Всички авторски страници

Авторски

• Вход Господен в Иерусалим (Цветница)

  

  Празникът Вход Господен в Йерусалим, наричан също Връбница или Цветница, пресъздава историческите събития, които непосредствено предшестват смъртта и възкресението на Христос. Той въвежда Страстната седмица и особено страданията на Разпети петък.
  Връбница ни напомня за победата, която ни очаква във възкресението и която се постига чрез кръста. Този празник ни убеждава, че към Пасха не водят нито лесни, нито преки пътища. Един празник, който онагледява римската поговорка: „Per aspera as astra” (През трудностите към звездите).

  За да разберем смисъла на Връбница, първо трябва да се върнем две столетия преди времето на Спасителя. Първата книга Макавеи разказва, че сирийският цар Антиох Епифан поставя статуя на Зевс в йерусалимския храм и се опитва да наложи езичеството. Всеки, който се противопоставя, е арестуван и екзекутиран. Свещеникът Мататия повежда народа на въстание, което е продължено от сина му Юда Макавей. Накрая Макавеите превземат Йерусалим и очистват храма от идолослужението. За спомен на това събитие е установен зимният празник Ханука, който подражава на друг празник – Шатри, на който вярващите юдеи размахват палмови клонки и правят беседки от тях (2 Мак. 1:9, 10:6).

  Хората, които приветстват Иисус в Йерусалим, пазят спомена за Макавеевото въстание. Мнозина от тях се надяват да посрещнат месия, който да ги избави от римляните така, както Макавеите са освободили техните прадеди от гърците. Те очакват нов Давид, нов Макавей. Затова те размахват палмови вейки и викат с пълно гърло: “Осанна!” Тълпата е уверена, че в този ден се осъществява пророчеството на Захария, който пише: “Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница” (9:9).

  Христос знае какво иска народа от Него, но не го дава. Той изпълнява пророчеството и язди едно магаре. Огромна е разликата между този небесен Цар, който пътува на клепоуха ослица, и един земен цар, който би възседнал силен боен жребец, но в никакъв случай магаре. Другите царе покоряват телата, а Иисус – душите; другите са горди, а Иисус – смирен; другите управляват със заплаха и насилие, а Иисус – с мир и любов. Затова следващите думи от пророчеството на Захария са: “Ще бъде счупен военният лък; и Той ще възвести мир на народите” (9:10). Това влизане припомня и собствените думи на Иисус: “Знаете, че князете на народите господаруват над тях… Между вас обаче няма да бъде тъй” (Mат. 20:25). Според Христос истинското царуване, реалното началстване, достойната власт се състои в смиреното служение на хората.

  Според три от четирите Евангелия Иисус след влизането Си в Св. Град отива в храма и го очиства от осквернението така, както го правят водачите на въстанието според книгата І Макавеи. На еврейски език „макаба” означава „чук”. Но за разлика от братята Макавеи Христос прави това, без да удари или убие никого. С бича си той прогонва само добитъка. Ако Христос е искал да възглави въоръжен бунт, поводът е уникален. Хората са събрани, възбудени, “нахъсани”. Те са готови да се втурнат след новия Цар и да избият поробителите римляни само ако той даде знак. Но Иисус не се поддава на съблазънта, която е не по-малка от онази на дявола в пустинята. Неговото учение е ясно – убиването на враговете не е пътят към свободата и отхвърлянето на потисничеството. Само след броени дни Той показва на тях и на нас Своя път. Това е пътят на любовта, страданието и мъченичеството. Това не е пътят на кланетата и войната, а на саможертвата и мира. На мнозина този път изглежда слаб и мекушав, “за иудеи е съблазън, а за елини безумство” (1 Кор. 1:24), но той не свършва с мъченичеството и гроба. Мъченичеството се следва от възкресението. Победата на Христовия път на любовта е Неговото Възкресение.

  Палмови вейки се развяват и на друго място в Библията – в книгата Откровение, 7 глава. Тук съзираме християнските мъченици да стоят в бели одежди пред престола на Агнеца, да държат вейки и да възпяват спасението на Агнеца. Тези праведни души тържествуват за победата на любовта над омразата, на кротостта над зверството. Споделената от тях божествена любов води към възкресението и спасението във вечността. Неслучайно в християнското изкуство палмовата клонка символизира мъченичество.

  Но тази възторжена сцена предизвиква и една съпоставка. Евреите, воден от Макавеите, развяват палмови вейки, след като освобождават храма след страдания и убийства. За разлика от тях Христос и мъчениците освобождават живия храм не като проливат кръвта на другите, а като проливат собствената си кръв. Героите на Макавейския бунт са въстаниците, които са борци с оръжие в ръка. Героите на Църквата са мъчениците, които са борци в името на Духа. Макавеите освобождават храма от гърците, но го загубват от римляните. Постиженията на земните царе и вождове са временни, а Христос предлага да сложи завинаги край на злото. Ако ние решим да Му бъдем ученици, трябва да приемем Неговия избор – избора на кръста и мъченичеството като условие за победа и безсмъртие. Затова св. Йоан Богослов обявява в първото си послание: “Тази е победата, която победи света – нашата вяра” (5:5).

  Архим. доц. д-р Павел Стефанов,
  Рavel.bloghub.org

• „Easy визи“ за САЩ от сряда, не е ясно кога визовият режим ще отпадне

  От сряда се облекчава процедурата за получаване на виза от българи за Съединените американски щати (САЩ), но все още няма конкретен срок кога ще падне изцяло издаването им. Това заяви в интервю за „Дарик радио“ американският посланик Джеймс Уорлик.

  Процедурата ще се нарича „Easy визи“. Това е от интерес за българите, защото ще улесни още повече получаването на виза от страна на българите и също така ще насърчи още повече пътуванията на българите в САЩ, а също така смятам и инвестициите, каза още Уорлик.

  Той нямал съмнения, че рано или късно България ще стане част от програмата за безвизов режим на САЩ, но не можел да прогнозира кога. Надявам се, това решение да бъде взето възможно най-скоро, допълни той.

  Външният министър Николай Младенов пък обяви, че скоро ще приключат тестовете на електронната система на България за визови услуги. В момента я правим и се надявам до края на годината в основните ни посолства, поне в Европа, тя да бъде въведена, с което многократно по-бързо ще се обслужват българските граждани за всякакви видове легализации, заверки, които трябва да направят в едно посолство, обясни Младенов.

   

  Източник:  в. „Дневник”

  Бел.ред.:  Заглавието е на Еврочикаго

• Добивът на газ и петрол = земетресения

  Производството на петрол и газ може да обясни рязкото увеличаване на земетресенията в Средния Запад в САЩ, заключава доклад

   

  Федерален доклад твърди, че производството на петрол и газ може да обясни рязкото увеличаване на земетресенията в Средния Запад в САЩ, съобщава Асошиейтед прес.

  Изследователите установили, че земните трусовете са скочили шест пъти от края на XX век досега.

  Особено много са били увеличили земетресенията между 2009 и 2011 г., включително тези със средна сила.

  Авторите на изследването отбелязват, че съвпаденията по време и географията подсказват връзка с добива на петрол и газ, но че не им е ясно защо двете неща са свързани.

  Предишни проучвания свързваха земетресенията с вкарването на огромни количества отпадъчни води дълбоко в земята.

  Проучването от Геоложкия институт на САЩ не е публикувано, но предстои представянето му на научна конференция по-късно този месец, уточнява АП.

  През ноември експертен доклад заключи, че сондажите за шистов газ в северната част на Англия твърде вероятно са причина за земните трусове в района през април и май миналата година.

   

  Източник:  Vesti.bg

• Живи скелети в дом за деца в Плевен

  „Видях деца с увреждания на 16 г., които са 16 кг, и 10-годишни с тегло 5-6 кг. Нечовешко е!“ Това каза здравният министър Десислава Атанасова след внезапно посещение в дома за медико-социални грижи в Плевен. Децата са 152, а персоналът 174 души – достатъчно са за по-адекватна грижа, заяви Атанасова. Въпреки че влезе изненадващо в приюта, тя разкри, че предния ден е изтекла информация за идването й.

  „Намерих децата със сменени памперси в леглата, застлани с чисти чаршафи. До тях имаше персонал, но цялата сграда миришеше на урина. Когато слязохме в пералното отделение, попаднахме на напикани чаршафи“, заяви Атанасова.

  От дома твърдели, че децата получават първо, второ и трето и се хранят с лъжици. Предварителен доклад обаче установил, че храненето продължава 5 мин, а ястията се смесват и се дават с биберон.

  Имаше деца на 1,5-2 г., които почти не ходят сами в тоалетната, каза още Атанасова и назначи проверка. Здравният министър се натъкна и на странно дарение от играчки. „Беше в кашони, но главният счетоводител не знаеше какво има в тях, откъде е пратено и кой го е получил. Това означава, че в дома влизат дарения, без да се завеждат.“

  Във фризерите пък не били открити пилета, готови за размразяване, както уверили от персонала. Предстои опис и инвентаризация на огромните количества памперси. Най-късно до седмица ще имам окончателен доклад и ще взема незабавно дисциплинарни мерки – ще има уволнения и предупреждения.

  Обявен е конкурс за директор на дома, предишният е дисциплинарно уволнен за подобни нарушения.

   

  Буряна Божинова,
  24chasa.bg

• Българите в чужбина се увеличават, посолствата намаляват

  От 2010 г. външното ни министерство шумно стартира реформа, чиято цел официално е да се реорганизират българските дипломатически мисии в чужбина и да се оправи имиджът на страната в света. Като основни причини за посланическите рокади беше изтъкнат големият брой посланици, които били сътрудници на Държавна сигурност (ДС), и да се спестят пари заради финансовите затруднения на държавата във връзка с глобалната финансова криза. Тези дни стана ясно, че поне още пет посолства – в Литва, Естония, Индонезия-Сингапур, Чили и Венецуела, ще бъдат закрити т.г., а посланиците там официално ще бъдат отзовани, защото са работили за ДС навремето. Това става ясно от решения на Министерския съвет, подписани на 14 март от вицепремиера Симеон Дянков, който заместваше Бойко Борисов по време на злощастното му посещение в Катар. През 2011 г. Външно закри 15 посолства предимно в Латинска Америка, Азия и Африка.

