Всички авторски страници

Авторски

• Ученые из четырех стран приедут на Болгарский форум в город Болгар

  Около 100 участников соберет Болгарский форум, который пройдет с 19 по 21 июня на базе Болгарского историко-архитектурного музея-заповедника.

  

  (Казань, 16 июня, «Татар-информ», Сергей Семеркин). Сегодня в Академии наук РТ прошла пресс-конференция, посвященная проведению в период с 19 по 21 июня Международного болгарского форума на базе Болгарского государственного историко-архитектурного музея-заповедника. О предстоящем форуме представителям СМИ рассказали руководитель Национального центра археологических исследований при АН РТ Айрат Ситдиков, член-корреспондент АН РТ Фаяз Хузин, вице-президент АН РТ Азат Зиятдинов.

  По мнению А.Ситдикова, на форуме будут обозначены проблемы и достижения в вопросах изучения болгарской цивилизации. Будет рассмотрено влияние болгарской цивилизации на страны Восточной Европы. В форуме примут участие ученые из четырех стран, общее количество участников – около 100 человек. Открытие состоится в школе искусств города Болгар.

  Как рассказал Ф.Хузин, в 2006 году вышел 2-й том «Истории татар», где много внимания было уделено истории волжских булгар, тесно связанных с современными татарами. Сейчас поставлена задача создать подобный основательный труд, посвященный булгарской цивилизации Средневековья. Туда будут включена история Волжских и Дунайских булгар и народов Северного Кавказа, которые имеют булгарское наследие.

  По мнению Ф.Хузина, проблемных вопросов в истории булгарской цивилизации много – когда были основаны булгарские города, когда и откуда пришли первые булгары (возможно, их корни искать надо на Алтае). Этапы их миграции тоже точно не установлены. Чтобы решить эти вопросы, надо привлечь ученых не только России, но и других стран – Украины, Болгарии.

  А.Зиятдинов заявил, что, к сожалению, мы довольно неплохо усвоили эллинскую и римскую культуру, а вот свою историю порой знаем плохо. Интересующимся он порекомендовал труд арабского путешественника 1-й половины X века Ибн Фадлана, который в качестве секретаря посольства аббасидского халифа ал-Муктадира посетил Волжскую Булгарию. В своем отчете «Рисале», написанном в виде путевых заметок, он оставил уникальные описания быта и политических отношений булгар.

  К сведению: в 2009 году Президент РТ Минтимер Шаймиев предложил учредить ежегодный Болгарский форум. Ученые ряда стран (Украина, Венгрия, Молдова), а также специалисты академических институтов Российской Академии наук и российских университетов проявили интерес к будущему форуму как постоянной площадке для обмена мнениями.

  На Болгарском форуме будут рассмотрены проблемные вопросы, связанные с материальной и духовной культурой ранних болгар, их истоков, развития и внешних связей. Цели форума состоят в объединении специалистов, занимающихся болгарской цивилизацией в самом широком спектре; развитии Болгарского музея-заповедника как культурного и туристического центра; углубленном исследовании истоков болгарской цивилизации.

  Работа форума пройдет по следующим направлениям. Археология – история изучения и современные проблемы археологии болгар VII-X веков Восточной Европы (традиции болгарской культуры и ее место в евразийской цивилизации); Историческая география археологических памятников салтово-маяцкого круга – региональные аспекты изучения и их своеобразие; Этнодиагностирующие признаки болгарской культуры – керамическое производство, погребальный обряд могильников болгарского круга и их региональная специфика; Архитектура – традиционная и градостроительная культура болгар как критерии цивилизации; Сохранение и развитие историко-культурного наследия болгарского мира.

  Академия наук Республики Татарстан в течение многих лет исследует проблемы болгарской цивилизации. Болгары Среднего Поволжья и Балкан на многие века определили историю Восточной Европы, став основой Хазарского каганата, Волжской и Дунайской Болгарии, Золотой Орды.

  За последние годы в круг объектов исследования специалистов Академии наук Республики Татарстан включены новые территории в Российской Федерации (Среднее и Нижнее Поволжье, Дагестан), а также введены в научный оборот материалы зарубежных ученых по Приднепровью и Подонью. Институт истории им.Марджани АН РТ активно занимается изучением происхождения болгар.

   

  Источник:   Tatar-inform.ru

   

• България може да се окаже скоро на ръба на ликвидна криза

  София. Първите сигнали, че държавата до няколко месеца може да се окаже на ръба на ликвидна криза, вече са налице, предупредиха пред в. „168 часа” банкери.

  Тези дни стана ясно, че на аукционите на държавни ценни книжа почти не е имало кандидати да инвестират в български вътрешен дълг.

  Досега банките в рамките на няколко часа от пускането им ги изкупуваха. Причината е, че се водят сигурна инвестиция, която носи лихва между 3 и 4%. Този път въпреки малките емисии почти не е имало желаещи, казват дилъри.

  Неотдавна шефът на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев предупреди, че колкото по-голяма емисия ДЦК пусне държавата, толкова по-бързо ще се обезцени този инструмент. Според него това заедно с намаляването на фискалния резерв и претопяването на парите от „Сребърния фонд” в ДЦК повишава риска на страната, банките ще се отдръпнат, което като цяло може да свали рейтинга на страната, а обезценените книжа ще обезценят парите за пенсии. След което ще скочат и лихвите по кредитите.

   

  Източник:  КРОСС

  Бел.ред:   Заглавието е на Еврочикаго

• 57% of Bulgarians Celebrate Easter

  

   

   

   

   

   

   

   

  Approximately 57% of all Bulgarians celebrate Easter as a major religious holiday, according to a study conducted by the local National Center for Study of Public Opinion.

  There has been a 7% increase in the share of Bulgarians who celebrate Easter since 2007, the study suggests.

  Meanwhile, the share of celebrating responders who reveal that they celebrate Easter on rather non-religious grounds has decreased by 9% to 31%.

  A mere 4% of all 1000 responders have declared that the holiday has no importance for them whatsoever, while 9% do not celebrate it because of their religious or cultural background.

  April 15 is Easter Sunday for Orthodox Christians this year.

   

  Source:   Novinite.com

• The Hidden Gulag (Скритият Гулаг)

  Северна Корея – парад и лагери на смъртта

   

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Пищна парадна инсценировка в Пхенян по случай сто години о рождението на основателя на комунистическа Северна Корея Ким Ир Сен. Това е фасадата. А каква е реалността?

  Режимът говори за „лагери за превъзпитание”- правозащитници за „прикрити лагери Гулаг.” Най-малко 150 хиляди политически затворници в Северна Корея биват малтретирани, стават жертва на сексуални издевателства или са екзекутирани по-най жесток начин.

  Разказът на оцелелият Шин Донг Хиук напомня за описания от нацистките концентрационни лагери или комунистическите Гулаг в Съветския съюз. Той е едва деветгодишен, когато пред очите му негова съученичка бива пребита до смърт, тъй като сложила в джоба си няколко зърна царевица. Самият той в продължение на седем месеца бил измъчван в подземна килия за изтезания, за да издаде майка си и брат си, които уж кроели планове за бягство. По-късно Шин Донг Хуик е принуден да присъства на тяхното екзекутиране. Докладът „The Hidden Gulag“ („Скритият Гулаг”), изготвен от американски правозащитници разкрива ужасяващи случаи.

  Доживотен принудителен труд и нечовешки мъчения

  В документация от 229 страници се цитират описанията на 60 бивши лагеристи и надзиратели, както и анализи на сателитни снимки от Google Earth. Особено шокиращи са разкази на оцелелите. Затворниците работят в мини, систематично биват изтезавани, мнозина умират от глад, други биват екзекутирани за съвсем дребни неща, затворничките биват подлагани на сексуално насилие.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

  Скритият Гулаг

  Още през 2009 година комунистическият режим в Пхенян декларира пред ООН, че зловещите трудови лагери били само „възпитателни учреждения за извършители на противодържавна дейност”. Достатъчно е обаче някой да слуша чужда радиостанция или да присъства на богослужение, за да потъне зад електрическите огради на въпросните „институции”. Често наред с нароченото за „държавен враг” лице, в лагерите на ужаса бива затваряно и цялото му семейство. По правило това означава доживотен принудителен труд и нечовешки мъчения.

  Шин Дон Хиук е роден в такъв един лагер през 1982 година. „Неговите родители са затворник и затворничка, които били „чифтосани” от надзирателите. До бягството си през 2005 година той не е познавал нищо друго, освен брутални изтезания и непосилен труд. Едва на 23-годишна възраст, по щастлива слуучайност, успява да избяга в Китай, откъдето се прехвърля в Южна Корея.

  Стотици хиляди жертви

  През 2003 година американски правозащитници публикуваха първия доклад „Hidden Gulag.“ Оттогава насам ситуацията не се е подобрила. От 70-те години насам няколкостотин хиляди души са станали жертва на неописуеми жестокости. Пред света диктатурата отново демонстрира сплотеност и сила. Но злополучният ракетен тест и доклади като „Hidden Gulag“ разкриват колко трагична е в действителност ситуацията в страната.

   

  Б. Емануилов,

  Дойче Веле
  

• 16 април 1879 г. и мутациите на червените бояджии

  На днешната дата, 16 април, е била приета Търновската конституция.

  Превратът на 9.09.1944 г., както и поредица от нелегитимни противоконституционни действия на комунистическата власт довеждат до фактическото, но не и юридическо отстраняване на Търновската конституция от правната действителност.

  Поредица от недоглеждания, недомислия, груби нарушавания на Правото и Основния закон на Царство България (на които сме се спирали в други коментари и за които ограничението на този увод не позволява подробното им излагане) резултират в текста на т.нар. „Димитровска конституция“.

  Противоправната традиция продължава с „Конституция от 1971 г.“ – наречена „Конституция на победилия социализъм“. . .

  Не остават по-назад от предшествениците си и перверзните мутанти от поредното „Велико Народно събрание“ – през 1991 г. нелегитимно приемат, подписват и се заклеват в поредния къс хартия, гръмогласно сервиран на безропотното население като „Конституция на Република България“ (само неколцина достойни българи – по-малко от пръстите на едната ръка, между които и авторът на приложения откъс от една изключителна книга – не я приеха, не я подписаха и не се клеха в нея).

  Червените мутанти, пребоядисани във всички цветове на дъгата, перфидно се присламчват към всяка идея, която биха могли да ползуват като смокинов лист за срамните си дела.

  Така стоят нещата и с обявения от тях Ден на Конституцията и юриста – 16 април – датата, на която е била приета през далечната 1879 г.единствената легитимна българска конституция – Търновската.

