЩ при Обама

    Печорският районен съд на Киев задължи генералния прокурор на Украйна да разследва възможна намеса в дейността на бившия генерален прокурор на страната Виктор Шокин от страна на бившия вицепрезидент на САЩ Джо Байдън.

    Байдън и Порошенко


    В решението се отбелязва, че Байдън може да бъде подведен под отговорност за „Вмешателство в дейността на работещ в правоохранителните органи“.

    Шокин разследваше дейността на нефтогазовата компания Burisma, свързана със сина на Байдън – Хънтър.

    Депутатът от Върховната Рада – Андрей Деркач, публикува на 19 май аудиозаписи от телефонни разговори (от края на 2015 и през 2016 г.) между бившия президент на Украйна Петро Порошенко и Джо Байдън, в които двамата тогавашни лидери и ръководителят на Държавния департамент Джон Кери обсъждат въпроси от вътрешната политика на Украйна.
    Бившият президент Порошенко заяви: „Записите са руска провокация“.

    Може да ги чуете във видеото долу.


    Ето какво пише Акгенция „Крос“ за записите:
    „Украинският депутат Андрей Деркач публикува гласов запис, на който се предполага, че американският вицепрезидент Джо Байдън предлага на предишния украински президент Петро Порошенко $1 милиард за оставката на генералния прокурор на Украйна Виктор Шокин.

    Видеото от пресконференцията на Деркач, на която са разгласени записите, бе излъчено по украинската телевизия „112 Украина“. По думите на Деркач разговорът доказва участието на политиците в корупция и държавна измяна.

    Най-напред има запис на разговор между тогавашния държавен секретар на САЩ Джон Кери и Порошенко, в който Кери моли Порошенко да „реши проблема“ със смяната на Шокин. Генералният прокурор е разследвал дейността на най-голямата частна нефтогазовата компания „Бурисма“, в чийто Съвет на директорите е работил през 2014-2015 г. Хънтър Байдън, синът на вицепрезидента.

    На втория аудиозапис вече се чуват гласовете на Порошенко и Байдън „Ако имате ново правителство и нов генерален прокурор, аз ще бъда готов за публично подписване на задължения за милиард долара“, казва лицето с гласа на Байдън. В отговор Порошенко предлага на тази длъжност съратника си Юрий Луценко.

    В хода на разговор от 18 февруари 2016 г. човек с гласа на Порошенко, съобщава на Байдън, че се е срещнал с Шокин и го помоли да си подаде оставката.

    Деркач заяви, че след уволнението на Шокин Байдън е поставял нови условия за предоставянето на $1 млрд на Киев. Тези пари трябвало са отидат в отбранителните предприятие, които владеел Порошенко. Едно от тези условия било вдигането на цените на комуналните услуги.

    Освен това засегнати били и въпроси за наличието на коалиция във Върховната Рада, за оставката на правителството на тогавашния премиер Арсений Яценюк и одобряването от парламента на правителство на следващия премиер Владимир Гройсман. Деркач заяви, че в един от разговорите Порошенко признал на Байдън, че в Радата няма никаква коалиция.

    През септември 2019 г. Белият дом публикува стенограма за проведения на 25 юли разговор между президентите Доналд Тръмп и Владимир Зеленски. Тогава медиите предполага, че Тръмп може да е искал разследване срещу сина на Байдън. Стенограмата потвърди, че Тръмп се е обърнал съм Зеленски с молбата да разследва обстоятелствата по уволнението на Шокин и делото на самия Хънтър Байден.

    Компанията „Бурисма“ бе подозирана в пране на пари, укриване на данъци и злоупотреби с държавни средства. Шокин обаче не успя да завърши разследването – през есента на 2016 г. той бе сменен от Луценко. За целта Върховната Рада трябваше да променя законодателството, защото Луценко нямаше юридическо образование.

    Според Деркач записите на разговорите са направени от самия Порошенко. „Тези разговори ясно показват, че Байдън е управлявал Украйна“, отбелязва депутатът. По-специално Байдън съветва възможно най-скоро да бъде национализирана „Приватбанк“, преди Доналд Тръмп да дойде на власт в САЩ. Въз основа на записите във вторник вечерта генералният прокурор е започнал дело за държавна измяна и злоупотреба с власт срещу Порошенко. Досега в Украйна са заведени 16 дела, по които е обвиняем експрезидентът.

