Всички авторски страници

Авторски

• Спечелилите приз на НАСА варненски ученици ще могат да пътуват до Вашингтон

  Намериха се пари за пътуването на българчетата, спечелили второ място в конкурс на космическата агенция

  Миналата седмица стана ясно, че четиримата ученици от девети и десети клас от математическа гимназия на гр. Варна – Иван Попов, Неделчо Ласков, Атанас Ковачев и Анастасия Антонова, които се обучават в курсовете по астрономия на Варненската обсерватория от две години, са наградени, но нямат средства да финансират пътуването си до Вашингтон за връчването на приза. Заедно със своята ръководителка Веселка Радева от Варненската обсерватория те бяха поканени на Международната конференция на Националното космическо общество на САЩ за развиване на космическото пространство.

  След като скандалният случай придоби публичност, в. “България СЕГА” сподели новината на своята фейсбук страница. Последва светкавична реакция на българи от Чикаго (Натали Стоянова), Ню Йорк (Гери Бочукова), Сан Диего (Вася Валентино). Образува се бързо работен екип, към който се присъединиха даже хора от България, като актьорът Христо Мутафчиев, който се свърза с български медии и с Bulgaria Air, за да преговаря за осигуряване на самолетни билети от Варна до София и обратно. БНТ оказа помощ за осъществяването на връзката с децата и тяхната ръководителка. Централна фигура в кампанията по намиране на пари за българските деца бе Натали Стоянова, която освен координирането на усилията на хората от работния екип, намери спонсори за покриването на разходите по самолетните билети, хотела, визите и джобните разходи. Хората, които са гордост за българско Чикаго и които осигуриха парите са Пламен Христев и Светослав Симеонов. Впоследствие се изясни, че Министерството на образованието, младежта и науката също е осигурило средства за варненските деца. От просветното министерство са превели 12 200 лева за пътуването и така разходите ще бъдат разпределени между министерството и спонсорите от Чикаго.

  Младите астрономи са впечатлили журито с проекта „Дом в Космоса“. Те са представили собствената си концепция за създаване на космически модул, който предлага условия за живот в безкислородна среда.

  Източник:  Novglas.com

   

  Българчета спечелиха второ място на конкурс на НАСА –

  запис на репортаж на bTV, направен преди около седмица

  http://youtu.be/QLGsTQLMcng

• Третата индустриална революция

  

  Първата индустриална революция започна във Великобритания в края на 18-и век с механизирането на текстилната промишленост. Дейности, изпълнявани преди с изтощителен ръчен труд в стотици тъкачни работилници, бяха събрани на едно-единствено място в памучната фабрика и така се роди заводът. Втората индустриална революция бе извършена в началото на 20-и век, когато Хенри Форд въведе в експлоатация движещата се поточна линия и възвести епохата на масовото производство. Първите две индустриални революции направиха хората по-богати и ги доведоха в градовете.

  Сега ставаме свидетели на трета такава революция. Промишлеността се дигитализира. Това може да промени не само бизнеса, но и много други неща.

  Много забележителни технологии се срещат: умен софтуер, нови материали, по-сръчни роботи, нови процеси (заслужава внимание триизмерното принтиране) и цял набор от базирани в интернет услуги. Фабриката от миналото е била базирана на производството на безброй еднакви продукти: Форд е прочут с крилатата си фраза, че купувачите на коли могат да имат всеки цвят, който си харесат, стига той да е черното.

  Цената на производството на по-малки партиди от по-широк и разнообразен кръг стоки, всяка от които да задоволява прищевките на индивидуалния потребител, обаче намалява. Фабриката на бъдещето ще се съсредоточи върху масовото съобразяване с вкуса на индивидуалния клиент и е възможно да прилича повече на тъкачните работилници, отколкото на поточната линия на Форд.

  Напред към триизмерното

  Старият начин на правенето на нещата включваше голям брой части и тяхното завинтване или заваряване. Сега един продукт може да бъде проектиран на компютър и „принтиран“ на 3D принтер, което създава реален предмет чрез наслагване на няколко пласта материал. Възможно е дигиталният дизайн да бъде поправен с няколко кликвания на мишката. 3D принтерът може да работи на автоматичен режим и да направи много неща, които са прекалено сложни за една традиционна фабрика. След време е възможно тези изумителни машини да станат способни да правят почти всичко навсякъде – от вашия гараж до някое африканско село. Приложенията на 3D принтирането са особено удивителни. Слухови апарати и високотехнологични части за военни самолети вече са принтирани в удобни за клиентите форми.

  Географията на снабдителните вериги ще се промени. Инженер, работещ насред пустинята, който установи, че му липсва определен инструмент, вече няма да бъде принуден да си го набави от най-близкия град. Той просто може да си свали дизайна на файл и да го принтира. Дните, когато проектите спираха заради липсата на един-единствен инструмент или клиентите се оплакваха, че вече не могат да намерят резервни части за неща, които са купили, ще изглеждат след време нереални.

  Други промени са от почти толкова голямо значение. Новите материали са по-леки, по-силни и по-трайни от старите. Въглеродните фибри заместват стоманата и алуминия в продукти, вариращи от самолетите до велосипедите за планинско колоездене.

  Нови способи позволяват на инженерите да придават форма на обекти с миниатюрни размери. Нанотехнологиите подобряват характеристиките на продукти като превръзки, които помагат за заздравяването на рани, двигатели, които работят по-ефективно, и домакински прибори, които се чистят по-лесно. Генетично проектирани вируси се създават, за да правят неща като батериите. И като се има предвид, че интернет позволява на още повече проектанти да си сътрудничат по нови продукти, бариерите падат. Форд се е нуждаел от купища капитал, за да построи огромния си завод в Ривър Руж; неговият съвременен еквивалент може да започне с малко повече от един лаптоп и жажда за открития.

  Подобно на всички революции, и тази ще бъде разрушителна. Дигиталните технологии вече разтърсиха медиите и търговията на дребно, така както памучните фабрики унищожиха тъкачния стан и Model T на Форд остави ковачите без работа. Много хора ще се вгледат във фабриките на бъдещето и ще потръпнат. Те няма да са пълни с изцапани машини, с които работят мъже с мазни престилки. Много от тях ще бият на очи със своята чистота и ще са почти празни.

  Някои автомобилостроители вече произвеждат два пъти повече коли на служител в сравнение с преди едно десетилетие или там някъде. Повечето работни места няма да са в самата фабрика, а в близките офиси, които ще са пълни с дизайнери, инженери, специалисти по информационни технологии, експерти по логистиката, маркетингови специалисти и други професионалисти.

  Работните места в промишлеността на бъдещето ще изискват повече умения. Голям брой тъпи, монотонни дейности ще останат в миналото: няма да имате повече нужда от нитовачи, когато продуктът вече няма нитове.

  Революцията ще се отрази не само на начина, по който са правени нещата, но и на това къде са правени. Свикнали бяхме заводите да бъдат премествани в страни с ниски заплати с цел да се намалят трудовите разходи, които обаче нарастват по-малко и това е от по-малко значение: цената на един iPad от първо поколение бе 499 долара, от които само около 33 долара разходи за труд, като при това окончателното сглобяване в Китай струваше едва 8 долара. Изнесените производства все повече се завръщат обратно в богатите страни не защото възнагражденията в Китай се увеличават, а защото компаниите искат сега да са по-близо до клиентите си, за да могат да отговарят по-бързо на промените в търсенето.

  При това някои продукти са толкова високотехнологични, че е от полза тези, които ги проектират, и онези, които ги правят, да са на едно място. Boston Consulting Group изчислява, че в сектори като транспорта, компютрите, металургията и производството на машини 10-30 % от продукцията, която Съединените щати внасят в момента от Китай, може да бъде произвеждана у дома до 2020 година, като по този начин брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ ще бъде увеличен с 20 до 55 милиарда долара годишно.

  Шокът от новото

  Потребителите няма да имат особени проблеми да се приспособят към новата епоха на по-качествени и бързо доставяни продукти. Адаптацията обаче може да се окаже по-трудна за правителствата. Техният инстинкт е да защитават вече съществуващите производства и компании, а не новаците, които ще ги унищожат. Те заливат старите заводи със субсидии и тормозят шефовете, които искат да преместят съответното производство в чужбина. Правителствата харчат милиарди долари в подкрепа на новите технологии, които според тях ще се наложат. И те остават верни на романтичното убеждение, че промишлеността е по-висша от услугите, да не говорим за финансите.

  Нито едно от тези неща не е смислено. Границите между промишлеността и услугите се размиват. Rolls-Royce вече не продава самолетни двигатели; компанията продава всъщност часовете, които всеки двигател движи съответния самолет в небето.

  Правителствата винаги са били много слаби в избирането на победителите, и по всяка вероятност ще станат още по-неспособни, в момент, когато кохортите от предприемачи и самоуки майстори обменят продукти в интернет, превръщат ги в продукти у дома и ги продават в цял свят от един гараж.

  Докато революцията е в разгара си, правителствата трябва да осигурят основата: по-добри училища за квалифицирана работна ръка, ясни правила и равни възможности за всички видове инициативи.

  Оставете останалото на революционерите!

  („Economist„, превод БТА)

• Граждански активист против „Алея Първа“ във Варна – бит и арестуван днес

                                                                                                   Източник:  Биволъ

  Днес следобед Кънчо Бонев, зам.-председател на Обединено гражданско сдружение, което се обявява против проекта за застрояване на Морската градина във Варна, е бил бит с юмруци от охранители, след което е арестуван – съобщи за Биволъ  арх. Калина Павлова, която е придружавала пострадалия. Инцидентът е станал в административна сграда в центъра на Варна, в която се помещават институции на държавната администрация. „Положението на Бонев е критично, той е пенсионер и в момента е на обстоен преглед в болница „Света Ана“. Възможно е да има тежки вътрешни разкъсвания“, съобщиха негови колеги около 17.30 ч.

  Кънчо Бонев е решил да посети Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/, за да поиска документи по силата на ЗДОИ. Информацията е касаела обстоятелства, около скандалната продажба без търг на Алея Първа в Морската градина на Варна на групировката ТИМ. Гражданинът е попълнил протокол, според изискванията на закона, но документът не е бил подписан от директорката Красимира Божкова. След отказа, Бонев е тръгнал да излиза, след като е взел със себе си попълнения протокол. Тогава Красимира Божкова e заповядала на охранителя Вълю Колев да изземе от гражданина двустранния протокол по чл.35 ал.2 от ЗДОИ, разказаха за Биволъ негови близки. Според тях, охранителят е нанесъл многобройни юмручни удари на Кънчо Бонев и е разкървавил лицето му, за да му изземе чантата, където се намирал въпросният, неподписан от началничката, документ. Явно целта е да не бъде уличена служителката, че е отказала да предостави информацията, която уж вече самата тя била разрешила за предоставяне. Окървавен и замаян, 63 г. Бонев  е потърсил веднага защита във ІІ РПУ Варна, но там вместо биячът да бъде обвинен за престъпление по чл.143 ал.2 във връзка със чл.142 ал.2 т.6 от НК, неясен засега прокурор е наредил да арестуват пострадалия, който освен това е представител и на обществеността. Според този член от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години, когато лице, занимаващо се с охранителна дейност, принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила. Това вероятно не се зачита от Полицията и прокуратурата в България.

