Авторски
- Пазете се от криворазбрано състрадание
ЩЕ МУ РЕЖА ноктитеее, крещи млада майка от прозореца на жилището си в Чикаго един съботен следобед. Минувачи поглеждат учудено нагоре. Това е Милена от България, която се опитва да изреже ноктите на тригодишния си син Тошко. Той така пищи и се съпротивлява, че съседите няколко пъти викат полицията и социалните служби. След третия случай българката разрешила проблемната ситуация като оповестявала намеренията си, крещейки през прозореца! Оттук нататък всичко било наред. Законите, които са измислени в тази страна да защитават човека и природата, до такава степен са се изкривили, че спокойно можеш да изгубиш детето си, работата си, папагала си, свободата… почти всичко. Перверзната състрадателност и милосърдие са фалшиви и опасни за човека, вместо да е обратното! Всеки знае подобни ненормални американски сюжети.
Заключение – патологично милосърдие, създадено от законите на държавата.
В село до Стара Загора в къщата си хора сушат на двора риболовна мрежа, нощна птица се блъсва и оплита. Те я откачат 10 минути след случката и започват да я „спасяват“, давайки й топла супичка, защото времето е студено, да се загрее животинката. След няколко часа тя умира. Разказват случката на техен познат ветеринар. Той им обяснява, че това са диви животни и не могат да ядат човешка храна! Съдбата за куриоз създава на същото семейство нова ситуация след месец. В ръцете им попада ранена чайка. Семейството предприема мерки от състрадателност и я нахранва с риба, която преди часове са хванали на реката. За да е по-вкусна я пържат. Птицата умира след час.
Заключение – патологично състрадание, произтичащо от невежество.
Ела, котенце, ела мамо, говори с предиханен възторг възрастна жена на седем кучета на ул. „Париж“ до националната опера. Говорещата с животните прилича на балерина в пенсия, красива за възрастта си. В движенията й има аристократичен финес. Минавайки, им пресякох пътя. Незнайно защо, кучетата не харесаха нещо в сутрешната ми недодяланост и започнаха колебливо да лаят. По най-пенсионерския начин й казах, че могат да ухапят някое дете. Последва ураган от псувни, които и най-професионалният простак не може да измисли в такава поредица и стил. Дори песовете спряха да лаят, за да слушат речта на дамата. Видях я преди няколко месеца в психиатрично заведение в провинцията. Имаше същото мило излъчване, говорихме пет минути най-общи приказки, ни помен от лудост. Попитах лекарите защо е там, а те отговориха, че има лека форма на шизофрения и е направила поразии преди време, била е агресивна и т.н. Исках да разбера какво е това „т.н.“, но не ми казаха.
Заключение – патологична любов към животните.
С тези три примера няма да изправя ненормалностите в обществото, нито ще трогна някоя сектантска организация, защитаваща белоопашатите северноамерикански хлебарки. Ако има време да се изследват по-детайлно дебрите на определен тип милосърдие, ще се окаже, че всички тези страдания и залитания са компенсация за нещо празно, изгубено, а може би и сексуално.
Как да разпознаем подобни хора и да се пазим, когато те изглеждат съвсем съвсем истински? Как да разберем любовта между стопанка и 10 котки, от които блокът мирише на софийския зоопарк. Как да обясниш на любящия родител да не разрешава на домашния любимец, който преди малко е душил събратята си по задника в парка, да не скача в детското креватче и да ближе бебето по носа. Как да кажеш на самодоволния цървул с породистото си последен модел куче, че не трябва да го пуска без намордник по градинките, как? Ами, няма как!
Милосърдие, толерантност, състрадателност! Толкова много пари са минали през тези думи, толкова много мъка, лъжа, лудост, полза, глупост и т.н.!
Все пак искам да кажа: ненормално е да бъдеш изяден в днешни дни от куче, тигър, чакал или глътнат от боа пред БНБ например! Но ако все пак това се случи, трябва да означава само едно. Че си дълбоко в тайгата или си загубен в саваната в техния идеален център! А не в центъра на София!
Пиер Петров,
в. „24 часа“
- Защо талантливите млади учени напускат България
Проф. дфзн Николай В. Витанов*, в. „Дневник“
Повечето обещаващи млади учени в Румъния и България емигрират, щом могат, а малцина се връщат. Това пише престижното научно списание „Нейчър“ в коментaр на проблемите на научната общност в България и Румъния в началото на 2011 г. Има отделни проблясъци, но множество учени от „старата гвардия“ не произвеждат резултати, съпротивяват се на въвеждането на международните стандарти в научните изследвания и блокират достъпа на нови хора, пишат още от списанието.
Два абсурдни случая
На 3 април д-р Андон Рангелов, гл. асистент във Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ), е извикан във фонда „Научни изследвания“ на Министерството на образованието (МОМН) и му е съобщено, че трябва да върне всички предоставени средства от 30 хил. лева по спечелен от него проект до три дни, защото научната дейност по проекта е оценена отрицателно. Същата научна дейност включва девет статии в реномирани световни научни списания за 18 месеца при заложена цел от три статии в проекта му. Една от тези статии е в най-реномираното списание по физика, Physical Review Letters, а две други са в най-реномираното списание по оптика, Optics Letters. Едновременно с това, Андон има одобрен световен патент за безжично пренасяне на енергия. В резултат той е избран за млад учен на 2011 г. на Физическия факултет на СУ.
В същата ситуация е и гл. ас. д-р Венелин Кожухаров, но неговият проект за сумата от 70 хил. лв. е оценен като незадоволителен при пет публикации, одобрен и завършен дизайн на детектор за експеримент в ЦЕРН и повече от десет доклада на международни форуми.
Процедурата на фонда не предвижда обжалване на решението. Прилича на първоаприлска шега, само че не е. Следва скандал, а абсурдът, в който двамата са поставени, илюстрира много точно някои от основните проблеми на българската наука.
Някои от нередностите във фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) на МОМН станаха достояние на широката общественост благодарение на скандалните разкрития на бившия му управител проф. Емил Хорозов. През фонда минават десетки милиони левове, отделяни целево от бюджета за наука, а сред основните му цели е въвеждането на конкурсно и конкурентно начало във финансирането на науката.
Всеки от двамата млади учени е написал проект, който е одобрен от ФНИ, като финансирането е разделено на две части, втората от които се изплаща след одобрение на постигнатото за първия етап на проекта. Андон Рангелов предава отчета си в края на август 2011 година, а решение няма повече от седем месеца, въпреки че втората част на проекта му трябва да започне след шест месеца. Отчетът му е даден за разглеждане на двама рецензенти, а цялостната му оценка се прави от Комисията по природни науки към ФНИ. Междувременно, на два пъти се изискват допълнителни разяснения, но Андон няма информация нито за съдържанието на рецензиите, нито за оценката на Комисията. Хронологията е много подобна и при Венелин Кожухаров.
След абсурдната ситуация, в която са поставени двамата млади учени, новото ръководство на ФНИ им позволява да подадат възражения срещу анонимните рецензии, след които правдата се надяваме да възтържествува, макар ситуацията да остава неясна. Въпреки че този случай вероятно ще намери решение, е наложително да се решат
Системните проблеми
На първо място, липсват каквито и да е критерии за оценка на изпълнението на проектите. Всеки проект има заложени цели и работна програма, но ФНИ няма ясни критерии какво означава те да са изпълнени. В конкретния случай изпълнението на тези цели и тази програма обаче нямат никакво значение за рецензентите (или рецензента) на горните два проекта. Те признават, че целите и програмата са изпълнени, но независимо от това дават незадоволителна оценка.
На второ място, липсва прозрачност – самият състав на Комисията по природни науки е най-дълбоко пазената тайна в наблюдаемата част на вселената. Съставът й не може да бъде намерен в интернет по никакъв начин, а от ФНИ отказват да дадат тази информация.
На трето място, не са ясни критериите за избор на членове на комисията. Според неофициални данни (официални липсват) някои от тях нямат научни публикации в реномирани списания от 2004 г., но независимо от това дават отрицателна оценка на млади учени с девет публикации в последните 18 месеца. Също така съгласно утвърдените международни практики в природните науки за експерт в дадена област се счита човек, който има научни публикации в съответната област през последните 5 години (а в някои развити държави се иска за последните 2 години). Част от членовете на тази комисия нямат нищо общо с това всеизвестно условие за научна компетентност. Андон Рангелов е специалист по квантова оптика, а Венелин Кожухаров – по физика на елементарните частици. В Комисията по природни науки липсват експерти в тези области на физиката, но независимо от това има индикации, че част от рецензентите са именно измежду членовете на комисията. Изглежда не е без значение фактът, че рецензирането на проекти се заплаща нелошо за българските стандарти. В тази връзка естествено възниква въпросът дали не е редно да се преразгледа съставът на тази комисия.
