2024-08-18

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Lookingglass Theatre Company представляет: “Истленд”

    Самый оригинальный и непредсказуемый театр Чикаго,
    лауреат премии “Тони”-2011 (Tony Award) в категории “Лучший региональный театр Америки” Lookingglass Theatre Company давно и успешно работает в жанре синтетического театра – театра движения, акробатики, музыки, цирка, клоунады, пантомимы, танца; театра
    динамичного, яркого, зрелищного. К этому располагает молодая труппа и пространство не только сцены, но и зрительного зала. В зависимости от необходимости, сцена может быть то круглой, то квадратной, ее может вообще не быть. Действие может происходить то в середине зала, то на возвышении, а то и наверху, среди железобетонных конструкций, проводов и канатов. Соответственно, театральное пространство может преображаться то в Богом забытый городок Скотопригоньевск (“Братья Карамазовы”, “The Brothers Karamazov”, 2008), то в улицу маленького польского городка, где живет юная Лилька (“Последняя песнь Лильки Кадисон”, “The Last Act of Lilka Kadison”, 2011). Зеркало в центре разделяло надвое сцену в “Алисе…” (“Алиса в стране чудес”, “Lookingglass Alice”, 2005); выходы слева и справа, появление героев сверху и снизу заставляло зрителя вздрагивать от неожиданности в “Гефесте…” (“Гефест: цирковая сказка из греческой мифологии”, “Hephaestus: A Greek Mythology Circus Tale”, 2005 и 2008 годы); отсутствие четвертой стены позволяло проделывать самые искусные
    превращения в кругосветном путешествии героев Жюля Верна (“Вокруг света за 80 дней”, “Around the World in 80 Days”, 2008).

    В эти дни зрительный зал вместе со сценой преобразились в корабль – Lookingglass Theatre Company представляет мюзикл „Истленд“. Развевающиеся по обеим сторонам паруса, деревянные скамейки для туристов (зрителей), команда моряков (музыкантов) во главе с капитаном судна – все готово к отплытию. Время действия – 24 июля 1915 года. Место действия – река Чикаго, мост между улицами Кларк и Лассаль.
    Экскурсионный корабль “Истленд” готов к началу круиза по реке Чикаго. Не хватает только ощущения качки, но и пассажирам корабля не удалось испытать это чувство. Трагедия произошла слишком быстро…

    Экскурсионный пароход “Истленд”. Построен в США в
    1902 году. В течение двенадцати лет эксплуатировался на Великих озерах. 24 июля
    1915 года, отходя от причала в Чикаго, неожиданно опрокинулся на левый борт. Причиной кораблекрушения стала перегрузка: судоходная компания снизила стоимость билетов на экскурсию по Великим озерам до семидесяти пяти центов, и на судне, вмещавшем 1000 пассажиров, собрались 2572 человека, не считая детей, проходивших
    бесплатно. От момента появления крена до полного опрокидывания судна прошло шесть минут. Многие пассажиры не успели выбраться наверх из внутренних помещений. Согласно официальным данным, погибли 835 человек, но, по всей вероятности, жертв было гораздо больше. Историки полагают, что катастрофа унесла более тысячи жизней. (Из материалов “Морского
    журнала”, 
    http://ocean-magazin.ru/article/from_titanic_to_costa_concord.php)

    Спустя три года после гибели “Титаника” в центре
    Чикаго произошла не меньшая по масштабу трагедия. Парадокс заключается в том, что, в отличие от “Титаника”, о катастрофе “Истленда” не знают даже местные жители. Поговаривали, что власти Чикаго специально замалчивали эту трагедию. Еще бы, самый быстроходный корабль на Великих озерах, “Королева скорости”, как его называли, – и вдруг такая неправдоподобно нелепая катастрофа. Только через двадцать лет после катастрофы, 7 августа 1935 года газета “American Press” опубликовала следующее сообщение: “Сегодня апелляционный суд США утвердил решение выездного суда о том, что бывший владелец парохода “Истленд” не ответственен за гибель людей в катастрофе. Суд считает, что судно было мореходным, но виноват механик, который по небрежности неправильно заполнил баластные цистерны корабля”. В общем, как обычно бывает в таких случаях, виноватым оказался “стрелочник”.

    Сказать по правде, я не большой любитель мюзиклов, особенно основанных на реальных историях. Но этот мне понравился. Понравился отсутствием слащавой сентиментальности, серьезностью подхода к теме, разнообразной по жанрам, стилизованной музыкой, особой степенью искренности.

    Мюзикл “Истленд” целиком сделан силами труппы театра. Идея спектакля принадлежит художественному руководителю Эндрю Уайту. В основе сценария – книга Джея Бонансинга (писатель из пригорода Чикаго Эванстона) “Гибель “Истленда”: забытая трагедия Америки” (2004). Уайт написал либретто мюзикла, а композиторами выступили Бен Сассман и Андре Плюс. Именно эта команда сочинила песни к спектаклям театра “Метаморфозы” (“Metamorphoses”, 2002), “Уайнсбург, Огайо” (“Winesburg, Ohio”, 2002), “Тяжелые времена” (“Hard Times”, 2008).

    Театр Lookingglass возвращается к событиям далекого прошлого не для того, чтобы искать виноватых. Перед нами – не
    документальная реконструкция событий, а отдельные истории пассажиров, чьи жизни оборвала катастрофа. Мать с детьми, молодая девушка, семейная пара – о чем думали эти люди в последние минуты жизни? Они строили планы, были полны надежд, но страшная трагедия лишила их будущего… Среди персонажей спектакля – четырнадцатилетняя девушка (Джин Арриго), которая больше
    десяти часов провела в ловушке под корпусом корабля, но выжила. (Ее внучка в прошлом году смотрела одну из предварительных версий спектакля.) Еще один реально существующий персонаж – молодой человек по имени Регги (новая работа “старожила” театра,
    актера Дауга Хара), который оказался рядом с кораблем, нырнул в воду и помогал поднимать тела утонувших пассажиров. Возможно, его прототипом стал капитан парохода “Миссури” Вильям Брайт. Увидев, что “Истленд” опрокинулся на борт, он примчался на
    причал, где произошла катастрофа. Брайт не смог пробиться сквозь собравшуюся на набережной толпу, поэтому поднялся на второй этаж дома, стоявшего напротив. Из окна он видел, что сотни людей не могут подняться на скользкий борт лежавшего парохода. Брайт высунулся из окна и крикнул полицейским: “Возьмите золу из топок трех буксиров и высыпьте ее на правую скулу”! После этого он позвонил на ближайшую ткацкую фабрику: “Срочно доставьте пятьдесят одеял!” Зола и одеяла дали возможность спастись многим людям. К сожалению, Эндрю Уайт не включил в спектакль эту сцену. А вот капитану “Истленда”, как пишет в своей книге Джей Бонансинг, удалось спастись, даже не намочив ботинки. Позже капитан скажет, что не хотел идти внутрь корабля, потому что думал, что люди будут бросаться в воду.

    Колоритный образ капитана корабля Педерсена исполняет гитарист, певец и композитор Майкл Смит. В остальных ролях: Лоуренс Дистази, Кристин Мэри Данфорд, Дерек Хазенстаб, Эрик Хеллман, Малколм Рул, Скотт Стангланд.

    Режиссер – профессор театрального мастерства Северо-Западного университета Аманда Денерт.
    Продолжительность спектакля – 90 минут без антракта.

     

    Мюзикл “Истленд” (“Eastland: A New Musical”) идет до 29 июля. 821 N. Michigan Avenue, Chicago, IL 60611, справки и заказ билетов по телефону 312-337-0665
    или на сайте http://lookingglasstheatre.org.
    Не забудьте поставить в кассе театра штамп на билете паркинга. В этом случае вы получите хорошую скидку.
    (Адрес паркинга со скидкой: 161 East Chicago Avenue, Chicago, IL 60611.) В соседнем с театром помещении
    открыта выставка, посвященная “Истленду”.

     

    Сергей Элькин,

    http://sergeyelkin.livejournal.com/

    www.sergeyelkin.com

    Фотографии к статье:

    Фото 1. Сцена из спектакля “Истленд”

    Фото 2. Сцена из спектакля. Слева направо: актеры Дауг Хара, Моника Вест, Клейр Веллин, Тиффани Топол

    Фото 3. Сцена из спектакля. Слева направо: актеры Джин Арриго, Моника Вест, Тиффани Топол

    Фото 4. Сцена из спектакля. В центре – Скотт Стангланд

    (Все фото Шин Уильямс)

  • Черният списък на Белия дом за ликвидиране на терористи
    Всеки вторник секретна комисия, оглавявана от президента Барак Обама, одобрява по списък, изготвен от разузнаването, кои терористи да бъдат ликвидирани

     

    В. „Ню Йорк Таймс“

    Всеки е чувал за Овалния кабинет на американския президент във Вашингтон. Малко обаче знаят какво е „Ситуационна зала“ и какво прави в нея шефът на Белия дом. Там нещата са на живот и смърт, в буквалния смисъл на думата. Списъкът е изготвен от разузнаването и прилича на албум – със снимки и кратки биографии на заподозрените. В конкретния случай става дума за 15 предполагаеми бойци на терористичната мрежа „Ал Кайда“, които трябва да бъдат ликвидирани. Президентът Барак Обама проучва внимателно списъка, в който фигурират и няколко американски граждани. Списъкът съдържа и имената на двама заподозрени тийнейджъри. Едното е момиче.

    Това се повтаря всеки вторник по време на седмичните срещи на Обама със съветниците по въпросите на националната сигурност и по-конкретно на тези, свързани с тероризма. Заседанията на тази секретна комисия, оглавявана от президента Обама, се провеждат винаги в т. нар. кризисен център в Белия дом. Там се взима решението дали даден предполагаем терорист да бъде ликвидиран или заловен жив. „Ако се отдаде възможност издирван екстремист да бъде ликвидиран от безпилотен разузнавателен самолет, но при акцията да има опасност за живота и на членове на семейството му, тогава решението на президента Обама придобива и морално изражение“, казва съветникът на Обама по въпросите на националната сигурност Томас Донилън.

    По-агресивен и от Буш

    Барак Обама наследи програмата с разузнавателните самолети, използвани за целенасочено ликвидиране на терористи, от предшественика си Джордж Буш. През 2009 г. едновременно с разширяването на терористичната дейност в Йемен Пентагонът увеличи полетите на безпилотни дрони. Нов връх в програмата беше достигнат в Пакистан, смятан далеч не само от САЩ за люлка на тероризма. Именно там се състоя ликвидирането на шефа на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен през май м.г. Според президентския съветник по въпросите на тероризма Джон Бренън целенасоченото ликвидиране на предполагаеми терористи не е самоцел, а „последно средство, в случай че заподозреният не може да бъде заловен“. В действителност обаче при Обама има значително увеличение на смъртните случаи. Едно от възможните обяснения за това е, че президентът на САЩ не желае да разширява печално известния лагер за терористи в Гуантанамо в Куба, където САЩ държат предполагаеми терористи. По данни на Пентагона от март т.г. в Гуантанамо са задържани общо 171 души.

    Много спорове предизвика акцията по ликвидирането на родения в САЩ духовник Анвар ал Авлаки, укрил се в Йемен, за да планира оттам нападения в Америка. Тогава лично президентът Обама взе решението за неговото премахване. По време на операцията заедно с Ал Авлаки загина и още един американски гражданин, който изобщо не беше в списъка с предполагаемите терористи.

    На война като на война

    Въпреки някои успехи войната срещу тероризма, водена от президента Обама, засега е все още твърде далеч от начертаните цели. Откакто той влезе в Белия дом, Йемен и Пакистан са по-нестабилни, отколкото преди това, а антиамериканските настроения в тези страни са по-силни от всякога. Войната с дроните се превърна в зловещ символ на американската политика срещу тероризма, която не се спира пред никакви препятствия, включително смъртта на невинни хора. Тази водена от въздуха война обаче има своите безспорни предимства. Тя е евтина и не застрашава живота на американски граждани. Равносметката от войната на Обама срещу тероризма разбива разпространеното схващане, че демократите не отдавали достатъчно значение на темата за националната сигурност. Преди четири години едва ли някой е предполагал, че правозащитници от цял свят ще критикуват антитерористичната политика на Барак Обама още по-яростно, отколкото това прави противникът му за президентския пост от лагера на републиканците Мит Ромни.

    КАЗУС

    Американската кампания да се използват безпилотни самолети за ликвидиране на въоръжени бунтовници в други държави отговаря на международното право, заяви в началото на май съветникът на президента Барак Обама за борба с тероризма Джон Бренан.

    Той говори в навечерието на първата годишнина от ликвидирането в Пакистан на Осама бин Ладен от американски командоси. „Тук съм, защото президентът Обама ни инструктира да бъдем по-открити пред американския народ относно тези усилия“, каза Бренан във вашингтонския център „Удроу Уилсън“. „Тези цели са законни“, добави той и цитира позициите на администрацията, американската конституция и приетия след 11 септември 2001 г. закон за употреба на военна сила.

