Всички авторски страници

Авторски

• Неформални срещи на организациите с идеална цел в Чикаго

  ОРГАНИЗАЦИЯ И ТЕХНОЛОГИЯ

  В Чикаго са регистрирани над двадесет формални (формални т. е. официално регистрирани) български организации с идеално цел (ОИЦ). Между ОИЦ съществува коректно и информационно взаимодействие. При необходимост ОИЦ осъществяват общи Срещи с цел размяна на информация по актуални проблеми. Срещите обикновено са от типа „Кръгла маса”, което означава равнопоставеност. Всяка една от ОИЦ може да предложи (с предпочитание до 20 януари на текущата година) и организира обща Среща. Съществува традиция във всяка нова Среща да участва и организаторът на последната среща. Управлението на Срещата се осъществява от модератор. На Срещата на ОИЦ няма ръководен организатор. На Срещата не се предлагат и гласуват решения, но могат да се изложат препоръки. На Срещата не се препоръчва да се коментират теми, отнасящи се до отсъстващи организации или личности (освен ако не са делегирали права на определени организации или личности).

  Срещите се състоят от три главни и няколко помощни части. Главните части са с продължителност до 1 час.
  Трите главни части са:
  – Представяне на позиция или становище (обикновено от 3 до 5 минути);
  – Дискусия по представените позиции (обикновено от 3 до 5 минути);
  – Групови дискусии по интереси.
  Помощните части са:
  – Въведение в организацията и технологията на Срещата (до 10 минути);
  – Откриване на Срещата и представяна на главната цел на Срещата;
  – Специални съобщения;
  – Закриване на Срещата.

  Редът за изложение на позиция или дискусия обикновено се определя по реда на заявките за участие, постъпили на обявен предварително адрес (възможно е модераторът да определи и ред за участие по азбучен ред на ОИЦ).

  Първата Неформална Среща на ОИЦ се състоя през февруари 2010 с главна цел
  „Обсъждане възможностите за създаване на Български дом в Чикаго”.
  Втората Неформална Среща на ОИЦ се състоя през април 2011 с главна цел
  „Обсъждане на българския културен пазар в Чикаго”.
  Третата Неформална Среща на ОИЦ се предвижда да се състои в събота на 7 юли 2012 с главна цел „Обсъждане теми за дискусии на Световната среща на българите в Брюксел през ноември 2012 година”.

  Модератори на Първата и Втората среща се били Българо-Американска Асоциация и Българо-Американски център за културно наследство.

  Пояснение: Неформална среща се приема като аналог на Клубна среща. Неформалната среща няма правен статут.

  Едно мнение за размисъл.

  Тема: „Финансиране на Организациите с идеална цел зад граница”.

  Краен продукт: „Създаване на законови и нормативни документи за подпомагане и финансиране на Организациите с идеална цел зад граница от бюджета на Република България.”

  Обосновка: Финансовите постъпленията от българските граждани в бюджета на Република България трябва да се разпределят между българските граждани с цел „За развитието на българите” независимо къде живеят нашите съграждани – в България или зад граница. Всяка година българските имигранти внасят в България минимум $ 1 000 000 000. Може да се приеме условно, че 10% от тях, във вид на данъци, постъпват в бюджета на Република България. Това означава, че от българите зад граница в бюджета на Република България постъпват около $ 100 000 000. Ако приемем, че 1% от тях се заделят за българите зад граница, това означава $ 1 000 000. Да приемем условно, че в света има 1000 български организации с идеална цел. Това означава, че всяка българска организация с идеална цел зад граница може да получава подкрепа по $1000 годишно.

  БАА

• Шефката на бТВ притежава 190 400 акции в Първа инвестиционна – банката на Цеко Минев

  Биволъ

  

  Точно 190 400 акции в Първа инвестиционна банка (ПИБ) притежава председателят на управителния съвет и генерален директор на бТВ Вики Политова – показа проверка на “Биволъ”. Тя е съпруга на Евгени Луканов – член на Надзорния съвет на ПИБ и бивш дългогодишен изпълнителен директор на банката. Един от собствениците на банката е Цеко Минев, а банката има голяма собственост в ски-курортите Банско, Витоша, Боровец и Разлог.

  Освен от акционерката в ПИБ Вики Политова-Луканова, телевизията е контролирана и от медийният магнат Красимир Гергов, щатен служител на комунистическата Държавна сигурност.

  Телевизията си навлече гнева на протестиращите срещу Закона за горите младежи, окупирали “Орлов мост”, след като първо премълча за протеста им, а впоследствие според много от тях го е отразила едностранчиво и пристрастно. В предаването  „Нека говорят” водещата Дияна Найденова грубо нападна природозащитниците, вменявайки им колективна вина за агресията срещу оператор на телевизията. В отговор социалните мрежи кипнаха от призиви да се бойкотира бТВ, сред които “Да изчистим България от бТВ”.

  По-рано в “Биволъ” за зависимостите между ПИБ и бТВ в контекста на скандала с фирмите-дарители на МВР разказа полицаят Константин Иванов. Той беше принуден да напусне работата си след като разкри порочната схема да не се проверяват колите на дарителите на МВР. Според Иванов ПИБ също фигурира в списъка на МВР с “неприкосновените” автомобили. Когато разкрива схемата, той се обръща първо към журналисти от bTV, но те провалят разследването.

  “Аз се надявах, че журналистите ще започнат собствено разследване, но това не се случи. Наложи се да им помагаме, като ние сами заснехме единия от списъците в една от караулките. И това не им беше достатъчно. Тогава аз съдействах за материала със скритото лице и модулирания глас. От БиТиВи поискаха втори човек, а след това и трети. Най-накрая ми казаха, че трябвало да сме няколко души. Спомням си, че на следващия ден рано сутринта дойде заповед списъците спешно да се махнат от караулките.” – казва в интервюто си бившия полицай.

  САЩ за “гнилите ябълки” сред българските банки

  Банката на Цеко Минев е посочена като най-съмнителната структура в българския банков сектор в доклад на посланик Джон Байърли от 2006 г. Според бившият шеф на Агенцията за финансово разузнаване д-р Васил Киров, сега зам.-директор на ОЛАФ, инспекции на място във ПИБ са показали нарушения. Докладвани са съмнителни транзакции, които изискват разследване. Когато обаче Агенцията е започнала тези разследвания, ПИБ е отказала да предостави допълнителна информация за сметките и техните собственици.

  Друг източници на Байърли от Европейската банка за реконструкция и развитие (EBRD) казват, че съвместните проекти с ПИБ се считат за черно петно в историята на банката.

  Посолството на САЩ заключава, че ПИБ е една от банките, “наливащи средства за известни престъпници в схеми за пране на пари и свързано с тях отпускане на кредити”

  “Сега се смята, че с единия крак ПИБ е стъпила в законния бизнес с търговия на дребно и е позната като една от най-агресивните и излъскани банки, едновременно със съществуването си в най-тъмните сфери на престъпния свят.” – пише буквално Байърли.

  Обнародването на тази грама от “Биволъ” беше игнорирано в българските медии, а малкото публикации пропускаха да споменат имената на 8-те банки считани от САЩ за “гнили ябълки”.

  Резюме на доклада и всички имена на банките обаче бяха публикувани на втора страница на френския вестник “Монд”, като банките са цитирани без съкращения: Първа инвестиционна банка на Цеко Минев, Корпоративна търговска банка на Цветан Василев, Интернешънъл Асет Банк (бившата Първа Източна Международна Банка) – банката на СИК, СИБАНК (бивша Българо-руска инвестиционна банка) тогава на Цветелина Бориславова, Банка ДЗИ (предишна РосЕксимбанк) на убития Емил Кюлев, Инвестбанк на Петя Славова (”Банката на митрополити и генерали”), Централна кооперативна банка позната като банката на варненската групировка ТИМ и Софийска общинска банка на енергийния магнат Ковачки.
  “Гнилите ябълки” бяха посочени и като тема табу в българските медии в изследване на Института за модерна политика и Фондация за свободата „Фридрих Науман”.

  “Гнили ябълки” – сервилни медии

  Показателен за тесните взаимовръзки между властта, съмнителните банки “от най-тъмните сфери на престъпния свят” и медиите е също фактът, че лица свързани с “гнилите ябълки” контролират много от големите български вестници и телевизии. Примерът с акциите на Вики Политова в ПИБ е достатъчно красноречив, но далеч не е единствен.

  КТБ, която въпреки съмнителната си репутация е предпочитан трезор за 70% от парите на държавните предприятия е сочена като кредитодател на “медийната императрица” Ирен Кръстева, чиито вестници “Монитор”, “Телеграф”, “Новинар”, “Политика”, и телевизията TV7 са абсолютно безкритични към правителството и нападателни към неговите опоненти.

  Любомир Павлов, бивш шеф на Общинска банка е обвинен за пране на пари при придобиване на собствеността върху “Труд” и “24 часа”.

  Групировката ТИМ, посочена в друг американски доклад като “една от най-големите и сериозни икономически грижи на България” владее регионалния вестник “Черно Море” във Варна и телевизиите “МСАТ” и “България он ер”.

   

  Източник:  Биволъ

• Само една шестица по Български език в цяла България…

  

  На държавните зрелостни изпити по 14 предмета 88 ученици имат 100 точки, или „пълна шестица“, като само една е по български език и литература (БЕЛ). 45 ученици пък имат 0 точки или „двойки“, като от тях 35 са по БЕЛ. За поредна година зрелостниците от Американския колеж в София са постигнали най-висок среден успех от 5,70 по БЕЛ. Втора е 91-ва Немска езикова гимназия в София – с 5,67.

  Това показват резултатите от матурите, представени днес от Министерството на образованието, младежта и науката.

  Скалата за оценяване е непроменена, като „слаб две“ е от 0 до 22 точки, а „отличен шест“ – от 95 до 100 точки, уточни заместник-министърът на образованието, младежта и науката Милена Дамянова.

  51 ученици имат по две пълни шестици (6,00) на държавните зрелостни изпити тази учебна година, сочат още резултатите от матурите. 5038 ученици имат по две отлични оценки (над 5,50), 1446 ученици са с по две слаби оценки.
  Двама ученици и на двете задължителни матури – по БЕЛ и по предмет по избор, са с нула точки.

  На матурата по БЕЛ са се явили 60 791 зрелостници, а на втората задължителна матура по различните предмети – 62 040 зрелостници.

  Средният успех на матурата по БЕЛ е 4,18 и е най-нисък за последните пет години. От министерството обясниха, че по-ниските резултати се дължат на променения формат на изпита, който въведе повече отворени въпроси в теста.

  Резултатите на зрелостниците са по-високи по химия и опазване на околната среда, по биология и здравно образование, по физика и астрономия и по английски език, съобщи Евгения Костадинова, директор на дирекцията „Образователно съдържание и образователни програми“ в МОМН. Тя отбеляза, че през тази година обаче средният успех на зрелостниците по БЕЛ, по математика, по история и по останалите чужди езици е по-нисък от матурите през 2011 година.

  Зрелостниците се затрудняват преди всичко при задачите, свързани с правопис, затруднява ги и литературната теория, коментира Евгения Костадинова. Учениците не четат внимателно условието и не изпълняват задачата в съответствие с него. Те често отбелязват повече от едни верен отговор.

  Министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов каза, че се запазва броят на зрелостниците, които са писали текст на матурата по БЕЛ.

  През тази година учениците трябваше да напишат по 41-ви въпрос от теста по български език и литература есе или интерпретативно съчинение по темата „От здравия разум до поетическото безумие“ върху романа „Под игото“ на Иван Вазов. Около 30% от 60 791 зрелостници по БЕЛ не са писали по 41-ви въпрос, а останалите са се разпределили по равно при писането на есе или съчинение, показват данните на МОМН.

  След изпита по БЕЛ повечето зрелостници коментираха, че са били изненадани от избора на Вазов и признаха, че задачата им се е сторила най-трудна от целия изпит.

  Училищата с най-добри резултати по БЕЛ

  За поредна година зрелостниците от Американския колеж в София са постигнали най-висок среден успех от 5,70 на държавния зрелостен изпит по БЕЛ. На второ място е 91-ва Немска езикова гимназия в София със среден успех 5,67, трета е Езиковата гимназия „Пловдив“ от Пловдив с 5,62. След това следват зрелостниците от 164-та Гимназия за преподаване на чужди езици в София – с 5,51 и Първа езикова гимназия в София – с 5,54.

  Сред десетте училища в страната с най-нисък среден успех на матурата по БЕЛ, девет от тях са професионални гимназии. Откакто се организират матурите, учениците от тези училища са с най-слаби резултати и на двете задължителни матури. На „първо“ място в класацията на училищата с най-нисък успех по БЕЛ е ПГССХВТ „Ангел Кънчев“ от Разград – със среден успех – 2,94. На десето място е ПГСС „Св. Климент Охридски“ от Кюстендил – с 2,64.

  Данните на МОМН показват, че традицията и през тази година се запазва и най-високи резултати от матурите са постигнали зрелостниците от профилираните гимназии в страната. Те имат среден успех 5,08 по БЕЛ и 5,8 на матурите по останалите 13 предмета по избор.

  При резултатите по БЕЛ по региони на първо място и през тази година се зрелостниците от София-град, следвани от учениците от Кърджали, а на последно място са Търговище и Разград.

  Ученици, които не са се явили на задължителните матури или са изкарали „двойка“ на тях, не могат да получат диплома за средно образование и не могат да кандидатстват във висше училище. През септември 2012 г. отново ще има сесия за явяване на държавни зрелостни изпити.

  Източник:  Dnes.dir.bg

• Цекоминевщината, „свободата на словото” и защо хората не харесват бТВ

  Авторът Петър Станчев е бивш репортер в бТВ-Новините

   

  „Еколози нападнаха екип на бТВ“ – снимката на мъж, показващ среден пръст на екипа на най-голямата телевизия в страната и историята за повален на земята оператор, за пореден път създадоха полемика около медията.

  Десетки хора споделиха снимки във фейсбук със задрасканото лого на телевизията, коментари я обвиниха в пристрастност, докато журналистите за пореден път недоумяваха защо хората избухват в гняв точно срещу тях, докато те съвестно, според тях, си вършат работата. Винаги съм смятал, че част от яростта срещу медията е неоправдана и че е недопустимо да слагаме всички журналисти, работещи там, под един знаменател. Този път обаче ми е повече от ясно, защо хората не хaресват бТВ. Случаят с нападнатия екип на телевизията ме върна 3 години назад, когато аз самият бях репортер в бТВ – Новините.

  В петък следобед телевизията разпределя задачите за почивните. Случи се така, че аз бях на смяна и отидох да видя заявките за събития. Заявките се пишат от продуцентите на новините, които събират информация от различни източници, репортерите поемат събитията и ги развиват, докато се превърнат в завършени репортажи за различните емисии. Разрових се из листовете и вдигнах един, на който пишете „протест – еколози“. В описанието на заявката беше обяснено, че „природозащитниците“ от „Природата за хората“ ще организират концерт в защита на Витоша.

  Погледнах листа отново, мислейки че е станала грешка – „Природата за хората“ е зле прикрит инструмент на Витоша Ски, Юлен и стоящите зад тях Първа инвестиционна банка и Цеко Минев, помислих си, сигурно е недоглeждане. Занесох заявката при дежурния продуцент и наивно обясних, че тази организация е създадена само и единствено, за да имитира обществено мнение, прокарвайки интересите на гореспоменатите фирми. Получих в отговор „знам“. Повторих обясненията си, защото аз бях този, на когото щеше да се наложи да заснеме манипулативния репортаж. Получих още едно „знам“.

  В часовете след този случай загубих младия и наивен репортер в себе си, както и вярата си в свободата на словото в България. На следващия ден реших, че ще си свърша работата по всички принципи на журналистиката. Прессъобщението на „Природата за хората“ говореше за оставка на директора на парка, Тома Белев. Аз реших, че ще го интервюирам и покажа и неговата гледна точка, какъвто би трябвало да е професионалния подход на един независим журналист. Отидох с това предложение при същия продуцент и получих отказ. Бях „помолен“ да снимам единствено и само събитието. В последен отчаян пристъп се позовах на мотото на бТВ-Новините – „Но нали сме “Всички гледни точки“!? „В този случай не сме“ беше ясният и твърд отговор. Отидох да снимам събитието, постарах се да го напиша максимално сухо и безпристрастно и отказах да озвуча репортажа с гласа си. Беше ме срам. Отидох при репортера Х, който уважавам, с чисто сърце и потресен му разказах какво се е случило. Ядосан, но пределно наясно с проблема, той се присъедини към глухия ми гняв. Покрай нас мина репортерката У и попита защо изглеждаме по този начин. Х й обясни, тя се обърна към мен и каза: „Ама ти нали на вярваш в приказките за свобода на словото в България?“.

   

  Източник:  Pressclub.bg

• Новая встреча с Цирком Солнца

  Беседа с артисткой Cirque du Soleil Светланой Холодовской

  На этой неделе в пригороде Чикаго Розмонте начинаются гастроли знаменитого на весь мир Cirque du Soleil. Канадская цирковая компания представляет спектакль “Dralion”.

  Несуществующее в английском языке слово “Dralion” составлено из двух слов “Dragon” и “Lion”. Если дословно переводить на русский язык, то получится “Драколев”. Это шоу – одна из “визитных карточек” Cirque Du Soleil. В прошлых спектаклях цирка мы видели царство отдельных стихий: Воды (водное шоу “О”), Воздуха (немыслимо трудные аттракционы под куполом цирка в шоу “Alegria” и “Quidam”), Земли (шоу “OVO” посвящено бурлящему миру насекомых). В шоу “Драколев” четыре стихии – Вода, Воздух, Огонь, Земля – объединяются и образуют царство загадочного, непостижимого, волшебного Мироздания. При этом каждая из стихий представлена уникальной цветовой гаммой: синей, зеленой, красной, желтой.

  Создатели спектакля “Драколев” пытаются осмыслить основные постулаты восточной философии о связи человека с природой, вечном поиске Абсолюта и непостижимости Жизни. Как всегда в своих представлениях, Cirque Du Soleil соединяет все лучшее, что есть в канадском, американском и европейском цирках. Живая музыка, вовлечение зрителя в представление, остроумные сценки с участием клоунов соседствуют с аттракционом “Воздушный обруч”, жонглерами, сложными акробатическими номерами, трюками со скакалкой, прыжками на трапеции и батуте.

  Со спектаклем “Dralion” Cirque du Soleil уже гастролировал в Чикаго в 2001 году. За прошедшие одиннадцать лет шоу претерпело значительные изменения. Изменились музыка и хореография, несколько номеров ушли из шоу, их место заняли другие. В новом варианте одним из самых сложных в техническом отношении и запоминающихся стал номер “Батут”. В течение восьми лет существования номера состав участников несколько раз менялся, и сегодня из оригинального состава осталась только очаровательная Светлана Холодовская. В эксклюзивном интервью нашему сайту она рассказывает о детстве на Украине, контракте в Малайзии и работе в Cirque du Soleil.

   

  –       Светлана, вы с раннего возраста занимаетесь прыжками на батуте. Это родители так решили или вам захотелось?

  –       Я, можно сказать, сама выбрала этот вид спорта. Когда мне исполнилось шесть лет, родители записали меня в группу фигурного
  катания. После занятий я приходила домой, стелила матрасы на полу и начинала заниматься: кувыркалась и делала “колеса”… Папа смотрел на меня, смотрел и решил, что пора отдавать ребенка в акробатику. Так после года фигурного катания я попала в Спортивную школу гимнастики и акробатики. Прыжками на батуте я занимаюсь с восьми лет. Все годы – у одного тренера Виктора Семеновича Кагарлицкого. Начиналось все со спорта. Потом в какой-то момент я захотела выступать в цирке. Смотрела разные представления, завидовала подружкам, которые
  стали артистками, представляла себя на цирковой арене…

  –       А потом мечты осуществились?

  –       После окончания школы я проработала полтора года в Киевском цирке, в номере “Русская палка”.

  –       Что это за номер?

  –       Два партнера держат гибкую, прогибающуюся палку из трех шестов примерно два с половиной метра в длину и пятнадцать сантиметров в ширину. На этой палке я прыгаю. Партнеры выбрасывают меня, я делаю разные трюки, и партнеры меня ловят. Довольно сложный был номер…

   

  После Киевского цирка Светлане предложили контракт
  в цирке Малайзии с выразительным названием “Фантастика”.

  –       За месяц до окончания контракта в Малайзии мне
  позвонили из Cirque du Soleil. Я отослала им видеозапись моего номера, и они предложили мне работу. С 2005 года я в составе труппы.

  –       Как Cirque du Soleil нашел вас в Малайзии?

  –       Через моего тренера. Сначала предложили контракт моей подружке, потом – мне. После Малайзии я приехала домой и через десять дней полетела в Монреаль. Мы с коллегами специально создали новый номер “Батут” для уже существующего шоу “Dralion”.

  –       В Малайзии был другой номер?

  –       Тот же батут, но другие трюки. Раньше я, в основном, делала элементы, а здесь работаю со стеной. Наша стена – одна из самых сложных в цирке.

  Номер “Батут” делает интернациональная команда из шести человек. Как бы опровергая закон всемирного тяготения, шестерка бесстрашных воздушных гимнастов (женщины в зеленом – стихия Воды, мужчины в красном – стихия Огня) использует батуты на вертикальной стене как трамплин для прыжков. Они в воздухе, с головокружительной быстротой выполняют каскады эффектных трюков. В составе
  группы – два артиста из России и по одному – представители Испании, Японии, Беларуси и Украины. Все артисты номера “Батут” выступают без страховки. Я спросил Светлану про падения и услышал ответ:

  –       Не без этого. Падала, вставала и продолжала работать. На падениях мы учимся, делаем работу над ошибками.

  –       А чувство страха есть перед выходом на арену?

  –       Страха быть не должно. Могут быть волнения, переживания, но не страх. Со страхом на арену лучше не выходить. Раньше я много переживала, волновалась, а со временем поняла, что страхи только усугубляют положение. Чем больше боишься, тем больше делаешь ошибок. Так происходит в любой сфере. Надо себя готовить. Для меня очень важна умственная, физическая и эмоциональная подготовка. К этому я подхожу серьезно, без этого не обходится ни одно шоу.
  Очень важен психологический настрой. Я всем советую бороться со страхом, если он есть.

  –       Со страхом справиться можно, а с чувством отчаяния?

  –       Конечно, приходило такое чувство, но уходить на более легкий номер я не хочу. Это не в моем стиле. Когда начинаю что-то делать, хочу довести все до конца.

