Всички авторски страници

Авторски

• Б. Борисов до Чикаго и само назад

  Изводи от публикацията във Foreign Affairs и посещението на Росен Плевнелиев в САЩ

  Посещението на президента Росен Плевнелиев в САЩ ще се запомни и с един неудобен въпрос, който медиите, превозени на държавна сметка „до Чикаго и назад“ нямаше как да спестят.

  На среща с българи в Чикаго гражданинът Русев, който е от 50 години в Америка попитал президента какви са политическите и търговски отношения на България и Русия. И не само попитал, а изказал „нездрави“ подозрения:

  „Чуваме, че Бойко Борисов често посещавал руското посолство“.

  „Честно да ви кажа, аз не съм информиран дали премиерът ходи до руското посолство. Бъдете сигурен, че министър-председателят на България работи за европейското интегриране на страната с действията си и за стратегическото партньорство с много държави – Америка, защо не и Русия – те са приоритет, който отдавна и самият народ го е припознал“, отговорил президентът.

  Неинформираният държавен глава едва ли е в неведение кой е източникът на информацията за посещенията на Борисов в руското посолство. Той не е агенция „Една жена каза“. Преди година Биволъ разпространи дипломатически доклад на посланик Джон Байърли, изтекъл в Wikileaks, в който още в резюмето пише следното :

  1. (S/NF) РЕЗЮМЕ: Кметът на София и бивш генерал от МВР Бойко Борисов щурмува националната политическа сцена през последните седмици, основавайки ново движение, което бързо стана най-популярната политическа сила в страната. Борисов отрече слуховете, че ще се кандидатира за президент на есенните избори; той изглежда се е прицелил в по-влиятелния пост на министър-председателя и публично заявява, че не желае сегашното правителство да завърши мандата си. В миналото Борисов сътрудничеше тясно с Посолството в правоохранителната дейност, и, поне публично, остава силно проамерикански настроен. Борисов, обаче, е обвиняван в сериозна криминална дейност в миналото и поддържа тесни връзки с Лукойл и руското посолство. КРАЙ НА РЕЗЮМЕТО.

  А в текста информацията за „руската връзка“ на Борисов е развита в следния параграф:

  11. (S/NF) Борисов безсрамно си правеше реклама като главен секретар, умело комбинирайки влиятелни контакти със собствениците на медии и по холивудски перфектните си медийни инстинкти, за да осигури благоприятно отразяване, върху което се базира имиджът му. Наричан „батман“ заради вездесъщото му присъствие, заради склонността му да носи изискани черни дрехи и заради внезапното му появяване на местопрестъплението, Борисов изгради PR машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи. Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи. Неговото поведение го превърна в „националния шериф“, въпреки 123-те показни убийства и липсата на арести на главните лидери на организираната престъпност. За негова чест, Борисов постигна нови нива в сътрудничеството с американските правоохранителни и разузнавателни служби и организира множество арести на наркотрафиканти, фалшификатори и трафиканти на хора. Той прави опити да използва тези свои връзки в своя полза, като често се хвали с близките си връзки със службите за сигурност на Запад, включително и тези в САЩ. Редовните му срещи с представители на руското посолство получават по-малко публичност.

  Дали българите в САЩ са чели грамата или предпочитат да казват, че само са „чули“ (на държавните служители там им е забранено да четат течовете излезли в Wikileaks), не е толкова важно. Важното е, че след публикацията на този документ „Батман“ няма как да плати в брой за позитивно отразяване на всички медии по света. Това, което може да направи, и прави успешно до момента е да натиска и заплашва медиите в България, за да не коментират, да не цитират и да не задават въпроси за публикациите в Wikileaks, като едновременно с това очернят сайта, дръзнал да ги извади наяве.

  Мистър Спасов може би не е чул, че издръжаният с неговите данъци американски посланик лично се яви в парламента, за да засвидетелства подкрепа за Борисов, след като се появи информацията за криминалното му минало събрана прилежно от американските тайни служби.

  Това обаче беше преди година. От тази пролет в САЩ духа друг вятър, а ходенето на Плевнелиев до Чикаго може да означава за неговия ментор Борисов начало на връщане назад и само назад, от върховете на политиката обратно в мафиотския му полог.

  Няколко дни преди Плевнелиев да стъпи на американска земя в едно от най-авторитетните издания в САЩ за външна политика – Foreign Affairs излезе аналитична статия на Мойзес Наим, бивш главен редактор на Foreign Policy и експерт с впечатляваща биография. В текста озаглавен Мафиотските държави България е описана като мафиотска страна, заедно с Гвинея, Черна гора, Мианмар, Украйна и Венецуела. Отново е цитирана крилатата фраза „други държави си имат мафия, в България мафията си има държава.“ Освен това публикацията се позовава на омразните на българската власт грами за организираната престъпност в България.

  По-паметливите ще си спомнят, че през 2008 г. същата синтезирана формула за държавата и мафията красеше публикация в Ню Йорк Таймс за „най-корумпираната страна в Европейския съюз„. Тази статия беляза началото на края на кабинета „Станишев“. Какво бележи статията във Foreign Affairs е рано да се каже, но в нея ясно е констатирано, че за 3 години управление на Борисов промяна в мафиотската същност на държавата ни не се наблюдава.

  Промяна обаче има в отразяването на тези важни външни знаци от българските медии. През 2008 г. статията от Ню Йорк Таймс предизвика истинска медийна буря. Сега публикацията на Foreign Affairs предизвика… зловещо мълчание.

  България вече не е троянски кон на Русия но на каква цена?

  Ако се прочетат внимателно всички американски дипломатически доклади свързани с България от 2005 до днес се натрапва изводът, че политиката на САЩ към нас не се различава силно от провежданата в латиноамериканските страни. Америка има интереси и, за да ги прокара е нормално да подкрепя някой „свой кучи син“. Понякога интересите и съвпадат с тези на аборигените и тогава положението е win-win.

  Такава ситуация възникна с АЕЦ „Белене“. Несъмнено за САЩ беше по-изгодно да подкрепят един послушен, простоват и себевлюбен бивш мафиот, отколкото да балансират между интересите на трима изпечени мошеници, приготвили се да откраднат милиарди от безумния ядрен проект, водещ до вековна зависимост от Русия.

  Ето това обяснява и оправдава доверието на Уорлик в Борисов дори след скандалните разкрития в грамите. Цената, която българските граждани платиха, за да се освободят от хомота на троянски кон на Русия обаче е тежка: прегазена медийна свобода, вихреща се полицейщина и разправа с инакомислещите на фона на безпомощна пред престъпниците власт, централизиране и утежняване на корупцията, смачкано гражданско общество. Да не говорим за унижението и безперспективността да живееш в мафиотска държава, управлявана от човек с криминално минало, прочел в живота си една единствена книга.

  Статията във Foreign Affairs, издание на Съвета по международни отношения, считан за най-авторитетния американски политически мозъчен тръст поставя диагнозата. Време е САЩ да се погрижат за своето демократично магаре в България, ако не искат то да почине в добро здраве, излекувано от руския троянски синдром.

  Източник:   Биволъ
  

• Принцовете на китайската номенклатура

  Неравенството между бедни и богати в Китай расте така бързо, както никъде другаде в Азия

  Когато през февруари Уинстън Уен беше избран за председател на китайския държавен телеком China Satellite Communicatiоns, акциите на компанията скочиха с 40% на борсата в Хонконг. Инвеститорите се избиха да купуват акции на концерна не само заради качествата на новия му шеф, а и заради отличните му връзки и тлъстите договори, които следват от това. Всъщност зад името Уинстън Уен се крие синът на китайския премиер Вън Цзябао, Вън Юнсон – един от „принцовете“, както в Китай наричат децата на влиятелните партийни функционери. Наричат ги така, защото са привилегировани, следват в елитни западни университети и харчат ударно пари. Става дума за децата на китайската „номенклатура“, които могат да си позволят абсолютно всичко. Друг такъв „принц“ също се е сдобил с престижен пост. Ху Хайфен, син на президента Ху Цзинтао, е вицепрезидент на реномирания Пекински университет. Като шеф на партийната организация на висшето учебно заведение той отговаря и за фирмите на университета. На една от тях Ху-младши е бил преди време шеф. Става дума за компанията Nuctech, която произвежда уреди за контрол на багаж по летищата и на контейнери по пристанищата.

  Богатството на червените кланове

  Кариерата на такива деца обикновено е стремглава и много успешна. От една страна, родителите им могат да им осигурят отлично образование. Децата на китайския елит учат във водещи американски и европейски училища и университети, живеят в скъпи и комфортни жилища, разполагат със служебна кола и получават медицинско обслужване в специални военни болници. Така децата на номенклатурата получават и много по-добри шансове за успешна кариера в сравнение с „обикновените“ си връстници. В нередки случаи те имат и американско гражданство или най-малкото американска „зелена карта“. По правило „принцовете“ са желани кадри от много китайски и западни фирми, които чрез тях си осигуряват вътрешна информация от най-високите етажи на властта в Пекин и не на последно място се сдобиват с контакти и връзки, важни за развитието на бизнеса им.

  Около скандала с разжалвания партиен функционер Бо Силай излязоха на бял свят много подробности за облагите, които предлага властта. Така например в хода на разследването срещу съпругата на бившето партийно величие, обвинена в убийството на британски гражданин, стана ясно, че тя и сестра й са ръководели цяла фирмена империя, натрупала богатство в размер на 126 млн. долара. Според сп. „Шпигел“ това е по-скоро скромна сума в сравнение с реалните средства, контролирани от богатите китайски фамилии – пари, които те никога не биха могли да натрупат без партийните си връзки и политическото си влияние. Само който принадлежи към семейния клан на даден партиен функционер, може да се надява да получи тлъста държавна поръчка или висок ръководен пост. Затова и „принцовете“ днес са едни от най-богатите хора в Китай, казва бившият студентски водач и дисидент Ванг Дан.

  Галеници на съдбата

  Никой не може да каже със сигурност колко точно пари и злато притежават червените фамилии в Китай (по сметки в страната или зад граница). Това трудно може да бъде установено, тъй като за прикриване на следите се използват сложни фирмени конструкции и променени имена. Преди години обаче китайски социолози бяха установили, че 90% от всички китайски милиардери са деца на висши партийни функционери. Около 2900 от тях, с дейност предимно във финансовия сектор, външната търговия или пазара на имоти, имат натрупано богатство в размер на над 2 трилиона китайски юана (240 млрд. евро). А от общо 3220 души, притежаващи повече от 100 млн. юана, само 288 не са деца на партийни величия. В същото време 70-те най-заможни делегати на Общонационалния народен конгрес(китайският парламент) се радват на богатство в размер на 90 млрд. долара. Във връзка с това американският изследовател Кенет Либертал казва, че в Китай е особено силно изразена връзката между парите и политиката. Това обяснява защо толкова много китайци се оплакват от огромните разлики в благосъстоянието на хората, допълва ученият.

  В китайския парламент е пълно с милионери, показаха последните данни. Растящата пропаст между бедни и богати в Китай се откроява особено отчетливо в Народния конгрес. Сред непряко избраните „народни представители“ са 75 от най-богатите китайци. Всеки от състоятелните депутати разполага средно със 7.7 милиарда юана, което се равнява приблизително на 920 милиона евро. Депутатът Ма Шангинг, представител на северозападната провинция Гансу, не крие съмненията си и твърди, че народните представители дори и себе си не биха могли да представляват. „Те би трябвало да извадят пари и да помогнат на бедните“, препоръчва Ма Шангинг. Колегата му д-р Шин Инги пък се вълнува от произхода на големите състояния: „Всичко зависи от това дали са натрупали богатството си със законни средства или не.“

  Докато комунистическата пропаганда за пореден път апелира към скромност и социалистическа любов към ближния, състоянието на богаташите расте буквално скокообразно. Богатите депутати в Пекин са дори по-богати от депутатите във Вашингтон: това, което са натрупали 75-те богати народни представители в Китай през миналата година, надхвърля цялата собственост на всички членове на американския Конгрес, изчисли агенция Блумбърг. Най-заможният депутат е Дзон Чинхоу, шеф на империята за безалкохолни напитки Wahaha. Семейното богатство, възлизащо на 68 милиарда юана (8 милиарда евро), му отрежда второ място сред най-богатите китайци. Типичен представител на китайските богаташи (които обичайно се замогват покрай сделки с недвижими имоти) е втората в списъка на състоятелните депутати – Ву Яджун, която ръководи фирмата за сделки с недвижими имоти Longfor. Нейното семейно състояние е около 42 милиарда юана, или 5 милиарда евро. Контрастът е повече от рязък: на вниманието на милиардерите и мултимилионерите се предоставят работни доклади, съгласно които китайците, живеещи в градовете, получават средно 2640 евро на година. Още по-зле е положението в провинцията – там средният годишен доход е 840 евро. Дори според официалните данни, които със сигурност поразкрасяват реалността, бедните китайци днес са 128 милиона души.

  Когато през 80-те години бащата на китайските реформи Дън Сяопин казва, че „в началото някои ще забогатеят“, едва ли си е представял тази ножица толкова широко разтворена.

  Неравенството в Китай расте така бързо,

  както никъде другаде в Азия, казва представителят на Международния валутен фонд в Пекин Муртаза Сид. „Богатството в Китай не е разпределено равномерно и това трябва да се промени“, е неговата препоръка. Още повече, че коефициентът Джини, който характеризира разпределението на благата в едно общество, в Китай е 0.47, тоест значително над границата от 0.4, от която нататък социалните вълнения не са изключени. „Тревожа се от големите различия между бедни и богати“, казва и депутатът Нан Женжонг. „Като законодатели богатите би трябвало да познават положението в страната и интересите на населението. В противен случай не биха били народни представители“. Затова мнозина се опасяват, че супербогатите могат да съсипят и без това ограничената легитимност на парламента.

  Източник:  в. „Сега” (по материали от други медии)

• Нови протести срещу шистовия газ

  Нови протести срещу шистовия газ ще има в София, Варна, Пловдив, Бургас, Добрич, Велико Търново, Плевен, както и на българи в Лондон, във вторник, 22 май.  Наскоро временната парламентарна комисия на българския парламент гласува поправка, която на практика обезсилва забраната за проучване и добив на наша територия. Поправката още не е гласувана в пленарна зала. Спирането й е целта на протестиращите.

  –––––––––––––––––––––-

  Нов протест срещу шистовия газ ще има в София във вторник, 22 май. Сборният пункт е паметника на Патриарх Евтимий, началният час е 18,30 ч. В същия ден протест ще има и във Варна. Той е насрочен за 18 часа на площад „Независимост“.

  Организаторите на протеста са от Фейсбук групите срещу шистовия газ. Конкретният повод за новата вълна недоволство е гласувания от Временната парламентарна комисия текст за изменение на забраната за проучване и добив на шистов газ по метода на хидравличното разбиване.

  Наскоро временната парламентарна комисия гласува поправка, която на практика обезсилва забраната за проучване и добив на наша територия. Поправката обаче още не е гласувана в пленарна зала и не е влязла в сила. Спирането й е целта на протестиращите.