   

  Николай Гусев

  ––––––––––––––––––––––

   

  Из книгата на Янко Н. Янков-Вельовски

  ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ

  (Стр. 380-382. С., „Янус“, 2007)

   

  § 8. Маскарадът „Конституция 1991 год.”

  През цялата дейност на Парламента депутатите инстинктивно показваха най-голема дезинтересираност и досада при обсъждането на текстовете на „Конституцията” – всеко техно обсъждане се извършваше в почти празна заседателна зала, почти без каквито и да са дискусии, без да става дума за законен кворум на заседанията, и без да прави впечатление на когото и да е, че при всеко гласуване (не чрез вдигане на ръка, а чрез специални компютърни карти, поставяни в специални електронни устройства) всеки намиращ се в залата депутат, подобно на „тъкач-стахановец”, гласуваше едновременно най-малко с пет-шест карти. Веднъж-два пъти телевизията излъчи неколко кадри за тази авангардна парламентарна практина, но тя не направи особено впечатление нито на великите народни представители, нито на „обществеността”; в същото време „обществеността” се впечатляваше само от онова, за което медиите й казваха, че трябва да се впечатлява или да протестира.

  Член 143, ал.4 от „Конституцията на Народна Република България” постановява, че поправките в нея влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник”. Съгласно стария текст на тази „Конституция” обнародването на актовете на Парламента става с указ на Държавния съвет, а според новите й текстове – с указ на Президента.
  Друг легитимен ред за обнародване на актовете на Парламента няма.
  А това означава, че за да влезе в законна сила и за да е легитимна, приетата от Парламента Конституция трябва да бъде обнародвана именно чрез Указ на Президента, и че всякакъв друг начин ще повлече правната последица, наречена „нелегитимност” на новия и оставяне в законна сила на стария, дотогава действуващ, правен акт.
  Само че т. нар. „Конституция на Република България” не е обнародвана съгласно регламентацията на законодателството.
  Нейният текст наистина, все пак, „се е появил” на страниците на предвидения за целта „Държавен вестник”, но не като „обнародване”, а като „публикация”.
  Което е станало в бр.56 от 13 юли 1991 г. на „Държавен вестник”, но не по силата на Указ на Президента Желю Желев, а с „Разпореждане на Председателя на Великото Народно събрание” Николай Тодоров, който въобще не е имал необходимите за това законови пълномощия. Строго погледнато, Директорът на „Държавен вестник” не е имал право да изпълни разпореждането на Председателя на Великото Народно събрание за обнародване в официалния раздел на вестника на текста на т. нар. „Конституция”; той, разбира се, все пак е бил могъл да обнародва този текст, но по реда на обявите, публикувани (обнародвани) в неофициалния раздел на вестника.
  Анализът на нормативните актове разкрива, че не само Председателят на Парламента, но и самият Парламент немат право да издават „Разпореждане”, тъй като „разпореждането” всъщност е „Указ”, а издаването на такъв правен нормативен акт е в сферата на правомощията единствено на Президента.
  Наистина, в текста на „Новата Конституция” е включен т. нар. „Параграф 9”, съдържащ „Преходни и заключителни разпоредби”, съгласно изричния текст на които задължение именно на Председателая на Парламента е да обнародва „Конституцията”.
  Само че за да влезе в законна сила, този текст трябва да премине по легитимната законова процедура, т. е. да е обнародван (естествено заедно със самия текст на Конституцията!) с Указ на Президента.
  Само след такова именно обнародване този „Параграф 9” (ситуация, превъзходно описана от Джоузеф Хелър в неговия знаменит бестселър „Параграф 22”) може да влезе в сила и да даде легитимно основание на Председателя на Парламента да обнародва Конституцията.
  Правната последица на тази „Хелърова ситуация” е, че т. нар. „Конституция на Република България” всъщност е само едно нямащо никаква правна сила литературно съчинение – а всеки, който се позовава на нейните текстове, може да се позове със същия правен ефект и на текстове от Корана, романа на Достоевски “Бесове” или телефонния указател на Угърчин или на което и да е друго населено место.
  Впрочем, както вече многократно сме обръщали внимание на това, трагедията на българската народностна (а не национална!) съдба винаги е произтичала от проявлението на вечните поведенчески импулси, обуславящи попадането именно в такива ситуации, и генетично кодираната неспособност за излизане от тях.

   

• Bulgaria Was Smallest Defense Spender in NATO 2011

  Bulgaria was the NATO member who spent the least for defense during last year, according to information released by the Alliance.

  The gross defense spending of the 28 members of the block during 2011 was USD 1.38 T, which is a decrease with respect to 2010, when they spent USD 1.81 T, writes Russian agency Rosbalt.

  According to NATO data, the USA was by far the biggest defense spender, diving close to USD 732 B.

  The data show that the smallest defense spender in NATO for 2011 was Bulgaria, followed by Belgium.

   

  Source:  Novinite.com

• Обама с идеи за нова имиграционна политика

  Президентът на САЩ Барак Обама съобщи по време на срещата на американските лидери в колумбийския град Картахена, че планира да проведе реформа на имиграционната система, ако бъде избран за нов мандат, предаде РБК.

  „За мен този въпрос е много важен и като човек, и като държавен ръководител”, каза Обама.

  Той посочи, че е искал да започне реформата още през тази година, но не е получил подкрепа от Републиканската партия.

  „Трябва да се промени или съотношението на партиите в Конгреса, или да се промени гледната точка на Републиканската партия”, каза Обама.

  Неговият съперник за президентския пост Мит Ромни настоява за по-строги мерки срещу нелегалната имиграция в САЩ.

  Източник:   в. „Сега“

• “Москва, Черемушки” Шостаковича на сцене Чикагского оперного театра

  Премьера прошла, впереди – три спектакля

  14 апреля в Чикагском оперном театре (далее – ЧОТ)
  состоялась долгожданная премьера оперетты Д.Шостаковича “Москва, Черемушки”.
  Творческий коллектив во главе с режиссером Майком Донахью создал яркий, интересный, запоминающийся спектакль! Великолепные солисты, прекрасный оркестр
  (дирижер – Александр Платт), блестящие декорации, стильные костюмы (художник по костюмам и декорациям Анна Клепикова), яркие танцевальные номера (хореограф – Эрик Шин Фогель) – все на высшем уровне, все сделано очень профессионально и, что самое важное, во всем чувствуется любовь и
  уважение к Дмитрию Шостаковичу. Прекрасно понимая пустоту и фальшь советской жизни и советского оптимизма, в музыке “Москвы…” Шостакович применил свое главное оружие – СМЕХ! Музыка композитора насквозь иронична. В ней то и дело
  слышатся цитаты и пародии на классические произведения русских композиторов и популярные советские мелодии. Майк Донахью и другие создатели спектакля сохраняют заложенные в партитуре иронию и сатиру.

  В полном соответствии с замыслом композитора, Смех – главное действующее лицо спектакля Донахью. Его изобретательная режиссура обыгрывает, кажется, каждую ноту, каждый такт музыки Шостаковича. На одном дыхании смотрится главная ударная сцена Первого акта – Галоп по Москве, в которой минималистскими средствами создана необходимая для этого эпизода атмосфера “полета” автомобиля по Москве. Полны энергии и озорства эпизоды с молодоженами Машей (Эмили Фонс) и Сашей (Адриан Крамер), великолепен танцевальный номер Лидочки (Сара Хитон) и Бориса (Пол Ла Роза), карикатурны “плохиши” – бюрократы-коррупционеры Дребеднев (Мэтт Болер) и Барабашкин (Пол Корона). Все солисты не только прекрасно поют – они артистичны, пластичны, убедительны в своих ролях. Отдельных слов заслуживает исполнительница партии Люси, храбрая Софи Горделадзе. По ходу спектакля ей приходилось несколько раз подниматься на строительный кран и, как заправской спортсменке-скалолазке, подавать реплики и петь сверху. Чего не сделаешь ради Искусства!

  Спектакль исполняется на английском языке, но в
  диалогах героев то и дело мелькают русские слова: “шофер”, “дорогая”, “молодой человек”, “прописка”, “девушка”, “ЗИЛ”, “ГУМ”, “здравствуйте”, “Зубовский
  бульвар”, “Теплый переулок”, “парк Культуры” и даже “Боже мой”! Мне особенно понравилось выражение “лейся музыка, please” из уст героини.

  Оперетта “Москва, Черемушки” идет в аранжировке английского композитора и музыковеда Джерарда Макберни. Она сделана в танцевально-джазовом стиле, в ней многие музыкальные темы Шостаковича приобретают неожиданно утрированный вид.
  Макберни заострил пародийность музыки композитора, доведя ее в некоторых местах до фарса.

  В беседе со мной перед премьерой режиссер Майк
  Донахью говорил, что не старался воссоздать атмосферу пятидесятых годов XX века. Наоборот, он подчеркивал, что действие оперетты происходит сегодня: “Мы стараемся придать свежее дыхание этому произведению”. Сегодня, после премьеры, можно сказать, что “Москва, Черемушки” в ЧОТ смотрится так же современно, как и на московской премьере 1958 года.

  Перед началом спектакля возникли технические проблемы в оркестровой яме, и оркестру срочно пришлось “эвакуироваться” на сцену. Музыканты во главе с дирижером расположились на заднем плане, за солистами, что ничуть не повлияло на спектакль. Наоборот, оркестр превратился в полноправного участника действия.

  14 апреля на сцене Чикагского оперного театра царил чудесный, веселый, увлекательный, сказочный мир чарующей Музыки, Любви и Красоты, в котором “плохой финал заранее отброшен – он должен, должен, должен быть хорошим”!

  Браво, Майк! Браво, Аня! Браво, солисты! Браво,
  все участники спектакля! Вы подарили нам, зрителям, настоящий праздник Театра. А тем, кто этого не видел, могу сказать только одно: поторопитесь! Билетов
  осталось совсем мало, а спектакль будет сыгран еще только три раза. Такое событие пропустить невозможно!

  На прошлой неделе новый генеральный директор
  Чикагского оперного театра Андреаш Митишек объявил программу будущего сезона. Как всегда в этом театре, нас ждут неожиданности. Начнем с того, что, в отличие от прошлых лет, в следующем году ЧОТ откроет свои двери непривычно рано – в феврале. Сезон начнется чикагской премьерой оперы американского композитора-минималиста Филипа Гласса “Падение дома Ашеров”. Сочинение написано на основе одноименного рассказа Эдгара Аллана По. Мировая премьера оперы состоялась 18 мая 1988 года в Американском репертуарном театре Кембриджа, европейская – в Музыкальном театре Уэльса в 1989 году. Из наиболее успешных постановок этой оперы отмечу спектакль Польского национального оперного театра 2011 года. В Чикаго мы увидим совместную постановку ЧОТ и Оперы Лонг-Бич, которую также возглавляет Митишек. Режиссер – Кен Казан, известный постановкой оперы Б.Бриттена “Смерть в Венеции” в ЧОТ. Газета ”The Financial Times” дала этой постановке высший балл – пять звездочек.