На четвърто място, в процедурите на ФНИ не е заложена възможност за възражение. Комисията по природни науки приема оценките на Андон Рангелов през октомври 2011 г., а на Венелин Кожухаров през март 2012 г. Младите учени нито са поканени да отговорят на критиките в рецензиите, нито дори са уведомени. В началото на април 2012 г. те просто биват извикани във ФНИ, за да им се съобщи, че трябва да върнат въпросните суми. При отказ от тяхна страна се задействат механизмите за събиране на държавни вземания.
Отговорността
Не на последно място, не е ясна професионалната и етичната отговорност на рецензентите. Всеки поне малко компетентен човек в природните науки веднага би преценил, че въпросните два проекта при нормални обстоятелства и при компетентна и обективна комисия биха били кандидати за най-добър проект на годината. Според слухове, Комисията неформално е решила положителна оценка да се дава на проект, който отчита поне две статии в импактни списания. Очевидно, в случая тя не е спазила дори своите собствени критерии, което поставя въпроса за отговорността на рецензентите, които могат да злоупотребяват с положението си, криейки се зад анонимността. При доказана злоупотреба в нормалните държави, учените биха загубили както възможността да участват в подобни комисии, така и академичните си длъжности и дори научни степени.
Накрая, оценките не са независими. Дори бегъл прочит на рецензиите установява веднага, освен тяхната очевидна злонамереност и некомпетентност, също и поразяващия факт, че си приличат като две капки вода. Набива се на очи изводът, че изглежда едно и също лице е писало и четирите рецензии, или поне е повлияло на другия/те рецензент/и. Необходимо е процедурите на ФНИ да осигуряват както формална, така и реална независимост на експертните оценки, иначе отново ще стигаме до подобни ситуации.
От активността на академичната общност и политиката на новото ръководство на ФНИ зависи дали тези два скандални случаи с едни от най-обещаващите млади български физици ще бъдат забравени или ще бъдат взети решителни и категорични мерки. Не трябва да се позволява на един или няколко души, които се крият зад анонимността на рецензиите, да продължат да тровят българската наука и да убиват в зародиш плахите опити на една шепа способни млади хора да надскочат родната посредственост. В противен случай, тези учени вероятно ще последват написаното в списание „Нейчър“ и ще емигрират там, където трудът им ще бъде оценен обективно от компетентни и добронамерени учени.
* Авторът е професор по физика и заместник декан на Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ по научна и проектна дейност. Носител е на наградата „Питагор“ за 2008 г. за най-добър ръководител на докторанти в България.
- Pedophiles want same rights as homosexuals
by Jack Minor
Using the same tactics used by “gay” rights activists, pedophiles have begun to seek similar status arguing their desire for children is a sexual orientation no different than heterosexual or homosexuals.
Critics of the homosexual lifestyle have long claimed that once it became acceptable to identify homosexuality as simply an “alternative lifestyle” or sexual orientation, logically nothing would be off limits. “Gay” advocates have taken offense at such a position insisting this would never happen. However, psychiatrists are now beginning to advocate redefining pedophilia in the same way homosexuality was redefined several years ago.
In 1973 the American Psychiatric Association declassified homosexuality from its list of mental disorders. A group of psychiatrists with B4U-Act recently held a symposium proposing a new definition of pedophilia in the Diagnostic and Statistical Manual of Mental Health Disorders of the APA.
B4U-Act calls pedophiles “minor-attracted people.” The organization’s website states its purpose is to, “help mental health professionals learn more about attraction to minors and to consider the effects of stereotyping, stigma and fear.”
In 1998 The APA issued a report claiming “that the ‘negative potential’ of adult sex with children was ‘overstated’ and that ‘the vast majority of both men and women reported no negative sexual effects from childhood sexual abuse experiences.”
Pedophilia has already been granted protected status by the Federal Government. The Matthew Shephard and James Byrd, Jr. Hate Crimes Prevention Act lists “sexual orientation” as a protected class; however, it does not define the term.
Republicans attempted to add an amendment specifying that “pedophilia is not covered as an orientation;” however, the amendment was defeated by Democrats. Rep. Alcee Hastings (D-Fl) stated that all alternative sexual lifestyles should be protected under the law. “This bill addresses our resolve to end violence based on prejudice and to guarantee that all Americans, regardless of race, color, religion, national origin, gender, sexual orientation, gender identity, or disability or all of these ‘philias’ and fetishes and ‘isms’ that were put forward need not live in fear because of who they are. I urge my colleagues to vote in favor of this rule.”
The White House praised the bill saying, “At root, this isn’t just about our laws; this is about who we are as a people. This is about whether we value one another – whether we embrace our differences rather than allowing them to become a source of animus.”
Earlier this year two psychologists in Canada declared that pedophilia is a sexual orientation just like homosexuality or heterosexuality.
Van Gijseghem, psychologist and retired professor of the University of Montreal, told members of Parliament, „Pedophiles are not simply people who commit a small offense from time to time but rather are grappling with what is equivalent to a sexual orientation just like another individual may be grappling with heterosexuality or even homosexuality.“
He went on to say, „True pedophiles have an exclusive preference for children, which is the same as having a sexual orientation. You cannot change this person’s sexual orientation. He may, however, remain abstinent.“
When asked if he should be comparing pedophiles to homosexuals, Van Gijseghem replied, „If, for instance, you were living in a society where heterosexuality is proscribed or prohibited and you were told that you had to get therapy to change your sexual orientation, you would probably say that that is slightly crazy. In other words, you would not accept that at all. I use this analogy to say that, yes indeed, pedophiles do not change their sexual orientation.”Dr. Quinsey, professor emeritus of psychology at Queen’s University in Kingston, Ontario, agreed with Van Gijseghem. Quinsey said pedophiles’ sexual interests prefer children and, „There is no evidence that this sort of preference can be changed through treatment or through anything else.“
In July, 2010 Harvard health Publications said, “Pedophilia is a sexual orientation and unlikely to change. Treatment aims to enable someone to resist acting on his sexual urges.“
Linda Harvey, of Mission America, said the push for pedophiles to have equal rights will become more and more common as LGBT groups continue to assert themselves. “It’s all part of a plan to introduce sex to children at younger and younger ages; to convince them that normal friendship is actually a sexual attraction.”
Milton Diamond, a University of Hawaii professor and director of the Pacific Center for Sex and Society, stated that child pornography could be beneficial to society because, „Potential sex offenders use child pornography as a substitute for sex against children.“
Diamond is a distinguished lecturer for the Institute for the Advanced Study of Human Sexuality in San Francisco. The IASHS openly advocated for the repeal of the Revolutionary war ban on homosexuals serving in the military.
The IASHS lists, on its website, a list of „basic sexual rights“ that includes „the right to engage in sexual acts or activities of any kind whatsoever, providing they do not involve nonconsensual acts, violence, constraint, coercion or fraud.“ Another right is to, „be free of persecution, condemnation, discrimination, or societal intervention in private sexual behavior“ and „the freedom of any sexual thought, fantasy or desire.“ The organization also says that no one should be „disadvantaged because of age.“Sex offender laws protecting children have been challenged in several states including California, Georgia and Iowa.
Sex offenders claim the laws prohibiting them from living near schools or parks are unfair because it penalizes them for life.
Published by: greeleygazette.com/press/
- Филипинците – най-набожни, скандинавците били атеисти
Филипинците са най-вярващият народ в света – за разлика от скандинавците или жителите на страните от бившия Източен блок, показва американско изследване. Авторите на проучването отбелязват и че колкото по-стар е човек, толкова повече вярва в Бога.Страните, чиито жители вярват най-много в Бога, са най-често католически, главно развиващи се страни. Към тях се присъединяват САЩ , Израел и Кипър.
Около 94% от филипинците „винаги“ са били вярващи, следвани от чилийците с 88 % и 81 % от американците. В другата крайност са германците от бившата ГДР и чехите, при които едва 20 % вярват в Бога. Според изследването най-атеистичните страни са скандинавските и тези от бившия Източен блок.
Вярата в Бога намалява във всички изследвани страни без Русия, Словения и Израел. За сметка на това най-силно вярващи са възрастните хора. Средно 43% от хората на 68 и повече години са сигурни, че Бог съществува – спрямо 23% сред хората до 27 години. „Вярата се засилва най-много на 58 години и повече. Това дава основание да се смята, че тя нараства с наближаването на смъртта“, коментира авторът на доклада Том Смит. / Vsekiden.com
- ГЕРБ ще бори изборните престъпления със СРС-та
Управляващите няма да променят текстове за бюлетините, законът бил добър
Изготвяйки своите предложения за промени в дълбока тайна, управляващата партия ГЕРБ е твърдо решена да се съобрази с единствената оспорвана от опозицията препоръка на международните наблюдатели от ОССЕ за Изборния кодекс – разследването на купуване на гласове със СРС, научи блогът “Отворен парламент – граждански гласове”.
Така с промени в Наказателния кодекс мнозинството ще разреши подслушването преди и по време на предизборната кампания. Замисълът им обаче е бръмбарите да се прилагат “не при всеки продаден глас”, а само за тежките престъпления срещу избирателните права на гражданите, обясниха управляващите.