  Действащият в момента текст е:  1. Забранява прилагането на технологията хидравлично разбиване, хидравличен удар, хидравлично разпукване, хидрофракинг, фракинг и/или всяко друго наименование, което описва вкарването на смес от вода или други течни или гелообразни субстанции с химични съединения, елементи или компоненти, пропанти, флуиди, пропан, както и механични и/или органични пълнители, под налягане по голямо от 20 атмосфери под земята, при проучване и/или добив, с цел извличане на нефт или природен газ на територията на Република България.

  Промяната, която предлага временната комисия гласи: 1. Забранява прилагането на технологията на хидравличен разрив или всяка технология с друго наименование, която представлява ЕДНОВРЕМЕННО нагнетяване на смес от течности, химични добавки и механични и/или органични пълнители в сондажи, водеща до образуване на нови и/или разширяване на съществуващи естествени ПУКНАТИНИ или пукнатинни системи в ГЛИНЕСТИ нефто-газогенериращи скални формации, с цел извличане на нефт и/или природен газ от тях.

  Според организаторите на протеста новата редакция дава лесна възможност забраната да бъде заобиколена.

  Основният кандидат за проучване и добив на шистов газ в България е американската компания „Шеврон“, широко рекламирана от посланика на САЩ у нас Джеймс Уорлик. Въпреки забраната „Шеврон“ продължава кампанията си у нас за шистовия газ, показва запис, заснет със скрита камера. На 16 май компанията е организирала тайна презентация на дейността си в геологическия институт на БАН. Клипът показва как природозащитници, които са разбрали за нея, не са допуснати в залата.

  Владимир Йончев,
  Offnews.offroad-bulgaria.com

   

   

  Добрич също се вдига на протест

   

  Добрич. Инициативен комитет отново зове и се събира на протест във вторник от 18 часа срещу шистовия газ. Представители на Инициативния комитет заявяват, че се правят опити да бъде прокарана фалшива забрана.

  Вечерта във вторник добричлии ще излязат на шествие в центъра срещу законите, с които се узаконяват престъпления, срещу всяко действие, което е против България и българския народ, срещу наглостта на управляващите, с която защитават чужди корпоративни интереси, заявява Пепа Рашева, член на комитета.

  Добричлии са притеснени, че временната парламентарна комисия е гласувала промяна на забраната в точка 1, като по този начин всъщност премахва забраната.

  „Разписана по този начин, забрана за използване на хидрофракинг (технологията за добив и на шистов газ) практически няма да има!“, казва Рашева.

  Източник:  Standartnews.com

• Плевнелиев: България не е троянският кон на Русия в Европа

  България не е троянски кон на Русия в Европа. Това каза президентът Росен Плевнелиев пред българската общност в Чикаго, предаде „Фокус“.

  В петия ден от официалното си посещение в САЩ в Ботаническата градина на Чикаго държавният глава се срещна с най-многобройната българска общност в страната. Залата беше пълна с наши сънародници, повечето от които бяха дошли с децата си.

  Русев, който е от 50 години в Америка, попита президента какви са политическите и търговски отношения на България и Русия. „Чуваме, че Бойко Борисов често посещавал руското посолство“, допълни Русев.

  „Честно да ви кажа, аз не съм информиран дали премиерът ходи до руското посолство. Бъдете сигурен, че министър-председателят на България работи за европейското интегриране на страната с действията си и за стратегическото партньорство с много държави – Америка, защо не и Русия – те са приоритет, който отдавна и самият народ го е припознал“, отговори президентът.

  Той подчерта, обаче, че България не е троянски кон на Русия в Европа. Това изказване на президента предизвика силни аплодисменти в залата на ботаническата градина в Чикаго. Плевнелиев поясни: „България е по-скоро мост за търговия, сътрудничество между Европа и Русия. В никакъв случай ние няма да бъдем несолидарни към общоевропейските позиции по този въпрос“.

  „Да, с Русия ще търсим взаимно изгодно сътрудничество. Да, много неща ни свързват, но извинете, когато цената на газта за България е 600 долара на 1000 кубични метра, а за всички останали европейски държави е 400 долара максимум, аз не го разбирам много- много този факт. Това са 3 милиарда кубични метра газ, по 200 долара разлика, специално за България, това са 600 милиона долара, които изтичат от българските предприятия. Тези пари, ако цената на газта з България беше средно европейска, щяха да останат в българските предприятия и с тях те можеха да плащат по-високи заплати, да купуват нови машини. Аз съм този президент, който зае много категорична позиция от първия ден – енергийна ефективност, енергийна диверсификация“, каза още държавният глава.

  На въпрос свързан с патриотизма и годините на социализма, Плевнелиев заяви: „Вие говорите за патриотизъм, родолюбието и за 50-те, 60-те години – годините на социализма. Аз ще бъда много откровен с вас. България още не е приключила и не е затворила тази страница. За мен най-голямото предателство, най-големият отказ от държавност е решението на ЦК на БКП през 70-те години, когато 167 души единодушно гласуват България да стане 16-та република на Съветския съюз. Единодушно гласуват. Дали това се е случило в Първото българско царство, във Второто българско царство? Тази страница не е затворена. Аз се надявам, че няма да бъда забравена. Не може вие да подарите собствената си държава на друга държава“.

  Президентът заяви, че планира заедно с българските академични среди тази страница да бъде затворена. „Нека да я извадим, да видим какво е било тогава, да го покажем на народа, за да преглътнем, да го затворим. Вие говорите за трудолюбие и патриотизъм. Те просто подаряват България, единодушно, два пъти гласуват“, каза Плевнелиев. По думите му в последните 20 години България се променя. „Благодаря на всички вас, че пазите България в сърцата си“, допълни той.

  Над 200 наши сънародници бяха дошли в Ботаническата градина на града, за да се видят с държавния глава. Много от тях бяха довели и децата си. Срещата завърши с разговор с българските медии в Чикаго.

  Основните въпроси, от които се интересуваха българите, бяха свързани с опазване на културно-историческото наследство, липсата на специалисти в областта на високите технологии, образованието, инвестициите, държавната политика за разпространение на културата зад граница, българо-руските отношения, признаване на осигурителния стаж, кандидатстването по еврофондовете, приоритетите на президента, срещата на НАТО и др.

  На въпрос кой е най-добрият приятел на България и какви са приоритетите на държавния глава във външната политика Росен Плевнелиев отговори: „Най-големият приятел на България и този, който е в центъра на моите действия, са българите, където и да сте на планетата. Ние искаме да държим връзката с вас отворена, сърцето на България да бъде отворено за вас. Вие да знаете, че тя е там, че е мирна, че има план за развитие, че е достойна в Европа и я уважават в света. България има своето семейство и това е европейското семейство. България има стратегически партньори и Америка е един от тях“.

  На въпрос за опазване на военните паметници Плевнелиев заяви, че в президентството вече са се провели няколко срещи по темата. „Аз искам България да е тази държава, която ще зададе посоката в региона за това – не само нашите войнишки паметници в България, но и нашите в Румъния, румънските в България, нашите в Македония, нашите в Сърбия. Затова в много скоро време ще има инициатива по тази тема“, допълни президентът.

  Плевнелиев заяви, че ще работи за увеличаване на инвестициите в България. За тази цел ще се промени Закона за инвестициите.

  Българите поискаха по-строг закон за опазване на културно-историческите ценности. Посланикът на България Елена Поптодорова каза, че се работи по споразумение със САЩ за връщане на заловени нелегално изнесени културно-исторически ценности. Във връзка с проблема с признаването на осигурителния стаж посланикът зави, че се работи по този въпрос и се чака решението на американската страна.

  Българските медии в Чикаго се интересуваха от позицията на президента по казуса с базата на НСА в Равда, проблема с кучетата, царските имоти, форума на НАТО, държавната политика за връщане на българите в страната. Президентът призова сънародниците ни зад граница да търсят контакт с президентската институция. „България е на прав път. Гражданското общество става все по-активно. В следващите години ще виждате една по-различна България“, каза президентът.

  По-късно президентът Росен Плевнелиев се срещна в Чикаго с Джон Атанасов – младши. Държавният глава разговаря със сина на големия учен след тържество по повод 10-годишнината на българското училище, носещо неговото име.

  Плевнелиев разказа за идеята за музей „Джон Атанасов“, който ще е част от проекта за технологичен парк в София, и го покани за първата копка на музея през 2013 г. Джон Атанасов подкрепи идеята и я определи като чудесна. Той смята, че България е готова за нов Джон Атанасов, но ще му е нужна подкрепа, начален капитал.

  Над 180 деца учат в българското училище „Джон Атанасов“ в Чикаго. Българското училище отпразнува 10-та си годишнина в присъствието на президента. Над 180 ученици и техните родители пяха българския химн.

  В училището преподават 14 учители. Децата учат в 13 класни стаи. Към училището има фолклорен ансамбъл и балетна школа.

  Пред препълнената зала държавният глава обяви идеята за създаването на музей „Джон Атанасов“. Искаме успехът на Джон Атанасов да е двигател за младите хора, посочи президентът. Той призова българските деца да се гордеят със своята държава, „на която и планета, галактика да се намират“.

  В петия ден от официалната си визита в САЩ Росен Плевнелиев посети и двете български църкви в Чикаго – „Св. Иван Рилски“ и „Св. София“. И към двата храма работят неделни училища. Над 140 деца от първи до осми клас учат български език и литература, история и география в училището към храм „Св. София“. Децата се събират всяка седмица в събота за 5 часа. 11 са преподавателите, които учат с тях.

  Отец Валентин от църквата „Иван Рилски“ пък показа на президента залите на неделното училище и театралния салон към него. 32 деца в 6 класни стаи учат български език и литература. Държавният глава се впечатли от стихотворението „Аз съм българче“, закачено в една от уютните класни стаи. В друга пък едно българче беше написало съчинения за България, което завършва с думите: „Аз обичам България такава, каквато е“.

  Източник:  в. „24 часа”

• Лъжа е, че гърците са по-зле от нас

  С Костадинка КУНЕВА, синдикалистката,  изгорена в Гърция с киселина, разговаря Анна ЗАРКОВА

   

  – Г-жо Кунева, чухме, че гръцкото следствие праща в архива разследването срещу злодеите, които ви изгориха с киселина. Над 3 години минаха, откакто се опитаха да ви убият, задето като синдикален лидер бранихте правата на чистачите в Атина.

  – Две дела бяха образувани в Гърция за това, че хвърлиха по мен киселина. В първото се търси извършителят и неговият поръчител. То се прекратява, защото изтича законовият му срок. Но продължава второто разследване, в което се проучват всички фирми за почистване – дали спазват нормативите, какви хора работят в тях, в какви връзки са помежду си. По него има разкрития, но е рано да се каже какви.

  – Гръцките профсъюзи, които организираха масови протести във ваша защита, бяха убедени, че работодатели в сферата на чистотата стоят зад покушението.

  – Да, защото аз получавах доста заплахи именно заради синдикалната дейност, с която се занимавах. Бях чистачка в атинското метро и главен секретар на Синдиката на фирмите по почистването в Атина и Пирея. В организацията участваха хора от 80 фирми в бранша и отделно домашни помощнички от десетки националности.

  – С какво ви плашеха?

  – Че ще ме убият. По телефона ми го казваха. Пращаха ми хора с такива закани – колежки, познати и непознати. Увещаваха ме да спра да се занимавам със синдикатите. Казваха ми: що за глупост е да претендираш за законност в низините, при чистачите, нали виждаш, че и горе в политиката няма управия…
  Тормозеха ме всячески – пишеха лъжливи доноси срещу мен до съда…

  – Не разбирам как така една чистачка, и то чужденка, може да бъде забелязана от богатите и да стане трън в очите им даже?

  – Синдикалната дейност в Гърция е много по-значима от тази в България. Всичките права, които гръцките работници имат, са извоювани с борби, с кървави борби.
  Днешните българи получаваха наготово трудовите си права при социализма. Сега ги губят, но се спасяват поединично.
  Обикновените гърци разчитат много на синдикатите. Аз като лидер се борех да спрат да ни режат заплатите. Ние работехме по 6 часа и 40 минути на смяна. Нарочно беше направено така, че да не ни плащат за пълен работен ден от 8 часа. И почивките ни не се спазваха. Така мамеха не само нас, а и болничния персонал, и част от администрацията.
  Аз изрових европейските закони – че ни се полагат пълни заплати. Извикахме на проверка осигурителни институции и инспектори по охраната на труда. Събрахме архив, който жестоко удари работодателите. Доказахме, че те не спазват нито договорите, нито гръцките и европейските закони.
  – Какъв беше резултатът?

  – Убеждаваха работниците, че аз лъжа. Някои вярваха, особено малограмотните. Аз не че съм много учена, но съм завършила история…
  От синдиката бяхме залепили в метрото обяви – за правата на работниците по Трудовия кодекс. В отговор някой напечата специални плакати: „Костадинка Кунева лъже!“ Облепиха с тях стените на стаичката ми. По едно време никой не смееше да говори с мен, даже мои приятелки не смееха да ме поздравят. Минаваха край мен с наведена глава.
  Най-много се разгневиха работодателите ми след една среща с тях на синдикалисти и инспектори от социалното министерство. Беше 2-3 седмици преди да ме залеят с киселина. С часове говорихме на тая среща. Накрая бяхме така изнервени всички, че за малко да стане бой с юмруци. Аз взех думата накрая. Бях рязка, цитирах нормативи и протоколи от проверки. Представителят на министерството слуша, слуша и ядосано се обърна към работодателите: Аз защо не ги знам тези неща?!
  Тази среща беше уговорена между тях. Но аз развалих уговорката май.

  – Скъпо платихте за това.

  – Да. Три години и половина откакто ме заляха с киселина, претърпях над 25 операции – повечето с пълна упойка, от 3-4 часа нагоре. Поне две години още през месец-два ще трябва да се подлагам на още операции. Киселината изгори трахеята ми. Изгубих едното си око, остана 30% от зрението ми. Отровата разтопи гласните ми струни, дишам през трахеотомия (тръбичка). Не знам дали някога пак ще мога да поемам дъх през носа и устата си. Изгорен е клапанът на стомаха ми. Спя седнала. Не мога да лежа, защото киселините ме изгарят.

  – Чу се, че за атентата срещу вас е задържан един албански емигрант.

  – Беше погрешка. Албанското момче беше изгонено от работа. Аз му помагах, водех го по институциите да подаде жалби, за да му платят обезщетение от фирмите по чистотата. Задържаха го, защото от него бяха последните обаждания в моя телефон.

  – Много българки работят като домашни помощнички в Гърция, нали така?

  – Страшно много. Работят и като чистачки в метрото.

  – След покушението срещу вас имаше обещания, че законодателно ще се сложи край на безправието им. Така ли стана?