  Пребитият Бонев е бил задържан в РПУ да пише обяснения, а биячите му са били освободени. Полицаите не са му разрешили да се подложи на преглед, за да си извади веднага медицинско удостоверение. Отказана и спешна медицинска помощ, което силно е влошило състоянието на възрастния човек. Не му е било позволено и да се обади на адвокат. Въпреки това на место е пристигнал близък юрист на Бонев, който е бил известен за инцидента от арх.Павлова. Към 15,30 ч адвокатът е видял да отвеждат Кънчо Бонев с кола на Спешна помощ и белезници на ръцете, но без да му разрешат да разговаря с него.

  Припомняме, че Агенцията по геодезия, картография и кадастър е институцията, която първа престава да смята Алея първа за част от Морската градина на Варна и за непродаваема изключителна държавна собственост. Скоро след това земята бе преактувана в частна държавна собственост, за да бъде продадена на безценица и обявена за собственост на всемогъщия ТИМ.

  Интересна подробност е, че СГКК се намира на 6-я етаж в същата сграда, в която на 5-я етаж се помещава и „ТПО Варна ЦППБО“ ЕООД, което е 100% собственост на „Холдин Варна“ АД и от дълги години изготвя ОУП на Варна. Съпругът пък на Красимира Божкова е геодезистът Живко Кателиев, обслужващ „Холдин Варна“ АД по преписките им за Алея първа в Кадастъра.

  Само преди няколко дни френският и немският посланик бяха във Варна и се срещнаха с граждански активисти от сдруженията против проекта „Алея Първа“ осъществяван от групировката ТИМ с протекциите на държавата.

  „С моя германски колега чухме, че в града има сериозен дебат около проблеми, свързани с парка , каза френския дипломат. Морската градина е предимство за Варна. Градът носи духа на Ривиерата , на т.нар. „Бел епок“ и паркът е част от този дух. По тази причина засегнахме пред кмета на града темата, че ще е жалко ако не се направи всичко възможно за запазването й“ – каза френският посланик Филип Отие на пресконференция на 20 юни, цитиран от Дневник. Засега няма никаква реакция на българските власти на това деликатно напомняне, че случаят внимателно се следи в Европа.

  Очаквайте подробности за инцидента и нови данни за скандалната симбиоза между държавата и ТИМ, считаната от американското посолство и западни анализатори за престъпна групировка тип „мафия боргезе“

  Биволъ разкри също така голяма част от офшорната собственост на ТИМ. Доказателствата ще бъдат публикувани в продължението.

   

  

• Реакции на шефа на „Росатом“ за „Белене“

  За пореден път президентът на държавната корпорация „Росатом“ Сергей Кириенко нападна българското правителство като заяви, че решението за спиране на строителството на АЕЦ „Белене“ е политическо.

  „Решението за преместване на закупеното оборудване на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ носи повече политически, отколкото обмислен технически и икономически характер“, заяви Кириенко в кулоарите на разширено заседание на Държавния съвет на Руската федерация, цитиран от ИТАР-ТАСС.

  Шефът на компанията „Росатом“ – получила, както се оказва, поръчки в нарушение на българските закони – продължава да нарича „договор“ многобройните споразумения, подписвани с български ведомства в периода 2005-2009 г.

  „Бяхме готови да изпълним условията по договора, готови за решението на българското правителство. Голяма част от оборудването за АЕЦ в Белене е произведено, още една част е в процес на производство, договорите със заводите са сключени. Трябва да се вземе решение – или те ще платят за това оборудване, това са големи суми, общият обем на поръчаното оборудване и дейности – около 1 милиард евро, или да се разтрогнат договорите и да се платят компенсации на компаниите. Това е въпрос към възложителя“, твърди Кириенко.

  Той пропуска да съобщи, че се водят преговори за парите, които България ще доплати за довършването – през следващите най-малко седем години – на реактора, който трябва да бъде поставен в Козлодуй. Но твърди, че за „Козлодуй“ няма нито проект, нито лиценз, нито разрешение за строителство.

  Началникът на „Росатом“ представя реактора за готов и подчертава, че не било ясно „какво ще се прави с него през следващите 5-7 години“.

  Освен това Кириенко продължава да смята, че руснаците ще произведат за България не е един, а два реактора, за което не само няма никакъв договор, няма ги и временните споразумения, подписвани през 2005-2009 г.

  Продължавайки с упреците си към българското правителство Кириенко заявява, че „изглежда българската страна не разбира, какво е да се пренесе оборудването в „Козлодуй“, което те възнамеряват да направят“.

  Днес министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев напомни в телевизионно интервю, че парите за АЕЦ „Белене“ са похарчени отдавна. Защото е поръчано оборудване за нея, без да има разрешение за строителство и сега си плащаме кредита за това, каза министърът.

  Според доклада на HSBC, огласен вчера, при най-оптимистичния сценарий за АЕЦ „Белене“ цената ще е 10,35 млрд. евро или над 22 млрд. лв.

  Освен, че „Белене“ би излязла по-скъпа от това, което ни се показваше, ние не открихме никакъв план за нейното изграждане, коментира министърът.

  HSBC в доклада си дава конкретна цена на електроенергията, която би произвеждала АЕЦ „Белене“ – 75 евро на мегават, което е 150 лв., каза още министър Добрев. Това е два пъти по скъпо от цената на електроенергията, произвеждана от АЕЦ „Козлодуй“.

  В днешния си брой московският в. „Комерсант“ цитира доклада на консултантите от HSBC: Проектът „Белене“ би възвърнал вложените средства до 2038 г., при това при цена на електроенергията от 75 евро за един мегават час. В момента тя е два пъти по-ниска.“

  Източник:  Vesti.bg

   

  Русия: Решението за „Белене“ има политически характер

   

  Отнасяме се с уважение към решението на ръководството на България, но засега не се виждат някакви следващи стъпки, съобщил С. Кириенко, шеф на Россатом.

  Решението на правителството на България да спре строителството на АЕЦ „Белене” и да премести закупеното оборудване на площадката на АЕЦ „Козлодуй” има по-скоро политически, а не „премислен” техникоикономически характер, е заявил шефът на „Росатом” Сергей Кириенко в кулоарите на разширеното заседание на Държавния съвет на Русия, предава ИТАР-ТАСС.

  Кириенко казал още, че руската страна била готова да изпълнява условията на договора. По-голямата част от оборудването за АЕЦ „Белене” вече е готова, останалата в момента се изготвя, сключени са договори със заводите, добавя той.

  Трябва да бъде взето решение или да платят за това оборудване, т.е. големи суми с общ обем на поръчаното оборудване и изпълнените дейности – около 1 милиард евро, или да се прекрати договора и да се платят компенсации.  Оборудването за АЕЦ „Белене” можело да стане годно за АЕЦ „Козлодуй” след около 5-7 години, казва още Кириенко.

  Отнасяме се с уважение към решението на ръководството на България, но засега не се виждат някакви следващи стъпки. Изглежда, че българската страна не разбира какво всъщност представлява да преместиш оборудването в „Козлодуй”, казва Кириенко.

  Източник:  Фрог нюз

• Първа многотомна поредица „Бележити българи“

  Имената, които всеки българин трябва да знае

  Илюстрована енциклопедия в 10 тома

   

  

  Първата многотомна поредица за най-ярките, емблематични имена в българската история, включително позабравени, малко известни или пренебрегвани през предишните десетилетия

   

  Над 300 достойни българи в 10 тома:

  – легендарни герои, владетели и държавници
  – велики пълководци и революционери
  – духовни водачи и будители
  – нови открития и неизвестни факти
  – над 1200 илюстрации от наши и световни музеи

  За първи път ще бъдат представени бележитите личности, родени и живели по нашите земи от епохите преди основаването на Дунавска България

  Луксозна колекция с твърди корици с увлекателни очерци, разказни в популярен стил, с богати илюстрации, за най-широк кръг читатели.

  Източник:   в. „24 часа“

   

  Проф. Пламен Павлов за личностите в поредицата:

  „Между тях има и демократи, има и тирани, има и велики пълководци, има и не толкова велики, но все пак това са личности, за които тогава се е говорило. Това са най-важните фигури от нашата история“, казва Пламен Павлов, историк и отговорен редактор на поредицата „Бележити българи“.

  Той очаква още първия том от поредицата да предизвика реакции не само у нас, но и в съседните държави. „Ние не сме казали, че тези хора са българи като нас. Ние ги наричаме световните имена от българските земи и там влизат, както легендарни владетели като тракийския цар Резус и Орфей, така и легендарни фигури като Спартак, т.е. реални личности, които са се превърнали в легенда за цялото човечество, а също и най-великите тракийски владетели – на Одринското царство, на Македонското царство, на някои гетски владетели, какъвто е Залмоксис“, разяснява още Павлов.

  Източник:  btvnews.bg
  

• Очерк на един „англичанин“ за България: “Няма по-прост народ…”

  “Няма по-прост народ от българския” – под това заглавие Neverojatno.info пусна материал, който, макар, че е художествена измислица, решихме да публикуваме заради самоиронията, която не може да те остави безразличен.

  –––––––––––––––––––––––––––-

  .

  

  Огромна популярност сред англичаните придоби очерк на техния сънародник Едуард Стърнс, касаещ България. Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата държава:

  ”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга – ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси, накланяха везните в полза на решението за една такава на пръв поглед изгодна сделка. Но приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща . . .!

  Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости.

  Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите – напротив – те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.

  Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата народ в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, идиоти в гръцкия смисъл на думата.

  Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава; не, те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората населявали някога това място, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат.

  Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ?

  Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския?

  Долу лапите, простаци, от името българи!. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.

  Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят.

  Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи.

  Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг.

  Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.

  Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият.

  Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници, и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш.

  Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност.

  Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.

  Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия тебе.

  И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш:

  “-Ми аз, какво мога да направя?”

  Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.

  Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг.

  Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост.

  Трябва да си много прост, да живееш в земен рай и да го унищожаваш.

  Трябва да си много прост за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб.

  Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости… “

  

   

  Author Archives: Chergar

  Източник: Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?

   

• Най-голямото българско събитие в Одеса – «Бесарабска лига КВН»

  В ОДЕСА ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ ФИНАЛЪТ НА „БЕСАРАБСКАТА ЛИГА КВН“

  На 24 април 2012 г. в Дворецът на спорта (гр. Одеса, Украйна) ще се проведе финалът от втори сезон на състезание по хумор «Бесарабска лига КВН» (Клуб на Веселите и Находчивите – състезание, в което отбори, състоящи се предимно от студенти, се състезават по остроумие чрез отговори на въпроси, импровизации, предварително подготвени сценки и други).

  За Купата на Конгреса на българите в Украйна ще се състезават три отбора: «Дивитлийски гламур», «Люти чушки» и «Троянски Коне».  Всички те успешно се представиха във втория сезон на Българския КВН в Одеса, който стартира през м. ноември 2011 г. Тогава общо 7 отбора подадоха заявка за участие.

  Финалната игра е свързана с един от най-големите православни празници и ще се проведе под надслов «Не всеки ден е Великден». Тя ще започне с приветствие на отборите. В програмата са включени видео конкурс и фото-загрявка, в които участниците подготвят собствен клип на известна българска песен и коментират предварително подготвени снимки от жюрито. Последният конкурс на мероприятието ще е Музикално домашно задание на тема: «Любов и котки».

