Всички авторски страници

Авторски

• Самотната битка на един достоен български полицай

  Константин Иванов: Когато се хванеш на хорото, трябва да си го играеш до край

   

  

  Сайтът Биволъ публикува интервю с полицая, отворил „кутията на Пандора“ с даренията в МВР. Интервюто е взето по телефона от Петър Пенчев, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ и на Групата във Фейсбук “Да защитим доблестния полицай от българското Министерство на вътрешните работи”

   

  Петър Пенчев:  Здравей, Константин. Научих, че си завършил вече твоето разследване около причините за напускането ти от МВР точно преди една година.

  Константин Иванов:  Всъщност „разследване“ е силна дума. Става въпрос за това, че беше крайно време да си изясня някои детайли и обстоятелства, довели до напускането ми от МВР, защото в личен план за мен това си е пълна катастрофа.

  П.П.:  Защо да е катастрофа? Даренията на МВР бяха спрени, въпросът стана политически и стигна до Европарламента и до Европейската комисия, от Европа назначиха проверка в МВР.

  К.И.: Аз не съм стигал до Брюксел. Това, за което говориш, е в обществен план и беше работа на журналистите и на 800-те човека от Групата във Фейсбук в моя защита. Действително стана голям скандал, но това е защото МВР не беше подготвено или поне така изглеждаше на пръв поглед. Освен това ти с групата във Фейсбук и Галентин Грозев от Полицейския синдикат в не по-малка степен също стигнахте до ЕС и ЕК. От цялата тази история аз останах без работа, когато имах само няколко години до пенсия. Аз съм реалист и не обичам да се величая. Даренията на МВР не са спрени! Те само станаха по-непрозрачни. За мен единният публичен регистър с дарителите до голяма степен си е чиста проба опит за измъкване от ситуацията.

  П.П.: Добре, разкажи ми тогава за твоята ,,проверка”, така ще я наречем. Какво установи?

  К.И.: „Проверка” е по-правилната дума. Всичко започна от месец март тази година, т.е. преди два месеца. Повод за това беше, че аз се сдобих с документи, доказващи че фирмата-дарител на сектор “Престъпления по пътищата” е прикрита и за това си има обяснение. За да проверя всичко качествено, трябваше да събера информация за телевизия БТВ, банка ПИБ и фирма “Надин”. Трябваше също и да изясня въпроса до каква степен те имат връзка със сегашното правителство.

  П.П.: НАДИН. Това ли е прикритата фирма, от която тръгна публичното разкриване на незаконните дарения в МВР?

  К.И.: Така излиза по моите документи. По това, което имам, става ясно, че в сектор ПП са доставяни автомобилни гуми, акумулатори и компютър без надлежно оформени документи. Трябва да отбележа, че всички материали, с които разполагам, са с входящи и изходящи номера, както и с подписи и печати на МВР.

  П.П.: Но, момент – това до голяма степен доказва списъка с колите на недосегаемите.

  К.И.: Не съвсем. Фирмите ,,Никстрой”, “Реал Естейт”, ,,Екобултех” и ,,Еврокос” никога не са имали отношения към нашата служба като имена. Те имат обща търговска дейност със споменатата по-горе “Надин”. ПИБ също фигурира в списъка с един автомобил. Връзката трябва да се търси в това, че Надин става собственост на тази банка поради неплащане на задължения или по други причини – няма значение, това не е толкова важно. Нещата са много по-интересни, когато се запознах с информация относно Би Ти Ви. От всички лица в управителния и надзорния съвет на тази телевизия аз отделих две. Това са Вики Политова -Луканова и Красимир Гергов, който през 2010 г. става собственик на Би Ти Ви със своята компания С.М.Е. Седемдесет и две от най-големите рекламни и медийни агенции в България са под негов контрол. Всички те са обединени под абревиатурата БАКА – Българска асоциация на комуникационните агенции. Големите пари в БАКА идват по оперативни програми от ЕС. Това естествено не може да се случва без участието на правителството. Кр. Гергов има едно, меко казано, цинично виждане за медийния пазар. Според него медийният продукт трябва да се продава като зарзават на пазара и той трябва да бъде качествен. Преведено на медиен език – рейтингов. При другото лице нещата са по-простички. Вики Политова – Луканова е омъжена за Евгени Луканов, който от 2004-та до 2012-та г. е изпълнителен директор и член на управителния съвет на ПИБ. Политова притежава и акции в тази банка. На 31.05.2011 г. Вики Политова-Луканова от оперативен директор на БТВ става председател на УС и генерален директор на телевизията. Ето това е една съвсем малка част от връзката между Би Ти Ви, ПИБ, НАДИН и сегашното правителство.

  П.П.: Сега разбирам с какво сте се сблъскали – ти, Иво Андреев и Иван Попев.

  К.И.: Когато на 20.04. 2011 г. ни дадоха списъците с колите и фирмите, аз се обадих на екипа на Би Ти Ви.

  П.П.: Защо ви трябваше точно Би Ти Ви?

  К.И.: Не ни трябваше точно Би Ти Ви. Просто там имах лични познати. В първия момент аз и моите колеги не знаехме какво точно трябва да правим. Някои смирено наведоха глава, други като мен решихме, че не трябва да оставим нещата така.

  П.П.: Би ли разказал за началото.

  К.И.: Поводът за тези списъци беше, че на 16.04 2011 г. аз и Иван Попев спряхме за проверка лек автомобил марка “Ауди” с рег. номер СА5552АХ, управляван от Д.М., която е икономически директор на Надин. Скандали между нас не е имало. Просто разбрахме какво е дарението към сектор ПП. Надин е дарител на нашата служба от 2003-а година. Това, което знаехме до този момент е, че те доставяха минерална вода по караулките и ни даваха бензин, който обаче беше крайно недостатъчен. Тогава Иван каза, че на една от караулките не е доставяна минерална вода от години. Д.М. се зае да провери случая и това е. Виждаш, че от един нищо и никакъв случай какво стана.

  П.П.: Така е. Народът го е казал: Малките камъчета обръщат колата.

  К.И.: На 18.04.2011 г. ни беше разпоредено от единия от началниците по повод на този случай да си търсим работа на друго място, защото сме си завирали носовете, където не трябва. На мен пък ми беше казано, че ако искам да остана, трябва да премина на курс за по-горна категория за водач на МПС, който струваше 1200 лв. и трябваше да бъде за моя сметка. В края на месец октомври 2010 г. ни беше назначен без конкурс нов началник. С идването си този човек въведе абсолютно неприемливи и авторитарни методи за управление. Двойният стандарт спрямо служителите стана практика. Хора, с които той се е познавал от години, бяха награждавани за абсолютни глупости – за сметка на останалите. Бяха въведени и нормативи за съставени глоби и арестувани лица – един вид беше обявено соц. съревнование. Количествената работа трябвало да доведе до пълненето на държавната хазна, според този началник. Количествената работа винаги е била за сметка на качеството и това е един от проблемите на МВР. Спомням си, че когато Бойко Борисов дойде на власт, каза: “Полицията трябва да си заслужи парите” и може би точно това е имал предвид.

  П.П.: И какъв беше ефектът от тази нова политика?

  К.И.: Ефектът беше, че служителите от ‘наказателните постановления’ на КАТ-СДВР бяха затрупани от хиляди полуграмотно написани актове за нарушения, например мръсна регистрационна табела на автомобила, изгоряла крушка на габарита и т.н. Вследствие на което КАТ блокира напълно. Преките репресии и психологическият тормоз са не на последно място в тази политика. “Слабите” полицаи бяха публично порицавани на месечните анализи и принуждавани да напуснат. А пък “силните” – поощрявани с тъпи награди. Бяхме наричани “говеда”, които трябва да дават мляко, защото в противен случай ще дадат „фира”. Въпросният началник се държеше с нас като господар на съдбите ни и повтаряше постоянно колко е силен в момента. Той промени и работното време без абсолютно никаква служебна необходимост – от 22:00 до 10:00 ч. и обратно. Такова работно време няма никъде. Биологичният ти часовник се разстройва тотално. Отделно си “придърпа” командирите на отделения, за да го информират кой е съгласен с неговата политика и кой не. Изчисти целия оперативен състав на службата и си назначи некадърни, но послушни хора. На такъв ти идва да му счупиш зъбите, но това нямаше да доведе до нищо добро. Аз съм баща на две момчета. И си казах, че ако от 20-ти април 2011 г. нататък не направех нещо, случаят сьс списъка да излезе наяве, значи аз не съм достоен баща. Тогава събрах около 25 съмишленици и решихме, че трябва да покажем на този тиквеник, че не е безнаказан.

  П.П.: Това ли е въпросният началник, който е свързан със списъка?

  К.И.: Да. Нищо, че по това време беше в отпуск, той минаваше всеки ден на проверка, което е нарушение.

  П.П.: Ти беше казал, че този списък не е изготвен в МВР.

  К.И.: Аз продължавам така да предполагам и съм изложил доводите си пред градска прокуратура. От 20.04 2011 г. до заснемането на първия материал с Би Ти Ви минаха 10 дни. Аз се надявах, че журналистите ще започнат собствено разследване, но това не се случи. Наложи се да им помагаме, като ние сами заснехме единия от списъците в една от караулките. И това не им беше достатъчно. Тогава аз съдействах за материала със скритото лице и модулирания глас. От БиТиВи поискаха втори човек, а след това и трети. Най-накрая ми казаха, че трябвало да сме няколко души. Спомням си, че на следващия ден рано сутринта дойде заповед списъците спешно да се махнат от караулките. На 2-ри май пък един от моите съмишленици беше разказал всичко от А до Я пред единия от началниците.

  Започнах искрено да се съмнявам, че с БТВ ще свършим въобще някаква работа. На 03.05.2011 г. в 23:43 ч. подадох сигнал по електронната поща на сайта за корупция на МВР с вх. номер 6D39E15819. В сигнала описах случая и това, че се готви репортаж на национална електронна медия. Написах също така и това, че списъците са махнати от караулките, но остават в колите. Това означаваше, че ако не на 4-ти, то на 5-ти май най-късно от инспектората на МВР трябваше да дойдат, да извадят списъците от колите и да разпитат служителите. На телевизионния екип също се обадих и им продиктувах номера на сигнала. Това беше последното, което можех да направя, за да поразмърдам тази иначе обществена телевизия. Накрая нито БТВ, нито инспекторат, нито дявол. От бездействието на БТВ и службите на МВР аз започнах да ‘губя’ хора. Стана ясно и, че Надин е свързана с правителството. Тогава много се ядосах и дадох лично разрешение случаят да бъде публикуван във вестник ,,Галерия”.

  П.П.: Защо точно в ,,Галерия” ?

  К.И.: Ако се бях сетил за вестник ,,Сега” примерно, щяхме да го публикуваме там. ,,Галерия” се чете много в моя квартал и знам, че не се страхува да заема позиция срещу правителството. Както ти казах, Надин е свързана с правителството. За моята инициатива вече знаеха и началниците, така че за да постигна целта си, трябваше да мина и от там. Когато се хванеш на хорото, трябва да си го играеш до край. В броя си от 11-ти май м.г. ,,Галерия” излезе с материал и написа, че БТВ и инспекторатът на МВР се опитват да потулят случая. В този момент аз се огледах около себе си и разбрах, че нашата служба е огледален умален образ на държавата, че списъците с колите не са случайни. Бедната каручка на народа ни беше подкарана в обратна посока – противоположна на демокрацията. Оттук нататък този случай ме направи зъл противник на модела на управление. За мен също така беше ясно, че ми предстои голяма катастрофа в личен план.

  П.П.: Защо само Иван и Иво Андреев те подкрепиха?

  К.И.: Всъщност сведение даде само Иван. Иво не можа, защото беше болен, но в последствие напусна с мен в знак на протест.

  П.П.: На един парламентарен контрол министър Цветанов каза, че сте потвърдили за списъците, защото срещу вас е имало жалба. Вярно ли е това?

  К.И.: Тази жалба е пусната от въпросната Д.М. – икономически директор на Надин на 07.06.2011 г., а пък ние я спираме на 16.04.2011 г., т.е. почти 2 месеца по-късно, но след първите ни контакти случаят да излезе навън. Това бе опит на нашите началници да си заличат следите. На 26-ти и на 27-ти май пък ни беше разпоредена полицейска операция – проверка на луксозни автомобили. Тогава всичките коли от списъка се понесоха в колона по една по околовръстното шосе на София, с цел да бъдат спрени за проверка и с това да се докаже, че няма заповед да не се спират определени МПС-та. Защото за спрените автомобили се изготвят докладни записки. При евентуална проверка тези докладни трябваше да послужат за оневиняване на началника.

  П.П.: Това е много смешно. Жалба след 53 дни и полицейска операция срещу недосегаемите коли. Твоите началници действително са много умни, май. Кажи как си обясняваш поведението на твоите колеги – тези 150 човека, които са прикрили явната злоупотреба с власт.

  К.И.: На 11-ти септември 2001-та г. в САЩ загинаха около 300 полицаи от спасителните екипи на Нюйоркската полиция. Повечето от тези полицаи знаеха реално къде отиват. Тук в България имаме 150 човека, които се страхуват от собствените си сенки. Вярно е, че МВР се управлява със страх, но аз, Иван Попев и Иво Андреев сме управлявани по същия начин, но това не ни попречи да съберем малко смелост и да кажем една истина.

  П.П.: Ти ,,за” или си ,,против” даренията на МВР?

  К.И.: Никога не съм се замислял за това. От този случай обаче съм твърдо ПРОТИВ. Защото се засягат един куп обществени интереси, а така също и живота и здравето на гражданите. Всъщност както ти казах – даренията на МВР не са спрени. Сега те преминават през общините. Ето ти един пример: С решение номер 74 и протокол 08 от 17.02.2012 г. на Община Своге, фирма Надин дарява на общината лек автомобил Сеат Кордоба с рег. номер СА0528НК. След което автомобилът е предаден на Областна дирекция на МВР – София. Хайде сега ми кажи какво е това? Отгоре на всичко зам.-министърът Вучков щял да защитава даренията чрез общините пред Европейската комисия по повод заявената от Европарламента в писмото до Групата във Фейсбук предстояща проверка на МВР.

  П.П.: Кажи ми защо в целия този случай трябваше да има някаква медия?

