Всички авторски страници

Авторски

• Протестът

  Разказ на Деян Енев, написан след блокадата на Орлов мост в София
  

  .

  

  Рейсът затвори вратите и вече тръгваше, когато някакъв див вик накара шофьора да спре и да отвори предната врата.

  През нея влетя едно момче, което тръгна между седалките назад и се изтърси до момичето с късите панталонки. Двамата седяха на двойната седалка с гръб към движението точно пред мен, така че можех да ги виждам добре. Бяха най-много осмокласници. Момчето известно време дишаше като риба на сухо, но най-сетне успя да си поеме дъх и веднага почна да разправя нещо на момичето. От два километра си личеше че е влюбен в нея до ушите. От два километра си личеше и другото – че момичето знае това и няма нищо против.

  Гледах ги и им се радвах. Момчето беше опитвало да се бръсне, така беше остъргало лицето си, че бузите му светеха като калайдисани, но още беше далеч от първите черни косъмчета на горната устна и по брадичката. Но очите му бяха остри, черни, като на капитан и този поглед донякъде компенсираше липсата на брада, която да прежули момичешката буза.

  Колко бяха малки тези двамата, колко много живот имаше пред тях. Сигурно щяха да се разделят, та коя любов в осми клас изкарва дълго. Но точно сега светът за тях беше огромен и трептящ, те двамата усещаха аромата на цъфналите липи, те виждаха различните форми на облаците, чуваха всички звуци и съзнанието, че до моя чернобял свят съществува и друг, изумруден, блестящ изведнъж повдигна настроението ми. После отместих погледа си и ги оставих на мира.

  Вечерта, когато разглеждах в интернет снимките от протестите на Орлов мост, изведнъж зърнах някакви познати лица. Трябваше ми време да проумея, че виждам момчето и момичето от рейса. Момичето беше разплакано, на снимките добре се виждаше, че толкова беше плакало, че вече можеше само да хълца. Снимките извираха една след друга, на следващите се видя и момчето, с разцепена устна и с поглед на рис. Полицаите тъкмо го набутваха в камионетката, но той беше успял да се извърне към момичето. Следващата снимка отново показа момичето. Тя явно пищеше и това, че нямаше звук, някак правеше писъка й още по-силен.

  Понякога имаме такива мигове – когато искаш да си като героя от някой стар филм. Някой гринго, накичен с пищови, който рита вратата на шерифа и още с първия изстрел угася димящата му пура.

  Поне това ни остана, двайсет години след нашите барикади на Орлов мост – преди заспиване да си прожектираме сцени от стари филми в главата. Не е много. Но пък какви сцени са това. И най-важното – можеш да си ги прожектираш в главата до безкрай.

   

  Източник:  Offnews.offroad-bulgaria.com
  

• Размирици в македонската столица заради улица „Тодор Александров“

  Масови безредици в Скопие предизвика решението на градския съвет да преименува улица на името на легендарния ръководител на ВМРО, войвода и български учител Тодор Александров, съобщи агенция “Фокус”.

  Решението предизвика протест и се стигна до улични сблъсъци, съпроводени с чупене на стъкла и викове „Бугари!” и „Предавници”.

  Демонстрацията е организирана от опозиционния Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), някогашен Съюз на комунистите на Македония. Те са недоволни от новото име на улицата, която досега е носела името на чилийския комунист Салвадор Алиенде. Улица “Стив Наумов” пък беше преименувана на “Филип Втори”.

  Общински съветници от СДСМ и привърженици на партията атакуваха Градския съвет в Скопие, за да предотвратят преименуването на около трийсетина улици.

  Съветниците от опозицията напуснаха заседанието на Общинския съвет с викове “България” и определиха смяната на имената на скопските улици като “исторически геноцид”.

  Според СДСМ партизаните, на които са именувани улиците, са действителните герои на Македония, докато Тодор Александров е “най-големият кръвник на македонския народ”.

  В периода 1941 – 1944 г. в Скопие е имало улица на името на Тодор Александров.

  Източник:  Меdiapool

  .

  .

  Коментар в социалната мрежа по същия повод на македонския българин Виктор Канзуров

  И днес продължи болшевишко-нацифашистко дивеене на т.нар. СДСМ, партия, която с нарушаването на ембаргото към Сърбия през 90-те години на миналия век финансираше великосръбската агресия в Хърватска и в Босна и Херцеговина. Един дял от неписмени простаци и шовинисти от т.нар. СДСМ, които свирепо и зверски нападат правото на човешките индивиди – да мисля, да четат, да нямат двойни стандарти и… да не правят вещачки подебли – и днес в Скопие, в навреждаща и шовинистична конотация, извикаха: „Бугари, Бугари!!!”…

  Във връзка с протестите на тези ментално мързеливи болшевики, по повод именуването на улица и мост в Скопие на Тодор Александров – човек, който в етническия смисъл се изяснявал, също както и Гоце Делчев (чието име носи един град в Македония) – пак ще цитирам моя приятел Никола Горшовски: „Препоръчам им на всичките, доколкото се именуват улици с имена като Миладинови, Шапкарев, Пърличев, Цепенков, Делчев, Груев и т.н., да постъпят със същата тактика, барем ще мога да ги сметна за принципни!!”

   

• За кого бие камбаната и кому пее ходжата?

  Неподписан с името на автор текст

  в изданието  Rodopchani.eu

   

  Знае се, че с наближаването на изборите българските политици полудяват и вършат още повече пакости на народа. След цирка, който се разигра пред джамията в София, сега е наред Кърджали. Не разбирам как е възможно в центровете на градовете да кънти всевъзможен грохот от музиката в заведенията, шумотевицата от колите и ръмжащи мотори, и никой не смее да се оплаче, а институциите въобще не ги е грижа за вредното влияние и тормоза над хората. Щом обаче става въпрос за 2-3-минутно четене на езана от минарето, вече нещата са много сериозни.

  Уж се броим за толерантна нация, все се надявам наистина да е така, но какво наблюдаваме? Преди да се появят офисите на партиите и техният стремеж да влязат в обектива на медиите, няма никакъв проблем, нито от езана, нито от камбана, нито от каквото и да било. Ако има проблем с озвучаването на минаретата, бъдете сигурни, че това не е дело на нормален вярващ, а е демонстрация на показност, характерна за партийните дейци от ДПС, а може и от други партии. Религията ни учи на смирение и уважение към комшията. Така че на първо място, нека се огледаме около религиозните институции, кой дърпа конците там и в чий интерес. Повярвайте ми, никоя партия не брани интереса на религията и вярващия.

  Сигурно ли е обаче, че проблемът идва от силата на звука или просто на някого не му се слуша или не желае да споделя правата на гражданина от различен религиозен статус. При положение, че преживяхме няколко „възродителни процеса“ и до ден днешен, това, че няма случай на стълкновения между обикновени граждани от различен религиозен и етнически произход показва, че хората в общи линии са толерантни и проблем между тях, поне доскоро, нямаше.

  С изчерпването на идеологическия ресурс на политиците за мотивация на електората, а и с краха на икономическите стимули, много политици посягат на съкровеното на хората, за да ги мотивират или демотивират, за всеки е различно. Това е опасна игра с чувствата на хората. Прави впечатление крайно недалновидната реакция на властта по отношение на инспирираните проблеми.

  На фона на тромавата бюрокрация изведнъж се проявява съмнителна институционалност, и то в момент, в който най-много е нужен пряк разговор с хората и търсенето на консенсус по проблемите.

  Не за първи път предупреждаваме обществеността, че се прави опит за силна поляризация на електората в Родопите. ГЕРБ от едната страна и ДПС от другата. Нагнетявайки напрежение, някой умишлено или поради неграмотност, за да не кажа безотговорност, създава предпоставки за трайни проблеми между хората. А истината е, че реалните полюси са управляващите и олигархията, от една страна, и бедният народ, произлизащ от всички етноси, от другата страна.

  Държавата ни се движи като безпилотен самолет, а дистанционното не е едно, а са няколко и не се знае кой накъде ще тласне в един момент тягата. Религиозните ни институции са превърнати в маши на политиците. Следователно ако има проблем, сред институционалността на съответната религиозна общност или група от общността, то отговорност за деянията носят политиците, а не вярващите. Като се вгледа човек сред по-известните политици, почти не се виждат религиозни хора с моралните ценности на религията, която и да е тя.

  Ако е уместно да оприлича държавата ни и народа ни като стадо овни, то пазачите не са овчарски кучета, а озлобени и разярени гладни вълци. На преден план излиза въпросът, какъв е смисълът от изборите и гласуването, как да постъпва народът, за да се предпази от злосторниците?

  Наложително е вече, като че ли, да се смени посоката на говорене и слушане. Досега 23 години чакахме да дойде политикът и да ни обещава, да ни сочи пътя, накъде трябва да вървим. Криво-ляво посоката е горе-долу вярна, но вече е време да сменим начина и средството за придвижване, а това са начинът на харчене на народната пара, начинът на събиране на данъци, начинът на вземане на решение, въобще за всяко едно действие да се търси целесъобразност. И целта да бъде не кой колко да заграби, а да се знаят правилата от всички, и тези, които заобикалят правилата, да бъдат наказвани. А всички правила трябва да са само и единствено в интерес на обикновения човек, а не на управляващата класа, която се крие под името администрация. Същата тази администрация, която се увеличава пропорционално на спада на икономиката.

  Там, като че ли, е проблемът, а не в това дали се чува езана или камбаната; впрочем проблемът е, че никой не слуша, нито камбаната, нито езана, а само се перчим пред другия.

   

• Демокрацията и капитализмът вървят към развод

   Панкадж Мишра,  Агенция „Блумбърг“

   

  Марксист-ленинистите казваха някога, че след като бъде завладяна от пролетариата, държавата ще изчезне като отживелица.

  Вместо това „голямото правителство“ стана още по-потисническо в комунистическите страни.

  В самата наша дълбоко идеологизирана епоха на глобалния капитализъм се предполагаше, че държавата ще се подчини на логиката на свободния пазар и ще бъде отзивчив посредник в подкрепа на частните инвестиции.

  Както подобава, световният капитал намери първоначално най-добър инвестиционен климат в една страна, която се възстановява от марксизъм-ленинзма – Китай, където на хартия комунистическият режим дава субсидии и данъчни отстъпки на компаниите износители и чуждестранните инвеститори.

  Липсата на демократична отчетност на едни управници, които не са получили властта на избори, помогна при този процес на икономическа либерализация, по-специално при бързото и до голяма степен неполучило гласност потъпкване на правата на лишените от собственост селяни и работници в заводи.

  Може ли обаче държавата в демократичните страни да бъде толкова отстъпчив агент пред гонещите максимална печалба капиталисти?

  Като чета някои от направените в последно време коментари, оплакващи състоянието на индийската икономика, оставам поразен от тяхната основна теза: индийската държава има задължението да ускори „икономическите реформи“ – кодови думи за по-нататъшно отваряне на икономиката за частните инвеститори и глобалния приток на капитали и стоки.

  Правителството е критикувано заради сковаността си, която, както изглежда, е толкова вредна, че индийските бизнесмени сега са принудени да правят по-голямата част от инвестициите си в чужбина.

  Разбито партньорство

  Основното предположение тук е, че избраните национални правителства и световната пазарна икономика са логични партньори при създаването на богатство и в много по-бавния, но, както изглежда, устойчив процес на изкореняване на бедността.

  Ами ако това не е вярно? Ами ако, както го каза британският философ Джон Грей в една далновидна книга – „Фалшива зора: заблудите на глобалния капитализъм“, „демокрацията и свободният пазар са конкуренти, а не партньори.“

  Пишейки през 90-те години на 20-и век, Грей е обезпокоен от задаващия се упадък на европейския социалдемократически модел, поддържан от финансираната с бюджетен дефицит пълна трудова заетост и егалитарна фискална политика.

  Както предупреди британският философ, „глобалната мобилност на капитала и производството в един свят на отворени икономики направи основната политика на европейската социалдемокрация негодна“.

