Всички авторски страници

Авторски

• Подполк. Николай Марков: НСО продаде за 10 000 долара информация от Сикрет сървиз

  Николай Марков е роден през 1970 г. Завършва военното училище във Велико Търново, а след това и право във Великотърновския университет. Започва работа в Националната служба за охрана /НСО/ през 1993 г. Уволнен е от нея през 2007 г. с предявени обвинения за… неизпълнение на задача да направи 50 лицеви опори и за обида на началник. По време на делата срещу него той разкрива, че държавните охранители шпионират по нареждане на ръководството наши и чужди политици, но това не е разследвано. Скандалният бивш офицер от НСО е обвиняван в какво ли не, но той е убеден, че истината за тази служба скоро ще излезе наяве и името му ще бъде изчистено.

  Николай Марков е отгледал от бебе сам дъщеря си, която вече е на 20 години. Днес той дава най-шокиращото си интервю пред “ШОУ”, в което разкрива още разтърсващи тайни от задкулисието на “големите игри”.

  – Наистина ли гардовете от НСО са били принуждавани да шпионират лицата, които охраняват, господин Марков?!

  – В НСО имаше една стая, която се наричаше “изповедалня”. Всички служители на НСО знаят коя стая се наричаше така. Не съм го аз измислил! В нея стоеше висш офицер, който се води някакъв началник. Той привикваше всеки гард от “Лични охрани” и го разпитваше. В тази стая всеки влизаше и казваше какво е правил, видял, когато е охранявал някого и т.н. Тези хора, които не се “изповядаха качествено”, бяха забивани някъде в ъгъла и не им се даваше никаква позиция в йерархията. Другите вървяха нагоре. Хората, които бяха зависими, защото са работили за някой бандит, след това ги шантажираха да им “снасят” информация за политици, които паралелно охраняват. След което

  и за бандитите, и за политиците се знаеше всичко.

  Тази информация къде е отивала вече, е друг въпрос…

  – А кога се попълваха прословутите бланки за “недъзите” на охраняемите от служителите на НСО лица?

  – Началникът на НСО лично разпореди пред целия отдел “Лични охрани”, че тези бланки трябва да се попълват. Даже тези колеги, които бяха пропуснали да го направят, бяха наказвани.

  Ставаше следното: Охраняваш някой човек. Свършва “охранителното мероприятие”, както са го наричали в УБО. Ти се връщаш в НСО и започваш да пишеш всичко, което се е случило – къде е ходил, какво е правил, с кого се е срещал, какви “недъзи” има… От НСО казват, че бланката е с “наименование” – събиране на данни за чуждестранно лице, но това не е вярно. На бланката имаше просто номер. Никакви наименования не е имала тази бланка. Нарушавали са се човешки права, а това е престъпление!

  – Вие твърдите, че доста от гардовете на НСО са работили за т. нар. организирана престъпност?

  – Шефът на НСО ген. Владимиров беше отстранен от поста си с мотива, че гардове от НСО работят за организираната престъпност. Той си отиде, хората останаха.

  Да, хора от ръководството на НСО пращаха служителите да охраняват организираната престъпност. За много пари, които отиваха директно в джобовете на някои началници от службата.

  Босовете на СИК, на ВИС – всички, които се сетите, бяха с охрана от НСО. Боби Цанков беше с охрана от НСО. За Боби Цанков специално нещата предстои тепърва да се изясняват. Има и свидетели, които ще излязат да разкажат, стига да има воля.

  Нещо куриозно:

  През 1997 година информация, която беше предоставена с гриф “Секретно” от американските Сикрет сървиз за методите на работа на държавната и правителствена охрана, беше изнесена от НСО и продадена в организираната престъпност за 10 000 долара. Това направи един много известен човек в държавата, който беше от ръководството на НСО, гравитиращ около кръга на бившия главен прокурор Никола Филчев, свързан с делото “Наглите” и с убийство! Неговата кариера се разви нагоре след НСО и за това помогнаха хора от организираната престъпност, защото организираната престъпност кадрува в службите!
  И в момента 80 процента от хората, които охраняват т. нар. организирана престъпност, са офицери от НСО. Не казвам директно “престъпност”, може и да са “бели и добри”. Но имаше много “бели и добри”, които ги разстреляха на бул. “България”… Впрочем,

  разстрелите ще продължат!

  Вътрешното ми усещане е, че още предстои най-тежката реформа, която трябва да сложи край на всичко това.

  – На вас лично предлагали ли са ви да работите от “другата страна”?

  – Много пъти! Няма такъв от “Лични охрани”, на който да не са му предлагали. Ние бяхме 100 човека. Всеки бандит, когато се свърже с теб, започваше да ти говори от 5 000 лева нагоре, аз съм стигал до 30 000! Не съм приел. Ако бях приел, досега да са го извадили.

  Пращаха ми и много “подводници” и изкушения, за да ме злепоставят, след като стана скандалът. В същото време Цвятко Цветков вървеше по медиите и разправяше, че съм любовник на Екатерина Михайлова… Тъжно! Ето, по същия начин работеше ДС!

  – Като професионалист смятате ли, че при убийството на знаковите подземни босове охраната им направи всичко необходимо?

  – Бездействието на охраната е също действие в определени случаи. Преди да бъда разстрелян Васил Илиев, охраната му изостана 2 км зад него. Той беше убит и тя пристигна 5 минути след това! Те са знаели, че това ще се случи!

  Тогава работех в група за бързо реагиране към НСО, чухме по радиостанцията и първи пристигнахме на мястото на разстрела. Видяхме го убит в колата, охраната я нямаше. Там нямаше хора от НСО, но ги познавах. Хората, които се занимават с охрана, се познават, независимо от коя страна са…

  – А охраната на Илия Павлов?

  – Илия Павлов беше разстрелян със снайпер. Охраната изобщо не се е месила. Но те са длъжни, според правилата, преди той излезе, да направят т. нар. отцепление. Ако се бяха мръднали 20 м напред, щяха да видят снайпериста. Нямам представа защо не са направили нещо, което се прави задължително при охранителна дейност.

  Има и неща, които не могат да се избегнат. Охраната не е 100 процента гаранция! Всичко, което се случва навън, може да се случи и с правителството. Трябва правителствената охрана да е регулирана със закон, за да се носи отговорност! Спомняте ли си моториста, който мина на 3 март пред Народното събрание. Ген. Димитър Димитров спря ли го – той щеше да се удари в него?! Той се беше изпънал като морков, все едно е гост на мероприятието, а не шеф в НСО! Ако беше зареден с взрив, цялото правителство плюс парламентът заминаваха! Някой понесе ли отговорност?!

  – Манол Велев беше с охрана от НСО?

  – Манол Велев се охраняваше от НСО в бронираната кола на Тодор Живков. Разпоредбата да я получи не става толкова просто. Да, имаше някакъв търг, но това не е всичко.

  Информацията, че ще се стреля по Манол Велев, се знаеше в президентството предварително,

  затова и му беше дадена. Защо да си вземаш бронирана кола, ако не знаеш, че ще се стреля по теб?!
  Когато Кюлев беше убит, човекът, който караше колата и беше с оръжие, е от НСО. Палачите на Стоил Славов са хора с пагони! Обикновените килъри нямат никакво значение. По време на убийството на бай Миле също присъстваха хора от НСО…

  – Спомням си за скандала, когато откраднаха пистолет от дома на Иван Костов, по онова време министър-председател? Как се случи това? Ваши колеги ли го направиха?

  – Питам ви – кой външен човек може да влезе в дома на министър-председателя, да отключи каса, да вземе пистолет и да го изнесе, ако няма участник от НСО?! Това се случи, след като Първанов дойде на власт. Това го направиха хора на Първанов вътре в службите. Този пистолет беше взет, за да се дискредитира охраната на Иван Костов. Защото, ако някой може да влезе да открадне оръжието и охраната да не види, та той може да влезе, да убие премиера и да си замине! Имаше такава директива от президентството – всички, които са работили с десни политици, да бъдат уволнени. Тогава аз поставих директно и открито въпроса пред ръководството и целия състав: “Искам директно да са обяви кой от нас е човекът, който е направил това! Не искам да работя с такива хора, защото не знам утре какво може да ми се случи!”. Тогава пак ме упрекнаха, че създавам напрежение. Започна разследване, което не доведе доникъде! И цялото дело беше предадено на НСБОП, тогава Румен Миланов й беше шеф.

  17 дена след този скандал в НСО Миланов дойде като шеф на НСО. И пред него, и пред всички пак поставих въпроса. Официално му казах: “Ако това не кажете, ще имате големи проблеми в НСО!” Той се обади по телефона пред нас и попита някаква секретарка: “Докъде стигна еди кое си дело?!” Каза – до пет дни ще има резултат! Повече не се появи при нас. След няколко дни го срещнах в асансьора и той ми каза:

  “Приеми, че този въпрос е приключен, повече не искам да бъде поставян!”

  Между другото пак 17 дни след случката пистолетът на премиера Иван Костов беше намерен на ведомствения паркинг на НСО, ръждясал, под една кола. Колегата, който е собственик на пистолета, и цялата охрана на Иван Костов ги очакваше военен съд и дисциплинарно уволнение. Не ги махнаха само заради такива хора като мен и още трима души, които казахме, че ако само си го помислят, ще се случат много по-страшни неща в НСО! Не че собственикът на оръжието не го уволниха няколко месеца по-късно, както и всички хора, които бяха работили с Костов…

  – А кой извърши кражбата в дома на Йордан Соколов, когато беше шеф на Народното събрание?

  – Доколкото знам, хора от старшинския състав, които охраняват вилите в Бояна. Влезли са, докато го няма семейството.

  – Как се назначават гардовете в НСО?

  – В НСО хората често се назначават по телефона. Това са “деца”, от които повечето за нищо не стават, но са сложени там, за да взимат големи заплати и да са покрай властта.

  Там имаше и офицери, които са назначени с неиздържан психологически изпит – нямат право да получат оръжие и затова работят без оръжие. Само защото баща му е Х! И поливат цветята в НСО, грубо казано. Назначавали са се хора с астигматизъм от деца! Има и много свестни хора в НСО, но след една-две години те напускат, защото не могат да преодолеят тази “простота” там.

  Назначаваха се шофьори на бронирани коли, които за пръв път се качваха на такъв автомобил, защото са хора на Георги Първанов. След това в организираната престъпност цената на един такъв шофьор на бандит е много висока!

  – Има ли нещо, което се е крило от обществото при катастрофите, които ставаха с коли на НСО?

  – Когато катастрофира малтийският президент, пилотната кола, която е задължителна, беше махната, и затова се случи всичко. Аз присъствах, когато беше наредено да се махне пилотната кола, въпреки че всички, които бяха в кортежа, коментираха, че това е недопустимо. И загинаха хора.

  Случайно оцеля малтийският президент.

  И то по Божията воля, не благодарение на НСО!

  В НСО има шофьори с по 10 катастрофи и смачкани коли. Имало пияни шофьори?! Ами кой да ги провери?! До НДК, когато се размаза кола на НСО, беше с пиян шофьор… Нали това беше въпросът ми към Първанов – колко коли трябва да изгорят от пияни шофьори на президента?! Ами аз като съм в колата и един такъв шофьор размаже друга кола какво трябва да правя според вас? После ти казват: “Не се е случило, и се покрива всичко!” Имам над 7 такива случая, когато ми се е налагало да мълча! Кой компрометира службите – те или аз?

  Много скъпа кола на НСО изгоря на морето, а вътре шофьорът бил с проститутка! Били са вътре, когато колата пламва… Няма жертви, но колата замина. Изтърван фас или нещо подобно.

