Авторски
- Прокуратурата няма да разследва миналото на Б.Борисов заради изтекла давност
При това и без да разпитва никого…
Прокурорско постановление за отказ от образуване на досъдебно производство за криминалното минало на премиера Бойко Борисов излага в детайли мотивите на Прокуратурата да не се занимава с този казус, като основната юридическа причина е изтеклата давност.
Сигналът срещу Борисов беше подаден през есента на миналата година след като подсъдимия Васил Костов – Кеца разказа в съдебна зала, че босове на СИК са купили поста главен секретар на МВР на Бойко Борисов, за да закриля престъпната им дейност. Сигналът се позовава също така на показанията на Сретен Йосич и Томислав Мариянович пред белградски съд, както и на секретния доклад на посланик Джон Байърли изтекъл в Wikileaks.
От постановлението става ясно, че прокурор Любка Кръстева не е снела обяснения от нито едно лице. Тя дори не се е запознала с протокола от делото, на което се изказва Васил Костов – Кеца, а цитира думите му по преразказа на агенция „Крос“. При това прокурорът отбелязва, че терминологията на медиите не била прецизна.
Васил Костов – Кеца не е говорил в качеството си на свидетел, а като подсъдим, което не го задължава да казва истината, уточнява прокурора. В този смисъл той не е достоверен източник за Прокуратурата.
Впечатление прави и заключението, че „обсъждането на начина за събиране на пари, за да се дадат някому, не представлява престъпление, нито приготовление за извършване на престъпление“ според българския НК.
Най-важният юридически аргумент обаче се оказва давността. Доколкото твърденията на Кеца са за период от преди 10 години, то евентуално наказателно преследване срещу Бойко Борисов е погасено по давност, се обяснява в постановлението.
Относно твърденията на Сретен Йосич и Томислав Марянович се казва, че всяка „закрила“ трябва да има конкретно измерение и поради липса на конкретика Прокуратурата не може да коментира.
Борисов източвал масло…
Твърденията в доклада на посланик Байърли, че „Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали за източване на масло, незаконни сделки с участието на Лукойл и основна трафик на метамфетамини“ (преводът явно е на прокуратурата, oil е преведено като масло) не са разгледани изобщо, тъй като конкретният секретен доклад не е изпратен в прокуратурата официално от Американското посолство, а не е налице законова възможност СГП да изисква секретните доклади на администрацията на САЩ.
В публикация на в. Тагесцайтунг от вчера се твърди, че именно тези данни за „източване на масло“ и „трафик на метамфетамини“ са потвърдени от ЦРУ. Тези нови данни дават основание да се поднови сигнала, въпреки обезкуражаващите заключения на първата инстанция на Прокуратурата.
Източник: Биволъ
- Китай и Япония изхвърлиха долара от валутните си плащания
Китай и Япония започват пряка взаимна търговия с валута без използване на долара, съобщи Agence France Presse. При това коридорът, в който ще се търгуват юанът и йената, е по-широк, отколкото за юан-долар.
Според споразумението, китайските регулатори ежедневно ще установяват курса, а борсите ще имат възможност да го изменят с три процента в двете посоки. При юан-долар допустимото изменение е само един процент.Търговията ще се извършва на пазарите в Шанхай и Токио. Възможно е отначало между курсовете в Япония и Китай да има разлика, но в бъдеще те ще се изравнят.
Японският финансов министър Дзюн Адзуми е заявил, че избавянето от долара като валута-посредник ще позволи да се намали стойността на транзакцията и да се намали рискът за финансовите институти. Той добавил, че в бъдеще страните ще започнат пълномащабна свободна търговия с валута.
Китай ограничава конвертируемостта на юана, тъй като се опасява, че неговите силни колебания могат да навредят на националната икономика. Същевременно през последните години Китай се старае постепенно да либерализира обмена, като се стреми да намали зависимостта от долара и еврото.
Китай и Япония са най-големите притежатели на долари зад граница и ключови кредитори на САЩ. Техните общи резерви възлизат на 4,3 трилиона долара, при това по-голямата част се пада на доларовите активи. /БЛИЦ
- БККС предлага посмъртна награда и почит за саможертвения българин Пламен Петков
Българският културен клуб – Скопие се обръща публично към цялата българската общественост, към Президента и Министър-Председателя на Република България, с предложение 32-годишният български гражданин Пламен Петков, който пожертва живота си за да спаси невръстно дете във Великобритания, да бъде удостоен посмъртно с най-висша държавна награда, а паметта му да бъде подходящо почетена като пример за бъдещите поколения.
С чувство на дълбока тъга, но и на национална гордост, научихме за подвига на българския електротехник Пламен Петков, който с цената на собствения си живот спасява от удавяне 5-годишно английско момиченце. Постъпката на младия българин ни напомня за най-ярките образци на саможертва в историята на нашия народ и за най-светлите добродетели на българина и българския дух през вековете.
На фона на агресивния чалга-манталитет, ерозиращ хилядолетната българска култура и обществено-политическия живот, такива примери на безкористна саможертва изпълват с обоснована гордост не само гражданите на Република България, но и всички българи, които по силата на историческите обстоятелства днес живеем извън нейните предели.
Вярваме, че властите и гражданското общество във Великобритания също ще почетат по подходящ начин саможертвения подвиг на нашия сънародник Пламен Петков.
Лазар Младенов,
Председател на БККСИзточник: Bkks.org
- ДС със солидно представителство в работодателските организации
Шефът на БСК Божидар Данев е бил сътрудник на Първо главно
Божидар Данев. Снимка: БГНЕС Бившата Държавна сигурност очаквано се оказа със солидно представителство в работодателските организации. В четвъртък Комисията по досиетата обяви резултатите от проверките в Българската стопанска камара (БСК), Асоциация на индустриалния капитал в България и Български съюз на частните предприемачи „Възраждане“.
В БСК са проверени 94 души, преминали през ръководството на организацията, като комисията е установила данни за съпричастност към ДС за 13 от тях. Председателят на БСК Божидар Данев е бил секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС, вербуван през 1979 година. Работил е за ДС до 1990 г. под псевдонима „Генчев“.
Другите имена, обявени от Комисията по досиетата от БСК, са: Борислав Манахилов, Величко Александров, Димитър Петков, Илия Левков, Кирил Станулов, Красимир Станев, Никола Добрев, Радосвет Радев, Румен Атанасов, Стилиян Баласопулов, Христофор Дочев, Цветан Тончев.
В Асоциацията на индустриалния капитал в България проверката е обхванала 33 души, като са установени данни за Бойко Недялков, Георги Балански, Георги Бонин, Петър Нейчев, Румен Атанасов, Юри Аройо.
Комисията по досиетата е проверила и 29 души от Български съюз на частните предприемачи „Възраждане“, от които е установила данни за двама – Камен Манев и бившия депутат от БСП Пламен Ранчев.
Никола Лалов,
Mediapool
- Какво знае ЦРУ за Борисов?
В депешите от американското посолство, уличаващи Борисов като участник в престъпни схеми, се появява източник с псевдонима СИМО. Журналистическо разследване в Германия сега разкрива, че зад този псевдоним се крие ЦРУ.
Щеше ли Борисов още да е премиер, ако се знаеше, че зад обвиненията срещу него стои не друг, а американското ЦРУ, пита в тази връзка германският „Тагесцайтунг“. Журналисти от вестника са провели собствено разследване, което е показало, че зад източника с псевдоним СИМО, появил се в депешите от американското посолство в София, стои американското ЦРУ. Много други депеши, изтекли в сайта Уикилийкс, съдържат закодирани информации от същия източник – СИМО. Бивш шеф на отдел в ЦРУ е потвърдил пред германското издание, че СИМО е псевдонимът на ЦРУ за вътрешна употреба.