  Те освен това направиха „днешната масова безработица проблем без просто решение“.

  Грей предсказа, че държавата, чиято роля е сведена до управляване на глобалните икономически потоци, много от които убягват на упражнявания от нея надзор, ще загуби своя политически авторитет.

  И „естественият партньор“ на интегрираната икономика на общия пазар, с нейното тайнствено и непрозрачно функциониране, ще бъде „политиката на несигурност“ в държавите, все още дефинирани като териториално обособени единици с отделни политически електорати.

  Такава е Европа днес. Един гневен и уплашен електорат е готов да отхвърли всяко правителство, което според него изпълнява заповедите на транснационалните организации или пък налага фискална дисциплина по повелята на невидимите притежатели на облигации.

  Противоречия на капитализма

  Дори в разгара на изкуствения икономически бум през предходното десетилетие се откриха сериозни противоречия между демократичната политика, която уважава мнението на мнозинството, и императивите на глобалния капитализъм, който е настроен да работи за създаването на частно богатство.

  Повечето британци последователно гледат на мобилността на работната ръка – предварително условие за икономически растеж – като на заплаха за заетостта в страната и социалната солидарност.

  Независимо от големия брой проимигрантски редакционни статии във „Файненшъл таймс“, „Икономист“ и други бизнес издания, редица правителства едно след друго се опитват да демонстрират, че са в унисон с общественото мнение.

  Нещо повече: европейски политици – от Марин льо Пен през Ангела Меркел до Гордън Браун – залагат на популистка риторика за национални „ценности“ (често като контрапункт на неясно дефинирания „мултикултурализъм“).

  В момент, когато тяхното поле за действие в икономическата сфера се сви, Тони Блеър и Никола Саркози също се опитаха да си изградят в чужбина имидж на мисионери на свободата и демокрацията.

  Национализмът в стар стил и международното позьорство обаче не могат да компенсират предаването на икономически суверенитет на бизнес и финансови институции, особено в период на остра криза, като тази в Европа сега.

  Събудилите се със закъснение граждани държат избраните правителства отговорни за унищожаването на старите гаранции за сигурност и стабилност.

  Политиците са обвинявани, че угаждат на един транснационално ориентиран елит и че позволяват затвърждаването на дълбоки неравенства. Те обаче, естествено, са безпомощни; социалната държава изчезна и не може да бъде възкресена.

  Когато насочим поглед към Индия, откриваме една не по-различна задънена улица. За разлика от Европа и Америка, демокрацията в една страна с масова бедност като нея е неотделима от обещанието за подобряване на материалното положение и за социална и икономическа справедливост.

  Индийските политици винаги са се стремели да „подкупват“ своя в голямото си мнозинство беден електорат и да „възнаграждават“ себе си и своите съюзници. Те имат склонност да се борят по-здраво в сравнение с европейските си колеги срещу ограниченията, наложени на тяхната сила и власт – например, срещу орязването на държавните разходи, последвано от по-дълбока интеграция на националната икономика с глобалната.

  Викащи „болигарси“

  За кратко време напрежението между демокрацията и капитализма може да бъде обуздано.

  През последното десетилетие мнозина представители на индийската политическа класа откриха нови начини да се обогатят чрез съюзяване с най-големите корпорации, които „обраха каймака“ от националното богатство от петрол, газ, дървен материал и други природни ресурси.

  Кредитният бум помогна на доста голямо малцинство в Индия да се почувства богато. Много от тези хора се отдадоха на затворено съществуване, при което повериха всичко – от образованието през здравеопазването до сигурността – в частни ръце.

  Новите частни медии помогнаха за създаването на масово усещане, че Индия съвсем скоро ще се превърне в икономическа суперсила.

  Големият брой скандали за корупция, ускоряващата се инфлация, забавящата се икономика и страхът от наказателен вот от страна на избирателите, само че по-голямата част от тях не извлякоха полза от глобализацията и сложиха край на този период на заблуди.

  Кризата също докара разделения между мобилната бизнес класа и политиците на изборни постове в Индия.

  Според вестник „Файненшъл таймс“ от миналата седмица „докато (икономическият) растеж на Индия спада рязко, делегациите на засегнати бизнес титани стават все по-обичайна гледка в Делхи“.

  Възможно е тези „болигарси“, както ги нарича британският всекидневник, да не получат кой знае какво удовлетворение от своите стари политически партньори. Изправени пред избори през 2014 г., индийските политици трябва сега да ухажват хората, които ги избраха, и да възстановят авторитета на държавата.

  Това са днес уроците от Гърция и Индия и, всъщност, много други демократични страни, където представителите на до голяма степен изчезналата държава мислят отчаяно как да променят своя договор със заинтересувалите се отново от политика и все по-гневни гласоподаватели.

   

  Източник:  БТА/ Блумбърг

• Bulgaria ski development law sparks protest

  Tsvetelia Tsolova,  Reuters

  

  Bulgaria’s parliament approved measures that will make it easier to build ski runs and ski lifts on state land, in an attempt to boost the ailing economy, but the decision sparked protests by environmental activists.

  Police detained nine activists after over 1,500 people blocked a major Sofia intersection late on Thursday for a second day in a row in a protest against the controversial changes.

  Chanting „We want nature, not concrete“ and „We want veto on the forests law“ over 100 people while police tried to push them out of the road.

  Ski resorts in the Rila, Pirin and Rhodopi mountains in the south of the Balkan country have flourished thanks to low prices compared with resorts in the Alps, while still offering good infrastructure and reliable snow.

  The amendments to the forest law, passed on Wednesday, will allow developers to build ski runs and lifts in the state-owned forests and protected areas that cover much of the mountains without having to buy or rent the land, or pay hefty fees to change its official use.

  Previously developers had to pay rent and fees and also acquire numerous permits from different agencies before they could build, a process that could take years.

  Prime Minister Boiko Borisov said the government was trying to improve skiing in Bulgaria to attract more tourists, while protesters claim it will only benefit few powerful ski developers.

  The law change has raised concerns over damage to Bulgaria’s wilderness, which shelters animals such as bears and wolves, rare or non-existent in more developed parts of the continent.

  „The controversial amendments…will lead to the plundering of the country’s last significant natural resource,“ environmental group WWF said in a statement.

  Activists called on President Rosen Plevneliev to veto the law to safeguard the forests and said they planned to continue protesting until the law was scrapped.

  Bulgaria’s parliament approved measures that will make it easier to build ski runs and ski lifts on state land, in an attempt to boost the ailing economy, but the decision sparked protests by environmental activists.

  Police detained nine activists after over 1,500 people blocked a major Sofia intersection late on Thursday for a second day in a row in a protest against the controversial changes.

  Chanting „We want nature, not concrete“ and „We want veto on the forests law“ over 100 people while police tried to push them out of the road.

  Ski resorts in the Rila, Pirin and Rhodopi mountains in the south of the Balkan country have flourished thanks to low prices compared with resorts in the Alps, while still offering good infrastructure and reliable snow.

  The amendments to the forest law, passed on Wednesday, will allow developers to build ski runs and lifts in the state-owned forests and protected areas that cover much of the mountains without having to buy or rent the land, or pay hefty fees to change its official use.

  Previously developers had to pay rent and fees and also acquire numerous permits from different agencies before they could build, a process that could take years.

  Prime Minister Boiko Borisov said the government was trying to improve skiing in Bulgaria to attract more tourists, while protesters claim it will only benefit few powerful ski developers.

  The law change has raised concerns over damage to Bulgaria’s wilderness, which shelters animals such as bears and wolves, rare or non-existent in more developed parts of the continent.

  „The controversial amendments…will lead to the plundering of the country’s last significant natural resource,“ environmental group WWF said in a statement.

  Activists called on President Rosen Plevneliev to veto the law to safeguard the forests and said they planned to continue protesting until the law was scrapped.

• Горите, олигарсите и гражданите

   

  

  Няма да пиша много, има къде да се чете.

  Няма и да разказвам за протест, на който не съм бил (бях в автобуса за Варна, в който има WiFi, чудесно наистина, но това е отделна тема). Има репортажи за рождения ден на премиера при Коцето, при Иван Бедров, Асен Генов и още доста очевидци.

  Ще направя няколко уточнения, които според мен са важни.

  1) Дясната опозиция, в лицето на депутатите от ДСБ и СДС (сега ПГ на Синята коалиция), има трайна и последователна позиция по въпроса, още от предишното Народно събрание. СК е търпяла критики за пасивност в парламента и пропускане на важни теми, но този случай не е такъв. Остри изказвания имаше от Мартин Димитров, Михаил Михайлов и Иван Иванов:

  След като в продължение на една година фирмата „Витоша-ски” – офшорната фирма „Витоша-ски”, която рекетираше над един милион граждани на София, които не можеха да използват лифтовите съоръжения и подложи на рекет правителството на Република България, видяхме че с промените в закона, правителството се огъна под този лобистки натиск и корпоративни интереси.
  Днес, колеги, Вие унижихте Народното събрание, като коленичихте пред корпоративните интереси на една група хора, които ще се възползват от закона, но законът ощетява всички български граждани.

  2) Тук не става дума за спор между еколози и пропазарно ориентирана десница. Това е възможно най-мръсната трактовка на случващото се. Става дума за брутален лобизъм и изнудване от страна на бизнес кръгове (с имена – Цеко Минев и компания около ПИБ) да запазят и разширят привилегиите си. Става дума и за тежък вътрешен  (в парламента и ГЕРБ) лобизъм на заинтересувани лица (с имена – Емил Димитров и компания около бизнеса с ловните стопанства) за получаване на допълнителни привилегии.

  Нищо по-лошо за пазара няма от привилегировани бизнеси и от прокарване на бизнес интереси през властта.

  3) Не става дума и за нови възможности за икономическо развитие. Поправките не са насочени към възможността за изграждане на нови ски писти и съоръжения, а към възможността собствениците на съществуващите да развиват бизнес без конкуренция и без съобразяване с правила за защита на горите и околната среда, най-вече като развиват „съпътстващо строителство„.

  Още по-малко поправките ще съдействат за най-важното – възстановяването и модернизирането на съществуващите ски съоръжения и туристически лифтове. С поведението си ски-олигарсите показаха, че интересът им е друг. Те изоставиха дори легендарния „Бай Кръстьо“ затворен близо година и лишиха София не само от ски, но и от най-удобното средство за пешеходен туризъм и почивка в планината.

  Накратко – протестът срещу този закон е напълно оправдан и обединяващ гражданите срещу произвола на властта и подопечните ѝ олигарси. Има място за много спорове относно баланса между развитие на спорта и съхраняване на природата, между интересите на собствениците и обществения интерес.

  Има преди всичко много място за отговорна регулация на управлението на горския фонд и плановете за развитие на защитените територии. Но за всичко това е нужно първо държавата да се върне в ролята си на регулатор и на защитник на обществения интерес, да престане да бъде сопа в ръцете на самозабравили се мутри.

  Затова е протестът.

  

  Затова трябва и ние да го подкрепим като граждани. Опозицията трябва да осигури политическа и институционална подкрепа на исканията на протестиращите, а не да си късаме ризите и да „яхаме недоволството„.

   

  Радан Кънев,

  Radankanev.blogspot.com

• Борисов продиктува първото вето на Плевнелиев

  Премиерът Бойко Борисов възвести първото вето на президента Росен Плевнелиев – върху приетия преди седмица от ГЕРБ нов съдебен закон, който предвижда настоящият Висш съдебен съвет (ВСС), прочул се с нагласената си кадрова политика, да получи кариерни бонуси и право да избира новия главен прокурор.

  ГЕРБ като политическа партия не би подкрепила този ВСС да избира главния прокурор, заяви министър-председателят пред репортери в четвъртък, само седмица след като мнозинството на ГЕРБ в парламента прокара именно такава възможност.

  Тази промяна бе разкритикувана от Съюза на съдиите в България и редица граждански организации, които, както и Брюксел, настояваха и за пряк избор на ВСС, но управляващите не се съобразиха.

