Всички авторски страници

Авторски

• Горан Благоев: Потресен съм от наглостта, с която бяхме спрени пред Руската църква

  Водещият на предаването на БНТ „Вяра и общество“ твърди, че той, проф. Калин Янакиев и още няколко души тенденциозно не са били допуснати в руската черква в София при посещението там на патриарх Кирил

  Проф. Калин Янакиев и още няколко души от групата, която преди няколко месеца подписаха писмо с искане за отзоваване на представители на руската църква в София и Игумен Филип, не бяха целенасочено, тенденциозно допуснати в храма днес, съобщи за БГНЕС водещият на предаването „Вяра и общество“ Горан Благоев.

  Минути преди руският патриарх Кирил да отслужи молебен в храма „Св. Николай Чудотворец“, камерата на предаването „Вяра и общество“ засне как проф. Калин Янакиев и главен асистент Атанас Славов, който е специалист по конституционно право, не бяха допуснати от охраната на Руската църква без никакви мотиви за това.

  През месец март 123 наскърбени миряни се подписаха в подписка, в която заявиха, че в храм „Св. Николай Чудотворец“, Подворие на Руската православна църква (РПЦ), вместо мир и братска обич царят конфликт и разделение.

  Част от енориашите, както и сътрудник на „Вяра и общество“ са чули, че е имало нареждане от страна на Игумен Филип и от страна на Светлана Шаренкова, която е председател на Форум „България – Русия“, Горан Благоев и проф. Калин Янакиев да не бъдат допуснати в храма.

  „Хората са го чули как руските охранители си говорят. Става въпрос за охранители, руски, на храма, които са си наети от самия храм. Това е абсолютно скандално. Това е дискриминация, проявена към български граждани на територията на България – нещо, изключително недопустимо“, каза Горан Благоев.

  Той обясни ситуацията с думите: „При все още незапълнена до краен предел църква проф. Янакиев и част от хората, които са подписали тази подписка, стоят отвън недопуснати вътре. След което идва екипът на „Вяра и общество“, сред охраната настава напрежение, Игумен Филип го виждам как обяснява на руските си гости кой съм аз и какво съм, след което разбирам, че е имало нареждане ние да не бъдем допуснати вътре.

  Първоначално аз реших, че това са някакви обичайни мерки за сигурност, въпреки че колкото и да се опитвахме да разберем дали има ограничения при допуска до храма, на нас ни се казваше, че няма пропуски и че всеки може спокойно да си влезе.

  Ние бяхме пред храма 45 минути преди патриархът да дойде, но не бяхме допуснати. След като патриархът влезе през централния вход, ние бяхме официално спрени на северния вход с думите: „Камери до тук, не може да влизате“, обясни Горан Благоев.

  Тенденцията е следната – проф. Янакиев подписва тази подписка с по-голямата част от Енорията, аз правя репортаж във „Вяра и общество“ и ето, нарежда се мозайката защо ние всъщност сме дискриминирани, добави Благоев.

  „Аз съм потресен от наглостта, с която се отнасят хората в Руската църква, руското духовенство, наетата от тях охрана спрямо един изтъкнат български интелектуалец. Ако това се случи в българското Подворие в Москва, нали си даваме сметка каква ще е съдбата на председателя на българското Подворие – той за по-малко от 24 часа ще бъде изгонен в България. Кой дава право на председателя на руското подворие по този начин да дискриминира хората?“, запита Горан Благоев.

  Това е тенденциозност спрямо проф. Янакиев и спрямо екипа на „Вяра и общество“ затова, че ние си позволихме да кажем истината за случващото се в Руската църква, заключи Благоев.

  Източник:  Vesti.bg

• Ситуацията в Македония – началото на края

  Високопоставен македонски политик беше предупредил преди години, че не е изключено един ден югозападна съседка на България да се окаже Конфедерация с изразителен албански компонент.

  „Ситуацијата во Македонија главна балканска вест“ – това пише днес македонският Дневник онлайн, без да изневери на македонската грандомания във всяко едно отношение македонците да са все първи и най-важни. Този път обаче новините от Македония наистина са с приоритет, и то не просто в балкански план. Този път не събуждат обичайния присмех заради някое поредно македонско изхвърляне, измисляне на филмов сценарий, поставяне на паметник или заиграване с чужда история. Този път историята не само че е собственомакедонска, но е много тънка и взривоопасна. И напомня на римейк от събитията през 2001 година, само че не безобиден, а напълно в духа на печално известната по нашите ширини „Македонска кървава сватба” („Македонската кървава сватба” е пиеса  от 1900 г. на българския драматург Войдан Чернодрински. По пиесата маестро Георги Атанасов създава по-късно операта „Цвета” – б. ред.)

  Ескалацията на напрежението този път започна, след като четири момчета на възраст от 18  до 20 години и по-възрастен мъж бяха намерени убити миналия четвъртък вечер край Железарското езеро в село Смилковци край Скопие. Всичките – с рани от огнестрелно оръжие.

  Балканските медии действително гръмнаха моментално. Македонските подават информациите, но най-активно вестите се обновяват, при това на всеки час, по сръбските. Което впрочем съвсем не е случайно! Сръбската радио-телевизия (РТС), порталът „Медија С“, радио „Б92“ известяват, че ситуацията в Скопие е мирна, но много напрегната. РТС предава, че Македония е под натиск и се бори да не се стигне до ескалация на междуетнически конфликт между албанци и македонци.

  Македония обяснимо е новина номер едно и за албанските средства за масово осведомяване. Те препредават вести за политическата ситуация и информациите, които министър Гордана Янкуловска изнася по случая. Албанският портал „Панорама” съобщава в прав текст, че „албанците са в опасност“, и осведомява, че в столицата гражданите от македонския етнос обвиняват албанците за груповото убийство.

  Медиите в Македония сочат, че положението в Скопие е първа вест и за българските медии.

  А след прегледа на комшииските реакции в своя редакционна статия Дневник храбро възкликва: Никој нема да нè натера да живееме во страв (Никой няма да ни накара да живеем в страх) – и припомня реакцията на американския президент Джордж Буш след атентатите на 11 септември 2001 г., който тогава отправи аналогично послание: „На никого няма да позволим да промени нашият начин на живот”. И приликите между македонци и американци започват и завършват тук.

  За разлика от САЩ демографски двумилионната с 1/3 албански елемент Македония географски се намира на Балканите и политически граничи с Албания. Отделно от това има своите стотици вътрешни граници с македонските албанци. Почти във всеки град и във всяко село на някогашната Сръбска Вардарска Бановина, впоследствие Съюзна Р Македония, а понастоящем БЮРМ, албанският компонент е изразителен. И то не просто като присъствие, но и като претенции за пряко участие във властта – централна и местна. Нещо повече – отколе исканията на македонските албанци са за федерализация на Македония по примера на Белгия и на Швейцария. Поддръжници на тази идея са лидери на Сдружението на бившите бойци от Армията за национално освобождение (АНО), самите бойци, политически затворници албанци, студенти от тетовския и други университети. Разбира се, засега дипломатично правят уточнението, че подобна промяна на конституцията те биха искали да постигнат не по пътя на войната, а чрез мирни дебати. В Македония обаче пушките могат да гръмнат лесно. Рекламният клип за македонската наденица и слоганът „ке умрем за нея” не е силно преувеличен. А ако някой е допускал, че бурето с барут е обезопасено посредством Охридския договор отпреди 11 години, излиза, че той е пълен наивник.

  Все по-явно напоследък албанското население задава ритъма на Македония. Изкушените от темата вероятно помнят как само преди няколко месеца Али Ахмети, лидер на ДСИ в Македония, произнесе знаменателна реч по време на честването на националния празник на Албания в гостиварското село Градец. „Това е наша страна, която никому няма да отстъпим. Това е век на албанците и сега е моментът, когато трябва да използваме възможностите”, това дословно каза Ахмети, който е една от най-противоречивите личности в съвременната македонска държава, но пък беше коалиционен партньор на много македонски правителства. Не би и могло да бъде другояче, като се има предвид фактът, че съвременните албанци заемат компактна територия в няколко държави – Албания, Косово, Македония, Черна гора, Гърция и Южна Италия. Експертите смятат, че скоро албанците ще станат най-многобройният народ на Балканите въобще.

  А историците напомнят, че новата албанска национална доктрина от 1998 г., потвърдена с меморандум на Албанската академия на науките от март 2001 г., открито провъзгласява, че цялата територия на Р. Македония на запад от р. Вардар принадлежи на албанците, а Скопие трябва да стане главен град на независимо Косово. Отдавна е ясно, че етническият баланс в Р Македония е на­рушен, вследствие на механичния прираст на албан­ското население, дължащ се на имиграцията на косовски албанци и високата раждаемост и че ще про­дължи да се променя в полза на албанския етнос през следващите години, за което беше предупредил експремиерът Любчо Георгиевски.

  Има обаче и още един детайл, който не бива да убягва от вниманието – протестите, които се правят сега в Скопие, са организирани от същите хора, които всяка година чупят плочата на Мара Бунева. Това потвърждават и наши източници от македонската столица. Лидерите на агитките пък са сръбчета от Скопие, повечето от които деца на бивши офицери от ЮНА. Индикативно е, както отбелязахме по-горе, че сръбските медии и политици са доста „активни“ около този случай. Изводите са очевидни.

  В този смисъл настоящите събития оттатък Вардар са само пореден сигнал за онова, което ще се случва в Македония тепърва. Т.нар. македонска нация даде поредното доказателство, че е по-скоро някакъв измислен конструкт, плод на научната фантастика. Проблемът до голяма степен се състои и в унаследения болшевишки фанатизъм в Р Македония, който все още съвсем реално съществува и с инструментите на който конфликтите не просто няма как да се решават, но обратно – биха могли да се задълбочават непоправимо. За съжаление, от този фанатизъм прихващат и македонските албанци, които се радикализират ответно.

  Един от най-големите съвременни македонски писатели Младен Сърбиновски отдавна е съзрял онова, което предстои да се случи в цяла Македония, независимо дали по-рано или по-късно. В неговото родно място Вруток, Гостиварско днес албанският елемент е взел връх над старото местно население и е повсеместен. „Ако Охрид е снимка на онова, което сме били, а Скопие на това, което искаме да бъдем, Гостивар е примерът за онова, което ще стане от нас”, пише Сърбиновски, без претенции да се превръща в нов пророк. Процесите са повече от видими – в Македония вече е в ход началото на края.

   

  Ана Кочева,

  Frognews.bg

• Скални барелефи като Мадарския конник лежат в пещера край Дунав

  Търновските спелеолози стягат експедиция, пускат археолози чак наесен

  Неочаквано откритие на спелеолози е на път да взриви историческата наука. На древно подземно светилище близо до Дунав, между Лом и Русе, случайно се натъкнаха членовете на великотърновския спелеоклуб „Дервент“. Засега те пазят мястото в тайна, за да не стане обект на иманярски набези.

  Великотърновският пещерняк Евгени Коев, председател на спелеоклуб „Дервент“, заедно с Пламен Генов открили тракийското светилище още преди месец. Двамата пещерняци тръгнали на обичайната си обиколка, свързана с картотекиране на карстови райони, когато неочаквано открили най-напред странни пирамидални каменни ниши, изсечени в огромна скала. Нишите са 8 на брой и се намират на няколко метра от пода на пещерата, а самите те са високи около метър и половина-два. Непосредствено до тях, на същата височина в скалата двамата пещерняци откриват и две гробници, най-вероятно от тракийско време. Те са майсторски изсечени в скалата, а до тях има и малка пещера. Тя е естествена, но входът й е допълнително оформян от човешка ръка. В нея има каменни ложи, към които се стига по каменно стъпало. Малко по-далеч от тази пещера двамата изследователи откриват в скалата и втора пещера, разположена хоризонтално. Тя е дълга около 12 метра. Точно тя според тях е била тракийско светилище. Формата й е изцяло като утроба и в единия си край наподобява фалос, а в другия – вулва. Преди входа на тази пещера, която е разположена на изток, се виждат и най-интересните находки – огромните четириметрови гиганти.