  –       Вам не скучно все время – месяцы, годы – исполнять одно и то же?

  –       Каждый раз на сцене все происходит по-новому. Даже один и тот же трюк получается по-разному. Возможно, зрители не видят этих изменений, но для меня любой нюанс существенен. За восемь лет структура номера сохранилась, но изменилась хореография, какие-то трюки ушли, какие-то – появились… Мне нравится работать в этом шоу, но, конечно, было бы интересно попробовать что-то другое. Может быть, в будущем это произойдет. А пока – экспериментирую с “Батутом”.

  –       А как относится к этому режиссер? Не мешает проявлять инициативу?

  –       В нашем номере, наоборот, поощряется самостоятельность. Я пока с диктатом не сталкивалась. Может быть, поэтому до
  сих пор работаю в этом шоу. (Смеется.)

  –       Что привлекает в Цирке Солнца артистов со всего мира? Высокие гонорары?

  –       Не только. Cirque du Soleil – цирк мирового уровня. Компанию отличает правильный подбор артистов, доброжелательное отношение к ним, хорошие условия работы. В компании можно найти много вариантов для творческого
  роста не только в акробатическом плане, но и в другой сфере. Я в этом цирке почти восемь лет. Мне очень нравится здесь работать и выступать. В цирке большое внимание уделяют развитию актерских способностей. Привлекает возможность
  почувствовать себя на сцене другим человеком с другим характером и настроением.

  За эти годы Светлана объездила много стран, а вот в Америке выступает впервые.

  –       Я очень хорошо запоминаю все страны, в которых была. В каждой из них есть что-то интересное. Мне очень понравились Европа, Япония, Австралия.

  –       Как реагирует публика в разных странах?

  –       Самая эмоциональная публика была в Испании,
  Доминиканской республике, Пуэрто-Рико. В Японии мы оставили фанатов, которые нам пишут и приезжают на наши концерты. Зрители сидели, не шелохнувшись. Они стояли у входа, просили автографы, фотографировали, дарили подарки. Я в восторге от японской публики.

  Светлана часто возвращается в Киев. Там живут ее родители, друзья.

  –       Каждые десять недель нам полагаются две недели отпуска.

  –       Ваши родители видели вас в этом шоу?

  –       Только видеозапись. Вживую они шоу не видели. Моя самая большая мечта – чтобы родители увидели меня на сцене.

  –       Вам бы хотелось, чтобы цирк приехал на гастроли в Киев?

  –       Я об этом думаю каждый день. Даже спрашивала руководителей о гастролях на Украине. Они говорят – возможно, но при этом ничего конкретного. Однажды цирк уже приезжал в Киев, но не с нашим шоу.

  –       Артистам цирка я всегда задаю один и тот же вопрос: что такое цирк? Как бы вы ответили на него?

  –       Для меня цирк – это наслаждение, особая, ни на что не похожая жизнь, полная приключений, неожиданностей и волшебства.

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Nota bene! 20 – 24 июня, Allstate Arena (www.allstatearena.com), 6920 Mannheim Road, Rosemont, IL 60018. Справки по телефону 847-635-6601.

  27 июня – 1 июля, United Center, 1901 West Madison Street, Chicago, IL 60612. Справки по телефону
  312-455-4500. Подробная информация о шоу “Драколев” и заказ билетов – на сайте http://www.cirquedusoleil.com/en/shows/dralion/default.aspx.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Сцена из шоу “Dralion” (Cirque Du Soleil, фото Даниэля Десмара, 2010 год)

  Фото 2-6. Светлана Холодовская

• Проф. Златко Кълвачев: Стресът докарва херпес

  Интервю на Веселина Мончева (в. „Монитор“) с проф. д-р Златко Кълвачев*, д.м.н. началник на Центъра по вирусология във ВМА

  – Проф. Кълвачев, затопляне, застудяване, продължителна диета или болест – какво може да ни докара херпес. Ясно е, че вирусът спи у 90 на сто от хората?
  – Да, голям процент от хората са инфектирани с този вирус, но не чак 90%. Няма сезон, които да предразполага към заразяване. Вирусът се предава чрез контакт, така че това е необходимото условие за предаването му. След като човек вече се е заразил, различни сезонни фактори могат да способстват за активиране на инфекцията, която „тлее” в организма. Например силната слънчева радиация през лятото активизира херпесния вирус. Това е един вид стрес. Студените зимни месеци също могат да повлияят неблагоприятно поради по-честите настинки и понижения имунитет. Тогава и храната е с по-ниско съдържание на витамини.
  – Храненето, както дългите пости, които наскоро приключиха, могат ли да повлияят за активиране на херпеса?
  – При здравия човек, не. Постът очиства организма от излишно натрупани вещества и го освежава. Диетата, ако е правилна, съобразена с необходимостта и се прави под контрол на лекар, също няма да активира вируса.
  – А простуда или друго заболяване може ли да събуди инфекцията?
  – Да, това си е стрес за организма. Не случайно народното наименование на херпеса по устните е стреснушка или стресница. Стресовите фактори са многобройни, различни физиологични състояния също активират този вирус, например месечният цикъл при жените…
  – Много са видовете херпесни вируси. Най-честият като че ли е този, който излиза на устните.
  – Точно така. Херпесните вируси, които поразяват човека, са 8. Някои от тях са по-известни с номерацията си (херпес симплекс 1 и 2, херпес вирус 6, 7 или 8), а другите си имат имена: вирус на Епщайн- Бар, варицела-зостер вирус, цитомегаловирус. Те причиняват различни заболявания, но общото между тях е, че остават за дълго в организма и периодично се активират.
  – Херпес симплекс 1 може ли да причини друго заболяване освен херпес на устната?
  – Може. Този вирус може да порази различни органи – кожа, око, мозък и др. Ако заразяването стане по време на бременността, може да увреди и плода с много неприятни за него последици.
  – Какво е особеното на вируса на херпес симплекс 1 и 2 – може ли да се прогнозира как ще се прояви?
  – Заразяването с херпес симплекс вирус тип 1 най-често става още в детска възраст, когато някой любящ роднина с активен херпес целуне малкото дете. Заразяването с херпес симплекс тип 2 (причинител на гениталния херпес) обикновено става в младежките години и е свързано с половата активност. Особеното и в двата случая е, че първата клинична проява на херпеса е години по-късно, така че е трудно да се каже кога и от кого точно си се заразил. Освен това в днешното време на по-свободно общуване, включително и сексуално, не е необичайно доказването на вируса на херпес симплекс 2 в устата, а на херпес симплекс 1 в областта на гениталиите. Може би това е една от причините и лабораторните тестове за откриване на тези вируси да са комбинирани. Въпросът как и къде точно ще се появи вирусът е по-сложен: в неактивният период и двата вируса се намират в съответните нервни ганглии в областта на лицето или таза. Активираният вирус се придвижва по хода на засегнатия нерв, но е въпрос и на шанс дали ще се появи в една или друга област – за херпес тип 1 – по устната или в носа, а за херпес тип 2 – по гениталиите, на бедрото или на гърба… Така че „избиването” на херпес по устната си има и добра страна, защото има и доста по-неприятен сценарий.
  – Какъв?
  – Ами вирусът „да тръгне” по нервното клонче нагоре към окото, а там нещата стават много по-опасни и сериозни. Подобна е ситуацията и при другите херпесни вируси – цитомагаловируса и вируса на Епщайн-Бар – те се „заселват” в лимфоидните тъкани и не се знае къде ще се изяви клинично инфекцията. Това е проблем, защото като докажем наличие на вирус в кръвта, трябва да го свържем и с конкретното място на репликация, а това невинаги е лесно, например при синдрома на хроничната умора или при неясни температурни състояния…
  – Кога обикновеният херпес е най-заразен?
  – Когато е активен, когато се формират мехурчета и ранички по кожата или лигавицата. Тогава излъчването на вируса е в най-големи количества. Целувката в този момент е опасна…
  – Твърди се, че този вирус е нелечим. Така ли е?
  – На този свят всичко се лекува. Друг е въпросът, че не всичко може да се излекува, така е и с херпесните инфекции. Проблемът е, че вирусът се намира вътре в нервната клетка и за да се унищожи, трябва да се унищожи самата клетка. Аз на шега понякога казвам, че този вирус умира 40 дни след теб. Сега сериозно: успешното лечение в този случай се свежда до възможността инфекцията да се проявява по-рядко – по един път в годината или още по-рядко, т.е. да се постигне по-дълга ремисия. На пазара има достатъчно ефективни специфични противохерпесни медикаменти, които се използват при различни схеми, в зависимост от конкретния случай.
  – А ваксина има ли?
  – Има, и то в два варианта – срещу лабиалния – тип 1, и срещу гениталния херпес – тип 2. Ваксината е италианска, но не се внася у нас.
  – А различните мазила, които се приготвят с билки, паста за зъби и отвари помагат ли?
  – Знам, че хората пробват какво ли не – паста за зъби, червило, чесън, ментолов спирт, каквото ви дойде на ум – всичко се използва. В някои случаи те увеличават чувството за облекчено протичане на инфекцията. Когато обаче „херпесът избие”, вирусът вече си е свършил работата – унищожил е клетките и мазането с подобни препарати няма реален ефект. Вирусът трябва да се атакува там, където се е заселил – в нервния ганглий, а това може да се осъществи само с препарати, достигащи дотам.

   

  ––––––––––––––––––––
  * Първата от публикациите на проф. Златко Кълвачев на страниците на Еврочикаго бе отпреди повече от 5 години и бе цитирана в елекронни издания не само у нас, но и в чужбина. За съжаление поради технически причини днес архивът ни не работи. С това интервю се стараем да запълним празнината за тези, които търсейки името на професора в Гугъл, ще попаднат на нашите страници. Още информация за изтъкнатия специалист по вирусология може да може да намерите тук и тук.
  Адрес на Военно-Медицинска Академия: 1606 София, бул. “Г. Софийски” 3, тел. +359-2-9226000

• Архонти, а не покаяние

  Решението на Светия синод на БПЦ във връзка с легализирането на титлата архонт ме изпълва с възмущение по няколко църковни причини. Първата се състои в това, че БПЦ още не е издирила и не е канонизирала (единствена измежду православните църкви) своите новомъченици. Т. е. пострадалите, убитите за вярата по времето на комунизма. А бърза да легализира и да узакони чужда на православната църква традиция.

  Втората: От чисто богословска и литургическа гледна точка чинопоследованието – ритуалът, по който досега е давана титлата архонт на бизнесмени със съмнителна репутация, е оскърбителен и кощунствен от канонична гледна точка. Защото в него се предвижда обръщение на епископа към народа с въпроса: Достоен ли е? И отговорът на народа е: Достоен. Достоен. Достоен.

  Нов „свещен“ чин? Кощунство е

  Това е чинопоследование, което се полага при ръкоположение в йерархически чин, в свещен сан. Извършва се при посвещение на дякон, свещеник , епископ. Което означава, че за в бъдеще, ако това чинопоследование бъде запазено, архонтите ще бъдат членове на свещената йерархия на църквата. Ще бъдат санове, каквито не са предвидени от апостолско време. Искам да попитам митрополит Николай, известен с това, че е специалист по каноните, знае ли, че внася нов свещен чин в свещената йерархия? Което е кощунство.

  Още повече, че посветеният по този начин става член на евхаристийната общност, на молитвеното събрание.

  Искам да попитам още дали посветеният от митрополит Николай архонт е член на което и да било молитвено събрание, на която и да е евхаристийна общност? Редовно се изповядва и причестява в църквата, за да получи такъв сан?

  За мен това е истинско кощунство. В православната традиция досега съществува чинът на ктиторите. Защо е необходимо да бъдат раздавани и някакви измислени благороднически титли? Които отгоре на всичко са и наследствени. И са съпроводени с архаично титулуване от рода на Негово превъзходителство. Това също е кощунство за православната традиция. Нима е Н. пр., да речем, Слави Бинев? И член ли е той на църковната йерархия? И неговият син, който ще получи по наследство тази титла, с какво е заслужил към православната традиция?

  Титли срещу пари – тежка ерес

  И на последно място – освен, че не е издирила своите новомъченици и не ги е канонизирала, Българската православна църква, вместо да се занимава с раздаване на титли срещу пари, което прилича на симония (една от най-тежките ереси в църквата) или на продаване на индулгенции (средновековна католическа традиция, която православната църква винаги е осъждала), защо не се занимава с това да настоява да се покаят или да получат съответстващото им наказание епископите и митрополитите, които бяха уличени в сътрудничество с ДС? Не говоря просто за тяхната морална отговорност. Защото 30-то апостолско правило (митрополит Николай трябва много добре да го знае) ясно казва, че който получи епископски сан със съдействието на светската власт, трябва да бъде низвергнат и отлъчен от църквата. А има поне неколцина от уличените епископи, които безспорно са получили сан със съдействието не просто на светската власт, а на атеистичната, безбожната ДС на комунистическия режим. Кога ще бъде поискано тяхното покаяние?

  Изключително възмутително е онова, което прави Светият синод. Какъвто и да е регламентът, който Светият синод ще приеме, той ще извърши определено кощунство към православната традиция. За което онези, които приемат подобна кощунствена разпоредба, носят отговорност както пред божия народ, когото оскърбяват, така и пред Господа Иисуса Христа.

   

  Проф. Калин Янакиев,

  в. „Труд” 

• Стенограма от срещата на българския премиер с протестиращи срещу Закона за горите

  Борисов:  Те приемат, аз им спирам, каже ли обществото, отреагирам на мига

  Природозащитници:  Хората са на улицата, защото предлагате един монопол

   

  –––––––––––––––––––-

  Стенографски запис

   

  СРЕЩА

  НА МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

  С ПРОТЕСТИРАЩИТЕ СРЕЩУ ПРЕТИ ПОПРАВКИ В

  ЗАКОНА ЗА ГОРИТЕ

  15 ЮНИ 2012 Г.

   

  БОЙКО БОРИСОВ: … По тази точка с тези 20 декара правете каквото щете, но го махайте. Ясно ли е, Деси? Записваш ли? Кой член е това?

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да отпадне § 2.

  БОЙКО БОРИСОВ: И Найденов издава заповед.

  АКТА я спасих аз. Направиха, всякакви глупости изговориха.

  Шистовият газ, мораториума, го спрях аз. Може да изброя тези генномодифицираните храни ги спрях аз. Стига сега! И ще излиза някой сутринта и ще ми казва… Да се формулира защо, че тонове наркотици сме заловили или какво. Или не било демократично.

  Няма нещо, което обществото да е казало и да не сме отреагирали на мига, няма такова нещо. Как така? Когато заменяха горите, заменките, защо не затвориха „Орлов мост”? И ги направиха. Факт са. В момента ние с мораториума на горите сме им дали най-скъпите гори, не може да пипат нищо, нали така?

  ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, какво става с интересите на тези хиляди собственици, които са получили в резултат на реституция собствени земи, частна собственост и трябва да се редят на „Топливо” за два кубика дърва, а имат гора и вие не им разрешавате, тоест ние няма да им разрешим да си отсекат по съответния ред, който е ясно и точно разписан два, три, пет кубика, за да се отопляват? Ние ще ги пратим на „Топливо” да плащат на прекупвачите, на търговците скъпо, прескъпо дърва?

  БОЙКО БОРИСОВ: Колеги, разбрахме се точно и ясно.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Аз ще издам заповед, господин премиер, с която това нещо, докато се промени, ще бъде забранено, тоест няма да влезе в сила.

  БОЙКО БОРИСОВ: По тази точка в момента до 16.00 часа Найденов да е издал заповед.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: То си е в сила в момента.

  БОЙКО БОРИСОВ: Да я потвърдиш. Като слушам, никой не слуша дали е в сила или не.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Добре.

  БОЙКО БОРИСОВ: Ще повториш сто пъти, ще я покажеш, ще ги поканиш в 16.00 при тебе да им покажеш заповедта. И тази точка – Румяна, с Федосиева, с Краси Велчев –записваме тази точка да отпадне.

  Следващата точка.

  АНДРЕЙ РАЛЕВ: Следващата точка, пак несвързана със ски пистите, е за увеличаване на сечта над прираста. Една гора расте, да речем, 1000 кубика за десет години – толкова, колкото е по план. С този член, който се предлага, могат да се секат 1800 кубика. За първи път се въвежда такова нещо в български Закон за горите да може да сечеш над прираста. Тоест, една гора нараства с еди-колко си за десет години. Ти имаш право да изсечеш повече от това. Това означава, че след 20-30 години на това място няма да има гора. Няма никаква логика.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин премиер, те знаят много добре статистиката. Ние сме го коментирали.

  БОЙКО БОРИСОВ: Като сте го коментирали, защо ми затварят „Орлов мост”? Защо не си дошъл да ми кажете, че проблемът е такъв и вместо да гласуват онзи ден закон, да сме направили срещата във вторник и това нямаше да влиза в тоя му вид. Ние правим законите за тези хора, за тия всичките. Не ги правя за мене!

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: По същата логика идват в момента животновъди, които казват: пасищата ни ги превзе гората. Утре ще излязат и те и ще затворят „Цариградско шосе”.

  РЕПЛИКА: Пасищата не се водят гора.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Горите са се увеличили от 2000 г. и вие го знаете. Горите превзеха пасища. Искам да говорим обективно.

  БОЙКО БОРИСОВ: Найденов, ще направиш среща с животновъдите и с тези момчета и ще кажете: Хайде сега да отидем, например, в Якоруда или в Ябланица или където искате, покажете ни вие да видим къде има такова пасище, да имаме представа. Те са нормални хора. Ще отидат, ще го видят.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ще ги заведа още утре.

  БОЙКО БОРИСОВ: Това е диалог. Те ще кажат: Да, но виж, тук сме ви дали или има пасище, примерно, в Костинброд, където вие сте го изсекли и сте го направили на гората. И ще стигнем до правилното сечение да са доволни животновъдите, да са доволни и тези хора. разбираш ли какво чух аз сутринта? Че ние сме приели закон, който да изсече горите! Ние, които спряхме горските пожари, ние,  които спряхме незаконната сеч. Районните управления още са пълни с каруци, трактори, които сме конфискували. И не чух нито един животновъд да излезе и да каже, аз не ги подстрекавам да излязат сега да се сбият на улиците, точно  обратното. Казвам: При теб ще ги събереш и тях, и животновъдите. Аз не ги карам да се срещат на площада.

  ЖИВКО БОГДАНОВ: Нещо повече, ние подкрепяме в някои членове животновъдите. Опасността в този член е следната. Той няма да допринесе за изсичане точно на храстите и на тези неща…

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Вие се опасявате да не се злоупотреби с члена, а не сте против члена.

  БОЙКО БОРИСОВ: Как според тебе ако бъде формулиран този член, няма да бъде риск?

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Говорихме го и с теб. Горите превземат пасищата. Ние в момента върху пасищата получаваме едно – субсидия, едно – искаме тия хора да имат къде да могат… Вие имате притеснение да не се злоупотреби с текста. Аз ви казвам: ако трябва, да го формулираме така, че да не се допуска, а не да го забраняваме, защото разберете, от другата страна стоят също хора.

  РЕПЛИКА: Тук пише „държавни горски и държавни ловни стопанства”. Не става дума за ливади и пасища изобщо.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Пасищата са до горите. Когато гората се разпространява, превзема от пасищата.

  РЕПЛИКА: Между пасища и гори има ключова разлика.

  ЖИВКО БОГДАНОВ: В Закона за горите има процедура, която този закон въведе благодарение на това правителство, да се уточни точно проблемът със завладяването на пасища, ливади, въобще земеделските земи и т.н. Собственикът решава по Закона за горите, настоящия, дали да се ползва земята като гора и я декларира в Агенцията по горите и му я записват като гора, или ще я прави като пасище и ливада. Има си процедура за това нещо.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Когато е държавно обаче, решава държавата.

  ЖИВКО БОГДАНОВ: В държавните гори се управляват с горскостопански цели, не с животновъдни цели. Няма ливади и пасища там.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Имаме дефицит. Нека да мислим разумно. Съгласен съм да седнем и ако текстът не е прецизен…

  БОЙКО БОРИСОВ: Да го прецизираме, да разберем. За частника няма проблем дали ще е гора или пасище. Както си го декларира. За ловните и за държавните горски стопанства има проблем, че не би могло да си поддържат. Те защо не си режат още като излизат такива филизчета от земята, тогава да си ги режат? Защо чакат да стане примерно един метър и тогава да го режат? Това е като във всеки двор, нали го почистват. Като излязат такива филизи, отиваш и ги изрязваш, нали така?

  ЖИВКО БОГДАНОВ: Текстът не касае изобщо пасища и ливади. Текстът гласи:

  До влизане в сила на горскостопански планове и програми допустимият размер на ползването на действащи или с устройствени проекти планове и програми може да бъде надвишен до 80 на сто…”

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ще махнем „до влизането”, за да не се притеснявате. В Лесоустройствения план го правим и ако в Лесоустройствения план е разписано, го изпълняваме. Съгласни ли сте така?

  ЖИВКО БОГДАНОВ: Не, тук става дума за друго. Когато се планират ползванията в горите, по целия свят, откакто е измислена науката горскостопанската, от 400 години, устойчивите ползвания са винаги по-малко, отколкото прираста, за да имаме гора. А тук вие казвате: 80% над прираста.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Само че никой не е допуснал за десет години да имате…

  ЖИВКО БОГДАНОВ: И във Виетнам го няма.

  СТЕФАН АВРАМОВ: Така записан текстът, не става въпрос въобще за пасищата. Става въпрос за горите. Ако искате да управлявате пасищата, запишете го текста за пасището. Но така записано… пасищата са си юридическа категория. Те се дефинират, много добре знаете как.

  БОЙКО БОРИСОВ: Колега, кажи ми как трябва да бъде формулиран текстът, за да е гарантирано?

  СТЕФАН АВРАМОВ:: Да се махне „надвишава” и става „до 80%”.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Добре, слагаме „до”.

  БОЙКО БОРИСОВ: Това в кой член е?

  ЖИВКО БОГДАНОВ: Това е параграф 63, ал. 3 от Преходни и заключителни разпоредби.

  БОЙКО БОРИСОВ: Прочети го дословно.

  ЖИВКО БОГДАНОВ: Предложението, което предлагате от агенцията по горите е следното. „До влизането в сила на горски планове и програми по ал. 1 допустимият размер на ползването по действителните или с устройствени проекти планове и програми може да бъде до 80 на сто от средния годишен прираст в съответното държавно горско или държавно ловно стопанство.” Ако това остане, е супер.

  Тук само отпада „надвишен до”.

  БОЙКО БОРИСОВ: Приемаме ли това? Приемаме го така.