  К.И.: Аз работех 20 години в МВР и мога да ти кажа, че това министерство си върши работата, само ако някой го ръчка отзад. Да докладваш на по-висшестоящ беше абсурд. Директорът на СДВР е семеен приятел с виновния началник и това ни поставяше в патова ситуация. Да уведомим само Инспектората също беше неприемливо, тъй като тази служба е пряко подчинена на министъра. А самият Валери Йорданов пък е назначен с протекциите на Цв. Цветанов. Поради това поискахме съдействието на тази телевизия, за да се свърши някаква работа. Никой от нас не си е давал сметка, че даренията се събират кампанийно и че са порочна практика. Началната ни цел не бяха даренията на МВР, а един самозабравил се началник. Скандал при всички положения щеше да има, и то на най-високо ниво. Едно е обаче да имаш 25 човека зад себе си, съвсем друго е да останеш сам срещу държавата. И ако всички тези мои ,,съмишленици” бяха останали докрай с мен, нещата може би щяха да са по-различни. МВР не можеше да намери вариант да ни притиска всички, поне на първо време, защото щеше да се компрометира още повече. И тогава единственият изход, за да се измъкне с чест от ситуацията в случая, беше да уволни виновника. Имаше обаче един човек, който извлече полза от целия този случай и това беше премиерът Бойко Борисов. Ръководството на МВР беше натирено в ,,миша дупка”. И тогава Борисов, припявайки на ЕК каза, че МВР трябвало да се оттърси бьрзо от тази практика. Защо премиерът не се сети за това, докато беше главен секретар на МВР? Не знам. Отгоре на всичкото Би Ти Ви цинично представи нещата като тяхно разследване, при условие че всичко им беше поднесено на тепсия. Седемдесет безсънни дни и нощи и разклатено здраве ми струваше този случай, за да може ,,Винету” да се покаже по телевизията и да си направи PR. От притеснения и нерви аз си бях изгубил и гласа.

  На 25-ти май БТВ излъчи ,,срамежливо” репортажа като ,,замаза” имената на фирмите и обяви случая за скандално твърдение. Всъщност през месец декември в анонса си за събитията през изминалата година, БТВ не споменаха абсолютно нищо за дарителите на МВР, респективно за случая в сектор ПП, като по този начин признаха за заслугата на ,,Галерия”. Има и обаче една друга интересна версия за даренията на МВР. Самото Министерство се управлява на централизиран принцип. Районните управления и Областните дирекции отчитат дейността си към самото МВР. В това число и даренията от физически и юридически лица. Това са пари и средства, за които трябва да се събира информация и след това да се обобщава, както се прави например с разкритите престъпления или с пътнотранспортните произшествия. Никой не може да ме убеди, че в една дирекция нещо се е случило – дадени са някакви пари и за това МВР не знае. Ако полицията се управлява на местно ниво, това е друг въпрос. Съществуват и други форми на дарения, но за тях няма да говорим, защото става дума за чиста проба корупция. Затова остава реалното съмнение, че във връзка с даренията на МВР беше разиграно едно ТЕАТРО. Това до голяма степен обяснява и причините, поради които от БТВ забавиха репортажа, ако въобще са мислели да го излъчат. Така по този начин са дали и възможност МВР да се окопити и да спечели време, за да може да си изчисти неприятните имена от регистъра, ако има такива. Ето ти една причина журналистите от в. „Сега” и „Дневник” да бъдат разхождани да си събират сами информацията. Още през 2009-та главният секретар на МВР Калин Георгиев в интервю, естествено по БТВ, каза, че за така наречените спонсори има ясни правила. Тоест този въпрос не е повдигнат от вчера. От цялата работа излезе, че БТВ е открила ,,топлата вода”, т.е. даренията на МВР.

  П.П.: Добре, но при 5 дисциплинарни производства би трябвало да те уволнят. Защо те оставиха да напуснеш сам?

  К.И.: Не зная, някой ме спаси тогава.

   

  Списъкът:

  СА 9989 РХ – на фирма ,,Еврокос” – БМВ – Х6, черно; СА 1966 МХ – ,,Никстрой Реал Естейт”-Ауди S8, черно; СА 9244 ВХ – ПИБ – Ауди А6, черно; СА 1989 РХ-,,Екобултех”АД – БМВ-Х6, черно; СА 8585 НТ-,,Надин”-Фолксваген Туарег, черен; СА 0497 РВ – ,,Надин”-БМВ-7, черно; СА 5552 АХ – ,,Никстрой Реал Естейт”-Ауди Q7, черно; С 6959 НТ – ,,Надин”-Ровър, син; СА 9595 КБ – ,,Надин” -Хюндай Санта Фе, сив; СА 9595 ВТ – ,,Надин”- КИА, сив; СА 6827 МА – ,,Екобултех”- Тойота РАВ-4, сив; С 9422 МН – ,,Надин”-Фолксваген Шаран, бял. Според Константин Иванов тези коли са вече пререгистрирани, т.е. са с други номера.

  –––––––––––––––

  Константин Иванов е роден на 08.05.1971 г. в София. Живял е 3 години в Куба. Завършил е Полицейската школа в гр. Пазарджик, специалност – Охрана на Обществен Ред и Контрол на автомобилния транспорт. Започва работа в СДВР на 11-ти май 1991 г. и работи до 27.06.2011-та. Има 2 деца. По неговите думи майката на децата му е най-добрият му приятел.

   

• Валентин Николов е новият изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“

  УВОЛНИХА БИТИЯ ШЕФ НА АЕЦ “КОЗЛОДУЙ”

  Съветът на директорите на ,,Българския енергиен холдинг‘‘ освободи изпълнителният директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД Александър Николов. В средата на ноември миналата година той бе пребит от неизвестни лица пред дома си в крайдунавското градче. Нападателите все още не са открити. Вижте по темата повече тук – линк.
  Неговото място ще заеме заместник – министърът на икономиката, енергетиката и туризма Валентин Николов*. Бордът е подкрепил единодушно решението Александър Николов да бъде освободен, твърдят от пресцентъра на икономическото министерство.

  „Рокадата се налага с цел да се подобри координацията и темпото на работата по удължаването живота на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ и изграждането на нова ядрена мощност на площадката на централата“, заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев при представянето на Валентин Николов пред екипа на АЕЦ ,,Козлодуй‘‘.

  ,,Основен приоритет в сферата на ядрената ни политика е да удължим с 15 години живота на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това, освен отговорност на правителството, е и моя лична отговорност, затова предложих поста да заеме Валентин Николов, на когото имам безрезервно доверие и с когото проведохме успешни преговори с руската страна по значимите за България енергийни въпроси. Валентин Николов е добър мениджър, умее да отстоява позиции и да преследва цели‘‘, добави Добрев. (БЛИЦ)

  ––––––––
  * Валентин Николов е роден през 1971 г. През 1995 г. завършва Технически университет – София като магистър в областта на машиностроенето и двигателите с вътрешно горене. Николов е и магистър по финансов мениджмънт, СА „Димитър Ценов“ – гр. Свищов. Специализирал е „Политически мениджмънт“ в Летния университет в Страсбург и в Нов български университет. Притежава диплома за вътрешен одитор от MOODY International. Валентин Николов има дългогодишен опит в областта на мениджмънта, маркетинга и рекламата.
  От 2011 г. е заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ, зам.-председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и член на Комисията по бюджет и финанси в 41-о Народно събрание.
  На 23 март 2012 г. е избран за заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, на 7 май уволнен и назначен в Козлодуй. Говори английски и руски език.

• Владимир Висоцки бил агент на КГБ?

  

  В КГБ средите това се знаеше, особено след смъртта на Висоцки, уверява Крижановски. Не беше тайна – но не се и афишираше специално. За връзката на Висоцки със службите Крижановски научил, докато се обучавал в института “Андропов” при КГБ. Вербуван е, защото след женитбата си през 1970 г. за френската актриса с руски произход Марина Влади той бил най-подходящият източник на информация за КГБ от пътуванията на Запад, без да се ангажират да командироват специален човек от КГБ и да носят излишна отговорност. Псевдонимът му бил “Виктор”.

  За да дадат някакво правдоподобно обяснение на този факт, от КГБ пускат политическа партенка. Уж Марина Влади отишла при генералния секретар на Френската компартия – Жорж Марше, а той звъннал по пряката линия на Брежнев и работата се уредила. По същото време Висоцки изведнъж се оказал притежател на валутна сметка в Руската държавна банка, където всеки месец отнякъде се изливали купища пачки.

  Трудно е някак си сега да повярваме, че руският бард, когото уж съветската власт е преследвала, е доносничил за писателите

  дисиденти Василий Аксьонов, Виктор Ерофеев, Фазил Искандер, Андрей Битов. Наблюдавал също личности като Андрей Вознесенски и Белла Ахмадулина. Всички тези творци са имали проблеми с властите, отказвали са им публикации и дори са ги гонили от родината, какъвто е случаят с Аксьонов. В същото време Висоцки отива на комерчески гастрол в САЩ и се връща оттам с хонорар от 30 000 долара и договор за нов гастрол.

  В КГБ били на мнение, че Висоцки чудесно си върши работата и че просто е роден да бъде агент

  За други епизоди, свързани със сътрудничеството на Висоцки със спецслужбите, едва ли ще разберем. Оперативните работници от КГБ, които били свързани с него, сега мълчат.

  Версията на Крижановски противоречи на целия живот на Висоцки. Цял живот него са го спъвали, не са му позволявали да се изявява. И властите преди всичко. Бившият човек от службите обаче има своето обяснение – официално не са го признавали, защото трябвало да му запазят имиджа на скрития дисидент. В практиката на КГБ, твърди той, има и ще има случаи, когато на агента са му определяли срок, за да стане „свой сред чуждите”. Ще повторя мисълта си – както великият манипулатор, на Висоцки било позволено абсолютно всичко, целият му живот бил безкраен. Шчолоков заповядал да го вкарат в затвора, а Андропов – да му дадат звание “заслужил артист на РСФСР”. Театърът започнал да подготвя документите малко преди неговата смърт.
  За истината и недомлъвките, посочени от Крижановски, да отсъди читателят.

  “Висоцки и КГБ” е тема, практически затворена за външни очи, възможно е истината никога да не се разбере

  Най-страшното, най-загадъчното е това, че ако има дело, в него ще фигурират фамилиите на все още живи хора, така или иначе свързани със съдбата на артиста. А тези хора са били в преки отношения с органите. Може би именно в това се крие цялата пикантна ситуация за така нареченото „Дело на Висоцки”?

  Вярно ли е всичко това и на кого е нужно, дори да е вярно, да бъде развенчаван един светъл мит? Никой не казва. Както яростно е защитаван, вероятно също така яростно Висоцки ще бъде оплюван. Посмъртно, на фона на грифовете “строго секретно” в архивите на КГБ. И при положение че той не може да се защити по никакъв начин – освен с песните си.

  Кой е Михаил Крижановски
  Бивш сътрудник на разузнаването в КГБ на СССР, СБУ, бивш агент на ЦРУ (бил вербуван за следене на конгресмените и сенаторите на САЩ), основател на приложната политология „Професионал” – система на висш политически мениджмънт, създадена по поръчка на ЦРУ за президента на САЩ Бил Клинтън и използвана в Белия дом от 1996 г. 54-годишен, 14 години живее в Ню Йорк. По всичко личи, че човекът, твърдящ, че Висоцки е работил като оперативен източник в 5-о Управление на КГБ на СССР, е напълно запознат с темата, по която говори.

  Източник:  БЛИЦ

• Огромната инфлация на борбата с престъпността

  Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) е сочена вече 17-та година като основен инструмент за реформа в правозащитния сектор в България. За изграждането й са похарчени огромни средства, без да се постигне работещ краен резултат.

  Днес ЕИСПП е близо 3 три пъти по-скъпа от първоначалните планове за нейното създаване.

  Сериозните „инфлационни процеси“ започват да си проличават публично в началото на 2006 година, когато екипът на тогавашния правосъден министър Георги Петканов (НДСВ) дава шумна пресконференция, за да се похвали със започналата работа на първите два модула от системата.

  Тогава Петканов посочва ЕИСПП като „българското ноу-хау“ в борбата с престъпността, а екипът му обявява, че общата цена на системата ще бъде около 7 милиона лева. Обявен е краен срок за нейното пускане – до края на 2006 година.

  Системата трябва да свърже информационните масиви на съда, прокуратурата, следствието, затворите, МВР и военната полиция. Това ще позволи проследяването на делото от неговото образуване, включително кой го бави, до приключването му с присъда и статуса на осъдения в затвора.

  Седем години по-късно общата сума за изграждането на система вече надминава 14 милиона лева, а до 2013 година, когато е новият „пусков срок“ за завършването й, сметката ще достигне 20 милиона лева. Към момента функционира единствено ядрото на системата в прокуратурата.

  Къде отидоха 10 милиона лева?

  За поне 10 милиона лева от изхарчените досега пари няма логично обяснение. В необяснимите суми попадат 7.1 милиона лева, дадени за ЕИСПП от бюджета на Министерството на правосъдието, стана ясно от отговора, предоставен на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

  Ведомството има водеща роля по изграждането и финансирането на системата от края на 2006 до началото на 2009 г., когато тя е предадена на прокуратурата. Единствената информация през този период бе, че са купени няколко сървъра.

  Сравнителни данни показват, че правителствата не са жалили пари за ЕИСПП. Така например отпуснатите от държавата средства за компютри и софтуер на всички 341 съдилища за последните 10 години са 13.9 млн. лева или с 6 милиона лева по-малко от общата прогнозна стойност на ЕИСПП.

  Справката бе предоставена на Mediapool от Висшия съдебен съвет също по Закона за достъп до обществена информация.

  Отделно по програма ФАР съдебната система получава 5344 единици техника (компютри, монитори, сървъри и принтери) за 3 милиона лева – сума, която е направо смехотворна, сравнени с разходите за ЕИСПП.

  „Хубаво е да е при нас“

  През 2006 г. тогавашнят вътрешен министър и настоящ конституционен съдия Георги Петканов обявява стартирането на два модула на информационната система, които функционират в Националната следствена служба и военната полиция, а следствието бе институцията, която отговаряше за ядрото на ЕИСПП. Той обяснява, че би било „хубаво“ неговото министерство да приеме ядрото.

