2024-09-29

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Италия победи Англия на четвъртфиналите на европейското по футбол

    Двубоят завърши 4 на 2 в полза на италианците след дузпи


    Отборът на Италия е последният полуфиналист на Евро 2012. „Скуадра адзура“ постигна драматичен успех с 4:2 след изпълнение на дузпи срещу Англия в последния четвъртфинал в турнира. В редовното време двата тима не си отбелязаха попадения, но италианците треснаха две греди. В крайна сметка обаче късметът днес бе на тяхна страна и при рулетката на дузпите те показаха по-здрави нерви от своя съперник и ще играят в следващата фаза, където ги чака среща с Германия.

    Мачът започна с натиск на Италия и още в 4-ата минута Даниеле Де Роси с уникален удар от воле от около 30 метра тресна гредата зад Джо Харт. Англия обаче отговори моментално и в ответната атака Глен Джонсън бе намерен пред вратарското поле, но той стреля прекалено слабо и Буфон успя да спаси. Постепенно „трите лъва“ взеха инициативата и имаха няколко добри възможности пред вратата на своя съперник. в 13-ата минута Скот Паркър стреля от далеч, но покрай вратата. Минута по-късно пък Джонсън центрира към Рууни, който с плонж засече топката с глава, но я прати над напречната греда.

    След това обаче отново Италия си върна инициативата като в 22-ата минута Касано стреля от далеч на вратата, а в 25-ата минута Андреа Пирло с перфектен пас намери Марио Балотели зад защитата, но нападателят се засуети и в крайна сметка Джон Тери се върна и блокира удара му. В 29-ата минута и Рикардо Монтоливо опита далечен, но неточен изстрел, а в 32-ата минута Балотели имаше нов шанс, като този път опита странична ножица от границата на наказателното поле, но Джо Харт спаси удара му. Веднага след това пък и Англия имаше добра възможност, като Дани Уелбек получи чудесна топка от Рууни пред пеналта, но прати кълбото над вратата. В 34-ата минута пък Касано също имаше шанс да обстрелва противниковата врата, но отново не бе точен.

    Италия обаче продължи да контролира събитията на терена и в заключителните минути на полувремето, като в 38-ата Касано стреля опасно от дистанция, но вратарят на англичаните отново спаси. В 41-ата минута пък Балотели се изяви с нов фрапантен пропуск като получи кълбото на метър пред вратата, но го прати над напречната греда. Нападателят на Манчестър Сити имаше ое един шанс в 43-ата минута, но ударът му от дистанция също не порази вратата.

    „Суадра адзура“ отново стартира вихрено и втората част на мача. Още в 48-ата минута италианците можеха да открият резултата, като Де Роси получи великолепен пас зад защитата, но от близо не уцели вратата. В 52-ата минута пък първо Де Роси стреля от далеч, като доста затрудни Харт, след това Балотели опита добавка от близо, но стражът на Англия отново спаси, а накрая и Монтоливо стигна до топката, но я прати над вратата. В 60-ата минута пък отново Балотели бе в центъра на вниманието, опитвайки задна ножица в наказателното поле на съперника, но доста неточно.

    Едва в 65-ата минута Англия създаде първата си по-интересна атка за втората част. Тогава Анди Керъл не успя да засече едно центриране в наказателното поле, това обаче позволи на Ашли Йънг да стигне до топката и да стреля от движение, но без успех. След това в 76-ата минута Джерард центрира остро в наказателното поле, като на Рууни не му стигнаха сантиметри, за да играе с топката. Италия пък отговори със страхотен изстрел на Диаманти от около 25 метра, но Харт отново бе на мястото си. Две минути преди края на мача пък Антонио Ночерино направи страхотен пропуск от близо, като ударът му в последния момент бе блокиран от защитник. В добавеното време на срещата и англичаните можеха да стигнат до решаващ гол, но задна ножица на Рууни премина над вратата.

    Така двубоят завърши при нулево реми в редовното време и се наложи изиграването на продължения. Там обаче ситуацията на терена не се промени особено. Италия повече задържаше топката и търсеше пространства за атака, докато Англия предимно се защитаваше и чакаше възможности на контраатака.

    В 93-ата минута Антонио Ночерино опита далечен удар в аут, а в 100-ата минута Балотели се измъкна на стрелкова позиция, но прати топката в ръцете на Харт. Минута по-късно коварно центриране на Диаманти се отби от гредата. В 111-ата минута Марио Балотели получи възможност да стреля от фаул, но го направи изключително неточно над вратата. Две минути по-късно Диаманти получи остър пас в наказателното поле, но и той не успя да порази вратата. В 105-ата минута пък Ночерино успя да отбележи гол, но бе в засада и попадението не бе зачетено. И след като равенството остана непроменено, се стигна и до изпълнение на дузпи.

    Източник: Спортал.бг
    http://euro2012.sportal.bg/

    ––––––-Статистика от мача ––––––––––––-

    England 2 – 4 Italy
    half-time (0 – 0)
    full-time (0 – 0)
    penalty shoot-out (2 – 4)

    shots on target : 1 – 8
    shots off target : 7 – 17
    possession (%) : 37 – 63
    corner kicks : 3 – 7
    offsides : 1 – 2
    fouls : 15 – 11
    yellow cards : 0 – 2
    red cards : 0 – 0

    Joe Hart – Gianluigi Buffon
    Glen Johnson –90′ Ignazio Abate
    John Terry – Andrea Barzagli
    Joleon Lescott – Leonardo Bonucci
    Ashley Cole – Federico Balzaretti
    61′ James Milner – Andrea Pirlo
    Steven Gerrard – Claudio Marchisio
    94′ Scott Parker – Riccardo Montolivo
    Ashley Young – 80′ Daniele De Rossi
    Wayne Rooney – Mario Balotelli
    60′ Danny Welbeck – 78′ Antonio Cassano

    substitutions :
    60′ Andrew Carroll 78′ Alessandro Diamanti
    61′ Theo Walcott 80′ Antonio Nocerino
    94′ Jordan Henderson 90′ Christian Maggio

    coach :
    Roy Hodgson Claudio Cesare Prandelli

    penalty shoot-out :
    S. Gerrard [1 – 1] M. Balotelli
    W. Rooney [2 – 1] R. Montolivo
    A. Young [2 – 2] A. Pirlo
    A. Cole [2 – 3] A. Nocerino
    [2 – 4] A. Diamanti

    ––––-Next––––
    Portugal vs. Spain -June 27
    Germany vs. Italy -June 28

    final – Juli 1

  • Грамада (по Иван Вазов)

    Има думи, за които гражданите и журналистите рискуват съдебен процес и една от тези думи е „престъпник“, ако по невнимание квалифицират конкретно лице, преди да е осъдено на последна инстанция. Това обаче не важи, когато добросъвестно се цитират американските тайни служби и американския посланик Джон Байърли. Те са написали черно на бяло в докладите си, изтекли в Wikileaks следното:

    Първа инвестиционна банка (FIB), основана през 1993 г. от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев е със средства с неясен произход. Те продължават да са собственици,  заедно с две офшорки от Кайманските острови и англо-нормандските острови (б.а.: Джърси и Гърнси). Европейската банка за реконструкция и развитие (EBRD), която в началото им беше поддръжник и инвеститор, наскоро ни каза, че участието им във FIB се счита за черно петно в историята им. Сега се смята, че с единия крак FIB е стъпила в законния бизнес с търговия на дребно и е позната като една от най-агресивните и излъскани банки, едновременно със съществуването си в най-тъмните сфери на престъпния свят

    От тук и изводът: Цеко Минев представлява „най-тъмните сфери на престъпния свят“! Как да повярваш, че банкерът Цеко Минев, председател на Българската федерация по ски, и фирмите около него, имат най-добри намерения от обществен и екологичен интерес, познавайки методите им на действие.

    Ето само част от „творческата му биография“:

    – концесионерът на ски зона Банско – офшорната фирма „Юлен“ Д, експлоатира незаконно 64,7 хектара (!) повече извън концесията си от 99,5 хектара. При това в Национален парк под закрилата на ЮНЕСКО;

    – Собственикът на лифтовете в ски зона „Алеко“ на Витоша – също офшорната фирма „Витоша ски“, взривява или премества 400 морени при получено разрешение за 19 (!);

    – „Витоша ски“ не ремонтира закупените през 2007 г.  след неясен търг от Столична община лифтови съоръжения, като непрекъснато се оплаква, че законодателството и бившият вече директор на Природен парк Витоша й пречат – нещо, което въобще не е вярно, а също така би трябвало да е задължена да направи по странно неразсекретения договор за приватизация;

    – „Витоша ски“ провали ски сезона на Витоша през последната зима, която бе най-снежна от дълги години насам, отказвайки да пусне лифтовете и да почисти пистите;

    – В условията на монопол на Банско и Витоша картите за ски поскъпват всяка следваща година и не отстъпват на австрийските. За разлика от качеството на предлаганата услуга;

    Сайтът милионерите.ком оценява състоянието на Минев на 80 мил лв. според Класация на вестник Пари: „Топ 100 на най-богатите в България” от 07 април 2007 г. От тогава насам богатството му се е увеличило неколкократно. Изкачва се в класацията от 23-то на 7-мо място, основно поради значителното увеличаване на капитала на ПИБ, в която той държи 31.83%. (Тази класация разбира се не отчита редица нови промени в обстановката).

    Но стига сме надничали в чинията му. Едва ли методите му се различават съществено от тези на глутницата, приватизирала  народното имане и продължаваща с държавна протекция да граби. Но в ненаситната си алчност те протягат ръце и към българската гора и природа, така нежно и сладостно описани от родните поети и писатели. А трябва да ги запазим и за бъдните поколения. Видяхме какво стана с Черноморието ни, грозно презастроено и негодно за нормален туризъм.

    Мнозина са чели „Летопис на смутното време” на Вера Мутафчиева. Проточилия се преход силно напомня този период от историята ни. Имаме си „рая” и каста на „еничарите” и „спахиите”. Тази „еничарска” каста бе сформирана , за да служи безрезервно на интересите на трансформиращата се в капиталисти номенклатура. Видели, че старата държава отива в небитието, направиха всичко възможно, за да запазят привилегиите си и дезертираха от службите по охрана на държавността. Така поставиха началото на голямото криминално „размирие” , ставайки „кърджалии”, точно както предшествениците си преди около три века. Корумпираните „султани” и „везири” на новата ни държава, правеха всичко възможно, да не им пречат и да вземат своето от набезите им.  Дори узакониха „размирието”, давайки им титли, длъжности и санджаци за управление. Сега е настъпило времето на уседналото размирие. Получили титлата „аяни”, т. е. банкери, крупни собственици и капиталисти с власт над заграбеното. От време навреме теглят куршума или ножа на някой самозабравил се, но това не променя картинката.

    А раята? Тя си остава същата. Гледа да не се навира в очите на държавата и новите „аяни”. Ако успее да скъта някой грош от тях, е щастлива. Тези, на които им е дошло до гуша, емигрираха тогава към Русия и Бесарабия, а сега на Запад. Двете касти, т.е. класите на раята и аяните съществуват паралелно, като първата тайно се надява, че ще се появи някой Мустафа Байрактар и Махмуд хан ІІ, които да сложат край на еничарския произвол. А може би някой голям „брат”, но уви, „взорът нищо не види!”. Най-страшното е, че на „раята” днес й липсва възрожденски плам и идеал, каквито имаше преди два века, за да се самоорганизира. И остава само място за клетвите…

     

    И зачете глухо попът,                         Със страшните думи.

    Брада му трепери…                             Деня та е се в ума му,

    Молитва ли, клетва ли бе –                Нощя я бълнува,

    Той се начумери.                                И трясъка от камъните

    И отстъпи от колеца,                          В съня си той чува.

    Наведе се леко,                                  По някога тайна сила

    Камък зе, фърли и рече:                     Към тамо го тика.

    „Проклет да е Цеко!“                          Тя на сън го вика.

    От тогава край туй място                    Гаче всякой камък има

    Кой мине, замине,                                Уста, уши, очи,

    Се същите думи казва,                        И му дума: „Проклет! Проклет!“

    Се същото чини.                                  И той бяга потен, тръпен…

    Пътник ли, овчар ли някой                  На душа му гряшна

    Минува из друма,                                 Мир и радост веч не дава

    Като хвърли камъка си,                       Грамадата страшна.

