Всички авторски страници

Авторски

• “С любовью к России и Чехову”

  В эти дни на сцене Steppenwolf Theatre играют спектакль “Три сестры” по пьесе Антона Павловича Чехова. Опять мы сопереживаем сестрам (“В Москву! В Москву! В Москву!”), слушаем бормотание Чебутыкина (“Та-ра-ра-бумбия… сижу на тумбе я…”), предсказания Маши (“…о нас не будут помнить. Забудут…”) и Тузенбаха (“Не то что через двести или триста, но и через миллион лет жизнь останется такою же, как и была”), повторяем вслед за Машей и Ольгой: “Надо жить… Будем жить!”. Снова мы становимся свидетелями жизни чеховских героев и наслаждаемся бессмертной чеховской речью. На этот раз – на английском языке.

  О новом спектакле Steppenwolf Theatre и особенностях перевода пьес Чехова я беседую с актером театра Ясеном Пеянковым и драматургом Дасей Познер.

   

  Ясен Пеянков. Актер, режиссер. Родился в Варне (Болгария). Выпускник Национальной академии театра и кино в Софии. С 1990 года живет и работает в Чикаго. В 1992 году стал одним из основателей European Repertory Company. Работал во многих театрах Чикаго: Goodman, Court, Next, American Theatre. Лауреат Joseph Jefferson Award за лучшую второстепенную роль (Гринспан, спектакль “Утренняя звезда” по пьесе Сильвии Реган, “Morning Star”, сезон 1998-99 годов). С 2002 года – актер Steppenwolf Theatre. Играл в девятнадцати спектаклях театра. Автор адаптированных переводов пьес А.Чехова, М.Булгакова, Н.Коляды, В.Сигарева. Его перевод пьесы А.Чехова “Иванов” для European Repertory Company был номинирован на Joseph Jefferson Award по разделу “Лучшая адаптация”. Руководитель театральной студии University of Illinois at Chicago (UIC). Доцент. В спектакле “Три сестры” играет роль Кулыгина.

  

  –       Чехов придумал русскому артисту замечательные имя,
  отчество и фамилию: Дифтерит Алексеевич Женский. В этом сквозит чеховское отношение к актеру – отношение врача к тяжело больному пациенту. Само имя Дифтерит говорит о многом. Для вас актерство – опасная профессия?

  –       Опасная и заразная. (Смеется.) Я считаю себя счастливым человеком. Занимаюсь тем, что я люблю, и думаю, что делаю это
  хорошо. Мне нравится на время преобразиться в другого человека, влезть в его шкуру. Самый трудный элемент – как создать это искренне, чтобы люди поверили мне, чтобы их взволновал мой герой, чтобы они задумались. Когда мне это
  удается, я абсолютно счастлив. В нашем театре очень уютный зал и маленькое расстояние между актером и зрителем. Видеть глаза зрителя, вести зрителя за собой – неописуемое наслаждение! Правда, это тяжело делать восемь раз в неделю. Трудно каждый раз быть искренним и честным, трудно сохранить энергию роли. В России и Европе театры репертуарные, и актеры играют разные роли. Сегодня Чехов, завтра – Брехт, послезавтра – Шекспир.

  –       Создавая Европейский репертуарный театр, вы пытались воссоздать модель европейского театра?

  –       Мы попробовали. Какое-то время одновременно играли
  три спектакля: “Дядя Ваня”, французский фарс “Вы хотите что-нибудь заявить?” и трагедию Эсхила “Агамемнон”. К сожалению, из-за финансовых проблем это продолжалось недолго. Энергия закончилась, и деньги закончились.

  Модель европейского театра хорошо знакома Ясену Пеянкову. После окончания Софийской театральной академии он служил в Окружном драматическом театре в Софии. Когда в 1990 году коммунисты снова взяли власть в Болгарии, Ясен перебрался в Чикаго и с нуля начал строить свою новую театральную жизнь.

  –       Вам могут только позавидовать русские актеры Чикаго. Вы приехали сюда уже состоявшимся актером и сделали головокружительную карьеру.

  –       У меня не было никаких иллюзий по этому поводу. Я, конечно, мечтал о продолжении актерской карьеры, но не думал, что смогу это сделать в американском театре.

  –       В вашем английском я не слышу акцента. Не было
  проблем с языком?

  –       Акцент есть и всегда будет. Легкий, но есть. В
  Варне я учился в английской школе. Язык выучил в четырнадцать лет, но все равно пришлось много заниматься. Понадобилось большое терпение.

  В фильмографии Пеянкова – фильмы “Новокаин” (“Novocaine”, 2001) Дэвида Аткинса, “Дождь Ланы” (“Lana’s Rain”, 2002) Майкла Оджеды,
  “Труппа” (“The Company”, 2003) Роберта Олтмана. Актер шутит: “Больше всего денег заработал, играя русских в Голливуде”.

  –       Сейчас вы в Steppenwolf – свой человек, но когда вы начинали, легко было найти общий язык с актерами, режиссером?

  –       Разница в актерском образовании небольшая. Все пронизывает школа Станиславского, Михаила Чехова, Ли Страсберга. Сегодня в американском театре, может быть, еще больше чувствуется школа Станиславского, чем в театре русском.

  –       То есть можно сказать, что вы попали в свою среду?

  –       Да! Это было мое первое впечатление: как похожи болгарские, русские и американские актеры! Даже юмор похожий. Недаром говорят про универсальный язык театра.

  –       Какие роли в Steppenwolf Theatre вы считаете самыми важными для вас?

  –       В 1999 году я играл Зигмунда Фрейда в спектакле Джона Малковича “Истерия” (“Hysteria”) по пьесе английского драматурга Терри Джонсона. Это фарс на фоне совсем не смешного исторического фона – преддверии Второй мировой войны. Пьеса интересная и трудная. Актер, который должен был играть Фрейда, отказался после трех репетиций, и Малкович позвал меня. Я очень многому научился, играя этот спектакль. Роль психологически тяжелая, с немецким акцентом, подробным гримом. Мне очень интересно было ее играть… Очень любил играть Лопахина в “Вишневом саде”. Не уверен, что мой Лопахин был самым лучшим,
  но мне запомнилась эта работа. Еще одну значительную роль я сыграл недавно в пьесе Трейси Леттса “Самые роскошные пончики” (“Superior Donuts”).

  –       Есть мечты воплотить на сцене какую-то роль?

  –       Очень хотел сыграть Иванова, и мне это удалось. Всегда хотелось сыграть Тригорина, но, думаю, время прошло. Не получилось. Я режиссировал “Чайку”, но сам не играл. А сейчас я больше в возрасте Дорна…

  –       Вы допускаете импровизацию на сцене?

  –       Не в словах – в действиях. И, конечно, в рамках пьесы и режиссуры.

  –       А если ваши коллеги не ожидают от вас импровизации? Не боитесь, что ваши действия могут разрушить мизансцену?

  –       У нас с актерами полное доверие. Они пойдут со мной, дополнят, разовьют. Мы очень хорошо чувствуем друг друга, понимаем с полуслова. Нет, по этому поводу у меня волнения нет. Наоборот, тем интереснее каждый спектакль. В нашем театре спектакли надо смотреть не по одному разу.

  –       Поймет ли современный американский зритель Чехова?

  –       Я думаю, да. Американская публика – самая щедрая. Зрителей привлекает искренность. Искренность создает ауру под названием ТЕАТР.

  Дася Познер. Театровед. Родилась в Париже. Училась в Bates College, Школе-студии МХАТ, Tufts University (дипломная работа по истории театра). После защиты диссертации стажировалась в Davis Center for Russian and Eurasian Studies при Гарвардском
  университете. Работала переводчицей в Летней школе Станиславского в Кембридже. Автор ряда публикаций по истории русского и европейского театров, режиссуры, драматургии, кукольного театра. Бывший доцент кафедры истории театра и литературы университета Коннектикута и завлит Connecticut Repertory Theatre. С 2011 года – доцент кафедры истории театра, литературы и критики
  Северо-Западного университета.

  Услышав прекрасный русский язык Даси Познер, я
  поинтересовался, есть ли у нее русские корни. Каково же было мое удивление, когда в ответ услышал: “Я – правнучка Федора Ивановича Шаляпина”. (Кстати, в
  Четвертом акте спектакля звучит песня из репертуара Шаляпина.) Известно, что Чехов был знаком с Шаляпиным. Их познакомил Бунин. Посмотрев “Чайку”, Шаляпин написал: “Я был подхвачен ею, унесен в неведомый доселе мне мир”. А во время ужина в ялтинском пансионате великий русский бас исполнил для Чехова несколько
  фрагментов из “Бориса Годунова”. Сохранилась точная дата этого вечера – 20 сентября 1898 года. Спустя более чем столетие я разговариваю с правнучкой Шаляпина о Чехове.

  –       Дася, я бы хотел понять, какова ваша роль в будущем спектакле? Что означает понятие “драматург” в американском театре?

  –       То же самое, что понятие “завлит”, только завлит не театра, а постановки. Я сделала для Леттса подстрочник, чтобы ему было легче переводить. Мы провели большую подготовительную работу: обсуждали каждую фразу, каждую мысль Чехова, поступки героев, их поведение, отношение друг к другу и окружающему миру.

  Во время репетиций Дася скрупулезно объясняла актерам особенности русских обычаев и традиций: как выглядели чеховские герои, как они сидели, как пили чай, из каких стаканов, как звонит русский колокол, какие были гимназии, как жили солдаты… Как говорит Ясен Пеянков, Дася стала
  для актеров ассистентом режиссера. Я бы добавил – и путеводителем в мир русской культуры.

  –       Я читала Чехова давно. Учась в Москве, студенткой играла Наташу. Когда зимой я начала работу с Анной Шапиро, каждый день открывала для себя что-то новое, и до сих пор Чехов продолжает удивлять, изумлять, поражать. Открытия продолжаются… В этом неисчерпаемость Чехова.

  –       Чем вас не устроил уже существующий перевод? Зачем
  понадобилось по-новому переводить “Три сестры”?

  –       Трейси Леттс хотел, чтобы язык чеховских героев был современным, чтобы не было границы между зрителями и актерами. В этом спектакле есть интересное сочетание сегодняшнего американского языка Трейси Леттса и русского
  мира начала XX века, воспроизведенного на сцене Тоддом Розенталем и Джесом Гольдштейном. Идея состояла в том, чтобы, воссоздав на сцене мир Чехова, одновременно дать понять аудитории, что мысли, чувства, желания героев Чехова точно такие же, как у них, что, возможно, Тузенбах был прав: мы сейчас говорим по-другому, одеваемся по-другому и можем летать, но при этом в чем-то главном жизнь остается такой же.

  –       Давайте поговорим о соотношениях речи и смысла в “Трех сестрах”. Насколько адекватен в этом отношении английский перевод?

  –       Мне в этом процессе интереснее всего было то, что иногда английская версия отличается от русского первоисточника. Это все-таки адаптация, а не перевод. Трейси намеренно уходит от дословного перевода. При этом фразы, которые не звучат в спектакле, обозначены в подтексте, в отношениях между героями, в мизансценах. Главным для нас было передать дух и настроение чеховской пьесы.

