Всички авторски страници

Авторски

• March Pending Home Sales Rise, Market Recovering

  WASHINGTON (April 26, 2012) – Pending home sales increased in March and are well above a year ago, another signal the housing market is recovering, according to the National Association of Realtors®.

  The Pending Home Sales Index,* a forward-looking indicator based on contract signings, rose 4.1 percent to 101.4 in March from an upwardly revised 97.4 in February and is 12.8 percent above March 2011 when it was 89.9.  The data reflects contracts but not closings.

  The index is now at the highest level since April 2010 when it reached 111.3.

  Lawrence Yun, NAR chief economist, said 2012 is expected to be a year of recovery for housing.  “First quarter sales closings were the highest first quarter sales in five years.  The latest contract signing activity suggests the second quarter will be equally good,” he said.

  “The housing market has clearly turned the corner.  Rising sales are bringing down inventory and creating much more balanced conditions around the county, which means home prices will be rising in more areas as the year progresses,” Yun said.

  The PHSI in the Northeast slipped 0.8 percent to 78.2 in March but is 21.1 percent above March 2011.  In the Midwest the index declined 0.9 percent to 93.3 but is 16.9 percent higher than a year ago.  Pending home sales in the South rose 5.9 percent to an index of 114.1 in March and are 10.6 percent above March 2011.  In the West the index increased 8.7 percent in March to 108.0 and is 9.0 percent above a year ago.

  The National Association of Realtors®, “The Voice for Real Estate,” is America’s largest trade association, representing 1 million members involved in all aspects of the residential and commercial real estate industries.

  *The Pending Home Sales Index is a leading indicator for the housing sector, based on pending sales of existing homes. A sale is listed as pending when the contract has been signed but the transaction has not closed, though the sale usually is finalized within one or two months of signing.
  
  The index is based on a large national sample, typically representing about 20 percent of transactions for existing-home sales.  In developing the model for the index, it was demonstrated that the level of monthly sales-contract activity parallels the level of closed existing-home sales in the following two months.

  An index of 100 is equal to the average level of contract activity during 2001, which was the first year to be examined as well as the first of five consecutive record years for existing-home sales; it coincides with a level that is historically healthy.

  NOTE:  Existing-home sales for April will be reported May 22, the next Pending Home Sales Index will be released May 30 and first quarter metro area home prices will be released May 9

  Information about NAR is available at www.realtor.org.

  Read more:
  U.S. Economic Outlook: March 2012  
  Existing-Home Sales Decline in March but Inventory Down, Prices Stabilizing

• Десетки ранени при четири експлозии в Украйна

  Серия от експлозии разтърси град Днепропетровск
  

  Най-малко 27 души, сред които девет деца, са ранени при четири експлозии в украинския град Днепропетровск. Прокуратурата в града е започнала разследване за „тероризъм“, съобщи говорителка, без да дава повече подробности.

  Първата експлозия станала в 11.50 ч. местно време. Взривното устройство е било поставено в кофа за боклук на трамвайна спирка. След по-малко от час са последвали два взрива в района на железопътната гара. По последни данни после е имало още една експлозия в близост до парк.

  Вторият взрив е бил към 12,20 ч. местно време до кинотеатър, където ранените се седмина. Третият взрив е станал край средно учебно заведение и са били ранени няколко ученици. Тези бомби също са били скрити в кошчета за отпадъци.

  Засега няма данни за точния броя пострадали хора в четвъртия взрив.
  Четирите експлозии са станали в рамките на около час и половина.

  Министърът на вътрешните работи Виталий Захарченко заяви, че ще замине спешно за мястото на инцидента.

  Бронетранспортьори са излезли по улиците на Днепропетровск, центърът е затворен и се проверяват всички хора с раници или друг обемист багаж, разказват очевидци.

  Украинският президент Виктор Янукович окачестви серията бомбени атентати като „поредното предизвикателство пред неговата страна, на което, по думите му, трябва да се реагира адекватно“.

  Информационните агенции припомнят, че това лято Украйна ще бъде заедно с Полша домакин на европейското първенство по футбол, като мачове ще има и на стадиона в Днепропетровск.

  Източник: Vesti.bg

   

  Според българското Външно министерство няма данни за пострадали български граждани

  По информация на българското посолство в Украйна до момента няма данни за пострадали български граждани вследствие на серията от експлозии в украинския град Днепропетровск.

  МВнР препоръчва на българските граждани, които пребивават или имат намерение да посетят Днепропетровск, да проявяват максимална бдителност, да избягват посещения на публични места и да спазват указанията на местните власти.

  Контакти на българското посолство в Украйна:  Украйна, 01023 гр. Киев ул. «Госпитална», № 1  Тел.: +380 44 246 72 37; +380 44 246 76 72 Факс: +380 44 235 51 19

  Консулска служба: +380 44 246 72 37 Мейл: [email protected]

  Източник:  Дирекция „Информация и комуникация“ на Външно министерство

• Българи в капана на икономическия мираж

                                                                                 Катарина Искандар, Рresseurop.eu

  Привлечени от обещания за работни места, все повече и повече българи напускат страната, за да се установят в Германия. Но там се оказват в незаконни жилища и с мизерно заплащане. Такъв е случаят във Франкфурт, днес се смята за център на това, което вече се нарича “българска индустрия”.

  Може би това е тяхната кола. От седмици стои там. Единственото превозно средство с български номер в целия квартал. Модел на най-малко двадесет години, с петна от ръжда по предния капак. Има и бележки върху пощенската кутия, всеки път името е различно и буди подозрението на местните жители.

  Къщата се намира в заможния квартал Заксенхаузен, южно от Франкфурт. Входната врата е отворена. Вълна от спарен въздух лъха към стълбището. Именно в тази задушаваща атмосфера откриваме семейство Петрови (фиктивно име), седнали на дюшеци около ниска масичка в малка стая, където първото нещо, което забелязвате, е голямото петно мухъл в ъгъла.

  Нито договор, нито осигуровки

  Преди близо три седмици Петрови са напуснали своето село близо до град Варна, България. Бащата, майката и трите деца са се натъпкали в колата и са пътували почти цяла нощ. Преди да напуснат са получили телефонно обаждане: един човек ги е уверил, че има жилище и работа за тях във Франкфурт.

  След като са пътували почти двадесет часа, е трябвало само да вземат ключовете за новия си дом. Оттогава някакъв охранител идва всеки месец да прибере наема от 600 евро. Друг човек идва понякога, за да ги заведе на работа на някой строеж. Те нямат никакъв трудов договор, нямат осигуровки, нямат и най-малката перспектива да получат постоянна работа.

  Петрови са само един пример сред много други. Хиляди български семейства са привлечени така в Германия от посредници – обикновено от строителния сектор – които търсят млади работници от Изток, било то по интернет или от уста на ухо. Тези хора работят най-вече за подизпълнители и предлагат услугите си срещу мизерно заплащане.

  Франкфурт е столица на тази “българска индустрия”. Тази нова мрежа започва да измества фирмите, които осигуряват служителите си и плащат данъците си. Разширяването на ЕС на изток отвори широко вратата на цяла система от измами, чиито мащаби е трудно да се обхванат, съобщават митническите власти.

  Измама в големи размери

  Във Франкфурт тези злоупотреби са разкрити от Съвета за имигрантите на Германската конфедерация на синдикатите (DGB). Али С. и Хюсеин Д. са българи от турски произход, дошли на работа в Германия. Двамата мъже заявяват, че са работили шест седмици на строеж, но са получили само малка част от заплатите си. Между началото на март и средата на април са работили 349.05 часа. За това е трябвало да получат 4 526,03 евро бруто, но са им платили само 1200.

  Подобни случаи рядко стигат до арбитраж, стават обект на полицейско разследване или в крайна сметка стигат до съда. Повечето български емигранти не искат да свидетелстват срещу работодателите си от страх.

  Значителното присъствие на тази българска работна сила накрая привлича вниманието на общинската администрация. Жилищните служби във Франкфурт отбелязват през последните години голямо увеличение на наемането на жилища от румънци и българи. Къщите обикновено са в лошо състояние, но се отдават под наем на високи цени от собствениците на имоти, които печелят от тежкото положение на европейците от юга.

  Вътрешното министерство в момента разследва измама в големи размери. В края на януари стотина полицаи извършват претърсване на цяло каре къщи. Операцията продължава до зори. Полицията стига до заключението, че германецът от турски произход на 48 години Дюран Й. е спечелил близо милион евро от незаконно отдаване под наем на тези апартаменти на български работници. Общо 39 апартамента, където преди са били настанени получатели на социални помощи, са превърнати в жилища за нелегални български имигранти.

  Няма конкретни доказателства

  Дюран Й. е убедил бившите обитатели да си намерят жилище на друго място, при приятели, срещу възнаграждение. Техните апартаменти, финансирани от държавата, са отдадени под наем след това за по 210 евро на месец на човек на работниците от юг. Между 8 и 14 души са споделяли двустайните апартаменти.

  Дюран Й. им доставял документи, с които можели да се представят за независими работници, наети в строителството или в почистването. В един от апартаментите Дюран Й. си направил офис, където събирал постъпленията от доходния си бизнес. Срещу заплащане предлагал различни услуги на българските работници, които изпадали в зависимост от него поради незнанието на немски език.

  Оттогава властите се интересуват от съдбата на семейството Петрови. Няма конкретни доказателства, уличаващи посредника или лицето, което ги е довело. “Тук сме добре”, казва най-големият син. “Работим навсякъде. Правим всичко”. От общината скоро трябва да дойдат, за да проверят жилището им.

  С малко късмет, собственикът ще получи заповед да премахне мухъла, покриващ ъгъла на стаята, където те спят. Пред вратата окаляните обувки очакват бащата и сина. Утре те ще се върнат на строежа.

  Източник на текста на български:  e-vestnik.bg

• Българските медии обслужват интересите на собствениците си, не на обществото

  „Съобразяване с бизнес интересите на медийните собственици и премълчаване на информация, която може да се интерпретира като вредна за тях, е начинът, по който се прави журналистика в България. Това посочва в критичен доклад за България на базираната във Виена Организация на медиите в Югоизточна Европа (SЕЕМО).

  В началото на април мисия на SЕЕМО е провела срещи в България с 25 главни редактори, известни журналисти, медийни експерти и неправителствени организации, както и с вътрешния министър Цветан Цветанов.

  В доклада се отбелязва дълбоката трансформация на българския медиен пазар в последните три години, след като германската групировка ВАЦ, издаваща вестниците „Труд“, „24 часа“ и др., напуска страната през 2010 г. и продава изданията на „Медийна група България Холдинг“(МГБХ).

  „Нова българска медийна група“, от своя страна, започва да придобива редица издания през 2007 г. Двете медийни групи притежават огромен брой медии и контролират значителна част от медийния пазар. Освен другите си бизнес интереси, издателите на „Труд“ и „24 часа“ са свързани с фармацевтичната индустрия, докато другата медийна група се твърди, че е свързана доверена на правителството банка.

  Тези два медийни конгломерата водят битка за пазар и влияние и за спиране на публичната война между тях е имало намеса от най-високо политическо равнище, се казва в доклада, изготвен след разговорите в България.

