2024-07-19

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Полк. Николай Марков: НСО охранява престъпните босове
    Полк. Николай Марков

    София /КРОСС/ Хора от знаковата организирана престъпност получаваха охрана от НСО. Всички знакови престъпници са с хора от НСО и в момента. Организираната престъпност, шофьорите им, охраните са хора от НСО, които са работели за организираната престъпност, докато са били служители на НСО. Това каза пред БНР полк. Николай Марков, бивш офицер от НСО, уволнен от президента Георги Първанов.

    Организираната престъпност се ръководи от хора, свързани с бившата ДС, категоричен бе той. Когато Първанов ме извика при него на КСНС*, аз казах пред журналистите тогава, че закон за НСО няма да има. А темата на КСНС беше срещу приемането на такъв закон.

    Закон за специалните служби няма, защото те се използват за обучение на кадри на организираната престъпност. Познавам лично хора, пратени от сградата на президентството, отиващи при организираната престъпност да ги охраняват като частна охрана. Това е недопустимо, но е факт, допълни Марков.

    Той бе категоричен, че ако не се мине през пълна реформа и пълно разкриване на тези две специални служби, никога няма да можем да продължим напред. Тези неща, които са се случвали, те носят определени последствия. Имаше хора, които след отчет на Сметната палата се самоубиха. Дал съм това, което трябва в ръцете на господин Плевнелиев. Той трябва да се произнесе какво се прави оттук нататък, отбеляза Марков.

    Първанов като президент беше един страхлив човек, каза още бившият служител на НСО. Това, на което съм свидетел, и това, което знам, защото съм бил и негова охрана, е, че това е един страхлив човек, който използва всякакви хора, които да прикриват неговите глупости. А Първанов направи безкрайни глупости в сферата на сигурността, категоричен бе Николай Марков.
    _______________________________________________
    *КСНСКонсултативен Съвет за Национална Сигурност, свикван от Президента на РБ.

  • ККП погна своите червени плутократи
    Бо Шилай и съпругата му Гу Кайлай, считани за първата китайска двойка "голи" чиновници, отнасящо се до кадрите, прехвърлящи семействата и авоарите си в чужбина. Бо притежава много събственост в Ню Йорк, Хонгконг, Сингапур и Ванкувър. (New Epoch Weekly Photo Archive)

    Разследването на Бо Шилай от най-висшите кръгове на Китайската комунистическа партия (ККП) се разшири и в криминални рамки. Активите в чужбина на семействата Бо и Гу също станаха обект на официално разследване…

    Хонконгското списание Asia Weekly разкри, че режимът в Пекин е изпратил работна група в Хонконг. Работната група се състои от членове на Обществена сигурност и Финансовия отдел. Те са отишли ​​в Хонконг, за да разследват огромните активи, притежавани от семействата на Бо и Гу, и техните скрити заплетени връзки.

    Бащите на Бо и Гу са ветерани от ККП. Бащата на Бо Шилай е Бо Йибо, един от Осемте Старейшини на ККП.Използвайки псевдоним, по-големият брат на Бо Шилай става заместник-генерален директор на Everbright Group. Everbright е създадена от Държавния съвет на ККП и в нея годишната заплата на брата на Бо е 1.7 милиона щ.д..

    Съпругата на Бо, Гу Кайлай, е най-малката дъщеря на Гу Джингшенг. Според Bloomberg News всичките четири сестри на Гу са богати. Те управляват мрежа от предприятия от Пекин и Хонконг до Карибите. Техните активи са изчислени на стойност най-малко 126 милиона щ.д. (1 милиард юана).

     

    Източник:   epochtimes-bg.com

    ________________________

    Бел.ред.:   Заглавието е на Еврочикаго.

  • Broadway in Chicago представляет: “CATS” (“Кошки”) в Чикаго

    “Кошки” – сегодня и навсегда

    11 мая 1981 года на сцене Нового театра в Лондоне
    состоялась мировая премьера нового мюзикла Эндрю Ллойд Уэббера “Кошки”. Тогда еще никто не мог предположить, что этот мюзикл станет самым долгоиграющим бродвейским и уэст-эндским шоу в истории, что его поставят более сорока раз в тридцати странах на десяти языках, а зрителями станут более пятидесяти миллионов человек, что песни “Jellicle Songs for Jellicle Cats”, “Memory”, “The Jorney To The Heaviside” и другие превратятся в настоящие хиты всех времен и народов… Тогда, в мае 1981 года, в Новом театре собрались поклонники творчества Уэббера посмотреть и послушать его новую премьеру – сочинение по мотивам книги детских стихотворений английского поэта
    Томаса Стерна Элиота “Популярная наука о кошках, написанная старым опоссумом”. Для любителей поэзии Элиот воспринимается прежде всего как автор сложных, философских, серьезных произведений, а широкому кругу читателей он известен благодаря Старому Опоссуму и его Трактату о кошках. Опоссома Элиот придумал для своих крестников, которых очень любил и с которыми переписывался исключительно в поэтической форме. Детям стихи понравились, и автор решил собрать их в отдельную книгу и опубликовать.

    Эндрю Ллойд Уэббер знал книгу Элиота с детства.
    Став композитором и будучи сам большим любителем этих замечательных, изящных животных, он решил превратить стихи Старого Опоссума в песни. Кстати, это был первый случай, когда в основе мюзикла был текст. Обычно вначале композитор сочинял музыку. Так создавались “Иисус Христос – суперзвезда” и “Эвита”.

    В мюзикле “Кошки” появился персонаж, которого нет в
    книге. Это кошка Гризабелла. Когда вдова Элиота узнала о работе Уэббера, она подарила ему неизданные стихи мужа, и там композитор нашел стихотворение о
    Гризабелле, которое легло в основу пролога спектакля. Первой исполнительницей роли Гризабеллы на Бродвее была певица и актриса Бетти Бакли.

    В качестве режиссера будущего спектакля был приглашен Тревор Нанн, до этого ставивший серьезные шекспировские спектакли в лондонских театрах. Вскоре Эндрю нашел место, где он хотел бы поставить своих “Кошек”: в Новом театре Лондона. Спектакль шел с большим успехом, заслужив звание самой “долгоиграющей” театральной постановки в истории английского театра (более 6 400 представлений).

    “Кошки” стали причиной трех фатальных перемен в
    жизни Эндрю. Во-первых, он поссорился со своим другом и партнером Тимом Райсом – вместе они больше не работали. Во-вторых, роль кошки Джемимы получила юная певица Сара Брайтман. Придя на прослушивание в голубом парике, она сразила
    всех. Посетив представление спектакля “Соловей”, где Сара играла главную роль, Уэббер буквально влюбился в ее голос. В-третьих, “Кошки” стали первым мюзиклом
    с новым для композитора продюсером Камероном Макинтошем. Впереди у них будут “Звездный экспресс”, “Призрак оперы”, “Аспекты любви”…

    А ведь поначалу спонсоры не верили в успех “Кошек”,
    и у Макинтоша возникли проблемы с финансированием проекта. Уэббер заложил свой дом и все деньги бросил на создание спектакля. Макинтош придумал остроумный ход: поместил в газете “The Evening Standard” фото своего кота Хвастуна. На фотографии Кот платил семьдесят пять фунтов в фонд будущей постановки. Рекламный трюк
    сработал, и необходимая сумма была собрана. После премьеры мюзикла зрители и критики были единодушны в восторженных оценках спектакля, а Макинтош сказал Уэбберу о конкурентах: “Знаешь, когда они все решат, что с них довольно, и они уйдут, мы с тобой останемся”.

    Бродвейская премьера “Кошек” состоялась 7 октября
    1982 года в театре Winter Garden. С тех пор на протяжении почти восемнадцати лет на здании театра висел огромный щит с большими кошачьими глазами на черном фоне (логотип мюзикла) и надписью: “Кошки – сегодня и навсегда”. В 1997 году мюзикл обошел по количеству сыгранных спектаклей “Кордебалет” (“A Chorus Line”) и был признан бродвейским долгожителем номер один. А когда пришло время прощания (10 сентября 2000 года), в Нью-Йорке устроили праздник и показали последний спектакль на огромном экране, установленном на площади.

    Мюзикл “Кошки” был удостоен премии Лоуренса Оливье, приза Evening Standard Award в номинации “Лучший мюзикл”, семи премий “Тони”, премии Мольера во Франции, семи премий Dora Mavor Moore в Канаде, семи наград в  Японии. Записи лондонского и бродвейского оригинальных составов были удостоены премии “Грэмми”.

    Совсем скоро один из величайших мюзиклов XX века, легендарный шедевр Эндрю Ллойда Уэббера в оригинальной постановке Тревора Нанна (единственная постановка мюзикла в Северной Америке, официально санкционированная композитором) можно будет увидеть в Чикаго!

    1-6 мая 2012 года. Cadillac Palace Theatre, 151 West Randolph Street, Chicago, IL 60601. Заказ билетов в театральных кассах “Broadway in Chicago” (24 West Randolph Street, 151 West Randolph Street, 18 West Monroe Street, 175 East
    Chestnut, 845 North Michigan Avenue),
    по телефону 800-775-2000 или на сайте www.BroadwayInChicago.com. Групповые скидки (15+) – по телефону 312-977-1710. Подробная информация – на сайте http://www.catsthemusical.com/.

    Сергей Элькин,

    http://sergeyelkin.livejournal.com/

    www.sergeyelkin.com

     Фотографии к статье:

    Фото 1-4. Сцены из мюзикла “Кошки” (Все фотографии – Джоан Маркус)

     

  • Президенството планира конференция за българската диаспора тази есен в Брюксел

    Текстът, който следва след въвеждащото резюме, е стенограма от днешно интервю на българския вицепрезидент Маргарита Попова за предаването „Събота 150“ на БНР, публикувана от Агенция „Фокус”.

     

    В хода на разговора Попова коментира изявлението си относно еврочленството на Сърбия, изказано на Великденския детски фестивал в Босилеград наскоро, което Еврочикаго също отрази (линк). Госпожа Попова казва относно коментирания преди това от нея български въпрос в Сърбия в ефира на „Хоризонт”, че:  „Термини като „вето”, „ултиматум” и „условия” не са тема на разговор с мен. […]България е пълноправен член на Европейския съюз и в рамките на Европейския съюз и за европейската интеграция на всички държави, които са поели по този път и които ние подкрепяме, трябва да е ясно, че като пълноправен член на Европейския съюз, България има право да поставя всички въпроси, които тя смята за важни. Същото се отнася и за всеки политик, за всеки държавник. Това е част от ценността на европейския проект. Всеки да може да постави въпроси, които го вълнуват, които смята че за важни за него самия, за неговата държава, за неговата общност или за другия – за човека или личността.”  Както и, че „България в своята политика никога не е използвала методи за изнудване. В това съм абсолютно убедена и в исторически и в съвременен план.” (В известен смисъл нейните думи по този въпрос оставят впечатление за известно смекчаване на тона по отношение на проблемните точки, свързани с правата на българското малцинство в Сърбия.)

    Вицепрезидент Попова споменава иподобно на не един идва български политици преди нея – за нуждата от нова, по-адекватна стратегия за българите в чужбина:Един нов стратегически модел, нова стратегия за отношение към българските общности и техните организационни структури навсякъде по света, за да поставяме тези въпроси, за да помагаме тези въпроси да бъдат решавани.”  Тя казва още, че: „…това правителство започна работа и по въпросите за изработване на нова стратегия за отношението на българската държава към българите и към българските общности в чужбина. Ще работи заедно и разбира се президентската институция желае и ще се включи в изработването на тази стратегия. Аз искам само някои неща да маркирам, освен това което вече казах, че в центъра на изработването на тази стратегия трябва абсолютно задължително да бъдат отчетени желанието и потребностите на българските общности и на техните организационни звена и на отделните българи, разбира се в чужбина, това е едно. Второто нещо, което е много важно и което аз съм сигурна, че ще бъде застъпено в този програмен документ, в тази стратегия – българските власти да работят не само на ниво държавни институции, а е много важно да се работи с местната власт, с общините.”