    „Проклет да е!“ дума.

     

    Светослав Атаджанов,

    Djani.blog.bg

  • E-vestnik.bg и webcafe.bg за независимите медии (видео)

    В студиото на „Животът и други неща“ гостуват журналистите Иван Бакалов от e-vestnik.bg и Емилия Милчева от webcafe.bg

     

    .

  • Българин спечели конкурс на НАСА

    Българин спечели престижна награда в конкурс на американската космическа агенция НАСА. 22-годишният Велин Димитров, който живее в Съединените щати, в екип със свои колеги впечатли журито с робот, които извършва такава финна дейност като събиране и сортиране на камъни. Роботът трябва да бъде изпратен на Луната.

    Така изглежда ОРЕКС. Робот, оборудван с очи, които в случая представляват камера. За да заслужи наградата на НАСА, ОРЕКС, създаден от малкия екип с българско участие, е трябвало да събере възможно най-много цветни камъни в тестовата зона на НАСА.

    Велин Димитров:
    – Трябваше да решим колко висок да е, да може да мине над тези камъни. Трябваше да решим гумите и моторите как да са свързани.

    За камъните, които ги разпознава, има три камери върху робота. И двама души карат робота. Единият кара главния, а другият – камерата. И докато единият вдига камъче, другият търси камъни с най-горната камера.

    Велин Димитров:
    – Един от инженерите на НАСА каза – вашият робот прилича все едно някой от НАСА го е строил. Бяха впечатлени от качеството на работата.

    Идеята е ОРЕКС да бъде използван като основа за много по-сложни проекти. Венелин е на 22. От 4-годишен е в Съединените щати. Следи, макар и отдалече, развитието на роботиката у нас, която според него не се развива заради липса на инвестиции.

    Велин Димитров:
    – Надявам се някой ден да се появят инвеститори и да вложат пари в такива програми. Това е бъдещето. Роботиката все повече навлиза в живота на нормалните хора.

    А бъдещето на Велин е съвсем ясно. Макар и далеч от България, иска да направи своя собствена компания – именно в сферата на роботиката.

    .

    Росен Цветков,

    БНТ

  • Самоорганизация на Еволюционерите или Манифест на протеста – 2

    Авторът на един нашумял наскоро текст в мрежата,  „Добро утро! Ние сме децата на прехода“, Георги Деянов, е написал и продължение. Вторият текст, публикуван в блога на Иво Инджев, е наречен „Манифест на протеста – 2“.

    Текстът, който следва по-долу, е публикуван в блога на Инджев, в сайта Биволъ и във в. „Дневник”. Разпространен е и във Facebook под заглаиие „Самоорганизацията на Еволюционерите“.

    Според Георги Деянов, цитиран от в. „Дневник“,  целта на втория му текст е „апел към IT специалисти за започване на разговор относно разработването на платформа, която да свърже множеството малки островчета българска нормалност, пръснати по света“.

    Донков е млад човек, на 26 години, и според информация от блога на Инджев е студент в Холандия.


    –––––––––––––––––––

    Дългоочакваните изневиделица връхлетяхме. Някои се стреснаха. Пречим на статуквото. Веднага се опитаха да ни разединят, да отклонят вниманието и да ни насочат едни срещу други. Реактивното манипулиране няма да се случи. Няма да ви оставим да повторите лъжата си 100 пъти. Изключваме телевизора. В интернет няма кой да ни излъже. Там има електронно гласуване срещу неистината. Хиляди зорки очи разобличават, на жалките опити за манипулация се смеем с посочване. Прозрачността, свободата на мнението и обмяната му е неразбиваема антивирусна програма срещу лъжата.

    Опитват се да ни изтласкат встрани, надолу, в гората, навън. Не и нас, не и този път. Засадихме и цветя символи в центъра. Садим и дървета, раждаме деца. Като заявка за постоянство и решителност. В гората и планината ходим, за да се възстановяваме, забавляваме и спортуваме. Навън – за да съберем сила и опит. Надолу протягаме ръка, за да издърпваме. Иначе живеем в тук и сега, в центъра на обществото. И отказваме да живеем зле.

    Момент от протестите на Орлов мост в София

    Срещите ни са ценни. Заедно сме и се зареждаме положително. Този път е различно. Спояваме се химически. Алтернативата на това да си с нас е да се прибереш и да пуснеш новините, за да те програмират кой си и за какво се бориш. Ще научиш, че си хулиган, еколог, среден на ръст терорист, и че си се объркал. Не вярваме, че изборът е между това да си мълчиш, или да си нахален и да вдигаш щанги. Ще се напънат да те убедят, че врагът е този до теб, а не развилнелият се монопол, който ви мачка и двамата. Ще пропуснат да говорят за свобода, откритост и еднакви правила за всички. Няма да има вест за разбиването на монопол. После ще ти пуснат и сериал.

    Медиите облъчват със зомби информация, защото си мислят, че обслужват зомбита, хора се превръщат в зомбита от медийно недохранване с нормалност. Не влизаме в порочния кръг. Създаваме среда за истинския дебат, където събуждането протича със скоростта на истината.

    Печелим от възможността за разумно и неограничено състезание на идеи. В свободното ни общуване най-ценните, най-ефективните мисли се чуват, а лъжата и вредността потъват. Искаме мирна конкуренция и във всички останали сфери – икономика, която да ври и кипи. Пространство за реализация на талантите си. Не очакваме държавата или олигарсите да построят една фабрика и една тръба, и да ни хранят. Очевидно това произвежда постна трапеза. Искаме благоприятни условия, в които да изградим хиляди фабрики и сами да се храним. Никой не знае по-добре от нас от какво имаме нужда. Взимаме си живота обратно.

    Няма да свършваме нашия протест преждевременно. Очаква се медиите да показват оредяващи редици, журналисти искат да задоволят извратеното желание на много да бъде дръпнат в калта и нашия полет. Парализата от немощност да се мисли различно и да се осъществи промяна се разкривява в копнеж и ние да се разотидем. Разбираме агресивно комплексираните от неуспеха си по управление на промяната недоносени граждани. Заедно с всички останали се борим и за тях.

    Нашият бунт е съвременен. Прагматичен. Той е на осъзнаването, че нормалността идва от правилата на играта. Игра без край, чиято цел е подобряване на условията на живот. Засега, за цялата документирана човешка история, най-добре се справят обществата, които най-ефективно се борят срещу привилегии и злоупотреби с монополи. Няма хапче. Няма нирвана, подобряването е процес. Протестът ни е постоянен – движение към все повече и повече прозрачност, равноправност и състезание. Не е сложно. Връстниците ни от други времена са работили под много по-голям стрес по техните революции.

    Еволюционери сме. Не допускаме промяна на фокуса на обществения дневен ред от важната тема. За всяка една новина, действие, закон, случка съдим по прост показател – води ли към повече отворен достъп или представлява застопоряване и раздаване на привилегии за деня на монополиста. Първо бутаме олигарсите да се търкалят надолу от планината. Разчистваме горе, защото е важно да запазим привилегированата си гледна точка. Широтата на възгледите. Отвисоко се вижда надалеч и сиво не се забелязва. Случва се и осъзнаване на неизбежности. Губи се страхът.

    Изстискваме момента и живеем пълноценно. Демитологизираме. Обичаме да наричаме нещата с истинските им имена. Чистим определения, имена, чието старателно оплескване с кал е част от увековечаването на робството. Гледаме различно на нещата. Няма наивност, модерни сме. Не хабим енергия по вълнения относно детайли. Да се съди по прически, цвят на кожата, хобита, биографии е загуба на време. Протестът не е срещу правителства, а срещу действия. Няма вечно бели или вечно черни личности и организации. Оценяват се делата. Не е важно дали премиер-министърът е сърфист на десетилетието, а какво реално върши за прехода.

    Подкрепа за всички стъпки, които ни приближават до прозрачност и конкуренция. Избираме да живеем Европа. Миналото на развитите страни е нашето настояще. Анализираме опита им, пропускаме грешките им и прилагаме най-доброто. Горди сме да работим заедно. Днес извоювахме реална победа. Обединени сме. Имаме влияние, завинаги вече ще участваме във вземането на решения. Съобразяват се с нас. Вече сме част от играта. Факт. Ние сме най-новият олигарх.

    Без агресия. С дискусия.

    Изправени сме, говорим открито за решения. Разбираме се. Използваме оптимално знанията и уменията си. Намираме в разговор смисленото решение, водещо до отваряне на достъпи и устойчиво развитие. Никой не е по-умен от хиляди хора. Действията ни са заразни. Ние сме силен гравитационен център. Започваме да огъваме времето и пространството в наша полза. Една по една се трошат лъжите и манипулациите. Привличаме неудържимо, защото сме прави. Знаем какво трябва да се направи и как.

    Заемаме се да изградим богата и разнообразна мрежа от групи във всички сфери на стопанството, политиката , обществото, които да алармират при нарушаването на интереса на гражданите. Победите ще са много. Нормалността става ежедневие и чувството е приятно.
    Най-активните, особено специалистите с умения и виждане за архитектурата на първоначалната интернет платформа за организация, моля да се обадят на [email protected], за да обменим идеи и да действаме.

     

    Георги Деянов

    –––––––––––––––––––––

    Бел.ред.: 

    Българи от разни краища на света изразиха своята солидарност с протестиращите си сънародници в България.

    На снимките по-долу може да се види част от тази солидарност.

     

     


     

     

     

  • Българската Виена подкрепи протеста срещу Закона за горите

    И българските студенти във Виена организираха многоброен протест срещу промените в Закона за горите

    Екип на списание А4

    Снимки:  Людмила Ханджийска

     

    „Планината не е кюфте” под това мото в 15.30 часа на 23 юни на полянката пред Виенското колело в Пратера се събраха повече от 60 младежи. Те дойдоха тук „въоръжени” със собственоръчно изработени плакати, за да изразят подкрепата си с останалите протестиращи сънародници срещу измененията в Закона за горите.

     

    „След като видяхме колко много българи излязоха на Орлов мост и как нашите сънародници в чужбина започнаха да ги подкрепят, решихме и ние, студентите във Виена да организираме протест. Искаме да покажем нашата солидарност с останалите протестиращи и да изразим възмущението и несъгласието си с приетите от Народното събрание промени в Закона за горите”. Така коментира за А4 един от организаторите и вдъхновителите на събитието Дамян Грозданов.

    Идеята се е зародила спонтанно. Едва вчера ранен следобед във Фейсбук се сформира група „Българската Виена в подкрепа на протеста срещу „Закона за горите”. Тя обаче светкавично набра скорост. Кристина Петрова и Яна Стойнева са силното женско присъствие в организацията. Криси сама рисува първите плакати, а Дамян и помага с оцветяването. 23-годишната студентка в Икономическия университет е доволна и щастлива от събралото се множество. „Като се има предвид краткото време за организация, не очаквах да дойдат толкова много хора”, с гордост сочи събралите се младежи Криси. „Всичко това показва, че младите хора са будни, че се интересуват от случващото се и са готови да изразят своята позиция. В крайна сметка ние сме тези, които са отговорни за бъдещето на България и не можем и не трябва да мълчим”, убедена е тя.

    Плакати с надпис „Гората не е само дървесина”, „Земята диша чрез горите”, „Спрете да пипате горите” изпълниха полянката. Времето сякаш също подкрепи инициативата, тъй като проливният сутрешен дъжд спря и се усмихна слънце. Яна Стойнева също е въодушевена от бързата реакция на колегите си. „Въпреки че много хора в момента са в сесия и четат за изпити, те намериха време да направят плакати и да дойдат. Тяхното присъствие тук значи много”.

    Красиви, умни и вдъхновени младежи показаха, че няма да позволят на политиците да ги лъжат. „Това, което се случва в България е меко казано притеснително”, коментира Дамян Грозданов. „Недопустимо е да се приемат закони, които не са в интерес на обществото, а на отделни индивиди. Това означава, че държавата нарушава обществения договор и ние няма да търпим това. Самите политици наричат поправката „Витоша ски”. Тяхното отношение към хората е достигнало до абсурдни нива на наглост”.