  Няма идеология, само бизнес и лични интереси

  В отговор на въпрос за мисията или идеологията на двете медийни групи, интервюираните са единодушни: „Няма никаква идеология. Става дума за бизнес и лични интереси.“ Съперничеството между двете групи разцепи издателския съюз и в момента има два съюза.

  Дори независими медии, ценени за интелектуалното им съдържание и които не са част от двете големи групировки, се въздържат да засягат тези икономически зони, в които интерес имат техните собственици. Така например, ако собственикът е в нефтения бизнес, медията му не пише задълбочени статии за енергетика, се посочва в доклада.

  Българските издатели – краткосрочна визия и бързи печалби

  Чуждестранната собственост на медии се възприема като предимство. Чуждестранните собственици са считани за надеждни, с дългосрочно мислене, което принципно изключва намесата им в ежедневните редакционни решения.

  Българските медийни собственици са възприемани като инвеститори с краткосрочна визия, които се стремят към незабавни печалби.

  Този бизнес модел е повлиял на качеството на медиите – повечето всекидневници са станали таблоиди.

  Бизнес и лични интереси определят какво журналистите могат да пишат или как да подходят към дадени теми или политически фигури. Един редактор казва: „Журналист, който идва да работи при нас от друг вестник, ме попита дали ние трябва да пишем добри или лоши неща за конкретен политик. Той ми каза, че предишният му работодател е имал стриктни инструкции по отношение на политиците. Не било позволено да се пише нищо за определени политици. За други е трябвало да се пишат само позитивни неща. А за трета група препоръката е била за негативно отразяване.“

  Тази ситуация със свободата на медиите и журналистиката води до това, че читателите (и зрителите) не могат да разчитат на конкретна медия, за да получават информация, която е от обществен интерес. Те трябва да четат различни вестници, да гледат различни телевизии и да превключват между радиостанции (една държавна и една частна), които произвеждат новинарско съдържание. Другият изход са онлайн медиите.

  „Корпоративната журналистика“, както я наричат в България, подкопава надеждността на повечето медии и създава недоверие сред журналистите (възприемани като последователи на определена медийна група). Икономическата криза и свиването на рекламните разходи се отрази на повечето медии. Двете големи медийни групи обаче успяват да покрият загубите на своите издания, тъй като собствениците им генерират печалба в други видове бизнес. Онези, които разчитат само на медиен бизнес, срещат сериозни трудности. Журналисти напускат по-малки, но качествени медии, в полза на по-добре платена работа в „корпоративната журналистика“.

  Освен това СЕЕМО констатира, че българските медии се занимават само „спорадично“ и „като цяло по негативен начин“ с темите, свързани с различността, включително хомосексуалността, етническите и религиозните малцинства.

  Медиите като държавата – използват се в частен интерес

  Медиите са свързани с качеството на демокрацията в една страна. Не може анализите да констатират използване на държавата в частен интерес, а в медийния сектор положението да бъде различно, е мнението на Нели Огнянова, специалист по медийно право и преподавател в СУ.

  ЕС създава стандарти, но държавите трябва да гарантират действието им чрез система от мерки и правила, в България това не се случва, твърди тя. Според нея, от една страна, причините са свързани с властта: често корпоративните интереси и техните баланси, а не общественият интерес определят окончателния вид на законите.

  „Зад редица норми в медийния закон стоят персонализирани интереси. Държавата открито подкрепя и разширяващи се медийни групировки“, посочва Нели Огнянова.

  По нейно наблюдение в последно време има и нова деформация: държавата става основен фактор при финансирането и на частните медии (чрез бюджет и средства по европейски програми), което обяснява превръщането на някои от тях в откровен инструмент на властта, така европейските средства играят срещу свободата на медиите.

  От друга страна, според външните наблюдатели, медиите съзнателно, системно, открито, активно, охотно се отказват от основната си функция – да информират – и обслужват политически и корпоративни интереси, коментира Огнянова.

  Според нея няма изгледи достигналата високи нива фамилиарност между медии и власт да бъде прекратена по инициатива на властта. Няма логика статуквото да се промени и от облагодетелстваните от него медийни олигарси, напротив: ще се оказва съпротива включително чрез контролираните от тях медии, заяви медийният експерт.
  Междукорпоративните престрелки рядко са водени от публичния интерес, макар да имат такива ефекти, например като източник на повече прозрачност за собствениците на медиите, но независимо от това свободата в последна сметка е въпрос на личен избор, заявява Нели Огнянова.

  (Със съкращения)

  Източник:  Mediapool

• На опашка за „Ядреналин“ пред Кристал

  На годишнината от аварията в Чернобил, 26 април от 18 часа, журналистът Иво Инджев и ядреният дисидент Георги Котев представиха тяхната съвместна книга „Ядреналин“.

  „Край на облъчването ни с мълчание по въпросите на далаверите в ядрената енергетика!“ – написа Иво Инджев в своя блог ivo.bg „Тя може би се отърва от заплахата за тяхното задълбочаване и увековечаване чрез втора централа на българска територия, но всъщност с това опасностите съвсем не са свършили. Истината е, че АЕЦ „Белене“ беше само потенциална беля, докато АЕЦ „Козлодуй“ е реалност, за която практически никой нищо не знае извън кръга на посветените, купените, зависимите, заинтересованите от това да се мълчи за най-голямата тайна в българската държава днес.“

  Интересът към книгата е голям. Според очевидци пред паметника на посечения Стамболов в градинката на Кристал се е образувала едночасова опашка от желаещи да си купят „Ядреналин“.

  Биволъ има скромно участие в този труд с превод на статия Обогатени от уран, разкриваща съществуването на паралелни, частни структури на руското предприятие ТВЕЛ, доставичик на ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй. Подробно за подмененото гориво в българската АЕЦ, за ядрената мафия и за нейното обогатяване от уран и радиоактивните отпадъци четете в „Ядреналин“

  Какво купуваме за Козлодуй и от кого?

  Според руския финансов експерт Андрей Сотник, интервюиран от радио „Свобода“, има няколко структури на име „ТВЕЛ“, като не е напълно ясно с коя именно общуват енергетиците ни от АЕЦ „Козлодуй“ в сделките за горивото. Анализаторът твърди, че паралелен на държавния „ТВЕЛ“ е създаден от бивши съветски висши чиновници от старата съветска атомна система.

  Андрей Сотник всъщност цитира публикация от далечната 2002 г, когато в Русия все още не беше победил окончателно путинизмът. В него се казва, че руските служби са започнали преди време разследване срещу тяхната си атомна мафия и са разкрили до голяма степен схемата с посредниците. Имената на фирмите от руската страна в схемата са ясно посочени в текста на статията, както и жокерите за разплитане на финансовите взаимоотношения с посредниците.

  Обогатени от уран

  Петр Прянишников
  в-к „Версия“ 12 март 2002 г.

  Секретните предприятия на Минатом (Министерство на атомната енергетика) допуснали частна фирма в „светая светих“.

  Атомният отрасъл е един от най-секретните и в същото време най-доходоносните в Русия. От една страна държавата не допуска в областта на мирния и военния атом външно участие, а от друга страна иска да се напечели от нея както трябва. Няма нищо удивително, че такова съчетание извънредно предразполага към злоупотреби, една от които ни стана известна благодарение на неотдавнашна проверка в самия Минатом на Русия. Точните резултати от проверката засега не са известни, но както се говори, благодарение на различни хитри схеми от секретните предприятия на Министерството на атомната енергетика са могли да изчезнат около 10 милиона долара. По някои данни тези пари са отишли за поддръжка на приемането на закон за внос на отработено ядрено гориво. Но всяко нещо по реда си.

  Епизод I. Нищо секретно

  През ноември миналата година при първия заместник министър на атомната енергетика В.Г. Виноградов се състои съвещание, посветено на дейността на няколко секретни държавни предприятия в Сибир. В този факт няма нищо удивително. На Минатом това му е работата – да контролира дейността на държавните заводи, работещи в светая светих – руското атомно производство. Нищо странно няма и в това, че като резултат от протеклото съвещание, вече през януари тази година министър Румянцев разпорежда изпращането на комисия в завода за проверка. Все пак на съвещанието е бил регистриран факта, че според резултатите от 2000 г. и първото полугодие на 2001 г. някои атомни „кутии“ „съществено са влошили финансово-икономическите си показатели, намалили са разплащателната дисциплина“. Освен това, според резултатите от първата половина на 2001 г. няколко комбината даже успели да излязат на загуба. Разбира се, в министерството започнали да се вълнуват когато основни предприятия от отрасъла започнали да работят на загуба.

  Нищо странно няма и в това, че комисията изпратена в Сибир е „ударническа“, от 11 души. След съгласуване с първия заместник-министър Виноградов начело на бригадата рейнджъри е поставен М.И. Стаханов, началник на Управлението по счетоводство и отчетност. Страностите започват в момента, когато се изяснява, че сред другите чиновници на Минатом неочаквано се оказва и някоя си И. Н. Колинина, по длъжност заместник началник на отдела ЗАО „ИНТЕК А“.

  По какъв начин в състава на суперсекретната комисия от атомни чиновници се е вмъкнала представляваща на частното, съдейки по всичко, затворено акционерно дружество „ИНТЕК А“ никой не можа да обясни. Въпреки това документите на Ирина Николаева са оформени по най-автентичен начин. Съгласно „предписанието“ на Минатом „зам-началникът на отдела по финансов контрол и одит на ЗАО „ИНТЕК А“ Колинина се командирова… с цел изясняване на причините на влошаването на финансово-икономическото положение на комбината през 2001 г.“ Както разказват, госпожа Колинина все пак не е била пусната при секретните документи, но е решено да се проведе разследване заради факта за опит за проникване в секретно предприятие на представител на частна фирма. Разследването води до любопитни резултати.

  Епизод II. Атомна фракция

  Разследването се интересува преди всичко от фирмата „ИНТЕК А“, представлявана в комисията от госпожа Колинина. Възниква законният въпрос: защо изведнъж частното акционерно дружество има такова влияние в отрасъла, че просто ей така изпраща свои сътрудници на един от най-охраняваните заводи в Русия? Опитали са се да изяснят също кой е учредил това същото ЗАО „ИНТЕК А“. Оказва се, че всичко изглежда изрядно: учредители на фирмата са две държавни предприятия от областта на атомната енергетика – ПО „Маяк“  и Красноярския планинско-химически комбинат. Въпросът е само в това защо на две секретни държавни предприятия им е притрябвало да създават частно АД? Въпросът засега остава отворен, да отбележим само, че и ПО „Маяк“ и Красноярския комбинат са задействани на пълна мощност по програмата за преработка на отработено ядрено гориво на стойност 20 милиарда долара.