  – Да. В метрото вече се спазва петдневната работна седмица на чистачите. По-рано нито ни даваха почивните дни, нито ни ги изплащаха. Получавахме със зор по един почивен ден на месец. След станалото с мен заплатите пораснаха с 200 евро. А вземахме месечно по 400 евро, колкото са помощите за безработни…
  При домашните помощнички обаче не настъпи промяна. Законите не стигат до тях. Домовете, в които работят, са частна собственост. В тях трудно се влиза на проверка. И никой не знае домашната помощничка колко часа е работила, яла ли е, пила ли е вода.
  Наскоро една жена, плачейки, ми разказваше: пращат я да пазарува 4 пържоли, 4 картофа. А петата в дома е тя. Позволяват се само да топи с хляб олиото, в което е готвила. По закон на домашните помощнички се полага един почивен ден седмично. Но повечето не го получават, или не го ползват – не смеят да излязат на улицата, понеже са незаконни… Въпреки това има много българки на тази работа. Понеже в България пък съвсем няма с какво да си вадят хляба.

  – В кризата намаляха ли българките, които търсят в Гърция препитание?

  – Някои заминаха. Накъде – не знам.

  – Вие защо напуснахте България?

  – Синът ми се роди с болно сърце. Кардиолозите в България ми поискаха много пари за операция. Направих сметка, че до края на живота си не мога да ги събера. След демокрацията имах в Търново малко магазинче за дрехи. Затворих го и тръгнах да търся зад границата спасение… Изгарянето не бях предвидила обаче.

  – Окайваш ли съдбата си?

  – Не се самосъжалявам. Във всяко лошо има и добро. Благодарение на нещастието си се запознах с много добри хора. По-рано мислех, че егоизмът царува над човечеството, но видях, че не е така. Обикновени хора след нападението ми оказаха голяма подкрепа – на мен, на майка ми, на детето ми.
  Като излязох от болницата, видях Атина залята с плакати – „Костадина, не си самичка“. Още ги виждам по мостовете, когато излизам.

  – Телевизията показа масовите протести във ваша защита.

  – 30% от разходите за операциите ми пое гръцката осигурителна институция. Обикновени хора ми дариха останалото – работници, пенсионери, повечето непознати. Внасят по сметката ми, носят у нас…

  – Предполагам, че след всичко, което сте претърпели, обществената дейност ви плаши и отвращава.

  – Не. Аз не съм спряла да се занимавам с обществена дейност. Нищо, че не мога да се движа и да говоря както преди. В болницата идваха при мен синдикалисти, давах им идеи. Сега участвам в движението на жените против дълга в Гърция.

  – Против дълга?

  – Дългът на Гърция не е истински. Голям процент от него е измислен. Европейските пари и стоки, за които завиждат на гърците, не са идвали при тях, при обикновените хора, те са се разпределяли във властта.

  – Гърция ли стана вашата родина? Тя ви дари жилище.

  – Моята родина е България, аз друга нямам. Но се смятам и за гражданин на света. И във Франция се налага да живея, там ми правят операции. Имам идея да направя международна организация в защита на хора, залети с киселина. Запознах се с такива хора в Гърция, Турция, Сърбия. Мой съмишленик е например един гръцки адвокат, залят с киселина, защото по едно дело засегнал престъпни интереси. Имам проект за предложение до Европейския парламент – за строг контрол над продажбата на киселини, какъвто има за наркотиците.

  – Сега сте в България, скоро си заминавате.

  – Връщам се отвреме навреме. Синът ми много харесва Силистра, където съм родена.

  – Как се променя България през вашите очи?

  – В провинцията е много потискащо. В Силистра, Търново, Габрово – всичко е старо, ръждясало. Дупките по улиците стават все по-големи. Хората изглеждат все по-зле – отрудени, недоволни, потъмнели. Няма работа, няма я надеждата от началото на демокрацията. Всичко овехтява и издава мизерия. Новите постройки тук-там показват контраста между бедни и богати.

  – Но гърците са по-зле от нас.

  – Това е лъжа. Дългът им е по-голям от нашия, да. Перспективата им може би е по-мрачна. Но засега хората в Гърция живеят много по-добре от нашите. Имат икономически запаси и имоти, от които вземат наеми. Въпреки това са на улицата и се борят за правата си. А българите робски си мълчат. Чакат да дойде я царя, я някой друг герой да ги направи щастливи и богати. Но такова чудо няма да стане.

   

  Източник:   в. „Труд”

• Борис Христов – личност на ЮНЕСКО

  Кампания „Борис Христов – личност на ЮНЕСКО” стартира на 18 май т.г., когато се откри и Осмият фестивал на изкуствата, носещ неговото име. Зад нея застава екипът на Музикалния център-музей „Борис Христов“, чиято дейност през годините бе посветена на съхраняването паметта за великия бас. За личности на ЮНЕСКО по повод кръгли годишнини са били обявявани и други известни българи – Никола Вапцаров, Емилиян Станев, Дечко Узунов.

  Фестивалът на името на Борис Христов е събитие, очаквано с огромен интерес от меломаните. Защото той се провежда в дома на Борис Христов, в обстановка, която предразполага за размисъл и откровено творчество. Фестивалните събития ще се разгърнат до 28 юни. Програмите са конструирани така, че да бележат акценти върху пристрастията на Христов в изкуството, уважението към партньорите на сцената и грижата на твореца към младите таланти.

  Датата, на която по традиция стартира фестът, е рожденият ден на Борис Христов – 18 май 1914 г. На същия ден, но 28 години по-късно, Борис Христов взима съдбоносно решение: купува си билет за спален вагон и вечерта заминава за Рим. Министерството на просветата му е отпуснало стипендия, за да учи в Италия. От този момент нататък историята е известна: упоритост, успехи, късмет и превратности, пробив на големите оперни сцени, огорчения и триумфи по света. И неизменна свързаност с родината, към която проявява, както самият той казва, „синовна привързаност”.
  Израз на дарителския му жест е превръщането на софийския му дом в център на изкуствата и съкровищница на музикалната памет.

  На 28 юни, денят на смъртта на Борис Христов, в програмата на фестивала е предвидена прожекция на „Реквием” на Верди, която ще ни върне в далечната 1971 г., когато в Копенхаген е осъществен видеозаписът под диригентството на Бруно Бертолети и с изцяло българско звездно участие – Борис Христов, Юлия Винер, Александрина Милчева и Любомир Бодуров.

   

  Източник:  Vsekiden.com

• Дим от устата

  Дали кампанията срещу тютюнопушенето не е свързана и с нечии икономически интереси?

  Калин Терзийски,  Дойче Веле

  .

  Сигурен съм, че на всеки втори човек, който всеки ден слуша за офанзивата срещу тютюнопушенето, му е хрумвала мисълта: абе кой ли се опитва да съсипе тютюневата индустрия? Става въпрос – в световен мащаб. Или пък: Кой ли има изгода да я съсипе? Производителите на лекарства? На други видове наркотици? На други видове легални наркотици? Производителите на дъвки? На никотинови дъвки? На шоколад?

  Непознатото лице на никотина

  И така. Нека започна с няколко сведения за никотина.

  Никотинът е вещество, което въздейства на мезолимбичната система, тоест – на тези структури в мозъка, които отговарят за удовлетворението. Активирайки N-холино рецептори в мозъчната кора, той определено въздейства и на когницията. Тоест – на паметта и мисленето. Опирайки се на опита на много мои възрастни колеги-психиатри, мога да кажа, че психично болните, развиващи прогресиращ когнитивен дефицит, показват извънредно силна потребност от никотин. Според някои мои опитни колеги тази силна нужда от никотин е резултат именно от развиващия се заради болестта им когнитивен дефицит. Те – шизофренно болните – го усещат и търсят компенсаторни механизми. Тоест, те някак несъзнато се стремят към стимулиране, към самолечение с никотин.

  С други думи, никотинът едва ли има само това лице, което ние познаваме – на ужасна отрова.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Това, естествено, е само едно наблюдение. По него има и доста научни разработки, но те едва ли ще представляват интерес за широката публика. В същото време според Американската кардиологична асоциация пристрастяването към никотина може да се приравни с това към хероина и кокаина. А според съвсем нови изследвания никотиновата зависимост е дори по-тежка от хероиновата. Всички тези данни за тежестта на никотиновата зависимост са широко разпространени и добре известни. Те идват от различни независими източници. Въпросът е – кои източници в момента са независими?

  Та не сме ли наясно, че живеем в свят на свободния пазар и конкуренцията! В който почти нямат значение други механизми, освен пазарните! Нима не подозираме, че нито здравето, нито благосъстоянието на някакви групи от населението имат решаващо значение, когато става въпрос за финанси? И най-вече, когато става въпрос за грамадни, невъобразимо грамадни икономически интереси!

  И така. Нека подхвърля само няколко свои подозрения. За това кой би искал, кой би имал полза тютюнопушенето да бъде инкриминирано. Защото така изтласквано ден след ден, то в най-скоро време ще бъде инкриминирано и подложено на истински сурово преследване.

  Тук следва да кажа, че аз съм отказал се пушач, непушещ от четири години и пълен въздържател, йога и аскет. Така че трудно мога да бъда обвинен в пристрастност. Освен в пристрастност към един особено летлив наркотик – истината.

  Какво е ВЛИ, респ. СЛИ?

  И така. Първият, за когото се сещам, когато мисля за това кой би могъл да иска инкриминиране на тютюнопушенето, е Великата Лекарствена Индустрия. Тя е извънредно мощна и в момента наистина застрашително превзема все повече и повече територии в човешкия живот. Няма възраст и няма състояние, в което съвременният обикновен човек да не е някак неусетно заставен да ползва някой от продуктите на тази огромна и величествена индустрия.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Помислете: колко препарати и консумативи, произведени от фармацевтичната индустрия, ползва едно бебе още в първата една седмица от раждането си?

  Огромно количество!

  И така – каква би могла да е връзката между цигарките, любимите ни вредни цигарки и интересите на фармацевтичните гиганти?

  Ето каква. Контролът върху човешкото съзнание. Тук, за да не бъда съвсем параноик, ще уточня, че не става въпрос за психотронни въздействия или нещо паранормално – а за обичайния и съвсем разбираем контрол. Контрол върху човешкото настроение и да кажем направо – върху човешката зависимост и човешкото щастие. Цигарите са един гигантски наркотик; но също така и регулатор на човешкото настроение, стимулант, антидепресант (редовно използван от традиционната медицина на Ориента!) и средство за подобряване на когницията. Ако този стимулант-антидепресант-мотиватор-анксиолитик (противотревожен медикамент) – бъде отнет от обществото, …то тогава… Кой ще го замести?

  Отговорът е: създадени от Свещената Лекарствена Индустрия легални и не-инкриминирани медикаменти.

  Нека спра дотук. Подхвърлих достатъчно, на пръв поглед параноични, идеи за размисъл. Искам в заключение да кажа: моята параноя си е моя параноя. Но в същото време аз наистина вече не обичам цигарите. И все пак бих предпочел някое добре изучено хапче, ако съм в депресия. Но истината ми е скъпа и я търся дори с такива въпроси, които може да ви прозвучат шантаво.

   

  –––––––––––––––

  Коментар на редактора:

  Интересни предположения прави авторът на този текст Калин Терзийски. Но само ги е започнал. Може би си струва да се запитаме, например, и дали от грижа за здравето на пушачите акцизът върху цигарите увеличава десетократно реалната им стойност? (Поне в България е така, но не само.) Или заради, което е къде по-логично – за „здравословно оправдано“, лесно пълнене на държавни бюджети с косвени данъци?

  Което, впрочем, особено в страни като България – където има достатъчно пушачи, за които купуването на цигари законно не е посилно за личния бюджет – води до това, че щат на щат, тези пушачи могат да се надяват единствено на контрабандата. (На „милостта“ на управниците, които, и да са пушачи, такъв проблем изобщо нямат, затова и не могат да го разберат, не могат да се надяват. Управниците бодро съобщават ден през ден колко контрабандни мастербокса са хванали, и ни никого изглежда не хрумва, че не добре премерените политически решения – били те национални или наднационални – обикновено имат обратен ефект.)

  Невъзможността да си купят спокойно законни цигари е като удар 2 в 1. Тя увеличава едновременно риска и за здравето, и за джоба им. Защото са принудени да купуват цигари с какъв ли не произход само и само, за да им излезе поне малко по-евтино. И защото по-трудното им намиране или тяхната липса заради финансов недоимък не води до отказване от тях в повечето случаи. А, напротив – до психологическо провокиране на по-силна зависимост.

   

• Да има ново СБЖ и нова среща през есента реши Осмата световна среща на българските медии

  
  Със съгласие за създаване на нова гилдийна организация на журналистите завърши Осмата световна среща на българските медии, която се проведе в Букурещ. Участниците във форума се обединиха около идеята, че е необходима нова организация, която да защитава правата на българските репортери, като не изключиха и варианта от възобновяване и „почистване на Авгиевите обори” в Съюза на българските журналисти, който по думите на генералния директор на БТА Максим Минчев е залинял.

  Минчев пое ангажимент от името на медията да организира през септември в провинцията в България или в съседна държава нов форум, посветен на свободата на словото. Идеята възникна по време на дискусиите на срещата в румънската столица.

  Тя се организира от БТА и Асоциацията на българските медии по света. В нея участваха над 150 представители на български средства за масова информация, на бизнеса, телевизионни продуценти, депутати, кметове, от поканените отсъстваше единствено представител на Агенцията за българите в чужбина. В края на срещата стана ясно, че освен двете решения от нея ще излезе и албум с шаржове на участниците. Творбите рисува художникът Румен Статков по време на заседанията от форума „Медиите – между глобалното и регионалното”.

  Източник:   Дарик радио

• Българи под прикритие в Беломорска Македония

  Даринка Илиева,  в. „24 часа„

  .

  

  „Изселваха ни, за да погубят езика, културата и душите ни“. Думите са на жена от родното село на Димитър Благоев Василиада в Северна Гърция. Някога то е носило името Загоричани. Сега там няма и помен от българското му минало. В селото обаче живеят хора, които често с риск за живота си пазят българщината.

  Василиада е само едно от многото села в Северна Гърция, където може да чуете българска реч, след като разберат, че сте свой. Те рядко се наричат българи. Най-често отговорът на въпроса „Какви сте?“ е „ендопи“ или „местни“. Поставят знак за равенство между българи и македонци. Не казват и на езика „български“, а славянски. За такъв смятат и произхода си. Представят се с две имена – гръцки и славянски. Винаги, когато говорят на български, се оглеждат и при най-малкия страничен шум обръщат на гръцки. Жадни са за книги на кирилица. Не се изненадвайте, ако скрият някоя под ризата си. Повечето са възрастни и още помнят зверските кланета от Гръцката гражданска война.