    „Що се отнася до международното право, САЩ са във въоръжен конфликт с „Ал Кайда“, талибаните и свързаните с тях сили в отговор на атаките от 11 септември и ние можем да употребяваме сила според правото за национална самозащита“, заяви още Бренан и допълни: „В международното право никъде не е записано, че е забранена употребата на безпилотни самолети за тази цел или нещо, което да ни забранява използването на смъртоносна сила срещу нашите врагове извън активната зона на бойното поле, особено когато съответната страна е съгласна, не може или не желае да предприеме действия срещу заплахата.“

    Бренан заяви, че не е вярно, че САЩ предпочитат да избиват заподозрените терористи, вместо да ги пленяват. „Не използваме сила, когато си поискаме. Има ограничения от принципите на международното право, включително уважаването на националния суверенитет и законите на войната“, допълни той.

    –––––––-

    Тайният затвор на ЦРУ в Букурещ

    В мазето на една невзрачна сграда в румънската столица Букурещ американското ЦРУ е държало и изтезавало заподозрени в тероризъм. През миналия декември това разкритието бе направено от две германски медии – в. „Зюддойче цайтунг“ и телевизия ARD. В северната част на Букурещ, в един оживен жилищен квартал, се крие една тайна, която румънското и американското правителства упорито се опитват да потулят. В административната постройка на улица „Муреш“ №4 се помещава Националната служба за регистриране на секретна информация (ОРНИСС). Мазето на сградата е било използвано дълго време от американското ЦРУ като временен затвор за неговите най-важни пленници. Там е бил държан например Халид Шейх Мохамед, организаторът на терористичната атака от 11 септември 2001 г. в САЩ, преди да бъде препратен в Гуантанамо.

    Според „Зюддойче цайтунг“ и ARD, които са работили месеци наред, за да стигнат до сегашното разкритие, местоположението на затвора на ЦРУ в Букурещ им е било потвърдено от няколко източника от американското разузнаване. Операцията по задържането на предполагаемите терористи в Румъния се наричала „Ярка светлина“. Другите две източноевропейски страни, за които се знае, че на тяхна територия е имало подобни затвори на ЦРУ, са Литва и Полша. Но за разлика от литовския затвор, който е бил в затънтената провинция, и полския, който е бил на терена на една военна база, румънският затвор е бил в центъра на столицата, пред очите на многобройните хора, които живеят в квартала. След продължителни уговорки журналистите от германските медии са успели най-сетне да разговарят с Адриан Камарасан, зам.-директор на ОРНИСС. На него бил зададен въпросът дали знае, че тази сграда е била използвана като затвор за заподозрени в тероризъм ислямисти. „Тук, в главната квартира на ОРНИСС? Не“, категоричен е Камарасан. Там се съхранявала само поверителна информация от НАТО, ЕС и Румъния. „Материали, а не хора“, допълва той.

    Опроверженията на румънската страна са напълно в унисон с политиката на мълчание, възприета от Букурещ и Вашингтон. Тъкмо през първите години след 11 септември 2001 г. Румъния се бореше за присъединяване към НАТО. „По онова време те бяха готови да направят всичко за нас“, цитира „Зюддойче цайтунг“ един от своите източници във Вашингтон. Вестникът пише, че транспортът със затворниците, които винаги са били със завързани очи и запушени уши, е пристигал винаги посред нощ, затова нищо чудно, че никой от съседите не е забелязал нищо подозрително. Ала за участието на Румъния в тайните операции няма никакво съмнение. Това потвърждават и данните за полетите на транспортните самолети, използвани от ЦРУ – Констанца, Тимишоара и най-вече Букурещ. Смята се, че един от задържаните в Румъния е бил предполагаемият терорист Абд ал Рахим ал Нашири. Това лято Европейският парламент информира, че Нашири е бил изтезаван в Полша през 2002-2003 г., а между 2003 и 2006 г. е бил държан „в таен затвор на ЦРУ в Букурещ“. След това той е бил прехвърлен в Гуантанамо.

    Тайната програма на ЦРУ бе преустановена от бившия президент Джордж Буш през септември 2006 г. предвид общественото възмущение по цял свят. Представители на неговото правителство твърдяха, че използваните методи за разпити били напълно законни. Министерството на правосъдието при Обама е на друго мнение, но отказва да предприеме съдебни действия срещу предшествениците си. А какво казва заместник-директорът на ОРНИСС – Камарасан? „При нас няма никакви пленници. Ние самите сме пленници на нашите задачи“, убеден е той.

     

    Източник:   в. „Сега“

  • Синята коалиция ще сезира Брюксел за Закона за горите

    Евродепутатите от Синята коалиция ще повдигнат въпроса за промените в Закона за горите пред европейските институции, съобщи в събота кандидатът за лидер на СДС Ваньо Шарков по време на посещението си в Разград.

    Според него строителството в горски масиви без смяна на предназначението на терените и премахването на таксите, могат да се окажат държавна помощ за инвеститорите, каквато ЕК не разрешава.

    „Досега използването на горски масиви за инвестиции в спортни и други съоръжения  ставаше след като държавата разреши намесата в горите. С таксите, платени за промяната на предназначението, тя беше задължена да създаде нова гора, за да не намаляват запасите й от зелено богатство. Ако бизнесът спре да плаща за смяна на предназначението на горските терени, то  залесяванията, компенсиращи изсичането, ще останат за сметка на бюджета. Така частни компании ще се облагодетелстват за сметка на държавата”, обясни Шарков.

    В Разград той повтори, че ако бъде избран за лидер ще работи за обединението на Синята коалиция, която се разпадна преди 2 месеца заради решението на Националния съвет на СДС.

    ”Аз съм за работещи структури на СДС, които да станат естествен център  на консолидация. Разпадът в дясно дава възможност на партии ментета да заемат мястото на старата десница и засилва изкуствено влиянието на БСП”, обясни Шарков.

     

    Източник:  Mediapool

  • Продължава дейността на т. нар. Орден на българските архонти в Асизи

    Двери БГ

    В края на месец май нов български бизнесмен е бил подлъган да стане „архонт” в Италия. Става дума за собственика на Енерджи груп Йордан Илиев. Електронното издание Класа.бг съобщава, че това е станало на пищна церемония в базиликата „Св. Франциск Асизки” в Асизи, Италия, след което в чест на новия „архонт” е била дадена и тържествена вечеря в присъствието на други висши „архонти”. Титлата му била дадена от българския „Велик архонтски съвет”, който беше създаден преди две години в Асизи, по инициатива на небезизвестния архим. Дионисий и униатския архимандрит Георги Елдъров. След това Йордан Илиев е бил номиниран от Международната организация на рицарите на мира с титлата „Посланик на мира”.

    Припомняме, че през 2009 г. въпросният самозван „орден на рицарите на мира” в Асизи се прояви скандално в България, като награди Доростолския митрополит Иларион и извърши „ръкоположение” на български рицари в православния храм в Калипетрово, Силистра (вж. тук). Тогава главните действащи лица в манипулирането на Доростолския митрополит Иларион бяха довереното му лице архим. Дионисий, прот. Добри Чаков, в чийто храм и присъствие се извърши неправославният ритуал, както и униатският духовник Георги Елдъров (вж. тук). Скандалните действия на православните духовници не бяха санкционирани от църковното ръководство по никакъв начин. Св. Синод обаче издаде окръжно, с което забрани на православни клирици да присъстват на инославни богослужения (вж тук).

    Дори посолството на Суверенния малтийски орден в България изпрати официално съобщение до медиите, в което заяви, че категорично се разграничава от дейността на „тази структура, използваща неправомерно наши исторически символи” (вж. тук). Малтийският орден съобщи също, че „рицарите от Асизи” не са упълномощени нито от Ватикана, нито от която и да е легитимна църковна структура в Европа да раздават ордени, рицарски достойнства и др. подобни, като св. Престол на Ватикана неколкократно е предупреждавал самозванците да не бъдат допускани до богослужение в католическите църкви, особено по време на богослужение, за да не объркват вярващите. Нещо повече, в съобщението се казва, че „самопровъзгласяващите се ордени служат понякога за фасада или за прикритие на нелегални дейности като имотни измами, продажба на фалшиви университетски дипломи, връчване на фалшиви ордени, фалшиви дипломатически паспорти, за съмнителни инвестиции или за фискални измами. Някои от тях имат връзки с организираната престъпност. В други случаи тези ордени се ограничават да си играят с личната суета и егото  на известни личности, без да имат престъпни намерения”.

    Св. Синод на БПЦ също се разграничи от действията на Старозагорския митр. Галактион и неговите сподвижници и заяви, че никой клирик на Българската църква не може да дава архонтски звания, ордени и др. подобни (вж. тук).

    Въпреки това поради липса на по-сериозни мерки дейността на български православни духовници в съмнителната структура продължи необезпокоявана. На 14 юни 2009 г. в Асизи беше открито „Консулство на съвета на архонтите”, което е българска инициатива. Православното българско духовенство беше „представяно” от архим. Дионисий и др. (вж. снимката).

     

    Това обаче са само малка част от безобразията, станали известни в медиите. Поредното е на 18 февруари 2011 г. отново в Асизи, където архим. Дионисий в присъствието на двама „архонти” и монсеньор Елдъров ръководи богослужението при възвеждането в степен „екзарх на архонтите в Асизи” на католическия свещеник ЖанМари Полидоро. Сайтът AssisiPax International съобщава, че „тази българска титла” се връчва за първи път и свидетелства за „широката популярност на Ордена на Асизи в България” (вж. тук).

    На всичко отгоре, архим. Дионисий е водил ритуала от името на Западно- и Средноевропейския митр. Симеон, като е прочел негово писмо като „президент на Великия съвет на Архонтите”, който уж възвежда в сан „архонтски екзарх” въпросния католически свещеник заради миротворческата му дейност в духа на св. Франциск Асизки. Текстът на поредното фалшиво писмо от името на митр. Симеон може да видите на италиански език тук.

    Припомняме, че неотдавна Римската община, където започнаха да се извършват „архонтските ръкоположения”, обяви, че се отделя от Западно- и Средноевропейска епархия и изпрати молба да мине към Старозагорска епархия. Митр. Галактион след архонтския скандал преди три години демонстративно бойкотира дейността на Св. Синод и негласно премина в разкол. Св. Синод търпи поведението му поради опасения негласният разкол да не стане официален и така Старозагорска епархия отново да бъде разцепена.

     

  • Миряни в подкрепа на водещия на „Вяра и общество“

     В подкрепа на Горан Благоев – водещ на „Вяра и общество“

    До Съвета за електронни медии
    До Генералния директор на БНТ – г-жа Вяра Анкова
    .
    Уважаеми дами и господа,

    Чрез отвореното писмо на епископ Наум до СЕМ станахме свидетели на поредната неадекватна реакция на Св. Синод на БПЦ.

    Писмото е насочено срещу предаването „Вяра и общество” на БНТ и лично срещу неговия водещ Горан Благоев. Странна и абсурдна е тази светкавична реакция срещу един журналист на фона на абсолютното мълчание на архиереите ни по повод тяхното сътрудничество с ДС. Странна и абсурдна е реакцията срещу един журналист, който защитава автентични християнски ценности и се произнася ясно и категорично против антиканоничното узаконяване на архонството.

    Позицията на Св. Синод по отношение на въвеждане на титлата архонт буди абсолютно недоумение у миряните. Св. Синод узаконява онова, което напълно отрече преди пет години. Очевидно съображенията за това пълно обръщане са изцяло конюнктурни, а не принципни. Това беше и темата на последното предаване „Вяра и общество” от 16 юни 2012 г. Решително не приемаме упрека за манипулативно и едностранчиво представяне на гледните точки по този толкова оскърбителен и болезнен казус. Столът на изрично поканеният от Горан Благоев митрополит остана празен. Водещият не може да носи отговорност за този отказ.

    Горан Благоев не заслужава упреците, отправени към него. Той е човек, който от години живее в църквата и нейните Тайнства, православен християнин, който на висок глас свидетелства своята вяра. Истините, които произнася с болка и горчивина, очевидно са нелицеприятни за архиереите на църквата ни. Но те са важни за обществото ни и за Божия народ на същата тази църква.

    Горан Благоев е уникално явление в българската журналистика – доктор по eтнология,  историк, ерудиран журналист, който има честни и ясни позиции по най-болните въпроси на действителността ни. Затова категорично изразяваме нашата подкрепа и уважение към неговата работа.

     

    С уважение:

    проф. Калин Янакиев – философ

    доц. Дилян Николчев – богослов

    д.и.н Момчил Николов – историк

    Тони Николов – журналист

    Емилия Дворянова – писател

    Деян Енев – писател

    Теодора Димова – писател

    Диана Петрова – журналист

     

    Източник:   bnt.bg

  • Европейската комисия „Антимафия“ е сезирана за тъмното минало на Бойко Борисов

    Специалната комисия по организирана престъпност, корупцията и изпирането на пари към Европейския парламент (CRIM) е сезирана от журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов и от правозащитника Петър Пенчев от Асоциацията за свободно слово „Анна Политковская“ за подозренията за криминално минало на премиера Бойко Борисов, които се разкриват в американските дипломатически доклади, както и в обясненията на подсъдимите Васил Костов – Кеца и Сретен Йосич.