  В процеса на разследване на обстоятелствата на появяване на частна фирма в отношенията между атомните държавни предприятия на сцената постепенно се появява още една крупна компания, имаща непосредствено отношение към мирния атом. Това е държавното предприятие „TВЕЛ“, занимаващо се с платени доставки на гориво за атомни електространции. Връзката между самия Минатом, „TВЕЛ“ и далечните сибирски заводи е от най-баналните – приятелска и търговска. Оказва се, че директорите и просто високопоставените чиновници на тези компании произлизат от старата съветска атомна система и по-рано всички са работили заедно: и зам-министъра Виноградов и началникът на департамента на Минатом Владимир Шидловски и неговият заместник Александър Терехов и вице-президента на „TВЕЛ“ по финансовите въпроси Владимир Зубаков и зам-председателя на управлението на банката Ингосстрах-Съюз Виктор Золотов. Впрочем, господата Терехов и Золотов заедно са работили в учредяването на секретните държавни унитарни предприятия (ГУП) на Конверсбанк. Впрочем, за какво им е банката? В нея всъщност се държат сметките на тази същата частна фирма „ИНТЕК А“,  чиято представителка със заповед на зам-министъра Виноградов е изпратена в секретния завод.

  Става ясно, че всички участници в тази история са приятели и постоянно покровителстват фирмата „ИНТЕК А“. Защо такова внимание? След по-нататъшно разследване се изяснява, че фирмата „ИНТЕК А“ е станала участник във финансовите операции на някои свои партньори. Например, преди известно време ЗАО „ИНТЕК А“ става приемник на дълговете на „TВЕЛ“ по някои договори за доставка на продукция. Възниква въпросът, защо в разплащанията между две държавни предприятия е нужен посредник, ако по принцип не възникват никакви проблеми с разплащанията? Но за начало трябва да разберем как като цяло работи финансовата система на разплащанията с участието на „TВЕЛ“ и „ИНТЕК А“.

  Епизод III. Пари за лобизма

  Да вземем конкретна схема с участието на компанията „TВЕЛ“. Доставчиците на продукция, в дадения случай ФГУП „УEХК“ от Свердловска област и ПО  „Eлектрохимический завод“ от Красноярския край, разтоварват на „TВЕЛ“ необходимата основна продукция. За това „TВЕЛ“ им дължи пари. Но доколкото „TВЕЛ“ е държавна кантора, заплащането за горивото от АЕЦ идва понякога със закъснение, поради което „TВЕЛ“ постепенно трупа дългове към доставчиците си. В тази ситуация дългът на „TВЕЛ“ е поет от ЗАО „ИНТЕК А“. Например, „Уралският комбинат“ пред януари 2000 г. с лекота се съгласява дългът на „TВЕЛ“ от 600 млн рубли да премине от мощната държавна компания към частната фирма. Интересно е с какви активи ЗАО „ИНТЕК А“ може да се разплати за такъв дълг? Оказва се, че уставният фонд на фирмата е само 5720 000 рубли. Сумите са, направо казано, несъпоставими.

  Какво става по-натам с парите? ЗАО „ИНТЕК А“ обещава да се разплати със сибирските заводи, а самото то предявява платежни искания към „TВЕЛ“. Въпросите, които възникват са няколко: защо държавните предприятия не могат да се оправят със своите разплащания самостоятелно? Защо внедряват в секретните атомни дела частна компания? Може би проверката на Минатом ще внесе яснота в тези дела?

  Яснота е нужна и за други доставчици на Минатом, които по някои данни са имали отношения с „TВЕЛ“ Тук се включват доставчици на сибирските заводи, а именно заводът Дегтярев (ЗиЛ) и ФГУП „Точмаш“. В коридорите на Минатом набъбват слухове за това, че секретното специално оборудване се доставя на сибирските и уралските заводи по завишена примерно два пъти цена. И освен това, изглежда че вместо заплащане заводите получават записи за дългове на „TВЕЛ“, с които неизвестно защо оперира „ИНТЕК А“. По мнението на експертите-финансисти от Министерството, които се съгласиха да коментират ситуацията при запазена анонимност, доходът от такива операции може да попада в джоба на заинтересовани лица при връщането на записите за дългове отбратно в „ИНТЕК А“ и по-натам в „TВЕЛ“. При най-приблизителни оценки, общата сума на доставките през последните две години може да е от порядъка на 900 милиона рубли. Ако се приложи коефициент от 1.8, който специалистите считат за по-правдив, то се получава, че авторите на финансовата схема са си сложили в джоба около 400 милиона рубли. Естествено, при такива мащаби може да се влоши работата на който и да е (производствен б. прев.)гигант.

  Разбира се, към днешния ден не може да се твърди със сигурност, че доходите от комбинацията се задържат в „ИНТЕК А“. Все пак съгласно схемата в курса на събитията трябва да бъдат и директорите на снабдителите, а именно генералният директор на ПО „EХЗ“ Анатолий Шубин и генералният директор на ФГУП „УEХК“ Анатолий Кнутарев. Ако те не са знаели за това развитие на нещата, то това е най-малкото странно. За операциите на „ИНТЕК А“ трябва да са наясно и в неговата разплащателната банка „Ингосстрах-Союз“.

  Да се върнем към това, че такива схеми могат да възникнат само в средата на добре познати и проверени хора, на които не е нужно два пъти да се обяснява какво и как да правят. Атмосферата на бившия съветски Минатом към доверително общуване предразполага именно към това. Но все пак, старите атомни функционери не си приличат дотолкова с младите акули-приватизатори, че просто така, заради лични облаги, да създават хитроумни и рисковани схеми.

  Единственият правдоподобен отговор е свързан с учредителите на тайнственото дружество „ИНТЕК А“. Именно към него се ориентират следствените групи на ФСБ и ФСНП, които отблизо се занимават с дълговите схеми на „TВЕЛ“. Парите, получени от дълговите схеми е можело да бъдат използвани за лобиране при приемането на закона за ОЯГ, за придвижване на проекта през парламента (Думата), за борба с еколози и общественото мнение. На кантара се намират 20 милиарда долара, така че да се вложат в проекта 10 милиона съвсем не е грях, изгодата се очертава голяма, а значи и вложените усилия не са малки. Друг въпрос е, че тези 400 милиона рубли са пари получени по съмнителен път. Ще ни се да вярваме, че вниманието към тази тема на компетентните органи няма да отслабне и на атомните финансисти ще им се наложи да отговарят пред цялата строгост на закона. Най-напред на тези посреднически операции трябва да обърнат внимание новите атомни ръководители – министърът на атомната енергетика Александър Румянцев и неотдавна назначения президент на ОАО „TВЕЛ“ Александър Няго. Защото с времето може те самите да бъдат привлечени към отговорност.

  Източник: Биволъ

• 26 април 1986 г. – ние забравяме, радиацията не ни забравя

  В 1 часа и 23 минути в Чернобилската АЕЦ, Украйна, става най-голямата ядрена авария в света, която засяга и България. Взривилият се реактор е тип РБМК – реактор с висока мощност канален и използващ графитен забавител.

  На 25 април 1986 г. е планирано да се извърши профилактичен ремонт и изпитание с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощ от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за около 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата. Замисълът на опита е да се провери дали при аварийно изключване на електрозахранването турбогенераторът може на собствен ход до 45-50 секунди да произведе остатъчна енергия, достатъчна за запазване на охлаждането му, докато се включат резервните агрегати.

  В 01.06 часа на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванадесет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала. За чистотата на експеримента е изключена и системата за аварийно охлаждане на реактора, което абсолютно противоречи на предписанията за експлоатация. Реакторът продължава да работи наполовина от мощността си до 23 часа на 26 април, когато започва повторно снижаване. Под 700 мегавата обаче турбината е твърде нестабилна и трудно контролируема. В 0.28 часа на 26 април е достигната мощност от 500 мегавата, реакторът е приведен в автоматичен режим на управление, но неочаквано пада до 30 мегавата. При такова положение блокът незабавно трябва да бъде спрян, но това не е направено и тестът продължава. Операторът успява временно да стабилизира мощността на 200 мегавата, но заради засиленото охлаждане се получава огромно увеличение на парата в реактора, което води до рязко покачване на температурата вътре. Ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 1.23 ч. се взривява горната част на реактора, която тежи около 1000 тона. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока.

  По оценки на МААЕ сумарната сила на експлозията надвишава над 100 пъти тази на ядреното оръжие, използвано през Втората световна война. Разрушеният реактор изхвърля в атмосферата около 520 опасни радионуклеиди. СЗО посочва, че общата радиоактивност на изпуснатия материал е 200 пъти повече от този при взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки.

  Според официални данни веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 души, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация. С радиация са облъчени общо 8.4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия. Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години.

   

  Източник:  Vsekiden.bg

• Азис предизвика грандиозен скандал и побой в Ню Йорк

  Грандиозен скандал и меле, предизвикано от „обкръжението на звездата“ се заформи след концерт на краля на поп-фолка Азис в Ню Йорк.

  В сайта на българите в Щатите и Канада „България сега“ се появи подробна статия с интервюта на наши емигранти, които си тръгнали ядосани от „шоуто“ на ромския славей, организирано от Ясен Дараков.

  Социалната мрежа Фейсбук пък се напълни с критики на българи в Америка, станали очевидци на събитието. Събитието се организира специално за българските емигранти в американския мегаполис.

  Емигрантски вестници писаха, че концертът е бил пълен провал, а популярният певец направо се подиграл с публиката като е закъснял за концерта и е изпял едва няколко песни, и то на плейбек.

  „Азис бива наричан от някои „царят на поп фолка в България“. Е, аз отидох и видях този „цар“. И като в приказката не мога да не простена „Царят е гол“, защото: „Азис не пееше. Той беше излязъл да позира и да си показва гърдите. Останахме без думи“, това е само един от коментарите на българи в Америка, които се объркали да посетят концерта на популярния чалга певец. Емигрантският вестник помества интервю с Деляна Николова, която живее в Ню Йорк, и е съпруга на пострадал при сбиването. В него тя твърди, че Азис е пял през цялото време на плейбек и цялата зала го е освиркала. „Ако исках да гледам порнография, щях да си рендвам едно ди ви ди за 10 долара. Това си беше живо порно!“, казва българката.

  „Мъжът ми бе пребит след концерта. Прекарахме до сутринта в интензивното отделение. Дъщеря ми също беше ударена“, жалва се емигрантката. Българите дали по 40-80 долара за билет, но представянето на Азис не оправдало очакванията им. Участието му предизвикало страхотно недоволство и всички започнали да го освиркват, при което той се махнал от сцената и повече не се появил.

   

  Източник:  в. „24 часа“

• Кризата убива най-добрите медии в България

  Пропадането на свободата на словото в България е една от загадките на новото време, каза за БТА медийният експерт и председател на СЕМ Георги Лозанов.

  Според него една от причините е загубата на гражданската енергия в сферата на медиите. В момента има

  обща деморализация на гражданските процеси.

  Първоначално общата цел на гражданското общество и организациите, които работят в него, беше България да влезе в ЕС, а след това те, като че ли задълго загубиха своята основна мисия.

  След приемането ни в ЕС тази гражданска позиция по отношение на медиите, дори гражданският натиск отслабна, и това е една от причините за този негативен процес, каза Лозанов.

  Той добави, че освободеното място, с организирането на медиите в някакви структури и сдружения, се зае от собствениците на медиите, и сега, доколкото има някаква професионална общност, тя е много силно повлияна от тези собственици, в което няма нищо лошо, но е различно от типичните граждански организации в сферата на медиите.