  Търсенето на следите на забравените българи от Северна Гърция започва от мъничък остров насред Малкото Преспанско езеро, до който се стига по пешеходен понтонен мост, дълъг около километър. Някога остров Свети Ахил (Агиос Ахилиус) е бил българска територия. През X в. цар Самуил строи там базилика, за да пренесе мощите на светеца, на който по-късно е наречен островът. През 1969 г. гръцкият археолог проф. Николаос Мацопулос открива сред останките от базиликата гробовете на българския цар, на сина му Гаврил Радомир и на зет му княз Иван Владимир, който бил женен за Самуиловата дъщеря Косара. Каменните саркофази, разположени един до друг, са добре запазени, но празни. Не се знае и къде точно са костите на Самуил. Твърди се, че самият проф. Мацопулос ги е скрил, за да ги опази. Останките от базиликата пък са толкова добре съхранени, че след 11 века още личат цветовете, с които е била изографисана. Сред оставените по пода части от колони ясно личи, че част от тях са били зелени. Смята се, че са направени от брешански мрамор, какъвто има в софийската базилика „Света София“ и „Св. Александър Невски“. Някога, както червения цвят е бил символ на царското семейство и се е носил само от членовете му, така зеленото пък се е свързвало с църквата. Затова колоните в базиликата навеждат на мисълта, че е била патриаршеска, и вероятно в нея е служил българският патриарх Дамян. По информационната табела пред останките, на двете места, на които се споменава, че храмът е построен от българския цар Самуил, думата „български“ е издълбана и заличена.

  Историята на острова, отдалечен на 50 км от Лерин (Флорина), където сега живеят 20 души, също е любопитна. До 1912 г. той е територия, официално призната като населявана от българи. След Междусъюзническата война през 1913 г. той остава в Гърция. През Гражданската война местните го напускат и по-късно част от тях се връщат. Легенда гласи, че къщите на острова трябва да са по-малко от 12-те църкви, защото в противен случай ще се разрушат. Местните разказват, че всички са имали славянски фамилии, които по-късно гърците променили. Така Петков например станал Параскевопулос. Говорят на преспански български диалект. Друга история твърди, че преди гръцките войски да завземат острова, местните закопали в нива всички книги на кирилица, за да ги опазят. Писмената още не са открити. От няколко години островът става все по-популярен сред българските туристи. Единственото хотелче и заведението там са пълни с картини и скулптури на български майстори, а подовете са застлани с родни черги. Двойната стая е 35 евро, а вечерята за четирима излиза около 40 евро.
  Само на 7 км от острова е с. Герман (Агиос Герман). Там в черквата „Свети Герман“ са
  погребани родителите на цар Самуил – баща му, комит Никола (управител на област в Югозападната част на българското царство при цар Петър I- б.а.), и майка му Рипсимия. Не търсете обаче табели, на които това се споменава. Единственото, което ще откриете, е, че черквата е от X век, а залепеният до нея храм с мощите на светеца е от 1882 г.

  Следващата точка е с. Шиштево (Сидирохори) в Костурско, в което е родена народната певица Любка Рондова. Недалече от него пък е открит гробът на българския цар Давид – най-големия от братята Комитопули, синовете на комит Никола – Давид, Моисей, Арон и Самуил, оглавили борбата на българския народ срещу византийците след падането на Велики Преслав през 971 г. През 976 г. след смъртта на император Йоан І Цимисхи Комитопулите преминават в настъпление, а Давид ръководел направлението към Солун. Убит е в началото на движението от власи в местността Красивите дъбрави по пътя между Костур (Кастория) и Преспа.

  Там се срещаме с Николаос Нотис, секретар на партията на т.нар. етнически македонци в Гърция „Виножито“ в Костур. Той е човекът, открил останките на цар Давид. Нотис казва, че вече е „стар, колкото акропола“, защото е роден през 1939 г. Като дете му разказвали, че край селото е погребан цар. Един ден през 1979 г., докато копаели нивата, открили каменен саркофаг. В него главата била положена върху издълбан камък, на гърдите имало четири сребърни накита, а около кръста личели останки от кожен колан със сребърни токи. При краката пък имало частици от червени ботуши. Нотис занесъл камъка в Германия, където го датирали – IX-XI в. По-късно на мястото разкопки правил и проф. Мацопулос.

  „Цар Давид е бил много висок, около 1,90 м. Според легендите селото е кръстено на сестра му Шеста. Затова и черквата тук е „Св. Анастасия“ като християнското й име“, казва Нотис.

  Селото става гръцко след Междусъюзническата война. Прекръстено е на Сидирохори (Желязно село) заради отпора, който местните оказват. След това 240 души се изселват в България. При гръцката гражданска война селото, в което сега живеят 99 души, дава 60 жертви.

  „Нямаше къща, която да не беше почернена. В Лерин 2000-3000 души бяха избити.
  Три дни реката носеше кръв, спомня си секретарят на „Виножито“. Тогава над 400 души се изселват, а 230 деца са изведени от комунистическите части извън страната. Сред децата бежанци били Нотис и певицата Любка Рондова, от чиято родна къща е останала само фасадата.

  „Гърци, сърби и турци ни изтрепаха войводите. Грешките си не разбрахме нито ние, нито вие. Братя сме, а сте ни предавали много. Защо? Трябва да си помагаме“, категоричен е Нотис.

  „10% от Македония (областта – б.а.) са ваши. Защо дадохте Солун през Балканската война? Имахте цялата сила, да те заболи главата“, обажда се друг. Трудно е да отговориш. Чувстваш се някак виновен за чуждите грешки в миналото и ти остава само да кимнеш за съгласие и да сведеш поглед към земята.

  „Тук гърци няма. Има българи, арнаути, турци, славяни и румънци. Чисти гърци има само в Южна Италия, там ги търсете“, смее се трети. Някои още помнят песента, с която влизали в бой войводите: „Я съм българче и силна майка мене е родила, со бугарка да се среча и лоша дума да не реча.“

  Връщаме се при Нотис, който разказва за „Виножито“. Макар да има най-ниската пенсия в Гърция – 460 евро, всеки месец дава 150 от тях за бензин, за да разнася партийния вестник „Нова Зора“. Раздава по 800-900 бройки. Категоричен е, че един милион имат славянски произход, но са се погърчили и едва 20 000 знаели „нашия“ език. Иска да прави фотоалбум с местата наоколо, където са загинали войводи, защото е от малкото, които ги знаят и не иска да бъдат забравени. Разказва за дядо си, комит Димитрия, убит от турци. Неговата глава разнасял гръцкият митрополит Германос Каравенгелис.

  Костурският владика е двигател на гръцката въоръжена пропаганда в Западна Македония. Заради дейността му през 1907 г. гръцката патриаршия го отзовава и го праща в Амасия.

  „Деца, отдека сте?“, втурва се жена на средна възраст, щом чува българска реч около черквата „Въведение Богородично“ в Загоричани. „Все ли сте такива убави чупи (момичета – б.а.)? Знам, че най-хубавите хора са македонци…българи“, казва Хрисула. Разказва как някога всяка неделя в черквата се служело на български и как сама се научила да чете на кирилица. Не спира да се извинява, че не говори добре като нас. Целува ни и ни прегръща, сякаш не сме се запознали преди 10 минути, а сме роднини. Настоява да отидем у тях на сладко и кафе, а очите й се пълнят със сълзи.

  „Гръцкият не ми идва от душата“, споделя тя и пита за българска книга. „Бяхме 3000, но през войните повечето се изселиха и дойдоха маджири (гърци, преселници от Мала Азия – б.а.). Останахме колкото шепа трохи, а цялото село беше наше. Знаете ли, че на Загоричани са му викали малката София?“, продължава Хрисула.

  До 1940 г. Загоричани е крепост на българщината в района. След Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. селото става трън в очите на Костурския митрополит и през 1905 г. андартски чети нападат Загоричани. 90 души са изклани, а селото – опожарено.

  На път за Воден (Едеса), спираме в Пътеле (Агиос Панталеймон). Там сега живеят 1000 души. Казват, че селото е „чисто“, всички са македонци, „от нашите са“, т.е. българи.
  Воден попада в границите на Първото българско царство през IX-X век при цар Симеон. Смята се, че е бил резиденция на един от Комитопулите – Самуил след превземането на Североизточна България от византийците. След гражданската война в Гърция голяма част от местните се изселват в България, но там още се чува родна реч. Пасхалис Пападопулос разказва как три пъти прочел „Железният светилник“, за да разбере написаното от Димитър Талев, защото учел сам кирилицата. Вкъщи обаче гледал телевизия от български оператори, за да не забравя езика.

  Спираме в Енидже Вардар (Яница). Българската черква там „Св. св. Кирил и Методий“ е строена през 1908 г. След превземането на града от гърците е преименувана на „Св. Константин и Елена“. Разказите за българската й история смущават свещеника и на третата минута той пита: „Що искате?“ През 1862 г. пък е построена католическата униатска църква, в която литургиите били на български.

  Стигаме до с. Корнишор (Кромни), в което живеят трима души, защото след Втората световна война цялото е изселено. То е на 13 км от Енидже Вардар. Някога в него живеели 800 души. Сега мястото е призрачно. Сякаш хората не са имали много време или пък са смятали, че ще се върнат, защото не всички домове са залостени. Било е известно като Малката България. В икона в черквата „Свети Николай“ личи надпис на кирилица. Не е ясно как е останал. Някъде отзад е погребан племенникът на Хаджи Димитър – войводата Кръстьо Асенов.

  Обрасли в бурени и дървета са останките от църквата в с. Баница. Заградени са с телена ограда и нищо не напомня, че там за кратко е погребан Гоце Делчев. Единственият спомен за българския революционер е анонимна изложба в старата кула.

   

• Новини от Осмата среща на българските медии

  26 регионални български вестника ще отбележат заедно 100 години от Балканската война

   

  26 регионални български вестника ще излязат в един и същ ден с еднакви статии, съобщи председателят на Българската асоциация на регионалните медии Иван Бунков. Инициативата е във връзка с отбелязването на 100 години от Балканската война.

  „За много региони в страната това историческо събитие е истинското Освобождение”, коментира Бунков. Той призова и българските медии по света да последват инициативата, като публикуват същия материал.

  

  Инициативата бе обявена на Осмата световна среща на българските медии, която БТА и Асоциацията на българските медии по света провеждат тази година в Букурещ. В нея участват представители над 30 български медии от Канада, САЩ, Чехия, Холандия, Румъния и други.

  Източник:  Dariknews.bg

   

  Изложба на българския възрожденски печат „Родени свободни“

  В рамките на Осмата световна среща на българските медии в Националната библиотека на Румъния бе открита изложба Възрожденски печат „Родени свободни”.

  На снимката: Иво Хаджимишев и генералният директор на БТА Максим Минчев. Пресфото – БТА

  

   

  Нова организация, която да защитава журналистите, поискаха от гилдията по време на Осмата световна среща на българските медии

  Да бъде създадена нова организация, която да защитава журналистите. Около тази идея се обединиха участниците в дискусия за нивото на свободата на словото у нас „Накъде след 80-то място?“ в рамките на Осмата световна среща на българските медии, организирана от БТА в румънската столица Букурещ. По думите на медийния експерт и председател на СЕМ Георги Лозанов това трябва да е нещо като журналистическа камара, която да има сериозно влияние и авторитет. Според него професията се нуждае от обновление, за да се върне във високия елит на градските професии. В момента няма субект, който да защити журналистическата гилдия, заяви той. На форума беше посочено, че Съюзът на българските журналисти има нужда от съживяване. Предложено беше обществените медии, които по думите на Лозанов в момента са най-големият гарант за независимост и свобода на словото, да инициират дебатите за промени. „Гилдийната работа на журналистите в момента е много занемарена“, заяви Георги Лозанов. Според него имаме много повече желание да влезем в конфликт помежду си, отколкото да търсим самозащита. Сега има два медийни съюза, в което няма лошо, но те са организации на собствениците, което е различно от съюз на журналистите, каза Лозанов. Експертът даде пример с Франция, където ако в едно издание се смени собственикът, журналистът може да откаже да работи с него поради съвестта си и затова ще му се изплати компенсация. Според Лозанов българското общество и колегия осъзнават, че има проблем със свободата на словото у нас. Той смята, че от различните аспекти на свободата на словото най-много спада усещането, че журналистиката не върши достатъчно гражданска работа. Медийният експерт открои отново четирите източници на заплаха за журналистиката според него. Това са аудиторията, за която е утопично да се смята, че може да бъде защитник на журналистиката; рекламата и спонсорството, където пък почти е невъзможно медията да си позволи критичност по отношение на собствените си рекламодатели; инвестициите, които Лозанов определи като най-рисков фактор. Според него в момента държавното подпомагане на медиите е най-голямата гаранция за независимост на журналистиката. Той отново даде за пример Франция, която дава 400 млн. евро годишно за подпомагане на качествения печат, който работи по стандарти. Председателят на СЕМ за пореден път посочи идеята си за общ медиен закон и все повече регулацията да преминава чрез саморегулация. Специализиран закон за концентрациите също би довел до промяна на общото усещане на средата, оттам и на свободата на словото, каза Георги Лозанов. Главният редактор на в. „Банкеръ“ Бистра Георгиева отбеляза, че медийната свобода е възможността изданието да каже това, което иска. Тук се получава големият конфликт на интереси – в днешно време сме все по-ограничени от произхода на капитала на медията и от рекламата, каза тя. С навлизането на много хора, които не са в бранша, жаждата за отмъщение ги кара да поставят „задачки“ на подчинените си – репортери и главни редактори. Стояна Георгиева, главен редактор на „Медиапул“, заяви, че самото присъствие на медийния пазар на некачествени продукти разрушава пазара на качествените такива. В момента се наблюдава една деградация на всеки един принцип на независимата журналистика и собствениците на медии, които се опитват да я отстояват, трябва да имат голям ресурс, смята Георгиева. Според Даниела Горчева от сп. „Диалог“ /Холандия/ качеството струва скъпо, но липсата на качество струва много по-скъпо. По думите й българските журналисти страдат от натиск във всичките му форми и липса на солидарност. Ще ни „отстрелват“ един по един, защото си мълчим, заключи тя. Програмата на Осмата световна среща на българските медии продължава с премиерата в Румъния на българския филм „Миграцията на паламуда“ на Людмил Тодоров.
  Източник: БТА

• Български ученици от Чикаго дариха средства за възстановяването на катедралата на бесарабските българи

  Поредно българско училище от чужбина се включва в инициативата за възраждане на Свято-Преображенския събор в гр. Болград, който остана без купол след пожара на 26 януари т.г. Наред с десетки български неделни училища в Европа, Австралия и Америка, и Малкото българско училище в Чикаго проведе открит урок по родолюбие на тема «Болградският събор – храмът на възродената българщина». На учениците и техните родители бе прожектиран филмът «Перлата на Бесарабия». Освен оживена дискусия по повод трагедията на българската общност в Украйна, децата успяват да съберат 474,24 щатски долара, които вече са преведени на сметката за възстановяване на българската катедрала в Бесарабия.

  Живка Бубалова, Директор на Малкото българско училище в Чикаго, САЩ:
  «Това е и искрица на благородство и великодушие – качества, които толкова много искаме да възпитаме у потомството. Гордеем се с вас, деца! Благодарим ви, родители, че избрахте нас и ни поверихте тези чудесни деца!»