Според опозицията пък тази идея ще доведе до масово подслушване на политическите противници на ГЕРБ.
“Доста сме скептични към една такава промяна, защото вместо да се ползва наистина за разкриване на престъпления, един такъв способ ще бъде употребяван само в услуга на управляващите”, заяви пред Mediapool депутатът от левицата Мая Манолова.
“Нека преди да направим такива кардинални промени в законодателството да чуем отчет и анализ на МВР за дейността им по време на предишните избори. Тогава вътрешният министър Цветанов отчете колосална дейност със заловени купувачи на гласове – да каже какво се случва с тези преписки”, призова Манолова. По думите й БСП са силно скептични към разследване на изборни престъпления със СРС-та и заради съвместяването на длъжности от страна на вицепремиера, който освен министър на вътрешните работи оглавява традиционно и предизборния щаб на ГЕРБ.
“Ще се намери официален повод да се пресират всички опоненти и отново ще се търси служебна победа”, допълни народният представител.
ЦИК с открити заседания и на самотек
Управляващите възнамеряват да “разсекретят” официално иначе незасекретените стенограми на Централната избирателна комисия. На изминалите избори от ЦИК категорично отказаха да публикуват протоколите си, защото нямало изрично разписан текст в Изборния кодекс.
Месеци след това от комисията уточниха, че въпреки липсата на такъв текст, няма пречка разговорите между членове на комисията за едно или друго решение да бъдат качени на интернет страницата на ЦИК. До момента обаче това не е направено, като обясненията им са, че решението не е формализирано.
В началото на февруари тази година по време на парламентарен дебат, председателят на правната комисия и основен създател на Изборния кодекс Искра Фидосова се ангажира лично да внесе предложение за промяна на закона – изричен текст, който да регламентира “разсекретяването” на стенограмите.
След това сред мнозинството се заговори, че такава промяна няма да бъде гласувана. Източници от ГЕРБ заявиха обаче, че стенограмите ще се публикуват, а заседанията на ЦИК вероятно ще бъдат открити за НПО и медии.
Всички останали критики към Централната избирателна комисия обаче от управляващите смятат за технически и затова не предвиждат ревизия на нормативния акт. Оказа се, че ГЕРБ не се тревожат от забележките за експертността на ЦИК или от твърденията, че е необходимо администрацията да бъде постоянна, а не имитация на постоянна.
Мнозинството няма да се съгласи и с препоръката на ОССЕ на ключови места в ЦИК и нейните подразделения да се назначат кадри на опозицията, за да се премахне усещането, че се вземат политически мотивирани решения.
Няма да се пипа и текстът от закона, регламентиращ отказа на изборната администрация да вземе решение ако на заседанието на присъстват 2/3 от комисията, което бе критикувано и от Венецианската комисия по време на писане на кодекса.
Според управляващите всичко това са “организационни-технически въпроси”, които ще се изгладят с течение на времето.
Медийната среда и прозрачните бюлетини – все същите
От мнозинството в парламента не възнамеряват да мислят механизъм, чрез който да се спази препоръката на международните наблюдатели за ясно разграничаване на информационните от рекламните политически текстове в медиите.
“Може би ЦИК може да се намеси с някакви решения за различните видове избори, но ние не можем да регулираме медийното съдържание”, обясниха от ГЕРБ, без да става ясно как Централната избирателна комисия ще се занимава с медиен анализ.
”Правната рамка за медиите трябва да гарантира пълна свобода за журналистите да отразяват кампанията, особено в публичните оператори”, записа в препоръките си ОССЕ. В доклада на наблюдателите от началото на януари се настоява за равнопоставено отразяване на всички кандидати, за да бъдат предпазени журналистите от ”външни влияния”.
Месец по-късно по време на дебатите в парламента за кодекса и провеждането на вота, от ГЕРБ категорично отказаха медийната комисия в парламента да излезе със становище и предложения. Три месеца по-късно става ясно, че ГЕРБ не желаят да се правят промени в тази част от закона.
Друг момент от нормативния акт, който изобщо няма да бъде пипан е текстът, уреждащ бюлетините. След като от много градове в страната постъпиха оплаквания за прозрачни изборни книжа, управляващите са преценили, че въпреки нарушената тайна на вота, законът, регламентиращ използването на 120 грамова хартия на бюлетината е чудесен и няма нужда от ремонт.
Другата препоръка, посочена от ГЕРБ като невъзможна, е разрешаването за провеждане на предизборна кампания на майчин език, различен от българския. “Ще се сблъскаме с Конституцията, в която като официален език е записан българския”, обясниха от управляващите, но посочиха, че така или иначе досега никой, включително и те не са санкционирали ДПС например за водене на кампания на турски.
Работата по Изборния кодекс ще започне в последната седмица на април в правната комисия, което няма да даде никаква възможност за дебат – на 3 май изтича срокът, определен от парламента, в който правната комисия трябва да предложи решения, адресиращи препоръките на доклада на ОССЕ.
Полина Паунова,
Оpenparliament.net
- Страсбург постави България под „засилено наблюдение“
България се класира на трето място сред 47 държави от Съвета на Европа (СЕ) по „засилено наблюдение“ за неизпълнение на решенията на Европейския съд за правата на човека, пише днес в. „Сега“. На нея се падат 9% от казусите, докладвани като заслужаващи специално внимание от Комитета на министрите, който е изпълнителният орган на СЕ. Преди нашата държава се нареждат само Турция (13%) и Русия (12%), а в позорната десетка след нея са Украйна (8%), Италия, Молдова и Полша (по 7%), Румъния (5%) и Албания и Гърция (по 4%). На всички останали 37 държави в СЕ се падат 24% от делата под „засилено наблюдение“.Класацията е направена в доклад на Комитета на министрите, който обобщава резултатите от приложената за първи път през 2011 г. нова процедура за наблюдение на спазването на решенията на съда в Страсбург. Тя раздели казусите на три категории: под „засилено наблюдение“, под „стандартно наблюдение“ и „изолирани“. В засиленото наблюдение попадат всички пилотни решения на съда, които показват по кои нарушения отделните държави са се превърнали в рецидивисти и са изчерпали търпението на съда.
През 2011 г. Страсбург е издал само 5 пилотни решения, от които две се падат на България („Димитров и Хамънов“ за бавно правосъдие по наказателни дела и „Фингер“ – за мудност по гражданско дело). В момента пред Комитета на министрите има 106 такива български дела, за които съдът вече се е произнесъл, но решенията му още не са изпълнени. Отделно има 26 дела за прекомерно използване на оръжие при арестите, 18 дела са за лоши условия в затворите, 10 дела са за липса на правна защита при експулсиране на чужденци и 4 дела са за недостатъчни гаранции за гражданските права при използване на специални разузнавателни средства. На засилено наблюдение подлежи изпълнението и на присъди, които изискват законови и структурни промени в съдебната система, както и индивидуалните казуси, които не търпят отлагане.
От няколко години България редовно е в първата десетка на държавите по брой осъждания за нарушени основни човешки права съгласно статистиката на съда.Сега обаче за първи път е огласена статистика и от Комитета на министрите, която показва, че държавата ни заема и водещо място по неизпълнение или бавно изпълнение на присъдите. Най-често става дума за забавени плащания на присъдени обезщетения.
Миналата година е имало 81 казуса, по които въобще не е било извършено дължимото плащане, 19 плащания са били закъснели, а 58 са били навременни. По брой на протаканията държавата е на 6-о място в европейската класация, изпреварена от Турция, Полша, Русия, Украйна и Италия. Именно забавянето на плащанията обяснява защо през 2011 г. държавата е дала по-малко обезщетения (731 302 евро), отколкото през 2010 г. (1 032 581 евро), въпреки че броят на делата, чието изпълнение се контролира от Комитета на министрите, е нараснал от 302 на 344. В тези бройки са се увеличили и т.нар. „водещи дела“ с голяма значимост – от 98 през 2010 г. на 116 през 2011 г.
Двете пилотни дела от 10 май 2011 г. срещу България бяха съпроводени с изискването държавата да въведе в срок до една година национална система за обезщетяване на жертвите на нейното бавно правосъдие, за да не се трупат пред съда в Страсбург еднотипни казуси, където и без това в момента отлежават 600 жалби заради муден съд. Преди две седмици правосъдното министерство предложи промени в Закона за съдебната власт, които предвиждат обезщетения до 10 000 лева за пострадали граждани, без да се налага да водят специални дела. Сумата е съобразена с присъжданите обезщетения в Страсбург, вариращи най-често между 5000 и 15 000 евро. Според практиката на Европейския съд, която ще е определяща и за съдебния инспекторат, всяко дело, продължаващо над 6 години, ще се смята за забавено.
С новата процедура българите ще имат възможност да претендират по-бързо, но за по-малки обезщетения – до 6 месеца от подаването на мотивирана жалба до съдебния инспекторат. Делата пред Страсбург продължават между 4 и 6 години. Така законопроектът създава процедура за изплащане на обезщетения, без да се минава през съда. Жалбите ще се разглеждат от своеобразен състав от един инспектор и двама експерти. Окончателното им решение ще се одобрява и от главния инспектор, който ще предлага на жалбоподателя споразумение за изплащане на обезщетение. Ако предложението бъде прието, той ще се лишава от право да съди държавата, но ако не е доволен, може да предприеме действия пред българския съд или пред съда в Страсбург.
