2024-09-28

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Джеймс Уорлик опроверга информацията за предсрочно отзоваване

    Американският посланик у нас Джеймс Уорлик опроверга отново информацията за отзоваването му от страната.

    „Както е казал Марк Твен, ‘Слуховете за моята смърт са силно преувеличени'“- каза дипломатът пред Би Ти Ви, уверявайки, че все още не е определена дата за неговото отпътуване.

    По думите му подобни новини излизат в медийното пространство и в много други страни, тъй като мандатът е 3 години. Ново име ще има само, когато Белият дом го обяви, всичко останало е спекулации, допълни той.

    Относно решението за прекратяване на проекта АЕЦ „Белене“ Уорлик каза, че според него повечето хора са разбрали, че това съоръжение ще излезе доста скъпо за България: „Българите дискутират и дебатират за АЕЦ „Белене“ вече 20 години. Аз мисля, че трябва да се вземат решения за приоритетите за енергетиката на България, както е в случая с АЕЦ „Белене“.

    За визите Уорлик припомни, че миналата седмица беше обявено, че процесът е оптимизиран, което намалява наполовина времето за подаване на виза. Истината е, че част от българите, които получават визи, ги използват отговорно, но въпреки това посланикт но не се ангажира с конкретен срок за падането на визите. Проблемът според него е свързан с граничната сигурност, защото никой не иска да се повтори 11 септември.

    Уорлик поясни, че не става въпрос за проблем с България, а за сигурността на САЩ глобално. Най-честият случай за отказ на виза е, когато даден кандидат е пътувал под претекста, че ще прекара 2 седмици, а се оказва, че остава 1 година, за да работи. Има и хора с престъпно минало.

     

    Източник:   в. „Новинар“

    Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

  • ЕС натиска България за скок на акцизи и данъци

    България може да наложи вето в Съвета на ЕС, ако събере смелост да се опълчи

    Дизелът ще поскъпне с 20% и ще изпревари цената на бензина, данъците за коли ще скочат и корпоративният данък ще се „хармонизира“ със средния в Европа, ако влязат в сила гласуваните вчера в Европарламента две резолюции за нови директиви на ЕС, предложени от Европейската комисия. И по двете България официално се противопостави, но гласовете на нейните евродепутати бяха твърде малко, за да променят резултата при вота.

    Евродепутатът Ивайло Калфин (БСП) призова правителството на Бойко Борисов да се възползва от правото си на вето в Съвета на ЕС и да спре влизането в сила на директивата за горивата, която в момента има незадължителен характер. Според него „повишаването на цените на горивата вследствие на допълнителното облагане ще се усети най-силно в енергийно зависими държави със слаба икономика като България. То би довело до допълнително свиване на производството и до още по-голямо отдалечаване на българите от европейския стандарт на живот“. По тази директива нашата страна изрази несъгласие заедно с Испания, защото вижда нарушение на принципа за субсидиарност, т.е. на правото на държавите да определят данъчните си политики.

    Европейският парламент прие изравняване на ставките на всички видове горива до 2025 г., което ще доведе до чувствително поскъпване на дизеловото гориво, ползващо се с данъчни отстъпки заради по-добра енергийна ефективност. След преходния период изчисляването на акциза ще се основава на два компонента – енергийно съдържание и количество въглероден двуокис при изгаряне. Комисията настоява за всеки тон СО2 да се начисляват по 20 евро такса, което би означавало 20 млрд. евро допълнителни приходи годишно в държавните бюджети на целия ЕС. Постепенно ще отпаднат облекченията и за пропан-бутана и метана, използвани масово като горива за таксиметровия и масовия градски транспорт, защото и те отделят СО2. Обмисля се по-нататък да бъде обложен с акциз и токът, използван за зареждане на електрически и хибридни автомобили, тъй като производството на електричество също невинаги е „екологосъобразно“. Освен това Европарламентът гласува „данъците за покупка и регистрация на леки автомобили и годишният данък за притежание на лек автомобил да се хармонизират и да се определят единствено според емисиите на CO2 на превозните средства“.

    Проектодирективата за общи данъчни основи за корпоративните данъци срещна съпротивата на още повече държави заради нарушаване на принципа за субсидиарност. Освен България срещу нея се обявиха Великобритания, Ирландия, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Холандия и Швеция. Затова тя има по-малко шансове да бъде одобрена от Съвета на ЕС и да влезе в сила, макар че събра голямо мнозинство в Европарламента – 452 срещу 172 гласа при 36 въздържали се. Идеята е основата на корпоративния данък да се изчислява във всички държави по една формула: 45% върху активите, 45% върху разходите за труд и 10% върху продажбите. Освен това се предвижда транснационалните компании да плащат данъците си в страната, където са регистрирани, включително и за своите дъщерни дружества в други държави. След това ще се извършва разпределение по държави в зависимост от дела на дружествата. По този начин например „ЧЕЗ-България“ ще внася данъците си в Прага, а нашата държава ще чака да й бъдат преведени оттам. Ще има 5-годишен преходен период, през който централизирането на данъците в държавата на фирмата майка няма да е задължително. След това е възможно правилото да бъде въведено за всички фирми, включително и за малките и средните предприятия, опериращи в повече от една държава.

    В момента корпоративният данък в България е най-ниският в ЕС – 10%. Промяната само на основата му няма да го повиши, но в резолюцията бе посочено, че след пробния 5-годишен период може да се помисли и за хармонизиране на ставките. Не бе прието предложение още отсега да се определи минимална ставка от 25%. Идеята е да се премахне данъчната конкуренция, която едни депутати определят като данъчен дъмпинг, а други смятат за икономически стимул. Най-горещи привърженици на хармонизацията на данъците в ЕС бяха евродепутатите от левицата, които обаче не получиха подкрепа от българските си колеги. Ивайло Калфин обясни отклоняването си от партийната дисциплина по следния начин: „Данъците в България са ниски, но се облага всичко, така че разширяване на данъчната основа практически е невъзможно. Ниските данъци у нас по принцип могат да привлекат многонационални компании, които да предпочетат да изнесат основната си облагаема дейност, включително активи и работни места, у нас. Аз се противопоставям на доклада на Европейския парламент по проектодирективата, тъй като в него в последния момент бяха внесени поправки за обсъждане на хармонизиране на ставките и за данъчната конкуренция. Те са правомощие на страните членки, а не на ЕС“.

     

    Светослав Терзиев,

    в. „Сега“

  • Short Sale Events in Chicago Area on April 23

    A new National Association of Realtors® collaboration with the U.S. Department of the Treasury will help Realtors® in the Chicago area better assist clients who are struggling to sell their homes in a short sale and help homeowners explore options to solve their mortgage problems.

    • Realtors® who attend an upcoming Making Home Affordable “Help for Homeowners” outreach event sponsored by the Treasury Department will learn insights to help them navigate the short sale process and have the opportunity to speak directly to loan servicers on their clients’ behalf for assistance with difficult transactions. This session, which is limited to real estate professionals only, will be 9-10:30 a.m., Monday, April 23 at the Donald E. Stephens Convention Center, Hall G, 5555 North River Road in Rosemont, Ill.
    • Homeowners struggling to make their mortgage payments can meet face-to-face with their servicers and HUD-approved housing counselors to explore foreclosure-prevention options and to move toward solutions to their mortgage problems. This session will be 1 p.m. to 8 p.m., Monday, April 23 in Hall G at the Stephens Convention Center. Borrowers who are in financial distress and concerned about losing their homes to foreclosure are encouraged to attend this session.

    The Help for Homeowners events scheduled in Rosemont are the latest in a series of workshops held across the nation to educate real estate professionals and homeowners on available options.

    As the nation’s leading advocate for homeownership and housing issues, Realtors® are working hard to keep more people in their homes, and when a family is absolutely unable keep their home, Realtors® are there to help homeowners by facilitating a loan modification or short sale,” said NAR President Moe Veissi, broker-owner of Veissi & Associates Inc., in Miami. “I encourage our Realtor® members to participate in these new events so that they have the tools and information to help distressed homeowners achieve the best possible outcome.”

    At the morning session, Realtors® can attend workshops to hear directly from lenders and loan servicers about executing short sales in today’s challenging market. They’ll learn tips on how to navigate the short sale process, effectively negotiate short sale offers and expedite transactions. Realtors® will also hear from Treasury officials about various foreclosure prevention programs, and specifically the Home Affordable Foreclosure Alternatives (HAFA) short sale program. Live webinars from the workshop will be available to real estate professionals who can’t attend in person.

    The sessions for real estate professionals are not open to homeowners, but borrowers who are in financial distress and concerned about losing their home to foreclosure are encouraged to attend the free homeowner sessions. Homeowners who are having difficulty paying their mortgage will be able to meet one-on-one with loan servicers and housing counselors to explore foreclosure prevention options and work toward solutions to their mortgage problems. Real estate professionals are encouraged to invite homeowners and their clients to the events and are welcome to accompany their clients in conversations with the servicers.

    “Realtors® embrace the opportunity to partner with the Treasury Department and drive participation at upcoming “Help for Homeowners” events,” Veissi said. “Working together we can improve the success rate for short sale transactions, which will reduce the overall number of foreclosures and benefit sellers, lenders, buyers and the entire community.

    Additional information for consumers about the “Help for Homeowners” events is at:
    www.makinghomeaffordable.gov/get-assistance/homeowner-events/Pages/default.aspx.
    Real estate professionals can get more information or register to attend at:
    www.hmpadmin.com/portal/resources/eventinfo.jsp.

    www.iarbuzz.com

  • 10 000 лв. дневно минават през защитниците на бездомните кучета

    Десетки милиони левове минават през неправителствените организации, грижещи се за бездомните кучета в България, съобщи „Телеграф“.

