Всички авторски страници

Авторски

• Десет янки са купили български паспорти, за да играят баскетбол в Европа

  Българският баскетбол вероятно е най-ефективното действащо депо, от което американски баскетболисти тръгват с българско гражданство към отбори на Европейския съюз.

  Това показва проучване на в. „168 часа“, започнато в средата на февруари, три седмици преди лидерът на РЗС Яне Янев и оглавяваната от него комисията „Първанов-Марин“ да изнесе данни за корупционни схеми в спорта и в частност в баскетбола.

  Говори се за суми от по 110-150 хил. евро за всеки документ за българско гражданство, който дава правото на играча да бъде менажиран в някой от силните европейски отбори. Там той се регистрира с българския си паспорт като гражданин на Европейския съюз. Според Янев
  

  става дума за даване на подкупи

  за десетки случаи в спорта, като в тях са включени и баскетболистите. Против главоломно растящата привилегирована натурализация и за проблема, който тя създава за баскетбола изобщо, открито говори в интервюто си капитанът на националния тим Филип Виденов.

  Преди година, заради изваждането на „горещия картоф“, на Виденов е поставена забрана за разговори с журналисти. Това става в момент, в който капитанът задава въпросите: дали натурализацията трябва да бъде така безразборна; каква е връзката на новите „граждани“ с държавата; колко един такъв натурализиран играч е прекарал в страната.

  „Все едно някой е пуснал реклама – ако искате паспорт, елате и си вземете!“, категорично заявява в интервю капитанът на националите.
  Стига се дори до парадоксалното положение, в което от Българската федерация по баскетбол
  

  категорично да отричат,

  че Седрик Симънс е получил второто си гражданство, докато във всички баскетболни сайтове, работещи професионално и следящи изкъсо играчите в Европа, срещу името на баскетболиста е изписано двойната му принадлежност – американска и българска.

  Хора, които са близки до спорта, твърдят, че сумата от 110-150 хил. евро за паспорти, е достатъчно компенсируема на следващите етапи от кариерата на състезателя в по-силни и далече по-платежоспособни западни тимове.

  Проучването на вестника показва, че през последните шест години – от 2006 до 2011 г., през българските отбори по баскетбол са преминали общо 62-ма американски играчи (средно по 10,3 баскетболисти на година), като мнозинството от тях са тъмнокожи. Точно те правят спорта по-зрелищен.
  

  Но едно от изискванията на Закона за българското гражданство е минималното 5-годишно пребиваване на чужденец в страната

  Пресмятанията за десетимата янки показват, че болшинството от тях не са се задържали у нас за повече от 28 месеца, време напълно достатъчно, за да бъде уредена покупко-продажбата, да се извадят документите за българско гражданство и населението на страната да се увеличи с един неограмотен състезател.

  За атлети, които са особено важни за развитието на българския спорт, административните дела, разбира се, са със съкратени срокове. Тук обаче излиза любопитен факт – от всичките баскетболисти, придобили в последните 2-3 години български паспорти, само един е бил със значителен принос за националните гарнитури в този спорт – Ърл Роуланд. Той е играл за националния тим на България. А с това джентълменско поведение си е спечелил огромното спортно уважение и аплаузите на публиката.
  Във всички случаи предложението за натурализацията на такива спортисти се прави от Министерството на физическото възпитание и спорта до Министерството на правосъдието.

  Следва издаването на държавния указ от президента. Общият набор от задължителните документи надхвърля дебелината на средно голям класьор в счетоводство. Сред тях е и
  

  документът за владеене на български език,

  издаден от Министерството на образованието и науката или нотариално заверено копие от диплома за завършена степен на образование в Република България (основно, средно, колеж или висше).

  „Повечето от тези момчета нямат дори и елементарни познания по български език – категорично заявява един от действащите в момента съдии. – За тях е достатъчно внимателно да следят играта и, понеже са професионалисти, на терена нямат никакви ядове по време на мач. Как точно се оправят във всекидневния живот ми е много трудно да кажа.“

  „168 часа“ успя лично да се убеди в това твърдение по време на мача на баскетболните ни звезди в „Арена Армеец“. Единственият натурализиран гражданин от общо осемте тъмнокожи баскетболисти в софийската арена бе Андре Оуенс.

  Още на влизане в залата, а след това по време на разгрявката „размених“ няколко думи с играча на „ЛукОйл-Академик“, пожелавайки му умишлено отборът му да загуби този мач. Широко усмихнат Андре отговори „Блягудариа многу“. В хода на срещата се оказа, че
  речниковият му запас се изчерпва още с “Дай, дай!” и “Бий, бий!”
  

  За десет атлета, пристигнали от Щатите, „168 часа“ по безспорен начин установи, че притежават и български паспорти.

  С двойното си гражданство и след известен престой у нас, всеки един от тези баскетболисти спокойно може да продължи кариерата си, при това със значително по-добро заплащане в който и да е европейски тим.
  Там те могат да попълнят тима, без техният произход или американски документ да противоречи на квотния принцип за участие на чужденци в тима. В различните страни от ЕС правилата за играещите чужди граж-дани са различни. Но един тъмнокож американец, та дори и на средно ниво в Америка,

  никога не е излишен в който и да е отбор

  Това също обяснява стремежа на българските тимове да имат точно такива състезатели.

  Те са гаранти да се спечели националната титла, но също биха улеснили участия на по-високо равнище в Балканската лига по баскетбол или клубни турнири.

  От друга страна, какво правят треньорите на тимове, които не са в състояние, като баскетболните грандове „Лукойл“ (трима янки от петима чужденци) и „Левски“ (четирима американци от петима чужденци) да си купят двуметрова тъмнокожа атракция?

  Какъв е мотивът и на играчите, ако покупките на чужденци и натурализацията продължава с досегашното темпо?
  Какво ще мотивира младите играчи да продължават в спорта,
  какво би карало треньорите да работят повече и по-добре, за да произвеждат кадри?

  Всъщност питанията не са чисто баскетболни, защото ситуацията с говорещите слабо български език футболисти е далеч по-заплетена. За разлика от баскета обаче, където не е ясно кой, как и защо купува, в най-обругаваната игра поне има относителен ред в мениджмънта.

  Американски българи

  За начало на процеса по натурализация на американски баскетболисти може да се приеме моментът, в който на 31 години през 2004 г. роденият в Чикаго, щат Илинойс, Прийст Лодърдейл получава българския указ за своето второ гражданство.

  Следват: Родерик Блекни, Ибрахим Джабер, Ърл Роуланд, Кейзъл Уесън, Уили Дейн, Джерард Хоуман, Кейдриън Кларк, Седрик Симънс, Андре Колинс и Андре Оуенс, както и дамите Доника Ходжис, Ноуел Куин и Таня Чиров.

  Отделно през последните години двама македонски баскетболисти – Перо Антич и Ристе Стефанов са влези наши паспорти.

  Капитанът на националите Филип Виденов: Защо да говоря, когато на играчите им е все тая

  – Филипе, преди време се появи информация, че част от чуждите баскетболисти, които играят в българското първенство, са плащали, за да получат своите български паспорти.
  – Аз го знаех от самото начало. Но ми е омръзнало да се занимавам с това, защото само се говори. След като момчетата, които играят в България, този проблем не ги вълнува, на мен вече ми е все тая.
  – Знаеш ли колко са янките, които са преминали през български тимове през последните шест сезона, от 2006 до 2011 г.?
  – Не, нямам представа.
  – Шестдесет и двама.
  – Не, не можех да допусна. (смее се)
  – Чест ти прави, че говориш за проблема. Споменават се суми между 110 и 150 хиляди.

  – По принцип е така. Една част от този проблем е сред причините да не ни уважават в Европа – много сме продажни. Не зная лично кои са, но много хора – над 20 души, си напълниха джобовете. Тези паспорти трябваха, за да могат отборите в Европа да имат американци, които са граждани на съюза. Това дава правото на тимовете да вземат и използват допълнително по още един американец. Не зная кой точно, но някой плаща. Защото какъв е смисълът да се дават пари и да се рискува. Това трябва да е на високо равнище.Сигурен съм, че има такива плащания. Спирам да се занимавам с този въпрос. Мен не ме касае толкова.

  – За своето място в отбора нямаш конкуренция?
  – По принцип не. Моят спортен живот е извън България, така че това не ме бърка чак толкова много. Но ето например сега в „Лукойл-Академик“ играе Андре Оуенс. В състава той е като българин и заема нечие място, а друг седи на скамейката. Но ако аз бях мениджър на отбора също щях да взема такъв играч, за да е по-силен съставът. Всичко е бизнес, нали така.

  Но пък ние не сме единствената държава, в която правят такива неща. Затова и казвам, че не искам повече да се занимавам с този случай. Защото съм човек, който говори открито за този казус, а в същото време самите играчи, които са засегнати, си мълчат. Миналата година ми бяха забранили да говоря пред журналистите, защото казах, че федерацията за нищо не става.
  – Това се практикува и от други държави.
  – Да, така е. Но там примерно американците играят 3-4 години в първенството и едва тогава им предлагат гражданство. Арън Харпър в „Левски“ няма никакъв проблем да бъде български гражданин. Той е тук вече три-четири години.

  Осем наши “съграждани” в момента са зад граница

  Испански сайт се подиграва с възможността баскетболистите да имат по 2 паспорта, единият от които задължително български.

  от ДАНИЕЛ МИРКОВ

  В момента в българските баскетболни отбори от НБА играят общо 22-ма чужди състезатели. От тях 13 са тъмнокожи и атрактивни американци, които правят мачовете още по-зрелищни.

  Справката на „168 часа“ показва, че от 109 баскетболисти в осемте тима в първенството у нас 22,18 на сто са чужденци (двадесет и двама). От тях пък 13 са американци, което означава, че близо 60 на сто от чуждестранните състезатели са пристигнали от Америка.
  Единственият, който в момента е „на терена“ и има и български паспорт, е роденият в Индианаполис 31-годишен състезател на „Лукойл-Академик“ Андре Оуенс.

  Проучването показва също, че от 188 баскетболисти в десетте отбора на „А“ група има само един чужденец – черногореца Амар Тахирович във „Видабаскет“.

  Къде обаче играят 8-те наши „съграждани“ от Щатите, за които „168 часа“ знае, че са с паспорти през последните години? Колко време са прекарали те в България, преди да играят в първия си европейски тим?

  За престоя на шестима от тях са ползвани информациите в интернет, където са посочени последните дати за участие в български срещи (бел. ред.).
  Родърик Блекни, 35 г. Хардсил, Ю. Каролина – в „Олимпиакос“ (365 дни).
  Ибрахим Джаабер, 28 г. Елизабет, Ню Джърси – в „Лотоматика“ (365 дни).
  Ърл Роуланд, 28 г. Салинас, Калифорния – в „Кремона“ (365 дни).
  Уили Дийн, 32 г. (няма данни) – в Болоня (774 дни).
  Джарет Хоуман, 29 г. Ремсън, Айова – в „Кремона“ (631 дни).
  Колинс, 42 г. Кимийсиън, Ню Джърси – в „Казерта“ (199 дни).
  Ърл Колуей, 29 г. (няма данни) – в „Каясол“ (203 дни).
  Седрик Саймънс, 26 г. Шарлът, Зап. Каролина – в „Асефа“, Испания (307 дни).