  – Казвате, че се е трошала много държавна пара по време на ловните подвизи на президента Първанов. Наистина ли НСО организираше хобито му?

  – А кой друг?! Аз съм бил там и съм жив свидетел! В НСО имаше назначени хора на длъжност “ловци”! Тези хора не работеха като охрана, а организираха лова на президента Първанов! Бяха им предоставени коли и джипове от НСО, бензин – държавен, пари – държавни, командировъчни, всичко! Предварително трябва да отидат там, да организират всичко. Да се придвижи един президент от точка А до точка Б не е просто нещо.

  Няколко дни преди това се организира всичко – от полицията идват хора, от НСС, гонячи… Кой осигурява трасетата до Тополовград, примерно?! Това са държавни средства, всички тези хора са държавни служители! Те имаха ловен кръг, дружинка. Много известни олигарси идваха, хора от футболния съюз, от кулинарни предавания… Това не е проблем, но защо на гърба на държавата?! Да, английската кралица също ходи на лов, но в собствено имение и убива собствени животни, които си отглежда! Хобито на Първанов не може да го плаща държавата!

  – Заплашваше ли ви някой след сблъсъка ви с президента Първанов?

  – Естествено. Малко след сблъсъка ми с Първанов ми се обади човек, който работи в сградата на президентството, от най-приближения кръг, и ми каза:

  “Ако не мислиш за себе си, не мислиш ли, че имаш дъщеря?”

  Отговорих му: “Не знам какво ще се случи на дъщеря ми, но внимавайте да не се спъне и да не падне, без да иска, защото, ако това се случи… ще се случат за 24 часа много лоши неща в държавата!”. И в жестоките общества никой не е посягал на децата! Никога не съм парадирал с това, но аз от бебе съм отгледал сам дъщеря си. Така се стече животът ми… Да заплашват дъщеря ми в този момент не беше морално! Защото аз

  Георги Първанов съм го охранявал в най-тежките му години,

  колата са му я надигали да я обръщат, а всички от неговата охрана се бяха уж разболели по време на сблъсъците през 1997 година… По време на връщането на мандата на БСП именно аз пазех гърба му!

  – Всъщност вие как станахте гард в НСО?

  – Аз съм четвърто поколение военен. Иска ми се да кажа на някои хора, които изразяват съмнение в психическата ми годност, че има два изпита в държавата, които са най-тежки в тази област. И те не са в Милиционерската школа в Симеоново, които ги издържат и селянчетата от Мрамор. Единият е за летци, другият е за капитани на кораби.

  Бях приет именно във Военноморското училище, профил “корабоводене”, и там съм държал психологически изпит. Мечтата ми беше да бъда капитан на търговски кораб. Но тогава тези места се пазеха за определени хора. Затова отидох във Военното училище във Велико Търново. Там също съм държал психологически изпит. Завърших пред 1993 година като отличник на випуска. Първото ми назначение беше за командир на парашутно-десантен взвод в Пловдив, диверсионна част, направление Турция. Обикновено психически неуравновесени хора не ги пращат във въздуха в диверсионни части… Освен това бях и треньор на военното училище по карате, по-късно получих и черен пояс.

  С мен се свързаха хора от НСО, кадровици, които ми казаха, че търсят военни, предложиха ми да бъда в охраната на президента заради моите качества. Такъв човек не може да бъде психически неуравновесен! По-честолюбив съм. Бащината ми врата няма да бъде отворена за мен, ако се държа недостойно! Затова и ще съдя Румен Петков, който ме нарече “воняща хлебарка”!

   

  Интервю на Валерия Калчева,

  blitz.bg
  

• Goodman Theatre: “The Iceman Cometh” (“Продавец льда грядет”)

  Новый спектакль Goodman Theatre “Продавец льда грядет” по пьесе Юджина О’Нила, который мне довелось посмотреть 3 мая, я бы назвал одним из главных событий театрального сезона. Перед нами предстает отчаянный, безысходный, трагический мир героев одного из самых талантливых писателей XX века, лауреата Нобелевской и четырех (случай исключительный!) Пулитцеровских премий Юджина О’Нила. Спектакль поражает вниманием к деталям,
  тщательной проработкой характеров, детальной режиссурой (постановка артистического руководителя театра Роберта Фоллса) в стиле лучших традиций
  русского психологического театра. О’Нила часто называют “отцом” американского театра. До него американской драматургии просто не существовало. Из О’Нила “вышли” все: и Теннеси Уильямс, и Лилиан Хеллман, и Торнтон Уайлдер, и Артур Миллер, и Уильям Сароян, и Эдвард Олби… Но первым был он – нелюдимый, мрачный, вечно небритый Юджин О’Нил. Его учителями были крупнейшие европейские драматурги Август Стринберг, Генрих Ибсен и Антон Павлович Чехов. А что касается пьесы “Продавец льда грядет”, то в ней ощутимо влияние пьесы Горького “На дне”. Та же ночлежка, те же “лишние люди”, та же метафизическая глубина,
  эмоциональная насыщенность и проходящее лейтмотивом через весь спектакль щемящее чувство тоски. Спектакль, который длится почти пять часов с тремя антрактами, смотрится на одном дыхании.

  Пьесу “Продавец льда грядет” Роберт Фоллс впервые
  поставил в 1992 году. Роль продавца льда Теодора “Хики” Хикмана исполнил Брайан Деннехи. С того спектакля началось сотрудничество Фоллса и Деннехи, которое принесло актеру две премии “Тони” за лучшее исполнение мужской роли: в 1999 году за роль Вилли Ломена в “Смерти коммивояжера” А.Миллера и в 2003 году за роль Джеймса Тайрона в пьесе того же О’Нила “Долгий день уходит в ночь”. Перечислю другие спектакли актера в пьесах О’Нила – “Душа поэта” (сезон 1995-96 годов), “Хьюи” (сезон 2003-04 годов), “Любовь под вязами” (сезон 2008-09 годов), “Хьюи” и “Последняя лента Крэппа” (сезон 2009-10 годов).

  В спектакле “Продавец льда грядет” 2012 года
  Брайан Деннехи исполняет роль Ларри Слейда, а главная роль “Хики” отошла к лауреату премии “Тони”, известному американскому театральному актеру Натану
  Лейну. Я бы еще особо отметил яркую и точную работу нью-йоркского актера Стивена Уиметта в роли хозяина ночлежки Гарри Хоупа (это его дебют в Goodman Theatre). В остальных ролях – Патрик Эндрюс (Дон Пэрритт), Джон Хугенаккер (Вилли Обан), Ли
  Уилкоф (Хьюго Калмар), Дженнифер Энгстром (Кора).

  Спектакль “Продавец льда грядет” идет по 10 июня 2012 года. Заказ билетов по телефону 312-443-3800, на сайте www.goodmantheatre.org или в кассе Goodman Theatre по адресу: 170 North Dearborn Street, Chicago, IL 60601. Там
  же продаются абонементы на спектакли сезона 2012-13 годов. Одиночные билеты на
  спектакли нового сезона поступят в продажу в начале августа.

   

   

   

   

   

  (Все фото Лиз Лорен)

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

• Българският ансамбъл спечели втори златен медал в Световната купа

  

   

   

   

   

  Българският ансамбъл спечели втори златен медал в Световната купа по художествена гимнастика. Националките, водени от Илияна Раева, бяха най-добри и в съчетанието с пет топки.

  Ансамбълът, в чийто състав са Михаела Маевска, Ренета Камберова, Елена Тодорова, Християна Тодорова, Катрин Велкова и Цветелина Найденова, получиха оценка 27.850 точки. Българските момичета изпревариха отборите на Италия (27.750) и Беларус (27.600).

  Въпреки лекото напрежение състезателките на България се представиха отлично и не допуснаха грешки в съчетанието си под звуците на „Лунната соната“. Успешното изпълнение остави световните шампионки от Италия на второ място.

  България вече спечели златото в многобоя. Момичетата на Илияна Раева имат възможност да стъпят за трети път на върха – във финала на съчетанията с два обръча и три ленти.

  След първата титла Раева заяви, че е горда от успеха на момичетата си

  Източник:  в. „Дневник“

• Плевнелиев предупреди за провал на електронното правителство

  За първи път публично президентството и правителството сблъскаха позициите си по един от топ приоритетите на страната – електронното управление

  В координирана атака от София и Париж президентската институция предупреди за опасност от провал на е-правителство. Кабинетът отговори, че има ясно разписана стратегия и пътна карта как това ще се случи до 2015 г.

  „Електронното правителство няма да се случи и към момента не го виждам, защото не се знае кой носи отговорност“, каза президентът Росен Плевнелиев в четвъртък по време на оглавявания от него Съвета по конкурентноспособност и инвестиции, цитиран от в.”Сега”.

  В петък, но от Париж, вицепрезидентът Маргарита Попова повтори безпокойството на президента. “Е-правителство изисква сериозни финансови ресурси, както и ясно поемане на отговорност“, каза Попова на среща с български студенти.

  Това е първата открита критика на президентството към правителството три месеца след встъпването в длъжност на Плевнелиев и Попова. Леки искри между двете институции прехвърчаха и при разпределянето на подчинението на тайните служби, но то остана зад кулисите между двете институции.

  Още през март Плевнелиев декларира решителност да се намеси, ако партиите пречат на националните приоритети.

  „Винаги ще сложа аргументи на масата тогава, когато виждам заплаха за националните приоритети – дали енергийна ефективност, дали е-правителство, дали работещи институции, дали репутацията на държавата, за мен са важни тези приоритети и аз ще следя по тях да няма разнобой. Ако обаче политическите партии противоречат на националните приоритети, ако пречат, аз ще се намеся… За мен е изключително важно по националните приоритети да се работи в правилната посока. Ако това не се случи, съм готов да се скарам с всеки“, декларира президентът на 26 март 2012 г.

  Президентството иска отделна държавна структура

  От коментарите на Плевнелиев и Попова става ясно, че за да върви реализацията на е-управлението, ще е необходимо да бъде създадена отделна държавна структура, която да носи персонална отговорност.

  „Ако България наистина иска работещо е-управление, то поне три институции, които се занимават с това, ще трябва да се слеят, да се зададат конкретни срокове, план за работа и да има ясно разпределение на отговорностите”, каза Плевнелиев, цитиран от в. „Сега“.

  Според Попова за ефективно електронно управление е необходимо да бъде изградена централна държавна структура, а отговорността за изграждането на е- правителство да се носи персонално.

  Има Съвет за електронно управление и пътна карта

  От септември 2011 г. действа и Съвет за електронно управление, председателстван от премиера Бойко Борисов, се казва в официално съобщение на Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията (МТИТС). В него влизат петима министри – на финансите Симеон Дянков, на вътрешните работи Цветан Цветанов, на транспорта Ивайло Московски и на еврофондовете Томислав Дончев.

  Съветът координира дейностите и мерките за въвеждане и развитие на е-управление. Заместник-министър Валери Борисов е натоварен лично от премиера Бойко Борисов да осъществява дейностите по реализация на електронното управление, е посочено още в съобщението.

  Валери Борисов отказа да коментира думите на президента и вицето му с мотива, че не ги е чул лично и не знае в какъв контекст ги е казал. Зам.-министърът е в отпуск и от десетина дни не е в София.

  Има стратегия за е-управление и разписана пътна карта с конкретни срокове по години до 2015 г. какво трябва да се случи и колко ще струва, напомни Валери Борисов.

  Според документа над 204 млн. лв. ще е необходимо да бъдат инвестирани в е-правителството до 2015 г.  Той е в процес на активни обсъждания с Министерството на финансите и останалите ангажирани институции. Очаква се междуведомственото съгласуване на ключовия документ да приключи до средата на юни, се казва в съобщението на МТИТС.

