Предлагаме ви две мнения по трагичния случай с взривовете край Петолъчката – едното на журналистката В.Седларска, родом от недалечния гр. Стралджа, а второто е на Д. Делев, шеф на компанията „Берета трейдинг“, чиито складове се взривиха.
Автор: Веселина Седларска
В деня след големите взривове край „Петолъчката” в Стралджа все още гледаха с подгонени от паниката очи, все още се надяваха, че ще намерят живи Николай, Енчо, Станимир и все още се страхуваха да говорят за избухналия завод.
Тук от 28 години винаги са наричали обекта „военния завод” и никога не са знаели какво има в него. Нито когато се казваше „Хан Аспарух”, нито когато се наричаше „Хан Крум”, нито когато се шушнеше доверително, че е склад на държавния резерв, нито от две години, откакто там се унищожават боеприпаси.
Думата „утилизация” сложи допълнителна завеса, още по-плътна. „Дори кметът не е влизал там, обектът винаги е бил със специален режим – казва зам.-кметът на община Стралджа Иван Иванов. – Виждал съм наши съграждани да се връщат от работа в завода с почервенели коси от някое от веществата. Знаехме, че вършат специална и опасна работа, за която са подписали декларации да не говорят.”
За специалната и опасна работа хората са получавали между 300 и 350 лева. В Стралджа е така: или за 350 във военния, или за николко никъде. Само дни преди заводът да гръмне работниците отново питали за повишение на заплатите. Отговорът бил директен и конкретен: Ако заплатите можеха да бъдат по-големи, тук ли според вас щеше да е заводът или в София?
Ден след взрива завесата започва да се повдига, но анонимно, с уговорка да не се записват имената. „Знам, че на нощната смяна пазачи сутрин им е предлагано, ако искат да изкарат някой лев повече, да остават да работят и през деня.” Работа имало достатъчно. Пак с уговорка да не се записва името: „През последните две седмици всеки ден идваха по четири тира, складовете са претъпкани.”
За опасната и специална работа хората са обучавани 4 (словом – четири) дни в София. Участник в обучението разказа:
„Формално, да не кажа по-тежка дума, четиридневно обучение. Абе беше си направо пародия. Повечето от хората бяха без никаква подготовка. Лекциите бяха или на много ниско ниво, или пък толкова сложни, че ги разбирах само аз, защото съм инженер-химик. Накрая отговорихме на два въпроса по наш избор и получихме сертификати. Участниците през цялото свободно време пушеха и пиеха. Не можех да си представя, че тази работа може да се върши с такава подготовка и с такова отношение. Веднага след обучението отказах да работя там. Знаех, че рано или късно ще има взрив. Дори го написах тогава, преди две години, в един местен сайт. Обвиниха ме в черногледство. По време на взрива бях в хижа „Люляк”, която е близо до обекта. Гледах как двама електротехници от енергото работеха нещо по трафопоста досами мястото на взрива. Те си тръгнаха и половин час по-късно се чу гръм, оглушителен. Ако беше станало половин час по-рано, сега щяха да издирват пет души, не трима.”
Иван Митев е бивш военен, сега собственик на магазин в село Лозенец, който взривът оставил без нито едно стъкло. „Аз съм учил АВ (артилерийско въоръжение) цели пет години в Шумен. Умът ми не побира как такава материя може да се премине за четири дни.” Митев разбира от артилерийско въоръжение, но е магазинер. В близкия Сливен много хора разбират точно от обезопасяване на снаряди и останаха без работа, когато специализираното поделение в Сотиря беше закрито.
Защо такива хора не работят по утилизацията? Защото те не биха работили за 350 лева в частна фирма, на която държавата е подхвърлила вършенето на важна и отговорна работа. Те не могат да бъдат излъгани, че подобни знания, умения, дисциплина и отговорност струват 350 лева.
Първият гръм бил възприет по навик като шум от честите учения на американците, които се провеждат на намиращия се само на километри военен полигон „Ново село”. Вторият бил толкова страховит и нечуван, че хора от Лозенец, Горно Александрово и Стралджа си помислили: „Този път ни избиха!” Ударната вълна откачила вратата на гардероба в къщата на Марийка Драганова в Лозенец, парче стъкло я ударило в гърба, а таванът се изсипал.
В крайпътното заведение „Гъбата” до „Петолъчката” две железни рамки със стъкла полетели към десетгодишното дете на собственика, което редяло пъзел. За късмет и детето излетяло със скоростта на ударната вълна към изхода. В къщата на Здравко Толев в Стралджа всички розетки вкупом излетели от дупките за комините.
В училището в Стралджа учителките не разбирали какво става – земетресение? Но не само земетресение, има и още нещо!?! Сградата се тресяла, а гърма не могли да си го обяснят веднага. Децата пищяли, а учителките се вцепенили от това, че не могат да преценят кое е по-добре – да пуснат децата вън (ако е земетресение), или да ги задържат вътре (ако въздухът е замърсен). Хората от Лозенец се изсипали на площада. „Прибирайте се веднага!”
След петнайсет минути заповедта се сменила: Евакуация, всички да излязат и да се придвижат към училището в Стралджа. Хората тръгнали с каруци, с коли, дошли и три автобуса за организиран превоз. Служителите от общината в Стралджа бягали толкова панически, колкото и всички останали. Личало, че обучени хора какво да се прави в селищата край военния завод, няма. План – няма. Фирма „Берета Трейдинг”, която държи завода-убиец, в момента провежда обучения на безработни в Стралджа по строителство и озеленяване.
Провежда ги по проект в рамките на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. И според зам.-кмета Иван Иванов ги провежда добре. Защо не е направила преди две години обучение на местните управи как да действат в случай на взрив? Най-вероятно защото такъв проект не се финансира по никаква оперативна програма. Въобще има ли го като задължително условие по търга на Военното министерство за утилизация?
В този момент някой се сетил, че водоемът е съвсем близо до пламъците, дима и всичко, което се стелело наоколо. За минути минералната вода в магазините била изкупена. Пред вратата на известната леячка на куршуми Мария в съседното на Стралджа село Зимница се извили двайсетина леки автомобила.
И тогава дошъл дъждът. За добро е – казвали едни. Той ще загаси тлеещите снаряди. Той ще спаси хиляди декари борова гора. Впрочем вече палена веднъж по време на коледно парти в същия завод, от фойерверки. За лошо е – казвали други. Дъждът ще набие отровите от взрива в почвата. На втория ден още спореха, защото не вярваха на успокоението, че въздухът е в норма. А земетресение миг след гърма наистина имало, макар и само 1,5 по Рихтер.
Баба Мика от Стралджа: „Толкоз лоши станахме, чедо, че и Господ не ни търпи вече.” Тя търсеше вината в себе си: „На пепел станаха хубавите момчета, какво ги дирят сега, нищо не е останало от тях, нищо.” До този момент никой друг освен нея не беше споменал и дума за вина. Никой от долетелите министри и кметове, областни управители и прокурори, граждански защити и странни джипове с повтарящи се цифри в регистрацията.
Арендаторът Йордан Койчев в сряда не можа да окопае цвеклото. Няма да може и в четвъртък, нивите му са в отцепения район и не се знае дали осколките не са повече от растенията. В петък, в събота? Не се знае. Неясно е колко са невзривените снаряди в гората и полето около кратера, който сега стои на мястото на разлетелия се склад.
„Казаха, че ще обследват зоната – тревожи се Йордан. – Едно е да се обследват лозя, съвсем друго е пшеница и ечемик. След обследването едва ли ще има какво да се пожъне.” Никой не може да му каже какъв ще е периметърът на обследването. Чака се разпореждане на специализираните служби. Йордан е интелигентен човек, знае, че когато някой каже, че се чака „службите да си свършат работата” нищо бързо, камо ли добро, не се задава.
Пътен възел „Петолъчката” е особено място. Тук се срещат не само пет посоки, но и три административни области – Сливенска, Ямболска и Бургаска. В някои случаи „Петолъчката” е на всички, в други – ничия земя. Всички искат на продават и раздават благата на този кръстопът, но никой не иска да му носи отговорностите.
В началото на 90-те, когато пътният възел беше отбелязван с череп върху ония срамни карти на чуждите туристи, един шегаджия беше опънал нещо като бариера с надпис „Първа частна граница с първа частна митница”. Аргументът му беше: „Те докато се разберат на чия територията съм, за да ме арестуват…, повече време не ми и трябва, само докато се разберат.”
Продавачите от околния битак се шегуваха, че с първата частна митница човекът перял пари, иначе менажирал циганчетата-факири на „тука има – тука нема” и проститутките. Когато си вдигал телефона, това било, защото постовете му по петте шосета му сигнализирали, че се задава полицейска кола. А полицаите били много коварни – ямболските преследвали сливенските нарушители, сливенските – ямболските, а заедно – бургаските. Кой на което подразделение си плащал, то го закриляло. Та се правел човекът на веселяк за прикритие, иначе ръководел сериозен бизнес.
Двайсет години по-късно личи ли дали възможно най-държавната дейност – утилизацията на боеприпаси, е на нечия или ничия територия?
www.reduta.bg
––––––––
ШЕФЪТ НА „БЕРЕТА ТРЕЙДИНГ“: ВЗРИВ ЗАРАДИ GSM? ГЛУПОСТИ! Не чувствам никаква вина, имам ясна идея какво се е случило, но няма да ви кажа.
Десислав Делев е шеф на компанията „Берета трейдинг“, чиито складове се взривиха на Петолъчката миналия вторник. Около инцидента възникнаха много въпроси – за технологията на утилизация, за GSM-ите и фасовете в базата, за загубите и дадените пари на семействата на пострадалите, за служителката на МО, която беше уличена от комисията за конфликт на интереси, че е приела и се е възползвала от туристически ваучер до остров Бали от компанията.