Източник: segabg.com
- Дисциплинират НСО заради гафа с проститутките и гардовете на Обама
Затягане на дисциплината и събеседване за поведението на гардовете в Националната служба за сигурност е започнало тези дни. Повод за строгите мерки е разразилият се скандал с 11-те агенти от „Сикрет Сървис”, които бяха спипани с проститутки в Колумбия. Гардовете, които отговарят за охраната на американския президент Барак Обама, се забъркаха в гаф, заради който бяха уволнени от агенцията.Българските им колеги също неведнъж са били герои на скандали с катастрофи, нерегламентиран бизнес и връзки с подземния свят.
Причина за скандалите е липсата на закон, който да регламентира службата в НСО. Все по-често се чуват гласове за спешно приемане на закон, за да се избегнат нови нелепи ситуации.
Американските агенти вече са били лишени от значките и оръжията си, а освен това им е забранено да влизат в каквито и да е обекти, които се контролират от „Сикрет Сървис„. Някои от уволнените може да бъдат реабилитирани, ако се докаже, че са невинни. Медиите в САЩ обаче смятат, че по-скоро ще им бъдат бъдат повдигнати обвинения за криминални деяния.
Скандалът се разраства и в някои съобщения вече се говори не за 11, а за 20 агенти, които са се отдали на порока, нарушавайки правилата на службата. Цялата схема беше разкрита след като един от агентите, посещавали редовно Hotel Caribe в Картахена, се оказал голяма циция и отказал да даде 50 долара за компанията на една от дамите. Тя се ядосала и звъннала в местната полиция.
Предполага се, че издънилите се агенти са част от екипа, които осигуряваше безопасността на американския президент Барак Обама по време на срещата на лидерите на държавите от Северна и Южна Америка в Картахена.
В „Сикрет Сървис“ няма изрично правило, което забранява на агентите да пият и да се възползват от услугите на проститутки, но това е така, защото се определени правила, които по същество изключват подобни развлечения. Смята се, че агент, който е употребил алкохол и се забавлява в женска компания, може да издаде важна информация, свързана с плановете на президента на САЩ. / Фрог Нюз
- НСИ: Средният годишен доход на лице от домакинство за 2011 г. е 3 937 лв.
През 2011 г. средният годишен доход общо на лице от домакинство е 3 937 лв., което е с 3.3% повече спрямо 2010 година, съобщиха от НСИ.Основната част от този доход – 96.1%, е получена под формата на текущи приходи от работна заплата, пенсии, социални помощи, детски надбавки, както и на приходи от предприемачество и продажба на имущество. Останалата част от отчетения общ доход – 3.9%, се дължи на доход от заеми, кредити и спестявания.
Работната заплата продължава да бъде основен източник на доход на домакинствата. През 2011 г. работната заплата формира 51.8% от общия доход на домакинствата, а през 2010 г. – 50.9%. В номинално изражение доходът на домакинствата от работна заплата се увеличава. През 2011 г. домакинствата са разполагали средно на лице с 1 960 лв., получени от работна заплата, докато през 2010 г. тези средства са възлизали на 1 857 лв., т.е. доходът от работна заплата се е повишил с 5.5%.
През 2011 г. се наблюдава понижение на дела на пенсиите като източник на доходи за българските домакинства. Социалните трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетение при безработица и др.) формират 33.3% от общия годишен доход на лице от домакинство през 2011 г., а през 2010 г. този дял е 34.2%.
През изминалата година продължава тенденцията на намаление на относителния дял на дохода от домашно стопанство в общия доход на домакинствата. За сравнение през 2002 г. този дял е 19.7%, през 2005 г. е 13.4%, а през 2011 г. е едва 1.7%.
През 2011 г. българските домакинства са изразходвали 3 494 лв. средно на лице, което е с 6.6% повече от 2010 година. Основната част (85-86%) традиционно са похарчени за задоволяване на потребностите, а 5.2% – за плащане на данъци. През 2011 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход достига 36.2%.
През последната година се увеличават разходите за жилища, вода, електроенергия и горива с 4.9% спрямо 2010 година. Увеличение се наблюдава и при разходите за здравеопазване (с 8.3%), транспорт (с 4.1%) и съобщения (с 5.9%). Относителният дял на разходите за жилищно обзавеждане остава в границите на 3 – 4%. Разходите за свободно време, култура и образование варират в същите граници. Разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия са по-високи – от 4 до 5%. Делът на разходите за облекло и обувки достига 3.0% през 2011 година. Статистическите данни в динамика за по-дълги периоди от време свидетелстват за промени в структурата на потреблението на българските домакинства. През последната година домакинствата намаляват консумацията на хляб и тестени изделия с 1.3 кг и през 2011 г. тя достига 106.7 кг средно на лице.
Продължава тенденцията на повишаване на консумацията на месо, риба и рибни продукти, плодове и зеленчуци. Известно понижение се наблюдава при консумацията на прясно и кисело мляко, а също и на кашкавал. Понижава се потреблението на цигари от 591 броя на лице през 2010 г. на 547 броя през 2011 година. Намалява и потреблението на алкохолни напитки от 23.6 литра през 2010 г. на 23.2 литра на лице от домакинство през 2011 година. /БГНЕС София /България
Сиромашия! Караме само на „хляб и зъби”
„Ако има как да карам само на каша от хляб и вода, ще е добре, ще мога поне и сметките да си покривам”, коси се българинът.
Ядем само „хляб и зъби”, но не сме станали „кожа и кости”. Напротив! Именно защото набиваме само на хляб, затлъстяваме. Друг избор обаче нямаме – без пари толкова!
Според скорошно официално проучване българинът основно яде хляб, а на второ място – залага на киселото мляко. Причината да пазарува най-вече насъщният е, че за сравнително малко пари може да се насити и да не изпитва глад. Звучи страшно, нали?
Изключително нездравословно е да се тъпчем с бял хляб – освен че води до затлъстяване, може да причини и куп други здравословно проблеми. Според проучването обаче нашенецът не си гледа в здравната книжка, а в портмонето. „Ако има как да карам само на каша от хляб и вода, ще е добре, ще мога поне и сметките да си покривам. България е в такъв недоимък, че гледаме само да оцелеем ден за ден”, косят се пенсионери във форума на Pravda.bg.
Гладни лягаме, но си угаждаме?
Резултатите от проучването предизвикаха бурни коментари в интернет пространството. Според повечето форумци вина за нагъването на „хляб и зъби” има правителството, което не може да осигури стабилна социална политика в страната. Други обаче са на мнение, че българинът сам си е виновен, защото предпочита да дава парите си по кръчми и почивки, отколкото да заделя за качествена храна.
„Здравейте, циркаджии! Защо сега хленчите, че нямате пари, а бързо забравихте как по Великден пръснахте заплатите си за почивка в Гърция”, пише интернет потребител.
Факт е, че по празниците туроператорите засякоха рекордно движение на българи по границите с Гърция*. Дали и там сме се хранили само с хляб? Вие кажете вярно ли е? Гладни лягаме, но си угаждаме? / Разкрития.ком
_______________________________
*Каква степен по Рихтер на журналистическа дивотия! „Около 65 000 българи са прекарали почивните дни по Великден в Гърция, а около 58 000 гърци – в България. Това става ясно от данните на Главна дирекция „Гранична полиция” за пътникопотока през българо-гръцката граница в четирите почивни дни по време на великденските празници.“ (според агенция „Фокус“).
65,000 ли е целият български народ, та да бъде набеждаван в „угаждане“?! Гьобелс ряпа да яде… - Защо България и Грузия са сестри по нещастие
Скоро излезе един доклад под егидата на ООН, според който по нивото на щастието България е на 147- о място от общо 156 държави. Най-щастливи са обичайните заподозрени – Дания, Норвегия, Финландия, Холандия, Канада и така нататък. Можете да разгледате доклада на адрес:
http://www.earth.columbia.edu/sitefiles/file/Sachs%20Writing/2012/World%20Happiness%20Report.pdf
Съседите ни по нещастие са все държави – жертви на геноцид
граждански войни, кървави диктатури плюс разрушителни земетресения – Конго, Сиера Леоне, Хаити и така нататък. Само една европейска държава ни прави компания – Грузия, която е съвсем, съвсем малко по-щастлива. По скалата от 0 до 10 ние сме някъде около 3,85, а Грузия е около 3,86, – за съжаление докладът не дава точните числа, тези са взети на око от колонките в графиката. Близостта ни по нещастие с Грузия е любопитно съвпадение, тъй като в деня, в който излезе докладът за щастието, нашият премиер бе точно там, срещна се с техния премиер Ника Гилаури и обяви, че между двете държави ще се прокара фериботен мост за втечнен газ.
