Всички авторски страници

Авторски

• Soul Theatre: “Любовник” (“The Lover”)

  Одноактную пьесу Гарольда Пинтера „Любовник“ 1963 года ставит в Чикаго Soul Theatre.

   

  Устав от монотонной семейной жизни, муж и жена развлекаются “играми в измену”. Муж уходит на работу, потом возвращается в образе любовника, потом уходит и возвращается вечером в образе скучного мужа.
  Назавтра все повторяется сначала…

  Главную роль в спектакле “Любовник” исполняет основатель и художественный руководитель театра Рави Батиста.

  Soul Theatre существует с 2005 года. В Манифесте театра сказано о “светлой радости и заразительном смехе”, которыми должны сопровождаться спектакли. Каждый вечер – Зрелище и Развлечение: такова концепция театра. После рождения ребенка Рави Батиста на
  несколько лет выпала из активного театрального процесса. Со спектаклем “Любовник“ она возвращается на чикагскую сцену.

  Режиссер-постановщик спектакля – Пол Вагар. Он живет в Лос-Анджелесе, является художественным
  руководителем Toronto Repertory Theater и Ark Theatre Company. Работал в театрах Нью-Йорка и Вашингтона. В качестве актера играл в Королевском шекспировском театре и на Стратфордском театральном фестивале в Канаде. Со спектаклем “Любовник” Вагар дебютирует на
  чикагской сцене.

  В ролях: Рави Батиста (Сара), Карл Линдберг (Милкман), Мик Вебер (Ричард/Макс).

  Soul Theatre посчитал, что одного спектакля будет недостаточно и подготовил зрителям немало других сюрпризов. Так, 28 июня и 13 июля после спектакля пройдет мероприятие под названием “Барабан и танец для влюбленных”. Все желающие смогут познакомиться с основами бального танца и игры на ударных инструментах. Бесплатный урок проводят инструктор танца Асали Найма и ударник Район.

  29 июня после спектакля состоится лекция менеджера Chicago’s The Pleasure Chest Сары Слоун “Сексуальные секреты для тех, кому 40 и старше”, а 5 июля нас ждет медитация “Секс, йога и шоколад”. Медитацию проводит инструктор йоги из компании “Holistic Lifestyle” Андреа Кландер. Вход свободный. Полный список мероприятий вы найдете на странице театра в “Фейсбуке” www.facebook.com/SoulTheatre.

  29 июня – 15 июля 2012 года. Спектакль Soul Theatre играется в помещении A Red Orchid Theatre по адресу: 1531 North Wells Street, Chicago IL 60610. Заказ билетов на сайте www.brownpapertickets.com. Подробная информация о спектакле – на сайте www.soultheatre.com.

   

   

   

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. ЛОГО Soul Theatre

  Фото 2-3. Сцены из спектакля “Любовник”. Актеры: Мик Вебер и Рави Батиста. Фото Дороты и Марика Жалковски, Джонни Найта

• Разцепването на Синята коалиция носи само негативи на десницата

  Интервю на Ваньо Шарков за в. „Рудозем днес“

   

  – След разцепването на Синята коалиция доста ключови фигури напуснаха СДС, като този факт се тълкува разнозначно от сините избиратели – може ли да кажем обаче, че това също така означава, че сцената на СДС се освободи за нови лица, както и това, че в структурата на партията останаха само истинските деятели на Синята идея?

  – Всичките ние, които отдавна сме в СДС – още от самото начало, за нас е пределно ясно, че в крайна сметка след всичките тези преживявания, след тези раздори, в СДС останаха хората, които са истински седесари. Това са хора, които не са привлечени от желанието за бърза печалба, хора, които не са привлечени от това, непременно да имат някакви властови позиции, защото ние направихме СДС за това, да има свобода на говоренето, да има възможности за лични изяви и т.н. В крайна сметка аз съм убеден, че колкото и малко да са членовете на СДС, факт е, че СДС го има, факт е, че СДС е фактор в политическия живот на страната.  За мен седесарите не са само членовете на Съюза на демократичните сили, а всички онези хора, които ни подкрепят в различните инициативи. Пределно ясмо ми е, че трябва да стегнем организационно СДС и трябва да направим някои мънички неща, които обаче са изключително важни. Първото, което трябва да направим е да сведем националната политика на местно ниво, за да дадем мотивация на местните структури да работят. И второто е да дадем колкото се може по-широко път на младите хора, защото тяхната инициативност и креативност трябва да я комбинираме с тази на по-възрастните членове на СДС, за да можем да вървим заедно напред.

  – Говорейки за местните структури – какво е положенето им в момента?

  – В интерес на истината имаме такива, които са изключително силни и които печелят избори, като се представят много добре и мога да дам като пример структурите ни в Монтана, Калояново, Петрич, Свищов и др., където имаме големи групи общински съветници и кметове с по няколко мандата, но показателното е, че успяват да постигнат тези успехи обединявайки цялата десница около себе си и непозволявайки да има разпиляване на гласовете на десните избиратели. Техният опит трябва да бъде пренесен на национално ниво, за да може и на национално ниво да се води тази политика.

  – В публичното пространство се промъква тезата, че Вашата кандидатура отново сочи влиянието на ДСБ и Иван Костов в СДС – как ще го коментирате?

  – Аз ако бях привлечен от нещо в ДСБ щях да бъда там, а не в СДС. Но аз съм в СДС от самото начало, даже по времето на „развития  социализъм” тръгнахме на протестите срещу АЕЦ Белене в Свищов още 88г. И всъщност няма нещо, което да ме накара да отида в друга партия или да защитавам интересите на друга партия. Това, което искам да защитя е тезата, че от разпиляната десница имат полза всички останали политически субекти, но не и Съюзът на демократичните сили. СДС е управлявало страната тогава, когато е успявало да обедини всички десни партии и на първо място десните избиратели. Защото има места в страната, където Обединените земеделци са много силно представени и обединявайки се на национално ниво означава, че ние няма да позволим техните гласове да отидат при друг политически субект. Моята идея е създаването на единен десен политически субект, защото непрекъснатият разговор за и против коалици, за и против самостоятелно явяване на избори измори достатъчно дълго десния избирател и ние трябва да положим максимално усилие да му дадем един нов десен политически субект и да не го поставяме отново пред дилемата за коя от многото десни партии да гласува.

  – Г-н Костов заяви, че Меглена Кунева е кукувицата, която иска да снесе червено яйце в синьото гнездо и в този ред на мисли – каква е вероятността десните избиратели да предпочетат нейната партия като нова дясна алтернатива?

  – Истинските седесари виждат, че в партията на Кунева няма нищо дясно. Безспорен факт е, че тя се опитва да краде история, ценности и лица от СДС и изобщо от десницата. Това е опит да получи такава дясна легитимност, но все пак историята на демократичните промени в България не е толкова дълга и хората много добре знаят чий представител е Кунева и какви интереси защитаваше, как не отстояваше истинския български интерес при присъединяването на страната ни в Европейския съюз, така че аз се надявам споменът за всичко това да е по-силен от сремежа към властови позиции.

  – В крайна сметка този разпад на Синята коалиция повече позитиви или повече негативи ще донесе?

  – Няма разделение, дори в историята на България – не само в политически, но и в държавнически план, което да е донесло полза на страната ни. Напротив – винаги, когато българският народ се е разделял, то винаги е бил поробван от други  държави. И в този смисъл разделената десница може да стане жертва на всички останали партии и в никакъв случай не е от полза на десните избиратели.

  – Говорейки за обединена десница – кои партии виждате като евентуални коалиционни партньори на предстоящите избори?

  – Онези партии, които споделят ценностите на Съюза на демократичните сили, онези ценности, с които ние го създадохме тогава. Има много спомени, които ни разделят, но все пак има едно бъдеще, което ни задължава да прескочим собственото си его, да забравим лошите спомени и да погледнем напред, защото е крайно време да пуснем ръцете на децата, които водехме на първите митинги и да им дадем възможност те да правят политиката, от която зависи тяхното бъдеще.

  – Визирайки евентуалното бъдещо председателстване на пратията във Ваше лице, то  какви реформи вътре в самата партия трябва да се проведат?

  – Има едни реформи, които касаят уставни промени. За мен регионалното представителство на зам.-председателите трябва да бъде зпазено, но като допълваща квота към националното ръководство. Трябва председателят да има екип от хора, които да отговарят за секторни политики и които да бъдат разпознаваеми лица. На СДС му трябват повече разпознаваеми лица и аз съм готов да работя за това.

  – Какъв е апелът Ви към всичките онези десни избиратели, които в момента се колебаят дали да гласуват за СДС или не?

  – Да продължат да вярват в СДС и нека всички заедно да направим едно дясно обединение, което да не разделя, а да събира десните хора в България.

   

• 17-годишно българско момиче списва училищен вестник в Детройт

  Бъдещ журналист, юрист или…

   

  Надежда Маринова е на 17 години и е избрана за главен редактор на училищния вестник The Murmur (говорене, мърморене) в Waterford Kettering High School. Ето защо броят за юни е направен под нейното ръководство. Предстои й една година, изпълнена с много труд, както за училището, тъй като ще бъде в 12-ти клас, така и за вестника. Редакционната колегия от 30 деца продължава да работи и през лятото върху различни проекти и ще публикуват актуални материали на сайта http://www.murmurnews.com. Следващото печатно издание ще е бъде през септември. Надя се съгласи да отговори на нашите въпроси.

  Интервю на Даниела Начева, BulgariansinDetroit.com
  

   

  – От кога работиш за вестника?
  – Започнах да сътруднича, когато бях в 10-ти клас. Отначало просто исках да пиша. Обичам журналистиката от малка. След това се сприятелих с останалите хора от редакцията, станахме като семейство. И като истинско семейство много често си викаме и не се харесваме, плачем от стрес, но се обичаме.

  – Разкажи ни как се прави един брой на The Murmur?
  – Вестникът излиза всеки месец и е от 24 страници. Преди поредния брой се събираме да обсъдим различни идеи и теми (“brainstorm session“). Пишем за всичко – от новините по света до музика, филми, събития около нас и в Waterford.

  – Как реагират на вестника другите ученици?
  – Реакцията на всички е различна. Когато дадох вестника на един ученик, той ми каза, че целият му ден е станал по-добър, а друг го хвърли в кошчето пред мен. Повечето тинейджъри обичат просто да разгледат снимките и рисунките, което е типично за тях. Трябва само един ученик да ни каже, че историята им е помогнала и са я харесали и ние сме щастливи. Вестникът е за да накара хората да говорят (от където идва и името му The Murmur) и да мислят. Известно е, че лист и химикалка могат да започнат война.

  – По какви теми обичаш да пишеш?
  – Обичам политиката, новините по света, тежките теми. Наскоро писах за фабриката на Apple в Китай, където работниците се самоубиват, защото условията са много тежки. Освен това писах за задължителното здравно осигуряване и проблемите в някои щати с правата на жените. Знам, че повечето деца в училище не се интересуват от тези неща, така че аз използвам сравнения и хумор, за да четат тези сериозни теми.

  – Как се подготвяш за написването на един материал?
  – Най-напред отпечатвам всички статии по темата, които мога да намеря и ги изчитам подчертавам важни моменти или изказвания с маркер. Така, след като съм информирана добре по темата, започвам да се обаждам и да изпращам писма (е-мейли) на различни хора. Обичам да започвам с хора на високи позиции, професори, доктори, професионалисти и други. Според мен е важно да имаш всяка гледна точка в статията.

  – Какви са плановете ти след гимназията?
  – Искам да уча право в Англия (Cambridge, Imperial Uni, etc. ). Това е мечтата ми от 10-годишна. Тук ще подам заявления в Michigan State, University of Michigan, Syracuse, Columbia (Barnard), NY University и Northwestern Chicago.

  – Как реагира семейството ти на заниманията ти с вестника?
  – Майка ми показва вестника на всеки, когото срещне. Много са горди, макар че понякога се тревожат за здравето ми. Издаването на вестника е трудна работа.

  – Как се спонсорира вестникът?
  – Вестникът се издържа с даренията на учители, родители, фирми, приятели. Постоянно търсим спонсори и реклами, защото ние сами плащаме за разпечатването на вестника и не вземаме пари за работата си. Ако някой иска да направи дарение за вестника, може да ми пише на [email protected].