  Междувременно по време на работното си посещение в Норвегия министър Московски е договорил пари за е-управление. Те ще дойдат по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежката програма за сътрудничество. Размерът им ще защити от предложените от българската страна проекти.

  Е-правителство ще остане за довършване на следващия кабинет

  Валери Борисов беше посочен от премиера като отговорник за реализирането на е-правителство, след като го назначи на поста през октомври 2011 г. Бойко Борисов смени тогава предшественика му Първан Русинов от поста недоволен от темповете на реализацията на проекта. Нещо повече, премиерът обяви, че взима нещата под личен контрол. „Искам до 8-10 месеца да сме готови с електронното правителство“, каза тогава Бойко Борисов.

  Това обаче няма как да се случи в сроковете поставени от премиера. Реализирането на е-управление става основно с европейски средства по оперативна програма “Административен капацитет”. Двата големи проекта за 28 млн. лв. се изпълняват от МТИТС. Първоначално те трябваше да бъдат изпълнени до март 2012 г., но заради обжалване на обществените поръчки срокът беше удължен с една година.

  Този срок също най-вероятно ще бъде удължен, тъй като все още по нито една от поръчките няма избран изпълнител.

  Факт е, че след идването на Валери Борисов за зам.-министър, нещата се ускориха, но обжалванията на фирмите забавят изпълнението на проектите. В момента по първата голяма поръчка за 15 млн. лв., която трябва да свърже най-важни е-регистри в държавата в една система, тече срокът за обжалване на класирането. По втората – за е-карти, с които ще се влиза в системата, пък ценовите оферти предстои да бъдат отворени в края на юни.

  Източник:  Mediapool

• Greek businesses flee to Bulgaria

  From Fred Pleitgen and Juliet Mann, CNN

  Rakovski, Bulgaria (CNN) – Greece’s economic problems may be having a negative impact across much of Europe, but one country could be benefiting from its troubles.

  Greek investors are said to be jumping across their neighboring border to Bulgaria, money in hand.

  „It’s a very sad reason but it is happening actually,“ says Georgy Ganev, an economist from the Center for Liberal Strategies. „Even some Greeks are transferring their monetary balances from Greece to Bulgaria – obviously hedging the risk for Greece leaving the eurozone.“

  Leaving the eurozone is the solution to Greece’s troubles, according to markets analyst Louise Cooper, from BGC Partners. „Greece has to exit the Euro, it has to get competitive, has to devalue currency and then almost needs a Marshall Plan,“ she says. „Austerity has destroyed the country.“

  Tough measures brought in to rescue the Greek economy have seen a massive drop in the standard of living, and it’s brought pressure on the interim government.

  Whoever wins the national elections on May 6, the government needs to impose more austerity measures – worth 5.5% of GDP, or $14.4 billion, plus a further $4 billion in taxes – conditions of the EU/IMF bailout that is keeping Greece from going bust.

  Greek businesses are now looking at Bulgaria, to take advantage of its lower taxes and wages – and to be more competitive.

  Staff Jeans is one Greek company that is making the move. Part of its production is already carried out in Bulgaria but after sales in its home country plummeted by 40% last year, it is now looking at moving all of its manufacturing across the border.

  „What is happening in Greece right now is a tragedy,“ says Joseph Komninakidis from Staff Jeans. „We are losing a lot of revenue and at the same time have large costs bringing our products back and forth between Bulgaria and Greece.“

  He says his company needs to reduce these costs to be more competitive in Europe.

  It’s not just business that is shifting, but also private investors. Real estate brokers have noticed an influx of Greek buyers. „It is not so far to travel for them,“ explains Boyko Boykov from B & H Real Estate. „It’s because of the prices and because of the location.“

• Н. Младенов: Случилото се днес в Скопие е недопустимо

  По повод инцидента* по време на церемония в памет на Гоце Делчев в Скопие българският външен министър заяви:

  Случилото се днес в Скопие по време на възпоменателната церемония в памет на Гоце Делчев e недопустимо. Опитът за възпрепятстване на поднасянето на венци от посланика на Р. България в Скопие е в противоречие както с европейските принципи, така и с човешките норми на уважение към паметта на личностите, допринесли за свободата и достойнството.

  Именно затова по-рано днес в МВнР пред посланика на Р. Македония Благой Ханджийски беше изразен остър протест по повод случилото се.

  Надявам се този крайно неприятен инцидент да остане изолиран случай. Очакваме информация от македонската страна  за мерките, които смята да предприеме за недопускане на бъдещи подобни прояви на агресивност и нетолерантност срещу България.

  Осигуряването на безпроблемно честване и отбелязване на исторически дати и събития е знак за възприемането на европейските ценности и желанието за развитие на добросъседските отношения в региона – главно условие за приемането на страните в ЕС.

  Дирекция „Информация и комуникация“ на МВнР

   

  –––––––––––––––––––

  * В Скопие попречиха на българския посланик да положи цветя

  Хулигани попречиха на българския посланик в Македония да положи цветя на гроба на Гоце Делчев в двора на църквата „Св. Спас“ в Скопие.
  Делегация, водена от новоназначения посланик в Скопие Иван Петков и местни българи се опитала да поднесе цветя на гроба на бореца за освобождаване на българите в Македония Гоце Делчев по повод 109 години от гибелта му.
  Пред църквата „Свети Спас“ българската група е била нападната от група хулигани.
  Един от българите, очевидец, Драган Попов свидетелства: „Аз бех на гробот и бехме спречени да се положат китки и ще дойдеше до физически побий избегнахме и посланикот не положи китки“. Според Попов хулиганската група е била от античното крило на ВМРО-ДПМНЕ.
  МВР на Македония неофициално потвърди, че хулигани са попречили на българския посланик да положи цветя на гроба на Гоце Делчев и че е имало „вербални нападки“ към посланика.

  Източник:  Vesti.bg

   

• Над 80% от работодателите в България са с ниско образование

  Бизнесът не знае от какви служители има нужда, въпреки че се оплаква от липсата на кадри

  Над 80% от собствениците на фирми в България са със средно и по-ниско образование, показва изследване на Европейския институт, цитирано от Българската стопанска камара, изготвено във връзка с необходимостта в страната да идват висококвалифицирани кадри от трети страни с помощта на европейската „синя карта“. Това е документът, който дава право на работа на хора от държави извън Евросъюза в страни от общността и урежда статута на техните семейства.

  Активно действащите фирми у нас са около 300 000, твърди доц. Серафим Петров, експерт в стопанската камара. Според него е притеснително, че въпреки ниската си квалификация българският работодател смята, че служителите му не могат да знаят повече от него и се опитва да наема висококвалифицирани кадри за нискоквалифициран труд и срещу ниско заплащане.

  Друг проблем на работодателите е, че въпреки оплакванията си от липсата на подходящи кадри в повечето случаи и те самите не могат да обяснят какви специалисти точно им трябват. В същото време и у студентите липсва желание да се образоват. „Често явление е те да не посещават лекции, да не се готвят качествено за изпити или въобще да им липсва цялостна мотивация да се образоват“, твърди доц. Петров.

  Работодателите у нас разчитат на вноса на високоспециализирани специалисти от трети страни, за да компенсират липсата на качествени кадри заради „изтичането на мозъци“ и скъсаната връзка между бизнес и образование. „Синята карта“ обаче едва ли би могла да помогне за идването на достатъчно и качествени специалисти, тъй като е голяма вероятността те да използват документа само за да узаконят пребиваването си в друга европейска държава. „Със „сините карти“ много лица от трети страни биха проявили интерес да дойдат да работят в България, но той е породен единствено от това, че веднъж получили документа, те могат да заминат в която и да е държава на ЕС. Ние ще сме само трамплин за тези специалисти, тъй като заплащането и условията на труд в България се разминават коренно с тези на ЕС“, смята доц. Петров.

  Картата урежда статута не само на специалистите, но и на техните семейства. Тя беше регламентирана в родното законодателство в средата на 2011 г. Документите се обработват за най-много три месеца, а условието е заплатите на наетите да са поне 1.5 пъти по-високи от средната за страната. По последни данни тя е 707 лв., т.е. чуждите специалисти трябва да вземат не по-малко от 1060 лв.

   

  МИТОВЕ

  Български работодатели вече назначават програмисти и инженери от държави извън ЕС, съобщи Надя Димитрова от Международния център за развитие на миграционната политика и външен експерт към Европейския институт в София. През втората половина на 2011 г. у нас са издадени седем „сини карти“ за компютърни специалисти от Индия, Русия, Иран, ЮАР, въпреки уверенията, че българите са сред най-добрите в тази сфера. От началото на т.г. работодатели са заявили още пет „сини карти“.

   

  Дина Христова,

  в. „Сега“

• Възвишения в съвременната българска литература

  Милен Русков,  из книгата  „Възвишение“

  .

  На следващия ден в град К. отседнахме в хана да ся наспим. А там, брате, един френец. Кой го знай тоз френец какъв вятър го е запилял насам. Ханджията разправя, че бил някой си инджинерин. Гледам го френецът – един строен такъв человек, с европейски опнати дрехи, сако сложил дълго доколени, на врат му боямба (вратовръзка) златочерна на раета, бомбе си в ръка държи, панталони му и те на раета сивочерни, чепички му лъщят на слънцето. Брате! Изискана работа! Красиво е да си европец, туй ще ви река! Като го гледам така, и на мен бая ми ся поревна – викам си, желал бих и аз тъй да ся обличам, да ся издокарам тъй, като человек сред человеците, а не като азиатский някой поданник, Абдул Азизу грозний подопечник. Ех, рекох си, живот е несправедлив.

  Аз ся осведомих и наинформирвах (как ся туй зове по французки), че тоз френец работел за аустрийската так називаема железница, проверявал откъде може тя да мине. У Турско сичко е зело да става аустрийско: аустрийска поща, аустрийска железница… Някой ден те ще сложат и аустрийски султан, мене слушай. Брате, Турско ся разпада! Англичане горди британци са сичко у Анадола яко овладели – кое струва повече от пет пари, имам под вид; те затова за Турско толкоз милеят, защо за собствений си джоб милеят. Макар да не съчувствувам, туй го аз разбирам (Je comprendre) – аз тоже за собствений си джоб милея, кога даже не съм англичанин. А те са и англичане, и горди европейци, кое ще рече – имат търговска Висша цел (меркантилическа), коя им като пътеводна звезда служи в черное небе дивой Азии и коя те следват с ненащърбаема енергия в юнашкото това овладевание и яко цицание на сякакви диви народности и държавности, от чиито едни прости гърди те благо бозаят златное мляко благополучия, за върховното процветание и всяческо успевание на ненадминатата тази европейска сивилизация, като която втора никога не е и имало. И на която и ний сме ся сърдцем устремили и духом наострили да бъдеме членове. Но никакви членове не сме, ами сме проста народност. Коя ще я яко опоскат, защо това и заслужава.

  Но ти Анадола го махни, ами гледай, че от таз страна на ибания Възпор аустрийци са зели сичко да овладяват. „Край Възпора шум ся дига, лъскат саби, щитове. Ей го, Симеон пристига, воеводи си зове.” Зове той, на шуря си учинайката. Виж, аустрийци, и въобще европейци, здраво пипат. На сичко ръка слагат. И тоз вишеречений френец ся е доброволно посветил на чуждия аустрийски народ с ежемесечно служение против едно заплащане, за осъществяването и реализирването (фр.!) на споменатата Висша цел. Нощя иба ли го що прави, но деня ходи да обикаля околние пространства, проучваейки землемерно, откъде, как разправят тукашни местни хора селяци, ще минава так називаемата железница. Аз таквоз нещо никогаш не съм виждал. За Асенчо хич даже не ма и питай. Ш’та шамаросам, заде ми задаваш глупави въпроси и ми ценно револуционно време губиш. Ибах та! Мисли малко!