  Райна Манджукова, журналист, координатор на Инициативен комитет за възраждане на Свято-Преображенския събор в Болград:
  «Над 40 училища се включиха в една от нашите инициативи чрез провеждане на открит урок по родолюбие. Мнозина от тях дори събраха пари. Тук не става въпрос за сумата, която е събрана. С тази постъпка ние виждаме резултатите безценната работа на учителите, които успяват да възпитат родолюбието в нашите български чеда, независимо в коя държава се намират те днес и къде са родени. Когато децата вярват, надяват се и правят нещо за да реализират идеите си, ние, по-големите, нямаме право да станем преграда за тях с пасивността си. Затова продължаваме да работим в тази посока и каним желаещи да се включат в Инициативния комитет».

  До момента по сметките за набиране на средства са постъпили над 800 000 украински гривни, която е равно на 153 000 лева. От България финансова помощ оказаха редица общини, политически партии, физически лица, различни организации. Едно от последните постъпления е направено от Управителният съвет на Националната асоциация на председателите на Общински съвети в Република България, който дари 2 000 лв.

  Максим Димитров,
  Информационен портал на българите в Украйна
  (Skype: maksim_dimitrov)

  –––––––––––––––

  Допълнителна информация:

  Напомняме вече действащите сметки, по които могат да се превеждат пари в лева, евро и щатски долари:

  Банка ДСК – Клон Дондуков. Получател: ИКВСПС (Инициативен Комитет за Възраждане на Свято-Преображенския Събор); IBAN: BG57STSA93000020206880; BIC: STSABGSF.

  EUR VARIANT 1
  INTERMEDIARY BANK:
  DEUTSCHE BANK AG, FRANKFURT/MAIN, GERMANY
  SWIFT: DEUTDEFF
  BENEFICIARY’S BANK:
  ACC WITH INTERMEDIARY BANK:947706800
  IMEXBANK, ODESSA, UKRAINE.
  SWIFT: IMEXUA2X
  BENEFICIARY:
  NAME: PRAVOSLAVNA PARAFIYASPASO-PREOBRAZHENSKOGO SOBORU M.BOLGRAD ODESKOI YEPARHII UPTS
  ACCOUNT: 26001003065005
  НАЗНАЧЕНИЕ ПЛАТЕЖА:
  POZHERTVOVANIE NA VOSSTANOVLENIE SPASO-PREOBRAZHENSKOGO SOBORA V G.BOLGRAD    EUR VARIANT 2
  INTERMEDIARY BANK:
  COMMERZBANK AG, FRANKFURT/MAIN, GERMANY
  SWIFT: COBADEFF
  BENEFICIARY’S BANK:
  ACC WITH INTERMEDIARY BANK:400886990101
  IMEXBANK, ODESSA, UKRAINE.
  SWIFT: IMEXUA2X
  BENEFICIARY:
  NAME: PRAVOSLAVNA PARAFIYA SPASO-PREOBRAZHENSKOGO SOBORUM.BOLGRAD ODESKOI YEPARHII UPTS

  ACCOUNT: 26001003065005
  НАЗНАЧЕНИЕ ПЛАТЕЖА:
  POZHERTVOVANIE NA VOSSTANOVLENIE SPASO-PREOBRAZHENSKOGO SOBORA V G.BOLGRAD
  USD
  INTERMEDIARY BANK:
  DEUTSCHE BANK TRUST COMPANY AMERICAS,  NEW YORK USA
  SWIFT: BKTRUS33
  BENEFICIARY’S BANK:
  ACC WITH INTERMEDIARY BANK: 04407588
  IMEXBANK, ODESSA, UKRAINE.
  SWIFT: IMEXUA2X
  BENEFICIARY:
  NAME: PRAVOSLAVNA PARAFIYASPASO-PREOBRAZHENSKOGO SOBORU M.BOLGRAD ODESKOI YEPARHII UPTS
  ACCOUNT: 26002003065004
  НАЗНАЧЕНИЕ ПЛАТЕЖА:
  POZHERTVOVANIE NA VOSSTANOVLENIESPASO- PREOBRAZHENSKOGO SOBORA V G.BOLGRAD

• Президентът пред българите в Сиатъл: Вашият успех тук е успех за цяла България

  

  Повече от час продължи срещата на президента Росен Плевнелиев с представители на българската общност в Сиатъл, съобщи „Фокус“. На разговора се събраха над 40 българи. Издаването на документи, липсата на специалисти в областта на високите технологии, образованието бяха сред основните въпроси, които бяха обсъдени на срещата.

  Радвам се, че българите успяват навсякъде по света. Радвам се, че са свободни и ходят навсякъде по света, заяви президентът Плевнелиев по време на разговора. „След като сте успели тук – в меката на високите технологии, вие имате самочувствие. Аз също идвам тук със самочувствие. Това за съжаление не е толкова често срещано в България – нямаме самочувствие. А трябва да имаме. За мен като президент е важно да показвам успеха. Вашият успех тук е успех за цяла България. Това, което вие правите тук, за мен е символ на това къде е тръгнала България“, отбеляза държавният глава.

  Плевнелиев заяви, че се опитва да постави началото на един нов тип политика. Аз реших, че ще съм този честен, нов политик, който няма да обещава всичко, но ще внимава какво ще обещава и това, което обещае, да бъде така добър да си го изпълни. Това е важно, защото по този начин се ражда доверие. Когато има доверие между българите и политиците със сигурност ние ще имаме по-силно гражданско общество и по-силни институции, базирани на гражданската енергия и инициатива. Това ще ни направи по-резултатни. Виждате Америка, Германия, която и от богатите държави да вземете, те не са богати, защото имат много петрол. Те са богати, защото имат работещи институции, имат силна средна класа, която знае какво иска и движи и държавата напред. Пожелавам си това и в България. Искам вашата енергия, вашето желание, вашите знания да се разпространят така, че това, което вие можете да правите на световно ниво, да бъде видяно, чуто и да посее своите семена в България„, каза още държавният глава.

  Плевнелиев изтъкна, че България е стабилна държава и това е много важно, защото в следващите години тази стабилност може да бъде надграждана, защото има здрави основи. Със сигурност България ще се развива. За мен въпросът е с каква скорост ще се развива.

  Президентът увери българската общност в Сиатъл, че България е в добри ръце и на прав път. Имаме дългосрочен план за развитие, нищо няма да се случи от днес за утре, но много неща в дългосрочен план ще се случат както трябва, посочи държавният глава.

  Ще направим промени в Закона за българите в чужбина, така че да имаме много по-работеща платформа, за да стигнем до всеки един от вас, да ви чуем, да ви разберем, а и вие да видите, че държавата работи по-ефективно, заяви още президентът пред българите в Сиатъл.

  По-късно президентът пристигна в Сан Хосе за срещи с лидерите във високите технологии. В третия ден от официалната си визита държавният глава ще проведе срещи в Изследователския център на НАСА. Ще посети лабораториите на Гугъл, HP, Сиско. Вечерта в „Опера хаус“ президентът ще се срещне с местната българска общност.

   

  Източник:  в. „Дневник“

  Бел.ред.:  Заглавието е на Еврочикаго

• Нездравословният бизнес със здравето

  Няма страна, в която пенсиите да не са проблем. Причината е ясна – липсата на достатъчно пари. Как досега имаше, а сега пък няма?

  Глобализацията, конкуренцията, спекулата и демографската криза са част от причините. Математическото обяснение и финансовата логика обаче не винаги успяват да убедят най-чувствителните привърженици на колективната осигурителна система – французите. Както преди години левицата сведе работната седмица на 35 часа, така днес новият Президент Франсоа Оланд сваля пенсионната възраст на 60 години за хората, започнали да работят преди 18 годишна възраст и навъртели 41 години трудов стаж. Дали финансите на страната ще го позволят, бъдещето ще покаже.

  Днес в демократичните страни съществуват две пенсионни системи. Англо-американската, която почива върху капитализация на индивидуалните спестявания, и френско-немската, която преразпределя колективно събраните вноски.

  Финансовата криза през 2008 г. стопи спестяванията, скътани в пенсионни спекулативни фондове, и тласна милиони 65-70-годишни американци към борсата за търсене на работа. За щастие, от 1935 г. в САЩ също има задължително осигуряване, но то гарантира за пенсия едва 37% от заплатата.

  Нито финансовата криза, нито сривът на борсата смутиха спокойствието на френските пенсионери. Това, което се случи в Америка и Англия, заздрави у французите убеждението, че те притежават най-добрата система и за нищо на света няма да се откажат от нея.

  Въпреки близките по принцип системи, германци и французи не реагират по един и същ начин пред пенсионните реформи. Причината със сигурност се намира както в зараждането на идеята, така и в нейното внедряване.

  Германската пенсионна система е резултат на държавническата воля на най-големия немски политик – Ото фон Бисмарк. По същото време, около 1890 г., народните водачи Мартин Надо и Леон Гамбета с помощта на бурни улични манифестации налагат на френските работодатели задължителни вноски за пенсия и здравеопазване. В немския случай става дума за политическа прозорливост, докато във френския – за обществено социално завоевание.

  Гамбета е потомък на италиански емигранти, който стига до поста министър-председател, докато Надо е зидар, издигнал се чрез политиката до поста депутат. Какво се случва в Европа по това време?

  В резултат на механизацията и индустриализацията стотици хиляди селяни напускат полето и се преселват в градовете. Там те намират препитание във фабрики и работилници. Трудови правила и закони липсват. Работи се от тъмно до тъмно. Заплатите са мизерни. Злополуките на работното място са често явление. От друга страна, като последствие на многобройните войни, хиляди войници след дълги години, прекарани на фронта, се прибират в домовете си без никакви доходи. Много от тях са болни и осакатени.

  В същото време пред очите им никнат огромни богатства. Първоначалното натрупване на капитала в Европа тече с пълна сила. Бисмарк, Надо и Гамбета разбират, че тази маса експлоатирани, пренебрегнати и гладни хора са един барутен погреб за обществото. Най-малката искра може да взриви всичко. Благодарение на политическата им далновидност, в Европа през ХІХ век се ражда зависимостта между капиталистическия просперитет и социалната справедливост. Оттогава съществува убеждението за задължителна солидарност между различните слоеве на обществото.

  Постепенно всички развити икономики следват примера на Германия и Франция. Въпреки приликите между двете системи, те се различават по същество.

  В Германия пенсиите са пропорционални на вноските. Социалните каси се управляват от работодатели и служители. Децентрализацията и сравнителната автономност на лендерите са исторически и политически факт. Докато Франция от времето на Наполеон Бонапарт е силно централизирана държава. Пенсионната система е част от Секюрите Сосиал (Sécurité Sociale), което е под купола на Министерството на труда. Системата е била реформирана десетки пъти. Държавата е тази, която управлява и гарантира социалната политика. В резултат на това всеки служител внася около 20% от заплатата си за здравни и пенсионни осигуровки, а работодателите 40%. Днес всеки френски гражданин, навършил 60 години, с 40 години и половина трудов стаж, си тръгва с 1150 евро. От друга страна, всеки професионален сектор или индустрия – металургия, транспорт, образование, медии и др. – има собствена взаимоспомагателна каса, управлявана от представители на вносителите. Те се избират за по 2 години. Благодарение на тези каси основната пенсия може да се увеличи двойно, тройно и повече пъти.

  В случай на заболяване, зъболечение, протези, хирургически операции или сдобиване с очила, това двойно осигуряване поема всички разходи от 95 до 100%. За разлика от България, удръжките от заплатите влизат в държавната и взаимоспомагателните каси без участието на каквато и да е банка. Преводите между различните администрации, клиники и граждани са преки. Те не подлежат на никакви лихви, такси или комисионни.

  Още от създаването си френската система почива върху солидарността между различните поколения. „Един за всички и всички за един”. Вноските на активните служители плащат пенсиите на прекратилите вече професионалния си живот хора. Всяка година 280 хиляди французи излизат в пенсия. За радост, благодарение на модерното здравеопазване, броят на напускащите земния живот е значително по-малък. В последните години съкратените и уволнени служители намаляват социалните си вноски. Безработицата расте. Въпреки това, държавата-майка продължава да закриля всички нуждаещи се.

  Тази година общият дефицит ще достигне почти 6% от БВП! Франция го запълва с пари от световния финансов пазар. Така всяка десета пенсия е на кредит. За да влезе страната в релсите на Маастрихт, средствата са кът. Евентуалното вдигане на ДДС-то ще намали покупателната способност и ще увеличи безработицата. Увеличаването на вноските на работодателите ще оскъпи производството и ще намали конкурентноспособноста на стоките и услугите. Единствената вратичка, която остава пред правителството, е нова данъчна система. А данъците за французите отдавна не са само инструмент за покриване на дефицит. Те са преди всичко средство за коригиране на социалните несправедливости.

  Тези, които са родени богати, плащат за тези, които са родени бедни. По-малко богатите – за тези, които са родени по-малко бедни. По този начин се „изпилват” крайностите. Едва ли има по-чувствително общество по отношение на социалната справедливост от френското. Който властимащ го забрави, улицата и избирателната урна му го напомнят.

  В България обаче не е така. Плоският данък задълбочава социалната несправедливост. Фармацевтичният пазар е извън контрола на обществото. Въртележката на министри, които идват и си отиват, може да се сравни със смяната на треньорите по футбол. Тя отвлича вниманието на хората, но не решава проблема. Колкото и благородни акции да се предприемат, болести с SMS-си не се лекуват.

  Преди да се отвори чадъра с оправданието, че „пари няма”, може да се проследи пътя на парите за пенсии и здравеопазване. Още при първия поглед на сравнение с европейските здравни системи се вижда, че на „клона има повече маймуни” от отколкото е необходимо.

  Докато във Франция и Германия вноските се събират в каси, контролирани пряко от вносителите с помощта на държавата, в България държавата събира вноските и ги превежда в една белгийска банка?! Така било в Америка. България нито е Америка, нито ще стане някога Америка. По същество всички социални системи са губещи. Никой обаче не упреква държава, която „налива” пари за дефицит на социална система. За сметка на това, здравни и пенсионни вноски, влизащи в джоба на чужда банка, много трудно могат да бъдат оправдани.

  Независимо как, кога и кой е довел до тази ситуация, проблемът е принципен. Присъствието на частна банка носи три отрицателни последици.

  Първо, удължаването на пътя за превеждане на пари оскъпява процедурата.

  Второ, седалището на банката KBC, в която заминават вноските, е в Белгия. Това лишава българските вносители от всякаква видимост върху съдбата на пенсионните и здравни фондове.

  Третото отрицателно последствие е несигурността.

  Лечението, профилактиката и пенсията са области, които се нуждаят преди всичко от сигурност. Те нямат нищо общо с банкерското призвание –  постоянно търсене на максимална печалба. По същество социалните институции предпазват обществото от рискове, докато финансистите разчитат на тях.

  Собственикът на Си Банк – белгийската групировка KBC явно има слабост към рисковите инвестиции. През 2008 г. тя оцеля благодарение на спасителна инжекция от 3 милиарда и 500 хиляди евро, отпуснати от белгийското правителство. До края на 2013 г. тези пари трябва да бъдат върнати. Ангажирана в Ирландия, Гърция и Централна Европа, пазари със съмнителна кредитна възвращаемост, KBC дава признаци на задъхване. Световните агенциите Fitch и Moody’s само преди един месец предпазливо намалиха рейтинга на KBC – Си Банк. До сега финансовата криза бе лекувана с хапчета. По всичко изглежда, че в скоро време ще започне хирургията.