    Водещият на предаването „Събота 150“ е малко скептичен, впрочем, по отношение на политиката на държавата към българите в чужбина и новите стратегии. Той споделя това със заместника на българския държавен глава: „Когато говорим за стратегии за българите в чужбина, това е един лист хартия с написани идеи, който не може да се реализира, ако не се променят законите и ако изпълнителната власт не застъпи сериозно в тази сфера. Не говоря само за българското гражданство, а говоря и по принцип за тази стратегия, за която вие говорите за българските общности зад граница, която според вас трябва да се изработи. Ще имате ли силите както институция, отделно от тази на правителството, да повлияете на изпълнителната власт? Защото в крайна сметка правителството на ГЕРБ вече е три години, но практически особен резултат, да ви кажа честно, по отношение на промяна някаква в политиката на българите зад граница, няма като резултат. Това ще ви го потвърдят много хора. Имаше един нероден закон за българите в чужбина, който, честно да ви кажа, не знам къде е в момента, в кои чекмеджета отлежава? Той беше сътворен от Агенцията за българите в чужбина.”

    Попова отговаря, че: „Да, разбира се… Въпросът не е само да се сдобиеш с един документ, който ти удостоверява чрез българския произход и принадлежност към държавата. Въпросът е да можеш да работиш в тази държава, да можеш по-лесно да правиш бизнес, да можеш да се установяваш по-лесно тук, да имаш имот, да имаш имущество. Въпросът е да можеш да представляваш по-лесно тази държава. С една дума не документът, а връзката, по-тясната връзка с тази държава е важна и това са част от нещата, по които националните ни институции чрез Държавната агенция за българите в чужбина вече работят.”

    От края на този разговор става ясно, че президентската институция, съвместно с Агенцията за българите в чужбина, планира тази есен конференция с участието на представителите на българските общности: „…планираме президентската институция, заедно с Държавната агенция за българите в чужбина, в края на октомври и началото на ноември да направим голяма конференция в Брюксел. С участие на представителите на българските общности, с техните организационни звена, за да чуем, за да се видим с хората и да чуем и техния глас, да кажат и те какво искат. Аз получих в последните дни огромна подкрепа от много от тях. Пишат в президентството, обаждат се и на моя началник на кабинет и на мен, на сътрудници, с които аз работя, и с които бяхме и в Босилеград. Надеждата е огромна, желанието за работа е огромно, обичта към родината е огромна. И ние като членове на Европейския съюз и като ангажирани и просветени европейски политици сме длъжни да работим. И аз ще продължа да правя това, което правя, и със същата ангажираност и отговорност, и за всичко това, което заявих и казах в Босилеград, към всички останали общности без значение, и българи. Без значение те къде се намират.”

     

    ––––––––––––––––––––

    Цялото интервю на българския вицепрезидент

    за Националното радио

     

    Водещ: Вицепрезидентът на България госпожа Маргарита Попова е гост в студиото на „Хоризонт” и международния обзор на седмицата „Събота 150”. Добре дошли.

    Маргарита Попова: Благодаря.

    Водещ: Госпожо Попова, поводът да ви поканим днес е вашето посещение по Великден в Босилеград в Сърбия, където вие бяхте на традиционния детски фестивал и едно ваше изказване по време на разговора с председателя на Българския културно-информационен център в Босилеград господин Иван Николов, по повод нарушаване правата на българите в Сърбия. Тогава Вие заявихте – Сърбия ще стане член на Европейския съюз обаче без решаване на вашите въпроси няма как да се случи това. Оттам го поеха вестниците, изданията. Много се спекулираше с това ваше изказване. Дали означава това, че искате България да се възползва от правото си на вето за присъединяването на Сърбия към Европейския съюз или не, как да тълкуваме?

    Маргарита Попова: Господин Миладинов, аз благодаря за вашата покана, за да можем да поговорим по този въпрос. В началото веднага бих искала да кажа, че аз говоря ясно. Имам ясно изразени граждански позиции. Позиции на политик и сега на държавник, и не ми се налага да дообяснявам това, което казвам. Това, което казах в Босилеград е точно това, което цитирахте, а то е, първо, че Сърбия ще стане член на Европейския съюз. Разговор с Културно-информационния център с българската общност не е бил воден за нарушаване правата на българите в Сърбия. Беше воден за фестивала, това уникално мероприятие, този труден проект, който съществува 19 години и, който е надживял по мащаби и по значимост и създателите си. И в този смисъл ние разговаряхме за това, че европейската интеграция като инструмент е много важна за региона, че България е от страните и, че българската държава има единна позиция по въпроса. За това, че страните в региона е добре да поемат пътя на европейската интеграция, за да могат да бъдат решени всички съществуващи проблеми. Защото това е един от начините, един от моторите за решаване на проблемите, в името на сигурността, на отделния гражданин, на държавите в региона. В името на икономическия просперитет и в името за съхраняване на културната уникалност на региона. Аз предполагам, че бихте искали да коментираме и втората част от изказването след моята заявка, че Сърбия ще стане член на Европейския съюз, но това ще се случи след като бъдат по пътя на европейската интеграция решени всички проблеми, които са признати като ценност и които са въздигнати в критерий за членството. Защото това е така и защото това е вярно. България мина по този път. Ние бяхме кандидати за член на Европейския съюз. Мина дълъг, изпълнен с много усилия път на предприсъединителен период, за да изпълним критериите за членство на Европейския съюз. Европейският съюз е модерен модел, в който като основна ценност и в центъра на този модел се поставят принципите за солидарността и принципите за значимостта на човешката личност и на човешките общности. Така че вие не можете да очаквате от мен като държавник, като политик и като вицепрезидент на Република България аз да подценявам или да не чуя, който и да е проблем на отделен българин или на българска общност чрез техните организационни структури, където и да е по света, за решаване на техните проблеми. Искам това ясно и категорично да изразя във вашия ефир и тези мои думи да стигнат до всички българи и до всички общности в целия свят. В мое лице като политик те ще имат поддръжник и те ще имат съмишленик, за да изградим една нова стратегия за отношение на българската държава към българските общности и българите в чужбина. Защото имаме нужда от това и аз го знам не само като убеден европейски политик, а и се убедих в това от думите, от желанията и от съкровените мечти, които с мен споделят българите и общностите на местата, където имах възможност досега да отида, да се срещна с тях и да разговарям. Така, че моето изказване е ясно и категорично. По пътя на европейската интеграция. Всяка личност, всяка общност и всяка държава имат шанс да решат проблеми и да може да се даде дух и живот на европейските ценности, които са част от вечните ценности за добро, за просперитет, за сигурност и за съхраняване, и за изява. Не само за съхраняване, но и за изява на националната идентичност и на националното самоопределение на всеки един индивид и личност в човешкото общество.

    Водещ: Пътя на европейската интеграция фактически за Сърбия, както и за другите балкански страни минава през преговори с Европейската комисия. Те са по глави. В тях има глава „Правосъдие”, „Вътрешни работи”, „Спазване на човешките права”. Ако проблемите, за които вие говорите, не бъдат обсъдени по време на тези преговори и не бъдат задоволени исканията на нашите сънародници, това означава ли, че според вас, България трябва, следващата стъпка естествено, за да се случи това, една от страните членки, която има интерес, както това неведнъж се е случвало в Европа, да се възползва от правото си на вето?

    Маргарита Попова: Термини като „вето”, „ултиматум” и „условия” не са тема на разговор с мен, господин Миладинов. Така че ние няма да разговаряме по този начин. На вашия въпрос или така на вашите формулировки, аз обаче ще кажа следното нещо. България е пълноправен член на Европейския съюз и в рамките на Европейския съюз и за европейската интеграция на всички държави, които са поели по този път и които ние подкрепяме, трябва да е ясно, че като пълноправен член на Европейския съюз, България има право да поставя всички въпроси, които тя смята за важни. Същото се отнася и за всеки политик, за всеки държавник. Това е част от ценността на европейския проект. Всеки да може да постави въпроси, които го вълнуват, които смята че за важни за него самия, за неговата държава, за неговата общност или за другия – за човека или личността.

    Водещ: Точно това е важно и това е важно, че ги поставяте.
    Маргарита Попова: Естествено, разбира се.
    Водещ: Че поставяте тази тема, защото досегашната позиция на българското правителство, в лицето на Министерство на външните работи е безусловна подкрепа за Сърбия.

    Маргарита Попова: Именно, именно.

    Водещ: Вие подкрепяте тази позиция?

    Маргарита Попова: Тази позиция е единната позиция на българската държава за европейската интеграция и пътя на европейската интеграция, който път сръбската държава и останалите държави са поели. Ние стоим зад всички държави и ще ги подкрепяме с целия опит който имаме, с експертиза и с осъзнатите европейски и вечни човешки ценности които сме възприели, пътя на които искаме да следваме. Няма никакво съмнение в това и затова имаме това право да поставим винаги въпроси, които смятаме че са нужни, че са важни, че са необходими за разрешаване да бъдат разрешени. Това е от общ интерес и в интерес на двустранно сътрудничество за конкретната държава, за конкретната общност и за целия Европейски съюз.

    Водещ: Нека малко по-конкретно по отношение на тези проблеми, които не от вчера се споменават от представители на българските граждани в Сърбия, в Босилеград, в Димитровград и в другите населени с българско население градове. Едни от основните, така, искания са свързани с преподаването на майчин език в училищата българския език, също така за вероизповеданието в църквите да се говори български език и също така административни документи в общините да бъдат изписвани на български език съгласно местното законодателство на Сърбия, което фактически включва определени права за национални малцинства, така наречени, каквото е и българското там, то е признато по закон. Смятате ли, че всичко там наистина е наред, спазват ли се тези…?

    Маргарита Попова: Аз не съм човекът, който сега би трябвало да каже дали там всичко е наред. Това са въпроси, които най-напред националните институции на всяка държава, които са поели по пътя на европейската интеграция трябва да решат. Но толкова е по-добре за всяка национална институция и по-лесно да реши тези проблеми, когато има съсед като България, за който най-важната политика е политиката на добросъседство и е много важно това, че ние минахме и минаваме и все още вървим по този път, за да можем да помогнем с всичко с което можем. Българската общност в Босилеград сподели и разговаря по тези въпроси, можем заедно и чрез изработване от нашите национални власти в лицето на Държавната агенция за българите в чужбина, Външно министерство, Социалното министерство и разбира се президентската институция. Един нов стратегически модел, нова стратегия за отношение към българските общности и техните организационни структури навсякъде по света, за да поставяме тези въпроси, за да помагаме тези въпроси да бъдат решавани. Това е изключително важно, защото за мен много важна ценност е възможността за изява на националната идентичност, култура, духовност. Това е много важно, това е най-важния мост за сближаването между държавите и трябва да го използваме да го направим това. Още повече че, господин Миладинов, това което видях аз в Босилеград е една уникална инициатива, за която искам да кажа, че бяхме впечатлени всички и за която искам да кажа, че е инициатива, която е надживяла създателите си. Този Международен детски Великденски фестивал е започнал преди 19 години. В него са участвали 30-40 деца. Сега участват над 700 деца от 5 държави като празниците се провеждат едновременно на териториите на две държави. С екскурзия от Сърбия до Рилския манастир, с много игри, с много смях, с много веселие, чудесна инициатива, която заслужава подкрепа. И която инициатива, абсолютно съм убедена, че много уверено води Сърбия по-бързо към европейско членство, в което аз не се съмнявам.