  В началото на 2007-та година прехвърлянето на ядрото е факт. Приемникът на Петканов – министър Миглена Тачева (НДСВ) обявява, че доизграждането на ЕИСПП е един от нейните главни приоритети. През февруари 2008 година Тачева съобщава, че системата вече е глътнала 14 милиона лева и все още не функционира в цялост.

  Ръстът на разходите от 7 на 14 милиона лева само за 2 години намира обяснение единствено във въпросните 7 млн. лева, дадени за системата от бюджета на правосъдното министерство между 2006-та и 2008-ма година, когато институцията отговаря за системата.

  Въпреки колосалната сума прокуратурата получава през 2009-та година продукт, който не работи. Фактите сочат, че първите 7 милиона лева са изсипани преди 2006-та година за изграждането на частите на ЕИСПП в следствието и военната полиция. Те също не функционират нормално, защото следователите са натоварени със задачата да вкарват ръчно хиляди дела, за да се попълва базата данни.

  „Нещо беше правено по системата, но най-важната й част не беше изградена – връзките с останалите институции“, коментира заместник-главният прокурор Валери Първанов пред Mediapool. Той заяви, че от 2009-та година досега държавното обвинение е инвестирало около 100 000 лева в системата и тя вече се използва пълноценно от прокурорите и следователите.

  МВР също може да използва ЕИСПП, но само за да чете информацията, без право да въвежда своите данни. През последните 3 години вътрешното министерство системно не отделяше средства в бюджета си, за да може да се включи пълноценно към ЕИСПП. Също толкова системно Европейската комисия във всеки свой доклад критикува вътрешното министерство за липсата на достоверна статистика за делата, което се дължи на и неизградената платформа.

  Финал през 2013 г.?

  От думите на Валери Първанов пред Mediapool става ясно, че догодина по това време може би ще режем лентата. ЕИСПП ще бъде завършена и пусната в действие през май 2013 г., съобщи той. Вече са обявени обществените поръчки по спечеления европейски проект за 5.6 милиона лева, с който прокуратурата ще финансира завършването на историческия напън на българските власти да свържат компютрите на четири институции.

  С тези пари, отпуснати по оперативна програма „Административен капацитет“, общата сума за ЕИСПП ще излезе между 19.7 млн. и 20 милиона лева.

  За сравнение – това е близо 7 пъти повече от прогнозната цена на портала за електронен достъп до правосъдие, ако се съди по обявените наскоро обществени поръчки за 3 милиона лева.

   

  Красен Николов,

  Mediapool

• Търновска тийнеджърка ще представя България на Световен шампионат по изкуствата в Холивуд

  

   

  Тийнейджърка от Търново може да бъде новата звезда на Холивуд. 16-годишната Ива Ангеличева спечели международния конкурс „Еуростарс фестивал“ в Малта и бе избрана да представи България на Световен шампионат по изкуствата, който ще се състои в Меката на киното през юли.

  Талантливата девойка е възпитаничка на музикално студио „Румина“ при Военния клуб в старата столица и печели приза във възрастовата група 16-17 години. Тя е преборила конкуренция от 80 изпълнители от 13 държави.

   

  Източник:   в. „Новинар“

• Турски историк скандализира българските учени с изказване за произхода за помаците

  Смолян. Турски историк скандализира български учени за произхода на помаците по време на конференция в Смолян, която приключи днес, предаде КРОСС.

  По време на изнасянето на доклади проф. д-р Ахмед Гюншен от Балканския изследователски институт в Одрин заяви в своя доклад, че помаците са турци по произход, като разбиранията им за раждане, смърт и сватба били еднакви като в Турция и затова да се наричали българи или гърци или други не било доказуемо, като не може да се говори, че турските общности са изчезнали.

  В стремежа си да потуши страстите областният управител на Смолян инж. Стефан Стайков взе думата и посочи, че разбира изказването на Гюнеш, като негово лично, а не като определена позиция. „Ние трябва да живеем в новата реалност и с Турция да бъдем приятели и добри съседи“, посочи Стайков и допълни,че не трябва да се изостря напрежение, а трябва да се преодоляват различията.

  Областният управител на Смолян покани организацията на конференцията поради огромния интерес от страна на много хора, да направят още една такава в Смолян. Академик Георги Марков заяви на Гюнеш ,че не трябва да търси памашки турци в България.

  „Трябва да се позоваваме на историята, за да сме добри съседи“, посочи Марков. Академик Георги Марков посочи,че е тревожно сформирането на помашки етнос, защото всички трябва да се обединяват, като българи, а не да се делят на етноси.

  При засилен интерес протече международната конференция„Помаците: версии за произход и съвременна идентичност“, която се провежда в Смолян. Тя е посвещава на 40-годишнината от смяната на имената в Родопите. Организатори са Нов български университет, Институт за изследване на близкото минало, Фондация за свободата „Фридрих Науман“.

  На конференцията присъства областният управител на Смолян инж. Стефан Стайков, депутатите от ДПС Ариф Агуш, Алиосман Имамов,духовници, лектори от Сърбия, Турция и др. Доц. Д-р Михаил Груев от Софиийския университет обясни, че тази конференция няма за цел да създава провокации, а да представи развитието на науката по тази проблематика. Петер Бохман , ръководител на проектите на фондация“Фридрик Науман“ за Югоизточна Европа посочи,че България е страна за пример по какъв начин са интегрирани малцинствата, като този процес трябва да продължи.

  Идеята конференцията да се проведе в Смолян е, че в областта живеят най-голям процент от т. нар. помаци или българи-мюсюлмани, както предпочитам да ги наричам, заяви при откриването проф. Евгения Иванова от Нов Български университет и добави, че по данни от изследване на университетът около 35 % от тази общност се определят като помаци.

  По думите на Иванова, българските мюсюлмани в Родопите са наясно, че гражданство и етнос са две различни неща.“Говори се за помашки етнос, защото самите хора се обособяват, като такива“, посочи Иванова и допълни, че тенденциите за помашки етнос ги е имало и през 90-те години, но те са били много по-откъсващи, отколкото сега, като започват да се масовизират и модернизират.

  „Тези задълбочаващи се тенденции не са вследствие от никаква чужда пропаганда, измислени етноси, като турски, арабски и др. „Те са вследствие единствено от продължаващата маргинизация, продължаващото отхвърляне на тези хора и от двете страни-от българите -християни и от турците“, обясни Иванова и допълни, че нито една от двете големи общности не припознава, като свои помаците.

  В общините от Смолянско най-масово хората от Мадан и Рудозем се определят като българи-мюсюлмани. Проф. Евгения Иванова каза още, че Възродителният процес е върнал доброволната интеграция с българите много назад и хора, които никога през живота си не са носили шалвари са ги обули напук.

  Хора, които никога през живота са си не са идентифицирали като турци, започнаха да се идентифицират напук като такива. Наблюдава се и процес на двойните паспорти – един на български, друг с мюсюлманско име.  Наблюдава се и трети процес – иначе абсолютни светски жени, когато тръгнат на село, си слагат забрадката, каза още Иванова

   

• Кубрат Пулев е вече европейски шампион

  Кубрат Пулев (Кобрата) стана европейски шампион за професионалисти в тежка категория с нокаут.

  Най-успешният ни в последно време наш боксьор вече има има 16 победи в 16 боя, включително осем с нокаут. Днес, 6-ти май, в Ерфурт той победи украинеца Александър Димитренко в 11-ия рунд. Димитриенко, има 21 победи с нокаут, а тази загуба е едва втора в 33 срещи.
  Кобрата, който помним и от Чикаго, е третият българин с европейска титла при професионалистите, но е първият спечелил титлата в най-тежката категория.
  Кубрат Пулев след срещата: «Сега искам да се насладя на победата и на рождения си ден.“
  Димитър Бербатов след боя: «Браво Кобра, продължавай да мачкаш и още успехи!»

  
  Снимка преди срещата: sporta.bg

• Състоянието на българската армия към днешна дата, деня на професионалния й празник

  След две години армията ни ще бъде на минимума, с който може да изпълнява възложените й функции. Това показват анализи в деня, в който войската ни отбелязва професионалния си празник, предаде ТВ 7.

  Последните официални доклади на военните обаче показват, че те са в състояние да изпълнят задълженията си по Конституция – териториална цялост, международен мир и помощ на населението. Общото в армията, в трите вида войски, е, че всичко е подчинено на свити разходи за отбрана. В условия на криза военните казват, че основната им обща задача е да успеят с минимум пари да направят максимума.

  Как изглежда финансовият баланс за отбрана

  Приходите са 52 млн. лева. Те идват основно от собственост, глоби, санкции и наказателни лихви, както и продажба на нефинансови активи – това са ненужна движима и недвижима собственост.

  Разходите са над 980 млн. лева – основно за фонд „Работна заплата“, поддръжка на наличната техника, консумативи за нейното функциониране и, за съжаление, в условия на криза, по-малко пари за модернизация и купуване на нова техника.

  Ситуацията в сухопътните войски

  Основните усилия при сухопътните войски са насочени към формирането и подготовката на батальонни групи, през изминалата година – по превъоръжаване с основна техника, както и по освобождаване от излишното въоръжение. Задача номер едно – по-добра съвместимост със силите на НАТО и ЕС. И тази година там предстоят промени.

  От планираните 127 учения, са извършени 124 от тях. Тук влизат парашутни скокове, учения с роти и батальони и полеви лагери.

  В момента в армията работят 44 100 души. От тях 78% са на активна служба – под пагон. Останалите над 21% са цивилни служители.

  Анализите показват, че въоръжените сили не могат да изпълняват задълженията си с по-малко от 37 хиляди души. И това трябва да се постигне до 2014 г. в следното съотношение: 73 % военнослужещи, 19 % цивилни, 9 % резервисти. Това са хора, които в кратки срокове могат да повикани на активна служба.

  Сухопътните войски заемат най-голяма част. 53 %, ВВС – 25%, ВМС – 13 % и 9 на сто – командване.

  Ситуацията във Военновъздушните сили

  Българската авиация е вече на 100 години. И среща същите трудности, както другите видове войски. Военновъздушните сили са особено важно звено, което изисква огромни средства годишно.

  През изминалата година служещите във ВВС са взели участие в 11 международни учения и съвместни подготовки. От предвидените летателни часове са извършени 72%. Останалите не са извършени заради недостиг на резервни части, малкото самолети и въртолети, които са останали в готовност да летят, както и забавяне на изпълнението по договори за ремонт и възстановяване на техника.

  Военноморските сили определено не са в най-добрите си години.

  Неотдавна беше взето решение за изваждане от експлоатация на единствената подводница, защото е морално остаряла и защото не е безопасна.

  Трябва да бъде постигнато нивото, което България е обещала и което трябва да поддържа като съюзник в Североноатлантическия съюз. През изминалата година Военноморските сили са участвали в девет международни операции.

  Друга важна задача е мониторингът на морските пространства и осигуряване на ранно предупреждение за кризи. Използва се информацията на Бреговата система за контрол на корабоплаването и охрана.

  От поставените цели в най-новата история на България, е постигната само целта за съкращаване на броя на военнослужещите, без да са постигнати намеренията българската армия да е по-модерна, по-мобилна, по-боеспособна, както и по-добре съвместима с другите армии на НАТО.

  Това е изводът преди да бъде приета Стратегията за развитие на Въоръжените сили. С всяка изминала година процентът на заделените пари от БВП на страната, които отиват за отбрана – намаляват, достигайки до 1,41 %.

  Източник:  Аctualno.com

• Подполк. Николай Марков: НСО продаде за 10 000 долара информация от Сикрет сървиз

  Николай Марков е роден през 1970 г. Завършва военното училище във Велико Търново, а след това и право във Великотърновския университет. Започва работа в Националната служба за охрана /НСО/ през 1993 г. Уволнен е от нея през 2007 г. с предявени обвинения за… неизпълнение на задача да направи 50 лицеви опори и за обида на началник. По време на делата срещу него той разкрива, че държавните охранители шпионират по нареждане на ръководството наши и чужди политици, но това не е разследвано. Скандалният бивш офицер от НСО е обвиняван в какво ли не, но той е убеден, че истината за тази служба скоро ще излезе наяве и името му ще бъде изчистено.

  Николай Марков е отгледал от бебе сам дъщеря си, която вече е на 20 години. Днес той дава най-шокиращото си интервю пред “ШОУ”, в което разкрива още разтърсващи тайни от задкулисието на “големите игри”.

  – Наистина ли гардовете от НСО са били принуждавани да шпионират лицата, които охраняват, господин Марков?!

  – В НСО имаше една стая, която се наричаше “изповедалня”. Всички служители на НСО знаят коя стая се наричаше така. Не съм го аз измислил! В нея стоеше висш офицер, който се води някакъв началник. Той привикваше всеки гард от “Лични охрани” и го разпитваше. В тази стая всеки влизаше и казваше какво е правил, видял, когато е охранявал някого и т.н. Тези хора, които не се “изповядаха качествено”, бяха забивани някъде в ъгъла и не им се даваше никаква позиция в йерархията. Другите вървяха нагоре. Хората, които бяха зависими, защото са работили за някой бандит, след това ги шантажираха да им “снасят” информация за политици, които паралелно охраняват. След което

  и за бандитите, и за политиците се знаеше всичко.

  Тази информация къде е отивала вече, е друг въпрос…

  – А кога се попълваха прословутите бланки за “недъзите” на охраняемите от служителите на НСО лица?

  – Началникът на НСО лично разпореди пред целия отдел “Лични охрани”, че тези бланки трябва да се попълват. Даже тези колеги, които бяха пропуснали да го направят, бяха наказвани.

  Ставаше следното: Охраняваш някой човек. Свършва “охранителното мероприятие”, както са го наричали в УБО. Ти се връщаш в НСО и започваш да пишеш всичко, което се е случило – къде е ходил, какво е правил, с кого се е срещал, какви “недъзи” има… От НСО казват, че бланката е с “наименование” – събиране на данни за чуждестранно лице, но това не е вярно. На бланката имаше просто номер. Никакви наименования не е имала тази бланка. Нарушавали са се човешки права, а това е престъпление!