– Дадохте по 1000 лв. на семействата на пострадалите. Какво купихте с тях? – Това е най-нелепото, грозно, безумно, отвратително обвинение, което съм чувал в живота си. Още в момента, когато стана инцидентът, обявихме, че нашата първа грижа са хората. Пред БТА казах съвсем официално какво ще направим – ще дадем на хората по една заплата, а на тези, които са пострадали – две. Това никой не го е криел. Всички лични вещи, карти, бяха изгорели при взривовете. А после ни питаха защо сме дали парите в брой. Ами ако бях ги платил по карта, щяха да кажат, че съм глупак, тъй като са изгорели и банковите карти на хората.– Чувствате ли вина за случилото се? – Не. Да ви е направило впечатление някой друг да е заставал пред медиите така открито при подобен случай? Когато има човешки жертви, е трудно да се говори, защото човешкият живот е безценен. Жалко е за загиналите, но живите трябва да продължат.
– Кой сертифицира вашата технология за унищожаване на боеприпаси? – Въпросът не е коректен. Няма една технология, която да казва универсално как да се утилизира. По принцип утилизацията е един процес, който следва производството. Т.е. първо трябва да имаш разрешение за производство, за да можеш да правиш утилизация. Презумпцията е, че когато се прави производството, може да има брак. Затова логично е след това бракът да се унищожи безопасно. Това е дейност, която в цял свят крие голям риск. За да я извършва, фирмата е сертифицирана с ISO 9001 за качество на услугите и ISO 1401 за опазване на околната среда. Имаме и военния стандарт АКАП, и то специално за утилизацията. Само ще ви кажа, че на 21 май в базата е била комисията на МО, която прие извършваната утилизация към момента. Тя е била от 11 човека.
– Не са открили никакви нарушения? – Значи те приемат изделията. Хората са напълно доволни от това, което правим ние. Сега ще кажат, егати отличниците, при този инцидент..
– Точно така ще кажат… – То е логично, но аз ви говоря за фактите.
– Каква е точно технологията, която използвате? – Кръгът от артикули, които трябва да се унищожават, е много голям. За всеки вид, който се унищожава, има технология. Тези технологии са предавани в инспекцията по труда, в служба „Контрол на общоопасните средства“ (КОС), в Министерството на отбраната, когато сме кандидатствали за утилизацията. Тези технологии се изготвят от специалисти с дългогодишен опит. Не трябва да се остава с впечатлението, че технологиите, по които ние работим, се различават много от тези на Запад. Голямата си част от нещата сме ги заимствали от водещата германска фирма „Рейнметал“. Ходихме там на посещение, гледали сме, говорихме с технолози, обсъждали сме…
– Това е една от фирмите, която не беше допусната до участие в конкурса за утилизация през 2008 г. – Не е точно казано. Ще ви обясня и за участието на чуждите фирми в процеса. Значи като се каже, че ще го направят чужди фирми, то това е Mission Impossible, четвърта серия. Защо? В момента Министерството на отбраната плаща 50 евроцента на килограм за утилизация. В Западна Европа тези цени са 3, 5, 8 и т.н. евро на килограм. Представете си какво ще струва тези опасни боеприпаси да бъдат транспортирани от България до Европа.
– Да се върнем на технологията… – Специално за технологията ще трябва да говорите с колегата, който е шеф на базата.
– Рязани ли са снаряди на струг? – Чухме ги тези безумия. Ще ви обясня – рязането става по специален начин. Има специално подводно рязане, има всякакви видове рязания. Но тази тема ще я коментирате със специалист.
– Тя обаче е много интересна, защото може би е в основата на това, което се е случило. Или според вас не е? – Аз имам своето виждане, което почива на факти. Въпросът е, че има следствие и трябва да го научите от тях. Имам ясна идея какво се е случило, но не искам да го кажа на в. „Стандарт“, а на по-готини медии.
– Защо? – За да те боли. Да видиш мен как ме боли, като пишат глупости.
– Задавам ви въпроси, които всеки журналист би ви питал. – Отказвам. Не е редно да го казвам.
– Хората, които са работили в базата, минали ли са обучение? – Случайни хора, които работят там, няма. Първо, преминават първоначален подбор в служба КОС, където се дава разрешение те да дойдат да се обучават при нас. След като бъдат одобрени, има програма, утвърдена от Инспекцията по труда, по която се извършва това обучение, и им се дава сертификат за взривчици. Това е изискването по закон. Изпит се полага пред шефа на Инспекцията по труда, шефа на КОС и обучаващата организация. В офиса имаме писмените разработки по темите на хората. Какви оценки са им дали и какви книжки са им издали. Няма нещо, което да не е спазено от закона. На вас ви звучи, че 4 дни е малко за обучение. Добре, но това е утвърдената практика. Десет от тези 30 души са работили в Министерството на отбраната и МВР. Това са хората, които ръководят процеса. Имаме първа степен взривчик. Дали сме този списък в министерството, защото се говори за случайни хора. Никакви случайни хора няма, а висококвалифицирани и с дългогодишен опит.
– Унищожавали сте снаряди от Косово? – Каква е тази глупост? Не, не сме унищожавали никакви снаряди от Косово. Всяко нещо, което влиза и излиза от базата, се контролира от МВР. По закон за база „Странджа“ е разрешено да се съхраняват по 1200 тона тротил. Чисто взривно вещество. Тротилът като обща сума в цялата база е 500 тона, по-малко от половината, което е разрешено като капацитет. Относно темата за GSM-те. Напълно несериозна работата. Никъде няма нормативно изискване да не се използват мобилни телефони. Абсурдно е да се говори, че може с телефон да се направи взрив.
– А фасовете, които са открити в базата? – Не знам какви фасове са открити. Нямам такава информация. Това изрично е забранено. Казват, че в цех 1 са гръмнали 10 тона. Дори и да приемем, че са гръмнали 10 тона, то по всички нормативни документи в цех 1 могат да се съхраняват 12 тона. Следващото обвинение е, че в базата, където се прави утилизация, не могат да се съхраняват боеприпаси. Няма такова разпореждане, напротив.
– Относно остров Бали… – Многократно са идвали при нас и сме проверявани от данъчни служби. Преди месец от Военна полиция дойде експерт, за да гледа всички документи. Фирма „Берета трейдинг“ не е плащала никога никакви пътувания до о. Бали.
– Чиновничката ползвала ли е корпоративната отстъпка на фирмата, за да пътува до о. Бали? – Точка по този въпрос. Това е 2008 г., а сега сме 2012 г. Повярвайте ми, че ако е имало нещо сбъркано, щяха да ни обесят.
– Колко са били наемателите във взривената база? – Двама са наематели, които имаха продукция. Това са „Сейдж Консултантс“ и „Хан Аспарух“. В това няма нещо странно. Базите, които съхраняват такива боеприпаси, не са много в България.
– Допускате ли, че може да е тръгнал взривът от тяхна продукция? – Не, тръгнал си е от цех 1. И за тях материалните загуби са много сериозни.
– Чу се за над 30 млн. долара. – Да, в този порядък са.
Вестникът на Тошо Тошев “Преса” публикувал компромат за Любо Павлов-Пъпката – сменил същия Тошо начело на в. “Труд”.
На записи от бръмбари в кабинета на Пъпката в Полиграфическия комбинат личало как въпросният “търгува с влияние”, кани се да въздейства на прокурори, да се разбира с Цецо Цветанов и пр.
Откритие голямо – Любо Пъпката е всеизвестен търговец с влияние – той си говори същите и по-страшни неща на публични места и в медиите. Доколко наистина има възможност да влияе и доколко си придава важност – само той си знае.
Самият Тошо също не му отстъпва – дори написа три тома възпоминания, където описва как влияе, или си въобразява, че влияе, върху политици, министри, президенти и подобни, които бързали да дойдат на поклонение в кабинета му щом заемат поста, за да изслушат ценни напътствия.
В случая по-интересно е друго – например, когато се появиха записите, на които Бойко Борисов нареждаше на Ваньо Танов да изтегли митничарите от фабриката на Мишо Бирата, някак си бързо се забрави същността на разговора.
Започнаха протяжни разследвания дали записите са автентични и макар че не са, как така са изтекли от ДАНС.
Сега обаче никой не се пита как така кабинетът на един шеф на “независима медия” е бъкан с бръмбари и как така тези записи са стигнали до друга медия. В същото време се чу, че цветановото МВР вече е изхарчило годишния бюджет за подслушвания.
Ако тук има има компромат за Любо Пъпката, той е съвсем друг. Кой сериозен играч ще иска вече да върти далавери с такъв ахмак – да не си проверяваш редовно кабинета в Полиграфическия за бръмбари и да плещиш там каквото ти скимне.
Че откак е построен този комбинат, редакциите се сменят, но бръмбарите остават!
После прошлогоднего успеха шоу “OVO” блистательная канадская цирковая труппа вновь приезжает на гастроли в Чикаго. На этот раз – со спектаклем “Dralion”. Мировая премьера шоу состоялась в Монреале в 1999 году. За эти годы его посмотрели около семи миллионов человек на всех континентах. И везде – постоянный аншлаг!
Несуществующее в английском языке слово “Dralion” является каламбуром, составленным из двух слов “Dragon” и “Lion”. Если дословно переводить на русский язык, то получится “Драколев”. Это шоу – одна из “визитных карточек” Cirque Du Soleil. В прошлых спектаклях цирка мы видели царство отдельных
стихий: Воды (водное шоу “О”), Воздуха (немыслимо трудные аттракционы под куполом цирка в шоу “Alegria” и “Quidam”), Земли (шоу “OVO” посвящено бурлящему миру насекомых). В шоу “Драколев” четыре стихии – Вода, Воздух, Огонь, Земля – объединяются и образуют царство загадочного, непостижимого, волшебного Мироздания. При этом каждая из стихий представлена уникальной цветовой гаммой: синей, зеленой, красной, желтой.
Поражает роскошь и разнообразие костюмов и декораций. Во время создания спектакля только на пошив костюмов ушло более пяти тысяч метров ткани. Для каждого спектакля вручную красятся триста пар обуви. За гардероб артистов отвечают семь человек обслуживающего состава.