  Българе, българе… Как съм ся аз озовал сред вазе? Туй ми е най-голяма грешка в живота. (Мал шанс ся зове по французки.) Неразбрано племе, братче! И не стига туй, ами го и овладели диви анадолски османлии. Изскочили, брате, от черний азиатский лес по пълнолуние, като върколаци и луноходи. Туй не са ти тебе изтънчени, коджа интелегентни французои и французойки, ами е дива азиатска паплач! Някой французоин ако ги види, ще припадне от миризма им само. А ний с таз гмеж живейм в едно царство. Но хайде хак да ни е, защо и ний сме последни отрепки, аз да ти река!

  Та значи тоз французой, за кой ви ся издума отгоре, ся помещава на вторий кат при нас, в отсрещний край на пътеката. И гледай Съдба как разпореди, че като ся наспахме ний с Асенча, ставам аз в ранния следобед и отидох долу на двора да пия вода от чешмата и да зема нещо от гостилницата, и го гледам френеца насреща ми, прибира ся чиляка и като ся разминавахме, дружески ми кимна и бомбе си от глава надигна. Аз ся след няколко стъпки бързо врътнах да видя где ще отиде, и го видях че ся качва по стълбите и после чух врата да ся затваря – явно си в стая отишъл. Аче ся замислих и отидох, та пих вода, и като ся връщах, заслушах ся тъй пред вратата му да видим дали ще чуя нещо – тишина, брате, чилякът спи ли, кой го знай. Като ся прибрах в наша си одая, рекох на Асенчо:

  – Асенчо – рекох, – иди, братко, долу и запрегни Дяда Ювана, да сме готови немедленно да тръгнем.

  – Защо? – учуди ся Асенчо.

  – Бе – викам – действувай, не рассуждай! После ш’ти обяснявам.

  – Ама защо? – кай.

  Та ся принудих да му обясня. Той слезе долу, пък аз ся замислих за френеца. Гледай къде го Съдба зафърлила. Железници да прокарва. Инджинерин человек! Туй не е проста работа. Аз железница може да не съм виждал, но съм чувал какво тя представлява. Железний, кай, кон прогреса! Бре, ибах ва! Тоз ми мяза на человек, що би яздил железний кон. Язди, и с бомбе си народ поздравява.

  А ей ти го прочия и Асенчо, що наший кон язди, върна ся и вика: „Готово”, кай. Аз минах един път по пътеката, като ся заслушах пред вратите дали ще чуя някакво движение вътре, да видим хора дали има, но нищо не чух. По-длъжко ся застоях пред вратата на френеца и там нещо чух, някакво движение ми ся счу, ил’ затварянето на някоя си вратничка на долап, такова някакво нещо.

  После ся върнах, зех другаря си Колта и другите си багажи и с бърза стъпка с Асенчо влязохме в стаята на френеца. Ти си представяш, че той бая ся изненада. Стои в средата на одаята и ни гледа учудено. Аз отидох, та го фанах приятелски за лакътят.

  – Дай – викам, – друже, туй сако. И бомбе някое, ако имаш.

  А той ся дърпа и говори нещо, но не можеш му разбра. На французки нещо. Нещо като „жужу-мужу, жуа-муа, он-бон”. Но една дума му ясно разбрах – „терибль, терибль”. Не знам що ще рече. Ще видя после в речника на Богоров. Но мисълта ми е – не му ся разбира, европейский человек. Аз си дръпнах кесията и извадих от нея една жълтица, като му обясних, доколкото можах, че повече не можем му даде, защо тия пари ни трябат за револуциата. И като казах това, подадох му жълтицата и зех да му свалям сакото. А той:

  – Он-бон – нещо, – жуа-муа – и бърка в кесията, още жълтици иска.

  – Е, не – викам, – ще прощаваш, но повече не можем ти даде. Туй е за нашта револуциа. – И ся надигнах към него, приближих си главата до него, белким ма разбере, и му викам: – Револуциа, револуциа.

  А той пак:

  – Терибль, терибль.

  – Аче туй нали е французка дума, и нея ли не разбираш? – разперих ръце аз. – В чудо ся видях от тебе, братко!

  И тогаз мен ма осени тая, да не кажа, блестяща мисъл, и викам на Асенча:

  – Я дай „Старината”!

  А и на него бързо му сече пипето и ся веднага сети, че аз имам под вид списанието на Раковскаго, „Българската старина”, чийто единът брой аз си носех в торбата. И бръкна Асенчо, та ми го даде. А аз го отворих в самото начало, дето е уводът, и показах на френеца онуй място, където пише:

  „Ето що говори о тому един учен:

  La philosophie Indienne est tellement vaste, que tous les systèmes de philosophie s’y rencontrent, qu’elle forme un monde philosophique, et qu’on peut dire à la lettre que l’histoire de la philosophie de l’Inde est un abrégé de l’histoire entière de la philosophie.”

  А туй ще рече, както отдолу ся е пояснило:

  „Индийското мъдрословие е толкова обширно, штото сичките системи мъдрословия ся срештат в него; то съставля един цял свят мъдрословия и можи ся каза буквално, чи повестността Индийскаго мъдрословия е едно съкраштение на цялата повестност мъдрословия.”

  Ей туй му показах на френеца, на неговия си язик хем написано, и не е нещо страшно, да речеш, ами за мъдрословието мисъл, а той ма гледа, като че ли е кон с три крака видял, или не знам си що. Аз му викам:

  – Ний с добро идим, разбираш ли? Разбираш ли? Хабер алмак?

  А той само маха с ръка и нещо бързо-бързо блещореви, жуа-муа, не знам що си, че зе и да ся дърпа да излиза, та аз трябаше да го придържам за ревера.

  – Ей – викам му на Асенча, – ний сме попаднали на най-тъпия френец в цяло Френско.

  А Асенчо вика:

  – Ох – кай, – с тоз чиляк не можем са разбра. Поради язиците голяма разлика има и полное недоумение.

  Но мен вече ми узря мисълта и му рекох:

  – Ще зема – викам – да го чукна по главата с тъпото на пищовът, че да ся свърши работата. Той иначе не ни разбира, чилякът.

  А през туй време френецът бърка в кесията и си сочи сакото и нещо говори – он-мон, туй-онуй.

  Е, пресегнах ся аз и го чукнах с приклада по челото, като внимавах да го не нараня, а той ся дръпна назад и изпищя нещо, но не падна, понеже твърде леко го бях ударил. Наложи ся втори път да го чукна, вече по-ячко, и той падна на земята в безсъзнание, като чувал някой. А Асенчо ся наведе над него, разглежда го и вика:

  – Бачо Гичо, ти да го не повреди чиляка? Нидей тъй!

  – Нищо му няма! – викам. Туй е европейски чиляк. Ще ся оправи той. Но иначе нямаше как да ся разберем с него, нали виждаш. Ще полежи тъй и ще ся оправи.

  Не че бях чак пък съвсем сигурен, но какво да река?

  После ний свалихме на френеца сакото, панталонките с раетата свалихме, а тоже ризата. Боямбата и бомбето видях на една окачалка провесени, та ги зех и тях. Накрая и чепичките свалихме. Другите неща как да е, панталоните като ся леко подгънат, направо ми лепват, га че ли някой терзия ги е нарочно за мен по мярка правил, обаче обувките му на мене са ми леко големшки, и туй то. Чиляка малко по-едър от нас пада. Туй е тъй, защо е той от германските народи. Те са едри хора, снажни и левенти, да ги иба в чукундурите.

  – Тук ний нещо ще тряба да сложим – викам му на Асенчо, – да запълниме петите.

  Той зе да ся оглежда, горкий, па изведнаж лице му светна, и вика:

  – Дай да изтръбушиме възглавниците, па да пълниме.

  Ний зехме по една възглавница и ги изтръбушихме, но после аз ся сетих, та му викам „Бе защо са ни на нас две, тя и една стига”, и едната я оставихме настрани, а от другата зехме перушина и напълнихме тъй-тъй където тряба, и ми лепнаха тия чепици като изляти направо!

  После аз ся поколебах малко, пък оставих две жълтици на масичката. Ибах та, туй са двесте гроша! Ако не стигат за сичките тез дрехи, то почти за сичките сигур стигат. Иначе ще значи, че не мож’ да ся ти пазариш. А като не можеш да ся пазариш, къде си в тоз свят тръгнал! Пък тряба и да ся има под вид, че туй са носени дрехи, употребени. Двесте гроша може и в повече да дойдат биля. Но хайде, от мен да мине, и да е жив и здрав Араба-Конашкий проход.

  Освен туй и мои си дрехи внимателно сгънах, та оставих, ако няма що да облече той на първо време, макар че никак не ми ся вярва той да няма друг чифт дрехи. Но все пак, че знае ли чиляк. Да не ходи по вътрешни гащи из улиците. Само кундурите си задържах и навущата, ако ми трябат за Балкана, едно-друго.

  После проверих в чекмеджетата на писалището му – защо в таз стая и писалище има – и намерих там едни франкове. Скрити тъй между книжата, множество каймета. Аз книжни пари рядко съм виждал, па и много ги не тача, но тез ми станаха интересни, че са французки пари – едни хора най-различни, изобразени на тях, орли и прочия. Зех по едно-две каймета от секи вид, да имам за спомен, а другите ги оставих. Най-големите бяха по петдесет франка, две парчета. Колко ли ще е туй в грошове? Е, зех ги. Макар те да не са най-красиви, мен ако питаш. Но ний и числата тряба да уважаваме, не е ли тъй?

  После го погледнах тъй френеца, един вид да ся на ум с него сбогувам, а той си лежи в безсъзнание, уста си леко отворил, га че ли спи като бебе невинно, но сърдце му тупка, как аз на шия му проверих, ще ся оправи.

  – Е – рекох, – ако има нещо, прощавай!

  – Ако има нещо, няма нищо – обади ся и Асенчо.

  След туй ний вече излязохме от там. Като минавахме през гостилницата, няколко души ма изненадано изгледаха, но не рекоха нищо, аз ся разплатих с ханджията, като сложих пръст на устата си, да не казва нищо, и той само ми написа сметката на един лист, аз му платих, като му оставих и добра поддавка (бакшиш), и нали Асенчо беше вече запрегнал Дяда Ювана, мигом отпрашихме от там. Дядо Юван си нравът сменил, сякаш разбира, че работата вече сериозна иди, че ся е Дело мощно вече зафанало, и затуй в необходимата минута препуска като млад някой юнак. Бравос, Дядо Юване! Намерихме си късметя ний с тоз кон, туй ще ви река. Защо е вече той възрастен, опит има, и ума си опича и знай кога що да прави. Сякаш му скрито чувство правилно подсказва – туй направи, онуй направи.

  Абе ометохме ся, с една дума, за нула време от там, и скоро стигнахме до Н-ското село, а по-право е да ся рече до Н-ската махала, къде спряхме пред една чешма да напълним вода. Аз слязох с една бъклица, как съм тъй с сакото и бомбето, и златочерната боямба на врата ми ся от вятъра планински свежо вей, а до чешмата един праз лук потуранко седи и ма гледа, като че ли е попската щерка гола видял. Аз го търпях, търпях, докато пълня от чучура (кой слабо тече), пък накрая му казах:

  – Какво ма гледаш? Европейски чиляк не си ли виждал?

  А той га че ли ся стресна, като му проговорих на български, и отскочи назад и бързешката ся отдалечи.