  Как действа схемата

  Единият от двата варианта, по който действа предполагаемата схема за натурализирането на американските баскетболисти, е построен на принципа „търсене-складиране-предлагане“.
  В нея страната ни и българските отбори играят ролята на „депо“, в което баскетболистите са ангажирани към своите тимове във времето, преди да получат и българско гражданство и паспорт.
  Преди това скаут в Щатите държи под око състезатели, които имат малки шансове за първенствата на Америка, но са достатъчно добри и апетитни за европейските отбори. Човекът зад Атлантика поддържа връзка с българския си колега в мениджмънта, който приема играчите временно, докато те изчакат паспорти.

  Мениджърите от континента са наясно, че от България могат да се купят вече готови играчи с европейски документи, за да бъдат подсилени отбори на една или друга позиция с американски баскетболисти. Макар и с двойно гражданство, те имат статут на граждани на Европейския съюз.

  Състезателите повишават цената си от момента, в който получат българското гражданство, и са готови за това да платят между 110 и 150 хил. евро. Запознати твърдят, че тази сума се възстановява и дори носи печалба, след като кариерата на играчите продължи извън България.

  Според запознати българският мениджър печели и втори път при продажбата на баскетболиста в европейските тимове.
  Такава или подобна на тази е и схемата, по която се действа и в други спортове. За момента ЕС не е въвел конкретни правила, ограничаващи успешния бизнес и мениджмънт на спортисти извън границите на Европа.

  Двама натурализирани играят при гърците

  Двама от най-известните македонски баскетболисти – 209-сантиметровият Перо Антич и близо двуметровият Ристе Стефанов играят в два гръцки отбора.

  Сега кариерата на Антич, който е един от лидерите на македонския национален отбор, продължава в „Олимпиакос“, след като преди това огромното крило на съседите на два пъти игра за „Лукойл-Академик“. В графата националност във визитката на Перо е посочено двойно гражданство – македонско и българско, както е написано и срещу името на Ристе Стефанов.

  Точно както и Антич, Стефанов е играч от националния отбор на Македония и също като него в продължение на четири години играе за отбора на българските „студенти“.

  Неговата кариера сега също се развива в гръцки отбор – „Илисиакос“, където и 31-годишният Ристе играе като баскетболист с правата на второто си гражданство, а не като македонски състезатели.

  Преди да премине за втори път през „Лукойл – Академик“ и да заиграе за гърците, използвайки българското си гражданство, Перо се подвизава в руските „Спартак“ (Санкт Петербург) и „Локомотив“ (Ростов), докато Ристе последователно преминава през гръцкия АЕК и италианския „Сан Северно“.

  Проблемите са за целия континент

  Схемата с търсенето и предлагането на паспортите за натурализацията на чуждите играчи работи особено успешно и на пълни обороти. Това е причината един специализиран сайт за европейския баскетбол да направи горния колаж: автомат за закуски, на чиито рафтове са поставени паспортите на европейските държави. Остава единствено да бъде платена съответната сума и в процепа пада документът, който отваря вратите към добре платените континентални отбори.

  Ясно е, че Европейският съюз в много близко време ще се опита да сложи ред и в спорта. За момента въпросите с натурализираните състезатели и тези, които използват двойното гражданство, за да заобикалят спортните разпоредби, са в приоритетите на международните спортни власти.

  Но е очевидно, че рано или късно държавната власт на континента ще подхване и тези проблеми, за да постави нещата на техните места.
  Сега най-многобройни са случаите с напазаруваните на килограм от Африка, а след това натурализирани по бързата процедура в страна от ЕС футболисти.

  Приблизително такава е и ситуацията с баскетболистите, чийто най-голям и интересен пазар е този в САЩ. В същото време за локалните състезатели остава единствено да търкат резервните скамейки.

  Объркването е тотално и то е колкото на спортно, толкова и на най-обикновено мениджърско равнище. Преплетените интереси на купувачи и продавачи на състезатели неизбежно водят до чести конфликти.

  Няма и никакво съмнение, че всичко това води след себе си и до най-обикновени, но за момента останали непокътнати корупционни схеми, които засега са извън полезрението на европейските правни институции.

  Американците желани толкова, колкото бразилците във футбола

  Ако американецът е най-точният символ на баскетбола, то за всеки бразилец първо се приема, че е силен футболист. Това ги прави най-желаните чужди попълнения в отборите от професионалната ни футболна група.
  Фактът, че един играч е бразилец, означава, че половината от неговия трансфер в България вече е гарантиран.
  Седемдесет и шест са чуждестранните футболисти, които в момента ритат в българското първенство. От тях в шестнадесетте тима на елитната група бразилците са най-много – 17. Те са и близо три пъти повече, отколкото най-често купуваните от българските отбори сръбски футболисти. Подобна е ситуацията през последните два сезона, когато в отборите има съответно по 16 и 14 играчи с бразилски паспорти.
  За разлика обаче от предишните първенства, сега броят на латиноамериканци е изравнен от френски граждани, включени в отборите на елитния ни футбол.

  Даксон да Силва: Професионално е да говоришезика на страната, в която се състезаваш

  След едно кратко прекъсване от няколко месеца, в продължение на шест сезона, 24-годишният бразилски атакуващ полузащитник на „Локомотив“ (Пд) Даксон да Силва продължава да е важен играч за отбора на „смърфовете“. Начинът, по който Даксон се справя с българския език, повече напомня на говора на човек от югоизточните части, отколкото на бразилец от Сантана до Ипанема.
  – Даксон, говориш доста добър български език!
  – Бива-бива. Ако ми говорите бавно, няма проблеми да разбирам за какво става дума. Има някои думи, които ми липсват, но мога да се оправя.
  – Ти ходил ли си на учител, за да научиш езика тук?
  – Не, не съм бил на учител, не съм ходил на училище за езика. Кузман Маринков беше този, който ме докара в България. И той имаше един служител, който работеше за него и аз ходех и говорех с него. Това момче знаеше горе-долу португалски и така – дума по дума. От него учех думи, които са най-важни – за играта, за всеки ден. Но така започнах тук, от 2006 година.
  – Когато пристигна, знаеше ли дума български?
  – Не, на чисто – нито една дума, само португалски. Сега всички журналисти, които идват да правим интервюта, казват, че говоря много хубаво езика. Защото, нали, българският език е много труден. Преди мислех, че нашият португалски е труден, ама после видях, че не е така. Но след като съм дошъл да живея тук – подписал съм договор за пет години – нормално е да мога да говоря. Това е професионалното – да говориш езика на страната, в която играеш.
  – Имаш предвид да говориш с колегите, със съдиите?
  – Не само. Трябва да излизаш, да говориш с хората, да купуваш различни неща…
  – И те уважават за това, че говориш езика, предполагам.
  – Да, точно това е. Защото когато излизаш, трябва да можеш да комуникираш. Професионалното е да знаеш езика на страната, в която се състезаваш. И така хората повече те уважават, това се вижда от отношението им, когато говоря български.
  – Ти български гражданин ли си?
  – Не, още не съм. Не зная дали това ще стане. Не мога да кажа, знаеш, че е доста сложно.

   

  Източник:   168chasa.bg

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Разходите на българската държава ще могат да бъдат виждани онлайн

  От 1 юли всеки ще може да вижда на сайта на българското Министерство на финансите всекидневните разходи, които държавата извършва. Това стана ясно от думите на зам.-министър Владислав Горанов. По думите му това ще е един вид взаимен контрол и премахване на всякакви спекулации.

  По-голямата част от всички трансфери и разходи, които извършва правителството, ще могат ежедневно да бъдат виждани.

  Разходите за заплати в държавата не са намалени, но ще има промени в критериите за получаване на допълнително материално стимулиране.

  Тези, които са си клатили краката, може да получат и по-малка заплата, допълни Горанов. Ако някой служител не си изпълнява задълженията, няма да получи допълнително възнаграждение, което може да се даде на база на оценката на работата му. Това ще е обективен процес. Вие ще можете да се запознаете с решението на неговия ръководител и защо той му е поставил оценка, която му намалява възнаграждението. Това не е порок, а предимство на модела, обясни Горанов.

   

  Източник:  Vsekiden.com

  Бел.ред.:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Красива и умна: всяка една на сто хиляди девойки…

  Красивата абитуриентка Любов Калоянова е единствената зрелостничка, която е събрала пълния брой точки на матурата по български език и литература.

  Зрелостничката смята да кандидатства в Софийския университет и не бърза да бяга от България. Тя не крие, че е обмисляла следване в чужбина, но засега в родината ще се чувства по-добре. Евентуално за магистратурата би могла да се замисли дали да не я изкара в Германия.

  Според красивото момиче много родни студенти, които са имали голямо желание да учат навън, в крайна сметка се връщат заради финансови проблеми или заради голямото натоварване.

  Любов предпочита да следва немска филология, а не журналистика, въпреки че планира да се занимава с медии. Знае няколко езика, сред които английски, руски и немски. (Със съкращения)

   

  Полина Ангелова,

  Razkritia.com

  

  .

• Явор Гърдев режисира американски високобюджетен филм

  Българският режисьор Явор Гърдев ще режисира високобюджетен игрален филм за древногръцкия герой Тезей и мита за неговата победа над минотавъра, съобщава сайтът The Hollywood Reporter.

  

  Продукцията „Тезей“ ще бъде изпълнена със специални ефекти, като по тях ще работи Джоузеф Пийпи, част от екипа на спечелилия три награди „Оскар“ „Аватар“ на Джеймс Камерън и Кори Кучон, чиято кариера включва заглавия като „Спайдърмен 2“.

  В момента се работи по кастинга на филма, който се реализира от набиращата скорост американска компания Kalioppe Films. Тя е създадена от американската актриса Кира Мадало Сисай, която ще бъде автор на сценария. Компанията планира създаването още на биографичен филм за Ван Гог, 3D екранизация на историята за Хензел и Гретел, както и две документални ленти, а „Тезей“ е най-новият проект в плановете й.

  Сайтът на Kalioppe Films отбелязва, че историята за Тезей ще бъде погледната от няколко ъгъла и във филма ще бъдат представени герои и същества, които не са познати на широката публиката.

  The Hollywood Reporter отбелязва успехите на предишния филм на Гърдев „Дзифт“ (2008). Сред отличията е и наградата за най-добър режисьор на кинофестивала в Москва, на чието тазгодишно издание Гърдев е член на журито.

  През 2011 г. в интервю за „Дневник“ Явор Гърдев разкри, че работи по научно-фантастичен филм, наречен Contra, който ще бъде по сценарий на Захари Карабашлиев. Oттогава няма информация около проекта и изглежда, че „Тезей“ ще бъде следващото, което ще видим от режисьор

   

  Източник:  в. „Дневник“

• Гражданите искат да си върнат държавата

  Каузата на платените корпоративни лобисти не може да бъде по-силна от нашата, казва представител на неправителствената организация „За Витоша“.