    Във Фейсбук групата на участниците се разменяха снимки, статии от различни медии, коментираха се новините. На самия протест те бяха ентусиазирани и горди. „Какво като не сме в България сега. Нали един ден ще се върнем. Никой не иска да намери оглозгани планини и сиви съоръжения” – разпалено обяснява Стоян, докато разпъва плаката си. „Страшен, а?” – гордо го показва той на заобиколилата го група.

    В слънчевия следобед на 23 юни 60 българи, живеещи във Виена, показаха, че разстоянието не е от значение, когато има кауза. А тя е да опазим горите си и да покажем на политиците, че е крайно време да спрат да лъжат хората.

    Щото планината не е кюфте!

     

    Източник: www.bulgaren.org

  • Lookingglass Theatre Company представляет: “Истленд”

    Самый оригинальный и непредсказуемый театр Чикаго,
    лауреат премии “Тони”-2011 (Tony Award) в категории “Лучший региональный театр Америки” Lookingglass Theatre Company давно и успешно работает в жанре синтетического театра – театра движения, акробатики, музыки, цирка, клоунады, пантомимы, танца; театра
    динамичного, яркого, зрелищного. К этому располагает молодая труппа и пространство не только сцены, но и зрительного зала. В зависимости от необходимости, сцена может быть то круглой, то квадратной, ее может вообще не быть. Действие может происходить то в середине зала, то на возвышении, а то и наверху, среди железобетонных конструкций, проводов и канатов. Соответственно, театральное пространство может преображаться то в Богом забытый городок Скотопригоньевск (“Братья Карамазовы”, “The Brothers Karamazov”, 2008), то в улицу маленького польского городка, где живет юная Лилька (“Последняя песнь Лильки Кадисон”, “The Last Act of Lilka Kadison”, 2011). Зеркало в центре разделяло надвое сцену в “Алисе…” (“Алиса в стране чудес”, “Lookingglass Alice”, 2005); выходы слева и справа, появление героев сверху и снизу заставляло зрителя вздрагивать от неожиданности в “Гефесте…” (“Гефест: цирковая сказка из греческой мифологии”, “Hephaestus: A Greek Mythology Circus Tale”, 2005 и 2008 годы); отсутствие четвертой стены позволяло проделывать самые искусные
    превращения в кругосветном путешествии героев Жюля Верна (“Вокруг света за 80 дней”, “Around the World in 80 Days”, 2008).

    В эти дни зрительный зал вместе со сценой преобразились в корабль – Lookingglass Theatre Company представляет мюзикл „Истленд“. Развевающиеся по обеим сторонам паруса, деревянные скамейки для туристов (зрителей), команда моряков (музыкантов) во главе с капитаном судна – все готово к отплытию. Время действия – 24 июля 1915 года. Место действия – река Чикаго, мост между улицами Кларк и Лассаль.
    Экскурсионный корабль “Истленд” готов к началу круиза по реке Чикаго. Не хватает только ощущения качки, но и пассажирам корабля не удалось испытать это чувство. Трагедия произошла слишком быстро…

    Экскурсионный пароход “Истленд”. Построен в США в
    1902 году. В течение двенадцати лет эксплуатировался на Великих озерах. 24 июля
    1915 года, отходя от причала в Чикаго, неожиданно опрокинулся на левый борт. Причиной кораблекрушения стала перегрузка: судоходная компания снизила стоимость билетов на экскурсию по Великим озерам до семидесяти пяти центов, и на судне, вмещавшем 1000 пассажиров, собрались 2572 человека, не считая детей, проходивших
    бесплатно. От момента появления крена до полного опрокидывания судна прошло шесть минут. Многие пассажиры не успели выбраться наверх из внутренних помещений. Согласно официальным данным, погибли 835 человек, но, по всей вероятности, жертв было гораздо больше. Историки полагают, что катастрофа унесла более тысячи жизней. (Из материалов “Морского
    журнала”, 
    http://ocean-magazin.ru/article/from_titanic_to_costa_concord.php)

    Спустя три года после гибели “Титаника” в центре
    Чикаго произошла не меньшая по масштабу трагедия. Парадокс заключается в том, что, в отличие от “Титаника”, о катастрофе “Истленда” не знают даже местные жители. Поговаривали, что власти Чикаго специально замалчивали эту трагедию. Еще бы, самый быстроходный корабль на Великих озерах, “Королева скорости”, как его называли, – и вдруг такая неправдоподобно нелепая катастрофа. Только через двадцать лет после катастрофы, 7 августа 1935 года газета “American Press” опубликовала следующее сообщение: “Сегодня апелляционный суд США утвердил решение выездного суда о том, что бывший владелец парохода “Истленд” не ответственен за гибель людей в катастрофе. Суд считает, что судно было мореходным, но виноват механик, который по небрежности неправильно заполнил баластные цистерны корабля”. В общем, как обычно бывает в таких случаях, виноватым оказался “стрелочник”.

    Сказать по правде, я не большой любитель мюзиклов, особенно основанных на реальных историях. Но этот мне понравился. Понравился отсутствием слащавой сентиментальности, серьезностью подхода к теме, разнообразной по жанрам, стилизованной музыкой, особой степенью искренности.

    Мюзикл “Истленд” целиком сделан силами труппы театра. Идея спектакля принадлежит художественному руководителю Эндрю Уайту. В основе сценария – книга Джея Бонансинга (писатель из пригорода Чикаго Эванстона) “Гибель “Истленда”: забытая трагедия Америки” (2004). Уайт написал либретто мюзикла, а композиторами выступили Бен Сассман и Андре Плюс. Именно эта команда сочинила песни к спектаклям театра “Метаморфозы” (“Metamorphoses”, 2002), “Уайнсбург, Огайо” (“Winesburg, Ohio”, 2002), “Тяжелые времена” (“Hard Times”, 2008).

    Театр Lookingglass возвращается к событиям далекого прошлого не для того, чтобы искать виноватых. Перед нами – не
    документальная реконструкция событий, а отдельные истории пассажиров, чьи жизни оборвала катастрофа. Мать с детьми, молодая девушка, семейная пара – о чем думали эти люди в последние минуты жизни? Они строили планы, были полны надежд, но страшная трагедия лишила их будущего… Среди персонажей спектакля – четырнадцатилетняя девушка (Джин Арриго), которая больше
    десяти часов провела в ловушке под корпусом корабля, но выжила. (Ее внучка в прошлом году смотрела одну из предварительных версий спектакля.) Еще один реально существующий персонаж – молодой человек по имени Регги (новая работа “старожила” театра,
    актера Дауга Хара), который оказался рядом с кораблем, нырнул в воду и помогал поднимать тела утонувших пассажиров. Возможно, его прототипом стал капитан парохода “Миссури” Вильям Брайт. Увидев, что “Истленд” опрокинулся на борт, он примчался на
    причал, где произошла катастрофа. Брайт не смог пробиться сквозь собравшуюся на набережной толпу, поэтому поднялся на второй этаж дома, стоявшего напротив. Из окна он видел, что сотни людей не могут подняться на скользкий борт лежавшего парохода. Брайт высунулся из окна и крикнул полицейским: “Возьмите золу из топок трех буксиров и высыпьте ее на правую скулу”! После этого он позвонил на ближайшую ткацкую фабрику: “Срочно доставьте пятьдесят одеял!” Зола и одеяла дали возможность спастись многим людям. К сожалению, Эндрю Уайт не включил в спектакль эту сцену. А вот капитану “Истленда”, как пишет в своей книге Джей Бонансинг, удалось спастись, даже не намочив ботинки. Позже капитан скажет, что не хотел идти внутрь корабля, потому что думал, что люди будут бросаться в воду.

    Колоритный образ капитана корабля Педерсена исполняет гитарист, певец и композитор Майкл Смит. В остальных ролях: Лоуренс Дистази, Кристин Мэри Данфорд, Дерек Хазенстаб, Эрик Хеллман, Малколм Рул, Скотт Стангланд.

    Режиссер – профессор театрального мастерства Северо-Западного университета Аманда Денерт.
    Продолжительность спектакля – 90 минут без антракта.

     

    Мюзикл “Истленд” (“Eastland: A New Musical”) идет до 29 июля. 821 N. Michigan Avenue, Chicago, IL 60611, справки и заказ билетов по телефону 312-337-0665
    или на сайте http://lookingglasstheatre.org.
    Не забудьте поставить в кассе театра штамп на билете паркинга. В этом случае вы получите хорошую скидку.
    (Адрес паркинга со скидкой: 161 East Chicago Avenue, Chicago, IL 60611.) В соседнем с театром помещении
    открыта выставка, посвященная “Истленду”.

     

    Сергей Элькин,

    http://sergeyelkin.livejournal.com/

    www.sergeyelkin.com

    Фотографии к статье:

    Фото 1. Сцена из спектакля “Истленд”

    Фото 2. Сцена из спектакля. Слева направо: актеры Дауг Хара, Моника Вест, Клейр Веллин, Тиффани Топол

    Фото 3. Сцена из спектакля. Слева направо: актеры Джин Арриго, Моника Вест, Тиффани Топол

    Фото 4. Сцена из спектакля. В центре – Скотт Стангланд

    (Все фото Шин Уильямс)

  • Черният списък на Белия дом за ликвидиране на терористи
    Всеки вторник секретна комисия, оглавявана от президента Барак Обама, одобрява по списък, изготвен от разузнаването, кои терористи да бъдат ликвидирани

     

    В. „Ню Йорк Таймс“

    Всеки е чувал за Овалния кабинет на американския президент във Вашингтон. Малко обаче знаят какво е „Ситуационна зала“ и какво прави в нея шефът на Белия дом. Там нещата са на живот и смърт, в буквалния смисъл на думата. Списъкът е изготвен от разузнаването и прилича на албум – със снимки и кратки биографии на заподозрените. В конкретния случай става дума за 15 предполагаеми бойци на терористичната мрежа „Ал Кайда“, които трябва да бъдат ликвидирани. Президентът Барак Обама проучва внимателно списъка, в който фигурират и няколко американски граждани. Списъкът съдържа и имената на двама заподозрени тийнейджъри. Едното е момиче.

    Това се повтаря всеки вторник по време на седмичните срещи на Обама със съветниците по въпросите на националната сигурност и по-конкретно на тези, свързани с тероризма. Заседанията на тази секретна комисия, оглавявана от президента Обама, се провеждат винаги в т. нар. кризисен център в Белия дом. Там се взима решението дали даден предполагаем терорист да бъде ликвидиран или заловен жив. „Ако се отдаде възможност издирван екстремист да бъде ликвидиран от безпилотен разузнавателен самолет, но при акцията да има опасност за живота и на членове на семейството му, тогава решението на президента Обама придобива и морално изражение“, казва съветникът на Обама по въпросите на националната сигурност Томас Донилън.

    По-агресивен и от Буш

    Барак Обама наследи програмата с разузнавателните самолети, използвани за целенасочено ликвидиране на терористи, от предшественика си Джордж Буш. През 2009 г. едновременно с разширяването на терористичната дейност в Йемен Пентагонът увеличи полетите на безпилотни дрони. Нов връх в програмата беше достигнат в Пакистан, смятан далеч не само от САЩ за люлка на тероризма. Именно там се състоя ликвидирането на шефа на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен през май м.г. Според президентския съветник по въпросите на тероризма Джон Бренън целенасоченото ликвидиране на предполагаеми терористи не е самоцел, а „последно средство, в случай че заподозреният не може да бъде заловен“. В действителност обаче при Обама има значително увеличение на смъртните случаи. Едно от възможните обяснения за това е, че президентът на САЩ не желае да разширява печално известния лагер за терористи в Гуантанамо в Куба, където САЩ държат предполагаеми терористи. По данни на Пентагона от март т.г. в Гуантанамо са задържани общо 171 души.

    Много спорове предизвика акцията по ликвидирането на родения в САЩ духовник Анвар ал Авлаки, укрил се в Йемен, за да планира оттам нападения в Америка. Тогава лично президентът Обама взе решението за неговото премахване. По време на операцията заедно с Ал Авлаки загина и още един американски гражданин, който изобщо не беше в списъка с предполагаемите терористи.