    Водещ: Защото споменахте за стратегия, цялостна нова стратегия за българските общности зад граница и конкретно, когато говорим за, нека така да се изразя, историческите общности, в съседните до нам балкански страни. Т.е. според вас политиката на изнудване не е правилна политика? Да използваме европейското си членство за някакъв вид поставяне на условия, това не е, по-скоро да им помагаме на нашите съседи.

    Маргарита Попова: България в своята политика никога не е използвала методи за изнудване. В това съм абсолютно убедена и в исторически и в съвременен план. Категорично.

    Водещ: Това отнася ли се за общности примерно в Македония, Албания, също така, това са членки. Там поставят между другото същите проблеми каквито поставя и господин Николов. Той, Иван Николов, председателя на Културно-информационния център в Босилеград. Един от проблемите, т.е. едно тяхно настояване е за улеснени процедури за придобиване на българско гражданство. Тук стратегията, според вас, трябва ли да има промяна?

    Маргарита Попова:  Да, говорихме по този въпрос. Ще ви кажа. Ние направихме много важни стъпки на промяна още през есента на 2009 г. и пролетта на 2010 г. Всъщност сегашното правителство взе мерки във връзка с обработените десетки хиляди преписки за българско гражданство, не само свързани с българи от общностите в съседните, но и в други държави, за да може тези процедури да вървят по-бързо. Това което разговаряхме и с господин Николов и с другите участници в този хубав празник и в нашия Културно-информационен център е това, че те искат тези преписки да се обработват малко по-бързо. Вие знаете, че в Съвета по гражданството към Министерство на правосъдието се разискват тези въпроси и в този Съвет участват много представители на различни национални институции. Преписките получават санкции във всяка една от тези национални институции и това разбира се изисква време. Това са техните претенции. И в сега действащия закон за българското гражданство и за българите и българските общности, живеещи извън пределите на България за получаване на гражданство по произход има облекчения. Има облекчения и те много добре ги знаят и те са доволни от това. Въпроса е преписките, по които хората са подали молби да бъдат ускорени и да бъдат гледани по-бързо. Аз веднага взех мерки, разбира се. Влязох в контакт с директора на Съвета по гражданство в Министерство на правосъдието и се разбрахме, че ще поканим институциите националните, които гледат преписките да свършат тази работа по-бързо, за да могат да бъдат удовлетворени гражданите. Иначе те и сега по облекчен ред получават при, ако отговарят на условията на българския закон, българско гражданство.

    Водещ: Така е. С това удостоверение за български произход, фактически тези граждани на Сърбия, Албания, Македония, дори Украйна, Молдова, нали навсякъде където има българска диаспора, получават български паспорти, стават граждани на България с двойно гражданство. Но така помагаме ли им според вас? Каква е целта на това нещо България да дава гражданство на своята диaспора, която по исторически причини е на територията на други държави? Каква е тази помощ по този начин?

    Маргарита Попова: Да разбира се, въпросът, който вие задавате и който поставяте, има основание. Въпросът не е само да се сдобиеш с един документ, който ти удостоверява чрез българския произход и принадлежност към държавата. Въпросът е да можеш да работиш в тази държава, да можеш по-лесно да правиш бизнес, да можеш да се установяваш по-лесно тук, да имаш имот, да имаш имущество. Въпросът е да можеш да представляваш по-лесно тази държава. С една дума не документа, а връзката, по-тясната връзка с тази държава е важна и това са част от нещата, по които националните ни институции чрез Държавната агенция за българите в чужбина вече работи. Какво имам предвид? Много е важно при нашия нов подход и при изграждането на една нова стратегия в центъра на вниманието като основен и ръководен принцип да се поставят разбира се, желанието и интересите, и потребностите на хората, които живеят отвъд пределите на родината. Не може да се прави стратегия, да се изпълняват планове и графици, без да чуеш, да знаеш от какво точно, от каква, какво точно имат потребност тези хора, какво точно тях ги вълнува. За да можеш да направиш това и да намериш добрия център на една стратегия, ние трябва да познаваме тези хора. Има българи и български общности, които са различни поколения емигранти и различен тип, различни видове, които така или иначе са по целия свят. Имаме емигранти, които са напуснали пределите на родината пред 1989 г. Имаме икономически емигранти, които напуснаха веднага след 1989 г., имаме тези българи, за които говорим, но е много важно…

    Водещ: Нека разграничим. Става въпрос наистина за българската диаспора в балканските страни.

    Маргарита Попова:  Те са едни от хората, които искат да имат българско гражданство, защото така усещат. Това е тяхната потребност и така усещат те своята принадлежност и своята връзка. И това е достойно за уважение. Това е една от много важните ценност и по пътя към европейската интеграция. И затова тези хора получават българско гражданство, когато отговарят на всички условия на българския закон.

    Водещ: Вие споменахте за това, че трябва да се опитваме да ги привличаме да идват в България, тъй като ние имаме демографски проблеми. Предполагам имате предвид, че евентуално те могат да бъдат потенциални граждани на наша територия?

    Маргарита Попова: Няма никаква пречка за всякакви техни желания. Икономическия просперитет, хората могат да живеят където пожелаят да се установят. Важното е ние да имаме, да сме наистина и ние силни икономически, за да можем да ги посрещнем тези хора и да им дадем възможност където пожелаят под слънцето, включително и в България да се установят, да имат свой дом, да имат свой бизнес. Това е съвременното разбиране.

    Водещ:  Задавам ви този въпрос, защото има и други, тези и други критики към България, не само към България, че едва ли не води експанзионистка политика на раздаване на паспорти. Ето миналата година над 40 хиляди македонски граждани са получили, над 20 хиляди молдовски граждани, около 4 хиляди сръбски. Това са данни, които може би трябва вие да ми помогнете дали са точни. Но раздаването на паспорти води автоматично до попълването на пазара на труда?

    Маргарита Попова: Така е.

    Водещ: Напротив, може би води до попълване на пазара, на германския пазар на труда с македонски граждани с български паспорт.

    Маргарита Попова: Така е и тези процеси неминуемо ще се случват. Няма как. Това е динамиката, това е действителността, това е живота в момента, така е. Но български паспорти, българско гражданство получават всички тези които желаят и които отговарят на условията по българския закон. Ние изпълняваме българския закон. Бих искала нещо друго да добавя, обаче. Важно е и имаме нужда освен от нова стратегия и отношение на държавата и за взаимодействието между държавата и българските общности, без значение те къде са. Имаме нужда от една стратегия и концепция за българското гражданство въобще. И аз съм поставила този въпрос още през 2010 г. когато направихме първите изменения в Закона за българското гражданство. Хубавото би било да седнем българските институции всички заедно и да помислим за една концепция за българското гражданство. Мисля, че времето е дошло да се реши този въпрос.

    Водещ: Когато говорим за стратегии за българите в чужбина, това е един лист хартия с написани идеи, който не може да се реализира, ако не се променят законите и ако изпълнителната власт не застъпи сериозно в тази сфера. Не говоря само за българското гражданство, а говоря и по принцип за тази стратегия, за която вие говорите за българските общности зад граница, която според вас трябва да се изработи. Ще имате ли силите както институция, отделно от тази на правителството, да повлияете на изпълнителната власт, защото в крайна сметка правителството на ГЕРБ вече е три години, но практически особен резултат да ви кажа честно по отношение на промяна някаква в политиката на българите зад граница, няма като резултат? Това ще ви го потвърдят много хора. Имаше един нероден закон за българите в чужбина, който честно да ви кажа не знам къде е в момента, в кои чекмеджета отлежава? Той беше сътворен от Агенцията за българите в чужбина. Т.е. да не остане така че, знаете всеки президент ходи в Босилеград, в Димитровград, в Ниш, в Скопие. Вижда се с хората. Много патриотично, много хубаво, нали обещават се едни неща и всичко така си остава в пространството.

    Маргарита Попова: Не сте точен в констатацията, че всеки президент ходи в Босилеград и някъде другаде, където споменахте.
    Водещ: Посещенията в Тараклийския регион и навсякъде са….
    Маргарита Попова: В Босилеград до великденските празници не беше ходил представител на българската президентска институция и сега ние за първи път отидохме там и се срещнахме там. При това беше много впечатляващо и много радващо за всички в Босилеград. Прав сте, но искам да ви кажа, че това правителство започна работа и по въпросите за изработване на нова стратегия за отношението на българската държава към българите и към българските общности в чужбина. Ще работи заедно и разбира се президентската институция желае и ще се включи в изработването на тази стратегия. Аз искам само някои неща да маркирам, освен това което вече казах, че в центъра на изработването на тази стратегия трябва абсолютно задължително да бъдат отчетени желанието и потребностите на българските общности и на техните организационни звена и на отделните българи, разбира се в чужбина, това е едно. Второто нещо, което е много важно и което аз съм сигурна, че ще бъде застъпено в този програмен документ, в тази стратегия – българските власти да работят не само на ниво държавни институции, а е много важно да се работи с местната власт, с общините. Това го потвърдиха и такова желание изразиха и нашите сънародници в Босилеград, те искат по-тесни икономически връзки с Кюстендилския регион, с Благоевград, с Перник. Това е чудесно, това е мостът и това е пътят по европейската интеграция.

    Водещ: Точно така.

    Маргарита Попова: Така че на мен ми се струва този пункт за много важен. Действието на държавата, но и участието на общините, на местната власт. И третата бележка, която с удоволствие бих споделила с вас като мое впечатление и мое дълбоко убеждение, че трябва да залегне в тази стратегия да работим и с гражданския сектор. Защото Българския културно-информационен център в Босилеград е гражданския сектор. Това е неправителствения сектор там. Те организират този фестивал, те вече 19 години поддържат горещо огнището.

    Водещ: Но те искат финансиране, госпожо Попова.

    Маргарита Попова: Поставиха го този въпрос хората и казаха: „Мероприятието ни надраста, искаме помощ, помогнете ни” и разбира се стана въпрос…

    Водещ: Финансиране и за преподаването на български език в българските училища.

    Маргарита Попова: Така е, това също.

    Водещ: А като гледам бюджетирането на правителството последните три години, размера за образованието знаем какъв е.

    Маргарита Попова: Сега и за 2013 г. ще бъдат дадени още и повече пари за българското образование, браво на правителството и на кабинета за това да отдели пари за образованието. Това е много важно. За отстояване и да дадеш възможност на хората да идентифицират своята културна, своята национална идентичност. Да могат да я изявяват, това е много важно. И пътя на образованието, на културата е най-истинския и най-верния път да съхраним културната уникалност, идентичността и европейските ценности, които сме осъзнали и за които помагаме да се случат на всяка държава, на всички общности които са поели по този път.

    Водещ: Накрая, като обобщение, може би ще ви се наложи да работите по тази стратегия и със следващото правителство, не само с това. Ще продължите ли тази линия, наистина, да очакваме ли от вашата институция конкретни изпълнения към изпълнителната власт? Наистина тези мнения, които искате да съберете от общностите, ще ги видим ли в публичното пространство като оформена концепция и стратегия скоро и кога?