  „Аз ще приветствам президента Плевнелиев с две от нещата в Закона за съдебната власт – да му наложи вето и да го върне“, каза Борисов, с което отне правото на президента да наложи по своя воля първото си вето.

  „Надявам се президентът някъде вторник-сряда да го върне, веднага да се започне процедура и да се прегласува (законът – бел. ред.)“, допълни той.

  Според него членовете на този ВСС с „нищо не са заслужили“ да получават кариерни бонуси.

  Премиерът допълни, че по принцип нито той, нито президентът имат право да правят коментари за ВСС, защото е независим орган.

  „Аз с хилядите условности отпред взех решение и като председател на ГЕРБ: ГЕРБ не би подкрепила политически този ВСС да избира главния прокурор“, каза Борисов.

  В отговор на журналистическо напомняне, че именно ГЕРБ внесоха промените в Закона за съдебната власт, Борисов отговори сухо: „И ГЕРБ ще внесе да ги промени сега“. На въпрос защо въобще бяха приети и трябваше ли да се стига дотук, Борисов отговори, че има много аргументи „за“ и „против“.

  Този ВСС, по мнението на премиера, не си е изиграл ролята, която обществото е очаквало от него. По думите на Борисов може да се каже, че депутатите не са приели нещо грешно, но лично неговите аргументи за неприемането на този текст са повече морални. Борисов и Плевнелиев са имали възможност да коментират този въпрос и премиерът е убеден, че имат еднакво мнение. Затова именно се очаква президентът да върне законът за съдебната власт за преразглеждане.

  Преди ден Плевнелиев заяви, че провежда консултации по закона и до края на седмицата ще има позиция. „Като президент ще консолидирам мнение на базата на експертното мнение на много хора, което ще ми отнеме може би още ден-два“, коментира президентът в сряда.

  След като премиерът публично настоя за вето, президентът едва ли има друг ход, освен наистина да наложи такова.

  Веднага след гласуването на промените и той, и министър-председателят се изказаха против възможността сегашният ВСС, компрометиран и у нас, и в Брюксел, с кадровата си политика, да избира новия главен прокурор. Срещу това тези членове на съвета трябваше да получат автоматично повишаване в системата, след изтичането на мандата им в началото на октомври.

  Росен Плевнелиев обаче се обяви и против предложението на съдийския съюз, на което Брюксел многократно повтори, че държи – новият ВСС да бъде избран пряко от всички магистрати.

  Остава да видим дали държавният глава ще ревизира позицията си по този въпрос, тъй като оценката на ЕК ще бъде отразена в мониторинговия доклад, който излиза през юли.

  Само преди ден премиерът заяви непоколебимата си увереност, че политическият доклад на ЕК ще бъде положителен. С думите „Те ще ни пишат слаба оценка! Айде, бе!“, Борисов обясни пред в. „Преса“, че правителството му заслужава добра оценка, защото си е свършило работата.

  Междувременно главният прокурор Борис Велчев заяви, че неговият наследник трябва да е прокурор. С напомнянето, че от него нищо не зависи, Велчев добави, че изборът на прокурор за шеф на обвинението ще е „знак“ за настъпила „нормалност“ в институцията и че няма нужда „някой да я спасява”.

   

  Красен Николов,

  Mediapool

• Комисията по вероизповедания иска мнение от патриарха за „архонтската“ титла на Манджуков

  Председателят на парламентарната комисия по вероизповедания Йордан Бакалов („Синята коалиция“) е изпратил писмо до патриарх Максим във връзка с награждаването на оръжейния бизнесмен Петър Манджуков със званието „архонт“ от пловдивския митрополит Николай.

  Питането е съгласувано и с останалите членове на парламентарното звено. Отбелязвайки че в обществото също има натрупани въпроси, депутатите искат да получат информация за статута на званието „архонт“. В писмото се припомня предизвикалия сериозни скандали случай през 2007 г., когато Старозагорският митрополит Галактион провъзгласи за архонт Слави Бинев. Депутатите подчертават и официалното изявление на Светия синод, че „в наградния фонд на Българската православна църква (БПЦ) и нейните поделения не съществува званието архонт, то не може да бъде давано от нейно име и не се признава за българско църковно отличие“.

  Въпреки уверенията на Светия синод, публично огласени чрез медиите, че митрополит Галактион ще понесе заслужено наказание за проявеното своеволие и подобни практики ще бъдат завинаги прекратени, сме свидетели, че случаят беше нарочно потулен и митрополитът не получи наказание, се отбелязва в писмото на председателя на парламентарната комисия по вероизповедания. Посочва се още, че същият митрополит дори се е провъзгласил за свещеноначалник на Великия архонтски събор и е произвел нови архонти „със съмнителна репутация и с известни прякори от подземния свят“.

  В същото време се отбелязва, че въпреки изявлението на Светия синод от 2007 г., на церемонията, проведена от митрополит Николай за провъзгласяването на Манджуков, са присъствали петима архиереи от православната църква.

  „Като се надявам, че народните представители, обществеността и миряните имат право да получат най-после отговор от Светия синод на многократно задаваните през последните години въпроси, което е в интерес и за авторитета на Българската православна църква, оставаме с уважение“, завършва писмото до патриарх Максим.

  Към него е приложено и аналогично питане от бившия председател на комисията по вероизповедания Огнян Герджиков (НДСВ) по казуса с митрополит Галактион.

   

  Юлиана Колева,

  в. „Дневник“

  
  
• Пентагонът плаши с война заради орязан бюджет

  Предвидените съкращения в бюджета на Пентагона ще увеличат риска от конфликт с други страни, заяви началникът на щабовете на американската армия ген. Мартин Демпси.

  Той прикани комисията на Сената за военни разходи да преразгледа стратегията си, като допълни, че мащабното намаляване на парите може да доведе до отказ от оръжейни системи и да разбие глобалните операции. Така САЩ може да загубят глобалните си позиции и да отворят вратите за врагове, които няма да се поколебаят да изпробват американската военна мощ, подчерта генералът.

  Миналата година подобно изявление направи и министърът на отбраната Лион Панета. Той отбеляза, че намаляването на военните разходи на САЩ може да предизвика агресия срещу страната. Вчера Панета добави, че намаляването на армията може да доведе и до нарастване на безработицата в страната с един процент.
  Съкращаването на разходите в бюджета е планирано за януари 2013 г.

  Идеята е в продължение на десет години той да се ореже с 500 милиарда долара. До това положение се стигна, тъй като демократите и републиканците в Конгреса не успяха да се споразумеят за приемлив план за всички съкращения. В момента бюджета на Пентагона възлиза на около половината от военните разходи в целия свят. Обемът на годишните разходи за американската армия възлиза на около 700 млрд. долара.

   

  Източник:  в. „Новинар“
  

• Представяме ви ЕМИЛИЯ КАНАЗИРЕВА

  Емилия Валериева Каназирева е родена през 1983 година в град Разлог. От 1996 живее в САЩ. Завършва средно образование през 2001 в Twin Falls High School в Twin Falls, Idaho.

  През декември 2004 завършва бакалавър в College of Idaho в Caldwell, Idaho.
  През май 2008 завършва право в Michigan State University College of Law в East Lansing, Michigan. Притежава лиценз да практикува право в щатите Илинойс и Мичиган.

  След завършването на висшето си образование работи като адвокат в кантората на Harry & McMillen v Clarkston, Michigan, в периода от Май 2009 до Юли 2011. От Май 2011 живее в град Чикаго, а от септември 2011 година практикува като адвокат в Чикаго. Специализира в гражданско право, създаване и регистрация на фирми, търговско право, банкрут на фирми и физически лица и нараняване при злополука.

   

  БАА

• Медийни войни ли? Защо никой не нарича нещата с истинските им имена?

  Иван Бакалов,  e-vestnik.bg

  .

  

  Някои констатации на т. нар. изслушване по проблемите на медиите в България в Брюксел бяха определени като медийна война.

  На медийния фестивал в Албена отново се говори за такава война.
  Повдигнатото обвинение срещу издателите на „Труд” и „24 часа” Павлов и Донев и то ли е част от тази война? С какво тези двама собственици на вестници са по-съмнителни от другите двама – Пеевски-Кръстева?

  Проблемите на българските медии не са някакви борби между издатели.
  За какво толкова да воюват издателите, като почти всички печатни и интернет медии са на загуба? В България има 15 национални всекидневника, без спортните, и на пръстите на едната ръка се броят тези, които не са на пълна загуба.
  Повечето са на издръжка от издателите си от години. Никаква конкуренция не може да мотивира такива войни. Собствениците на бТВ и Нова ТВ, за разлика от вестниците, делят значителни приходи на пазара. Защо между тях няма такива войни?

  Войните са за друго.
  Може някои да се правят, че не забелязват и да не искат да го признаят, но българските медии от няколко години насам се държат като по времето на Живков. Тоталитарен печат в демократични условия. Има теми табу, премълчават се тотално факти и новини, вихри се долна пропаганда, каквато и комунистическият печат не е постигал. Вестници превъзнасят образа на нашия пръв партиен и държавен ръководител Бойко Борисов, жълти издания пускат слухове и измислици за неговите политически противници. Брутална, кална преса. Сред тези издания има няколко, които се правят на независими и претендират за качествена журналистика. Но също обслужват властта по свой начин. Може да пишеш само проверени факти, да не използваш грубости в заглавията и измислици, но това още не е качествена журналистика, щом спестяваш факти и си затваряш очите пред истинските проблеми. Така ти си просто част от тоталната пропаганда, но на друг глас.

  Това, което наричат война, е нещо много просто – една издателска група (на Пеевски – Кръстева), със своите вестници и телевизии сляпо и безогледно обслужва властта. Това иска банката, която седи зад тези медии – Корпоративна търговска банка. Всеки може сам да пресметне – 1 милиард държавни пари в нея носят годишна лихва поне 12-13 процента, чрез раздадени кредити. От своите пари в тази банка държавата взима трохи – около 3 процента лихва.
  С тези 100-ина милиона годишно, паднали като от небето наготово, мустакатият банкер може да издържа колкото си иска медии, а и да купува още. И, разбира се, ще обслужва сляпо властта, натискайки докрай педала на няколко добре платени лайномета.

  Кой се занимава с този въпрос в медиите? Кой се опитва да разбере колко точно са парите на държавните гиганти като Булгаргаз, АЕЦ „Козлодуй” и т. н., още десетина големи фирми и ведомства в тази банка – 1, 2 или 3 милиарда? По времето на стария министър Трайков, неговото министерство даде една мижава информация, която не разкриваше цялата истина по въпроса.
  Това е истинският проблем на медиите.

  По този начин те са смачкани и превърнати в проститутки. И това е защото няма достатъчно журналисти с достойнство. Както казва Ботев – няма власт над оная глава, която не иска власт. Редакциите са пълни с хора, готови да се хвърлят веднага на килимчето на главния си редактор; главни редактори, които са готови на всякакви мерзости, щом само им подскаже издателят. Няма идея да се отстояват принципи на професията, да се публикуват неудобни неща.

  Сега издателите Павлов и Донев ще бъдат превърнати в мъченици. Те се оказват недостатъчно послушни, не обслужват достатъчно властта. Да, разправията за собствеността на вестниците „Труд” и „24 часа” беше срамна за българските медии, както писахме в e-vestnik още навремето (виж тук).

  А как придоби медиите си Пеевски? „Труд” и „24 часа” поне малко се опитват да спазват професионални стандарти, вместо да леят пропаганда като „Телеграф” и „Стандарт”, например. На журналистическата колегия й стана ясно, че сега „Труд” е много по-свободен вестник и по-приветливо място на работа, отколкото по времето на Тошо Тошев. Да, и вестниците на Павлов и Донев също премълчават, също са част от съвременния бойкоборисов тоталитарен печат. Медиите са негов образ и подобие. Той е силният на момента. Той не харесва независими медии. И ги подчинява по един или друг начин. Това става лесно, защото повечето журналисти и шефове във вестници и телевизии са с манталитета на слуги.