    Неговата партия „Европейска солидарност“ определи като „руска провокация“ излъчените аудиозаписи, целяща да въвлече Украйна в предизборна кампания в САЩ.

    ДУМА припомня, че за пет години работа в компанията „Бурисма“ Хънтър Байдън, е получава заплата, според изданието „Ню Йоркър“ от $50 000 на месец, което прави $3 милиона за пет години.

    Lenta.ru пише: „Бившият президент Порошенко вече коментира скандала. Като отбранителна стратегия той избра любима и доказана тактика за търсене на „петата колона“. Порошенко каза, че записите са произведени в Русия по указание на Кремъл и с помощта на агенти от Кремъл в офиса на Зеленски, а след това разпространени в Украйна чрез медийните ресурси на олигарха Игор Коломойски. С други думи, предателите на родината „започнаха мащабна специална операция срещу Украйна“ и се опитват да подкопаят двустранната подкрепа на Киев (от демократи и републиканци) в Съединените щати.

    Подобна стратегия беше избрана и от Байдън. Андрю Бейтс, говорител на централата на предизборната кампания, каза, че лентите са сериозно редактирани, „и цялата история не си струва да се проклевее“. Те посочиха, че депутатът Деркач има връзки с Русия, бил е агент и обърнаха внимание на факта, че „каналът RT, контролиран от руските власти“ играе съществена роля за разпространението на тази информация.“

    Продължението на този скандал ще продължи и вероятно ще се засили към президентските избори в САЩ, които ще се проведат традиционно в началото на ноември.

  • Откриха мъртъв наш журналист в района на дефектиралата тръба на Варненското езеро

    Известният варненски журналист Георги Александров е намерен удавен в района на дефектиралата тръба във Варненското езеро от негови близки.

    Това е мястото, заради което възникна скандал за замърсяване.

    Според неофициална версия, Георги е бил с апарат и лаптоп и явно е извършвал проучване, твърди научи Флагман.бг.

    Окръжна прокуратура Варна е започнала разследване по случая.

    Георги Александров работеше в Дарик Радио, Топ новини, беше и кореспондент на бТВ от Варна.

    Изявяваше се с активна позиция, не премълчаваше нередностите, а перото му громеше корумпирани политици и магистрати, заради което и той неведнъж си загуби работата.

    Погребението ще е на 24 май, неделя, 10:10 ч. в Гробищен парк „Кантар“ (новото аспаруховско гробище).

    А ето и някои от коментарите на читатели под съобщението за трагедията.

    Опасно е да си достоен човек в на тая територия.

    Поредният „мишобиросан“?

    Жалко, лека му пръст! Задължителна аутопсия, може да се окаже корона-вирус!?

    Съвпадение ли е, че Костадин Костадинов си купи къща с прекрасна гледка към Варненското езеро и дори не забеляза какво се случва под носа му.

  • Petition: For independent investigation of the bribe accusation against D. Ivancheva and B. Petrova

    Petar Kardjilov started this petition to European Commission and 1 other

    We call for a full and independent investigation into the accusation against Dessislava Ivancheva and Biliana Petrova in requesting and taking a bribe. The independent mayor of Mladost District in Sofia and her deputy were brutally arrested in April 2018 with money thrown into their official car with a number of violations of their human rights during an eight hours arrest. Ivancheva and Petrova have experienced horrific twenty-five months of lies, manipulations, humiliations, threats, and deterioration of their health, as a result of the actions of the Specialized Prosecutor’s Office and the two instances of the specialized courts. The prosecutor’s office told lies in the courtroom and in front of the media, while the specialized courts ignored all the evidence acquitting the two women and issued maximum sentences without real evidence of guilt. Even the Prosecutor General directly admitted in an interview for the national television that the trial against Ivancheva and Petrova was political. The only fault of the two women is that they started revealing the crimes of the ruling party in Bulgaria and that they managed to stop the overbuilding in the Mladost district.

    More information at http://freethemayors.com

    The PETITION can be supported HERE

    Source: Change.org

    .