Грузия ще засмуква газа по тръба от Азербайджан до свой черноморски терминал, там ще го втечнява и ще ни го праща с кораби.Впрочем, докладът на ООН разглежда много и най-различни фактори на нещастието.
Но пропуска един, който аз бих нарекъл „Фактор на измаменото камилче“. Защото каква по-голяма мизерия от това, да ти обещаят нещо, да повярваш, че аха-аха си го получил, и
изведнъж – ядец
Според мен във фактора „измамено камилче“ между нас и Грузия има много здрав мост. Не говоря за газовия мост – той няма да ни огорчи, тъй като никой не го взема насериозно. Общото между двата ни народа е, че ние сме европейските отличници по пазарни реформи, но така и не видяхме обещаните реки от мед и масло. Например ние си приличаме с Грузия по плоския данък върху доходите. Там той е 12 на сто и също бе отчетен като голям успех от световните институции. И въпреки това Грузия е нещастна. Защо? Не знам защо. По принцип би трябвало да е щастлива, тъй като вече три години наред е отличник в доклада за условията за бизнес (Doing business) на Световната банка. Грузия е номер 1 в света по лекотата, с която се регистрира собственост. Номер 4 е по разрешителните за строителство и номер 8 по започването на нов бизнес. Но… продължава да е нещастна заедно с нас и със Сиера Леоне, която бе ударена от гражданска война, геноцид, етническо прочистване и братска помощ от армията на съседна Нигерия, известна с кадифените си ръкавици.
Докладът е доста дълъг и подробен, но според мен заобикаля най-главното. И няма как да не го заобиколи, тъй като главният му автор е знаменитият Джефри Сакс – бащата на „шоковата терапия“ в Източна Европа. След това той се разкая за греховете си и заяви, че целите му били съвсем други, че не го разбрали правилно. После се отдаде на много по-хуманитарни каузи, като например борбата с бедността, развитието, световната екология и така нататък.
Но дори да се премени и в екокожа, Сакс си е Сакс
Той ще извади вода от 9 кладенеца, но няма как да види най-важното – нещастието върви ръка за ръка със социалното неравенство, а то е функция на шоковата терапия и неолибералните реформи, заради които Джефри стана световна знаменитост.
Един от показателите, по който си приличаме с Грузия, е неравенството в доходите. Коефициентът „Джини“, с който се измерва неравенството, според данните на Световната банка у нас е бил цели 45 процента през 2007 г., докато в Грузия е бил 41 през 2008 г. Това са най-високите стойности в Европа. Да го сравним с най-щастливите държави от класацията. В Дания той е 25 на сто, в Холандия е 31 на сто, в Канада е 33 на сто, в Швеция е 25 на сто, във Финландия е 27 на сто. Можете да разгледате таблиците на адрес:
http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_income_equalityПо-надолу на същата страница виждаме как този коефициент се влияе от данъците и преразпределението. Тук числата са различни, тъй като коефициентът не е даден като процент, а като десетична дроб, а има и леки разлики в годините. Но картината е същата. В Дания преди облагането коефициентът „Джини“ е около 0,416, след облагането става 0,248. Във Финландия от 0,465 спада на 0,248. В Канада от 0,441 спада на 0,324. В Холандия от 0,426 спада на 0,294. С други думи, данъците и преразпределението в най-щастливите и богати държави намаляват неравенството, кажи-речи, наполовина.
Ако сравним четирите най-щастливи държави с четирите най-нещастни, то сред първенците средните доходи са 40 пъти по-високи, продължителността на живота е с 28 години по-дълга, а усещането за свобода е с 31 на сто по-високо. Нещата са прости.
Прогресивен данък = щастие за народа и дълъг живот.
Плосък данък = нещастие и преждевременна смъртТова, разбира се, влиза в рязко противоречие с основната догма на неолибералите, според която колкото по-малък дял от брутния продукт удържа и преразпределя държавата, толкова по-богато и щастливо е населението. Но истината е, че най-щастливите и богати държави удържат и преразпределят между 50 и 60 на сто от БВП. А най-нещастната и бедна държава в света е Того.
Там държавата „изземва“ едва 30 на сто от БВП – точно колкото си поставя за цел г-н Дянков, когато е в настроение. Да,
най-неолибералната държава е и най-бедна и нещастна
Не ви съветвам да емигрирате в Того. По реформи тази държава ни води с близо четвърт век. През 80-те и началото на 90-те години Того също мина през шокова терапия по рецептите на МВФ и Световната банка. И тъкмо да цъфне и да върже, започнаха едни стачки, бунтове, преврати, кланета и други застрахователни събития. Както се изразяват световните бюрокрации, в Того се получи едно нежелателно „свиване на данъчната основа“.
Шоковият терапевт явно е далтонист за връзката между неравенството и нещастието. Джефри Сакс се учудва защо брутният продукт на глава от населението в САЩ се е увеличил 3 пъти от 1960 г., докато усещането за щастие изобщо не се е подобрило, а като място в световната класация е слязло от челното място на 11-то. Той го обяснява някак си с
влошаването на околната среда, предизвикано от увеличеното производство
Но истината е, че през последните 20 години производството масово се изнася от САЩ, а замърсяването значително намалява. Проблемът е в неравенството. Както посочва знаменитият кейнсианец Пол Кругмън в своята книга „Съзнанието на един либерал“, през 70-те години най-богатите 1 процент от американците са получавали под 10 на сто от доходите. Днес същият 1 процент взема около 25 на сто от доходите – доста повече, отколкото в навечерието на кризата от 1929 година и последвалата депресия.
Изводът е прост. Щастието и богатството принадлежат на онези народи, които съчетават капитализма със силната социална политика, невидимата ръка на пазара с видимата подкрепа на държавата. Шоковите терапии носят нещастие.
България уверено върви към дереджето на Того.
Валери Найденов,
в. „168 часа“
- Google изследва популярността на американските политици
Интернет компанията Гугъл си е поставила амбициозната задача да наблюдава и изследва популярността на американските политици в надпреварата за президент на САЩ през 2012 г. За тази цел компанията е разработила специална платформа, която ще следи за публикации в сайтовете Google news и YouTube, отнасящи се до отделните кандидати.
Не е тайна, че през последните години Гугъл се опитваше да диверсифицира своето присъствие в мрежата, за да привлече възможно най-много потребители към сайтовете си. Новата уебстраница с политическа насоченост продължава усилията на компанията да се утвърди не само, като „преразпределител“ на информация във виртуалното пространство, но и като „създател“ на такава.
На страницата Google.com/elections може да се проследи, как интересът в мрежата към различните кандидати за президент на САЩ се е променял през годината. Трендовете се измерват според няколко критерия:
•броят на търсенията за конкретен кандидат, които търсачката Google.com е отчела;
•броят преглеждания на различни видео клипове в YouTube, за конкретните кандидати;
•новинарското и блогърско отразяване в мрежата за различните кандидати.Чрез специално разработена платформа, резултатите от изследването ще бъдат лесно сравними, както по географски показатели, така и за времеви интервали. Добавена е и интерактивна карта на САЩ, която ще маркира различни видеоматериали за кандидатите, според мястото, където те са били създадени.
Тази година се очаква предизборната кампания за президент на САЩ да бъде една от най-мащабно отразяваните досега. Това се дължи, както на големия интерес по темата, така и на новите комуникационни технологии, които все по-често повдигат завесата над изборния процес за обикновените граждани. Може би най-полезното приложение на политическата уебстраница на Гугъл се състои във възможността, която тя предоставя на потребителите, да следят и да се информират в реално време за дейността на политическите си представители, по някои от най-важните теми на предизборната кампания – икономика, здравеопазване, социална и имиграционна политика и т.н.
Google не е единствената компания, която има интерес от разработването на нови инструменти, отчитащи дейността на политиците и нагласите на своите потребители. Електронната следа, която политиците оставят след себе си, представлява все по-атрактивна цел и за традиционните медии.
В началото на тази година американското издание Washington Post създаде свой интернет инструмент, наречен Мentionmachine, с помощта на който следи колко пъти се споменават имената на отделните кандидати за президент на САЩ в медиите и в социалната мрежа Twitter. Новите резултати се публикуват в края на всяка седмица, като същевременно данните, събирани от платформата служат при разработването на анализи от екипа на изданието.
Дали новите технологии представляват качествен барометър, способен да отчита адекватно общественото мнение? Това е въпрос, на който ще търсят отговор със сигурност кандидатите и организаторите на кампаниите.
Използването на технологиите има силен потенциал да промени модела на установяване на връзки между избирателите и техните политически представители. Тази тенденция вече е отчетена от големите информационни компании и най-влиятелните от тях се възползват от възможността да поставят основите на един качествено нов тип журналистика.
Ясен Лазаров,
Оpenparliament.net
Бел.ред: Заглавието е на Еврочикаго.