Создатели спектакля “Драколев” пытаются осмыслить основные постулаты восточной философии о связи человека с природой, вечном поиске Абсолюта и непостижимости Жизни. Как всегда в своих представлениях, Cirque Du Soleil соединяет все лучшее, что есть в канадском, американском и европейском цирках. Живая музыка, вовлечение зрителя в представление, остроумные сценки с участием клоунов соседствуют с аттракционом “Воздушный обруч”, жонглерами, сложными акробатическими номерами, трюками со скакалкой, прыжками на трапеции и батуте.
Все это невероятное буйство фантазии родилось в голове одного человека – режиссера Гая Карона. Именно он стал основателем Национальной цирковой школы в Монреале и первым художественным руководителем Cirque du Soleil сразу после основания компании в 1984 году канадским артистом и музыкантом Ги Лалиберте.
В первый год в составе труппы было семьдесят три человека, включая двадцать цирковых артистов. (К слову, сегодня членами труппы являются более тысячи трехсот артистов, представляющих более пятидесяти стран мира и говорящих на двадцати пяти языках.) Сам Лалиберте участвовал в аттракционе на ходулях и был глотателем огня, но он никогда не претендовал на роль режиссера. Рядом с ним первые годы был Гай Карон – экспериментатор, творец, волшебник. В 1975 году в Квебеке не было цирка, и Гай отправился в Венгрию. Три года он учился в École de cirque de Budapest, а в 1981 году (вместе с Пьером Леклерком) основал в Монреале собственную цирковую компанию, исполнительным
директором которой был на протяжении десяти лет. В начале девяностых годов XX века Гай Карон покинул Cirque du Soleil, но потом вернулся снова. Кроме “Дракольва” он работал режиссером на шоу “KÀ” (2004).
В 2010 году шоу “Драколев” восстановили, но уже не в шапито, а на арене. Режиссер возобновления – Сильви Галарно.
В спектакле “Драголев” участвуют пятьдесят артистов из
разных стран мира. Одним из самых зрелищных, запоминающихся и сложных в техническом отношении номеров шоу называют аттракцион “Батут”. Как бы
опровергая закон всемирного тяготения, пятерка бесстрашных воздушных гимнастов (женщины в зеленом – стихия Воды, мужчины в красном – стихия Огня) использует батуты на вертикальной стене как трамплин для прыжков. Они в воздухе, с головокружительной
быстротой, без страховки выполняют каскады эффектных трюков. В составе группы – два артиста из России и по одному – представители Испании, Японии, Беларуси и
Украины.
Восемь лет работает в этом номере артистка цирка из Киева Светлана Холодовская. Перед началом гастролей в Чикаго я попросил
рассказать ее о самой известной в мире цирковой компании.
Взгляд с батута, или как живется русскоязычным артистам в Cirque Du Soleil – об этом читайте на следующей неделе на этих страницах.
20 – 24 июня, Allstate Arena (www.allstatearena.com), 6920
Mannheim Road, Rosemont, IL 60018. Справки по телефону 847-635-6601.
27 июня – 1 июля, United Center, 1901 West Madison Street, Chicago, IL 60612. Справки по телефону 312-455-4500.
Подробная информация о шоу “Драколев” и заказ билетов
– на сайте http://www.cirquedusoleil.com/en/shows/dralion/default.aspx.
Сергей Элькин
Фотографии к статье:
Фото 1-3. Сцены из шоу “Dralion” (Cirque Du Soleil, фото Даниэля Десмара, 2010 год)
Фото 4. Светлана Холодовская в номере “Батут” (Cirque Du Soleil, шоу “Dralion”)
8 юни 2012 г., Боулдър, САЩ.Международен екип от физици, начело с българина Теньо Попминчев, успя да разработи настолен рентгенов лазер, който може да бъде използван за биологични, физически и други научни изследвания. Това съобщава списание Science.
Смята се, че широкото разпространение на рентгеновите лазери в научните лаборатории ще доведе до микрореволюция във физиката и биологията. Рентгеновите лазери позволяват да се получат изображения на вещества с атомна резолюция и да се наблюдават редица физични процеси отвътре.
До днешен ден основнипречки пред масовата употреба на дадените излъчватели бяха тяхната цена и габарити – размерите на традиционна лазерна установка се приближават до тези на площта на малко футболно игрище.
Групата физици начело с Теньо Попминчев от университета в щата Колорадо в град Боулдър е разработила компактен рентгенов лазер, побиращ се на бюро, научавайки се да преобразуват инфрачервеното излъчване в рентгенови лазерни импулси.
Попминчев и колегите му са се възползвали от това, че атомите на благородните газове – аргон и неон – може да бъдат заредени с енергия по такъв начин, че след известно време да започнат синхронно да излъчват фотони във всички диапазони на електромагнитното излъчване. Това лъчение е относително нееднородно – в него присъстват множество пикове и спадове. Значителна част от тези пикове се падат на ултравиолетовата и рентгеновата част на спектъра, което позволява да се използва този ефект за създаването на регненов лазер. Но за това е необходим специален механизъм за зареждане, позволяващ получаването на пикове с максимална височина и сила именно в рентгеновата област на лъчението.
Физиците решили тази задача с помощта на специален алгоритъм, променящ дължината на вълната на лазера по време на процеса на зареждане.
“Никога не бихме открили това, ако не се бяхме замислили какво се случва при генерирането на висши хармоници, когато променяме дължината на вълната на лазера на зареждащия генератор. Благодарение на това ние успяхме да преминем от инфрачервено към рентгеново излъчване, получавайки лазерни импулси с дължина от 0,775 нанометра”, пояснява друг член на групата Маргарет Мурнейн.
Учените проверили своята методика – те сглобили експерименталния прототип на рентгеновия лазер и го пробвали как работи. Експериментът е приключил с успех – на снимките физиците са видели ярка лазерна точка. Те смятат, че подобни лазери могат да бъдат използвани за медицински и научни цели – за изучаване структурата на молекулите, наблюдение на клетъчни процеси и други тайни на микросвета./ БЛИЦ
––––––––––––––––––
Теньо Попминчев е един от предишните членове на групата на доцент д-р Иван Бъчваров от Физическия факултет на Софийския университет. Освен в Колорадския Университет в Болдер, Попминчев работи и в Националния Институт по Стандартизация, Център по атомна, молекулна и оптична физика, САЩ.
Може би е интересно да се отбележи, че други бивши членове на споменатата групаот Физическия факултет на СУ са иДилян Маринов – постдокторант в Института „Пол Ширър“, Швейцария; Димитър Попминчев, кандидат докторант в JILA и университета на Колорадо в Боулдър и Националния институт по стандартизация, САЩ; Ивайло Николов – постдокторат в синхротронната лазерна лаборатория ЕЛЕТРА – Триест, Италия; Теодора Тодорова – постдокторант в Института Пол Ширър, Швейцария; Христо Иглев -доцент в Физическия Факултет на Техническия Университет в Мюнхен, Германия; Панчо Цанков – изследовател – инженер в Куатроникс, САЩ; Станислав Н. Стоянов – софтуерен инженер в Софтабилити Ой, Финландия, и др. / По информация от:Phys.uni-sofia.bg
Най-голямата книжарница в България е разположена на площ от1000 кв.м
ЗА НОВАТА КНИЖАРНИЦА
На своите 1000 кв.м площ книжарницата предлага голямо разнообразие от заглавия, събрани на едно място; тематично разпределение на книгите; професионален екип от консултанти; музика, филми и игри; над 5000 заглавия на чужди езици; речници, учебни помагала и пособия; подаръци и книжни аксесоари; периодичен печат; канцеларски материали, опаковане на подаръци; образователни играчки за деца и други.
Посетителите имат възможност да опитат сладките изкушения на уютното биокафене и да използват неограничено интернет зона. Специално за родителите и техните деца, книжарницата предлага детски кът със занимателна програма за най-малките.
Книжен център „Гринуич“ организира всекидневна културна програма и горещи промоции всяка седмица. Всеки клиент може да се присъедини към „Гринуич клуб“, да получи своя лична клубна карта, с която да натрупва бонус точки и да се възползва от специални отстъпки и изнена
Официалното откриване на книжарницата е на 8 юни, петък, от 18:00 ч.
Тя се намира в София на бул. „Витоша“ 37.
Годишният доклад на „Фрийдъм хаус“ (Freedom House) отчита поредно отстъпление от демократичните реформи в България, която остава „полуконсолидирана демокрация“, в каквато група са Румъния, Сърбия, Македония и Хърватия.
В доклада си „Nations in Transit” американската неправителствена организация анализира настъпилите през миналата година в света промени в седем категории – Национално демократично управление; Избирателен процес; Гражданско общество; Независимост на медиите; Демократично местно управление; Рамка и независимост на правосъдието; Корупция.
По отношение на България, през 2011 г. в пет от категориите не е настъпила никаква значима промяна, а в две – изборен процес и рамка и независимост на правораздаването – има отстъпление.
Цялостната оценка е била най-добра през 2008 г., след което бавно започва влошаване и прогнозата е, че през 2012 г. страната ще слезе още по-надолу като състояние на демокрацията.
Поради нарастващите заплахи спрямо независимостта на съдебната система, оценката на България по този показател се понижава от 3.00 на 3.25.
Правораздаването страда от дълги процедури, отлагания, дефектно досъдебно производство и отмяна на обвинения поради технически детайли.
Посочва се, че извършените от Висшия съдебен съвет назначения в съдебната система са довели до искания на оставки и реформа, отправени от широки професионални и граждански среди.
В лаконичния обзор на събитията от 2011 г. е обърнато особено внимание на разследването, водено от Европейската асоциация на съдиите, срещу вътрешния министър Цветан Цветанов за непрекъснати заплахи срещу съдебната власт, които застрашават нейната независимост и нарушават европейските стандарти за върховенство на закона.
Неефективността и корупцията в средите на правораздаването все още са смятани за значително препятствие в борбата срещу корупцията по високите етажи и организираната престъпност, се казва в частта на доклада за България, изготвена от Георги Ганев и екип на Центъра за либерални стратегии.