  Любомир Костадинов и Янина Танева от „За Витоша“ коментират в предаването „12+3“ на БНР, че преговорите за Закона за горите ще продължат, докато не се постигне компромис.

  

  Много трудно ще постигнем компромис с една, представящата се за гражданска, организация, която силно настоява да отпадне промяната на предназначението на горските територии. Проблемът е чисто ценностен и аз не съм оптимист. От друга гледна точка, повечето инвеститори в ски курортите са заявили, че този закон не ги касае. Аз не мога да разбера тогава кого касае и защо продължаваме да го обсъждаме, казва Любомир Костадинов.

  Според Янина Танева общественото мнение и информираност са на несравнимо ниво и хората сами могат да преценяват какво се случва. Интернет промени много ситуацията. Началото на такива кампании беше с Иракли, после със Странджа. Но, което стана на Орлов мост, е, че станахме видими, обобщи Танева. Нашето мнение не е представено, нашите ценности не се представени и това е проблем. За мен това е борба за ценности. Има огромна енергия на хората. Тя има потенциал. Фокусът и острието сега са към Закона за горите. Какво ще се случи нататък – не знам, така Танева отговори на въпрос дали енергията ще доведе до създаване на нов политически субект.

  Всяка група в обществото търси своето политическо представителство, допълни Костадинов. Хората имат право да участват във вземането на решения. Това беше дефицитът при Закона за горите. Политическата активност не се изразява само с това да пуснеш бюлетина. Това е всекидневен процес и има различни проявления, обясни Костадинов и изрази съмнение, че енергията от протестите ще доведе до създаването на нова политическа партия.

  Цялото интервю на представителите на „За Витоша“ за предаването „12 + 3“ може да се чуе в звуковия файл чрез следния линк.

   

  Източник:  БНР
  

  Бел.ред.:  Заглавието е на Еврочикаго.
  

• Договор за културно сътрудничество между волжки и дунавски българи

  На 10.06.2012 г. в гр. Димитровград, Уляновска област – Русия (предишното му име е гр. Мелекез), бе подписан договор* за сътрудничество и взаимодействие в областта на културата с община Димитровград в Дунавска България,

  съобщава сайтът Cultureringbg.com.

  Договорът бе подписан по време на посещението на делегация от учени-историци, бизнесмени и представители на държавната и общинската администрация от Дунавска България в Казан, Болгар, Уляновск и Димитровград, по случай празниците посветени на 1090 г. от приемането на исляма за официална държавна религия на Волжка България и провежданите по този случай исторически конференции в гр. Болгар, и гр. Димитровград.

  Текст на договора на български език:
  dogovor-1

  Текст на договора на руски език:
  dogovor

  Текстът на договора на български и руски език е публикуван със съдействието на заместник-председателя на организацията “ Българско възраждане“ – гр. Уляновск, г-н Марат Хасанов.

   

  Текст и снимка:

  Иво Андровски

  Източник:  Cultureringbg.com

   

  ––––––––––––––––––––––––

  * В т.1, „Предмет на Спогодбата“, е записано, че:

  1.4. Страните признават за целесъобразно развитието на културното сътрудничество между учрежденията на културата и изкуството: театрите, музеите, архивите, библиотеките, учрежденията за охрана на паметниците на историята и културата, учебните заведения и научните учреждения, а също така другите организации в областта на културата, изхождайки при което от такива основополагащи принципи, като уважение на творческата свобода, безпрепятствен достъп към културните и хуманитарните ценности един на друг.

  В т. 2., „Основни насоки на сътрудничеството“, че:

  2.1. Страните взаимодействуват:

  2.1.1. за разширяване на контактите на творческите колективи, дейците на изкуството, работниците на културата, осъществяване на обменни гастроли, изложби и други културни акции;

  2.1.2. за обмяна с методически разработки, архивни материали, музейни фондове, документация, иновационни технологии в областта на културата;

  2.1.3. за обмяна с информация за дейността на Страните в областта на културата.

  2.2. Сътрудничеството на страните може да се осъществява в други взаимосъгласувани насоки, осигуряващи реализиране на настоящата Спогодба.

• Международно генно изследване на Y-хромозоми доказва: Българите са най-древният народ в Европа

  Максим Караджов,  Geo-bg.bg

  .

  Прадедите ни преди 2 хилядолетия са били кръвни роднини с унгарците, румънците и гърците, сочи генно изследване на кръвта, проведено в Европа и Северна Африка. То групира европейските народи, като се базира на десет Y-хромозомни гена (маркери), които са характерни само за мъжете и не присъстват в кръвта на жените.

  От нашата страна са изследвани 130 мъже, на които е взета кръв. В нея е проследена т. нар. Y-хромозома, която жените нямат, обясни проф. д-р Иво Кременски, ръководител на Националната генетична лаборатория към Майчин дом – София.

  Кръвните проби са обособили славянските народи в групата „Източна Европа“. В нея са руснаци, беларуси, украинци, поляци, словенци, хървати и изненадващо латвийци и литовци, но без естонците! Нас ни няма сред тази група народи, но това не значи, че впоследствие не сме натрупали славянски примес, уточнява проф. Кременски.

  Към групата народи от Южна Европа, в която сме и ние, българите, са включени още италианците, сицилианците и съседите ни турци, гърци, румънци, както и българските турци.

  „Кръвната ни близост с тях е логична, защото сме съседи, но интересна е връзката ни с унгарците. Тя е резултат на общия ни произход от Средна Азия“, коментира професорът. Днешните унгарци са доказани потомци на легендарните хуни. С тях от районите на Алтай и Тяншан към Европа през I–II век сл.Хр. се придвижват и българските племена. През V век, предвождани от Атила, те завладяват почти цяла Европа.

  От династичния род Дуло произхождат хан Аспарух и основателят на унгарската държава Арпад. Тези исторически данни са открити от унгарските езиковеди алтаисти проф. Петер Липтак и проф. Ласло Лигети.

  За съжаление генното изследване на кръвта е само в Европа и не обхваща зоните на Кавказ и Средна Азия. Иначе от там биха изскочили прелюбопитни данни за движението на древните българи. Генетиката на ХХI в. не се вълнува от домораслите ни копнежи да се изкарваме ту славяни, ту арийци. Маркерите на Y-хромозомата потвърждават днес знанията за произхода ни, описани в родовата хроника „Джагфар тарихъ“ , писана през ХVII в. във Волжка България.

  В нея е отбелязано, че българите се преселват в Азия от Балканите и Кипър, както сочи днес генното изследване на Y-хромозомата. После именно тези българи са част от хуните, които първи потеглят обратно към Европа и дават начало на Великото преселение на народите.

  Всеки пети българин е с ген на 7800 години

  Авторите на тази статия се включиха в генното изследване. Кръвните проби на фоторепортера Цветан Томчев показаха, че е носител на уникален генетичен код, характерен само за Балканите.

  „Този уникален хаплотип (генна комбинация – б. ред.) на колегата ви Томчев е от 7800 години по тези земи и се предава само от баща на син“, обясни д-р Боряна Захарова, биолог от Националната генетична лаборатория в София.

  Около 20 на сто от днешните български мъже се оказват носители на този ген, който няма аналог никъде по света. Тези мъже са кръвни потомци на местно население, живяло по земите на днешна България още от VI хилядолетие пр.Хр. Сиреч векове преди траките! И това мъжко население никъде не се е преселвало, нито е влизало в сексуален контакт с жени от народи, живеещи извън Балканите.

• “Дер Щандарт“: Българите бранят душата си

  Гората и планината са душата на българина. И затова той не гледа безучастно, когато един олигарх прави опити да си присвои Витоша, пише австрийският вестник „Дер Щандарт“, цитиран от Дойче Веле, по повод протестите срещу поправките в Закона за горите.

  От високоговорителите на площада пред Народния театър „Иван Вазов“ в София звучи песента „Хубава си, моя горо“. Минувачите се спират, набързо се информират за провеждащата се акция на природозащитниците и бурно аплодират действията им, разказва австрийското издание.

  „След като взе Пирин, сега иска да си присвои и Витоша – най-близката планина до София. Именно в този град е концентрирана цялата власт“, казва Тома Белев, един от лидерите на протестното движение.

  Той познава добре своя противник – Цеко Минев, мултимилионер и собственик на Първа инвестиционна банка. Именно Минев е човекът, който сложи ръка върху атрактивния зимен курорт Банско в Пирин и който сега се стреми да направи същото и с Витоша.

  „Винаги съм правил това, което се иска от мен“, казва Белев, който в продължение на 13 години е директор на Природен парк Витоша. Изведнъж обаче българското правителство решава да обяви нов конкурс за поста. Кандидатурата на еколога Белев бива отхвърлена.

  Минев, Димитров, Бориславова, Гергов…

  Българският Закон за горите е само на една година, но преди броени дни парламентът прие поправки в него. Те позволяват промяна на предназначението на земите в природните паркове на България. Смята се, че зад тази поправка стои банкерът Цеко Минев.

  Но и други лобисти упражниха силен парламентарен натиск в полза на поправките: Емил Димитров – собственик на гори и концесионер на две от големите ловни стопанства в страната, депутат от управляващата партия ГЕРБ; Цветелина Бориславова – собственичка на „Пампорово“ АД и бивша приятелка на премиера Бойко Борисов; Красимир Гергов – рекламен магнат и крупен собственик на голф-игрища, изброява „Дер Щандарт“.

  От две седмици насам – откакто поправките минаха през парламента – протестите в центъра на София не стихват. Управляващите, които по всяка вероятност не са очаквали толкова силен отпор, побързаха да реагират: премиерът Борисов прие представители на протестиращите, а президентът Плевнелиев наложи вето върху поправките, които се връщат за ново обсъждане в парламента.

  Сеч, взривове и пак сеч

  Цеко Минев планира мащабно разширяване на ски-зоната над „Алеко”, включително чрез сеч на гори и взривяване на скална маса. И понеже не успя да стартира навреме проекта си, тъй като правителството закъсня с издаването на разрешение, миналия сезон Минев реши да спре съществуващите съоръжения на Витоша.

  Премиерът Борисов е склонен да върне три от оспорваните 20 поправки в Закона за горите. Сред тях е и позволението за сеч в мащаби, надхвърлящи естествените възможности на гората за възстановяване – поправка, за която настояваше депутатът Емил Димитров. Както уточнява австрийското издание, с дърва за биомаса в България се правят добри пари – заради щедрите енергийни субсидии.

  Засега премиерът няма намерение да спира разширяването на ски-пистите и лифтовете. Но и протестиращите нямат намерение да спрат бунта си.

  „На хората им омръзна всичко да става зад гърба им или под масата. Преди 10 години загубих битката за Банско. Което още повече ме задължава да спечеля сега битката за Витоша“, казва натиреният директор на Природен парк Витоша.