  Друга причина според Георги Лозанов е излизането на големите чужди инвеститори, които бяха характерни за един по-ранен период на прехода. Те носиха друг тип професионална стабилизация на медиите, извън местните разбирания, битки и конюнктури.

  Колкото и някои да бяха скептични в началото, толкова сега можем да кажем, че те вършиха добра странираща роля за българските медии, отбеляза той. Медийният експерт определи

  кризата като трета причина за този спад на свободата на словото у нас.

  Тя по един тъжен парадокс най-напред убива най-добрите медии, а по-масовите, с по-занижени критерии, в момент на криза, като че ли правят бум.

  Друг от проблемите, посочен от Лозанов е, че българското общество все още като правно устройство и законодателно, но и като мислене, начин на програмиране, отношение и пропорции в медиите, не можем да излезе от аналоговата ера и да навлезе в цифровата.

  Навлизането в ерата на виртуалната комуникация променя из основи разбирането за медии. Тук има един нов възглед и съвсем нова философия, която би преподредила медийния свят у нас, и дефицитът от такова мислене се явява като негативна тенденция по отношение на свободата на словото, заяви Лозанов.

  Според него първата реакция за преодоляване тази устойчива тенденция надолу е да се създаде

  нов модерен закон за медиите, който да ги мисли в тяхната нова технологична среда,

  защото медиите наскоро преживяха своята технологична революция, а ние все още ги мерим и описваме със старите представи и думи.

  Медиите са свързани с качеството на демокрацията в една страна. Не може анализите да констатират използване на държавата в частен интерес, а в медийния сектор положението да бъде различно, е мнението на Нели Огнянова, специалист по медийно право и преподавател в СУ.

  ЕС създава стандарти, но държавите трябва да гарантират действието им чрез система от мерки и правила, в България това не се случва, коментира тя. Според нея, от една страна, причините са свързани с властта: често корпоративните интереси и техните баланси, а не общественият интерес определят окончателния вид на законите.

  „Зад редица норми в медийния закон стоят персонализирани интереси. Държавата открито подкрепя и разширяващи се медийни групировки“, допълни медийният експерт. По нейно наблюдение в последно време има и нова деформация:

  държавата става основен фактор при финансирането и на частните медии

  (чрез бюджет и средства по европейски програми), което обяснява превръщането на някои от тях в откровен инструмент на властта, така европейските средства играят срещу свободата на медиите.

  От друга страна, според външните наблюдатели, медиите съзнателно, системно, открито, активно, охотно се отказват от основната си функция – да информират – и обслужват политически и корпоративни интереси, смята Огнянова.

  Според нея няма изгледи достигналата високи нива фамилиарност между медии и власт да бъде прекратена по инициатива на властта. Няма логика статуквото да се промени и от облагодетелстваните от него медийни олигарси, напротив: ще се оказва съпротива включително чрез контролираните от тях медии, заяви медийният експерт.

  Междукорпоративните престрелки рядко са водени от публичния интерес, макар да имат такива ефекти, например като източник на повече прозрачност за собствениците на медиите, но независимо от това свободата в последна сметка е въпрос на личен избор, добави Огнянова.

   

  Източник:  Vesti.bg

• ГОРД политически кич

  Що за антипод на „мутрата“ във властта може да бъде „мутрата“ в опозиция, освен ако не приемем, че побоят в спортен клуб „Д’Ескрим“ е умален модел на политическата борба в България

   

  Какво може да събере на едно място архонти и масони, манекенки и поети, евродепутати и мутри, рапъри и журналисти, политици и шоумени? Отговорът е … ГОРД*. Новият политически пачуърк, съшит в незнайно коя лаборатория, бе официално учреден в неделя с балони, гръмки речи, самоцелни афоризми и ефектни метафорки. „ГОРД на Бинев срещу ГЕРБ на Бойко“, гласи рекламният слоган на образуванието. Признавам, че да имаш враг е вече сериозна политическа заявка, но не стига, за да компенсира липсата на смислени идеи и поне санитарния минимум от политика. Отсъствието на съдържание се компенсира с излишъци от патос: „В обществото има два вида лидери – едни, които са чобани и удрят по гърбината на народа, и други, които са готови да изтръгнат сърцето си и да осветят пътя напред“, поведе народа новият Данко, пардон Слави. Изповедалната реч на водача съкруши по-нежните сърца с откровения от типа „Да, аз съм грешен и не се срамувам от това“ и „От прекрасно дете се превърнах в пухкав чичко. Понякога не се понасям, любимите ми хора – сигурно също“.

  Извън интимната изповед на Бинев, обаче,
  политическите цели на обединението остават мъгляви

  Дотук имаме претенциозната декларация на евродепутата, че „има лична битка с глупостта, нещастието и бедността“, каквото и да значи това. Останалите му приоритети са също толкова лични и не по-малко общи: „Ако някой не дава отговори на въпросите за флашки, банки, монополи, да, той има лична битка с мен“ и „Ако някой обрича българския народ на геноцид, карайки българските мъже да лазят като котараци в краката му – да, той има лична битка с мен“. Явно всичко в тая работа ще е лично, както казват босовете на мафията. Изглежда този морален кодекс е дълбоко кодиран в манталитета на Бинев, чиято биография съответства напълно на представата ни за таекуондист от времената на прехода. Трудно е да си представим що за антипод на „мутрата“ (по собствения му израз) във властта може да бъде „мутрата“ в опозиция, освен ако не приемем, че побоят в спортен клуб „Д’Ескрим“ е умален модел на политическата борба в България.

  Неясен остава и юридическият статут на новото гражданско обединение – нямало да е партия, а обединение на партии, граждански сдружения, синдикати и работодатели. Предполага се, че вътре са добре дошли и унизените (предполага се от Борисов) български мъже, които лазят като котараци.

  Шарената сбирщина от артисти, политици и шоумени зад Бинев
  издава краткосрочна инвестиция с цел бърза печалба

  Или предприятие с ограничена предизборна мисия, като например окончателното ликвидиране на „Атака“. Или електорално подяждане на БСП. Очевидно новата формация се цели в протестния вот, на който се надяват двете партии. Така че, противно на декларациите и агресията спрямо ГЕРБ, засега ГОРД върши добра работа на управляващите, отслабвайки опозицията. И буквално копае гроба на „Синята коалиция“, която също го играе критик от десни позиции на властта. Да не забравяме, че до вчера Слави Бинев бе част от партия „Атака“, която пък цели три години подкрепяше безрезервно правителството на ГЕРБ. Без тази безценна помощ кабинетът на малцинството щеше отдавна да е паднал, а лидерът на Гражданското обединение за реална демокрация щеше да се лиши от главната си политическа цел. Възможно е и друго – на ГОРД да е поверена неблагодарната задача да изговори по адрес на ГЕРБ онова, което останалите опозиционни партии не смеят – къде поради политическо кръвосмешение, къде от страх да не им извадят кирливите ризи.

  По своя замисъл и членска маса ГОРД наподобява
  провинциална имитация на американското „Чаено парти“ –

  ултрадясно популистко движение, изповядващо утопията на „чистия“ капитализъм. В българския си вариант движението е само „парти“ – дотолкова хетероклитно, че е трудно да му бъде дадена каквато и да било дефиниция. Но вътре преобладават „успешни“ по българските стандарти бизнесмени и дами, политици с либерални възгледи и обтекаеми интелектуалци за разкош.

  И с просто око е видно, че цялата гюрултия е добре обезпечена финансово, което буди известни подозрения. Освен ако не вярваме в приказките за щедрия архонтски джоб, предназначени за наивници.

  На раждането на поредната ефектна абревиатура бабуваха евродепутати от БСП, ДПС и НДСВ, което придаде едва ли не европейско измерение на шоуто. Шоу, което с нещо напомня бутафорната съдебна сага „За един зашлевен шамар“, разиграла се преди години между Слави Бинев и боса на групировката ВИС Георги Илиев.

  ГОРД е тревожен симптом за политическата слабост и страхливост на сегашната политическа класа. Неспособна да даде сражение срещу ГЕРБ, тя предпочита да поощрява отстрани мазните борби между двама политически пехливани със сходни житейски съдби, изковани в подземията на българския демократичен преход.

   

  Галя Горанова,
  в. „Сега”

  –––––––––––––

  * Преди Слави Бинев да основа партия с абревиатурата ГОРД, това направиха други хора, чиято формация носи името Гражданско обединение за реформи в държавата (за създаването на тази формация информира и Еврочикаго – линк).

   

  Бел.ред.: Заглавието е на Еврочикаго.

• Дюсе или третата първа брачна нощ

  За онези, които не разбират от табла, ще обясня, че дюсе е конфигурацията, при която и двете зарчета показват тройки. Има нещо мистично в тази хармония. Както е казал тройно мъдрият Хермес, това, което е отгоре е като онова, което е отдолу; едната тройка провокира другата и същевременно я допълва, за да се постигне абсолютната завършеност. На мислите за тази троичност ме навя новината, че българският премиер тази седмица за трети път е направил първа копка на някаква нова инсталация в циментовия завод в Девня. За трети път първа копка – това е нещо като за трети път първа брачна нощ, при което булката все е девствена. Но докато третата първа брачна нощ е прекалено фантастична дори и за народните приказки, третата първа копка е факт от ежедневието и не само съществува със страшна сила, но и със страшна сила разкрива необозрими хоризонти пред фантазията.

  Ако аз, например, бях премиер, нещата изобщо нямаше да свършат тук. Веднъж докарал нещата до трета първа копка, щях също така и три пъти да прережа лентата на обекта. Представете си само медийния ефект. Аз и по веднъж само да режа лентите, съм плашещо популярен, представете си колко щеше да ме обича народът, ако ги режех по три пъти. Вярно, тогава вестниците ще трябва да увеличат тиражите си и ще трябва да стартират нови телевизионни програми, за да могат да се отразяват всичките рязания на ленти, на които ще подложа медийното пространство, но пък желаещи да отворят нови медии винаги ще се намерят. А и аз, като премиер, ще ги поощря с някоя и друга комуникационна кампания по европейските програми. Лошото е само, че българката много ще надебелее. Нали знаете, че при всяко рязане на лента около мен пърпорят девойки в народни носии, а аз имам навика да им тикам хляб в устата. Такъв съм си – гуша девойките като гъски. И ето го проблемът. Сега, като започна да ги гуша три пъти повече, поради това, че ще режа лентата на всеки обект вместо по един, по три пъти, девойките скоро ще се превърнат в тлъсти цоцолани и вече няма да са тъй радостни за окото. Но пък ще ги видят чужденци и ще си кажат: „Брей, как добруват тези българи в сянката на своя премиер! Я как са се ояли!”. Така че – всяко зло за добро.