  В апреле 2013 года нас ждет “оперита” Астора Пьяццоллы “Мария де Буэнос-Айрес” – единственная опера, написанная аргентинским
  композитором в жанре nuevo tango. Как сказал на пресс-конференции Митишек (он является дирижером и режиссером новой постановки): “Мария – сердце и душа Аргентины, метафора любви и надежды”. Идея сочинения зародилась у возлюбленной Пьяццоллы, исполнительницы аргентинских народных песен из Буэнос-Айреса Эгле Мартин. Пьяццолла был вдохновлен работой и собирался предложить Эгле главную партию. Но пока он дописывал свое сочинение, они расстались. На премьере партию Марии исполнила другая певица, и у композитора начался новый роман. Но это уже совсем другая история… Премьера “Марии де Буэнос-Айрес” состоялась в Опере Лонг-Бич в январе 2012 года.

  Сезон 2013 года закроется в сентябре чикагской премьерой оперы Джузеппе Верди “Жанна Д’Арк”. Эта опера стала победителем конкурса “The People’s Opera”, набрав по итогам голосования в 2010 году наибольшее количество голосов зрителей. Этим спектаклем ЧОТ отмечает двухсотлетний юбилей великого итальянского композитора.

  Nota bene!
  Оперетта “Москва, Черемушки” идет 20, 22 и 25 апреля 2012 года в помещении Harris Theater по адресу: 205 E. Randolph Drive, Chicago, IL 60601, справки и заказ билетов по телефону 312-704-8414 или на сайте www.ChicagoOperaTheater.org. Там же продаются абонементы на спектакли нового сезона. Для новых
  подписчиков Чикагский оперный театр предлагает скидку 50%.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/

  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. Сцена из спектакля “Москва, Черемушки”

  Фото 2. Сцена “Галоп по Москве” из спектакля “Москва, Черемушки”

  Фото 3. Сцена из спектакля “Москва, Черемушки”

  Фото 4. Пол Ла Роза (Борис) и Сара Хитон (Лидочка)

  (Все фотографии Лиз Лорен)

  Фото 5. Генеральный директор Чикагского оперного театра Андреаш Митишек

   

• Маргарита Попова: Сърбия да реши българския въпрос в Западните покрайнини

  В противен случай Сърбия не може да стане член на Европейския съюз, обяви вицепрезидентът на България Маргарита Попова при посещението си Българския културно-информационен център в Босилеград.

  Тя се ангажира с ускоряване на процедурата за получаване на българско гражданство, както и с помощ за всички, които искат да кандидатстват във висши учебни заведения у нас, съобщи БНР.

  Сърбия ще стане член на ЕС, обаче без решаване на вашите въпроси няма как да се случи това, каза Попова. Старите преписки, които бяха натрупани назад в годините, до май месец трябва да бъдат приключени. Можем, заедно със Софийския университет, да направим една кампания, която да разясни на хората какво могат, къде могат да го направят, добави тя.

  Попова официално откри Международния детски великденски фестивал в Босилеград, който се провежда за 19-а поредна година. На него се събират деца от българските общности в Сърбия, Македония, Молдова, Черна гора и деца от България.

   

  Източник:  Frognews.bg

• Отец Иван: Ние си създаваме живота като рай или ад

  „Да покажем на Европа, че и ние можем да направим нещо добро и голямо“ –

  не само казва, но и прави отец Иван от Нови Хан

  

  Отец Иван от Нови Хан е създал църковния приют „Свети Николай” със собствени сили и събира в него бездомници и несретници от цяла България. В момента са настанени 162-ма души, 72 от които са деца. Всички в приюта над три години задължително посещават училище и детска градина, а на родителските срещи ходи отец Иван.  В дома има настанени възрастни хора, както и самотни майки.

  Към приюта отец Иван е направил помощно стопанство, където отглеждат 80 овце, 40 кози, както с агнета, ярета, крави и домашни птици. Приютът е като комуна – обитателите му гледат тези животни, за да се прехранват. В събота през деня са заклали шест агнета, за да има поне по малко „месце” за всеки в дома, казва отец Иван. Децата междувременно се радват на дарени козунаци и пособия за рисуване.
  Свещеникът строи с години комплекса в двора на църквата, започвайки от 1988 г. Оттогава дарява заплатата си за приюта.
  През 2010 г. ДНСК излиза с решение, че част от постройките (част от жилищна сграда и параклис) са построени без нужни строителни документи. След обществен натиск Министерството на благоустройството и регионалното развитие се съгласява да осигури терен след събарянето им. Обещано е, че събарянето няма да се извърши, докато не се построи нова сграда.

  През април започна Национална дарителска кампания за построяване на ново селище, в което отец Иван да настани хората, нуждаещи се от помощ и закрила. Създаден е Обществен съвет, който да подкрепи кампанията и същевременно да е гарант пред обществото за изразходването на събраните средства. Председател е българският омбудсман Константин Пенчев. В Обществения съвет влизат Джеки Стоев, Владислав Карамфилов – Въргала и други личности.
  Според проекта новият Дом за деца “Свети Николай” (28 къщи и осем апартамента) ще е в местността “Побит камък” край Нови хан, и по първоначален разчет строежът ще струва около 3 милиона лв.

  – Как празнувате Великденските празници в манастира и дома?

  – Празнуваме усилено още от сряда. Предишната седмица правихме ремонти, боядисвахме. Направихме добър ремонт, искахме да подновим къщата, да сме празнично подготвени. Четвъртък и петък имаше църковни служби. Днес сутринта имаше литургия, дойдоха хора за причастие.
  Днес заклахме около шест агнета. И сега ги подготвяме, печем ги за нощес. Днес боядисвахме и яйцата в дома. По-големите момиченца боядисваха яйцата, по-малките нарочно ги чупеха, за да ги изядат, но нищо, нека е интересно (смее се).  Има козунаци, сега отивам да взема още козунак. Това е подготовката, свързана с храната.
  Днес през нощта (събота срещу неделя) службата започва в 11 ч. След това следва литургия докъм 3, 3 и половина часа. В манастира е пълно с народ. Вчера дойдоха всички възрастни от Нови Хан, минаха на групи. Носеха яйца, палиха свещи. Но идват и по-млади хора, които са по-подвижни. Повечето хора си отиват след приключване на литургията, а ако след нея има някой, който не е успял да се причести, го причестяваме. След това влизаме в помещенията с тези, които не са заспали, с по-големите, малките спят. Казваме си молитвата, сядаме, пием червено вино, чукваме яйцата, хапваме месце.  За всички трябва да има месце, храна. Дай Боже да има за всички. Към 13 часа на другия ден (неделя) ще отида да проведа служба в село Чукурово,  или Габра (Софийска област).

  – Беше ли трудно да съберете храна?

  – Сега имаме. Имаме приятели, които помагат в такива дни, почти не съм се затруднил. Имаме всичко за утрешния ден. Аз никога не съм ги оставял гладни (настанените в приюта). Чрез медиите успявам да го направя, чрез вестниците, телевизията.

  – Колко души са преминали досега през приюта?

  – Над 700 души.

  – Как помагате на тези хора, които идват при вас?

  – Моята цел и идея е не да даваме децата на приемни семейства, а децата да си бъдат при майките, като ние помогнем на майките да си гледат децата. Защото тези майки, колкото и да са лоши, децата са си техни. Няма по-мило от това майка ти да е при теб. Колкото и да му се радват външни хора на детето, те само го глезят и все нещо ще му липсва, ще му куца… Аз виждам тези деца, които нямат майки, как се чувстват… Колкото и да ги обгрижваме и да им се радваме, то се усеща. Вижда се как то стои и гледа тъжно отстрани, докато някоя майка се радва на детето си.

  – А успяват ли тези майки да запазят децата си?

  – При мен повечето решават да оставят децата си при тях. Оженвам ги, осигурявал съм им домове в едно село Якимово, там сме им взели 16 къщи, 20 се надявам да станат, ремонтирам ги и ги настанявам там. Идеята ми е да започнем да произвеждаме нещо, за да почнем да се издържаме. Да се получи общност, с която да произвеждаме заедно нещо. И ако имаме излишък, да го даваме, но целта е да успяваме и на себе си да помагаме.

  – А как успявате да промените хората? Какво се случва с някой, който например не иска да работи?

  – Дори и да не иска да работи в началото, той постепенно започва, гледайки как другите работят. Аз виждам как те, като сядат да ядат, не канят този, който не работи. Те като се хващат да работят, той стои един–два дни, после започва и той. Те сами уреждат това помежду си, но аз не позволявам да има скандали, да се бият, да се карат (б. а. – в приюта са забранени алкохолът, цигарите, „безделието”, „клюкарстването”). Такова нещо при нас няма. Те са внимателни един към друг, като са живели на улицата преди и са ровели по кофите. Виждат, че е съвсем друго положението им.
  А има някои, на които наистина не им се работи, които хващат пътя и си занимават. Някои са идвали и по за два дни. Идва някой например, и пита за мен: „Дава ли той пари?”, „Не. Дава подслон, храна”. И този казва, че тук не е за него. Един мъж бяха докарали, той преспа вечерта, на сутринта си замина. Викам да не се притесняват, случва се, на хората, които го доведоха, защото те се притесняват, мислят, че са създали главоболия.

  – Успявате ли да смогнете да откликнете на обажданията на хората, искащо подслон?

  – Сега нямам вече къде да ги слагам – всичко е пълно. Има 162-ма души. Сега обаче ще направим разширение и тогава ще можем да поемем част от новите хора, които са без дом.

  – Как тече кампанията за строеж на новия дом, която се наложи след като обявиха постройката за незаконна?

  – В момента правим проектите, кампанията вече започна. За 10 дена бяха се събрали 10 хиляди лева. Общо 3 милиона ни трябват. Ние ще извършим строежа чрез два транша, като започнем от първата част. Проектът е почти готов вече, някои конструктивни елементи трябва да се добавят. И след месец трябва да е готов… Имаме разрешение, но трябва поне 200-300 хиляди лева да се съберат. Търсим фирма на обявен търг, която да го построи. Искаме смислен и хубав като поставени цели, а и вид, комплекс. С лекар, социални работници, трапезария, педагози в него. Да покажем на Европа, че и ние можем да направим нещо добро и голямо.