    В сигнала се настоява Комисията да проведе публично изслушване на свидетели, сред които Джулиън Асанж за автентичността на докладите, изтекли в Wikileaks, разследващия журналист от Тагесцайтунг Джон Гетс, разкрил че информацията за Борисов е подадена от ЦРУ, подсъдимите Васил Костов – Кеца и Сретен Йосич, зам.-директора на ОЛАФ Васил Киров, директора на Европол Роб Уейнрайт и премиера Бойко Борисов.

    Конкретно авторите се позовават на разкритията в два дипломатически доклада на посланик Джон Байърли: [06SOFIA647] НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯТ ПОЛИТИК В БЪЛГАРИЯ: ГОЛЕМИ НАДЕЖДИ, СЕНЧЕСТИ ВРЪЗКИ, в който пише, че американската служба SIMO идентифицирана впоследствие като ЦРУ е потвърдила връзка на премиера със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. и доклад за българската банкова система [06SOFIA1652], в който са посочени няколко банки, които се занимават с пране на пари и кредитиране на свързани лица, като сред тях е и СИБАНК, тогава собственост на г-жа Цветелина Бориславова, за която пише: „Има също така и притеснения за някои от авоарите, които Борисов вече е прекарал през тази банка„.

    Вносителите на сигнала се позовават на правомощията на Комисията да подпомага усилията на ЕС за борба с корупцията и организираната престъпност, като за тази цел тя може „да установи необходимите контакти, да извършва посещения и да организира изслушвания с институциите на Европейския съюз и с международните, европейските и националните институции, с националните парламенти и правителства на държавите членки и на трети държави, с представители на научната общност, предприятията и гражданското общество, както и с участниците по места, с организациите на жертвите, с длъжностните лица, участващи в ежедневната борба с организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари, като правоприлагащи органи, съдии и магистрати, както и с участниците от гражданското общество, които насърчават култура на законност в трудни области.“

    „Фактът, че върху премиера на държава членка на ЕС тежи сянката на такива подозрения, придобили общественост в световен мащаб, е скандален и вреди на публичния образ на целия Европейски съюз… Вярваме, че разследването на Комисията по този конкретен случай ще хвърли светлина върху преплитането на интересите на организираната престъпност с висши политици и ще отправи политическо послание както към държавите членки, така и към държавите със статут на кандидати за членство в ЕС, че няма да бъде прикривано дори и най-малкото съмнение за съпричастие на обществени фигури към организираната престъпност, корупцията и изпирането на капитали.“ – пишат в заключение Петър Пенчев, Асен Йорданов и Атанас Чобанов.

    Специалната комисия по организирана престъпност, корупцията и изпирането на пари към Европейския парламент има едногодишен мандат с възможност за удължаване за шест месеца и беше създадена през март 2012 г., след приемането на резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2011 г. Председател на комисията е депутатът от АЛДЕ Соня Алфано.

    До Специалната комисия за борба с организираната престъпност, корупцията и прането на пари към Европейския парламент

    СИГНАЛ

    Относно: Проверка на факти и обстоятелства уличаващи българския министър-председател Бойко Борисов за връзки с организираната престъпност и за участие в схеми за пране на пари

    Уважаеми Дами и Господa,

    Повод за настоящия сигнал е натрупването на достоверни и, съвпадащи по смисъла на изнесената фактология, документални данни и свидетелства за съпричастието на българския премиер, г-н Бойко Борисов в миналото към организирана престъпна група за трафик на наркотици, съмнителни сделки с горива и пране на пари. Едва ли е нужно да подчертаваме, че тези данни са от огромен обществен интерес както за България, така и за Европейския съюз.

    Преди да се обърнем към Вас подадохме сигнал в българската прокуратура. За съжаление тя отказва да разгледа по същество предоставените й данни. Нейното повърхностно и непрофесионално заключение (виж прил. 1) поражда съмнения за осъществен политически натиск, за да не бъде разследван случая. Ето защо молим уважаемата Комисия, след като внимателно се запознае с нашите мотиви, да инициира проверка и публично изслушване на свидетели, сред които и на премиера на България г-н Бойко Борисов. По-долу излагаме известните ни данни и свидетелства:

    1. На 26.05.2011 г. сайтът Wikileaks публикува секретен американски дипломатически документ, представляващ доклад на американския посланик Джон Байърли до Вашингтон, изпратен на 05.09.2006 г. В него пише буквално следното:

    «13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата“).»

    http://wikileaks.org/cable/2006/05/06SOFIA647.html

    Показателно е, че при излизането на тази информация, която предизвика обществен скандал, българският премиер не отрече изрично твърденията за участието му в незаконна дейност. Той коментира, че не чете «жълта преса», след което пренасочи всички въпроси към американския посланик в София Джеймс Уорлик. Посланик Уорлик не отрече автентичността на публикувания документ, но изрази пълната подкрепа на американското правителство за кабинета Борисов.

    На 30.04.2012 г. в немския вестник «Тагесцайтунг» излезе информация за смисъла на криптонима SIMO, който според журналистите, провели собствено разследване, означава ЦРУ. http://taz.de/Diplomaten-Depeschen-von-Wikileaks/%2194296/ В статията, подписана от Джон Гетс, дългогодишен разследващ журналист от световноизвестното списание «Шпигел», се твърди, че източник от ЦРУ е посочил, че SIMO е тайно име на Централното разузнавателно управление на САЩ, което дипломатите са нямали право да използват в дипломатическите документи.

    «Един бивш шеф на отдел на ЦРУ потвърди за Тагесцайтунг, че СИМО и ЦРУ са всъщност едно и също. „СИМО е просто административно наименование за ЦРУ, което се използва във вътрешната комуникация и като такова не би трябвало да се използва в грамите.»

    Става въпрос за същото SIMO – ЦРУ е посочено като източник от посланик Джон Байърли, който е потвърдил информацията за участието на г-н Борисов в източване на горива и трафик на метамфетамини.

    Тази новина изнесена от «Тагесцайтунг» потвърждава сериозността на данните, събрани от американското посолство, които в никакъв случай не могат да бъдат квалифицирани като «жълта преса» и «слухове».

    «Тагесцайтунг» цитира и други случаи на позоваване на SIMO в американските дипломатически доклади изтекли в Wikileaks, които са общо 251000 на брой. Прави впечатление, че тези позовавания са изключително редки, само 175 от 251000, и се откриват предимно в докладите с най-висок гриф на секретност. Става ясно, че американските дипломати цитират SIMO/ЦРУ за потвърждаване на особено чувствителна информация. Прави впечатление, че единственият друг политик цитиран от SIMO като замесен в наркотрафик е президентът на сената на Хаити г-н Йозеф Ламбер.

    Информацията изнесена от «Тагесцайтунг» беше премълчана в по-голямата част от класическите български медии – телевизии, радиа, вестници, което поражда съмнения за политически натиск тя да не става обществено достояние в България. На 06.06.2012 г. журналистът Асен Йорданов изнесе доклад за тази публикация и нейното отразяване в българските медии на изслушване за медийната свобода в България организирано от групата на АЛДЕ в Европейския парламент. (виж прил. 2)

    • На заседание на Окръжен съд Шумен от 25.11.2011 г. подсъдимият г-н Васил Костов  с прякор «Кеца» дава обяснения, в които твърди, че през 1999 г. се е провела среща на шефове на организирани престъпни групи, които решили да купят висок пост във властта на г-н Бойко Борисов, за да бъдат закриляни от него. Г-н Васил Костов дава допълнителни детайли, че тогава г-н Бойко Борисов е имал бригада, което означава организирана престъпна група за рекет и други незаконни дейности.
    • На заседание на Белградския Окръжен съд проведено на 07.04.2009, тоест, преди публикацията на американския дипломатически доклад, г-н Сретен Йосич с прякор «Йоца Амстердама», обвинен за убийства и наркотрафик заявява, че по времето, когато е бил в България е бил закрилян от главния секретар на МВР – г-н Бойко Борисов.
    • На 30.11.2010 г. на заседание на същия съд в Белград защитеният свидетел г-н Томислав Марянович също заявява, че Бойко Борисов е бил «човекът на Сретен Йосич и на дясната му ръка Слободан Джурович в България»
    1. Във връзка с изнесените в доклада на посланик Байърли данни за «пране на пари» през банката на приятелката на г-н Бойко Борисов – г-жа Цветелина Бориславова, обръщаме внимание на един друг таен дипломатически доклад от посланик Байърли от 2006 г. за българските банки. http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1652.html В доклада са посочени няколко банки, които се занимават с пране на пари и кредитиране на свързани лица. Сред тях е и СИБАНК, тогава собственост на г-жа Цветелина Бориславова.

    «СИБАНК, (Economic and Investment Bank, също EIBank, бивша Българо-руска инвестиционна банка). Предишните и собственици бяха офшорки. Цветелина Бориславова, жената, която съжителства с кмета на София, Бойко Борисов, я притежава в момента, заедно със Светослав Божилов и исландския инвеститор Тор Бьорголфсон, чрез фирмата му Новатор Файненс България (Novator Finance Bulgaria). Тук има притеснения, че тази банка практикува „свързано“ отпускане на заеми на фирми от по-ниско качество, които иначе не биха отговорили на изискванията за кредитиране. Има също така и притеснения за някои от авоарите, които Борисов вече е прекарал през тази банка.»

    Важна подробност е, че като източник на тази информация е посочен шефът на българската Агенция за финансово разузнаване – д-р Васил Киров. Г-н Киров в момента е зам.-директор на службата ОЛАФ. Този факт придава изключителна достоверност на изнесените данни.

    Петитум

    Считаме, че дори само докладът на посланик Байърли, позоваващ се на могъща световна разузнавателна служба, уличаващ г-н. Борисов във връзки с организираната престъпност, трафик на синтетични наркотици и пране на пари е достатъчен повод за Комисията да се сезира и да започне проверка.

    Виждаме обаче, че данните съобщени от посланик Байърли и потвърдени от SIMO намират потвърждение от свидетели които са с известно местонахождение, на разположение са на правосъдието и могат да бъдат призовани и изслушани от Комисията.

    Уважаеми европейски депутати, членове на Комисията. Фактът, че върху премиера на държава членка на ЕС тежи сянката на такива подозрения, придобили общественост в световен мащаб, е скандален и вреди на публичния образ на целия Европейски съюз. Случаят напълно се покрива с компетенциите на Специалната комисия за организираната престъпност. Ето защо настояваме Комисията да разгледа нашия сигнал, да започне проверка по него и да организира публично изслушване, на което да покани  следните лица:

    • Г-н Джулиън Асанж, за автентичността на изнесените от организацията Wikileaks дипломатически доклади;
    • Г-н Джон Гетс, разследващ журналист, за източникът от ЦРУ, потвърдил значението на SIMO;
    • Г-н  Васил Киров, зам.-директор на службата ОЛАФ, за данните, че СИБАНК е замесена в пране на пари от престъпна дейност на г-н Бойко Борисов;
    • Г-н Сретен Йосич, подсъдим в Сърбия, за обясненията дадени пред Белградския окръжен съд в Сърбия;
    • Г-н Томислав Марянович, защитен свидетел в Сърбия, за обясненията дадени пред Белградския окръжен съд в Сърбия;
    • Г-н Васил Костов, подсъдим в България, за обясненията дадени пред Шуменския районен съд в България;
    • Г-н Роб Уейнрайт – директор на службата Европол – за наличието на данни за престъпна дейност на премиера Борисов, получени от партньорски служби;
    • Г-н Бойко Борисов – премиер на България;

    Вярваме, че разследването на Комисията по този конкретен случай ще хвърли светлина върху преплитането на интересите на организираната престъпност с висши политици и ще отправи политическо послание както към държавите членки, така и към държавите със статут на кандидати за членство в ЕС, че няма да бъде прикривано дори и най-малкото съмнение за съпричастие на обществени фигури към организираната престъпност, корупцията и изпирането на капитали.

    Оставаме на разположение за допълнителна информация и като вносители на сигнала потвърждаваме нашата готовност да се явим на публично изслушване пред Комисията.

    С уважение,

    Атанас Чобанов

    Петър Пенчев

    Асен Йорданов

    ––––––––––––––––––––––

    English:

    To the Special Parliamentary Committee on Organized Crime, Corruption and Money Laundering at the European Parliament

    REPORT

    Regarding: Probing facts and circumstances exposing Bulgarian Prime Minister, Boyko Borisov, of connections with organized crime and participation in money laundering schemes.

    Ladies and Gentlemen,

    The reason for this report is the accumulation of reliable and matching within the meaning of the published facts, data and documentary evidence of the participation in the past of Bulgarian Prime Minister, Mr. Boyko Borisov in an organized criminal group for illegal drug trafficking, suspicious fuel deals and money laundering. It is not even necessary to emphasize that this information is of great public interest for both Bulgaria and the European Union.