  – През учебната година ти помагаш в българското училище в Трой. Видях колко те обичат децата и как те прегръщаха на тържеството на 26 май. Мислиш ли, че децата в Америка трябва да учат български език?
  – Децата са най-искрените и чисти създания. Когато имам тежка седмица, те ми помагат да се смея и забавлявам. Така че, те ми помагат повече, отколкото аз на тях. Не обичам, когато не искат да работят в клас и се инатят. Хубаво е да се учи български език тук, защото показва уважение към нашата красива страна и хората, които са се жертвали за нея.

   

• На Витоша горят десетки декари гора

  Тома Белев, бивш директор на природен парк „Витоша“ : През последните 10 години във Витоша не е имало пожар с такава големина

   

  

  Продължават действията на наземните екипи и хеликоптерите за ограничаване на пожара в резервата „Бистришко бранище“ във Витоша, който бушува вече втори ден.

  Напълно са обработени с вода териториите от двете страни на пожара чрез хеликоптерите. Наземни екипи се придвижват, за да гасят отделни огнища, каза Тодор Бързилов от „Пожарна безопасност и защита на населението”, цитиран от агенция „Фокус“.

  

  Предприети са действия за спиране на разпространението на огъня, който се движи в посока югозапад и запад. Екипите са насочени натам и се правят процепи, които да спрат разпространението на пожара.

  Ще бъдат доставени и мотопомпи. От близка река ще може да се подава вода за пълното гасене.

  Има голям интерес от граждани да участват в потушаването на пожара. Доброволците работят на групи с пожарникари и служители на горското стопанство. Раздават се противопрашни маски за защита, осигурени са храна и вода за участниците.

  Над 300 души участват в гасенето – пожарникари, горски работници, полицаи, общински работници и доброволци.

  

  Два вертолета Ми-17 от състава на Военновъздушните сили продължават действията по гасенето, съобщиха от пресцентъра на Министерството на отбраната. Вертолетите са оборудвани със специализирана подвесна система за пожарогасене „Бомби Бак”. Всяка зарядка осигурява възможност за изливане на около 2,5 тона вода. Зареждането на системите се осъществява на Панчаревското езеро.

  Бившият директор на природен парк „Витоша“ Тома Белев пък каза, че през последните 10 години във Витоша не е имало пожар с такава големина. Според Белев върху парка няма да бъдат нанесени щети, с изключение на тази част, която се намира в резервата, и е опожарена.

  Реакцията на пожара е адекватна, смята Тома Белев. По думите му ситуацията е изключително сложна заради вятъра и това, че пожарът е възникнал на трудно достъпно място.

   

  Източник:  Inews.bg
  

• Има ли „пилот в самолета“ или защо държавата не работи

  При ГЕРБ връзкарството бе издигнато в култ

   

  Назначаването на хора без образование се превърна в запазена марка на това управление. Зад куриозните назначения прозират опасни икономически връзки и обикновена шуробаджанащина.

  Името на една млада и свръхамбициозна, но недоучила жена, нарушителка на една от 10-те Божи заповеди, се превърна в емблема на ГЕРБ. Управлението на Бойко Борисов ще се запомни с много странни факти и събития, но особено впечатляващо е именно нашествието на „калинките“.

  В България винаги е имало парашутисти и политкомисари, пращани на особено важни и особено сладки постове – министерски кресла, директорски бордове, в агенции и комисии и т.н. ГЕРБ обаче постави абсолютни рекорди в назначаването на тотално некомпетентни хора начело на дружества и структури, които управляват милиони. Властта така и не обели дума за въвеждането на конкурсни процедури и класирането на кандидатите на база ясни изисквания и стратегия за управление на дружествата. Така попадането в борд на фирма се оказва процедурно далеч по-лесно начинание от наемането и на най-младшия експерт в държавната администрация.

  „Трудоустрояването“ на знайни и незнайни роднини,

  приятели, бизнес партньори, партийни активисти без необходимата подготовка струва на държавата милиони в пропуснати дивиденти и възможности за развитие. Този „случаен“ подбор обаче има и друга цена – на послушанието. През целия преход в областта на държавната икономика то е служило в името на една главна цел – корупция. Кой къде бе трудоустроен и прозират ли за това опасни интереси?

  Постоянните скандали около едно или друго назначение не успяха да подготвят обществото за безпрецедентното решение начело на българската ядрена енергетика да бъде назначен човек без никакъв опит. Шеметната кариера на Валентин Николов, зам.-председател на ПГ на ГЕРБ, пораснал за кратко до зам.-министър, а после до шеф на АЕЦ, изуми цялата експертна общност в енергетиката. От Николов икономическият министър Делян Добрев очаква да подобри координацията и да ускори темпото по удължаване на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ, макар да не е ясно на какво стъпва този оптимизъм. Визитката на Николов на сайта на АЕЦ не дава много надежди. В нея се изтъква завършеното образование на Николов в областта на машиностроенето и солидният му опит в областта на мениджмънта. Къде е трупан този опит, визитката мълчи, но единствената фирма, в чиято управа фигурира Николов преди попадането си в АЕЦ, е фирма „Макрон“. От 2007 г. до влизането на Николов в парламента фирмата успя да спечели 7 поръчки на Столична община за 4.2 млн. лв. за доставка на закуски на общински ясли и градини.

  В мегаминистерството на икономиката, енергетиката и туризма за по-малко от година поработи Марий Косев, който бе заместник на Трайков до май 2011 г. Той влетя в ресора енергетика с не особено подходящ бекграунд – в СV-то му пише, че е бил изпълнителен директор на „БМ Лизинг“ и кредитен експерт в Българо-американския инвестиционен фонд и Българо-американската кредитна банка и координатор на програма във фондация „Отворено общество“. В края на миналата година Косев бе назначен за изпълнителен директор на „Набуко България“ – проектната компания за българската част на газопровода.

  А бившият депутат от СДС, ДСБ и РЗС (последователно) Димитър Абаджиев изненадващо бе командирован като представител на България в международната компания „Набуко газ пайплайн интернешънъл“ – по предложение лично на премиера Бойко Борисов. Нищо, че Абаджиев е учил за юрист, работил е като районен съдия и съдия-изпълнител, а като председател на Регионалния съвет на СДС в Търговище се ориентира твърдо към политиката и около 10 години депутатства от името на различни партии.

  В енергетиката масово
  се залага и на излъчването на доверени лица от политическия кабинет

  на министъра, независимо от възрастта и опита им. Така в управата на АЕЦ „Козлодуй“ в момента е родената през 1984 г. Марина Армутлиева, съветничка по времето на Трайков, а вече и началник на политическия кабинет на Делян Добрев в МИЕТ. Армутлиева, която е завършила екология в Нов български университет, е и в борда на „Мини Марица-изток“. В бордове продължават да са и вече напуснали членове на политическия кабинет от времето на Трайчо Трайков. Бившата шефка на политическия кабинет на Трайчо Трайков Милена Ценова продължава да е в директорския борд на „Хидроенергийна компания Горна Арда“. Шефката на „Връзки с обществеността“ на Трайков – Димитрина Христева, която вече не е в министерството, продължава да се води в управата на „Булгартел“. Сред интересните фигури в енергетиката е и Илко Желязков, шеф на дирекция „Сигурност и отбранително-мобилизационна подготовка“ в държавния резерв от 2007 година насам. Въпреки постоянните скандали около резерва Желязков, който има диплома по „Психология“, но дълги години е работил в МВР, в момента е сред представителите на държавата в „Българския енергиен холдинг“. Желязков фигурира и в управата на ТЕЦ „Марица-изток 2“, също собственост на БЕХ.

  Интересите в транспорта, където предстои отдаване на концесия на големи компании като летище София, любимия порт на премиера в Балчик, и приватизация на БДЖ „Товарни превози“, са огромни. Тук любопитни са както политическите попълнения в бордовете, така и предполагаемите експерти от частния бизнес, привлечени от държавата да управляват компетентно фирмите. Част от тези хора имат нужното за целта образование, но пък са свързани с неслучайни фигури. Липсата на критерии за подбор поражда

  съмнения за предварителни задкулисни договорки
  около предстоящите процедури за избор на частни фирми, които да поемат компаниите.

  Сред най-любопитните попълнения в областта на транспорта са последните промени в ръководството на летище София. Процедурата за концесиониране на аеропорта бе задействана през февруари, когато транспортното министерство обяви обществена поръчка за избор на фирма, която да изготви правния анализ и проектодокументите за бъдещата концесия. Междувременно от юли 2011 г. летището е с нова управа, след като премиерът Бойко Борисов смени с аргумент „мудност“ и неразпознаваемост в ЕК тогавашния транспортен министър Александър Цветков. Така в директорския борд на летището изненадващо се появи фигура, изплувала в информации за разработки на ДАНС за източване на държавния резерв – Валерий Томов. Той бе директор на ключова дирекция в държавния резерв – „Обществени поръчки, продажби и информационно осигуряване“. Според информация на „Труд“ юристът е бил проверяван в рамките на разработката „Другари“ за източване на резерва през неизгодни сделки. С какво юристът на държавния резерв се е оказал ценен за летище София, надали някога ще научим. Още от сега е ясно обаче, че интересът към концесионирането на вече ремонтираното летище ще е голям. Държавата първоначално възнамеряваше да отдаде на концесия само изграждането на нов карго терминал, но после се отказа. За интересите и честите промени във ветровете говорят и множеството смени в директорския борд на летището. От идването на ГЕРБ на власт съветът на директорите

  е съществувал в 6 различни конфигурации

  Неслучайни имена има и в друга любима хранилка на властта през годините – държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“. Още м.г. разследване на mediapool установи, че за зам.-директор на предприятието е назначен Илия Манолев – съпруг на шефката на СГС Владимира Янева, близък познат на Цветан Цветанов, завършил НСА. В РВД, писа тогава информационната агенция, са назначени и Венета Флорова, съпруга на шефа на ГДБОП Станимир Флоров, Любомир Велчев, племенник на председателя на ГЕРБ в парламента Красимир Велчев, Йордан Кикарин, шофьор на ексминистъра Александър Цветков.

  Любопитно попълнение в борда на РВД има и от края на 2011 г., когато към управителния съвет се присъединява и 36-годишният юрист Гео Георгиев. Гео Георгиев е бил в управата на футболен клуб „Локомотив“-Мездра, притежаван по това време от небезизвестната „Надин-Метал“. Фирмата бе свързана с приватизацията на производствените активи и площадката пред фалиралия „Кремиковци“. Гео и в момента участва с други интересни лица във фирма „Екокаучук“ като член на надзорния съвет. В управителния съвет на фирмата е синът на транспортния бос Миролюб Столарски – Димитър, както и Весела Васева от управителния съвет на сдружение футболен клуб „Надин“. В управата на РВД е и юристката и общинска съветничка Искра Ангелова, която прехвърли консултантския си бизнес на строителния бос Мирослав Петков, участвал в приватизацията на столичната общинска фирма БКС „Лозенец“.

  Партийни парашутисти преминаха и през по-малки фирми. В място за временен отдих на политически кадри на ГЕРБ се е превърнала и фирмата на просветното министерство „Ученически отдих и спорт“, която стопанисва ученическите лагери. През 2010 и 2011 г. тук дефилира Евгения Алексиева, технически сътрудник на парламентарната група на ГЕРБ. От отдиха на учениците впоследствие Алексиева е пратена да отговаря за надзора на „ЧЕЗ Електро България“. За кратко изпълнителен директор на лагерите пък бе завършилият международни отношения зам.-кмет на Подуяне Димитър Сичанов, сега кмет на Панчарево. По негово време в бизнеса с осигуряване на столово хранене на лагерите влезе фирма „Макрон“ – бившата фирма на ексдепутата, сега шеф на АЕЦ Валентин Николов. В момента в директорския борд на лагерите е и неуспелият кандидат-депутат на ГЕРБ Венцислав Игнатов.

  Той поне разбира от спорт – таекуондист е

  Кадровата политика на бившия регионален министър, сега президент, Росен Плевнелиев може спокойно да се определи като неуспешна на фона на последвалите рокади и скандали. Със скандал в началото на тази година Лиляна Павлова смени цялото ръководство на държавната фирма „Автомагистрали“. В нея пристан намери общинският съветник Иван Илиев, завършил „Ръководител полети“ и „Авиационна техника“. В борда на „Автомагистрали“ бе настанен и Валентин Николов, бивш съратник на Яне Янев и член на ръководството на РЗС. По времето на Плевнелиев агенция „Пътна инфраструктура“ смени трима директори – инж. Димитър Иванов, Божидар Йонов и Сергей Михалев, преди да бъде оглавена от сегашния шеф Лазар Лазаров.