  На финала на най-мащабното българско мероприятие в Одеса ще гостуват Оркестър «Мегдан», танцовият състав «Български сърца» към Конгреса на Българите в Украйна и Творческа формация «Наши хора».

  Юрий Граматик, президент на Всеукраинската обществена организация «Конгрес на българите в Украйна» и на Бесарабската лига КВН сподели:

  «Град Одеса е украинската столица на хумора. От 2010 г. тя се превърна и в столица на българския хумор в Украйна. Тогава през м. декември ние инициирахме провеждането на КВН на български език и тази идея, подкрепена от Български младежки клуб «Актив»,  днес се превърна в най-очакваното мероприятие за нашата общност. На последната игра през м. февруари  Дворецът на спорта посрещна над 2000 души. През втория сезон се увеличи броя не само на зрителите, но и на участниците. Успяхме да обединим около себе си българските таланти от Бесарабия и съм сигурен, че Бесарабската лига КВН ще стане още по-мащабен проект».

  В състава на журито ще бъдат известни българи от Украйна като г-н Иван Плачков, бивш министър на енергетиката; г-жа Антонина Узун, автор и водеща на българското предаване «Роден Край» по Одеската национална телевизия; г-н Валерий Радолов, експерт в Държавната агенция за българите в чужбина; г-н Виталий Атанасов, журналист; г-н Роман Демиров, дългогодишен участник на КВН. Именно те ще определят победителите на втория сезон. В качеството на награда целият отбор ще замине за едноседмична почивка в България, която ще бъде организирана с любезното съдействие на NEXT Invest.

  Игрите на КВН са популярни винаги и събират милиони зрители пред екраните в Украйна, Русия и Беларус и други републики от ОНД. Първата игра се провежда преди 50 години и успява да преживее политическата машина на съветския режим. Днес мнозина училища и университети имат свои отбори, като състезанията се провеждат от регионално до международно нива.
  

  За повече информация и контакти:
  Альона Пепеляшкова – +38-098-211-8674

   

  Максим Димитров

  Информационен портал на българите в Украйна
  (Skype: maksim_dimitrov)
  –––––––––––––––
  

  Допълнителна информация:

  Всеукраинска обществена организация „Конгрес на българите в Украйна” (www.kbg.org.ua) е учредена на 15 юли 2007 г. с Президент Юрий Иванович Граматик. Организацията има статут на всеукраинска и в нея може да членуват както физически лица, така и други сдружения на принципа на колективното членство. Основната цел е съхраняване на правата на българите в Украйна в съответствие със законите на страната. Много голямо значение се отдава на поддържане на българската национална идентичност на нашите сънародници. Първостепенна задача на организацията е създаването на по-добри възможности за изучаване на съвременния български език в селищата с компактно българско население.

  От 01.03.2008 г. стартира проектът Български културно-просветен център „Аз Буки Веди“ с ръководител Екатерина Гержик. Целта е да се създадат условия децата и подрастващите да овладеят нормите на съвременния български език, да опознаят историята, културата и традициите на своята прародина. Учениците активно участват в различни творчески конкурси, спортни олимпиади, удостоени са с десетки грамоти, допломи и награди. Днес „Аз Буки Веди” работи в градовете Одеса, Измаил, Иличевск и Болград.

  През 2008 година Конгресът подкрепя инициативата на  група млади българи от Украйна за създаване на български младежки клуб „Актив”. Основната му ориентация е към младите бесарабски българи в Одеса и Одеска област. Клубът си поставя за цел съхраняване на българското национално самосъзнание, приобщаване към българската култура и традиции. Организира младежки срещи и културни инициативи, съдейства на талантливи младежи в тяхната изява и реализация. Стреми се към установяване на контакти и сътрудничество с младото поколение на България. Участва в създаването и поддържането на Информационния портал на българите в Украйна www.bg-ua.org.

   

• Пл. Павлов: В Македония има не “малцинство”, а българско мнозинство!

  Неискреността, фалшът и черната неблагодарност към България и българския народ в Македония от управниците са грозни и недостойни. За анализиране на политическото поведение на скопския режим към България по-скоро трябва психоаналитик, казва историкът за Frognews.bg

  Интервю на Ана Кочева

  – Пламене, ти си човек, който наблюдава отблизо процесите в Македония – и като историк, и като човек, пристрастен към темата. Чудо за три дни ли е този път или уж частният случай има по-дълбок подтекст?

  – Уви, не бих искал да съм скептик, но не и този път, не и при тези ужасяващи обстоятелства… Дано не съм прав, но пътят към нормализацията в Република Македония, най-вече в столицата Скопие и нейната албанизирана и албанизираща се околност, този път като че ли е без изход. Разбира се, все още тече разследване, събират се доказателства и т.н., но определението “криминален инцидент” поне за мен е пълен нонсенс. Дори край Скопие да се е появил някакъв “македонски Чикатило”, което е практически неправдоподобно, кой ще изтрие омразата – не от графитите върху кофите за смет и стените, а от съзнанието на хората? А и кой криминален престъпник, пък бил той и откровен психопат и сериен убиец, ще се занимава с показни разстрели на младежи, на деца… В твоя въпрос е загатнат и самият отговор – нещата нямат характер на махленска свада (момчета да се замерят с камъни, да се бият, да си разменят юмруци и ругатни), нито на обичайното и вече клиширано “етническо противопоставяне”. Не, тук имаме демонстрация на тотална, човеконенавистна непоносимост, каквато се култивира сред широките слоеве на населението в Македония не от вчера. Както казваш и ти, очевидно контекстът е много по-дълбок.

  – Ходиш отвреме навреме оттатък Вардара? С каква скорост се променя демографията на Македония?

  – Променя се и това се вижда с просто око. В западната част на Македония от векове живеят албанци, но пълзящата демографска експанзия не само към Скопие, но и към Куманово (значи и към границата с България), към Охрид, а и в други посоки набира скорост. Това обаче се дължи не само на високата раждаемост, но и на миграцията на албанско население от Косово, в някои случаи от самата Албания, а и откъм сръбската територия – Прешево, Буяновац и Медведжа. Това не е еднократно “велико преселение”, а дългогодишен процес, започнал още от времето на Титова Югославия (най-често по икономически причини), ускорен от Косовската криза в края на ХХ в., продължаващ и през следващите години.

  – Прокаднаха се съмнения в конкретния случай за „дългата ръка на Сърбия“. Склонен ли си да предвидиш и такава теза?

  – В случая “дългата ръка на Белград” е най-лесното обяснение и решение. Както впрочем и на Прищина. Отвратителното убийство е само случаен “отключващ момент” на задълбочаващото се разединение, прераснало в неприязън, непоносимост, омраза… При това и от двете страни. Впрочем, на терена на Македония и особено около Скопие тези страни могат да бъдат три, четири и т.н. Да не забравяме, че там присъства и сръбско малцинство, както и общности от турци, торбеши (българи мохамедани), роми, преселници от Босна. Още повече, че там действа държавна власт, чиито приоритети са, както се оказва, изграждането на кичозни мегаломански паметници, присвояването на българска история, продуцирането на филми от рода на “Трето полувреме”… Вероятно за същата тази власт борбата с престъпността, наличието на много оръжие (преди всичко в ръцете на албанците), каналите за наркотици и т.н. са нещо по-маловажно… Нещо подобно със сигурност щеше да се случи! В този смисъл “ръката на Белград” (а защо не и на официално Скопие?) в продължение на десетилетия формира климат, който не вещае нищо добро. Албанската страна обаче съвсем не е “невинна жертва” – напротив, възползвайки се умело от солидарността на Запада, радикалните сили сред тази общност също сеят отровните семена на омразата! Напълно съзнателните демонстрации на албански реваншизъм, на т.нар. култ към албанското знаме, заплахите и дори дрънкането на оръжие никак не отиват на една уж невинна жертва! И е крайно време да се разбере, че моделът “обединена Европа” като че ли остава в сянката на кроежите за “Велика Албания”. А за жалките напъни на “македонската идентичност”, антична или не, дори не ми се говори… Те обаче са базирани отново на пренебрежителното отношение към другите и към истината.  Така или иначе, в тази сложна и често непредсказуема обстановка България би следвало да е нащрек, да следи процесите, да бъде така необходимия стабилизаращ фактор, и то реално, дългосрочно, а не само на думи.

  – Въпреки заявеното желание на Македония за евроинтеграция сме склонни да подозираме комшиите в неособена искреност в намеренията. От какво е продиктувано това необяснимо балканско твърдоглавие?

  –  За анализиране на политическото поведение на скопския режим към България по-скоро трябва психоаналитик (да не кажа психиатър…), а не преподавател по история, какъвто съм аз. Тази неискреност, този фалш и черна неблагодарност към България и българския народ – толкова е грозно и недостойно всичко това… И то не е в поведението на обикновените хора, разбира се, които продължават да се отнасят по принцип добронамерено към “страшната Бугария”, но преди всичко на политическата върхушка. И, това е съвършено очевидно, на направляваните от режима на Груевски и/или отвън медии.

  – А можеш ли като историк да прецениш дали живеем във време, в което националният идеал тук, у нас в България е изчерпан?

  – Напротив, националният дух сред нас, българите, не е изчерпан. Моят опит като телевизионен водещ, като преподавател показва друго – българският патриотизъм, макар и понякога да е приглушен, постепенно се развива, търси нови пътища. Сред много млади и образовани българи – и у нас, и в чужбина, той се превръща в нещо на “просветен национализъм”, в най-добрия смисъл на думата. В този патриотизъм се преражда онази отричана преди години любов към Отечеството, която за великия Раковски е най-висшата човешка добродетел. И това става по модерен, уравновесен начин, без агресия към другите и другостта, но и без компромиси, когато става дума за националните интереси и демократичните ценности.

  – Поставих предишния въпрос, защото има някакво усещане за вяла дипломация, що се отнася до защита на българския интерес – и тук у нас, и по отношение на сънародниците ни в чужбина. Някак сме склонни да квалифицираме определени процеси като буря в чаша вода. Ето, напоследък ни потърсиха българи от Молдова, разказа, че дипломацията ни там не отговаря на техните въжделения, дори има подозрения за някакви сделки с гражданство. Ако е вярно, това е много сериозно. В същото време от „високо“ ни вест ни кост!

