Всички авторски страници

Авторски

• Приложение за iPhone “Приказки за деца”

  Приложението “Приказки за деца”, създадено от българи в чужбина, шества на първо място в българския онлайн магазин на Apple. Приложението позволява слушане на 163 детски приказки и песнички през мобилен телефон.

   

  Изненадващо за създателите “Приказки за деца” се е изкачило на първото място без реклама и е успяло да пребори фаворитите “Angry Birds” и “WhatsApp”.

  Създателите смятат, че успех в чуждите магазини на Apple може да бъде подпомогнат от българите в чужбина. “Това ще убеди всички, че и ние можем да създадем успешно приложение, което да надвие популярни световни апликации.”

  Един от създателите разказва, че всяка вечер трябвало да пуска различна приказка на детенцето си, но му писнало да купува скъпи дискове, които съдържат само по една или две приказки. Тогава решил да събере на едно място най-добрите български и световни приказки, да създаде приложение, което може да се слуша през iPhone. Удобното в апликацията “Приказки за деца” е, че приказките могат да се свалят на телефона и да се слушат дори, когато няма достъп до мобилна мрежа или Интернет.

  Програмата “Приказки за деца” се продава за 1.99 долара и може да бъде свалена чрез следния линк:

  http://itunes.apple.com/app/prikazki-za-deca-kids-tales/id521044876?mt=8
  

   

  Източник:  Dariknews.bg
  

• Л. Георгиевски: Съвременна Македония прилича на исторически кич и карикатура

  До преди години нямало македонец, който да се счита за античен, а сега било масово мнението, че всички са антични македонци. Появил се и старомакедонският език – езикът на Кирил и Методий и ученика им Наум.

  Съвременна Македония прилича на исторически кич и историческа карикатура, особено с ширещия се сега стремеж към антиквизация, каза в СУ на лекция пред студенти, посланици и редови слушатели експремиерът на Македония Любчо Георгиевски. Според него страната би могла да стане обект на анализ на Фройд и Юнг.

  Македония имаше големи очаквания, че ще влезе в НАТО, но Гърция я спря заради името. Реформите са ОК, но позицията на Гърция е ирационална, разкритикува Георгиевски. На този фон той оцени българската подкрепа за Македония, посочвайки, че същите проблеми, които страната има с Гърция, преди 20 години можела да ги имаме с България, но България не тръгнала да блокира Македония по пътя й към НАТО и ЕС, което било правилната политика.

  Въпреки някои проблеми, които съществували между нашите две страни, България трябвало да запази политиката си на постоянна подкрепа за интеграцията на Македония, пожела експремиерът. Нямаме време да отлагаме членството си в НАТО и ЕС, посочи Георгиевски.

  Парадоксално е, че всичките македонци с претенции да са антични и яростни привърженици на антиквизацията на страната, я напускат и гледат да избягат от тази Велика Македония, каза още Л. Георгиевски.

  Източник:  Фрог нюз

• Росен Плевнелиев влезе във фокуса на американските медии

  Броени дни ни делят от посещението на българския президент в Чикаго

  Екип на CBS направи репортаж в понеделник по повод на предстоящото посещението на Росен Плевнелиев в Чикаго, където той ще вземе участие в срещата на върха на НАТО. Коментарите на репортерката Розан Телез (Roseanne Tellez) по повод българския президент и българската общност в Чикаго имаха положителен характер.

  “Как се готви българската общност за посещението на Плевнелиев?” бе главния въпрос, който интересуваше репортера на CBS.
  Част от репортажа бе заснет в офиса на в. “България СЕГА”, а също така бе взето интервю от отец Гери Цонков от БПЦ “Света София”.

  Пълният репортаж на CBS можете да видите ТУК.

  Светлозар Момчилов,
  в. “България Сега”

• NATO Summit To Include 1st U.S. Visit For New Bulgarian President

  Much of the NATO summit attention so far has surrounded protesters, security, and controversy. But there’s another side to it all – the pride the event will provide to the city’s ethnic communities, especially those from smaller countries. CBS 2’s Roseanne Tellez reports on the upcoming visit from Bulgaria’s president.

  You can see the reportage here.

   

  Source:  Chicago.cbslocal.com

• Обама за пръв път открито подкрепи гей браковете

  Президентът на САЩ Барак Обама за първи път се обяви в полза на гей браковете в интервю за телевизия Ей Би Си, съобщи Ройтерс.

  Това е голяма промяна в неговата позиция по въпроса, която вероятно ще се хареса на неговия политически електорат и ще раздразни консерваторите, отбелязва агенцията.

  „За мен е важно да продължа и да заявя, че според мен двойките от един и същи пол трябва да имат възможността да сключват брак„, каза Обама.

  Три дни по-рано вицепрезидентът Джо Байдън също в телевизионно интервю каза, че гей браковете не го притесняват. Обама заявява за първи път открито позицията си по този въпрос, който разединява американците. Натискът върху президента да разясни вижданията си се увеличи, след като Байдън и други членове на правителството се обявиха в полза на еднополовите бракове.

  Ей Би Си уточни, че Обама е изразил лично мнение и че все още подкрепя становището, че държавите са тези, които трябва да вземат решенията в тази област.

  Организации, които се застъпват за правата на хомосексуалистите, приветстваха изявлението на Обама като „историческо“ и изтъкнаха, че изразената от него подкрепа е „поредна огромна стъпка към осъществяването на обещаното в страната равенство„.

  Президентът подчерта в интервюто, че първата дама Мишел споделя неговото мнение. Той добави, че влияние върху позицията му са изиграли и дъщерите му Малия и Саша, които имат приятелчета, чиито родители са с еднополови бракове.

  Източник:  Dnes.bg

• Obama Comes Out In Favor of Gay Marriage

  Wednesday, 09 May 2012 By Martin Gould
  President Barack Obama came out in favor of gay marriage on Wednesday afternoon after two days of public waffling by the White House.

  “I have always been adamant that gay and lesbian Americans should be treated fairly and equally,” Obama told ABC’s “Good Morning America,” during a hurriedly arranged interview aimed at defusing the tricky position the president has found himself in since Sunday, when Vice President Joe Biden told NBC’s “Meet the Press” he favored same-sex marriages.

  Obama told interviewer Robin Roberts his daughters have friends whose parents are gay.

  “Malia and Sasha, it wouldn’t dawn on them that somehow their friends’ parents would be treated different,” Obama said. “It doesn’t make sense to them and, frankly, that’s the kind of thing that prompts a change in perspective.”

  Obama pointed out to Roberts that his administration has already rolled back “Don’t Ask, Don’t Tell” and is no longer defending the Defense of Marriage Act, which he said “tried to federalize what is historically state law.”

  “I have stood on the side of broader equality for the community,” Obama said in the interview, which will be broadcast in full on Thursday. ABC released a portion of the broadcast on Wednesday.

  “I hesitated on gay marriage in part because I thought civil unions would be sufficient,“ said the president. “That was something that would give people hospital visitation rights and other elements we take for granted. And, I was sensitive to the fact that for a lot of people the word ‘marriage,’ was something that evokes very powerful traditions, religious beliefs, and so forth.

  “But I have to tell you over the course of several years as I have talked to friends and family and neighbors when I think about members of my own staff who are incredibly committed and in monogamous relationships, same sex relationships, who are raising kids together,” Obama said.

  “When I think about those soldiers or airmen or marines or sailors who are out there fighting on my behalf and, yet, feel constrained, even now that ‘Don’t Ask, Don’t Tell’ is gone because they are not able to commit themselves in a marriage, at a certain point I have just concluded that for me, personally, it is important to go ahead and affirm that I think same-sex couples should be able to get married,” he said.

  Obama said his wife Michelle was involved in his decision and joins him in supporting gay marriage.

  “In the end the values that I care most deeply about and she cares most deeply about is how we treat other people,” he said.

  Acknowledging that his support for same-sex marriage may rankle religious conservatives, Obama said he thinks about his faith in part through the prism of the Golden Rule — treating others the way you would want to be treated.

  “That’s what we try to impart to our kids and that’s what motivates me as president and I figure the most consistent I can be in being true to those precepts, the better I’ll be as a as a dad and a husband and hopefully the better I’ll be as president,” Obama said.

  The decision to talk came after Obama was put on the spot when Biden expressed his support for same-sex unions on Sunday. That was followed by a similar statement from Education Secretary Arne Duncan the following day.

  Also on Monday, reporters at a press briefing openly laughed at White House spokesman Jay Carney as he repeatedly tried to explain Obama’s views on the subject. At one point Carney claimed that Obama’s views hadn’t changed even though they were evolving.

  Obama’s hesitation to give full support to gay marriage has been seen as a political ploy as he knows it is still unpopular with many voters.

  North Carolina voted on Tuesday to amend its state constitution to define marriage as between a man and a woman, a decision that Obama called “disappointing.”

  Obama’s position was further complicated by the disclosure that back in 1996 he had written in a survey by a Chicago gay newspaper, “I favor legalizing same-sex marriage, and would fight efforts to prohibit such marriages.”

  A Gallup poll this week showed 50 percent of Americans now support gay marriage, but the ideological divide was clear with 65 percent of Democrats and 57 percent of independents in favor.

  However only 22 percent of Republicans say they support same-sex marriages.

   

  Source:   Newsmax

• Трупът на Хитлер – българската връзка

  Българинът д-р Михаил Арнаудов разпознава тленните останки на фюрера и Ева Браун

   

  Автор:  Борис Цветанов, Desant.net

  

  През 1968 г. руснаците за първи път публикуват съдебномедицинския протокол за разпознаването на трупа на Хитлер. Западни историци веднага започват война за истината. Дейвид Ъруинг, Хю Тревър-Ръпър, А. П. Дж. Тейлър и други обявяват документите за фалшификат.

  По време на панаира на книгата във Франкфурт офицерът от КГБ, по съвместителство историк и писател, Лев Безименски е разпънат на кръст. На този фон в списание „Щерн“ един мъж на средна възраст хвърля ръкавицата и на двата лагера, обявявайки, че не митичната СМЕРШЬ (Смерть шпионам), а той е този, който установил, че откритите трупове на мъж и жена са на Хитлер и Ева Браун. Мъжът се казва Михаил Арнаудов, доктор на медицинските науки, българин, гражданин на ГФР.