След като от 2004 г. насам България е с една и съща оценка за цялостния изборен процес, през 2011 г. се отчита влошаване.
Към обичайните обвинения за купуване на гласове и манипулиране на резултатите, изборите „2 в 1“ се характеризираха със значителна административна неефективност, която създаде проблеми с избирателните списъци, дълги опашки за гласуване, забавяне на обявяването на официалните резултати. Отбелязано е също, че по-голямата част от медийното отразяване на изборите е станало чрез платени политически публикации, а независимата информация е била оскъдна. Заради поразително лошото административно менажиране на изборния процес рейтингът на България пада от 1.75 до 2.00, се посочва в доклада.
По отношение на медиите се посочва, че след влошаването на показателя за тяхната независимост през 2009 г., в последвалите години България продължава да се намира на същото ниво. Нищо не се е променило към добро и през 2011 г., характеризирана с „продължаваща концентрация на собствеността на медии и засилващи се обвинения за припокриване между медийни и политически интереси“.
Отбелязва се смяната на собствеността на водещи всекидневници като „Труд“ и 24 часа“ и се припомня, че от 2009-2010 г. на пазара за печатни медии има нов играч – Нова българска медийна група, която увеличава контрола си над пазара.
В доклада са намерили място два инцидента – взривът през февруари 2011 г. пред сградата на в. „Галерия“, известен със своята критична позиция към управлението на ГЕРБ, както и взривената по време на предизборната мампания кола на телевизионния водещ Сашо Диков, също известен със своите анти-ГЕРБ възгледи.
За качеството на управлението се посочва, че общественото доверие към премиера Бойко Борисов и правителството му не се различават съществено от тези показатели за предходните три правителства.
На нивото от 2007 г. стои състоянието на гражданското общество. В края на 2011 г. е имало регистрирани 9 137 неправителствени организации, от които едва 0.5% са клонове на чуждестранни структури.
Съществена промяна няма и в борбата с корупцията – България е на същото ниво от 2009 г. насам , а през тази година подобрение не се очаква. Системата на звената, натоварени да се борят с корупцията, страда от липса на координация и яснота за отговорност и отчетност. Неспособността на властите да пресекат ширещата се организирана престъпност, особено на митническите пунктове, доведе до това, че ЕС отложи приемането на България в свободната от митнически контрол Шенгенска зона, се казва в доклада.
По показателя „Национално демократично управление” се посочва, че в България „продължава практиката на управляващите на правене на политика „ад хок” (на момента), при липса на по-прагматични управленски стратегии”.
През 2011 г. не са настъпили забележими промени и по отношение на местното управление.
Общата оценка на показателя „Демокрация” в България пада от 3.07 за 2010 г. на 3.14 за 2011 г.
В прогнозата за 2012 г. се казва, че основната задача на правителството ще бъде да контролира вътрешните последици от глобалната финансова и икономическа криза, докато прилага дълго отлаганите реформи в сектори като здравеопазване, висше образование и правосъдие.
Също толкова важно е правителството да подобри ефективността на публичните разходи и мерките за справяне с организираната престъпност и корупцията.
Нивото на държавния дълг на САЩ може два пъти да надвиши обема на националния БВП в близките 25 години. Това ще се случи, ако властите решат да съхранят днешните данъчни облекчения, се казва в доклада на Бюджетното управление на американския конгрес.
Ако данъчните облекчения, чийто срок изтича на 31 декември тази година, бъдат отменени, икономическите показатели в средносрочен план ще се окажат значително по-добри. В този случай след четвърт век държавният дълг може да съставя повече от половината от БВП на страната.
Независими експерти дават за пример Гърция – държавата, намираща се в тежка икономическа катастрофа, където държавния дълг е 160 % от БВП.
Основният източник за увеличаване на държавните дългове са социалните програми за възрастни и малоимотни, смятат авторите на доклада. По тяхна оценка, ако не се измени днешната система на здравеопазване, загубите на федералните ведомства в този отрасъл към 2037 г. ще съставят 10 % от обема на БВП. “Стареенето на населението и ръста на цените на медицинските услуги водят до това, че мерките от бюджетната политика, които работеха по-рано, вече не са толкова ефективни” – се казва в изследването.
Според представителите на Бюджетното управление, “при съхраняване на днешната политика дефицитът и държавния дълг ще достигнат разрушителни размери”. За да избегнат подобна ситуация властите “трябва да увеличат обема на доходите така, че те да бъдат по-високи от БВП, съществено да се съкратят държавните разходи или да се направи нещо друго”, се казва в доклада.
Отмяната на данъчните облекчения за богатите американци в условия, когато бюджетният дефицит за последните три години не пада по-ниско от 1.3 трилиона долара, е един от ключовите моменти в президентските избори. Демократите на Барак Обама смятат, че без подобни мерки няма как да се решат острите финансови проблеми. Републиканците твърдят, че всяко повишаване на данъците на богатите пречи за създаването на работни места и довежда до снижаване темпото на икономическия ръст.
Почти няма шансове тримата работници, които са в неизвестност трети ден след взривовете в склада за боеприпаси край пътен възел Петолъчката, да са оцелели.
Издирването продължи и по-късно в четвъртък бяха открити части от тела. Все още обаче не е ясно дали те са от човек или животно и предстои това да се установи с ДНК анализ, съобщи окръжният прокурор на Ямбол Георги Ханджиев.
Тримата са били в цеха, в който са избухнали първите взривове във вторник. Според Ханджиев е почти сигурно, че ще има жертви. „На мястото на взривения цех в склада за боеприпаси край Петолъчката има кратер, дълбок 3-4 метра“, каза Ханджиев.
Следователят Георги Илиев не отхвърли възможността телата на работниците да са напълно изгорели. Самоличността им бе установена в деня на експлозиите, а техните близки са уведомени.
„За съжаление не съм оптимист, дори напротив“, заяви от своя страна зам.-главният прокурор Бойко Найденов.
От последните гърмежи в района мина едно денонощие, което даде възможност там да влязат експерти по взривовете и разследващи. Стана ясно обаче, че зам.министърът на отбраната Валентин Радев три пъти е влизал във взривения завод за боеприпаси, което е било в нарушение на правилата, с надеждата изчезналите хора да бъдат намерени.
„Нещо страшно е било. Взривът се е предавал от цех в цех, всичко е унищожено“, заяви Валентин Радев пред бТВ.
Прокуратурата: Взривът е станал при разтоварване на снаряди
От изявленията на зам.-главния прокурор Бойко Найденов се разбра, че версиите за трагичния инцидент са много, разследването е в самото си начало, а информацията малко. Все още не е ясно, например, колко и какви боеприпаси са съхранявани в частния склад на „Берета Трейдинг“ край ямболското с. Лозенец.
Статистиката показва, че досега разследващите показват нулева успеваемост в разкриването на подобни инциденти през последните години. Все още, например, не е изготвена техническата експертиза, нужна за разследването на взривовете в поделението край Челопечене през 2008 година.
Зам.-главният прокурор коментира в четвъртък пред БНТ, че вероятните причини за инцидентите са неспазване на технологичната дисциплина или човешка грешка.
Найденов изрази убеденост, че взривът е станал при разтоварване на снаряди.
“Те са били в епицентъра на взрива. В момента на експлозията се е извършвало разтоварване на камион с боеприпаси, което е и причината другите работници, намиращи се в цеха, да са били извън него и затова са оцелели”, коментира Найденов.
Работи се по няколко версии, но основната остава човешка грешка и пропуск в технологията, уточни зам.-главният прокурор. Цех 1 е напълно разрушен, затова следствието ще разчита на останките в района и свидетелските показания. За момента разследващите получават пълно съдействие от страна на частната фирма „Берета Трейдинг“, която е собственика на склада.
Според Найденов друга възможна причина е неправилната работа с боеприпасите от страна на работниците. Вероятно те не са оxлаждали мунициите, докато са ги унищожавали.
Прокурор Найденов потвърди, че два мобилни телефона са намерени още с първото влизане. “Единият от тях дори работеше, а другият беше на части. Сам по себе си едва ли този GSM е причина за взрива. Една от основните версии е, че е имало пропуск в технологията на утилизацията на боеприпасите”, добави Бойко Найденов.
От думите му стана ясно обаче, че разследването е още в начален етап и няма конкретни доказателства за нито една от версиите. Все още не може да се влезе в района, тъй като трябва да приключат всички вторични взривове.
Засилват се съмненията за нередности в складовете
До момента има и противоречива информация за състоянието на гръмналите складове. От фирмата собственик „Берета Трейдинг“ твърдят, че имат всички нужни сертификати и са минали през поредица проверки.
Шефът на сектор „Контрол на общоопасните средства“ (КОС) към МВР Божидар Василев, който отговаря за контрола върху този вид дейности, нееднократно изтъкна, че в базата редовно са правени различни проверки, които не са открили проблеми
Военното министерство и разследващите вече допуснаха, че взривовете са били твърде големи и е възможно да са се съхранявали някакви непозволени материали и в по-голямо количество, отколкото е разрешено.
При изграждането на такива складове отстоянието и преградите между тях не трябва да позволяват експлозиите от едно помещение да се прехвърлят в друго. В случая обаче взривовете са обхванали всички складове.
Зам.- главният прокурор Бойко Найденов обаче заяви, че ще се разследва дали е упражняван адекватен държавен контрол върху работата на фирмата.
„Един от елементите, които ние ще разследваме и сме длъжни да разследваме, е дали е осъществен надлежен и адекватен контрол, защото вие може да оформите и 5, и 10 формуляра за извършени проверки. Просто ние трябва да установим дали са извършени те и дали са спазени правилата за провеждане на тези проверки, какво точно са установили и защо не са направени, да кажем, 15. Сами разбирате, че контролът на общоопасните средства е нещо, което трябва да се прави в пълнота, в цялост. Не е допустимо – вече говоря и като гражданин, в последните години да се случват толкова произшествия с взривни вещества“, коментира Бойко Найденов.