  – “Вяла дипломация”? Това в случая звучи като комплимент! Често като че ли изобщо отсъства дипломация, поне не се забелязва… Редуващите се правителства, депутати, министри, звани, незвани и често самозвани “експерти” и чиновници продължават “да откриват”, най-вече за себе си (и не за дълго!) нашите общности в “близката чужбина”, а и по целия свят. Да, в Молдова нещата не стоят добре. Не е нормално удостоверения за български произход да се издават в офис на дружество, пък ако ще то да е ръководено от ангели небесни… При това със санкцията на български държавни органи! Дай Боже, посещението на молдовския премиер преди дни в София да подобри ситуацията с изучаването на българския език, Тараклийският университет да започне да се развива, и т.н. Да се върнем обаче на Македония. Какво адекватно има, ако се замислим, в българската дипломация в тази съседна и “едноутробна” държава, която за нас би трябвало да е приоритет “номер едно”? Там през последните години на практика нямаше посланик, абсолютно погрешно е закриването на кореспондентските пунктове на БНР и държавната телевизия. Какъв знак е това за нашите сънародници в Македония, пък дори и за онези с подменено и замъглено от отровата на македонизма съзнание? Че България, Майка България, както би казал непременно бай Панде Евтимов (доайенът на “железните”, на непреклонните българи в Скопие), все по-малко се интересува от 1 400 000 българи! Че няма отношение към държава, в която има не “малцинство”, а българско мнозинство! Ще си позволя да апелирам, да настоявам да бъдат възстановени тези кореспондентски пуктове. И понеже вечно се изтъква, че няма пари, че са нужни икономии и т.н., нека не изпращат хора от България, а да ангажират местни интелектуалци и журналисти – такива, които не се свенят да бъдат българи и са дали доказателства за своя професионализъм. Такива, слава Богу, има – ако нашите дипломати не са успели да се запознаят с тях, да преценят колко е важно всичко това, ние с тебе можем помогнем, нали?
  Вицепрезидентът г-жа Маргарита Попова отново подхвана вечния рефрен за нова “стратегия за българите в чужбина”, вероятно подсказан й  услужливо от наглед прилежни и възпитани чиновници. Такива хорица има в различни институции, те  вечно “обединяват усилията си” с някого, сервилничат на всяко поредно правителство… Обичат да поднасят поздравителни адреси, плакети, дребни подаръци, в което няма нищо лошо. Но не е достатъчно, категорично не е! Разбира се, стратегия е необходима, но в момента продължава да няма и най-обикновена тактика, ако използваме езика на военните… Каква подкрепа получават например организации в Македония като Българския културен клуб – Скопие (с председател г-н Лазар Младенов), асоциацията “Радко” на г-н Владимир Панков? “Интеракция – Охрид” на г-н Владо Треневски? Къде са техните клубове, кой им осигурява елементарна подкрепа и закрила, за да не ги достигне съдбата на Мирослав Ризински, например? Евентуално им дават по някоя и друга книга, два-три реда в официлаен сайт… Докато няма действен Закон за българите извън България, със съответните фондове, Световен български съвет, избран от самите общности, механизъм за проекти и т.н. ще си оставаме във времената на “общественополитическата самодейност” и прословутото “обединяване на усилията” на професионалните “патриоти”…

  – Подобно отношение се наблюдава и по отношение на македонските попълзновения от всякакъв характер към нас. Гърците ги шамаросват за щяло и нещяло, ние подаваме другата буза. Как станахме толкова беззъби?

  – Ех, би трябвало да преразкажа цялата история на “социалистическа” България,  за да търсим корените на това необяснимо за здравия разум поведение, на този плевел, какъвто е нихилизмът. Според мен на българската политика, вкл. и в културата, й е необходима последователност и твърдост на защитаваните тези. Истината е категорично на наша страна – не само на страната на българите в България, но и на българите в Македония. И, уверявам те, скопските управници … ще свикнат! Това вкоренено у тях убеждение, че България е длъжна да отстъпва, да мълчи, да бяга от ясно отговори е крайно време да бъде изпратено в небитието.

  – Автори и „идеолог“ си на новата поредица “Бележити българи”, която започва да излиза с два големи ежедневника. Днес дефицитът на такива фигури е смущаващо голям. Вярно е, че се налага историческа дистанция, за да стане ясно има ли такива сред съвременниците ни, но ти съзираш ли ги отчасти?

  – Вече два месеца съм погълнат от тази “мега-задача”, която движим с двата големи вестника и с издателството на моя приятел, писателя Александър Тренев. Да, днес има такъв дефицит – на личности, на авторитети, и това е изключително тревожно. Историческата дистанция, както казваш, ще изпрати днешните политически еднодневки, където им е мястото. Грижата за България, за българските национални интереси днес отстъпва на дребнавия егоцетризъм, алчността и суетата пред камерите. Големите български държавници, включително и недооценините, които ще бъдат преоткрити, надявам се, в нашата поредица, управляваха държавата с решителност, енергия, закони, гъвкава дипломация, смели стопански и финансови реформи, а не с нескончаеми интервюта и инфантилно перчене…

  – Познаваме ли великите си българи достатъчно? Кои от тях сме забравили?

  – Нашата нация не е забравила своите големи имена – и на национално, и на местно равнище, в своя град, село, област. И все пак има много личности, за които ние знаем малко, които не сме потърсили или пък просто сме забравили по едни или други причини. В новата поредица имаме цял том за “Световните имена от нашите земи”, в които своето естествено място намират и великите личности на антична Македония – едно тракийско царство, каквото е онова на одрисите в Тракия, на гетите в Добруджа, и т.н. Филип ІІ и Александър Велики, Орфей и Спартак, Юстиниан Велики и неговата фамилия не могат да бъдат “собственост” нито на днешна Македония, нито на Гърция. Ние имаме не по-малки, да не кажа, дори по-големи права върху това древно културно наследство. При това, без да е необходимо да фалшифицираме паметници и да пристояваме нечия чужда история. В том ІІ, който излиза този четвъртък, читателите ще прочетат, че през 680 г. заедно с Аспарух на Балканите, и то именно в днешна Вардарска Македония, се заселват българите на неговия брат Кубер. Че сред нашите бележи личности са както книжовниците от Велики Преслав и Охрид, така и последният охридски цар Пресиан ІІ, синът на Иван Владислав “самодържец български”. Този човек е кръстен на името на “турано-бугарскиот”, както биха казали някои хора в Скопие, кан Пресиан от средага на ІХ в. Още нещо, читателите ще прочетат, че древните българи са индоевропейски народ, а не “татари” и прочее бръщолевения, уви, така често използвани в Македония. Въпреки че няма нищо обидно в това си татарин, нали? Естествено, има статия за поп Богомил и неговите последователи – западните “катари” и “бугри” (българи) по вяра. А по-нататък, естествено, присъстват и най-видните български хайдути, комити, възрожденски “даскали”, книжовници и писатели (сред тях е Григор Пърличев, текстът за когото е написан от теб!), за титаните на българската национална революция Георги Раковски, Васил Левски, Каравелов, Ботев, Гоце Делчев, Тодор Александров, Иван Михайлов… За даровитите и смели генерали и офицери от войните за национално обединение (1912 – 1918 г.), та чак до големите ни художници, оперни певци, писатели… Над 300 статии, в които присъстват не по-малко от 500 имена на бележити българи, чиито дела са ярко свидетелство за невероятната мощ на българския национален дух.
  

  Източник: frognews.bg

• Фолклорен танцов ансамбъл „Хоро” ще участвува в Световния ден на танца

  Фолклорен танцов ансамбъл „Хоро” ще участвува в Световния ден на танца!

  Световният ден на танца събира танцьори от различни държави по света за да отпразнува универсалната същност на изкуството, да прескочи всички политически, културни и етнически бариери и да събере хората в мир и приятелство благодарение на един общ език: езика на танца.

  Кога:  Неделя, 29 април, 2012
  Къде: Athenaeum Theatre
  Адрес: 2936 N. Southport Ave.,  Chicago, IL 60657
  14 часа: Изпълнения на деца – танцьори
  19 часа: Гала концерт

  За билети посетете www.athenaeumtheatre.org или се обадете на касата на театъра на телефон (773) 935 – 6875.
  За групови билети за родители и приятели на изпълнителите търсете Алан.

  Вижте рекламното видео на фестивала на адрес https://vimeo.com/39249806.

   

• Как старите демокрации правят избори

  ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ ВЪВ ФРАНЦИЯ
  

  Стефан Манов – българин, живеещ във Франция и председател на секционна избирателна комисия на първия тур на изборите за президент, споделя в предаването „Преди всички“ на БНР, че страстите през изтеклата нощ са били силни.

  Манов казва, че избирателната активност за президентските избори във Франция е била висока – повече от 80 процента гласуват.

  „Тук има има разлика с българската практика – това е стара демокрация, може да се гласува с пълномощно. Всячески се стреми държавата да насърчи избирателната активност. Кандидатите се стремят да комуникират с френските граждани в чужбина. Бяха направени значителни усилия, традиционно те гласуват по-малко, но сега с интернет гласуването – това ще се промени.

  Забранява се публикуването на данни за гласуването по време на изборния ден, но от чужди сайтове хората се информират. Спазиха изискванията френските медии“, споделя Стефан Манов.

  Източник:   БНР

   

  Цялото интервю на  журналистката от БНР Таня Величкова със Стефан Манов можете да чуете от звуковия файл чрез следния линк.

   

• Вечер гитарной музыки в Литературном салоне Аллы Дехтяр

  Иногда в Литературном салоне Аллы Дехтяр происходят не только литературные встречи. Иногда в Салоне царствует Музыка!

  Мы помним грандиозный успех ноябрьского концерта прекрасных чикагских музыкантов: виолончелиста Яна Максина и пианистки Ани Гоговой. В День матери 13
  мая Алла Дехтяр представляет еще один, новый для Чикаго дуэт. Прямо из Барселоны к нам едет дуэт красавцев-виртуозов “Barcelona Guitar Duo” в составе Ксении Аксельрод и Жоана Бенежама!

  Первые уроки игры на гитаре Ксения Аксельрод взяла у своего отца – гитариста и композитора. После окончания музыкального училища во Владивостоке училась в Москве у педагога Николая Комолятова, затем в консерваториях Барселоны и Мадрида.

  Испанский гитарист Жоан Бенежам родился в Барселоне, детство провел на острове Майорка. Гитарному искусству учился у ученика Андреа Сеговии, профессора Хосе Томаса в консерватории Superior O.Esplà в Аликанте (Испания). Там Жоан познакомился с Ксенией – еще одной ученицей Томаса. Совместная учеба вскоре переросла в совместное музицирование. Все началось в 2001 году с
  сенсации – триумфального исполнения Мадригала для двух гитар и оркестра Хоакино Родриго в престижном концертном зале Palau de la Música Catalana. С тех пор они выступают вместе в Испании, по всей Европе, в США, часто ездят в Россию. Несколько раз их
  выступления показывали на телеканале “Культура”, а записи исполнялись на радио классической музыки “Орфей” в Москве. В 2006 году их дуэт стал первым испанским гитарным дуэтом в истории, который выступил в Московском концертном зале имени
  П.Чайковского. Их концерт прошел вместе с молодым симфоническим оркестром “Новая Россия”.

  Название дуэта сложилось легко – по названию
  любимого города. В репертуаре – оригинальная музыка, написанная специально для двух гитар, а также практически вся мировая музыка в переложении для двух гитар. Дуэт “Барселона” вернул к жизни Андалузскую рапсодию Квентина Эскембре – первый
  испанский концерт, написанный для гитары. Эскембре сочинил этот концерт в 1936 году, и он на протяжении семидесяти лет оставался неизвестным широкой публике. Благодаря “Барселоне” (и участвовавшему в концерте Российскому национальному оркестру) в 2006 году состоялась премьера Андалузской рапсодии. Среди последних “открытий” дуэта – Концерт Мануэля де Фалья в аранжировке для двух гитар и пяти
  инструментов (в оригинале этот концерт написан для клавесина), Три ноктюрна для двух гитар и оркестра и сюита “Семь дверей Мадрида” для двух гитар и оркестра Федерико Морено Торроба. В активе дуэта – Первая премия на фестивале “l’Olleria Chamber Music Competition” в Валенсии (Испания), звание лауреата на фестивалях “Baltimore Music Club Competition (США) и “Bartomeu Calatayud Competition” (Майорка, Испания). В 2008 году диск дуэта “Кармен” был назван одним из десяти наиболее продаваемых классических альбомов Испании.