- „Росатом“ чака парите си за АЕЦ „Белене“
Русия и България имат редица подписани договори в рамките на съвместния проект АЕЦ „Белене“, които руската страна „добросъвестно изпълнява“, заяви мениджър от руската корпорация
Руската страна ще изпълни всички задължения в рамките на проекта за строителството на АЕЦ „Белене“ в България и очаква заплащане съгласно по-рано сключените споразумения.
Това заяви заместник-генералният директор по развитието и международния бизнес на руската държавна корпорация „Росатом“ Кирил Комаров, предаде „Фокус“, като се позова на РИА Новости.
В края на март българското правителство обяви, че се отказва от проекта за атомната електроцентрала.
В момента се уточнява сумата, която България дължи на Русия по проекта.
Комаров посочи, че Русия и България имат редица подписани договори в рамките на съвместния проект АЕЦ „Белене“, които руската страна „добросъвестно изпълнява“.
Става дума за договори за производството на основното оборудване и първи и втори енергоблок.
„Ние сме готови да приключим изготвянето на цялата продукция, поръчана от българската страна и чакаме заплащане“, каза Комаров.
Той заяви, че в момента Русия и България не преговарят за участието на Русия в доокомплектоването на АЕЦ „Козлодуй“, където българските власти планират да пренесат почти готовия реактор, предназначен за АЕЦ „Белене“.
„Към днешна дата такива преговори не се водят и е твърде рано да се говори за тях“, коментира той.
Източник: Vesti.bg
- Джонатан Тейлър от с. Крушево пише песни за България
По думите на този англичанин страната ни е най-красивото място на света
Джонатан Тейлър
Защо един чужденец пише песни за България? Той е агличанин и е влюбен в страната ни. Пее за България, за българските млади хора и ги призовава да обиколят света, но да се завърнат в родината.
„Ето ни – вече сме в Европейския съюз, живеем в демокрация, свободни сме. Идете и вижте света, насладете му се, той е красив, но не забрявайте да се върнете и да съградите велика нация. Тази песен беше вдъхновена от срещата ми с толкова много млади българи, които мечтаят единствено да напуснат България, да си намерят работа в чужбина и да станат богати. Но аз им казвам – върнете се! Вземете си парите и ги върнете в България. Бългрия е най-красивото място на света”, смята Джонатан Тейлър, който купува къща в с. Крушево заедно с приятелката си през 2006 година. Като повечето къщи на село, тя била заключена от близо 30 години.
Мисля, че е през 1940-а е построена къщата, чисто нова е. Нищо не изхърлихме. Дори и партизанските ордени. Всичко е много старо и част от историята”, добавя Джонатан.
Къщата е принадлежала на семейство активни борци и е била скривалище на партизани. Англичанинът смята, че незаслужено партизаните са част от историята, с която повечето българи не се гордеят. Дори е посветил песен на партизани, разтреляни в Крушево.
Джонатан призовава българите да се върнат в България, но самият той е емигрирал, защото се е влюбил в България. Заплатата, която заработва тук, не е висока.
„Не мога да кажа със сигурност, че няма да се върна в Англия, защото, когато остарея може би ще имам нужда от здравни грижи, но за сега нямам такива намерения. Великобритания е много различна – 59 милиона сме се наблъскали на малък остров, а всичко, което искам да правя, е да живея свободно, на село. За мен България е мечта, която никога не бих могъл да осъществя в Англия”, споделя още Джонатан Тейлър.
Тейлър е посветил една от песните си и на столицата на страната, София. В тази песен София е град на любовта, любов, която среща един чужденец, идвайки в нея.
Видеорепортаж за Джонатан Тейлър, неговата къща в България, неговият начин на мислене и неговите песни може да се види тук.
Източник: btvnews.bg
- Ученые из четырех стран приедут на Болгарский форум в город Болгар
Около 100 участников соберет Болгарский форум, который пройдет с 19 по 21 июня на базе Болгарского историко-архитектурного музея-заповедника.
(Казань, 16 июня, «Татар-информ», Сергей Семеркин). Сегодня в Академии наук РТ прошла пресс-конференция, посвященная проведению в период с 19 по 21 июня Международного болгарского форума на базе Болгарского государственного историко-архитектурного музея-заповедника. О предстоящем форуме представителям СМИ рассказали руководитель Национального центра археологических исследований при АН РТ Айрат Ситдиков, член-корреспондент АН РТ Фаяз Хузин, вице-президент АН РТ Азат Зиятдинов.
По мнению А.Ситдикова, на форуме будут обозначены проблемы и достижения в вопросах изучения болгарской цивилизации. Будет рассмотрено влияние болгарской цивилизации на страны Восточной Европы. В форуме примут участие ученые из четырех стран, общее количество участников – около 100 человек. Открытие состоится в школе искусств города Болгар.
Как рассказал Ф.Хузин, в 2006 году вышел 2-й том «Истории татар», где много внимания было уделено истории волжских булгар, тесно связанных с современными татарами. Сейчас поставлена задача создать подобный основательный труд, посвященный булгарской цивилизации Средневековья. Туда будут включена история Волжских и Дунайских булгар и народов Северного Кавказа, которые имеют булгарское наследие.
По мнению Ф.Хузина, проблемных вопросов в истории булгарской цивилизации много – когда были основаны булгарские города, когда и откуда пришли первые булгары (возможно, их корни искать надо на Алтае). Этапы их миграции тоже точно не установлены. Чтобы решить эти вопросы, надо привлечь ученых не только России, но и других стран – Украины, Болгарии.
А.Зиятдинов заявил, что, к сожалению, мы довольно неплохо усвоили эллинскую и римскую культуру, а вот свою историю порой знаем плохо. Интересующимся он порекомендовал труд арабского путешественника 1-й половины X века Ибн Фадлана, который в качестве секретаря посольства аббасидского халифа ал-Муктадира посетил Волжскую Булгарию. В своем отчете «Рисале», написанном в виде путевых заметок, он оставил уникальные описания быта и политических отношений булгар.
К сведению: в 2009 году Президент РТ Минтимер Шаймиев предложил учредить ежегодный Болгарский форум. Ученые ряда стран (Украина, Венгрия, Молдова), а также специалисты академических институтов Российской Академии наук и российских университетов проявили интерес к будущему форуму как постоянной площадке для обмена мнениями.
На Болгарском форуме будут рассмотрены проблемные вопросы, связанные с материальной и духовной культурой ранних болгар, их истоков, развития и внешних связей. Цели форума состоят в объединении специалистов, занимающихся болгарской цивилизацией в самом широком спектре; развитии Болгарского музея-заповедника как культурного и туристического центра; углубленном исследовании истоков болгарской цивилизации.
Работа форума пройдет по следующим направлениям. Археология – история изучения и современные проблемы археологии болгар VII-X веков Восточной Европы (традиции болгарской культуры и ее место в евразийской цивилизации); Историческая география археологических памятников салтово-маяцкого круга – региональные аспекты изучения и их своеобразие; Этнодиагностирующие признаки болгарской культуры – керамическое производство, погребальный обряд могильников болгарского круга и их региональная специфика; Архитектура – традиционная и градостроительная культура болгар как критерии цивилизации; Сохранение и развитие историко-культурного наследия болгарского мира.
Академия наук Республики Татарстан в течение многих лет исследует проблемы болгарской цивилизации. Болгары Среднего Поволжья и Балкан на многие века определили историю Восточной Европы, став основой Хазарского каганата, Волжской и Дунайской Болгарии, Золотой Орды.
За последние годы в круг объектов исследования специалистов Академии наук Республики Татарстан включены новые территории в Российской Федерации (Среднее и Нижнее Поволжье, Дагестан), а также введены в научный оборот материалы зарубежных ученых по Приднепровью и Подонью. Институт истории им.Марджани АН РТ активно занимается изучением происхождения болгар.
Источник: Tatar-inform.ru
- България може да се окаже скоро на ръба на ликвидна криза
София. Първите сигнали, че държавата до няколко месеца може да се окаже на ръба на ликвидна криза, вече са налице, предупредиха пред в. „168 часа” банкери.
Тези дни стана ясно, че на аукционите на държавни ценни книжа почти не е имало кандидати да инвестират в български вътрешен дълг.
Досега банките в рамките на няколко часа от пускането им ги изкупуваха. Причината е, че се водят сигурна инвестиция, която носи лихва между 3 и 4%. Този път въпреки малките емисии почти не е имало желаещи, казват дилъри.
Неотдавна шефът на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев предупреди, че колкото по-голяма емисия ДЦК пусне държавата, толкова по-бързо ще се обезцени този инструмент. Според него това заедно с намаляването на фискалния резерв и претопяването на парите от „Сребърния фонд” в ДЦК повишава риска на страната, банките ще се отдръпнат, което като цяло може да свали рейтинга на страната, а обезценените книжа ще обезценят парите за пенсии. След което ще скочат и лихвите по кредитите.
Източник: КРОСС
Бел.ред: Заглавието е на Еврочикаго
- 57% of Bulgarians Celebrate Easter
Approximately 57% of all Bulgarians celebrate Easter as a major religious holiday, according to a study conducted by the local National Center for Study of Public Opinion.