  – Как решихте да откриете дома?

  – Дълга и широка е. Но основното е, че чета евангелието – по-добре не само човек да говори, а трябва на практика да докаже, че това е възможно – да правиш добро. Това са най-важните причини, които ме накараха да го направя. Не мога да гледам това нещо – да има хора, просещи по улиците, мизерстващи. Не трябва да има просяци по улиците.

  – Добър ли е българинът според вас на фона на предизвикателства като криза, бедност и т.н.?

  – Ами по празниците се усеща, че хората се променят. Те влизат повече в църква, изповядват се, постят. Много хора се захващат да помагат, колкото имат – с по 10-15 лева.

  – А извън празниците добър ли е българинът?

  – Не сме още на това ниво, за да кажем, че сме много добри, макар че има и много добри хора. Злобата и завистта ни са много големи, омразата ни помежду си. Гледаме другия какво прави, а не виждаме, че нас ни мързи, че никой не ни е спрял да направим същото. Всеки може да направи нещо в този живот, стига само да не го мързи. А мързеливият понякога само се чуди как да попречи. Ние, ако си произвеждахме всичко тук в България, както навремето си произвеждахме, нямаше да внасяме отвън и да струват толкова скъпо продуктите. Защо, като можем да си произведем тук в България, внасяме? Имаме четири сезона. Ако имаме производство, няма да сме на това дередже.

  – Ще се променят ли някога тези неща?

  – Може би ще се променят след време, но няма да е скоро. Аз мислех, че за 20 години ще стане нещо, но ние все гледаме да оцелеем. Дай Боже нещо да правим.

  – Познавате ли други свещеници, полагащи същите усилия като вас?

  – Ами има вече млади момчета, които по празниците помагат, разнасят храна, направили са столове за хранене. Във Варна са направили такъв стол, от социалното подпомагане са дали място близо до общината. И на други места има такива неща – има хора, които хранят други. Дай Боже да има повече такива свещеници!

  – Какво ще е вашето Великденско пожелание?

  – Нека пожелаем на всички ваши читатели весело прекарване на празниците. Христос да възкръсне в душите им. И всички да станем добри, да си помагаме взаимно, да ни бъде по-красив животът. Както си го направим, такъв ще е. Ако го направим по-красив , той ще е рай. Ние си го създаваме като рай или ад. Дано се уважаваме, да се обичаме, да си помагаме взаимно, за да излезем от кризата.
  Искам да благодаря на тези хора, които ми помагат директно, които за в бъдеще ще ни помагат. Мога да им пожелая здраве, радост и дълголетие, и успех в техния труд!

   

  Интервю на Невена Борисова,

  e-vestnik.bg

• Половината от най-посещаваните блогове са изградени на WordPress

  Уеб платформата за създаване и поддържане на сайтове WordPress доминира класацията на най-четените блогове в мрежата, съобщава TheNextWeb.com.

  Близо половината от най-посещаваните блогове в интернет са изградени с WordPress – Mashable, TechCrunch, Think Progress, The Next Web и Venture Beat са само част от общо 49-те сайта, които ползват популярната система за управление на съдържание (CMS).

  В момента над 73 млн. блога са изградени на базата на WordPress. Втори в класацията е Tumblr, който обаче предлага единствено изграждането на лични страници в затворена екосистема, докато WordPress дава възможност и за самостоятелно хоствани сайтове.

  „Очаквам дори по-висока приемственост към системата през идната година“, заяви основателят на WordPress Мат Мъленуег.

  Ето и какви CMS платформи ползват 10-те най-посещавани блогове в световната мрежа:

  1 The Huffington Post – Movable Type
  2 Mashable! – WordPress – self-hosted
  3 BuzzFeed – Custom
  4 The Daily Beast – N/a
  5 The Verge – Custom
  6 TechCrunch – WordPress – hosted
  7 Engadget – Blogsmith
  8 Gizmodo – Custom
  9 Think Progress – WordPress – self-hosted
  10 Ars Technica – Custom

   

  Божан Чипев,

  в. „Дневник“
  

• Благодатния огън слезе отново в храма на Гроба Господен

  

  Благодатният огън, който ще символизира в полунощ на тази нощ Възкресение Христово, се запали днес в присъствието на десетки хиляди вярващи в храма на Божи гроб в Стария град на Ерусалим, предадоха ИТАР-ТАСС и „Франс прес“. Хилядолетният ритуал е символ на вечността, мира и на новото начало.

  Благодатният огън се появява всяка година в параклиса на Гроба господен на Велика православна събота, а първото споменаване за това чудо на християнството датира от втори век след Христа. Самата церемония се провежда поне от четвърти век след Христа.

  Ритуалът включва загасване на всички свещи и кандила в храма и запечатване на вратата му още в петък вечерта. Днес на Велика събота патриархът на Ерусалимската православна църква Теофил Трети влезе сам в параклиса на Божи гроб, за да се помоли. Преди да влезе там той беше проверен според традицията от израелски полицаи дали не крие в дрехите си кибрит или огниво.

  Накрая патриархът излезе от параклиса с горяща свещ и това предизвиква ликуващите възгласи на богомолците: „Аксиос“ („Достоен е“). После вярващите започнаха да палят свещите си от огъня.

  По-традиция след това Благодатният огън се пренася от процесия във Витлеем, на Западния бряг – родният град на Исус Христос. Частици от Благодатния огън ще бъдат транспортирани със самолет в православните държави, включително и до България.

  Твърди се, че Благодатният огън има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря ръцете и дрехите. Подробностите за източника на този огън са дълбоко пазена тайна.

  Церемонията по запалването на Благодатния огън премина отново при засилени мерки за сигурност, но спокойно за разлика от минали години, когато тя беше опорочавана от сблъсъци между богомолци от различни религиозни общности в храма, отбелязва Франс прес. Според израелското държавно радио тази година по-малко хора дойдоха да видят запалването на Благодатния огън за разлика от миналата година, допълва Франс прес.

   

  Източник:   в. „Дневник“

  Бел.ред:  Заглавието е на Еврочикаго.

• Българският парадокс

  Текстът, който следва, е съавторски продукт на няколко души от в. „Капитал”.  Съдържа интересни цитирания и съпоставки, и въпреки лекотата си на места, е един опит да се обясни традиционния български нихилизъм.

   

  –––––––––––––––––

  „София е един тъжен град. Загрижени и печални изглеждат хората… [Тези] които среща човека по улиците, изглеждат като че са обхванати от една постоянна загриженост… И човек се обхваща понякога от един силен копнеж за хора, които не вземат живота тъй трагично, които могат да се смеят, да се шегуват.“ Така през 1908 г. вижда София кореспондентът на виенския вестник Neue Freie Presse.

  100 години по-късно, положението е по-различно, но не много. Според различни проучвания хората в България се чувстват много по-нещастни, отколкото, обективно погледнато, могат да бъдат. В класациите страната се подрежда между държави от третия свят като Хаити или Сиера Леоне. Това е нелогично. През последните десет години българите стават все по-богати, възможностите им за развитие – по-големи, но те (или поне огромна част от тях) остават нещастни. Мрънкат. Ходят намръщени. Псуват. Не харесват живота си. Не харесват хората около тях. Не харесват държавата си, политиците, футболистите, шофьорите, лекарите, полицаите… Не харесват себе си.

  Парадоксалното в тази ситуация е, че ако има нещо, в което България е уникална, то е именно усещането за нещастие на хората в нея. Икономиката на страната е сравнима с тази на Румъния, но хората там са по-удовлетворени от живота. В България се живее по-дълго, отколкото в Хондурас примерно, но там са близо два пъти пъти по-щастливи.

  „Не че другаде не стават страшни работи, напротив, биват и много по-страшни!“, пише пак преди около век Яворов в пиесата си „В полите на Витоша. „Но там няма – както тук – онова, което изтръгва от нас пред една трагедия не сълзи на човешко състрадание, а вик на ужас… Дори и когато убиват, там хората убиват сякаш с игла от злато, а не с дърварска секира, както тук – в полите на Витоша.“

  Е, хайде-хайде, ще кажат някои. Искате да ни разубедите, че бездомните кучета и цените на парното нямат значение? Други ще ни обвинят в някакъв таен заговор да подкрепим правителствената линия на постоянни успехи и светли магистрали към бъдещето. Трети ще ни напомнят, че вечно усмихнати хора има само в някои отделения на психиатрията. Четвърти снизходително ще кимнат на нашия предвеликденски оптимизъм. Отнякъде Ницше ще се обади, че „човек не се стреми към щастие, това прави само англичанинът“.

  Разбира се, и ние можем да мрънкаме за мрънкането още много, но няма. Вместо това се заровихме в причините България да е на толкова парадоксално място в изследванията за личното щастие. И най-вече в ефектите от това. Ще се опитаме да ви докажем, че българите не са нещастни, защото са бедни. По-скоро, че специфичното ни усещане за неудовлетвореност форматира поведението ни така, че да предопределя развитието ни в грешна посока. Защото нещастните хора са пасивни и чакат нещо да се случи, докато животът им си заминава. Не това са хората, които бихме искали да бъдем, със сигурност.

  В току-що излезлия доклад за световното щастие България заема любопитна ниша. „България има най-голямата разлика в света между мястото, което би трябвало да заема в стълбицата на щастието като следствие от доходите й, и мястото, което реално заема“, казва Сун Уенг, китайски икономист и един от авторите на доклада. По стандарт на живот българите са горе-долу в една група с Румъния, Латвия или Литва, но се виждат разположени някъде между дивото Конго, полуразрушеното Хаити и следвоенна Грузия. Това е така от доста време. Изключението на България от правилата дори накара преди време сп. Economist да озаглави текста си върху изследването за икономически растеж и себеусещане за благосъстояние с „Богати, бедни и България“.

  Първосигналното обяснение е методологията. Според Ралица Константинова, антрополог, която работи в Хаити, резултатите показват, че очевидно тези изследвания имат слабости. „Като човек, който работи в истинския трети свят, просто няма как да си представя България на едно място с Конго или Сиера Леоне“, казва тя.

  Факт е обаче, че себеусещането на българите е именно такова. Константинова също потвърждава това. „Българите поддържат самосъзнание на държава от третия свят: А на нас кой ще ни помогне? Нашите деца гладни, вие на Хаити ще помагате…“ Гледан откъм Порто-о-Пренс, този възглед наистина е абсурден.