  Филигранная техника, тонкий музыкальный вкус, культура исполнения и незабываемые, уникальные гитарные мелодии – это все дуэт “Барселона”! Все подробности – на сайте дуэта http://www.barcelonaduodeguitarra.com/. Там же вы можете послушать фрагменты записей наших гостей. Но еще лучше послушать их “живьем”! Программа предстоящего концерта звучит впечатляюще. В ней – увертюра Дж.Россини из оперы “Севильский цирюльник”, “Кармен-сюита” Ж.Бизе, произведения Д.Скарлатти, Э.Гранадоса, И.Альбениса, П.Сарасате, М. де Фальи и, конечно, зажигательные гитарные “бисы”.

  Концерт Barcelona Guitar Duo состоится 13 мая 2012 года в 5.00 вечера в Литературном салоне Аллы Дехтяр в помещении Congregation Kol Emeth, 5130 Touhy Avenue, Skokie, IL 60077. Цена билета – $20. Билеты продаются у входа.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/
  www.sergeyelkin.com

• Новое выступление хора “Campanella”

  Детский хор “Campanella” под руководством хормейстера Марианны Косой станет гостем ведущего Дэвида Полка и его программы “Introductions” на радиостанции 98.7 WFMT Chicago Classical Music. В этой еженедельной
  часовой программе выступают молодые талантливые солисты и музыкальные
  коллективы Чикаго и пригородов. Как правило, программа идет в прямом эфире.
  Музыкальные фрагменты исполняются в WFMT’s Levin Performance Studio. Программа с участием хора “Campanella” будет в эфире 5 мая с 10.30 до 11.30 am. Повтор – 10 мая в 10.00 pm. Не пропустите! Все подробности – на сайте радиостанции:

  http://blogs.wfmt.com/introductions/2012/05/05/live-campanella-childrens-choir/.

  Жизнь Марианны Косой с детства связана с хоровым пением. Несколько лет она пела в киевском детском хоре “Щедрик”. По ее
  собственным словам, “рвалась на репетиции в любом состоянии”. Когда ей исполнилось семнадцать, стала петь в камерном хоре. В Киеве Марианна закончила музыкально-педагогический факультет педагогического училища по классу дирижирования Татьяны Алексеевны Макаровой. Потом был музыкально-педагогический факультет Киевского педагогического института и занятия у Людмилы Анатольевны Байды – хормейстера с очень хорошей хоровой “хваткой”. Преподавателями Марианны Косой по классу дирижирования были Татьяна Семеновна Левшенко и… мама, которая вела дирижирование и хоровой класс в училище. Мама Марианны – Лина Моисеевна Дорфман – хорошо известна чикагским любителям хорового пения, она многие годы руководит хором “Шалом”. После окончания института и до отъезда в Америку Марианна Косая работала концертмейстером в Киевском музыкальном
  училище. Иметь свой хор всегда было ее мечтой. Мечта осуществилась не сразу. Все началось весной 2000 года с двух девочек – дочери Марианны и ее подружки. Марианна Косая вспоминает: “Моей дочери было четыре годика, в таком возрасте в школу еще не принимают. А мне хотелось, чтобы ее музыкальные способности не пропали… Постепенно ко мне стали приходить новые дети, и из такого домашнего музицирования родился детский хор “Campanella”.

  Сегодня в хоре занимаются дети от семи до четырнадцати лет. С каждым годом хор становится все более известным, получая признание зрителей и награды на различных международных фестивалях и конкурсах. В 2008 году на фестивале “Наследие” в Чикаго хор был награжден призом “Outstanding Choral Group award”, а также получил “Certificate of Excellence”. На прошедшем в 2010 году в Нью-Йорке, в церкви святого Бартоломея фестивале (The National Invitational Choral Festival – Festival of Gold) хор занял первое место в своей возрастной категории и общее второе место среди всех участников конкурса! По итогам фестиваля хор получил 97.67 из 98 баллов. По словам артистического директора Майкла Хаффа, это – “самый высокий бал, который получил детский коллектив за семнадцать лет существования фестиваля”. Для заключительного концерта были отобраны восемь лучших коллективов, в том числе
  хор “Campanella”. Малышам из Чикаго стоя аплодировал весь зал. Это был настоящий триумф!

  Хор часто выступает с концертами в Чикаго и пригородах. Он был гостем Чикагского культурного центра, Музея науки и техники, Публичных библиотек Норсбрука и Скоки. Хор “Campanella” является частью одноименного образовательного центра. Все подробности – на сайте http://www.campanellachoir.com/.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergey.elkin

• Посолствата зад граница ще поемат по-голямата част от работата в София

  Промените във външното министерство целят тежестта на работата да се прехвърли от София към посолствата зад граница, каза външният министър Николай Младенов в понеделник.

  Той обясни, че започват съкращенията, предвидени в новия устройствен правилник на МВнР, който мина през Министерския съвет в края на миналата година. Престои числеността на персонала във ведомството да се намали с 9% или със 130 щатни места.

  „Ще има съкращения, не бих казал, че ще уволня 130 човека, но ще има съкращения, което е неминуемо, като се има предвид съкратеният бюджет на министерството“, каза Младенов пред БНТ.

  Външният министър досега не е представил никакви разчети дали съкращението ще засегне само незаети щатни бройки или ще има и реално съкратени служители. Не е ясно и колко от местата ще бъдат съкратени в администрацията в София и колко – в задграничните представителства. По информация на Mediapool над половината от 130-те щатни бройки, които ще бъдат закрити, в момента са заети.

  Младенов коментира, че съкращенията ще осигурят и по-високи заплати за заетите в министерството.

  „През годините е имало много голямо разточителство на щат. За съжаление всички го виждаме какво е състоянието на бюджета на държавата… се свиват възможностите в това отношение и трябва да се съобразим с тях. Има много рационализации, които трябва да бъдат направени, които могат да бъдат направени, които се правят не само от България, те се правят от много други страни“, обясни Младенов.

  С предстоящото намаляване на щатни бройки и извършените в края на 2009 г. и в началото на 2010 г. съкращения числеността на персонала на МВнР ще бъде намалена общо с около 21 на сто до 1350 души спрямо числеността му към 1 август 2009 г. Съкращенията обаче са засегнали до момента предимно щатни места, а не служители.

  С новия устройствен правилник се прави и структурна промяна в министерството.

  Създават се три генерални дирекции – по политическите, по глобалните и по европейските въпроси. В МВнР ще има 18 дирекции и инспекторат при досегашни 24 дирекции и инспекторат.

  С извършването на промените ще се подмени почти целият ръководен чиновнически апарат, като вече са ясни повечето нови директори.

  Това не е първата административна реформа, която правителството на ГЕРБ провежда във външното министерство. Предишният „нов“ устройствен правилник бе приет през февруари 2010 година. Тогава промените бяха подготвени от бившия министър Румяна Желева.

  Съпартиецът й Николай Младенов още с влизането си в министерството показа, че не приема някои от тях, и обяви, че замразява обявените от нея съкращения в мисиите зад граница.

  Впоследствие бяха приети и промени в Закона за дипломатическата служба, които се прилагат и в най-новият правилник.

   

  Никола Лалов,

  Mediapool

• Битката в Пекин в резюме

  Главни фигури в битката в Пекин

  

  Ху Джинтао (pinyin Hu Jintao)

  Ранг №1 (в Постоянния комитет на Политбюро на ККП)
  Президент на Китай и лидер на Китайската комунистическа партия (ККП).

  Повишен за преследването в Тибет.
  Съюзник на премиера Уен Джябао.

  

  Уен Джябао (Wen Jiabao)

  Ранг №3
  Премиер на Китай

  Противопоставил се на издигането на Бо Шилай за вицепремиер на Китай по време на 17-я конгрес на ККП (2007), заради многобройните съдебни дела срещу Бо в чужбина от практикуващи Фалун Гонг.
  Иска реформи в ККП и реабилитиране на Фалун Гонг.

  

  Ли Кечянг (Li Keqiang)

  Ранг №7
  Вицепремиер на Държавния съвет на Китай.

  Пръв човек на Уен Джябао, от фракцията Ху-Уен. Предполага се, че наскоро е определен за новият лидер на Китай, изместил Ши Джинпинг.

  

  Уанг Лиджун (Wang Lijun)

  Бивш началник на Общинското бюро за обществена сигурност в Чонгчинг (най-големия мегаполис в света).

  Бивш пръв човек на Бо Шилай. Опитал да дезертира в консулство на САЩ на 6 февруари 2012.
  Предполага се, че е предал Бо на фракцията Ху-Уен, което се смята, че е довело до ареста на Бо.

  

  Джянг Земин (Jiang Zemin)

  Предишният лидер на ККП и Китай.

  Смята се за действителния № 2 в Постоянния комитет на Политбюро на ККП. Подпомогнал политическата кариера на Бо Шилай. Започнал преследването на Фалун Гонг.

  

  Джоу Йонгканг (Zhou Yongkang)

  Ранг №9
  Секретар на Комитета по политическите и законодателни въпроси.

  Смята се, че наскоро е свален от власт. Поддръжник на твърдата политика и съюзник на Джянг Земин. Издигнал се посредством преследването на Фалун Гонг.

  

  Бо Шилай (Bo Xilai)

  Бивш лидер на ККП в мегаполиса Чонгчинг.

  Съюзник на Джоу и Джянг. Целящ да заеме пост в Постоянния комитет, но наскоро уволнен от всички позиции в ККП и арестуван. Издигнал се посредством преследването на Фалун Гонг.

  Традиционно обгръщащата китайските лидери завеса на секретност и мълчание бе смъкната от скандала на Уанг Лиджун (Wang Lijun) и Бо Шилай (Bo Xilai) тази година. Това, което прави настоящата политическа борба в Джонангхай така напрегната и сложна в тази по-чувствителна година на властови промени, е дълбоката замесеност на някои от топ лидерите на Китай в преследването на Фалун Гонг.

  В седмиците след избухването на аферата с Уанг Лиджун слуховете за политически вътрешни борби между китайския елит достигнаха своя връх с уволнението и ареста на Бо Шилай, последвани от слуховете за уволнението и ареста и на Джоу Йонканг (Zhou Yongkang), шефът на вътрешна сигурност на Китай. Може да се очаква падането на дори още глави.

  Уанг Лиджун, бивш зам.-кмет и началник на полицията в Чонгчинг (Chongqing), забягна в американското консулство в Ченгду в търсене на политическо убежище на 6 февруари – нещо безпрецедентно в китайската история и унижение за китайските лидери, обсебени от идеята да пазят имиджа си. 24 часа по-късно Уанг бе ескортиран в Пекин от висши служители на Министерството на държавна сигурност и оттогава за него няма информация.

  Принадлежащите към различни фракции лидери на Китайската комунистическа партия (ККП) са заети с действия по осигуряване на властовите си позиции. Но освен чувството, че борбата за власт в ККП се е засилила и е достигнала нов връх, точните причини и мотивации за ходовете им убягват на външния свят.

  Това, което силно изнерви и разтревожи Пекин, е че американското правителство разкри част от предоставената от Уанг Лиджун информация по време на неотдавнашната визита на Ши Джинпинг (Xi Jinping) в САЩ. Ши е един от предполагаемите партийни лидери на Китай след 18-тия партиен конгрес през октомври. Според информация на репортера по национална сигурност Бил Гертц (Bill Gertz) в изданието Washington Free Beacon, служител от правителството на САЩ е посочил, че Бо Шилай и Джоу Йонканг са заговорничели да осуетят предаването на властта в ръцете на Ши.