  И така се очертава ситуация като в Русия – контролирани медии, контролирана демокрация. Там, казват, имало две партии – на телевизията и на интернет. Същото е и у нас. Презентацията на журналиста Асен Йорданов на изслушването в Брюксел е достатъчно ярка илюстрация (виж тук). Той се беше постарал да намери колко български телевизии и вестници са пуснали новината, че по информация на ЦРУ българският премиер в миналото се е занимавал с престъпна дейност. Нито БНТ, нито бТВ, нито Нова ТВ съобщиха това, както и никоя от големите медии. Едно към едно като във времето на Живков. Западният печат пише (в случая „Тагесцайтунг”), българският мълчи. Иначе много обичат да цитират какво писали в западни вестници за България, стига то да не засяга Борисов.

  Един активен блогър – Асен Генов – тия дни пусна съвсем на място като цитат крилата мисъл на Джорд Оруел: “Журналистика е да публикуваш това, което някой друг не иска да бъде публикувано, всичко друго е пиар.”
  Българските медии са пиар агенции на властта.

  Само че сега има интернет. И в перспектива това не работи в полза нито на Борисов, нито на собствениците на медиите. Срива се доверието в тях. Когато прикриваш някоя истина дълго, то е като да натискаш надолу под водата една топка. И в един момент тя се извърта и изскача неудържимо нагоре.

  Ще дойде ден същите медии слуги, които сега лъскат имиджа на Борисов, да го цапат с катран. Без никакъв свян. Ще си намерят нов господар и ще скачат по главата на стария. Неизбежно е.

  Само че на какво разчитат слугите по редакциите? Не виждат ли, че никой няма да издържа безкрайно толкова много губещи вестници? Губещи не на последно място заради слугинажа. Какво ще работят утре, като почнат съкращения (те започнаха дори във вестниците на Пеевски)? Ще дойде ред и да закриват един или друг несъстоятелен вестник.

   

• Лидерът на Политическа партия „Четвърти километър”: Никой не може да ви даде толкова, колкото ние можем да ви обещаем 🙂

  Интервю на Перко Карлуков от списание „Тема“ с д-р Тони Филипов, основател и лидер на новата политическа партия

  Информацията за Тони Филипов, д-р в публичното пространство, е откъслечна и оскъдна.
  „Роден е отдавна. И далече. Учил е тук-там. Завършил е това-онова. Работил е на различни места. Написал е доста статии и малко книги. В момента се укрива от последния си работодател, който е заплашил да закупи всяко издание, което го вземе на работа” – така популярният доктор на политическите науки се представя в сайта Reduta.bg, който отскоро списва заедно с журналистките Веселина Седларска и Любослава Русева, социолога Цветозар Томов и политолога Владимир Шопов. Там може да бъде видяна и единствената негова снимка, излизала „на светло” в последните години.
  Посветени в творчеството на Тони Филипов д-р подозират, че това е творчески псевдоним на журналиста Стойко Тонев и че той е действителният създател на блога „Из делниците на един луд”, който прерасна в Политическа партия „Четвърти километър”.
  Тонев е единственият партиен лидер, който е дипломиран доктор на политическите науки. Завършва социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, започва работа в Лаборатория за изследване на политическия живот на българина – първото политологично звено у нас, създадено през 1981 г. от професорите Минчо Семов, Николай Генчев и Любен Николов. В продължение на 16 години Тонев е преподавал политология в СУ. През 1996 г. напуска СУ и оттогава държи да си слага титлата „д-р“ отзад. Бил е главен редактор на в. „Новинар” и първи зам. главен редактор на вестниците „Монитор” и „Експрес”.
  Преди да се появи като блог, „Из делниците на един луд” беше популярна рубрика в няколко национални всекидневника. От нея са произлезли десетки крилати фрази, сред които сентенцията, че „На народите с къса памет преходите са им много дълги”, а също и една посветена на свободата на словото: „Могат да те насилят да направиш свирка, но гълтането си е по собствен избор”. Извинете, но докторът е малко цапнат в устата… В оценките си за конкурентните партийни лидери Филипов е безкомпромисен. В един от редките обратни случаи констатира, че „премиерът като цяло управлява добре страната. Греши само в две неща – във вътрешната и във външната политика”.

   

  – Д-р Филипов, защо се бави създаването на политическа партия «Четвърти километър»?

  – Не, не се бави. Създаването на една научна партия трябва да следва обществените настроения. Казано е много преди нас как стават тия работи: «Намираш една тълпа, която отива някъде, и заставаш отпред й». Досега тълпата още не беше втасала, все още беше готова да вика „Ура” и „Да живее!” на Бойко. От друга страна, и ние самият не бяхме набрали нужното самочувствие да управляваме държавата. Но след Бойко Борисов вече е много лесно да се управлява държава. И третата причина е, че чакахме нишан от Горе.

  – Получихте ли го?

  – Да. И то съвсем недвусмислен нишан, не някакви неясни сънища… Но повече не мога да кажа. Това е интимно, между мен и тоя отгоре. Сега има всички условия, за да се тръгне към реално конституиране на партията.

  – Кажете нещо за програмата на ППЧК?

  – За програмата още не съм единодушен. Първоначално мислех да е революционна. Да крадем, да лъжем, да бием, дете в майка и пенсия в старчески дом да разплачем, изобщо да докараме тоя народ до просешка тояга и когато нема вече какво да губи „освен оковите си”, ще – не ще, да въстане. А ако и тогава не ще да въстане, което също е възможно, ние лично да го организираме това въстание. Така де, Бенковски и поп Грую са им палели къщите, за да ги изкарат на Еледжик. То не че голям келепир, де… Щото те на Еледжик се криели завити с черги под каруците и непрекъснато зарязвали позициите, за да издоят кравите… Като крайна мярка за революционизация предвиждахме да дигнем три пъти акциза на ракията.

  Но един социолог от „Галъп” обясни, че народът се революционизирал не като обеднявал, а като забогатявал: „Когато най-бързо растяха доходите, вика, имаше най-силно недоволство.” Което, ако е вярно, променя рязко дискурса. Затова обмислям да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 200 дни от вземането на властта с прочутия български мързел и клептомания така ще променим живота на българина, че той няма да си го познае:  1. Безплатно образование и здравеопазване. 2. Пенсии 2000 лв. (А ако влезем в ERM II, в евро.) 3. Средна работна заплата 4000 лв. 4. Детски надбавки: за първо дете 500 лв., за второ 1000, за трето к.., пардон, не се предвиждат. 5. Национализация на «ЛУКойл», «МТел», Софийски университет, «Софийска» и други води, ЧЕЗ, Е.ОН, «Червило», «Син Сити» и т.н.  6. Пределни цени (хляб 26 ст., бензин 78 ст., ракия 2.15 лв., кисели краставички 35 ст. и т.н.). 7. Средна продължителност на живота 93.5 години. 8. Пенсионна възраст за мъжете 42 г., за жените – 43. 9. Безплатни лекарства, в това число виагра, левитра, циалис, трибестан. 10. Въвеждане на народно законодателство: Закон за изтребване на разбойниците, Закон за Народния съд, Закон за излизане от ЕС и НАТО, Закон за националния отбор по футбол и т.н. Да не пропусна – Закон за легализация на леката дрога. Това, освен че ще ни докара всички избиратели от района на Петрич, ще ни осигури и подкрепата на американската амбасада в лицето лично на Н.Пр. посланик Уорлик. Пък, ако е рекъл Господ, може да се сдобием и с такъв виден пропагандист като проф. Дайнов. Нашият лозунг е: Никой не може да ви даде толкова, колкото ние можем да ви обещаем!

  – Сериозен ли сте, като обещавате такива неща?

  – Сериозен съм като гробарска лопата!

  – Не ви ли се струва, че тази програма е доста утопична?

  – Права сте, има голям риск да се окажем утописти. След управлението на триадата и гражданите наистина съществува голям риск да утопваме празна паница. Но какво да се прави…

  – А няма ли опасност, като влезете в парламента, набързо да забравите обещанията си като всички останали?

  – Както казва Франсоа Вийон, „Грехът е винаги едно наум…” Опасност винаги има. Но ние сме взел мерки. Политическият истаблишмънт е свикнал журналистите да се продават евтино и ще ни предложи ниска начална оферта. Но сме категоричен, че ще държим цена. Защото, за разлика например от Сидеров, знаем, че между проституцията и политиката, макар наистина много да си приличат, има и една същностна разлика: при проституцията имаш стока, продаваш я и пак си е твоя, а при политиката можеш само веднъж да си продадеш стоката. Тъй че поне година-две няма да се стигне до действено споразумение. През това време ще сме провели основните реформи.

  – Как ще се финансира ППЧК?

  – И това е измислено. Първо с членски внос – 10% от приходите преди облагане. Щото след облагането може да не остане, не за друго. В ППЧК членският внос ще е авансов. Щото в БСП например има много случаи членове масово да се прехвърлят в по-добрия свят и така да завличат партията.

  След това, държавната субсидия. Понеже ние ще спечелим огромен процент, значи ще получим и огромна субсидия. Стопанска дейност също. Офиса, дето ще ни го дадат в центъра, ще го направим пийп шоу, с намаление за пенсиите. Или бинго зала. Там също много ходели. Може и една книжарница да направим, дето на дувара пише: „Списанията се разглеждат с две ръце!“… Тамън там ще се продават и книгите на нашия лидер, демек моите. Защото смятам да изложа подробно идеите ни на първо време в един тритомник „Защото сме луди”. Предвид на това, че Станишев взе за една брошурка 18 000 лв., мисля, че могат да се изкарат 50-100 хил. лева от тази работа.

  Мислех да инвестирам и собствени средства, но поради раздвоената самоличност и някои имуществени спорове, които възникнаха в рамките ми, финансовият ми ресурс е блокиран до произнасянето на съда.
  А как ще решите проблема, с който се сблъсква всяка млада партия – кадрите?

  – Бандата кадри е много важна. Отсега се оглеждаме за опитни хора, такива, които са сменили поне 2-3 партии. Не възнамеряваме като гражданите да почваме да строим партия от нулата.

  – Каква данъчна политика ще водите? Ще запазите ли плоския данък?

  – Не, ще бъде премахнато всичко плоско – плоският данък, хуморът на Бойко Борисов, плоското стъпало (дюстабанът)… Знаете ли, че циганите не хващат дюстабан? Щото ходят много боси. Ще направим така, че и българите да не хващат. Ако щете, дори бюстабанът ще премахнем, макар че нашите експерти още не са измислили как. Изобщо ще направим така, че народът да заприлича на картина на Спенсър Тюниг, ако ме разбирате…

  Ще въведем нов тип данъци, такива, каквито населението само ще припка да плаща. Колегата Волтер пише, че ако се въведе данък върху остроумието, всеки ще го плати с удоволствие. Никой няма да иска да мине за глупак. И не просто ще напълним хазната, а ще се отрази на целия ни живот. Знаете ли как ще ни олекне, като престанат някои хора да се правят на остроумни по телевизора, в НС, в МС, в СЕМ? Просто си показва бележката за платен данък и кара по същество… Ще има и необлагаем минимум, така че някои хора, нямам предвид Бойко Борисов, по-точно – не само него, да бъдат освободени от тоя данък.
  

  – Имате ли програма за младите хора?

  – Сигурно ще ни се наложи. Но, честно казано, ние ще издигаме главно хора от трета и последна възраст. Така ще се гарантира естественото обновяване на партийното ръководство. А не да седнат хора като Тренчев, Костов, Доган и т.н. и да не се сещат да станат. Според сондажите, които правим, към момента ни симпатизират много хора с опит и мъдрост. Над 5% от симпатизантите ни са посочили възраст над 100 г. Което значи, че имат лични спомени от ВОСР.

  – Науката, културата…?