There has been a 7% increase in the share of Bulgarians who celebrate Easter since 2007, the study suggests.
Meanwhile, the share of celebrating responders who reveal that they celebrate Easter on rather non-religious grounds has decreased by 9% to 31%.
A mere 4% of all 1000 responders have declared that the holiday has no importance for them whatsoever, while 9% do not celebrate it because of their religious or cultural background.
April 15 is Easter Sunday for Orthodox Christians this year.
Source: Novinite.com
- The Hidden Gulag (Скритият Гулаг)
Северна Корея – парад и лагери на смъртта
Пищна парадна инсценировка в Пхенян по случай сто години о рождението на основателя на комунистическа Северна Корея Ким Ир Сен. Това е фасадата. А каква е реалността?
Режимът говори за „лагери за превъзпитание”- правозащитници за „прикрити лагери Гулаг.” Най-малко 150 хиляди политически затворници в Северна Корея биват малтретирани, стават жертва на сексуални издевателства или са екзекутирани по-най жесток начин.
Разказът на оцелелият Шин Донг Хиук напомня за описания от нацистките концентрационни лагери или комунистическите Гулаг в Съветския съюз. Той е едва деветгодишен, когато пред очите му негова съученичка бива пребита до смърт, тъй като сложила в джоба си няколко зърна царевица. Самият той в продължение на седем месеца бил измъчван в подземна килия за изтезания, за да издаде майка си и брат си, които уж кроели планове за бягство. По-късно Шин Донг Хуик е принуден да присъства на тяхното екзекутиране. Докладът „The Hidden Gulag“ („Скритият Гулаг”), изготвен от американски правозащитници разкрива ужасяващи случаи.
Доживотен принудителен труд и нечовешки мъчения
В документация от 229 страници се цитират описанията на 60 бивши лагеристи и надзиратели, както и анализи на сателитни снимки от Google Earth. Особено шокиращи са разкази на оцелелите. Затворниците работят в мини, систематично биват изтезавани, мнозина умират от глад, други биват екзекутирани за съвсем дребни неща, затворничките биват подлагани на сексуално насилие.
Скритият Гулаг
Още през 2009 година комунистическият режим в Пхенян декларира пред ООН, че зловещите трудови лагери били само „възпитателни учреждения за извършители на противодържавна дейност”. Достатъчно е обаче някой да слуша чужда радиостанция или да присъства на богослужение, за да потъне зад електрическите огради на въпросните „институции”. Често наред с нароченото за „държавен враг” лице, в лагерите на ужаса бива затваряно и цялото му семейство. По правило това означава доживотен принудителен труд и нечовешки мъчения.
Шин Дон Хиук е роден в такъв един лагер през 1982 година. „Неговите родители са затворник и затворничка, които били „чифтосани” от надзирателите. До бягството си през 2005 година той не е познавал нищо друго, освен брутални изтезания и непосилен труд. Едва на 23-годишна възраст, по щастлива слуучайност, успява да избяга в Китай, откъдето се прехвърля в Южна Корея.
Стотици хиляди жертви
През 2003 година американски правозащитници публикуваха първия доклад „Hidden Gulag.“ Оттогава насам ситуацията не се е подобрила. От 70-те години насам няколкостотин хиляди души са станали жертва на неописуеми жестокости. Пред света диктатурата отново демонстрира сплотеност и сила. Но злополучният ракетен тест и доклади като „Hidden Gulag“ разкриват колко трагична е в действителност ситуацията в страната.
Б. Емануилов,
Дойче Веле
- 16 април 1879 г. и мутациите на червените бояджии
На днешната дата, 16 април, е била приета Търновската конституция.
Превратът на 9.09.1944 г., както и поредица от нелегитимни противоконституционни действия на комунистическата власт довеждат до фактическото, но не и юридическо отстраняване на Търновската конституция от правната действителност.
Поредица от недоглеждания, недомислия, груби нарушавания на Правото и Основния закон на Царство България (на които сме се спирали в други коментари и за които ограничението на този увод не позволява подробното им излагане) резултират в текста на т.нар. „Димитровска конституция“.
Противоправната традиция продължава с „Конституция от 1971 г.“ – наречена „Конституция на победилия социализъм“. . .
Не остават по-назад от предшествениците си и перверзните мутанти от поредното „Велико Народно събрание“ – през 1991 г. нелегитимно приемат, подписват и се заклеват в поредния къс хартия, гръмогласно сервиран на безропотното население като „Конституция на Република България“ (само неколцина достойни българи – по-малко от пръстите на едната ръка, между които и авторът на приложения откъс от една изключителна книга – не я приеха, не я подписаха и не се клеха в нея).
Червените мутанти, пребоядисани във всички цветове на дъгата, перфидно се присламчват към всяка идея, която биха могли да ползуват като смокинов лист за срамните си дела.
Така стоят нещата и с обявения от тях Ден на Конституцията и юриста – 16 април – датата, на която е била приета през далечната 1879 г.единствената легитимна българска конституция – Търновската.
Николай Гусев
––––––––––––––––––––––
Из книгата на Янко Н. Янков-Вельовски
ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ
(Стр. 380-382. С., „Янус“, 2007)
§ 8. Маскарадът „Конституция 1991 год.”
През цялата дейност на Парламента депутатите инстинктивно показваха най-голема дезинтересираност и досада при обсъждането на текстовете на „Конституцията” – всеко техно обсъждане се извършваше в почти празна заседателна зала, почти без каквито и да са дискусии, без да става дума за законен кворум на заседанията, и без да прави впечатление на когото и да е, че при всеко гласуване (не чрез вдигане на ръка, а чрез специални компютърни карти, поставяни в специални електронни устройства) всеки намиращ се в залата депутат, подобно на „тъкач-стахановец”, гласуваше едновременно най-малко с пет-шест карти.
Веднъж-два пъти телевизията излъчи неколко кадри за тази авангардна парламентарна практина, но тя не направи особено впечатление нито на великите народни представители, нито на „обществеността”; в същото време „обществеността” се впечатляваше само от онова, за което медиите й казваха, че трябва да се впечатлява или да протестира.
Член 143, ал.4 от „Конституцията на Народна Република България” постановява, че поправките в нея влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник”. Съгласно стария текст на тази „Конституция” обнародването на актовете на Парламента става с указ на Държавния съвет, а според новите й текстове – с указ на Президента.
Друг легитимен ред за обнародване на актовете на Парламента няма.
А това означава, че за да влезе в законна сила и за да е легитимна, приетата от Парламента Конституция трябва да бъде обнародвана именно чрез Указ на Президента, и че всякакъв друг начин ще повлече правната последица, наречена „нелегитимност” на новия и оставяне в законна сила на стария, дотогава действуващ, правен акт.
Само че т. нар. „Конституция на Република България” не е обнародвана съгласно регламентацията на законодателството.
Нейният текст наистина, все пак, „се е появил” на страниците на предвидения за целта „Държавен вестник”, но не като „обнародване”, а като „публикация”.
Което е станало в бр.56 от 13 юли 1991 г. на „Държавен вестник”, но не по силата на Указ на Президента Желю Желев, а с „Разпореждане на Председателя на Великото Народно събрание” Николай Тодоров, който въобще не е имал необходимите за това законови пълномощия. Строго погледнато, Директорът на „Държавен вестник” не е имал право да изпълни разпореждането на Председателя на Великото Народно събрание за обнародване в официалния раздел на вестника на текста на т. нар. „Конституция”; той, разбира се, все пак е бил могъл да обнародва този текст, но по реда на обявите, публикувани (обнародвани) в неофициалния раздел на вестника.
Анализът на нормативните актове разкрива, че не само Председателят на Парламента, но и самият Парламент немат право да издават „Разпореждане”, тъй като „разпореждането” всъщност е „Указ”, а издаването на такъв правен нормативен акт е в сферата на правомощията единствено на Президента.
Наистина, в текста на „Новата Конституция” е включен т. нар. „Параграф 9”, съдържащ „Преходни и заключителни разпоредби”, съгласно изричния текст на които задължение именно на Председателая на Парламента е да обнародва „Конституцията”.
Само че за да влезе в законна сила, този текст трябва да премине по легитимната законова процедура, т. е. да е обнародван (естествено заедно със самия текст на Конституцията!) с Указ на Президента.
Само след такова именно обнародване този „Параграф 9” (ситуация, превъзходно описана от Джоузеф Хелър в неговия знаменит бестселър „Параграф 22”) може да влезе в сила и да даде легитимно основание на Председателя на Парламента да обнародва Конституцията.
Правната последица на тази „Хелърова ситуация” е, че т. нар. „Конституция на Република България” всъщност е само едно нямащо никаква правна сила литературно съчинение – а всеки, който се позовава на нейните текстове, може да се позове със същия правен ефект и на текстове от Корана, романа на Достоевски “Бесове” или телефонния указател на Угърчин или на което и да е друго населено место.