    Маргарита Попова: Ще участвам. Ще участвам с удоволствие и с това правителство, и със следващото правителство. Впрочем смисълът на изработване на една стратегия е тя да даде дългосрочна посока. От там насетне следват конкретните програми, конкретните планове, конкретното финансиране, за да може стъпка по стъпка да се изпълнява изработената стратегия. Това е добър подход, добър държавнически подход и аз ще го следвам. Затова още веднъж искам във вашия ефир да се обърна към всички български общности, към всички българи в чужбина и към всички държави, поели по пътя на европейската интеграция. Стоим зад гърба им. Ще помагаме, това е наше европейско задължение. И ще се радваме да можем с опита си да допринесем членството и вечните човешки ценности да се сбъдват по-бързо, по-скоро в интерес на всички на планетата. България е добър съсед. България е с опит и можем да дадем, можем да работим, можем да помогнем. Във връзка с изработването на стратегията към която вие проявявате с основание любопитство, бих искала да допълня и още нещо много важно. За да се опознаем, за да се чуем, за да поставим в центъра на бъдещата стратегия за отношение на държавата към българите извън нейните граници е много важно да се чуем с хората, да се видим, да чуем техните желания, защото те ще кажат: „те много могат, много очакват и много са готови да дадат”. Затова планираме президентската институция заедно с Държавната агенция за българите в чужбина в края на октомври и началото на ноември да направим голяма конференция в Брюксел. С участие на представителите на българските общности, с техните организационни звена, за да чуем, за да се видим с хората и да чуем и техния глас, да кажат и те какво искат. Аз получих в последните дни огромна подкрепа от много от тях. Пишат в президентството, обаждат се и на моя началник на кабинет и на мен, на сътрудници с които аз работя и с които бяхме и в Босилеград. Надеждата е огромна, желанието за работа е огромно, обичта към родината е огромна. И ние като членове на Европейския съюз и като ангажирани и просветени европейски политици сме длъжни да работим. И аз ще продължа да правя това, което правя и със същата ангажираност и отговорност и за всичко това, което заявих и казах в Босилеград към всички останали общности без значение и българи. Без значение те къде се намират.

    Водещ: С нетърпение ще очакваме тази конференция в Брюксел с българските общности. Октомври ли казахте?

    Маргарита Попова: Края на октомври и началото на ноември засега планираме, за да имат възможност хората да се подготвят да пътуват, защото имат желание, но всеки знаете от по-рано трябва да…

    Водещ: Новината ще съобщим пак по новините в обедния бюлетин на националното радио. Благодаря ви за това участие. Уважаеми слушатели, чухте вицепрезидента на България госпожа Маргарита Попова.

     

    Източник:  Focus-news.net

    Бел.ред:  Заглавието и въвеждащият текст са на Еврочикаго.

  • Иво Инджев и Георги Котев представят „Ядреналин“ в София на 26 април

    Книгата „Ядреналин“, на която журналистът и ядреният експерт са съавтори, отразява далавери в ядрената енергетика

    .

    Преди 26 години на 26 април ядрената катастрофа в Чернобил беше премълчана от комунистическата пропаганда. Това престъпление изложи на опасност от облъчване, пренесено по въздуха, милиони българи.

    На 26-ти април тази година от 18 часа ще представим с ядрения дисидент Георги Котев нашата съвместна книга „Ядреналин”. Край на облъчването ни с мълчание по въпросите на далаверите в ядрената енергетика!

    Тя може би се отърва от заплахата за тяхното задълбочаване и увековечаване чрез втора централа на българска територия, но всъщност с това опасностите съвсем не са свършили. Истината е, че АЕЦ „Белене” беше само потенциална беля, докато АЕЦ „Козлодуй” е реалност, за която практически никой нищо не знае извън кръга на посветените, купените, зависимите, заинтересованите от това да се мълчи за най-голямата тайна в българската държава днес.

    Желаещите да присъстват на символичното повдигане на тази завеса, чието задкулисие е описано в „Ядреналин”, може да го направи на 26 април в центъра на София в градинката пред „Кристал” (както е известна тя), в подножието на бюста на великия български патриот Стефан Стамболов. От тази градинка тръгнаха първите прояви на масово гражданско неподчинение в столицата през октомври 1989 година, където се събираха подписи срещу плановете на държавата, готова да гази безогледно екологичните норми в българските планини (имам честта да бъда между участниците в подписката). Може би пак от тази градинка сега мнозина ще „прогледнат” за истината, която крият от нас самоназначилите се за „богове” на ядрената енергетика властници и търгаши в държавата, които си присвояват „правото” да разполагат с нашия живот и нашите пари – включително и с нашето бъдеще за поколения напред.

    Елате в градинката пред „Кристал” в София на 26 април от 18 часа!

     

    Иво Инджев,

    Ivo.bg

    Бел.ред:   Заглавието е на Еврочикаго.

  • Девет дни до откриване на…

    В ЧИКАГО ВСЕКИ ДЕН Е БЪЛГАРСКИ ДЕН И ВСЕКИ ДЕН Е РАДОСТ ЗА МЕН

    ДЕВЕТ ДНИ ДО ОТКРИВАНЕ НА
    ФЕСТИВАЛ „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО – ПРОЛЕТ 2012”

    Чикаго живее с темпото на
    Фестивалите
    „Български дни в Чикаго”
    21 март – 20 юни

    НОВИНИ

    За участие във Фестивала получихме заявка от:
    Климент Величков, Вестник „Старт”
    Светозар Момчилов, Вестник “България сега”
    Хамид Русев, Вестник “България”
    Park Ridge Taxi and Community Cab
    Галя Должева
    Димитър Чалъков
    Динко Динев
    Д-р Виолета Симов-Динев
    Д-р Иван Ковачев
    Д-р Стоян Стоев
    Дякон Звезделин Спасов
    Емилия Каназирева
    Звезделина Гюдюлева-Ковачева
    Никола Перфанов
    Проф. д-р Никола Чаракчиев
    Петранка Стаматова
    Ресторант „Механата”
    Светломир Барашки
    Симеон и Ирина Стойлови
    Цветелина Бойновска
    Яна Трифонова

    За участие във Фестивала са поканени:
    Президентът на Република България Росен Плевнелиев (от 18 до 21 май 2011)
    Ваня Харалакова
    Добри Карабонев
    Кина Бъговска
    Красимира Калчева
    Лила Георгиева
    Лина Кърк
    Хриска Перфанова
    Шефкет Чападжиев

    За участие във Фестивала очакваме заявка от:
    Creative Catering – Тони Илиева, Боби Драганова
    Enigma
    Hebros Foods LLC
    The original mama mia’s pizzaria
    V&G Commerce
    Боянка Иванова
    Гостилница “Вкусен Свят”, Йордан Радев
    Д-р Ани Гогова, АНИМА Продъкшънс
    Д-р Юлиана Панова
    Елена Табакова
    Ивелен Костов
    Катина Генчев
    Катя Вълкова
    Магазин „Малинчо”, Кремена Камбурова
    Магазин „Сердика”
    Магазин „София”
    Мария Илиева
    Миглена Барашка
    Наско Иванов
    Огнян Беремски
    Пастор Владимир Георгиев
    Пастор Марио Христов
    Пастор Станислав Танев
    Пламен Маринов
    Ресторант „Орел”
    Симеон Гаспаров
    Стайка Должева
    Щилиян Костов

    ФЕСТИВАЛ „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО–ПРОЛЕТ 2012”
    Откриване на Фестивала – 29 април 2012
    от 10 часа сутринта в
    Зала за конференции
    (с капацитет над 150 участника)
    на
    Primerica, 2700 S. River Road, Des Plaines, IL 60018
    («Rivers Casino» е разположено на адрес 3000 S. River Road, Des Plaines).
    Мисията на Фестивала е да представи водещи институции и личности пред българската общност в Чикаго и да подпомогне развитието на най-добрите български продукти и практики в САЩ.
    Фестивалите на Българо-Американска Асоциация генерират нови клиенти.

  • Живот като в роман на Еко

    Кражбата на частица от светите мощи на Йоан Предтеча, изровени край Созопол, ме накара да се почувствам като в роман на Умберто Еко.

    Все едно тъмното средновековие никога не ни е напускало, а главният конвертируем бизнес между народите е трансферът на частици от Светия кръст и други благоуханни останки, които вършат чудеса.
    Криминално-шпионско-религиозната интрига се задълбочи, след като историкът Божидар Димитров обяви, че вероятно посегателството е дело на македонски шпиони.

    С което напълно затвърди средновековното усещане в мен.
    Като се замислиш, сегашното българско общество повече напомня предренесансова Европа, отколкото постмодерна.

    В политическия живот воюват партии, които изчезват заедно с лидера.
    Работниците са напълно зависими от чорбаджията, все едно са закрепостени.

    В селското стопанство се образуват огромни земеделски владения.

    Архитектурата е силно повлияна от укрепителните съоръжения. Дебели дувари и бойници ограждат всяка къща, а градските кооперации навлизат една в друга и скоро ще стеснят улиците както е в запазените средновековни градчета в Западна Европа. Всеки град си има по един граф – от него зависи всичко.

    По улиците скитат диви зверове.

    Хората вярват неистово в чудеса, в чудодейни мощи, икони. Ходят по баячки и врачки.

    Населението гледа панаирджийски забавления по телевизията.

    Единственото, което ни липсва, са готическите катедрали, но затова трябват майстори. Тънкото владеене на занаятите обаче не ни се отдава.

    Президентът Плевнелиев очерта като основен проблем пред българската държава отделеността на Северна България. А един римски път е в по-добро състояние от паралелния му съвременен асфалт.

    Добре се развива и пазарът на бронежилетки.

     

    Борислав Зюмбюлев,

    в. „168 часа“

  • Дeсет дни до откриване на…

    ФЕСТИВАЛ „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО – ПРОЛЕТ 2012”
    Днес 20 април 2012 година остават
    10 дни до откриването на Фестивал „Български дни в Чикаго – 2012”.
    21 март 2012 – 20 юни 2012
    Предфестивална, Фестивална и След фестивална програма.

    Фестивалите на Българо-Американска Асоциация генерират нови клиенти.

    НОВИНИ

    За участие във Фестивала получихме заявка от:
    Климент Величков, Вестник „Старт”
    Светозар Момчилов, Вестник “България сега”
    Хамид Русев, Вестник “България”
    Галя Должева
    Дякон Звезделин Спасов
    Емилия Каназирева
    Ресторант „Механата”
    Светломир Барашки
    Симеон и Ирина Стойлови
    Цветелина Бойновска
    Яна Трифонова

    За участие във Фестивала са поканени:
    Президентът на Република България Росен Плевнелиев (от 18 до 21 май 2011)
    Park Ridge Taxi and Community Cab
    Ваня Харалакова
    Димитър Чалъков
    Динко Динев
    Добри Карабонев
    Д-р Иван Ковачев
    Д-р Стоян Стоев
    Кина Бъговска
    Красимира Калчева
    Лила Георгиева
    Лина Кърк
    Никола Перфанов
    Проф. д-р Никола Чаракчиев
    Петранка Стаматова
    Хриска Перфанова
    Шефкет Чападжиев

    За участие във Фестивала очакваме заявка от:
    Creative Catering – Тони Илиева, Боби Драганова
    Enigma
    Hebros Foods LLC
    The original mama mia’s pizzaria
    V&G Commerce
    Боянка Иванова
    Гостилница “Вкусен Свят”, Йордан Радев
    Д-р Ани Гогова, АНИМА Продъкшънс
    Д-р Виолета Симов-Динев
    Д-р Юлиана Панова
    Елена Табакова
    Звезделина Гюдюлева-Ковачева
    Ивелен Костов
    Катина Генчев
    Катя Вълкова
    Магазин „Малинчо”, Кремена Камбурова
    Магазин „Сердика”
    Магазин „София”
    Мария Илиева
    Миглена Барашка
    Наско Иванов
    Огнян Беремски
    Пастор Владимир Георгиев
    Пастор Марио Христов
    Пастор Станислав Танев
    Пламен Маринов
    Ресторант „Орел”
    Симеон Гаспаров
    Стайка Должева
    Щилиян Костов

    ФЕСТИВАЛ „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО–ПРОЛЕТ 2012”
    Откриване на Фестивала – 29 април 2012
    от 10 часа сутринта в
    Зала за конференции
    (с капацитет над 150 участника)
    на
    Primerica, 2700 S. River Road, Des Plaines, IL 60018
    («Rivers Casino» е разположено на адрес 3000 S. River Road, Des Plaines).
    Мисията на Фестивала е да представи водещи институции и личности пред българската общност в Чикаго и да подпомогне развитието на най-добрите български продукти и практики в САЩ.