  ЖИВКО БОГДАНОВ: Чудесно.

  БОЙКО БОРИСОВ: Трето.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Третото е свързано с планините и със застрояванията.

  БОЙКО БОРИСОВ: Със сечта, с управлението на горите изчистихме ли всичко, ако се приемат тези две неща. До тук съм записал: да отпадне този член и да има надвишение. Проверете, за да приключим с тая тема.

  ЖИВКО БОГДАНОВ: Има няколко противоконституционни текста, свързан с ползването на горите.

  БОЙКО БОРИСОВ: Кои?

  ЖИВКО БОГДАНОВ: Примерно, ако държавата води дело срещу царя, с този член се позволява държавата да ползва в имотите, в които текат съдебни дела, но трябва да има някакво обезщетение. Хайде, царя го забравяме, но ако аз съм собственик… Трябва да се прецизира.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Когато гората е блокирана и падат дървета и съхне, кой да влезе?

  ЖИВКО БОГДАНОВ: Именно, може да се добави: когато това е подкрепено от …защитна станция, че има нужда от такова ползване. Защото не е редно да се прави нормално ползване, до като има спорове. Или трябва да се гарантира например обезщетяване.

  БОЙКО БОРИСОВ: Параграф кой?

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: За да се разреши сечта, се иска мотив.

  ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: (Главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция по горите)  Този текст, който цитирате, към настоящия момент действа в двата реституционни закона – за възстановяване на земеделските земи и за горите и земите в горския фонд, който все още действа. Там има точно такива текстове при спорни имоти, за да може да се управлява устойчиво гората, ползването да се извършва от държавата, като приходите да се включат в набирателна сметка, която после и след решаване на спора… същата процедура…

  БОЙКО БОРИСОВ: Кой параграф е?

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Другият проблем със сечта е сечта на гори в корекциите на реките.

  БОЙКО БОРИСОВ: Да я намерим.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Може да сте въвели някои неща, които ние не знаехме довчера, защото това дойде днес при нас. Имате някои подобрения от последната комисия.

  БОЙКО БОРИСОВ: Нека да го прочете и тогава да минем нататък. От много приказки затвориха „Орлов мост” два дена.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Господин премиер, Вие знаете, че промените в закона бяха въведени между двата празника, между Коледа и Нова година и нямаше никакво време в закона в 14-дневен срок да бъдат разгледани, за да се направи добра дискусия. Оттам започнаха всички тези забавяния.

  РЕПЛИКА: Господин премиер, всички тези мъже, които са тук, са участвали в правенето и на предишния, и на по-предишния и на още по-предишния закони. Ние сме единствените, които сега се намесваме. Те имат предостатъчно  опит.

  БОЙКО БОРИСОВ: Записваме, че този параграф е така.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Касае чл. 66 и 67.

  БОЙКО БОРИСОВ: Добре, чл. 66 и 67.

  Друго какво казахте?

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Следващият проблем е със сечта на гори в корекциите на реки, където принципно повечето от тях са природни местообитания по натура. Трябва да се действа по-внимателно.

  Не знам дали сте го променили.  Получихме го преди малко.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Специален закон изисква поддържането на … храстовидна и дървесна растителност. Член 101.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Не е описано какво точно е корекция на реката. Защото корекция на реката вие може да считате, че е цялото разливно място.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Специалният закон урежда това. Сега ще го намеря. Чл. 101. Практически където определя кое не е гола сеч.

  РЕПЛИКА: В дефиницията за корекции влизат и такива територии като защитена местност Рупите, корекция е между двете диги реката може да попадат и огромни площи. Имаш вековни гори в това нещо, не са толкова много. Резерватът Камчия е такъв район.

  ДРУГА РЕПЛИКА: Трябва да се прецизира текстът.

  БОЙКО БОРИСОВ: Какво пише в закона?

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Усвояване не е гола сеч. Усвояване на дървесина в площите в границите на корекции на реки и на сервитутите на хидромелиоративните съоръжения, за които съгласно разпоредбите на специален закон не се допуска наличие на дървесина и храстова растителност. Идеята е процедурата за изчистването, когато специален закон казва какво да представляват изкуствените диги примерно и какво не трябва да има, да може да се усвоява тази дървесина. Проблемът излезе с наводненията, когато трябваше да се чистят дигите.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Когато вкарваме в момента да се чистят и да се коригират, за да няма наводнения, защото това е другото голямо бедствие, едно наводнение ги унищожава и вие знаете – излязат ли, те унищожават и дървесните видове.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ако няма специален закон, те са също горска територия.

  БОЙКО БОРИСОВ: Това гарантира ли ви? Никой няма да изсече нито Рупите, нито Камчия, поне докато сме ние.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Как някой ще посегне да изсече…?!

  БОЙКО БОРИСОВ: При нас е категорично, сигурно е при нас. Затова искам да ви гарантирам в закона, че и след нас няма да го направят. Затова вижте текста.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Чл. 105, т. 9.

  БОЙКО БОРИСОВ: Дотук сме разгледали четири точки. По четирите сме се разбрали.

  ЖИВКО БОГДАНОВ: В § 28, т. 5, чл. 88, ал. 5 се създава точка 4 и 5 – също го пише това нещо. Обаче члена тук го няма.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще го прочета.

  ЖИВКО БОГДАНОВ: Понеже темата за наводненията е много важна, аз предлагам да се направи една среща, тъй като има много сериозно хидроинженерно лоби, което доведе до много корекции на реките в България и доведе до това, да се засилва течението на реките в някои райони и проблемът да се създава по-надолу. А когато се изсича дървесната растителност в горните течения и в някои места на корекции, това води да не може да забавиш водата по-надолу и е много тънък моментът какво и къде трябва да се прави. Заради това предлагам да се направи една среща, преди да дойдат новите валежи, примерно есента, защото не може да кажем: навсякъде трябва да има корекции и изсечена горска растителност и това ще ни реши проблема.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, не можем да кажем. Казано е само: ако специален закон не допуска наличие на такава, като определения, които са дадени в специалните закони за хидромелиорациите.

  Чл. 88 урежда как се стопанисват горите, като какви – няма да изчитам всичко. Това са действащи пет алинеи от сега действащия закон.

  В ал. 5 има изредени кое не се стопанисва като гора, предвид режима на сечене. Едното е плантациите от бързорастящи. Петото е „площите в границите на корекции на реки и на сервитутите на хидромелиоративните съоръжения, за които съгласно разпоредбите на специален закон не се допуска наличие на дървесина и храстова растителност”.

  Тоест ако за съответните съоръжения няма специален закон, който урежда какво трябва да представляват (специален закон е Законът за хидромелиорациите и Закона за водите…)

  БОЙКО БОРИСОВ: В Банкя на реката преди десетина години когато минаха, изсекоха тополите.

  РЕПЛИКА: Тук трябва да се прецизира, че в корекциите на реката има участъци, които са променени, които наистина трябва да се почистват, както е коритото в Самоков. Но имаме участъци…

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това могат да го допишат в наредбата.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Когато хидроинженерите отидат и направят плана за корекциите, да не би този план да е по-голям, отколкото трябва. Нали това се притеснявате?

  РЕПЛИКА: Именно.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не сте ли съгласни в наредба това да се напише като вариант?

  АНДРЕЙ РАЛЕВ: Напълно сме съгласни, но трябва да се направи бързо, за да няма произвол на закона, докато няма наредба.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Това леко сте го подобрили. Има просто  още малко – и да стане перфектно. Тук имаше един текст, който казваше: тези гори не са гори, корекциите.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, подобрен е текстът.

  РЕПЛИКА: Подобрен е, точно така. Просто още малко трябва да го прецизираме.

  ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Ние говорим за тези, които са картирани като гори. Не говорим за места, които…

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Ще го прецизираме с господин Найденов. Да вървим напред, да не губим време.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Сервитутът на хидромелиоративно съоръжение няма как да е в гора, защото при изграждането му то вече си е с променено.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: За мелиоративните – да, но за корекции на реките има малко какво да се направи.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз предлагам този текст като варианти да се допише като условие в наредбата.

  АНДРЕЙ РАЛЕВ: Идеално.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Защото то е разписано за наредбата. Знаете, че ще го защитим.

  БОЙКО БОРИСОВ: Найденов ли издава наредбата?

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Да, издава се.

  БОЙКО БОРИСОВ: Днес като дойдат в 16.00 часа при тебе, да го има записано и в наредбата и тоя член.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Те са два члена – 88 и 105.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: В наредбата го вкарваме.

  БОЙКО БОРИСОВ: По-нататък.

  АНДРЕЙ РАЛЕВ: Основният проблем, заради който хората излизат на улицата, е, че се дава възможност за първи път от 1931 г. държавата да даде възможност на частни лица и компании да строят в защитени територии държавна собственост. В България има 5%  защитени територии. Това са: националните паркове, природните паркове, защитените местности. В тях държавната собственост се управлява, досега винаги се е управлявала от държавата. Ако имат интерес, да речем от някой инвеститор в ски курорт или нещо подобно, държавата дава концесии. Има много добре разписана процедура за концесиите в България. Няма нужда да извъртаме и да заобикаляме Закона за концесиите чрез това, да се не променя предназначението на имотите. И това, да се даде възможност на едни частници, които…

  БОЙКО БОРИСОВ: Частниците не е мръсна дума, няма да се връщаме в социализма пак.

  РЕПЛИКА: Нямаме това предвид. Искаме държавата да е възложител, а частникът да е изпълнител.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Основното е, пише, че строителството на ски писти и ски лифтове да се извършва не с промяна на предназначението, а директно с право на строеж. Идеята на господин Емил Димитров беше за да може държавата да запазва собствеността си. Чудесно предложение на господин Емил Димитров. Единствено ние бихме искали тук да влезе следното. Държавата запазва собствеността си, добре, обаче да има промяна на предназначението, тъй като застрояването с писти и лифтове колкото и да е си е абсолютно същият строеж, какъвто са всички други хотели и подобни, което запазва смисъла.

  АНДРЕЙ РАЛЕВ: И в новите промени не става въпрос само за ски писти и лифтове, а става въпрос за всички спортни, културни и религиозни съоръжения и прилежащи към тях сгради и друга инфраструктура, което означава, че може да се тълкува много широко.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Имаме запазване на държавната собственост – искаме ние, – искаме промяна на предназначението, за да не се води това гора на хартия.

  Запазването на държавната собственост го няма. Искаме промяна на предназначението. Ще ви  обясня.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Това го разписахме.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Точно, ние Ви подкрепяме в част от нещата. Просто да ги усъвършенстваме. И ще стане всичко идеално за обществото и за институциите.

  Запазваме държавната собственост, както предлагате вие.

  БОЙКО БОРИСОВ: Защо не дойдохте тук да протестирате оня ден и да съм слязъл при вас и да сме се качили тук? Къде сте стояли тук?

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Господин премиер, елементарно е решението.

  Променяме предназначението чрез търг, както вие въведохте в последната комисия.

  ДЕСИСЛАВА: За първи път се въвежда, признаваме го това нещо.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Точно така, признаваме го. Въвежда се с търг отдаването право на строеж и инвеститорът започва да строи, ако мине другите екологични процедури.

  Има едно уточнение. Искаме една промяна на предназначението, защото там има една такса, която отива в държавата, за да направи компенсаторно заселяване. Без промяна на предназначението, особено в частни земи, в един частен имот ако инвеститорът, например, във Видин и по видинското радио аз го казах, един частен имот отиде при госпожа Караджова и поиска разрешително за писта и тя ще го разреши веднага, защото това не е съществено увреждане на природата. На следващия момент той няма нужда да променя предназначението, няма нужда да плаща такси, изсича на голо терена си за ски писта и де факто той получава добив на дървесина, все едно че прави ски писта, без да е платил наказателна такса за компенсаторно залесяване и заобикаля правния принцип на Закона за горите, тъй като всеки друг ползвател на гора, частник или държава, ползва дървесина и я продава,но няма право на гола сеч, а с този правен недостатък на сегашните предложения и приети, всъщност допускаме строителство на ски писти във Видин, а де факто изсичане на голо, без да се заплаща наказателна такса за това. Допускаме вид гола сеч. Това има как да се прецизира. Казах ви. Просто включваме във вашите текстове промяна на предназначението и нещата заспиват. За защитените територии искаме…

  БОЙКО БОРИСОВ: Вие защо сте против това да го има?

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Поради таксата. Ние знаем, господин Димитров каза да смалим таксите. Добре, да ги смалим за всичко.

  БОЙКО БОРИСОВ: Колко е таксата за това? Каква е разликата?

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Логиката, господин премиер, е следната. Ние имаме разминаваме с тях само в едно. Всичко сме приели. Тоест, разликата е, че в сегашния режим има предложение да не се прави промяна на предназначение и съответно да не се събира такса. Всяка държава има механизми, с които стимулира инвеститорите. Държавата може да въведе промяна на предназначението и да ги освободи от такса. Тоест, нека да не коментираме финансовата страна на въпроса. Решили сме като държава, че това е начинът.

  БОЙКО БОРИСОВ: Каква е разликата в таксите?

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Разликата в таксите към сега действащата тарифа е огромна. Онзи ден имахме с АГРОПОЛИХИМ, които искаха да се изтеглят от тук инвестицията, защото таксата им се вижда много. Когато дойдохме на власт, ниските такси, които бяха при тройната коалиция ние ги променихме в наредбата. Те станаха много високи. Инвеститорите се оттеглят и протестират. Затова когато коментирахме философията, казахме така: това е начин да бъде стимулиран по някакъв начин инвеститорският интерес. И аз мисля, че ще ви предложа нещо, което е компромисно.

  Процедурата за промяна на предназначение едно че струва много пари и  отблъсква инвеститора. Второ, тя като цяло като процедура е доста тромава, защото изисква, знаете, скици, оценки и всичките тези неща. Каквото и да си говорим тук, вие не протестирате заради 20-те декара, за които решението ще го намерим веднага, вие протестирате точно покрай този член.

  Ако стигнем до консенсус да намерим експресната, тоест зелена, някаква процедура, която да не е сегашната процедура и да не отблъсква инвеститорите, това е само решението. Иначе нашата идея е тая. Ние не защитаваме, примерно, както говорите, Цеко Минев. Не е поправката Цеко Минев това, което говорим. Запазихме собствеността на гората, защото утре ще ни обвините дори и с промяна на предназначение. Да, вие го дадохте. Затова остава винаги държавно.

  Единственото – костеливият орех, е промяната на предназначението. Кажи ми как да стане в момента, ако аз съм инвеститор.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Вие сте прав. Може да облекчим, обаче в случая в момента, в който вие въведохте изисквания за търг, вече няма нужда да се притеснявате за високата такса на правото на промяната на предназначението, тъй като когато е държавна гората ако имаме такса за промяна на предназначението, после при търга се урегулира и крайната цена, която човек трябва да плати, за да инвестира в държавен имот, се уравновесява. Проблемът остава обаче за частните гори.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ето, тук за частните какво правим?

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: За частните гори не може да не събираме такса. Ако искате намалете, помислете нещо. Не може да не събираме…

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Вие ще ни подкрепите ли, ако намалим таксите? Ние заради вас ги вдигнахме.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Вие вдигнахте заради заменките. Това е нещо друго.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Кой настоява за заменките?

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Там е разпореждане, там е предоставяне на държавна – на частна. А таксите за промяна на предназначението нямат нищо общо с пазара в България. Тоест, наистина … имат такса и вие може да я прецизирате така, че да привличате инвеститори за частните имоти. Но за държавните е хубаво да има промяна на предназначението.

  ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Значи вашето предложение е да има такса, но тя да бъде минимална, за да не отблъсква.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: В частните.

  ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Защо? А в държавните?

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: В държавните вероятно също ще има нещо подобно. В държавните няма значение.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Както е написан законът, е перфектен. Ще ви кажа. Предишният закон, направен от тройната коалиция, два пъти го променяха. Всичките тези мъже са участвали в правенето на тази закони – и през 2007, и през 2008, и 2009, и миналата година. Те имат предостатъчно опит в правенето на тези закони. Ние сме по-нови, от скоро сме.

  Подкрепяме на 100% промяната. Ще ви кажа защо. Предишният закон беше следният.

  Имаш право да промениш статута на земята, да платиш таксата, която е 35 000 лв. на декар, но не получаваш собственост върху земята. Само от горска територия става урбанизирана територия. За една ски писта, която е около 1000 дка, по 35 000 – това прави 35 милиона. Ти отиваш и плащаш, без да стане твоя собственост земята. Няма инвеститор в света, който не да помирише – да погледне да инвестира в България по тази причина и ще направя едно уточнение. Този закон, който разглеждаме сега, той не влияе върху трите национални парка, където са големите ски центрове. Това са Банско, Боровец и – Пампорово са частни земите. Те са в национален парк. Този закон касае Витоша и малките населени места, където в момента безработицата е 27%, господин Татарски, знае се. Защото хората нямат работа, секат гората поголовно. И няма инвеститор, който да си бръкне – не български, какъвто и да е, от Марс да дойде – няма да извади без да получи собственост да плати тази земя.

  БОЙКО БОРИСОВ: А в Австрия, в Швейцария, другите, където имат развити ски курорти, знаете ли каква е практиката?

  АНДРЕЙ РАЛЕВ: В Австрия например почти всички ски курорти са общински или с 50% общинско участие. Защо? Защото ски съоръжението по дефиниция не може да бъде самостоятелно печелившо. Скъпо нещо е строителството на едно съоръжение. Скъпо нещо е и следващата експлоатация. От цената на лифтовете не може да се печели достатъчно. Обаче всички туристически фирми печелят от другите услуги, които са около ски пистите. Така че едно участие на държавата в строителството на ски курортите е много полезно, защото тогава държавата може да бъде сигурна, че цените, на картите, ще бъдат по-ниски. Ако се дадат пълни права на монополистите или на хората да има монопол в ски курортите, това значи, че ще се вдигнат много цените, това значи, че ще идват по-малко туристи и ще има по-малко приходи за местното население. Ако има участие на държавата, ще има по-ниски цени на картите, повече туристи и повече приходи за местните хора.

  КОНСТАНТИН ИВАНОВ: Понеже бяха отправени обвинения към хората, които стоят на тази маса, че едва ли не всичките закони те са ги писали, аз искам да питам само господин Цанов дали е вярно, че има кредит към банката на Цеко Минев.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Не е вярно. Нито едно мое дружество няма.

  КОНСТАНТИН ИВАНОВ: И дали е вярно, че има неплатени такси към Националния осигурителен институт?

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Понеже говорим за Австрия, Швейцария се спряга тази тема. Основният проблем в България е, че като цяло държавата е два пъти по-ниска като средна надморска височина на държавата и е три пъти по-ниска от Швейцария.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: И това не е вярно. Пред премиера лъжете. Сто и двадесет върха над 2000 метра има в България. Само на Витоша са 11.

  БОЙКО БОРИСОВ: Да каже момчето какво са се разбрали, за протокола, за да приключим тази точка.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Тези 35 милиона ще си дойдат от само себе си, защото вече има пазарен механизъм за определяне цената на правото на строеж. Така че ако има инвеститори от Австрия, които искат да се конкурират тук и да направят топ курорт, цената ще отиде може би наистина на 10 милиона или 20 или 30 милиона. Вече имаме пазарен механизъм, който вие въведохте.

  И да коментираме това, което обсъждахме с господин Найденов. Включваме право на промяна на предназначението. Държавата има да плаща един данък, тъй като остава неин имотът и този просто трябва да се промени наредбата, за което мисля, че господин Найденов ще се справи. Остава единствено таксата за този данък, който държавата си плаща сама на себе си, да бъде извлечен от правото на строеж, което ще се определи чрез търг. Вече търгът е в сила. Имаме пазарни цени. Ние не отблъскваме вече никого. Вече привличаме.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: За какво става въпрос? Дилемата каква е? По този закон досега вас сме ви слушали сега, и в първия му вариант. За да запазим държавната собственост въобще, завинаги, защото иначе се изкушава всеки да я промени, ние въведохме този член, с който се казва, че завинаги остава държавна собственост. При промяна на предназначението, съгласно сега действащия член 79, си длъжен при поискване от инвеститора да му продадеш. Ето го, пише. Аз го показах. Така е. Вкарвайки режима, едното изключва другото. Ако вкарваме режим да остане държавна собственост, затова сме махнали промяна на предназначението. Ако върнем промяната на предназначението, влизаме в режим, спазвайки закона, инвеститорът ако поиска да го купи. Тоест хипотетично ние можем да закупим собствеността като държава.

  Остава другият вариант. Вече при промяна на предназначението дори и да остане държавно, отиваме на хипотезата, че остава държавно. Държавата дължи данъци. Когато излезе от горския фонд и стане урбанизирана територия при промяна на предназначението, но останала държавна собственост, държавата дължи данъци. Тоест Министерството на земеделието и храните трябва да плати на Министерството на финансите данък. Тези данъци са огромни. Иначе в противния случай това щеше да го плаща инвеститорът. Затова ако търсим и вървим по пътя да намерим решението, трябва да минем на много сложен вариант, който, разбира се, не можем да го направим за ден, два или три. Първо, да разпишем такъв режим, че не можем дори да му променим предназначението при какви случаи не можем да променим собствеността, второ, промяната на наредбата, с която държавата не дължи на държавата респективно Министерството на земеделието и храните да дължи на Министерството на финансите, защото ние ще фалираме, няма откъде да им го платим. Но разбирате, че това е една изключително сложна процедура, която искам тук вие със съзнанието на това, на отговорни хора, защото ние търсим и приходи в тая държава, дали да влезем в тоя сложен режим, дали ни е нужно това, като сме ви запазили основния принцип – държавна собственост и търг, тоест всичко това е само заради промяната на предназначението.

  БОГДАН ХРИСТОВ: Аз съм скиор. От Гражданско обединение „Витоша” съм. Аз не съм еколог. Досега говорех основно на еко теми. Искам да кажа гледната точка на, убеден съм, на преобладаващата част от скиорите и бордистите в България. Тоест, тези, заради които уж се правят тези промени в тези точки специално. Мога да кажа, че вчера на „Орлов мост” видях повечето от приятелите си, с които ходим да караме на Рила, на Витоша, ги видях там, излезли на улицата да протестират срещу този закон.