  Неслучайни имена има и в териториалните поделения на държавни фирми из страната. Неуспелият кандидат за депутат от Русе Минчо Минчев, с опит в областта на автомобилите, бе назначен в борда на Пристанищен комплекс – Русе, а преди това е оглавявал областното пътно управление. 30-годишният неуспял кандидат-депутат от Варна Светослав Трайков, който следваше английска филология в Шуменския университет, вече е прокурист на общинската „Паркинги и гаражи“ във Варна и член на общинския Дворец на културата и спорта. Неуспелият кандидат-депутат от листата на ГЕРБ в Кърджали Тодор Зангочев, който се е занимавал с дърводобив, вече е шеф на местната регионална дирекция на горите.

  Безспорният лидер в мандата на ГЕРБ по куриозни назначения и сюжети като за кино обаче е секторът на земеделието. Зад купищата куриози се крият милиони левове финансови интереси и сериозен риск България да има проблеми и да губи пари по различните програми под крилото на обичащия да е виден отвсякъде министър Мирослав Найденов.

  Именно секторът на земеделието
  роди нарицателното „калинки“

  като обобщен образ на кадровата политика на ГЕРБ. Заслугата за това се пада на ноторно известната Калина Илиева. Сагата около дипломата за висше образование на Илиева доведе до разследване в Германия и приключи с условна присъда и признание на Илиева, че сама е фалшифицирала документа. Липсата на ценз не попречи на Калина да разпише документи за милиони и да минира работата на фонда с купища сигнали за нередности. „Един Бог знае какво е правила тя“, възкликна драматично основният виновник за назначението – Мирослав Найденов.

  Наследникът на Калина – дотогавашният й зам. Светослав Симеонов, също не се застоя във фонда. Макар кариерата на младия директор да вървеше без проблеми, той бе изпратен на „заточение“ в Брюксел. Повод за „наказанието“ станаха разпространените от „Синята коалиция“ сигнали, че Мирослав Найденов го е заставял да одобрява проекти на конкретни фирми с нарушения. Самият Симеонов чистосърдечно си призна това, а по-късно изтъкна, че не е бил разбран правилно. Така или иначе ефектът бе постигнат – историята бе потулена, а за избора на Симеонов дори не бе проведен конкурс.

  По същия тертип бе избран и първият аграрен аташе – Веселина Евдокимова, чиято кариера започна от протокола на социалното министерство по времето на Емилия Масларова. След идването на ГЕРБ Евдокимова стана шеф на пресцентъра на земеделското министерство, а оттам стегна куфарите за Париж с „цел по-добро и трайно промотиране на българските земеделски продукти на европейския пазар“. Изборът на младата политоложка също е лично на министър Найденов, а явно връзката пресаташе – агроаташе съвсем не е толкова далечна, както ще си помислят някои. Цената на тези експерименти във фонд „Земеделие“ вече се видя – програмата за развитие на селските райони бе първата, заплашена реално да загуби стотици милиони от еврофондовете за бавно усвояване. За да спаси парите, в последния момент миналата година кабинетът измисли поредната схема в бъдеще време за изгодно кредитиране на сектора.

  Емблематично е и друго назначение в агроструктурите – на 33-годишния експредседател на Съвета на директорите на „Напоителни системи“ Георги Харизанов, когото шегобиецът министър Найденов сравни с Бил Гейтс – и двамата нямали диплома за висше. За този пост просто не се изисквало, обясни той. Самият Харизанов твърдеше, че има тапия от датския колеж в София, но това не му помогна – в крайна сметка се оказа, че шефът на държавната фирма има влязла в сила присъда за изнудване. За миналото на младия кадър се разбра след трагедията със скъсаната стена на язовир „Иваново“. От „Напоителни системи“ изскочи и Бил Гейтс 2 – бившият шеф на структурата във Варна Ивайло Комитов. Той бе осъден на първа инстанция от районния съд в морската ни столица заради фалшива диплома. Комитов твърдеше, че е завършил „Публична администрация“ в Стопанския факултет във Варненския свободен университет, но срещу факултетния му номер се оказа име на момиче.

  От скандални назначения не бе подмината и агенцията за рибарство и аквакултури. В мандата на ГЕРБ дейността на агенцията се оказа неразривно свързана с ресора на Тотю Младенов – социалните грижи. Така за рибите доскоро отговаряше Пламен Захариев, бивш председател на Националния център за социална рехабилитация в София. Той смени на поста Явор Недев, който можеше да се похвали с по-голям опит в тази област, но и с автобиографията си на китарист на известната в началото на 90-те група „Конкурент“. Духовете разбуни и изборът на зам.-шеф на агенцията – Николай Ангелов – бивш директор на Агенцията за социално подпомагане и дори зам.-министър в социалното министерство през 2005 г. Изморени от тези експерименти и слабото усвояване на 108 млн. евро за пристанищна инфраструктура и мидени ферми, управляващите решиха да играят с белязани карти и в края на краищата неотдавна за шеф на агенцията бе назначен зам.-шефът на фонд „Земеделие“ Драгомир Господинов, който отговаряше и за Техническия инспекторат. Само времето ще покаже дали рокадата е сполучлива.

  –––––––––––––

  Конкурсите в София са формалност

  Хранилка за доверени кадри въпреки наличието на конкурси са и общинските фирми на София. Години наред управите на дружествата се запълваха на партийна квота, а с много мъки в крайна сметка бе въведена и конкурсна процедура. Конкурсите текат непрозрачно, а най-подходящи за постовете все се оказват или партийни и икономически съратници на мнозинството. Според запознати това обикновено се подсигурява чрез помощта на вътрешни хора във фирмите при изготвянето на формалните стратегии за управление.

  Показателни за това са бордовете на 5-те столични фирми за пазарите, които преминаха през конкурси в началото на тази година. Сред най-скандалните назначения бе това на бившата секретарка на Цветан Цветанов и впоследствие шеф на политическия му кабинет Десислава Замфирова. В „Пазари Възраждане“ пък се класира Николай Георгиев, бившият шеф на общинската фирма за строителен надзор „Софинвест“. Георгиев е бил в бордовете на два общински пазара – през 2005 и 2006 година, и има опит, но работата на пазарите няма нищо общо със строителния надзор.

  Неслучайни са имената и в „Пазари Запад“. В борда влезе медийният експерт, дотогава съветник на Моника Панайотова – Антоний Кръстев. Кръстев сега трябва да излезе от пазарите, защото бе избран за депутат на мястото на друг представител на ГЕРБ с шеметна кариера – Валентин Николов, който първо стана зам.-министър, а после и шеф на АЕЦ „Козлодуй“. В „Пазари Запад“ е и Диляна Цвяткова Иванова. Лице с такова име фигурираше в общинската избирателна комисия за София от последните местни избори.

  Че общината дори не полага усилие да имитира конкурентен подбор, показва и застъпването на едни и същи лица в различни дружества. Така например юристката Полина Иванов е едновременно в борда на „Софийски имоти“ и на „София Крематориум“. Добромир Бориславов е едновременно в „Софийски имоти“ и в „Озеленяване“. Добромир е близък на председателя на СОС Елен Герджиков – били са рамо до рамо в сдружение „Право на избор“, в което бяха Нико Тупарев и Андрей Арнаудов. От сдружението е и другият член на директорския борд на „Озеленяване“ Добрин Александров.

   

  Таня Петрова, Румяна Гочева, Мая Цветкова,

  в. „Сега“

   

  Бел.ред.:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Представители на цариградските българи пристигат в София

  На 2 юли т.г. българският външен министър ще се срещне с ръководството на Българското църковно настоятелство в Истанбул. Николай Младенов е поканил представителите на цариградските българи в София, където те ще бъдат  наградени от президента на Републиката с орден „Св. Св. Кирил и Методий” І-ва степен. Високото държавно отличие се дава за изключителните им заслуги за запазването и развитието на българската общност в Истанбул, както и по повод връщането на 7 екзархийски имоти от турските власти в началото на месец юни т.г. Църковното настоятелство активно работи за духовния  живот на българската общност в Истанбул и ревниво пази богатото българско културно-историческо наследство в космополитния град.

  Ръководството на църковното настоятелство ще се срещне също с председателя на Народното събрание Цецка Цачева и с премиера Борисов. В София ще пристигне делегация в състав Васил Лязе, председател на Българското църковно настоятелство в Истанбул,  Любен Чалмов, заместник-председател на настоятелството, Милко Печатиков, Димитър Атанасов и свещеноиконом Ангел Велков.

  Министър Николай Младенов и българското църковно настоятелство ще дадат съвместна пресконференция на 2 юли в МВнР.

  Източник:  МВнР

• Чехов в Чикаго. Новая встреча со старыми знакомыми

  Перед премьерой спектакля “Три сестры” в Steppenwolf Theatre

   Один из лучших театров США Steppenwolf Theatre Company закрывает тридцать шестой сезон новой постановкой бессмертной пьесы Антона Чехова “Три сестры”.

  Адаптированный вариант пьесы сделан лауреатом
  премии “Тони”, обладателем Пулитцеровской премии, актером, сценаристом, драматургом Трейси Леттсом. Режиссер спектакля – лауреат премии “Тони” Анна
  Шапиро.

   

  Краткая биографическая справка. Трейси Леттс родился и вырос в Оклахоме. Когда ему исполнилось двадцать
  лет, переехал в Чикаго. В Steppenwolf Theatre с 2002 года. Его пьеса “Август: графство Осадж” (“August: Osage County”) получила Пулитцеровскую премию и премию “Тони” как лучшая пьеса 2008 года. Мировая премьера пьесы прошла в Steppenwolf Theatre в 2007 году. С ней театр побывал на гастролях на Бродвее и в Лондоне, а
  также провел сороканедельный тур по городам США. Леттс – автор пьес “Убийца Джо” (“Killer Joe”, 1993, постановки в Чикаго, Нью-Йорке, Лондоне), “Человек из Небраски” (“Man from Nebraska”, 2003, номинант на Пулитцеровскую премию), Из последних актерских работ
  Леттса можно выделить спектакли Пэма Маккинона “Кто боится Вирджинии Вульф?” по пьесе Э.Олби (роль Майкла, сезон 2010-2011 годов) и Эми Мортон “Пенелопа” по пьесе Э.Уолш (сезон 2011-2012 годов).

  Краткая биографическая справка. Анна Шапиро родилась в Эванстоне, закончила Columbia College Chicago и Школу драматического искусства при Йельском университете. Ее однокурсница сказала о ней, что однажды “эта студентка с самой короткой стрижкой станет определять будущее американского театра”. Обладатель Princess Grace Award 1996 года. Профессор театрального отделения Северо-Западного университета. Директор режиссерской программы университета с 2002 года. В Steppenwolf Theatre с 2005 года. Наиболее заметными спектаклями Анны стали “Боль и жжение” (“The Pain and the Itch”, 2004) по пьесе Б.Норриса, “Август: графство Осадж” (“August: Osage County”, премия “Тони” за лучшую режиссуру в 2008 году), “Неупоминаемые” (“The Unmentionables”, 2006) и “Параллелограмм” (“A Parallelogram”, 2010) по пьесам Б.Норриса, “Трахальщик в шляпе” по пьесе С.Гиргиса (постановки в The Public Theater, LAByrinth Theater Company, номинация на премию “Тони” за лучшую режиссуру
  в 2011 году).

  После триумфального успеха пьесы Леттса “Август: графство Осадж” в постановке Шапиро к сотрудничеству режиссера и драматурга стоит отнестись повнимательней. Анна Шапиро со времен учебы является убежденным проповедником психологического реализма. “Три сестры” она называет пьесой о параличе воли и добавляет: “Это пьеса о вещах, которые мы не планируем, и потому они застают нас врасплох. Несчастные браки, неразделенная любовь, дуэли… Каждый пытается вырваться из своей неустроенности и попасть в другое место. Это смешно и забавно, насколько может быть забавна человеческая глупость”.

  Сложности постановки пьес Чехова прекрасно понимают ведущие американские театральные деятели. Художественный руководитель Steppenwolf Theatre Марта Леви говорит: “Очень трудно понять смысл и мотивы наполненных ностальгией пьес Чехова. Главная задача режиссера – создать настроение. Настроение ожидания чего-то, чего никогда не было и что может никогда не наступить”.