    Спонсорски фондации от чужбина осигуряват между 5 и 10 лева на ден за издръжка на улично животно, намиращо се под крилото на екозащитниците.

    Само в София, където организациите са най-активни, бездомните кучета по официални данни са над 9000. В Пловдив пък са около 1000. Грижещите се за тях защитници на животните получават средно около 10 000 лева дневно за храна и консумативи, което прави над 36 млн. лв. годишно.

    Средствата идват от организации в чужбина, които набират дарения за родните кучета. Както вече бе съобщено, в Англия в момента тече подобна кампания. Плакати, разлепени по гари и влакове от местни активисти на „Четири лапи“, призовават поданиците на кралицата да дарят по три паунда за бездомните кучета в България.

    Инициативата е към края си, а събраната сума е внушителна, обясняват от лондонския офис на организацията, без обаче да конкретизират каква точно е сумата.

    Последният финансов отчет на българския клон на „Четири лапи“ за 2010 г. разкрива, че за екоорганизацията у нас работят 20 души, само 6 от тях влизат в управленския й състав. През 2010 г. шефовете са получили 103 627 лева от заплати, което прави средно 17 271 лева на човек. Финансовите средства, които организацията е смятала да усвои за бъдещ период, пък достигат внушителната сума от 8 414 000 лева, става ясно от отчета. Иначе сдружението разполага с активи у нас на стойност 563 000 лева.

    Доказана доходна ниша за екоорганизациите е съдействието при осиновяването на куче. В страни като Германия и Холандия, ако хората искат да се сдобият с домашен любимец, или си купуват породист за солидна сума, или си набавят улично куче от България и Румъния. Сумата, която любителите на тези четириноги са готови да заплатят, достига 200 евро за куче. Голяма част от тези средства прибират посредниците от организациите за защита на животните у нас.

     

    Източник:  в. „24 часа“

    Бел.ред:   Заглавието е на Еврочикаго.

  • Цветан Тодоров: Истинската власт е в онези ръце, които определят хода на пазарите

    Цветан Тодоров, българин, писател, философ, живеещ от десетилетия във Франция, отказва да приеме, че постиженията на европейския социален модел ще рухнат под ударите на шепа хора, контролиращи пазарите.

     

    След като изпълни мисията си да предотврати война в Европа и да спре комунизма, Европейският съюз, изглежда, ще изчезне, изнудван от господарите на финансовите пазари. Поради това ЕС се нуждае от нова мисия – да създава просперитет и солидарност.

    Една голяма революция е в ход – става въпрос за една промяна във властта в мащаби, не по-малки от тези на революциите, сложили край на абсолютните монархии и прехвърлили властта към новия народен суверенитет. Промяна към нов ред, който отнема властта от политиците и политическото, за да я концентрира в ръцете на малцината, които имат контрол над пазарите. Политическата власт вече не решава нищо сериозно. Истинската власт е в същите онези ръце, които определят хода на пазарите, защото новата глобализирана икономика се е освободила от контрола на държавите, от всички правителства. В новия ред финансовите мегакорпорации и техните инвестиционни банки успяха да променят правилата, така че да изглежда, че именно те са създатели на работни места и богатство. Ако едно правителство иска да ги регулира, те се местят в друга страна с инвестициите и работните си места.

    Тази революция беше възхвалявана от една крайно либерална фундаменталистка идеология, която обвързва просперитета със свободата на пазарите. Нейните привърженици твърдят, че няма просперитет без пълна свобода – за тях, за пазарите. Държавата, следователно, трябва да се откаже от всяка регулация, т.е. от цялата си власт. Крайно либералният фундаментализъм лъже, защото всъщност не изисква истинската неутралност от държавата. Напротив – иска държавата да се намесва в негова полза, когато му е необходимо. Когато печелят, не плащат данъци и заминават за Кайманите. А когато губят, искат помощ от данъкоплатеца. Харесва ми да извличам уроци от миналото. Чуйте какво е казал един мислител, който не може да бъде обвинен в леви идеи – Едмънд Бърк. В размисли за Френската революция Бърк дава да се разбере, че безграничната свобода на едни означава подчинение за други: “Не можем да искаме свобода, без да определяме в какъв контекст, защото свободата създава власт, а властта без граници е обратното на всякакъв дух на свободата.“.

    Ако премахнем всякакъв контрол над големите финансови корпорации, не означава, че им даваме свобода, а че им предоставяме безгранична власт върху нас самите. И ако не ограничим тази власт, това означава край, слагат край на твоята собствена свобода. Върховният съд на САЩ определи големи корпорации като индивиди и това им позволи да правят дарения без ограничения на кандидати по време на кампания. Това означава да продаваш демокрация. Който плаща, дава заповедите.

    През ХХ век заплахата беше съветската система. Аз я изстрадах в България, където нямахме друга алтернатива, освен да подчиним публичния и частния си живот – отиваш в затвора, защото носиш тесен панталон и къса пола. Но сега отиваме в другата крайност: държавата изчезва, за да дадем цялата власт на една група от индивиди, които вземат решенията на пазарите. Дотам, че всички държави, дори и така наречените демократични, им се подчиняват.

    Това, което виждаме, е, че самата идея за колективния интерес, “общото благо“, започва да изчезва. Ако Съветският съюз убиваше свободата, този неолиберален фундаментализъм унищожава социалното.

    Преди да спечелят политическата битка с институциите, тези привилегировани са спечелили битката на идеите, като са идентифицирали с рухналия комунизъм всяка идея за общото благо. Така постъпи в САЩ консервативното движение “Чаено парти“, което представи едва ли не като ГУЛаг плахия опит на президента Барак Обама да създаде някакъв зачатък на обществено здравеопазване в страната.

    Такъв е опитът да се ликвидира европейската социална държава като препятствие, което трябва да бъде преодоляно, за да стане ЕС отново конкурентоспособен. ЕС се роди, за да сложи край на войните на континента и за да спре съветската заплаха… Чудесни цели, които бяха постигнати. Затова сега трябва да му поставим нова задача: гражданите на Европа постигнахме един европейски баланс и благосъстояние и сега трябва да се борим за тях…

    Икономиката трябва да бъде подчинена на благосъстоянието на всички, а не обратното. Европа продължава да бъде едно прекрасно място за живот и затова първата цел на ЕС днес трябва да бъде запазването на общото благосъстояние.

    ЕС трябва да промени целта си и всички трябва да променим начина ни на мислене: кризата трябва да ни принуди да го направим… Надявам се да не чакаме тя да се задълбочи, за да отговорим на това предизвикателство.

     

    Цветан Тодоров

    Източник:  scci.bg

  • Преди срещата на НАТО в Чикаго

    „Подготвяната среща на НАТО в Чикаго трябва да даде ясен сигнал, че вратата на Алианса остава отворена – това е силен мотив за страните да се реформират. Пример за това е Босна и Херцеговина, която постигна важно вътрешнополитическо съгласие, за да се приближи към НАТО“. Това заяви министър Николай Младенов в Брюксел на заседание на Североатлантическия съвет. Той се застъпи за скорошно стартиране на Програмата за действие за членство на Босна и Херцеговина, защото „сега е наш ред да окуражим техните усилия“. Младенов подчерта, че подкрепата за Босна и Херцеговина ще е добра новина и за целия регион.

    Силната ангажираност на България с бъдещата евроатлантическа интеграция на страните от Западните Балкани и в частност на Босна и Херцеговина бе потвърдена на инициирана от министър Младенов среща по Босна и Херцеговина с участието на група страни-членки. „Историята на 15-годишните отношения между Алианса и Русия и напредъкът на практическото ни сътрудничество са достатъчно стабилна основа за засилване на взаимодействието по всички аспекти на нашето партньорство, включително и по тези, по които мненията ни се различават“, отбеляза българският външен министър на Съвета НАТО-Русия. Като такива области той очерта Грузия и Сирия, отбелязвайки същевременно постигнатия общ напредък по Афганистан. Ние сме демократични държави и затова трябва да подкрепяме правото на сирийския народ да избира своето управление, заяви Николай Младенов. Той призова за пълно прилагане на плана на Кофи Анан за Сирия.

    На заключителното заседание с участието на държавите извън НАТО с принос към ISAF външните министри потвърдиха ангажиментите от Лисабон за завършване на прехода и предаване на отговорността за сигурността на Афганистанските сили за сигурност (АСС). Обсъдено бе  продължаването на подкрепата за страната и след края на 2014 г., главно чрез подготовката и обучението на АСС и финансовата им поддръжка. В рамките на Съвета министър Младенов разговаря в отделни срещи с колегите си от Австралия, Грузия и Гърция. Заедно с министър Ангелов се срещнаха и с министрите на външните работи и на отбраната на Турция. Срещата в Брюксел на равнище министри на външните работи и на отбраната бе важен етап в подготовката на Срещата на върха на Алианса на 20-21 май т.г. в Чикаго.

     

    Източник:   Дирекция „Информация и комуникация“ на МнВР

  • Управляващите стартират подмяна на личните карти с електронни

    Първите 5000 документа с чип ще бъдат издадени през пролетта на 2013 г., а останалите – след 2015 г.