  Макар разказът на българина изцяло да обслужва пълната с пробойни версия на Москва, кой знае защо „властелинът на истината“ Лев Безименски напълно игнорира участието му, свеждайки го до техническото съпровождане на офицери от СМЕРШЬ до адреса на стоматолога на фюрера. Което, разбира се, не е така. Елена Ржевска, преводачка в митичната разузнавателна организация по онова време в Берлин, го описва безхитростно в книгата си „Май 1945“: „Студент по медицина, млад човек в черно демисезонно палто, без шапка, с вълниста тъмна коса над приятно, кротко лице, приветлив и общителен“.

  По време на панаира на книгата Михаил Арнаудов охотно дава интервюта и по-късно разказаното ще хвърли допълнителна светлина в тъмните дебри на официалната съветска версия.

  Дотогава все още съдебномедицинското освидетелстване е притежание единствено на руснаците, както и шест пъти препогребвания и разкарван къде ли не труп на фюрера, включително и до Москва. Няма да е пресилено да решим, че само шумът, вдигнат от Михаил Арнаудов, е причина шефът на КГБ Андропов през 1970 г. да разпореди кремирането до пепел на трупа и разпръсването й във водите на река Ел. Запазено е само основното доказателство – обилната на златни коронки челюст и фрагмент от череп.

  До намесата на студента по медицина Михаил Арнаудов в откриването на решаващата документация – стоматологичния картон на фюрера, има доста съмнителна на факти предистория. На 1 май и СМЕРШЬ, и агентът на американското разузнаване Алън Дълес изпращат съответно до Москва и Вашингтон грами с недвусмислено съобщение: „Хитлер е изчезнал“.

  Никой не вярва на разпространената от адмирал Дьониц декларация, че фюрерът е паднал със смъртта на храбрите в подстъпите на Берлин. Чак до Деня на победата няма никаква яснота по въпроса. Маршал Жуков заявява на пресконференция: „Не сме идентифицирали тяло. Нищо не мога да кажа за края на Хитлер, ако е имало смърт“. Комендантът на Берлин полковник Безарин заявява: „Хитлер е жив и се укрива!“. Обявява, че ще предложи за орден герой на Съветския съюз всеки, който му покаже трупа на фюрера. На бърза ръка са открити седем „фюрера“.

  Не липсват и куриози. Докато официалните власти пристигнат в комендатурата, за да видят един такъв Хитлер, трупът изчезва яко дим. Снимка на мъртъв Хитлер и до днес е обект на спекулации. В тази атмосфера от Москва пристига скръцването със зъби на Сталин: „Искам труп на Хитлер!

  И СМЕРШЬ в лицето на подполковника от Одеса Иван Клименко запретва ръкави. Неочаквано той си спомня, че седмица по рано, на трети май, на път за бункера на Хитлер, войник от екипа му – Иван Чураков, кой знае защо от любопитство скочил в яма, пълна с книжа. Клименко му викнал: „Излизай веднага, може да има бомба“! Но Чураков, воден от предчувствия (?) се заровил в книжата и измъкнал два обгорели трупа – на мъж и жена.

  Завийте ги в одеало и ги заровете в пръстта, наредил Клименко и продължил към бункера. Там разказал за случката на специалния пълномощник и заместник министър на вътрешните работи генерал Иван Серов и шефа на контраразузнаването на Първи белоруски фронт генерал Вадис. Последния се помайтапил: „Това ще са били Хитлер и Ева Браун!“

  Сега внимание, читателю: Словоохотливият Лев Безименски в няколко книги описва вездесъщия Клименко, но не споменава тази подробност. Разказва я пред РИА „Новости“ едва през 1998 година вече 83-годишният полковник от запаса. И добавя още, че чак в День победы си спомнил за майтапа на генерал Вадис. И се върнал с неотразимия Чураков да ексхумират трупа.

  Вече бил сигурен, че това са Хитлер и Ева Браун, въпреки че, както ще пише в медицинския протокол доктор Фауст Шкарявски: „тъканта е превърната на въглен“. Като опитен медик, Шракявски заявява, че от тук нататък единствен решаващ аргумент може да бъде само челюстта, съпроводена със стоматологичен картон на обекта.

  И подполковник Клименко, заедно с друг офицер от СМЕРШЬ – Мирошниченко и други опитни в тайните работи чекисти (интересно е още, че те трябва да работят като нелегални, защото по това време трупът бил заровен в обект под юрисдикцията на Пета армия, а те били от Трета), се впускат да търсят стоматолога на Хитлер. На чекистите бил препоръчан (неизвестно от кого) един българин, студент по медицина – Михаил Арнаудов, който познавал зъболекаря Блашке.

  Заедно с офицерите Арнаудов установява, че Блашке вече бил при американците. Руснаците хич не се задълбочават да го търсят от братята по оръжие. Арнаудов им казва, че познава асистентката Кетхен Хойзерман и веднага я открива. Тя трябвало да замине заедно с Блашке, но нямало подходяща рокля (?!) и останала в окупираната от руснаците зона.

  „Още по пътя към Имперската канцелария Кетхен Хойзерман започва да дава показания за болните зъби на фюрера, за коронките и мостовете… В кабинета на Бункера обаче пожар беше изпепелил всичко. Тогава предложих на офицерите да огледаме стаята за почивка на доктора. И там в нощното шкафче, в което иначе нямаше нищо, ми се стори, че се губят два-три сантиметра – двойно дъно, казах си… И там се намери историята на болните зъби на фюрера, ренгенови снимки и пълната документация…“ – разказва Михаил Арнаудов.

  Клименко и Мирошниченко хвърлят шапки до небесата. Протоколиран е разпитът на Кетхен Хойзерман: „Може ли да установите по зъбните мостове и зъбите от горната челюст и обгорялата част от долната челюст, че те принадлежат на Хитлер“. Германката отговаря като истински боец: „Тъй вярно! Безусловно“.

  Оказва се, че всичко съвпада.
  Сталин е уведомен.
  Следват ордени за енергичните офицери от СМЕРШЬ. Честта на пагона е спасена.
  Дори се намира и някакъв войник, който видял как адютантът на Хитлер Гюшке залял труповете на Хитлер и Ева Браун с бензин и те, след като половин час горели, били заровени в яма с пръст. Ние видяхме, че са открити от неотразимия Чураков сред книжа, но да не придиряме толкова. Славните чекисти си знаят работата.

  Уж всичко е наред, но цялата тази история е толкова съмнителна, че руснаците повече от двадесет години не обелват зъб за нея. Кореспондентът на „Правда“ Мартин  Мерджанов и писателят Борис Горбатов от 3 май, та чак до 13 май, са непрекъснато с Иван Клименко и пращат репортажи до Москва, от които не излиза нито ред тая подробност. Тя не е спомената и в подробните описания на случая от Лев Безименски. Затова пък чак през 1998 г. за нея разказва полковникът от запаса Клименко.

  Странно е, че картонът на зъболекаря се намира в двойно дъно на нощно шкафче в стаята за почивка на Блашке. Необяснимо е още, че Клименко и компания не се интересуват от самия зъболекар. Както и от друг важен медик, който може да докаже дали трупът е на Хитлер – отоларинголога на фюрера д-р Ервил Гизинг, също в плен на американците.

  Най-сетне през 1971 г. в предаване по втора програма на телевизията на ГФР пред водещия Герхард Левентал Кете Хойзерман се отказва от всичко, което е била казала по време на разпита от Клименко и Мирошниченко. От тук нататък в многобройни публикации на д-р Мазер се казва, че „идентифицирането на трупа от съветските власти е недостоверно“ и че  „руснаците ни фалшифицирали данните“.

  Дейвид Ъруинг пък споменава: „Видях в съюзнически доклад описание на челюстите и протезите твърде различни… те и сега се намират в частна колекция на американски лекар от Вашингтон. Не се съмнявам, че Хитлер е бил мъртъв. Съмнявам се, че трупът, показван от руснаците, е на фюрера“!
  От показанията си пред братушките се отказва и адютантът на Хитлер – Гушке.

  Тогава остава всичко да е някаква велика инсценировка – откриването на трупа, оформянето на стоматологичните картони…

  И ролята в целия този спектакъл на студента Михаил Арнаудов, която без да подозира е на кукла на конци… Или игра на Гестапо с преценени като от гениални шахматисти всички ходове на руснаците, включително до намиране не само на трупа, но и на медицински картони в двойно дъно в шкафче в стая за почивка.
  И отново изкача въпросът: Самоубил ли се е Хитлер, или е избягал?

• Да изчистим България от киселите г***ве

  8 ч. сутринта в Бояна, Витоша потънала в зеленина, небето синьо, екипът на „7 часа разлика“ се събира, всички са в добро настроение, въпреки нещата, които биха могли да го развалят. Този ПРЕКРАСЕН млад екип, с който работя, е избрал да бъде позитивен за работата си, защото я харесва, защото вижда смисъл, защото има друго отношение към живота. Нещата, които не са ни наред, не са едно и две, всичко може да бъде по-добре и при по-добри условия, но ние сме щастливи, че работим заедно. Харесваме се един друг и сме благодарни, че това ни се случва.

  Друг такъв екип няма.

  Много искам да изчистя България от киселите г***ве, което е непосилна задача, но пък си заслужава борбата.

  Който иска, чисти, който не иска, има теории и излишна плюнка с висока ацидност. Аз подкрепям всяка инициатива, опитваща се да обедини хора около нещо позитивно за околната среда. Дали бТВ е на Красимир Гергов или на някой друг, спечелил парите си с помощта на Държавна сигурност, в случая изобщо не ме интересува. Инициативата е добра и подкрепям ВСЯКА подобна инициатива от ВСЕКИ, който я създава. Ако беше създадена от БСП примерно, едва ли щях да я подкрепям публично, но и нямаше и да я громя и да пръскам отрова срещу нея.

  Младите хора, които работят в бТВ и които са измислили тази инициатива, си вършат работата и се опитват да направят нещо полезно за околната среда. Това, че то е свързано с PR, е ОК. Чистотата, чисто метафорично се измерва и с помислите. Отивайки да чистя по тяхна инициатива, аз чистя за себе си.

  Пропаганда, ще кажат много. Дреме ми как съдят позицията ми, ще кажа аз. Вашият съд прави вашия живот неприятен, не моя. Важното е на мен да ми е чисто:)

   

  Милена Фучеджиева,

  Milenafuchedjieva.blogspot.com

   

  ––––––––––––––––––––––

  Бележка на редактора:

  Пускаме този текст на Фучеджиева, защото в него има нещо много свежо и вярно. И въпреки, че проблемът наистина не е да се изчисти България за един ден. (Каквато кампания поде bTV тази година, и която е вид продължение от кампания от м.г., когато София беше изчистена за един ден.) Може би на мнозина в България им липсва оптимизмът на Фучеджиева, защото не харесват работата, с която се препитават, или защото, в по-лошия случай, нямат такава. Но все нещо трябва да направят хората за света около себе си, не само за дома, в който живеят. И все от някъде трябва да започне да се оправя тази тъжна, малка България; и все някога не само младите хора с добра работа и енергия, но и разбогателите се в нея олигарси, трябва да се опитат не само да вземат, но й нещо да й дадат.