  Евгени Коев уточни, че те не са статуи, а са барелефи, изсечени в скалата по подобие на Мадарския конник. Най-вероятно това са изображения на божества, но до конкретни заключения ще стигнат специалистите. Каменните лица са разположени на различна височина между 7 и 15 метра и се виждат ясно от целия район. Пещернякът казва, че за нищо на света няма да разкрие мястото, защото преди години се натъкнал на нещо подобно, направил го публично достояние и само за месец всичко било плячкосано. Светилището най-вероятно датира от периода ХII-ХV век пр. Хр. Много е вероятно обаче то да е било ползвано и през по-късни епохи от християнски монаси отшелници.

  През следващите дни пещерен клуб „Дервент“ започва организиране на голяма експедиция, която ще замине за района със специална екипировка за задълбочени проучвания и за укрепване на опасните места. Коев ще съобщава резултатите поетапно, а мястото ще бъде разкрито едва в края на тяхната работа – евентуално през септември, за да могат и археолози да започнат своите проучвания.

   

  Иван Иванов,

  в. „Стандарт“

• Чикагский симфонический центр представляет…

  Чикаго везет на выдающихся музыкантов. Музыканты любят Чикаго и часто выступают здесь с концертами, а музыкальные институты города привлекают их к
  работе, раскрывая новые таланты. Так, в прошлом году к обязанностям консультанта Лирик-оперы приступила одна из лучших вокалисток нашего времени Рене Флеминг. Есть свой консультант и у Чикагского симфонического оркестра. Им является один из самых выдающихся музыкантов нашего времени Йо Йо Ма. Он родился в Париже в семье музыкантов, начал занятия музыкой в возрасте четырех лет и через год дебютировал, играя на крошечной скрипке-восьмушке. Одаренность ребенка была столь очевидной, что его заметил великий Исаак Стерн, а один из лучших педагогов-виолончелистов своего поколения Леонард Роуз принял десятилетнего Йо Йо в свой класс в Джульярдскую музыкальную школу Нью-Йорка. На
  сегодняшний день музыкант выступил едва ли не со всеми знаменитыми оркестрами мира и записал с ними самые известные виолончельные концерты. Репертуар
  виолончелиста простирается от Баха до новейших произведений. Им записано огромное количество музыки в самых разнообразных стилях: старинная,
  классическая, современная, в содружестве с джазовыми и рок-музыкантами, авангард. Йо Йо Ма давно тесны рамки классической музыки, и он с удовольствием
  “прогуливается” по смежным музыкальным жанрам и стилям. Чего стоит, например, его музыкальный ансамбль “Шелковый путь”, состоящий из музыкантов Центральной и Восточной Азии, концертная программа, посвященная воссоединению Гонконга с
  Китаем, выступления и запись альбома с Бобби Макферрином, вечера латиноамериканской музыки с пианисткой Катрин Скотт и бразильскими
  гитаристами-виртуозами, братьями Серджио и Одаиром Ассад. Йо Йо Ма настолько увлекся “другой” музыкой, что почти забыл о классике. И вот, наконец, после долгого перерыва музыкант сыграет в Чикаго легендарные классические виолончельные концерты.

  5 мая, 8.00 pm; 6 мая, 3.00 pm. Концерт А.Дворжака для виолончели с оркестром. Чикагским симфоническим оркестром руководит мексиканский дирижер Карлос Мигуэль Прието. В программе также – оркестровая фантазия “Хуапанго” Хосе Пабло Монкайо (Гарсиа) и Вторая симфония Л.ван Бетховена. Исполнение “Хуапанго” приурочено к национальному мексиканскому празднику Чинко де Майо 5 мая. В этот день американцы мексиканского происхождения отмечают день победы мексиканцев над французами в
  битве при Пуэбло в 1862 году.

  10 –11 мая, 8.00 pm. Концерт Й.Гайдна для виолончели с оркестром. Чикагским симфоническим оркестром руководит дирижер из Дании Тон Купман. В программе также – Шестая симфония Й.Гайдна, Introduzione Teatrale П.Локателли, “Хаос” Ж.-Ф.Ребеля и Двадцатая симфония В.А.Моцарта.

  12 мая, 8.00 pm. В соревнование с Йо Йо Ма вступает лауреат Первой премии и Золотой медали XIV Международного конкурса имени П.Чайковского (Москва, 2011) двадцатидвухлетний армянский виолончелист Нарек Ахназарян. После двух исполнений Гайдновского
  виолончельного концерта Йо Йо Ма этот же концерт исполнит Ахназарян. Он родился в Ереване в музыкальной семье. С двенадцати лет в Москве. Учился в Консерватории в Новой Англии в Бостоне в классе Л.Лессера. В настоящее время
  заканчивает учебу в Московской консерватории в классе А.Селезнева. Играет на виолончели 1698 года работы Тесслера. 12 мая состоится дебют Ахназаряна с Чикагским симфоническим оркестром. Вся остальная программа та же, что в концертах 10 и 11 мая.

  13 мая, 3.00 pm. В мире классической музыки существует огромное количество всевозможных премий и наград, но только некоторые из них можно назвать по-настоящему значимыми. Среди них – премия имени Ирвинга Гилмора (Gilmore Artist Award), которую, начиная с 1991 года, раз в четыре года вручает международный фортепианный фестиваль в Каламазу (штат Мичиган). Предыдущими лауреатами премии становились известные сегодня всему миру пианисты Петр Адержевски, Лейф Ове Андснес, Ингрид Флитер. В январе 2010 года жюри фестиваля объявило имя нового лауреата. Им стал наш соотечественник,
  тридцатидвухлетний американский пианист российского происхождения Кирилл Герштейн. 4 марта 2010 года в Симфоническом центре состоялось первое выступление музыканта в Чикаго. Кирилл Герштейн и Чикагский симфонический оркестр под управлением Чарльза Дютои исполнили Второй концерт С.Рахманинова для фортепиано с оркестром. Во второй приезд в Чикаго Кирилл Герштейн представит сольную программу. Мы услышим Шестую английскую сюиту И.Баха, “Молодежи” Ф.Бузони, “Приглашение к танцу” Вебера, Вальс-каприз N6 Ф.Шуберта-Ф.Листа из цикла “Венские вечера”, “Вариации на тему меланхолии” Брэда Мелдау, “Карнавал” Р.Шумана.

  Перед прошлым приездом в Чикаго я общался с Кириллом, и он сказал мне, что конкурсы (несмотря на обилие полученных призов и
  наград) недолюбливает. Считает, что “гораздо здоровее играть концерты”. О своих музыкальных вкусах и предпочтениях говорит так:

  –       Мои вкусы меняются ежедневно в зависимости от изменения репертуара. Конечно, есть традиционные центры притяжения. Музыка Баха, сонаты Бетховена. Как сказал Бузони: “”Хорошо темперированный клавир” Баха – это Ветхий завет пианиста, а Лунная соната Бетховена – Новый завет”. Конечно, Лист, Шуман. Безусловно, Рахманинов – невероятная фигура и в личностном, и в музыкальном смысле… У меня достаточно эклектичный вкус. Прелесть заключается в разнообразии жанров, авторов, стилей, направлений.

  –       А есть композиторы, чьи произведения вы бы не стали исполнять?

  –       Я бы не сказал, что есть композиторы, музыка которых меня совершенно не интересует. Скорее, отдельные произведения. Есть пианисты, которые прекрасно играют Третий концерт Прокофьева, но я не огорчен, что я его не исполняю.
  Безусловно, какие-то композиторы ближе, какие-то – дальше, и это ощущение постоянно меняется. Я уважаю фортепианную музыку Мессиана, но у меня не “чешутся руки” ее играть. С другой стороны, квартет “На конец времени” – замечательная пьеса, и я играю ее с огромным удовольствием. Я обожаю
  Рахманинова, но не чувствую, что мне надо обязательно сыграть его Вторую сонату. (Кстати, я когда-то ее играл.) У пианистов такой богатый репертуар, что всегда есть возможность выбора.

  В числе моих вопросов пианисту был и такой: ”Вы не пробовали соединить в одном концерте классические произведения с джазовыми и пригласить сыграть с вами джазовых музыкантов?” Кирилл ответил:

  –      Это у меня в планах. Я это делал, когда учился в Беркли. Потом был достаточно длительный классический период. Сейчас опять появляются мысли о возвращении к джазу.

  Судя по представленной программе, “мысли о возвращении к джазу” перестали быть только мыслями. Между Шубертом-Листом и Шуманом мы впервые в Чикаго услышим Вариации на тему меланхолии канадского джазового пианиста и композитора Брэда Мелдау. Концерт обещает быть очень интересным!

  220 South Michigan Avenue, Chicago, IL 60604, справки и заказ билетов по телефону 312-294-3000 или на сайте www.cso.org. Там же можно приобрести абонементы на сезон 2012-13 годов. Одиночные билеты поступят в продажу в августе 2012 года.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Йо Йо Ма

  Фото 2. Нарек Ахназарян. Фото Кристиана Стайнера

  Фото 3. Кирилл Герштейн

• Балетная труппа Парижской оперы. Перед гастролями в Чикаго

  Звезда Парижской оперы – это сам
  балет Парижской оперы.

  Рудольф Нуреев

   

  С 26 июня по 1 июля 2012 года выступлениями в Чикаго начинаются первые за более чем десятилетие гастроли балетной труппы Парижской оперы в США. Впервые в истории Чикаго встретится с творчеством одной из лучших балетных компаний мира. На гастроли отправляется полный состав труппы в составе ста пятидесяти четырех артистов. В программе гастролей – бессмертный балет А.Адана “Жизель” (27 и 28 июня) и вечер трех одноактных балетов (29 июня – 1 июля): “Сюита в белом” Сержа Лифаря, “Арлезианка” Ролана Пети и “Болеро” Мориса Бежара. Все спектакли будут показаны в США впервые.

  Жемчужина мирового балетного репертуара “Жизель” – визитная карточка французского балета. Премьера “Жизели” состоялась 28 июня 1841 года в Королевской академии музыки (оригинальное название Парижской оперы). Хореографы – Жан Коралли, Жюль Перро и Мариус Петипа. Уже в следующем году балет увидели в Лондоне (постановка Жюля Перро) и Санкт-Петербурге (постановка Антуана Титу). “Жизель” оставалась на сцене Парижской оперы до 1868 года, а затем была снята с репертуара. Второе рождение балет пережил в середине восьмидесятых годов XIX века, когда усилиями Мариуса Петипа “Жизель” была поставлена в Санкт-Петербурге. На сцене Парижской оперы “Жизель” вновь появилась в 1910 году – Сергей Дягилев привозил балет на свои Русские сезоны.

  Версия, которую мы увидим в Чикаго, создана в 1991 году балетмейстерами Патрисом Бартом и Евгением Поляковым. После окончания балетного училища Большого театра Евгений Поляков шесть лет танцевал на сцене Новосибирского театра оперы и балета, потом вернулся в Москву в качестве балетмейстера. В 1976 году уехал из СССР и начал карьеру на Западе. Работал с крупнейшими балетными компаниями Европы, двадцать лет возглавлял Театр Комунале во Флоренции, создал там балетную школу и труппу “Maggiodanza”. А в Парижскую оперу Полякова пригласил тогдашний руководитель балетной труппы Рудольф Нуреев. Из связывала большая личная дружба. Поляков много работал в Париже, и до сих пор в репертуаре Парижской оперы есть его спектакли. Он ушел из жизни 24 октября 1996 года в возрасте пятидесяти трех лет. Похоронен на Английском кладбище во Флоренции.

  С 1998 года балет “Жизель” исполняется в костюмах и декорациях Александра Бенуа, созданных им в 1924 году при возобновлении “Жизели” в Парижской опере.

  После двух спектаклей “Жизели” мы увидим программу из трех одноактных балетов, созданных тремя великими хореографами XX века. Каждый из них по-своему олицетворяет неповторимый стиль Парижской оперы.