  –       В одной из своих телевизионных программ Анатолий Смелянский рассказал следующее: “Как-то меня попросили посмотреть новый английский перевод “Трех сестер” для одного из чикагских театров. Перевод был сделан с подстрочника. Я стал смотреть. Слово за словом, сцена за сценой. Все
  нормально. И вдруг в одном месте переводчик споткнулся. Вершинин приходит в дом Прозоровых. Сестры начинают расспрашивать земляка, на какой улице в Москве он жил, расстраиваются, а он, чтобы утешить их, замечает: “А здесь какая широкая, какая
  богатая река! Чудесная река!” На что Ольга замечает: “Здесь холодно и комары…”. Американский переводчик подумал, что Чехов ошибся. Если
  холодно, то почему комары? А если комары, то почему холодно? Он добавил пару слов, чтобы простой американский зритель понял, в чем дело. “Здесь холодно ЗИМОЙ и комары ЛЕТОМ”. С точки зрения здравого смысла переводчик улучшил Чехова, но с точки зрения поэтической системы он его уничтожил. Ведь нам совершенно понятно, что Ольга не говорит про конкретную Пермь, в которой
  обитают сестры Прозоровы. Она говорит о ситуации в мире, в котором холодно ВСЕГДА и комары ВСЕГДА”…

  –       У нас так и есть. Трейси Леттс не добавлял слов “зимой” и “летом”.

  –       А как звучит на английском языке, с моей точки зрения, непереводимая фраза Чебутыкина “Та-ра-ра-бумбия, сижу на тумбе я…”?

  В ответ на этот вопрос Ясен и Дася стали напевать эту фразу. Дася сказала: “Это же английская песня”.

  –       Как вы перевели слова Соленого: “А он и ахнуть не успел, как на него медведь насел”?

  –       В спектакле нет этой фразы. Но мы долго говорили с Леттсом, и я объяснила ему, почему Чехов вложил эту фразу в уста Соленого.

  –       Мы видели на сцене разного Чехова: парадоксального, мучительного, безнадежного, нежного. Какими предстанут чеховские герои на сцене Steppenwolf?

  –       Честными и понятными. Отношения между ними настоящие.

  –       Расскажите, пожалуйста, о вашей семье. Интерес к русской культуре у вас, конечно, с рождения?

  –       Последняя дочь Шаляпина Дася была моей бабушкой. В ее честь меня назвали Дасей. Ее сын, мой папа, был композитором. Он учился у Нади Буланже во Франции. Я родилась в Париже. Мои родители не говорили на русском языке. В семье говорили на английском, а русскому я научилась в университете. Конечно, я всегда знала, кто были мои предки. Мне всегда это было интересно. Потом папа умер, и мы потеряли связи с родственниками Шаляпина. А когда я училась в Школе-студии МХАТ, отмечался стодвадцатилетний юбилей со дня рождения Шаляпина. В Москву съехались Шаляпины со всего мира. Так мы познакомились.

  –       Как вы попали в Школу-студию МХАТ?

  –       Я училась в Bates College. На третьем курсе поехала в Москву и год проучилась на актерском факультете в Школе-студии МХАТ на курсе профессора М.Лобанова. Училась на одном курсе с Сережей Безруковым. По истории театра моим учителем был Анатолий Миронович Смелянский. (По приглашению Даси Смелянский в январе читал лекции в Северо-Западном университете. – Прим. автора.)

  –       Хотели стать актрисой?

  –       Тогда хотела. Потом какое-то время хотела стать режиссером. Аспирантуру я закончила в Tufts University, моя дипломная работа посвящена истории театра. Получила грант в Davies Center for Russian and Eurasian Studies при Гарвардском университете и там работала, писала статьи, занималась исследованием жизни Бориса Шаляпина – сына Федора Ивановича. Какое-то время была кукловодом в маленькой компании в Бостоне, в театре Теней. Потом я поняла, что хочу быть театроведом и стала заниматься историей русского театра в Tufts University у Ларенс Сэнелик. Два года работала завлитом в Коннектикуте, в Connecticut Repertory Theatre. В прошлом году переехала в Чикаго.

  –       Я знаю, что вы пишете книгу о Камерном театре Таирова. Удалось ли вам покопаться в российских архивах?

  –       Да. Я довольно часто бываю в РГАЛИ в Москве. В октябре еду на фестиваль Станиславского в Художественном театре. Буду работать в архивах. Как ни странно, очень мало людей занимались Таировым и Камерным театром. Почти никто не трогал архив театра. Многое из того, что я там нахожу, нигде не публиковалось. Я готовлю две книги. Первая – о влиянии Гофмана на четырех российских режиссеров: Ф.Комиссаржевкого, В.Мейерхольда, А.Таирова, С.Эйзенштейна. Вторая книга посвящена Камерному театру, Таирову и Алисе Коонен.

  В конце нашей беседы я задал моим героям самый “простой” вопрос и получил почти одинаковый ответ.

  –       Совершенно гениального Салтыкова-Щедрина в Америке никто не ставит. Мало ставят Гоголя, очень мало – Пушкина, Островского. При этом без пьес Чехова не обходится ни один театральный сезон. Почему Чехов так популярен в Америке?

  –       (ДП) Во многом благодаря тому, что в двадцатые годы Художественный театр приехал в Америку. Успех был огромный, и с
  тех пор фамилии Чехова и Станиславского стоят рядом. Чехов наднационален, его понимают во всем мире.

  –       (ЯП) Пьесы Чехова понятны, даже если ничего не знать о России. Поэтому Антона Павловича ставят в Китае, Монголии, Норвегии, во всем мире. Мир изменился, но в чем-то самом важном он остался таким же. Поэтому Чехов так современен. Чехов – как нежный, шутливый и необъятный кристалл. Удивительный автор! Если бы мне восемь раз в неделю надо было играть пьесы Нила Саймона, я бы, наверно, сошел с ума. А с Чеховым не скучно. На сегодняшней репетиции я семнадцать раз сказал одну и ту же реплику разными голосами, разной интонацией. Всегда получается по-разному. Вот она, музыка чеховского слова!

  –       Разделяет ли режиссер спектакля вашу любовь к Чехову?

  –       (ДП) Анна Шапиро очень любит “Три сестры” и долгие годы мечтала поставить эту пьесу. Она создает пространство, в котом все
  свободны. Как она это делает, я объяснить не могу. Иногда шутя, иногда серьезно, она добивается подлинности. Она помогает каждому делать свое дело наилучшим образом… Анна любит актеров. Они все у нее самые красивые, самые хорошие, самые талантливые. И спектакль получается хороший.

  –       (ЯП) Я очень надеюсь, что русскоязычные читатели придут к нам. Думаю, они не будут разочарованы. Для меня “Три сестры” – один из самых сильных спектаклей нашего театра.

  –       (ДП) Этот спектакль сделан с любовью к России и Чехову.

  Notabene! Спектакль “Три сестры” идет по 26 августа 2012 года в Steppenwolf Theatre по адресу: 1650 North Halsted Street, Chicago, IL 60614. Справки и заказ билетов по телефону 312-335-1650 или на сайте http://www.steppenwolf.org/.
  

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/
  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Антон Павлович Чехов

  Фото 2. Ясен Пеянков

  Фото 3-5. Сцены репетиций спектакля “Три сестры” (Steppenwolf Theatre)

  Фото 6. Дася Познер

  Фото 7. Дася Познер в музее Шаляпина (Казань, 1998 год)

  Фото 8. Дася Познер представляет Анатолия Смелянского (Фото Northwestern School of Communication)

  Фото 9. Дася Познер в Москве (2010 год)

   

• Плевнелиев умува за политическото убежище на Спаска Митрева

  Президентската институция търси решение по случая Спаска Митрова и детето й. Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев, предаде Стандарт нюз.

  Изказването му е по повод позицията на президентството по решаването на въпроса и даването на политическо убежище на детето на Митрова.

  На заседание на комисията по гражданство към президентската институция ще бъдат чути внимателно всички аргументи и ще бъдат проверени всички документи.

  Плевенлиев очаква, че в много скоро време ще бъдат чути и аргументите на юристите, които защитават казуса.

  Подготвя се и иск в съда за човешките права в Страсбург.

  В момента Спаска Митрова, която е с българско гражданство, и дъщеря й са в Гевгелия.

  Преди седмици македонският Върховен съд отне родителските права на българката Спаска Митрова върху дъщеря й Сузана. Битката за момичето продължи 5 години и се превърна в политически въпрос заради българското гражданство на Спаска.

   

  Източник:  Actualno.com

• Бойко Борисов влиза в учебниците по история

  В качеството си на премиер Бойко Борисов е историческа личност и поради тази причина от тази есен за него ще се учи в учебниците по история на гимназистите. Това съобщава вестник „Труд”.

  Борисов ще е в компанията на еврокомисаря Кристалина Георгиева и президента Росен Плевнелиев в учебника за 11-ти клас.

  Учениците от 9-ти, 10-ти и 11-ти клас от тази есен ще имат нови учебници по история и по география, които вече са одобрени от просветния министър Сергей Игнатов. Книгите, по които тийнейджърите учеха досега, са издавани през 2001 г.

  Голяма част от уроците са направени така, че да отговарят на изискванията на учителите. Изпратиха ни много предложения, с които се съобразихме, казва редакторът на учебниците Мария Босева от издателство „Просвета”.

  „Текстовете са написани по-разбираемо за децата, както поискаха учителите”, уверява още Босева и допълва, че новите книги са пълни с илюстрации и указания за подготовка на презентации. Основното по думите й е било изискването за олекотяване на материала.

  В резултат новите учебници са по-малко страници – историята за деветокласниците и десетокласниците вече е с 30 страници по-малко, а тази за единадесетокласниците е намалена с около 10 листа.

  Историята на България е разделена на 46 теми, сред които има специален урок за управлението на Тодор Живков. „Историята на България е до 2012 г. Уроците са структурирани по нов начин, включени са нови теми, но няма пренаписване на фактите или изцяло нови тълкувания“, посочва още Босева пред изданието.

   

  Източник:  Actualno.com

• Кошмарът с цените на тока в България ще продължи

  В българската енергетика властва корпоративен колониализъм, твърди Стопанската камара

   

  Мая Цветкова,  в. „Сега“

  Ударът с новите цени на тока от 1 юли ще е жесток и за предприятията, и за домакинствата, а най-лошото е, че лавината от поскъпвания ще продължи. Вчера КНСБ пресметна, че сметките за еленергията вкъщи ще пораснат поне с 10 лева месечно. А ефектите от по-високите тарифи на тока тепърва ще се множат – ще последват увеличения на всички стоки и услуги, което обрича българите на обедняване, а фирмите ни ще станат по-неконкурентоспособни, предупреди Българската стопанска камара.

  Според БСК в момента цената у нас, по която големите предприятия купуват еленергия, е около 100 лв. за мегаватчас, което я прави една от най-скъпите в Европа за този сектор. А прогноза на камарата сочи, че през 2015-2020 г. токът за населението ще скочи със 113% – повече от 2 пъти, без да се броят повишенията през 2013 и 2014 г. И проблемите не са само в скъпия „зелен“ ток, а в цялото управление на енергетиката, смята камарата.

  „България е единствената страна в Европа, в която има монополен електро- и газов пренос, а самата енергетика консумира 13 % от енергията“, обясни сутринта пред БНР изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. „Булгаргаз“ например продължава да отказва достъп на други фирми до газоразпределителната мрежа, заради което ЕК откри срещу България наказателна процедура. Загубите по електропреносната мрежа са големи, освен това някои централи имат договори с гарантирано високи печалби и нямат никакъв интерес да свиват разходите и себестойността на енергията, която произвеждат. „Това не е корпоративна политика, това е корпоративен колониализъм“, коментира Данев. Той посочи, че само покачването на цените от 1 юли ще вкара 600 млн. лева в система, която не е ефективна. Освен това БСК остро критикува тоталната непредвидимост в промените на цените.