  На прошлой неделе мне удалось побеседовать с актером Steppenwolf Theatre Ясеном Пеянковым и драматургом Дасией Надеждой Познер. Разговор шел на русском языке, оба моих собеседника прекрасно им владеют. Ясен Пеянков родился и вырос в Болгарии. С 2002 года он входит в труппу Steppenwolf Theatre. Актер делал переводы пьес А.Чехова, М.Булгакова, Н.Коляды, В.Сигарева. Его перевод пьесы А.Чехова “Иванов” для European Repertory Company был номинирован на Joseph Jefferson Award по разделу “Лучшая адаптация”.

  Театровед Дася Надежда Познер – правнучка Шаляпина. Она училась в Школе-студии МХАТ, блестяще знает русскую литературу и русский театр. Сейчас работает над книгой об истории Камерного театра. Согласитесь, лучших собеседников для разговора о Чехове и его пьесах трудно себе представить!

  В “Трех сестрах” Ясен Пеянков играет роль Кулыгина.

  – “Кулыгин Федор Ильич, учитель гимназии, муж Маши”, – пишет Чехов в списке действующих лиц. Как бы вы охарактеризовали своего персонажа?

  – Сложный образ. Кулыгина часто играют как шута, но я считаю, что это не совсем правильно. Анна Шапиро хорошо его описала: “Человек с огромной мишенью на спине”. Вот это я пытаюсь играть. Маша вышла замуж за Кулыгина в восемнадцать лет. Он был ее учитель, она его боялась. Любви у них не было, и со временем она не появилась. Однако он все время находится в приподнятом настроении. Он говорит: “Сегодня я весел, в отличном настроении духа”. Или: “Сегодня чувствую себя счастливым”. Этот человек создал для себя особый, маленький мирок и живет в нем. Там ему хорошо и уютно. Он все будет терпеть, чтобы его не разрушить. В Четвертом действии он говорит Маше: “Ты моя жена, и я счастлив, что бы там ни было… Начнем жить опять по-старому, и я тебе ни одного слова, ни намека…”. Мне кажется, я его понимаю.

  – Я, честно говоря, был удивлен тем, что вы играете Кулыгина. Я скорее дал бы вам роль Вершинина…

  – Вы не первый об этом говорите. У Анны очень неожиданное, интересное распределение ролей. И это мне нравится. Предыдущий
  персонаж, которого я играл, был в спектакле “Пенелопа”. Абсолютно другой образ, ничего общего не имел с Кулыгиным. Но это и интересно. Может быть, я раскроюсь с другой стороны…

  У Даси Познер я спросил, какова ее роль в будущем спектакле.

  – Я сделала для Леттса подстрочник, чтобы ему было
  легче переводить. Мы провели большую подготовительную работу: обсуждали каждую фразу, каждую мысль Чехова, поступки героев, их поведение, отношение друг к
  другу и окружающему миру.

  Во время репетиций Дася скрупулезно объясняла актерам особенности русских обычаев и традиций: как выглядели чеховские герои, как они сидели, как пили чай, из каких стаканов, как звонит русский колокол, какие были гимназии, как жили солдаты… Как говорит Ясен Пеянков, она стала для актеров ассистентом режиссера. Я бы добавил – и путеводителем в мир русской культуры.

  – Я читала Чехова давно. Учась в Москве, студенткой играла Наташу. Когда зимой я начала работу с Анной, каждый день открывала для себя что-то новое, и до сих пор Чехов продолжает удивлять, изумлять, поражать. Открытия продолжаются… В этом неисчерпаемость Чехова.

  Интервью с Ясеном Пеянковым и Дасей Познер получилось, как мне кажется, очень содержательным, и я надеюсь полностью опубликовать его на следующей неделе. А сегодня – несколько слов об истории театра.

   

  Театр Steppenwolf был образован в 1974 году тремя молодыми актерами Гэри Синизом, Терри Кинни и Джефом Перри в подвале церкви в пригороде Чикаго Хайленд-парк. Свое название
  театр получил по названию романа Германа Гессе “Степной волк”. Сегодня в составе труппы театра – сорок три
  человека. Каждый сезон на трех площадках театра (большая сцена на 515 мест – Downstairs Theatre; малая сцена на 299 мест – Upstairs Theatre; студия на 299 мест – Garage Theatre)
  играются около семисот спектаклей и проходят множество других мероприятий. Обычно сезон включает в себя пять спектаклей (Subscription Season), две постановки для молодой аудитории (Steppenwolf for Young Adults Season) и три программы, состоящие из читок новых пьес и показов экспериментальных работ (First Look Repertory of New Work, Garage Rep и Next Up).

  За годы существования театра более сорока постановок получили международное признание. Только за последние несколько лет театр с успехом гастролировал в Нью-Йорке (Бродвей и офф-Бродвей), Лондоне, Сиднее и Дублине. Steppenwolf Theatre Company – единственный театр в США, удостоенный Национальной медали искусств. Среди других престижных наград театра – девять премий “Тони” и Illinois Arts Legend Award. На состоявшейся 10 июня 66-й церемонии вручения “Тони” пьеса Брюса Норриса “Парк Клайборн”
  (мировая премьера спектакля по этой пьесе состоялась в этом сезоне в Steppenwolf) была названа пьесой года, а в прошлом году за эту пьесу драматург Норрис был удостоен Пулитцеровской премии.

  Художественный руководитель театра – актриса и режиссер Марта Леви.

  В спектакле “Три сестры” заняты актеры: Дон Уолтер (Андрей Прозоров), Алана Аренас (Наталья Ивановна), Ора Джонс (Ольга Прозорова), Кэрри Кун (Маша Прозорова), Кэролин Нефф (Ирина Прозорова), Ясен Пеянков (Кулыгин), Джон Джадд (Вершинин),
  Дерек Гаспар (Тузенбах), Усман Алли (Соленый), Скотт Джек (Чебутыкин), Чанс Боун (Федотик), Диего Колон (Родэ), Мори Купер (Ферапонт), Мэри Анн Тебус (Анфиса).

  Спектакль “Три сестры” идет до 26 августа 2012 года в помещении Steppenwolf Theatre по адресу: 1650 North Halsted Street, Chicago, IL 60614. Двадцать билетов по $20 каждый (20 for $20) продаются в день спектакля. Билеты с пятидесятипроцентной скидкой (Half–Price Rush Tickets) продаются за час до начала спектакля. Справки и заказ билетов по телефону 312-335-1650 или на сайте http://www.steppenwolf.org/ Только на сайте, введя код “SISTERS15”, можно получить скидку для студентов (Student Discounts). Количество билетов ограниченно, по два билета на одно имя. При входе в зал необходимо иметь при себе студенческое удостоверение. В кассе театра и на сайте продаются
  абонементы на спектакли сезона 2012-13 годов. Для групп в десять человек и больше (Group Tickets) предусмотрены скидки.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Антон Павлович Чехов

  Фото 2. Ясен Пеянков

  Фото 3. Дася Познер в музее Шаляпина (Казань, 1998 год)

• Общество изгоняет умных

  Современный человек в своем развитии недалеко ушел от обезья­ны, жизнь его определяют те же законы, что и десятки миллионов лет назад, и будущее не сулит человечеству ничего хорошего. Эволюционист, палеоневролог, доктор биологических наук, профессор, заведующий лабораторией развития нервной системы ­Института морфологии человека РАМН Сергей Вячеславович Савельев рассказывает об эволюции и деградации мозга и делится своими прогнозами развития человечества.

  – Как и для чего развивался ­человеческий мозг?

  – Мозг эволюционировал не для того, чтобы мы стали хорошо думать, создавать бессмертные произведения, решать математические проблемы или посылать людей в космос. Он развивался, чтобы быстро и эффективно решать биологические задачи. У нас плохие ногти, медленные ноги, нет крыльев, отвратительная анатомия – мы ходим на двух ногах, как динозавры. И наше единственное преимущество перед другими биологическими видами – размер мозга.

  Мозг формировался под действием биологических законов очень долгое время. Наши далекие предки, как все приматы, жили 50 млн лет на деревьях. Потом, 15 млн лет назад, они с этих деревьев спустились. По официальной версии они без всякой на то причины бросили прекрасные леса, полные еды, и отправились есть корешки в чистые поля – туда, где их запросто могли растерзать хищники. Конечно, это глупость. Обезьян из джунглей не так-то просто выгнать – их можно заманить только едой. Значит, они вышли на берега озер, которых тогда в Африке было очень много, за рыбой, икрой и яйцами гнездившихся там птиц. Переизбыток пищи, богатой белком, отсутствие конкуренции за нее – вот основа счастья наших предков. Этот райский период продолжался около 10 млн лет. Чем же занимались приматы, когда решили проблему еды? Вопросами размножения и доминант­ности. Началась жестокая половая конкуренция, и наши предки стали выяснять между собой отношения. Избыток пищи рождает социальные проблемы – этот биологический закон действует и поныне. Пока все ходят на работу и ­зарабатывают деньги, в семье все хорошо. Как только на работу ходит один, остальные начинают выяснять отношения между собой.

  – Возникшая в то время речь была инструментом половой конкуренции? И вызвала ли она рост мозга?

  – Речь и коммуникация возникли как основа для совместных действий при охоте в воде. Но очень быстро их начали использовать по-другому – для обмана. В любом мире продемонстрировать способность к действию гораздо проще и выгоднее, чем что-то сделать. Вот представьте себе: приходит самец к самке и рассказывает, что он поймал огромную рыбу, но вдруг появились злые звери, ­ отняли ее и съели. У вас уже рождается образ а событий-то никаких не было. Он все это придумал, чтобы достичь результата: покорить самку и изготовить себе потомка. Речь стала эволюционировать потому, что она не подразумевает никакой деятельности. Она энергетически более выгодна. Врать выгодно везде, и этим занимаются все. Речь помогала в конкурентной борьбе за пищу, за самку, за доминантное положение в стае. Однако речь не такое приобретение, которое перестраивает или увеличивает мозг. У микроцефалов, например, мозг меньше, чем у шимпанзе, но при этом они неплохо говорят.

  – Когда же мозг начал расти?

  – Десять миллионов лет назад в момент перехода от обезьяны к человеку возникла система социолизиации и начал действовать социальный отбор. Поскольку группа приматов могла решать свои задачи только в стабильной ситуации, когда никто между собой не грызется, самых агрессивных и самых умных стали либо уничтожать, либо изгонять из стаи. В результате этой скрытой формы селекции шла эволюция. С одной стороны, это был консервирующий, или стабилизирующий, отбор: благодаря отказу от биологической индивидуальности создавалась группа с определенными усредненными свойствами. С другой стороны, изгоняемые особи мигрировали, приспосабливались к новой среде, плодились и снова изгоняли асоциальных и самых умных. Так появлялся новый миграционный путь. И если мы проследим историю движения человечества, то выясним, что на каждом новом месте мозг немного увеличивался и за несколько миллионов лет достиг максимального размера – 1650 г, что почти на 300 г больше, чем у современного человека.

  – Как социальный отбор внутри группы повлиял на формирование мозга?
  

  – Миллион с небольшим лет назад социальная структура общества благодаря жесточайшему внутреннему отбору развила лобную область мозга. У человека эта область огромная: у остальных млекопитающих она гораздо меньше относительно всего мозга. Сформировалась лобная область не для того, чтобы думать, а чтобы заставить человека индивидуального делиться пищей с соседом. Ни одно животное не способно делиться пищей, потому что еда – источник энергии. А людей, которые не делились пищей, в социальной группе просто уничтожали. Кстати, мы все знаем пример работы лобной области – это анорексия. Человека, который, чтобы похудеть, перестает есть, заставить потом невозможно – и в конце концов он умирает. Но, оказывается, его можно вылечить: если подрезать ему лобные области, он начнет есть. Этот метод практиковали до 1960-х годов, пока не запретили психохирургию.

  – Когда и почему человеческий мозг начал уменьшаться?