  Преди две години министър Николай Младенов обясни, че МВнР управлява 83 посолства, 6 постоянни представителства към международни организации, 19 генерални консулства, едно консулство и две дипломатически бюра. След новите решения посолствата ще станат около 70, макар че от Външно още не са готови да предоставят точни данни. Общо в задграничния щат на министерството имаше над 800 щатни бройки, като бяха наети допълнително още 400 местни граждани в различни страни. Почти 65% от бюджета на министерството отива именно за издръжката на тези представителства. Според проектобюджета, одобрен от правителството, т.г. министерството отново ще разполага със 106 милиона лева, както и през м.г. За осигуряване на допълнителни приходи е планирана продажбата на десетки имоти зад граница. Освен че остава със същите пари, външното министерство трябва да събере над 5 млн. лева повече собствени приходи според заложеното в проектобюджета.

  През декември м.г. правителството прие нов Устройствен правилник на МВнР, с който числеността на целия персонал на ведомството се определя на 1350 щатни бройки. Това представлява намаление с 9%. Не е ясно обаче дали съкращението ще засегне само незаети щатни бройки, или ще има и реално съкратени. Външното министерство до момента не е обявило никакви конкретни разчети. Не е ясно и доколко от това ще бъдат засегнати администрацията в София и служителите в задграничните представителства.

  За т.г. Външно смята да продаде поне 13 имота зад граница

  Говорителят на МВнР Весела Чернева отбеляза наскоро, че това не значи допълнително съкращаване на мисиите ни в чужбина. Чернева допълни, че средствата от продажби ще могат да бъдат използвани от МВнР за капиталови разходи. В новия бюджет се предвиждат ремонти на две сгради – приоритетно това са посолствата на страната ни в Белгия и САЩ, които са в „конструктивно опасно състояние“. В Брюксел посолството ни се намира в затворена улица в парков район и според МВнР сградата е с конструктивни проблеми. От министерството обясниха, че са направени констатации от местна специализирана фирма, според които има индикации, че сградата е със занижена стабилност и товароносимост. Подобна била ситуацията и с мисията ни във Вашингтон. За сградата там също има изготвена техническа експертиза с точни предписания за наложителните ремонтни действия по конструкцията. Къщата, в която е представителството ни, се намира в центъра на столицата на САЩ, която била стара, с гредоред и имала конструктивен дефект. Цялата сума, предвидена за основни ремонти на имоти зад граница през т.г., е 1.38 млн. лв. За 2011 г. за текущи ремонти бяха предвидени 824 472 лв., а за основни – 615 000 лв.

  Освен това ведомството на Николай Младенов трябва да изплати 5.5 млн. лева стари задължения, като с предимство ще се изчистят задълженията към Германия и Франция, натрупани през последните 30 години. Също така се търсят купувачи за сградата на бившето посолство и търговското ни представителство в столицата на Замбия – Лусака. Мисията ни в африканската държава е закрита още през 1997 г. Външно иска да се отърве и от сградите на две посолства в Южна Америка. Това са представителствата ни в Кито, столицата на Еквадор, и в Богота – столицата на Колумбия, които бяха официално закрити с решение на правителството през далечната 1990 г. Сградата на мисията ни в Богота дори беше ограбена преди няколко години, при което престъпници прокопаха тунел до изоставената сграда на българското посолство в Колумбия и необезпокоявани изнесли оттам всичко, каквото могат. За изтичащата 2011 г. се предвиждаше МВнР да има приходи от продажби на недвижими имоти за около 9 500 000 лева. Сумата обаче не беше изпълнена заради провалената сделка за мисията ни в Судан. Колко пари Външно ще получи от продажбите на имоти т.г. ще стане ясно, когато тези продажби се реализират на практика.

  И ако за някои от тези страни важат аргументите, че там няма нужда от наши представителства, защото няма интерес към страната ни или няма голям брой живеещи българи, закриването на редица наши дипломатически мисии в Европа разбуни духовете сред тамошните български емигранти. През август м.г. Министерският съвет реши да разпродаде окончателно бившия комплекс на посолството ни в Бон – бившата столица на Западна Германия, и да закрие дипломатическото ни бюро там в началото на лятото (най-вероятно през юни). Засега от София не казват кога официално ще стане това, което обяснява защо в сайта на министерството бюрото все още е посочено като наша мисия в чужбина. Според различни източници досега българската държава е продала недвижими имоти в Бон за почти 2.5 млн. евро. Според Федералната служба за миграцията и бежанците

  в момента в Германия живеят около 96 000 българи,

  като само м.г. е пристигнало попълнение от около 21 000 души, които легално са се настанили във ФРГ. Съвсем друг е въпросът, че точният брой на сънародниците ни със сигурност е поне два пъти повече от официалните данни заради нелегалните ни емигранти. Най-много от легалните българи са се настанили именно в провинция Северен Рейн-Вестфалия, тоест в районите около Бон и Кьолн – около 37 932 души. Следва Бавария, където живеят около 23 000 българи, и на трето място е столицата Берлин с 14 000 души. Именно в тези три области доскоро имаше български дипломатически представителства – дипломатическо бюро в Бон, генерално консулство в Мюнхен и посолството ни в Берлин. Със закриването на бюрото в Бон сънародниците ни са изправени пред сериозен проблем, когато им дотрябва помощ от нашите мисии. Особено това важи за студентите, от които над 50% живеят и учат именно на територията на консулския окръг в Бон. Те са записани в т.нар. висши училища с образователна степен „бакалавър“ (Fachhochschule), като причините за това са получаваното професионално-практическо образование и относително по-краткият срок на обучение. Официално в Германия се обучават около 8000 наши студенти, като най-голям е броят им в Северен Рейн-Вестфалия (3552) и Бавария (2662). В Берлин техният брой е около 1800. Така, след закриването на дипломатическото ни бюро в Бон, студентите и другите българи ще трябва да пътуват поне 570 км до консулството ни в Мюнхен или също толкова до посолството ни в Берлин. Парадоксът е, че на тях ще им е по-близо да отскочат до мисиите ни в Брюксел или в Хага, които се намират на 200 километра от Бон, но на повечето тези мисии не им вършат работа. Външно все пак се надява да се сдобие скоро с имот в германския град Франкфурт на Майн, където да се открие консулство, което е заложено в бюджета за т.г. Франкфурт е избран както заради голямата ни диаспора там, около 4000 души, така и заради това, че е седалище на Европейската централна банка. Но засега съществено раздвижване по този въпрос няма. От Външно отбелязват, че има и няколко почетни консули. Но те не могат да извършват административни услуги. В същото време броят на българските сезонни работници в Германия през м.г. е нараснал с около 90% спрямо 2010 г. и тази тенденция се очаква да продължи. А с това и претенциите на нашите сънародници към дипломатите ни във ФРГ.

  В Италия пък се намира другата ни голяма европейска диаспора,

  която по неофициални данни наброява над 100 000 души. Там наскоро бе закрито генералното консулство в Милано, независимо че поне 50 000 българи, които живеят именно в Северна Италия, направиха подписка срещу тази мярка и я изпратиха още м.г. на премиера Бойко Борисов в защита на консулството. Първоначално от Външно съобщиха, че няма решение за закриване на генералното консулство в Милано, а само за връщането на генералния консул Гарбис Агопян, който има досие в ДС. По-късно от министерството все пак признаха, че закриват консулството, защото е едно от най-скъпите за издръжка. Тогава за сравнение те дадоха консулството ни в испанския град Валенсия, което обслужвало много по-голям район от този край Милано и обработвало с 60% повече заявления, а пък излизало много по-малко на данъкоплатците, уточниха от МВнР. От Външно обещаха, че българската общност в Милано, която е около 30 000 души, няма да остане необгрижена, без значение дали ще бъдат назначени консулски дни от Рим, или пък заявленията ще бъдат пренасочени към най-близката мисия в словенската столица Любляна. Така всички българи ще трябва най-вече да разчитат единствено на посолството ни в италианската столица, докъдето от Милано са 585 километра.

  В Испания пък, пак по неофициални данни, живеят около 200 000 наши сънародници,

  като най-много от тях са се заселили в областите край Валенсия, следвани от Кастилия и Леон и столицата Мадрид. Това е с поне 30 000 души повече, отколкото преди две години. Тогава около 40 000 нашенци в област Валенсия дори поискаха да се създаде българско училище в района, но без успех засега. Преди избухването на глобалната криза сънародниците ни в Испания бяха заети предимно в строителния сектор. Много малък брой от тях се завърнаха в България, като повечето предпочетоха да останат и да работят каквото им падне в Испания. Много от тях са в обслужващия сектор – хотелиерство, ресторантьорство, гледане на възрастни и болни хора. Разбира се, има и някои, които се занимават със собствен бизнес, главно в търговията. Има някои в туристическия бизнес, както и голям брой сезонни работници, които пристигат за бране на маслини, портокали, мандарини и ягоди.

  През октомври м.г. българската футболна легенда Христо Стоичков официално беше назначен за почетен консул на България за испанските провинции Каталуния и Арагон със седалище в Барселона, в чийто футболен отбор той навремето игра. Стоичков обаче едва ли е голяма помощ за сънародниците ни, защото рядко напуска пределите на България, особено след като стана старши треньор на футболния отбор „Литекс“ в Ловеч. Така на практика обаче две наши консулства – в Барселона и Мадрид, където работят около десет души, обслужват административните проблеми на 200 000 българи.

  Във Великобритания е другата наша голяма емигрантска общност, която е около 100 000 души, като най-много са в столицата Лондон – 39 000. За тях отговаря само посолството ни в Лондон. В САЩ пък живеят около 300 000 наши сънародници, като най-много са в Чикаго – над 50 000. За тях се грижат посолството ни във Вашингтон, Генералното консулство и Постоянно представителство в Ню Йорк, както и генералните консулства в Чикаго и Лос Анджелис.

   

  Светослав Абросимов,
  в. „Сега”

• Бабата на руската революция

  Петра Прохазкова,  Lidovky.cz

   

  Почина Марина Евгениева Салие. На 21 март 2012 г. тя завърши земния си път на 78-годишна възраст. И въпреки че при състоянието на здравето й това трябваше да се очаква, новината ме завари неподготвена.

  Е, буквално в същата минута ме порази една новина от съвсем друга среда – чешката. Новината обаче беше от същата серия. Агенция ABL прави бизнес със записите от подслушвани разговори, които очевидно агенцията е купила от Информационната служба за безопасност (BIS). И от този богат архив ABL решило да публикува тъкмо записи от разговорите на бившия кмет на Прага Павел Бем и лобиста Роман Яноушек. Д-а-а-а. Най-накрая истината и любовта побеждават. Какъв ден!

  У нас малцина знаеха за Салие. За мен тя беше централна фигура на руското дисидентство, един от най-смелите хора, които съм срещала. През 90-те понякога разговарях с нея за болезненото прераждане на тоталитаризма в демокрация и на нея, заредена с илюзии и надежди, винаги й се удаваше да се пребори с моя скептицизъм. Но ето – смъртта й, парадоксално случила се тъкмо сега, ме лиши от последната илюзия за доброто, което винаги трябва да побеждава в приказките. Но никак не ми се ще да се предавам.