  Междувременно от КНСБ обявиха, че готвят правен анализ дали ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3 на „Марица- изток“ не получават нерегламентирана държавна помощ заради ангажимента на държавата да купува произведената от тях електроенергия на фиксирана цена за 15 години. Той датира от 2003 г.

  Ако подозренията се потвърдят, синдикатът ще сезира Европейската комисия за откриване на наказателна процедура. По изчисления на КНСБ след увеличението на електроенергията средно с 13.5% от 1 юли домакинствата ще плащат поне по 10 лв. повече на месец при потребление 250 киловатчаса.

  За хаоса в енергетиката свидетелства хрумването на премиера Бойко Борисов Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да мине изцяло под опеката на парламента. От няколко дни министри и депутати на ГЕРБ обясняват, че идеята на Борисов е да се направи специална парламентарна комисия, която да държи под надзор регулатора ДКЕВР. От публикуваната вчера стенограма от заседанието на правителството в сряда обаче излиза съвсем друго. Пред министрите си премиерът Бойко Борисов отсича,че не иска да „обира“ негативите от високите цени на тока. Затова той смята, че парламентът трябва да поеме отговорност – като избира и освобождава членовете на ДКЕВР, но изобщо не става дума за парламентарна комисия. „Ако трябва и ако искат дори да сменят членове на ДКЕВР – да сменят“, заявява Борисов, който очевидно не познава закона. И в момента членовете на регулатора се избират от Народното събрание, само че правителството ги номинира.

   

  ОТПОР

  В петък, за втори път тази седмица, граждани протестираха срещу високите цени на електроенергията, този път пред сградата на ДКЕВР. Стана известен и първи случай на атака срещу соларен парк. На 2 юли снаряд от гранатомет взривил модула за управление на готов за пускане огромен фотофолтаичен парк близо до с. Победа, Плевенско, разположен на 1000 дка. Земеделската земя била деактувана при твърде съмнителни обстоятелства по време на сегашното правителство. Не е ясно дали целта е уреждане на бизнес взаимоотношения или своеобразен отпор срещу скъпата енергия от фотоволтаиците.

   

• Повечето партии в БГ парламента не желаят ниска преференция в листите за НС

  Повечето парламентарно представени партии нямат нагласата за промяна в Изборния кодекс, която да свали преференциалния праг за парламентарни и евроизбори. Това показа проверка на блога “Отворен парламент – граждански гласове”.

  Според народните избраници заложените преференциални прагове от 9 на сто за Народно събрание и 6% за вот за ЕП са достатъчно, а според ДПС, те дори трябва да бъдат над 50%, защото иначе се променял вота на суверена. Според БСП текстовете в Изборния кодекс в тази му част за добри, защото трябва да се намери баланс между малки и големи избирателни райони, а според Синята коалиция е нормално преференцията да падне до 5 на сто.

  Както обикновено мнението на ГЕРБ остава загадка. Потърсени за коментар от управляващите отказаха да дадат такъв. По думите на Искра Фидосова, която е главният идеолог на Изборния кодекс в този му вид, тя няма намерение да казва каквото и да било, в това число да изказва и мнение, преди 10 юли, когато трябва да се внесат предложения за промени в закона.

  Срокът за внасяне на нови текстове изтича във вторник, а решението за него бе взето на кръгла маса, посветена на Изборното законодателство, организирана от държавния глава Росен Плевнелиев.

  Месец преди това от ГЕРБ се ангажираха да внесат промени и заради критиките и препоръките на международните наблюдатели от ОССЕ.

  Ето какво казаха и потърсените за коментар парламентаристи по темата:

  Михаил Михайлов, Синята коалиция

  Аз винаги съм застъпвал тезата, че трябва да има изразен мажоритарен елемент. И дори за мен мажоритарното явяване е най-доброто явяване. Но като се има предвид купуването на гласове в България, което се видя много ясно и на последните местни избори, може би вариантът с пропорционалното гласуване с преференциално броене е най-добрият. Лично за мен 5% е най-добрият праг. От тази гледна точка заложените 6% за евроизбори и 9% за Народно събрание ми се струват високи.

  Михаил Миков, Коалиция за България
  
  Добре е да има преференциален вот. Така най-добре се съчетават елементите на пропорционалното представителство и личните качества на кандидатите. Защото дълги години личните качества се объркват с мажоритарност. Става дума за съвсем различни неща. Преференциалната система е добра корекция в пропорционалната и принуждава партиите да търсят хора с обществено признати лични качества. Иначе прагът, заложен в Изборния кодекс смятам, че е нормален и той ще стимулира гражданите освен да гласуват за политическа партия, да дадат вота си и за хората, които застават зад идеите на тази партия. Трябва обаче да се има предвид, именно при определянето на прага, че по различен начин стои този въпрос в големите и малките избирателни райони.

   

  Полина Паунова,

  Оpenparliament.net

   

• Който критикува, не е медия

  Светослав Терзиев, в. „Сега”

  .

  „Който критикува МВР, служи на мафията, а журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти“, отсече вчера премиерът Бойко Борисов по повод професионалния празник на вътрешното министерство. Остроумен читател на електронното издание на в. „Сега“ веднага добави във форума: „Който критикува съдебната система, е престъпник.“

  Властта вече не се преструва на демократична и открито показва непоносимост към всякаква критика. Предишното смешновато самохвалство на премиера е навлязло в стадия на

  необратимото пристрастяване към аплодисменти

  Жалките български медии вече не знаят как да му угодят. След като одържави голяма част от тях чрез задкулисно финансиране през банка, въртяща парите на държавните предприятия, след като привлече други да му слугуват в името на мутро-олигархичната солидарност, след като насочи дори европейски фондове за възпитаване на журналистическо угодничество, след като подложи на икономическо изтощение последните непослушни издания, сега му се прииска всички дружно да му запеят Одата на радостта, че ги вкарва в правия път. От мандата му остава само година, но тя е достатъчна, за да прокара най-важния си закон, от който нататък ще спре отброяването на мандати, защото веднъж завинаги ще се реши въпросът за властта.

  Този закон ще има един единствен член, който ще гласи: „Който критикува, не е медия.“ Така ще бъде прокарана ясна юридическа граница между законни и незаконни издания, а медийната среда ще бъде прочистена. Ще останат всички медии, които правилно разбират свободата, да възхваляват управляващите и по-специално техния славен лидер. От най-нещастна нация българите ще станат природно щастливи, защото никой няма да им мъти главите със съмнения дали не биха могли да живеят по-добре, ако ги управляваше друг или поне същият, но по друг начин. Протестите на Орлов мост и другаде ще спрат от само себе си, а европейските държави ще пращат премиерите и министрите си да черпят опит.

  Родната мутрокрация навлиза в по-висок стадий

  на своето развитие. Тя има нужда не просто да бъде търпяна, а да бъде обожествявана. Лидерът й се възвисява над земното и преминава в небесната недосегаемост. „Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят“ (Мат. 12:31-32). Човекът, който ни управлява, вече е в преход към властова нетленност с амбицията си да получи втори, а защо не и трети и пр. мандати. Сбъдне ли се мечтата му, горко им на медиите, осмелили се да кажат нещо против неговия свети дух. Средата, която го въздигна, отдавна показва потребност да общува пряко с небето. Първите мутри си правеха самодейни златни параклиси в дворовете още през 90-те години, а сега е актуално олигарсите да се свързват с висшите сили, като си пазаруват официално от църквата архонтски сан.
  

  Борисов има нужда от свита недосегаеми,

  за да не бъде самотен в своята възвисеност. А каква по-подходяща свита от ангелите в МВР начело с архангел Цветан Цветанов. „Колега, Цветанов, няма защо да им се гневиш“, обърна се вчера към него премиерът. „Журналисти, които обслужват мафията, не са журналисти. Не им се гневи.“ Усещате ли как речта му се озарява от библейски стил? „Не се гневи на ближния за всяко оскърбление“ (Книга Премъдрост на Иисуса, Син Сирахов, 10:6). Изчадията медийни трябва да осъзнаят греховете си и да се покаят, иначе… и това е писано където трябва. Както са се запътили към пъкъла, единственото им спасение ще бъде чистилището Борисово. Нищо не може да го спре, за да възтържествува истината за успешното му управление. Критиките в Европарламента, че е станал медиен душманин по подобие на унгарския премиер Виктор Орбан, му прозвучаха като празнични звънчета. Забележките на „Репортери без граници“, „Фрийдъм хаус“, Държавния департамент на САЩ, че по медийна свобода държавата се срива дори по-ниско от падението на Унгария, въобще не бяха забелязани. Публикации във влиятелни западни издания, че е обременен с тъмно минало, му се сториха недостойни за коментар.

  На него му стига подбрани медийни любимки и любимци да го ръсят ката ден с благоухания, да го обгрижват по пантофи и жартиери, да ваят образа му на човек от народа и да му връщат възторзите на обществото, от което се изисква само да престане да си прави кумири, за да няма друг бащица. Журналистиката беше първата, която вкуси свободата в зората на демокрацията. Тя е също така първата, устремила се да напусне демокрацията, за да си живурка както преди нея. Най-жалкото е, че в доминиращата си част дори се радва.

   

• Убити и ранени след престрелки на улични банди в Чикаго

  Вълна от насилие, предизвикана от враждуващи банди, заля улиците на Чикаго в навечерието на националния празник на САЩ и в рамките на 6 часа бяха ранени 15 души. Сред тях е и 10-годишно момиче, което си играело край отворен пожарен кран около полунощ и е откарано в болницата в критично състояние.

  Престрелките избухват в района Остин и прерастват в безразборна стрелба от преминаващи коли, пише в. „Чикаго трибюн“.

  Две жени са в критично състояние, след като едната е простреляна в гърба, а другата в крака. Ранен е и мъжът, който е бил с тях.

  През уикенда в района на Чикаго в нападения с огнестрелно оръжие бяха убити 9 и ранени 17 души.

  Убийствата в града се увеличават с темпо, каквото не е виждано от 2003г. насам, коментират местните медии.

  В навечерието на 4 юли полицаи се събраха в центъра на града в опит да успокоят населението, че празниците ще минат мирно.

  Източник:  в. „Дневник“

   

  Още информация:

  „Ten people were shot and two people died across the city Thursday night“,  write  Chicago Tribune

   

• На 4 юли президентът на САЩ почете имигрантите

  

  В деня на националния празник на САЩ президентът Барак Обама заяви, че успехът на страната би бил немислим без поколенията имигранти, дошли в Америка от цял свят.

  Обама използва церемонията по натурализирането на имигранти, служещи в американските въоръжени сили, за да поднови призивите си за ново имиграционно законодателство. Президентът, който ще се бори за втори мандат на изборите през ноември, се възползва от случая да говори за нареждането, което даде наскоро – да се отмени заплахата за депортиране на стотици хиляди незаконни имигранти, пристигнали в САЩ като деца.

  Това действие е адресирано към испаноезичните гласоподаватели – значителна група избиратели, способни да обърнат резултатите в оспорвани щати като Невада и Колорадо.

  „Какъв прекрасен начин да отпразнуваме рождения ден на Америка – най-старата демокрация в света – с някои от най-новите ни съграждани“, заяви Обама пред група военнослужещи и техните семейства, дошли в САЩ от Мексико, Гана, Филипините, Боливия, Гватемала, Китай и Русия.

  Милиони американци се отправиха към шествията и спектаклите с фойерверки, за да отбележат горещия 4 юли.