  Това „добави масло“ към вече разгорещената и сложна вътрешна борба за власт в най-висшия ешелон на ККП. Партийните лидери знаят много добре,че не е лесно да накарат американското правителство да мълчи. За тях е сериозен проблем какви други неприятни техни тайни ще бъдат разкрити от купчината документи, предадена от Уанг.

  Разбира се, всеки член на Политбюро, 25-членният висш орган, наблюдаващ партийните дела, има общата цел да поддържа управлението на ККП. Също така те знаят, че ако не се справят добре с аферата “Уанг Лиджун”, последствията ще бъдат тежки. Режимът не само би могъл да падне – това дори би могло да коства животите им.

  Това, което е известно за Уанг дотук, е че той е извършвал престъпления като част от работата си като шеф на полицията в Чонгчинг, включително нелегалния арест и изтезания на частни бизнес предприемачи под мотото на кампанията срещу престъпността „удар по черното“.

  Уанг е и силно замесен в преследването на медитативната група Фалун Гонг, включително в отнемането на органи от хиляди практикуващи Фалун Гонг приживе.

  Зад много от престъпленията на Уанг стои наскоро уволненият Бо Шилай, оркестрирал лявата кампания „пеене на червени песни и удар по черното“. Бо бе първо отстранен от поста ръководител на компартията в Чонгчинг на 15 март и според сведенията е под домашен арест. На 10 април Бо бе отстранен от Политбюро и всички постове в ККП в официално съобщение на партията.

  Може да се каже, че мнозинството от кадрите във върхушката на ККП не подкрепят кампанията на Бо и са могли да постигнат споразумение как да се справят с Уанг и Бо на базата на това.

  Що се отнася до преследването на Фалун Гонг обаче, и особено до престъплението на отнемане на органи от живи хора, най-висшият кръг на ККП е разделен на две групи, с Джянг Земин (Jiang Zemin), Джоу Йонканг, Ли Чангчун (Li Changchun), Джя Чинглин (Jia Qinglin) и Луо Ган (Luo Gan) в едната и Ху Джинтао (Hu Jintao), Уен Джябао (Wen Jiabao), Ши Джинпинг (Xi Jinping), Ли Кечянг (Li Keqiang) и Хе Гуочянг (He Guoqiang) – в другата.

  Очевидно преследването на Фалун Гонг е ключовият проблем, който партийната върхушка не може да избегне.

  Включените във фракцията на Джянг Земин са там поради активното си участие в преследването на Фалун Гонг. Именно Джянг нарежда преследването на практиката през юли 1999 г.

  За да продължат преследването и да избегнат подвеждане под отговорност за престъпленията си след напускане на постовете си, Джоу Йонканг и останалите във фракцията на Джянг се надяваха да вкарат също толкова виновния Бо Шилай в 9-членния Постоянен комитет на Политбюро – най-висшия управителен орган на Китай. Да защитават Бо означава да защитават себе си. Ето защо те не искат наказание за Бо и дори възпрепятстват този процес.

  Ху Джинтао, Уен Джябао, Ши Джинпинг, Ли Кечянг и Хе Гуочянг от фракцията на Младежката лига – онези, които идват на власт чрез дейността си в комунистическата Младежка лига – са мълчаливи или уклончиви по въпроса за преследването на Фалун Гонг. Опитвайки се да предпазят гладкото си бъдещо управление, те искат да свалят Бо и изглежда са достигнали до споразумение как да го накажат.

  Ху Джинтао иска плавен преход на властта. Той не желае да се въвлича в борба на живот и смърт с фракцията на Джянг и се надява да предаде проблемите на приемника си.

  Уен Джябао, според вътрешен източник, е човекът с най-твърда позиция сред онези, които искат да изпратят Бо в затвора. Уен изглежда има съвестта да осъзнае, че отнемането на органи с цел печалба не е хуманно. Той смята, че не могат да отговарят пред историята за толерирането на подобно зверство в продължение на над 10 години. Ето защо се надява да реши този въпрос, започвайки с подвеждането на Бо под отговорност.

  Освен това Ли Кечянг и присъединилият се към фракцията на Младежката лига Хе Гуочянг ще останат на власт, а те не искат амбициозният диктатор Бо да заеме най-високия пост. Те обаче не желаят и да заемат прекалено очевидна позиция срещу фракцията на Джянг по въпроса с Фалун Гонг.

  Всеки член от върхушката на ККП има собствена агенда и използва всевъзможни начини да заговорничи срещу другите. Това прави борбата за власт, отключена от аферата с Уанг Лиджун, доста сложна и драматична.

  Какъв ще е изходът от тази разгорещена борба? Това зависи от няколко фактора, като например дали Ху и Уен могат да бъдат достатъчно решителни, дали кликата на Джянг ще направи компромис, поведението на няколко висши кадри от партийната върхушка, колко бързо американското правителство ще публикува предоставените от Уанг Лиджун документи и т.н.

  Наказанието на Бо Шилай е важен индикатор за изхода на партийната борба в ККП. Китайска поговорка гласи:

  „Който загуби сърцата на народа, губи държавата.“

  Но какъвто и да е развоят на вътрешната партийна битка, той няма да промени съдбата на ККП на крах и разпад.

  Източник: http://epochtimes-bg.com

• 23 април е, Денят на книгата

  През всичките години на развитие на човечеството тя ни следва и еволюира заедно с нас                                                                                                 

  Също както най-добрият приятел, книгата ни съветва, разсмива, придружава, кара да мечтаем. През всичките години на развитие на човечеството, тя ни следва и еволюира заедно с нас.

  Днес хората отдаваме нужното й признание, отбелязвайки на 23 април Международния ден на книгата и авторското право.

  Древна форма на книгата е шумерската глинена плоча с асиро-вавилонско клинописно писмо.

  Клинописът е една от най-ранните познати форми на писмено изразяване,

  създаден приблизително около 3000 години преди Христа. Плочките със символите се изпичали на огън, за да се изсушат.

  Освен глинените плочи, дървените също се смятат за предшественик на книгата. Използвани са предимно от римляните. Изписването върху тях е ставало с помощта на острие.

  С течение на годините плочките са били изместени от папируса, който е бил доста по-лек и лесен за пренасяне. Той бързо се превърнал в най-разпространеното средство, върху което се пишело през античността.

  Изработван е по специална технология от палмови листа. Папирусовите книги са били навивани под формата на руло, тъй като закрепените един към друг няколко листа са достигали дължина около 10 метра.

  Египетското царство обаче се е опитвало да запази монопола си върху този материал, като налага забрана за производството му без негово разрешение.

  В резултат през епохата на елинизма в град Пергам е намерена алтернатива –

  пергаментът, който се прави от обработени животински кожи

  Той се оказва по-удобен, здрав и дълготраен и скоро се налага като основен материал за създаване на ръкописи.

  След няколко столетия – през II в. сл. Хр., пергаментът също бива изместен от откритата в Китай хартия, който дълго време успява да укрие тайната на технологията й за производство.

  В следващите векове книгата се е променила от свитък в по-близко до днешния вид издание с отделни страници.

  През VIII в. обаче арабите са

  разкрили тайната технология за изработка на хартия

  и са започнали пренасянето й в Европа през XII-XIII в.

  Ролята на книгата в живота на хората започва да нараства особено с развитието на европейските градове и създаването на първите университети.

  Осезаемо започва да се усеща нуждата от специализирана литература за професорите и студентите. Затова около университетите се развиват цели квартали с работилници на кописти, които работят по поръчка, а ролята на продавача на книги е ставала все по-важна.

  Книги се събират и в частни библиотеки, които стават популярни през XIV и XV в.

  Следващият етап в развитието на книгите е появата на печатането. Преди него основният начин за разпространението на писменото слово е копирането му на ръка – ръкописът.

  През Средновековието ръкописните книги са изработвани в специални работилници, наречени скриптории, обикновено в манастирите. Написването на текста и украсата са

  дело на монаси-калиграфи, специализирали се в тази дейност

  В Европа началото на книгопечатането е поставено около 1445 г. от Йохан Гутенберг. Книгата навлиза в своята „индустриална“ ера. Книгите вече не са единични бройки, произвеждани по поръчка, а стават достъпни за повече хора, тъй като и цената им спада драстично.

  С развитието на индустриалната революция започват да се използват парни печатни преси. В началото на XIX в. с тях е възможно да се печатат до 1100 листа на час, но словослагателите могат да набират не повече от 2000 знака за същото време.

  В края на века са внедрени монотипната и линотипната пресa, като производителността нараства до 6000 знака. Към средата на XX в. производството на книги в Европа надминава 200 хил. заглавия годишно.

  Днешната реалност – ерата на цифровизацията и бързите технологии, неминуемо обхвана и формата на книгата, като разшири обхвата й и вече

  може да бъде намерена на електронен носител

  Електронната книга е файл, съдържащ текст и понякога картинки, с научно или художествено съдържание. Обикновено електронните книги са варианти на съществуващи хартиени книги.

  За създател на електронната книга се приема Майкъл Харт, който е и създател на първата електронна библиотека – проекта „Гутенберг“.

  Развитието на технологиите и интернет, помага за популяризирането, а и комерсиализирането на електронните книги. Освен електронни библиотеки, се появяват и електронни книжарници, където търсенето и работата с файловете е много по-бързо и по-лесно от традиционните.

  По отношение на електронните книги съществуват редица противоречиви мнения. Много от хората са привърженици на иновативния вариант, като дори се появиха твърдения, че той ще измести традиционния хартиен.

  Според други обаче нито едно електронно издание не може да пресъздаде същата романтика и контакт с читателя, както хартиената книга.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Планетата Земя може и без нас

  Нека контролираме себе си, не природата

  Напоследък всички хора искат да спасяват нещо – кучета, котки, делфини, птици, природа, земята, ако щете и глухарчетата, и камъните. Спасяваме какво ли не. Когато всъщност не можем да спасим дори себе си. Не сме се научили да се грижим един за друг. Навремето един от най-големите комици Джордж Карлин беше казал: “Не земята е прецакана! На нея нищо й няма. Тя си е напълно добре. Ние, хората, сме напълно прецакани!”.

  Колкото и да не им се иска да признаят, но голяма част от природозащитниците са всъщност хора без друга работа. Те просто искат да бъде чисто около тях и да се похвалят пред своите приятели, че спасяват Земята! Това не звучи ли малко в повече, Капитан Планета? И всъщност зад желанието да “спасяваш” природата не се ли крие само едно? Желание да контролираш природата? Да я насочваш в желаните от тебе посоки.

  Откакто ние крачим по тази планета, повече от 90% от всички някога съществували животински и растителни видове са изчезнали. Е, разбира се, не сме виновни ние! Не! Те просто са изчезнали ей така, от само себе си. Затова пък ние сме тук сега, за да спазим Земята, и то в един ден от годината. В останалите 364 дни не ни пука. Още по-грозно е, че екологията се превръща освен в убежище на комплексирани хора и “спасители”, които искат да докажат себе си, но и в ниша за трупане на пари от наивници и за пране на недоказани доходи.