  • Орхан Памук отваря свой „Музей на невинността“ в Истанбул

    На 28 април в Истанбул ще отвори врати Музеят на невинността на писателя нобелист Орхан Памук. Той е вдъхновен от едноименния роман, който излезе от печат през 2008 г. Всички предмети, описани в произведението, са изложени в музея.

     

    Орхан Памук

    Експонатите представя голямата любов и копнеж на героя в произведението Кемал към любимата му Фюсун.

    Музеят се помещава в триетажна сграда от 1897 г. в истанбулския квартал Чукурджума. Подобно на 83-те глави в романа, експозицията има 83 части, в които има хиляди предмети, като се започне от билети за кино, кибритени кутии, ликьорени чашки, статуетки, фотографии. Всички те представят живота в Истанбул в периода 1950-2000 г.

    Още с влизането посетителят се натъква на едно особено въздействащо пано с 4213 цигари, които е изпушила героинята Фюсун.

    На таванския етаж пък се намира стая, в която са изложени черновата на романа, написана на ръка от Орхан Памук, и скиците на музея, направени лично от автора.

    Преди официалното откриване на музея Памук първи запозна журналистите със своята идея. Той разказа, че започнал да събира вещите преди да напише романа, а после пишел, като ги гледал.

    Сега хилядите предмети, които изпълвали къщата и кабинета на Памук, са пренесени в музея. Изложени са всички предмети, които са описани в романа.

    Откриването на музея се забави, но не от мързел, казва Орхан Памук. Много време му отнело откриването на подходяща сграда. Той обиколил всички кътчета на старинните квартали на Истанбул – Галата и Султанахмед, и накрая решил да бъде в Чукурджума.

    „Целта ми беше да напиша един роман, подобен на музеен указател. „Музеят на невинността“ има и смисъла на един градски музей на Истанбул през годините, когато съм живял в него. За съжаление досега няма музей, посветен на този град, който заслужава това.

    Моят е само един скромен градски музей, една песъчинка в огромното море“, казва писателят.

    През последните шест месеца Орхан Памук непрекъснато се занимавал с работата около музея. Той вложил в него над 1 млн. долара, т.е. всичките пари от Нобеловата награда.

    Входът е 15 турски лири, за ученици – 10 турски лири. Във всеки екземпляр в турското издание на романа между страниците се намира по един билет за музея.

     

    Източник:  Vesti.bg

    Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

  • Джеймс Уорлик опроверга информацията за предсрочно отзоваване

    Американският посланик у нас Джеймс Уорлик опроверга отново информацията за отзоваването му от страната.

    „Както е казал Марк Твен, ‘Слуховете за моята смърт са силно преувеличени'“- каза дипломатът пред Би Ти Ви, уверявайки, че все още не е определена дата за неговото отпътуване.

    По думите му подобни новини излизат в медийното пространство и в много други страни, тъй като мандатът е 3 години. Ново име ще има само, когато Белият дом го обяви, всичко останало е спекулации, допълни той.

    Относно решението за прекратяване на проекта АЕЦ „Белене“ Уорлик каза, че според него повечето хора са разбрали, че това съоръжение ще излезе доста скъпо за България: „Българите дискутират и дебатират за АЕЦ „Белене“ вече 20 години. Аз мисля, че трябва да се вземат решения за приоритетите за енергетиката на България, както е в случая с АЕЦ „Белене“.

    За визите Уорлик припомни, че миналата седмица беше обявено, че процесът е оптимизиран, което намалява наполовина времето за подаване на виза. Истината е, че част от българите, които получават визи, ги използват отговорно, но въпреки това посланикт но не се ангажира с конкретен срок за падането на визите. Проблемът според него е свързан с граничната сигурност, защото никой не иска да се повтори 11 септември.

    Уорлик поясни, че не става въпрос за проблем с България, а за сигурността на САЩ глобално. Най-честият случай за отказ на виза е, когато даден кандидат е пътувал под претекста, че ще прекара 2 седмици, а се оказва, че остава 1 година, за да работи. Има и хора с престъпно минало.

     

    Източник:   в. „Новинар“

    Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

  • ЕС натиска България за скок на акцизи и данъци

    България може да наложи вето в Съвета на ЕС, ако събере смелост да се опълчи

    Дизелът ще поскъпне с 20% и ще изпревари цената на бензина, данъците за коли ще скочат и корпоративният данък ще се „хармонизира“ със средния в Европа, ако влязат в сила гласуваните вчера в Европарламента две резолюции за нови директиви на ЕС, предложени от Европейската комисия. И по двете България официално се противопостави, но гласовете на нейните евродепутати бяха твърде малко, за да променят резултата при вота.

    Евродепутатът Ивайло Калфин (БСП) призова правителството на Бойко Борисов да се възползва от правото си на вето в Съвета на ЕС и да спре влизането в сила на директивата за горивата, която в момента има незадължителен характер. Според него „повишаването на цените на горивата вследствие на допълнителното облагане ще се усети най-силно в енергийно зависими държави със слаба икономика като България. То би довело до допълнително свиване на производството и до още по-голямо отдалечаване на българите от европейския стандарт на живот“. По тази директива нашата страна изрази несъгласие заедно с Испания, защото вижда нарушение на принципа за субсидиарност, т.е. на правото на държавите да определят данъчните си политики.

    Европейският парламент прие изравняване на ставките на всички видове горива до 2025 г., което ще доведе до чувствително поскъпване на дизеловото гориво, ползващо се с данъчни отстъпки заради по-добра енергийна ефективност. След преходния период изчисляването на акциза ще се основава на два компонента – енергийно съдържание и количество въглероден двуокис при изгаряне. Комисията настоява за всеки тон СО2 да се начисляват по 20 евро такса, което би означавало 20 млрд. евро допълнителни приходи годишно в държавните бюджети на целия ЕС. Постепенно ще отпаднат облекченията и за пропан-бутана и метана, използвани масово като горива за таксиметровия и масовия градски транспорт, защото и те отделят СО2. Обмисля се по-нататък да бъде обложен с акциз и токът, използван за зареждане на електрически и хибридни автомобили, тъй като производството на електричество също невинаги е „екологосъобразно“. Освен това Европарламентът гласува „данъците за покупка и регистрация на леки автомобили и годишният данък за притежание на лек автомобил да се хармонизират и да се определят единствено според емисиите на CO2 на превозните средства“.

    Проектодирективата за общи данъчни основи за корпоративните данъци срещна съпротивата на още повече държави заради нарушаване на принципа за субсидиарност. Освен България срещу нея се обявиха Великобритания, Ирландия, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Холандия и Швеция. Затова тя има по-малко шансове да бъде одобрена от Съвета на ЕС и да влезе в сила, макар че събра голямо мнозинство в Европарламента – 452 срещу 172 гласа при 36 въздържали се. Идеята е основата на корпоративния данък да се изчислява във всички държави по една формула: 45% върху активите, 45% върху разходите за труд и 10% върху продажбите. Освен това се предвижда транснационалните компании да плащат данъците си в страната, където са регистрирани, включително и за своите дъщерни дружества в други държави. След това ще се извършва разпределение по държави в зависимост от дела на дружествата. По този начин например „ЧЕЗ-България“ ще внася данъците си в Прага, а нашата държава ще чака да й бъдат преведени оттам. Ще има 5-годишен преходен период, през който централизирането на данъците в държавата на фирмата майка няма да е задължително. След това е възможно правилото да бъде въведено за всички фирми, включително и за малките и средните предприятия, опериращи в повече от една държава.

    В момента корпоративният данък в България е най-ниският в ЕС – 10%. Промяната само на основата му няма да го повиши, но в резолюцията бе посочено, че след пробния 5-годишен период може да се помисли и за хармонизиране на ставките. Не бе прието предложение още отсега да се определи минимална ставка от 25%. Идеята е да се премахне данъчната конкуренция, която едни депутати определят като данъчен дъмпинг, а други смятат за икономически стимул. Най-горещи привърженици на хармонизацията на данъците в ЕС бяха евродепутатите от левицата, които обаче не получиха подкрепа от българските си колеги. Ивайло Калфин обясни отклоняването си от партийната дисциплина по следния начин: „Данъците в България са ниски, но се облага всичко, така че разширяване на данъчната основа практически е невъзможно. Ниските данъци у нас по принцип могат да привлекат многонационални компании, които да предпочетат да изнесат основната си облагаема дейност, включително активи и работни места, у нас. Аз се противопоставям на доклада на Европейския парламент по проектодирективата, тъй като в него в последния момент бяха внесени поправки за обсъждане на хармонизиране на ставките и за данъчната конкуренция. Те са правомощие на страните членки, а не на ЕС“.

     

    Светослав Терзиев,

    в. „Сега“

  • Short Sale Events in Chicago Area on April 23

    A new National Association of Realtors® collaboration with the U.S. Department of the Treasury will help Realtors® in the Chicago area better assist clients who are struggling to sell their homes in a short sale and help homeowners explore options to solve their mortgage problems.

    • Realtors® who attend an upcoming Making Home Affordable “Help for Homeowners” outreach event sponsored by the Treasury Department will learn insights to help them navigate the short sale process and have the opportunity to speak directly to loan servicers on their clients’ behalf for assistance with difficult transactions. This session, which is limited to real estate professionals only, will be 9-10:30 a.m., Monday, April 23 at the Donald E. Stephens Convention Center, Hall G, 5555 North River Road in Rosemont, Ill.
    • Homeowners struggling to make their mortgage payments can meet face-to-face with their servicers and HUD-approved housing counselors to explore foreclosure-prevention options and to move toward solutions to their mortgage problems. This session will be 1 p.m. to 8 p.m., Monday, April 23 in Hall G at the Stephens Convention Center. Borrowers who are in financial distress and concerned about losing their homes to foreclosure are encouraged to attend this session.

    The Help for Homeowners events scheduled in Rosemont are the latest in a series of workshops held across the nation to educate real estate professionals and homeowners on available options.

    As the nation’s leading advocate for homeownership and housing issues, Realtors® are working hard to keep more people in their homes, and when a family is absolutely unable keep their home, Realtors® are there to help homeowners by facilitating a loan modification or short sale,” said NAR President Moe Veissi, broker-owner of Veissi & Associates Inc., in Miami. “I encourage our Realtor® members to participate in these new events so that they have the tools and information to help distressed homeowners achieve the best possible outcome.”

    At the morning session, Realtors® can attend workshops to hear directly from lenders and loan servicers about executing short sales in today’s challenging market. They’ll learn tips on how to navigate the short sale process, effectively negotiate short sale offers and expedite transactions. Realtors® will also hear from Treasury officials about various foreclosure prevention programs, and specifically the Home Affordable Foreclosure Alternatives (HAFA) short sale program. Live webinars from the workshop will be available to real estate professionals who can’t attend in person.