    Още преди да е приключила настоящата кампания по подмяна на личните карти, управляващите в България дадоха знак, че съвсем скоро предстои нова – след 3-4 г. ще трябва да имаме електронни карти с чип. Това стана ясно от думите на зам.-министъра на транспорта Валери Борисов при отварянето на офертите в търга за е-идентификация, SMS общуване с администрацията и онлайн референдуми. Първите прототипни 5000 електронни карти с чип ще бъдат издадени още до пролетта на 2013 г. Как ще бъдат разпределени сред населението и колко точно ще струват, засега не е ясно. Борисов каза само, че ще се стремят цената да бъде по-ниска от сегашната, която е 18 лева. През 2015 г. ще има готовност и за масова смяна на личните карти с електронни. Това обаче няма да стане задължително и наведнъж, а хората ще бъдат привличани с екстри.

    Голямата подмяна на личните документи бе направена в периода 1999-2002 г. Сега приключва акцията по смяната на личните карти, които са с валидност 10 години, и огромният брой от тях ще изтекат чак през 2019-2022 г.

    Електронната карта ще работи на принцип, подобен на дебитните карти. На чипа ще се записва номер, който ще играе ролята на ЕГН пред различните системи. Идентификацията на всеки човек ще се осъществява с четец, който ще бъде част от комплекта, предоставян от фирмата изпълнител.

    Според зам.-министър Борисов новите карти ще бъдат удобство, тъй като употребата им ще бъде възможна и след работно време на различните администрации. Той даде пример с получаването на удостоверение за адресна регистрация от общината – с новата електронна идентичност гражданите ще си спестяват ходенето дотам.

    Ще се разработи и система за мобилно проследяване чрез SMS на подадените заявления. Идеята е при ползването на всяка е-услуга потребителят да получи по два SMS-а. Единият ще съобщава входящия номер на документа, подаден електронно, а другият ще известява, когато е готов отговорът му. Тази опция обаче ще работи само със системите, които са интегрирани към е-управлението. За максималното скъсяване на дистанцията между народа и управляващите пък ще се правят онлайн референдуми и дискусии.

    Въпреки че е-управление предвижда значително улесняването на административните дейности, следователно и намаляване на документите, които се подават за различни услуги, административните такси няма да отпаднат. Валери Борисов спомена, че е възможно те да са с около 30% по-ниски.

    Целият проект е на стойност почти 12 млн. лв., които се осигуряват от оперативна програма „Административен капацитет“(ОПАК). Въпреки тази внушителна сума за четири от общо осемте позиции в търга за е-правителство имаше по един кандидат. Участниците обясниха този факт с ограничението всяка фирма да може да кандидатства само за една от обособените позиции. Крайният срок за изпълнение на задачите е 20 февруари 2013 г.

    Кандидати за поръчката за издаването на електронни карти на стойност над 2 млн. лв. са „Инфрасофт Интернешънъл“, „Сирма солюшънс“ и „Борика – Банксервиз“. Победителят ще трябва да предложи модела на изготвяне на прототипните 5000 е-карти и да създаде регистър за е-идентичност. Т.нар. „Единно звено за контакт“ пък ще надгражда портала за е-управление, за което се дават около 2 млн. лв. Тук кандидати са „Стемо“ и „Атос Ай Ти Солюшънс енд Сървисис“. Оферти за изготвяне на SMS връзката на гражданите с администрацията за 740 000 лв. подадоха обединението „SBD“ и „Консорциум Ита груп контрая“.

    1.47 млн. лв. ще отидат за изпълняването на най-желаната позиция – за онлайн референдуми и дискусии. Плановете са в бъдеще тази платформа да бъде основа за създаването на онлайн гласуване за избори. Кандидатите за нея са трима – консорциум „Е-демокрация 2012“, „Матерна България“ и обединение „Декарт – Лафит“.

     

    Илина Режева,

    в. „Сега“

  • С „Димитровче“ на турне до Чикаго и назад

    Моника Мирчовска,  Bulgarianflame.com

     

    Църквата “Св. Димитър” е разположена на широко, красиво и просторно място в Брамтън, близо до Торонто. Тя се забелязва отдалече с нейната уникална постройка. Впечатлявайки с размерите си, тя е просторна и обширна не само отвън, но и отвътре. Изключително модерна, съвременна и функционална, тя помещава в себе си освен самия храм, и няколко помещения за българското училище, и голяма зала за бизнес срещи и забавления. Именно в тази удобна зала си уреждат срещи вече няколко поколения български емигранти, идвайки не само от самия Торонто, но и от близките предградия на големия град.

    Една църква извън границите на България се строи не единствено, за да се проповядва в нея Християнската вяра. Мисията на една добра църква зад граница преди всичко се състои в това да привлича колкото се може повече българи, да ги обединява, да ги обогатява, да ги възпитава в български дух и традиции. Ако това е мерилото, то българската църква „Св. Димитър”, построена от семейство Каневи и подарена на българската общност в Торонто, отдавна е изпълнила своята мисия. През годините в църквата са се сменяли духовници и навярно ще идват нови и нови, които ще укрепват и ще обогатяват вярата ни в Бога; през годините са се сменяли председатели и учители, преподавали усърдно български език на нашите деца; през годините са се сменяли настроения, виждания и философии. И нищо чудно в това! Времето около нас тече и ние самите неизбежно сме подложени на промени. Това, обаче, което остава недокоснато от промените на времето е ЛЮБОВТА на българина към българския фолклор, към българската народна музика, народните танци, народните песни, обичаи и традиции.

    Ето тук, в българската църква „Св. Димитър”, идват много емигранти именно, за да потанцуват и да тропнат едно хубаво българско хоро, независимо от това дали са професионалисти или начинаещи, независимо дали са стари или нови емигранти, независимо от тяхната вяра и настроения. Те идват тук, за да срещнат приятели, за да обменят новини и да научат нещо ново. А винаги има какво ново да се научи в областта на българския фолклор! Ръководител на малката групичка танцьори още от самото начало е Димитър Минков-Митко. Винаги широко усмихнат и добронамерен, той привлече с професионализма си много хора от всички възрасти. Вече втора година след трудното начало, той се радва на голяма популярност сред българските емигранти.

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    При основаването в групата танцуват само двама професионални танцьори – той самият и Емилия Дамянова. Много скоро групата набъбва и днес тази малка трупа от плахи танцьори е вече голяма и стабилна формация с богато изграден репертоар. Мало и голямо се събира всеки петък в залата на църквата, за да тропне кръшно българско хоро. Така, с голяма любов и внимание, Митко успя да завладее сърцата дори и на онези, които не познаваха българския фолклор, дори и на онези, които идваха само да „погледат”. Заразителен с изпълненията си, той с голямо търпение обучаваше и тези, които трудно подхващаха хорото. И така, ден след ден… месец след месец…

    Димитър Минков-Митко с много труд и постоянство успя да изгради великолепния танцов състав „Димитровче”. В него рамо до рамо в синхрон прекрасно танцуват професионални и непрофесионални танцьори, влагайки голямата си страст и любов към българското уникално изкуство. Научени да танцуват с усмивка и настроение, танцьорите „Димитровче” създават свой стил на изпълнение и хореография, който много се харесва. За това свидетелстват техни участия по български събития, български сватби и събирания. Така ги забелязват и техните колеги от Чикаго.

    На 31 март в Чикаго, САЩ, се проведе Вторият български танцов фестивал „Верея ‘2012”, където официално бе поканен да участва в надиграването и “Димитровче”. На фестивала присъстваха фолклорни състави от Сан Франциско, Сент Луис, Монтреал. Самият домакин – Чикаго бе представен с 4 групи танцови състава, от които танцовият състав „Верея” с ръководител Константин Маринов, пое изцяло домакинството и съответно разходите по целия фестивал. Конкуренцията на сцената наистина бе голяма, но изпълнението на нашия фолклорен състав „Димитровче” грабна сърцата на българите. С жив оркестър и изпълнение на народна песен на фолк-бенд „Димитровче”, те откриха с „Шопски танц”. Пъстри български носии, великолепно изпълнение красиви български моми и левенти, кръшна българска музика изпълниха цялата зала. Лицата на хората се озариха от усмивки, а мнозина не удържаха на българските ритми и станаха да танцуват.

    Tака „Димитровче” завърши успешно своето първо „задгранично” турне. С чудесното си изпълнение този млад танцов състав постигана най-трудния успех – с лекота спечели любовта на публиката и с лекота я „ зарази” с неустоимите български национални ритми. На добър час на „Димитровче” по големите сцени, които, съм убедена, тепърва предстоят! На добър час!

     

  • Пазете се от криворазбрано състрадание

    ЩЕ МУ РЕЖА ноктитеее, крещи млада майка от прозореца на жилището си в Чикаго един съботен следобед. Минувачи поглеждат учудено нагоре. Това е Милена от България, която се опитва да изреже ноктите на тригодишния си син Тошко. Той така пищи и се съпротивлява, че съседите няколко пъти викат полицията и социалните служби. След третия случай българката разрешила проблемната ситуация като оповестявала намеренията си, крещейки през прозореца! Оттук нататък всичко било наред. Законите, които са измислени в тази страна да защитават човека и природата, до такава степен са се изкривили, че спокойно можеш да изгубиш детето си, работата си, папагала си, свободата… почти всичко. Перверзната състрадателност и милосърдие са фалшиви и опасни за човека, вместо да е обратното! Всеки знае подобни ненормални американски сюжети.

    Заключение – патологично милосърдие, създадено от законите на държавата.