  Вечер открывает балет “Сюита в белом” на музыку Эдуарда Лало, созданный в 1943 году бывшим солистом “Русского балета” С.Дягилева, а к тому времени – балетмейстером Парижской оперы Сержем Лифарем.
  Этим маленьким хореографическим шедевром Лифарь подводил итоги своего исследования неоклассического искусства, начатого в 1929 году. “Сюита в белом” – серия вариаций и ансамблей в стиле бессюжетной классической хореографии, произведение “чистого танца, отражающего инновации времени”. Времени балетного, ничего общего с реальным временем не имеющим. Вспомним, что “тысячелетье на дворе” было военное, до окончания Второй мировой войны еще ох как далеко. Балету “Сюита в белом” сопутствовал успех, он исполнялся более четырехсот раз на протяжении более семидесяти лет и до сих пор остается в репертуаре французской труппы.

  “Арлезианка” Жоржа Бизе в хореографии Ролана Пети – это, по словам критиков, “отточенность формы, живописность пейзажа (французский Прованс на фоне картин Ван Гога), литературоцентричность атмосферы”. Балет создан по мотивам одноименной драмы Альфонса Доде и рассказывает о несчастной любви крестьянина к ветреной и распутной женщине из города Арле. Премьера балета состоялась в 1974 году в Марселе. На сцену Парижской оперы балет был перенесен только в 1997 году. В программе трех одноактных балетов он идеально вписывается в середину – между классической хореографией Лифаря и пластичностью Бежара.

  Заключительным аккордом вечера станет балет “Болеро” на музыку Мориса Равеля в хореографии Мориса Бежара. Равель создал этот балет для властительницы дум Парижа начала XX века, русской балерины Иды Рубинштейн. Ей же принадлежит и первое сценическое воплощение “Болеро”. Спектакль шел в декорациях Александра Бенуа. Танцовщица находилась на возвышении в центре сцены, вокруг нее группировались зрители. Самому Равелю ход спектакля представлялся иным: “Действие “Болеро” должно было развертываться под открытым небом, а не в четырех стенах”. Композитору хотелось, чтобы в постановке был намек на бой быков и эпизод тайной любовной идиллии с неким тореро, которого неожиданно явившийся ревнивец должен был заколоть кинжалом под балконом неверной. Равелевский план был воплощен в жизнь в Парижской опере балетмейстером Сержем Лифарем лишь в 1938 году, когда самого автора уже не было в живых. Спектакль имел большой успех у публики.
  Впоследствии балет привлекал внимание таких разных балетмейстеров, как Гарольд Ландер, Михаил Фокин, Аурель Милосс, Ролан Пети. Легендарной исполнительницей главной партии на протяжении нескольких десятилетий оставалась Майя Плисецкая. Морис Бежар (“Болеро” – первая работа балетмейстера, созданная для Ballet du XXe siècle в 1961 году) возвращает балет к оригинальной версии, когда “Болеро” танцевали на большом столе и танец символизировал эротический ритуал. Бежар ставит балет в испанском стиле для солистки, танцующей в окружении группы людей.

  Париж – родина классического танца. Именно в Париже были разработаны фундаментальные принципы балетной техники, рожденные во времена Екатерины Медичи в Италии XVI века. Расцвет французского балета приходится на времена царствования Людовика XIV. Желая внедрить благородный стиль подлинного искусства в повседневную жизнь, Король-Солнце в 1661 году основал Королевскую академию танца – первое французское учреждение, ответственное за (цитирую устав) “закрепление правил танца и его преподавание”, а в 1669 году открыл Королевскую академию музыки, ставшую домом для первой профессиональной европейской танцевальной труппы. С тех пор балет Парижской Оперы является хранителем традиций классического танца. С XVIII века французские танцоры и хореографы выступают и ставят балеты по всей Европе, возвращаясь в Париж с новыми идеями и веяниями моды. Среди них Жан-Жорж Новерр (Германия, Лондон, Вена), Август Бурнонвиль (Дания), Шарль-Луи Дидло, Жюль Перро, Артур Сен-Леон и Мариус Петипа (все эти балетмейстеры заложили основу классического балета в России), семьи Вигано и Тальони (Италия). Этот процесс достиг пика в XIX веке с созданием “Сильфиды” и “Жизели”. В 1832 году Филипп Тальони в балете “Сильфида” впервые одел танцовщиц в белые пачки, а балет “Жизель” Жана Коралли и Жюля Перро 1841 года ознаменовал расцвет романтического периода в танцевальном искусстве. Используя авангардную по тем временам технику (pointes, vols suspendus), французская хореография открыла новую страницу в истории мирового классического балета.

  В XX веке балетная труппа Парижской оперы под руководством великих хореографов (назову только два имени – Серж Лифарь и Рудольф Нуреев) открыла новые направления танца и значительно расширила репертуар. Знаменитые танцоры Альберт Aвелин, Карлотта Замбелли, Лисет Дарсонваль, Ивет Шовире и многие другие передают секреты мастерства новому поколению артистов. Марта Грэм и Хосе Лимон, Джордж Баланчин и Ролан Пети, Джером Роббинс и Джон Ноймайер, Джон Кранко и Алвин Эйли, Пина Бауш и Морис Бежар, Каролин Карлсон и Мерс Каннингем, Начо Дуато и Матс Эк, Уильям Форсайт и Иржи Килиан, Охад Нахарин и Элвин Николаис, Триша Браун и Эмануэль Гат, Бенджамин Мельпье и Хосе Монтальво, Анжелен Прельжокаж и Лаура Скоцци – все дороги всех самых значительных хореографов XX века вели и ведут в Париж!

  С 1995 году руководителем балетной труппы Парижской оперы является Брижитт Лефевр. С восьми лет она училась в балетной школе Парижской оперы, с шестнадцати – в кордебалете.
  Участвовала в балетах Дж.Баланчина, Р.Пети, М.Бежара. Уже первая работа Лефевр в качестве хореографа – “Микрокосм” на музыку Б.Бартока (1970 год) – получает хорошие отзывы критиков и большой успех у зрителей, в том числе – на Авиньонском фестивале. Она также работает в драме, в жанре музыкальной комедии, дебютирует как драматическая актриса (роль Лизы в “Бесах” Ф.Достоевского, Театр де Ла Виль, Париж).
  В 1972 году Лефевр совместно с Жаком Гарнье организует “Театр тишины” – одну из первых провинциальных компаний во Франции. Труппа базировалась в Ла-Рошеле и активно гастролировала. С 1980 года Лефевр занимается педагогикой. Несколько лет она работала в Министерстве культуры Франции. В сентябре 1992 года вернулась в Парижскую оперу.

  Сегодня балетная труппа Парижской оперы по-прежнему определяет стиль и направление развития классического танца. Подавляющее большинство артистов составляют выпускники балетной школы при Парижской опере. Их средний возраст – двадцать пять лет, так что Парижский балет – одна из самых молодых балетных компаний мира. При этом – как же без звезд?! – в американском турне Парижского балета участвуют этуали Изабель Сьяравола, Жозе Мартинез, Николя Ле Риш. Надеюсь, мы увидим все то, чем так славится французский балет, – слаженность ансамбля, отточенность линий, абсолютную координацию движений. Не зря Рудольф Нуреев, много лет возглавлявший парижскую труппу, говорил: “Звезда Парижской оперы – это сам балет Парижской оперы”.

  Notabene! Гастроли балетной труппы Парижской оперы в сопровождении Симфонического оркестра Грант-парка пройдут в помещении Harris Theater по адресу: 205 East Randolph Drive, Chicago, IL 60601. Заказ билетов – по телефону 312-334-7777, на сайте www.HarrisTheaterChicago.org или в кассе театра. Абонементы и билеты на одиночные спектакли уже в продаже.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

   

• Родители в България протестираха срещу проектозакона за детето

  Родители излязоха на протест в събота срещу приемането на новия Закон за детето. Те са против възможността, която се дава в проекозакона, деца да бъдат извеждани от семейството, ако се установи, че за тях не се полага подходяща грижа. Подобна опция и сега съществува в законодателството, но се прилага само в краен случай, обикновено след фрапиращи случаи на насилие в семейството. Често институциите дори биват упреквани, че не са се намесили навреме в проблемните семейства.

  В София протестиращите родители остро разкритикуваха възможностите за по-голяма намеса на държавата в отглеждането на децата, които според тях дават новите текстове в закона. Те носеха плакати с надписи ”Държавната прегръдка = Могилино“.

  В Пазарджик коло 50 майки и бащи се включиха в шествие, което премина през централната част на града и приключи на площад „Константин Величков“.

  Родителите бяха издигнали плакати с надписи: „Ние сме против национализацията на децата ни“, „Законът за детето е антисемеен“, „Нашите деца не са за продан“ и „Мамо, татко, ако не ме слушате, ще се обадя на социалните“.

  ”За съжаление, дебатът, който се води в момента основно в общественото пространство е именно за действащи и то от доста години текстове в Семейния кодекс и Кодекса за закрила на детето”, обясни Елена Кременлиева, директор „Социално включване“ към Министерството на труда и социалната политика, цитирана от бТВ.

  От социалното министерството допълниха, че в работната група по закона са работили повече от 10 национално представени неправителствени организации. В министерството се надяват законът да се преработи и да бъде представен в окончателния му вид до края на годната.

  От Националната мрежа за децата, която обединява над 100 неправителствени организации, обаче излязоха с позиция, че с подготвяния протест се правят опити да се използват неинформираността и страховете на родителите.

  От организацията коментираха, че проектозаконът действително има нужда от корекции и те продължават да дават становища по него, но в същото време застават на страната на децата в риск. “Ако се прекрати работата днес по законопроекта и другите закони, се поставя в риск въвеждането на ключови мерки на реформата в сферата на детската и семейната политика“, коментираха от мрежата.

  “През 2011 година организациите, членуващи в Национална мрежа за децата, са работили и подкрепили над 112 000 деца и над 15 000 семейства, по-голямата част от които – в риск“, посочиха оттам.

   

  Източник:  Mediapool

• Business War, ‘Corporate Journalism’ Plague Bulgarian Media, SEEMO Mission Finds

  A conflict between the two largest press business groups in Bulgaria as well as „corporate journalism“ undermines the credibility of Bulgarian media, the South and East Europe Media Organization (SEEMO) has concluded in a report.

  The Vienna-based South and East Europe Media Organization (SEEMO) conducted a mission to Sofia, Bulgaria, from April 1 to 4, 2012, in order to assess the latest media developments in the light of changed media ownership and reports of pressure on media.

  The SEEMO delegation met Bulgaria’s Deputy PM and Interior Minister, Tsvetan Tsvetanov, as well as over 25 editors-in-chief, leading journalists, media experts and NGO representatives.

  „The Bulgarian media scene has been profoundly transformed during the past three years, since the German-based media group Westdeutsche Allgemeine Zeitung (WAZ) retreated from the country’s market in 2010. Media Group Bulgaria Holding has bought WAZ publications. On the other hand, the New Bulgarian Media Group began acquiring numerous publications in 2007. Both groups own numerous media outlets and control a large share of the print market. While the former appears to be associated with the pharmaceutical industry, among other business interests, the latter is reportedly related to one government-trusted bank,“ SEEMO said Thursday in a preview of its report on Bulgarian media.

  The media organization apparently referred to Bulgarian pharmaceutical manufacturer Sopharma and its CEO Ognyan Donev, who own Media Group Bulgaria Holding, and the Corporate Commercial Bank of Bulgarian banker Tsvetan Vasilev, which, according to unconfirmed reports is linked to the New Bulgarian Media Group of Irena Krasteva, a former civil servant in charge of the Bulgarian state lottery, and her son, a Member of Parliament from the ethnic Turkish party DPS (Movement for Rights and Freedoms).

  „These two media conglomerates fight for the market and for influence. According to some interlocutors, the Bulgaria’s top political leadership had to intervene in order to stop their public war. When asked about the missions or ideology of the two media groups, interviewees responded unequivocally: „There is no ideology. It is about business and personal interests.“ Their rivalry split the publishers union. Currently there are two publishers’ unions,“ SEEMO notes.