Борисов: „Това са слухове“
От публикуваните от Уикилийкс в края на 2010 г. тайни депеши светът научи, че американски дипломати в чужбина редовно са изпращали поверителна информация до Вашингтон. В много случаи тя е касаела местни политици. Такъв е и случаят с депешата на американския посланик в София Джон Байърли, в която той съобщава на Вашингтон, че тогавашният кмет на София Бойко Борисов е участник в „тежки криминални дейности“. Каква тежка присъда за България – при положение, че междувременно Борисов е вече министър-председател на страната, пише „Тагесцайтунг“.
Когато през 2010 г. Уикилийкс направи поверителната информация публично достояние, обществеността научи каква е оценката на Вашингтон за българския премиер. Тогава Борисов показа пълно пренебрежение към случая и обвини Уикилийкс, че публикувал слухове. Американското посолство взе отношение в спора и обяви, че депешите наистина често били просто „непълни анализи“.
СИМО и ЦРУ са едно и също нещо, твърдят от „Тагесцайтунг“Щяха ли обаче нещата да се развият по друг начин, ако тогава бе станало известно, че в оценката си посланик Байърли всъщност се позовава на данни от ЦРУ, закодирани като „информации от СИМО“, пита по-нататък германското издание.
Какво е казал СИМО?
През май 2006 г. Джон Байърли пише до Вашингтон, като се позовава на вътрешна информация от ЦРУ, че бившият вътрешен министър на България (бел.ред.: очевидно „Тагесцайтунг“ има предвид тогавашния гл. секретар на МВР) е замесен в търговия с амфетамини, че участва в незаконни сделки с „Лукойл“ и че като главен секретар се е погрижил за това съпругата му (бел.ред.: вероятно става въпрос за приятелката на Борисов) да може необезпокоявано да пере пари. Освен това Борисов поддържал и връзки с мафията.
Разкритието, че СИМО и ЦРУ са едно и също нещо, качват много стойността на съдържанието на въпросната американска депеша, а обвиненията срещу българския премиер добиват нова острота, пише в заключение „Тагесцайтунг“.
Междувременно стана известно, че основателят на сайта Уикилийкс Джулиан Асандж ще бъде екстрадиран от Великобритания в Швеция, където ще бъде съден по обвинения в сексуален тормоз и изнасилване.
Източник: Дойче Веле
Още инфо в Биволъ: http://www.bivol.bg/wl-bb-cia.html
- Плевнелиев си създаде свой, виртуален Бермудски триъгълник
ПЛЕВНЕЛИЕВ УСПЯ ДА НАПРАВИ ОТ ТРИЪГЪЛНИК ОМАГЬОСАН КРЪГ
Първото заседание на Съвета за образование и наука бе открито от президента Плевнелиев. В типичния си дрънкащ стил той започна да съставя триъгълници и да плаче, че българските млади хора започват най-късно от страните на ЕС.
„Триъгълникът на знанието”, според Плевнелиев, бил: наука-бизнес-държава.
Тази смешна фигура, попаднала случайно на висок пост не спира да си измисля глупости. На всичко отгоре се мисли за оригинален.
Триъгълникът, според геометрията има три страни. Едната от тях е основа,а останалите две са бедра. Триъгълниците биват:
1. Равностранни
2. Равнобедрени
3. Разностранни
Шушумигата Плевнелиев не обясни коя страна е основата и какъв вид е триъгълника. Ако науката е основата нищо няма да стане,защото наука без пари, задачи и бързо вкарване в експлоатация не става.
Ако основа е бизнеса, отново нищо няма да стане.У нас всеки знае кой държи бизнеса, кой и как го финансира. Млад човек да започне като Марк Зукърбърг у нас е невъзможно. Нито банката ще му отпусне кредит,нито бизнесът ще го подкрепи, а най-малко държавата, ако я има изобщо, ще го подпомогне. По-скоро става обратното.Държавният чиновник и политиците ще направят максимум усилия да му зачернят живота и в крайна сметка ще го принудят да емигрира и да реализира изобретението, откритието или рационализацията си някъде другаде. Примерите за това са хиляди. Ще дам само няколко по-фрапантни.
В момента в Института по инженерна химия при БАН под ръководството на проф. Венко Бешков, съвместно с Академията на науките на Грузия, се разработва технология за извличане на водорода от сероводорода в Черно море. За сведение на Плевнелиев, държавата изобщо не се интересува от това. Не е дала нито една стотинка и не е разговаряла с екипа. Финансирането е осигурено чрез проект директно от ЕС. Пак за сведение на Плевнелиев тази технология е доста напреднала в Турция, където вече има работеща полупромишлена електроцентрала. След като държавата отпада от триъгълника той остава двуъгълник. Двуъгълникът е доста съмнителна фигура и не може да се закрепи прав. Като се знае,че и бизнесът в България е доста виртуален и съвсем не се нуждае от наука,защото ако се нуждаеше, щеше или да инвестира в собствено развойно звено, или да финансира определени задачи към някое друго научно звено. Достатъчно е да спомена името Валентин Захариев и нещата мигновено се изясняват. А ако продължа и с Николай Банев, Христо Ковачки, Гриша Ганчев, Георги Гергов? А ако спомена и хилядите обезкостени фабрики и заводи нещата стават релефни.Това означава, че от двуъгълникът остана моноъгълник. А моноъгълникът за нищо не става. Но ако си помислим и за третата страна , то неминуемо ще стигнем до извода, че науката без финансиране не представлява нищо, то става ясно, че „Триъгълникът на знанието” съществува единствено в болната главица на Плевнелиев.
Друг пример е изобретението на инж. Тончев за плаващи електроцентрали. След многобройни опити да патентова, строи и монтира такива електроцентрали, той се принуди да отиде във Франция и там да реализира технологията си.
Разговарял съм и с двамата и знам цялата истина.
А сега да погледнем на проблемите истински.
За да се реши един проблем, той трябва да се проучи и анализира спокойно, всестранно и задълбочено. Проблемите с науката и образованието не може и не бива да се свеждат до триъгълник. Ъглите са много повече и няма маловажни страни. Да не би банковите кредити за започване на бизнес и внедряване на нови технологии да е маловажно? Напротив! Без изгодни кредити с ниски лихви не може да се започне никакъв бизнес, дори и технологиите да са върхови. А у нас, за съжаление, нещата са безумно зле. Друг важен фактор е реализацията на новите технологии от бизнеса и общините. И тук стигаме до абсурда, че колкото една технология е по-ефективна, по-производителна и по-евтина, толкова е по-нежелана.
Ето ви няколко примера. С парите, които се дават за извозването и депонирането на боклука в София само за две години може да бъде построен завод, който след 7-8 години се изплаща и започва да работи на печалба. Но тази печалба ще бъде за сметка на печалбата на фирмата превозвач и корумпираните кметове,съветници и администрация. Затова тази технология е нежелана. Тя е американска и се нарича роторно-каскадна пещ. Има я в центъра на Виена.
Технологията за прочистване на отпадни води в биореактори е космическа. Тя е безотпадна, нуждае се от 10 до 30 пъти по-малко място и не излъчва никакви миризми. Единственият недостатък е, че струва значително по-евтино от старата технология. А от нещо, което струва по-евтино можеш да откраднеш по-малко. Затова не се прилага. Немската технология „Ренолит” прави пътищата изключително здрави и устойчиви на влага и температурни промени. Но това е много голям недостатък, защото отпадат кръпките и честите ремонти. А българският управник настоява да има колкото си може повече и по-големи поправки по улиците и шосетата.
Технологията „Дезинтегриране на автомобилни гуми чрез водни струи под високо налягане” е швейцарска. Тя е евтина, безотпадна и безаварийна. При това произвежда…суровини. Но у нас тя е нежелана.