    В село до Стара Загора в къщата си хора сушат на двора риболовна мрежа, нощна птица се блъсва и оплита. Те я откачат 10 минути след случката и започват да я „спасяват“, давайки й топла супичка, защото времето е студено, да се загрее животинката. След няколко часа тя умира. Разказват случката на техен познат ветеринар. Той им обяснява, че това са диви животни и не могат да ядат човешка храна! Съдбата за куриоз създава на същото семейство нова ситуация след месец. В ръцете им попада ранена чайка. Семейството предприема мерки от състрадателност и я нахранва с риба, която преди часове са хванали на реката. За да е по-вкусна я пържат. Птицата умира след час.

    Заключение – патологично състрадание, произтичащо от невежество.

    Ела, котенце, ела мамо, говори с предиханен възторг възрастна жена на седем кучета на ул. „Париж“ до националната опера. Говорещата с животните прилича на балерина в пенсия, красива за възрастта си. В движенията й има аристократичен финес. Минавайки, им пресякох пътя. Незнайно защо, кучетата не харесаха нещо в сутрешната ми недодяланост и започнаха колебливо да лаят. По най-пенсионерския начин й казах, че могат да ухапят някое дете. Последва ураган от псувни, които и най-професионалният простак не може да измисли в такава поредица и стил. Дори песовете спряха да лаят, за да слушат речта на дамата. Видях я преди няколко месеца в психиатрично заведение в провинцията. Имаше същото мило излъчване, говорихме пет минути най-общи приказки, ни помен от лудост. Попитах лекарите защо е там, а те отговориха, че има лека форма на шизофрения и е направила поразии преди време, била е агресивна и т.н. Исках да разбера какво е това „т.н.“, но не ми казаха.

    Заключение – патологична любов към животните.

    С тези три примера няма да изправя ненормалностите в обществото, нито ще трогна някоя сектантска организация, защитаваща белоопашатите северноамерикански хлебарки. Ако има време да се изследват по-детайлно дебрите на определен тип милосърдие, ще се окаже, че всички тези страдания и залитания са компенсация за нещо празно, изгубено, а може би и сексуално.

    Как да разпознаем подобни хора и да се пазим, когато те изглеждат съвсем съвсем истински? Как да разберем любовта между стопанка и 10 котки, от които блокът мирише на софийския зоопарк. Как да обясниш на любящия родител да не разрешава на домашния любимец, който преди малко е душил събратята си по задника в парка, да не скача в детското креватче и да ближе бебето по носа. Как да кажеш на самодоволния цървул с породистото си последен модел куче, че не трябва да го пуска без намордник по градинките, как? Ами, няма как!

    Милосърдие, толерантност, състрадателност! Толкова много пари са минали през тези думи, толкова много мъка, лъжа, лудост, полза, глупост и т.н.!

    Все пак искам да кажа: ненормално е да бъдеш изяден в днешни дни от куче, тигър, чакал или глътнат от боа пред БНБ например! Но ако все пак това се случи, трябва да означава само едно. Че си дълбоко в тайгата или си загубен в саваната в техния идеален център! А не в центъра на София!

     

    Пиер Петров,

    в. „24 часа“

  • Защо талантливите млади учени напускат България

     Проф. дфзн Николай В. Витанов*, в. „Дневник“

     

    Повечето обещаващи млади учени в Румъния и България емигрират, щом могат, а малцина се връщат. Това пише престижното научно списание „Нейчър“ в коментaр на проблемите на научната общност в България и Румъния в началото на 2011 г. Има отделни проблясъци, но множество учени от „старата гвардия“ не произвеждат резултати, съпротивяват се на въвеждането на международните стандарти в научните изследвания и блокират достъпа на нови хора, пишат още от списанието.

    Два абсурдни случая

    На 3 април д-р Андон Рангелов, гл. асистент във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ), е извикан във фонда „Научни изследвания“ на Министерството на образованието (МОМН) и му е съобщено, че трябва да върне всички предоставени средства от 30 хил. лева по спечелен от него проект до три дни, защото научната дейност по проекта е оценена отрицателно. Същата научна дейност включва девет статии в реномирани световни научни списания за 18 месеца при заложена цел от три статии в проекта му. Една от тези статии е в най-реномираното списание по физика, Physical Review Letters, а две други са в най-реномираното списание по оптика, Optics Letters. Едновременно с това, Андон има одобрен световен патент за безжично пренасяне на енергия. В резултат той е избран за млад учен на 2011 г. на Физическия факултет на СУ.

    В същата ситуация е и гл. ас. д-р Венелин Кожухаров, но неговият проект за сумата от 70 хил. лв. е оценен като незадоволителен при пет публикации, одобрен и завършен дизайн на детектор за експеримент в ЦЕРН и повече от десет доклада на международни форуми.

    Процедурата на фонда не предвижда обжалване на решението. Прилича на първоаприлска шега, само че не е. Следва скандал, а абсурдът, в който двамата са поставени, илюстрира много точно някои от основните проблеми на българската наука.

    Някои от нередностите във фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) на МОМН станаха достояние на широката общественост благодарение на скандалните разкрития на бившия му управител проф. Емил Хорозов. През фонда минават десетки милиони левове, отделяни целево от бюджета за наука, а сред основните му цели е въвеждането на конкурсно и конкурентно начало във финансирането на науката.

    Всеки от двамата млади учени е написал проект, който е одобрен от ФНИ, като финансирането е разделено на две части, втората от които се изплаща след одобрение на постигнатото за първия етап на проекта. Андон Рангелов предава отчета си в края на август 2011 година, а решение няма повече от седем месеца, въпреки че втората част на проекта му трябва да започне след шест месеца. Отчетът му е даден за разглеждане на двама рецензенти, а цялостната му оценка се прави от Комисията по природни науки към ФНИ. Междувременно, на два пъти се изискват допълнителни разяснения, но Андон няма информация нито за съдържанието на рецензиите, нито за оценката на Комисията. Хронологията е много подобна и при Венелин Кожухаров.

    След абсурдната ситуация, в която са поставени двамата млади учени, новото ръководство на ФНИ им позволява да подадат възражения срещу анонимните рецензии, след които правдата се надяваме да възтържествува, макар ситуацията да остава неясна. Въпреки че този случай вероятно ще намери решение, е наложително да се решат

    Системните проблеми

    На първо място, липсват каквито и да е критерии за оценка на изпълнението на проектите. Всеки проект има заложени цели и работна програма, но ФНИ няма ясни критерии какво означава те да са изпълнени. В конкретния случай изпълнението на тези цели и тази програма обаче нямат никакво значение за рецензентите (или рецензента) на горните два проекта. Те признават, че целите и програмата са изпълнени, но независимо от това дават незадоволителна оценка.

    На второ място, липсва прозрачност – самият състав на Комисията по природни науки е най-дълбоко пазената тайна в наблюдаемата част на вселената. Съставът й не може да бъде намерен в интернет по никакъв начин, а от ФНИ отказват да дадат тази информация.

    На трето място, не са ясни критериите за избор на членове на комисията. Според неофициални данни (официални липсват) някои от тях нямат научни публикации в реномирани списания от 2004 г., но независимо от това дават отрицателна оценка на млади учени с девет публикации в последните 18 месеца. Също така съгласно утвърдените международни практики в природните науки за експерт в дадена област се счита човек, който има научни публикации в съответната област през последните 5 години (а в някои развити държави се иска за последните 2 години). Част от членовете на тази комисия нямат нищо общо с това всеизвестно условие за научна компетентност. Андон Рангелов е специалист по квантова оптика, а Венелин Кожухаров – по физика на елементарните частици. В Комисията по природни науки липсват експерти в тези области на физиката, но независимо от това има индикации, че част от рецензентите са именно измежду членовете на комисията. Изглежда не е без значение фактът, че рецензирането на проекти се заплаща нелошо за българските стандарти. В тази връзка естествено възниква въпросът дали не е редно да се преразгледа съставът на тази комисия.

    На четвърто място, в процедурите на ФНИ не е заложена възможност за възражение. Комисията по природни науки приема оценките на Андон Рангелов през октомври 2011 г., а на Венелин Кожухаров  през март 2012 г. Младите учени нито са поканени да отговорят на критиките в рецензиите, нито дори са уведомени. В началото на април 2012 г. те просто биват извикани във ФНИ, за да им се съобщи, че трябва да върнат въпросните суми. При отказ от тяхна страна се задействат механизмите за събиране на държавни вземания.

    Отговорността

    Не на последно място, не е ясна професионалната и етичната отговорност на рецензентите. Всеки поне малко компетентен човек в природните науки веднага би преценил, че въпросните два проекта при нормални обстоятелства и при компетентна и обективна комисия биха били кандидати за най-добър проект на годината. Според слухове, Комисията неформално е решила положителна оценка да се дава на проект, който отчита поне две статии в импактни списания. Очевидно, в случая тя не е спазила дори своите собствени критерии, което поставя въпроса за отговорността на рецензентите, които могат да злоупотребяват с положението си, криейки се зад анонимността. При доказана злоупотреба в нормалните държави, учените биха загубили както възможността да участват в подобни комисии, така и академичните си длъжности и дори научни степени.

    Накрая, оценките не са независими. Дори бегъл прочит на рецензиите установява веднага, освен тяхната очевидна злонамереност и некомпетентност, също и поразяващия факт, че си приличат като две капки вода. Набива се на очи изводът, че изглежда едно и също лице е писало и четирите рецензии, или поне е повлияло на другия/те рецензент/и. Необходимо е процедурите на ФНИ да осигуряват както формална, така и реална независимост на експертните оценки, иначе отново ще стигаме до подобни ситуации.