• 183 български села заличени от БГ картата

  Областите Габрово, Велико Търново и Кърджали са най-обезлюдени

  183 са селата в България, в които няма нито един жител. Най-големият град, който не е областен, остава Асеновград, а село №1 отново е софийското Лозен. Това сочат данни на Националния статистически институт. Само 10 месеца, от преброяването през февруари 2011 г. до края на годината, безлюдните населени места у нас са се увеличили с 2. Най-много безлюдни селища има в област Габрово – 71, следвани от Велико Търново, където в края на миналата годината има 55 села без население, следвани от областите Кърджали – 12, 8 – в Смолян. 7 в Хасково , по 5 в Стара Загора и Благоевград, в Бургас и в Софийска област опустелите села са 4.

  Населените места без постоянни жители са разположени на територията на 40 общини в общо 15 области. И докато селата без жители са се увеличили с две от преброяването през февруари 2011 г. до края на годината, други пет обезлюдени селища

  вече имали постоянно население

  Четири от възродилите се села са в област Велико Търново – във Велювци, Карандили, Махалници, се населил по един човек, а в Дединци цели трима жители. Варненското село Дебелец също излезе от статистиката за безлюдни населени места, въпреки че населението му е от един човек. В края на миналата година 393 населени места у нас са имали едноцифрен брой жители. 60 български села имат по един жител, в други 58 компания си правят по двамата жители. В 1262 населени места жителите наброяват от 10 до 99 души. В тази населени места влизат и манастирите, които са със статут на самостоятелно селище. В Рилски манастир има регистрирани 38 обитатели, а в Клисурски – 16. От февруари до декември 2011 г.  населените места с трицифрен брой жители се увеличават с 25. В тази графа попада

  най-малкият град в България – Мелник

  (216 жители) и още три градчета –  Маджарово (644), Плиска (898) и Китен (950). Статистиката сочи, че не само малките села се обезлюдяват. В софийското село Лозен, което е най-многолюдното село с 6281 жители и по-голямо от 142 града, населението също е намаляло. Едва 10 са селата с повече от 4000 жители. След Лозен второто по-населеност село е силистренското Айдемир с 6026 жители, следвано от софийското Бистрица, в което живеят 4969 души. Със своите 50 590 жители Асеновград си остава най-големият по население необластен град в страната. В съотношение по брой жители той е по-голям от девет областни града.

   

  Източник:  в. „Монитор“

• Три стъпки към Велика Албания

  Странно е, че министър от страна – членка на ЕС, като Николай Младенов се включва в инициативи за Западните Балкани, подети от Ахмет Давутоглу

   

  Марко Марков*, в. „Сега“

   

  Малко след като през миналия месец министърът на външните ни работи се закани още тази пролет да започне процес на „идентифициране на новия граждански и политически елит“ в балканските страни и да инициира организирането на голям балкански форум, взе, че се случи нещо. Навръх православния Великден край Скопие бяха убити по особено жесток начин няколко македонски младежи.

  Политически анализатори в съседство намесиха името на поредната Армия за освобождение, но този път не на Косово, а на окупираните албански земи. Конспиративният балкански ум съзря в тази паравоенна формация едновременно и сръбска, и косовска връзка. Медиите в балканските държави се надпреварваха да публикуват догадки за националността на загиналите младежи и други „любопитни“ подробности. Становище от официална София се чу едва, когато от скопското вътрешно министерство установиха, че никой от убитите не е с българско гражданство. Нашето дипломатическо ведомство преразказа тази информация, вместо само да бе проверило има ли български паспорт някой от жертвите. И използва повода, за да се присъедини към реакцията на Европейския парламент и да изкаже съболезнования на близките на загиналите. Становище на официална София не се чу.

  Водещи специалисти в бившата югославска република Македония и фактори от международната общност определиха ситуацията в страната като напрегната, но без опасност от по-нататъшно влошаване на междуетническите отношения. Сякаш за да потвърди това, в Скопие пристигна на посещение президентът на Албания Бамир Топи, а официални лица в Прищина побързаха с изявления за непричастност на властите на новата квазидържава към клането на македонските младежи. Новата Армия за освобождение на окупираните албански земи обаче все не излиза от главата ми. Защо ли?

  Преди две години и половина министър Младенов встъпи в длъжността на първи български дипломат с амбициозното намерение балканската ни политика да насочи вниманието си към невралгичната зона на Западните Балкани и да генерира свои инициативи, а не само да се присъединява и следва инициативите на други държави, да започне бърза обиколка в региона за запознаване на място с проблемите. По същото време в една съседна страна бе публикувана голяма статия от Кочо Данай, озаглавена

  „Платформата Естествена Албания“

  Разбра се, че авторът бил директор на Института за регионални прогнози в Тирана и съветник на трима албански премиери. Същото заглавие носи и издаденият освен на албански език и на сръбски, гръцки, македонски и английски програмен документ от около 200 страници. Той е представен като основан на конституцията на Албания, в която пък е залегнал „вековният стремеж на албанския народ към идентичност и национално обединение“, върху който трябвало да се изгради „окончателната архитектура на недовършената албанска мисия“. Албанският въпрос – според Данай – вече е излязъл извън фолклорните рамки и е преминал в реалната политика, станал е геополитическа реалност и поради това изисквал „тотално преформатиране и преконфигуриране в региона“. В крак с новото евроинтеграционно време се посочва, че мисията на албанския политически елит в триъгълника Тирана-Прищина-Тетово има силна историческа основа и единствено „европейски характер“, а реализирането на „Естествена Албания“ трябва да бъде постигнато със средствата на диалога и демократичната дискусия.

  Тук няма как да не си припомним бомбардировките на НАТО над Сърбия, бягащото в паника към Македония население от Косово. А по-сетне, в мирно време, вилнеещите озверени тълпи от косовски албански младежи, рушащи многовековни православни храмове, икони и надгробни плочи.

  Но на Балканите винаги витае миризмата на кръв. И Кочо Данай ни припомня, че „в продължение на едно столетие албанците са пролели толкова кръв, колкото да изградят не една, а няколко Албании“. Затова – казва той – днес, когато

  силата на правото е по-здрава от правото на силата,

  е назрял моментът албанците да потърсят националните си права. Защото „сегашното състояние на държавното организиране на албанците наподобява феодалните вилаети и княжества“, вина за което има същността на всички „неестествени споразумения и договори от Лондон (1913) и Версай до Ялта, Рамбуйе, Куманово и Охрид (2001)“. Докато Естествена Албания било понятие, сходно с принципите на организирането на Европейския съюз, т.е. едно модерно понятие, сегашното състояние на албанските територии наподобявало отоманизацията им. Бъдещата Албания щяла да олицетворява “колкото се може по-малко гръцко, македонско, италианско или турско-албанско и колкото се може повече европейско в албанския манталитет „.

  По естествен път възниква въпросът как в съвременната европоцентрична епоха строителите на Естествена Албания си представят постигането на заветната им, но твърде чувствителна за балканското пространство национална цел. Тя по своето откровение “всички албанци в една държава “ съперничи само на девиза с подобно съдържание, смятан за патент единствено на покойния президент на изчезналата СР Югославия Слободан Милошевич, в името на който бе подпалена последната югославска война! Прочее, на Балканите никой не е бил, а и все още май не е чужд на слогана «Всички (българи, гърци, сърби, румънци, та дори и възкръсналите антични македонци) в една държава». Но май и тази война като Първата световна започна с едно убийство в Сараево, макар и не точно като това край Скопие.

  Етапите, които трябва да доведат до новата Естествена Албания, са очертани с доста

  богато балканско въображение:

  Първо. Инициират се съответни промени в албанската конституция. Създава се Съвет на мъдреците на Албания и Косово от учени и експерти по държавно строителство.

  Второ. Формира се конфедерация Албания – Косово едновременно с искане за федерализиране на Македония. Издига се искане за признаване на геноцида над албанците в Чамерия (област, включена в границите на Гърция след Лондонската конференция в 1913 г., б.м.) и завръщане там на албанците в родните им огнища и тяхната земя.

  Трето. Обединяват се в една нова държава всички територии, населени с албанци, с няколко етнически малцинства вътре и извън нейната територия.

  Строителите на Естествена Албания не виждат никакви основания за опасения сред съседите, защото албанският национализъм зачитал културата и традициите на съседите. Този национализъм не подценявал и не игнорирал нациите и етническите малцинства. Поради тази важна причина албанският национализъм не бил нищо друго освен един хубав, желан, неоспорим и необходим национализъм за регионалната стабилност, необходим за бъдещето на нашите деца и внуци… Какъв национализъм само! А нашият: само антитурски, антицигански и… ксенофобски! И почти никаква държавотворност…

  При такава оптимистична перспектива пред регионалната сигурност какво ти генериране на свои инициативи от българската дипломация?! Какво ти идентифициране на новия граждански и политически елит на Балканите, какъв ти голям балкански форум?! Как да се осъществи идеята на младия ни първи дипломат да имаме достъп до хората в тези страни, които ще вземат решенията в бъдеще?!

  Споделям тези може би частни случаи заради опасения, че конструктивното пролетно настъпление на българската дипломация може да се препъне в тях, без дори да ги забележи, и да продължи да дава уверения наляво и надясно за безусловна евроинтеграционна подкрепа: Албания, на Македония, на Сърбия, на Турция, на Молдова… Наскоро ме зарадва една, помислих си, разпознаваема българска инициатива, когато чух, че българският външен министър призовал НАТО на срещата си на върха в Чикаго през май да изпрати «силен сигнал към Западните Балкани, че вратата на НАТО остава отворена», като настоял Алиансът да започне програма за членството в него на Босна. Сетих се, че и преди три години в Талин на подобна среща пак бе лансирана, но безуспешно, същата идея. Побързах да прегледам има ли коментари в медиите на балканския Запад. Имаше, естествено. Оказа се обаче, че инициативата за ускореното включване на Босна и Херцеговина в НАТО е… на турския външен министър Ахмет Давутоглу.