  – Естествено, че имаме програма в тия области. Нали забелязахте, че казах национализиране на СУ. Те там, па и в БАН бичат само частно. Ще повишим, както би казал философът Доган, „наукоемкостта” в политиката. Това, естествено, ще повиши и финансоемкостта, но не много… Но народът ще го приеме. Щото допреди Бойко на народа му се струваше скъпо да го управляват образованите, но сега разбра, че при необразованите е даже още по-скъпо… Културата – ще превърнем всички културни заведения в печеливши дружества. Въведените от Вежди Рашидов реформи позволяват да се тегли кредит, да се изкупят всички билети, да се затворят партидите за ток, парно, телефони и артистите да се издържат от държавната субсидия за продадени билети. Много хитро сме го измислили, нали? Щото има институции, които могат да са печеливши само ако са затворени. Не само театъра, също и оперетата, операта, филхармонията.

  – Прозрачност ще има ли?

  – Пълна, като в аквариум с шаранчета. Ще почнем от терминологията. Ние няма да се обръщаме към хората с такива евфемизми като „граждани”, „избиратели”… Ще наричаме народа „уважаеми зрители”. Слушатели също може, щото има хора, които вече са си продали телевизора, за да платят парното…

  – Само към българите ли е насочена ППЧК?

  – В никакъв случай. От сондажите се вижда, че и много турци ни симпатизират. Индобългарите са малко проблем, но ако ни потрябват, ще си купим. Всички така правят. Лично аз не съм против цигани за членове. Забелязали ли сте, че няма циганин – агент на ДС? Точно обратно, най-много ченгета има сред душманите на циганите – в „Атака“. И освен това циганин си е нужен, като се наложи накрая да финализираме стопанската си дейност.

  – А какво ще е отношението ви към хората с различна сексуална ориентация. Питам ви, защото си спомням, че на сайта на „Джемини” ви бяха сложили на „Стената на позора”.

  – Не, това беше някаква грешка. Пък и да е имало нещо, израсли сме го вече. Знаете ли какво казва един от героите на нашия приятел Селин? „Не обичам служители, които нито пият, нито пушат… Да не сте случайно педераст?… Не? Жалко!… Те крадат по-малко от другите… Знам го от опит… Привързват се…” В сондажите ни 47.11% са се определили като „той“, 29.75% като „тя“ и 23.14% като „то“. Както виждате, „третият вид“ е дори надпредставен при нас. За сравнение ще кажа, че в сегашния парламент са около 8%.

  – В анкетата за членство в ППЧК видях един въпрос, който, меко казано, ме смути: „Колко пари смятате да откраднете, като дойдем на власт?“.

  – Да, той е в случай че тръгнем да реализираме революционната стратегия. Та искаме предварително да сме наясно на кой какви са му потребностите. Щото, няма какво да се заблуждаваме, така както бара властта, може да ни се наложи да се ограничаваме. Сондажът показва, че и хората го съзнават. 56.49% от респондентите не тръгват с голямата кошница. Отговарят, че зависи от ситуацията колко ще откраднат. И друго е радостно – кокошкарите, на които им стигат 100 хил. лева, са само 4.58%. Защото, нали, „човек е толкова голям, колкото са мечтите му“, както отбеляза премиерът оня ден. (Ей, тая мисъл трима души изхрани, ако мога така да вметна само!) На нас мечтатели на дребно не ни трябват.

  Вече 22 години се чувстваме като брас секция, пред очите на която диригентът яде лимон. Преглъщаме, преглъщаме… Ще му вземем лимона, пръчката също, на г-н диригента…

  – Под какъв лозунг, под какво мото ще премине кампанията ви?

  – Лозунгът го измислиха самите симпатизанти: „Четвърти километър – на всеки километър”. И ние това ще го направим, само да вземем властта.

   

  Втори текст:

  Тест за пригодност за членство в партия „Четвърти километър“

  (Само за читатели, които проявяват интерес към членството в ППЧК!)

   

  Уважаеми кандидат-членове, вижте съвестно теста, пребройте си точките и ако не ви излизат, просто няма смисъл да си губим взаимно времето.

  Трите имена
  (Ако имате 3 имена, запишете си 1 т.)
  
  Имате ли прякор?
  Да – 5 т.
  Не – 0 т.

  Възраст:
  – От 0 до 20 – 0 т.
  – 21 – 70 – 2 т.
  – 71 – 100 – 5 т.
  – Над 100 – 10 т.

  Месторождение:
  – Село – 1 т.
  – Село от градски тип 2 т.
  – Град – 3 т.
  – Град от селски тип 4 т.
  (При условие че лидерът е от село, не е нужно и членовете да са селяни! Още повече че ще трябва да вземаме властта от гражданите!)

  Досегашен членски опит….
  БКП, ДКМС, БСП, СДС, ГОР, ДАР, НДСВ, ДПС, „Атака“, ГЕРБ, “Ред и законност”, ЛИДЕР, НАПРЕД, Друга, посочете коя ….
  (За всяка партия, в която сте членували, се полагат по 2 точки)
  
  Семейно положение:
  – Тежко – 1 т.
  – Много тежко – 2 т.
  – Безнадеждно – 5 т.
  (Трябват ни хора, готови на всичко!)
  
  Sex:
  – Веднъж седмично – 5 т.
  – Два пъти – 4 т.
  – Три пъти – 3 т.
  – Повече от 3 пъти – 0 т.
  (Колкото по-малко смешни движения, толкова повече време за партията.)
  
  Имате ли някой от изброените пороци?
  – Пие и пуши – 5 т.
  – Пуши, без да пие – 3 т.
  – Пие, без да бие – 3 т.
  – Не пие и не пуши – 0

  По жени/мъже ходите ли?
  – Още не – 0 т.
  – Да – 2 т.
  – Вече не – 3 т.

  Колко пари смятате да откраднете, като вземем властта?
  – До 100 000 – 1 т.
  – До 1 000 000 – 3 т.
  – Над 1 000 000 – 4 т.
  – Зависи – 6 т.
  (Кокошкари не ни трябват!)
  
  Джендър?
  – Той – 5 т.
  – Тя – 2 т.
  – То – 0 т.

  Какъв е вашият зъбен статус?
  – До 10 кариеса – 2 т.
  – От 11 до 32 кариеса – 3 т.
  – Над 32 кариеса – 6 т.
  – Без кариеси (спя отделно от зъбите) – 6 т.
  (Времето за ходене по зъболекари е нужно на партията!)
  
  Луд ли сте?
  – Да (прескочете следващия въпрос) – 6 т.
  – Не (отговорете на следващия въпрос) – 0 т.
  (Патрон на партията ще бъде св. Наум, покровител на психично болните.)

  А защо не сте луд?
  …………………………
  (Само за сведение!)
  
  Длъжност, която желаете да заемете?
  – Формален лидер – 3 т.
  – Неформален лидер – 5 т.
  – Говорител – 2 т.
  (Ако се съберем повече от трима, ще се измислят още длъжности.)
  
  Подложен ли сте на домашно насилие?
  – Физическо – 1 т.
  – Психическо – 3 т.
  – Сексуално – 4 т.
  – Финансово – 5 т.

  Имате ли нарушения на паметта?
  – Доброкачествено забравяне – 1 т.
  – Леко когнитивно нарушение – 2 т.
  – Деменция – 3 т.
  – Не помня – 5 т.
  (Нямаме нужда от свидетели.)
  
  Съден ли сте?
  – Осъждан – 1 т.
  – Съден неосъждан – 2 т.
  – Не съм хващан – 5 т.
  (Няма хора, които не крадат. Има хора, които не са хващани.)
  
  Очен статус?
  – Виждам с двете очи – 1 т.
  – Мога да виждам и само с едното око – 3 т.
  – Мога и двете да ги затварям – 5 т.

  Ушен статус?
  – Чувам – 1 т.
  – нНе чувам – 1 т.
  – Зависи – 5 т.
  (И ченгета не ни трябват!)
  
  Съгласни ли сте да изберете д-р Филипов за председател на партията?
  – Да – 5 т.
  – Да – 2 т.
  (Естествено, че тези, които отговарят още на първо повикване, получават повече точки.)
  
  Съгласни ли сте г-жа д-р Филипова да поеме органа (в. „Четвърти километър“)?
  – Да – 5 т.
  – Да – 2 т.

  Колко е 2 и 2?
  – Да – 5 т.
  – Зависи – 6 т.

  Ако сте събрали повече от 100 точки на теста, вие сте изключително подходящ/а за ППЧК.

  Ако точките ви са от 80 до 100, пак можете да станете член, но ще трябва да работите още върху себе си.

  Ако имате от 50 до 80 т., ППЧК може да ви предложи само кандидат-членство, където под ръководството на партиен инструктор от вас ще се изкове една нова личност.

  Ако имате по-малко от 50 т., запишете се в БСП или ГЕРБ. Не ви е мястото при нас.
  Честито на печелившите!

  Да живее нашият лидер! Демек аз.

   

  Източник:  Temanews.com

• Шарлатани окупираха национализма

  Съпротивата срещу националните предателства от прехода бе каптирана от менте националисти, които отклониха емоцията на родолюбивите българи в руслото на расизма и ксенофобията

   

  Галя Горанова,  в. „Сега“
  

  За последните двайсет години думата „национализъм“ излезе от оборот и даже стана малко неприлична. За да бъде сатанизирано понятието, бе зачеркнато първото му и основно значение в речниците – „чувство за принадлежност и привързаност към определена нация“, и с цел сплашване бе преекспонирано второто – „идеология, която изтъква превъзходството на собствената нация над останалите, и политика, която цели тази нация да се наложи над тях“. Това предефиниране на думата вървеше паралелно с всеотдайния ни стремеж към евроинтеграция. Национализмът бе несъвместим с обединена Европа, създадена тъкмо като негов контрапункт след Втората световна война.

  Национализмът избуява върху терена на унизеното национално достойнство, на поруганото родолюбие. А българското евроатлантическо присъединяване се характеризираше и с двете. Икономиката на страната, изграждана в продължение на десетилетия с парите на българските данъкоплатци, бе разпродадена криминално за жълти стотинки на съмнителни купувачи, често чужденци или чужди пълномощници на местния капитал. Националното богатство бе разпиляно от „демократичните“ правителства по престъпно безотговорен начин. Политиката бе проникната от лобисти на небългарски корпоративни интереси. Законодателните решения рядко отчитаха обществения интерес. С известно закъснение българите се почувстваха предадени. Икономическата и политическата развала пренареди и моралните стойности. Честта, достойнството и любовта към родината, естествени за всеки народ, у нас бяха бракувани като патетика и отстъпиха пред по-практични ценности като парите, агресията и способността за шмекеруване. Кръгът се затвори и

  новият морал взе да произвежда нови граждани,

  приспособени за нуждите на новото време, които създадоха своя култура, нрави и обичаи, обозначавани най-общо като чалга. Наглед толкоз родна, а всъщност плод на отродяването. Разцветът на корупцията и организираната престъпност съпровождаха и напътстваха процеса.

  Унижението бе изконсумирано със смирение от редовия български гражданин. Лукавите политпросветници на новата неолиберална доктрина, изповядваща култа към приватизацията и пазара, внушиха на потърпевшите, че алтернатива няма и това е единственият път към благоденствието. Всяко недоверие и критицизъм бяха представяни като проява на ретроградност, рецидив на чугунения комунизъм, неспособност да се възприеме модерното. „Национализмът“ бе вкаран в списъка на греховете от миналото. А Слободан Милошевич бе произведен в универсално балканско плашило, с което се усмиряваше всеки патриотичен порив. Българинът разбра, че робството има много разновидности, а най-позорната е, когато се приема доброволно. Но вече бе късно. Трябваше да се плащат вноските по ипотечните кредити.

  Унизителният начин, по който България влезе в общността на цивилизованите европейски страни, нямаше как да не породи недоволство. Озлочестеният винаги търси мъст и виновни. От европейската манна се облажиха малцина, дребният фермер отдавна разпродаде кравите. Сега берат душа и кафеджиите. Озовахме се в парадоксалната ситуация малката ни държава да е нетен донор на ЕС. Дори хора от бизнеса заговориха открито за „пълзящ неоколониализъм“. Какви по-прекрасни условия за зараждане на националистически ропот?