  България няма как да остане настрана. Здравната и пенсионната система са социалният щит на всяко общество. Точно в такъв момент страната се нуждае повече от всякога от държавническа прозорливост, познания и смелост.

   

  Париж, 16 май 2012 г.   

  Божидар Чеков

  Източннк:  Zonabg.info

• Тайна нова партия настоява за демокрация и мирно дезинтегриране на ККП

  

  Топ лидери може да са помогнали да се „опипа почвата“ за смяна на режима

  Нова политическа партия, която се стреми към създаването на конституционна демокрация в Китай, привлече вниманието на наблюдатели по Китай по време на напрегнатата политическа активност в Средното кралство, сигнал за предстоящи драматични промени…

  Епохални Времена научи, че интелектуалци и млади учени в Пекин наскоро са сформирали т. нар. „Китайска научна либерал-демократична партия“. Нейната водеща доктрина е универсалната ценност демокрация. Тя се стреми към използването на мирни средства за извършването на революция сред централното командване на Китайската комунистическа партия (ККП) и разрушаването на ККП отвътре с цел установяването на конституционна демокрация.

  Ако новата партия поеме властта, тя би работила за подсигуряването, че китайските граждани ще имат свобода, политически права и стабилна съдебна система, базирана на конституцията като върховен закон, като всички граждани са третирани равни пред закона. Тя би установила конституционно правителство с разделение на правомощията между изпълнителната, законодателната и съдебната власт.

  Новата партия би национализирала армията, която сега е контролирана директно от ККП.

  Епохални Времена се свърза с лидера на тази нова партия с псевдонима Лиу Йи (Liu Yi), според когото партията ще обяви устава си в близко бъдеще.

  Информационна агенция „Xinhua”, една от официалните медии на режима, публикува на 23 февруари предложение от партийната централа. То е първото по рода си от началото на управлението на ККП в Китай.

  Предложението е за изграждане на силна „ударна група“, състояща се от нечленуващи в ККП, включително защитници на демокрацията, представители на различни религии и етнически групи, и други. Тази група ще набира и нови таланти от тези организации, които да работят с ККП.

  Според източник, работещ в системата на ККП, в миналото нечленуващите в партията, които са работели за правителствени агенции, не са имали реална власт и са служели само за „декоративни“ и пропагандни цели. Тези хора без партийно членство са били изключвани от определени отдели и професии, като армията, медиите и длъжности, които изискват обезпечение по отношение на сигурността.

  По-рано този месец Епохални Времена съобщи, че ключови лидери в Политбюро на ККП са постигнали консенсус по четири точки, които са като отзвук на целите на новата партия:

  Нов подготвителен конституционен комитет, състоящ се от членове от различни общности, политически партии и организации, ще бъде сформиран за изготвянето на нова конституция, която да защитава свободата на сдруженията и събранията.

  Ще бъде обявено, че ККП е завършила историческата си мисия на управляваща партия и членовете й трябва да се пререгистрират с опцията да се оттеглят от нея или да останат в редиците й.

  Преразглеждане и компенсации за жертвите от „4-ти юни“ (кръвопролитията на пл.„Тянанмън“), Фалун Гонг и всички други групи и жертви, които са били несправедливо преследвани поради посвещаването си на осъществяването на китайската демокрация.

  Национализиране на войската.

  Паралелните обявления предполагат, че топ лидерите в ККП опипват почвата за прокарване на конституционна демокрация и подават свързаната с това информация в медиите. В средата на април Radio France Internationale (RFI) цитира статия от изданието „China in Perspective“, според която предложенията на премиера Уен Джябао за политическа реформа и преразглеждане на „4-ти юни“ са били приети.

  RFI цитира Гао Ю (Gao Yu), пекински журналист и двукратна носителка на наградата „Смелост в журналистиката“ (Courage in Journalism), която твърди, че е чула тази новина от човек, работещ в системата на ККП.

  Поредица от инциденти отразяват интензивните вътрешни конфликти в Китай, посочва адвокатът по човешки права Джянг Тянгьонг (Jiang Tiangyong) в неотдавнашно интервю за Епохални Времена.

  „Недоволството на хората и ескалиращите борби за власт сред висшите чиновници са на прага на експлозията“, коментира той.

  Сред тези инциденти са миналогодишният Жасминов протест, неуспешният опит за бягство на бивш полицейски шеф в американско консулство от началото на февруари, драматичното падение на бившия партиен секретар за Чонгчинг Бо Шилай (Bo Xilai), бягството от домашен арест на слепия адвокат по човешки права Чен Гуангченг (Chen Guangcheng) и търсенето му на убежище в американското посолство в Пекин от края на април.

  „Днес оплакванията са навсякъде – от автобуси до ресторанти – относно фалшиви стоки и корупция, и подкупите сред партийните чиновници.“

  Джянг Тянгьонг изтъкна, че задоволяването на желанието на хората за страна с демокрация и законово управление, е което е необходимо на Китай.

  „Сега Китай е на кръстопът и скоро ще настъпят промени.“

• Мафиотските държави

  

  Организираната престъпност идва на власт

  Автор: Мойзес Наим*

  Статията в авторитетното американско списание Foreign Affairs беше открита за българската публика от портала euinside.eu. Тя беше подмината от българските медии, дори от критичните към властта, въпреки несъмнено стряскащите заключения в нея. На България е отредено „почетно“ място сред мафиотските държави като Гвинея, Черна гора, Мианмар (или т.нар. Бирма), Украйна и Венецуела.

  Единствената европейска държава, управлявана от премиер, който е бивш наркотрафикант – ето една истина, която българските конвенционални медии не могат да си позволят да произнесат. Някои – от страх, други – поради икономическа принуда, трети – защото са част от пропагандната машина на престъпността, която е на власт.

  Положението е особено драматично, защото зад академичния тон на автора, който може да си позволи да нарича нещата с истинските им имена, има и реална политика. А нейните интереси са хора като Бойко Борисов да бъдат на власт. „Кучи син, но наш кучи син“ – е казал Рузвелт за диктатора Сомоса- баща. Ето защо преди година посланик Уорлик дойде лично в парламента да брани „кучия син“ от шокиращите данни за него в американските дипломатически доклади – впрочем обилно цитирани от Мойзес Наим.

  Показателно е и мълчанието на опозицията, която в друг контекст би използвала максимално подадената й топка. Тя обаче си трае, защото мафиотите, които управляваха при Тройната коалиция, също са важни експонати в българския музей на организираната престъпност, изплувал от грамите.

  Така или иначе, духът е пуснат от бутилката. Реалността, че в България се симулира демокрация – а всъщност става дума за мафиотска държава, управлявана от престъпник, с престъпна опозиция – не може да бъде крита вечно. Знак за това е все по-сериозното осмиване на властта с вицове, карикатури и съвременни изразни средства, съпоставимо единствено с периода на късния зрял социализъм на Тодор Живков, от когото се вдъхновява сегашният премиер. А едва ли има по-добър пример за мафиотска държава от България в края на 80-те – с каналите за дрога и оръжия на Държавна сигурност.

  Биволъ преведе и представя на своята публика цялата статия от Foreign Affairs– списание, в което са взимали думата 11 американски външни министри, и което без съмнение играе важна роля за разбирането на световните процеси от сегашни и бъдещи политици в САЩ и по света.

  Мафиотските държави

  Мозес Наим, Foreign Affairs, 91-3, Май-Юни 2012

  Световната икономическа криза се превърна в истинска благодат за транснационалните престъпници. Благодарение на слабата икономика богатите престъпни организации могат да придобиват финансово затънали и потенциално ценни компании на ниски цени. Фискалната дисциплина принуждава всички правителства да орязват бюджетите на правоохранителните служби и съдебните системи. Милиони хора са понесли сериозни удари и това ги е подтикнало към по-лесното – да нарушават закона. Голям брой безработни експерти в областта на финансите, счетоводството, информационните технологии, правото и логистиката са допринесли с опита и таланта си за развитието на световните картели. Междувременно филантропите по целия свят са „ограничили“ благотворителността си, създавайки фондове за финансово подпомагане на изкуствата, образованието, медицинската грижа и други сфери, които престъпниците с удоволствие подпомагат в замяна на достъп до политиката, социална легитимност и подкрепа. Международните престъпници едва ли могат да пожелаят по-благоприятна бизнес среда. Техните дейности се извършват с присъща свобода и имат стабилна финансова основа, което означава, че те се радват до голяма степен на ликвидност- една нелоша позиция, в която можеш да бъдеш по време на финансова криза.

  Но насърчените врагове и намаляващите източници не са единствените проблеми, с които се сблъскват полицейските служби, прокурорите и съдиите. През последните години възникна нова заплаха- т.нар. държава- мафия. Престъпниците по целия свят са проникнали в правителствата до едно безпрецедентно ниво.

  Вместо да ликвидират групировките, някои правителства предпочетоха тъкмо обратното – да поемат контрола върху незаконните операции.

  В мафиотските държави правителствата забогатяха, направиха богати и техните семейства и приятели, експлоатирайки парите, силата, политическото влияние и световните връзки с престъпни синдикати, за да затвърдят и увеличат тяхната собствена власт. Наистина, водещите позиции в някои от най-рентабилните и незаконни световни предприятия са заети от професионални престъпници; те включват по-старши правителствени лидери, директори-шпиони, шефове на полицейски служби, военни, а в някои изключителни случаи – дори държавни глави или членове на техните семейства.

  Сливането на правителствата с престъпните групи се различава от по-ограничените начини, по които те са си съдействали в миналото. Правителства и шпионски служби, включително онези от демократичните страни, често помагат на престъпниците да изнасят тайно оръжие за съюзническите бунтовници в други страни или с цел да убиват враговете зад граница.

  (Лекомисленият опит на ЦРУ да помогне на американската мафия да убие Фидел Кастро през 1960 г. е може би най-известният пример.)

  За разлика от нормалните държави, мафиотските не разчитат случайно на престъпните групи, за да задействат определени чуждестранни политически цели. В мафиотската държава, ако правителството не ръководи престъпната групировка, то поне става интегрирана част от нея, а защитата на тези бизнес групировки става приоритет. В мафиотските държави като България, Гвинея, Черна гора, Мианмар (или т.нар. Бирма), Украйна и Венецуела националният интерес и интересите на организираната престъпност са тясно свързани.

  Тъй като политиката и средствата, които се разпределят в мафиотските държави са колкото повлияни от престъпниците, толкова и от властите, които по принцип формират състоянието на държавата, то тези държави поставят сериозно предизвикателство пред висшестоящите лица и анализаторите на международната политика.

  Мафиотските държави не могат да бъдат лесно класифицирани, като по този начин замъгляват концептуалната линия между държавните и извън държавните действащи лица. В резултат на това тяхното поведение може да бъде трудно предсказано, което ги прави особено опасни в международната среда.

  Революция в престъпността

  Общоприетото разбиране за международните престъпни мрежи се основава върху три погрешни разбирания. Първо, много хора вярват по отношение на незаконните дейности, че те са се извършвали и преди това. Истина е, че престъпниците, контрабандистите и черните пазари са съществували винаги. Но природата на международната престъпност се е променила значително през последните две десетилетия, като криминалните мрежи са се разпрострели отвъд традиционните пазари и са започнали да се възползват от политическите и икономическите трансформации, както и да експлоатират новите технологии. В началото на 90-те години, например, престъпните групи се адаптираха лесно към иновациите в комуникациите, като например напредналото електронно криптиране.

  Криминалните синдикати също така прокараха нови пътища и средства за трафик на наркотици, като „подводни наркоканали„: полуподводни канали, които могат да избегнат радарни, сонарни и инфрачервени системи. (Наркокартелите в Колумбия се усъвършенстваха изцяло до подводни канали.) През последните години криминалните организации се възползват и от силата на Интернет, което е довело до удивителен подем на киберпрестъпността, което пък от своя страна струва около $114 милиарди на световната икономика за 2011 г. според данни на най-голямата компания за производство на защитен софтуер Symantec.

  Второто погрешно всеобщо разбиране е, че международната престъпност е таен феномен, който включва само малко общество от криминално проявени хора, които управляват далеч от обществата. Истината е, че в много държави престъпниците не се притесняват да бъдат в т.нар. ъндърграунд, но те управляват и отдалеч. Всъщност, заподозрените лидери на много основни престъпни групи станаха известни донякъде. Заможни хора с подозрителни бизнеси са търсени филантропи, които контролират медиите – радио и телевизия и собствени печатни издания.

  Освен това сливането на богатство и власт не зависи единствено от незаконни дейности, а също така и от действията на членовете на обществото: например, милионите граждани, измамени от фалшивата китайска индустрия за потребителски стоки; търговията на дрога в Афганистан; милионите западни граждани, които пушат редовно марихуана; стотиците хиляди мигранти, които всяка година наемат престъпници, за да ги прекарат в Европа, и богатите професионални служители от Манхатън и Милано, които назначават нелегални имигранти за детегледачки и прислужници.

  Обикновени хора като тези, които са интегрирана част от криминалната екосистема.

  Третото погрешно разбиране е, че международната престъпност е изцяло в ръцете на закона, че е най-добре контролирана от полицията, прокурорите и съдиите. Всъщност международната престъпност е по-добре схващана като политически проблем, в който се намесва и националната сигурност.

  Мащабът и обхватът на най-влиятелните престъпни структури съвпадат с най-големите световни мултинационални корпорации. И както законните групировки търсят политическо влияние, така и криминалните.

  Разбира се, престъпниците са се опитвали винаги да подкупват политическите системи, което е в тяхна полза. Но нелегалните групировки никога преди това не са успявали да се сдобият с толкова голямо политическо влияние, на което се радват сега държави в по-големите части от Африка, Източна Европа и Латинска Америка, а да не споменаваме Китай и Русия.

  През изминалото десетилетие този феномен прекрачи всякакви граници и допринесе за възникването на потенциалните мафиотски държави. Хосе Гринда, испански прокурор с дългогодишен опит в борбата срещу източноевропейските престъпни организации заявява, че е станало невъзможно за него и колегите му да различат интересите на престъпните групировки от тези на техните правителства. Според Гринда испанското законодателство се бори постоянно с криминалните синдикати, които съществуват като израстъци на правителствата на Беларус, Русия и Украйна. В поверителни бележки, съхранявани в дипломатическите доклади, изнесени от уебсайта Уикилийкс той обяснява подробно притесненията си за „огромния контрол„, упражняван от, както той определя, „Руската мафия“ над голям брой стратегически сектори от световната икономика, като добива на алуминий и природен газ. Този контрол, предполага Гринда, е възможен заради нивото, на което Кремъл си сътрудничи с руските престъпни организации.