  Дали вълненията в Македония ще предизвикат София да прояви инициатива за цялостно разглеждане на «македонския въпрос», вместо само да изразява патерналистка подкрепа за евроатлантическото включване на съседната нам страна? Ще идентифицира ли България стратегиите на «неизучените» все още елити в региона и ще изработи ли адекватно поведение на европейска държава, без участието на която или против нейните национални интереси няма да може да бъде решаван нито един съществен въпрос на Балканите?

  –––––––––––––––-
  *Авторът е бивш посланик на България в Белград

• КОНКУРС „МОЯТА ГАТАНКА“

  Детска ТВ „Аз мога, аз знам” и БУЦ „Знание”,Чикаго
  със съдействието на:
  Държавна Агенция на Българите в Чужбина,
  Национален дворец на децата, MultiGroup Logistics, Чикаго, Вестник „България сега”, www.Еurochicago.com и Творци без граници

  Обявяват второ издание на конкурс

  МОЯТА ГАТАНКА

  Измисли гатанка и я нарисувай, ако желаеш
  Мили деца, вие обичате да творите, обичате задачките – закачки, а гатанките са точно това- да ви карат да мислите. В този конкурс може да участвате с ваши собствени гатанки. Огледайте се. Предметите около вас ви молят да измислите гатанки за тях. Опитайте! Можете!

  УСЛОВИЯ:
  1. Участват всички деца до 16 годишна възраст.
  2. Краен срок за получаване на гатанките: 30.05.2012 г.
  3. Обявяване на резултатите след 05.06.2012 г. Номинираните деца ще бъдат обявени на сайта на Детската ТВ www.azmogaazznam.com, на сайта на БУЦ„Знание“ www. bgznanie.com, на сайта на Националния Дворец на децата www.npc-bg.org и по е-мейл.
  4. Класирането ще се извърши в три възрастови групи: първа група: до 8 г.; втора група: от 8 до 10 г.; трета група: от 10 до 16 г.
  5. Трябва да бъде спазена класическата форма на гатанката -Що е то?
  6. В класирането участвате с не повече от 3 гатанки, които не са представяни в предишни издания на конкурса „Моята гатанка“
  7. Необходима информация за участниците:
  лично и фамилно име
  – точен адрес
  – учебен клас и навършени години
  – учебно заведение
  – телефон и е-мейл за контакт.
  8. Изпращане на конкурсните материали:
  Гатанките изпратете на е-мейл: [email protected]
  9. Ако сте нарисували своята гатанка, напишете на гърба на рисунката гатанката и данните – посочени в т.6.
  Рисунките участват в изложбата на Фестивал на гатанката.

  Адрес за изпращане на рисунките:
  гр. София -1309
  НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА ДЕЦАТА
  За конкурса- МОЯТА ГАТАНКА
  бул. „Ал. Стамболийски“- 191

  10. Награди: НАГРАДЕНИТЕ гатанки ще бъдат филмирани и излъчвани в Детска ТВ „Аз мога, аз знам“. Победителите ще получат DVD с наградените филмирани гатанки, както и други награди.
  11. Конкурсните творби не подлежат на връщане и организаторите си запазват правото да ги публикуват и репродуцират с цел популяризиране на творбите и презентиране на конкурса.
  Събитие: ФЕСТИВАЛ НА ГАТАНКАТА на 24 юни /неделя/, 10:00 часа, в Националния Двореца на децата, София. Програмата на Фестивала включва: Срещи; Рисуване на тема „Моята гатанка“; Изложба рисунките от конкурса; Награждаване на победителите в конкурса.

  За повече информация:
  Росица Младенова – координатор на конкурса
  Телефон: ++359 0888 621 261

• Фортепианный фестиваль “Ключи к городу” (“Keys to the City”)

  С 23 мая по 12 июня в Чикагском симфоническом
  центре состоится Фортепианный фестиваль “Ключи к городу”. Американский мегаполис XXI века отдает дань уважения королю музыкальных инструментов ФОРТЕПИАНО.

  Первые музыкальные произведения, написанные для
  фортепиано, принадлежат Й.Гайдну и В.А.Моцарту, но временем настоящего расцвета фортепианного искусства считается XIX век. В разных странах
  появляются блестящие пианисты, композиторами создается огромное количество превосходных музыкальных произведений. Подчас сами композиторы были первыми исполнителями своих произведений. Это в полной мере относится к Бетховену, Шопену, Листу. Ференц Лист стал первым пианистом, кто отважился в течение всего концерта играть одну фортепианную музыку. До него концертные программы состояли из музыки, написанной для разных инструментов. С Листа начинается эпоха пианистов-виртуозов. Эпоха эта продолжается и сегодня. Рубинштейн, Гофман, Горовиц, Рихтер, Гилельс, Глен Гульд, Марта Аргерих, Раду Лупу, сегодняшние кумиры Евгений Кисин и Ланг Ланг… – об этих музыкантах знают не только любители фортепианного искусства,
  но даже те, кто никогда не был на концертах классической музыки. Каждые четыре года в Москве проходит Международный конкурс имени Чайковского, и каждый раз
  результаты конкурса широко обсуждаются общественностью. Экстравагантность Горовица, затворничество Гульда, нелюдимость Соколова – странности этих пианистов не подвергают сомнению их гениальность. Наоборот, странности с некоторых пор являются дополнением гениальности. Пианисты-виртуозы давно вышли за пределы концертных залов и превратились в кумиров миллионов. Благодаря им всемирную известность приобрели инструменты. Антон Рубинштейн на рояле “Стейнвей” провел триумфальные восьмимесячные гастроли по Америке, немецкий пианист Ханс фон Бюлов прославил инструменты своего немецкого друга Карла
  Бехштейна. Широко известны фирмы Блютнера в Лейпциге и Беккера в Петербурге. В общем, на протяжении трех столетий фортепиано был и сегодня остается больше, чем просто инструмент. Устроители фестиваля “Ключи к городу” постарались
  показать его поистине неисчерпаемые возможности. В ходе проведения фестиваля на нем сыграют классику и джаз, популярную музыку и рок-н-ролл, фортепиано станет участником симфонических и камерных концертов.

  Куратором фестиваля является блестящий пианист и
  популяризатор музыки Эммануэль Экс. Не все знают, что родина Экса – Львов. Он родился в еврейской семье бывших узников нацистского концлагеря. Отец
  Иоаким работал педагогом в Львовском оперном театре и часто брал мальчика с собой на репетиции. Экс вспоминает, как в четыре года он уже наблюдал за
  репетициями “Евгения Онегина” и занятиями отца вокалом с солистами театра. Когда мальчику было восемь лет, семья покинула Львов. Сначала они оказались в
  Варшаве, потом в канадском Виннипеге. С 1961 года Эммануэль с родителями живет в Нью-Йорке. Он закончил Джульярдскую музыкальную школу и Колумбийский университет, выступал с сольными
  концертами в Нью-Йорке (в том числе в Линкольн-центре), работал аккомпаниатором у знаменитого скрипача Натана Мильштейна, но настоящая известность
  пришла к нему в 1974 году после победы на Международном конкурсе пианистов Артура Рубинштейна в Тель-Авиве. Спустя год состоялся примечательный дебют пианиста на Эдинбургском фестивале, а далее началась обычная жизнь концертирующего пианиста, которая продолжается и
  сегодня. В качестве куратора фестиваля Эммануэль Экс примет участие в концертах, встречах, симпозиуме.

  Фестиваль откроется 23 мая концертом “Гершвин. Рапсодия в стиле блюз”, в котором примут участие
  Чикагский симфонический оркестр (далее – ЧСО) под управлением Дэвида Робертсона и пять пианистов, в том числе – Эммануэль Экс и легенда джаза Сайрус Честнат. В программе – “Моя Матушка-Гусыня” и Вальс М.Равеля, Концерт для двух фортепиано В.А.Моцарта и произведение, давшее название концерту.

  27 мая на фестивале состоится День фортепиано. С часу дня до позднего вечера в Симфоническом центре будет звучать этот замечательный инструмент. Пока не совсем известна окончательная программа дня, но фамилии участников впечатляют.
  Среди них – хорошо нам знакомые пианисты Валентина Лисица, Хорхе Федерико Осорио, Марк-Андре Хамлин.

  23-26 мая Э.Экс с оркестром исполнят Пятый (“Императорский”) фортепианный концерт Бетховена. В программе также – редкоисполняемые Симфонические метаморфозы П.Хиндемита на темы К.М.Вебера и Симфонические танцы С.Рахманинова. Но любые, даже самые великие симфонические произведения, остаются всего лишь довеском на фестивале, где правит бал ФОРТЕПИАНО!

  Не пропустите концерты 25 мая, где три пианиста (Данило Перес, Билл Чарлап и Рене Рознес) будут играть джазовые импровизации, 30 мая, где на четырех роялях (один из пианистов – Э.Экс) будут исполнены Вариации И.Брамса на темы Й.Гайдна, и 9, 12 июня, где
  Концерт Моцарта для трех фортепиано с оркестром прозвучит в исполнении Кристиана Безуйденхута, Бенджамина Хокмана и ЧСО под управлением Тревора
  Пиннока (дирижер и фортепиано). Интересным мне представляется вечер 3 июня, где фортепиано (Джереми Денк), скрипка (Стефан Джаки) и голос (тенор Николас Фан) выступят аккомпаниаторами чикагской балетной труппе Joffrey Ballet.

  29 мая в Симфоническом центре состоится лекция английского композитора и музыковеда Джерарда Макберни “Эволюция фортепианного концерта”, после которой Э.Экс и Civic Orchestra of Chicago под управлением Мей-Анн Чен исполнят Четвертый
  фортепианный концерт Л.ван Бетховена. (Вход свободный, но по билетам. Их можно зарезервировать по телефону 312-294-3000.) А знаменитый Тройной концерт Бетховена прозвучит в исполнении Стефана Джаки (скрипка), Павла Гомзякова (виолончель),
  Кристиана Безуйденхута (фортепиано) и ЧСО под управлением Тревора Пиннока.

  Симпозиум “Музыка для фортепиано: старинная и современная” состоится 10 июня в Buntrock Hall Симфонического центра. Участники – Тревор Пиннок и Кристиан Безуйденхут. Ведущий – Джерард Макберни. (Еще один бесплатный концерт, билеты
  на него можно зарезервировать по телефону 312-294-3000.)

  Фортепианный фестиваль венчает сольный концерт английского пианиста Стивена Хью. В программе – Лунная соната Л.ван Бетховена (сравним интерпретацию Хью и Кисина в его недавнем сольном концерте), Пятая соната А.Скрябина, Соната Ф.Листа и Соната для фортепиано самого Стивена Хью.