  Нека да си признаем едно. Земята е съществувала много преди нас и ще съществува много след нас. Само пресметнете – тя е тук вече милиони години, а ние – само от хиляда-две хиляди. Та ние сме още бебета в сравнение с планетата! Тя е преживяла какво ли не. Много по-големи нещастия от нас. Планетата е видяла земетресения, природни катастрофи, астероиди, динозаври, разместване на континенти, наводнения, пожари и какво ли още не. И ние сега си мислим, че тази какво ли не преживяла Земя може да бъде убита от найлонови пликчета и кенчета от кока-кола? Ще минат стотици, да се надяваме и повече години и от нас, хората, няма да остане и следа. Учени са доказали, че само няколко десетки години без човешка намеса са нужни на планетата, за да се възстанови напълно. Така че нека да оставим планетата на мира. Тя се справя отлично и без нас. И без нашите велопътеки.

  Честно казано, мисля, че Земята не дава и пет пари за нашите рециклиращи се торбички и екогориво за пет лева литъра. Тя просто ни изчаква търпеливо. Като непослушни деца, които все не искат и не искат да чуят предупрежденията на своята майка. И ще дойде един ден, когато планетата ще се отърси от нас с едно-две движения, както ние махаме досадния прах от връхната ни дреха. През това време ни остава само едно – да се радваме на живота си. И по възможност да не бъдем лицемерни. И егоистични. Не просто на 22 април, а през цялото останало време от годината. И то не толкова заради Земята. А заради самите нас. Защото чистотата започва от самите нас.

   

  Илина Григорова,

  Vsekiden.com

• Live music with “Verea” in Avenue BG

  Come and enjoy today Sunday, April 22 @ 6:00 pm – Live music with Bulgarian Music Group “Verea”! Bulgarian Country and folklore music. All welcome to play and party!

  Make your reservation now: [email protected] Or by phone @ 847.979.2222 Free admission! Regards, Avenue BG 1000 E Higgins Rd Elk Grove Village,IL-60007

  www.BGavenue.com

• За изборите в чужбина, кашите на Външно и бездействието на ЦИК

  Автор: Антоанета Цонева
  Източник: openparliament.net

   

  Помним как по време на изборите Министерството на външните работи и българи, живеещи зад граница, влязоха в спор къде ще може да се гласува в чужбина.

  Български граждани, живеещи в Германия, обвиниха министерството и ЦИК в  „своеволен и тенденциозен прочит“ на Изборния кодекс.

  Поводът беше, че в три града в Германия  – Хамбург, Дармщат и Магдебург,  не бяха разкрити секции за президентски избори, въпреки че там има почетни консули на България.

  Според Изборния кодекс секции за гласуване в чужбина се образуват:
  1. в населените места, където има дипломатическо или консулско представителство – при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили желание да гласуват не по-късно от 25 дни преди изборния ден;
  2. извън т. 1 – при наличие на съгласие от приемащата държава и за не по-малко от 100 избиратели, заявили желание да гласуват не по-късно от 25 дни преди изборния ден.

  Казусът с Германия

  В градовете, в които България има дипломатическа мисия – консулство или посолство, са необходими само 20 заявления, за да има секция, а там, където няма – 100.
  Постави се въпросът дали градовете, в които има почетен консул, попадат в първия или втория случай, тоест дали са необходими 20 или 100 заявления, за да има място за гласуване там. В случая с Германия – дали 20 заявления са достатъчни, за да има места за гласуване в Хамбург, Дармщат и Магдебург.

  Външното министерство обясни, че в Хамбург, Дармщат и Магдебург не са открити секции за гласуване, защото не са подадени необходимите поне 100 заявления. По данни на министерството в Хамбург 63 българи са заявили предварително, че искат там да има място за гласуване, в Дармщат – 34 души, а в Магдебург – 28. Секции бяха разкрити само в Берлин, Бон и Мюнхен.

  Обясненията и увъртанията на Външно 

  Пред медиите говорителят на министерството Весела Чернева заяви, че почетните консули никога не са се приравнявали с консулските представителства. Чернева се позова на Виенската конвенция за дипломатическите отношения и разясни, че почетните консули нямат дипломатически имунитет, резиденциите им не са дипломатически представителства, те не са упълномощени да извършват консулски функции, а имат предимно представителна функция.

  От Външно министерство дори признаха, че българите в Германия са били подведени за броя на необходимите заявления за разкриване на изборни секции в седалищата на почетните консули. На сайта на посолството в Берлин е била качена информация, че необходимият брой заявления са 20, а не 100.  Административният секретар на Външно министерство Светлан Стоев заяви, че на официалния сайт е допусната грешка.

  За различното тълкуване и прилагане на закона от институциите говори и фактът,  че една седмица преди решението на ЦИК да няма секции в Хамбург, Магдебург и Дармщат, посланикът на България в Германия е изпратил писмо до почетните консулства в тези градове, че секции в тях ще бъдат разкрити.
  
  Каква всъщност е истината

  Месеци след изборите е оказва, че Министерство на външните работи  и ЦИК  – институциите, отговорни за провеждането на изборите в чужбина,  безплодно са си разменяли кореспонденция и не са решили проблема в интерес на гражданите. Основната им цел е била да прикрият своята некомпетентност.

  От писмо, с което блогът „ Отворен парламент – граждански гласове” разполага ( виж приложение) става ясно, че Министерство на външните работи на 5 октомври 2011 г. е поискало от ЦИК да преразгледа своето решение за образуване на секции в чужбина и да включи в списъка с градове, където ще се гласува –  Хамбург, Дармщат , Магдебург, Марсилия и Лил, като приеме, че подадените заявления за гласуване, надхвърлящи необходимия брой – 20,  са достатъчни за разкриване на избирателна секция.
  “ Това би позволило на десетки български граждани, изразили волята си да участват в конституирането на българските институции, да упражнят правото си на глас.“ – така завърша писмото, подписано от  външния министър.

  Становището на министерството е, че почетните консулства трябва да се третират като консулски представителства по смисъла на закона –  цитира се Законът за дипломатическата служба и  Виенската конвенция, нищо че пред медиите, ден по рано, министерството твърди точно обратното, черпейки аргументи пак от конвенцията.

  Съдържанието на писмото стана ясно след като бе предоставено от Министерство на външните работи по Закона за достъп до обществена информация на Стефан Манов – българин, живеещ във Франция, водещ дело срещу ЦИК за неразкриването на избирателна секция в Марсилия.

  Бездействие и некомпетентност

  Въпреки искането на Външно министерство  и изразеното остро недоволството от български граждани, живеещи в чужбина, ЦИК не се произнася и не коригира списъка с градове, където могат да се разкриват секции.

  Какви са аргументите на ЦИК  –  не знаем –  протоколите на комисията не са публични и няма как да научим какво е обсъждано, ако изобщо ЦИК е разглеждала писмото на Външно. Възможно е комисията  да е приела отрицателна позиция и да я е документирала в т. нар. протоколни решения, до които никой простосмъртен няма достъп.

  Като резултат от бездействието на ЦИК и неясното изборно законодателство, през 2011 г. изборни секции са разкрити в по – малко населени места  в чужбина – 146, в сравнение с
  2009 г., когато секции е имало в общо 155 града.

  Външно имаше и други гафове

  Министерство отказа да приеме голям брой заявления за гласуване, подадени по електронен път, оправдавайки се с изискването на закона да бъде персонифицирано подаването и всяко едно да има личен характер.

  Според правното тълкуване на министерството не са били приемани заявления, изпратени в едно и също електронно писмо. В същото време пак според според тълкуването няма проблем да се подават различни заявления от един и същ мейл, ако това става в различни писма.

  Тълкуванията и практиките на министерството по приемането на заявления за гласуване в чужбина предизвикаха протеста на инициативата „Искаме на гласуваме“ ( Виж приложение)
  
  Изтичане на лични данни 

  Министерството на външните работи неправомерно публикува в интернет личните данни на повече от 36 000 българи, които живеят в чужбина.

  Външно обясни това с хакерски атаки, технически грешки, претовареност от работа и ниски заплати на компютърните специалисти.

  Комисията за защита на личните данни пък определи министерството да заплати глоба от скромните 2500 лв. заради неправомерно публикуваните имена и адреси. Мотивът за ниската санкция е, че данните са били достъпни за кратко време на сайта му.

  Силно рестриктивни норми и произволни тълкувания на закона

  Според Стефан Манов от Френско-Български Форум, Изборният кодекс и приложените от институциите тълкувания са наложили най – рестриктивните условия за гласуване в чужбина за последните 20 години:
  1. Потвърдена е практиката на фактическа активна регистрация за изборите на живеещите в чужбина чрез предварително подаване на заявления за гласуване.
  2. Завишен е минималният броя необходими заявления за откриване на секция – от 20 на 100, въпреки декларациите на вносителите на кодекса, че в проекта е залегнало числото 20.
  3. Премахната е възможността избирателни секции да бъдат откривани по преценка на посланиците, което е позволявало, там където има установени български общности и се знае, че се гласува от години, да се откриват секции по облекчен начин.
  4. Променен е крайният срок за подаване на заявления – от 20 дни преди датата на изборите, той е увеличен на 25 дни в Изборния кодекс.
  5. Въпреки декларациите, включително и на председателя на правната комисия от трибуната на парламента, че подаването на заявления ще става по облекчен начин, „електронно, дистанционно, по интернет, за секунди“, ЦИК силно затрудни изпращането на заявления по електронен път, решавайки то да става само в сканиран вид и задължително в PDF-формат, което изисква притежаването на сканиращи устройства и специфичен платен софтуер за преобразуване на сканирания образ в PDF-формат
  6. Наложената административната практика на Министерство на външните работи по събиране на заявленията за гласуване в чужбина е изключително рестриктивна. По признание на самото министерство  (брифинг 11 октомври 2011 г.), заявления не са отчитани, ако не са били изпратени едно по едно, всяко в отделен имейл или писмо и др. подобни ограничителни тълкувания на изискванията на закона, в разрез с неговия дух и дори със здравия разум.

  Случи ли се нещо след изборите

  На 27 януари 2012 г. в отговор на парламентарно питане затова какво ще бъде предприето по препоръките от доклада на ОССЕ министърът на външните работи заяви:

  „За разлика от практиката досега, Министерството на външните работи подготвя консолидиран коментар по констатациите и препоръките на ОССЕ. За изготвянето му са привлечени широк кръг от институции, които имат отношение към изборите, в това число и Централната избирателна комисия, комисиите на Народното събрание, Главна дирекция ГРАО на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Върховният административен съд, Сметната палата, Съветът за електронни медии, Българската национална телевизия.

  Едва след като съберем коментарите и становищата на тези институции, изготвим нашия анализ и отговор на препоръките на ОССЕ и на Бюрото за демократични институции и права на човека, ще обсъдим евентуални промени в законовата уредба. Това обаче може да се случи, след като всички институции дадат своите коментари. Разбира се, ние се отнасяме изключително положително към всяка организация, която дава своите препоръки за подобряване на процеса в България. Вземаме всички препоръки предвид, анализираме ги внимателно и, разбира се, в крайна сметка решенията ще бъдат взети от Народното събрание, което носи законодателната власт в България.”

  Такъв анализ на досега не е огласен. При запитване направена ли е работна група и има ли издадена заповед на министъра за нейната работа – отговорът бе да подадем заявление по Закона за достъп до обществена информация.