   

  Източник:  Mediapool

• „Още ли хора трябва да бъдат изядени?“, попита реторично омбудсманът във връзка с уличните кучета

  Според Константин Пенчев единственият начин да бъде решен проблемът с уличните кучета, е да се направи национална програма, контролирана от МЗХ. „Кметствата да извършат пълна кастрация. Да престанем да си решаваме проблемите като се настройваме един срещу друг“, заяви Пенчев пред БНТ. Той отбеляза: „На година по 120 хил. кучета се появяват отново. Какъв приют ще правим, кой ще гледа 120  хил. кучета на година?!„.

  Омбудсманът коментира, че законодателството в тази сфера у нас не е модерно и трябва да бъде поправено.

  „Не може, когато има един сериозен проблем, да се казва всеки път, че има лоши хора, които все правят проблеми. Трябва да се направи национална стратегия, а години вече такава няма. Очевидно някой не си върши работата“, констатира той.

  Още ли хора трябва да бъдат изядени, запита риторично Пенчев и подчерта, че „ножът е опрял до кокала“.

  Пенчев акцентира върху лошите условия в затворите у нас. България е страна, подписала Международната конвенция срещу изтезанията. Всяка държава трябва да излъчи свой орган, който да прави проверки на всички затворени пространства, в които човек влиза не по своя воля и не може да излиза по своя воля – затвори, психиатрични клиники, отрезвители, следствени арести и др.

  Вече направихме проверки в Софийския затвор, в Кремиковци и

  условията за кошмарни,

  каза Пенчев. По думите му липсата на пари изобщо не може да оправдае нарушаването на човешките права и пари трябва да се намерят. Трябва да се направят нови затвори, а съществуващите да бъдат ремонтирани и не пренаселени. Лишеният от свобода не е лишен от всичките си други права, коментира Пенчев.

  Имах и идеи къде да се построят други затвори. Чакам Закона за публично-частното партньорство, за да се намери механизмът, добави той.

  Константин Пенчев коментира и протестите и блокадите на природозащитниците на Орлов мост. По думите му протестиращите не са внесли такъв смут, „какъвто внесоха, например, едно време таксиджиите в София“. „Трябва да има диалог, разговор, консенсус, ако може. Ако не може – в края на краищата това е властта и тя казва: аз вземам такова решение“, каза Пенчев.

  По думите му проблемът е бил, че е минал някакъв закон без диалог с хората и те си мислят, че някой прави нещо зад гърба им.

  „Полицията не е превишила правата си по време на протестите, доста добре се справи“, отбеляза Пенчев.

  Според омбудсмана последните промени в съдебната власт не правят кой знае каква реформа.

  „Много се говореше за сроковете. Сроковете преди избора на тримата големи се слагат, за да се направи обсъждане. Тези срокове се появиха по време на 39-ото НС и аз бях един от хората, които най-много лобираха за тези срокове. Когато се създадоха ВКС и ВАС, първите им председатели бяха избрани през месец юни, а започнаха да действат през декември. Тогава бяха избрани при един ВСС, а после започнаха работа при друг ВСС и имаше голям скандал. За да няма повече такива скандали, сложихме тези срокове, те са много важни.

  С избора на тези назначения да се занимава този ВСС, който е в момента, а не да избираме напред„,

  посочи омбудсманът. „Аз искам да задам въпрос на привържениците на прекия избор, мислят ли сериозно, че съдиите в СГС и СРС могат да изберат най-достойния. Винаги големите съдилища определят квотите. Един вид ние си избираме от нашите, щото сме най-много в съдилищата и така винаги печелим. Това не е реално“, поясни Пенчев.

  Според него, дали избирането на ВСС ще е с пряк избор или от делегати, не е решаващият въпрос. Пенчев подчерта, че за него водещ модел е постоянно действащият съвет.

  За кариерните бонуси омбудсманът заяви, че „не са, може би, добре изпипани“. „Уважавам ветото на президента, но не разбрах какви са чак толкова промените в закона, та да има нужда от вето“, коментира Константин Пенчев.

  За това дали ще отпадне механизмът за сътрудничество и проверка на ЕК за България, омбудсманът заяви, че ЕК няма да се реши да премахне това тежко бреме.

  „И на нея не й е комфортно. Може би тя би искала на 5-те години да се премахне механизмът, но според мен няма да могат да го направят, защото не виждам с какви аргументи ще ни свалят механизма за сътрудничество и проверка“, подчерта Пенчев.

  Попитан дали реформата в съдебната система върви напред или буксува, Пенчев отбеляза, че според него не върви напред.

   

  Източник:  Vesti.bg

  Бел.ред.:  Заглавието е на Еврочикаго

• Италия победи Англия на четвъртфиналите на европейското по футбол

  Двубоят завърши 4 на 2 в полза на италианците след дузпи

  
  

  

  Отборът на Италия е последният полуфиналист на Евро 2012. „Скуадра адзура“ постигна драматичен успех с 4:2 след изпълнение на дузпи срещу Англия в последния четвъртфинал в турнира. В редовното време двата тима не си отбелязаха попадения, но италианците треснаха две греди. В крайна сметка обаче късметът днес бе на тяхна страна и при рулетката на дузпите те показаха по-здрави нерви от своя съперник и ще играят в следващата фаза, където ги чака среща с Германия.

  Мачът започна с натиск на Италия и още в 4-ата минута Даниеле Де Роси с уникален удар от воле от около 30 метра тресна гредата зад Джо Харт. Англия обаче отговори моментално и в ответната атака Глен Джонсън бе намерен пред вратарското поле, но той стреля прекалено слабо и Буфон успя да спаси. Постепенно „трите лъва“ взеха инициативата и имаха няколко добри възможности пред вратата на своя съперник. в 13-ата минута Скот Паркър стреля от далеч, но покрай вратата. Минута по-късно пък Джонсън центрира към Рууни, който с плонж засече топката с глава, но я прати над напречната греда.

  След това обаче отново Италия си върна инициативата като в 22-ата минута Касано стреля от далеч на вратата, а в 25-ата минута Андреа Пирло с перфектен пас намери Марио Балотели зад защитата, но нападателят се засуети и в крайна сметка Джон Тери се върна и блокира удара му. В 29-ата минута и Рикардо Монтоливо опита далечен, но неточен изстрел, а в 32-ата минута Балотели имаше нов шанс, като този път опита странична ножица от границата на наказателното поле, но Джо Харт спаси удара му. Веднага след това пък и Англия имаше добра възможност, като Дани Уелбек получи чудесна топка от Рууни пред пеналта, но прати кълбото над вратата. В 34-ата минута пък Касано също имаше шанс да обстрелва противниковата врата, но отново не бе точен.

  Италия обаче продължи да контролира събитията на терена и в заключителните минути на полувремето, като в 38-ата Касано стреля опасно от дистанция, но вратарят на англичаните отново спаси. В 41-ата минута пък Балотели се изяви с нов фрапантен пропуск като получи кълбото на метър пред вратата, но го прати над напречната греда. Нападателят на Манчестър Сити имаше ое един шанс в 43-ата минута, но ударът му от дистанция също не порази вратата.

  „Суадра адзура“ отново стартира вихрено и втората част на мача. Още в 48-ата минута италианците можеха да открият резултата, като Де Роси получи великолепен пас зад защитата, но от близо не уцели вратата. В 52-ата минута пък първо Де Роси стреля от далеч, като доста затрудни Харт, след това Балотели опита добавка от близо, но стражът на Англия отново спаси, а накрая и Монтоливо стигна до топката, но я прати над вратата. В 60-ата минута пък отново Балотели бе в центъра на вниманието, опитвайки задна ножица в наказателното поле на съперника, но доста неточно.

  Едва в 65-ата минута Англия създаде първата си по-интересна атка за втората част. Тогава Анди Керъл не успя да засече едно центриране в наказателното поле, това обаче позволи на Ашли Йънг да стигне до топката и да стреля от движение, но без успех. След това в 76-ата минута Джерард центрира остро в наказателното поле, като на Рууни не му стигнаха сантиметри, за да играе с топката. Италия пък отговори със страхотен изстрел на Диаманти от около 25 метра, но Харт отново бе на мястото си. Две минути преди края на мача пък Антонио Ночерино направи страхотен пропуск от близо, като ударът му в последния момент бе блокиран от защитник. В добавеното време на срещата и англичаните можеха да стигнат до решаващ гол, но задна ножица на Рууни премина над вратата.

  Така двубоят завърши при нулево реми в редовното време и се наложи изиграването на продължения. Там обаче ситуацията на терена не се промени особено. Италия повече задържаше топката и търсеше пространства за атака, докато Англия предимно се защитаваше и чакаше възможности на контраатака.

  В 93-ата минута Антонио Ночерино опита далечен удар в аут, а в 100-ата минута Балотели се измъкна на стрелкова позиция, но прати топката в ръцете на Харт. Минута по-късно коварно центриране на Диаманти се отби от гредата. В 111-ата минута Марио Балотели получи възможност да стреля от фаул, но го направи изключително неточно над вратата. Две минути по-късно Диаманти получи остър пас в наказателното поле, но и той не успя да порази вратата. В 105-ата минута пък Ночерино успя да отбележи гол, но бе в засада и попадението не бе зачетено. И след като равенството остана непроменено, се стигна и до изпълнение на дузпи.

  Източник: Спортал.бг
  http://euro2012.sportal.bg/

  ––––––-Статистика от мача ––––––––––––-
  

  England 2 – 4 Italy
  half-time (0 – 0)
  full-time (0 – 0)
  penalty shoot-out (2 – 4)

  shots on target : 1 – 8
  shots off target : 7 – 17
  possession (%) : 37 – 63
  corner kicks : 3 – 7
  offsides : 1 – 2
  fouls : 15 – 11
  yellow cards : 0 – 2
  red cards : 0 – 0

  Joe Hart – Gianluigi Buffon
  Glen Johnson –90′ Ignazio Abate
  John Terry – Andrea Barzagli
  Joleon Lescott – Leonardo Bonucci
  Ashley Cole – Federico Balzaretti
  61′ James Milner – Andrea Pirlo
  Steven Gerrard – Claudio Marchisio
  94′ Scott Parker – Riccardo Montolivo
  Ashley Young – 80′ Daniele De Rossi
  Wayne Rooney – Mario Balotelli
  60′ Danny Welbeck – 78′ Antonio Cassano

  substitutions :
  60′ Andrew Carroll 78′ Alessandro Diamanti
  61′ Theo Walcott 80′ Antonio Nocerino
  94′ Jordan Henderson 90′ Christian Maggio

  coach :
  Roy Hodgson Claudio Cesare Prandelli

  penalty shoot-out :
  S. Gerrard [1 – 1] M. Balotelli
  W. Rooney [2 – 1] R. Montolivo
  A. Young [2 – 2] A. Pirlo
  A. Cole [2 – 3] A. Nocerino
  [2 – 4] A. Diamanti

  ––––-Next––––
  Portugal vs. Spain -June 27
  Germany vs. Italy -June 28

  final – Juli 1

• Грамада (по Иван Вазов)

  Има думи, за които гражданите и журналистите рискуват съдебен процес и една от тези думи е „престъпник“, ако по невнимание квалифицират конкретно лице, преди да е осъдено на последна инстанция. Това обаче не важи, когато добросъвестно се цитират американските тайни служби и американския посланик Джон Байърли. Те са написали черно на бяло в докладите си, изтекли в Wikileaks следното:

  Първа инвестиционна банка (FIB), основана през 1993 г. от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев е със средства с неясен произход. Те продължават да са собственици,  заедно с две офшорки от Кайманските острови и англо-нормандските острови (б.а.: Джърси и Гърнси). Европейската банка за реконструкция и развитие (EBRD), която в началото им беше поддръжник и инвеститор, наскоро ни каза, че участието им във FIB се счита за черно петно в историята им. Сега се смята, че с единия крак FIB е стъпила в законния бизнес с търговия на дребно и е позната като една от най-агресивните и излъскани банки, едновременно със съществуването си в най-тъмните сфери на престъпния свят. 