  Като гледам нейното уморено лице малко преди смъртта й и сияещата усмивка на пражкия кмет с червено яке и чешкото знаме на връх Еверест, казвам си, че Марина Евгениевна беше готова да приеме и хвърли далеч по-голямо предизвикателство, отколкото бандата жалки комплексирани чешки простаци, наврели се на политически постове, които искат „да се борят до последен дъх” за незаслужените си дивиденти. Салие не се боеше да уличи и самия Путин. Всъщност… тя много се страхуваше. И въпреки това го уличаваше.

  Марина е родена в добро семейство на петербургски интелектуалци, които я възпитали и направили от нея порядъчен човек. Много несполучлива предпоставка за политическа кариера. Марина получава геоложко образование. Чак в 80-те години, когато в СССР дойде на власт Михаил Горбачов и се родиха гласността и перестройката, Салие, заедно с приятелите си, започва да организира първите политически движения.

  Наричаха я „бабата на руската революция”. На мен тя никога не ми е изглеждала баба. Даже напоследък, когато дишаше тежко и говореше за смъртта. „Те наистина ще ме убият”, констатира тя в едно интервю наскоро, сякаш питаше за пътя. Главният редактор на местния вестник „Псковская губерния” Лев Шлосберг само се усмихна. Моля ви се, не се поддавам на конспиративни теории, въпреки че журналистите имат силно изявена склонност към тях. Салие почина от естествена смърт. Независимо че мнозина имаха причини да й затворят устата.

  Репутацията на честна, мъжествена и принципна жена я довежда през 1992 г. до ръководител на групата депутати, която разследва работата на Комитета по външни отношения към кмета на Петербург. Тя не подозира на какъв тънък лед стъпва. И кой ще стане главен неин противник до края на живота й. Владимир Владимирович Путин тогава е просто старателен бюрократ, а също офицер от КГБ с контакти в чужбина, с връзки с колегите от силовите структури и с невероятни способности за конспирация.

  Огромният дефицит на продукти в началото на 90-те заплашваше раждащата се демокрация. На рафтовете в Петербург нямаше нищо. Даже рибни консерви и сланина. Нищо. Трябваше бързо обществеността да бъде убедена в жизнеспособността на нова, свободна Русия. Трябваше да се нахрани народът. Изглеждаше, че Путин е от фанатиците на либералните реформи. По-точно, тогава никой не се замисляше за възгледите му, те не интересуваха никого, името на Путин беше известно само в кметството. За гражданите той беше неизвестен сив мишок.

  Обаче, според Салие, той ги е лишил от около 100 милиона долара. С подписа си той разрешавал бартерната търговия, когато неизвестни, наскоро създадени фирми получавали лицензи, позволяващи им да обменят за продукти руски суровини: нефт, дървесина, метали. Направо, без посредничеството на рубла или долар. И въпреки че по закон Путин не е имал право да издава такива лицензи, неговият подпис седи на цял куп документи. На другите е подписът на подчинения му Оникин.

  Както и да е, имало е криза, имало е отчаян опит да се помогне, който излиза от рамките на писаните правила, човек може да си затвори очите. Обаче Салие изяснява, че фирмите са изнесли суровините, а продуктите срещу тях не са доставени. И никой не се учудвал от това, никой нищо не е контролирал. Хм. Ако начело на петербургското кметство тогава беше нашият пан Бем със съветника си Яноушек, те в тия героични времена щяха да продадат изгодно и крайцера „Аврора”.

  „Путин се изказа веднъж по този въпрос. Каза, че не е издавал никакви лицензи и че някои фирми наистина не са изпълнили това, което са обещали. – Салие се усмихваше горчиво, когато обясняваше същността на работата. Само че лицензите с неговите подписи са при мен, в папките. Не бил издавал…” Тя беше скрила много добре папките. За съдържанието им говореше открито, призоваваше да се действа, данните се появиха в руската и чуждестранната преса.

  Как се получи така, че това не разклати позициите на Путин? Причините са няколко. В 90-те той беше твърде незначителен. Освен това, 100 милиона долара на фона на мащабното разграбване на съветското богатство не бяха чак такава голяма сума. Освен това, с помощта на познатите му от КГБ, проблемът беше заметен под килима. А когато стана президент, той веднага взе масмедиите под контрола си. Докато интернет не получи широко разпространение, Путин беше неприкосновен. Той нахрани обществеността с други теми. Плашеше хората с терористите и експанзията на САЩ. И естествено, забравиха за някаквата стара грешчица на младия, неопитен разузнавач.

  През 1993 г. Салие предлага мошеникът Путин незабавно да бъде уволнен и предаден на съд. Тя получава поддръжката на градския съвет, намира съюзници в администрацията на Елцин. Началникът на Контролното управление в Кремъл Юри Болдирев издава заповед Путин да не се назначава на никакви длъжности до изясняването на нещата. После смъкват Болдирев и той млъква. Въпреки че тогава Путин е господин Никой, той успява да се защити. Не напразно е бил отличник в школата на КГБ.

  Кметът на Петербург Анатоли Собчак (баща на известната днес телевизионна звезда и активистка на опозицията Ксения Собчак), човекът, когото смятат за основоположник на демокрацията в Русия, по непонятни причини спира разследването. Разочарованата Салие се отказва от депутатския си мандат през 1993 г. След три години Путин се изкачва по стълбата и пристига в Москва. Отначало получава работа в администрацията на президента, после се оказва начело на любимата си ФСБ (бивша КГБ) и приключва 90-те години като министър-председател. А оттам пътят води към Кремъл.

  На 31 декември 1999 г. болният президент Елцин предава жезъла на наследника си Путин. Салие започва да се страхува. Въпреки това, тя пише пророческата статия „В. В. Путин – президент на корумпираната олигархия”. Тя първа заявява: „Путин ще е за дълго”.

  Никой вече няма да разбере какво всъщност се е случило тогава. Казват, че получила мафиотска телеграма с текст: „Желая ти крепко здраве, а също така и възможност да се ползваш от него”, подпис – Путин. Самата тя опровергаваше това. И все пак, Марина изчезва от обществения живот. Преселва се в далечното село Ладино, в полуразрушена къща със сестра си и години наред никой нищо не чува за тях. Със сигурност може да се твърди само, че е скрила на неизвестно място уличаващите материали.

  Причината, поради която Салие, този яростен борец за справедливост, се оттегля в уединение, изглежда вече никой няма да разбере. Може би нещо обяснява последния й опит да разследва делото „Бартерът на Путин”. През 2003 г. Марина се среща с демократическия кандидат Сергей Юшченков в неговия московски офис. „Там видях човек, когото повече никога не искам да срещам, никъде, при никакви обстоятелства” – каза тя след няколко години. Името на този човек отнесе със себе си на онзи свят.

  Скоро след това Юшченков бе убит. През 2007 г. от загадъчна смърт умря и Юри Гладков, колега на Салие в работната група за разследване работата на Комитета по външни отношения към кмета на Петербург. На 58-годишна възраст той става жертва на досега неизвестна отрова. По думите на Салие, даже кметът Собчак е умрял от неестествена смърт. За нея той е свидетел и съучастник. Тя смята, че Собчак е покривал Путин, така че и неговата съвест не е съвсем чиста. И Собчак, както и много участници в тази история, отнасят тайната си в гроба. „Трябва да го ексхумират”, призоваваше не много преди собствената си смърт Салие.

  Боеше ли се, че е дошъл нейният ред? За това ли беше оттеглянето на село и демонстративното й мълчание? Тя го наруши само през есента на миналата година. Преди парламентарните избори призова всички да гласуват за когото си искат, само не за партията на Путин „Единна Русия”. Започна да пише блог, поддаде се на вируса на социалните мрежи, пишеше книга, която не успя да завърши. На 4 февруари тя все още беше на антиправителствения митинг в Петербург. Обеща, че никога няма да позволи делото на Путин от 90-те години да бъде забравено…

  „Ще се боря докрай” – каза Салие, нейните думи практически цитира тези дни Павел Бем. На нея й се отдаде да извърши смела постъпка и няколко дни след смъртта си. Документите, изобличаващи Путин във финансови машинации и мошеничество – в сравнение с което домораслото ни мошеничество е нищо – се появиха в Интернет. 250 страници. Поместени са на страницата на Салие във Фейсбук.

  Преглеждам ги всеки ден преди лягане. И се чудя на чешките новини. Главна роля в тях играе мъничкият, самоуверен и нагъл бивш бюрократ от кметството Бем, който се бие в изпъчените гърди и крещи, че никакъв закон не е нарушавал. И Путин сигурно е „чист”, неговото дело е прекратено по давност. Той също е бивш чиновник в кметство с изпъчени гърди. Опитвам се да не се поддавам на безнадеждността. Тези 250 страници посмъртно послание на Салие са моят всекидневен опит да си върна илюзиите.

   

  Източник:   в. „Култура“

• Борисов: Питайте прокуратурата защо никой не е в затвора за АЕЦ „Белене“

  Премиерът Бойко Борисов нарежда на министрите си да питат прокуратурата защо още няма обвиняеми по делото за АЕЦ „Белене“ и защо никой не е в затвора. „Питайте прокуратурата какво става с това дело, защо няма обвиняеми, защо няма хора в затвора?! Не мога да допусна, че толкова години те не са могли да определят нещо, което е видно с просто око за един ден работа“, заявява премиерът на заседанието на Министерския съвет в сряда, стенограмата от което бе разпространена в петък.

  Очакванията на Борисов са от прокуратурата да дойдат аргументи за нарушения, които той да използва в дебата по готвения от БСП вот на недоверие към правителството за отказа от АЕЦ „Белене“.

  Премиерът възлага на министрите си да влязат в контакт с прокуратурата и да изискат от нея писмено становище по въпроса.

  Той повтаря, че проектът за втора атомна централа е бил изцяло компрометиран от самото му начало. “Докато прокуратурата, Цветанов, не се произнесе, те могат да си говорят всякакви измишльотини. Затова ни е много важно прокуратурата да излезе с ясно решение – има ли нарушение на обществената поръчка. Ако не искат да обвиняват никой, ако ги е страх да обвиняват толкова могъщи хора, които са участвали досега, поне да излязат и да кажат публично – има ли нарушение на обществената поръчка, имат ли право това да го правят, да говори по принцип. Да излязат прокурорите и да говорят по принцип, не за конкретното дело”, заявява още Бойко Борисов.