Плевнелиев не е толкова млад,чеда не си спомня за социалистическото чудовище „ИНРА”. Това беше патентния институт на НРБ. Когато някой изобретател или рационализатор занесеше изобретението или рационализациятаси започваше епична битка с предварително известен край. Или се патентоваше новата технология, ноимето на изобретателя или рационализатора беше в края на списъка, или се отказваше патент. Сега, за сведение на Плевнелиев, нещата не са се променили.
Засега ще спра с примерите,защото Плевнелиев няма да иска да разбере за какво става дума. Той си е измислил триъгълник като Бермудския и е паднал окончателно и завинаги в него. Но за разлика от самолетите и корабите, които потъват там неговата глава не потъва,защото законът на Архимед действа дори и в Плевнелиевия триъгълник. По същият начин и министър Мирослав Найденов не потъна при злополучния си риболов в язовир „Домлян”. Оказа се, че Архимед е известен и там. А като прибавим и шамандурите Борисов, Цачева, Сатанишев, Цветанов, Румен Петков, Корнелия Нинова, Симеон Дянков, Мая Манолова, Волен Сидеров, Яне Янев и почти целия съюз на журналистите се получава един цял остров. Много по-голям от остров „Болшевик”. Само дето ще се нарича „Постболшевик”.
Това е положението, другарю Плевнелиев!Николай Колев-Босия,
Bosia.blog.bg
- БТА прави емисии за българските медии в чужбина
„еМисия Емигрант“ се казва новата рубрика, която БТА пуска през юни. Тя ще е с новини, насочени към българските медии в чужбина.Редакторите на агенцията ще подбират от секциите за вътрешна политика, спорт, икономика каква информация ще е най-интересна за българите, които живеят зад граница. Именно тя ще е публикувана в „еМисия Емигрант“.
Идеята за новата рубрика идва две седмици след като се закри Осмата световна среща на българските медии. На нея присъстваха наши журналисти от Австрия, Гърция, Австралия, Испания, Канада, Ватикана. Тогава всички се обединиха около това, че българските медии са се превърнали и в институция, която помага на сънародниците ни да решат проблемите си в чужбина.
БТА поддържа връзка с над 150 българоезични медии, които се печатат и излъчват в 4 континента.
Източник: в. „24 часа“
- Лорд Ротшилд и Рокфелер се обединяват
Пари при пари отиват: две от най-богатите фамилии в света се обединяват EPA/БГНЕС Двете най-прочути финансови династии на Европа и САЩ – Ротшилд и Рокфелер – сe обединяват в рамките на стратегическо партньорство, съобщава „Файненшъл Таймс„, позовавайки се на свои източници.
Инвестиционната компания на Ротшилд RIT Capital Partners придобива 37% от акциите на компанията Rockefeller Financial Services, занимаваща се с управление на активи. Цената на сделката за момента не се съобщава.
Трансатлантическият съюз обединява 96-годишния Давид Рокфелер и 76-годишния Лорд Ротшилд, чиито лични отношения са от пет десетилетия.
Стратегическият алианс ще позволи на RIT и Rockefeller Financial Services да създадат инвестиционни фондове и да обсъдят възможностите за съвместно придобиване на компании за управление на активи, посочва БГНЕС.
Изданието съобщава, че двете фамилии са планирали да обединят активите си още преди две години, но конкретното обсъждане на този въпрос е започнало едва през 2011.
Към придобиването на миноритарен пакет акции от Rockefeller Financial Services, са се стремели много инвеститори, но Джейкъб Ротшилд е бил единственият претендент, подкрепен от семейство Рокфелер.
Ротшилд са европейска династия банкери и обществени дейци от еврейски произход. Тя е основана в края на 18 век. RIT Capital Partners plc е голям британски инвестиционен тръст, който е влизал в британския клон на банката „N M Rothschild & Sons„. През 1988 г. лорд Джейкъб Ротшлид е трансформирал RIT Ltd. в публичен инвестиционен тръст, наречен RIT Capital Partners plc.
Парижкият клон на династията се ръководи от Давид Ротшилд.
Инвестиционната група Рокфелер е една от първите компании в света за управление на частен капитал. Тя е създадена през 1882 г. от петролния магнат Джон Рокфелер. В момента активите на Rockefeller Financial Services достигат около 35 милиарда долара, контролният пакет е собственост на семейство Рокфелер. За сравнение RIT има нетни активи за 1.9 млрд. лири или около 3 млрд. долара.
Източник: News.dir.bg
- Световният конгрес на семействата се обяви против българския Закон за детето
Докато България отбелязваше своя празник на писмеността и културата, между 25-ти и 27-ти май 2012 в Мадрид се състоя поредният Конгрес на семействата/ World Congress of Families, който събра хиляди учени, граждански активисти, парламентаристи, лекари и др. от 60 нации, за да защитят брака и семейството като основна единица на обществото. Темата на Конгреса беше „Бракът и семейството – бъдещето на обществото“, която, в противовес на публичната подкрепа на американския президент Барак Обама за гей-браковете, акцентира върху факта, че няма по-голям индикатор за бъдещия успех на съвременната цивилизация от силата на естествените семейства. Например, няколко десетки години на проучвания доказват, че естественият брак може да съдейства за намаляване на бедността с 80%.
Едни от водещите гласове в защита на семейството споделиха ценна и актуална информация във връзка с ниската раждаемост, абортите, влиянието на държавните политики върху семейния живот, възраждането ролята на домакините, правото на частно образование, проблемите с порнографията, хомосексуалното поведение и мн. др.
В интервю за медиите директорът на „Конгреса на семействата“ Лари Джейкъбс сподели, че: „Днес ставаме свидетели на масово потъпкване на Универсалната декларация за човешките права, която защитава правото на децата да бъдат отгледани от своите биологични родители.“
Във връзка с проектозакона за детето, предложен от социалното министерство, лидерът на Световния конгрес на семействата и известен историк, д-р Алън Карлсон, изпрати писмо до официалните власти в България, в което той го определя като нова тирания от страна на държавата. Този закон би дал на социалните служби практически неограничена власт да се отнемат деца от техните родители без предупреждение и без каквито и да било ограничения от страна на държавната власт. Духът на българската идентичност и свобода винаги е бил жив в българското семейство. Според Карлсон предложеният законопроект сериозно ще накърни законната автономия на семейството и ще лиши родителите от полагащите им се права, заплашвайки самото съществуване на свободата.
За повече информация и контакт:
Стоян Георгиев,
председател „Асоциация общество и ценности“тел. 089 990 2846; e-mail: [email protected]
website: www.sva.bg - Според УНИЦЕФ най-много бедни деца в развитите страни има в Румъния и САЩ
България е четвърта в тревожната класация
.
Детската бедност в развитите държави според проучване на УНИЦЕФ. В проценти са дадени децата, живеещи в домакинства с доход под 50% от минималния за съответната страна. Румъния води в класацията, следвана с незначителна разлика от САЩ. България е четвърта, следвана от Испания с няколко десети от процента. Най-малко бедни деца има в скандинавските страни, Кипър и Словения.
Източник: Welt.de
УНИЦЕФ: 50% от българските деца търпят лишения
.
50% от децата в България са принудени да търпят лишения, като по този показател страната ни е изпреварена само от Румъния – със 70%. Това показва доклад на УНИЦЕФ, публикуван днес и цитиран от АФП.
След България се нарежда Португалия с 27%, а най-нисък е процентът на търпящите лишения деца в северните страни – под 3%.
Докладът на Детския фонд на ООН сравнява два типа бедност в най-напредналите икономики в света – едната се основава на лишенията за децата, а другата измерва относителната бедност.
Данните са получени през 2009 г. и не отразяват последиците от икономическата криза.
Източник: Vesti.bg
- Подходът да се копира изцяло американския опит е сбъркан
Снимка: Reuters Подходът да копираме изцяло американския опит е сбъркан за България. Това твърди Иван Иванов – специалист в разработване на инструменти и консумативи за биотехнологиите и молекулярната биология.