„Ние сме иззели документацията от фирмата – и от седалището в София, и документацията, която се намира там на местопроизшествието. На база на това и допълнителни разпити евентуално на хората, които са обучавали работниците, ще можем да установим дали наистина са спазени всички изисквания, така както се предполага, с даването на европейски сертификат за сигурност. Но това предстои да се прави. Предстои да се направят и експертизите“, посочи Найденов.
Вече стана известно и това, че чиновника в МО, който е трябвало да контролира изпълнението на предишен договор с „Берета Трейдинг“, в крайна сметка е получила за награда от фирмата екскурзия на остров Бали.
Междувременно се появиха твърдения, че Митко Караколев – бивш служител на КОС в Стралджа и настоящ шеф на взривилия се склад край Петолъчката, е обикалял семействата на служителите в “Берета трейдинг” с по 500 лв, които е предлагал срещу мълчанието им. Това са казали местни хора, пожелали анонимност, пред репортери на бТВ.
Служителите във фирмата и техните семейства отказват да говорят пред журналисти, защото имат да вземат много пари от “Берета трейдинг”, споделя жена, чийто съпруг е служител в компанията. Жители на Лозенец потвърждават, че се опитват да купят мълчанието им, само че сумата била не 500, а 1000 лв.
Цялата отговорност по контрола е на МВР
Лидерът на ДСБ и бивш премиер Иван Костов обясни в четвъртък, че според Закона за боеприпасите именно МВР, а не военното министерство отговаря за контрола на фирмите, които се занимават с унищожаването на боеприпаси.
„Цялата отговорност по дейностите с взривните вещества и боеприпасите се носи от полицейските органи“, заяви Костов пред Нова тв и уточни, че законът е бил подготвен и приет от ГЕРБ през 2010 година.
Бившият министър на отбраната от правителството на тройната коалиция Николай Цонев, по чието време станаха взривовете край Челопечене, също изтъкна, че целият контрол се извършва от МВР.
Абсурд е, че още не се знае колко и какви боеприпаси е имало в склада
„Втори ден не знаем колко са боеприпасите, какъв вид са, контролът за това какво влиза в базата на тази фирма се извършва от МВР, технологичният процес се контролира от МВР и те би трябвало да знаят, имат дневници“, каза Николай Цонев в четвъртък пред Дарик радио. Според него МО не би трябвало да има никакво отношение към сегашния инцидент, тъй като има само един договор с фирмата за утилизация на боеприпаси, а целият контрол се извършва от МВР.
Бившият военен министър посочи, че в случая с взривовете в склада в Челопечене на 3 юли 2008 г. още в първите два-три часа е било изяснено, че има 1200 тона боеприпаси. Складът, който изгърмя, е имал 200 тона, които са били негодни и повредени. Останалите 1000 тона боеприпаси, които са били здрави, са преместени в първата нощ след инцидента, за да бъдат хората спокойни, обясни ексминстърът.
„Повече се учудвам на това, че втори ден говорим, че не знаем къде са тримата изчезнали, дано са живи и здрави. Нали имаме списък кои са дошли на работа, в колко са си тръгнали. Не може тези хора да изчезнат във въздуха“, каза Николай Цонев.
Той изрази предположение, че инцидентът край Петолъчката се дължи на човешка или технологична грешка и не вярва на теории, лансирани при взривовете през 2008 г., че някой искал да строи МОЛ, да вземе зе
От 5 до 7 юни директорът на ЦРУ Дейвид Петреъс е бил в България, съобщиха изненадващо от посолството на САЩ. На среща с властта той е поискал „по-силни“ връзки между разузнавателните служби на двете страни.
Генералът се е срещнал с президента Росен Плевнелиев, с премиера Бойко Борисов, с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов, с министъра на отбраната Аню Ангелов и с отделните шефове на българските разузнавателни служби.
Като бивш началник на Централното командване на САЩ и на коалиционните сили в Ирак и Афганистан генерал Петреъс изразил искрената признателност за внушителния принос на България в тези страни. Той дал висока оценка на способностите на българските части, с които е служил в тези мисии, както и на Балканите.
Директорът похвалил добрите отношенията на сътрудничество в разузнаването между ЦРУ и българските служби в съвместната им работа, „целяща да се извлече полза от новопоявили се възможности и да се даде отпор на общите заплахи“, и е изразил решимостта тези отношения да бъдат разширени, допълват от посолството.
Петреъс приветствал в частност усилията ни в борбата с тероризма, организираната престъпност и корупцията.
Освен това отбелязал отговорната фискална политика и дисциплина на България.
Директорът на ЦРУ подчертал, че САЩ одобряват и насърчават важните стъпки, предприемани от страната ни да се модернизира и усилията за разнообразяване на енергийните източници и осигуряване на по-голяма прозрачност в енергийния сектор, както и за постигането на сигурност и стабилност на Балканите.
От посолството обясняват, че Петреъс си е тръгнал „дълбоко впечатлен от цялостната визия, представена от президента и министър-председателя“.
Според него близкото партньорство на САЩ и България е особено важно и за двете страни и очаква това партньорство в разузнаването и в други сфери да стане още по-силно.
Малко по-късно от пресслужбата на Министерски съвет също излязоха със същото съобщение за посещението.
В него обаче е добавено и мнението на премиера след срещата: „Фактът, че той отдели толкова време за посещение в София, е знак за доверието, което партньорите ни имат в нас”.
„Благодаря на директора на ЦРУ за високата оценка за направеното от българското правителство в борбата с тероризма, организираната престъпност и корупцията и за подкрепата на нашата политическа воля да се справим с тези проблеми“, заявява Борисов.
Той също смята, че сътрудничеството между ЦРУ и българските разузнавателни служби е изключително добро и ползотворно.
В края на май 2010 г. на визита у нас дойде тогавашният шеф на ЦРУ Лион Панета – сега министър на отбраната на САЩ. Тогава обаче посещението му бе шумно отразено. Той самият даде изявление след срещата си с Борисов и Цветанов.
Визитата на Дейвид Петреъс бе предшествана от посещения на други шефове на американски спецслужби. В началото на април директорът на DEA (Агенцията за борба с наркотиците на САЩ) Мишел Лионхарт пристигна в България, за да открие неин офис на агенцията.
В края на миналата година, докато бе в България, шефът на ФБР Робърт Мълър писа шестица на вътрешния министър Цветан Цветанов и на МВР.
Неправителствени организации като „Репортери без граници“ класират България на 80-то място по свобода на световния печат – на самия край на всички европейски държави-членки – това трябва да разтревожи всички нас, каза европейският комисар по телекомуникациите и медиите Нели Крус. Тя добави, че проблемите със свободата на медиите в България са заели ключово място в дневния й ред. Този въпрос е личен приоритет за мен, каза тя по време на публично изслушване за свободата на медиите, организирано в Европейския парламент от Алианса на либерално-демократическите партии.
Защитата на основните ценности като медийната свобода в България и в другите държави-членки на ЕС не е даденост – трябва да се борим за нея всеки ден, каза Крус, цитирана от вестник „24 часа“.
Тя добави, че унгарското правителство все още не успява в усилията си да спази европейските норми, включително за свободата на медиите. Крус допълни, че случаят с България изглежда тревожен.
Тя посочи още, че е че чела смъртни заплахи срещу журналисти в България. „Нека бъда ясна: заплахата с насилие никога не е приемлива част от демократичния дебат“, каза еврокомисарят по телекомуникациите и медиите.
На изслушването в Брюксел организаторите от групата на либералите бяха поканили Съюзът на издателите в България (СИБ), български журналисти и европейски експерти по медии.
Ако в София е останала някаква свобода на словото, то в провинцията тя напълно липсва, каза Оливие Базил, генерален директор на „Репортери без граници“, цитиран от вестник „Труд“.
Той се изказа критично и за финансирането на повечето печатни медии в България. Европейски издатели ще посетят България в близко бъдеще, за да се запознаят лично със ситуацията на медийния пазар и състоянието на свободата на словото, съобщи Франсин Кънингам, изпълнителен директор на Европейските издатели на вестници.
Световноизвестният американски писател Рей Бредбъри е починал на 91 години късно през нощта във вторник, 5 юни, в Южна Калифорния.
Новината се появи първо в „Туитър“ и бе потвърдена малко след това от дъщеря му Александра Бредбъри пред „Асошиейтед прес“. Тя е отказала да даде допълнителни подробности.
Макар да бе възпрепятстван през последните години вследствие на инсулт, заради който се налага да използва инвалидна количка, Бредбъри остава активен през 90-те си години, работейки по нови романи, пиеси, сценарии и голям обем от поезия. Всеки ден той пише в своя подземния офис в дома си в Лос Анджелис, като от време на време се появява и в книжарници, както и на различни обществени литературни и благотворителни събития, писа „Асошиейтед прес“.
Внукът му Дани Карапетиян сподели пред сайта io9: „Много ще ми липсва и бих искал да чуя с какво ще го запомнят хората. Той повлия на толкова много артисти, писатели, учители, учени и винаги е вълнуващо и успокояващо да чуеш всички тези хора да споделят личните си истории за него. Разкажете вашите истории. Неговото наследство ще живее в монументалния брой книги, филми, телевизионни и театрални постановки, но най-вече в умовете и сърцата на всички, които са чели нещо от него. Защото само като го четеш, можеш да го познаваш. Той бе най-страхотното хлапе, което познавах.“
Бредбъри е автор на стотици романи, къси разкази, пиеси, както и телевизионни и филмови сценарии, като кариерата му на писател започва през 40-те години на 20 век.
Сред едни от най-известните творби на автора са романите „Марсиански хорники“, „451 градуса по Фаренхайт“, „Чувствам, че идва нещо зло“, „Мрачният карнавал“, „Вино от глухарчета“ и „Гробище за лунатици“, както и сборници като „Лекарство за меланхолия“ и „Възпявам електрическото тяло“.