  От тук и изводът: Цеко Минев представлява „най-тъмните сфери на престъпния свят“! Как да повярваш, че банкерът Цеко Минев, председател на Българската федерация по ски, и фирмите около него, имат най-добри намерения от обществен и екологичен интерес, познавайки методите им на действие.

  Ето само част от „творческата му биография“:

  – концесионерът на ски зона Банско – офшорната фирма „Юлен“ Д, експлоатира незаконно 64,7 хектара (!) повече извън концесията си от 99,5 хектара. При това в Национален парк под закрилата на ЮНЕСКО;

  – Собственикът на лифтовете в ски зона „Алеко“ на Витоша – също офшорната фирма „Витоша ски“, взривява или премества 400 морени при получено разрешение за 19 (!);

  – „Витоша ски“ не ремонтира закупените през 2007 г.  след неясен търг от Столична община лифтови съоръжения, като непрекъснато се оплаква, че законодателството и бившият вече директор на Природен парк Витоша й пречат – нещо, което въобще не е вярно, а също така би трябвало да е задължена да направи по странно неразсекретения договор за приватизация;

  – „Витоша ски“ провали ски сезона на Витоша през последната зима, която бе най-снежна от дълги години насам, отказвайки да пусне лифтовете и да почисти пистите;

  – В условията на монопол на Банско и Витоша картите за ски поскъпват всяка следваща година и не отстъпват на австрийските. За разлика от качеството на предлаганата услуга;

  Сайтът милионерите.ком оценява състоянието на Минев на 80 мил лв. според Класация на вестник Пари: „Топ 100 на най-богатите в България” от 07 април 2007 г. От тогава насам богатството му се е увеличило неколкократно. Изкачва се в класацията от 23-то на 7-мо място, основно поради значителното увеличаване на капитала на ПИБ, в която той държи 31.83%. (Тази класация разбира се не отчита редица нови промени в обстановката).

  Но стига сме надничали в чинията му. Едва ли методите му се различават съществено от тези на глутницата, приватизирала  народното имане и продължаваща с държавна протекция да граби. Но в ненаситната си алчност те протягат ръце и към българската гора и природа, така нежно и сладостно описани от родните поети и писатели. А трябва да ги запазим и за бъдните поколения. Видяхме какво стана с Черноморието ни, грозно презастроено и негодно за нормален туризъм.

  Мнозина са чели „Летопис на смутното време” на Вера Мутафчиева. Проточилия се преход силно напомня този период от историята ни. Имаме си „рая” и каста на „еничарите” и „спахиите”. Тази „еничарска” каста бе сформирана , за да служи безрезервно на интересите на трансформиращата се в капиталисти номенклатура. Видели, че старата държава отива в небитието, направиха всичко възможно, за да запазят привилегиите си и дезертираха от службите по охрана на държавността. Така поставиха началото на голямото криминално „размирие” , ставайки „кърджалии”, точно както предшествениците си преди около три века. Корумпираните „султани” и „везири” на новата ни държава, правеха всичко възможно, да не им пречат и да вземат своето от набезите им.  Дори узакониха „размирието”, давайки им титли, длъжности и санджаци за управление. Сега е настъпило времето на уседналото размирие. Получили титлата „аяни”, т. е. банкери, крупни собственици и капиталисти с власт над заграбеното. От време навреме теглят куршума или ножа на някой самозабравил се, но това не променя картинката.

  А раята? Тя си остава същата. Гледа да не се навира в очите на държавата и новите „аяни”. Ако успее да скъта някой грош от тях, е щастлива. Тези, на които им е дошло до гуша, емигрираха тогава към Русия и Бесарабия, а сега на Запад. Двете касти, т.е. класите на раята и аяните съществуват паралелно, като първата тайно се надява, че ще се появи някой Мустафа Байрактар и Махмуд хан ІІ, които да сложат край на еничарския произвол. А може би някой голям „брат”, но уви, „взорът нищо не види!”. Най-страшното е, че на „раята” днес й липсва възрожденски плам и идеал, каквито имаше преди два века, за да се самоорганизира. И остава само място за клетвите…

   

  И зачете глухо попът,                         Със страшните думи.

  Брада му трепери…                             Деня та е се в ума му,

  Молитва ли, клетва ли бе –                Нощя я бълнува,

  Той се начумери.                                И трясъка от камъните

  И отстъпи от колеца,                          В съня си той чува.

  Наведе се леко,                                  По някога тайна сила

  Камък зе, фърли и рече:                     Към тамо го тика.

  „Проклет да е Цеко!“                          Тя на сън го вика.

  От тогава край туй място                    Гаче всякой камък има

  Кой мине, замине,                                Уста, уши, очи,

  Се същите думи казва,                        И му дума: „Проклет! Проклет!“

  Се същото чини.                                  И той бяга потен, тръпен…

  Пътник ли, овчар ли някой                  На душа му гряшна

  Минува из друма,                                 Мир и радост веч не дава

  Като хвърли камъка си,                       Грамадата страшна.

  „Проклет да е!“ дума.

   

  Светослав Атаджанов,
  

  Djani.blog.bg

• E-vestnik.bg и webcafe.bg за независимите медии (видео)

  В студиото на „Животът и други неща“ гостуват журналистите Иван Бакалов от e-vestnik.bg и Емилия Милчева от webcafe.bg

   

  .

• Българин спечели конкурс на НАСА

  Българин спечели престижна награда в конкурс на американската космическа агенция НАСА. 22-годишният Велин Димитров, който живее в Съединените щати, в екип със свои колеги впечатли журито с робот, които извършва такава финна дейност като събиране и сортиране на камъни. Роботът трябва да бъде изпратен на Луната.

  Така изглежда ОРЕКС. Робот, оборудван с очи, които в случая представляват камера. За да заслужи наградата на НАСА, ОРЕКС, създаден от малкия екип с българско участие, е трябвало да събере възможно най-много цветни камъни в тестовата зона на НАСА.

  Велин Димитров:
  – Трябваше да решим колко висок да е, да може да мине над тези камъни. Трябваше да решим гумите и моторите как да са свързани.

  За камъните, които ги разпознава, има три камери върху робота. И двама души карат робота. Единият кара главния, а другият – камерата. И докато единият вдига камъче, другият търси камъни с най-горната камера.

  Велин Димитров:
  – Един от инженерите на НАСА каза – вашият робот прилича все едно някой от НАСА го е строил. Бяха впечатлени от качеството на работата.

  Идеята е ОРЕКС да бъде използван като основа за много по-сложни проекти. Венелин е на 22. От 4-годишен е в Съединените щати. Следи, макар и отдалече, развитието на роботиката у нас, която според него не се развива заради липса на инвестиции.

  Велин Димитров:
  – Надявам се някой ден да се появят инвеститори и да вложат пари в такива програми. Това е бъдещето. Роботиката все повече навлиза в живота на нормалните хора.

  А бъдещето на Велин е съвсем ясно. Макар и далеч от България, иска да направи своя собствена компания – именно в сферата на роботиката.

  .

  Росен Цветков,

  БНТ

• Самоорганизация на Еволюционерите или Манифест на протеста – 2

  Авторът на един нашумял наскоро текст в мрежата,  „Добро утро! Ние сме децата на прехода“, Георги Деянов, е написал и продължение. Вторият текст, публикуван в блога на Иво Инджев, е наречен „Манифест на протеста – 2“.

  Текстът, който следва по-долу, е публикуван в блога на Инджев, в сайта Биволъ и във в. „Дневник”. Разпространен е и във Facebook под заглаиие „Самоорганизацията на Еволюционерите“.

  Според Георги Деянов, цитиран от в. „Дневник“,  целта на втория му текст е „апел към IT специалисти за започване на разговор относно разработването на платформа, която да свърже множеството малки островчета българска нормалност, пръснати по света“.

  Донков е млад човек, на 26 години, и според информация от блога на Инджев е студент в Холандия.

  
  

  –––––––––––––––––––

  Дългоочакваните изневиделица връхлетяхме. Някои се стреснаха. Пречим на статуквото. Веднага се опитаха да ни разединят, да отклонят вниманието и да ни насочат едни срещу други. Реактивното манипулиране няма да се случи. Няма да ви оставим да повторите лъжата си 100 пъти. Изключваме телевизора. В интернет няма кой да ни излъже. Там има електронно гласуване срещу неистината. Хиляди зорки очи разобличават, на жалките опити за манипулация се смеем с посочване. Прозрачността, свободата на мнението и обмяната му е неразбиваема антивирусна програма срещу лъжата.

  Опитват се да ни изтласкат встрани, надолу, в гората, навън. Не и нас, не и този път. Засадихме и цветя символи в центъра. Садим и дървета, раждаме деца. Като заявка за постоянство и решителност. В гората и планината ходим, за да се възстановяваме, забавляваме и спортуваме. Навън – за да съберем сила и опит. Надолу протягаме ръка, за да издърпваме. Иначе живеем в тук и сега, в центъра на обществото. И отказваме да живеем зле.

  

  Срещите ни са ценни. Заедно сме и се зареждаме положително. Този път е различно. Спояваме се химически. Алтернативата на това да си с нас е да се прибереш и да пуснеш новините, за да те програмират кой си и за какво се бориш. Ще научиш, че си хулиган, еколог, среден на ръст терорист, и че си се объркал. Не вярваме, че изборът е между това да си мълчиш, или да си нахален и да вдигаш щанги. Ще се напънат да те убедят, че врагът е този до теб, а не развилнелият се монопол, който ви мачка и двамата. Ще пропуснат да говорят за свобода, откритост и еднакви правила за всички. Няма да има вест за разбиването на монопол. После ще ти пуснат и сериал.

  Медиите облъчват със зомби информация, защото си мислят, че обслужват зомбита, хора се превръщат в зомбита от медийно недохранване с нормалност. Не влизаме в порочния кръг. Създаваме среда за истинския дебат, където събуждането протича със скоростта на истината.

  Печелим от възможността за разумно и неограничено състезание на идеи. В свободното ни общуване най-ценните, най-ефективните мисли се чуват, а лъжата и вредността потъват. Искаме мирна конкуренция и във всички останали сфери – икономика, която да ври и кипи. Пространство за реализация на талантите си. Не очакваме държавата или олигарсите да построят една фабрика и една тръба, и да ни хранят. Очевидно това произвежда постна трапеза. Искаме благоприятни условия, в които да изградим хиляди фабрики и сами да се храним. Никой не знае по-добре от нас от какво имаме нужда. Взимаме си живота обратно.