  – Мозг рос, пока было куда мигрировать и пока людям приходилось решать только биологические задачи. Когда человечество столкнулось с социальными проблемами, мозг стал терять в весе. Этот процесс начался примерно 100 тыс. лет назад. Приблизительно 30 тыс. лет назад это привело к уничтожению неандертальцев. Они были умнее, сильнее, чем наши предки кроманьонцы; они творчески решали все проблемы, придумывали орудия, средства добывания огня и т.д. Но из-за того что они жили небольшими популяциями, у них социальный отбор был меньше выражен. А кроманьонцы пользовались преимуществами больших популяций. В- результате длительного негативного социального отбора их группы были хорошо интегрированы. Благодаря популяционному единству кроманьонцы уничтожили неандертальцев. Против массы посредственностей даже самые сильные гении ничего не могут сделать. В конце концов мы остались на этой планете одни.

  Как показывает эта история, для социализации большой мозг не нужен. Прекрасно социализированная тупая особь интегрируется в любое сообщество гораздо лучше, чем индивидуалист. В ходе эволюции личными талантами и особенностями жертвовали ради биологических преимуществ: еды, размножения, доминант­ности. Вот какую цену заплатило человечество!

  – То есть вес мозга говорит о способностях человека?

  – Да, о его потенциальных возможностях. В 75% случаев у человека, обладающего большим мозгом, в четыре раза больше шансов стать гением или обладать талантом, чем у человека с маленьким мозгом. Это факт, статистика.

  – Почему умственный труд дается нам с трудом? Это тоже результат уменьшения мозга?

  – Мозг – странная структура. С одной стороны, он позволяет нам думать, с другой – не позволяет. Ведь как он работает? В расслабленном состоянии, когда вы отдыхаете, скажем, смотрите телевизор, мозг потребляет 9% всей энергии организма. А если вы начинаете думать, то расход повышается до 25%. А ведь у нас за плечами 65 миллионов лет борьбы за еду, за энергию. Мозг привык к этому и не верит, что завтра ему будет, чем питаться. Поэтому он категорически не хочет думать. (По этой же причине, кстати, люди склонны переедать.) В ходе эволюции даже возникли специальные защитные механизмы: когда вы начинаете интенсивно работать, размышлять, у вас тут же вырабатываются специальные соединения, вызывающие раздражение: вам хочется есть, в туалет, у вас возникает миллион дел – все, что угодно, только бы не думать.

  А если вы ложитесь на диван со вкусной едой, организм приходит в восторг. Тут же начинает вырабатываться сератонин – он всего на положение одной молекулы отличается от ЛСД. Или дофамин, или эндорфины – гормоны счастья. Интеллектуальные затраты так не поддерживаются, и организм им сопротивляется. Мозг большой не для того, чтобы работать все время, а чтобы решить проблему энергии. У вас возникла биологическая задача, вы включились и напряженно поработали. А как только решили задачу – тут же выключились и на диван.
  Выгоднее иметь огромный мощный компьютер, запустить его на три минуты, решить задачу и тут же отключить.

  – Мозг всегда работает целиком?
  

  – Нет, он к этому не приспособлен. Когда вы смотрите кино, работают затылочные области, когда слушаете музыку – височные. И даже меняется кровоснабжение – то к слуховой области, то к зрительной, то к моторной. Поэтому, если вы хотите сохранить мозг в целости, нельзя заниматься, например, одной физкультурой. Если вы не будете при этом давать себе интеллектуальные нагрузки, причем разнообразные, то кровоснабжение будет проходить преимущественно в моторных областях, а не в интеллектуальных, то есть ассоциативных, и там раньше начнется склероз. Старушка будет подвижная, стройная, но в полном маразме.

  – Из-за этой особенности мозга нам сложно делать несколько дел одновременно?

  – Да, конечно, много дел требуют повышенной концентрации, и энергетические затраты резко возрастают. Приток крови идет сразу к нескольким областям, сопротивление мозга нарастает: чем больше вы включаете нейронов, тем больше мозг не хочет работать.

  – Как заставить ленивый мозг работать?

  – Сделать это очень сложно. Конечно, мозгу можно сулить какие-то отсроченные результаты, но биологические организмы требуют только немедленных результатов: до завтра ведь можно и не дожить. Так что этот способ подходит единицам. А вот обмануть мозг можно. Для этого существует два приема. Первый – с помощью обманных обещаний, второй – с помощью так называемой смещенной активности. Приведу пример. Собака сидит около стола, вы – за столом, на столе – бутерброд. Собака хочет стащить бутерброд и понимает, что ее накажут. И вот она сидит-сидит между двух огней и вдруг ­начинает остервенело чесать за ухом. Она не- может ни остаться безучастной, ни среагировать – и выбирает третий путь. Это и есть смещенная активность – занятие делом, ­напрямую не ­относящимся к тому, что вам действительно нужно. Это то, что загнано в щель между биологической («хочу») и социальной («надо») мотивацией. Писатели, скажем, начинают писать совсем не то, что должны, фотографы – снимать что-то не относящееся к заказу – и результаты часто бывают гениальными. Кто-то называет это озарением, кто-то вдохновением. Достичь этого состояния очень сложно.

  – Можно ли сказать, что способности человека заложены в его мозге?

  – Да, и их нельзя ни расширить, ни увеличить – только реализовать. Например, у художника огромные затылочные поля – раз в пять-шесть больше (по весу, размеру, числу нейронов), чем у обычного человека. Этим определяются его способности. У него больше ресурс по обработке, он будет видеть больше цветов и деталей, поэтому вы никогда не сможете с ним договориться о том, что касается изобразительной оценки. Людям с разными способностями трудно понять друг друга. И чем сильнее выражены их способности, тем хуже.

  – Как выявить способности человека?

  – Психология этого, к сожалению, не может. А технические средства пока не очень развиты. Однако, я уверен, через пять-десять лет технологии усовершенствуют, появятся высокоразрешающие томографы (сейчас их разрешение – 25 микрон, а нужно 4-5 микрон), и тогда с помощью специального алгоритма можно будет сортировать людей по способностям и отбирать гениев в разных областях.

  – Звучит устрашающе. К чему это приведет?
  

  – К тому, что мир изменится навсегда. Самое приятное – благодаря такой сортировке люди смогут заниматься тем, к чему они действительно склонны. И это принесет ­многим счастье. Не надо будет никого травить газом Эр-Эйч, как в фильме «Мертвый сезон», чтобы все были тупыми и счастливыми.

  Еще одно последствие – индивидуальные различия перекроют этнические, и расовые проблемы исчезнут. Зато появятся новые – такие, с которыми человечество еще никогда не сталкивалось. Потому что гении, которых отберут искусственным путем, кардинально и, главное, незаметно для окружающих изменят мир. В ближайшем будущем человечеству предстоит очень короткая, но очень яростная гонка. Кто первый создаст систему сортинга, тот будет править миром. Вы же понимаете, что в первую очередь эту технологию используют не на благо общества, а в военных целях. Это будет чудовищно. По сравнению с этим Вторая мировая война покажется игрой в солдатиков.

  – А в каком направлении сегодня идет естественный эволюционный процесс?

  
  – Негативный социальный отбор, начавшийся 10 млн лет назад, действует по сей день. Из общества до сих пор изгоняют не только асоциальных элементов, но и самых умных. По­смотрите на судьбы великих ученых, мыслителей, философов – мало у кого хорошо сложилась жизнь. Это объясняется тем, что мы, как обезьяны, продолжаем конкурировать. Если среди нас появляется доминантная особь, ее надо немедленно ликвидировать – она же угрожает каждому лично. А поскольку посред­ственностей больше, любой талант должен быть или изгнан, или просто уничтожен. Именно поэтому в школе отличников преследуют, обижают, третируют – и так всю жизнь. А кто остается? Посредственность. Зато прекрасно социализированная.

  – То есть мы до сих пор живем по тем же законам, что и десятки миллионов лет назад?

  – Да, мы такие же обезьяны, как и раньше, и живем по тем же обезьяньим законам, что и 20 млн лет назад. В основном все едят, пьют, размножаются и доминируют. Это основа устройства человечества. Все остальные законы, системы только маскируют это явление. Общество, в котором нет-нет да появляются одаренные люди, придумало такой способ маскировки наших обезьяньих корней и желаний, чтобы оградить биологические начала от социальных. Но и сегодня все процессы – в сфере политики, бизнеса и т.д. – строятся по биологическим законам. Предприниматели, например, стремятся на всем сэкономить, чтобы получить конкурентные преимущества и таким образом повысить свою доминантность. Социальные же законы, моральные и этические установки, привитые родителями, наоборот, мешают бизнесу, и все стараются их обойти, чтобы больше заработать.

  – Раз все построено на инстинктах, значит, чтобы управлять людьми, надо к этим инстинктам и апеллировать?
  

  – А все так и делают. Ведь что обещают политики? Каждому мужику по бабе, каждой бабе по мужику, каждому мужику по бутылке водки. Мы вам изменим социалку – вы будете лучше жить. Мы вам сделаем доступное медицинское обслуживание – вы деньги сэкономите и- здоровье сохраните. Мы вам снизим налоги – у вас будет больше еды. Это все биологические предложения, связанные с энергией и продолжительностью жизни. А где социальные предложения? Почти никто из политиков не говорит об изменении социальной структуры общества, о ценностях. Вместо этого они говорят: мы дадим вам денег – а вы размножайтесь.

  Или вот еще пример доведенной до абсурда инстинктивной формы поведения по установлению доминантности – умный дом Билла Гейтса. В этом доме есть хозяин – он входит, и для него настраивается кондиционер, меняются влажность, свет. Уходит – и все подстраивается под запросы менее главного начальника. То есть в доме, по сути дела, находится стадо бабуинов, которые своим появлением в каждой комнате доказывают друг другу, кто главнее. И это называется умный дом? Да это шизофрения в обезьяннике. Апофеоз биологического начала. А подается все это как устройство мира будущего. Какое устройство мира будущего?! Того и гляди хвост отрастет до колена при таком будущем. Все нововведения направлены на одно и то же.

  – Похоже, что перспективы нашей цивилизации в том, что касается интеллекта, радужными не назовешь.

  – Если цивилизация сохранится в нынешнем виде, в чем я сомневаюсь, то наш интеллектуальный уровень сильно упадет. Это неизбежно.

  Уже сейчас образовательный ценз значительно снижается, потому что возникла великая вещь – информационная среда, которая позволяет людям имитировать знания, образованность. Для приматов это очень большой соблазн – такая имитация позволяет ничего не делать и иметь успех. При том, что интеллектуальное развитие будет снижаться, требования к уровню социальной адаптированности будут повышаться.

  Вот, например, объединили Европу. Кто оказался самым успешным? Умные? Нет. Наиболее мобильные и социализированные, те, кто готов переезжать в другие города и страны и прекрасно там приживается. Сейчас эти люди приходят во власть, в структуру управления. Европа, объединившись, ускорила деградацию интеллекта. На первый ценностный уровень выходит способность человека поддерживать отношения, на второй – все остальное: профессионализм, умения, навыки. Так что нас ждет интеллектуальная деградация, уменьшение размеров мозга, отчасти, может быть, физическое восстановление – сейчас же пропагандируется здоровый образ жизни.

  – Человек не может обладать и высокими умственными способностями, и развитыми социальными навыками?

  – Очень редко. Если человек думает о чем-то своем, ищет решения, которых до него не было в природе и в обществе, это исключает высокий уровень адаптированности. И даже если общество признает его гением, он в него не впишется. Высокая социализация, в свою очередь, не оставляет ни на что времени. Массовики-затейники мало пригодны к подневольному труду. Потому что они приобретают доминантность, повышают свой рейтинг с помощью языка, а не дел.

  – Отличается ли мозг женщины от мозга мужчины?

  – Женский мозг меньше мужского. Минимум разницы в среднем по популяции 30 г – максимум 250 г. За счет чего он меньше? За счет ассоциативных центров, отвечающих за абстрактное мышление, – они не очень нужны женщине, так как ее биологическая задача связана с размножением. Поэтому женщины бывают особенно успешны в областях, относящихся к воспитанию, образованию, к культурологической идентификации, – они хорошо поддерживают, сохраняют, передают преемственные культурологические системы – музеи, библиотеки. Кроме того, они добиваются прекрасных результатов в стабилизированных сообществах, там, где все правила уже определены и хорошо известны. Ну и, конечно, женщины бывают гениями – мозг очень изменчивая структура.

   

  Автор:  Анна Натитник

  hbr-russia.ru

• Noam Chomsky – Top 10 Media Manipulation Strategies

  Noam Chomsky, the distinguished American philosopher, political activist and professor emeritus of linguistics at the Massachusetts Institute of Technology (MIT), has compiled a list of the ten most powerful and efficacious strategies used by “masters of the world” to establish a manipulation of the population through the media.