  – Неразбрано племе! – викам на Асенча.

  – Че той френец кога е виждал! – отвърна Асенчо. – Само овце и конски лайна. Ти там френец не мож’ видя! А не ся и образоват, букварите не четат, нищо не знаят. Неразумний юроде! Где си тръгнал?! Туй още бача ни Софрони го е казал, поп народен.

  – Туй бача ти Паиси го е казал – поправих го аз.

  – Тъй ли беше? – рече Асенчо. Аче може, може. Но добър чиляк е бил.

  – Кой това?

  – Аче и Софрони, и Паиси.

  – Тъй е съгласих ся аз, – право думаш.

  А после, докато пътувахме с каруцата, ся сетих, че туй го има някъде и у Раковски казано, май у „Горския пътник” казано. И тъй му и рекох на Асенчо:

  – Абе туй – викам – го има някъде у Раковски казано, май че у „Горския пътник” казано, но къде ли е?

  Асенчо обаче не разбра за какво му говоря.

  – Ибах та, сега ще го намеря – рекох аз и запрелиствах „Пътника”. Туй ся нарича на французки „амбиция”: кога много ти ся иска нещо да сториш, и мамичката им би ибал на сички, кои ти на пътя стоят. Туй ся зове амбиция. Та, рекох, фана ма амбицията и ся затърсих в „Пътника”, и го намерих не ами, оттатък даже! – Ей го – рекох на Асенчо – що дума Раковски: „Аз съм запомнил в Цариград преди 20 години, кога минеше някой си Европейц с висока шапка, от Пера насреща в Турские отделения (махали), и самия цариградски кучета, кто с изобилие лежат по цариградски улици, втурваха ся и лаяха того тям непозната госта; а на другии народи турски нищо не струваха, ако и да ги настъпваха лежаще.”

  – Тц, тц, тц – поклати глава Асенчо, – сичко е в турско царство объркано. Даже и животни са невредни, даже и кучета е закачило, виж на! Сичко е невредно в турска държава.

  – Европата те мразят – завъртях глава и аз. – Душевно неразположение към нея чувствуват, не щат като нея да бъдат. Техний си азиатский начин обичат, тъй им иди отвътре. Правят, струват, преструват ся, но накрай все към азиатский им нагон ги влече.

  – Те и наште хора са таквиз – рече Асенчо.

  – Наште хора ш’ся оправят – отговорих аз. – Азиатско им е на тях чуждо, но са го много попили. Петстотин години са туй. Не е шега работа. Но пъп им е другаде фърлен, нагон ги на другаде влече, душевно им разположение на другаде бий.

  Асенчо си мълчи, но май много-много ми не вярва.

  По едно време спряхме на една пъстра сянка да похапнем и Асенчо извади от багажът ни наште зимни аби, да ги използуваме като постелки, че да седнем на тях, и докато ги той застилаше, аз го някак неволно тъй огледах, и му рекох:

  – Я ся виж какъв си потуранко! – викам му.

  – Защо? Аз тъй си ся поминувам – вика той и ся оглежда.

  А аз го гледам как ся тъй оглежда учуден що му има – не разбира, прост чиляк, тъй свикнал, – и като го гледах такъв смях юнашки ма напуши, че бая силно ся засмях.

  Той ся обиди момчето – ама на, не можах да ся воздържа!, – лице му ся издължи, натъжи ся, и ми вика:

  – Ти хич не си прав, бачо Гичо, тъй да ся присмиваш!

  Аз му ся извиних. И от сърдце – наистина не исках тъй да става.

  – Туй, бачо Гичо, и в буквареца го пише – каза Асенчо. – „Другому не ся присмивай, ами тебе си обгледувай.” Тъй пише. От Петра Берона речено.

  – Прощавай! Право дума Берона.

  А той пак повтори:

  – „Другому не ся присмивай, ами тебе си обгледувай” – и даже пръст подигна, като даскал някой. Я го глей пишлемето, какви движения (жъстове) научил!

  Аз си замълчах, защо аслъ не исках да го обиждам момчето. Хубавото на Асенчо е, че бързо му минава. Докато свършим вечерята, аз пуснах няколко майтапа, един от друг по-глупи – но нà, друго не ми дойде на акъла, – а той ся смей от все сърдце, чистосърдечно, глас му звъни в корията. Асенчова работа.

  Аче ся дигнахме от там и отидохме за вечерта в град К. (друг един), къде отседнахме у един комитетски чиляк. Не щеш ли, оттука минал куриер с писмо от Тетевене, и им разправил какво става с Араба-Конашката работа. Брате, турци са съвсем изветрели! Турци оплескали сичко! Какво ся бях аз притеснил да крия в тефтера имена, места, таквиз работи – дивотии. Малко остана сите уличаващи обстоятелства да задраскам, едната леност ма спаси. Но тез не могат нищо направи! Вечно ся нещо объркали, сичко забалтачили. Не могат ся никогиш с нас справи. Виж какво направили с Араба-Конашката работа:

  Като разбрали за обира, пуснали потери да обикалят наоколо, да гонят Михаля, защо наште хора, начело с Тодора, ся били благополучно измъкнали рано-рано, та онез там само бродят по баирите вятъра да измерват. А още орханийският каймакамин подкупил шпиони да слухтят и да му докладват нещо за обира на хазната, ако разберат. И тъй му докладвали, че четирма някакви си етрополски бейчета, към 18-20-годишни, в деня на обира ся намирали в Преведенската клисура, от другата страна на прохода, и там дигнали голяма гюрюлтия. Защо те зели някакви си гювендии – помакини и циганки – и ги завели на Преведена да мърсоват с тях. Там ся напили, фанали едни овчари, па зели да издевателствуват над тях, яздили ги и ги били, заклали си един овен да ядат, че накрай и запалили една кошара. Тамошний овчарин ги заплашил, че ще ги обади на бащите им, и тез го почти до смърт пребили. Аче не стига туй, ами и пукали с пищови у клисурата. Туй като го разбрал Масхар паша, софийският мютесариф (управител), веднага ся дигнал за Етрополе, и ила, че ми трябаш! Тез етрополски чапкъни, рекъл той, щом мърсоват с гювендии и бият овчарите и пукат с пищовите за собствено удоволствие, те може за собствено удоволствие и царската хазна да са обрали. Аче после бой и вик до небесата, прахан им палили под нохтите, гладни ги с дни държали, – казвайте, думали им, къде скрихте хазната. Онез ся в чудо видяли. А бащите им, етрополски бегове и агалари, кои там земята държат и под наем я дават, и тъй си рахат живеят, мамка им дембелска, бащите им, викам, отишли да ся молят Масхару, но той ги изгонил. Казвайте, рекъл, къде е хазната. Че инак първо синчетата ви, пък после вас ще подпукам. С царските работи, кай, игра си играйте! Тогаз те решили да пратят писмо до Дунавския вилает да ся оплакват на валията в Русчук, Масхаровий началник, обаче телеграфистът бил нещо чиляк на Масхара и го предупредил. Мале! Тез си вече намерили белята! Аче пашата зел телеграмата и я скъсал пред очите на онез и рекъл:

  – От мен ще ся оплаквате, а, чапкъни с чапкъни? Следващия път вас тъй ще ви скъсам, живи!

  Мари Марийке! Представям си Общий как ся смей сега!

  Аче после онез, като видели Масхаровий дебел край (кой бая дебел може да бъде!), решили да пишат „мъдра просба” до Масхара, да го молят за милост, и отишли да им я напише при кого? – При даскал Тодора Пеев, кой е прочия председател на револуционниа комитет в Етрополе, и му ся примолили да им напише такваз просба, и той ся съгласил и написал една дълбокомисленна молба, къде сравнявал Масхар паша с някое си дългожданно мюслюманско божество, кое след много векове най-сетне слязло на земята да въздаде правда и милост, но най-повече милост, и изобщо толкоз дълбокомисленно и оплескано го написал, че сам Масхар паша не могъл нищо да разбере, но ся заинтересовал и рекъл да му доведат тоя человек да му обясни що е написал. А освен това ся смилил и наредил да пуснат онез пезевенци, – а те, брате, цели охърбавели от глад, само глави им подути и посинели, но туй от бой, аче и пръсти им изгорени от прахана. Абе! Тебе шега, мене истина, но аслъ не си е работа ти с Масхару работа да си имаш! Аче и опитвали да ся оплакват от него на русчушкия валия! Представям си!…

  Както и да е, срещнали ся Масхар и Тодор Пеев, разговорили ся на французки – кой Тодор не знам откъде, но Масхар го знай, защо е у Франца в лицей учил, – и с една дума пашата го много харесал, стиснал му ръката и му рекъл всякакси да го има за свой приятел, и ако му тряба някоя си услуга, едно-друго, без стеснение да ся към него обръща. А прочия Тодор им пуснал мухата, че ся разправяло – и наистина наште хора туй разпространявали насам-натам, – разправяло ся, че хазната е обрана от влашки някои си хаирсъзи, в смисъл българи или други, не ся знай, но дошли от Влашко, обрали хазната и пак у Влашко ся върнали. Туй като разбрали турци, орханийският каймакамин свикал парламенто-меджлиси (съвещателно събрание) на първенците от околността, 20 души, от кои 7 наши комитетски членове, да обсъждат що да правят. И Тодор Пеев бил там. „Тез келеши – рекъл каймакаминът – криле ли имаха, та ся в небето издигнаха, или в дън земя пропаднаха!” „Ни са ся в небе издигнали, ни са в дън земя пропаднали – рекли наште хора, – най са у Влашко отишли, да си хазна поделят.” Тогаз ся решило да ся изпратят хора в Влашко да шпионствуват и да ся запознаят къде е хазната. Етрополските бегове зели всячески да убеждават събранието да ся изпрати там Тодор Пеев, като най-достоин и съобразителен чиляк. Тодор рекъл, че не иска, защо има млада булка, само от месец, дето ся вика, чифтосват ся още, та не щял да я оставя саминка да копней, в желание едно-друго, но в таз минута ся обадил по телеграфа сам Масхар паша от София, да разбере що става, и като ся уведомил каква е работата, лично помолил Тодора да поеме таз мисия, и Тодор тогаз вече ся съгласил. Аче после етрополските бегове дали в негова чест голям банкет в „Шарения хан” в Орхание, след което той заминал за Влашко. И сега търси там хазната.

  Мале! Мен ми в джоба дрънкат Араба-Конашките жълтички, тез ги у Влашко търсят. Търсете, търсете! Аче и като знам кой ги търси, бая работи ще намерят те у Влашко и Богданско. Ще найдете вие капелата на свети Георги, наш мъжествователен защитник, дето викаше гложенский игумен.

   

  Източник:  Liternet.bg

• Румъния забранява проучването на шистов газ

  Букурещ. Мораториум върху проучванията на шистов газ обещава да наложи новото ляво правителство на Румъния, което което предстои да бъде гласувано в парламента в понеделник, предаде Ройтерс.

  Вероятният нов премиер Виктор Понта потвърди и предишните си обещания да работи с Международния валутен фонд и да възстанови заплатите в публичния сектор, които бяха съкратени с една четвърт през 2010 г., за да се удържи бюджетният дефицит.

  В своята програма за управление Понта обещава „незабавно налагане на мораториум върху проучванията за шистов газ до приключването на изследванията, които в момента се извършват на европейско ниво“.

  Предишното правителство, което падна след неуспешен вот на доверие миналата седмица, предостави на Chevron Corp права за проучване за шистов газ в три блока с площ 270 000 хектара в Черно море, в района на Констанца.