  Няма да свършваме нашия протест преждевременно. Очаква се медиите да показват оредяващи редици, журналисти искат да задоволят извратеното желание на много да бъде дръпнат в калта и нашия полет. Парализата от немощност да се мисли различно и да се осъществи промяна се разкривява в копнеж и ние да се разотидем. Разбираме агресивно комплексираните от неуспеха си по управление на промяната недоносени граждани. Заедно с всички останали се борим и за тях.

  Нашият бунт е съвременен. Прагматичен. Той е на осъзнаването, че нормалността идва от правилата на играта. Игра без край, чиято цел е подобряване на условията на живот. Засега, за цялата документирана човешка история, най-добре се справят обществата, които най-ефективно се борят срещу привилегии и злоупотреби с монополи. Няма хапче. Няма нирвана, подобряването е процес. Протестът ни е постоянен – движение към все повече и повече прозрачност, равноправност и състезание. Не е сложно. Връстниците ни от други времена са работили под много по-голям стрес по техните революции.

  Еволюционери сме. Не допускаме промяна на фокуса на обществения дневен ред от важната тема. За всяка една новина, действие, закон, случка съдим по прост показател – води ли към повече отворен достъп или представлява застопоряване и раздаване на привилегии за деня на монополиста. Първо бутаме олигарсите да се търкалят надолу от планината. Разчистваме горе, защото е важно да запазим привилегированата си гледна точка. Широтата на възгледите. Отвисоко се вижда надалеч и сиво не се забелязва. Случва се и осъзнаване на неизбежности. Губи се страхът.

  Изстискваме момента и живеем пълноценно. Демитологизираме. Обичаме да наричаме нещата с истинските им имена. Чистим определения, имена, чието старателно оплескване с кал е част от увековечаването на робството. Гледаме различно на нещата. Няма наивност, модерни сме. Не хабим енергия по вълнения относно детайли. Да се съди по прически, цвят на кожата, хобита, биографии е загуба на време. Протестът не е срещу правителства, а срещу действия. Няма вечно бели или вечно черни личности и организации. Оценяват се делата. Не е важно дали премиер-министърът е сърфист на десетилетието, а какво реално върши за прехода.

  Подкрепа за всички стъпки, които ни приближават до прозрачност и конкуренция. Избираме да живеем Европа. Миналото на развитите страни е нашето настояще. Анализираме опита им, пропускаме грешките им и прилагаме най-доброто. Горди сме да работим заедно. Днес извоювахме реална победа. Обединени сме. Имаме влияние, завинаги вече ще участваме във вземането на решения. Съобразяват се с нас. Вече сме част от играта. Факт. Ние сме най-новият олигарх.

  Без агресия. С дискусия.

  Изправени сме, говорим открито за решения. Разбираме се. Използваме оптимално знанията и уменията си. Намираме в разговор смисленото решение, водещо до отваряне на достъпи и устойчиво развитие. Никой не е по-умен от хиляди хора. Действията ни са заразни. Ние сме силен гравитационен център. Започваме да огъваме времето и пространството в наша полза. Една по една се трошат лъжите и манипулациите. Привличаме неудържимо, защото сме прави. Знаем какво трябва да се направи и как.

  Заемаме се да изградим богата и разнообразна мрежа от групи във всички сфери на стопанството, политиката , обществото, които да алармират при нарушаването на интереса на гражданите. Победите ще са много. Нормалността става ежедневие и чувството е приятно.
  Най-активните, особено специалистите с умения и виждане за архитектурата на първоначалната интернет платформа за организация, моля да се обадят на [email protected], за да обменим идеи и да действаме.

   

  Георги Деянов

  –––––––––––––––––––––

  Бел.ред.: 

  Българи от разни краища на света изразиха своята солидарност с протестиращите си сънародници в България.

  На снимките по-долу може да се види част от тази солидарност.

  

  

   

  

  

   

  
  

  

   

   

   

  

• Българската Виена подкрепи протеста срещу Закона за горите

  И българските студенти във Виена организираха многоброен протест срещу промените в Закона за горите
  

  Екип на списание А4

  Снимки:  Людмила Ханджийска

   

  „Планината не е кюфте” под това мото в 15.30 часа на 23 юни на полянката пред Виенското колело в Пратера се събраха повече от 60 младежи. Те дойдоха тук „въоръжени” със собственоръчно изработени плакати, за да изразят подкрепата си с останалите протестиращи сънародници срещу измененията в Закона за горите.

   

  „След като видяхме колко много българи излязоха на Орлов мост и как нашите сънародници в чужбина започнаха да ги подкрепят, решихме и ние, студентите във Виена да организираме протест. Искаме да покажем нашата солидарност с останалите протестиращи и да изразим възмущението и несъгласието си с приетите от Народното събрание промени в Закона за горите”. Така коментира за А4 един от организаторите и вдъхновителите на събитието Дамян Грозданов.

  

  Идеята се е зародила спонтанно. Едва вчера ранен следобед във Фейсбук се сформира група „Българската Виена в подкрепа на протеста срещу „Закона за горите”. Тя обаче светкавично набра скорост. Кристина Петрова и Яна Стойнева са силното женско присъствие в организацията. Криси сама рисува първите плакати, а Дамян и помага с оцветяването. 23-годишната студентка в Икономическия университет е доволна и щастлива от събралото се множество. „Като се има предвид краткото време за организация, не очаквах да дойдат толкова много хора”, с гордост сочи събралите се младежи Криси. „Всичко това показва, че младите хора са будни, че се интересуват от случващото се и са готови да изразят своята позиция. В крайна сметка ние сме тези, които са отговорни за бъдещето на България и не можем и не трябва да мълчим”, убедена е тя.

  Плакати с надпис „Гората не е само дървесина”, „Земята диша чрез горите”, „Спрете да пипате горите” изпълниха полянката. Времето сякаш също подкрепи инициативата, тъй като проливният сутрешен дъжд спря и се усмихна слънце. Яна Стойнева също е въодушевена от бързата реакция на колегите си. „Въпреки че много хора в момента са в сесия и четат за изпити, те намериха време да направят плакати и да дойдат. Тяхното присъствие тук значи много”.

  

  Красиви, умни и вдъхновени младежи показаха, че няма да позволят на политиците да ги лъжат. „Това, което се случва в България е меко казано притеснително”, коментира Дамян Грозданов. „Недопустимо е да се приемат закони, които не са в интерес на обществото, а на отделни индивиди. Това означава, че държавата нарушава обществения договор и ние няма да търпим това. Самите политици наричат поправката „Витоша ски”. Тяхното отношение към хората е достигнало до абсурдни нива на наглост”.

  

  Във Фейсбук групата на участниците се разменяха снимки, статии от различни медии, коментираха се новините. На самия протест те бяха ентусиазирани и горди. „Какво като не сме в България сега. Нали един ден ще се върнем. Никой не иска да намери оглозгани планини и сиви съоръжения” – разпалено обяснява Стоян, докато разпъва плаката си. „Страшен, а?” – гордо го показва той на заобиколилата го група.

  

  В слънчевия следобед на 23 юни 60 българи, живеещи във Виена, показаха, че разстоянието не е от значение, когато има кауза. А тя е да опазим горите си и да покажем на политиците, че е крайно време да спрат да лъжат хората.

  „Щото планината не е кюфте!”

   

  Източник: www.bulgaren.org

• Lookingglass Theatre Company представляет: “Истленд”

  Самый оригинальный и непредсказуемый театр Чикаго,
  лауреат премии “Тони”-2011 (Tony Award) в категории “Лучший региональный театр Америки” Lookingglass Theatre Company давно и успешно работает в жанре синтетического театра – театра движения, акробатики, музыки, цирка, клоунады, пантомимы, танца; театра
  динамичного, яркого, зрелищного. К этому располагает молодая труппа и пространство не только сцены, но и зрительного зала. В зависимости от необходимости, сцена может быть то круглой, то квадратной, ее может вообще не быть. Действие может происходить то в середине зала, то на возвышении, а то и наверху, среди железобетонных конструкций, проводов и канатов. Соответственно, театральное пространство может преображаться то в Богом забытый городок Скотопригоньевск (“Братья Карамазовы”, “The Brothers Karamazov”, 2008), то в улицу маленького польского городка, где живет юная Лилька (“Последняя песнь Лильки Кадисон”, “The Last Act of Lilka Kadison”, 2011). Зеркало в центре разделяло надвое сцену в “Алисе…” (“Алиса в стране чудес”, “Lookingglass Alice”, 2005); выходы слева и справа, появление героев сверху и снизу заставляло зрителя вздрагивать от неожиданности в “Гефесте…” (“Гефест: цирковая сказка из греческой мифологии”, “Hephaestus: A Greek Mythology Circus Tale”, 2005 и 2008 годы); отсутствие четвертой стены позволяло проделывать самые искусные
  превращения в кругосветном путешествии героев Жюля Верна (“Вокруг света за 80 дней”, “Around the World in 80 Days”, 2008).

  В эти дни зрительный зал вместе со сценой преобразились в корабль – Lookingglass Theatre Company представляет мюзикл „Истленд“. Развевающиеся по обеим сторонам паруса, деревянные скамейки для туристов (зрителей), команда моряков (музыкантов) во главе с капитаном судна – все готово к отплытию. Время действия – 24 июля 1915 года. Место действия – река Чикаго, мост между улицами Кларк и Лассаль.
  Экскурсионный корабль “Истленд” готов к началу круиза по реке Чикаго. Не хватает только ощущения качки, но и пассажирам корабля не удалось испытать это чувство. Трагедия произошла слишком быстро…

  Экскурсионный пароход “Истленд”. Построен в США в
  1902 году. В течение двенадцати лет эксплуатировался на Великих озерах. 24 июля
  1915 года, отходя от причала в Чикаго, неожиданно опрокинулся на левый борт. Причиной кораблекрушения стала перегрузка: судоходная компания снизила стоимость билетов на экскурсию по Великим озерам до семидесяти пяти центов, и на судне, вмещавшем 1000 пассажиров, собрались 2572 человека, не считая детей, проходивших
  бесплатно. От момента появления крена до полного опрокидывания судна прошло шесть минут. Многие пассажиры не успели выбраться наверх из внутренних помещений. Согласно официальным данным, погибли 835 человек, но, по всей вероятности, жертв было гораздо больше. Историки полагают, что катастрофа унесла более тысячи жизней. (Из материалов “Морского
  журнала”, http://ocean-magazin.ru/article/from_titanic_to_costa_concord.php)

  Спустя три года после гибели “Титаника” в центре
  Чикаго произошла не меньшая по масштабу трагедия. Парадокс заключается в том, что, в отличие от “Титаника”, о катастрофе “Истленда” не знают даже местные жители. Поговаривали, что власти Чикаго специально замалчивали эту трагедию. Еще бы, самый быстроходный корабль на Великих озерах, “Королева скорости”, как его называли, – и вдруг такая неправдоподобно нелепая катастрофа. Только через двадцать лет после катастрофы, 7 августа 1935 года газета “American Press” опубликовала следующее сообщение: “Сегодня апелляционный суд США утвердил решение выездного суда о том, что бывший владелец парохода “Истленд” не ответственен за гибель людей в катастрофе. Суд считает, что судно было мореходным, но виноват механик, который по небрежности неправильно заполнил баластные цистерны корабля”. В общем, как обычно бывает в таких случаях, виноватым оказался “стрелочник”.