    От активността на академичната общност и политиката на новото ръководство на ФНИ зависи дали тези два скандални случаи с едни от най-обещаващите млади български физици ще бъдат забравени или ще бъдат взети решителни и категорични мерки. Не трябва да се позволява на един или няколко души, които се крият зад анонимността на рецензиите, да продължат да тровят българската наука и да убиват в зародиш плахите опити на една шепа способни млади хора да надскочат родната посредственост. В противен случай, тези учени вероятно ще последват написаното в списание „Нейчър“ и ще емигрират там, където трудът им ще бъде оценен обективно от компетентни и добронамерени учени.

     

    * Авторът е професор по физика и заместник декан на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ по научна и проектна дейност. Носител е на наградата „Питагор“ за 2008 г. за най-добър ръководител на докторанти в България.

  • Pedophiles want same rights as homosexuals

    by Jack Minor

    Using the same tactics used by “gay” rights activists, pedophiles have begun to seek similar status arguing their desire for children is a sexual orientation no different than heterosexual or homosexuals.

    Critics of the homosexual lifestyle have long claimed that once it became acceptable to identify homosexuality as simply an “alternative lifestyle” or sexual orientation, logically nothing would be off limits. “Gay” advocates have taken offense at such a position insisting this would never happen. However, psychiatrists are now beginning to advocate redefining pedophilia in the same way homosexuality was redefined several years ago.

    In 1973 the American Psychiatric Association declassified homosexuality from its list of mental disorders. A group of psychiatrists with B4U-Act recently held a symposium proposing a new definition of pedophilia in the Diagnostic and Statistical Manual of Mental Health Disorders of the APA.

    B4U-Act calls pedophiles “minor-attracted people.” The organization’s website states its purpose is to, “help mental health professionals learn more about attraction to minors and to consider the effects of stereotyping, stigma and fear.”

    In 1998 The APA issued a report claiming “that the ‘negative potential’ of adult sex with children was ‘overstated’ and that ‘the vast majority of both men and women reported no negative sexual effects from childhood sexual abuse experiences.

    Pedophilia has already been granted protected status by the Federal Government. The Matthew Shephard and James Byrd, Jr. Hate Crimes Prevention Act lists “sexual orientation” as a protected class; however, it does not define the term.

    Republicans attempted to add an amendment specifying that “pedophilia is not covered as an orientation;” however, the amendment was defeated by Democrats. Rep. Alcee Hastings (D-Fl) stated that all alternative sexual lifestyles should be protected under the law. “This bill addresses our resolve to end violence based on prejudice and to guarantee that all Americans, regardless of race, color, religion, national origin, gender, sexual orientation, gender identity, or disability or all of these ‘philias’ and fetishes and ‘isms’ that were put forward need not live in fear because of who they are. I urge my colleagues to vote in favor of this rule.”

    The White House praised the bill saying, “At root, this isn’t just about our laws; this is about who we are as a people. This is about whether we value one another – whether we embrace our differences rather than allowing them to become a source of animus.

    Earlier this year two psychologists in Canada declared that pedophilia is a sexual orientation just like homosexuality or heterosexuality.
    Van Gijseghem, psychologist and retired professor of the University of Montreal, told members of Parliament, „Pedophiles are not simply people who commit a small offense from time to time but rather are grappling with what is equivalent to a sexual orientation just like another individual may be grappling with heterosexuality or even homosexuality.
    He went on to say, „True pedophiles have an exclusive preference for children, which is the same as having a sexual orientation. You cannot change this person’s sexual orientation. He may, however, remain abstinent.
    When asked if he should be comparing pedophiles to homosexuals, Van Gijseghem replied, „If, for instance, you were living in a society where heterosexuality is proscribed or prohibited and you were told that you had to get therapy to change your sexual orientation, you would probably say that that is slightly crazy. In other words, you would not accept that at all. I use this analogy to say that, yes indeed, pedophiles do not change their sexual orientation.”

    Dr. Quinsey, professor emeritus of psychology at Queen’s University in Kingston, Ontario, agreed with Van Gijseghem. Quinsey said pedophiles’ sexual interests prefer children and, „There is no evidence that this sort of preference can be changed through treatment or through anything else.

    In July, 2010 Harvard health Publications said, “Pedophilia is a sexual orientation and unlikely to change. Treatment aims to enable someone to resist acting on his sexual urges.

    Linda Harvey, of Mission America, said the push for pedophiles to have equal rights will become more and more common as LGBT groups continue to assert themselves. “It’s all part of a plan to introduce sex to children at younger and younger ages; to convince them that normal friendship is actually a sexual attraction.”

    Milton Diamond, a University of Hawaii professor and director of the Pacific Center for Sex and Society, stated that child pornography could be beneficial to society because, „Potential sex offenders use child pornography as a substitute for sex against children.
    Diamond is a distinguished lecturer for the Institute for the Advanced Study of Human Sexuality in San Francisco. The IASHS openly advocated for the repeal of the Revolutionary war ban on homosexuals serving in the military.
    The IASHS lists, on its website, a list of „basic sexual rights“ that includes „the right to engage in sexual acts or activities of any kind whatsoever, providing they do not involve nonconsensual acts, violence, constraint, coercion or fraud.“ Another right is to, „be free of persecution, condemnation, discrimination, or societal intervention in private sexual behavior“ and „the freedom of any sexual thought, fantasy or desire.“ The organization also says that no one should be „disadvantaged because of age.

    Sex offender laws protecting children have been challenged in several states including California, Georgia and Iowa.

    Sex offenders claim the laws prohibiting them from living near schools or parks are unfair because it penalizes them for life.

    Published by:  greeleygazette.com/press/

  • Филипинците – най-набожни, скандинавците били атеисти

    Филипинците са най-вярващият народ в света – за разлика от скандинавците или жителите на страните от бившия Източен блок, показва американско изследване. Авторите на проучването отбелязват и че колкото по-стар е човек, толкова повече вярва в Бога.

    Страните, чиито жители вярват най-много в Бога, са най-често католически, главно развиващи се страни. Към тях се присъединяват САЩ , Израел и Кипър.

    Около 94% от филипинците „винаги“ са били вярващи, следвани от чилийците с 88 % и 81 % от американците. В другата крайност са германците от бившата ГДР и чехите, при които едва 20 % вярват в Бога. Според изследването най-атеистичните страни са скандинавските и тези от бившия Източен блок.

    Вярата в Бога намалява във всички изследвани страни без Русия, Словения и Израел. За сметка на това най-силно вярващи са възрастните хора. Средно 43% от хората на 68 и повече години са сигурни, че Бог съществува – спрямо 23% сред хората до 27 години. „Вярата се засилва най-много на 58 години и повече. Това дава основание да се смята, че тя нараства с наближаването на смъртта“, коментира авторът на доклада Том Смит. / Vsekiden.com

  • ГЕРБ ще бори изборните престъпления със СРС-та

    Управляващите няма да променят текстове за бюлетините, законът бил добър

    Изготвяйки своите предложения за промени в дълбока тайна, управляващата партия ГЕРБ е твърдо решена да се съобрази с единствената оспорвана от опозицията препоръка на международните наблюдатели от ОССЕ за Изборния кодекс – разследването на купуване на гласове със СРС, научи блогът “Отворен парламент – граждански гласове”.

    Така с промени в Наказателния кодекс мнозинството ще разреши подслушването преди и по време на предизборната кампания. Замисълът им обаче е бръмбарите да се прилагат “не при всеки продаден глас”, а само за тежките престъпления срещу избирателните права на гражданите, обясниха управляващите.

    Според опозицията пък тази идея ще доведе до масово подслушване на политическите противници на ГЕРБ.

    “Доста сме скептични към една такава промяна, защото вместо да се ползва наистина за разкриване на престъпления, един такъв способ ще бъде употребяван само в услуга на управляващите”, заяви пред Mediapool депутатът от левицата Мая Манолова.

    “Нека преди да направим такива кардинални промени в законодателството да чуем отчет и анализ на МВР за дейността им по време на предишните избори. Тогава вътрешният министър Цветанов отчете колосална дейност със заловени купувачи на гласове – да каже какво се случва с тези преписки”, призова Манолова. По думите й БСП са силно скептични към разследване на изборни престъпления със СРС-та и заради съвместяването на длъжности от страна на вицепремиера, който освен министър на вътрешните работи оглавява традиционно и предизборния щаб на ГЕРБ.

    “Ще се намери официален повод да се пресират всички опоненти и отново ще се търси служебна победа”, допълни народният представител.

     

    ЦИК с открити заседания и на самотек

    Управляващите възнамеряват да “разсекретят” официално иначе незасекретените стенограми на Централната избирателна комисия. На изминалите избори от ЦИК категорично отказаха да публикуват протоколите си, защото нямало изрично разписан текст в Изборния кодекс.

    Месеци след това от комисията уточниха, че въпреки липсата на такъв текст, няма пречка разговорите между членове на комисията за едно или друго решение да бъдат качени на интернет страницата на ЦИК. До момента обаче това не е направено, като обясненията им са, че решението не е формализирано.

    В началото на февруари тази година по време на парламентарен дебат, председателят на правната комисия и основен създател на Изборния кодекс Искра Фидосова се ангажира лично да внесе предложение за промяна на закона – изричен текст, който да регламентира “разсекретяването” на стенограмите.

    След това сред мнозинството се заговори, че такава промяна няма да бъде гласувана. Източници от ГЕРБ заявиха обаче, че стенограмите ще се публикуват, а заседанията на ЦИК вероятно ще бъдат открити за НПО и медии.

    Всички останали критики към Централната избирателна комисия обаче от управляващите смятат за технически и затова не предвиждат ревизия на нормативния акт. Оказа се, че ГЕРБ не се тревожат от забележките за експертността на ЦИК или от твърденията, че е необходимо администрацията да бъде постоянна, а не имитация на постоянна.