    Before turning to you, we alerted the Bulgaria Prosecutor’s Office. Unfortunately, they rejected our request to examine in essence the provided data. Their superficial and unprofessional conclusion (see Annex 1) generates suspicions of political pressure to deny justice on this case. For this reason, we ask the respectable Committee, after carefully examining our motives, to initiate a probe and a public hearing of witnesses, including the Prime Minister of Bulgaria, Mr. Boyko Borisov. We list below the following data and evidence:

    1. On May 26, 2011, the site WikiLeaks published a secret American diplomatic cable to Washington by the American Ambassador in Sofia, John Beyrle, on September 5, 2006. In it, Beyrle writes the following:

    The Dirt

    –––

    ¶13. (S/NF) Accusations in years past have linked Borisov to oil-siphoning scandals, illegal deals involving LUKoil and major traffic in methamphetamines. Information from SIMO tends to substantiate these allegations. Borisov is alleged to have used his former position as head of Bulgarian law enforcement to arrange cover for criminal deals, and his common-law wife, Tsvetelina Borislavova, manages a large Bulgarian bank that has been accused of laundering money for organized criminal groups, as well as for Borisov’s own illegal transactions. Borisov is said to have close social and business ties to influential Mafia figures, including Mladen Mihalev (AKA „Madzho“), and is a former business partner of OC figure Roumen Nikolov (AKA „the Pasha“).

    http://wikileaks.org/cable/2006/05/06SOFIA647.html

    It is indicative that after the release of this information, which caused a public scandal, the Bulgarian Prime Minister did not specifically deny the allegations of his involvement in illegal activities. He said that he does not read „tabloids,“ and then redirected all questions to the US Ambassador in Sofia James Warlick. Ambassador Warlick did not disprove the authenticity of the published document, but expressed full support of the US government for the cabinet “Borisov.”

    On May 30 2012, the online edition TAZ.de of the Berlin-based Tageszeitung published information about the codename SIMO, which, according to the media’s own investigative report, means CIA. http://taz.de/Diplomaten-Depeschen-von-Wikileaks/%2194296/ The article, signed by John Goetz, an investigative journalist with a long-running career with the globally popular Spiegel Magazine, insists that a former CIA Department Chief has confirmed that SIMO is the secret codename of the US Central Intelligence Agency, and that diplomats are banned from using the name of the agency in diplomatic documents.

    “A former Head of the CIA, confirmed for TAZ that SIMO and the CIA are the same thing. SIMO is an administrative term for the CIA, actually used only for internal purposes, and as such, it should not have been used in the cables.“

    The same SIMO/CIA is mentioned in Ambassador John Beyrle’s cable as a source of information about Borisov’s involvement in “oil-siphoning scandals, illegal deals involving LUKoil and major traffic in methamphetamines.”

    This news, published by Tageszeitung, confirms the seriousness of the data collected by the American Embassy and certainly cannot be dismissed as “tabloid” information or “rumors.”

    Tageszeitung cites other cases where SIMO has been mentioned in American diplomatic cables published by WikiLeaks. There are a total of 175 such mentions in 251 000 cables. It strikes that the latter are very rare and can be found only in reports with the highest classification level. It becomes clear that American diplomats cite SIMO/CIA only to confirm extremely sensitive information. It is also noteworthy that the only other politician listed by SIMO as being involved in drug trafficking is the former Senate President of Haiti, Mr. Joseph Lambert.

    The information published by Tageszeitung was hushed by most mainstream media in Bulgaria – TV and radio channels and the press, which generates suspicions of political pressure to not make it public. On June 6 2012, at a hearing on media freedom in Bulgaria, organized by the ALDE group in the European Parliament, journalist Assen Yordanov presented a briefing on the publication and how it has been reported in Bulgarian media. (See Annex 2)

    1. At a session of the Shumen District Court on November 25 2011, a defendant, Mr. Vasil Kostov AKA Ketsa (the Sneaker) claimed in a testimony that a meeting has been held in 1999 between organized crime bosses, where they have decided to buy a senior police post for Mr. Boyko Borisov so that he could protect them. Mr. Vasil Kostov offers further details such as Borisov having at the time a “brigade,” meaning an organized crime group for racket and other illegal activities.
    2. At a session of the Belgrade District Court on April 7 2009 i.e. before the publication of the American diplomatic cable, Mr. Sreten Jocic nicknamed “Joca the Amsterdam,” indicted for murders and drug trafficking, stated that during his stay in Bulgaria, Mr. Boyko Borisov, in his capacity of Chief Secretary of the Interior, has provided cover-up for him.
    3. On November 30 2010, at a session of the same Court in Belgrade, protected witness Tomislav Marjanovic also stated that Boyko Borisov has been “Sreten Jocic’s and Jocic’s right hand Slobodan Djurovic’s man in Bulgaria.”
    4. Regarding information from Ambassador Beyrle’s cable about money laundering through the bank of Mr. Boyko Borisov’s girlfriend, Ms. Tsvetelina Borislavova, we note another secret diplomatic cable from Ambassador Beyrle from 2006 on the subject of Bulgarian banks http://wikileaks.org/cable/2006/12/06SOFIA1652.html. The cable lists several banks dealing with money laundering and granting loans to “connected” individuals. EIBank, then owned by Ms. Tsvetelina Borislavova, is among them:

    “Economic and Investment Bank (former Bulgarian-Russian Investment Bank).  Offshore companies once owned this bank. Tsvetelina Borislavova, common-law wife of Sofia mayor Boiko Borissov, and Svetoslav Bozhilov own it now, together with Icelandic investor Thor Bjorgolfsson through his company Novator Finance Bulgaria.  The concern with this bank is that it is practicing connected lending with lower quality companies that wouldn’t otherwise qualify.  There are also concerns about the origin of some of the assets Borissov allegedly passes through the bank.”

    The source of the above information, listed as Dr. Vasil Kirov, at the time heading the Bulgarian Financial Intelligence Agency, is another important detail. Mr. Kirov is currently the Deputy Director of OLAF. This fact gives exceptional credibility to the released data.

    Petition

    We believe that the report of Ambassador Beyrle, referring to the globally-mighty Intelligence Service, incriminating Mr. Borisov over links to organized crime, trafficking of synthetic drugs and money laundering is a sufficient reason for the Committee to launch a probe in the matter.

    However, we also note that the information, reported by Ambassador Beyrle and confirmed by SIMO, is further supported by witnesses with a known location, available to the justice system, who can be summoned by the Committee for a hearing.

    Dear MEPs, members of the Committee,

    The very fact that there is such shadow casted on the Prime Minister of EU Member State over the above listed suspicions, known publically and internationally, is scandalous and hurts the public image of the entire European Union. The case is fully within the authority and the competence of the Special Committee on organized crime.

    We believe that the Committee’s probe will shed light on the mixing of interests of organized crime and senior officials and will send a political message to countries with the status of candidates for EU membership that not even the slightest suspicion of participation of public figures in organized crime, in corruption and in money laundering is going to be concealed.

    For this reason we are asking the Committee to consider our report and to organize a public hearing with the following persons:

    • Mr. Julian Assange, on the authenticity of the diplomatic cables released by WikiLeaks
    • Mr. John Goetz , investigative journalist on the CIA source who has confirmed the meaning of the codename SIMO
    • Mr. Vasil Kirov, Deputy Chief of OLAF on the information that EIbank is involved in money laundering
    • Mr. Sreten Jocic, defendant in a criminal case in Serbia, on his testimony before the Belgrade District Court
    • Mr. Tomislav Marjanovic, protected witness in Serbia, on his testimony before the Belgrade District Court
    • Mr. Vasil Kostov, defendant in a criminal case in Bulgaria, on his testimony before the Shumen District Court
    • Mr. Rob Wainwright, Europol Director, on the existence of information about the Prime Minister’s criminal activities, received by partner services
    • Mr. Boyko Borisov, Prime Minister of Bulgaria

    We remain available for additional information and, as the authors of this report, we confirm our readiness to appear for a public hearing before the Committee.

    Respectfully,

    Atanas Tchobanov

    Petar Penchev

    Assen Yordanov

    .

    Източник:  Биволъ
     

  • Как Нане Стоичко разбира туризма, екологията и устойчивото развитие

    Някога на Орлов мост са посрещани чужди войски, днес там се събират освободителите на България от българско робство

     

    Ясен Бориславов,  в. „Сега“

    „Да спасим гората от закона!“ беше един от лозунгите по време на протестите на Орлов мост срещу промените в Закона за горите, даващи възможност за урбанизиране на планините, без да се променя предназначението на земята. Може да звучи парадоксално, но лозунгът точно отразява основните страхове, изкарали младите хора на протест. Това е ужасът, че в недалечно бъдеще у нас няма да има никакви естествено диви, свободни и неосквернени от инвеститорски интереси природни пространства. Някой ден може да се окаже, че и въздухът, който дишаме, е даден от държавата на концесия, станал е притежание на някаква корпорация или банка по непонятни за здравия разум, но юридически изрядни процедури. И за всяко вдишване гражданинът дължи такса. Звучи като сюжет за абсурдна пиеса, но животът често се оказва съставен от абсурди.

    „Горите и планините винаги са били последното убежище на свободата“, се казва в текст, който от няколко дни се разпространява като манифест на гнева в интернет („Добро утро! Ние сме децата на прехода“ от Георги Деянов).

    Аргументите на властта в полза на закона, независимо дали звучат разумно, нямат особено значение.

    Хората все по-трудно вярват на законодателни текстове,

    които често и не разбират. Приемат ги като мъртва словесна тъкан, съставена така, че лесно да бъде заобикаляна от монополи и корпорации, както и става. Не вярват на лукавото законодателство, но вярват на образи. А образът, който създаде за себе си българският инвеститор в туризма, е, меко казано, непривлекателен.

    Повечето големи инвестиционни проекти в тази сфера превръщат някакво красиво, привлекателно и достъпно по-рано място в трудно достъпна и строго охранявана зона зад солидна ограда с КПП, където мъжаги в сини ризки с щампи Security дават ясно да се разбере, че лица с годишен доход под 50 000 лв. там са нежелани. Специалитет на туристическия предприемач у нас е, след като види къде хората обичат да ходят, да застане на пътя им и да къса билетчета. Друго доказано умение е превръщането на археологията в панаирджийска атракция.

    У нас инвеститорът е свещена крава, независимо че може да е чисто криминален тип или завършен простак, готов брутално да наложи своите отблъскващи вкусове и етични стандарти. А може и да е банален шмекер. Преди няколко години покрай изграждането на незаконен лифт инвеститорът шумно обясняваше как е направил съоръжението, за да може възрастни и болни хора да се качват на върха на планината. И си мислеше, че някой му вярва. Сякаш възрастните и болните си нямат други грижи. Кусур им е да гледат света от високо. Докато могат, нека го правят на собствен ход. Планината не е лазарет, нито възрастният човек е някакъв планински козел.

    По повод протестите премиерът каза, че в Австрия имало с десетки хиляди километри повече ски писти, отколкото у нас и затова там бил развит зимният туризъм. Едва ли само това е причината.

    Деликатно се премълчава какво представляват Австрийските Алпи,

    на каква надморска височина са пистите и дали не са над естествения горски пояс. За всяко отсечено дърво ще се засаждат по три, обещава министър Найденов, без да уточнява, че отсечените ще бъдат вековни, а новопосадените с дебелина на точилка. Дори да се реализират всички заявени проекти в Родопите, Рила, Пирин, Витоша и Стара планина, те обхващат площ от 12 000 хектара, което е 0,03% от горските територии в страната, обясняват защитниците на планинската урбанизация. Подобна статистика не значи нищо, защото едва ли има съмнение, че проектите са ориентирани към най-красивите и най-привлекателните места. След като бъдат урбанизирани, те неизбежно ще загубят от естествената си красота, а сигурно и няма да са безвъзмездно достъпни. Нека добавим, че дори и един декар, застроен с грозотии, може да унищожи естествено красивия пейзаж на хиляди хектари в околността. Факт.

    В знаменития роман „Клошмерл“ от Габриел Шевалие (разказ за живота в малко градче в Бургундия) има няколко реда, които биха помогнали да видим как невъзможното у нас е постигано с естествена лекота другаде. „Църквата си е все същата, сбор от разновидни части, прибавяни последователно от всяко поколение с някакъв усет за пестеливост, който е запретявал да се възстановява повече от строго необходимото, и някакво смътно чувство за красота, което ги е карало да долавят прекрасното и ги е възпирало да го разрушат. Тази умереност е създала повече или по-малко навсякъде прелестта на френското село.“ Бихме добавили, че тази умереност е създала не само красотата на френската, но също на австрийската, немската и италианската провинция, запазила е привлекателността на повечето красиви места по света.

    Този „усет за пестеливост“, тази „умереност“

    и това „смътно чувство за красота“, което да долавя прекрасното и да го пази от разрушаване, у нас го няма или е остро дефицитно. Няма го в администрацията, няма го в бизнеса, българското общество това чувство не го е култивирало. Тук-там то се е самопораждало, за да бъде бързо задушено поради тъпа селяндурска алчност и отсъствие на общоприемливи естетически стандарти и етико-естетически консенсус за красивото и доброто. Поради което богатството у нас подозрително често създава мизерни гледки.