Силистренецът работи в компания от Сан Франциско, чийто продукти се използват в широк спектър от индустрии: за изследване на ДНК, диагностика, създаване на нови лекарства, криминология, доказване на идентичност.
От 14 години Иванов е приел заедно със семейството си САЩ за своя втора родина.
Солидният стаж в страната на неограничените възможности му дава достатъчно база за сравнения между практиките в България и в САЩ.
„Хората не трябва да си правят илюзии, че всичко в Америка е перфектно. Престъпност и корупция има и там. Просто не е толкова явна, парадираща и масова“, твърди пред БТА мениджърът в софтуеърен отдел.
„Смущаващо е, че копираме образователната и здравната система. Те не работят добре. Качеството на образованието е също директно свързано с доходите. Почти невъзможно да получиш качествено образование, ако си беден. Здравеопазването е често недостъпно за хора без доходи“.
Решението Иванов да замине с фамилията си за Америка дошло малко след като съпругата му Недка спечелила зелена карта през 1997 г. С пари назаем на 5 май 1998 г. заедно с 4-годишната им дъщеря Теодора се озовали в Сан Франциско.
Входният билет за успешното бъдеще се оказало приятелството на предприемчивия българин с един от доброволците от Корпуса на Мира. Американецът запознал нашите със семейство от Силициевата долина, което ги подслонило в началото.
Иван си намерил бързо работа като програмист. Около месец след пристигането му го наели в софтуерна компания, която по-късно беше купена от „Майкрософт“.
После 7 години проектирал софтуер и инструменти за биотехнологиите в друга фирма. Вече мисли да работи и от тук.
„Доста американски фирми имат офиси в България. Обнадеждаващ е фактът, че у нас има много високо квалифицирани млади специалисти. Те са на същото ниво, а понякога и на по-високо, както инженерите в Америка“, завършва Иванов.
Източник: Dnes.bg
Бел.ред: Заглавието е на Еврочикаго.
- Гриша Ганчев с две обвинения и гаранция от половин милион лева
Две обвинения са повдигнати днес срещу ловешкия бизнесмен Гриша Ганчев, съобщиха от Специализираната прокуратура. Едното е за ръководител на организирана престъпна група, създадена с цел да извършва престъпления срещу данъчната система, а другото за закана за убийство.
Според събраните до момента доказателства, Гриша Ганчев е ръководил престъпната структура, за която на 11 май т.г. бяха привлечени като участници общо шестима души, сред които и синът му Данаил Ганчев, допълват от спецобвинението.
Ганчев-младши, Камелия Мирчева, Милко Талев, Ивайло Талев, Тодор Симеонов и Милко Димитров бяха задържани по така наречената Захарна афера за източване на големи суми от ДДС. На 13 май Специализираният съд ги остави в ареста, като под домашен арест беше пусната само Мирчева, за която бяха представени документи, че страда от онкологично заболяване и се грижи за детето си.
От Специализираната прокуратура допълниха, че Гриша Ганчев е обвинен и за отправена закана за убийство към директора на Националната агенция по приходите Красимир Стефанов.
Спрямо ловешкия бизнесмен е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 500 000 лева. Мярката е съобразена от наблюдаващия прокурор със здравословното и имотното състояние на обвиняемия. Наложена му е забрана да напуска страната.
В началото на март т.г. един от свидетелите по делото срещу групата за отвличания „Наглите“ – бившият служител на НСО Пламен Устинов обясни пред съда, че през февруари 2008 г. се е срещнал с Алексей Петров, който му е поръчал да убие собственика на ФК „Литекс“ Гриша Ганчев, за което му обещал сумата от 170 000 евро.
Източник: Dir.bg
The Mafia Family tree - Плевнелиев търси българските Skype и Facebook
София. Реализацията на личността трябва да стане национална кауза. Това заяви държавният глава Росен Плевнелиев, откривайки първото заседание на Съвета по образование и наука, което е посветено на темата „България 2020. Националните приоритети в образованието и науката“.
„Ако България иска да се развива, тя трябва да се позиционира по пътя на идеите. В 21 век най-силният инструмент за производство е човешкото знание“, заяви Плевнелиев и почерта важността на изграждането на човешки капитал.Той поясни, че с визията „България 2020“ трябва да пренасочим икономиката към индустрия с висока добавена стойност. Иновациите са един от ключовите инструменти, подчерта още Плевнелиев.
Той посочи за пример създаването на Skype преди няколко години от десетина души, които така създават повече стойност, отколкото собствената им държава Естония. За сравнение той посочи, че брутният национален продукт на България, създаден от 7,4 милиона българи е 40 милиарда лева, а социалната мрежа Facebook, основана преди 8 години от десетина души, създава стойност 100 млрд. долара.Президентът изтъкна, че държавата трябва да осигури необходимата рамка и законодателна подкрепа, за да дават човешкото знание и иновациите значими резултати.
В момента в България има неблагоприятни данни, отбеляза още Плевнелиев и посочи, че нашите младежи излизат най-късно на пазара на труда, както и че младите предприемачи у нас са едва 3,4%, а в Румъния – 11,3%, самонаетите до 29 години у нас са 5,7%, докато в Румъния са 11,4%, а средно за Европа са 8,7%.
Държавният глава изтъкна ролята на държавата за функционирането на т.нар. триъгълник на знанието: наука – бизнес – държава. Той подчерта, че са необходими инвестиции в човешкия капитал, изграждане на адекватна образователна инфраструктура, необходимо е да има добри преподаватели, както и да се актуализира преподавания материал.
Като ключови елементи президентът изтъкна изследователския потенциал и активното взаимодействие и сътрудничество между бизнеса, изследователските центрове, университетите и държавата.
Източник: в. „Сега“
- Нов земен трус в Перник, полицейските мегафони стресирали допълнително хората
Нов земен трус стресна перничани и ги изкара на улицата в 10.23 часа сутринта във вторник. Според Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН земетресението е с магнитуд 3.8 по скалата на Рихтер. Данните на Геофизичния институт на САЩ сочат, че трусът е бил от 4.5 степен по Рихтер.
Германският сеизмологичен център първоначално съобщи, че земетресението е с магнитуд 4.5 по Рихтер, а два часа по-късно ревизира силата до 3.7.
Епицентърът на труса е бил на 20 километра югозападно от София и е усетен освен в Перник и в някои квартали на София. Трусът е вторичен след земетресението в района на Перник на 22 май.
В Перник изплашени хора са наизлезли на улицата и час след труса продължаваха да пълнят улиците.
Към обед нямаше данни за нови материални щети или пострадали хора.
След труса от 5.8 степен в Перник на 22 май последваха вторични трусове от по-слаба степен. От тях днешният е най-силният. Емил Ботев, ръководител на Департамента по сеизмология към БАН, повтори отново, че подобни силни трусове може да има до месец след първото земетресение и допълни, че честотата на вторични трусове рязко спада.
Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов съобщи, че била задействана системата за предупреждение и служителите на вътрешните работи по спешен ред излезли на улицата, както се предвиждало при трусове над четвърта степен. Кметът на Перник Росица Янакиева обаче коментира пред БНР, че наизлезлите по улиците полицаи и пожарникари с мегафони допълнително стресирали хората, които не разбирали какво им се подвиква.
Кметът посъветва да не се пускат сирени, защото хората, като ги чуели, щели да се изпотрепят, мъчейки се да избягат от сградите. Тя напомни, че все пак сирени ще има на 2 юни по повод на Ботевите дни.
Земетресението прекъсна провеждащата се в Перник втора задължителна матура по предмет по избор. Тя беше отложена през миналата седмица заради стреса след първия трус от 5.8 по Рихтер. Затова специално за Перник беше насрочена нова дата. При днешния трус част от младежите са напуснали изпита, но повечето от тях се върнали и продължили работата си.