    Мнозинството няма да се съгласи и с препоръката на ОССЕ на ключови места в ЦИК и нейните подразделения да се назначат кадри на опозицията, за да се премахне усещането, че се вземат политически мотивирани решения.

    Няма да се пипа и текстът от закона, регламентиращ отказа на изборната администрация да вземе решение ако на заседанието на присъстват 2/3 от комисията, което бе критикувано и от Венецианската комисия по време на писане на кодекса.

    Според управляващите всичко това са “организационни-технически въпроси”, които ще се изгладят с течение на времето.

     

    Медийната среда и прозрачните бюлетини – все същите

    От мнозинството в парламента не възнамеряват да мислят механизъм, чрез който да се спази препоръката на международните наблюдатели за ясно разграничаване на информационните от рекламните политически текстове в медиите.

    “Може би ЦИК може да се намеси с някакви решения за различните видове избори, но ние не можем да регулираме медийното съдържание”, обясниха от ГЕРБ, без да става ясно как Централната избирателна комисия ще се занимава с медиен анализ.

    ”Правната рамка за медиите трябва да гарантира пълна свобода за журналистите да отразяват кампанията, особено в публичните оператори”, записа в препоръките си ОССЕ. В доклада на наблюдателите от началото на януари се настоява за равнопоставено отразяване на всички кандидати, за да бъдат предпазени журналистите от ”външни влияния”.

    Месец по-късно по време на дебатите в парламента за кодекса и провеждането на вота, от ГЕРБ категорично отказаха медийната комисия в парламента да излезе със становище и предложения. Три месеца по-късно става ясно, че ГЕРБ не желаят да се правят промени в тази част от закона.

    Друг момент от нормативния акт, който изобщо няма да бъде пипан е текстът, уреждащ бюлетините. След като от много градове в страната постъпиха оплаквания за прозрачни изборни книжа, управляващите са преценили, че въпреки нарушената тайна на вота, законът, регламентиращ използването на 120 грамова хартия на бюлетината е чудесен и няма нужда от ремонт.

    Другата препоръка, посочена от ГЕРБ като невъзможна, е разрешаването за провеждане на предизборна кампания на майчин език, различен от българския. “Ще се сблъскаме с Конституцията, в която като официален език е записан българския”, обясниха от управляващите, но посочиха, че така или иначе досега никой, включително и те не са санкционирали ДПС например за водене на кампания на турски.

    Работата по Изборния кодекс ще започне в последната седмица на април в правната комисия, което няма да даде никаква възможност за дебат – на 3 май изтича срокът, определен от парламента, в който правната комисия трябва да предложи решения, адресиращи препоръките на доклада на ОССЕ.

     

    Полина Паунова,

    Оpenparliament.net

  • Страсбург постави България под „засилено наблюдение“

    България се класира на трето място сред 47 държави от Съвета на Европа (СЕ) по „засилено наблюдение“ за неизпълнение на решенията на Европейския съд за правата на човека, пише днес в. „Сега“. На нея се падат 9% от казусите, докладвани като заслужаващи специално внимание от Комитета на министрите, който е изпълнителният орган на СЕ. Преди нашата държава се нареждат само Турция (13%) и Русия (12%), а в позорната десетка след нея са Украйна (8%), Италия, Молдова и Полша (по 7%), Румъния (5%) и Албания и Гърция (по 4%). На всички останали 37 държави в СЕ се падат 24% от делата под „засилено наблюдение“.

    Класацията е направена в доклад на Комитета на министрите, който обобщава резултатите от приложената за първи път през 2011 г. нова процедура за наблюдение на спазването на решенията на съда в Страсбург. Тя раздели казусите на три категории: под „засилено наблюдение“, под „стандартно наблюдение“ и „изолирани“. В засиленото наблюдение попадат всички пилотни решения на съда, които показват по кои нарушения отделните държави са се превърнали в рецидивисти и са изчерпали търпението на съда.

    През 2011 г. Страсбург е издал само 5 пилотни решения, от които две се падат на България („Димитров и Хамънов“ за бавно правосъдие по наказателни дела и „Фингер“ – за мудност по гражданско дело). В момента пред Комитета на министрите има 106 такива български дела, за които съдът вече се е произнесъл, но решенията му още не са изпълнени. Отделно има 26 дела за прекомерно използване на оръжие при арестите, 18 дела са за лоши условия в затворите, 10 дела са за липса на правна защита при експулсиране на чужденци и 4 дела са за недостатъчни гаранции за гражданските права при използване на специални разузнавателни средства. На засилено наблюдение подлежи изпълнението и на присъди, които изискват законови и структурни промени в съдебната система, както и индивидуалните казуси, които не търпят отлагане.

    От няколко години България редовно е в първата десетка на държавите по брой осъждания за нарушени основни човешки права съгласно статистиката на съда.Сега обаче за първи път е огласена статистика и от Комитета на министрите, която показва, че държавата ни заема и водещо място по неизпълнение или бавно изпълнение на присъдите. Най-често става дума за забавени плащания на присъдени обезщетения.

    Миналата година е имало 81 казуса, по които въобще не е било извършено дължимото плащане, 19 плащания са били закъснели, а 58 са били навременни. По брой на протаканията държавата е на 6-о място в европейската класация, изпреварена от Турция, Полша, Русия, Украйна и Италия. Именно забавянето на плащанията обяснява защо през 2011 г. държавата е дала по-малко обезщетения (731 302 евро), отколкото през 2010 г. (1 032 581 евро), въпреки че броят на делата, чието изпълнение се контролира от Комитета на министрите, е нараснал от 302 на 344. В тези бройки са се увеличили и т.нар. „водещи дела“ с голяма значимост – от 98 през 2010 г. на 116 през 2011 г.

    Двете пилотни дела от 10 май 2011 г. срещу България бяха съпроводени с изискването държавата да въведе в срок до една година национална система за обезщетяване на жертвите на нейното бавно правосъдие, за да не се трупат пред съда в Страсбург еднотипни казуси, където и без това в момента отлежават 600 жалби заради муден съд. Преди две седмици правосъдното министерство предложи промени в Закона за съдебната власт, които предвиждат обезщетения до 10 000 лева за пострадали граждани, без да се налага да водят специални дела. Сумата е съобразена с присъжданите обезщетения в Страсбург, вариращи най-често между 5000 и 15 000 евро. Според практиката на Европейския съд, която ще е определяща и за съдебния инспекторат, всяко дело, продължаващо над 6 години, ще се смята за забавено.

    С новата процедура българите ще имат възможност да претендират по-бързо, но за по-малки обезщетения – до 6 месеца от подаването на мотивирана жалба до съдебния инспекторат. Делата пред Страсбург продължават между 4 и 6 години. Така законопроектът създава процедура за изплащане на обезщетения, без да се минава през съда. Жалбите ще се разглеждат от своеобразен състав от един инспектор и двама експерти. Окончателното им решение ще се одобрява и от главния инспектор, който ще предлага на жалбоподателя споразумение за изплащане на обезщетение. Ако предложението бъде прието, той ще се лишава от право да съди държавата, но ако не е доволен, може да предприеме действия пред българския съд или пред съда в Страсбург.

    Източник:  segabg.com

  • Дисциплинират НСО заради гафа с проститутките и гардовете на Обама

    Затягане на дисциплината и събеседване за поведението на гардовете в Националната служба за сигурност е започнало тези дни. Повод за строгите мерки е разразилият се скандал с 11-те агенти от „Сикрет Сървис”, които бяха спипани с проститутки в Колумбия. Гардовете, които отговарят за охраната на американския президент Барак Обама, се забъркаха в гаф, заради който бяха уволнени от агенцията.

    Българските им колеги също неведнъж са били герои на скандали с катастрофи, нерегламентиран бизнес и връзки с подземния свят.

    Причина за скандалите е липсата на закон, който да регламентира службата в НСО. Все по-често се чуват гласове за спешно приемане на закон, за да се избегнат нови нелепи ситуации.

    Американските агенти вече са били лишени от значките и оръжията си, а освен това им е забранено да влизат в каквито и да е обекти, които се контролират от „Сикрет Сървис„. Някои от уволнените може да бъдат реабилитирани, ако се докаже, че са невинни. Медиите в САЩ обаче смятат, че по-скоро ще им бъдат бъдат повдигнати обвинения за криминални деяния.

    Скандалът се разраства и в някои съобщения вече се говори не за 11, а за 20 агенти, които са се отдали на порока, нарушавайки правилата на службата. Цялата схема беше разкрита след като един от агентите, посещавали редовно Hotel Caribe в Картахена, се оказал голяма циция и отказал да даде 50 долара за компанията на една от дамите. Тя се ядосала и звъннала в местната полиция.

    Предполага се, че издънилите се агенти са част от екипа, които осигуряваше безопасността на американския президент Барак Обама по време на срещата на лидерите на държавите от Северна и Южна Америка в Картахена.

    В „Сикрет Сървис“ няма изрично правило, което забранява на агентите да пият и да се възползват от услугите на проститутки, но това е така, защото се определени правила, които по същество изключват подобни развлечения. Смята се, че агент, който е употребил алкохол и се забавлява в женска компания, може да издаде важна информация, свързана с плановете на президента на САЩ. / Фрог Нюз

  • НСИ: Средният годишен доход на лице от домакинство за 2011 г. е 3 937 лв.

    През 2011 г. средният годишен доход общо на лице от домакинство е 3 937 лв., което е с 3.3% повече спрямо 2010 година, съобщиха от НСИ.