    Вместо това българското общество е създало тягостно отблъскващия образ на Нане Стоичко (от разказа на Елин Пелин „Нане Стоичковата върба“), който заради мазната си капа отсича вековна върба с дванайсет щъркелови гнезда. Неговата травматизираща менталност носят много от големите, средните и по-малките инвеститори в туризма и това може лесно да се види в превърнатите на туристически гета курорти като Слънчев бряг и Несебър, Созопол, Банско и дори в Синеморец и на много други места. Сега Нане Стоичко иска да полази високите части на планините и протестиращите на Орлов мост се опитват да го спрат. Изглежда, това ключово софийско кръстовище ще се превърне в нов символ на демокрацията и по-точно на земетръсния разлом в доверието между гражданите и държавата. Някога на това място са посрещани чужди войски, а днес то събира освободителите на България от българско робство.

    Какво постигнаха протестите?

    Показаха, че освен частни има и обществени интереси, с които властта, макар и неохотно, ще трябва да се съобразява. Показаха, че властта изпитва гузност и страх от вълните на гражданския гняв. Това е гняв, който днес е насочен към амбициите на отделни персони да монополизират ски туризма, но утре може справедливо да се разлее в други посоки. Слабо вероятно е този гняв да торпилира правителството, но той е признак за известно отрезвяване в отношението към ГЕРБ и към мутро-милиционерския политически елит. Това е спонтанна реакция срещу корпорациите и монополите, които изкривяват пазара и в крайна сметка произвеждат бедност, а не богатство. За разлика от еколозите хората от Банско, Разлог и Добринище не знаят за какво точно протестират, тъй като Законът за горите няма пряко отношение към техните селища и техния поминък. Те протестират по принцип, „срещу гражданята“.

    Трудно е да се повярва, че същите инвеститори, които опустошиха Черноморското крайбрежие, ще направят нещо по-различно в планините. Казват: „Дори и да искаме, няма да можем да ги бетонираме, защото релефът и надморската височина не го позволяват.“ Не е вярно. Могат и биха го направили, ако държавата им гарантира печалби и ако няма ясно заявен обществен интерес, който да ги спре.

     

  • Мълчаливо бдение срещу решението за архонтите

    Инициаторите на бдението са разтревожени от продължаващото отстъпление на архиереите на Българската православна църква от духа и традициите на Православието

     

    Слави Бинев и Петър Манджуков, обявени за архонти единият от Старозагорския, а другият от Пловдивския митрополит. Снимка: БГНЕС

    На мълчаливо молитвено бдение пред Синодалната палата в София в петък, 22 юни, 8,15 часа сутринта, са призовани всички православни християни, които не одобряват решението на Светия синод на Българската православна църква (БПЦ) да легализира т.нар. архонти.

    Инициативна група започна събирането на

    подписка срещу узаконяването на скандалната титла.

    За трите дни откакто подписката се събира в интернет, тя е подкрепена от 550 души (тази информация е от 16 ч. на 21 юни).

    Инициаторите са разтревожени от продължаващото отстъпление на архиереите на БПЦ от духа и традициите на православието. По време на бдението ще бъде връчена подписката.

    Сред подписалите са проф. Калин Янакиев, писателите Теодора Димова и Емилия Дворянова, известният психиатър и богослов д-р Николай Михайлов, университетски преподаватели, учени от БАН, учители, студенти, адвокати, лекари, журналисти, хора на изкуството, богослови, свещеници от цялата страна, които са пожелали анонимност, както българи от чужбина.

    Един от малцината духовници, осмелили се да останат с името си, е свещеник Кирил Тошев от близкото до Пловдив село Труд. Именно произвеждането на архонт в Пловдивска епархия на оръжейния търговец и производител на вина и ракии Петър Манджуков преди две седмици и последвалите масови протести предизвика вчерашното решение от Светия синод – че това звание има място в Църквата.

    За да приемат скандалното си решение митрополитите, начело с патриарх Максим, бяха принудени от акта на Пловдивския владика Николай и негово ултимативно писмо с настояване Св. синод да утвърди почетното звание „архонт“.

    След като

    Синодът промени свое решение отпреди пет години,

    снощи добави:

    1. Отличието „архонт“ може да получи за особени заслуги към БПЦ само православен християнин; 2. Отличието „архонт“ може да бъде давано само от Епархийския митрополит по решение на Епархийския съвет; 3. За дарените средства по т. 3 и т. 4 от Раздел ІІ – начинът на тяхното придобиване не трябва да противоречи на християнския морал и на добрите нрави, проповядвани от БПЦ.

    Такива заслуги могат да са: Изграждане на нови храмове, обслужващи духовните потребности на голямо множество миряни; Ремонт и други форми на подпомагане на епархийски манастири до степен на възстановяване на монашеския живот в тях; Устойчиво подпомагане на образователната и социалната дейност на Църквата, като например чрез изграждане и издръжка на образователни центрове, дългосрочно подпомагане на уроците по вероучение и неделните училища, изграждане и издръжка на социални кухни, сиропиталища, приюти и др. подобни благотворителни институции.

    Проявена изключителна гражданска активност в сферата на религиозното просвещение и значим интелектуален или творчески принос, при който удостоеният е вложил не материални, но духовни ценности, вложил е всичките си способности и таланти за прослава на Бога и благото на св. Църква, се казва в решението на Св. Синод.

    След награждаването на Манджуков председателят на парламентарната комисия по вероизповедания Йордан Бакалов изпрати писмо до патриарх Максим, поиска обяснение и напомни, че в обществото има натрупани въпроси

    Шумен скандал предизвика провъзгласяването за архонт на тогавашния притежател на нощни заведения Слави Бинев – от Старозагорският митрополит Галактион, когато в официално изявление Светият синод декларира че „в наградния фонд на Българската православна църква (БПЦ) и нейните поделения не съществува званието архонт, то не може да бъде давано от нейно име и не се признава за българско църковно отличие“.

    Снощи

    българските владици остро нападнаха предаването на БНТ „Вяра и общество“ и неговия автор Горан Благоев.

    От името на Св. Синод в писмо до Съвета за електронни медии и Управителния съвет на БНТ се заявява, че не било редно „в обществената телевизия водещият на публицистично предаване да го открива с квалификации, като „безпрецедентно“, „скандално“, „нагло“, както и да настоява Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия „да даде обяснение…“ и да призовава гражданите да „протестират по всички възможни начини…“

    Владиците силно са се засегнали, че „БНТ чрез определени свои представители призовава например към протести срещу института на архонтството“.

    Става дума за предаването на Горан Благоев от 16 юни, в което той коментира решение на Св. Синод да се подчини на Петър Манджуков и да отмени предишно свое решение, че титлата архонт не е канонична.

     

    Източник:  Vesti.bg

  • Комисия от ЕП препоръча ACTA да не бъде приета

    Водещата търговска комисия на Европарламента за ACTA препоръча на депутатите да отхвърлят споразумението на предстоящата пленарна сесия, насрочена за 4-ти юли в Страсбург.

    Срещу международното споразумение днес са гласували 19 депутати от комисията, за него – 12, а нито един депутат не се е въздържал, предаде Ройтерс. Вотът се счита за показателен за настроенията сред членовете на комисията.

    Срещу споразумението гласуваха също евродепутатите от комисиите по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, по правни въпроси, по развитие, по промишленост, изследвания и енергетика. ACTA влезе и в дневния ред и на комисията по петициите, която на 19 юни обсъди темата в присъствието на представители на гражданите, отправили петициите.

    Въпреки това европейският търговски комисар Карел де Гухт се надява договорът все пак да бъде гласуван и приет.

    ACTA трябваше да предотврати нарушения на Закона за авторските права, но от гледна точка на критиците излага на риск защитата на личните данни.

    Активисти се опасяват, че регламентът ще доведе до цензурата в интернет. Те също така се оплакват от липсата на прозрачност в преговорите.

    Комисията нареди на Европейския съд да проучи дали ACTA нарушава основни права и поиска да се отложи окончателното гласуване в парламента до постановяване на съдебно решение.

     

    Източник:  Investor.bg

  • Шествие на скиори, сноубордисти и любители на планината за горите на България

    Над 5 хил. скиори, сноубордисти и любители на планината тръгнаха в сряда вечерта от НДК на шествие за горите на България. Както и предишните протести, протекли като флашмоб, и този се организира чрез Фейсбук.

    „Да покажем на властта, че скиорите, сноубордистите и всички любители на планината не искат сеч, не искат монопол при ските, не искат лобистки подаръци за офшорната олигархия.

    Искаме ГОРА !!!

    Защото гората дава валежи, дава сняг и любимата ни пудра! Защото гората е място за походи, катерене, разходки…

    Настояваме Парламентът да ревизира изцяло скандалните промени при повторното разглеждане на законопроекта. (Президентът вече върна скандалните поправки в Закона за горите)“, се казва в обявата.

    Шествието тръгна в 18.30 от НДК и трябваше да приключи пред парламента в 20.30 часа.

     

    С жълти свирки и под строй защитници на Закона за горите протестираха срещу „екооктопода“

    Снабдени с жълти свирки, гайди, професионално изработени плакати, озвучаване и дори две снегоотпъкващи машини, защитници на промените в Закона за горите пристигнаха в сряда на жълтите павета, за да протестират срещу „екологичния рекет“ и да защитят правителството от „екооктопода“. Организираната от инвеститори и управляващи демонстрация на граждани от Сапарева баня, Самоков, Смолян, Берковица, Дупница, Разлог и Банско бе замислена като кулминационен момент в контрапротестите срещу екопротестите, събрали хиляди млади хора в София, заради които премиерът Бойко Борисов поиска вето върху Закона за горите и президентът го наложи.

     

    Източник:  Mediapool

    Видео от протеста – тук .

  • Брюксел може да се намеси заради свободата на медиите в България

    През тази година България се срина на 80-о място в класацията на „Репортери без граници” по индекс на свободата на пресата и е на последно място в ЕС. Това напомня в публикация за медиите в Югоизточна Европа германският вестник „Ди Велт“.

    В последния си доклад „Фрийдъм хаус” също отбелязва, че има демократични пропуски в България и Унгария. И за разлика от Унгария, където натискът на премиера Виктор Орбан върху пресата предизвика протести в Европа, за България се мълчи. Брюксел е толкова зает с кризата в еврозоната, че няма време за странични неща, продължава вестникът.

    Но това може да се промени. Европейската комисия не позволява много, когато става дума за ограничаване на медийната свобода и следи за това националните правителства. Така че, както в случая с Унгария, Брюксел може да се намеси, смята „Ди Велт“.

    Вестникът напомня за практиката в Югоизточна Европа медиите да фамилиарничат с представителите на властта.

    Правителствените ръководители в тази част на Европа нямат нищо против на първите страници на местните вестници да бъдат споменавани само с първите имена, близостта с хората се отплаща на изборите. „Бойко спаси застрашени от изчезване папагали”, „Бойко изпоти Борис Бекер” – българските медии съобщават за подвизите на премиера Бойко Борисов сред природата и на тенис корта. Това може и да изглежда забавно, но според „Репортери без граници”, е резултат на един нарушен медиен пейзаж, отбелязва още изданието.

    „Ди Велт“ припомня думите на директора на организацията в Брюксел Оливие Базил, който казва: „Политиците злоупотребяват с пресата. В същото време медиите са в ръцете на сивия пазар, една част се държи от мафията“.

    Източник:  Mediapool

  • Гейове от вси страни…

    Гейове от вси страни…

    съединявайте се,

    ми се пощя да изпиша като заглавие, но твърде неприлично ми се видя, та реших да се въздържа. Инак подобен лозунг подхожда за акции като предвижданата манифестация на хомосексуалистите за края на този месец.

    Интересни са ми идеологизацията и философията на гей културата. Масовите идеологии се сринаха с трясък през XX век, мнозина политолози и историци отбелязват това – кой с прискърбие, кой с радост, кой с безразличие… На тяхно място обаче никнат странни шариатско-терористични гюрлючета или – все по-розови и пищни – предизвикателните трендафили на маршируващата хомосексуалност…

    Прочетох, че и посланикът на САЩ г-н Уорлик е обещал да се включи в гей похода тази година, в марша на адептите на еднополовата любов за права и свободи, с което вероятно да изрази държавната подкрепа на най-великата сила към тази част от обществото…

    Няма да скрия, че е забавно, но взе да ми поомръзва. Като вече многолетен медиен работник, леко се дразня от монотонността на темите в новинарството… Наближи ли 10 ноември, почват едноседмични анализи на „прехода“, напоителни интервюта за „преврата“, умилителни спомени на поборници и неуспели политици, мечтаещи за реванш… Дойде ли началото на лятото, от няколко години се изписват и изговарят стотици приказки за гей парада, националисти плашат с разправа, после самият гей парад се оказва

    повече полицейски, отколкото гейски…

    Тази година само г-н Уорлик и БПЦ са новото. БПЦ, която често съм подлагал на критика за какво ли не, порица готвеното шествие като неестествено и подбуждащо „към съблазън“, а гей защитниците скочиха срещу клира, че нямал право да се меси… Да забрани няма право, а да си каже мнението – има. Това е и моето мнение, като изключим „съблазънта“. Щото, нали, всеки си намира различна съблазън.

    Мнозина обаче недоумяват относно причините за въпросния гей парад. „Защо им е нужно това – не разбират те. – Нали никой не им забранява да са гейове? Нали никой не ги уволнява по тази причина, никой не им пречи да следват, да завоюват академични титли, да стават преподаватели, журналисти, телевизионни водещи, посланици, депутати, министри? За какво още се борят тези хора, демонстрирайки сексуалните си предпочитания така настойчиво и артистично?