  Сказать по правде, я не большой любитель мюзиклов, особенно основанных на реальных историях. Но этот мне понравился. Понравился отсутствием слащавой сентиментальности, серьезностью подхода к теме, разнообразной по жанрам, стилизованной музыкой, особой степенью искренности.

  Мюзикл “Истленд” целиком сделан силами труппы театра. Идея спектакля принадлежит художественному руководителю Эндрю Уайту. В основе сценария – книга Джея Бонансинга (писатель из пригорода Чикаго Эванстона) “Гибель “Истленда”: забытая трагедия Америки” (2004). Уайт написал либретто мюзикла, а композиторами выступили Бен Сассман и Андре Плюс. Именно эта команда сочинила песни к спектаклям театра “Метаморфозы” (“Metamorphoses”, 2002), “Уайнсбург, Огайо” (“Winesburg, Ohio”, 2002), “Тяжелые времена” (“Hard Times”, 2008).

  Театр Lookingglass возвращается к событиям далекого прошлого не для того, чтобы искать виноватых. Перед нами – не
  документальная реконструкция событий, а отдельные истории пассажиров, чьи жизни оборвала катастрофа. Мать с детьми, молодая девушка, семейная пара – о чем думали эти люди в последние минуты жизни? Они строили планы, были полны надежд, но страшная трагедия лишила их будущего… Среди персонажей спектакля – четырнадцатилетняя девушка (Джин Арриго), которая больше
  десяти часов провела в ловушке под корпусом корабля, но выжила. (Ее внучка в прошлом году смотрела одну из предварительных версий спектакля.) Еще один реально существующий персонаж – молодой человек по имени Регги (новая работа “старожила” театра,
  актера Дауга Хара), который оказался рядом с кораблем, нырнул в воду и помогал поднимать тела утонувших пассажиров. Возможно, его прототипом стал капитан парохода “Миссури” Вильям Брайт. Увидев, что “Истленд” опрокинулся на борт, он примчался на
  причал, где произошла катастрофа. Брайт не смог пробиться сквозь собравшуюся на набережной толпу, поэтому поднялся на второй этаж дома, стоявшего напротив. Из окна он видел, что сотни людей не могут подняться на скользкий борт лежавшего парохода. Брайт высунулся из окна и крикнул полицейским: “Возьмите золу из топок трех буксиров и высыпьте ее на правую скулу”! После этого он позвонил на ближайшую ткацкую фабрику: “Срочно доставьте пятьдесят одеял!” Зола и одеяла дали возможность спастись многим людям. К сожалению, Эндрю Уайт не включил в спектакль эту сцену. А вот капитану “Истленда”, как пишет в своей книге Джей Бонансинг, удалось спастись, даже не намочив ботинки. Позже капитан скажет, что не хотел идти внутрь корабля, потому что думал, что люди будут бросаться в воду.

  Колоритный образ капитана корабля Педерсена исполняет гитарист, певец и композитор Майкл Смит. В остальных ролях: Лоуренс Дистази, Кристин Мэри Данфорд, Дерек Хазенстаб, Эрик Хеллман, Малколм Рул, Скотт Стангланд.

  Режиссер – профессор театрального мастерства Северо-Западного университета Аманда Денерт.
  Продолжительность спектакля – 90 минут без антракта.

   

  Мюзикл “Истленд” (“Eastland: A New Musical”) идет до 29 июля. 821 N. Michigan Avenue, Chicago, IL 60611, справки и заказ билетов по телефону 312-337-0665
  или на сайте http://lookingglasstheatre.org.
  Не забудьте поставить в кассе театра штамп на билете паркинга. В этом случае вы получите хорошую скидку. (Адрес паркинга со скидкой: 161 East Chicago Avenue, Chicago, IL 60611.) В соседнем с театром помещении
  открыта выставка, посвященная “Истленду”.

   

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Сцена из спектакля “Истленд”

  Фото 2. Сцена из спектакля. Слева направо: актеры Дауг Хара, Моника Вест, Клейр Веллин, Тиффани Топол

  Фото 3. Сцена из спектакля. Слева направо: актеры Джин Арриго, Моника Вест, Тиффани Топол

  Фото 4. Сцена из спектакля. В центре – Скотт Стангланд

  (Все фото Шин Уильямс)

• Черният списък на Белия дом за ликвидиране на терористи
  Всеки вторник секретна комисия, оглавявана от президента Барак Обама, одобрява по списък, изготвен от разузнаването, кои терористи да бъдат ликвидирани

   

  В. „Ню Йорк Таймс“

  Всеки е чувал за Овалния кабинет на американския президент във Вашингтон. Малко обаче знаят какво е „Ситуационна зала“ и какво прави в нея шефът на Белия дом. Там нещата са на живот и смърт, в буквалния смисъл на думата. Списъкът е изготвен от разузнаването и прилича на албум – със снимки и кратки биографии на заподозрените. В конкретния случай става дума за 15 предполагаеми бойци на терористичната мрежа „Ал Кайда“, които трябва да бъдат ликвидирани. Президентът Барак Обама проучва внимателно списъка, в който фигурират и няколко американски граждани. Списъкът съдържа и имената на двама заподозрени тийнейджъри. Едното е момиче.

  Това се повтаря всеки вторник по време на седмичните срещи на Обама със съветниците по въпросите на националната сигурност и по-конкретно на тези, свързани с тероризма. Заседанията на тази секретна комисия, оглавявана от президента Обама, се провеждат винаги в т. нар. кризисен център в Белия дом. Там се взима решението дали даден предполагаем терорист да бъде ликвидиран или заловен жив. „Ако се отдаде възможност издирван екстремист да бъде ликвидиран от безпилотен разузнавателен самолет, но при акцията да има опасност за живота и на членове на семейството му, тогава решението на президента Обама придобива и морално изражение“, казва съветникът на Обама по въпросите на националната сигурност Томас Донилън.

  По-агресивен и от Буш

  Барак Обама наследи програмата с разузнавателните самолети, използвани за целенасочено ликвидиране на терористи, от предшественика си Джордж Буш. През 2009 г. едновременно с разширяването на терористичната дейност в Йемен Пентагонът увеличи полетите на безпилотни дрони. Нов връх в програмата беше достигнат в Пакистан, смятан далеч не само от САЩ за люлка на тероризма. Именно там се състоя ликвидирането на шефа на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен през май м.г. Според президентския съветник по въпросите на тероризма Джон Бренън целенасоченото ликвидиране на предполагаеми терористи не е самоцел, а „последно средство, в случай че заподозреният не може да бъде заловен“. В действителност обаче при Обама има значително увеличение на смъртните случаи. Едно от възможните обяснения за това е, че президентът на САЩ не желае да разширява печално известния лагер за терористи в Гуантанамо в Куба, където САЩ държат предполагаеми терористи. По данни на Пентагона от март т.г. в Гуантанамо са задържани общо 171 души.

  Много спорове предизвика акцията по ликвидирането на родения в САЩ духовник Анвар ал Авлаки, укрил се в Йемен, за да планира оттам нападения в Америка. Тогава лично президентът Обама взе решението за неговото премахване. По време на операцията заедно с Ал Авлаки загина и още един американски гражданин, който изобщо не беше в списъка с предполагаемите терористи.

  На война като на война

  Въпреки някои успехи войната срещу тероризма, водена от президента Обама, засега е все още твърде далеч от начертаните цели. Откакто той влезе в Белия дом, Йемен и Пакистан са по-нестабилни, отколкото преди това, а антиамериканските настроения в тези страни са по-силни от всякога. Войната с дроните се превърна в зловещ символ на американската политика срещу тероризма, която не се спира пред никакви препятствия, включително смъртта на невинни хора. Тази водена от въздуха война обаче има своите безспорни предимства. Тя е евтина и не застрашава живота на американски граждани. Равносметката от войната на Обама срещу тероризма разбива разпространеното схващане, че демократите не отдавали достатъчно значение на темата за националната сигурност. Преди четири години едва ли някой е предполагал, че правозащитници от цял свят ще критикуват антитерористичната политика на Барак Обама още по-яростно, отколкото това прави противникът му за президентския пост от лагера на републиканците Мит Ромни.

  КАЗУС

  Американската кампания да се използват безпилотни самолети за ликвидиране на въоръжени бунтовници в други държави отговаря на международното право, заяви в началото на май съветникът на президента Барак Обама за борба с тероризма Джон Бренан.

  Той говори в навечерието на първата годишнина от ликвидирането в Пакистан на Осама бин Ладен от американски командоси. „Тук съм, защото президентът Обама ни инструктира да бъдем по-открити пред американския народ относно тези усилия“, каза Бренан във вашингтонския център „Удроу Уилсън“. „Тези цели са законни“, добави той и цитира позициите на администрацията, американската конституция и приетия след 11 септември 2001 г. закон за употреба на военна сила.

  „Що се отнася до международното право, САЩ са във въоръжен конфликт с „Ал Кайда“, талибаните и свързаните с тях сили в отговор на атаките от 11 септември и ние можем да употребяваме сила според правото за национална самозащита“, заяви още Бренан и допълни: „В международното право никъде не е записано, че е забранена употребата на безпилотни самолети за тази цел или нещо, което да ни забранява използването на смъртоносна сила срещу нашите врагове извън активната зона на бойното поле, особено когато съответната страна е съгласна, не може или не желае да предприеме действия срещу заплахата.“

  Бренан заяви, че не е вярно, че САЩ предпочитат да избиват заподозрените терористи, вместо да ги пленяват. „Не използваме сила, когато си поискаме. Има ограничения от принципите на международното право, включително уважаването на националния суверенитет и законите на войната“, допълни той.

  –––––––-

  Тайният затвор на ЦРУ в Букурещ

  В мазето на една невзрачна сграда в румънската столица Букурещ американското ЦРУ е държало и изтезавало заподозрени в тероризъм. През миналия декември това разкритието бе направено от две германски медии – в. „Зюддойче цайтунг“ и телевизия ARD. В северната част на Букурещ, в един оживен жилищен квартал, се крие една тайна, която румънското и американското правителства упорито се опитват да потулят. В административната постройка на улица „Муреш“ №4 се помещава Националната служба за регистриране на секретна информация (ОРНИСС). Мазето на сградата е било използвано дълго време от американското ЦРУ като временен затвор за неговите най-важни пленници. Там е бил държан например Халид Шейх Мохамед, организаторът на терористичната атака от 11 септември 2001 г. в САЩ, преди да бъде препратен в Гуантанамо.