  Някои американци посрещнаха празника точно както основателите на нацията – без електричество – над 1 милион домакинства и бизнес сгради от Индиана до Вирджиния са без ток пети ден след опустошителни бури.

  Заради пожарите в САЩ са отменени празничните салюти и фойерверки в 42 населени места в страната. В повечето щати мерките за противопожарна безопасност бяха повишени. Горещото и сухо време стана причина за около 50 горски пожара, борбата с които не е приключила.

  Но в повечето американски градове тържествата ще се състояха с пълна сила.

  В Ню Йорк, където термометрите показваха 34 градуса по Целзий на сянка, празничният салют беше бъде даден от специално оборудвани плавателни съдове на река Хъдсън.

  С грандиозни фойерверки завърши празнуването в столицата Вашингтон. Зрелището над река Потомак бе наблюдавано от десетки хиляди, събрали се в центъра. Преди това по улиците на града мина традиционният главен национален парад, в който участваха над 20 оркестъра.

  Празникът бе отбелязан и в дома музей на първия американски президент Джордж Вашингтон в Маунт Върнън, щата Вирджиния. На гроба му бяха положени венци, показано бе костюмирано шоу, възпроизвеждащо сцени от живота на първия президент, а на всички желаещи бе предложено да опитат от любимия сладолед на Вашингтон и от десерти, които приготвяли в имението.

   

  Десетки простреляни и убити в САЩ на 4 юли

   

  Докато американците празнуваха Деня на независимостта на 4 юли, няколко големи града в САЩ съобщиха за смущаващи случаи на насилие с десетки простреляни и много убити, пише в. „Гардиън“.

  Най-зле беше положението в Чикаго, където при няколко стрелби в сряда загинаха 5 души, а 21 бяха ранени. До вчера сутринта още двама души загубиха живота си, а други осем бяха ранени.

  В Ню Йорк при 13 отделни случая бяха простреляни 17 души, от които трима фатално, а полицай беше ранен. Само за около 4 часа в Бруклин бяха простреляни 8 човека.

  Насилието продължи през нощта, когато служител на нюйоркската полиция беше прострелян в Лоуър Ийст Сайд. Полицаят остана жив благодарение на бронираната си жилетка, а стрелецът избяга.

  „Навсякъде в района просто летят куршуми“, каза кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг на пресконференция, на която призова гражданите да „спрат тази лудост“.

  В южната част на Лос Анджелис 14-годишно момиче загуби живота си, а други двама души бяха простреляни, докато наблюдаваха заря с фойерверки.

  Във Филаделфия стрелба, при която бяха ранени двама младежи, съвпадна с шествие на движението „Окупирай“ и в резултат се стигна до сцена, която очевидец описа като „сборище на демони“.

  Стрелецът, който според полицията е бил 16-годишно момче, беше преследван и прострелян от органите на реда.

  В Уест Палм Бийч, Флорида, жена беше уцелена от заблуден куршум, докато празнувала Деня на независимостта на круизен кораб със семейството си. Друга жена също беше улучена от заблуден куршум в местен парк, докато празнувала с близките си.

  Също в сряда вечерта три момчета бяха простреляни в района от двама младежи, които открили огън по тях, докато те изстрелвали фойерверки.

  Във Вашингтон при две стрелби бяха убити двама души, а четирима бяха ранени. При единия случай стрелбата започнала, докато група хора наблюдавала заря с фойерверки.

  Може би е изкушаващо стрелбите да бъдат свързани с честванията по случай Деня на независимостта и лятната жега, но според криминолога и преподавател по социология Андрю Кармен подобно обяснение е твърде опростенческо.

  Той е на мнение, че насилието онзи ден и вчера е резултат от дълбоко залегнали проблеми, които не са от сега и няма да приключат с отминаването на празниците и лятото.

  „Смятам, че голяма част от насилието и престъпността в нашето общество и в САЩ се дължи на различни социални проблеми, които просто продължават да ни измъчват.

  От време на време някой изблик на насилие може да насочи вниманието ни към проблемите, а после погледът ни се измества и се разсейваме с някакви други въпроси, но проблемите очевидно са бедността, безработицата, дискриминацията, провалящите се училища, разбитите семейства и, разбира се, оръжията, наркотиците, бандите“, заяви специалистът, цитиран от „Гардиън“.

  Всъщност стрелбите в Чикаго напомниха за насилието, което обхваща града напоследък. Броят на убийствата в Чикаго надхвърля този на жертвите в райони, където САЩ участват във военни действия.

  Близо 2000 американци са загинали от началото на операцията в Афганистан през 2001 г., докато за същия период при стрелби в Чикаго са били убити над 5000 души.

  От лятото на миналата година предумишлените убийства в Чикаго, който е третият по-големина град в САЩ, са се увеличили с 35%, като броят на убийствата надвишава този на загиналите американски войници в Афганистан от началото на 2012 г., отбелязва вестникът.

   

  Източник:  Vesti.bg

  Снимки:  ЕПА/БГНЕС

• Смърт на порции

  Кристал – звучи толкова чисто, а води до смърт. „Crystal“ е името на най-новия дизайнерски наркотик. Той е евтин и въздейства бързо. Опиянението настъпва буквално за минути. А и всеки би могъл да си го забърка сам.

  

  Кой не си е мечтал да бъде в отлична кондиция, да се чувства като Супермен, да купонясва 30 часа без признаци на умора, жажда или глад? „Crystal Speed“, наричан още „Meth“ или просто „Crystal“, прави всичко това възможно. Този метамфетамин спада към наркотичните вещества, но има много повече „предимства“ от всичко познато ни досега: снабдяването с наркотика не представлява проблем, той е сравнително евтин, има дълготрайно въздействие и се произвежда много лесно. Обикновени противогрипни таблетки, съдържащи псевдоефедрин, се смесват със запалителни течности. Противогрипните таблетки се купуват без рецепта. В някои нарколаборатории добавят и фино смлени парчета стъкло. Стъклените частици и други корозионни съставки нараняват лигавицата и така ускоряват стимулиращото въздействие на наркотика.

  Направи си сам

  В интернет вече се разпространяват и рецепти за приготвяне на наркотика в домашни условия. Набавянето на съставките не представлява никакъв проблем: необходими са противогрипни таблетки, 2 литра вода и някои химикали, които могат да се открият във всяко домакинство – акумулаторна киселина, препарат за отпушване на канали или миша отрова. В най-добрия случай химическата реакция води до желания резултат – от сместа произлизат кристален прах и кафяво-бяла пяна, която се отстранява. Готовият продукт блести като планински кристал – в жълто, оранжево или розово, като цветът зависи от съставките.

  Опиянението

  Наркотикът може да бъде приеман по най-различни начини – някои го смъркат през тънки тръбички, други го пушат с лула или го разтварят във вода. А при инжектиране Crystal въздейства след по-малко от 5 минути. Наркотикът освобождава т. нар. хормони на щастието – адреналин, норадреналин и допамин. Това води до повишаване на самочувствието, като същевременно чувствителността към блоки намалява. Притъпено е също така усещането за глад или жажда.

  Реакцията на тялото започва от врата, който се зачервява и затопля. Постепенно топлината обхваща цялото тяло. Същото прави и разрухата – и тя постепенно превзема цялото тяло. Първите признаци са изострена чувствителност, смущения в съня, засилена агресивност. А накрая – мозъчен кръвоизлив, спиране на сърдечната дейност, смърт. Crystal прилича на Екстази, но пристрастяването към него е значително по-силно. Наркотикът напада на практика всички вътрешни органи. След продължителна консумация настъпва гниене в цялото тяло, теглото намалява много бързо, процесът на състаряване се ускорява.

  Малко предистория

  Метамфетаминът не е новост. Японският химик Нагаоши Нагай експериментира със субстанцията още през 1893 година. А през 1938 година на германския пазар се появява стимулиращият препарат „Первитин“, който е бил създаден по поръчение на нацисткия режим. Националсоциалистите са използвали препарата, за да повишат издръжливостта на пилотите и войниците на фронта. Препаратът „Первитин“ се използва по-късно и в професионалния спорт – чак до 1988 година, когато употребата му е окончателно забранена. Тенисистът Андре Агаси признава в автобиографията си, че познава много добре въздействието на метамфетамина.

   

  К. Йегер, К. Цанев,

  Дойче Веле

   

  Бел.ред:  Оригиналното заглавие на Дойче Веле е „Смъртта идва на порции“.

• „Горим България“

   

  Обрулена, охулена, до бяла кост ожулена,
  без хляб и без пари,
  плячкосана, парчосана, отдавна неваросана,
  България гори…
  

  Да беше тирания… А то за търговия
  със лумпенски пари,
  от българи подпалена, от българи разпалена,
  България гори.

   

  Ивайло Балабанов

  Източник:  Стената на автора във Фейсбук

   

• TUTA THEATRE: “Кухонный лифт” (русское название пьесы “The Dumb Waiter”)

  Одним из первых новый, одиннадцатый, сезон
  открывает в Чикаго театр TUTA. Первой постановкой нового сезона станет спектакль “Кухонный лифт” по одноименной одноактной абсурдистской пьесе
  Гарольда Пинтера 1957 года.

  Заказные убийцы Гас и Бен заперты в замкнутом
  пространстве в ожидании следующей жертвы. Приказы они получают откуда-то сверху через кухонный лифт. Но время идет, а новые команды не поступают…

  Режиссер-постановщик спектакля Желько Дюкич говорит: “Эта, написанная одним росчерком пера пьеса Пинтера поражает
  многообразием тем и идей. Она говорит о современном состоянии человека, показывает, как невидимо и тонко работает механизм власти и угнетения в, казалось бы, демократическом обществе. Страх перед некой “организацией” – этот страх распространяется не только на тоталитарные общества. В наше время под организацией легко узнается “корпорация”, а идея “корпорация – это люди” подается в пьесе с юмором и одновременно ужасом. Меня интересует, как Пинтер сталкивает политические и театральные системы, используя театр в качестве зеркала, отражающего психологические, социальные и политические вопросы. Я хотел бы узнать, как “надзор”, которому подвергаются герои пьесы, находит свое отражение в зрителях, то есть зрители не только наблюдают за игрой, но и становятся ее соучастниками”.

  С этого сезона в театре TUTA появился свой дом – уютное помещение в Чикаго по адресу 2032 West Fulton Avenue. “Кухонный лифт” – двадцать третья постановка Дюкича в театре TUTA – станет его первой работой в новой серии спектаклей “TUTAlab” в новом доме. Идея Дюкича состоит в свободном эксперименте с театральным пространством и использовании его в интерактивной форме.

  Я давно с интересом слежу за спектаклями Дюкича.
  Они всегда неординарны, талантливы и современны. Поэтому призываю вас, уважаемые театралы, не пропустить его новой работы!

  В ролях: Трей Маклин и Энди Хагер.

  19 июля – 18 августа 2012 года. TUTA Studio Theatre, 2032 West Fulton Avenue, Chicago IL 60612. Цена по принципу “Заплати, сколько можешь” (“pay–what–you–can”). Предлагаемая цена билета – $25. Зал очень маленький, поэтому театр рекомендует зарезервировать билеты заранее. Заказ билетов по круглосуточному телефону 800-838-3006 или на сайте www.brownpapertickets.com. Подробная информация о спектакле – на сайте www.tutato.com.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/
  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. ЛОГО TUTA Theatre

  Фото 2. Сцена из спектакля “Кухонный лифт”. Актеры: Трей Маклин (слева) и Энди Хагер (справа). Фото Линда Силва

• Европейският парламент отхвърли ACTA

  Европейският парламент (ЕП) отхвърли окончателно и с голямо мнозинство търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA), съобщиха от пресцентъра на ЕП.

