Всички авторски страници

Авторски

• Решението от пленума на ЦК на БКП за сливане на България със СССР е публикувано онлайн

  Сайтът desebg.com публикува част 3 от стенограмата от пленума на ЦК на БКП от декември 1963 г., който приема предложението на Тодор Живков за сливане на България със Съветския съюз.

  Миналата седмица президентът Росен Плевнелиев заяви, че най-голямото предателство в историята на България е предложението на комунистическата партия страната да стане 16-та република на СССР.

  Държавният глава настоя да бъдат публикувани архивните документи, които показват как ръководството на БКП е гласувало единодушно за подаряването на България.

  Сайтът desebg.com реагира и първи дава възможност на обществото да се запознае онлайн с непубликуваната до този момент стенограма от заседанието на пленума на ЦК на БКП, на който се обсъжда присъединяването на България към Съветския съюз и се взема решение за това.

  В част 1 е представена кратка история на предложението за 16-та република и е публикуван доклада на Тодор Живков (1-41 стр.).

  Част 2 съдържа финалната част от доклада на първия секретар на ЦК на БКП и последвалите изказвания от участници в пленума (42-91 стр.).

  В част 3 (92-144 стр.) ще откриете финалните изказвания, направени по време на дискусията (92-133 стр.), решението на пленума на ЦК на БКП за обединение на НРБ със СССР (134-135) и писмо на Тодор Живков (136-142) за взетото решение до ЦК на КПСС и до съветския лидер Никита Хрушчов, подготвено и изпратено по поръчение на Централния комитет на българската компартия. Част 3 съдържа и втори, редактиран вариант на решението на пленума с подписи на представители на вишето партийно ръководство (143-144 стр.).

  Документът се публикува в три части поради големия му обем. Оригиналът се съхранява в Държавна агенция „Архиви“, откъдето на desebg.com е предоставено копие.

  Христо Христов, Desebg.com

  

  

  

  

  

  

  

  

  

  

   

  

  

   

   

  ––––––––––––––-

  Цялата публикувана част от стенограмата

  може да проследите  тук.

   

• Отзиви след президентската визита в Чикаго

  Мнения на българи в Чикаго

  В. „България СЕГА“, 24 май
  (В помощ на Президента Росен Плевнелиев и екипа му в България)

  КАК ЕХОТО ЗАГЛЪХВА…

  Д-р Виолета Симов – Динев

  Д-р Виолета Симов – Динев, добре позната личност, с безспорен авторитет в Чикаго, поднесе на президент Плевнелиев символичният дар на българската общност към високия гост. Това беше третия български президент, с когото д-р Симов се среща. Петър Стоянов навремето се видя със сънародниците си в една украинска църква, Георги Първанов – в лъсната хотелска зала сред шума на бъркащи кафето лъжички в китайски порцелан, сега ефирната и светла зала насред пролетното великолепие на цветни лехи и чисти водни потоци изглеждаше несравнимо по-добро място.
  – Като сравня тримата президенти – казва Виолета – Плевнелиев ми се стори като че е от моята фамилия, другите сякаш бяха от други места. Дори само една трета от онова, което каза да се сбъдне – и аз и мнозина други ще бъдем доволни. Вдъхва доверие, знае си работата, прави впечатление, че искрено иска да свърши всички добри неща, които ни изложи. Дали ще успее – ще видим. Той просто вдъхва надежда и с думите и с поведението си. Стана много приятна среща. Има и недоволни. Но той се показа като човек, който иска да бъде питан и не се бои от трудни въпроси. Обещава не много неща да направи но явно е, че иска и се готви да ги направи.
  Президентът Росен Плевенлиев е от една нова генерация ръководители, които се различават от познатите партийни функционери, и с тях виждаш, че може да се върви заедно. В Чикаго имаме голям късмет и с предишни, и с новия ни генерален консул Симеон Стоилов, който е невероятен човек. Консул Лила Георгиева също се представя по най-добър начин. Ще ми се да мисля, че не е само късмет, а тенденция… Поне за Чикаго да ни пращат най-добрите професионалисти и добри хора. Какъвто е и нашият президент – широко скроени, конструктивни, позитивни, с професионален опит и много енергия, мислещи, самостоятелно стигащи до заключение и взимащи решения… На други им трябват години за да се „опознаят“, а ето че нашите консули за месец-два вече вършат своята служебна и обществена дейност на пълна скорост. А президентът се сближи с аудиторията си пък за няколко минути. Мисля, че тази среща в Ботаническата градина с президента Плевнелиев е своеобразен връх на нашата чикагска общност.

  Професор Никола Чаракчиев,
  Секретар на Българо-Американска Асоциация

  За подаръците, връчени на Президента от организациите с идеална цел в Чикаго.

  От името на Българо-Американска Асоциация доктор Виолета Симов-Динев подари на Президента Плевнелиев многоъгълен кристал с надпис „Росен Плевнелиев, Президент на Република България, специален гост на Фестивал „Български дни в Чикаго – Пролет 2012”.
  От името на Сдружение „Български музей в Чикаго” Елена Табакова, Президент на организацията, подари на Президента Плевнелиев разработката на д-р Георги Паприков “Works of Bulgarian emigrants an annotated bibliography”, издание 1985 година, предоставено от съпругата му Станка Паприкова.

  От името на Българо-Американска Асоциация, Български научен център – Чикаго и Български Генеалогичен център – Чикаго, проф. д-р Никола Чаракчиев подари на Президента Плевнелиев три авангардни научни разработки под емблемата на „Българи от Чикаго за България”, информация за Фестивалите „Български дни в Чикаго” и Генетична Генеалогия.

  От името на Българо-Американски център за културно наследство д-р Ани Гогова подари на Президента Плевнелиев „Картинна експресия на славянската азбука”, нарисувани от 60 деца от българските училища в Чикаго, под методичното ръководство на Кина Бъговска”

  За генома на Президента Росен Плевнелиев

  На 19 май 2012 година се състоя среща и пресконференция на Президента Плевнелиев с българската общност в Чикаго. На Плевнелиев бяха задавани въпроси от почти всички области на знанието. Изразено беше становището, че Росен Плевнелиев е личност с енциклопедични познания и бързи комуникационни реакции. В тази връзка му беше препоръчано да получи максимално възможна информация за своя геном, например чрез компания www.23andMe.com .

  Информацията за генома на Плевнелиев е важна в две направления: Първо в личен аспект за идентификация на личността му и Второ в научено-социален аспект за статистически изследвания при идентификация на значимите личности. Информация за генома на Плевнелиев ще му помогне в личен аспект да открие своя миграционен произход (пътя на неговите предшественици преди 150 000 години от Сомалия в Африка до село Плевня, днес в Гърция), да установи процентното съотношение на неговите европейски, азиатски и африкански гени, да узнае предразположението му към над 150 популярни болести в света и съответно да планира своя работен режим и трудово натоварване, интензивност на работа, здравословен риск към определени храни, диета, почивка и т. н., да установи чувствителността му към редица лекарства и съответно да бъде предпазен от изненади, да установи своето планирано дълголетие (т. е. продължителност на живота му определен от дължината на неговите теломери) и други над 300 негови основни показатели, управляващи живота му.

  Информация за генома на Плевнелиев ще помогне на световната наука по статистически път да бъдат определени характеристиките на значимите личности в света и да се формира идеалният модел на управляващата личност. Този анализ може да се използува за откриване по геномен път на т. н. значими личности още от ранна възраст и да им се предложи приоритетно обучение. Преди получаване на информация за генома на Росен Плевнелиев трябва да се знае, че съгласно Закона за защита на личните данни в България, ДНК-то представлява лична данна и е защитена за разпространение без изричното съгласие на личността. След консултации със специалисти Президентът Плевнелиев ще прецени каква информация да бъде публикувана.

  Препоръки към Президента Росен Плевнелиев

  Няколко часовата среща с Росен Плевнелиев помогна българската общност „да почувства” своя президент и да формира свое отношение и уважение към него. Общите впечатления са, че България притежава президент от съвременен тип с бързи реакции и общодостъпна комуникация. Наблюдавайки внимателно организацията и технологията на неговото общуване, ние забелязахме експедитивните му отговори на зададените му въпроси. Може би с цел да оптимизира своите отговори и ги съобрази с аудиторията е препоръчано между края на въпроса и началото на отговора да има до 5 секунди за размисъл.

  В това отношение ние разучихме (в продължение на повече от 10 години) на придобитата по рождение (или по-късно усвоена техника) от посланик Елена Поптодорова. След края на зададения й въпрос, на лицето на посланик Поптодорова започва бавно да се заражда една лъчезарна усмивка, която продължава около 5 секунди. През тези 5 секунди тя „избира” един оптимален вариант за перфектен отговор.
  Препоръчително е също така Президентът Плевнелиев да прегледа и прослуша многобройните записи на неговите срещи, както и да прегледа коментарите в блоговете на медиите за неговите срещи. Българската общност в Чикаго и организациите с идеална цел са на разположение на своя уважаван президент.

  Динко Динев,
  Президент на Българо-Американската Асоциация

  Президентът Росен Плевнелиев е харизматична личност, изглежда добре, държи се възпитано и интелигентно, което го поставя в по-добра светлина от редица други съвременни български политици и държавни ръководители. Има вече и известен опит, може да свърши своята конкретна работа артистично, с лекота, без противопоставяне и излишна емоционалност. Но лично аз съм песимистично настроен към неговата бъдеща политическа кариера и не смятам, че бързото му израстване досега е позитивен показател.

  Това, което чухме от него, при срещата му с нашата общност в Чикаго, го представи като неподготвен за тукашната аудитория оратор. Толкова свободно и понякога доста отклоняващо се от фактите третиране на съвременната действителност в България може би там има някаква стойност за насочване на електората в определена посока, но ние живеем в една свободна страна, където имаме достъп до всякаква информация и неговите думи изглеждаха в най-добрия случай политически неграмотно за мислещи хора. Още по-лошо ще е, ако той е информиран в страната с тези факти, които изнесе и вярва, че нещата стоят по този начин.
  Президентът не се съобрази, а може би и не беше подготвен за изява в американска среда. В своите послания той се представи като поредния политик, който не е точен, не е конкретен, представя избирателно факти и най-често не най-значимите, а необходимите му за да защити определена теза. Аз не му вярвам – по същество и по начина, по който представи фактите и своите тълкувания по тях.

  Що се отнася до идеята на генералния консул на България в Чикаго Симеон Стоилов да организира срещата с президента в един хубав кът на Ботаническата градина – напълно я адмирирам и смятам, че това е голям успех и добър пример. Пример как един държавен служител се опитва да разчупи рамките на шаблона, в който няма полезни ходове за развитие. Това го правят предимно хора с високо чувство за отговорност и искрено желание техният труд да е в полза на обществото. Изисква много повече усилия и себеотрицание.

  За съжаление на срещата имаше хора, които бяха дошли с добри намерения, но със своите разговори и шум демонстрираха абсолютно неуважение към нашия гост. Допускам, че това е само следствие на налагащата се тенденция у мнозина на пренебрежение към „другите“ и едно нездраво вглъбяване само в интересите на собствената персона.

  ––––––––––––––––

  Димитър Иванов*,
  читател на вестник „България сега”

  Проблемите в словото на Президентът са различни за хората в България и за тези извън България. Независимо къде живея и с каква квалификация съм, аз трудно мога да разбера следното изречение: „Днес сме средно европейски играч по отношение на усвояването на еврофондовете информира г-н Плевнелиев…“. Особено на фона на тотално замръзналия икономически и бизнес живот в страната, да не говоря за нашите съграждани в Америка и ли пък за самите американци, които няма как да разберат, че единствените нови пари, които крайно бавно влизат в страната ни – са някакви еврофондове по изкуствени, често пъти фалшиви програми на ЕС.

  Това е слово, подготвяно от чиновници, на които трудно бих дал наименованието „съветници“. Словото е културно несъобразено с аудиторията в Америка; акцентово – не балансирано; целево – не казва нищо. Някакви диаспори, събиране в Брюксел, връщане на младежите да работят в България под режима на Борисов и Цветанов, объркани икономически термини – за БВП и въобще една нашенска комична и безвкусна майонеза поднесена на нашите българи в Америка. Без съмнение!
  Не виждам никакви, даже елементарни усилия от негова страна да научи нещо, да напредне в усвояването на функциите, за които е избран. Да, това ражда системата на спусканите парашутисти.

   

  ––––––––––––––––––––––––-

  Бел.ред.: Коментарът на читателя Иванов не е част от текста на в. „България Сега“, той е под публикацията.

  Снимки:  „България Сега“

• Шистовият балон: защо газовата революция все още не се случва

  Александър Флоров, Geopolitica.eu

  Още в самото начало на т.нар. „шистова” революция Полша беше обявена за водещата държава в прогнозирания от мнозина бум на добива на шистов газ в Европа. Редица компании демонстрираха интерес към нейните запаси, а някои, като ExxonMobil например, дори започнаха проучването им. През май 2011 г. полски експерти обявиха, че страната разполага с резерви от шистов газ, които ще и стигнат за следващите 100-300 години. Пак тогава Управлението за енергийна информация към Департамента по енергетика на САЩ увеличи този срок до 400 години. Лично премиерът Доналд Туск коментира данните, заявявайки, че потенциалът на шистовите находища в страната му е надминал всички прогнози и обеща, че реалният добив на шистов газ ще започне още през 2014.

  Неочаквано обаче, през февруари 2012, ExxonMobil обяви, че проучванията и не са потвърдили наличието на достатъчно големи запаси от шистов газ, за да започне промишления му добив. На този фон отново се заговори, че запасите от шистов газ в Европа могат да се окажат недостатъчни за да може ЕС да ограничи експанзията на руския газов гигант „Газпром”. Впрочем, експертите от ExxonMobil са предпазливи в коментарите си по темата, посочвайки, че добивът на шистов газ в Европа може да стартира едва след пет години и то не в Полша, а в Германия.

  Колко и на каква цена?

  Всъщност, проблемът с полските „супернаходища” е в това, че всички оценки на запасите от шистов газ в отделните райони на света дълго време се базираха на един единствен доклад от 1997, озаглавен „An Assessment of World Hydrocarbon Resources”. При това, авторът му – германският учен Ханс-Холгер Рогнер, изрично подчертава, че цитираните в него данни са съвсем приблизителни. За да можем повече или по-малко точно да разсъждаваме за годните за добив (!) запаси от шистов газ на планетата, се налага да се инвестират милиарди долари за геологически проучвания. Тоест, нивото на геологическата яснота относно находищата на шистов газ беше и си остава твърде ниско.