    На война като на война

    Въпреки някои успехи войната срещу тероризма, водена от президента Обама, засега е все още твърде далеч от начертаните цели. Откакто той влезе в Белия дом, Йемен и Пакистан са по-нестабилни, отколкото преди това, а антиамериканските настроения в тези страни са по-силни от всякога. Войната с дроните се превърна в зловещ символ на американската политика срещу тероризма, която не се спира пред никакви препятствия, включително смъртта на невинни хора. Тази водена от въздуха война обаче има своите безспорни предимства. Тя е евтина и не застрашава живота на американски граждани. Равносметката от войната на Обама срещу тероризма разбива разпространеното схващане, че демократите не отдавали достатъчно значение на темата за националната сигурност. Преди четири години едва ли някой е предполагал, че правозащитници от цял свят ще критикуват антитерористичната политика на Барак Обама още по-яростно, отколкото това прави противникът му за президентския пост от лагера на републиканците Мит Ромни.

    КАЗУС

    Американската кампания да се използват безпилотни самолети за ликвидиране на въоръжени бунтовници в други държави отговаря на международното право, заяви в началото на май съветникът на президента Барак Обама за борба с тероризма Джон Бренан.

    Той говори в навечерието на първата годишнина от ликвидирането в Пакистан на Осама бин Ладен от американски командоси. „Тук съм, защото президентът Обама ни инструктира да бъдем по-открити пред американския народ относно тези усилия“, каза Бренан във вашингтонския център „Удроу Уилсън“. „Тези цели са законни“, добави той и цитира позициите на администрацията, американската конституция и приетия след 11 септември 2001 г. закон за употреба на военна сила.

    „Що се отнася до международното право, САЩ са във въоръжен конфликт с „Ал Кайда“, талибаните и свързаните с тях сили в отговор на атаките от 11 септември и ние можем да употребяваме сила според правото за национална самозащита“, заяви още Бренан и допълни: „В международното право никъде не е записано, че е забранена употребата на безпилотни самолети за тази цел или нещо, което да ни забранява използването на смъртоносна сила срещу нашите врагове извън активната зона на бойното поле, особено когато съответната страна е съгласна, не може или не желае да предприеме действия срещу заплахата.“

    Бренан заяви, че не е вярно, че САЩ предпочитат да избиват заподозрените терористи, вместо да ги пленяват. „Не използваме сила, когато си поискаме. Има ограничения от принципите на международното право, включително уважаването на националния суверенитет и законите на войната“, допълни той.

    –––––––-

    Тайният затвор на ЦРУ в Букурещ

    В мазето на една невзрачна сграда в румънската столица Букурещ американското ЦРУ е държало и изтезавало заподозрени в тероризъм. През миналия декември това разкритието бе направено от две германски медии – в. „Зюддойче цайтунг“ и телевизия ARD. В северната част на Букурещ, в един оживен жилищен квартал, се крие една тайна, която румънското и американското правителства упорито се опитват да потулят. В административната постройка на улица „Муреш“ №4 се помещава Националната служба за регистриране на секретна информация (ОРНИСС). Мазето на сградата е било използвано дълго време от американското ЦРУ като временен затвор за неговите най-важни пленници. Там е бил държан например Халид Шейх Мохамед, организаторът на терористичната атака от 11 септември 2001 г. в САЩ, преди да бъде препратен в Гуантанамо.

    Според „Зюддойче цайтунг“ и ARD, които са работили месеци наред, за да стигнат до сегашното разкритие, местоположението на затвора на ЦРУ в Букурещ им е било потвърдено от няколко източника от американското разузнаване. Операцията по задържането на предполагаемите терористи в Румъния се наричала „Ярка светлина“. Другите две източноевропейски страни, за които се знае, че на тяхна територия е имало подобни затвори на ЦРУ, са Литва и Полша. Но за разлика от литовския затвор, който е бил в затънтената провинция, и полския, който е бил на терена на една военна база, румънският затвор е бил в центъра на столицата, пред очите на многобройните хора, които живеят в квартала. След продължителни уговорки журналистите от германските медии са успели най-сетне да разговарят с Адриан Камарасан, зам.-директор на ОРНИСС. На него бил зададен въпросът дали знае, че тази сграда е била използвана като затвор за заподозрени в тероризъм ислямисти. „Тук, в главната квартира на ОРНИСС? Не“, категоричен е Камарасан. Там се съхранявала само поверителна информация от НАТО, ЕС и Румъния. „Материали, а не хора“, допълва той.

    Опроверженията на румънската страна са напълно в унисон с политиката на мълчание, възприета от Букурещ и Вашингтон. Тъкмо през първите години след 11 септември 2001 г. Румъния се бореше за присъединяване към НАТО. „По онова време те бяха готови да направят всичко за нас“, цитира „Зюддойче цайтунг“ един от своите източници във Вашингтон. Вестникът пише, че транспортът със затворниците, които винаги са били със завързани очи и запушени уши, е пристигал винаги посред нощ, затова нищо чудно, че никой от съседите не е забелязал нищо подозрително. Ала за участието на Румъния в тайните операции няма никакво съмнение. Това потвърждават и данните за полетите на транспортните самолети, използвани от ЦРУ – Констанца, Тимишоара и най-вече Букурещ. Смята се, че един от задържаните в Румъния е бил предполагаемият терорист Абд ал Рахим ал Нашири. Това лято Европейският парламент информира, че Нашири е бил изтезаван в Полша през 2002-2003 г., а между 2003 и 2006 г. е бил държан „в таен затвор на ЦРУ в Букурещ“. След това той е бил прехвърлен в Гуантанамо.

    Тайната програма на ЦРУ бе преустановена от бившия президент Джордж Буш през септември 2006 г. предвид общественото възмущение по цял свят. Представители на неговото правителство твърдяха, че използваните методи за разпити били напълно законни. Министерството на правосъдието при Обама е на друго мнение, но отказва да предприеме съдебни действия срещу предшествениците си. А какво казва заместник-директорът на ОРНИСС – Камарасан? „При нас няма никакви пленници. Ние самите сме пленници на нашите задачи“, убеден е той.

     

    Източник:   в. „Сега“

  • Синята коалиция ще сезира Брюксел за Закона за горите

    Евродепутатите от Синята коалиция ще повдигнат въпроса за промените в Закона за горите пред европейските институции, съобщи в събота кандидатът за лидер на СДС Ваньо Шарков по време на посещението си в Разград.

    Според него строителството в горски масиви без смяна на предназначението на терените и премахването на таксите, могат да се окажат държавна помощ за инвеститорите, каквато ЕК не разрешава.

    „Досега използването на горски масиви за инвестиции в спортни и други съоръжения  ставаше след като държавата разреши намесата в горите. С таксите, платени за промяната на предназначението, тя беше задължена да създаде нова гора, за да не намаляват запасите й от зелено богатство. Ако бизнесът спре да плаща за смяна на предназначението на горските терени, то  залесяванията, компенсиращи изсичането, ще останат за сметка на бюджета. Така частни компании ще се облагодетелстват за сметка на държавата”, обясни Шарков.

    В Разград той повтори, че ако бъде избран за лидер ще работи за обединението на Синята коалиция, която се разпадна преди 2 месеца заради решението на Националния съвет на СДС.

    ”Аз съм за работещи структури на СДС, които да станат естествен център  на консолидация. Разпадът в дясно дава възможност на партии ментета да заемат мястото на старата десница и засилва изкуствено влиянието на БСП”, обясни Шарков.

     

    Източник:  Mediapool

  • Продължава дейността на т. нар. Орден на българските архонти в Асизи

    Двери БГ

    В края на месец май нов български бизнесмен е бил подлъган да стане „архонт” в Италия. Става дума за собственика на Енерджи груп Йордан Илиев. Електронното издание Класа.бг съобщава, че това е станало на пищна церемония в базиликата „Св. Франциск Асизки” в Асизи, Италия, след което в чест на новия „архонт” е била дадена и тържествена вечеря в присъствието на други висши „архонти”. Титлата му била дадена от българския „Велик архонтски съвет”, който беше създаден преди две години в Асизи, по инициатива на небезизвестния архим. Дионисий и униатския архимандрит Георги Елдъров. След това Йордан Илиев е бил номиниран от Международната организация на рицарите на мира с титлата „Посланик на мира”.

    Припомняме, че през 2009 г. въпросният самозван „орден на рицарите на мира” в Асизи се прояви скандално в България, като награди Доростолския митрополит Иларион и извърши „ръкоположение” на български рицари в православния храм в Калипетрово, Силистра (вж. тук). Тогава главните действащи лица в манипулирането на Доростолския митрополит Иларион бяха довереното му лице архим. Дионисий, прот. Добри Чаков, в чийто храм и присъствие се извърши неправославният ритуал, както и униатският духовник Георги Елдъров (вж. тук). Скандалните действия на православните духовници не бяха санкционирани от църковното ръководство по никакъв начин. Св. Синод обаче издаде окръжно, с което забрани на православни клирици да присъстват на инославни богослужения (вж тук).

    Дори посолството на Суверенния малтийски орден в България изпрати официално съобщение до медиите, в което заяви, че категорично се разграничава от дейността на „тази структура, използваща неправомерно наши исторически символи” (вж. тук). Малтийският орден съобщи също, че „рицарите от Асизи” не са упълномощени нито от Ватикана, нито от която и да е легитимна църковна структура в Европа да раздават ордени, рицарски достойнства и др. подобни, като св. Престол на Ватикана неколкократно е предупреждавал самозванците да не бъдат допускани до богослужение в католическите църкви, особено по време на богослужение, за да не объркват вярващите. Нещо повече, в съобщението се казва, че „самопровъзгласяващите се ордени служат понякога за фасада или за прикритие на нелегални дейности като имотни измами, продажба на фалшиви университетски дипломи, връчване на фалшиви ордени, фалшиви дипломатически паспорти, за съмнителни инвестиции или за фискални измами. Някои от тях имат връзки с организираната престъпност. В други случаи тези ордени се ограничават да си играят с личната суета и егото  на известни личности, без да имат престъпни намерения”.

    Св. Синод на БПЦ също се разграничи от действията на Старозагорския митр. Галактион и неговите сподвижници и заяви, че никой клирик на Българската църква не може да дава архонтски звания, ордени и др. подобни (вж. тук).

    Въпреки това поради липса на по-сериозни мерки дейността на български православни духовници в съмнителната структура продължи необезпокоявана. На 14 юни 2009 г. в Асизи беше открито „Консулство на съвета на архонтите”, което е българска инициатива. Православното българско духовенство беше „представяно” от архим. Дионисий и др. (вж. снимката).

     

    Това обаче са само малка част от безобразията, станали известни в медиите. Поредното е на 18 февруари 2011 г. отново в Асизи, където архим. Дионисий в присъствието на двама „архонти” и монсеньор Елдъров ръководи богослужението при възвеждането в степен „екзарх на архонтите в Асизи” на католическия свещеник ЖанМари Полидоро. Сайтът AssisiPax International съобщава, че „тази българска титла” се връчва за първи път и свидетелства за „широката популярност на Ордена на Асизи в България” (вж. тук).

    На всичко отгоре, архим. Дионисий е водил ритуала от името на Западно- и Средноевропейския митр. Симеон, като е прочел негово писмо като „президент на Великия съвет на Архонтите”, който уж възвежда в сан „архонтски екзарх” въпросния католически свещеник заради миротворческата му дейност в духа на св. Франциск Асизки. Текстът на поредното фалшиво писмо от името на митр. Симеон може да видите на италиански език тук.

    Припомняме, че неотдавна Римската община, където започнаха да се извършват „архонтските ръкоположения”, обяви, че се отделя от Западно- и Средноевропейска епархия и изпрати молба да мине към Старозагорска епархия. Митр. Галактион след архонтския скандал преди три години демонстративно бойкотира дейността на Св. Синод и негласно премина в разкол. Св. Синод търпи поведението му поради опасения негласният разкол да не стане официален и така Старозагорска епархия отново да бъде разцепена.

     

  • Миряни в подкрепа на водещия на „Вяра и общество“

     В подкрепа на Горан Благоев – водещ на „Вяра и общество“

    До Съвета за електронни медии
    До Генералния директор на БНТ – г-жа Вяра Анкова
    .
    Уважаеми дами и господа,

    Чрез отвореното писмо на епископ Наум до СЕМ станахме свидетели на поредната неадекватна реакция на Св. Синод на БПЦ.