  Освен това, ако аз, примерно, бях премиер, изобщо нямаше да се спра само до тройното прерязване на ленти. След като открием едно предприятие, то започва да работи, нали така? А като работи, следва да си плаща такси, лицензи, осигуровки, разни други работи и накрая данъци, които при нас са най-малки и ние много се гордеем с това. Да видим сега. След като на едно предприятие са направени три първи копки и след като същото предприятие официално е открито три пъти и три пъти тържествено му е била прерязана лентата, то (следите ли мисълта ми?) колко пъти това предприятие трябва да си плати на държавата, чийто премиер съм аз, таксите, лицензите, осигуровките, разните други работи и накрая данъците, които при нас са най-малки и ние много се гордеем с това? Разбира се, трябва да си ги плати поне три пъти. Лошото тук е, че горкото предприятие трябва да бъде посещавано по три пъти и от данъчните, и от икономическа полиция, както и три пъти трябва да си плаща всички необходими рушвети, които поддържат държавната администрация бодра и в добро състояние на духа. Но пък хубавите неща изискват известни жертви.

  Ето това щях да правя аз, ако (не дай, Боже) бях премиер на тази китна, но изстрадала през вековете страна. И в края на своя трети управленски мандат, щях да кажа това, което апокрифната мълва приписва на Карл Маркс като негови последни думи: „Пролетарии от всички страни! Извинявайте!”. Мисля, че това ще е добър завършек на една епоха, която за мен – въображаемия премиер на България – се е превърнала от дюсе в дюшеш. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

   

  Иван Стамболов,

  Sulla.bg

• Гърците съдят държавата за геноцид

  Икономиите са престъпления срещу човечеството, твърдят жалбоподателите

  Не се случва често гражданите на една държава да й връчат призовка, а още по-рядко европейско правителство да бъде дадено на съд в Хага. Това обаче очаква в скоро време Гърция. Според ищците мерките за затягане на коланите, въведени от гръцкото правителство, представляват геноцид в мирно време и престъпления срещу човечеството, предаде бТВ.

  Зад делото в Международния наказателен съд стоят две гъркини – Олга и Таня – майка и дъщеря, психоложки по професия, съобщава Би Би Си. Кампанията им обаче беше подкрепена от неправителствена организация, в която членуват гърци от всякакъв аршин. Това не са политически дисиденти или екстремисти, а напротив – учители, лекари, адвокати, всичките засегнати от орязването на социалните разходи, които се обръщат към Хага за помощ от последна инстанция.

  „Икономиите ни лишават от свободата ни. Като ни отнемат доходите и собствеността, оставаме без подслон, храна, здравеопазване, образование,” споделя Олга Йерициду. „Икономията не само сваля Гърция под линията на бедността, а под жизнения минимум,” включва се дъщеря й Таня.

  Двете жени подемат борбата си още през 2008 г., когато предупреждават в писма премиера Костас Караманлис за вероятните последствия от орязването на разходите в обществения сектор. При следващото правителство гъркините засилили кореспонденцията. След като в гръцките съдилища не ги взели на сериозно, Олга и Таня решили да потърсят справедливост в Хага.

  Токсичната комбинация от икономии и рецесия наистина поставиха Гърция на колене. Икономиката на страната се свива вече пета поредна година, а безработицата достигна над 20%.

   

  Източник:  Vsekiden.com

• Спечелилите приз на НАСА варненски ученици ще могат да пътуват до Вашингтон

  Намериха се пари за пътуването на българчетата, спечелили второ място в конкурс на космическата агенция

  Миналата седмица стана ясно, че четиримата ученици от девети и десети клас от математическа гимназия на гр. Варна – Иван Попов, Неделчо Ласков, Атанас Ковачев и Анастасия Антонова, които се обучават в курсовете по астрономия на Варненската обсерватория от две години, са наградени, но нямат средства да финансират пътуването си до Вашингтон за връчването на приза. Заедно със своята ръководителка Веселка Радева от Варненската обсерватория те бяха поканени на Международната конференция на Националното космическо общество на САЩ за развиване на космическото пространство.

  След като скандалният случай придоби публичност, в. “България СЕГА” сподели новината на своята фейсбук страница. Последва светкавична реакция на българи от Чикаго (Натали Стоянова), Ню Йорк (Гери Бочукова), Сан Диего (Вася Валентино). Образува се бързо работен екип, към който се присъединиха даже хора от България, като актьорът Христо Мутафчиев, който се свърза с български медии и с Bulgaria Air, за да преговаря за осигуряване на самолетни билети от Варна до София и обратно. БНТ оказа помощ за осъществяването на връзката с децата и тяхната ръководителка. Централна фигура в кампанията по намиране на пари за българските деца бе Натали Стоянова, която освен координирането на усилията на хората от работния екип, намери спонсори за покриването на разходите по самолетните билети, хотела, визите и джобните разходи. Хората, които са гордост за българско Чикаго и които осигуриха парите са Пламен Христев и Светослав Симеонов. Впоследствие се изясни, че Министерството на образованието, младежта и науката също е осигурило средства за варненските деца. От просветното министерство са превели 12 200 лева за пътуването и така разходите ще бъдат разпределени между министерството и спонсорите от Чикаго.

  Младите астрономи са впечатлили журито с проекта „Дом в Космоса“. Те са представили собствената си концепция за създаване на космически модул, който предлага условия за живот в безкислородна среда.

  Източник:  Novglas.com

   

  Българчета спечелиха второ място на конкурс на НАСА –

  запис на репортаж на bTV, направен преди около седмица

  http://youtu.be/QLGsTQLMcng

• Третата индустриална революция

  

  Първата индустриална революция започна във Великобритания в края на 18-и век с механизирането на текстилната промишленост. Дейности, изпълнявани преди с изтощителен ръчен труд в стотици тъкачни работилници, бяха събрани на едно-единствено място в памучната фабрика и така се роди заводът. Втората индустриална революция бе извършена в началото на 20-и век, когато Хенри Форд въведе в експлоатация движещата се поточна линия и възвести епохата на масовото производство. Първите две индустриални революции направиха хората по-богати и ги доведоха в градовете.

  Сега ставаме свидетели на трета такава революция. Промишлеността се дигитализира. Това може да промени не само бизнеса, но и много други неща.

  Много забележителни технологии се срещат: умен софтуер, нови материали, по-сръчни роботи, нови процеси (заслужава внимание триизмерното принтиране) и цял набор от базирани в интернет услуги. Фабриката от миналото е била базирана на производството на безброй еднакви продукти: Форд е прочут с крилатата си фраза, че купувачите на коли могат да имат всеки цвят, който си харесат, стига той да е черното.

  Цената на производството на по-малки партиди от по-широк и разнообразен кръг стоки, всяка от които да задоволява прищевките на индивидуалния потребител, обаче намалява. Фабриката на бъдещето ще се съсредоточи върху масовото съобразяване с вкуса на индивидуалния клиент и е възможно да прилича повече на тъкачните работилници, отколкото на поточната линия на Форд.

  Напред към триизмерното

  Старият начин на правенето на нещата включваше голям брой части и тяхното завинтване или заваряване. Сега един продукт може да бъде проектиран на компютър и „принтиран“ на 3D принтер, което създава реален предмет чрез наслагване на няколко пласта материал. Възможно е дигиталният дизайн да бъде поправен с няколко кликвания на мишката. 3D принтерът може да работи на автоматичен режим и да направи много неща, които са прекалено сложни за една традиционна фабрика. След време е възможно тези изумителни машини да станат способни да правят почти всичко навсякъде – от вашия гараж до някое африканско село. Приложенията на 3D принтирането са особено удивителни. Слухови апарати и високотехнологични части за военни самолети вече са принтирани в удобни за клиентите форми.

  Географията на снабдителните вериги ще се промени. Инженер, работещ насред пустинята, който установи, че му липсва определен инструмент, вече няма да бъде принуден да си го набави от най-близкия град. Той просто може да си свали дизайна на файл и да го принтира. Дните, когато проектите спираха заради липсата на един-единствен инструмент или клиентите се оплакваха, че вече не могат да намерят резервни части за неща, които са купили, ще изглеждат след време нереални.

  Други промени са от почти толкова голямо значение. Новите материали са по-леки, по-силни и по-трайни от старите. Въглеродните фибри заместват стоманата и алуминия в продукти, вариращи от самолетите до велосипедите за планинско колоездене.

  Нови способи позволяват на инженерите да придават форма на обекти с миниатюрни размери. Нанотехнологиите подобряват характеристиките на продукти като превръзки, които помагат за заздравяването на рани, двигатели, които работят по-ефективно, и домакински прибори, които се чистят по-лесно. Генетично проектирани вируси се създават, за да правят неща като батериите. И като се има предвид, че интернет позволява на още повече проектанти да си сътрудничат по нови продукти, бариерите падат. Форд се е нуждаел от купища капитал, за да построи огромния си завод в Ривър Руж; неговият съвременен еквивалент може да започне с малко повече от един лаптоп и жажда за открития.

  Подобно на всички революции, и тази ще бъде разрушителна. Дигиталните технологии вече разтърсиха медиите и търговията на дребно, така както памучните фабрики унищожиха тъкачния стан и Model T на Форд остави ковачите без работа. Много хора ще се вгледат във фабриките на бъдещето и ще потръпнат. Те няма да са пълни с изцапани машини, с които работят мъже с мазни престилки. Много от тях ще бият на очи със своята чистота и ще са почти празни.

  Някои автомобилостроители вече произвеждат два пъти повече коли на служител в сравнение с преди едно десетилетие или там някъде. Повечето работни места няма да са в самата фабрика, а в близките офиси, които ще са пълни с дизайнери, инженери, специалисти по информационни технологии, експерти по логистиката, маркетингови специалисти и други професионалисти.

  Работните места в промишлеността на бъдещето ще изискват повече умения. Голям брой тъпи, монотонни дейности ще останат в миналото: няма да имате повече нужда от нитовачи, когато продуктът вече няма нитове.

  Революцията ще се отрази не само на начина, по който са правени нещата, но и на това къде са правени. Свикнали бяхме заводите да бъдат премествани в страни с ниски заплати с цел да се намалят трудовите разходи, които обаче нарастват по-малко и това е от по-малко значение: цената на един iPad от първо поколение бе 499 долара, от които само около 33 долара разходи за труд, като при това окончателното сглобяване в Китай струваше едва 8 долара. Изнесените производства все повече се завръщат обратно в богатите страни не защото възнагражденията в Китай се увеличават, а защото компаниите искат сега да са по-близо до клиентите си, за да могат да отговарят по-бързо на промените в търсенето.

  При това някои продукти са толкова високотехнологични, че е от полза тези, които ги проектират, и онези, които ги правят, да са на едно място. Boston Consulting Group изчислява, че в сектори като транспорта, компютрите, металургията и производството на машини 10-30 % от продукцията, която Съединените щати внасят в момента от Китай, може да бъде произвеждана у дома до 2020 година, като по този начин брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ ще бъде увеличен с 20 до 55 милиарда долара годишно.

  Шокът от новото

  Потребителите няма да имат особени проблеми да се приспособят към новата епоха на по-качествени и бързо доставяни продукти. Адаптацията обаче може да се окаже по-трудна за правителствата. Техният инстинкт е да защитават вече съществуващите производства и компании, а не новаците, които ще ги унищожат. Те заливат старите заводи със субсидии и тормозят шефовете, които искат да преместят съответното производство в чужбина. Правителствата харчат милиарди долари в подкрепа на новите технологии, които според тях ще се наложат. И те остават верни на романтичното убеждение, че промишлеността е по-висша от услугите, да не говорим за финансите.