  Освен това, до 2006 г. практически никой не се занимаваше с индустриален добив на шистов газ, тъй като това беше твърде скъпо. Тоест, знаеше се за съществуването му, а в САЩ дори се осъществяваше добив на шистов газ, но в съвсем незначителни количества. Ситуацията се промени радикално след въвеждането на метода на хидравличното разбиване на пласта и хоризонталното сондиране. Тези методи, вече изпробвани в традиционния петролно-газов сектор, позволиха да се намали себестойността на шистовия газ. Тя обаче си остана доста висока, и въпреки държавната подкрепа за добива на шистов газ, не гарантираше сериозна печалба.

  Между другото, въпросът за стойността на добива си остава ключов и днес. Според съществуващите оценки, дори в САЩ, т.е. в най-благоприятната зона за добив на шистов газ, този показател се колебае в границите на 150-200 долара. При това, европейските експерти са единодушни, че на Стария континент добивът на шистов газ ще бъде по-скъп , отколкото в САЩ. На всичкото отгоре, за разлика от обикновените газови находища, където могат да бъдат добити до 80% от запасите им, при тези на шистов газ могат да бъдат добити не повече от 20%. В същото време, изтощаването на находищата на шистов газ става много по-бързо (за 1-2 години), при това плътността на сондирането в шистовите слоеве е доста по-висока, отколкото при традиционния газов добив. С други думи, добивът на шистов газ е истинска златна мина за производителите на сондажно оборудване.

  Тоест, непрекъснато повтарящите се лозунги за необходимостта от гарантиране на „енергийната сигурност” и „противопоставяне на руската газова експанзия” просто прикриват съвсем реални икономически интереси, които обаче не са тези на държавите-вносителки на природен газ. И тъкмо поради това, Франция, Германия и Великобритания не бързат и, на практика, избягват гръмките декларации по въпроса за добива на шистов газ.

  Между другото, някои полски, а и български медии, обявяват всички противници на добива на шистов газ в Европа за „агенти на Газпром”. Дори на шефа на полския филиал на Greenpeace се наложи официално да опровергава обвинението, че руският концерн влияе върху дейността на ръководената от него организация. Затова си струва да се вгледаме по-внимателно в състава на апологетите на „шистовата революция”, както и в този на техните опоненти. В лагера на опонентите откриваме Франция и Германия, а в този на апологетите са Полша и донякъде Украйна. Последната наскоро обяви търг за предоставяне правото за проучване и разработка на две големи находища на шистов газ, твърдейки, че запасите на едното могат да достигнат 2 трлн. куб. м, а на второто – между 0,8 и 1,5 трлн. куб. м. Разбира се, необходими са инвестиции и то немалки – около 500 млн. долара. Правителството в Киев очаква в търга да се включат редица големи енергийни компании. Впрочем поляците също не се отказват, защото освен спомената по-горе ЕxxonMobil, проучвания на територията на страната извършват Chevron и ConocoPhilips. Още повече, че компанията SanLeon обяви, че е определила четири потенциални зони за добив на шистов газ в лицензирания участък Гора (след сондажите в находището Siciny), посочвайки, че е открила нов пласт, в който може да има шистов газ.

  Проблемите с шистовия газ

  Истината е, че ситуацията с шистовия газ никак не е проста. От една страна, американските експерти се опитват да отговорят на основния въпрос, касаещ екологията – опасно ли е хидравличното разбиване за околната среда. Този въпрос е изключително важен, да не говорим че е особено актуален именно за нас, европейците. Налице са предупреждения на експерти, както и доказателства за замърсяването на почвата и грунтовите води с веществата, използвани при хидравличния разрив (тук е мястото да припомня, че през 2005-2008 някои американски компании използваха за тази цел дизелово гориво). Неслучайно еколозите, а и не само те, толкова яростно протестират против добива на шистов газ. Както е известно, френската Национална асамблея забрани този добив на територията на страната, а в Германия и Великобритания се проведоха многобройни протестни акции срещу него.

  Правителството в Берлин планира да разработи изключително сложни правила и норми за добива на шистов газ. Те ще включват забраната на хидравличното разбиване във вододайните зони, като нови разрешения за добив на шистов газ няма да се издават докато не бъде направена оценка на всички, свързани с този добив, рискове. Впрочем, компанията Wintershall прогнозира, че разработката на шистов газ в страната едва ли ще стартира преди 2020 г.

  Междувременно, излишъкът от „обикновен” природен газ на американския пазар доведе до резкия спад на цената му, която на моменти стигаше до 70 долара за хиляда куб. м., т.е. 2-3 пъти по-ниска от себестойността на добива на шистов газ. В резултат от това, американската компания Cheasapeake Energy Corp (вторият най-голям производител на газ в САЩ и най-активния играч на пазара на шистов газ) обяви, че ще намали производството с 8%, а капиталовите си разходи за нови сондажи – с цели 70%. На свой ред, Statoil съобщи, че ограничава инвестициите си в най-голямото шистово находище в САЩ Марселъс (смятано за едно от най-добре проучените и богати на шистов газ в света).

  Златното дъно

  В самото начало на т.нар. „газова революция” се очакваше, че добивът на шистов газ ще доведе до свръх предлагане на енергийния пазар, в резултат от което цените ще тръгнат надолу и това ще удари по традиционните енергоносители (и техните производители и вносители). Никой тогава не си задаваше въпроса, как, при подобно развитие, много по-скъпият (в пъти) шистов газ ще може да избегне ценовия шок. Смяташе се, че технологичният прогрес ще направи шистовия добив по-рентабилен.

  Това обаче засега не се случва, затова се използват други – в това число политически, механизми. Така, през февруари 2012 държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън и специалният пратеник по въпросите на енергетиката в Евразия Ричард Морнингстар се появиха у нас, включително и за да накарат правителството в София да преразгледа наложената забрана върху добива на шистов газ (първите признаци, че това действително е на път да се случи, вече са налице).

  Истината е, че (като изключим чисто геополитическите им съображения, свързани с ограничаване активността на руските енергийни компании в Европа и извън нея) САЩ просто искат да гарантират печалбите на своите сервизни компании, значителна част от чиито капацитет напоследък не се използва (и то именно заради спукването на „шистовия балон” в самата Америка). Ако Полша, Украйна или България наистина решат някой ден да пристъпят към индустриален добив на шистов газ, за целта ще им е необходимо и оборудване, и специалисти, и химикали? Които веднага ще им бъдат предложени от САЩ, срещу съответното заплащане разбира се.

• Мирандолина против Трактирщицы

  Предлагаемая читателю статья была опубликована в русской газете „Реклама“, N19 (Чикаго, США) за 24 мая 2012 года и на сайте www.myreklama.com с редакционными сокращениями. Здесь статья приводится без сокращений в авторской редакции.

  Тринадцатого мая на двух чикагских сценах (Christian Heritage Academy и Northbrook Theater) состялись два спектакля: один – московского театра „У Никитских ворот“ Марка Розовского „Мирандолина“ и второй – студии Вячеслава Кагановича „Ай донт андерстенд“. В первом, естественно, были заняты актеры театра
  М.Розовского, во втором с блеском играют в недавнем прошлом ведущие актеры чикагского „Атриум“ Марина Карманова и Вячеслав Каганович. Спектакли настолько разные, что сравнивать их неуместно, да и не нужно. Но трудно не
  вспомнить, что в сентябре 2006-го года в „Атриуме“ состоялась премьера „Трактирщицы“ (с подзаголовком „карнавальный кураж в
  двух действиях“) Валерия Беляковича. И тут уже от желания сравнить отделаться невозможно.

  Тогда, в 2006-м, мне посчастливилось познакомиться с Валерием Беляковичем, присутствовать на его репетициях, и даже написать о нем и его спектакле пару заметок. Прошло шесть лет, но и сегодня не отпускает меня ощущение какой-то первобытной мощи этого
  великого деятеля театра. „Трактирщица“ Беляковича, в которой в главных ролях были заняты Марина Карманова (в заглавной
  роли) и Олег Осташев в роли кавалера Рипафратта, к сожалению, была показана всего четыре или пять раз. Потом, по причинам, которые трудно назвать творческими, и которые не место и не время обсуждать здесь, спектакль был снят с репертуара, а Карманова надолго практически ушла из театра. „Трактирщица“ тогда собрала два полных зала Christian Heritage Academy. Два следующих были полупустыми. По „техническим“ причинам (впрочем, сразу принимаю претензии: какое дело рядовому зрителю до причин?) на
  премьеру был представлен еще сырой материал, и чикагский зритель остался не вполне доволен увиденным. Кого-то отпугнула смелость и необычность решений. Кто-то хотел только развлекательного зрелища, а предлагалось серьезное произведение
  искусства, не всегда легкое к восприятию. Кого-то отпугнули неизбежные на первых порах технические огрехи. Отпугнули – а зря! Я и тогда писал, и сегодня остаюсь при мнении, что от раза к разу спектакль набирал силу. Если после премьеры расстроенная Карманова рыдала в гримерной, то последний, виденный мной спектакль, был просто великолепен. И Осташев, и Карманова, и все актеры,
  занятые в спектакле были чудо, как хороши! Конечно, актерам не хватало слаженности. Сценический рисунок, предложенный Беляковичем, и требующий уникальной согласованности действий всех, находящихся на сцене, оказался труден и непривычен „Атриуму“, привыкшему работать в другой стилистике. Довольно было одному ошибиться на полшага, чтобы сцена оказывалась смазанной. Но происходящее на сцене завораживало. И, как я уже говорил, актеры работали все лучше и лучше. Сквозь еще не снятые строительные леса уже проглядывали великолепные контуры работы Мастера. По свежему впечатлению я писал тогда что-то вроде „это очень интересно! Идите и смотрите! Спекталь начал жить“. Ему было суждено большое будущее, вмешался досадный случай…

  Разумеется, в спектакле М.Розовского вопроса синхронности действий не возникает. На сцене
  хорошие профессионалы, которые делают свое профессиональное дело. Но и только! Чуда не происходит. На сцене танцуют и поют молодые красивые актеры и актрисы с прекрасными фигурами, с хорошими поставленными голосами, с выверенной техникой, но ощущение „дежа вю“, появляющееся на первых минутах, не отпускает до самого конца представления.

  Сложно сказать, чем руководствовался Марк Розовский, осуществляя в 2009-м году постановку в стилистике 70-х годов прошлого века. Кому может быть интересно в искусстве старое и еще недостаточно забытое? Конечно, возразят, что старое можно сделать на качественно новом уровне. На это возражу и я, что новый уровень – это и есть новизна. К сожалению, в спектакле театра „У Никитских ворот“ ничего подобного не наблюдалось. Обычный мюзикл, остался обычным мюзиклом, как
  Розовский ни пытался в своих интервью выдать его за „шампанское зрелище“.

  В спектакле М.Розовского действительно постоянно звучат песни. Но тексты малоинтересны (когда я впервые услышал рифму „кавалер-манер“ или что-то в этом роде, то решил, что автор пародирует давнюю и с детства знакомую рифму „пионер-пример“, но после использования ее в пятый или в шестой раз заскучал), а музыка… не мне с моим медвежьим ухом говорить о музыке, но все шлягеры, за исключением двух-трех, показались написанными на одни слова и на одну мелодию.

  Видимо, памятуя о том, что Гольдони широко вводил в тексты простонародные обороты, Розовский тоже не стесняясь использует в поэтических текстах прозаизмы, именуя Мирандолину бабой, а великосветских кавалеров – мужиками. Я никак не против подобного, но, буду честным, текст, обращеный к Мирандолине, и сообщающий, что „нет на свете мужика, который от тебя бы не был в стоне!“ трудно отнести к жемчужинам поэзии. Впрочем, возможно, мы просто отстали в своей провинции, а Москва давно и прочно употребляет подобные неологизмы, и великосветский «мужик», объясняясь в чувствах своей «бабе», преклоняет перед ней колено и
  произносит: «Мирка, я от тебя весь в этом… как его… в стоне!»

  Если Валерий Белякович в своей постановке ломал театральный канон, то Розовский, кажется, не
  мыслит на йоту отойти от штампов. Некоторое новаторство поначалу было заявлено в образе
  графа Альбофьорита, который, видимо, должен был
  явиться пародией на „нового русского“, но, во-первых, замысел так и остался нераскрытым, а, во-вторых, кому сегодня интересна такая пародия? Время анекдотов о „новых русских“ давно ушло. „В ней <пьесе> есть война полов, гендерная проблематика затрагивается, но при этом она пестрит яркими, очень живо выписанными характерами“, — сказал М. Розовский в интервью. Насчет войны полов, так это, простите, заслуга Гольдони, примерно двухсотпятидесятилетней
  давности. А вот краски в интерпретации театра этой самой „войны полов“ могут показаться яркими только сквозь толстые очки не слишком молодого режиссера (да простится мне невольный грех упоминания возраста). Это, простите, не яркие краски молодости, а старческие похотливые слюни. Конечно, молодые и красивые актрисы демонстрируют тонкие талии, высокие грудки и дивной прямизны и красоты ножки, (для чего „кокетки“ просто постоянно задирают платья, а Мирандолина, которой по роли это не положено, просто переодевается на сцене), но в искусстве театра как-то хочется другого. Или, по меньшей мере, не только этого. В общем, ножки – они что в начале, что в конце – одни и те же. Кстати, о ножках… Когда один из персонажей, поглаживая обнаженную ножку актрисы, поет: „Эту ног`у Я съел бы в рагу!“ (по крайней мере, так мне послышалось в зале), то это, конечно, очень „смешно“!

  Когда Марина Карманова играла Мирандолину у Валерия Беляковича, она была, по образному выражению ее героини, „уже не девочкой“, но как великолепна была ее игра! Как развивался характер! Да, у нее тоже были „ножки“, но как блестяще вела Карманова драматическую, даже трагическую роль на фоне общего, предложенного Беляковичем гротеска! А гротеск был, да еще какой! Вот это уж, действительно, был фестиваль! Вот где было действительно шампанское зрелище! Гольдони, как известно, смеялся над комедией дель арте, комедией масок, вводил в свои пьесы простонародные характеры, издевался над старым театром. Может быть поэтому, а
  может быть и из иных соображений, но в его пьесах маски остались. Только великий автор выводил эти маски на сцену по-своему – с издевкой и насмешкой. Конечно, ни Розовский ни Белякович (хотя оба изрядно переписали текст) не могли не воспользоваться приемом, предложенным Гольдони. Только у Розовского маски так и остались масками: маска графа, маска маркиза (сколько же мы перевидали таких маркизов и графов!), маски кокеток, маска слуги, маска благородного господина… К слову, актер Денис Юченков, кажется, сознательно пытается сыграть своего кавалера Рипафратта настолько заштампованно, что даже неискушенному зрителю становится ясно, что это актерский прием. Впрочем, пожалуй, единственный.