  В мафиотските държави правителството, чиновниците и престъпниците работят често заедно, поддържайки законен бизнес в тесни връзки с управляващите и техните семейства и приятели. Според Гринда Москва често назначава криминални синдикати – както, например, руската служба за военно разузнаване ръководи мафиотска група, която снабдява кюрдските въстаници в Турция с оръжие. По-показателен за припокриването на руското правителство и престъпните групи е случаят с товарния кораб „Arctic Sea„, за когото правителството твърдеше, че е отвлечен от пирати до брега на Швеция през 2009 г. Москва привидно изпрати руския военноморски флот да спасява кораба, но много експерти смятат, че това е било всъщност с цел контрабанда на оръжия, контролирана от руските разузнавателни служби, и че отвличането и спасяването са били уловки, целящи да прикрият следите.

  Гринда казва, че контрабандата е била съвместна операция, ръководена от организираните престъпни банди и, както той закодирано ги определя, „Евразийските служби за сигурност„. Руснаците бяха засрамени, но резултатът беше съществено благоприятен, дори малко комичен. Подчертаната афера, непредсказуемата страна на сигурността, в която е трудно да различиш геополитическите калкулации на държавата от мотивите за изгодата на криминалните групировки.

  „Мафията си има страна“

  Русия не е единствената страна, където линията между правителствените служби и престъпните групи е необратимо замъглена. Миналата година съветът на Европа публикува доклад, в който се твърдеше, че министър-председателят на Косово – Хашим Тачи и неговите политически съюзници упражняват „насилствен контрол върху търговията на хероин и други наркотици“ и заемат важни позиции в „мафиоподобните структури на Косово и организираната престъпност„.

  Връзката държава-престъпност е вероятно много по-силна в България.

  Американски дипломатически доклад от 2005 г., пуснат от Уикилийкс миналата година, който си струва да бъде цитиран, рисува притеснителната картина за българския произход в мафиотската държавност.

  Ето и част от доклада :

  Организираната престъпност има корумпиращо влияние върху всички български институции, включително правителството, парламента и съдебната власт. В опит да запази влиянието си, независимо от това кой е на власт, представители на OП правят дарения на всички основни политически партии. Тъй като тези личности са разширили дейността си в законния бизнес, те се опитват – с известен успех – да си купят място в коридорите на властта…

  Под нивото на националното правителство и ръководството на основните политически партии, ОП „притежава“ много общини и отделни членове на парламента. Това пряко участие в политиката – за разлика от подкупа – е сравнително ново развитие на българската OП. По същия начин, в регионалния център на Велинград, личности от OП контролират общинския съвет и кметството. Почти идентични сценарии се разиграха в половин дузина по-малки градове и села в България.

  (Бел.прев. Цитатът е от доклад на посланик Джеймс Пардю, озаглавен „Българската организирана престъпност“ http://www.wikileaks.org/cable/2005/07/05SOFIA1207.html)

  Това състояние на нещата накара Атанас Атанасов – член на парламента и бивш директор на Националната служба Сигурност да отбележи, че „други държави си имат мафия; в България мафията си има държава.“

  Държава и престъпност са също преплетени и в Афганистан, където висши правителствени служители и провинциални управляващи, включително полубратът на президента Хамид Карзай Ахмед Карзай, който беше убит миналата година, са обвинени не само, че заговорничат с трафикантските мрежи на дрога, но дори и че ги ръководят. Тъй като търговията на наркотици стана все по-глобална, африканските страни, също въвлечени, са станали важна част от разпространението на дрогата от Андеанския регион и Азия до гладните за дрога европейски пазари.

  Неминуемо няколко африкански управляващи и техните семейства, заедно с по-нископоставени политици, военни офицери и членове на съдебната система, са навлезли сами в бизнеса за търговия на дрога. В Гвинея, например, Осман Конте– син на експрезидента Лансана Конте, беше официално заклеймен като „бос на дрогата“ от американското правителство през 2010 г.

  Полицейски служби, тайни служби, съдилища, местни и провинциални управленски структури, паспортни служби и митници са се превърнали в желани мишени за престъпните групи. Миналата година Рене Санабрия – пенсиониран генерал, който е оглавявал агенцията за борба с наркотиците, беше арестуван от американските федерални агенти в Панама и обвинен в заговор за пренасяне на хиляди килограми кокаин до Маями.

  Санабрия беше признат за виновен и беше осъден на 14 години затвор. Подобно на него поредица от генерали, които са заемали директорските позиции в агенциите за борба срещу наркотиците, лежат сега в затвора за участие в престъпления, които е трябвало да предотвратят.

  Мафията пусна корен и във Венецуела. През 2010 година президентът Уго Чавес назначи генерал Хенри Рангел Силва за главнокомандващ на венецуелската армия; по-рано тази година той стана министър на отбраната. Но през 2008 година американското министерство на финансите добави Силва в списъка на официално определените наркобосове, като го обвини, че участва и помага в търговията на дрога. Наскоро финансовото министерство лепна този етикет и на редица други венецуелски служители, включително отличени военни офицери, по-висши офицери от разузнаването и влиятелни членове на конгреса, които са в съюз с Чавес. През 2010 година венецуелец на име Валид Маклед е обвинен от няколко правителства, че е бил глава на една от най-големите световни групи, разпространяващи дрога, и е заловен от колумбийските власти. Преди да бъде екстрадиран във Венецуела, той твърди, че има видеоклипове, записани телефонни разговори и други доказателства, които показват, че е работил за криминални мрежи, в които влизат 15 венецуелски генерали (включително шефът на военното разузнаване и шефът на агенцията за борба срещу наркотиците), братът на вътрешния министър на страната и петима членове на конгреса.

  Отчасти поради такива връзки кокаиновият бизнес във Венецуела процъфтява през последните години, и към настоящия момент страната осигурява повече от половина партиди на кокаин до Европа. Търговията с наркотици не е единствената незаконна дейност, която се развива в ерата на държавната престъпност: страната стана също така основна в трафика на хора, пране на пари, фалшифициране, контрабанда на оръжия и контрабандна търговия на петрол. В миналото специалистите по външна политика считали основно международната престъпност за относително несериозен проблем, с когото вътрешните законови системи трябва да се справят. Влиянието на престъпността, смятали те, е било незначително в сравнение с терористичната заплаха или разпространението на оръжия за масово унищожение.

  За щастие всеобщото разбиране започва да се променя. Все повече и повече политици признават, че престъпността е станала значителен виновник за глобалната нестабилност, особено с възникването на мафиотските държави. Криминални групи, например, са въвлечени в разпространение на ядрени оръжия за лични облаги. Абдул Кадир Кан – всеизвестният пакистански ядрен търговец твърдеше, че е разпространявал тайните за производство на бомби в други държави, за да движи интересите на Пакистан. Но международната мрежа, която той направи за доставка и продажба на стоките си, бе обявена за незаконна и целяща лични облаги. Експертите по разпространение на ядрени оръжия са наблюдавали дълго, че действащите лица извън държавата може би няма да отговорят на стратегиите за спиране на тази дейност по начина, по който държавите го правят: има основание за притеснение дотогава, докато престъпните организации се сливат все повече с правителствата. Вероятно най-тревожната в това отношение държава е Северна Корея. Въпреки че тя обяви наскоро, че ще прекрати своите опити за производство на ядрени оръжия, че ще спре обогатяването на уран и ще позволи на международните инспектори да посещават нейните основни ядрени комплекси в замяна на хранителни доставки като помощ, страната е все още ядрено въоръжена и нейните криминално насочени действия накараха американски служители да я нарекат „Държавата на Сопрано„.

  Специалист по връзката държава-престъпност в Северна Корея е написала, че страната има „потенциал и мотивация да изнася ядрен материал„, предупреждавайки, че „разпространението чрез нелегални мрежи няма да бъде винаги контролирано от снабдяващата държава“, което прави по-несигурна вече опасната ситуация. Дори ако оставим настрана алармиращата перспектива на ядрените мафиотски държави, едва въвлечените в незаконната търговия правителства ще бъдат по-предразположени към използването на сила, когато техният достъп до изгодни пазари е заплашен. Вземете, например, войната от 2008 г. между Грузия и Русия за откъснатите територии от Абхазия и Източна Осетия.

  Томас де Ваал от фондация „Карнеги“ – експерт по Кавказ заяви, че преди конфликта престъпни организации извършвали излючително изгодни операции в Южна Осетия, където незаконната търговия е считана за важна част от икономиката. Въпреки че е трудно да се открие конкретно доказателство, мащабът на тези нелегални дейности предполага активно съучастие на висши руски служители, които са всъщност криминални покровители и партньори. Разбира се, конфликтът беше подхранен от много фактори, включително етнически сблъсъци, вътрешна политика и желанието на Русия да наложи хегемония върху своята близкогранична страна. Възможно е също така, сред всеобщия групов интерес да вкарат Кремъл във война, да е имало и такива, въвлечени в доходоносни операции в спорните области.

  Извличайки изгода в сенките

  Борбата срещу транснационалната престъпност трябва да означава повече от ограничаването на трафика на фалшиви стоки, дрога, оръжия и хора; трябва също така да включва предпазването и даването на заден ход на криминализацията на правителствата. Незаконната търговия е неразрушимо опасна, но опасността, която поставя пред обществото, е по-осезаема, когато престъпниците достигнат високо ниво в правителството и когато то се грижи за тях. Все още днешните правоохранителни органи не се противопоставят на криминалните структури, които са не само богати, безскрупулни и управляващи с насилие, но също така се възползват от пълната подкрепа на националните правителства и техните дипломати, съдии, шпиони, генерали, министри и полицейски началници. Мафиотските държави могат да си позволят най-добрите адвокати и счетоводители и да имат достъп до най-напредналата технология. Слабо финансираните правоохранителни органи, претоварените съдилища, бавната бюрокрация са все по-неспособни да се справят с така добре финансираните ловки врагове. Правоохранителните органи са възпирани и от факта, че са национални по своята същност, докато най-големите и най-опасни престъпни групировки, заедно с агентите от мафиотските държави, оперират в множество юрисдикции. Мафиотските държави обединяват скоростта и гъвкавостта на транснационалните престъпни мрежи със законните протекции и дипломатически привилегии, с които разполагат само държави, създавайки хибридна форма на международно действащо лице, срещу което вътрешните правоохранителни органи имат твърде малко оръжия. Наличните инструменти, които националните правителства могат да използват, за да се борят срещу новата заплаха – договори, многостранни организации и сътрудничества сред националните правоохранителни органи, са бавни, тромави и неподходящи за тази цел. Все пак, как една държава може да координира усилията си срещу престъпността с лидерите на правителството или полицейските служители, които сами по себе си са престъпници?

  Възникването на мафиотските държави застрашава разбирането за международно правоохранително сътрудничество. През 2006 година шефовете на полицейските служби от 152 нации се срещнаха в Бразилия за 75-то общо събрание на Интерпол – международна организация, чиято конституция призовава „да се гарантира и да се допринесе за възможно най-обширната взаимопомощ между всички полицейски органи.“ Президент на Интерпол по това време беше Джаки Селеби, шеф на полицията на Южна Африка. В своето отворено послание Селеби призовава колегите си „да намерят системи, които да осигурят стабилно положение на границите и граничния контрол“ – една със сигурност благородна кауза. За съжаление нейният защитник се оказа измамник. През 2010 г. Селеби бе обвинен, че е приел подкуп на стойност $156,000 от контрабандист на дрога, и сега излежава 15-годишна присъда в затвора. Но по-тревожно за Интерпол от всеки случай, привлякъл общественото внимание, е това, което вътрешните членове наричат „проблем с правното доверие„, което е сподавило усилията на службите. „Истината, макар и тъжна, е че няма да споделя най-добрата и най-деликатна информация с руските или мексиканските полицейски служби„, каза ми веднъж старши служител на агенцията за организирана престъпност към Великобритания, когато го попитах за Интерпол. Въпреки че агенцията прави огромни усилия да защити поверителността на информацията, която нейните членове споделят, то действителността е, че националните правоохранителни органи остават предпазливи по отношение на прекаленото разкриване.

  Тъй като ролята на мафиотските държави стана по-ясна, правоохранителните органи по целия свят започнаха да развиват нови политики и стратегии за справяне с такива държави, включително да изискват от по-висши обществени служители да разкриват финансите си; да упражняват контрол върху счетоводителите, адвокатите и технологичните експерти, които защитават престъпните босове; да подобрят взаимодействието сред различните вътрешни служби.

  Подемът на мафиотските държави също така изисква спешно да се търсят начини, за да се интернационализира борбата срещу престъпността. Един обещаващ достъп ще бъде създаването на „коалиция на честните“ сред правоохранителните органи, в които е по-малко вероятно, че са прониквали или заграбвали престъпни групи. Някои държави вече експериментират със споразумения от този тип, които отиват отвъд нормалното двустранно антипрестъпно сътрудничество, включвайки не само правоохранителни органи, но също така и представители на разузнаването и въоръжените сили. Допълнителна стъпка ще бъде развитието на мултинационални мрежи от магистрати, съдии, полицейски служители, анализатори от разузнаването и политици, които да насърчат по-високата степен на сътрудничество, отколкото Интерпол позволява, чрез изграждане на доверието, което съществува сред по-висшите служители на правоохранителни органи, които са се борили заедно срещу транснационалните престъпни мрежи в продължение на десетилетия. Както често се случва, дългосрочни сътрудничества сред съмишленици, които се познават добре един друг и споделят еднакви ценности, са далеч по-ефективни, отколкото формално одобреното сътрудничество между институции, чиито служители едва се познават. За съжаление, въпреки почти всеобщото съгласие, че битката срещу международната престъпност изисква международно действие, повечето антипрестъпни инициативи остават основно вътрешни.

  И въпреки че мафиотските държави са превърнали международната престъпност в предмет на национална сигурност, отговорността за борбата срещу нея продължава да се основава почти изцяло на правоохранителните органи и други подобни, които рядко взаимодействат с техните колеги от националната сигурност, въпреки че транснационалната престъпност заплашва демократичното управление, финансовите пазари и човешките права.

  Важна пречка в борбата срещу разрастването на мафиотските държави е основната липса на осведоменост сред обикновените граждани за обхвата на този феномен. Игнорирането на обхвата и мащаба на проблема ще затрудни опазването или увеличаването на все още оскъдните бюджети на правителствата, натоварени с борбата срещу международната престъпност, особено във време на фискална дисциплина. Но такава осведоменост ще се породи трудно, докато толкова много аспекти от процесите за държавна криминализация са погрешно разбрани и в тях се крие дори много по-голям проблем. Изразходването на обществени средства за намаляването на влиянието на мафиотските държави ще бъде безполезно или дори с обратен ефект, освен ако фондовете не плащат за политикa, залегнала в съществената част на познанието.

  За съжаление, държавата мафия е феномен, за който има малко налични данни.

  Анализаторските доклади, които правителствата прилагат понастоящем към проблема, са примитивни, основани върху остарели разбирания за организираната престъпност. Пускането на тези оскъдни знания изисква правоприлагащи органи, разузнавателни служби, военни организации, медийна намеса, академични и неправителствени организации, които да доразвият и да споделят по-достоверна информация. Това обаче ще бъде само първата и несъмнено недостатъчна крачка.