  Досега в протестите срещу плановете на големите американски енергийни компании в Румъния участваха само няколко хиляди души, но в съседна България, както и във Франция, беше спряно всякакво проучване за залежи на шистов газ поради опасения за отражението върху околната среда.

  Източник:   Standartnews.com

• Родители, изгубени в държавната матрица от предписания

  Ще отглеждаме ли и децата си по държавен стандарт
  също като “щастливите кокошки”…

  Половин година след публикуване проекта на Закон за детето, предложен от Министерство на труда и социалната политика (МТСП), аргументите “против” сякаш не спират да се увеличават. На проведената на 5 април 2012 г. в Софийския университет дискусия, организирана от Клуб “1-ви ноември”, защитници на законопроекта нямаше. Отсъстваха и авторите му. Представители на държавни институции, ангажирани с новия  закон, също липсваха. Уважилите дискусията граждани чуха доводите “срещу” проекта на Национална мрежа на родителите, огласени чрез Гаяне Минасян, Гражданска инициатива за семейството, чрез координатора Явор Ганчев, “Свобода за всеки – адвокати” чрез адв. д-р Виктор Костов, Младежка организация на СДС чрез Гергана Николова.

  Пороците на обсъждания проект на Закон за детето, повод за негативната реакция на членовете на неправителствени граждански организации, могат да се сведат до следното:

  Първо. Новият нормативен акт е предложен за обсъждане без мотиви и без анализ на  действащата правна уредба, макар това да е императивно изискване на Закона за нормативните актове (чл. 26); страда от липса на правна яснота; хаотичен, многословен, излишно преуреждащ вече уредена материя в съществуващи закони – Семеен кодекс, Закон за закрила на детето, Закон за защита от домашно насилие, Закон за народната просвета, Закон за здравното осигуряване.

  Второ. С претенцията да закриля не само децата в риск, а всички деца, създава предпоставки за агресивна намеса в правото на неприкосновеност на личния живот, гарантирано от чл. 32 на Конституцията на Р. България и  чл. 8 на Конвенцията. Законопроектът отваря широко вратата на държавните чиновници за намеса в отношенията родители – деца, при това “незабавно” (чл. 3 т. 22), в рамките на 24 часа. Въвежда се механизъм за игнориране на семейството чрез достъп на социалните работници до децата през главата на родителите, под благовидния предлог защита на “най-добрия интерес на детето”,  допускайки възможност за субективна и безотговорна преценка от страна на държавните служители въз основа на мъгляви определения  относно компрометиран детски интерес.

  Трето. Под предлог защита правата на децата, проектът отнема права на родителите в полза на държавата в разрез с международни документи, по които България е страна –  Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 26, ал. 3, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), Протокол 1, чл. 2, Международен пакт за гражданските и политическите права, чл. 18, ал. 4. Този проект не гарантира правна сигурност, т.е. не е предвидим по отношение на своите последици за лицата, които могат да бъдат засегнати от нормите му, и те няма да могат да направляват действията си по подходящ начин.

  Четвърто. Законопроектът драстично завишава правата на държавата за сметка на правата на родителите, нарушавайки баланса между тях. Правата на родителите са изместени от задължения и отговорности, и сведени единствено до грижа за децата.  Правото на родителите да отглеждат и възпитават децата според собствените си убеждения и възгледи е неглижирано, което е в пряко противоречие с чл. 47 (1) на Конституцията, според който отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. Проектът за Закон за детето оставя на родителите спомагателна (поддържаща) роля за развитието на детето и задължението да изпълняват предписанията на държавните чиновници.
  Умишлено или не, думата “възпитание” отсъства, заменена е с “подкрепа”, а вместо определение за “родители”, има такива за “лица, които полагат грижи за детето” (чл. 3 т. 16), “близки на детето” (чл. 3 т. 18), “самотен родител” (чл. 3, т. 21).

  Пето. Проектозаконът разглежда правата на детето извън контекста на отговорностите и правата на родителите, извън контекста на семейството. Детето става субект на права, а държавата – техен носител. Нейни служители отнемат, санкционират, преценяват кое е най-добро за детето, посредничат в отношенията родители-деца.

  Шесто. Проектозаконът е прекалено рестриктивен. Липсва достатъчна защита на родителите срещу произволни действия от страна на държавата, от злоупотребата с власт или превратното й упражняване от държавни чиновници, които могат да действат на принципа на “моркова и тоягата”, особено по отношение на семейства в затруднено финансово положение чрез социалните помощи (награда) и заплахата за отнемане на децата (наказание).

  Седмо. На интереса на родителите, които са най-подходящи и в най-добра позиция да отглеждат децата си, не се гледа със зачитане. Вместо това законодателят създава заблуда, твърдейки, че “най-добрите интереси на детето” са от първостепенно значение по отношение на неговото отглеждане, като в същия момент онова, което прави, е подмяна на обективния стандарт за най-добрия интерес на детето със създаден от държавата стандарт, също като стандарта за “щастливите кокошки” или стандарта “Стара планина” . Родителите, които не спазват предписания стандарт, се санкционират с отнемане на детето.
   Чл. 77. (2): „Когато най-добрите интереси на детето налагат това, дирекция „Социална подкрепа“ може да поиска и ограничаване на родителските права.”

  Осмо. Законопроектът изобилства от общи и недефинирани термини, което предполага свободно тълкуване и злоупотреби, например:

  Според чл. 3. т. 8: „дете, трайно непосещаващо училище” е дете, което не посещава задължително училищно обучение за повече от 1 месец в рамките на една учебна година”.  Отсъствието повече от месец от училище автоматично фокусира вниманието на закона върху детето без да държи сметка за причината за отсъствие, която би могла да бъде продължително заболяване, каквито често се срещат сред по-малките деца.

  Според същия член, т. 9: „дете в риск” е дете, което има нужда от закрила” – тази дефиниция дава възможност на прилагащите закона чиновници  субективно, свободно, несанкционирано и според въображението си да поставят децата в категория “деца в риск”, което автоматично задейства санкциониращите механизми на закона.

  Според същия член, т. 27: „психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение”. “Другите форми” на отрицателно отношение са оставени на преценката на прилагащите закона. Чиновниците решават кое е вредно и кое не за детето. Мнението на родителите в случая няма никакво значение. Те са длъжни единствено да спазват предписанията, под страх от много сериозна санкция – лишаване от родителски права и отнемане на детето.

  И още:  чл. 123 (1): „Осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка, или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.”

  Чл. 187. (1): „Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат: да настанят детето в специални помещения, като не допускат контакт с лица, общуването с които има вредно въздействие върху него”.

  И в двата цитирани члена “вредността” за детето се преценява от прилагащите закона чиновници. Те определят и  критериите за вредност и степента на вредност. Родителите нямат шанс за защита, понеже дефинирането на “вредността” е аморфно и на практика без граници.

  Проектозаконът претендира да дефинира категории, които никога на са били сфера на държавен контрол. Родителите са призвани да се съобразяват с “желанията и чувствата” на детето, което не винаги е разумно (детето може да желае цял ден да гледа Биг Брадър, сладко похрупвайки чипс пред екрана, или да играе на компютъра игри, провокиращи агресия).

  Чл. 7. (2):  „Най-добрите интереси на детето се определят въз основа на оценка на следните обстоятелства:
          1.  възраст, пол, минало, степен на зрелост, здравословно състояние, образование и други характеристики на детето;
          2. желанията и чувствата на детето.”

  Представянето на императивни задължения като права е твърде странно и объркващо.

  Чл. 28. (1): „Всяко дете има право на безплатни  задължителни имунизации и профилактични прегледи“

  Чл. 34. (1): „Детето има право на предучилищно и училищно образование
  (2) Предучилищното образование е задължително за дете, навършило 5 години. Училищното образование е задължително за дете, навършило 7 години и продължава до навършване на 16 години”.

  Девето. Законопроектът въвежда процесуално недопустим институт “анонимен сигнал” при това с давност две години, насърчавайки доносничеството като мярка за защита на детето от насилие.
  Чл. 210. (3):  „Анонимни жалби и сигнали, с изключение на тези, които се отнасят до насилие над дете, както и такива за нарушения, извършени преди повече от две години, не се разглеждат.”

  Казуса за  злонамерен донос обаче въобще не е разгледан, а той не е за изключване, особено в случаи на “разчистване на сметки” или като форма на изнудване. Правата и защитата на родители и деца, жертва на подобен сигнал – не са уредени в законопроекта.

  Десето. Докато на родителите и настойниците е вменено задължение да не използват насилие, принуда и други методи, накърняващи достойнството на детето (чл. 46 ал. 2), то за попечителите и лицата, осигуряващи заместваща грижа по силата на глава шеста на законопроекта, няма такова ограничение.

  Единадесето. Едно от малкото права, “запазени” от авторите на законопроекта за  родителите, е достъпът до програми за насърчаване на “позитивно родителство” (чл. 9 (1) т. 5). Защо и как е избрано точно “позитивното родителство”, за което информацията е изключително оскъдна, а не “естественото родителство” например, което има немалко привърженици, няма как да знаем, тъй като мотиви към законопроекта липсват. Въведено като препоръка от Съвета на Европа с Rec (2006)19  “позитивното родителство”, приложено на принципа копи/пейст в законопроекта за детето, не се вписва във философията на предлагания нормативния акт, тъй като всъщност  тя препоръчва на страните членки “да признаят основополагащата природа на семейството и ролята на родителите, да подхождат положително към потенциала на родителите, признавайки собствения им опит и познаването на собствените им деца” и т.н. Все неща, които не импонират на концепцията на закон, в който, по думите на един от авторите му (В. Тодорова), родителите права нямат, компетентността им да отглеждат и възпитават е отхвърлена, а държавата е всезнаеща, всеразбираща,  всеконтролираща и гарант за правата на децата.

  Дванадесето. Тринадесето и т.н. Законопроектът допуска дискриминация на деца заради гражданска позиция и поведение на родителите им. И още, и още…

  Откровенията на част от авторите и подкрепящите проекта, споделени волно или неволно в публичното пространство, засилват опасенията и дават допълнителни аргументи към съпротивата срещу закона. Според Валентина Симеонова (един от авторите) и Иванка Шалапатова (фондация “За нашите деца”), достойнство на законопроекта е, че за пръв път сред правата на детето е уредено правото на живот, макар Конституцията на Р. България в чл. 28 да прогласява, че всеки има това право. Диана Вакарелска, директор „Социална политика и планиране”, УНИЦЕФ, признава, че “желанието не е да отнемаме децата, а да ги ДАДЕМ НА ТЕЗИ, които НАЙ-ДОБРЕ се грижат за тях”.

  По странната логика на държавата децата се нуждаят единствено от отглеждане, обгрижване и подкрепа, при това съобразно стандарта, очертан от предписанията на чиновниците. Също като конвейрно отглежданите “щастливи” кокошки.

  “Феноменалната” философия за родителството, заложена в проекта на Закон за детето,  провокира все по-силно отекващи негативни реакции на гражданите, отказващи да влязат в Матрицата на анонимната административна целесъобразност. Изходът от битката за права все още предстои.

   

  Светла Василева

• Лидерът на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен не е бил „кукловодът“ на ислямистките групировки

  САЩ публикуваха 17 от документите, открити в къщата на Осама бин Ладен в Пакистан

  Лидерът на „Ал Кайда“ Осама бин Ладен не е бил „кукловодът“ на ислямистките групировки по света. Той освен това се ядосвал от тяхната некомпетентност и лошо функциониране.

  Това става ясно от лични документи на Бин Ладен, публикувани от американските власти.

  Става въпрос за 17 писма, изпратени или получени от лидера на „Ал Кайда“ между септември 2006 и април 2011 г. открити в къщата на му в Пакистан, където Бин Ладен бе убит при операция на американските специални части преди година.