  478 депутати гласуваха срещу документа, 39 го подкрепиха, а 165 се въздържаха.

  Днешното решение означава, че нито ЕС като цяло, нито отделни държави членки ще могат да се присъединят към ACTA, т.е.

  споразумението не може да се превърне в закон за Европейския съюз.

  Това е първият път, когато парламентът упражнява правото си по Лисабонския договор за отхвърляне на международно търговско споразумение.

  „Удовлетворен съм, от това че парламентът последва препоръката ми за отхвърляне на ACTA“, заяви докладчикът Дейвид Мартин, повтаряйки мнението си, че споразумението е твърде неясно формулирано и създава възможности за неправилно тълкуване, което да застраши свободата на гражданите. От друга страна той обърна внимание и на нуждата от намиране на алтернативни начини за защита на интелектуалната собственост, като един от „градивните елементи на икономиката на ЕС“.

  Основният защитник на ACTA от страна на ЕНП — Кристофър Фелнер, заяви в дебата преди гласуването, че парламентът трябва да отложи окончателното гласуване до произнасянето на Съда на ЕС по съвместимостта на ACTA с договорите на ЕС.

  По време на дискусиите за ACTA парламентът преживя

  безпрецедентно пряко лобиране от хиляди граждани на ЕС,

  които призоваваха за отхвърляне на споразумението в улични демонстрации, в съобщения до електронните пощи на членовете на Европейския парламент и обаждания до офисите им. Парламентът получи и петиция, подписана от 2,8 млн. граждани от цял свят, призоваваща към отхвърляне на документа.

  Споразумението, договорено от ЕС, САЩ, Австралия, Канада, Япония, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Корея и Швейцария, трябваше да засили спазването на правата върху интелектуалната собственост и борбата с онлайн пиратството и вноса на фалшифицирани стоки.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Томас Джеферсън, Декларация на независимостта

  United States Declaration of Independence

  В Конгреса, 4 юли 1776 г.

  

  Когато в хода на човешката история настъпи необходимост, щото един народ да разкъса политическите окови, които са го привързали о друг, и от всички земни власти да се сдобие с онзи независим и равен статут, на който природните и Божиите закони му дават право, благоприличието уважение към мнението на човечеството изисква той да обяви причините, които са го принудили да се самоотдели. Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният Създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие[1]. И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните.

  Според нас, щом една форма на управление се окаже пагубна за посочената цел, народът има правото да я видоизмени или премахне и да учреди ново управление, поставяйки основите му на такива принципи и организирайки властта му по такъв начин, каквито му се виждат най-подходящи, за да гарантират неговата сигурност и щастие. Наистина, както би продиктувала разсъдливостта, отдавна установени управления не бива да се видоизменят поради незначителни или преходни причини; и както е показал досегашният опит, човечеството е по-склонно да страда дотогава, докато злините са все още поносими, вместо да ги изправя, унищожавайки системата, на която е привикнало. Но когато един дълъг низ от злоупотреби и грабителства, преследващи неизменно една и съща цел, говорят, че този народ е застрашен да бъде поставен под властта на един абсолютен деспотизъм, то тогава негово право и негово задължение е да отхвърли подобно управление и да си избере нови пазители на своята бъдеща сигурност.

  Така търпеливо понасяха и нашите колонии и такава е сега необходимостта, която ги принуждава да изменят предишната система на управление. Историята на сегашния крал на Великобритания[2] представлява история на непрестанни противоправни деяния и грабителство, при което пряката цел е да се установи абсолютна тирания над нашите държави. В доказателство нека запознаем безпристрастния свят с фактите.

  Той отказа да подпише закони, които са извънредно здравословни и нужни за общественото благо. Той забрани на своите губернатори да прокарват закони от непосредствено и належащо значение, като нареди да се смятат невалидни, докато не се получи неговото съгласие; и като обявяваше тези закони за невалидни, той изобщо забравяше да си спомни за тях. Той отказа да признае други закони за уреждане въпросите на големи маси от хора, поставяйки условие, щото тези люде да отстъпят правото си на представителство в Законодателството – право, неоценимо за тях, ала страшно за тираните. Той свикваше законодателните органи на неудобни и необикновени места, отдалечени от хранилищата на тяхната обществена документация, с едничката цел да ги склони да се преклонят пред неговите решения. Той неколкократно разпускаше Камарите на представителите, защото с мъжествена твърдост те се противопоставяха на посегателствата му срещу правата на народа. След подобни разпускания той продължително време отказваше да се изберат нови; ето защо, неподатлива на премахване, законодателната власт на много места си бе възвърната от народа; но държавата в същото време остана изложена на заплахата от външна намеса и вътрешни вълнения. Той правеше всичко, за да затруднява населението на нашите държави, като за тази цел се противопостави на законите за натурализирането на чужденците, отказа да признае друг закон, който да насърчи тяхното преселване по нашите места, и постави условия за нови присвоявания на земи.

  Той попречи на юридическите власти, като отказа да признае закона за установяване на съдебна власт. Съдиите трябваше да разчитат единствено на неговата воля за своите мандати и за количеството и изплащането на техните заплати. Той създаде множество нови служби и прати у нас тълпи от чиновници да задяват населението и да му ядат хляба. В мирно време той поддържаше у нас постоянни войски без съгласието на нашето законодателство. Той стори всичко, за да направи военните независими от гражданската власт и да ги постави над нея. Той влезе в съглашение с други[3], за да ни подчини на юрисдикция, чужда на нашата конституция и непризната от нашите закони, давайки съгласието си за всякакви разпореждания на това измислено законодателство: разквартируването на значителни съединения от военни сили.

  Тяхната защита посредством съдебни фарсове от всякакво наказание за убийствата, които биха извършили над жителите в нашите щати.

  Прокара закон за прекъсването на нашата търговия с всички части на света.

  За налагане на данъци без нашето съгласие.

  За лишаването ни в много случаи от правото на съд с жури[4].

  За транспортирането на наши граждани отвъд морето, та там да ги съдят за несъществуващи нарушения.

  За премахването на свободната система на английското законодателство в една съседна провинция[5], установявайки там временна власт и разширявайки нейните граници така, че да я превърне в пример и в удобен инструмент за въвеждането на същата абсолютна власт и в нашите колонии.

  За отнемането на нашите харти, премахването на нашите най-тачени закони и коренно преустройство във формите на нашето управление.

  За разпускането на нашите собствени законодателни органи.

  Той се отказа от властта си тук, обяви, че сме извън негова протекция и поведе война срещу нас.

  Той нахлу в нашите води, ограбваше нашите брегове, гореше градовете ни, отнемаше живота на нашите граждани.

  В този момент изпраща огромни армии от чужди наемници[6], за да довършат делата на смърт, опустошение и тирания, захванати вече с такава жестокост и перфидност, каквито едва ли ще се намерят и в най-варварските векове, абсолютно недостойни за главата на една цивилизована нация.

  Той принуждава нашите сънародници, взети в плен в открито море, да обръщат оръжието си против своята страна, да стават палачи на своите другари и братя или да падат от тяхната ръка.

  Той подстрекава вътрешни въстания против нас и се помъчи да насъска обитателите на граничните райони, безмилостните индиански диваци, в чиито известни правила на войната влиза безогледното избиване на хора от всякаква възраст, пол и състояние. При всички случаи на това потисничество ние сме изпращали петиции за обезщетения и корекции в най-смирен тон. Но на нашите безбройни молби отговорът винаги е бил нови противоправни постъпки. Един монарх, чиято същност всеки негов акт може да определи като тиранична, е неподходящ да бъде владетел на един свободен народ. Ние не сме останали и до съчувствието на своите английски братя. От време на време сме ги предупреждавали за опитите на тяхното законодателство да ни наложи недопустима юрисдикция. Напомняли сме им обстоятелствата около нашата емиграция и заселване тук. Призовавали сме тяхната вродена справедливост и великодушие, умолявали сме ги в името на родствените връзки да се отрекат от тези посегателства, които неизбежно биха преустановили нашите връзки и съгласие. Но те също останаха глухи за гласа на справедливостта и на кръвта. Ето защо, като приемаме мълчаливо необходимостта, ние сме длъжни да обявим своето отделяне и да ги приемаме занапред, както и останалото човечество, за неприятели във война и за приятели в мир.

  Ето защо ние, представителите на Съединените американски щати, събрани в Генерален конгрес, призоваваме върховния съдия на света да благослови правотата на нашите намерения и в името и по волята на добрия народ, който населява нашите колонии, тържествено написваме и обявяваме, че тези Обединени колонии са и по право трябва да бъдат СВОБОДНИ И НЕЗАВИСИМИ ЩАТИ; че те се освобождават от всякаква зависимост пред британската корона и че всички политически връзки между тях и държавата Великобритания са и трябва да бъдат напълно прекъснати; и че като свободни и независими щати те имат пълното право да обявяват война, да сключват мир, да подписват съюзи, да установяват търговски отношения и да вършат всички други деяния и неща, на каквито имат право независимите държави.

  И в подкрепа на настоящата Декларация, като се уповаваме твърдо в подкрепата на божественото провидение, ние взаимно се заклеваме в нашия живот, в нашата съдба и в свещената си чест.

   

  Бележки:

  [1] Още в своя „Втори трактат за властта“ английският философ Джон Лок (1632–1704) определя естествените права на човека като право на „живот, свобода и на имущество“. Видна е философската еволюция у Джеферсън, който, заменяйки „имущество“ със „стремеж към щастие“, за първи път в политическата история на света включва понятието „щастие“ в официален държавен документ.

  [2] Джордж III (1760–1820).

  [3] Намек за британския парламент.

  [4] Според английското, а по-сетне и американското правораздаване заподозреният се изправя пред съда едва след като специално 12-членно жури (предсъдебни заседатели) го намери за виновен. Журито може да обяви подсъдимия за невиновен и да го освободи.

  [5] Квебекския закон от 1774 г. Великобритания обещава отстъпки на френските католици и възстановяване на френското гражданско право и по този начин откъсва провинцията Квебек от крайбрежните колонии.

  [6] Става дума за изпратените от Джордж III наемни войници, които британската корона купува за войната в Северна Америка от някои германски херцози.

   

  Източник:  Chitanka.info

• В София се откри изложба по случай Националния празник на САЩ

  Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик и кметът на София Йорданка Фандъкова откриха изложба, посветена на националния празник на САЩ 4 юли

   

  

  Разположената на Моста на влюбените до НДК, изложба е озаглавена „Америка е…“ и отразява характерни аспекти на американските култура, ценностна система и ежедневие. Фотографии с различни автори и произход са събрани на тематични пана, посветени на американската география, архитектура и градоустройство, природа, космическа програма, и други, но също така могат да се видят и компилации, показващи американците в моменти на протести, шествия, избори. В откриването се изяви и оркестър „Маршируващи звезди“ от град Златица, който изпълни едни от традиционните американски маршови песни „America The Beautiful“ и „When The Saints Go Marching In“.

  Силното слънце и липсата на сянка на Моста на влюбените обаче оказа своето влияние както върху изпълненията на оркестъра, така и върху броя на посетителите на откриването на изложбата, която ще остане на моста до 17 юли.

  Тези фотографии изобразяват ценностите, зад които заставаме – просперитет, свобода, независимост, заяви Джеймс Уорлик. Поздравления към посланика и всички американци по повод националният им празник изрази и кметът на София Йорданка Фандъкова.