  Изследванията на „Галъп“, в които се задава въпросът „Как оценявате живота си по скалата от 0 до 10?“, показват, че от 90-те години на миналия век досега светоусещането на българите не се е променило особено. То варира в малки граници, в зависимост от икономическите спадове и пикове, но икономическите фактори сами по себе си не могат да обяснят защо българите са се чувствали еднакво доволни от живота си и през 1997 г., и през 2007 г.

  Въпреки споделяното усещане за разпад всъщност България върви нагоре. През 1997 г. страната има доход на глава от населението едва 26% от този на ЕС (по паритета на покупателната способност и преизчислен за 27-те страни членки). През 2007 г. той е вече е 40% спрямо европейския, т.е. е скочил с 50 на сто. По други обективни критерии като продължителност на живота страната не само не се е срутила, но дори има минимално подобрение. По данни на Световната здравна организация в България се живее две години повече спрямо 1990 г. От десетина години посоката, с други думи, е нагоре, не надолу.

  Може би е виновна Османската империя, може би социализмът, може би…

  „В тая страна има много слънце, но има и някаква тъмнина, която се разсипва като черен прах дори в сиянието на самата природа. Не е ли то черният прах на един груб живот – с много празници в календара и с никакъв празник в сърцата…“, пише Яворов.

  Теорията не дава категорично обяснение за този български парадокс. Сун Уенг казва, че няма обяснение защо е тази разлика в данните за България. „По принцип няма връзка между богатството и субективното преживяване на благополучие“, обяснява психологът Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България. Фактор е по-скоро културата, в която живеем. Икономистът и програмен директор в Центъра за либерални изследвания Георги Ганев също смята, че българският случай по-скоро трябва да се обясни с особено психологическо преживяване на историята.

  Някой биха го свързали с прословутата „българската работа“. Всъщност Иван Хаджийски, на когото се приписва фразата, иска да я опровергае в „Оптимистична теория за българския народ“. В средата на 30-те години на миналия век той описва „националната обърканост“ с навлизането ни в края на XIX век в капиталистическия свят, без да сме готови за това. Българите имитират неговата външна показност, но постигат материалния статус не с търговия и предприемчивост, а с „лека печалба на държавната трапеза“. Но изобщо не са обречени на неуспехи.

  „Откак съществува независима България, българите са очаквали от държавата да им предостави не толкова благоденствие, колкото сигурност, да им „покрие рисковете“, така че ако спечелят, да спечелят за себе си, а ако загубят – да загубят за (сметка на) цял народ. Социализмът само драматично усили тези тенденции“, обобщава Ганев.

  Анекдотично погледнато, най-щастливите периоди в близката ни история са тези, в които има най-много преразпределение. Например краят на 60-те, когато започва масовото преселение към града, или пък за периода около присъединяването към ЕС между 2006 и 2008 г., когато имаше икономически растеж и рязко нарастване на достъпа до еврофондовете.

  „Навлизането на някакви пазарни отношения е естествено съпроводено с два процеса – намаляване на индивидуалната сигурност (много хора имат много добри заплати, но това още утре може да се промени, ако останат без работа примерно) и увеличаване на неравенството.“ В българското общество, което не разчита на предприемаческата култура, загубата на сигурност се преживява като еквивалент на обедняване и оттам предизвиква тревоги и усещане за нещастие, обобщава Ганев.

  Има ли общество без доверие?

  Така 90-те години се получава нещо странно – държавата-майка е изчезнала, но пък се е върнала онази система, която допуска някой избирателно да я използва за собствена изгода. Българската държава имитира модерните си аналози на Запад, но само външно. Проблемът са не толкова дразнещите политици, колкото усещането, че тя не осигурява дори и минималната сигурност, която се очаква от нея. Социологическите проучвания показват, че хората в България масово не вярват на околните и смятат, че това важи и за другите.

  Психиатърът и преподавател в Нов български университет Румен Петров смята, че една от причините за българското черногледство е именно в разпада на публичните системи, които се грижат за човека – образование, здравеопазване, полиция, социални грижи. Или по точно в начина, по който те са устроени изначално. Без тях няма как да се появи чувството на елементарна сигурност, над която идва културата на благополучието.

  В България разпадът на тези системи означава разпад на връзката с други хора въобще. Въпреки усещането за индивидуализъм у българите всъщност повечето международни изследвания (като скалата на Хофстеде) ни сочат като колективисти, които търсят подкрепа в собствената си група, била тя семейство или социална прослойка. Колективистите не търсят обществено взаимодействие, а по-скоро разчитат на тесните си контакти. Без наложените отгоре по-общи социални структури връзката между хората в обществото изчезва.

  Разкъсаната социална тъкан е толкова важен проблем, че нейната неефективност влияе сериозно на личното усещане за щастие. Статистиката показва ясна връзка (виж графиката) – колкото по-малко доверие има човек към околните, толкова той е по-нещастен. Противно на разпространеното мнение, не можеш да си истински и устойчиво щастлив самостоятелно, в нещастна среда. „Щастието е условие, а не резултат на успешна гражданска дейност“, потвърждава историкът и преподавател в Софийския университет Георги Казаков. Той намира връзка между обществата, които са на челните места по индекс на щастието, и културната традиция, в която индивидуалното благополучие не може да се развива за сметка на общото, както и обратното. „Това е старата европейска традиция на Древна Гърция и Рим, която гледа на щастието като ключова политическа категория, която може да се култивира и развива.“

  Това е може би най-важният неикономически фактор, който обяснява проблема със задоволството от живота. Значението му се измерва с прост експеримент – на изпуснатия портфейл. Изследователите доказват, че там, където хората масово очакват портфейла да бъде върнат (например Норвегия), оценката за живота е по-висока спрямо места, където не очакват (например Танзания). В материално изражение това изглежда така – за да компенсират липсата на доверие, доходът на танзанийците трябва да скочи моментално с 40%. България между другото се намира малко над Танзания в общата скала на щастието.

  Без доверие и без социални системи естествено нараства отчуждението. То води до липса на желание за промени, до здраво стискане за статуквото и ограничаване на фантазията. „Едно от първите неща, които чужденците забелязват в голяма част от българите, е, че те често се оплакват, без да правят каквото и да било, за да променят причините за негативните си преживявания“, отбелязва д-р Димитров. Именно отчуждението според него е в основата на усещането за субективно неблагополучие, за безизходица, безсмисленост и безпомощност. Ако не вярваш на другите, няма да искаш да правиш нищо с хора извън близките и роднините – нито бизнес, нито демонстрации.

  Така хората градят предпазни стени и „фасадни поведения“, по думите на Димитров. Това е стратегия за адаптация към някакви граници и правила, в които никой не вярва, но и няма сили да разруши самостоятелно. „Затова дори когато постигат резултати, естественото чувство е на неудовлетворение. Поради тази причина и хора с високи доходи и престижни професии се чувстват много тревожни и объркани и често пъти имат ниско самочувствие.“ А, както казва писателят Захари Карабашлиев: „колективната тревожност е сериозен проблем – тя помага единствено на фармацевтичната индустрия и на погребалните бюра“.

  Щастие напук

  Тези тъжни реалности са верни и познати до болка. Но те не са уникални за България и не пречат на хората в други държави около нас да изпитват повече щастие от живота си. Успехът ли влияе на позитивната настройка или обратното? Възможно ли е да сме по-щастливи днес и доколко пречи черногледството?

  „Личен, социален живот, икономика – всичко е тотално свързано, ние сме едно цяло. Наскоро сравняваха настроението в социалните мрежи и скоковете на фондовата борса в Ню Йорк – оказва се, че Dow Jones трепти в унисон с настроенията във Facebook. Едва ли това е изненада за някого“, посочва Захара Карабашлиев. Разбира се, доходите са голяма част от обяснението колко щастливи са хората. Професор Джъстин Уолфърс от University of Pennsylvania (един от авторите на изследването „Икономически растеж и себеусещане за благосъстояние“) смята тази връзка за правопропорционална и много устойчива. „Не ми се струва правдоподобно да твърдим, че Бурунди е бедна страна, защото хората там са нещастни“, казва тя. Уолфърс обаче приема, че има и обратна връзка между богатството и чувството на удовлетворение. „Когато сравняваме доходите и щастието на различни хора в рамките на една държава, може да се предположи, че тези с по-ведри и радостни нагласи са по-добри работници, вземат по-добри решения и така печелят повече пари. В крайна сметка кой би искал да наеме на работа кисел човек?“

  Българите са едновременно близо и далеч от стара Европа. Доходът сам по себе си е по-маловажен фактор от това с какво го сравняваш, а тук възможностите за подобни упражнения са безброй. Най-видният пример е Гърция. През цялото време на бушуващата гръцка криза коментарите към нея се въртяха предимно около заплатите, които съседната държава получава, сравнени с българските и най-видимият източник на задоволство в коментарите по форумите беше поредното сваляне на гръцките заплати. Това е нож с две остриета. В конкретния случай колективното щастие може да се вдига от чуждото нещастие, но ако механизмът работи по този начин, всяко вдигане на доходите, например в Румъния, би означавало автоматично увеличаване на нещастието тук. „За добро или за зло ние не се сравняваме с държави като Монголия, Никарагуа или, да речем, Заир, а винаги с тези, които са най-напред. С американци за едно, с французи за друго, с германци за трето. Пропускаме обаче да отчетем културно-историческия процес, довел до това тези нации да са там, където са, а ние – там, където вече не искаме да бъдем“, казва Захари Карабашлиев.

  Много интересен отговор идва от странно място. В проучването „Ценностните ориентации на българските бизнесмени“ на Асоциация за социални изследвания и приложни изследователски практики цели 80% от хората, които управляват бизнес с поне 10 наети, демонстрират позитивни емоции. Елементарното обяснение е, че те имат пари, още повече че проучването е публикувано през 2008 г., време на икономически бум и балони. Изследователите обаче не откриват пряка връзка с материалния успех, а по-скоро с факта, че бизнесмените са хора, които управляват живота си.

  Иска се повече от лично щастие, за да се стигне до икономически бум, но предприемачът Стийв Кайл, който работи от години в България, е убеден, че щастливите хора създават по-добър бизнес. Най-малкото защото, ако харесваш това, което правиш, влагаш повече усилия, мислиш повече, чувстваш се по-отговорен. Личната му битка като работодател е да се пребори с традиционната офис култура – с разбирането, че да си добър в работата си означава да си сериозен, да не говориш много, да не задаваш въпроси, да се взираш в компютъра, да идваш рано и да си тръгваш късно. Тъкмо обратното – работното място трябва да ти дава свобода и забавление, убеден е той. „Израснал съм между Австралия и САЩ, където ни учеха, че емоциите нямат място в бизнеса. Ами тъкмо затова харесвам Европа – тук все още има човечност в бизнес отношенията. Хората не се притесняват да показват емоциите си – ако са ядосани, крещят, ако са доволни, им личи“, разказва Кайл.