  Проблемът е, че в момента в България по-голямата част от хората, които обичат ски спортовете, зимните спортове и да карат и борд също така, по-голямата част от тези хора не могат да си позволят в момента и си броят стотинките, за да отидат и да се наслаждават на спорта си. Към момента така стоят нещата. Това означава, че всъщност само на един хвърлей разстояние от нас в Сърбия картите за ски съоръженията струват три пъти по-евтино, отколкото при нас тук на Боровец. В Австрия, в най-хубавите курорти в света картите за ски са по-евтини, отколкото на Боровец, където горе дори няма една тоалетна.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Говорете истината в цифри. От шест години в България картата струва 55 лева. За миналата година по данни на вестник „Капитал” 70 000 българи са карали ски в Австрия, 70 000 българи, износ на национален капитал. Как да богатее този народ? От какво да живее този народ, като при положение, че ходят да карат в Австрия ски. В Австрия има 25 000 километра писти. В България има 200.

  БОГДАН ХРИСТОВ: Господин премиер, Вие сте държавата, обявете кой стои зад офшорната компания „Юлена” АД и „Витоша ски” АД. Само това да го направите, ще бъде достатъчно да успокои много от хората. Защото винаги остава сянката на съмнение, че промените в Закона за горите се правят заради някой от правителството или от парламента.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Кажете и за Иво Прокопиев тогава, който ви финансира.

  БОГДАН ХРИСТОВ: Предлагам просто да помислим за това, дали въобще този закон е в интерес на ски спорта или не е, защото това се приема по подразбиране, господин премиер, очевидно е убеден в това нещо, но ние вярваме,че това не е така. Затова са тези хора на улицата, за щото това, което се предлага, е на един монопол, който вдига цените на картите и им предлага ниско ниво на услугите и им се предлага да им се подарят планините ни, които ние като скиори, като спортисти, като хора, които обичат планината, не искаме да си ги дадем.

  Затова този закон в тази си част, която засяга ски спорта, трябва да се преразгледа.

  Затова този закон в тази част в сферата  на ски спорта трябва да се преразгледа. Трябва да се поставят нещата в равноправна и модерна основа, защото ние не можем с един автомобил, който е със счупена кормилна уредба да му сложим реактивен двигател и да се надяваме, че той ще се движи както трябва, защото тези промени, които са налагани и всички хора, които ще попитате на улицата и ще ви кажат, че те са лобистки промени и са купени.

  БОЙКО БОРИСОВ: С кое?

  БОГДАН ХРИСТОВ: Аз говоря не само за Закона за горите, а за всички закони, за всички четири закона.

  БОЙКО БОРИСОВ: Момент, говорим с момчето. Тази зима направихме две купи за мъже и жени световни купи в Банско. Всички специалисти и скиори, които дойдоха от света казаха, че е прекрасно – всички, кое не ти харесва на теб, та казваш, това са счупена скорост. В момента Банско е европейски курорт.

  БОГДАН ХРИСТОВ: Нека да разграничим нещата. Аз когато ми дойде гост вкъщи, когато той е един културен човек, който има някаква култура той винаги ще се изкаже ласково за моето гостоприемство.

  БОЙКО БОРИСОВ: Те няма да ни дадат да направим световни купи, ако не сме добри. Миналата година беше само за жени, или за мъже беше миналата година, тази година ни дадоха за мъже и жени. Сиреч, ние ако не сме се представил и ниво. Вие започвате да си оплювате сами страната.

  КОНСТАНТИН ИВАНОВ:  Но имаше няколко милиона лева държавна помощ нали така за това първенство.

  БОГДАН ХРИСТОВ: Когато налееш милиони левове е нормално да очакваш.

  БОЙКО БОРИСОВ: Да това е целта, това е рекламата. По цял свят хората знаят, че в Банско има световна купа.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Преди десет дни излезе доклада на ЮНЕСКО, подписан от господин Кишоре Рал, управител и ръководител на Центъра за световно наследство за националните паркове, какъвто е Пирин. Обект от природното световно наследство. Заключението е категорично, че ски зона Банско не уврежда Пирин като обект на световното природно наследство. Ски съоръженията са направени по природосъобразен начин щадящ природата.

  БОЙКО БОРИСОВ: Нека да чуем Татарски, момент. Той беше кмет на Разлог.

  ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: С повечето от вас се познаваме, а с някои много отдавна. Колеги, ако запазим закона в съществуващия досега вид ние ще запазим и монопола и ще си останат тези три, четири фирми, които ползват в момента, като не искаме това трябва да дадем възможност и на други фирми да се възползват от възможностите, които им дават нашите планини. Как може да стане това? Като им сложим една голяма такса за промяна на предназначение и да ги откажем още тогава или впоследствие спазвайки цялата процедура свързана с реализацията на един инвестиционен процес, да им вземем всички необходими дължими такси и да запазим собствеността върху земята държавна. Вие предлагате да разделим в закона собствеността – общинска, частна и държавна да бъде по различен начин, не бива това да се прави. Вие изхождате от примери, които са изключително частна собственост, но има и други, които са смесена общинска и частна, каквито проекти има в процес на реализация. Там какъв да бъде режимът на застрояване?

  Второ, искам да ви кажа, че когато разсъждаваме и разглеждаме този закон трябва да изхождаме и от други аргументи. В България около 35 на сто от общините са планински. Това са най-бедните общини. Това е една възможност в тях за развитие на какъвто и да е някакъв поминък и икономика. По този начин ние ще променим и ще намалим това различие между регионите, които сега съществуват. Тези планински курорти, които са изградени в момента, ски курорти са концентрирани на три места, какво става с останалите части на България? Защо да не им дадем и на тях възможност там да се развива макар и в по-малка степен такъв вид туризъм. Това нещо има значение и социално и икономическо за тези хора в споменатите райони. Затова моето мнение, че с промяната, която предлагате и касае аргументите, които се изтъкнаха единствено и само от това, че държавата щяла да загуби някаква сума пари от таксите, които няма да се събират ние косвено ще загубим много косвени приходи в тези общини от реализацията на един такъв проект. Така, че ако основният ви аргумент е, че държавата ще загуби някакви пари от тази такса ние ще загубим, ако променим както вие искате ще загубим първо, собствеността върху земята.

  Второ, контролът върху тези територии, защото стават с променен статут и повече държавата там не може да се меси, т.е. ги губим и като горска територия и трето, ние даваме изцяло контрола върху определени икономически субекти върху тези територии. Държавата съвсем загубва правата си, докато сега с правото на строеж тя винаги може да ги контролира, да не говорим, че за пет години, ако не го реализира обратно си връща и губи това дадено право. За тридесет години всичко изградено остава пак на държавата и да не говорим, че цялата политика не само на това правителство, но и преди цялата държава е подпомагала физическото възпитание и спорта. Законът за физическото възпитание и спорта даде възможност да се предоставят даже и безвъзмездно такива терени на федерацията. Да се изграждат спортни обекти, а ние в този закон казваме – не, връщаме се назад, блокираме… Аз даже си мисля, че вие лобирате за тези, които сега са изградили ски съоръженията, защото те са три и ще останат само три, няма да станат повече, ако не променим закона. Ако не дадем възможност и на по-малки фирми и на общини да реализират такива проекти при облекчени условия, защо изключвате общините като потенциални инвеститори?

  БОГДАН ХРИСТОВ: Защото това е нереалистично.

  ЛЮБОМИР ТАТАРСКИ: Защо виждате само частни лица. Реалистично, ще ви дам пример с нашата община Разлог, съвсем реалистично е и вие ни блокирате и нас да реализираме проекти за които,  там живеят и хора в тези райони, разберете.

  БОЙКО БОРИСОВ: Между другото, ако сравните Разлог и Банско са все едно от небето до земята.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Господин премиер осем години имаше възможност да се променя предназначението и статута на земята. Няма една стотинка влезла за тези осем години от промяна на статута на земята. Никой не желая да я променя. Така, че това не е аргумент.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, ще си позволя по повод на това, което чух и нашата позиция. Всички вие сте единодушни, че в момента картите са скъпи, че трябва да има свободна конкуренция, да има ново развитие на инфраструктурата и пазара сам ще го регулира. Вие сте съгласни, че в момента, изслушайте ме, че в момента сме въвели за първи път публична процедура, която при такъв търг правото на строеж за изграждането на такива връзки и съоръжения ще придобие пазарна цена. Вашето притеснение е за компенсаторното залесяване, тъй като в момента няма да има такса за изключване от горски фонд, тъй като, като има изключване от горски фонд има такава такса, но територията става вече на трето лице придобита и после може да остане винаги урбанизирана с друго строителство.

  Аз ви предлагам, нека да оставим режимът, така както е предложен с право на строеж. Съгласни сте, че пазарът ще установи на търга реалната стойност. Ще могат да се пускат и малки участъци и нека да се договорим и да предложите от този приход какво да отива задължително за компенсаторно залесяване, дори да задължим съответният инвеститор първо да извърши това.

  РЕПЛИКА: Променя се логиката.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Говорим по спорните текстове. Вашият интерес по отношение на опазване на горската растителност ще бъде защитен така и режимът ще остане такъв, че да има инвеститорски интерес за последващо изграждане на съоръжения. Нека да се задълбочим. Ние сме се опитали съвсем подробно в 10 точки с ясно разделени различни видове съоръжения. Нека да не говорим общо. Ако искаме по принцип да има консенсус и да постигнем нещо така, че да има развитие оттук нататък, защото отговорността на държавата, но смятам и на вас като неправителствена организация, в крайна сметка държавата да се развива нали така? Нека да бъдем конкретни – десет точки са точно обособени. Аз ви предлагам, на всичко отгоре ски пистите знаете, че е имало режим в който пак са били с право на ползване с такива такси. Предлагам ви това, помислете го.

  ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Каква е разликата между стълбовете за телекомуникационно оборудване и въздушни далекопроводи и ски влекове?

  ………..: Едните са много по-концентрирани най-малкото на едно място.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Искам да направя едно уточнение – защо спорим?

  ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: За противопожарната безопасност да не говорим.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Горските територии в нашата страна, става въпрос за 0.05 на сто. Това е големият проблем, под 1 процент.

  ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Логиката, тъй като се използва и се спекулира много и сме се насочили само в една посока – ски туризма и високите части. Основната разлика между България, Австрия и Швейцария в развитието на алпийските типове ски дисциплини е, че България поради ниската височина е облесена до по-високите части и се налага изсичането на гори и това е основният проблем, в който влизаме в конфликт. Основна част от ски курортите и ски пистите в Австрия и в Швейцария се изграждат в безлесната зона. Отгоре не е проблем да се полагат лифтове и т.н. Това е основното наше разсъждение. Оттам нататък основната цел на този закон е опазване и увеличаване, така е и записано: „увеличаване на горите“.

  БОЙКО БОРИСОВ: Да, но това какво означава, че всъщност вие казвате, понеже сме ниски да не развиваме ски туризъм?

  ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Не казваме това, казваме че трябва да го имаме предвид.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Това е Закон за горите, а не за ски туризма.

  АНДРЕЙ РАЛЕВ: Да не разводняваме дискусията дадоха конкретни предложения. Това, което предлагаме като компромисен вариант е да се запази правото на строеж и собствеността на държавата, така както е записано тук, да има промяна на предназначението, за да минават всички процедури, които са в момента.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Едното без другото не може да стане, или едното или другото.

  АНДРЕЙ РАЛЕВ: Само да довърша, ако има промяна на предназначение и право на строеж върху вече имот, който има променено предназначение, т.е. след като ще се развива ски писта там, означава че си променил предназначението и това не е гора. Щом ще имаш там стадион, там също е променено предназначението.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Кой ще прави стадион, никъде не пише стадион.

  АНДРЕЙ РАЛЕВ: Открити спортни съоръжения.

  БОЙКО БОРИСОВ: Ако не е стадион може да е ледена площадка.

  АНДРЕЙ РАЛЕВ: Запазваме механизма на промяна на предназначението, но това което господин Найденов каза и е изключително разумно с възможността да не плащат данъци тези, които имат право на строеж, но собствеността е на държавата ще си спестят тези суми, които вече са платили като промяна на предназначението.

  БОЙКО БОРИСОВ: Данъци няма как да не се плащат.

  РЕПЛИКА: Те пак ще отиват в държавата.

  АНДРЕЙ РАЛЕВ: То е собственост на държавата.

  БОЙКО БОРИСОВ: Например в момента ние от едната страна плащаме учебниците на децата и си плащаме ДДС, Министерството на финансите от другата страна си взема ДДС, но понеже закона е такъв това го правим.

  Нека госпожата, юристката да каже дали това, което казвате може да стане.

  ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Извинете, но процедурата промяна на предназначение и процедурата право на строеж се самоизключват. Имам предвид следното. За да се промени предназначението трябва да има влязъл в сила подробен устройствен план. За да има такъв подробен устройствен план трябва по вашето искане, коментирам към сега действащите закони. С променено предназначение имоти право на строеж върху тях се учредява от областния управител по местонахождение на имота и не е в компетенцията на министър Найденов. Неговата компетенция е да промени предназначението, за да го направи трябва да има влязъл в сила подробен устройствен план. Този подробен устройствен план трябва да е основан на инвестиционно намерения и на предвиждания за строителство, което означава, че държавата сама при вашето предложение трябва да реши, че еди къде си ще строи писта или лифт, ще си направи ПУП, ще си го плати, ще го процедира, съответният кмет ще го одобри, след което ще възложи на областния управител да проведе търг за право на строеж за ски писта и ако никой не се яви.

  РЕПЛИКА: В Австрия е така.

  ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Ако никой не се яви процедурата.

  АНДРЕЙ РАЛЕВ: Едни достатъчно добри консултанти на държавата биха могли да на направят тази цялата процедура.

  ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: По сега действащите закони няма как да се случи според мен.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: В Австрия 8 на сто от горите са общинска собственост всички други са частни.

  СТЕФАН АВРАМОВ: Ключовият въпрос е въпросът за доверието. Две правителства ние гледаме как тотално толерират две офшорни ски фирми и тези фирми си разиграват буквално коня, както те си искат, като предишните две правителства даже се страхуваха да измерят колко „Юлренс“ е надвишил концесията.

  В момента приемаме един закон, който да улесни ски пистите и няма да може да убедите никой, че искате да работите за развитието на конкуренцията и на частния сектор, ако вие не накажете първо не направите ски фирмите прозрачни. Т.е. офшорни, за които се говори, че има всякакви дялове и червени капитали и всякакви капитали, че Васил Калинов има дял във Витоша, тези неща трябва да изчезнат и трябва да бъдат напълно прозрачни.

  Второ, за всички техни нарушения за взривяването на Морените на Витоша, които са от неизвестен извършител, за разширяването на ски пистите трябва да си понесат финансовите наказания, не от 20 хиляди лева. Бяха ги глобили с 20 хиляди лева.

  БОЙКО БОРИСОВ: Колко казва закона?

  СТЕФАН АВРАМОВ: Става въпрос и за концесията за увеличаването на 65 хектра незаконно от …настаняване.

  ……………: Какво общо има това със Закона за горите.

  СТЕФАН АВРАМОВ: Само да допълня, че те трябва да си понесат наказанието и санкция трябва да има.

  БОЙКО БОРИСОВ: Вальо топлото аз го арестувах, а днес ми казват, че са го оправдали на последната инстанция и не е виновен.

  ……………: Господин Татарски говори за пистите….

  ……………: Дърветата няма да ги има.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Недейте да спекулирате с тези дървета, престанете, ще ви кажа за проекта за Витоша.

  БОЙКО БОРИСОВ: Вървеше много хубаво разговора, опознахме се и стана панаир.  Докато бяхме напрегнати минахме пет точки.

  ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Ако целта ви е запазване на горите и не промяна на тяхното предназначение чрез урбанизация нека да допълним в закона компенсаторно залесяване на това,  което според вас ще бъде унищожено.

  БОЙКО БОРИСОВ: Това няма ли го в закона?

  ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Няма го.

  БОЙКО БОРИСОВ: Сутринта в „Нова телевизия“ казах, че за едно дърво десет се садят, вие ако не сте го сложили значи съм ги подвел.

  ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Прави се оценка за въздействие на околната среда и се залагат компенсаторни мерки. Те са задължителни, да ви го каже министър Найденов.

  АНДРЕЙ РАЛЕВ: Разумното решение беше именно това, което юристката на Министерството на земеделието даде, вие обяснихте процедурата, която считате, че не е приложима, но това всъщност е едно много разумно решение, защото отсега нататък ще могат държавата, общините да направят своите планове и приоритети в полза на обществото, да направят своите подробни устройствени планове, които на базата на общественото желание и обществените цели да се промени предназначението на тези имоти и  да се търсят тогава инвеститори, които да работят в полза на обществото. Т.е. това решение е доста разумно.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Стига с този социализъм, седнали сме пред премиера да говорим и пред държавата.

  АНДРЕЙ РАЛЕВ: Защо да не може държавата да инициира развитието на ски спорта в България? Това питам аз.

  ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Извинете, но това не беше предложение, а беше обяснение на сега действащата нормативна уредба. Не се хващайте за тези ми думи, това е абсолютно безумно като изпълнение.

  АНДРЕЙ РАЛЕВ: Защо?

  …………..: Защо се случва в Австрия?

  …………..: Не се случва в Австрия там горите са частни, недейте да лъжете премиера.

  …………..: Не са частни всичките гори в Австрия и държавни са.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Създаване на възможност на частна инициатива за изграждане на съоръжения е много добро.

  Моля помислете си за предложението за компенсаторно задължително залесяване на база на териториите и оставане на този режим.

  БОЙКО БОРИСОВ: Ясно е към момента държавните, общински и всякакви съоръжения в какво състояние са.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: На Витоша, Драгалевския лифт е открит на 5 март 53 година в деня на смъртта на Сталин.

  БОЙКО БОРИСОВ: Това го слушам днес два пъти от теб. В „Нова телевизия“ го слушах и после по „Би Ти Ви“ го слушах.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Да го запомнят.

  БОЙКО БОРИСОВ: Но това, което искам да кажа, света е пазарна икономика, не можем да поемем от бюджета на държавата да правим ние лифтове и да ги даваме да си карат безплатно, това е социализъм и при социализма не е било така и не го искайте от мен и няма кой да ви го обещае, няма да стане. Просто няма кой. Държавата не може или общините да управляват добре ски лифтове или подобни съоръжения. Спокойно може да се мисли как да подпомогнем студентски, ученически или еди кой си спорт с по-евтини карти или с безплатни часове, второ, трето това в темата на социалните дейности. Иначе, аз не знам да има държавен ски курорт.

  ……………: Никъде няма в света.

  БОЙКО БОРИСОВ: Не знам, може да има сам опитам.

  ………………: И в Съветския съюз няма.

  БОЙКО БОРИСОВ: Само питам, за да угодим на това, което казвате. Проблемът е, че в България за който и да е някъде инвестирал българин направи нещо, това че се познавах с Прокопиев в първия ден на правителството ми лепнаха кръга „Капитал“ ако си спомняте.

  …………….: Нямаме нищо общо с него.

  БОЙКО БОРИСОВ: Дали имаш не ме интересува.

  БОГДАН ХРИСТОВ: Може ли да направя един малък коментар?

  БОЙКО БОРИСОВ: Да.

  БОГДАН ХРИСТОВ: Просто вие започнахте като казахте, че трябва да допуснем пазарът да ръководи този прогрес и развитието, но проблемът е, че ние нямаме пазар ние имаме монопол. Ние имаме картелиран ски туризъм. Това не е пазар, разбирате ли?

  БОЙКО БОРИСОВ: Целта ни сега е да направим, ако не ти харесва в Банско да можеш да отидеш на Вършец или да отидеш на друго място.

  БОГДАН ХРИСТОВ: Да, но те ще си бетонират интереса там по този начин.

  БОЙКО БОРИСОВ: Ти какво искаш, да ги изгоним ли?

  БОГДАН ХРИСТОВ: Не искам да има либерализиран ски туризъм.

  БОЙКО БОРИСОВ: Какво предлагаш – да отида като държава и да му кажа: „Отивай си от утре, тези лифтове или тези инвестиции са на някой друг“.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Господин премиер, искаме от вашите министри и депутати да приложат принципа на концесията в горите. Това искаме ние, нищо повече. Държавата е възложител, а частника е изпълнител, както е на Пирин, както е на Рила.

  БОЙКО БОРИСОВ: Защо сме против ние това предложение ми обяснете Татарски?

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Може би не сме ви предложили прецизните текстове, но не сме имали възможността да го направим с вас.

  БОЙКО БОРИСОВ: Момента, чакайте и аз задавам въпроса. Хората в парламента имат свой живот. Комисии, съвещават се, след това отиват в зала, четене, първо, второ между тях и хиляди работи. Аз се занимавам дали АЕЦ „Белене“ да спирам, дали мостове да правя, дали магистрали, дали да усвоявам пари от еврофондовете в пъти, в пъти вповече ,че ни бяха спрени от предишните. Не мога да съм вникнал във всеки един текст. Кажете ми какво включва това, което казвате?

  ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Концесионирането като процес, като процедура не е отпаднало. Никой не казва, че оттук нататък вече не могат да се отдават и по този ред да се реализират.

  БОЙКО БОРИСОВ: Добре, ако в закона се напише. Формулирайте ми предложението в концесията, с което всички сме ОК за това.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Предложението ни е принципът на Закона за концесията, ако искайте вкарайте текстове, които да реферират директно към Закона за концесията за публична, държавна или частна държавна собственост. Всъщност хората са навън заради това и искат държавата да е гарант какво ще се случи с Витоша, защото дадете ли правото на строеж веднъж без промяна на предназначението нямаме гаранция, затова са хората навън. Единствено, за да имат принципа на концесиите и за горите, за да може на Витоша държавата да е гарант какво ще се случи.

  …………: В Закона за концесиите имаме 100 члена, а тук имаме един член.

  БОЙКО БОРИСОВ: Само малко да ми опресниш, знам че като кмет главният архитект на София отговаря и за тази урбанизация, нали така?

  ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Точно така.

  БОЙКО БОРИСОВ: Ако иска да построи сега хотел или ресторант или стадион на Витоша главният архитект трябва да му подпише, нали така?

  ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: След екологична оценка.

  БОЙКО БОРИСОВ: След всички тези работи. Първо, кмета ще е уязвим, второ главният архитект, общинският съвет и държавата и всички останали и партиите, които ще гласуват. Сиреч какво може да се случи там и кой ще си сложи главата в торбата, за да го направи.

  ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Реализацията на един инвестиционен процес дали му е дадено правото чрез концесия или право на строеж, реализацията става по един и същи ред, включително чрез съгласуване. Самото строителство се извършва по един и същи ред. Единствено по този начин се елиминират дългите и сложни процедури на концесионирането.

  АНДРЕЙ РАЛЕВ: Добре, дайте да опростим Закона за концесиите и процедурите, които са дълги вътре. След тато това е проблемът, дайте това да направим.

  ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Общината може да си пусне концесията.