  Премиерът нарежда на вътрешния министър Цветан Цветанов да се види и какво е правила през годините по случая и “Криминална полиция”: „Ако трябва да се видят докладите на ДАНС какви са. Поеми го и направи преглед на това стопанство, до къде са отишли всички тези дела. Но това не може да продължава – да се упражняват на тази тема.“

  По поръчка на премиера министърът на икономиката Делян Добрев представя пред правителството обширна справка как се е развивал проектът за АЕЦ „Белене” през годините.

  Добрев съобщава, че предишното правителство е възложило проекта за разчистването на площадката на атомната централа не на НЕК, а на частната фирма “Атомстройекспорт”, избрана за изпълнител на централата. Със споразумение българската държава поръчва изработването на оборудване с дълъг цикъл на производство за 1.3 млрд. лв. По това време RWЕ не е в този проект, не е осигурено финансиране, а поетите ангажименти тежат изцяло на бюджета на НЕК. От октомври миналата година държавната компания е в невъзможност да изпълнява задълженията по договора към “Атомстройекспорт” и спира плащанията.

  Раздразнен от липсата на движение по досъдебното производство за АЕЦ „Белене“, Борисов избухва гневно по адрес на прокуратурата: “Не знам толкова години какво чакат, за да приключат това дело. Истински се надявам да се размърдат. Това е държавният обвинител. Тук става въпрос за огромни пари, с които държавата е ощетена и в същото време минават години, години. Какво работят по тези дела, какво не им е ясно?!“

  „Сигурно старият шеф на НЕК ще понесе цялата отговорност. Но пък той, като отиде да го разпитват, може да каже къде и как са го викали и какво са му казали. Но това е крайно време да се разследва. В противен случай ние си правим закони за пред кой, за пред Брюксел?”, обяснява Борисов.

  В края на миналата седмица, след като обяви решението за спиране на АЕЦ „Белене“, той изрази убеденост, че „рано или късно прокуратурата ще повдигне обвинение“, поради причината, че „най-важното за Европа и за демокрацията е да има публични, ясни, прозрачни конкурси“.

  „Със започването на този конкурс са направени най-големите трикове и нарушения. И те са именно: вече изградена почти до покрив централа, с вече платено оборудване, се взима решение да бъде продължено строителството. Когато е продължено, то тогава естествено няма конкурси нито за технология, нито за изпълнители, за нищо. В един момент решават, че тази технология е остаряла. И вместо да направят нов конкурс, да дойдат всички – руснаци, американци, французи, корейци, китайци, всички, които се занимават с тази дейност, те решават да вземат огромен кредит, който ние трябва да връщаме – половин милиард, а всички данъкоплатци до момента сме дали 120 млн. по този кредит, да разрушат това, което са направили, и да започнат нещо ново без конкурс“, разясни Бойко Борисов миналия петък пред БНР.

  Макар че е сезирана от две години, прокуратурата засега не е открила основания да повдига обвинения във връзка с АЕЦ „Белене“. През ноември миналата година от Върховна касационна прокуратура заявиха пред Mediapool, че са възложили на Българския енергиен холдинг (БЕХ) да извърши вътрешен одит на предприятието АЕЦ „Белене“, преди да решат дали има неправомерно изхарчени средства и виновник за това.

  Към онзи момент само по делото за „АЕЦ“ Белене“ са били събрани 100 големи тома документация и досъдебното производство е затънало в експертизи.

  Източник:   Mediapool

• Георги Константинов: Силата на ДС беше в слабостта на народа

  Иван Бутовски,  в. „168 часа“

  – Господин Константинов, като репресиран и дългогодишен борец срещу диктатурата смятате ли, че има справедливост за хора като вас?

  – Не става въпрос само за хората, които са пострадали. Смятам, че колкото и това понятие да е общо и трудно за дефиниране, никаква справедливост няма и за народа като цяло. В крайна сметка тези, които бяха добре преди така наречената промяна или подмяна, отново са добре и имат всички ключови позиции.

  – Как си обяснявате това развитие на нещата?

  – Със създаването на нов Свещен съюз, който трябваше да гарантира „меко кацане“ за рухващата от студената война съветска империя. Нашето нещастие, на всичките народи от Централна и Източна Европа е, че се образува нещо подобно на Свещения съюз след епохата на Наполеон. Чрез него успяха да тушират революционната ситуация и ние сме още в един нескончаем мирен преход, който на България струва поне 10 пъти повече от най-кървавата революция. Защото от 9 млн. останахме 6 млн. души.
  

  Още през 1975 г.  тогавашният заместник държавен секретар на САЩ от администрацията на президента Ричард Никсън Хелмут Зоненфелд в свой секретен доклад предупреждава: „Съветският съюз навлиза в своята най-тежка криза от началото на съществуванието си. Тази криза засяга и сателитите му и първата страна, в която ще настъпи социална експлозия, е Полша. Не можем да си позволим да се изправим пред революционна ситуация от Тихия до Атлантическия океан, защото това ще ни струва много по-скъпо от трета световна война. Затова трябва да убедим съветските ръководители в необходимостта от извършването на дълбоки реформи.“ Всичко това формално намери израз в състоялото се на следващата година съвещание в Хелзинки.

  – Съветският съюз е послушал Запада?

  – Не. Съветското ръководство по това време се олицетворяваше от Брежнев, който вече беше жив труп, и вместо да се възползват от тази формула и да приемат подадената им ръка, те нахлуха в Афганистан. В 1980 г. наистина кризата в Полша беше колосална, „Солидарност“ събра 10 милиона членове. Със съвместните усилия на Запада и Изтока се направи всичко възможно, за да се матира революционния характер на „Солидарност„ и дадоха карт бланш на Ярузелски да арестува 45 000 активисти. На сцената се появиха Лех Валенса и неговите приятели интелектуалци от рода на Адам Михник, Яцек Курон и прочие. След като по този начин беше извадено революционното жило на „Солидарност“, се стигна до Кръглата маса в 1989 г. Вярно е, че един по един, режимите падаха, но това ставаше с взаимна договорка, при която капитулацията беше условна. В условията влизаше да няма процеси срещу виновниците за всички престъпления и да не се посяга на богатствата им.

  – Все пак през 1953 г., когато взривихте паметника на Сталин, ситуацията не беше ли далеч по-мрачна?

  – Аз съм бил винаги волунтарист и като такъв съм считал, че противопоставяне винаги е възможно. Вземете Унгарската революция, която насмете режима за 24 часа. Тогава дори армията премина на страната на въстаниците, партията се промени, а Държавна сигурност избяга. Значи е възможно. Събитията в ГДР през 1953 г. и в Чехословакия 1968 г. също го доказват.

  – Искали ли сте пенсия или обезщетение като репресиран?

  – За себе си никога не съм искал нито пенсия, нито обезщетение, но приятели от една организация ме накараха. Казват ми: „Ти като не ги щеш тия пари, дай ги на организацията.“ Затова и аз направих постъпки. Процедурата минава през областната управа. Две години ме мотаха. Тоя документ дайте, оня дайте – всичко проверяват. Накрая заместник областният управител, който, забележете, се казваше Сталин Генадиев, ме извика и казва: „Вие сте правилно репресиран и не може да имате обезщетение.“ Даже филм направиха от Германия по този повод.

  – Когато ви номинираха за Комисията по досиетата, не ви приеха, защото сте осъждан, а сега този член беше отменен. Не сте ли доволен от това решение?

  – Не е точно така. Осъждан съм, но след като се върнах от емиграция, се води дело по реда на надзора във Върховния съд и бях оневинен. Следователно срещу мене не можеха да използват параграфа от закона, че осъдени дори и реабилитирани не могат да бъдат членове на комисията. Тогава наредиха на Иван Драшков да се разрови в старите документи на ДС и да се опита да изкара, че съм едва ли не терорист. Парламентарната комисия, която по това време се доминираше от членовете на тройната коалиция, прие, че аз съм терорист и с този мотив ме отстраниха. Всъщност реалната причина беше, че те отлично знаеха, че ако бях научил пръв, че Първанов е агент, нищо нямаше да ме спре да оповестя този факт. Затова всички институции, включително и така наречената опозиция възприеха тази теза и си отдъхнаха.

  В евангелието е казано: „Познайте истината, която ще ви направи свободни.“ За съжаление у нас хората нито искат да знаят истината, нито да бъдат свободни. Не става въпрос даже за покаяние или за наказание, а да се извади цялата истина. Но трябва да има воля за това.

  – Често критикувате дейността на Комисията по досиетата, но не е ли тя ограничена по закон?

  – Вярно, ограничена е от закона. Но вече се смениха няколко състава на комисии, защо не предложиха промени?
  Най-същественото е, че така наречените архиви продължават да са изцяло под контрола на службите и комисията получава това, което те решат, че може да й се даде. Вторият проблем е, че нито комисията, нито който и да е, нямат никакво право да докоснат активираните агенти. Това дава възможност да се активират точно тези хора, които искат да ги запазят в тайна.
  Освен това абсолютна лъжа е, че тези, които са били партийни членове, не ги вербували.

  – Всесилни ли бяха службите на тоталитарния режим?

  – Познавам ги добре, защото за мене има 10 разработки, от които 5 са навън, в емиграция, но въпреки това е мит, че бяха толкова силни. Имам много доказателства, че като професионалисти са нула, а и никак не са куражлии. Например преди години бях на гости у приятел. Разговорът е подслушван, а в него той ми чете свои мемоари и стига до едно място, озаглавено Pro domo sua – което на латински означава „За себе си„. Този, който е слушал записа, не е знаел израза и е написал : „Продомов псува„. В този вид доносът минава чак до Григор Шопов. Въпреки това отстрани в полето началството е сложило резолюция: „Да се установи кой е този Продомов, дето псува“.

  Причината за всичко е в нашето овче поведение. У нас борба нямаше. Ако си спомняте, лозунгът при промяната беше оцеляването. Е, оцеляхме – с една трета по-малко. Един народ който си поставя за задача да оцелее, е свършен. Затова казвам, че тяхната сила беше в слабостта на народа.

  – Успяват ли службите да влияят на съвременния политически живот у нас?

  – Разбира се. Вижте например как доведоха Симеон Сакскобургготски за премиер. Как по друг начин освен със сътрудничество с КГБ може да се обясни, че политически емигрант като него три пъти е ходил в Съветския съюз още преди промяната. Пише го в биографията му, наречена „Един практичен цар“, чийто автор е един испански журналист. Вижте и българската опозиция как еволюира. Започна от СДС, който е един конгломерат, дълбоко инфилтриран от агентура, а така както върви, накрая и на Алексей Петров ще дойде реда да оглави опозицията. Какво пречи на Трактора да стане шеф на десницата?

  – Възможно ли е агентурата на ДС все още да действа?