  Ако финалът на този текст беше написан от класически негативино настроен българин, той вероятно щеше да звучи така: Дали заради черната пелена, която повечето хора сами пускат пред очите си, или заради комбинацията с някакви негативни обстоятелства, но песимизмът вероятно ще продължи да програмира бъдещето ни – чака ни това, което си пожелаем. Звучи като проклятие, нали? Ето оптимистичния вариант: да се чувстваме по-щастливи е напълно постижимо и зависи на 100% от нас. Не ни трябва държавата, не е необходима някаква сложна реформа. „Със сигурност от усмивки не се забогатява. Но дори да не забогатеем, какво ще загубим, ако се усмихваме по-често“, пита Захари Карабашлиев.

  По темата работиха:
  Илин Станев, Зорница Стоилова, Люба Йорданова, Светломира Гюрова, Калина Горанова, Огнян Георгиев, Алексей Лазаров

• ТЪЖБА срещу издателите на „Шоу“ и „Стандарт“

  От Атанас Чобанов – публицист и журналист в Париж-Франция, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“

  Това е моят отговор на клеветите, които се тиражират срещу мен в два български вестника, собственост на олигархични структури близки до властта. Освен тъжба до прокуратурата и до Етичната комисия за печатните медии ще заведа и граждански иск срещу клеветниците.

  Предупреждавам всеки, който е решил да се упражнява в този жанр, че е изключително досаден, трудоемък и е за предпочитане да се повери на компетентен адвокат.

  Тъжба срещу Стандарт Нюз ООД (Ответник 1) и Интермедиа ООД (Ответник 2), издатели на вестниците Стандарт и Шоу и срещу Петко Арнаудов (Ответник 3)

  Уважаеми Прокурори,

  Обръщам се към прокуратурата за установяване на престъпление спрямо личността, по чл 147 и 148 от НК – непозволено увреждане на репутацията ми чрез разгласяване на позорни и клеветнически обстоятелства за мен и чрез приписване на престъпления.

  Биографични факти

  В две статии публикувани във вестниците Шоу (Приложение 1) и Стандарт (Приложение 2), издавани от ответниците, са тиражирани по изключително злостен начин, неверни и клеветнически твърдения за моя професионален и граждански жизнен път. Текстовете нарушават всички известни критерии за журналистика и носят белезите на класически анонимен донос. Истината, която може да се установи с документи и свидетелства е следната:

  Образователен и имуществен ценз: Роден съм на 26 юни 1968 в София. Завърших средно образование в 9-та ФЕГ в София през 1987 г. През 1989 г. бях приет в СУ „Климент Охридски“, специалност Френска филология. От началото на 1990 г. живея във Франция, където през 2001 г. защитих докторантура в университета Париж 10 със специалност „Езикознание“ (Приложение 3: Диплома за доктор на науките). От септември 2004 г. след спечелен конкурс бях приет на работа като изследовател, със статут на държавен служител, в националния френски научен институт CNRS, (Приложение 4: Решение на директора на CNRS). От 31.12.2005 съм титулярен държавен служител в CNRS (Приложение 5: Решение за титуларизация в CNRS). От 2004 г. до днес работя в екипа на лабораторията MoDyCo, където отговарям за сектор „Динамична фонология и корпусна фонология“. Специалността ми е изучаване на динамичните процеси във фонологията, сричките и ритмичните феномени в езика. Автор съм на научни публикации и разбработки, които могат да бъдат видяни на страницата ми в сайта на лабораторията MoDyCo, http://www.modyco.fr Единствените доходи, които получавам, са от тази работа и от съпътстваща преподавателска дейност в Университет Париж Запад и могат да бъдат установени от данъчните ми декларации през годините (виж Приложение 6, данъчна декларация за 2010 г.). Във Франция нямам собственост и живея под наем (Приложение 7, фактура за наем). В България имам наследствен апартамент от 30 кв/м. в София и имот от 1312 кв/м. в село Варвара, община Царево с къща от 1929 г. (Приложение 8, нотариален акт). Женен съм, с две деца. Имам само българско гражданство и не съм правил постъпки за придобиване на чуждо гражданство.

  Журналистическа и издателска дейност: От 2004 г., извън професионалната си дейност в CNRS пиша журналистически материали и се занимавам с обществена и издателска дейност на чисто обществени начала. Имам многобройни публикации в българската преса, някои от които са превеждани на чужди езици. От 2004 до 2009 г. заедно с журналиста Александър Градинаров издавах българоезичен вестник във Франция – „Парижки Вести“. Първоначално той излизаше като месечно печатно приложение на рускоезичния вестник „Парижский Курьер“, издаван от моята съпруга, която е журналист по професия. След закриването на „Парижский Курьер“ през 2007 г., „Парижки Вести“ стана седмично приложение на издавания в Лондон в-к „Будилникъ.“ Цялото това начинание беше финансирано с лични средства и от немногобройни спомоществователи. До април 2009 г., когато се оттеглих от „Парижки Вести“, изданието нямаше регистрация в правния мир и никой не е претендирал за права върху името. Някои от статиите, които съм подписал в периода 2004 – 2009 г. могат да бъдат видяни на сайта http://www.parisvesti.com. В периода юни 2009 – ноември 2010 г. публикувах анализи и журналистически разследвания в личния си блог http://www.atanas.fr и политическа сатира в блога „Рога и Копита“. От есента на 2009 г. работя съвместно с журналиста Асен Йорданов, с когото подписахме няколко големи разследвания за злоупотреби с имоти по Южното черноморие, публикувани в различни медии. През ноември 2010 г. Асен Йорданов създаде независимия сайт за журналистически разследвания „Биволъ“ (http://www.bivol.bg) и ме покани да сътруднича като автор и редактор. За по-малко от година сайтът стана популярен и получи международно признание, ставайки единственият на Балканите партньор на Wikileaks. По силата на споразумение с Джулиън Асанж от март 2011, „Биволъ“ има достъп до хиляди поверителни документи с информация за България. Публикацията на тези документи разкрива изключително тревожни факти за състоянието на българския политически, икономически и обществен живот, в който са се вкоренили корупцията и организираната престъпност. Освен тези документи, Биволъ публикува десетки ключови разследвания, влезли в дневния ред на обществото, редовно цитирани от български и чужди медии. Журналистическите стандарти, които спазваме с колегата Йорданов са стриктни: разследванията се опират на автентични документи и/или са на базата на потвърдени от два независими източника информации. Темите, които ме интересуват и по които пиша са следните: симбиозата на власт и организирана престъпност, политическа корупция и корупция в съдебната система, конфликти на интереси, злоупотреби с власт, съсипване на природната среда, проблеми свързани със свободата на словото, прозрачността на институциите, гражданското общество и сънародниците ни зад граница. Подчертавам, че не съм получавал и не получавам възнаграждeние за моята журналистическа и издателска дейност под никаква форма. Финансирането на Биволъ е абсолютно прозрачно чрез дарения, афиширани в сайта в реално време и лични средства. Цената за поддръжката на сайта е 50 евро месечно за хостинг на отделен сървър във Франция и годишната цена на домейна bivol.bg.

  Обществена и политическа дейност:

  Политическо и гражданско кредо: През есента на 1989 г. като студент-първокурсник се включих в първите протестни митинги срещу комунистическата власт. Има документални кадри с мое участие във „висящите“ протести на алпинисти на фасадата на Университета и на Студентския дом. Станах член на „Екогласност“. След като заминах за Франция се посветих основно на следването си и до 2000 г. по-рядко следях събитията в България. Проявявам по-активен интерес към българския политически живот от 2000 г., когато България напредна в преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Никога не съм бил член на политическа партия и не съм подавал молба за членство в такава (кандидатурата ми за евродепутат в листата на Синята коалиция беше предложена от СДС в така наречената „гражданска квота“). Не съм имал никакви контакти с престъпната комунистическа Държавна сигурност, което е удостоверено и от проверка на Комисията по досиетата. Не съм участвал в ръководни структури на комсомола, в който бях инкорпориран по принуда като непълнолетен. Считам, че сътрудниците на обявения със закон за престъпен комунистически режим не трябва да заемат ръководни обществени длъжности и винаги съм отстоявал публично позицията си за необходимост от ефективна лустрация.

  Акция против задължителните здравни осигуровки за българите в чужбина: През март 2005 г. в-к „Парижки Вести“ инициира мащабна подписка сред българите в чужбина за премахване на двойното облагане със здравни осигуровки. Над 10000 души, български граждани от 80 страни подкрепиха подписката. През 2006 г. станах съучредител и секретар на регистрираното в Париж сдружение Съюз на българите по света „Бъдеще“, което си постави за цел да защитава правата на сънародниците ни зад граница. От името на сдружението координирах действията по казуса със здравните осигуровки: писма до институциите, петиция до Европейския парламент, настояване за законодателни промени, съдебни дела, медийни изяви и граждански натиск, чиято кулминация беше присъствен протест на български граждани от Франция, Белгия, Холандия, Германия и Люксембург в Брюксел през зимата на 2007 г. http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=115211 Беше отворена специална набирателна сметка в ProCreditBank в София, в която се даряваха средства за заплащане на адвокатски хонорари по заведените дела. Тези организирани граждански действия дадоха резултат в началото на 2008 г., когато несправедливото облагане беше отменено и се създаде законов диспозитив за връщане на платени със задна дата вноски от българи, живели зад граница през периода 2000 – 2007 г. http://www.martindimitrov.com/243/ Общата сума събрана за адвокатски хонорари беше малко над 3000 лв и имаше остатък, който беше дарен за лечение на дете. Подчертавам, че не съм получавал възнаграждение за тази обществена дейност под никаква форма.

  Кампанията „Не сте сами“: „Парижки Вести“ участва в кампанията за освобождаването на българските медици в Либия, като отразяваше редовно френските инициативи за български медии и търсеше възможности за по-широко информиране на френската и европейската публика. Това може да бъде потвърдено и от ответникът, г-жа Бозукова, с която се запознах на конференцията за основаването на международна коалиция „Не сте сами“ в Париж през март 2007 г. http://dariknews.bg/print_article.php?article_id=132206. През юни 2007 г. участвах в екипа на френската журналистка Лизрон Будул, която реализира документален репортаж за кампанията, излъчен в централните новини в 20 ч. на най-голямата френска телевизия TF1 на 19 юни 2007 г.