  The mission of the Vienna-based international NGO has found that respecting the business interests of media owners and silencing any information that may be interpreted as harmful is widely accepted by most reporters in Bulgaria as a way of doing journalism, with even independent media, valued for their intellectual content, and unrelated to the above-mentioned groups, abstaining from addressing those economic areas where their owners are active, e.g., if an owner is in the oil business, one abstains from writing in-depth articles about energy.

  „Foreign media ownership is perceived as advantageous for media outlets and journalists. Foreign owners are perceived as credible, long-term thinking and generally absent from day to day editorial decisions. Bulgarian media owners, on the other hand, with less than two decades of capitalist experience, are perceived as investors with short-term vision who strive for immediate profits,“ SEEMO notes.

  Its mission has concluded that this business model has influenced the quality of media: most dailies in Bulgaria have become tabloids, with business and personal interests determining what journalists can write or how they can deal with specific issues or political figures.

  „A journalist who came to work for us from another newspaper asked me if we should write good or bad things about a particular politician. He told me that his previous employer had strict instructions regarding politicians. You were not allowed to write anything about certain politicians. About others you had to write only positive stories. As for the third group, negative coverage was advised,“ an unnamed Bulgarian editor is quoted as saying.

  „This perception of media freedom and journalism implies that readers (and viewers) cannot rely on one specific media outlet to acquire information in the public interest. They are required to read different papers, watch different TV channels and switch between the only two radio stations (one private and one public) that produce news and programs, or opt for online media,“ the organization says.

  SEEMO further emphasizes that „corporate journalism“ as it is called in Bulgaria undermines the credibility of most media and creates distrust among journalists (perceived as followers of a particular media group).“

  „The economic crisis coupled with diminishing advertisement expenditures has affected most outlets. However, the two big media groups can keep covering losses in their media outlets since they generate profits in other business. Those who live off media business face serious challenges. In fact, reporters leave small quality publications for the better paid corporate journalism posts,“ the organization concludes in analyzing the seemingly ugly reality in Bulgarian media.

  Last but not least, SEEMO has observed that Bulgarian journalists fail to address certain topics related to diversity: gender and gender violence, homophobia, ethnic and religious minorities, to mention several.

  „These issues are addressed occasionally, if there is a particular incident, generally negative, that triggers coverage. Bulgarian society and the political arena have not started debating these social topics, which top the EU’s policy agenda in other countries,“ the independent media body says.

  Source:  Novinite.com

• „Търговците на живот“ или как да различим Инвестиране от Застраховане

  Здравейте, драги приятели и читатели. Ето, че тази седмица аз отново съм тук и съм фокусиран повече от всякога да Ви помогна да хвърлим повече светлина върху това как най-добре да работим с парите си и да ги умножаваме, доколкото е възможно. Тази седмица съм Ви подготвил един специален анализ на едно явление, което много често намира повод за дискусии в разговорите ми с Вас. Много хора ми се обаждат и ми споделят как преди години са закупили застраховки живот, които са им били представени като „спестовни сметки“, „пенсионни програми“ или дори „сметки за образование“ за децата им.

  Напоследък тези обаждания зачестиха и аз се замислих върху това колко много хора, които четат статиите ми и са заинтересовани от финансовата страна на живота, биха искали да знаят повече за това, а и дори не са отваряли техните документи, за да разберат какво се крие там и дали е това, за което плащат или не. Днес съм Ви приготвил няколко факти, свързани с неща, които би било добре да знаете за разликите между инвестирането и застраховането. За да можете да боравите адекватно с тези два финансови инструмента без да се страхувате, че някой би могъл да Ви излъже, както се случва с много от нас, когато нямаме точната информация.

  Дръжте Инвестирането отделно от Застраховането… Винаги!
  Много агенти, които продават застраховки-живот, ще се опитат да Ви убедят да си купите такава, която има „спестяване“ или, както други го наричат, „натрупване“ на пари с течение на времето. Това не е за препоръчване, като се имат в предвид големите комисионни, които Вие плащате на застрахователния си агент, чрез високите вноски, на които сте подложени всеки месец. И особено заради това, че процентната възвращаемост на тези пари, които би трябвало да „натрупвате“, е страхотно малка. Да имате застраховка-живот е един прекрасен жест към семейството Ви, тя е нужна в Америка и особено в днешните трудни времена на икономическа криза и несигурност, но избягвайте да обсъждате това с всеки, който се опита да Ви убеждава да „спестявате“ или „инвестирате“, в която и да било застраховка с цел възвращаемост на инвестицията.

  Когато става въпрос за застраховане и застраховки, трябва да се знае, че в 99% от случаите става въпрос за „продаване“, а не за „купуване“. Това, което искам да кажа е, че никой не се буди сутрин с мисълта да отиде да си купи застраховка-живот, след като е направил едно добро разузнаване на пазара и на всички видове застраховки и се е информирал преди да закупи съответната полица, както всички ние обикновено правим преди закупуване на кола, телевизор или каквото и да било.  В повечето случаи, това, което се получава е, че по една или друга причина попадаме на застрахователни агенти, които имат за цел да ни помогнат със застраховката на колата, на къщата и на останалото имущество, което имаме, и между другото ни продават и застраховка-живот.  Проблемът тук е, че т.нар. агенти получават различни комисионни при продажбата на тези застраховки, и, ако нямаме нужната информация, ще плащаме двойно, тройно или четворно повече, отколкото един правилно информиран потребител.

  Това, което трябва да знаете е, че застраховките-живот се делят на два основни вида: Term Life Insurance  и Permanent (Whole, Variable, Universal) Life Insurance. Първият вид (term insurance) е най-основният, той си е просто протекция на дохода и се изплаща при случай на смърт или заболяване, което води до смърт. Вторият вид (permanent life) е този, който струва доста по-скъпо заради обещанията да Ви се „натрупват“ пари след 20 или 30 години, докато през това време Вие плащате за комисионните на Вашият агент, който дори може да не е в индустрията, когато стане време да взимате „обещаното“ Ви. Това е много често срещано явление във финансовата индустрия, имал съм случаи, в които хората биват объркани и подхвърляни от компания на компания или от агент на агент, опитвайки се да разберат какво се е случило с парите им, които би трябвало да се „умножават“ през годините.

  Относно това бих искал да Ви посъветвам – преди да закупите застраховка-живот, посъветвайте се с няколко финансови експерта. Разбира се можете да се обърнете с въпрос към мен също и да разберете къде бихте имали повече възможности и доколко са благоприятни те за Вас и Вашето бъдеще. Много от тези „експерти“ нямат възможността да Ви помогнат с истинските инвестиции или спестявания за образувание или пенсиониране, защото нямат нужните лицензи да направят това. В повечето случаи те имат даден лиценз за продажба на застраховки и чрез него те се опитват да „пробутат“ тези финансови инструменти и продукти като нещо повече от това, което наистина са, но не винаги това е правилното нещо, което трябва да се направи.

  Последното, което искам да добавя тук е, че моят личен съвет – продиктуван от това, което съм видял в последните шест години – е: никога не събирайте „спестявания“ и „застраховка“ в едно, а винаги отделно. Ако имате семейство и искате то да е осигурено финансово, ако се случи нещо лошо с Вас, то най-добре е да си купите Term Life Insurance за един фиксиран период от време. Обикновено докато децата Ви пораснат или се пенсионирате, и през това време отделно да си заделяте пари в други инвестиционни програми – като Roth IRA или 401k, например.  По този начин ще избегнете риска от това която и да е застрахователна компания или агент да „бърка“ във Вашите спестявания, когато си пожелае.

  Надявам се, че тази статия Ви е била полезна и ще накара някои от Вас да разгледат и прочетат застрахователните си полици отново, просто за да са сигурни, че това, за което плащат, не е някаква илюзия. Както винаги, ако имате въпроси или коментари, можете да се обръщате към мен на директния ми телефон – (224) 522-2413 или по имейл на [email protected] .

  Ангел Сапунджиев,
  в. „България Сега”

• Знакова визита на руския патриарх в България

  Московският и всерусийски патриарх Кирил кацна в 17 часа в София начело на голяма църковна делегация

  На българска земя патриархът бе посрещнат от български митрополити, сред които Видинският Дометиан, Варненско-Преславският Кирил и Старозагорският Галактион, както и митрополитът на Руската църква в София Иларион Алфеев.

  Пред медиите Кирил направи кратко изявление. „Нека мир и благоденствие да са на тази забележителна земя и българския народ“, каза той.

  „Много пъти съм бил в България и моето сърце винаги е открито към вярващите българи и към българския народ“, каза още патриарх Кирил.

  „Бих искал да пожелая мира и просперитета на България, нарастването и укрепването на Българската православна църква“, каза още патриархът.

  След това той се отправи към Синодалната палата, където го чака българският патриарх Максим. В параклиса на палатата двамата ще отслужат благодарствен молебен.

  Очаква се патриарх Кирил да бъде удостоен с високия църковен орден „Свети цар Борис“ – първа степен.

  Тридневното посещение на Кирил е първото на руски патриарх в България и изненадва с нарушаването на наложения от столетия ред в списъка на гостуванията, които главата на руската православна църква трябва да извърши зад граница в другите православни държави.

  Според обичая патриархът трябва да направи така наречените „мирни визити“ на събратята си – ръководителите на другите поместни църкви. Според традицията подредбата на православните поместни църкви е следното: първо място заема Цариградската патриаршия, второ – Александрийската, трето – Антиохийската, четвърто – Ерусалимската, пето – Руската. Следват Грузинската, Сръбската, Румънската, Българската, Кипърската, Гръцката, Албанската, Полската, Чешката, Словашката, Американската църква.

  Избраният през 2009 г. патриарх Кирил вече извърши по реда на списъка посещения в три църкви. Той посети Цариградската патриаршия, Александрийската църква (2010 г.) и църквата на Сирия и Ливан (Атиохийската патриаршия) – 2011 г.

  Четвъртото му посещение на православна църква е в България, което вече породи недоволството на сръбската и румънската църква и даде основания да се направят тълкувания, че посещението на Кирил в България е колкото църковно, толкова и дипломатическо.

  Известна е силната връзка между светската и църковната власт в Русия, а самият патриарх Кирил нееднократно проповядва идеите си за силна и възродена Русия, заради които открито даде предпочитанията и благословиите си за новоизбрания стар президент Владимир Путин.

  За „светската“ страна във визитата на Кирил говори и фактът, че той ще се срещне с президента Росен Плевнелиев, премиера Бойко Борисов и председателя на Народното събрание Цецка Цачева.

  В събота сутринта, съпровождан от митрополит Дометиан, патриарх Кирил ще посети Руската православна църква в София и ще поднесе цветя пред паметника на Пушкин в парка зад руския храм-подворие.

  Срещата му с президента Росен Плевнелиев ще е от 11.40 до 12.10 часа.

  Българските митрополити Дометиан, Кирил и Гавраил, както и епископ Наум, ще са на срещите с президента и премиера, а от руска страна освен патриарх Кирил са митрополитите Иларион, председател на Отдела за външни църковни връзки на Московската патриаршия, епископ Сергий, отец Николай Балашов, отец Игор Якимчук, секретар на Отдела, и отец Филип.

  Според програмата следва половичасова среща на патриарх Кирил с председателя на Народното събрание Цецка Цачева и още половин час аудиенция при премиера Бойко Борисов.

  В 17 часа патриарх Кирил и членовете на водената от него църковна делегация вече ще са в Пловдив, който ще е единственият град извън София, набелязан за посещение от високия гост.

  В програмата на патриарха и делегацията с него се предвижда до 17.30 в събота да се осъществи церемония по поднасянето на венци пред паметниците на Цар Освободител и, интересно, на Съветската армия на хълма Бунарджика, известен като Паметника на Альоша.

  В 17.40 часа руският патриарх ще бъде посрещнат в митрополитския храм „Света Марина“. Той ще застане на архиерейския трон, а българският патриарх Максим – на трон до него.

  Благодарственият молебен, който ще отслужи Московският патриарх, е от 17.45 часа. Домакин на църковната част от посещението на патриарха е Пловдивският митрополит Николай.