    Основната част от този доход – 96.1%, е получена под формата на текущи приходи от работна заплата, пенсии, социални помощи, детски надбавки, както и на приходи от предприемачество и продажба на имущество. Останалата част от отчетения общ доход – 3.9%, се дължи на доход от заеми, кредити и спестявания.

    Работната заплата продължава да бъде основен източник на доход на домакинствата. През 2011 г. работната заплата формира 51.8% от общия доход на домакинствата, а през 2010 г. – 50.9%. В номинално изражение доходът на домакинствата от работна заплата се увеличава. През 2011 г. домакинствата са разполагали средно на лице с 1 960 лв., получени от работна заплата, докато през 2010 г. тези средства са възлизали на 1 857 лв., т.е. доходът от работна заплата се е повишил с 5.5%.

    През 2011 г. се наблюдава понижение на дела на пенсиите като източник на доходи за българските домакинства. Социалните трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетение при безработица и др.) формират 33.3% от общия годишен доход на лице от домакинство през 2011 г., а през 2010 г. този дял е 34.2%.

    През изминалата година продължава тенденцията на намаление на относителния дял на дохода от домашно стопанство в общия доход на домакинствата. За сравнение през 2002 г. този дял е 19.7%, през 2005 г. е 13.4%, а през 2011 г. е едва 1.7%.

    През 2011 г. българските домакинства са изразходвали 3 494 лв. средно на лице, което е с 6.6% повече от 2010 година. Основната част (85-86%) традиционно са похарчени за задоволяване на потребностите, а 5.2% – за плащане на данъци. През 2011 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход достига 36.2%.

    През последната година се увеличават разходите за жилища, вода, електроенергия и горива с 4.9% спрямо 2010 година. Увеличение се наблюдава и при разходите за здравеопазване (с 8.3%), транспорт (с 4.1%) и съобщения (с 5.9%). Относителният дял на разходите за жилищно обзавеждане остава в границите на 3 – 4%. Разходите за свободно време, култура и образование варират в същите граници. Разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия са по-високи – от 4 до 5%. Делът на разходите за облекло и обувки достига 3.0% през 2011 година. Статистическите данни в динамика за по-дълги периоди от време свидетелстват за промени в структурата на потреблението на българските домакинства. През последната година домакинствата намаляват консумацията на хляб и тестени изделия с 1.3 кг и през 2011 г. тя достига 106.7 кг средно на лице.

    Продължава тенденцията на повишаване на консумацията на месо, риба и рибни продукти, плодове и зеленчуци. Известно понижение се наблюдава при консумацията на прясно и кисело мляко, а също и на кашкавал. Понижава се потреблението на цигари от 591 броя на лице през 2010 г. на 547 броя през 2011 година. Намалява и потреблението на алкохолни напитки от 23.6 литра през 2010 г. на 23.2 литра на лице от домакинство през 2011 година. /БГНЕС София /България

     

    Сиромашия! Караме само на „хляб и зъби”

    „Ако има как да карам само на каша от хляб и вода, ще е добре, ще мога поне и сметките да си покривам”, коси се българинът.

    Ядем само „хляб и зъби”, но не сме станали „кожа и кости”. Напротив! Именно защото набиваме само на хляб, затлъстяваме. Друг избор обаче нямаме – без пари толкова!

    Според скорошно официално проучване българинът основно яде хляб, а на второ място – залага на киселото мляко. Причината да пазарува най-вече насъщният е, че за сравнително малко пари може да се насити и да не изпитва глад. Звучи страшно, нали?

    Изключително нездравословно е да се тъпчем с бял хляб – освен че води до затлъстяване, може да причини и куп други здравословно проблеми. Според проучването обаче нашенецът не си гледа в здравната книжка, а в портмонето. „Ако има как да карам само на каша от хляб и вода, ще е добре, ще мога поне и сметките да си покривам. България е в такъв недоимък, че гледаме само да оцелеем ден за ден”, косят се пенсионери във форума на Pravda.bg.

    Гладни лягаме, но си угаждаме?

    Резултатите от проучването предизвикаха бурни коментари в интернет пространството. Според повечето форумци вина за нагъването на „хляб и зъби” има правителството, което не може да осигури стабилна социална политика в страната. Други обаче са на мнение, че българинът сам си е виновен, защото предпочита да дава парите си по кръчми и почивки, отколкото да заделя за качествена храна.

    Здравейте, циркаджии! Защо сега хленчите, че нямате пари, а бързо забравихте как по Великден пръснахте заплатите си за почивка в Гърция”, пише интернет потребител.

    Факт е, че по празниците туроператорите засякоха рекордно движение на българи по границите с Гърция*. Дали и там сме се хранили само с хляб? Вие кажете вярно ли е? Гладни лягаме, но си угаждаме? / Разкрития.ком
    _______________________________
    *Каква степен по Рихтер на журналистическа дивотия! „Около 65 000 българи са прекарали почивните дни по Великден в Гърция, а около 58 000 гърци – в България. Това става ясно от данните на Главна дирекция „Гранична полиция” за пътникопотока през българо-гръцката граница в четирите почивни дни по време на великденските празници.“ (според агенция „Фокус“).
    65,000 ли е целият български народ, та да бъде набеждаван в „угаждане“?! Гьобелс ряпа да яде…

  • Защо България и Грузия са сестри по нещастие

    Скоро излезе един доклад под егидата на ООН, според който по нивото на щастието България е на 147- о място от общо 156 държави. Най-щастливи са обичайните заподозрени – Дания, Норвегия, Финландия, Холандия, Канада и така нататък. Можете да разгледате доклада на адрес:

      http://www.earth.columbia.edu/sitefiles/file/Sachs%20Writing/2012/World%20Happiness%20Report.pdf

    Съседите ни по нещастие са все държави – жертви на геноцид

    граждански войни, кървави диктатури плюс разрушителни земетресения – Конго, Сиера Леоне, Хаити и така нататък. Само една европейска държава ни прави компания – Грузия, която е съвсем, съвсем малко по-щастлива. По скалата от 0 до 10 ние сме някъде около 3,85, а Грузия е около 3,86, – за съжаление докладът не дава точните числа, тези са взети на око от колонките в графиката. Близостта ни по нещастие с Грузия е любопитно съвпадение, тъй като в деня, в който излезе докладът за щастието, нашият премиер бе точно там, срещна се с техния премиер Ника Гилаури и обяви, че между двете държави ще се прокара фериботен мост за втечнен газ.
    Грузия ще засмуква газа по тръба от Азербайджан до свой черноморски терминал, там ще го втечнява и ще ни го праща с кораби.

    Впрочем, докладът на ООН разглежда много и най-различни фактори на нещастието.

    Но пропуска един, който аз бих нарекъл „Фактор на измаменото камилче“. Защото каква по-голяма мизерия от това, да ти обещаят нещо, да повярваш, че аха-аха си го получил, и

    изведнъж – ядец

    Според мен във фактора „измамено камилче“ между нас и Грузия има много здрав мост. Не говоря за газовия мост – той няма да ни огорчи, тъй като никой не го взема насериозно. Общото между двата ни народа е, че ние сме европейските отличници по пазарни реформи, но така и не видяхме обещаните реки от мед и масло. Например ние си приличаме с Грузия по плоския данък върху доходите. Там той е 12 на сто и също бе отчетен като голям успех от световните институции. И въпреки това Грузия е нещастна. Защо? Не знам защо. По принцип би трябвало да е щастлива, тъй като вече три години наред е отличник в доклада за условията за бизнес (Doing business) на Световната банка. Грузия е номер 1 в света по лекотата, с която се регистрира собственост. Номер 4 е по разрешителните за строителство и номер 8 по започването на нов бизнес. Но… продължава да е нещастна заедно с нас и със Сиера Леоне, която бе ударена от гражданска война, геноцид, етническо прочистване и братска помощ от армията на съседна Нигерия, известна с кадифените си ръкавици.

    Докладът е доста дълъг и подробен, но според мен заобикаля най-главното. И няма как да не го заобиколи, тъй като главният му автор е знаменитият Джефри Сакс – бащата на „шоковата терапия“ в Източна Европа. След това той се разкая за греховете си и заяви, че целите му били съвсем други, че не го разбрали правилно. После се отдаде на много по-хуманитарни каузи, като например борбата с бедността, развитието, световната екология и така нататък.

    Но дори да се премени и в екокожа, Сакс си е Сакс

    Той ще извади вода от 9 кладенеца, но няма как да види най-важното – нещастието върви ръка за ръка със социалното неравенство, а то е функция на шоковата терапия и неолибералните реформи, заради които Джефри стана световна знаменитост.

    Един от показателите, по който си приличаме с Грузия, е неравенството в доходите. Коефициентът „Джини“, с който се измерва неравенството, според данните на Световната банка у нас е бил цели 45 процента през 2007 г., докато в Грузия е бил 41 през 2008 г. Това са най-високите стойности в Европа. Да го сравним с най-щастливите държави от класацията. В Дания той е 25 на сто, в Холандия е 31 на сто, в Канада е 33 на сто, в Швеция е 25 на сто, във Финландия е 27 на сто. Можете да разгледате таблиците на адрес:
    http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_income_equality

    По-надолу на същата страница виждаме как този коефициент се влияе от данъците и преразпределението. Тук числата са различни, тъй като коефициентът не е даден като процент, а като десетична дроб, а има и леки разлики в годините. Но картината е същата. В Дания преди облагането коефициентът „Джини“ е около 0,416, след облагането става 0,248. Във Финландия от 0,465 спада на 0,248. В Канада от 0,441 спада на 0,324. В Холандия от 0,426 спада на 0,294. С други думи, данъците и преразпределението в най-щастливите и богати държави намаляват неравенството, кажи-речи, наполовина.