  – Дори имам доказателства, че все още ме разработват. През 1998 година моята разработка, която се нарича „Сердар„, е проучвана от „опозиционера“ Димо Гяуров. Предполагам, че не от научен интерес се занимавал с досието ми. В 2007 г., когато ми отхвърлиха кандидатурата, поисках да си видя отново томовете. Тогава видях, че офицерите, на които е било възложено да търсят компрометиращи факти за мене, отново са си водили бележки. Предполагам, че не са спирали и до момента, защото един техен агент наскоро ми каза: „Бай Георги, ти и като умреш, ще продължим да те разработваме.“

  – Може ли да се очакват някакви промени у нас?

  – За съжаление, докато се съхранява това общество в преход с неговите класи, с наследниците на номенклатурата, не мисля, че нещо би могло да се промени без революция. Но не трябва да се заблуждаваме, този народ няма потенциал за такива дела. Той няма потенциал дори за много по-елементарни нива на съпротива. Умират десетки хиляди годишно от невъзможност да се лекуват или не им плащат по 6 месеца, по 1 година… и въпреки това всички мълчат или само мърморят под носа си. В същото време са съвсем далече от мисълта да се опитат да се организират, да поставят искания. При това не говоря за революция, а за действия в рамките на конституцията. Това е и причината новите поколения да не търсят решаване на проблемите тука, а да заминават в чужбина.

• Протестна сага в с. Брезница

  Всеки ден деца и родители от гоцеделчевското село Брезника протестират срещу директора на училището в селото Ангел Живков. Вчера общинските съветници в Гоце Делчев са приели на извънредна сесия декларация по повод конфликта в Брезница, адресирана до премиера Бойко Борисов, образователния министър Сергей Игнатов, областния управител Костадин Хаджигаев, началника на РИО – Благоевград Ивайло Златанов и до всички депутати от областта. В декларацията си съветниците настояват отговорните институции да вземат правилните управленски решения за преодоляване на задълбочаващия се проблем в гоцеделчевското село и за създаване на условия за нормално приключване на учебната година в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“.

  Подробности по случая може да се прочетат по-долу в цитираната информация от различни медии. (Снимките в публикацията са на Мехмед Боюкли.)

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Свикаха извънредна сесия на ОбС – Гоце Делчев по казуса с разбунтувалото се с. Брезница

  4 април 2012 г., в. „Струма”

  Учениците от с. Брезница, община Гоце Делчев, вчера отново не отидоха на училище, родителите им рано сутринта излязоха на митинг-шествие.

  Вече две седмици децата не посещават учебните занятия, което реално може да доведе до обявяване на нулева година, но явно това не притеснява родителите.

  Те са категорични, че докато Ангел Живков не си подаде оставката от директорския пост, те няма да спрат. Хората настояват местен човек, излъчен от учителския колектив, или друг от региона да поеме управлението на училището.

  „Ние го помолихме в името на децата да си подаде оставката, а той не иска, какъв директор е“ – каза един от организаторите на протеста Ахмед Чолак.

  Родителите на децата са съгласни годината да бъде обявена за нулева, ако не бъде сменен временният директор. Относно абитуриентите, които са 30, са обсъдени възможностите те да довършат образованието си в ПМГ „Яне Сандански“ – гр. Гоце Делчев, но това е невъзможно тъй като гимназията е профилирана, а училището в с. Брезница е общообразователно. Затова е взето решение абитуриентите да завършат образованието си като частни ученици, ако се наложи, уточни председателят на инициативния комитет Ахмед Чолак.

  Кметът на Брезница Иса Хаджиали прикани всички компетентни органи в България да се намесят час по-скоро и да решат проблема.

  „Аз имам право да извиня до 7 дни отсъствия, но само когато има обективни причини – в случая не виждам някакви причини тези отсъствия да бъдат извинени обективно“, коментира директорът Ангел Живков.

  Той доуточни, че има вече издадени констативни протоколи и документи, които уличават ръководството в извършени злоупотреби с училищни пари и имущество. Преди около седмица той поиска от община Гоце Делчев да бъде извършена пълна финансова ревизия на СОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – село Брезница.

  По неофициална информация става дума за около 200 000 лева, отделени за физкултурен салон.

  Има опасност учебната година да бъде обявена за нулева. До този момент обаче няма решение.

  Според началника на Инспектората по образование в Благоевград Ивайло Златанов назначението на директора е напълно законно, а проблемът на хората е в това, че Ангел Живков не е жител на селото. През лятото ще има конкурс за нов директор на училището в селото, както и в целия регион.

  Предишният директор Фатма Уруч, която назначи своя брат Салих Буковян за заместник-директор, е била сменена, тъй като са установени системни нарушения в работата й. Тя също била временно изпълняващ длъжността.

  Снощи в 18.00 часа беше свикана извънредна сесия на Общинския съвет в Гоце Делчев за вземане на решение по все повече задълбочаващата се криза в село Брезница.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Съветници призоваха за диалог по казуса „Брезница“, протестите обаче продължават 

  4 април 2012 г.,  Infomreja.bg

  С 20 гласа „за“ и един „въздържал се“ снощи общинските съветници в Гоце Делчев приеха на извънредна сесия декларация по повод конфликта в Брезница, адресирана до премиера Бойко Борисов, образователния министър Сергей Игнатов, областния управител Костадин Хаджигаев, началника на РИО – Благоевград Ивайло Златанов и до всички депутати от областта.

  В декларацията съветниците настояват отговорните институции да вземат правилните управленски решения за преодоляване на задълбочаващия се проблем в гоцеделчевското село и за създаване на условия за нормално приключване на учебната година в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“.

  „Изразяваме нашето притеснение от конфликта в Брезница и опасността учебната година да бъде обявена за нулева. Вече 10 дни учениците не посещават учебни занятия. Причината е протест на училищното настоятелство и на голяма част от родителите в израз на несъгласие с назначения временно на поста директор на училището Ангел Живков“, посочват съветниците в документа.

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Напрежението в Брезница не стихва

  4 април 2012 г.,  Livenews.bg

  Вече 20-и ден продължават протестите в най-голямото гоцеделчевско село Брезница. Днес в селото се проведе поредното протестно шествие и около 300 учениците отново не влязоха в класните стаи.

  Причината за недоволството на училищното настоятелство и на голяма част от родителите е временно назначения на поста директор на училището Ангел Живков. Протестиращите настояват местен човек да поеме управлението на училище, като отричат нестихващият вече седмици наред скандал да е на верска основа.

  Всеки ден протести на площада

  С плакати и скандирания недоволните родители са стигнали днес до двора на учебното заведение, където са връчили декларация до отговорните по казуса институции. Ахмед Чолак от инициативния комитет на протестиращите призова учителите, които до момента имат пасивно отношение по случая също да излязат с някаква инициатива и предложение за решаване на въпроса.

  Родителите не се плашат от възможността да им бъдат спрени детските надбавки заради натрупаните отсъствия на децата им, нито от опасността учебната година да бъде обявена за нулева, като са категорични, че ще продължават да не пускат децата си на училище.
  „Нулевата година не е в интерес на никой”, каза Ахмед Чолак, цитиран от „Фокус“ и обясни, че самите родители от самото начало са били наясно какво означава да бъде обявена нулева година. Протестите в Брезница със сигурност ще продължат до края на тази седмица, допълни още Ахмед Чолак.

  От областната управа в Благоевград обаче са категорични, че няма законово основание за отстраняването от длъжност на Ангел Живков, тъй като назначението му отговаря на всички условия и нормативни изисквания. Баханов изрази надежда за решаването на проблема в най-скоро време и по думите му областната администрация прави „всичко възможно“ за решаване на ситуацията.

  За кратко протестите в селото бяха прекратени, след като майките получили уверение от представители на просветното министерство и началника на Регионалния инспекторат по образованието, че ще бъде обявен конкурс за нов директор, а Живков ще сдаде поста. Това обаче не се случи. Напрежението продължава да ескалира – Живков получи заплаха по телефона и подаде жалба в полицията, а снимка, на която се вижда, че той е присъствал на погребението на Ангел Димитров-Чората, възмути още повече местните.

  –––––––––––––––
  http://youtu.be/lA3-Itoq7bs

• Житиеописание на един забравен български капитан

  Текстът*, който следва, ни бе изпратен от внука на един забравен днес български капитан, с когото далеч не само роднините му могат да се гордеят.

   

  

  кап. Даню Дочев Петков
  08 август 1912 – 31 юли 1996
  Кавалер на Ордена за храброст

   

   

   

  Биография

  Даню Петков е роден на 8 август 1912 г. в с. Сотево (Симеоново, дн. Славяни), Ловешка околия. Завършва средно образование в Държавно педагогическо училище „Цар Борис III“ (Ловеч) (1932 г.). Кандидатства и е приет във Военното училище на Негово Величество. Завършва 55-ти „Тракийски” випуск през 1936 г. с отличен успех. През 1946 г. завършва Генералщабния отдел към военната академия „Г. С. Раковски” в гр. София.

  Семейство

  През декември 1940 г. поручик Петков се жени за Мара Михайлова Стоицева, дъщеря на известния съдия и интелектуалец Михаил Стоицев, кавалер на Ордена „За храброст” от Първата световна война, кмет на с. Микре, с. Александрово и гр. Угърчин, както и градски съдия в Ловеч – починал внезапно през 1936 г.

  Даню и Мара Петкови имат двама сина.

  Арх. Михаил Д. Петков, роден 25 май 1943 г. в град Охрид, Македония;
  инж. Пламен Д. Петков, роден на 13 юли 1945 г. в гр. Ловеч, България.
  Даню има трима братя. Петко Петков е дългогодишен начален учител и основател на училището и читалището в родното им село. Денчо е ветеринарен фелдшер, а най-малкият му брат – Цочо Петков, също офицер и известен български геолог. Завършил е 60-ти випуск на ВНВУ и парашутен курс в Германия, град Брауншвайг. Един от 10-те офицери, основатели на парашутно-десантните войски в България. Роден е на 06.11.1919 г. и умира на 19.10.2009 г. в гр. София.

  Даню Петков сътрудничи активно на вестници в Свищов и Ловеч. Неговите статии и днес пазят актуалността и непримиримостта на гражданското му поведение и родолюбие, свързани с проблемите на България и Македония.

  С почит към далечната и близка съдба на народа, с благодарност към освободителите. Владее френски език. Служи и е пример с високия си морал, интелигентност, с добротата си и готовността да помогне.

  „Вие знаете ли какъв човек имате до Вас”, бе казал един негов познат с възхищение.
  

  Военни назначения 1936-1945 г.