За мнозина Бредбъри е един от писателите, които имат най-голям принос за влизането на модерната научна фантастика в мейнстрийма. Името му се нарежда сред върховете на всяка класация за най-добрите научнофантастични автори на ХХ век, редом с Айзък Азимов, Артър Кларк, Робърт Хайнлайн и Станислав Лем.
Негови творби са продадени в над осем милиона копия на 36 езика. Макар нито една от тях да не му донася престижната награда „Пулицър“, през 2007 г. той получава специален цитат от „Пулицър“ – „за неговата изтъкната, плодотворна и дълбоко въздействаща кариера като неповторим автор на научна фантастика и фентъзи.“
„Марсиански хроники“ е считана за най-популярната му творба. Тя стана част от христоматията на курсовете по английска литература в гимназии и колежи – постижение, в което се съдържа и малко ирония, защото Бредбъри не криеше несъгласието си с униформеното образование. Той дори твърдеше, че е успял като писател, именно защото никога не е ходил в колеж.
Вместо това той четеше всичко, което му попадне: Едгар Алън По, Жул Верн, Х.Дж. Уелс, Едгар Бъроус, Томас Улф и Ърнест Хемингуей.
Той им отдаде почит в автобиографичното си есе от 1971г. „Как вместо да се образовам в колеж, се дипломирах в библиотеките“.
Бредбъри се определяше като „писател на идеи“, под което разбираше нещо доста по-различно от това да си ерудит или учен. „Забавлявам се с идеите, играя си с тях. Аз не съм сериозен човек и не обичам сериозните хора. Не се възприемам като философ – това е толкова скучно. Целта ми е да се забавляваме – аз и всички останали.“
Той описваше маниера си на композиране на произведения като „асоциация на думи“, често започваща от любим стих.
Страстта му към книгите е изключително силно демонстрирана в „451 по Фаренхайт“ (1953), но вдъхновението си за нея той черпи от детството си в Илинойс. Бредбъри твърдеше, че си спомня всичко назад във времето, включително момента на раждането си, и пишеше така, че никой нямаше основание да се съмнява в това.
След българския чадър, стрелбата срещу папата и изравянето на трупа на Чарли Чаплин, България отново доби световна известност. Този път със своята мафия. Съдете сами: “Ндрангета вече не е с основна роля. Била е изпреварена от българската мафия, възродила се от пепелта на 80-те години, когато трафикът е осъществяван по т.нар Балкански път. Сега каналът е консолидиран.”
Сериозно постижение, няма какво да се говори. Да изпревариш Ндрангета – това съвсем не е малко. Още повече, че това признание е направено от ген. Джанпаоло Ганцер – директор на ROS – специализирано звено на карабинерите за борба с организираната престъпност, който със сигурност знае за какво става дума, когато иде реч за италианската мафия.
Очевидно се има предвид начинът, по който наркотрафикът е консолидиран сега. Става дума за трансгранична организация, която е ръководена от българина Евелин Банев, известен още като Брендо – и в която се включва и Ндрангета – чрез един от нейните клонове, известен като “фамилията Белоко”.
Според признанието на генерала, който не пропусна да похвали “изключителната воля и подкрепата” на българския премиер Бойко Борисов и неговия вътрешен министър Цветан Цветанов за осъществяване на операцията по неутрализиране на този канал, сегашният резултат е постигнат “след седем години съвместно разследване на Специализираната прокуратура „Антимафия” в Торино и Милано, благодарение на което е неутрализирана на една от основните трансгранични организации, специализирани в трафика на кокаин.”
В своята пресконференция генерал Ганцер не пропусна да спомене друга една драматично българска подробност, свързана с операцията, известна у нас като “Кокаинови крале” – че е било наблюдавано “тревожно изтичане на данни по разследването, станало достояние на основните български трафиканти”, което е замразило за известно време разследването.
И още нещо, което е наистина прелюбопитно: че извършените от българската полиция обиски и арест на Банев, във връзка с друго негово дело – за пране на пари, са позволили документално да бъде установено, че това е станало със съдействието на български магистрат, който вече е пенсиониран.
Кой ли ще да е този български магистрат, който е вече пенсиониран, но който е имал възможността и властовите ресурси да разпъва чадър над фигура от мащаба на Евелин Банев – и да му прехвърля данни за международното разследване, водено срещу създадения от него наркоканал?
На този етап не бих си позволил да споделя изцяло своята хипотеза. Но все пак бих обърнал внимание на обстоятелството, че има много сериозно разминаване в първоначалните твърдения на вътрешния министър Цветан Цветанов, който лансира версията за “пенсионирания магистрат”, на която очевидно се позовава генерал Ганцер – и последвалите “корекции” на тази версия, при които Цветанов уточни следното: “Магистратът, за когото споменах днес, не е пенсиониран служител на съдебната система. Говорим за служител, който е работил в правоохранителната система. Той е имал частична информация за тази операция и затова ще бъде проверено дали той я е изнесъл. В момента той вече е извън правоохранителната система, но има начин да му се потърси отговорност.”
Става дума за къртица, която осигурява теч към Брендо през 2008 г., когато на власт е тройната коалиция, а министър на вътрешните работи е първоначално Румен Петков, който подава оставка на 13 април – вследствие на скандала с конспиративната му среща с братя Галеви, организирана от Алексей Петров на басейна “Спартак”. Ако тълкуваме изявлението на министър Цветанов в широкия смисъл на думата, то “пенсионираният” служител, работил в правоохранителната система, може да е спокойно неговият именит предшественик. Или някой негов подчинен, отишъл си заедно с него – например шефът на неговия политически кабинет – Александър Петров.
Разбира се, съществува и възможността течът да е осигурен от някой друг наистина бивш служител на МВР, засега неизвестен – но такива са цял легион. Той може да бъде фигура на достатъчно важно оперативно равнище – каквато например е Алексей Петров – сив кардинал в ДАНС и готвен за шеф на всички оперативни акции в тази най-важна служба за сигурност.
Само че това е малко вероятно, защото Трактора принадлежи към друга престъпна формация – към тази, която попада в периметъра на Сергей Станишев и която бе надзиравана от покойния Цвятко Цветков – който в тази структура играеше същата роля, която Румен Петков сред подопечните на президента гангстери. Тъй че възможността той да е “услужил” на Брендо е вероятна само при хипотезата, че потайно е решил да смени своя политически попечител.
Но възможно е и изтичането на сведения от МВР да е организирано от бивши негови служители, които наистина са пенсионирани – при това твърде отдавна. Нека не забравяме дребната подробност, че първият голям скандал на Румен Петков като министър на МВР беше свързан с опита му да създаде обществен съвет към Министерството на вътрешните работи, в който да влязат генерали от бившата Държавна сигурност и ръководители на МВР отпреди 1989 г. – една идея, от която той трудно се отказа след сериозен натиск от страна на САЩ и ЕС.
Сред тях бяха и генералите, за които Румен Петков бе интимен приятел с прякор “Запалката” – и които на практика преформатираха престъпния свят по време на управлението на Беров и Жан Виденов – като го поставиха изцяло в услуга на БСП. Тези генерали определено имат ресурса да поддържат или да намерят къртица в МВР по какъвто и да е проблем, свързан с организираната престъпност – колкото и секретна да е операцията, за която става дума.
Която и да е къртицата обаче, тя несъмнено е действала в синхрон с българската прокуратура – и то на най-високото възможно равнище. Доказателство: делото за пране на пари, заведено срещу Брендо през 2008 г., беше задвижено едва днес. Някой го е оставил на трупчета и този някой този път не е Никола Филчев.
Неговият мандат свърши през 2006 г. – и до 2008 г. неговият приемник Борис Велчев имаше предостатъчно време да си разчисти къщичката от разни прокурорски къртици и чадъроносители. Той е човекът, който дължи отговор на въпроса защо Брендо не беше пипан досега – и защо по това дело не е работено (извиненията с разни ненаправени навреме експертизи са дежурното прокурорско “дръж ми шапката”).
Интересно е дали Велчев ще има доблестта да даде някакъв отговор на този въпрос. Интересно е главно поради следната причина: той беше съветник на бившия президент Георги Първанов, известен още като Гоце, в чийто периметър се вписва Евелин Банев-Брендо и гравитиращите около него люде.
И няма как един толкова виден играч и толкова богат човек като Брендо да бъде оставен да си разиграва коня без сериозна протекция от най-висше политическо и магистратско ниво (впрочем в подземния свят се говори, че той има неявно участие в редица от най-мащабните начинания в строителния бизнес – включително стои зад собствеността на огромни сгради на бул. “България” – като “Home For You”).
В президентската олигархо-престъпна схема, към която принадлежи и изцяло “опакования” по ДС-линия Ахмед Доган, ролята на консилиере се изпълнява най-вероятно именно от Румен Петков. Говори се, че той е човекът, който е поддържал връзките с Евелин Банев-Брендо, и е имал регулярни срещи с него – включително и като министър на вътрешните работи.
Ако тези подозрения се потвърдят, остава да видим кой е осигурявал чадър над Брендо в прокуратурата. Това може да се разбере, ако се направи много сериозна проверка на това кой носи персоналната отговорност да бъдат замразени правните и процесуални действия по делото срещу Брендо за пране на пари. Ако този чадъроносител бъде открит, вероятността той да бъде свързан и с теча на информация по разследванията на генерал Ганцер, е много голяма.
„Актуална карта” на Турция, която обхваща обширни територии от съседни държави, е включена в компактдиск, изготвен в рамките на национална образователна програма на министерството на образованието в Анкара.
В рамките на програмата се раздават безплатни учебни материали и се организират специални отворени уроци за децата и техните родители, съобщава турският вестник „Милиет”
Учениците в Истанбул са получили мултимедийните учебни пособия, от които става ясно, че територията на Турция включва цяла Армения, някои региони на Ирак, райони на България, гръцката част на остров Кипър и райони на Грузия.
Според авторите на учебното съдържание Батуми е изконно турски град, който се намира в състава на Грузия, предаде „Кавказкий узел”. Министерството на външните работи на Грузия обяви, че ще провери информацията. От турската страна казват, че е станала грешка.