  Перед некоторыми концертами в Armor Stage в Симфоническом центре состоятся выступления студентов музыкальных отделений университетов Чикаго и пригородов. Вот предварительное расписание концертов:

  31 мая, 6.30 – 7.00 pm – студенты фортепианного отделения Chicago College of Performing Arts at Roosevelt University;

  1 июня, 11.45 am -12.15 pm – студенты Northwestern University;

  2 июня, 6:30 – 7:00 pm – студенты Northwestern University;
  5 июня, 6:00 – 6:30 pm – студенты Music Institute of Chicago.

  26 мая в 3.00 pm состоится Чикагский конкурс пианистов-любителей. (Вход свободный, но по билетам. Их можно
  зарезервировать по телефону 312-294-3000.)

  Notabene! Полную программу фестиваля можно найти на сайте http://cso.org/kttcfestival/. Все концерты фестиваля проходят в Чикагском симфоническом центре по адресу: 220 South Michigan Avenue, Chicago, IL 60604. Справки и заказ билетов – по телефону 312-294-3000 или на сайте www.cso.org. Там же можно приобрести абонементы на сезон 2012-13 годов. Одиночные билеты поступят в продажу в августе 2012 года. 

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Ференц Лист. Портрет работы Миклоша Барабаша

  Фото 2. Эммануэль Экс. Фото Мориса Джерри Безноса

   

• Самотната битка на един достоен български полицай

  Константин Иванов: Когато се хванеш на хорото, трябва да си го играеш до край

   

  

  Сайтът Биволъ публикува интервю с полицая, отворил „кутията на Пандора“ с даренията в МВР. Интервюто е взето по телефона от Петър Пенчев, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ и на Групата във Фейсбук “Да защитим доблестния полицай от българското Министерство на вътрешните работи”

   

  Петър Пенчев:  Здравей, Константин. Научих, че си завършил вече твоето разследване около причините за напускането ти от МВР точно преди една година.

  Константин Иванов:  Всъщност „разследване“ е силна дума. Става въпрос за това, че беше крайно време да си изясня някои детайли и обстоятелства, довели до напускането ми от МВР, защото в личен план за мен това си е пълна катастрофа.

  П.П.:  Защо да е катастрофа? Даренията на МВР бяха спрени, въпросът стана политически и стигна до Европарламента и до Европейската комисия, от Европа назначиха проверка в МВР.

  К.И.: Аз не съм стигал до Брюксел. Това, за което говориш, е в обществен план и беше работа на журналистите и на 800-те човека от Групата във Фейсбук в моя защита. Действително стана голям скандал, но това е защото МВР не беше подготвено или поне така изглеждаше на пръв поглед. Освен това ти с групата във Фейсбук и Галентин Грозев от Полицейския синдикат в не по-малка степен също стигнахте до ЕС и ЕК. От цялата тази история аз останах без работа, когато имах само няколко години до пенсия. Аз съм реалист и не обичам да се величая. Даренията на МВР не са спрени! Те само станаха по-непрозрачни. За мен единният публичен регистър с дарителите до голяма степен си е чиста проба опит за измъкване от ситуацията.

  П.П.: Добре, разкажи ми тогава за твоята ,,проверка”, така ще я наречем. Какво установи?

  К.И.: „Проверка” е по-правилната дума. Всичко започна от месец март тази година, т.е. преди два месеца. Повод за това беше, че аз се сдобих с документи, доказващи че фирмата-дарител на сектор “Престъпления по пътищата” е прикрита и за това си има обяснение. За да проверя всичко качествено, трябваше да събера информация за телевизия БТВ, банка ПИБ и фирма “Надин”. Трябваше също и да изясня въпроса до каква степен те имат връзка със сегашното правителство.

  П.П.: НАДИН. Това ли е прикритата фирма, от която тръгна публичното разкриване на незаконните дарения в МВР?

  К.И.: Така излиза по моите документи. По това, което имам, става ясно, че в сектор ПП са доставяни автомобилни гуми, акумулатори и компютър без надлежно оформени документи. Трябва да отбележа, че всички материали, с които разполагам, са с входящи и изходящи номера, както и с подписи и печати на МВР.

  П.П.: Но, момент – това до голяма степен доказва списъка с колите на недосегаемите.

  К.И.: Не съвсем. Фирмите ,,Никстрой”, “Реал Естейт”, ,,Екобултех” и ,,Еврокос” никога не са имали отношения към нашата служба като имена. Те имат обща търговска дейност със споменатата по-горе “Надин”. ПИБ също фигурира в списъка с един автомобил. Връзката трябва да се търси в това, че Надин става собственост на тази банка поради неплащане на задължения или по други причини – няма значение, това не е толкова важно. Нещата са много по-интересни, когато се запознах с информация относно Би Ти Ви. От всички лица в управителния и надзорния съвет на тази телевизия аз отделих две. Това са Вики Политова -Луканова и Красимир Гергов, който през 2010 г. става собственик на Би Ти Ви със своята компания С.М.Е. Седемдесет и две от най-големите рекламни и медийни агенции в България са под негов контрол. Всички те са обединени под абревиатурата БАКА – Българска асоциация на комуникационните агенции. Големите пари в БАКА идват по оперативни програми от ЕС. Това естествено не може да се случва без участието на правителството. Кр. Гергов има едно, меко казано, цинично виждане за медийния пазар. Според него медийният продукт трябва да се продава като зарзават на пазара и той трябва да бъде качествен. Преведено на медиен език – рейтингов. При другото лице нещата са по-простички. Вики Политова – Луканова е омъжена за Евгени Луканов, който от 2004-та до 2012-та г. е изпълнителен директор и член на управителния съвет на ПИБ. Политова притежава и акции в тази банка. На 31.05.2011 г. Вики Политова-Луканова от оперативен директор на БТВ става председател на УС и генерален директор на телевизията. Ето това е една съвсем малка част от връзката между Би Ти Ви, ПИБ, НАДИН и сегашното правителство.

  П.П.: Сега разбирам с какво сте се сблъскали – ти, Иво Андреев и Иван Попев.

  К.И.: Когато на 20.04. 2011 г. ни дадоха списъците с колите и фирмите, аз се обадих на екипа на Би Ти Ви.

  П.П.: Защо ви трябваше точно Би Ти Ви?

  К.И.: Не ни трябваше точно Би Ти Ви. Просто там имах лични познати. В първия момент аз и моите колеги не знаехме какво точно трябва да правим. Някои смирено наведоха глава, други като мен решихме, че не трябва да оставим нещата така.

  П.П.: Би ли разказал за началото.

  К.И.: Поводът за тези списъци беше, че на 16.04 2011 г. аз и Иван Попев спряхме за проверка лек автомобил марка “Ауди” с рег. номер СА5552АХ, управляван от Д.М., която е икономически директор на Надин. Скандали между нас не е имало. Просто разбрахме какво е дарението към сектор ПП. Надин е дарител на нашата служба от 2003-а година. Това, което знаехме до този момент е, че те доставяха минерална вода по караулките и ни даваха бензин, който обаче беше крайно недостатъчен. Тогава Иван каза, че на една от караулките не е доставяна минерална вода от години. Д.М. се зае да провери случая и това е. Виждаш, че от един нищо и никакъв случай какво стана.

  П.П.: Така е. Народът го е казал: Малките камъчета обръщат колата.

  К.И.: На 18.04.2011 г. ни беше разпоредено от единия от началниците по повод на този случай да си търсим работа на друго място, защото сме си завирали носовете, където не трябва. На мен пък ми беше казано, че ако искам да остана, трябва да премина на курс за по-горна категория за водач на МПС, който струваше 1200 лв. и трябваше да бъде за моя сметка. В края на месец октомври 2010 г. ни беше назначен без конкурс нов началник. С идването си този човек въведе абсолютно неприемливи и авторитарни методи за управление. Двойният стандарт спрямо служителите стана практика. Хора, с които той се е познавал от години, бяха награждавани за абсолютни глупости – за сметка на останалите. Бяха въведени и нормативи за съставени глоби и арестувани лица – един вид беше обявено соц. съревнование. Количествената работа трябвало да доведе до пълненето на държавната хазна, според този началник. Количествената работа винаги е била за сметка на качеството и това е един от проблемите на МВР. Спомням си, че когато Бойко Борисов дойде на власт, каза: “Полицията трябва да си заслужи парите” и може би точно това е имал предвид.

  П.П.: И какъв беше ефектът от тази нова политика?

  К.И.: Ефектът беше, че служителите от ‘наказателните постановления’ на КАТ-СДВР бяха затрупани от хиляди полуграмотно написани актове за нарушения, например мръсна регистрационна табела на автомобила, изгоряла крушка на габарита и т.н. Вследствие на което КАТ блокира напълно. Преките репресии и психологическият тормоз са не на последно място в тази политика. “Слабите” полицаи бяха публично порицавани на месечните анализи и принуждавани да напуснат. А пък “силните” – поощрявани с тъпи награди. Бяхме наричани “говеда”, които трябва да дават мляко, защото в противен случай ще дадат „фира”. Въпросният началник се държеше с нас като господар на съдбите ни и повтаряше постоянно колко е силен в момента. Той промени и работното време без абсолютно никаква служебна необходимост – от 22:00 до 10:00 ч. и обратно. Такова работно време няма никъде. Биологичният ти часовник се разстройва тотално. Отделно си “придърпа” командирите на отделения, за да го информират кой е съгласен с неговата политика и кой не. Изчисти целия оперативен състав на службата и си назначи некадърни, но послушни хора. На такъв ти идва да му счупиш зъбите, но това нямаше да доведе до нищо добро. Аз съм баща на две момчета. И си казах, че ако от 20-ти април 2011 г. нататък не направех нещо, случаят сьс списъка да излезе наяве, значи аз не съм достоен баща. Тогава събрах около 25 съмишленици и решихме, че трябва да покажем на този тиквеник, че не е безнаказан.

  П.П.: Това ли е въпросният началник, който е свързан със списъка?

  К.И.: Да. Нищо, че по това време беше в отпуск, той минаваше всеки ден на проверка, което е нарушение.

  П.П.: Ти беше казал, че този списък не е изготвен в МВР.