  – Вие твърдите, че доста от гардовете на НСО са работили за т. нар. организирана престъпност?

  – Шефът на НСО ген. Владимиров беше отстранен от поста си с мотива, че гардове от НСО работят за организираната престъпност. Той си отиде, хората останаха.

  Да, хора от ръководството на НСО пращаха служителите да охраняват организираната престъпност. За много пари, които отиваха директно в джобовете на някои началници от службата.

  Босовете на СИК, на ВИС – всички, които се сетите, бяха с охрана от НСО. Боби Цанков беше с охрана от НСО. За Боби Цанков специално нещата предстои тепърва да се изясняват. Има и свидетели, които ще излязат да разкажат, стига да има воля.

  Нещо куриозно:

  През 1997 година информация, която беше предоставена с гриф “Секретно” от американските Сикрет сървиз за методите на работа на държавната и правителствена охрана, беше изнесена от НСО и продадена в организираната престъпност за 10 000 долара. Това направи един много известен човек в държавата, който беше от ръководството на НСО, гравитиращ около кръга на бившия главен прокурор Никола Филчев, свързан с делото “Наглите” и с убийство! Неговата кариера се разви нагоре след НСО и за това помогнаха хора от организираната престъпност, защото организираната престъпност кадрува в службите!
  И в момента 80 процента от хората, които охраняват т. нар. организирана престъпност, са офицери от НСО. Не казвам директно “престъпност”, може и да са “бели и добри”. Но имаше много “бели и добри”, които ги разстреляха на бул. “България”… Впрочем,

  разстрелите ще продължат!

  Вътрешното ми усещане е, че още предстои най-тежката реформа, която трябва да сложи край на всичко това.

  – На вас лично предлагали ли са ви да работите от “другата страна”?

  – Много пъти! Няма такъв от “Лични охрани”, на който да не са му предлагали. Ние бяхме 100 човека. Всеки бандит, когато се свърже с теб, започваше да ти говори от 5 000 лева нагоре, аз съм стигал до 30 000! Не съм приел. Ако бях приел, досега да са го извадили.

  Пращаха ми и много “подводници” и изкушения, за да ме злепоставят, след като стана скандалът. В същото време Цвятко Цветков вървеше по медиите и разправяше, че съм любовник на Екатерина Михайлова… Тъжно! Ето, по същия начин работеше ДС!

  – Като професионалист смятате ли, че при убийството на знаковите подземни босове охраната им направи всичко необходимо?

  – Бездействието на охраната е също действие в определени случаи. Преди да бъда разстрелян Васил Илиев, охраната му изостана 2 км зад него. Той беше убит и тя пристигна 5 минути след това! Те са знаели, че това ще се случи!

  Тогава работех в група за бързо реагиране към НСО, чухме по радиостанцията и първи пристигнахме на мястото на разстрела. Видяхме го убит в колата, охраната я нямаше. Там нямаше хора от НСО, но ги познавах. Хората, които се занимават с охрана, се познават, независимо от коя страна са…

  – А охраната на Илия Павлов?

  – Илия Павлов беше разстрелян със снайпер. Охраната изобщо не се е месила. Но те са длъжни, според правилата, преди той излезе, да направят т. нар. отцепление. Ако се бяха мръднали 20 м напред, щяха да видят снайпериста. Нямам представа защо не са направили нещо, което се прави задължително при охранителна дейност.

  Има и неща, които не могат да се избегнат. Охраната не е 100 процента гаранция! Всичко, което се случва навън, може да се случи и с правителството. Трябва правителствената охрана да е регулирана със закон, за да се носи отговорност! Спомняте ли си моториста, който мина на 3 март пред Народното събрание. Ген. Димитър Димитров спря ли го – той щеше да се удари в него?! Той се беше изпънал като морков, все едно е гост на мероприятието, а не шеф в НСО! Ако беше зареден с взрив, цялото правителство плюс парламентът заминаваха! Някой понесе ли отговорност?!

  – Манол Велев беше с охрана от НСО?

  – Манол Велев се охраняваше от НСО в бронираната кола на Тодор Живков. Разпоредбата да я получи не става толкова просто. Да, имаше някакъв търг, но това не е всичко.

  Информацията, че ще се стреля по Манол Велев, се знаеше в президентството предварително,

  затова и му беше дадена. Защо да си вземаш бронирана кола, ако не знаеш, че ще се стреля по теб?!
  Когато Кюлев беше убит, човекът, който караше колата и беше с оръжие, е от НСО. Палачите на Стоил Славов са хора с пагони! Обикновените килъри нямат никакво значение. По време на убийството на бай Миле също присъстваха хора от НСО…

  – Спомням си за скандала, когато откраднаха пистолет от дома на Иван Костов, по онова време министър-председател? Как се случи това? Ваши колеги ли го направиха?

  – Питам ви – кой външен човек може да влезе в дома на министър-председателя, да отключи каса, да вземе пистолет и да го изнесе, ако няма участник от НСО?! Това се случи, след като Първанов дойде на власт. Това го направиха хора на Първанов вътре в службите. Този пистолет беше взет, за да се дискредитира охраната на Иван Костов. Защото, ако някой може да влезе да открадне оръжието и охраната да не види, та той може да влезе, да убие премиера и да си замине! Имаше такава директива от президентството – всички, които са работили с десни политици, да бъдат уволнени. Тогава аз поставих директно и открито въпроса пред ръководството и целия състав: “Искам директно да са обяви кой от нас е човекът, който е направил това! Не искам да работя с такива хора, защото не знам утре какво може да ми се случи!”. Тогава пак ме упрекнаха, че създавам напрежение. Започна разследване, което не доведе доникъде! И цялото дело беше предадено на НСБОП, тогава Румен Миланов й беше шеф.

  17 дена след този скандал в НСО Миланов дойде като шеф на НСО. И пред него, и пред всички пак поставих въпроса. Официално му казах: “Ако това не кажете, ще имате големи проблеми в НСО!” Той се обади по телефона пред нас и попита някаква секретарка: “Докъде стигна еди кое си дело?!” Каза – до пет дни ще има резултат! Повече не се появи при нас. След няколко дни го срещнах в асансьора и той ми каза:

  “Приеми, че този въпрос е приключен, повече не искам да бъде поставян!”

  Между другото пак 17 дни след случката пистолетът на премиера Иван Костов беше намерен на ведомствения паркинг на НСО, ръждясал, под една кола. Колегата, който е собственик на пистолета, и цялата охрана на Иван Костов ги очакваше военен съд и дисциплинарно уволнение. Не ги махнаха само заради такива хора като мен и още трима души, които казахме, че ако само си го помислят, ще се случат много по-страшни неща в НСО! Не че собственикът на оръжието не го уволниха няколко месеца по-късно, както и всички хора, които бяха работили с Костов…

  – А кой извърши кражбата в дома на Йордан Соколов, когато беше шеф на Народното събрание?

  – Доколкото знам, хора от старшинския състав, които охраняват вилите в Бояна. Влезли са, докато го няма семейството.

  – Как се назначават гардовете в НСО?

  – В НСО хората често се назначават по телефона. Това са “деца”, от които повечето за нищо не стават, но са сложени там, за да взимат големи заплати и да са покрай властта.

  Там имаше и офицери, които са назначени с неиздържан психологически изпит – нямат право да получат оръжие и затова работят без оръжие. Само защото баща му е Х! И поливат цветята в НСО, грубо казано. Назначавали са се хора с астигматизъм от деца! Има и много свестни хора в НСО, но след една-две години те напускат, защото не могат да преодолеят тази “простота” там.

  Назначаваха се шофьори на бронирани коли, които за пръв път се качваха на такъв автомобил, защото са хора на Георги Първанов. След това в организираната престъпност цената на един такъв шофьор на бандит е много висока!

  – Има ли нещо, което се е крило от обществото при катастрофите, които ставаха с коли на НСО?

  – Когато катастрофира малтийският президент, пилотната кола, която е задължителна, беше махната, и затова се случи всичко. Аз присъствах, когато беше наредено да се махне пилотната кола, въпреки че всички, които бяха в кортежа, коментираха, че това е недопустимо. И загинаха хора.

  Случайно оцеля малтийският президент.

  И то по Божията воля, не благодарение на НСО!

  В НСО има шофьори с по 10 катастрофи и смачкани коли. Имало пияни шофьори?! Ами кой да ги провери?! До НДК, когато се размаза кола на НСО, беше с пиян шофьор… Нали това беше въпросът ми към Първанов – колко коли трябва да изгорят от пияни шофьори на президента?! Ами аз като съм в колата и един такъв шофьор размаже друга кола какво трябва да правя според вас? После ти казват: “Не се е случило, и се покрива всичко!” Имам над 7 такива случая, когато ми се е налагало да мълча! Кой компрометира службите – те или аз?

  Много скъпа кола на НСО изгоря на морето, а вътре шофьорът бил с проститутка! Били са вътре, когато колата пламва… Няма жертви, но колата замина. Изтърван фас или нещо подобно.

  – Казвате, че се е трошала много държавна пара по време на ловните подвизи на президента Първанов. Наистина ли НСО организираше хобито му?

  – А кой друг?! Аз съм бил там и съм жив свидетел! В НСО имаше назначени хора на длъжност “ловци”! Тези хора не работеха като охрана, а организираха лова на президента Първанов! Бяха им предоставени коли и джипове от НСО, бензин – държавен, пари – държавни, командировъчни, всичко! Предварително трябва да отидат там, да организират всичко. Да се придвижи един президент от точка А до точка Б не е просто нещо.

  Няколко дни преди това се организира всичко – от полицията идват хора, от НСС, гонячи… Кой осигурява трасетата до Тополовград, примерно?! Това са държавни средства, всички тези хора са държавни служители! Те имаха ловен кръг, дружинка. Много известни олигарси идваха, хора от футболния съюз, от кулинарни предавания… Това не е проблем, но защо на гърба на държавата?! Да, английската кралица също ходи на лов, но в собствено имение и убива собствени животни, които си отглежда! Хобито на Първанов не може да го плаща държавата!

  – Заплашваше ли ви някой след сблъсъка ви с президента Първанов?

  – Естествено. Малко след сблъсъка ми с Първанов ми се обади човек, който работи в сградата на президентството, от най-приближения кръг, и ми каза:

  “Ако не мислиш за себе си, не мислиш ли, че имаш дъщеря?”

  Отговорих му: “Не знам какво ще се случи на дъщеря ми, но внимавайте да не се спъне и да не падне, без да иска, защото, ако това се случи… ще се случат за 24 часа много лоши неща в държавата!”. И в жестоките общества никой не е посягал на децата! Никога не съм парадирал с това, но аз от бебе съм отгледал сам дъщеря си. Така се стече животът ми… Да заплашват дъщеря ми в този момент не беше морално! Защото аз

  Георги Първанов съм го охранявал в най-тежките му години,

  колата са му я надигали да я обръщат, а всички от неговата охрана се бяха уж разболели по време на сблъсъците през 1997 година… По време на връщането на мандата на БСП именно аз пазех гърба му!

  – Всъщност вие как станахте гард в НСО?

  – Аз съм четвърто поколение военен. Иска ми се да кажа на някои хора, които изразяват съмнение в психическата ми годност, че има два изпита в държавата, които са най-тежки в тази област. И те не са в Милиционерската школа в Симеоново, които ги издържат и селянчетата от Мрамор. Единият е за летци, другият е за капитани на кораби.

  Бях приет именно във Военноморското училище, профил “корабоводене”, и там съм държал психологически изпит. Мечтата ми беше да бъда капитан на търговски кораб. Но тогава тези места се пазеха за определени хора. Затова отидох във Военното училище във Велико Търново. Там също съм държал психологически изпит. Завърших пред 1993 година като отличник на випуска. Първото ми назначение беше за командир на парашутно-десантен взвод в Пловдив, диверсионна част, направление Турция. Обикновено психически неуравновесени хора не ги пращат във въздуха в диверсионни части… Освен това бях и треньор на военното училище по карате, по-късно получих и черен пояс.

  С мен се свързаха хора от НСО, кадровици, които ми казаха, че търсят военни, предложиха ми да бъда в охраната на президента заради моите качества. Такъв човек не може да бъде психически неуравновесен! По-честолюбив съм. Бащината ми врата няма да бъде отворена за мен, ако се държа недостойно! Затова и ще съдя Румен Петков, който ме нарече “воняща хлебарка”!

   

  Интервю на Валерия Калчева,

  blitz.bg
  

• Goodman Theatre: “The Iceman Cometh” (“Продавец льда грядет”)

  Новый спектакль Goodman Theatre “Продавец льда грядет” по пьесе Юджина О’Нила, который мне довелось посмотреть 3 мая, я бы назвал одним из главных событий театрального сезона. Перед нами предстает отчаянный, безысходный, трагический мир героев одного из самых талантливых писателей XX века, лауреата Нобелевской и четырех (случай исключительный!) Пулитцеровских премий Юджина О’Нила. Спектакль поражает вниманием к деталям,
  тщательной проработкой характеров, детальной режиссурой (постановка артистического руководителя театра Роберта Фоллса) в стиле лучших традиций
  русского психологического театра. О’Нила часто называют “отцом” американского театра. До него американской драматургии просто не существовало. Из О’Нила “вышли” все: и Теннеси Уильямс, и Лилиан Хеллман, и Торнтон Уайлдер, и Артур Миллер, и Уильям Сароян, и Эдвард Олби… Но первым был он – нелюдимый, мрачный, вечно небритый Юджин О’Нил. Его учителями были крупнейшие европейские драматурги Август Стринберг, Генрих Ибсен и Антон Павлович Чехов. А что касается пьесы “Продавец льда грядет”, то в ней ощутимо влияние пьесы Горького “На дне”. Та же ночлежка, те же “лишние люди”, та же метафизическая глубина,
  эмоциональная насыщенность и проходящее лейтмотивом через весь спектакль щемящее чувство тоски. Спектакль, который длится почти пять часов с тремя антрактами, смотрится на одном дыхании.