    Писмото е насочено срещу предаването „Вяра и общество” на БНТ и лично срещу неговия водещ Горан Благоев. Странна и абсурдна е тази светкавична реакция срещу един журналист на фона на абсолютното мълчание на архиереите ни по повод тяхното сътрудничество с ДС. Странна и абсурдна е реакцията срещу един журналист, който защитава автентични християнски ценности и се произнася ясно и категорично против антиканоничното узаконяване на архонството.

    Позицията на Св. Синод по отношение на въвеждане на титлата архонт буди абсолютно недоумение у миряните. Св. Синод узаконява онова, което напълно отрече преди пет години. Очевидно съображенията за това пълно обръщане са изцяло конюнктурни, а не принципни. Това беше и темата на последното предаване „Вяра и общество” от 16 юни 2012 г. Решително не приемаме упрека за манипулативно и едностранчиво представяне на гледните точки по този толкова оскърбителен и болезнен казус. Столът на изрично поканеният от Горан Благоев митрополит остана празен. Водещият не може да носи отговорност за този отказ.

    Горан Благоев не заслужава упреците, отправени към него. Той е човек, който от години живее в църквата и нейните Тайнства, православен християнин, който на висок глас свидетелства своята вяра. Истините, които произнася с болка и горчивина, очевидно са нелицеприятни за архиереите на църквата ни. Но те са важни за обществото ни и за Божия народ на същата тази църква.

    Горан Благоев е уникално явление в българската журналистика – доктор по eтнология,  историк, ерудиран журналист, който има честни и ясни позиции по най-болните въпроси на действителността ни. Затова категорично изразяваме нашата подкрепа и уважение към неговата работа.

     

    С уважение:

    проф. Калин Янакиев – философ

    доц. Дилян Николчев – богослов

    д.и.н Момчил Николов – историк

    Тони Николов – журналист

    Емилия Дворянова – писател

    Деян Енев – писател

    Теодора Димова – писател

    Диана Петрова – журналист

     

    Източник:   bnt.bg

  • Европейската комисия „Антимафия“ е сезирана за тъмното минало на Бойко Борисов

    Специалната комисия по организирана престъпност, корупцията и изпирането на пари към Европейския парламент (CRIM) е сезирана от журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов и от правозащитника Петър Пенчев от Асоциацията за свободно слово „Анна Политковская“ за подозренията за криминално минало на премиера Бойко Борисов, които се разкриват в американските дипломатически доклади, както и в обясненията на подсъдимите Васил Костов – Кеца и Сретен Йосич.

    В сигнала се настоява Комисията да проведе публично изслушване на свидетели, сред които Джулиън Асанж за автентичността на докладите, изтекли в Wikileaks, разследващия журналист от Тагесцайтунг Джон Гетс, разкрил че информацията за Борисов е подадена от ЦРУ, подсъдимите Васил Костов – Кеца и Сретен Йосич, зам.-директора на ОЛАФ Васил Киров, директора на Европол Роб Уейнрайт и премиера Бойко Борисов.

    Конкретно авторите се позовават на разкритията в два дипломатически доклада на посланик Джон Байърли: [06SOFIA647] НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯТ ПОЛИТИК В БЪЛГАРИЯ: ГОЛЕМИ НАДЕЖДИ, СЕНЧЕСТИ ВРЪЗКИ, в който пише, че американската служба SIMO идентифицирана впоследствие като ЦРУ е потвърдила връзка на премиера със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. и доклад за българската банкова система [06SOFIA1652], в който са посочени няколко банки, които се занимават с пране на пари и кредитиране на свързани лица, като сред тях е и СИБАНК, тогава собственост на г-жа Цветелина Бориславова, за която пише: „Има също така и притеснения за някои от авоарите, които Борисов вече е прекарал през тази банка„.

    Вносителите на сигнала се позовават на правомощията на Комисията да подпомага усилията на ЕС за борба с корупцията и организираната престъпност, като за тази цел тя може „да установи необходимите контакти, да извършва посещения и да организира изслушвания с институциите на Европейския съюз и с международните, европейските и националните институции, с националните парламенти и правителства на държавите членки и на трети държави, с представители на научната общност, предприятията и гражданското общество, както и с участниците по места, с организациите на жертвите, с длъжностните лица, участващи в ежедневната борба с организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари, като правоприлагащи органи, съдии и магистрати, както и с участниците от гражданското общество, които насърчават култура на законност в трудни области.“

    „Фактът, че върху премиера на държава членка на ЕС тежи сянката на такива подозрения, придобили общественост в световен мащаб, е скандален и вреди на публичния образ на целия Европейски съюз… Вярваме, че разследването на Комисията по този конкретен случай ще хвърли светлина върху преплитането на интересите на организираната престъпност с висши политици и ще отправи политическо послание както към държавите членки, така и към държавите със статут на кандидати за членство в ЕС, че няма да бъде прикривано дори и най-малкото съмнение за съпричастие на обществени фигури към организираната престъпност, корупцията и изпирането на капитали.“ – пишат в заключение Петър Пенчев, Асен Йорданов и Атанас Чобанов.

    Специалната комисия по организирана престъпност, корупцията и изпирането на пари към Европейския парламент има едногодишен мандат с възможност за удължаване за шест месеца и беше създадена през март 2012 г., след приемането на резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2011 г. Председател на комисията е депутатът от АЛДЕ Соня Алфано.

    До Специалната комисия за борба с организираната престъпност, корупцията и прането на пари към Европейския парламент

    СИГНАЛ

    Относно: Проверка на факти и обстоятелства уличаващи българския министър-председател Бойко Борисов за връзки с организираната престъпност и за участие в схеми за пране на пари

    Уважаеми Дами и Господa,

    Повод за настоящия сигнал е натрупването на достоверни и, съвпадащи по смисъла на изнесената фактология, документални данни и свидетелства за съпричастието на българския премиер, г-н Бойко Борисов в миналото към организирана престъпна група за трафик на наркотици, съмнителни сделки с горива и пране на пари. Едва ли е нужно да подчертаваме, че тези данни са от огромен обществен интерес както за България, така и за Европейския съюз.

    Преди да се обърнем към Вас подадохме сигнал в българската прокуратура. За съжаление тя отказва да разгледа по същество предоставените й данни. Нейното повърхностно и непрофесионално заключение (виж прил. 1) поражда съмнения за осъществен политически натиск, за да не бъде разследван случая. Ето защо молим уважаемата Комисия, след като внимателно се запознае с нашите мотиви, да инициира проверка и публично изслушване на свидетели, сред които и на премиера на България г-н Бойко Борисов. По-долу излагаме известните ни данни и свидетелства:

    1. На 26.05.2011 г. сайтът Wikileaks публикува секретен американски дипломатически документ, представляващ доклад на американския посланик Джон Байърли до Вашингтон, изпратен на 05.09.2006 г. В него пише буквално следното:

    «13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата“).»

    http://wikileaks.org/cable/2006/05/06SOFIA647.html

    Показателно е, че при излизането на тази информация, която предизвика обществен скандал, българският премиер не отрече изрично твърденията за участието му в незаконна дейност. Той коментира, че не чете «жълта преса», след което пренасочи всички въпроси към американския посланик в София Джеймс Уорлик. Посланик Уорлик не отрече автентичността на публикувания документ, но изрази пълната подкрепа на американското правителство за кабинета Борисов.

    На 30.04.2012 г. в немския вестник «Тагесцайтунг» излезе информация за смисъла на криптонима SIMO, който според журналистите, провели собствено разследване, означава ЦРУ. http://taz.de/Diplomaten-Depeschen-von-Wikileaks/%2194296/ В статията, подписана от Джон Гетс, дългогодишен разследващ журналист от световноизвестното списание «Шпигел», се твърди, че източник от ЦРУ е посочил, че SIMO е тайно име на Централното разузнавателно управление на САЩ, което дипломатите са нямали право да използват в дипломатическите документи.

    «Един бивш шеф на отдел на ЦРУ потвърди за Тагесцайтунг, че СИМО и ЦРУ са всъщност едно и също. „СИМО е просто административно наименование за ЦРУ, което се използва във вътрешната комуникация и като такова не би трябвало да се използва в грамите.»

    Става въпрос за същото SIMO – ЦРУ е посочено като източник от посланик Джон Байърли, който е потвърдил информацията за участието на г-н Борисов в източване на горива и трафик на метамфетамини.

    Тази новина изнесена от «Тагесцайтунг» потвърждава сериозността на данните, събрани от американското посолство, които в никакъв случай не могат да бъдат квалифицирани като «жълта преса» и «слухове».

    «Тагесцайтунг» цитира и други случаи на позоваване на SIMO в американските дипломатически доклади изтекли в Wikileaks, които са общо 251000 на брой. Прави впечатление, че тези позовавания са изключително редки, само 175 от 251000, и се откриват предимно в докладите с най-висок гриф на секретност. Става ясно, че американските дипломати цитират SIMO/ЦРУ за потвърждаване на особено чувствителна информация. Прави впечатление, че единственият друг политик цитиран от SIMO като замесен в наркотрафик е президентът на сената на Хаити г-н Йозеф Ламбер.

    Информацията изнесена от «Тагесцайтунг» беше премълчана в по-голямата част от класическите български медии – телевизии, радиа, вестници, което поражда съмнения за политически натиск тя да не става обществено достояние в България. На 06.06.2012 г. журналистът Асен Йорданов изнесе доклад за тази публикация и нейното отразяване в българските медии на изслушване за медийната свобода в България организирано от групата на АЛДЕ в Европейския парламент. (виж прил. 2)

    • На заседание на Окръжен съд Шумен от 25.11.2011 г. подсъдимият г-н Васил Костов  с прякор «Кеца» дава обяснения, в които твърди, че през 1999 г. се е провела среща на шефове на организирани престъпни групи, които решили да купят висок пост във властта на г-н Бойко Борисов, за да бъдат закриляни от него. Г-н Васил Костов дава допълнителни детайли, че тогава г-н Бойко Борисов е имал бригада, което означава организирана престъпна група за рекет и други незаконни дейности.
    • На заседание на Белградския Окръжен съд проведено на 07.04.2009, тоест, преди публикацията на американския дипломатически доклад, г-н Сретен Йосич с прякор «Йоца Амстердама», обвинен за убийства и наркотрафик заявява, че по времето, когато е бил в България е бил закрилян от главния секретар на МВР – г-н Бойко Борисов.
    • На 30.11.2010 г. на заседание на същия съд в Белград защитеният свидетел г-н Томислав Марянович също заявява, че Бойко Борисов е бил «човекът на Сретен Йосич и на дясната му ръка Слободан Джурович в България»
    1. Във връзка с изнесените в доклада на посланик Байърли данни за «пране на пари» през банката на приятелката на г-н Бойко Борисов – г-жа Цветелина Бориславова, обръщаме внимание на един друг таен дипломатически доклад от посланик Байърли от 2006 г. за българските банки. http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1652.html В доклада са посочени няколко банки, които се занимават с пране на пари и кредитиране на свързани лица. Сред тях е и СИБАНК, тогава собственост на г-жа Цветелина Бориславова.

    «СИБАНК, (Economic and Investment Bank, също EIBank, бивша Българо-руска инвестиционна банка). Предишните и собственици бяха офшорки. Цветелина Бориславова, жената, която съжителства с кмета на София, Бойко Борисов, я притежава в момента, заедно със Светослав Божилов и исландския инвеститор Тор Бьорголфсон, чрез фирмата му Новатор Файненс България (Novator Finance Bulgaria). Тук има притеснения, че тази банка практикува „свързано“ отпускане на заеми на фирми от по-ниско качество, които иначе не биха отговорили на изискванията за кредитиране. Има също така и притеснения за някои от авоарите, които Борисов вече е прекарал през тази банка.»

    Важна подробност е, че като източник на тази информация е посочен шефът на българската Агенция за финансово разузнаване – д-р Васил Киров. Г-н Киров в момента е зам.-директор на службата ОЛАФ. Този факт придава изключителна достоверност на изнесените данни.

    Петитум

    Считаме, че дори само докладът на посланик Байърли, позоваващ се на могъща световна разузнавателна служба, уличаващ г-н. Борисов във връзки с организираната престъпност, трафик на синтетични наркотици и пране на пари е достатъчен повод за Комисията да се сезира и да започне проверка.