  Насколько интересней была трактовка идеи Валерием Беляковичем, у которого все персонажы, кроме самой хозяйки гостиницы, носили маски, но сквозь каждую личину непременно проступало лицо. До каких высот искусства поднималось зрелище, когда под смеющейся картонной рожей открывалась трагедия, а под трагической – обнаруживался шут! Великолепная игра Олега Осташева в сцене ложной, игрушечной
  гибели, с льющимся клюквенным соком вместо крови, показывала трагедию человека, который попытался на миг остаться без спасительной, скрывающей лицо, накладки – и не смог. И поэтому гибнет уже всерьез и навсегда, не найдя в себе сил преодолеть привычный образ. А трагедия Мирандолины у Беляковича (блестящая Марина Карманова) как раз в обратном: она – единственная – не готова носить маску в этом мире ложных лиц и ложных улыбок. Вот попыталась она стать, как все, и тут же „уравновесила“ этот порыв, совсем перестав притворяться. Так стремителен был ее порыв обратно, что она сбросила даже защищавший ее до того панцирь иронии, полностью обнажив сердце. Этого мгновения оказалось довольно, чтобы зритель проникся трагедией одиночества человека, обреченного существовать в искусственном кукольном окружении, затерянном среди мертвых ложных лиц. Сцена ухода Мирандолины в живой мир и ее почти немедленного возвращения и сегодня, по прошествии шести лет, стоит у меня перед глазами. Гениальный Белякович не побоялся прервать комедию трагедийной сценой, а Карманова замечательно сумела сыграть задуманное режиссером.

  Видимо, понимая, что товар его „не первой свежести“ Марк Розовский попытался ввести в спектакль помимо скучноватых песен не менее скучные развлекательные сцены. Время от времени Мирандолина в спорах с Фабрицио переходит на „как бы итальянский“. Поначалу это кажется забавным, особенно, если учесть, что в общем „итальянском“ потоке проскакивают знакомые слова
  „проституто“, „баста“, „дьяболо“… или что-то подобное. Но, простите, разве этому приему не сто лет в обед? Разве мы не смеялись этой шутке еще в „Бриллиантовой руке“?!

  Кажется, само время течет в этих двух спектаклях по-разному. У Беляковича время спрессовано в тугой ком, который пульсирует, вспыхивает энергией. Кажется, что не актеры движутся по сцене, но движением разрывает пространство сильный и мощный зверь,
  стальные мышцы которого перекатываются под шкурой. А у Марка Розовского время стоит, как вода в пруду. Смотришь на сцену и ловишь себя на вопросе, это еще длится старая или на минуту заснул и уже началась новая? Впрочем, не все ли равно… Сценой больше, сценой меньше…

  Подводя итоги, придется повторить, что мне искренне жаль тех, кто не видел „Трактирщицы“ Валерия Беляковича в „Атриуме“ и… не хочу сказать, что мне жаль тех, кто потратил вечер на „Мирандолину“ Марка Розовского, но, право, мы ожидали большего. Если Валерий Белякович в своей постановке заставил немногих профессионалов и непрофессиональных актеров „Атриума“ работать на пределе возможного, делать зачастую невероятное, то Марк Розовский, кажется, не смог позволить профессиональным и, наверное, хорошим актерам своего театра даже показать свой потенциал. Что делать актеру, если ему нечего играть?! Скука – самое страшное, что может быть в театре, боюсь, присутствует не только в зале, но и на сцене. Жаль и зрителей, и актеров.

  А.Житленок

  Май 15, 2012

  1. Театр «Атриум». «Трактирщица». Сцена из спектакля.

  2. Театр «Атриум». «Трактирщица». Мирандолина – Марина Карманова, кавалер – Олег Осташев. Сцена из спектакля.

  3. Театр «У Никитских ворот». «Мирандолина». Сцена из спектакля.

  4. Театр «У Никитских ворот». «Мирандолина». Мирандолина – Наталья Корецкая, Фабрицио – Юрий Печенежский. Сцена из спектакля.

  (Фотографии из архива театра «Атриум» и с сайта театра «У Никитских ворот»)

   

• Марси Райс е новият посланик на САЩ в България

  Според дипломатически източници Джеймс Уорлик е бил сменен заради шистовия газ

  

  Марси Райс е номинирана за нов посланик на САЩ в България, съобщи президентът Барак Обама в официално изявление, качено на сайта на Белия дом. Според дипломатически източници Джеймс Уорлик е сменен заради шистовия газ.

  Райс ще замени Джеймс Уорлик, който напуска страната преди да е изтекъл 3-годишния му мандат. В официалното съобщение на Белия дом няма мотиви за смяната. България вече е получила искане за агреман с името на нов посланик в София, твърдят дипломатически източници.

  Информация за отзоваването на Уорлик излезе в началото на април. Като причина за смяната дипломатически източници посочиха, че той не се е справил със защитата на американските интереси за добив на шистов газ в България. Уорлик не е успял добре да обясни и да убеди българската общественост, че технологията за добив е безопасна. Самият Уорлик обаче отрече информацията. В телевизионно интервю той дори се пошегува, че слуховете за неговата смърт са твърде преувеличени, цитирайки Марк Твен. Уорлик беше назначен за посланик на САЩ в България в края на 2010 г.

  Марси Райс е била посланик на САЩ в Албания в периода 2004 – 2007 г. Напуска за да стане съветник по въпросите в Ирак. В момента е служител на Държавния департамент като помощник секретар за ядрена и стратегическа политика.

  Райс има магистърска степен от Johns Hopkins University . Омъжена е за Чарлз Райс , бивш посланик на САЩ в Гърция

  Тя е висш дипломат с 31 годишен опит в Европа, Карибския басейн и Близкия изток. Била е четири години съветник в посолството на САЩ в Лондон, четири години заместник-политически съветник в мисията на САЩ в Европейския съюз в Брюксел, както и в мисиите в Турция и Доминиканската република.

  Марси Райс говори турски, испански и френски.

   

  Източник:  в. „24 часа“

• Игнат Раденков: Ангел Марин е в основата на схема, прибрала 500-600 милиона от даване на българско гражданство!

  • Куйович даде за паспорта си 25 000 евро • Първанов най-добре обслужва интересите на партийно-политическата мафия

  
  

  

  Името на Игнат Раденков е познато на всички, живели по времето на социализма. Станал Герой на социалистическия труд през 1983 година, и до днес той не спира да търси варианти за „градежа” на общото благо. Известен е и с това, че неговата строителна бригада е вдигнала голяма част от къщите в Стражица след опустошителното земетресение през 80-те, курортите „Златни пясъци” и „Дружба” и мн. др.
  Днес Героят опитва да гледа частния си бизнес в незавидните икономически условия, а също така оглавява Обединеното гражданско сдружение-Варна.

  Единствено пред “ШОУ” Игнат Раденов разкри в прав текст задкулисните игри на мръсната политика.

  – Г-н Раденков, продължавате да борите корупцията?

  – Да, защото безконтролната корупция е единствената и най-голяма заплаха сега. Искам да сведа до обществото положението, в което се намира нашата страна, защото е страшно!

  – Кое ви е основното притеснение в тази насока?

  – Касае работата на учредената комисия към Народното събрание за проверка на даването и отнемането на българско гражданство, помилванията, както и опрощаванията на дълговете от президентството. По раздела за българското гражданство имам сериозни претенции. Или по-конкретно, че 10 години вицепрезидентът и президентът не са разбрали, че има схема за изнудване на българите в чужбина, пожелали да се върнат по земите на предците си. Тези, които са чакали за българско гражданство, са най-безскрупулно и безчовечно унижавани и изнудвани за непосилни за тях суми! Имам наблюдения, че през 1995 година 5 семейства са били изнудени по тази схема. Тези хора обитаваха една къща в едно добруджанско село до Каварна – Твърдица. Помогнахме им, колкото можахме, но като дойде време за училище, нямаше къде да ходят децата. Прибрах ги във Варна, надстроих производствената си част и ги приех при мен да живеят на мои разноски. Тръгнах заедно с тях по мъките за получаване на гражданство – агенции, полиция и т.н., и видях каква лоша бюрокрация е. Разширихме кръга и се видя, че бесарабските българи са жестоко изнудвани и лъгани! И като гражданско сдружение, което се занимава основно с борба срещу корупцията и подпомагане на нашите съграждани, заедно с мои съратници се заехме с проблема. Като търсим единствено публичността, не купените журналисти, и достойната преса. Четири пъти в продължение на десет години – двата мандата на президента Георги Първанов и вицепрезидента Ангел Марин, сме сезирали и изпращали сигнали и до тях, и до всички институции, отговорни за този въпрос.

  – Кой въпрос по-точно?

  – Конкретните случаи за изнудването и унижаването на бесарабски българи, за да получат българско гражданство.

  – Има ли действително такива случаи?

  – Има! Много хора са изнудвани с 4000 лева и нагоре. Всички, които искат да получат гражданство, минават през това унижение!

  – Искате да кажете, че тези суми се прибират от някого нерегламентирано?!

  – Нерегламентирано, разбира се! По цялата верига, по която се минава, за да получиш гражданство, им се искат тези пари. Това са пари, които отиват в джоба на българския корумпиран чиновник!

  – А кои са те, по-конкретно?

  – Става дума за

  строго изградена схема от посредници,

  които осъществяват връзки с нуждаещите се от гражданство. Издават им документи и им прибират парите. Но да говорим по същество. Тук, при мен, дойде поредната изнудвана молдовка. Опитахме да й помогнем – прокуратура, преса, но се оказахме безсилни. Описал съм дори и до Народното събрание случая, но пак нищо! На тази жена й искаха също 4000 лева. На нейния син му се наложи да отиде на бригада в Англия. Родителите са вече български граждани, а от 2005 година е подадена молба и за момчето. До 2009 година не са имали никакво задвижване на процедурата. Първият въпрос е защо още през 2005 година, когато детето е било на 8 години, не е направено заедно с родителите си български гражданин? Как майка му и баща му ще са български граждани, а то – молдовски гражданин? Това за мен са капани за допълнителни изнудвания!

  – И казвате, че Георги Първанов и Ангел Марин не са знаели? Или беше ирония?

  – Всички факти и документи, които сме представили на комисията и ще представим допълнително показват, че президентът и вицепрезидентът не само са знаели! Не може такъв кардинален и стратегически въпрос да им е убягнал! При този демографски срив, когато се касае за бъдещето ни като съществувание като нация, единственият ни резерв са тези 4 млн. българи по света. Президентът Първанов е историк и трябва да знае, че Гърция прие 1,8 млн., Израел прие 4 млн., включително чернокожите юдеи от Етиопия, а Германия прие 2 млн. и половина, някои от които не знаят родния си език. Ето как мъдро, по държавнически, се постъпва. Така че президентът с многото му съветници – 150 човека, издържани от българското общество в президентството, няма как да не е наясно. Въпросът е поставян толкова пъти от НПО-тата. За конкретния случай с молдовката бях изпратил сигнал до ДАНС, че са искани 4000 лева подкуп и да видим къде ще отидат тези пари. Оттам ни потърсиха и след 6 месеца задържаха един от шефовете на миграцията, както и шефа на Агенция за българите в чужбина. И, както всичко в България, след това нещата се потулиха.

  За мен не само знаят, но са и в основата на нещата, а

  пряк изпълнител на всички тези неща е Марин! Той е шапката!

  – А Първанов?

  – Първанов знае. Но да не подценяваме мащабите на корупцията. 110 000 са приетите през двата президентски мандата българи. Вследствие нашите действия, на Асоциацията на българите в чужбина, Великия събор и др., премахнаха схемата с посредниците. Улесниха нещата и направиха 30 000 граждани само за година и нещо! Но иначе останалите 70 000 човека – всички те са си платили мизата от по 4000 лева. Това са най-бедните – украинци, молдовци, албанци…

  А друг въпрос, който заслужава внимание, е, че след влизането на България в Европейския съюз масово започнаха да стават българи, за да имат свободен достъп до ЕС. Забележи едно нещо – през 2008 година 3200 чужденци стават българи. Всички знаем какво се плаща за това – 15–20 000 евро.

  Куйович даде за паспорта си 25 000 евро.

  Сред тези хора неминуемо има престъпници, които чрез българските паспорти си осигуриха достъп до ЕС. 3200 човека по 15 000 лева го сложете, ще видите, че прави 90 милиона лева!

  – И къде обаче отиват тези пари?

  – Разпределят се по веригата от тези, които крепят тази схема. Ами другите 50 000 човека, които са дали по 4000 лева – 200 милиона лева. Ами спортистите, които искат да се развиват, а България, за да участва в силни първенства в ЕС – по 100-150 000 евро. Не е тайна това. Казвам ви, че само от тази схема и това перо са преразпределени около 500-600 млн. лева!

  – Но дали всички са взети нерегламентирано?!

  – Проверете да видите по колко години са чакали хората за гражданство – по 5, по 7, преди да бъдат изнудени да дадат парите… Второ, проверете да видим какви са обясненията, че младото семейство, на които детето им не е станало с тях гражданин, защо се е получило така. Пет години са ги бавели! И това не е единственият случай, така че може ли да не знае Георги Първанов?! Ето какво пише Асоциацията за българите в чужбина, подписана от проф. Александър Чирков:

  “… посолството в Молдова е осигурило помещения на рекетьорите в самата сграда на посолството…”

  И те изказват подозрение, че тази незаконна дейност не е без знанието на посланика. И всички жалби до него, агенциите и институциите остават без последици. От Асоциацията са писали до президента Първанов през май 2011 година, ама не е взел отношение по този въпрос.

  – Защо според вас?