  Нито едно от тези неща не е смислено. Границите между промишлеността и услугите се размиват. Rolls-Royce вече не продава самолетни двигатели; компанията продава всъщност часовете, които всеки двигател движи съответния самолет в небето.

  Правителствата винаги са били много слаби в избирането на победителите, и по всяка вероятност ще станат още по-неспособни, в момент, когато кохортите от предприемачи и самоуки майстори обменят продукти в интернет, превръщат ги в продукти у дома и ги продават в цял свят от един гараж.

  Докато революцията е в разгара си, правителствата трябва да осигурят основата: по-добри училища за квалифицирана работна ръка, ясни правила и равни възможности за всички видове инициативи.

  Оставете останалото на революционерите!

  („Economist„, превод БТА)

• Граждански активист против „Алея Първа“ във Варна – бит и арестуван днес

                                                                                                   Източник:  Биволъ

  Днес следобед Кънчо Бонев, зам.-председател на Обединено гражданско сдружение, което се обявява против проекта за застрояване на Морската градина във Варна, е бил бит с юмруци от охранители, след което е арестуван – съобщи за Биволъ  арх. Калина Павлова, която е придружавала пострадалия. Инцидентът е станал в административна сграда в центъра на Варна, в която се помещават институции на държавната администрация. „Положението на Бонев е критично, той е пенсионер и в момента е на обстоен преглед в болница „Света Ана“. Възможно е да има тежки вътрешни разкъсвания“, съобщиха негови колеги около 17.30 ч.

  Кънчо Бонев е решил да посети Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/, за да поиска документи по силата на ЗДОИ. Информацията е касаела обстоятелства, около скандалната продажба без търг на Алея Първа в Морската градина на Варна на групировката ТИМ. Гражданинът е попълнил протокол, според изискванията на закона, но документът не е бил подписан от директорката Красимира Божкова. След отказа, Бонев е тръгнал да излиза, след като е взел със себе си попълнения протокол. Тогава Красимира Божкова e заповядала на охранителя Вълю Колев да изземе от гражданина двустранния протокол по чл.35 ал.2 от ЗДОИ, разказаха за Биволъ негови близки. Според тях, охранителят е нанесъл многобройни юмручни удари на Кънчо Бонев и е разкървавил лицето му, за да му изземе чантата, където се намирал въпросният, неподписан от началничката, документ. Явно целта е да не бъде уличена служителката, че е отказала да предостави информацията, която уж вече самата тя била разрешила за предоставяне. Окървавен и замаян, 63 г. Бонев  е потърсил веднага защита във ІІ РПУ Варна, но там вместо биячът да бъде обвинен за престъпление по чл.143 ал.2 във връзка със чл.142 ал.2 т.6 от НК, неясен засега прокурор е наредил да арестуват пострадалия, който освен това е представител и на обществеността. Според този член от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години, когато лице, занимаващо се с охранителна дейност, принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо, противно на волята му, като употреби за това сила. Това вероятно не се зачита от Полицията и прокуратурата в България.

  Пребитият Бонев е бил задържан в РПУ да пише обяснения, а биячите му са били освободени. Полицаите не са му разрешили да се подложи на преглед, за да си извади веднага медицинско удостоверение. Отказана и спешна медицинска помощ, което силно е влошило състоянието на възрастния човек. Не му е било позволено и да се обади на адвокат. Въпреки това на место е пристигнал близък юрист на Бонев, който е бил известен за инцидента от арх.Павлова. Към 15,30 ч адвокатът е видял да отвеждат Кънчо Бонев с кола на Спешна помощ и белезници на ръцете, но без да му разрешат да разговаря с него.

  Припомняме, че Агенцията по геодезия, картография и кадастър е институцията, която първа престава да смята Алея първа за част от Морската градина на Варна и за непродаваема изключителна държавна собственост. Скоро след това земята бе преактувана в частна държавна собственост, за да бъде продадена на безценица и обявена за собственост на всемогъщия ТИМ.

  Интересна подробност е, че СГКК се намира на 6-я етаж в същата сграда, в която на 5-я етаж се помещава и „ТПО Варна ЦППБО“ ЕООД, което е 100% собственост на „Холдин Варна“ АД и от дълги години изготвя ОУП на Варна. Съпругът пък на Красимира Божкова е геодезистът Живко Кателиев, обслужващ „Холдин Варна“ АД по преписките им за Алея първа в Кадастъра.

  Само преди няколко дни френският и немският посланик бяха във Варна и се срещнаха с граждански активисти от сдруженията против проекта „Алея Първа“ осъществяван от групировката ТИМ с протекциите на държавата.

  „С моя германски колега чухме, че в града има сериозен дебат около проблеми, свързани с парка , каза френския дипломат. Морската градина е предимство за Варна. Градът носи духа на Ривиерата , на т.нар. „Бел епок“ и паркът е част от този дух. По тази причина засегнахме пред кмета на града темата, че ще е жалко ако не се направи всичко възможно за запазването й“ – каза френският посланик Филип Отие на пресконференция на 20 юни, цитиран от Дневник. Засега няма никаква реакция на българските власти на това деликатно напомняне, че случаят внимателно се следи в Европа.

  Очаквайте подробности за инцидента и нови данни за скандалната симбиоза между държавата и ТИМ, считаната от американското посолство и западни анализатори за престъпна групировка тип „мафия боргезе“

  Биволъ разкри също така голяма част от офшорната собственост на ТИМ. Доказателствата ще бъдат публикувани в продължението.

   

  

• Реакции на шефа на „Росатом“ за „Белене“

  За пореден път президентът на държавната корпорация „Росатом“ Сергей Кириенко нападна българското правителство като заяви, че решението за спиране на строителството на АЕЦ „Белене“ е политическо.

  „Решението за преместване на закупеното оборудване на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ носи повече политически, отколкото обмислен технически и икономически характер“, заяви Кириенко в кулоарите на разширено заседание на Държавния съвет на Руската федерация, цитиран от ИТАР-ТАСС.

  Шефът на компанията „Росатом“ – получила, както се оказва, поръчки в нарушение на българските закони – продължава да нарича „договор“ многобройните споразумения, подписвани с български ведомства в периода 2005-2009 г.

  „Бяхме готови да изпълним условията по договора, готови за решението на българското правителство. Голяма част от оборудването за АЕЦ в Белене е произведено, още една част е в процес на производство, договорите със заводите са сключени. Трябва да се вземе решение – или те ще платят за това оборудване, това са големи суми, общият обем на поръчаното оборудване и дейности – около 1 милиард евро, или да се разтрогнат договорите и да се платят компенсации на компаниите. Това е въпрос към възложителя“, твърди Кириенко.

  Той пропуска да съобщи, че се водят преговори за парите, които България ще доплати за довършването – през следващите най-малко седем години – на реактора, който трябва да бъде поставен в Козлодуй. Но твърди, че за „Козлодуй“ няма нито проект, нито лиценз, нито разрешение за строителство.

  Началникът на „Росатом“ представя реактора за готов и подчертава, че не било ясно „какво ще се прави с него през следващите 5-7 години“.

  Освен това Кириенко продължава да смята, че руснаците ще произведат за България не е един, а два реактора, за което не само няма никакъв договор, няма ги и временните споразумения, подписвани през 2005-2009 г.

  Продължавайки с упреците си към българското правителство Кириенко заявява, че „изглежда българската страна не разбира, какво е да се пренесе оборудването в „Козлодуй“, което те възнамеряват да направят“.

  Днес министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев напомни в телевизионно интервю, че парите за АЕЦ „Белене“ са похарчени отдавна. Защото е поръчано оборудване за нея, без да има разрешение за строителство и сега си плащаме кредита за това, каза министърът.

  Според доклада на HSBC, огласен вчера, при най-оптимистичния сценарий за АЕЦ „Белене“ цената ще е 10,35 млрд. евро или над 22 млрд. лв.

  Освен, че „Белене“ би излязла по-скъпа от това, което ни се показваше, ние не открихме никакъв план за нейното изграждане, коментира министърът.

  HSBC в доклада си дава конкретна цена на електроенергията, която би произвеждала АЕЦ „Белене“ – 75 евро на мегават, което е 150 лв., каза още министър Добрев. Това е два пъти по скъпо от цената на електроенергията, произвеждана от АЕЦ „Козлодуй“.

  В днешния си брой московският в. „Комерсант“ цитира доклада на консултантите от HSBC: Проектът „Белене“ би възвърнал вложените средства до 2038 г., при това при цена на електроенергията от 75 евро за един мегават час. В момента тя е два пъти по-ниска.“

  Източник:  Vesti.bg

   

  Русия: Решението за „Белене“ има политически характер

   

  Отнасяме се с уважение към решението на ръководството на България, но засега не се виждат някакви следващи стъпки, съобщил С. Кириенко, шеф на Россатом.

  Решението на правителството на България да спре строителството на АЕЦ „Белене” и да премести закупеното оборудване на площадката на АЕЦ „Козлодуй” има по-скоро политически, а не „премислен” техникоикономически характер, е заявил шефът на „Росатом” Сергей Кириенко в кулоарите на разширеното заседание на Държавния съвет на Русия, предава ИТАР-ТАСС.

  Кириенко казал още, че руската страна била готова да изпълнява условията на договора. По-голямата част от оборудването за АЕЦ „Белене” вече е готова, останалата в момента се изготвя, сключени са договори със заводите, добавя той.

  Трябва да бъде взето решение или да платят за това оборудване, т.е. големи суми с общ обем на поръчаното оборудване и изпълнените дейности – около 1 милиард евро, или да се прекрати договора и да се платят компенсации.  Оборудването за АЕЦ „Белене” можело да стане годно за АЕЦ „Козлодуй” след около 5-7 години, казва още Кириенко.

  Отнасяме се с уважение към решението на ръководството на България, но засега не се виждат някакви следващи стъпки. Изглежда, че българската страна не разбира какво всъщност представлява да преместиш оборудването в „Козлодуй”, казва Кириенко.

  Източник:  Фрог нюз

• Първа многотомна поредица „Бележити българи“

  Имената, които всеки българин трябва да знае

  Илюстрована енциклопедия в 10 тома

   

  

  Първата многотомна поредица за най-ярките, емблематични имена в българската история, включително позабравени, малко известни или пренебрегвани през предишните десетилетия

   

  Над 300 достойни българи в 10 тома:

  – легендарни герои, владетели и държавници
  – велики пълководци и революционери
  – духовни водачи и будители
  – нови открития и неизвестни факти
  – над 1200 илюстрации от наши и световни музеи

  За първи път ще бъдат представени бележитите личности, родени и живели по нашите земи от епохите преди основаването на Дунавска България

  Луксозна колекция с твърди корици с увлекателни очерци, разказни в популярен стил, с богати илюстрации, за най-широк кръг читатели.

  Източник:   в. „24 часа“

   

  Проф. Пламен Павлов за личностите в поредицата:

  „Между тях има и демократи, има и тирани, има и велики пълководци, има и не толкова велики, но все пак това са личности, за които тогава се е говорило. Това са най-важните фигури от нашата история“, казва Пламен Павлов, историк и отговорен редактор на поредицата „Бележити българи“.