  The strategies are so well-elaborated that even the countries with the best educational systems, succumb to the power and terror of those mafias. Many things are reported in the news but few are explained.

  The journalistic tendency to balance stories with two opposing views leads to a tendency to ‘build stories around a confrontation between protagonists and antagonists’ (Ricci 1993: 95). Issues such as garbage and sewage sludge only get coverage, despite their importance, when there is a fight over the siting of a landfill or incinerator and the coverage is then on the ‘anger and anguish of affected citizens, or the conflicting claims of corporate spokesmen, government regulators and environmental activists’ rather than the issues and technical background to them (Gersh 1992: 16).

  The job of media is not to inform, but to misinform: Divert public attention from important issues and changes decided by the political and economic elites, by the technique of flood or continuous flood of distractions and insignificant information.

  Journalists who have access to highly placed government and corporate sources have to keep them on their side by not reporting anything adverse about them or their organizations. Otherwise they risk losing them as sources of information. In return for this loyalty, their sources occasionally give them good stories, leaks and access to special interviews. Unofficial information, or leaks, give the impression of investigative journalism, but are often strategic manoeuvres on the part of those with position or power (Ricci 1993: 99). ‘It is a bitter irony of source journalism … that the most esteemed journalists are precisely the most servile. For it is by making themselves useful to the powerful that they gain access to the “best” sources’ (quoted in Lee and Solomon 1990: 18).

  The 10 Strategies:

  1. The strategy of distraction

  The primary element of social control is the strategy of distraction which is to divert public attention from important issues and changes determined by the political and economic elites, by the technique of flood or flooding continuous distractions and insignificant information.

  Distraction strategy is also essential to prevent the public interest in the essential knowledge in the area of the science, economics, psychology, neurobiology and cybernetics.

  “Maintaining public attention diverted away from the real social problems, captivated by matters of no real importance. Keep the public busy, busy, busy, no time to think, back to farm and other animals” (quote from text Silent Weapons for Quiet Wars).

  2. Create problems, then offer solutions

  This method is also called “problem -reaction- solution.”

  It creates a problem, a “situation” referred to cause some reaction in the audience, so this is the principal of the steps that you want to accept.

  For example: let it unfold and intensify urban violence, or arrange for bloody attacks in order that the public is the applicant’s security laws and policies to the detriment of freedom.

  Or create an economic crisis to accept as a necessary evil retreat of social rights and the dismantling of public services.

  3. The gradual strategy

  Acceptance to an unacceptable degree, just apply it gradually, dropper, for consecutive years.

  That is how they radically new socioeconomic conditions (neoliberalism) were imposed during the 1980s and 1990s:

  • the minimal state
  • privatization
  • precariousness
  • flexibility
  • massive unemployment
  • wages
  • do not guarantee a decent income,

  …so many changes that have brought about a revolution if they had been applied once.

  4. The strategy of deferring

  Another way to accept an unpopular decision is to present it as “painful and necessary”, gaining public acceptance, at the time for future application.

  It is easier to accept that a future sacrifice of immediate slaughter.

  • First, because the effort is not used immediately
  • Then, because the public, masses, is always the tendency to expect naively that “everything will be better tomorrow” and that the sacrifice required may be avoided

  This gives the public more time to get used to the idea of change and accept it with resignation when the time comes.

  
  5. Go to the public as a little child

  Most of the advertising to the general public uses speech, argument, people and particularly children’s intonation, often close to the weakness, as if the viewer were a little child or a mentally deficient.

  The harder one tries to deceive the viewer look, the more it tends to adopt a tone infantilizing.

  Why?

  “If one goes to a person as if she had the age of 12 years or less, then, because of suggestion, she tends with a certain probability that a response or reaction also devoid of a critical sense as a person 12 years or younger.” (see Silent Weapons for Quiet Wars)

  6. Use the emotional side more than the reflection

  Making use of the emotional aspect is a classic technique for causing a short circuit on rational analysis, and finally to the critical sense of the individual.

  Furthermore, the use of emotional register to open the door to the unconscious for implantation or grafting ideas , desires, fears and anxieties , compulsions, or induce behaviors …

  7. Keep the public in ignorance and mediocrity

  Making the public incapable of understanding the technologies and methods used to control and enslavement.

  “The quality of education given to the lower social classes must be the poor and mediocre as possible so that the gap of ignorance it plans among the lower classes and upper classes is and remains impossible to attain for the lower classes.” (See Silent Weapons for Quiet Wars).

  8. To encourage the public to be complacent with mediocrity

  Promote the public to believe that the fact is fashionable to be stupid, vulgar and uneducated…

  9. Self-blame Strengthen

  To let individual blame for their misfortune, because of the failure of their intelligence, their abilities, or their efforts.

  So, instead of rebelling against the economic system, the individual auto-devaluate and guilt himself, which creates a depression, one of whose effects is to inhibit its action.

  And, without action, there is no revolution!

  10. Getting to know the individuals better than they know themselves

  Over the past 50 years, advances of accelerated science has generated a growing gap between public knowledge and those owned and operated by dominant elites.

  Thanks to biology, neurobiology and applied psychology, the “system” has enjoyed a sophisticated understanding of human beings, both physically and psychologically.

  The system has gotten better acquainted with the common man more than he knows himself.

  This means that, in most cases, the system exerts greater control and great power over individuals, greater than that of individuals about themselves.

   

  References:

  Article written by Sylvain Timsit, collected in Pressenza: “TOP 10 MEDIA MANIPULATION STRATEGIES. Paris. September 21, 2010. The article is derived from: http://www.syti.net/Manipulations.html

  Silent Weapons for Quiet Wars. This document dated May 1979, was found on July 7, 1986 in an IBM copier bought at an auction of military equipment. Negligence or intentional leak, this text has been in possession of the secret services of the U.S. Navy. For safety reasons, the document does not include the signature of the organization where it came from. But information and dates clippings left believing that these Bilderberg Group, a “ discussion club “ that meets the extremely powerful worlds of finance, economics, politics, the armed forces and services secrets. Silent Weapons for Quiet Wars was published as an appendix to the book „Behold A Pale Horse“ by William Cooper, Light Technology Publishing, 1991.

  Gersh, D. 1992, ‘Covering solid waste issues.’ Editor & Publisher 125(29 August): 15-6.

  Lee, M.A., and N. Solomon 1990. Unreliable Sources: A guide to detecting bias in news media. New York: Carol Publishing Group.

   

  Source:  Theinternationalcoalition.blogspot.com

• Ноам Чомски: 10 начина за манипулиране

  10-те най-използвани начина за манипулиране с помощта на медиите според Ноам Чомски  (TOP 10 MEDIA MANIPULATION STRATEGIES)
  

   

  1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни (цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).

  2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.

  3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.

  4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето.

  5. Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.

  6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение. …

  7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят.

  8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб. …

  9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.

  10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.

   

  Източник:  Spekulanti.com

• Made in BG: Джулая

  Формално изгревът може да бъде посрещнат на всяка апартаментска тераса с изглед на изток, като за хората, които нямат възможност да прекарат нощта на открито, това е достатъчно, за да се чувстват съпричастни.

  „Джулай Морнинг“ или накратко Джулая (по името на известната песен на Юрая Хийп от 1971 година „July Morning“) е най-традиционният хипи празник в България, възникнал в средата на 80-те години на миналия век.

  Въпреки че традицията е свързана с хипи движението в Америка, тя съществува в България и до днес. На всеки 30-ти юни срещу 1-ви юли големи групи хора се събират по цялото Черноморие, за да посрещнат заедно слънцето, което изгрява над морето. Така те смятат, че се пречистват пред него, без това да има връзка с езически или религиозни ритуали.

  Джулая е уникален за България поради естеството на неговото възникване и не се наблюдава в други европейски страни. Твърди се, че е възникнал като протест срещу комунистическата власт, изразен в символиката на едноименната песен на Юрая Хийп. Символичното посрещане на изгрева е било като посрещането на едно ново начало и едно по-добро бъдеще за първоначалните участници. След падането на комунистическия режим в страната движението продължава да съществува, но липсата на първоизточника за протест променя с времето основната идея на първото хипи-движение в България.

  Някои твърдят, че идеята вече е загубила своето първоначално значение, както и че по-младите хора не са непременно запознати с условията, при които е възникнал този празник или дори кой е авторът на песента. Въпреки това, въодушевлението от първите сутрешни лъчи, като символ на зараждащия се живот, е все още основна причина хората да го честват.

  Поради прекаленото посещение след промените от 1989 г. на хора, които са далеч от хипарската идея, група от „старите хипари“ решават да започнат да честват „ивнинга“ („вечерта“ – от July Evening), като се събират в с. Варвара на 30 юни. Идеята за Джулая е популярна и днес. Сега тя има и друг привкус на бягство от всекидневно потискащата цивилизация, на протест срещу самите нас и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.

  С течение на времето Джулай морнинг добива все по-широка популярност сред младите хора, като местата, на които се чества, вече се разпростират не само по българското черноморско крайбрежие, но и в повечето големи населени места на страната, сочи БГНЕС. Особено популярни са бреговете на реки и всякакви водни басейни, хълмисти местности с възможно най-широка видимост на терена, както и всяко възвишение около големите градове. Формално изгревът може да бъде посрещнат на всяка апартаментска тераса с изглед на изток, като за хората, които нямат възможност да прекарат нощта на открито, това е достатъчно, за да се чувстват съпричастни.

  Тази година Бургас ще се превърне в олицетворение на хипи празника July Morning. Целият град ще възроди духа на 70-те с много рок музика, ретро изложби, улични музиканти и безплатни прожекции.

  Сред изпълнителите на „Сцената под звездите“, която ще бъде на Централния плаж, са Васко Кръпката и „Подуене Блус Бенд“, Джанго Зе, The Pomorians, „Силует“ и бургаски местни банди, като „Стокхолм“ и D` Family. Не само живата музика ще отбележи „Посрещането на изгрева“. За да се пресъздаде духът на свободата, любовта и музите, завещан от хипи поколението, ще има истинска „Алея на творчеството“ (участъкът от главната улица „Богориди“ в частта си от „Гъбката“ до „Културен център Казиното“.) Тя ще бъде украсена с музикални инструменти, ще е пренаселена с улични музиканти и ще предлага всякакви атракции. В парка ще има безплатна прожекция на филма HAIR (КОСА) и ще бъдат поставени телескопи за нощно наблюдение на небесните тела. Самият плаж ще се превърне в „импровизиран звезден небосклон“ благодарение на масово пускане на летящи фенери. С изгрева ще прозвучи мощно URIAH HEP с „July Morning“, но това няма да е краят на хипи фиестата.

  Източник:  Frognews.bg

  July Morning (in Wikipedia)

  In Bulgaria, there is a tradition called July Morning (Bulgarian: Джулая or Джулай, Julaya or July) as an echo from the hippy era in the 1980s and maybe as far back as the 1970s. Young (and not so young) people from all over the country travel (often hitchhike) to the Black Sea coast on the night of June 30 to meet the first sun rays on the 1st of July. Naturally, British rock band Uriah Heep’s 1971 hit July Morning is the main refrain.
  Although the tradition was emotionally linked to the hippy movement in America, it is still popular in Bulgaria. It is probably not observed anywhere else, because of its specific role as a subtle protest during communist times. „Official“ celebrations started in Burgas in 1991 or 1992, two years after the communist government resigned, and in recent years have spread to Kamen Bryag, Kavarna, Shkorpilovtsi, Irakli, Burgas, Sozopol, Varvara, Ahtopol, Chernomorets as well as the whole Bulgarian Black Sea coast. Initially, celebrants gathered on Pier 1 in Port of Varna East; now the vigil takes place on beaches as well.
  Some argue that the tradition has lost its original meaning over time. Also, younger people do not necessarily know under what circumstances it was started or even who the author of the song was (namely, Uriah Heep). In Bulgaria, the sea is associated in the first place with summer vacation and good time, and July 1 is about when vacation starts for most high schools and colleges.
  The feeling of elation from the first morning sun rays as a symbol of a new beginning in life, however, is still the main reason people observe the celebration. July Morning may be related to sun worship (see also Peter Deunov) and to midsummer night rites popular throughout Bulgarian lands ever since antiquity. It is believed that the best way to experience July Morning is to retreat with a few friends to one of the quiet beaches on the Black Sea facing east.