Министърът на образованието Сергей Игнатов коментира, че работата на тези ученици, които са напуснали изпита и не са се върнали, ще бъде оценена на етапа, на който е била прекъсната. Той не вижда опция за ново насрочване на дата за повторна матура.
Източник: Mediapool
- Where home prices are rising fastest
The tide is already starting to turn in some U.S. housing markets, with home prices in these 10 metro areas expected to climb anywhere between 10% and 21% by the end of next year., according to Fiserv.
1. Madera, California
2. Medford, Oregon
3. Yuma, Arizona
4. Corvallis, Oregon
5. Eugene, Oregon
6. Olympia, Washington
7. Boise, Idaho
8. Billings, Montana
9. Lewiston, Idaho
10. Santa Fe, New MexicoRead more: Where home prices are rising fastest
http://money.cnn.com
Check your local market forecastChicago-Joliet-Naperville, IL Metropolitan Division – 384 markets tracked
Median home prices are expected to fall another 0.8% for the 12 months ending December 2012 but rise 4.1% in the 12 months after that. See how your market is expected to fare:Forecast change: second quarter, 2011 – second quarter, 2012 -3.4%Forecast change: second quarter, 2012 – second quarter, 2013 +6.4%Market fundamentals Median Family Income
(Fourth quarter 2011)$71,600Median Home Price
(Fourth quarter 2011)$190,000Change in Home Prices
(From fourth quarter 2010 thru fourth quarter 2011)-6.9%Worst 1-Year Home Price Change
(1980-2011)-18.8%Lake County-Kenosha County, IL-WI Metropolitan Division
Median home prices are expected to fall another 0.8% for the 12 months ending December 2012 but rise 4.1% in the 12 months after that. See how your market is expected to fare:
Forecast change: second quarter, 2011 – second quarter, 2012 -1%Forecast change: second quarter, 2012 – second quarter, 2013 +0.9%Market fundamentals Median Family Income
(Fourth quarter 2011)$83,900Median Home Price
(Fourth quarter 2011)N/AChange in Home Prices
(From fourth quarter 2010 thru fourth quarter 2011)-5.6%Worst 1-Year Home Price Change
(1980-2011)-10.4%
- Андрю Волков: Българите са сред най-топлите и сърдечни хора, които съм срещал
„Научих се да харесвам ракия, рецитирах „Аз съм българче“
Интервю на Мария Гинева, е-vestnik.bg
Андрю Волков е американски театрален режисьор, чиито баба и дядо са българи, емигранти отпреди век. В момента живее и работи на свободна практика в Ню Йорк, но неотдавна постави пиеса в София.
Роден е в Милуоки, завършил е театрална режисура с втора специалност френски език в колежа Макалистър и е работил като театрален режисьор на свободна практика в Камерен театър Милуоки и като асоцииран артистичен директор на театралната компания Барингтън.
Волкоф постави пиесата на Джон Колвенбах „Любовна песен“ в Младежкия театър „Николай Бинев“ в София. Главните роли се изпълняват от българските актьори Силвия Лулчева, Светослав Добрев, Николай Луканов и Елена Бърдарска.
„Любовна песен“ е романтична комедия, посветена на това как любовта променя живота ни. Продукцията е финансирана от Фондация „Америка за България“ и от Посолството на САЩ в София. Това е първата театрална постановка в България в рамките на програмата „Американско-български обмен на режисьори“. Особеното предизвикателство в този случай е, че текстът е на български, а режисьорът е американец.
Премиерата се състоя в София на 8 февруари 2012 г.– Как се озова в България? Разкажи ни повече за тази програма за обмен.
– През февруари 2011 г. получих имейл от Роджър Данфорд от Драма лигата (Drama League – организация за изкуство, която насърчава развитието на публиката и на актьорите чрез уникални програми), в който той ме попита дали като възпитаник на режисьорския проект на Драма лигата, бих се заинтересувал от участие в обмен на режисьори с Младежкия театър в София. Аз съм и наполовина българин и за мен това беше неповторима възможност не само да изпитам първа ръка как друга култура прави и възприема театър, но и да предприема пътуване, което да ми помогне да проуча корените си, тъй като никога преди това не съм бил в България.
Това е програма създадена като съвместен проект на Драма лигата (ръководена от Габриел Шанкс и Роджър Данфорт) в САЩ и на фондация Арт Офис България, (ръководена от фантастичната Калина Вагенщайн) за насърчаване на международния художествен диалог и обмен. За мен е чест да бъда първият режисьор, който участва в програмата. Доколкото знам сега се търси възможност да се доведе български режисьор в САЩ, както и друг режисьор от САЩ, който да работи в България.– Колко време прекара в България?
– Останах в България 3 месеца. През първия месец работих с Петър Кауков по супер-продукцията му „Любов и пари”, а останалата част от времето посветих на постановката на „Любовна песен”.
Докато търсех пиеса, която да донеса в България, с Петър проведохме няколко разговора за това какво е нужно на хората от „Николай Бинев”, а имах и някои съображения какво би ми било интересно на мен. Прочетох няколко пиеси и е доста любопитно, че когато аз предложих „Любовна песен”, Петър спомена, че тя вече била включена в репертоара от пиеси, които трябва да бъдат поставени в най-близко бъдеще. Така че, ето ти съвпадение!
Мисля, че това, което ме привлече най-много в тази комедия е надеждата, която носи, окуражаващо й послание не само за любовта, но за живота. Мисля, че в крайна сметка тази пиеса кара публиката да погледне живота си, независимо дали този живот е самотен или невероятно активен, да го погледне отстрани, да му направи оценка и да се запита: „Това ли искам аз? Дали това е наистина пълноценен живот? Живея ли?” Тя им помага да разберат, че те имат вътрешната власт да променят този живот.– Какво мислиш за българските актьори? Различни ли са от американските?
– Е, да, работата в България по същност е по-различна отколкото тази в Америка, дори само въз основа на факта, че се прави в различна културна среда. И макар че според мен всяка култура има различни традиции в театъра, в крайна сметка мисля, че актьорите и в България и в САЩ се стремят да търсят истината в играта си.
Стиловете на изпълнение се различават, разбира се, но дълбоко в сърцето си и в двете страни актьорите искат едни и същи неща: да постигнат връзка с публиката и да я развълнуват. Актьорите, с които работих в България (всички до един бяха изключителни, аз бях УЖАСНО щастлив да работя с тях!), могат да ви кажат моята мантра, че “малкото е повече”, така че винаги насърчавам актьорите да използват по-реалистичен, основан на психологията стил.
Според мен този стил ангажира публиката, защото я приканва и й позволява да види в актьора себе си. В крайна сметка на премиерата публиката беше много ентусиазирана и почувствах и удовлетворение и облекчение, че осъществихме успешно работата на цял един екип. Бях постигнал целта си да накарам българската публика да се смее и плаче, въпреки че не говоря езика!
Българската публика е невероятна! Култивирането на театрална аудитория в Америка е постоянно предизвикателство, но в България то не съществува. Може би това се дължи на репертоара, може би на съществуването на толкова силна културна традиция да се ходи на театър, но независимо от причината, беше страхотно да виждам всяка вечер толкова много ентусиазирани поддръжници на театъра. А, любовта и уважението им към театралните актьори са поразителни. Овациите на крака и многобройните бисове за поклон са доказателство за това колко е ангажирана българската публика.– Какво мислиш сега за България, за София, и за българския народ?
– Българите са едни от най-топлите, сърдечни хора, които някога съм срещал. Хората от театъра наистина ме взеха под крилото си и станаха мое семейство. Невероятната им щедрост когато се опитваха да украсят апартамента ми и елхата ми за Коледа е наистина трогателна. Те са причината за огромния успех на това гостуване. И да, липсват ми ужасно!