   

  Източник:  БГНЕС

• Аферата шистов газ

  „Вашата мама, къде беше този инкубатор за идиоти“

  .

  Красимир Иванджийски,  Strogosekretno.com

  Едва ли ще е уместно, знаейки тяхната умствена недостатъчно, да започваме с изящните цитати на Катон-старши за идиотите.

  Заради това ще започнем с нещо, което те разбират: „Вашата мамица, къде беше този инкубатор за идиоти като вас, за да го ликвидираме и да ви няма сега в живота на България“.

  Последният пример с отмяната на така наречения фракинг, тоест аферата с шистовия газ, продължава. Въпреки всички аргументи една безмозъчна „тиква“ доказва, че може напук да унищожи България, с което потвърждава правилността на издигнатият масово лозунг „Разкарайте тези идиоти и особено един от тях“.

  Ще се опитаме отново да налеем малко шистов разум в празните им кратуни.

  Американската шистова схема е приблизително следната – заради добива на шистов газ на територията на САЩ и с американските технологии другаде по света, възможностите на държавите с най-големи ресурси от природен газ – Русия и Иран, да контролират този пазар ще бъдат ограничени, а заедно с това и тяхното геополитическо влияние.

  Това обаче е само поредно надуване на нов балон от САЩ и тяхна PR-акция, диктувана от пълното отчаяние.

  Да погледнем фактите. Най-добре развит шистов залеж в САЩ е басейнът Barnett в Тексас, който е дал 70 процента от целия шистов газ до днешна дата. Под „най-добре развит“ имаме предвид най-добре надупчен, и напупчен, и надупчен, и още надупчен. Само през 2006 г. в този басейн имаше сондирания за шистов газ. колкото всичките сонди в Русия през цялата й газова история. Така е, защото средно един шистов сондаж дава около 6,35 милиона кубометра през целия си живот, което отговаря на среден руски сондаж, който обаче произвежда природен газ 15-20 години, което означава, че типичният шистов залеж е поне 200 пъти по-малък. Но шистовото трескаво сондиране не може да бъде спряно, защото, за да се поддържа добивът, сондите трябва редовно да се подлагат на хидравличен фракинг или хидроразрив.

  За производството на всеки 1000 кубометра шистов газ са необходими 100 кг пясък и 2 тона вода, комбинирани в най-различен химически коктейл, който се нагнетява под земята с високо налягане. Половината вода се връща обратно и трябва да бъде преработена за отстраняване на химикалите. Годишно хидроразривите в Bаrnett се нуждаят от 7,1 милиона тона пясък и над 47,2 милиона тона вода. Но въпреки това шистовият добив в САЩ е маргинален спрямо руските стандарти. Русия има доказани резерви от природен газ от 45 трилиона кубометра, което е около една трета от всички световни газови ресурси. При сегашното ниво на потребление това ще стигне за 72 години.

  Руското производство се ограничава от потреблението, а не от предлагането. В момента потреблението пада, тъй като Европа е в свирепа икономическа криза. Добивът на газ в САЩ обаче нараства без никакви логични причини. Цената на „Газпром“ за 1000 кубометра газ на сондата е от 3 до 50 долара за 1000 кубометра в зависимост от района. Сравнете това с цената на шистовия газ в САЩ, която е от 80 до 320 долара на 1000 кубометра. На тази цена САЩ не могат да продават шистов газ на европейския пазар. Нещо повече. Ако се вземе целия шистов газ, добит в САЩ в последните години, ако е пречистен, втечнен и транспортиран до Европа в газови танкери, няма да бъде достатъчен за натоварването даже на терминала за втечнен газ в Гданск (Полша). Това означава, че сериозни причини за тревога „Газпром“ няма, и онези, които повярват на американските глупости, ще си платят.

  САЩ обаче имат причини да се притесняват. Безспорно е, че шистовият газ нанася огромни замърсявания на подпочвените води и други унищожения на околната среда. За това сме писали много пъти. Тук ще се спрем на някои други аспекти.

  На първо място, какво е шистовият газ? Неспециалистите ще отговорят – това е метан. Но не е. Съставът на шистовия газ е една от най-големите държавни тайни на САЩ. Но резултатите от девет сонди за шистов газ в Полша показват, че неговият състав съвсем не е толкова „красив“. Полският шистов газ се оказа толкова богат на азот, че даже не може да гори. В технологически чистия газ азотът е около 6 процента, а в полския шистов газ е 50 процента. И ако се вземат предвид и високите производствени разходи, ниската възвращаемост, бързото изтощаване на залежите и ниското налягане на сондата, за да бъде докаран до препоръчания 1 процент азот, този добив ще води до нетна загуба на енергия, тоест ще се изразходва повече енергия за добива на 1000 кубометра, отколкото тези 1000 кубометра ще дадат.

  Но даже ако шистовият газ бъде докаран до положение да гори, проблемите няма да свършат. Той може да съдържа азотен сулфит, който е токсичен и корозивен и трябва да бъде отстранен преди газът да бъде складиран или изпратен към тръбопровода. Вероятно той съдържа толуен и други органични съставки, които са канцерогенни. Накрая, шистовият газ може да е радиоактивен. Всички глини са умерено радиоактивни, но шистите са обработени във висока температура глини. Така например, басейнът Marcellus, който наред с Barnett е подложен на масово сондиране, има радиокативен радон, който директно се доставя до кухнята на американците чрез техните газови печки. Това ще доведе до нарастване на заболяванията от рак на белите дробове през близките години.

  На второ място, защо въобще се произвежда шистов газ? Цените на природния газ продължават да падат и сега средно са около 70 долара за 1000 кубометра, а шистовият газ струва от 80 до 320 долара за 1000 кубометра и не е ясно как ще се правят пари от него.

  Но целта е друга. Шистовият газ е гигантска афера и PR-кампания с огромни странични ефекти за околната среда и за хората. Целта е да се увеличи капитализирането на компаниите, които проучват и добиват шистов газ в САЩ.

  Номер едно тук е Chesapeake Energy, която притежава басейна Barnett и е основен играч в басейна Marсellus. Тази компания почти фалира през 2009 г., но успя да избегне бедата през 2010 и 2011 г. със сондиране, сондиране, сондиране и още веднъж сондиране. Шестдесет процента от нейните приходи идват от сондажни дейности. Това е пореден балон, защото по този начин се привличат инвеститори и изкуствено се завишават акциите на тези фирми. Нищо няма да стане и с геополитическите мераци на САЩ да намалят газовото влияние на Русия и Иран. Нищо подобно. Причината и тук е проста, защото няма такова нещо като глобален пазар на газа. Е, вече има няколко танкера за втечнен газ на Катар, но това е търговия от точка А до точка Б. Заради това пък има напълно затворен и изолиран североамерикански пазар, европейски пазар и още един пазар в Азия и Тихия океан. Тези пазари не си взаимодействат.

  Що се отнася до Катар, той имаше намерение да изнася своя втечнен газ за САЩ, но след това реши да прави това за Европа, генерирайки по-малко загуби, тъй като цените в Европа са по-високи.

  Една от причините, заради които Катар прави дъмпинг е, че има газ за дъмпинг. Неговият северен газов залеж е много „мокър“ със съществен процент от газов кондензат. Квотата на Катар в рамките на ОПЕК е 36-37 милиона тона нефт годишно, но газовият кондензат не се счита за нефт и не е покрит от квотите на ОПЕК. Заради това, изнасяйки кондензата си, Катар може да изнася 65,7 милиона тона, тоест 77 процента над определената му квота. Втечненият газ е само съпътстващо производство. Катар може да си позволи да изнася втечнен газ за Европа на загуба, което ще е временно явление.

  Вместо това обаче има дезинформационна кампания на САЩ и PR-шистов пазар. Имаме и въпросът: „В кой инкубатор за идиоти бяхте, вашата мамица“.

   

  ––––––––––––––––––––––

  Бел.ред.:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Лобистките промени в Закона за горите

  

  Или защо е важно парламентарното присъствие, за да може да се противодейства на подобни лобистки закони в една парламентарна република

  С налагането на вето на промените в Закона за горите и приемането му от Народното събрание, определените като „лобистки“ промени бяха спрени, а законопроектът – върнат на ресорните комисии. На пръв поглед главният принос за това беше на младежите и въобще на хилядите хора, излезли да протестират на „Орлов мост“ в продължение на няколко дни, в резултат на чиито искания президентът наложи вето. В детайли нещата обаче стоят по-различно и за да се случи това спиране, голям принос имаха както народни представители от СДС и Синята коалиция (в частност В. Шарков, М. Димитров, Д. Гяуров и др.), а също и евродепутатът от Синята коалиция – Надежда Нейнски. Да не забравяме и членовете на техните екипи от сътрудници разбира се.

  Ето как се развиха събитията, гледано „от кухнята“:

  На 13.06. Народното събрание с волята на управляващото мнозинство от ГЕРБ прие спорните промени в Закона за горите. Още същият ден последваха масови протести на „Зелените“, неправителствени организации на еколози, WWF-България и др., подкрепени от много граждани в лично качество (в това число и млади хора от МСДС). Още същия ден депутатите М. Димитров и В. Шарков поискаха среща и изложиха пред президента Плевнелиев аргументи за налагане на „вето“ и връщане на промените в закона в парламента за ново обсъждане на основание чл. 101 (1) от Конституцията.

  На 14.06. протестите продължиха, а двамата сини депутати, придружени от юристи на СДС и представители на „Зелените“ и WWF-България“ се срещнаха със съветниците на президента по правни въпроси и по вътрешна сигурност. Целта на срещата бе обсъждане на конкретиката по поисканото „вето“. Междувременно юристи на СДС, заедно с екипа на г-жа Нейнски, изготвиха питане до Европейската комисия за евентуално наличие на нерегламентирана държавна помощ по чл. 107 и 108 ДФЕС. Установяването на такава „нерегламентирана държавна помощ“, за която не е получена предварителна нотификация от ЕК, би имала тежки финансови санкции за страната ни (и очевидно също бе аргумент за спиране на лобистките изменения с оглед тази опасност).

  На 15.06. народните представители В. Шарков и Д. Гяуров внесоха, по молба на МСДС, парламентарен въпрос към Министъра на вътрешните работи относно наличието на тежковъоръжени формирования на МВР по време на протестите и използването на сила срещу невъоръжените младежи, жени, деца и мирно протестиращи граждани[1].

  На 16.06. с Указ 234/16.06.2012 г., президентът върна за ново обсъждане в Народното събрание лобистките изменения, а впоследствие парламентът прие ветото и изпрати проектозакона за ново обсъждане по ресорните комисии.

  Струва ми се, че от посоченото дотук става ясно, че без активната намеса на народните представители от СДС и Синята коалиция – д-р Шарков, М. Димитров, Д. Гяуров, без сезирането на ЕК от евродепутата ни – г-жа Н. Нейнски, упражненият обществен натиск можеше да си остане и нечут от компетентните институции и „невидян“ и от повечето медии.. Безспорно волята на хората на площада бе категорична, но стъпвайки на отговора на министъра на МВР в питането от д-р Шарков (вж. по-горе), четем: „налице е един незаконен, спонтанен протест, който не е разрешен по Закона за събранията, митингите и манифестациите“. Т.е. де юре за силите на МВР са налице всички законови основания за разпръсване на събралото се множество (тълпа) с помощта на помощни средства (разбирай „сила“).