    Виждаме обаче, че данните съобщени от посланик Байърли и потвърдени от SIMO намират потвърждение от свидетели които са с известно местонахождение, на разположение са на правосъдието и могат да бъдат призовани и изслушани от Комисията.

    Уважаеми европейски депутати, членове на Комисията. Фактът, че върху премиера на държава членка на ЕС тежи сянката на такива подозрения, придобили общественост в световен мащаб, е скандален и вреди на публичния образ на целия Европейски съюз. Случаят напълно се покрива с компетенциите на Специалната комисия за организираната престъпност. Ето защо настояваме Комисията да разгледа нашия сигнал, да започне проверка по него и да организира публично изслушване, на което да покани  следните лица:

    • Г-н Джулиън Асанж, за автентичността на изнесените от организацията Wikileaks дипломатически доклади;
    • Г-н Джон Гетс, разследващ журналист, за източникът от ЦРУ, потвърдил значението на SIMO;
    • Г-н  Васил Киров, зам.-директор на службата ОЛАФ, за данните, че СИБАНК е замесена в пране на пари от престъпна дейност на г-н Бойко Борисов;
    • Г-н Сретен Йосич, подсъдим в Сърбия, за обясненията дадени пред Белградския окръжен съд в Сърбия;
    • Г-н Томислав Марянович, защитен свидетел в Сърбия, за обясненията дадени пред Белградския окръжен съд в Сърбия;
    • Г-н Васил Костов, подсъдим в България, за обясненията дадени пред Шуменския районен съд в България;
    • Г-н Роб Уейнрайт – директор на службата Европол – за наличието на данни за престъпна дейност на премиера Борисов, получени от партньорски служби;
    • Г-н Бойко Борисов – премиер на България;

    Вярваме, че разследването на Комисията по този конкретен случай ще хвърли светлина върху преплитането на интересите на организираната престъпност с висши политици и ще отправи политическо послание както към държавите членки, така и към държавите със статут на кандидати за членство в ЕС, че няма да бъде прикривано дори и най-малкото съмнение за съпричастие на обществени фигури към организираната престъпност, корупцията и изпирането на капитали.

    Оставаме на разположение за допълнителна информация и като вносители на сигнала потвърждаваме нашата готовност да се явим на публично изслушване пред Комисията.

    С уважение,

    Атанас Чобанов

    Петър Пенчев

    Асен Йорданов

    ––––––––––––––––––––––

    English:

    To the Special Parliamentary Committee on Organized Crime, Corruption and Money Laundering at the European Parliament

    REPORT

    Regarding: Probing facts and circumstances exposing Bulgarian Prime Minister, Boyko Borisov, of connections with organized crime and participation in money laundering schemes.

    Ladies and Gentlemen,

    The reason for this report is the accumulation of reliable and matching within the meaning of the published facts, data and documentary evidence of the participation in the past of Bulgarian Prime Minister, Mr. Boyko Borisov in an organized criminal group for illegal drug trafficking, suspicious fuel deals and money laundering. It is not even necessary to emphasize that this information is of great public interest for both Bulgaria and the European Union.

    Before turning to you, we alerted the Bulgaria Prosecutor’s Office. Unfortunately, they rejected our request to examine in essence the provided data. Their superficial and unprofessional conclusion (see Annex 1) generates suspicions of political pressure to deny justice on this case. For this reason, we ask the respectable Committee, after carefully examining our motives, to initiate a probe and a public hearing of witnesses, including the Prime Minister of Bulgaria, Mr. Boyko Borisov. We list below the following data and evidence:

    1. On May 26, 2011, the site WikiLeaks published a secret American diplomatic cable to Washington by the American Ambassador in Sofia, John Beyrle, on September 5, 2006. In it, Beyrle writes the following:

    The Dirt

    –––

    ¶13. (S/NF) Accusations in years past have linked Borisov to oil-siphoning scandals, illegal deals involving LUKoil and major traffic in methamphetamines. Information from SIMO tends to substantiate these allegations. Borisov is alleged to have used his former position as head of Bulgarian law enforcement to arrange cover for criminal deals, and his common-law wife, Tsvetelina Borislavova, manages a large Bulgarian bank that has been accused of laundering money for organized criminal groups, as well as for Borisov’s own illegal transactions. Borisov is said to have close social and business ties to influential Mafia figures, including Mladen Mihalev (AKA „Madzho“), and is a former business partner of OC figure Roumen Nikolov (AKA „the Pasha“).

    http://wikileaks.org/cable/2006/05/06SOFIA647.html

    It is indicative that after the release of this information, which caused a public scandal, the Bulgarian Prime Minister did not specifically deny the allegations of his involvement in illegal activities. He said that he does not read „tabloids,“ and then redirected all questions to the US Ambassador in Sofia James Warlick. Ambassador Warlick did not disprove the authenticity of the published document, but expressed full support of the US government for the cabinet “Borisov.”

    On May 30 2012, the online edition TAZ.de of the Berlin-based Tageszeitung published information about the codename SIMO, which, according to the media’s own investigative report, means CIA. http://taz.de/Diplomaten-Depeschen-von-Wikileaks/%2194296/ The article, signed by John Goetz, an investigative journalist with a long-running career with the globally popular Spiegel Magazine, insists that a former CIA Department Chief has confirmed that SIMO is the secret codename of the US Central Intelligence Agency, and that diplomats are banned from using the name of the agency in diplomatic documents.

    “A former Head of the CIA, confirmed for TAZ that SIMO and the CIA are the same thing. SIMO is an administrative term for the CIA, actually used only for internal purposes, and as such, it should not have been used in the cables.“

    The same SIMO/CIA is mentioned in Ambassador John Beyrle’s cable as a source of information about Borisov’s involvement in “oil-siphoning scandals, illegal deals involving LUKoil and major traffic in methamphetamines.”

    This news, published by Tageszeitung, confirms the seriousness of the data collected by the American Embassy and certainly cannot be dismissed as “tabloid” information or “rumors.”

    Tageszeitung cites other cases where SIMO has been mentioned in American diplomatic cables published by WikiLeaks. There are a total of 175 such mentions in 251 000 cables. It strikes that the latter are very rare and can be found only in reports with the highest classification level. It becomes clear that American diplomats cite SIMO/CIA only to confirm extremely sensitive information. It is also noteworthy that the only other politician listed by SIMO as being involved in drug trafficking is the former Senate President of Haiti, Mr. Joseph Lambert.

    The information published by Tageszeitung was hushed by most mainstream media in Bulgaria – TV and radio channels and the press, which generates suspicions of political pressure to not make it public. On June 6 2012, at a hearing on media freedom in Bulgaria, organized by the ALDE group in the European Parliament, journalist Assen Yordanov presented a briefing on the publication and how it has been reported in Bulgarian media. (See Annex 2)

    1. At a session of the Shumen District Court on November 25 2011, a defendant, Mr. Vasil Kostov AKA Ketsa (the Sneaker) claimed in a testimony that a meeting has been held in 1999 between organized crime bosses, where they have decided to buy a senior police post for Mr. Boyko Borisov so that he could protect them. Mr. Vasil Kostov offers further details such as Borisov having at the time a “brigade,” meaning an organized crime group for racket and other illegal activities.
    2. At a session of the Belgrade District Court on April 7 2009 i.e. before the publication of the American diplomatic cable, Mr. Sreten Jocic nicknamed “Joca the Amsterdam,” indicted for murders and drug trafficking, stated that during his stay in Bulgaria, Mr. Boyko Borisov, in his capacity of Chief Secretary of the Interior, has provided cover-up for him.
    3. On November 30 2010, at a session of the same Court in Belgrade, protected witness Tomislav Marjanovic also stated that Boyko Borisov has been “Sreten Jocic’s and Jocic’s right hand Slobodan Djurovic’s man in Bulgaria.”
    4. Regarding information from Ambassador Beyrle’s cable about money laundering through the bank of Mr. Boyko Borisov’s girlfriend, Ms. Tsvetelina Borislavova, we note another secret diplomatic cable from Ambassador Beyrle from 2006 on the subject of Bulgarian banks http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1652.html. The cable lists several banks dealing with money laundering and granting loans to “connected” individuals. EIBank, then owned by Ms. Tsvetelina Borislavova, is among them:

    “Economic and Investment Bank (former Bulgarian-Russian Investment Bank).  Offshore companies once owned this bank. Tsvetelina Borislavova, common-law wife of Sofia mayor Boiko Borissov, and Svetoslav Bozhilov own it now, together with Icelandic investor Thor Bjorgolfsson through his company Novator Finance Bulgaria.  The concern with this bank is that it is practicing connected lending with lower quality companies that wouldn’t otherwise qualify.  There are also concerns about the origin of some of the assets Borissov allegedly passes through the bank.”

    The source of the above information, listed as Dr. Vasil Kirov, at the time heading the Bulgarian Financial Intelligence Agency, is another important detail. Mr. Kirov is currently the Deputy Director of OLAF. This fact gives exceptional credibility to the released data.

    Petition

    We believe that the report of Ambassador Beyrle, referring to the globally-mighty Intelligence Service, incriminating Mr. Borisov over links to organized crime, trafficking of synthetic drugs and money laundering is a sufficient reason for the Committee to launch a probe in the matter.

    However, we also note that the information, reported by Ambassador Beyrle and confirmed by SIMO, is further supported by witnesses with a known location, available to the justice system, who can be summoned by the Committee for a hearing.

    Dear MEPs, members of the Committee,

    The very fact that there is such shadow casted on the Prime Minister of EU Member State over the above listed suspicions, known publically and internationally, is scandalous and hurts the public image of the entire European Union. The case is fully within the authority and the competence of the Special Committee on organized crime.

    We believe that the Committee’s probe will shed light on the mixing of interests of organized crime and senior officials and will send a political message to countries with the status of candidates for EU membership that not even the slightest suspicion of participation of public figures in organized crime, in corruption and in money laundering is going to be concealed.

    For this reason we are asking the Committee to consider our report and to organize a public hearing with the following persons:

    • Mr. Julian Assange, on the authenticity of the diplomatic cables released by WikiLeaks
    • Mr. John Goetz , investigative journalist on the CIA source who has confirmed the meaning of the codename SIMO
    • Mr. Vasil Kirov, Deputy Chief of OLAF on the information that EIbank is involved in money laundering
    • Mr. Sreten Jocic, defendant in a criminal case in Serbia, on his testimony before the Belgrade District Court
    • Mr. Tomislav Marjanovic, protected witness in Serbia, on his testimony before the Belgrade District Court
    • Mr. Vasil Kostov, defendant in a criminal case in Bulgaria, on his testimony before the Shumen District Court
    • Mr. Rob Wainwright, Europol Director, on the existence of information about the Prime Minister’s criminal activities, received by partner services
    • Mr. Boyko Borisov, Prime Minister of Bulgaria

    We remain available for additional information and, as the authors of this report, we confirm our readiness to appear for a public hearing before the Committee.

    Respectfully,

    Atanas Tchobanov

    Petar Penchev

    Assen Yordanov

    .

    Източник:  Биволъ
     

  • Как Нане Стоичко разбира туризма, екологията и устойчивото развитие

    Някога на Орлов мост са посрещани чужди войски, днес там се събират освободителите на България от българско робство

     

    Ясен Бориславов,  в. „Сега“

    „Да спасим гората от закона!“ беше един от лозунгите по време на протестите на Орлов мост срещу промените в Закона за горите, даващи възможност за урбанизиране на планините, без да се променя предназначението на земята. Може да звучи парадоксално, но лозунгът точно отразява основните страхове, изкарали младите хора на протест. Това е ужасът, че в недалечно бъдеще у нас няма да има никакви естествено диви, свободни и неосквернени от инвеститорски интереси природни пространства. Някой ден може да се окаже, че и въздухът, който дишаме, е даден от държавата на концесия, станал е притежание на някаква корпорация или банка по непонятни за здравия разум, но юридически изрядни процедури. И за всяко вдишване гражданинът дължи такса. Звучи като сюжет за абсурдна пиеса, но животът често се оказва съставен от абсурди.