  Кучетата пазачи на неолибералния преход –

  върхушките на оторизираните партии и политклакьори, социолози и всякакъв род политически инженери, трябваше спешно да запушат пробойната на национализма. За целта започнаха да управляват този процес чрез подставени лидери. В началото бе Общонародният комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ), откъдето тръгна политическата кариера на Георги Първанов. После за менте говорител на националистическите тежнения бе сложен Жорж Ганчев. Неговите функции пое политическият шарлатанин Волен Сидеров. А след пробива на „Атака“ през 2005 г. кресливата патриотарщина излезе на мода. През цялото това време свой парцел на полето на национализма бе завардила и ВМРО на Красимир Каракачанов. Към днешна дата теренът е пренаселен. Тук са Национален фронт за спасение на България, по-известен като партията на ТВ „Скат“, формацията ГОРД на Сидеровия евродепутат Слави Бинев, Националдемократичната партия на бившата Сидерова жена Капка. Докато вееше байряци по площадите и размахваше юмруци срещу червено-синята мъгла, докато зовеше за „национализация“ и преразглеждане на неизгодните приватизационни сделки, националистическият набор като цяло отлично се погаждаше с крупния бизнес и принадлежеше към групата на „неолибералния консенсус“. Ганчев бе лидер на партия „Български бизнес блок“, а Сидеров – главен редактор в органа на българската десница „Демокрация“.

  Хората, които повярваха на националпатетиците, сега са разочаровани, огорчени и пак изпързаляни. Но вече нямат сили да се съпротивляват. Подронена бе вярата им в лидерите. А тъкмо сега в Европа се надига нова националистическа вълна, която избива ту в крайнолеви, ту в крайнодесни, фашизоидни форми. Неслучайно и у нас напоследък започна нов партиен кипеж сред националистическите формации, но енергията за съпротива е разпиляна. Емоцията е опорочена и отклонена в руслото на расизма и ксенофобията.

  Гръцката криза е на път да възроди левите националистически движения. На политинженерите ще им се наложи да се преориентират. Предчувствам трескава гонка за крайноляв лидер с прононсиран евроскептицизъм, който да обере контролирано недоволството на унизените и оскърбените, за да го принесе в жертва пред олтара на неолибералната доктрина. Защото нищо не е по-опасно за домораслия „демократ“ от просветения национализъм, който поражда чувство за общност и крие риск за организиран отпор срещу националните предателства, с които е постлан пътят към властта на сегашния политически елит. Но докато родолюбивият българин се лашка между Сидеров, жена му и евродепутата му, такава опасност няма.

   

• Посолството на САЩ обяви конкурс за детска рисунка

  Посолството на САЩ обявява конкурс за рисунка за ученици под надслов „Свобода и равни права за всички“ в чест на националния празник – Деня на независимостта, съобщиха от дипломатическото представителство.

  В конкурса може да участват деца на възраст от 6 до 16 години, които учат и живеят в България. За улесняване на оценяването учениците ще бъдат разделени на шест групи. Всеки участник в конкурса може да изпрати до две творби, тематично отнасящи се към някоя от следните области: Свобода, Равни права, Животът, културата или природата в България или Америка.

  Творбите трябва да са създадени специално за конкурса и да бъдат рисунка с молив, с водни бои, с маслени бои, графика, плакат или фотография.

  Участниците трябва да изпратят дигитални снимки на своите произведения, а не самите произведения, на посолството на САЩ в София на адрес [email protected] не по-късно от 28 юни 2012 г. В имейлите трябва да се включат трите имена на участника, възрастта му и телефон за връзка с него, с член на неговото семейство или с неговото училище.

  Произведенията ще бъдат разгледани от жури и победителите ще получат дипломи и награди. Наградените ще бъдат поканени да присъстват на приема по случай Деня на независимостта на 3 юли с домакин посланик Джеймс Уорлик. Имената на наградените ще бъдат съобщени във Фейсбук страницата и уебсайта на посолството. Всички въпроси за конкурса за рисунка можете да задавате на адрес [email protected].

  Изпращайки творбите си, авторите и техните родители дават съгласието си те да бъдат използвани от посолството на САЩ и американските читални, включително и за изработването на рекламни материали, се уточнява в съобщението.

  Източник:  в. „Дневник“

• Bulgaria Hopes for Strong Tourist Season

  
  This summer the hotels in the Bulgarian Black Sea resorts will be full to capacity and beaches, overcrowdedIt appears that the tour operators in Germany have crossed out Greece from their list of offers for this summer, which has led to a growing number of bookings of German tourists in Bulgaria.
  The same is the situation with the Dutch and English tourists, whose number in Bulgaria this summer is expected to increase, owing again to the unstable financial and economic situation of Greece.

  The Russians, who can now come to Bulgaria with Schengen visas, have also rediscovered Bulgaria as a good holiday spot, owing this time to the unstable political situation in Egypt and Tunisia – their favorite destinations for the past two years.

  Turkey is Bulgaria’s only competitor in the region in the tourism sector, but the prices there are already a bit higher, because of the consistent growth in the number of tourists that Turkey have seen for the past two or three years.

  Source:  Standartnews.com

• Обжалваха отказа на Софийска градска прокуратура да извърши проверки за участието на българския министър-председател в наркотрафик

  Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”
  носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”                           Изх. № 12-06/11.06.2012 г.

  Чрез Софийска градска прокуратура (на пр.пр. 11537/2011)
  

  До Апелативна прокуратура – София

  Копие:
  До Martin Schulz
  Председател на Европейския парламент

  До Борис Велчев
  Главен прокурор на Р. България
  (на вх. № 13691/2011 г. по описа на ВКП)

   

  Ж А Л Б А

  от Атанас Чобанов, редактор на www.bivol.bg, e-mail: [email protected] и
  от Петър Пенчев, e-mail: [email protected],
  и двамата членове на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово “Анна Политковская”, носител на Международна награда за защита на човешките права “Златен гълъб”

  Относно:  Отказ на Софийска градска прокуратура да извърши проверки по наш сигнал за участието на българския министър-председател Бойко Борисов в наркотрафик

  Уважаеми господa,

  След като се запознахме и анализирахме постановление от 14.12.2011 г. на прокурор Любка Кръстева при Софийска градска прокуратура за отказ http://www.bivol.bg/prokuratura-bb-davnost.html да се образува досъдебно производство по преписка № 11537/2011 на СГП, образувана по наш сигнал http://politkovskaya-bg.blogspot.ch/2011/11/blog-post_27.html от 28.11.2011 г. и във връзка със станали известни нови обстоятелства, обжалваме постановлението за отказ на Софийска градска прокуратура със следните мотиви.

  1. Видно от постановлението, прокурор Любка Кръстева не е снела обяснения от подсъдимия по делото «Килърите» – Васил Костов – Кеца. Прокурор Любка Кръстева дори не е изискала от Окръжен съд Шумен стенограмата от обясненията на Васил Костов – Кеца. Наистина, ние некоректно сме посочили, и прокурорът правилно отбелязва, че Васил Костов – Кеца не е дал показания «под клетва» пред съда, а «обяснения». Но самият прокурор в аргументацията си не се позовава на тези обяснения, които са документирани в стенограма от заседанието на Окръжен съд Шумен от 25.11.2011 г. Тя се позовава на същите медийни публикации, на които се позоваваме ние като автори на сигнала без достъп до съдебните протоколи и стига до заключението, че това лице не е «достоверен източник на данни». Според нас става въпрос за непрофесионален подход, още повече, че както стенограмата от 25.11.2011, така и самият Васил Костов са на разположение на правосъдието. Настояваме при проверката на нашия сигнал от апелативен прокурор да бъдат снети обяснения от Васил Костов – Кеца.

  2. По същия начин, позовавайки се на медийни източници и без да снеме обяснения от евентуалния свидетел Венцислав Стефанов, посочен от Васил Костов – Кеца, прокурор Кръстева заключава, че данните на Васил Костов не се потвърждават от Венцислав Стефанов. Настояваме при проверката на нашия сигнал от апелативен прокурор да бъдат снети обяснения от Венцислав Стефанов.

  3. Прокурор Любка Кръстева на няколко пъти подчертава, че голям брой от участниците в срещата, на която е било решено да се купи висок пост в МВР на Бойко Борисов, са убити. Това обаче не е повод да се разгледа още по-внимателно и подробно съобщеното от Васил Костов – Кеца. Напротив, както видяхме, прокурорът дори не е счел за необходимо да се запознае с протокола от тези показания. Неразкритите убийства на участниците в срещата, за която съобщава Васил Костов, са аргумент за… прекратяване на проверката, тъй като няма живи свидетели, а от двамата живи не са снети обяснения.

  4. Прокурор Любка Кръстева се аргументира с изтекла давност на евентуални престъпления, извършени от г-н Бойко Борисов. Това заключение е меко казано странно, тъй като Бойко Борисов е на поста Главен секретар на МВР до 2005 г., а предполагаемите престъпления на Борисов – злоупотреба със служебно положение за прикриване на наркотрафик – описани в обясненията на Васил Костов – Кеца и в секретния дипломатически доклад на Джон Байърли, са за неопределен период от време между 2000 и 2006 г.

  5. Прокурор Любка Кръстева не е поискала по линия на международното сътрудничество протокол от обясненията на Сретен Йосич пред Белградския окръжен съд от 07.04.2009 г., нито от обясненията на Томислав Марянович. Тя не е потърсила възможност да се снемат по-прецизни обяснения от Сретен Йосич от Прокуратурата в Република Сърбия по линия на международното сътрудничество. Настояваме при проверката на нашия сигнал от апелативен прокурор да бъде направено всичко във възможностите на Прокуратурата за снемане на обяснения от Сретен Йосич и Томислав Марянович.

  6. Недоразумение е фактът, че прокурор Кръстева може би е използвала преводача на онлайн системата Google, а не експертен превод от английски, за да се запознае със съдържанието на дипломатическия доклад на посланик Джон Байърли, изтекъл в Уикилийкс. Така прокурор Кръстева е разбрала, че Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали за източване на масло, незаконни сделки с участието на Лукойл и основно трафик на метамфетамини. Става въпрос в случая за източване не на масло, а на горива. Настояваме прокуратурата да възложи превод на доклада на посланик Джон Байърли от професионалист, преди да тълкува написаното в него.

  7. На 30.04.2012 г. в немския вестник „Тагесцайтунг“ излезе информация за смисъла на криптонима SIMO, който означава ЦРУ. В статията, подписана от Джон Гетс, дългогодишен разследващ журналист от световноизвестното списание „Шпигел“, се твърди, че източник от ЦРУ е посочил, че SIMO е тайно име на Централното разузнавателно управление на САЩ, което дипломатите са нямали право да използват в дипломатическите документи. Именно SIMO – ЦРУ е посочено като източник от Джон Байърли, който е потвърдил информацията за участието на Борисов в източване на горива и трафик на метамфетамини. Съобщение за публикацията и частичен превод може да бъде намерен в сайта на германското радио Дойче Веле: http://www.dw.de/dw/article/0,,15988054,00.html. Тази новина потвърждава сериозността на данните, събрани от американското посолство, които в никакъв случай не могат да бъдат квалифицирани като «жълта преса» и «слухове» – цитираният в нашия сигнал от 28.11.2011 г. секретен доклад от 05.09.2006 г. от Американското посолство в София до Държавния департамент на САЩ, в който се сочат обвинения за връзки на Бойко Борисов със сериозна контрабанда на метаамфетамини http://wikileaks.org/cable/2006/05/06SOFIA647.html. Настояваме прокуратурата да се обърне към ЦРУ с официално писмо чрез посолството на САЩ в София, за да поиска информацията, с която разполага ЦРУ за незаконни деяния на премиера Бойко Борисов по източване на горива и трафик на метамфетамини.