  

  .

• Буря остави без ток 2 млн. души в САЩ

  Стихията връхлетя Вирджиния, Западна Вирджиния, Мериленд, както и столицата Вашингтон

  

  Силна буря в САЩ уби двама души в щат Вирджиния и остави без ток близо два милиона американци – жители на Атлантическото крайбрежие.

  Това съобщиха местните власти.

  Стихията връхлетя щатите Вирджиния, Западна Вирджиния, Мериленд, а също столицата Вашингтон.

  Скоростта на вятъра достигна близо 120 километра в час.

  Бурята предизвика сериозни транспортни проблеми във Вашингтон, спрени са влаковете в столичното метро.

  В щата Западна Вирджиния, където са останали без ток половин милион души, е обявено извънредно положение.

  Източник:  БТА

  .
• Л. Георгиевски: Македонците са най-големите фалшификатори на историята

  Македонците са най-големите фалшификатори на историята на Балканите. Това казва в автобиографичната си книга „Това съм аз” бившият македонски министър-председател Любчо Георгиевски.

  Книгата трябва да се появи в книжарниците в най-скоро време, но тя вече предизвика огромни реакции в Македония и Сърбия поради някои сензационни разкрития и събития, които са описани в нея. Георгиевски бе един от основните лидери в битката за отделянето на Македония от бивша Югославия в началото на 90-те години на миналия век. Той бе премиер на страната в периода 1999-2002 г.

  „Македония е най-големият фалшификатор на балканската история. Тя ще прокълне и майчиното си мляко поради факта, че се отрече от Свети Наум и Свети Климент”, смята Любчо Георгиевски, цитиран от БГНЕС. В книгата си той съобщава и доста неизвестни факти от най-новата история на Балканите. Георгиевски пише, че заедно с бившия сръбски премиер Зоран Джинджич е обсъждал вероятността за размяна на територии между Македония, Албания и Косово.

  По време на посещението си в затвора на Международния Трибунал за военни престъпления в Хага Георгиевски е имал и 15-минутен разговор с бившия сръбски президент Слободан Милошевич.

  Той потвърждава, че при визитата си във Вашингтон през 1999 г. тогавашният държавен секретар Мадлин Олбрайт е поискала разрешение от Македония да бъде извършено нападение срещу Сърбия. „Аз дадох съгласието си за подобна операция, но тя не бе реализирана от САЩ и НАТО”, казва още той.

  Любчо Георгиевски смята, че Македония би била много по-добро място за живеене, ако вместо Киро Глигоров за пръв президент на страната бе избран тогавашният млад лидер на комунистите Петър Гошев, който бе яростен противник на Югославия. Според него бившият държавен глава Борис Трайковски не е притежавал необходимият капацитет за поста. „Победата на Трайковски на президентски избори през 1999 г. бе Пирова победа за ВМРО-ДПМНЕ”, смята още Любчо Георгиевски и подчертава, че и сегашният македонски държавен глава Георги Иванов няма капацитет да изпълнява тази длъжност.

   

  Източник:  Dariknews.bg

• Две български стихотворения в американския учебник Painless Poetry

  Американско издателство Barron’s е поместило в учебника по поезия Painless Poetry две български стихотворения. За това пише в блога си Владимир Левчев. Едното е неговото  стихотворение „Кокошка и яйце“ , преведено на английски от Пулицъровия лауреат Хенри Тейлър, а другото е „Огледало“ на Атанас Далчев, преведено на английски от Владимир Левчев.

  (Стихотворението „Кокошка и яйце“ е публикувано в излезлите в САЩ книги на Владимир Левчев „Черна книга на застрашениете видове“ (Black Book of the Endangered Species), 1999  г., и „Невъзвръщенец“ (The Refugee), 2011 г.)

   

  Ето и текстът на самите стихотворения на английски и на български.

   

  Vladimir Levchev

  HEN AND EGG

   

  The hen has hatched

  goose-eggs.

  She leads her chicks

  down by the river.

  Suddenly they jump in

  and they swim.

  The hen flutters and clucks

  in terror by the river.

   

  At night you walk on water,

  or sink in a bog,

  or jump from the 15th floor

  sweating, terrified by your own self.

   

  What you are in your dream

  is not yours.

  It jumps in the river and swims away

  talking in an unknown language.

   

   

  Владимир Левчев

  КОКОШКА И ЯЙЦЕ

   

  Кокошката е измътила

  гъши яйца.

  Води своите пиленца

  покрай реката.

  Изведнъж те скачат вътре

  и плуват.

  Кокошката пърха и кудкудяка

  в ужас наоколо. . .

   

  Ти ходиш нощем по водата,

  или затъваш в блато,

  или се хвърляш от петнайстия етаж  –

  потен, ужасен от себе си.

  Това което си в съня си

  не ти принадлежи.

  То скача в реката и отплува,

  бърборейки на чужд език.

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Atanas Dalchev

  A MIRROR

   

  You’ve been expecting it for many years,

  but the miracle is here every hour.

  Look at the mover passing by your house

  with a heavy mirror!

  As he walks, the streets, the buidings,

  and the fences zoom,

  people come up from the shining bottom,

  cars fly out in rage like birds from a cage.

  Town squares and trees begin to sway,

  roofs and balconies fall down,

  blue skies flash. . .

  You don’t need to wonder why the mover

  stoops and makes so slowly every step:

  He is holding in his human hands

  a new and amazing world.

  1937

   

  Атанас Далчев

  ОГЛЕДАЛО

   

  Ти го чакаш от години цeли –
  чудото дохожда всеки час.
  Виж хамалина пред нас,
  който носи огледало.
  Той върви. И в огледалото израстват
  улици, къщя, стобори,
  а от дъното му светло идат хора
  и като от клетка птици автомобили изхвръкват бясно.
  В миг разлюшкват се площади:
  дървеса,
  стрехи и балкони падат.
  Блясват сини небеса.
  Ти не се учудвай, че хамалинът
  е приведен и върви едва!
  Носи той в ръцете си човешки цял един
  нов и дивен свят.

  1937 г.

   

  Източник:  Vladimirlevchev.blogspot.com

• Мистериозни инвеститори вдигнаха цената на тока с 13%

  Регионалното министерство започна проверка за неправомерно издадени разрешителни за експлоатация на фотоволтаици

   

  Мая Цветкова, Венелина Ангелова,  в. „Сега“
  

  Само за една нощ планираното поскъпване на тока за домакинствата от 1 юли се увеличи от 10 на 13%, а изненадващата новина предизвика словесни войни в парламента. Очевидно по сценарий на управляващите шефът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев спешно пристигна в НС, за да докладва, че по-резкият скок се дължи на внезапен наплив на нови соларни централи. А строителното министерство започна спешна проверка на работата на ДНСК през последните два месеца, защото има съмнения за незаконни разрешения за ползване на фотоволтаични инсталации.

  Странното е, че до оня ден ДКЕВР пак обясняваше, че поскъпването е неизбежно заради увеличаващия се брой вятърни и слънчеви паркове, но твърдеше, че няма да е с повече от средно 10%. Пред депутатите вчера Семерджиев обясни, че главни виновници за допълнителното увеличение са нови проекти, които са успели да се присъединят към елмрежата в последния момент, за да хванат по-изгодните цени. От 1 юли държавният регулатор ще свали високите тарифи, по които НЕК задължително изкупува енергията, произведена от слънце и вятър. Цените ще паднат средно с 50% при соларните паркове и с 30% при вятърните в сравнение с действащите до 30 юни. Не стана ясно обаче защо комисията едва сега е разбрала за новите ВЕИ играчи.

  От строителното министерство не отговориха на „Сега“ колко и къде са обектите, присъединени през последните 2 месеца, нито кои са собствениците им. Съмненията са, че за да хванат по-високите цени на изкупуване, валидни до 30 юни, собственици на инсталации, които не са били напълно завършени, все пак са успели да се снабдят с т.нар. Акт 16 и разрешително за експлоатация от ДНСК. Така дори да са получили документите на 30 юни, токът им ще се изкупува 20 години напред по по-високите тарифи. За сравнение в момента – токът от АЕЦ „Козлодуй“ струва 42 лева за мегаватчас, за фотоволтаици цената до 30 юни е 485 лева, а от 1 юли ще е 236 лева.

  „Има три основни фактора за увеличението: подпомагането на възобновяемите енергийни източници, подпомагането на когенерацията при ефективно използване на горива – природен газ и въглища, както и нова добавка, дължаща се на дългосрочните договори за изкупуване на енергията от ТЕЦ-овете „Марица-изток“ 1 и 3″, обясни пред депутатите Семерджиев. Скокът с още 3% бил, за да не фалира НЕК и да има пари да изкупува скъпия ток от ВЕИ, чийто дял в енергийния микс на страната растял далеч по-бързо от прогнози, правени миналата година и към края на април т.г. Шефът на ДКЕВР призна, че картината е неясна и че в момента се уточнява какви мощности са въведени в експлоатация и какви са количествата енергия, подлежащи на изкупуване. „По предварителни данни само за последните месеци са присъединени към мрежата соларни паркове с обща мощност около 250 мегавата“, обяви неотдавна Семерджиев. Вчера обаче ресорният министър Делян Добрев показа по-добра осведоменост и съобщи, че към мрежата са били включени 600 мегавата фотоволтаици. Той сподели пред депутатите, че знаел тези данни от април, но не искал „да се меси в работата на независимия регулатор“.

  От БСП обвиниха управлението на ГЕРБ за пореден тежък удар върху доходите и стандарта на българите. Социалистите поискаха компенсации за най-бедните домакинства заради поскъпването.

  От името на „Синята коалиция“ пък Мартин Димитров обяви, че скокът с 13% е печален рекорд, за който е виновна тройната коалиция. Той посочи, че предното правителство е допуснало заявления за строеж на 12 000 мегавата ВЕИ проекти. Това е колкото 12 АЕЦ-а с мащабите на „Козлодуй“. „Ако тези проекти бяха реализирани, щеше да има още по-голямо повишение на цената на тока,“ обясни Димитров.

  Енергийният министър Делян Добрев също се оплака от наследството. Той обясни, че преди две години имало предварителни договори за „хиляди“ мегавата мощности с ВЕИ, които новият закон, приет в средата на миналата година, ограничил. „Защо ние, най-бедната страна от ЕС, да водим политика на стимулиране на скъпата енергия от ВЕИ, при положение че срокът за изпълнението на изискването за 16% енергия от ВЕИ е до 2020 г.?“, зададе риторичен въпрос Добрев. „Чужди инвеститори дойдоха у нас да получават възвръщаемост на тока от ВЕИ от около 30% и ние да плащаме. Целият свят се изсипа да инвестира във ВЕИ тук, ако не бяхме променили закона през май 2011 г., сигурно сега увеличението щеше да е 100%“, заяви Добрев. Същата теза разви преди месеци и премиерът Бойко Борисов. „Законът за зелената енергия е най-лобисткият закон. Сега ние плащаме цените на този ток, въпреки че успяхме на два пъти да ги намалим. Ако не беше така, щеше да отиде поне на 40% цената на тока“, коментира Борисов вчера в Бургас. „Така че е било хубаво през 2007 г. екоорганизациите също да станат и да протестират тогава, за да се види действително какъв лобистки закон са приели“, допълни той.

  Вчера стана ясно и че топлоенергията няма да поевтинее с обещаните от ДКЕВР между 3 и 30%, а само с до 20%, като в София, Русе, Велико Търново и Перник дори топлата вода и парното ще поскъпнат. С по-малко от предварително изчисленото ще паднат и цените на тока, произвеждан от топлофикациите, който задължително се изкупува от НЕК и влиза в крайната цена на всички потребители.

   

• Колко ни струва токът?

  И да ни харесва, и да не ни харесва, цената на тока скача с около 10% до около 10 евроцента, (а както вече стана ясно – с 13% – бел. ред.).

  И да ни харесва, и да не ни харесва, дори с това повишение, България продължава да ползва най-евтиния ток в Европа.

  И да ни харесва, и да не ни харесва, като го съотнесем към покупателна способност, токът ни е по-скъп от средното за Европа.

  Но и да ни харесва, и да не ни харесва, Европа не е целият свят и през океана в САЩ май не са по-глупави от нас.

  Вижте картата на САЩ с цени на тока за домакинствата, разделени по щати.