    Борят се да променят норми, прозрях аз. Един такъв младеж идеолог, посветил времето и ума си на войнстващия хомосексуализъм, ме порица, загдето съм употребил в един свой текст термина „хомосексуалист“. Трябвало да казвам „хомосексуален“, за да не обиждам общността. Суфиксът „ист“ съдържал негативен оттенък, препращал към думи като „фашист“ и „комунист“…Младежът остана глух към аргументите, че имаме много думи, като „фрезист“, „абстракционист“, „енциклопедист“, „каратист“, „барабанист“, „монтажист“, „пианист“ и прочее с подобен суфикс, които не обиждат въпросните лица и професии. Тези си езикови претенции той почерпил в САЩ, гдето живее и откъдето ни дойде и нормата да не казваме „негър“, защото обиждало, а „афроамериканец“… Сякаш ние, българите, и нашите деди сме прекарвали преди два-три века черни роби от Африка да ни берат памуковите плантации… И сякаш толерантността е патент, който чичо Сам пръв е регистрирал, та трябва да го следваме в приоритетите му и да искаме разрешение какво да толерираме и какво не, според неговите лингвистични реформи.

    По-горе споменатият младеж ми сподели с гняв и колко обиждала неговата същност

    гледка на целуващи се момче и момиче,

    как това накърнявало правата му, как хетеросексуалните реклами и изкуство само със съществуването си непрекъснато и нагло му натяквали, че е различен, и как той щял да се бори с тях.

    Но за какво е този парад, все пак? Може би гей общността иска да не секат горите? Може би желае да не се дупчи за шистов газ? Може би чрез сценки и пърформанси тези люде събират пари за пернишките покриви и комини?

    Не – те искат да кажат – ние сме гейове, ние сме тук, ние сме горди, ние сме прави, ние сме нормални. В крайна сметка – ние сме нормата.

    Но не сте, скъпи момчета и момичета. Вие сте само допустимо отклонение от нормата. При условие че не правите тъкмо от своята сексуална ориентация най-важния стожер на личността си, знаме на своята духовност, емблема на присъствието си върху тази планета, нямам нищо срещу вас. Имам приятели с такава ориентация; да са живи и здрави, бива ги, слава богу, и в други области.

    Ако днес приемем, че да си хомосексуален е норма, то излиза, че различното – хетеросексуалността, е отклонение?

    Ако хомосексуалността е норма, защо да отказваме нормалност на зоофилията? На ексхибиционизма? На педофилията? На некрофилията? Откъде накъде?

    Педофилските увлечения на героя на Набоков Хумберт Хумберт са описани с такова човеколюбие, вещина и познаване, че само неграмотен не би се трогнал… Философът Жан-Жак Русо пък си признава в „Изповеди„, че има ексхибиционистични наклонности – и практики…

    Какво по-точно искате? Да ви забележа, че сте гейове? Да ви уважавам тъкмо за това? Но и без владиците и свещените писания е ясно, че не любощенският мерак на човека е най-важното му качество, че не той е повод за гордост, а – в най-добрия случай, е само пренебрежим детайл от особеностите на личността.

    Изпъчете се, моля, с нещо друго.

     

    Бойко Ламбовски,

    в. „Сега“

  • Президентът Плевнелиев – българският Дмитрий Медведев?

    Първите случаи на наложено вето (което не е точно вето, защото е само „отлагателно“) от страна на президента Росен Плевнелиев – върху Закона за съдебната власт и Закона за горите – за съжаление като че ли оправдават страховете, че новият президент няма как да е „независим“ от едва ли не назначилия го за такъв, премиера Бойко Борисов.

    Колцина забелязаха, че новината за първото вето на Плевнелиев всъщност дойде от Борисов, който обяви, че президентът щял да наложи вето върху Закона за съдебната власт, и че той (Борисов) го подкрепял? (Има си хас да не подкрепи решение, което по всяка вероятност е именно негово…)

    Мотивите на президента да наложи вето на двата закона изглеждат като преразглеждане-рециклиране на позициите на Борисов – ход, който министър-председателят често прави при противоречиви решения, само че сега използва президента за това.

    Както мнозина други, и аз уважавам президента Росен Плевнелиев като личност и доказал се професионалист в бизнеса, а и като инфраструктурен министър!

    За мое съжаление обаче явно се сбъдват опасенията на всички нас (сигурно трябва да включа тук и г-жа Юлияна Плевнелиева), които не смятахме за добра идея един способен технократ, очевидно вършещ добра работа в правителството (като изключение от правилото на министрите), да бъде натикан в силно политическата роля на президент на републиката.

    Колцина си спомнят как премиерът Борисов обяви кандидатурата на бъдещия президент – как в един късен летен следобед заяви, че в ранния следобед казал на Плевнелиев, че той (Плевнелиев) щял да бъде кандидатът на ГЕРБ за президент?

    Между 2008 и 2012 г. искрено се забавлявах да чета и слушам как западните анализатори се надпреварваха да анализират политиката на тогавашния президент (сега премиер) на Русия Дмитрий Медведев уж като нещо различно от политиката на коронясалия го временно за държавен глава чрез флагово-конституционен маньовър Владимир Путин. Медведев така си и остана най-малко общо кратно на Путин (въпреки удивителните за мен надежди на разните западни експерти).

    Сега обаче не ми е толкова забавно. Вместо това сериозно се чудя, дали в нашия случай все още да тая надежди, че президентът Росен Плевнелиев може и да не се окаже „българския Дмитрий Медведев“, назначен временно да топли мястото, докато на Бойко Борисов му дойде време да се кандидатира за президент?

     

    Иван Диков,

    Novinite.bg

     

  • Окончателно отнеха родителските права на Спаска Митрова
    Да си българин в днешна Македония е престъпление...

    Делото се превърна в политически въпрос заради българското гражданство на Спаска Митрова

    Македонският върховен съд отне родителските права на Спаска Митрова върху дъщеря й Сузана. Решението е окончателно и идва година, след като апелативният съд в Скопие върна детето на майката.

    Спаска Митрова трябва да даде дъщеря си Сузана на бившия си съпруг. Македонските власти не позволяват на майката да се грижи за нея, съобщи Би Ти Ви. До две седмици Спаска трябва да се раздели със Сузана.

    През февруари 2011 година Апелативният съд в Скопие окончателно върна родителските права на Спаска Митрова върху малката Сузана.
    Съдебната битка за момичето продължи 5 години и се превърна в политически въпрос заради българското гражданство на Спаска Митрова. Тя прекара три месеца в македонски затвор заради жалба на бившия й съпруг, който твърдеше, че не може да вижда дъщеря си.

    Българските власти вече обмислят законовите механизми, с които да помогнат на майката.

    Източник:  Dnes.dir.bg

  • Неформални срещи на организациите с идеална цел в Чикаго

    ОРГАНИЗАЦИЯ И ТЕХНОЛОГИЯ

    В Чикаго са регистрирани над двадесет формални (формални т. е. официално регистрирани) български организации с идеално цел (ОИЦ). Между ОИЦ съществува коректно и информационно взаимодействие. При необходимост ОИЦ осъществяват общи Срещи с цел размяна на информация по актуални проблеми. Срещите обикновено са от типа „Кръгла маса”, което означава равнопоставеност. Всяка една от ОИЦ може да предложи (с предпочитание до 20 януари на текущата година) и организира обща Среща. Съществува традиция във всяка нова Среща да участва и организаторът на последната среща. Управлението на Срещата се осъществява от модератор. На Срещата на ОИЦ няма ръководен организатор. На Срещата не се предлагат и гласуват решения, но могат да се изложат препоръки. На Срещата не се препоръчва да се коментират теми, отнасящи се до отсъстващи организации или личности (освен ако не са делегирали права на определени организации или личности).

    Срещите се състоят от три главни и няколко помощни части. Главните части са с продължителност до 1 час.
    Трите главни части са:
    – Представяне на позиция или становище (обикновено от 3 до 5 минути);
    – Дискусия по представените позиции (обикновено от 3 до 5 минути);
    – Групови дискусии по интереси.
    Помощните части са:
    – Въведение в организацията и технологията на Срещата (до 10 минути);
    – Откриване на Срещата и представяна на главната цел на Срещата;
    – Специални съобщения;
    – Закриване на Срещата.

    Редът за изложение на позиция или дискусия обикновено се определя по реда на заявките за участие, постъпили на обявен предварително адрес (възможно е модераторът да определи и ред за участие по азбучен ред на ОИЦ).

    Първата Неформална Среща на ОИЦ се състоя през февруари 2010 с главна цел
    „Обсъждане възможностите за създаване на Български дом в Чикаго”.
    Втората Неформална Среща на ОИЦ се състоя през април 2011 с главна цел
    „Обсъждане на българския културен пазар в Чикаго”.
    Третата Неформална Среща на ОИЦ се предвижда да се състои в събота на 7 юли 2012 с главна цел „Обсъждане теми за дискусии на Световната среща на българите в Брюксел през ноември 2012 година”.

    Модератори на Първата и Втората среща се били Българо-Американска Асоциация и Българо-Американски център за културно наследство.

    Пояснение: Неформална среща се приема като аналог на Клубна среща. Неформалната среща няма правен статут.

    Едно мнение за размисъл.

    Тема: „Финансиране на Организациите с идеална цел зад граница”.

    Краен продукт: „Създаване на законови и нормативни документи за подпомагане и финансиране на Организациите с идеална цел зад граница от бюджета на Република България.”

    Обосновка: Финансовите постъпленията от българските граждани в бюджета на Република България трябва да се разпределят между българските граждани с цел „За развитието на българите” независимо къде живеят нашите съграждани – в България или зад граница. Всяка година българските имигранти внасят в България минимум $ 1 000 000 000. Може да се приеме условно, че 10% от тях, във вид на данъци, постъпват в бюджета на Република България. Това означава, че от българите зад граница в бюджета на Република България постъпват около $ 100 000 000. Ако приемем, че 1% от тях се заделят за българите зад граница, това означава $ 1 000 000. Да приемем условно, че в света има 1000 български организации с идеална цел. Това означава, че всяка българска организация с идеална цел зад граница може да получава подкрепа по $1000 годишно.

    БАА

  • Шефката на бТВ притежава 190 400 акции в Първа инвестиционна – банката на Цеко Минев

    Биволъ

    Вики Политова

    Точно 190 400 акции в Първа инвестиционна банка (ПИБ) притежава председателят на управителния съвет и генерален директор на бТВ Вики Политова – показа проверка на “Биволъ”. Тя е съпруга на Евгени Луканов – член на Надзорния съвет на ПИБ и бивш дългогодишен изпълнителен директор на банката. Един от собствениците на банката е Цеко Минев, а банката има голяма собственост в ски-курортите Банско, Витоша, Боровец и Разлог.

    Освен от акционерката в ПИБ Вики Политова-Луканова, телевизията е контролирана и от медийният магнат Красимир Гергов, щатен служител на комунистическата Държавна сигурност.

    Телевизията си навлече гнева на протестиращите срещу Закона за горите младежи, окупирали “Орлов мост”, след като първо премълча за протеста им, а впоследствие според много от тях го е отразила едностранчиво и пристрастно. В предаването  „Нека говорят” водещата Дияна Найденова грубо нападна природозащитниците, вменявайки им колективна вина за агресията срещу оператор на телевизията. В отговор социалните мрежи кипнаха от призиви да се бойкотира бТВ, сред които “Да изчистим България от бТВ”.

    По-рано в “Биволъ” за зависимостите между ПИБ и бТВ в контекста на скандала с фирмите-дарители на МВР разказа полицаят Константин Иванов. Той беше принуден да напусне работата си след като разкри порочната схема да не се проверяват колите на дарителите на МВР. Според Иванов ПИБ също фигурира в списъка на МВР с “неприкосновените” автомобили. Когато разкрива схемата, той се обръща първо към журналисти от bTV, но те провалят разследването.

    “Аз се надявах, че журналистите ще започнат собствено разследване, но това не се случи. Наложи се да им помагаме, като ние сами заснехме единия от списъците в една от караулките. И това не им беше достатъчно. Тогава аз съдействах за материала със скритото лице и модулирания глас. От БиТиВи поискаха втори човек, а след това и трети. Най-накрая ми казаха, че трябвало да сме няколко души. Спомням си, че на следващия ден рано сутринта дойде заповед списъците спешно да се махнат от караулките.” – казва в интервюто си бившия полицай.

    САЩ за “гнилите ябълки” сред българските банки

    Банката на Цеко Минев е посочена като най-съмнителната структура в българския банков сектор в доклад на посланик Джон Байърли от 2006 г. Според бившият шеф на Агенцията за финансово разузнаване д-р Васил Киров, сега зам.-директор на ОЛАФ, инспекции на място във ПИБ са показали нарушения. Докладвани са съмнителни транзакции, които изискват разследване. Когато обаче Агенцията е започнала тези разследвания, ПИБ е отказала да предостави допълнителна информация за сметките и техните собственици.

    Друг източници на Байърли от Европейската банка за реконструкция и развитие (EBRD) казват, че съвместните проекти с ПИБ се считат за черно петно в историята на банката.