  Изборът на Пловдив за визитата на Кирил също породи спекулации, че той не е случаен, и че по този начин Кирил дава височайшата си подкрепа за заемането на българския патриаршески престол от митрополит Николай след кончината на патриарх Максим. На тези теории се противопоставят по-прагматичните обяснения, че Николай умее да организира визити от такъв ранг с подобаващия блясък и отлична режисура.

  В неделя от 9.30 е тричасовата Света литургия в храм-паметника „Св. Александър Невски“, която ще бъде отслужена от двамата патриарси – Кирил и Максим. С това ще приключи програмата от визитата на Московския и всерусийски патриарх Кирил.

   

  Източник:  Mediapool

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго

• March Pending Home Sales Rise, Market Recovering

  WASHINGTON (April 26, 2012) – Pending home sales increased in March and are well above a year ago, another signal the housing market is recovering, according to the National Association of Realtors®.

  The Pending Home Sales Index,* a forward-looking indicator based on contract signings, rose 4.1 percent to 101.4 in March from an upwardly revised 97.4 in February and is 12.8 percent above March 2011 when it was 89.9.  The data reflects contracts but not closings.

  The index is now at the highest level since April 2010 when it reached 111.3.

  Lawrence Yun, NAR chief economist, said 2012 is expected to be a year of recovery for housing.  “First quarter sales closings were the highest first quarter sales in five years.  The latest contract signing activity suggests the second quarter will be equally good,” he said.

  “The housing market has clearly turned the corner.  Rising sales are bringing down inventory and creating much more balanced conditions around the county, which means home prices will be rising in more areas as the year progresses,” Yun said.

  The PHSI in the Northeast slipped 0.8 percent to 78.2 in March but is 21.1 percent above March 2011.  In the Midwest the index declined 0.9 percent to 93.3 but is 16.9 percent higher than a year ago.  Pending home sales in the South rose 5.9 percent to an index of 114.1 in March and are 10.6 percent above March 2011.  In the West the index increased 8.7 percent in March to 108.0 and is 9.0 percent above a year ago.

  The National Association of Realtors®, “The Voice for Real Estate,” is America’s largest trade association, representing 1 million members involved in all aspects of the residential and commercial real estate industries.

  *The Pending Home Sales Index is a leading indicator for the housing sector, based on pending sales of existing homes. A sale is listed as pending when the contract has been signed but the transaction has not closed, though the sale usually is finalized within one or two months of signing.
  
  The index is based on a large national sample, typically representing about 20 percent of transactions for existing-home sales.  In developing the model for the index, it was demonstrated that the level of monthly sales-contract activity parallels the level of closed existing-home sales in the following two months.

  An index of 100 is equal to the average level of contract activity during 2001, which was the first year to be examined as well as the first of five consecutive record years for existing-home sales; it coincides with a level that is historically healthy.

  NOTE:  Existing-home sales for April will be reported May 22, the next Pending Home Sales Index will be released May 30 and first quarter metro area home prices will be released May 9

  Information about NAR is available at www.realtor.org.

  Read more:
  U.S. Economic Outlook: March 2012  
  Existing-Home Sales Decline in March but Inventory Down, Prices Stabilizing

• Десетки ранени при четири експлозии в Украйна

  Серия от експлозии разтърси град Днепропетровск
  

  Най-малко 27 души, сред които девет деца, са ранени при четири експлозии в украинския град Днепропетровск. Прокуратурата в града е започнала разследване за „тероризъм“, съобщи говорителка, без да дава повече подробности.

  Първата експлозия станала в 11.50 ч. местно време. Взривното устройство е било поставено в кофа за боклук на трамвайна спирка. След по-малко от час са последвали два взрива в района на железопътната гара. По последни данни после е имало още една експлозия в близост до парк.

  Вторият взрив е бил към 12,20 ч. местно време до кинотеатър, където ранените се седмина. Третият взрив е станал край средно учебно заведение и са били ранени няколко ученици. Тези бомби също са били скрити в кошчета за отпадъци.

  Засега няма данни за точния броя пострадали хора в четвъртия взрив.
  Четирите експлозии са станали в рамките на около час и половина.

  Министърът на вътрешните работи Виталий Захарченко заяви, че ще замине спешно за мястото на инцидента.

  Бронетранспортьори са излезли по улиците на Днепропетровск, центърът е затворен и се проверяват всички хора с раници или друг обемист багаж, разказват очевидци.

  Украинският президент Виктор Янукович окачестви серията бомбени атентати като „поредното предизвикателство пред неговата страна, на което, по думите му, трябва да се реагира адекватно“.

  Информационните агенции припомнят, че това лято Украйна ще бъде заедно с Полша домакин на европейското първенство по футбол, като мачове ще има и на стадиона в Днепропетровск.

  Източник: Vesti.bg

   

  Според българското Външно министерство няма данни за пострадали български граждани

  По информация на българското посолство в Украйна до момента няма данни за пострадали български граждани вследствие на серията от експлозии в украинския град Днепропетровск.

  МВнР препоръчва на българските граждани, които пребивават или имат намерение да посетят Днепропетровск, да проявяват максимална бдителност, да избягват посещения на публични места и да спазват указанията на местните власти.

  Контакти на българското посолство в Украйна:  Украйна, 01023 гр. Киев ул. «Госпитална», № 1  Тел.: +380 44 246 72 37; +380 44 246 76 72 Факс: +380 44 235 51 19

  Консулска служба: +380 44 246 72 37 Мейл: [email protected]

  Източник:  Дирекция „Информация и комуникация“ на Външно министерство

• Българи в капана на икономическия мираж

                                                                                 Катарина Искандар, Рresseurop.eu

  Привлечени от обещания за работни места, все повече и повече българи напускат страната, за да се установят в Германия. Но там се оказват в незаконни жилища и с мизерно заплащане. Такъв е случаят във Франкфурт, днес се смята за център на това, което вече се нарича “българска индустрия”.

  Може би това е тяхната кола. От седмици стои там. Единственото превозно средство с български номер в целия квартал. Модел на най-малко двадесет години, с петна от ръжда по предния капак. Има и бележки върху пощенската кутия, всеки път името е различно и буди подозрението на местните жители.

  Къщата се намира в заможния квартал Заксенхаузен, южно от Франкфурт. Входната врата е отворена. Вълна от спарен въздух лъха към стълбището. Именно в тази задушаваща атмосфера откриваме семейство Петрови (фиктивно име), седнали на дюшеци около ниска масичка в малка стая, където първото нещо, което забелязвате, е голямото петно мухъл в ъгъла.

  Нито договор, нито осигуровки

  Преди близо три седмици Петрови са напуснали своето село близо до град Варна, България. Бащата, майката и трите деца са се натъпкали в колата и са пътували почти цяла нощ. Преди да напуснат са получили телефонно обаждане: един човек ги е уверил, че има жилище и работа за тях във Франкфурт.

  След като са пътували почти двадесет часа, е трябвало само да вземат ключовете за новия си дом. Оттогава някакъв охранител идва всеки месец да прибере наема от 600 евро. Друг човек идва понякога, за да ги заведе на работа на някой строеж. Те нямат никакъв трудов договор, нямат осигуровки, нямат и най-малката перспектива да получат постоянна работа.

  Петрови са само един пример сред много други. Хиляди български семейства са привлечени така в Германия от посредници – обикновено от строителния сектор – които търсят млади работници от Изток, било то по интернет или от уста на ухо. Тези хора работят най-вече за подизпълнители и предлагат услугите си срещу мизерно заплащане.

  Франкфурт е столица на тази “българска индустрия”. Тази нова мрежа започва да измества фирмите, които осигуряват служителите си и плащат данъците си. Разширяването на ЕС на изток отвори широко вратата на цяла система от измами, чиито мащаби е трудно да се обхванат, съобщават митническите власти.

  Измама в големи размери

  Във Франкфурт тези злоупотреби са разкрити от Съвета за имигрантите на Германската конфедерация на синдикатите (DGB). Али С. и Хюсеин Д. са българи от турски произход, дошли на работа в Германия. Двамата мъже заявяват, че са работили шест седмици на строеж, но са получили само малка част от заплатите си. Между началото на март и средата на април са работили 349.05 часа. За това е трябвало да получат 4 526,03 евро бруто, но са им платили само 1200.

  Подобни случаи рядко стигат до арбитраж, стават обект на полицейско разследване или в крайна сметка стигат до съда. Повечето български емигранти не искат да свидетелстват срещу работодателите си от страх.

  Значителното присъствие на тази българска работна сила накрая привлича вниманието на общинската администрация. Жилищните служби във Франкфурт отбелязват през последните години голямо увеличение на наемането на жилища от румънци и българи. Къщите обикновено са в лошо състояние, но се отдават под наем на високи цени от собствениците на имоти, които печелят от тежкото положение на европейците от юга.

  Вътрешното министерство в момента разследва измама в големи размери. В края на януари стотина полицаи извършват претърсване на цяло каре къщи. Операцията продължава до зори. Полицията стига до заключението, че германецът от турски произход на 48 години Дюран Й. е спечелил близо милион евро от незаконно отдаване под наем на тези апартаменти на български работници. Общо 39 апартамента, където преди са били настанени получатели на социални помощи, са превърнати в жилища за нелегални български имигранти.

  Няма конкретни доказателства

  Дюран Й. е убедил бившите обитатели да си намерят жилище на друго място, при приятели, срещу възнаграждение. Техните апартаменти, финансирани от държавата, са отдадени под наем след това за по 210 евро на месец на човек на работниците от юг. Между 8 и 14 души са споделяли двустайните апартаменти.

  Дюран Й. им доставял документи, с които можели да се представят за независими работници, наети в строителството или в почистването. В един от апартаментите Дюран Й. си направил офис, където събирал постъпленията от доходния си бизнес. Срещу заплащане предлагал различни услуги на българските работници, които изпадали в зависимост от него поради незнанието на немски език.

  Оттогава властите се интересуват от съдбата на семейството Петрови. Няма конкретни доказателства, уличаващи посредника или лицето, което ги е довело. “Тук сме добре”, казва най-големият син. “Работим навсякъде. Правим всичко”. От общината скоро трябва да дойдат, за да проверят жилището им.

  С малко късмет, собственикът ще получи заповед да премахне мухъла, покриващ ъгъла на стаята, където те спят. Пред вратата окаляните обувки очакват бащата и сина. Утре те ще се върнат на строежа.

  Източник на текста на български:  e-vestnik.bg

• Българските медии обслужват интересите на собствениците си, не на обществото

  „Съобразяване с бизнес интересите на медийните собственици и премълчаване на информация, която може да се интерпретира като вредна за тях, е начинът, по който се прави журналистика в България. Това посочва в критичен доклад за България на базираната във Виена Организация на медиите в Югоизточна Европа (SЕЕМО).

  В началото на април мисия на SЕЕМО е провела срещи в България с 25 главни редактори, известни журналисти, медийни експерти и неправителствени организации, както и с вътрешния министър Цветан Цветанов.

  В доклада се отбелязва дълбоката трансформация на българския медиен пазар в последните три години, след като германската групировка ВАЦ, издаваща вестниците „Труд“, „24 часа“ и др., напуска страната през 2010 г. и продава изданията на „Медийна група България Холдинг“(МГБХ).

  „Нова българска медийна група“, от своя страна, започва да придобива редица издания през 2007 г. Двете медийни групи притежават огромен брой медии и контролират значителна част от медийния пазар. Освен другите си бизнес интереси, издателите на „Труд“ и „24 часа“ са свързани с фармацевтичната индустрия, докато другата медийна група се твърди, че е свързана доверена на правителството банка.

  Тези два медийни конгломерата водят битка за пазар и влияние и за спиране на публичната война между тях е имало намеса от най-високо политическо равнище, се казва в доклада, изготвен след разговорите в България.

  Няма идеология, само бизнес и лични интереси

  В отговор на въпрос за мисията или идеологията на двете медийни групи, интервюираните са единодушни: „Няма никаква идеология. Става дума за бизнес и лични интереси.“ Съперничеството между двете групи разцепи издателския съюз и в момента има два съюза.