  – Защото прикриват схемата! 23 години те са си осигурили чадър. Всичко е поставено в тяхна услуга – прокуратура, съд – всичко! Защото няма държава! Видяхте при помилванията какво стана. Комисията отказва да помилва някого, осъден на трета инстанция, Марин пренебрегва комисията и помилва. Това показва и самоволието и безотговорността на този човек. От 2010-а година пишем да се повдигне въпросът за престъпната схема за гражданството и че сме възмутени от наглото отношение на Марин. За това, че той нито е чул, нито знае за срамната престъпна схема за рекетирането на всички наши сънародници, пожелали да се върнат към изконните земи на предците си. На вицепрезидента явно не е известно, че по тази схема, която съществува от 7-8 години, са изнудвани десетки хиляди, за стотици милиони левове. И е важно да се знае, че тези 3200 души са станали български граждани за по 6 месеца или една година, докато другите са чакали по 5 години. От 2005-а година пишем за тези неща на президента Първанов.

  Документирано ще докажа, че той знае!

  Не можем ние да говорим, че президентът нищо не знае по такъв кардинален въпрос като гражданството. И в тази ниша посегнахме – да изнудваме и да унижаваме… Схемите на корупцията са стигнали дотам, че 2/3 от всички обществени поръчки се крадат. Тези пари се изнасят, защото вече има комисии за отнемане на имуществото, придобито от незаконна дейност. Вече не могат да ги материализират в апартаменти, които уж купили за 500-600 лева квадратния метър. Я вземете един пример за апартаментите на синовете на Масларова, купени за 500-600 лева квадратния метър, а Масларова строи социалния дом в Стара Загора с 6000 лева квадрата?! Вземете апартаментите на Първановите синове, на съветника на президента – Чавдар Георгиев, в най-оборотното и корумпираното министерство на Джевдет Чакъров… Как става така, че

  строим за държавата за 6000 хиляди лева, а като купуваме от нея, го правим за 10 пъти по-малко?!

  Виждате ли колко е страшно всичко това?! Широко разгърнатият чадър прави всичко това.
  
  – Кой държи чадъра?

  – Системата. От времето на прехода нито едно ново правителство не потърсва сметка на старото. Гласуват се удобни закони, с които законно ограбват собствения си народ, после се приема и закон за амнистията и – който крал – крал. Всичко това се прави на гърба на българския народ…

  – Но кои са ключовите фигури??

  – Всичко се обяснява с използването носталгията на членовете на БСП от моето поколение. Те продадоха труда ни и идеята ни! Така че БКП – БСП е в основата на всичко! Тя е производна на всичко. Оттам идват вече кадрите – Първанов. Първанов е човекът, който най-добре обслужва интересите на партийно-политическата мафия. Той е крепителят чрез неговите съветници. Чрез тези лостове, които му даде партията БСП, и с тях той дърпа статуквото. След него вече се нареждат и другите – Костов, Ахмед Доган, Царя, Бойко Борисов… Следващото ще бъде Кунева. Ако не могат да убедят хората с нея – ще изкарат лъчезарната Георгиева. И на тях им трябва още един мандат, за да може да се заличи всичко вече. Внуците им да пируват по Ривиерата, а българският народ да загива…

  – Има ли мафия в България, г-н Раденков?

  – Има, при това официално.

  Тя се корени в президентството. То е обърнато на търговско предприятие с неограничена безотговорност.

  Примерите ги казах вече. Първанов остава в дълг на собствения си народ. Заради това, че за да облагодетелства себе си и определен кръг хора, е загърбил съдбата на цял един народ. На Първанов социалната му политика се изчерпа до Кирил и Марияна Добреви и синовете му. Изучи се Мариянчето и на 25 години стана съветник на президента, а и милиони натрупа… И сега Първанов искаше отново да оглавява БСП не за друго, ами единствено за да разбие лявото пространство, както Костов разби дясното. Първанов е нужен в тази насока вече. Той знае, че няма да може да вземе вече какъвто и да е пост. На тези хора трябва да им се потърси сметка. Не за затвор – не сме крайни, но поне морална отговорност… Ограбиха собствения си народ! Не може което и да е общество да живее безконечно и да се крепи на лъжата, демагогията и страха. Държа на тези думи. И причината е, че шепа хора обсебиха властта на народа и го направиха най-беден. И Първанов седи в основата на това! Как Жан Виденов стана най-черният, а Първанов стана герой?! Във всички ситуации този хитрец черпи полза и извлича дивиденти. Първанов е един удобен, манипулатор…

  – На кого е удобен?
  – На кукловодите от „онова време”. Той от обикновен актив в 23-годишния вече театър стана сценарист и режисьор. Съвсем закономерно – за вярна служба на генералите.

  – Кои генерали?

  – Знаят се кои са, но не са важни имената, а последствията. Ако бяха истински българи, щяха да са на принципа, че не се коли овцата, а се стриже, пък после агнета, пък млеко… Ама те са на друг принцип. Ерата „Първанов” трябва да се разгони от всичките й страни и с това да се сложи началото на истинското Възраждане…

   

  Интервю на Орлин Филиповски,

  БЛИЦ

   

• Жлобовая атака

  Валерия Новодворская, Grani.ru

  „Во многой мудрости много печали; и кто умножает познания, умножает скорбь„.
  Библия, между прочим. Мировой ресурс.

  Трезвые и печальные немцы, французы и даже иные греки, сжав зубы, скрепя сердце, понимая, что пришло время „тощих коров“, проголосовали за правых. Половина Франции выбрала Саркози, не обещавшего ничего кроме сокращения бюджетного дефицита. А разумные греки, еще не забывшие цену своей победы в греко-персидских войнах, хотят любой ценой остаться в зоне евро, лишь бы не выставили из бизнес-класса роскошной европейской валюты обратно в эконом-класс жалкой драхмы, которую еще до появления евро вместе с лирами не меняли в европейских отелях нигде кроме Италии и Греции.

  Мне абсолютно ясно, почему левеет Европа. Момент прострации и даже вырождения. Только слабые жаждут халявы. Только глупые негодуют против всемирных законов экономики, непреложных, как сила тяготения (как потопаешь, так и полопаешь). Социальное неравенство – двигатель экономики; главные стимулы работающего человечества – это лидерство и жадность.

  Если бы французы перечитали своего экономиста Жака Рюэффа („Общественный порядок“), они бы вспомнили: или неравенство, капитализм и рынок вместе со свободами и политическими правами (а экономические права – утешительная ложь) – или равенство, прогрессивный налог, социальное государство и тоталитаризм, КПСС пополам с SS. И по-прежнему верен закон Маргарет Тэтчер: мы все одновременно и производители, и потребители. В качестве первых мы хотим работать поменьше, а получать побольше, но это делает нашу продукцию нерентабельной, и мы будем очень страдать в качестве потребителей. Надо держать баланс.

  Социалисты баланс не держат, поэтому держать социалистов в правительстве слишком разорительно. Один российский яблочник говорил мне, что те европейские левые, с которыми он встречался, были в основном идиотами. Но половина этих левых не дураки, а лжецы, и они хорошо знают, в чем состоит их собственное благо: теплое местечко под правительственным или парламентским солнышком и такая же тепленькая зарплатка. Что же касается обещаний, данных избирателям, то „слово мое, хочу – дал, хочу – взял“.

  Социалисты не могут отбирать силой, с помощью конфискаций (это в Европе, а у нас Путин отнимает запросто, как у „ЮКОСа“ или Чичваркина, так что Путин – социалист с большой дороги). Франсуа Миттеран даже приватизацию проводил, иначе голодные французы его бы подняли на вилки. Олланд, похоже, тоже из когорты лжецов. Уж больно нереальные обещания. 75% налогов, если ты зарабатываешь какой-то жалкий миллион долларов в год. Но ведь французские „богачи“ не сидят просто так на мешках с золотом. Они люди полезные. Производят товары, создают рабочие места, платят большие налоги.

  Если Олланд попытается по формуле Прудона „Собственность – это кража“ содрать с них 75%, то кто у него останется? Все уедут в другие страны Европы, а то и за океан. Я лично знаю француза, которого возмущение французскими налогами еще при Миттеране толкнуло в Аргентину. Единственная экономическая программа нормального кандидата в президенты такова: „У вас будет возможность честно зарабатывать деньги на жизнь, а государство проследит, что бы у вас эти деньги не отбирали в пользу других, не перераспределяли. И чтобы государство было дешевым и никто не ел за ваш счет“.

  Это относится и к бизнесу (два процента населения, способные к этому занятию), и к врачам, которые не обязаны лечить бесплатно или за гроши, и к рабочим, и к фермерам, и к артистам.

  А о чем думали избиратели земли Северный Рейн-Вестфалия и французы? О том, что социалисты им жирного кролика вытащат из цилиндра и рагу никогда не кончится, его хватит на всех? Так ведь Олланд не Христос, да и Христос устроил благотворительный обед из рыбы и хлебов только один раз, на время своего семинара. Лично я, услышав про повышение зарплат, понижение пенсионного возраста и 75% налогов на богатых, пошла бы агитировать против Олланда, начиная со слов Булгакова: „Да отрежут лгуну его гнусный язык!“.

  Электорат социалистов даже в розовой Франции чуть больше 50%. При таком раскладе силой ничего не отнимешь, строй не поменяешь и Конституцию в корзинку не выбросишь без гражданской войны. Вандея в 48% – этого никаким социалистам не преодолеть. Даже маленькой французской Вандеи XVIII века хватило на Термидор.

  У немцев, кажется, свой повод для раздражения. Они кормят Грецию, Португалию, Испанию, итальянский Юг, и это протестное голосование – первая горящая стрела, летящая в сторону ЕС, этого колхозного овина. То-то ЕС и Ангела Меркель изменили тон. Они готовы спустить Грецию с мраморных лестниц Акрополя. Греки хотят протестовать? Флаг им в руки и барабан на шею. Но не за немецкий счет.

  У нашего белого молодежного лагеря все куда более честно. Они не просят у Путина ни жилья, ни денег, ни еды. Полевая кухня у них своя, спальники свои, деньги им жертвуют. А требуют они свободы. И никто не вправе ее урезать. Это не зарплата, не рабочее место, не ссуда в банке. Свобода принадлежит гражданину по праву рождения, по Декларации прав человека и по Конституции.

  А непутевый электорат социалистов в Европе – это аборигены, „которые съели Кука“, это жлобы, охочие до халявы, это Людоедки Эллочки, кидающиеся на блестящее ситечко, это дикари, пускающие пузыри от стеклянных бус. Как европейцы дошли до жизни такой? Халява, социалка, велферы развращают абсолютно и превращают свободных людей в паразитов. Не забудьте, что во Франции выходцы из стран Магриба живут десятилетиями на семейные пособия, да и выходцы из Дижона, Парижа и Лиона тоже привыкли их получать. Все, государства Европы и США больше не могут тащить воз с социалкой. Дно достигнуто. И кормить вечно бедные Азию, Африку и Латинскую Америку тоже нечем. Все резервы кончились.

  Халява добивает Европу. Надо жить по средствам, хуже чем сейчас. Как в первой половине XX века. Самим одевать, кормить и учить своих детей. Экономить каждый грош, брать вторую работу, поднимать пенсионный возраст. Лечиться и учиться на свои деньги. Не помогать жертвам собственной лени, но только жертвам катаклизмов. Не допускать, чтобы люди годами жили на пособия или сидели в приютах и смотрели кинофильмы. Пусть хоть посуду моют или улицы метут за государственную помощь. Только глубокие старики, инвалиды и сироты имеют право жить за счет общества. Богатые должны пользоваться уважением, а не быть объектом ненависти и завуалированного грабежа. Бедные должны думать о том, как заработать, а не как выклянчить или отобрать. Такова проза жизни.

  Французы и немцы скоро поймут, что ничего не изменилось (если Олланд и СДПГ лжецы) или что стало хуже (если социалисты попытаются что-то изменить). Правые в Европе правили долго, и жлобы позабыли о том, что способны вытворять левые. У глупцов вообще память девичья. Если Олланд и СДПГ попытаются двинуть экономику налево, у их избирателей сразу застрянет в горле незаработанный кусок.

   

• Васил Байрактаров, човекът, който сам идва да помогне!

  От три години насам краят на учебните занятия на българските училища в Чикаго и специално на“Джон Атанасов“ идват не само с красивите дипломи – един сериозен сертификат за сериозните усилия и постижения на ученици,  учители и вечно неспокойните за успеха на децата си родители. Случва се и нещо, което надхвърля и най-оптимистичните очаквания за най-добрата училищна жътва. Не е лесно да се случва това по време на световна икономическа криза, но в Чикаго, в „Джон Атанасов, това става…

  През 2010 година грейна първият випуск на учениците, започнали и завършили учебния курс в едно съвременно българско училище на американска земя по най-добрата българска учебна програма и при най-добрите американски условия за обучение.

  Заедно с учители и родители, със самите трудолюбиви ученици, дял за този успех има и един човек, който не обича да стои под светлината на прожекторите и пред фоторепортерските обективи. Това е Васил Байрактаров. На мнозина в Чикаго познат, но и за мнозина непознат поради неговата въздържаност и скромност, а най-вече – от неговаота жизнена позиция,че  човекът, който подпомага образование и култура, изкуство или каквото и да е добро дело, трябва да бъде предимно меценат… Това ще рече, че неговата благородна лепта не е свързана с очаквана изгода – като комерсиална реклама, популярност или някокво настойчиво себепоказване в обществото.

  Васил Байрактаров е първият, най-щедър и постоянен дарител и приятел на училище „Джон Атанасов“ в Чикаго. Той е който инвестира свои средства в наемането на най-добрите класни стои в американския колеж, в осигуряването на учебния процес през цялата година.

  Той е  главният спомоществувател  на тържество за десетгодишния юбилей, както и на отличеното  от медийния портал Еврочикаго като  „Събитие № 1“ за българските общности през 2011-та година  в Чикаго  – „Форум на българските училища“, чийто домакин беше училище „Джон Атанасов“. В резултат на този  Форум се създадоха неоспоримо по-добри условия за държавна подкрепа и развитие на българското училище в чужбина.

  Вече второ десетилетие от периода на активната емиграция на българи в САЩ, в Чикаго сме свидетели на бързо издигащи се и добре поддържани църкви, умножаване броя на български вестници и информационни електронни портали, създаване и успешно развитие на хореографски състави и спортни клубове, постоянно увеличаване и разширяване на българските училища, които са поддържани от щедростта на родолюбци, сред които един от първите е господин Васил Байрактаров.