  
  

  Източник:  Биволъ

  ––––––––––––––-

  *  М.Наим е член на фондацията за международен мир Карнеги и е автор на „Незаконно: как контрабандистите, трафикантите и копирачите ограбват глобалната икономика„.

• „Спартакиада-2012” събра млади българи от чужбина

  15.05.2012

  За трета поредна година Държавната агенция за българите в чужбина в сътрудничество с Министерството на физическото възпитание и спорта организира Спартакиада за младежи от българските общности в чужбина. Инициативата (8-12 май 2012 г.) бе осъществена в рамките на националната кампания „Аз обичам спорта” на Министерството на физическото възпитание и спорта и под егидата на Държавната агенция за българите в чужбина, с партньорство на областната администрация на гр. Варна. В спортното събитие участие взеха 272 младежи от българските общности от Украйна, Молдова, Румъния, Сърбия, Македония и Косово.
  
  Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина г-н Росен Иванов, заместник-министърът на физическото възпитание и спорта г-н Лазар Каменов и областният управител на Варна г-н Данчо Симеонов откриха официално тазгодишната Спартакиада за младите българи от чужбина. Събитието се превръна във важна част от държавната политика за съхраняване на националната идентичност на младото поколение от българските общности в чужбина. Партньори на кампанията през тази година бяха М-Тел, Девин и Pepsi, а гостоприемният домакин бе Гранд Хотел Варна, в който бяха настанени всички участници, а на спортните му съоръжения се проведоха състезанията между отборите.

  На официалното откриване бе прочетен поздравителен адрес от Антон Киссе, президент на Асоциацията на българите в Украйна и от Юрий Граматик, президент на Всеукраинската обществена организация „Конгрес на българите в Украйна”. Гостите бяха поздравени от вокална формация „Бънджи Сингърс“, които изпълниха емблематична песен на Емил Димитров „Моя страна, моя България“ и от детски танцов състав „Зорница“ към читалище „Отец Паисий“ (Варна).

  На 10 май, в рамките на инициативата, бе организирана кръгла маса с участието на представители на организациите на българските общности от посочените държави, ръководители на отборите и преподаватели от училища, в които се изучава български език. По време на Спартакиадата, всеки младежки отбор от Молдова, Румъния, Украйна, Сърбия, Македония, Косово запознаха участниците и гостите със своя роден край, като представиха богата културна програма.

  Програмата на Спартакиадата включваше състезания по футбол за момчетата и волейбол за момичетата. Турнирът по футбол бе спечелен от отбора на Стар Бешенов (Румъния), който във финалния мач победи отбора на с. Заря (Украйна). Малкият финал за третото място бе спечелен от отбора на Призрен (Косово), който победи отбора на Кишинев. Турнирът по волейбол беше спечелен от момичетата от Тараклия (Молдова), които на финала победиха отбора на училище „Христо Ботев” от Димитровград. На трето място остана отбора от с. Заря (Украйна), който на малкия финал победи отбора на с. Вайсал (Украйна).

  Независимо от класиранията, всички участници по време на официалното закриване получиха награди* от председателя на Държавната агенция за българите в чужбина г-н Росен Иванов.

  ––––––––––––––

  *Въпрос на редактора на Еврочикаго:

  Идеята за Спартакиадата е много добра, а и награди явно има, но защо се провежда в средата на месец май, а не в средата на лятото (по времето на ваканциите)?

  
  .
  

  Източник: http://www.aba.government.bg/?show=30&gid=1349

• И д-р Иван Богоров се е тревожил за заспалата българска народност

  Изключително интересни истории на бележити българи ще намерите в том 5 от хитовата поредица на „24 часа“. Той е посветен на Българското възраждане – от Паисиевата история до Кримската война. Нецензурираните версии на техните биографии, подкрепени с много исторически факти, достоверни източници, но и украсени с легенди, може да прочетете, ако вземете изданието утре, четвъртък – 17 май. Всеки от разказите е богато илюстриран.

  Националното Възраждане извежда изтерзаната през вековете на робството българска нация на висотата на най-напредничавите идеи в тогавашния свят – пише отговорният редактор на поредицата „Бележити българи“ доц. Пламен Павлов.

  Невероятно време, което ражда невероятни личности!“ Възрожденската епоха започва в началото на ХVIIIІІІ в., а краят се свързва с Освобождението (1877-1878). Своеобразен вододел, не само хронологически, е Кримската война (1854-1856).

  В средата на ХIІХ в. с промените в Османската империя се променя и самото българско общество. Израства нов стопански, културен и политически елит, който постига както „Българския Великден“ (1860 г.), така и подем на освободителното движение през последвалите десетилетия. Разбира се, част от бележитите личности, за които се разказва в тази книга, продължават да създават история всеки според силите си и след средата на ХІIХ в. И все пак този период от Възраждането, на който е посветен том V от „Бележити българи“, има своята специфика, своето собствено звучене…

  Изначалната и неповторима личност на Възраждането е монахът Паисий с малката му „историйца“ – първата национална програма на събуждащия се български род. Неговият своеобразен приемник Софроний се превръща в първия легитимен духовен, а и политически водач на българите. Натрупаната национална енергия намира своите ярки изразители: Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, съзвездието истински учители на своя народ, каквито са възрожденските „даскали“…
  Търговци и занаятчии, селяни и граждани, богати и бедни, повели борба за език, просвета, култура, право на свободен живот. Различни, но и неотделими от тях се изправят дръзките борци за свобода – Георги Мамарчев, Велчо Атанасов, Хайдут Велко, Хаджи Христо, водачите на въстанията в Нишко, Берковско, Видинско…
  По трънливия път на българското пробуждане и себеутвърждаване ще срещнем първобудителя Васил Априлов, ерудити като д-р Никола Пиколо и д-р Иван Селимински, „бащата“ на българския вестник д-р Иван Богоров, гениалния зограф Захарий, прочутия първомайстор Колю Фичето, „големците“ Богориди и Добри Фабрикаджията, банкерите братя Георгиеви и мъчениците Братя Миладинови… Палитра от имена на българи с различни съдби, възгледи и обществено положение. Имена, с които може да бъде горд всеки народ.

  Ето малък откъс от историята на д-р Иван Богоров – „бащата“ на българското вестникарство.
  Едва ли има по-оригинална и ексцентрична личност в Българското възраждане от д-р Иван Богоров. Роден е през 1818 или 1820 г. в Карлово, а подтика към упорит труд получава от родната си майка, останала рано вдовица. Амбицията към наука и познание му вдъхва известният възрожденски учител Райно Попович. По-късно Иван Богоров учи в Цариградската „велика школа“ Куручешме, а през 1840 г. заминава за Одеса, където изучава „славянска наука“ в прочутия Ришельовски лицей.
  Оттук нататък започват духовните митарства на Иван Богоров, разказани в неговата автобиография „Животът ми, описан от мене“ (1879 г.). От 1855-1858 г. следва и завършва медицина в Париж. Тревожи го „заспалата българска народност“, вълнува го „свестяването на българите“ от петвековното турско робство.
  Идеята за списването на „гражданския, търговски и книжовен български известник“ се ражда в Лайпциг. В своята програмна статия „Свиквание“ той обяснява мотивите си: „Не! Това не може да остане тъй занапред! И ми (ние) българите трябва да започнем да се усещами като народ, който има същите правди с другите европски народи! Ми трябва да държим здраво на езикът си и вярата си!“
  
  Още – в том 5 на „Бележити българи“. (24chasa.bg)

• NATO’s 25th summit meeting – Chicago, 20-21 May 2012

  At the Chicago Summit, 20-21 May 2012, NATO will drive forward key principles and policies that will shape the Alliance of 2020 and beyond. It will deliver on decisions taken at the Lisbon Summit in November 2010, turning them into concrete programmes and initiatives.

  Allies will commit to maintain the necessary capabilities and to developing cooperation and dialogue with partners. And at a time of austerity, it will be a question of striking the right balance between fulfilling NATO’s shared responsibilities and balancing national budgets.

  The summit will principally focus on three main themes:

  •  – the Alliance’s commitment to Afghanistan through transition and beyond;
  •  – ensuring the Alliance has the capabilities it needs to defend its population and territory and to deal with the challenges of the 21st century; and
  •  – strengthening NATO’s network of partners across the globe.

  NATO is an essential source of stability. In order to maintain its capacity to safeguard the security and values of its members, it needs to continue developing the means to do so and building partnerships beyond the North Atlantic region.

  The North Atlantic Treaty Organization (NATO) will hold meetings in Chicago from May 20-21, allowing the city to highlight its economic vitality, its arts and architecture, and its can-do spirit.

  • This will be the first time an American city other than Washington has hosted a NATO summit.
  • About 2,000 journalists from across the world are expected in Chicago to chronicle the events.

  For more info visit http://www.chicagonato.org/

  

• Осмата световна среща на българските медии започва в Букурещ

  Началото ще бъде поставено от кмета на София Йорданка Фандъкова и генералния директор на БТА Максим Минчев на официална церемония във Военния клуб в румънската столица.

  

  Темата на форума, който ще продължи до 20 май, е „Медиите – между глобалното и регионалното“. Ще бъдат обсъдени промените в медийната среда у нас и по света през изминалата година, начините, по които българските общности зад граница и техните медии се справят с различните измерения на кризата, регионалните функции и глобалните предизвикателства пред медиите и др.

  Специален акцент ще бъде поставен върху спецификата на работата и условията, в които работят регионалните медии в България. Една от темите в програмата ще бъде посветена на словото в българските медии. „Накъде след 80-то място“ е озаглавен панелът, в който ще участват председателят на СЕМ Георги Лозанов, представители на Асоциацията на тв продуцентите, Българската асоциация на регионалните медии, членове на Комисията по култура, гражданско общество и медии към НС, главни редактори и издатели на медии у нас и по света.

  По време на Осмата световна среща на българските медии за първи път ще бъде представена уникална по рода си изложба на печатни издания и фотографии от българското Възраждане.

  Инициатори и организатори на Световните срещи на българските медии са Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света.

   

  Източник:  БТА

• Книгата „Българските църковни общини в Америка и Чикаго” ще бъде представена в София

  Книгата на Георги Иванов* „Българските църковни общини в Америка и Чикаго” ще бъде представена в София на 17 май от 18 часа, непосредствено след вечерното богослужение в академичния параклис на Богословския факултет. Представянето ще се състои в библиотеката на факултета на адрес: София 1000, пл. “Св. Неделя” № 19.
  Книгата се представя в София със съдействие на Богословския факултет към СУ „Св. Климент Охридски”.

  Източник:  Focus-news.net

  –––––––––––––––

  * Георги Иванов е роден в град Неврокоп, сега Гоце Делчев. Там завършва гимназия. Военната си служба отбива в Трудова повинност. Завършва Висшия химико-технологически институт в София, където по-късно защитава дисертация. От доста години живее в Чикаго. Работил е в Illinois Institute оf Technology. Понастоящем работи като старши инженер в изследователския сектор на голяма частна компания.

   

   

  Из интервю с автора на „Българските църковни общини в Америка и Чикаго“

  публикувано преди време в Obshtestvo.net

   

  – Издадохте наскоро книга за българските църкви в САЩ. Какво ви накара да го направите?  

  – Книгата излезе със заглавие „Българските църковни общини в Америка и Чикаго”. Много са причините, които ме подтикнаха да пиша по темата. Главното е да се каже истината. Да се знае миналото, да се види настоящето и да се направят изводи за бъдещето. Книгата е документална хроника. Написването й изискваше издирване, прочит и анализ на много документи. Имаше вече и подобни публикации, които съм ползвал.  Документите са от архива на Светия Синод, Държавна Сигурност, МВнР,  частни архиви, включително богатството събирано и съхранявано от д-р Иван Гаджев, мой съгражданин, с когото се познавам от детинство, както и разговори с участници в събитията. Много от документите са приложени към книгата. Това й придава достоверност, на което много държах. От тези документи се вижда например, че в началото около и след 1907 г. образуването на църковните общини се характеризира с изключителен ентусиазъм, патриотизъм и идеализъм. По-късно, за продължителен период от време, църковния живот в САЩ и Канада в голяма степен е бил под влиянието на политиката на българската държава по въпроса за Македония. Това се отнася както за времето преди 9 септември 1944 г., така и след това. Емигрантите, повече от Македония, са били много чувствителни към тази политика. Други доказателства, посочени в книгата са, че причините за разкола от 1963 г. не са политически, а детински. Македонската патриотична организация, която е държала голяма част от църквите ни под свой контрол, поставя условие – или архимандрит Кирил Йончев ще стане епископ и глава на епархията вместо митрополит Андрей, или се отделят от майката – църква в София. Политическите мотиви идват след това, за да придадат на разкола по-приемливо обяснение.
  Множество документи разкриват дейността на комунистическата държава и нейните тайни служби върху църковния живот на нашите емигранти. Така например Секретариатът на ЦК на БКП приема решение за работа с църквите извън България, включващо и начина на подбор и подготовка на свещениците, които ще бъдат изпращани. Те трябва да държат „вражеската емиграция” настрана от ръководствата на църквите. Дейността им се координира от посолствата. Длъжни са да изпращат редовно доклади по предварително зададена структура. Инструктирани са да спазват конспиративни методи на работа. Историята на църквата „Света София” е проследена от нейното начало до наши дни. Същото и за църквата „Свети Иван Рилски”, чийто свещеник идва в САЩ през 1982 г. след приемане на решението на Секретариата първо в църквата „Св. София” и повторно през 1995 г.

  – Какво е състоянието на нашите църкви в САЩ? По едно време именно вие поставихте въпроса, че има реална опасност  те да загубят българския си характер?

  – Бъдещето на българските църкви в САЩ е застрашено. Става дума за онези, които преди около 50 години са имали неблагоразумието да се отделят от Синода в София „временно” и сега са към Православната църква в Америка (ПЦА). Тук трябва да поставя и няколкото от по-ново време насочвани натам от расоносци, дезертирали от майката църква, разпопени от нея, загубили националното си достойнство, водени от лични комерсиални интереси.  В повечето от тези църкви сега Светата литургия не се отслужва на български език, не се празнува Деня на славянската писменост, не се почитат народните будители, не се отправят молитви за здравето и благоденствието на българския народ. Да не изреждам повече. Те са обезбългарени. В няколкото, където това не се е случило още, ще се случи. Това е тенденцията. ПЦА вече променя и имената на църквите ни. Махат определението „българска” или „българо-македонска”. Пример – църквата „Св. Никола” във Форт Уейн, Индиана. Промениха устава на епархията. В него вече липсва духовната връзка с Българската църква и историческите корени с нея. А тези църкви са строени от хора с 100% българско национално самосъзнание.

  С книгата си искам да помогна вярващите и невярващи сънародници в САЩ, и най-вече в Чикаго, да осъзнаем синовният си дълг да останем верни чада на Българската православна църква, с нейната повече от 1100-годишна история.

• <<
• 1
...
• 224
• 225
• 226
• 227
• 228
• 229
• 230
• 231
• 232
• 233
• 234
...
• 415
• >>