  Дори независими медии, ценени за интелектуалното им съдържание и които не са част от двете големи групировки, се въздържат да засягат тези икономически зони, в които интерес имат техните собственици. Така например, ако собственикът е в нефтения бизнес, медията му не пише задълбочени статии за енергетика, се посочва в доклада.

  Българските издатели – краткосрочна визия и бързи печалби

  Чуждестранната собственост на медии се възприема като предимство. Чуждестранните собственици са считани за надеждни, с дългосрочно мислене, което принципно изключва намесата им в ежедневните редакционни решения.

  Българските медийни собственици са възприемани като инвеститори с краткосрочна визия, които се стремят към незабавни печалби.

  Този бизнес модел е повлиял на качеството на медиите – повечето всекидневници са станали таблоиди.

  Бизнес и лични интереси определят какво журналистите могат да пишат или как да подходят към дадени теми или политически фигури. Един редактор казва: „Журналист, който идва да работи при нас от друг вестник, ме попита дали ние трябва да пишем добри или лоши неща за конкретен политик. Той ми каза, че предишният му работодател е имал стриктни инструкции по отношение на политиците. Не било позволено да се пише нищо за определени политици. За други е трябвало да се пишат само позитивни неща. А за трета група препоръката е била за негативно отразяване.“

  Тази ситуация със свободата на медиите и журналистиката води до това, че читателите (и зрителите) не могат да разчитат на конкретна медия, за да получават информация, която е от обществен интерес. Те трябва да четат различни вестници, да гледат различни телевизии и да превключват между радиостанции (една държавна и една частна), които произвеждат новинарско съдържание. Другият изход са онлайн медиите.

  „Корпоративната журналистика“, както я наричат в България, подкопава надеждността на повечето медии и създава недоверие сред журналистите (възприемани като последователи на определена медийна група). Икономическата криза и свиването на рекламните разходи се отрази на повечето медии. Двете големи медийни групи обаче успяват да покрият загубите на своите издания, тъй като собствениците им генерират печалба в други видове бизнес. Онези, които разчитат само на медиен бизнес, срещат сериозни трудности. Журналисти напускат по-малки, но качествени медии, в полза на по-добре платена работа в „корпоративната журналистика“.

  Освен това СЕЕМО констатира, че българските медии се занимават само „спорадично“ и „като цяло по негативен начин“ с темите, свързани с различността, включително хомосексуалността, етническите и религиозните малцинства.

  Медиите като държавата – използват се в частен интерес

  Медиите са свързани с качеството на демокрацията в една страна. Не може анализите да констатират използване на държавата в частен интерес, а в медийния сектор положението да бъде различно, е мнението на Нели Огнянова, специалист по медийно право и преподавател в СУ.

  ЕС създава стандарти, но държавите трябва да гарантират действието им чрез система от мерки и правила, в България това не се случва, твърди тя. Според нея, от една страна, причините са свързани с властта: често корпоративните интереси и техните баланси, а не общественият интерес определят окончателния вид на законите.

  „Зад редица норми в медийния закон стоят персонализирани интереси. Държавата открито подкрепя и разширяващи се медийни групировки“, посочва Нели Огнянова.

  По нейно наблюдение в последно време има и нова деформация: държавата става основен фактор при финансирането и на частните медии (чрез бюджет и средства по европейски програми), което обяснява превръщането на някои от тях в откровен инструмент на властта, така европейските средства играят срещу свободата на медиите.

  От друга страна, според външните наблюдатели, медиите съзнателно, системно, открито, активно, охотно се отказват от основната си функция – да информират – и обслужват политически и корпоративни интереси, коментира Огнянова.

  Според нея няма изгледи достигналата високи нива фамилиарност между медии и власт да бъде прекратена по инициатива на властта. Няма логика статуквото да се промени и от облагодетелстваните от него медийни олигарси, напротив: ще се оказва съпротива включително чрез контролираните от тях медии, заяви медийният експерт.
  Междукорпоративните престрелки рядко са водени от публичния интерес, макар да имат такива ефекти, например като източник на повече прозрачност за собствениците на медиите, но независимо от това свободата в последна сметка е въпрос на личен избор, заявява Нели Огнянова.

  (Със съкращения)

  Източник:  Mediapool

• На опашка за „Ядреналин“ пред Кристал

  На годишнината от аварията в Чернобил, 26 април от 18 часа, журналистът Иво Инджев и ядреният дисидент Георги Котев представиха тяхната съвместна книга „Ядреналин“.

  „Край на облъчването ни с мълчание по въпросите на далаверите в ядрената енергетика!“ – написа Иво Инджев в своя блог ivo.bg „Тя може би се отърва от заплахата за тяхното задълбочаване и увековечаване чрез втора централа на българска територия, но всъщност с това опасностите съвсем не са свършили. Истината е, че АЕЦ „Белене“ беше само потенциална беля, докато АЕЦ „Козлодуй“ е реалност, за която практически никой нищо не знае извън кръга на посветените, купените, зависимите, заинтересованите от това да се мълчи за най-голямата тайна в българската държава днес.“

  Интересът към книгата е голям. Според очевидци пред паметника на посечения Стамболов в градинката на Кристал се е образувала едночасова опашка от желаещи да си купят „Ядреналин“.

  Биволъ има скромно участие в този труд с превод на статия Обогатени от уран, разкриваща съществуването на паралелни, частни структури на руското предприятие ТВЕЛ, доставичик на ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй. Подробно за подмененото гориво в българската АЕЦ, за ядрената мафия и за нейното обогатяване от уран и радиоактивните отпадъци четете в „Ядреналин“

  Какво купуваме за Козлодуй и от кого?

  Според руския финансов експерт Андрей Сотник, интервюиран от радио „Свобода“, има няколко структури на име „ТВЕЛ“, като не е напълно ясно с коя именно общуват енергетиците ни от АЕЦ „Козлодуй“ в сделките за горивото. Анализаторът твърди, че паралелен на държавния „ТВЕЛ“ е създаден от бивши съветски висши чиновници от старата съветска атомна система.

  Андрей Сотник всъщност цитира публикация от далечната 2002 г, когато в Русия все още не беше победил окончателно путинизмът. В него се казва, че руските служби са започнали преди време разследване срещу тяхната си атомна мафия и са разкрили до голяма степен схемата с посредниците. Имената на фирмите от руската страна в схемата са ясно посочени в текста на статията, както и жокерите за разплитане на финансовите взаимоотношения с посредниците.

  Обогатени от уран

  Петр Прянишников
  в-к „Версия“ 12 март 2002 г.

  Секретните предприятия на Минатом (Министерство на атомната енергетика) допуснали частна фирма в „светая светих“.

  Атомният отрасъл е един от най-секретните и в същото време най-доходоносните в Русия. От една страна държавата не допуска в областта на мирния и военния атом външно участие, а от друга страна иска да се напечели от нея както трябва. Няма нищо удивително, че такова съчетание извънредно предразполага към злоупотреби, една от които ни стана известна благодарение на неотдавнашна проверка в самия Минатом на Русия. Точните резултати от проверката засега не са известни, но както се говори, благодарение на различни хитри схеми от секретните предприятия на Министерството на атомната енергетика са могли да изчезнат около 10 милиона долара. По някои данни тези пари са отишли за поддръжка на приемането на закон за внос на отработено ядрено гориво. Но всяко нещо по реда си.

  Епизод I. Нищо секретно

  През ноември миналата година при първия заместник министър на атомната енергетика В.Г. Виноградов се състои съвещание, посветено на дейността на няколко секретни държавни предприятия в Сибир. В този факт няма нищо удивително. На Минатом това му е работата – да контролира дейността на държавните заводи, работещи в светая светих – руското атомно производство. Нищо странно няма и в това, че като резултат от протеклото съвещание, вече през януари тази година министър Румянцев разпорежда изпращането на комисия в завода за проверка. Все пак на съвещанието е бил регистриран факта, че според резултатите от 2000 г. и първото полугодие на 2001 г. някои атомни „кутии“ „съществено са влошили финансово-икономическите си показатели, намалили са разплащателната дисциплина“. Освен това, според резултатите от първата половина на 2001 г. няколко комбината даже успели да излязат на загуба. Разбира се, в министерството започнали да се вълнуват когато основни предприятия от отрасъла започнали да работят на загуба.

  Нищо странно няма и в това, че комисията изпратена в Сибир е „ударническа“, от 11 души. След съгласуване с първия заместник-министър Виноградов начело на бригадата рейнджъри е поставен М.И. Стаханов, началник на Управлението по счетоводство и отчетност. Страностите започват в момента, когато се изяснява, че сред другите чиновници на Минатом неочаквано се оказва и някоя си И. Н. Колинина, по длъжност заместник началник на отдела ЗАО „ИНТЕК А“.

  По какъв начин в състава на суперсекретната комисия от атомни чиновници се е вмъкнала представляваща на частното, съдейки по всичко, затворено акционерно дружество „ИНТЕК А“ никой не можа да обясни. Въпреки това документите на Ирина Николаева са оформени по най-автентичен начин. Съгласно „предписанието“ на Минатом „зам-началникът на отдела по финансов контрол и одит на ЗАО „ИНТЕК А“ Колинина се командирова… с цел изясняване на причините на влошаването на финансово-икономическото положение на комбината през 2001 г.“ Както разказват, госпожа Колинина все пак не е била пусната при секретните документи, но е решено да се проведе разследване заради факта за опит за проникване в секретно предприятие на представител на частна фирма. Разследването води до любопитни резултати.

  Епизод II. Атомна фракция

  Разследването се интересува преди всичко от фирмата „ИНТЕК А“, представлявана в комисията от госпожа Колинина. Възниква законният въпрос: защо изведнъж частното акционерно дружество има такова влияние в отрасъла, че просто ей така изпраща свои сътрудници на един от най-охраняваните заводи в Русия? Опитали са се да изяснят също кой е учредил това същото ЗАО „ИНТЕК А“. Оказва се, че всичко изглежда изрядно: учредители на фирмата са две държавни предприятия от областта на атомната енергетика – ПО „Маяк“  и Красноярския планинско-химически комбинат. Въпросът е само в това защо на две секретни държавни предприятия им е притрябвало да създават частно АД? Въпросът засега остава отворен, да отбележим само, че и ПО „Маяк“ и Красноярския комбинат са задействани на пълна мощност по програмата за преработка на отработено ядрено гориво на стойност 20 милиарда долара.

  В процеса на разследване на обстоятелствата на появяване на частна фирма в отношенията между атомните държавни предприятия на сцената постепенно се появява още една крупна компания, имаща непосредствено отношение към мирния атом. Това е държавното предприятие „TВЕЛ“, занимаващо се с платени доставки на гориво за атомни електространции. Връзката между самия Минатом, „TВЕЛ“ и далечните сибирски заводи е от най-баналните – приятелска и търговска. Оказва се, че директорите и просто високопоставените чиновници на тези компании произлизат от старата съветска атомна система и по-рано всички са работили заедно: и зам-министъра Виноградов и началникът на департамента на Минатом Владимир Шидловски и неговият заместник Александър Терехов и вице-президента на „TВЕЛ“ по финансовите въпроси Владимир Зубаков и зам-председателя на управлението на банката Ингосстрах-Съюз Виктор Золотов. Впрочем, господата Терехов и Золотов заедно са работили в учредяването на секретните държавни унитарни предприятия (ГУП) на Конверсбанк. Впрочем, за какво им е банката? В нея всъщност се държат сметките на тази същата частна фирма „ИНТЕК А“,  чиято представителка със заповед на зам-министъра Виноградов е изпратена в секретния завод.

  Става ясно, че всички участници в тази история са приятели и постоянно покровителстват фирмата „ИНТЕК А“. Защо такова внимание? След по-нататъшно разследване се изяснява, че фирмата „ИНТЕК А“ е станала участник във финансовите операции на някои свои партньори. Например, преди известно време ЗАО „ИНТЕК А“ става приемник на дълговете на „TВЕЛ“ по някои договори за доставка на продукция. Възниква въпросът, защо в разплащанията между две държавни предприятия е нужен посредник, ако по принцип не възникват никакви проблеми с разплащанията? Но за начало трябва да разберем как като цяло работи финансовата система на разплащанията с участието на „TВЕЛ“ и „ИНТЕК А“.