  Той пренася отвъд океана онова силно  свое  духовно усещане за принадлежност към българския род и традиции, с което заразява сънародниците си. Знае се, макар и от малцина, че Васил Байрактаров сам търси и сякаш предчувства нуждите на сънародниците си да бъдат близко до българското. И той пръв предлага помощта си. Поне с „Джон Атанасов“ е било така. Те, от училището, не знаят пътя до офиса му, той намира сам пътя до училището,  за да се усмихне и каже: „…хайде кажете от какво имате нужда, дошъл съм да ви помогна.“

  Дейността и високите личностни качества на този наш съвременник – бизнесмен с душевността на възрожденци като братя Евлоги и Христо Георгиеви дали на българския народ най-старото и престижно висше учебно заведение на страната  – Софийския университет „Свети Климент Охридски“ са ярък пример за подражание  за  всеки българин и всяко българско дете, в изграждането на гражданската им позиция и култура, която е главно условие за успешната реализация в съвременния свят.

  Благотворителната  дейност на Васил Байрактаров, сътворена с добро сърце, с любов и вяра  и преданост към родното,  е един от пътищата за съхранението и оцеляването ни като народ и нация българска, гордееща се със своето минало и настояще.

  И ето, че и сега, в края на тази учебна година, българската общественост в Чикаго ще бъде отново окуражена и зарадвана от поредния жест на нашия сънародник Васил Байрактаров. Успешното завършване на учебната година на близо 200 български деца от училище „Джон Атанасов“, тържествата с присъствието на Джон Атанасов – младши и високият авторитет, който училището има в американската общественост, утвърждаването на българските просветни и културни институции в Новия свят, от които с охота се очаква новата смяна на строителите на човешката цивилизация като Джон Атанасов, първото посещението на  български президент в българско училище в Новия свят, се съпътства и с един конкретен жест, който става още една гаранция за успех. Това е новата щедра инициатива на господин Васил Байрактаров,   която ще е от полза не на едно и две родни училища тук, а на всички ни!

  Господин Байрактаров ще разпредели в зависимост от мащаба и постиженията на българските училища в Чикаго и околността му $100,000 през следващата учебна година.

  И нашата, на българската общност благодарност,  и на всеки от нея, който милее за опазването на българския дух, език и култура, може да се изрази напълно само с едно – да запретнем ръкави, за да направим двойна и трайна ползата от този патриотичен дар на нашия сънародник Васил Байрактаров. 

• България празнува 24 май

  

  Пред паметника на Светите братя Кирил и Методий пред Народната библиотека завърши шествието по случай Деня на българската просвета и култура и славянската писменост в София. Слова по случай празника произнесоха вицепрезидентът Маргарита Попова и кметът на София Йорданка Фандъкова. Отслужен беше молебен.

  Към празничното шествие по софийските улици се присъединиха и депутати, водени от председателката на Народното събрание Цецка Цачева.

  Празникът беше отбелязан и в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Слова произнесоха ректорът проф. Иван Илчев и председателят на Съвета на федерацията на Федералното събрание на Руската федерация Валентина Матвиенко.

  Тържества по случай 24 май имаше в цялата страна, както в чужбина по местата, където живеят българи.

  Хиляди се включиха в празничното шествие в Бургас по повод Деня на славянската писменост и култура в Бургас. Шествието беше предвождано от духовия оркестър на Търговската гимназия, от бургаското духовенство, носещи хоругви и ликовете на Светите братя Кирил и Методий. Кметът на община Бургас Димитър Николов, общински съветници, народни представители, културни дейци и много граждани също се включиха в шествието.

  В Шумен в шествието се включиха около 3000 души – граждани, кметът Красимир Костов, областният управител Димитър Александров, ученици от всички училища в града.

  В Добрич над 3000 ученици от училищата в града получиха отличителна лента „Отличник“ по време на тържествата за 24 май.

  Шествия и различни прояви имаше също така във Велико Търново, Ямбол, Стара Загора, Пловдив и в много други градове на страната.

  В столицата на Молдова Кишинев представители на българското посолство поднесоха цветя на паметника на Христо Ботев. Празникът продължава в населения с българи район Тараклия.

  Източник:  Ekipnews.com

• Плевнелиев се поклони на гроба на св. Кирил в Рим

  

  Рим. Президентът Росен Плевнелиев се поклони на гроба на Св. Кирил в базиликата „Сан Клементе” в Рим, предаде Агенция „Фокус”. В присъствието на държавният глава в храма беше отслужен молебен от Константийски епископ Антоний и духовници от Българската православна църква. Църковнославянски хор с български диригент изпълни православни песнопения. Духовната церемония за Деня на славянската писменост и българската култура завърши с изпълнение на „Върви, народе възродени!”. В подземието на базиликата бяха дошли и българи, живеещи в Италия. Държавният глава честити празника и заяви, че с делото си светите братя Кирил и Методий са вдъхновители на съвременна, обединена Европа.

  След молебена президентът откри в подземието на базиликата „Сан Клементе” арт инсталация на сестрите Таня и Маруся Калимерови. Подбраното специално осветление, текстилни елементи и български икони заедно пресъздават „Пътят на надеждата” – както е и името на изложбата. Тя ще бъде открита до 29 май.

  Държавният глава поднесе цветя и в базиликата „Санта Мария Маджоре”, където св. Кирил е представил и получил признание на славянските книги. Съветникът на президента проф. Кирил Топалов го заведе и до базиликата „Санта Праседе”, където светите братя Кирил и Методий са отсядали при посещенията си в Рим. В празника на българската култура държавният глава поднесе венец и на паметника на Иван Вазов.

  Тази вечер в българското посолство в Рим ще бъде даден прием за празника. Поканени са министри от италианския кабинет. Предвиден е концерт-изложба „България в четири изкуства”, в който ще участват Момчил Миланов – живопис, Рафаил Георгиев – скулптура, Борислав Янев – живопис, Мария Жекова – оперна певица, Илия Лозанов – пианист и Иван Стайков – цигулар.

   

  –––––––––––––––––––-

  Базиликата „Сан Клементе” се намира в сърцето на Рим, в близост до Колизеума. Храмът е осветен в памет на четвъртия римски папа – свети Климент. Първата църква на това място е била устроена в дома на римския консул Тит Флавий Клемент, внуков племенник на император Веспасиан, който според римската църковната традиция е свети Климент. През VІ век на мястото на древния храм е издигната величествена базилика, в която са запазени фрески с теми от живота на св. Климент. През 861 г. Св. Кирил Философ намира тялото на Св. Климент в Крим. Шест години по-късно той и Методий са поканени от папата в Рим и вземат останките на Св. Климент с тях. Тялото на Св. Климент е тържествено препогребано в „Сан Клементе”. Година по-късно Кирил умира в Рим. Методий иска позволение да вземе тялото в Гърция, но папата отказва и тогава Методий измолва Кирил да бъде погребан в „Сан Клементе”. По време на Френската революция тялото на Св. Климент е преместено и се изгубва. По-късно доминикански монаси намират парченце от него и то е поставено отново в „Сан Клементе”.

  От тази първа базилика е останала криптата, в която се намира гробът на равноапостола Св. Константин-Кирил Философ. Той е обкръжен от мемориални украшения, подарени от различни славянски народи. През 1929 г. там е поставена мозайка, подарък от България, с портрета на Св. Кирил и с надписи на български и италиански език. В един от параклисите до олтара се намира картина, изобразяваща папа Адриан II, който посреща Кирил и Методий в базиликата „Санта Мария Маджоре” и освещава славянската азбука и написаните на нея книги.

  „Санта Мария Маджоре” е една от четирите главни базилики в Рим. С нейното основаване е свързана интересна легенда. През една от летните нощи на 352 г. на папа Либерий и на богатия римлянин Джовани Патрицио се явила в съня Мадоната и казала да се построи църква на мястото, където на следващия ден падне сняг. На следващия ден, 5 август 352 г., на Есквилин, там, където сега стои базиликата, имало сняг.

   

  Източник:  Focus-news.net

• Не е мит: България е трябвало да стане 16-тата република на СССР

  

  Според плана българите трябвало да станат „руснаци“

  София /КРОСС/ Президентът Росен Плевнелиев тези дни хвърли бомба пред сънародниците ни в САЩ с историческата новина, че политбюро на БКП е гласувало и решило България да бъде 16-та република на СССР.

  Сливането на България със СССР е решавано не веднъж, а четири пъти и не е станало по случайност, казват историците.

  „През 60-те и началото на 70-те е това е било много сериозна идея. След това става икономически рекет„, смята историкът проф. Драгомир Драганов.

  Нито едно от решенията за сливане с СССР не е направено публично достояние, но със сигурност около 200 души – политбюро на централния комитет на БКП, са знаели, че идеята за 16-та република на СССР не е виц, а одобрено предложение на другаря Тодор Живков.

  Съхраняваните документи в архивите са категирочини, че за пръв път подобна алтернатива започва да се разглежда през 1963 г. Тогава „предложението е прието“ с ръкопляскания и ставане на крака.

  Любопитна подробност е, че до сетния си дъх бившия комунистически лидер на България, Тодор Живков категорично отричал подобни твърдения. Според него „всичко по този въпрос“ се изчерпвало с търсене на „икономически облаги“ от Москва.

  В документите обаче ясно пише, че според плана за сливане със СССР националното самосъзнание на българите е трябвало да се претопи. Заповядано е и решението от 1963 г. да се пази в „строга тайна„, защото е било ясно, че няма да се приеме добре.

  Десет години по-късно решението вече е в ход с приет план-график за синхронизиране на всички институции, включително на прокуратурата и МВР, които трябва да действат в синхрон с „Големия брат„. На определени нива в държавната йерархия това дори се е случило.

  „Най-сериозното е през 1973 година, когато се взимат решения, в които се задължава външно министерство да не прави нищо без съгласуване със съветското. Георги Джагаров казва: „Ще станем единна кръвоносна система със Съветския съюз„, разказва още проф.Драганов.

  Според утвърдените планове окончателното синхронизиране със СССР е трябвало да приключи през 1990 година.

• Жажда за… смърт?

  По причина, натрапена ми от съдбата, често посещавам гробищата. Тъжно място, но удивително спокойно, където можеш да се отдадеш на размислите си. А в случая поводите за това крещят в лицето. С увеличаващите се смърти на все по-млади хора и никнещите като гъби паметници и същински мавзолеи на гузна роднинска и обществена съвест. За това, че са допуснали най-скъпото, техните свидни рожби, преждевременно да се озоват в „място злачно и упокойно”, както припяват свещениците. Или да емигрират от родината си, захвърляйки всичко, което е почти същото. Защото там те са вече безполезни за страната ни.

  Причина за това са нарастващите конфликти в нашето общество – и от там повишената агресивност, външна и понякога вътрешна, насочена към самите нас. Често се мъчим да ги пренебрегваме. От наивност малките деца вярват, че като си затворят очите, стават невидими. Конфликтите обаче не ги е грижа дали ги виждаме или не – те са винаги налице и когато не сме готови да им намерим решение, те „потъват“ в обществото и стават видими, вече като болест. Симптомите на тази болест на обществото ни отдавна са налице.

  И най-добрият приятел не би посмял да ни каже голата истина право в очите, както го правят симптомите. Изредил съм ги в предишен коментар – „Только да почешет”.
  В медицината, когато защитните сили на индивида не са в състояние да преодолеят болестта, настъпва смърт. Но обикновено се стига до компромис между причинители и защитни сили и тогава болестта хронифицира. Неизяснената докрай ситуация образува в общественото тяло огнище, постоянно изсмукващо енергия. Пациентът се чувства смазан, уморен, безинициативен, без настроение, апатичен. Той не е нито съвсем болен, нито напълно здрав. Няма истинска война, няма истински мир, просто компромис, който е съмнителен, като всички компромиси на света. Компромисът е високата цена на страхливците, която плащаме всички ние.

  В изминалите вече над две десетилетия от „демократичните” промени, изплащаме жестоката цена на компромиса на трайния конфликт, който по същество е отдавна КЛАСОВ. Затънали в конфликта, не намираме нито смелост, нито сила да го доведем до разрешение. Всяко решение струва жертви, а тези необходими жертви всяват страх. Така хората се вцепеняват насред своите конфликти, неспособни да подпомогнат победата на единия, или другия полюс. Непрекъснато умуват кое решение е правилно и кое – погрешно, без да разбират, че за да бъдем здрави непременно са ни нужни двата полюса, само че ние не можем да ги реализираме едновременно, а само един след друг.
  Следователно трябва да започнем с единия полюс. Да се решим и да отсечем – с кой от тях!?

  Всяко решение освобождава. От всеки решен конфликт, като печалба, извличаме информация, която ни подготвя в бъдеще да се справяме по безопасен начин със същия проблем. Освен това, всеки изживян конфликт учи човека по-добре и по-смело да се справя изобщо с конфликтите. Както след всяка прекарана болест тялото става по-силно, така от всеки конфликт човек излиза по-зрял, защото само предизвикателствата ни правят силни и способни. Всички големи култури са възникнали чрез големи предизвикателства и самият Дарвин обяснява развитието на видовете с успешното им приспособяване към условията на околната среда.

  Войната е бащата на всички неща – казва Хераклит и който разбира правилно тази мисъл, знае, че тази сентенция изразява една от най-основните мъдрости. Войната, конфликтът, напрежението между полюсите доставят енергията на живота и така осигуряват прогреса и развитието. Такива тези звучат опасно и будят недоумение във време, в което вълците са надянали овчи кожи и чрез този маскарад представят прикритата си агресивност като любов към мира. Особено към класовия, развързващ ръцете им за грабеж.

  Задаваме ли си въпроси, например, защо „успешните” приватизации на Валентин Захариев завършват с изсмукване на всички ресурси на фактически подарените му предприятия и фалиране на същите? Говори ли ни нещо, че ОЦК – Кърджали е препродаден на Захариев от банкерката Цветелина Бориславова, която е първият собственик на предприятието след приватизацията? Която ограби дребните акционери, изкупувайки на десетки пъти по-ниски от реалните цени акциите им. Защо ли премиера ни се затича в почивен ден да се изплащат закъснелите заплати на миньорите от „Горубсо”? И още колко въпроси…

  Но да погледнем към съседна Гърция, където кипи обществен бунт, на границата на гражданската война срещу олигархията и властта. Към всички обществени движения, като „Окупирай Уолстрийт” и подобните му по света, срещу всепоглъщащата алчност и безогледност на световния капитал. Където има будна обществена съвест, непримирими медии и борбени и отговорни към членовете си синдикати. Където протестните демонстрации са по-многолюдни и от най-организираните у нас първомайски манифестации при тоталитаризма. Именно там се изграждат стратегиите за така жадуваната промяна, която неминуемо ще настъпи. И никой не чака да му решат проблемите. Всеки се бори, защото там има ЖАЖДА ЗА СПРАВЕДЛИВ ЖИВОТ!!!