  Мониторинг на свободата на словото: От 2007 г. съдействам на международната правозащитна организация „Репортери без граници“ с информация, преводи и мониторинг на българската преса за посегателства срещу свободата на словото. През май 2009 г. заедно с колежката Даниела Горчева организирах дебат за свободата на словото в Червената къща, на който по моя покана присъства директорът на „Репортери без граници“ за Европа Оливие Базил. http://www.kafene.net/analysis.html?fb_1101652_anch=6903232 От март 2008 г. съм член на Обществения съвет на Асоциацията за свободно слово „Анна Политковская“, носител на награда за човешки права „Златен Гълъб“ и участвам в нейните инициативи, като се подписвам с името си. http://politkovskaya-bg.blogspot.fr/ Подчертавам, че не съм получавал и не получавам възнаграждение за тази обществена дейност под никаква форма.

  Кандидатура за Европейския парламент: На европейските избори през 2009 г. бях кандидат от Синята коалиция, на 5-то място в листата. Основен мотив да се кандидатирам беше възможността да получа трибуна и да поставя в обществения дебат темите за прозрачността на институциите, свободата на словото и включването на българите в чужбина в политическия живот в страната, които оформих като раздел от политическата програма на Синята коалиция озаглавен „За реална свобода на словото, на медиите и на комуникациите“. Включих се в инициативата „Гласуване без граници“, имаща за цел да увеличи избирателната активност в чужбина. Тази инициатива получи награда „Човек на годината“ за 2009 г.

  2. Клевети и обиди в публикациите

  Видно от гореизложеното, мога да докажа с документи и свидетели следното: в професионалния ми път, в имуществения ми ценз, в обществената ми дейност и в журналистическите ми изяви няма абсолютно нищо, което да е противозаконно, съмнително или морално укоримо. Следните твърдения публикувани в статиите за мен са характеризирано обидни и клеветнически:

  – Неистина и набеждаване е твърдението във в-к Шоу, че съм извършвал незаконно строителство. За това бях набеден от кмета на Царево Петко Арнаудов, когото уличих в злоупотреби с обществени средства и имоти в подробни журналистически разследвания;
  – В публикацията във в-к Шоу Петко Арнаудов ме нарича публично с тежка обидна дума, деяние, което е характеризирано в Наказателния кодекс;
  – Неистина и клевета са твърденията, че съм събирал пари от българи в чужбина, които съм използвал за лични цели;
  – Неистина и клевета са твърденията, че имам лична изгода от разследвания за обществени злоупотреби;
  – Неистина и клевета са твърденията, че съм получил с измама права върху „Парижки Вести“ и съм го използвал за спонсорство за собствена издръжка;
  – Неистина и клевета са твърденията, че съм приемал да правя поръчкови публикации и разследвания и съм получавал пари за това;
  – Неистина и клевета са твърденията, че съм сътрудничил с Държавна сигурност, бил съм комсомолски секретар и съм кандидатствал за членство в БКП;
  – Неистина и клевета са твърденията във в-к Шоу, че имам извънбрачна връзка с г-жа Ваня Милчева, с която се познавам от социалната мрежа Facebook.

  Съдържащите се в двете статии клеветнически твърдения пречат на нормалната ми работа, защото за мен като разследващ журналист доверието на източниците, медиите и читателите са основен капитал.

  Елементарно е да се установи, че всички „източници“ на въпросните публикации са мними и се базират на клеветнически текстове публикувани в анонимен блог, базиран в САЩ, и в анонимни форумни коментари. За съжаление, процедурата по установяване на авторството на клеветите е финансово непосилна за мен, тъй като предполага завеждане на скъпо струващ иск срещу американска фирма.

  Освен това, статията във в-к Стандарт е обидна и към Френската република, чийто служител се явявам, тъй като поставя под съмнение моя образователен ценз и професионалната ми квалификация.

  Всъщност, за сериозността на тази публикация най-добре говори преводът на името на Université Paris Ouest Nanterre La Défense – което екипът на в-к Стандарт е превел като „университет по отбраната в Нантер“. За незапознатите, La Défense е квартал съседен на града Nanterre, където се намира университетът, носещ това име.

  3. Петитум

  Считам, че публикацията на статиите публикувани от Ответник 1 и Ответник 2 виновно ми причинява вреди, като уврежда личната ми и професионална репутация на независим и обективен разследващ журналист и общественик. В добавка тази публикация наруши емоционалното ми спокойствие и ме принуди да отделя време и финансов ресурс, за да защитя себе си и семейството си от клеветите чрез настоящата тъжба до прокуратурата и завеждане на граждански иск в съда.

  С оглед на гореизложеното моля прокуратурата да образува производство по член 147 от Наказателния кодекс за клевета срещу Ответник 1 и Ответник 2 и по член 147 (клевета) и 148 (обида) срещу Ответник 3.

  Публикувано от Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“
  https://www.facebook.com/note.php?note_id=10150687030318992
  

• The Illicit Benefits of Bulgaria’s EU Membership

  From  EurActiv

  Accession to the European Union means prosperity and new economic opportunities for businesses and people, or so goes the argument. In the case of Bulgaria, this is evidently true for the underworld, writes Barbara Frye.

  Barbara Frye is managing editor of Transitions Online in Prague. The following commentary was first published on TOL’s ‘East of Center’ blog:

  One of the vague and enduring ideas about EU accession is that it will boost a new member’s prosperity and increase opportunities for the country’s businesses and people.

  A new report by a think tank in Sofia shows that, to whatever extent that idea holds up in the legitimate economy, it has certainly been true for criminals in Bulgaria.

  Although organised crime accounts for a smaller percentage of the country’s GDP than it did before EU accession, some schemes have either benefited from or actually been spurred by the closer links to the western part of the continent. VAT fraud, the fraudulent trade in oil products, and an old favourite, illegal cigarette sales, boomed after Bulgaria joined the EU in January 2007. That might not surprise you, but it is at least ironic given Brussels’ steady pressure on the Bulgarian government to tackle organised crime and the corruption that allows it to flourish.

  “Bulgaria’s accession to the EU in 2007 opened a wide range of new opportunities for criminals, such as tax crimes, which prompted part of the criminal networks to shift their focus towards these new illegal activities,” reads the report, by the Center for the Study of Democracy.

  According to the report, the share of VAT fraud losses that came from international schemes more than doubled, from 8% in 2006, to 19% in 2009. In those schemes, a trader might, for instance, cook up phony records of exports, on which VAT is not payable, take tax credits for his costs associated with the sale, and then sell the goods, undocumented, on the domestic market. Or he might just overstate his actual exports.

  Citing estimates by international oil companies, the report says illegal sales make up from 20% to 40% of the market and are worth between €800 million and €1.8 billion. Although they offer no “before and after” look at the effects of EU membership, the report’s authors say the hike in Bulgaria’s excise taxes to EU levels, combined with rising oil prices, make the products expensive enough to spur demand for illegal fuel.

  Something similar happened with illegal cigarette sales. When excise taxes went up, the report says, “Cigarettes in Bulgaria became, in relative terms, the most expensive in the EU.” The illegal market accounts for 30% to 40% of all cigarettes sold, and is worth probably around €250 million, the report says. It estimates that about 500,000 packs of illegal cigarettes are sold every day in Bulgaria. Given that taxes from tobacco products make up about 10% of budget revenues (compared with about 1.4% in many other EU countries), this market is a serious threat to the country’s finances.

  The report ends with a warning that the economic turmoil in neighbouring Greece will spur demand for illegal sales of tobacco and oil products.

  Still, it’s obviously not EU membership per se that fuels these trends. After all, Bulgaria’s numbers are well above those for many other EU members. These illegal markets feed and rely on the corruption that plagues the country. “In some cases entire shifts of customs officers, security police officers, [and] mid- and high-level police officers receive additional monthly payments from the illegal trade in tobacco products,” the report notes.

  It also cites the culture of oligarchs in Bulgaria (and the rest of Eastern Europe) who control legitimate businesses and “may be directly involved in criminal activities (VAT or excisable goods fraud, etc.) and rely heavily on illicit lobbying and corruption.” “In some municipalities,” the authors write, “organised crime leaders have either established their own political parties, or managed to become members of local municipal councils. These political posts are then used to trade in influence or to exert influence over local law-enforcement or judiciary, as well as to rig public tenders.”

   

• Какъв е произходът на днешните американци?

  Вашингтон, САЩ /КРОСС/ Повечето от хората, които днес живеят в САЩ, са по произход от европейските eмигранти, които са се преселили на северноамериканския континент между ХVІІ и ХХ в., съобщава „Офф.нет„.

  12. Шведи – 4 088 555

  По време на почти целия ХІХ век голяма част от шведите емигрират в САЩ поради чисто икономически причини. От 1851 до 1930 г. над 1,2 милиона шведи напускат своята родина и намират постоянен пристан в САЩ. Повечето от тях се заселват в Близкия запад, уточняват демографите, но към края на века мнозина се решават да емигрират към градските центрове в търсене на по-добра работа и по-лесно препитание.

  Днес в Минесота живее най-голямата колония шведи в САЩ.

  11. Норвежци – 4,470,081

  Норвежката емиграция в САЩ достига своя връх в края на ХІХ и началото на ХХ в. Между 1880 и 1893 г. именно благодарение на тях се дължи увеличеният брой на емигранти от Европа. Преди тях са само ирландците. Исторически, норвежците се настаняват в Минесота, западен Уисконсин, Северна Айова и Северна и Южна Дакота.

  10. Холандци – 4,645,906

  Ню Йорк (първоначалното му име е Ню Амстердам) е основан от холандски заселници в началото на ХVІІ век. Въпреки че холандската емиграция стихва през следващото столетие, нова вълна емигранти от Нидерландия пристигат в страната след края на Втората световна война. Днес холандците са концентрирани в няколко области в Мичиган и Охайо. Много от заселниците живеят и в Калифорния, Ню Йорк и Пенсилвания. Сред известните американци с холандско потекло са Томас Едисон, Уолт Уитман и Теодор Рузвелт.

  9. Шотландци – 5,460,679

  През ХІХ век около 1 милион шотландци заминават за САЩ, където повечето от тях намират работа в тежката индустрия. Шотландски заселници продължават да идват и през 20-те години на миналия век, след като в Шотландия се влошават икономическите условия. Калифорния, Флорида, Тексас, Ню Йорк и Мичиган са основните центрове на шотландската диаспора.

  8. Французи – 8,761,677

  Исторически броят на заселници от Франция е по-малък от другите европейски нации. Цифрите са по-малки и заради това, че в американското преброяване те се разделят на французи, канадци с френски произход или акадийци.