Бях изненадан от смесването на архитектурни стилове в София – древни руини, сгради повлияни от стила на Виена, и комунистическо строителство. Тъй като не знаех какво да очаквам си мисля, че тази смесица от стилове допринася за текстурата на града. Всеки ъгъл в този града винаги ме изненадваше с някакъв нов и интересен аспект на София, който все още не бях открил. Бих искал обаче да се завърна в България през пролетта или лятото, когато мога да избегна снега… (смее се). Представям си града още по-прекрасен без него.– Кои останаха най-запомнящите се преживявания когато си отново у дома в Ню Йорк?
– Е, не мисля, че някога съм гледал толкова много театър за три месеца, както докато бях в България! Това беше поразително! Народния театър, „Сфумато”, „Театър 199″ и, разбира се, „Николай Бинев”… просто невероятно разнообразие от истории и стилове! Никога няма да забравя как ме извикаха на сцената да се поклоня на премиерата на „Любовна песен”. Никога не съм имал тази възможност преди и беше невероятно вълнуващо. Интервюто ми за Българската национална телевизия също беше доста невероятно преживяване.
Освен това – храната: изумителните неделни вечери с моя сценограф Елена Иванова, които бяха винаги специални, да си купиш баница на улицата (в САЩ обикновено ям баница само ако си я направя сам за някой празник) и вкуса, който придобих към ракията – научих се да я харесвам. Ракията си я купих от човек, който я продаваше от багажника на колата си по време на едно мое пътуване. Нощен Пловдив беше особено впечатляващ, както и едно есенно пътуване до Старо село близо до Троян. Вечерите в заведенията в града с актьорите бяха върха, особено в Хамбара – нямаме нищо подобно в Ню Йорк!
Но това, което наистина си спомням най-силно, е как пея стара градска песен със Станка Калчева на коледното парти на театъра и рецитирам “Аз съм българче” пред стая пълна с викащи и аплодиращи в знак на подкрепа български приятели.– Какво ще ни кажеш за българския си произход? Родителите ти българи ли са? Чувстваш ли се повече българин след гостуването в България?
– Това е доста интересна история. Баща ми е българин, роден в Америка, след като моите баба и дядо емигрирали от България в началото на 20-ти век. Когато за първи път пристигнах в България, всички много любопитстваха за произхода ми, тъй като, както разбрах, Волков (Volkoff) не е традиционна българска фамилия и начин на изписване. Когато се върнах у дома за Коледа, майка ми и баща ми извадиха пакет със стари документи от баба ми и дядо ми, включително имиграционните им документи. Според старите български документи родното място на баба ми и дядо ми е Голяма Желязна и името на дядо ми е Вълков, но, според мен, имиграционните власти са го променили на Volkoff.
Ето и нещо още по-странно – това есенно пътуване до Старо село. Посетихме съседния град, за да видим езерото при залез без да зная, че до него е родното село на моите баба и дядо, Голяма Желязна! Така че всъщност посетих мястото откъдето са корените ми, без дори предварително да съм бил наясно с това!– Какво предстои на Андрю Волков?
– Финалист съм за отпускане на средства по един грант, който, ако го получа, ще трябва да ме премести в Сан Франсиско за да работя в местен театър за два сезона. В момента разработвам някои нови мюзикъли, моноспектакъл за една жена, която емигрира от Румъния, а едно шоу, което направих миналото лято ще бъде поставено отново това лято. Надявам се още да мога да намеря начин да се върна в София. Толкова беше добре да се работи там, че бих бил щастлив да го направя отново!–––––––––
Бел.ред.: Заглавието е на Еврочикаго.
- Касим Дал при Ердоган в Турция, Доган – в Бояна
Касим Дал е специален гост на 4-тия конгрес на управляващата партия в Турция. Бившата „дясна ръка“ на Ахмед Доган – Касим Дал, се намира в Истанбул по покана на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган, съобщи депутатът Корман Исмаилов. Новината бе разпространена от сайта rodopi24.blogspot.com.
Дал е от гостите на 4-тия конгрес на управляващата партия на Ердоган, който се провежда на стадион „Türk Telekom Arena“.
Очаква се участието на около 100 000 души. 52 хиляди са седалките на стадиона, но ще се използва и самият терен.От ДПС никой не е получил покана да участва в знаменателното събитие. Това било знак, че Ердоган има доверие на Касим Дал и вероятно ще подкрепи негова партия, която би била мост за отношенията между Анкара и София.
Депутатът Корман Исмаилов, който е един от вернте сподвижници на Касим Дал, проведе в Кърджали първа сбирка с хората, които ще участват в учредителната конференция на нова партия. Новата политическа формация ще търси пробив на парламентарните избори през 2013-та година в райони, в които ДПС традиционно печели много гласове.
„Опитахме всичко, за да променим ДПС, но не става. Ръководството не желае промяна. Мислят за себе си, а не, за избирателите, които живеят зле. Решено е Доган пак да бъде избран отново за председател, а това означава, че ДПС скоро няма да види партньори за властта“, заявил Исмаилов пред верните хора на Касим Дал в Кърджали.
Източник: Фрог нюз
- Прочетете, перничани!
Петър Иванчев, news.zapernik.com
Перник На деветнайсти май 2012 г. се навършиха осем години от смъртта на баща ми. Бях на пернишките гробища, където са погребани и баба и дядо. Баща ми и дядо правеха стомана, това им беше работата и те си я обичаха. Не можаха да доживеят дълбоки старини защото много бачкаха и след това си пийваха, а това не са особено здравословни навици. Запалихме по една свещичка за Бог да прости, а преди да тръгнем казах на един приятел:
– Те са тук, но никога няма да ни изоставят.
Дори не съм предполагал колко скоро нашите мъртви ще ни спасят.
След това се случи най-тежкото земетресение в България за столетие, може и повече – земетресението според чужди източници е над шеста степен по скалата на Рихтер, докато това, което буквално опустоши Стражица е било с магнитуд от 5.7 степен. Земетресение със същата сила в далеч по-развитата Италия няколко дни по-рано взе седем жертви. В същото време в Перник нямаше нито един дори леко ранен гражданин и нито една паднала сграда освен един от комините на централата, който очевидно е бил запуснат от години. Щетите разбира се са огромни и те ще стават по-ясни с течение на времето, но сам по себе си фактът, че подобно ужасяващо природно бедствие не можа да отнесе нито един перничанин сам по себе си е изумителен. Това обаче едва ли е случайно. Много комплексирани сънародници смятат жителите на Перник за тъпи производители на въглища и стомана. Сещам се тук, че лелеяният Европейски съюз се основал като съюз на въглищата и стоманата. Висококачествената пернишка стомана вложена в сградите опази перничаните от сигурна смърт, желязото заради което баща ми и дядо ми ставаха рано. Точно така, нашите бащи и дядовци създадоха стоманата, която ни спаси и ми се ще да кажа на всички онези, които иронизират Перник, че сигурно го правят защото никога не са имали такива бащи като нашите.
Имам усещането, че ужасните събития на 22 май по някакъв начин следва една дълга поредица от нещастия, които сполетяха Перник през годините на моя живот. Не знам с какво този български град, който в своето начало е символ на модерна България, а после се превръща в нарицателно за нищета, престъпления, а вече и природни катаклизми. Не съм фаталист, но човек трябва да може де чете битието, а всички хубави и лоши неща в живота и света имат собствени вътрешни основания. Дали омразата, която в продължение на толкова много години се излива върху миньорския град не е отключила мрачните сили на злото, звучи страшно дори да е само метафора…
Докато гледах разрушения комин на централата на тръгване от града на 22 сутринта си спомних за всички първи достижения на България случили се именно в Перник. Тук всъщност за пръв път е светнала електрическа крушка, Перник е първият град в България с модерен градоустройствен план, с водоснабдяване и канализационна система. Всички природни изкопаеми на България в продължение на десетилетия са били управлявани от пернишката минна дирекция. Пернишкият въгледобив до началото на седемдесетте години е основен източник на българската енергетика. Освен това в Перник са създадени и произведени български машини, които са се изнасяли на три континента. Първата българска стомана също е излята за първи път там, в първия металургичен завод на България. Изобщо Перник е дал толкова много на България и някак не беше честно България да насочи държавната си политика срещу Перник по един безобразен начин и това продължи с десетилетия.