  Епизод III. Пари за лобизма

  Да вземем конкретна схема с участието на компанията „TВЕЛ“. Доставчиците на продукция, в дадения случай ФГУП „УEХК“ от Свердловска област и ПО  „Eлектрохимический завод“ от Красноярския край, разтоварват на „TВЕЛ“ необходимата основна продукция. За това „TВЕЛ“ им дължи пари. Но доколкото „TВЕЛ“ е държавна кантора, заплащането за горивото от АЕЦ идва понякога със закъснение, поради което „TВЕЛ“ постепенно трупа дългове към доставчиците си. В тази ситуация дългът на „TВЕЛ“ е поет от ЗАО „ИНТЕК А“. Например, „Уралският комбинат“ пред януари 2000 г. с лекота се съгласява дългът на „TВЕЛ“ от 600 млн рубли да премине от мощната държавна компания към частната фирма. Интересно е с какви активи ЗАО „ИНТЕК А“ може да се разплати за такъв дълг? Оказва се, че уставният фонд на фирмата е само 5720 000 рубли. Сумите са, направо казано, несъпоставими.

  Какво става по-натам с парите? ЗАО „ИНТЕК А“ обещава да се разплати със сибирските заводи, а самото то предявява платежни искания към „TВЕЛ“. Въпросите, които възникват са няколко: защо държавните предприятия не могат да се оправят със своите разплащания самостоятелно? Защо внедряват в секретните атомни дела частна компания? Може би проверката на Минатом ще внесе яснота в тези дела?

  Яснота е нужна и за други доставчици на Минатом, които по някои данни са имали отношения с „TВЕЛ“ Тук се включват доставчици на сибирските заводи, а именно заводът Дегтярев (ЗиЛ) и ФГУП „Точмаш“. В коридорите на Минатом набъбват слухове за това, че секретното специално оборудване се доставя на сибирските и уралските заводи по завишена примерно два пъти цена. И освен това, изглежда че вместо заплащане заводите получават записи за дългове на „TВЕЛ“, с които неизвестно защо оперира „ИНТЕК А“. По мнението на експертите-финансисти от Министерството, които се съгласиха да коментират ситуацията при запазена анонимност, доходът от такива операции може да попада в джоба на заинтересовани лица при връщането на записите за дългове отбратно в „ИНТЕК А“ и по-натам в „TВЕЛ“. При най-приблизителни оценки, общата сума на доставките през последните две години може да е от порядъка на 900 милиона рубли. Ако се приложи коефициент от 1.8, който специалистите считат за по-правдив, то се получава, че авторите на финансовата схема са си сложили в джоба около 400 милиона рубли. Естествено, при такива мащаби може да се влоши работата на който и да е (производствен б. прев.)гигант.

  Разбира се, към днешния ден не може да се твърди със сигурност, че доходите от комбинацията се задържат в „ИНТЕК А“. Все пак съгласно схемата в курса на събитията трябва да бъдат и директорите на снабдителите, а именно генералният директор на ПО „EХЗ“ Анатолий Шубин и генералният директор на ФГУП „УEХК“ Анатолий Кнутарев. Ако те не са знаели за това развитие на нещата, то това е най-малкото странно. За операциите на „ИНТЕК А“ трябва да са наясно и в неговата разплащателната банка „Ингосстрах-Союз“.

  Да се върнем към това, че такива схеми могат да възникнат само в средата на добре познати и проверени хора, на които не е нужно два пъти да се обяснява какво и как да правят. Атмосферата на бившия съветски Минатом към доверително общуване предразполага именно към това. Но все пак, старите атомни функционери не си приличат дотолкова с младите акули-приватизатори, че просто така, заради лични облаги, да създават хитроумни и рисковани схеми.

  Единственият правдоподобен отговор е свързан с учредителите на тайнственото дружество „ИНТЕК А“. Именно към него се ориентират следствените групи на ФСБ и ФСНП, които отблизо се занимават с дълговите схеми на „TВЕЛ“. Парите, получени от дълговите схеми е можело да бъдат използвани за лобиране при приемането на закона за ОЯГ, за придвижване на проекта през парламента (Думата), за борба с еколози и общественото мнение. На кантара се намират 20 милиарда долара, така че да се вложат в проекта 10 милиона съвсем не е грях, изгодата се очертава голяма, а значи и вложените усилия не са малки. Друг въпрос е, че тези 400 милиона рубли са пари получени по съмнителен път. Ще ни се да вярваме, че вниманието към тази тема на компетентните органи няма да отслабне и на атомните финансисти ще им се наложи да отговарят пред цялата строгост на закона. Най-напред на тези посреднически операции трябва да обърнат внимание новите атомни ръководители – министърът на атомната енергетика Александър Румянцев и неотдавна назначения президент на ОАО „TВЕЛ“ Александър Няго. Защото с времето може те самите да бъдат привлечени към отговорност.

  Източник: Биволъ

• 26 април 1986 г. – ние забравяме, радиацията не ни забравя

  В 1 часа и 23 минути в Чернобилската АЕЦ, Украйна, става най-голямата ядрена авария в света, която засяга и България. Взривилият се реактор е тип РБМК – реактор с висока мощност канален и използващ графитен забавител.

  На 25 април 1986 г. е планирано да се извърши профилактичен ремонт и изпитание с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощ от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за около 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата. Замисълът на опита е да се провери дали при аварийно изключване на електрозахранването турбогенераторът може на собствен ход до 45-50 секунди да произведе остатъчна енергия, достатъчна за запазване на охлаждането му, докато се включат резервните агрегати.

  В 01.06 часа на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванадесет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала. За чистотата на експеримента е изключена и системата за аварийно охлаждане на реактора, което абсолютно противоречи на предписанията за експлоатация. Реакторът продължава да работи наполовина от мощността си до 23 часа на 26 април, когато започва повторно снижаване. Под 700 мегавата обаче турбината е твърде нестабилна и трудно контролируема. В 0.28 часа на 26 април е достигната мощност от 500 мегавата, реакторът е приведен в автоматичен режим на управление, но неочаквано пада до 30 мегавата. При такова положение блокът незабавно трябва да бъде спрян, но това не е направено и тестът продължава. Операторът успява временно да стабилизира мощността на 200 мегавата, но заради засиленото охлаждане се получава огромно увеличение на парата в реактора, което води до рязко покачване на температурата вътре. Ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 1.23 ч. се взривява горната част на реактора, която тежи около 1000 тона. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока.

  По оценки на МААЕ сумарната сила на експлозията надвишава над 100 пъти тази на ядреното оръжие, използвано през Втората световна война. Разрушеният реактор изхвърля в атмосферата около 520 опасни радионуклеиди. СЗО посочва, че общата радиоактивност на изпуснатия материал е 200 пъти повече от този при взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки.

  Според официални данни веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 души, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация. С радиация са облъчени общо 8.4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия. Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години.

   

  Източник:  Vsekiden.bg

• Азис предизвика грандиозен скандал и побой в Ню Йорк

  Грандиозен скандал и меле, предизвикано от „обкръжението на звездата“ се заформи след концерт на краля на поп-фолка Азис в Ню Йорк.

  В сайта на българите в Щатите и Канада „България сега“ се появи подробна статия с интервюта на наши емигранти, които си тръгнали ядосани от „шоуто“ на ромския славей, организирано от Ясен Дараков.

  Социалната мрежа Фейсбук пък се напълни с критики на българи в Америка, станали очевидци на събитието. Събитието се организира специално за българските емигранти в американския мегаполис.

  Емигрантски вестници писаха, че концертът е бил пълен провал, а популярният певец направо се подиграл с публиката като е закъснял за концерта и е изпял едва няколко песни, и то на плейбек.

  „Азис бива наричан от някои „царят на поп фолка в България“. Е, аз отидох и видях този „цар“. И като в приказката не мога да не простена „Царят е гол“, защото: „Азис не пееше. Той беше излязъл да позира и да си показва гърдите. Останахме без думи“, това е само един от коментарите на българи в Америка, които се объркали да посетят концерта на популярния чалга певец. Емигрантският вестник помества интервю с Деляна Николова, която живее в Ню Йорк, и е съпруга на пострадал при сбиването. В него тя твърди, че Азис е пял през цялото време на плейбек и цялата зала го е освиркала. „Ако исках да гледам порнография, щях да си рендвам едно ди ви ди за 10 долара. Това си беше живо порно!“, казва българката.

  „Мъжът ми бе пребит след концерта. Прекарахме до сутринта в интензивното отделение. Дъщеря ми също беше ударена“, жалва се емигрантката. Българите дали по 40-80 долара за билет, но представянето на Азис не оправдало очакванията им. Участието му предизвикало страхотно недоволство и всички започнали да го освиркват, при което той се махнал от сцената и повече не се появил.

   

  Източник:  в. „24 часа“

• Кризата убива най-добрите медии в България

  Пропадането на свободата на словото в България е една от загадките на новото време, каза за БТА медийният експерт и председател на СЕМ Георги Лозанов.

  Според него една от причините е загубата на гражданската енергия в сферата на медиите. В момента има

  обща деморализация на гражданските процеси.

  Първоначално общата цел на гражданското общество и организациите, които работят в него, беше България да влезе в ЕС, а след това те, като че ли задълго загубиха своята основна мисия.

  След приемането ни в ЕС тази гражданска позиция по отношение на медиите, дори гражданският натиск отслабна, и това е една от причините за този негативен процес, каза Лозанов.

  Той добави, че освободеното място, с организирането на медиите в някакви структури и сдружения, се зае от собствениците на медиите, и сега, доколкото има някаква професионална общност, тя е много силно повлияна от тези собственици, в което няма нищо лошо, но е различно от типичните граждански организации в сферата на медиите.

  Друга причина според Георги Лозанов е излизането на големите чужди инвеститори, които бяха характерни за един по-ранен период на прехода. Те носиха друг тип професионална стабилизация на медиите, извън местните разбирания, битки и конюнктури.

  Колкото и някои да бяха скептични в началото, толкова сега можем да кажем, че те вършиха добра странираща роля за българските медии, отбеляза той. Медийният експерт определи

  кризата като трета причина за този спад на свободата на словото у нас.

  Тя по един тъжен парадокс най-напред убива най-добрите медии, а по-масовите, с по-занижени критерии, в момент на криза, като че ли правят бум.

  Друг от проблемите, посочен от Лозанов е, че българското общество все още като правно устройство и законодателно, но и като мислене, начин на програмиране, отношение и пропорции в медиите, не можем да излезе от аналоговата ера и да навлезе в цифровата.

  Навлизането в ерата на виртуалната комуникация променя из основи разбирането за медии. Тук има един нов възглед и съвсем нова философия, която би преподредила медийния свят у нас, и дефицитът от такова мислене се явява като негативна тенденция по отношение на свободата на словото, заяви Лозанов.

  Според него първата реакция за преодоляване тази устойчива тенденция надолу е да се създаде

  нов модерен закон за медиите, който да ги мисли в тяхната нова технологична среда,

  защото медиите наскоро преживяха своята технологична революция, а ние все още ги мерим и описваме със старите представи и думи.

  Медиите са свързани с качеството на демокрацията в една страна. Не може анализите да констатират използване на държавата в частен интерес, а в медийния сектор положението да бъде различно, е мнението на Нели Огнянова, специалист по медийно право и преподавател в СУ.

  ЕС създава стандарти, но държавите трябва да гарантират действието им чрез система от мерки и правила, в България това не се случва, коментира тя. Според нея, от една страна, причините са свързани с властта: често корпоративните интереси и техните баланси, а не общественият интерес определят окончателния вид на законите.