  • Десислава Иванчева: Липсва СРС, което ни оневинява
    Десислава Иванчева и Биляна Петрова. Снимка: Фрог нюз

    Гаврите на тези хора с нас и с правосъдната система в България са стотици само в делото срещу нас. Ние обаче няма да се откажем да се борим за себе си и справедливостта в България! Още повече, след като самият настоящ главен прокурор призна в интервю, че залогът в процеса срещу нас е политически!

    Иванчева: „Те ми предлагат и АЗ ГИ ОТСВИРИХ, и то за мега застрояване”.
    Дюлгеров: “По мое време бяха партийни фирми. Лъчо ми се обаждаше и казваше какво иска Бойко”

    В последните няколко месеца с Биляна Петрова потърсихме помощ в страната и чужбина от специалисти по звукозапис, за да изчистят доколкото е възможно най-лошия запис от СРС, с който разполагаме – този на първата ни среща с Дюлгеров. Там е записан моят категоричен отказ да бъда корумпирана и този запис ме оневинява напълно!

    Изчезналите СРС

    По нашия случай се прилагат (от 7.02.2018 г. до 17.04.2018 г.) два вида СРС:

    – аудио и видео файлове;
    – свалените разговори на хартия, които трябва да съдържат всичко от записите.

    За доказателство в съда се признава само хартиения вариант и съдът приема, че ако нещо не е свалено на хартия, то не съществува. С Биляна Петрова и нашите адвокати многократно установихме, че в хартиения вариант на СРС липсват цели фрази, а други са записани погрешно. Репликата от първата ми среща с Дюлгеров „Аз ги отсвирих!” изобщо липсва в хартиения вариант. Така на практика изчезва поредното доказателството, което ме оневинява напълно. Записани са всички телефонни разговори които съм водила, но по делото са представени само някои от тях. Със защитата ми поискахме и други оневиняващи ме разговори, но прокуратурата ги обяви са унищожени. От общите ни срещи с Дюлгеров и Биляна Петрова липсва видео, като има само звук, което според мен е направено съзнателно.

    Манипулираните СРС

    СРС-тата от Ваклин имат видео и звук.

    На места обаче записите са изчезнали, премахнати, изрязани, повредени, а от някои от тях липсва видеото. Такъв е случаят, когато Ваклин говори с друг строителен предприемач и се чува репликата: „Имам оферта за 15 000 лева от специализираната прокуратура за да направят да я няма”. Повечето СРС са с лошо качество. Според специалистите е възможно нарочно да са заглушавани определени части, които ме оневиняват. С добро качество обаче е СРС-то от единствената ни среща в общината, когато приемам Ваклин за разговор за дарение от него на детска площадка, като от него става ясно, че не говорим за нищо друго, освен за дарение на детска площадка.

    Срещата ми с Дюлгеров

    На 15 март 2018 г. Дюлгеров, ми се обади и поиска среща с мен от името на управляващата партия ВМРО. Той работеше за партийната им телевизия „България 24”. На 16 март 2018 г. беше първата ми работна среща с него. В Пицария „Il Forno“, която той избра, говорихме за искането на ВМРО за партиен клуб в район „Младост”. Бях им предложила четири общински помещения, но те не вземаха решение повече от месец. След два часа разговори за клуба на ВМРО и общи теми (основно какво се случва в Младост), Дюлгеров каза, че Сашо (Александър Ваклин) търси лична среща с мен, като кмет на Младост. Веднага се усъмних за какво става дума. Но аз не правя лични срещи, защото строителни фирми, като неговата си мислят, че ще получат лично отношение, предлагайки подкупи, което е в разрез с моите цели, ценности и разбирания, и аз категорично ги отказвам. Това беше най-ясният начин незабавно да заявя, че не се занимавам с подкупи и още в зародиш да отрежа всякакви намеци и искания за такъв род срещи.

    Този мой решителен отказ да бъда корумпирана, който изцяло ме оневинява, е прикрит чрез повреда и лошо качество на записа. Това е пряко доказателство за моята невинност, а тази моя реплика отсъства от делото, защото не е записана в хартиения носител, отразяващ СРС. Прокуратурата няма нито едно доказателство, че съм искала или приемала подкуп, но всички доказателства за моята невинност мистериозно изчезват. Ето какво съдържа записа от това СРС.