  ЖИВКО БОГДАНОВ: Стопанисването на горите до този момент е държава в държавата. Стопанисването на горите до този момент и въобще разпореждането в горските територии, като дявол от тамян са бягали от принципа и прилагането на Закона за концесиите. Законът за концесиите се приложи в Пирин, като една правилна процедура за отдаване на държавна територия, но като изпълнение и проследяване на законността на отделните съоръжения е под всякаква критика и се достигна до тези безумия в Банско, но принципа, от който да се даде възможност за контрол от страна на държавата и да се определят предварително параметрите на един план, той да е съобразно общия устройствен план на територията. Много добре казвате специално за Витоша, специално за София ние имаме общ устройствен план имаме и плана за управление на дадената територия. Това са предварителните планове, които трябва да минат и дадения курорт или дадените съоръжения те не могат да бъдат извън тези.

  ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Различно ли е?

  ЖИВКО БОГДАНОВ: Различно е.

  ……………: Законът за концесиите е от 100 члена, а вашия е от десет точки.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Отговорете ми защо имаме Закон за концесията? За да може държавата да гарантира максимално интереса си. Хората са навън заради Витоша, а не толкова заради горите в Родопите даже. Проблемът с Витоша се решава елементарно. В сегашния Закон за горите, който приехте през 2011 година е разписано точно това: „в защитени територии държавата е възложител и тя чрез търг отдава застрояването на частни инвеститори“. Държавата остава гарант за пред обществото и това искат хората навън. Защото не вярват на господин Минев и на „Витоша ски“ и т.н., защото господина цитира доклада на ЮНЕСКО, но в доклада на ЮНЕСКО ще ви покажа члена, в който е написано, ние сбъркахме като съгласувахме този проект, защото не ни излъгаха и трябваше да секат много по-малко, вярно ли е?

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Това не е вярно.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Вярно е и ще ви го изпратим. Банско е фантастична, но там имаме нарушения.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Искам да кажа няколко неща, които са свързани с Витоша.

  БОЙКО БОРИСОВ: За съжаление например, Боровец беше един супер курорт, който сега западна.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Една концесия и Боровец тръгва, един добър инвеститор и една концесия с държавен гарант.

  БОЙКО БОРИСОВ: Нали за да дойте този инвеститор искаме да му дадем възможност да дойде и да започне да работи.

  ………………: Това не е прозрачен начин.

  БОЙКО БОРИСОВ: Кой е прозрачният начин?

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Чакайте говорим за Витоша, защото това е най-главният казус. Преди четири години Столична агенция за приватизация, нека да напомня на вас депутатите, може би не го знаете, преди четири години в Столична агенция по приватизация обяви търг и продаде съоръженията на Витоша на фирмата „Витоша ски“ за 8 милиона и половина евро. Те в момента са собственик там. Разрешението което прави ОВОС мина обсъждане и т.н. ходил съм навсякъде и са за 21 километра писти по старите трасета, които съществуват от 60 години и 17 километра писти.

  БОЙКО БОРИСОВ: А вие защо спряхте лифта тази година?

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Не съм го спирал аз.

  БОЙКО БОРИСОВ: А кой?

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Законът, който те промениха и те бяха с господин Найденов. Господин Найденов бяхте ли с тях между първо и второ четене? Променихте ли закона?

  ………………….: Господин Цанев, това е лъжа.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Този закон, който сега дискутираме е минал през Министерски съвет миналата година през месец януари и депутатите от опозицията го окепазиха миналата година през месец април и затова достигнахме до тук.

  …………….: Вие ни изкарахте дотук, че ръководим цялата държава.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: На Витоша ще се отсекат 800 дървета. Цялото строителство ще се гледа онлайн.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Хората са навън защото искат господин премиера да е гарант на Витоша, а не фирмата „Витоша ски“, които се подиграха със скиорите, а за да е гарант. Това е принципа или това, което ви предложихме като членове за Закона с горите с промяна на предназначението им и други гаранции или Закона за концесиите. Няма частна собственост горе, всичко е държавни терени.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Съоръженията са частни и са продадени от общината.

  БОЙКО БОРИСОВ: Още един коментар, към момента, тъй като това момче е скиор, ако в България кажем така: поне тези, които са съществуващите съоръжения били през годините, аз си спомням когато „Алеко“ беше най-важната купа в България, помниш ли или си малък?

  БОГДАН ХРИСТОВ: Аз съм скиор от 5 – 6 години.

  БОЙКО БОРИСОВ: Купа „Алеко“ беше навремето, сега има ли купа „Алеко“? Няма по простата причина, че не се кара. Поне наличните съоръжения, наличните писти, където нито ще се сече, нито ще се копае и нищо няма да се прави, да кажем поне за тях ОК, ако иска някой да инвестира. Да кажем оттук нататък нови съоръжения по концесия.

  ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: За един частен имот каква концесия.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Тук не става дума да частен имот, а за държавен имот.

  БОЙКО БОРИСОВ: Къде има частни имоти нависоко в планината.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Никъде няма.

  БОГДАН ХРИСТОВ: Мисля, че това е много разумно решение.

  БОЙКО БОРИСОВ: Нищо не правим, казах ви който иска да говори да си включи микрофона, след това свършва изключва го и по това се разбира кой говори и говорим. Сега пак не можах да чуя тяхното съгласие или несъгласие. Не виждам логика да има лифт на Копитото и ако иска някой да го направи, събота и неделя хората да се качват горе и да не може да го прави, не виждам логика, а до него минават жиците на далекопроводите и това не е страшно за екологията, нали така? Защото НЕК е държавна компания и ние като кажем йок минават жиците. Защо да няма там лифт? Първо, е по екологично чисто и няма да се качват рейсове, коли и камиони. Защо да няма лифт там където е имало? Първо, да приключим с тях.

  БОГДАН ХРИСТОВ: Господин премиер, не съм сигурен дали всички ще ви запомнят с магистралите, но скиорите, ако това нещо се направи ще ви запомнят.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Недейте да говорите от името на скиорите, от пет години карате ски и говорите от името на скиорите.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Това, което предложихте това искат – концесия навън и на Витоша да има съоръжения, които да работят.

  БОЙКО БОРИСОВ: Изчакайте да го протоколираме, ако кажем така: Там където е имало, защото казваш, че на Студентска в Банско има лифт, вече наредбата дали е на Червен кръст или на спасителната служба може да каже този лифт да се ползва от февруари до март или от януари или от декември. Има го, искат да го направят месец и половина да карат пак им стига. Скиорите, както и голфърите, колкото повече ски писти имат, толкова им е по-забавно, нали така?

  БОГДАН ХРИСТОВ: Точно така.

  БОЙКО БОРИСОВ: И ги предпочитат, като се пусне три пъти по една и съща писта му омръзва, иска друга, втора, трета, четвърта, прав ли съм или не?

  БОГДАН ХРИСТОВ: Прав сте да.

  БОЙКО БОРИСОВ: И целта е да използваме максимално и там е например само камък на това място, там няма едно дърво сигурно. Да кажем така, да дадем възможност, който иска да инвестира в сега съществуващи от 34-та година или от 20-та година откогато има.

  Второ, да дадем възможност на малките населени места, където искат да го правят и искат да си направят например в Берковица или в Троян, да могат да го направят. Витоша я оставам последва и да ви кажа за там какво ми е предложението. Да могат и там да го направят, защото ще дойде кмета на Троян и ще каже:  „Защо не ми даваш да си направя ски писта, а трябва да ме изпращаш да ходя при монопола“, както вие казвате.  Ако си във Видин ще ти е по-удобно да дойдеш в Берковица на ски, отколкото да пътуваш три, четири часа и да отидеш в другите курорти, нали? И там живеят хора и искат и те да карат. Пътят е троен. Да има в закона възможност, което населено място при спазване на всички, дали е концесия, право на строеж, кажете върху какво да се обединим като текст, да го заковем и него. Да не казва Разлог, какво сме виновни ние, че сме на 5 километра от Банско и в Банско има, а на другия скат искаме да направим, но не ни дават. Какво да отговорим на хората в Разлог?

  БОГДАН ХРИСТОВ: Можем да им отговорим, че е в техен интерес, понеже това, което се случи на Черноморието не можем да го позволим да се случи и в планините.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: 40 % е безработицата там, гледайте статистиката. Хората получават по 250 лева.

  …………..: Не говорете от името на хората.

  БОГДАН ХРИСТОВ: Просто да има ред.

  БОЙКО БОРИСОВ: На Черноморието някой да е бутал досега хотели и сгради и в чашите на язовирите? Някой досега да ги е събарял тези незаконни постройки освен ние – за първи път. Просто искам да мога да отговоря, защото като бях в Разлог хората ме питат защо трябва да им изпращаш Банско, а тук в Баня до село Баня имаме минерални води, не можем да си направим нищо и не можем да инвестираме в това или да си докараме инвеститори. И аз ако им отговоря – да, защото дойдоха 2000 души на Орлов мост и ние казахте: „Добре заради вас няма да го правим“. Утре ще дойдат и ще се съберат и ще дойдат още 2000 души, например различно мислещи от вас по тази тема и пак ще ни затворят Орлов мост.

  Това е и смисълът на демокрацията. Затова има избори, затова се поемат ангажименти, хората гласуват за политическите партии, а не ги свалят на улицата. Иначе днес ще падна аз, 2000 души, които ме харесват след един месец ще застана аз на Орлов мост и ще ви сваля вас, нали така? Защото полицията ще дойде да ме бие мен и тогава ще паднете. И не е честно и затова има демокрацията правила и правилата са темите на масата и преговори, докато се стигне до нещо логично и касаещо многото хора. Горите са нещо, което касае многото хора. Дишаме от тях, за радост по ЕВРОСТАТ две държави има, ще кажете малки, средни и филизи, но знака е нагоре. Увеличили са се горите, а не е надолу. Сеща целта ни с всичко това, което правим с вас и днес като хора, които обичат природата е да не дадем да се секат горите или ако някой отсече едно дърво преди това да е засадил десет като него или двадесет или сто, за колкото се разберем като компенсатор. Има го  и това се прави в Европа, нали така?

  Природата си я пазим като зеницата на окото. Може ли и как в урбанизацията обаче да постигнем и поминък на тези хора. Поминъкът какво е? Да има възможност за туризъм, да направят хотели и в хотелите да работят готвачи, охрана, сервитьори, чистачи от цялата страна. Зимата в зимните курорти работят тези, които след това отиват в летните курорти и горе долу се връзват двата края.

  Тук бил търсил консенсус дали да е концесия, дали да е право на строеж, промяна на предназначението, като термин какво казва Деси, че това, което е писта ние го водим гора, така ли излиза?

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Обратното е, че се изключва като горска територия когато има промяна на предназначение на горска територия за цел ски писти или за каквото и да е, но ако е с процедура промяна на предназначение това вече не е гора и се изключва като горска територия и не може да стане такава и след 30 години.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Може.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По съвсем друга процедура.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Тя е обратната.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: И става урбанизирана територия, на която може собственика да строи.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма значение трябва да се проведе и по сегашния режим изключената горска територия се придобива …

  БОЙКО БОРИСОВ: Според мен тук е разковничето, ако правилно разбирам. Когато го направим така ние казваме всъщност, че на това място до пистата може да се направи хотел.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: На кое място.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Ако се промени предназначението на земята да, не може да кажеш но собственика какво да прави.

  БОЙКО БОРИСОВ: Вас от какво ви е страх от тази дума? Има хотели, ако има Гугъл, и да видите в Австрия и Швейцария от пистата си влизаш в хотела със ските. Със ските влизаш в хотела, там еколози няма ли? Има го и ви предлагат цена, със ските си отиваш в хотелчето.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Обличаме вашето предложение за развитие на общините със следните елементарни текстове: общински и частни гори се застрояват от общината или от самата си нея като възложител или чрез концесия или право на строеж чрез търг или от частника на собствени начала чрез промяна на предназначението. Ако искате фиксирайте таксата за промяна на предназначение да е такава точно да се залеси същото или малко по-голяма площ компесаторно залесяване. Елементарно. Не е нужно да е толкова висока, колкото е сега. Това може да си го фиксирате, но да има такава процедура, защото строителството на една ски писта не е само зеленината, тревичката. Около нея имаме страшно много инфраструктура, като подземни …

  ………: Там не се строи.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Напротив, има си багери по ЗУТ си е строеж, моля ви се.

  БОЙКО БОРИСОВ ВЪПРОС: Австрия проверих, даже с комисаря говорих. Първо правят пътищата и тогава им дават да строят, не могат да карат по селските пътища. Първо асфалт правят и после го …

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Тоест запазваме духа на закона, връщаме промяната на предназначението, една такса, която да гарантира, че ще имаме компесаторно залесяване и общинските, частните гори са готови.

  БОЙКО БОРИСОВ: АЗ съм с две ръце текста за компесаторно залесяване да се включи.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Но чрез промяна на предназначението.

  Ако инвеститорът се откаже от ски пистата и от лифта, водейки се урбанизирана територия, той трябва да дължи данък на държавата, ако е частник например. И за да се върне като гора, за да не плаща данък частника, той има интерес да си премахне строителството, да рекултивира терена за собствена сметка и да помоли господин Найденов да му го върне като гора, за което процедурата е елементарна. Даже това се окуражава от Агенцията по горите. Всички земеделски земи, които са изоставени, не стават за земеделско ползване, а са залесени, самозалесени, защото виждате, че гората навсякъде настъпва. Тези територии ако искат частниците да имат гора, просто ги включват с елементарна процедура, заявка, се връщат обратно в горския фонд на България. Тоест промяната на предназначението гарантира, че някой ден ако нямаме ски писта и лифт, инвеститорът ще инвестира в рекултивация и връщане на този терен в гората, за да не плаща данък. Елементарно решение.

  …………: Той е задължен преди това.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин премиер, уважаеми присъстващи, изпитвам сериозно притеснени, че всеки в главата си вижда по някакъв начин решението на въпроса и темата, но това, което се говори, не кореспондира много с правните възможности. Юристката ще ме подкрепи. Първо, Законът за концесиите и в момента не се изключва горски територии да бъдат отдадени на концесия по публична процедура съгласно Закона за концесиите.  Моля да бъде изслушана, защото накрая като излезем ще кажем разбрахме се и после като приготвим текстовете, ще кажете – те ни излъгаха. Много е важно, може би трябваше от правна комисия да вземем човек. Моля да обясня. Тоест и в момента няма пречка да се проведе процедура по Закона за концесиите и да се концесионира горска територия. Имайки предвид това, нямаме нищо против да го напишем това изрично, както е написано за публично-частното партньорство. Просто ще потвърдим една правна възможност. Колеги, въпреки това концесионер взел на концесия този терен, той ще стигне до обикновения строителен режим, който действа за изграждане на ски писта и инфраструктура. Единствената разлика ако той е концесионер, е че няма да проведе процедурата по алинея 6, а именно публичен търг, защото той ще е единствен, тъй като той ще планира управлението на тази територия, той ще е концесионер. Колежката юристката моля да каже права ли съм или не съм?

  …………: Концесионерът се избира чрез търг.

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбира се, господин, но вече който получи концесията, той ще изгражда инфраструктурата вътре. Това искам да кажа, тоест тази процедура ще отпадне единствено публичния търг. Не се бият процедурите и концесии, и публично-частното партньорство  както сме го записали по закона, и принципът е такъв, че и малък частен инвеститор в малък район да има право на тази инициатива. Казвам го това с пояснения, за да не се разминем в това какво говорим и оттам правните възможности и в момента действащото законодателство. Тоест искам да повторя, че това за концесиите, то по принцип е допустимо. Аз мисля, че ние бихме били съгласни това изрично да се включи. Но остава въпросът режима за застрояването или за изграждането по-скоро на тези десет точки изрично изброени, на което пак наблягам, а именно от нефтопроводи и така до стълбове за съоръжения на транспорт, включително точка 6 ски пистите, включително станции за лифт, остава, като нашето предложение в закона е право на строеж. Така че, това което вие казвате, не изключва тази процедура. Напротив, концесионерът ще трябва да я проведе без алинея 6.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ:  Това не отваря вратата за …. Ние сме против това.

  …………: За какво искате държавни гаранции?

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Може ли да обясните какво точно ви е притеснението, за да знаем какво трябва да оправим?

  ………..: Вие ни кажете каква е разликата между Закона за концесии със сто члена и вашия член с десет точки? Защо имаме закон за концесиите?

  ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Обясних току-що, че процедурите не се изключват взаимно, нещо повече. Тази процедура по повод изграждането на тези съоръжения би била задължителна и за всеки концесионер, това обяснявам. Защото за изграждането на всяко съоръжение в държавата трябва да се спазва определен ред. Разбирате ли. И този ред той не се бие със Закона за концесиите. Това искам да обясня.

  БОЙКО БОРИСОВ: Техния въпрос е друг. Защо не си остане само концесия, а предлагате и този нов вариант. Това опитайте да ги убедите.

  ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Концесията се прилага само за имоти публична държавна собственост.

  ………: Витоша?

  ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: Да, така е, Витоша е публична държавна собственост.

  БОЙКО БОРИСОВ: Защо не го разделите тогава. Параграф образно казано за публична държавна собственост в Закона за концесия, за частна държавна собственост – да има тези по-бързи варианти.

  ………: Всичките зони са публична държавна собственост …

  БОЙКО БОРИСОВ: Ако му е собствена гората, човекът защо да не си направи?

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Това е нашето предложение, да го направи. Да плати малка такса, колкото да има компесаторно залесяване.

  БОЙКО БОРИСОВ: Не малка такса, десетократно.

  ……….: Не, той говори за частните земи. Той не говори за публичната държавна собственост.

  ДАНИЕЛА АНГЕЛОВА: До момента се учредяват концесии за ползване на подземни богатства, които са под земните недра са в горски територии обаче. За да започне концесионерът да експлоатира своята концесионна площ, която е под земята, той провеждаше процедура по стария закон промяна на предназначението, по действащия закон – право на ползване, заради това, че отнема хумусния пласт, има там задължения за рекултивация, за определен срок на концесията и т.н., което означава, че дори да направим концесионна процедура в настоящия случая, отново, както каза госпожа Танева, ще мине на режим право на строеж по Закона за горите, ще мине две процедури.

  Гласове от залата: и се маха от България, защото …

  ……..:Плюс това всичките тези процедури, за които говорим, са обжалваеми пред административния съд, двуинстанционно. Няма инвестиционен проект, който да не е минал след решение на Върховния съд. Това е още три години.

  …….: Защото пише какво ще се направи и какво няма да се направи.

  БОЙКО БОРИСОВ: Аз не мога да ви слушам всичките. Какво казвате Вие?

  ЖИВКО БОГДАНОВ: Това, което подкрепяме е принципа, приложен при концесиите. Ясна е процедурата от началото до края. Отдаването на концесия се дава за територии, в които имаш, тоест одобрени другите планове било то общ устройствен план, било то план за управление на съответната защитена територия и ти даваш това, което вече е подготвено като план, се дава по определените принципи. Още от самото начало се обявява концесията … обявяването на публичната форма на обявяване, то е търг, то самото по себе си съдържа всичките стъпки, прозрачността на процедурата. Тоест същото е заложено в закона.

  ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: И тук е необходимо да има устройствени планове. Защо говориш, че при концесия е необходимо да има ПУП и Общ устройствен план, а тук едва ли не така може да се строи. И тук се спазват всичките тези процедури.

  АЛЕКСАНДЪР ДУНЧЕВ: Искаме Министерски съвет да е гарант, не го ли разбирате? Хората затова са навън.

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Недейте да спекулирате с хората, защото ние в сряда ще излезе повече от вас тук именно срещу тези неща, които вие се опитвате да наложите.

  ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Господине, кои сте вие и какво представлявате в крайна сметка?

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Национална гражданска коалиция Природата за хората и регионите. Това сме осем общини участват вътре.

  ПЕТКО ЦВЕТКОВ: Кметовете?

  ФИЛИП ЦАНЕВ: Министър Вежди Рашидов, инвеститор в ски курорти и кметове.

  ……..:.Той тогава не е бил министър, когато е искал да се учреди …

  БОЙКО БОРИСОВ: Господин министъра ви предлага нещо, ако учредяваме правото на строеж с решение на Министерски съвет  …

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Нали искате гарант да ви е Министерски съвет? Вие нали затова сте навън.

  БОЙКО БОРИСОВ: Образно казано, ако в сряда вземем решение хикс, което не е във, идвате да протестирате.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Казахте гарант да е Министерски съвет. Учредяване на право на нов строеж след решение на Министерски съвет. Отговорността ето, нали сте гласували за това правителство и вие. Ако не ни вярвате, проведен конкурс, всичко, имаме процедура.

  БОЙКО БОРИСОВ: Вижте, за да улесним разговора: във всички случаи ние ще му сложим мораториум. Депутатите. Щете не щете, това е. Аз не мога, ако ще златни предложения да ми давате, най-добрите в света, щом има хора да се дърпат с полицията, това не ми харесва. Докато не ги убедим, че това, което предлагаме, е изцяло добро за общините, хората и за тях самите, на мен такъв закон не ми трябва.

  ………..: Намерете ни модератор от Европейски …и да решим проблема. Намерете ни модератор.

  БОЙКО БОРИСОВ: Това е лош прецедент, защото всеки недоволен, може да дойде и да казва. Но горите няма да допусна след като ние направихме мораториум за горите. Спасихме ги от заменките и сега да ми закичват на ревера някакъв корпоративен интерес или каквото и да било, няма да го допусна хич. Затова , мили мои, искам да намерим точния текст, който да гарантира, че това, което ще се строи и ще се прави, защото то е правилно и България, не съм съгласен с вас, по нищо не се отличава от Австрия, Швейцария като туристическа ски дестинация и можем да я развиваме и да печелим пари. Да печелят българските граждани, фирми, компании, служители, работници там. Това, че навремето разбойнически са застроили Черноморието нищо не ви дава основание да си мислите, че ние ще го допуснем. Когато се качиш на морените и видиш съборената сграда, това не е красива планина. Аз понеже си имам маршрут на морените, Златните мостове ресторанта, където в момента се руши, а там навремето спираш, взимаш ги кафе, чай, беше страшно хубава чайна. Някой го направи на хотел, сега от десет години сигурно се руши и като минеш си все едно в ситуация на война. Ако има хубаво, така както е в момента, да работи и да се направи кокетно, не вярвам някой планинар или скиор да не му харесва. Не вярвам. Вместо съборените сгради да се възстановят това, което като бях на твоите години горе на Алеко, на морените, отиваха хората, а сега ходят по заведения в София. Всичко отиваше горе на планината на Простор и на Щастливеца. Нали така, поне да се възстановят тези неща. Сега в тази ситуация те не могат да се възстановят и стоят десет години като след бомбардировка. Не считам, че е правилно.