  Пьесу “Продавец льда грядет” Роберт Фоллс впервые
  поставил в 1992 году. Роль продавца льда Теодора “Хики” Хикмана исполнил Брайан Деннехи. С того спектакля началось сотрудничество Фоллса и Деннехи, которое принесло актеру две премии “Тони” за лучшее исполнение мужской роли: в 1999 году за роль Вилли Ломена в “Смерти коммивояжера” А.Миллера и в 2003 году за роль Джеймса Тайрона в пьесе того же О’Нила “Долгий день уходит в ночь”. Перечислю другие спектакли актера в пьесах О’Нила – “Душа поэта” (сезон 1995-96 годов), “Хьюи” (сезон 2003-04 годов), “Любовь под вязами” (сезон 2008-09 годов), “Хьюи” и “Последняя лента Крэппа” (сезон 2009-10 годов).

  В спектакле “Продавец льда грядет” 2012 года
  Брайан Деннехи исполняет роль Ларри Слейда, а главная роль “Хики” отошла к лауреату премии “Тони”, известному американскому театральному актеру Натану
  Лейну. Я бы еще особо отметил яркую и точную работу нью-йоркского актера Стивена Уиметта в роли хозяина ночлежки Гарри Хоупа (это его дебют в Goodman Theatre). В остальных ролях – Патрик Эндрюс (Дон Пэрритт), Джон Хугенаккер (Вилли Обан), Ли
  Уилкоф (Хьюго Калмар), Дженнифер Энгстром (Кора).

  Спектакль “Продавец льда грядет” идет по 10 июня 2012 года. Заказ билетов по телефону 312-443-3800, на сайте www.goodmantheatre.org или в кассе Goodman Theatre по адресу: 170 North Dearborn Street, Chicago, IL 60601. Там
  же продаются абонементы на спектакли сезона 2012-13 годов. Одиночные билеты на
  спектакли нового сезона поступят в продажу в начале августа.

   

   

   

   

   

  (Все фото Лиз Лорен)

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

• Българският ансамбъл спечели втори златен медал в Световната купа

  

   

   

   

   

  Българският ансамбъл спечели втори златен медал в Световната купа по художествена гимнастика. Националките, водени от Илияна Раева, бяха най-добри и в съчетанието с пет топки.

  Ансамбълът, в чийто състав са Михаела Маевска, Ренета Камберова, Елена Тодорова, Християна Тодорова, Катрин Велкова и Цветелина Найденова, получиха оценка 27.850 точки. Българските момичета изпревариха отборите на Италия (27.750) и Беларус (27.600).

  Въпреки лекото напрежение състезателките на България се представиха отлично и не допуснаха грешки в съчетанието си под звуците на „Лунната соната“. Успешното изпълнение остави световните шампионки от Италия на второ място.

  България вече спечели златото в многобоя. Момичетата на Илияна Раева имат възможност да стъпят за трети път на върха – във финала на съчетанията с два обръча и три ленти.

  След първата титла Раева заяви, че е горда от успеха на момичетата си

  Източник:  в. „Дневник“

• Плевнелиев предупреди за провал на електронното правителство

  За първи път публично президентството и правителството сблъскаха позициите си по един от топ приоритетите на страната – електронното управление

  В координирана атака от София и Париж президентската институция предупреди за опасност от провал на е-правителство. Кабинетът отговори, че има ясно разписана стратегия и пътна карта как това ще се случи до 2015 г.

  „Електронното правителство няма да се случи и към момента не го виждам, защото не се знае кой носи отговорност“, каза президентът Росен Плевнелиев в четвъртък по време на оглавявания от него Съвета по конкурентноспособност и инвестиции, цитиран от в.”Сега”.

  В петък, но от Париж, вицепрезидентът Маргарита Попова повтори безпокойството на президента. “Е-правителство изисква сериозни финансови ресурси, както и ясно поемане на отговорност“, каза Попова на среща с български студенти.

  Това е първата открита критика на президентството към правителството три месеца след встъпването в длъжност на Плевнелиев и Попова. Леки искри между двете институции прехвърчаха и при разпределянето на подчинението на тайните служби, но то остана зад кулисите между двете институции.

  Още през март Плевнелиев декларира решителност да се намеси, ако партиите пречат на националните приоритети.

  „Винаги ще сложа аргументи на масата тогава, когато виждам заплаха за националните приоритети – дали енергийна ефективност, дали е-правителство, дали работещи институции, дали репутацията на държавата, за мен са важни тези приоритети и аз ще следя по тях да няма разнобой. Ако обаче политическите партии противоречат на националните приоритети, ако пречат, аз ще се намеся… За мен е изключително важно по националните приоритети да се работи в правилната посока. Ако това не се случи, съм готов да се скарам с всеки“, декларира президентът на 26 март 2012 г.

  Президентството иска отделна държавна структура

  От коментарите на Плевнелиев и Попова става ясно, че за да върви реализацията на е-управлението, ще е необходимо да бъде създадена отделна държавна структура, която да носи персонална отговорност.

  „Ако България наистина иска работещо е-управление, то поне три институции, които се занимават с това, ще трябва да се слеят, да се зададат конкретни срокове, план за работа и да има ясно разпределение на отговорностите”, каза Плевнелиев, цитиран от в. „Сега“.

  Според Попова за ефективно електронно управление е необходимо да бъде изградена централна държавна структура, а отговорността за изграждането на е- правителство да се носи персонално.

  Има Съвет за електронно управление и пътна карта

  От септември 2011 г. действа и Съвет за електронно управление, председателстван от премиера Бойко Борисов, се казва в официално съобщение на Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията (МТИТС). В него влизат петима министри – на финансите Симеон Дянков, на вътрешните работи Цветан Цветанов, на транспорта Ивайло Московски и на еврофондовете Томислав Дончев.

  Съветът координира дейностите и мерките за въвеждане и развитие на е-управление. Заместник-министър Валери Борисов е натоварен лично от премиера Бойко Борисов да осъществява дейностите по реализация на електронното управление, е посочено още в съобщението.

  Валери Борисов отказа да коментира думите на президента и вицето му с мотива, че не ги е чул лично и не знае в какъв контекст ги е казал. Зам.-министърът е в отпуск и от десетина дни не е в София.

  Има стратегия за е-управление и разписана пътна карта с конкретни срокове по години до 2015 г. какво трябва да се случи и колко ще струва, напомни Валери Борисов.

  Според документа над 204 млн. лв. ще е необходимо да бъдат инвестирани в е-правителството до 2015 г.  Той е в процес на активни обсъждания с Министерството на финансите и останалите ангажирани институции. Очаква се междуведомственото съгласуване на ключовия документ да приключи до средата на юни, се казва в съобщението на МТИТС.

  Междувременно по време на работното си посещение в Норвегия министър Московски е договорил пари за е-управление. Те ще дойдат по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежката програма за сътрудничество. Размерът им ще защити от предложените от българската страна проекти.

  Е-правителство ще остане за довършване на следващия кабинет

  Валери Борисов беше посочен от премиера като отговорник за реализирането на е-правителство, след като го назначи на поста през октомври 2011 г. Бойко Борисов смени тогава предшественика му Първан Русинов от поста недоволен от темповете на реализацията на проекта. Нещо повече, премиерът обяви, че взима нещата под личен контрол. „Искам до 8-10 месеца да сме готови с електронното правителство“, каза тогава Бойко Борисов.

  Това обаче няма как да се случи в сроковете поставени от премиера. Реализирането на е-управление става основно с европейски средства по оперативна програма “Административен капацитет”. Двата големи проекта за 28 млн. лв. се изпълняват от МТИТС. Първоначално те трябваше да бъдат изпълнени до март 2012 г., но заради обжалване на обществените поръчки срокът беше удължен с една година.

  Този срок също най-вероятно ще бъде удължен, тъй като все още по нито една от поръчките няма избран изпълнител.

  Факт е, че след идването на Валери Борисов за зам.-министър, нещата се ускориха, но обжалванията на фирмите забавят изпълнението на проектите. В момента по първата голяма поръчка за 15 млн. лв., която трябва да свърже най-важни е-регистри в държавата в една система, тече срокът за обжалване на класирането. По втората – за е-карти, с които ще се влиза в системата, пък ценовите оферти предстои да бъдат отворени в края на юни.

  Източник:  Mediapool

• Greek businesses flee to Bulgaria

  From Fred Pleitgen and Juliet Mann, CNN

  Rakovski, Bulgaria (CNN) – Greece’s economic problems may be having a negative impact across much of Europe, but one country could be benefiting from its troubles.

  Greek investors are said to be jumping across their neighboring border to Bulgaria, money in hand.

  „It’s a very sad reason but it is happening actually,“ says Georgy Ganev, an economist from the Center for Liberal Strategies. „Even some Greeks are transferring their monetary balances from Greece to Bulgaria – obviously hedging the risk for Greece leaving the eurozone.“

  Leaving the eurozone is the solution to Greece’s troubles, according to markets analyst Louise Cooper, from BGC Partners. „Greece has to exit the Euro, it has to get competitive, has to devalue currency and then almost needs a Marshall Plan,“ she says. „Austerity has destroyed the country.“

  Tough measures brought in to rescue the Greek economy have seen a massive drop in the standard of living, and it’s brought pressure on the interim government.

  Whoever wins the national elections on May 6, the government needs to impose more austerity measures – worth 5.5% of GDP, or $14.4 billion, plus a further $4 billion in taxes – conditions of the EU/IMF bailout that is keeping Greece from going bust.

  Greek businesses are now looking at Bulgaria, to take advantage of its lower taxes and wages – and to be more competitive.

  Staff Jeans is one Greek company that is making the move. Part of its production is already carried out in Bulgaria but after sales in its home country plummeted by 40% last year, it is now looking at moving all of its manufacturing across the border.

  „What is happening in Greece right now is a tragedy,“ says Joseph Komninakidis from Staff Jeans. „We are losing a lot of revenue and at the same time have large costs bringing our products back and forth between Bulgaria and Greece.“

  He says his company needs to reduce these costs to be more competitive in Europe.

  It’s not just business that is shifting, but also private investors. Real estate brokers have noticed an influx of Greek buyers. „It is not so far to travel for them,“ explains Boyko Boykov from B & H Real Estate. „It’s because of the prices and because of the location.“

• Н. Младенов: Случилото се днес в Скопие е недопустимо

  По повод инцидента* по време на церемония в памет на Гоце Делчев в Скопие българският външен министър заяви:

  Случилото се днес в Скопие по време на възпоменателната церемония в памет на Гоце Делчев e недопустимо. Опитът за възпрепятстване на поднасянето на венци от посланика на Р. България в Скопие е в противоречие както с европейските принципи, така и с човешките норми на уважение към паметта на личностите, допринесли за свободата и достойнството.

  Именно затова по-рано днес в МВнР пред посланика на Р. Македония Благой Ханджийски беше изразен остър протест по повод случилото се.

  Надявам се този крайно неприятен инцидент да остане изолиран случай. Очакваме информация от македонската страна  за мерките, които смята да предприеме за недопускане на бъдещи подобни прояви на агресивност и нетолерантност срещу България.

  Осигуряването на безпроблемно честване и отбелязване на исторически дати и събития е знак за възприемането на европейските ценности и желанието за развитие на добросъседските отношения в региона – главно условие за приемането на страните в ЕС.

  Дирекция „Информация и комуникация“ на МВнР

   

  –––––––––––––––––––

  * В Скопие попречиха на българския посланик да положи цветя

  Хулигани попречиха на българския посланик в Македония да положи цветя на гроба на Гоце Делчев в двора на църквата „Св. Спас“ в Скопие.
  Делегация, водена от новоназначения посланик в Скопие Иван Петков и местни българи се опитала да поднесе цветя на гроба на бореца за освобождаване на българите в Македония Гоце Делчев по повод 109 години от гибелта му.
  Пред църквата „Свети Спас“ българската група е била нападната от група хулигани.
  Един от българите, очевидец, Драган Попов свидетелства: „Аз бех на гробот и бехме спречени да се положат китки и ще дойдеше до физически побий избегнахме и посланикот не положи китки“. Според Попов хулиганската група е била от античното крило на ВМРО-ДПМНЕ.
  МВР на Македония неофициално потвърди, че хулигани са попречили на българския посланик да положи цветя на гроба на Гоце Делчев и че е имало „вербални нападки“ към посланика.

  Източник:  Vesti.bg

   

• Над 80% от работодателите в България са с ниско образование

  Бизнесът не знае от какви служители има нужда, въпреки че се оплаква от липсата на кадри

  Над 80% от собствениците на фирми в България са със средно и по-ниско образование, показва изследване на Европейския институт, цитирано от Българската стопанска камара, изготвено във връзка с необходимостта в страната да идват висококвалифицирани кадри от трети страни с помощта на европейската „синя карта“. Това е документът, който дава право на работа на хора от държави извън Евросъюза в страни от общността и урежда статута на техните семейства.

  Активно действащите фирми у нас са около 300 000, твърди доц. Серафим Петров, експерт в стопанската камара. Според него е притеснително, че въпреки ниската си квалификация българският работодател смята, че служителите му не могат да знаят повече от него и се опитва да наема висококвалифицирани кадри за нискоквалифициран труд и срещу ниско заплащане.

  Друг проблем на работодателите е, че въпреки оплакванията си от липсата на подходящи кадри в повечето случаи и те самите не могат да обяснят какви специалисти точно им трябват. В същото време и у студентите липсва желание да се образоват. „Често явление е те да не посещават лекции, да не се готвят качествено за изпити или въобще да им липсва цялостна мотивация да се образоват“, твърди доц. Петров.

  Работодателите у нас разчитат на вноса на високоспециализирани специалисти от трети страни, за да компенсират липсата на качествени кадри заради „изтичането на мозъци“ и скъсаната връзка между бизнес и образование. „Синята карта“ обаче едва ли би могла да помогне за идването на достатъчно и качествени специалисти, тъй като е голяма вероятността те да използват документа само за да узаконят пребиваването си в друга европейска държава. „Със „сините карти“ много лица от трети страни биха проявили интерес да дойдат да работят в България, но той е породен единствено от това, че веднъж получили документа, те могат да заминат в която и да е държава на ЕС. Ние ще сме само трамплин за тези специалисти, тъй като заплащането и условията на труд в България се разминават коренно с тези на ЕС“, смята доц. Петров.

  Картата урежда статута не само на специалистите, но и на техните семейства. Тя беше регламентирана в родното законодателство в средата на 2011 г. Документите се обработват за най-много три месеца, а условието е заплатите на наетите да са поне 1.5 пъти по-високи от средната за страната. По последни данни тя е 707 лв., т.е. чуждите специалисти трябва да вземат не по-малко от 1060 лв.