    Загубеният текст от СРС:

    Дюлгеров: „Той вчера ми звъня. Сашо (Александър Ваклин) иска да се видим с него. Може би, може и утре да се видим с него? Тука Сашо да дойде. Обажда ми се, отиваш, те ще му разрешат.“

    Иванчева: „Единия вариант, който са предлагали на кмета, по принцип говоря, от 3 до 5 лева, че ще е безпроблемно и другото е два процента или два процента и половина от цялото застрояване. ТЕ МИ ПРЕДЛАГАТ И АЗ ГИ ОТСВИРИХ И ТО ЗА МЕГА ЗАСТРОЯВАНЕ!“

    Дюлгеров: „По мое време бяха партийни фирми и нямаше две-три. Ти разбираш ли. Тогава Лъчо (Лъчезар Иванов, депутат от ГЕРБ) ми се обажда и вика „Фирмите са това. Ти каквото искаш прави, но Бойко нареди.”

    Моята позиция

    На 16 март, категорично отказах да се срещна с някакъв си строителен предприемач „Сашо“, извън сградата на общината и извън задълженията ми в нея! Срещнах се с него за кратко на 13 април 2018 г. в сградата на общината, във връзка с предадено ми от Дюлгеров желание на строителния предприемач Александър Ваклин да направи дарение, като построи детска площадка. След моята реплика, с която стана ясно, че отказвам предложения за подкупи, Дюлгеров обясни, че той като кмет не е имал такава свобода, защото са му диктували по телефона кои са партийните фирми и какво трябва да се направи за тях.

    АЗ, ДЕСИСЛАВА ИВАНЧЕВА, НИКОГА НЕ СЪМ ИСКАЛА, НЕ СЪМ ПОЛУЧАВАЛА И НЕ СЪМ ПРИЕМАЛА ПОДКУПИ!

    Това се потвърди в три тома свидетелски показания по делото, взети от инвеститори, строители, собственици на парцели и общински служители. Всички последвали действия на Дюлгеров – са негова отговорност и нямат нищо общо с мен, нито като кмет на „Младост”, нито като човек!

    Следващото заседание по делото

    На 20 май ще бъде следващото, вероятно последно заседание по делото ни на ниво Апелативен специализиран наказателен съд. Председател на състава е „случайно разпределеният” съдия Георги Ушев, който при предишната инстанция направи всичко възможно да угоди на прокуратурата, така че с г-жа Биляна Петрова да останем в ареста. Проверка от Върховния касационен съд констатира редица недопустими нарушения на съдя Георги Ушев. Настоящият съдебен състав вече показа с действията си, че не желае да разгледа доказателствата и да отсъди безпристрастно.

    Двете с госпожа Петрова и нашите семейства преживяваме едни ужасяващи двайсет и пет месеца на лъжи, манипулации, заплахи и унижения, като това доведе до критично влошаване на нашето здраве. Разкритията на Фрогнюз и Биволъ за връзките между Иван Гешев и Александър Ваклин, не доведоха до нищо. Никой не разследва служителите, заплашили г-жа Петрова, че няма да види детето си, ако не свидетелства срещу мен. Никой не разследва офертата за 15 000 лева от Специализираната прокуратура, което ясно се чува в разговор от СРС с участието на Ваклин. Не се разследват също десетки сигнали от мен до прокуратурата, които подадох, като кмет на Младост.

    Един от най-ужасяващите факти в нашето законодателство е, че прокуратурата има имунитет и може да си позволи да лъже безнаказано. И редовно го прави!

    Прокуратурата излъга, че има запис от СРС, в който съм казала, че съм поставила Ваклин на колене и ще му взема парите. Такъв запис не съществува. Прокуратурата излъга, че е наблюдавала мен и Биляна Петрова как взимаме пари от Дюлгеров, как ги броим и как г-жа Петрова си ги прибира в чантата. Прокуратурата излъга, че Дюлгеров е поставил пари в колата ни, а съдът отхвърли искането ни по делото да се приложат записите на камерите от часовете преди и по време на ареста, където ясно се вижда, че парите са подхвърлени в колата ни и сме набедени.

    Нашата следваща стъпка

    Гаврите на тези хора с нас и с правосъдната система в България са стотици само в делото срещу нас. Ние обаче няма да се откажем да се борим за себе си и справедливостта в България! Още повече, след като самият настоящ главен прокурор призна в интервю, че залогът в процеса срещу нас е политически!