Тодор Живков мразеше Перник по няколко причини. Първата е, че в Перник е имало автентични антифашисти, за разлика от него и те са били и доста образовани. В годините на т.нар. „Народна власт“ пернишките комунисти бяха твърде неудобни, защото не си мълчаха и логично бяха изолирани от властта. Другата причина са няколкото концентрационни лагера, които са построени около града, има и още един смразяващ исторически факт, докато Тодор Живков е шеф на софийската милиция, камионетките с неговите жертви са карани и разстрелвани в покрайнините на Радомир, край едно село носещо, случайно или не, името Червена Могила. С две думи Тодор Живков презираше Перник и се държеше все едно такъв град изобщо не съществува. Последното му ходене, за което знам е през седемдесетте, когато целия град е изкаран да мете улиците, Живков не идва дори за такива важни чествания като стогодишнината на Георги Димитров или откриването на ЗТМ Радомир. Всички пари от пернишкия експорт се инвестират в градове, където Живков води дипломатическия корпус – Добрич, Благоевград, Ловеч, докато перничаните живеят в мизерни условия в жилища приличащи на складове за хора и работят в мръсните производства. На всичкото отгоре неудачници от цяла България са примамвани с пари да отидат да се бъхтят там, работническите квартали генерират високата престъпност в града, както е навсякъде по света. Където няма надежда, има насилие. Въпреки това доскоро Перник беше градът с най висок процент вишисти, преди дипломите за висше образование да започнат да се раздават из многото селски университети на Отечеството. Според последното преброяване, Област Перник е с най-висок процент жители определящи себе си като етнически българи.
Какво се случи със славната пернишка индустрия след Промените. Много просто, беше унищожена за радост на конкурентите и с идиотски доволната помощ на българската държава. Бяха затворени заводите за токоизправители и феромагнити, все с рентабилно производство. Също, завод „Пектин“, единствен по рода си в Източна Европа. В Завод „Благой Попов“ уникална ротационна пещ на стойност над милиард долара беше продадена десетки пъти по-евтино както си е докарана в сандъците. В света има само още две такива пещи и те изхранват хиляди хора. Откритият и закрит въгледобив баха разпарчетосани и харизани заедно с обогатителната фабрика и ТЕЦ „Република“. Основанието беше нерентабилност, само сградата на минната дирекция с изключителна архитектура проектирана от италиански архитекти струваше десетки пъти над тръжната цена. Скелетът на първия машиностроителен завод в България, завод „Струма“, стърчи като призрачно същество в самия център на града. Затворена беше шивашката фабрика (тежката промишленост била безумна, а леката?). Затворен беше и стъкларският завод „Кристал“ построен от белгийски инженери през трийсетте, не съм чувал някъде по света да има губещ завод за стъкло. Най-абсурдно беше продаден циментовия завод в Батановци, същият, чиито цимент спаси града ни в оная нощ. Той беше тъкмо построен наново извън града чисто нов, беше купен от германска фирма и нарязан моментално за скрап, тъй като като скрап струваше многократно повече от дадената сума за него. Така единствен стожер в пернишката индустрия остана металургичният завод „Стомана“, той продължаваше да работи за износ, работниците там получаваха европейски заплати, както беше логично да се случва в повечето гореизброени предприятия. И тази грешка скоро беше поправена от българското правителство. Стигна се дотам да нарежат релсите до чисто новия Завод за Тежко машиностроене в Радомир. Разбира се, определени хора спечелиха, пернишката икономика се сви поне с осемдесет процента, а квалифицирани работници трябваше да пият по кръчмите, машинни инженери станаха кофражисти по строежите на софийските богаташи, а жените им слугинстваха в софийските кръчми. Изобщо нещастията следваха едно след друго, Перник беше връхлетян от чудовищна безработица и мизерия, навсякъде се ширеха престъпления, алкохолизъм, наркомания. Всеки намираше убежище някъде другаде, а хората преживяваха от пенсиите на родителите си или малките заплати на чиновниците.
Трагедиите се случваха, а на всичкото отгоре перничаните трябваше да търпят и подигравките на цяла България, да ги смятат за някакъв вид подчовеци, аз лично често съм ги срещал, дори от хора, които съм смятал за близки. В момент на конфликти „перничани“ навсякъде се смята за обида. Аз обаче никога не съм се срамувал. А и никога не съм се гордеел повече от точно този труден момент. Изключително е с каква голяма гордост и достойнство перничаните посрещат трагедията, която ги сполетя. И отново са изоставени.
Българският президент дори не си направи труда да направи едно изявление, камо ли да се прибере в страната и да види как са сънародниците му. Мога само да кажа, че нататък винаги ще се срамувам, че България е избрала такъв неадекватен човек за президент. Навремето Горбачов, който беше комунист, отмени среща с Рейгън договаряна с години, за да отиде в Армения, италианският президент си тръгна от среща на НАТО, за да е в Болония, а Плевнелиев подарява някакви бутафорни предмети на папата. Просто съм без думи, ако това е държавен глава, значи живеем в обезглавена страна. Вицепрезидентът изобщо не знаем дали съществува. Цецка Цачева, вторият в държавната йерархия след президента – също. Двадесет часа трябваха на реалния властващ Бойко Борисов да измине двайсетте километра от София и беше толкова шашардисан, все едно ще му бият инжекция. В типичния си стил ала Тато нахока перничаните, че не си застраховат къщите. С какво да ги застраховат, бе Борисов, с парите от измитите чинии ли!? Да не говорим за срамното поведение на образователния министър Сергей Игнатов, който реши да изпрати шокираните пернишки деца на матура. Не съм от тия дето прехвърлят отговорността, но в случая можеше поне хората да се събират да нощуват на безопасни места вместо да дремят по пейките на училищните дворове. Никаква подкрепа няма нито от Светия синод, нито от Червения Кръст, нито от никъде. Перничани днес са принудени да се редят като овце с надеждата да получат триста лева колкото за няколко керемиди.
Не искам да гадая или да дърпам дявола за опашката, но ако това земетресение беше станало в Банки, Плевен или в Гоце Делчев, щеше да има много жертви и пострадали. Дали при такъв сценарий, българските политици щяха да са такива. Чудя се къде се е запилял Първанов, този пернишки социален президент и още много хора, но както и да е. Господ да ни пази, защото освен себе си, близките, съседите, приятелите и град Перник, наистина нямаме никого. А това е по-силен aftershock от всичко друго…
- Сезонът на яловите сватби
Всяка пролет приказката за Пепеляшка възкръсва с нова сила. Във вечерта на абитуриентските балове. С неутолимия стремеж на абитуриентите да са най-красиви, секси и безумно щастливи С тази разлика, че хилядите нагиздени Пепеляшки, подсъзнателно ще търсят своя принц, а не той тях. И че вълшебно, пръкналата се от тиквата каляска е заменена с луксозен автомобил и дори лимузина под наем. Що се касае за обувките, кристалните на горката Пепеляшка бледнеят пред супермодерните, разбира се от най-реномирани марки на съвременните и епигонки. Хиляди родители се пощуряват в желанието си да направят този ден най-щастлив, често за единственото си чедо. За момчетата нещата с облеклото не са така сложни и често се залага на класиката – костюм, нови обувки и аксесоари към тях. Не така е за момичетата.