  Светослав Атаджанов,
  Djani.blog.bg

• И протестантската общност се обръща към институциите във връзка със Закона за детето

  .

  СТАНОВИЩЕ

  на Национален лидерски форум относно Проектозакона за детето

  .

       До:

  Г-н Росен Плевнелиев, Президент на Република България
  Г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България
  Г-жа Цецка Цачева, Председател на Народно Събрание на Република България
  Г-н Тотю Младенов, Министър на труда и социалната политика
  Г-жа Валентина Симеонова, Заместник-министър на труда и социалната политика
  Г-жа Десислава Атанасова, Министър на здравеопазването
  Г-н Сергей Игнатов, Министър на образованието, младежта и науката
  Г-н Огнян Стоичков, Председател на Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта
  Г-жа Искра Фидосова, Председател на парламентарната комисия по правни въпроси
  Г-н Драгомир Стойнев, Председател на комисия по труда и социалната политика
  Г-н Калин Каменов, Председател на Държавната агенция за закрила на детето
  Г-жа Велина Тодорова, заместник-министър на правосъдието
  Г-жа Елена Кременлиева, Дирекция „Социално включване”

   

  Уважаеми дами и господа,

  Ние, лидерите от Национален лидерски форум, като представители на различни деноминации от българската протестантска общност считаме, че предложеният от Социалното министерство Проектозакон за детето категорично игнорира правата на родителите, оставяйки възможността за решение при сложни житейски и семейни ситуации в ръцете на държавните служители.

  „Законът за детето” е изключително далеч от българската реалност, идентичност и история, за които семейната институция е изиграла ключова роля при съхраняване на самосъзнанието и за оцеляването на българския народ през вековете. Основата на държавното и обществено устройство в България, в нашето минало, по думите на небезизвестния ни историк, изследовател и етнограф Димитър Маринов, е семейството.

  Анализирайки настоящия проектозакон, бихме могли да го определим не просто като ненужен и безполезен, но опасен именно за семейната институция, дискриминиращ изцяло биологичните родители на децата.

  Няколко са причините, поради които ние се противопоставяме срещу този закон:

  1. Изземване правата на родителите
  Проектът за “Закон за детето” изземва в значителна степен конституционните права на родителите, прехвърляйки ги на държавата в лицето на социалните служители, определя кое е вредното за децата на база на много общи и недефинирани в закона термини, което дава възможност за редица злоупотреби.

  2. Проява на дискриминация към биологичните родители
  Проектозаконът очевидно нарушава Конституцията на Република България, според която в Чл. 47(1) „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата“.

  Проектът е абсурден като правен документ, вътрешно противоречив, пълен с неясни определения, несъгласуван с останалите закони. Тъй като не създава правна сигурност и дава възможност за произволни интерпретации единственото, което такъв закон може да и ще предизвика, са злоупотреби, корупция, трафик с деца и политически репресии.

  3. Възможност за бързо изземване (предпоставки за легално отвличане) на децата от страна на държавните служители
  С въвеждането на принципа на „незабавност на действията“ (Чл. 3) и свързаните с него други членове от проектозакона (напр. член 123), държавата си запазва правото да дефинира ВСЯКО ПОВЕДЕНИЕ НА РОДИТЕЛЯ като вредно и опасно.

  Чл. 123: „Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той ……… го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.“ Социалните служби с помощта на полицията ще могат да се намесват и да изземват децата ПРЕДИ дори да са били доказани обстоятелствата около конкретния казус. Родителят се приема за виновен по презумпция.

  4. Създаване на предпоставки за финансови злоупотреби и престъпления
  С въвеждането на принципа за бързото изземване на децата (Чл.3) и даването им за осиновяване от приемно семейство, включително вписването на детето в международните регистри за осиновяване (Чл.126-4) се създават предпоставки за злоупотреби от страна на
  доставчици на услуги за деца и дори за легализиране трафика на деца.

  5. Контрол на държавата върху програмите за сексуално обучение, включително насърчаването да се извършва аборт.
  Според проектозакона, всички програми свързани със сексуалното обучение на децата в предучилищната група и училище, се оставят в ръцете на министъра на здравеопазването, министъра на образованието, както и в ръцете на неправителствените организации (доставчиците на услуги), работещи с тях.
  Нека не забравяме, че правителствата идват и си отиват, но законите остават, а когато има възможност за свободна интерпретация, кой може да гарантира, че тя няма да се използва популистки в момент на правителствена криза или за отвличане на вниманието на обществото от важни проблеми.

  Ние от Национален лидерски форум призоваваме Проектът за „Закон за детето” да бъде НАПЪЛНО отхвърлен от българското общество и парламент като чужд на неговата идентичност, ценности, история и настоящи потребности. Ние заявяваме, че българското дете няма нужда от специален закон, който да осигури неговото бъдеще и спокойствие, а от свобода да се развива и от добри родители.

   

  С уважение:

  Радослав Илиев,
  Координатор на “Национален лидерски форум” и

  2. Георги Бакалов, обединяващ апостол Апостолска Реформирана Църква, София
  3. Калоян Курдоманов, пастор ХЦ «Прелом», София
  4. Красимир Партовски, апостол «Ел шадай», София
  5. Иво Койчев, апостол АХЦ «Живот в слава», Стара Загора
  6. Христо Кънев, апостол АХЦ «ПМРСД», Бургас
  7. Румен Попов, пастор «Царство на Христос», Габрово
  8. Радослав Илиев, пастор ХЦ «Прелом», София
  9. Георги Райнов Якимов, пастор АРЦ «Кармил», Ямбол
  10. Стоян Георгиев, пастор ХЦ «Прелом», София
  11. Ивайло Радоев Маринов, пастор Църква „Живот в Слава”, Луковит
  12. Сунай Маджуров, пастор АРЦ «Усъвършенстване на светиите», Разград
  13. Петър Пеев, пастор Църква «Победоносна благодат», Перник
  14. Вельо Велев, пастор АРЦ „Живот в Слава – Дълбоки”, с. Дълбоки, обл. Стара Загора
  15. Румен Олимпиев, пастор АРЦ «Алфа и омега», София
  16. Кольо Веселинов Колев, пастор „Живот в слава”, Твърдица
  17. Стоян Стоянов, пастор църква «Божия слава», Раднево
  18. Павел Иванов, пастор «Дом на пробив», Русе
  19. Жоро Пенчев, пастор „Нов Живот”, София
  20. Станислав Тодоров, пастор „Библейска Вяра”, София
  21. Иво Попов, пастор ХЦ „Сион”, София
  22. Георги Найденов, пастор ХЦ „СИОН”, София
  23. Денислав Йоцов, пастор „Елим”, Лондон
  24. Мария Партовска, пастор „Х.Ц. Ел Шадай“, Вакарел
  25. Васил Кривонозов, пастор “ Х.Ц. Ел Шадай”, Ракитово
  26. Коста Иванов, пастор Свободна Евангелска Баптиска Църква, Варна
  27. Пейчо Мухтаров, пастор ХЦ „Сион”, Трявна
  28. Николай Георгиев Вълчев, пастор Реформирана Презвитерианска Църква „Света Троица“, Ямбол
  29. Николай Стефанов, пастор ХЦ „Сион”, Велико Търново
  30. Христо Райнов Якимов, пастор Църква „Ветил”, Несебър
  31. Санди Сандев, пастор Църква «Видение за славата», с. Равадиново
  32. Митко Чакъров, ръководител ХЦ с. Конаре и с. Хаджиево, Обл. Пловдивска
  33. Павел Лазаров, презвитер, презвитерянска църква „Филаделфия”, гр. София
  34. Красимир Янкулов, пастир ХЦ „Нова надежда“, град Плевен

   

  НАЦИОНАЛЕН ЛИДЕРСКИ ФОРУМ
  Гр. София бул. «Асен Йорданов» №6В
  http://bgforum.posterous.com
  e-mail: [email protected]

• Българче скри топката на Уорън Бъфет

  

  Десетгодишен нюйоркчанин от български произход и трима негови съотборници взеха акъла на милиардера Уорън Бъфет.
  Лусиен Маунт, чиято майка е нашенка, и тимът му спечелиха състезание за голямата награда на инвеститора. Те шашнаха Бъфет с бизнес плана си за количка за закуски и тетрадки, пише “Стандарт”.

  Бъфет изненада участниците, като обяви, че освен наградите ще даде на всички финалисти в състезанието акции от борсата на стойност 800 долара. Лусиен бе сред 15-те млади предприемачи на възраст между 7 и 15 години, които получиха възможност да представят бизнес идеите си на милиардера.

  Петимата индивидуални и трите отборни финалисти бяха на възраст между 7 и 16 г. “Освен многото идеи бях наистина удивен колко са добри при представянето. Те бяха зрели и ясни. Повечето от тях по-добри в обясняването на идеите от хора, които са посещавали първокласни университети”, каза Бъфет.

  Той подкрепя идеята да се учат децата на основни финансови принципи, като как се избягва дълг. “Изключително важно е да придобиеш правилните навици още като малък – не само по отношение на финансите, но за всичко”, коментира Бъфет.

  Четирите момчета от Ню Йорк спечелиха в категорията за отбори с проект за количка за здравословни закуски, тетрадки и химикали, която направили за училището си. Всеки от тях ще получи от милиардера по $5000 за идеята им да създадат мобилен магазин.

  С количката момчетата искат да помогнат на школото си финансово заради орязания бюджет за артпрограми. Нашенецът и приятелите му били подкрепени от директорката на училището, която инвестирала в бизнеса им. Количката вече е събрала над 3000 долара от ученици и родители.

  След като позираха за снимка с Бъфет, момчетата казаха, че няма да си мият ръцете, преди да се върнат в домовете си. “Това е изживяване, което може да промени живота на човек”, коментира Лусиен Маунт. Момчето е син на нашенката Наталия Иванова Маунт, която е куратор в Ню Йорк, и на художника Андрю Маунт.

  По време на презентацията пред милиардера Лусиен заявил с гордост, че майка му е родена в България. Въпреки че е родено в Ню Йорк, момчето разбира много добре български, а сега се учи и да пише на родния си език.

  Източник: БЛИЦ

• Може би живеем в „Черна дупка“?

  

  Американският физик Никодем Поплавски от Университета на Индиана твърди, че нашата Вселена представлява вътрешността на „черна дупка”, разположена в някаква родителска пра-Вселена.

  В рамките на модела на Поплавски се постулира, че всички „черни дупки” могат да се разглеждат като входове в „къртичите дупки” на Айнщайн-Розен. Тези обекти представляват хипотетични тунели, съединяващи различни региони на пространство-времето.

  Ученият смята, че другият край на „къртичата дупка” е свързан с „бяла дупка” – антипод на „черна дупка”, т.е. област на пространството, където никой не може да попадне. При това в „къртичата дупка” възникват условия, напомнящи разширяваща се Вселена, аналогична на наблюдаваната от нас.

  Оттук следва, че и нашата Вселена може просто да се окаже вътрешна част на някаква друга „къртича дупка”.

  Източник:   Bulgarian.ruvr.ru

• Поражения от земетресението в България тази нощ

  115 сгради са с повреди в София, в Радомир тече кафява вода

   

  Перник падна коминът на ТЕЦ-а, сериозно е повредена сградата на училище, в Благоевград се разкърти 22-метровият железен комин на хирургичния блок на болницата.

  Хората от няколко жилищни блока в София са евакуирани, заради пункнатини по сградите и за да бъдат те изследвани след земетресението тази нощ.

  В Перник сериозни поражения има в сградата на Професионалната технологична гимназия „Мария Кюри“.

  По сградата на училището отвън няма видими белези, но вътре има сериозни поражения, съобщи регионалният министър Лиляна Павлова, която провери състоянието на сградата след земетресението.

  Най-сериозно е поражението на стълбите, които конструктивно са разрушени. Голяма част от учебните стаи не могат да бъдат използвани, защото са с напукани стени и изпадала настилка.

  Комисията вече е минала и е описала щетите, ще се направи остойностяване.

  Павлова провери състоянието и на училище „Св. Константин Кирил Философ“ в Перник. В него пораженията не са толкова големи. Единствено има паднала мазилка от стените.
  Министърът ще провери състоянието на сградата на театъра в Перник.

  Общо 115 сгради са пострадали в София при земетресението тази нощ, съобщи на извънреден брифинг кметът Йорданка Фандъкова.

  13 от тях са сгради на училища, две от които са пострадали най-тежко. Учениците не са допуснати в 18-о и 28-о училище.

  „До този момент са постъпили 63 сигнала за паднали и опасни комини на територията на общината, 29 сигнала за напукани стени и фасади, имаме сигнали за проблеми в 13 училищни сгради и 10 сгради за детски градини. Различни по размер са щетите.

  Създадохме 11 екипа от експерти, които в момента са на място, правят огледи, започвайки от сградите с по-сериозни щети и преминавайки след това и към останалите. Днес и утре ще работят тези екипи, за да направят не само огледите, но и конструктивните експертизи“, каза Фандъкова.

  Няма сериозни щети на столичната инфраструктура от земетресението.

  Сигнали за щети могат да се подават на три телефонни линии – 112, 02 987 55 55 и 02988 04 35.

  По думите на кмета Фандъкова за минути е било спряно захранването към подстанция „Хиподрума“, но после е възстановено.

  Малки водопроводни аварии е имало в районите „Лозенец“ и „Младост“. Няма регистрирани аварии в топловодната мрежа непосредствено след земетресението.

  В София най-тежко пострадал е бл. 251 в кв. „Борово“, където стените са напукани. Всички обитатели на блока са били евакуирани.

  На блока предстои да се направи конструктивна експертиза, за да се установи дали има и какви щети вследствие на земетресението.

  Има проблеми и с блок 460 в квартал „Надежда“, откъдето обитателите са изведени навън чрез намесата на служители на Пожарна безопасност. На блока ще бъде направена нова заварка и оформяне на панела, който завършва борда на покрива и се е спукал.

  В Студентски град също има пострадали сгради.

  В 18 СОУ „Уилям Гладстон“ е установена пукнатина в близост до противоземетръсната шахта, която не застрашава сигурността на сградата, но по решение на училищното ръководство учениците ще бъдат организирани за занимания извън сградата.