  Поради огромното обществено значение на случая в България, но също и в Европейския съюз, изпращаме копие от нашия сигнал и настоящата жалба – на Комисията против организираната престъпност, корупцията и прането на пари към Европейския парламент.

   

  С уважение,

  Атанас Чобанов

  Петър Пенчев

  
  Публикувано от
  

  Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“
  

• Издателите на „Труд“ и „24 часа“ обвинени в пране на пари и данъчни престъпления

  От своя страна Любомир Павлов твърди, че двама прокурори взели един млн. лв. подкуп, за да ги атакуват

  

  Разследването срещу съсобствениците на медийна група „България“ Любомир Павлов и Огнян Донев е приключило преди седмица с мнение да им бъдат повдигнати обвинения за пране на пари и данъчни престъпления, съобщи БНР в понеделник. По информация на Mediapool двамата трябва да се явят в следствената служба във вторник сутринта. Предстоящото дело ще е огромно предизвикателство за професионализма и независимостта българското правораздаване, след като изтекъл запис от разговор на Павлов разкри, че той без колебание използва медиите си, за да остане недосегаем от правосъдието, а в същото време твърди, че записът е изфабрикуван от противниковата медийна група и двама прокурори са взели 1 млн. лв. подкуп, за да образуват досъдебно производство срещу него.

  Разследването започна по сигнал срещу Донев и Павлов за завземане на дялове в „Медийна група България Холдинг“, издаваща „Труд“, „24 часа“ и още няколко седмичника и списания, и притежаваща печатница и сграда. Медийната група придоби вестниците и печатницата от германската група ВАЦ, която се изтегли от България.

  Сигналите срещу Донев и Павлов бяха подадени в края на май 2011 г. първо до парламентарната комисия за контрол на ДАНС, чийто ротационен председател по това време Иван Костов ги препрати на прокуратурата и ДАНС.

  Паралелно с това сигналите са подадени и до разузнавателните служби на Великобритания и Кипър, както и до Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).

  Христо Грозев и Карл Хабсбург подадоха сигналите, след като с поредица от прехвърляния Донев и Павлов намалиха дела им в медийната група от мажоритарен до миноритарен.

  Двата сигнала представляват подробно частно разследване, извършено от Грозев, Хабсбург и Руц, което има за цел да докаже съмненията, че Любомир Павлов е изпирал огромни суми през офшорни фирми във Великобритания и Кипър веднага след скандалната продажба на Общинска банка. Тримата изразяват съмнение, че именно с тези капитали е финансирано закупуването на пресгрупата от ВАЦ.

  Като ключова фирма в сигналите се сочи дружеството „Ди енд Джи Асетс“ ЕООД, което, според частното разследване на Грозев, Любомир Павлов е придобил изцяло веднага след подаването на първия сигнал за пране на пари, а преди това е било управлявано от близки до Павлов лица. Подалите сигнала бивши съдружници на Павлов смятат, че този ход цели прикриването на схемите.

  Павлов: Двама прокурори са взели рушвет, за да ме разследват

  След като БНР съобщи за предстоящото повдигане на обвинения, Любомир Павлов реагира общо взето по начина, по който се заканва да постъпи според компрометиращия го запис – а именно да съобщи, че го атакуват корумпирани прокурори. Дали това е вярно или не едва ли някога ще се изясни, като се има предвид как приключват делата в България.
  Павлов обяви пред БГНЕС, че обвинителите Ангел Илиев и Момчил Георгиев са взели един милион лева, за да образуват досъдебно производство срещу него и съдружника му Огнян Донев, който е собственик на „Софарма“ и председател на влиятелната работодателска организация КРИБ.

  Христо Грозев твърди, че подписите му са фалшифицирани. Според Павлов обаче експертизите доказвали, че поставените подписи за прехвърляне на дялове в пресгрупата са на Грозев.

  Павлов заяви още, че ще подаде сигнала си до вътрешния министър Цветан Цветанов и главния прокурор Борис Велчев.

  Той твърди, че е научил за подкупните магистрати от представител, изпратен от Христо Грозев. Именно този човек, чието име също щяло да бъде предадено на правоохранителните органи, е обяснил, че били дадени един милион лева на двамата прокурори. Прокурор Момчил Георгиев е редови обвинител в Софийската градска прокуратура (СГП), а Ангел Илиев е заместник-председател на институцията.

  „Има разследване за трите подписа (за прехвърлянето на дяловете – бел. ред.) – чакаме утре (вторник) да видим какво ще стане и след утрешния ден – ако това, което е казал този, че има платени пари, че има корумпирани прокурори …да бъдем привлечени като обвиняеми – всичко зависи дали някой е изпълнил поръчка, дали са взели пари, дали има корумпирани магистрати, но това ще го разберем утре – аз не мога да го твърдя днеска, чакаме за утре“, каза Павлов.

  В петък вестник „Преса“, оглавяван от бившия главен редактор на „Труд“ Тошо Тошев, публикува запис на разговор на Павлов с неназовано лице, в който медийният собственик твърди, че знае, че ще му бъде повдигнато обвинение, но бил спокоен за изхода от делото, защото смятал, че нито един прокурор нямало да се осмели да го „закачи“.

  Който приема поръчки срещу нас, това ще му коства главата, казва медийният магнат в записания разговор, чиято автентичност не е потвърдена и за който Павлов твърди, че е манипулация.

  В същия разговор Павлов изразява увереност, че рано или късно разследването ще бъде прекратено, като демонстрира високо самочувствие за силата на своите връзки и заплашва, че, ако все пак това не стане, ще публикува статия, озаглавена „Символ на корупцията в България“, а директорът на Националната следствена служба Бойко Найденов „вече никога няма да стане главен прокурор“.

  Като пример за своите възможности Павлов се хвали, че е „отрязал главата“ на Иван Костов и Георги Първанов.

  Той демонстрира и с връзките си с вицепремиера Цветан Цветанов, от когото очаква помощ, тъй като от него зависело „кой ще остане в прокуратурата, кой ще напредне нагоре и кой ще си отиде“. Павлов очаква помощ и от главния прокурор Борис Велчев. Според сайта „Бивол“ от аудиофайла на записа става ясно, че Павлов споменава, че чака помощ и от премиера Бойко Борисов, но по неизвестни причини тази реплика е отрязана от публикацията в „Преса“.

  Прокуратурата засега се въздържа от коментар

  Версията на Павлов за излизането на записа е, че при съиздателите на вестниците „24 часа“ и „Труд“ е бил изпратен човек, близък до Христо Грозев. Той предупредил Любомир Павлов, че не бива в Брюксел да се състои среща за медийна свобода, както не бива оглавяваният от Павлов Съюз на издателите в България (СИБ) да подава жалба за държавна помощ за определени медии у нас.

  Такава жалба до Европейската комисия обаче СИБ вече подаде. Тя е срещу Корпоративна търговска банка, която е негласен „съиздател“ на вестниците от групата на Делян Пеевски.

  До момента от прокуратурата се въздържат от официална информация или коментари за безпрецедентния скандал, в който са навързани политици, магистрати, медии, търговия с влияние, задкулисни сделки и безскрупулен сблъсък на интереси между медийните групировки у нас. Градският прокурор на София Николай Кокинов каза пред Mediapool, че официално по случая ще се говори във вторник.

  ДСБ: Разговорите показват, че Синята коалиция е разрушена отвън

  В понеделник от ДСБ настояха премиерът Бойко Борисов да вземе отношение по разпространените откъси от подслушаните разговори на Любомир Павлов.

  В позицията на ДСБ се казва още, че изнесените разговори разкриват „груб политически натиск върху прокуратурата, политически чадър върху обслужващите властта медийни и бизнес кръгове, нечиста сделка между парламентарното мнозинство и днешния компрометиран състав на ВСС“.

  „Очакваме реакцията на премиера по повод грубата намеса и кадруване в съдебната система от страна на вътрешния министър“, коментира зам.-председателят на ДСБ Радан Кънев.

  Според ДСБ казусът е тест за институциите. Дясната партия тълкува записа като доказателство, че Синята коалиция е разрушена отвън – от ГЕРБ и от близките им медийни монополи. В самия запис Павлов се хвали, че с публикации е „отрязал главите на Костов и Първанов“. През почивните дни той уточни, че говорел за „метафорично“ рязане на глави и че е готов да отреже главата на всеки, който е срещу свободата на словото и точно такъв човек бил Костов.

  „Изнесените в медиите разговори на собственика на „Медийна група България“ Любомир Павлов доказват, че Синята коалиция беше разрушена отвън – от управляващите от ГЕРБ със съдействието на близките им медийни монополи и олигархични кръгове. Те показват как от името на ГЕРБ председателят на предизборния щаб Цветан Цветанов използва задкулисни и незаконни методи за елиминиране на политическата алтернатива“, каза Кънев.

  ДСБ настоява държавата да предприеме мерки срещу медийните монополи, които се използват като средство за шантаж на политически опоненти.

  Източник:  Mediapool

• Уорън Бъфет инвестира във вестници

  Игнорирайки предсказанията за края на хартиените вестници, американският милиардер Уорън Бъфет залага на традиционния печат като инвестира милиони долари в закупуването на маса местни издания в САЩ. Миналата година най-уважаваният инвеститор на САЩ извади 300 милиона долара, за да ги вложи в този сектор, който мнозина смятат, че принадлежи на миналото.

  Холдингът на Бъфет „Бекшиър Хатауей“ изкупи в края на 2011 г. вестника в града на милиардера „Омаха Уърлд Хералд“ и други свързани активи за 200 милиона долара – придобивка, която някои анализатори преценяват като чисто сантиментална. Третият по богатство мъж в света със състояние, оценявано на 44 милиарда долара, продължи миналия месец със сделка за 142 милиона долара за закупуването на „Медия Дженерал“, която притежава 63 вестника. Той също така инвестира 2 милиона долара в „Лий Ентърпрайзис“ – фирма-майка на „Сент Луис Пост-Диспач“ и на „Аризона Дейли Сън“, което увеличи дяловете му в „Бъфало Нюз“ и групата „Вашингтон пост“.

  Смятам, че вестниците са с важно локално значение и имат бъдеще, заяви Бъфет в обръщение към служителите на „Бекшиър Хатауей“. Той добави, че компанията му ще купи и други вестници през следващите години, като даде предпочитание на „средните градове и на селищата със силна идентичност“.

  Прогнозите обаче не са розови за този сектор след сгромолясването на продажбите на изданията и скромните приходи, които носят онлай версиите им.

  Според оценка на агенция „Мудис“ от миналия месец перспективите за сектора са „отрицателни“. Много вестници се опитват да реализират приходи от изданията си онлайн чрез различни канали, но е малко вероятно тези печалби да са достатъчни, за да компенсират загубите от изданията на хартия, подчертава анализаторът Джон Пучала в оценката.

  Пълната трансформация, която напълно би премахнала изданията на хартия, би позволила да се направят големи икономии в производството и разпространението, но загубите на приходи в резултат на това все още са много високи, за да се решат вестниците на нея, добавя той.

  Според анализаторите Уорън Бъфет просто прави онова, което е свикнал да прави: залага срещу течението в сектор, разклатен от отрицателните оценки.

  Вестниците струват едва 10% от онова, което струваха преди десет години, подчертава Кен Доктър, анализатор от изследователския център „Аутсел“. По негово мнение американският милиардер вижда стойност в тези вестници, защото те често притежават недвижима собственост и ТВ канали и марката им е призната в тяхното селище или район. Бъфет е инвеститор опортюнист, който търси някой изпаднал сектор и вижда възможност да извлече пари от него, добавя анализаторът.

  Но за да е рентабилна инвестицията му, Уоърн Бъфет трябва да намери начин да намали загубите в сектора. Той вече заяви, че обмисля „нова дигитална стратегия“ за вестниците си.

  Ние трябва да направим преоценка на първоначалния отговор на сектора на интернет, изтъкна той пред служителите си. Първоначалната инстинктивна реакция на вестниците бе да предложат безплатно онлайн онова, което правеха на хартия. Ясно е, че това е модел, който не е жизнеспособен, и някои от нашите вестници бележат напредък, преминавайки към нещо по-смислено, посочи той.