    Ако сравним четирите най-щастливи държави с четирите най-нещастни, то сред първенците средните доходи са 40 пъти по-високи, продължителността на живота е с 28 години по-дълга, а усещането за свобода е с 31 на сто по-високо. Нещата са прости.

    Прогресивен данък = щастие за народа и дълъг живот.
    Плосък данък = нещастие и преждевременна смърт

    Това, разбира се, влиза в рязко противоречие с основната догма на неолибералите, според която колкото по-малък дял от брутния продукт удържа и преразпределя държавата, толкова по-богато и щастливо е населението. Но истината е, че най-щастливите и богати държави удържат и преразпределят между 50 и 60 на сто от БВП. А най-нещастната и бедна държава в света е Того.

    Там държавата „изземва“ едва 30 на сто от БВП – точно колкото си поставя за цел г-н Дянков, когато е в настроение. Да,

    най-неолибералната държава е и най-бедна и нещастна

    Не ви съветвам да емигрирате в Того. По реформи тази държава ни води с близо четвърт век. През 80-те и началото на 90-те години Того също мина през шокова терапия по рецептите на МВФ и Световната банка. И тъкмо да цъфне и да върже, започнаха едни стачки, бунтове, преврати, кланета и други застрахователни събития. Както се изразяват световните бюрокрации, в Того се получи едно нежелателно „свиване на данъчната основа“.

    Шоковият терапевт явно е далтонист за връзката между неравенството и нещастието. Джефри Сакс се учудва защо брутният продукт на глава от населението в САЩ се е увеличил 3 пъти от 1960 г., докато усещането за щастие изобщо не се е подобрило, а като място в световната класация е слязло от челното място на 11-то.  Той го обяснява някак си с

    влошаването на околната среда, предизвикано от увеличеното производство

    Но истината е, че през последните 20 години производството масово се изнася от САЩ, а замърсяването значително намалява. Проблемът е в неравенството. Както посочва знаменитият кейнсианец Пол Кругмън в своята книга „Съзнанието на един либерал“, през 70-те години най-богатите 1 процент от американците са получавали под 10 на сто от доходите. Днес същият 1 процент взема около 25 на сто от доходите – доста повече, отколкото в навечерието на кризата от 1929 година и последвалата депресия.

    Изводът е прост. Щастието и богатството принадлежат на онези народи, които съчетават капитализма със силната социална политика, невидимата ръка на пазара с видимата подкрепа на държавата. Шоковите терапии носят нещастие.

    България уверено върви към дереджето на Того.

     

    Валери Найденов,

    в. „168 часа“

  • Google изследва популярността на американските политици

    Интернет компанията Гугъл си е поставила амбициозната задача да наблюдава и изследва популярността на американските политици в надпреварата за президент на САЩ през 2012 г. За тази цел компанията е разработила специална платформа, която ще следи за публикации в сайтовете Google news и YouTube, отнасящи се до отделните кандидати.

    Не е тайна, че през последните години Гугъл се опитваше да диверсифицира своето присъствие в мрежата, за да привлече възможно най-много потребители към сайтовете си. Новата уебстраница с политическа насоченост продължава усилията на компанията да се утвърди не само, като „преразпределител“ на информация във виртуалното пространство, но и като „създател“ на такава.

    На страницата Google.com/elections  може да се проследи, как интересът в мрежата към различните кандидати за президент на САЩ се е променял през годината. Трендовете се измерват според няколко критерия:

    •броят на търсенията за конкретен кандидат, които търсачката Google.com е отчела;
    •броят преглеждания на различни видео клипове в YouTube, за конкретните кандидати;
    •новинарското и блогърско отразяване в мрежата за различните кандидати.

    Чрез специално разработена платформа, резултатите от изследването ще бъдат лесно сравними, както по географски показатели, така и за времеви интервали. Добавена е и интерактивна карта на САЩ, която ще маркира различни видеоматериали за кандидатите, според мястото, където те са били създадени.

    Тази година се очаква предизборната кампания за президент на САЩ да бъде една от най-мащабно отразяваните досега. Това се дължи, както на големия интерес по темата, така и на новите комуникационни технологии, които все по-често повдигат завесата над изборния процес за обикновените граждани. Може би най-полезното приложение на политическата уебстраница на Гугъл се състои във възможността, която тя предоставя на потребителите, да следят и да се информират в реално време за дейността на политическите си представители, по някои от най-важните теми на предизборната кампания – икономика, здравеопазване, социална и имиграционна политика и т.н.

    Google не е единствената компания, която има интерес от разработването на нови инструменти, отчитащи дейността на политиците и нагласите на своите потребители. Електронната следа, която политиците оставят след себе си, представлява все по-атрактивна цел и за традиционните медии.

    В началото на тази година американското издание Washington Post създаде свой интернет инструмент, наречен Мentionmachine, с помощта на който следи колко пъти се споменават имената на отделните кандидати за президент на САЩ в медиите и в социалната мрежа Twitter. Новите резултати се публикуват в края на всяка седмица, като същевременно данните, събирани от платформата служат при разработването на анализи от екипа на изданието.

    Дали новите технологии представляват качествен барометър, способен да отчита адекватно общественото мнение? Това е въпрос, на който ще търсят отговор със сигурност кандидатите и организаторите на кампаниите.

    Използването на технологиите има силен потенциал да промени модела на установяване на връзки между избирателите и техните политически представители. Тази тенденция вече е отчетена от големите информационни компании и най-влиятелните от тях се възползват от възможността да поставят основите на един качествено нов тип журналистика.

     

    Ясен Лазаров,

    Оpenparliament.net

     

    Бел.ред:   Заглавието е на Еврочикаго.

  • „Росатом“ чака парите си за АЕЦ „Белене“

    Русия и България имат редица подписани договори в рамките на съвместния проект АЕЦ „Белене“, които руската страна „добросъвестно изпълнява“, заяви мениджър от руската корпорация

    Руската страна ще изпълни всички задължения в рамките на проекта за строителството на АЕЦ „Белене“ в България и очаква заплащане съгласно по-рано сключените споразумения.

    Това заяви заместник-генералният директор по развитието и международния бизнес на руската държавна корпорация „Росатом“ Кирил Комаров, предаде „Фокус“, като се позова на РИА Новости.

    В края на март българското правителство обяви, че се отказва от проекта за атомната електроцентрала.

    В момента се уточнява сумата, която България дължи на Русия по проекта.

    Комаров посочи, че Русия и България имат редица подписани договори в рамките на съвместния проект АЕЦ „Белене“, които руската страна „добросъвестно изпълнява“.

    Става дума за договори за производството на основното оборудване и първи и втори енергоблок.

    „Ние сме готови да приключим изготвянето на цялата продукция, поръчана от българската страна и чакаме заплащане“, каза Комаров.

    Той заяви, че в момента Русия и България не преговарят за участието на Русия в доокомплектоването на АЕЦ „Козлодуй“, където българските власти планират да пренесат почти готовия реактор, предназначен за АЕЦ „Белене“.

    „Към днешна дата такива преговори не се водят и е твърде рано да се говори за тях“, коментира той.

     

    Източник:  Vesti.bg

  • Джонатан Тейлър от с. Крушево пише песни за България

    По думите на този англичанин страната ни е най-красивото място на света

     

    Джонатан Тейлър

     

     

     

     

     

    Защо един чужденец пише песни за България? Той е агличанин и е влюбен в страната ни. Пее за България, за българските млади хора и ги призовава да обиколят света, но да се завърнат в родината.

    „Ето ни – вече сме в Европейския съюз, живеем в демокрация, свободни сме. Идете и вижте света, насладете му се, той е красив, но не забрявайте да се върнете и да съградите велика нация. Тази песен беше вдъхновена от срещата ми с толкова много млади българи, които мечтаят единствено да напуснат България, да си намерят работа в чужбина и да станат богати. Но аз им казвам – върнете се! Вземете си парите и ги върнете в България. Бългрия е най-красивото място на света”, смята Джонатан Тейлър, който купува къща в с. Крушево заедно с приятелката си през 2006 година. Като повечето къщи на село, тя била заключена от близо 30 години.

    Мисля, че е през 1940-а е построена къщата, чисто нова е. Нищо не изхърлихме. Дори и партизанските ордени. Всичко е много старо и част от историята”, добавя Джонатан.

    Къщата е принадлежала на семейство активни борци и е била скривалище на партизани. Англичанинът смята, че незаслужено партизаните са част от историята, с която повечето българи не се гордеят. Дори е посветил песен на партизани, разтреляни в Крушево.

    Джонатан призовава българите да се върнат в България, но самият той е емигрирал, защото се е влюбил в България. Заплатата, която заработва тук, не е висока.

    „Не мога да кажа със сигурност, че няма да се върна в Англия, защото, когато остарея може би ще имам нужда от здравни грижи, но за сега нямам такива намерения. Великобритания е много различна – 59 милиона сме се наблъскали на малък остров, а всичко, което искам да правя, е да живея свободно, на село. За мен България е мечта, която никога не бих могъл да осъществя в Англия”, споделя още Джонатан Тейлър.

    Тейлър е посветил една от песните си и на столицата на страната, София. В тази песен София е град на любовта, любов, която среща един чужденец, идвайки в нея.

    Видеорепортаж за Джонатан Тейлър, неговата къща в България, неговият начин на мислене и неговите песни може да се види тук.

     

    Източник:  btvnews.bg