  Това, че до подобна развръзка, която щеше да е придружена с множество пострадали и, не дай Боже, жертви, не се стигна, се дължи и на активната публична легитимация, която протестите получиха в лицето на заявената позиция от народни представители, евродепутати, неправителствени организации и т.н., и предприетите от тях действия в рамките на закона и Конституцията на страната. И макар случаят да е подбран произволно от автора, най-вече заради неговата актуалност, други подобни примери за адекватни действия и защита на обществените групи, които традиционно са подкрепяли и са избиратели на СДС и автентичната десница – малки и средни предприемачи, свободни професии, интелигенция, млади хора и т.н. не липсват. Но за да продължат тези обществени групи да се асоциират със „синята идея“ е необходима постоянна и адекватна работа от представителите на СДС на всички нива в тяхна полза – общински съветници, народни представители, евродепутати и т.н. Все повече стават критиките към сегашното управление на ГЕРБ и все повече социални групи ще търсят своя представител, който да защитава интересите им в Парламента при гласуването на един или друг закон, в общинския съвет на един или друг град и т.н. За да фокусират този интерес обаче, ръководството, народните представители, общинските съветници и въобще представителите на СДС във властта трябва да са активни и да са готови да се ангажират с обществено значими тези.

  Това, което наблюдаваме в последния месец-два обаче – самоизолирането и занимаването с „битово-партийни“ проблеми[2] (с изключение на инициативите в лично качество на двама-трима народни представители),  не само, че не представляват интерес за обществото, но и отблъскват дори и традиционни сини симпатизанти и обричат на бавно и затихващо съществуване автентичната и най-дълголетната дясна политическа сила – Съюза на демократичните сили.

  Петър Славов*

   

  –––––––––––––

  [1] Предвид тромавата процедура, отговорът на министъра бе даден чак на 22.06.2012 г. и е поместен на сайта на МСДС – www.msds-sofia.org

  [2]За да не съм голословен – при справка на сайта на www.sds.bg се вижда, че за този период ръководството на СДС е свикало 3 пресконференция, на 2 от които основна тема са били 2 декларации с политическа насоченост.

  –––––––––––––––––––––

  *  Петър Славов е юрист и икономист по образование, с дългогодишен стаж като адвокат в сферата на гражданското и търговското право. Специализирал е във Великобритания, Франция и Германия в областите „Публична администрация”, Правораздаване”, „Финанси и банково дело”. Председател на МСДС – София и секретар по Конституционни и правни въпроси на СДС.

   

  Бел.ред: Статията е публикувана в „Демократичен вестник“.

• Кой запали гората на Витоша и кой пречи огънят да се изгаси?

  Потресаващ разказ на един разочарован доброволец на Витоша

   

  Крум Фильовски, един от доброволците в погасяването на пожара:

  Нека Ви кажа какво всъщност се случи вчера, 2 юли, на Витоша през моите очи и уши. Вие си направете изводите сами.

  

  Към 6:00 часа вече доброволци нямаше (за записване) и започнахме да чакаме какво и кой и защо не е ясно, а и никой не знаеше. Към 7:30 ни натовариха в рейс и ни казаха, че ще идем до центъра на Железница, оттам ще ни вземе транспорт, който ще ни качи до хижа “Академик“. ОК. Отидохме на площада на Железница и зачакахме транспорт… След 30-40 минути чакане се разбра и се даде команда, че транспорт НЯМА. Качвайте се ПЕША! ОК, няма яд… Пеша – пеша.

  Тръгнахме, като аз лично бях само с лопата и раница, НО имаше пожарникарчета, които носеха: желязна туба с бензин, моторна резачка (с които по късно си проправяхме път до самия пожар, защото местността е абсолютно недостъпна), кирка, лопата, раница, каска, тежко облекло, ботуши и т.н. Та, тръгнахме нагоре. След три и половина часа нечовешката жега, не питайте как стигнахме. Идеята “по принцип“ беше един: екип имаше, при който едни гасяха отдолу на пожара и ляво-дясно (и един, в случая нашият, който се състоеше общо от 41 човека, като непрофесионалисти бяхме само 3-ма човека). Идеята на нашият екип беше да се качим горе, да се спуснем (предварително се знаеше, че „там някъде“ минава рекичка, да я затапим, изкопаем и издълбаем толкова, колкото помпите, които трябваше да ни доставят, да могат да дърпат вода.

  ОК, тръгнахме от хижата (на клипа по долу ще видите първите метри надолу не съм снимал, защото нито ми се снимаше, нито нищо. Но е в пъти по сложно във всяко отношение…) И така, тръгнахме надолу, но се оказа, че за да стигнем до въпросната река, трябва да се мине през самия пожар, защото имаше скат и просто нямаше как. Беше невъзможно. Така и направихме. Не ме питайте как, но се добрахме до въпросната рекичка, направи се всичко необходимо за да може помпите да бачкат, дълбочина, водозбор и т.н. – като искам да подчертая, че дебитът, който естествено се вливаше в импровизираното езерце, беше ПО-ГОЛЯМ от този на помпите, демек АКО (а не ни ги) бяха доставили, щяха да се изхвърлят ХИЛЯДИ литри в минута, а не както от хеликоптера 5 кубика … СМЕХ! 5 кубика са крайно недостатъчни и НЕСРАВНИМИ с това, което ние МОЖЕХМЕ да причиним.
  .
  http://youtu.be/jwP3gYML01g
  .
  Но да обясня и за хеликоптера. Първо, хеликоптерът не може да минава през огъня и пушека, защото може да падне! Факт. Центробежни сили, липса на кислород и т.н. НО НАС ТОВА НЕ НИ ИНТЕРЕСУВАШЕ! Ние бяхме на около 100-тина метра НАД пожара, с подготвени трасета за над 800 метра маркучи, вода за безпроблемна работа на помпите на МАХ, както и дебит, така и като атмосфери/налягане на маркучите (МАХ) бяха окастрени и дърветата за да може безпроблемно и БЕЗопасно хеликоптерът да зависне да ни достави помпата + обoрудването. Всичко от наша страна беше 6. И започнахме едно чакане. А пожарът си върви. И се качва към нас!

  Ние продължаваме да чакаме, няма помпа няма нищо. Аз лично чух нашия началник ПОНЕ 3 пъти да говори по телефона с НЯКОГО и да вика “пратете ми ПОМПАТА, кога ще ми изпратете хеликоптера да ни спусне помпата? Искам помпата СЕГА! ГОТОВИ СМЕ и т.н.

  Представете си говорим за цялата “линия“ над пожара беше подготвена за опъване на маркучи над ЦЕЛИЯ ПОЖАР!!! Трябваше само да опънем маркучите и пускаме… Е ДА, АМА НЕ! Чакаме, чакаме човека. ПАК върти – НИЩО. И чуйте сега какво се случва! Обажда се някакъв УМНИК и казва: ще ви изпратим помпата (и всичко останало) забележете С КОН!? Да се смееш ли,  да плачеш ли? “Шефът“ откачи, вие само вижте клипа и ми кажете този човек нормален ли е,  знае ли къде се намира и за какво става въпрос?!??? Или е просто ТЪП! СВЕЩЕНА ТЪПОТА! След дългооо и продължителнооо чакане НЯКОЙ се обади и КАЗА : ПРИБИРАЙТЕ СЕ ?????

  На пожарникарчетата им се насълзиха очите! Защото те, А И ВСИЧКИ, КОИТО БЯХМЕ ТАМ, ЗНАЕХМЕ ,че с ВОДА/МНОГО ВОДА ще стане. Питам единия от пожарникарите: “Абе, да не би да има някакви технически али-бали. НЕЩО, поради което да НЕ може да ги достави хеликоптера?” ОТГОВОР: „НУЛА! – всичко е като по книга!” Питам пак: “Ако бяха я доставили,  щяхме ли да успеем?” Отговор: “Не само, че щяхме да го загасим ! ЦЕЛИЯ! А щяхме да го НАВОДНИМ огнището.

  Е??? Какво става бе хора? Знаете ли колко време чакахме??? Знаете ли, че по думите на един пожарникар упражнение би траело само 2 минути – да си разкачи смешната кофа, закачат нещата и айде и ВОДАТА тръгва! НА БОГАТО и най важното ОТГОРЕ НА ДОЛУ ! И НАВСЯКЪДЕ!!! Какво да ви кажа …

  НЯКОЙ просто НЕ ПОЖЕЛА ДА СЕ ПРИКЛЮЧИ ТАМ И СЕГА! Някой просто желаеше пожарът да върви нагоре.

  Това е клип веднага след хижата. Надолу е ужас. Буквално през 3 метра или прескачаш, или се завираш под тях, за да преминеш с … КОНЕ???! Този “човек“ е за прокурор и за затвора! Сега МОЖЕШЕ. Всички фактори бяха налице сега да сме щастливи. Те не само, че се подиграха и БУКВАЛНО изгавриха с труда на всички, но РАЗБЕРЕТЕ, ТЕ НЕ ПОЖЕЛАХА ДА ГО ЗАГАСЯТ! МОЖЕХА. И нямаше горе пожарникар на когото това да не беше ясно и да го знаеше.

  И да кажа, че (СПОРЕД МЕН) пожарът е 100 ПРЕДНАМЕРЕН, НЕ Е СЛУЧАЕН и УМИШЛЕН! И ще обясня ЗАЩО! Защото това е местност АБСОЛЮТНО НЕПРОХОДИМА, НЕДОСЪПНА И ПРЕСЕЧЕНА. Кой, какво „‘БИ“ правил там??? И ЗАЩО!? Ако не е с ЦЕЛ!

   

  Източник:  Cross.bg

  –––––––––––––––––

  Как е тръгнал пожарът?

  .

  Това са снимки от началото на пожара, публикувани в сайта befsa.com. Авторът на тези снимки пише:
  

  Видях като започна и сигнализирах на 112. За 30-на минути се разрасна и излязоха езици. Беше на средата на Бранището и около него няма пътека – странна работа…

   

  

   

  

   

   

   

   

• Откриха „Хигс бозона“?

  Учените от ЦЕРН ще обявят сензационното откритие в сряда.
  Божествената частица наистина съществува. Хигс бозонът, който беше липсващата част от пъзела за сътворението на света, е намерен.

  Учените от ЦЕРН ще обявят сензационното откритие на пресконференция в сряда, пише вестник „Дейли Мейл“, цитиран от dartsnews.bg.

  Учените са 99,9% сигурни, че са открили липсващата „божествена частица“. Теорията за сътворението на света гласи, че точно Хигс бозонът е дал маса на частиците, изграждащи атома. Вече пет светила в теоретичната физика са поканени на събитието в сряда.

  Това допълнително подхранва спекулациите, че частицата е открита след няколко неуспешни опита през последните години. Учените от ЦЕРН изградиха огромно съоръжение, наречено Адронен колайдер, на границата между Швейцария и Франция, в което правят експерименти и пресъздават условията след предполагаемия Голям взрив, довел до създаването на Вселената.

  Усилията им са съсредоточени основно върху откриването на Хигс бозона, добил популярност като божествена частица, който е ключов за разбирането на Вселената. Върху съществуването му се гради целия стандартен модел за възникването на космоса. Без масата, която Хигс бозонът трябва да е дал на частиците, те все още биха се лутали със скоростта на светлината из космоса, защото не могат да се „групират“ в атома, върху който се гради вселената – от планетите до хората.