    The sessions for real estate professionals are not open to homeowners, but borrowers who are in financial distress and concerned about losing their home to foreclosure are encouraged to attend the free homeowner sessions. Homeowners who are having difficulty paying their mortgage will be able to meet one-on-one with loan servicers and housing counselors to explore foreclosure prevention options and work toward solutions to their mortgage problems. Real estate professionals are encouraged to invite homeowners and their clients to the events and are welcome to accompany their clients in conversations with the servicers.

    “Realtors® embrace the opportunity to partner with the Treasury Department and drive participation at upcoming “Help for Homeowners” events,” Veissi said. “Working together we can improve the success rate for short sale transactions, which will reduce the overall number of foreclosures and benefit sellers, lenders, buyers and the entire community.

    Additional information for consumers about the “Help for Homeowners” events is at:
    www.makinghomeaffordable.gov/get-assistance/homeowner-events/Pages/default.aspx.
    Real estate professionals can get more information or register to attend at:
    www.hmpadmin.com/portal/resources/eventinfo.jsp.

    www.iarbuzz.com

  • 10 000 лв. дневно минават през защитниците на бездомните кучета

    Десетки милиони левове минават през неправителствените организации, грижещи се за бездомните кучета в България, съобщи „Телеграф“.

    Спонсорски фондации от чужбина осигуряват между 5 и 10 лева на ден за издръжка на улично животно, намиращо се под крилото на екозащитниците.

    Само в София, където организациите са най-активни, бездомните кучета по официални данни са над 9000. В Пловдив пък са около 1000. Грижещите се за тях защитници на животните получават средно около 10 000 лева дневно за храна и консумативи, което прави над 36 млн. лв. годишно.

    Средствата идват от организации в чужбина, които набират дарения за родните кучета. Както вече бе съобщено, в Англия в момента тече подобна кампания. Плакати, разлепени по гари и влакове от местни активисти на „Четири лапи“, призовават поданиците на кралицата да дарят по три паунда за бездомните кучета в България.

    Инициативата е към края си, а събраната сума е внушителна, обясняват от лондонския офис на организацията, без обаче да конкретизират каква точно е сумата.

    Последният финансов отчет на българския клон на „Четири лапи“ за 2010 г. разкрива, че за екоорганизацията у нас работят 20 души, само 6 от тях влизат в управленския й състав. През 2010 г. шефовете са получили 103 627 лева от заплати, което прави средно 17 271 лева на човек. Финансовите средства, които организацията е смятала да усвои за бъдещ период, пък достигат внушителната сума от 8 414 000 лева, става ясно от отчета. Иначе сдружението разполага с активи у нас на стойност 563 000 лева.

    Доказана доходна ниша за екоорганизациите е съдействието при осиновяването на куче. В страни като Германия и Холандия, ако хората искат да се сдобият с домашен любимец, или си купуват породист за солидна сума, или си набавят улично куче от България и Румъния. Сумата, която любителите на тези четириноги са готови да заплатят, достига 200 евро за куче. Голяма част от тези средства прибират посредниците от организациите за защита на животните у нас.

     

    Източник:  в. „24 часа“

    Бел.ред:   Заглавието е на Еврочикаго.

  • Цветан Тодоров: Истинската власт е в онези ръце, които определят хода на пазарите

    Цветан Тодоров, българин, писател, философ, живеещ от десетилетия във Франция, отказва да приеме, че постиженията на европейския социален модел ще рухнат под ударите на шепа хора, контролиращи пазарите.

     

    След като изпълни мисията си да предотврати война в Европа и да спре комунизма, Европейският съюз, изглежда, ще изчезне, изнудван от господарите на финансовите пазари. Поради това ЕС се нуждае от нова мисия – да създава просперитет и солидарност.

    Една голяма революция е в ход – става въпрос за една промяна във властта в мащаби, не по-малки от тези на революциите, сложили край на абсолютните монархии и прехвърлили властта към новия народен суверенитет. Промяна към нов ред, който отнема властта от политиците и политическото, за да я концентрира в ръцете на малцината, които имат контрол над пазарите. Политическата власт вече не решава нищо сериозно. Истинската власт е в същите онези ръце, които определят хода на пазарите, защото новата глобализирана икономика се е освободила от контрола на държавите, от всички правителства. В новия ред финансовите мегакорпорации и техните инвестиционни банки успяха да променят правилата, така че да изглежда, че именно те са създатели на работни места и богатство. Ако едно правителство иска да ги регулира, те се местят в друга страна с инвестициите и работните си места.

    Тази революция беше възхвалявана от една крайно либерална фундаменталистка идеология, която обвързва просперитета със свободата на пазарите. Нейните привърженици твърдят, че няма просперитет без пълна свобода – за тях, за пазарите. Държавата, следователно, трябва да се откаже от всяка регулация, т.е. от цялата си власт. Крайно либералният фундаментализъм лъже, защото всъщност не изисква истинската неутралност от държавата. Напротив – иска държавата да се намесва в негова полза, когато му е необходимо. Когато печелят, не плащат данъци и заминават за Кайманите. А когато губят, искат помощ от данъкоплатеца. Харесва ми да извличам уроци от миналото. Чуйте какво е казал един мислител, който не може да бъде обвинен в леви идеи – Едмънд Бърк. В размисли за Френската революция Бърк дава да се разбере, че безграничната свобода на едни означава подчинение за други: “Не можем да искаме свобода, без да определяме в какъв контекст, защото свободата създава власт, а властта без граници е обратното на всякакъв дух на свободата.“.

    Ако премахнем всякакъв контрол над големите финансови корпорации, не означава, че им даваме свобода, а че им предоставяме безгранична власт върху нас самите. И ако не ограничим тази власт, това означава край, слагат край на твоята собствена свобода. Върховният съд на САЩ определи големи корпорации като индивиди и това им позволи да правят дарения без ограничения на кандидати по време на кампания. Това означава да продаваш демокрация. Който плаща, дава заповедите.

    През ХХ век заплахата беше съветската система. Аз я изстрадах в България, където нямахме друга алтернатива, освен да подчиним публичния и частния си живот – отиваш в затвора, защото носиш тесен панталон и къса пола. Но сега отиваме в другата крайност: държавата изчезва, за да дадем цялата власт на една група от индивиди, които вземат решенията на пазарите. Дотам, че всички държави, дори и така наречените демократични, им се подчиняват.

    Това, което виждаме, е, че самата идея за колективния интерес, “общото благо“, започва да изчезва. Ако Съветският съюз убиваше свободата, този неолиберален фундаментализъм унищожава социалното.

    Преди да спечелят политическата битка с институциите, тези привилегировани са спечелили битката на идеите, като са идентифицирали с рухналия комунизъм всяка идея за общото благо. Така постъпи в САЩ консервативното движение “Чаено парти“, което представи едва ли не като ГУЛаг плахия опит на президента Барак Обама да създаде някакъв зачатък на обществено здравеопазване в страната.

    Такъв е опитът да се ликвидира европейската социална държава като препятствие, което трябва да бъде преодоляно, за да стане ЕС отново конкурентоспособен. ЕС се роди, за да сложи край на войните на континента и за да спре съветската заплаха… Чудесни цели, които бяха постигнати. Затова сега трябва да му поставим нова задача: гражданите на Европа постигнахме един европейски баланс и благосъстояние и сега трябва да се борим за тях…

    Икономиката трябва да бъде подчинена на благосъстоянието на всички, а не обратното. Европа продължава да бъде едно прекрасно място за живот и затова първата цел на ЕС днес трябва да бъде запазването на общото благосъстояние.

    ЕС трябва да промени целта си и всички трябва да променим начина ни на мислене: кризата трябва да ни принуди да го направим… Надявам се да не чакаме тя да се задълбочи, за да отговорим на това предизвикателство.

     

    Цветан Тодоров

    Източник:  scci.bg

  • Преди срещата на НАТО в Чикаго

    „Подготвяната среща на НАТО в Чикаго трябва да даде ясен сигнал, че вратата на Алианса остава отворена – това е силен мотив за страните да се реформират. Пример за това е Босна и Херцеговина, която постигна важно вътрешнополитическо съгласие, за да се приближи към НАТО“. Това заяви министър Николай Младенов в Брюксел на заседание на Североатлантическия съвет. Той се застъпи за скорошно стартиране на Програмата за действие за членство на Босна и Херцеговина, защото „сега е наш ред да окуражим техните усилия“. Младенов подчерта, че подкрепата за Босна и Херцеговина ще е добра новина и за целия регион.

    Силната ангажираност на България с бъдещата евроатлантическа интеграция на страните от Западните Балкани и в частност на Босна и Херцеговина бе потвърдена на инициирана от министър Младенов среща по Босна и Херцеговина с участието на група страни-членки. „Историята на 15-годишните отношения между Алианса и Русия и напредъкът на практическото ни сътрудничество са достатъчно стабилна основа за засилване на взаимодействието по всички аспекти на нашето партньорство, включително и по тези, по които мненията ни се различават“, отбеляза българският външен министър на Съвета НАТО-Русия. Като такива области той очерта Грузия и Сирия, отбелязвайки същевременно постигнатия общ напредък по Афганистан. Ние сме демократични държави и затова трябва да подкрепяме правото на сирийския народ да избира своето управление, заяви Николай Младенов. Той призова за пълно прилагане на плана на Кофи Анан за Сирия.

    На заключителното заседание с участието на държавите извън НАТО с принос към ISAF външните министри потвърдиха ангажиментите от Лисабон за завършване на прехода и предаване на отговорността за сигурността на Афганистанските сили за сигурност (АСС). Обсъдено бе  продължаването на подкрепата за страната и след края на 2014 г., главно чрез подготовката и обучението на АСС и финансовата им поддръжка. В рамките на Съвета министър Младенов разговаря в отделни срещи с колегите си от Австралия, Грузия и Гърция. Заедно с министър Ангелов се срещнаха и с министрите на външните работи и на отбраната на Турция. Срещата в Брюксел на равнище министри на външните работи и на отбраната бе важен етап в подготовката на Срещата на върха на Алианса на 20-21 май т.г. в Чикаго.

     

    Източник:   Дирекция „Информация и комуникация“ на МнВР

  • Управляващите стартират подмяна на личните карти с електронни

    Първите 5000 документа с чип ще бъдат издадени през пролетта на 2013 г., а останалите – след 2015 г.

    Още преди да е приключила настоящата кампания по подмяна на личните карти, управляващите в България дадоха знак, че съвсем скоро предстои нова – след 3-4 г. ще трябва да имаме електронни карти с чип. Това стана ясно от думите на зам.-министъра на транспорта Валери Борисов при отварянето на офертите в търга за е-идентификация, SMS общуване с администрацията и онлайн референдуми. Първите прототипни 5000 електронни карти с чип ще бъдат издадени още до пролетта на 2013 г. Как ще бъдат разпределени сред населението и колко точно ще струват, засега не е ясно. Борисов каза само, че ще се стремят цената да бъде по-ниска от сегашната, която е 18 лева. През 2015 г. ще има готовност и за масова смяна на личните карти с електронни. Това обаче няма да стане задължително и наведнъж, а хората ще бъдат привличани с екстри.

    Голямата подмяна на личните документи бе направена в периода 1999-2002 г. Сега приключва акцията по смяната на личните карти, които са с валидност 10 години, и огромният брой от тях ще изтекат чак през 2019-2022 г.

    Електронната карта ще работи на принцип, подобен на дебитните карти. На чипа ще се записва номер, който ще играе ролята на ЕГН пред различните системи. Идентификацията на всеки човек ще се осъществява с четец, който ще бъде част от комплекта, предоставян от фирмата изпълнител.