    За да излезе истината за нашето организирано набедяване, заедно с будните български граждани, заедно с бившите служители от екипа ни в общината, които ни подкрепят, ще поискаме от отговорните комисари в Европейската комисия да осъществят независимо и пълно разследване на случая. Това е нашата следваща стъпка.

    АЗ ВЯРВАМ, ЧЕ ИСТИНАТА ЩЕ ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА!

    Десислава Иванчева

     

    Източник: Фрог нюз

    .

  • 10 години българско училище и Български културен център в Детройт

    Струва ми се много отдавна, когато група приятели, в състав Дани, Вили, Митра, Нора и Бистра, се ентусиазирахме и започнахме да мислим върху идеята за българско училище.

    Всъщност, на Даниела и Велеслав Начеви дължим основната заслуга да имаме днес Български културен център и функциониращо българско училище с над 60 деца, и тази организация да работи и да се развива вече 10 години! „Офисът“ ни се намираше под ябълката в техния двор. Тази ябълка е свидетел на безброй приятелски срещи и разгорещени дискусии. Под тази ябълка се раждаха всички онези идеи, които подхранваха реализацията на проекта „Роден език и култура“, под чието крило започна тази дейност. Благодарение на тази програма и на труда на всички нас, които се бяхме захванали с това дело, се постави началото на модел за българско училище в чужбина, който на практика и до днес работи много добре.

    Разбира се нищо от това нямаше да се случи, ако не бяхте Вие, мили сънародници, които подкрепяхте това начинание и помагахте, с каквото може, но най-вече – доверихте ни се с Вашите деца! Благодарни сме и на тези, които не ни поддържаха и ни критикуваха, защото това ни сплоти още повече и ни показа необходимостта да продължим заедно, фокусирани над основната идея и да вярваме в успеха. Тази идея има много проста философия, че ако не знаеш откъде идваш, няма как да разбереш накъде отиваш. Това е вярно за всички хора, но е от изключително значение за тези, които живеят далеч от родината.

    С моето семейство сме в САЩ повече от 20 години. Със съпруга ми, Милко, имаме две прекрасни дъщери, с почти 10 години разлика помежду им. Когато голямата ни дъщеря порастваше тук, нямяше българско училище. Нямаше и много български деца на различни възрастови групи, както е сега. Събираниятя на българската общност бяха основно по повод най-големите ни национални и християнски празници. За нея основното познание за българския език и култура дойдоха от семейството ни и от честите дълги пътувания до България. Безценно време, което даде прекрасен резултат! Един ден тя споделя следното:

    „Имам чувството, че в мен живеят двама души: единият е силно свързан с българската ми страна, а другият е американче, защото аз тук пораснах и приятелите ми са тук, животът ми е тук. На мен ми е много трудно да реша коя съм.“

    Тогава сякаш за пръв път разбрах колко са объркани децата ни, заради емигрантския ни живот. По същото това време бяхме започнали дейността на центъра и училището, и ми стана ясно, че всяко едно дете ще си задава този въпрос рано или късно, но поне няма да търси отговора самичко. В този смисъл аз съм щастлив човек, защото бях част от неуморния екип на Българския културен център и училище „България“ от самото начало. Рецептата за успех е в това, че създадохме здраво приятелство помежду си, вярваме си и сме честни в делата си, и всички, които участват в организацията, са съпричастни на общата идея.

    Аз няма да изброявам какво е постигнато през тези 10 години. То е налице, а и в архива всичко е отбелязано. Това, което искам да споделя, е удовлетворението, което ме изпълва всеки път, когато сме заедно с Вас; когато виждам ентусиазма, с който учителите преподават на децата; когато на училищните концерти всяко дете грее, нагиздено в красива българска носия, и чака с нетърпение да покаже на всички какво е научило; като видя засмените лица на родителите и гордите баби и дядовци, че виждате ли, внучето ще знае за България и ще може да се разбира с тях; когато усетя топлото отношение, щом се спра при нашия „Баб-състав“ за сладка раздумка в кафенето, че да си обменим по някоя рецепта и да си кажем по някой виц… Обичам като ни гостуват български артисти и изпълнители, защото ни подарят мъничко от онази емоция, която ни кара да се веселим или да си поплачем заедно, по наш си, български начин!