  Документите бяха публикувани днес.

  Всичките 175 страници на арабски език бяха поместени в оригиналния си вариант и преведени на английски език на сайта на Центъра за борба с тероризма към американската военна академия в Уест Пойнт (Вж. документите).

  От писмата става ясно още, че Бин Ладен
  съзирал риск от загуба на позициите на „Ал Кайда“ сред мюсюлманите.

  Вниманието му все така оставало насочено към извършване на нападения срещу американци и по-конкретно към макар и звучащи неправдоподобно покушения срещу ръководители на САЩ.

  Бин Ладен искал да свали самолети, с които пътували генерал Дейвид Петреъс, сега директор на ЦРУ, и дори президентът Барак Обама. Той смятал, че ликвидирането на Обама ще доведе на президентския пост крайно неподготвения според него вицепрезидент Джо Байдън и Съединените щати ще изпаднат в криза.

  В същото време доклад на американски анализатори, поместен заедно с документите, определя покойния лидер на „Ал Кайда“ като разтревожен от неспособността на вдъхновените от неговата мрежа ислямистки групировки да спечелят подкрепата на обществото за своята кауза, от техните неуспешни медийни кампании и лошо планираните им заговори, при които според него били убити прекалено много невинни мюсюлмани.

  Американският съветник на Осама Бин Ладен, Адам Гадан, го призовал да разграничи своята мрежа от действията на иракския й клон. Бин Ладен приканил останалите ислямистки групировки да не повтарят грешките на „Ал Кайда“ в Ирак.

  Публикуваната кореспонденция включва писма от по онова време втория човек в командването на терористичната мрежа Абу Яхия ал Либи, който осъжда пакистанската групировка „Техрик-е-талибан Пакистан“ за безразборните нападения срещу мюсюлмани.

  Бин Ладен предупредил лидера на йеменския клон на „Ал Кайда“ Насър ал Уахиши да не се опитва да установява ислямистки режим в страната, а вместо това да пренасочи усилията към предприемане на нападения срещу Съединените щати.

  Той изглежда не проявявал интерес към признаване на сомалийската ислямистка групировка „Аш Шабаб“,

  когато тя му се заклела във вярност, защото смятал, че нейните лидери са слаби управници в контролираните от тях райони и се придържат прекалено стриктно към ислямски наказания като отрязване на ръце.

  Според Съединените щати писмата показват връзката между „Ал Кайда“ и Иран – въпрос, който интересува сериозно правителството на САЩ – не като съюз, а като непреки и водени с неохота преговори за членове на терористичната мрежа и техни роднини, хвърлени в затвора в Ислямската република.

  Нищо в документите не говори за наличие на открити поддръжници на терористичната мрежа в пакистанското правителство, макар че такива пасажи по презумпция би трябвало да са останали засекретени.

  Бившият терорист №1 бе убит в град Аботабад от американски спецчасти на 2 май 2011 г. Операцията получи зелена светлина от президента Барак Обама и бе извършена от Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и морски тюлени.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Българка убита в Детройт

  Българката Цвета Точева (на 37 години) беше застреляна в колата си на 2 май в Детройт, съобщава електронното издание www.myfoxdetroit.com. Под заглавие „Майка убита в Детройт, след като напуска България в търсене на по-добър живот” изданието дава подробности за трагедията.

  Жената излязла с 11-годишната си дъщеря Деница. Момичето обаче се върнало в дома им, за да нахрани кучето. Когато излязло отново навън, открило майка си мъртва.

  Няма задържан. От полицията нямат и заподозрени. По първоначална информация не става дума за грабеж. Разследващите преглеждат записи от охранителните камери в района на убийството, станало в квартал Мексикънтаун.

  Изданието цитира и близък приятел на Цвета – Вито Валдез, който разговарял с нея час преди убийството. По думите му младата жена се интересувала от изкуство и била изключително жизнерадостен човек. Най-много време обаче отделяла на детето си.

  Българката била студентка в колежа Меригроув. За да помага на детето си, работела на много места. „Беше невероятна майка. Работеше различни неща и същевременно се стараеше и да учи. Самотна майка, която работи много” – казва пред myfoxdetroit.com споменатият приятел на убитата българка.

  Освен кръстница в Канзас, детето на убитата няма други роднини в САЩ.

   

  Даниела Начева,
  в. „Българите в Детройт”

• (Поне) 20 млрд. евро заровени в палати

  

  Поне 20 млрд. евро има „заровени“ в къщи и вили, каза премиерът Бойко Борисов по повод продължаващите втора седмица дебати в парламента по закона за гражданската конфискация. На конгреса на КНСБ той се обърна към присъстващите като гости депутати от опозицията и ги попита защо не искат да приемат проекта.

  „След ГЕРБ ще дойдете вие, а законът се прави за всички. Народът иска справедливост, иска ред, иска конфискация, ясно е, че са обрали държавата, но сега поне тези, които са видни имотитет им да бъдат прибрани отново в полза на държавата и на хората“, каза премиерът. По повод критиката на опозицията, че съседи ще се топят помежду си, Борисов отсече, че се разчита именно на гражданите да подават сигнали за незаконно придобити имоти, пише в „Стандарт“.

  Не са позволени анонимни сигнали, приеха вече депутатите, а само такива, зад които заставаш с името си. Физически лица обаче няма да могат да са „свидетели“ при събиране на доказателства за гражданска конфискация, реши парламентът след бурни дебати. Заседанието на депутатите продължи до късна доба. Решено бе директори и инспектори от Комисията за отнемане на имущество да могат да искат съдействие и сведения освен от държавните и общински органи, така и от търговците, кредитните институции и други юридически лица, от нотариусите и съдебните изпълнители, но не и от обикновени хора. До промяната в движение се стигна след многократни реплики от Мая Манолова /БСП/ и Христо Бисеров /ДПС/.

  Стигаме до поредния шедьовър, карате хората да стават доносници, създавате местни дерибеи, изригнаха двамата един след друг. Изненадващо Емил Радев /ГЕРБ/ се съгласи, че от въпросната алинея могат да отпаднат физическите лица, но малко по-късно съпартиецът му Тодор Димитров се възпротиви. Мнозинството така се обърка, че се наложи правосъдният министър Дияна Ковачева да вдигне дискретно палец за одобрение на предложението на Радев, а той отново излезе на трибуната и да обяви, че си поддържа предишните думи.

  Докато траеха дебатите, депутатите се забавляваха в зала, като редяха пасианси на таблетите си, а някои разцъкваха и електронен белот. Още в ранния следобед всички кръстословици във вестниците бяха решени, а по-предвидливи се бяха запасили и с изпринтирани листове судоку. Решени да гласуват в зала докрай, избраниците носеха този път и зарядните за таблети и мобилни телефони. По-рано през деня беше гласувано прокурорите, които наблюдават досъдебни производства по проверки за незаконни имоти, незабавно да уведомяват шефовете на съответните териториални дирекции на комисиите за актовете си.

  Последните, както и инспекторите, ще ползват информация от МВР, ДАНС, данъчните и митничарите. Депутатите си опънаха взаимно нервите с многобройни изказвания и в ранния следобед зам.-председателят на парламента Анастас Анастасов се наложи да се извини на независимия Георги Терзийски, след като преди това го прати „да си скъса дипломата“. В изблик на парламентарен хумор пък пак Анастасов даде 30 секунди повече за репликата на Мая Манолова „нерде Ямбол, нерде Стамбул“. Заради Ямбол е, засмя се Анастасов, който е дългогодишен съдия именно от този град.

  Източник: БЛИЦ

  

• Ексклузивно: Лидерите на Пекин ще обявят края на управлението на ККП?

  

  Според източник от високо ниво в Пекин ключови лидери в Политбюро на Китайската комунистическа партия (ККП) са достигнали консенсус по четири точки, които ще бъдат обявени на или около 18-тия конгрес на ККП. Тезата на решението е, че Китай ще поеме пътя на демокрацията. Тази новина се разпространява светкавично в Пекин…

  Според източника четирите точки на консенсуса са:

  1. Хора от всички слоеве на обществото, политически партии и обществени организации да изпратят представители, които да сформират подготвителен комитет за нова конституция. Те ще изготвят нова конституция, която да защитава правата на гражданите да образуват свободно сдружения и политически партии.

  2. Ще бъде обявено, че Китайската комунистическа партия е завършила своята историческа мисия като управляваща партия. Членството в ККП ще трябва да бъде пре-регистрирано с правото на свободен избор да се влезе отново в партията, или да се напусне.

  3. „4 юни“, Фалун Гонг и всички групи, които са били погрешно преследвани в процеса на реализацията на демокрацията в Китай, ще бъдат реабилитирани и компенсирани.

  4. Армията ще бъде национализирана.

  Източникът каза също така, че Демократическа партия вече е била създадена в Академията на науките в Пекин, като над 30 учени участват в движението.

  Четирите точки на консенсус се очаква да бъдат обявени на или около 18-тия конгрес на партията, според източника. Конгресът трябва да се проведе тази есен през октомври или ноември, макар да има слухове, че ще бъде отложен поради настоящата политическа несигурност, свързана с падането на Бо Шилай (Bo Xilai).

  Ши Кангшан (Shi Cangshan), независим анализатор на Китай във Вашингтон коментира по новината: „Групата, участвала в тези масивни преследвания на китайския народ, включително преследването на Фалун Гонг, бе разобличена и това е силно обвързано с краха на ККП. Добре е, че те поемат тази инициатива сега, което ще облагодетелства както тях, така и света.“

  Източник:  Епохални времена

• Според САЩ Русия и Китай си остават шампиони по пиратство

  Министерството на външната търговия на САЩ определи отново Русия и Китай като държавите с най-слаби резултати в борбата с кражбата на интелектуална собственост и защитени търговски марки.

  В годишния доклад (Special 301 Report) за 2012 г., разпространен в понеделник, се казва, че в т.нар. списък за приоритетно наблюдение са включени държави като Аржентина, Канада, Индия, Алжир, Чили, Индонезия, Израел, Пакистан, Тайланд, Украйна и Венецуела.

  България тази година не е включена в никоя от категориите.

  Според министър Рон Кърк производства, зависещи от защитени интелектуални права и търговски марки, са свързани с работата на 40 милиона американци и засягат до 60% от американския износ.

  Канада, която заедно със САЩ и Мексико е член на Споразумението за свободна търговия в Северна Америка (NAFTA), е в списъка с нарушители четвърта поредна година заради нереализирана реформа на законодателството за защита на авторските права.

  Участниците в списъка за приоритетно наблюдение не са заплашени от търговски санкции от страна на САЩ. На посочването им в документа обаче се разчита да окаже натиск върху техните правителства да поведат по-сериозна борба с пиратството и производството на фалшиви стоки.

  За Русия това е 16-та поредна година в списъка. Китайците са в него от 8 години, а от края на 90-те години са обект на специално наблюдение според Глава 306 на търговския закон на САЩ. Украйна обаче за пръв път от 2007 г. насам е посочена сред водещите нарушители заради минималния напредък в прилагането на плана за борба с пиратството и фалшификатите.

  Испания (заради борбата с интернет пиратите) и Малайзия (заради борбата с пазара на фалшиви лекарства) получиха похвали от Рон Кърк и бяха извадени от списъка с най-ниско ниво на заплаха за американската индустрия. В него са включени 27 държави. От тях европейски са Беларус, Гърция, Финландия, Италия, Румъния, Норвегия и съседната ни Турция.