    Според зам.-министър Борисов новите карти ще бъдат удобство, тъй като употребата им ще бъде възможна и след работно време на различните администрации. Той даде пример с получаването на удостоверение за адресна регистрация от общината – с новата електронна идентичност гражданите ще си спестяват ходенето дотам.

    Ще се разработи и система за мобилно проследяване чрез SMS на подадените заявления. Идеята е при ползването на всяка е-услуга потребителят да получи по два SMS-а. Единият ще съобщава входящия номер на документа, подаден електронно, а другият ще известява, когато е готов отговорът му. Тази опция обаче ще работи само със системите, които са интегрирани към е-управлението. За максималното скъсяване на дистанцията между народа и управляващите пък ще се правят онлайн референдуми и дискусии.

    Въпреки че е-управление предвижда значително улесняването на административните дейности, следователно и намаляване на документите, които се подават за различни услуги, административните такси няма да отпаднат. Валери Борисов спомена, че е възможно те да са с около 30% по-ниски.

    Целият проект е на стойност почти 12 млн. лв., които се осигуряват от оперативна програма „Административен капацитет“(ОПАК). Въпреки тази внушителна сума за четири от общо осемте позиции в търга за е-правителство имаше по един кандидат. Участниците обясниха този факт с ограничението всяка фирма да може да кандидатства само за една от обособените позиции. Крайният срок за изпълнение на задачите е 20 февруари 2013 г.

    Кандидати за поръчката за издаването на електронни карти на стойност над 2 млн. лв. са „Инфрасофт Интернешънъл“, „Сирма солюшънс“ и „Борика – Банксервиз“. Победителят ще трябва да предложи модела на изготвяне на прототипните 5000 е-карти и да създаде регистър за е-идентичност. Т.нар. „Единно звено за контакт“ пък ще надгражда портала за е-управление, за което се дават около 2 млн. лв. Тук кандидати са „Стемо“ и „Атос Ай Ти Солюшънс енд Сървисис“. Оферти за изготвяне на SMS връзката на гражданите с администрацията за 740 000 лв. подадоха обединението „SBD“ и „Консорциум Ита груп контрая“.

    1.47 млн. лв. ще отидат за изпълняването на най-желаната позиция – за онлайн референдуми и дискусии. Плановете са в бъдеще тази платформа да бъде основа за създаването на онлайн гласуване за избори. Кандидатите за нея са трима – консорциум „Е-демокрация 2012“, „Матерна България“ и обединение „Декарт – Лафит“.

     

    Илина Режева,

    в. „Сега“

  • С „Димитровче“ на турне до Чикаго и назад

    Моника Мирчовска,  Bulgarianflame.com

     

    Църквата “Св. Димитър” е разположена на широко, красиво и просторно място в Брамтън, близо до Торонто. Тя се забелязва отдалече с нейната уникална постройка. Впечатлявайки с размерите си, тя е просторна и обширна не само отвън, но и отвътре. Изключително модерна, съвременна и функционална, тя помещава в себе си освен самия храм, и няколко помещения за българското училище, и голяма зала за бизнес срещи и забавления. Именно в тази удобна зала си уреждат срещи вече няколко поколения български емигранти, идвайки не само от самия Торонто, но и от близките предградия на големия град.

    Една църква извън границите на България се строи не единствено, за да се проповядва в нея Християнската вяра. Мисията на една добра църква зад граница преди всичко се състои в това да привлича колкото се може повече българи, да ги обединява, да ги обогатява, да ги възпитава в български дух и традиции. Ако това е мерилото, то българската църква „Св. Димитър”, построена от семейство Каневи и подарена на българската общност в Торонто, отдавна е изпълнила своята мисия. През годините в църквата са се сменяли духовници и навярно ще идват нови и нови, които ще укрепват и ще обогатяват вярата ни в Бога; през годините са се сменяли председатели и учители, преподавали усърдно български език на нашите деца; през годините са се сменяли настроения, виждания и философии. И нищо чудно в това! Времето около нас тече и ние самите неизбежно сме подложени на промени. Това, обаче, което остава недокоснато от промените на времето е ЛЮБОВТА на българина към българския фолклор, към българската народна музика, народните танци, народните песни, обичаи и традиции.

    Ето тук, в българската църква „Св. Димитър”, идват много емигранти именно, за да потанцуват и да тропнат едно хубаво българско хоро, независимо от това дали са професионалисти или начинаещи, независимо дали са стари или нови емигранти, независимо от тяхната вяра и настроения. Те идват тук, за да срещнат приятели, за да обменят новини и да научат нещо ново. А винаги има какво ново да се научи в областта на българския фолклор! Ръководител на малката групичка танцьори още от самото начало е Димитър Минков-Митко. Винаги широко усмихнат и добронамерен, той привлече с професионализма си много хора от всички възрасти. Вече втора година след трудното начало, той се радва на голяма популярност сред българските емигранти.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    При основаването в групата танцуват само двама професионални танцьори – той самият и Емилия Дамянова. Много скоро групата набъбва и днес тази малка трупа от плахи танцьори е вече голяма и стабилна формация с богато изграден репертоар. Мало и голямо се събира всеки петък в залата на църквата, за да тропне кръшно българско хоро. Така, с голяма любов и внимание, Митко успя да завладее сърцата дори и на онези, които не познаваха българския фолклор, дори и на онези, които идваха само да „погледат”. Заразителен с изпълненията си, той с голямо търпение обучаваше и тези, които трудно подхващаха хорото. И така, ден след ден… месец след месец…

    Димитър Минков-Митко с много труд и постоянство успя да изгради великолепния танцов състав „Димитровче”. В него рамо до рамо в синхрон прекрасно танцуват професионални и непрофесионални танцьори, влагайки голямата си страст и любов към българското уникално изкуство. Научени да танцуват с усмивка и настроение, танцьорите „Димитровче” създават свой стил на изпълнение и хореография, който много се харесва. За това свидетелстват техни участия по български събития, български сватби и събирания. Така ги забелязват и техните колеги от Чикаго.

    На 31 март в Чикаго, САЩ, се проведе Вторият български танцов фестивал „Верея ‘2012”, където официално бе поканен да участва в надиграването и “Димитровче”. На фестивала присъстваха фолклорни състави от Сан Франциско, Сент Луис, Монтреал. Самият домакин – Чикаго бе представен с 4 групи танцови състава, от които танцовият състав „Верея” с ръководител Константин Маринов, пое изцяло домакинството и съответно разходите по целия фестивал. Конкуренцията на сцената наистина бе голяма, но изпълнението на нашия фолклорен състав „Димитровче” грабна сърцата на българите. С жив оркестър и изпълнение на народна песен на фолк-бенд „Димитровче”, те откриха с „Шопски танц”. Пъстри български носии, великолепно изпълнение красиви български моми и левенти, кръшна българска музика изпълниха цялата зала. Лицата на хората се озариха от усмивки, а мнозина не удържаха на българските ритми и станаха да танцуват.

    Tака „Димитровче” завърши успешно своето първо „задгранично” турне. С чудесното си изпълнение този млад танцов състав постигана най-трудния успех – с лекота спечели любовта на публиката и с лекота я „ зарази” с неустоимите български национални ритми. На добър час на „Димитровче” по големите сцени, които, съм убедена, тепърва предстоят! На добър час!

     

  • Пазете се от криворазбрано състрадание

    ЩЕ МУ РЕЖА ноктитеее, крещи млада майка от прозореца на жилището си в Чикаго един съботен следобед. Минувачи поглеждат учудено нагоре. Това е Милена от България, която се опитва да изреже ноктите на тригодишния си син Тошко. Той така пищи и се съпротивлява, че съседите няколко пъти викат полицията и социалните служби. След третия случай българката разрешила проблемната ситуация като оповестявала намеренията си, крещейки през прозореца! Оттук нататък всичко било наред. Законите, които са измислени в тази страна да защитават човека и природата, до такава степен са се изкривили, че спокойно можеш да изгубиш детето си, работата си, папагала си, свободата… почти всичко. Перверзната състрадателност и милосърдие са фалшиви и опасни за човека, вместо да е обратното! Всеки знае подобни ненормални американски сюжети.

    Заключение – патологично милосърдие, създадено от законите на държавата.

    В село до Стара Загора в къщата си хора сушат на двора риболовна мрежа, нощна птица се блъсва и оплита. Те я откачат 10 минути след случката и започват да я „спасяват“, давайки й топла супичка, защото времето е студено, да се загрее животинката. След няколко часа тя умира. Разказват случката на техен познат ветеринар. Той им обяснява, че това са диви животни и не могат да ядат човешка храна! Съдбата за куриоз създава на същото семейство нова ситуация след месец. В ръцете им попада ранена чайка. Семейството предприема мерки от състрадателност и я нахранва с риба, която преди часове са хванали на реката. За да е по-вкусна я пържат. Птицата умира след час.

    Заключение – патологично състрадание, произтичащо от невежество.

    Ела, котенце, ела мамо, говори с предиханен възторг възрастна жена на седем кучета на ул. „Париж“ до националната опера. Говорещата с животните прилича на балерина в пенсия, красива за възрастта си. В движенията й има аристократичен финес. Минавайки, им пресякох пътя. Незнайно защо, кучетата не харесаха нещо в сутрешната ми недодяланост и започнаха колебливо да лаят. По най-пенсионерския начин й казах, че могат да ухапят някое дете. Последва ураган от псувни, които и най-професионалният простак не може да измисли в такава поредица и стил. Дори песовете спряха да лаят, за да слушат речта на дамата. Видях я преди няколко месеца в психиатрично заведение в провинцията. Имаше същото мило излъчване, говорихме пет минути най-общи приказки, ни помен от лудост. Попитах лекарите защо е там, а те отговориха, че има лека форма на шизофрения и е направила поразии преди време, била е агресивна и т.н. Исках да разбера какво е това „т.н.“, но не ми казаха.

    Заключение – патологична любов към животните.

    С тези три примера няма да изправя ненормалностите в обществото, нито ще трогна някоя сектантска организация, защитаваща белоопашатите северноамерикански хлебарки. Ако има време да се изследват по-детайлно дебрите на определен тип милосърдие, ще се окаже, че всички тези страдания и залитания са компенсация за нещо празно, изгубено, а може би и сексуално.

    Как да разпознаем подобни хора и да се пазим, когато те изглеждат съвсем съвсем истински? Как да разберем любовта между стопанка и 10 котки, от които блокът мирише на софийския зоопарк. Как да обясниш на любящия родител да не разрешава на домашния любимец, който преди малко е душил събратята си по задника в парка, да не скача в детското креватче и да ближе бебето по носа. Как да кажеш на самодоволния цървул с породистото си последен модел куче, че не трябва да го пуска без намордник по градинките, как? Ами, няма как!

    Милосърдие, толерантност, състрадателност! Толкова много пари са минали през тези думи, толкова много мъка, лъжа, лудост, полза, глупост и т.н.!

    Все пак искам да кажа: ненормално е да бъдеш изяден в днешни дни от куче, тигър, чакал или глътнат от боа пред БНБ например! Но ако все пак това се случи, трябва да означава само едно. Че си дълбоко в тайгата или си загубен в саваната в техния идеален център! А не в центъра на София!

     

    Пиер Петров,

    в. „24 часа“

  • Защо талантливите млади учени напускат България

     Проф. дфзн Николай В. Витанов*, в. „Дневник“

     

    Повечето обещаващи млади учени в Румъния и България емигрират, щом могат, а малцина се връщат. Това пише престижното научно списание „Нейчър“ в коментaр на проблемите на научната общност в България и Румъния в началото на 2011 г. Има отделни проблясъци, но множество учени от „старата гвардия“ не произвеждат резултати, съпротивяват се на въвеждането на международните стандарти в научните изследвания и блокират достъпа на нови хора, пишат още от списанието.