  Според „Зюддойче цайтунг“ и ARD, които са работили месеци наред, за да стигнат до сегашното разкритие, местоположението на затвора на ЦРУ в Букурещ им е било потвърдено от няколко източника от американското разузнаване. Операцията по задържането на предполагаемите терористи в Румъния се наричала „Ярка светлина“. Другите две източноевропейски страни, за които се знае, че на тяхна територия е имало подобни затвори на ЦРУ, са Литва и Полша. Но за разлика от литовския затвор, който е бил в затънтената провинция, и полския, който е бил на терена на една военна база, румънският затвор е бил в центъра на столицата, пред очите на многобройните хора, които живеят в квартала. След продължителни уговорки журналистите от германските медии са успели най-сетне да разговарят с Адриан Камарасан, зам.-директор на ОРНИСС. На него бил зададен въпросът дали знае, че тази сграда е била използвана като затвор за заподозрени в тероризъм ислямисти. „Тук, в главната квартира на ОРНИСС? Не“, категоричен е Камарасан. Там се съхранявала само поверителна информация от НАТО, ЕС и Румъния. „Материали, а не хора“, допълва той.

  Опроверженията на румънската страна са напълно в унисон с политиката на мълчание, възприета от Букурещ и Вашингтон. Тъкмо през първите години след 11 септември 2001 г. Румъния се бореше за присъединяване към НАТО. „По онова време те бяха готови да направят всичко за нас“, цитира „Зюддойче цайтунг“ един от своите източници във Вашингтон. Вестникът пише, че транспортът със затворниците, които винаги са били със завързани очи и запушени уши, е пристигал винаги посред нощ, затова нищо чудно, че никой от съседите не е забелязал нищо подозрително. Ала за участието на Румъния в тайните операции няма никакво съмнение. Това потвърждават и данните за полетите на транспортните самолети, използвани от ЦРУ – Констанца, Тимишоара и най-вече Букурещ. Смята се, че един от задържаните в Румъния е бил предполагаемият терорист Абд ал Рахим ал Нашири. Това лято Европейският парламент информира, че Нашири е бил изтезаван в Полша през 2002-2003 г., а между 2003 и 2006 г. е бил държан „в таен затвор на ЦРУ в Букурещ“. След това той е бил прехвърлен в Гуантанамо.

  Тайната програма на ЦРУ бе преустановена от бившия президент Джордж Буш през септември 2006 г. предвид общественото възмущение по цял свят. Представители на неговото правителство твърдяха, че използваните методи за разпити били напълно законни. Министерството на правосъдието при Обама е на друго мнение, но отказва да предприеме съдебни действия срещу предшествениците си. А какво казва заместник-директорът на ОРНИСС – Камарасан? „При нас няма никакви пленници. Ние самите сме пленници на нашите задачи“, убеден е той.

   

  Източник:   в. „Сега“

• Синята коалиция ще сезира Брюксел за Закона за горите

  Евродепутатите от Синята коалиция ще повдигнат въпроса за промените в Закона за горите пред европейските институции, съобщи в събота кандидатът за лидер на СДС Ваньо Шарков по време на посещението си в Разград.

  Според него строителството в горски масиви без смяна на предназначението на терените и премахването на таксите, могат да се окажат държавна помощ за инвеститорите, каквато ЕК не разрешава.

  „Досега използването на горски масиви за инвестиции в спортни и други съоръжения  ставаше след като държавата разреши намесата в горите. С таксите, платени за промяната на предназначението, тя беше задължена да създаде нова гора, за да не намаляват запасите й от зелено богатство. Ако бизнесът спре да плаща за смяна на предназначението на горските терени, то  залесяванията, компенсиращи изсичането, ще останат за сметка на бюджета. Така частни компании ще се облагодетелстват за сметка на държавата”, обясни Шарков.

  В Разград той повтори, че ако бъде избран за лидер ще работи за обединението на Синята коалиция, която се разпадна преди 2 месеца заради решението на Националния съвет на СДС.

  ”Аз съм за работещи структури на СДС, които да станат естествен център  на консолидация. Разпадът в дясно дава възможност на партии ментета да заемат мястото на старата десница и засилва изкуствено влиянието на БСП”, обясни Шарков.

   

  Източник:  Mediapool

• Продължава дейността на т. нар. Орден на българските архонти в Асизи

  Двери БГ

  

  В края на месец май нов български бизнесмен е бил подлъган да стане „архонт” в Италия. Става дума за собственика на Енерджи груп Йордан Илиев. Електронното издание Класа.бг съобщава, че това е станало на пищна церемония в базиликата „Св. Франциск Асизки” в Асизи, Италия, след което в чест на новия „архонт” е била дадена и тържествена вечеря в присъствието на други висши „архонти”. Титлата му била дадена от българския „Велик архонтски съвет”, който беше създаден преди две години в Асизи, по инициатива на небезизвестния архим. Дионисий и униатския архимандрит Георги Елдъров. След това Йордан Илиев е бил номиниран от Международната организация на рицарите на мира с титлата „Посланик на мира”.

  Припомняме, че през 2009 г. въпросният самозван „орден на рицарите на мира” в Асизи се прояви скандално в България, като награди Доростолския митрополит Иларион и извърши „ръкоположение” на български рицари в православния храм в Калипетрово, Силистра (вж. тук). Тогава главните действащи лица в манипулирането на Доростолския митрополит Иларион бяха довереното му лице архим. Дионисий, прот. Добри Чаков, в чийто храм и присъствие се извърши неправославният ритуал, както и униатският духовник Георги Елдъров (вж. тук). Скандалните действия на православните духовници не бяха санкционирани от църковното ръководство по никакъв начин. Св. Синод обаче издаде окръжно, с което забрани на православни клирици да присъстват на инославни богослужения (вж тук).

  Дори посолството на Суверенния малтийски орден в България изпрати официално съобщение до медиите, в което заяви, че категорично се разграничава от дейността на „тази структура, използваща неправомерно наши исторически символи” (вж. тук). Малтийският орден съобщи също, че „рицарите от Асизи” не са упълномощени нито от Ватикана, нито от която и да е легитимна църковна структура в Европа да раздават ордени, рицарски достойнства и др. подобни, като св. Престол на Ватикана неколкократно е предупреждавал самозванците да не бъдат допускани до богослужение в католическите църкви, особено по време на богослужение, за да не объркват вярващите. Нещо повече, в съобщението се казва, че „самопровъзгласяващите се ордени служат понякога за фасада или за прикритие на нелегални дейности като имотни измами, продажба на фалшиви университетски дипломи, връчване на фалшиви ордени, фалшиви дипломатически паспорти, за съмнителни инвестиции или за фискални измами. Някои от тях имат връзки с организираната престъпност. В други случаи тези ордени се ограничават да си играят с личната суета и егото  на известни личности, без да имат престъпни намерения”.

  Св. Синод на БПЦ също се разграничи от действията на Старозагорския митр. Галактион и неговите сподвижници и заяви, че никой клирик на Българската църква не може да дава архонтски звания, ордени и др. подобни (вж. тук).

  

  Въпреки това поради липса на по-сериозни мерки дейността на български православни духовници в съмнителната структура продължи необезпокоявана. На 14 юни 2009 г. в Асизи беше открито „Консулство на съвета на архонтите”, което е българска инициатива. Православното българско духовенство беше „представяно” от архим. Дионисий и др. (вж. снимката).

   

  Това обаче са само малка част от безобразията, станали известни в медиите. Поредното е на 18 февруари 2011 г. отново в Асизи, където архим. Дионисий в присъствието на двама „архонти” и монсеньор Елдъров ръководи богослужението при възвеждането в степен „екзарх на архонтите в Асизи” на католическия свещеник ЖанМари Полидоро. Сайтът AssisiPax International съобщава, че „тази българска титла” се връчва за първи път и свидетелства за „широката популярност на Ордена на Асизи в България” (вж. тук).

  На всичко отгоре, архим. Дионисий е водил ритуала от името на Западно- и Средноевропейския митр. Симеон, като е прочел негово писмо като „президент на Великия съвет на Архонтите”, който уж възвежда в сан „архонтски екзарх” въпросния католически свещеник заради миротворческата му дейност в духа на св. Франциск Асизки. Текстът на поредното фалшиво писмо от името на митр. Симеон може да видите на италиански език тук.

  Припомняме, че неотдавна Римската община, където започнаха да се извършват „архонтските ръкоположения”, обяви, че се отделя от Западно- и Средноевропейска епархия и изпрати молба да мине към Старозагорска епархия. Митр. Галактион след архонтския скандал преди три години демонстративно бойкотира дейността на Св. Синод и негласно премина в разкол. Св. Синод търпи поведението му поради опасения негласният разкол да не стане официален и така Старозагорска епархия отново да бъде разцепена.

   

• Миряни в подкрепа на водещия на „Вяра и общество“

   В подкрепа на Горан Благоев – водещ на „Вяра и общество“

  До Съвета за електронни медии
  До Генералния директор на БНТ – г-жа Вяра Анкова

  .

  Уважаеми дами и господа,

  Чрез отвореното писмо на епископ Наум до СЕМ станахме свидетели на поредната неадекватна реакция на Св. Синод на БПЦ.

  Писмото е насочено срещу предаването „Вяра и общество” на БНТ и лично срещу неговия водещ Горан Благоев. Странна и абсурдна е тази светкавична реакция срещу един журналист на фона на абсолютното мълчание на архиереите ни по повод тяхното сътрудничество с ДС. Странна и абсурдна е реакцията срещу един журналист, който защитава автентични християнски ценности и се произнася ясно и категорично против антиканоничното узаконяване на архонството.

  Позицията на Св. Синод по отношение на въвеждане на титлата архонт буди абсолютно недоумение у миряните. Св. Синод узаконява онова, което напълно отрече преди пет години. Очевидно съображенията за това пълно обръщане са изцяло конюнктурни, а не принципни. Това беше и темата на последното предаване „Вяра и общество” от 16 юни 2012 г. Решително не приемаме упрека за манипулативно и едностранчиво представяне на гледните точки по този толкова оскърбителен и болезнен казус. Столът на изрично поканеният от Горан Благоев митрополит остана празен. Водещият не може да носи отговорност за този отказ.

  Горан Благоев не заслужава упреците, отправени към него. Той е човек, който от години живее в църквата и нейните Тайнства, православен християнин, който на висок глас свидетелства своята вяра. Истините, които произнася с болка и горчивина, очевидно са нелицеприятни за архиереите на църквата ни. Но те са важни за обществото ни и за Божия народ на същата тази църква.

  Горан Благоев е уникално явление в българската журналистика – доктор по eтнология,  историк, ерудиран журналист, който има честни и ясни позиции по най-болните въпроси на действителността ни. Затова категорично изразяваме нашата подкрепа и уважение към неговата работа.

   

  С уважение:

  проф. Калин Янакиев – философ

  доц. Дилян Николчев – богослов

  д.и.н Момчил Николов – историк

  Тони Николов – журналист

  Емилия Дворянова – писател

  Деян Енев – писател

  Теодора Димова – писател

  Диана Петрова – журналист

   

  Източник:   bnt.bg

• <<
• 1
...
• 217
• 218
• 219
• 220
• 221
• 222
• 223
• 224
• 225
• 226
• 227
...
• 414
• >>