  Източник:  в. „Дневник“

• Тренчев: Политиците „яхнаха“ 1-ви май

  Днешният протест на БСП е кражба на история. Българската левица продължава да празнува този празник. Социалистите твърдо са решили, че този празник е техен и продължават да го политизират. Затова членовете на нашата синдикална организация днес не празнуват. Това сподели в ефира на БНТ лидерът на КТ “Подкрепа” д-р Константин Тренчев.

  Синдикалният лидер определи 1 май като ден – възпоменание, който трябва да напомни на цивилизацията, че всичко, което е постигнала, го е постигнала с труд. Но през 1989 г. Вторият интернационал призова 1 май да стане празник на всички трудещи се, т.е. политиците започват да възсядат празника, изтъкна Тренчев.

  Според него неморално е една партия, в която половината депутати са милионери, да са съпричастни към хората на този ден. Но още по-абсурден е лозунгът, с който БСП протестират – „1 май – Ден на гнева“.

  Разбира се, че има повод българинът да е гневен, но не само от работодателите, защото работодателите работят по правила, които са създали политиците. Политиците си присвояват празника, хората, които доведоха страната до кризата.

  Според д-р Тренчев българинът е много трудолюбив човек, когато е мотивиран. Един демотивиран човек, който не вижда перспектива, то не му доставя удоволствие трудът. Българите, когато са в други условия, когато имат други перспективи, работят много добре.

  В този контекст лидерът на КТ „Подкрепа“ отправи своята критика и към правителството на ГЕРБ, затова, че липсват антикризисни мерки.

  След като дойде на власт ГЕРБ първата работа на Борисов беше да въведе антикризисни мерки. Естествено, че не го направи. Бизнесът беше смачкан, безработицата се увеличи. Вторият антикризисен план от март 2010 също беше провал, после септември щяхме да излезем от кризата и т.н.. В момента безработицата е много висока, младежката безработица е страшна, каза президентът на КТ „Подкрепа“. Безработицата върви ръка за ръка с ниските доходи, коментира синдикалният лидер.

  Тренчев не спести критиките си и към финансовия министър Симеон Дянков.

  Сериозните икономисти казват, недей пипа последните останали пари, а Дянков иска да  харчи средствата от Сребърния фонд. Политика на инат никога не е дала добри резултати, а . Дянков дори не желае да даде отговор защо се стигна дотам, че да посегне и на тези пари, допълни още Тренчев.

  Според него България е имала и по-добри финансови министри преди Дянков.

  Много принципен беше Стоян Александров, Ангарски беше добър финансов министър. Милен Велчев разбираше от финанси, но той разбираше и от други работи, за които май сега ще плащаме.

   

  Източник:  Фрог нюз

• „Да свалим ККП! Да изградим нов Китай!“, апелират в официални сайтове

  

  В официални китайски сайтове продължават да се появяват призиви за сваляне на комунистическата партия. На официалния сайт на партийната школа на окръг Июан, провинция Шандонг, се появи голям надпис на китайски език с думите: „Да свалим комунистическата партия! Да изградим нов Китай!“…

  На главната страница на сайта на партийната школа на Китайската комунистическа партия (ККП) е поставен недвусмислен надпис на английски, който гласи: „ККП ще изгние в ада“. В същото време комунистическите символи на сърпа и чука са зачеркнати.

  Напоследък на много китайски уебсайтове се появяват различни варианти на подобни лозунги, които са в резултат на хакерска намеса.

  Така неотдавна на сайта на Комитета по политически и законодателни въпроси на района Канджинг, град Далиан, провинция Ляонинг, се появи надпис на китайски език: „Да свалим ККП“, както и фотография на импровизирана надгробна плоча с надпис на китайски език: „Гробът на ККП“, и на английски език: „ККП ще изгние в ада“.

  В началото на април международната хакерска организация “Анонимните” е атакувала стотици китайски правителствени сайтове, на много от които е поставили призиви към хората да се вдигнат на борба за свобода, предупреждавайки режима на Китай, че скоро ще рухне.

  Нещо повече, в “Анонимните” се появи специализиран китайски отдел “Анонимен Китай”. Кои точно са членовете на този отдел е неизвестно, но много китайски блогъри изразиха надежда, че това ще „събуди китайската младеж“.

  Според анализатори това е само началото на едно глобално движение на китайския народ против управлението на режима на комунистическата партия.

  Дан Тайджинг, дисидент от град Тайюан, каза в интервю за радио „Свободна Азия“, че нападенията срещу правителствени сайтове показват, че противоречията в китайското общество се изострят с всеки изминат ден и хората изразяват все по-често своето недоволство от управляващия режим.

  „Това е само началото. Ако ККП не престане да е тираничното правителство, което е, както и да използва гангстерски методи, мисля, че от хакването на сайтове хората ще преминат към твърди протестни действия“, – каза Дан.

  У Ваоджанг, бивш ръководител на китайскоезичния отдел на “Радио Франс Интернасионал” (RFI), каза в интервю за “Епохални Времена”, че сега цял Китай е във „взривоопасно състояние“, в което „хората повече не могат да търпят“ и конфронтацията им с режима се изостря.

  „Сега навсякъде в Китай има признаци на това, че е на път да изригне народен бунт в национален мащаб“ – каза У.

   

  Източник:   epochtimes-bg.com

• Profiles Theatre: “Холостячка” (“Bachelorette”)

  Третья постановка двадцать третьего сезона Profiles Theatre – спектакль “Холостячка” по пьесе Лесли Хэдланд (премьера на Среднем Западе).

  Десять лет назад четыре подружки учились в одной
  школе. С тех пор они не теряют связи друг с другом и, кажется, знают друг о друге все. Тем не менее известие, что одна из них выходит замуж, оказалось
  неожиданностью для остальных. Они начинают вспоминать эпизоды из школьной жизни. “Подружка была, прямо скажем, не очень симпатичной, мы всегда смеялись над ней, а вот, смотрите-ка, какого завидного жениха отхватила”, – так или примерно так рассуждают “добрые” подруги, собираясь на свадьбу… Лесли Хэдланд рассказывает: “Эта пьеса входит в цикл “Семь смертных пьес”. В каждой из семи пьес цикла я обращаюсь к одному из семи смертных грехов. В “Холостячке” главной становится женская наркомания. Это история о том, как ты в определенный момент осознаешь, кем ты стал, вспоминая, кем ты хотел стать. В этом состоянии посещение тусовок и вечеринок уже смотрится как нездоровая зависимость. В какой-то момент ты осознаешь, что череда ночей с алкоголем и наркотиками превратилась в невыносимую жизнь”.

  Сценаристка и драматург Лесли Хэдланд училась в Tisch School of the Arts Нью-Йоркского университета и театральной школе Playwrights Horizons. Какое-то время она работала ассистенткой продюсера и одного из руководителей студии “Miramax” Харви Вайнштейна. Шесть пьес из цикла “Семь смертных пьес” были поставлены в IAMA Theatre Company в Лос-Анджелесе. В настоящее время Хэдланд является резидентом этой компании. Пьесу “Холостячка” Хэдланд написала в 2008 году. Премьера спектакля состоялась в июле 2010 года в Нью-Йорке на сцене Second Stage Theatre Uptown. В 2011 году Лесли Хэдланд сама выступила режиссером, экранизировав свою пьесу. Премьера одноименной картины с Кирстен Данст и Лиззи Каплан прошла на фестивале
  в Санденсе в январе 2012 года. На американские экраны лента выходит 1 июня.

  Режиссер – артистический директор Profiles Theatre Даррелл Кокс. В ролях: Эрик Бергер, Хиллари Маррен, Линда Аугуста Орр, Ракиша Поллар, Аманда Пауэлл, Адам Соул.

  Спектакль “Холостячка” идет до 27 мая 2012 года в помещении Profiles Theatre по адресу: 4147 North Broadway Avenue, Chicago, IL 60613. Билеты можно заказать по телефону 773-549-1815, на сайте www.profilestheatre.org или в кассе театра.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фото. Сцена из спектакля “Холостячка” Profiles Theatre. Слева направо: Аманда Пауэлл, Хиллари Маррен, Линда Аугуста Ор. Фото Шона Кегла

• Riverfront Theater представляет…

  Для открытия нового театра не всегда нужно здание
  – достаточно разложить тент, поставить стулья, на возвышении соорудить сцену и – пожалуйста, господа актеры, творите! Именно так в прошлом году на театральной карте Чикаго появился Riverfront Theater. В самом центре Чикаго уютно расположился тент
  площадью двадцать две тысячи квадратных метров и высотой семьдесят футов. Перед театральным тентом построен еще один – тент-павильон – и зона, где можно
  отдохнуть, погулять, насладиться хорошей погодой. Riverfront Theater открылся летом 2011 года спектаклем “Питер Пэн”. На протяжении шестнадцати недель в театре был аншлаг, за это время спектакль посмотрели более ста десяти тысяч человек. Эксперимент удался, и в этом году Riverfront Theater показывает уже
  несколько спектаклей. Исполнительный директор театра Роберт Баттерс полон энтузиазма: “Пользуясь потрясающим расположением и необычным театральным пространством, наш театр привлекает театралов необычными, зрелищными шоу для всех возрастов. Нашей целью является развитие сотрудничества с местными, национальными и международными театральными организациями. Мы будем показывать в Чикаго представления, которые не подходят для обычных театральных сцен”.

  В этом году мы увидим шоу “The Twelve Tenors” (группа ирландских певцов из Дублина поет классические и популярные шлягеры
  всех времен и народов, 30 мая – 3 июня), “Dancing Queen” (танцевальное представление на музыку группы ABBA, 6-24 июня), “Spirit of the Dance” (еще одно шоу из Ирландии – на этот раз танцевальное. Путешествие в мир танца включает ритмы танго, фламенко, салса, 27 июня – 15 июля), “La Soiree” (кабаре-бурлеск, шоу только для взрослых, до Чикаго шоу увидели зрители Лондона и Австралии, лауреат “London Cabaret Awards Best One-Off Show 2012”, 18 июля – 5 августа), “Rocket Man” (музыка и песни сэра Элтона Джона, 8-26 августа), “Man in the Mirror” (музыка и песни Майкла Джексона, 12-30 сентября).

  650 West Chicago Avenue (at Halsted), Chicago, IL 60654. Билеты можно заказать на сайте театра www.RiverfrontTheater.com или по телефону 888-556-9484.

   Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

   

• Броят на безработните през 2012 г. ще стигне 202 млн. души

  Ситуацията на световния пазар на труда значително се е влошила във всички области. Дефицитът на работните места превишава с 50 млн. докризисните нива. Това се казва в доклад, разпространен от Международната организация на труда.

  Организацията очаква през 2012 година броят на безработните да се увеличи с 6 милиона души спрямо предходната година, като достигне 202 милиона души.

  В документа международната организация изразява съмнение, че икономическият ръст ще е достатъчен, за да компенсира настоящия трудов дефицит и да осигури работа на 80-те милиона души, които ще излязат на пазара на труда през този период.

  Особено обезпокоителни са тенденциите в Европа, където от 2010 г. нивото на безработицата се е увеличило в близо 2/3 от страните. В САЩ и Япония възстановяването на трудовия пазар е в “мъртвата си точка”, а в Китай предлагането на работа не покрива търсенето.

  Нивото на безработицата сред младежите е скочило с 80% в развитите страни и около 70% от развиващите се страни.

  И в България безработицата се очаква да расте още до края на годината, стана ясно преди дни от доклад на Института за пазарна икономика. Според анализа незаетите хора у нас към момента са около 12 на сто.

  Източник:  Mediapool

• <<
• 1
...
• 228
• 229
• 230
• 231
• 232
• 233
• 234
• 235
• 236
• 237
• 238
...
• 416
• >>