  Според Кен Доктър „възможно е скоро да стане ясно, че Уорън Бъфет е един от многото глупаци, който мисли, че е направил достатъчно евтина покупка, за да оправдае инвестицията си. Или пък можем да се окажем свидетели на разчитането на кода на нов модел предприятие“. /АФП/ БГНЕС

• Пловдивският митрополит произведе първия си архонт

  

  Пловдивският митрополит Николай освети новия храм „Св. Преображение Господне“ в пловдивския квартал „Тракия“, чийто основен спонсор бе бизнесменът Петър Манджуков, дал 1 милион лева за строежа. Петър Манджуков бе провъзгласен за архонт от митрополит Николай, а на останалите дарители, сред които кметът Иван Тотев, областният управител Здравко Димитров и др. бяха дадени грамоти.

  По този начин за първи път митрополит Николай произведе архонт в своята епархия и за пореден път показа, че счита себе си за митрополит с особени права в Църквата, който не е обвързан от решенията на Св. Синод, а единствено от своята воля. Той демонстрира това разбиране за своето положение в Църквата със съобщението, че ще предприеме действия титлата архонт да бъде постфактум писмено узаконена от Св. Синод, „тъй като в момента такива писмени правила нямало“.

  Припомняме, че в условията на голям скандал и съблазън за вярващите у нас, през 2007 г. Св. Синод на Българската патриаршия осъди даването на архонтски титли и обяви, че Българската църква няма такава традиция и всички дадени титли са незаконни. Това обаче не попречи на митр. Галактион да изпълнява своята воля, вместо съборната и да произвежда за архонти все нови и нови милионери със спорна обществена репутация. В началото на годината митр. Николай направи публично изявление пред камерите на предаването „Вяра и общество“, в което заяви, че не счита решението на Св. Синод за архонтите за обвързващо го, а сега за първи път демонстрира на практика този свой възглед. Той демонстративно „узакони“ архонтството, съблазнило толкова хора в Църквата и извън нея, като даде архонтски медалион на Манджуков и попита присъстващите богомолци: „Достоен ли е за архонт?“ „Достоен“, отговориха събралите се.

  „От архонта Църквата очаква да бъде достоен да носи званието. И да докаже, че го е направил за вярата, а не за прослава на себе си. Петър Манджуков обеща да изгради храм и го освещаваме“, обяви митрополит Николай.

  След края на литургията на събитието по освещаването пристигнаха и други милионери, потенциални „архонти“ на Пловдивския митрополит, като шефът на Пловдивския панаир Георги Гергов, собственикът на КТБ и футболният клуб „Ботев“ – Пловдив Цветан Василев, адвокатът и собственик на ПФК „Левски“ Тодор Батков, милионерът Динко Динев и други.

  Според замисъла на архонтството у нас, архонтите са богаташи, които се обвързват с възвелия ги в архонтство митрополит, и стават негови спонсори и проводници на негови светски и църковни интереси. Архонтите вярват, че стават „църковни благородници“ с особена роля в Църквата. Според митр. Николай те са „светило на Църквата“, които трябва да бъдат поставени нависоко за образец на вярващите. За такова светило в своята епархия митр. Николай провъзгласи оръжейния бизнесмен и червен олигарх Петър Манджуков.

  Не е ясно какви ще са взаимоотношенията между Пловдивския митр. Николай и Старозагорския митр. Галактион, който обяви себе си в ефир от Шипченския манастир, че е „Свещеноначалник на Великия архонтски събор в България“. Това няма да бъде прието от новия производител на архонти, за когото дори решенията на Св. Синод нямат обвързваща сила.

  Сред добилите публична известност „архонти“ у нас са Слави Бинев, Ованес Мелик-Пашаев, Иван Кочев-Чомбе, Добрин Добрев и др. Неотдавна заедно с тамплиери и други членове на подобни затворени общества те основаха партия „ГОРД“, която се заиграва с масонството и неговата идеология.

  Източник:   Dveri.bg

• Чикагский симфонический центр представляет…

  После успешных гастролей Чикагского симфонического
  оркестра (далее – ЧСО) в России и Италии и фортепианного фестиваля “Ключи к городу” заключительным аккордом сезона станут две программы, в которых оркестром дирижирует его музыкальный руководитель Риккардо Мути.

  14 июня, 8.00 pm; 19 июня, 7.30 pm. ЧСО под управлением Р.Мути исполнит Праздничную поэму “Встреча Волги с Доном” С.Прокофьева, Сюиту Д.Шостаковича на слова Микеланджело Буонарроти (солист – Ильдар Абдразаков) и Пятую симфонию Л.ван Бетховена.

  Сочинение “Встреча Волги с Доном” написано Сергеем Прокофьевым в 1951 году в честь строительства
  Волгодонского канала. По одной из версий, эту идею подал композитору Мстислав Ростропович. Дело в том, что после печально известного постановления ЦК ВКП(б) 1948 года “Об опере “Великая дружба” В.Мурадели” произведения
  Прокофьева перестали исполнять и он оказался в бедственном положении. Праздничная поэма, написанная в “антиформалистическом” ключе, должна была изменить это положение…

  Сюита на слова Микеланджело Буонарроти в переводе А.Эфроса – одно из последних сочинений Шостаковича. Он сочинил ее в 1974 году, когда весь мир отмечал пятисотлетие со дня рождения Микеланджело. Шостакович писал: “Меня потрясла красота стихов Микеланджело, глубина его мыслей, простота и гениальность всего того, что сделал один из величайших сынов человечества”. В основу Сюиты легли восемь сонетов и три стихотворения Микеланджело. Названия для всех песен и романсов Шостакович придумал сам. Первоначальная версия Сюиты была написана для баса и фортепиано. Премьера состоялась 23 декабря 1974 года в Малом зале Ленинградской филармонии. Исполнители: Е.Нестеренко и Е.Шендерович. Позднее Д.Д. оркестровал Сюиту для симфонического оркестра. Вариант для голоса с оркестром был исполнен впервые после смерти композитора в Большом зале Московской консерватории. Оркестром дирижировал Максим Шостакович. Солист – Е.Нестеренко.

  Из воспоминаний композитора Родиона Щедрина: “Шостакович пригласил меня на дачу послушать Сюиту на стихи Микеланджело и спросил о впечатлении. Я сказал, что последняя часть выбивается из стиля сочинения, так как все
  сочинение атонально, а последняя часть – тональная. Шостакович лукаво посмотрел и сказал: “Раз вы угадали, то я вам скажу, что еще в девятилетнем возрасте сочинил фортепианную пьесу, тему которой почему-то запомнил и включил в это сочинение. Я вас прошу, не рассказывайте никому, пока я жив, а то все подумают, что я сызмальства думал о своем величии”.

  15 июня, 1.30 pm; 17 июня, 3.00 pm. В рамках программы “Вокруг произведения” английский композитор и музыковед Джерард Макберни представляет спектакль “Стук судьбы?”, посвященный Пятой симфонии Людвига ван Бетховена.

  Мне не раз доводилось беседовать с Джерардом Макберни – невероятно притягательным человеком, глубоким знатоком музыки, искусства, литературы. С сентября 2006 года Макберни является советником Чикагского симфонического оркестра по подбору репертуара и креативным руководителем программы “Вокруг произведения”. Отличительной особенностью программы является то, что зрители имеют возможность не только услышать музыкальное произведение (это происходит во втором отделении), но и увлекательный рассказ об истории его создания, о композиторе и времени, в котором он жил и творил. Джерард Макберни рассказывает блистательно: ярко, образно, зажигательно, артистично! Через пять минут после начала беседы у вас возникает абсолютное ощущение, что автор с детства дружил со своими героями – гениальными, порой ужасно невыносимыми, часто – смешными, но всегда удивительно живыми людьми.

  Программа “Вокруг произведения” существует уже шестой сезон и с каждым годом становится все более популярной. Макберни называет эту программу “спектаклем” или “прогулкой по произведению”. Таких “прогулок” за прошедшие годы накопилось немало: с Малером и Вивальди, Моцартом и Дебюсси, Мендельсоном и Дворжаком, Штраусом и Сибелиусом. Язык спектакля каждый раз меняется в зависимости от темы произведения. Например, для рассказа о Четвертой симфонии Малера Макберни с женой (она – фотограф) отправились на юг Австрии, на озеро
  Вертерзее, чтобы побывать в летнем доме композитора, куда Малер приезжал каждое лето с 1900 по 1907 годы. Там им была написана Четвертая симфония. Сегодня в этом доме находится музей Малера с копиями партитур. Макберни не знал, каким будет спектакль о Малере. То, что они с женой сделали, основывалось на снятом в Австрии материале. Макберни говорит, что в последнее время стал больше работать с рукописями композиторов: “Раньше я этого не замечал, но потом начал понимать, как много о человеке может сказать его почерк. В почерке сразу виден характер человека, традиция, школа. Первый раз я заметил это, когда во втором сезоне
  ставил спектакль о последнем фортепианном концерте Моцарта. Я достал факсимиле Моцарта, и по его почерку многое стало понятно”. Разные почерки композиторов помогли Макберни сделать спектакль о “Картинках с выставки” Мусоргского-Равеля.
  Теперь на очереди – Пятая симфония великого Людвига ван Бетховена.

  В спектакле участвуют английский театральный актер Саймон Кэллоу, а также актеры Кевин Гудал, Келли О’Салливан, Деметриос Трой, Джон Гудвин. ЧСО дирижирует Риккардо Мути.

  22 и 23 июня, 8.00 pm; 24 июня, 3.00 pm. В последней программе Риккардо Мути в этом сезоне ЧСО исполнит Первый скрипичный концерт Н.Паганини (солист – концертмейстер оркестра Роберт Чен) и Шестую симфонию А.Брукнера.

  Роберт Чен родился в городе Тайпей на Тайване. Впервые взял в руки скрипку в возрасте семи лет. Когда ему было десять лет, семья эмигрировала в США и обосновалась в Лос-Анджелесе. Уже в двенадцать лет юный скрипач выступил в концерте с Лос-Анджелесским симфоническим оркестром и участвовал в мастер-классе Яши Хейфеца. Чен закончил Джульярдскую школу по классу профессоров Дороти Дилей и Масао Кавасаки. Концертмейстером ЧСО Чен служит с 1999 года, когда музыкальным руководителем был Даниэль Баренбойм. В 2000 году музыкант впервые выступил на сцене Чикагского симфонического центра в качестве солиста. В 2003 году он стал первым исполнителем Скрипичного концерта Э.Картера. Сегодня обязанности концертмейстера ЧСО Чен совмещает с педагогической деятельностью. Он является профессором университета имени Рузвельта.

  30 июня, 3.00 pm. Чикагский молодежный фестиваль хоров (Windy City Youth Choral Festival). Артистический директор и дирижер – Елена Шаркова. В числе участников фестиваля – детский хор “Campanella” (хормейстер – Марианна Косая).

  Вход свободный, но по билетам. Их можно зарезервировать по телефону 800-395-2036 или на сайте организации “Music Celebrations” http://www.musiccelebrations.com/festivals/2012/windy_city_choral_festival.html.

  220 South Michigan Avenue, Chicago, IL 60604, справки и заказ билетов по телефону 312-294-3000 или на сайте www.cso.org. Там же можно приобрести абонементы на сезон 2012-13 годов. Одиночные билеты поступят в продажу в августе 2012 года. 

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/
  www.sergeyelkin.com

   Фотографии к статье:

  Фото 1. Риккардо Мути дирижирует Чикагским симфоническим оркестром

  Фото 2. Концертмейстер ЧСО Роберт Чен.

  Фото 3. Риккардо Мути и Роберт Чен. После концерта. (Все фото Тодда Розенберга)

   

   

• <<
• 1
...
• 220
• 221
• 222
• 223
• 224
• 225
• 226
• 227
• 228
• 229
• 230
...
• 416
• >>