    Виждате ли, мили приятели, как скромното ни българско училище и културен център ни дават усещането за дом в чуждата страна. Дават ни възможност да запазим идентичността си, да научим децата си откъде са корените им и да сме заедно, една общност, да споделяме нашите успехи, радости и болки, и да си помагаме. Нашите деца сигурно няма да научат перфекто български език и история, но приятелствата, създадени в българското училище, са завинаги. Всеки път, когато те се хванат на едно кръшно нашенско хоро, сърцата им ще туптят в едно с българските ритми. Те винаги ще знаят кои са и смело ще вървят напред, уверени, а не раздвоени!

    Щастлива съм, че малката ни дъщеря имаше привилегията да посещава нашето българско училише и да научи толкова много неща в клас, заедно с другите български деца. Това вкъщи няма как да се постигне. Не се съмнявам, че един ден това дело ще бъде продължено от младите родители, чиито деца сега започват училище. Няма по-хубаво нещо от това да има приемственост и развитие на започнатото от нас. Да вярваме в успеха още дълги години занапред, за да може всяко българче да знае какво означават думите на Вазов:

    „…Син съм на земя прекрасна, син съм на юнашко племе!“

    Бистра Макнева

    Снимки от концерта за 24 май 2010 г.


    * * *

    “Тече, всикко тече, времето няма бряг и ни влече, няма как”…

    Така като на шега започва песента от любим, култов български игрален филм.

    И едва ли не като на шега, шепа ентусиасти с огромна обич към България обединиха в един светъл ден, общата си идея за българско улилище далеч зад пределите на Родината.

    И, както се пее в песента, времето бавно и неусетно ни доведе до 10-та годишнина от реализирането на тази прекрасна идея.

    Спомням си като днес ежеседмичните събирания, на които трескаво и оживено се обсъждаха нови предложения. Така, освен безкрайно желаното българско училище, беше създаден и пое първа глътка въздух и Българският културен зентър в Детройт.

    Всяка събота деца, учители, родители, баби и дядовци се събирахме, за да отдаваме своя принос, помощ и грижа за отглеждането и израстването на това малко чудо. С умиление си спомням тази първа година, когато сформирахме и хор за народни песни. Беше абсолютно непрофесионално и аматьорско, но толкова очарователно в огромното ни желание и с малките несавършенства. Песента извираше от сърцата ни, а приповдигнатото чувство се лееше на воля от душа.

    Доста вода изтече от тези първи, плахи стъпки, но резултатите са налице.

    Многото усилия и свършена работа, средства, ентусиазъм, всеотдайност, постоянство и с подкрепата на всички българи от нашето малко общество тук, продължават вече 10 години с непресъхваща енергия и дух.

    На всички, които посвещават сега и през годините време, труд и средства, на всички малки и големи, бивши и настоящи ученици и техните учители, на всички самодейци от сърце желая крепко здраве, много успехи и дръзновение, много щастие и нека тази силна любов и обич към Родината ни пребъде. Нека я има винаги и навсякъде по света, където българско сърце тупти.

    Нека ни е честита 10-тата годишнина на българското училище и Българския културен център, с пожелание за много успехи и за още много годишнини и юбилеи за напред.

    Бъдете всички живи и здрави и Бог да благослови!

    Люба Иванова (на снимката първата вляво, по време на репетия на хористите)

    * * *

    Най-хубавото нещо, което се е случило на българската общност в Детройт и околността, е създаването на Българско училище за нашите деца и внуци тук. Благодарим на тези, които се решиха да направят това, на тези, които ги подкрепят, на учителите и техните помощници, за всеотдайния труд, енергия и висок дух! В това училище, преди години ходи нашата малка дъщеря, а сега и нашите внуци! Там Биляна научи и винаги играе с голямо удоволствие много български хора! Ходили сме на доста концерти за Коледа и 24 май, където децата ни показват какво са научили и пълнят душите ни с радост и гордост!

    Желаем здраве на всички българи и техните семейства! Нека пазим и развиваме това, което имаме тук. Децата ни да не забравят българския език, да играят български хора и с гордост да се наричат Българи, когато покоряват върхове.

    Честит юбилей, училище “България“!

    Илияна и Митко Георгиеви

    .

    Източник: BulgariansinDetroit.com

    .