  ………: Съгласно плана за управление на Витоша, който действа от десет години, на Витоша в момента строителството е забранено, всички го знаят тук присъстващите.

  ………: Господин Борисов, понеже вече отнемаме от вашето ценно време, имаме предложение да направим следващата среда да се съберем с юристи и от наша страна и да предложим изход от ситуацията специално за този член. Защото на нас изглеждат някои от текстовете неприемливи, но на нас ни е необходима консултация.

  БОЙКО БОРИСОВ: Кое е неприемливо?

  ………: В смисъл понеже тук има конкретни предложения, които между другото се въртят така, а ние трябва  в момента специално за тези предложения и смятаме, че не изглеждат приемливи в този вид. Трябва още едно усилие, да се погледне от всички страни и да го приемем. Затова тази посока, която вие казахте, да не се бърза в пускането на …, има различни варианти, вие ще намерите варианти да се прегледат текстовете, но да имаме възможност за осмисляне на тези предложения.

  БОЙКО БОРИСОВ: Аз съм на ваше разположение.

  В един момент искам да ви предупредя, че тези хора ще ви бият и вас. Имайте предвид и затова разговарям с вас с добри намерения, добронамерено. Ще ви вкарат хора в протеста на тези кокаинови крале, които изловихме. Ще ви вкарат хора от Октоподите. Ще ви вкарат хора от някоя друга партия, ще провокират полицаите да се сбият с тях и вие ще сте виновни. На вашите най-добронамерени, и както виждате срещате пълно разбиране от мен и от колегите и нямаме никакви задни или долни мисли, търсим решение как точно искам да формулираме тези теми. Ще вкарат хора, които ще ви окървавят протеста и няма да може да разговаряме, нито ние вече ще сме легитимни, нито вие, ще стане хаос. Това им е целта. Пътят към ада е постлан с добри намерения. Нито едно от вашите предложения не е в противовес с това, което мислим, и виждате обратното. Спрете ги, в един момент вие няма да познавате хората от протеста. Изобщо горите или ските няма да са в главите им. Държа да ви го кажа, много съм се занимавал с футболни агитки докато бях главен секретар, всеки от вас който им каже: „Хей господа, ние не сме за това тук“. Ще бъде бит. Първо вас.

  Тук в тази зала се провежда Министерски съвет, тя е на ваше разположение, ако искайте отидете пийте вода, кафе, обадете се да ви дойдат юристите или където искате, ако искате ходете, съвещавайте се и се върнете или стойте тук, или ако искате ходете и кажете кога.

  КОНСТАНТИН ИВАНОВ: Ако мога аз сега да обобщя, не знам дали колегите ще се съгласят, но това което можем да направим е да излезем и да кажем, че е имало такава среща с вас, че се постигна напредък по някои от точките, а другите трябва да бъдат прецизирани, че ние ще извадим нашите предложения в максимално кратък срок, тъй като не мога да кажа, че това може да стане до три часа например. Вие знаете, че ние нямаме контрол над този протест, но предполагаме, че това нещо ще бъде прието от хората, които евентуално ще отидат довечера като добра воля и вървене в правилната посока.

  СЕВДАЛИНА АРНАУДОВА: Много ви е хубаво предложението, нека да излезем всички заедно и да го кажем.

  КОНСТАНТИН ИВАНОВ: Ние не организираме тези хора и не можем да им кажем: „Не ходете там“.

  …………..: Хората не са агресивни няма проблем.

  СЕВДАЛИНА АРНАУДОВА: Има изтекла информация, че тази среща се провежда в момента. Нищо не пречи да се извикат медиите и всички заедно да слезете долу и да кажете, че има напредък в тази среща, че има разбиране и комуникация и нищо няма да тръгне във този вариант, в който е било прието вчера и да призовете хората да не излизат на протести, да помолите всички, които не са част от вашите организации да не се намесват, да не се политизира, да не стават скандали, след което да им кажем кога продължава срещата с юристите на едни друг етап. Това е единственият вариант според мен.

  КОНСТАНТИН ИВАНОВ: Тук въпросът е на юристите колко време ще им трябва, за да прецизират тези неща и да се уточнят.

  СЕВДАЛИНА АРНАУДОВА: Това вече е въпрос на уточнение между вас и нас технически кога на вас им е удобно и кога на тях им е удобно.

  …………: Мисля, че това е много разумно решение даже ще дадем за пример някои точки, по които вече сме се разбрали. Тук имаме три точки, по които абсолютно сме се разбрали.

  СЕВДАЛИНА АРНАУДОВА: Това е самата истина от днес няма за какво да седим и да се чудим как да я преразказваме и какво да правим. По-добре истината да се каже такава каквато е и тя е полезна за всички.

  РУМЯНА БЪЧВАРОВА: И за да изглежда сериозно, защото иначе е несериозно просто само да си говорим ще ви помоля да дойдете с един писмен текст, който ще представим и в парламентарната група, за да може по него да се говори и да бъде точно, защото ние сега много неща изговорихме, но какво точно ще посочите, аз малко се притеснявам, след това може да се окаже, че не е точно същата формулировка, трябва да бъдем и коректни.

  БОЙКО БОРИСОВ: Мисля, че по първите три члена се разбрахме.

  МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Момчета, информацията, която имаме е, че другата седмица два пъти или три пъти повече хора ще се съберат отново.

  БОЙКО БОРИСОВ: По същия начин ще посрещна и едните и другите.

   

  БОЙКО БОРИСОВ: По същия начин ще посрещна и едните, и другите. Има правова държава и начинът на водене на преговори е на тая маса и аз съм ви поканил в Министерски съвет на местата на министрите да стоите. Това е начинът да се решат проблемите. На улицата ще стане така, че ще си хвърлим държавата в хаос и Гърция ще има кой да я спаси, нас няма кой да ни спаси. Не се подвеждайте. В това състояние всичките тези, както награбиха през тези 20 години имотите, ги награбиха главно в такива събития. Докато се бият едни на улицата, през другото време ги награбиха. Не го правете.

  Аз два-три часа вече съм с вас и съм готов да стоя тук, докато сте вие тук. Три точки сме отметнали.

  По четвъртата точка нека юристите и госпожо, Вие като дойдете – Вие говорите на един език – това, което го е имало като съоръжение, не изисква нито едно дърво, нито едно нещо да се премахне. За новите по коя – дали да е концесия – право на строеж, ако ги успокоява – концесия. И после Закона за концесията да съкратите процедури.

  Важното е хората да знаят, че това, което предлагам е за добро, а не да обслужва който и да било. Това е идеята на целия разговор. Така че, за новите се разбрахме.

  Трето, задължително за дърво десет. Или пет, компенсаторно. Толкова. Да се вкара.

  Всичките тези неща ги облечете в един текст. Ще отидат депутатите, както за шистовия газ ако трябва, да сложим мораториум. Можем ли? Слагаме, за да ги успокоим.

  Този закон така или иначе не действа, докато излезе в „Държавен вестник”, има процедура. Просто няма да бъде публикуван в „Държавен вестник”, няма да влезе в сила. И имаме време да ги изчистим нещата.

  …………… Фактически програмното решение е може би да се каже, че сме започнали преговори, които са започнали много успешно и се надявам да завършат за няколко дни, а през това време президентът няма да подпише закона до постигането на публичен консенсус.

  Важно е да се каже това за президента, понеже правилната юридическа стъпка е президентът и мисля, че това е достатъчно. Има 15 дни дотогава.

  БОЙКО БОРИСОВ: Самият парламент, мнозинството има инструменти, с които сега да влязат и да се опитат, да ви гарантират, че този закон няма да важи, докато не се прецизират текстовете. Ако след това президентът прецени, ще направи вето, ще се върне, ще се преразгледа. Ако не, ще направим ново изменение на закона и ще вкараме точно тези точки.

  ………… Но някой трябва да каже на хората, че вие сте сериозни в намеренията си. Трябва да излезете и да го кажете това.

  …………. Недейте да ни извивате ръцете. Поставяте условия тук непрекъснато. Две хиляди души се търкалят там и поставят условия на цялата държава. И ние ще извадим две хиляди души да се търкалят там… Не силово!

  ………………. Само да уточня едно нещо. Може би следващия път при следващи законопроекти, защото ние изпращаме винаги нашето становище, когато смятаме, че някой законопроект не е както трябва, тези дискусии да се случат много по-рано, а не вече под натиска на улицата и т.н да стават всички тия неща, защото няма смисъл.

  Със Закона за горите беше така. Ние се опитвахме пет месеца да има повече чуваемост, но не се получи.

  БОЙКО БОРИСОВ: И днес за ветото на президента и всъщност сега парламентът ще вземе това решение, което ние сме изпратили от Министерския съвет. Там в комисията се събират от различните партии, търси се компромисен вариант за всичко и накрая излиза нещо, което ни създава този проблем.

  Аз ще изляза да говоря с вас когато приключим и последната точка. Министърът и двамата депутати, които са шефовете на комисии, още сега могат да кажат. А цялата стенограма кога можете да им я предоставите в пълния обем. Всичко, което сме говорили тук, можете да го сложите на интернет на имейл, да говорите с хората, да го изчетат от А до Я. ако искате сега нашият пресцентър може да ви събере и да излезете – дали в парламента, дали тук, да кажете какво сме се разбрали по първите три точки и тази която е – търсим варианти, в които да дадем хем възможност на малките общини да си развиват ски или какъвто и да е туризъм, хем да гарантираме, че няма да има застрояване на планината по начин, който не е такъв, какъвто на всички ни харесва тук като отидем в чужбина. И трето – вече към го казал, едно към десет трябва да го направите или не по-малко от пет.

  ……………. Смисълът на един такъв текст би бил да се предпазим от формата на това, че да се изсекат горите в частни имоти и т.н., просто да има възпиращ ефект точно за такива случаи, а не да се възпира въобще застрояване.

  БОЙКО БОРИСОВ: Аз затова с толкова големи букви казвам, че ние сме доказали и гарантирам, че няма да се случи, но в следващите могат да го направят и затова искам да сме толкова бдителни.

  Нито аз, нито Йорданка Фандъкова, нито Петър Диков ще се съгласи да сложат една керемида на Витоша различна от това, което е имало, различно от плана, различно  от това, което общественото обсъждане задължително има по всяка една тема.

  ………………: Молбата ми е за по-съкратени срокове, не да го разточим във времето месеци наред това, което  говорим в момента.

  БОЙКО БОРИСОВ: Ние и днес сме готови да продължим когато искате. Ако искате, говорете –  Севда е нашата връзка – щом сте готови с хората, и днес ако искате, ако искате и утре, ако искате и в други ден, ако искате и понеделник.

  Срещата е била тук. Така че след 15-20 минути ще извикате медиите на пресконференция.

  В понеделник 10 часа – по ваше искане, изрично искам да се знае, че по ваше искане. Моето предложение е за днес да се продължи.

  Оставяме го за понеделник.

  Кажете на техните симпатизанти да не спекулират някои с техните добронамерени усилия да си пазят гората, каквато е и нашата и практика, и теория към момента. Ако някой иска тогава да затваря „Орлов мост”, знаем, че не е заради гората, а иска да прави ексцесии и тогава отношението ни е друго.

  Стенограмата – така, както сте говорили и сте се надвиквали, така ще я получите точно. Имайте го предвид. Имената – ще си ги разпознавате по репликите.

  ………: За нас най-важното са предложенията от ваша страна и да ги преосмислим още веднъж. Видяхме ги в последния момент.

  Благодаря.

  Благодарим искрено.

   

  Източник:  Government.bg

• Протестът

  Разказ на Деян Енев, написан след блокадата на Орлов мост в София
  

  .

  

  Рейсът затвори вратите и вече тръгваше, когато някакъв див вик накара шофьора да спре и да отвори предната врата.

  През нея влетя едно момче, което тръгна между седалките назад и се изтърси до момичето с късите панталонки. Двамата седяха на двойната седалка с гръб към движението точно пред мен, така че можех да ги виждам добре. Бяха най-много осмокласници. Момчето известно време дишаше като риба на сухо, но най-сетне успя да си поеме дъх и веднага почна да разправя нещо на момичето. От два километра си личеше че е влюбен в нея до ушите. От два километра си личеше и другото – че момичето знае това и няма нищо против.

  Гледах ги и им се радвах. Момчето беше опитвало да се бръсне, така беше остъргало лицето си, че бузите му светеха като калайдисани, но още беше далеч от първите черни косъмчета на горната устна и по брадичката. Но очите му бяха остри, черни, като на капитан и този поглед донякъде компенсираше липсата на брада, която да прежули момичешката буза.

  Колко бяха малки тези двамата, колко много живот имаше пред тях. Сигурно щяха да се разделят, та коя любов в осми клас изкарва дълго. Но точно сега светът за тях беше огромен и трептящ, те двамата усещаха аромата на цъфналите липи, те виждаха различните форми на облаците, чуваха всички звуци и съзнанието, че до моя чернобял свят съществува и друг, изумруден, блестящ изведнъж повдигна настроението ми. После отместих погледа си и ги оставих на мира.

  Вечерта, когато разглеждах в интернет снимките от протестите на Орлов мост, изведнъж зърнах някакви познати лица. Трябваше ми време да проумея, че виждам момчето и момичето от рейса. Момичето беше разплакано, на снимките добре се виждаше, че толкова беше плакало, че вече можеше само да хълца. Снимките извираха една след друга, на следващите се видя и момчето, с разцепена устна и с поглед на рис. Полицаите тъкмо го набутваха в камионетката, но той беше успял да се извърне към момичето. Следващата снимка отново показа момичето. Тя явно пищеше и това, че нямаше звук, някак правеше писъка й още по-силен.

  Понякога имаме такива мигове – когато искаш да си като героя от някой стар филм. Някой гринго, накичен с пищови, който рита вратата на шерифа и още с първия изстрел угася димящата му пура.

  Поне това ни остана, двайсет години след нашите барикади на Орлов мост – преди заспиване да си прожектираме сцени от стари филми в главата. Не е много. Но пък какви сцени са това. И най-важното – можеш да си ги прожектираш в главата до безкрай.

   

  Източник:  Offnews.offroad-bulgaria.com
  

• Размирици в македонската столица заради улица „Тодор Александров“

  Масови безредици в Скопие предизвика решението на градския съвет да преименува улица на името на легендарния ръководител на ВМРО, войвода и български учител Тодор Александров, съобщи агенция “Фокус”.

  Решението предизвика протест и се стигна до улични сблъсъци, съпроводени с чупене на стъкла и викове „Бугари!” и „Предавници”.

  Демонстрацията е организирана от опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), някогашен Съюз на комунистите на Македония. Те са недоволни от новото име на улицата, която досега е носела името на чилийския комунист Салвадор Алиенде. Улица “Стив Наумов” пък беше преименувана на “Филип Втори”.

  Общински съветници от СДСМ и привърженици на партията атакуваха Градския съвет в Скопие, за да предотвратят преименуването на около трийсетина улици.

  Съветниците от опозицията напуснаха заседанието на Общинския съвет с викове “България” и определиха смяната на имената на скопските улици като “исторически геноцид”.

  Според СДСМ партизаните, на които са именувани улиците, са действителните герои на Македония, докато Тодор Александров е “най-големият кръвник на македонския народ”.

  В периода 1941 – 1944 г. в Скопие е имало улица на името на Тодор Александров.

  Източник:  Меdiapool

  .

  .

  Коментар в социалната мрежа по същия повод на македонския българин Виктор Канзуров

  И днес продължи болшевишко-нацифашистко дивеене на т.нар. СДСМ, партия, която с нарушаването на ембаргото към Сърбия през 90-те години на миналия век финансираше великосръбската агресия в Хърватска и в Босна и Херцеговина. Един дял от неписмени простаци и шовинисти от т.нар. СДСМ, които свирепо и зверски нападат правото на човешките индивиди – да мисля, да четат, да нямат двойни стандарти и… да не правят вещачки подебли – и днес в Скопие, в навреждаща и шовинистична конотация, извикаха: „Бугари, Бугари!!!”…

  Във връзка с протестите на тези ментално мързеливи болшевики, по повод именуването на улица и мост в Скопие на Тодор Александров – човек, който в етническия смисъл се изяснявал, също както и Гоце Делчев (чието име носи един град в Македония) – пак ще цитирам моя приятел Никола Горшовски: „Препоръчам им на всичките, доколкото се именуват улици с имена като Миладинови, Шапкарев, Пърличев, Цепенков, Делчев, Груев и т.н., да постъпят със същата тактика, барем ще мога да ги сметна за принципни!!”

   

• За кого бие камбаната и кому пее ходжата?

  Неподписан с името на автор текст

  в изданието  Rodopchani.eu

   

  Знае се, че с наближаването на изборите българските политици полудяват и вършат още повече пакости на народа. След цирка, който се разигра пред джамията в София, сега е наред Кърджали. Не разбирам как е възможно в центровете на градовете да кънти всевъзможен грохот от музиката в заведенията, шумотевицата от колите и ръмжащи мотори, и никой не смее да се оплаче, а институциите въобще не ги е грижа за вредното влияние и тормоза над хората. Щом обаче става въпрос за 2-3-минутно четене на езана от минарето, вече нещата са много сериозни.

  Уж се броим за толерантна нация, все се надявам наистина да е така, но какво наблюдаваме? Преди да се появят офисите на партиите и техният стремеж да влязат в обектива на медиите, няма никакъв проблем, нито от езана, нито от камбана, нито от каквото и да било. Ако има проблем с озвучаването на минаретата, бъдете сигурни, че това не е дело на нормален вярващ, а е демонстрация на показност, характерна за партийните дейци от ДПС, а може и от други партии. Религията ни учи на смирение и уважение към комшията. Така че на първо място, нека се огледаме около религиозните институции, кой дърпа конците там и в чий интерес. Повярвайте ми, никоя партия не брани интереса на религията и вярващия.

  Сигурно ли е обаче, че проблемът идва от силата на звука или просто на някого не му се слуша или не желае да споделя правата на гражданина от различен религиозен статус. При положение, че преживяхме няколко „възродителни процеса“ и до ден днешен, това, че няма случай на стълкновения между обикновени граждани от различен религиозен и етнически произход показва, че хората в общи линии са толерантни и проблем между тях, поне доскоро, нямаше.

  С изчерпването на идеологическия ресурс на политиците за мотивация на електората, а и с краха на икономическите стимули, много политици посягат на съкровеното на хората, за да ги мотивират или демотивират, за всеки е различно. Това е опасна игра с чувствата на хората. Прави впечатление крайно недалновидната реакция на властта по отношение на инспирираните проблеми.

  На фона на тромавата бюрокрация изведнъж се проявява съмнителна институционалност, и то в момент, в който най-много е нужен пряк разговор с хората и търсенето на консенсус по проблемите.

  Не за първи път предупреждаваме обществеността, че се прави опит за силна поляризация на електората в Родопите. ГЕРБ от едната страна и ДПС от другата. Нагнетявайки напрежение, някой умишлено или поради неграмотност, за да не кажа безотговорност, създава предпоставки за трайни проблеми между хората. А истината е, че реалните полюси са управляващите и олигархията, от една страна, и бедният народ, произлизащ от всички етноси, от другата страна.

  Държавата ни се движи като безпилотен самолет, а дистанционното не е едно, а са няколко и не се знае кой накъде ще тласне в един момент тягата. Религиозните ни институции са превърнати в маши на политиците. Следователно ако има проблем, сред институционалността на съответната религиозна общност или група от общността, то отговорност за деянията носят политиците, а не вярващите. Като се вгледа човек сред по-известните политици, почти не се виждат религиозни хора с моралните ценности на религията, която и да е тя.

  Ако е уместно да оприлича държавата ни и народа ни като стадо овни, то пазачите не са овчарски кучета, а озлобени и разярени гладни вълци. На преден план излиза въпросът, какъв е смисълът от изборите и гласуването, как да постъпва народът, за да се предпази от злосторниците?

  Наложително е вече, като че ли, да се смени посоката на говорене и слушане. Досега 23 години чакахме да дойде политикът и да ни обещава, да ни сочи пътя, накъде трябва да вървим. Криво-ляво посоката е горе-долу вярна, но вече е време да сменим начина и средството за придвижване, а това са начинът на харчене на народната пара, начинът на събиране на данъци, начинът на вземане на решение, въобще за всяко едно действие да се търси целесъобразност. И целта да бъде не кой колко да заграби, а да се знаят правилата от всички, и тези, които заобикалят правилата, да бъдат наказвани. А всички правила трябва да са само и единствено в интерес на обикновения човек, а не на управляващата класа, която се крие под името администрация. Същата тази администрация, която се увеличава пропорционално на спада на икономиката.

  Там, като че ли, е проблемът, а не в това дали се чува езана или камбаната; впрочем проблемът е, че никой не слуша, нито камбаната, нито езана, а само се перчим пред другия.

   

• Демокрацията и капитализмът вървят към развод

   Панкадж Мишра,  Агенция „Блумбърг“

   

  Марксист-ленинистите казваха някога, че след като бъде завладяна от пролетариата, държавата ще изчезне като отживелица.

  Вместо това „голямото правителство“ стана още по-потисническо в комунистическите страни.

  В самата наша дълбоко идеологизирана епоха на глобалния капитализъм се предполагаше, че държавата ще се подчини на логиката на свободния пазар и ще бъде отзивчив посредник в подкрепа на частните инвестиции.

  Както подобава, световният капитал намери първоначално най-добър инвестиционен климат в една страна, която се възстановява от марксизъм-ленинзма – Китай, където на хартия комунистическият режим дава субсидии и данъчни отстъпки на компаниите износители и чуждестранните инвеститори.

  Липсата на демократична отчетност на едни управници, които не са получили властта на избори, помогна при този процес на икономическа либерализация, по-специално при бързото и до голяма степен неполучило гласност потъпкване на правата на лишените от собственост селяни и работници в заводи.

  Може ли обаче държавата в демократичните страни да бъде толкова отстъпчив агент пред гонещите максимална печалба капиталисти?

  Като чета някои от направените в последно време коментари, оплакващи състоянието на индийската икономика, оставам поразен от тяхната основна теза: индийската държава има задължението да ускори „икономическите реформи“ – кодови думи за по-нататъшно отваряне на икономиката за частните инвеститори и глобалния приток на капитали и стоки.

  Правителството е критикувано заради сковаността си, която, както изглежда, е толкова вредна, че индийските бизнесмени сега са принудени да правят по-голямата част от инвестициите си в чужбина.