  К.И.: Аз продължавам така да предполагам и съм изложил доводите си пред градска прокуратура. От 20.04 2011 г. до заснемането на първия материал с Би Ти Ви минаха 10 дни. Аз се надявах, че журналистите ще започнат собствено разследване, но това не се случи. Наложи се да им помагаме, като ние сами заснехме единия от списъците в една от караулките. И това не им беше достатъчно. Тогава аз съдействах за материала със скритото лице и модулирания глас. От БиТиВи поискаха втори човек, а след това и трети. Най-накрая ми казаха, че трябвало да сме няколко души. Спомням си, че на следващия ден рано сутринта дойде заповед списъците спешно да се махнат от караулките. На 2-ри май пък един от моите съмишленици беше разказал всичко от А до Я пред единия от началниците.

  Започнах искрено да се съмнявам, че с БТВ ще свършим въобще някаква работа. На 03.05.2011 г. в 23:43 ч. подадох сигнал по електронната поща на сайта за корупция на МВР с вх. номер 6D39E15819. В сигнала описах случая и това, че се готви репортаж на национална електронна медия. Написах също така и това, че списъците са махнати от караулките, но остават в колите. Това означаваше, че ако не на 4-ти, то на 5-ти май най-късно от инспектората на МВР трябваше да дойдат, да извадят списъците от колите и да разпитат служителите. На телевизионния екип също се обадих и им продиктувах номера на сигнала. Това беше последното, което можех да направя, за да поразмърдам тази иначе обществена телевизия. Накрая нито БТВ, нито инспекторат, нито дявол. От бездействието на БТВ и службите на МВР аз започнах да ‘губя’ хора. Стана ясно и, че Надин е свързана с правителството. Тогава много се ядосах и дадох лично разрешение случаят да бъде публикуван във вестник ,,Галерия”.

  П.П.: Защо точно в ,,Галерия” ?

  К.И.: Ако се бях сетил за вестник ,,Сега” примерно, щяхме да го публикуваме там. ,,Галерия” се чете много в моя квартал и знам, че не се страхува да заема позиция срещу правителството. Както ти казах, Надин е свързана с правителството. За моята инициатива вече знаеха и началниците, така че за да постигна целта си, трябваше да мина и от там. Когато се хванеш на хорото, трябва да си го играеш до край. В броя си от 11-ти май м.г. ,,Галерия” излезе с материал и написа, че БТВ и инспекторатът на МВР се опитват да потулят случая. В този момент аз се огледах около себе си и разбрах, че нашата служба е огледален умален образ на държавата, че списъците с колите не са случайни. Бедната каручка на народа ни беше подкарана в обратна посока – противоположна на демокрацията. Оттук нататък този случай ме направи зъл противник на модела на управление. За мен също така беше ясно, че ми предстои голяма катастрофа в личен план.

  П.П.: Защо само Иван и Иво Андреев те подкрепиха?

  К.И.: Всъщност сведение даде само Иван. Иво не можа, защото беше болен, но в последствие напусна с мен в знак на протест.

  П.П.: На един парламентарен контрол министър Цветанов каза, че сте потвърдили за списъците, защото срещу вас е имало жалба. Вярно ли е това?

  К.И.: Тази жалба е пусната от въпросната Д.М. – икономически директор на Надин на 07.06.2011 г., а пък ние я спираме на 16.04.2011 г., т.е. почти 2 месеца по-късно, но след първите ни контакти случаят да излезе навън. Това бе опит на нашите началници да си заличат следите. На 26-ти и на 27-ти май пък ни беше разпоредена полицейска операция – проверка на луксозни автомобили. Тогава всичките коли от списъка се понесоха в колона по една по околовръстното шосе на София, с цел да бъдат спрени за проверка и с това да се докаже, че няма заповед да не се спират определени МПС-та. Защото за спрените автомобили се изготвят докладни записки. При евентуална проверка тези докладни трябваше да послужат за оневиняване на началника.

  П.П.: Това е много смешно. Жалба след 53 дни и полицейска операция срещу недосегаемите коли. Твоите началници действително са много умни, май. Кажи как си обясняваш поведението на твоите колеги – тези 150 човека, които са прикрили явната злоупотреба с власт.

  К.И.: На 11-ти септември 2001-та г. в САЩ загинаха около 300 полицаи от спасителните екипи на Нюйоркската полиция. Повечето от тези полицаи знаеха реално къде отиват. Тук в България имаме 150 човека, които се страхуват от собствените си сенки. Вярно е, че МВР се управлява със страх, но аз, Иван Попев и Иво Андреев сме управлявани по същия начин, но това не ни попречи да съберем малко смелост и да кажем една истина.

  П.П.: Ти ,,за” или си ,,против” даренията на МВР?

  К.И.: Никога не съм се замислял за това. От този случай обаче съм твърдо ПРОТИВ. Защото се засягат един куп обществени интереси, а така също и живота и здравето на гражданите. Всъщност както ти казах – даренията на МВР не са спрени. Сега те преминават през общините. Ето ти един пример: С решение номер 74 и протокол 08 от 17.02.2012 г. на Община Своге, фирма Надин дарява на общината лек автомобил Сеат Кордоба с рег. номер СА0528НК. След което автомобилът е предаден на Областна дирекция на МВР – София. Хайде сега ми кажи какво е това? Отгоре на всичко зам.-министърът Вучков щял да защитава даренията чрез общините пред Европейската комисия по повод заявената от Европарламента в писмото до Групата във Фейсбук предстояща проверка на МВР.

  П.П.: Кажи ми защо в целия този случай трябваше да има някаква медия?

  К.И.: Аз работех 20 години в МВР и мога да ти кажа, че това министерство си върши работата, само ако някой го ръчка отзад. Да докладваш на по-висшестоящ беше абсурд. Директорът на СДВР е семеен приятел с виновния началник и това ни поставяше в патова ситуация. Да уведомим само Инспектората също беше неприемливо, тъй като тази служба е пряко подчинена на министъра. А самият Валери Йорданов пък е назначен с протекциите на Цв. Цветанов. Поради това поискахме съдействието на тази телевизия, за да се свърши някаква работа. Никой от нас не си е давал сметка, че даренията се събират кампанийно и че са порочна практика. Началната ни цел не бяха даренията на МВР, а един самозабравил се началник. Скандал при всички положения щеше да има, и то на най-високо ниво. Едно е обаче да имаш 25 човека зад себе си, съвсем друго е да останеш сам срещу държавата. И ако всички тези мои ,,съмишленици” бяха останали докрай с мен, нещата може би щяха да са по-различни. МВР не можеше да намери вариант да ни притиска всички, поне на първо време, защото щеше да се компрометира още повече. И тогава единственият изход, за да се измъкне с чест от ситуацията в случая, беше да уволни виновника. Имаше обаче един човек, който извлече полза от целия този случай и това беше премиерът Бойко Борисов. Ръководството на МВР беше натирено в ,,миша дупка”. И тогава Борисов, припявайки на ЕК каза, че МВР трябвало да се оттърси бьрзо от тази практика. Защо премиерът не се сети за това, докато беше главен секретар на МВР? Не знам. Отгоре на всичкото Би Ти Ви цинично представи нещата като тяхно разследване, при условие че всичко им беше поднесено на тепсия. Седемдесет безсънни дни и нощи и разклатено здраве ми струваше този случай, за да може ,,Винету” да се покаже по телевизията и да си направи PR. От притеснения и нерви аз си бях изгубил и гласа.

  На 25-ти май БТВ излъчи ,,срамежливо” репортажа като ,,замаза” имената на фирмите и обяви случая за скандално твърдение. Всъщност през месец декември в анонса си за събитията през изминалата година, БТВ не споменаха абсолютно нищо за дарителите на МВР, респективно за случая в сектор ПП, като по този начин признаха за заслугата на ,,Галерия”. Има и обаче една друга интересна версия за даренията на МВР. Самото Министерство се управлява на централизиран принцип. Районните управления и Областните дирекции отчитат дейността си към самото МВР. В това число и даренията от физически и юридически лица. Това са пари и средства, за които трябва да се събира информация и след това да се обобщава, както се прави например с разкритите престъпления или с пътнотранспортните произшествия. Никой не може да ме убеди, че в една дирекция нещо се е случило – дадени са някакви пари и за това МВР не знае. Ако полицията се управлява на местно ниво, това е друг въпрос. Съществуват и други форми на дарения, но за тях няма да говорим, защото става дума за чиста проба корупция. Затова остава реалното съмнение, че във връзка с даренията на МВР беше разиграно едно ТЕАТРО. Това до голяма степен обяснява и причините, поради които от БТВ забавиха репортажа, ако въобще са мислели да го излъчат. Така по този начин са дали и възможност МВР да се окопити и да спечели време, за да може да си изчисти неприятните имена от регистъра, ако има такива. Ето ти една причина журналистите от в. „Сега” и „Дневник” да бъдат разхождани да си събират сами информацията. Още през 2009-та главният секретар на МВР Калин Георгиев в интервю, естествено по БТВ, каза, че за така наречените спонсори има ясни правила. Тоест този въпрос не е повдигнат от вчера. От цялата работа излезе, че БТВ е открила ,,топлата вода”, т.е. даренията на МВР.

  П.П.: Добре, но при 5 дисциплинарни производства би трябвало да те уволнят. Защо те оставиха да напуснеш сам?

  К.И.: Не зная, някой ме спаси тогава.

   

  Списъкът:

  СА 9989 РХ – на фирма ,,Еврокос” – БМВ – Х6, черно; СА 1966 МХ – ,,Никстрой Реал Естейт”-Ауди S8, черно; СА 9244 ВХ – ПИБ – Ауди А6, черно; СА 1989 РХ-,,Екобултех”АД – БМВ-Х6, черно; СА 8585 НТ-,,Надин”-Фолксваген Туарег, черен; СА 0497 РВ – ,,Надин”-БМВ-7, черно; СА 5552 АХ – ,,Никстрой Реал Естейт”-Ауди Q7, черно; С 6959 НТ – ,,Надин”-Ровър, син; СА 9595 КБ – ,,Надин” -Хюндай Санта Фе, сив; СА 9595 ВТ – ,,Надин”- КИА, сив; СА 6827 МА – ,,Екобултех”- Тойота РАВ-4, сив; С 9422 МН – ,,Надин”-Фолксваген Шаран, бял. Според Константин Иванов тези коли са вече пререгистрирани, т.е. са с други номера.

  –––––––––––––––

  Константин Иванов е роден на 08.05.1971 г. в София. Живял е 3 години в Куба. Завършил е Полицейската школа в гр. Пазарджик, специалност – Охрана на Обществен Ред и Контрол на автомобилния транспорт. Започва работа в СДВР на 11-ти май 1991 г. и работи до 27.06.2011-та. Има 2 деца. По неговите думи майката на децата му е най-добрият му приятел.