  По разпореждане на кмета на София се прави проверка на състоянието на общинските сгради – училища, болници, детски градини и социални заведение.

  Екипи на „Общинска полиция“ обхождат парковете и градините, за да проверят дали са нанесени щети върху инфраструктурата.

  Няма нанесени щети върху ВиК инфраструктурата.

  Трусът е усетен силно и в други градове на страната.

  В Перник падна коминът на ТЕЦ-а. В момента е спряна работата на топлоцентралата за неопределено време.

  Най-силно пострадал в Перник е квартал „Рудничар“. Там живее предимно ромско население, а къщите са паянтови. Има една срутена къща и частично срутени стени, съобщи БГНЕС.

  „В центъра църквата „Свети Иван Рилски“, която е един от най-големите храмове в града, е сериозно пострадала, напукано е кубето й. Това е една от най-старите сгради, която беше ремонтирана преди няколко години.

  Плочките по сградата на общината също са изпадали“, разказа за БГНЕС Яница Бърнева, жител на миньорския град. В квартал „Църква“ има много паднали комини и напукани къщи, има частично срутени стени на къщи.

  В Радомир тече кафява вода, съобщи след заседанието на кризисния щаб регионалният министър Лиляна Павлова. Тя отбеляза, че водата не е годна за пиене и по тази причина водоподаването ще бъде спряно. Осигурени са водоноски, направено е и дарение от 30 хил. тона вода.

  ВИК вече работи за отстраняване на проблема, който се е появил заради влизане на тиня във водата.

  В Софийска област земетресението е усетено най-силно в общините Сливница, Самоков и Божурище, съобщиха от пресцентъра на Областна администрация.

  По данни на института по сеизмология към БАН и сведения на дежурните по Общинските и Областния съвети за сигурност към общините на Софийска област, земетресението е усетено на територията на цялата област. Няма ранени.

  В община Сливница е паднал коминът на ПГТ „Н. Вапцаров“.

  Всички потенциално опасни обекти (язовири, хвостохранилища, предприятия, работещи с промишлени отрови и вещества) на територията на областта са технически изправни и функционират нормално.

  Няма населени места с нарушено водоподаване и електроснабдяване. Обстановката е спокойна. Всички институции работят.

  В Благоевград трусът разкърти 22-метровият железен комин на хирургичния блок на болницата, паднаха отломки, за щастие няма пострадали хора, съобщи БГНЕС.

  В часовете след земетресението, до 7:30 ч. на тел. 112 са регистрирани над 1100 сигнала. Първото повикване е постъпило в 3:02 часа.

  Най-голям брой сигнали – 450, са от София, над 410 са сигналите от Перник.

  150 от повикванията на гражданите са за медицински проблеми – сърдечни и хипертонични кризи.

  В област Монтана няма пострадали хора, няма и разрушения по сградите, съобщи областният управител Ивайло Петров. Трусът се е усетил по-силно по високите етажи на сградите, но малка част от живеещите са напуснали домовете си.

  Няма никакви промени по стената на язовир „Огоста“, допълни Ивайло Петров, като уточни, че състоянието на стената се наблюдава с няколко уреда, но нито един от тях не е регистрирал отклонения в показателите за безопасност.

  Никъде в областта не е прекъсвато електричеството, не се е налагало и спиране на водата. Само през първите минути след труса е имало много обаждания на тел. 112.

  Област Монтана няма сеизмична лаборатория, поради което не може да се каже каква е била силата на труса, каза още областният управител.

  В Габрово земетресението тази нощ е усетено като трус от 3-4 степен, информираха от общинския съвет за сигурност. Няма постъпили сигнали за щети.

  Трусът е бил усетен предимно от живеещите на високите етажи в жилищните блокове, не е имало паника,  хората са останали по домовете си.

  Комисия от специалисти е започнала проверка и оглед на стената на язовир „Христо Смирненски“, откъдето габровци черпят питейна вода.

  От областната управа в Плевен съобщиха, че до момента в областта няма данни за нанесени материални щети, паднали комини или пострадали хора вследствие на земетресението.

  В Плевен трусът също е бил усетен главно на по-високите етажи.

  Репортерска анкета установи, че в квартал „Дружба“ след труса пред някои жилищни блокове са се събрали хора, които коментирали ситуацията за около половин час и без паника са се прибрали по домовете.

  Предимно живеещите по високите етажи са усетили труса и в Силистра. Няма данни за щети и пострадали.

  Източник:   Vesti.bg

   

  След силния трус и градушка удари пернишките села Рударци и Кладница

   

  Силна градушка с големина на лешник връхлетя днес в ранния следобед пернишките села Кладница и Рударци, съобщиха за Фрогнюз местни хора.

  Само няколко часа по-рано двете села бяха разлюлени от земен трус с магнитут 5.8 по Рихтер.

  Ледените парчета се изсипаха придружени от проливен дъжд около 14.10 ч. днес. Земята побеля за минути, разказа 83-годишния бай Сандо от Кладница.

  Той твърди, че хората в селото  са истински изплашени, защото в рамките на по-малко от десет часа са ги връхлетели две природни бедствия. Възрастният човек предполага, че голяма част от посевите им са унищожени от проливния дъжд и падналата след това градушка.

  По-рано днес вицепремиерът Цветан Цветанов заяви, че през следващите два дни в Перник и общината е обявено бедствено положение. Своевременно се източва язовир “Студена”, за да бъдат предотвратени други бедствия.

  Малко по-късно внезапна буря връхлетя и София. Силен вятър и пороен дъжд за минути наводни малките улици в някои квартали на столицата.

   

  Източник:  Фрог нюз

• Мафиотската БСП

  

  Подир малодушното изнизване на Георги Първанов от лидерската битка, пред делегатите на 48-я конгрес на БСПостана една само интрига: състава на националния съвет, който е и практически управляващия орган на столетницата.

  Предполагаше се, че привържениците на бившия президент ще успеят да получат блокираща квота в съвета – и по този начин да обезсмислят победата на Станишев.

  Не се получи обаче. След безславното му оттегляне и след преизбирането на досегашния лидер с цели 77 % от гласовете на делегатите, Първанов трябваше да преживее още едно унижение – само малка част от “неговите” хора намериха място в съвета.

  Изненадите дойдоха от другаде. От някои много колоритни фигури, от чието присъствие всяка нормална партия би се ужасила.

  Светлана Шаренкова например. Според неофициална информация тя била възстановила членството си в партията преди броени месеци – и името й било в „списъка“ на кръга около Първанов. Издателка на вестниците “Земя” и “Русия днес”, председателка на Форум „България-Русия“ и на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, благоверна съпруга на грузинеца Владимир Тутберидзе, изгонен с решение на НСС от България като заплаха за националната сигурност – Шаренкова е толкова пряко свързана с тайните служби на Путин, че повече няма накъде.

  Както е известно и от историята, основната функция на БСП е да обслужва руските интереси в България – но все пак да вкараш такъв виден КГБ-фактор в националния съвет на партията си – това вече е малко прекалено. Все пак 21 век сме – и времето, в което руски надзорници се разпореждаха във всяка българска институция, е някак поотминало.

  Друга изненада – д-р Иван Ибришимов, известен като “посрещача на братя Галеви”. През 2009 г. 32 социалисти от Дупница изпратиха до местния си лидер открито писмо, в което въпросният посрещач беше характеризиран по следния начин: “…д-р Иван Ибришимов, който от самото начало на мандата на кмета на Атанас Янев и новото ръководство стои открито зад всяко тяхно решение. Явява се в защита на кметския екип, братя Галеви и Консултативния съвет, както и нееднократно присъства на вечеринки, оранизирани от тях.” На втори май тази година от председателствано от него събрание на БСП бе изведен с полиция екскмета и бивш председател на местната структура Първан Дангов – който беше един от малцината, които се осмеляваха да се опълчат публично срещу прословутите братя. Изведен – за да не го линчуват дупнишките “другари” – сред които и местната депутатка Мая Манолова.

  Стоматологът е спечелил тази си позиция тъкмо с нейната подкрепа – което едва ли е случайно: слугите Галеви са си гилдия и трябва да се подкрепят. Тя пък се добра до друг важен пост – стана председателка на комисията, която трябва да следи нарушенията в партията.

  При тази ситуация е повече от ясно защо свидетелите по процеса срещу братята Бегали (както ги наричат напоследък) се страхуват да живеят в Дупница – въпреки окончателната присъда над феодалите. Един от тях го изрече съвсем ачик: само БСП да дойде на власт – и те ще изплуват.

  Подобни фигури са знакови и тяхното присъствие в най-висшия орган на БСП говори. То показва безпощадно ясно чия партия продължава да е столетницата – партия на олигархията и мафията.

  Трябва ли още да се доказва това? Ами ето ви поредното доказателство: прословутия сливенски запис. Там не друг, а лидерът на общинската организация на БСП Мартин Славов говори с друг един пич, който жаждува да се кандидатира от името на тази партия. И си говори не за друго – а за “за финансовия размер на моето оттегляне” – и иска сто хиляди лева. Там пак същия лидер говори за конкурентната кандидатура в следния стил: “Ще го унищожа тоя. Ще му е.. п…… майна.” Там става ясно, че не друг, а Асен Гагаузов, министър от правителството на Сергей Станишев, му бил дал при предишните избори един милион, предназначен най-вероятно за купуване на сливенските цигани. Там неговия събеседник Галин Кънчев говори за едни неидентифицирани субекти с много пари (“Не мога сега да ти кажа кои са, но ще разбереш, те искат да седнем на една маса.”) за местните избори и местното БСП. И се оказва, че те решават кой да е кмет, кой областен, кой общински председател на БСП – щото те имали много “ресурс”. Там става ясно, че същият проблем е обсъждан и с други видни фигури с обществен авторитет – от рода на прочутия местен гангстер Йоско Йосков – само че там работите не потръгнали, защото той застанал зад Йордан Лечков.

  И да не си помислите, че двамата събеседници бистрят само местната политика. Пак от този разговор става ясно, че следващият министър-председател на България ще се казва Георги Първанов, но пък правителството ще е експертно, тъй като БСП вече няма да може да направи мнозинство в парламента.

  Става дума и за съвсем, съвсем конкретни предизборни дела: за финансирането например. Галин Кънчев великодушно обещава милион и половина – и удостоява “отказания” кандидат Мартин Славов да движи нещата по закупуването на гласовете: “Ресурса го управлявай ти. Аз само ще ти казвам къде да не даваш. Много е важно КОГА даваме парите. Предния път играх авансово и се нае… Циганите най-много ме излъгаха.” И Мартин Славов – нека повторя: лидерът на сливенското БСП – го успокоява – и го уверява в качествата на “неговите” цигани: “Тези, които останаха от тях край мене, трябва да ти кажа, че са точни хора. Ще им дадем по 200-300 лева на месец преди изборите. Но не масово. Защото сега ще почнат да се юркат всичките.”

  Става дума и за някои технически подробности – като например хакването на софтуера на Общинската избирателна комисия. Решава се, че ще го хакнат – че за целта трябва да наемат “по-добрите хакери”. Изчисляват, че трябва да имат поне по трима човека в секционна комисия, един от които задължително с кола – което прави 128 коли. Очевидно за двамата набавянето на такъв “ресурс” не е проблем. Обсъждат и качеството на хората, които им трябват. По следния живописан начин:

  “Галин К.: Искаш да кажеш за ескорт на колата с чувалите, да не ги сменят по пътя. Ако имаме яки момчета, които да хващат за гушата и да викат „Ей, ще те изям, ей!”…

  Мартин Сл.: Трябват ни направо мутри.

  Галин К.” „Там ще седиш, че ще те смачкам, ей!” – такива хора ни трябват.”

  Това да ви напомня нещо? Ами да – правилно се сетихте – това звучи като част от обсъждането на изборния процес в “Бай Ганьо прави избори” на Алеко Константинов. Идеите и методите са същите – само че малко софистицирани. Езикът и манталитетът също са досущ същите – като да си говорят не настоящата и евентуалната бъдеща кандидатура на БСП за кметското кресло в Сливен – а Бай Ганьо, Гочоолу и Дочоолу.

  В края на разговора обаче се намесва и един типаж, който е липсвал по бай Ганьово време. Един типаж, който си е автентична рожба на българския преход. Посредникът – големият Посредник между мафията и държавата – и в частност между престъпния свят и червения елит. Става дума, разбира се – за Алексей Петров – Трактора, който към момента на разговора все още не е окошарен. И става дума за него в следния прелюбопитен аспект:

  “Мартин Сл.: Ако ти се кандидатираш за кмет – позицията на Трактора?

  Галин К.: Подкрепа. Във вторник имам разговор с него в Пазарджик.

  Мартин Сл.: Дай да каже. Той да каже как ще подкрепя.
  
  Галин К.: Казваш какво искаме от него, аз ще го искам. Той е мъжкар.
  
  Мартин Сл.: Например „Галерия” да публикува … срещу двама човека….

  Галин К.: За Лечков ако е, няма никакъв проблем. Ще кажа и за Асен.”

  Забележете само този въпрос: “Ако ти се кандидатираш за кмет – позицията на Трактора?” Той характеризира повече от ясно БСП – и я характеризира като партия на мафията. Няма как да избегнем този извод – щом двамата договарящи се за кметската кандидатура съзнават, че трябва да се допитат до Алексей Петров, за да благослови той тяхната мърлява кметска далавера.

  Няма какво да се добави към това. Изводът просто се налага: БСП е мафиотска партия, тя мисли по типичния за българските мутри начин, изповядва техните ценности, служи си с техните методи и обслужва техните интереси.

  И е добре всеки, който е дотолкова видиотен, че да е способен да посегне отново към червената бюлетина, да знае за кого всъщност гласува – гласува за едни анонимни хора с ресурс;

  гласува за братя Галеви, за Алексей Петров и прочее подобни герои на нашето време.

   

  Eдвин Сугарев,

  Svobodata.com

   

• 22 май – Мотиви за поредния протест на природозащитници в София и други градове

  Превръща ли се България в бяла колониална държава?

   

  Инициативен комитет „ЗА ЧИСТА БЪЛГАРИЯ“ изпрати до медиите съобщение, с което се опитва да алармира обществеността и българските управляващи за проблеми, свързани с добива на шистов газ в България, на който преди няколко месеца бе наложена забрана – която може би тихомълком ще бъде отменена, както и с други важни и не особено осветени публично въпроси.