  След завършване на академията е назначен в 2-и пехотен искърски полк. Служи на турската граница в гр. Елхово като подпоручик, след което е преместен в Свищов и Ловеч към Тридесет и четвърти пехотен троянски полк като взводен командир.

  През 1941 г. заминава в състава на полка си в Македония, в градовете Битоля, Ресен, Охрид, Струмица и други. Като капитан е бил военен комендант на граничния район около манастира „Свети Наум” до Охридското езеро.

  В Македония са изпращани най-подготвените войскови части и командири. Участва в първата фаза на войната.

  При завръщането на 55-ти пехотен Охридски полк от Македония полкът и ротата от 270 души, която командва, воюва и попада в плен на немски части на СС дивизия „Принц Ойген”, а по-късно и с югославски партизани, от които той успява да освободи ротата си без жертви, успешно завръщайки се в Родината.

  След завръщането в България през лятото на 1945 г. успешно кандидатства и е приет под номер 28-и като редовен слушател за подготовка на висши офицери към Генералщабната академия. След 1989 г. при последвалата реабилитация и повишение в чин остава единственият не произведен офицер. Остава капитан.

     55 “Тракийски” випуск на ВНВУ, 1936 г.

   

   

   

   

   

   

  С присъда „Царски офицер“

  През 1946 г. е уволнен с регентска заповед и изселен със семейството си в гр. Ловеч. Безработен. Разрешава му се само тежък физически труд като хамалин и превоз на дървени трупи в Троянския и Тетевенския Балкан. През 1948 г. е арестуван с обвинение за връзки със Земеделския съюз на Никола Петков и военните организации „Неутрален офицер” и „Цар Крум”. Без съдебен процес е изпратен в трудово-възпитателен концентрационен лагер Ножарово, Тутраканско, а след това в Белене, без право на свиждане първата година и редица други ограничения. Има две деца на 3 и 5 години. След освобождаването започва работа към ел. подстанция до с. Хлевене, Ловешко.

  От 1954 до 1972 г. работи като каменар на кариерата „Слънчев Бряг” – концентрационният лагер край Ловеч, без право на избор. Работи като чука камъни при нечовешки условия. Продължава работа след пенсионирането си към Окръжно пътно управление Ловеч, за да бъде в помощ на синовете си. След 1989 година при последвалата реабилитация и повишение в чин остава единствения не произведен офицер в по-високо звание. Отказва компенсация за годините прекарани в концентрационните лагери Белене и Ножарово. Обявен за враг на тогавашната власт без право на друго образование, без право на друг, освен определения от нея труд. Без право да напуска града. Писател и поет със силно изявено чувство за дълг, достойнство, отговорност към народ и Родина. Роден лидер.

  Награждаван в кратката си военна кариера с военен Орден „За храброст“ IV-та степен 2-ри клас, Орден „Св. Александър“ V -та степен с мечове между рамената, Орден „За военна заслуга“ V-та степен без корона, Орден „За заслуга“, „За отлична военна служба“ и редица други почетни отличия.

  Умира в гр. София на 31 юли 1996 г., петдесет години след издаване на регентска заповед за уволнение номер 70 от 31.07.1946 г.

  „Бояха се от него, както човек се бои от светиня, до която не е достоен да се докосне – защото не победа на кръв трябва Господу, а победа на дух!”  –  Николай Райнов

   

  Други биографични данни

  Военни назначения
  •    1936 г. 2-и пехотен искърски полк [п.п.]
  •    1938 г. Взводен командир в 34-и пехотен полк
  •    1941 г. Временен командир на подучастък в 4-и граничен участък
  •    1941 г. Командир на рота в Струмишката пехотна дружина
  •    1943 г. Командир на рота в 55-и пехотен полк
  •    1944 г. Командир на рота в 34-и пехотен полк
  •    1946 г. Слушател във Военната академия
  •    1946 г. Уволнен с Регентска заповед номер 70/31.07.946

  Офицерски звания
  3.10.1936 г. –   Подпоручик (55-и „Тракийски” випуск на ВНВУ)
  3.10.1939 г. –   Поручик
  14.9.1943 г. –   Капитан

  Отличия
  Военен орден „За храброст“ IV-та степен 2-ри клас, България;
  Орден „Св. Александър“ V -та степен с мечовете, България;
  Орден „За военна заслуга“ V-та степен без корона, България;
  Орден „За заслуга“ сребърен на обикновена лента, България;
  Медал „За победу над Германией в Великой отечественной войне 1941-1945 г.”, Русия.

   

  Михаил Петков

  –––––––––––––––––––––

  * Под заглавие „Кап. Даню Дочев Петков – първенецът на 55-ти “Тракийски” випуск” текстът е публикуван наскоро и в сп. „Един Завет“.

• Три PR агенции са получили огромни суми, за да обясняват колко чудесен е шистовият газ

  Имаме информация, че три PR агенции са получили огромни суми, за да обясняват на всички колко чудесно нещо е шистовият газ. Сумите са пристигнали от добивните компании. Това заяви в предаването „12+3“ екологът Мариана Христова, представител на Гражданска инициатива за забрана на проучванията и добива на шистов газ в България.

  Проучванията задължително включват сондаж, хидравличен разрив накрая, защото без него това проучване е непълно, подчерта тя и добави мнение: За нас експерт, който да има глобален поглед върху нещата у нас, за съжаление няма. Нито един от нашите експерти през живота си не е стъпвал на сондаж за шистов газ. Тук не става въпрос за една единствена страна, от която този процес трябва да бъде огледан. Тук трябва да се оглежда не само от геолози, не само от сондажни инженери, тук трябва да има хидролози, еколози, биолози, лекари, трябва да има специалисти по замърсяване на въздуха. Въпросът е, че трябва не един човек, а доста, които да огледат глобално резултатите от едни такива експертни мнения, като много зависи кой дава експертното мнение. Ключовата дума е „почти“ няма разлика между конвенционален и шистов газ в проучването – ключовата дума наистина е „почти“. Няма такова нещо – разлика има. За съжаление щетите, които биха нанесли и проучванията, и добивът, са абсолютно еднакви. Рисковете и при двете са абсолютно еднакви.

  Христова изтъкна, че е много важно какви експерти ще бъдат поканени във временна комисия, която да проучи законодателни промени по въпроса за добив на подземни богатства при опазване на околната среда. Много е важен и гражданският контрол на процеса, защото страна по този случай са предимно  гражданите, добави тя.

  Въпросът за проучванията за шистов газ много силно се политизира в нашето общество, а не би трябвало, изказа своето мнение експертът проф. Кристалина Стойкова. Според нея проучвателните сондажи за шистов газ и тези за конвенционален почти по нищо не се различават.

  За мен и за всички експерти ключовият въпрос е доколко се поддава на контролиране от човека този риск и можем ли ние да си го позволим. Това трябва да изясни тази експертна комисия към парламента, след като изслуша всички експерти, подчерта тя. Тя е на мнение, че има голяма разлика между проучване и добив: Ние сме много далеч от добива при положение, че не сме започнали проучването. Има 5 основни неща, които включва това проучване, които хората не знаят – те са абсолютно безопасни за българската природа. Това са събиране, анализ и реинтерпретация на съществуващи данни от стари сондажи, геоложки данни; изготвяне на специализирани карти и профили; изследване на скални проби от вече съществуващи сондажи за техния потенциал за шистов газ и за продуциране на такова нещо; изготвяне на карти за защитени територии, защитени зони по НАТУРА; урбанизиране на райони, културно-исторически райони, паметници. Това е предварителното проучване. Може да не се стигне изобщо до никакво сондиране. Нарушаването на природата започва в момента, в който физически по някакъв начин, да допуснем чрез един конвенционален сондаж, има някакво въздействие върху нея. Преди това не се извършва никакво нарушаване на българската природа. След като се проведат всичките тези лабораторни, кабинетни проучвания на базата на съществуващи данни, тогава се взима решение дали да се сондира или не. Тук нашето настояване е, че когато се определи точно мястото на проучвателен сондаж, той да мине задължително през ОВОС. Това би контролирало максимално всички дейности, които се извършват.

  Източник:  Вnr.bg

• US anti-drug agency opens office in Bulgaria, which lies on major drug trafficking route

  SOFIA, Bulgaria — A U.S. anti-drug agency has opened a new office in Bulgaria, which lies on a major drug trafficking route linking Western Europe, the Middle East and Southwest Asia.

  Drug Enforcement Administration chief Michele Leonhart attended the opening in Sofia on Tuesday and praised the growing U.S. partnership with Bulgaria in fighting the flow of drugs.

  The Balkan country, a European Union member since 2007, has stepped up border inspections as part of its efforts to join the visa-free Schengen area in Europe.

  Last year, Bulgarian officials seized a total 423 kilograms (931 pounds) of heroin and 361 kilograms (794 pounds) of amphetamines at the country’s borders.

  Leonhart said the DEA, which now has 85 offices around the world, will assist the Bulgarians with intelligence and technology.

  Copyright 2012 The Associated Press. All rights reserved. This material may not be published, broadcast, rewritten or redistributed.

   

  Source:   Washington Post

• Въоръжени гардове на руска фирма пазят шенгенската ни граница на пристанище Росенец

  Публикацията във френското списание „Експрес“ за нефтеното пристанище „Росенец“ от септември 2011 г. все пак е предизвикала проверка на експерти от Еврокомисията. Проверката е проведена месец по-късно – през октомври, след което е изготвен актуализиран план за сигурността на съоръжението, което е от национално значение и през март 2011 беше отдадено на концесия на „Лукойл“ без процедура и търг. Планът е влязъл в сила от 1 април 2012 г.

  Всичко това става ясно от отговор на вътрешния министър Цветан Цветанов на парламентарен въпрос, зададен от депутата Лъчезар Тошев (Синята коалиция), съобщи сайтът „Биволъ“.

  Руско КПП на шенгенската ни граница

  От писмото разбираме още, че единствено пожарникарите представляват постоянно държавата в Росенец. Гранична полиция идва само при нужда, за да извършва бордови проверки на корабите, които акостират в пристанището. За 2011 г. са проверени 414 влизащи и 421 заминаващи кораба.

  Охраната и пропускателният режим на пристанище „Росенец“ се осъществява от Агенция „ЛУКОМ-А – България“ АД при непрекъснат режим 24/7 от въоръжени охранители на входно-изходните портали на пристанището и мобилна група с автомобили.

  Пропускателните пунктове на пристанището са оборудвани с леки и тежки бариери и видеонаблюдение, посочва министър Цветанов.

  „ЛУКОМ-А“ има лиценз за охранителна дейност и в нея са наети български граждани, пише още Цветанов, но не става ясно дали са наети и руски граждани.