  „Зад редица норми в медийния закон стоят персонализирани интереси. Държавата открито подкрепя и разширяващи се медийни групировки“, допълни медийният експерт. По нейно наблюдение в последно време има и нова деформация:

  държавата става основен фактор при финансирането и на частните медии

  (чрез бюджет и средства по европейски програми), което обяснява превръщането на някои от тях в откровен инструмент на властта, така европейските средства играят срещу свободата на медиите.

  От друга страна, според външните наблюдатели, медиите съзнателно, системно, открито, активно, охотно се отказват от основната си функция – да информират – и обслужват политически и корпоративни интереси, смята Огнянова.

  Според нея няма изгледи достигналата високи нива фамилиарност между медии и власт да бъде прекратена по инициатива на властта. Няма логика статуквото да се промени и от облагодетелстваните от него медийни олигарси, напротив: ще се оказва съпротива включително чрез контролираните от тях медии, заяви медийният експерт.

  Междукорпоративните престрелки рядко са водени от публичния интерес, макар да имат такива ефекти, например като източник на повече прозрачност за собствениците на медиите, но независимо от това свободата в последна сметка е въпрос на личен избор, добави Огнянова.

   

  Източник:  Vesti.bg

• ГОРД политически кич

  Що за антипод на „мутрата“ във властта може да бъде „мутрата“ в опозиция, освен ако не приемем, че побоят в спортен клуб „Д’Ескрим“ е умален модел на политическата борба в България

   

  Какво може да събере на едно място архонти и масони, манекенки и поети, евродепутати и мутри, рапъри и журналисти, политици и шоумени? Отговорът е … ГОРД*. Новият политически пачуърк, съшит в незнайно коя лаборатория, бе официално учреден в неделя с балони, гръмки речи, самоцелни афоризми и ефектни метафорки. „ГОРД на Бинев срещу ГЕРБ на Бойко“, гласи рекламният слоган на образуванието. Признавам, че да имаш враг е вече сериозна политическа заявка, но не стига, за да компенсира липсата на смислени идеи и поне санитарния минимум от политика. Отсъствието на съдържание се компенсира с излишъци от патос: „В обществото има два вида лидери – едни, които са чобани и удрят по гърбината на народа, и други, които са готови да изтръгнат сърцето си и да осветят пътя напред“, поведе народа новият Данко, пардон Слави. Изповедалната реч на водача съкруши по-нежните сърца с откровения от типа „Да, аз съм грешен и не се срамувам от това“ и „От прекрасно дете се превърнах в пухкав чичко. Понякога не се понасям, любимите ми хора – сигурно също“.

  Извън интимната изповед на Бинев, обаче,
  политическите цели на обединението остават мъгляви

  Дотук имаме претенциозната декларация на евродепутата, че „има лична битка с глупостта, нещастието и бедността“, каквото и да значи това. Останалите му приоритети са също толкова лични и не по-малко общи: „Ако някой не дава отговори на въпросите за флашки, банки, монополи, да, той има лична битка с мен“ и „Ако някой обрича българския народ на геноцид, карайки българските мъже да лазят като котараци в краката му – да, той има лична битка с мен“. Явно всичко в тая работа ще е лично, както казват босовете на мафията. Изглежда този морален кодекс е дълбоко кодиран в манталитета на Бинев, чиято биография съответства напълно на представата ни за таекуондист от времената на прехода. Трудно е да си представим що за антипод на „мутрата“ (по собствения му израз) във властта може да бъде „мутрата“ в опозиция, освен ако не приемем, че побоят в спортен клуб „Д’Ескрим“ е умален модел на политическата борба в България.

  Неясен остава и юридическият статут на новото гражданско обединение – нямало да е партия, а обединение на партии, граждански сдружения, синдикати и работодатели. Предполага се, че вътре са добре дошли и унизените (предполага се от Борисов) български мъже, които лазят като котараци.

  Шарената сбирщина от артисти, политици и шоумени зад Бинев
  издава краткосрочна инвестиция с цел бърза печалба

  Или предприятие с ограничена предизборна мисия, като например окончателното ликвидиране на „Атака“. Или електорално подяждане на БСП. Очевидно новата формация се цели в протестния вот, на който се надяват двете партии. Така че, противно на декларациите и агресията спрямо ГЕРБ, засега ГОРД върши добра работа на управляващите, отслабвайки опозицията. И буквално копае гроба на „Синята коалиция“, която също го играе критик от десни позиции на властта. Да не забравяме, че до вчера Слави Бинев бе част от партия „Атака“, която пък цели три години подкрепяше безрезервно правителството на ГЕРБ. Без тази безценна помощ кабинетът на малцинството щеше отдавна да е паднал, а лидерът на Гражданското обединение за реална демокрация щеше да се лиши от главната си политическа цел. Възможно е и друго – на ГОРД да е поверена неблагодарната задача да изговори по адрес на ГЕРБ онова, което останалите опозиционни партии не смеят – къде поради политическо кръвосмешение, къде от страх да не им извадят кирливите ризи.

  По своя замисъл и членска маса ГОРД наподобява
  провинциална имитация на американското „Чаено парти“ –

  ултрадясно популистко движение, изповядващо утопията на „чистия“ капитализъм. В българския си вариант движението е само „парти“ – дотолкова хетероклитно, че е трудно да му бъде дадена каквато и да било дефиниция. Но вътре преобладават „успешни“ по българските стандарти бизнесмени и дами, политици с либерални възгледи и обтекаеми интелектуалци за разкош.

  И с просто око е видно, че цялата гюрултия е добре обезпечена финансово, което буди известни подозрения. Освен ако не вярваме в приказките за щедрия архонтски джоб, предназначени за наивници.

  На раждането на поредната ефектна абревиатура бабуваха евродепутати от БСП, ДПС и НДСВ, което придаде едва ли не европейско измерение на шоуто. Шоу, което с нещо напомня бутафорната съдебна сага „За един зашлевен шамар“, разиграла се преди години между Слави Бинев и боса на групировката ВИС Георги Илиев.

  ГОРД е тревожен симптом за политическата слабост и страхливост на сегашната политическа класа. Неспособна да даде сражение срещу ГЕРБ, тя предпочита да поощрява отстрани мазните борби между двама политически пехливани със сходни житейски съдби, изковани в подземията на българския демократичен преход.

   

  Галя Горанова,
  в. „Сега”

  –––––––––––––

  * Преди Слави Бинев да основа партия с абревиатурата ГОРД, това направиха други хора, чиято формация носи името Гражданско обединение за реформи в държавата (за създаването на тази формация информира и Еврочикаго – линк).

   

  Бел.ред.: Заглавието е на Еврочикаго.

• Дюсе или третата първа брачна нощ

  За онези, които не разбират от табла, ще обясня, че дюсе е конфигурацията, при която и двете зарчета показват тройки. Има нещо мистично в тази хармония. Както е казал тройно мъдрият Хермес, това, което е отгоре е като онова, което е отдолу; едната тройка провокира другата и същевременно я допълва, за да се постигне абсолютната завършеност. На мислите за тази троичност ме навя новината, че българският премиер тази седмица за трети път е направил първа копка на някаква нова инсталация в циментовия завод в Девня. За трети път първа копка – това е нещо като за трети път първа брачна нощ, при което булката все е девствена. Но докато третата първа брачна нощ е прекалено фантастична дори и за народните приказки, третата първа копка е факт от ежедневието и не само съществува със страшна сила, но и със страшна сила разкрива необозрими хоризонти пред фантазията.

  Ако аз, например, бях премиер, нещата изобщо нямаше да свършат тук. Веднъж докарал нещата до трета първа копка, щях също така и три пъти да прережа лентата на обекта. Представете си само медийния ефект. Аз и по веднъж само да режа лентите, съм плашещо популярен, представете си колко щеше да ме обича народът, ако ги режех по три пъти. Вярно, тогава вестниците ще трябва да увеличат тиражите си и ще трябва да стартират нови телевизионни програми, за да могат да се отразяват всичките рязания на ленти, на които ще подложа медийното пространство, но пък желаещи да отворят нови медии винаги ще се намерят. А и аз, като премиер, ще ги поощря с някоя и друга комуникационна кампания по европейските програми. Лошото е само, че българката много ще надебелее. Нали знаете, че при всяко рязане на лента около мен пърпорят девойки в народни носии, а аз имам навика да им тикам хляб в устата. Такъв съм си – гуша девойките като гъски. И ето го проблемът. Сега, като започна да ги гуша три пъти повече, поради това, че ще режа лентата на всеки обект вместо по един, по три пъти, девойките скоро ще се превърнат в тлъсти цоцолани и вече няма да са тъй радостни за окото. Но пък ще ги видят чужденци и ще си кажат: „Брей, как добруват тези българи в сянката на своя премиер! Я как са се ояли!”. Така че – всяко зло за добро.

  Освен това, ако аз, примерно, бях премиер, изобщо нямаше да се спра само до тройното прерязване на ленти. След като открием едно предприятие, то започва да работи, нали така? А като работи, следва да си плаща такси, лицензи, осигуровки, разни други работи и накрая данъци, които при нас са най-малки и ние много се гордеем с това. Да видим сега. След като на едно предприятие са направени три първи копки и след като същото предприятие официално е открито три пъти и три пъти тържествено му е била прерязана лентата, то (следите ли мисълта ми?) колко пъти това предприятие трябва да си плати на държавата, чийто премиер съм аз, таксите, лицензите, осигуровките, разните други работи и накрая данъците, които при нас са най-малки и ние много се гордеем с това? Разбира се, трябва да си ги плати поне три пъти. Лошото тук е, че горкото предприятие трябва да бъде посещавано по три пъти и от данъчните, и от икономическа полиция, както и три пъти трябва да си плаща всички необходими рушвети, които поддържат държавната администрация бодра и в добро състояние на духа. Но пък хубавите неща изискват известни жертви.

  Ето това щях да правя аз, ако (не дай, Боже) бях премиер на тази китна, но изстрадала през вековете страна. И в края на своя трети управленски мандат, щях да кажа това, което апокрифната мълва приписва на Карл Маркс като негови последни думи: „Пролетарии от всички страни! Извинявайте!”. Мисля, че това ще е добър завършек на една епоха, която за мен – въображаемия премиер на България – се е превърнала от дюсе в дюшеш. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

   

  Иван Стамболов,

  Sulla.bg

• Гърците съдят държавата за геноцид

  Икономиите са престъпления срещу човечеството, твърдят жалбоподателите

  Не се случва често гражданите на една държава да й връчат призовка, а още по-рядко европейско правителство да бъде дадено на съд в Хага. Това обаче очаква в скоро време Гърция. Според ищците мерките за затягане на коланите, въведени от гръцкото правителство, представляват геноцид в мирно време и престъпления срещу човечеството, предаде бТВ.

  Зад делото в Международния наказателен съд стоят две гъркини – Олга и Таня – майка и дъщеря, психоложки по професия, съобщава Би Би Си. Кампанията им обаче беше подкрепена от неправителствена организация, в която членуват гърци от всякакъв аршин. Това не са политически дисиденти или екстремисти, а напротив – учители, лекари, адвокати, всичките засегнати от орязването на социалните разходи, които се обръщат към Хага за помощ от последна инстанция.

  „Икономиите ни лишават от свободата ни. Като ни отнемат доходите и собствеността, оставаме без подслон, храна, здравеопазване, образование,” споделя Олга Йерициду. „Икономията не само сваля Гърция под линията на бедността, а под жизнения минимум,” включва се дъщеря й Таня.

  Двете жени подемат борбата си още през 2008 г., когато предупреждават в писма премиера Костас Караманлис за вероятните последствия от орязването на разходите в обществения сектор. При следващото правителство гъркините засилили кореспонденцията. След като в гръцките съдилища не ги взели на сериозно, Олга и Таня решили да потърсят справедливост в Хага.

  Токсичната комбинация от икономии и рецесия наистина поставиха Гърция на колене. Икономиката на страната се свива вече пета поредна година, а безработицата достигна над 20%.

   

  Източник:  Vsekiden.com

• <<
• 1
...
• 228
• 229
• 230
• 231
• 232
• 233
• 234
• 235
• 236
• 237
• 238
...
• 414
• >>