  Всички цени под 12 цента ($) са по-евтини, от каквото ползваме в България. И няма нито един щат в континенталната част на САЩ, който да ползва по-скъп ток от средното за ЕС.

  Да бе, ще си кажем, но ние субсидираме зелените енергии, произвеждаме чист ток, пазим природата, а тъпите янки ще се изтровят от алчност.

  И да ни харесва, и да не ни харесва обаче, САЩ произвеждат 14% от електричеството си от възобновяеми енергоизточници, докато Европа – 12.4%.

  Глупавите янки хем не разхищават почти никакви държавни пари за субсидиране на зелени енергии, хем ползват по-зелен ток, хем е и по-евтин.

  Е, ние пък европейците сме по-добри на футбол.

  Голямо чудо, че си управляваме енергийната индустрия като СССР.

   

  –––––––––––––––––––––
  

  Бел.ред:  Текстът, поместен във Фейсбук профила на ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика), е препубликуван от Mediapool.

• Свети първоапостоли Петър и Павел (Петровден)

  Всяка година на 29 и 30 юни Църквата чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни, първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения, и са завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.

  Те са наречени още „стълбове на православната вяра“. Тържествена служба в прослава на светите апостоли Петър и Павел се извършва още от древността на 29 юни и на 30 юни (Събор на светите дванадесет апостоли, с особена прослава на ап. Павел).

  Свети апостол Петър

  Свети апостол Петър, брат на апостол Андрей Първозвани, бил беден рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава „камък“, му дал Сам Иисус Христос. Ревностен във вярата, когато Христос запитал: за кого Го мислят човеците, Петър отговорил, че Той е Син на Живия Бог. Апостол Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя и бил въздигнат от Господа до апостолско достойнство. Петър следвал неотделно Спасителя до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял.

  Свети апостол Павел

  Свети апостол Павел (от лат. паулус – малък), с кръщелното име Савел, не е от кръга на непосредствените Христовите ученици. Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата Деяния на на св. Апостоли (XI глава) се разказва, че на път за Дамаск Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: „Савле, Савле, защо ме гониш? … Аз съм Иисус, когото ти гониш“. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра.

  Денят на светите равноапостоли Петър и Павел е един от най-почитаните летни празници в традициите на българския народ. Според схващанията на хората на този ден не бива да се върши важна земеделска работа. По традиция се отговява с варено тазгодишно пиле и празнични погачки. В черквата се носят петровски хлябове и ябълки-петровки, освещават се и се раздават на роднини и съседи за здраве. С Петровден завършва и Петровския пост. Тази година празникът се пада в петък, така че вместо с пиле се почита с риба. Ако 29 юни, празникът на Първовърховните апостоли, се случи в сряда или петък, се разрешава риба, а ако 30 юни съвпадне със сряда или петък, се разрешава само да се яде постна храна с олио и вино.

  Според църковния устав тази година, защото е в петък,  Петровден се почита с постна трапеза (и риба), но храната не е сред най-важното на празника.

  Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая.

  Празнуват носещите имената:
  Петър, Павел, Петьо, Петрана, Петранка, Пепа, Петя, Полина, Павлин, Павлина, Павлета, Кремена, Камен, Пейо, Пенка, Пенчо, Пламен

  Макар в църковния календар да пише, че 29 юни е празник на двамата апостоли, за народа това е Петровден, а следващия ден – 30 юни, по църковному – Събор на 12-те апостоли, народът нарича Павловден.

  Честит празник на всички именници!

   

  Източник:  Trydiani.blogspot.com

• Какво става с българските архиви в Русия?

  Русия е готова да върне на Полша архивите, изнесени по време на Втората световна война, стана известно в сряда. Това е резултат от дългогодишна борба, която поляците умеят да водят.

  Те вече получиха част от архивите, включително  документи,  засягащи разстрелите от 1940 г. в Катинската гора, още през 1990 година. Занесе им ги лично  Михаил Горбачов, който поднесе и извинение на Полша за престъплението.

  Архивите, които предстои да бъдат върнати, са били съхранявани в секретния фонд на министерството на вътрешните работи на СССР, сега са в Руския държавен архив в Москва.

  Там някъде са и българските архиви, изнесени през 1944 година. От които досега не е върнато нищо. Става дума за половината история на Третата българска държава.

  За тези архиви през последните 22 и половина години е ставало дума неведнъж. Имаше едно обещание от страна на Путин, когато пак беше президент. Обещан бе договор, също като на поляците сега, само че те умеят да държат на своето.

  А тогавашният български държавен глава, историк по професия, при визита в Москва чу подробни обяснения колко е сложна тази работа с архивите, как били разпръснати на различни места и трудно се събирали. А и много неща били изчезнали кой знае къде…

  Така или иначе Първанов се върна с обидно тъничка папка. А са изнасяни вагони.

  В документалната си книга „КГБ в България“ (Военно издателство, 2009 г.) доц. Йордан Баев пише: „Основната цел на съветските специални служби в тези септемврийски дни (на 1944 – бел.kafene.net)е насочена към издирване на всички възможни документи и персонални свидетелства за дейността на германското, италианското, британското, американското, френското и турското разузнаване в страната. На следващо място са поверителните български архиви (Тайна царска канцелария, министерствата на външните работи, отбраната и финансите, оперативните дела на полицията, Държавна сигурност и РО на Генералния щаб, както и на други държавни учреждения), данните за разкритите съветски разузнавателни групи в България“.

  „Кореспонденцията между началника на съветското военно разузнаване ген.-полк. Фьодор Кузнецов и секретариата на Вячеслав Молотов в периода от 23 ноември до 7 декември 1944 г. съдържа 70 страници от описи на документи, взети от дипломатическия архив на българското външно министерство т.е. само тези документи са над 2 хиляди“, пише Баев.

  Въпросът за архивите остава открит вече много години и очевидно в момента не само не е приоритет за българските власти, а изобщо не стои на дневен ред. Къде по-важни са договорите на „Лукойл Нефтохим“ или „Южен поток“…

  Така че отговорът на въпроса от заглавието е прост – нищо.

   

  Източник:  Мediapool/ Kafene.net

• Ваньо Шарков: СДС трябва да бъде основа на единен десен политически проект

  На 15 май 2012 г. половината от Националния съвет на СДС гласува за отхвърляне политическото споразумение за развитие на Синята коалиция, която има своето легитимно представителство на местно, национално и европейско ниво.

  Гласът на 49 човека се противопостави на гласа на близо 300 000 други, които в три последователни избора (за Европейски и национален парламент през 2009 г. и за местна власт през 2011 г.) подкрепиха обединената реформаторска десница. Същите тези 300 000 очакваха през изминалите три години  не просто препотвърждаване на проекта Синя коалиция, но развитието му в консолидирана и перспективна формация с решаваща роля в политическите процеси в България.

  Тези 300 000 избиратели очакват днес от нас ясен отговор на въпроса: ще позволи ли СДС с процедурни и апаратни хватки да бъде подменена волята им?

  На 8 юли 2012 г. всеки един член на СДС ще се изправи пред своята отговорност – да посочи с гласа си по кой път ще продължи да се развива партията.

  А пътищата са два:

  –   единият, да следваме доверието на 300 000 души, които поискаха от нас да бъдем единна, реформаторска десница, да надградим и разширим влиянието на Синята коалиция, като я превърнем в модерен десен европейски проект.

  –   другият, пътят на неясните интереси и задкулисни договорки, същият, който на последните президентски избори бе подкрепен едва от 65 000 души и превърна СДС в маргинална политическа сила.

  Ние, депутати, евродепутати, кметове и общински съветници от СДС и Синята коалиция категорично заставаме зад единството на традиционната десница.

  СДС има отговорност пред демократично мислещите хора в България и трябва да бъде основа на единен десен политически проект, който:

  –   да доразвие силните страни и успешните политики на обединената десница на местно, национално и европейско ниво;

  –   да отстрани слабостите на Синята коалиция, свързвани с вътрешни напрежения и протипостовяния, следвайки утвърдените европейски интеграционни практики;

  –   да преодолее разделението, като работи активно и със самочувствие през всички свои структури в местната, национална и европейска власт в посока изграждане на самостоятелен политически субект;

  Единният десен проект трябва:

  1. Да отстоява националните интереси без популизъм и с последователни реформаторски политики, базирани на опита и компетентността.

  2. Да бъде гарант за спазване на демократичните принципи и ценности.

  3. Да спре подмяната на историята на демократичния преход, както и посегателството срещу успехите на реформаторското управление на десницата. Това е положителната основа, върху която трябва да стъпи бъдещото развитие на държавата след застоя, в който я вкараха популистките управления на НДСВ, ГЕРБ и корумпираното управление на Тройната коалиция.

  4. Да защити европейския проект на България, чийто основи бяха поставени именно от традиционната десница, а бяха последователно доброволно сдавани на всякакви ново появяващи се политически формации, претендиращи за дясното.

  Ние, депутати, евродепутати, кметовете и общинските съветници на СДС и СК ще подкрепим онзи кандидат за лидер на СДС, който ще защити с опита, уменията и авторитета си политиката на единство на традиционната десница.

  Разчитаме на честната подкрепа на всички членове на СДС, които въпреки сътресенията продължават да ни бъдат верни и ни дават енергия да поставим на правилния път единната и силна десница.

   

  Д-р Ваньо Шарков

• Сините настояват за електронно броене и отчитане на изборните резултати

  „Ние от СДС и Синята коалиция сме категорично за промяна на Избирателния кодекс и то в посока гарантиране истинността на вота на българските граждани”. Това заяви кандидатът за лидер на СДС и депутат от Синята коалиция д-р Ваньо Шарков на среща с местната структура и членовете на СДС в Кюстендил по повод предстоящите консултации при Президента във връзка с Избирателния кодекс. „Едно от нещата, за които настояваме от доста време, е да има електронно броене и отчитане на резултатите. Това ще подобри работата на секционните избирателни комисии, няма да допусне недобросъвестно отношение на някои от членовете в тези комисии и ще бъде предпазен механизъм срещу подмяната на вота на българските избиратели – нещо, на което станахме свидетели в с. Бохот, община Плевен, по време на последните местни избори”, каза Ваньо Шарков.

  Той изрази категорично несъгласие с предложението на ДПС- да се позволи воденето на предизборна кампания на турски език в България. „Официалният език в нашата страна съгласно Конституцията на републиката е българският език. Предизборните кампании трябва да се водят на български език, за да бъдат ясни и разбираеми за всички граждани. Искането на ДПС е опит с етнически средства да се печелят политически дивиденти – нещо, което считаме за крайно непочтено”, каза д-р Шарков.

  Пред журналистите в Кюстендил той разказа, че евродепутатът на СДС и СК Надежда Нейнски работи в Бюджетната комисия в ЕП по предложение за увеличаване на финансовите средства по Предприсъединителния механизъм за средващата бюджетна рамка на ЕС от 2014 до 2020 г. „Смятам, че Кюстендил е едно от местата, където трябва да анонсираме тази възможност, която се отваря пред западните български общини за усвояване на повече средства от предприсъединителните програми по линия на трансграничното сътрудничество с държави като Македония например. Общините от Западна България трябва да направят всичко възможно да участват в изработването на съвместни проекти за трансгранично сътрудничество, за да може да се използват финансовите средства в предприсъединителните фондове на ЕС за подобряване на инфраструктурата и повишаване на конкурентноспособността в тези райони на България. „Не трябва по никакъв начин да изоставаме с усвояване на европейските средства, защото, знаете, че по време на управлението на Тройната коалиция отбелязахме значителен спад на усвояемостта и сега е моментът да наваксаме”, призова депутатът от Синята коалиция.

  Той отново подчерта, че се кандидатира за председател, за да направи силен СДС, който да бъде база за обединение на десницата в България, а това обединение да прерасне в единен десен политически субект. „Ще дам всичката енергия, която имам, за да се получи това обединение, защото то е честно спрямо избирателите- всичко останало- говоренето и в СДС, и в ДСБ за самостоятелно явяване на изборите-  е знак за самодостатъчност и самонадеяност, които са необясними за нашите симпатизанти”, категоричен бе д-р Шарков.

   

  Източник:  Dnesplus.bg

• <<
• 1
...
• 217
• 218
• 219
• 220
• 221
• 222
• 223
• 224
• 225
• 226
• 227
...
• 416
• >>