От страна на българските официални власти засега няма никаква реакция.
Най-малко 24 души, заемали високи постове в рамките на Министерството на културата, са работили за бившата Държавна сигурност. Сред тях са шефове на театри, музеи, представителства зад граница, стана ясно от проверката на Комисията по досиетата в администрацията на Министерството на културата.
Проверката е обхванала 189 души, а за 24 са установени данни. Това е по-висок дял от средните при досегашните проверки 10 процента.
Шефове на театри
Атанас Ганев, който е бил директор на драматичния театър в Добрич от 2002 до 2009 година, е бил съдържател на явочна квартира.
Директорът на Драматично-куклен театър–Плевен от 2000 до 2005 г. Володя Макавеев пък е бил нещатен служител на ДС-ВКР.
Шефът на драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора между 1990 и 2000 година Георги Велев също е бил агент на ДС. Агент е бил и директорът на драматичния театър в Сливен от 2000 до 2002 година Евгений Сивов.
Агенти на ДС са били и директорът на Държавен музикално-драматичен театър „Н. Хикмет“ – Разград от 2008 до 2010 година Емине Мехмед и директорът от 2004 г. до 2008 г. Юксел Чаушев.
За ДС е работил и директорът на драматичния театър в Стара Загора в периода 2004-2006 г. Ивалин Иванов.
„Полковник Ставрев“
Агент на Държавна сигурност е бил и актьорът Красимир Ранков, който е проверен в качеството му на бивш директор на драматичния театър в Добрич. През последните години Красимир Ранков стана популярен с ролята си в сериала „Стъклен дом“, в който играе полк. Антон Ставрев.
Директорът на кукления театър в Търговище между 1993 и 2009 година Мина Йорданова пък е била съдържател на явочна квартира. Директорът на Драматично-куклен театър–Кърджали в периода 1994-2000 г. Петър Савчов също е бил агент, както и директорът на драматичния театър в Благоевград от 2003 до 2006 година Петър Кьосев.
Шефовете на културни институти зад граница
Боян Панчев, бивш директор на Български културен институт в Прага, е бил щатен служител на Първо главно управление на ДС.
Директорът на Български културен институт във Виена в периода 1991 – 1995 година Владко Мурдаров е бил агент и секретен сътрудник към Шесто управление и Първо главно управление.
Агент е бил и директорът на Българския културен институт в Скопие от 2006 г. до 2009 г. Спас Ташев, както и колегата му в Братислава между 1994 и 1995 година Стефан Цветков.
Директори на музеи
Васко Жеков, директор на националния литературен музей през 2004 година, е бил агент на Шесто управление, както и директорката на националната библиотека от 1996 г. до 1997 г. Вера Ганчева.
Директорът на националния политехнически музей в периода 2003-2004 г. Емил Давчев е бил агент на ДС.
Сред обявените имена са и вече излизали в рамките на други проверки – Александър Грозев, който бе директор на Националния филмов център, Атанас Митрев, който е бивш директор на Българска национална филмотека, бившият директор на музея на българското изобразително изкуство Борис Данаилов.
Агент е бил и началникът на сектор „Културна интеграция“ в дирекция „Регионални културни дейности“ на МК между 2006 и 2008 година Мюмюн Тахиров, както и директорът на Школа за следдипломна квалификация и преквалификация на кадрите до 1998 година Нисим Алберт Ниньо.
Силен взрив в склад за разглобяване на боеприпаси в местността Мараш, между пътен възел Петолъчката и с. Лозенец, е избухнал към 14,40 ч. днес, съобщи БНР.
Първият взрив е последван от пожар и вторични експлозии.
Продължават да се взривяват боеприпаси и взривни материали в склада край „Петолъчката„, каза около 17 ч. областният управител на Сливен Марин Кавръков, който бе на мястото на инцидента.
„Никой не може да каже какво е причинило взривовете. Вероятно този, който е свидетел на причината за взрива, не е между живите вече, защото тук експлозиите са сериозни”, каза още Кавръков.
По думите му няма никаква опасност за жителите на с. Лозенец, тъй като складът, който се е взривил, е разположен в нещо като котловина, а селото е зад леко възвишение. Пътен възел „Петолъчката” също е на безопасно разстояние. Вътре обаче не е безопасно, защото там навсякъде се взривяват боеприпаси и дай Боже да има по-малко жертви, посочи още областният управител на Сливен.
По-късно обаче все пак беше извършена евакуация на жителите на Лозенец.
Ще се извърши евакуация с автобуси и на село Горно Александрово, защото в селото са паднали шрапнели и снаряди. Хората ще бъдат настанени в Блатец.
Няколко души са пострадали при взривовете, двама са в тежко състояние, съобщиха от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.
Четири екипа на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) Ямбол и един екип на ЦСМП Сливен са се отзовали на мястото на инцидента.
Двама тежко ранени са транспортни в областната болница в Сливен.
Шестима мъже, ранени при експлозиите са приети днес в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в Ямбол, съобщи директорът на болницата д-р Панайот Диманов. Той определи състоянието им като средно тежко. В момента раните им се обработват в спешното отделение на болницата. По-късно те ще бъдат прехвърлени в хирургично и ортопедично отделение.
По разпореждане на премиера Бойко Борисов вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и министърът на отбраната Аню Ангелов, придружавани от лекарски екипи от Военно-медицинска академия и военни следователи, заминават за района на инцидента, съобщиха от правителствената информационна служба. Екипите, ръководени от двамата министри, ще се заемат на място с разследване и установяване на причините за инцидента.
От Министерство на отбраната съобщиха за БГНЕС, че взривовете са в частен склад, а не във военно поделение.
Според „Стандарт нюз“ става дума за частни складови помещения, които се стопанисват от софийска фирма, притежаваща лиценз за утилизация на военна техника. Сградите са на бивши поделения. „Дарик“ съобщи, че фирмата „Берета Трейдинг“ стопанисва склада.
Първите данни са, че няма опасност за замърсяване на въздуха в района на взривовете, каза главен комисар Николай Николов, директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (ПБЗН).
„Чух силен взрив от моята дясна страна, движейки се по пътя Бургас – Пловдив на Петолъчката. На около 200 метра преди нея, от дясната страна по хълма, видях огромен взрив, до 150 метра стигна вълната с огъня, образува се гъба и до момента продължава да гърми и да трещи“, разказа за БНР очевидецът Светлин Зафиров.
КАТ-Сливен отклоняват движението от Петолъчката през Стралджа. От Пътната полиция информират, че поради временното затваряне на участъка Сливен – Петолъчката по пътя София-Бургас, пътуващите в посока Бургас се отклоняват през Ямбол, Виница, Стралджа, Лозенец-Бургас.
––––––––––––
По късно днес вътрешният министър Цветанов каза, че трима души са в неизвестност след взривовете в складовата база край „Петолъчката“ и се издирват. Той присъства на заседанието на мястото на инцидента с областните управители на Сливен и Ямбол и министъра на отбраната Аню Ангелов.
18 души са пострадали от взривовете, от тях шестима са настанени в болниците в Сливен и в Ямбол, каза министърът. Няма информация за загинали.
По време на заседанието се взе решение да влезе тежка машина на армията – „пустинна котка“, в района на складовата база, за да бъдат търсени издирваните. Уточнена е тяхната самоличност.
Близките им ще бъдат информирани. Сериозни са количествата взривове в складовата база. От взривовете и пожара в базата се е запалила и гората наблизо.
България предложи на „Росатом” да вземе участие в изграждането на седми енергоблок в атомната електроцентрала „Козлодуй”, съобщи заместник-генералният директор на руската компания Кирил Комаров по време на международния форум „Атомекспо-2012”, предаде РИА Новости.
„Българската страна предложи да разгледа нашето участие в изграждането на седми блок на АЕЦ „Козлодуй”. Смятам, че независимо от отказа на България от строителството на АЕЦ „Белене”, нашето сътрудничество продължава и то има перспективи”, посочи той.
В края на март България реши да се откаже от проекта за строителството на АЕЦ „Белене”. Почти готовият реактор от строящата се централа бе решено да бъде прехвърлен в действащата АЕЦ „Козлодуй”, с което общият брой на енергоблоковете в единствената действаща в страната атомна електроцентрала ще достигне три, отбелязва информационната агенция.
През тази 2012 година училище „Джон Атанасов” беше във фокуса на редица актуални и уникални изяви на българската общност в Чикаго. Преди 2 седмици бяхме в центъра на внимание при посещението на президента Росен Плевнелиев на тържествения гала концерт послучай завършването на учебната година – десета в нашата история. Паметна остава срещата в този ден между Президента и около 1000 българи със сина на великия наш сънародник изобретател на компютъра – Джон Атанасов младши.
И ето, че на 2 и 3 юни част от нашите близо 200 възпитаници, техните учители, родители и близки станаха реални участници при създаването на една нова традиция на българската общност в Чикаго – „Български събор 2012”.
Досега обичаните и популярни пикници в Чикагските паркове бяха най-масовата форма на срещи в общността ни. Ето че сега един от тях прераства в нов феномен, събитие във формата на многолюден сбор, на панаир и фиеста, с каквито е богато многонационално Чикаго. Ирландци, немци, мексиканци и дори десетки други малки емигрантски групи създават незабравими празници в новата си Родина. Такъв празник беше и ще бъде Български събор.
Тази година „Български събор 2012” се осъществи изцяло със спонсорската поддръжка на известната транспортна фирма Америфрейт Системс в Чикаго на Павел и Румен Вълневи.
Наши талантливи ученици, участници в училищните спортни секции, фолклорната група „Хорце”, литературни и вокални състави и пр. събраха много аплодисменти със своето изкуство. За училище „Джон Атанасов” и за „Български събор 2012” танците на „Хорце” станаха украшение от темперамент, магнетизъм и артистичност! Едно момче, което дойде да се запише в „Хорце”, още на поляната изрази възторга си с думите: „Вие ми скрихте топката!”
След „Хорце” художествената гимнастика на Вяра и Гергана Петкови сякаш бе заявка за олимпийска виза! А Лъчезар от трети клас направо стресна всички със своите „девет мига от таекуондо”!