Момичета ли казах? Всъщност за отдавна осъзналите се малки женчета. Често с претенции, надхвърлящи многократно възможностите на стресираните и изтерзани месеци преди събитието родители. Атакувани предвидливо от цял един бизнес, месеци преди сакралния ден. По интернет, печатни и електронни медии вали порой от реклами на модни къщи, фризьорски, козметични, за фото и видео услуги фирми, луксозни хотели, туроператори. Всички пожелават клишето „Да се чувствате уникални и неповторими в своята индивидуалност за незабравимото приключение” и предлагат небезкористните си услуги. За тези без налични средства е осигурен кеш кредит до половин час. Всички са на разположение за щастливото събитие. Палитрата е широка по отношение на асортимент и цени.
Но… Как да сме по-долу от еди кой си? Как в елитното училище, в което наред с богаташки отрочета се учат и деца с по-нисък родителски материален статус, да се делят „децата”. С въздишка се приемат скъпите оферти за луксозните хотели със СПА и други глезотии. Менюта за луди пари и блюда, които едва ще се докоснат. За сметка на това ще се наблегне на пиенето.
Често то започва далеч преди събитието, на импровизираните коктейли, а дори цели банкети в къщи за роднини и приятели. „Загрелите” още там дечица са обхванати от еуфория. Качват се в колите и започва едно показване до кръста от прозорците и люковете по време на движение; размахване на бутилки, балони, надаване на викове. Рискът в голяма степен се подценява от всички, но полицията е на поста си и, както пее Веско Маринов: „Родната полиция ни пази”. Цяла кохорта от моторизирани рокери-полицаи, придружават като в дипломатически кортеж разлудувалите се дечица, на които всичко е позволено и простено, „защото абитуриентския бал е веднъж в живота”!
И така, докато сутринта скромно припяват „Върви народе възродени”, вечерта започва щуреенето по баловете. От колите понякога слизат предизвикващи възхита свежи и хубави момичета, в прекрасни бални рокли, поруменели от виното на младостта, но често и натруфени като чалга идолите си момета, покрити с пиърсинги и нашарени с татуировки, а някои и с напомпани със силикон прелести. Явно дори и родителското и роднинско тяло не може да се справи с натресените от Facebook пуберски стандарти. А често демократични и „модерни” родители дори поощряват изчанчените вкусове на разглезените си наследници.
И така, вакханалията започва. Навремето не е съществувал проблем с благополучното прибиране на празнуващите зрелостта си младежи. Времена на спокойствие и почти пасторална идилия, и най-вече здрав социалистически обществен ред. Когато милицията денем не биеше, но снощната не си поплюваше. А сега мобилната връзка дава утехата, че за момента нещата са наред. А пред заведението чака таткото или доверен шофьор, който да не позволи момчето да отпраши с 200 км. към небитието, или да стане жертва на побойници, а момичето на изнасилвачи. Да предотврати спонтанно желание купонът да продължи и нещата да се изпуснат от контрол. Най-невинното произшествие би било да прекалят с алкохола и да попаднат в „Пирогов” или в спешното на някоя друга болница, както често се случва.
Тревогите на родителите за благополучното приключване на най-желаната от децата им и най-продължително очаквана нощ приключват едва, когато те или техни близки благополучно ги доставят „франко” дома им.
За това знаково събитие се потрошават средства почти като за една сватба, че и повече. Но, кой ти ги прави вече, след като повечето млади живеят вече без брак, почти в „промискуитет”, както ги упреква светата църква. Няма задължителна казарма, няма вече и „новобрански” изпращания, които навремето събираха десетки и стотици роднини, и по селата се колеха телета, прасета и каквото има, и се лееше алкохол на корем, за да върви службата на момчето по вода. Именно по времето на „соца” тези събития бяха наречени „ялови сватби”, тъй като всеки желаеше да се представи по-добре от комшията и се надпреварваха свръх възможности, да ударят в земята съседа, колегата, роднините. А насреща, след отрезвяването… едното нищо!
Много се учудих и зарадвах преди година, когато на екскурзия до Австрия и Унгария, почти целия автобус бе зает от паралелка абитуриенти, които бяха решили, естествено с помощта на родителите си, вместо абитуриентска вечер да посетят дворци и музеи, заедно с тяхна учителка. Именно това бе трезвото решение да видиш част от света, в подготовката си да го опознаеш и завоюваш. А останалото е… ялова работа!
Светослав Атаджанов,
Djani.blog.bg - „Последната линейка на София“ в „Седмица на критиката“ в Кан
75 минути чувствително документално кино от България изгледа публиката на най-старата паралелна програма на фестивала в Кан „Седмица на критиката“.
Премиерата на „Последната линейка на София“ в прочутата зала „Мирамар“ премина при пълна зала и подчертано внимание от страна на главния селекционер на „Седмицата“ Шарл Тесон, който лично представи филма на талантливия български режисьор Илиян Метев.
„Последната линейка на София“ ни спечели, защото е метафора на случващото се в България, а в някаква степен и на случващото се в Източна Европа“, каза той. „Щастливи сме, че в Кан се изявяват млади творци като Камен Калев и Константин Божанов, а сега и Илиян Митев. Знаем, че са получили образованието си в чужбина и това е добре. Наред с това бихме искали в България да се разбере, че трябва да се дава път и на онези млади хора, които изцяло се формират в страната си.“
На сцената на „Мирамар“ се качиха реалните участници във филма: д-р Красимир Йорданов, медицинската сестра Мила Михайлова и шофьорът Пламен Славков. Те са в Кан във връзка със седемте прожекции на щастливо селекционирана творба и за да участват в дискусиите с критика и публика. В Кан е и семейството на режисьора, което с внимание и такт подкрепя изявите му.
Младият Илиян Метев, който след пожъналия сериозен международен успех „Голешево“ прави втори опит в документалното кино, демонстрира творческа зрялост и оригинален артистичен почерк. Лекарят, Медицинската сестра и Шофьорът са снимани в преобладаващо крупни планове в тясното пространство на работното си място (една от само 13-те линейки, останали в системата на „Бърза помощ“ в София).
Когато тримата са „на адрес“ или на улицата, отново виждаме само лицата им. Това е така, защото Метев категорично се е дистанцирал от непретенциозната репортажност. Външният свят (с чиито банални подробности той не иска да спекулира) присъства главно „зад кадър“. Образът на грубата и често мизерна материалност извън линейката е (почти) изключен. Вниманието е насочено към трима души, които работят заедно и заедно понасят живота си.
Степента на концентрация е толкова голяма, че от един момент нататък, лицата, често снимани фронално, започват да излъчват „святост“. Вместо да ни занимава със статистика за плачевното състояние на родното здравеопазване, тихо, ненатрапчиво и със спокойствие, което буди уважение, Метев предпочита да споделя емоции. Така, „Последната линейка на София“ се превръща в последното убежище на надеждата за спасение въобще. Един тъжно красив филм, който хваща за гърлото. И колкото и банално да звучи – визуална поема за човешката доброта.
След близо 2-годишен снимачен период с цели пет камери, Метев е монтирал филма си сам, като е избирал кадрите си от близо 400 часа материал. „Пред всеки от нас имаше по една камера“- сподели Мила Михайлова в Кан. Имаше и две „общи“, едната от които беше разположена зад гърбовете ни. Шегувахме се, че сме като в „Биг брадър“. С течение на времето свикнахме с тях и буквално не ги забелязвахме. Бяхме си самите ние“. Михайлова, която е майка на 11-годишно момиче, допълни, че присъствието на екипа им в Кан е красив подарък, който не са очаквали. „Представиха ни като актьорите на филма! – пошегува се Михайлова.
В представянето на филма авторитетното списание „Le film français“ поставя акцент върху работата на Метев като цигулар и очевидната, според него, връзка между „музикалната композиция и киното“. Критици споделиха, че способността на българина да монтира „игрално“ допълнително обогатява подчертания му усет за документалност.
Присъствието на „Последната линейка на София“ на най-големия фестивал в света още веднъж показва, че шансове има онова българско кино, което е направено интелигентно и със стил.
Павлина Желева,
в. „Дневник“
http://youtu.be/YaKN_aMOCNk