    „Горите и планините винаги са били последното убежище на свободата“, се казва в текст, който от няколко дни се разпространява като манифест на гнева в интернет („Добро утро! Ние сме децата на прехода“ от Георги Деянов).

    Аргументите на властта в полза на закона, независимо дали звучат разумно, нямат особено значение.

    Хората все по-трудно вярват на законодателни текстове,

    които често и не разбират. Приемат ги като мъртва словесна тъкан, съставена така, че лесно да бъде заобикаляна от монополи и корпорации, както и става. Не вярват на лукавото законодателство, но вярват на образи. А образът, който създаде за себе си българският инвеститор в туризма, е, меко казано, непривлекателен.

    Повечето големи инвестиционни проекти в тази сфера превръщат някакво красиво, привлекателно и достъпно по-рано място в трудно достъпна и строго охранявана зона зад солидна ограда с КПП, където мъжаги в сини ризки с щампи Security дават ясно да се разбере, че лица с годишен доход под 50 000 лв. там са нежелани. Специалитет на туристическия предприемач у нас е, след като види къде хората обичат да ходят, да застане на пътя им и да къса билетчета. Друго доказано умение е превръщането на археологията в панаирджийска атракция.

    У нас инвеститорът е свещена крава, независимо че може да е чисто криминален тип или завършен простак, готов брутално да наложи своите отблъскващи вкусове и етични стандарти. А може и да е банален шмекер. Преди няколко години покрай изграждането на незаконен лифт инвеститорът шумно обясняваше как е направил съоръжението, за да може възрастни и болни хора да се качват на върха на планината. И си мислеше, че някой му вярва. Сякаш възрастните и болните си нямат други грижи. Кусур им е да гледат света от високо. Докато могат, нека го правят на собствен ход. Планината не е лазарет, нито възрастният човек е някакъв планински козел.

    По повод протестите премиерът каза, че в Австрия имало с десетки хиляди километри повече ски писти, отколкото у нас и затова там бил развит зимният туризъм. Едва ли само това е причината.

    Деликатно се премълчава какво представляват Австрийските Алпи,

    на каква надморска височина са пистите и дали не са над естествения горски пояс. За всяко отсечено дърво ще се засаждат по три, обещава министър Найденов, без да уточнява, че отсечените ще бъдат вековни, а новопосадените с дебелина на точилка. Дори да се реализират всички заявени проекти в Родопите, Рила, Пирин, Витоша и Стара планина, те обхващат площ от 12 000 хектара, което е 0,03% от горските територии в страната, обясняват защитниците на планинската урбанизация. Подобна статистика не значи нищо, защото едва ли има съмнение, че проектите са ориентирани към най-красивите и най-привлекателните места. След като бъдат урбанизирани, те неизбежно ще загубят от естествената си красота, а сигурно и няма да са безвъзмездно достъпни. Нека добавим, че дори и един декар, застроен с грозотии, може да унищожи естествено красивия пейзаж на хиляди хектари в околността. Факт.

    В знаменития роман „Клошмерл“ от Габриел Шевалие (разказ за живота в малко градче в Бургундия) има няколко реда, които биха помогнали да видим как невъзможното у нас е постигано с естествена лекота другаде. „Църквата си е все същата, сбор от разновидни части, прибавяни последователно от всяко поколение с някакъв усет за пестеливост, който е запретявал да се възстановява повече от строго необходимото, и някакво смътно чувство за красота, което ги е карало да долавят прекрасното и ги е възпирало да го разрушат. Тази умереност е създала повече или по-малко навсякъде прелестта на френското село.“ Бихме добавили, че тази умереност е създала не само красотата на френската, но също на австрийската, немската и италианската провинция, запазила е привлекателността на повечето красиви места по света.

    Този „усет за пестеливост“, тази „умереност“

    и това „смътно чувство за красота“, което да долавя прекрасното и да го пази от разрушаване, у нас го няма или е остро дефицитно. Няма го в администрацията, няма го в бизнеса, българското общество това чувство не го е култивирало. Тук-там то се е самопораждало, за да бъде бързо задушено поради тъпа селяндурска алчност и отсъствие на общоприемливи естетически стандарти и етико-естетически консенсус за красивото и доброто. Поради което богатството у нас подозрително често създава мизерни гледки.

    Вместо това българското общество е създало тягостно отблъскващия образ на Нане Стоичко (от разказа на Елин Пелин „Нане Стоичковата върба“), който заради мазната си капа отсича вековна върба с дванайсет щъркелови гнезда. Неговата травматизираща менталност носят много от големите, средните и по-малките инвеститори в туризма и това може лесно да се види в превърнатите на туристически гета курорти като Слънчев бряг и Несебър, Созопол, Банско и дори в Синеморец и на много други места. Сега Нане Стоичко иска да полази високите части на планините и протестиращите на Орлов мост се опитват да го спрат. Изглежда, това ключово софийско кръстовище ще се превърне в нов символ на демокрацията и по-точно на земетръсния разлом в доверието между гражданите и държавата. Някога на това място са посрещани чужди войски, а днес то събира освободителите на България от българско робство.

    Какво постигнаха протестите?

    Показаха, че освен частни има и обществени интереси, с които властта, макар и неохотно, ще трябва да се съобразява. Показаха, че властта изпитва гузност и страх от вълните на гражданския гняв. Това е гняв, който днес е насочен към амбициите на отделни персони да монополизират ски туризма, но утре може справедливо да се разлее в други посоки. Слабо вероятно е този гняв да торпилира правителството, но той е признак за известно отрезвяване в отношението към ГЕРБ и към мутро-милиционерския политически елит. Това е спонтанна реакция срещу корпорациите и монополите, които изкривяват пазара и в крайна сметка произвеждат бедност, а не богатство. За разлика от еколозите хората от Банско, Разлог и Добринище не знаят за какво точно протестират, тъй като Законът за горите няма пряко отношение към техните селища и техния поминък. Те протестират по принцип, „срещу гражданята“.

    Трудно е да се повярва, че същите инвеститори, които опустошиха Черноморското крайбрежие, ще направят нещо по-различно в планините. Казват: „Дори и да искаме, няма да можем да ги бетонираме, защото релефът и надморската височина не го позволяват.“ Не е вярно. Могат и биха го направили, ако държавата им гарантира печалби и ако няма ясно заявен обществен интерес, който да ги спре.

     

  • Мълчаливо бдение срещу решението за архонтите

    Инициаторите на бдението са разтревожени от продължаващото отстъпление на архиереите на Българската православна църква от духа и традициите на Православието

     

    Слави Бинев и Петър Манджуков, обявени за архонти единият от Старозагорския, а другият от Пловдивския митрополит. Снимка: БГНЕС

    На мълчаливо молитвено бдение пред Синодалната палата в София в петък, 22 юни, 8,15 часа сутринта, са призовани всички православни християни, които не одобряват решението на Светия синод на Българската православна църква (БПЦ) да легализира т.нар. архонти.

    Инициативна група започна събирането на

    подписка срещу узаконяването на скандалната титла.

    За трите дни откакто подписката се събира в интернет, тя е подкрепена от 550 души (тази информация е от 16 ч. на 21 юни).

    Инициаторите са разтревожени от продължаващото отстъпление на архиереите на БПЦ от духа и традициите на православието. По време на бдението ще бъде връчена подписката.

    Сред подписалите са проф. Калин Янакиев, писателите Теодора Димова и Емилия Дворянова, известният психиатър и богослов д-р Николай Михайлов, университетски преподаватели, учени от БАН, учители, студенти, адвокати, лекари, журналисти, хора на изкуството, богослови, свещеници от цялата страна, които са пожелали анонимност, както българи от чужбина.

    Един от малцината духовници, осмелили се да останат с името си, е свещеник Кирил Тошев от близкото до Пловдив село Труд. Именно произвеждането на архонт в Пловдивска епархия на оръжейния търговец и производител на вина и ракии Петър Манджуков преди две седмици и последвалите масови протести предизвика вчерашното решение от Светия синод – че това звание има място в Църквата.

    За да приемат скандалното си решение митрополитите, начело с патриарх Максим, бяха принудени от акта на Пловдивския владика Николай и негово ултимативно писмо с настояване Св. синод да утвърди почетното звание „архонт“.

    След като

    Синодът промени свое решение отпреди пет години,

    снощи добави:

    1. Отличието „архонт“ може да получи за особени заслуги към БПЦ само православен християнин; 2. Отличието „архонт“ може да бъде давано само от Епархийския митрополит по решение на Епархийския съвет; 3. За дарените средства по т. 3 и т. 4 от Раздел ІІ – начинът на тяхното придобиване не трябва да противоречи на християнския морал и на добрите нрави, проповядвани от БПЦ.

    Такива заслуги могат да са: Изграждане на нови храмове, обслужващи духовните потребности на голямо множество миряни; Ремонт и други форми на подпомагане на епархийски манастири до степен на възстановяване на монашеския живот в тях; Устойчиво подпомагане на образователната и социалната дейност на Църквата, като например чрез изграждане и издръжка на образователни центрове, дългосрочно подпомагане на уроците по вероучение и неделните училища, изграждане и издръжка на социални кухни, сиропиталища, приюти и др. подобни благотворителни институции.

    Проявена изключителна гражданска активност в сферата на религиозното просвещение и значим интелектуален или творчески принос, при който удостоеният е вложил не материални, но духовни ценности, вложил е всичките си способности и таланти за прослава на Бога и благото на св. Църква, се казва в решението на Св. Синод.

    След награждаването на Манджуков председателят на парламентарната комисия по вероизповедания Йордан Бакалов изпрати писмо до патриарх Максим, поиска обяснение и напомни, че в обществото има натрупани въпроси

    Шумен скандал предизвика провъзгласяването за архонт на тогавашния притежател на нощни заведения Слави Бинев – от Старозагорският митрополит Галактион, когато в официално изявление Светият синод декларира че „в наградния фонд на Българската православна църква (БПЦ) и нейните поделения не съществува званието архонт, то не може да бъде давано от нейно име и не се признава за българско църковно отличие“.

    Снощи

    българските владици остро нападнаха предаването на БНТ „Вяра и общество“ и неговия автор Горан Благоев.

    От името на Св. Синод в писмо до Съвета за електронни медии и Управителния съвет на БНТ се заявява, че не било редно „в обществената телевизия водещият на публицистично предаване да го открива с квалификации, като „безпрецедентно“, „скандално“, „нагло“, както и да настоява Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия „да даде обяснение…“ и да призовава гражданите да „протестират по всички възможни начини…“

    Владиците силно са се засегнали, че „БНТ чрез определени свои представители призовава например към протести срещу института на архонтството“.

    Става дума за предаването на Горан Благоев от 16 юни, в което той коментира решение на Св. Синод да се подчини на Петър Манджуков и да отмени предишно свое решение, че титлата архонт не е канонична.

     

    Източник:  Vesti.bg

  • Комисия от ЕП препоръча ACTA да не бъде приета

    Водещата търговска комисия на Европарламента за ACTA препоръча на депутатите да отхвърлят споразумението на предстоящата пленарна сесия, насрочена за 4-ти юли в Страсбург.

    Срещу международното споразумение днес са гласували 19 депутати от комисията, за него – 12, а нито един депутат не се е въздържал, предаде Ройтерс. Вотът се счита за показателен за настроенията сред членовете на комисията.

    Срещу споразумението гласуваха също евродепутатите от комисиите по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, по правни въпроси, по развитие, по промишленост, изследвания и енергетика. ACTA влезе и в дневния ред и на комисията по петициите, която на 19 юни обсъди темата в присъствието на представители на гражданите, отправили петициите.

    Въпреки това европейският търговски комисар Карел де Гухт се надява договорът все пак да бъде гласуван и приет.

    ACTA трябваше да предотврати нарушения на Закона за авторските права, но от гледна точка на критиците излага на риск защитата на личните данни.

    Активисти се опасяват, че регламентът ще доведе до цензурата в интернет. Те също така се оплакват от липсата на прозрачност в преговорите.

    Комисията нареди на Европейския съд да проучи дали ACTA нарушава основни права и поиска да се отложи окончателното гласуване в парламента до постановяване на съдебно решение.