    Посолството на САЩ заключава, че ПИБ е една от банките, “наливащи средства за известни престъпници в схеми за пране на пари и свързано с тях отпускане на кредити”

    “Сега се смята, че с единия крак ПИБ е стъпила в законния бизнес с търговия на дребно и е позната като една от най-агресивните и излъскани банки, едновременно със съществуването си в най-тъмните сфери на престъпния свят.” – пише буквално Байърли.

    Обнародването на тази грама от “Биволъ” беше игнорирано в българските медии, а малкото публикации пропускаха да споменат имената на 8-те банки считани от САЩ за “гнили ябълки”.

    Резюме на доклада и всички имена на банките обаче бяха публикувани на втора страница на френския вестник “Монд”, като банките са цитирани без съкращения: Първа инвестиционна банка на Цеко Минев, Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, Интернешънъл Асет Банк (бившата Първа Източна Международна Банка) – банката на СИК, СИБАНК (бивша Българо-руска инвестиционна банка) тогава на Цветелина Бориславова, Банка ДЗИ (предишна РосЕксимбанк) на убития Емил Кюлев, Инвестбанк на Петя Славова (”Банката на митрополити и генерали”), Централна кооперативна банка позната като банката на варненската групировка ТИМ и Софийска общинска банка на енергийния магнат Ковачки.
    “Гнилите ябълки” бяха посочени и като тема табу в българските медии в изследване на Института за модерна политика и Фондация за свободата „Фридрих Науман”.

    “Гнили ябълки” – сервилни медии

    Показателен за тесните взаимовръзки между властта, съмнителните банки “от най-тъмните сфери на престъпния свят” и медиите е също фактът, че лица свързани с “гнилите ябълки” контролират много от големите български вестници и телевизии. Примерът с акциите на Вики Политова в ПИБ е достатъчно красноречив, но далеч не е единствен.

    КТБ, която въпреки съмнителната си репутация е предпочитан трезор за 70% от парите на държавните предприятия е сочена като кредитодател на “медийната императрица” Ирен Кръстева, чиито вестници “Монитор”, “Телеграф”, “Новинар”, “Политика”, и телевизията TV7 са абсолютно безкритични към правителството и нападателни към неговите опоненти.

    Любомир Павлов, бивш шеф на Общинска банка е обвинен за пране на пари при придобиване на собствеността върху “Труд” и “24 часа”.

    Групировката ТИМ, посочена в друг американски доклад като “една от най-големите и сериозни икономически грижи на България” владее регионалния вестник “Черно Море” във Варна и телевизиите “МСАТ” и “България он ер”.

     

    Източник:  Биволъ

  • Само една шестица по Български език в цяла България…
    А хич?!

    На държавните зрелостни изпити по 14 предмета 88 ученици имат 100 точки, или „пълна шестица“, като само една е по български език и литература (БЕЛ). 45 ученици пък имат 0 точки или „двойки“, като от тях 35 са по БЕЛ. За поредна година зрелостниците от Американския колеж в София са постигнали най-висок среден успех от 5,70 по БЕЛ. Втора е 91-ва Немска езикова гимназия в София – с 5,67.

    Това показват резултатите от матурите, представени днес от Министерството на образованието, младежта и науката.

    Скалата за оценяване е непроменена, като „слаб две“ е от 0 до 22 точки, а „отличен шест“ – от 95 до 100 точки, уточни заместник-министърът на образованието, младежта и науката Милена Дамянова.

    51 ученици имат по две пълни шестици (6,00) на държавните зрелостни изпити тази учебна година, сочат още резултатите от матурите. 5038 ученици имат по две отлични оценки (над 5,50), 1446 ученици са с по две слаби оценки.
    Двама ученици и на двете задължителни матури – по БЕЛ и по предмет по избор, са с нула точки.

    На матурата по БЕЛ са се явили 60 791 зрелостници, а на втората задължителна матура по различните предмети – 62 040 зрелостници.

    Средният успех на матурата по БЕЛ е 4,18 и е най-нисък за последните пет години. От министерството обясниха, че по-ниските резултати се дължат на променения формат на изпита, който въведе повече отворени въпроси в теста.

    Резултатите на зрелостниците са по-високи по химия и опазване на околната среда, по биология и здравно образование, по физика и астрономия и по английски език, съобщи Евгения Костадинова, директор на дирекцията „Образователно съдържание и образователни програми“ в МОМН. Тя отбеляза, че през тази година обаче средният успех на зрелостниците по БЕЛ, по математика, по история и по останалите чужди езици е по-нисък от матурите през 2011 година.

    Зрелостниците се затрудняват преди всичко при задачите, свързани с правопис, затруднява ги и литературната теория, коментира Евгения Костадинова. Учениците не четат внимателно условието и не изпълняват задачата в съответствие с него. Те често отбелязват повече от едни верен отговор.

    Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов каза, че се запазва броят на зрелостниците, които са писали текст на матурата по БЕЛ.

    През тази година учениците трябваше да напишат по 41-ви въпрос от теста по български език и литература есе или интерпретативно съчинение по темата „От здравия разум до поетическото безумие“ върху романа „Под игото“ на Иван Вазов. Около 30% от 60 791 зрелостници по БЕЛ не са писали по 41-ви въпрос, а останалите са се разпределили по равно при писането на есе или съчинение, показват данните на МОМН.

    След изпита по БЕЛ повечето зрелостници коментираха, че са били изненадани от избора на Вазов и признаха, че задачата им се е сторила най-трудна от целия изпит.

    Училищата с най-добри резултати по БЕЛ

    За поредна година зрелостниците от Американския колеж в София са постигнали най-висок среден успех от 5,70 на държавния зрелостен изпит по БЕЛ. На второ място е 91-ва Немска езикова гимназия в София със среден успех 5,67, трета е Езиковата гимназия „Пловдив“ от Пловдив с 5,62. След това следват зрелостниците от 164-та Гимназия за преподаване на чужди езици в София – с 5,51 и Първа езикова гимназия в София – с 5,54.

    Сред десетте училища в страната с най-нисък среден успех на матурата по БЕЛ, девет от тях са професионални гимназии. Откакто се организират матурите, учениците от тези училища са с най-слаби резултати и на двете задължителни матури. На „първо“ място в класацията на училищата с най-нисък успех по БЕЛ е ПГССХВТ „Ангел Кънчев“ от Разград – със среден успех – 2,94. На десето място е ПГСС „Св. Климент Охридски“ от Кюстендил – с 2,64.

    Данните на МОМН показват, че традицията и през тази година се запазва и най-високи резултати от матурите са постигнали зрелостниците от профилираните гимназии в страната. Те имат среден успех 5,08 по БЕЛ и 5,8 на матурите по останалите 13 предмета по избор.

    При резултатите по БЕЛ по региони на първо място и през тази година се зрелостниците от София-град, следвани от учениците от Кърджали, а на последно място са Търговище и Разград.

    Ученици, които не са се явили на задължителните матури или са изкарали „двойка“ на тях, не могат да получат диплома за средно образование и не могат да кандидатстват във висше училище. През септември 2012 г. отново ще има сесия за явяване на държавни зрелостни изпити.

    Източник:  Dnes.dir.bg

  • Цекоминевщината, „свободата на словото” и защо хората не харесват бТВ

    Авторът Петър Станчев е бивш репортер в бТВ-Новините

     

    „Еколози нападнаха екип на бТВ“ – снимката на мъж, показващ среден пръст на екипа на най-голямата телевизия в страната и историята за повален на земята оператор, за пореден път създадоха полемика около медията.

    Десетки хора споделиха снимки във фейсбук със задрасканото лого на телевизията, коментари я обвиниха в пристрастност, докато журналистите за пореден път недоумяваха защо хората избухват в гняв точно срещу тях, докато те съвестно, според тях, си вършат работата. Винаги съм смятал, че част от яростта срещу медията е неоправдана и че е недопустимо да слагаме всички журналисти, работещи там, под един знаменател. Този път обаче ми е повече от ясно, защо хората не хaресват бТВ. Случаят с нападнатия екип на телевизията ме върна 3 години назад, когато аз самият бях репортер в бТВ – Новините.

    В петък следобед телевизията разпределя задачите за почивните. Случи се така, че аз бях на смяна и отидох да видя заявките за събития. Заявките се пишат от продуцентите на новините, които събират информация от различни източници, репортерите поемат събитията и ги развиват, докато се превърнат в завършени репортажи за различните емисии. Разрових се из листовете и вдигнах един, на който пишете „протест – еколози“. В описанието на заявката беше обяснено, че „природозащитниците“ от „Природата за хората“ ще организират концерт в защита на Витоша.

    Погледнах листа отново, мислейки че е станала грешка – „Природата за хората“ е зле прикрит инструмент на Витоша Ски, Юлен и стоящите зад тях Първа инвестиционна банка и Цеко Минев, помислих си, сигурно е недоглeждане. Занесох заявката при дежурния продуцент и наивно обясних, че тази организация е създадена само и единствено, за да имитира обществено мнение, прокарвайки интересите на гореспоменатите фирми. Получих в отговор „знам“. Повторих обясненията си, защото аз бях този, на когото щеше да се наложи да заснеме манипулативния репортаж. Получих още едно „знам“.

    В часовете след този случай загубих младия и наивен репортер в себе си, както и вярата си в свободата на словото в България. На следващия ден реших, че ще си свърша работата по всички принципи на журналистиката. Прессъобщението на „Природата за хората“ говореше за оставка на директора на парка, Тома Белев. Аз реших, че ще го интервюирам и покажа и неговата гледна точка, какъвто би трябвало да е професионалния подход на един независим журналист. Отидох с това предложение при същия продуцент и получих отказ. Бях „помолен“ да снимам единствено и само събитието. В последен отчаян пристъп се позовах на мотото на бТВ-Новините – „Но нали сме “Всички гледни точки“!? „В този случай не сме“ беше ясният и твърд отговор. Отидох да снимам събитието, постарах се да го напиша максимално сухо и безпристрастно и отказах да озвуча репортажа с гласа си. Беше ме срам. Отидох при репортера Х, който уважавам, с чисто сърце и потресен му разказах какво се е случило. Ядосан, но пределно наясно с проблема, той се присъедини към глухия ми гняв. Покрай нас мина репортерката У и попита защо изглеждаме по този начин. Х й обясни, тя се обърна към мен и каза: „Ама ти нали на вярваш в приказките за свобода на словото в България?“.

     

    Източник:  Pressclub.bg

  • Новая встреча с Цирком Солнца

    Беседа с артисткой Cirque du Soleil Светланой Холодовской

    На этой неделе в пригороде Чикаго Розмонте начинаются гастроли знаменитого на весь мир Cirque du Soleil. Канадская цирковая компания представляет спектакль “Dralion”.

    Несуществующее в английском языке слово “Dralion” составлено из двух слов “Dragon” и “Lion”. Если дословно переводить на русский язык, то получится “Драколев”. Это шоу – одна из “визитных карточек” Cirque Du Soleil. В прошлых спектаклях цирка мы видели царство отдельных стихий: Воды (водное шоу “О”), Воздуха (немыслимо трудные аттракционы под куполом цирка в шоу “Alegria” и “Quidam”), Земли (шоу “OVO” посвящено бурлящему миру насекомых). В шоу “Драколев” четыре стихии – Вода, Воздух, Огонь, Земля – объединяются и образуют царство загадочного, непостижимого, волшебного Мироздания. При этом каждая из стихий представлена уникальной цветовой гаммой: синей, зеленой, красной, желтой.

    Создатели спектакля “Драколев” пытаются осмыслить основные постулаты восточной философии о связи человека с природой, вечном поиске Абсолюта и непостижимости Жизни. Как всегда в своих представлениях, Cirque Du Soleil соединяет все лучшее, что есть в канадском, американском и европейском цирках. Живая музыка, вовлечение зрителя в представление, остроумные сценки с участием клоунов соседствуют с аттракционом “Воздушный обруч”, жонглерами, сложными акробатическими номерами, трюками со скакалкой, прыжками на трапеции и батуте.

    Со спектаклем “Dralion” Cirque du Soleil уже гастролировал в Чикаго в 2001 году. За прошедшие одиннадцать лет шоу претерпело значительные изменения. Изменились музыка и хореография, несколько номеров ушли из шоу, их место заняли другие. В новом варианте одним из самых сложных в техническом отношении и запоминающихся стал номер “Батут”. В течение восьми лет существования номера состав участников несколько раз менялся, и сегодня из оригинального состава осталась только очаровательная Светлана Холодовская. В эксклюзивном интервью нашему сайту она рассказывает о детстве на Украине, контракте в Малайзии и работе в Cirque du Soleil.

     

    –       Светлана, вы с раннего возраста занимаетесь прыжками на батуте. Это родители так решили или вам захотелось?