  Това е важно да се знае, защото агенция „ЛУКОМ-А“, която държи КПП-то на обект от национално значение разположен на шенгенската ни граница е 100% руска собственост, както се вижда от фирмените документи

  На 3 юли 2009 г. в малкия южен град Царево беше тържествено открито пътническо пристанище с ГКПП, четвъртото в България „Шенгенско пристанище“. Достъпът до него е контролиран, а в сградата на ГКПП-то перманентно бдят няколко униформени служители на Гранична полиция. Броят на техните „клиенти“ обаче клони към нулата, защото обществен транспорт до Порт Царево няма.

  За сравнение в Росенец, където ежегодно влизат и излизат стотици кораби с хиляди души екипаж, ГКПП просто няма, а се разчита на мобилните групи.

  Какво се случва там след като си тръгнат граничарите и митничарите знае само управата на концесионера „Лукойл“ и руската фирма „ЛУКОМ-А“.

  mediapool.bg

• Петиция против приемането на Закона за детето

  Мотивационен/ обяснителен текст на
  

  Петицията

  Независимо колко добре може да ни изглежда идеята за закон, защитаващ децата, той лесно може да се обърне в дискриминация към друга група, ако не се балансира с едно друго, фундаментално човешко право, а именно, правото на родителя да отглежда, възпитава и образова децата си според собствените си убеждения, както е и отразено в множество международни правни документи, по които страна е и Република България.

  Предложеният от Социалното министерство „Закон за детето“ игнорира правата на родителите, оставяйки възможността за решение при сложни житейски и семейни ситуации в ръцете на държавните служители. Ние сме твърдо за защитата на българските деца, правото им да израснат в семейства и да бъдат предпазени от домашно насилие. Това обаче не бива да става за сметка на стотици хилядите загрижени за децата си български родители, които много лесно и неправомерно могат да попаднат под субективните интерпретации на този проектозакон. Поради горните причини, открито и категорично се противопоставяме на Проекта за „Закон за детето”.

  Проектът “Закон за детето” изземва в значителна степен конституционните права на родителите, прехвърляйки ги на държавата в лицето на социалните служители, определя кое е вредното за децата на база на много общи и недефинирани в закона термини, което дава възможност за редица злоупотреби. Родителят няма правото да откаже на детето да „се информира“ независимо от източника, няма право да му наложи наказание и трябва на всяка цена да се съобрази с мнението на детето си, като законът му дава правото да прави каквото и когато си пожелае.

  Приема се, че детето е съвършено същество, което не допуска грешки и с желанието на което родителят трябва да се съгласи, ако не иска да попадне под ударите на закона. Правото на подобен вид решения се прехвърля в ръцете на социалните служители, съдиите и кметовете, които могат да влязат по всяко време директно през вратата на което и да е българско семейство и то без съд!

  Държавата се превръща в майка за детето, баща за детето, лекар, учител и разбира се – в негов защитник. Това напълно съвпада с въжделенията и мечтите на крайни комунистически идеолози, като Троцки, за национализиране на децата, изразени в неговите думи: „В бъдещото социалистическо общество, където задължението за отглеждането, образованието и издръжката на децата ще бъде прехвърлено от родителите на обществото като цяло, е ясно, че семейството трябва да отпадне.” (Из “Комунизъм и тероризъм”)

  Най-добрата грижа, защита и подкрепа, децата получават в семейството си. Никоя социална услуга, която обществото би могло да предостави в тази област, не може да има приоритет пред семейството.

  Проява на дискриминация към родителите и потъпкване на техните най-основни човешки права.При представянето на проектозакона по време на кръглата маса в Парламента един от авторите, доц. Велина Тодорова, заяви публично следното: „По този закон родителите нямат права, имат само задължения по грижата за децата“. Категорично не сме съгласни с това – правата на децата не могат да се разглеждат отделно от правата на родителите им!

  Под популистката мантия „права за децата“, авторите на проектозакона всъщност нарушават фундаменталното право на децата да израстват преди всичко в биологичните си семейства! Правата на родителите се свеждат до грижа за децата, заменят се със задължения и отговорности, като последните могат да им бъдат отнети почти по всяко време от държавата и нейните служители!

  Стефан Делиов

   

  Петицията може да се отвори и подпише тук –

  peticiq.com/protivzakonazadeteto

   

• Калфин в Харвард: САЩ да не настояват за шистовия газ

  Не препоръчвам САЩ да настояват за шистовия газ и да се обявяват против проекти като АЕЦ „Белене“, защото тук прозират не принципни, а конюнктурни търговски интереси, заяви евродепутатът Ивайло Калфин в лекция в университета „Харвард“ в САЩ.
  Той беше поканен от престижния Център за изследване на Русия и Евразия „Дейвис“ (Davis center) да изнесе лекция за отношенията между Европейския съюз и Русия.

  Преди 2 дни министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев заяви, че темата за добива на шистов газ у нас не е затворена страница и ако се окаже, че методът фракинг е безвреден, забраната може да бъде отменена.

  Калфин коментира възможните енергийни алтернативи на нефта и природния газ, като се спря по-специално на добива на шистов газ и на бъдещето на ядрената енергетика в Европа. Преизбирането на Владимир Путин за президент поставя много въпроси пред бъдещето на Русия, обясни още евродепутатът. Според него през новия си мандат Путин ще се опита да промени ролята си и ще преследва по-агресивно целта си – възстановяването на позициите на Русия като водещата световна сила. Той ще залага в по-голяма степен на икономиката, служейки си включително с национализма, за да постигне целите си вътре и извън страната.

  Калфин направи паралел между възхода на национализма в Русия и в редица държави от ЕС. Основната трудност пред постигането на тази цел са слабата конкурентност на руската икономика, неразвития пазар и лошата инфраструктура, смята той. Но Русия има и силна страна – енергийните си ресурси, и ще ги използва решително, за да увеличи политическото си влияние върху Европа и останалите световни играчи, добави евродепутатът.

  Той очерта многослойните отношения между Брюксел и Москва. И припомни, че ЕС е най-важният търговски партньор на Русия, а за Европейския съюз. Русия е втори по значимост партньор във вноса и четвърти в износа.
  Калфин анализира енергийната политика и очерта основните предизвикателства. Според него съществуващите и проектирани тръбопроводи гарантират достатъчен капацитет за европейските нужди, но остават редица нерешени въпроси. Калфин посочи достъпа до тръбите, защитата на инвестициите и сигурността на доставките.

  Той мотивира необходимостта от единен подход по отношение на визовата политика на САЩ към европейските граждани. Евродепутатът обърна внимание, че ако Русия успее да постигне един от външнополитическите си приоритети – визово споразумение със САЩ, това ще означава, че част от европейските граждани ще могат да пътуват свободно в Русия, но ще продължат да вадят визи за САЩ.

   

  Източник:   Dir.bg

• Огласяват досиетата на кредитните милионери

  Парламентът прие на първо четене промените в Закона за досиетата, които ще позволят огласяването на досиетата на кредитните милионери.
  Както е известно, за поправката най-много настояват от Синята коалиция, които са вносители. Интересно е, че темата срещна подкрепа от всички парламентарни сили.

  Изменението в закона се налага, след като от Комисията по досиетата сигнализираха за дупка в закона, която не им позволява да огласява агентите на бившата Държавна сигурност (ДС) сред кредитните милионери.

  В закона в момента се предвижда само проверката, но не и оповестяването на информацията.
  От БСП и “Атака” поискаха кредитните милионери по някакъв начин да бъдат включени и в Закона за конфискацията.

  Янаки Стоилов и Павел Шопов посочиха, че е важно да се разбере дали кредитните милионери са били сътрудници на бившата ДС, но още по-важно е да се провери как са забогатели и къде са парите им.

   

  Източинк:  БЛИЦ
  

• Квебек спира всички сондажи за шистов газ до есента на 2013-та

  Канадският комитет, натоварен с изследване на последиците от евентуален добив на шистов газ в Квебек, затвори вратата за използване на метода „хидравлично разбиване“ за най-малко една година, дори за научни изследвания.

  При създаването на този комитет за стратегическо развитие на средата и шистовия газ през 2011 г. беше договорено, че нови сондажи за газ могат да се правят с научна цел. Предприемачите трябваше да отправят молба до комитета, който можеше да даде препоръки на Министерството на околната среда на Квебек да разреши изследване и добив на значителните залежи в долината Сен Лорен.

  „Комитетът няма да препоръча на министъра да разрешава проекти за хидравлично разбиване, насочени към изследване или добив на шистов газ, докато не се получат повече знания. Оттук и отлагането на финалния доклад за есента на 2013 година“, се казва в съобщение на комитета.
  Констатира се, че икономическият и социалният контекст не е подходящ за реализирането на дейности по сондиране от индустрията, свързана с шистовия газ.

  Експлоатацията на залежите на шистов газ в скалните формации, богати на въглеводороди, се сблъсква със силна опозиция в Квебек, въпреки обещанията за значителни печалби от индустрията.

  Методът хидравлично разбиване, при който в земните недра се инжектира под огромно налягане голямо количество вода с химикали и пясък, за да се освободи хванатия в скалната прегръдка газ, е обвиняван от еколозите, че замърсява и подпочвените води и въздуха.

  Франция беше първата страна, която забрани със закон хидравличното разбиване – единственият засега начин за добив на този газ, но текстът на закона разрешава научни дейности.

   

  Източник:  в. „Сега“
  

• Българският кабинет дава зелена светлина за VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй

  Очаква се следващата седмица Министерският съвет да вземе решение за изграждането на седми блок на АЕЦ „Козлодуй“, съобщи зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Валентин Николов пред журналисти в сряда.

  Решението на правителството ще бъде последвано от създаване на работна група за реализацията на проекта, допълни той.

  Миналата седмица при посещение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев в Москва бе договорено в тази група да бъдат включени и представители на руската „Атомстройекспорт“, която е главен изпълнител на спрения проект за строеж на АЕЦ „Белене“. Произведеният за прекратената атомна централа трябва да се инсталира в работещата ядрена централа според последните намерения на правителството.

  По думите на премиера Бойко Борисов страната ни не може да мине без руснаците нито за седми блок на АЕЦ „Козлодуй“, нито за удължаването на живота на работещите V и VІ блок на централата.

  Няма забавяне на модернизацията на пети и шест блок на АЕЦ „Козлодуй“, заяви още Валентин Николов, въпреки че шефът на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев преди дни обяви, че проектът за удължаване с 20 години на експлоатацията на двата реактора се забавя с две години.