  Разбито партньорство

  Основното предположение тук е, че избраните национални правителства и световната пазарна икономика са логични партньори при създаването на богатство и в много по-бавния, но, както изглежда, устойчив процес на изкореняване на бедността.

  Ами ако това не е вярно? Ами ако, както го каза британският философ Джон Грей в една далновидна книга – „Фалшива зора: заблудите на глобалния капитализъм“, „демокрацията и свободният пазар са конкуренти, а не партньори.“

  Пишейки през 90-те години на 20-и век, Грей е обезпокоен от задаващия се упадък на европейския социалдемократически модел, поддържан от финансираната с бюджетен дефицит пълна трудова заетост и егалитарна фискална политика.

  Както предупреди британският философ, „глобалната мобилност на капитала и производството в един свят на отворени икономики направи основната политика на европейската социалдемокрация негодна“.

  Те освен това направиха „днешната масова безработица проблем без просто решение“.

  Грей предсказа, че държавата, чиято роля е сведена до управляване на глобалните икономически потоци, много от които убягват на упражнявания от нея надзор, ще загуби своя политически авторитет.

  И „естественият партньор“ на интегрираната икономика на общия пазар, с нейното тайнствено и непрозрачно функциониране, ще бъде „политиката на несигурност“ в държавите, все още дефинирани като териториално обособени единици с отделни политически електорати.

  Такава е Европа днес. Един гневен и уплашен електорат е готов да отхвърли всяко правителство, което според него изпълнява заповедите на транснационалните организации или пък налага фискална дисциплина по повелята на невидимите притежатели на облигации.

  Противоречия на капитализма

  Дори в разгара на изкуствения икономически бум през предходното десетилетие се откриха сериозни противоречия между демократичната политика, която уважава мнението на мнозинството, и императивите на глобалния капитализъм, който е настроен да работи за създаването на частно богатство.

  Повечето британци последователно гледат на мобилността на работната ръка – предварително условие за икономически растеж – като на заплаха за заетостта в страната и социалната солидарност.

  Независимо от големия брой проимигрантски редакционни статии във „Файненшъл таймс“, „Икономист“ и други бизнес издания, редица правителства едно след друго се опитват да демонстрират, че са в унисон с общественото мнение.

  Нещо повече: европейски политици – от Марин льо Пен през Ангела Меркел до Гордън Браун – залагат на популистка риторика за национални „ценности“ (често като контрапункт на неясно дефинирания „мултикултурализъм“).

  В момент, когато тяхното поле за действие в икономическата сфера се сви, Тони Блеър и Никола Саркози също се опитаха да си изградят в чужбина имидж на мисионери на свободата и демокрацията.

  Национализмът в стар стил и международното позьорство обаче не могат да компенсират предаването на икономически суверенитет на бизнес и финансови институции, особено в период на остра криза, като тази в Европа сега.

  Събудилите се със закъснение граждани държат избраните правителства отговорни за унищожаването на старите гаранции за сигурност и стабилност.

  Политиците са обвинявани, че угаждат на един транснационално ориентиран елит и че позволяват затвърждаването на дълбоки неравенства. Те обаче, естествено, са безпомощни; социалната държава изчезна и не може да бъде възкресена.

  Когато насочим поглед към Индия, откриваме една не по-различна задънена улица. За разлика от Европа и Америка, демокрацията в една страна с масова бедност като нея е неотделима от обещанието за подобряване на материалното положение и за социална и икономическа справедливост.

  Индийските политици винаги са се стремели да „подкупват“ своя в голямото си мнозинство беден електорат и да „възнаграждават“ себе си и своите съюзници. Те имат склонност да се борят по-здраво в сравнение с европейските си колеги срещу ограниченията, наложени на тяхната сила и власт – например, срещу орязването на държавните разходи, последвано от по-дълбока интеграция на националната икономика с глобалната.

  Викащи „болигарси“

  За кратко време напрежението между демокрацията и капитализма може да бъде обуздано.

  През последното десетилетие мнозина представители на индийската политическа класа откриха нови начини да се обогатят чрез съюзяване с най-големите корпорации, които „обраха каймака“ от националното богатство от петрол, газ, дървен материал и други природни ресурси.

  Кредитният бум помогна на доста голямо малцинство в Индия да се почувства богато. Много от тези хора се отдадоха на затворено съществуване, при което повериха всичко – от образованието през здравеопазването до сигурността – в частни ръце.

  Новите частни медии помогнаха за създаването на масово усещане, че Индия съвсем скоро ще се превърне в икономическа суперсила.

  Големият брой скандали за корупция, ускоряващата се инфлация, забавящата се икономика и страхът от наказателен вот от страна на избирателите, само че по-голямата част от тях не извлякоха полза от глобализацията и сложиха край на този период на заблуди.

  Кризата също докара разделения между мобилната бизнес класа и политиците на изборни постове в Индия.

  Според вестник „Файненшъл таймс“ от миналата седмица „докато (икономическият) растеж на Индия спада рязко, делегациите на засегнати бизнес титани стават все по-обичайна гледка в Делхи“.

  Възможно е тези „болигарси“, както ги нарича британският всекидневник, да не получат кой знае какво удовлетворение от своите стари политически партньори. Изправени пред избори през 2014 г., индийските политици трябва сега да ухажват хората, които ги избраха, и да възстановят авторитета на държавата.

  Това са днес уроците от Гърция и Индия и, всъщност, много други демократични страни, където представителите на до голяма степен изчезналата държава мислят отчаяно как да променят своя договор със заинтересувалите се отново от политика и все по-гневни гласоподаватели.

   

  Източник:  БТА/ Блумбърг

• Bulgaria ski development law sparks protest

  Tsvetelia Tsolova,  Reuters

  

  Bulgaria’s parliament approved measures that will make it easier to build ski runs and ski lifts on state land, in an attempt to boost the ailing economy, but the decision sparked protests by environmental activists.

  Police detained nine activists after over 1,500 people blocked a major Sofia intersection late on Thursday for a second day in a row in a protest against the controversial changes.

  Chanting „We want nature, not concrete“ and „We want veto on the forests law“ over 100 people while police tried to push them out of the road.

  Ski resorts in the Rila, Pirin and Rhodopi mountains in the south of the Balkan country have flourished thanks to low prices compared with resorts in the Alps, while still offering good infrastructure and reliable snow.

  The amendments to the forest law, passed on Wednesday, will allow developers to build ski runs and lifts in the state-owned forests and protected areas that cover much of the mountains without having to buy or rent the land, or pay hefty fees to change its official use.

  Previously developers had to pay rent and fees and also acquire numerous permits from different agencies before they could build, a process that could take years.

  Prime Minister Boiko Borisov said the government was trying to improve skiing in Bulgaria to attract more tourists, while protesters claim it will only benefit few powerful ski developers.

  The law change has raised concerns over damage to Bulgaria’s wilderness, which shelters animals such as bears and wolves, rare or non-existent in more developed parts of the continent.

  „The controversial amendments…will lead to the plundering of the country’s last significant natural resource,“ environmental group WWF said in a statement.

  Activists called on President Rosen Plevneliev to veto the law to safeguard the forests and said they planned to continue protesting until the law was scrapped.

  Bulgaria’s parliament approved measures that will make it easier to build ski runs and ski lifts on state land, in an attempt to boost the ailing economy, but the decision sparked protests by environmental activists.

  Police detained nine activists after over 1,500 people blocked a major Sofia intersection late on Thursday for a second day in a row in a protest against the controversial changes.

  Chanting „We want nature, not concrete“ and „We want veto on the forests law“ over 100 people while police tried to push them out of the road.

  Ski resorts in the Rila, Pirin and Rhodopi mountains in the south of the Balkan country have flourished thanks to low prices compared with resorts in the Alps, while still offering good infrastructure and reliable snow.

  The amendments to the forest law, passed on Wednesday, will allow developers to build ski runs and lifts in the state-owned forests and protected areas that cover much of the mountains without having to buy or rent the land, or pay hefty fees to change its official use.

  Previously developers had to pay rent and fees and also acquire numerous permits from different agencies before they could build, a process that could take years.

  Prime Minister Boiko Borisov said the government was trying to improve skiing in Bulgaria to attract more tourists, while protesters claim it will only benefit few powerful ski developers.

  The law change has raised concerns over damage to Bulgaria’s wilderness, which shelters animals such as bears and wolves, rare or non-existent in more developed parts of the continent.

  „The controversial amendments…will lead to the plundering of the country’s last significant natural resource,“ environmental group WWF said in a statement.

  Activists called on President Rosen Plevneliev to veto the law to safeguard the forests and said they planned to continue protesting until the law was scrapped.

• Горите, олигарсите и гражданите

   

  

  Няма да пиша много, има къде да се чете.

  Няма и да разказвам за протест, на който не съм бил (бях в автобуса за Варна, в който има WiFi, чудесно наистина, но това е отделна тема). Има репортажи за рождения ден на премиера при Коцето, при Иван Бедров, Асен Генов и още доста очевидци.

  Ще направя няколко уточнения, които според мен са важни.

  1) Дясната опозиция, в лицето на депутатите от ДСБ и СДС (сега ПГ на Синята коалиция), има трайна и последователна позиция по въпроса, още от предишното Народно събрание. СК е търпяла критики за пасивност в парламента и пропускане на важни теми, но този случай не е такъв. Остри изказвания имаше от Мартин Димитров, Михаил Михайлов и Иван Иванов:

  След като в продължение на една година фирмата „Витоша-ски” – офшорната фирма „Витоша-ски”, която рекетираше над един милион граждани на София, които не можеха да използват лифтовите съоръжения и подложи на рекет правителството на Република България, видяхме че с промените в закона, правителството се огъна под този лобистки натиск и корпоративни интереси.
  Днес, колеги, Вие унижихте Народното събрание, като коленичихте пред корпоративните интереси на една група хора, които ще се възползват от закона, но законът ощетява всички български граждани.

  2) Тук не става дума за спор между еколози и пропазарно ориентирана десница. Това е възможно най-мръсната трактовка на случващото се. Става дума за брутален лобизъм и изнудване от страна на бизнес кръгове (с имена – Цеко Минев и компания около ПИБ) да запазят и разширят привилегиите си. Става дума и за тежък вътрешен  (в парламента и ГЕРБ) лобизъм на заинтересувани лица (с имена – Емил Димитров и компания около бизнеса с ловните стопанства) за получаване на допълнителни привилегии.

  Нищо по-лошо за пазара няма от привилегировани бизнеси и от прокарване на бизнес интереси през властта.

  3) Не става дума и за нови възможности за икономическо развитие. Поправките не са насочени към възможността за изграждане на нови ски писти и съоръжения, а към възможността собствениците на съществуващите да развиват бизнес без конкуренция и без съобразяване с правила за защита на горите и околната среда, най-вече като развиват „съпътстващо строителство„.

  Още по-малко поправките ще съдействат за най-важното – възстановяването и модернизирането на съществуващите ски съоръжения и туристически лифтове. С поведението си ски-олигарсите показаха, че интересът им е друг. Те изоставиха дори легендарния „Бай Кръстьо“ затворен близо година и лишиха София не само от ски, но и от най-удобното средство за пешеходен туризъм и почивка в планината.

  Накратко – протестът срещу този закон е напълно оправдан и обединяващ гражданите срещу произвола на властта и подопечните ѝ олигарси. Има място за много спорове относно баланса между развитие на спорта и съхраняване на природата, между интересите на собствениците и обществения интерес.

  Има преди всичко много място за отговорна регулация на управлението на горския фонд и плановете за развитие на защитените територии. Но за всичко това е нужно първо държавата да се върне в ролята си на регулатор и на защитник на обществения интерес, да престане да бъде сопа в ръцете на самозабравили се мутри.

  Затова е протестът.

  

  Затова трябва и ние да го подкрепим като граждани. Опозицията трябва да осигури политическа и институционална подкрепа на исканията на протестиращите, а не да си късаме ризите и да „яхаме недоволството„.

   

  Радан Кънев,

  Radankanev.blogspot.com

• Борисов продиктува първото вето на Плевнелиев

  Премиерът Бойко Борисов възвести първото вето на президента Росен Плевнелиев – върху приетия преди седмица от ГЕРБ нов съдебен закон, който предвижда настоящият Висш съдебен съвет (ВСС), прочул се с нагласената си кадрова политика, да получи кариерни бонуси и право да избира новия главен прокурор.

  ГЕРБ като политическа партия не би подкрепила този ВСС да избира главния прокурор, заяви министър-председателят пред репортери в четвъртък, само седмица след като мнозинството на ГЕРБ в парламента прокара именно такава възможност.

  Тази промяна бе разкритикувана от Съюза на съдиите в България и редица граждански организации, които, както и Брюксел, настояваха и за пряк избор на ВСС, но управляващите не се съобразиха.

  „Аз ще приветствам президента Плевнелиев с две от нещата в Закона за съдебната власт – да му наложи вето и да го върне“, каза Борисов, с което отне правото на президента да наложи по своя воля първото си вето.

  „Надявам се президентът някъде вторник-сряда да го върне, веднага да се започне процедура и да се прегласува (законът – бел. ред.)“, допълни той.

  Според него членовете на този ВСС с „нищо не са заслужили“ да получават кариерни бонуси.

  Премиерът допълни, че по принцип нито той, нито президентът имат право да правят коментари за ВСС, защото е независим орган.

  „Аз с хилядите условности отпред взех решение и като председател на ГЕРБ: ГЕРБ не би подкрепила политически този ВСС да избира главния прокурор“, каза Борисов.

  В отговор на журналистическо напомняне, че именно ГЕРБ внесоха промените в Закона за съдебната власт, Борисов отговори сухо: „И ГЕРБ ще внесе да ги промени сега“. На въпрос защо въобще бяха приети и трябваше ли да се стига дотук, Борисов отговори, че има много аргументи „за“ и „против“.

  Този ВСС, по мнението на премиера, не си е изиграл ролята, която обществото е очаквало от него. По думите на Борисов може да се каже, че депутатите не са приели нещо грешно, но лично неговите аргументи за неприемането на този текст са повече морални. Борисов и Плевнелиев са имали възможност да коментират този въпрос и премиерът е убеден, че имат еднакво мнение. Затова именно се очаква президентът да върне законът за съдебната власт за преразглеждане.

  Преди ден Плевнелиев заяви, че провежда консултации по закона и до края на седмицата ще има позиция. „Като президент ще консолидирам мнение на базата на експертното мнение на много хора, което ще ми отнеме може би още ден-два“, коментира президентът в сряда.

  След като премиерът публично настоя за вето, президентът едва ли има друг ход, освен наистина да наложи такова.

  Веднага след гласуването на промените и той, и министър-председателят се изказаха против възможността сегашният ВСС, компрометиран и у нас, и в Брюксел, с кадровата си политика, да избира новия главен прокурор. Срещу това тези членове на съвета трябваше да получат автоматично повишаване в системата, след изтичането на мандата им в началото на октомври.

  Росен Плевнелиев обаче се обяви и против предложението на съдийския съюз, на което Брюксел многократно повтори, че държи – новият ВСС да бъде избран пряко от всички магистрати.

  Остава да видим дали държавният глава ще ревизира позицията си по този въпрос, тъй като оценката на ЕК ще бъде отразена в мониторинговия доклад, който излиза през юли.

  Само преди ден премиерът заяви непоколебимата си увереност, че политическият доклад на ЕК ще бъде положителен. С думите „Те ще ни пишат слаба оценка! Айде, бе!“, Борисов обясни пред в. „Преса“, че правителството му заслужава добра оценка, защото си е свършило работата.

  Междувременно главният прокурор Борис Велчев заяви, че неговият наследник трябва да е прокурор. С напомнянето, че от него нищо не зависи, Велчев добави, че изборът на прокурор за шеф на обвинението ще е „знак“ за настъпила „нормалност“ в институцията и че няма нужда „някой да я спасява”.

   

  Красен Николов,

  Mediapool

• Комисията по вероизповедания иска мнение от патриарха за „архонтската“ титла на Манджуков

  Председателят на парламентарната комисия по вероизповедания Йордан Бакалов („Синята коалиция“) е изпратил писмо до патриарх Максим във връзка с награждаването на оръжейния бизнесмен Петър Манджуков със званието „архонт“ от пловдивския митрополит Николай.

  Питането е съгласувано и с останалите членове на парламентарното звено. Отбелязвайки че в обществото също има натрупани въпроси, депутатите искат да получат информация за статута на званието „архонт“. В писмото се припомня предизвикалия сериозни скандали случай през 2007 г., когато Старозагорският митрополит Галактион провъзгласи за архонт Слави Бинев. Депутатите подчертават и официалното изявление на Светия синод, че „в наградния фонд на Българската православна църква (БПЦ) и нейните поделения не съществува званието архонт, то не може да бъде давано от нейно име и не се признава за българско църковно отличие“.

  Въпреки уверенията на Светия синод, публично огласени чрез медиите, че митрополит Галактион ще понесе заслужено наказание за проявеното своеволие и подобни практики ще бъдат завинаги прекратени, сме свидетели, че случаят беше нарочно потулен и митрополитът не получи наказание, се отбелязва в писмото на председателя на парламентарната комисия по вероизповедания. Посочва се още, че същият митрополит дори се е провъзгласил за свещеноначалник на Великия архонтски събор и е произвел нови архонти „със съмнителна репутация и с известни прякори от подземния свят“.

  В същото време се отбелязва, че въпреки изявлението на Светия синод от 2007 г., на церемонията, проведена от митрополит Николай за провъзгласяването на Манджуков, са присъствали петима архиереи от православната църква.

  „Като се надявам, че народните представители, обществеността и миряните имат право да получат най-после отговор от Светия синод на многократно задаваните през последните години въпроси, което е в интерес и за авторитета на Българската православна църква, оставаме с уважение“, завършва писмото до патриарх Максим.

  Към него е приложено и аналогично питане от бившия председател на комисията по вероизповедания Огнян Герджиков (НДСВ) по казуса с митрополит Галактион.

   

  Юлиана Колева,

  в. „Дневник“

  
  
• Пентагонът плаши с война заради орязан бюджет

  Предвидените съкращения в бюджета на Пентагона ще увеличат риска от конфликт с други страни, заяви началникът на щабовете на американската армия ген. Мартин Демпси.

  Той прикани комисията на Сената за военни разходи да преразгледа стратегията си, като допълни, че мащабното намаляване на парите може да доведе до отказ от оръжейни системи и да разбие глобалните операции. Така САЩ може да загубят глобалните си позиции и да отворят вратите за врагове, които няма да се поколебаят да изпробват американската военна мощ, подчерта генералът.

  Миналата година подобно изявление направи и министърът на отбраната Лион Панета. Той отбеляза, че намаляването на военните разходи на САЩ може да предизвика агресия срещу страната. Вчера Панета добави, че намаляването на армията може да доведе и до нарастване на безработицата в страната с един процент.
  Съкращаването на разходите в бюджета е планирано за януари 2013 г.

  Идеята е в продължение на десет години той да се ореже с 500 милиарда долара. До това положение се стигна, тъй като демократите и републиканците в Конгреса не успяха да се споразумеят за приемлив план за всички съкращения. В момента бюджета на Пентагона възлиза на около половината от военните разходи в целия свят. Обемът на годишните разходи за американската армия възлиза на около 700 млрд. долара.

   

  Източник:  в. „Новинар“
  

• Представяме ви ЕМИЛИЯ КАНАЗИРЕВА

  Емилия Валериева Каназирева е родена през 1983 година в град Разлог. От 1996 живее в САЩ. Завършва средно образование през 2001 в Twin Falls High School в Twin Falls, Idaho.

  През декември 2004 завършва бакалавър в College of Idaho в Caldwell, Idaho.
  През май 2008 завършва право в Michigan State University College of Law в East Lansing, Michigan. Притежава лиценз да практикува право в щатите Илинойс и Мичиган.

  След завършването на висшето си образование работи като адвокат в кантората на Harry & McMillen v Clarkston, Michigan, в периода от Май 2009 до Юли 2011. От Май 2011 живее в град Чикаго, а от септември 2011 година практикува като адвокат в Чикаго. Специализира в гражданско право, създаване и регистрация на фирми, търговско право, банкрут на фирми и физически лица и нараняване при злополука.

   

  БАА

• Медийни войни ли? Защо никой не нарича нещата с истинските им имена?

  Иван Бакалов,  e-vestnik.bg

  .

  

  Някои констатации на т. нар. изслушване по проблемите на медиите в България в Брюксел бяха определени като медийна война.

  На медийния фестивал в Албена отново се говори за такава война.
  Повдигнатото обвинение срещу издателите на „Труд” и „24 часа” Павлов и Донев и то ли е част от тази война? С какво тези двама собственици на вестници са по-съмнителни от другите двама – Пеевски-Кръстева?

  Проблемите на българските медии не са някакви борби между издатели.
  За какво толкова да воюват издателите, като почти всички печатни и интернет медии са на загуба? В България има 15 национални всекидневника, без спортните, и на пръстите на едната ръка се броят тези, които не са на пълна загуба.
  Повечето са на издръжка от издателите си от години. Никаква конкуренция не може да мотивира такива войни. Собствениците на бТВ и Нова ТВ, за разлика от вестниците, делят значителни приходи на пазара. Защо между тях няма такива войни?

  Войните са за друго.
  Може някои да се правят, че не забелязват и да не искат да го признаят, но българските медии от няколко години насам се държат като по времето на Живков. Тоталитарен печат в демократични условия. Има теми табу, премълчават се тотално факти и новини, вихри се долна пропаганда, каквато и комунистическият печат не е постигал. Вестници превъзнасят образа на нашия пръв партиен и държавен ръководител Бойко Борисов, жълти издания пускат слухове и измислици за неговите политически противници. Брутална, кална преса. Сред тези издания има няколко, които се правят на независими и претендират за качествена журналистика. Но също обслужват властта по свой начин. Може да пишеш само проверени факти, да не използваш грубости в заглавията и измислици, но това още не е качествена журналистика, щом спестяваш факти и си затваряш очите пред истинските проблеми. Така ти си просто част от тоталната пропаганда, но на друг глас.

  Това, което наричат война, е нещо много просто – една издателска група (на Пеевски – Кръстева), със своите вестници и телевизии сляпо и безогледно обслужва властта. Това иска банката, която седи зад тези медии – Корпоративна търговска банка. Всеки може сам да пресметне – 1 милиард държавни пари в нея носят годишна лихва поне 12-13 процента, чрез раздадени кредити. От своите пари в тази банка държавата взима трохи – около 3 процента лихва.
  С тези 100-ина милиона годишно, паднали като от небето наготово, мустакатият банкер може да издържа колкото си иска медии, а и да купува още. И, разбира се, ще обслужва сляпо властта, натискайки докрай педала на няколко добре платени лайномета.