   

  МИТОВЕ

  Български работодатели вече назначават програмисти и инженери от държави извън ЕС, съобщи Надя Димитрова от Международния център за развитие на миграционната политика и външен експерт към Европейския институт в София. През втората половина на 2011 г. у нас са издадени седем „сини карти“ за компютърни специалисти от Индия, Русия, Иран, ЮАР, въпреки уверенията, че българите са сред най-добрите в тази сфера. От началото на т.г. работодатели са заявили още пет „сини карти“.

   

  Дина Христова,

  в. „Сега“

• Възвишения в съвременната българска литература

  Милен Русков,  из книгата  „Възвишение“

  .

  На следващия ден в град К. отседнахме в хана да ся наспим. А там, брате, един френец. Кой го знай тоз френец какъв вятър го е запилял насам. Ханджията разправя, че бил някой си инджинерин. Гледам го френецът – един строен такъв человек, с европейски опнати дрехи, сако сложил дълго доколени, на врат му боямба (вратовръзка) златочерна на раета, бомбе си в ръка държи, панталони му и те на раета сивочерни, чепички му лъщят на слънцето. Брате! Изискана работа! Красиво е да си европец, туй ще ви река! Като го гледам така, и на мен бая ми ся поревна – викам си, желал бих и аз тъй да ся обличам, да ся издокарам тъй, като человек сред человеците, а не като азиатский някой поданник, Абдул Азизу грозний подопечник. Ех, рекох си, живот е несправедлив.

  Аз ся осведомих и наинформирвах (как ся туй зове по французки), че тоз френец работел за аустрийската так називаема железница, проверявал откъде може тя да мине. У Турско сичко е зело да става аустрийско: аустрийска поща, аустрийска железница… Някой ден те ще сложат и аустрийски султан, мене слушай. Брате, Турско ся разпада! Англичане горди британци са сичко у Анадола яко овладели – кое струва повече от пет пари, имам под вид; те затова за Турско толкоз милеят, защо за собствений си джоб милеят. Макар да не съчувствувам, туй го аз разбирам (Je comprendre) – аз тоже за собствений си джоб милея, кога даже не съм англичанин. А те са и англичане, и горди европейци, кое ще рече – имат търговска Висша цел (меркантилическа), коя им като пътеводна звезда служи в черное небе дивой Азии и коя те следват с ненащърбаема енергия в юнашкото това овладевание и яко цицание на сякакви диви народности и държавности, от чиито едни прости гърди те благо бозаят златное мляко благополучия, за върховното процветание и всяческо успевание на ненадминатата тази европейска сивилизация, като която втора никога не е и имало. И на която и ний сме ся сърдцем устремили и духом наострили да бъдеме членове. Но никакви членове не сме, ами сме проста народност. Коя ще я яко опоскат, защо това и заслужава.

  Но ти Анадола го махни, ами гледай, че от таз страна на ибания Възпор аустрийци са зели сичко да овладяват. „Край Възпора шум ся дига, лъскат саби, щитове. Ей го, Симеон пристига, воеводи си зове.” Зове той, на шуря си учинайката. Виж, аустрийци, и въобще европейци, здраво пипат. На сичко ръка слагат. И тоз вишеречений френец ся е доброволно посветил на чуждия аустрийски народ с ежемесечно служение против едно заплащане, за осъществяването и реализирването (фр.!) на споменатата Висша цел. Нощя иба ли го що прави, но деня ходи да обикаля околние пространства, проучваейки землемерно, откъде, как разправят тукашни местни хора селяци, ще минава так називаемата железница. Аз таквоз нещо никогаш не съм виждал. За Асенчо хич даже не ма и питай. Ш’та шамаросам, заде ми задаваш глупави въпроси и ми ценно револуционно време губиш. Ибах та! Мисли малко!

  Българе, българе… Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голяма грешка в живота. (Мал шанс ся зове по французки.) Неразбрано племе, братче! И не стига туй, ами го и овладели диви анадолски османлии. Изскочили, брате, от черний азиатский лес по пълнолуние, като върколаци и луноходи. Туй не са ти тебе изтънчени, коджа интелегентни французои и французойки, ами е дива азиатска паплач! Някой французоин ако ги види, ще припадне от миризма им само. А ний с таз гмеж живейм в едно царство. Но хайде хак да ни е, защо и ний сме последни отрепки, аз да ти река!

  Та значи тоз французой, за кой ви ся издума отгоре, ся помещава на вторий кат при нас, в отсрещний край на пътеката. И гледай Съдба как разпореди, че като ся наспахме ний с Асенча, ставам аз в ранния следобед и отидох долу на двора да пия вода от чешмата и да зема нещо от гостилницата, и го гледам френеца насреща ми, прибира ся чиляка и като ся разминавахме, дружески ми кимна и бомбе си от глава надигна. Аз ся след няколко стъпки бързо врътнах да видя где ще отиде, и го видях че ся качва по стълбите и после чух врата да ся затваря – явно си в стая отишъл. Аче ся замислих и отидох, та пих вода, и като ся връщах, заслушах ся тъй пред вратата му да видим дали ще чуя нещо – тишина, брате, чилякът спи ли, кой го знай. Като ся прибрах в наша си одая, рекох на Асенчо:

  – Асенчо – рекох, – иди, братко, долу и запрегни Дяда Ювана, да сме готови немедленно да тръгнем.

  – Защо? – учуди ся Асенчо.

  – Бе – викам – действувай, не рассуждай! После ш’ти обяснявам.

  – Ама защо? – кай.

  Та ся принудих да му обясня. Той слезе долу, пък аз ся замислих за френеца. Гледай къде го Съдба зафърлила. Железници да прокарва. Инджинерин человек! Туй не е проста работа. Аз железница може да не съм виждал, но съм чувал какво тя представлява. Железний, кай, кон прогреса! Бре, ибах ва! Тоз ми мяза на человек, що би яздил железний кон. Язди, и с бомбе си народ поздравява.

  А ей ти го прочия и Асенчо, що наший кон язди, върна ся и вика: „Готово”, кай. Аз минах един път по пътеката, като ся заслушах пред вратите дали ще чуя някакво движение вътре, да видим хора дали има, но нищо не чух. По-длъжко ся застоях пред вратата на френеца и там нещо чух, някакво движение ми ся счу, ил’ затварянето на някоя си вратничка на долап, такова някакво нещо.

  После ся върнах, зех другаря си Колта и другите си багажи и с бърза стъпка с Асенчо влязохме в стаята на френеца. Ти си представяш, че той бая ся изненада. Стои в средата на одаята и ни гледа учудено. Аз отидох, та го фанах приятелски за лакътят.

  – Дай – викам, – друже, туй сако. И бомбе някое, ако имаш.

  А той ся дърпа и говори нещо, но не можеш му разбра. На французки нещо. Нещо като „жужу-мужу, жуа-муа, он-бон”. Но една дума му ясно разбрах – „терибль, терибль”. Не знам що ще рече. Ще видя после в речника на Богоров. Но мисълта ми е – не му ся разбира, европейский человек. Аз си дръпнах кесията и извадих от нея една жълтица, като му обясних, доколкото можах, че повече не можем му даде, защо тия пари ни трябат за револуциата. И като казах това, подадох му жълтицата и зех да му свалям сакото. А той:

  – Он-бон – нещо, – жуа-муа – и бърка в кесията, още жълтици иска.

  – Е, не – викам, – ще прощаваш, но повече не можем ти даде. Туй е за нашта револуциа. – И ся надигнах към него, приближих си главата до него, белким ма разбере, и му викам: – Револуциа, револуциа.

  А той пак:

  – Терибль, терибль.

  – Аче туй нали е французка дума, и нея ли не разбираш? – разперих ръце аз. – В чудо ся видях от тебе, братко!

  И тогаз мен ма осени тая, да не кажа, блестяща мисъл, и викам на Асенча:

  – Я дай „Старината”!

  А и на него бързо му сече пипето и ся веднага сети, че аз имам под вид списанието на Раковскаго, „Българската старина”, чийто единът брой аз си носех в торбата. И бръкна Асенчо, та ми го даде. А аз го отворих в самото начало, дето е уводът, и показах на френеца онуй място, където пише:

  „Ето що говори о тому един учен:

  La philosophie Indienne est tellement vaste, que tous les systèmes de philosophie s’y rencontrent, qu’elle forme un monde philosophique, et qu’on peut dire à la lettre que l’histoire de la philosophie de l’Inde est un abrégé de l’histoire entière de la philosophie.”

  А туй ще рече, както отдолу ся е пояснило:

  „Индийското мъдрословие е толкова обширно, штото сичките системи мъдрословия ся срештат в него; то съставля един цял свят мъдрословия и можи ся каза буквално, чи повестността Индийскаго мъдрословия е едно съкраштение на цялата повестност мъдрословия.”

  Ей туй му показах на френеца, на неговия си язик хем написано, и не е нещо страшно, да речеш, ами за мъдрословието мисъл, а той ма гледа, като че ли е кон с три крака видял, или не знам си що. Аз му викам:

  – Ний с добро идим, разбираш ли? Разбираш ли? Хабер алмак?

  А той само маха с ръка и нещо бързо-бързо блещореви, жуа-муа, не знам що си, че зе и да ся дърпа да излиза, та аз трябаше да го придържам за ревера.

  – Ей – викам му на Асенча, – ний сме попаднали на най-тъпия френец в цяло Френско.

  А Асенчо вика:

  – Ох – кай, – с тоз чиляк не можем са разбра. Поради язиците голяма разлика има и полное недоумение.

  Но мен вече ми узря мисълта и му рекох:

  – Ще зема – викам – да го чукна по главата с тъпото на пищовът, че да ся свърши работата. Той иначе не ни разбира, чилякът.

  А през туй време френецът бърка в кесията и си сочи сакото и нещо говори – он-мон, туй-онуй.

  Е, пресегнах ся аз и го чукнах с приклада по челото, като внимавах да го не нараня, а той ся дръпна назад и изпищя нещо, но не падна, понеже твърде леко го бях ударил. Наложи ся втори път да го чукна, вече по-ячко, и той падна на земята в безсъзнание, като чувал някой. А Асенчо ся наведе над него, разглежда го и вика:

  – Бачо Гичо, ти да го не повреди чиляка? Нидей тъй!

  – Нищо му няма! – викам. Туй е европейски чиляк. Ще ся оправи той. Но иначе нямаше как да ся разберем с него, нали виждаш. Ще полежи тъй и ще ся оправи.

  Не че бях чак пък съвсем сигурен, но какво да река?

  После ний свалихме на френеца сакото, панталонките с раетата свалихме, а тоже ризата. Боямбата и бомбето видях на една окачалка провесени, та ги зех и тях. Накрая и чепичките свалихме. Другите неща как да е, панталоните като ся леко подгънат, направо ми лепват, га че ли някой терзия ги е нарочно за мен по мярка правил, обаче обувките му на мене са ми леко големшки, и туй то. Чиляка малко по-едър от нас пада. Туй е тъй, защо е той от германските народи. Те са едри хора, снажни и левенти, да ги иба в чукундурите.

  – Тук ний нещо ще тряба да сложим – викам му на Асенчо, – да запълниме петите.

  Той зе да ся оглежда, горкий, па изведнаж лице му светна, и вика:

  – Дай да изтръбушиме възглавниците, па да пълниме.

  Ний зехме по една възглавница и ги изтръбушихме, но после аз ся сетих, та му викам „Бе защо са ни на нас две, тя и една стига”, и едната я оставихме настрани, а от другата зехме перушина и напълнихме тъй-тъй където тряба, и ми лепнаха тия чепици като изляти направо!

  После аз ся поколебах малко, пък оставих две жълтици на масичката. Ибах та, туй са двесте гроша! Ако не стигат за сичките тез дрехи, то почти за сичките сигур стигат. Иначе ще значи, че не мож’ да ся ти пазариш. А като не можеш да ся пазариш, къде си в тоз свят тръгнал! Пък тряба и да ся има под вид, че туй са носени дрехи, употребени. Двесте гроша може и в повече да дойдат биля. Но хайде, от мен да мине, и да е жив и здрав Араба-Конашкий проход.

  Освен туй и мои си дрехи внимателно сгънах, та оставих, ако няма що да облече той на първо време, макар че никак не ми ся вярва той да няма друг чифт дрехи. Но все пак, че знае ли чиляк. Да не ходи по вътрешни гащи из улиците. Само кундурите си задържах и навущата, ако ми трябат за Балкана, едно-друго.

  После проверих в чекмеджетата на писалището му – защо в таз стая и писалище има – и намерих там едни франкове. Скрити тъй между книжата, множество каймета. Аз книжни пари рядко съм виждал, па и много ги не тача, но тез ми станаха интересни, че са французки пари – едни хора най-различни, изобразени на тях, орли и прочия. Зех по едно-две каймета от секи вид, да имам за спомен, а другите ги оставих. Най-големите бяха по петдесет франка, две парчета. Колко ли ще е туй в грошове? Е, зех ги. Макар те да не са най-красиви, мен ако питаш. Но ний и числата тряба да уважаваме, не е ли тъй?

  После го погледнах тъй френеца, един вид да ся на ум с него сбогувам, а той си лежи в безсъзнание, уста си леко отворил, га че ли спи като бебе невинно, но сърдце му тупка, как аз на шия му проверих, ще ся оправи.

  – Е – рекох, – ако има нещо, прощавай!

  – Ако има нещо, няма нищо – обади ся и Асенчо.

  След туй ний вече излязохме от там. Като минавахме през гостилницата, няколко души ма изненадано изгледаха, но не рекоха нищо, аз ся разплатих с ханджията, като сложих пръст на устата си, да не казва нищо, и той само ми написа сметката на един лист, аз му платих, като му оставих и добра поддавка (бакшиш), и нали Асенчо беше вече запрегнал Дяда Ювана, мигом отпрашихме от там. Дядо Юван си нравът сменил, сякаш разбира, че работата вече сериозна иди, че ся е Дело мощно вече зафанало, и затуй в необходимата минута препуска като млад някой юнак. Бравос, Дядо Юване! Намерихме си късметя ний с тоз кон, туй ще ви река. Защо е вече той възрастен, опит има, и ума си опича и знай кога що да прави. Сякаш му скрито чувство правилно подсказва – туй направи, онуй направи.