  Той очаква още първия том от поредицата да предизвика реакции не само у нас, но и в съседните държави. „Ние не сме казали, че тези хора са българи като нас. Ние ги наричаме световните имена от българските земи и там влизат, както легендарни владетели като тракийския цар Резус и Орфей, така и легендарни фигури като Спартак, т.е. реални личности, които са се превърнали в легенда за цялото човечество, а също и най-великите тракийски владетели – на Одринското царство, на Македонското царство, на някои гетски владетели, какъвто е Залмоксис“, разяснява още Павлов.

  Източник:  btvnews.bg
  

• Очерк на един „англичанин“ за България: “Няма по-прост народ…”

  “Няма по-прост народ от българския” – под това заглавие Neverojatno.info пусна материал, който, макар, че е художествена измислица, решихме да публикуваме заради самоиронията, която не може да те остави безразличен.

  –––––––––––––––––––––––––––-

  .

  

  Огромна популярност сред англичаните придоби очерк на техния сънародник Едуард Стърнс, касаещ България. Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата държава:

  ”Напоследък сред нас, британците, стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна наистина красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга – ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в затворени комплекси, накланяха везните в полза на решението за една такава на пръв поглед изгодна сделка. Но приятели, не правете тази грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи. Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима, ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща . . .!

  Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на Земята. Няма по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са кухи. Те са интелигентни, но са прости.

  Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите – напротив – те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.

  Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата народ в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, идиоти в гръцкия смисъл на думата.

  Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава; не, те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората населявали някога това място, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат.

  Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ?

  Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския?

  Долу лапите, простаци, от името българи!. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.

  Но как така, – ще попитате вие – Нима няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия, наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят и съсипят.

  Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак, присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал са просто празни думи.

  Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг.

  Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.

  Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият.

  Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници, и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш.

  Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност.

  Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.

  Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия тебе.

  И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш:

  “-Ми аз, какво мога да направя?”

  Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.

  Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг.

  Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост.

  Трябва да си много прост, да живееш в земен рай и да го унищожаваш.

  Трябва да си много прост за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб.

  Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости… “

  

   

  Author Archives: Chergar

  Източник: Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?

   

• Най-голямото българско събитие в Одеса – «Бесарабска лига КВН»

  В ОДЕСА ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ ФИНАЛЪТ НА „БЕСАРАБСКАТА ЛИГА КВН“

  На 24 април 2012 г. в Дворецът на спорта (гр. Одеса, Украйна) ще се проведе финалът от втори сезон на състезание по хумор «Бесарабска лига КВН» (Клуб на Веселите и Находчивите – състезание, в което отбори, състоящи се предимно от студенти, се състезават по остроумие чрез отговори на въпроси, импровизации, предварително подготвени сценки и други).

  За Купата на Конгреса на българите в Украйна ще се състезават три отбора: «Дивитлийски гламур», «Люти чушки» и «Троянски Коне».  Всички те успешно се представиха във втория сезон на Българския КВН в Одеса, който стартира през м. ноември 2011 г. Тогава общо 7 отбора подадоха заявка за участие.

  Финалната игра е свързана с един от най-големите православни празници и ще се проведе под надслов «Не всеки ден е Великден». Тя ще започне с приветствие на отборите. В програмата са включени видео конкурс и фото-загрявка, в които участниците подготвят собствен клип на известна българска песен и коментират предварително подготвени снимки от жюрито. Последният конкурс на мероприятието ще е Музикално домашно задание на тема: «Любов и котки».

  На финала на най-мащабното българско мероприятие в Одеса ще гостуват Оркестър «Мегдан», танцовият състав «Български сърца» към Конгреса на Българите в Украйна и Творческа формация «Наши хора».

  Юрий Граматик, президент на Всеукраинската обществена организация «Конгрес на българите в Украйна» и на Бесарабската лига КВН сподели:

  «Град Одеса е украинската столица на хумора. От 2010 г. тя се превърна и в столица на българския хумор в Украйна. Тогава през м. декември ние инициирахме провеждането на КВН на български език и тази идея, подкрепена от Български младежки клуб «Актив»,  днес се превърна в най-очакваното мероприятие за нашата общност. На последната игра през м. февруари  Дворецът на спорта посрещна над 2000 души. През втория сезон се увеличи броя не само на зрителите, но и на участниците. Успяхме да обединим около себе си българските таланти от Бесарабия и съм сигурен, че Бесарабската лига КВН ще стане още по-мащабен проект».

  В състава на журито ще бъдат известни българи от Украйна като г-н Иван Плачков, бивш министър на енергетиката; г-жа Антонина Узун, автор и водеща на българското предаване «Роден Край» по Одеската национална телевизия; г-н Валерий Радолов, експерт в Държавната агенция за българите в чужбина; г-н Виталий Атанасов, журналист; г-н Роман Демиров, дългогодишен участник на КВН. Именно те ще определят победителите на втория сезон. В качеството на награда целият отбор ще замине за едноседмична почивка в България, която ще бъде организирана с любезното съдействие на NEXT Invest.

  Игрите на КВН са популярни винаги и събират милиони зрители пред екраните в Украйна, Русия и Беларус и други републики от ОНД. Първата игра се провежда преди 50 години и успява да преживее политическата машина на съветския режим. Днес мнозина училища и университети имат свои отбори, като състезанията се провеждат от регионално до международно нива.
  

  За повече информация и контакти:
  Альона Пепеляшкова – +38-098-211-8674

   

  Максим Димитров

  Информационен портал на българите в Украйна
  (Skype: maksim_dimitrov)
  –––––––––––––––
  

  Допълнителна информация:

  Всеукраинска обществена организация „Конгрес на българите в Украйна” (www.kbg.org.ua) е учредена на 15 юли 2007 г. с Президент Юрий Иванович Граматик. Организацията има статут на всеукраинска и в нея може да членуват както физически лица, така и други сдружения на принципа на колективното членство. Основната цел е съхраняване на правата на българите в Украйна в съответствие със законите на страната. Много голямо значение се отдава на поддържане на българската национална идентичност на нашите сънародници. Първостепенна задача на организацията е създаването на по-добри възможности за изучаване на съвременния български език в селищата с компактно българско население.

  От 01.03.2008 г. стартира проектът Български културно-просветен център „Аз Буки Веди“ с ръководител Екатерина Гержик. Целта е да се създадат условия децата и подрастващите да овладеят нормите на съвременния български език, да опознаят историята, културата и традициите на своята прародина. Учениците активно участват в различни творчески конкурси, спортни олимпиади, удостоени са с десетки грамоти, допломи и награди. Днес „Аз Буки Веди” работи в градовете Одеса, Измаил, Иличевск и Болград.

  През 2008 година Конгресът подкрепя инициативата на  група млади българи от Украйна за създаване на български младежки клуб „Актив”. Основната му ориентация е към младите бесарабски българи в Одеса и Одеска област. Клубът си поставя за цел съхраняване на българското национално самосъзнание, приобщаване към българската култура и традиции. Организира младежки срещи и културни инициативи, съдейства на талантливи младежи в тяхната изява и реализация. Стреми се към установяване на контакти и сътрудничество с младото поколение на България. Участва в създаването и поддържането на Информационния портал на българите в Украйна www.bg-ua.org.

   

• Пл. Павлов: В Македония има не “малцинство”, а българско мнозинство!

  Неискреността, фалшът и черната неблагодарност към България и българския народ в Македония от управниците са грозни и недостойни. За анализиране на политическото поведение на скопския режим към България по-скоро трябва психоаналитик, казва историкът за Frognews.bg

  Интервю на Ана Кочева

  – Пламене, ти си човек, който наблюдава отблизо процесите в Македония – и като историк, и като човек, пристрастен към темата. Чудо за три дни ли е този път или уж частният случай има по-дълбок подтекст?

  – Уви, не бих искал да съм скептик, но не и този път, не и при тези ужасяващи обстоятелства… Дано не съм прав, но пътят към нормализацията в Република Македония, най-вече в столицата Скопие и нейната албанизирана и албанизираща се околност, този път като че ли е без изход. Разбира се, все още тече разследване, събират се доказателства и т.н., но определението “криминален инцидент” поне за мен е пълен нонсенс. Дори край Скопие да се е появил някакъв “македонски Чикатило”, което е практически неправдоподобно, кой ще изтрие омразата – не от графитите върху кофите за смет и стените, а от съзнанието на хората? А и кой криминален престъпник, пък бил той и откровен психопат и сериен убиец, ще се занимава с показни разстрели на младежи, на деца… В твоя въпрос е загатнат и самият отговор – нещата нямат характер на махленска свада (момчета да се замерят с камъни, да се бият, да си разменят юмруци и ругатни), нито на обичайното и вече клиширано “етническо противопоставяне”. Не, тук имаме демонстрация на тотална, човеконенавистна непоносимост, каквато се култивира сред широките слоеве на населението в Македония не от вчера. Както казваш и ти, очевидно контекстът е много по-дълбок.

  – Ходиш отвреме навреме оттатък Вардара? С каква скорост се променя демографията на Македония?

  – Променя се и това се вижда с просто око. В западната част на Македония от векове живеят албанци, но пълзящата демографска експанзия не само към Скопие, но и към Куманово (значи и към границата с България), към Охрид, а и в други посоки набира скорост. Това обаче се дължи не само на високата раждаемост, но и на миграцията на албанско население от Косово, в някои случаи от самата Албания, а и откъм сръбската територия – Прешево, Буяновац и Медведжа. Това не е еднократно “велико преселение”, а дългогодишен процес, започнал още от времето на Титова Югославия (най-често по икономически причини), ускорен от Косовската криза в края на ХХ в., продължаващ и през следващите години.

  – Прокаднаха се съмнения в конкретния случай за „дългата ръка на Сърбия“. Склонен ли си да предвидиш и такава теза?

  – В случая “дългата ръка на Белград” е най-лесното обяснение и решение. Както впрочем и на Прищина. Отвратителното убийство е само случаен “отключващ момент” на задълбочаващото се разединение, прераснало в неприязън, непоносимост, омраза… При това и от двете страни. Впрочем, на терена на Македония и особено около Скопие тези страни могат да бъдат три, четири и т.н. Да не забравяме, че там присъства и сръбско малцинство, както и общности от турци, торбеши (българи мохамедани), роми, преселници от Босна. Още повече, че там действа държавна власт, чиито приоритети са, както се оказва, изграждането на кичозни мегаломански паметници, присвояването на българска история, продуцирането на филми от рода на “Трето полувреме”… Вероятно за същата тази власт борбата с престъпността, наличието на много оръжие (преди всичко в ръцете на албанците), каналите за наркотици и т.н. са нещо по-маловажно… Нещо подобно със сигурност щеше да се случи! В този смисъл “ръката на Белград” (а защо не и на официално Скопие?) в продължение на десетилетия формира климат, който не вещае нищо добро. Албанската страна обаче съвсем не е “невинна жертва” – напротив, възползвайки се умело от солидарността на Запада, радикалните сили сред тази общност също сеят отровните семена на омразата! Напълно съзнателните демонстрации на албански реваншизъм, на т.нар. култ към албанското знаме, заплахите и дори дрънкането на оръжие никак не отиват на една уж невинна жертва! И е крайно време да се разбере, че моделът “обединена Европа” като че ли остава в сянката на кроежите за “Велика Албания”. А за жалките напъни на “македонската идентичност”, антична или не, дори не ми се говори… Те обаче са базирани отново на пренебрежителното отношение към другите и към истината.  Така или иначе, в тази сложна и често непредсказуема обстановка България би следвало да е нащрек, да следи процесите, да бъде така необходимия стабилизаращ фактор, и то реално, дългосрочно, а не само на думи.