   

• Валентин Николов е новият изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“

  УВОЛНИХА БИТИЯ ШЕФ НА АЕЦ “КОЗЛОДУЙ”

  Съветът на директорите на ,,Българския енергиен холдинг‘‘ освободи изпълнителният директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД Александър Николов. В средата на ноември миналата година той бе пребит от неизвестни лица пред дома си в крайдунавското градче. Нападателите все още не са открити. Вижте по темата повече тук – линк.
  Неговото място ще заеме заместник – министърът на икономиката, енергетиката и туризма Валентин Николов*. Бордът е подкрепил единодушно решението Александър Николов да бъде освободен, твърдят от пресцентъра на икономическото министерство.

  „Рокадата се налага с цел да се подобри координацията и темпото на работата по удължаването живота на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ и изграждането на нова ядрена мощност на площадката на централата“, заяви министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев при представянето на Валентин Николов пред екипа на АЕЦ ,,Козлодуй‘‘.

  ,,Основен приоритет в сферата на ядрената ни политика е да удължим с 15 години живота на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“. Това, освен отговорност на правителството, е и моя лична отговорност, затова предложих поста да заеме Валентин Николов, на когото имам безрезервно доверие и с когото проведохме успешни преговори с руската страна по значимите за България енергийни въпроси. Валентин Николов е добър мениджър, умее да отстоява позиции и да преследва цели‘‘, добави Добрев. (БЛИЦ)

  ––––––––
  * Валентин Николов е роден през 1971 г. През 1995 г. завършва Технически университет – София като магистър в областта на машиностроенето и двигателите с вътрешно горене. Николов е и магистър по финансов мениджмънт, СА „Димитър Ценов“ – гр. Свищов. Специализирал е „Политически мениджмънт“ в Летния университет в Страсбург и в Нов български университет. Притежава диплома за вътрешен одитор от MOODY International. Валентин Николов има дългогодишен опит в областта на мениджмънта, маркетинга и рекламата.
  От 2011 г. е заместник-председател на парламентарната група на ГЕРБ, зам.-председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм и член на Комисията по бюджет и финанси в 41-о Народно събрание.
  На 23 март 2012 г. е избран за заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма, на 7 май уволнен и назначен в Козлодуй. Говори английски и руски език.

• Владимир Висоцки бил агент на КГБ?

  

  В КГБ средите това се знаеше, особено след смъртта на Висоцки, уверява Крижановски. Не беше тайна – но не се и афишираше специално. За връзката на Висоцки със службите Крижановски научил, докато се обучавал в института “Андропов” при КГБ. Вербуван е, защото след женитбата си през 1970 г. за френската актриса с руски произход Марина Влади той бил най-подходящият източник на информация за КГБ от пътуванията на Запад, без да се ангажират да командироват специален човек от КГБ и да носят излишна отговорност. Псевдонимът му бил “Виктор”.

  За да дадат някакво правдоподобно обяснение на този факт, от КГБ пускат политическа партенка. Уж Марина Влади отишла при генералния секретар на Френската компартия – Жорж Марше, а той звъннал по пряката линия на Брежнев и работата се уредила. По същото време Висоцки изведнъж се оказал притежател на валутна сметка в Руската държавна банка, където всеки месец отнякъде се изливали купища пачки.

  Трудно е някак си сега да повярваме, че руският бард, когото уж съветската власт е преследвала, е доносничил за писателите

  дисиденти Василий Аксьонов, Виктор Ерофеев, Фазил Искандер, Андрей Битов. Наблюдавал също личности като Андрей Вознесенски и Белла Ахмадулина. Всички тези творци са имали проблеми с властите, отказвали са им публикации и дори са ги гонили от родината, какъвто е случаят с Аксьонов. В същото време Висоцки отива на комерчески гастрол в САЩ и се връща оттам с хонорар от 30 000 долара и договор за нов гастрол.

  В КГБ били на мнение, че Висоцки чудесно си върши работата и че просто е роден да бъде агент

  За други епизоди, свързани със сътрудничеството на Висоцки със спецслужбите, едва ли ще разберем. Оперативните работници от КГБ, които били свързани с него, сега мълчат.

  Версията на Крижановски противоречи на целия живот на Висоцки. Цял живот него са го спъвали, не са му позволявали да се изявява. И властите преди всичко. Бившият човек от службите обаче има своето обяснение – официално не са го признавали, защото трябвало да му запазят имиджа на скрития дисидент. В практиката на КГБ, твърди той, има и ще има случаи, когато на агента са му определяли срок, за да стане „свой сред чуждите”. Ще повторя мисълта си – както великият манипулатор, на Висоцки било позволено абсолютно всичко, целият му живот бил безкраен. Шчолоков заповядал да го вкарат в затвора, а Андропов – да му дадат звание “заслужил артист на РСФСР”. Театърът започнал да подготвя документите малко преди неговата смърт.
  За истината и недомлъвките, посочени от Крижановски, да отсъди читателят.

  “Висоцки и КГБ” е тема, практически затворена за външни очи, възможно е истината никога да не се разбере

  Най-страшното, най-загадъчното е това, че ако има дело, в него ще фигурират фамилиите на все още живи хора, така или иначе свързани със съдбата на артиста. А тези хора са били в преки отношения с органите. Може би именно в това се крие цялата пикантна ситуация за така нареченото „Дело на Висоцки”?

  Вярно ли е всичко това и на кого е нужно, дори да е вярно, да бъде развенчаван един светъл мит? Никой не казва. Както яростно е защитаван, вероятно също така яростно Висоцки ще бъде оплюван. Посмъртно, на фона на грифовете “строго секретно” в архивите на КГБ. И при положение че той не може да се защити по никакъв начин – освен с песните си.

  Кой е Михаил Крижановски
  Бивш сътрудник на разузнаването в КГБ на СССР, СБУ, бивш агент на ЦРУ (бил вербуван за следене на конгресмените и сенаторите на САЩ), основател на приложната политология „Професионал” – система на висш политически мениджмънт, създадена по поръчка на ЦРУ за президента на САЩ Бил Клинтън и използвана в Белия дом от 1996 г. 54-годишен, 14 години живее в Ню Йорк. По всичко личи, че човекът, твърдящ, че Висоцки е работил като оперативен източник в 5-о Управление на КГБ на СССР, е напълно запознат с темата, по която говори.

  Източник:  БЛИЦ

• Огромната инфлация на борбата с престъпността

  Единната информационна система за противодействие на престъпността (ЕИСПП) е сочена вече 17-та година като основен инструмент за реформа в правозащитния сектор в България. За изграждането й са похарчени огромни средства, без да се постигне работещ краен резултат.

  Днес ЕИСПП е близо 3 три пъти по-скъпа от първоначалните планове за нейното създаване.

  Сериозните „инфлационни процеси“ започват да си проличават публично в началото на 2006 година, когато екипът на тогавашния правосъден министър Георги Петканов (НДСВ) дава шумна пресконференция, за да се похвали със започналата работа на първите два модула от системата.

  Тогава Петканов посочва ЕИСПП като „българското ноу-хау“ в борбата с престъпността, а екипът му обявява, че общата цена на системата ще бъде около 7 милиона лева. Обявен е краен срок за нейното пускане – до края на 2006 година.

  Системата трябва да свърже информационните масиви на съда, прокуратурата, следствието, затворите, МВР и военната полиция. Това ще позволи проследяването на делото от неговото образуване, включително кой го бави, до приключването му с присъда и статуса на осъдения в затвора.

  Седем години по-късно общата сума за изграждането на система вече надминава 14 милиона лева, а до 2013 година, когато е новият „пусков срок“ за завършването й, сметката ще достигне 20 милиона лева. Към момента функционира единствено ядрото на системата в прокуратурата.

  Къде отидоха 10 милиона лева?

  За поне 10 милиона лева от изхарчените досега пари няма логично обяснение. В необяснимите суми попадат 7.1 милиона лева, дадени за ЕИСПП от бюджета на Министерството на правосъдието, стана ясно от отговора, предоставен на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

  Ведомството има водеща роля по изграждането и финансирането на системата от края на 2006 до началото на 2009 г., когато тя е предадена на прокуратурата. Единствената информация през този период бе, че са купени няколко сървъра.

  Сравнителни данни показват, че правителствата не са жалили пари за ЕИСПП. Така например отпуснатите от държавата средства за компютри и софтуер на всички 341 съдилища за последните 10 години са 13.9 млн. лева или с 6 милиона лева по-малко от общата прогнозна стойност на ЕИСПП.

  Справката бе предоставена на Mediapool от Висшия съдебен съвет също по Закона за достъп до обществена информация.

  Отделно по програма ФАР съдебната система получава 5344 единици техника (компютри, монитори, сървъри и принтери) за 3 милиона лева – сума, която е направо смехотворна, сравнени с разходите за ЕИСПП.

  „Хубаво е да е при нас“

  През 2006 г. тогавашнят вътрешен министър и настоящ конституционен съдия Георги Петканов обявява стартирането на два модула на информационната система, които функционират в Националната следствена служба и военната полиция, а следствието бе институцията, която отговаряше за ядрото на ЕИСПП. Той обяснява, че би било „хубаво“ неговото министерство да приеме ядрото.

  В началото на 2007-та година прехвърлянето на ядрото е факт. Приемникът на Петканов – министър Миглена Тачева (НДСВ) обявява, че доизграждането на ЕИСПП е един от нейните главни приоритети. През февруари 2008 година Тачева съобщава, че системата вече е глътнала 14 милиона лева и все още не функционира в цялост.

  Ръстът на разходите от 7 на 14 милиона лева само за 2 години намира обяснение единствено във въпросните 7 млн. лева, дадени за системата от бюджета на правосъдното министерство между 2006-та и 2008-ма година, когато институцията отговаря за системата.

  Въпреки колосалната сума прокуратурата получава през 2009-та година продукт, който не работи. Фактите сочат, че първите 7 милиона лева са изсипани преди 2006-та година за изграждането на частите на ЕИСПП в следствието и военната полиция. Те също не функционират нормално, защото следователите са натоварени със задачата да вкарват ръчно хиляди дела, за да се попълва базата данни.

  „Нещо беше правено по системата, но най-важната й част не беше изградена – връзките с останалите институции“, коментира заместник-главният прокурор Валери Първанов пред Mediapool. Той заяви, че от 2009-та година досега държавното обвинение е инвестирало около 100 000 лева в системата и тя вече се използва пълноценно от прокурорите и следователите.