  Абе ометохме ся, с една дума, за нула време от там, и скоро стигнахме до Н-ското село, а по-право е да ся рече до Н-ската махала, къде спряхме пред една чешма да напълним вода. Аз слязох с една бъклица, как съм тъй с сакото и бомбето, и златочерната боямба на врата ми ся от вятъра планински свежо вей, а до чешмата един праз лук потуранко седи и ма гледа, като че ли е попската щерка гола видял. Аз го търпях, търпях, докато пълня от чучура (кой слабо тече), пък накрая му казах:

  – Какво ма гледаш? Европейски чиляк не си ли виждал?

  А той га че ли ся стресна, като му проговорих на български, и отскочи назад и бързешката ся отдалечи.

  – Неразбрано племе! – викам на Асенча.

  – Че той френец кога е виждал! – отвърна Асенчо. – Само овце и конски лайна. Ти там френец не мож’ видя! А не ся и образоват, букварите не четат, нищо не знаят. Неразумний юроде! Где си тръгнал?! Туй още бача ни Софрони го е казал, поп народен.

  – Туй бача ти Паиси го е казал – поправих го аз.

  – Тъй ли беше? – рече Асенчо. Аче може, може. Но добър чиляк е бил.

  – Кой това?

  – Аче и Софрони, и Паиси.

  – Тъй е съгласих ся аз, – право думаш.

  А после, докато пътувахме с каруцата, ся сетих, че туй го има някъде и у Раковски казано, май у „Горския пътник” казано. И тъй му и рекох на Асенчо:

  – Абе туй – викам – го има някъде у Раковски казано, май че у „Горския пътник” казано, но къде ли е?

  Асенчо обаче не разбра за какво му говоря.

  – Ибах та, сега ще го намеря – рекох аз и запрелиствах „Пътника”. Туй ся нарича на французки „амбиция”: кога много ти ся иска нещо да сториш, и мамичката им би ибал на сички, кои ти на пътя стоят. Туй ся зове амбиция. Та, рекох, фана ма амбицията и ся затърсих в „Пътника”, и го намерих не ами, оттатък даже! – Ей го – рекох на Асенчо – що дума Раковски: „Аз съм запомнил в Цариград преди 20 години, кога минеше някой си Европейц с висока шапка, от Пера насреща в Турские отделения (махали), и самия цариградски кучета, кто с изобилие лежат по цариградски улици, втурваха ся и лаяха того тям непозната госта; а на другии народи турски нищо не струваха, ако и да ги настъпваха лежаще.”

  – Тц, тц, тц – поклати глава Асенчо, – сичко е в турско царство объркано. Даже и животни са невредни, даже и кучета е закачило, виж на! Сичко е невредно в турска държава.

  – Европата те мразят – завъртях глава и аз. – Душевно неразположение към нея чувствуват, не щат като нея да бъдат. Техний си азиатский начин обичат, тъй им иди отвътре. Правят, струват, преструват ся, но накрай все към азиатский им нагон ги влече.

  – Те и наште хора са таквиз – рече Асенчо.

  – Наште хора ш’ся оправят – отговорих аз. – Азиатско им е на тях чуждо, но са го много попили. Петстотин години са туй. Не е шега работа. Но пъп им е другаде фърлен, нагон ги на другаде влече, душевно им разположение на другаде бий.

  Асенчо си мълчи, но май много-много ми не вярва.

  По едно време спряхме на една пъстра сянка да похапнем и Асенчо извади от багажът ни наште зимни аби, да ги използуваме като постелки, че да седнем на тях, и докато ги той застилаше, аз го някак неволно тъй огледах, и му рекох:

  – Я ся виж какъв си потуранко! – викам му.

  – Защо? Аз тъй си ся поминувам – вика той и ся оглежда.

  А аз го гледам как ся тъй оглежда учуден що му има – не разбира, прост чиляк, тъй свикнал, – и като го гледах такъв смях юнашки ма напуши, че бая силно ся засмях.

  Той ся обиди момчето – ама на, не можах да ся воздържа!, – лице му ся издължи, натъжи ся, и ми вика:

  – Ти хич не си прав, бачо Гичо, тъй да ся присмиваш!

  Аз му ся извиних. И от сърдце – наистина не исках тъй да става.

  – Туй, бачо Гичо, и в буквареца го пише – каза Асенчо. – „Другому не ся присмивай, ами тебе си обгледувай.” Тъй пише. От Петра Берона речено.

  – Прощавай! Право дума Берона.

  А той пак повтори:

  – „Другому не ся присмивай, ами тебе си обгледувай” – и даже пръст подигна, като даскал някой. Я го глей пишлемето, какви движения (жъстове) научил!

  Аз си замълчах, защо аслъ не исках да го обиждам момчето. Хубавото на Асенчо е, че бързо му минава. Докато свършим вечерята, аз пуснах няколко майтапа, един от друг по-глупи – но нà, друго не ми дойде на акъла, – а той ся смей от все сърдце, чистосърдечно, глас му звъни в корията. Асенчова работа.

  Аче ся дигнахме от там и отидохме за вечерта в град К. (друг един), къде отседнахме у един комитетски чиляк. Не щеш ли, оттука минал куриер с писмо от Тетевене, и им разправил какво става с Араба-Конашката работа. Брате, турци са съвсем изветрели! Турци оплескали сичко! Какво ся бях аз притеснил да крия в тефтера имена, места, таквиз работи – дивотии. Малко остана сите уличаващи обстоятелства да задраскам, едната леност ма спаси. Но тез не могат нищо направи! Вечно ся нещо объркали, сичко забалтачили. Не могат ся никогиш с нас справи. Виж какво направили с Араба-Конашката работа:

  Като разбрали за обира, пуснали потери да обикалят наоколо, да гонят Михаля, защо наште хора, начело с Тодора, ся били благополучно измъкнали рано-рано, та онез там само бродят по баирите вятъра да измерват. А още орханийският каймакамин подкупил шпиони да слухтят и да му докладват нещо за обира на хазната, ако разберат. И тъй му докладвали, че четирма някакви си етрополски бейчета, към 18-20-годишни, в деня на обира ся намирали в Преведенската клисура, от другата страна на прохода, и там дигнали голяма гюрюлтия. Защо те зели някакви си гювендии – помакини и циганки – и ги завели на Преведена да мърсоват с тях. Там ся напили, фанали едни овчари, па зели да издевателствуват над тях, яздили ги и ги били, заклали си един овен да ядат, че накрай и запалили една кошара. Тамошний овчарин ги заплашил, че ще ги обади на бащите им, и тез го почти до смърт пребили. Аче не стига туй, ами и пукали с пищови у клисурата. Туй като го разбрал Масхар паша, софийският мютесариф (управител), веднага ся дигнал за Етрополе, и ила, че ми трябаш! Тез етрополски чапкъни, рекъл той, щом мърсоват с гювендии и бият овчарите и пукат с пищовите за собствено удоволствие, те може за собствено удоволствие и царската хазна да са обрали. Аче после бой и вик до небесата, прахан им палили под нохтите, гладни ги с дни държали, – казвайте, думали им, къде скрихте хазната. Онез ся в чудо видяли. А бащите им, етрополски бегове и агалари, кои там земята държат и под наем я дават, и тъй си рахат живеят, мамка им дембелска, бащите им, викам, отишли да ся молят Масхару, но той ги изгонил. Казвайте, рекъл, къде е хазната. Че инак първо синчетата ви, пък после вас ще подпукам. С царските работи, кай, игра си играйте! Тогаз те решили да пратят писмо до Дунавския вилает да ся оплакват на валията в Русчук, Масхаровий началник, обаче телеграфистът бил нещо чиляк на Масхара и го предупредил. Мале! Тез си вече намерили белята! Аче пашата зел телеграмата и я скъсал пред очите на онез и рекъл:

  – От мен ще ся оплаквате, а, чапкъни с чапкъни? Следващия път вас тъй ще ви скъсам, живи!

  Мари Марийке! Представям си Общий как ся смей сега!

  Аче после онез, като видели Масхаровий дебел край (кой бая дебел може да бъде!), решили да пишат „мъдра просба” до Масхара, да го молят за милост, и отишли да им я напише при кого? – При даскал Тодора Пеев, кой е прочия председател на револуционниа комитет в Етрополе, и му ся примолили да им напише такваз просба, и той ся съгласил и написал една дълбокомисленна молба, къде сравнявал Масхар паша с някое си дългожданно мюслюманско божество, кое след много векове най-сетне слязло на земята да въздаде правда и милост, но най-повече милост, и изобщо толкоз дълбокомисленно и оплескано го написал, че сам Масхар паша не могъл нищо да разбере, но ся заинтересовал и рекъл да му доведат тоя человек да му обясни що е написал. А освен това ся смилил и наредил да пуснат онез пезевенци, – а те, брате, цели охърбавели от глад, само глави им подути и посинели, но туй от бой, аче и пръсти им изгорени от прахана. Абе! Тебе шега, мене истина, но аслъ не си е работа ти с Масхару работа да си имаш! Аче и опитвали да ся оплакват от него на русчушкия валия! Представям си!…

  Както и да е, срещнали ся Масхар и Тодор Пеев, разговорили ся на французки – кой Тодор не знам откъде, но Масхар го знай, защо е у Франца в лицей учил, – и с една дума пашата го много харесал, стиснал му ръката и му рекъл всякакси да го има за свой приятел, и ако му тряба някоя си услуга, едно-друго, без стеснение да ся към него обръща. А прочия Тодор им пуснал мухата, че ся разправяло – и наистина наште хора туй разпространявали насам-натам, – разправяло ся, че хазната е обрана от влашки някои си хаирсъзи, в смисъл българи или други, не ся знай, но дошли от Влашко, обрали хазната и пак у Влашко ся върнали. Туй като разбрали турци, орханийският каймакамин свикал парламенто-меджлиси (съвещателно събрание) на първенците от околността, 20 души, от кои 7 наши комитетски членове, да обсъждат що да правят. И Тодор Пеев бил там. „Тез келеши – рекъл каймакаминът – криле ли имаха, та ся в небето издигнаха, или в дън земя пропаднаха!” „Ни са ся в небе издигнали, ни са в дън земя пропаднали – рекли наште хора, – най са у Влашко отишли, да си хазна поделят.” Тогаз ся решило да ся изпратят хора в Влашко да шпионствуват и да ся запознаят къде е хазната. Етрополските бегове зели всячески да убеждават събранието да ся изпрати там Тодор Пеев, като най-достоин и съобразителен чиляк. Тодор рекъл, че не иска, защо има млада булка, само от месец, дето ся вика, чифтосват ся още, та не щял да я оставя саминка да копней, в желание едно-друго, но в таз минута ся обадил по телеграфа сам Масхар паша от София, да разбере що става, и като ся уведомил каква е работата, лично помолил Тодора да поеме таз мисия, и Тодор тогаз вече ся съгласил. Аче после етрополските бегове дали в негова чест голям банкет в „Шарения хан” в Орхание, след което той заминал за Влашко. И сега търси там хазната.

  Мале! Мен ми в джоба дрънкат Араба-Конашките жълтички, тез ги у Влашко търсят. Търсете, търсете! Аче и като знам кой ги търси, бая работи ще намерят те у Влашко и Богданско. Ще найдете вие капелата на свети Георги, наш мъжествователен защитник, дето викаше гложенский игумен.

   

  Източник:  Liternet.bg

• Румъния забранява проучването на шистов газ

  Букурещ. Мораториум върху проучванията на шистов газ обещава да наложи новото ляво правителство на Румъния, което което предстои да бъде гласувано в парламента в понеделник, предаде Ройтерс.

  Вероятният нов премиер Виктор Понта потвърди и предишните си обещания да работи с Международния валутен фонд и да възстанови заплатите в публичния сектор, които бяха съкратени с една четвърт през 2010 г., за да се удържи бюджетният дефицит.

  В своята програма за управление Понта обещава „незабавно налагане на мораториум върху проучванията за шистов газ до приключването на изследванията, които в момента се извършват на европейско ниво“.

  Предишното правителство, което падна след неуспешен вот на доверие миналата седмица, предостави на Chevron Corp права за проучване за шистов газ в три блока с площ 270 000 хектара в Черно море, в района на Констанца.

  Досега в протестите срещу плановете на големите американски енергийни компании в Румъния участваха само няколко хиляди души, но в съседна България, както и във Франция, беше спряно всякакво проучване за залежи на шистов газ поради опасения за отражението върху околната среда.

  Източник:   Standartnews.com

• Родители, изгубени в държавната матрица от предписания

  Ще отглеждаме ли и децата си по държавен стандарт
  също като “щастливите кокошки”…

  Половин година след публикуване проекта на Закон за детето, предложен от Министерство на труда и социалната политика (МТСП), аргументите “против” сякаш не спират да се увеличават. На проведената на 5 април 2012 г. в Софийския университет дискусия, организирана от Клуб “1-ви ноември”, защитници на законопроекта нямаше. Отсъстваха и авторите му. Представители на държавни институции, ангажирани с новия  закон, също липсваха. Уважилите дискусията граждани чуха доводите “срещу” проекта на Национална мрежа на родителите, огласени чрез Гаяне Минасян, Гражданска инициатива за семейството, чрез координатора Явор Ганчев, “Свобода за всеки – адвокати” чрез адв. д-р Виктор Костов, Младежка организация на СДС чрез Гергана Николова.

  Пороците на обсъждания проект на Закон за детето, повод за негативната реакция на членовете на неправителствени граждански организации, могат да се сведат до следното:

  Първо. Новият нормативен акт е предложен за обсъждане без мотиви и без анализ на  действащата правна уредба, макар това да е императивно изискване на Закона за нормативните актове (чл. 26); страда от липса на правна яснота; хаотичен, многословен, излишно преуреждащ вече уредена материя в съществуващи закони – Семеен кодекс, Закон за закрила на детето, Закон за защита от домашно насилие, Закон за народната просвета, Закон за здравното осигуряване.