  В съобщението се казва:
  

   

  Във Временната комисия за проучване, анализ и обсъждане на добри практики и законодателни решения във връзка с регулирането на дейности по проучване и добив на подземни богатства при опазване на околната среда

  гласуваха забраната върху технологията хидравличен разрив (фракинг) да падне!

  Ако този текст бъде гласуван в пленарна зала, забрана върху фракинга на практика няма да има.

  Ще се опитаме да повдигнем информационната завеса, спусната върху събитията от последните 3 месеца, като поясним следното:

  На 11 април 2012 г. се проведе първото заседание на Временната парламентарна комисия, по време на което категорично заявихме, че за да съществува ефективна забрана, трябва да има ясни и еднозначни определения какво се забранява, като очакваме от учени и браншовици ясно описание на дейностите, които те желаят да бъдат освободени от забраната върху хидравличения разрив (фракинг).

  Комисията имаше още две заседания: на 10 и 17 май, на които такъв отговор не получихме! Никой не пожела да даде точно и ясно експертно определение (каквото е необходимо за един закон) на термините хидравлично разбиване (хидрофракинг), конвенционално находище, неконвенционално находище; нито на технологиите, които се прилага в конвенционалните находища, и по какво те се отличава от доказано вредния фракинг.

  На 17.05.2012 г., на заседанието на Временната комисия в НС, бе променен текстът на Забраната върху хидравличен разрив (фракинг) така, че тя да може да бъде заобиколена по поне няколко начина:

  1. Допуска хидравличния разрив навсякъде другаде, освен в „глинести нефто-газогенериращи формации”. Фракинг се прави и във въглищни пластове, и в пясъчници, и във варовици – формации, които са различни от описаната в новия текст, със същите негативни последици за околната среда.

  2. Формулировката позволява да се прави фракинг с цел нагнетяване на опасни технологични отпадъци – течни радиоактивни отпадъци, отпадни води от фракинг или др. минни дейности в избрани геоложки кухини и стари отработени сондажи .

  3. Формулировката позволява фракинг, при който вместо вода се ползват гелове, нефтопродукти, втечнен газ и др.

  4. Позволява на компаниите да заобикалят технологично забраната, като поставят етикет „конвенционално находище”, и под неговото прикритие експлоатират дори повече от едно неконвенционални находища, които се намират по пътя към конвенционалното.

  5. Позволява да се заобиколи забраната, ако съставките се нагнетяват не едновременно, а последователно.

  За сметка на това на 16 и 17 май т.г. се проведоха ‘суперсекретни‘ срещи на компания ”Chevron” с представители на МИЕТ, Геологическия институт при БАН, МГУ и заинтересовани лобисти, на които не бяха допускани нито граждани, нито еколози, нито журналисти. За целта, на 16.05.2012 г. беше блокиран достъпът на граждани до сградата на Геологическия институт при БАН, където 7 човека самоотвержен бранеха вратата на института с телата си. Организатор и ‘фейсконтрол’ на срещата бе проф. Кристалина Стойкова, която претендира, че защитава интересите на държавата и гражданите с участието си като експерт в горепосочената парламентарна комисия. Настояваме за незабавното и уволнение от БАН, заради непристойното и поведение и открит лобизъм.

  На опитите на Борислав Сандов да присъства като гражданин на секретното събитие бе отказан достъп под предлог, че „няма достатъчно места” и че не е в списъка на поканените. Снимките от събитието, качени на сайта на БАН (след като информация за пазеното в дълбока тайна събитие така или иначе изтече в интернет), ясно показват, че свободни места в залата има минимум четири. Същата причина за отказ на достъп бе изтъкната и пред Мариана Христова, представител на Гражданската инициатива за забрана на проучването и добива на шистов газ по метода на хидравличното разбиване.

  На 17.05.2012 г. подобна среща се проведе и в сградата на Културно-образователния център на Американския университет в България, който се намира в столичния Студентски град, където достъп е отказан отново както на гражданите, така и на журналисти, които по случайност са в сградата, за да отразяват друго мероприятие. Разликата с предходното събитие е само в това, че е окупирана единствено залата, а не цялата сграда.

  Това, което чуваме непрекъснато от хората в бранша, е: Липсва БГ регулация, липсват правила, липсва контрол, и дори един най-обикновен сондаж за вода в момента може да е изключително опасен , защото се извършва без да има стандартизирани правила за изграждането му, съгласно българското законодателство. Няма и последващ мониторинг на случващото се във вече изградени сондажи – действащи или стари, няма държавен орган или агенция, който да следи и контролира дейността им (след като Държавната агенцията по геология бе закрита преди години). Чухме го даже от експертите в комисията.

  При това положение смятаме, че опитът да се ‘шикалкави’ и заблуждава обществеността, че браншът е регулиран, а фракингът – забранен, е равносилно на национално предателство и ‘игра’ с живота и здравето на 7 милиона българи! В момента за България се отпускат средства от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) с цел да се експериментира на българска земя с подземно съхранение на течни, минни, и радиоактивни отпадъци, СО2 и др. Следващата стъпка е Европейският съюз да приеме, че радиоактивните отпадъци могат да се ‘заравят’ срещу заплащане на територията на държава, съгласила се и имаща условия за това, и нашата Мила Родина ще се превърне в най-голямото бунище на Европа, благодарение на „далновидната политика” на управляващите и алчните и продажни ‘душици’ на учени, които са срам за българската научна общност. На 22 май ще бъде обсъждана новата минна стратегия на ЕБВР, която ще подсигури превръщането на България в ‘бяла колониална’ държава и безнаказаното разграбване на подземните ни богатства срещу жълти стотинки и нереални обещания за големи инвестиции, работни места и добро регионално развитие.

  Ние задаваме следните въпроси:

  1. Защо фирма “Chevron” е още тук, и то със съдействието и присъствие на представители на МИЕТ, след като пред български медии лично американският посланик Джеймс Уорлик официално уверяваше, че “Шеврон са тук заради шистовия газ”?!

  2. Защо фирма “Русгеоком”, в чиято работна документация, изготвена от “Овъргаз”, е описано, че ще работи с технологията за разкъсване на пласта и с техника за високо налягане, не е представила нова работна програма, съгласно 3-месечния срок, разписан в забраната? От друга страна, защо по време на последния парламентарен контрол министърът на околната среда и водите Нона Караджова отрече подобна работна програма, предвиждаща използването на технологията фракинг, да е постъпвала в министерството?!

  3. Защо “Дайрект Петролеум” ЕООД, след като през периода 2008/2010 г. обяснява, че находище Койнаре със сондаж в с. Девенци е за шистов газ, представя ОВОС, в който пише, че ще експлоатира конвенционално находище? Защо технологията в ОВОС-а е разписана от общински съветник на ГЕРБ в Плевен, който има даже пълномощно да представлява фирмата пред всички държавни институции?

  4. Защо фирма “Парк Плейс Енерджи” в с. Вранино, която веднага след влизането в сила на забраната върху фракинга промени информацията в сайта си – че няма да проучва за шистов газ, а единствено за газ от въглища, при което се ползва още по-опасна технология на безкислородно изгаряне на въглища, е още тук ?

  Не само това, а и защо всичките тези компании получават в момента възможност да използват фракинг, благодарение на новата редакция на т.1 от Забраната?!

  Гражданската инициатива за забрана проучването и добива на шистов газ в България по метода на хидравлично разбиване уведомява, че на 22.05.2012 г. (вторник) ще се проведат протестни действия в София и редица градове в страната.

  София – Шествието започва от паметника на Патриарх Евтимий /Попа/ (кръстовището на бул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Васил Левски“) – в 18.30 ч. Минава по бул. „Граф Игнатиев”, бул. „Г. С. Раковски”, ул. „Оборище” пред църквата „Света София”, заобикаля храм-паметник „Св. Александър Невски” от южната страна, ул. „15-ти ноември” (пред входа на БАН) и завършва на пл. „Народно събрание”.

  Пловдив – площад Стефан Стамболов – „копчетата“ – 18.30 ч.
  Варна – площад „Независимост“, под Шадраваните – 18,00 ч.
  Велико Търново – пред Общината – 18,30 ч.
  Добрич – пред храм „Св. Георги” (до Стара къща) – 18,00 ч.
  Бургас – 18,30 ч.
  Плевен – паметника на Майка България – 18,30 ч.
  Лондон – 186-188 Queen’s Gate London SW7 5HL – 18.30 UTC+01

   

  ИК „За Чиста България“

  ([email protected])

• ФСБ направи подарък на българско училище в САЩ

  

  По случай празника на българската писменост и култура 24 май група ФСБ и звукозаписната компания “OO Аудио” дариха луксозното издание на албума “ФСБ.” на всички ученици в българското училище „Хан Аспарух“ в Северна Калифорния.

  Освен CD-та с музиката на ФСБ изданието съдържа книжка със стиховете на Даниела Кузманова, Живка Шопова и Николай Кауфман на български и в превод на английски език.

  Дарението бе поднесено от Марио Борисов, мениджър по интелектуалните права на “ОО Аудио”, по време на церемонията за официалното откриване на училището в присъствието на президента Росен Плевнелиев.

  Българското училище „Хан Аспарух” отвори врати на 21 април. То е единственото по рода си в Северна Калифорния и се намира в сърцето на Силициевата Долина.

  Откриването му е първата стъпка по пътя на реализиране на една много по-амбициозна идея, свързана с обособяването на Български културен и образователен център в района, който да служи на българската общност чрез създаване на възможност за обогатяване и запазване на българската култура и идентичност.

  Източник:  Frognews.bg

• Сблъсъци и арести в Чикаго заради НАТО

  Според полицията са пострадали четирима униформени и най-малко 45 души са арестувани. Правозащитници обаче твърдят, че 12 демонстранти са били пребити.

   

  

  Полиция и демонстранти влязоха в сблъсъци в Чикаго след протестно шествие до конгресния център в града, където се провежда срещата на върха на НАТО.

  Четирима полицаи са били ранени, а най-малко 45 души са били арестувани, предаде Ройтерс, като се позова на полицията.

  Според адвокатска група за подпомагане на демонстрантите обаче арестуваните са 60 арестувани и най-малко 12 участници в протестите са пострадали. Някои от тях са с рани по главата от удари от полицейски палки.

  Близо 50 американски ветерани от войните в Ирак и Афганистан хвърлиха демонстративно на улицата своите медали за заслуги.

  По този начин те изразиха своя протест срещу войните.

  „Предполага се, че медалите са за геройски постъпки. Аз не се чувствам като герой. Не чувствам, че ги заслужавам“, заяви 28-годишен ветеран от войната в Ирак, служил в тази страна през 2005 и 2006 г.

  Зак Лапорт се записал в армията на 19-годишна възраст, защото не можел да си позволи да се запише в колеж и нямал кой знае каква алтернатива.

  „Станах очевидец на убийства и арести на цивилни при това, което смятам за незаконно окупиране на суверенна държава“, каза той.

  Все пак мащабът на протестите бе под очакванията, посочва Ройтерс. Полицията изчисли, че във вчерашните протести са се включили около 3000 души при очаквани от организаторите 10 хил. активисти.

  Срещата на НАТО е
  водеща тема за чуждестранните вестници днес

  Италианският в. „Стампа“ предупреждава, че водещата тема – войната в Афганистан – се очертава да породи сериозна полемика. Първият спорен въпрос е свързан с искането на новия френски президент френските военни да се изтеглят от Афганистан до края на тази година.

  Ако Оланд запази твърдост по тази позиция, то той ще внесе смут в НАТО, където досега на дневен ред беше идеята: Всички ще се изтеглим заедно. Но може би алиансът ще се опита да маскира този вътрешен конфликт с аргумента, че от 2013 г. афганистанците ще поемат лидерството във военните операции, което ще оправдае френското предсрочно изтегляне.

  Френският вестник „Фигаро“ пише, че за да се спаси консенсуса на срещата в Чикаго, Франсоа Оланд е готов да внесе промени в обещанието си за изтегляне на френските войски с година по-рано от Афганистан. В противен случай срещата рискува да се превърне в „среща на върха Потьомкин“, допълва изданието.

  Друг проблем на масата на преговорите са парите.

  Афганистанските сили за сигурност наброяват 352 хил. души (армия и полиция), като вече контролират 260 от 403 окръга. Най-горещите точки – провинциите Хелманд и Кандахар – обаче си остават оспорвани от талибаните. За да може да продължи процесът по предаване на контрола върху сигурността от НАТО на афганистанските сили, афганистанският президент Хамид Карзай иска 4,1 млрд. долара на година в продължение на поне едно десетилетие. САЩ обещаха обаче 2,3 млрд. долара. Кабул ще осигури 500 млн., а останалите 1 млрд. и 300 млн. ще трябва да бъдат разпределени между съюзниците от НАТО. Германия пое ангажимента да отпусне 200 млн., Великобритания – 110 млн., а Австралия – 100 млн., допълва италианското издание.

  Положителното нещо от срещата на алианса е представянето на първата фаза на противоракетния щит в Европа, изпитан на 17 ноември, допълва „Стампа“.

  На тази дата за първи път се е провело учение, демонстриращо капацитета на щита да се справи с вражеска ракета, насочена срещу европейска територия. Тогава вражеска ракета е била изстреляна от остров близо до Санторини в Гърция. Американският боен кораб „Съливан“, оборудван с ракетни системи „Иджис“ е предупредил базите на НАТО в Рамщайн и Юдем за заплахата. От там информациите са били предадени на германска ракетна батарея „Пейтриът“ на Крит и в базата на НАТО в Измир, в Турция. Когато ракетите „Пейтриът“ са достигнали вражеската ракета, те са изпратили информация за това до базата в Рамщайн през базата във Верона. На този етап е била дадена заповедта да се порази вражеската ракета, посочва италианското издание.

  Негативната позиция на Русия относно натовския ПРО в Европа, липсата на напредък по въпроса за разширяването на организацията, бюджетни ограничения в отбраната – всичко това тегне върху амбициозните цели, набелязани на срещата на върха на алианса в Лисабон през 2010 г., и излага на риск настоящата среща на върха, допълва „Фигаро“.

  Сянка върху успеха на срещата на НАТО вече беше хвърлена. Сделката за повторно отваряне на трасетата за доставки през Пакистан за силите на алианса в Афганистан се провали още в началото на разговорите в Чикаго, отбелязва американският вестник „Ню Йорк Таймс“.

  Източник:  Vesti.bg

• <<
• 1
...
• 223
• 224
• 225
• 226
• 227
• 228
• 229
• 230
• 231
• 232
• 233
...
• 415
• >>