  Кой се занимава с този въпрос в медиите? Кой се опитва да разбере колко точно са парите на държавните гиганти като Булгаргаз, АЕЦ „Козлодуй” и т. н., още десетина големи фирми и ведомства в тази банка – 1, 2 или 3 милиарда? По времето на стария министър Трайков, неговото министерство даде една мижава информация, която не разкриваше цялата истина по въпроса.
  Това е истинският проблем на медиите.

  По този начин те са смачкани и превърнати в проститутки. И това е защото няма достатъчно журналисти с достойнство. Както казва Ботев – няма власт над оная глава, която не иска власт. Редакциите са пълни с хора, готови да се хвърлят веднага на килимчето на главния си редактор; главни редактори, които са готови на всякакви мерзости, щом само им подскаже издателят. Няма идея да се отстояват принципи на професията, да се публикуват неудобни неща.

  Сега издателите Павлов и Донев ще бъдат превърнати в мъченици. Те се оказват недостатъчно послушни, не обслужват достатъчно властта. Да, разправията за собствеността на вестниците „Труд” и „24 часа” беше срамна за българските медии, както писахме в e-vestnik още навремето (виж тук).

  А как придоби медиите си Пеевски? „Труд” и „24 часа” поне малко се опитват да спазват професионални стандарти, вместо да леят пропаганда като „Телеграф” и „Стандарт”, например. На журналистическата колегия й стана ясно, че сега „Труд” е много по-свободен вестник и по-приветливо място на работа, отколкото по времето на Тошо Тошев. Да, и вестниците на Павлов и Донев също премълчават, също са част от съвременния бойкоборисов тоталитарен печат. Медиите са негов образ и подобие. Той е силният на момента. Той не харесва независими медии. И ги подчинява по един или друг начин. Това става лесно, защото повечето журналисти и шефове във вестници и телевизии са с манталитета на слуги.

  И така се очертава ситуация като в Русия – контролирани медии, контролирана демокрация. Там, казват, имало две партии – на телевизията и на интернет. Същото е и у нас. Презентацията на журналиста Асен Йорданов на изслушването в Брюксел е достатъчно ярка илюстрация (виж тук). Той се беше постарал да намери колко български телевизии и вестници са пуснали новината, че по информация на ЦРУ българският премиер в миналото се е занимавал с престъпна дейност. Нито БНТ, нито бТВ, нито Нова ТВ съобщиха това, както и никоя от големите медии. Едно към едно като във времето на Живков. Западният печат пише (в случая „Тагесцайтунг”), българският мълчи. Иначе много обичат да цитират какво писали в западни вестници за България, стига то да не засяга Борисов.

  Един активен блогър – Асен Генов – тия дни пусна съвсем на място като цитат крилата мисъл на Джорд Оруел: “Журналистика е да публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано, всичко друго е пиар.”
  Българските медии са пиар агенции на властта.

  Само че сега има интернет. И в перспектива това не работи в полза нито на Борисов, нито на собствениците на медиите. Срива се доверието в тях. Когато прикриваш някоя истина дълго, то е като да натискаш надолу под водата една топка. И в един момент тя се извърта и изскача неудържимо нагоре.

  Ще дойде ден същите медии слуги, които сега лъскат имиджа на Борисов, да го цапат с катран. Без никакъв свян. Ще си намерят нов господар и ще скачат по главата на стария. Неизбежно е.

  Само че на какво разчитат слугите по редакциите? Не виждат ли, че никой няма да издържа безкрайно толкова много губещи вестници? Губещи не на последно място заради слугинажа. Какво ще работят утре, като почнат съкращения (те започнаха дори във вестниците на Пеевски)? Ще дойде ред и да закриват един или друг несъстоятелен вестник.

   

• Лидерът на Политическа партия „Четвърти километър”: Никой не може да ви даде толкова, колкото ние можем да ви обещаем 🙂

  Интервю на Перко Карлуков от списание „Тема“ с д-р Тони Филипов, основател и лидер на новата политическа партия

  Информацията за Тони Филипов, д-р в публичното пространство, е откъслечна и оскъдна.
  „Роден е отдавна. И далече. Учил е тук-там. Завършил е това-онова. Работил е на различни места. Написал е доста статии и малко книги. В момента се укрива от последния си работодател, който е заплашил да закупи всяко издание, което го вземе на работа” – така популярният доктор на политическите науки се представя в сайта Reduta.bg, който отскоро списва заедно с журналистките Веселина Седларска и Любослава Русева, социолога Цветозар Томов и политолога Владимир Шопов. Там може да бъде видяна и единствената негова снимка, излизала „на светло” в последните години.
  Посветени в творчеството на Тони Филипов д-р подозират, че това е творчески псевдоним на журналиста Стойко Тонев и че той е действителният създател на блога „Из делниците на един луд”, който прерасна в Политическа партия „Четвърти километър”.
  Тонев е единственият партиен лидер, който е дипломиран доктор на политическите науки. Завършва социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, започва работа в Лаборатория за изследване на политическия живот на българина – първото политологично звено у нас, създадено през 1981 г. от професорите Минчо Семов, Николай Генчев и Любен Николов. В продължение на 16 години Тонев е преподавал политология в СУ. През 1996 г. напуска СУ и оттогава държи да си слага титлата „д-р“ отзад. Бил е главен редактор на в. „Новинар” и първи зам. главен редактор на вестниците „Монитор” и „Експрес”.
  Преди да се появи като блог, „Из делниците на един луд” беше популярна рубрика в няколко национални всекидневника. От нея са произлезли десетки крилати фрази, сред които сентенцията, че „На народите с къса памет преходите са им много дълги”, а също и една посветена на свободата на словото: „Могат да те насилят да направиш свирка, но гълтането си е по собствен избор”. Извинете, но докторът е малко цапнат в устата… В оценките си за конкурентните партийни лидери Филипов е безкомпромисен. В един от редките обратни случаи констатира, че „премиерът като цяло управлява добре страната. Греши само в две неща – във вътрешната и във външната политика”.

   

  – Д-р Филипов, защо се бави създаването на политическа партия «Четвърти километър»?

  – Не, не се бави. Създаването на една научна партия трябва да следва обществените настроения. Казано е много преди нас как стават тия работи: «Намираш една тълпа, която отива някъде, и заставаш отпред й». Досега тълпата още не беше втасала, все още беше готова да вика „Ура” и „Да живее!” на Бойко. От друга страна, и ние самият не бяхме набрали нужното самочувствие да управляваме държавата. Но след Бойко Борисов вече е много лесно да се управлява държава. И третата причина е, че чакахме нишан от Горе.

  – Получихте ли го?

  – Да. И то съвсем недвусмислен нишан, не някакви неясни сънища… Но повече не мога да кажа. Това е интимно, между мен и тоя отгоре. Сега има всички условия, за да се тръгне към реално конституиране на партията.

  – Кажете нещо за програмата на ППЧК?

  – За програмата още не съм единодушен. Първоначално мислех да е революционна. Да крадем, да лъжем, да бием, дете в майка и пенсия в старчески дом да разплачем, изобщо да докараме тоя народ до просешка тояга и когато нема вече какво да губи „освен оковите си”, ще – не ще, да въстане. А ако и тогава не ще да въстане, което също е възможно, ние лично да го организираме това въстание. Така де, Бенковски и поп Грую са им палели къщите, за да ги изкарат на Еледжик. То не че голям келепир, де… Щото те на Еледжик се криели завити с черги под каруците и непрекъснато зарязвали позициите, за да издоят кравите… Като крайна мярка за революционизация предвиждахме да дигнем три пъти акциза на ракията.

  Но един социолог от „Галъп” обясни, че народът се революционизирал не като обеднявал, а като забогатявал: „Когато най-бързо растяха доходите, вика, имаше най-силно недоволство.” Което, ако е вярно, променя рязко дискурса. Затова обмислям да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 200 дни от вземането на властта с прочутия български мързел и клептомания така ще променим живота на българина, че той няма да си го познае:  1. Безплатно образование и здравеопазване. 2. Пенсии 2000 лв. (А ако влезем в ERM II, в евро.) 3. Средна работна заплата 4000 лв. 4. Детски надбавки: за първо дете 500 лв., за второ 1000, за трето к.., пардон, не се предвиждат. 5. Национализация на «ЛУКойл», «МТел», Софийски университет, «Софийска» и други води, ЧЕЗ, Е.ОН, «Червило», «Син Сити» и т.н.  6. Пределни цени (хляб 26 ст., бензин 78 ст., ракия 2.15 лв., кисели краставички 35 ст. и т.н.). 7. Средна продължителност на живота 93.5 години. 8. Пенсионна възраст за мъжете 42 г., за жените – 43. 9. Безплатни лекарства, в това число виагра, левитра, циалис, трибестан. 10. Въвеждане на народно законодателство: Закон за изтребване на разбойниците, Закон за Народния съд, Закон за излизане от ЕС и НАТО, Закон за националния отбор по футбол и т.н. Да не пропусна – Закон за легализация на леката дрога. Това, освен че ще ни докара всички избиратели от района на Петрич, ще ни осигури и подкрепата на американската амбасада в лицето лично на Н.Пр. посланик Уорлик. Пък, ако е рекъл Господ, може да се сдобием и с такъв виден пропагандист като проф. Дайнов. Нашият лозунг е: Никой не може да ви даде толкова, колкото ние можем да ви обещаем!

  – Сериозен ли сте, като обещавате такива неща?

  – Сериозен съм като гробарска лопата!

  – Не ви ли се струва, че тази програма е доста утопична?

  – Права сте, има голям риск да се окажем утописти. След управлението на триадата и гражданите наистина съществува голям риск да утопваме празна паница. Но какво да се прави…

  – А няма ли опасност, като влезете в парламента, набързо да забравите обещанията си като всички останали?

  – Както казва Франсоа Вийон, „Грехът е винаги едно наум…” Опасност винаги има. Но ние сме взел мерки. Политическият истаблишмънт е свикнал журналистите да се продават евтино и ще ни предложи ниска начална оферта. Но сме категоричен, че ще държим цена. Защото, за разлика например от Сидеров, знаем, че между проституцията и политиката, макар наистина много да си приличат, има и една същностна разлика: при проституцията имаш стока, продаваш я и пак си е твоя, а при политиката можеш само веднъж да си продадеш стоката. Тъй че поне година-две няма да се стигне до действено споразумение. През това време ще сме провели основните реформи.

  – Как ще се финансира ППЧК?

  – И това е измислено. Първо с членски внос – 10% от приходите преди облагане. Щото след облагането може да не остане, не за друго. В ППЧК членският внос ще е авансов. Щото в БСП например има много случаи членове масово да се прехвърлят в по-добрия свят и така да завличат партията.

  След това, държавната субсидия. Понеже ние ще спечелим огромен процент, значи ще получим и огромна субсидия. Стопанска дейност също. Офиса, дето ще ни го дадат в центъра, ще го направим пийп шоу, с намаление за пенсиите. Или бинго зала. Там също много ходели. Може и една книжарница да направим, дето на дувара пише: „Списанията се разглеждат с две ръце!“… Тамън там ще се продават и книгите на нашия лидер, демек моите. Защото смятам да изложа подробно идеите ни на първо време в един тритомник „Защото сме луди”. Предвид на това, че Станишев взе за една брошурка 18 000 лв., мисля, че могат да се изкарат 50-100 хил. лева от тази работа.

  Мислех да инвестирам и собствени средства, но поради раздвоената самоличност и някои имуществени спорове, които възникнаха в рамките ми, финансовият ми ресурс е блокиран до произнасянето на съда.
  А как ще решите проблема, с който се сблъсква всяка млада партия – кадрите?

  – Бандата кадри е много важна. Отсега се оглеждаме за опитни хора, такива, които са сменили поне 2-3 партии. Не възнамеряваме като гражданите да почваме да строим партия от нулата.

  – Каква данъчна политика ще водите? Ще запазите ли плоския данък?

  – Не, ще бъде премахнато всичко плоско – плоският данък, хуморът на Бойко Борисов, плоското стъпало (дюстабанът)… Знаете ли, че циганите не хващат дюстабан? Щото ходят много боси. Ще направим така, че и българите да не хващат. Ако щете, дори бюстабанът ще премахнем, макар че нашите експерти още не са измислили как. Изобщо ще направим така, че народът да заприлича на картина на Спенсър Тюниг, ако ме разбирате…

  Ще въведем нов тип данъци, такива, каквито населението само ще припка да плаща. Колегата Волтер пише, че ако се въведе данък върху остроумието, всеки ще го плати с удоволствие. Никой няма да иска да мине за глупак. И не просто ще напълним хазната, а ще се отрази на целия ни живот. Знаете ли как ще ни олекне, като престанат някои хора да се правят на остроумни по телевизора, в НС, в МС, в СЕМ? Просто си показва бележката за платен данък и кара по същество… Ще има и необлагаем минимум, така че някои хора, нямам предвид Бойко Борисов, по-точно – не само него, да бъдат освободени от тоя данък.
  

  – Имате ли програма за младите хора?

  – Сигурно ще ни се наложи. Но, честно казано, ние ще издигаме главно хора от трета и последна възраст. Така ще се гарантира естественото обновяване на партийното ръководство. А не да седнат хора като Тренчев, Костов, Доган и т.н. и да не се сещат да станат. Според сондажите, които правим, към момента ни симпатизират много хора с опит и мъдрост. Над 5% от симпатизантите ни са посочили възраст над 100 г. Което значи, че имат лични спомени от ВОСР.

  – Науката, културата…?

  – Естествено, че имаме програма в тия области. Нали забелязахте, че казах национализиране на СУ. Те там, па и в БАН бичат само частно. Ще повишим, както би казал философът Доган, „наукоемкостта” в политиката. Това, естествено, ще повиши и финансоемкостта, но не много… Но народът ще го приеме. Щото допреди Бойко на народа му се струваше скъпо да го управляват образованите, но сега разбра, че при необразованите е даже още по-скъпо… Културата – ще превърнем всички културни заведения в печеливши дружества. Въведените от Вежди Рашидов реформи позволяват да се тегли кредит, да се изкупят всички билети, да се затворят партидите за ток, парно, телефони и артистите да се издържат от държавната субсидия за продадени билети. Много хитро сме го измислили, нали? Щото има институции, които могат да са печеливши само ако са затворени. Не само театъра, също и оперетата, операта, филхармонията.

  – Прозрачност ще има ли?

  – Пълна, като в аквариум с шаранчета. Ще почнем от терминологията. Ние няма да се обръщаме към хората с такива евфемизми като „граждани”, „избиратели”… Ще наричаме народа „уважаеми зрители”. Слушатели също може, щото има хора, които вече са си продали телевизора, за да платят парното…

  – Само към българите ли е насочена ППЧК?

  – В никакъв случай. От сондажите се вижда, че и много турци ни симпатизират. Индобългарите са малко проблем, но ако ни потрябват, ще си купим. Всички така правят. Лично аз не съм против цигани за членове. Забелязали ли сте, че няма циганин – агент на ДС? Точно обратно, най-много ченгета има сред душманите на циганите – в „Атака“. И освен това циганин си е нужен, като се наложи накрая да финализираме стопанската си дейност.

  – А какво ще е отношението ви към хората с различна сексуална ориентация. Питам ви, защото си спомням, че на сайта на „Джемини” ви бяха сложили на „Стената на позора”.

  – Не, това беше някаква грешка. Пък и да е имало нещо, израсли сме го вече. Знаете ли какво казва един от героите на нашия приятел Селин? „Не обичам служители, които нито пият, нито пушат… Да не сте случайно педераст?… Не? Жалко!… Те крадат по-малко от другите… Знам го от опит… Привързват се…” В сондажите ни 47.11% са се определили като „той“, 29.75% като „тя“ и 23.14% като „то“. Както виждате, „третият вид“ е дори надпредставен при нас. За сравнение ще кажа, че в сегашния парламент са около 8%.

  – В анкетата за членство в ППЧК видях един въпрос, който, меко казано, ме смути: „Колко пари смятате да откраднете, като дойдем на власт?“.

  – Да, той е в случай че тръгнем да реализираме революционната стратегия. Та искаме предварително да сме наясно на кой какви са му потребностите. Щото, няма какво да се заблуждаваме, така както бара властта, може да ни се наложи да се ограничаваме. Сондажът показва, че и хората го съзнават. 56.49% от респондентите не тръгват с голямата кошница. Отговарят, че зависи от ситуацията колко ще откраднат. И друго е радостно – кокошкарите, на които им стигат 100 хил. лева, са само 4.58%. Защото, нали, „човек е толкова голям, колкото са мечтите му“, както отбеляза премиерът оня ден. (Ей, тая мисъл трима души изхрани, ако мога така да вметна само!) На нас мечтатели на дребно не ни трябват.

  Вече 22 години се чувстваме като брас секция, пред очите на която диригентът яде лимон. Преглъщаме, преглъщаме… Ще му вземем лимона, пръчката също, на г-н диригента…

  – Под какъв лозунг, под какво мото ще премине кампанията ви?

  – Лозунгът го измислиха самите симпатизанти: „Четвърти километър – на всеки километър”. И ние това ще го направим, само да вземем властта.

   

  Втори текст:

  Тест за пригодност за членство в партия „Четвърти километър“

  (Само за читатели, които проявяват интерес към членството в ППЧК!)

   

  Уважаеми кандидат-членове, вижте съвестно теста, пребройте си точките и ако не ви излизат, просто няма смисъл да си губим взаимно времето.

  Трите имена
  (Ако имате 3 имена, запишете си 1 т.)
  
  Имате ли прякор?
  Да – 5 т.
  Не – 0 т.

  Възраст:
  – От 0 до 20 – 0 т.
  – 21 – 70 – 2 т.
  – 71 – 100 – 5 т.
  – Над 100 – 10 т.

  Месторождение:
  – Село – 1 т.
  – Село от градски тип 2 т.
  – Град – 3 т.
  – Град от селски тип 4 т.
  (При условие че лидерът е от село, не е нужно и членовете да са селяни! Още повече че ще трябва да вземаме властта от гражданите!)

  Досегашен членски опит….
  БКП, ДКМС, БСП, СДС, ГОР, ДАР, НДСВ, ДПС, „Атака“, ГЕРБ, “Ред и законност”, ЛИДЕР, НАПРЕД, Друга, посочете коя ….
  (За всяка партия, в която сте членували, се полагат по 2 точки)
  
  Семейно положение:
  – Тежко – 1 т.
  – Много тежко – 2 т.
  – Безнадеждно – 5 т.
  (Трябват ни хора, готови на всичко!)
  
  Sex:
  – Веднъж седмично – 5 т.
  – Два пъти – 4 т.
  – Три пъти – 3 т.
  – Повече от 3 пъти – 0 т.
  (Колкото по-малко смешни движения, толкова повече време за партията.)
  
  Имате ли някой от изброените пороци?
  – Пие и пуши – 5 т.
  – Пуши, без да пие – 3 т.
  – Пие, без да бие – 3 т.
  – Не пие и не пуши – 0

  По жени/мъже ходите ли?
  – Още не – 0 т.
  – Да – 2 т.
  – Вече не – 3 т.

  Колко пари смятате да откраднете, като вземем властта?
  – До 100 000 – 1 т.
  – До 1 000 000 – 3 т.
  – Над 1 000 000 – 4 т.
  – Зависи – 6 т.
  (Кокошкари не ни трябват!)
  
  Джендър?
  – Той – 5 т.
  – Тя – 2 т.
  – То – 0 т.

  Какъв е вашият зъбен статус?
  – До 10 кариеса – 2 т.
  – От 11 до 32 кариеса – 3 т.
  – Над 32 кариеса – 6 т.
  – Без кариеси (спя отделно от зъбите) – 6 т.
  (Времето за ходене по зъболекари е нужно на партията!)
  
  Луд ли сте?
  – Да (прескочете следващия въпрос) – 6 т.
  – Не (отговорете на следващия въпрос) – 0 т.
  (Патрон на партията ще бъде св. Наум, покровител на психично болните.)

  А защо не сте луд?
  …………………………
  (Само за сведение!)
  
  Длъжност, която желаете да заемете?
  – Формален лидер – 3 т.
  – Неформален лидер – 5 т.
  – Говорител – 2 т.
  (Ако се съберем повече от трима, ще се измислят още длъжности.)
  
  Подложен ли сте на домашно насилие?
  – Физическо – 1 т.
  – Психическо – 3 т.
  – Сексуално – 4 т.
  – Финансово – 5 т.

  Имате ли нарушения на паметта?
  – Доброкачествено забравяне – 1 т.
  – Леко когнитивно нарушение – 2 т.
  – Деменция – 3 т.
  – Не помня – 5 т.
  (Нямаме нужда от свидетели.)
  
  Съден ли сте?
  – Осъждан – 1 т.
  – Съден неосъждан – 2 т.
  – Не съм хващан – 5 т.
  (Няма хора, които не крадат. Има хора, които не са хващани.)
  
  Очен статус?
  – Виждам с двете очи – 1 т.
  – Мога да виждам и само с едното око – 3 т.
  – Мога и двете да ги затварям – 5 т.

  Ушен статус?
  – Чувам – 1 т.
  – нНе чувам – 1 т.
  – Зависи – 5 т.
  (И ченгета не ни трябват!)
  
  Съгласни ли сте да изберете д-р Филипов за председател на партията?
  – Да – 5 т.
  – Да – 2 т.
  (Естествено, че тези, които отговарят още на първо повикване, получават повече точки.)
  
  Съгласни ли сте г-жа д-р Филипова да поеме органа (в. „Четвърти километър“)?
  – Да – 5 т.
  – Да – 2 т.

  Колко е 2 и 2?
  – Да – 5 т.
  – Зависи – 6 т.

  Ако сте събрали повече от 100 точки на теста, вие сте изключително подходящ/а за ППЧК.

  Ако точките ви са от 80 до 100, пак можете да станете член, но ще трябва да работите още върху себе си.

  Ако имате от 50 до 80 т., ППЧК може да ви предложи само кандидат-членство, където под ръководството на партиен инструктор от вас ще се изкове една нова личност.

  Ако имате по-малко от 50 т., запишете се в БСП или ГЕРБ. Не ви е мястото при нас.
  Честито на печелившите!

  Да живее нашият лидер! Демек аз.

   

  Източник:  Temanews.com

• <<
• 1
...
• 219
• 220
• 221
• 222
• 223
• 224
• 225
• 226
• 227
• 228
• 229
...
• 415
• >>