  – Въпреки заявеното желание на Македония за евроинтеграция сме склонни да подозираме комшиите в неособена искреност в намеренията. От какво е продиктувано това необяснимо балканско твърдоглавие?

  –  За анализиране на политическото поведение на скопския режим към България по-скоро трябва психоаналитик (да не кажа психиатър…), а не преподавател по история, какъвто съм аз. Тази неискреност, този фалш и черна неблагодарност към България и българския народ – толкова е грозно и недостойно всичко това… И то не е в поведението на обикновените хора, разбира се, които продължават да се отнасят по принцип добронамерено към “страшната Бугария”, но преди всичко на политическата върхушка. И, това е съвършено очевидно, на направляваните от режима на Груевски и/или отвън медии.

  – А можеш ли като историк да прецениш дали живеем във време, в което националният идеал тук, у нас в България е изчерпан?

  – Напротив, националният дух сред нас, българите, не е изчерпан. Моят опит като телевизионен водещ, като преподавател показва друго – българският патриотизъм, макар и понякога да е приглушен, постепенно се развива, търси нови пътища. Сред много млади и образовани българи – и у нас, и в чужбина, той се превръща в нещо на “просветен национализъм”, в най-добрия смисъл на думата. В този патриотизъм се преражда онази отричана преди години любов към Отечеството, която за великия Раковски е най-висшата човешка добродетел. И това става по модерен, уравновесен начин, без агресия към другите и другостта, но и без компромиси, когато става дума за националните интереси и демократичните ценности.

  – Поставих предишния въпрос, защото има някакво усещане за вяла дипломация, що се отнася до защита на българския интерес – и тук у нас, и по отношение на сънародниците ни в чужбина. Някак сме склонни да квалифицираме определени процеси като буря в чаша вода. Ето, напоследък ни потърсиха българи от Молдова, разказа, че дипломацията ни там не отговаря на техните въжделения, дори има подозрения за някакви сделки с гражданство. Ако е вярно, това е много сериозно. В същото време от „високо“ ни вест ни кост!

  – “Вяла дипломация”? Това в случая звучи като комплимент! Често като че ли изобщо отсъства дипломация, поне не се забелязва… Редуващите се правителства, депутати, министри, звани, незвани и често самозвани “експерти” и чиновници продължават “да откриват”, най-вече за себе си (и не за дълго!) нашите общности в “близката чужбина”, а и по целия свят. Да, в Молдова нещата не стоят добре. Не е нормално удостоверения за български произход да се издават в офис на дружество, пък ако ще то да е ръководено от ангели небесни… При това със санкцията на български държавни органи! Дай Боже, посещението на молдовския премиер преди дни в София да подобри ситуацията с изучаването на българския език, Тараклийският университет да започне да се развива, и т.н. Да се върнем обаче на Македония. Какво адекватно има, ако се замислим, в българската дипломация в тази съседна и “едноутробна” държава, която за нас би трябвало да е приоритет “номер едно”? Там през последните години на практика нямаше посланик, абсолютно погрешно е закриването на кореспондентските пунктове на БНР и държавната телевизия. Какъв знак е това за нашите сънародници в Македония, пък дори и за онези с подменено и замъглено от отровата на македонизма съзнание? Че България, Майка България, както би казал непременно бай Панде Евтимов (доайенът на “железните”, на непреклонните българи в Скопие), все по-малко се интересува от 1 400 000 българи! Че няма отношение към държава, в която има не “малцинство”, а българско мнозинство! Ще си позволя да апелирам, да настоявам да бъдат възстановени тези кореспондентски пуктове. И понеже вечно се изтъква, че няма пари, че са нужни икономии и т.н., нека не изпращат хора от България, а да ангажират местни интелектуалци и журналисти – такива, които не се свенят да бъдат българи и са дали доказателства за своя професионализъм. Такива, слава Богу, има – ако нашите дипломати не са успели да се запознаят с тях, да преценят колко е важно всичко това, ние с тебе можем помогнем, нали?
  Вицепрезидентът г-жа Маргарита Попова отново подхвана вечния рефрен за нова “стратегия за българите в чужбина”, вероятно подсказан й  услужливо от наглед прилежни и възпитани чиновници. Такива хорица има в различни институции, те  вечно “обединяват усилията си” с някого, сервилничат на всяко поредно правителство… Обичат да поднасят поздравителни адреси, плакети, дребни подаръци, в което няма нищо лошо. Но не е достатъчно, категорично не е! Разбира се, стратегия е необходима, но в момента продължава да няма и най-обикновена тактика, ако използваме езика на военните… Каква подкрепа получават например организации в Македония като Българския културен клуб – Скопие (с председател г-н Лазар Младенов), асоциацията “Радко” на г-н Владимир Панков? “Интеракция – Охрид” на г-н Владо Треневски? Къде са техните клубове, кой им осигурява елементарна подкрепа и закрила, за да не ги достигне съдбата на Мирослав Ризински, например? Евентуално им дават по някоя и друга книга, два-три реда в официлаен сайт… Докато няма действен Закон за българите извън България, със съответните фондове, Световен български съвет, избран от самите общности, механизъм за проекти и т.н. ще си оставаме във времената на “общественополитическата самодейност” и прословутото “обединяване на усилията” на професионалните “патриоти”…

  – Подобно отношение се наблюдава и по отношение на македонските попълзновения от всякакъв характер към нас. Гърците ги шамаросват за щяло и нещяло, ние подаваме другата буза. Как станахме толкова беззъби?

  – Ех, би трябвало да преразкажа цялата история на “социалистическа” България,  за да търсим корените на това необяснимо за здравия разум поведение, на този плевел, какъвто е нихилизмът. Според мен на българската политика, вкл. и в културата, й е необходима последователност и твърдост на защитаваните тези. Истината е категорично на наша страна – не само на страната на българите в България, но и на българите в Македония. И, уверявам те, скопските управници … ще свикнат! Това вкоренено у тях убеждение, че България е длъжна да отстъпва, да мълчи, да бяга от ясно отговори е крайно време да бъде изпратено в небитието.

  – Автори и „идеолог“ си на новата поредица “Бележити българи”, която започва да излиза с два големи ежедневника. Днес дефицитът на такива фигури е смущаващо голям. Вярно е, че се налага историческа дистанция, за да стане ясно има ли такива сред съвременниците ни, но ти съзираш ли ги отчасти?

  – Вече два месеца съм погълнат от тази “мега-задача”, която движим с двата големи вестника и с издателството на моя приятел, писателя Александър Тренев. Да, днес има такъв дефицит – на личности, на авторитети, и това е изключително тревожно. Историческата дистанция, както казваш, ще изпрати днешните политически еднодневки, където им е мястото. Грижата за България, за българските национални интереси днес отстъпва на дребнавия егоцетризъм, алчността и суетата пред камерите. Големите български държавници, включително и недооценините, които ще бъдат преоткрити, надявам се, в нашата поредица, управляваха държавата с решителност, енергия, закони, гъвкава дипломация, смели стопански и финансови реформи, а не с нескончаеми интервюта и инфантилно перчене…

  – Познаваме ли великите си българи достатъчно? Кои от тях сме забравили?

  – Нашата нация не е забравила своите големи имена – и на национално, и на местно равнище, в своя град, село, област. И все пак има много личности, за които ние знаем малко, които не сме потърсили или пък просто сме забравили по едни или други причини. В новата поредица имаме цял том за “Световните имена от нашите земи”, в които своето естествено място намират и великите личности на антична Македония – едно тракийско царство, каквото е онова на одрисите в Тракия, на гетите в Добруджа, и т.н. Филип ІІ и Александър Велики, Орфей и Спартак, Юстиниан Велики и неговата фамилия не могат да бъдат “собственост” нито на днешна Македония, нито на Гърция. Ние имаме не по-малки, да не кажа, дори по-големи права върху това древно културно наследство. При това, без да е необходимо да фалшифицираме паметници и да пристояваме нечия чужда история. В том ІІ, който излиза този четвъртък, читателите ще прочетат, че през 680 г. заедно с Аспарух на Балканите, и то именно в днешна Вардарска Македония, се заселват българите на неговия брат Кубер. Че сред нашите бележи личности са както книжовниците от Велики Преслав и Охрид, така и последният охридски цар Пресиан ІІ, синът на Иван Владислав “самодържец български”. Този човек е кръстен на името на “турано-бугарскиот”, както биха казали някои хора в Скопие, кан Пресиан от средага на ІХ в. Още нещо, читателите ще прочетат, че древните българи са индоевропейски народ, а не “татари” и прочее бръщолевения, уви, така често използвани в Македония. Въпреки че няма нищо обидно в това си татарин, нали? Естествено, има статия за поп Богомил и неговите последователи – западните “катари” и “бугри” (българи) по вяра. А по-нататък, естествено, присъстват и най-видните български хайдути, комити, възрожденски “даскали”, книжовници и писатели (сред тях е Григор Пърличев, текстът за когото е написан от теб!), за титаните на българската национална революция Георги Раковски, Васил Левски, Каравелов, Ботев, Гоце Делчев, Тодор Александров, Иван Михайлов… За даровитите и смели генерали и офицери от войните за национално обединение (1912 – 1918 г.), та чак до големите ни художници, оперни певци, писатели… Над 300 статии, в които присъстват не по-малко от 500 имена на бележити българи, чиито дела са ярко свидетелство за невероятната мощ на българския национален дух.
  

  Източник: frognews.bg

• Фолклорен танцов ансамбъл „Хоро” ще участвува в Световния ден на танца

  Фолклорен танцов ансамбъл „Хоро” ще участвува в Световния ден на танца!

  Световният ден на танца събира танцьори от различни държави по света за да отпразнува универсалната същност на изкуството, да прескочи всички политически, културни и етнически бариери и да събере хората в мир и приятелство благодарение на един общ език: езика на танца.

  Кога:  Неделя, 29 април, 2012
  Къде: Athenaeum Theatre
  Адрес: 2936 N. Southport Ave.,  Chicago, IL 60657
  14 часа: Изпълнения на деца – танцьори
  19 часа: Гала концерт

  За билети посетете www.athenaeumtheatre.org или се обадете на касата на театъра на телефон (773) 935 – 6875.
  За групови билети за родители и приятели на изпълнителите търсете Алан.

  Вижте рекламното видео на фестивала на адрес https://vimeo.com/39249806.

   

• <<
• 1
...
• 229
• 230
• 231
• 232
• 233
• 234
• 235
• 236
• 237
• 238
• 239
...
• 415
• >>