  Второ. С претенцията да закриля не само децата в риск, а всички деца, създава предпоставки за агресивна намеса в правото на неприкосновеност на личния живот, гарантирано от чл. 32 на Конституцията на Р. България и  чл. 8 на Конвенцията. Законопроектът отваря широко вратата на държавните чиновници за намеса в отношенията родители – деца, при това “незабавно” (чл. 3 т. 22), в рамките на 24 часа. Въвежда се механизъм за игнориране на семейството чрез достъп на социалните работници до децата през главата на родителите, под благовидния предлог защита на “най-добрия интерес на детето”,  допускайки възможност за субективна и безотговорна преценка от страна на държавните служители въз основа на мъгляви определения  относно компрометиран детски интерес.

  Трето. Под предлог защита правата на децата, проектът отнема права на родителите в полза на държавата в разрез с международни документи, по които България е страна –  Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 26, ал. 3, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), Протокол 1, чл. 2, Международен пакт за гражданските и политическите права, чл. 18, ал. 4. Този проект не гарантира правна сигурност, т.е. не е предвидим по отношение на своите последици за лицата, които могат да бъдат засегнати от нормите му, и те няма да могат да направляват действията си по подходящ начин.

  Четвърто. Законопроектът драстично завишава правата на държавата за сметка на правата на родителите, нарушавайки баланса между тях. Правата на родителите са изместени от задължения и отговорности, и сведени единствено до грижа за децата.  Правото на родителите да отглеждат и възпитават децата според собствените си убеждения и възгледи е неглижирано, което е в пряко противоречие с чл. 47 (1) на Конституцията, според който отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. Проектът за Закон за детето оставя на родителите спомагателна (поддържаща) роля за развитието на детето и задължението да изпълняват предписанията на държавните чиновници.
  Умишлено или не, думата “възпитание” отсъства, заменена е с “подкрепа”, а вместо определение за “родители”, има такива за “лица, които полагат грижи за детето” (чл. 3 т. 16), “близки на детето” (чл. 3 т. 18), “самотен родител” (чл. 3, т. 21).

  Пето. Проектозаконът разглежда правата на детето извън контекста на отговорностите и правата на родителите, извън контекста на семейството. Детето става субект на права, а държавата – техен носител. Нейни служители отнемат, санкционират, преценяват кое е най-добро за детето, посредничат в отношенията родители-деца.

  Шесто. Проектозаконът е прекалено рестриктивен. Липсва достатъчна защита на родителите срещу произволни действия от страна на държавата, от злоупотребата с власт или превратното й упражняване от държавни чиновници, които могат да действат на принципа на “моркова и тоягата”, особено по отношение на семейства в затруднено финансово положение чрез социалните помощи (награда) и заплахата за отнемане на децата (наказание).

  Седмо. На интереса на родителите, които са най-подходящи и в най-добра позиция да отглеждат децата си, не се гледа със зачитане. Вместо това законодателят създава заблуда, твърдейки, че “най-добрите интереси на детето” са от първостепенно значение по отношение на неговото отглеждане, като в същия момент онова, което прави, е подмяна на обективния стандарт за най-добрия интерес на детето със създаден от държавата стандарт, също като стандарта за “щастливите кокошки” или стандарта “Стара планина” . Родителите, които не спазват предписания стандарт, се санкционират с отнемане на детето.
   Чл. 77. (2): „Когато най-добрите интереси на детето налагат това, дирекция „Социална подкрепа“ може да поиска и ограничаване на родителските права.”

  Осмо. Законопроектът изобилства от общи и недефинирани термини, което предполага свободно тълкуване и злоупотреби, например:

  Според чл. 3. т. 8: „дете, трайно непосещаващо училище” е дете, което не посещава задължително училищно обучение за повече от 1 месец в рамките на една учебна година”.  Отсъствието повече от месец от училище автоматично фокусира вниманието на закона върху детето без да държи сметка за причината за отсъствие, която би могла да бъде продължително заболяване, каквито често се срещат сред по-малките деца.

  Според същия член, т. 9: „дете в риск” е дете, което има нужда от закрила” – тази дефиниция дава възможност на прилагащите закона чиновници  субективно, свободно, несанкционирано и според въображението си да поставят децата в категория “деца в риск”, което автоматично задейства санкциониращите механизми на закона.

  Според същия член, т. 27: „психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение”. “Другите форми” на отрицателно отношение са оставени на преценката на прилагащите закона. Чиновниците решават кое е вредно и кое не за детето. Мнението на родителите в случая няма никакво значение. Те са длъжни единствено да спазват предписанията, под страх от много сериозна санкция – лишаване от родителски права и отнемане на детето.

  И още:  чл. 123 (1): „Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка, или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.”

  Чл. 187. (1): „Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат: да настанят детето в специални помещения, като не допускат контакт с лица, общуването с които има вредно въздействие върху него”.

  И в двата цитирани члена “вредността” за детето се преценява от прилагащите закона чиновници. Те определят и  критериите за вредност и степента на вредност. Родителите нямат шанс за защита, понеже дефинирането на “вредността” е аморфно и на практика без граници.

  Проектозаконът претендира да дефинира категории, които никога на са били сфера на държавен контрол. Родителите са призвани да се съобразяват с “желанията и чувствата” на детето, което не винаги е разумно (детето може да желае цял ден да гледа Биг Брадър, сладко похрупвайки чипс пред екрана, или да играе на компютъра игри, провокиращи агресия).

  Чл. 7. (2):  „Най-добрите интереси на детето се определят въз основа на оценка на следните обстоятелства:
          1.  възраст, пол, минало, степен на зрелост, здравословно състояние, образование и други характеристики на детето;
          2. желанията и чувствата на детето.”

  Представянето на императивни задължения като права е твърде странно и объркващо.

  Чл. 28. (1): „Всяко дете има право на безплатни  задължителни имунизации и профилактични прегледи“

  Чл. 34. (1): „Детето има право на предучилищно и училищно образование
  (2) Предучилищното образование е задължително за дете, навършило 5 години. Училищното образование е задължително за дете, навършило 7 години и продължава до навършване на 16 години”.

  Девето. Законопроектът въвежда процесуално недопустим институт “анонимен сигнал” при това с давност две години, насърчавайки доносничеството като мярка за защита на детето от насилие.
  Чл. 210. (3):  „Анонимни жалби и сигнали, с изключение на тези, които се отнасят до насилие над дете, както и такива за нарушения, извършени преди повече от две години, не се разглеждат.”

  Казуса за  злонамерен донос обаче въобще не е разгледан, а той не е за изключване, особено в случаи на “разчистване на сметки” или като форма на изнудване. Правата и защитата на родители и деца, жертва на подобен сигнал – не са уредени в законопроекта.

  Десето. Докато на родителите и настойниците е вменено задължение да не използват насилие, принуда и други методи, накърняващи достойнството на детето (чл. 46 ал. 2), то за попечителите и лицата, осигуряващи заместваща грижа по силата на глава шеста на законопроекта, няма такова ограничение.

  Единадесето. Едно от малкото права, “запазени” от авторите на законопроекта за  родителите, е достъпът до програми за насърчаване на “позитивно родителство” (чл. 9 (1) т. 5). Защо и как е избрано точно “позитивното родителство”, за което информацията е изключително оскъдна, а не “естественото родителство” например, което има немалко привърженици, няма как да знаем, тъй като мотиви към законопроекта липсват. Въведено като препоръка от Съвета на Европа с Rec (2006)19  “позитивното родителство”, приложено на принципа копи/пейст в законопроекта за детето, не се вписва във философията на предлагания нормативния акт, тъй като всъщност  тя препоръчва на страните членки “да признаят основополагащата природа на семейството и ролята на родителите, да подхождат положително към потенциала на родителите, признавайки собствения им опит и познаването на собствените им деца” и т.н. Все неща, които не импонират на концепцията на закон, в който, по думите на един от авторите му (В. Тодорова), родителите права нямат, компетентността им да отглеждат и възпитават е отхвърлена, а държавата е всезнаеща, всеразбираща,  всеконтролираща и гарант за правата на децата.

  Дванадесето. Тринадесето и т.н. Законопроектът допуска дискриминация на деца заради гражданска позиция и поведение на родителите им. И още, и още…

  Откровенията на част от авторите и подкрепящите проекта, споделени волно или неволно в публичното пространство, засилват опасенията и дават допълнителни аргументи към съпротивата срещу закона. Според Валентина Симеонова (един от авторите) и Иванка Шалапатова (фондация “За нашите деца”), достойнство на законопроекта е, че за пръв път сред правата на детето е уредено правото на живот, макар Конституцията на Р. България в чл. 28 да прогласява, че всеки има това право. Диана Вакарелска, директор „Социална политика и планиране”, УНИЦЕФ, признава, че “желанието не е да отнемаме децата, а да ги ДАДЕМ НА ТЕЗИ, които НАЙ-ДОБРЕ се грижат за тях”.

  По странната логика на държавата децата се нуждаят единствено от отглеждане, обгрижване и подкрепа, при това съобразно стандарта, очертан от предписанията на чиновниците. Също като конвейрно отглежданите “щастливи” кокошки.

  “Феноменалната” философия за родителството, заложена в проекта на Закон за детето,  провокира все по-силно отекващи негативни реакции на гражданите, отказващи да влязат в Матрицата на анонимната административна целесъобразност. Изходът от битката за права все още предстои.

   

  Светла Василева

• Лидерът на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен не е бил „кукловодът“ на ислямистките групировки

  САЩ публикуваха 17 от документите, открити в къщата на Осама бин Ладен в Пакистан

  Лидерът на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен не е бил „кукловодът“ на ислямистките групировки по света. Той освен това се ядосвал от тяхната некомпетентност и лошо функциониране.

  Това става ясно от лични документи на Бин Ладен, публикувани от американските власти.

  Става въпрос за 17 писма, изпратени или получени от лидера на „Ал Кайда“ между септември 2006 и април 2011 г. открити в къщата на му в Пакистан, където Бин Ладен бе убит при операция на американските специални части преди година.

  Документите бяха публикувани днес.

  Всичките 175 страници на арабски език бяха поместени в оригиналния си вариант и преведени на английски език на сайта на Центъра за борба с тероризма към американската военна академия в Уест Пойнт (Вж. документите).

  От писмата става ясно още, че Бин Ладен
  съзирал риск от загуба на позициите на „Ал Кайда“ сред мюсюлманите.

  Вниманието му все така оставало насочено към извършване на нападения срещу американци и по-конкретно към макар и звучащи неправдоподобно покушения срещу ръководители на САЩ.

  Бин Ладен искал да свали самолети, с които пътували генерал Дейвид Петреъс, сега директор на ЦРУ, и дори президентът Барак Обама. Той смятал, че ликвидирането на Обама ще доведе на президентския пост крайно неподготвения според него вицепрезидент Джо Байдън и Съединените щати ще изпаднат в криза.

  В същото време доклад на американски анализатори, поместен заедно с документите, определя покойния лидер на „Ал Кайда“ като разтревожен от неспособността на вдъхновените от неговата мрежа ислямистки групировки да спечелят подкрепата на обществото за своята кауза, от техните неуспешни медийни кампании и лошо планираните им заговори, при които според него били убити прекалено много невинни мюсюлмани.

  Американският съветник на Осама Бин Ладен, Адам Гадан, го призовал да разграничи своята мрежа от действията на иракския й клон. Бин Ладен приканил останалите ислямистки групировки да не повтарят грешките на „Ал Кайда“ в Ирак.

  Публикуваната кореспонденция включва писма от по онова време втория човек в командването на терористичната мрежа Абу Яхия ал Либи, който осъжда пакистанската групировка „Техрик-е-талибан Пакистан“ за безразборните нападения срещу мюсюлмани.

  Бин Ладен предупредил лидера на йеменския клон на „Ал Кайда“ Насър ал Уахиши да не се опитва да установява ислямистки режим в страната, а вместо това да пренасочи усилията към предприемане на нападения срещу Съединените щати.

  Той изглежда не проявявал интерес към признаване на сомалийската ислямистка групировка „Аш Шабаб“,

  когато тя му се заклела във вярност, защото смятал, че нейните лидери са слаби управници в контролираните от тях райони и се придържат прекалено стриктно към ислямски наказания като отрязване на ръце.

  Според Съединените щати писмата показват връзката между „Ал Кайда“ и Иран – въпрос, който интересува сериозно правителството на САЩ – не като съюз, а като непреки и водени с неохота преговори за членове на терористичната мрежа и техни роднини, хвърлени в затвора в Ислямската република.

  Нищо в документите не говори за наличие на открити поддръжници на терористичната мрежа в пакистанското правителство, макар че такива пасажи по презумпция би трябвало да са останали засекретени.

  Бившият терорист №1 бе убит в град Аботабад от американски спецчасти на 2 май 2011 г. Операцията получи зелена светлина от президента Барак Обама и бе извършена от Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и морски тюлени.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Българка убита в Детройт

  Българката Цвета Точева (на 37 години) беше застреляна в колата си на 2 май в Детройт, съобщава електронното издание www.myfoxdetroit.com. Под заглавие „Майка убита в Детройт, след като напуска България в търсене на по-добър живот” изданието дава подробности за трагедията.

  Жената излязла с 11-годишната си дъщеря Деница. Момичето обаче се върнало в дома им, за да нахрани кучето. Когато излязло отново навън, открило майка си мъртва.

  Няма задържан. От полицията нямат и заподозрени. По първоначална информация не става дума за грабеж. Разследващите преглеждат записи от охранителните камери в района на убийството, станало в квартал Мексикънтаун.

  Изданието цитира и близък приятел на Цвета – Вито Валдез, който разговарял с нея час преди убийството. По думите му младата жена се интересувала от изкуство и била изключително жизнерадостен човек. Най-много време обаче отделяла на детето си.

  Българката била студентка в колежа Меригроув. За да помага на детето си, работела на много места. „Беше невероятна майка. Работеше различни неща и същевременно се стараеше и да учи. Самотна майка, която работи много” – казва пред myfoxdetroit.com споменатият приятел на убитата българка.

  Освен кръстница в Канзас, детето на убитата няма други роднини в САЩ.

   

  Даниела Начева,
  в. „Българите в Детройт”

• <<
• 1
...
• 227
• 228
• 229
• 230
• 231
• 232
• 233
• 234
• 235
• 236
• 237
...
• 415
• >>