  МВР също може да използва ЕИСПП, но само за да чете информацията, без право да въвежда своите данни. През последните 3 години вътрешното министерство системно не отделяше средства в бюджета си, за да може да се включи пълноценно към ЕИСПП. Също толкова системно Европейската комисия във всеки свой доклад критикува вътрешното министерство за липсата на достоверна статистика за делата, което се дължи на и неизградената платформа.

  Финал през 2013 г.?

  От думите на Валери Първанов пред Mediapool става ясно, че догодина по това време може би ще режем лентата. ЕИСПП ще бъде завършена и пусната в действие през май 2013 г., съобщи той. Вече са обявени обществените поръчки по спечеления европейски проект за 5.6 милиона лева, с който прокуратурата ще финансира завършването на историческия напън на българските власти да свържат компютрите на четири институции.

  С тези пари, отпуснати по оперативна програма „Административен капацитет“, общата сума за ЕИСПП ще излезе между 19.7 млн. и 20 милиона лева.

  За сравнение – това е близо 7 пъти повече от прогнозната цена на портала за електронен достъп до правосъдие, ако се съди по обявените наскоро обществени поръчки за 3 милиона лева.

   

  Красен Николов,

  Mediapool

• Търновска тийнеджърка ще представя България на Световен шампионат по изкуствата в Холивуд

  

   

  Тийнейджърка от Търново може да бъде новата звезда на Холивуд. 16-годишната Ива Ангеличева спечели международния конкурс „Еуростарс фестивал“ в Малта и бе избрана да представи България на Световен шампионат по изкуствата, който ще се състои в Меката на киното през юли.

  Талантливата девойка е възпитаничка на музикално студио „Румина“ при Военния клуб в старата столица и печели приза във възрастовата група 16-17 години. Тя е преборила конкуренция от 80 изпълнители от 13 държави.

   

  Източник:   в. „Новинар“

• Турски историк скандализира българските учени с изказване за произхода за помаците

  Смолян. Турски историк скандализира български учени за произхода на помаците по време на конференция в Смолян, която приключи днес, предаде КРОСС.

  По време на изнасянето на доклади проф. д-р Ахмед Гюншен от Балканския изследователски институт в Одрин заяви в своя доклад, че помаците са турци по произход, като разбиранията им за раждане, смърт и сватба били еднакви като в Турция и затова да се наричали българи или гърци или други не било доказуемо, като не може да се говори, че турските общности са изчезнали.

  В стремежа си да потуши страстите областният управител на Смолян инж. Стефан Стайков взе думата и посочи, че разбира изказването на Гюнеш, като негово лично, а не като определена позиция. „Ние трябва да живеем в новата реалност и с Турция да бъдем приятели и добри съседи“, посочи Стайков и допълни,че не трябва да се изостря напрежение, а трябва да се преодоляват различията.

  Областният управител на Смолян покани организацията на конференцията поради огромния интерес от страна на много хора, да направят още една такава в Смолян. Академик Георги Марков заяви на Гюнеш ,че не трябва да търси памашки турци в България.

  „Трябва да се позоваваме на историята, за да сме добри съседи“, посочи Марков. Академик Георги Марков посочи,че е тревожно сформирането на помашки етнос, защото всички трябва да се обединяват, като българи, а не да се делят на етноси.

  При засилен интерес протече международната конференция„Помаците: версии за произход и съвременна идентичност“, която се провежда в Смолян. Тя е посвещава на 40-годишнината от смяната на имената в Родопите. Организатори са Нов български университет, Институт за изследване на близкото минало, Фондация за свободата „Фридрих Науман“.

  На конференцията присъства областният управител на Смолян инж. Стефан Стайков, депутатите от ДПС Ариф Агуш, Алиосман Имамов,духовници, лектори от Сърбия, Турция и др. Доц. Д-р Михаил Груев от Софиийския университет обясни, че тази конференция няма за цел да създава провокации, а да представи развитието на науката по тази проблематика. Петер Бохман , ръководител на проектите на фондация“Фридрик Науман“ за Югоизточна Европа посочи,че България е страна за пример по какъв начин са интегрирани малцинствата, като този процес трябва да продължи.

  Идеята конференцията да се проведе в Смолян е, че в областта живеят най-голям процент от т. нар. помаци или българи-мюсюлмани, както предпочитам да ги наричам, заяви при откриването проф. Евгения Иванова от Нов Български университет и добави, че по данни от изследване на университетът около 35 % от тази общност се определят като помаци.

  По думите на Иванова, българските мюсюлмани в Родопите са наясно, че гражданство и етнос са две различни неща.“Говори се за помашки етнос, защото самите хора се обособяват, като такива“, посочи Иванова и допълни, че тенденциите за помашки етнос ги е имало и през 90-те години, но те са били много по-откъсващи, отколкото сега, като започват да се масовизират и модернизират.

  „Тези задълбочаващи се тенденции не са вследствие от никаква чужда пропаганда, измислени етноси, като турски, арабски и др. „Те са вследствие единствено от продължаващата маргинизация, продължаващото отхвърляне на тези хора и от двете страни-от българите -християни и от турците“, обясни Иванова и допълни, че нито една от двете големи общности не припознава, като свои помаците.

  В общините от Смолянско най-масово хората от Мадан и Рудозем се определят като българи-мюсюлмани. Проф. Евгения Иванова каза още, че Възродителният процес е върнал доброволната интеграция с българите много назад и хора, които никога през живота си не са носили шалвари са ги обули напук.

  Хора, които никога през живота са си не са идентифицирали като турци, започнаха да се идентифицират напук като такива. Наблюдава се и процес на двойните паспорти – един на български, друг с мюсюлманско име.  Наблюдава се и трети процес – иначе абсолютни светски жени, когато тръгнат на село, си слагат забрадката, каза още Иванова

   

• Кубрат Пулев е вече европейски шампион

  Кубрат Пулев (Кобрата) стана европейски шампион за професионалисти в тежка категория с нокаут.

  Най-успешният ни в последно време наш боксьор вече има има 16 победи в 16 боя, включително осем с нокаут. Днес, 6-ти май, в Ерфурт той победи украинеца Александър Димитренко в 11-ия рунд. Димитриенко, има 21 победи с нокаут, а тази загуба е едва втора в 33 срещи.
  Кобрата, който помним и от Чикаго, е третият българин с европейска титла при професионалистите, но е първият спечелил титлата в най-тежката категория.
  Кубрат Пулев след срещата: «Сега искам да се насладя на победата и на рождения си ден.“
  Димитър Бербатов след боя: «Браво Кобра, продължавай да мачкаш и още успехи!»

  
  Снимка преди срещата: sporta.bg

• Състоянието на българската армия към днешна дата, деня на професионалния й празник

  След две години армията ни ще бъде на минимума, с който може да изпълнява възложените й функции. Това показват анализи в деня, в който войската ни отбелязва професионалния си празник, предаде ТВ 7.

  Последните официални доклади на военните обаче показват, че те са в състояние да изпълнят задълженията си по Конституция – териториална цялост, международен мир и помощ на населението. Общото в армията, в трите вида войски, е, че всичко е подчинено на свити разходи за отбрана. В условия на криза военните казват, че основната им обща задача е да успеят с минимум пари да направят максимума.

  Как изглежда финансовият баланс за отбрана

  Приходите са 52 млн. лева. Те идват основно от собственост, глоби, санкции и наказателни лихви, както и продажба на нефинансови активи – това са ненужна движима и недвижима собственост.

  Разходите са над 980 млн. лева – основно за фонд „Работна заплата“, поддръжка на наличната техника, консумативи за нейното функциониране и, за съжаление, в условия на криза, по-малко пари за модернизация и купуване на нова техника.

  Ситуацията в сухопътните войски

  Основните усилия при сухопътните войски са насочени към формирането и подготовката на батальонни групи, през изминалата година – по превъоръжаване с основна техника, както и по освобождаване от излишното въоръжение. Задача номер едно – по-добра съвместимост със силите на НАТО и ЕС. И тази година там предстоят промени.

  От планираните 127 учения, са извършени 124 от тях. Тук влизат парашутни скокове, учения с роти и батальони и полеви лагери.

  В момента в армията работят 44 100 души. От тях 78% са на активна служба – под пагон. Останалите над 21% са цивилни служители.

  Анализите показват, че въоръжените сили не могат да изпълняват задълженията си с по-малко от 37 хиляди души. И това трябва да се постигне до 2014 г. в следното съотношение: 73 % военнослужещи, 19 % цивилни, 9 % резервисти. Това са хора, които в кратки срокове могат да повикани на активна служба.

  Сухопътните войски заемат най-голяма част. 53 %, ВВС – 25%, ВМС – 13 % и 9 на сто – командване.

  Ситуацията във Военновъздушните сили

  Българската авиация е вече на 100 години. И среща същите трудности, както другите видове войски. Военновъздушните сили са особено важно звено, което изисква огромни средства годишно.

  През изминалата година служещите във ВВС са взели участие в 11 международни учения и съвместни подготовки. От предвидените летателни часове са извършени 72%. Останалите не са извършени заради недостиг на резервни части, малкото самолети и въртолети, които са останали в готовност да летят, както и забавяне на изпълнението по договори за ремонт и възстановяване на техника.

  Военноморските сили определено не са в най-добрите си години.

  Неотдавна беше взето решение за изваждане от експлоатация на единствената подводница, защото е морално остаряла и защото не е безопасна.

  Трябва да бъде постигнато нивото, което България е обещала и което трябва да поддържа като съюзник в Североноатлантическия съюз. През изминалата година Военноморските сили са участвали в девет международни операции.

  Друга важна задача е мониторингът на морските пространства и осигуряване на ранно предупреждение за кризи. Използва се информацията на Бреговата система за контрол на корабоплаването и охрана.

  От поставените цели в най-новата история на България, е постигната само целта за съкращаване на броя на военнослужещите, без да са постигнати намеренията българската армия да е по-модерна, по-мобилна, по-боеспособна, както и по-добре съвместима с другите армии на НАТО.

  Това е изводът преди да бъде приета Стратегията за развитие на Въоръжените сили. С всяка изминала година процентът на заделените пари от БВП на страната, които отиват за отбрана – намаляват, достигайки до 1,41 %.

  Източник:  Аctualno.com

• <<
• 1
...
• 227
• 228
• 229
• 230
• 231
• 232
• 233
• 234
• 235
• 236
• 237
...
• 416
• >>