  7. Поляци – 9,569,207

  Американците с полски произход са най-голямата славянска група в САЩ и те са едни от първите заселници в Новия свят. Имиграцията от тази страна достига върха си между средата на ХІХ век и края на Първата световна война, когато над 2,5 милиона поляци идват в САЩ. В търсене на работа те се настаняват предимно в индустриалните центрове като Ню Йорк, Бъфало, Детройт, Кливланд, Чикаго и Милуоки.

  6. Италианци – 17,250,211

  Между 1880 и 1920 г. над 4 милиона италиански емигранти, от които повечето селяни от южна Италия, пристигат в САЩ. Имигрантите формират т.нар. „малка Италия“ в редица градове в североизточната част на страната. След Втората световна война следва и нова, втора вълна на емигранти от Италия.

  5. Американци – 19,975,875

  Повечето от хората, които са с произход от няколко европейски страни или знаят само част от своя произход, се регистрират като „американци“. Броят на хората, които описват себе си само като „американци“, почти е с два пъти по-висок, отклокото е бил през 1990 г. В тази група днес са регистрирани 12,4 милиона души. През 2000 г. най-много американци е имало в Арканзас, Тенеси, Кентъки и Западна Вирджиния.
  
  4. Англичани – 25,927,345

  Повечето от американците с английски произход живеят в северозападната или западната част на САЩ. Броят на англичани е намалял с почти 20 милиона в сравнение с преброяването от 1980 г., преди всичко, защото все повече хора се обявили за американци. Калифорния е най-голямата популация на англичани в страната.

  3. Мексиканци – 32,929,683

  Между 1990 г. и 2000 г. с около два пъти се е увеличил броят на хората, които заявяват, че са от мексикански произход. Днес хора с такъв произход се срещат най-чесдто в югозападните райони на САЩ.

  2. Ирландци – 34,670,009

  Големият глад от 1840 г. причинява масово преселение от Ирландия. Между 1820 г. и 1920 г. се смята, че около 4,5 милиона ирландци се заселват в САЩ, от който повечето избират да се установят в градове като Ню Йорк, Бостън, Филаделфия, Чикаго и Сан Франциско.
  
  1. Германци – 47,911,129

  Най-голямата вълна от германци, които идват в САЩ е тази от средата на ХІХ в. Тогава заради гражданските вълнения и масовата безработица мнозина германци се решават да прекосят Атлантика в търсене на по-добро бъдеще. Днес, повечето американци с германски произход са настанени в континенталните щати.

  Според резултатите от националното преброяване от 2010 г. 61,332 жители на САЩ се обявяват като македонци. Иначе там живеят и близо 193 000 албанци, 95 000?!? българи, 411 000 хървати, 1,3 милиона гърци, 187 000 сърби и 327 000 югославяни.

• Първи рожден ден на женския клуб в Ню Йорк

  Ню Йоркският клуб на жените навърши 1 година.

  На празничното събитие  присъства генералният ни консул в Ню Йорк – Радослав Точев, който поздрави женския клуб и подчерта, че тяхната инициатива е една от най-дълго просъществувалите в българската “Голяма Ябълка”.

  За една година Ню-Йоркските момичета показаха, че знаят не само как да работят, но и как да правят големи купони и да се веселят. По сценарий на всеки гост бе дадена възможност да каже няколко думи по случай тържествения юбилей. Актрисата Джина Ди Донато, която е известна с разностранните си  таланти, тази вечер забавлява гостите с  рецитиране на стихове.

  Гост на партито  бе двадесет и пет годишната  Тина Телалян от Ню Йорк, която е една от кандидатките за финалист на конкурса “Мис Българка САЩ 2012”. Като на истински български рожден ден имаше танци и хора нонстоп, две торти, много подаръци и поздравления.

  

  Едно от тези поздравления приятно изненада момичетата чак от далечна България: “Скъпи български момичета, вече Ню Йоркски кокичета – 1 година юбилей да ви е честит – клубът да е още по-активен и велик! От България на здраве и с любов ще откликваме на всеки ваш въпрос и зов!” – Роси Русева от Канал 3. Сред подаръците за рожденничките бе новината, че Роси Русева, нейният продуцент Георги Стоев и популярната българска актриса Аня Пенчева са с одобрени американски визи, за да присъстват на  Гала – Конкурса, където ще бъде коронована Мис Българка САЩ 2012.

  Напомняме, че специално изработената в Дубай изящна корона за победителката в 1-вия национален конкурс за красота в САЩ бе осигурена от Аня Пенчева, която ще бъде член на журито. Прекрасната инициатива за Мис Българка САЩ ‘2012 е дело на женския клуб в Ню Йорк и лично на неговата основателка – актрисата Боряна Павлова. Двадесет момичета ще се състезават за честта да представят красотата на България в САЩ. Една от тях ще получи солидна парична награда, корона, допълнителни награди от спонсорите и званието “Мис Българка ‘САЩ 2012” на 26-ти май, 2012 в най-големия български нощен клуб извън България – Enigma The Lounge – Чикаго. “Жените имат какво да кажат на света”, обича да казва Боряна Павлова и не се съмнявам, че след малко повече от месец в Чикаго българските жени ще кажат една истина – България е красива страна с красиви жени!

  Нека да благодарим на женския клуб в Ню Йорк за тяхната смелост, красота и български дух. Вече Чикаго, Вашингтон и Бостън са готови да поемат от тях щафетата и както изглежда в. “България СЕГА” май позна, че този клуб ще стане епицентъра на “българско женско цунами”.

  Светлозар Момчилов
  в. “България СЕГА”

  

• EurActiv: От членството на България в ЕС спечели само подземният свят

  „Присъединяването към ЕС означава просперитет и нови икономически възможности за бизнеса и хората, или поне така би трябвало да бъде. Но в случая с България това очевидно е вярно само за подземния свят“. Това пише Барбара Фрай, главен редактор на пражкото издание „Транзишънс онлайн” в коментар, озаглавен „Рисковете на членството в ЕС?“. Коментарът й е публикуван в сайта EurActiv.

  Авторката се позовава да данни от доклад на софийския Център за изследване на демокрацията (ЦИД), който проследява развитието на престъпността в България през последните години.

  Макар приходите от незаконна дейност да са по-малък процент от брутния вътрешен продукт на страната след влизането й в ЕС през 2007 г., някои схеми бяха или облагодетелствани, или подтикнати от по-близките връзки със западната част от континента. Процъфтяват измамите с ДДС, мошеническата търговия с горива и отдавна любимата контрабанда с цигари.

  Това може да не ви изненада, но поне е иронично като се има предвид непрекъснатия натиск на Брюксел върху българското правителство да се справи с организираната престъпност и с корупцията, благодарение на която тази престъпност процъфтява, пише Фрай.

  По-нататък тя цитира доклада на Центъра за изследване на демокрацията с твърдението, че „присъединяването на България към ЕС през 2007 г. разкри широка гама от нови възможности за престъпниците, като например данъчните измами, което подтикна част от криминалните структури да изместят фокуса си към тези нови незаконни дейности“.

  Според доклада, пише Фрай, делът на загубите от ДДС измамите, свързани с международни схеми, е нараснал повече от два пъти – от 8% през 2006-та до 19% през 2009 година. Незаконните продажби на горива са нараснали от 20 на 40% от пазара и възлизат на между 800 милиона и 1,8 милиарда евро. Макар да липсват сравнителни данни за тази търговия преди и след влизането в ЕС, авторите на доклада твърдят, че повишаването на акцизите до нивата в ЕС в комбинация с нарастващите цени на петрола правят цените достатъчно високи, за да бъде стимулирано търсенето на незаконни горива.

  Нещо подобно става и с незаконните продажби на цигари, които възлизат на между 30 и 40 процента от пазара и носят около 250 милиона евро печалби.

  Тя цитира и данни от доклада за културата на българските олигарси, които разчитат предимно на незаконно лобиране и корупция: „В някои общини лидери на организираната престъпност са създали свои собствени партии или са станали членове на общински съвети. Тези политически длъжности след това се използват, за да се търгува с влияние или да се оказва влияние върху местните правораздаващи органи, както и да се фалшифицират обществени поръчки.

   

  Източник:  Mediapool

• Компенсират индианци с 1 милиард долара

  

  Над един милиард долара обезщетения ще изплати американското правителство на 41 индиански племена заради лошо управление на земите им. Парите са компенсация за разработка на нефтени и газови находища върху индиански земи, както и за добива на дървесина и използване на пасбища.

  Първите искове срещу експлоатацията на земята и природните ресурси са подадени още преди повече от 100 години. След главоломно увеличаване на жалбите през последните години властите и индианците започнаха преговори, които продължиха 22 месеца и приключиха с решението за изплащане на обезщетения.

  През юни 2011 г. Вашингтон даде на индианците 3,4 милиарда долара по други оплаквания. Все още продължават спорове с над 70 племена.

   

  Източник:   в. „Новинар“

• САЩ сменят посланика си в България?

  България вече е получила искане за агреман с името на нов посланик в София, съобщи Би Ти Ви, като се позова на дипломатически източници

   

  Посланикът на САЩ у нас Джеймс Уорлик може да си тръгне от България преди да изтече тригодишния му мандат. България вече е получила искане за агреман с името на нов посланик в София, съобщи Би Ти Ви. Медията се позова на дипломатически източници.

  Според тях вероятно става въпрос за жена, бивш посланик на САЩ в Албания, която сега е служител на Държавния департамент.

  Според в. „Телеграф“ новият титуляр на мисията на САЩ в България най-вероятно ще е Марси Рийс, която в момента е заместник на помощник-държавния секретар на Щатите по ядрената и стратегическата политика. Преди да получи настоящата си длъжност, Рийс е била посланик в албанската столица Тирана – до 2007 г.

  От телевизията са потърсили потвърждение от Вашингтон, но такова все още няма.

  Лично моето желание е да остана в България възможно най-дълго, но това е решение, което зависи от моя президент, коментира Уорлик.

  „Все още няма решение колко още ще продължи тук моето пребиваване като посланик“, добави американският посланик.

  Американските посланици по света са с тригодишен мандат.

  Има опция той да бъде удължен с още шест месеца, което обаче се случва все по-рядко.

  Джеймс Уорлик зае поста посланик у нас в края на януари 2010 г.

  Източник:  Vesti.bg
  

• <<
• 1
...
• 232
• 233
• 234
• 235
• 236
• 237
• 238
• 239
• 240
• 241
• 242
...
• 415
• >>