Впрочем, както вече многократно сме обръщали внимание на това, трагедията на българската народностна (а не национална!) съдба винаги е произтичала от проявлението на вечните поведенчески импулси, обуславящи попадането именно в такива ситуации, и генетично кодираната неспособност за излизане от тях. - Bulgaria Was Smallest Defense Spender in NATO 2011
Bulgaria was the NATO member who spent the least for defense during last year, according to information released by the Alliance.
The gross defense spending of the 28 members of the block during 2011 was USD 1.38 T, which is a decrease with respect to 2010, when they spent USD 1.81 T, writes Russian agency Rosbalt.
According to NATO data, the USA was by far the biggest defense spender, diving close to USD 732 B.
The data show that the smallest defense spender in NATO for 2011 was Bulgaria, followed by Belgium.
Source: Novinite.com
- Обама с идеи за нова имиграционна политика
Президентът на САЩ Барак Обама съобщи по време на срещата на американските лидери в колумбийския град Картахена, че планира да проведе реформа на имиграционната система, ако бъде избран за нов мандат, предаде РБК.
„За мен този въпрос е много важен и като човек, и като държавен ръководител”, каза Обама.
Той посочи, че е искал да започне реформата още през тази година, но не е получил подкрепа от Републиканската партия.
„Трябва да се промени или съотношението на партиите в Конгреса, или да се промени гледната точка на Републиканската партия”, каза Обама.
Неговият съперник за президентския пост Мит Ромни настоява за по-строги мерки срещу нелегалната имиграция в САЩ.
Източник: в. „Сега“
- “Москва, Черемушки” Шостаковича на сцене Чикагского оперного театра
Премьера прошла, впереди – три спектакля
14 апреля в Чикагском оперном театре (далее – ЧОТ)
состоялась долгожданная премьера оперетты Д.Шостаковича “Москва, Черемушки”.
Творческий коллектив во главе с режиссером Майком Донахью создал яркий, интересный, запоминающийся спектакль! Великолепные солисты, прекрасный оркестр
(дирижер – Александр Платт), блестящие декорации, стильные костюмы (художник по костюмам и декорациям Анна Клепикова), яркие танцевальные номера (хореограф – Эрик Шин Фогель) – все на высшем уровне, все сделано очень профессионально и, что самое важное, во всем чувствуется любовь и
уважение к Дмитрию Шостаковичу. Прекрасно понимая пустоту и фальшь советской жизни и советского оптимизма, в музыке “Москвы…” Шостакович применил свое главное оружие – СМЕХ! Музыка композитора насквозь иронична. В ней то и дело
слышатся цитаты и пародии на классические произведения русских композиторов и популярные советские мелодии. Майк Донахью и другие создатели спектакля сохраняют заложенные в партитуре иронию и сатиру.
В полном соответствии с замыслом композитора, Смех – главное действующее лицо спектакля Донахью. Его изобретательная режиссура обыгрывает, кажется, каждую ноту, каждый такт музыки Шостаковича. На одном дыхании смотрится главная ударная сцена Первого акта – Галоп по Москве, в которой минималистскими средствами создана необходимая для этого эпизода атмосфера “полета” автомобиля по Москве. Полны энергии и озорства эпизоды с молодоженами Машей (Эмили Фонс) и Сашей (Адриан Крамер), великолепен танцевальный номер Лидочки (Сара Хитон) и Бориса (Пол Ла Роза), карикатурны “плохиши” – бюрократы-коррупционеры Дребеднев (Мэтт Болер) и Барабашкин (Пол Корона). Все солисты не только прекрасно поют – они артистичны, пластичны, убедительны в своих ролях. Отдельных слов заслуживает исполнительница партии Люси, храбрая Софи Горделадзе. По ходу спектакля ей приходилось несколько раз подниматься на строительный кран и, как заправской спортсменке-скалолазке, подавать реплики и петь сверху. Чего не сделаешь ради Искусства!
Спектакль исполняется на английском языке, но в
диалогах героев то и дело мелькают русские слова: “шофер”, “дорогая”, “молодой человек”, “прописка”, “девушка”, “ЗИЛ”, “ГУМ”, “здравствуйте”, “Зубовский
бульвар”, “Теплый переулок”, “парк Культуры” и даже “Боже мой”! Мне особенно понравилось выражение “лейся музыка, please” из уст героини.Оперетта “Москва, Черемушки” идет в аранжировке английского композитора и музыковеда Джерарда Макберни. Она сделана в танцевально-джазовом стиле, в ней многие музыкальные темы Шостаковича приобретают неожиданно утрированный вид.
Макберни заострил пародийность музыки композитора, доведя ее в некоторых местах до фарса.В беседе со мной перед премьерой режиссер Майк
Донахью говорил, что не старался воссоздать атмосферу пятидесятых годов XX века. Наоборот, он подчеркивал, что действие оперетты происходит сегодня: “Мы стараемся придать свежее дыхание этому произведению”. Сегодня, после премьеры, можно сказать, что “Москва, Черемушки” в ЧОТ смотрится так же современно, как и на московской премьере 1958 года.
Перед началом спектакля возникли технические проблемы в оркестровой яме, и оркестру срочно пришлось “эвакуироваться” на сцену. Музыканты во главе с дирижером расположились на заднем плане, за солистами, что ничуть не повлияло на спектакль. Наоборот, оркестр превратился в полноправного участника действия.14 апреля на сцене Чикагского оперного театра царил чудесный, веселый, увлекательный, сказочный мир чарующей Музыки, Любви и Красоты, в котором “плохой финал заранее отброшен – он должен, должен, должен быть хорошим”!
Браво, Майк! Браво, Аня! Браво, солисты! Браво,
все участники спектакля! Вы подарили нам, зрителям, настоящий праздник Театра. А тем, кто этого не видел, могу сказать только одно: поторопитесь! Билетов
осталось совсем мало, а спектакль будет сыгран еще только три раза. Такое событие пропустить невозможно!
На прошлой неделе новый генеральный директор
Чикагского оперного театра Андреаш Митишек объявил программу будущего сезона. Как всегда в этом театре, нас ждут неожиданности. Начнем с того, что, в отличие от прошлых лет, в следующем году ЧОТ откроет свои двери непривычно рано – в феврале. Сезон начнется чикагской премьерой оперы американского композитора-минималиста Филипа Гласса “Падение дома Ашеров”. Сочинение написано на основе одноименного рассказа Эдгара Аллана По. Мировая премьера оперы состоялась 18 мая 1988 года в Американском репертуарном театре Кембриджа, европейская – в Музыкальном театре Уэльса в 1989 году. Из наиболее успешных постановок этой оперы отмечу спектакль Польского национального оперного театра 2011 года. В Чикаго мы увидим совместную постановку ЧОТ и Оперы Лонг-Бич, которую также возглавляет Митишек. Режиссер – Кен Казан, известный постановкой оперы Б.Бриттена “Смерть в Венеции” в ЧОТ. Газета ”The Financial Times” дала этой постановке высший балл – пять звездочек.В апреле 2013 года нас ждет “оперита” Астора Пьяццоллы “Мария де Буэнос-Айрес” – единственная опера, написанная аргентинским
композитором в жанре nuevo tango. Как сказал на пресс-конференции Митишек (он является дирижером и режиссером новой постановки): “Мария – сердце и душа Аргентины, метафора любви и надежды”. Идея сочинения зародилась у возлюбленной Пьяццоллы, исполнительницы аргентинских народных песен из Буэнос-Айреса Эгле Мартин. Пьяццолла был вдохновлен работой и собирался предложить Эгле главную партию. Но пока он дописывал свое сочинение, они расстались. На премьере партию Марии исполнила другая певица, и у композитора начался новый роман. Но это уже совсем другая история… Премьера “Марии де Буэнос-Айрес” состоялась в Опере Лонг-Бич в январе 2012 года.Сезон 2013 года закроется в сентябре чикагской премьерой оперы Джузеппе Верди “Жанна Д’Арк”. Эта опера стала победителем конкурса “The People’s Opera”, набрав по итогам голосования в 2010 году наибольшее количество голосов зрителей. Этим спектаклем ЧОТ отмечает двухсотлетний юбилей великого итальянского композитора.
Nota bene!
Оперетта “Москва, Черемушки” идет 20, 22 и 25 апреля 2012 года в помещении Harris Theater по адресу: 205 E. Randolph Drive, Chicago, IL 60601, справки и заказ билетов по телефону 312-704-8414 или на сайте www.ChicagoOperaTheater.org. Там же продаются абонементы на спектакли нового сезона. Для новых
подписчиков Чикагский оперный театр предлагает скидку 50%.Сергей Элькин,
http://sergeyelkin.livejournal.com/
Фотографии к статье:
Фото 1. Сцена из спектакля “Москва, Черемушки”
Фото 2. Сцена “Галоп по Москве” из спектакля “Москва, Черемушки”
Фото 3. Сцена из спектакля “Москва, Черемушки”
Фото 4. Пол Ла Роза (Борис) и Сара Хитон (Лидочка)
(Все фотографии Лиз Лорен)
Фото 5. Генеральный директор Чикагского оперного театра Андреаш Митишек