    –       Я, можно сказать, сама выбрала этот вид спорта. Когда мне исполнилось шесть лет, родители записали меня в группу фигурного
    катания. После занятий я приходила домой, стелила матрасы на полу и начинала заниматься: кувыркалась и делала “колеса”… Папа смотрел на меня, смотрел и решил, что пора отдавать ребенка в акробатику. Так после года фигурного катания я попала в Спортивную школу гимнастики и акробатики. Прыжками на батуте я занимаюсь с восьми лет. Все годы – у одного тренера Виктора Семеновича Кагарлицкого. Начиналось все со спорта. Потом в какой-то момент я захотела выступать в цирке. Смотрела разные представления, завидовала подружкам, которые
    стали артистками, представляла себя на цирковой арене…

    –       А потом мечты осуществились?

    –       После окончания школы я проработала полтора года в Киевском цирке, в номере “Русская палка”.

    –       Что это за номер?

    –       Два партнера держат гибкую, прогибающуюся палку из трех шестов примерно два с половиной метра в длину и пятнадцать сантиметров в ширину. На этой палке я прыгаю. Партнеры выбрасывают меня, я делаю разные трюки, и партнеры меня ловят. Довольно сложный был номер…

     

    После Киевского цирка Светлане предложили контракт
    в цирке Малайзии с выразительным названием “Фантастика”.

    –       За месяц до окончания контракта в Малайзии мне
    позвонили из Cirque du Soleil. Я отослала им видеозапись моего номера, и они предложили мне работу. С 2005 года я в составе труппы.

    –       Как Cirque du Soleil нашел вас в Малайзии?

    –       Через моего тренера. Сначала предложили контракт моей подружке, потом – мне. После Малайзии я приехала домой и через десять дней полетела в Монреаль. Мы с коллегами специально создали новый номер “Батут” для уже существующего шоу “Dralion”.

    –       В Малайзии был другой номер?

    –       Тот же батут, но другие трюки. Раньше я, в основном, делала элементы, а здесь работаю со стеной. Наша стена – одна из самых сложных в цирке.

    Номер “Батут” делает интернациональная команда из шести человек. Как бы опровергая закон всемирного тяготения, шестерка бесстрашных воздушных гимнастов (женщины в зеленом – стихия Воды, мужчины в красном – стихия Огня) использует батуты на вертикальной стене как трамплин для прыжков. Они в воздухе, с головокружительной быстротой выполняют каскады эффектных трюков. В составе
    группы – два артиста из России и по одному – представители Испании, Японии, Беларуси и Украины. Все артисты номера “Батут” выступают без страховки. Я спросил Светлану про падения и услышал ответ:

    –       Не без этого. Падала, вставала и продолжала работать. На падениях мы учимся, делаем работу над ошибками.

    –       А чувство страха есть перед выходом на арену?

    –       Страха быть не должно. Могут быть волнения, переживания, но не страх. Со страхом на арену лучше не выходить. Раньше я много переживала, волновалась, а со временем поняла, что страхи только усугубляют положение. Чем больше боишься, тем больше делаешь ошибок. Так происходит в любой сфере. Надо себя готовить. Для меня очень важна умственная, физическая и эмоциональная подготовка. К этому я подхожу серьезно, без этого не обходится ни одно шоу.
    Очень важен психологический настрой. Я всем советую бороться со страхом, если он есть.

    –       Со страхом справиться можно, а с чувством отчаяния?

    –       Конечно, приходило такое чувство, но уходить на более легкий номер я не хочу. Это не в моем стиле. Когда начинаю что-то делать, хочу довести все до конца.

    –       Вам не скучно все время – месяцы, годы – исполнять одно и то же?

    –       Каждый раз на сцене все происходит по-новому. Даже один и тот же трюк получается по-разному. Возможно, зрители не видят этих изменений, но для меня любой нюанс существенен. За восемь лет структура номера сохранилась, но изменилась хореография, какие-то трюки ушли, какие-то – появились… Мне нравится работать в этом шоу, но, конечно, было бы интересно попробовать что-то другое. Может быть, в будущем это произойдет. А пока – экспериментирую с “Батутом”.

    –       А как относится к этому режиссер? Не мешает проявлять инициативу?

    –       В нашем номере, наоборот, поощряется самостоятельность. Я пока с диктатом не сталкивалась. Может быть, поэтому до
    сих пор работаю в этом шоу. (Смеется.)

    –       Что привлекает в Цирке Солнца артистов со всего мира? Высокие гонорары?

    –       Не только. Cirque du Soleil – цирк мирового уровня. Компанию отличает правильный подбор артистов, доброжелательное отношение к ним, хорошие условия работы. В компании можно найти много вариантов для творческого
    роста не только в акробатическом плане, но и в другой сфере. Я в этом цирке почти восемь лет. Мне очень нравится здесь работать и выступать. В цирке большое внимание уделяют развитию актерских способностей. Привлекает возможность
    почувствовать себя на сцене другим человеком с другим характером и настроением.

    За эти годы Светлана объездила много стран, а вот в Америке выступает впервые.

    –       Я очень хорошо запоминаю все страны, в которых была. В каждой из них есть что-то интересное. Мне очень понравились Европа, Япония, Австралия.

    –       Как реагирует публика в разных странах?

    –       Самая эмоциональная публика была в Испании,
    Доминиканской республике, Пуэрто-Рико. В Японии мы оставили фанатов, которые нам пишут и приезжают на наши концерты. Зрители сидели, не шелохнувшись. Они стояли у входа, просили автографы, фотографировали, дарили подарки. Я в восторге от японской публики.

    Светлана часто возвращается в Киев. Там живут ее родители, друзья.

    –       Каждые десять недель нам полагаются две недели отпуска.

    –       Ваши родители видели вас в этом шоу?

    –       Только видеозапись. Вживую они шоу не видели. Моя самая большая мечта – чтобы родители увидели меня на сцене.

    –       Вам бы хотелось, чтобы цирк приехал на гастроли в Киев?

    –       Я об этом думаю каждый день. Даже спрашивала руководителей о гастролях на Украине. Они говорят – возможно, но при этом ничего конкретного. Однажды цирк уже приезжал в Киев, но не с нашим шоу.

    –       Артистам цирка я всегда задаю один и тот же вопрос: что такое цирк? Как бы вы ответили на него?

    –       Для меня цирк – это наслаждение, особая, ни на что не похожая жизнь, полная приключений, неожиданностей и волшебства.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Nota bene! 20 – 24 июня, Allstate Arena (www.allstatearena.com), 6920 Mannheim Road, Rosemont, IL 60018. Справки по телефону 847-635-6601.

    27 июня – 1 июля, United Center, 1901 West Madison Street, Chicago, IL 60612. Справки по телефону
    312-455-4500. Подробная информация о шоу “Драколев” и заказ билетов – на сайте http://www.cirquedusoleil.com/en/shows/dralion/default.aspx.

    Сергей Элькин,

    http://sergeyelkin.livejournal.com/

    www.sergeyelkin.com

    Фотографии к статье:

    Фото 1. Сцена из шоу “Dralion” (Cirque Du Soleil, фото Даниэля Десмара, 2010 год)

    Фото 2-6. Светлана Холодовская

  • Проф. Златко Кълвачев: Стресът докарва херпес

    Интервю на Веселина Мончева (в. „Монитор“) с проф. д-р Златко Кълвачев*, д.м.н. началник на Центъра по вирусология във ВМА

    Проф. Кълвачев– Проф. Кълвачев, затопляне, застудяване, продължителна диета или болест – какво може да ни докара херпес. Ясно е, че вирусът спи у 90 на сто от хората?
    – Да, голям процент от хората са инфектирани с този вирус, но не чак 90%. Няма сезон, които да предразполага към заразяване. Вирусът се предава чрез контакт, така че това е необходимото условие за предаването му. След като човек вече се е заразил, различни сезонни фактори могат да способстват за активиране на инфекцията, която „тлее” в организма. Например силната слънчева радиация през лятото активизира херпесния вирус. Това е един вид стрес. Студените зимни месеци също могат да повлияят неблагоприятно поради по-честите настинки и понижения имунитет. Тогава и храната е с по-ниско съдържание на витамини.
    – Храненето, както дългите пости, които наскоро приключиха, могат ли да повлияят за активиране на херпеса?
    – При здравия човек, не. Постът очиства организма от излишно натрупани вещества и го освежава. Диетата, ако е правилна, съобразена с необходимостта и се прави под контрол на лекар, също няма да активира вируса.
    – А простуда или друго заболяване може ли да събуди инфекцията?
    – Да, това си е стрес за организма. Не случайно народното наименование на херпеса по устните е стреснушка или стресница. Стресовите фактори са многобройни, различни физиологични състояния също активират този вирус, например месечният цикъл при жените…
    – Много са видовете херпесни вируси. Най-честият като че ли е този, който излиза на устните.
    – Точно така. Херпесните вируси, които поразяват човека, са 8. Някои от тях са по-известни с номерацията си (херпес симплекс 1 и 2, херпес вирус 6, 7 или 8), а другите си имат имена: вирус на Епщайн- Бар, варицела-зостер вирус, цитомегаловирус. Те причиняват различни заболявания, но общото между тях е, че остават за дълго в организма и периодично се активират.
    – Херпес симплекс 1 може ли да причини друго заболяване освен херпес на устната?
    – Може. Този вирус може да порази различни органи – кожа, око, мозък и др. Ако заразяването стане по време на бременността, може да увреди и плода с много неприятни за него последици.
    – Какво е особеното на вируса на херпес симплекс 1 и 2 – може ли да се прогнозира как ще се прояви?
    – Заразяването с херпес симплекс вирус тип 1 най-често става още в детска възраст, когато някой любящ роднина с активен херпес целуне малкото дете. Заразяването с херпес симплекс тип 2 (причинител на гениталния херпес) обикновено става в младежките години и е свързано с половата активност. Особеното и в двата случая е, че първата клинична проява на херпеса е години по-късно, така че е трудно да се каже кога и от кого точно си се заразил. Освен това в днешното време на по-свободно общуване, включително и сексуално, не е необичайно доказването на вируса на херпес симплекс 2 в устата, а на херпес симплекс 1 в областта на гениталиите. Може би това е една от причините и лабораторните тестове за откриване на тези вируси да са комбинирани. Въпросът как и къде точно ще се появи вирусът е по-сложен: в неактивният период и двата вируса се намират в съответните нервни ганглии в областта на лицето или таза. Активираният вирус се придвижва по хода на засегнатия нерв, но е въпрос и на шанс дали ще се появи в една или друга област – за херпес тип 1 – по устната или в носа, а за херпес тип 2 – по гениталиите, на бедрото или на гърба… Така че „избиването” на херпес по устната си има и добра страна, защото има и доста по-неприятен сценарий.
    – Какъв?
    – Ами вирусът „да тръгне” по нервното клонче нагоре към окото, а там нещата стават много по-опасни и сериозни. Подобна е ситуацията и при другите херпесни вируси – цитомагаловируса и вируса на Епщайн-Бар – те се „заселват” в лимфоидните тъкани и не се знае къде ще се изяви клинично инфекцията. Това е проблем, защото като докажем наличие на вирус в кръвта, трябва да го свържем и с конкретното място на репликация, а това невинаги е лесно, например при синдрома на хроничната умора или при неясни температурни състояния…
    – Кога обикновеният херпес е най-заразен?
    – Когато е активен, когато се формират мехурчета и ранички по кожата или лигавицата. Тогава излъчването на вируса е в най-големи количества. Целувката в този момент е опасна…
    – Твърди се, че този вирус е нелечим. Така ли е?
    – На този свят всичко се лекува. Друг е въпросът, че не всичко може да се излекува, така е и с херпесните инфекции. Проблемът е, че вирусът се намира вътре в нервната клетка и за да се унищожи, трябва да се унищожи самата клетка. Аз на шега понякога казвам, че този вирус умира 40 дни след теб. Сега сериозно: успешното лечение в този случай се свежда до възможността инфекцията да се проявява по-рядко – по един път в годината или още по-рядко, т.е. да се постигне по-дълга ремисия. На пазара има достатъчно ефективни специфични противохерпесни медикаменти, които се използват при различни схеми, в зависимост от конкретния случай.
    – А ваксина има ли?
    – Има, и то в два варианта – срещу лабиалния – тип 1, и срещу гениталния херпес – тип 2. Ваксината е италианска, но не се внася у нас.
    – А различните мазила, които се приготвят с билки, паста за зъби и отвари помагат ли?
    – Знам, че хората пробват какво ли не – паста за зъби, червило, чесън, ментолов спирт, каквото ви дойде на ум – всичко се използва. В някои случаи те увеличават чувството за облекчено протичане на инфекцията. Когато обаче „херпесът избие”, вирусът вече си е свършил работата – унищожил е клетките и мазането с подобни препарати няма реален ефект. Вирусът трябва да се атакува там, където се е заселил – в нервния ганглий, а това може да се осъществи само с препарати, достигащи дотам.

     

    ––––––––––––––––––––
    * Първата от публикациите на проф. Златко Кълвачев на страниците на Еврочикаго бе отпреди повече от 5 години и бе цитирана в елекронни издания не само у нас, но и в чужбина. За съжаление поради технически причини днес архивът ни не работи. С това интервю се стараем да запълним празнината за тези, които търсейки името на професора в Гугъл, ще попаднат на нашите страници. Още информация за изтъкнатия специалист по вирусология може да може да намерите тук и тук.
    Адрес на Военно-Медицинска Академия: 1606 София, бул. “Г. Софийски” 3, тел. +359-2-9226000