    Два абсурдни случая

    На 3 април д-р Андон Рангелов, гл. асистент във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ), е извикан във фонда „Научни изследвания“ на Министерството на образованието (МОМН) и му е съобщено, че трябва да върне всички предоставени средства от 30 хил. лева по спечелен от него проект до три дни, защото научната дейност по проекта е оценена отрицателно. Същата научна дейност включва девет статии в реномирани световни научни списания за 18 месеца при заложена цел от три статии в проекта му. Една от тези статии е в най-реномираното списание по физика, Physical Review Letters, а две други са в най-реномираното списание по оптика, Optics Letters. Едновременно с това, Андон има одобрен световен патент за безжично пренасяне на енергия. В резултат той е избран за млад учен на 2011 г. на Физическия факултет на СУ.

    В същата ситуация е и гл. ас. д-р Венелин Кожухаров, но неговият проект за сумата от 70 хил. лв. е оценен като незадоволителен при пет публикации, одобрен и завършен дизайн на детектор за експеримент в ЦЕРН и повече от десет доклада на международни форуми.

    Процедурата на фонда не предвижда обжалване на решението. Прилича на първоаприлска шега, само че не е. Следва скандал, а абсурдът, в който двамата са поставени, илюстрира много точно някои от основните проблеми на българската наука.

    Някои от нередностите във фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) на МОМН станаха достояние на широката общественост благодарение на скандалните разкрития на бившия му управител проф. Емил Хорозов. През фонда минават десетки милиони левове, отделяни целево от бюджета за наука, а сред основните му цели е въвеждането на конкурсно и конкурентно начало във финансирането на науката.

    Всеки от двамата млади учени е написал проект, който е одобрен от ФНИ, като финансирането е разделено на две части, втората от които се изплаща след одобрение на постигнатото за първия етап на проекта. Андон Рангелов предава отчета си в края на август 2011 година, а решение няма повече от седем месеца, въпреки че втората част на проекта му трябва да започне след шест месеца. Отчетът му е даден за разглеждане на двама рецензенти, а цялостната му оценка се прави от Комисията по природни науки към ФНИ. Междувременно, на два пъти се изискват допълнителни разяснения, но Андон няма информация нито за съдържанието на рецензиите, нито за оценката на Комисията. Хронологията е много подобна и при Венелин Кожухаров.

    След абсурдната ситуация, в която са поставени двамата млади учени, новото ръководство на ФНИ им позволява да подадат възражения срещу анонимните рецензии, след които правдата се надяваме да възтържествува, макар ситуацията да остава неясна. Въпреки че този случай вероятно ще намери решение, е наложително да се решат

    Системните проблеми

    На първо място, липсват каквито и да е критерии за оценка на изпълнението на проектите. Всеки проект има заложени цели и работна програма, но ФНИ няма ясни критерии какво означава те да са изпълнени. В конкретния случай изпълнението на тези цели и тази програма обаче нямат никакво значение за рецензентите (или рецензента) на горните два проекта. Те признават, че целите и програмата са изпълнени, но независимо от това дават незадоволителна оценка.

    На второ място, липсва прозрачност – самият състав на Комисията по природни науки е най-дълбоко пазената тайна в наблюдаемата част на вселената. Съставът й не може да бъде намерен в интернет по никакъв начин, а от ФНИ отказват да дадат тази информация.

    На трето място, не са ясни критериите за избор на членове на комисията. Според неофициални данни (официални липсват) някои от тях нямат научни публикации в реномирани списания от 2004 г., но независимо от това дават отрицателна оценка на млади учени с девет публикации в последните 18 месеца. Също така съгласно утвърдените международни практики в природните науки за експерт в дадена област се счита човек, който има научни публикации в съответната област през последните 5 години (а в някои развити държави се иска за последните 2 години). Част от членовете на тази комисия нямат нищо общо с това всеизвестно условие за научна компетентност. Андон Рангелов е специалист по квантова оптика, а Венелин Кожухаров – по физика на елементарните частици. В Комисията по природни науки липсват експерти в тези области на физиката, но независимо от това има индикации, че част от рецензентите са именно измежду членовете на комисията. Изглежда не е без значение фактът, че рецензирането на проекти се заплаща нелошо за българските стандарти. В тази връзка естествено възниква въпросът дали не е редно да се преразгледа съставът на тази комисия.

    На четвърто място, в процедурите на ФНИ не е заложена възможност за възражение. Комисията по природни науки приема оценките на Андон Рангелов през октомври 2011 г., а на Венелин Кожухаров  през март 2012 г. Младите учени нито са поканени да отговорят на критиките в рецензиите, нито дори са уведомени. В началото на април 2012 г. те просто биват извикани във ФНИ, за да им се съобщи, че трябва да върнат въпросните суми. При отказ от тяхна страна се задействат механизмите за събиране на държавни вземания.

    Отговорността

    Не на последно място, не е ясна професионалната и етичната отговорност на рецензентите. Всеки поне малко компетентен човек в природните науки веднага би преценил, че въпросните два проекта при нормални обстоятелства и при компетентна и обективна комисия биха били кандидати за най-добър проект на годината. Според слухове, Комисията неформално е решила положителна оценка да се дава на проект, който отчита поне две статии в импактни списания. Очевидно, в случая тя не е спазила дори своите собствени критерии, което поставя въпроса за отговорността на рецензентите, които могат да злоупотребяват с положението си, криейки се зад анонимността. При доказана злоупотреба в нормалните държави, учените биха загубили както възможността да участват в подобни комисии, така и академичните си длъжности и дори научни степени.

    Накрая, оценките не са независими. Дори бегъл прочит на рецензиите установява веднага, освен тяхната очевидна злонамереност и некомпетентност, също и поразяващия факт, че си приличат като две капки вода. Набива се на очи изводът, че изглежда едно и също лице е писало и четирите рецензии, или поне е повлияло на другия/те рецензент/и. Необходимо е процедурите на ФНИ да осигуряват както формална, така и реална независимост на експертните оценки, иначе отново ще стигаме до подобни ситуации.

    От активността на академичната общност и политиката на новото ръководство на ФНИ зависи дали тези два скандални случаи с едни от най-обещаващите млади български физици ще бъдат забравени или ще бъдат взети решителни и категорични мерки. Не трябва да се позволява на един или няколко души, които се крият зад анонимността на рецензиите, да продължат да тровят българската наука и да убиват в зародиш плахите опити на една шепа способни млади хора да надскочат родната посредственост. В противен случай, тези учени вероятно ще последват написаното в списание „Нейчър“ и ще емигрират там, където трудът им ще бъде оценен обективно от компетентни и добронамерени учени.

     

    * Авторът е професор по физика и заместник декан на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ по научна и проектна дейност. Носител е на наградата „Питагор“ за 2008 г. за най-добър ръководител на докторанти в България.

  • Pedophiles want same rights as homosexuals

    by Jack Minor

    Using the same tactics used by “gay” rights activists, pedophiles have begun to seek similar status arguing their desire for children is a sexual orientation no different than heterosexual or homosexuals.

    Critics of the homosexual lifestyle have long claimed that once it became acceptable to identify homosexuality as simply an “alternative lifestyle” or sexual orientation, logically nothing would be off limits. “Gay” advocates have taken offense at such a position insisting this would never happen. However, psychiatrists are now beginning to advocate redefining pedophilia in the same way homosexuality was redefined several years ago.

    In 1973 the American Psychiatric Association declassified homosexuality from its list of mental disorders. A group of psychiatrists with B4U-Act recently held a symposium proposing a new definition of pedophilia in the Diagnostic and Statistical Manual of Mental Health Disorders of the APA.

    B4U-Act calls pedophiles “minor-attracted people.” The organization’s website states its purpose is to, “help mental health professionals learn more about attraction to minors and to consider the effects of stereotyping, stigma and fear.”

    In 1998 The APA issued a report claiming “that the ‘negative potential’ of adult sex with children was ‘overstated’ and that ‘the vast majority of both men and women reported no negative sexual effects from childhood sexual abuse experiences.

    Pedophilia has already been granted protected status by the Federal Government. The Matthew Shephard and James Byrd, Jr. Hate Crimes Prevention Act lists “sexual orientation” as a protected class; however, it does not define the term.

    Republicans attempted to add an amendment specifying that “pedophilia is not covered as an orientation;” however, the amendment was defeated by Democrats. Rep. Alcee Hastings (D-Fl) stated that all alternative sexual lifestyles should be protected under the law. “This bill addresses our resolve to end violence based on prejudice and to guarantee that all Americans, regardless of race, color, religion, national origin, gender, sexual orientation, gender identity, or disability or all of these ‘philias’ and fetishes and ‘isms’ that were put forward need not live in fear because of who they are. I urge my colleagues to vote in favor of this rule.”

    The White House praised the bill saying, “At root, this isn’t just about our laws; this is about who we are as a people. This is about whether we value one another – whether we embrace our differences rather than allowing them to become a source of animus.

    Earlier this year two psychologists in Canada declared that pedophilia is a sexual orientation just like homosexuality or heterosexuality.
    Van Gijseghem, psychologist and retired professor of the University of Montreal, told members of Parliament, „Pedophiles are not simply people who commit a small offense from time to time but rather are grappling with what is equivalent to a sexual orientation just like another individual may be grappling with heterosexuality or even homosexuality.
    He went on to say, „True pedophiles have an exclusive preference for children, which is the same as having a sexual orientation. You cannot change this person’s sexual orientation. He may, however, remain abstinent.
    When asked if he should be comparing pedophiles to homosexuals, Van Gijseghem replied, „If, for instance, you were living in a society where heterosexuality is proscribed or prohibited and you were told that you had to get therapy to change your sexual orientation, you would probably say that that is slightly crazy. In other words, you would not accept that at all. I use this analogy to say that, yes indeed, pedophiles do not change their sexual orientation.”

    Dr. Quinsey, professor emeritus of psychology at Queen’s University in Kingston, Ontario, agreed with Van Gijseghem. Quinsey said pedophiles’ sexual interests prefer children and, „There is no evidence that this sort of preference can be changed through treatment or through anything else.

    In July, 2010 Harvard health Publications said, “Pedophilia is a sexual orientation and unlikely to change. Treatment aims to enable someone to resist acting on his sexual urges.

    Linda Harvey, of Mission America, said the push for pedophiles to have equal rights will become more and more common as LGBT groups continue to assert themselves. “It’s all part of a plan to introduce sex to children at younger and younger ages; to convince them that normal friendship is actually a sexual attraction.”

    Milton Diamond, a University of Hawaii professor and director of the Pacific Center for Sex and Society, stated that child pornography could be beneficial to society because, „Potential sex offenders use child pornography as a substitute for sex against children.
    Diamond is a distinguished lecturer for the Institute for the Advanced Study of Human Sexuality in San Francisco. The IASHS openly advocated for the repeal of the Revolutionary war ban on homosexuals serving in the military.
    The IASHS lists, on its website, a list of „basic sexual rights“ that includes „the right to engage in sexual acts or activities of any kind whatsoever, providing they do not involve nonconsensual acts, violence, constraint, coercion or fraud.“ Another right is to, „be free of persecution, condemnation, discrimination, or societal intervention in private sexual behavior“ and „the freedom of any sexual thought, fantasy or desire.“ The organization also says that no one should be „disadvantaged because of age.

    Sex offender laws protecting children have been challenged in several states including California, Georgia and Iowa.

    Sex offenders claim the laws prohibiting them from living near schools or parks are unfair because it penalizes them for life.

    Published by:  greeleygazette.com/press/