     

    Източник:  Investor.bg

  • Шествие на скиори, сноубордисти и любители на планината за горите на България

    Над 5 хил. скиори, сноубордисти и любители на планината тръгнаха в сряда вечерта от НДК на шествие за горите на България. Както и предишните протести, протекли като флашмоб, и този се организира чрез Фейсбук.

    „Да покажем на властта, че скиорите, сноубордистите и всички любители на планината не искат сеч, не искат монопол при ските, не искат лобистки подаръци за офшорната олигархия.

    Искаме ГОРА !!!

    Защото гората дава валежи, дава сняг и любимата ни пудра! Защото гората е място за походи, катерене, разходки…

    Настояваме Парламентът да ревизира изцяло скандалните промени при повторното разглеждане на законопроекта. (Президентът вече върна скандалните поправки в Закона за горите)“, се казва в обявата.

    Шествието тръгна в 18.30 от НДК и трябваше да приключи пред парламента в 20.30 часа.

     

    С жълти свирки и под строй защитници на Закона за горите протестираха срещу „екооктопода“

    Снабдени с жълти свирки, гайди, професионално изработени плакати, озвучаване и дори две снегоотпъкващи машини, защитници на промените в Закона за горите пристигнаха в сряда на жълтите павета, за да протестират срещу „екологичния рекет“ и да защитят правителството от „екооктопода“. Организираната от инвеститори и управляващи демонстрация на граждани от Сапарева баня, Самоков, Смолян, Берковица, Дупница, Разлог и Банско бе замислена като кулминационен момент в контрапротестите срещу екопротестите, събрали хиляди млади хора в София, заради които премиерът Бойко Борисов поиска вето върху Закона за горите и президентът го наложи.

     

    Източник:  Mediapool

    Видео от протеста – тук .

  • Брюксел може да се намеси заради свободата на медиите в България

    През тази година България се срина на 80-о място в класацията на „Репортери без граници” по индекс на свободата на пресата и е на последно място в ЕС. Това напомня в публикация за медиите в Югоизточна Европа германският вестник „Ди Велт“.

    В последния си доклад „Фрийдъм хаус” също отбелязва, че има демократични пропуски в България и Унгария. И за разлика от Унгария, където натискът на премиера Виктор Орбан върху пресата предизвика протести в Европа, за България се мълчи. Брюксел е толкова зает с кризата в еврозоната, че няма време за странични неща, продължава вестникът.

    Но това може да се промени. Европейската комисия не позволява много, когато става дума за ограничаване на медийната свобода и следи за това националните правителства. Така че, както в случая с Унгария, Брюксел може да се намеси, смята „Ди Велт“.

    Вестникът напомня за практиката в Югоизточна Европа медиите да фамилиарничат с представителите на властта.

    Правителствените ръководители в тази част на Европа нямат нищо против на първите страници на местните вестници да бъдат споменавани само с първите имена, близостта с хората се отплаща на изборите. „Бойко спаси застрашени от изчезване папагали”, „Бойко изпоти Борис Бекер” – българските медии съобщават за подвизите на премиера Бойко Борисов сред природата и на тенис корта. Това може и да изглежда забавно, но според „Репортери без граници”, е резултат на един нарушен медиен пейзаж, отбелязва още изданието.

    „Ди Велт“ припомня думите на директора на организацията в Брюксел Оливие Базил, който казва: „Политиците злоупотребяват с пресата. В същото време медиите са в ръцете на сивия пазар, една част се държи от мафията“.

    Източник:  Mediapool

  • Гейове от вси страни…

    Гейове от вси страни…

    съединявайте се,

    ми се пощя да изпиша като заглавие, но твърде неприлично ми се видя, та реших да се въздържа. Инак подобен лозунг подхожда за акции като предвижданата манифестация на хомосексуалистите за края на този месец.

    Интересни са ми идеологизацията и философията на гей културата. Масовите идеологии се сринаха с трясък през XX век, мнозина политолози и историци отбелязват това – кой с прискърбие, кой с радост, кой с безразличие… На тяхно място обаче никнат странни шариатско-терористични гюрлючета или – все по-розови и пищни – предизвикателните трендафили на маршируващата хомосексуалност…

    Прочетох, че и посланикът на САЩ г-н Уорлик е обещал да се включи в гей похода тази година, в марша на адептите на еднополовата любов за права и свободи, с което вероятно да изрази държавната подкрепа на най-великата сила към тази част от обществото…

    Няма да скрия, че е забавно, но взе да ми поомръзва. Като вече многолетен медиен работник, леко се дразня от монотонността на темите в новинарството… Наближи ли 10 ноември, почват едноседмични анализи на „прехода“, напоителни интервюта за „преврата“, умилителни спомени на поборници и неуспели политици, мечтаещи за реванш… Дойде ли началото на лятото, от няколко години се изписват и изговарят стотици приказки за гей парада, националисти плашат с разправа, после самият гей парад се оказва

    повече полицейски, отколкото гейски…

    Тази година само г-н Уорлик и БПЦ са новото. БПЦ, която често съм подлагал на критика за какво ли не, порица готвеното шествие като неестествено и подбуждащо „към съблазън“, а гей защитниците скочиха срещу клира, че нямал право да се меси… Да забрани няма право, а да си каже мнението – има. Това е и моето мнение, като изключим „съблазънта“. Щото, нали, всеки си намира различна съблазън.

    Мнозина обаче недоумяват относно причините за въпросния гей парад. „Защо им е нужно това – не разбират те. – Нали никой не им забранява да са гейове? Нали никой не ги уволнява по тази причина, никой не им пречи да следват, да завоюват академични титли, да стават преподаватели, журналисти, телевизионни водещи, посланици, депутати, министри? За какво още се борят тези хора, демонстрирайки сексуалните си предпочитания така настойчиво и артистично?

    Борят се да променят норми, прозрях аз. Един такъв младеж идеолог, посветил времето и ума си на войнстващия хомосексуализъм, ме порица, загдето съм употребил в един свой текст термина „хомосексуалист“. Трябвало да казвам „хомосексуален“, за да не обиждам общността. Суфиксът „ист“ съдържал негативен оттенък, препращал към думи като „фашист“ и „комунист“…Младежът остана глух към аргументите, че имаме много думи, като „фрезист“, „абстракционист“, „енциклопедист“, „каратист“, „барабанист“, „монтажист“, „пианист“ и прочее с подобен суфикс, които не обиждат въпросните лица и професии. Тези си езикови претенции той почерпил в САЩ, гдето живее и откъдето ни дойде и нормата да не казваме „негър“, защото обиждало, а „афроамериканец“… Сякаш ние, българите, и нашите деди сме прекарвали преди два-три века черни роби от Африка да ни берат памуковите плантации… И сякаш толерантността е патент, който чичо Сам пръв е регистрирал, та трябва да го следваме в приоритетите му и да искаме разрешение какво да толерираме и какво не, според неговите лингвистични реформи.

    По-горе споменатият младеж ми сподели с гняв и колко обиждала неговата същност

    гледка на целуващи се момче и момиче,

    как това накърнявало правата му, как хетеросексуалните реклами и изкуство само със съществуването си непрекъснато и нагло му натяквали, че е различен, и как той щял да се бори с тях.

    Но за какво е този парад, все пак? Може би гей общността иска да не секат горите? Може би желае да не се дупчи за шистов газ? Може би чрез сценки и пърформанси тези люде събират пари за пернишките покриви и комини?

    Не – те искат да кажат – ние сме гейове, ние сме тук, ние сме горди, ние сме прави, ние сме нормални. В крайна сметка – ние сме нормата.

    Но не сте, скъпи момчета и момичета. Вие сте само допустимо отклонение от нормата. При условие че не правите тъкмо от своята сексуална ориентация най-важния стожер на личността си, знаме на своята духовност, емблема на присъствието си върху тази планета, нямам нищо срещу вас. Имам приятели с такава ориентация; да са живи и здрави, бива ги, слава богу, и в други области.

    Ако днес приемем, че да си хомосексуален е норма, то излиза, че различното – хетеросексуалността, е отклонение?

    Ако хомосексуалността е норма, защо да отказваме нормалност на зоофилията? На ексхибиционизма? На педофилията? На некрофилията? Откъде накъде?

    Педофилските увлечения на героя на Набоков Хумберт Хумберт са описани с такова човеколюбие, вещина и познаване, че само неграмотен не би се трогнал… Философът Жан-Жак Русо пък си признава в „Изповеди„, че има ексхибиционистични наклонности – и практики…

    Какво по-точно искате? Да ви забележа, че сте гейове? Да ви уважавам тъкмо за това? Но и без владиците и свещените писания е ясно, че не любощенският мерак на човека е най-важното му качество, че не той е повод за гордост, а – в най-добрия случай, е само пренебрежим детайл от особеностите на личността.

    Изпъчете се, моля, с нещо друго.

     

    Бойко Ламбовски,

    в. „Сега“

  • Президентът Плевнелиев – българският Дмитрий Медведев?

    Първите случаи на наложено вето (което не е точно вето, защото е само „отлагателно“) от страна на президента Росен Плевнелиев – върху Закона за съдебната власт и Закона за горите – за съжаление като че ли оправдават страховете, че новият президент няма как да е „независим“ от едва ли не назначилия го за такъв, премиера Бойко Борисов.

    Колцина забелязаха, че новината за първото вето на Плевнелиев всъщност дойде от Борисов, който обяви, че президентът щял да наложи вето върху Закона за съдебната власт, и че той (Борисов) го подкрепял? (Има си хас да не подкрепи решение, което по всяка вероятност е именно негово…)

    Мотивите на президента да наложи вето на двата закона изглеждат като преразглеждане-рециклиране на позициите на Борисов – ход, който министър-председателят често прави при противоречиви решения, само че сега използва президента за това.

    Както мнозина други, и аз уважавам президента Росен Плевнелиев като личност и доказал се професионалист в бизнеса, а и като инфраструктурен министър!

    За мое съжаление обаче явно се сбъдват опасенията на всички нас (сигурно трябва да включа тук и г-жа Юлияна Плевнелиева), които не смятахме за добра идея един способен технократ, очевидно вършещ добра работа в правителството (като изключение от правилото на министрите), да бъде натикан в силно политическата роля на президент на републиката.

    Колцина си спомнят как премиерът Борисов обяви кандидатурата на бъдещия президент – как в един късен летен следобед заяви, че в ранния следобед казал на Плевнелиев, че той (Плевнелиев) щял да бъде кандидатът на ГЕРБ за президент?

    Между 2008 и 2012 г. искрено се забавлявах да чета и слушам как западните анализатори се надпреварваха да анализират политиката на тогавашния президент (сега премиер) на Русия Дмитрий Медведев уж като нещо различно от политиката на коронясалия го временно за държавен глава чрез флагово-конституционен маньовър Владимир Путин. Медведев така си и остана най-малко общо кратно на Путин (въпреки удивителните за мен надежди на разните западни експерти).

    Сега обаче не ми е толкова забавно. Вместо това сериозно се чудя, дали в нашия случай все още да тая надежди, че президентът Росен Плевнелиев може и да не се окаже „българския Дмитрий Медведев“, назначен временно да топли мястото, докато на Бойко Борисов му дойде време да се кандидатира за президент?

     

    Иван Диков,

    Novinite.bg

     

  • Окончателно отнеха родителските права на Спаска Митрова
    Да си българин в днешна Македония е престъпление...

    Делото се превърна в политически въпрос заради българското гражданство на Спаска Митрова

    Македонският върховен съд отне родителските права на Спаска Митрова върху дъщеря й Сузана. Решението е окончателно и идва година, след като апелативният съд в Скопие върна детето на майката.

    Спаска Митрова трябва да даде дъщеря си Сузана на бившия си съпруг. Македонските власти не позволяват на майката да се грижи за нея, съобщи Би Ти Ви. До две седмици Спаска трябва да се раздели със Сузана.

    През февруари 2011 година Апелативният съд в Скопие окончателно върна родителските права на Спаска Митрова върху малката Сузана.
    Съдебната битка за момичето продължи 5 години и се превърна в политически въпрос заради българското гражданство на Спаска Митрова. Тя прекара три месеца в македонски затвор заради жалба на бившия й съпруг, който твърдеше, че не може да вижда дъщеря си.

    Българските власти вече обмислят законовите механизми, с които да помогнат на майката.

    Източник:  Dnes.dir.bg