  Какво направи ЦИК

  След изборите, председателят на ЦИК Красимира Медарова пое ангажимент за изготвянето на препоръки на база отчетените грешки.

  В изготвения през март 2012 г.  доклад  за дейността на комисията по време на изборите, възникналите проблеми при организацията на гласуването в чужбина не се споменават..  Има препоръки към начина, по който да протече обучението на СИК в чужбина и как да се организира разяснителната кампания за избирателите там.

  Правната комисия не е разглеждала въпроса за промени в изборния кодекс 

  На 3 февруари 2012 г. парламентът прие решение правната комисия  до три месеца да изготви предложения, с които да отговори на препоръките в доклада на ОССЕ.  Досега комисията не е провела нито едно заседание по темата.

  Мнозинството отхвърли предложението на “Коалиция за България“ Народното събрание да направи временна комисия, която да изработи предложение за промени в Изборния кодекс, с участието на граждански организации и експерти.

  Отхвърлено бе и предложението на „Синята коалиция“ да се задължи парламентът да приеме промени в Изборния кодекс до края на юли 2012 г., които да отговорят на препоръките на ОССЕ.

  Само една от препоръките  на ОССЕ е приемлива за управляващите
  
  По всичко личи, че Изборният кодекс няма да бъде коригиран.  Партията на валстта счита, че правилата са много добри, а  хаосът, предизвикан по време на изборите се представя като “организационни-технически въпроси”, които ще се изгладят във времето.

  Единственото, което се готвят да променят управляващите е използването на СРС-та  за разследване на престъпления срещу избирателните права. От всички 32 препоръки в доклада на ОССЕ – единствено тази e важна за ГЕРБ.

   

  Приложения:

  Писмо на МВнР до ЦИК

  Протестно писмо на инициативата „Искаме да гласуваме“

  ИЗБОРИ 2011 – материали по темата на страниците на Еврочикаго

• Първанов: Обзалагам се, че ще има АЕЦ „Белене“

  По-доброто бъдеще на страната ни минава през възстановяване и ускореното строителство на АЕЦ „Белене“, заяви на митинг в Плевен предишният президент Георги Първанов (2002-2012 г.)

  Спирането на строителството той нарече „престъпно решение, за което носи отговорност лично Бойко Борисов“.

  Първанов се обзаложи пред участниците в митинга с правителството, че нова атомна централа ще има.

  „Ако то (правителството на Б. Борисов – бел.ред.) навреме не осъзнае своята грешка и не направи обрат в поведението си, едно следващо национално отговорно правителство ще запише като точка първа
  в своята програма възобновяване на проекта „Белене“, каза Първанов.

  По думите му това е шансът на България да запази водещото си място на Балканския енергиен пазар.

  Той съобщи, че е подкрепил пусната днес подписка с искане за референдум за АЕЦ „Белене“, и каза, че очаква още в следващите седмици да се съберат над милион подписи.

  На площад „Стефан Стамболов“ в Плевен се бяха събрали стотици хора, които поддържат реализацията на проекта.
  Участниците издигнаха лозунги „Стоп на лъжите за АЕЦ „Белене“ и „Искам да работя тук, в България“.

  Секретарят на „Булатом“ Станислав Георгиев заяви, че „Белене“ е
  технически проект на световно ниво  и отправи предложение на правителството да даде възможност на частен инвеститор да го построи.

  Съпредседателят на гражданското движение „Аз не се отказвам от АЕЦ „Белене“, а ти?“ Красимир Тодоров, един от организаторите на проявата, заяви че протестът е граждански и ще остане такъв, но очаква всички политически сили да застанат зад тях.

  От СДС пък призоваха управляващите да представят пред обществото до края на май пълен одит на поръчките за милиони левове около строежа на АЕЦ „Белене“.

  Според СДС, спирането на проекта АЕЦ „Белене“ е „добра и справедлива кауза“, но от партията посочват, че „въпреки това за последните десет години в основите на проекта са налети над 1,4 млрд. лв.“

  Тези средства са платени от българските граждани, които е крайно време да разберат кой прибра парите им. Време е в проверката да се включи и прокуратурата, се казва в изявление на сините.

  От СДС задават питат защо разследващите органи не проверят дали има доказателства за умишлени престъпления, извършени от министрите на БСП и ръководството на Националната електрическа компания и Българския енергиен холдинг, които отговарят за проекта „Белене“ и защо се бави разследването на договори, свързани с планираната електроцентрала.

  От партията твърдят, че сумите по всички тези договори надхвърлят 550 млн.лв.

  При това протакане от СДС питаме дали има сделка между управляващите от ГЕРБ и замесените в проекта „Белене“ лица от тройната коалиция, се казва в изявлението.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Законът за СРС не е променен, а „бръмбарите“ си остават в ръцете на Цветанов

  Повече от година след като министър-председателят Бойко Борисов пое личен ангажимент за промени в Закона за специалните разузнавателни средства и вътрешният министър да загуби контрол върху тях, такъв проект все още няма. Това обясниха пред Mediapool запознати с прословутия доклад, изготвен от работна група, оглавявана от правосъдния министър.

  Настойчивите опити на Mediapool да изясни защо работата по проекта е замразена и отправените питания към пресцентъра на Министерския съвет обаче родиха „новина“ – в началото на май законовите промени ще бъдат оповестени. В какъв вариант – все още не се знае.

  Обещаните от премиера промени в закона за СРС всъщност бяха единствената реакция на правителството в отговор на безпрецедентния скандал „Тановгейт“ с изтичане на компрометиращи властта записи. През януари 2011 г. във в. „Галерия“ излезе стенограма от подслушан разговор на директора на митниците Ваньо Танов с премиера Бойко Борисов, в който Борисов нарежда на Танов да спре митническа проверка срещу пивоварна “Леденика”, собственост на бизнесмена Михаил Михов (Мишо Бирата), близък до тогавашния президент Георги Първанов.

  Няколко месеца по-късно Михов почина, а през януари т.г. Софийската градска прокуратура спря разследването, което трябваше да установи как са изнесени записите с аргумента, че няма заподозрян.

  Проучванията на ресорните парламентарни комисии показаха, че вината за теча на СРС-та е по-скоро на МВР. Оставка обаче подаде шефът на ДАНС Цветлин Йовчев, а премиерът анонсира законови промени, които да отнемат правата на вътрешния министър да разпорежда СРС-та, а службите и съдиите да бъдат задължени да мотивират по-добре исканията и съответно разрешенията за СРС.

  Към днешна дата е ясно, че проектът за промяната на Закона за СРС вече почти половин година отлежава в Съвета по сигурността към МС, който е председателстван лично от министър-председателя.

  Месеци кореспонденция и въпроси що е то “национална сигурност”

  Борисов реши да лиши Цветанов от достъп до „бръмбарите“ в края на февруари 2011 г., когато скандалът „Тановгейт“ бе в разгара си и виновни за него така и не бяха намерени. Премиерът инициира серия разговори между парламента, прокуратурата и Министерския съвет.

  Два месеца по-късно – през април – със заповед на Борисов бе създадена работна група, председателствана от заместник-министрите на правосъдието и на вътрешните работи, като задачата й е да изготви законопроект за промяна на ЗСРС до 16 май 2011 година. По-късно срокът бе удължен до 31 май същата година.

  За изпълнение на задачата работната група е изготвила доклад до премиера, посочвайки необходимостта от изясняване на някои понятия. Според експертите е трябвало да се разтълкува съдържанието на понятието “национална сигурност”.

  Наистина ли да вземем „бръмбарите“ от Цветанов?

  Както разказаха пред Mediapool запознати с дейността на работната група, членовете й за всеки случай отново са питали премиера дали да запазят правомощията на вътрешния министър да разписва СРС-та.

  Не е известно какво е отговорил Борисов, въпреки ясно декларираното от него намерение да отнеме тези правомощия от вътрешния министър и да ги предостави на главния секретар на МВР. „Не виждам логиката политическо лице да дава тези разрешения, защото главният секретар е висшата професионална фигура в министерството – той трябва да върши това“, заяви премиерът през февруари м.г., а главният прокурор Борис Велчев също изрази мнение, прилагането на СРС-тата трябва да се отдели от политиката.

  Тогава Борисов каза още, че не е работа на вътрешния министър да утвърждава агентурния апарат и да знае кои са агентите, а е работа на професионалното ръководство. Разделянето на политическото и професионалното ръководство Борисов определи като „много силна реформа“ за МВР, с която ще се гарантират правата на гражданите.

  Към днешна дата не е известна съдбата на доклада, изготвен от работната група.

  Известно е само, че на 29 юли 2011 г. в Министерството на правосъдието е получен за становище законопроект за промяна на ЗСРС, разписан от секретаря на Съвета по сигурността към МС Румен Миланов, който е и директор на прословутия антикорупционен център към кабинета БОРКОР. Центърът трябваше да изготви стратегии за борба с корупцията по високите етажи на властта, но все още не е започнало да функционира.

  Министерството на правосъдието обаче е изразило становище, че законопроектът трябва да бъде обсъден в Съвета по сигурността, чийто секретар е автор на промяната в нормативния акт.

  Всички документи по темата – на лично разпореждане на Борисов

  Проверка на Mediapool в Министерството на правосъдието показа, че от началото на декември 2011 г. всички документи, свързани с промяна на закона за СРС, окончателно са предадени в Съвета по сигурността към Министерския съвет.

  От Министерството на правосъдието заявиха, че досега никой не ги е търсил по тази тема.

  Според неофициална информация председателстваният от Бойко Борисов съвет, в който влизат още вътрешният и външният министър, дори не се е е занимавал с предложените им промени.

  Запознати обясниха, че “проектът отдавна вече е в историята” и по него не се очаква никакво движение. Тогава, когато беше необходимо да се успокои общественото мнение, това бе направено, но единственият резултат е, че вече не се говори за променяне на закона – разясниха депутати от мнозинството.

  От пресцентъра на Министерския съвет уточниха, че по законопроекта, без да е ясно по кой – изработеният от Румен Миланов, или по този, изпратен от работната група, е работено. В понеделник ще бъде пратена документацията за повторно съгласуване с институциите – правосъдното министерство и прокуратурата.

  От Министерския съвет заявиха пред Mediapool, че се надяват в началото на май да качат окончателния вариант на сайта на правителството и след двуседмичния срок за обществено обсъждане, проектът да бъде одобрен от МС и след това внесен в парламента.

  От сайта на Съвета по сигурността към МС обаче изобщо не става ясно дали той извършва някаква дейност.

  За трите години управление на кабинета на ГЕРБ графите “Работна програма” и “Отчет на работната програма” са празни, въпреки че Борисов, чиято политическа кариера започна именно от сферата за сигурността, многократно е заявявал пристрастността си към този сектор.

  Според сега действащия Закон за СРС подслушването се разрешава от съда, но вторият разрешителен режим е в ръцете именно на вътрешния министър. Той трябва да издаде разпореждане за изпълнение на съдебното разрешение, което се изпраща в секретната служба в МВР СДОТО (Специализирана дирекция за оперативно-технически операции). Ако министърът не издаде това разпореждане, СРС не се прилага. Самостоятелно министърът има право да разпорежда и 24-часово подслушване или издирване без предварително съдебно разрешение.

   

  Източник:   Mediapool

• <<
• 1
...
• 229
• 230
• 231
• 232
• 233
• 234
• 235
• 236
• 237
• 238
• 239
...
• 414
• >>