Нашето присъствие в „Български събор 2012” не е случайно. От няколко години взаимните контакти между българското училище „Джон Атанасов” и Америфрейт Системс в Чикаго и конкретно с Павел и Румен Вълневи носят много полза и за двете страни. Името на транспортната компания, която отделя средства за спонсорство на училището, се свързва с една от най-благородните и престижни форми на дарителство – за образованието на децата, за бъдещето на българската общност в САЩ и бъдещето на България, които са във все по-голяма зависимост едни от други.
Организаторите на „Български събор 2012” бяха се постарали да съчетаят в единство и българските национални традиции за народно веселие и американските стандарти за същото, формирани от поколенията пионери усвоили огромните пространства между Атлантика и Тихия океан. Музиката властваше над парка и хората, танците и народните хора имаха много поклоници, щандовете на „Механата”, „Вкусен свят”, „Сердика” и други изкушаваха активните хора да се подсилят за още малко повече активност…
Такива активности бяха футболните мачове и волейболът – между отбори, съставени от играчи в най-различна възраст. За по-спокойните имаше много шахматни дъски, табла и карти. Най-малките завързаха познанства с шарени клоуни. Имаше и малки понита, които станаха големи приятели с някои деца.
Имаше още и естрадни песни и естрадни изпълнители. Някои бяха дошли през нашето голямо летище О’Хеър, само че разсеяно бяха взели със себе си куфарчета с вицове и скечове, предназначени за някоя друга махала, за някои други хора, с друго ниво на културни потребности и духовна пробуда, не за тукашните, което стана изненадата на събитието.
„Български събор 2012” имаше и още един свой акцент – проведе се в 2 последователни дни. Това даде възможност за участие и на много заети хора.
При залез слънце хората започнаха да се разотиват с добро самочувствие и надежда, че и в следващите години ще има Български събор. Хубавото на това явление е, че всеки път може да става все по-интелигентно, българско, чисто и привлекателно!
Примата на българския шахмат Антоанета Стефанова отново спечели световна титла.
След златния трофей в класическия шах през 2004 г. Ети беше коронясана в първенството по бърз шах за жени в Батуми (Грузия).
Ети стана еднолична победителка с 8,5 т. от 11 възможни. На второ място се класира Александра Костенюк (Русия), а на трето Хъмпи Конеру (Индия) – и двете с равен резултат от 8 точки, но с различни допълнителни показатели.
На Мондиала участва елитът на древната игра. 27 от шахматистките са в топ 50. Сред тях имаше и пет световни и седем европейски шампионки.
Стефанова стартира в турнира като едва осма по рейтинг, но показа най-здрава психика и бърза мисъл. Тя завърши с 6 победи и 5 равенства.
В 6-и кръг срещу Джао Сюе (Китай) и в 9-и с Катерина Лахно (Украйна) от лоши позиции Антоанета успя да матира съперничките си.
Шампионатът е с награден фонд от 100 000 долара и се проведе по Швейцарска система в 11 кръга с контрола за игра 25 минути плюс добавени 10 секунди за всяка състезателка до края на партията. За златото си Ети ще вземе определените $12 000.
Днес програмата в Батуми продължава със световното по блиц за жени, като за два дни ще се проведат 15 кръга.
Публикуваме тук речта на един български учител и директор на българско училище в САЩ – г-жа Митра Енчева, която тя е произнесла на 26 май т.г. в Българския културен център в Детройт. Тя може би си струва да се прочете не само от българите в Детройт.
Елеонора Барбов, Митра Енчева, Велеслав Начев. Снимка: Bulgariansindetroit.comДобър вечер, драги гости, и добре дошли на годишния концерт на учениците от училище “България” към Българския културен център в град Детройт.
Преди няколко дена, когато мислех за това тържество, ми хрумна да се обърна към световната книга на рекордите Гинес. Там потърсих: страната с най-много празници; страната, в която всеки разбира от политика и футбол, но никой с никого не се разбира в повечето случаи; страната, която иска да се обедини около една идея, но никога не намира правилния ден да го направи.
Както се досещате, резултатът от моето търсене беше нулев. Аз през цялото време си мислех, че ще видя България като отговор, и малко смешен, и малко горчив, защото това сме ние – обичаме да празнуваме и затова имаме много празници, знаем всичко за всички и разбираме от всичко, искаме да сме заедно, но все намираме поне един повод да се разделим….
Нашата история, като на всеки един народ е уникална и пълна с уроци – и тежки и страшни. Ние знаем историята си, но понякога си мисля, че въпреки всички уроци, които получихме от нея, си останахме и малко неграмотни. Разказваме на децата какъв завет е оставил хан Кубрат на синовете си – да бъдат заедно, за да са силни като снопа пръчки, който никой не може да счупи; обясняваме какво означава надписа на Народно събрание “Съединението прави силата”, и все малко не ни достига да го направим в реалния свят…
Ето затова ние бяхме тук и миналата, и тази учебна година, учениците и учителите от училище “България”, за да научим децата и да им покажем, че българският език, култура и история е това, което е важно за нас, да знаем и да пазим, за да сме заедно и да сме силни. Какъв по-добър повод от 24 май можем да намерим! На този ден ние всички сме българи, горди и силни с нашето минало, настояще и бъдеще. 24 май е уникален празник, който само една духовно високо извисена нация като нашата може да има!
Искам да изкажа своята огромна благодарност към всички родители, които намираха време след тежката работна седмица да доведат децата си в събота или неделя на училище. Искам да изкажа благодарност на ръководството на Българския културен център за подкрепата, която оказва на училищата в Трой и Плимут. Благодаря на касиерите г-жа Бистра Макнев и г-н Георги Янев за това, че поддържат финансите на училището в безупречен ред.
Специална и дълбока благодарност на г-н Велеслав Начев, председател на Българския културен център, за изключителната му енергия и буквално денонощната му работа “на ползу болгарскому роду”!
Изказвам благодарност на г-жа Даниела Начева, жената, която създаде българското училище в Детройт, която винаги намира време да помогне с всеки проблем и неуморно търси начини да популяризира нашата култура в Америка.
Изказвам благодарност на учителите, които продължават, като всички учители по света, да мечтаят за перфектната ситуация, в която всички деца без изключение овладяват преподадения материал. В Америка това е доста трудно и ние го знаем, но това не е причина да се отказваме да следваме мечтите си. Изказвам специална благодарност на г-жа Елеонора Барбов за огромната и професионална работа за организирането на този концерт. Учители и просветители, благодаря ви!
Изказвам благодарност на главните виновници за нашия празник – на тези прекрасни деца, които ще продължат и след нас нашите традиции и култура – децата от училище “България”, които идваха гладни, жадни (в кръга на шегата, разбира се), недоспали, уморени, на училище, за да научат българското слово, песни и танци и славната българска история. Дай Боже да им предадем нашата любов към Отечеството, за да могат те да я предадат на техните деца!
Изказвам специална благодарност на спонсорите на празника за 24 май 2012: д-р Невин Чаушева, фирма “Биляна” – Илияна Георгиева, Агенция “Кожухаров” – Деян Кожухаров, телефонна компания “Blue Tone”, танцов ансамбъл “Извор”, който осигури прекрасно изглеждащите кошници за томболата, Бистра и Милко Макнев, Елеонора и Петър Барбов, Полина и Валентин Иванови, Ралица и Димитър Минчев, Ваня и Георги Бърнеков, както и на всички българи с големи сърца, които ни подкрепиха морално и материално през тези две години.
Историята на българската емиграция в САЩ нито започва с нас, нито ще свърши с нас. Но е факт, че ние тук, в Детройт, пишем нашата собствена страница от тази история. Нека тя ни съди не по думите, а по делата ни.
Честит 24 май!
Красавицата е едва 20-годишна и е второкурсничка в Бостънския университет. Нейните родители са музиканти, а Оливия свири на виолончело от втори клас. По време на шоуто тя сподели, че като малко е била пълничка.
Конкурсът бе съставен от три части: бански костюм, вечерна рокля и интервю с въпроси. От състезателките от 50-те щата и окръг Колумбия бяха избрани 15, с които се проведоха интервюта, след което бяха отсети десет, от които останаха пет финалистки. Оливия се бореше за титлата с красавиците от Джорджия, Невада, Мериленд и Охайо. /
После прошлогоднего успеха шоу “OVO” блистательная канадская цирковая труппа вновь приезжает на гастроли в Чикаго. На этот раз – со спектаклем “Dralion”. Мировая премьера шоу состоялась в Монреале в 1999 году. За эти годы его посмотрели около семи миллионов человек на всех континентах. И везде – постоянный аншлаг!
Поражает роскошь и разнообразие костюмов и декораций. Во время создания спектакля только на пошив костюмов ушло более пяти тысяч метров ткани. Для каждого спектакля вручную красятся триста пар обуви. За гардероб артистов отвечают семь человек обслуживающего состава.
В первый год в составе труппы было семьдесят три человека, включая двадцать цирковых артистов. (К слову, сегодня членами труппы являются более тысячи трехсот артистов, представляющих более пятидесяти стран мира и говорящих на двадцати пяти языках.) Сам Лалиберте участвовал в аттракционе на ходулях и был глотателем огня, но он никогда не претендовал на роль режиссера. Рядом с ним первые годы был Гай Карон – экспериментатор, творец, волшебник. В 1975 году в Квебеке не было цирка, и Гай отправился в Венгрию. Три года он учился в École de cirque de Budapest, а в 1981 году (вместе с Пьером Леклерком) основал в Монреале собственную цирковую компанию, исполнительным
Взгляд с батута, или как живется русскоязычным артистам в Cirque Du Soleil – об этом читайте на следующей неделе на этих страницах.
ЗА НОВАТА КНИЖАРНИЦА
„Актуална карта” на Турция, която обхваща обширни територии от съседни държави, е включена в компактдиск, изготвен в рамките на национална образователна програма на министерството на образованието в Анкара.