  Според Николов е невъзможно България да изпадне в ситуацията, при която V и VІ блок спират работа заради изтичане на лицензите им, а седмият блок още да не е готов. Такива опасения се появиха миналата седмица, след като стана ясно, че планираният VІІ блок на АЕЦ „Козлодуй“ с реактора на АЕЦ „Белене“ може да стане факт едва след 2021 г., лицензите на V и VІ блок изтичат през 2017 и 2019 г., а проектът за удължаването на експлоатацията им се бави.

   

  Източник:  Mediapool

• Стефан Мавродиев: България е модно ревю, на което дефилират седемте смъртни гряха

  Интервюиращ: Иван Бутовски

  Като се замисля, образно казано, България ми прилича на подиум за модно ревю, на който като в перпетуум мобиле дефилират седемте смъртни гряха. И ние сме принудени да присъстваме през цялото време на това.

  – Изглеждате разочарован от последните 20 г.

  – Разочарования много. Ако говорим за политика, имам доста крайни мнения, и както казвам на шега, включвам направо на четвърта. Преди време даже се бях заканил, че ще открия катедра в Софийския университет, докато го има още, защото може и него да го закрият,
  да открия катедра по “Уродология”

  Понеже звучи научно, ме гледат сериозно и питат какво значи това. Казвам – това е наука за урода и уродството, и всички избухват в смях.

  Много е страшна тази тема. През 90-те и баба Ванга казва: “Парите сменят своето място.” Ето това нещо се оказа ужасяващо в нашия живот през последните 20 г. Това, което се случи, за мене е престъпление.

  При това за него не може да има наказание, защото е узаконено от новата „стара“ финансово-икономическа система на капитализма. И това разбива основните нравствени понятия, като например що е то справедливост. Не може да се намери балансът, защото няма у нас опорна точка, около която да се върнат работите на мястото им. Толкова е всеобхватно случилото се и така е вързано, че каквото и да направиш, където и да се обърнеш, все ти мирише на организирана престъпност. Излиза, че
  всъщност държавата е организираната престъпност
  Иначе в България организирана престъпност няма. Много е смешно да ми разправят, че не могат да се справят с наркотиците за една нощ.

  Това е една махала хора и те се знаят много добре. Те са вътрешно комбинирани помежду си и се бият за своите интереси. И повече няма да говоря на тази тема, защото много се ядосвам.

  Другото е ужасът на партийните, на политическите борби. Защото хората, които бяха партийци и при т.нар. тоталитаризъм, останаха такива, само че се разпределиха в няколко противостоящи си партии, които определят живота на България.

  Много дразнещо е да анатемосват комунистите, като че ли идват от преизподнята, същите тези, които с гордо вдигната глава се наричаха комунисти.

  – Вие бяхте ли член на БКП?

  – Канен съм за член на партията, но никога не съм бил.
  Не съм партиец – не мога да живея чрез партия. Живеенето чрез партия е стил и метод. Безумно е, но цялата административна машина, всичко, което е направено през тези 20 г., е една комбинация от средства за особен тотален рекет върху тази част от обществото, която създава материални блага и ценности.

  – Как си обяснявате всичко това?

  – Обяснявам си го единствено с нашия манталитет, който сме наследили от петвековното ни “присъствие” в Османската империя. Нашето присъствие, не тяхното. Този манталитет е уникален. Робското, гяурското начало да се запазиш на всяка цена: “Преклонената главичка остра сабя не я сече.” И другата страна на същия този човек – еничарството. Когато той е готов да размаже най-близките си, да се откаже от вярата си заради чужди интереси, всъщност заради себе си. Ето това са страшните две страни на този манталитет, за чиято промяна трябват може би още 500 г. И тука няма кой знае какви надежди. Давам си сметка колко са талантливи тези, които идват, но заразата е много силна, защото се корени в личния пример, който дават тези преди тях.

  – Все пак не се ли усещат наченки на зараждащо се гражданско общество у нас?

  – Не можем да говорим за гражданско общество без средна класа, а ние такава нямаме. Отгоре са олигарси, по средата имаме само далавери, далавери, и то в комбина с държавата, чрез лобиране в парламента и изпълнителната власт. Отдолу – огромна маса хора, гледащи глуповато, които вярват в светлото бъдеще, и не разбират защо то не идва. Средната класа означава икономика. Тя ни трябва, за да може да коригира държавния апарат.

  – Няма ли никаква надежда?

  – Има, но за целта човекът трябва да бъде спасен за своя собствен свят, а не да бъде превърнат във фейсбуковски Швейк или в някаква интернет машина за говорене на празни приказки и за разиграване на празни истерии. При това анонимни истерии, защото там не те знаят кой си и какъв си. И това се нарича обществен живот и обществено мнение… Въпреки това вярвам, че има и много неща, които са хубави, в това, което идва.
  
  – Известна е вашата “любов” към монополите.

  – Нямаш избор, няма мърдане. Тоталитаризъм ли? Тоталитаризмът имаше една логика, която е уж антипазарна, но тя по някакъв начин щадеше обикновения човек, докато

  сега тоталитаризмът
  на парите, на монополите
  е чудовищен

  Заплашва ни корпоративен робовладелчески строй. В Древна Гърция на един свободен гражданин е имало 10 роби. Това означава, че „демосът“ е бил малка част от населението, а на останалите им дерат кожите. Това е и демокрацията по български. Страх ме е, че и в световен мащаб има подобна тенденция – глобализацията.

   

  Източник:  в. „168 часа“

  (Със съкращения)

• И тази година няма да има Априлско въстание

  Докато Бойко управлява с вяра, народът ще е щастлив в бъдеще време

   

  Напоследък България ужасно заприлича на теократична монархия. Не, не защото Бойко вече мяза на папа, а защото тази страна все повече се управлява само със силата на вярата.

  Вяра, че един ден в Козлодуй ще издигне снага 7-и блок на атомната ни централа. Вяра, че гьолът край Белене ще се превърне мигновено в 1-ва газова централа. Вяра, че един ден ще построим за 5 млрд. долара пристанище, където ще се разтоварва втечнен газ от Грузия. Не че Грузия може да втечнява газ…

  Хубавото на вярата е, че игнорира настоящето. Тя има чудното свойство да превръща бедната действителност в закономерност, преди да осветли бъдещето. „Аз съм прост и вие сте прости“, казва премиерът Борисов и публиката доволно премлясва насреща, защото вярата е въвела нова нормалност. Тази нова нормалност очевидно включва освен прост премиер и народ, който трябва да е доволен на 325 лв. в плик, а не на месечна заплата. Бог ми е свидетел, само и единствено безграничната вяра може да превърне в пренебрежими загуби онези 2 млрд. лв., потрошени по мегапроекта „Белене“, и в същото време да определи като лелеяна цел „осъвременяването“ на пенсиите с 5-6%.

  Бедна била България?

  Може, но за вярата важно е само и единствено щедрото бъдеще – задгробният живот, хилядолетният райх, развитото социалистическо общество, 7-магистрална България и т.н. Всеки, който гледа настоящето, примерно дупките по пътищата, недоосъдените бандити или оглозгания професор, е тесногръд фен на миналото. С една дума – неверник!

  Хората, които имат доверие на ГЕРБ, сигурно виждат властта като място, населено с визионери. Или поне със смели мечтатели. Никой не може да сломи тяхната вяра в дните честити. Вижте президентът Плевнелиев – той говори за киберотбрана на републиката и превръщането ни във високотехнологична държава през следващите години… Миналата седмица същият този президент обясняваше как ще изградим велоалея по поречието на река Дунав, въжена линия между Царевец и Арбанаси. Как ще превърнем летище Стара Загора в гигантски хъб между Европа и Азия, ще имаме музей на Черноморието, а метрото ще довозва скиорите пред кабинковия лифт на Симеоново… Смели проекти, които могат да се реализират в обозримо бъдеще – през следващите 1-2 президентски мандата… Или бълнувания на човек, който няма никаква идея за реалностите в тази страна?

  Аз го наричам управление с вяра

  Открай време обществото се свежда до безформена маса, на която трябва да се подаде тема за размисъл. То, горкото, не може само да формулира приказките от дневния си ред, затова някой трябва да му помогне. Когато се срина проектът „АЕЦ „Белене“, умните глави край политиците услужливо измислиха, че „още утре започва да се работи“ по 3-4 алтернативни проекта. Вземаме от руснаците Белене, но им даваме газова централа; местим реактора в Козлодуй, като по пътя може да го продадем; строим терминали; проучваме за шисти, опъваме тръби, пазарим се за дупка в морето… Както виждате – вярата ни надскочи границите на родината и се превърна в геополитически феномен.

  В демократични режими подобно плоско заиграване с хората е възможно само в един период – преди избори. Тогава обещанията на килограм и дори откровените лъжи са някак си допустими.

  Тогава няма вяра, има само надежда

  Но когато в края на мандата някой ви гледа в очите и ви обяснява как трябва да стискате зъби и да чакате след едно поколение от чучурите да текнат мед, масло и газ, трябва да сте наясно, че работите не отиват на добре. Защо, по дяволите, в тази страна не се роди поне един управленец, който казва „Хоп!“, след като скочи…

  Признавам, преди време подобно „религиозно“ говорене ми беше забавно. София например има главен архитект, който периодично ме весели с плановете си. Бойко беше още кмет, когато Петър Диков смяташе да превърне Кремиковци в Лас Вегас, а района около площад „Възраждане“ – в „квартала на богатите“, които от своя страна всеки момент щяха да напуснат Бояна и Драгалевци и да заживеят в центъра… Диков, този ненадминат разказвач, периодично провижда магистрали по коритата на софийските реки; мостове и естакади, които отпушват „тапите“; метро до Перник; булеварди под булевард „България“ и т.н. И новИ националнИ стадионИ…

  Но Диков е регионална знаменитост. Софийски уникат. Когато министър-председателят и президентът се опитват да вземат хляба на подобен талант, работата вече не е смешна, а трагично сериозна. Вместо трета година да повтарят как ще дълбаят Стара планина и ще прокарват 7 магистрали и още 7 скоростни пътя, как ще завършат втория лъч на метрото и ще подкарат третия, по-добре е хората от ГЕРБ да постъпят като царя – да обещаят, че ще свършат всичко това след определен срок от време. Примерно – след 50 години. Аз бих им повярвал.

  Най-превежданият български поет зад граница Георги Господинов завършва уникалното си „Черешата на един народ“ с: „И тази година, дядовото, няма да има Априлско въстание“. Защо се сещам за това? Защото и това десетилетие, братя и сестри, няма да има нищо ново, което да е по-голямо от мол. Защото и през следващите години електоратът ще се храни с вяра.

   

  Петьо Цеков,

  в. „Сега“

• <<
• 1
...
• 234
• 235
• 236
• 237
• 238
• 239
• 240
• 241
• 242
• 243
• 244
...
• 415
• >>