  В тунелите на Адронния колайдер учените „сблъскват“ със скорост, близка до тази на светлината, протонни лъчи. По този начин пресъздават условията, които са били за части от секундата след Големия взрив. Ако теорията на физиците е вярна, няколко Хигс бозона би трябвало да се образуват на всеки трилион „сблъсъци“.

  В колайдера вече са направени 1600 трилиона „сблъсъци“, но има само 300 „потенциални“ Хигс бозона. Всъщност при сблъсъка на протоните с много висока енергия, тяхната енергия се превръща в материя. Така се раждат частици, много по-тежки от първоначалните, които участват в този сблъсък, или по-просто казано – това е процес на създаване на материя.

  Според учените е възможно при експериментите да се създаде „тъмна материя”, която представлява около 25% от Вселената. Всички знаят, че съществува, но нямат ясна представа какво е тя. Освен това вселената се разширява и нещо я кара да се разширява, сила от типа на антигравитация, която условно се нарича ”тъмна енергия”.

  Предполага се, че пространството има повече от 4 измерения. Ако това се окаже вярно, е възможно в ускорителя да се родят микро черни дупки, които са с масата на един комар. Те обаче би трябвало мълниеносно да се изпаряват.

   

• Българите в Истанбул искат да имат свое училище

  Съвместно издание на български, турски и английски, което да описва историята на българската общност в съвременна Турция, ще подготвят Министерството на външните работи и  Настоятелството на Фондацията на „Православната църква на Българската Екзархия” в Истанбул като част от инициативите във връзка с честването на 135-годишнината от Освобождението на България през следващата година.

  „В Истанбул има много неща от нашата история, които не са достатъчно добре познати не само на българското общество, но и на огромния туристически поток, който минава през града. Освен Желязната църква, със сигурност има и много други обекти, свързани с история ни, които заслужават да бъдат част от туристическите обиколки на Истанбул”,  каза външният министър Младенов на пресконференция с представители на Настоятелството, които са на посещение в София.

  Министър Младенов и делегацията на цариградските българи са обсъдили възможностите, с които българската държава може да помогне на българите в Истанбул във връзка с реставрирането на имоти, възстановяването на българското училище, отпускането на стипендии за обучение в България, подпомагането на малка група възрастни български граждани, останали без възможност за достъп до социалните системи на България и Турция.

  „Искаме да имаме училище. Децата ни не говорят добре български, защото отиват да се учат в чужди училища”, категоричен бе Васил Лязе, дългогодишен председател на Управителния съвет на Фондацията.  Димитър Атанасов, един от най-видните и уважавани представители на българската общност в Истанбул, благодари на МВнР за вниманието към проблемите на българите в Истанбул.

  Николай Младенов награди със „Златна лаврова клонка” на МВнР Любен Чалмов – заместник-председател на Настоятелството, и Милко Печатиков – отговорник по финансовите въпроси. „Отдаваме почит на усилията, които ръководството на Настоятелството полага, за да може да запази истинската същност на културно-историческото ни наследство в Истанбул, да запази жив духа на хората, които през вековете са ни позволили ние днес да сме тук и да се наричаме българи”, обобщи министърът.

   

  Източник:  МВнР

• Нова стратегия за българите в чужбина?

  Автор:  Кина Бъговска* (БАЦКН)

  Разговаряме с Мария Цанкова, главен експерт за българско гражданство и българи в чужбина, точно ден след като президентът Плевнелиев свиква Съвет за култура, духовно развитие и национална идентичност в президентството. Отправната точка е: „Изработването на национална стратегия за българите зад граница”. Поканени са министерството на външните работи, образователното министерство, социалното и здравно министерства, министерство на културата. Министерството на финансите и ДАБЧ (Държавната агенция за българите в чужбина) са тези, които „изработват най-общата рамка на стратегията”.

  Благодарна съм, че успяхме да си поговорим с госпожа Цанкова, тя – отзивчиво-осведомяваща, аз – заинтересовано–атакуваща. Заинтересована, защото не съм само наблюдател, а съм и активен участник в изграждане легитимност и лоби на българската общност в Чикаго през последните 10-12 години. Пред очите ми са десетките разговори и писма с българските министри, посетили Чикаго в близките няколко години: бившият министър Трайчо Трайчев, министър Младенов, министър Игнатов и президента Плевнелиев тази година. Обещах, че ще напиша за срещата като се върна в Чикаго, едно, че остава написаното, и второ – искам да помогна за професионалната реализация на тази среща като дам повече информация, за тези, за които става дума. Така, както има записано черно на бяло, че има Българо-американски център за културно наследство, Българо-американска асоциация, заедно с много други организации с идеална цел в Чикаго, църкви, училища, вестници, радио. Там пише още кои сме ние, българите в Чикаго, какви цели имаме и какви са нашите постижения, надежди и очаквания от правителството. За да напишем нашата „История българска в Америка”, първо си направихме вестници, после журналисти и „български възрожденци” проправиха пътека до американските институции, докато разберат, че има българска общност. Като всички останали, на които флагът се развява в съвета на общината в Чикаго. Вече и нашето знаме е там и брошури, написани на български са там, нашата елха, украсена с български кравайчета за Коледа е също сред другите 80 елхи всяка година. С пристигане на първия генерален консул в Чикаго, ето ни и на площада Дейли, редом до гигантската скулптура на Пикасо, застанали гордо до издигащия се високо национален флаг, всяка година на 3 март. Защитаваме националната си идентичност в Чикаго и предавахме в папки споделените си мисли на отпътуващите ни министри за родината, с надежда, че ще намерят време да отворят страниците и да прочетат за нас, да ни опознаят. Как ще има диалог, ако двете страни не се познават?

  Сега се задава нова стратегия за българите в чужбина, тъй като законът за българите в чужбина от 2000 не е проработил, по думите на вицепрезидента Маргарита Попова. Нейна е и идеята да се свика Световна среща на българите зад граница в Брюксел. През ноември. Дотогава ни се дава думата да се произнесем, тъй като е „ не по-малко важно да се знае с какво българите в чужбина биха помогнали на страната си” – според думите на президента Плевнелиев. Но познават ли се проблемите на тези българи достатъчно?
  Защо законът през 2000 година не е проработил, а стратегията ще проработи?

  Нека се опитаме да разсъждаваме малко относно жалоните, на които трябва да се построи една стратегия за нас, живеещите в Чикаго например.
  Първото нещо, което бихме искали тук, в чужбина е – диалог с България. Възниква въпроса: С коя от институциите трябва да се разговаря? Почти до всички министри, сме предавали на ръка писма, включително и Държавната агенция за българите в чужбина със съдържание за нашата дейност, (конкретно говоря за Българо-американски център за културно наследство, учреден през 2007 г.) и нито един отговор и мнение, независимо, че посрещнахме четирима представители на държавната агенция през 2008 г, на които организирахме среща с българските училища. На срещата, организирана от Българо-американската асоциация през 2011 г. по повод форума на българските училища зад граница, лично дискутирахме нашите задгранични проблеми с министър Игнатов и представители на парламента. Каква е йерархията за поддържане на конструктивен диалог с правителството в България? По думите на Мария Цанкова – едните имат изпълнителната власт, а президентството – представителна функция. Ще ни даде ли тогава тази среща необходимия резултат и правомощия? И кой ще посети тази среща? Хората с възможности и безработните ли? Те обаче не правят обществения живот в Чикаго. Следователно ние се нуждаем от:

  1. Координационен механизъм за обратна връзка.

  Тук в Америка действа един елементарен принцип – ако изпратиш писмо до дадена инстанция, отсрещната страна отговоря задължително, че е получено писмото и в какъв срок да очакваш резултат. Защо да няма такава практика и с България?

  Стана въпрос с Мария Цанкова за това, какво искат българите в Чикаго. Разказах за нашите фолклорни състави, за нашите музиканти и танцьори, художници и специалисти, български училища с които се гордеем. Бяхме единодушни, че българските специалисти навсякъде по света са еталон за подражание.

  За да получи подкрепа дадена инициатива на правителството се нуждае от гражданска подкрепа, защото става въпрос за финанси, за което се съгласих с моята събеседничка.

  Ние в Чикаго сме единодушни в едно, работим не 8, а 16 часа, за да добавяме към недостига за пенсии на родители и близки в България. Работим във вестници, които са безплатни, пишем за позитивното и как по – добре да се адаптира българина, безплатно правим фолклорни концерти, сами си плащаме за костюмите, за сцената, защото знаем, че защитаваме националната си идентичност, всички онези положителни български добродетели, които сме посели в Чикаго и се надяваме да покълнат. Ние имаме необходимия потенциал от духовно значими личности, които дават градивен имидж за българите в САЩ, по точно в Чикаго. Много българи тук инвестират в образование и предпочитат да имат духовен стандарт и даряват значителна част от свободното си време за обществено полезен труд. И всички тези общественици са в зряла, продуктивна възраст. Затова и имаме лоби сред американската администрация, затова и Чикаго е единствения град в света, в който българският език е признат за един от официалните езици в административното обслужване на данъчната служба.

  Ние работим за изграждане на национално самосъзнание в подрастващите. Работим за запазване и разпространение на българските традиции, на онези ценности, съхранили духовността на нацията Затова не се съгласих с това, че нашата молба за диалог се възприема като „ да искаш от парите на пенсионерите.” Необходимо е да има:

  2. Културна политика към българското правителство за българите зад граница , равностойно и законно.

  Така както има Гьоте институт, културна организация, който от 2003 се помещава в предоставената сграда на Министерството на културата и туризма в България – идеалния вариант за културен обмен.

  Ако ние, българите зад граница, внасяме повече от един милиард в хазната на България, с основание бихме искали и България да подкрепи усилията ни в създаване на Български Дом в Чикаго – българската територия, където да посрещаме наши и чужди представители.

  В едно интервю вицепрезидентът Маргарита Попова цитира българите от Брюксел: „Българската държава може да направи за нас много, но ние можем да направим за нея още повече“.

  За това, което е свършено в Чикаго през последните 10 години само на обществени начала, без подкрепата на държава и правителство, ние спокойно можем да кажем, че Чикаго е най-организираната българска общност, където е налице един саморегулиращ се обществен процес, стимулиран от гражданска подкрепа, като регулатор и изразител на тенденциите сред българите тук. Точно в Чикаго се зароди идеята да се обединят българските училища зад граница. В Българо-американската асоциация започна лобирането през 2002 година за признаването им от Министерството на образованието. Вече е факт. Друг факт – българските специалисти, които са инвестирали в образование в САЩ вече са интегрирани в американското общество и имат своето влияние в политиката, образованието и икономиката на САЩ. „Българското правителство не търси своите специалисти” – се изказа със съжаление професор от чикагски университет, на среща с българския и американски посланици в Чикаго.

  Смея да твърдя, че в Чикаго има вече модел за културна идентичност, чрез силна образователна програма както в българските училища, така и чрез самодейни танцови състави, професионални школи, форуми и инициативи, фокусирани на запазване на българските традиции и ценности.
  Очакваме България да ни потърси, за да предадем този опит, който сме натрупали и да открием действащата формула за диалог и взаимопомощ.

  „Необходима е единна, ясна и ефективна политика спрямо българите в чужбина: казва президентът Росен Плевнелиев. Да, но това трябва да става с участието на българите от всички краища на света и точно с тези българи, които движат и променят градивно обществения живот на българската общност.

   

  Източник:  в. „България Сега”

  ––––––––––-
  * Публикуваме, изпратения ни текст без редакторска намеса.

• <<
• 1
...
• 216
• 217
• 218
• 219
• 220
• 221
• 222
• 223
• 224
• 225
• 226
...
• 416
• >>